Търсене в беседите за 'Усещане'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Намерени 1253 резултати от 716 текста в 8 категории:

✓ Беседи от Учителя:
66 резултата от 54 беседи

✓ Изгревът на Бялото Братство:
88 резултата от 82 текста

✓ Писма от Учителя:
0 резултата от 0 текста

✓ Текстове и документи:
13 резултата от 12 текста

✓ Последователи на Учителя:
34 резултата от 27 текста

✓ Списания и вестници:
32 резултата от 25 текста

✓ Хронология на Братството:
14 резултата от 11 текста

✓ Рудолф Щайнер:
1006 резултата от 505 текста

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 66 резултата от 54 беседи с точна фраза : 'Усещане'.

1. Разговор пети - Въздигане Душа и Дух

Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата.
Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом – естественото, после – духовното; първом – видимото, после – невидимото; както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипане и усещане и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало. Обаче създаденият за Небето непреодолимо, вън от всяко препятствие трябва да излезе един ден от областта на естественото и временното и да влезе в границите на вечното; защото само тук се намират всичките потреби за усъвършенстването и пълното съвършенство на душата. Тя трябва да се върне там, от гдето е излязла.
към беседата >>

2. Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново

А че това са картини, явствува от тази истина, че когато Господ приближава до някого, най-напред ще има сътресение и тогава ще има усещане.
ОТГОВОР: Този въпрос е много обширен, но най-краткият му отговор е: от делата им ще ги познаете. Защото, ако един медиум ви пише от името на Св. Богородица и ви говори от същото име, а от друга страна пиянствува и блудствува, то такава проява чрез такъв медиум не може да се приеме, че е от добър дух. После, някой медиум вижда триъгълници, Бог Саваот и пр. — това не са нищо друго, освен астрални картини, видяни от него тук на физическото поле. А че това са картини, явствува от тази истина, че когато Господ приближава до някого, най-напред ще има сътресение и тогава ще има усещане. Човешките духове могат да се явят и да дават даже масло, но когато ви е благословил един висш дух и вие се подлагате да ви благославя и един човек или човешки дух, който е две или три стъпала по долу, то вие вече губите първото благословение, защото вибрациите на последния са далеч по-долни от ония на първия и с това си навличате отговорност. Веднъж благословен, човек трябва да се пази да допуска и други духове да довършват работата на Господа, Който е дал по-рано своето благословение. Много от духовете вършат тирания, защото като дойдат, все искат да отвлекат някого. Много различни са начините, по които всякой от вас може да стори нещо за Господа, но на никого не е дадено особено правило. Аз искам членовете на Веригата да знаят, че при употребяването на някой медиум вземат ли масло и пр., то те ще плащат също както едно време плащаше г-жа М. Казакова.
към беседата >>

3. Любовта

Някои хора считат Любовта за едно усещане, за едно приятно разположение на сърцето.
Говоря ви върху Любовта в нейния широк смисъл; не ви говоря за същността ѝ. Някои хора считат Любовта за едно усещане, за едно приятно разположение на сърцето. Това не е Любов, защото човек може да пийне половин кило винце, пак ще му стане приятно на сърцето; за известни болки правите известни разтривки и от тях също усещате известна приятност; но това не е оная приятност, която дава Любовта. Когато човек ви люби, може някой път да ви причини и болка: Любовта едновременно причинява и страдание, и радост – то е нейно свойство. Тя е сила с две острила: тя милва всички, но и наказва всички. И как ви наказва? Като се отдели от вас, ставате тъжен и казвате: „Нещастен съм“.
към беседата >>

4. Виделината

Туй усещане не е още доказателство.
Турете към тях една единица, ще имате тройки, които след това ще станат на четворки и т.н., постоянно ще прогресирате. Да допуснем, вие сте интелигентен човек, срещнете някой ваш приятел, заподозрете го в нещо, без да знаете защо. За да заподозрете някого, трябва да имате факти. Не допущайте съмнение без научна основа. Някой, като се съмнява, казва: „Не знам защо, но нещо чувствам, усещам и затова се съмнявам“. Туй усещане не е още доказателство. Например някой пияница казва: „Слаб ми е стомахът, ще си пийна малко винце“. И разсъждава по-нататък: „Защо да си не пийна повече? Като пих малко, чувствам се вече добре“. Но това чувстване не е постоянно, то е само временно, защото утре ще се чувствате зле. Като приложите това правило, че малко винце да се пие е добре, после злоупотребявате и с това разваляте ефекта, действието на виното.
към беседата >>

5. Като чуха

Както лимонът събужда в човека усещане за кисело, така и всяка дума, правилно изговорена и разбрана, произвежда съответно действие върху човека.
Сегашните хора се нуждаят от правилен превод на нещата. Щом го намерят, и науката, и философията, и знанието им ще се изменят. Тогава и животът им ще се подобри деветдесет и девет на сто. Правилното изговаряне на думите произвежда специфично въздействие върху човека. Както лимонът събужда в човека усещане за кисело, така и всяка дума, правилно изговорена и разбрана, произвежда съответно действие върху човека. Какво се крие в лимона, всички знаете. Но ако изговоря пред вас думите Правда, Добродетел, Истина, вие ще свиете рамене. Защо? Не знаете съдържанието им. Ако разбирахте тези думи, изговарянето им би произвело върху вас такова действие, каквото произвежда лимонът. Който разбира съдържанието на думата Бог, той ще стане добър, учен, богат, силен – ще придобие качествата на образа, който се крие в тази дума.
към беседата >>

6. Неизвестното

Студът е физическо усещане, което се възприема чрез организма.
Този стих не съдържа нищо определено в себе си. Ако това е задача, ще бъде с две неизвестни. Известната величина е вкъщи, а неизвестните са невестата и младоженецът; учениците са известното, а училището – неизвестното. Аз вземам този стих, за да покажа, че както в Живота, така и в Природата има известни и неизвестни величини, между които съществува някакво отношение. Например, казваме студ. Студът е физическо усещане, което се възприема чрез организма. Учените го определят като намаляване на дейността, или намаляване на топлината. Значи, ние приемаме студа като състояние; в действителност, съществува ли студ в Природата, това е неизвестно. Между студа и омразата има нещо общо. Те са от една и съща категория. Студът е състояние, което има отношение към физическия свят, а омразата – към Астралния или Чувствения.
към беседата >>

Студът се възприема от човека като усещане, а в Природата съществува като сила.
Между студа и омразата има нещо общо. Те са от една и съща категория. Студът е състояние, което има отношение към физическия свят, а омразата – към Астралния или Чувствения. Обаче, и студът, и омразата се образуват в човека. Който има малко топлина, ще усеща студ; който има малко Любов, ще изпитва омраза. Студът се възприема от човека като усещане, а в Природата съществува като сила. По същия начин и омразата се възприема от човека като чувство, а в Природата съществува като сила.
към беседата >>

7. С любов се взима

Какво е скръб и омраза не зная, имам само усещане за тях.
Ще кажете: “Колко е добър г-н Дънов! ” Не говорете за добрина, а говорете само за Любов, Обич и крепост на Духа. Не мислете, че аз се различавам от вас – не, между мен и вас няма никаква разлика. Ако има, тя е само външна, а по същество, по вътрешно съдържание и по произход от Божествения Дух всинца сме едно и също. Вашите скърби са и мои, но понеже аз вече не признавам скърби и омраза в света (освен че съществуват като сенки), то и вие трябва да се откажете от тях. Какво е скръб и омраза не зная, имам само усещане за тях. Например, някой страда от зъб и казва, че никога няма да забрави тази болка, но зъбът му минава, той всичко забравя, остава само спомен от болката, който е илюзия на нашия ум.
към беседата >>

8. Слушайте Него!

Човек може да си помръдне крака без усещане, а може да чувства без мисъл.
Слушането – това е едно от качествата на реалния свят. Да слушаме реалното, разумното. Във физическия свят ние забелязваме три състояния, през които човек минава: едното състояние, чисто механическо, е състояние само на движение; второто е състояние на чувстване, а третото е състояние на мисъл. Човек може да си помръдне крака без усещане, а може да чувства без мисъл. Най-хубавото състояние е, когато всяко движение е придружено с чувстване и мисъл. В тия три състояния се заражда разумното и великото в живота, аз го наричам Божественото, това, което осмисля живота. Когато съвременните хора говорят за реалното, вярват в едно, а отричат друго. Ние отричаме реалността всякога на ония неща, които не съдържат в себе си Божественото. Семките сами себе си отричат.
към беседата >>

9. Не бъди неверен, но верен!

Е, хубаво, когато вълкът има едно усещане, какво прави?
Вие седите и казвате: „По кой начин да се изпълни волята Божия? “ Чакате и си казвате: „Аз нямам разположение“. Не, волята Божия не се изпълнява само с разположение. И при разположение, и при неразположение трябва да се върши волята Божия. Казвате: „Аз не мога да правя добро, защото не го усещам в душата си“. Е, хубаво, когато вълкът има едно усещане, какво прави? – Хване овцата и я изяде. Когато имаме едно усещане, то не е доказателство, че трябва да се извърши нещо. Когато пък имаме неразположение, то не е доказателство, че не трябва да се извърши нещо. Някога неразположението може да е негативно. Някой казва: „Не съм разположен да говоря истината“.
към беседата >>

Когато имаме едно усещане, то не е доказателство, че трябва да се извърши нещо.
Не, волята Божия не се изпълнява само с разположение. И при разположение, и при неразположение трябва да се върши волята Божия. Казвате: „Аз не мога да правя добро, защото не го усещам в душата си“. Е, хубаво, когато вълкът има едно усещане, какво прави? – Хване овцата и я изяде. Когато имаме едно усещане, то не е доказателство, че трябва да се извърши нещо. Когато пък имаме неразположение, то не е доказателство, че не трябва да се извърши нещо. Някога неразположението може да е негативно. Някой казва: „Не съм разположен да говоря истината“. Именно когато ти си неразположен за истината, изкажи я, направи я. Някой казва: „Аз не мога да любя; не е в естеството ми.
към беседата >>

10. Скъпоценните камъни

Да разглеждате един въпрос само външно, то е все едно да приемете една храна в стомаха си без разположение към нея или без усещане за глад. (втори вариант)
При написване на тази тема вие сте се спрели повече на външната страна на скъпоценните камъни. Да разглеждате един въпрос само външно, то е все едно да приемете една храна в стомаха си без разположение към нея или без усещане за глад. Значи главният импулс, главният стимул при храненето се заключава в приятността, която човек изпитва при дъвченето, при възприемането на храната от стомаха; не се ли събуждат чувства на приятност, на разположение към дадена храна, човек няма желание да яде. Ако приема храна без разположение към нея, човек няма да има никакви резултати.
към втори вариант >>

11. Дойде да послужи

В психологията срещате термините възприятие, усещане.
Учените имат свой речник, с научни термини: субстанция, есенция, тангента, косинус, синус, квадрат и др. Те си служат също с различни формули: 2пr, пr2, R, D и др. Има ли връзка между тези термини? Еднакви ли са те в различните езици? В психологията срещате термините възприятие, усещане. Що е усещане? Първоначално, тази дума имала по-друго значение от сегашното. В Тази дума се крие коренът на един от старите езици и означавала проява на нещата, т.е. предаване [на] образ. Това значи, ограничаване на реалното.
към беседата >>

Що е усещане?
Учените имат свой речник, с научни термини: субстанция, есенция, тангента, косинус, синус, квадрат и др. Те си служат също с различни формули: 2пr, пr2, R, D и др. Има ли връзка между тези термини? Еднакви ли са те в различните езици? В психологията срещате термините възприятие, усещане. Що е усещане? Първоначално, тази дума имала по-друго значение от сегашното. В Тази дума се крие коренът на един от старите езици и означавала проява на нещата, т.е. предаване [на] образ. Това значи, ограничаване на реалното. Казваме още усет — "у-сет".
към беседата >>

12. Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!

Значи, някакво усещане произвежда нещо в ума ти, и той създава една или друга форма. (втори вариант)
Щом го виждаш духовно, ти го възприемеш като светлина, като малка, запалена свещица. Според някои, да казваш, че виждаш нещо особено в човека, това значи, да си въобразяваш нещата. – Що е въображението? То не почива на илюзии, но на действителни неща. Да си въобразяваш нещо, и за това има причини. Значи, някакво усещане произвежда нещо в ума ти, и той създава една или друга форма. Илюзорните и въображаеми неща са съществени, но кратковременни, както човешкия живот на земята. Казват, че човешкият живот е илюзия. Така е, като го сравниш с живота на земята, но не и в абсолютен смисъл. Напротив, човешкият живот, колкото и кратковременен, е красив. И в него има нещо реално и съществено.
към втори вариант >>

Значи, нѣкакво усещане трѣбва да произведе нещо въ ума ти по единъ или другъ начинъ, и той да създаде до извѣстна форма.
А що е халюцинация? Ама то е въображение! А що е въображение? Всѣко нещо си има своята причина. Въображението трѣбва да произлиза отъ нѣкаква сила. Значи, нѣкакво усещане трѣбва да произведе нещо въ ума ти по единъ или другъ начинъ, и той да създаде до извѣстна форма. Казватъ нѣкои, че това е илюзия, че то не сѫществува. Не, тази илюзия сѫществува тъй, както земята сѫществува, но, въ сравнение съ този дълъгъ животъ, нейниятъ животъ, на илюзията, тукъ на земята е много кратъкъ. Нейниятъ животъ, въ сравнение съ единъ нашъ животъ, е много кратъкъ. Значи третото виждане е, когато ние схващаме съдържанието на извѣстна сѫщина. Това е то виждането на ума, но не умътъ въ обикновенъ смисълъ, както го наричатъ интелектъ; азъ взимамъ ума като принципъ, гениаленъ умъ, или туй, което наричатъ разуменъ човѣкъ.
към беседата >>

13. Четирите съзнания

Обаче какво чувство или какво усещане произвежда думата „съзнание" върху вас?
Какво разбирате под думата „съзнание"? За природата съзнанието представлява само една дума. Като изговорите думата „съзнание", виждате ли някаква светлинка в ума си? Като кажете „гладен" или „ жаден съм", вие се свързвате с усещането, което тия думи произвеждат върху вас. Обаче какво чувство или какво усещане произвежда думата „съзнание" върху вас? Засега думата „съзнание" е само философски термин. Тя не е погълнала още човешкото съзнание. Вие не разбирате още какво нещо е съзнанието. Съзнанието е нещо Божествено. В който момент разберете какво представлява съзнанието, вашият живот ще се измени коренно.
към беседата >>

14. Разпятаго търсите / Зная, че Исуса разпятаго търсите

Макар че изпитвате любовта, че усещате нещо приятно под лъжичката, но любовта не е усещане. (втори вариант)
Ама той ще каже, че духът е нещо трансцедентално, че това-онова. Не, това са само думи. Какво означава една дума сама по себе си. Ако ви накарат да определите какво означава думата „любов“, как ще я определите. Ако ви зададат този въпрос, как ще отговорите? Макар че изпитвате любовта, че усещате нещо приятно под лъжичката, но любовта не е усещане. Някой казва: „Аз имам любов.“ Да, но любовта изпълва душата и когато влезем във връзка с нея, тя изпълва всичко, влиза във връзка с цялата вселена. В нея няма нищо глупаво. Мислиш правилно, чувстваш правилно, действаш правилно. Това е любов. Престанеш ли да мислиш правилно, да чувстваш правилно и да действаш правилно, никаква любов няма.
към втори вариант >>

Когато проявявате Любовта, изпитвате приятност под лъжичката, но Любовта не е усещане.
Духът е нещо непонятно за нас. Как би определил философът Духа? Ще каже, че духът е трансцендентално понятие. Това са само думи. Ако ви накарам да определите думата „любов“, какво бихте казали? Когато проявявате Любовта, изпитвате приятност под лъжичката, но Любовта не е усещане. Тя изпълва душата и като влезеш във връзка с нея, ти чувстваш пълнота и влизаш във връзка с цялата Вселена. В нея мислиш правилно, чувстваш правилно, действаш правилно. Това е Любов! Престанеш ли да мислиш, чувстваш и действаш правилно, никаква любов нямаш.
към беседата >>

15. Най-щастливият ден

Имате ли усещане за допиране на някакво пихтиеобразно вещество?
Като си движите ръцете, какво усещате? Имате ли усещане за допиране на някакво пихтиеобразно вещество? – Да. Илюзия ли е това, или действителност? Щом движите много бързо ръцете си, усещате, като че се допира нещо до тях. На какво може да отдадете това? Имате ли всички еднакво усещане?
към беседата >>

Имате ли всички еднакво усещане?
Имате ли усещане за допиране на някакво пихтиеобразно вещество? – Да. Илюзия ли е това, или действителност? Щом движите много бързо ръцете си, усещате, като че се допира нещо до тях. На какво може да отдадете това? Имате ли всички еднакво усещане? Когато някой от вас е неразположен духом, нека направи това упражнение. По такъв начин всеки от вас може да трансформира своето състояние. Още първия ден, щом ви се отдаде случай да направите упражнението, направете го и вижте какво влияние ще ви окаже. То е един цяр за всички ви. Някой път може да не успеете напълно, но все-таки осемдесет и пет процента ще имате резултат.
към беседата >>

16. Съзнателната монада

Усещане, мислене – това са само възможности.
Той казва: „Не му е дошло времето, имаш още да се прераждаш.“ Онзи, който ти казва, че имаш още да се прераждаш, може ли да ти каже колко прераждания си имал? Той ти казва: „Ти в следващото прераждане ще направиш това.“ Онзи, който ти дава този съвет, трябва да ти опише едно, две, 10 000 твои прераждания и да ти каже, че в еди-кое си прераждане еди-какво си качество си придобил. Такъв човек може да ти услужи. Онзи човек пък, който ти казва: „Чини ми се, че си бил такъв, тъй мисля“, този човек не може да ти даде съвет. Кой не мисли, кой не усеща? Усещане, мислене – това са само възможности.
към беседата >>

17. Отмерените прояви

Щом се събудите, това усещане за горещо изчезва от вашето съзнание.
Това положение, в което се намирате днес, не е вечно, то е кратковременно, преходно, но е най-доброто положение за вас. То може да трае една минута или един час, или една седмица, или един месец, или една година, или най-много сто години. А сега каквото състояние или каквото страдание да имате, то не трае повече от една минута. Вие ще кажете: „Как тъй, аз съм страдал по няколко дни наред.“ – Не, вие си въобразявате, че сте страдали по няколко дни. Ако някой тури на крака ви, когато спите, някакъв горещ предмет, вие веднага се стряскате и се събуждате. Щом се събудите, това усещане за горещо изчезва от вашето съзнание. Това усещане може да се преповтаря в съзнанието ви цяла седмица или цял месец, но това вече не е реално преживяване. Или пък може да сте минали през някаква голяма опасност, която е траела само минута, обаче споменът за нея може да остане в съзнанието ви за по-дълго време. Та когато някои кажат, че страдат, аз разбирам, че те въртят картини на кинематограф и те траят не повече от една минута. Казвам: престани да въртиш колелото на кинематографа! Завърти го веднъж и спри!
към беседата >>

Това усещане може да се преповтаря в съзнанието ви цяла седмица или цял месец, но това вече не е реално преживяване.
То може да трае една минута или един час, или една седмица, или един месец, или една година, или най-много сто години. А сега каквото състояние или каквото страдание да имате, то не трае повече от една минута. Вие ще кажете: „Как тъй, аз съм страдал по няколко дни наред.“ – Не, вие си въобразявате, че сте страдали по няколко дни. Ако някой тури на крака ви, когато спите, някакъв горещ предмет, вие веднага се стряскате и се събуждате. Щом се събудите, това усещане за горещо изчезва от вашето съзнание. Това усещане може да се преповтаря в съзнанието ви цяла седмица или цял месец, но това вече не е реално преживяване. Или пък може да сте минали през някаква голяма опасност, която е траела само минута, обаче споменът за нея може да остане в съзнанието ви за по-дълго време. Та когато някои кажат, че страдат, аз разбирам, че те въртят картини на кинематограф и те траят не повече от една минута. Казвам: престани да въртиш колелото на кинематографа! Завърти го веднъж и спри! Или пък можеш да го завъртиш най-много три пъти.
към беседата >>

18. Пречупване на светлината / Трите неизвестни. Пречупване на лъчите, светлината

Ако правата линия се пречупи, ще се образува светлина; ако не се пречупи, светлината ще мине край нас, ще имаме известно усещане, известно движение, което ние наричаме „закон на съзнанието“.
На какво се дължат противоречията в живота? – На правия ъгъл. В правия ъгъл има 90 пречупвания на светлината, т. е. 90 възможности. Ако правата линия се пречупи, ще се образува светлина; ако не се пречупи, светлината ще мине край нас, ще имаме известно усещане, известно движение, което ние наричаме „закон на съзнанието“. При пречупване на лъча едновременно се получават два образа. Ъгловият градус е част от човешкия живот, а кръгът – целият човешки живот. Едната половина на кръга, осветената, представя благоприятните условия на живота – успехи, здраве, богатство, сила и др.; втората половина представя неблагоприятните условия – неуспехи, болести, сиромашия, безсилие и др. Дойде ли радостта в живота, трябва да очаквате и скръбта. Като си помислите, че сте млад, веднага ще дойде и обратната мисъл, че ще остареете.
към беседата >>

19. Праведният ходи в целостта си / Праведният ходи

Следователно това е едно изключително усещане противоречията в живота.
Следователно това е едно изключително усещане противоречията в живота. Подобно на пияния получаваме удари и не знаем защо ни бият. Пияният не знае защо. Аз да му кажа защо. Защото пие. Казва: „Какво да правя?
към беседата >>

20. Слушай, сине Мой!

Ако вие, след като сте постили 40 дни и у вас се явява едно усещане на глад и ви турят в един палат, който е пълен само със скъпоценности, които съществуват, и ви дадат едно малко парче хляб, кое ще предпочетете в дадения случай?
Сега да ви направя едно сравнение, за да мислите как трябва да гледате на нещата. Ако вие, след като сте постили 40 дни и у вас се явява едно усещане на глад и ви турят в един палат, който е пълен само със скъпоценности, които съществуват, и ви дадат едно малко парче хляб, кое ще предпочетете в дадения случай? При тия скъпоценни камъни вие ще имате и едно парче хляб, но този хляб ще възобнови вашия живот. Една сладка дума в живота дава повече, отколкото всичкото богатство в света. Тя носи живот. Тази дума е, която излиза из устата на Бога, из душата, из Духа на Бога. [Тя] струва повече в дадения случай, отколкото всичкото богатство, което имате.
към беседата >>

21. Мистичната чаша. Хигиена на душата

Теглото на доброто произвежда едно приятно усещане, а пък теглото на злото произвежда усещане на неприятност.
Като прочете в една тема, че доброто е най-лекото, а грехът най-тежкото, Учителят каза: ) Научно го е доказал. Как да разбираме тия думи: Всяко нещо на своето место тежи. И доброто и злото си имат тегло. На български тази дума „тегло“ има двояко значение, означава и страдание. В това отношение езикът не е богат. Теглото на доброто произвежда едно приятно усещане, а пък теглото на злото произвежда усещане на неприятност. Да кажем, че двама души свържат един човек във въже и го теглят долу. Този човек колко ще тежи? Допуснете, че човек е 60 кг. Двама души го теглят. Колко ще тежи доброто?
към беседата >>

22. Трите правила. Път за освобождение

Пипането е най-нисшето усещане.
То е все едно да питаш защо е създаден университетът. Университетът е място за учене, създаден е, за да се учат стари и млади, не само млади. Светът е създаден за учене, университет е той, за да се учите вътре. Щом отидете там, трябва да знаете мястото, отгдето трябва да започнете да се учите. И в тоя университет най-първо се започва с предмета пипане. Пипането е най-нисшето усещане. И след това ще искаш да го опиташ: „Можеш ли да ми дойдеш на гости? " И следователно пипането е запознаване с външния свят. А пък да ти дойдат на гости, то е вече яденето. Няма нищо лошо в яденето. Като дойде гостенинът, ти го посрещаш.
към беседата >>

23. Последният изпит

Имате едно усещане в пръстите.
Гледате един плат, че е красив, хубав, така е. Но този плат е направен от хиляди нишки, които са преплетени. Разплетени нишките, оставена една нишка сама, не е красива. Но в плата съединени тия нишки в едно, вие казвате тогава: „Платът е красив, хубав, мек." Сега мекотата в какво седи? За някой плат казвате, че е остър, а за някой, че е мек. Имате едно усещане в пръстите. Като пипнете плата, казвате: „Мек е този плат, за дрехи става. Другият е остър." Едни овце дават мека вълна, а други - малко остра вълна. По характер тия овце едни и същи ли са? Не че не са същи, същи са, но има едно различие в тях. Един човек може да произнесе една дума и има едно влияние, а друг може да я произнесе и да има друго влияние.
към беседата >>

24. Моралът

Ако се храниш с храна, която изключва всички болести, след като си се нахранил 20–25 [минути], имаш едно приятно усещане на организма.
Отвлечените разсъждения за морал са хубави, но има друг един път, дето всеки един от вас може да намери правилния път. Кое [е] естественото положение у човека? Искате да извадите един морал. Естествената храна коя е? Туй, което при храненето поддържа здравословното състояние у човека, кое е? Ако се храниш с храна, която изключва всички болести, след като си се нахранил 20–25 [минути], имаш едно приятно усещане на организма. То е естественото хранене. Щом се храниш и постоянно боледуваш, има нещо, което липсва на храната.
към беседата >>

25. Дванадесетият час

Има някакво усещане и в тях, но то е съвсем друго нещо.
Тази представа за рая е нещо подобно на това, което мравите си мислят за хората. Те казват: Дали и хората като нас представят такова общество? Мнозина искат да докажат, че и мравите по някакъв начин са организирани. Не, не може да се прави никакво сравнение между мравите и живота на човека. У мравите няма никаква мисъл, никаква реч, никакви логически изводи. Има някакво усещане и в тях, но то е съвсем друго нещо. В мравешкия живот има един застой. Това са степени на развитие. Цялото животинско царство представя една справочна книга на миналото. Тази книга показва къде човек може да сгреши. Всички животни и растения показват пътя, през който човек е минал и минава.
към беседата >>

26. Едно ви трябва

Ако си туриш ръката близо до топлината, на нормално разстояние, ти имаш приятно усещане; ако си по-близо, можеш да се опариш, да се изгориш; ако си много надалеч от своята пещ, ще усетиш едно изстиване.
Сега, вие не можете да видите добре разликата между топлината и чувствата. Ако си туриш ръката близо до топлината, на нормално разстояние, ти имаш приятно усещане; ако си по-близо, можеш да се опариш, да се изгориш; ако си много надалеч от своята пещ, ще усетиш едно изстиване. Тъй е и със свещта: като си на нормално разстояние, приятно ти е, но ако свещта е далеч, усещаш един недоимък на светлина и не можеш да четеш. Между светлината и човешката мисъл има отношение. Ония, които обичат светлината, те са умни хора. Който не обича светлината, той учен човек не може да стане. Ония хора пък, които не обичат топлината, добри не могат да станат.
към беседата >>

27. Непроменливи величини / Устойчиви величини

Но преди да станете ясновидци, вие трябва да придобиете едно усещане в симпатичната нервна система, която трябва да изучавате, едно чувство, което показва какви са отношенията на външния свят спрямо вас, за да знаете как да смените.
Ако вие не знаете да минирате едно зло, как ще се освободите? Някои от вас искат да станат ясновидци. Но преди да станете ясновидци, вие трябва да придобиете едно усещане в симпатичната нервна система, която трябва да изучавате, едно чувство, което показва какви са отношенията на външния свят спрямо вас, за да знаете как да смените. Запример природата ни предпазва – ти пътуваш по планината, у тебе има известни жлези, органи, [които показват,] че ще има буря, да вземеш мерки. Ако си умен, ще вземеш мерки; ако не си от умните, ще кажеш: „Не съм разположен.“ Но след това неразположение ще дойде голяма буря. Ще те вземе. Както преди години ходихме на Витоша, един умен брат бурята го търколи, че му охлузи крака, че братята го носиха.
към беседата >>

28. Тази заповед приех от Отца си

То може да е микроскопическо, но ти имаш едно схващане, едно духовно схващане, едно усещане за това, което имаш.
Ти раждал ли си тези хора? Когато говорим за Отца, ние разбираме тази любов, която обхваща всички хора. Ако не познавате Любовта, вие не можете да вярвате в Бога. Човек не може да вярва в това, което не знае. Щом дойдем до живота, човек може да вярва само в онова, което има и което знае. То може да е микроскопическо, но ти имаш едно схващане, едно духовно схващане, едно усещане за това, което имаш. Само в това ти можеш да вярваш. А ако вярваш в неща, за които нямаш никаква опитност, тази вяра е празна, тази вяра е суетна. Сега ще ви запитам: Всички хора, които вярват в Отца, познават ли Неговия ум? Кой е езикът на Отца? – Езикът на Отца, това е Любовта.
към беседата >>

29. Двете колела

Вярно е, че предизвиква приятно разположение, но понякога сладкото може да е толкова силно, че да предизвика неприятно усещане.
Те са тъй мъчни, както, ако ви кажат да опишете какво нещо е сладкото. Описвате го, описвате го, но слушащият не може да разбере сладкото яде ли се, пие ли се? Вие как ще опишете сладкото? Ще кажете, че сладкото предизвиква приятно разположение. Е, колко е приятно? Вярно е, че предизвиква приятно разположение, но понякога сладкото може да е толкова силно, че да предизвика неприятно усещане. При захарина например имате съотношение 700 килограма захар за 1 кило захарин – ако го опиташ, ще съжаляваш.
към беседата >>

30. Хигиена на сетивата

Едно усещане на обонянието ви е приятно. (втори вариант)
Към кое сетиво спада? Това, което усещате с езика си, към кое сетиво спада? Сладчината към кое сетиво спада? Към вкуса, нали? Казвате: “Това е сладко, онова е горчиво.” Отнасяте го към едно от петте сетива. Едно усещане на обонянието ви е приятно. По какво се отличава обонянието от вкуса? Има нещо особено, което действа на вашето обоняние. Звукът действа на вашия слух. Известни звуци, като се допират до вашето ухо, са приятни, други са неприятни. Има неща приятни за очите, други са неприятни.
към втори вариант >>

Някой път ви е приятно едно усещане на обонянието.
Как бихте определили един сладък предмет? Той спада към сетивото на вкуса, нали? Казвате: „Това е сладко, това е горчиво“. Всичко отнасяте към едно от петте сетива. Някой път ви е приятно едно усещане на обонянието. По какво се отличава обонянието от вкуса? Има нещо особено, което действа на вашето обоняние. Звукът действа на вашия слух. От звуците, които се докосват до вашето ухо, някои ви са приятни, а някои – неприятни. Има неща, които са приятни за очите, а други са неприятни.
към беседата >>

31. Старото отмина / Три фази има

Ти не може да имаш знание, ако нямаш разбиране и ако нямаш усещане. (втори вариант)
Земният живот това е едно отрицание на духовния живот. Ти не може да имаш физически живот, ако нямаш духовен живот. Ти не може да имаш духовен живот, ако нямаш мислов живот. И ти не може да имаш духовен живот, ако нямаш живот. Или казано другояче: Ти не може да имаш живот, ако нямаш знание. Ти не може да имаш знание, ако нямаш разбиране и ако нямаш усещане. И ти не може да имаш живот, ако нямаш Истината. Че проявлението на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина са подтикът на сегашния живот, който имаме. Всичките ония съществени желания, които имаме те са хубави неща. А пък другите неща, които не са съществени аз ги считам за подготовление.
към втори вариант >>

32. Мисълта – изходен път

Първо имате усещане, което е едно неподвижно състояние; после веднага си задвижвате ръката и ако изгарянето е голямо, явява се болка и вие започвате да мислите как да намерите цяр и да го намажете.
Казвам: трябва да започнете от усещанията на сетивата. Вземете един прост пример в живота: ако турите ръката си близо до печката, веднага, без да мислите ще направите едно движение, а мисълта започва да действа отпосле. Първо имате усещане, което е едно неподвижно състояние; после веднага си задвижвате ръката и ако изгарянето е голямо, явява се болка и вие започвате да мислите как да намерите цяр и да го намажете. Когато намажете изгореното място, явява се мисълта и човек започва да мисли. И така, най-първо имате състояние на покой; за да излезете от него, вие си туряте ръката да опитате топлината; после дърпате ръката си; най-после, когато започнете да лекувате пръстите си, се явява мисълта.
към беседата >>

33. Хармония на чувства и способности

Сега, да се повърнем към главната мисъл: вие имате едно усещане - чувствате болка и за да се премахне, вие трябва да започнете да мислите.
Сега, да се повърнем към главната мисъл: вие имате едно усещане - чувствате болка и за да се премахне, вие трябва да започнете да мислите. Следователно болестта е дошла вследствие намалението на вашата вяра. На болния човек вярата му е намалена. Тогава трябва да усилим вярата. Вярата не е чувство. Дойде ли чувството във вас, ще дойде и болестта.
към беседата >>

В дадения случай това е едно неприятно и пресилено усещане.
Сега, каква форма можете да дадете на болестта? Болестта съществува ли като реалност в света? Например, някой ваш приятел ви стисне за ръката и ви причини болка. В дадения случай това е едно неприятно и пресилено усещане. Съществува ли болката като реалност? Съществува, но тя е относителна реалност в света. Всякога, когато човек мисли за дадено препятствие в живота си, той може да го преживее като едно болезнено състояние. Сега се правят опити, при които човек се поставя в хипнотично състояние и му се внушат известни болки. Например, по закона на внушението може да му се вложи мисълта, че ръката му е изгорена или че има счупване на крака.
към беседата >>

34. На място и не на място

Въпросът е спорен, но естествениците казват, че започва с първото усещане, т. е.
Те имат един орган и определят какво е предназначението му в даден случай. Но как ще докажеш, например, че в теб има едно накърнено чувство? Как ще докажеш, че си обиден? Откъде идва и с какво се показва обидата? Откъде започва същественото знание? Въпросът е спорен, но естествениците казват, че започва с първото усещане, т. е. ти пипаш един предмет и вече имаш елементарно познание. Знанието започва със слушането – не можеш да имаш знание без слушане. Зрението е вече второ качество. Къде остава тогава обонянието? В знанието изучаваме разумните отношения, които съществуват между съществата.
към беседата >>

35. Ценност и морал

Да кажем, че имате едно усещане - например, имате една болка; реална ли е болката или е сянка?
С плодовете на ''майя'', т.е. с плодовете на сенките ти не можеш да се храниш. В плодовете, нарисувани върху картината, има ли някаква реалност? Една картина има ли реалност? Това е образ на Реалността. Да кажем, че имате едно усещане - например, имате една болка; реална ли е болката или е сянка? Разсъждавайте. По много начини може да разсъждавате за един предмет. Представете си, че имате в джоба си хиляда лева, които сте ги предназначили за дрехи. Всъщност вие имате дрехи, не се нуждаете от тях, но искате добре да се облечете. В същото време един друг човек, като няма пари и няма откъде да спечели, а знае, че вие имате, иска да ги вземе и малко да разполага. Какво ще усети той, когато ги вземе от джоба ви?
към беседата >>

36. Трите велики науки

вътре в дъвкането има едно усещане.
Да кажем, че в този процес имате физически прояви. Кое наричаме физически прояви? Посочете една. Да вземем процеса на дъвчене на храната. Ако те заставят да дъвчеш дадена храна, ти не усещаш известна наслада, но имаш някакъв вкус, т. е. вътре в дъвкането има едно усещане. Първото дъвкане е физическо. Второто дъвкане – това, което усещаш, спада към умствените прояви, т. е. ти схващаш с ума си, че има нещо приятно и дъвчеш храната, за да извлечеш нещо за себе си. Даже когато човек яде несъзнателно, той все пак има нещо предвид. Да допуснем, че гледате една картина, която представя един физически обект, и приемате вътре в ума си известно впечатление.
към беседата >>

Пипането е първото усещане, което се е проявило.
Това е умствената страна. После, вие разсъждавате, мислите върху картината. Този процес е умствената страна на картината – когато разсъждавате, тя е вътре в ума ви. При този процес вие не можете да придадете физически оттенък на туй, което виждате. Физически как ще представите виждането, можете ли да го хванете? Пипането е първото усещане, което се е проявило. Казва някой: "В това, което не усещам, не вярвам." Но ние боравим с пет сетива. На физическото поле ни липсват още две други сетива. Второто сетиво е вкусът. Каква е разликата между това, което усещате със съзнанието, и това, което усещате с вкуса? Вкусът качествено различава, че някои неща са сладки или горчиви, т. е.
към беседата >>

37. Мъчение, труд, работа

Да допуснем, че имате само едно усещане - например, пипнете един предмет и усещате студ, голяма или малка горещина.
- защото ти дава нещо. Обратно - една ябълка не ви е приятна, когато нито цъфти, нито ви дава плод. Някои ябълки са стипчиви и вие казвате: "Тази ябълка е лоша." Лоша е, понеже не сте приели от нея онова, което очаквате. Когато сте възприели това, което тя дава, считате, че е добра. По същия начин може да имате едно чувство, което ви допринася известна приятност, и казвате: "Това чувство е добро." В случая имате определено чувстване или самочувство. Да допуснем, че имате само едно усещане - например, пипнете един предмет и усещате студ, голяма или малка горещина. С тия опити понякога човек може да си изгори ръката. Но питам кое може да безпокои човека?
към беседата >>

38. Външен и вътрешен живот / Вътрешен и външен живот

— По пет начина: едни ги възприемат само с пипане, с усещане, други чрез вкуса, трети чрез обонянието, четвърти чрез слуха и пети чрез зрението.
Как се познават придобивките на живота? — По пет начина: едни ги възприемат само с пипане, с усещане, други чрез вкуса, трети чрез обонянието, четвърти чрез слуха и пети чрез зрението. Тия пет категории хора имат пет различни впечатления. Петте сетива представят пет различни сили, дадени на човека за работа. Ако си служи с петте сетива, човек се развива всестранно. Работа се иска от човека. Ако не работи, нищо няма да придобие.
към беседата >>

39. Божественият порядък

Или, казано на ваш език, вие не можете да изпеете правилно тона на живота, ако нямате един подтик, едно малко усещане, една малка топлина.
Сега, за да пее, музикантът най-първо трябва да се изправи. Вие сте се привели и не можете да пеете. Трябва да се издигнете някъде между земята и слънцето, за да се образува правилно отношение и теченията да вървят по една абсолютно права линия, без никакво изкривяване. Тази права линия може да е между центъра на вашата глава и вашия слънчев възел и тогава трептенията ще бъдат правилни. Или, казано на ваш език, вие не можете да изпеете правилно тона на живота, ако нямате един подтик, едно малко усещане, една малка топлина. Или пък, ако нямате любов или нямате светлина в ума си, вие не можете да вземете правилно един тон. Значи между любовта и Божествената мъдрост се образува едно течение, тогава се явява животът и вие вземате един верен тон. Ще ви дам едно обяснение: щом има светлина върху пътя, по който вървите, вие ще знаете как правилно да вдигате и слагате краката си и ще видите, че няма препятствие. Ако движите ходилата си много близо до земята, може да се натъкнете на предмет, в който да се блъснете. Понеже пътищата на изтока не са павирани, когато ориенталци отидат в странство, веднага ще ги разпознаете по вървежа им -вдигат високо краката си и ги удрят о земята като войници, защото така са привикнали у дома си.
към беседата >>

40. Който приеме свидетелството Негово

Често става спор, дали чувствуване и усещане е едно и също нещо.
Често хората искат да се разширяват. Обикновено формите на нещата се разширяват. Запример, някой човек може да разшири къщата си, да я направи с десетина и повече стаи, обаче разширяването на къщата ти ни най-малко няма да внесе някаква промяна в твоя живот. Единственото нещо, което може да внесе промяна в твоя живот, това е водата, храната и въздухът. След като ги възприемеш в себе си, те могат да произведат някаква промяна, но това ни най-малко не е материалният свят, но това е реален свят, свят на чувствата, на усещанията. Често става спор, дали чувствуване и усещане е едно и също нещо. Чувствуването иде от това, което чувствуваш. Чувствуването е пробуждане на съзнанието. Това, което съзнаваш, е чувствуване. Когато ти съзнаваш, че в твоето съзнание е станала някаква промяна, това е чувствуване. Когато ти нямаш този вътрешен усет, когато не е станало никакво пробуждане на съзнанието ти, ти нямаш никакво чувствуване.
към беседата >>

41. Обичай и освобождавай

Ти не може да живеш, ако нямаш една уста в себе си, да знаеш какво нещо е усет, усещане.
Обходата зависи от носа. Някой казва: „Обхода няма“. Разбирам, носът е диригент. Дава такт на вкуса. Диригент (е) и устата. Ти не може да живеш, ако нямаш една уста в себе си, да знаеш какво нещо е усет, усещане. Да може да правиш разлика в своите усети. Хиляди неща може да има в тебе, да може да правиш едно различие. Ти може да слушаш като пее някой. Но онзи, нашият музикант като слуша, оня който пее, той различава всичките тонове и знае каква е нотата. А пък онзи, който слуша, слуша гласа мелодически, но той не прави различие.
към беседата >>

42. Неизбежният път

Това е въпрос на усещане.
Човек, у когото интуицията е силно развита, щом срещне някой друг човек, той веднага може да знае, какво ще му се случи. Той чувства това нещо. Мнозина мислят, че в познаване на нещата чрез интуиция няма никаква наука. Ще кажете, че никъде не е писано по това. Не е въпросът в писането. Това е въпрос на усещане. Както геометрикът взима линия и пергел и започва да измерва линиите и ъглите, така този, който има интуиция смята и измерва нещата. Между правите линии и ъглите има известно съотношение. Дайте на геометрика една права линия и един ъгъл и той веднага ще направи своите изчисления заключения. Чувствителният човек предчувства, че има да стане нещо с него и се безпокои. Не трябва да се безпокоите.
към беседата >>

43. Добро и зло

Като дойдат до 6 милиона трептения в секунда, ние имаме първото усещане на някой предмет.
Вземете сега тия данни: 6 хиляди трептения в секунда е първият тон, който започваме да го чуваме. Най-ниските тонове са от 6 хиляди трептения в секунда. Тоновете оттам започват, до 40000 трептения имате най-високите тонове. От 40 хиляди трептения нагоре – мълчание. Като дойдат до 6 милиона трептения в секунда, ние имаме първото усещане на някой предмет. Това учените хора твърдят. Как са ги броили, учените хора имат начини да броят тия трептения. Първият усет, който може да имаме, има 6 милиона трептения в секунда. Усещаш нещо, някакъв усет имаш. След туй трептенията се увеличават, но в природата има граници.
към беседата >>

44. Организиран и неорганизиран свят

Когато се усилва туй усещане на топлината, може да се изгорите и за да не си изгорите ръката, усещате топлината като една предпазителна мярка.
Защо ви боли? Така е направен кракът, боли. Болестта е предпазителна мярка, за да пази. Всякога, когато вие чувствувате болка, то е предпазителна мярка. Запример, вие чувствувате топлината, то е предпазителна мярка. Когато се усилва туй усещане на топлината, може да се изгорите и за да не си изгорите ръката, усещате топлината като една предпазителна мярка. Личните чувства в човека са една предпазителна мярка. Следователно, умният човек не се приближава много. Всякога, когато човек се приближи повече, отколкото трябва, той ще се обиди. В един организиран свят нещата са поставени на такава дистанция, както в музиката е поставен всеки тон на известна дистанция от другите. Един тон трябва да се постави на своето място, тогава между един тон и друг тон има съчетание, съответствие.
към беседата >>

45. Недоволството

Тебе храната ти е приятна, понеже имаш едно малко усещане за нещо, което езикът ти усеща, така допада ти.
Но често хората казват: „Той и да мисли, хората не мислят, но чувствуват.“ Понякой път смесват чувствуванията с мислите. Някои искат да имат едно приятно разположение. Но приятното разположение не е мисъл. Когато ядеш, мислиш ли? Чувствуваш нещо приятно от храната. Тебе храната ти е приятна, понеже имаш едно малко усещане за нещо, което езикът ти усеща, така допада ти. Някой път известни мисли ти правят приятно впечатление. Минава ти някаква мисъл в ума ти някъде, може да ти произведе една приятност, но не знаете откъде иде приятността.
към беседата >>

46. Единният закон

Когато близнеш със своя език, какво усещане добиваш?
BC е граница на духовния свят. По какво се отличава духовният свят, как определяте вие духовния свят? Едно елементарно понятие. Не някакво физическо понятие, но елементарно понятие. Да кажем, разправяте на едно дете, какво ще му разправяте какво нещо е духовният свят? Когато близнеш със своя език, какво усещане добиваш? Вкусът е плоскост. Мислите ли, че в Божествения свят има вкус? Там в какво седи вкусът? Ако влезеш в Божествения свят, тия възвишени същества не вкусват ябълките, но едно същество от един възвишен свят, като вкуси твоята мисъл, почувствува дали е сладка. Обаче вашата мисъл вие не може да (вкусите).
към беседата >>

47. Божествената усмивка

Казваш: „Аз искам да го попипам.“ Пипането е най-високото усещане във физическия свят.
Казвам сега: Нещата трябва да се координират. Ти казваш: „Виждам“, но с виждане всичко не става. Казваш: „Пипам“, но с пипане всичко не става. Казваш: „Вкусвам“, но с вкусване всичко не става. Казваш: „Аз искам да го попипам.“ Пипането е най-високото усещане във физическия свят. Ти имаш известно усещане за светлината. Най-хубаво усещане имат очите. Най-възвишеното схващат очите. Някой човек казва: „Аз вярвам в Бога.“ Като вярваш в Бога, какво понятие имаш за Бога? Задали ли сте си въпроса какво нещо е вярата.
към беседата >>

Ти имаш известно усещане за светлината.
Казвам сега: Нещата трябва да се координират. Ти казваш: „Виждам“, но с виждане всичко не става. Казваш: „Пипам“, но с пипане всичко не става. Казваш: „Вкусвам“, но с вкусване всичко не става. Казваш: „Аз искам да го попипам.“ Пипането е най-високото усещане във физическия свят. Ти имаш известно усещане за светлината. Най-хубаво усещане имат очите. Най-възвишеното схващат очите. Някой човек казва: „Аз вярвам в Бога.“ Като вярваш в Бога, какво понятие имаш за Бога? Задали ли сте си въпроса какво нещо е вярата. Казваш: „Вярвам в Бога, че е създал света.“ Хубаво, какво си научил ти, като вярваш, че Бог е създал света?
към беседата >>

Най-хубаво усещане имат очите.
Ти казваш: „Виждам“, но с виждане всичко не става. Казваш: „Пипам“, но с пипане всичко не става. Казваш: „Вкусвам“, но с вкусване всичко не става. Казваш: „Аз искам да го попипам.“ Пипането е най-високото усещане във физическия свят. Ти имаш известно усещане за светлината. Най-хубаво усещане имат очите. Най-възвишеното схващат очите. Някой човек казва: „Аз вярвам в Бога.“ Като вярваш в Бога, какво понятие имаш за Бога? Задали ли сте си въпроса какво нещо е вярата. Казваш: „Вярвам в Бога, че е създал света.“ Хубаво, какво си научил ти, като вярваш, че Бог е създал света? Най-първо твоята вяра трябва да опиташ във физическия свят, в духовния свят и в умствения свят, и ако издържи, това е вяра.
към беседата >>

48. Добрият път

“ Вие вземате една бучка захар, дайте я на един италианец, на един англичанин, русин, германец, американец, дайте я на когото и да е, като тури захарта на езика, има едно и също усещане.
Ето хората се разбират. Тази българка не знае италиански, как му разбира, как се досеща, любовните слогове на всички народи са едни и същи. Любовното ударение във всичките народи е едно и също. Формата е различна, но слогът е един и същ. Казвате: „Как може да е същото? “ Вие вземате една бучка захар, дайте я на един италианец, на един англичанин, русин, германец, американец, дайте я на когото и да е, като тури захарта на езика, има едно и също усещане. Всичките езици на всички хора разбират едно и също нещо. Може да го кръщават различно, но всички те усещат в дадения случай едно и също. То е слогът. Някой казва: „Слог има този човек.“ Слог наричам това, което е едно и също нещо във всичките народи. Всичките народи го разбират по един и същ начин, а го изразяват по различен начин.
към беседата >>

49. Който иде

Те гадаят, но нямат един тънък усет, едно тънко усещане.
Те мислят, че знанието може да се налее изведнъж, като в шише. Че може да се налее, вярно е, но не по механически начин, а по органически и психически. Знаете ли какво нещо е органическо и психическо наливане? Срещал съм хора, които обичат да гадаят. Те са доста наблюдателни. Те гадаят, но нямат един тънък усет, едно тънко усещане. Те наблюдават нещата отвън само и после си правят предположения. Някой път те ще кажат стотина думи и едва четири–пет ще бъдат верни. Един човек ще им предсказва какво ще им се случи, тъй както техникът може да предскаже след колко атмосферни налягания котелът може да се пръсне. Той предсказва това по механически начин. Техникът може да предскаже още ако един трен пътува с по-голяма бързина, отколкото релсите издържат, след колко километра ще изскочи вън от релсите.
към беседата >>

50. Цяло и част

Никакви данни нямаш, но в себе си усещаш, имаш едно вътрешно усещане, че след пет години ще се подобри твоето положение, твоят живот.
В съвременния психологичен живот казват: „Това са празни работи.“ Ако аз вярвам, че на двайсет метра има вода, като изкопая, ще намеря едно течение вода. То е един стремеж. Спирам се сега и казвам: „Аз вярвам.“ Но вярата си служи с един ненаучен начин. Когато вярата в човека е силно развита, той интуитивно схваща. Ти запример със закона на вярата интуитивно схващаш, че твоето положение след пет години ще се подобри. Никакви данни нямаш, но в себе си усещаш, имаш едно вътрешно усещане, че след пет години ще се подобри твоето положение, твоят живот. Или пък някой път чувстваш, че след пет години ще се влоши.
към беседата >>

51. Правата мисъл

Ако вие имахте едно усилено усещане, щяхте да познаете музикално ли е.
Тогава ще дойде външната музика, която имаме. Тя ще се изрази обективно в мислите, чувствата и постъпките. Тогава външната музика може да изразите. Много мъчно е да изразите живота музикално. Трябва една отлична мисъл, трябва едно отлично чувство и една отлична постъпка. Ако вие имахте едно усилено усещане, щяхте да познаете музикално ли е. В музиката има една специална топлина. Ако музиката е развита в моралните чувства, там, като си турите ръката, ще усетите една специална топлина. Всяко чувство има специална топлина.
към беседата >>

52. Законът на Любовта

Когато говорим за любовта, казва: „Аз не го усещам.“ Не е въпрос за усещане.
За бъдеще трябва една религия, която да започва с деня, но не с нощта. Защото Библията казва: „В началото Бог създаде небе и земя; и земята беше неустроена [и] пуста.“ Значи религията започва с един неустроен свят. Религиозното чувство казва: „Да бъде светлина.“ На сегашните хора им трябва повече светлина, на религиозните хора им трябва повече светлина. Когато говорим за любовта, казва: „Аз не го усещам.“ Не е въпрос за усещане. Светлина трябва. Любовта не е най-първо да чувствуваш топлината. Най-първо светлината трябва да дойде. Главата не е място за светлина. Главата е място за тъмнина.
към беседата >>

53. Педагогическа лекция

Тогава ще се образува едно приятно усещане в ума, в сърцето и душата.
Защо се мием? Защо водата не трябва да бъде много студена, с която се мием? Понеже студената вода свива капилярните съдове, става лош проводник на топлината. Водата не трябва да бъде нито много гореща. Умерено топла вода трябва да бъде, че като я туриш на лицето, да усещаш една приятност. Тогава ще се образува едно приятно усещане в ума, в сърцето и душата. Тази вода е хубава, с такава вода всички трябва да се миете.
към беседата >>

54. Живи и мъртви закони

5-те девици, това са 5-те сетива в нас, които имаме; имате сетиво на усещане, на вкус, на обоняние, на зрение, на слух.
Като слезе Бог в душата ти, трябва да Го познаеш и да се отнесеш много добре с Него. Ако се отнесеш добре, ще имаш Неговите благословения; ако направиш едно опущение, ще дойдат всичките страдания. Когато дойде в душата ти Господ, то ще бъде като онзи пример, дето Господ казва за 10-тях девици, 5-те били разумни и 5-те – неразумни. 5-те девици, това са 5-те сетива в нас, които имаме; имате сетиво на усещане, на вкус, на обоняние, на зрение, на слух. Тогава казвам: Сетивата трябва да бъдат разумни. Казва се, че другите 5 девици били неразумни. На нас ни липсват още сетива. Ние сме дошли наполовина на развитието на сетивата. В нас трябва още да се развият 5 сетива за бъдеще.
към беседата >>

0.33279585838318V1-ON