Търсене в беседите за 'Умиране'

Що е умиране?
Сега ще ви говоря за Бога, не като за същество, както казват философите, отвлечено, разпръснато из пространството, което не знаете къде е, а за онзи Господ, за Когото проповядвам, Който мисли за нас, Който наблюдава постъпките ни, изправя, поправя, наказва, облича, съблича – кара да се раждаме и умираме. Що е умиране? Господ прави операция, вижда, че вие ще изгубите много, съкратява процеса на вашия живот: „За да не направи повече дългове, вземете му капитала, който Съм му дал, времената не са сега благоприятни, оставете го за друго време, доведете го при Мен.“ И в този процес ние мислим, че светът ни е забравил. Но ако светът ни е забравил, Господ мисли за нас. А светът трябва непременно да ни забрави. Една мома никога не може да се омъжи, ако люби всички момци; трябва да избере едного и да каже: „Това е моят свят.“ Та и в живота този факт е също тъй верен – вие трябва да имате само един Господ. Има много богове в света, които ще искат да ви приберат; но вие трябва да намерите вашия Бог, с когото можете да живеете, да се развивате, богатеете.
към беседата >>

2. Житното зърно

Когато се говори за залязване, всеки мисли за умиране.
Когато се говори за залязване, всеки мисли за умиране. Какво нещо е умиране? Това е предположение. Всеки от вас трябва да е умирал, за да може да разправи какво нещо е смърт; а сега само си въобразява. В един свой разказ Толстой ето какво говори: среща един руски монах на 85-годишна възраст, с бяла брада, и го запитва: „Какви бяха причините, които те заставиха да станеш монах? “ И монахът разправил вкратце своята история така: „Аз съм от княжеска фамилия; когато бях между 21–25 години, баща ми и майка ми искаха да ме оженят за една княгиня; в това време паднах в летаргичен сън, дойдоха лекари, пипаха ми пулса – „Сърцето е спряло, той е умрял“, забележиха те и рекоха да ме погребат; казах си в себе си: „Нима това е смъртта?
към беседата >>

Какво нещо е умиране?
Когато се говори за залязване, всеки мисли за умиране. Какво нещо е умиране? Това е предположение. Всеки от вас трябва да е умирал, за да може да разправи какво нещо е смърт; а сега само си въобразява. В един свой разказ Толстой ето какво говори: среща един руски монах на 85-годишна възраст, с бяла брада, и го запитва: „Какви бяха причините, които те заставиха да станеш монах? “ И монахът разправил вкратце своята история така: „Аз съм от княжеска фамилия; когато бях между 21–25 години, баща ми и майка ми искаха да ме оженят за една княгиня; в това време паднах в летаргичен сън, дойдоха лекари, пипаха ми пулса – „Сърцето е спряло, той е умрял“, забележиха те и рекоха да ме погребат; казах си в себе си: „Нима това е смъртта? “, не можех да дам знак, че съм жив; идват годеницата и баща ѝ, и слушам той я кани да поплаче – „Да кажат хората, че си го обичала“, „Никога не съм го обичала, а обичам богатствата му“, отговори тя; а аз си рекох: „Ако Господ ме върне в света, аз ще захвана друг живот“; колко е тежко да си жив и да не можеш да кажеш, че си жив; да виждаш, че плачат всички, и не можеш да кажеш, че си жив!
към беседата >>

3. Милосърдието

Защо претърпяваме умиране, защо нашият свят не е съвършен?
Този процес е постоянен. Край във вечността няма. Когато листата паднат на земята, да не мислите, че е дошъл краят на целия свят. Да не разсъждавате като Настрадин Ходжа, който казал: “Когато жена ми умре, половината свят умира, а като умра аз, всичкият свят умира”. Този свят може да умре, но онзи, Божественият свят – ни най-малко. Защо претърпяваме умиране, защо нашият свят не е съвършен? Дойдем ли до едно място, трябва да се преобразим в нова плът, за да ни се даде нов подтик за работа на душата.
към беседата >>

4. Растете в благодат! / Растене и познание

Попитал за вината на войника; казали му, че последният, като се научил, че баща му в село бил на умиране, поискал позволение да отиде да го види за последен път, и като му отказали, опитал се да избяга; арестуван, сполучил да избяга пак, но го хванали отново и за това второ бягство го осъдили да мине между войниците под ударите на 8,000 пръчки.
Блясъкът на трона и суетните удоволствия не могли да го развлекат и успокоят. Той все повече и повече се затварял в себе си и най-сетне решил да абдикира и заживее в Таганрог като обикновен гражданин. Веднъж, като се разхождал извън този град, видял, че се трупат много хора около войници, наредени по пътя в две редици, без оръжие, а с тояжки. По едно време докарали стар войник, вързали му ръцете за дръжката на една пушка, смъкнали му ризата и, при биенето на барабан, подложили го на страшното наказание „минаване през пръчки“. Александър се вгледал в лицето на нещастния войник и бил поразен от чудната прилика между войника и него. Попитал за вината на войника; казали му, че последният, като се научил, че баща му в село бил на умиране, поискал позволение да отиде да го види за последен път, и като му отказали, опитал се да избяга; арестуван, сполучил да избяга пак, но го хванали отново и за това второ бягство го осъдили да мине между войниците под ударите на 8,000 пръчки. Това наказание означавало сигурна смърт. Александър, като слушал глухия шум на пръчките, смесен с воплите на нещастника, който скоро изнемогнал и млъкнал, ужас го обзел – „Боже мой! – помислил си той. – Поискал да види баща си, да му целува ръка и да изпроси последна бащина благословия, и само за това тъй жестоко го мъчат, и то в мое име! “ Сравнил своето поведение спрямо баща си с онова на войника спрямо своя и видял колко низко той стои пред войника, и горко заплакал.
към беседата >>

5. Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено

С умиране любовта не се намира. (втори вариант)
Познаването подразбира съзнателна, вътрешна връзка между нещата. Такава връзка е възможна само при любовта. Значи, имате ли любов, ще познавате нещата; нямате ли любов, нищо не можете да познаете. Някой казва, че умира от любов. Той може да умре, без да разбере любовта. С умиране любовта не се намира. Когато момата не може да постигне своя идеал, т.е. не може да се омъжи за онзи, когото обича, тя казва, че ще умре. Това подразбира, че тя иска да влезе в любовта, но любовта не се постига със смърт. Когато се говори за дом, за майка и баща, за деца, разбираме известни отношения на души, които са свързани чрез любовта. Когато говорим за църквата, също така разбираме отношение на души към нещо, което представя Божието присъствие, или присъствие на любовта.
към втори вариант >>

Любовь съ умиране не се намира.
Мнозина, като говорятъ за любовьта, казватъ: „За нея ние умираме.“ Човѣкъ може да умре, безъ да разбира любовьта. Любовь съ умиране не се намира. Нѣкоя мома, като не може да се ожени за нѣкого, когото обича, казва: „Азъ ще умра,“ т.е. подразбира да влѣзе вѫтрѣ въ любовьта, но любовьта чрѣзъ смърть не се разбира. Когато съврѣменнитѣ хора говорятъ за домъ, за баща, за майка, всички подразбиратъ отношенията на любовьта. Майка, баща, когато казватъ „синъ ми“, подразбиратъ връзкитѣ на любовьта. Когато казватъ „църква“, разбира се, че вънъ отъ църквата нѣма спасение, тя е изразъ на Божествената любовь.
към беседата >>

6. Божията воля / Волята Божия

А що е умиране? (втори вариант)
Господь пита: „На кого си продаденъ, за колко? “ – „За единъ милионъ.“ – „Е, тогава азъ ще те купя.“ Вие казвате: „А, значи ние сме продадени! “ Кой не е продаденъ? Кажете ми, кѫдѣ сѫ вашитѣ бащи, майки, дѣца? – Умрѣха. А що е умиране? – Продажба. Онази кокошка, която е въ курника, свободна ли е? Една вечерь господарьтъ ѝ я хване за гушата, тя изкърка и свършено е съ нея. Така и съ васъ – една вечерь ще ви хванатъ за гушата въ курника и съ васъ е свършено. Дохождатъ слѣдъ това свещеницитѣ, четатъ заупокой.
към втори вариант >>

7. Двамата братя

Всѣка смърть подразбира умиране на злото и на престѫпленията и започване на новъ животъ, пъленъ съ добрини. (втори вариант)
А сега, докато мислите, че знаете много нѣща, всѣкога ще вадите криви заключения и ще приличате на турчина, който казвалъ: Франция не е голѣма, но селата ѝ сѫ голѣми. Като вади криви заключения, човѣкъ мисли, че животътъ сѫществува, докато той живѣе; щомъ умре, животътъ се свършва. Не е така. Животътъ нѣма край. Свършването на единъ животъ е начало на другъ. Всѣка смърть подразбира умиране на злото и на престѫпленията и започване на новъ животъ, пъленъ съ добрини. Смъртьта не е нищо друго, освенъ разводъ на духа отъ плътьта, или напущане на плътьта отъ душата. Ако искате да знаете защо умирате, казвамъ: Човѣкъ умира, защото душата или духътъ го е напусналъ. Духътъ напуща жената, а душата — мѫжа. Когато момъкъ напусне момата, тя иска да се самоубие, не иска повече да живѣе. И обратно, ако момата напусне момъка, той не иска да живѣе.
към втори вариант >>

Всяка смърт подразбира умиране на злото и на престъпленията и започване на нов живот, пълен с добрини.
Един ден, когато прогледате, ще разберете причината за всичко, което става днес в света. А сега, докато мислите, че знаете много неща, всякога ще вадите криви заключения и ще приличате на турчина, който казвал: „Франция не е голяма, но селата й са големи." Като вади криви заключения, човек мисли, че Животът съществува, докато той живее; щом умре, Животът се свършва. Не е така. Животът няма край. Свършването на един живот е начало на друг. Всяка смърт подразбира умиране на злото и на престъпленията и започване на нов живот, пълен с добрини. Смъртта не е нищо друго, освен развод на Духа от плътта, или напускане на плътта от душата. Ако искате да знаете защо умирате, казвам: човек умира, защото душата или Духът го е напуснал. Духът напуска жената, а душата – мъжа. Когато момък напусне момата, тя иска да се самоубие, не иска повече да живее. И обратно, ако момата напусне момъка, той не иска да живее.
към беседата >>

8. Двамата свидетели

Той бил на умиране, но попада му на ръката една книжка за лекуване чрез глад, струва ми се, от някой си доктор Мюлер.
Този, който иска да го нареди Господ, трябва да мине през всички тия вариации, пермутации и комбинации, а не да остане само в нареждането. България сега издава само предписания и нареждания. Това не е нищо друго, освен претоварване на камилата: турят провизии и стоки, докато ѝ се счупи гърбът. Онова, което Бог свидетелства вътре в нас, то е Духът, който говори, и ние, като чада Божии, трябва да умеем да се вслушваме в Неговия глас. Преди няколко деня дойде при мене един младеж, запасен офицер, и ми разправи, че се разболял от неизлечима болест. Той бил на умиране, но попада му на ръката една книжка за лекуване чрез глад, струва ми се, от някой си доктор Мюлер. Решава и той почва да гладува и това продължава 22 дена. Разправи ми опитността, която е получил от първия, втория, третия ден и резултатът бил, че неизлечимата болест изчезнала. Тогава отишъл в Пловдив при лекаря, който по-рано му казал, че болестта му е неизлечима, и казал: „Изследвай ме“. Докторът го изследвал и му казал: „Здрав си“. Този човек приложил глада със своя ум и сърце.
към беседата >>

9. Великата майка

БС

Ти може да си бил най-оскърбеният, най-огорченият човек на земята, може да си бил на умиране, но проговори ли ти този глас, у теб се явява едно съживяване.
Този глас е спокоен и той ще ти проговори така тихо и нежно, както никой друг глас не ти е говорил. Но кога ще ти проговори този глас? Когато човек е минал през най-големите мъки и страдания и след като е напълнил десет джобура със сълзи. Проговарянето на този глас ние наричаме тук на земята любов, обич и т. н. Този глас предизвиква в човека моментално магическа промяна. Ти може да си бил най-оскърбеният, най-огорченият човек на земята, може да си бил на умиране, но проговори ли ти този глас, у теб се явява едно съживяване. Вие търсите тайната, Истината на Живота някъде вън и ми казвате: "Научи ни как да я намерим! " Научете се да разбирате себе си и да намирате тази тайна в себе си.
към беседата >>

10. Лекуване на разни болести

1. Един человек, когото докторите върнали в селото му от болницата във Варна, понеже бил тежко болен, на умиране, го излекували бабите от селото, след като се събрали на консулт.
1. Един человек, когото докторите върнали в селото му от болницата във Варна, понеже бил тежко болен, на умиране, го излекували бабите от селото, след като се събрали на консулт. Турнали го в едно голямо корито и го заровили в горещ варен ечемик. Така поставен, той се изпотил твърде много и оздравял след една седмица. Така обгърнат и поставен в ечемика, вследствие силното изпотяване и свойството на ечемика да предизвиква реакция, получил своето окончателно оздравяване.
към беседата >>

11. Кротките

На умиране, той направил следното завещание, според което, на единия син оставил царството, а на другия една флейта, българска свирка, но с условие, който вземе последната, да напусне царството.
В древността имало две царства. Царят на едното бил много умен и кротък човек, а на другото – много жесток. Кроткият цар имал двама сина – единия по-голям, другия по-малък. На умиране, той направил следното завещание, според което, на единия син оставил царството, а на другия една флейта, българска свирка, но с условие, който вземе последната, да напусне царството. Двамата братя били длъжни, след смъртта на баща си да теглят жребие и комуто се падне свирката, да напусне царството. Умира бащата. Теглят жребие и действително, на по-малкия брат се пада свирката. Той я взема и тръгва по света със свирката. Но по-големият брат не му позволил да вземе нищо със себе си.
към беседата >>

12. Ананий и Сапфира

Всички трябва да станат млади, в новата култура няма да има болни, хилави, умопобъркани хора, всички ще бъдат със здрави мозъци, със здраво телосложение, няма да мислят за умиране, защото в новата култура ще бъдат съединени тия два свята и, като са съединени, душата ще слиза на земята и ще се възкачва свободно.
– С други жици, много по-еластични, да възприемат новата енергия, но тия, младите, трябва да изместят старите. Старата инсталация трябва да се замени с нова. Но казвате: „Ако ние вложим новото учение, как ще живеем? “ Тия хора са със своите стари навици, те казват: „С тия стари навици как може да се приложи новото учение? Не може да се приложи“. Всички трябва да станат млади, в новата култура няма да има болни, хилави, умопобъркани хора, всички ще бъдат със здрави мозъци, със здраво телосложение, няма да мислят за умиране, защото в новата култура ще бъдат съединени тия два свята и, като са съединени, душата ще слиза на земята и ще се възкачва свободно. Но на тази земя няма да слиза душата, а ще слиза на новата земя, която сега се строи. И тогава ще дойде новият Йерусалим, и ще започне културата на Божествената душа и на Божествения Дух. А сега казвате: „Сърцето ми е разстроено, малко съм неразположен“, а някой път вие смесвате и казвате: „Боли ме душата“. Душата, твоята душа, не може да те боли, тя не е слязла, тя е горе и чака.
към беседата >>

Ако е въпрос за умиране, аз съм готов, стига това да изискват!
Като Бога трябва да бъдете. Да бъдем благи, както той е благ. Да бъдем милостиви като него – това аз проповядвам. Туй е учението, което аз проповядвам. И съм готов още един път да умра, хиляди и милиони пъти съм готов да умра за това учение, знаят ли те това? Ако е въпрос за умиране, аз съм готов, стига това да изискват! Но Господ сега не иска смъртта на праведника. Веднъж е умрял Христос, 100 пъти не може да умира той; сега други ще умират. И когато той дойде, евреите не повярваха в този закон, не го разбраха. И когато си заминаха Онорций и Амриха, какво стана? Целият път от Йерусалим до Рим беше постлан само с кръстове.
към беседата >>

13. В дома на Отца

Няма никакво умиране!
Само за пример, ние, съвременните хора, така сме мебелирали нашите къщи, че много неща трябва да се изхвърлят навън. Прозорците трябва да бъдат големи, трябва да влиза през тях изобилно светлина, тя е необходима за дома. И Христос казва: „В дома на Отца вашего много жилища има“, хигиенично направени, първокласни, но, казва, след като живеете в тия, сегашните къщи, ще влезете в онези жилища и там ще разберете хубостта на живота. Сега ние като кажем, че има небесни жилища, казвате: „Ще се мре“. Не, то е едно криво схващане. Няма никакво умиране! Чудни са хората! Нима, за да минеш от една стая в друга, трябва да умреш? Щом се говори за небесна къща, казвате: „Ще се мре“. То е просто излизане от едно нехигиенично жилище в друго хигиенично, напущане на един организъм. Когато една душа, която е живяла във волска къща – аз пак ида до едно изкушение да направя едно сравнение, да кажа тоя пример: когато една душа, която е живяла в една волска къща – защото всяка една къща си има своя емблема – и е достигнала до едно развитие, нима е нещастие да напусне волската къща и да мине в човешка?
към беседата >>

14. Прави правете Неговите пътеки!

Подлежи ли туй умиране на опит?
Сега някоя баба вярва в магията, а всички учени се смеят. Но колко учени има, които вярват в повече глупости, отколкото бабата! Учените вярват, че човек ще остарее и умре, понеже туй е закон в природата. Туй е вярване на бабата. Казват: „Закон има в природата, човек расте, развива се и най-после трябва да умре“. Подлежи ли туй умиране на опит? Кой от тия учени хора е опитал какво нещо е смъртта? Опитват те, че пулсът спира. Но аз мога да направя да спре човешкото сърце и след 24 часа пак да живее човекът. Те казват, че като спре сърцето, човек умира. Не е така.
към беседата >>

15. Волята на Отца

“ Ние разбираме „раждане“ и „умиране“, това са само една фаза, ограничение на живота.
Но разбрал, че и в мисълта има нещо променчиво. Отишъл наново при този учител и го попитал пак за същото. „Иди – казал мъдрият – и търси живота не в променчивостта на нещата, но във всички онези неща, които не се променят.“ И този бог намерил и разбрал, че истинският живот нито се ражда, нито умира. Сега някой ще каже: „Как може туй, да не се ражда? Нали трябва човек да се роди и да умира? “ Ние разбираме „раждане“ и „умиране“, това са само една фаза, ограничение на живота. Защо и за какво, няма да се спирам да разправям, а ще ви кажа само това: животът, това е кръг, един конечен кръг, направен от конечни прави линии, а безконечният живот, това е една безконечна окръжност, а безконечната окръжност, това е една спирала. Следователно тази спирала, гледана отгоре надолу, се показва като окръжност. Но човек трябва да излезе извън тази философия, да разгледа и да види, че животът не се състои само от един кръг, а от много кръгове, които вървят нагоре и се издигат все по-високо и по-високо. Сега всички, които ме слушате, намирате се в един кръг и казвате: „Ние сме хора: мислим“. Но знаете ли преди 100 години, 1000 години какви сте били?
към беседата >>

16. Изгрев и залез / Изгрев и залез

Той дели времето на ден и нощ; той говори за изгрев и залез на слънцето; той говори за раждане и умиране, които уподобява на изгрев и залез на слънцето. (втори вариант)
Те не представят отделни светове. За него няма изгрев и залез. Това са въпроси, които имат отношение към съзнанието. За Божественото съзнание животът е един; той не може да се дели на минал, сегашен и бъдещ. Който живее в ограниченото човешко съзнание, само той дели живота на минал, сегашен и бъдещ. Той дели времето на ден и нощ; той говори за изгрев и залез на слънцето; той говори за раждане и умиране, които уподобява на изгрев и залез на слънцето. Чувате ли някой да казва, че слънцето на живота му залязва, той се готви за другия свят. Разширявайте съзнанието си, да влезете в обширния свят, където не съществува изгрев и залез, живот и смърт, където цари вечен живот и слънцето грее вечно.
към втори вариант >>

17. И Петър Го взе настрана

Във вечния живот, в Любовта няма да има нито една сълза, няма да има умиране, а ще има заминаване.
И Христос на друго място казва: „Това е живот вечен, да познаят Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. Кого? – Богът на Любовта и Христа, изявената Любов. Той казва: „Когато тази изявена Любов дойде, когато туй разумно слово дойде у вас и вие пребъдвате в Неговата Любов, аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и тогава ще ви се изявя“. Ще дойде тази Любов, която ще даде безсмъртие. В Писанието се казва: „Аз ще обърша всяка една сълза“. Във вечния живот, в Любовта няма да има нито една сълза, няма да има умиране, а ще има заминаване. И когато поживея 100, 200 и 500 години, ще кажа на приятелите си: „Сега ще отида да посетя друг свят, други места и сбогом ще ви кажа. След време пак ще се върна. Там, дето бъда, няма да има умиране, плач, погребения. От там ще ви пращам своите писма“. А сега като умре някой, цяла процесия се вдига.
към беседата >>

Там, дето бъда, няма да има умиране, плач, погребения.
Ще дойде тази Любов, която ще даде безсмъртие. В Писанието се казва: „Аз ще обърша всяка една сълза“. Във вечния живот, в Любовта няма да има нито една сълза, няма да има умиране, а ще има заминаване. И когато поживея 100, 200 и 500 години, ще кажа на приятелите си: „Сега ще отида да посетя друг свят, други места и сбогом ще ви кажа. След време пак ще се върна. Там, дето бъда, няма да има умиране, плач, погребения. От там ще ви пращам своите писма“. А сега като умре някой, цяла процесия се вдига. Облекат се с черни облекла, плач, надгробни речи, доказване дали човек съществува след смъртта или не, и най-после казват: „Религиозно трябва да бъде човек настроен“. Как може да бъде човек религиозно настроен при болни хора? Чудна работа!
към беседата >>

18. Много плод принася

Сега думата умиране значи ограничаване.
Христос е казал: „Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то остава само; ако ли умре, много плод принася.“ Човек значи е като житното зърно. Ако не падне и не умре, няма да има плод. Някой казва: „Ще се мре, но здраве да е.“ От коя смърт трябва да умрем, това е въпрос. Сега думата умиране значи ограничаване. Смъртта, това е най-голямото ограничение, което може да се наложи на човешката душа. Ако можеш да умреш за греха, значи за греха се налага най-голямото ограничение. Ако умреш за Правдата, за Правдата се налага най-голямото ограничение. Ще различавате резултатите и в единия, и в другия случай. Сега ще се мре не само по един път на ден, а по много пъти на ден ще умирате, ще ставате и ще възкръсвате.
към беседата >>

Той иска, като ни посее, да умрем, та да може от туй умиране в света да принесем много плод.
Ще кажете: „Такава е Волята Божия, всичко мога да понеса.“ При това въпросът веднага се разрешава. Но кажеш ли: „Не е такава Волята Божия“, въпросът се усложнява, всичко пада. Болен си, кажи: „Такава е Волята Божия, добър е Господ“, не се лекувай и по-скоро ще оздравееш. Ако ние търсим причината на болестта, продължаваме я по-дълго време. Следователно ние трябва да знаем, че сме житни зрънца, и ако сме паднали на земята и умираме, такава е била Волята Божия. Защо? Той иска, като ни посее, да умрем, та да може от туй умиране в света да принесем много плод. И ако сега в света има известни страдания, то е все със същия смисъл, те не са случайни. Постарайте се да видите кои са причините. Постарайте се да видите откога датира туй неразположение – може да е от десет прераждания, а сега се довършват работите. Сега някои са се скарали, а причината за това е от десет прераждания: сега се започва между вас известен спор за работи, които вие преди десет прераждания сте ги повдигнали, а сега идват условия за ликвидация. Ще кажете: „Онзи спор, който тогава сме повдигнали, ще го ликвидираме, ще го уредим.“ Дошли са апаши, нека вземат парите.
към беседата >>

19. Живот вечен

Не е време за умиране сега!
Хвърли раницата, ще ти олекне! „Ама разранил се е кракът ми! “ – Хвърли тези обуща, обуй широки обуща, направи си такива от плъстина, и раните ще заздравеят. „Ама главата ми оголя! “ – Хвърли кожения калпак, ходи гологлав, ще израснат космите ти. Не е време за умиране сега! Някои ме питат: „Гробища няма ли да имаме? “ – Не са нужни гробища сега. Няма нужда. Ние за смъртта не трябва да мислим. Всичко е на наша страна.
към беседата >>

20. Положителни и отрицателни сили в природата

Но там, където има умиране, няма Любов.
И сега седнат да се убеждават, казват: „Идеална любов! Умира заради него! “ И действително умира заради него. Но там, където има умиране, няма Любов. Как така: ти го любиш, той да умира? То е смешно от Любов да умира човек. От вашата любов умират хората, то е много вярно, но там няма никаква Любов. И после влиза той в едно религиозно общество, от света бяга и мисли, че между братята там ще може да му помогнат, да му дадат пари и да му тръгне работата. И като не намери тия условия, казва: „И те такива“.
към беседата >>

21. Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня

Този опитъ е слѣдующиятъ: Разболѣетѣ се, на умиране сте, кажетѣ си така: „Ако думитѣ на онзи човѣкъ, който ни проповѣдва тамъ, сѫ Божествени, въ името на тия думи, Господи, повърни ми здравето, азъ ще слушамъ, ще ти служа“.
Това трѣбва да се всади въ всѣки единъ умъ, и казвамъ: Провѣретѣ тази истина. Ако нѣкой отъ васъ не вѣрва, направете само единъ опитъ съ моитѣ думи, за да се убедите въ тѣхъ. Направете само единъ опитъ, но искрено го направете. Вие, които ме слушате, за да се убедите въ истинностьта на думитѣ ми, направете единъ опитъ, не два опита, само единъ опитъ, давамъ ви позволѣние. Направете опита, и резултатътъ ще зависи отъ вашата вѣрностъ. Този опитъ е слѣдующиятъ: Разболѣетѣ се, на умиране сте, кажетѣ си така: „Ако думитѣ на онзи човѣкъ, който ни проповѣдва тамъ, сѫ Божествени, въ името на тия думи, Господи, повърни ми здравето, азъ ще слушамъ, ще ти служа“. Или, нѣкой отъ васъ се забатачилъ въ много борчове може да го осѫдятъ на 10 години затворъ, и кѫщи, всичко да изгуби, нека каже: Ако учението на онзи Учитель, който говори въ името на Любовьта е Божествено, истинно, нека Господь ме освободи отъ тази бѣля, азъ ще посвѣтя живота си за служене на Бога. Ще има резултатъ, ако издържите думитѣ си, ако посвѣтите живота си на Бога, но речете ли да върнете назадъ, два пѫти по-зле ще е за васъ, отъ васъ нищо нѣма да остане, ще бѫдете пометени. Направите ли опита искренно, ще имате едно доказателство, че азъ говоря една велика, жива истина, която съмъ провѣрилъ. Живъ е Този Господь, може и други да направятъ този опитъ, но ще бѫдете искрени, искрени, искрени, чистосърдечни въ душата си. Азъ искамъ да познаете този Господь, който ви е пратилъ, да видите, че Той е живъ, и иска да се развивате.
към беседата >>

22. Смисълът на противоречието

Засвирете на един човек, който е на умиране, и ще видите, че той ще си повдигне главата.
Трябва да се спазва времето в музиката. Ако времето и тактът следват ритмично едно след друго, в музиката има хармония. Музиката оказва влияние върху настроението на човека. Всякога, когато засвирите на някой човек, в него се заражда желание да се повдигне нагоре, иска да поиграе. Направете опит. Засвирете на един човек, който е на умиране, и ще видите, че той ще си повдигне главата. Следователно всичките хора, за които се говори, че ще излязат от гробовете си, с музика ще излязат. Казва се в Писанието: „Ангелите, като затръбят със своите тръби, мъртвите ще станат от гробовете си“. Тия тръби приличат малко на военному. Като засвирят те, всеки ще излезе от гроба си навън. – Какво ще видите?
към беседата >>

23. След три дни

Под „умиране“ се разбира да се освободи човек от онези свои мисли, които го спъват.
Обаче щом дойде Любовта, той усеща едно съживяване. Под думите на Христа: „След три дена аз ще възкръсна“, се подразбира, че след три дена Той ще внесе Божествената Любов, която включва всичко в себе си. На друго място Той казва: „Когато бъда въздигнат по такъв начин, аз ще се привлека към Любовта, както и всички, които вярват в Бога“. Мнозина разбират, че трябва да умрем, за да отидем при Христа. Не е така. Под „умиране“ се разбира да се освободи човек от онези свои мисли, които го спъват. Може да умреш и мисълта да те държи и в онзи свят. Също и желанията спъват в онзи свят. Човек и там няма да бъде свободен. Ако не си привлечен от Любовта, ако не си под влиянието на този велик закон, ти не можеш да влезеш във великия Божествен свят. Това се обяснява така: Като доближите до железни стърготини една жица, през която минава електрически ток, всички стърготини ще се полепят по жицата.
към беседата >>

24. Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът

Да кажем, че вие сте неразположени, болни сте, на умиране сте и лекарите казват, че сте осъдени на смърт и от нийде няма никаква помощ.
Някой казва: „Повярвай сега.“ В какво? Ще вярваш само в любовта. Тя е нещо реално. Вярата пък подразбира човешкия ум. Като дойде до вярата, ще почнем да я проповядваме в нейните малки проявления. Да кажем, че вие сте неразположени, болни сте, на умиране сте и лекарите казват, че сте осъдени на смърт и от нийде няма никаква помощ. Направете един опит със себе си, с някой ваш роднина, ако се намира на смъртно легло. Кажете тъй: „Господи, аз отсега ще посветя целия си живот заради тебе, ще работя заради тебе, остави ме на земята.“ Ако ти или този твой роднина направи едно истинско изповядване, няма да се мине един час или един ден най-много според болестта и ще настане една криза на подобрение.
към беседата >>

“ Ще се насадиш на тази Божествена лоза, Господ ще ти бъде земеделецът, и тогава ще има вето, няма да има умиране, ще дойде вечният живот.
Да не чакаме да ни турят в гроба, в затвора, че като ни охлузят всичките кости, тогава да давам. Аз всичко бих дал, но в гроба да не вляза. Опасно нещо е гробът. И действително българинът, който е толкова практичен, казва: „Опасно нещо е да те заровят в тази черна земя. Какво да правим? “ Ще се насадиш на тази Божествена лоза, Господ ще ти бъде земеделецът, и тогава ще има вето, няма да има умиране, ще дойде вечният живот.
към беседата >>

25. Отвори им умовете

Нейната култура е следната: един американски проповедник мисионер я обръща към Бога и така тя живяла около 50 години с идеята за християнството; най-после, към 80-тата си годишна възраст, хваща я една тежка болест, на умиране, едва диша – последно дихание.
Сега някой път хората говорят за култура, обаче нашата култура да не мяза на културата на онази дивачка канибалка? Нейната култура е следната: един американски проповедник мисионер я обръща към Бога и така тя живяла около 50 години с идеята за християнството; най-после, към 80-тата си годишна възраст, хваща я една тежка болест, на умиране, едва диша – последно дихание. След като употребила всички лекарства, които ѝ били предписани, и не ѝ помогнали, казва: „Има още едно лекарство, едно последно средство е останало. Ще оздравея, ако ми се даде да похапна опечена ръчицата на едно малко детенце“. Връща се у нея онзи стар навик на канибализма. Аз правя своята аналогия и питам: Кой от вас не е проявявал този стар навик, в каквато и да е мека форма? Каквато и да е погрешка, може да е микроскопическа тя, но след векове може да се превърне на едно ужасно престъпление, на един ужасен грях.
към беседата >>

26. Излишък и недоимък в живота

Той се разболял и бил на умиране, но бил сгоден за царската дъщеря – много красива мома.
Десет години наред се молила тя Господ да изпрати някой ангел да й вземе живота. Същевременно другаде някъде един богат търговец, като изпаднал, взел да се моли на Господ да умре. Един учен човек, философ, който ослепял, и той се молел на Господ да го вземе, понеже като не вижда и не може да се занимава, животът му станал безсмислен. Един свещеник, като остарял, и той също се молел на Господ да го вземе, понеже бил непотребен на хората и на църквата. Обаче имало един млад, много красив човек. Той се разболял и бил на умиране, но бил сгоден за царската дъщеря – много красива мома. След като го прегледали всички лекари, казали: „Не можем да го спасим. Астрологически зодията му е такава, че той трябва да си замине.“ Тогава бащата казал на лекарите: „Не може ли да му дадете вие малко енергия, та да се продължи животът му поне за един час, да види годеницата си? “ – „Е, възможно е, но ще видим дали има някой човек, който може да отдели от живота си един малък излишък. Това може да направи само този, който иска преждевременно да умре.“ Отиват, намират тази, старата баба, казват й: „Ти по-рано искаше да умреш, можеш ли сега поне един час от своя живот да дадеш? “ – „Не може, един живот е.
към беседата >>

27. Окултната музика в живота

Ти си на умиране.
После, като дойдем до медицината, вие казвате: „Аз не искам да ме лекува такъв лекар.“ – Не, все трябва да ви лекува някой лекар. От чисто окултно гледище някой лекар ти дължи нещо от миналото – той трябва да ти се изплати. Ти си на умиране. Той дойде, има магнетическа сила в себе си, тури си ръката на главата ти и ти оздравееш. Като си отиде, кажеш: „Слава Богу, олекна ми! “ Остави този лекар да изпълни своята карма! Ти казваш: „Аз не искам лекар“, а като се намериш на зор, търсиш лекар. Докато сте здрави, лекари не искате, а после ги търсите.
към беседата >>

28. Скръб и радост

Той имал много знания, затова идва един ден при него един от видните римски патриций, чийто син бил на умиране.
Тия животни там, в пустинята, не го считали за постник, светия, използвали неговите крака, хапели го. „Толкова години вече, дотегна ми тази храна, все круши, ябълки, сливи“. Дошла му тази мисъл в главата и започва да си разсъждава: „Имам такова желание, намирам, че е законно, най-после душата ми го иска. 20 години живея тук, моля се, моля се, никакъв глас. Нито ангелите, никой не дохожда при мене – всеки дойде и си замине“. Той имал много знания, затова идва един ден при него един от видните римски патриций, чийто син бил на умиране. Идва той при Сафио, като при прочут постник, и му казва: „Дайте помощ на сина ми! “ Сафио отива при болния и с едно махане на ръцете премахва болестта. С едно махане на ръцете маха болестта, но своята скръб не може да премахне. Този патриций останал много доволен от Сафио и като мислил какво да му направи от благодарност, направил му едни много хубави дрехи, обуща, шапка, приготвил му много хубаво ядене и всичко туй му изпратил в златни и сребърни сервизи. Сафио, като видял всичко това, казал си: „Е, имало добри хора на света“.
към беседата >>

29. Едно ти не достига!

Разправяше един мой познат, от новозагорско, следния случай: „Виждам един кон на умиране, но жаден, цвили.
То е и за животни, и за хора. То е, което ни свързва. Има някакво различие между нас, но то е друг въпрос. Казвам: Този е истинският морал! Този кон не може да ми се отплати, но знаете ли какво морално удовлетворение изпитва човек, когато направи една подобна услуга? Разправяше един мой познат, от новозагорско, следния случай: „Виждам един кон на умиране, но жаден, цвили. Взимам едно бакраче с вода и занасям водата на коня, който беше на разстояние около половин километър от мене. Конят ме погледна умилно, пи от водата, след туй се затрепери и предаде Богу дух“. Казвам: Такъв човек, който може да направи една малка услуга на един умиращ кон, в него има морал, в него има любов, в него има съзнание. Този човек може да даде помощ на който и да е човек. А този човек, който казва: „Това е мравя, това е един кон, това е един беден човек, по-важно е за мене да помогна на своите ближни и братя и сестри, отколкото на тия животни“ – от него не очаквайте нищо.
към беседата >>

30. Царството Божие се благовества

Да кажеш на онзи, който е на умиране, че той ще живее, това е благовестие!
Най-важната дума в този стих е „благовествам“. Да кажеш на онзи затворник, който е осъден на 100 години доживотен затвор, че той е опростен, че ще го пуснат на другия ден, това е благовестие! Да кажеш на онзи, който е на умиране, че той ще живее, това е благовестие! За него 10 души лекари са се произнесли, че е осъден на смърт, че след 24 часа ще замине за другия свят. Да кажеш на онзи ученик, който е скъсан по всички предмети, че той ще се поправи и ще свърши добре, това е благовестие! Той се е отчаял до самоубийство и казва, че от него човек няма да стане. Да кажеш на онази майка, която се отчаяла за своя изгубен син, че той утре ще се върне, това е благовестие! Туй, което е вярно отчасти за индивида, то е вярно и за общото.
към беседата >>

31. Що е това?

Ние взимаме думата „смърт, умиране“ като едно преходно състояние.
Ние взимаме думата „смърт, умиране“ като едно преходно състояние. Да умреш, това значи да се лишиш от благата, които имаш на земята. Смъртта, това подразбира в даден момент да се ограничиш. Според това разбиране „смъртта“ представя един преходен период. За да придобиеш духовния живот, трябва да се откажеш от земния живот. Ще кажете: „Как да се откажа от земния живот?
към беседата >>

32. Родени изново

Когато човек дойде до умиране, кой е онзи, който може да му помогне?
Когато човек дойде до умиране, кой е онзи, който може да му помогне? Той може да е заобиколен с много приятели, със свои близки роднини, но само тези живи сили вътре в природата, само тази велика Любов е, която може да въздигне духа и душата ни, за да разберем вътрешния смисъл на живота.
към беседата >>

33. Темпераментите

Положението им се влоши и като дойдат до умиране, викат ме, молят се: „Учителю, спаси ме, аз и домът ми ще повярваме.“ – Не, това е един изпит за тебе, ти сам ще опиташ силата си.
Ако ви дойде някоя болест, няма да се плашите от нея. Защо някои пострадват? – Защото не изпълняват. На мнозина от вас съм давал известни съвети как да се лекуват, казвам им: тъй и тъй ще постъпите. Те, след като вземат моите съвети, отиват още при десетина души да се съветват как да постъпят. Положението им се влоши и като дойдат до умиране, викат ме, молят се: „Учителю, спаси ме, аз и домът ми ще повярваме.“ – Не, това е един изпит за тебе, ти сам ще опиташ силата си. Между тебе и Бога няма да викаш никого. Кажи си: „Между Бога и себе си не пущам никого! Ако е да умра, никого няма да викам, към никакъв лекар няма да се обръщам. Щом е да умра, и без лекар ще умра. Ако Господ ми каже да умра, ще умра, нищо повече.
към беседата >>

34. Условия лежащи в триъгълника

– „Дотегна ми животът.“ Това е глупаво умиране. (втори вариант)
Но вие можете да измените тази среда само по един разумен начин. При някои неуспехи пък вие желаете смъртта. Има една разумна смърт, а не тази глупава смърт – да не знаете защо умирате: няма по-жалко нещо от това. Някой казва: „Искам да умра! “ – Защо? – „Дотегна ми животът.“ Това е глупаво умиране. И друг някой казва: „Искам да умра! “ – Защо? – „Искам да уча музика, пък нямам условия на Земята, горе ще ида.“ Казвам му: тогава върви по-скоро! Трети някой казва: „Искам да уча Доброто, но понеже тук няма условия за него, искам да замина за другия свят.“ – Хубаво, но ще дадеш за това едно прошение. И ако има вакантни места в туй училище, в което искаш да постъпиш, ще идеш; ако пък няма вакантни места, ще чакаш година, две, пет, десет и като те приемат, нито минута няма да се бавиш.
към втори вариант >>

Има едно разумно умиране, а не да умирате глупаво, без да знаете защо умирате.
Сега външните промени в живота вас често ви спъват. Аз забелязвам щом някои срещнат препятствие в живота, искат или да излязат от тази среда, или да умрат. Младият, гледаш го, не иска да живее или иска да измени средата. Но тази среда може да я измените само по един разумен начин. Също и за някои неща можете да желаете умирането. Има едно разумно умиране, а не да умирате глупаво, без да знаете защо умирате. По-жалко нещо няма от това. Някой казва: „Искам да умра.“ Защо? -“Дотегна ми живота.“ То е глупаво умиране. Друг пък казва: „Искам да умра.“ Защо? „Искам да уча музиката, пък на земята няма условия, горе ще ида.“ Рекох, тогава върви по-скоро.
към беседата >>

-“Дотегна ми живота.“ То е глупаво умиране.
Но тази среда може да я измените само по един разумен начин. Също и за някои неща можете да желаете умирането. Има едно разумно умиране, а не да умирате глупаво, без да знаете защо умирате. По-жалко нещо няма от това. Някой казва: „Искам да умра.“ Защо? -“Дотегна ми живота.“ То е глупаво умиране. Друг пък казва: „Искам да умра.“ Защо? „Искам да уча музиката, пък на земята няма условия, горе ще ида.“ Рекох, тогава върви по-скоро. Или пък казва: „Искам да уча доброто, пък понеже тук няма условия за доброто, искам да замина за другия свят.“ -Хубаво, но ще дадеш едно прошение там. И ако в туй училище, в което искаш да постъпиш, има вакантни места, ще идеш. А ако няма място, ще чакаш година, две, пет, десет и като те приемат, нито минута не се бави.
към беседата >>

35. Да Го посрещнат

След всяко умиране, ще ходи от система в система, докато се изработи неговия характер. (втори вариант)
Те са разумни същества и принадлежат към една човешка раса. Тази човешка раса съществува не само на земята, не само на слънчевата система, тя съществува и на Сириус, тя се намира и в по-далечни системи. Тази раса постоянно се развива. След като завърши човек своята работа на земята, какво ще прави? – Ще го пратят на друга някоя планета, на небето още няма да отиде. След всяко умиране, ще ходи от система в система, докато се изработи неговия характер. Тогава той ще отиде в друг един свят, където неговите чувства, сетива за физическия свят ще се затворят и ще се отворят други чувства, други сетива. Засега обаче, ние сме пратени на земята да изучаваме физическия свят.
към втори вариант >>

Слѣдъ всѣко умиране, ще ходи отъ система въ система, докато се изработи неговиятъ характеръ.
Тѣ сѫ разумни сѫщества и принадлежатъ къмъ една човѣшка раса. Тази човѣшка раса сѫществува не само на земята, не само на слънчевата система, тя сѫществува и въ Сириуса, тя се намира и въ по-далечни системи. Тази раса постоянно се развива. Слѣдъ като завърши човѣкъ своята работа на земята, какво ще прави? – Ще го пратятъ на друга нѣкоя планета, на небето още нѣма да отиде. Слѣдъ всѣко умиране, ще ходи отъ система въ система, докато се изработи неговиятъ характеръ. Тогава той ще отиде въ другъ единъ свѣтъ, дѣто неговитѣ чувства, сѣтива за физическия свѣтъ ще се затворятъ и ще се отворятъ други чувства, други сѣтива: За сега, обаче, ние сме пратени на земята да изучаваме физическия свѣтъ.
към беседата >>

36. Чудните предположения

Например някой човек е на умиране, но иска да живее още.
Като влезем в Новия живот, във висшата култура, ще имаме лекари, които ще си служат с елексира на Живота. Тогава хората ще носят вечния Живот в шишенца. Например някой човек е на умиране, но иска да живее още. Какво ще направи? – Ще отвори едно от шишенцата, ще вземе няколко капки от елексира на Живота, ще си направи една инжекция и ще живее, колкото иска. Ако пък искаш доброволно да напуснеш този свят, да си заминеш – от тебе ще зависи. Тогава богословът, като дойде при тебе, няма да ти проповядва, както сега, с думи, но ще ти направи една инжекция в главата и ще придобиеш богословието. Педагогът няма да те учи как да възпитаваш, но ще ти направи една инжекция в сърцето и ще придобиеш педагогиката.
към беседата >>

37. На отворено и на затворено

Този артист, който представя сцени на умиране, по-скоро умира.
Казвате: „Я има Господ, я няма.“ Ти ще проповядваш тази Истина смело, без колебание, ще бъдеш верен на себе си. Ще проповядваш туй, което си опитал; ще проповядваш туй, което е открито в душата ти като Истина. Ще проповядваш като този артист. Този артист представя например, че някой умира. Той преживява това като истина и така го представя. Този артист, който представя сцени на умиране, по-скоро умира. Като представяш, че някой умира, все ще преживееш нещо от неговото състояние. Не е лесна работа това!
към беседата >>

38. Позвах сина си

Има умиране, но има и оживяване.
Когато има една разумна дъщеря, с която може да се разбира. Кога един учител се радва? Когато има един ученик, който може дълбоко да разбира. Кое е онова, което може да причини радост на нашите братя? Когато един наш брат е жив, а не умрял. Има умиране, но има и оживяване. Онзи, който се учил в Египет знае какво нещо е смъртта, знае какво нещо е животът. Учителите от египетската школа са пращали своите ученици да учат методи, по които да напущат своите тела за един месец най-малко. След това като се върнат отново в телата си, по такъв начин да оживеят, да възкръснат телата им. Египтяните са имали смелостта да балсамират телата на своите покойници, като са вярвали,че един ден ще се върнат в същите тела и ще възкръснат с тях. Но европейците развалиха техния план.
към беседата >>

39. Сам изтъпках жлеба

Под умиране ние разбираме, че човек откакто се роди, докато остарее, всеки ден умира.
В твърдите тела най-първо има едно силно сцепление между всички частички, вследствие на което те представляват едно цяло, но после, щом това състояние премине, дохожда се до едни толкова твърди частици, че сцеплението не може да действа между тях, те се разединяват една от друга и не могат да влязат за полза на живота. Ето защо казват, че от студ хората измират. Защо измират? Няма да ви отговоря на това, понеже ние имаме за смъртта малко по особени схващания. При смъртта става разглобяване на формите. Под умиране ние разбираме, че човек откакто се роди, докато остарее, всеки ден умира. Всяко страдание е умиране. Умирането подразбира усмърдяване, което произтича от това, че човек постоянно се разлага. Човек постепенно се смалява, докато най-после се усмърди. Усмърдяването първоначално подразбирало превръщане на едно състояние в друго, но понеже този процес не става по някои благовидни причини, затова Господ казва: “Този човек трябва да премине от едно състояние в друго. Затова го турете в една реторта, а вие стойте далеч от него.” Защо?
към беседата >>

Всяко страдание е умиране.
Ето защо казват, че от студ хората измират. Защо измират? Няма да ви отговоря на това, понеже ние имаме за смъртта малко по особени схващания. При смъртта става разглобяване на формите. Под умиране ние разбираме, че човек откакто се роди, докато остарее, всеки ден умира. Всяко страдание е умиране. Умирането подразбира усмърдяване, което произтича от това, че човек постоянно се разлага. Човек постепенно се смалява, докато най-после се усмърди. Усмърдяването първоначално подразбирало превръщане на едно състояние в друго, но понеже този процес не става по някои благовидни причини, затова Господ казва: “Този човек трябва да премине от едно състояние в друго. Затова го турете в една реторта, а вие стойте далеч от него.” Защо? Защото усмърдяването всякога предполага оставане на един излишък, който именно е причина за миризмата.
към беседата >>

40. Ще ми изявиш

Когато ти си тъжен, скърбен, изоставен от всички в живота си, в пълно отчаяние, паднал духом, гладен, жаден, на умиране, ако се намери някой да ти донесе малко хлебец и водица, да ти услужи, казвам: това е онази идеална душа, която ти търсиш и очакваш.
Момата казва: тук има нов идеал, за който аз още не съм разсъждавала. Това е моята душа. Ако я намеря, моят живот ще има смисъл, но няма я, не съм я намерила още. Ако я намеря, готова съм да жертвам живота си за нея. Също тъй и за нас идеята за Бога включва в себе си великата душа, която ние търсим и която ще осмисли живота ни. Когато ти си тъжен, скърбен, изоставен от всички в живота си, в пълно отчаяние, паднал духом, гладен, жаден, на умиране, ако се намери някой да ти донесе малко хлебец и водица, да ти услужи, казвам: това е онази идеална душа, която ти търсиш и очакваш. Питам: има ли сега животът смисъл? Има. Писанието казва: никой не живее за себе си. И най-голямото нещастие е там, когато помислим, че живеем за себе си. Всеки, който се е опитвал да живее за себе си, е свършвал катастрофално. Част извън цялото няма никакъв смисъл.
към беседата >>

41. Стана плът

Или има случай, когато бащата на някое семейство е болен, почти на умиране, а детето здраво.
Трябва да се изучава нервната система на човека в нейното здравословно, а не в нейното болезнено състояние. Изобщо, трябва да се изучават здравословните състояния у човека. Какво е здравословното състояние на едно дете и дали то е здраво, лесно може да се разбере. Как? Запример, дядото в някоя къща е болен, хилав, а при него спи внучето му. След известно време дядото се подобрява, а детето става хилаво. Или има случай, когато бащата на някое семейство е болен, почти на умиране, а детето здраво. Но от близкото съприкосновение настава обратния процес: бащата оздравява, а детето умира. Тогава бащата казва: Бог да прости моето дете! Аз оздравях, наистина, но то си замина. Има хора в света, които достатъчно е само да те погледнат и техният поглед да ти донесе някое голямо нещастие. Такива хора не носят нещо добро.
към беседата >>

42. Неразрешеното

Ако човек е на умиране, но веднага стане от леглото си и каже: “Няма да умра, още 50 години ще живея!
Всяко желание, всяка мисъл е ценна, когато е поставена на здрава основа. Когато човек желае да стане голям, велик, преди всичко той трябва да разреши този въпрос за себе си. Той трябва да си каже: Аз искам да стана голям, велик за себе си. Човек расте, става голям и велик, когато разрешава три вида задачи: първо, той разрешава задачата на своето тяло- физическа задача; второ, той разрешава задачата на своята душа – духовна задача и най-после разрешава задачата на своя Дух – Божествена задача. Следователно когато човек се справи със своето тяло, със своето сърце и със своя ум, той може да каже, че е разрешил задачите и в трите свята. Ако човек е на умиране, но веднага стане от леглото си и каже: “Няма да умра, още 50 години ще живея! ” – той е разрешил правилно една от своите задачи. Той може пак да легне, но винаги да поддържа в ума си идеята: Аз няма да умра, искам да живея, да свърша работата, за която съм дошъл на земята. Щом мисли така, той ще има добър резултат. Казвате, възможно ли е това? -За онзи, който разбира законите, всичко е възможно.
към беседата >>

43. Малката мисия

Имате например някой човек е на умиране – ако вземете едно агне, заколите го, одерете го и болния завиете с кожата тъй, както е, веднага човекът ще се спаси, но агнето ще отиде. (втори вариант)
Когато влезнем в разумния живот, ще видите откъде овцата е вземала тези елементи и няма да причинявате вреда на овцата, а прямо ще извадите тези вещества оттам, откъдето овцата ги е вземала. Овцата има специален начин за приемане на храната. Има известни месни храни, които са лечебни, но костват много. Имате например някой човек е на умиране – ако вземете едно агне, заколите го, одерете го и болния завиете с кожата тъй, както е, веднага човекът ще се спаси, но агнето ще отиде. Туй са методи, които са употребявали в миналото. И българите даже ги употребяват – когато някой е на умиране, заколят един овен и го завият с кожата, и той оздравя.
към втори вариант >>

И българите даже ги употребяват – когато някой е на умиране, заколят един овен и го завият с кожата, и той оздравя. (втори вариант)
Когато влезнем в разумния живот, ще видите откъде овцата е вземала тези елементи и няма да причинявате вреда на овцата, а прямо ще извадите тези вещества оттам, откъдето овцата ги е вземала. Овцата има специален начин за приемане на храната. Има известни месни храни, които са лечебни, но костват много. Имате например някой човек е на умиране – ако вземете едно агне, заколите го, одерете го и болния завиете с кожата тъй, както е, веднага човекът ще се спаси, но агнето ще отиде. Туй са методи, които са употребявали в миналото. И българите даже ги употребяват – когато някой е на умиране, заколят един овен и го завият с кожата, и той оздравя.
към втори вариант >>

44. Справяне с мъчнотиите

Всеки болен човек не е осъден на умиране.
Днес почти всички хора са развили известна чувствителност в себе си, вследствие на което не могат да бъдат лъгани. Днес нищо не може да се скрие. Особено чувствителни са болните хора. Като знаете това, свободно можете да им говорите истината. Не е нужно да казвате на болния, че ще умре. Всеки болен човек не е осъден на умиране. Дойде ли краят на живота му, той доброволно напуща земята и отива в другия свят. Умирането означава изпъждане на ученика от училището, а заминаването за другия свят подразбира доброволно напущане на училището. Обаче, изпъденият ученик от училището не може лесно да се върне, да продължи учението си, но доброволно напусналият, като има средства, отново може да се запише за редовен ученик.
към беседата >>

45. Светото място / Святото място

Да кажем, една ученичка, баща ù е болен на легло, на умиране. (втори вариант)
Аз ще ви представя един пример. Да кажем, една ученичка, баща ù е болен на легло, на умиране. А нейното бъдеще зависи от бащата. Тя е натъжена. Как ще я развеселиш? Ще идеш у дома ù и ще дадеш лекарства за бащата. Тази скръб веднага ще се махне от нея и тя ще се развесели.
към втори вариант >>

46. Отличителните черти на човека

Казвам: не е време за умиране.
Това е най-лесното. Смъртта не дава пет пари за човека. Тя не само че не го цени, но ще накара близките му да му направят ковчег, да го приготвят за онзи свят. Близките му, обаче, ще кажат: сега ли намери да умира? Да, но смъртта не плаща нищо, тя не иска нищо да знае. Казвам: не е време за умиране. Човек тъй трябва да се пресели от този свят, че да не плаща нищо. На земята ще остави само горните си дрехи, а със себе си ще вземе най-същественото. Но да оставим тия неща, те са алегорични работи.
към беседата >>

47. Вехтото премина

Има определено време за раждане, има определено време за умиране.
Само по този начин, във всички свои близки човек ще види души, които страдат като него и ще може да им помага. Значи, между личността и душата на човека има голяма разлика. Личността се занимава с дребнави работи, а душата се занимава с възвишени работи. Разумният, Божественият живот е живот на душата, дето всяко нещо се извършва на своето време. Затова, именно, и Соломон е казал: „За всяко нещо има определено време". Има определено време за раждане, има определено време за умиране. Човек може да се роди само на времето, което Бог му е определил. По същия закон човек умира, само когато му е определено. Ако знаеше законите, той би прескочил времето, което му е определено да умре. Случва се човек да дойде до една точка на замръзване в своя живот, де-то непременно трябва да умре. И в природата има известни места, дето силите са в равновесие, в абсолютен покой.
към беседата >>

48. Седмият кръг на живота

На умиране, като дошли да го причастят, казал: «Няма нужда, и без кардинали ще ида на небето.» Една хубава черта на постоянство. (втори вариант)
Питам: Защо им е тази музика? Не! С поезията си да умре човек, с философията си, с музиката си да умре човек. И аз харесвам в туй отношение живота на Калвина. Идея имал той. На умиране, като дошли да го причастят, казал: «Няма нужда, и без кардинали ще ида на небето.» Една хубава черта на постоянство. «Не се нуждая никой да ме изповядва, нито между Бога и мен да има някой.» Туй е човек, който умира с убеждението си. Отличен човек е той. Нали сте чели живота на Калвина? Той е бил малко ексцентричен. Но една хубава черта е.
към втори вариант >>

49. Пътят на ученика

Следователно под думата „умиране“ ние подразбираме „посяване“.
Следователно под думата „умиране“ ние подразбираме „посяване“. Христос казва: „Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то няма да даде никакъв плод“. Тогава питам: Как искаш да умреш, като житно зърно, което умира и погребват в земята, или без да го погребват? Когато житното зърно умре и се зарови в земята, то принася плод много и преминава от едно състояние в друго. И тъй, при всяко страдание вие сте заровени в земята. При всяка голяма тъмнина, при всяка голяма скръб вие искате да умрете, да се хвърлите от някоя голяма канара, или да се удавите, или да се обесите, или да се мушнете с някой нож, или да си отсечете главата и т.н.
към беседата >>

50. Братя в единомислие

Аз не взимам думата „смърт“ в смисъл умиране на тялото, но я разглеждам като състояние, при което умът на човека се изопачава, и той престава да мисли; сърцето му се изопачава, и той престава да чувства; смисълът на живота се изгубва, и всичко пред човека започва да бледнее.
И тъй, докато човек има свое определено място в цялото, т.е. в Бога, той живее. Щом изгуби това място, той умира. Значи, в това отношение, смъртта не е нищо друго, освен това, че частта е изгубила своето място в цялото. Аз не взимам думата „смърт“ в смисъл умиране на тялото, но я разглеждам като състояние, при което умът на човека се изопачава, и той престава да мисли; сърцето му се изопачава, и той престава да чувства; смисълът на живота се изгубва, и всичко пред човека започва да бледнее. Да изгубиш смисъла на живота, това е най-ужасната смърт!
към беседата >>

51. Ще се превърне в радост

То е вече едно съзнателно умиране, съзнателна смърт.
Вие се намирате в предверието на Новия живот. На вратата на всеки едного от вас може да похлопат още утре и да ви повикат. Аз не говоря за физическо влизане в Новия живот, не искам да умрете, че така да влезете, но казвам: Когато Господ похлопа на вашето съзнание, вие може да умрете и пак да живеете на земята. То е вече едно съзнателно умиране, съзнателна смърт. Павел казва: „Аз умрях, и вече Христос живее в мене“. Той казва, че умрял, а го виждаме да ходи, да говори. Как е възможно онзи, който е умрял, да продължава да живее? Това показва, че Павел умря като съзнание, а Христос живее в него като Любов, като висше съзнание. Той чу гласа, който му казваше: „Савле, Савле, защо ме гониш?
към беседата >>

52. Малките резултати

Един ден, като пътувал, видял един кон паднал на земята; спрял се за малко, погледнал го и разбрал, че конят е на умиране.
Един наш приятел ми разправяше следната своя опитност. Един ден, като пътувал, видял един кон паднал на земята; спрял се за малко, погледнал го и разбрал, че конят е на умиране. Веднага конят дигнал главата си към него, погледнал го и казал, че е жаден. Нашият приятел разбрал езика на коня. Веднага му донесъл една кофа вода да пие. Конят повдигнал малко главата си, пил вода, отпуснал се пак на земята и заминал за онзи свят. Като умирал, той отправил последен поглед към нашия приятел, с което изказал благодарността си, задето му донесъл вода да разхлади гърлото си.
към беседата >>

53. Оскърбените

Апостол Павел имаше тази опитност, която изказа в следните стихове: „С чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна, със словото на истината, с оръжия на правдата в дясната ръка и в лявата; в слава и безчестие, в хулене и захваляване; като прелъстници, а истинни; като непознати, а познати; като на умиране, а ето, живеем; като наказани, а не умъртвявани."
Аз не говоря за онази чистота, получена чрез филтриране на мътната вода. Под думата „чистота", аз разбирам онази първична материя, от която е било създадено човешкото тяло. Тази първична материя оказва влияние върху мислите и чувствата на човек. Под думата чист живот, разбирам онова течение на сили, което излиза от Първичния Извор и се влива в живота. Само този живот е в състояние да изчисти нашия живот, и да внесе в него вътрешна светлина и доволство. Апостол Павел имаше тази опитност, която изказа в следните стихове: „С чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна, със словото на истината, с оръжия на правдата в дясната ръка и в лявата; в слава и безчестие, в хулене и захваляване; като прелъстници, а истинни; като непознати, а познати; като на умиране, а ето, живеем; като наказани, а не умъртвявани."
към беседата >>

54. Служба на уравненията

Всякакво противодействие на мислите у човека създава смърт – умствено умиране.
Въздухообразната материя е свързана с човешката мисъл. За да не стават експлозии в организма му, които да го разрушават, човек трябва да знае законите за газовете, законите на мисълта. Никога мисълта на човека не трябва да се сгъсти дотам, че да предизвика експлозия. Мислите трябва да запазват своето естествено състояние. Най-после човек трябва да познава свойствата на етера, на светлинната материя, за да не се предизвика спиране или противодействие на възвишените мисли в него. Всякакво противодействие на мислите у човека създава смърт – умствено умиране.
към беседата >>

55. Двете посоки

Всеки се стреми да избере най-лекия начин на умиране.
мъчно се влиза в пределите на смъртта. На границата са поставени 10 врати за минаване. Човек трябва да знае през коя врата да мине, т.е. по кой начин да слезе в пределите на смъртта. На умиращия се дава свобода на избор, сам да определи начина на заминаването си за онзи свят. Всеки се стреми да избере най-лекия начин на умиране. Първата врата представя най-лекия начин, а десетата – най-мъчния. Същото става и със здравия. Когато дойде до крайния предел на живота, здравият се намира на границата на възкресението, дето му се представят 10 врати, т.е. десет начина за възкресение. Той сам може да си избере един от десетте начини.
към беседата >>

56. Вечно веселие

Исав рече: „Ето, аз съм на умиране, защо ми е това първородство?
Един ден Яков си вареше леща. Исав дойде от полето, изнемощял и гладен, без никакъв лов. И рече Исав Якову: „Я ми дай малко от твоята леща, защото съм изнемощял"! И рече Яков: „Продай ми днес първородството си". Исав рече: „Ето, аз съм на умиране, защо ми е това първородство? " И рече Яков: „Закълни ми се днес! " И закле му се и продаде първородството си Якову. Яков, като сегашните адвокати, направи договор с брата си и му каза: „Подпиши се тук! " И той се подписа, като мислеше, че тази работа е на шега. От този ден Яков стана богат, щастлив човек, придоби сила.
към беседата >>

57. Основна идея

И на умиране да е, конят ще благодари за направената му услуга.
Представете си, че някой учител или професор отива на работа и вижда на пътя, че един кон е паднал на земята от голямата горещина. Какво трябва да направи този професор? – Да се спре пред коня и да му даде малко вода да пие. И на умиране да е, конят ще благодари за направената му услуга. В дадения момент той страда като човек. Ако професорът продължи пътя си, без да обърне внимание на коня, той е човек без идея. За свое оправдание, той ще каже, че бърза, че не е негова работа да се занимава с падналия кон. Никакви оправдания не го извиняват. Щом няма кой да помогне на коня, професорът е длъжен да се спре и да му даде поне малко вода.
към беседата >>

58. Роден от Бога

МС

Една царска дъщеря, благородна, добра мома, се разболяла зле и била почти на умиране.
Ще ви приведа още един разказ, без да споменавам имена на лицата, за които се говори в разказа. Ще ви предам разказа в проста форма, както децата разправят приказки. Една царска дъщеря, благородна, добра мома, се разболяла зле и била почти на умиране. Тя се обърнала към Бога с гореща молба да продължи живота й, да поживее още на Земята. Бог чул нейната молба и решил да продължи живота й с 20 години. За тази цел Той изпраща от небето един ангел с писмо, в което съобщава на царската дъщеря, че животът й се продължава с 20 години. Тя прочела писмото, зарадвала се и погледнала към Божия посланик. В този момент се влюбила в него.
към беседата >>

59. Дейност и почивка / Лѣность и прилежание

Ако е въпросъ да се плаща за нѣщо, лѣнивиятъ човѣкъ отлага; ако е за извършване на нѣкоя работа – отлага; ако е за молитва – отлага; ако е за учене – отлага; ако е за умиране – пакъ отлага. (втори вариант)
Всички противорѣчия, които сѫществуватъ въ свѣта, се дължатъ на лѣнивитѣ състояния на човѣка, които понѣкога обхващатъ душата му изцѣло и я възпиратъ въ нейнитѣ благородни стремежи. Всѣки човѣкъ, който пита, защо работитѣ ставатъ по единъ, а не по другъ начинъ, това показва, че той е лѣнивъ човѣкъ, който търси лесния пѫть. Една българска пословица казва: „Накарайте лѣнивия на работа, и той ще ви научи на умъ“. Всички лѣниви хора сѫ умни. Лѣностьта се отличава съ едно негативно качество – отлагане. Ако е въпросъ да се плаща за нѣщо, лѣнивиятъ човѣкъ отлага; ако е за извършване на нѣкоя работа – отлага; ако е за молитва – отлага; ако е за учене – отлага; ако е за умиране – пакъ отлага. На каквато работа и да накарате лѣнивия човѣкъ, той постоянно отлага, като казва: не може ли да се отложи за малко тази работа? Или: дайте ми малко врѣме да помисля. Лѣнивиятъ човѣкъ не бърза, той нѣма никакъвъ идеалъ. Въ него нѣма нѣщо опрѣдѣлено. Той се стреми къмъ вѫтрѣшно спокойствие и избѣгва тревогитѣ.
към втори вариант >>

Ако трябва да плаща нещо, ленивият отлага плащането за благоприятни времена; ако трябва да свърши някаква работа, отлага я; ако трябва да се моли, да учи, отлага; ако е дошъл часът на умиране, пак отлага.
Противоречията, които съществуват в човешкия живот, се дължат на леността, на ленивите състояния на човека, които понякога обхващат ума и сърцето му и препятстват на неговите благородни стремежи. Който търси лесния път, постоянно пита, защо работите стават по този, а не по друг начин. Такъв човек е ленив. Една българска поговорка казва: „Накарайте ленивия на работа, да ви научи на ум“ Значи, ленивите хора са умни. Леността се придружава с едно отрицателно качество – с отлагане. Ако трябва да плаща нещо, ленивият отлага плащането за благоприятни времена; ако трябва да свърши някаква работа, отлага я; ако трябва да се моли, да учи, отлага; ако е дошъл часът на умиране, пак отлага. На каквато работа и да го турите, все ще намери начин да я отложи, или ще поиска време да помисли, да приеме ли тази работа, или да се откаже от нея. Ленивият не бърза, той гледа през очите на вечността; той няма висок идеал, няма определени идеи. Понеже се стреми към вътрешно спокойствие, затова избягва тревогите. Ленивият се оглежда често в огледалото, страхува се да не се явят бръчки на лицето му; след това пипа кожата на ръцете си, да не са огрубели. Той обича да има мека кожа, главно меки ръце.
към беседата >>

60. Възможни неща / Всичко е възможно

Ще кажеш: „Мога да горя, без да изгарям." Не тургайте мисъл за умиране. (втори вариант)
Не въздействувайте на Божествените мисли. Кажи: „Мога да хвръкна! Криле ще ми изникнат. Мога да стана светия, като ангел! " Някой казва: „Мога да изгоря." При неправилно горение има изгаряне, а при правилното горение няма изгаряне. Ще кажеш: „Мога да горя, без да изгарям." Не тургайте мисъл за умиране. То е крива мисъл. Това е човешкото, което спъва вашето развитие.
към втори вариант >>

61. Верни положения

То е един вид умиране, понеже напуща дома. (втори вариант)
Има едни хора, които умират много радостно, пък има други, които умират мъчно. Аз ще ви приведа един пример. Той е следният. Представете си една млада, красива мома, която се жени за един красив княз. Тя е готова да напусне дома. То е един вид умиране, понеже напуща дома. Той я взима и накрай земята отива, готова е да жертва всичко. Но представете си, че тази дъщеря ще женят за един негър, грубиянин, такъв хилав. Тя трябва да се ожени. Какво ще бъде между първото и второто състояние?
към втори вариант >>

62. Стотникът

И когато става въпрос за умиране, има известна вероятност, кога човек може да умре. (втори вариант)
Дете, което се разболява при изпразване на месечината, никога няма да умре. Дете, което се разболява при преминаване на слънцето от девети септември към южното полушарие, никога няма да умре. Но и при тия условия майката със своята отрицателна мисъл може да умори детето си. Тя ще започне да вика лекари, да внушава и на себе си, и на детето си някои лоши мисли - че ще стане някакво усложнение - докато си създаде някакъв бръмбар в главата. Обаче има неща, които не са възможни. И когато става въпрос за умиране, има известна вероятност, кога човек може да умре. При сегашните условия има известни възможности и ние трябва да знаем тези възможности, когато ние идваме до такъв един възел, дето е смъртта. Всякога при опасни случаи има известни предупреждения, известни страдания и неволи, чрез които небето иска да ни запази от тези условия. И всички страдания, които идват, са все с цел да ни избавят от висящата смърт над нас, защото ние като мухи отиваме към огъня.
към втори вариант >>

63. Аз живея, и вие ще живеете / Понеже аз живея, и вие ще живеете

Думата „умиране" значи да те накарат насила да любиш живота. (втори вариант)
Думата „умиране" значи да те накарат насила да любиш живота. То е все едно да те накарат насила да ядеш. Това значи умирането. И който ден ядеш, ако кажеш, че ще умреш, ти ще се свържеш с това, което обичаш. За през целия си живот ти ще се свържеш с това, което обичаш. Тогава ти ще измениш стремежа си към Първия принцип и ще се свържеш с нещо ново, което няма да ти даде никакъв живот.
към втори вариант >>

64. Функции на човешкия организъм / Природните функции на човека

На умиране е, а пее.” А тя не знае, че това именно го спасява. (втори вариант)
Той имаше такива абсцеси, които се образуваха около врата му. Много малко хора се освобождават от тях, остана само една трета част да функционира от врата му. Имаше и диабет захарната болест. Жена му казва: “Какво да правя, Учителю, цяла нощ пее този човек. Болен човек да пее, какво е това? На умиране е, а пее.” А тя не знае, че това именно го спасява. Нека да пее цяла нощ.
към втори вариант >>

65. С благост и Истина

Ако е въпрос за умиране, предпочитам да умра, отколкото да се явя при Бога с един крак.
Станала някаква инфекция на крака му, заради което се обърнал към лекарите за помощ. Като го прегледали, те се произнесли, че трябва да отрежат крака му до коляното, за да предпазят от инфекция целия организъм. Селянинът бил смел, безстрашен човек и казал на един от лекарите: Господин докторе, аз не давам крака си. Ако Бог иска жертва от мене, цял се давам, но по никой начин не давам само единия си крак. – Тогава ти ще умреш. Ако е въпрос за умиране, предпочитам да умра, отколкото да се явя при Бога с един крак. След тези думи той взел патерицата си и напуснал болницата. Като се върнал в селото, той започнал да се лекува по начин, какъвто знаел, и след шест месеца бил съвършено здрав. Той се явил при лекарите, да им покаже, че е здрав и жив. Като видели, че се движи свободно и с двата крака, те останали учудени. Защо оздравял този селянин?
към беседата >>

66. Органична и неорганчна материя / Границата между органическата и неорганическата материя

Има хора, които, като ги погледнете, те са почти на изчезване, на умиране - те изгубват съзнанието си. (втори вариант)
Сега ние говорим за съзнанието. Има хора, които, като ги погледнете, те са почти на изчезване, на умиране - те изгубват съзнанието си. Това не е смърт. Човек може да мине от ангелския свят в друг някой, това е пробуждане на съзнанието. Някои от вас мислят, че ако имате всичките удобства, улеснения на земята, ще имате и по-голям живот. Лъжете се. Защото животът не седи нито в парите, които имате, нито в храната.
към втори вариант >>

67. Доброто оръжие

Щом оставиш доброто, това е умиране. (втори вариант)
Та казвам, ако вие в любовта не разберете Бога, вашата майка, дето ви е родила, дето излязло доброто; ако вие в мъдростта не разберете Бога, отдето излязла истината, тогава нямате основно разбиране. Някой казва, ще се роди човек и ще умре. Човек, който е роден в доброто, той никога не умира. Казват: „Не съгрешавай.“ Значи не оставяй доброто. Щом оставиш доброто, това е умиране. Не говоря за смъртта. Смъртта е една промяна. Хората имат смърт, но то е подобие. Има смърт, от която всички трябва да се пазите. Да изгубиш доброто в себе си, значи да си изложен на закона на смъртта, на промените.
към втори вариант >>

68. Светлина и знание / Знание и светлина

Замръзването не подразбира умиране.
Сега ние говорим за любовта, като основа на знанието. Щом имате знание, можете да проявите любовта си правилно. Знанието е светлина, слънце за вашия живот. - Какво ще стане с човека, ако слънцето престане да грее? - Ще замръзне. Замръзването не подразбира умиране. Замръзването е спиране действието на силите. Щом силите в човека престанат да действат, той трябва да чака дълго време, докато слънцето изгрее отново и го стопли. Топлината движи телата, светлината определя посоката им, а любовта ги подтиква.
към беседата >>

69. Претръпване и претъпяване

Изяждането на човека не е нищо друго, освен умиране.
Хлебарят меси и пече хляб, но знанието си не влага в него. Като ядете хляб, вие сами трябва да вадите от него това, което природата е вложила. Тогава ще разберете стиха, в който Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, той има живот в себе си.” Ако можете да влезете в съприкосновение с този хляб и да извадите от него това, което Бог е вложил, вие ще станете едно с него, и той – едно с вас. Един ден и вас ще опекат и изядат, както вие ядете хляба. Изяждането на човека не е нищо друго, освен умиране.
към беседата >>

70. Основна мисъл / Основната мисъл (Същественото в живота)

Когато яйцето се счупи, и пилето не излезе, имаме умиране. (втори вариант)
Ако вие поставите семето в почвата, там започва животът. Значи изменя се състоянието му. Ако това растение не може да започне живота както трябва, то умира,- изгнива. И щом едно растение прокара, значи умряло е. Когато от яйцето излезе пилето, имаме раждане. Когато яйцето се счупи, и пилето не излезе, имаме умиране.
към втори вариант >>

71. Божествена връзка

Ние не говорим за смърт, за умиране.
И тъй, ние сме за живота на безсмъртието, за изобилната светлина и за абсолютната свобода. В това седи връзката с Бога. Всяко друго учение ще ви отклони от правия път. Това е правилното разбиране на живота. Ние не говорим за смърт, за умиране. На онези, които са умирали веднъж, казвам: „Втори път да не умирате! “ На онези, които сега са умрели, казвам: „Вие трябва да оживеете! “ На живите казвам: „Вие не трябва да умирате, а живейте, за да дойдете до безсмъртието! “ Казвате: „Който се е родил веднъж, той все трябва да умре.“ – Трябва да умре само този, който се е родил и е сгрешил. И обратно: който е умрял и не греши, той трябва да се роди, отново да оживее.
към беседата >>

72. Съединителните нишки на живота

И казвам ви, аз наричам заминаването на Кузман – умиране от глад. (втори вариант)
Един човек зависи напълно от хората. Когато има голяма обич между бащата и майката, между братя и сестри, в такъв дом смъртта не влиза. А щом в един дом съществува известна дисхармония, непременно тогава почват да съхнат най-хубавите цветя. Защото онзи трън или бодил не заминават, но тия деликатните, нежните цветенца, те при неблагоприятни условия изсъхват. Та високопоставените хора, както беше организма на Кузман, той имаше едно тяло много деликатно; даваше повече, а възприемаше по-малко. И казвам ви, аз наричам заминаването на Кузман – умиране от глад. На физическото поле е тъй. В живота трябва да знаете, когато някой ви обича или когато се намирате в едно общество, дето всички мислят добро заради вас, вие се усещате свободни, душата ви се подига, вие искате да живеете и да направите нещо за тях. Но щом обществото или хората, с които живеете, не ви обичат, вие усещате едно стискане на сърдцето си и казвате:Да си замина. Имаш едно желание да си заминеш. Аз съм слушал някой път майката каже: Да останат да живеят тези малките, пък аз да си замина.
към втори вариант >>

73. Разумното слово / Гладът – доброто – разумното слово

Помятане и умиране са думи синоними. (втори вариант)
Сега разберете, утробата на майката е само един символ на онова, което е скрито в природата. Сега казваме: Раждането е един процес на освобождаване. Първо детето ще издаде един звук и сегашния живот, който сега живеете, вие трябва да се освободите още веднъж – не сте дородени още и всичката мъка е там, че човек трябва да се роди пак наново, още веднъж трябва да се роди, за да се освободи. И тогава някои, които не могат да се родят, умират, а в живота онези, които не могат да се родят, какво става? Помятат се. Помятане и умиране са думи синоними. Да умреш и да бъдеш пометнат, то е едно и също, значи процесът не е завършен, пак трябва да се повтори.
към втори вариант >>

74. Събиране и изваждане

Те са следните: раждане, възрастване, женене и умиране.
Това е реалната, т.е. мистичната страна на Любовта. Ще каже някой, че човек не трябва да се жени. Той не разбира реалната страна на женитбата. В женитбата има няколко последователни процеса, през които човек неизбежно минава. Те са следните: раждане, възрастване, женене и умиране. Който не иска да мине през тези процеси, той не разбира живота. Добре е човек да се роди, да се ожени и да умре, но навреме. Всеки процес, който не става навреме, води към разлагане.
към беседата >>

И тъй, всяка мисъл, чувство, желание и постъпка на човека трябва да минат през четирите процеса: раждане, възрастване, женене и умиране.
И тъй, всяка мисъл, чувство, желание и постъпка на човека трябва да минат през четирите процеса: раждане, възрастване, женене и умиране. Какво разбираме под думата „умиране“? Умирането, смъртта подразбират приготвяне за по-велика работа. Когато плодът узрее, той трябва да падне на земята и да умре, т.е. да започне нова работа, по-велика от тази, която до това време е вършил. Няма по-велико нещо от умирането, но когато става навреме.
към беседата >>

Какво разбираме под думата „умиране“?
И тъй, всяка мисъл, чувство, желание и постъпка на човека трябва да минат през четирите процеса: раждане, възрастване, женене и умиране. Какво разбираме под думата „умиране“? Умирането, смъртта подразбират приготвяне за по-велика работа. Когато плодът узрее, той трябва да падне на земята и да умре, т.е. да започне нова работа, по-велика от тази, която до това време е вършил. Няма по-велико нещо от умирането, но когато става навреме. Да умреш, това значи да свършиш училище.
към беседата >>

За да се справи с мъчението, със страданието, човек трябва разумно да използва процесите на раждане, възрастване, женене и умиране.
Човек е свързан, т.е. женен за своите мисли, чувства и постъпки. Има мисли, които цял живот измъчват човека и той не може да се освободи от тях, както някой мъж измъчва жена си, или жената – мъжа. Мъчи се човек, защото не знае как да постъпва. Когато човек се научи как да постъпва с хората, със себе си, мъченето го напуща. За да се справи с мъчението, със страданието, човек трябва разумно да използва процесите на раждане, възрастване, женене и умиране. Най-страшният процес за хората е умирането. Като дойдат до смъртта, те не искат да умират. – Защо? – Защото не я разбират. Ако живеят добре, те ще умират с радост.
към беседата >>

75. Скритите таланти / Физическа, духовна и умствена анализа. Окултният път и обикновените постижения.

Туй го е казал и Соломон преди хиляди години: Има време за раждане, има време за умиране. (втори вариант)
Аз сега вземам женитбата, тъй както природата е създала. Вземам женитбата като едно отношение на разумните души, които трябва да работят. Разбирам, двама приятели се съединяват да работят. Има отношение, ако те започнат тази работа точно навреме, тази работа може да прогресира; ако тази работа не започне навреме, тя не може да има никакъв успех, никакъв прогрес. Та казвам, за разумните неща в света си има време. Туй го е казал и Соломон преди хиляди години: Има време за раждане, има време за умиране.
към втори вариант >>

76. Пред всичкия народ

При болния, който е на умиране, който се моли.
Онзи, който проповядва истината, Тя произвежда радост дълбоко в душата му. Вие всички говорите истина, но истина е само онова, което носи безсмъртие, сила в организма. Всичко в света се дължи на истината. В даден случай, когато вие искате да изкажете вашата любов, спрете се, попитайте как да я изкажете. При кого? При болния, който е на умиране, който се моли. Изкажете своята любов при бедния, който се молил, за да престанат страданията му. Под молитва аз разбирам, когато дойдат най-дълбоките страдания, отчаяния и си кажеш: душа няма ли, която да разбира моите страдания! Молитвата към Бога - това е разговор. Бог, който живее в нас, казва: „Иди да помогнеш на онези, страдащите заради Мен." Ти казваш: „Господи, работа имам, не мога да си оставя работата." Господ пише в книгата: „Ти ще паднеш от коня."
към беседата >>

77. Според делата

Съществува в природата специфично умиране.
И въпреки този закон, който съществува, ти казваш: „Аз да поживея добре, че тогава да правят с мед каквото искат. Като умра, вече не ме интересува." Аз не зная каква философия има в израза „аз като умра, да правят с мен каквото искат." На тази философия отгоре седят тези, които така мислят. Видяхме, че като дойдохме в този свят, плащат се работите, нищо не можем да избегнем. Туй е, което индусите наричат закон на кармата. Закон за причина и следствие. Съществува в природата специфично умиране. За да си почине човек, той трябва да умре. Но за да се освободи от дълговете, той трябва да живее. Като заспиш, ти известно време ще спиш, няма да мислиш, че имаш да даваш. Същевременно си свободен. Но понеже този сън се определя, ти няма да спиш цяла вечност, ще спиш 10-20-56-100 години и ще те събудят.
към беседата >>

78. Вътрешното богатство

Това е все таки като онази млада мома, която мечтала на младини да има корона, огърлица, станала на 80 години на умиране и тогава ѝ донесли огърлица и короната. (втори вариант)
Лятно време е лесно, зимно време като ти дадат един плод, при 35 градуса студ как ще ядете. Мъчно ще ядете. Ще търсите топла стая. Това се наричат неблагоприятни условия на живота. И в природата се заражда един процес веднага в нея се понижава температурата, която природата дава, в тази температура вие... че при големите блага, които имате, няма да може да ги използувате. Това е все таки като онази млада мома, която мечтала на младини да има корона, огърлица, станала на 80 години на умиране и тогава ѝ донесли огърлица и короната. Тя казала: Да беше на млади години. Сега я погребват с огърлица и корона. Тя ги поглежда и като ги погледнала, знаете ли какво излязло из очите и две сълзи покапали. Но те защо не дойдоха навреме тази огърлица и корона. Понеже тя е държала дръжката на телефона и викала Иван Драганов.
към втори вариант >>

79. От смърт в живот

Не е въпрос за умиране.
Целта е животът, и то безсмъртният живот. Казвате: като умрем. Не е въпрос за умиране. На първия човек Бог му даде да учи закона на послушанието и търпението. Той учеше първо закона на послушанието, а после на търпението. Сега ние имаме два вида послушание, понеже двама души учители имаме. Бог казва: „Няма да ядете от това дърво на познанието на доброто и злото. Няма да ядете от това дърво дотогава, докато аз не ви позволя, аз да ви покажа как се яде от това дърво." Адам трябваше да слуша и да търпи едновременно, учеше послушанието и търпението.
към беседата >>

80. В последното време

Ти за умиране не говори.
Защото онзи, който не разбира има двойно страдание. Ако не разбираш, двойно по-голямо страдание имаш. За пример, някой пита: "Има ли Господ в света или няма"? Че ти запитай: "Аз съществувам ли в света или не съществувам"? Но ти трябва да разбереш идеята за Бога "Ама аз ще умра". Ти за умиране не говори. Като умреш, запитай човека, жив ли е или не. Защото всяко нещо трябва да се опита в говоренето. Ти като умреш, ще видиш, че е празно твоето съзнание. Туй състояние е както в съня. Човек в съня ходи, разхожда се по планини и долини.
към беседата >>

81. Запечатаната книга

То не е умиране.
Повече от 120 години не може да живеете. Няма нито един от вас, който може да живее до 100 години, а да не говорим за 120 години. След 120 години ще бъдете в друг свят. Тези 120 години ще дойдат сега. То е малък живот. То не е умиране. Всеки един ученик е в училището, той учи година, две, три, четири години. На съвременния учен човек му трябват най-малко 16 години, за да свърши образованието си. Да кажем, че след 120 години вие свършите този земен университет. След това ви назначават в друго едно училище да проповядвате. Ако не можете да издържите тезата, след 120 години пак ще се върнете на земята, за да кандидатствате в някоя болница на живите хора, да може да изучавате еликсира на живота, как да се съживяват и възкресяват хората.
към беседата >>

82. Носители на Новото

БС

Това умиране има обратно действие върху човешкото съзнание.
Ако кажете по адрес на някой ваш приятел нещо, в края на краищата започвате да съжалявате – защо съжалявате? Самата лоша мисъл има отрова в себе си; не само като я възприемаш, но и като я пращаш по нечий адрес, тази мисъл минава през теб. Онзи, който праща мисълта, си пакости, както пчелата, когато ужили някого, плаща с живота си. Всяка мисъл, която излезе от човека и причини някоя вреда, ще умре. Това умиране има обратно действие върху човешкото съзнание.
към беседата >>

Ще дойде един ден, когато няма да има умиране – когато дойде време, човек просто ще замине съзнателно за онзи свят.
Когато умрем, я ни заровят, я не – и да не ни заровят, все ни е едно, за погребение пари не оставяме. Ще кажете, че който умира, трябва да го погребат. Христос дава една притча: бедния Лазар никой не го погребва, турят го в една кола и му правят просто погребение; умира богатият и му правят тържествено погребение с музика и с кимвали. В другия свят турят богатия в пъкъла, а пък Лазар, когото замъкват с таргата в гроба, Ангелите занасят в лоното Авраамово... Смъртта и погребението са старият порядък на нещата. В новия порядък на нещата човек няма да умира. Ще дойде един ден, когато няма да има умиране – когато дойде време, човек просто ще замине съзнателно за онзи свят. Той ще тръгне, ще замине и никой няма да знае къде е отишъл, нищо повече. Сега всички знаят. Илия, когато замина за онзи свят, остави кожуха си, а Елисей го взе.
към беседата >>

83. Вечният порядък

Ако вие пишете на Господа една писмо, кажете: "Господи, аз съм готов да изпълня волята Ти, аз съм готов да живея за Теб." За умиране и въпрос да не става!
Ако така ме обичаш, добре, но ако искаш да умра за теб, тогава търси си друга." Ето един здрав ум. Не искам да умирам, аз съм готова да живея за теб, да ти слугувам, да те обичам; ако искаш аз да умра за теб, търси си друга. Вие често казвате, че искате да умрете. Не, като дойдете до това, не пишете такива работи. Често съм срещал християни, които казват, че са готови да умрат за Исуса Христа. Ако вие пишете на Господа една писмо, кажете: "Господи, аз съм готов да изпълня волята Ти, аз съм готов да живея за Теб." За умиране и въпрос да не става! Сега вие искате да ме убедите, че всички ще умрете. Апостол Павел казва: "Всички няма да умрете, но всички ще се измените." Няма да умрете! Аз искам коригиране в схващането ви за смъртта. Смъртта ще я схващате като промяна. Ако е за промяна, аз съм съгласен, готов съм на всяка промяна, но, както това момиче, не искам да умра.
към беседата >>

84. Доброто семе

Болен сте на умиране.
Казвам: има една реалност, върху която всички трябва да се спрете. Най-учената реалност аз я наричам. Казвам: вън от нашето верую, което сега имаме, всеки човек трябва да има едно верую, което да не зависи от сегашното му верую, нито от миналото му верую – едно верую, с което той е роден. Има едно такова верую в човека, то е едно чувство, може да го проверите. Болен сте на умиране. Лекарят е казал след 24 часа ще свършите. Викате един лекар, втори, трети, четвърти, пети, консулт правите. Всички казват: "Това казва науката, той ще умре." Но вътре в този човек едно чувство му казва: "Ти ще живееш! " И не се минават няколко дена, той претърпява една голяма криза и се спасява. Аз ще ви приведа един пример.
към беседата >>

85. Творители на Словото

Хубаво, ще умреш, но какво ще разрешиш със своето умиране?
Тя ще се облича по три пъти на ден с най-хубави дрехи, ще сяда да свири на пианото, от сутрин до вечер ще фантазира за някой свой възлюблен, ще се пудри, ще се белосва, ще ходи с хубави чепичета, ще премигва с очите си, ще гледа през прозорците. Ще ходи на бал, на концерт и най-после този я лъже, онзи я лъже, докато стане една стара бабуша и каже, че животът няма смисъл. Туй, което е вярно за един, е вярно и за другите. След туй ще каже, че е поостаряла и мисли, че е разрешила нещо. Като кажеш че си стар човек значи, че наближава да умреш. Хубаво, ще умреш, но какво ще разрешиш със своето умиране? И в самата смърт има задачи за разрешаване. Като кажеш "да умра", ти вземаш билет за онзи свят, но като идеш в онзи свят трябва да го опознаеш. Ти искаш да отидеш в Америка, но за да живееш там трябва да я опознаеш. Мнозина отиват в онзи свят, както един българин отишъл в Америка. Един учител, Цеко Грънчарски, не този нашият Цеко, ми разправяше своята опитност: "Не искам да работя, ще ида в Америка.
към беседата >>

86. Деца на Бога

При всяко умиране и раждане, нещо умира, а нещо живее.
Знаеш ли, какво е станало с твоя брат? Всеки трябва да умре приживе, и то няколко пъти, за да разбере, какво значи свобода. Смъртта подразбира два процеса едновременно: смърт за едно нещо, а живот за друго. Смъртта и животът са два процеса, които се извършват едновременно. Когато човек умира на земята, в другия свят се ражда. При всяко умиране и раждане, нещо умира, а нещо живее. Когато детето се ражда на земята, плацентата умира, а детето започва да живее. Докато е на земята, човек е бременен. Той се готви да се роди в другия свят. След колко години ще стане това, не е важно. Може след 10, 20 или 120 години.
към беседата >>

87. Прие го с радост

Тогава един мъдрец, който искал да помогне на осъдения, се помолил на Бога и дъщерята на царя се разболяла, и била на умиране.
Има една история, за някой си стар цар. Един от неговите учени, мъдреци, се провинил и царят го осъдил на вечен затвор. Ходил той, молил се, но царят казва: "Не, според законите на държавата, трябва да претърпиш наказанието. Така трябва да се упражниш, нищо повече." Всички се опитали да повлияят на царя, но той останал непреклонен. Той имал дъщеря, която обичал от сърце, единствена дъщеря. Тогава един мъдрец, който искал да помогне на осъдения, се помолил на Бога и дъщерята на царя се разболяла, и била на умиране. Викали всички лекари на царството да лекуват дъщерята, но те казват: "По никой начин не може да оздравее, тя е осъдена на смърт." Явява се тогава този мъдрец, който казва: "Аз ще я излекувам, ще й възвърна живота, само при едно условие – ако вие пуснете затворения на свобода" Царят казва: "Възможно е сега." Невъзможните неща в едно отношение стават възможни само при любовта, която може в дадения случай да се проява. Само при Божествената любов невъзможните неща стават възможни. Думата "любов" не означава някакво чувство, афект. Под думата "любов" аз разбирам безсмъртие, аз разбирам веселието на човека, което носи здравето на човешкия ум. Онзи човек, който има любовта, пред него цялата перспектива на живота е ясно определена, той не язди в тъмнина, той не разсъждава както разсъждават хората Ние може да кажем, че Хималаите са най-големите планини, но питам какво струват Хималаите пред Слънцето?
към беседата >>

88. Видяхме славата

Туй наричаме умиране. (втори вариант)
Самата форма ще се разруши, защото претърпява вътрешна еволюция. Следователно, хората сега умират, за да сменят формата. Трябва да умреш. Умирането е събличане на старите дрехи, които са нехигиенични за живота. Следователно някой път от невидимия свят дойдат насила и казват: „Изхвърли дрехата". Туй наричаме умиране. След като се съблечеш, хората ще тръгнат по туй, което е съблечено, ще го оплакват и ще направа цяла оратория. Къде е отишъл умрелият? При баща си е отишъл. Той, казвате, беше наш много добър брат. Че Господ хубавото иска при себе си, не му трябва дрипавото.
към втори вариант >>

" Туй наричаме умиране.
Самата форма ще се разруши, защото претърпява вътрешна еволюция. Следователно хората сега умират по единствената причина, да сменят формата. Трябва да умреш. Умирането е събличане от старите дрехи, които са нехигиенични за живота. Следователно някой път от невидимия свят дойдат насила и казват: "Хвърли дрехата! " Туй наричаме умиране. След като го съблекли, хората ще тръгнат по туй, което е съблечено, ще го оплакват и ще направят цяла оратория. Къде е отишъл умрелият? - При Баща си отишъл. "Той - казвате - беше наш много добър брат." Че Господ хубавото иска при Себе Си, не му трябва дрипавото. Казва: "Това дете съблечете го, да се не мъчи на земята." Той пъшка, пъшка.
към беседата >>

89. Новата работа

Най-после се събрали всичките братя в църквата и казват: „Не може да го търпим." Да го бият не искат, най-после казват: „Господи, ако е за Твоя слава, да бъде с нас, ако не, задигни го, да си върви." Не се минава и един месец и той се разболява, на умиране е. (втори вариант)
Тази душа седи много по-високо от 25 милиона ако разбирате закона. Сега вие, които ме слушате, казвате: „Хубаво е туй, но какво трябва да правим при сегашния ред на нещата ? " Ето какво трябва да направят сегашните хора. В една американска църква, богаташ искал да разсипе, да разстрои цялата църква, искал да стане неговата воля. Той каквото мисли, туй да стане. Най-после се събрали всичките братя в църквата и казват: „Не може да го търпим." Да го бият не искат, най-после казват: „Господи, ако е за Твоя слава, да бъде с нас, ако не, задигни го, да си върви." Не се минава и един месец и той се разболява, на умиране е. Вика тия братя да се помолят. „Как да се помолим за тебе, ти ни тормозиш. Да си вървиш! Ако обещаеш да дадеш всичкото си богатство и да живееш в любов, ще се молим да ти даде Господ живот, но ако не, да си вървиш." „Моля, братя, аз ще живея като вас, няма да ви измъчвам." Това трябва да направи всеки от вас. Казвам тъй: Господи, аз няма да взема парите на другите хора и да ги туря в джоба си.
към втори вариант >>

Най-после казват: "Господи, ако е за славата, да бъде с нас, ако не - задигни го, да си върви." Не се минава един месец и той се разболява на умиране.
За предпочитане е вие да имате пред себе си една душа, тази душа седи много по-високо от 25 милиона - ако разбирате закона. Сега вие, които ме слушате, казвате: "Хубаво е туй, но сегашния ред на нещата какво трябва да го правим? " Ето какво трябва да направят сегашните хора: в една американска църква един богаташ искал да разсипе църквата, да разстрои цялата църква, искал да стане неговата воля. Той каквото мисли, туй да стане. Най-после събират всичките братя в църквата и казват, не може да го търпят; да го бият, не искат. Най-после казват: "Господи, ако е за славата, да бъде с нас, ако не - задигни го, да си върви." Не се минава един месец и той се разболява на умиране. Вика тия братя да се помолят. - "Как да се помолим за тебе, ти ни тормозиш, да си вървиш. Ако обещаеш да дадеш всичкото си богатство и да живееш в любов, ще се молим да ти даде Господ живот, но ако не, да си вървиш." - "Моля, братя, аз ще живея като вас, няма да ви измъчвам." Това трябва да направи всеки от вас. Казвам тъй: Господи, аз няма да взема парите на другите хора и да ги туря в джоба си. Няма да се кача на власт, да говоря за свобода, а да затворят другите хора, пък аз да говоря за свобода.
към беседата >>

90. Любов без ревност

Ако жена му е на умиране, разболяла се, вляза като млад виден лекар, мъжът казва: „Вижте пулса". (втори вариант)
Ако аз съм на неговото място, как ще постъпя? Ако съм с неговото разбиране, ще постъпя, както той постъпва. И той има право. Тогава аз гледам онези неща, които изключват ревността. Ако жена му е красива, угледна, с едно пипване цял скандал може да стане. Ако жена му е на умиране, разболяла се, вляза като млад виден лекар, мъжът казва: „Вижте пулса". Защо той не ревнува жена си? Аз пипам пулса, хващам челото, турям си ръката на гърдите, нищо не казва. Другояче ако си туря ръката на гърдите, ако е здрава, ще направи въпрос. Когато е болна, като лекар бутна тук-там, не може да се яви в мене лоша мисъл. Казвам: „Здрава е, гърдите са здрави".
към втори вариант >>

При туй състояние той знае, той е уверен, че когато жена му е на умиране не може да влезе една извратена мисъл. (втори вариант)
Аз пипам пулса, хващам челото, турям си ръката на гърдите, нищо не казва. Другояче ако си туря ръката на гърдите, ако е здрава, ще направи въпрос. Когато е болна, като лекар бутна тук-там, не може да се яви в мене лоша мисъл. Казвам: „Здрава е, гърдите са здрави". Бутна по хълбока, казвам: „И тук е здрава". При туй състояние той знае, той е уверен, че когато жена му е на умиране не може да влезе една извратена мисъл. Той вярва, че всяко мое пипане носи живот. Казвам: Такава вяра трябва да имаме и когато нашите жени са здрави. Ние вярваме, когато са болни, а когато са здрави, не. В този случай болестта е едно здравословно състояние и здравето е едно болезнено състояние. Ако вярвам в Бога, но подозирам всички, това е едно патологично състояние.
към втори вариант >>

Дето има любов, има и оживяване; дето няма любов, има умиране. (втори вариант)
В Писанието се казва: „Онези, които чуят гласа Му, ще оживеят." Човек, който чуе гласа на Любовта, той ще оживее. Мога да приведа ред примери. Дето има любов, има и оживяване; дето няма любов, има умиране. Ако онзи, когото вие обичате, агонизира, но вие поставите ръката си върху него, той ще живее, той ще се върне, ще внесете живот в него. В едно общество хората така трябва да се обичат. Не само едно общество, но всички хора, ако се обичаха и ако помежду им нямаше злоба, биха живели един чист и щастлив живот.
към втори вариант >>

Ако неговата жена е на умиране, разболяла се, вляза като виден лекар, млад, мъжът казва: "Вижте пулса." Защо той не ревнува жена си?
Казвам: Ако аз съм на неговото място, как ще постъпя? Ако съм с неговото разбиране, ще постъпя, както той постъпва. И той има право. Тогава аз гледам онези неща, които изключват ревността. Ако жена му е красива, угледна, с едно пипване цял скандал може да стане. Ако неговата жена е на умиране, разболяла се, вляза като виден лекар, млад, мъжът казва: "Вижте пулса." Защо той не ревнува жена си? Аз пипам пулса, хващам челото, турям си ръката на гърдите - нищо не казва. Другояче ако си туря ръката на гърдите, когато е здрава, ще направи въпрос. Когато е болна, като лекар бутна тук-там, не може да се яви в мене лоша мисъл. Казвам: Здрава е, гърдите са здрави. Бутна по хълбока, казвам: И тук е здрава.
към беседата >>

При туй състояние той знае, той е уверен, че когато е на умиране жена му, не може да влезе една извратена мисъл, той вярва, че всяко мое пипане носи живот.
Аз пипам пулса, хващам челото, турям си ръката на гърдите - нищо не казва. Другояче ако си туря ръката на гърдите, когато е здрава, ще направи въпрос. Когато е болна, като лекар бутна тук-там, не може да се яви в мене лоша мисъл. Казвам: Здрава е, гърдите са здрави. Бутна по хълбока, казвам: И тук е здрава. При туй състояние той знае, той е уверен, че когато е на умиране жена му, не може да влезе една извратена мисъл, той вярва, че всяко мое пипане носи живот. Казвам: Такава вяра трябва да имаме, когато нашите жени са здрави. Ние вярваме, когато са болни; когато са здрави - не. В този случай болестта е едно здравословно състояние и здравето е едно болезнено състояние. Ако в моето верую аз като вярвам в Бога, подозирам всички, това е патологично състояние. Когато се обезверя в Бога, а вярвам във всички, тогава съм на правата страна.
към беседата >>

Дето има любов, има и оживяване; дето няма любов, има умиране.
Та казва Писанието: "Онези, които чуят гласа Му, ще оживеят." Човек, който чуе гласа на любовта, той ще оживее. Може да приведа ред примери. Дето има любов, има и оживяване; дето няма любов, има умиране. Всякога, ако на онзи, когото вие обичате, поставите ръката си, той ще оживее, той ще се върне, ще внесете живот в него. Казвам: В едно общество хората така трябва да се обичат. Не само едно общество, но всички хора ако се обичаха, ако между хората нямаше злоба, хората биха живели един чист и щастлив живот. Казвам: Мисълта, която трябва да остане във вас, коя е? Вие искате да служите на Бога. Хубаво.
към беседата >>

91. Любов към Бога / Обичай Бога

Ако вие, които сте били на умиране, при най-голямото страдание да дойде някой, приближи се при тебе, целуне те, и от този ден ти оздравееш, всичко ти мине. (втори вариант)
Да кажем, много пъти съм превеждал на вас. Ако вие, които сте били на умиране, при най-голямото страдание да дойде някой, приближи се при тебе, целуне те, и от този ден ти оздравееш, всичко ти мине. Тази целувка ще помниш през целия си живот. Тази целувка струва. Туй идейното в човешкия ум, което човек носи, то е Божественото. Понеже ние разменяме тази Божествена монета с нашите книжни, тя се обезценява.
към втори вариант >>

92. Новата мисъл / Обикновени и необикновени прояви на природата

Той седял три дена под крушата и ял круши, казал: „След три деня, никакво умиране не стана, ядох круши.“ Казват: „Предаде Богу дух.“ Да се предаде мисълта на Бога, трябва да се разбира думата „предаване“. (втори вариант)
Рекох сега, вие очаквате да умрете и да отидете на онзи свят. Това е голямо заблуждение. Аз [съм] ви дал примера: На Настрадин ходжа казали, че след 3 дни ще умре. Той седял три дена под крушата и ял круши, казал: „След три деня, никакво умиране не стана, ядох круши.“ Казват: „Предаде Богу дух.“ Да се предаде мисълта на Бога, трябва да се разбира думата „предаване“. Ако разбирате материално, то никакво предаване няма. Учителят преподава някой предмет. Всичката наука, която сегашните хора имат, то е хубаво, но не сме дошли до същественото положение, да каже човек една формула и да изчезнат бръчките, да стане млад. Болен си, да кажеш една формула и да оздравееш веднага. Аз бих желал, като дойдете, да се измените, да не могат да ви познаят кой сте.
към втори вариант >>

– Това не е никакво умиране.
Това е заблуждение. Те приличат на Настрадин Ходжа, на когото казали, че след три дена ще умре. Той напуснал дома си, излязъл на края на селото и седнал под една круша. Цели три дена той ял круши и очаквал смъртта си. После казал: Ядох круши и предадох Богу дух. – Това не е никакво умиране. На третия ден се върнал у дома си. Учителят предава урок на учениците си, а те учат. Човек трябва да дойде до същественото знание, да каже една дума, и всичко да стане така, както е казал. Да каже: Искам да стана млад! И в един момент да изчезнат бръчките от лицето му.
към беседата >>

93. Превръщане на числата

Казвате: Не може ли без умиране? (втори вариант)
Ти искаш никой да не умира. Трябва и никой да не се ражда. Природата иска да направи никой да не умира. Но каква е придобивката? Тогава и никой няма да се ражда. Казвате: Не може ли без умиране? Така веднъж попитали Паганини, не може ли да свири без струни. Казал, че може, но не се явил на концерта. Публика дошла да види това чудо, но сцената останала празна.
към втори вариант >>

Свят без страдание е свят без радости, свят без живот е свят без умиране.
Та аз казвам, съвременните хора искат един свят без превръщане, един свят без страдания. Свят без страдание е свят без радости, свят без живот е свят без умиране. Ти искаш никой да не умира. Трябва и никой да се не ражда. Природата може да направи никой да не умира, но каква е придобивката? Тогава и никой няма да се ражда. Казвате: „Не може ли без умиране?
към беседата >>

Казвате: „Не може ли без умиране?
Свят без страдание е свят без радости, свят без живот е свят без умиране. Ти искаш никой да не умира. Трябва и никой да се не ражда. Природата може да направи никой да не умира, но каква е придобивката? Тогава и никой няма да се ражда. Казвате: „Не може ли без умиране? “, тъй както веднъж попитали Паганини не може ли да свири без струни. Казва, че може, но той не се е явил на концерта. Всичката публика дошла да види туй чудо, но сцената била празна.
към беседата >>

94. Малката истина

Едно колело се върти: умиране, прераждане, умиране. (втори вариант)
Старият, като дойде и се подмлади, ще иска да се ожени, а като стане стар и иска да умре. Едно колело се върти: умиране, прераждане, умиране. Турците казват: „Края на това нещо какъв е? “ Краят е: младият да не се жени и старият да не умира. Когато хората дойдат до тази точка, ние ще бъдем вече в новата епоха на живота. Младите да не се женят и старите да не умират. Ако старите умират, непременно младите ще се женят.
към втори вариант >>

Едно колело в движение: раждане, умиране; пак раждане, пак умиране.
Младият остарява, защото не е разбрал смисъла на живота. Старият умира и пак се ражда, защото не е разбрал смисъла на живота. Като умира, старият ще се прероди и млад ще стане. Като млад, ще иска да се ожени. Щом остарее, ще иска да умре. Едно колело в движение: раждане, умиране; пак раждане, пак умиране. – Какъв е края на това нещо? – Краят е младият да не се жени, и старият да не умира. Когато дойде до това положение, човек влиза в епохата на новия живот. Докато старите умират, младите непременно ще се раждат; докато младите се женят, старите непременно ще умират.
към беседата >>

95. Чуваш ли

Един военачалник с всичките ордени, но на умиране, или едно дете, което сега се ражда и има велико бъдеще? (втори вариант)
Това е голямо заблуждение. Ако никой не мисли за вас, вие не бихте имали никакво съществуване. Щом живеете, вие не сте изолирани. Кое е привилегия, да бъдете един цар, който умира или да бъдете един овчар, млад, красив, който сега се ражда? Кое бихте искали да бъдете? Един военачалник с всичките ордени, но на умиране, или едно дете, което сега се ражда и има велико бъдеще? Бъдещето е на децата, които се раждат с идеята за Любовта. Бъдещето е за младите, които се раждат със своя кривак. Този момък е носител на вечната правда и не се съблазнява да краде овцете на другите; който не е отишъл да краде овцете, а се грижи за овцете, те го познават и по име ги зове. Като минат край него, всяка една той назовава по име. Че какво по-хубаво от това овчарят да познае своите овце?
към втори вариант >>

Кое бихте искали – един военачалник с всичките ордени, но на умиране или едно дете, което сега се ражда и има своето бъдеще?
Това е голяма лъжа. Това е голямо заблуждение. Ако никой не мисли заради вас, вие не бихте имали никакво съществувание. Веднъж живеете, вие не сте изолирани. Че каква е тази привилегия – да бъдете един цар, който умира, или да бъдете един овчар – млад, красив, който сега се ражда. Кое бихте искали – един военачалник с всичките ордени, но на умиране или едно дете, което сега се ражда и има своето бъдеще?
към беседата >>

96. Ти ли си / Свещен трепет

Нали сте виждали човек, които е на умиране, но кризата минава, идва нова фаза в живота му и той почва да се оправя, разбира се, че няма да умре, ще оздравее. (втори вариант)
Но този разумен свят, щом го съзнаем,той ще се проектира на земята. Всички хора на земята, на каквато и степен на развитие да са, те са под тяхното влияние. И растенията, и животните, и водата, и въздуха, светлината, топлината, над всички те са господари. Когато господарите дойдат на земята, тогава съвременните хора, които са като деца, ще израснат, положението им ще се подобри. Ще дойде един ден, когато светът ще се оправи и вие ще видите как ще се поправи. Нали сте виждали човек, които е на умиране, но кризата минава, идва нова фаза в живота му и той почва да се оправя, разбира се, че няма да умре, ще оздравее. От този момент започва едно повдигане. Ако го попитате, по кой начин е оздравял, той ще каже: не зная. Почувствал, че оздравява, но как, не знае. Казвам: Един ден у вас ще се зароди едно чувство, ще стане промяна у вас. Като дойде тази сила, ще почувствате в себе си едно голямо подобрение.
към втори вариант >>

Нали сте виждали едно състояние на човека – дойде до умиране, после дойде една фаза, претърпява голяма криза, после той съзнава, дойде една мисъл и казва: „Няма да умра, ще оздравея.“ От този момент започва едно повдигане, повдигане.
Но този разумния свят, щом го съзнаем, той ще се проектира на земята. Всичките хора на земята, на каквато степен да са, са под тяхното влияние. И растения, и животни, и водата, и въздухът, светлината, топлината, всички те са господари на положението. Когато господарите дойдат на земята, тогава съвременните хора, които са деца, ще се подобри положението им. Та един ден, когато се поправи светът, вие ще го видите как той ще се поправи. Нали сте виждали едно състояние на човека – дойде до умиране, после дойде една фаза, претърпява голяма криза, после той съзнава, дойде една мисъл и казва: „Няма да умра, ще оздравея.“ От този момент започва едно повдигане, повдигане. Ако го попитате по кой начин е оздравял, той ще каже: „Не зная.“ Почувствал, че той оздравява, но как е, не знае. Та казвам, ще дойде един ден, у вас едно чувство ще се зароди, че ще стане нещо у вас. Като дойде тази сила, ще почувстваш една голяма промяна, едно голямо подобрение.
към беседата >>

97. Яви им се

Става въпрос за умиране, за гниене на тялото. (втори вариант)
Казва се в Евангелието, че Христос завел учениците си на висока планина и им се явили Мойсей и Илия. Значи в света на разумните същества няма смърт. Смъртта съществува само там, където няма разумност. Човек може да бъде видим или невидим. Става въпрос за умиране, за гниене на тялото. Казва се в Писанието: Няма да оставя преподобния си да види изтление. Ти ще кажеш: Кой досега не е умрял? Всички могат да умрат, но всички няма да изгният. семето, което изгнива и изниква, не е умряло, в него животът продължава. Сега онези, които вярвате, приемете го според вашата вяра, а онези, които мислите скептично, приемете го според вашата мисъл и го нагласете според вашето разбиране.
към втори вариант >>

Ако в света стават някои страдания, ако един човек умира, това умиране не зависи от самата природа.
Та казвам, двама от другия свят – Илия и Мойсей, представят старата култура. Христос е един новатор, който носи новото, божественото в света, една божествена идея. Той иска да я приложи по най-добрия начин за благото на човечеството. Ако в света стават някои страдания, ако един човек умира, това умиране не зависи от самата природа. Природата няма интерес ние да умираме. Писанието казва – Господ не намира удоволствие в смъртта на грешника. Като умира някой грешник, той пак трябва да се роди. Човек трябва да се роди и трябва да умре. При сегашните условия така е.
към беседата >>

Става въпрос за умиране, за гниене на тялото.
Казва се там, че учениците са били заведени на висока планина и явил им се Мойсей, Илия. Значи в света на разумните хора няма смърт. Смъртта съществува само там, дето няма разумност. Човек може да бъде видим или невидим. Става въпрос за умиране, за гниене на тялото. Казва се в Писанието: „Няма да оставя преподобния си да види изтление.“ Ти ще кажеш: „Кой досега не е умрял? “ Всички могат да умрат, но всички няма да изгният. Семето, което изгнива и изниква, не е умряло, но онова семе, което не е изникнало, то животът в него продължава. Сега онези, които вярвате, приемете го според вашата вяра, а онези, които мислите, приемете го според вашата мисъл и го нагодете според вашето разбиране. Изследвайте нещата.
към беседата >>

98. Живият хляб

Ще бъде изключена онази патологична страна на живота: боледуване, страдание, умиране. (втори вариант)
Нарисуваната свещ и истинската свещ, това са две различни реалности. Онази на картината гори и другата гори, но горенето на онази, която е истинска, е съвсем друго. Сега изнасям онова, същественото, което е като встъпление на новата наука, която трябва да дойде. Аз ви говоря за един живот, в който няма да има остаряване, а само раждане и заминаване за другия свят. Ще бъде изключена онази патологична страна на живота: боледуване, страдание, умиране. Няма да има болници, клиники, лекари. Ще има майки, но не такива като сегашните. Децата няма да се увиват в пелени. Не мога всичко да ви кажа, защото ще се провали цялата беседа, за да ви обясня как ще се явят децата. Трябва да изучавате изкуствата.
към втори вариант >>

Аз ви говоря за един живот, дето няма да има остаряване, ще има раждане и заминаване за другия свят, но ще бъде изключена онази патологична страна на живота: боледуване, умиране, страдание.
Сега аз навеждам онова същественото, което е като встъпление за онази наука, която трябва да дойде. Аз ви говоря за един живот, дето няма да има остаряване, ще има раждане и заминаване за другия свят, но ще бъде изключена онази патологична страна на живота: боледуване, умиране, страдание. Няма да има болници, клиники, лекари. Ще има майки, но не такива както сегашните. Децата няма да се явяват в пелени. Как да ви разправя тогава. Аз трябва да си разваля цялата беседа, за да ви разправям как ще се явяват децата.
към беседата >>

99. Добро и човещина

Хората на новото учение трябва да имат това само- пожертване, то не е умиране. (втори вариант)
Близо е денят Господен. Казано е преди 2000 години: А сега е при вратата, хлопа, един час остава. Пак е доста време и тогава казвам: Поддържайте у вас онова чувство на мъжество. Някой път вие имате желание да бъдете самостоятелни. Поддържайте самостоятелността, поддържайте свободата на жертвата, бъдете готови за жертва. Хората на новото учение трябва да имат това само- пожертване, то не е умиране. Човек, който се пожертва, той вече живее в душите, в сърцата на хората. Има вечен живот и това е истинският живот. Христос казва: “Ако житното зърно не падне и не умре, то остава само. Ако падне и умре, то принася много плод.”
към втори вариант >>

Хората на новото учение трябва да имат туй самопожертваме, то не е умиране.
Хората на новото учение трябва да имат туй самопожертваме, то не е умиране. Човек, който се пожертва, той вече живее в душата на хората, в сърцата той вече има живот, и тогава е истинският живот. Христос казва: „Ако житното зърно не падне и не умре, то остава само. Ако падне и умре, то принася много плод.“
към беседата >>

100. Човешкият нос / За човешкия нос

Това влизане ние наричаме умиране. (втори вариант)
Вие даже не знаете пътя, по който сте дошли и от де сте дошли. Вашето съзнание още не е пробудено. Вие знаете, че сте влезли в утробата на майка си, но как ще излезете и какво ще правите след това – не знаете. Как си влязъл в утробата на майка си и как ще излезеш – не знаеш. Природата знае това. Това влизане ние наричаме умиране. Понякога ние казваме, че умираме. Ще умреш, но и ще излезеш.
към втори вариант >>

101. Мир на този дом

Аз нямам пет пари в джоба си, но се приближавам до един американски милионер или милиардер, който е на умиране и му казвам: Колко ще дадеш, аз искам да върна живота ти? (втори вариант)
Не е въпросът да вдигнем скандал между сиромаси и богати. Добрите хора трябва да бъдат богати, но не богати с пари. Има едно богатство в света, което още не е засегнато. Който разбира законите на безсмъртието, на живота, той е най-богатият човек. Мислите ли, че ако аз имам това изкуство в себе си, ще бъда сиромах? Аз нямам пет пари в джоба си, но се приближавам до един американски милионер или милиардер, който е на умиране и му казвам: Колко ще дадеш, аз искам да върна живота ти? - Сто хиляди лева. - А, така не може. - Тогава един милион. - И така не може. И най-после, когато дойде до половината си имане, тогава аз пристъпвам да го лекувам.
към втори вариант >>

Аз нямам пет пари в себе си, но се приближавам до един американски милионер или милиардер, който е на умиране и му казвам: „Колко ще дадеш, аз искам да върна живота ти?
Не е въпросът да повдигнем скандал между сиромаси и богати. Добрите хора всички трябва да бъдат богати, не богати с пари. Има едно богатство в света, което още не е засегнато. Който разбира законите на безсмъртието, на живота, той е най-богатият човек. Мислите ли, че ако аз имам това изкуство в себе си, че ще бъда сиромах? Аз нямам пет пари в себе си, но се приближавам до един американски милионер или милиардер, който е на умиране и му казвам: „Колко ще дадеш, аз искам да върна живота ти? “ „Сто хиляди лева.“ „А, така не може.“ „Тогава един милион.“ „И така не може.“ И най-после, когато дойде до половината си имане, тогава аз пристъпвам да го лекувам. Питам го: „Ти колко имаш събрани? “ „Един милиард долари.“ „Добре, тогава при половината от тях можем да говорим.“ И като получа тия пари, какво ще ги направя? Няма да постъпя като онзи американски наследник, който получил от чичо си 36 милиона долара и от прост говедар станал голям богаташ и тръгнал от град в град, от село в село – из цяла Америка да угощава бедните хора. Той им давал ядене и пиене, изпонапоил хората, но след шест месеца изхарчил всичките си пари и трябвало да се върне в родното си село да пасе пак говедата.
към беседата >>

102. Радостта

Аз съм присъствал при болен на умиране. (втори вариант)
Човек с мисълта си може да върши големи пакости. Аз съм чувал хора да казват: Мисля, че скоро ще се разболея. Не се минават три-четири седмици и се разболяват. Как така стана? Ще стане, разбира се. Аз съм присъствал при болен на умиране. Но той казва: Ще оздравея, няма да умра, по никой начин не отивам на онзи свят. След три седмици виждам този човек оздравял. Един лекар в търновската болница констатира, че кракът на един болен е заразен и трябва да се ампутира. Ако не се отреже крака, може да си замине. Той не иска, казва: Не може, мене Господ ме е създал с два крака, защо ще ми го режете?
към втори вариант >>

Аз съм присъствал при някой болен на умиране, казва: „Ще оздравея, не умирам, по никой начин не отивам на онзи свят.“ След три седмици го виждам този човек оздравял.
Откъдето иде, нататъка ще си замине. Човешката мисъл върши големи пакости. Аз съм виждал хора, седят и казват: „Мисля, че скоро ще се разболея.“ Не се минава три–четири седмици, и разболява се. Как така стана? Ще стане, разбира се. Аз съм присъствал при някой болен на умиране, казва: „Ще оздравея, не умирам, по никой начин не отивам на онзи свят.“ След три седмици го виждам този човек оздравял.
към беседата >>

103. Познаването на Истината

Когато човек вече е на умиране, даже и онези, които не го обичат, ще дойдат да го целуват, ще го прегръщат. (втори вариант)
След това слънцето ще се ожени за месечината, ще му се народят деца и то ще плаче като му боледуват децата. Вие считате болестите за нещастие, нали? Така е за този, който не разбира. Болестите са една от най-големите привилегии, които човек може да има на земята. Ще ви приведа един пример. Когато човек вече е на умиране, даже и онези, които не го обичат, ще дойдат да го целуват, ще го прегръщат. Щом оздравее, всички се отдръпват настрана. Но щом е болен, прижълтял, с хлътнали очи, всички казват: Горкият човек! Само тогава се проявява истинската любов. Истинска любов има онзи, който те хване за ръката, мило те погледне и има само едно желание - да ти остави своето благословение. Българите казват, че при големите страдания можем да удостоим близките си с нашата любов.
към втори вариант >>

Когато човек отслабва, вече е на умиране, даже и онези, които не го обичат, ще дойдат, ще го целунат, ще го прегърнат.
Аз да ви приведа пример. Когато човек отслабва, вече е на умиране, даже и онези, които не го обичат, ще дойдат, ще го целунат, ще го прегърнат. Щом стане здрав, веднага всички седят настрана. Но ако е болен, пожълтял, хлътнали му очите, всички казват: „Горкият човек! “ Но ти само тогава ще изпиташ истинската любов. Туй е истинската любов. Онзи, който те хване за ръката, той ще те погледне, няма да има никаква друга мисъл, той ще остави своето благословение.
към беседата >>

104. Живот вечен

Но се разболяло, било вече на умиране. (втори вариант)
Ще ви приведа един пример от американския живот. Едно дете се разочаровало от своята майка и избягало за 15 години. Но се разболяло, било вече на умиране. Лекарите казват: Пишете на майката да дойде. Майката дошла и поставила ръката си на главата му. То казало: Мамо! Питам: Това болно дете как е разбрало, че майка му е там? Като си поставила тя ръката на главата му, то оздравяло.
към втори вариант >>

То се разболяло и е вече на умиране.
Ще ви приведа един пример из американския живот. Едно дете се разочаровало от своята майка и забегнало за 16 години. То се разболяло и е вече на умиране. Лекарите казват: „Пишете на майката да дойде.“ Майката идва, поставя ръката си на главата. То казва: „Мамо! “ Питам, туй болното дете как знае, че майката е там? Тя като си поставила ръката, то оздравяло. Туй, което лекарите не можаха да направят, майката, като си положи ръката, детето оздравя.
към беседата >>

105. Слушайте разумното

Онези, които не разбират законите, ще кажат: „Еди кой си умрял.“ Има умиране, ако гази машина се разруши. (втори вариант)
Като дойде онзи машинист, тръгне машината. Значи тази машина, с която си служи този механик, тя е временна, тя не е негова собственост. Той, като се научи, свърши си работата, слезе от машината. Тялото, в което живее, то е временна машина. Един ден той трябва да напусне и като дойде до последната станция този механик трябва да си почине. Онези, които не разбират законите, ще кажат: „Еди кой си умрял.“ Има умиране, ако гази машина се разруши. Ако тази машина се сблъска, този механик, кой е или как се казват тия, които карат локомотивите? – Машинист. Думата машинист за вас е разбрана. На български какво значи машинист? На вас машинист ви е толкоз известна, колкото крава като кажеш.
към втори вариант >>

106. Не се сравнявай с нея

Ще кажете така: Аз ще почна да те обичам когато си на умиране, като осиромашееш и нямаш пет пари в кесията си. (втори вариант)
Той е богат. Няма какво да го обичате. Други хора чакат вашата обич. Той като започне да умира, тогава ще започнете да го обичате. Някой пита: Ти обичаш ли ме? Ще кажете така: Аз ще почна да те обичам когато си на умиране, като осиромашееш и нямаш пет пари в кесията си. Когато около тебе няма никой, тогава ще те обичам. Сега жена ти, дъщеря ти, синът ти те обичат. Няма какво да ме питаш, обичам ли те или не. Каква нужда имаш от моята любов? Твоят син изразява моята любов.
към втори вариант >>

Вие очаквате и най-после ставате като онзи стария човек, който е вече на умиране и мисли само за ядене. (втори вариант)
Вие остарявате и не знаете как да се подмладите, вие осиромашавате и не знаете как да забогатеете. Вие оглупявате и не знаете как да добиете знанието. Усещате нещо, което постоянно ви подронва. До известно време човек расте в сила и мощ. След 60, след 80 години какво очаквате вие? Вие очаквате и най-после ставате като онзи стария човек, който е вече на умиране и мисли само за ядене. Казвам: Днес десет яденета ще дадат. Аз не бих му дал нищо. Той е в края на живота. Ако аз бях на мястото на този стар човек, щях да остана гладен. Казвам: Ти трябва да постиш, досега си ял много, сега погладувай.
към втори вариант >>

107. Живот в общото съзнание

И най-после остареете и дойде време за умиране, и пак казваш: „Хайде за другия живот, като се преродя!
Но трябва един начин за работа. Христос какво казва: „Аз трябва да работя! “ Ти седиш, не казваш: „Трябва да работя! “ И таман ти дойде мисълта, да работиш нещо и казваш: „Чакай да се понаям.“ После пак ти дойде мисъл, но казваш: „Нека се пооблека и да си уредя малко работите.“ И всякога Божиите работи остават. И кога ще дойде времето да си уредите за децата, за жената? И най-после остареете и дойде време за умиране, и пак казваш: „Хайде за другия живот, като се преродя! “ Аз няма да ви кажа, втори път, вие като се преродите, няма да има тия условия. Сега, като сте се родили, използувайте сегашния си живот, защото бъдещият ваш живот ще зависи от това, което сега вършите. Това ще обуслови работата. Сега аз не искам да се внесе във вас такава мисъл.
към беседата >>

108. Ще се зарадва

Дето има раждане, има и умиране; дето няма раждане, няма и умиране.
Ако ви кажа на вас, както окултистите вярват, че и в духовния свят хората умират. И там има погребение, само че там ги погребват отвънка. Но и там хората умират. Единственото място, дето не умират, е в Божествения свят. Но там няма и раждане. Дето има раждане, има и умиране; дето няма раждане, няма и умиране. А единственото място, дето хората не се раждат и не умират, то е Божественият свят. Там са толкова, колкото са всякога. А понеже той е онзи вечният, безконечният, неизвестният свят, неразбраният свят и когато той се проектира в по-нисшите светове на материята, тогава всяко едно проявление ние ще го свържем с физическия свят. Че родил се той, един малък къс материя, която е слязла от диханието на Бога. Ще го наречем един човек, направен по образ и подобие на Бога.
към беседата >>

109. Човешките и Божествените порядки в живота

Представете си, че вие сте болен, на умиране и искате да знаете какво ще е вашето бъдеще.
Сега, мнозина от вас ви [се] интересуват да знаят своето бъдеще. Представете си, че вие сте болен, на умиране и искате да знаете какво ще е вашето бъдеще. Вие сте на умиране, няма какво да е вашето бъдеще. „Но какво ли ще стане с мене, ако не умра? “ – То е друг въпрос вече. Ако умираш, нищо няма да стане с тебе. Или казваш: „Ако съм учен човек, какво би могло да направя?
към беседата >>

Вие сте на умиране, няма какво да е вашето бъдеще.
Сега, мнозина от вас ви [се] интересуват да знаят своето бъдеще. Представете си, че вие сте болен, на умиране и искате да знаете какво ще е вашето бъдеще. Вие сте на умиране, няма какво да е вашето бъдеще. „Но какво ли ще стане с мене, ако не умра? “ – То е друг въпрос вече. Ако умираш, нищо няма да стане с тебе. Или казваш: „Ако съм учен човек, какво би могло да направя? “ – Ще направиш това, което другите учени правят.
към беседата >>

110. Красна като Луната и чиста като Слънцето

Ако пък е за умиране от глад, почти всички хора все от глад умират.
Не се плашете от глада, той е Божие благо. Когато някой казва: „Отде ще взема хляб? “, казвам: „Не се безпокойте, хлябът ще дойде.“ За гладния човек всякога има предвиден хляб. Когато човек се отчае и иска да умре, гладът непременно ще дойде. Аз не съм срещал случай, когато някой човек иска да живее и да умре от глад. Ако пък е за умиране от глад, почти всички хора все от глад умират. Това подразбира едно пресищане от живота. Хора, които са изгубили идеала си за живота, те всякога умират. Той постоянно казва: „Не ми се живее, не ми се живее“, докато най-после така стане, че това, което е казал, така се случва.
към беседата >>

111. Да живее душата ми

Та, в любовта има едно умиране.
Та, в любовта има едно умиране. Не мислете, че двама души като се съберат, обичат се. Един от вас трябва да умре. Ако двама души се обичат, единият трябва да умре. Ако умре и оживее, обичат се. Ако умре и не оживее, не са се обичали.
към беседата >>

112. Новото направление в живота

Тази сестра, която ще целуна, която ще запаля, тя ще бъде болна, на умиране, не е красива, жълтеничава, бледи устни, ръцете изстинали, не тъй червенички, топлички, ни най-малко.
Ако е тъмно, тази свещ ще ми послужи да мина пътя. Ако тази сестра е моята свещ, която трябва да запаля, целувам я, запалвам я, нека да ме подтиква, аз съм извършил едно добро. Това е Волята Божия – нищо повече! Ако тази сестра, денем запаля свещта да гори, аз съм извършил нещо неприлично. Да направя мисълта си по-ясна: като направя мисълта си по-ясна, тя ще стане по-тъмна във вашите умове. Тази сестра, която ще целуна, която ще запаля, тя ще бъде болна, на умиране, не е красива, жълтеничава, бледи устни, ръцете изстинали, не тъй червенички, топлички, ни най-малко. Целуна тази сестра, съвземе се, казва: „Благодаря на Бога! “ На тази, болната сестра, баща ѝ ще бъде радостен, майка ѝ казва: „Слава Богу, откак я целуна този брат, съвзе се! “ Ако този брат целуне здрава сестра и тя се разболее, какво ще кажете?
към беседата >>

113. Обичай Божественото

„И ето, дойде един человек на име Яир, началник на сборището, и се молеше на Исуса да оздрави дъщеря му, че е на умиране.
„И ето, дойде един человек на име Яир, началник на сборището, и се молеше на Исуса да оздрави дъщеря му, че е на умиране. „Не плачете, не е умряло момичето, а спи.“ За тези думи всички Му се присмиваха, защото виждаха, че момичето е умряло. „Момиче, стани.“ И повърна се духът му, и момичето стана в същия час и пожела да яде.“
към беседата >>

114. Приготовленията на сърцето

Един ден го хвана една болест на умиране.
Тогава ще ви приведа един пример за един американски проповедник, Ксен Джон, един от събудителните проповедници. Голям смешкар, такъв, какъвто рядко се среща. Цялата публика, като го слуша, се държи за корема – от единия край на събранието до другия всички все се смеят. Той разправя като методистки проповедник: „В една богата църква един упорит богаташ, с обикновено мнение, не дава. Нищо не му казвам. Един ден го хвана една болест на умиране. Викат ме да го изповядам. Отивам при него и казвам: „Защо ме викаш? “ – „Да ме изповядаш, да се помолиш на Бога да ми се върне здравето.“ – „Как? За тебе да се моля? Никога няма да го направя.
към беседата >>

115. Единственият свободен

Един от тия проповедници бил повикан от богат американец, който бил на умиране и му казал: „Я се помоли на Господа да оживея!
Някой ми каже: „Помоли се за мене на Господа! “ Защо аз трябва да се моля за хората на Господа? Има модерни проповедници, по английски ги наричат „rekovis“. Може да намерите в речника тази дума: проповедници, които отиват да събуждат хората. Един от тия проповедници бил повикан от богат американец, който бил на умиране и му казал: „Я се помоли на Господа да оживея! “ – „А, не се моля, не виждам да си направил никакво добро. Нито дума не обелвам пред Господа за тебе. Ти ще умреш, по-добре да те съдят, там като идеш.“ Той го гледа. – „Така е, ако можеш да дадеш половината от богатството си на Господа, да го пожертвуваш, тогава веднага ще се помоля за тебе. Без жертва нищо не правя.“ И вие казвате сега: „Да идем да се помолим за тази сестра!
към беседата >>

116. Да имат живот

Ако той е на умиране, ако той заболее, ако призове този Господ на Любовта, мъртвият може да стане.
Всеки един човек може да направи опит. Ако той е на умиране, ако той заболее, ако призове този Господ на Любовта, мъртвият може да стане. И умрял ако е, пак ще се върне.
към беседата >>

117. Носителят на Неговото Слово

Ако болният, който е на умиране, ако му проговори Господ, той най-малко ще се изправи на леглото си и ще се отърси от болестта и веднага ще стане.
„Мене ми каза някой, прошепна ми да не правя това.“ Но отпосле научаваш това. Въпросът е в дадения момент да го знаеш, още като ти прошепне Господ, отдалеч да разбираш, да знаеш, че туй е Неговият глас и да изпълниш Волята Му! В туй различие често хората се объркват. По какво се отличава говорът на Бога? Той се отличава по едно. Ако болният, който е на умиране, ако му проговори Господ, той най-малко ще се изправи на леглото си и ще се отърси от болестта и веднага ще стане. Ще стане една съвършена промяна у него. И не може да бъде другояче. Ако си беден, щом ти проговори Господ, беднотията ти ще отстъпи. Ако си в затвора, когато Господ ти проговори, оковите ти ще паднат. Така всичко ще стане, че ти ще се намериш вън от затвора.
към беседата >>

118. Неразрешените задачи

Някои казват: „Да умра, че да си почина.“ Не трябва да смесваме смъртта със страданията при умиране.
Когато човек желае да умре, какво придобива той от смъртта. Смъртта е едно благо, което хората желаят по-малко, отколкото живота. Живота, всички желаем, а смъртта малцина желаят. Можем да кажем, че смъртта е едно благо, в което жабата се скрива, едно место, дето човек се скрива. Смъртта, това са неблагоприятни условия, но все таки тя е една почивка. Някои казват: „Да умра, че да си почина.“ Не трябва да смесваме смъртта със страданията при умиране. Някои ги смесват. Има силен контраст между живота и смъртта. Те са два контраста.
към беседата >>

119. Умно дете

Само че, като кажем „този свят“, подразбирам хората в сегашната форма, а като говорим за онзи свят, разбирам формата на същества, такива разумни, такива възвишени, на които телата не представят умиране.
Та, казвам: По-добре бедно и умно дете, което може да възприема. Мнозина са идвали да ме питат какъв е онзи свят. Аз съм отговарял така: аз не правя разлика между този и онзи свят. За мене този и онзи свят са един свят. Само че, като кажем „този свят“, подразбирам хората в сегашната форма, а като говорим за онзи свят, разбирам формата на същества, такива разумни, такива възвишени, на които телата не представят умиране. И те живеят на тази Земя.
към беседата >>

120. Съшествие на Духа

Това е умиране.
Това е цял един живот, който минавате. Какво струва един ден? Един ден е равен на 120 години. Това, което преминавате в един ден, трябва да имате в миналото 120 години, за да имате същата опитност. Вечерта вие сте преминали 120 години, заминавате за другия свят. Спите. Това е умиране. На другия ден се събуждате, пак се раждате. Имате 120 години. 365 дни по 120 години какво правят? Сметнете ги, като се приберете по домовете си. Като живеете 10 години, всеки ден по 120 години, тогава колко години сте живели?
към беседата >>

121. С какво тяло?

– Никакво умиране не е това.
То е като едно забавление, като един филм. Аз не ви казвам да вярвате, но, както гледате някой филм, така гледайте и на това. Вие гледате на филма, че някой се изкачва на някаква висока планина и казвате, че човекът се измъчвал. – Никакво измъчване не е това. – Ама някой умирал. – Никакво умиране не е това. Това са само илюзии. За мене важи въпросът дали има някакво отношение между мене и това, което виждам. Казвам: Човешката раса съществува и живее едновременно във всичките планети, според думите на астрономите и астролозите. Някои казват, че Сатурн влияел върху хората на земята. Според мене, хората, които живеят на Сатурн, влияят върху хората на земята.
към беседата >>

122. Самоотричане

Какво подразбирате вие под думата "умиране"?
Вие казвате: "Като дойде Христос, ще ни освободи." Христос дойде преди две хиляди години, и освободи ли света? Ако дойде Христос днес, ще освободи ли света? Когато не може да разрешите известен въпрос, вие казвате: "Искам да умра." Отчаяният човек иска да умре. Болният, който не може да се излекува, иска да умре и така нататък. Какво подразбирате вие под думата "умиране"? Когато търговецът иска да умре, аз подразбирам, че иска да стане богат, нищо повече. Когато невежият иска да умре, аз подразбирам, че иска да стане учен. Когато младата мома иска да умре, аз подразбирам, че тя иска да се ожени. Когато младият момък иска да умре, той иска да стане свободен от родителите си. Когато ученикът иска да умре, той иска да излезе от училището навън.
към беседата >>

Радостта и скръбта, печалба и загуба, знание и невежество, раждане и умиране, навсякъде има 6.
Числото 6 е число на илюзиите, на забавленията. Слизане и качване, това е числото 6. Въртенето на земята е числото 6. Радостта и скръбта, печалба и загуба, знание и невежество, раждане и умиране, навсякъде има 6. И сега разрешават въпроса, кое е числото 666, за което се говори в Откровението. Това подразбира един човек, който не разбира. Ти, като си направил три капитални грешки, и не можеш да вземеш един урок от това, ти си в 666. В шест дена Господ създаде света и в седмия си почина, и човекът беше направен шестия ден. Човек е числото 6.
към беседата >>

123. Действието на музиката

И ти, като не разбираш Божиите пътища, казваш: „Ще си умра.” Какво значи умиране?
Например здрави сте, но дойде едно болезнено състояние, един умален интервал. Защото при болестта не може да се мърдаш. И ти, като не разбираш Божиите пътища, казваш: „Ще си умра.” Какво значи умиране? Вие мислите, че ще отидете на онзи свят и ще ви съдят, ще дадете отчет, какво сте правили на този свят. И казвате: „Дано Господ ми подари още живот, за да довърша музикалната пиеса.” Не си я написал още. Като отидеш на онзи свят, трябва да идеш с нещо, и ако не си довършил, то според закона на прераждането после пак наново ще те пращат на училище, с нови разноски и т.н.
към беседата >>

124. Обективни и субективни разсъждения

Знаете ли онзи, старият дядо, който е на умиране, на когото кръвта е изгубила жизнените сили, може да му се продължи животът, ако от млад момък му налеят 1/2 кило кръв.
Ще разтопиш нещо на огъня на любовта, ще бъдеш ковач. Най-гъстата материя, която не може да се разтопи при никакви други условия, при огъня на любовта ще се разтопи. Любовта е закон за освобождение. Вие трябва да търсите любовта като щастие. Любовта най-първо трябва да уреди онзи живот, от който сега имаме нужда. Знаете ли онзи, старият дядо, който е на умиране, на когото кръвта е изгубила жизнените сили, може да му се продължи животът, ако от млад момък му налеят 1/2 кило кръв. Значи само от любовта можем да вземем необходимата енергия, която може да продължи живота, а пък безлюбието скъсява живота. Ти трябва да любиш. Любовта е, която продължава живота. И любовта е, която скъсява живота, ако не знаеш как да постъпиш. Когато във вас се раждат добри и лоши чувства, аз не съм против тях.
към беседата >>

125. Новият опит

Ако вие под думата „умиране" подразбирате излизане от Божествения хамбар и влизане в Божествената нива, в такъв случай разбирам.
Под думата „планини" се разбират всякога големите мъчнотии, които съществуват в човешкия живот. Това са човешките планини, които трябва да се вдигат. Не онова, което Бог е създал, а онова, което вие сте създали в себе си, вие трябва да можете да го преместите. Вие казвате: „В тоя живот няма да можем да го преместим, но във втория живот като дойдем." Вие оставяте за втория живот да преместите тая планина. Ако вие под думата „умиране" подразбирате излизане от Божествения хамбар и влизане в Божествената нива, в такъв случай разбирам. Ако съзнавате, че умирате, страдате и ако съзнавате, че оживявате, то е вече Божественото - минаване от едно състояние в друго. Смъртта е следното. Допуснете един богат човек, че той има всички удобства, има добра къща, автомобили, книги, радио, звънци, слуги - всичко това, каквото му трябва, има. Всички тия хора работят за него и той мисли, че неговите работи са наредени. То е така, наредени са работите му.
към беседата >>

126. Недейте се грижи за живота си

Болният го е страх, когато е на умиране.
Като свие човека и той се уплаши, не знае какво да прави. Страхът е едно неразумно състояние. Като не разбира законите, човек се плаши. Какво има да се плаши? – Ученикът се плаши, когато не си знае уроците. Болният го е страх, когато е на умиране. Защо умира човек? – понеже е сгрешил някъде. Научил се е да мушка. Освен това понеже има още ред слабости, човек заболява и умира. При слабостите си, човек заболява от такива болести, от които умира.
към беседата >>

127. Съучастници в благата

„Време за раждане и време за умиране.“ Че какво лошо има, ако човек се (втори вариант)
Като си станал лош, накарал си времето да прави лоши работи, а като си станал добър, накарал си времето да прави добри работи. Следователно казваш, че времето е лошо или добро. Ти тургаш качества на времето, които са твои качества. „И срок за всяка работа под небето“ (1. стих). То е физическият свят. „Време за раждане и време за умиране.“ Че какво лошо има, ако човек се
към втори вариант >>

Умиране е това. (втори вариант)
ражда? Поставиш се слуга – раждаш се. Хубаво е. Уволни те господарят ти – отиваш при баща си. Умиране е това. Де е злото? Тогава раждане – отиваш да слугуваш, а умиране – освобождаваш се от слугуването. Сега де е лошото? Като добрия слуга ти отиваш да печелиш, а като умираш вече ти си спечелил, взел си, което си спечелил, напълниш си джеба, отиваш, връщаш се при баща си.
към втори вариант >>

Тогава раждане – отиваш да слугуваш, а умиране – освобождаваш се от слугуването. (втори вариант)
Поставиш се слуга – раждаш се. Хубаво е. Уволни те господарят ти – отиваш при баща си. Умиране е това. Де е злото? Тогава раждане – отиваш да слугуваш, а умиране – освобождаваш се от слугуването. Сега де е лошото? Като добрия слуга ти отиваш да печелиш, а като умираш вече ти си спечелил, взел си, което си спечелил, напълниш си джеба, отиваш, връщаш се при баща си.
към втори вариант >>

Е, хубаво казва: „Време за раждане и време за умиране, време за насаждане и време за изкореняване на насаденото“ (2. стих). (втори вариант)
Е, хубаво казва: „Време за раждане и време за умиране, време за насаждане и време за изкореняване на насаденото“ (2. стих). И насадиш лозето, и дава плод, и ако не дава плод, после ще го изкорениш. Защо го корениш? Защото плод не дава на земята. И сега даже, които изучават, казват: „Че не е ли много умен Соломон? “ Не.
към втори вариант >>

"Време за раждане и време за умиране".
"Време за раждане и време за умиране". (- 2 ст.). Има ли нещо лошо в умирането и в раждането? Раждането и смъртта са два процеса, които се извършват постоянно в живота. Човек става слуга - ражда се. След време господарят му го уволнява - умира.
към беседата >>

"Време е за раждане и време за умиране; време е за насаждане и време за изкореняване на насаденото".
"Време е за раждане и време за умиране; време е за насаждане и време за изкореняване на насаденото". (- 2 ст.). - Това са естествени физически закони. Човек сади лозе, за да има плод; ако лозето не дава плод, той го изкоренява. Соломон минава за мъдрец, но на физическия свят. Той научи много работи на физическия свят и казва, че повече от това знание, което е придобил, никой не може да придобие.
към беседата >>

128. Най-голямото изкуство

Да кажем, че вие в себе си сте в най-бурното време и сте дошъл до мисълта, че сте на умиране.
Да кажем, че вие в себе си сте в най-бурното време и сте дошъл до мисълта, че сте на умиране. Имате един вътрешен страх, как ще умирате, какво нещо е умирането. Вие губите своята връзка с Първичната Причина, изгубили сте връзката с любовта. И за какво сте се обезсърчили? Влюбили сте се в един човек, и понеже тоя човек не е отвърнал на вашата любов, вие сте прекъснали връзката си с Бога и сте се обезсърчили.
към беседата >>

129. Ако не ядете

Ето какво аз разбирам под думата смърт, умиране: Ако умреш, за да те забравят хората, това е умиране; ако умреш, за да те помнят хората, това е живот.
Сега не вадете криви заключения. Ето какво аз разбирам под думата смърт, умиране: Ако умреш, за да те забравят хората, това е умиране; ако умреш, за да те помнят хората, това е живот. Аз взимам нещата в положителния смисъл.
към беседата >>

130. Първата дума

Казвам: На еди кой си богат човек дъщеря му е на умиране, излекувай дъщеря му, ще се уредят работите ти.
Казва: "Нямам пари." Казвам: В тебе има една дарба – ти може да пееш, имаш отличен глас. И като дадеш един концерт, ще имаш два милиона. За половин час попей на тази публика, ще имаш нужното. Дойде някой при мене, казвам му: Ти имаш дарба математическа, може да лекуваш болести. Покажа му закона. Казвам: На еди кой си богат човек дъщеря му е на умиране, излекувай дъщеря му, ще се уредят работите ти. Това са пак заблуждения. Казва: "Да го имам." Вие имате всичко. Ако ума, който Бог ви е дал, ако сърцето, което Бог ви е дал, ако духа, който Бог ви е дал, ако при всичко това, което имате се считате бедни, вие сте нещастни. Аз не зная какво да мисля.
към беседата >>

131. Всичко чрез Него стана

Че тази красива банкерска дъщеря Бог не я създал за умиране.
И аз правя така. Като закъсам някога и не зная какво да правя, срещам един банкер, на когото 24 души лекари лекуват дъщеря му и се произнасят, че няма да оздравее. Тогава аз му казвам, че дъщеря му ще оздравее. Работи Божият Закон. Щом кажа така, работите ми се оправят и дъщерята на банкера оздравява. Че тази красива банкерска дъщеря Бог не я създал за умиране. Ако умират хората, умират главно от своите постъпки. Щом дъщеря ти е създадена в света да живее, тя трябва да живее, а не да умира. Вярвай в Бога и така ще бъде. Като оздравее дъщерята на богатия банкер, той още утре ще дойде при мене. Гледам след няколко деня иде банкерът при мене, носи цяла торба със злато.
към беседата >>

132. Изтълкувай ни тази притча!

Единият отива да вземе билет за влака, чичо му на умиране, последният влак трябва да вземе, за да стигне навреме, да го направят наследник.
Двама души спорят. Единият отива да вземе билет за влака, чичо му на умиране, последният влак трябва да вземе, за да стигне навреме, да го направят наследник. Някой на гарата му казва една обидна дума, той се скарва и пропуска влака. Защо трябваше да се разправя с такива работи се(га), когато отива да го направят наследник, като се върне, тогава да се разправя, нека върви по пътя си сега и да мисли за чичо си. Вие ще се спрете за една обидна дума, че сте нещастни, изгубите вашето наследство. Оставете вашите нещастия, вие сте кандидат за небето. Вие отивате за наследство, какво ще се спирате, че някой ви казал, че сте невежа или че сте простак.
към беседата >>

Ако си на умиране и обичаш, ще оживееш.
След нея се проявява Божията Мъдрост и Истина. Тия трите принципа работят. Ако във вас първият принцип не го познавате, той ще внесе подмладяване. Вие ще станете млади. След това ще внесе мисъл, че онзи, който обича, той не може да умре. Ако си на умиране и обичаш, ще оживееш. Човек, който има Любов, той не умира. Хората в света умират по единствената причина, че не работят. Ние имаме два полюса: единият полюс е в небето, другият полюс на земята. Докато има равновесие между действуващата сила на Любовта на полюса, който седи в небесните жители и в полюса на земните жители, ние се намираме в центъра, ние живеем в средата, ние живеем на земята. Ако започнат нишките да се късат, че този не те обича, онзи не те обича, онзи център на небето станал толкова силен, че те привлече и ти умреш.
към беседата >>

133. Кристализиране на човешката душа

В човешката любов има гниене, умиране, има смърт, има осиромашаване, всички тия недъзи, има грехове.
Тогава започни да разправяш на хората. Как ще те разбере човек? Абсолютната любов в какво седи? Какво нещо е абсолютната любов? Или човешката любов, или Божията Любов? В човешката любов има гниене, умиране, има смърт, има осиромашаване, всички тия недъзи, има грехове. В Божията Любов всички тия неща не се случват. Ако имаш Божията Любов, ти болен не може да бъдеш, сиромах не може да бъдеш, глупав не може да бъдеш, безсилен не може да бъдеш. Божията Любов включва всичко. Щом имаш Божията Любов, всичко имаш на разположение. Тогава в ума си дръж тази мисъл.
към беседата >>

134. Единият лев

Нека да има умиране, но да умрат всички ваши погрешки, да живеете без погрешки.
И в следващото поколение пак ще секвестира. Секвестър има! Казвате: "Утре ще платя." Секвестър е това – трябва да изплащаш! Вие си създавате и друго заблуждение: "Как ще ме погребват? " Не чакайте да умрете! Нека да има умиране, но да умрат всички ваши погрешки, да живеете без погрешки. За тях да умрете. Това е животът. Всички ония лоши мисли, които от памтивека са унаследени – всичко това като умре, да остане чистото и да живеем чист и свят живот.
към беседата >>

135. Кротките ще наследят земята. Движение, приложение и постижение

Ние свързваме това умиране с физическото умиране.
Има една смърт, през която човек може да мине още докато е на земята. В този смисъл, да умре човек, това значи да отстрани от себе си всички отрицателни качества. Това значи да се отрече човек от всички свои деди и прадеди, да се отрече и от себе си. Ако може да се отрече и да умре заради тях, той е умрял заради един стар живот. Понякога ние казваме, че човек може да умре. Ние свързваме това умиране с физическото умиране. Който умира, той пак ще се роди. В света между светлината и тъмнината има борба, между живота и смъртта има борба. Всякога, когато един човек умира, на негово място ще се роди друг. Съвременната статистика е намерила, че годишно умират повече от 30 милиона хора. Приблизително шест пъти повече от жителите на България.
към беседата >>

136. Трите връзки

Какво значи "умиране"!
Ако съм гладен, аз познавам глада, понеже го чувствам. Но представете си, че откак съм роден, не съм ял и търся хляб. Отде ще знам, какво е това удоволствие? Като ям, тогава ще придобия тази опитност. "Христос е умрял заради мене", казваш си ти. Какво значи "умиране"! В случая, ни най-малко не значи, да умреш, в обикновения смисъл. Христос със своята смърт показа, че ние за човешкото трябва да умрем, за да влезем в живота на Бога. Трябва да се освободим. Смъртта е освобождение от ограничителното състояние на Земята. И всеки човек, за да се освободи, трябва да умре.
към беседата >>

137. Ти кой си?

Всяко умиране трябва да има разумни резултати.
След 5–6 години този мъж ще я напусне и тя ще търси друг мъж. Или авторът ще постави и двамата герои в положение да умрат. И това били герои. Аз не съм против страданията, но идеята, която авторът прокарва, носи лоши последствия. Не е въпрос човек да умира. Всяко умиране трябва да има разумни резултати. Защо съвременните хора не могат да изправят своя живот? Защото животът, който сега живеят, е резултат на живота, който те са минали преди 5–6 хиляди години. Те сега носят последствията на своя минал живот. Най-малко те живеят живота, който са минали във времето на Христа. Каквото хората са мислили във времето на Христа, това живеят и днес.
към беседата >>

138. Огънят на любовта / Силният огън

“ Въпросът на е за умиране.
Обичат се. Щом единият остане, не се обичат. Не зная дали ще вярвате или не. Тъй си го казват хората. Някои ще кажат: „Заради него и аз да умра? “ Въпросът на е за умиране. Аз обяснявам принципа. Ако ти не можеш да идеш там, дето е Христос... Казва: „И то не е.“ Дотогава ти си дама. Ако не можеш да идеш там, дето е Христос, ти си дама с черни дрехи. Казваш: „Много страда Христос, горкият! “ И всичко туй, и след една година това престава.
към беседата >>

139. Дух и материя

Знанието е онова до последния час да се учите и на умиране да учите, защото и знанието трябва в другия свят, трябва повече знание.
Сега разбрахте, идеята е ясна. Не да говорите, ще учите. Всичко каквото можете да придобиете, не спирайте да казвате, че не ви трябва знанието. Знанието е онова до последния час да се учите и на умиране да учите, защото и знанието трябва в другия свят, трябва повече знание. Ако влезете в другия свят трябва да знаете законите. Там ще започнете да употребявате астралното тяло като малко дете. Като се освободите от вашето астрално тяло, трябва да разбирате законите на вашето умствено тяло. Така ще започнете. Като се освободите от умственото тяло ще започнете с причинното тяло.
към беседата >>

140. За да бъдете синове

Вие пак ще умрете, има едно умиране, една смърт, която обезсмисля живота, при която вие ставате индиферентни, не искате за никого да мислите, в която смърт вие се озлобявате и мислите, че всички хора са причина за вашето нещастие.
„За да бъдете синове“, казвате: Това, което сега ни говориш, вярно ли е? Аз пък ви казвам: Съзнанието, в което сега живеете, така ще си умрете, нищо повече. Сега, когато ние говорим, че трябва да се стремите, нямам предвид, че няма да умрете. Вие пак ще умрете, има едно умиране, една смърт, която обезсмисля живота, при която вие ставате индиферентни, не искате за никого да мислите, в която смърт вие се озлобявате и мислите, че всички хора са причина за вашето нещастие. Това е умиране, от което хората се страхуват. Но, за да се избавите от това положение, вие трябва да дойдете в свръхсъзнанието, да разберете, че в света има други сили, които работят за повдигането на човека. И тези сили трябва да се употребят, именно за това. Учените хора налучкват това нещо във физическия свят. Те казват, че в пространството, на 500 километра над земята се намира един грамаден океан от електрическа енергия.
към беседата >>

Това е умиране, от което хората се страхуват.
„За да бъдете синове“, казвате: Това, което сега ни говориш, вярно ли е? Аз пък ви казвам: Съзнанието, в което сега живеете, така ще си умрете, нищо повече. Сега, когато ние говорим, че трябва да се стремите, нямам предвид, че няма да умрете. Вие пак ще умрете, има едно умиране, една смърт, която обезсмисля живота, при която вие ставате индиферентни, не искате за никого да мислите, в която смърт вие се озлобявате и мислите, че всички хора са причина за вашето нещастие. Това е умиране, от което хората се страхуват. Но, за да се избавите от това положение, вие трябва да дойдете в свръхсъзнанието, да разберете, че в света има други сили, които работят за повдигането на човека. И тези сили трябва да се употребят, именно за това. Учените хора налучкват това нещо във физическия свят. Те казват, че в пространството, на 500 километра над земята се намира един грамаден океан от електрическа енергия. И ако може да се прекара една жица до небето, до тази височина целият свят ще може да се отоплява от това електричество.
към беседата >>

141. Тази заповед приех от Отца си

Десетте умирания едва ли ще се равняват на половина от едното умиране за грозната мома. Защо?
Аз бих желал да видя един момък да умира за една грозна мома, за една грешница. Такова е моето разбиране, не казвам, че то е и ваше разбиране. Ако има някаква грешка в разбирането, то се дължи на мене, не и на вас. Та когато някой казва, че е готов да умре за красивата мома, казвам: Да, за красивата мома всеки е готов и десет пъти да умре. Въпрос е дали ще се намери един, който поне един път да умре за грозната мома. Десетте умирания едва ли ще се равняват на половина от едното умиране за грозната мома. Защо? Защото, като умре за красивата, за праведната мома, ще му направят паметник за няколко милиона лева, а като умре за грозната, за бедната мома, едва ли ще му турят един кръст на гроба му. В първия случай този момък ще минава за благодетел, всички ще говорят за него, а във втория случай ще мине като един прост, глупав човек.
към беседата >>

142. Истинските приятели. Учението като непреривен процес. Новият метод / Новият метод

„В слава и безчестие, в хулене и захваляне; като прелъстници, а истинни; като непознати, а опознати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, а не умъртвявани; като оскърбени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо нямаме, а пък всичко владеем.“ (– 8, 9, 10 ст.). (втори вариант)
„В слава и безчестие, в хулене и захваляне; като прелъстници, а истинни; като непознати, а опознати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, а не умъртвявани; като оскърбени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо нямаме, а пък всичко владеем.“ (– 8, 9, 10 ст.). – И това са противоположни състояния, през които човек неизбежно минава.
към втори вариант >>

(9 ст.) „Като на умиране, а ето живеем; като наказвани, а не умъртвявани, (10 ст.) като оскърбени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо нямаме, а пък всичко владеем.“
Коринт.) „В биения, в запирания, в бъркотии, в трудове, в неспания, в неядения.“ И на всеки от вас все ще дойдат тия в живота. И после той турга положителните качества, с какво човек трябва да започне: (6 ст.) „С чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна, (7 ст.) със словото на Истината, със Сила Божия“; казва какви оръжия трябва да има, с какво трябва да борави човек: (7 ст.) „с оръжията на Правдата в дясната ръка и в лявата“. Те са имали работа с чистота – едно; с благоразумие – две; с дълготърпение – три; с благост – четири; с Духа Светаго – пет; с любов нелицемерна – шест; със Словото на Истината – седем; със Сила Божия – осем; с оръжия на Правдата в дясната ръка и в лявата – девет. Сега започва другите в низходяща степен: (8 ст.) „в слава и безчестие, в хулене и захваляне; като прелъстници, а истинни; като непознати, а опознати.“ Контрасти турга той. Състояния, които идат едно с друго. (9 ст.) „Като на умиране, а ето живеем; като наказвани, а не умъртвявани, (10 ст.) като оскърбени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо нямаме, а пък всичко владеем.“
към беседата >>

143. Възприемане на словото / Да се възприеме Словото

А събличането е умиране.
Та казвам: И вие постоянно трябва да си чистите дрехите. И ако не знаете да се чистите, ще има събличане. А събличането е умиране. Щом не знаеш как да се чистиш, ще умреш. А щом знаеш да се чистиш, няма да умреш. Та, по този начин, както сега разбирате, умиране ще има вече.
към беседата >>

Та, по този начин, както сега разбирате, умиране ще има вече.
Та казвам: И вие постоянно трябва да си чистите дрехите. И ако не знаете да се чистите, ще има събличане. А събличането е умиране. Щом не знаеш как да се чистиш, ще умреш. А щом знаеш да се чистиш, няма да умреш. Та, по този начин, както сега разбирате, умиране ще има вече.
към беседата >>

144. Качества на мисълта

– Умиране, значи отива си.
Гостилничарят дава кредит. – „Толкова нямам.“ – „Ще работиш да си платиш.“ Дойде той, работи, плаща и едва като изплати всичко, не може да живее на земята, умира. Значи, като изплати хубавия обед на земния живот, втори път не може да яде, той трябва да умре. Или другояче казано, ти влизаш в гостилницата, наядеш се хубаво и като платиш, колкото ти струва яденето, ти излизаш из света навън. Излизането вън от гостилницата, какво означава? – Умиране, значи отива си. Но сега, от вашето гледище, влиза една идея, вие се безпокоите, казвате: „Какъв е смисълът на живота? “ Тъй, както сега разбирате, животът няма никакъв смисъл. Защото много пъти вие може да изгубите онова, което вие разбирате. Може да изгубите съвършено, защото всички искате нещата да ви се изяснят, както вие разбирате, както майка ви учи, както баща ви, както слушате. Ако нещата не стават така, вас ви е странно.
към беседата >>

145. Запалена свещ

Защо човек трябва да мисли за умиране?
Например такива състояния има: когато си млад, имаш съвсем други идеи. Мислиш по-иначе. Щом като остарееш, прекъснат се краката ти, почнеш да мислиш за съвсем друго. Мислиш, кой ще те гледа. И най-после, кой ще те погребе. Защо човек трябва да мисли за умиране? За умиране човек трябва да мисли така: Да знаеш, че като умреш, като напуснеш този свят, какво място ще заемеш в другия свят, дето отиваш. Ходили ли сте вие в странство да излезете вън от България и да попаднете в един град като Ню Йорк или Лондон и да нямате нито един познат? Езикът не знаеш, никой не те познава. Ти в България може да си бил пръв. Аз имам един такъв пример.
към беседата >>

За умиране човек трябва да мисли така: Да знаеш, че като умреш, като напуснеш този свят, какво място ще заемеш в другия свят, дето отиваш.
Мислиш по-иначе. Щом като остарееш, прекъснат се краката ти, почнеш да мислиш за съвсем друго. Мислиш, кой ще те гледа. И най-после, кой ще те погребе. Защо човек трябва да мисли за умиране? За умиране човек трябва да мисли така: Да знаеш, че като умреш, като напуснеш този свят, какво място ще заемеш в другия свят, дето отиваш. Ходили ли сте вие в странство да излезете вън от България и да попаднете в един град като Ню Йорк или Лондон и да нямате нито един познат? Езикът не знаеш, никой не те познава. Ти в България може да си бил пръв. Аз имам един такъв пример. В Америка отива един млад български учител, който ходил по-рано във Франция и изучил френски.
към беседата >>

146. И видях ново небе и нова земя

Да, с умиране, със смърт въпросите не се разрешават.
Да, с умиране, със смърт въпросите не се разрешават. Смъртта разрешава съвсем други неща. За да се разрешат трудните въпроси, не е нужно да умрете. Само животът разрешава трудните въпроси. И трябва да се признае, че в „новото небе“ се подразбира новият живот, който иде органически в света и който трябва да възприемем. Първо ще се приеме като присаждане, а после – и по същество.
към беседата >>

147. Шестото чувство / Вярата и Любовта. Шестото чувство

Дадоха ми една стая, седях на изток, а той на умиране, вече се пренася. (втори вариант)
Да ви приведа и друг пример. Бях на гости веднъж, пак у него, и той се розболя в моето присъствие. Дадоха ми една стая, седях на изток, а той на умиране, вече се пренася. Дойде жена му и казва: Учителю, нашият Иван заминава. Да беше останал поне още 5, 6 години, да отгледа децата, че тогава да замине. Отивам в другата стая, гледам аз, той се пренесъл. Аз се вслушвам, той говори, казва: Господи, много грехове съм направил, ако ми повърнеш живота, аз ще живея, тъй както Ти искаш. Моля Ти се Господи!
към втори вариант >>

Заварих сериозно положение там: братът болен, на умиране.
Един ден бях на гости в дома на същия брат. Заварих сериозно положение там: братът болен, на умиране. Влязох в друга стая, седнах с лице към изток и размишлявам. След малко в стаята влезе другарката на брата и ми каза: „Учителю, той заминава. Дано Бог му помогне да живее още десетина години, да отгледа децата“. Влязох в стаята при болния. Виждам, че се е пренесъл нещо, но устата му шепнат молитва.
към беседата >>

148. Син и баща / Баща и син

Има едно умиране, през което човек трябва да мине: човек трябва да умре на Земята и като умре, да възкръсне.
Значи Любовта е вратата. Следователно, ако нямате Любов, във вас всичките условия на Живота са затворени и вие ще имате това, което животните преживяват, което рибите преживяват. Съвременните хора туй имат. Вие не може да имате живота на Небето. Вие казвате: „Като умрем, ще идем на Небето“. Има едно умиране, през което човек трябва да мине: човек трябва да умре на Земята и като умре, да възкръсне. Ако човек, когато го посеят в Земята, не може да изникне, то е изгубена работа.
към беседата >>

149. Съработници на Бога

Някои преливат на един болен човек, който е на умиране, здрава кръв от един здрав човек и човекът може да се съживи.
Искаш да бъдеш свободен от какви да са болести. Сегашните лекари съзнават, че непременно трябва да имате много чиста кръв, а пък за да имаш чиста кръв, трябва да имаш много чиста храна. Хубаво трябва да се храниш, с чиста храна. А тая чиста храна вземате само от чисти мисли и от чисти желания. Само тая чиста храна може да направи кръвта чиста. Някои преливат на един болен човек, който е на умиране, здрава кръв от един здрав човек и човекът може да се съживи. Сега има мъртви хора, които съживяват като им турят здрава, чиста кръв. Когато ние говорим за новите идеи, ние подразбираме нещо подобно. Тъй както съвременните лекари искат да внесат в умирающия чиста кръв, така и новите идеи трябва да се внесат вътре в човешкия ум, за да дойде това оживяване. Ако не дойде една нова идея в човека, то неговият живот не може да се продължи. Това е един закон.
към беседата >>

150. Прави и криви линии

Вие не знаете какво нещо е умиране.
Някой път те залае куче и ти веднага изгубваш спокойствието си, навеждаш се, вземаш камък и го нахвърляш отгоре му. Кое е най-доброто, което можеш да направиш в дадения случай? Извади парченце геврек, хвърли му и кажи: „Пожелавам да те освободят от това положение! “ А сега в теб идва едно гневно състояние, започваш да играеш ролята на вързано животно и казваш: „Не искам да живея, искам да умра! “ Как ще умреш, ти умирал ли си? Вие не знаете какво нещо е умиране. Ако си свързан с въже, прегризи го.
към беседата >>

151. На своето място и на своето време

Тъй щото, и в живота, и в смъртта, както и при раждане и умиране, човек трябва да дава добър пример.
Когато една овца влезе във водата, останалите овце от стадото тръгват след нея: една след друга се хвърлят във водата. Това, което е добро за едного, добро е и за другите. Това, което е добро за мене, добро е и за вас. Това, което е лошо за мене, лошо е и за вас. Ако ме последвате, сами ще проверите, добър пример ли съм дал, или лош. Тъй щото, и в живота, и в смъртта, както и при раждане и умиране, човек трябва да дава добър пример. Това не се отнася до вас. Аз говоря за себе си. Аз съм длъжен при всички случаи в живота си, като се раждам и като умирам, да давам добър пример. Не давам ли добър пример, моят живот е безпредметен. Това пожелавам и на вас: и като се раждате, и като умирате, да давате добър пример.
към беседата >>

Като говоря за смърт, за умиране, аз нямам предвид физическата смърт.
Като говоря за смърт, за умиране, аз нямам предвид физическата смърт. Не се страхувайте от смъртта, за която ви говоря. Аз говоря за смъртта на стария живот, на всичко човешко. Казано е в Писанието: „Бог не съизволява в смъртта на грешника.” Това значи: всяко нещо трябва да се постави на своето място, и всяка идея трябва да дойде на своето време. – Какво да правим със своето верую? – За веруюто си не мислете, нито уповавайте на него.
към беседата >>

152. Мъчение, труд, работа

Стига да няма някой отвън, който да го обезсърчава и да му говори: "Ти си на умиране, какво си се разпял!
Той се е обезсърчил и щом пипнеш пулса му, ще установиш, че е свършил. Но започне ли да пъшка, този човек ще оживее. Въобще онзи, който плаче, може да оживее. И болният, ако пее, може да оздравее. Ако по три пъти на ден пее, от каквато и болест да е болен, той ще оздравее. Стига да няма някой отвън, който да го обезсърчава и да му говори: "Ти си на умиране, какво си се разпял! "
към беседата >>

153. Всичко е създадено за добро

Ще се усъмните тъй както, ако дойде един красив момък при вашата дъщеря, ако вашата дъщеря е на умиране и лекарят каже: „Ако този момък целуне дъщеря ви, тя ще оздравее, понеже в този момък има тази магнетическа сила, ще ѝ я предаде“.
А ти като не разбираш, ще го хванеш и по законите ще го туриш в затвора, казваш: „Да се научиш, да не крадеш! “ То са старите ваши разбирания. Писанието казва, че Бог, Който ни вижда всичките погрешки, Той се радва. Някой път Господ се радва на нашите погрешки: „Потърси ме, казва, в ден скръбен на твоите погрешки, и Аз ще ти помогна, и ти ще Ме прославиш“. Сега ако ви приведа тази Истина, вие всички ще се усъмните. Ще се усъмните тъй както, ако дойде един красив момък при вашата дъщеря, ако вашата дъщеря е на умиране и лекарят каже: „Ако този момък целуне дъщеря ви, тя ще оздравее, понеже в този момък има тази магнетическа сила, ще ѝ я предаде“. Ти туй го схващаш. Туй няма да ви съблазни в нищо, но ако дъщеря ви е здрава и няма никаква болест, и ако някой я целуне, тогава виж. Защо сега в единия случай нещата са добре приети, а в другия не са? – Когато двама души са здрави, никога не може да се целуват. Един здрав човек може да целуне един болен, но двама (здрави) души, не могат да се целуват.
към беседата >>

154. Свободно даване

Какво значи умиране?
Какво значи умиране? – Умирането не е произволен процес. Има закони, които определят умирането. Да умре човек, това значи да му дадат от невидимия свят паспорт, заверен и подписан от държавата, в която е живял и от тази, в която заминава. Щом вземе паспорта в ръката си, той заминава и се готви да мине през ред митници. На всяка митница ще го прегледат и ще му вземат по нещо.
към беседата >>

155. И виделината свети

Какво разбирате вие под думата „умиране“?
Знаете ли какви надгробни речи са ми държали? По-хубави от тях не ми трябват. Ами като умре, кой ще го замести? Колко пъти съм умирал досега? То да е един път, но много пъти съм умирал. Какво разбирате вие под думата „умиране“? На умирането аз научих колайлъка. Сега вече не уча умирането, аз уча науката за живота, как трябва да се живее. В умирането няма никакво изкуство за мене, никаква наука. Сега аз търся законите, по които трябва да се живее. Животът уча сега, а не смъртта.
към беседата >>

156. Аз ще оздравея

Ако си на умиране и щом мислиш заради Него, смъртта ще те напусне.
Името, което имаме за Бога не е истинско, защото ще се опетни. Човек, за да произнесе името Божие, трябва да има чисто сърце и постъпки. Като произнесеш името, да го произнесеш с онази любов, вяра и надежда, че Бог да бъде нещо велико; свят, в който ще имаш един свещен трепет. Като дойде всичко да ти стане приятно. Като помислиш заради Него, веднага и беднотията, и смъртта, и като умираш да мислиш заради Него. Ако си на умиране и щом мислиш заради Него, смъртта ще те напусне. Смъртта щом чуе това име, ще избяга. Сиромашията, щом чуе това име, ще се оттегли. Страданието, щом чуе това име, ще се оттегли. Туй е името, в което всички неща стават. И смъртта благоговее пред Него.
към беседата >>

157. Закон за контролиране

Идете обаче при някой болен, който е на умиране и го бутни, той ще каже: „Не ме бутай, братко.“ Той не може да си подигне ръката.
Не, той е много умен. Всички хора страдат от много ум. Затова не се оплаквайте , че сте глупави, но кажете: „Господи, от много ум страдаме.“ Не че човек има много ум, но преизобилието, което е в него, не може да го канализира, вследствие на което не може да го впрегне на работа. Когато излишната енергия седи във вашия ум, тя става причина да направите нежелателни неща. Запример, ако боднеш един силен, здрав човек, той веднага ще те плесне с ръката си, че ще се търколиш на земята. Идете обаче при някой болен, който е на умиране и го бутни, той ще каже: „Не ме бутай, братко.“ Той не може да си подигне ръката. Питам: Кое е онова, което прави зло в света? Злото се дължи на онази енергия в човека, която не е турена на място, не е впрегната на работа. Различните науки показват как стават нещата в света. Физиологията, например, показва различните функции в човешкото тяло. Химията показва, от какви елементи е съставен светът.
към беседата >>

Какво означава думата „умиране“?
Умирането има двояко значение. Ти можеш да умреш в прав смисъл на думата, но може да се случи и друго нещо. Когато младата мома се разочарова в някой момък, тя иска да умре. Но умирането означава, че тя иска да се влюби в друг някой момък, да забрави мъките и тъгите си. Щом се влюби, тя ще забрави скръбта си. Какво означава думата „умиране“? „Умира“, това значи човек да отиде в света, да си поживее – в мира сего. В света са условията да живее човек. Всички неща стават все в мира. Та сега ние сме турили особено значение на думата „умиране“. Според вас да умре човек, това значи да изгуби всички условия.
към беседата >>

Та сега ние сме турили особено значение на думата „умиране“.
Щом се влюби, тя ще забрави скръбта си. Какво означава думата „умиране“? „Умира“, това значи човек да отиде в света, да си поживее – в мира сего. В света са условията да живее човек. Всички неща стават все в мира. Та сега ние сме турили особено значение на думата „умиране“. Според вас да умре човек, това значи да изгуби всички условия. Не, да умре човек, това значи да влезе в правия път. Който умира, той не може да прави никакви престъпления. Сега да оставим въпроса за умирането. Но вие трябва да контролирате вашите мисли.
към беседата >>

158. Ползата от краката

Думата „умиране“ значи, че той ще влезе в един свят на промени.
Като започнете да различавате, казвате: Понеже Адам стана като един от нас, да различава доброто от злото, да не би да хапне от дървото на живота, затова го изпъдиха навън. Да (не) направи друга погрешка. Тя по-мъчно ще се поправи. Сега в живота сте дошли да поправите вашата погрешка и вторият път като влезете в рая, да не престъпвате Божия закон. Имаме две противоположни идеи, най-първо Бог каза на Адама, че в който ден яде, ще умре. Думата „умиране“ значи, че той ще влезе в един свят на промени. И там ще бъде много трудно. И пак му казва Господ: В който ден ядеш от това дърво, ти ще слезеш долу, а пък като дойде змията, казва: В който ден ядеш от този плод ще се качиш горе. Кое е вярното от двете? – Виждаме, че първото е вярно. Ние слязохме долу.
към беседата >>

159. Живият хляб

Представете си, че вие лежите на смъртно легло, на умиране сте.
Дойдете ли до любовта, не я чоплете. Любовта е нещо мимолетно, няма какво да я опитвате. Любовта е един моментелен процес. Аз мога да направя един опит с кого и да е от вас. Само една дума на любовта е в състояние да разтопи вашите навици, които имате. Представете си, че вие лежите на смъртно легло, на умиране сте. Всички лекари са ви подписали смъртната присъда. При това положение къщата ви може да се продаде, децата ви да се разпръснат и вие се намирате пред един ужас. Аз идвам при вас и казвам думата „Любов“. Щом изговоря тази дума, вие оживявате, къщата ви веднага ще се върне, синовете ви ще се съберат, всичко ще се поправи. Ще кажете, че много казано.
към беседата >>

160. Няма нищо ново под слънцето

Не е въпрос до умиране, но смъртта трябва да ни намери с вяра и любов в Бога.
Запример, някой страда, защо да не възложи грижата си върху Бога и да чака? Той може да те опита, да те прекара през най-големи изпитания, както прекара онези тримата младежи през огнената пещ. Те казаха: Нас Бог може да ни избави, но и да не ни избави, ние пак няма да се поклоним на чуждите богове. По-добре да умрем като герои, а не като един страхливец, да те ударят в гърба. Че кой човек няма да умре? Не е въпрос до умиране, но смъртта трябва да ни намери с вяра и любов в Бога. Ако смъртта те хване за гушата и ти каже да се откажеш от Господа, по никой начин да не се отказваш. Аз обичам Бога и няма да се откажа от Него. Смъртта те души, а ти отиваш с вяра и любов при Господа, и Той те приема. Някои пък като ги души смъртта, те казват: Отказвам се от Бога, само ме остави жив. Там е изпитанието.
към беседата >>

161. Ще идеш и ще се възродиш

Като говорим да отидете при Господа, не говорим за умиране.
После някой от вас по няколко години не сте ходили при Господа. Той пита: Къде сте, а вие все си намирате работа. Казвате: „Ще идем“ и мислите след 60 години ще идете. В годината поне веднъж трябва да ходите и да се върнете. Не там да останете. Като говорим да отидете при Господа, не говорим за умиране. Защото има едно ходене, което не е умиране. Него аз наричам възраждане. Като идеш при Господа, ще се възродиш. Всяка година да стане едно възраждане. Пък ако всеки месец може да правиш е по-хубаво.
към беседата >>

Защото има едно ходене, което не е умиране.
Той пита: Къде сте, а вие все си намирате работа. Казвате: „Ще идем“ и мислите след 60 години ще идете. В годината поне веднъж трябва да ходите и да се върнете. Не там да останете. Като говорим да отидете при Господа, не говорим за умиране. Защото има едно ходене, което не е умиране. Него аз наричам възраждане. Като идеш при Господа, ще се възродиш. Всяка година да стане едно възраждане. Пък ако всеки месец може да правиш е по-хубаво. Ако и във всяка седмица правиш, още по-хубаво.
към беседата >>

162. Мозъчна и симпатична нервна системи

Какво умиране има?
Умира човек. Какво нещо е умира човек? „У“, турете запетая, МИРА. Човек, който умира, значи отива в широкия свят. Досега бил в малкия свят, сега отива в големия свят. Какво умиране има? От къщи излиза, отива в училището. В къщи имал едно братче, сега има сто братчета. Казва: „Умрял“. Едно дете като влезе в училището не е умряло. Казва: „Умрял този човек, започнал да гние“.
към беседата >>

163. Станете вие, които спите!

Кое е съзнателното умиране?
Защото ти не може да разбереш, защо умираш, докато не разбереш защо живееш. Като разбереш защо живееш, ще разбереш и защо умираш. Дотогава ще умираш несъзнателно, без да искаш. Пък може да умираш и съзнателно. В реда на нещата е съзнателно да умреш. Кое е съзнателното умиране? Само великите души умират съзнателно. Вземете Христос, той умря съзнателно, съзнава, че трябва да умре. Така е писано, че трябва да умре, за да помогне на хората. Написано е той да умре. Ако той не умре, не може да помогне.
към беседата >>

164. Възвиси ме Духът

Има едно умиране, което хората не знаят.
В едно може да вярвате, че пред вас седи едно бъдеще. Умирате, пак вярвайте, че ще се подобри положението. Човек и след като умре, пак ще живее. Има едно умиране, което хората не знаят. Има едно умиране, след като ти умреш само ти ще знаеш, че и другите да знаят. Кое е по-хубаво, да оживееш и всички да знаят или да оживееш, че никой да не знае. Само ти да знаеш. Кое е по-хубаво? Как оживя Христос?
към беседата >>

Има едно умиране, след като ти умреш само ти ще знаеш, че и другите да знаят.
В едно може да вярвате, че пред вас седи едно бъдеще. Умирате, пак вярвайте, че ще се подобри положението. Човек и след като умре, пак ще живее. Има едно умиране, което хората не знаят. Има едно умиране, след като ти умреш само ти ще знаеш, че и другите да знаят. Кое е по-хубаво, да оживееш и всички да знаят или да оживееш, че никой да не знае. Само ти да знаеш. Кое е по-хубаво? Как оживя Христос? Знаеха ли Го другите, че е оживял?
към беседата >>

165. Един момент

Да допуснем, че един човек, който страда от охтика, е на умиране.
В целувката може да придобиеш, но трябва да знаеш как да придобиеш. Закон има в природата. Всички неща са реални. Ако вземеш едно пясъчно зърно и го посееш, то ще бъде целувка, която нищо няма да допринесе. Но ако сееш царевично семенце или житено зрънце, или ябълчна семка, и ако знаеш къде да го засадиш, на каква дълбочина и ако след една или няколко години туй посаждане, тази целувка изникне. Да допуснем, че един човек, който страда от охтика, е на умиране. Ти отидеш и го целунеш и той оздравее. Една княжеска дъщеря умира, и като я целунеш здравето ѝ се възвърне, мислиш ли, че тя ще забрави тази целувка? Казвам: Целувките в света, това са носителки на Божиите благословения. Чрез целувките Божественото се изявява. Кой от вас не отива да целуне чешмата?
към беседата >>

166. Беззаветна благодарност

Да умреш в малкия свят, да отидеш в широкия свят, то е умиране.
Който отива нагоре, да кажем човек, който отива на небето; да кажем, че вие днес станете пътник – не насила да ви интернират със закон, но доброволно. Купите си билет и отивате на другия свят. Питам: Какво ще вземете от този свят да носите? Колко торби ще вземете? Когато някой човек умрял заминава да туриш „у“ – „Умира“, казва човек, който отива в широкия свят. Да умреш в малкия свят, да отидеш в широкия свят, то е умиране. Сега представете си, че рибата излиза из водата, престава да живее като риба, а живее като човек. Питам: Какво е изгубила рибата? Какво ще вземе рибата да носи в човешкия свят? Нищо няма да вземе. Нейните хриле са непотребни и нейните крилца, с които плувала, и те са непотребни, и люспите, които има, и те са непотребни.
към беседата >>

167. Музикална любов

Ако си болен, на умиране, на какво ще разчиташ?
Или в голяма опасност се намираш. На какво ще разчиташ? Болен си. На какво ще разчиташ? Ако си здрав, на какво ще разчиташ? Ако си болен, на умиране, на какво ще разчиташ? Във вас ще се роди една идея, като сте решили въпроса. Човек, ако правилно постави въпроса: На какво да разчита най-много? , той ще има успех. Ако си на умиране, на какво ще разчиташ най-много? Ако си здрав, добре, но ако не си добре, на какво ще разчиташ?
към беседата >>

Ако си на умиране, на какво ще разчиташ най-много?
Ако си здрав, на какво ще разчиташ? Ако си болен, на умиране, на какво ще разчиташ? Във вас ще се роди една идея, като сте решили въпроса. Човек, ако правилно постави въпроса: На какво да разчита най-много? , той ще има успех. Ако си на умиране, на какво ще разчиташ най-много? Ако си здрав, добре, но ако не си добре, на какво ще разчиташ? Как трябва да разчиташ? Мислете малко, не изведнъж да кажете. Аз още отсега виждам какво ще кажете. Точно определено нещо е.
към беседата >>

168. Доброта, разумност, любов

Това е умиране.
В дадения случай човек е едно цвете. Той има не само една краска. Човек е барометър със 7 краски. Можеш да познаеш, дали един човек ще живее или ще умре. Като казваме дали ще умре, разбираме, дали ще се премести един човек от едно место в друго место. Това е умиране. А пък ние считаме смъртта за друго нещо. Смъртта е преместване от едни условия в други условия. А пък под живот ние разбираме навлизане от един неорганизиран свят в един организиран. Следователно, в живота има страдания, понеже той се организира. Едно дете, което е влязло в училище, е неорганизирано.
към беседата >>

169. Три фази

Чрез умиране не се отива при Бога.
Взели и разхвърляли куфарите му. Казва: „Намерих се в чудо. Казвам: Българин съм, не ми хващат вяра. Отнася се като с евреи.“ Та и като умреш, ще ти кажат: „Ти си евреин.“ Щом отиваш в другия свят, казват: „Евреин си“, всичките куфари ще ги разчепкват. Казват хората: „Умря и отиде при Бога.“ Това не е философия на живота. Чрез умиране не се отива при Бога. При Бога се отива чрез любов, когато възлюбиш Бога чрез сърцето. Казвате: „Де да го видя? “ Чудни сте. Всеки ден виждате Господа, а казвате: „Де да го видя? “ Ако ти в светлината не може да видиш Бога, ако ти в плодните дървета не може да видиш Бога, ако ти в изворите не може да видиш Бога, ако ти в звездите не може да видиш Бога, ако във ветровете не може да видиш Бога, ако във всеки гениален човек, ако във всеки музикант, във всеки един художник не може да видиш Бога, тогава де ще го видиш?
към беседата >>

170. Основа на здравето

Този човек, на когото станах, че го посрещнах, едно време в далечното минало аз бях един свещеник, на умиране, гладен.
Не иска да приеме никого. Иде един одърпан човек, Буда става, посреща го, услужва му, нахранва го, говори му. Учениците казват: „Какво пристрастие! Този, толкоз хора върна, на този дриплю такова внимание“. Тогава Буда им обяснил. Този човек, на когото станах, че го посрещнах, едно време в далечното минало аз бях един свещеник, на умиране, гладен. Този човек беше гълъб и той пожертвува живота си за мене, за да продължа живота си аз, да изказвам молитви към Бога. Затова аз го посрещнах, заради голямата Любов на саможертва. Затова аз правя това. Пък онези, които ги изпратих, те ми направиха хиляди пакости, затова им казах: „Вървете си, вървете си“. Казвам: Не може да обичате всичките хора еднакво, понеже те нямат право.
към беседата >>

171. Всичко е за добро

Това умиране не е естествено положение.
Един ден хората няма да умират. Това умиране не е естествено положение. Хората, както сега умират, няма да умират. Един ден човек само ще се изгуби. Как ще си го обясните положението. С двама ученици се разправя Христос, нали знаете? И след туй, като благослови хляба, Той изчезна безследно.
към беседата >>

172. Нито в Израиля

Аз взимам думата „умиране“ в друг смисъл, не както вие я разбирате.
Като тръгне на едного, на всички останали тръгва. Някой път вие казвате, че работите ви не вървят добре, че сте сами, вследствие на което се обезсърчавате. Не вярвайте, че сте сами. Никой не живее за себе си. Никой не умира за себе си. Аз взимам думата „умиране“ в друг смисъл, не както вие я разбирате. Като мрете, вие ще отидете в друг свят. Умирането подразбира излизане от физическия свят и отиване в друг свят. Като умре, човек отива в духовния свят, там живее. Едно време хората живееха във водата, като риби, отдето излязоха във физическия свят да живеят като хора. Ако бяха останали във водата, в гъстата материя, какво щяха да постигнат?
към беседата >>

173. Закон на вярата

Под думата „умиране“, аз разбирам злото да умре, а доброто да остане да живее.
Когато това благо иде, то е благо за всички. Питам: Ако съвременните хора разбираха това и посветеха живота си в служене на любовта, знаете ли какво щеше да бъде положението на съвременното човечество? Ако искате, вие можете да приложите това учение в един ден. Ако всички майки и бащи решат да служат на Бога по този начин, в домовете им ще дойде нова светлина. Днес всички очакват да умрат, та тогава светът да се оправи. Под думата „умиране“, аз разбирам злото да умре, а доброто да остане да живее. С други думи казано: злото да остарее, а доброто да се подмлади. Когато говорим за познаване на дървото на доброто и на злото, Бог казал на Адама да яде само от това дърво, което може да го подмлади, но не и от това, което може преждевременно да го състари. Адам не разбра, какво означават тия думи. Това е едно елементарно разбиране. Аз мога да ви дам и друго разбиране, но вие не можете да го понесете.
към беседата >>

174. Иди си с миром

Следователно, ако след като си отишъл при болния, който е на умиране и се окаже, че си забравил лекарството и твоята работа е спукана.
Ако имахте азбучника, адресника, вашите работи лесно щяха да се наредят. Ако на българинът говориш на български език, той ще те разбере. Ако отидеш при един умиращ и му кажеш, че имаш едно лекарство, от което само няколко капки са в състояние да върнат живота му, той ще те разбере и ще отвори очите си на четири. Ако Можеш да направиш това с един богат болен и твоите работи ще се оправят. Ако си забравил да говориш български, твоята работа е спукана. Следователно, ако след като си отишъл при болния, който е на умиране и се окаже, че си забравил лекарството и твоята работа е спукана. Какво представя това лекарство? Това лекарство не е нищо друго, освен елементите на човешкото щастие. Те се крият в неговите ръце. Следователно, човек трябва да пази тия елементи. Всичкото съдържание, което Бог е вложил, се крие в твоето сърце.
към беседата >>

175. Големият брат

Това не означава умиране.
Като знаете това, бъдете готови тази година да ви стопят и отново да ви излеят. Това ще стане с мнозина, но не с всички. Нищо страшно няма в стопяването и изливането на новите форми. Това не означава умиране. Има нещо страшно в света, но то не е в умирането. Страшно е, когато човек влезе в противоречие със себе си. Има едно противоречие в света, което произлиза от яденето в широк смисъл на думата. Казано е, че Бог създаде света в шест деня, а в седмия си почина. За всички дни Той се произнесе, че това, което създаде, е добро.
към беседата >>

176. Да види царството Божие

И ако той умира за да не възкръсне и това умиране не е на място.
Бог иска да освободи хората от заблужденията на тия лъжливи богове. Мнозина мислят, че чрез сила всичко става, но за да стане всичко, човек трябва да бъде разумен. Разумност се иска днес от хората. Ако раждате един човек, за да умре, това раждане не е на място. Ти не си родил този човек, както трябва. И ако той умира за да не възкръсне и това умиране не е на място. Ако някой умъртвява един човек, за да не живее повече, той не го е умъртвил, както трябва. Като умъртвиш един човек, ти трябва да му дадеш възможност да живее. Като родиш един човек, ти трябва да му дадеш възможност, да победи. Значи, две раждания има в света. Онзи, който се ражда трябва да бъде в състояние, да надвива смъртта.
към беседата >>

177. Аз дойдох в света

Но представете си, че жената на някой мъж се разболее до умиране.
Този човек не разбира Божите пътища. Той не знае, че Бог не умира. Той е същество, което не струва [хас] на Бога. Жената не обича други жени да харесват мъжа ѝ. И мъжът същото. Но представете си, че жената на някой мъж се разболее до умиране. Няма ли да бъде съгласен този мъж да извика един лекар, който може да помогне на жена му? Той ще бъде доволен, че този лекар пипнал пулса на жена му, подържал ръката ѝ, преслушал сърцето ѝ. Той е доволен, защото след това здравето на жена му ще се възстанови. Има ли някакво престъпление в това? Никакво престъпление няма.
към беседата >>

Аз не искам да ви виждам стари, да се готвите за умиране.
Турете ума си, сърцето си и волята си в жертва за служене на Бога и ще видите тогава, какви ще бъдат отношенията и на Бога към вас. „Аз дойдох виделина в света, за да не остане в тъмнина всеки, който вярва в мен. Аз дойдох в света, за да утеша всеки, който скърби. Аз дойдох в света, за да утеша онези, които до сега не са почувствали Божията любов или любовта на своите ближни.“ Бог е дошъл в света да отвори сърцата на всички хора, за да може Неговото благо да потече през всички сърца. Сега желая на всички ви да се подмладите. Аз не искам да ви виждам стари, да се готвите за умиране. Аз искам всички да се подмладите, да станете на 33 години, всички да бъдете бодри, свежи и да кажете: „Господ с нас и ние с Него.“ Сега искам като войници да отидете в света, да се борите, да победите и Божието благословение да бъде върху всички вас. На всички в света пожелавам това. То е новото, което сега иде в света.
към беседата >>

178. Елате да разсъждаваме

Валяло го дъжд и е почти на умиране.
Минава той през едно място, подухнал малко вятър и той се простудил. Ходил на екскурзия и нямал дебели дрехи. Излязъл така необлечен и мислил, че на планината е топло, както и на полето. Но там се променило течението на въздуха, валял дъжд, температурата спаднала и се простудил. И казват: Ходил е на екскурзия и голямо нещастие го е сполетяло. Валяло го дъжд и е почти на умиране. Казвам сега: Защо се измени времето? Защо дойде този дъжд, защо го измокри и защо се той простуди? Да не се спирам върху този въпрос. Ние намираме, че всичката вина е в него, че той не си е взел дебела дреха и обущата му не били такива, каквито трябва. Рядко се случва това.
към беседата >>

179. Съобразителност и разумност

И ако дойде един ден до умиране, да се разболеете, ще има сума гърчене и страх, ще казвате: „Спасете ме, избавете ме, аз не искам!
И това отиване за другия свят трябва да стане по един разумен начин. И ако няма този разумен начин, ако не го вземе в съображение, тоя ще се намери в една голяма трудност.Сега колцина сте правили опит да излезете от тялото си. Вие говорите за онзи свят. Колко души от вас имате опитност да излезете от тялото си съзнателно, да се разходите и пак да се върнете. Колко души от вас? И ако дойде един ден до умиране, да се разболеете, ще има сума гърчене и страх, ще казвате: „Спасете ме, избавете ме, аз не искам! “ И ще плачете. Пък то няма защо да плаче човек. Вие казвате: „Като отидем на онзи свят! “ – Вие, като отидете на онзи свят, ще приличате на риба, която като хванат в мрежата, какво става с нея? Рибата, която се изважда, къде се занася?
към беседата >>

Но има едно друго умиране, та след като умреш, няма да умираш втори път.
Та казвам, физическите работи, които имате, всички незгоди, които имате, трябва да знаете, че това е приготвено за новия живот. Не след като умрете – пак се прераждате, после пак умирате, втори път, трети път и прочие. Но има едно друго умиране, та след като умреш, няма да умираш втори път. Христос не може да умре втори път. Веднъж ще умреш! А пък по този начин, както умирате, може да умирате много пъти. А пък ако умирате по начин, по който Христос умря, ще умрете само веднъж. Втори път не може да умрете.
към беседата >>

180. Двете благодарности

Обаче един ден тя се простудила, ляга болна и е на умиране.
Той е действителен пример. Някой си обичал някого, но толкоз бил внимателен! Един млад брат обичал една млада сестра. Той никога не давал вид, че я обича. Като брат се държи, без никакви целувки. Обаче един ден тя се простудила, ляга болна и е на умиране. Веднъж тя заспала, и той дошъл до нея и я целунал по лицето. Допрял си е устата до нея, погледнал я и си заминал. Тя не знаела, че той я е целунал. Тя, като се събудила, болестта изчезнала от нея. Той разправя това.
към беседата >>

181. Опитване, проверяване и прилагане

Когато някой път ще умре някой човек, който ти е ближен, някой твой близък роднина, ти го обичаш, дойде на умиране, усещаш болка, чувствуваш болката му.
Блъснеш се в една мъчнотия, спри се да разсъждаваш, защо е турена тази мъчнотия на пътя. Тя ще стане причина да измениш своето положение. Имаш едно страдание, страдаш, мъчно ти е нещо. Някой път можеш да знаеш защо страдаш, пък някой път не знаеш защо страдаш. Има страдания чужди. Когато някой път ще умре някой човек, който ти е ближен, някой твой близък роднина, ти го обичаш, дойде на умиране, усещаш болка, чувствуваш болката му. Този човек през въздуха праща и ти по твоето радио приемаш страданието. Не си ти, който умираш, друг умира. Казва: „Защо са тия страдания? “ Този човек, който страда при умирането, той не е готов за смъртта. Казва: „Знаеш ли, че един твой роднина умира, не е готов, не иска да умре.
към беседата >>

182. Музикалния тон на живота

Сега кой е новият начин за умиране?
Вие сега имате идеята, че ще умрете. Умирали ли сте? Вие сте умирали по старому, но по нов начин не сте умирали. Сега кой е новият начин за умиране? Всичките тия работи ще бъдат наредени. Ти, когато умираш, ще изпееш последната си песен на земята. Ще повикаш приятелите си и ще изпееш за сбогом, като свириш до последния момент. Ще кажеш: „Довиждане. Кога ще се видим, кажете ми?
към беседата >>

183. Денят Господен

Ще го оставим да умре, да се помъчи и след като умре, ще го попитаме: „Ти разбра ли какво е умиране?
Това показва, че тия хора нямат достатъчно любов, в следствие на това се разпада тяхната нервна система. Постоянно се ядосвате, мислите храната не е на място, въздухът, хората наоколо, че не са на място. Донякъде то е право. Но при най-лошите условия, дето всичките хора измират, вие можете да живеете. Някой богат човек, ще го оставим да умре и ще ви кажа защо? Ще го оставим да умре, да се помъчи и след като умре, ще го попитаме: „Ти разбра ли какво е умиране? Ти ще живееш ли както Господ иска, или не? Туй богатство ще го туриш да работи за своите ближни? “ И като ми обещае, пак ще го върнем тук, на земята. Казвам: Внимавай, защото пак ще дойде онзи ангел на смъртта. И той като се върне.
към беседата >>

184. Вам завещавам царството

Думата умиране не е лоша.
Ако житното растение не падне и не умре, не може да принесе плод. Ако седи в хамбара, какво ще ни ползва? Ако умре житното зърно, ще се размножи. Ако житното зърно не падне и не умре, то няма да се размножи. Но ако падне и умре, ще даде плод. Думата умиране не е лоша. Ще влезе в един свят, дето може да се размножава, дето може да се оплодява. Доброто се размножава, злото не се размножава. Там, дето злото влезе в света, то издоява хората. Всички ги издои, раздробява хората, един с един не се познават. Доброто, дето влезе, то обединява хората и ги задоволява.
към беседата >>

185. Дрехата на Любовта

Един ден вие ще умрете, туй умиране не е нищо друго освен, че животът, който баща ви и майка ви са вложили, като наливате на този и на онзи, един ден ще трябва да умрете и ще идете наново до някакъв извор да ви налеят шишето.
Ако раздам всичко, което имам как ще живея – туриш един бент. Ти не може да живееш по Бога един отличен живот, ако си едно шише и имаш едно кило вода и с нея не може да бъдеш полезен на другите. Никакво добро не правиш, изпий водата, напълни шишето! За да бъдеш добър човек, трябва да бъдеш един извор. Аз ви говоря не за онзи статистически живот, който баща ви е дал и утре ще го изгубите. Един ден вие ще умрете, туй умиране не е нищо друго освен, че животът, който баща ви и майка ви са вложили, като наливате на този и на онзи, един ден ще трябва да умрете и ще идете наново до някакъв извор да ви налеят шишето. Пак ще дойдете да се преродите. Някой път казват, че има прераждане. Прераждането не е нищо друго, освен отиване при Бога, бащата ни и майка ни да ни дадат нещо в шишето. Туй не разрешава въпроса. Да се раждате, значи да се съединим с Бога, да станем едно в съзнанието с Него и да Му служим.
към беседата >>

186. Основни правила на хигиената / Четири основни правила на хигиената

Преди да се ожени, той казва: “Умирам за тебе.” А пък след като се ожени, след две години, казва: “Умирам от тебе.” Питам сега, кое умиране е по-право: умирам за тебе или умирам от тебе? (втори вариант)
Душата не се жени. И Духът не се жени. Христос казва: “Които се сподобият с този век нито се женят, нито за мъж отиват.” Тази идея дръжте. А другата идея, тя е за земята. Тя е права. Преди да се ожени, той казва: “Умирам за тебе.” А пък след като се ожени, след две години, казва: “Умирам от тебе.” Питам сега, кое умиране е по-право: умирам за тебе или умирам от тебе? Кое е по-хубаво сега, да умира за тебе или да умира от тебе? Сега вземам в широк смисъл. Може да е една идея, в която сте се влюбили или някое верую.
към втори вариант >>

187. Любов и почитание

Преди всичко вий трябва да знаете какво означава думата “умиране”. (втори вариант)
Ако в ума на Някой влезе мисълта, че ще умре, как трябва да му помогнем. Преди всичко вий трябва да знаете какво означава думата “умиране”. Аз тълкувам думата “умиране” така: умира. Значи - в света. Значи, който умира, той отива в друг свят. Ако един човек от България отива в Франция, какво лошо има от това? Или, ако Някой човек от Франция отива в Англия, какво лошо има в това?
към втори вариант >>

Аз тълкувам думата “умиране” така: умира. (втори вариант)
Ако в ума на Някой влезе мисълта, че ще умре, как трябва да му помогнем. Преди всичко вий трябва да знаете какво означава думата “умиране”. Аз тълкувам думата “умиране” така: умира. Значи - в света. Значи, който умира, той отива в друг свят. Ако един човек от България отива в Франция, какво лошо има от това? Или, ако Някой човек от Франция отива в Англия, какво лошо има в това? На думата умиране вие сте дали лошо тълкуване.
към втори вариант >>

На думата умиране вие сте дали лошо тълкуване. (втори вариант)
Аз тълкувам думата “умиране” така: умира. Значи - в света. Значи, който умира, той отива в друг свят. Ако един човек от България отива в Франция, какво лошо има от това? Или, ако Някой човек от Франция отива в Англия, какво лошо има в това? На думата умиране вие сте дали лошо тълкуване. Като умре Някой, вие мислите, че той изчезва некъде. Като умира, човек напуща този свят на страданията и отива в друг свят. Има един друг свят много по-красив от земния свят. Ако вий бихте проникнали за малко в този свят, не бихте пожелали да се върнете в този свят. Този свят съзнателно е скрит от вас, за да може да живеете на земята и да се учите.
към втори вариант >>

188. Светлина, топлина и сила

Умиране аз вземам в следният смисъл: да минеш от един свят в друг. (втори вариант)
Вие поНякой път искате да изправите себе си само с едно ухо. А трябва да се мре. Знаете ли, какво значи умирането? Ако ти не можеш да умреш за умразата, за безверието, за всички противоречия в света, които смущават душата ти, тази работа няма да се свърши. С едно ухо не се свършва. Умиране аз вземам в следният смисъл: да минеш от един свят в друг. Умиране не значи да умреш и да изчезнеш, а да минеш от един свят в друг. От едни разбирания в други, от смърт към живот. Има едно умиране от живот в смърт, то е друго.
към втори вариант >>

Умиране не значи да умреш и да изчезнеш, а да минеш от един свят в друг. (втори вариант)
А трябва да се мре. Знаете ли, какво значи умирането? Ако ти не можеш да умреш за умразата, за безверието, за всички противоречия в света, които смущават душата ти, тази работа няма да се свърши. С едно ухо не се свършва. Умиране аз вземам в следният смисъл: да минеш от един свят в друг. Умиране не значи да умреш и да изчезнеш, а да минеш от един свят в друг. От едни разбирания в други, от смърт към живот. Има едно умиране от живот в смърт, то е друго.
към втори вариант >>

Има едно умиране от живот в смърт, то е друго. (втори вариант)
Ако ти не можеш да умреш за умразата, за безверието, за всички противоречия в света, които смущават душата ти, тази работа няма да се свърши. С едно ухо не се свършва. Умиране аз вземам в следният смисъл: да минеш от един свят в друг. Умиране не значи да умреш и да изчезнеш, а да минеш от един свят в друг. От едни разбирания в други, от смърт към живот. Има едно умиране от живот в смърт, то е друго.
към втори вариант >>

189. Млади, възрастни и стари

Преди десетина години иде при мене една жена и казва: „Детето ми е на умиране.“ Казвам: Повикайте лекар.
Всяко едно неестествено желание е като забранения плод. Да ви приведа един пример. Майката казва: „Защо да не се яде? “ Хубаво, но ако на онова дете, което едва се е родило, му дадете да яде череши, какво ще стане с него? Ако майката храни още първия месец детето с череши, какво ще стане с детето? Преди десетина години иде при мене една жена и казва: „Детето ми е на умиране.“ Казвам: Повикайте лекар. – „Не искам лекар, защото лекарите ми умориха първото дете.“ Казвам: Как го умориха? – „Кажи ми ти цяр, здраво беше това дете.“ Казвам: Какво му даде да яде? С мляко ли го храни? – „Дадох на детето една слива да си играе, недоузряла беше и детето я нагълтало.“ Казвам: Сега ще вземеш рициново масло и ще се свърши. – „Защо?
към беседата >>

190. Божественият ум, сърце и воля

Бялата лъжа иде: майка ти била болна на умиране.
Не изказвайте вашата слабост на другите хора. Учете се да не показвате слабостта си. След като покажеш една слабост, казваш: „Аз съм неразположен.“ Това е една слабост. Или идеш при учителя, и ти се извиняваш, че не си знаеш урока, защото си бил малко неразположен. Не си можал да си научиш урока, защото майка ти била болна. Бялата лъжа иде: майка ти била болна на умиране. Учителят проверява, вижда, че лъжеш. Веднъж не си знаеш урока – майка ти била болна, втори път, и учителят почва да се съмнява как тъй майка ти няколко години лежи, и не оздравява. Учителят проверява да види дали е болна майка ти и вижда, че майка ти не е болна. Когато една мома прави в ума си майка си болна, то е една лъжа. Тя създава един лош навик, тази болест влиза в нея.
към беседата >>

191. Слуги на Божествения ум и на Божественото сърце

Има едно умиране.
Той казва: „Ти се усмихваш, но аз.“ Той казва: „Ще ме умори тая болка.“ Казвам на онзи, който удря чука: „Както удряш, хубаво правиш.“ – Не. Вие, които ви е страх от смъртта, умирали ли сте? Вие като умрете имате право, може да се произнесете. Но вие предполагате, че ще умрете. Какво нещо е умирането? Има едно умиране. Ще престанеш да дишаш въздух. Като умреш, ще престанеш да ядеш, ще престанеш да гледаш на този свят. Ще престанеш да говориш. Да пипаш пари. Като умреш младите момци няма да ти правят вече впечатление.
към беседата >>

192. Път към изгубената дума

Казват някои: „То ще има умиране, но да не се мъчим много.“ Ще има умиране, да не се мъчиш докато излезеш.
Някой път хората са чудни. Защо умират хората? Казват някои: „То ще има умиране, но да не се мъчим много.“ Ще има умиране, да не се мъчиш докато излезеш. Но и като те заровят в гроба, пак да можеш да излезеш. Хората колкото и да те обичат, искат да видят дали си герой. Ти си проповядвал, че си християнин. Турят те в пръстта да видят, как ще излезеш, от пръстта навънка. Някой път садиш нещо и израства, а пък някой път садиш и не израства.
към беседата >>

193. Което знаем

Ти си болен, запример, на умиране.
Казано е още в Писанието, че и мъртвите, като чуят гласа Му, ще оживеят. Ти си болен, запример, на умиране. Какво представя една болест? Болестта е камбаната, която дрънка и съобщава, че този човек бере душа. Обаче, като минат четири–пет часа или няколко деня и камбаната престане да дрънка, болният пак забравя. Някой се озлоби, не иска да обича. Да, но камбаната ще задрънка.
към беседата >>

194. Правото отношение

Аз съм привождал примера за хора болни, които са на умиране.
Няма по-голям специалист от природата, вярвайте в това. Тя иска ние да се върнем в първото положение, при най-лошите условия, в които се намираме, да повярваме, че ще извлечем полза от тях. Аз съм привождал примера за хора болни, които са на умиране. Казва: „Ще се мре“, но като повярва, че няма да умре, оздравява. Ние имахме един наш приятел, той сега е заминал, но преди да замине, преди петнайсет години, бях в дома му. Дойде неговата другарка, казва: „Наш Иван заминава. Да го поживи Господ. Ако той замине, какво ще правя с толкова малки деца?
към беседата >>

195. Аз, ти, той

Ти си скържав, но като дойде една болест, че си на умиране, дойде началникът.
Ние постоянно изпитваме тези несгоди в живота. Ти си скържав, но като дойде една болест, че си на умиране, дойде началникът. лекарят е началникът. Той казва: „Има едно лекарство, но 15 хиляди лева трябва да платиш.“ Ти ги изваждаш и даваш. Дойде втори път и казва: „20 хиляди лева“, даваш ги. – „30 хиляди лева“, даваш ги. И всичко човек дава, само животът му да остане.
към беседата >>

196. Сгъстяване, разредяване и разширяване

Умиране. Умира – той излиза из този свят на Божествената хармония.
Как наричат туй положение? Умиране. Умира – той излиза из този свят на Божествената хармония. Да умре човек значи да излезе от музикалния свят и влиза в един свят, дето няма никаква музика, светът на вечното мъчение, на хаоса, на безпорядъка на нещата. Вие сте преживявали състоянието, когато всичко е объркано в ума, когато всичко е объркано в сърцето и когато всичко е объркано в тялото, не може да се оправите. Уреждате въпроса на тялото, запример. Искате дълго време да живеете. Тялото само по себе си не може да живее.
към беседата >>

197. Божественият център

Може да бъдете на умиране.
Вие търсите светлите мисли. Тия светли мисли са в Божествената Любов. Каквото и да търсите в света, вие ще го намерите само в тоя Божествен порядък на нещата. Той е вътре във вас. Щом го намерите, първото нещо – ще почувствувате един мир в себе си, една радост, една светлина. Може да бъдете на умиране. Един човек, даже като умира, като му дам онзи основен тон да разбере живота и няма да умре.
към беседата >>

198. Станало раздор

Не е въпрос за умиране.
Наскоро ще се яви една планета в Слънчевата система, която ще бъде по-голяма от Месечината и ония, които искат, от Земята ще ги пратят там, на новата Земя, с най-хубави условия. И България, и Франция ще бъдат нови. Една нова Земя и ново небе иде. Вие изведнъж ще ми кажете, че не искате да умирате. Не е въпрос за умиране. Аз ви препоръчвам една екскурзия до оня свят. Не едно умиране. Умирането е мъчение. Но една екскурзия ще направите на оня свят и ако ви хареса, ще останете, ако не, ще се върнете тук, на Земята, и ще кажете: „Ние харесваме това място.“
към беседата >>

Не едно умиране.
И България, и Франция ще бъдат нови. Една нова Земя и ново небе иде. Вие изведнъж ще ми кажете, че не искате да умирате. Не е въпрос за умиране. Аз ви препоръчвам една екскурзия до оня свят. Не едно умиране. Умирането е мъчение. Но една екскурзия ще направите на оня свят и ако ви хареса, ще останете, ако не, ще се върнете тук, на Земята, и ще кажете: „Ние харесваме това място.“
към беседата >>

199. Становище на живота

Значи, умиране не съществува, но ще отидеш да си починеш.
Винаги ще има по пет хиляди или по пет милиона разлика, повече значи. Сега всички ние сме на бойното поле, дето всички трябва да бъдем герои – герои и като умираме, герои и като живеем. Който умира, ще отиде да си почине. Всеки, който е работил, трябва да си почине. Всеки, който е живял, трябва да отиде да си почине. Значи, умиране не съществува, но ще отидеш да си починеш. След това ще дойдеш пак да воюваш.
към беседата >>

200. Новият закон

Казва: „Да вземеш чашата, да го пречистиш.“ Аз мисля, че той е болен на умиране.
Та казвам: По някой път вие имате някаква мисъл, кацне във вашия ум. Много хора предчувствуват, когато ще умрат. Казват: „Аз си заминавам вече.“ Аз съм превождал един такъв пример. Във Варненско, някой си дядо Ради, на осемдесет и пет години – това ми разправяше един свещеник като факт, викат го. „Ела, казва, дядо попе, че нашия стар дядо си заминава.“ Синът му дошъл да вика свещеника. Казва: „Да вземеш чашата, да го пречистиш.“ Аз мисля, че той е болен на умиране. Едва дъха. Казва: „Ще си вземеш и чашата от църквата.“ Казва: „Отивам, гледам седи дядо Ради, турили му една паница с кюфтета и яде. Като го видях, киснах да се смея. „Дядо попе – казва, – ям си последния обяд.“ – „Има да живееш още двадесет години.“ – „Не, последният обяд [е] това.“ Казва свещеникът: „И за утре ти пожелавам две такива паници с кюфтета да изядеш. Няма да умреш.
към беседата >>

Казва: „Един ден аз ще умра.“ Какво разбираме под думата „умиране“?
Трябва да го докажеш. То не съществува сега, далече е. Бъдещето, и то е далече, не го виждаш. Но настоящето го виждаш. Живота, който живеем. Казва: „Един ден аз ще умра.“ Какво разбираме под думата „умиране“? Щом започнеш да възприемаш онази храна, която не е естествена за твоя организъм, ти непременно ще умреш. На какво се дължат съвременните болести? Вземете смъртта от холерата – на какво се дължи? Това са дадени същества, които като влязат в човека, уморяват го. Холерата уморява само хора с нечиста кръв, тях мори.
към беседата >>

201. Най-добрите условия

Може да има и други хора, които да са заминали, но само двама има в историята, които без умиране можаха да отидат в другия свят.
Но без да [умира] да влезе. Защото ние и без да умираме може да влезем в другия свят. Илия умря ли – но с колесница дойдоха и го взеха, отиде в другия свят. Енох, толкоз добър човек, че и той без да умира, и той отишъл в другия свят. Понеже всички хора не са достойни, затова не може да идат. Може да има и други хора, които да са заминали, но само двама има в историята, които без умиране можаха да отидат в другия свят. То е вече специално разрешение. Тези, които държат управлението на Земята, сега не може да изнесеш злато от една държава със себе си, докато не ти дадат разрешение. И като идеш за другия свят, не дават нищо от този свят. Ако имаш в тукашните банки, ни пет пари не може да занесеш, ни една стотинка. Затова Христос, като знаеше този закон, казва: „Още като сте тук, събирайте съкровища за горе, понеже нищо няма да ви дадат от събраното на Земята да го занесете горе.
към беседата >>

„Умиране“ значи влизане в един по-широк кръг.
По някой път вие се обезсърчавате, казвате, че сте остарели. Казвате: „Да идем в оня свят.“ Другият свят вече подразбира нови условия, при които ще дойдете. Да кажем, едно дете за първата година умира, значи разширява се. За втората година пак умира, влиза в третата година. За третата година умира, влиза в четвъртата. „Умиране“ значи влизане в един по-широк кръг. Разширява се кръгът, предметите стават повече. Но тия предмети, които се размножават във вашия ум, те ще ви ангажират повече. Най-първо, като дете, вие се занимавате с няколко мисли. Като възрастни се занимавате с много работи, които са непотребни. Започват да ви безпокоят.
към беседата >>

202. Източникът на радостта

Единият брат обича да се шегува и като се шегувал, костилка влязла в сляпото му гърло и се задавил, бил на умиране.
Дяволът никога не иска един грешен човек да умре преждевременно, защото нищо няма да вземе. Той иска да хване някой праведен човек, да умре праведният човек, за да вземе нещо от него. Той е търговец. Той може да вземе на праведния живота и богатството. В Пловдив двама–трима души са посетили едно семейство и ги гощават с черешово сладко. Единият брат обича да се шегува и като се шегувал, костилка влязла в сляпото му гърло и се задавил, бил на умиране. Сестрата бръкнала с пръста си вътре и извадила костилката и му се отворило гърлото.
към беседата >>

203. За дишането

Защо всички хора се мъчат при умиране?
Досега толкоз пъти сте ходили в онзи свят и сте умирали, а пък един ден да отидете на онзи свят, без да умирате. Като свети Илия да отидете в онзи свят, без да умирате. Един ден ще затвориш къщата си и ще отидеш в онзи свят. Защо всички хора се мъчат при умиране? Всички роднини са дошли и казват: „На мене дай, и на мене дай“, и прочее. Четири–пет дена се мъчи, на този, на онзи дава и като раздаде всичко, казва: „ха! “ и свършва. А пък ти, когато ще умираш, когато ще отиваш на онзи свят, никой да не знае, да няма кой да те безпокои. А пък ти почваш да казваш: „Ще се мре, ще се мре.“ Не може да се умира лесно по този начин.
към беседата >>

Има едно умиране приятно.
Не знаем как са ни родили майките ни. Майката казва: „Много се мъчих.“ Ний не знаем. Когато умирате, вий се мъчите. Раждате се с мъчение и умирате с мъчение. Майката, когато ражда, да се радва и хората, като умират, да се радват. Има едно умиране приятно. Ще дойдат твоите роднини от онзи свят. Ще се облечеш хубаво. И няма да оставиш тялото си да го погребват, ще кажеш: „Довиждане.“ Ще оставиш непотребните раници и ще останеш ти, човекът, свободен, с твоето сърце, ум и с фината част от твоето тяло. Всичката онази гъста материя, с която сте облечени, ще оставите тук. Това не е важно.
към беседата >>

204. Животъ, сила, здраве / Живот, сила, здраве

Раждане и умиране не е нищо друго, освен смяна на старите дрехи с нови. (втори вариант)
Вие ще имате цена за по-долните животни, но за по-горните – никаква цена няма да имате. Вие ще идете в другия свят. Защо ще идете в другия свят? Всеки човек, на когото дрехите са остарели (така), че е оголял вече на земята, трябва да иде в оня свят да му скроят нови дрехи, да се подмлади. Ще иде там, ще остави старите дрехи, ще му дадат ново тяло, ще се върне на земята. Раждане и умиране не е нищо друго, освен смяна на старите дрехи с нови. Раждаме се с нови дрехи, умираме със стари дрехи. Постоянно отиваме в другия свят да се облечем с ново. Щом се облечем с нови дрехи пак идем тук, на земята. Щом се изпокъса дрехата, казваш: „Да ида при баща си“ и като блудния син, отиваш. Това е казано в най-простата форма.
към втори вариант >>

Раждане и умиране не е нищо друго, освенъ смѣняне на старитѣ дрехи съ нови.
Вие ще имате цена за по-долнитѣ животни, но за по-горнитѣ – никаква цена нѣма да имате. Вие ще идете въ другия свѣтъ. Защо ще идете въ другия свѣтъ? Всѣки човѣкъ, на когото дрехитѣ сѫ остарѣли (така), че е оголѣлъ вече на земята, трѣбва да иде въ оня свѣтъ да му скроятъ нови дрехи, да се подмлади. Ще иде тамъ, ще остави старитѣ дрехи, ще му дадатъ ново тѣло, ще се върне на земята. Раждане и умиране не е нищо друго, освенъ смѣняне на старитѣ дрехи съ нови. Раждаме се съ нови дрехи, умираме съ стари дрехи. Постоянно отиваме въ другия свѣтъ да се облѣчемъ съ ново. Щомъ се облѣчемъ съ нови дрехи, пакъ идемъ тукъ, на земята. Щомъ се изпокѫса дрехата, казвашъ: „Да ида при баща си“ и, като блудния синъ, отивашъ. Това е казано въ най-простата форма.
към беседата >>

205. Което е и което не е

Казва: Роди ми се едно дете, на което главата растеше, разболя се, на умиране.
Да ви приведа един пример. В моите изследвания, в един град беше, разправя ми една сестра от света. Казва: Роди ми се едно дете, на което главата растеше, разболя се, на умиране. Аз казвам, Господи, не искам да ми вземеш това дете, искам да го оставиш, ако не ми го оставиш, няма да вярвам, остави ми го, Господи! Но туй дете Господ искаше да ми го вземе. – Не е направено на свет. – Ще ти прати друго, нека да го вземе! Да бях оставила да го вземе.
към беседата >>

206. Ще ви бѫде / Ще ви бъде

Аз съм готов да умра.“ Тази дума „умиране“ аз я слушам и най-после я разбрах. (втори вариант)
Като обичам повече – стана от леглото, отворя вратата. Казвате: „Моля, не ме безпокойте, елате утре.“ Пак обича, но се извинява. Казва: „Извинете, неразположен съм, елате утре.“ И то е любов. Обичам повече – ще стана от леглото. Сега вие казвате: „Ще пожертвам живота си. Аз съм готов да умра.“ Тази дума „умиране“ аз я слушам и най-после я разбрах. Никой не иска да умира. Момата като се влюби – напуща света на тревогите. Всеки човек щом не се тревожи – той се е влюбил. Всеки влюбен, който се тревожи – не е влюбен. Ти като забравиш всичко, не се тревожиш, ти си се влюбил тогава.
към втори вариант >>

Тази дума „умиране“ азъ я слушамъ и най-после я разбрахъ.
Казва: „Извинете, неразположенъ съмъ, елате утре“. И то е любовь. Обичамъ повече – ще стана отъ леглото. Сега вие казвате: „Ще пожертвувамъ живота си. Азъ съмъ готовъ да умра“. Тази дума „умиране“ азъ я слушамъ и най-после я разбрахъ. Никой не иска да умира. Момата като се влюби – напуща свѣта на тревогитѣ. Всѣки човѣкъ, щомъ не се тревожи – той се е влюбилъ. Всѣки влюбенъ, който се тревожи – не е влюбенъ. Ти, като забравишъ всичко, не се тревожишъ, ти си се влюбилъ тогава.
към беседата >>

207. Трезво гледане

Отивам да лекувам някой богат човек, който закъсал, на умиране е.
Надали биха ми дали и толкоз, защото не съм от сръчните. Той иска 200 лева, колко дена трябва да работя? Човекът има вяра в мене, че съм богат. По някой път аз правя много опити. Този, който иска пари от мене, казвам му: Ела с мене на разходка. Отивам да лекувам някой богат човек, който закъсал, на умиране е. Отивам там, водя и него като асистент. След като го излекувам, казвам: Услужете на моя асистент, каквото се пада. Каквото дадат, той го вземе и си върви. Вие ще кажете: Ти го правиш, но ние нямаме това изкуство. Че вие сте един цигулар, вземете цигулката, вие идете свирете, пък той да събира парсата.
към беседата >>

208. Новото в живота

Някой път ми е много неприятно да се ръкувам с хората, като му пипнеш ръката, няма живот в него, четат му молитва за умиране.
То е друг въпрос. То е американска работа. Според мене, аз сам трябва да направя един костюм, сам да го скроя, сам да изпреда нишките, да ги изтъка, да го ушия и да се облека в него. Онази човешката мисъл е, с която трябва да се облече човек.Вижте човешките лица – виждате лицата са посърнали, не са хубаво облечени. Вижте човешките ръце – посърнали са, като ги пипнете ръцете на някой човек, живот няма в тях. Някой път ми е много неприятно да се ръкувам с хората, като му пипнеш ръката, няма живот в него, четат му молитва за умиране. Вие казвате: Божията милост. – Каква по-голяма милост от тази? Бог, който се е превърнал на Любовь в света и забравил прегрешенията на хората, като минава, Той не гледа прегрешенията, но дава и си заминава. Всеки ден Бог минава и дава блага на хората. Тия блага наказват хората.
към беседата >>

209. Мощната сила

Детето вече на умиране било. (втори вариант)
Тръгнах да си оправя работата.“ – „Синко, казва, много добре.“ Тръгват и двамата. Дошли до една къща и старецът казва: „Тук имам един приятел, една жена и едно болно дете. Ще идем при тях. Хем ще излекувам детето и те ще ни приемат. Утре пак ще тръгнем двамата.“ Отиват в къщата, доста богати хора били. Детето вече на умиране било. Свети Никола казва: „Дайте една стая, едно корито, дайте и детето.“ Детето (било) на около 6-7 години. Взема го Свети Никола, изтърбушва го, изважда червата, измива ги, нарежда ги пак. Всичко, каквото прави старецът – попът гледа какво прави. Измива всички части на тялото хубаво и започва пак да ги натуря на мястото, залепя всичко, духне и детето става. Казва си (попът): „Лесна работа.“ Той мисли, че вече (е) научил изкуството.
към втори вариант >>

Детето вече на умиране било.
Дошли до една кѫща и старецътъ казва: „Тукъ имамъ единъ приятель, една жена и едно болно дете. Ще идемъ при тѣхъ. Хемъ ще излѣкувамъ детето и тѣ ще ни приематъ. Утре пакъ ще тръгнемъ двамата“. Отиватъ въ кѫщата, доста богати хора били. Детето вече на умиране било. Св.Никола казва: „Дайте една стая, едно корито, дайте и детето“. Детето (било) на около 6–7 години. Взема го Св.Никола, изтърбушва го, изважда червата, измива ги, нарежда ги пакъ. Всичко, каквото прави стареца – попътъ гледа какво прави. Измива всички части на тѣлото хубаво и започва пакъ да ги натуря на мѣстото, залепя всичко, духне и детето става.
към беседата >>

210. Метафизични разсъждения

Който е добил живота и безсмъртието – да влезе в онзи живот, дето се изключва смъртта, само да има промяна, без да има умиране.
Един ще сполучи да стане богат. Друг ще сполучи да стане учен. Трети ще сполучи да стане красив. Друг ще сполучи да стане безсмъртен. Кой е сполучил? Който е добил живота и безсмъртието – да влезе в онзи живот, дето се изключва смъртта, само да има промяна, без да има умиране. Под думата смърт разбирам крайно разочарование. Ако се разочароваш в живота, то е смърт. Придобил си малко, считаш, че животът няма смисъл, няма цена в себе си. Безсмъртието подразбира: придобил си живота, доволен си от онова, което си придобил в момента. Всякога, когато човек е доволен от онова, което придобие, от своите мисли, от своите чувства и постъпки, то е безсмъртие.
към беседата >>

211. Музикални тактове

Под думата “умиране” всякога разбираме, че искаш да излезеш из мъчнотиите. (втори вариант)
Ти накараш свинята да умре, но то е търговска работа, за да й вземеш мазнината. Ти искаш да умреш, да продадеш нещо от себе си. Хубаво е да умреш, но какво ще ти дадат? Ако имаш една пчела, как ще спечелиш от нея? Или ако имаш една свиня, какво ще спечелиш от нея? Под думата “умиране” всякога разбираме, че искаш да излезеш из мъчнотиите. Когато един човек се намира в мъчнотии, които не може да разреши, казва: „Да умра, да се освободя, да се свърши”. Но ще се свърши фирмата, ще фалираш, ще изиграеш своите кредитори. Казва-т: „Вземал си, вземал си, на един – десет, на друг – 2, свършваш, то не е честно”. Природата не обича такива работи. Ти ще ликвидираш честно.
към втори вариант >>

Законът на кармата е умиране. (втори вариант)
Казва-т: „Вземал си, вземал си, на един – десет, на друг – 2, свършваш, то не е честно”. Природата не обича такива работи. Ти ще ликвидираш честно. Какво си взел – ще го върнеш и без никакъв дълг ще останеш. Говорят за карма*. Законът на кармата е умиране. Умира-л си, не си плащал, казваш: „Каква е моята карма? ” Миналата карма е много тежка, понеже си вземал и не си плащал. Пък сега ще трябва да започнеш да плащаш. Ще мислиш добре, ще чувствуваш добре, ще постъпваш добре. Трябва да вярваме в Бога, за да ликвидираме със своята карма.
към втори вариант >>

Подъ думата „умиране“ всѣкога разбираме, че искашъ да излѣзешъ изъ мѫчнотиитѣ.
Ти накарашъ свинята да умре, но то е търговска работа, за да ѝ вземешъ мазнината. Ти искашъ да умрешъ, да продадешъ нѣщо отъ себе си. Хубаво е да умрешъ, но какво ще ти дадатъ? Ако имашъ една пчела, какъ ще спечелишъ отъ нея? Или ако имашъ една свиня, какво ще спечелишъ отъ нея? Подъ думата „умиране“ всѣкога разбираме, че искашъ да излѣзешъ изъ мѫчнотиитѣ. Когато единъ човѣкъ се намира въ мѫчнотии, които не може да разреши, казва: „Да умра, да се освободя, да се свърши“. Но ще се свърши фирмата, ще фалирашъ, ще изиграешъ своитѣ кредитори. Казватъ: „Вземалъ си, вземалъ си, на единъ – десеть, на другъ – 2, свършвашъ, то не е честно“. Природата не обича такива работи. Ти ще ликвидирашъ честно.
към беседата >>

Законътъ на кармата е умиране.
Казватъ: „Вземалъ си, вземалъ си, на единъ – десеть, на другъ – 2, свършвашъ, то не е честно“. Природата не обича такива работи. Ти ще ликвидирашъ честно. Какво си взелъ – ще го върнешъ и безъ никакъвъ дългъ ще останешъ. Говорятъ за карма. Законътъ на кармата е умиране. Умиралъ си, не си плащалъ, казвашъ: „Каква е моята карма? “ Миналата карма е много тежка, понеже си вземалъ и не си плащалъ. Пъкъ сега ще трѣбва да започнешъ да плащашъ. Ще мислишъ добре, ще чувствувашъ добре, ще постѫпвашъ добре. Трѣбва да вѣрваме въ Бога, за да ликвидираме съ своята карма.
към беседата >>

212. Силното число

На един човек, който е болен на умиране, му казвам: „Ще пееш.“ Има температура четирийсет градуса, той пее.
Като започнеш да пееш, здрав да бъдеш. Ти като започнеш да пееш, ще те обичат хората. Всички, онези хора, които пеят хубаво, те са здрави. Ако хубаво пеем, пеенето ни ползва лично нас. Пеенето лекува. На един човек, който е болен на умиране, му казвам: „Ще пееш.“ Има температура четирийсет градуса, той пее. Рекох: „Ще пееш вечерно време, посред нощ ще пееш.“ Казват: „Изгубил си ума, пее при четирийсет градуса температура.“ Рекох: „Докато пее, аз гарантирам сто и един процента, ще е здрав. Но ако престане да пее, не гарантирам.“
към беседата >>

213. Музика и здраве

Веднъж ме повикаха при един болен на умиране. (втори вариант)
Туй да го знаете. Щом някой пее, той е здрав. Пеене трябва да има. Някой и като охка, има пеене в охкането. Като чуя някой болен как охка, казвам: Този няма да умре. Веднъж ме повикаха при един болен на умиране. Слушам как пее. Казвам на сестрата: Не бой се, той не ще умре, той ще оздравее. Като престане да пее човек, подписан му е паспортът за другия свят. Преди три-четири месеца дойде при мене един генерал, казва ми: „Свърши се”. Като седи, слуша-м дишането му, не пее.
към втори вариант >>

Веднажъ ме повикаха при единъ боленъ на умиране.
Туй да го знаете. Щомъ нѣкой пѣе, той е здравъ. Пѣене трѣбва да има. Нѣкой и като охка, има пѣене въ охкането. Като чуя нѣкой боленъ какъ охка, казвамъ: Този нѣма да умре. Веднажъ ме повикаха при единъ боленъ на умиране. Слушамъ какъ пѣе. Казвамъ на сестрата: Не бой се, той не ще умре, той ще оздравѣе. Като престане да пѣе човѣкъ, подписанъ му е паспортътъ за другия свѣтъ. Преди три–четири месеца дойде при мене единъ генералъ, казва ми: „Свърши се“. Като седи, слушамъ дишането му, не пѣе.
към беседата >>

214. В начало бе Словото

Да плачеш, то не е умиране.
Аз препоръчвам една смърт: да умреш от любов. Като умреш, да пееш – като мъчениците. Като те горят, да пееш. Като те мушкат, да пееш. То е любов. Да плачеш, то не е умиране.
към беседата >>

215. Ново воюване

Казвам: Не съм умирал, но зная какво е умиране. (втори вариант)
Имаме постоянно примирение и размирение. Постоянно вие се смущавате, запример, за нищо и никакво. Някой (е) болен и вие се опасявате, че ще умре. Сега казваш, че ти ще умреш. Един ми казва: „Ти ще умреш”. Казвам: Не съм умирал, но зная какво е умиране. Не съм умирал, нямам понятие за смъртта. Казва: „Ще умреш”. Казвам: То е понятие само. Казвам: Ти умирал ли си? – „Не, предполагам”.
към втори вариант >>

Казвамъ: Не съмъ умиралъ, но зная какво е умиране.
Имаме постоянно примирение и размирение. Постоянно вие се смущавате, запримѣръ, за нищо и никакво. Нѣкой (е) боленъ и вие се опасявате, че ще умре. Сега казвашъ, че ти ще умрешъ. Единъ ми казва: „Ти ще умрешъ“. Казвамъ: Не съмъ умиралъ, но зная какво е умиране. Не съмъ умиралъ, нѣмамъ понятие за смъртьта. Казва: „Ще умрешъ“. Казвамъ: То е понятие само. Казвамъ: Ти умиралъ ли си? – „Не, предполагамъ“.
към беседата >>

216. Възможности за щастие

Аз отивам, дъщеря му е болна, на умиране, аз имам знание. (втори вариант)
Трябваше на десет души банкери да поговориш братски. Аз, ако съм беден, ще ида при един банкер, ще питам: “Братко, как сте, как върви банкерството, с колко процента давате парите, клиентите как отиват? ” Ще го питам за децата. И най-после ще кажа, че ако има някой излишък, може да ми дадете, ако обичате. Ако нямат, пак добре. Аз отивам, дъщеря му е болна, на умиране, аз имам знание. Казвам: “Слушай, много скъпо е това лекарство. Една капка струва петстотин английски лири. Имаш ли ги на разположение? Като капна във водата, веднага ще оздравее.” Казва: “Не петстотин, но за живота на дъщеря си хиляда давам.”
към втори вариант >>

217. От север към юг / С любов

Под думата “умиране” разбирам от един по-нисш свят да отидем в по-горен. (втори вариант)
Трябва да идем в дома и в сърцето им, да запалим огъня на тяхното огнище. Вие сте призвани не да живеете за себе си. Никой не се ражда и не умира за себе си. Ние се раждаме да живеем за Бога и умираме, за да отиваме при Бога. Да се раждаме за Бога и да умираме за Бога. Под думата “умиране” разбирам от един по-нисш свят да отидем в по-горен. Ако сиромахът умре, да стане богат, има ли нещо лошо? Когато един затворник го освободят от затвора, където е живял двадесет години, той умира, излиза от затвора. Нали това е хубаво? Казва: “Мен не ми се умира, аз не искам да изляза от затвора.” По някой път да се не изложим, да научим урока си. Ония, които не знаят как да умират, да се научат.
към втори вариант >>

218. Последното добро

Една осемдесет и пет годишна старица вече на умиране, като дошъл проповедникът да я изповяда, казва: „Струва ми се, че ако имам опечена ръчица на някое дете, ще оздравея.“ Та казвам, първото нещо, трябва да се освободим от неестествените работи.
Един мисионер във Великия океан на някой остров проповядвал християнството на човекоядците, обърнал ги към християнството. Една осемдесет и пет годишна старица вече на умиране, като дошъл проповедникът да я изповяда, казва: „Струва ми се, че ако имам опечена ръчица на някое дете, ще оздравея.“ Та казвам, първото нещо, трябва да се освободим от неестествените работи. Да дойдем до Божествените работи на нещата: да ядем добре, да спим добре, да дишаме добре, да мислим добре, да приемем светлината добре, да се обличаме добре.
към беседата >>

219. Положителна мисъл

“ Това е умиране.
Тя ви е носила 40 пъти и вий, като сте обиколили 40 пъти, ще кажете: „В тия 40 обиколки аз се подмладих.“ Защото всяка обиколка около Слънцето е подмладяване. Вий, като обиколите 40 пъти около Слънцето, казвате: „Остарях.“ Който не е обикалял около Слънцето, той е остарял, а който е обикалял около Слънцето, не е остарял. 120 години като обикаляш, подмладявай се. 120 години като си обикалял, в небето си се прочул. Ще дойдат специално и ще кажат: „Ще благоволите ли да дойдете в нашия свят? “ Това е умиране. Тогава всички тия стари дрехи ще останат, с нови униформи ще влезете в другия свят. Като генерали ще тръгнете за оня свят. Онези, които не разбират, ще плачат подир вас. Вие ще пишете, че много добре са ви приели в оня свят, със знамена, с арки. Сега като ви говоря така, турците казват: „И да го видиш, не вярвай.“
към беседата >>

220. Божественият и човешкият порядък

Той влиза в един дом, отива при болния, който е на умиране, и болният веднага оздравява.
Аз съм изследвал хората. Много рядко се среща човек, който да работи с любов. Ако вие говорите с любов някому, на който и да е човек, той ще разбере веднага и ще обърне внимание. Няма изключение в това, човек да е казал една любовна дума, и на тази дума да не са обърнали внимание. Знаете ли на какво прилича един добър човек, който живее с любов? Той влиза в един дом, отива при болния, който е на умиране, и болният веднага оздравява. И тези хора казват: „Този човек като дойде, и болният оздравя.“ И на него му услужват. А пък друг човек влиза, някой лош човек, и идва някое нещастие в този дом. В българина има една вяра в тъй наречения полез, тоест, като дойде някой добър човек в двора, и тръгва напред.
към беседата >>

221. Повече спокойствие

Няма умиране.
Няма умиране. Жив си, от живота си излязъл и пак в живота ще се върнеш. Ти като се отдалечиш от Бога, умираш. Всички хора умират, понеже са в дисхармония с Бога. Под думата Бог разбираме: щом влезем в дисхармония с Божията любов, ти умираш. Най-голямата сиромашия е в безлюбието.
към беседата >>

222. Две врати за освобождение

Без въздух умиране има, с въздух живот има.
Като влезеш, този човек казва: „Много съжалявам, че нямам какво да Ви гостя.“ Ти казваш: „Ще дойде всичко“ – и всичко дойде. Той сам се учуди. Хляб нямало – хлябът дошъл, захар нямало – захарта дошла, вода нямало – водата дошла, дрехи нямало – дрехите дошли, децата – облечени, краката – изчистени. Като си замине човекът на обичта и на любовта, краката пак са нечисти, дрехи няма, всичко е постарому. Той като е там, всичко има, но щом той излезе, шатрата си е шатра, краката са кални, няма вода. Без въздух умиране има, с въздух живот има. С любов и обич живот има, без любов и обич живот няма.
към беседата >>

223. На прага е

Няма да има такова умиране, както сега.
Ще бъдат задоволени нуждите на всички хора. Всеки народ ще бъде под смокинята и като капе смокинята, ще яде и ще благодари на Бога. Във всеки дом ще има пеене, свирене, изобилие. Няма да има прегърбване на хората. Като заминава в другия свят, ще каже, елате аз отивам на другия свят. Няма да има такова умиране, както сега. Казва, оставам тялото и заминавам. Вземете грижа за моите дрехи. След 10, 15 години пак ще се върна.
към беседата >>

224. Който изпълнява Волята Божия

Защо мислиш за умиране?
Та новото учение в света, наричам, Любовта, която иде в света да ни освободи от онова робство, на света. Какво ще стане с нас? Какво има да се боим, ако Бог е от към нас? Какво има да се боим, ако умрем. Защо мислиш за умиране? Умирането е изключено. Този страх отвън, той не е Божествен. Щом съгреши първият човек, Господ на Адама и на Ева нищо не каза. Господ като създаде първия човек, искаше да знае може ли да управлява. Каза, да кръсти животните и Адам ги кръсти.
към беседата >>

225. Млад, възрастен и стар

Ако ти изгубиш една своя мисъл, ако тя умре преждевременно… Под умиране разбирам: тази мисъл да те напусне.
Трябва първо вие да му помогнете, че тогава той да ви помогне. Ако умре, как ще ви помогне? Ако повърнете живота, как ще ви бъде полезен? Сега по някой път вие искате. Човек, който мисли, трябва да знае да подобри своята мисъл. Ако ти изгубиш една своя мисъл, ако тя умре преждевременно… Под умиране разбирам: тази мисъл да те напусне. Кога мисълта ще те ползува? За пример, първия закон когато Бог даде на Адама, казва: „От всичко ще ядеш, само от плодовете на дървото за познанието на добро и зло няма да ядеш. В който ден ядеш, ще влезеш в друг свят.“
към беседата >>

226. Здравословното състояние

Той на умиране какво ще прави?
Недоволен си – усещаш някоя болка. Той е недоволен – усеща в бъбреците болка. Сега някой път питат от провинцията за някаква болест. Много са интересни – някой заболи го гърбът, пита какво трябва да прави. Той като пише, два дена вече са минали, аз докато дам съвет, ще минат два, пет дни. Той на умиране какво ще прави? Аз докато дам съвет, той ще замине за другия свят. Казвам: Когато те заболи гърбът, намажи го със зехтин. Но как – не студен зехтин, но топъл зехтин. Тури на зехтина и чер пипер, доста чер пипер, тури и оцет, и ако има някой да те разтрие, ще ти мине. Аз докато дам съвета, 5 дена ще минат.
към беседата >>

227. Нови насоки

Вие може да сте на умиране; вярата казва, че ще оздравеете.
Ти поставяш условия. Но по някой път вие се заблуждавате от вашите чувства. Имате добро настроение, казвате: „Имам вяра.“ Настроението не е вяра. Или сте неразположен, казвате: „Нямам вяра.“ То се дължи на чувствата. Вярата е еднакво силна и при разположение, и при неразположение. Вие може да сте на умиране; вярата казва, че ще оздравеете. Може да сте здрав и нещо ви казва, че ще се поболите. Като се поболите, пак ще оздравеете. Онази сила, която регулира вашите чувства, то е вярата. Вие в каквото положение и да сте, ще излезете от него. Ако сте на дъното на ада, вярата ще ви извади.
към беседата >>

Макар че си болен, на умиране, мисли, че туй състояние, което имаш, е най-доброто.
Макар че си болен, на умиране, мисли, че туй състояние, което имаш, е най-доброто. Щом мислиш така, сам ще си помогнеш. Ако мислиш, че тебе те изоставили, че не си толкоз добър, внасяш едно съмнение, което Бог не може да възприеме, нито разумните същества може да възприемат. Защото в света има същества, които ви обичат, поставени са да ви услужват. В музикално отношение, ако бихте повярвали, в една година от вас биха направили отлични певци.
към беседата >>

228. Кесаревото кесарю, Божието Богу

Ако Христос не беше оживял, не беше възкръснал, то беше безпредметно умиране.
– Баща, който умира, не може да бъде баща. Приятел, който умира, не може да бъде приятел. Любещ, който умира, не може да бъде любещ. Ще каже някой, че и Христос умря. Умря, но оживя. Ако Христос не беше оживял, не беше възкръснал, то беше безпредметно умиране. Ако умреш, за да възкръснеш, разбирам. Ако умреш и възкръснеш, разбирам. Но ако умираш, за да не остане нищо от тебе, тогава в твоята смърт, в умирането няма смисъл. Да се надяват хората в празнотата на живота, това е безсмислено. Спорят сега хората, дали ще оживее Христос или ще възкръсне.
към беседата >>

Когато си на умиране ти дадат скъпоценен камък или най-хубавата книга, или най-хубавия обед, какво те ползува?
Ако вие турите една торба на един човек, който се движи по сушата, вие подобрявате неговото положение, то е едно благо заради него. Но ако тази същата торба вие туряте на един човек, когато се дави, мислите ли, че тези пари ще му помогнат? – Той отива на дъното на морето. Казвам: Ако си във водата, тебе злато не ти трябва; ако си на сушата, злато ти трябва. Ако си на сушата, парите ти трябват; но ако си във водата, нямаш нужда от пари. Когато си на умиране ти дадат скъпоценен камък или най-хубавата книга, или най-хубавия обед, какво те ползува? – Ти си на умиране. Разбирам, когато си болен и оздравееш, скъпоценният камък е на място и дрехата е на място.
към беседата >>

– Ти си на умиране.
Но ако тази същата торба вие туряте на един човек, когато се дави, мислите ли, че тези пари ще му помогнат? – Той отива на дъното на морето. Казвам: Ако си във водата, тебе злато не ти трябва; ако си на сушата, злато ти трябва. Ако си на сушата, парите ти трябват; но ако си във водата, нямаш нужда от пари. Когато си на умиране ти дадат скъпоценен камък или най-хубавата книга, или най-хубавия обед, какво те ползува? – Ти си на умиране. Разбирам, когато си болен и оздравееш, скъпоценният камък е на място и дрехата е на място.
към беседата >>

229. Трите положения

Когато човек замине от земята за другия свят – не само умиране, когато мисли, и няма един преходен пункт от едно място да мине на друго, то е вяра.
Сега човек вътре в себе си трябва да има надежда в себе си, да има любов и да има вяра. Когато човек замине от земята за другия свят – не само умиране, когато мисли, и няма един преходен пункт от едно място да мине на друго, то е вяра. Ти искаш да смениш един занаят с друг, вярата разрешава. Искаш да смениш знанието, сменяш едно състояние с друго, то е вяра. Когато започнеш една работа, то е надеждата. Идейно цената, с която трябва да постигнеш, то е любов. Любов е онзи Божествен капитал, без който нищо не може да се свърши.
към беседата >>

230. Великата възможност

Една човекоядка, канибалка, която един мисионер сполучил да обърне към християнството, някъде към Великия океан, когато била на 90 години, била на умиране, 40 години е била християнка вече, и тя казала: „Струва ми се, че ако имам една детска ръчица опечена, ще ми се върне здравето.“ Тя мисли, ако изяде една малка ръчица на детенце, ще ѝ се върне здравето.
Сега често се случва, човек замяза на грамофонна плоча. Най-първо е идеалист, после започва да се връща към живота на своите деди и прадеди. Пет, шест, десет поколения, връщат се в него старите навици. Ето какво значи стар навик. Една човекоядка, канибалка, която един мисионер сполучил да обърне към християнството, някъде към Великия океан, когато била на 90 години, била на умиране, 40 години е била християнка вече, и тя казала: „Струва ми се, че ако имам една детска ръчица опечена, ще ми се върне здравето.“ Тя мисли, ако изяде една малка ръчица на детенце, ще ѝ се върне здравето. Във вас атавизмът се върне. Някои, сутрин станете, раздразнени сте, криво ви е, целият свят е крив. Вие намирате целия свят опак, но опакото е вътре във вас. В какво стои опакото? Вие сте си одраскали пръста, боли ви този пръст.
към беседата >>

231. Настана денят

Ако ти си на умиране и произнесеш името на истината, както трябва, ще възкръснеш.
– Казва: Горчива е истината. Ни най-малко не е горчива. Най-сладкото нещо е истината. По-сладко нещо не съм намерил от истината. Даже може да направите един опит. Ако ти си на умиране и произнесеш името на истината, както трябва, ще възкръснеш. Мислите ли, че един човек, който обича Бога, може да умре? – Той може да се измени. Аз не съм за промените. Една гъсеница може да се превърне на пеперуда, не е умряла. Минава в по-съвършена форма.
към беседата >>

232. Иде в света

Това умиране да е – да потеглиш ръката и да се подмладиш.
Щом сме в новото, ще се радваме. Представете си, че вие сте една стара баба на 85 години със стари вярвания за онзи свят. Представете си, че прекарвам ръката и вие ставате млада мома на 19 години, подмладите се. Питам: Кое е по-хубаво, да чакате да идете в оня свят, или да се подмладите? Аз не проповядвам едно учение да умирате, но да се подмладявате. Това умиране да е – да потеглиш ръката и да се подмладиш. Тъй като ви говоря, вие ще кажете: Ако това е така, голяма лъжа е. Как така да се потегли? – Може. Невъзможното за човека за Бога е възможно. Често правят опити.
към беседата >>

233. Добрият път

Не е въпрос за умиране.
Та казвам, новото учение в света е да слугуваме на тази, обширната, любов, любовта на безсмъртието; да слугуваме на мъдростта, на знанието, на безсмъртието; да слугуваме на истината, на свободата, на безсмъртието. Този, безсмъртния, живот трябва да го добием още тук, на земята, не като умрем. Не е въпрос за умиране. Ако е за умиране – ние сега сме мъртви. Не може да стават скокове. Трябва да се започне с микроскопическото подобрение. Най-първо, ще знаеш как да туриш една малка точица.
към беседата >>

Ако е за умиране – ние сега сме мъртви.
Та казвам, новото учение в света е да слугуваме на тази, обширната, любов, любовта на безсмъртието; да слугуваме на мъдростта, на знанието, на безсмъртието; да слугуваме на истината, на свободата, на безсмъртието. Този, безсмъртния, живот трябва да го добием още тук, на земята, не като умрем. Не е въпрос за умиране. Ако е за умиране – ние сега сме мъртви. Не може да стават скокове. Трябва да се започне с микроскопическото подобрение. Най-първо, ще знаеш как да туриш една малка точица.
към беседата >>

234. Постоянна благодарност

Щом дойде смъртта, кажи: Благодаря, че е дошло време за умиране.
Благодарете и за сиромашията, и за болестите, които също ви са дадени. Болестите, страданията, сиромашията представят проявите на Бога, Който ви хваща с ръцете си и изпитва любовта ви. Вие се сърдите, недоволни сте, защото не знаете, че чрез тях ви посочват нов път към любовта. Ще благодариш за всичко: ако си болен, ще благодариш; ако си здрав, пак ще благодариш; като умираш, ще благодариш; и като се раждаш, пак ще благодариш. Днес, като се ражда някой, всички благодарят; като умира, всички скърбят. Щом дойде смъртта, кажи: Благодаря, че е дошло време за умиране. Има ли нещо страшно в смъртта? Ако умреш, за да излезеш от затвора, ти придобиваш свободата си. По-страшно е, когато се раждаш в затвор. Благодари и при единия, и при другия случай. Герой е онзи, който благодари и когато умира, и когато се ражда.
към беседата >>

235. Неможко и можко

Това е умиране на буквата.
Вие казвате: Защо да умира това дете? За вас ви се вижда странно, защо човек умира, много естествено умира човек. Представете си, че аз не мога да пиша една буква, ще я залича. Тази буква умира; напиша същата буква; не съм я написал добре, пак умира буквата. И така, ще изтриват буквите, докато се науча да ги пиша хубаво. Това е умиране на буквата.
към беседата >>

236. Правилно разбиране

Идеята умиране, мъчение, те са идеи добити извън Рая.
Вие искате да идете в духовния свят, всички искате да идете в оня свят сиромаси. Оня свят иска богати хора. Христос казва: „Събирайте съкровища“. Ти като отиваш там, трябва да си проучил всичко, отиваш горе за нова наука, ще те приемат. Искам да изхвърлите идеята за умирането. Идеята умиране, мъчение, те са идеи добити извън Рая. Трябва да се върнем с идеи, които са в Рая. Станеш сутрин, макар да не знаеш да пееш, попей малко.
към беседата >>

237. Като младия син

Думата умиране е много добра.
И за тебе ще заколя теле, и за тебе ще има дрехи и пръстен.“ Казвам, трябва като младия син да станем, или както казал Христос: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Небесно.“ Ако не станем като малките деца, не може да влезем в Царството Божие, да разберем Божията любов. Само един, който имал опитността като този младия син, той може да разбере какво нещо е Божията любов. Та казвам, турете закона. Казва: „Не съм достоен да се нарека твой син, но ме приеми като един от твоите наемници.“ Бащата го прегърна и целуна, и казва: „Синко, ти си разбрал любовта. Всичкото, каквото имам, твое е.“ Като се върнем при баща си, не да чакаме да умрем, но сега да идем. Думата умиране е много добра. Още днес можем да влезем в другия свят. Идеш в училището, умрял си. „У“ – тури запетая – „мира.“ То е спокойствие, учение, един живот без война. То е умиране. Умира човек.
към беседата >>

То е умиране.
Всичкото, каквото имам, твое е.“ Като се върнем при баща си, не да чакаме да умрем, но сега да идем. Думата умиране е много добра. Още днес можем да влезем в другия свят. Идеш в училището, умрял си. „У“ – тури запетая – „мира.“ То е спокойствие, учение, един живот без война. То е умиране. Умира човек. Ние сега чакаме да умрем, да ни пренесат на тарга. Не, не. Един стимул на вас ще ви дам. Всеки човек, който влезе в пътя на любовта, той, най-първо, ще стане един скъпоценен камък, който, ако е момък, ще го носи една мома, и то най-любящата мома, на пръста си.
към беседата >>

238. Три неща

Когато хората говорят за умиране, разбирам, че искат да се влюбят.
Умираш в човешкия свят, раждаш се в Божествения. Два пъти се раждаш. Докато се родиш от Божествения свят във физическия и от физическия в Божествения, ще минеш през голямо изпитание. Някой път вие искате да умрете. Знаете ли какво нещо е умирането? Когато хората говорят за умиране, разбирам, че искат да се влюбят. Старата баба, която иска да умре, иска да се влюби. Любовта е, която освобождава. То е най-лесният път. Да се родиш по Любов, е лесна работа и да умреш по Любов, е лесна работа. Да се родиш без Любов и да умреш без Любов, няма по-страшно нещо.
към беседата >>

239. Нова основа

Под "смърт", "умиране", хората разбират ограничаване на човека, затова се страхуват.
Няма по-силно оръжие от човешкия ум, от човешкото сърце, от човешката душа и от човешкия дух. Какво друго по-силно оръжие ще търсите от тях? Който уповава на човешкия порядък, на прах ще стане. Който уповава на Божествения порядък, ще мине през процеса на възкресението. Иде вече епохата на възкресението, когато хората няма да умират. Под "смърт", "умиране", хората разбират ограничаване на човека, затова се страхуват. Всъщност не е така. Турете запетая след буквата "у", да я отделите от следващите две срички и ще разберете смисъла на думата "умира". "У – мира" означава влизане на човека в света, т.е. в Божествения мир, за да се свърже с великите души, които ръководят съдбините на човечеството. Ако растението влезе във връзка със слънчевите лъчи, съдбата му е решена.
към беседата >>

240. Зачитане

Умиране значи, че влизаш от едно състояние в друго.
Казват: Трябва да се мре. Сега трябва да се разбере, как да се използва този живот разумно в света. Всичко в природата не умира, само тук, ние, хората на земята и животните, и растенията умираме. Има същества, които не умират. Мислите ли, че един богат човек като осиромашее, не е умрял? Умиране значи, че влизаш от едно състояние в друго. Здравият човек като изгуби здравето си, не може да работи. Някой казва, трябва да бъдем свободни. Човек може да бъде свободен, а пък може да изгуби своята свобода. Човек пари може да има, знание може да има и да не е свободен. Краката са парализирани, ръцете са парализирани, неговият ум е парализиран, сърцето е парализирано, не може да мисли.
към беседата >>

241. Двата велики закона

Някоя мома иска да умре, но под думата умиране разбира да влезе в един друг свят.
Ако не познаваш истината, свободен не можеш да бъдеш. Много пъти хората говорят за любов, но има една любов от картошки, има една любов от домати, има една тричена любов. Често слушам да казват: „Умирам от любов.“ Аз не съм срещал досега нито един, който да е умрял от любов. От безлюбие милиони хора умират, но от любов да е умрял някой, не съм срещал. Аз съм разглеждал този въпрос. Някоя мома иска да умре, но под думата умиране разбира да влезе в един друг свят. Не само да умре, но иска да оживее в друг свят. Когато иска да умре, момата иска да се влюби в някой момък и обратно, когато момъкът иска да умре, иска да се влюби в някоя мома. Значи някой път човек иска да обеднее. Някои религиозни хора казват, че не искат много богатство, че искат сиромашия. Онези, които искат да обедняват, разбираме, че те искат два пъти по-богати да станат.
към беседата >>

Когато някой ми говори за умиране, аз седя на десет метра от него.
Не само да умре, но иска да оживее в друг свят. Когато иска да умре, момата иска да се влюби в някой момък и обратно, когато момъкът иска да умре, иска да се влюби в някоя мома. Значи някой път човек иска да обеднее. Някои религиозни хора казват, че не искат много богатство, че искат сиромашия. Онези, които искат да обедняват, разбираме, че те искат два пъти по-богати да станат. Когато някой ми говори за умиране, аз седя на десет метра от него. Той гледа да те хване. Хич няма да умре, ще оживее. Котката често умира при дупката на мишката. Тя седи при дупката и казва: „На издъхване съм, с философия се занимавам, наскоро мисля да напусна този свят, не ме интересува нищо тук, не ме интересува нищо тук.“ Мишката казва: „Право ли е? “ „Дотегнало ми е вече, няма за какво да мисля.
към беседата >>

242. Да се родите изново

Залезът, това е умиране.
Младият е слуга на тебе, старият е слуга на тебе. Ти си голям човек. Ти говориш за Божествено Начало. Божественото Начало използува стария. Изгревът, това е раждане. Залезът, това е умиране. Среднощ ти си в ада. След един час излизаш из ада навън. Радвай се, че излизаш, когато се ражда Слънцето. Радвай се, когато влизаш в ада, понеже ще ти се поправят някои погрешки и неестествените желания в хората.
към беседата >>

243. Създаде Небето и Земята

Умиране значи отиваш някъде.
Бъдещият ви живот пак зависи от Него. Вие като умрете, как ще дойдете, кой ще ви кредитира? Казвате: „Сега да си поживеем.“ Хубаво, втори [път] ако искаш да дойдеш на Земята, кой ще те кредитира? От Земята къде ще идеш? Ще умрем. Умиране значи отиваш някъде. За умирането билет имаш ли? За [да] дойде човек на Земята, трябва да има позволение. Ние живеем на Земята един живот.
към беседата >>

244. Важното в живота

Вие може да сте на умиране и ако имате вяра, пак да оздравеете.
Вие може да сте на умиране и ако имате вяра, пак да оздравеете. Преди години един наш приятел заболя, но имаше вяра. Това беше в Търново. Един ден бях се спрял в техния дом. Тогава той се разболя, разболя се на умиране. Ходя у тях, очаквам хората да са здрави, той е на умиране.
към беседата >>

Тогава той се разболя, разболя се на умиране.
Вие може да сте на умиране и ако имате вяра, пак да оздравеете. Преди години един наш приятел заболя, но имаше вяра. Това беше в Търново. Един ден бях се спрял в техния дом. Тогава той се разболя, разболя се на умиране. Ходя у тях, очаквам хората да са здрави, той е на умиране. Дойде жена му, казва: „Учителю, наш Иван отива.“ Рекох: „Няма да умре.“ – „Как няма да умре, свършва.“ Аз турям ухото си до него, Иван се моли много хубаво. Казва: „Господи, продължи живота ми, не съм живял, като Иван ще живея, продължи малко живота ми.“ Рекох на жена му: „Не бой се, след няколко часа Иван ще бъде добре.“ – „Че как? “ До вечерта Иван стана, на другия ден ходи вече и след два–три дни го пратихме на курорт.
към беседата >>

Ходя у тях, очаквам хората да са здрави, той е на умиране.
Вие може да сте на умиране и ако имате вяра, пак да оздравеете. Преди години един наш приятел заболя, но имаше вяра. Това беше в Търново. Един ден бях се спрял в техния дом. Тогава той се разболя, разболя се на умиране. Ходя у тях, очаквам хората да са здрави, той е на умиране. Дойде жена му, казва: „Учителю, наш Иван отива.“ Рекох: „Няма да умре.“ – „Как няма да умре, свършва.“ Аз турям ухото си до него, Иван се моли много хубаво. Казва: „Господи, продължи живота ми, не съм живял, като Иван ще живея, продължи малко живота ми.“ Рекох на жена му: „Не бой се, след няколко часа Иван ще бъде добре.“ – „Че как? “ До вечерта Иван стана, на другия ден ходи вече и след два–три дни го пратихме на курорт.
към беседата >>

245. Прими в музиката

Преди години дойде при мене една майка да се оплаква, че детето й било на умиране.
Преди години дойде при мене една майка да се оплаква, че детето й било на умиране. Казах й да отиде при някой лекар. Тя отказа да търси лекар, под предлог, че имала друго дете, което умряло в ръцете на лекаря – страхувала се от лекари. Питам я: От какво страда детето ти? – Не зная. – Колко голямо е то?
към беседата >>

246. Мажорни и минорни гами

Какво означават процесите „раждане и умиране“?
Старостта, т. е. мъдростта в човека е основа на възкресението. – Кога възкръсва човек? – Когато умре. Значи, смъртта е moll движение, а раждането – „dur“. Какво означават процесите „раждане и умиране“? Раждаш се, значи, дохождаш в света да живеещ; умираш, значи, отиваш за другия свят. Думата „умрял“ не е музикална. Умрелият не знае да пее. Следователно, който не знае да пее, непременно умира. Който губи радостта си, той не знае да пее, не разбира гамите на dur движение, т. е.
към беседата >>

247. Блажени нищите

Няма никакво умиране. (втори вариант)
Ако бяхте разбрали тази глава, щяхте да бъдете хора щастливи. Всичките нещастия произлизат, че не сте разбрали тази глава, като сте я чели. Има неща, които са във възпитанието на хората. Казва, като умреш, ще идеш в оня свят да се учиш. То е заблуждение, като умреш. Няма никакво умиране. Аз умирам за тебе. Няма какво да умираш заради мене. Да живееш, няма какво да умираш, да плачеш, да погребваш, разноски трябват. Знаеш едно умиране колко струва. Хиляди, някой път милиони.
към втори вариант >>

Знаеш едно умиране колко струва. (втори вариант)
То е заблуждение, като умреш. Няма никакво умиране. Аз умирам за тебе. Няма какво да умираш заради мене. Да живееш, няма какво да умираш, да плачеш, да погребваш, разноски трябват. Знаеш едно умиране колко струва. Хиляди, някой път милиони. Казва, да умре. Всички искат все да умрат. Много лесна работа. В спиритистите, дето умрял някой, искат да му направят помен.
към втори вариант >>

Знаеш ли, колко струва едно умиране и едно погребване?
Някой казва: Като отида на оня свят, там ще се уча. Няма защо да чакаш това време, да умреш, че тогава да учиш. Това е заблуждение. — Аз умирам за тебе. — Няма защо да умираш, да плачеш за мене, да ме погребваш — ще живееш за мене. Знаеш ли, колко струва едно умиране и едно погребване? Някога хиляди, а някога милиони лева. Всички искат най-лесното — да умрат. После оттук ще им правят помен. Тежко ти, да чакаш оттук да ти изпратят четири-пет пъти през годината по един колет. Ще чакаш да дойде Задушница, да се съберат душите на едно място и да раздават за тях.
към беседата >>

248. Новото в живота

ПС

Умиране в даден случай, какво значи?
Но не един живот на страдание. Да страдаш това не е Любов. Казва някой: Ако ме обичаш, ще страдаш. Това е насилие, ти хващаш една кокошка и я заколваш. Казваш: Ако ме обичаш, трябва да умреш – да станеш жертва за мен. Умиране в даден случай, какво значи? – Да умре човек, това значи да отиде в другия свят. Когато слугата излиза от дома на господаря и отива на нивата, той умира; и като се върне – оживява. Слънцето като залезе вечерта, умира и сутринта като изгрее, оживява. Ние мислим, че като умре нещо – изчезва. Не. – В друг свят е влезнало.
към беседата >>

249. Първата сестра