Търсене в беседите за 'Тишина'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Намерени 941 резултати от 696 текста в 8 категории:

✓ Беседи от Учителя:
75 резултата от 57 беседи

✓ Изгревът на Бялото Братство:
387 резултата от 288 текста

✓ Писма от Учителя:
1 резултата от 1 текста

✓ Текстове и документи:
47 резултата от 35 текста

✓ Последователи на Учителя:
108 резултата от 83 текста

✓ Списания и вестници:
126 резултата от 92 текста

✓ Хронология на Братството:
146 резултата от 102 текста

✓ Рудолф Щайнер:
51 резултата от 38 текста

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 75 резултата от 57 беседи с точна фраза : 'Тишина'.

1. Избраникът Божий и Вождът на Истината

Към тия безпределни Небеса, към тия безпределни светове, към тия безпределни мирове, към тия безпределни вселени от мирове и светове, в които тая вечна, безпределна и неизмерима Душа прониква и изпълня всичко с Благост, пълна от безконечна и непреривна, вечна и славна Любов, която стопля и осветлява, и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благовейно възторжение и възвишение в този славен път на Живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум, от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от представление към представление, от начало към всяко начало, от край към всякой край, от частица към всякоя частица, във всяко нещо и във всяка вещ, отначало и докрай към тая жизнена Светова вселена над вселените, към тоя Светов мир над мировете, към тоя Светов свят над световете, в които Вечен свет, Вечен мир, Вечна радост, Вечна истина, Вечна правда и Вечна благост във все и във вся изпълня, от безпределната висота към безпределната висота, от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения, необозрими и неизследими във всичко – в това величествено и възторжено мълчание на безпреривната вечност всичко е в тишина.
О, вечни мирове! О, вечни светове, пълни със славен живот, и Вселени духове, пълни с вечна, безкрайна и неизмерима Мъдрост, в която плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тази необятна и неизследима Душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели – сърце, в което всичкият Живот намира своето изражение. Към тия безпределни Небеса, към тия безпределни светове, към тия безпределни мирове, към тия безпределни вселени от мирове и светове, в които тая вечна, безпределна и неизмерима Душа прониква и изпълня всичко с Благост, пълна от безконечна и непреривна, вечна и славна Любов, която стопля и осветлява, и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благовейно възторжение и възвишение в този славен път на Живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум, от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от представление към представление, от начало към всяко начало, от край към всякой край, от частица към всякоя частица, във всяко нещо и във всяка вещ, отначало и докрай към тая жизнена Светова вселена над вселените, към тоя Светов мир над мировете, към тоя Светов свят над световете, в които Вечен свет, Вечен мир, Вечна радост, Вечна истина, Вечна правда и Вечна благост във все и във вся изпълня, от безпределната висота към безпределната висота, от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения, необозрими и неизследими във всичко – в това величествено и възторжено мълчание на безпреривната вечност всичко е в тишина. Там, в тая свята и славна тишина, се въздават слава и хваление Богу нашему. Там към Неговия вечен Престол възлизат всичките радости и ликувания на Неговите безгранични творения, които отвсякъде възнасят Нему хвала и поклонение.
към беседата >>

Там, в тая свята и славна тишина, се въздават слава и хваление Богу нашему.
О, вечни мирове! О, вечни светове, пълни със славен живот, и Вселени духове, пълни с вечна, безкрайна и неизмерима Мъдрост, в която плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тази необятна и неизследима Душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели – сърце, в което всичкият Живот намира своето изражение. Към тия безпределни Небеса, към тия безпределни светове, към тия безпределни мирове, към тия безпределни вселени от мирове и светове, в които тая вечна, безпределна и неизмерима Душа прониква и изпълня всичко с Благост, пълна от безконечна и непреривна, вечна и славна Любов, която стопля и осветлява, и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благовейно възторжение и възвишение в този славен път на Живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум, от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от представление към представление, от начало към всяко начало, от край към всякой край, от частица към всякоя частица, във всяко нещо и във всяка вещ, отначало и докрай към тая жизнена Светова вселена над вселените, към тоя Светов мир над мировете, към тоя Светов свят над световете, в които Вечен свет, Вечен мир, Вечна радост, Вечна истина, Вечна правда и Вечна благост във все и във вся изпълня, от безпределната висота към безпределната висота, от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения, необозрими и неизследими във всичко – в това величествено и възторжено мълчание на безпреривната вечност всичко е в тишина. Там, в тая свята и славна тишина, се въздават слава и хваление Богу нашему. Там към Неговия вечен Престол възлизат всичките радости и ликувания на Неговите безгранични творения, които отвсякъде възнасят Нему хвала и поклонение.
към беседата >>

2. Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново

Точно в 10 часа г-н Дънов влезе в олтара, а нас остави около масата в тишина и внимание.
Точно в 10 часа г-н Дънов влезе в олтара, а нас остави около масата в тишина и внимание. Няколко минути след влизането си чрез Пеню Киров, г-н Дънов ни покани към внимателно следене хода на нещата в тая минута, ча да можем добре да чуем и запомним начина и гласа, по който приятелите от Горе ще изпеят „Отче наш“, щом дойдат да присъствуват. След като всички по покана на г-н Дънов изпяхме „Благословен гряди и во Име Господне“ и след настаналата тишина и внимание, на колене изслушахме молитвата „Отче наш“, която се изпя на чист български по думите, които са отбелязани в Евангелието от Матея, гл.6, ст.9-13, но на глас, от никого от нас досега не слушан, глас, отличаващ се с хармония, в която преобладава духовно трогателно тържество. Гласът бе глас на г-н Дънов и се носеше откъм олтара.
към беседата >>

След като всички по покана на г-н Дънов изпяхме „Благословен гряди и во Име Господне“ и след настаналата тишина и внимание, на колене изслушахме молитвата „Отче наш“, която се изпя на чист български по думите, които са отбелязани в Евангелието от Матея, гл.6, ст.9-13, но на глас, от никого от нас досега не слушан, глас, отличаващ се с хармония, в която преобладава духовно трогателно тържество.
Точно в 10 часа г-н Дънов влезе в олтара, а нас остави около масата в тишина и внимание. Няколко минути след влизането си чрез Пеню Киров, г-н Дънов ни покани към внимателно следене хода на нещата в тая минута, ча да можем добре да чуем и запомним начина и гласа, по който приятелите от Горе ще изпеят „Отче наш“, щом дойдат да присъствуват. След като всички по покана на г-н Дънов изпяхме „Благословен гряди и во Име Господне“ и след настаналата тишина и внимание, на колене изслушахме молитвата „Отче наш“, която се изпя на чист български по думите, които са отбелязани в Евангелието от Матея, гл.6, ст.9-13, но на глас, от никого от нас досега не слушан, глас, отличаващ се с хармония, в която преобладава духовно трогателно тържество. Гласът бе глас на г-н Дънов и се носеше откъм олтара.
към беседата >>

3. Двамата господари

Няма да има тогава ни Иван, ни Драган, няма да има ни ангели, ни дяволи, и в света ще настане едно общо състояние на тишина и спокойствие.
Той предпочита да се самоубие, отколкото да изгори жив. Първият принцип е създал космоса, материалния свят, всички видими светове с вашите тела и техните енергии и сили, които са необходими за съграждането им. Когато искате да се откажете от първия принцип, вие трябва да върнете всичко, което той ви е дал. А като му върнете всичко, какво ще остане във вас? Вие ще се върнете във втория принцип, ще станете едно с Бога. Няма да има тогава ни Иван, ни Драган, няма да има ни ангели, ни дяволи, и в света ще настане едно общо състояние на тишина и спокойствие. Няма да става въпрос, коя от двете воюващи страни ще победи, какво ще стане след войната; всички тези въпроси ще се разрешат, всичко това ще се слее в първия принцип и той ще се оттегли в себе си. Когато човек иска да стане енергичен, трябва да се подсоли: злото в света е подсоляване, и човек трябва да стане лош, за да се осоли. Когато човек се обезсоли, Бог изпраща първия принцип, за да образува солта. Но човек не трябва да слугува на този принцип. Христос го взима както се проявява на земята, а не както се проявява горе, между ангелите.
към беседата >>

4. Простотата

Когато сте разтревожени, изговорете тази дума и ще усетите една тишина в душата си.
Простота трябва да има в умовете ви и в сърцата ви. Искам да схванете думата простота, за да я разберете. Когато сте разтревожени, изговорете тази дума и ще усетите една тишина в душата си. Всяка добра дума трябва да произвежда утихване вътре във вас.
към беседата >>

Когато се скарате, съберете се и кажете следната формула: „Христос е равен на y(игрек), 0-0, 1-1.” Това е значението на последния стих от притчата: „Този, който Ме слуша, ще живее в тишина и безопасност, без да се бои от зло.” Това е същият закон.
Когато се съберете две сестри и се карате, ще кажете: „Сестро, извини, вятър има, затова се клатим.” Това е правилното разрешение на въпроса. Когато се скарате, съберете се и кажете следната формула: „Христос е равен на y(игрек), 0-0, 1-1.” Това е значението на последния стих от притчата: „Този, който Ме слуша, ще живее в тишина и безопасност, без да се бои от зло.” Това е същият закон.
към беседата >>

5. Двата полюса

Щомъ се нахранятъ, тѣ се успокояватъ, въ тѣхъ настава миръ и тишина. (втори вариант)
Потърсете Христа, да възстанови изгубеното равновесие на ума и на сърдцето ви. Привидно хората сѫ уравновесени, но наблюдавайте, какво правятъ гладнитѣ, когато очакватъ да имъ сипятъ ядене. Тѣ седатъ съ празднитѣ си чинии и само следятъ, на кого по-рано сипватъ ядене и на кого повече даватъ. Докато задоволятъ глада си, въ тѣхъ се забелязва вѫтрешно неспокойствие. Щомъ се нахранятъ, тѣ се успокояватъ, въ тѣхъ настава миръ и тишина. Въ това отношение, храненето представя методъ за лѣкуване. По-добъръ методъ отъ него нѣма, но трѣбва да се знае, каква храна да се употрѣбява и кога да се храни човѣкъ. Напримѣръ, сега върлува „испанската болесть”. Ако болниятъ яде месо или друга тежкосмилаема храна, ще отиде на онзи свѣтъ. Като лѣкъ противъ тази болесть азъ препорѫчвамъ да се пие гореща вода и да се ядатъ варени картофи, по три-четири най-много.
към втори вариант >>

Щом се нахранят, те се успокояват, в тях настава мир и тишина.
Потърсете Христа, за да възстанови изгубеното равновесие на ума и на сърцето ви. Привидно хората са уравновесени, но наблюдавайте какво правят гладните, когато очакват да им сипят ядене. Те седят с празните си чинии и само следят на кого по-рано сипват ядене и на кого повече дават. Докато задоволят глада си, в тях се забелязва вътрешно неспокойствие. Щом се нахранят, те се успокояват, в тях настава мир и тишина. В това отношение, храненето представлява метод за лекуване. По-добър метод от него няма, но трябва да се знае каква храна да се употребява и кога да се храни човек. Например, сега върлува испанската болест1. Ако болният яде месо или друга тежкосмилаема храна, ще отиде на онзи свят. Като лек против тази болест аз препоръчвам да се пие гореща вода и да се ядат варени картофи, по три-четири най-много.
към беседата >>

6. Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството

И първото нещо, което ще почувствате, когато ще започнете да слизате към дъното на мъчението, е една тишина.
” Приемете мъчението, защото то ви е дадено от Невидимия свят. Не се силете никога. Има някои от вас, които и да искат, не са определени за мъчение. Не всички, които ме слушате, ще бъдете мъчени; всички не сте герои, а мъчението ще дойде за героите. То ще заобиколи някои от вас и ще каже: „Хайде за друг път.” Който се мъчи, той трябва да счита мъчението за една привилегия. И първото нещо, което ще почувствате, когато ще започнете да слизате към дъното на мъчението, е една тишина. Ще прониквате в душата на всяко страдащо същество, ще започнете да разбирате колко много страда то и ще си кажете: „Колко криво съм мислил досега! ” У вас ще се събуди едно съжаление към всички същества, които се мъчат, и ще пожелаете от това място, до което сте паднали и на което стоите, да започнете да повдигате другите същества нагоре или поне да им облекчите мъченията. Онзи, който не е разбрал мъчението, той туря другите хора под краката си, качва се на тях и казва: „Слез долу, а аз ще възляза нагоре! ” Учението, което Христос е учил, е да почувстваш, че всички същества се мъчат. Това разбира Великото християнство.
към беседата >>

7. Плевелите и пшеницата

Те са малко, но такъв един момент, едно преживяване на мир, една тишина, като че ли човек се разправя с ангелите, с всички възвишени същества и как се подига човек!
Няма по-хубаво нещо да опиташ, след едно страдание, смисъла на несполуките. Може да преживееш такива приятни моменти! Преживели ли сте вие? Да, преживели сте. Те са малко, но такъв един момент, едно преживяване на мир, една тишина, като че ли човек се разправя с ангелите, с всички възвишени същества и как се подига човек! И такъв един момент струва повече, отколкото всички богатства.
към беседата >>

8. Трите живота / Трите живота

Внесете мир и тишина в умовете си, в сърцата си и при тих ум и спокойно сърце се свържете с Божественото съзнание, в което живеете. (втори вариант)
Този е един от законите на алхимията. Кога астрономите правят своите наблюдения? Те избират тихи, спокойни нощи, когато няма никакво вълнение във въздуха. Следвайте техния пример. Когато правите наблюдения в себе си, избирайте тихо, спокойно време, когато духовете не размърдват ума и сърцето ви; ако внасят смущения и безпокойства в умовете и в сърцата ви, наблюденията няма да бъдат верни. Внесете мир и тишина в умовете си, в сърцата си и при тих ум и спокойно сърце се свържете с Божественото съзнание, в което живеете. Това се постига чрез съзнателна работа върху себе си, всеки отделно, и по няколко заедно. Това значи взаимно помагане, с цел да се хармонизирате и да се тонирате.
към втори вариант >>

9. Положителни и отрицателни сили в ученика / Положителни и отрицателни сили

За да преминете от този в онзи свят, изисква се абсолютна тишина, без никакви смущения, никакви безпокойствия. (втори вариант)
Когато се казва, че човек трябва да бъде изложен на критика, това подразбира изложение на неговите мисли в божествения свят, дето разумни същества ще се произнасят за тях, а той ще следи, ще наблюдава всичко и ще вижда погрешките на онова, което някога е създал. Докато дойде до това положение, човек трябва да мине през една последователна дисциплина на ума. Вие не сте минали още през тази дисциплина и не сте готови за Божествения свят. Ако преждевременно влезете в този свят, ще заспите, ще се разстроите, не можете да понесете неговите високи вибрации. Който е минал през тази дисциплина на ума, на волята, като влезе в Божествения свят, той ще се върне бодър, освежен, с нова светлина и нови знания. За да преминете от този в онзи свят, изисква се абсолютна тишина, без никакви смущения, никакви безпокойствия. Пълна хармония се изисква затова. За да се направи един опит за влизане в Божествения свят, изисква се чиста аура наоколо, абсолютна хармония и тишина.
към втори вариант >>

За да се направи един опит за влизане в Божествения свят, изисква се чиста аура наоколо, абсолютна хармония и тишина. (втори вариант)
Вие не сте минали още през тази дисциплина и не сте готови за Божествения свят. Ако преждевременно влезете в този свят, ще заспите, ще се разстроите, не можете да понесете неговите високи вибрации. Който е минал през тази дисциплина на ума, на волята, като влезе в Божествения свят, той ще се върне бодър, освежен, с нова светлина и нови знания. За да преминете от този в онзи свят, изисква се абсолютна тишина, без никакви смущения, никакви безпокойствия. Пълна хармония се изисква затова. За да се направи един опит за влизане в Божествения свят, изисква се чиста аура наоколо, абсолютна хармония и тишина.
към втори вариант >>

За да преминете от този в онзи свят, изисква се абсолютна тишина, без никакви смущения, никакви безпокойства; пълна хармония се изисква. (втори вариант)
За да преминете от този в онзи свят, изисква се абсолютна тишина, без никакви смущения, никакви безпокойства; пълна хармония се изисква. За да се направи един опит за влизане в Божествения свят, изисква се чиста аура наоколо, абсолютна хармония и тишина; тази обстановка трябва да се поддържа най-малко един-два часа - нещо, което е невъзможно в градовете. Този опит е невъзможен даже и в Чамкория10, където сме сега. Това е възможно на някое високо, уединено планинско място. Ако опитът трябва да се направи в София например, изисква се специална стая, заградена със здрава, чиста, хармонична аура; в тази стая чужд, външен крак не трябва да влиза, никой не трябва да подозира за съществуването на тази стая. Обаче засега това е невъзможно, няма готови хора.
към втори вариант >>

За да се направи един опит за влизане в Божествения свят, изисква се чиста аура наоколо, абсолютна хармония и тишина; тази обстановка трябва да се поддържа най-малко един-два часа - нещо, което е невъзможно в градовете. (втори вариант)
За да преминете от този в онзи свят, изисква се абсолютна тишина, без никакви смущения, никакви безпокойства; пълна хармония се изисква. За да се направи един опит за влизане в Божествения свят, изисква се чиста аура наоколо, абсолютна хармония и тишина; тази обстановка трябва да се поддържа най-малко един-два часа - нещо, което е невъзможно в градовете. Този опит е невъзможен даже и в Чамкория10, където сме сега. Това е възможно на някое високо, уединено планинско място. Ако опитът трябва да се направи в София например, изисква се специална стая, заградена със здрава, чиста, хармонична аура; в тази стая чужд, външен крак не трябва да влиза, никой не трябва да подозира за съществуването на тази стая. Обаче засега това е невъзможно, няма готови хора. Който не е подготвен за опита, няма да има желание да пристъпи към тази стая, ученикът обаче ще се стреми да влезе вътре, както пчелата се стреми към ароматния цвят.
към втори вариант >>

Трябва да има абсолютна тишина.
Ще кажат: подлудяха. А пък другояче класът – всички ще заспите в един час и като влезе някой, ще ви види като мумии, ще каже: „Какво е станало? “ След един час ще се върнете освежени, като че сте ходили на някоя разходка. Но трябва голяма дисциплина на волята. Не може човек да ви приспи тъй при тая обстановка. Трябва да има абсолютна тишина. Улици наоколо не трябва да има. В един час не трябва да има никакви смущавания. И трябва да има известна аура, образувана около цялото място. При такава само обстановка може да имаме по-реален опит, а сега при сегашните условия, при тия улици и всичко туй наоколо, ще се задоволим със сегашното. И Чам-Кория, дето сме и там не може.
към беседата >>

10. Влияние на музиката, пеенето и движенията

Щом пееш по окултен начин, гдето запееш, веднага настава тишина.
Онези, които са даровити, с тази окултна музика ще подобрят своята музика в света. Ще почнат да се различават от другите музиканти. Окултната музика не е за света, но тя може да послужи за един подтик на съвременната музика и всеки един музикант може да се ползва, да представи песните в малко по-друга светлина – и свиренето, и пеенето. Как трябва да пеем? Ще имаме един начин за пеене, втори начин, трети и на опит ще видите по какво се различава окултното пеене. Щом пееш по окултен начин, гдето запееш, веднага настава тишина. Един човек, който пее окултно, то е заразително, ти не може да се избавиш, у тебе се заражда едно желание да слушаш, ще зарежеш работата си и ще кажеш: „Отлично пее! “ Туй, което пее, той го преживява и с ума, и със сърцето си, и с душата си. В ума и сърцето влизат сили, цялото битие пее, взима участие, то не може да се изрази с думи. И в народа има някои, даже прости хора, които пеят окултно. Но те пеят само по настроение, не пеят всякога.
към беседата >>

11. Защо не можахме?

Ти си нервен, търсиш тишина.
Оплакваш се, че те болят краката. Молиш се, но болката ти не минава. — Защо? — Молитвата ти е слаба, не е истинска. Спираш се пред един извор, който бучи, надалеч се чува бученето на водата. Ти си нервен, търсиш тишина. Започваш да се молиш на извора: Моля ти се, спри течението си. Престани да бучиш, нервите ми не понасят. — Слушай, приятелю, това е моето естество. Тук е моето царство. Ако не можеш да понасяш шума, иди някъде далеч, да успокоиш нервите си.
към беседата >>

12. Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!

Сега пледуария, че доказване, че еди-кой си законъ, че еди-кой си членъ, че въ римското право, че въ еди-кое си право, и съдиитѣ отварятъ законника, настава тишина, и дѣлото се отлага.
По този начинъ ще имаме съкратена процедура. Двама души иматъ нѣкакъвъ споръ. Нека идатъ при съдията и да му разкажатъ, и единиятъ, и другиятъ отъ своя страна какъ седи работата, да изложатъ фактитѣ тъй, както сѫ. Нека си иматъ по единъ повѣреникъ, по единъ или двама свидѣтели, и въ 5–10 минути работата ще се свърши. А сега какво става? Сега пледуария, че доказване, че еди-кой си законъ, че еди-кой си членъ, че въ римското право, че въ еди-кое си право, и съдиитѣ отварятъ законника, настава тишина, и дѣлото се отлага. Слѣдъ малко пакъ започва, викатъ свидетѣлитѣ, питатъ ги: Кажете какво знаете, какъ се псуваха онѣзи. Свидетѣльтъ казва на съдията истината. Азъ не казвамъ, че това е лошо, но до тамъ сѫ дошли съврѣменнитѣ съдии, а туй съдопроизводство може да се подобри. Можемъ да съкратимъ врѣмето. И чакъ тогава съдията се произнася, да се споразумѣятъ двѣтѣ страни, да останатъ доволни.
към беседата >>

13. Произход на правите мисли

Сега една минута тишина.
Сега една минута тишина. Отправете мисълта си нагоре за една минута.
към беседата >>

Понеже вие повечето сте хора горещи, с горещи темпераменти, затова на вас ви трябва успокояване, тишина.
Понеже вие повечето сте хора горещи, с горещи темпераменти, затова на вас ви трябва успокояване, тишина.
към беседата >>

14. Чий е този образъ? / Чий е този образ

Например, изнасяне ръцете настрана, означава: Шт.., тишина! (втори вариант)
Както ъглите на човешкото лице, така и движенията на тялото му, имат определено значение. Например, изнасяне ръцете настрана, означава: Шт.., тишина! Така постъпва майката, когато иска да смири децата си. Сваляне ръцете долу, показва, че си свършил работата си. Ръцете напред, означава: Какво искаш повече? Това са движения, чрез които се определя интелигентността на човека. Казват за някого, че има красиви очи.
към втори вариант >>

15. Приложение

Тишина и Радост трябва да се прояви.
Тези неща, като ученици, трябва да ги спазвате. Ще искам в бъдеще да се образува помежду ви една благоприятна атмосфера. Когато се събирате тук, в зданието, да се образуват благоприятни влияния помежду ви, а когато излизате, да се чувствате свободни. Тишина и Радост трябва да се прояви. Искам да бъдете свободни. Ако искате свободно да действа волята ви, трябва да дойде във вас Любовта, която ще ви донесе широчина и свобода. Също трябва да се задоволят вътрешните нужди на всички ви. Трябва да бъдете внимателни. Когато седите вечерно време, няма да мислите само за себе си, но ще размислите за кого мисли Господ, та и вие да мислите за него.
към беседата >>

16. Плодовете на Духа

Тя се предшества от мира, който носи една вътрешна тишина.
Радостта е един вътрешен изблик на Любовта, която е дошла. Тя се предшества от мира, който носи една вътрешна тишина. В тази тишина всички седят в недоумение, очакват великото, славното, което идва в живота. И тогава веднага виждаме туй разцъфтяване на всяка душа в света. Следователно в света идва вече тази радост. Радостта показва, че животът започва да цъфти. Не разбирайте, че цъфтенето се отнася само до растенията, че само вън става този процес.
към беседата >>

В тази тишина всички седят в недоумение, очакват великото, славното, което идва в живота.
Радостта е един вътрешен изблик на Любовта, която е дошла. Тя се предшества от мира, който носи една вътрешна тишина. В тази тишина всички седят в недоумение, очакват великото, славното, което идва в живота. И тогава веднага виждаме туй разцъфтяване на всяка душа в света. Следователно в света идва вече тази радост. Радостта показва, че животът започва да цъфти. Не разбирайте, че цъфтенето се отнася само до растенията, че само вън става този процес. Не, в съзнанието на човека става това цъфтене.
към беседата >>

17. Точилото и ножът

Не се опитвайте да внесете тишина в морето.
Тогава помнете следното нещо: не примирявайте противоречията в света! Знаете, че всичко в света работи за хармония с Доброто. Дръжте тази мисъл в себе си като ценно правило. Не се опитвайте да внесете тишина в морето. То няма да утихне. Попитайте морето защо шуми. То казва: „Моите деца, вълните, вдигат шум.“ Вълните пък казват: „Дядо ни, вятърът, е дошъл, та се радваме на живота.“ Хванали дядото, питат го: „Защо си вдигнал толкова шум? “ – „Пратиха ме да посетя децата, да ги видя.“ – „Кой те прати? “ – „Светлината и топлината ме пратиха.“ Кой е крив най-после, че морето вдига шум?
към беседата >>

18. Раздай всичко!

Усещали ли сте Божествената тишина? (втори вариант)
И тъй, най-първо между нас трябва да се образуват правилни отношения: да бъдем тихи и спокойни. Усещали ли сте Божествената тишина? Били ли сте при някое същество, на което, сърцето, умът, душата и духът са свързани с Бога? Били ли сте вие при такъв човек, да почувствате, каква тишина, каква радост има вътре в него? Аз не зная, на какво друго може да се уподоби един такъв човек, освен на онази първа пролетна утрин, когато птичките пеят, цветята цъфтят и навсякъде лъха чист, свеж, ароматен въздух. Такова е състоянието на човека, когато сърцето, умът, душата и духът му са в хармония. Такъв човек е разрешил всичките задачи в света, той е готов на всяка жертва.
към втори вариант >>

Били ли сте вие при такъв човек, да почувствате, каква тишина, каква радост има вътре в него? (втори вариант)
И тъй, най-първо между нас трябва да се образуват правилни отношения: да бъдем тихи и спокойни. Усещали ли сте Божествената тишина? Били ли сте при някое същество, на което, сърцето, умът, душата и духът са свързани с Бога? Били ли сте вие при такъв човек, да почувствате, каква тишина, каква радост има вътре в него? Аз не зная, на какво друго може да се уподоби един такъв човек, освен на онази първа пролетна утрин, когато птичките пеят, цветята цъфтят и навсякъде лъха чист, свеж, ароматен въздух. Такова е състоянието на човека, когато сърцето, умът, душата и духът му са в хармония. Такъв човек е разрешил всичките задачи в света, той е готов на всяка жертва.
към втори вариант >>

Усѣщали ли сте Божествената тишина?
И тъй, най-първо между насъ трѣбва да се образуватъ правилни отношения: да бѫдемъ тихи и спокойни. Усѣщали ли сте Божествената тишина? Били ли сте при нѣкое сѫщество, на което, сърдцето, умътъ, душата и духътъ сѫ свързани съ Бога? Били ли сте вие при такъвъ човѣкъ, да почувствувате, каква тишина, каква радость има вѫтрѣ въ него? Азъ не зная, на какво друго може да се уподоби единъ такъвъ човѣкъ, освѣнъ на онази първа пролѣтна утринь, когато птичкитѣ пѣятъ, цвѣтята цъвтятъ и навсѣкѫдѣ лъха чистъ, свѣжъ, ароматенъ въздухъ. Такова е състоянието на човѣка, когато сърдцето, умътъ, душата и духътъ му сѫ въ хармония. Такъвъ човѣкъ е разрѣшилъ всичкитѣ задачи въ свѣта, той е готовъ на всѣка жертва.
към беседата >>

Били ли сте вие при такъвъ човѣкъ, да почувствувате, каква тишина, каква радость има вѫтрѣ въ него?
И тъй, най-първо между насъ трѣбва да се образуватъ правилни отношения: да бѫдемъ тихи и спокойни. Усѣщали ли сте Божествената тишина? Били ли сте при нѣкое сѫщество, на което, сърдцето, умътъ, душата и духътъ сѫ свързани съ Бога? Били ли сте вие при такъвъ човѣкъ, да почувствувате, каква тишина, каква радость има вѫтрѣ въ него? Азъ не зная, на какво друго може да се уподоби единъ такъвъ човѣкъ, освѣнъ на онази първа пролѣтна утринь, когато птичкитѣ пѣятъ, цвѣтята цъвтятъ и навсѣкѫдѣ лъха чистъ, свѣжъ, ароматенъ въздухъ. Такова е състоянието на човѣка, когато сърдцето, умътъ, душата и духътъ му сѫ въ хармония. Такъвъ човѣкъ е разрѣшилъ всичкитѣ задачи въ свѣта, той е готовъ на всѣка жертва.
към беседата >>

19. Несъвместими отношения

Когато проповедникът е между тях, в събранието има тишина.
Когато проповедникът е между тях, в събранието има тишина. Щом излезе той, веднага настава голям шум. Казвам: такова е положението на войниците пред своя генерал. Докато генералът е при тях, те седят тихо, мирно; щом генералът си излезе, настава шум, безредие. Та казвам: ако и вие се държите пред мен като пред генерал, това не е окултна школа. Ако учениците ме смятат за генерал или полковник, аз съжалявам, че са дошли в Школата.
към беседата >>

20. Закон на съпоставянето

Докато в твоето сърце не дойде мир, не настане тишина, не изчезнат противоречията и докато мислиш,че светът е лош, че животът не е добре организиран, а само ти си умен и добър, ти не си на права посока.
Та по някой път и ние слизаме в джобурите на дявола, да събираме мед и после ставаме въртоглави, започваме да философстваме. Докато в твоето сърце не дойде мир, не настане тишина, не изчезнат противоречията и докато мислиш,че светът е лош, че животът не е добре организиран, а само ти си умен и добър, ти не си на права посока. Аз казвам: всички онези философи, писатели, които имат противоречиви възгледи за живота или за природата, те са под един знаменател. Те са хора от школата на мравките, от школата на пчелите. А всички онези философи, които казват, че ние започваме от сега нататък науката, това са хората на истинската наука, това са хората на бъдещето, хората на съзнателния живот.
към беседата >>

21. Среда и условия

При влизане също така ще пазите нужната тишина.
Следния път, като дойдете, ще имате половин час размишление върху търпението; като свършите размишлението си, всеки ще стане тихо и, без да смущава другите, ще си отиде. При влизане също така ще пазите нужната тишина. Който има подковани обуща, за да не дига шум, ще се събуе вън и така ще влезе в клас. Кой когато дойде, сам за себе си ще започне размишлението и точно след половин час, без да чака другите, ще си излезе. По този начин ние искаме да създадем у вас свещени чувства, чрез които да се доближите до невидимия свят.
към беседата >>

22. Новите типове / Нови типове

Тъй влезнеш, седнеш на мястото си, тишина половин час, кой, като завърши, ще си излезе, ще замине, нищо няма да каже, нито дума, може само да се поздравите, и няма да говорите и като излезнете, ще заминете, и пак нито дума.
Следующия път ще имате едно събрание за половин час мълчание, може и да си четете някоя хубава книга избрана или нещо хубаво, ще седнете тук половин час мълчание, нито дума. Тъй влезнеш, седнеш на мястото си, тишина половин час, кой, като завърши, ще си излезе, ще замине, нищо няма да каже, нито дума, може само да се поздравите, и няма да говорите и като излезнете, ще заминете, и пак нито дума. През деня може да говорите, колкото искате, но дойде ли седем и половина-осем часа неделя вечер - нито дума. Човек е разрешил всичко в света и гледа онази велика хармония, която съществува.
към беседата >>

23. Затова се родих

Тази светлина е мека, и когато тя проникне в човешкото сърце, в човешкия ум и в човешката душа, в човека настава голяма вътрешна тишина.
На същото основание има и звезди червени, портокалени, сини и т.н. Това показва, както степента на тяхното развитие, така и степента на нашата култура. Ако човек развива своето духовно тяло, той ще започне да вижда звездите тъй светли, както и слънцето, и ще влезе във връзка с тях. Често съм говорил, че човек може да се разговаря не с материалното, но с духовното слънце. Слънчевата светлина, която виждате от земята, е физическа, но слънцето има и духовна светлина, която не хвърля никакви сенки. Тази светлина е мека, и когато тя проникне в човешкото сърце, в човешкия ум и в човешката душа, в човека настава голяма вътрешна тишина. Например, някой човек дойде до отчаяние, иска да се самоубие; взима револвера си и излиза вън някъде си из гората. В този момент, обаче, тази мека светлина прониква дълбоко в душата му, и веднага в него настава мир, тишина и той чува, един тих глас, който му казва: “Не бой се, всичко ще се оправи! ” Не се минава много време, и той вижда, че в този разрушен мир започва да расте нещо красиво, хубаво. Започват тогава приятелите му да се изреждат един след друг, започват да му говорят, да го насърчават, докато той изправи живота си. Значи, Бог е в сила да измени живота на всеки едного.
към беседата >>

В този момент, обаче, тази мека светлина прониква дълбоко в душата му, и веднага в него настава мир, тишина и той чува, един тих глас, който му казва: “Не бой се, всичко ще се оправи!
Ако човек развива своето духовно тяло, той ще започне да вижда звездите тъй светли, както и слънцето, и ще влезе във връзка с тях. Често съм говорил, че човек може да се разговаря не с материалното, но с духовното слънце. Слънчевата светлина, която виждате от земята, е физическа, но слънцето има и духовна светлина, която не хвърля никакви сенки. Тази светлина е мека, и когато тя проникне в човешкото сърце, в човешкия ум и в човешката душа, в човека настава голяма вътрешна тишина. Например, някой човек дойде до отчаяние, иска да се самоубие; взима револвера си и излиза вън някъде си из гората. В този момент, обаче, тази мека светлина прониква дълбоко в душата му, и веднага в него настава мир, тишина и той чува, един тих глас, който му казва: “Не бой се, всичко ще се оправи! ” Не се минава много време, и той вижда, че в този разрушен мир започва да расте нещо красиво, хубаво. Започват тогава приятелите му да се изреждат един след друг, започват да му говорят, да го насърчават, докато той изправи живота си. Значи, Бог е в сила да измени живота на всеки едного.
към беседата >>

24. Освобождаване

А на пепелявите и прашни трябва им тишина и мир. (втори вариант)
Вие постоянно сте неспокоен, като някой заек. Вода ви трябва. На кои трябва вода? На сухите хора. На влажните хора трябва топлина. А на пепелявите и прашни трябва им тишина и мир. Да се не вдига прах. Аз бих ви превел този закон. На онези от вас, които имат кестеняви очи, трябва им топлина; на онези от вас, които имат сини очи, трябва им влага, вода – топла вода. Да пият 5-6 чаши. Вряла вода.
към втори вариант >>

25. Сам с ума си

Влезете ли в Божествения свят, скърбите и страданията ви моментално ще изчезнат, душата ви ще се изпълни с мир и тишина, с възвишени и благородни чувства.
Често се говори за Божествения свят, за Бог, за служене на Бог и т. н. Под понятието „Бог“ се разбира Вечно Начало, абсолютна разумност, в която няма никаква промяна, нито измяна. Влезете ли в Божествения свят, скърбите и страданията ви моментално ще изчезнат, душата ви ще се изпълни с мир и тишина, с възвишени и благородни чувства. В Божествения свят цари абсолютна чистота и хармония. Ето защо, човек се стреми към този живот, макар всеки да си го представя според своите вътрешни разбирания. Всеки човек си представя Божествения, Вечния живот според устройството на своето тяло, т. е. според своето умствено, сърдечно и духовно развитие.
към беседата >>

26. Силните течения

Болният е чувствителен, той иска тишина, а ти удряш с тенекия.
Казвам: Учете се от всичко, което става в света, било то добро или лошо. Хората в света нито са добри, нито са лоши. Има хора, били те религиозни или светски, които не могат да направят нито зло, нито добро. Мнозина говорят за свобода, искат да бъдат свободни. Може ли да се нарече свобода това, да вземе някой една тенекия, да удря на нея и да мине покрай прозорците на някой болен? Болният е чувствителен, той иска тишина, а ти удряш с тенекия. – „Не съм ли свободен да удрям тенекията? “ – Ти си свободен да правиш каквото искаш, но всяка неразумна постъпка не е вече свобода. Щом искаш да удряш тенекията, иди на разстояние два километра от къщата на болния, да не го смущаваш. Свободата подразбира служене на Бога. Свободен е само онзи, който служи на Бога и изпълнява Неговата воля.
към беседата >>

27. Забравената дума

Когато се спомене името Божие, моментално трябва да настане абсолютна тишина.
Свещено нещо е Божието име! Когато се спомене името Божие, моментално трябва да настане абсолютна тишина. Душите и сърцата на всички хора трябва да се изпълнят с благоговение и свещен трепет. Когато някой каже за нещо, че такава е волята Божия, всички неразрешени въпроси трябва да се разрешат. Всеки трябва да поддържа името Божие и волята Божия в света! Вън от тия две неща всичко друго е преходно. Някой казва: „Аз имам особено мнение по този въпрос“.
към беседата >>

28. Типове и образи

Че, ако две минути спреш и накараш всички тези готвачи в парахода, всички за две минути да настане онази вътрешна тишина и в мозъка, и в дробовете – ще поемеш въздух и две минути ще задържиш. (втори вариант)
Не от приятност, но искате да се освободите, като от нещо, което ви е вързало. Тъй, да се освободиш, не да си свободен. В две минути можеш отгоре и Добрата молитва, и всички песни можеш да изпееш в душата си. Две минути, но като идеш, не трябва да гледаш никъде; две минути абсолютно да забравиш и света, и всичко – туй наричам наряд. Ако цял английски народ може за две минути да спре всичко – и телеграфи, и телефони, кой където е, спряха работата си за две минути. Че, ако две минути спреш и накараш всички тези готвачи в парахода, всички за две минути да настане онази вътрешна тишина и в мозъка, и в дробовете – ще поемеш въздух и две минути ще задържиш. А ти ще се молиш на няколко пъти, ще издъхнеш.
към втори вариант >>

29. Призови Симона!

Повърхността на човека може да се вълнува, но Божественото в него трябва да е в мир, в тишина.
Успехът на всяка работа в живота ни зависи от вътрешната вяра, както и от спокойствието на нашия ум и на нашето сърце. Поетът може да пише само при пълно вътрешно спокойствие. Ученият може да работи само при пълно вътрешно спокойствие. Аз не говоря за външно спокойствие. Външно човек не може всякога да бъде спокоен. Повърхността на човека може да се вълнува, но Божественото в него трябва да е в мир, в тишина. Човек е двойно същество: физическо и духовно. Когато се намира в последните дни на своя живот, той мисли само за ядене и пиене, като животно. В това време Божественото начало го напуща, и той живее само физически. Ако ясновидецът погледне на умиращия, той вижда, че духовното отсъства от него, напуснало го е, и този човек живее само за тялото си. Докато умиращият се моли, и духовното начало взима участие в тази молитва.
към беседата >>

30. Посред тях

Има моменти в живота на човека, когато в него настава тишина, спокойствие, и той чувствува, какво е в същност.
Обаче, кой е този Иван? Де живее той? Кои са отличителните му черти? – Нищо не знаете. Но има нещо безсмъртно в човека, което никога не се мени. Има моменти в живота на човека, когато в него настава тишина, спокойствие, и той чувствува, какво е в същност. Тези моменти траят кратко време, след което човек минава пак в обикновения живот на тревоги, докато най-после животът му се свърши, и той казва: Нищо, за в бъдеще ще постигна това, което сега не можах. – Ако живеем по този начин и отлагаме нещата от един живот за друг, ние нищо няма да постигнем, няма да разрешим задачите на своя живот. Това е механически процес на живота, за който ние не говорим. Казвам: оживее ли веднъж човек, той трябва да използува това положение и да направи само още една крачка напред! – Ама ние правим усилия.
към беседата >>

31. Вечно обновяване

След това в него настава тишина, спокойствие.
Думите в песните трябва да бъдат така наредени, че да смекчават тоновете. Има известни енергии в човека, които могат да се трансформират само със скачане, с тропане, с игра, с викане. След това в него настава тишина, спокойствие. Такова е състоянието на човека, когато спечели много пари. Първо той е весел, скача, вика, играе, пее, докато се успокои и улегне в себе си. Но веселието и скръбта не представят живота; те водят само към живота. Те са условия само за живота, но не и самият живот. Радостта не показва, че човек е придобил живота; скръбта не показва, че човек е изгубил живота.
към беседата >>

32. Форми на съзнанието

Волът върви спокоен, невъзмутим; в него има тишина, спокойствие.
Ако търсите красиви очи, вгледайте се в тия на вола. Волът има по-красиви очи и от човека. Очите му са дълбоки и изразителни. Като гледа как господарят му се отнася с него, волът казва: "Няма нищо, един ден и ние ще се освободим от това бреме." Понеже ходи на два крака като човек, господарят ни мисли, че ние нищо не разбираме. И ние разбираме живота, макар и не като нашия господар. Волът върви спокоен, невъзмутим; в него има тишина, спокойствие. Той не знае, какво е злоба. Като гледа, че господарят му бърза, волът казва: "Защо толкова бърза господарят ми? Не знае ли, че за всяко нещо има определено време? " После обърне поглед към господаря си и продължава работата си. Понякога господарят мине покрай вола, потупа го по гърба и казва: "Вол е това, нищо повече!
към беседата >>

33. Равнодействие на силите

–Да внесе тишина, спокойствие в сърцето.
Оттук вадим заключението: когато двама души имат общ идеал, общ стремеж, те вървят успоредно един на друг. Само при това движение те са в състояние да превръщат динамическите сили на своя организъм в прави мисли и в благородни, възвишени чувства.При това положение на нещата човек може да напише нещо ново, различно от това, което досега са писали поети и писатели, учени и философи. От това гледище каква е задачата на философията? – Да внесе чистота в ума. – Каква е задачата на музиката? –Да внесе тишина, спокойствие в сърцето. Музиката трябва да успокои бурите в морето, да направи морската повърхност тиха, гладка. Музиката трябва така да успокои морето, че по него да се виждат само леки, приятни вълнения, присъщи на живота. – Каква е задачата на природния ум? – Да внесе в човека условия за придобиване на знания. Истински знания може да придобива онзи, който знае какво нещо е права линия, плоскост и тяло.
към беседата >>

34. Основна идея

Първият твърди, че няма слънце, че любов не съществува, че всичко е мрак и тишина.
Представете си, че се срещат двама души: единият е сляп и глух, а другият – с отворени очи и уши. Първият твърди, че няма слънце, че любов не съществува, че всичко е мрак и тишина. Вторият го опровергава. Той казва, че слънцето изгрява и залязва, осветява цялата земя и хората, животните, растенията се радват на светлината му, обичат се помежду си. Да отричаш мъдростта и светлината, това значи, да страдаш от умствена слепота; да отричаш любовта и живота, това значи, да страдаш от сърдечна глухота. Правете опити, да усилвате светлината на вашия ум и топлината на сърцето си, да виждате ясно нещата, за да не изпадате в заблуждения, в каквито се намират слепият и глухият. Колкото повече семена сте посели в градината на вашия ум и на вашето сърце, толкова по-добри резултати ще имате.
към беседата >>

35. На този камък

Идете долу и кажете „Любов навред цари; в тишина и буря мъдрост владее, а в окови и затвори, всегда свобода и истина говори".
Вълнуваше се планината, чуваше се по нея: гръм, трясък, пукот; страх всяваше в душите на дребните бръмбарчета. Порои води слизаха от върховете и като войници за бой, свличаха канари, камъни, пъсък и със сила, гняв и ярост ги пращаха в подножието, в дълбоките долини: Идете там, долу! Вам смирение е нужно. Доста сте седели на високите върхове. Скръб и страдание що е, още не сте познали". Идете долу и кажете „Любов навред цари; в тишина и буря мъдрост владее, а в окови и затвори, всегда свобода и истина говори".
към беседата >>

36. Духовното в човека

Трябва да настане в него тишина, за да чуе хлопането на хляба отвън.
– Защото не ставаш да отвориш на хляба, който чака вън. Ти казваш: Много дълго се молих, но отговор не получих. Каже ли този човек така, аз разбирам вече, колко умен е той. Няма защо да се моли човек толкова много време. Като се помоли искрено, да прекрати молитвата си и да чака вече отговор. Трябва да настане в него тишина, за да чуе хлопането на хляба отвън. Той трябва да бъде на щрек, та още при първото похлопване, да стане, да отвори вратата, и веднага да покани хляба в стаята си. Щом го покани, ще му стане слуга. Станеш ли слуга на хляба, и той от своя страна, ще помисли, с какво още да ти помогне. А ти седиш на стола, като някой аристократ, и като чуеш, че се хлопа отвън, казваш: Влез! Как ще влезе хлябът, като си заключил стаята отвътре с ключ?
към беседата >>

37. Просете, търсете и хлопайте

Ако се въодушевите и хлопнете на масата, веднага ще ви направят бележка, да пазите тишина.
Както виждате, във всяка библиотека съществува известен ред, зад който се крият разумни същества. Не мислете, че можете да правите, каквото искате. – Не сме ли свободни да се проявим, както разбираме? – В едно отношение сте свободни, но влезете ли в библиотеката, длъжни сте да спазвате реда. Ако искате там да четете, ще седнете на един стол и тихо ще четете. Ако се въодушевите и хлопнете на масата, веднага ще ви направят бележка, да пазите тишина.
към беседата >>

38. Изново

Спокойствие, тишина са нужни за жената майка, както и за Природата, която в това време върши велик творчески акт - създаването на човека.
Там детето има всички условия за възприемане, а след раждането си то вече ще иска условия за обработване на възприетото. Ето защо и умственият живот на бременната жена не трябва да се пренебрегва. Най-красивата, изящна литература трябва да бъде нейната умствена храна. Животът на светиите, на великите хора трябва да бъдат двигатели на нейната мисъл. Красива и възвишена поезия, хубава музика и песни трябва да нарушават от време на време тишината на нейния живот. Спокойствие, тишина са нужни за жената майка, както и за Природата, която в това време върши велик творчески акт - създаването на човека. Искате ли плода на дървото да бъде добър, създайте му условия и го оставете на Природата. Същото се отнася и за създаването на човека. Добрият, разумният човек се зачева и развива при специални условия. За това се изискват три важни момента: цел, средства и постижения. Всичко това ще се намери в разумната Природа.
към беседата >>

39. Зависимост в природата / Зависимост на мислите и чувствата от постъпките (Зависимост в природата)

Така той въдворява тишина и започва да говори.
Твоето място не е тук." Каква поза заема професорът? Как започва той лекцията си? Може ли някой от вас да покаже как се държи професорът? Има хора, които добре имитират другите:едни схващат смешната страна в човека, а други – общите черти и движения. Когато професорът преподава, застава на известно разстояние от студентите, с лявата страна към дъската, а с дясната – към тях. Така той въдворява тишина и започва да говори. Гласът му е мек, хармоничен, самоуверен. Той има вяра в себе си, разполага със знания и приковава вниманието на студентите си. Той прилича на онзи певец, който пее добре, издига гласа си, а с това владее и публиката.
към беседата >>

40. Новата песен

По едно време слушам, в кръчмата настана тишина.
Мислех си какво да правя. Казах на хазяйката да помоли кръчмаря да не вдигат толкова шум, но той не я послуша. Да изляза от квартирата си, и това не направих. Най-после, реших да си послужа с музиката. Една вечер, при най-голямата врява и вик в кръчмата, взех цигулката си и започнах да свиря. По едно време слушам, в кръчмата настана тишина. Един след друг посетителите напуснаха кръчмата. Не се мина много време, и кръчмарят напусна този дюкян, премести се някъде, далеч от нас. Кръчмарят напусна къщата, но аз зная колко ми костваше това свирене. Реших в себе си: втори път няма да свиря това парче. Ако химикът, със задушливите газове, произвежда известен ефект на далечни разстояния, защо музиката, със своите тонове, да не произведе известно влияние върху умовете и сърцата на хората?
към беседата >>

41. Времето на доброто

За да определите този час, не бързайте, но спрете се, влезте в съзнанието си и запазете нужната тишина и спокойствие.
Ще ви дам следната задача: Всеки от вас да намери онзи час през годината, когато може да стане пророк. За да определите този час, не бързайте, но спрете се, влезте в съзнанието си и запазете нужната тишина и спокойствие. Когато отиваш на работа, гледай да избереш най-доброто време. Ако чувствуваш някакво вътрешно препятствие, не отивай на работа. Идеята, която те подтиква към работа, трябва да бъде определена. Ако искаш непременно да отидеш и това може, но нищо няма да спечелиш. Ето защо, не отивай на работа, поне да се предпазиш от нещастие.
към беседата >>

42. Пауза в живота

И в природата някога настава голяма тишина, в която обаче се готвят условия за нова, усилена дейност. (втори вариант)
Те се наричат в музиката паузи - почивка, мълчание, но не бездействие. При паузата нещата минават от едно състояние в друго. Когато предприеме една работа, човек има нужда от почивка, за да обмисли добре условията и да се справи с тях. И вулканите понякога престават да действат, временно те почиват. Почивката на вулкана не е нищо друго освен събиране на енергия, за да започне нова работа. И в природата някога настава голяма тишина, в която обаче се готвят условия за нова, усилена дейност. Когато новата работа не се предшества от пауза, т.е. от почивка, тя губи част от силата си. Значи почивката е необходима, за да се набави изгубената сила от предишната работа. Човек си почива не само физически, но и душевно. Кога? Когато мислите, чувствата и постъпките му са в хармония.
към втори вариант >>

И в природата някога настава голяма тишина, в която обаче се готвят условия за нова, усилена дейност.
Те се наричат в музиката паузи – почивка, мълчание, но не бездействие. При паузата нещата минават от едно състояние в друго. Когато предприеме една работа, човек има нужда от почивка, за да обмисли добре условията и да се справи с тях. И вулканите понякога престават да действат; временно те почиват. Почивката на вулкана не е нищо друго, освен събиране на енергия, за да започне нова работа. И в природата някога настава голяма тишина, в която обаче се готвят условия за нова, усилена дейност. Когато новата работа не се предшества от пауза, т.е. от почивка, тя губи част от силата си. Значи почивката е необходима, за да се набави изгубената сила от предишната работа. Човек си почива не само физически, но и душевно. – Кога?
към беседата >>

43. Има време

Навсякъде ще имате тишина, надежда, вяра, самоупование.
Струва си, но във вас знание трябва да има. Щом дойдете до религиозния живот, трябва да имате знание за Бога, да Го обичате. Ние сме оградени. И всякога може да дойдете в съобщение с Бога. Щом помислите за Него, ще просветне нещо в ума ви, ще просветне нещо в сърцето ви. Навсякъде ще имате тишина, надежда, вяра, самоупование. Отдето минеш, всички хора те познават и цялата природа, като мислиш за Бог, всички те познават. Щом скъсаш връзката си с Бога, образува се тъмнина, сянка около тебе. Ти ставаш мрачен, недоволен от живота, всички те отдалечават, макар да си богат. Не може да разбереш. Всички те отдалечават, избягват, не може да разбереш какво нещо е Бог.
към беседата >>

44. Най-голямото изкуство / Какво ще говори Учителят

Щом влезе учителят, веднага настава тишина и мълчание. (втори вариант)
Като казвам, че е театър или представление, разбирам, че не е църква. Когато в един клас се вдига шум, когато всички ученици говорят, те са на училище, но не учат. Щом всички говорят, те не учат. Щом влезе учителят, веднага настава тишина и мълчание. Учителите по старите методи носят дълги прътове. Но най–добрият, най–големият учител, който досега съм виждал, той беше един сокол в Търновско. По–добър учител от него, който да държи учениците си в такава изправност, не съм видял. Повече от 500–600 птиченца се разговарят помежду си. По едно време този разговор моментално се прекъсва.
към втори вариант >>

Някой път някои ми казват, че не се пази тишина в събранието, много се говорело. (втори вариант)
Някой път някои ми казват, че не се пази тишина в събранието, много се говорело. Та вие сте на църква, в театър сте, може да си говорите. Няма нищо лошо в това. Като си говорите по двама, по трима, нищо лошо няма в това, но говорете музикално. Лошото седи в това, че не си говорите музикално. Вследствие на това се явява един вътрешен дисонанс.
към втори вариант >>

Щом влезе учителят в клас, всички сядат на местата си и настава тишина и мълчание.
Това показва отношението на съвременния религиозен към църквата. Докато религиозният гледа на църквата като на събрание, той свободно влиза и излиза от нея. Един ден, когато се проникне дълбоко от разбирането на въпроса, що е църквата, а също и молитвата, той нито ще прекъсва молитвата си, нито ще влиза и излиза от църквата. Така правят и учениците. Докато са в междучасие, те говорят, викат, вдигат шум. Щом влезе учителят в клас, всички сядат на местата си и настава тишина и мълчание.
към беседата >>

45. Новият начин

(Учителя простря двете си ръце хоризонтално настрани Това значи: ТИШИНА.
Не е в правенето! Каквото правите, не е лошото там, а в неправилното правене! Онова, което правим, е онова, което мислим, не е лошото там, но някой път нещата не ги правим, както трябва. Погрешката е там! Можете да турите ръцете си настрани. (Учителя простря двете си ръце хоризонтално настрани Това значи: ТИШИНА. (Учителя после си приближи двете ръце отпред, еднаквите пръсти на двете ръце допрени - като в молитвено положение При това положение на ръцете, тая сестра казва: "Единство няма. Единство трябва! " (Учителя после си движи едната ръка, по вътрешната страна на другата ръка И после, тая сестра си движи така едната ръка по вътрешната страна на другата ръка. С това тя казва: "Сърцето не е възпитано. Трябва да се възпита.
към беседата >>

46. Приложението като източник на знанието / Източник на знанието

Наоколо му царува мир и тишина; отвреме навреме се чува само скърцането на перото. (втори вариант)
Важен е животът на съвършените, който се отличава с мълчание. То не се изразява в неговорене; то не е външен, но вътрешен процес. Съвършеният сам решава задачите си. Той мълчи и решава, както ученикът, който държи матура. Седя на чина и започва да решава. Наоколо му царува мир и тишина; отвреме навреме се чува само скърцането на перото. Съвършеният човек и като мисли, и като чувства е повече в мълчание. Каквито противоречия и мъчнотии среща в живота си, той не се оплаква, не се гневи, мълчаливо се справя с тях. Той знае, че красивите и велики неща се извършват тайно и в мълчание.
към втори вариант >>

47. Герои / Героите

Не можете ли поне един ден да прекарате в тишина и спокойствие на ума и на сърцето си, не сте готови още да възкръснете. (втори вариант)
Сегашните хора искат да знаят ще възкръснат ли след смъртта си. Че ще умрат, това всеки знае, но дали ще възкръснат, това малцина знаят. Има начин, по който и това можете да знаете. Нека всеки се опита може ли да прекара един ден, от сутринта до вечерта, без да допусне в ума си една лоша мисъл, в сърцето си – едно лошо чувство и във волята си – една лоша постъпка. Който може да направи това само за един ден, той има условия да възкръсне. Не можете ли поне един ден да прекарате в тишина и спокойствие на ума и на сърцето си, не сте готови още да възкръснете. Правете опити да изчистите ума и сърцето си от утайките на миналото, да се приготвите за светли и честити дни.
към втори вариант >>

48. Ето младоженецът иде

Като ги видях в това положение, казвам си: Чудна тишина!
По едно време близо някъде на около един километър разстояние се чува един голям шум. Чудя се коя е причината за този шум. Изведнъж ставам и поглеждам нагоре. В пространството някъде се вие един сокол, а на близкото дърво, на един метър от мене седят много врабци, но така съсредоточено гледат нагоре, така неподвижно, като истукани, не мърдат от мястото си. Всички гледат нагоре ококорили се, но в пълно мълчание. Като ги видях в това положение, казвам си: Чудна тишина! Трябва някой да им проповядва някакъв урок. Гледам сокола отгоре, така наострил погледа си към тия врабци, иска да извади едното от тях навън, да го прислуша, да види знае ли си урока. Обаче, всички врабци седят на щрек, да не би соколът да се доближи до тях и с крака си да бръкне, да извади едного от тях. Аз седя и казвам на този сокол: Остави тия деца, нека си седят мирно. Той си завъртя главата и хвръкна.
към беседата >>

49. Проникване

Нещастието, това са ледените, грешните души, които търсят у вас мир и тишина, да се успокоят.
Следователно, ако не сте готови да приемете нещастието у дома си, да го стоплите, вие нищо не сте разбрали. Нещастието, това са ледените, грешните души, които търсят у вас мир и тишина, да се успокоят. Оставете нещастието да влиза и излиза от къщата ви, без да ви смущава. Когато тези души се просветят, те сами ще си кладят огън, да се отопляват. Заблуждението на съвременните хора седи в това, че те говорят за смъртта, без да са готови за нея. Те търсят щастие, без да са готови за него. Човек трябва да проникне в щастието.
към беседата >>

50. Божественият глас

Човек не е радостен, когато скача, но когато има мир, едно спокойствие, една тишина.
Та казвам: Животът седи в същественото. Тъй, както сутрин когато слънцето изгрява, трябва да имаш отворен прозорец да проникне неговият първи лъч вътре в стаята и неговата топлина, по който и да е начин. Така в човешката душа, всеки ден Божественият глас, Божествената светлина трябва да прониква. Няма по-хубаво от Божествения глас. Когато дойде Божественият глас, всичко утихва. Човек не е радостен, когато скача, но когато има мир, едно спокойствие, една тишина. Ти си доволен. Радваш се вече на благото на другите хора. Сега някой път вас ви хвалят. Казвате: „Не го хвали и не го укорявай“. Хубаво е да те хвалят, лошо е да те укоряват.
към беседата >>

51. Добрата круша

Да имате тишина на сърцето си, не да се интересувате от света.
Казвам: Всички вие трябва да служите на Бога, че като се качите на този Божествен параход, ще ви посрещне една буря, трябва да бъдете мъжествени, да издържите тази буря, да няма тия ежби човешки. Да имате тишина на сърцето си, не да се интересувате от света. Казвате: „Не се интересувам от светския живот.“ Че ние не знаем какъв е духовният живот. Духовният живот има отражение в светския живот. Влизате между светските хора и аз съм виждал някой път в тях нещо отлично. Казваме, че са светски хора. В туй отношение ще турите едно широко сърце.
към беседата >>

52. Психологически синтез

Попитал го учителят какво имало при второто пеене, той казал, че имало тишина.
Дърветата са най-добрата публика, ще те слушат.“ Той отишъл и пял на дърветата. След това дошъл един голям вятър, зашумели дърветата: „Шу-шу-шу.“ „Това е ръкопляскането – казал учителят му. – То е ръкопляскането на вятъра. Дърветата се въодушевяват от твоето пеене.“ Първият път като отишъл, имало шу-шу-шу. Като отишъл втори път, нямало шу-шу-шу, всичко било тихо. Попитал го учителят какво имало при второто пеене, той казал, че имало тишина. Учителят казал, че дърветата мислят: „Този човек веднъж пя на нас, ние само казахме шу-шу-шу, не го нахранихме, нищо не му платихме.“ Сега дърветата започнали да мислят какво да направят с този певец, който за пръв път дошъл на дърветата да дава концерт. Те започнали да мислят как да му се отплатят. Всичките мълчат, нищо не казват. Третия път като отишъл да им даде концерт, всички дървета проговорили, казали: „Браво! “ Третия път не ръкопляскат, не мълчат, но казват браво.
към беседата >>

53. И ще родиш син

Изобщо, той иска пълно спокойствие и тишина.
Странен е човек със своите навици. Някои хора обичат сутрин да се обличат с червени дрехи, на обяд – с бели, а вечер – с черни. Онзи, който се облича с червени дрехи, има подтик да направи нещо, иска да бъде активен. Когато се облича с бели дрехи, той иска да прекара тихо и спокойно, да се не смущава душата му от нищо. Той иска да се освободи от всякаква скръб в сърцето си и от всякакво смущение в ума си. Изобщо, той иска пълно спокойствие и тишина. Вечер понеже идат малко болезнени състояния, човек се облича с черни дрехи. И наистина, виждаме, че всички стари хора на стари години започват да се обличат с черни дрехи, да се вглъбяват в себе си, да се приготовляват за онзи свят. На обяд, като се наяде добре, човек иска да се облече с бели дрехи. Значи, черният цвят ги приготовлява за онзи свят, за черния живот, в земята, дето се разлагат техните тела; белият цвят приготвя хората за онзи свят; а червеният цвят е сватът, който ги сватосва. Червеният цвят сватосва белия цвят с черния.
към беседата >>

54. Теория, реалност и приложение

Дето има някаква деятелност, той казва: „Тишина, тишина.
Този тон вие може да го вземете в едно несъзнателно състояние. Тона „до“ може да го вземете в едно въглеродно състояние, може да го вземете в едно азотно състояние и в едно кислородно състояние. Какво е сега азотното състояние? Азотът в старите алхимици минавал за стар елемент, който е крайно консервативен. Съединения той не прави, казва: „Колкото се може по-малко съединения.“ Казва: „Човек трябва да бъде индивидуалист, да живее само за себе си.“ Навсякъде, където минава, той потушава всяко горене. Дето има някаква деятелност, той казва: „Тишина, тишина. Никакво смущение в света не трябва. На земята трябва да бъде ред и порядък, и тишина. Много кряскане не трябва. По-малко кряскане трябва.“ Казва: „Трябва да се мълчи.“ Ако постоянно мълчим, какво ще стане? Казва: „То човек не трябва много да мисли.
към беседата >>

На земята трябва да бъде ред и порядък, и тишина.
Какво е сега азотното състояние? Азотът в старите алхимици минавал за стар елемент, който е крайно консервативен. Съединения той не прави, казва: „Колкото се може по-малко съединения.“ Казва: „Човек трябва да бъде индивидуалист, да живее само за себе си.“ Навсякъде, където минава, той потушава всяко горене. Дето има някаква деятелност, той казва: „Тишина, тишина. Никакво смущение в света не трябва. На земята трябва да бъде ред и порядък, и тишина. Много кряскане не трябва. По-малко кряскане трябва.“ Казва: „Трябва да се мълчи.“ Ако постоянно мълчим, какво ще стане? Казва: „То човек не трябва много да мисли. Не трябва да се увлича много.“ Ако човек не мисли, какво ще излезе? Не трябва да мисли, не трябва да се увлича, не трябва да се дава, не трябва да пееш, казва: „Не трябва, не трябва.“ Какво трябва тогава?
към беседата >>

55. Постоянна благодарност

Българинът мисли, че оня свят представя тишина, никой умрял няма право да говори.
Та казвам, сега ние сме дошли в едно положение, че трябва нещо ново в света. Малките деца може да се занимават с пръчки, с кончета, но израсналите деца не могат да се занимават с кончета. Израсналите момичета не могат да се занимават с кукли. Имаме стари вярвания за оня свят, мислим за рая. Оня ден представих понятията на българите за рая и понятията на турците за рая. Българинът мисли, че оня свят представя тишина, никой умрял няма право да говори. Всички насядали на столове – облечени много добре, но всеки мълчи, никой никому не говори. Каквото им изпращат от този свят, яденето стои и никой не може да яде, насъбрало се яденето. Като се насъбере и няма място, тогава този от оня свят го пращат тук, че и яденето му го пращат да го яде. Някои, които са по-големи – от оня свят им е изпратено. Имат по-малко – сиромаси са.
към беседата >>

56. Роденият

Трябва да има най-хубавите условия: светлина, топлина, тишина, да има активност, но тиха активност, тогава схваща всичките неща.Ако предметите се движат много бързо, не може да ги рисува.
Ако е шише не ти е приятно. Ако обичаш някого като себе си, ти може да пожертвуваш водата, но ако не го обичаш, може да го попиташ, защо е изпил водата. Та щом сме сиромаси, ние сме в лишение, ние сме в света на недоимъка. Ще влезеш в света дето има изобилие! Ако онзи художник няма достатъчно светлина, той не може да рисува, ако художникът няма достатъчно топлина, пак не може да рисува, ако времето е бурно, пак не може да рисува. Трябва да има най-хубавите условия: светлина, топлина, тишина, да има активност, но тиха активност, тогава схваща всичките неща.Ако предметите се движат много бързо, не може да ги рисува. Казвам: Вие, които искате да работите върху себе си, като художник, трябва да избирате хубавото време. Трябва да тонираш очите си. Прегрешение е, да ходиш целия ден и да не можеш да видиш нито един красив човек. То е престъпление да не можеш да видиш един топъл човек, да почувствуваш неговата топлина. Прегрешение е да не можеш да видиш един човек с една отлична, хубава постъпка!
към беседата >>

57. Да направим човека

Сезон е, когато в небето настава тишина.
Казват: „Много сме благодарни, че създадохме този хубавия, красивия свят, в който живеем.“ Вие търсете една градина на един добър човек, да влезете в нея. Тази градина е важна. Вие трябва да имате една градина, че като поканите някого, да го посрещнат вашите мисли, вашите желания и вашите постъпки. Той, като походи във вас, да каже: „Ето един устроен свят.“ Та вие сте в оня свят. Та в оня свят ясновидецът видял, че всичките седят, никой не говори, в размишление е. Сезон е, когато в небето настава тишина. То е най-тържественото. То се случило в такова време, когато видял тържествено да принасят молитвите към Бога и благодарят. После пак започва онзи хармоничен живот. По някой път вашите страдания, вашите скърби отиват в духовния свят, и те поглеждат. Тогава невидимият свят показва любовта си.
към беседата >>

0.26525092124939V1-ON