Търсене в беседите за 'Усет'

В това отношение, кучето е крайно привързано към господаря си, но без усет към чистота.
Защо не може да го търпи? Котката е много чиста, но и голяма егоистка и дипломатка. Като влиза вкъщи, тя се обръща натук-натам, промъква се леко, стъпва тихо, незабелязано, умилква се, с цел, да заеме хубаво място – на меко и на високо. Тя е образец на краен егоизъм. От хиляди години живее тя около човека, но е запазила своята самостоятелност. В това отношение, кучето е крайно привързано към господаря си, но без усет към чистота. Котката се привързва към къщата, а кучето – към господаря си. То е готово да умре за него. Котката не харесва привързаността на кучето, а кучето не харесва нейния егоизъм. Като види кучето, котката настръхва и казва: Аз не се нуждая от твоето приятелство. За да запазя своята самостоятелност, трябва да бъда далеч от тебе.
към беседата >>

3. Единство на съзнанието

От какво е произлязла думата сетиво, усет?
Съвременните хора са чувствителни, лесно се обиждат, лесно се накърняват чувствата им. Учените казват, че човек имал пет чувства, т.е. пет сетива. От какво е произлязла думата сетиво, усет? Казваме у-сет, или у-сат. Буквата у означава човека, който е посадил нещо. Коренът на думата е сат, което означава проява, а същевременно означава и нещо, което е ограничено. Следователно под думата усет разбираме нещо, което е посадено в почвата или в съзнанието, в ограничено пространство, дето започва да расте. Коренът сат е от санскритски произход и означава нещо, което може да се прояви, да се ограничи.
към беседата >>

Следователно под думата усет разбираме нещо, което е посадено в почвата или в съзнанието, в ограничено пространство, дето започва да расте.
пет сетива. От какво е произлязла думата сетиво, усет? Казваме у-сет, или у-сат. Буквата у означава човека, който е посадил нещо. Коренът на думата е сат, което означава проява, а същевременно означава и нещо, което е ограничено. Следователно под думата усет разбираме нещо, което е посадено в почвата или в съзнанието, в ограничено пространство, дето започва да расте. Коренът сат е от санскритски произход и означава нещо, което може да се прояви, да се ограничи. Буквата а в корена сат при слизането си, при инволюцията си постепенно се е изменяла, докато се превърнала в буквата е. Значи, от у-сат се е образувала думата усет.
към беседата >>

Значи, от у-сат се е образувала думата усет.
Буквата у означава човека, който е посадил нещо. Коренът на думата е сат, което означава проява, а същевременно означава и нещо, което е ограничено. Следователно под думата усет разбираме нещо, което е посадено в почвата или в съзнанието, в ограничено пространство, дето започва да расте. Коренът сат е от санскритски произход и означава нещо, което може да се прояви, да се ограничи. Буквата а в корена сат при слизането си, при инволюцията си постепенно се е изменяла, докато се превърнала в буквата е. Значи, от у-сат се е образувала думата усет.
към беседата >>

Коя дума познавате, подобна на думата усет?
Коя дума познавате, подобна на думата усет? – Възприятие. Като извадите предлога въз, остава думата приятие, която започва с буквата п. Тази буква означава оплодяване. Значи енергиите първо се запазват, а после се оплодяват. Усетът означава външен процес, а възприемането – вътрешен; той означава растене.
към беседата >>

4. Дойде да послужи

Казваме още усет — "у-сет".
Що е усещане? Първоначално, тази дума имала по-друго значение от сегашното. В Тази дума се крие коренът на един от старите езици и означавала проява на нещата, т.е. предаване [на] образ. Това значи, ограничаване на реалното. Казваме още усет — "у-сет". С буквата "у" египтяните означавали "човек". С тази буква българите са обърнали човека с главата надолу. Думата "усет" означава още нещо, присадено или посадено, което може да изникне, да даде плод и да го вкусиш. Аз наричам това още истина. Какво означава истината?
към беседата >>

Думата "усет" означава още нещо, присадено или посадено, което може да изникне, да даде плод и да го вкусиш.
предаване [на] образ. Това значи, ограничаване на реалното. Казваме още усет — "у-сет". С буквата "у" египтяните означавали "човек". С тази буква българите са обърнали човека с главата надолу. Думата "усет" означава още нещо, присадено или посадено, което може да изникне, да даде плод и да го вкусиш. Аз наричам това още истина. Какво означава истината? — Посаждане на един Божествен плод в съответна за него почва, за да израсте, да даде плод и да го вкусиш. Значи, истината означава нещо проявено. Казва се, че истината била абсолютна.
към беседата >>

5. Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни

– По вътрешен усет. (втори вариант)
– Като я приемете направо от източника й. Речете ли да изучавате светлината от огъня, от пламъка на свещта или от електрическата лампа, нищо няма да разберете. Тази светлина разваля очите. Всяко нещо, което разваля създаденото от Бога, не е Божествено. – Как се различава Божественото от човешкото? – По вътрешен усет.
към втори вариант >>

6. Качества на ума, сърцето и волята

То може да породи само един усет.
Сега не е достатъчно само да видите известни предмети, защото виждането на известни предмети още не може да породи мисъл у вас. То може да породи само един усет. За пример, ако видите някой човек, вие ще имате за него известна външна представа. Докато дойде онова вътрешно общение между неговия ум и вашия, трябва да минат ред процеси. Сега вие може да кажете тъй: „С хората ние можем да се разговаряме, понеже ги виждаме, знаем как, но с Бога как можем да се разговаряме? “ Добре, ами по телефоните как се разговарят хората? Те виждат ли субекта?
към беседата >>

7. Волята Божия

Изобщо, за да видите, че в Природата има съзнание, че всичко чувства Любовта, се иска тънък усет.
Вие ще кажете, че и това е случайност. В такъв случай аз мога да кажа, че разширението изобщо е случайност. Да, но философията е там, че Любовта се чувства навсякъде. Любовта може да я намерите и в растенията. И тук можете да направите същия опит, какъвто направихте с извора. Изобщо, за да видите, че в Природата има съзнание, че всичко чувства Любовта, се иска тънък усет. Премерете с една точна мярка колко са широки и дълги листата на някое растение и после проектирайте вашата любовна мисъл към тях: не когато то има плодове, защото ще ви прати плодовете си, но когато още не е завързало, и ще намерите, че листата му са станали с една четвърт от милиметъра по-обемисти. В това растение става едно разширение, което показва, че то чувства любовта и иска да каже: „Аз те обичам и ако дойдеш идущата година при мене, ще ти дам от най-хубавите си плодове.“
към беседата >>

8. Свобода, знание и мир

Ученикът трябва да има умствен усет за доброто и за злото.
Да познае човек себе си, значи да познава своя морален устой. Ученикът трябва да има умствен усет за доброто и за злото. Злото – това са тия неща, които действат в ущърб на твоето развитие. Доброто – това са тия неща, които действат в полза на твоето развитие.
към беседата >>

9. Той ги изпита

Вие няма да възприемете моята мисъл, но едно същество с по-тънък усет, или едно същество извън материята, би схванало моята мисъл като един звук, тя би му проговорила.
Сега, като дойдем до мисловия свят, същото е и с мислите. Формите на всички мисли се отличават една от друга. Мислите, сами по себе си, и те си имат форми. За пример, ако аз, тъй както си седя, предам една моя мисъл, тази мисъл вече е един разговор. Вие няма да възприемете моята мисъл, но едно същество с по-тънък усет, или едно същество извън материята, би схванало моята мисъл като един звук, тя би му проговорила. Като казвам извън материята, подразбирам извън материята, в която живеем. Ако аз кажа в ума си: „Вие сте добри“, вие може да не почувствате нищо, но ще схванете една промяна на лицето ми. Но ако ви кажа гласно, че сте добри, вие ще ме погледнете и ще си кажете: „Сериозно ли говориш, че аз съм добър, или искаш да ме изпиташ? “ – Не вярвате. Възприемането на мислите, това е един акт вътре в животните, в птиците.
към беседата >>

10. Моето верую

КД

Правете опити вярата ви да почива на онова вътрешно чувство; има един вътрешен усет.
Бог работи над всички същества, това значи, че Той ги разбира и хармонизира. Безграничното да се слее в единство. Ще се молите. Вътрешно ще се молите. Правете опити вярата ви да почива на онова вътрешно чувство; има един вътрешен усет. Това е най-силното доказателство за Бога. Човек се ражда с него и умира с него. Отначало детето вярва във всичко, после не вярва, и като умира, пак вярва. Когато сте при Господа, вие сте свободни, но щом сте извън Него, във вас ще се зароди едно неестествено положение. Едно нещо трябва да помните - Любовта, Любовта към Бога и Любовта към хората.
към беседата >>

11. Пълнене и празнене

У всеки човек има едно вътрешно чувство, вътрешен усет, който му подсказва дали ще има успех в това, което предприема, или няма да има.
Оттам и всяка права мисъл, всяко възходящо желание също така подразбира съприкосновение с реалността. Само такива мисли и желания могат да се реализират. Само такива мисли и желания са в състояние да усилят вярата на човека. Следователно не се стремете към реализиране на такива мисли и желания, които не могат да усилят вярата ви. Щом се колебаете или съмнявате в една работа, не пристъпвайте към реализирането ѝ. У всеки човек има едно вътрешно чувство, вътрешен усет, който му подсказва дали ще има успех в това, което предприема, или няма да има. Който слуша това свое чувство и му се подчинява, той никога няма да сгреши. Каквито противоречия и да срещате отвън, щом това чувство ви подсказва да започнете една работа, започнете я без страх и колебание. В правотата на това чувство няма никакво изключение. Ако то не подсказва на човека да започне ли дадена работа, или не, в помощ ще му дойде умът. Умът ще започне да съветва човека: „Започни тази книга.
към беседата >>

12. Говор и пение

Да бъде човек музикален, това не значи да знае да свири и пее, но да има дълбок вътрешен усет към музиката.
Пението и говорът представят голямо изкуство. Те се дават даром, но не се налагат. Изобщо за характера на човека се съди по степента на неговата музикалност: колкото е по-музикален човек, толкова и характерът му е по-издържан; колкото е по-малко музикален, толкова и характерът му е по-неиздържан. Да бъде човек музикален, това не значи да знае да свири и пее, но да има дълбок вътрешен усет към музиката. Когато съвременните хора дойдат до определена възраст, те казват: „Ние сме възрастни вече, нека младите пеят." И наистина в България пеят само младите, докато не са женени. Щом се оженят, те престават да пеят. Ще срещнете и възрастни да пеят и да свирят, но само тогава, когато пението, свиренето е занаят за тях, с който изкарват прехраната си. Щом забогатеят, и те престават да пеят и да свирят.
към беседата >>

13. Пулс / Веждите – пулсът – дишането

Един усет може да бъде отклонен на 10°, на 20°, на 30°, на 40°, на 50°, може на 120° – има големи отклонения, тогава стават цели пертурбации. (втори вариант)
Правили ли сте опит? Сега тези опити правят съвременните психолози. Някой път тези усети са слаби, не можем да различим колко предмета се приближават. Трябва да добиете този навик на усетите – да имате правилни усети. След туй, вашите чувства трябва да бъдат нормални, защото и чувствата си имат едно отклонение, и усетите имат отклонение. Един усет може да бъде отклонен на 10°, на 20°, на 30°, на 40°, на 50°, може на 120° – има големи отклонения, тогава стават цели пертурбации. Може да има отклонение на чувствата, може да има отклонение на човешката мисъл.
към втори вариант >>

За пример аз наричам усет, като виждам един предмет, да зная топъл ли е или студен. (втори вариант)
Усетите трябва да бъдат правилни и чувствата трябва да бъдат правилни, нормални трябва да бъдат. То е едно усилие на човешкия ум, на човешката мисъл. В повседневния живот, като живее и работи, във всички професии, всеки един човек да знае доколко неговите усети са правилни. За пример аз наричам усет, като виждам един предмет, да зная топъл ли е или студен. Тъй, като си поставите пръстите, добива се едно чувствувание вече.
към втори вариант >>

Вий сте влезнали в една област, където работят живите сили, а те са разумни – трябва да имате усет; и ако нямате усет, вий може да се опарите, ако вашите чувства... По същия закон може да претърпите цял един крах в живота: може и във вашата философия, и там да претърпите. (втори вариант)
Вий сте влезнали в една област, където работят живите сили, а те са разумни – трябва да имате усет; и ако нямате усет, вий може да се опарите, ако вашите чувства... По същия закон може да претърпите цял един крах в живота: може и във вашата философия, и там да претърпите.
към втори вариант >>

14. Умовете им

Следователно, първият лъч, първият усет на човека показва, че Любовта наближава.
Нима ние нямаме сърца? ” Ако не можете да любите, или ако любовта ви всеки момент се изменя, вие нямате сърца. Ако можете да любите, сърцето ви е близо до вас, скоро ще се намести. Колкото топлината е по-близо до вас, толкова и сърцето ви е по-близо; колкото топлината е по-голяма, толкова повече и огънят на сърцето се разгорява. Първият лъч е признак на това, че енергията на сърцето започва да прелива. Следователно, първият лъч, първият усет на човека показва, че Любовта наближава. Когато лекарят дойде при някой човек и му препоръча да яде само препечен хляб и гореща вода, това показва, че Царството Божие е близо до този човек.
към беседата >>

15. Съзвучно движение

За тази цел, човек трябва да прави опити, да ходи по планините, да пие вода от чисти извори и после да сравнява различните води, да изработи тънък усет на различаване.
Ако вземете десет капки вода, те произвеждат съвсем друг резултат. Всичко това е строго определено в природата, но човек трябва да познава тази наука. Водата, с която ще се лекувате, трябва да бъде абсолютно чиста. Това може да се изпита с езика. Значи, езикът на човека трябва да бъде толкова чувствителен, че да различава качествата на водата. За тази цел, човек трябва да прави опити, да ходи по планините, да пие вода от чисти извори и после да сравнява различните води, да изработи тънък усет на различаване. Човек не трябва да се обленява, но да прави опити, изследвания. Той трябва винаги да пие чиста вода. Ако пие нечиста вода, той греши против себе си. Ако днес, утре пие нечиста вода, няма да забележи, как ще поквари съзнанието си. Не, чистота се изисква от човека.
към беседата >>

16. Изново

Срещате след това друг човек, който не знае теорията на музиката, но има усет към музиката и какъвто инструмент хване, може да свири.
Ще представя други две положения. Имате пред себе си човек, който знае теорията на музиката отлично, с всичките й тънкости в съчетание на тоновете, с всички знакове за изпълнение, с всичката хармония; но няма ръце и не може да свири. Казвате: Може да пее добре. Представете си, че и гласът му е гъгнив, има някаква повреда в ларинкса, вследствие на което, не може и да пее. Какво се ползва този човек от многото знание на музиката? Срещате след това друг човек, който не знае теорията на музиката, но има усет към музиката и какъвто инструмент хване, може да свири. От друга страна, и гласът му е хубав, пее добре. Кой от двата случая представя по-щастливо съчетание на възможности и сили в себе си? Това не значи, че теорията не е нужна. И теорията е необходима, но животът започва първо с факти, с практика, а след това иде теорията. Дългият живот създава теорията.
към беседата >>

17. Лесно и мъчнопостижими неща

Пазете се да не изгубите онзи тънък усет към нещата, онази нежност, които природата е вложила в умовете и в сърдцата ви.
– Ще пиете, но само такива течности, които внасят живот, а не отнемат живот. Пийте вода, чай, сладко вино. Давайте място в ума и в сърдцето си на такива мисли и чувства, които повдигат и облагородяват. Който има криви мисли и чувства, лоши навици, лошо възпитание може така да изврати вкуса си, че да не оценява и най-чистата вода. Така се извращават и мислите, и чувствата. Пазете се да не изгубите онзи тънък усет към нещата, онази нежност, които природата е вложила в умовете и в сърдцата ви. Пазете се от еднообразието в живота, което действува убийствено върху ума и сърдцето. Влюбените често попадат в това еднообразие и в скоро време изгубват любовта. След това плачат, страдат, търсят любовта, но не могат да я намерят. – Защо? – Любовта изключва еднообразието.
към беседата >>

18. Проявеният живот

Като отвори ума и сърдцето си за Божественото, човек придобива усет към Него, разбира, какво трябва да направи, как да постъпи, за да изпълни волята Божия.
Всички хора трябва да приложат тази философия, за да дадат път на Божественото в себе си. Като отвори ума и сърдцето си за Божественото, човек придобива усет към Него, разбира, какво трябва да направи, как да постъпи, за да изпълни волята Божия. Като изпълнява съзнателно волята Божия, човек може мъртви да възкресява, болни да лекува, да изправя всички свои слабости и недъзи. Които искат да проверят това, могат да направят опит. Няколко души, които си хармонират, да отидат при някой болен, и в името Божие да направят молитва за него. Ако са били свързани с Бога, болният моментално ще оздравее. Щом видят, че болният е на крак, всеки в себе си да благодари, че молитвата им е послушана, без да кажат, че са дошли със специална мисия.
към беседата >>

19. Пасха Господня / Пасха Господня е

Това показва, че тия хора нямат усет към външна чистота.
Когато влиза в стаята, тя предварително се изчиства. Тя се глади, мие, чисти и тогава влиза. В това отношение тя превъзхожда някои хора. Има хора, които влизат в къщата си с кални, нечисти обуща. Те не искат да знаят, че вътре е чисто, измито. Това показва, че тия хора нямат усет към външна чистота.
към беседата >>

20. Изпълнение и отлагане / Добро или зло като последствие от изпълнение или забавяне

В мене има усет, без да гледам ябълката, аз зная каква е тя. (втори вариант)
И като ходиш по улицата, можеш да създадеш своето бъдеще. А тъй както сега е устроен животът, това е живот на лотария я се падне, я не се падне. Ако аз бръкна по този закон в лотарията, винаги ще набарам този билет, който взема, който има съдържание. И ако вие ми дадете една торба с ябълки, мислите ли, че аз няма да взема най-хубавата ябълка? Като бръкна, аз зная каква ябълка ще взема, червена ли, бяла ли, сладка или кисела. В мене има усет, без да гледам ябълката, аз зная каква е тя. Правили ли сте вие някой път такъв опит. Ще турим разни ябълки в една торба, да видим, кой от вас може да знае каква ябълка взима. Има един вътрешен усет. Като пипнеш, ти можеш да развиеш своя усет и да извадиш най-хубавата ябълка. Като че плодът сам придава своето разположение на тебе, на ръката ти.
към втори вариант >>

Има един вътрешен усет. (втори вариант)
И ако вие ми дадете една торба с ябълки, мислите ли, че аз няма да взема най-хубавата ябълка? Като бръкна, аз зная каква ябълка ще взема, червена ли, бяла ли, сладка или кисела. В мене има усет, без да гледам ябълката, аз зная каква е тя. Правили ли сте вие някой път такъв опит. Ще турим разни ябълки в една торба, да видим, кой от вас може да знае каква ябълка взима. Има един вътрешен усет. Като пипнеш, ти можеш да развиеш своя усет и да извадиш най-хубавата ябълка. Като че плодът сам придава своето разположение на тебе, на ръката ти. Можеш да познаеш ябълките в торбата и без да ги гледаш.
към втори вариант >>

Като пипнеш, ти можеш да развиеш своя усет и да извадиш най-хубавата ябълка. (втори вариант)
Като бръкна, аз зная каква ябълка ще взема, червена ли, бяла ли, сладка или кисела. В мене има усет, без да гледам ябълката, аз зная каква е тя. Правили ли сте вие някой път такъв опит. Ще турим разни ябълки в една торба, да видим, кой от вас може да знае каква ябълка взима. Има един вътрешен усет. Като пипнеш, ти можеш да развиеш своя усет и да извадиш най-хубавата ябълка. Като че плодът сам придава своето разположение на тебе, на ръката ти. Можеш да познаеш ябълките в торбата и без да ги гледаш.
към втори вариант >>

21. Правилни форми

Чувствата още не са живот, то е само онзи вътрешен усет, направление на самия живот. (втори вариант)
върви. Най-първо човек трябва да стане дух. Трябва да има движение в него, т.е. трябва да има живот. Този живот трябва да има правилна насока. Чувствата още не са живот, то е само онзи вътрешен усет, направление на самия живот. Когато се явява във вас съзнанието, вече разумната сила дава направление на мисълта ви.
към втори вариант >>

Чувствата пък подразбират усет, направление, посока към нещо.
Някое дете рисува лицето на човека във вид на кръг, с две чертички за очите, една перпендикулярна на тях за носа и друга, перпендикулярна на носа – за устата. Тази рисунка дава представа за човека, но не е истински човек. Така и хората говорят за дух, за материя, без да имат точна представа за тях. Под „дух“ едни разбират нещо въздухообразно, други – същество, което мисли, трети го свързват с понятието „ангел“ и т.н. За да бъде дух, човек трябва да има в себе си живот, движение, мисъл. Чувствата пък подразбират усет, направление, посока към нещо. Обаче мисълта и чувствата, проявени заедно, представят разумността в човека.
към беседата >>

22. Покрива и изправя

Ние виждаме, че светът в нас има известен усет, известен образ, известни свои вътрешни съждения, и ние мислим, че светът е такъв и такъв.
Дърветата, които растат, в първо време имат гладка кожа, но отпосле кожата им започва да се разпуква, и те цъфтят, развиват се, дават плод и най-после умират. Следователно всички растения, дървета и животни умират по единствената причина, че разчупват диамантената черупка, в която са поставени, но като се увеличават, не могат да останат в тази черупка, разчупват я, излизат навън и след време умират. И затова, всеки живот, който не може да остане в тази черупка, умира. Казвате: де отива животът? Нито знаем отде е дошъл, нито знаем де отива. Ние виждаме, че светът в нас има известен усет, известен образ, известни свои вътрешни съждения, и ние мислим, че светът е такъв и такъв. Обаче, какъв е външният, обективният свят, това е една велика загадка. И в този смисъл, който философ и да пише, той е субективен, от свое гледище разглежда света. Съвременните учени разглеждат планините, вулканите, но това са все субективни схващания. Ние нямаме нищо положително. Никой не е обхванал земята в нейната същина.
към беседата >>

23. Възведен биде / Възведен биде Исус

Ако човек добие вътрешен усет, той ще израсте, тогава няма да се нуждае от гувернантка да го съпровожда, защото и тя се уморява и казва: Кога ще израстат тези деца, че да престана да вървя подире им, защото ми дотегна. (втори вариант)
Това е необяснимо. Аз не искам да ви обезсърчавам, но ние поне трябва да разбереме живота. Като затворници ние сме много добре. Аз считам сегашния живот като затвор. На много добро място сме сега. Ако човек добие вътрешен усет, той ще израсте, тогава няма да се нуждае от гувернантка да го съпровожда, защото и тя се уморява и казва: Кога ще израстат тези деца, че да престана да вървя подире им, защото ми дотегна. По-добре е малките деца да нямат гувернантки.
към втори вариант >>

Ако един ден ние добием онзи вътрешен усет, аз съм ви казвал, човек преспокойно трябва да израсте, че гувернантката да не ходи отподире му.
Ние искаме не да обясним, не да направим живота щастлив – то е немислимо. Аз не искам да ви обезсърчавам, ние сме хора – поне тъй трябва да разберем живота. Като затворници ние сме много добре. Аз считам сегашния живот като затвор. На много добро място сме сега. Ако един ден ние добием онзи вътрешен усет, аз съм ви казвал, човек преспокойно трябва да израсте, че гувернантката да не ходи отподире му. Защото някой път и тя се уморява и казва: „Кога ще израстат тези деца, да престана да ходя подире им“, защото ѝ става зле. Но много хубаво е тези малките деца и те да нямат гувернантка, за да си изкарат хляба.
към беседата >>

24. Ти ли си / Свещен трепет

В сегашното състояние на хората им липсва вътрешен усет. (втори вариант)
Като нямаш ти, пеш ще ходя. Аз съм научен да ходя пеш. Но синът на свещеника казва на баща си: Ти знаеш ли кой е този странник? Христос е. Бащата казва: Ако зная, че е Христос, ще го стигна, аз имам пари, ще му дам. В сегашното състояние на хората им липсва вътрешен усет. Ние не можем да познаем Бога, поне доколкото аз зная. Мнозина са ми разправяли, че вярват в Бога, познават Го. Вярвам, че е така. Но доколкото аз познавам хората на земята, не съм намерил човек, който да е видял Бога, да Го познава. Познаването на Бога носи сила в себе си.
към втори вариант >>

Има един вътрешен усет.
Та казвам, в сегашното състояние на хората липсва нещо. Има един вътрешен усет. Ние не може да познаем Бога. Поне доколкото аз зная, мнозина са ми разправяли – вярват в Бога, познават го. Вярвам, че е така. Но в моите познания, доколкото аз съм срещал хората на земята, не съм намерил човек, който да е видял Бога, по моето мнение. Аз не съм срещал човек да е видял Бога, да го познава.
към беседата >>

25. Устата

И ако вие изгубите тази чувствителност, на този вътрешен усет, тогава какво ще познаете в живота? (втори вариант)
Вие някой път искате да се контролирате, тогава ще хванете ухото си, ще го побутнете. Аз ви говоря за носа, за устата. Ако искате да си изучите устата, всеки един от нас, като идете тук в класа, ще носите по една чиста кърпа и с тази кърпа ще бутате устата си, а не със сополива кърпа. Единственото най-деликатното чувство, с което човек може да чувствува нещата, това са човешките устни. И ако вие изгубите тази чувствителност, на този вътрешен усет, тогава какво ще познаете в живота? Ако вие имате едни стиснати устни, то е неестествено. Погледнете централната рисунка, устата, както е направена тук, е направена на човек, който мисли за себе си, иска всичко да му е наредено. Той не е сприхав, не е лош, но е човек на кефа, но не турски кеф, не някой думбазин[2], но някой възпитан човек. Той е свършил най-малко два факултета, с образование е, може да пише, да говори, но има кеф. Всичко трябва да му върви така.
към втори вариант >>

Ако изгубите тази чувствителност, този вътрешен усет на устата, всичко сте изгубили.
Като изучавате идеалните образи, ще видите своите недостатъци. Изучаването на човека, неговата същина, ни приближава към Бога. Ако искаш да изучиш устата си, пипай я отвреме–навреме, но не с пръсти, а със съвършено чиста кърпа. Деликатно нещо е устата. Тя е крайно чувствителна. Ако изгубите тази чувствителност, този вътрешен усет на устата, всичко сте изгубили. Дръжте устните си свободни, за да възприемате правилно енергиите.
към беседата >>

26. Работа и почивка / Почивка

И на едно малко дете дайте, и на един възрастен човек, и на един философ, и двамата имат усет. (втори вариант)
Някой може да каже: „Ние така разбираме.“ Не е въпросът вие как разбирате. Разбирането може да бъде илюзии. Има една естествена обстановка на нещата в света. Няма какво да се доказва кое е сладко, кое е горчиво. То не се доказва, може да се говори върху него, но ако вие нямахте туй чувство или чутие[1] в устата, туй чутие на ухото, с години да ви разправят какво нещо е сладко, вие нямаше да го знаете. И на едно малко дете дайте, и на един възрастен човек, и на един философ, и двамата имат усет. Философът има свое изяснение, а детето ще го счита като дадено.
към втори вариант >>

Той е един вътрешен усет. (втори вариант)
Няма какво да се доказва. Казвате: „Трябва да се живее добре.“ Погрешката е там, че хората искат да ни доказват, че трябва да се живее добре. На кого може да докажеш, че трябва да живее добре? Вземете бащата и майката. Първо не са правили доказателство, добрият живот ти трябва да го чувствуваш. Той е един вътрешен усет. Рекох, доброто ти се проявява отвътре. После вече, когато имате вече тази вътрешна опитност, отвън се изяснява. След като имаш насъбрана опитност, може да изясниш какъв резултат ще произведе доброто.
към втори вариант >>

Хората трябва да се научат да имат този усет. (втори вариант)
Рекох сега, имам известни понятия. Ние казваме, че в света не можем да бъдем всички добри. Хората трябва да се научат да имат този усет. Човек трябва да научи детето какво е сладко и какво е горчиво. Веднъж, два, три пъти може да го излъжеш, но повече от 3 пъти не може да го излъжеш, като види външните признаци на всичките предмети, които имат противоположни качества. В съвременния живот ние сме дошли до едно положение да проверим. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не може да влезете в Царството Божие.“ Царството Божие е онзи велик, разумен Живот. Вие, ако нямате чувствата на едно дете непокварено, Царството Божие ще бъде неразбрано.
към втори вариант >>

Или пък някой придобил усет, че той има самар, седло, или юлар на главата и като влезе в другия свят, ще види, че няма никакви самари, никакви юлари и подкови. (втори вариант)
Какво ще видите? Ще видите както в този свят, предмети, пътища, къщи, прозорци, хората облечени с шапки, някой без шапки, с ръкавици, някой без ръкавици, с обуща, някой без обуща. Казвате: „Този свят мяза на нашия.“ Ако един кон влезе в оня свят, какво ще види? Той ще види дали има копита, понеже има тази опитност, понеже са го подковавали. Понеже придобил е друга опитност, някога са го подковавали с железни петали, ще види дали някой е подкован. Или пък някой придобил усет, че той има самар, седло, или юлар на главата и като влезе в другия свят, ще види, че няма никакви самари, никакви юлари и подкови. Като идете в оня свят, че всичките подкови паднали, които сте имали тук.
към втори вариант >>

Ако вие нямахте един вътрешен усет, едно дълбоко чувство, с години могат да ви разправят кое е сладко и кое е горчиво, без да го разберете.
Някой казва: Ние така разбираме. – Не е въпросът, как вие разбирате нещата. Вашето разбиране понякога е илюзия. Няма какво да се доказва на хората кое е сладко и кое е горчиво, и после да изпадат в заблуждения и илюзии. Върху тези неща може да се говори. Ако вие нямахте един вътрешен усет, едно дълбоко чувство, с години могат да ви разправят кое е сладко и кое е горчиво, без да го разберете. Всеки ще го възприеме дотолкова, доколкото е възрастта му. Старият възприема нещата по един начин, а детето – по съвсем друг начин; философът ще разбере по един начин, а простият – по друг начин. Философът възприема по умствен път, а простият и детето – чрез фактите.
към беседата >>

27. Няма да ви остави

Но от всички чувствувания, които вие имате, от най-малкия усет, Божественото оставя известно впечатление в душата ви.
В човешкия живот става една вътрешна смяна. Аз говоря за един вътрешен живот. Става една постоянна, вътрешна смяна. Вие се спирате някой път само върху някои силни усети, чувства, мисли, а другите вие почти сте ги забравили. Но от всички чувствувания, които вие имате, от най-малкия усет, Божественото оставя известно впечатление в душата ви. Вземете желанието във вас да забогатеете. Вие искате да забогатеете. Потребно ви е да имате изобилно, да ядете и да пиете и да имате свое жилище. Всеки иска да бъде богат, за да си има храна и облекло, да си има една къща, където да си подслони главата. Това е подтикът за богатството и то е право.
към беседата >>

28. Познаване

(С вътрешния усет, който имаме и който не можем да предадем.) Слушайте, аз ще ви наведа на това, което вие знаете.
Турям си ръката, или горната, или долната страна на ръката, виждам, дали е гореща печката, и тогава си правя своите заключения. После ръката определя каква е степента на топлината, дали е слаба или силна. И вземам вече предпазителни мерки, доколко да приближа ръката до печката и какви да бъдат последствията. Тогаз кое е онова, по което вие познавате вашия добър приятел? Аз познавам печката с ръката си. (С вътрешния усет, който имаме и който не можем да предадем.) Слушайте, аз ще ви наведа на това, което вие знаете. У приятеля има нещо. Има един вътрешен усет и нещо външно. Той прилича на следното. Когато палите нощем свещ, отвън до вас идва една светлина. Един приток, който тече.
към беседата >>

Има един вътрешен усет и нещо външно.
И вземам вече предпазителни мерки, доколко да приближа ръката до печката и какви да бъдат последствията. Тогаз кое е онова, по което вие познавате вашия добър приятел? Аз познавам печката с ръката си. (С вътрешния усет, който имаме и който не можем да предадем.) Слушайте, аз ще ви наведа на това, което вие знаете. У приятеля има нещо. Има един вътрешен усет и нещо външно. Той прилича на следното. Когато палите нощем свещ, отвън до вас идва една светлина. Един приток, който тече. Когато срещнете вашия приятел, вие усещате, че от него лъха нещо навън. Ще кажете, че чувствувате.
към беседата >>

29. Три възгледа

Всички може да развиете в себе си един усет.
Добрите хора, религиозните хора все очакват. Аз съм чел някои статистики. Седят в едно религиозно общество и казват: „Чакай да се молим да се обърне някой богат човек към Господа, че касата му да се отвори, да даде.“ И като се молят, той още повече се свие, нищо не дава. Туй не е християнство, това не е идеал. Всички може да развиете в себе си един усет. Как може някъде да познаете дали има карамфил или роза, или цъфнала череша? Те се познават, имат особен мирис. Така и скъпоценните камъни, и те си имат своето обоняние. Като минаваш някъде, ти може да помиришеш дали има заровено някое гърне със злато. Ще изровиш земята и ще си вземеш.
към беседата >>

30. Влиянието на музиката

Най-малкият усет, който имате в дадения случай, това е до.
Ако вземем този тон за основа, какво ще бъде? Всички пейте. (Всички пеем следните тонове: до, ми, сол.) Сега как ще коригираме? Виждам, че този тон е по-висок, трябва да се снеме. Как ще намерим правилното отношение на основния тон? Най-малкият усет, който имате в дадения случай, това е до. Това е първият усет. Най-малкото трептене, което може да схванете, това е до. Това е един подтик, философски казано, за музиката. Що е основният тон? Най-малкият усет, който може да имате в дадения случай.
към беседата >>

Това е първият усет.
Всички пейте. (Всички пеем следните тонове: до, ми, сол.) Сега как ще коригираме? Виждам, че този тон е по-висок, трябва да се снеме. Как ще намерим правилното отношение на основния тон? Най-малкият усет, който имате в дадения случай, това е до. Това е първият усет. Най-малкото трептене, което може да схванете, това е до. Това е един подтик, философски казано, за музиката. Що е основният тон? Най-малкият усет, който може да имате в дадения случай. Следователно музиката е едно моделиране на онази първична сила.
към беседата >>

Най-малкият усет, който може да имате в дадения случай.
Най-малкият усет, който имате в дадения случай, това е до. Това е първият усет. Най-малкото трептене, което може да схванете, това е до. Това е един подтик, философски казано, за музиката. Що е основният тон? Най-малкият усет, който може да имате в дадения случай. Следователно музиката е едно моделиране на онази първична сила. Най-малкият усет, с който може да моделирате известна сила, това е основният тон, с който може да работите. Някой път може да се спра върху това. Трябва да знаете, когато се разгневи един човек, да му изпеете известни тонове и веднага да утихне. Но трябва да знаете кои тонове да съчетаете и как да ги съчетаете.
към беседата >>

Най-малкият усет, с който може да моделирате известна сила, това е основният тон, с който може да работите.
Най-малкото трептене, което може да схванете, това е до. Това е един подтик, философски казано, за музиката. Що е основният тон? Най-малкият усет, който може да имате в дадения случай. Следователно музиката е едно моделиране на онази първична сила. Най-малкият усет, с който може да моделирате известна сила, това е основният тон, с който може да работите. Някой път може да се спра върху това. Трябва да знаете, когато се разгневи един човек, да му изпеете известни тонове и веднага да утихне. Но трябва да знаете кои тонове да съчетаете и как да ги съчетаете.
към беседата >>

31. Законът на подмладяването

Действително пипането е най-старият усет в човека.
Засега считаме за реални неща само тези, които ние пипаме. Действително пипането е най-старият усет в човека. Само неща, които можем да пипнем или да видим, да чуем, са реални. Туй произтича от едно заблуждение. Мислим, че имаме всичките сетива. Всичките сетива в човека не са събудени. Има други сетива.
към беседата >>

Та, съзнанието е причина, дето някои хора не може да вярват, понеже в тях е недоразвит или притъпен този усет.
Та, съзнанието е причина, дето някои хора не може да вярват, понеже в тях е недоразвит или притъпен този усет. Вярата, ясновидството, виждането в онзи свят зависят от особен център, който хората имат на главата си горе. Тези хора се отличават. На другите хора не са им направили прозорците. Някои хора нямат прозорци. Някои хора можем да уподобим, че над тях едва сега са заръчани прозорците - да дойдат майстори, да направят прозорците, ще влезе слънчевата светлина.
към беседата >>

32. Действието на музиката

И ще пиете, и ще кажете: „Много сте прави.”' Значи и двамата имат тънък усет.
Както сте заморен, ако пиете, ще си създадете една неприятност. И при това, попитайте вашия приятел: „Вие пихте ли? Как ви се вижда водата? ” А пък вие, без да го питате, отивате да пиете вода. И той, ако е пил, може да ви каже: „Отлична е. И ще пиете, и ще кажете: „Много сте прави.”' Значи и двамата имат тънък усет. Дайте право на другите със своя ум и със своето сърце.
към беседата >>

33. Подмладяване

Има знания, които се придобиват по външен път, но има и такива, които се придобиват по вътрешен път, чрез вътрешен усет.
Сегашните хора не са доволни от живота си, защото искат повече от това, което им е дадено. За пример, някой иска да бъде по-силен, по-учен, отколкото е в действителност. Ако човек иска да бъде силен, за да владее другите хора, силата му не е на място; ако иска да бъде силен, за да помага на слабите, силата му се оправдава. Ако човек иска да стане учен, за да се прослави пред хората, знанието му не е на място; обаче ако иска да стане учен, за да просвещава ближните си, знанието му е оправдано. Това знание носи радост в човешката душа. Има знания, които се придобиват по външен път, но има и такива, които се придобиват по вътрешен път, чрез вътрешен усет. За пример, поставите ли слона пред един мост, още от първата стъпка той познава дали мостът ще го издържи. Като разбере, че мостът не може да го издържи, той веднага се дръпва назад. Обаче по същия мост мишката минава безопасно. Следователно, ако човек не може да свърши една работа като слон, да я свърши като мишка. С други думи казано: Ако не можеш да свършиш някаква велика работа, да те чуят всички хора, свърши нещо малко, макар да мине незабелязано.
към беседата >>

34. Ценната дума

Обаче човек трябва да има усет към него, да го чувства и да трепти за него. (втори вариант)
Какво прави синът, когато се намери в затруднение? Той пише на баща си и на майка си, че средствата не му достигат, че положението му е тежко. И помощта веднага пристига. Помощта иде и от братята, и от сестрите. Ако баща ви и майка ви, братята и сестрите ви могат да ви помогнат, колко повече може да се надявате на вашия небесен баща. Обаче човек трябва да има усет към него, да го чувства и да трепти за него. Няма ли този усет, никакъв отговор не получава. Докато баща ви е на земята между вас, може да очаквате помощта му. Обаче как ще ви помага, когато замине за другия свят? И тогава може да ви помага, но вие трябва да имате сетиво, чрез което да се свързвате с невидимия свят. Нямате ли такова сетиво, колкото и да го викате, ни глас, ни услишание.
към втори вариант >>

Няма ли този усет, никакъв отговор не получава. (втори вариант)
Той пише на баща си и на майка си, че средствата не му достигат, че положението му е тежко. И помощта веднага пристига. Помощта иде и от братята, и от сестрите. Ако баща ви и майка ви, братята и сестрите ви могат да ви помогнат, колко повече може да се надявате на вашия небесен баща. Обаче човек трябва да има усет към него, да го чувства и да трепти за него. Няма ли този усет, никакъв отговор не получава. Докато баща ви е на земята между вас, може да очаквате помощта му. Обаче как ще ви помага, когато замине за другия свят? И тогава може да ви помага, но вие трябва да имате сетиво, чрез което да се свързвате с невидимия свят. Нямате ли такова сетиво, колкото и да го викате, ни глас, ни услишание.
към втори вариант >>

Обаче, човек трябва да има усет към Него, да Го чувствува и да трепти за Него.
Обърнете се към Бога като към свой Баща, обяснете Му, в какво положение се намирате и Той веднага ще ви отговори. Какво прави синът, когато се намери в затруднение? Той пише на баща си и на майка си, че средствата не му достигат, че положението му е тежко и помощта веднага пристига. Помощта идва и от братята, и от сестрите. Ако баща ви и майка ви, братята и сестрите ви могат да ви помогнат, колко повече може да се надявате на вашия Небесен Баща. Обаче, човек трябва да има усет към Него, да Го чувствува и да трепти за Него. Няма ли този усет, никакъв отговор не получава. Докато баща ви е на земята, между вас, може да очаквате помощта му. Обаче, как ще ви помага, когато замине за другия свят? И тогава може да ви помага, но вие трябва да имате сетиво, чрез което да се свързвате с невидимия свят. Нямате ли такова сетиво, колкото и да го викате, ни глас, ни услишание.
към беседата >>

Няма ли този усет, никакъв отговор не получава.
Какво прави синът, когато се намери в затруднение? Той пише на баща си и на майка си, че средствата не му достигат, че положението му е тежко и помощта веднага пристига. Помощта идва и от братята, и от сестрите. Ако баща ви и майка ви, братята и сестрите ви могат да ви помогнат, колко повече може да се надявате на вашия Небесен Баща. Обаче, човек трябва да има усет към Него, да Го чувствува и да трепти за Него. Няма ли този усет, никакъв отговор не получава. Докато баща ви е на земята, между вас, може да очаквате помощта му. Обаче, как ще ви помага, когато замине за другия свят? И тогава може да ви помага, но вие трябва да имате сетиво, чрез което да се свързвате с невидимия свят. Нямате ли такова сетиво, колкото и да го викате, ни глас, ни услишание. Мнозина се интересуват от онзи свят, искат да знаят, какво представлява той.
към беседата >>

35. Най-голямото изкуство / Какво ще говори Учителят

Обаче и самият търговец имал музикален усет.
Един търговец отишъл да слуша Камила Русо, ученичка на Паганини. Тя свирила "Сънят на живота" и той останал толкова доволен от музиката, че бил готов да се примири с всички свои длъжници, да им прости дълговете. Музиката произвела преврат в неговия ум и в неговото сърце. - Защо? - Защото я разбрал. Обаче и самият търговец имал музикален усет. Неговата душа била отворена за музиката. Той могъл да я възприеме вътрешно, затова тя го преобразила.
към беседата >>

36. Благоприятната Господня година

Например те говорят за усет на човешкия ум, но не могат точно да го определят.
Ние го казваме неправилно. – Дръндаут. Ний сме изопачили нещата в тяхното значение. Но да оставим тези неща на страна. Но и при съвременното възпитание на човешкия ум, пак има неща, които са изопачени. Например те говорят за усет на човешкия ум, но не могат точно да го определят. Какъв усет има човешкият ум? За да се произведе един усет, трябва да се тури на ръката поне една трета от тежестта на самия предмет. За да произведе втори усет, трябва да се постави на ръката тяжест две трети от дадения предмет. За да произведе трети усет, трябва да се постави три трети от тежестта на този предмет и т. н. И ако така се увеличава тежестта на този предмет върху ръката, най-после ще се дойде до положение, когато ръката на човека съвършено ще отмалее и той почти няма да усеща никаква тяжест.
към беседата >>

Какъв усет има човешкият ум?
– Дръндаут. Ний сме изопачили нещата в тяхното значение. Но да оставим тези неща на страна. Но и при съвременното възпитание на човешкия ум, пак има неща, които са изопачени. Например те говорят за усет на човешкия ум, но не могат точно да го определят. Какъв усет има човешкият ум? За да се произведе един усет, трябва да се тури на ръката поне една трета от тежестта на самия предмет. За да произведе втори усет, трябва да се постави на ръката тяжест две трети от дадения предмет. За да произведе трети усет, трябва да се постави три трети от тежестта на този предмет и т. н. И ако така се увеличава тежестта на този предмет върху ръката, най-после ще се дойде до положение, когато ръката на човека съвършено ще отмалее и той почти няма да усеща никаква тяжест. Сега да разберем закона.
към беседата >>

За да се произведе един усет, трябва да се тури на ръката поне една трета от тежестта на самия предмет.
Ний сме изопачили нещата в тяхното значение. Но да оставим тези неща на страна. Но и при съвременното възпитание на човешкия ум, пак има неща, които са изопачени. Например те говорят за усет на човешкия ум, но не могат точно да го определят. Какъв усет има човешкият ум? За да се произведе един усет, трябва да се тури на ръката поне една трета от тежестта на самия предмет. За да произведе втори усет, трябва да се постави на ръката тяжест две трети от дадения предмет. За да произведе трети усет, трябва да се постави три трети от тежестта на този предмет и т. н. И ако така се увеличава тежестта на този предмет върху ръката, най-после ще се дойде до положение, когато ръката на човека съвършено ще отмалее и той почти няма да усеща никаква тяжест. Сега да разберем закона. Какво означава една тяжест?
към беседата >>

За да произведе втори усет, трябва да се постави на ръката тяжест две трети от дадения предмет.
Но да оставим тези неща на страна. Но и при съвременното възпитание на човешкия ум, пак има неща, които са изопачени. Например те говорят за усет на човешкия ум, но не могат точно да го определят. Какъв усет има човешкият ум? За да се произведе един усет, трябва да се тури на ръката поне една трета от тежестта на самия предмет. За да произведе втори усет, трябва да се постави на ръката тяжест две трети от дадения предмет. За да произведе трети усет, трябва да се постави три трети от тежестта на този предмет и т. н. И ако така се увеличава тежестта на този предмет върху ръката, най-после ще се дойде до положение, когато ръката на човека съвършено ще отмалее и той почти няма да усеща никаква тяжест. Сега да разберем закона. Какво означава една тяжест? Когато имате една трудна задача, това е една тяжест във вашия ум.
към беседата >>

За да произведе трети усет, трябва да се постави три трети от тежестта на този предмет и т. н.
Но и при съвременното възпитание на човешкия ум, пак има неща, които са изопачени. Например те говорят за усет на човешкия ум, но не могат точно да го определят. Какъв усет има човешкият ум? За да се произведе един усет, трябва да се тури на ръката поне една трета от тежестта на самия предмет. За да произведе втори усет, трябва да се постави на ръката тяжест две трети от дадения предмет. За да произведе трети усет, трябва да се постави три трети от тежестта на този предмет и т. н. И ако така се увеличава тежестта на този предмет върху ръката, най-после ще се дойде до положение, когато ръката на човека съвършено ще отмалее и той почти няма да усеща никаква тяжест. Сега да разберем закона. Какво означава една тяжест? Когато имате една трудна задача, това е една тяжест във вашия ум. Да кажем, че сте се справили с тази мъчнотия.
към беседата >>

37. Общи погрешки и общи добродетели

В човека има едно чувство, има един психологически усет, няма да ви кажа мястото къде е, който усет ви подсказва как трябва да почнете.
Всички може да се упражнявате. В човека има едно чувство, има един психологически усет, няма да ви кажа мястото къде е, който усет ви подсказва как трябва да почнете. Но ако се наблюдава, може да намерите къде е. Някой път искате да пеете - ще може да знаете може ли да пеете добре, или не. Някой път съзнанието ви е раздвоено. Дотогава, докато е раздвоено съзнанието ви, всички трябва да знаете, че се намирате в човешките противоречия и тогава всички неща са непостижими. Туй противоречие в съзнанието трябва да изчезне.
към беседата >>

38. Начало и край / И до края, както и в началото. (Нищо няма да ви стане)

Яденето е било развалено, а ти трябваше да имаш усет, да познаваш, каква храна ядеш.
Както човек яде за себе си по три пъти на ден, така той се моли за себе си пак по три пъти на ден. Човек яде за себе си, а очаква Бог да плаща за него. При това, случва се стомахът му да се разстрои и пак търси вината вън от себе си. - Кой е виновен, че стомахът ти се разстроил? - Никой не е виновен. Яденето е било развалено, а ти трябваше да имаш усет, да познаваш, каква храна ядеш. Ще кажете, че гостилничарят е виновен. И той има вина, но първо сте виновен вие. Някой взема пари назаем, обърква сметките си, не може да плаща, а после слага вината на Бог, че не му помага. Това е криво разбиране на нещата. Като не разбира законите и да му се помогне, човек пак не признава помощта и е готов за едно свое удоволствие да пожертва великото в себе си.
към беседата >>

39. Моралът

Вие казвате, че имате един усет за чувствуванията.
Защото красивата мома и красивият момък може да ви обидят. Само те са смели. Само един красив момък във вас и една красива мома могат да ви обидят. Другите не си позволяват, само те могат да ви обидят. Какво ще правите с тях? Вие казвате, че имате един усет за чувствуванията. Чувствуванието си има известна форма. Кой може да ви обиди? Кой може да мяза на вас? Едно куче може да ви обиди, но [в]се таки, животните имат подобие на човека малко. Човек не мяза на животните, животните мязат на човека.
към беседата >>

40. По новия начин. Коприненият конец / Коприненият конец

Той е развил своя вътрешен усет към природата, поради което схваща вярно нещата. (втори вариант)
Искате ли да познаете добрия учител, добрия художник или учен, дайте им да свършат една работа по своя предмет. Учителят ще преподаде урока си естествено, свободно, както стават нещата в природата. Художникът ще нарисува една картина без никакви външни пособия. Той не си служи с линия и пергел, но само с окото, в което се намират всички помагала. Окото му е точно, мери и вижда нещата правилно. Той е развил своя вътрешен усет към природата, поради което схваща вярно нещата. Ученият пък описва нещата, както са в природата, без преувеличения. Достатъчно е да наблюдава известна проява в човека, за да я опише точно и подробно. Съвременните хора се нуждаят от вътрешно разбиране на духовния свят. Само така може да се внесе новото в живота. Без него животът на човека е обикновен, еднообразен и слабо продуктивен.
към втори вариант >>

41. Божественото огледало. Трите области

Някой път някой ти се оплаква, и ти нямаш този усет, за да схванеш ония трептения, които го занимават.
Това е Божествената любов. Ти не можеш да влезеш в положението на един човек, ти не можеш да почувстваш болката на един човек, несгодите му, ако нямаш това Божествено чувство. Някой път някой ти се оплаква, и ти нямаш този усет, за да схванеш ония трептения, които го занимават. Някой ти разправя някои учени работи, и ти не можеш да го разбереш. Неговият ум е другояче построен. Разсъдителните способности у него са много развити. Онзи, който добре разбира психология, той няма да говори на неразвития върху дълбоките работи. Ако един човек може да вдигне сто килограма и друг може да вдигне трийсет килограма, то първият няма какво да се сърди на втория, силата му е такава.
към беседата >>

42. Функции на черния дроб

Тя не е усет, тя не е трепет. (втори вариант)
Силата на любовта функционира във всичките тела на човека. Любовта функционира във физическото тяло, функционира и в астралното тяло, функционира и в умственото тяло, функционира и в причинното тяло. По тия сили човек се различава. Трябва да изучите законите на любовта. Тя не е нещо просто, както ни се вижда някой път. Тя не е усет, тя не е трепет. Може да имате физически усет, може да имате астрален усет, може да имате усет на ума и усет на причинното тяло. Различават се. Съединени във физическото тяло и когато физическото тяло заповядва, астралното и умственото тела се подчиняват на него.
към втори вариант >>

Може да имате физически усет, може да имате астрален усет, може да имате усет на ума и усет на причинното тяло. (втори вариант)
Любовта функционира във физическото тяло, функционира и в астралното тяло, функционира и в умственото тяло, функционира и в причинното тяло. По тия сили човек се различава. Трябва да изучите законите на любовта. Тя не е нещо просто, както ни се вижда някой път. Тя не е усет, тя не е трепет. Може да имате физически усет, може да имате астрален усет, може да имате усет на ума и усет на причинното тяло. Различават се. Съединени във физическото тяло и когато физическото тяло заповядва, астралното и умственото тела се подчиняват на него.
към втори вариант >>

Тя не е усет, не е трептение.
Защото в обичта е оня закон, който уравновесява – това е силата на Любовта, която функционира във всички тела на човека. Любовта функционира във физическото тяло, и в Астралното тяло, и в умственото тяло, и в Причинното тяло. Но тия функции, тия сили са това, с които човек се различава. Трябва да изучавате законите на Любовта. Тя не е нещо просто, както ви се вижда по някой път. Тя не е усет, не е трептение. Вие може да имате един физически усет, може да имате един астрален усет, един усет може да имате в ума си и един усет – във вашето Причинно тяло. Те всичките се различават. Те са съединени във физическото тяло – когато физическото тяло заповядва, Астралното и Умственото тела се подчиняват на физическото.
към беседата >>

Вие може да имате един физически усет, може да имате един астрален усет, един усет може да имате в ума си и един усет – във вашето Причинно тяло.
Любовта функционира във физическото тяло, и в Астралното тяло, и в умственото тяло, и в Причинното тяло. Но тия функции, тия сили са това, с които човек се различава. Трябва да изучавате законите на Любовта. Тя не е нещо просто, както ви се вижда по някой път. Тя не е усет, не е трептение. Вие може да имате един физически усет, може да имате един астрален усет, един усет може да имате в ума си и един усет – във вашето Причинно тяло. Те всичките се различават. Те са съединени във физическото тяло – когато физическото тяло заповядва, Астралното и Умственото тела се подчиняват на физическото.
към беседата >>

43. Усет, влечение, чувство, стремеж

Например, ти можеш да имаш знанието на един усет, можеш да имаш знанието на едно влечение, можеш да имаш знанието на едно чувство, можеш да имаш знанието на един стремеж.
Тая област, която ние разбираме в живота е много ограничена. Т.е. ония мисли, които влизат във вашите умове в сегашния живот имат най-ниска степен. Ние изучаваме само това, което е било потребно, и даже и то не е било приложено както трябва. Някой казва: „Аз зная всичко“. Човек не може да знае всичко. Например, ти можеш да имаш знанието на един усет, можеш да имаш знанието на едно влечение, можеш да имаш знанието на едно чувство, можеш да имаш знанието на един стремеж. В един усет какво можеш да добиеш? Или в един стремеж, или в едно разбиране? Да допуснем, че вие виждате един автомобил, който се движи. Какво сте разбрали? Вие сте видяли нещо.
към беседата >>

В един усет какво можеш да добиеш?
ония мисли, които влизат във вашите умове в сегашния живот имат най-ниска степен. Ние изучаваме само това, което е било потребно, и даже и то не е било приложено както трябва. Някой казва: „Аз зная всичко“. Човек не може да знае всичко. Например, ти можеш да имаш знанието на един усет, можеш да имаш знанието на едно влечение, можеш да имаш знанието на едно чувство, можеш да имаш знанието на един стремеж. В един усет какво можеш да добиеш? Или в един стремеж, или в едно разбиране? Да допуснем, че вие виждате един автомобил, който се движи. Какво сте разбрали? Вие сте видяли нещо. Това не е още една реалност.
към беседата >>

Другояче ще имаш само един зрителен усет, една зрителна представа.
Видял си един човек, какво сте научили от него? Това е виждане, не е разбиране. Видиш една бучка захар. Какво сте разбрали? Като я вкусиш, тогаз ще имаш една вкусова представа. Другояче ще имаш само един зрителен усет, една зрителна представа. Сега казваме, че Христос проповядвал едно Учение. Аз говоря ти слушаш това, но не усещаш нещата. Ти нямаш един опит, нямаш един усет вътре, нямаш едно влечение, едно чувство, един стремеж. Всичките те трябва да се съединят в едно. И тогаз се заражда у чоевк едно желание да се повдигне.
към беседата >>

Ти нямаш един опит, нямаш един усет вътре, нямаш едно влечение, едно чувство, един стремеж.
Какво сте разбрали? Като я вкусиш, тогаз ще имаш една вкусова представа. Другояче ще имаш само един зрителен усет, една зрителна представа. Сега казваме, че Христос проповядвал едно Учение. Аз говоря ти слушаш това, но не усещаш нещата. Ти нямаш един опит, нямаш един усет вътре, нямаш едно влечение, едно чувство, един стремеж. Всичките те трябва да се съединят в едно. И тогаз се заражда у чоевк едно желание да се повдигне. Той иска да се повдигне. Той казва: „Аз искам да се повдигна“. Но то е стремежът на растенията.
към беседата >>

Но това трябва да бъде не само един усет, едно влечение, едно чувство или един стремеж, но всичките тия неща трябва да се съвокупят.
Кой човек има днес такъв ръст? Човек като се повдигне като израстне 1 1⁄2–2 метра, казва: „Аз съм израстнал“. И широк става. И после иде някоя малка идея. Например казват: „Да имаме Братство“. Но това трябва да бъде не само един усет, едно влечение, едно чувство или един стремеж, но всичките тия неща трябва да се съвокупят. И после за живота много неща има, които ние чувствуваме и не можем да си ги изясним. Някой път сте разтревожени нещо и не знаете откъде е причината. Отдаваш причината на Иван, Петко, Стоян, на социалните условия и пр. Например, сега изучават Софийското поле; то се повдига нагоре. От няколко години то се е повдигнало на половин метър.
към беседата >>

Или пък Любовта като мине покрай тебе, да имаш усет, влечение, чувство, стремеж и те да се превърнат в реалност.
Ти казваш: „Хубава е тая картина! Угледен човек е! Умен е! “ Но нямаш вътрешно чувствуване. Няма една връзка между Него и тебе, да видиш Неговия ум, да видиш какво мисли Той, какво чувствува! Или пък Любовта като мине покрай тебе, да имаш усет, влечение, чувство, стремеж и те да се превърнат в реалност.
към беседата >>

да имаш един усет, влечение, чувство и стремеж.
Ти мислиш, че ще ти каже, че ще се оправят твоите работи. Не така! Не че ще се оправят! Ако някога Господ дойде да говори на хората, ще им каже: „Трябва да мислите добре! “ Т.е. да имаш един усет, влечение, чувство и стремеж. И всичките тия четири като ги туриш в работа, тогаз ще мислиш. И ще каже Бог: „Когато дойдат лошите условия в живота, трябва да мислите“. Бог е дал страданията на хората, дал им е живот. Под думата „живот“ разбирам една съвкупност на всички противоречия, които съществуват от памти века. Това е животът.
към беседата >>

В този усет, в това влечение, в това чувствуване и в този стремеж е важното!
“ Тя ще ти каже: „Там, гдето ти хойкаш! “ Тя ще му каже: „Много жени гледаш! “ Той ще ѝ каже: „И ти много мъже гледаш! “ Какво има от гледането, вие сте чудни! Не какво гледа човек, но какво усеща вътре в себе си. В този усет, в това влечение, в това чувствуване и в този стремеж е важното! Ако Господ ти е дал нещо в минимална доза, в това е твоето щастие. Една сестра ми разправяше за захарина. Правила е опити, когато била учителка. И като вкусила захарин 24 часа все нещо ѝ горчало. А пък захаринът е 700 пъти по-сладък от захарта.
към беседата >>

44. Същественото за младите

Първо, вие имате усет, един импулс, той е най-малкото при което вашето съзнание започва да функционира. (втори вариант)
Ако разбирате закона по който любовта действа, тогава ще бъдете свободни. Вие за любовта имате особено чувстване. А пък трябва да разбирате какво нещо е чувстването. Любовта е едно условие за чувстване. Четири неща има в любовта. Първо, вие имате усет, един импулс, той е най-малкото при което вашето съзнание започва да функционира. След това имате едно влечение. То е по-горе от импулса. След това имате чувство. То показва реалността. След това имате стремеж.
към втори вариант >>

Четири неща има: първо, вие имате усет – това е най-малкото нещо, при което вашето съзнание започва да функционира.
Четири неща има: първо, вие имате усет – това е най-малкото нещо, при което вашето съзнание започва да функционира. След това имате влечение – то е по-високо от импулса. След това имате чувство – то показва реалността. След това имате стремеж – това се отнася до съзнанието. Трябва да съедините усета, влечението, чувството и стремежа в едно и вече имате едно понятие какво нещо е Реалността. Реалността трябва да я чувствате.
към беседата >>

45. Шестото чувство / Вярата и Любовта. Шестото чувство

Защото ти, не можеш да имаш едно понятие за реалността, ако нямаш едно чувство, един усет. (втори вариант)
Ето хората сега правят опит. Сега учените хора как гледат те? ТЕ правят опити, има ли онзи свят или не? И вече са го поставили на изучаване. Най-първо те казват: Има ли човек едно чувство, чрез което той да може да усеща онзи свят? Защото ти, не можеш да имаш едно понятие за реалността, ако нямаш едно чувство, един усет. Ако ти само приближиш или си допрял до известен предмет, като го пипаш, трябва да имаш усет, чувство, влечение и стремеж към него. Ако ти тия неща ги нямаш, Светът за тебе е затворен. После учените хора, те искат за знаят за един свят, казват: С тия чувства, които ние имаме, ние не можем да го видим. Не можем да го учим. Ние виждаме обикновения свят на третото измерение.
към втори вариант >>

Ако ти само приближиш или си допрял до известен предмет, като го пипаш, трябва да имаш усет, чувство, влечение и стремеж към него. (втори вариант)
Сега учените хора как гледат те? ТЕ правят опити, има ли онзи свят или не? И вече са го поставили на изучаване. Най-първо те казват: Има ли човек едно чувство, чрез което той да може да усеща онзи свят? Защото ти, не можеш да имаш едно понятие за реалността, ако нямаш едно чувство, един усет. Ако ти само приближиш или си допрял до известен предмет, като го пипаш, трябва да имаш усет, чувство, влечение и стремеж към него. Ако ти тия неща ги нямаш, Светът за тебе е затворен. После учените хора, те искат за знаят за един свят, казват: С тия чувства, които ние имаме, ние не можем да го видим. Не можем да го учим. Ние виждаме обикновения свят на третото измерение. После ще кажат: Някой видял нещо извънредно.
към втори вариант >>

Обаче, за да възприемеш реалността, ти трябва да имаш съответно чувство, особен усет.
Ето, сегашните учени правят опити, да разберат съществува ли друг свят, или не. Те са дошли до заключението, че за да се докаже съществуването на другия свят, човек трябва да има съответно чувство. Това е шестото чувство. Без него не можеш да проникнеш в другия свят. Реален е онзи свят. Обаче, за да възприемеш реалността, ти трябва да имаш съответно чувство, особен усет. Как ще познаеш един предмет, ако нямаш пипане, усет или стремеж към него? Без тия неща светът ще бъде затворен за тебе. В това отношение учените са искрени, като казват, че със сетивата, които сегашния човек има, никакво духовно знание не може да се придобие. Физичният свят е триизмерен. Той е нагоден за петте сетива на човека.
към беседата >>

Как ще познаеш един предмет, ако нямаш пипане, усет или стремеж към него?
Те са дошли до заключението, че за да се докаже съществуването на другия свят, човек трябва да има съответно чувство. Това е шестото чувство. Без него не можеш да проникнеш в другия свят. Реален е онзи свят. Обаче, за да възприемеш реалността, ти трябва да имаш съответно чувство, особен усет. Как ще познаеш един предмет, ако нямаш пипане, усет или стремеж към него? Без тия неща светът ще бъде затворен за тебе. В това отношение учените са искрени, като казват, че със сетивата, които сегашния човек има, никакво духовно знание не може да се придобие. Физичният свят е триизмерен. Той е нагоден за петте сетива на човека. Вън от тоя свят човек се нуждае от още едно сетиво – шестото, т.е.
към беседата >>

46. Изяснения

Различаването на усет, влечение, чувство и стремеж.
Кажете резюмето от миналата лекция. (Един брат каза основните мисли на миналата лекция.) Коя е съществената мисъл в резюмето? Различаването на усет, влечение, чувство и стремеж. Имате ли някоя зададена тема? (Не.)
към беседата >>

Вие имате един усет, едно влечение, имате едно чувство и имате един стремеж.
Сега, какво е вашето разбиране? Вие имате един усет, едно влечение, имате едно чувство и имате един стремеж. Каква е разликата между усет, влечение, чувство и стремеж?
към беседата >>

Каква е разликата между усет, влечение, чувство и стремеж?
Сега, какво е вашето разбиране? Вие имате един усет, едно влечение, имате едно чувство и имате един стремеж. Каква е разликата между усет, влечение, чувство и стремеж?
към беседата >>

47. Реалността в живота / Реалността в живота! Качествата на мъжа и на жената. Доброто мислене, доброто обличане и готвене

Това, което ти чувствуваш, то е чувство, то е усет, но не е Любов. (втори вариант)
Казвам, нещата стават реални за човека само когато ги опита. Такова понятие имате за Любовта. Ние говорим за Любовта, но за нас тя е едно понятие неразбрано. Какво нещо е Любовта, яде ли се, пие ли се? Ама аз го чувствувам. Това, което ти чувствуваш, то е чувство, то е усет, но не е Любов. Разгорещил съм се. Че си се разгорещил, това не е Любов, това е едно последствие. Че си се стоплил, малко, това не е Любов. Даже казват, когато човек се влюби, врата, краката, корема ставали по-дебели. Но това още не е Любов.
към втори вариант >>

48. Концентриране на човешкия ум / Съсредоточаване на човешкия ум

Има едно спомагало на интуицията, едно вътрешно чувство за нещата, един усет. (втори вариант)
Да се върнем. Вие не можете да изучавате окултните науки, ако нямате интуиция. Окултната наука без интуиция е непонятна. Човек, който няма интуиция, мъчно може да се справи с окултната наука. Има едно спомагало на интуицията, едно вътрешно чувство за нещата, един усет. Те са спомагателни средства за изучаване. Ако бих учил музика, щях да се ползвам от ръцете си. Искам един тон да е правилен. Това, което ви говоря, е теория, считайте го за теория, мислете върху него, но не да го навиете на пръста си. Аз ако бих изучавал музика, искам първо да дам израз на тона.
към втори вариант >>

49. Път за освобождение

Някой казва: „Аз имам усет“.
На ума е, понеже е висок свят. Всички не могат да свършат университет, но всички свършват отделения. За отделенията всички имат възможност. Някой път хората мислят, че са много умни. Имат много факти събрани. Някой казва: „Аз имам усет“. Ти може да имаш един усет разхвърлян. Може да имаш едно чувство, което може да е вярно, а може и да не е вярно. Големите работи за да ги разберете, трябва да ги смалим. А пък малките за да ги разбереш, трябва да ги увеличиш.
към беседата >>

Ти може да имаш един усет разхвърлян.
Всички не могат да свършат университет, но всички свършват отделения. За отделенията всички имат възможност. Някой път хората мислят, че са много умни. Имат много факти събрани. Някой казва: „Аз имам усет“. Ти може да имаш един усет разхвърлян. Може да имаш едно чувство, което може да е вярно, а може и да не е вярно. Големите работи за да ги разберете, трябва да ги смалим. А пък малките за да ги разбереш, трябва да ги увеличиш.
към беседата >>

50. Старото отмина / Три фази има

С други думи казано: Не можеш да имаш живот, ако нямаш знание; не можеш да имаш знание, ако нямаш разбиране и усет към нещата.
Като не разбират смисъла на целокупния живот, мнозина отделят духовния живот от земния. Не можеш да имаш физически живот, ако нямаш духовен; не можеш да имаш духовен живот, ако нямаш умствен. С други думи казано: Не можеш да имаш живот, ако нямаш знание; не можеш да имаш знание, ако нямаш разбиране и усет към нещата. В широк смисъл, казвам: Не можеш да имаш живот, ако не си придобил истината, мъдростта и любовта. Те са подтици на живота. В тия подтици се крие същественото в живота. Несъществените неща представят подготовка към живота. Малкото дете не може да рисува, то драска на хартията, готви се за художник.
към беседата >>

51. Мисълта – изходен път

Например, имаш един усет, но каква му е формата?
Разбира се и чувстването спомага за паметта. Но паметта е една способност, която чувствата объркват, т. е. щом чувствуваш, не можеш да помниш. А щом започнеш да мислиш, паметта идва. Можеш да запомниш само това, за което мислиш; нещо, което чувствуваш, не можеш да го помниш. Например, имаш един усет, но каква му е формата? - Няма я. Само мисълта дава определена форма на Живота.
към беседата >>

52. Трите велики науки

Ако цигуларят няма този усет, музиката не излиза добре.
Сега, по какво се отличават цигуларите? В цигулката има дълги и къси вълни. При дългите вълни се употребява целият лък – от единия до другия край. Когато искат да постигнат къси вълни, употребяват малка част от лъка. Ако цигуларят няма този усет, музиката не излиза добре. И в пианото има дълги и къси вълни... Та казвам: човешката мисъл е музика. Това е външната страна на мисълта. Когато говорим за музика, разбираме проявата на ума във външния свят. Това е пътят, по който човешкият ум действа без препятствия. Идеалният път, по който човек може да мисли, е музикален.
към беседата >>

53. Пътят на музиката

Сега казваме: усеща, усет имаме.
Явило се условие за ядене. Да вкусва, да възприема нещата. Да влиза във връзка с онова, което той не знае. Най-първо приема един плод. Той иска този плод да го приеме на гости, да се поразговори с него, да се запознае. Сега казваме: усеща, усет имаме. Колко мъчно е човек да развие своя усет, да бъде правилен, или да вкусва нещата. Колко мъчно е да развие своя вкус, да бъде правилен, нормален. Някой път и усета не е нормален. Тогава и впечатлението, което приемаме не е нормално. Разбираме – нямаме онази мярка, с която мерим, да имаме истинска представа за нещата.
към беседата >>

Колко мъчно е човек да развие своя усет, да бъде правилен, или да вкусва нещата.
Да вкусва, да възприема нещата. Да влиза във връзка с онова, което той не знае. Най-първо приема един плод. Той иска този плод да го приеме на гости, да се поразговори с него, да се запознае. Сега казваме: усеща, усет имаме. Колко мъчно е човек да развие своя усет, да бъде правилен, или да вкусва нещата. Колко мъчно е да развие своя вкус, да бъде правилен, нормален. Някой път и усета не е нормален. Тогава и впечатлението, което приемаме не е нормално. Разбираме – нямаме онази мярка, с която мерим, да имаме истинска представа за нещата. Ти пипаш, но имаш погрешно схващане.
към беседата >>

54. Възлюбете Господа!

Чувствуванието е само усет.
Сега да се върнем към онзи въпрос: „Възлюбете Господа.“ Любовта е една велика сила, с която човек трябва да работи. Било е време, когато човек се е хранил с материални работи. Сега се изисква храна, която съдържа сила. Сега със сила трябва да се храни човек. Не е чувствувание. Чувствуванието е само усет. Хората казват: силна храна. Значи храна, която съдържа сила. Любовта е този велик закон. Ако ти ядеш без любов, не може да се ползуваш. Ако ти вършиш една работа без любов, нищо не може да се ползуваш.
към беседата >>

55. Външен и вътрешен живот / Вътрешен и външен живот

Да кажем, че има пет категории хора: Едни, които имат само един усет. (втори вариант)
Допуснете едно сравнение. Да кажем, че има пет категории хора: Едни, които имат само един усет. Само усещат придобивките; другите чувствуват какви промени стават в света; а други хора имат и вкус, те щяха да знаят за яденето и пиенето. И други, които биха имали чувството обоняние - те щяха да чувствуват онези ароматични вещества, които излизат от цветята.
към втори вариант >>

56. Възпитание на сетивата

Вие можете да го засегнете от пет страни: той може да има за вас или някакъв усет за допир, или някакво ухание, или някакъв звук, или някакъв образ, или някакъв вкус.
Сега, тези неща ги смятате за второстепенни. Вие, учениците, страдате от това, че не знаете как да употребявате въздуха. Когато отивате при някого, трябва да знаете как да се проявите така, че вълните, които падат върху него, да го засегнат. Вие можете да го засегнете от пет страни: той може да има за вас или някакъв усет за допир, или някакво ухание, или някакъв звук, или някакъв образ, или някакъв вкус. Например, когато отидете при някого, той може още отдалече да ви почувства, да ви помирише, понеже от вас излиза едно ухание. Или пък отивате някъде и, вървейки, тропате така, че всички ви чуват. Ако влизате при болен, трябва толкова леко и хармонично да вървите, че едва да се чува, едва да стъпвате. Естествено е, когато се стъпва с цяла пета. После, когато влизате, трябва да имате и стойка.
към беседата >>

Ако влезете със свити рамене и хлътнали гърди, този човек какъв усет може да има за вас?
Например, когато отидете при някого, той може още отдалече да ви почувства, да ви помирише, понеже от вас излиза едно ухание. Или пък отивате някъде и, вървейки, тропате така, че всички ви чуват. Ако влизате при болен, трябва толкова леко и хармонично да вървите, че едва да се чува, едва да стъпвате. Естествено е, когато се стъпва с цяла пета. После, когато влизате, трябва да имате и стойка. Ако влезете със свити рамене и хлътнали гърди, този човек какъв усет може да има за вас? Следователно пет неща могат да ви компрометират в дадения случай.
към беседата >>

57. Планини и долини / Планини и долини. Умът и сърцето

СБ

РБ

Ако ръцете на двамата са болни, ако се ръкуват, ще имат ли някой хубав усет. (втори вариант)
Защото когато бяхте в Бога, ви носи в своята утроба хиляди и хиляди години и ви каза Господ: “Излезте сега от мене и занесете в света на страждущите вашата добродетел, всичко онова, което аз съм внесъл в вас.” Та изнесете тази велика истина. Вие сега очаквате пак да ви галят. Галенето е като идете в небето, там ще ви галят. Не зная тази дума как да я разберете. Хубаво е галенето, но представете си двама души братя, които искат да се ръкуват. Ако ръцете на двамата са болни, ако се ръкуват, ще имат ли някой хубав усет. Или ако двама души са събрани, искат да се обичат и ако сърцата им са болни, как ще се обичат? Болните сърца са аристократи, те обичат да имат слугини, да има няколко души лекари, после обичат утеха да им се казва. Болните всякога искат да ги утешават, да влезеш в положението им, че са страждущи. Ако няма, топи му се сърцето, макар да е счупено.
към втори вариант >>

58. Любов и безлюбие

Човек има усет за това.
Защо прави така? – Когато една дреха е калпава, бояджията туря най-хубавия цвят, за да може да се продаде. Някои от платовете са добре оцветени, за да се скрие калпавата материя. Ония, които продават тъкани, всякога слагат на лошите платове отгоре едно лустро, боядисват ги хубаво. Казвам: платът трябва да има добро качество, да е мек и да топли. Човек има усет за това. Щом пипна плата с два пръста, аз оценявам дали дрехата е за мен, или не. Ако искаш да вземеш един хляб, щом го пипнеш, ще знаеш дали е за теб, или не. Има едно чувство, което ти казва какво да сториш. Слушай него! Съществуват Божествени правила, които сме пренебрегнали.
към беседата >>

59. Божественият порядък

Значи всякога, щом усещаш - например, щом туриш ръка някъде и пипнеш, този усет ще ти покаже нещо.
После имаш един съветник, който ще дойде при теб да ти покаже, защо си навлязъл в тази област - това е тонът ми. Ще дойде и тонът фа - банкерът, който ще ти покаже средствата, с които ще разполагаш. Най-после ще дойде и тонът сол, който ще събере всички тонове дотук и тогава ти вече си нагласен на квинта. По същия начин и човек притежава пет сетива, т. е. от осезанието до зрението имаме една квинта. Значи всякога, щом усещаш - например, щом туриш ръка някъде и пипнеш, този усет ще ти покаже нещо. И понякога, за да можеш да вземеш вярно един тон, ти трябва да пипнеш определен предмет. да речем, имаш една хубаво гланцирана книга с червен цвят - трябва да я докоснеш малко, за да се образува в теб едно приятно впечатление. И тогава гласът ти ще се нагласи според туй приятно чувство и ти веднага ще се постараеш да вземеш тона до. Защото пипането е основният тон на сетивата, на живота. Сега, ако ви накарам да вземете до, няма да можете, понеже не сте пипали гладка книга и не сте виждали червен цвят, т. е.
към беседата >>

60. Приближаване и отдалечаване

Този усет, който имате, всякога ни показва, какви са трептенията на една дума.
Та, мисъл, правилна мисъл трябва да се внесе. Туй, което ни причинява неприятност, то са трептенията. Този усет, който имате, всякога ни показва, какви са трептенията на една дума. Зависи от трептенията една дума да ни бъде приятна или неприятна. Във всичките езици, някои думи са приятни, някои неприятни; някои думи са музикални, някои не са музикални. Музикални думи са ония, които имат съдържание. Езиците на източните народи се отличават, че техния език е пълен с порнографични думи, с немузикални думи са пълни. За езиците на западните народи, в английски най-лошата дума, която може да ти каже е „Иди в ада“.
към беседата >>

61. И виделината свети

Ние трябва да имаме един вътрешен усет, да Го приемаме, да Го почуствуваме.
Като гледам някой извор, който утолява жаждата на жадните, казвам: И аз бих желал да бъда такъв извор като тебе. Следователно, отдето и да мина, като видя красивото и великото в света, аз виждам Божественото в него и казвам: И аз бих желал да бъда като Слънцето, като водата, като вятъра, като плодородната круша, като всеки добър човек. Та пожелавам и вие да гледате по този начин. Този е пътят за нашето издигане. Бог присъствува навсякъде в природата. Ние трябва да имаме един вътрешен усет, да Го приемаме, да Го почуствуваме. И като почувствуваме Божието присъствие, веднага ще почувствуваме едно особено трептение, като трептението на светлината и една неземна радост. Тогава всички страдания на земята ще изчезнат. Никой няма да пожелае да отиде на небето да живее, но дето мине, навсякъде ще носи радост и веселие. Той ще знае как да лекува тъжни и скръбни хора. Той ще лекува тъги, скърби, страдания и болести.
към беседата >>

62. Музикално утро. Седемте принципа

И много пъти, когато у някого не е развито търпението, той няма усет за времето.
Някой човек, у когото времето е развито, има такт. Има търпение. И много пъти, когато у някого не е развито търпението, той няма усет за времето. Ние, за да не сме търпеливи, то е защото времето не е развито. Ние бързаме. Човек, който бърза, у него времето не е развито. Ти ще бъдеш като англичаните. У евреите времето е много развито.
към беседата >>

63. Който приеме свидетелството Негово

Когато ти нямаш този вътрешен усет, когато не е станало никакво пробуждане на съзнанието ти, ти нямаш никакво чувствуване.
Често става спор, дали чувствуване и усещане е едно и също нещо. Чувствуването иде от това, което чувствуваш. Чувствуването е пробуждане на съзнанието. Това, което съзнаваш, е чувствуване. Когато ти съзнаваш, че в твоето съзнание е станала някаква промяна, това е чувствуване. Когато ти нямаш този вътрешен усет, когато не е станало никакво пробуждане на съзнанието ти, ти нямаш никакво чувствуване. Следователно, сърцето е първата стъпка на това чувствуване, на тази промяна. Има два полюса в живота: приятен и неприятен, студен и топъл, светъл и мрачен. Това са полюси, раздвоявания.
към беседата >>

64. Обичай и освобождавай

Ти не може да живеш, ако нямаш една уста в себе си, да знаеш какво нещо е усет, усещане.
Обходата зависи от носа. Някой казва: „Обхода няма“. Разбирам, носът е диригент. Дава такт на вкуса. Диригент (е) и устата. Ти не може да живеш, ако нямаш една уста в себе си, да знаеш какво нещо е усет, усещане. Да може да правиш разлика в своите усети. Хиляди неща може да има в тебе, да може да правиш едно различие. Ти може да слушаш като пее някой. Но онзи, нашият музикант като слуша, оня който пее, той различава всичките тонове и знае каква е нотата. А пък онзи, който слуша, слуша гласа мелодически, но той не прави различие.
към беседата >>

65. Законът на хармонията в тялото

Най-първо знанието започва от един усет.
Сега каква е разликата между „ре“ в първата октава и „ре“ във втората октава? Да допуснем, че в първата октава основният тон има 32 трептения. Във втората октава „ре“ колко трептения ще има? Сега в съвременния живот ето къде има едно опущение. Ние мислим, че не знаем някои работи. Най-първо знанието започва от един усет. И в музиката има усети. То е най-низшето чувство, с което може да се събуди твоето музикално съзнание. Пробуждането на съзнанието става по музикален начин. Може да те пробудят или чрез някоя миньорна терца, или мажорна. Тогава ето как се определя: В мажорната терца дава ти се нещо, затова е мажорна, половина ти е дадено, а в миньорната нещо ти е взето.
към беседата >>

66. Обич и любов

Тя може да засяга физическия свят като движение, може да засегне човешките чувства, това е като един усет или като едно чувствувание, или като едно вдъхновение, пък може да засегне и човешката мисъл.
Музиката, за да разбере, това е едно възвишено състояние. Не мислете, че туй, което пее човек, е музика. Музиката е нещо разумно, това не е само издаването на един звук. Тя може да засяга физическия свят като движение, може да засегне човешките чувства, това е като един усет или като едно чувствувание, или като едно вдъхновение, пък може да засегне и човешката мисъл. Но музиката иде от един възвишен свят. То е външната форма. Затуй трябва да проучвате човешките обвивки, човешките тела. Запример, ако вашият стомах не е в нормално състояние, вие не може да пеете. Ако вашите дробове не са в нормално състояние, вие пак нямате разположение, ако и мозъкът, и той не е в нормално състояние, вие нямате разположение.
към беседата >>

Или имате този вътрешен усет, имате глад.
Имаш желание да си купиш някой плат. Защо? – Да си направиш една дреха. Защо ти е дрехата? Понеже тази дреха ти е потребна да запази топлината на тялото или да те избави от някои несгоди в живота. Дрехата е потребна, понеже имате едно външно желание да сте хубаво облечен. Или имате този вътрешен усет, имате глад. Какво нещо е гладът? Усещате, че ви липсва нещо, имаш едно силно желание да хапнеш нещо. Може да вкусиш един бонбон или захар, или каквото и да е. Но туй е залъгване отвън, ти може с вкуса си само да имаш вкус. И в музиката има вкус.
към беседата >>

67. Причина, среда, факти

Вашият усет на пръстите трябва да бъде нормален.
Ако вие ги продадете, изгубвате връзката. Имате връзка с вашите уши. Ако вие ги продадете, изгубвате връзката. Имате връзка чрез вашия нос, имате връзка с вашата уста, имате връзка с вашето осезание. Те са основните връзки, от които зависи животът на човека. Вашият усет на пръстите трябва да бъде нормален.
към беседата >>

68. Законът на контраста

Вие понякой път имате един усет, че не разбирате предмета.
Тогава от какво зависи противоречието, което съществува? Всички хора са създадени, значи съществуват в природата. Всичките хора тъй както съществуват от какво зависи противоречието, което произтича у тях? Противоречието понякой път се явява в самия човек, в неговите чувства. Явява се понякой път противоречие в неговата мисъл. Вие понякой път имате един усет, че не разбирате предмета. Запример, ако кажем тъй – 1 + 1 = 3, A + B = C. Първата формула е пределна, втората, тя съдържа тази форма, но много работи може да съдържа. Може философски да попитате защо именно се поставя A + B = C? Де е логиката тук, каква логика има? – A + B = C.
към беседата >>

69. Кибритени клечки

Комарите разбират, имат един усет.
Ако има една поезия да учиш, то е Божията Мъдрост и Божията Истина. Всичките ония добродетели, търпението, то са все поезия. Представете си, че кацнал един комар на вашата ръка. Вие може да махнете, да го утрепете. Никой няма да иска да ви смути, но как трябва да постъпите? Комарите разбират, имат един усет. Ако във вас съзнанието е силно, ако концентрирате съзнанието си, образува се едно магнетическо движение около вас и нито един комар няма да кацне на вас да ви хапе. Аз считам всяка една нечиста мисъл е един комар, който ви ухапал. Най-първо вие давате повод, привличате я с нещо. Питам: Една овца как привлича един вълк? Като се угои хубаво, както помисли, че е с хубава козина, тя вече всички вълци привлича.
към беседата >>

70. Добро и зло

Първият усет, който може да имаме, има 6 милиона трептения в секунда.
Тоновете оттам започват, до 40000 трептения имате най-високите тонове. От 40 хиляди трептения нагоре – мълчание. Като дойдат до 6 милиона трептения в секунда, ние имаме първото усещане на някой предмет. Това учените хора твърдят. Как са ги броили, учените хора имат начини да броят тия трептения. Първият усет, който може да имаме, има 6 милиона трептения в секунда. Усещаш нещо, някакъв усет имаш. След туй трептенията се увеличават, но в природата има граници. Като дойдеш до 4 билиона трептения в секунда, вие имате първия червен лъч на светлината. Оттам насетне колко са трептенията? Учените хора схващат тия прояви на природата в движение.
към беседата >>

Усещаш нещо, някакъв усет имаш.
От 40 хиляди трептения нагоре – мълчание. Като дойдат до 6 милиона трептения в секунда, ние имаме първото усещане на някой предмет. Това учените хора твърдят. Как са ги броили, учените хора имат начини да броят тия трептения. Първият усет, който може да имаме, има 6 милиона трептения в секунда. Усещаш нещо, някакъв усет имаш. След туй трептенията се увеличават, но в природата има граници. Като дойдеш до 4 билиона трептения в секунда, вие имате първия червен лъч на светлината. Оттам насетне колко са трептенията? Учените хора схващат тия прояви на природата в движение. Като дойдете до 3 квадралиона, там имате най-високата проява на живота.
към беседата >>

За да имаш някакъв най-малък усет, трябва да имаш 6 милиона трептения.
Като дойдеш до 4 билиона трептения в секунда, вие имате първия червен лъч на светлината. Оттам насетне колко са трептенията? Учените хора схващат тия прояви на природата в движение. Като дойдете до 3 квадралиона, там имате най-високата проява на живота. Тия трептения се увеличават до безкрайност и те произвеждат разни прояви на нашата мисъл, на нашите чувства. За да имаш някакъв най-малък усет, трябва да имаш 6 милиона трептения. Тия трептения в тебе се изразяват като едно тяло, ти усещаш някакъв усет, някой предмет се приближава или се отдалечава. Не може да забележиш, че има толкова трептения.
към беседата >>

Тия трептения в тебе се изразяват като едно тяло, ти усещаш някакъв усет, някой предмет се приближава или се отдалечава.
Оттам насетне колко са трептенията? Учените хора схващат тия прояви на природата в движение. Като дойдете до 3 квадралиона, там имате най-високата проява на живота. Тия трептения се увеличават до безкрайност и те произвеждат разни прояви на нашата мисъл, на нашите чувства. За да имаш някакъв най-малък усет, трябва да имаш 6 милиона трептения. Тия трептения в тебе се изразяват като едно тяло, ти усещаш някакъв усет, някой предмет се приближава или се отдалечава. Не може да забележиш, че има толкова трептения.
към беседата >>

Питам метафизически: Откъде се явиха тези трептения в природата, 6-те хиляди в секунда, които образуват звука и 6-те милиона, които образуват първия усет, който се явява, или 40 милиона трептения, които дават първия цвят.
Питам метафизически: Откъде се явиха тези трептения в природата, 6-те хиляди в секунда, които образуват звука и 6-те милиона, които образуват първия усет, който се явява, или 40 милиона трептения, които дават първия цвят. Това е едно явление вътре в природата. Как да наречем тия трептения, за да ги разберете? – Трептенията, това са разумни прояви. Отмерени неща са. За тях пространството е отмерено.
към беседата >>

Аз ще взема този научен факт, че 6 милиона трептения е първият усет, обикновен усет.
Казвам: Има известни мерки, с които се мерят нещата. Как мерите вие дали една ваша постъпка е добра или не е? С каква мярка мерите? Аз ще взема този научен факт, че 6 милиона трептения е първият усет, обикновен усет. Тогава 6 милиона е едно, е правилният усет. Тогава обясненията върху 6 и 7 за мене не важат. За мене е важно числото 6 + 1 дава 7. 7 е число, което означава едно нормално състояние. Ти си завършил своята работа и започваш да мислиш.
към беседата >>

Тогава 6 милиона е едно, е правилният усет.
Казвам: Има известни мерки, с които се мерят нещата. Как мерите вие дали една ваша постъпка е добра или не е? С каква мярка мерите? Аз ще взема този научен факт, че 6 милиона трептения е първият усет, обикновен усет. Тогава 6 милиона е едно, е правилният усет. Тогава обясненията върху 6 и 7 за мене не важат. За мене е важно числото 6 + 1 дава 7. 7 е число, което означава едно нормално състояние. Ти си завършил своята работа и започваш да мислиш. Казват: Бог създаде света в 6 дни и в седмия седна да си почине.
към беседата >>

71. Спокойно сърдце

След като дойде в тебе, има един усет, че идва светлина в тебе.
Божията Мисъл, преди да я чуем, тя пред себе си носи светлина. След като дойде в тебе, има един усет, че идва светлина в тебе. Тогава ти ще чуеш и Божия Глас. Ако не дойде светлината, пък чуеш гласа на Бога, ако няма в тебе светлина, твоето състояние ще бъде друго. Ако чуеш гласа на Бога в тъмнината, в тебе ще се яви страх. Значи, когато Бог ти проговори в тъмнината, условията са изменени, не са вече така благоприятни. Когато Бог ти говори в светлина, условията са благоприятни.
към беседата >>

Ако твоята ръка, ако твоят усет, ако твоят нос, ако твоите очи казват, че тази круша е хубава, вземи я.
Ако ти в даден случай, Бог, Който е Любов, ти опиташ от този човек, като един плод. Какво лошо има, ако опиташ Божието присъствие в него? Но най-първо ти ще се допиташ до пръстите. После ще помиришеш крушата. После ще близнеш, после ще я туриш на ушите си, ще чуеш и най-после ще погледнеш с очите си. Ако твоята ръка, ако твоят усет, ако твоят нос, ако твоите очи казват, че тази круша е хубава, вземи я. Трябва свидетел, известни души, които да свидетелствуват, че тук е Бог. Ти, като изядеш тази круша, тогава ще почувствуваш, че Бог е благ. Тогава Господ отвътре ще ти проговори. Той ще проговори, от тази круша като излезе, ще ти проговори. Как ще ти проговори?
към беседата >>

72. Симфония на щастието

Значи, чрез този усет на вашите пръсти се предават известни трептения и вие чувствувате една приятност.
Или като видите някоя хубава картина, някое хубаво цвете, с какво чувствувате приятността? – С вашите очи. Чувате някоя хубава дума. Чувствувате приятността чрез ухото си. Или приятно ви е, някой път, да попипате някой гладък предмет. Значи, чрез този усет на вашите пръсти се предават известни трептения и вие чувствувате една приятност. Значи щастието на човека зависи, най-първо, от неговия практически живот, от неговата воля. И можем да кажем: щастието на един певец, който има отличен глас, зависи от самия него. После зависи от самия, учител, зависи от въздуха, чрез който той ще пее, защото и външния свят има известно отношение.
към беседата >>

73. Вратата на любовта / През вратата на Любовта

СБ

РБ

Нека да разгледаме думите: усет, досещане и обхода. (втори вариант)
Нека да разгледаме думите: усет, досещане и обхода. Човек трябва да има един вътрешен усет. Това е най-елементарното. Един духовен усет трябва да има човек за нещата. Това е физическата страна. Това е един малък опит.
към втори вариант >>

Човек трябва да има един вътрешен усет. (втори вариант)
Нека да разгледаме думите: усет, досещане и обхода. Човек трябва да има един вътрешен усет. Това е най-елементарното. Един духовен усет трябва да има човек за нещата. Това е физическата страна. Това е един малък опит. А пък усещането е следното: ти правиш извод от това, което си се досетил.
към втори вариант >>

Един духовен усет трябва да има човек за нещата. (втори вариант)
Нека да разгледаме думите: усет, досещане и обхода. Човек трябва да има един вътрешен усет. Това е най-елементарното. Един духовен усет трябва да има човек за нещата. Това е физическата страна. Това е един малък опит. А пък усещането е следното: ти правиш извод от това, което си се досетил. А пък обхода значи как да правиш това, което знаеш. Най-първо човек трябва да знае как да се обхожда със себе си.
към втори вариант >>

Следователно, домогне ли се до никакво знание, човек трябва да има усет, досещане, да знае, как да го приложи в живота си.
Следователно, домогне ли се до никакво знание, човек трябва да има усет, досещане, да знае, как да го приложи в живота си. За да може разумно да прилага знанието си, човек трябва да има още и обхода. Да имащ усет, това значи, да възприемаш нещата вътрешно. Досещането подразбира извод въз основа на това, което се възприема чрез вътрешен усет. Обхода пък има само онзи, който може да приложи знанието си. Човек прилага обходата първо към себе си: към своето сърце, към своя ум, към своята душа и към своя дух.
към беседата >>

Да имащ усет, това значи, да възприемаш нещата вътрешно.
Следователно, домогне ли се до никакво знание, човек трябва да има усет, досещане, да знае, как да го приложи в живота си. За да може разумно да прилага знанието си, човек трябва да има още и обхода. Да имащ усет, това значи, да възприемаш нещата вътрешно. Досещането подразбира извод въз основа на това, което се възприема чрез вътрешен усет. Обхода пък има само онзи, който може да приложи знанието си. Човек прилага обходата първо към себе си: към своето сърце, към своя ум, към своята душа и към своя дух.
към беседата >>

Досещането подразбира извод въз основа на това, което се възприема чрез вътрешен усет.
Следователно, домогне ли се до никакво знание, човек трябва да има усет, досещане, да знае, как да го приложи в живота си. За да може разумно да прилага знанието си, човек трябва да има още и обхода. Да имащ усет, това значи, да възприемаш нещата вътрешно. Досещането подразбира извод въз основа на това, което се възприема чрез вътрешен усет. Обхода пък има само онзи, който може да приложи знанието си. Човек прилага обходата първо към себе си: към своето сърце, към своя ум, към своята душа и към своя дух.
към беседата >>

74. Плодът на Духа / Първият плод на Духа

СБ

РБ

Също така, ако развия своя усет, много пъти хората страдат понеже у тях усетите не са правилни. (втори вариант)
Например ако аз развивам своето зрение, то е заради мене самия, понеже без очите си ще влизам в големи спънки с външния свят. А ако очите ми са добре отворени, ще се избавя от много мъчнотии. Ако аз развивам своя слух, това е най-първо заради мене, понеже така ще се избавя от много неприятности в света. И онова, което ще ми се каже, ако не е развит слухът ми, не ще го чуя. И ако развивам моя говор, пак ще се избавя от много мъчнотии. Също така, ако развия своя усет, много пъти хората страдат понеже у тях усетите не са правилни. Ако хората бяха запазили впечатленията от страданията, по-малко престъпления щяха да направят.
към втори вариант >>

Същевременно той развива своя усет, своето обоняние и вкус, за да бъде изправен към всичко, което възприема отвън.
И тъй, като живее, човек се товари, но същевременно той се развива: той развива зрението си, чрез което добива верни впечатления за външния свят. Щом впечатленията му са втурни, и мъчнотиите му са по-малко. Той развива слуха си, за да възприема правилно звуковете, както и това, което му се говори. Същевременно той развива своя усет, своето обоняние и вкус, за да бъде изправен към всичко, което възприема отвън. Ако би запазил сломените и впечатленията си от страданията, човек би правил по-малко погрешки и престъпления. Който не е запазил спомена от страданията, които е преживял, той е в положението на месоядно животно. Запример. вълкът напада овцете, изяжда ги, без да мисли за страданията, които им причинява. Той мисли, че Бог е създал овцата за него. Иначе, той е осъден на смърт.
към беседата >>

75. Път на зазоряване

Ако твоето обоняние, ако твоят усет, ако твоето пипане, ако твоите очи, ако твоят слух са съвършени, ти имаш вече тези пет стотинки, от които зависи твоето щастие.
Тия пет стотинки, това са нашите пет сетива. Ако твоето обоняние, ако твоят усет, ако твоето пипане, ако твоите очи, ако твоят слух са съвършени, ти имаш вече тези пет стотинки, от които зависи твоето щастие. Всеки човек има тези пет сетива, тези пет стотинки, които Бог му е дал, и въпреки това очаква нещо ново. Че, възкресението няма да бъде нищо друго освен пипане, но като пипаш, каквото пипнеш, трябва да оживее. Ако ти рисуваш и от ръката ти не излиза нищо, на място ли е твоето рисуване? На място ли е твоята ръка? Ако ти пишеш и от писмото ти не лъха онзи разумен живот, писмото ти на място ли е?
към беседата >>

76. Мощните сили в природата

Бабата имаше правилен нос, тънки вежди, с тънък усет в себе си.
Един ден наблюдавам, седят стар дядо и стара баба, бабата на около осемдесет години, а дядото на осемдесет и пет, разговарят се. Пред тях минават млад момък и млада мома. Бабата седи, поглежда ги. Едно време и те бяха така напети. Бабата имаше правилен нос, тънки вежди, с тънък усет в себе си. И дядото имаше нещо хубаво. Те си казват: „И ние едно време бяхме такива.“ Бабата поглежда дядото – нищо не останало от него. Мисли си тя: „Горкият дядо! “ Но и тя изгубила своята младост и красота. Който не разбира това, смее се на стария дядо, но и той сам не знае как е станало това, че е дошъл до туй положение.
към беседата >>

77. Отмерени отношения

Но при най-малкия усет, че вие изгубвате опорната точка в себе си, във вас вече идва страхът, че може да паднете в една или друга страна.
Най-малкият и най-големият страх на какво се дължат? Страхът във физическо отношение винаги иде от едно чувство. Представете си, че вие седите и нямате страх. Докато вие седите, имате равновесие. Докато пазите туй перпендикулярно положение, туй равновесно движение във вас, вие сте смел. Но при най-малкия усет, че вие изгубвате опорната точка в себе си, във вас вече идва страхът, че може да паднете в една или друга страна. Запример някой човек чувства, че му припаднало. Тогава, в този вътрешен страх, придобива конвулсии и после взема известни мерки. Какво прави, когато мисли, че е припаднал? Започва да кляка, да седне. Сядането на болния е много малък страх.
към беседата >>

78. Разумни отношения

Вие трябва да развиете един усет в себе си.
Казвам, няма по-хубаво нещо в света, човек да знае да мисли добре. Светът представя безброй възможности. В този свят, в който сега живеете, има богатства, толкова богатства, че вие нито сте ги виждали. Как ще ги видите? Вие трябва да развиете един усет в себе си. Има музикални вълни във въздуха, в природата, които не може да схванете. Ако змията влезе при човеците, как ще я посрещнат сегашните хора? Като влезе змията, ще ѝ смажат главата. Ако влезе магарето при хората, ще го турят на работа. Ако влезе едно разумно дете, какво ще бъде отношението?
към беседата >>

79. При Бога, ангелите и добрите хора

Ако ти не можеш да туриш волята си в една права мисъл, в една благородна мисъл, в една красива форма, ако някои работи не можеш да направиш с практическия усет, как ще ти върви?
Аз виждам, защо не му върви. Като знаеш, как да си мърдаш палците, ще ти върви, му казвам. Една богата милионерка отива при един лекар, който и казва: „Госпожице, трябва да правиш упражнения.“ И тя почнала да прави следните упражнения: Съединила си ръцете и си движела в кръг двата палеца. На другата сутрин, пак почва да прави така. Това е един сложен процес. Ако ти не можеш да туриш волята си в една права мисъл, в една благородна мисъл, в една красива форма, ако някои работи не можеш да направиш с практическия усет, как ще ти върви? Учителят посочи 5-тях пръсти и казва: Ще бъдеш благороден човек – показалецът, ще бъдеш справедлив, средният пръст, ще бъдеш изящно облечен – слънчевия пръст, като казвам, че трябва да бъдеш справедлив, разбирам между другото, че не трябва да харчиш излишна енергия, да се не смущаваш.
към беседата >>

80. Победата на доброто

Понеже без топлината никакъв усет, никакво чувство не може да се яви в сърцето.
Кое е съществено? Кое е за в бъдеще? “ – Същественото за ума е светлината. Без светлина никаква мисъл в човека не може да се яви. Същественото за сърцето е топлината. Понеже без топлината никакъв усет, никакво чувство не може да се яви в сърцето. Същественото за волята е силата. Ако ти в своята воля не можеш да чувствуваш сила, ако ти не си господар на себе си, какво се ползва твоята воля? Аз наричам силен човек онзи, който се въздържа. Класически пример имаме в Епиктета. Той бил роб на един римски патриций, който имал няколко хиляди роби.
към беседата >>

81. Сила, усет, мисъл

СИЛА, УСЕТ, МИСЪЛ
СИЛА, УСЕТ, МИСЪЛ
към беседата >>

Ти, ако нямаш сила, не може да имаш усет; ако нямаш усет, не може да имаш мисъл.
Тези думи са двусложни. Какво означава силата, която е основа за усета? Усетът е основа за мисълта. Ти, ако нямаш сила, не може да имаш усет; ако нямаш усет, не може да имаш мисъл. Тогава туй може да го турите в човешката възраст. Младият започва със силата, възрастният – с усета, а старият – с мисълта. Те образуват цял един кръг. Когато тия работи не се разбират, както трябва, тогава имаме млади, възрастни и стари. Те са разединени.
към беседата >>

Когато пееш, ако ти в пеенето нямаш сила, ако нямаш усет и ако нямаш мисъл, песента за тебе е неразбрана.
Когато тия работи не се разбират, както трябва, тогава имаме млади, възрастни и стари. Те са разединени. Тогава, когато се съединят, те образуват цяло. Те са семена, които растат. Ако ти като млад не може да растеш, ако като възрастен не може да усещаш и ако като стар не може да мислиш, ти не може да разбираш живота. Когато пееш, ако ти в пеенето нямаш сила, ако нямаш усет и ако нямаш мисъл, песента за тебе е неразбрана. Или във всяка една работа светлината трябва да има три качества – когато работиш, трябва да имаш сила, усет, мисъл трябва да имаш в живота. Когато една работа няма в себе си сила, със сила не работиш. Нямаш и усет, нямаш и мисъл – тогава работата ти не е такава, каквато трябва.
към беседата >>

Или във всяка една работа светлината трябва да има три качества – когато работиш, трябва да имаш сила, усет, мисъл трябва да имаш в живота.
Те са разединени. Тогава, когато се съединят, те образуват цяло. Те са семена, които растат. Ако ти като млад не може да растеш, ако като възрастен не може да усещаш и ако като стар не може да мислиш, ти не може да разбираш живота. Когато пееш, ако ти в пеенето нямаш сила, ако нямаш усет и ако нямаш мисъл, песента за тебе е неразбрана. Или във всяка една работа светлината трябва да има три качества – когато работиш, трябва да имаш сила, усет, мисъл трябва да имаш в живота. Когато една работа няма в себе си сила, със сила не работиш. Нямаш и усет, нямаш и мисъл – тогава работата ти не е такава, каквато трябва.
към беседата >>

Нямаш и усет, нямаш и мисъл – тогава работата ти не е такава, каквато трябва.
Те са семена, които растат. Ако ти като млад не може да растеш, ако като възрастен не може да усещаш и ако като стар не може да мислиш, ти не може да разбираш живота. Когато пееш, ако ти в пеенето нямаш сила, ако нямаш усет и ако нямаш мисъл, песента за тебе е неразбрана. Или във всяка една работа светлината трябва да има три качества – когато работиш, трябва да имаш сила, усет, мисъл трябва да имаш в живота. Когато една работа няма в себе си сила, със сила не работиш. Нямаш и усет, нямаш и мисъл – тогава работата ти не е такава, каквато трябва.
към беседата >>

Казвам, в младини човек трябва да придобива сила, възрастният – да придобива усет, а в старини – да придобива мисъл.
Казвам, в младини човек трябва да придобива сила, възрастният – да придобива усет, а в старини – да придобива мисъл. Всички тия неща трябва да ги държи. Сега, както турям мисълта, ще турите една пространственост между тях. Ще кажете: „Този, младият, не може да бъде възрастен.“ Ще минат години, ще стане възрастен, после ще минат още години и ще стане стар. То е неразбрана работа.
към беседата >>

Ако ти не може да произведеш в себе си един усет, ти възрастен не може да бъдеш.
Сега това нали е един кръг. Туй семе в себе си съдържа и трите качества. Да кажем, че ви се дава известна мъчнотия. На какво се дължи мъчнотията? Ако ти не може да се подмладяваш, сила нямаш. Ако ти не може да произведеш в себе си един усет, ти възрастен не може да бъдеш. И ако в себе си не може да произведеш една мисъл, ти стар не може да бъдеш. Всяка мисъл, която в себе си не съдържа сила и усет, на нея ѝ липсват две основни качества.
към беседата >>

Всяка мисъл, която в себе си не съдържа сила и усет, на нея ѝ липсват две основни качества.
Да кажем, че ви се дава известна мъчнотия. На какво се дължи мъчнотията? Ако ти не може да се подмладяваш, сила нямаш. Ако ти не може да произведеш в себе си един усет, ти възрастен не може да бъдеш. И ако в себе си не може да произведеш една мисъл, ти стар не може да бъдеш. Всяка мисъл, която в себе си не съдържа сила и усет, на нея ѝ липсват две основни качества.
към беседата >>

Та казвам, всичките съвременни хора разбират живота по един механически начин – искат да се проявяват, без в тях да има сила, без да има усет и без да има мисъл.
Та казвам, всичките съвременни хора разбират живота по един механически начин – искат да се проявяват, без в тях да има сила, без да има усет и без да има мисъл. Питам, ако на един човек дадете само богатство, за какво може да го употреби? Богатият ще се научи да яде много майсторски, да има най-хубавото ядене, ще се научи най-хубаво да се облича, да си почива на общо основание, от сутрин до вечер само да си почива. Ако направи някое движение – да се размърда, да се разходи. Старите турци, някой бей или някой паша, като излезе сутрин, ще иде на кафенето, ще седне, ще заръча едно кафе, ще заръча едно наргиле. Наргилето седи от едно шише, турено в тюнбенкия, с един маркуч, който е турен в шишето.
към беседата >>

Казвам, сила, усет и мисъл трябват във вашия живот като основа.
Казвам, сила, усет и мисъл трябват във вашия живот като основа. В силата съзнанието е отвън. Един камък, който има сцепление в себе си, съзнанието го няма там. Житното зърно, което расте, в него има един усет. Житното зърно има усет. Човек мисли.
към беседата >>

Житното зърно, което расте, в него има един усет.
Казвам, сила, усет и мисъл трябват във вашия живот като основа. В силата съзнанието е отвън. Един камък, който има сцепление в себе си, съзнанието го няма там. Житното зърно, което расте, в него има един усет. Житното зърно има усет. Човек мисли. Значи трябва да разбираш закона на твоето тяло, трябва да разбираш закона на органичното тяло и трябва да разбираш закона на мисълта.
към беседата >>

Житното зърно има усет.
Казвам, сила, усет и мисъл трябват във вашия живот като основа. В силата съзнанието е отвън. Един камък, който има сцепление в себе си, съзнанието го няма там. Житното зърно, което расте, в него има един усет. Житното зърно има усет. Човек мисли. Значи трябва да разбираш закона на твоето тяло, трябва да разбираш закона на органичното тяло и трябва да разбираш закона на мисълта.
към беседата >>

Ако вземете „до“ – сила, ако вземете „ми“ – усет, ако вземете „ла“ – мисъл.
Хубаво, сега да превърнем в музикална работа. Как ще го превърнем? Ако вземете „до“ – сила, ако вземете „ми“ – усет, ако вземете „ла“ – мисъл. Да изпеете: „до“, „сол“ – сила, „до“, „ми“ – имате усет, и „ла“, „сол“ – имате мисъл. По два начина се пее: може да вземете от долно „сол“ и „до“. По закона на инволюцията ще вземете „до“, „ми“ на първата линия и „ла“, „сол“ може да вземете от горно „ла“ към „сол“.
към беседата >>

Да изпеете: „до“, „сол“ – сила, „до“, „ми“ – имате усет, и „ла“, „сол“ – имате мисъл.
Хубаво, сега да превърнем в музикална работа. Как ще го превърнем? Ако вземете „до“ – сила, ако вземете „ми“ – усет, ако вземете „ла“ – мисъл. Да изпеете: „до“, „сол“ – сила, „до“, „ми“ – имате усет, и „ла“, „сол“ – имате мисъл. По два начина се пее: може да вземете от долно „сол“ и „до“. По закона на инволюцията ще вземете „до“, „ми“ на първата линия и „ла“, „сол“ може да вземете от горно „ла“ към „сол“.
към беседата >>

Ако ти нямаш сила, ако нямаш усет и ако нямаш мисъл, ти не може да говориш.
Та по някой път вие в живота се спъвате от вашата сила с предмети, в които е вложена силата ви. Вие искате да постигнете нещо, и не може да го постигнете. Искаш да пееш, не може да пееш. Искаш да помниш, не може да помниш. Искаш да говориш, не може да говориш, защото говорът се основава на човешката мисъл. Ако ти нямаш сила, ако нямаш усет и ако нямаш мисъл, ти не може да говориш. (Учителят пее: ) „Сила, усет, мисъл.“
към беседата >>

(Учителят пее: ) „Сила, усет, мисъл.“
Вие искате да постигнете нещо, и не може да го постигнете. Искаш да пееш, не може да пееш. Искаш да помниш, не може да помниш. Искаш да говориш, не може да говориш, защото говорът се основава на човешката мисъл. Ако ти нямаш сила, ако нямаш усет и ако нямаш мисъл, ти не може да говориш. (Учителят пее: ) „Сила, усет, мисъл.“
към беседата >>

Когато пеете „Махар Бену Аба“, то е усет.
Когато пеете „Давай, давай“, то е сила. Когато пеете „Махар Бену Аба“, то е усет. Когато пеете „Фир-фюр-фен“, то е мисъл.
към беседата >>

Така е законът: ако ти в даването нямаш усет, даването не е нормално.
Така е законът: ако ти в даването нямаш усет, даването не е нормално. Давай, давай, но трябва да имаш кому да даваш, да има кой да ти плати. Даването е на място. Без да изпееш песента, значи без да ти платят. Ако не се плаща, даването не e на място. Закон е: когато правиш добро някому, у онзи, комуто правиш добро, трябва да се яви в съзнанието една благодарност, в душата му да се яви благодарност, да оцени онова, което правиш.
към беседата >>

В туй пеене трябва да има сила, трябва да има усет и трябва да има и мисъл.
В туй пеене трябва да има сила, трябва да има усет и трябва да има и мисъл. Ако пееш, и не влизат тия трите работи, тонът не излиза правилно. Една мярка за пеенето: всеки тон трябва да има сила, усет, трябва да има мисъл в него, мисълта е високият идеал, към който да върви. Онзи, който пее, каква е целта му? Ако аз пея на един болен човек, целта ми е, като изпея песента, да оздравее. Като пея на един сиромах човек песента, като му изпея песента, да престане да е сиромах.
към беседата >>

Една мярка за пеенето: всеки тон трябва да има сила, усет, трябва да има мисъл в него, мисълта е високият идеал, към който да върви.
В туй пеене трябва да има сила, трябва да има усет и трябва да има и мисъл. Ако пееш, и не влизат тия трите работи, тонът не излиза правилно. Една мярка за пеенето: всеки тон трябва да има сила, усет, трябва да има мисъл в него, мисълта е високият идеал, към който да върви. Онзи, който пее, каква е целта му? Ако аз пея на един болен човек, целта ми е, като изпея песента, да оздравее. Като пея на един сиромах човек песента, като му изпея песента, да престане да е сиромах. Като изпея песента на един глупав човек, да престане да е глупав, да поумнее; не да стане учен, но той да започне да мисли. Та правата мисъл, да мислите, това е богатство.
към беседата >>

Когато няма усет, няма топлина, пак има несгоди.
Вие мислите, че животът е лош. Животът, като няма сила, има едни несгоди в него. Когато няма усет, няма топлина, пак има несгоди. Когато няма мисъл, няма светлина, пак има несгоди. Студът е, който уравновесява топлината със светлината, понеже студените неща са здравословните неща. Студ ли е това, петдесет градуса? Казват, че −273 градуса е абсолютният студ. Мисля, че на учените хора им трябва още два градуса до абсолютния студ.
към беседата >>

Ще видите как се различават, ще видите по какво се отличава човешката мисъл, по какво се отличават човешкият усет и човешката сила.
Как трябва да се справите с топлината, която имате? Аз говоря за онази топлина на живота и за светлината на живота. Ако нямаш едно добро чувство, ако нямаш една добра мисъл, ако нямаш сила, де ще ги поставите? Силата къде ще поставиш? Силата ще поставиш във вашата брада, ще поставиш усета на вашия нас, ще поставиш мисълта на вашето чело. Ще видите как се различават, ще видите по какво се отличава човешката мисъл, по какво се отличават човешкият усет и човешката сила.
към беседата >>

Ако пееш със сила, с усет и имаш мисъл, ти ще пееш много добре.
Той едновременно трябва да произвежда в ума ви три неща. Някой път вие вземате обикновената музика. Тя се нагажда според условията. Трептенията на обикновената музика не съвпадат с трептенията на музиката на природата. В музиката на природата сила има, топлина има и светлина има, мисъл има в нейните песни. Ако пееш със сила, с усет и имаш мисъл, ти ще пееш много добре. Запример, ако се страхувате, какво ви липсва? Щом се страхуваш, липсва ти сила. Някой път искаш да пееш, страхуваш се. Страхуваш се, че може да те критикуват хората, че не пееш правилно. Пък тия, които те слушат, не са певци.
към беседата >>

Тия хора, макар да не знаят да пеят, може да разгледат, имат вътрешен усет.
Някой път искаш да пееш, страхуваш се. Страхуваш се, че може да те критикуват хората, че не пееш правилно. Пък тия, които те слушат, не са певци. Ти знаеш, учил си десет–петнайсет години за певец, като излезеш, страх те е от тази публика, да не би да те критикува. Значи критици са. Тия хора, макар да не знаят да пеят, може да разгледат, имат вътрешен усет. Вас всинца ви е страх от усета, усет имат тия хора.
към беседата >>

Вас всинца ви е страх от усета, усет имат тия хора.
Страхуваш се, че може да те критикуват хората, че не пееш правилно. Пък тия, които те слушат, не са певци. Ти знаеш, учил си десет–петнайсет години за певец, като излезеш, страх те е от тази публика, да не би да те критикува. Значи критици са. Тия хора, макар да не знаят да пеят, може да разгледат, имат вътрешен усет. Вас всинца ви е страх от усета, усет имат тия хора.
към беседата >>

Ако тя не може да изпъкне в ума ти, то тази мисъл няма сила, няма усет, не може да се постигне.
Като пееш „сол“, ако го вземеш правилно, веднага в тебе ще се развие и разцъфне едно дърво, всичкото знание ще го чувстваш, то е „сол“. Щом имаш ясна представа, всичко в тебе е живо, може да изпъкне в ума ти, всичките цветове със своето ухание, то е „сол“. „Ла“ е всичките узрели плодове, които ги видиш, то е „ла“. Да кажем, ти имаш една мисъл. Ако тя не може да изпъкне в ума ти, то тази мисъл няма сила, няма усет, не може да се постигне. Когато мисълта е ясна, тогава се постига. Силата е за тялото, усетът е за сърцето, а мисълта е за ума. Туй е всичко вътре във вас. Не мислете, че силата е вън от вас. Вие го търсите отвън.
към беседата >>

Ако нямаш усет, не може да разбереш хората, които чувстват.
Вие сега търсите кой автор е казал нещо. Той е казал, но за да разбереш мисълта на другите хора, ти трябва да разбираш първо своята мисъл. Ти, ако не мислиш, не може да разбереш хората, които мислят. Ако нямаш усет, не може да разбереш хората, които чувстват. Ако ти нямаш сила, не може да разбереш силата на другите хора. То са връзки. Старайте се да бъдете силни. Не да бъдете външно силни, но да имате една вътрешна сила – връзка между всичките органи на вашето тяло. Сила, значи трябва да има връзка между чувствата и между мислите, то е силата вътре.
към беседата >>

Може да имаш един усет, но усетът няма да бъде правилен.
Вие трябва да чувствате правилно и трябва да постъпвате правилно. То е пак музика. Ти не може да постъпваш правилно, ако не си музикант, ако нямаш тази вътрешна музика. Не може да постъпваш правилно, както трябва. Ще постъпваш някак си, но тази постъпка няма да бъде музикална. Може да имаш един усет, но усетът няма да бъде правилен. Може да мислиш, но мисълта ти няма да бъде правилна.
към беседата >>

Сила, мисъл, усет – това са правила, с които човек може да се справи с всички мъчнотии в себе си.
Сила, мисъл, усет – това са правила, с които човек може да се справи с всички мъчнотии в себе си. С мисълта може да се справиш с мъчнотиите в ума, с усета може да се справиш с мъчнотиите в сърцето, а със силата може да се справите с мъчнотиите в тялото. (Учителят пее: ) „Сила, сила, сила.“ Какво означава повишение на температурата или понижение на температурата? Този тон показва една работа завършена: наближава да свършим училището, наближава да свършим една работа. „Си“ – започваш работата. „До“ – свършваш работата.
към беседата >>

(Учителят пее: ) „Сила, мисъл, усет.“ Ако знаеш, какво значи?
„Си“, „ла“ – това е едно съвпадение с музикалната сила. „Си“, „ла“ представя естественото положение в природата, а не тази гама. Ако мъчнотията е в тялото, „си“, „ла“ не се вземат правилно. Ако мъчнотията е в сърцето, усетът не е правилен. Ако мъчнотията е в ума, мисълта не е правилна, законът на мисълта не е правилен. (Учителят пее: ) „Сила, мисъл, усет.“ Ако знаеш, какво значи? Вие пишете с ъ мисъл, другояче ще минетеза невежа.
към беседата >>

Вземаш мисълта на хората като подтик, и усетът на хората да бъде толкова, колкото може да бъде подтикът на твоя усет.
Човек, който мисли в себе си, той е всякога в правия път. Човек, който мисли вътрешно, по-лесно може да изправи погрешките, отколкото онзи, който мисли външно. Външно ти си под влияние на някоя чужда мисъл, но когато имаш твоя вътрешна мисъл, ако не вземеш под внимание външните мисли на хората, ще попаднеш в погрешка. Ще вземеш, най-първо, своята мисъл като основа. Вземаш мисълта на хората като подтик, и усетът на хората да бъде толкова, колкото може да бъде подтикът на твоя усет. Понеже Бог изисква всичките хора, които мислят, да бъдат свободни. Ти не може да бъдеш свободен, като нямаш сила, усет и мисъл.
към беседата >>

Ти не може да бъдеш свободен, като нямаш сила, усет и мисъл.
Човек, който мисли вътрешно, по-лесно може да изправи погрешките, отколкото онзи, който мисли външно. Външно ти си под влияние на някоя чужда мисъл, но когато имаш твоя вътрешна мисъл, ако не вземеш под внимание външните мисли на хората, ще попаднеш в погрешка. Ще вземеш, най-първо, своята мисъл като основа. Вземаш мисълта на хората като подтик, и усетът на хората да бъде толкова, колкото може да бъде подтикът на твоя усет. Понеже Бог изисква всичките хора, които мислят, да бъдат свободни. Ти не може да бъдеш свободен, като нямаш сила, усет и мисъл.
към беседата >>

82. Даром

Ние казваме: „Да мисли човек.“ Най-великото нещо, което човек трябва да има на земята, то е да чувствува, да има усет.
И каквото сте изпратили, такава дреха ще ви направят. За да мисли човек, той трябва да има отлична дреха. А пък тази дреха я наричат философите – окултистите „тялото на мисълта“. И за да чувствуваш, трябва да имаш дреха. И сърцето си има свое тяло. Ние казваме: „Да мисли човек.“ Най-великото нещо, което човек трябва да има на земята, то е да чувствува, да има усет. И най-великото нещо на земята е да има човек сила. Онова, което мисли и чувствува да го прилага. Най-великото нещо за художника е, как прилага боите. За музиканта най-великото е правилно да взима онези тонове. Не само правилно да ги взема, но във всеки тон, той трябва да влее нещо.
към беседата >>

Ако искаш да имаш добро разположение, един хубав усет, не гледай на грозни работи.
А пък аз казвам: Измий ябълката и тогава я яж. Аз съм гледал българите в това отношение, някой като минава и види някой плод на земята, вземе го, обърше го малко и го яде. И после казва: „Уроки ме хванаха.“ А пък колко свине, волове и други животни са минавали по този път, и колко е замърсен този плод. Вземи тази ябълка, че я измий, с топла вода, хубаво и яж вътрешното ѝ. Тогаз няма да те боли стомаха. Ако искаш да имаш добро разположение, един хубав усет, не гледай на грозни работи. Всякога, когато видите нещо грозно в света, съблечете неговата дреха, не оставай една отрицателна мисъл да остане вътре в ума ти и да те безпокои. Веднага превърни тази лоша мисъл. Защото, ако тази лоша мисъл не я превърнеш и тя влезе в сърцето ти, ще произведе едно неразположение в тебе. Да допуснем, че вие срещнете един човек и той има на пръста на ръката си един пръстен с хубав диамант. И казваш: „Виж какъв хубав пръстен има, а пък аз нямам.“ Мислите ли, че този, който носи пръстена му е леко?
към беседата >>

83. Музикална задача

(Учителят свири на цигулката и пее: „сила, усет, мисъл“ и всички с него изпяха тия думи с разнообразни извивки.)
На всеки човек Бог е дал глас. И като не пее, грехота е. Органът на гласа, ларинксът, е най-хубавият инструмент, който човек има. А пък цигулката знаете ли колко е своенравна? Някой път скрибуца, че и тон не може да издава. (Учителят свири на цигулката и пее: „сила, усет, мисъл“ и всички с него изпяха тия думи с разнообразни извивки.)
към беседата >>

84. Право, добро, истинно

Той има усет само за кривата линия, но няма усет за правата линия.
Безброй прави линии образуват кривата линия. Когато ми говорят за една крива линия, аз разбирам външния свят как се проявява. Кривата не е мярка за вътрешния свят. Според мене, когато кажа, че някой човек не е прав, аз разбирам, че този човек живее външно. Колкото и да му разправяте на този човек за правата линия, не я разбира. Той има усет само за кривата линия, но няма усет за правата линия. Следователно човек, който няма усет за правата линия, той е крив човек. Какво лошо има в кривата линия? Какво лошо има в един човек, който иска да има къща, ниви, да бъде богат, да има говеда, овци? Какво лошо има в това? Това са криви линии.
към беседата >>

Следователно човек, който няма усет за правата линия, той е крив човек.
Когато ми говорят за една крива линия, аз разбирам външния свят как се проявява. Кривата не е мярка за вътрешния свят. Според мене, когато кажа, че някой човек не е прав, аз разбирам, че този човек живее външно. Колкото и да му разправяте на този човек за правата линия, не я разбира. Той има усет само за кривата линия, но няма усет за правата линия. Следователно човек, който няма усет за правата линия, той е крив човек. Какво лошо има в кривата линия? Какво лошо има в един човек, който иска да има къща, ниви, да бъде богат, да има говеда, овци? Какво лошо има в това? Това са криви линии. Какво лошо има в кривите линии?
към беседата >>

85. Божествената усмивка

Щом я виждаш, вземаш я с ръката си и имаш известен усет.
Виждаш една книга. Книгата, това е физическата страна. Почнеш да четеш книгата – пак я виждаш, но в това второ виждане има нещо друго. При първото виждане виждаш нещата общо: виждаш един предмет, но той не ти е ясен. Да допуснем, че ти виждаш най-първо една ябълка. Щом я виждаш, вземаш я с ръката си и имаш известен усет. Но ако откъснеш едно малко парче от нея със своите уста, имаш друг усет. Ще усетиш това, което с очите си ти не можеш да видиш.
към беседата >>

Но ако откъснеш едно малко парче от нея със своите уста, имаш друг усет.
Книгата, това е физическата страна. Почнеш да четеш книгата – пак я виждаш, но в това второ виждане има нещо друго. При първото виждане виждаш нещата общо: виждаш един предмет, но той не ти е ясен. Да допуснем, че ти виждаш най-първо една ябълка. Щом я виждаш, вземаш я с ръката си и имаш известен усет. Но ако откъснеш едно малко парче от нея със своите уста, имаш друг усет. Ще усетиш това, което с очите си ти не можеш да видиш.
към беседата >>

86. Млад и стар

Тогава всяко впечатление на тялото се предава с тези бели нишки на мозъка, и тогава вие имате един усет.
Но ако сърцето не изпраща кръв на тялото, ще може ли да чувстваш? Значи причината за чувстването е сърцето, което постоянно изпраща храната, възможности дава. Косвено сърцето е причината за чувстването. Чувстването, тъй както го употребяваме, центърът на чувстването, се намира в предната част на мозъка. Има известни бели нишки, които са свързани с нервната система. Тогава всяко впечатление на тялото се предава с тези бели нишки на мозъка, и тогава вие имате един усет. Запример, ако се прекъсне съединителната нишка между тия белите нишки и мозъка, няма да имате усет. Правят се физиологически опити. Цялата ръка може да се изгори в човека, без той да усети никаква болка, ако е прекъсната тази връзка.
към беседата >>

Запример, ако се прекъсне съединителната нишка между тия белите нишки и мозъка, няма да имате усет.
Значи причината за чувстването е сърцето, което постоянно изпраща храната, възможности дава. Косвено сърцето е причината за чувстването. Чувстването, тъй както го употребяваме, центърът на чувстването, се намира в предната част на мозъка. Има известни бели нишки, които са свързани с нервната система. Тогава всяко впечатление на тялото се предава с тези бели нишки на мозъка, и тогава вие имате един усет. Запример, ако се прекъсне съединителната нишка между тия белите нишки и мозъка, няма да имате усет. Правят се физиологически опити. Цялата ръка може да се изгори в човека, без той да усети никаква болка, ако е прекъсната тази връзка.
към беседата >>

Запример вашият усет, вашият вкус и вашето обоняние към кой свят спадат?
Та казвам, в какво отношение човек може да използва физическия свят? В какво отношение може да използва духовния и мисловния свят? Едновременно той живее в трите свята. Запример вашият усет, вашият вкус и вашето обоняние към кой свят спадат? Усетът спада към физическия свят. Вкусът е преходен от физическия към духовния свят. Усещаш, че в храната има известно съдържание. Вкусваш един предмет, който е сладък. Сладчината не се вижда.
към беседата >>

87. Постиженията на човека

Развийте вашия усет и ще познавате, къде има злато в земята по уханието му, както познавате различните цветя по уханието им.
Той създал света и Той се занимава с един грешник да го повдигне, да го насърчи, да му покаже, как да изправи тези погрешки. Чудното е, че всички хора отиват при Господа и искат пари. Ако е въпрос за пари, може да бъдете богати. Развийте във вас усета за златото. Както цветята и златото има ухание. Развийте вашия усет и ще познавате, къде има злато в земята по уханието му, както познавате различните цветя по уханието им. Човек може да развие този усет за златото и накъдето ходи ще мирише, ще намери златото. Засега атрофирано е вашето обоняние за златото. Миришете го по банките, но банкерите го държат в каси и те не искат да миришете златото. Мъчно излиза миризмата на златото из железните каси, но в земята е свободно заровено и в земята мирише много хубаво.
към беседата >>

Човек може да развие този усет за златото и накъдето ходи ще мирише, ще намери златото.
Чудното е, че всички хора отиват при Господа и искат пари. Ако е въпрос за пари, може да бъдете богати. Развийте във вас усета за златото. Както цветята и златото има ухание. Развийте вашия усет и ще познавате, къде има злато в земята по уханието му, както познавате различните цветя по уханието им. Човек може да развие този усет за златото и накъдето ходи ще мирише, ще намери златото. Засега атрофирано е вашето обоняние за златото. Миришете го по банките, но банкерите го държат в каси и те не искат да миришете златото. Мъчно излиза миризмата на златото из железните каси, но в земята е свободно заровено и в земята мирише много хубаво.
към беседата >>

88. Теория, реалност и приложение

А да чувстваш добре – трябва да имаш един усет, всякога да чувстваш самата реалност такава, каквато е, а не такава, каквато не е.
Има същества, които не боледуват, но тия същества, които не боледуват, те знаят как да ядат. Ако един човек не мисли добре и ако не постъпва добре, той боледува. Какво подразбираш под думите да мислиш добре? Да мислиш добре, значи умът ти да се придружава със светлина. Туй, което мислиш, трябва да има светлина, виждане ти трябва. А да чувстваш добре – трябва да имаш един усет, всякога да чувстваш самата реалност такава, каквато е, а не такава, каквато не е. И да постъпваш добре, значи да приложиш туй, че да не ти правят никакъв упрек.
към беседата >>

89. Който иде

Те гадаят, но нямат един тънък усет, едно тънко усещане.
Те мислят, че знанието може да се налее изведнъж, като в шише. Че може да се налее, вярно е, но не по механически начин, а по органически и психически. Знаете ли какво нещо е органическо и психическо наливане? Срещал съм хора, които обичат да гадаят. Те са доста наблюдателни. Те гадаят, но нямат един тънък усет, едно тънко усещане. Те наблюдават нещата отвън само и после си правят предположения. Някой път те ще кажат стотина думи и едва четири–пет ще бъдат верни. Един човек ще им предсказва какво ще им се случи, тъй както техникът може да предскаже след колко атмосферни налягания котелът може да се пръсне. Той предсказва това по механически начин. Техникът може да предскаже още ако един трен пътува с по-голяма бързина, отколкото релсите издържат, след колко километра ще изскочи вън от релсите.
към беседата >>

90. Бъдете яки!

Щом като дойде в света, то започва с един усет.
Запример Бог ви е дал един ум, да мислите. Но с коя мисъл трябва да започнете? Детето с коя дума започва? Щом като дойде в света, то започва с един усет. Най-първо иска да направи едно движение. Туй дете е в едно почивателно състояние. Като излезе детето от майката, то се намира в голямо противоречие. Понеже, като било в майка си, тя се грижела заради него. Като се роди, майката го изпъжда из рая навън.
към беседата >>

Нямате усет да държите нещата свещени.
Ще ви дам едно правило. Аз имам някои свещени правила. Колкото правила съм ви дал, някои неща да ги туряте на място. Нямате усет да държите нещата свещени. Когато човек се усеща отслабнал, животът му се обезсърчил. Хубаво е човек да хване долната, месестата част на ушите и да си отправи ушите нагоре, да каже: „Господ го разбира.“ А ти си хванеш горе ушите. Горната страна на ушите има друго значение. Ако искаш дълъг живот, ще си хванеш ушите долу, за месестата част и може да опнеш малко ушите си. Няма да ги стискаш, но леко ще ги хванеш.
към беседата >>

91. Източникът на радостта

Ще близнеш една бучка захар и ти ще имаш вече един вътрешен усет и ще знаеш какво нещо е сладко.
Да допуснем, че ви разправям теоретически за музиката. Знаете ли колко е сложна работата, докато разберете какво нещо е „интервал“, какво нещо е „ритмус“? И професорът, който разправя за ритмуса, и той не знае и го обръща наляво и надясно, за да покаже какво нещо е ритъм. Или някой човек ви разправя какво нещо е „сладко“. Разправя, разправя и ти казваш: „Не го разбирам.“ А пък тази работа е само за една минута! Ще близнеш една бучка захар и ти ще имаш вече един вътрешен усет и ще знаеш какво нещо е сладко. И след това може да го обясняваш както искаш. Но трябва най-първо да имаш едно възприятие.
към беседата >>

92. Божествена мярка

Тя нямала усет, че силата е в плода.
Фикусът е за учените хора. Ако искате да станете активни, енергични, отглеждайте череши, главно червени череши; ако искате да усилите вярата си, отглеждайте сини сливи. Искате ли да бъдете истински религиозни, вие трябва да се занимавате с отглеждайте на цветя, плодове и зеленчуци. В програмата на всички религиозни системи като метод за работе се препоръчва отглеждане на растенията.Чрез тях човек се лекува. Като ги обработва познава тяхната магическа сила.“ Сега погрешката на Ева къде е? Тя нямала усет, че силата е в плода. Тя отиде при едно отровно растение, отиде да учи медицина и закъса там. Първата медичка, първата ученичка по медицина беше жена.
към беседата >>

93. Малки правила

Природният ум не е развит в тебе, нямаш усет за нещата.
Защо ни е високото чело? Или носът е дълъг. Много неприятности в живота произтичат, че челото не е устроено, не може да разсъждава човек философски от причини към следствия. Причината е в челото. Или пък носът е къс. Природният ум не е развит в тебе, нямаш усет за нещата. Защото нали в носа е уханието. Уханието предпазва. Хубавите ухания имат едно предназначение, лошите имат друго. Някои противоречия произтичат от усета. Някои неприятности произтичат от ушите на човека.
към беседата >>

Трябва да обръщате внимание на умствения си капитал, да го не харчите напразно, и върху капитала на вашето сърце, което е израз на човешкия нос, и после върху вашия усет, на физическия капитал, който е в обръщение.
Казвам, три неща трябва да държите в ума си. Трябва да обръщате внимание на умствения си капитал, да го не харчите напразно, и върху капитала на вашето сърце, което е израз на човешкия нос, и после върху вашия усет, на физическия капитал, който е в обръщение. Физическият капитал приход дава, умът е вложеният капитал, носът е капиталът в обръщение. А усетът е капитал, който дава приход, ядеш, придобиваш. Вие имате усет и не знаете защо ви е усетът. Той е да придобиете нещо. Чрез устата лесно придобивате.
към беседата >>

Вие имате усет и не знаете защо ви е усетът.
Казвам, три неща трябва да държите в ума си. Трябва да обръщате внимание на умствения си капитал, да го не харчите напразно, и върху капитала на вашето сърце, което е израз на човешкия нос, и после върху вашия усет, на физическия капитал, който е в обръщение. Физическият капитал приход дава, умът е вложеният капитал, носът е капиталът в обръщение. А усетът е капитал, който дава приход, ядеш, придобиваш. Вие имате усет и не знаете защо ви е усетът. Той е да придобиете нещо. Чрез устата лесно придобивате. Щом искате да опитате чувствата си, чрез носа ще ги опитате, чрез уханието. Щом искате да опитате ума, чрез вашето чело ще го опитате. Възприятията, които се приемат чрез челото, са едни; които се приемат чрез носа, са други.
към беседата >>

94. Силното число

Вие имате в себе си един вътрешен усет, но не знаете.
На две места замествате „сол“ с „фа“. Какво добивате? Казвате: не е „сол“, но „фа“. Замествате го – или долно, или горно „фа“. Какво ще добиете, след като заместите? Вие имате в себе си един вътрешен усет, но не знаете. Усещате, че трябва да стане промяна, защо, не знаете. Казвате: „Тъй по-хубаво звучи.“ Мислите ли, че неща, които всякога звучат хубаво, всякога са верни? Дойде някой и ви казва: „Дай ми пет лева назаем.“ Тъй мекичко го каже, музикално: „Дайте ми пет лева, аз ще ви ги върна.“ Мекичко говори. Като дойде друг, казва: „Слушай, дай ми пет лева, ще ти ги върна. Ако не ми дадеш, ще те утрепя.“ Ти изваждаш, даваш.
към беседата >>

95. Правият ъгъл

Какво разбирате да имате един усет?
Съществува само плоскостта, а фигурата, която представя четириизмерно тяло не съществува на плоскостта. Идеята, която давам не съществува, но това е само плоскостта. Най-първо трябва да знаете кои неща съществуват като реалност във вас. Кое вие знаете. Съзнанието трябва да попипа някои работи. Какво разбирате да имате един усет? Пипането е елементарен усет. Та казвам, от устата вие понякой път усещате някоя дума произнесена. Или някой път един поглед. Някой така си завъртял очите, че ви погледнал. Погледа иде накриво.
към беседата >>

Пипането е елементарен усет.
Идеята, която давам не съществува, но това е само плоскостта. Най-първо трябва да знаете кои неща съществуват като реалност във вас. Кое вие знаете. Съзнанието трябва да попипа някои работи. Какво разбирате да имате един усет? Пипането е елементарен усет. Та казвам, от устата вие понякой път усещате някоя дума произнесена. Или някой път един поглед. Някой така си завъртял очите, че ви погледнал. Погледа иде накриво. Вас ви е неприятно.
към беседата >>

96. Добри певци

Да създадете в себе си един усет, че песните, които излизат, да бъдат подтиквани от любов.
Аз наричам, младостта е свят на Любовта. Светът на възрастните наричаме свят на Мъдростта, на знанието. А старите, напълно възрастните хора, е светът на Истината. Човек трябва да бъде един плод, който ще цъфне, ще завърже и ще узрее. То е едно състояние, показва три качества. Да създадете в себе си един усет, че песните, които излизат, да бъдат подтиквани от любов. Да създадете един нос, който да мисли. Знанието трябва да носи светлина. Носът на човека трябва да бъде проводник на светлината. Очите му трябва да бъдат проводници на свободата. Човек като погледне устата си, да знае, че е във връзка с любовта; като погледне носа си, да знае, че е във връзка с мъдростта и знанието; като погледне очите си, да е във връзка да каже истината.
към беседата >>

97. Не съдете, но садете

Има един вътрешен усет в музиката.
Сега вземете в съвременната музика, някой ученик е музикален, но времето е слабо развито. Той не може да спази такта. Учителят казва: Ти не си музикален. Той не разбира, музикален е, но времето не е развито в ученика, не знае на всеки тон, колко време да даде, продължава изобщо повече. Като дойде да вземе една шестнайсетина, една тридесет вторина или една шестдесет и четвърта, какво време трябва да даде, не знае. Има един вътрешен усет в музиката. Или казвам: Ти не разсъждаваш право. Да разсъждаваш право, то е един сложен процес, не произтича само от една способност. Ти може да си философ, да разсъждаваш какви са причините, но това не е философия. Какви са причините? – Каква е причината?
към беседата >>

98. Обикновен, талантлив и гениален

Има един вътрешен усет, има едно вътрешно схващане, по което може да се ръководи човек.
Коя беше главната мисъл на миналата лекция? Сега имайте предвид при храненето, ако туриш голяма хапка имаш малко слюнка, не си щедър със слюнката, какво става в стомаха? Или ако туриш малка хапка и туриш повече слюнка, какво става в стомаха? Природата почти ни дала правила в яденето, в храносмилането, в дишането, в мисленето, в чувствуването, навсякъде има правила, по които човек трябва да се ръководи. Казват: „Инстинктивно“. Има един вътрешен усет, има едно вътрешно схващане, по което може да се ръководи човек. В думата „давай“ първият слог „да“ – е положителен, а вторият – „вай“ е отрицателен. Казваме: „Да! “ Утвърждаваме. Когато човек казва „вай! “, той съжалява за нещо.
към беседата >>

Аз наричам щедрост когато дойдеш до вътрешния приятен усет и там да спреш, то е щедрост.
Благословението показват тия лъчи. Човек, който не е щедър, той не разбира. Под „щедрост“ не разбирайте разточителност. В природата няма разточителност, щедрост има. В щедростта вие давате възможност на човека. Аз наричам щедрост когато дойдеш до вътрешния приятен усет и там да спреш, то е щедрост. Речеш да ядеш. Имаш едно приятно чувство при яденето. После изгуби се туй чувство. То е разточителност. Природата всякога наказва разточителността.
към беседата >>

99. Мажорни и миньорни гами

Един усет в коляното, друг усет в рамото горе или във врата.
Сега вие мислите, че е лесна работа неразположението. Да може в пет минути да го смените. Как бихте сменили в пет минути едно неразположение, едно физическо неразположение. Допуснете, че най-първо забиете една игла половин милиметър на коляното някъде. В разните области като забивате, разни усещания ще имате. Един усет в коляното, друг усет в рамото горе или във врата. На разните места разни разположения ще произведе. Ако забиете на два милиметра съвсем ще се измени разположението. Туй се дължи понеже се нарушават гамите на човешкия организъм, защото страданието това са миньорните гами, винаги има стълкновение. Именно там се изисква много по-голямо умение. При стълкновението се изисква умение да се справиш с противоречията, които срещаш.
към беседата >>

100. Ден на почивка и ден на радост

Някой път си ял някое ядене и туй ядене произвело такова приятно впечатление, такъв дълбок усет, като че ли целият свят се е отворил пред тебе.
Трябва да знаете с какво се занимава човек на Земята. С какво се занимават ангелите, тепърва има да учите. Ангелският живот е този, от който имаме проблясъците на най-приятното състояние на блаженство, което имаме. Той е ангелско състояние. Блажен може да бъде човек в годината 2-3 пъти, или някой път в десеттях години веднъж. Някой път си ял някое ядене и туй ядене произвело такова приятно впечатление, такъв дълбок усет, като че ли целият свят се е отворил пред тебе. Та казвам сега: гледайте приятните усети, които се явяват във вашия ум, хубавите работи, те са от духовния свят, от ангелите, от светиите. Онези мрачните неща, идат отдолу. Имате две течения – едно земно и едно небесно; и после едно трето течение, което произтича от нас. Всякога, когато човек добре учи, увеличава се радостта. Когато човек не учи, скръбта се увеличава.
към беседата >>

101. Песента на блудния син

Говорим за духовния свят, говорим за физическия свят, за Божествения, но нямаме усет.
Да ти е приятна всяка вдишка и издишка, да ти прави удоволствие. Божественият свят вече става понятен със зрението, слуха, обонянието, вкусването, после пипането. Те са сЎ усети, с които Божественият свят си служи. Красивият човек има отлично съзнание да вижда във всяко нещо красота. Сега много малко виждаме. Говорим за духовния свят, говорим за физическия свят, за Божествения, но нямаме усет. Не че нямаме усет, но не можем да направим разлика. Някой път хората стават духовни, казват: „Трябва да бъдем чисти, трябва да бъдем свети“. Но святостта произтича от разумността. Онзи, който свети, е разумен. Тия лампи светят, показва една разумност, която [е] направила тия лампи.
към беседата >>

Не че нямаме усет, но не можем да направим разлика.
Божественият свят вече става понятен със зрението, слуха, обонянието, вкусването, после пипането. Те са сЎ усети, с които Божественият свят си служи. Красивият човек има отлично съзнание да вижда във всяко нещо красота. Сега много малко виждаме. Говорим за духовния свят, говорим за физическия свят, за Божествения, но нямаме усет. Не че нямаме усет, но не можем да направим разлика. Някой път хората стават духовни, казват: „Трябва да бъдем чисти, трябва да бъдем свети“. Но святостта произтича от разумността. Онзи, който свети, е разумен. Тия лампи светят, показва една разумност, която [е] направила тия лампи. Същества, които не са разумни, нямат светлина.
към беседата >>

102. Два Божествени процеса

Всичките сладчини, които имате, не може да се сравнят с един усет в чувството на човека.
Най-първо устните ви трябва да почервенеят. Ако не са ви червени устните, мажете ги с червено. Ще имате песен за червените уста, ще имате песен за червените очи, песен за хубавите уши, песен за красивия нос, песен за красивите ръце, песен за красивите крака, песен за талията, песен за раменете. Няма по-хубаво нещо, ако имате правилни отношения. В Любовта има един род трептения, те са най-красивите. Всичките сладчини, които имате, не може да се сравнят с един усет в чувството на човека. Където и да бъде, навсякъде ти е приятно. Една особена топлина, едно особено чувстване, което носи животът. Тогава всичките мъчнотии може да се разрешат. Изгубиш тая топлина, изгубиш това чувство, животът ти става тежък. Много хора търсят Господа.
към беседата >>

103. Красиви движения

Трябва да се развие един усет вътрешен.
Вземете сегашната война, някоя граната падне, откъсне крака, ръката откъсне. Ние седим и казваме: „Бият се хората“. Слушали ли сте воят на хората, които викат. Този вика майка си, вика баща си. Казвате: „Да се свърши войната“. Трябва да се развие един усет вътрешен.
към беседата >>

104. Умити в Любовта

Ядеш, имаш един усет в езика.
Това е най-голямото щастие, което може да се даде на човека. По-голямо щастие не може да се даде. Представете си животът без ядене какъв би бил? Единственото нещо, което реално радва човека, то е яденето, хубавото ядене. Дадено е нещо разумно. Ядеш, имаш един усет в езика. Сладчината, която усещаш, не е нещо, което можеш да хванеш. Усещаш се доволен. Материалът, който приемаш, е реален. Онзи усет е невидим, усещаш го и го свързваш с храната. Тази храна, по този усет, ти стане приятна.
към беседата >>

Онзи усет е невидим, усещаш го и го свързваш с храната.
Дадено е нещо разумно. Ядеш, имаш един усет в езика. Сладчината, която усещаш, не е нещо, което можеш да хванеш. Усещаш се доволен. Материалът, който приемаш, е реален. Онзи усет е невидим, усещаш го и го свързваш с храната. Тази храна, по този усет, ти стане приятна. Дотогава, докато ние ядем сладко, докато яденето е приятно, ние сме добре. Щом яденето става ненормално, и в духовния, и в умствения свят сме ненормални.
към беседата >>

Тази храна, по този усет, ти стане приятна.
Ядеш, имаш един усет в езика. Сладчината, която усещаш, не е нещо, което можеш да хванеш. Усещаш се доволен. Материалът, който приемаш, е реален. Онзи усет е невидим, усещаш го и го свързваш с храната. Тази храна, по този усет, ти стане приятна. Дотогава, докато ние ядем сладко, докато яденето е приятно, ние сме добре. Щом яденето става ненормално, и в духовния, и в умствения свят сме ненормални.
към беседата >>

105. Добро и зло

Като произнесете думата, ще имате един усет.
Един тон, за да бъде добър, трябва да бъде плътен. Плътният тон е чист. Вие, за пример, успокойте се и произнесете три пъти думата "доброта". Вижте какво ще почувствате? Да не е занят умът ви? Като произнесете думата, ще имате един усет. Може би тук в слънчевия възел ще почувствувате нещо, защото добротата не може да се учи теоретически. Добротата трябва да я обичаш. Няма никакво съдържание, ако не я обичаш, само като кажеш "доброта". Туй, което човек е опитал, е добро. Туй, което не си опитал, не е добро.
към беседата >>

106. Второ отделение

Аз считам, когато човек е здрав и като се движи, той има един усет, един тон излиза от това движение.
Някой път вие си движите ръцете от някаква болка. Боли ви рамото и си дигате рамото. Това не е движение. Аз считам, когато човек е здрав и като се движи, той има един усет, един тон излиза от това движение. Често, когато хората са здрави, чувам тоновете, които излизат от техните движения. Много хубави песни пеят. Когато хората не са здрави, скърцат както колата, която скърца. Като си дигне ръката, има скърцане. Ако понамажеш ставата с малко масло, с дървено масло, и скърца още, значи не може да вземе правилно тона.
към беседата >>

107. Добро слушане

Човек, който няма усет, той не може да разбира какво нещо е доброто.
Ако може да ухаеш добре, ще разбираш езика на цветята. Уханието е говор на цвeтята. Пък ако знаеш добре да ядеш, ще знаеш добре да се разговаряш с любовта. Ако знаеш добре да пипаш, ще разбираш какво нещо е добродетелта. То са правила. Човек, който няма усет, той не може да разбира какво нещо е доброто. Добро и зло е едно отношение. Ходиш по един гладък път, е добро. С боси крака ходиш по един трънлив път – докато минеш, може да влязат стотина тръна. То е зло. Като идеш, ще вдигнеш крака си нагоре.
към беседата >>

Сега любовта схващате като вътрешен усет на сърцето.
Как ще разберете какво нещо е любовта? Любовта в моите очи е най-хубавото същество, което съществува някъде в света. По-красиво същество от любовта няма. Вие ще си представите някоя статуя. Но едно същество с такава красота, с такова разнообразие, като гледаш, никога няма да ти дотегне. Сега любовта схващате като вътрешен усет на сърцето. Туй, което вие усещате, то е сянка. Любовта има една много малка иглица, много тънка иглица, по-тънка от хобота на комара, на осата. Като ви бутне, толкоз малка е, веднага чувстваш, че си разположен. Ако би ви бутнала с хобота, с една игла, или ако би ви бутнала с хобота на слона, вие ще се разтопите. Сега едва можем да издържим с най-тънката игла, която тя носи.
към беседата >>

108. Даровити