НАЧАЛО
Новости в сайта
|
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
беседи, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на беседите 
 
Търсене в различните класове
Подробности при търсене
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Намерени
327
резултати от
259
текста в
8
категории:
✓
Беседи от Учителя:
156
резултата от
116
беседи
✓
Изгревът на Бялото Братство:
60
резултата от
47
текста
✓
Писма от Учителя:
3
резултата от
3
текста
✓
Текстове и документи:
9
резултата от
8
текста
✓
Последователи на Учителя:
37
резултата от
32
текста
✓
Списания и вестници:
18
резултата от
14
текста
✓
Хронология на Братството:
14
резултата от
14
текста
✓
Рудолф Щайнер:
30
резултата от
25
текста
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
156
резултата от
116
беседи с точна фраза : '
Честолюбие
'.
1.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1910г.,
Най-сетне, на Христа удариха 80 хиляди удара, а знаем, че и Той, като е в човешко естество, имаше
честолюбие
.
Искам да бъдете свободни, свежи, весели и като заминавате оттук за домовете си, да мислите, като че ли имате всичко със себе си. Унилостта на духа да ви напусне. После, трябва да имате смирение.
Най-сетне, на Христа удариха 80 хиляди удара, а знаем, че и Той, като е в човешко естество, имаше честолюбие.
Защо слънцето е потъмняло, когато е умрял Христос? Защото с умирането Христово е дошла една велика вълна, която е затъмнила слънцето, също както ако имате една обикновена лампа, пред която пологате електрическа, обикновената лампа ще потъмнее.
към беседата >>
2.
Моето иго
,
НБ
, София, 9.3.1919г.,
Сега не ти остава нищо друго, освен да се молиш и да възстановиш своето
честолюбие
и достойнство.
– Какъв е цярът на тази неврастения? – Да отидеш при кредитора си и да го помолиш да продължи срока на полиците си. – Честолюбието ми не позволява да се моля на този – онзи. – Как ти позволява честолюбието да подписваш толкова полици? Щом си подписал няколко полици, без да си в сила да ги плащаш, ти си накърнил вече честолюбието си.
Сега не ти остава нищо друго, освен да се молиш и да възстановиш своето честолюбие и достойнство.
към беседата >>
3.
Гърбавата жена
,
НБ
, , 8.6.1919г.,
При това, някъде го приемат добре, а другаде го нахокват, докато у него се убие всяко
честолюбие
.
У нас има една апатия към дълбоката истина. Има само едно механическо вярване: ние чакаме да дойде Бог, та Той да оправи всичко, Той да ни научи на всичко, без да седнем сами ние да работим и да издирваме. Така ние приличаме на онзи богатски син, който наследил голямо състояние от баща си. Ходил той по концерти, балове, разхождал се от град на град, обиколил всички по-забележителни места в света и като се върнал най-после, казал: „Няма никакъв смисъл в този живот“. Такъв човек, който като турист обикаля градовете или събира знания в училището, без да ги приложи, аз го считам като просяк, който ходи със своята торба от къща на къща да събира подаяния и ги трупа на едно място.
При това, някъде го приемат добре, а другаде го нахокват, докато у него се убие всяко честолюбие.
Това е израждане на човека. Всеки, който очаква на другите, ще се изроди. В Писанието се казва: „Вярвай, надявай се и люби“, а това значи – имай воля. Да проявиш воля, значи да се противопоставиш на целия свят, ако е против твоите убеждения, които ти си проверил и искаш да прокараш. Може да ти кажат, че е глупаво да устояваш на това, но ако имаш воля, ти няма да се откажеш по никой начин.
към беседата >>
4.
И отиде та се представи
,
НБ
, София, 30.11.1919г.,
Никакво достойнство нямаш, загубил си всякакво
честолюбие
.
– И твоята ще пукнат, но и техните няма да останат здрави. Който слуша съветите на този гражданин, всякога свършва зле. Като влезе в семейство, дето мъжът и жената живеят добре, гражданинът започва да им влияе със съветите си и в скоро време те се разделят. Той говори първо на мъжа: Защо си тръгнал по ума на жена си? Не виждаш ли на какво положение си дошъл?
Никакво достойнство нямаш, загубил си всякакво честолюбие.
Мъжът започва да се налага на жена си, иска само неговата дума да се чува. После гражданинът се обръща към жената: Чудно нещо, защо търпиш този грубиянин! И ти си Божие създание, имаш право на свобода; ти трябва да му докажеш, че не си играчка в ръцете му. Жената започва да се противи на мъжа си. И двамата са недоволни един от друг, всеки търси своето право, всеки иска своя дял.
към беседата >>
5.
Що казва Духът
,
НБ
, София, 29.2.1920г.,
" Бият на неговото
честолюбие
.
(втори вариант)
Когато има самопожертване, тогава и в домовете ще има мир и любов, а между мъже и жени ще настъпи пълно съгласие и хармония. Жената, като види, че мъжът й иде, ще стане, ще го посрещне любезно, приветливо, а дълбоко в душата на мъжа ще се зароди любов към жена му, че е готова да се самопожертва. А какво правят българите, особено в селата? Мъжът обича жена си, но другите започват да му говорят: „Какво си се оставил да те води жена ти за носа? Ти луд ли си да я слушаш толкова?
" Бият на неговото честолюбие.
Започва той тогава по друг начин да изказва любовта си. Взима тояжката, та от време на време я побива. На други места пък същото говорят на жената. Започва да изменя тя отношенията си към мъжа си.
към втори вариант >>
6.
Сутрешен наряд, 24 август и Големец и слуга
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1920г.,
Старайте се да се избавите от онова голямо
честолюбие
, което имате.
Този въпрос искам да разрешим по принцип, а именно, да решим да бъдем слуги, за да сме заедно с Господа.
Старайте се да се избавите от онова голямо честолюбие, което имате.
Вие казвате често: „Как така мене да обидят – мене, който имам толкова знания и който съм от такъв знатен произход! “ Ти окачи честолюбието, произхода и знанията си на гвоздей и се покажи пред хората такъв, какъвто Бог те е създал – всичко останало са панделки, то не е съществено, днешните ти знания утре ще бъдат невежество. Защо ние, съвременните хора, които си мислим, че много знаем, досега не оправихме света, не оправихме живота си?
към беседата >>
7.
Влиянието на музиката / Влияние на музиката
,
ООК
, София, 22.6.1922г.,
Защото, в окултната школа ние имаме за цел, първо да развием центровете на вяра, надежда, Любов; да развием музикалните чувства; да развием въображението; да развием математическите способности, разсъдителните способности, творческия ум; да развием дружелюбието, да урегулираме човешкото
честолюбие
, човешката гордост, после да впрегнем екзекутивните способности на човека в работа, да развием речта, да я турим в правилен път; после да създадем правилните форми за живота.
Запример, ще искам да съчетаете отношенията, които съществуват между музиката и планинските върхове. Разбира се, то са сложните упражнения, ние ще минем по-после към тях. След една година още, ще дойдем до сложните упражнения. Ще гледате да турите сега една здрава основа. Защото, ако не турите тази здрава основа, не може да съградите.
Защото, в окултната школа ние имаме за цел, първо да развием центровете на вяра, надежда, Любов; да развием музикалните чувства; да развием въображението; да развием математическите способности, разсъдителните способности, творческия ум; да развием дружелюбието, да урегулираме човешкото честолюбие, човешката гордост, после да впрегнем екзекутивните способности на човека в работа, да развием речта, да я турим в правилен път; после да създадем правилните форми за живота.
Това са задачи, върху които трябва да се работи. И след като се развият тия центрове, тогава ще ги свържем. Всеки един център е свързан с известно течение и тогава може да се манипулира вече. Та предстоят упражнения, упражнения.
към беседата >>
8.
Положителни и отрицателни сили в ученика / Положителни и отрицателни сили
,
МОК
, Чамкория, 5.7.1922г.,
Защото страхът създава у него всички ония форми на препятствия, които той не може да преодолее; неговото
честолюбие
изтъква в ума му, че той не може да се подигне и слабата надежда, че той не може да работи на физическото поле и всякога пораждат едно мрачно състояние и се поражда песимизма.
Когато човек е чрезмерно страхлив, чрезмерно честолюбив и с малко развита надежда, той е всякога песимист.
Защото страхът създава у него всички ония форми на препятствия, които той не може да преодолее; неговото честолюбие изтъква в ума му, че той не може да се подигне и слабата надежда, че той не може да работи на физическото поле и всякога пораждат едно мрачно състояние и се поражда песимизма.
И с този песимизъм се раждат най-лошите черти: да бъде мизантроп, да мрази хората, ражда се лукавство, хитрост, завист, омраза – раждат се отрицателните черти у човека. Сега вие ще попитате защо се е появил страхът в света. Страхът е бил един велик закон в животинското царство. Това е най-великият закон, който има животинското царство. Страхливият в животинското царство значи, правото не е на негова страна, той трябва да плюе на краката си, да бяга.
към беседата >>
9.
Лицето на Бога (Утринна беседа, без заглавие)
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1922г.,
Туй е, което се забелязва у човека, който има
честолюбие
.
Но щом се развали пружината на честолюбието, работите се развалят. Ще поправите пружината на честолюбието! Ако то върви в една крива линия, ще имате най-голямата хосканица. Пружината трябва да се поправи. Тогава честолюбието ще се превърне в самоуважение – тогава човек върви с достойнство, той се обръща с уважение към хората, внимателен е към себе си, към хората, слуша какво ще кажат за него.
Туй е, което се забелязва у човека, който има честолюбие.
Това е характерна черта. Който няма честолюбие, той говори, каквото му попадне, той е, както казват българите, цапнат. Той казва: „Аз пет пари не давам за хората.“ Ами те за тебе колко ще дадат? И те толкова ще дадат за тебе. Това не е философия.
към беседата >>
Който няма
честолюбие
, той говори, каквото му попадне, той е, както казват българите, цапнат.
Ако то върви в една крива линия, ще имате най-голямата хосканица. Пружината трябва да се поправи. Тогава честолюбието ще се превърне в самоуважение – тогава човек върви с достойнство, той се обръща с уважение към хората, внимателен е към себе си, към хората, слуша какво ще кажат за него. Туй е, което се забелязва у човека, който има честолюбие. Това е характерна черта.
Който няма честолюбие, той говори, каквото му попадне, той е, както казват българите, цапнат.
Той казва: „Аз пет пари не давам за хората.“ Ами те за тебе колко ще дадат? И те толкова ще дадат за тебе. Това не е философия. „За кривите убеждения на хората аз пет пари не давам“ – но за правите ще дадеш. С такава дисхармония нищо няма да направиш.
към беседата >>
10.
Практическо приложение на окултната музика
,
ООК
, София, 26.11.1922г.,
Оставете вашето
честолюбие
и тщеславие!
Ти имаш желание да пееш, нали? Ще направиш една погрешка, 100 направи, но научи се да пееш. Ние ще те извиним за погрешката. Но ако кажеш: „Аз да се науча, че после ще пея“, никога няма да се научиш. Това са лъжливи схващания.
Оставете вашето честолюбие и тщеславие!
Най-първо няма да взимате вярно тоновете – нищо не значи, това не е за обезсърчение. „Ама аз не съм добър певец“. Ще ви дадем правила как да пеете. И ако вие употребите моите правила, ще се оправят гърлата ви. Има подобрение.
към беседата >>
11.
Окултна медицина
,
ООК
, София, 24.12.1922г.,
Туй говори вашето
честолюбие
.
Като станеш, тури си дебели чорапи, не излизай гол, тури си едно дебело палто, и тогава няма да се простудиш. Ще вярваш на палтото. Някой казва: „Не ме е страх от студ“, но като излезе, простуди се. Направете един опит. Вие казвате: „Нас студ не ни хваща“.
Туй говори вашето честолюбие.
Щом почнеш да кашляш, ще кажеш: „Не съм си научил още урока“. Щом ти изстинат ръцете и краката – „Не съм научил урока“. Не е срамота. Ще се учиш! Проектирайте волята си към студените пръсти, кажете: „Аз заповядвам на моята кръв да иде в пръстите ми и да ги стопли в 5 минути отгоре!
към беседата >>
12.
Гордост и тщеславие
,
МОК
, София, 24.1.1923г.,
Силно развити
честолюбие
и страх и слаба надежда раждат песимизма.
Наблюдавайте, изучавайте главите на различните хора, за да видите каква е идеалната глава. Вие трябва съзнателно да работите, да въздействате върху различните мозъчни центрове, да ги разработвате. Когато не успеете в нещо, вие се обезсърчавате. Обезсърчаването е недъг, който произтича от силно развити лични чувства в човека или от чрезмерно развит страх. Дето страхът и гордостта са силно развити, там надеждата е слабо развита.
Силно развити честолюбие и страх и слаба надежда раждат песимизма.
Песимистът казва: "От мене човек не може да стане." Този човек започва да страни от хората и се вглъбява в себе си. Това се дължи на страха. Гордостта пък кара човека да се държи нависоко, а същевременно и да лицемери. Слабо развита надежда кара човека да гледа отрицателно на нещата, заради което той употребява отрицателни думи в речника си. Когато разсъдъкът и сравнението са силно развити, а милосърдието – слабо развито, човек става силно критичен.
към беседата >>
13.
Малките случаи
,
ООК
, София, 5.2.1923г.,
Не прави да се уронва неговото
честолюбие
; предвиди, не го заставяй да ти иска, но преди да иска той, дай му.
Вървиш с твоя приятел. Ти си внимателен. Качвате се на трен или на трамвай, или на файтон. Той е забравил кесията си, няма пари. Ти не чакай да ти иска, но дай му, без да се досети.
Не прави да се уронва неговото честолюбие; предвиди, не го заставяй да ти иска, но преди да иска той, дай му.
Всичките тия малки неща помежду си трябва да ги предвиждате, да ги правите. Те са, които внасят ред и порядък – малките работи. Да допуснем, че вие излизате на разходка, двама души сте или трима, носите една хубава пита кашкавал, сирене, но случило се, че един от вас не си е взел хлебец. Ти предвиди! Никога да не кажеш в ума си: „Откъде се взе той!
към беседата >>
14.
Видѣхме Господа / Видяхме Господа
,
НБ
, София, 11.3.1923г.,
– Представи си един човек с голямо
честолюбие
.
(втори вариант)
Следователно, положителната енергия става отрицателна. Така се явяват приливът и отливът. С други думи казано: Енергията на мъжа излиза от морето и отива към сушата – прилив; енергията на жената върви от сушата към морето – отлив. Не всякога приливът се използува за добро, поради което неговата енергия се наслоява, натрупва, докато един ден причини голям взрив. – Що е взривът?
– Представи си един човек с голямо честолюбие.
Той иска всички да го ценят, само за него да говорят. Ако напише една книга, всички да я харесват. Според мене, достатъчно е един човек да хареса книгата ти. Един и всички е едно и също. – Кога?
към втори вариант >>
15.
Житно зърно / Житното зърно
,
МОК
, София, 11.4.1923г.,
Запример вие искате да знаете дали има такива центрове на
честолюбие
.
(втори вариант)
Запример вие искате да знаете дали има такива центрове на честолюбие.
Где е вашият център? Накарайте някой ваш приятел да ви обиди. Вие веднага ще почувствате мястото на този център. Когато се развива тази отрицателна сила, вие от задната част на главата ще почувствате едно сгорещяване. Забележете това място.
към втори вариант >>
16.
Съблазните
,
НБ
, , 23.9.1923г.,
Дойде един сиромах, той не може да даде повече от 5 лева, но като види записани 100,000 лева, не смее да даде и тях,
честолюбие
има.
“ Той като ни изпраща своята благословия, казва: „Идете, изпълнете моята воля, покажете на хората как трябва да живеят! “ И колко красив щеше да бъде светът, ако правехме своите добрини и никой не ги знаеше! Сега, някога ние оповестяваме своите добрини, за да поощряваме другите. Някой път със своите добрини спъваме другите хора. За пример, аз съм богат човек, дам 100,000 лева, запиша името си.
Дойде един сиромах, той не може да даде повече от 5 лева, но като види записани 100,000 лева, не смее да даде и тях, честолюбие има.
Затуй трябва да се подпишат първо тези, които дават най-малко, а които са богати и дават повече, най-после трябва да се подписват, за да не се съблазняват сиромасите. А сега, вие виждате, дойде един лист с подписи, погледнете, казвате: „Видите ли колко богат човек е този, колко пари е записал! “ Да, но туй, което той е внесъл, става причина да се изгуби толкова, колкото всичките сиромаси заедно биха внесли. И когато богатите дават, а сиромасите нищо не дават, светът не върви напред. И тъй, светът се поддържа не от богатите, а от сиромасите.
към беседата >>
17.
Мъртвите и живите линии
,
ООК
, София, 8.1.1924г.,
Сега аз няма да ви оставя в затруднение, защото, ако река да взема вашето мнение, един ще каже едно, друг ще каже, че то не е вярно, тогава ще се накърни вашето
честолюбие
.
1), имате и линията D. Какво представляват едната и другата линия? Линията С може да представлява една плоскост, но представлява и един квадрат, нали? Тогава казвам: тази мъртва линия е граница на една мъртва плоскост. Тогава по какво се отличават мъртвите линии от живите?
Сега аз няма да ви оставя в затруднение, защото, ако река да взема вашето мнение, един ще каже едно, друг ще каже, че то не е вярно, тогава ще се накърни вашето честолюбие.
Вие ще мълчите, за да бъдете умни, пък аз ще говоря, та ако направя погрешка, ще кажете: „Учителя не знае.“ Живите линии всякога са по-дълги – тази е разликата. И за да направите тази линия жива, тя не трябва да е съвсем права. Линията D е една жива линия. Всичките физически или мъртви сили в Природата, в които няма съзнание, вървят по права линия, а всичките живи сили вървят по една вълнообразна линия. Следователно кривите линии – това са изключения между правите линии.
към беседата >>
18.
Колко пъти да прощаваме?
,
НБ
, София, 27.1.1924г.,
И понеже този въпрос не е разрешен, всичките спорове, туй
честолюбие
, туй вътрешно докачение, туй разногласие, този дисонанс, който държи злото, се дължи на онази язва вътре в нас, която остава неизлекувана.
В какво седи туй примирение с Бога? – Да научим онова изкуство, че когато ние се разкаем, Бог ни е простил греховете. Той ги направил свой дял. Добре, Бог създал този закон, че когато ние се разкаем, Той ни прощава греховете, но по същия начин прощаваме ли греховете на нашите длъжници? Ето въпросът, който остава неразрешен.
И понеже този въпрос не е разрешен, всичките спорове, туй честолюбие, туй вътрешно докачение, туй разногласие, този дисонанс, който държи злото, се дължи на онази язва вътре в нас, която остава неизлекувана.
към беседата >>
19.
Трансформиране на енергиите
,
МОК
, София, 27.1.1924г.,
Краката му започват да треперят от срам, от
честолюбие
и си казва: как ще се издам сега пред приятелите си, че нямам нито пет пари?
Представете си сега друг случай в живота. Някои от вас, учениците, върви по улицата с неколцина свои приятели, изважда кесията си, иска да купи нещо, но няма нито пет пари в нея.
Краката му започват да треперят от срам, от честолюбие и си казва: как ще се издам сега пред приятелите си, че нямам нито пет пари?
Защо ми е този живот? Терзае се, но мълчи, никому нищо не казва. Представете си сега друга перспектива. Този ученик се намира в един далечен град, пак без пет пари в джоба си, но няма нито един познат, нито един приятел. В кой от двата случая задачата е по-мъчна?
към беседата >>
20.
Плодовете на Духа
,
НБ
, София, 3.2.1924г.,
Няма да ви оставям вие да го налучквате, ще се докачи вашето
честолюбие
, че не сте познали, а като кажа аз, и да направя една грешка, ще кажете: „Е, Учителят направи грешка“.
А като говорим за духове, в обикновения смисъл на думата, това са изостаналите човешки души в пътя на своето развитие. По някой път и те говорят, ние тях наричаме духчета. Някои казват: „Духът ми проговори“. Какво ти проговори? – „Направи това и това.“ Когато дойде Духът, кои са качествата, по които ще Го познаем?
Няма да ви оставям вие да го налучквате, ще се докачи вашето честолюбие, че не сте познали, а като кажа аз, и да направя една грешка, ще кажете: „Е, Учителят направи грешка“.
Значи аз взимам всичката отговорност, ще направя една погрешка.
към беседата >>
21.
Морален стремеж и морален устой. Значение на дробите
,
МОК
, София, 2.3.1924г.,
Тъй както сте го нарисували, у него има и голямо
честолюбие
, скрито зад моралните му чувства.
За пример, тук на картината преобладава повече друг елемент, а именно умственият елемент. Тъй както е нарисувано тук челото, имаме човек със силно въображение. Брадата е заострена – схватлив човек. Както са нарисувани очите, показват чувствен човек, който трябва да употреби голяма воля, за да не кипне. Аз го виждам, той прави голямо усилие над себе си, за да не кипне.
Тъй както сте го нарисували, у него има и голямо честолюбие, скрито зад моралните му чувства.
После, този образ представя млад човек, най-много 22–25 години. Един морален тип трябва да има най-малко 33 години. От чисто окултно гледище телата, чрез които той функционира, трябва да бъдат сформирани. Този образ тук е едва в своето умствено тяло, причинното тяло още не е засегнато.
към беседата >>
22.
Господи, да прогледам!
,
НБ
, София, 9.3.1924г.,
Всички тия капризи,
честолюбие
, недоволство, над всичко туй да се подигнем.
Аз ви говоря като на мои братя. Истината ви говоря! Сега вие сте доволни, но не е само доволството. Туй е едно угощение. Изисква се учение, знание, присаждане, че всички тия добродетели да заживеят във вашите души!
Всички тия капризи, честолюбие, недоволство, над всичко туй да се подигнем.
Да се подигнем над обикновения живот! Когато сме сиромаси и нямаме петаче в джоба си, да ходим с онова вътрешно доволство, да знаем, че има нещо по-високо от сиромашията, то е Истината! Да знаем, че има нещо по-високо от богатството, то е Истината! Да знаем, че има нещо по-високо от властта, от величието, то е Истината, която трябва да живее в нас. Тази Истина ще ни отвори великия простор да прогледаме.
към беседата >>
23.
Без съмнение, без подозрение и без докачение
,
ООК
, София, 12.3.1924г.,
Само хората без
честолюбие
, без гордост се отчайват.
Христос не се съмняваше в работата, която имаше да върши. Той понесе всичко с търпение. Вие не може да бъдете по-търпеливи от Христа. Когато дойде плесницата на вашата карма, на съдбата ви, ще трябва да издържите без колебание, без страх. Ще застанете срещу нея без страх, без съмнение и без отчаяние.
Само хората без честолюбие, без гордост се отчайват.
Когато човек изгуби своята гордост, се отчайва. Вие ще пазите вашата гордост. И като ви бият, пак ще стоите горди. Човек трябва да бъде спокоен като вечната скала, в която морските вълни се разбиват. Да си горд – това значи да не се поколебаеш, да не се подкупваш от никаква съблазън, да останеш верен на Бога в Любовта си, да си верен на Истината.
към беседата >>
24.
Съграждане на доброто
,
МОК
, София, 27.4.1924г.,
Струва ли сега да се спра на пътя и да разговарям за моето
честолюбие
, когато имам предоставена по-важна работа?
Всички вие грешите, като казвате, че няма да плащате. Не, ще се спрете и ще мислите върху този закон. Щом размишлявате върху него, ще имате печалба най-малко 50 на сто. Вие не размишлявате върху този закон и като ви дойде някое страдание, казвате: аз се докачам. Спри се, кажи си: не, аз имам да мисля върху по-важна работа, трябва да отговарям за своите дългове.
Струва ли сега да се спра на пътя и да разговарям за моето честолюбие, когато имам предоставена по-важна работа?
Знаете ли на какво мяза докачението на хората? Господарката праща своя слуга – едно малко момче – да купи мляко в едно котле. Друго момче го замерва с камъни. То оставя котлето и отива да го гони. Други деца минават, бутват котлето и млякото се разлива.
към беседата >>
25.
Страхът
,
ООК
, София, 7.5.1924г.,
Той казва: „Как тъй да се засегне моето
честолюбие
?
“ И току извадиш ножа, браниш живота си. Защо? – От страх. Някой позеленее. Защо? – Който позеленява, показва, че обича материалния живот. Този пък, у когото страхът има портокалов цвят, той е човек, на когото личните чувства са уронени, личният му престиж е уронен.
Той казва: „Как тъй да се засегне моето честолюбие?
“ Когато е засегнат неговият ум, явява се жълтият цвят на страха. Има различни жълти цветове – между един и друг жълт цвят има разлика. В различните жълти цветове има хиляди нюанси, които трябва да се изучат. Има жълт цвят, който не изразява страх: има жълт цвят, който изразява Любовта. Ако жълтият цвят се явява във вашия ум, това показва къде действа той за даден момент.
към беседата >>
26.
Четирите проекции
,
ООК
, София, 14.5.1924г.,
Много от съвременните музиканти са почти инвалиди, понеже тази музика не мени техните чувства, а развива
честолюбие
, тщеславие и ред други чувства, резултат на червения цвят.
В съчетанието на тоновете сега преобладава повече червеният цвят. Червеният цвят действа повече на чувствата, на афектациите. Има някои парчета със син цвят и щом човек ги слуша, те го отнасят от този свят, в него се зараждат най-възвишени състояния. Щом излезе от концерт, човек трябва да направи едно добро. Някои говорят за класическа музика, но за нея трябва много силен гръбнак.
Много от съвременните музиканти са почти инвалиди, понеже тази музика не мени техните чувства, а развива честолюбие, тщеславие и ред други чувства, резултат на червения цвят.
Някой, като пее хубаво, поражда завист в другите. Нека слушат и да се повдигнат. Този, който слуша хубаво пеене или свирене, трябва да бъде благодарен. В него обаче се заражда амбиция и той да пее. Това е резултат на червения цвят.
към беседата >>
27.
Връзки в геометрическите форми
,
ООК
, София, 5.11.1924г.,
Неговото
честолюбие
се накърнява, той казва: „Аз съм силно обиден, не мога да живея повече“ – взема нож и го забива в сърцето си.
Тъй както днес животът се развива, ние се намираме на представление. Животът ни е много изкуствен, той е живот на сцената. Виждате на сцената мъж и жена се карат. Жената напада мъжа, казва му обидни думи.
Неговото честолюбие се накърнява, той казва: „Аз съм силно обиден, не мога да живея повече“ – взема нож и го забива в сърцето си.
Под дрехата си той има мехур, пълен с червена вода. Потича тази вода във вид на кръв и той пада на сцената. Казвате: „Този актьор играе много добре ролята си.“ Тия хора обаче представят живота на сцената. Утре ще видите този човек пак жив. Той се убива на сцената, а в действителност е жив.
към беседата >>
28.
И оздравѣ дъщеря ѝ / И оздравя дъщеря ѝ
,
НБ
, София, 21.6.1925г.,
Тя беше разумна жена, в нея нямаше онова болезнено
честолюбие
.
(втори вариант)
„И оздравя дъщеря й от онзи час“. За да оздравее дъщерята на тази хананейка, това показва, че тази жена имаше няколко ценни качества.
Тя беше разумна жена, в нея нямаше онова болезнено честолюбие.
При това тя имаше голямо смирение, познаваше своето положение и се задоволяваше с най-малкото, което можеше да й се даде.
към втори вариант >>
Някой казва: аз имам
честолюбие
, достойнство, гордост.
(втори вариант)
От тази хананейка ние трябва да научим урока си. Първо трябва да имаме абсолютно смирение в душата си. И после, нека запазим достойнството си, но как?
Някой казва: аз имам честолюбие, достойнство, гордост.
Нека имам достойнство, нека бъда горд, но това достойнство да не бъде опетнено от нищо. Да бъдеш горд в това, че никога не си казал една лъжа! Да бъдеш горд в това, че никога не си онеправдал някого! Да бъдеш горд в това, че никога не си изнасилил някого! Да бъдеш горд в това, че си заставал всякога към страната на слабите!
към втори вариант >>
Тя бѣше разумна жена, въ нея нѣмаше онова болезнено
честолюбие
.
„И оздравѣ дъщеря ѝ отъ онзи часъ“. За да оздравѣе дъщерята на тази хананейка, това показва, че тази жена имаше нѣколко цѣнни качества.
Тя бѣше разумна жена, въ нея нѣмаше онова болезнено честолюбие.
При това тя имаше голѣмо смирение, познаваше своето положение и се задоволяваше съ най-малкото, което можеше да ѝ се даде.
към беседата >>
Нѣкой казва: азъ имамъ
честолюбие
, достойнство, гордость.
Отъ тази хананейка ние трѣбва да научимъ урока си. Първо трѣбва да имаме абсолютно смирение въ душата си. И послѣ, нека запазимъ достойнството си, но какъ?
Нѣкой казва: азъ имамъ честолюбие, достойнство, гордость.
Нека имамъ достойнство, нека бѫда гордъ, но това достойнство да не бѫде опетнено отъ нищо. Да бѫдешъ гордъ въ това, че никога не си казалъ една лъжа! Да бѫдешъ гордъ въ това, че никога не си онеправдалъ нѣкого! Да бѫдешъ гордъ въ това, че никога не си изнасилилъ нѣкого! Да бѫдешъ гордъ въ това, че си заставалъ всѣкога къмъ страната на слабитѣ!
към беседата >>
29.
Вътрешна връзка
,
МС
, София, 6.7.1925г.,
Любов на самопожертвуване трябва да има между вас, а не
честолюбие
.
Трябва да възприемете хубавите неща, които Бог е вложил, дето и да ги срещнете. Защо да не ги възприемем? Има красиви неща в нас, има красиви неща и в душите на другите. Само така ще има туй любовно, братско отношение към всички. Само така ще повдигнете душите си.
Любов на самопожертвуване трябва да има между вас, а не честолюбие.
Тази Любов вие още не сте проявили.
към беседата >>
30.
Благ
,
НБ
, София, 17.1.1926г.,
У вас има
честолюбие
, мрачни състояния и затова някой казва: искам да умра, да не живея.
Белият кон, това е чистият, възвишеният човешки ум с онези възвишени добродетели в него. Значи, човек мисли с този бял възвишен кон. Аз бих желал българите да ги вее вятъра на бял кон. А може да ни вее вятъра на бял кон само тогава, когато се стремим към Божията благост. И при сегашното състояние, в което се намираме ние всеки ден трябва да мислим за Божията благост.
У вас има честолюбие, мрачни състояния и затова някой казва: искам да умра, да не живея.
Не, умри за злото, живей за доброто, за Господа, за този велик Божи Син, да опиташ хубавото и красивото в него. Питате: какво да правя? Ще ви кажа. Излизай всяка вечер да наблюдаваш звездите, погледни към Сириуса и кажи: Господи, нищо не разбирам, но нека от тук да капне малко медец. После се обърни към друга някоя звезда и пак се помоли да ти прати малко медец.
към беседата >>
31.
Позвах сина си
,
НБ
, София, 14.2.1926г.,
Учителят му казва: понеже ти пожертва своето
честолюбие
и своята гордост, ти си достоен за истината.
Взема той гърнето, което слугата донесъл, хвърля го на земята и го счупва. Ти или ще донесеш гърнето с млякото и човек ще станеш, или няма да го донесеш, но от тебе нищо няма да остане. Тогава ходжата си казва: няма нищо най-после, цели 20 години изкарах в тази работа, няма какво да се прави, ще донеса едно гърне с мляко. Взел гърнето с млякото, но понеже се срамувал много, вързал очите си с кърпа, но веднага се сетил, че не трябва по този начин, за това хвърлил превръзката и започнал да играе по пътя. Така донесъл млякото на своя учител.
Учителят му казва: понеже ти пожертва своето честолюбие и своята гордост, ти си достоен за истината.
към беседата >>
32.
Място на добродетелите
,
МОК
, София, 9.5.1926г.,
По този начин много хора ще могат да се ползват от касата, без да се накърни тяхното
честолюбие
.
Те виждат, че всеки човек има свои характерни черти, които трябва да познават, за да знаят как да се отнасят с него. Така трябва да му се помогне, че да не се засегне достойнството му. Според мене правилният начин на даване на парична помощ на хората седи в следното: ти, който помагаш, трябва да имаш една каса, пълна със злато. Ако искаш да помогнеш на някого, ще му пратиш по пощата ключа от касата си с бележка да вземе ключа, да отвори касата, която се намира на еди-коя си улица и на еди-кой си номер на къщата, да вземе колкото пари са му нужни и да върне ключа на определения номер. Когато се улесни, след година или повече, той трябва да върне парите назад.
По този начин много хора ще могат да се ползват от касата, без да се накърни тяхното честолюбие.
Рекат ли само да вземат, без да връщат, в скоро време касата ще се изпразни. Мнозина казват, че благата са общи за всички и очакват на другите хора – от тях да получават, а те нищо да не дават. Това не е естествено положение. Правилно, нормално положение е, когато всички вземат и дават. Това е правилна обмяна между хората.
към беседата >>
33.
Среда и условия
,
ООК
, София, 23.6.1926г.,
Ако дадеш някакъв голям концерт, публиката, която те слуша, ще погали малко твоето
честолюбие
, но от това ти нищо няма да спечелиш.
Тогава какъв по-добър случай от този, да се занимава с тия ученици, които в замяна на неговия труд ще му заплатят нещо? Срещате някой цигулар, свършил в странство, търси средства за прехрана, но чака случай да даде някакъв концерт. Казвам: Докато му се представи случай да даде концерт, нека отиде в някой локал там да свири. Той казва: “Как може аз, такъв виден цигулар, свършил в странство, да отида в някой локал, да свиря на пияници? ” – Нищо от това, иди при тези хора, посвири им малко, направи някаква жертва от себе си, поне ще ги повдигнеш малко.
Ако дадеш някакъв голям концерт, публиката, която те слуша, ще погали малко твоето честолюбие, но от това ти нищо няма да спечелиш.
Когато цигуларят свири идейно, макар и пред пияни хора, той прилича на чистосърдечен, прост, смирен човек, който възнася своята молитва пред Бога и Бог му отговаря. Когато обаче цигуларят дава своя концерт пред висшето общество, той мяза на владика, облечен в парадната си мантия, с корона на глава, със златен кръст на гърди, с кадилница в ръка и ходи из църква, обикаля, кади, но молитвата му не е приета от Бога.
към беседата >>
34.
Имената са ви записани
,
СБ
, София, 25.8.1926г.,
Някой път у вас се поражда
честолюбие
.
Туй състояние ваше ли е? – Не е. Възможно ли е един извор, чиято вода до вчера е била чиста като кристал, изведнъж да стане мътен? – Не е възможно. Вие трябва да познавате тези духове, да знаете техните прояви и да се научите да им въздействате.
Някой път у вас се поражда честолюбие.
Направите една грешка и не искате да я признаете. Казвате: „Аз не мога да направя такава грешка“. Може би, ти да не си направил тази грешка, но фактът е на лице, тя е сложена в твоята кесия. Например, без да знаеш ти някой слага в твоята кесия фалшиви пари. В това време идва комисия да проверява касата и в твоята кесия намира фалшиви пари.
към беседата >>
35.
Умовете им
,
НБ
, София, 5.12.1926г.,
Подъ думата „животинско” се разбира човѣшкото
честолюбие
, човѣшкия егоизъмъ.
(втори вариант)
Днесъ ние живѣемъ въ XX вѣкъ, който наричаме опашка, край на съврѣменната епоха. Тази епоха може да се уподоби на епохата на Исава. Слѣдъ нея иде епохата на Якова. Исавъ прѣдставлява животинското въ човѣка.
Подъ думата „животинско” се разбира човѣшкото честолюбие, човѣшкия егоизъмъ.
Нѣкой казва: „Азъ имамъ човѣшко достойнство.” Да, и пуякътъ който се надува, и той има свое достойнство; и лъвътъ, който се разхожда свободно изъ гората, и той има свое достойнство; и слонътъ, който се движи изъ гората, сѫщо така има свое достойнство; и кобрата, която, като дигне главата си нагорѣ и внася страхъ и трепетъ у хората, и тя има свое достойнство. Този страхъ, който кобрата внася у хората, човѣкъ не може да го внесе. Между всички животни обаче, сѫществува вѣчна борба за надмощие. Питамъ: какво внесоха животнитѣ съ своя егоизъмъ въ свѣта? Съврѣменнитѣ естественици сѫ описали подробно живота и културата на рибитѣ.
към втори вариант >>
Под думата “животинско” се разбира човешкото
честолюбие
, човешкия егоизъм.
Днес ние живеем в XX век, който наричаме опашка, край на съвременната епоха. Тази епоха може да се уподоби на епохата на Исава. След нея иде епохата на Якова. Исав представлява животинското в човека.
Под думата “животинско” се разбира човешкото честолюбие, човешкия егоизъм.
Някой казва: “Аз имам човешко достойнство.” Да, и пуякът, който се надува, и той има свое достойнство; и лъвът, който се разхожда свободно из гората, и той има свое достойнство; и слонът, който се движи из гората, също има свое достойнство; и кобрата, която, като дигне главата си нагоре и внася страх и трепет у хората, и тя има свое достойнство. Този страх, който кобрата внася у хората, човек не може да го внесе. Между всички животни, обаче, съществува вечна борба за надмощие. Питам: Какво внесоха животните със своя егоизъм в света? Съвременните естественици са описали подробно живота и културата на рибите.
към беседата >>
36.
Живот, сила и интелигентност
,
МОК
, София, 26.12.1926г.,
Честолюбие
има и у по-низшите животни.
(втори вариант)
Честолюбие има и у по-низшите животни.
Кое е човешкото честолюбие? В животните качеството на честолюбие се отличава. Едно животно винаги се хвали със своята сила. Туй е качеството на животинското честолюбие. Кокошка ако е, квачка, като види някой вол, разпери се, ще клъвне, казва: «Трябва да знаеш, че аз съм голяма, няма да ме смущаваш.» Ако е змия, ще се увие, ще се изправи.
към втори вариант >>
Кое е човешкото
честолюбие
?
(втори вариант)
Честолюбие има и у по-низшите животни.
Кое е човешкото честолюбие?
В животните качеството на честолюбие се отличава. Едно животно винаги се хвали със своята сила. Туй е качеството на животинското честолюбие. Кокошка ако е, квачка, като види някой вол, разпери се, ще клъвне, казва: «Трябва да знаеш, че аз съм голяма, няма да ме смущаваш.» Ако е змия, ще се увие, ще се изправи. Или, ако е някое куче, ще му настръхне козината; и котка ако е – също.
към втори вариант >>
В животните качеството на
честолюбие
се отличава.
(втори вариант)
Честолюбие има и у по-низшите животни. Кое е човешкото честолюбие?
В животните качеството на честолюбие се отличава.
Едно животно винаги се хвали със своята сила. Туй е качеството на животинското честолюбие. Кокошка ако е, квачка, като види някой вол, разпери се, ще клъвне, казва: «Трябва да знаеш, че аз съм голяма, няма да ме смущаваш.» Ако е змия, ще се увие, ще се изправи. Или, ако е някое куче, ще му настръхне козината; и котка ако е – също. И после, котките имат един символ – съскат; и когато каже тази дума, кучето се връща.
към втори вариант >>
Туй е качеството на животинското
честолюбие
.
(втори вариант)
Честолюбие има и у по-низшите животни. Кое е човешкото честолюбие? В животните качеството на честолюбие се отличава. Едно животно винаги се хвали със своята сила.
Туй е качеството на животинското честолюбие.
Кокошка ако е, квачка, като види някой вол, разпери се, ще клъвне, казва: «Трябва да знаеш, че аз съм голяма, няма да ме смущаваш.» Ако е змия, ще се увие, ще се изправи. Или, ако е някое куче, ще му настръхне козината; и котка ако е – също. И после, котките имат един символ – съскат; и когато каже тази дума, кучето се връща. Казва: «Внимавай! »
към втори вариант >>
Ако личните чувства на човека –
честолюбие
, самоуважение, достойнство, са силно развити, той обръща внимание на външните неща.
За да развие добре главата си, да й даде правилна форма, човек трябва да развива и страничните центрове на мозъка, дето са локализирани смелостта, волевата деятелност. Не се ли развият тия центрове, главата на човека остава сплескана отстрани. Тези центрове са свързани с дихателната система на човека. Обаче, ако страничните центрове на главата са развити повече, отколкото трябва, тогава разрушителността взима надмощие. Срещнете ли такъв човек, ще забележите, че той има желание да бие, да удря, да чупи, да руши.
Ако личните чувства на човека – честолюбие, самоуважение, достойнство, са силно развити, той обръща внимание на външните неща.
Той е всякога добре облечен, с добра обхода към хората. Седне ли пред трапезата да се храни, всичко е в ред и порядък. Онзи, който обича живота, той обръща внимание повече на яденето, отколкото на реда и порядъка около себе си. За него е важно да има богато, пищно ядене.
към беседата >>
Нека се опита някой да наруши спокойствието на царицата в един кошер, да види, какво значи
честолюбие
.
Какво е предназначението на личните чувства? Те имат пред вид самозапазването на човека. Когато личните чувства са силно развити, човек се намира в един низш свят. Личните чувства съществуват във всички животни, като започнете от низшите и постепенно отивате към висшите.
Нека се опита някой да наруши спокойствието на царицата в един кошер, да види, какво значи честолюбие.
Една след друга пчелите се изреждат да му дадат добър урок. Те не позволяват да се нарушава техния ред и порядък. Когато се засегне честолюбието на животните, те веднага показват силата си. Ако обидите едно куче, то веднага се озъбва, с което иска да каже, че нямате право да го закачате. Засегнете ли честолюбието на човека, и той веднага скача на крак, готов да се защищава.
към беседата >>
37.
За тяхното неверство
,
НБ
, София, 6.2.1927г.,
Важно е така да му направя добро, че с нищо да не уроня неговото
честолюбие
.
Дойде някой при мене, иска да му направя някаква услуга, да му помогна с нещо. Аз се замисля. – Какво мислиш? – Аз се вдълбоча в себе си и мислено се обръщам към Господа, да ми каже, по какъв начин да направя добро на този човек. За мене не е мъчно да му дам една сума от 100, 200, 300 или 1,000 лева, но дали това е доброто, от което се нуждае неговата душа?
Важно е така да му направя добро, че с нищо да не уроня неговото честолюбие.
Като дойде при мене някой честен и крайно честолюбив човек, ще му кажа: На еди-кое си място в гората има един камък. Дигни камъка, измери от него около 20 м. разстояние на изток и започни там да копаеш. Като копаеш известно време, ще намериш в земята заровено гърне със злато. Извади гърнето, вземи, колкото злато ти трябва, и след това по същия начин зарови гърнето.
към беседата >>
38.
Слънцето не ще зайде
,
НБ
, София, 27.2.1927г.,
Ти си способен за работа, но твоето
честолюбие
, твоята гордост не ти позволяват да работиш и ти казваш: Как ще отида да работя?
По естество и по строеж всички хора мязат на Бога. И когато хората се освободят от материята, с която днес са преплетени, ще видят, че във всеки човек има стремеж към добро, а същевременно и условия за постигане на доброто. Някой казва: Нямам условия. Защо нямаш условия? Защото не впрегнеш ума си на работа.
Ти си способен за работа, но твоето честолюбие, твоята гордост не ти позволяват да работиш и ти казваш: Как ще отида да работя?
Питам: Кой трябва да работи? Умният човек, именно, трябва да работи, а глупавият трябва да легне под сянката на някоя круша, да почива. Само глупавите хора трябва да бъдат богати, а умните хора трябва да бъдат сиромаси. В действителност е така. Сиромасите не носят раници на гърба си, а богатите носят.
към беседата >>
39.
Дерзай, дъще!
,
НБ
, София, 5.2.1928г.,
Това е човешкото
честолюбие
.
Като научи този закон, той ще може да го приложи. Само при трудните условия на живота си, човек може да се докосне до дрехата на своя Учител и всички несгоди моментално ще изчезнат. Тогава той ще чуе гласа на своя Учител, Който му казва: „Дерзай, твоята вяра те спаси! " Ако се съмнява, човек ще си каже: Този ли е Учителят, или не? Дали се докосвам до Неговата дреха, или до друга някоя?
Това е човешкото честолюбие.
Нали е въпрос да се спасиш, да се излекуваш, какво от това, че си се докоснал до чужда дреха? Малко пъти ли си бутал ту на тази, ту на онази врата? Малко пъти ли си взимал пари на заем оттук – оттам? Сега ще се съмняваш, ще се въздържаш да не падне достойнството ти, да не се урони престижа ти. Твоето достойнство отдавна е паднало.
към беседата >>
40.
Практически правила
,
МОК
, София, 1.4.1928г.,
Гневът е резултат на човешкото
честолюбие
.
Тук, именно, се прилага законът: Без Любов нищо не се постига; с Любов всичко се постига. Въпросът е само до времето. Човек трябва силно да желае нещо, за да го постигне. Не го ли постигне изведнъж, ще чака. Някой изисква от природата веднага да се реализират желанията му и ако не бъде задоволен, гневи се.
Гневът е резултат на човешкото честолюбие.
Може ли детето да се сърди на майка си? Природата е майка на човека. Като види, че се гневи, тя го приспива. Щом се събуди, нахрани го, помилва го и пак го приспива. Не мислете, че ще постигнете нещо с гневене.
към беседата >>
41.
Значение на смените / Смяна на състоянията (продължение от миналата лекция)
,
МОК
, София, 1.2.1929г.,
Следователно богатите хора по-мъчно ще се справят със своето
честолюбие
.
(втори вариант)
Та при смяна на енергията трябва да се яви какъв и да е образ противоположен на първия. И този образ трябва да привлече твоето внимание, ако искаш да смениш известна енергия или това чувство у човека става глава, (м) То се нарича център на разрушението или глава, гняв. Тази енергия може да се смени по няколко начина. Например баща, който се е обидил, може да смени своята обида така: той може да си каже: „Жена имам, деца имам.“ И като тури децата си в ума, ще каже: „Аз трябва да обуздая своите чувства.“ Ако Нямаше деца, той щеше да постъпи по друг начин*. Ако той е някой богаташ, милионер, ще постъпи по един начин, ако е сиромах и има задължения, ще постъпи по друг начин.
Следователно богатите хора по-мъчно ще се справят със своето честолюбие.
И природата, когато иска да избави някой човек от някои чувства, ще го постави в положението на бедния. Беднотията е едно масажиране, едно урегулиране, едно изглаждане, за да уравновеси в него честолюбието.
към втори вариант >>
С
честолюбие
и обида въпросите не се решават.
За животното пък обидата е най-високото чувство. Каквото представя обидата за животното в моралния свят, такова нещо е честолюбието за човека, който живее повече на физическия свят. Каквото представят моралните чувства за човека, такова нещо са личните чувства за животните. Засегнеш ли личните чувства на едно животно, то казва: Знаеш ли, кой съм аз? Знаеш ли, че аз имам достойнство?
С честолюбие и обида въпросите не се решават.
Те са от един нисш свят. Човек трябва да се издигне по-високо, да влезе в света на любовта и на милосърдието, дето се разрешават всички въпроси. Защо певецът да не си признае, че не пее хубаво? Защо да не е готов да се яви десет пъти на сцената? Истинският певец се явява дотогава, докато публиката остане доволна от него и му ръкопляска.
към беседата >>
42.
Абсолютна чистота
,
ООК
,
СБ
, Рила, 21.8.1929г.,
Време е човек да се отрече от своето дребнаво
честолюбие
.
(втори вариант)
Сега, каквото Господ ви изпрати, вие го разваляте, но с това се излагате на явна смърт.
Време е човек да се отрече от своето дребнаво честолюбие.
Какво от това, че някой казал нещо лошо за вас или че ви оплюл? Не се интересувайте от отрицателните неща, не ги внасяйте в ума си! Нека всички хора не те почитат, но работи, докажи, че си човек с достойнство, с честолюбие. Работи десет години непрекъснато да развиеш сила и мощ в себе си, за да докажеш на хората, че си човек. Влез в някое село, вдигни един голям камък, тежък цял тон, че да учудиш всички селяни.
към втори вариант >>
Нека всички хора не те почитат, но работи, докажи, че си човек с достойнство, с
честолюбие
.
(втори вариант)
Сега, каквото Господ ви изпрати, вие го разваляте, но с това се излагате на явна смърт. Време е човек да се отрече от своето дребнаво честолюбие. Какво от това, че някой казал нещо лошо за вас или че ви оплюл? Не се интересувайте от отрицателните неща, не ги внасяйте в ума си!
Нека всички хора не те почитат, но работи, докажи, че си човек с достойнство, с честолюбие.
Работи десет години непрекъснато да развиеш сила и мощ в себе си, за да докажеш на хората, че си човек. Влез в някое село, вдигни един голям камък, тежък цял тон, че да учудиш всички селяни. Като видят, че проявяваш такава сила, те сами ще кажат: „Не закачайте този човек! С него шега не бива. Силен човек е той!
към втори вариант >>
43.
Положителни и отрицателни черти на живота
,
СБ
, София, 26.8.1929г.,
Честолюбие
, гордост, своенравие, тщеславие, и ред още отрицателни качества, които човек проявява, същевременно са качества и на животните.
Новият човек подразбира съвършено нова форма, нови разбирания, нови понятия. Старият човек трябва напълно да се изостави, да се тури в архивата. Засега, у човека функционират едновременно три живота: единият живот е физически, в който се проявяват ред отрицателни качества, присъщи на животните. Този живот се нарича още и животински. Това, което у животните се счита най-възвишено, което представлява цвета на тяхната култура, се среща и у човека.
Честолюбие, гордост, своенравие, тщеславие, и ред още отрицателни качества, които човек проявява, същевременно са качества и на животните.
Като се срещнат два вола или два елена, те се сбиват за своята възлюбена. И този от тях ще бъде предпочетен, който покаже по-голяма сила и юначество. Същото нещо се забелязва и между птиците, а дори и между хората. Два момъка се състезават за една мома и който от тях надвие, той ще спечели момата.
към беседата >>
44.
Здраве, богатство и учение / Здраве и злато (Здраве, богатство и учение)
,
МОК
, София, 25.10.1929г.,
По-голямо
честолюбие
от това, което здравето крие в себе си, не можем да намерим.
Числото осем представя здравето, което можем да уподобим на честолюбив човек.
По-голямо честолюбие от това, което здравето крие в себе си, не можем да намерим.
То не може да понася никаква обида. Най-малката обида е в състояние да наруши целостта на здравето. Като знаете това, вие трябва да бъдете крайно внимателни към него.
към беседата >>
45.
Смени в природата / Двете смени в природата
,
МОК
, София, 13.12.1929г.,
Де е твоето
честолюбие
?
(втори вариант)
Казваш: “Как попаднах аз в това лошо време, защо да нямах някои хубави, топли галоши.” Хубаво, дойдат галошите, но дойде и лятото. Времето е хубаво, но краката ти са завързани. Ти погледнеш галошите, и нещо те смущава. Казваш: “Много се затоплиха краката ми.” И търсиш един начин да се освободиш от галошите. Защо? Ти обичаше галошите зимно време, а сега, през лятото, ти искаш да ги хвърлиш.
Де е твоето честолюбие?
Досега галошите са те носили и са ти служили. А сега искаш да нарушиш договора с тях. Ти ходиш, искаш да ги хвърлиш някъде, казваш: “Искам да ви уволня.” Галошите плачат, ти казваш: “Аз съм ви носил толкова време, сега, плачете-не плачете, ще ви сменя. Това е една смяна на едно ваше състояние. Искате да бъдете радостни.
към втори вариант >>
46.
Дисонанси в живота / Дисонансите в живота (Усмивката и сладкото)
,
МОК
, София, 14.3.1930г.,
Той гледа-гледа нагоре, но в него има едно малко горчиво чувство и унижение има, и
честолюбие
, че и той не знае какво да прави.
(втори вариант)
А който разбира тази философия, е като децата. Той, като погледне нагоре, ще се усмихне и ще се зарадва, че има през цялата вечност какво да се учи. При вида на тази вечност ще се зароди една малка усмивка за възможностите. Разумният човек вижда едно, а глупавият вижда друго, той гледа тъй глупаво на нещата, иска да каже: „Какво унижение е за мен. Аз мисля, че знаех нещо, а то." И ще се обезсърчи.
Той гледа-гледа нагоре, но в него има едно малко горчиво чувство и унижение има, и честолюбие, че и той не знае какво да прави.
В него има едно бълникане, едно неразбиране. А който е разбрал, в него има едно движение, той се зарадва и каже: „Хубаво е направено небето, звездите, това е проява на разумни същества. - И казва: - Аз се радвам, че виждам какво мога да направя, като гледам онези, които са разумни какво правят. Следователно един ден и аз като вървя по същия път и аз ще мога да се удостоя, да вляза в това небе."
към втори вариант >>
47.
С благост и Истина
,
НБ
, София, 16.3.1930г.,
Това болезнено състояние наричаме „
честолюбие
”.
Ако е пълен със знания, според думите на апостол Павел, човек е осъден на възгордяване. Не е лошо понякога човек да се възгордява. Под думата „гордост” англичаните разбират достойнството на човека. Да бъде човек горд, това значи, да има достойнство. Често гордостта се изявява като болезнено състояние на човешката душа.
Това болезнено състояние наричаме „честолюбие”.
За да бъде горд, човек трябва да има съответстващи добродетели. Изобщо, всяко качество, всяка добродетел, която човек сам си приписва, или другите му я приписват, трябва да отговаря на действителността. Например, каже ли някой за себе си, че е учен, той трябва да има знания, които да отговарят на неговата ученост. Каже ли някой за себе си, че е силен, той трябва да прояви силата си. Можете ли да наречете силен човек този, който не е в състояние да носи поне 20 килограма товар на гърба си?
към беседата >>
48.
Възпитателни методи / Възпитание чрез ръцете
,
МОК
, София, 23.3.1930г.,
В първия пръст е човешкото
честолюбие
, той се докача, казва: „Ти знаеш ли аз кой съм?
(втори вариант)
Например какво трябва да бъде отношението между малкия пръст и безименния пръст и на безименния към средния? Тогава какво трябва да бъде отношението на показалеца към безименния и отношението на палеца към показалеца? И ако вземете вие да измервате големия пръст, той не се състои само от тия двете стави, които се виждат, и както виждате, неговата площ е доста голяма. И този Божественият пръст, той се поддържа от богинята на любовта, той е най- силният. А в света няма по-голяма сила от любовта.
В първия пръст е човешкото честолюбие, той се докача, казва: „Ти знаеш ли аз кой съм?
" Когато направиш едно прегрешение, не обхванеш този Божествен закон, хване те вторият, Сатурновият пръст. Казва: „Ти не постъпваш както трябва, ти не постъпваш правилно." После дойде ти някоя радост, безименният пръст носи всичките радости. Ако този пръст се отреже, безименният, третият, човек ще го нападне много голяма меланхолия. И когато теченията не вървят правилно в третия пръст, в тия индивиди надеждата е слабо развита. И тия хора въобще спадат към меланхоличните типове, безнадеждните.
към втори вариант >>
Чрез него се проявява човешкото
честолюбие
и достойнство.
От големината на пръстите съдим за силите, които действуват в тях. Най-големия пръст е свързан с Божествения свят. Той се управлява от богинята на любовта, затова е най-силен. Наистина, няма по-голяма сила от любовта. Показалецът се намира под влиянието на Юпитер.
Чрез него се проявява човешкото честолюбие и достойнство.
Достатъчно е да засегнете честолюбието на човека, за да ви каже: Как смееш да ме пипаш? Знаеш ли, кой съм аз? Средният, сатурновият пръст определя човешката справедливост. Чрез него човек се произнася за справедливите и несправедливи неща в живота. Безименният пръст определя човешките радости и постижения в областта на науката, на изкуството и на музиката.
към беседата >>
49.
Огъната плоскост
,
МОК
, София, 4.4.1930г.,
Честолюбив е пияницата, но желанието му да пие е по-силно от неговото
честолюбие
.
(втори вариант)
Какво придобива човек с разкаянието? Ако само се разкайва и продължава да греши, той е избрал едно палеативно средство, което нищо не ползва. Да грешиш, да се разкайваш, и пак да грешиш, това е положение на пияницата, който седи до среднощ в кръчмата. Кръчмарят го подсеща веднъж, два, три пъти да си отива, но той не мърда. Най-после кръчмарят го набива, изтласква го навън и затваря вратата.
Честолюбив е пияницата, но желанието му да пие е по-силно от неговото честолюбие.
Като се наспи, на другия ден той пак отива в кръчмата и казва на кръчмаря: „Ти снощи ме би, но дай сега половин кило вино, да се примирим. Примирят се, и пак започва да пие до забрава, докато кръчмарят повтори същото - набие го и го изтласка навън. Ще кажете, че и на това нещо има край. Има край, но когато бъчвите се изпразнят. Изкуство е да се откаже човек да пие при пълни бъчви.
към втори вариант >>
Сега, понеже той е бил пиян, неговото
честолюбие
каже: „Няма нищо." И винаги пияницата прощава на кръчмаря, че го е бил, понеже чувството на пиенето е по-силно от това, че са го били.
(втори вариант)
Допуснете, че човек си образува навика да пие, нали, и става пияница. Той след като се напие, кръчмарят го набие. Повече се застоял в кръчмата и към дванайсет часа кръчмарят му каже веднъж да си излезне: „Искам да си иде вече", каже му два пъти, три пъти: „Искам да си иде вече", а той не го дочува. А щом не си излиза, тогава той ще го изрита из кръчмата навън и ще си отиде.
Сега, понеже той е бил пиян, неговото честолюбие каже: „Няма нищо." И винаги пияницата прощава на кръчмаря, че го е бил, понеже чувството на пиенето е по-силно от това, че са го били.
И той каже: „Ти онзи ден ме изрита, но дай сега половин кило, че да се примирим." Хората казват: „Това нещо ще престане." Да, щом се изпразнят бъчвите, пияницата ще престане да пие. На един млад турчин, който се е научил да пие, ходжата казва: „Да не пиеш вече, защото, като идеш в онзи свят, Господ ще тури бъчви на гърба ти." Този попитал ходжата: „Празни ли ще бъдат бъчвите, или пълни? " „Пълни." „Е, хубаво тогава. Искам да пия." След като се изпразнят бъчвите, ще престане пиянството, но да се изпразнят бъчвите. Сега, да се намери онзи начин, с който можете да изпразните бъчвите или пък да бъдат бъчвите пълни със сладко вино.
към втори вариант >>
Честолюбив е пияницата, но желанието му да пие е по-силно от неговото
честолюбие
.
Какво придобива човек с разкаянието? Ако само се разкайва и продължава да греши, той е избрал едно палеативно средство, което нищо не ползува. Да грешиш, да се разкайваш и пак да грешиш, това е положение на пияницата, който седи до сред нощ в кръчмата. Кръчмарят го подсеща веднъж, два, три пъти да си отива, но той не мърда. Най-после кръчмарят го набива, изтласква го навън и затваря вратата.
Честолюбив е пияницата, но желанието му да пие е по-силно от неговото честолюбие.
Като се наспи, на другия ден той пак отива в кръчмата и казва на кръчмаря: Ти снощи ме би, но дай сега половин кило вино, да се примирим. Примирят се и пак започва да пие до забрава, докато кръчмарят повтори същото - набие го и го изтласка навън. Ще кажете, че и на това нещо има край. Има край, но когато бъчвите се изпразнят. Изкуство е, да се откаже човек да пие при пълни бъчви.
към беседата >>
50.
Двама или трима
,
НБ
, София, 23.11.1930г.,
Човешката гордост и
честолюбие
са майката и бащата на несъгласието.
Съгласие или акорд може да има между два тона или между две разумни същества. Дето няма съгласие, това показва, че там няма акорд, няма разумност. Колкото по-голямо е несъгласието, толкова и неразумността е по-голяма. Не, че хората са невежи, но между крайно амбициозните съществува несъгласие.
Човешката гордост и честолюбие са майката и бащата на несъгласието.
Честолюбието е майката, а гордостта – бащата. Като се съединят, те раждат несъгласието – тяхното дете, на което чувате само гласа, като дава своите разпореждания.
към беседата >>
51.
Прояви на човешкото съзнание
,
ООК
, София, 28.1.1931г.,
Честолюбие
, тщеславие, гордост са.
Те вървят подир него като сенки. Тъй щото, не е въпрос човек да се освободи от злото, но да го разбере и да знае как да се справя с него. Изучавайте доброто и злото като сили, като принципи, за да ги познавате и в себе си. Като изучава себе си човек се натъква на своите лични чувства и вижда, че те стават причина за проява на злото. Честолюбието, за пример, води след себе си много отрицателни чувства.
Честолюбие, тщеславие, гордост са.
лични чувства, с които човек трябва да знае, как да се справя. Някой казва за себе си, че не е честолюбив. Той не е честолюбив в даден момент, когато е загаснал огънят в него. Обаче, разгори ли се огънят, честолюбието се проявява. И болният е кротък, докато е на леглото си.
към беседата >>
52.
Истински поклонници
,
УС
, София, 29.3.1931г.,
Мнозина са опитали неговото
честолюбие
.
Къде е твоята духовност? Така постъпва и животното. Докато го храниш, то е добро, меко, никого не напада. Щом огладнее, проявява своята жестокост. Аз имам едно черно куче, много честолюбиво.
Мнозина са опитали неговото честолюбие.
Гледам, един брат седи, отправил погледа си към кучето. В това време кучето стои до него и гледа на изток. Братът се обърна към кучето и го поглади по главата. Той иска да му каже: „Това, което аз виждам, ти не го виждаш и не можеш да го разбереш“. Кучето, раздразнено от докосването на ръката по главата му, скочи веднага, хвърли се върху брата и го хвана за рамото.
към беседата >>
53.
Тригон
,
МОК
, София, 3.4.1931г.,
(Ако Юпитер е в низходяща степен, тогава моето
честолюбие
е едно).
(втори вариант)
Или обиден си, колко време ще ти вземе да се справиш с обидата. Н. колко мислиш по закона на вероятностите ще ти вземе? (Някой път цял един ден може да ми вземе). Най-първо зависи от съчетанието на планетите. Запример, ако при една обида, какви са акцидентите, които влизат, ако Сатурн играе известна рол, после Юпитер е в своята низходяща степен?
(Ако Юпитер е в низходяща степен, тогава моето честолюбие е едно).
Ако Сатурн е в своята низходяща степен? (Тогава е засегнато моето достойнство, нямам първенство тогава). Какво ще се роди тогава? (Ако Сатурн е в низходяща степен, ще се роди злоба). От колко елемента произтича тази злоба?
към втори вариант >>
54.
Разумно прилагане / Разумното употребление
,
МОК
, София, 1.5.1931г.,
Можем да обясним чисто от обективния свят, значи, този човек е минал покрай вас и е бутнал вашето
честолюбие
, и ви е наранил.
(втори вариант)
Кои са причините, които вас заставят да се докачите, че не ви е поздравил някой? Допуснете, че вие се докачите, че някой не ви е поздравил и той се докача, че и вие не сте го поздравили. Тогава и двама се докачате, защото не сте се поздравили един друг. Тогава въпросът е кой да поздрави по-рано и кой по-късно? Сега питам под думата докачение каква идея се крие?
Можем да обясним чисто от обективния свят, значи, този човек е минал покрай вас и е бутнал вашето честолюбие, и ви е наранил.
Или минал е тъй, че е охлузил вашата аура и вие казвате: Нарани ме този човек. Например, аз нося бастун и ви ударя по ръката, но вие сте недоволен. Защо? Не ви пипам мекичко ръката, но ви хлопвам със своя бастун и вие сте недоволен от това хлопване. Значи в докачението има това, този господин, който е минал, не ви е поздравил, той те е видял отдалеч и се преструва, че не те вижда, казва няма да го поздравя! Върви той и се преструва, а той те е видял отдалеч и ти го очакваш, и като очакваш, ти излизаш навънка, а той си обръща гърба.
към втори вариант >>
Този удар или тази мисъл е произвела един удар върху твоето
честолюбие
.
(втори вариант)
Например, аз нося бастун и ви ударя по ръката, но вие сте недоволен. Защо? Не ви пипам мекичко ръката, но ви хлопвам със своя бастун и вие сте недоволен от това хлопване. Значи в докачението има това, този господин, който е минал, не ви е поздравил, той те е видял отдалеч и се преструва, че не те вижда, казва няма да го поздравя! Върви той и се преструва, а той те е видял отдалеч и ти го очакваш, и като очакваш, ти излизаш навънка, а той си обръща гърба. И те хлопне тъй и ти се докачиш.
Този удар или тази мисъл е произвела един удар върху твоето честолюбие.
Тогава какъв е цярът? Един грам дървено масло, ще намажеш болното място и с малко памук ще превържеш раната, така ще носиш един ден, и на втория ден, всичко това ще бъде здраво. Или в какво седи дървеното масло? Този приятел ще каже: Извинете, а някой път той ще скрои някой кюляф, ще каже, ще ме извините, аз минах онзи ден, болеше ме коремът, едва се държах, но ще ме извините. И току изведнъж той те намазва отгоре с дървено масло.
към втори вариант >>
Важно е, че вашето
честолюбие
се е засегнало и вие сте недоволен.
“ Ако се доближите до някое куче, което яде месо или кокал, веднага то ще започне да ръмжи срещу вас. Дойдете ли до човека, и тук ще се натъкнете на нещо, което ще ви причини някаква обида, от която ще бъдете недоволни. Ако срещнете приятеля си на улицата и той не ви поздрави, вие веднага се обиждате. Защо не ви е поздравил? Или не ви е видял, или бил неразположен, а може и съзнателно да не е искал да ви поздрави.
Важно е, че вашето честолюбие се е засегнало и вие сте недоволен.
Казвате: „Той не поздравява, и аз няма да го поздравявам“. Сега вие трябва да знаете как да се справите с обидата. Цярът на обидата струва 2 лева. Купете си един грам дървено масло и намажете честолюбието си. Обидата веднага ще мине.
към беседата >>
55.
Здрави слуги и здрави господари
,
УС
, София, 24.5.1931г.,
Те представляват човешката гордост и
честолюбие
.
Питам: Нима всички животни, птици и бубулечици са еднакво облечени? Вземете например, товарните животни, те са облечени в най-скромни, прости дрехи, в сравнение с дрехите на много птици и бубулечици, облечени в пъстри и красиви дрешки. Това показва, че старите хора мъчно могат да се простят със своите навици и стари разбирания. Знаете ли какво представляват старите фарисеи и садукеи?
Те представляват човешката гордост и честолюбие.
Тези качества у човека са, именно, последните фарисеи и садукеи, с които той трябва да се справи. Те са вътре в човека и затова той мъчно се справя с тях. Що се отнася до външните мъчнотии, с тях човек лесно се справя. „Ето, светът отиде след Него.“ (– 19-ти стих.) – Какво лошо има в това, че светът отиде след Него? Какво лошо има в това, че една река се влива в морето?
към беседата >>
56.
Любовта към Бога
,
РБ
, 7-те езера, 12.7.1931г.,
Като наблюдавам хората, от единия до другия край на света, виждам, че те са роби на своето
честолюбие
.
Ако е въпрос за богатство, питам: какво по-голямо богатство търсите от това, което Бог ви е дал? Той е дал всекиму вътрешно богатство. Ако не можеш да станеш човек с вътрешното богатство, което Бог ти е дал, още повече не можеш да станеш човек с външното богатство. Да се мисли, че в къщите, във външното богатство се състои щастието на човека, това са заблуждения, от които той трябва да се освободи. Заблужденията са примамки в света, от които човек трябва да се пази.
Като наблюдавам хората, от единия до другия край на света, виждам, че те са роби на своето честолюбие.
Те приличат на барут: докоснеш ли се до тях, веднага избухват. Всеки човек има високо мнение за себе си. Добре е да има високо мнение за себе си, но той трябва да го оправдае. Минавам покрай един човек и му казвам: „Дрехата ти е оцапана, нищо не струва“. – „Как така?
към беседата >>
57.
Според делата
,
НБ
, София, 20.12.1931г.,
Ако вие сте човек, който разбирате законите, тогава Юпитер ще даде у вас онзи подтик към благородство, няма да има
честолюбие
, дразнене, гняв у вас.
Някой е търговец - той е под влиянието на Меркурий. Има някои, които фантазират, мечтаят, които са капризни и променчиви по характер. Те са под влиянието на Луната. Някой ходи весел, свеж, бодър - той е под влиянието на Слънцето. Следователно ако вие сте проводник на положителната слънчева енергия, ще се радвате на здраве.
Ако вие сте човек, който разбирате законите, тогава Юпитер ще даде у вас онзи подтик към благородство, няма да има честолюбие, дразнене, гняв у вас.
Ако вие сте под доброто влияние на Марс, или казано на астрологичен език, ако Марс е хармонично поставен във вашия хороскоп, вие ще се застъпвате всякога за правото и няма да избухвате. Че сте марсианец, нищо не значи. Че имате енергия, нищо не значи. Ако във вас се набере чрезмерно енергия и ако не знаете как да я употребите, ще се роди във вас нещо неприятно, ще се биете, ще ви пукат главата и вие ще искате да мушкате. Един художник, един музикант или религиозен човек, ако са под влиянието на Марс, няма да се справят така.
към беседата >>
Юпитер дава широчина на задната част, развива личните чувства и крайно
честолюбие
.
Който се съмнява, подозира, гледа мрачно на нещата, е под сатурново влияние. Работата, дипломацията, задълбочаването са качества на Сатурн. Еднообразието в света всякога произвежда известно разрушение. Ако бих имал време, щях да ви покажа как всички планети действуват различно върху човешкия череп. Марс прави главата широка при ушите, широка и ниска.
Юпитер дава широчина на задната част, развива личните чувства и крайно честолюбие.
Някои планети развиват челото и т.н. Сега, от материалистическо гледище тези неща са заблуждения, вас ще ви интересува сегашния живот - да живеете, да ядете, да се удоволствувате. Това не е живот. Ако си осъден на 20 години затвор как ще живееш? Ти не си свободен най-първо, в затвор си.
към беседата >>
58.
От смърт в живот
,
НБ
, София, 3.1.1932г.,
Но понеже имаме
честолюбие
, мислим какво ще каже публиката.
Като пеят криво всички, всичките пеят да се заглушат. Колкото повече кряскат, толкова повече се объркват. Капелмайсторът трябва веднага да ги спре. Като сбъркат, пак да ги спре. Една пауза ще направи, нищо повече.
Но понеже имаме честолюбие, мислим какво ще каже публиката.
Че публиката е по-невежа от капелмайстора. В дадения случай диригентът е най-важното. Той ще се влияе от публиката! Какво разбира публиката? Тя може да каже дали е правилно или не е правилно нещо, но диригентът има главната дума.
към беседата >>
59.
Общото благо
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 11.8.1932г.,
Като ви видят тия същества в такъв жалък вид, тяхното
честолюбие
ще се засегне, и те ще кажат: „Оставете този простак свободен.
На вас не остава нищо друго, освен да застанете на особено мнение. Кажете: „Днес не съм разположен да се присъединя нито към едното, нито към другото мнение, имам своя работа“. Този ден трябва да бъдете много внимателни, с никого да не се разправяте, да не се карате, за да запазите равновесие в себе си. Иначе или ще изпаднете в песимизъм, или в гневно състояние. Ако сте някой виден философ, облечете се този ден в най-скъсаните си дрехи, със скъсаните си обуща, а можете да тръгнете и бос.
Като ви видят тия същества в такъв жалък вид, тяхното честолюбие ще се засегне, и те ще кажат: „Оставете този простак свободен.
От него нищо не може да излезе“. Щом ви освободят, вие ще се облечете, ще си гледате работата. Тъй щото, докато те ви хвалят, че сте способен човек, работите ви няма да вървят. Откажат ли се от вас, като от неспособен, всичко ще ви тръгне напред. Смирение трябва да има човек, за да се освободи от тия състояния.
към беседата >>
60.
Ето отрока
,
НБ
, София, 6.11.1932г.,
Бедните са по-богати от богатите, пълни с гордост, пълни с
честолюбие
.
(втори вариант)
Някои казват: Богатите хора всичко имат. Че кой е богат? Аз виждам в целия свят все богати. Това не е нещастие.
Бедните са по-богати от богатите, пълни с гордост, пълни с честолюбие.
Казва някой: Ще го убия, ще му тегля един куршум. Този човек не е ли богат? Той в себе си има един съд. Едно дело за някой престъпник се продължава цяла година, има прокурор, има защитник, най-после четете резолюцията или ще го оправдаят, или ще го осъдят. А този е сам съдия, веднага казва: Аз ще го претрепя, аз ще му тегля куршума.
към втори вариант >>
Бедните са по-богати от богатите, пълни с гордост, пълни с
честолюбие
, пълни с позор.
Сега в света вие казвате – богатите хора имат. Че кой е богат? Аз виждам целия свят богат. Това не е нещастие.
Бедните са по-богати от богатите, пълни с гордост, пълни с честолюбие, пълни с позор.
Казва: „Ще го убия, ще му тегля един куршум.“ Този човек не е ли богат? Той в себе си има един съд. Едно дело за някой престъпник се продължава цяла година, има прокурор, има защитник, най-после четат резолюция – или ще го оправдаят, или ще го осъдят. А този е сам съдия, веднага казва: „Аз ще го претрепя, аз ще му тегля куршума.“
към беседата >>
61.
Божественото дърво / Всякога услужвай
,
ООК
, София, 9.11.1932г.,
Някои наши погрешки произтичат от чувството на страх, на самоуважение, на
честолюбие
, на користолюбие.
(втори вариант)
Някои наши погрешки произтичат от чувството на страх, на самоуважение, на честолюбие, на користолюбие.
Това са положения диаметрално геометрически по отношение на това, което трябва да бъде. Някои погрешки произтичат от ъгъла А, други от ъгъла В, трети от ъгъла Д, а четвърти от ъгъла С. Следователно за всяка своя погрешка човек трябва да знае от коя област произтича тя. Квадратът, който представя отвлечена област, човек трябва да знае на коя част от мозъка му съответствува всеки един от дадените четири ъгъла. Ако се каже само, че от ъгъла А произтича една погрешка, това е много общо казано, много неопределено.
към втори вариант >>
Който не е честолюбив, той казва: „Не му обръщай внимание.“ Не е въпросът в това, да се обръща или да не се обръща внимание на хората, но въпросът е до каква степен човек трябва да има
честолюбие
.
(втори вариант)
Някой казва, че погрешките в живота се дължат на недоимък. Не, погрешките се дължат на чрезмерното изобилие в живота. Само активният човек, който има чрезмерно енергия в себе си, само той може да набие някого. Болният никого не може да набие. Само честолюбивият, гордият може да направи една погрешка.
Който не е честолюбив, той казва: „Не му обръщай внимание.“ Не е въпросът в това, да се обръща или да не се обръща внимание на хората, но въпросът е до каква степен човек трябва да има честолюбие.
Има един закон: като влезеш в морето, трябва да гледаш водата да бъде най-много до брадата ти, по никой начин да не дойде до устата ти. Устата ти трябва непременно да бъде свободна. Мине ли по-горе от брадата ти, ти веднага трябва да се връщаш, назад, напред не трябва да вървиш. Следователно честолюбието на човека може да бъде до краката му, или до пояса му, до раменете, до брадата му най-много, мине ли обаче брадата, ти веднага трябва да се обърнеш кръгом и полека да пъплиш назад. Тръгнеш ли напред, има вече голяма опасност за живота ти.
към втори вариант >>
Някои от грешките му се дължат на чувствата страх, самоуважение,
честолюбие
, користолюбие и др.
Не е лесно да се справите с него. Пианото, например, има само осем октави. Да изучаваш един инструмент, това значи, да изучаваш себе си. Не е лесно да изучаваш себе си. Като се изучава, човек прави много грешки.
Някои от грешките му се дължат на чувствата страх, самоуважение, честолюбие, користолюбие и др.
Някои грешки произтичат от четирите ъгли на квадрата. Какво нещо е квадратът? – Отвлечена област.
към беседата >>
62.
Сляп от рождение
,
НБ
, София, 13.11.1932г.,
Тъй както човек често може да прихване хрема, така и хората от
честолюбие
само страдат.
(втори вариант)
Той казва своето мнение, без да го налага. Ако моите мисли не са прави, няма да ме следват. Той дава право на всеки човек, но личните му чувства са доста развити. Той лесно се обижда и страда от това, което е признак, че личните му чувства са в болезнено състояние. При това положение, мозъкът може да заболее от някакво психическо разстройство.
Тъй както човек често може да прихване хрема, така и хората от честолюбие само страдат.
Стават подозрителни, най-обикновени прояви на хората приемат като обидни. Разбира се, от прекалено честолюбие страдат.
към втори вариант >>
Разбира се, от прекалено
честолюбие
страдат.
(втори вариант)
Той дава право на всеки човек, но личните му чувства са доста развити. Той лесно се обижда и страда от това, което е признак, че личните му чувства са в болезнено състояние. При това положение, мозъкът може да заболее от някакво психическо разстройство. Тъй както човек често може да прихване хрема, така и хората от честолюбие само страдат. Стават подозрителни, най-обикновени прояви на хората приемат като обидни.
Разбира се, от прекалено честолюбие страдат.
към втори вариант >>
Тъй както човек може да прехване хремата тъй често, така и хората от
честолюбие
само страдат от хрема.
То е гордост. Човекът на самоуважението казва: „Туй е така. Ако моите мисли не са прави, няма да ме следвате.“ Той дава право на всеки човек, но има известни отношения в развитието на личните чувства у човека. Всичките докачения на човека, туй, с което може да се терзае, показва, че личните му чувства се намират в едно болезнено състояние. Мозъкът може да заболее, има разни психологически заболявания.
Тъй както човек може да прехване хремата тъй често, така и хората от честолюбие само страдат от хрема.
Ти всяко нещо може да превземеш отгоре си. Каквото кажат, все отгоре си може да го вземеш. Казал нещо или усмихнал се нещо, ти мислиш, че е за тебе, и веднага се докачиш. Тия хора се пошегували, и ти го вземеш отгоре си. Или влезеш някъде, хората не искат да видиш нещо, и ти мислиш, че хората крият нещо от тебе, дойде подозрението.
към беседата >>
63.
Новата канализация
,
ООК
, София, 30.11.1932г.,
В пчелата има голямо
честолюбие
.
(втори вариант)
Така от животните ще дойдем до човека. Човешката форма е много сложна. Той изявява много повече способности отколкото у животните. В животното има в зародиш туй чувство, у някои, а у някои те едва са в спяще състояние. Например вземете в овцата, в пчелата.
В пчелата има голямо честолюбие.
В работата си тя е много сприхава. Ако някой и се меси в работата, тя веднага си забива жилото. Тя не му мисли, бързо действува. Пчелата не е много от умните, тя понякой път проявява кавалерство. Ще излезне веднъж, ще те бутне, ще ти каже: „Не стой тука, не работи толкова около кошера.“ Каже веднъж и си иде, каже дваж, пак ще те блъсне, и трети път ти забие жилото.
към втори вариант >>
64.
Трите посоки
,
ООК
, София, 26.4.1933г.,
Рекох й: „Ти трябва да превърнеш своето
честолюбие
в самоуважение, т.е.
(втори вариант)
В тебе има нещо внесено германско, английско, пак прав ли съм“, й рекох. Тя каза, че съм прав. Каза баща й, майка й какви били и моята теория излезе права. Тя минава за българка, името й българско, но линиите й показват, че има нещо английско, но че има и славянска кръв. Това, хубавото в нея се дължи на славянското.
Рекох й: „Ти трябва да превърнеш своето честолюбие в самоуважение, т.е.
онова, което Бог е вложил в твоята душа, да го разработиш. А пък честолюбието е външна обвивка. И тази обвивка някой път става много тежка.“
към втори вариант >>
Ето какво разбирам под думата „
честолюбие
“.
(втори вариант)
Ето какво разбирам под думата „честолюбие“.
Представете си, че в един летен ден, при 35 градуса температура, си туриш кожух, за да не се простудиш, това е честолюбие. Или честолюбието може да се сравни със следното: Зимно време, при 40 градуса студ си се облякъл с бели, тънки дрехи, това е пак честолюбие. Ще туриш една дреха, която да пази топлината на тялото ти. Аз наричам самоуважение следното: Самоуважението е една дреха, за да пазиш обикновената Божествена топлина на организъма си, а пък честолюбието е една дреха, която ти по свое усмотрение си турил, не ти е приятно и казваш: „Много ми е тежък кожухът“, или казваш: „изстинах,“ и трепериш под дрехите. А пък самоуважението е онова вътрешно достойнство, в което се пази добре естествената топлина.
към втори вариант >>
Представете си, че в един летен ден, при 35 градуса температура, си туриш кожух, за да не се простудиш, това е
честолюбие
.
(втори вариант)
Ето какво разбирам под думата „честолюбие“.
Представете си, че в един летен ден, при 35 градуса температура, си туриш кожух, за да не се простудиш, това е честолюбие.
Или честолюбието може да се сравни със следното: Зимно време, при 40 градуса студ си се облякъл с бели, тънки дрехи, това е пак честолюбие. Ще туриш една дреха, която да пази топлината на тялото ти. Аз наричам самоуважение следното: Самоуважението е една дреха, за да пазиш обикновената Божествена топлина на организъма си, а пък честолюбието е една дреха, която ти по свое усмотрение си турил, не ти е приятно и казваш: „Много ми е тежък кожухът“, или казваш: „изстинах,“ и трепериш под дрехите. А пък самоуважението е онова вътрешно достойнство, в което се пази добре естествената топлина. Не е лоша дума тази „честолюбие“.
към втори вариант >>
Или честолюбието може да се сравни със следното: Зимно време, при 40 градуса студ си се облякъл с бели, тънки дрехи, това е пак
честолюбие
.
(втори вариант)
Ето какво разбирам под думата „честолюбие“. Представете си, че в един летен ден, при 35 градуса температура, си туриш кожух, за да не се простудиш, това е честолюбие.
Или честолюбието може да се сравни със следното: Зимно време, при 40 градуса студ си се облякъл с бели, тънки дрехи, това е пак честолюбие.
Ще туриш една дреха, която да пази топлината на тялото ти. Аз наричам самоуважение следното: Самоуважението е една дреха, за да пазиш обикновената Божествена топлина на организъма си, а пък честолюбието е една дреха, която ти по свое усмотрение си турил, не ти е приятно и казваш: „Много ми е тежък кожухът“, или казваш: „изстинах,“ и трепериш под дрехите. А пък самоуважението е онова вътрешно достойнство, в което се пази добре естествената топлина. Не е лоша дума тази „честолюбие“. Тя не е лоша дума.
към втори вариант >>
Не е лоша дума тази „
честолюбие
“.
(втори вариант)
Представете си, че в един летен ден, при 35 градуса температура, си туриш кожух, за да не се простудиш, това е честолюбие. Или честолюбието може да се сравни със следното: Зимно време, при 40 градуса студ си се облякъл с бели, тънки дрехи, това е пак честолюбие. Ще туриш една дреха, която да пази топлината на тялото ти. Аз наричам самоуважение следното: Самоуважението е една дреха, за да пазиш обикновената Божествена топлина на организъма си, а пък честолюбието е една дреха, която ти по свое усмотрение си турил, не ти е приятно и казваш: „Много ми е тежък кожухът“, или казваш: „изстинах,“ и трепериш под дрехите. А пък самоуважението е онова вътрешно достойнство, в което се пази добре естествената топлина.
Не е лоша дума тази „честолюбие“.
Тя не е лоша дума. Той люби честността, обича честността, не обича да лъже, но е малко сприхав, обижда се. Ние сме притурили други качества и думата взема вече друго направление. Ако под понятието „честолюбие“ разбираш „честност“, то е право, но ако внесеш в понятието „честолюбие“, мисълта за докачение, тогава си на крив път. Никога не се занимавай с отношението, което хората имат към тебе.
към втори вариант >>
Ако под понятието „
честолюбие
“ разбираш „честност“, то е право, но ако внесеш в понятието „
честолюбие
“, мисълта за докачение, тогава си на крив път.
(втори вариант)
А пък самоуважението е онова вътрешно достойнство, в което се пази добре естествената топлина. Не е лоша дума тази „честолюбие“. Тя не е лоша дума. Той люби честността, обича честността, не обича да лъже, но е малко сприхав, обижда се. Ние сме притурили други качества и думата взема вече друго направление.
Ако под понятието „честолюбие“ разбираш „честност“, то е право, но ако внесеш в понятието „честолюбие“, мисълта за докачение, тогава си на крив път.
Никога не се занимавай с отношението, което хората имат към тебе. Ти нямаш време да се занимаваш с това, какво хората мислят за тебе. Това да не те интересува. И тогава, ако се занимаваш с това, няма да имаш време да си гледащ работата. В дадения случай мене трябва да ме интересува работата, която ми е дадена от Невидимият свят, какво трябва да свърша днес.
към втори вариант >>
Под
честолюбие
разбирам известно несъответствие между външния и вътрешния живот, което причинява мъчение.
Под честолюбие разбирам известно несъответствие между външния и вътрешния живот, което причинява мъчение.
Например, ти туряш на гърба си кожух, когато външната температура е 35° над нулата. Страшно е да носиш кожух на гърба си през летен, горещ ден. Страшно е да се облечеш с тънка, копринена дреха зимен ден, при външна температура минус 30°. Какво по-голямо несъответствие от това? Всякога обличай такава дреха, която отговаря на външната температура.
към беседата >>
65.
Трите посоки
,
МОК
, София, 9.6.1933г.,
Под
честолюбие
разбирам известно несъответствие между външния и вътрешния живот, което причинява мъчение.
Под честолюбие разбирам известно несъответствие между външния и вътрешния живот, което причинява мъчение.
Например, ти туряш на гърба си кожух, когато външната температура е 35° над нулата. Страшно е да носиш кожух на гърба си през летен, горещ ден. Страшно е да се облечеш с тънка, копринена дреха зимен ден, при външна температура минус 30°. Какво по-голямо несъответствие от това? Всякога обличай такава дреха, която отговаря на външната температура.
към беседата >>
66.
Работа и почивка / Почивка
,
ООК
, София, 9.8.1933г.,
Един син пише едно писмо на своя баща, който не знае да чете, на човек с
честолюбие
.
(втори вариант)
Ако някой път синът няма благоволението на своя баща, ако допуснем, че онзи баща е толкоз разумен, а не праща на сина си, погрешката де е: в бащата или в сина? Зависи от вашето разбиране. Имаме един пример.
Един син пише едно писмо на своя баща, който не знае да чете, на човек с честолюбие.
Чете бащата: „Татко, толкоз пари ми трябват.“ Бащата, понеже не знае да чете, дава писмото и казва: „Я, прочети туй писмо.“ Онзи чете грубо: „Татко, толкоз пари да ми изпратиш! “ – „Какво пише това магаре, няма да му пратя. Да ходи в странство и така да пише.“ После дава писмото на един хлебар, да му го прочете, той добър, мек човек и той чете мекичко. „Имам нужда от малко парици.“ Тъй да каже. А първият, касапинът прочел грубо писмото.
към втори вариант >>
67.
Човешките и Божествените порядки в живота
,
ООК
, София, 1.11.1933г.,
Вие сте пълни с гордост, с
честолюбие
, с подозрение, с докачане.
Та сега и на вас, колкото и да ви разправям, аз виждам, че вие си живеете в стария живот. Докато нещата стават по този начин аз не се лъжа в това. Вие казвате: „Каквото говори Учителят, дали е верно? “ Всинца вие вярвате по вашему и всинца пазите своите интереси. Като ви засегне някой честолюбието и вие веднага скачате.
Вие сте пълни с гордост, с честолюбие, с подозрение, с докачане.
Докато ви мажат и гладят, вие сте добри, то това не е никакво разбиране. Ако и мене и вас мажат и всичко върви добре, това още не е истина. Щом престанат да ви мажат, вие вече се изявявате. Ако аз вярвам на всеки глупав човек, каквото ми каже, в това няма никакъв смисъл. Дойде някой и ми каже да се отрека от старото.
към беседата >>
68.
Законът на молитвата
,
УС
, София, 10.12.1933г.,
Той взел пари назаем и казва: „Не мога да ги платя.“ Един приятел отишъл при него и му казал: „Я ми дай назаем 1000 лева.“ Той от
честолюбие
, от тщеславие взема назаем от едно място и ги дава на друго.
Сега, някой път вие мислите, че сте свободни. Аз не намирам, че съвременните хора са свободни.
Той взел пари назаем и казва: „Не мога да ги платя.“ Един приятел отишъл при него и му казал: „Я ми дай назаем 1000 лева.“ Той от честолюбие, от тщеславие взема назаем от едно място и ги дава на друго.
Да дадеш чужди пари, това не е свобода.
към беседата >>
69.
О, да ми беше като брат
,
НБ
, София, 24.12.1933г.,
В тях има голямо
честолюбие
, гордост, мисли си нещо.
Че, какво представляват животните за нас? Те имат съвсем друго понятие за живота. Много животни имат голямо мнение за себе си.
В тях има голямо честолюбие, гордост, мисли си нещо.
Човек го хване, погледне го, хване някой лъв, или тигър, или боа, затвори го, излага го, и той седи. Тия животни не могат да си представят своята ужасна съдба, в която те се намират. Какво показва това? Хората не разбират живота на животните.
към беседата >>
70.
Влиянието на музиката
,
МОК
, София, 11.5.1934г.,
Той има доста
честолюбие
.
В какво направление трябва да се турят очите, ушите? Между тези две лица (последните две) в какво седи разликата? Вторият върви по мъжка линия, а третият по женска линия. Крива е линията в третия. А е права във втория.
Той има доста честолюбие.
Първата фигура е недоизработена. В живота има много хора недоизработени. Много лица има недоизработени. Не харесваш лицето си, не е доизработено, трябва да се работи. Трябва да работиш на физическото поле, в мисълта си, в чувствата си, трябват големи усилия.
към беседата >>
71.
Веселие и радост
,
ООК
, София, 5.12.1934г.,
Вие казвате: „Аз съм чист.” Чист, но има едно
честолюбие
, една гордост, една надутост вътре в тебе, каквато светът не е виждал.
Вие по някой път мислите, че сте по-горе от Христа.
Вие казвате: „Аз съм чист.” Чист, но има едно честолюбие, една гордост, една надутост вътре в тебе, каквато светът не е виждал.
Вие имате един възглед, който не сте проверили, и вие искате да го наложите на другите хора. В света има само един възглед, той е Божествен. От този възглед протича животът. Мярката е тази - дотолкова, доколкото вие изпълнявате волята Божия, дотолкова в живота ще се усилва благодатта, ще имаш повече знания, повече мир и ще имате уважението и почитанието на всички хора и на цялото Небе. И колкото по-малко изпълнявате волята Божия, ще остареете, ще оглупеете и ще умрете, и ще ви турят паметник: „Тук е живял един човек, който е вървял по пътя на Христа, Бог да го прости.” Няма какво да ми прощават хората, няма какво да ми прости Господ.
към беседата >>
72.
Здравословното положение на човешката душа
,
ООК
, София, 13.2.1935г.,
Аз гледам музикантите - има голямо
честолюбие
между тях.
Аз гледам музикантите - има голямо честолюбие между тях.
Какъв ли не шум се вдига между тях за някой си въпрос, за някой такт, за някое си силно или слабо време. Хубаво. Кое е хубавото време в музиката. Кое е силно време? Да кажем „любов” как ще го пеете? Я, Олге, изпей думата „любов”.
към беседата >>
73.
Божественият подтик
,
ООК
, София, 27.3.1935г.,
Вие сте човек с
честолюбие
.
Аз не разбирам външния живот на човека. Всички вие сте добри. Добри сте само дотогава, докато ви задоволяват нуждите. В дадения случай, щом не ви задоволят нуждите, вие не можете да бъдете добър. Вървя аз по пътя.
Вие сте човек с честолюбие.
Още като ви видя отдалеч, аз виждам, че сте честолюбиви, високо мнение имате за себе си. Поздравявам ви внимателно. Ако не ви поздравя, ще предизвикам една реакция във вас. Всеки човек може да предизвика една реакция в честолюбивия. На честолюбивия не казвайте горчива дума, кажете му една сладка дума, защо ще му казвате горчива дума?
към беседата >>
74.
Придобиване и задържане / Да се добие и задържи богатството
,
УС
, София, 31.3.1935г.,
Дойде Юпитер – засегне неговото гордо
честолюбие
.
(втори вариант)
В какво се променя лицето? Астрологически Луната е упражнявала голямо влияние върху Соломон. Човек на големи промени. Характер многообразен: ту се пълни, ту се изпразва, ту му е приятно, ту му е неприятно, ту се пълни, после на половина, после съвсем изчезне, съвсем се скрие, недоволен. След туй дойде Венера – ту приятна, ту любезна, ту намръщена.
Дойде Юпитер – засегне неговото гордо честолюбие.
Дойде Сатурн – иска да философства, да бара тук– там. Та Соломон е обикалял всичките планети. Екскурзиантин е бил. С ума си се е върнал след това и казва: „Нищо не можах да науча от тази работа.“ Неговата работа мяза като онзи, който ходил по търговия 20 години и казал: „Поне спечелих да си платя дълговете си и нищо не ми остана да поживея.“
към втори вариант >>
75.
Математически отношения
,
МОК
, София, 5.4.1935г.,
Това развитие на човешкото
честолюбие
трябва да върви паралелно, заедно с развитието на човешката мисъл.
Защото заболяването никога не започва от ума на човека. От много мисъл човек не заболява. Дето казват, че от много мислене човек заболява, не е вярно. А от чувствата заболява. Най-първо личните чувства са област, дето най-много заболяват хората, когато човек е засегнат, когато каже: „Аз се унижих.“ Честолюбието показва една фаза на развитие.
Това развитие на човешкото честолюбие трябва да върви паралелно, заедно с развитието на човешката мисъл.
към беседата >>
Каква цел туряте вие на вашето
честолюбие
?
Той може да ви обиди. Но може да дойде до бой. Това, което с думи не може да разрешат, може да опитат да го разрешат с юмручно право. Какво трябва да се прави? Как се лекува честолюбието?
Каква цел туряте вие на вашето честолюбие?
Как го лекувате? Когато се обидите, как се лекувате? По някой път само заздравее, но по някой път трябва да се лекувате. Неделчо, ти как се лекуваш? (Не се обиждам, много лесно се лекувам.) − Не се ли обиждаш?
към беседата >>
76.
Мисъл, сила и любов
,
ООК
, София, 10.7.1935г.,
И Йон каза: „Бог прости на Ниневия, и ме изложи." Тук се прояви неговото
честолюбие
.
Бог го изпрати в Ниневия, за да поправи жителите на този град, че бяха в безпътица. Йон направи една погрешка на непослушание и трябваше да влезе в кита, за да види, че трябва да слуша. Бог не обича хората, които не слушат. После, като се помоли, Бог му каза, че му прощава и изпрати го в Ниневия до четирийсет дни, да се покаят ниневяните. Тия хора се покаяха и Бог им прости, както прости и на Йона, и го изхвърли от кита.
И Йон каза: „Бог прости на Ниневия, и ме изложи." Тук се прояви неговото честолюбие.
„Ти каза на ония хора, че това ще стане, онова ще стане, и не стана, и те сега казват, че съм ги излъгал." Бог казва: „Те се покаяха. Както те изкарах от устата на кита, като Ми се помоли и ти простих, така и на тия хора по същия начин трябваше да простя."
към беседата >>
77.
Колко е добър Господ
,
ООК
, София, 17.7.1935г.,
Кажете ми вие, които ще отидете на небето с вашето подозрение,
честолюбие
, с вашите понятия, които сега имате, с какво ще заинтересувате ангелите, кажете ми?
Действително ще има пеене. Но вие, като отидете при ангелите, с какво ще ги заинтересувате? Какво ще се интересува една красива мома от един арапин с дебели устни, после - с много недъзи, с един къс нос, който постоянно се секне, постоянно храчи? И той върви подир тая мома. Какво ще се интересува от него, кажете ми?
Кажете ми вие, които ще отидете на небето с вашето подозрение, честолюбие, с вашите понятия, които сега имате, с какво ще заинтересувате ангелите, кажете ми?
Сега, така като ви говоря, вие вземате въпроса чисто лично. С какво ще заинтересувате вашия баща - Бога, Който всичко знае? С вашето знание ли, с вашите добродетели ли? С какво ще Го заинтересувате? Вие казвате, че Господ е справедлив, милостив, това-онова.
към беседата >>
И то е хубаво, но това
честолюбие
трябва да пренесат в Божествения свят.
Та най-първо човек трябва да изучава себе си при сегашния живот. В религиозния живот има опасности. Човек може да стане чрезмерно честолюбив. Всички религиозни хора са грандомани, крайно честолюбиви.
И то е хубаво, но това честолюбие трябва да пренесат в Божествения свят.
Те имат известен капитал, който трябва да пренесат в Божествената банка. Трябва да трансформират своите чувства. После, религиозните хора се много дразнят и са много своенравни. У религиозните хора има и друга опасност. Те са много страхливи.
към беседата >>
78.
Защо им говориш с притчи?
,
НБ
, София, 22.9.1935г.,
Съвременните хора страдат от голямо
честолюбие
и тщеславие.
И след това съвършено оздравя. После започна да дава наставления как се лекува туберкулозата. Той казваше, за да се излекува(ш) от туберкулозата, трябва да бъдеш марсианец. Да я хванеш и да се боксираш с нея по американски – дето завариш, там ще удряш: по носа, по устата. С други думи казано: Не оставяй в ума ти да се загнезди една отрицателна мисъл, която да произведе лоши последствия.
Съвременните хора страдат от голямо честолюбие и тщеславие.
Някой се докачил, че вестниците писали за него, че не бил учен човек. Как тъй да пишат такова нещо? Ако си учен, учен си, ако не си учен, не си учен. – Ама уронва се престижът ми. – Твоят престиж зависи от науката, която имаш вътре в себе си.
към беседата >>
79.
Новият начин
,
ООК
, София, 9.10.1935г.,
Всички сте изпълнени с едно глупаво
честолюбие
.
Мислите, че като се уредят материалните ви работи, Бог знае какво ще направите. Вие съвсем ще загазите. Материалните блага, за умните хора, са условие за прогрес, но за онези, които не са готови, са най-голямата спънка, която трябва да се преодолее. Невидимият свят сега ви е дал големи страдания, беднотия, за да се научите да разбирате живота. Казвам: На някои от вас, ако сте готови, може да се преподава, но на другите, каквото и да ви кажа, няма да го разберете.
Всички сте изпълнени с едно глупаво честолюбие.
Снощи говорих на една млада сестра. Казах й: Ти нямаш никакво честолюбие. Ти си човек в една чужда държава – в държавата на дявола. Господ не царува на Земята. Той царува на Земята чрез дявола.
към беседата >>
Казах й: Ти нямаш никакво
честолюбие
.
Материалните блага, за умните хора, са условие за прогрес, но за онези, които не са готови, са най-голямата спънка, която трябва да се преодолее. Невидимият свят сега ви е дал големи страдания, беднотия, за да се научите да разбирате живота. Казвам: На някои от вас, ако сте готови, може да се преподава, но на другите, каквото и да ви кажа, няма да го разберете. Всички сте изпълнени с едно глупаво честолюбие. Снощи говорих на една млада сестра.
Казах й: Ти нямаш никакво честолюбие.
Ти си човек в една чужда държава – в държавата на дявола. Господ не царува на Земята. Той царува на Земята чрез дявола. Дяволът те е хванал един ден – ще легнеш болен, ще охкаш, ще ти разстрои стомаха, ще ти разстрои мозъка, ще ти турят инжекции. И казваш: "Защо Господ направи така?
към беседата >>
80.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 13.10.1935г.,
Запример, лъвът има голямо
честолюбие
.
Тя влиза в разрез с неговите чувства с личните му чувства и влиза в стълкновение със самосъхранителните му чувства. Самосъхранителните чувства на човека са поставени около ушите, там са най-груби чувствата. В месоядните животни са силно развити. Личните чувства са добили своята насока, своето развитие у човека. Няма животни в света, у които личните чувства да са така силно развити, както у човека.
Запример, лъвът има голямо честолюбие.
Много от птиците имат туй чувство. Всички горе-долу го имат този мъжки елемент, но у човека личните чувства са силно развити. Някъде тия лични чувства са видоизменили човешката глава. Вземете един френолог. Френологът той ще ви покаже един човек със силно развити лични чувства.
към беседата >>
81.
Вътрешният закон
,
УС
, София, 17.11.1935г.,
Да кажем, в тебе чувството на
честолюбие
или личните чувства ти се развили чрезмерно.
Та казвам: В живота ние минаваме през известна специализация. При известни случаи ти минаваш и трябва да се подчиниш на известен Божествен закон.
Да кажем, в тебе чувството на честолюбие или личните чувства ти се развили чрезмерно.
Господ иска малко да ги оглади, да ги постопи. Много са се набрали. Той ще ти даде голямо изпитание, да започнат да се топят личните чувства, да се оглаждат. Някъде си развил чувството на честолюбие толкоз, станал си скържав, връзваш парите в десет възла. Тогава ще започнат изпитанията – този те обере, онзи те обере.
към беседата >>
Някъде си развил чувството на
честолюбие
толкоз, станал си скържав, връзваш парите в десет възла.
При известни случаи ти минаваш и трябва да се подчиниш на известен Божествен закон. Да кажем, в тебе чувството на честолюбие или личните чувства ти се развили чрезмерно. Господ иска малко да ги оглади, да ги постопи. Много са се набрали. Той ще ти даде голямо изпитание, да започнат да се топят личните чувства, да се оглаждат.
Някъде си развил чувството на честолюбие толкоз, станал си скържав, връзваш парите в десет възла.
Тогава ще започнат изпитанията – този те обере, онзи те обере. Искат да кажат: да се поотвори кесията малко. Някой път ти си станал много набожен, повече, отколкото трябва. Прекален светец и Богу не е драг. Тогава ще те подложат на изпитания.
към беседата >>
82.
Стара и нова българска песен
,
МОК
, Витоша, 1.5.1936г.,
Отчаянието, честолюбието, българинът има крайно
честолюбие
.
В българина личните чувства [са] толкова силно развити.
Отчаянието, честолюбието, българинът има крайно честолюбие.
Българинът е толкова честолюбив, горд, че всеки българин мисли, че е роден за министър, за цар, за какво ли не е. Казва: „Аз да стана, ще ги изколя, ще ги изтребя.“ Дето скърби, скръб няма в него. В тази смисъл скръб има, разочарование, личен елемент навсякъде има. Вие сега казвате, че в някоя песен може да се забележи благородство. – Не е българска песен.
към беседата >>
83.
Тайни и откровения
,
ООК
, София, 6.5.1936г.,
Вие казвате: "Старият влязъл да оправи младия." Човешко
честолюбие
.
Стари са умните хора. Никакъв цар не си ти. Ще работиш. Онзи иска да се излъже. Отсега не искаш да се учиш.
Вие казвате: "Старият влязъл да оправи младия." Човешко честолюбие.
Човек е пълен с честолюбие. По някой път не иска да се наведе, мисли, че прав трябва да седи като кол. Да кажем, някой честолюбив човек казва: "Не обичам да се покланям." Като се намери на зор, да видиш как се кланя, то е въпрос. Един цар, като има войска, не се кланя. Но като остане без войска, как се кланя.
към беседата >>
Човек е пълен с
честолюбие
.
Никакъв цар не си ти. Ще работиш. Онзи иска да се излъже. Отсега не искаш да се учиш. Вие казвате: "Старият влязъл да оправи младия." Човешко честолюбие.
Човек е пълен с честолюбие.
По някой път не иска да се наведе, мисли, че прав трябва да седи като кол. Да кажем, някой честолюбив човек казва: "Не обичам да се покланям." Като се намери на зор, да видиш как се кланя, то е въпрос. Един цар, като има войска, не се кланя. Но като остане без войска, как се кланя.
към беседата >>
84.
Основни черти на новото / Основната черта на новото
,
СБ
, София, 22.8.1936г.,
Ония деца, които не разбират живота, те плачат, те са недоволни, имат
честолюбие
, докачение, че не са ги разбрали.
(втори вариант)
Христос казва за новото положение: „Ако не станете като малките деца", но не едно дете, което да плаче и да е недоволно от живота. Но да си дете, което разбира живота. Ще оставиш майка си да свърши, това което тя знае. Няма да си даваш мнението. Ще бъдеш доволен от това, което майката прави.
Ония деца, които не разбират живота, те плачат, те са недоволни, имат честолюбие, докачение, че не са ги разбрали.
И след това майката се отнася малко по-добре, детето я погледне и казва: „Така трябваше да постъпиш." Тя трябва да постъпи така, но как трябва да постъпи детето? Детето изисква това, което не знае. То е недоволно от живота, в който се намира. Сега вие можете да изучавате тия състояния. Някой път вие не сте доволни. Защо?
към втори вариант >>
85.
Функции на черния дроб
,
МОК
, София, 2.10.1936г.,
Понякога алчността и крайното
честолюбие
разстройват.
(втори вариант)
Има един анекдот за един англичанин, който се хранел със своя слуга в една гостилница. Хранят се и двамата, но слугата му внезапно умира и господарят продължава да се храни. Когато келнерът дошъл и направил сметката, той му казал: “Имате грешка, слугата ми умря при първото ядене, не яде повече, изяде само една порция.” Това е англичанинът. Смъртта си е смърт. Ако вие нямате това хладнокръвие, ако вашият вътрешен слуга умре и вие викнете и плачете, не е лошо да плачете, хубаво е да плаче човек, но няма да можете да се справите с известни положения в живота.
Понякога алчността и крайното честолюбие разстройват.
Гордостта е крайно самоуважение. Българите казват: “Много честолюбив, много егоист.” В егоизма две крайни неща функционират. Функционира гордостта. Функционира и алчността. Това са две чувства, анормално развити.
към втори вариант >>
Някой път алчността и крайното
честолюбие
разстройват.
Някой път алчността и крайното честолюбие разстройват.
Аз сега вземам гордостта. Гордостта е самоуважение. Българите казват: „Много честолюбив, много егоист“. В егоизма функционират две крайни неща: гордостта и алчността – две чувства, които са анормално развити. И те вкарват човека в противоречие.
към беседата >>
86.
Мелодия и хармония. Кръг – елипса, парабола – хипербола
,
ООК
, София, 13.1.1937г.,
Че и онзи човек насреща има своето
честолюбие
!
Какво искаш повече? Другите неща от тебе зависят, от тебе зависи да те обичат хората! Имай един хубав език! Имай един хубав поглед. Някой път ние седим и не искаме да падне честолюбието ни.
Че и онзи човек насреща има своето честолюбие!
Тогаз като пазим своето честолюбие да бъдем справедливи и да пазим и неговото честолюбие. Двама души вървят по един път. Единият върви и не отстъпва. И другият – също. Бъдете един човек, който отстъпва на другите.
към беседата >>
Тогаз като пазим своето
честолюбие
да бъдем справедливи и да пазим и неговото
честолюбие
.
Другите неща от тебе зависят, от тебе зависи да те обичат хората! Имай един хубав език! Имай един хубав поглед. Някой път ние седим и не искаме да падне честолюбието ни. Че и онзи човек насреща има своето честолюбие!
Тогаз като пазим своето честолюбие да бъдем справедливи и да пазим и неговото честолюбие.
Двама души вървят по един път. Единият върви и не отстъпва. И другият – също. Бъдете един човек, който отстъпва на другите. Ти си учен, почтен човек.
към беседата >>
87.
Царството небесно
,
НБ
, София, 17.1.1937г.,
“ – „И аз съм много добре.“ Полковникът казваше: „После се чудих на себе си, на своето
честолюбие
.
Един полковник ми разправяше една своя опитност. По едно време, във всеобщата война, когато нашите войски били към Солун, сражението било страшно. Като започнали да гърмят онези оръдия, онези гранати да летят във въздуха, просто ужас обхващал човека. Генералът се приближил към него и го запитал: „Как сте, господин полковник? “ – „Много добре съм.“ – „Ами вие как сте?
“ – „И аз съм много добре.“ Полковникът казваше: „После се чудих на себе си, на своето честолюбие.
Аз умирах от страх, а трябваше да казвам, че съм добре, че не ме е страх. И генералът се намираше в същото положение, но и той не искаше да се издаде. И двамата минавахме за герои, за храбри хора.“ – Е, какво научи от войната? – „Едно научих: че пред гранатите не можеш да бъдеш герой. Те никого не щадят.
към беседата >>
88.
Мислене и чувствувание
,
ООК
, София, 10.3.1937г.,
Имаш
честолюбие
, отправи ума си назад да видиш твоето
честолюбие
.
Казвам: Вие трябва да упражнявате очите си. Сегашните наблюдения показват, че когато очите не се движат правилно, остаряват, образуват се известни бръчки. Който си упражнява очите, отправи ума си, отправи очите си към Бога, като че гледаш Господа. Отправи очите си нагоре, имаш милосърдие, отправи очите си към милосърдието.
Имаш честолюбие, отправи ума си назад да видиш твоето честолюбие.
Съвестен си, отправи очите си към твоята съвест. Отправи очите си към сърцето си, към дробовете, към стомаха. Отправи очите си към пръстите. Отправи очите си към гръбнака, да се движат очите. Туй, което Бог е направил, да го виждаш.
към беседата >>
89.
Плосък и объл говор
,
ООК
, София, 17.3.1937г.,
От човешкото
честолюбие
, от човешката гордост по-висока служба има магарето в нас.
Ние имаме едно магаре и то е в нашите морални чувства; магарето, дето толкоз го онеправдали хората го турили на нашата глава в моралния свят на едно място, че то пази вратата. Кой как дойде, магарето казва: „Какво искаш? “ – Твоите акредитивни писма ще ги дадеш на магарето, то ще ги разгледа и ако ги одобри, ще те пусне. Ако не ги одобри, ще каже: „Нашият господар не е разположен, с тия акредитивни писма не може да влезеш“. Тъй щото магарето завзема една почтена служба вътре в нас.
От човешкото честолюбие, от човешката гордост по-висока служба има магарето в нас.
Трябва да знаете, че службата на нашето магаре е турена да спаси човека от много страдания, ако го слушате, пък ако не го слушате, ще дойдат други, нови страдания. Ако го уволните и турите друг на мястото, работата няма да върви. Бог турил всичките животни на мястото, ние сме разместили.
към беседата >>
90.
Умни, здрави и богати
,
ООК
, София, 28.4.1937г.,
Българите, понеже
честолюбие
имат, казват, че не бил готов, затова онзи го победил.
Казвам: Ти си бил сам пехливанин, като нашия Дан Колов, непобедим. Непобедим. Докато се бореше, вървеше. Сега писаха вестниците, че е болен. Казвам: Не щеше той да е болен, така не се говори. Другаде се крие причината.
Българите, понеже честолюбие имат, казват, че не бил готов, затова онзи го победил.
Казвам: Така не се говори. Фактите не отговарят. Има нещо. Сега казваш: „Съсипаха ме“. Сега аз вече разбирам защо те съсипаха.
към беседата >>
91.
Рабство и приятелство
,
НБ
, София, 16.5.1937г.,
Това е
честолюбие
, как да ни обидят.
Ти си добър, няма защо да се сърдиш, поглади носа си и ще видиш по него, че от носа излиза нещо. Когато човек се разгневи, ноздрите се разширяват, трептят. Поглади го отгоре, отстрани. Ти кипнеш и направиш нещо, може година, две години да минат, за да изправиш това. Поглади малко носа си.
Това е честолюбие, как да ни обидят.
Той има особени понятия. Носът е отделен, някой път действува отделно.
към беседата >>
92.
Първата песен
,
ООК
, София, 26.5.1937г.,
Такова болезнено
честолюбие
, гордост или болезнено користолюбие, да си отмъсти.
Казва Христос: „Ако имате вяра като синапово зърно и кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“. Онези, които не разбират закона, казват: „Ако ние имаме тази сила, тогава светът ще го разрушим“. Човек, който има вяра, няма да руши, той няма да премести Витоша върху София отгоре. Веднага ще имаме едно болезнено чувство. Той за да премести Витоша върху София, трябва да е крайно докачлив.
Такова болезнено честолюбие, гордост или болезнено користолюбие, да си отмъсти.
Тогава религиозните хора обичат да отмъщават, обичат да кълнат. Та казвам сега: Вие се учите и искате да се запознаете с Христа. Как ще се запознаете? – Какъв характер имаше Христос? Сега аз не искам да ви изкарам, че сте невежи, но формата, с която сте я считам невежа.
към беседата >>
93.
Както горе, тъй и долу
,
МОК
, София, 10.9.1937г.,
Сега вие с човешкото си
честолюбие
ще кажете: "Аз картоф ли ще ставам?
Та ако ви запитат защо някой не е добър, все едно ви питат защо няма плодове долу на земята. Той няма плодове на земята тъй, както ябълките, крушите или сливите нямат плодове в корените. Ако иска да има плодове на физическото поле, ако иска работите му да вървят добре на земята, нека стане картоф, нека започне да изучава живота на това растение, да види как то живее, какви са неговите отношения.
Сега вие с човешкото си честолюбие ще кажете: "Аз картоф ли ще ставам?
" Ти, големият аристократ, който имаш голямо мнение за себе си, питаш картоф ли си, а имаш нужда от картофи. Например, когато си обезсърчен и тия "глупави" картофи влязат в те, ти добиваш разположение. Как става тъй, приятелю, че щом влязат "глупавите" картофи, в теб даже се ражда една свещена идея? Докато ядеш картофи, ти се молиш на Бога, а когато се наядеш, идва ти наум да пееш и да свириш. Как тъй картофите те подтикват да правиш такива работи?
към беседата >>
94.
Мозъчни центрове
,
МОК
, София, 27.5.1938г.,
Тук имате първа степен на
честолюбие
.
Тук имате първа степен на честолюбие.
Тук имате втора, трета степен и обратно. Имате седма степен. Тук имаме четвърта степен. Този човек е крайно докачлив, той е като един огън. Сухото трябва да го пазиш, навсякъде то е като барут.
към беседата >>
Той не се обижда, в него
честолюбие
няма.
Сухото трябва да го пазиш, навсякъде то е като барут. Огънят най-малката дума като чуе, веднага избухва. Динамит е той, взривно вещество. Тук имате един човек, колкото и да го обиждате, той все се усмихва. Казва: „Като нямаш работа, дрънкай“.
Той не се обижда, в него честолюбие няма.
Кое е по-хубаво, човек да има честолюбие или да няма честолюбие? Кое е по-хубаво, с ръце ли да бъдеш или без ръце, да бъдеш с ръце и да биеш или да бъдеш без ръце и да не биеш? По-добре е да имаш ръце и да знаеш да биеш, отколкото да нямаш ръце и да не можеш да биеш, да бъдеш кротък човек. Че по-добре е с език ли да бъдеш, или без език да бъдеш? Без език няма да обиждаш, но то е една неволя, която ти е наложена, не че си от добрите хора.
към беседата >>
Кое е по-хубаво, човек да има
честолюбие
или да няма
честолюбие
?
Огънят най-малката дума като чуе, веднага избухва. Динамит е той, взривно вещество. Тук имате един човек, колкото и да го обиждате, той все се усмихва. Казва: „Като нямаш работа, дрънкай“. Той не се обижда, в него честолюбие няма.
Кое е по-хубаво, човек да има честолюбие или да няма честолюбие?
Кое е по-хубаво, с ръце ли да бъдеш или без ръце, да бъдеш с ръце и да биеш или да бъдеш без ръце и да не биеш? По-добре е да имаш ръце и да знаеш да биеш, отколкото да нямаш ръце и да не можеш да биеш, да бъдеш кротък човек. Че по-добре е с език ли да бъдеш, или без език да бъдеш? Без език няма да обиждаш, но то е една неволя, която ти е наложена, не че си от добрите хора. Ти мълчиш, минаваш за много мълчалив човек, за много добър.
към беседата >>
95.
Организиран и неорганизиран свят
,
МОК
, София, 13.1.1939г.,
Този човек всякога ще мисли за своето
честолюбие
.
Какви са свойствата на тия двете криви линии (Фиг. 1)? Имате линиите AB и A2B2. Тия линии показват човешката глава. В първата линия умствените линии са развити, във втората личните чувства са развити.
Този човек всякога ще мисли за своето честолюбие.
Той вечно се намира в противоречие. С всичкия създаден свят все ще бъде в стълкновение. Този го обидил, онзи го обидил. Този казал обидна дума, онзи казал обидна дума, навсякъде той ще намери обидни думи, за да се обиди. За обидните думи причината е неговото ухо, то е така развито, че навсякъде ще намери обидни думи.
към беседата >>
96.
Елате да разсъждаваме
,
УС
, София, 26.3.1939г.,
Дойде в мене едно
честолюбие
и като не можах какво да отговоря, казах му: Що ти влиза в работа защо коленича?
Нищо не си видял. Тук си се изтъпанил и нищо не си видял. Двадесет години се молиш, все коленичиш. Това коленичене край няма ли? – Нещо ми говори отвътре, и аз не зная какво да му кажа – казва ми той.
Дойде в мене едно честолюбие и като не можах какво да отговоря, казах му: Що ти влиза в работа защо коленича?
То е моя работа. – Но оттам насетне престанах да коленича. Станах честолюбив. Казах си: Как така ще седна да коленича? Аз казах на онзи, че не е негова работа, но започнах да се занимавам с тази мисъл.
към беседата >>
97.
Дайте свобода
,
МОК
, София, 7.4.1939г.,
Вие говорите за твърдостта, влизат
честолюбие
, тщеславие, но вие трябва да определите твърдостта като едно специфично чувство.
Започнете със себе си. Всеки един човек е първото дете, с което трябва да започне. Понеже започваме с другите деца, затова работите не вървят. Разсъждавали ли сте твърдостта какво е? Вие говорите за твърдостта, което не е твърдост.
Вие говорите за твърдостта, влизат честолюбие, тщеславие, но вие трябва да определите твърдостта като едно специфично чувство.
Човек, който е твърд, не иска да се мръдне от мястото си. Казва: „Тук съм турен, не искам да се мърдам от мястото си, нищо повече.“ Може да му покажете, че не е благоразумно. Казва: „Мене не ме интересуват тия работи. Аз искам тук да седя.“ Понякой път вие имате твърдост, вие не искате да се измени вашето състояние. Никой не иска като е радостен да стане скърбен.
към беседата >>
98.
Отмерени отношения
,
МОК
, София, 3.11.1939г.,
То е признак на скритност, понеже е събудено неговото
честолюбие
.
Вие сега, като се плашите, надолу гледате, защото имате страх. Когато ученикът не си знае урока, има един страх, понеже в този страх влиза скритността – не иска учителят да го познае, че не знае – наведе очите, тури очите надолу.
То е признак на скритност, понеже е събудено неговото честолюбие.
Знае, че го е страх. Той гледа надолу, да го не познаят, че не знае. Той взема една поза, то е пак един вътрешен страх. Да кажем, явява се в тебе страхът, че не знаеш. Учителят ще си промени за тебе мнението, че не си способен, тогава веднага ще гледаш надолу.
към беседата >>
99.
Победата на доброто
,
УС
, София, 3.12.1939г.,
Казваш: „Тази обида не мога да я търпя.“ Че ако е за
честолюбие
, нямаше по-честолюбив от Христа.
Сега изводът е: Докато не ти счупят крака, докато не дойдеш до последното, не можеш да се освободиш. Какво е счупването? Ако вие не може да търпите последната обида, не може да се освободите.
Казваш: „Тази обида не мога да я търпя.“ Че ако е за честолюбие, нямаше по-честолюбив от Христа.
А пък цял легион от римски войници се подиграваха с Него и Той понесе това. Мислите ли, че един цар, с когото се подиграват, няма да чувствува? Само царят може да знае. Но тук се проявява следното: Именно, че силата на доброто, любовта в него е по-силна от омразата, която действа. Защото онзи, който ви мрази, какво иска?
към беседата >>
100.
Правото отношение
,
МОК
, София, 8.12.1939г.,
Ставаш разсеян, запример, страхуваш се или пък
честолюбие
имаш.
Казвам, забравянето е от едно вътрешно напрежение, една дисхармония, която постоянно се заражда между личните чувства на човека и неговата мисъл.
Ставаш разсеян, запример, страхуваш се или пък честолюбие имаш.
В страха се свиваш, свиване има. В честолюбието искаш да се издигнеш. Като се уплаши човек, той се свива. Животното, като се уплаши, то ляга. Аз имам такова едно наблюдение.
към беседата >>
101.
Най-великото
,
НБ
, София, 10.3.1940г.,
Запример, когато в човека се зароди крайно
честолюбие
и страх, едновременно те са две противоположни сили.
Сега няма да се спирам на тия неща. Черният дроб се разваля кога? Той се разваля от интензивните чувствувания, които имате.
Запример, когато в човека се зароди крайно честолюбие и страх, едновременно те са две противоположни сили.
Крайно обиденият човек иска да си отмъсти, същевременно се явява и страх. Иска да си отмъсти, пък не може да си отмъсти. Страхът го задържа. Този страх тогава се отразява върху неговия черен дроб. Всеки ден в хората се възбуждат личните им чувства, всеки ден се възбужда страхът.
към беседата >>
102.
Цяло и част
,
МОК
, София, 4.10.1940г.,
Това е едно
честолюбие
.“ Но това са чувства.
Запример яденето спада към полуинтелектуалните чувства и мисли едновременно. Чистата мисъл е горе, в горната част на челото. Полуинтелектуалните чувства са отстрани на челото. Казвате: „Това е едно религиозно чувство.
Това е едно честолюбие.“ Но това са чувства.
Чувствата по някой път се свързват с една мисъл и тогава мисълта става динамична. Ако мисълта се свърже с едно чувство на вярата – вярата е едно чувство, но вярата е чувство, което подкрепя мисълта – тогава мисълта става динамична. Човек с вяра има мощен ум. Ако приложите чувството надежда, умът става два пъти по-динамичен. Или аз наричам вярата потенциал в дадения случай.
към беседата >>
103.
Едно, две, три
,
МОК
, София, 27.12.1940г.,
То е най-малкото
честолюбие
вече.
Доста голямо мнение имат за себе си. Че не са обърнали внимание, цял въпрос вдигат. Те искат всички само за тях да мислят и затова плачат. Много честолюбиви са. У децата е тъй.
То е най-малкото честолюбие вече.
Най-добрият плод на честолюбието, който има цена, е плачът. Не обърнали внимание на него, унижили го, то ще си поплаче малко. Отплаща се с благородство. Кое иде след плача? Кряскането. Сега знаете ли, че не знаете да плачете на свят, нито да кряскате?
към беседата >>
104.
Двама синове
,
НБ
, София, 23.2.1941г.,
Онзи големият син, който върви по линията на баща си, който е недоволен, в него има
честолюбие
.
Сега този пример за двамата синове, ако не беше се случил, някои казват, че е съчинен. Той Христос е взел един действителен пример.
Онзи големият син, който върви по линията на баща си, който е недоволен, в него има честолюбие.
То е мъжкият принцип. Този младият син върви по линията на майка си, по женския принцип. Той иска да опита всичко. Като се върна, в него имаше онова съзнание, съзнава погрешката си. Не обвинява майка си, да каже, че майка му дала това качество – тя да беше по-добра, той не щеше да бъде такъв.
към беседата >>
105.
Силното число
,
МОК
, София, 14.3.1941г.,
Ако се качите малко по-нагоре в мозъка, там има място за човешкото
честолюбие
, тщеславие.
Та казвам, всичките нещастия на хората произтичат [от това], че онези сили, които са вложени в човешкия мозък, са вложени динамични, основата на човешкия мозък е динамична сила. Ако човек не знае как да се справи, оттам произтичат ред неприятности. Ако се вземе задната част, там са вложени всички отрицателни страни на чувствата.
Ако се качите малко по-нагоре в мозъка, там има място за човешкото честолюбие, тщеславие.
То край няма. Едва някъде нагоре на главата се явява мекота, подига се челото, човек започва да става по-мек, по-внимателен към хората. После, в задната част се явява справедливост. Човек намира, че тъй както постъпва някой път, е несправедливо. Хората и по обратен път се възпитават.
към беседата >>
106.
Отвали камъка
,
НБ
, София, 14.12.1941г.,
Даже и тия напредналите същества са толкова своенравни, имат толкоз голямо
честолюбие
и такава гордост!
Оная сила, за която аз говоря, е друга. Щом имаш тази сила, аз мога да дигна земята и да я хвърля в пространството, като една топка. То е една сила. От гледището на човешката сила е абсолютно невъзможно. От гледището на Божествената сила земята е една топка, с която може да се играе.
Даже и тия напредналите същества са толкова своенравни, имат толкоз голямо честолюбие и такава гордост!
Като предвидел тия работи Бог, турил ги в едно пространство, че да не би един ден да се скарат и да си направят пакост. Ако месечината беше близо до земята, щяха да се скарат, но тя е турена на 400 хиляди километра, да не може да се скарат. Слънцето е турено на 92 милиона мили, другите са още по-далеч, че да няма караница между тях. Всякога хората щом се намерят в един човешки порядък, карат се. Щом има кавга някъде, то е човешки порядък.
към беседата >>
107.
Постижения
,
МОК
, София, 27.3.1942г.,
Краят на човешкото
честолюбие
, на човешката октава.
Всеки певец се радва на гласа си. Хубавата мисъл, радва онзи, който мисли. Пък някой път ти сам си недоволен от своята мисъл. Значи не си от добрите певци. Сега човечеството е достигнало до „си“.
Краят на човешкото честолюбие, на човешката октава.
Цялото човечество има съзнание, всеки човек иска най-хубавото да яде, най-хубаво да се облече, най-хубавата къща. Всичките културни хора имат туй желание за удобства. То е „си“. Но тия удобства не знаят как се вземат. Едно кило удобства изисква 15 милиона цвята.
към беседата >>
108.
Двата полюса
,
МОК
, София, 1.5.1942г.,
Човешкото
честолюбие
се намира на запад, човешкото милосърдие се намира на изток.
В завитата опашка показва осторожност, отстрани мозъкът работи. В проточената опашка отпред работи мозъкът. Казвам: Тия линии са образувани от дейността на разни области на мозъка. Тази енергия, която образува тия линии произхожда от разни области на човешкия ум. Страхът се намира на юг и на север.
Човешкото честолюбие се намира на запад, човешкото милосърдие се намира на изток.
Любовта се намира на зенита, горе. Когато говорим за любовта трябва да разбираме слънцето на най-високата точка. То е любовта. На изток е милосърдието, на запад е човешкото достойнство, на юг и на север то е осторожността, страхът у човека. Значи, милосърдието на изток, честолюбието на запад.
към беседата >>
Човешкото
честолюбие
от залез до среднощ продължава.
Значи, милосърдието на изток, честолюбието на запад. Обаче честолюбието у животните е било на изток. Понеже човек е направил 180 градуса завъртане, честолюбието е отишло на запад. Или другояче казано: При милосърдието имаме изгряващото слънце, при честолюбието имаме залез на слънцето. Следователно енергиите, които човешката личност взема вече са слаби, енергиите имат по-голяма тъмнина вътре.
Човешкото честолюбие от залез до среднощ продължава.
Човек достига до върха. До най-високото място като дойде започва да се смалява. Като се съедини милосърдието и честолюбието, събужда се в него умът, започва да разсъждава.
към беседата >>
Този човек, който от
честолюбие
дошъл до милосърдие, той е на северния полюс, там слънцето не залязва.
Мине среднощ, тогава към изгрева трябва да дойдеш, да смениш в себе си своето чувство. Всяко едно чувство дето се събужда не е лошо. Честолюбието не е лошо, дето се е зародило. На всяко чувство трябва да се сменят неговите енергии. Ако честолюбието не може да се съедини с милосърдието, те са два противоположни полюса изток и запад.
Този човек, който от честолюбие дошъл до милосърдие, той е на северния полюс, там слънцето не залязва.
Там слънцето няма изток и запад. Нашият запад го няма. На северния полюс къде залязва слънцето? Отдето изгрява там и залязва. Тук има залез и изгрев по една необходимост.
към беседата >>
109.
Мажорни и миньорни гами
,
МОК
, София, 10.7.1942г.,
Който няма развито
честолюбие
, достойнство, да яде дини.
Казвам: Ако ти постоянно ядеш краставица у тебе ще се усили своенравието. Трябва да знаеш като храна с каква друга храна да я хармонираш. Тя е един елемент. Когато човек е нервно изтощен да яде краставица. Соковете на краставицата обновително действуват на човека, но ако той е много здрав и яде краставица тя е много възбудителна, обича да се сърди, побива хората малко.
Който няма развито честолюбие, достойнство, да яде дини.
Който иска да развие достойнството, личните чувства, дини да яде. Ако чувството на тщеславие е слабо, да яде пъпеши – трябва човек да има тщеславие, не може без него. Трябва тщеславие, общителност, не да е като някой монах. Всичките монаси седят в стаята, имат чувството, че живее между хората и се мъчи. Живее в стаята, недоволен е, че не е в света.
към беседата >>
110.
Химични елементи
,
МОК
, София, 17.7.1942г.,
Ако един тури ножа на точилото и завърти точилото, точилото не иска да наточва ножа, ножа не иска да го точат, защото
честолюбие
има в тях.
Единият ще свири на долния регистър, другият на горния регистър. Някой път може да прекръстосат ръцете на пианото, но на цигулката не може двама души да свирят. Ако двама души се разсърдят как ще оправдаете сръднята? В природата сръднята е далечна причина. Всяко нещо си има своята разумност.
Ако един тури ножа на точилото и завърти точилото, точилото не иска да наточва ножа, ножа не иска да го точат, защото честолюбие има в тях.
Казва: „Мене точило ли ме точи“. Точилото казва: „Аз ножа ли ще точа върху себе си? “ Дойде един, завърти точилото и точи ножа без да иска, и ножът се точи без да иска.
към беседата >>
111.
Ще ти въздаде
,
НБ
, София, 26.7.1942г.,
Ако съм милосърд, ще бие на моето милосърдие, ако съм честолюбив, на моето
честолюбие
, че има добро мнение заради мене, ще говори за деди и прадеди, ще се покаже, че иска да му направя някаква услуга.
Като че като влизат взимаш предвид. Ако е за бягане, как да отвориш. То е един навик несъзнателен. Погледне ме, иска да проникне какво е моето намерение. Какво мисля, или иска нещо от мене, да изисква, мисли какво е моето разположение, ще търси някои характерни черти.
Ако съм милосърд, ще бие на моето милосърдие, ако съм честолюбив, на моето честолюбие, че има добро мнение заради мене, ще говори за деди и прадеди, ще се покаже, че иска да му направя някаква услуга.
И без да ми говори за моите прадеди, ще го направя. Аз съм като извор и без да ми говори за моето произхождение, аз не мога да не тека. Ако рече да ме хвали, няма защо да ме хвали, аз и без да ме хвали, тека. И като ме хвали, пак тека. Ако има какво да ме хвали, добре.
към беседата >>
112.
Да благодарим
,
ООК
, София, 25.11.1942г.,
Веднага се изправя неговото
честолюбие
.
Падна един милион. Да ги разделим наполовина“. Той за хиляда лева казваше, че не му се живее. Приятелят му казва: „Един милион се падна, ще ги разделим наполовина“. Като вземе половината милион, може да върне хилядата лева.
Веднага се изправя неговото честолюбие.
Трябва да бъдем предвидливи. Никога ние хората не трябва да се унижаваме. Всеки човек, когато неговия приятел не може да изпълни нещо, той трябва да го изпълни. Там е силата. Ако не го направи, може да се случи голямо нещастие.
към беседата >>
113.
Нова обхода
,
ООК
, София, 13.1.1943г.,
Мислите ли, че в Христа няма
честолюбие
?
Целия ден се занимават с нас, кога ще си идем“. Щом дойде болестта, дайте ѝ угощение, викайте съседите за здраве на болестта. Да дадете угощение, за богатия е лесна работа, но да дадете угощение – за бедния... Във всяко болезнено състояние се крие един диамант от първо качество. Само ако можете да снемете опаковката, ще го намерите. Ако не, този диамант ще минава от едни ръце в други.
Мислите ли, че в Христа няма честолюбие?
Като влезе в храма и видя търговците, взе камшик и ги изпъди. Казва: „Дома на Отца Ми направихте разбойническо гнездо“. Те казват: „Ще ти дадем един урок, ти ще видиш как се поправя светът“. Ние имаме едно външно разбиране за страданията на Христа. Вие трябва да преживеете ония състояния, които Той имаше.
към беседата >>
114.
Плодовете на Любовта
,
УС
, София, 21.2.1943г.,
Той му пише така, че да не го обиди, да не нарани неговото
честолюбие
, нито да го накърни.
Апостол Павел се обърна към Филимона много деликатно. Той му пише деликатно. Аз виждам психологически как цялата епоха израсна пред мене.
Той му пише така, че да не го обиди, да не нарани неговото честолюбие, нито да го накърни.
Той му пише така: „Ако ме обичаш, тогава направи така от любов към мене.“ И Онисим, като се връща при господаря си Филимона, му занася посланието на апостол Павел. И ако Филимон няма любов, ще постъпи както римляните, ще постъпи както господарят на Епиктета. Той бил роб на римски патриций. И този патриций имал няколко хиляди роби и ги биел. Веднъж патрицият дошъл при Епиктета, а последният седи смирено.
към беседата >>
115.
Извор на любовта
,
СБ
,
РБ
, София, 12.9.1943г.,
Самоубийството е резултат на чрезмерно
честолюбие
в човека.
Един виден руски цигулар слушал друг цигулар да свири. Понеже последният бил по-голям майстор от него, той се обезсърчил и, като се върнал у дома си се самоубил. Той се отчаял, че никога няма да постигне изкуството на своя колега-цигулар.
Самоубийството е резултат на чрезмерно честолюбие в човека.
Не е геройство да се самоубиеш; геройство е да се справиш със страданието.
към беседата >>
116.
Музикални упражнения
,
МОК
, София, 10.12.1943г.,
Следователно, ако напишеш „е”, натъкваш се на своето
честолюбие
; ако напишеш “Ъ-ят”, ще си създадеш материални спънки: приятелят ти ще те обиди, господарят няма да ти плати; ако си студент, ще пропаднеш на изпит.
Има три начина за написване на тая буква: е, Ъ/ят/, Е. Ако напишеш „е”, ще си създадеш една мъчнотия. Ако напишеш ,,Ъ-ят”, ще си създадеш друга мъчнотия. Ако напишеш „Е” главно, ще проявиш своето лакомство. Обратна на тая буква е „3”.
Следователно, ако напишеш „е”, натъкваш се на своето честолюбие; ако напишеш “Ъ-ят”, ще си създадеш материални спънки: приятелят ти ще те обиди, господарят няма да ти плати; ако си студент, ще пропаднеш на изпит.
Ето защо, докато си студент, не пиши ,,Ъ-ят”. Щом свършиш университета, можеш да пишеш „Ъ-ят”, колкото искаш. На английски опасни букви са “t” и “f”.
към беседата >>
НАГОРЕ