НАЧАЛО
Новости в сайта
|
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
беседи, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на беседите 
 
Търсене в различните класове
Подробности при търсене
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Намерени
4079
резултати от
2271
текста в
8
категории:
✓
Беседи от Учителя:
2378
резултата от
1146
беседи
✓
Изгревът на Бялото Братство:
556
резултата от
407
текста
✓
Писма от Учителя:
2
резултата от
1
текста
✓
Текстове и документи:
170
резултата от
101
текста
✓
Последователи на Учителя:
387
резултата от
242
текста
✓
Списания и вестници:
179
резултата от
138
текста
✓
Хронология на Братството:
118
резултата от
69
текста
✓
Рудолф Щайнер:
289
резултата от
167
текста
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
Намерени са
2378
резултата от
1146
беседи в
3
страници с точна фраза : '
Страдание
'.
На страница
1
:
1000
резултата в
463
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Призвание към народа ми Български синове на семейството славянско / Призив
,
ИБ
, Варна, 20.10.1898г.,
Братя и сестри от дом славянски, род на
страдание
, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие.
Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие.
Слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят, и ако се покажете верни отсега на това благородно и свято звание, което ви чака, то вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тази многострадална земя.
към беседата >>
2.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1907 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1907г.,
Когато дойде друго течение и те измести от течението, в което си турен, тогава ще усетиш
страдание
у себе си.
Когато човек не разбира мястото си на работа в тази сграда, той сгъстява състоянието си, образува се гъста атмосфера и спира своята деятелност.
Когато дойде друго течение и те измести от течението, в което си турен, тогава ще усетиш страдание у себе си.
Например, когато мислиш лошо за другиго, това показва, че си в едно противоположно течение и страдаш. Не прилагайте този принцип в частност, а го прилагайте в общност: не се осъждайте, аз не искам да се осъждате.
към беседата >>
И Господ, като вижда, че хората са много мързеливи, изпраща им
страдание
, за да напуснат мързела.
У вас се заражда мисъл дали сте добри. Всъщност вие сте добри, но сте лениви, имате духовна леност – не мерите и не знаете как да употребявате Добрината. Понякога се показвате много работливи, но това е само привидно. Приличате на един човек, който работи само когато господарят му е при него, а щом си замине, почва да работи, както си знае той. Леността е следствие на Земната душа, която ви завладява.
И Господ, като вижда, че хората са много мързеливи, изпраща им страдание, за да напуснат мързела.
към беседата >>
Божията Любов спрямо вас се показва в падение, което значи Истина; в
страдание
, което значи Благост (какво мислите, че е последното?), и в смърт, което значи Осиновление.
Божията Любов спрямо вас се показва в падение, което значи Истина; в страдание, което значи Благост (какво мислите, че е последното?), и в смърт, което значи Осиновление.
Сега се качвате нагоре и когато стигнете върха на вашето съвършенство един ден, ще разберете вашата Любов към Бога. Когато стигнете върха на вашето съвършенство, ще почнете да слизате надолу, ще разберете Любовта спрямо вас; защото, когато почнете да слизате надолу, за да помогнете на вашите братя, тогава ще познаете Божествената Любов спрямо вас. И тогава вие ще слизате и възлизате постоянно и това ще бъде вашата вечна Радост и Блаженство.
към беседата >>
Всичкото ваше
страдание
ще преобърна в Радост и веселие.
Да се не устрашава вашето сърце през тази година. Да имате дързост и Той ще ви благослови. Ще имате всичкото Негово съдействие, така щото вашата вяра да расте.
Всичкото ваше страдание ще преобърна в Радост и веселие.
Да бъдете верни на това, което сега ви се дава, и ако се окажете верни на малкото, ще приемете и многото. Да просветнат така вашите дела, щото като ги видят човеците, да прославят Отца вашего, който е на Небеса. Да се не смущавате, да се не тревожите за нищо, защото от началото Той е изготвил всичко за вас и никога не трябва да забравяте своето призвание, за което сте пратени на Земята.
към беседата >>
Седем години ще има
страдание
и към 1914 г.
Седем години ще има страдание и към 1914 г.
ще се върне България.
към беседата >>
3.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1909г.,
В този път слизането от Бога към Земята е път на
страдание
, път на изпит – пътят е от горе на долу.
Това е мистично отношение или според Кабалата значи един цикъл – завършен кръг от Небето към Земята и от Земята към Небето.
В този път слизането от Бога към Земята е път на страдание, път на изпит – пътят е от горе на долу.
В първата половина на пътя, така да се каже, нашият живот е обърнат наопаки – Слънцето е от другата страна на нашия живот и ние сме на Земята в един мрак. Втората половина е, когато дойде равноденствието и зазоряването в нас и почнем да разбираме известните нам страдания. И затова казва Христос: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“
към беседата >>
От друга страна, трябва да знаете, че без
страдание
няма Любов.
От друга страна, трябва да знаете, че без страдание няма Любов.
Страданието е символ на една велика жертва, която Господ прави към човека. И когато вие страдате, същевременно страда и Бог, т.е. Бог страда, но не в този смисъл, както разбират хората. Когато една душа страда, тези страдания се отразяват на Господа и затова Той е принуден да страда, да помага на тази душа, та да не страда целият жив Небесен организъм във вас. Затова трябва да знаете, че когато страдате, това се отразява върху всички вас.
към беседата >>
4.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1910г.,
При самообладанието човек е тих и спокоен, никому не се сърди, от всяко
страдание
извлича поука и следващия път — след страданието — той знае как да бие своя противник.
Когато сме в пълно съгласие с Бога, тогава сме и в пълно самообладание. Но някога се подкачим, честолюбиви сме. Тия качества са отрицателни и питате само защо е така. Человек, ако върви из тоя път, ще слезе в чистилището. Самообладанието е трудно, то е едно качество, което с години може да се добие.
При самообладанието човек е тих и спокоен, никому не се сърди, от всяко страдание извлича поука и следващия път — след страданието — той знае как да бие своя противник.
С мъчнотиите в света се опитва вашето самообладание. Аз в София наблюдавам чиновниците: как около първо число на месеца са бодри и весели, защото са вземали пари от заплатата, но към 15то число са вече дряхли10, с философски изглед и улиците са празни.
към беседата >>
Когато дойде някое
страдание
във вас, аз мога да го лекувам, но когато дойде върху мен страданието, то аз трябва да изпия чашата до дъно, защото „на когото е много дадено, много се и иска“, а на вас щом като по-малко е дадено, по-малко ще се иска.
А вие не сте достатъчно чисти и вследствие на това имате си и мъчнотии. Дяволът е много хитър и иска да ви препятствува, но когато го изгоните измежду вас и от вас, всичките ви работи ще се оправят. И когато ви говоря аз, в мен не бива да разбирате един човек, който е със слабости и има своите дребнавости, а трябва да имате предвид, че Господ е, Който ви говори и иска вашето подигане. Знайте, че Господ е нашата слава и величие. И ако разберем така живота, ще ни настане светлина и виделина.
Когато дойде някое страдание във вас, аз мога да го лекувам, но когато дойде върху мен страданието, то аз трябва да изпия чашата до дъно, защото „на когото е много дадено, много се и иска“, а на вас щом като по-малко е дадено, по-малко ще се иска.
Прочее, ние имаме работа с един свят организиран, който държи сметка за желанията ви, та изпитът е много строг. И понеже вие сте, които се готвите за небето и за духовния свят, то членовете от духовната Верига имат предвид да ви приготвят място, та животът ви няма да бъде изоставен, а ще имате тяхната протекция; но вие трябва да докажете, че заслужавате това.
към беседата >>
5.
Приложение към протокола от 1910 г.
,
СБ
, В.Търново, 31.8.1910г.,
Който иска да влезе в Царството Божие без
страдание
, той желае невъзможното и немислимото.
Евангелието е една велика наука – наука за Живота. В него са вложени всичките основни закони, по които светът се развива. Без страдания няма повдигане – това е един велик закон.
Който иска да влезе в Царството Божие без страдание, той желае невъзможното и немислимото.
Христос иска от нас да се самопожертваме, защото и Той се самопожертва – да бъдем подобни на Него. Силният човек винаги трябва да страда, а слабите и малодушните хора никога не могат да страдат.
към беседата >>
6.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1911г.,
Тя е една първоначална сила, от която душата се е развързала и изгубила нишката и вследствие на тази загуба тя е потънала в материалния свят, което е синоним на
страдание
и изпитание.
Целта на човешкия живот не е само развитието на душата, но и придобиването на свободата, която е изгубила; следователно, свободата е цел. Ако има нещо, от което сега пъшкате, то е робството, което ражда тъмнината. Сега всички говорят за свобода, всички се стараят да я придобият, даже някои искат придобиването й чрез острото на ножа. При все това, обаче, всички още не са я придобили, а Христос велигласно казва: „Истината ще ви направи свободни“. Свободата е едно качество на душата, което тя търси.
Тя е една първоначална сила, от която душата се е развързала и изгубила нишката и вследствие на тази загуба тя е потънала в материалния свят, което е синоним на страдание и изпитание.
към беседата >>
Когато у вас се зароди
страдание
, любовта може да ви утешава, но само Истината може да ви направи свободни, да ви приведе при Бога, като оправи вашето бъдеще.
Скърбите ли — призовете Истината и скръбта ще изчезне. Истината е нещо живо, тя е Бог, Който твори и създава и иска доброто на всички свои създания.
Когато у вас се зароди страдание, любовта може да ви утешава, но само Истината може да ви направи свободни, да ви приведе при Бога, като оправи вашето бъдеще.
Истината, това е любовта, която се проявява в духовния свят; Истината, това е Бог, Който се проявява между духовете. Това не е много трудно да се разбере. Няма по-лесно нещо на света от това да призовеш Истината. И това е толкоз лесно, щото даже малките деца го знаят. И така, ако искате да разрешите въпроса кои са причините за вашето страдание, то призовете Истината, която ще ви разправи подробно и обстоятелствено, ще ви упъти и опази от бъдещи грешки.
към беседата >>
И така, ако искате да разрешите въпроса кои са причините за вашето
страдание
, то призовете Истината, която ще ви разправи подробно и обстоятелствено, ще ви упъти и опази от бъдещи грешки.
Когато у вас се зароди страдание, любовта може да ви утешава, но само Истината може да ви направи свободни, да ви приведе при Бога, като оправи вашето бъдеще. Истината, това е любовта, която се проявява в духовния свят; Истината, това е Бог, Който се проявява между духовете. Това не е много трудно да се разбере. Няма по-лесно нещо на света от това да призовеш Истината. И това е толкоз лесно, щото даже малките деца го знаят.
И така, ако искате да разрешите въпроса кои са причините за вашето страдание, то призовете Истината, която ще ви разправи подробно и обстоятелствено, ще ви упъти и опази от бъдещи грешки.
към беседата >>
Искам Духът във вас да действува, за да ви се открие според начина и нуждата, щото всяко колебание, съмнение,
страдание
да го преобърне в радост и веселие.
И ако то се пие от един добър човек, в него ще подействува съвсем другояче. Един човек, който пие виното с вяра, той ще възприеме дара на Духа, като вярва, че Господ е, Който дава благата, чрез които ще ни възкреси. И когато възприемем Господ в нашите сърца, тогава ще се появят у нас и плодовете на Духа. Искам да приемете у вас това, което Господ ще ви даде. Само когато се обедините с Христа, вие ще Го познаете, както Той ви е познал.
Искам Духът във вас да действува, за да ви се открие според начина и нуждата, щото всяко колебание, съмнение, страдание да го преобърне в радост и веселие.
към беседата >>
7.
Господнята вечеря
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1911г.,
Искам Духът във вас да действува, за да ви се открие според начина и нуждата, щото всяко колебание, съмнение,
страдание
да го преобърне в радост и веселие.
И ако то се пие от един добър човек, в него ще подействува съвсем другояче. Един човек, който пие виното с вяра, той ще възприеме дара на Духа, като вярва, че Господ е, Който дава благата, чрез които ще ни възкреси. И когато възприемем Господ в нашите сърца, тогава ще се появят у нас и плодовете на Духа. Искам да приемете у вас това, което Господ ще ви даде. Само когато се обедините с Христа, вие ще Го познаете, както Той ви е познал.
Искам Духът във вас да действува, за да ви се открие според начина и нуждата, щото всяко колебание, съмнение, страдание да го преобърне в радост и веселие.
към беседата >>
8.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1912г.,
Вашите мисли ме измъчват, те са едно
страдание
за мен.
Сега, аз ви считам за приятели, съобщавам ви това: спъвате ме. При все това аз ще река на себе си: „Хак ти е, да не си отишъл. Но щом си се ангажирал, носи си последствията.“ Ако искате да работите за Господа, без любов и себеотрицание не може. Христос ми казва: „Ида да помогна на този народ, да загладя всичките недоразумения и да разбия всичките препятствуващи духове.“ Аз и Христос едно сме. И с нищо друго не можете да ме подмамите, освен с вашата любов.
Вашите мисли ме измъчват, те са едно страдание за мен.
Моето положение е като на малко дете, което ходи по тръните. Аз ще направя наследници само тия, които се държат с мене. Заради Бог искам да направите този велик подвиг — помирението, защото длъжен съм ви, казвам ви го, и искам да ви се отплатя.
към беседата >>
По причина на нашето грехопадание ние сме се отдалечили от Бога и то показва едно състояние, което причинява
страдание
; следователно, законът към нас действува чрез
страдание
, след което обезателно настъпва и радост.
По причина на нашето грехопадание ние сме се отдалечили от Бога и то показва едно състояние, което причинява страдание; следователно, законът към нас действува чрез страдание, след което обезателно настъпва и радост.
И радостта има голяма сила, защото ако тя даде всичките си вибрации, може и да ви стопи, та вместо нея — радостта, ще почувствувате скръб. Когато, обаче, сме готови, усещаме една радост. В съвременния живот Господ всяка заран слиза от небето и с Него идват множество възвишени духове, които всички ни пригласяват7 към работа в живота и ние усещаме радост и утеха. Когато, напротив, отдалечи ли се Господ, усещаме униние и всевъзможни неразположения. У нас, както виждате, постоянно става ден и нощ.
към беседата >>
И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме
страдание
на хората; защото това ще ни улесни в благородство и духовен подем.
И като става дума за храна, нека кажа, че за храна не бива да причинявате страдания на никое същество, защото с това спирате сами себе си.
И покрай това препоръчително е, щото винаги да се питаме дали не причиняваме страдание на хората; защото това ще ни улесни в благородство и духовен подем.
към беседата >>
Ние трябва да се пазим да причиняваме вреда или
страдание
на който и да било човек и всякой да си се върне и заживее, и примири с условията, които му са дадени.
Някои от приятелите не стоят по-добре в материално отношение, други — духовно, а трети — в умствено, защото има три вида сиромашия: материална, умствена и духовна.Оттук се явява и нуждата за обмяна — вие трябва да обменяте. Например, някой даде пет хиляди лева в заем и ти, който ще ги вземеш, да ги вземеш с мисълта, щото печалбата от тях да бъде в голям размер, доброжеланието да бъде пълно; а не бива, като вземем парите, да си помислим и кажем: „хе, той има, нека дава.“ Тук именно е грешката и тая мисъл не е хубава. Защото и в духовния свят има кражба, има алчност и в умствено отношение. Но законът е, че който престъпва един закон, той не се благославя.
Ние трябва да се пазим да причиняваме вреда или страдание на който и да било човек и всякой да си се върне и заживее, и примири с условията, които му са дадени.
Ако, например, е определено да станеш богат, тогава ще те срещнат с такива хора, които ще те направят богат; а пък ако е определено да те прекарат през сиромашия и после да ти дадат богатство, тогава не можеш нищо да сториш. Малцина между вас имате нужда за много пари, а другите не сте готови за богатство, защото човек, за да бъде богат, трябва да има гръбнак. Човек с богатство, без да бъде готов за него, усеща известна унилост и тежест. Покойният д-р Миркович казваше, че е богат, но желаеше в следващото му прераждане да го направят сиромах, но при добър господар, отколкото богат. Колко ли не медиуми са го лъгали.
към беседата >>
9.
Вие сте поканени да работите
,
ИБ
, В.Търново, 24.8.1912г.,
Вашите мисли ме измъчват – те са едно
страдание
за мене.
Христос ми каза: "Ида да помогна на този народ, да разгледам всичките недоразумения и да разнебитя всичките препятстващи духове". Аз и Христос едно сме. И с нищо друго не можете да ме подмамите освен с вашата любов.
Вашите мисли ме измъчват – те са едно страдание за мене.
Моето положение е като малко дете, което ходи по тръните.
към беседата >>
10.
Въжето на дявола
,
ИБ
, , 22.9.1912г.,
Всяко наше
страдание
ни иде за благословение и винаги, когато Господ ще ни избавя, Той ще прати други хора да сторят това.
То е положението, че ние сме се дотолкова разкаяли от миналите грешки, щото сме готови да изпълним всестранно волята Божия. Затова, когато дойде една лоша мисъл, отхвърлете я, защото тя е едно въже на дявола, което ви връзва. Нашите мисли трябва да бъдат интензивни за добро. Това е тя, волята Божия. И не бива да се вглеждате в грешките на другите.
Всяко наше страдание ни иде за благословение и винаги, когато Господ ще ни избавя, Той ще прати други хора да сторят това.
към беседата >>
11.
Всекиму според вечната Правда
,
ИБ
, , 10.11.1912г.,
Във време на
страдание
трябва да призоваваме Господа.
Тримата, вече е направлението, посоката, към която трябва да се стремите. А в числото две винаги ще намерите, че няма ред и порядък. Онзи, който иска това от туй число, не разбира реда на нещата. Защо искаме Бога? – Защото имаме нужда от Него, също както има нужда ученикът от учителя и детето от майката, и двамата са необходими във време на нужда.
Във време на страдание трябва да призоваваме Господа.
Викайте Го в скръбни дни и Той ще се яви, защото само тогава Той се явява. Иначе, Той е в своето местожителство, та не слиза тук. Винаги, когато и да се даде лекарство някому, той трябва да го приеме, иначе би значело, че той не иска да се лекува, не иска следователно да еволюира.
към беседата >>
12.
Умни и силни
,
ИБ
, , 28.11.1913г.,
Всяко
страдание
ни казва, че трябва да излезем из тия условия и да идем на простор.
Всяко страдание ни казва, че трябва да излезем из тия условия и да идем на простор.
Да не се заблуждаваме, да не любим телата на близките си, но да любим душите на хората, да дирим душата, а не тялото – къщата. Ние го често меним, били сме в къщи животински и др.
към беседата >>
13.
Беседа за празника на пролетта
,
ИБ
, София, 22.3.1914г.,
То са: вкусът, сърцето и интелектът, защото с вкуса се излъгваме да претоварваме стомаха си и си причиняваме
страдание
; със сърцето си обикваме близките си - някои от които ни причиняват неприятности; интелектът, който ни увлича в едно или друго желание и ни създава тежки главоболия и страдания.
В човека има три неща, които се лъжат и нас излъгват.
То са: вкусът, сърцето и интелектът, защото с вкуса се излъгваме да претоварваме стомаха си и си причиняваме страдание; със сърцето си обикваме близките си - някои от които ни причиняват неприятности; интелектът, който ни увлича в едно или друго желание и ни създава тежки главоболия и страдания.
Обаче стомахът, душата и духът са реалните, неизменчивите, вечните, защото стомахът приема толкова храна, колкото му е нужна, ако не е вкусът, който да го изнасили. Душата е, която ни показва кои са истинските ни приятели и ни съди, когато сме слушали сърцето, когато сме избирали приятели, които са ни изневерили. За пояснение служи следващата приказка.
към беседата >>
14.
Ето човекът
,
НБ
, София, 29.3.1914г.,
Вие сте на Земята, един ден и за вас ще дойдат бури, мъчнотии и може би същата участ, но когато дойде този час, ни най-малко не трябва да го считате нещастие, защото там, където няма
страдание
, няма и забогатяване.
Ние трябва да претърпим страданията, които ни идват, и да извлечем поука от тях. Исус със Своите земни страдания искаше да ни даде пример, че трябва да се подчиняваме на този Божествен процес. На едно място казва: „Нима Аз нямам власт да поискам Отец Мой да изпрати хиляди Ангели да ме избавят? Но ако не изпълня това, за което съм дошъл, как ще се повдигнат човеците? “ Па и сам Той искаше да се издигне.
Вие сте на Земята, един ден и за вас ще дойдат бури, мъчнотии и може би същата участ, но когато дойде този час, ни най-малко не трябва да го считате нещастие, защото там, където няма страдание, няма и забогатяване.
Там, дето има скърби, има и радости; дето има смърт, има и възкресение. И онзи, който не иска да участва в страданията на човечеството, не ще спечели нищо. Па и що са страданията? Следствия от грешки, причинени някога по наше неумение. Тия именно грешки се изправят чрез процеса на страданието.
към беседата >>
15.
Житното зърно
,
НБ
, София, 5.4.1914г.,
Самотията е най-тежкото
страдание
, което може да изпита човек.
Христос казва, че ако житното зърно, паднало на земята, не умре, остава само̀ на този свят. Какво нещо е самотията в живота?
Самотията е най-тежкото страдание, което може да изпита човек.
Да се размножаваш – това е смисълът на живота. Всички страдания в света произлизат от това, че хората искат да живеят сами за себе си. Всякога злото се ражда от това желание да бъдем сами и да станем център на света. А в Божествените закони това нещо е немислимо. Нашите мисли и желания претърпяват крах, защото ние ги градим на пясък.
към беседата >>
Когато забраняват да се яде известна храна, то става от съображението да се не причинява
страдание
на съществото, което се употребява за тази храна.
Следователно вълкът има право да яде овце, ако иска да стане кротък. И непременно ще стане такъв, защото сега вълкът е много по-кротък, отколкото е бил някога. И дето хората ядат овце и кокошки, ще ви кажа, че те ядат овце, защото искат да станат хубави, ядате и кокошки, защото искат да станат и крилати като ангелите. И имате право да се храните с тях. Злото не е в яденето.
Когато забраняват да се яде известна храна, то става от съображението да се не причинява страдание на съществото, което се употребява за тази храна.
Казвам, че можете да ядете. Ще отидете в курника и като хванете кокошката, ако не крякне, можете да я заколите и изядете. Щом изкряка, оставете я. Също и овцата – щом заблее, оставете я: тя иска да живее. Следователно вие трябва да ги питате.
към беседата >>
Ония, в които Господ изгрее, ще почувстват радост и веселие, а ония, за които няма да изгрее, ще кажат: „За нас животът е нещастие, скръб,
страдание
“.
Разположението, което имаме всеки ден, се дължи Нему. Както слънцето ни разполага добре всеки ден, когато изгрее, така и щастливите минути в живота се дължат на това вътрешно слънце, което ни е огряло. И в духовния живот има изгряване и залязване. На зряла възраст слънцето възхожда – вие сте на пладне, в старост вие залязвате, за да изгреете пак. Господ ще изгрее в сърцата и умовете на мнозина, но и за мнозина пък няма да изгрее.
Ония, в които Господ изгрее, ще почувстват радост и веселие, а ония, за които няма да изгрее, ще кажат: „За нас животът е нещастие, скръб, страдание“.
Те трябва да почакат. Защо? Защото няма у тях условие да изгрее; защото ако изгрее преждевременно, ще бъде нещастие за тях. По-добре е сега да си починат. Не казвам, че ще умрат – ни най-малко; аз ви цитирам един закон.
към беседата >>
16.
Любовта
,
НБ
, София, 19.7.1914г.,
Когато човек ви люби, може някой път да ви причини и болка: Любовта едновременно причинява и
страдание
, и радост – то е нейно свойство.
Говоря ви върху Любовта в нейния широк смисъл; не ви говоря за същността ѝ. Някои хора считат Любовта за едно усещане, за едно приятно разположение на сърцето. Това не е Любов, защото човек може да пийне половин кило винце, пак ще му стане приятно на сърцето; за известни болки правите известни разтривки и от тях също усещате известна приятност; но това не е оная приятност, която дава Любовта.
Когато човек ви люби, може някой път да ви причини и болка: Любовта едновременно причинява и страдание, и радост – то е нейно свойство.
Тя е сила с две острила: тя милва всички, но и наказва всички. И как ви наказва? Като се отдели от вас, ставате тъжен и казвате: „Нещастен съм“. Защо сте нещастен? От отсъствието на Любовта.
към беседата >>
Сега вземете тази мисъл в себе си, давам ви я за размишление от страна на Господа: когато ви дойде
страдание
, да се радвате и да благодарите на Господа, че ви обича, та ви го праща.
А те са пътят на нашето възлязване към Бога. И затуй, когато някой страда, да си казваме: „Той е грешник, който се спасява“. Аз го ублажавам и му казвам: „Братко, ти си по-близко до Небето; бих желал да бъда на твоето място“. Когато някой каже: „Аз не съм видял страдания“, аз му казвам: „Ти си още зелен“. Зеленото е приятно, но когато почне да зрее, дохождат страданията.
Сега вземете тази мисъл в себе си, давам ви я за размишление от страна на Господа: когато ви дойде страдание, да се радвате и да благодарите на Господа, че ви обича, та ви го праща.
Страданията са признак на Любовта Божия, и нека всинца да носим този кръст. Затуй и на целокупния български народ, като душа, Господ му даде тия страдания, да усвои тия две велики качества – дълготърпението и благосклонността. „Ама – казвате – гърците и сърбите са такива, онакива.“ – Нищо – не обръщайте внимание, вие си научете урока за вашето спасение, а какви са те, оставете: те нищо не са спечелили, и те ще дойде време да учат този урок, който вам е даден по-рано, за което трябва именно да благодарите, а не да роптаете. „Нас ни разпнаха.“ – „Няма нищо – вие сте по-близо до Мене – отговаря Господ, – другите не са; те са сега далеч, но и те ще дойдат на това място“ Когато ви разпнат, тогава ще влезете в Царството Божие. Затуй нека се радваме, че имаме нещо повече на тоя свят.
към беседата >>
17.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
Но може и в трите тия дни да се прави този поменик – има свобода, обаче, поне в един от казаните дни е задължително да се прави под страх от
страдание
.
Друго, второ: в един от дните през седмицата – неделя, вторник и петък, след обикновената молитва, ще правим поменик на всички членове от Веригата, включая и онези, отсъстващи от нея, за които се каже допълнително, за гостите на Събора, а така също и за други съмишленици, приятели и роднини, за които се позволи отпосле, като при споменаване имената им, си представяте лицата им и искате от Господа за тях изпълнение на „Лозинката".
Но може и в трите тия дни да се прави този поменик – има свобода, обаче, поне в един от казаните дни е задължително да се прави под страх от страдание.
Който избере един ден, този ден ще бъде неделята, и то задължително. Да, поменика непременно правете веднъж в седмицата, защото като споменавате тия имена, всяко име е сила. Молете се даже и за външни – вие ще бъдете, които ще се ползвате от това; благословенията чрез вас ще дойдат за тях.
към беседата >>
Но, казвате, каква е тази любов, като не можете да ни освободите от
страдание
?
Вие виждате, например, Библията: ами че и тя е едно любовно писмо до нас. А вие, ако искахте да напишете едно любовно писмо на Христа, от колко страници щяхте да го направите? Да, важното е, че Христос написа това писмо със Своята кръв, като предаде всичкото Си имущество и остана бедняк. Христос напусна Небето и ангелите, и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли. Всичко това показва дълбочината на Неговата Любов, защото иска да бъдем щастливи и блажени.
Но, казвате, каква е тази любов, като не можете да ни освободите от страдание?
Добре, но всяка една ваша скръб е една радост. Така бащата обича майката, а пък като се народят деца, той започне да казва: „Бе, джанъм [3], що ми трябваше да се оженя? " Но тия именно деца са причината, ти да се ожениш. И отпосле, детето като започне да казва „татко" и „мама", това е най-високото положение, защото бащата е вече цар, а майката – царица. Но да знаете, че когато това дете казва „тате", подир него всичките деца в невидимия свят казват: „Татко-о-о", защото във всяко дете, което казва „татко", живеят много деца.
към беседата >>
18.
Необходимостта да познаваме Бога
,
НБ
, София, 4.10.1914г.,
В това
страдание
вие ще намерите истинския живот.
Човек, който се плаши, не може да стане гражданин на Царството Божие. Вие сега воювате в света и когато отидете на Небето, ще ви дадат по един Георгиевски кръст, който ще бъде кръст жив. Вие ще се върнете, и тогава Христос ще ви каже: „Ела ти, добри рабе, който си воювал на бойното поле“. Човек страда с хиляди години, но той не е страдал за човечеството, за Правдата; досега е страдал все за себе си, за волове, коне и прочие. Най-после, трябва да страда за Христа.
В това страдание вие ще намерите истинския живот.
И затова апостол Павел казва: „Ако се уподобим в страданието с Него, ще се уподобим и във възкресението“; понеже Бог по същия начин, както възкръси Христа, ще възкреси и нас, като живеем за Него. Да оставим да се всели Духът Христов в нас, да познаем Истиннаго Бога и да придобием вечен живот. Тогава ще излезем да работим за нашите по-малки братя и сестри, и те да се научат на изкуството да придобият богатството на тоя Божествен живот.
към беседата >>
19.
Новото основание
,
НБ
, София, 23.5.1915г.,
Това основание е, че ние се намираме под властта на един закон, под една основа на Добро и зло; ние стоим върху една основа, която същевременно произвежда и Радост, и
страдание
, и въздигане, и падане, и забогатяване, и осиромашаване, и здраве, и болест.
Следователно аз ви говоря за един основен закон: никой не може да измени това основание, което Христос е турил.
Това основание е, че ние се намираме под властта на един закон, под една основа на Добро и зло; ние стоим върху една основа, която същевременно произвежда и Радост, и страдание, и въздигане, и падане, и забогатяване, и осиромашаване, и здраве, и болест.
Туй основание, което Христос е положил (и по тази причина той слезе от Небето на Земята), има две опорни точки – това е принцип. Когато вие правите един мост върху някоя река, може да построите този мост само върху двете опорни точки – двете крайнини и всичката тежест ще пада или върху едната, или върху другата страна. Е, добре, Небето и Земята са двете опорни точки, върху които е съграден човешкият Живот. Най-дълбоката мисъл, до която ние проникваме, то е първата основа, първата опорна точка; желанията – това са втората основа, втората опорна точка, а това, което ние наричаме воля, това е процесът на градене. Когато някой говори за човешката воля, ние подразбираме, че трябват всякога две опорни точки – когато почнем да градим върху тях, ще се прояви нашата воля.
към беседата >>
Не, печалбата всякога се обуславя от една голяма загуба, радостта всякога се обуславя от едно голямо
страдание
.
Сега искам само да ви избавя от заблуждението – да не мислите, че без да пострадаме, можем да спечелим.
Не, печалбата всякога се обуславя от една голяма загуба, радостта всякога се обуславя от едно голямо страдание.
Ако майката не изгуби своята красота, никога не би имала деца; ако младата мома не би напуснала своята девственост, никога не би станала майка – в Природата такъв е великият закон. Ние трябва да знаем как да смиламе нашите мисли, как да мислим: дойде ви една лоша мисъл да извършите едно престъпление – да откраднете; за да се отървете от нея, насочете ума си в друга посока – обърнете погледа си към душата на този човек, залюбете го, кажете си: „Ако аз бях на негово място, бих ли желал да ме ограбят така? “ Дойде ли ви мисъл да направите зло някому, спрете се веднага и си помислете: „Ако аз бях на негово място, бих ли желал той да постъпи така спрямо мен? “
към беседата >>
20.
Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915
,
СБ
, В.Търново, 17.8.1915г.,
Всякого, когото Господ прославя, трябва да страда: прославлението се предшества от
страдание
.
Когато Христос се обръща в прочетената глава "Отче, прослави Името Твое", тогаз дойде глас от небето: "И прославих, и пак ще прославя".
Всякого, когото Господ прославя, трябва да страда: прославлението се предшества от страдание.
Да познаеш славата Божия, то е Неговото изявление тъй, както Той може да се обективизира, да ни се представи в осезаемия свят достъпен за нас, да прослави Своята Добродетел, Своята Правда, Своята Любов, Своята Мъдрост, Своята Истина, Своя Живот. Значи, всички тия черти у нас да изявят Славата Божия, тя да се почувствува. Тогава ние ще прославим Господа. И понеже Христос знаете през какви страдания имаше да мине, каза: "Готов съм да понеса тия страдания, нека се прослави Името Ти". Ако беше се отказал да страда, ние нямаше да бъдем тук.
към беседата >>
И чрез
страдание
ще се оправи светът.
Намерете оригинала. Христос казва: "Ученикът да бъде както Учителя си". Често ние мислим, че светът не е направен добре, че знаем повече от Господа, критикуваме и казваме: "Моят живот не е живот"; за такъв като нас се казва, че е пo-горен от Учителя си, има по-голяма философия; в този смисъл ви казвам. Ние казваме: "това не е така", "онова не е така", а как трябва да бъде, не знаем. Тази година трябва да научим как трябва да бъдат нещата, защото тази година носи много страдания за лошите хора и голямо благословение за добрите.
И чрез страдание ще се оправи светът.
Трябва да се увеличат страданията на лошите хора; тогава ще се спаси светът. Досега все по-добрите хора са страдали, нека отсега пострадат и лошите. Ще ги турим да бъдат дежурни. Виждали ли сте някой луд кон? За него трябва хомот и здрав кол, и ще видите как ще земе ешкина* си.
към беседата >>
21.
Свобода на Духа
,
НБ
, , 5.9.1915г.,
Туй, което забелязваме в света като
страдание
и наказание, то е само по отношение на формата.
Там е показано колко сте свободни. Един ден тия телеграми ще се представят на Господа, когато отидете на онзи свят. Всичко в света е явно, нищо не може да се скрие пред Окото на Господа. И това не ви говоря, за да ви плаша, не! Бог в Своето битие е Дух, Който иска всякога да поучава и поправя, а не да наказва и отмъщава.
Туй, което забелязваме в света като страдание и наказание, то е само по отношение на формата.
И ако в това отношение често ни наказва Бог, то е, за да ни освободи от робството. Ако речете да освободите една овца от устата на вълка, няма ли тя да пострада, докато я извадите?
към беседата >>
22.
Рождението
,
НБ
, , 7.1.1916г.,
Всяко раждане се придружава със
страдание
.
Всяко раждане се придружава със страдание.
За да се роди, следователно, Христос в човешката душа, непременно трябва да се премине това страдание. То е същото, както когато майката ражда – трябва да претърпи известни страдания, да вземе всички грижи за детето. По същия закон и всеки народ или човечество, в което трябва да се роди Христос, трябва да вземат всички грижи, да подготвят почвата, да се роди и да отрасне това дете. Може би тази идея да е малко смътна, но това да не ви безпокои: то зависи доколко нещата са далеч или близо и с каква светлина можем да ги разгледаме. Всеки може да разбере нещата дотолкова, доколкото той има светлина.
към беседата >>
За да се роди, следователно, Христос в човешката душа, непременно трябва да се премине това
страдание
.
Всяко раждане се придружава със страдание.
За да се роди, следователно, Христос в човешката душа, непременно трябва да се премине това страдание.
То е същото, както когато майката ражда – трябва да претърпи известни страдания, да вземе всички грижи за детето. По същия закон и всеки народ или човечество, в което трябва да се роди Христос, трябва да вземат всички грижи, да подготвят почвата, да се роди и да отрасне това дете. Може би тази идея да е малко смътна, но това да не ви безпокои: то зависи доколко нещата са далеч или близо и с каква светлина можем да ги разгледаме. Всеки може да разбере нещата дотолкова, доколкото той има светлина. Ангелите, като възвестяват: „Днес се роди Спасител“, определят каква радост носи той на човечеството: мир – най-високото изявление на Бога.
към беседата >>
Спри се и кажи: „
Страдание
, ти си ми потребно, за да се родя“.
Той си казва: „Този човек е много добър“, но и аз казвам в себе си: „Благодаря, защото ми даде повече, отколкото взе; за мен скръбта повече струва“. И Господ предпочете да напусне Своето величие, Своята слава, да слезе на земята да страда. За това има причини и то е най-великата Любов, която Господ изяви. Когато почнем да схващаме, да разбираме вътрешно страданието, ще дойдем до истинския процес, който християнинът нарича „спасение“. Не можем да бъдем спасени, ако не признаем, че страданията са благословение.
Спри се и кажи: „Страдание, ти си ми потребно, за да се родя“.
Ако страдаш повече, туй показва, че си по-близо до Бога. Когато страданието дойде до крайния предел, веднага се ражда радост. Майката изпитва най-големите страдания, когато ражда; в този краен момент всички бягат и се крият: но когато се роди детето, всички се радват. Да, за да се роди, всички трябва да викат – и жената, и мъжът. Мен ми разправяха за една случка в село Николаевка, станала преди 50–60 години.
към беседата >>
23.
Поради радостта
,
НБ
, София, 8.10.1916г.,
Жена или мъж, който страда най-много и носи своето
страдание
най-леко, е Христос.
Скръбта е сянка на Радостта. Христос на Небето е велик с това, че носи греховете на всички хора. Той пренесе греховете на цялото човечество не само на времето си, но и днес Той носи човешките страдания. Човек, който не може да носи страдания, е една муха, амеба, микроб, а човек, който съзнателно страда, е велик човек, макар и да е прост. Всеки, който страда и носи мъжки страданията си, е Христос на Земята.
Жена или мъж, който страда най-много и носи своето страдание най-леко, е Христос.
Небето и Земята са в нашия ум и сърце. Когато умът ни е развален, няма Земя и Небе. Казват, че Бог е създал Небето, а Земята е била неустроена и разрушена. И затова Бог шест периода е строил света, за да създаде тази голяма земя – жената. Колко много е бъбрила тя, колко много огън е хвърляла, докато се укроти!
към беседата >>
24.
Да възлюбиш Господа
,
НБ
, София, 15.10.1916г.,
Без мъка и
страдание
нищо не се постига.
(втори вариант)
Аз виждам Господа, чувствам Го, разбирам всяка Негова проява. Дето има плодове и изобилие, там е Бог. Какво жито ще роди неизораната нива? Хората търсят лесния път. Те искат ябълката да узрее без светлина, лещата да заври без огън.
Без мъка и страдание нищо не се постига.
Чрез страданието Бог излива любовта Си към вас. Ако у вас се яви желание да се самоубиете, не пъдете това желание, но вслушайте се в него, разговорете се, да видите какво носи то в себе си. Не реализирайте това желание, но вижте защо сте се разочаровали и отчаяли.
към втори вариант >>
Без мъка и
страдание
нищо не се постига.
Аз виждам Господа, чувствувам Го, разбирам всяка Негова проява. Дето има плодове и изобилие, там е Бог. Какво жито ще роди неизораната нива? Хората търсят лесния път. Те искат ябълката да узрее без светлина, лещата да заври без огън.
Без мъка и страдание нищо не се постига.
Чрез страданието Бог излива любовта си към вас. Ако у вас се яви желание да се самоубиете, не пъдете това желание, но вслушайте се в него, разговорете се, да видите, какво носи то в себе си. Не реализирайте това желание, но вижте, защо сте се разочаровали и отчаяли. Да се самоубиеш, това значи, да напуснеш ограничения свят, в който живееш, и да отидеш в широкия свят, там да работиш. Някоя мома се отчаяла, че възлюбеният й я напуснал и не искал да се ожени за нея.
към беседата >>
25.
Да я не пия ли?
,
НБ
, София, 22.10.1916г.,
Тази чаша е благословение, тя носи и
страдание
, но носи и щастие.
(втори вариант)
В закона на развитието ние трябва да носим тази мотика - тоест страданието, което произвежда това велико щастие.
Тази чаша е благословение, тя носи и страдание, но носи и щастие.
Като се научим как да я пием, тогава ще разберем дълбокия вътрешен смисъл. С тази чаша и Бог ще ни почерпи.
към втори вариант >>
Чашата носи и
страдание
, и радост.
Помнете: Докато минава през закона на развитието, човек ще вдига и слага мотиката, т. е. страданието, и ще копае своето лозе. Страданието води към великото щастие на живота. Докато минава през закона на развитието, човек ще пие от горчивата чаша, която носи благословение за неговата душа.
Чашата носи и страдание, и радост.
Когато човек се научи, как да пие от тая чаша, тогава ще разбере дълбокия смисъл на живота. Отец дава чашата на всеки човек. Важно е човек да намери основната черта на своя характер. За това се иска безстрашие, което внася мир и спокойствие в човешката душа. Само така той може да свърши своята определена работа.
към беседата >>
26.
Ще бъдат научени
,
НБ
, София, 24.12.1916г.,
Тя е била най-славна, най-велика, без
страдание
.
(втори вариант)
Първото същество, което е дошло на земята, то е съществото, което е мислило - то е мъжът. Следователно под думата „човек" се разбира онзи период, когато хората започнали да мислят, да разсъждават в Божиите закони и тогава се явил мъжът. През първата култура, която е съществувала хиляди години, не е имало тогава жени. Но ще кажете: „Чудно нещо, как е могло без жени? " Няма да се впущам да обяснявам как е било това.
Тя е била най-славна, най-велика, без страдание.
към втори вариант >>
Тя е култура без
страдание
.
Под „човек" разбираме същество, което мисли. През тая култура е живял само мъжът. Тогава жената не е съществувала. – Как може животът без жени? – Няма да се впущам в подробности, но казвам, че тая култура може да се счита като една от забележителните култури на света.
Тя е култура без страдание.
Човекът е бил свързан с Бога. Другар му е бил Бог. В тая дружба човек придобил големи знания, но станал ленив. Ще кажете, че старият е ленив. Важно е, че леността го е заставила да търси другар да му помага.
към беседата >>
27.
Все що е писано
,
НБ
, София, 28.1.1917г.,
Не казвайте, че сърцето ви се разкъсва от скръб и
страдание
, но кажете, че разоравате нивата си.
(втори вариант)
Така Той ще познае, че вие сте работили градината си с любов, добре сте разкопавали и поливали плодните си дръвчета. Много мъже, жени и деца поливат своите градини със сълзи, които идат от дълбочината на техните сърца. Един ден, от тези сълзи, ще се родят сладки, вкусни плодове. Не се плашете от сълзите си! Не казвайте, че плачете, но кажете, че поливате своята градина.
Не казвайте, че сърцето ви се разкъсва от скръб и страдание, но кажете, че разоравате нивата си.
Разоравайте и поливайте Божествената нива, да даде изобилно плод. Това е смисълът на живота. Затова иде Христос в света.
към втори вариант >>
28.
Блажените
,
НБ
, , 4.2.1917г.,
Хора, които са мързеливи, леността у тях се изразява чрез
страдание
.
(втори вариант)
Тези чувства, с които може да изпиташ най-приятните неща в света, със същите чувства ще изпиташ и най-неприятните. Когато вашето око е разгласено - не е в хармония със светлината, може да изпитате най-лоши болки, чувства; но когато е нагласено със светлината, ще влязат във вашето око най-добри идеи, чувства. Следователно, когато у нас се явява някоя дисхармония, това показва, че ние сме разгласени и само чрез страдания може да се нагласяваме. Тези, които свирят на китара, често си настройват китарата за всяко парче, за известни песни - известно нагласяване. Страданието е нагласяване -трябва да се промени гамата от мажорна в минорна или в хроматическа.
Хора, които са мързеливи, леността у тях се изразява чрез страдание.
Страдание и радост са два противоположни полюса в живота и всеки, който иска да се развива, трябва непременно да страда. Страданията са врата за радостта. Не искате ли да страдате - няма радости в живота, тъй като те са необходими. Радост и скръб са две сестри на Господа. „На кой Господ?
към втори вариант >>
Страдание
и радост са два противоположни полюса в живота и всеки, който иска да се развива, трябва непременно да страда.
(втори вариант)
Когато вашето око е разгласено - не е в хармония със светлината, може да изпитате най-лоши болки, чувства; но когато е нагласено със светлината, ще влязат във вашето око най-добри идеи, чувства. Следователно, когато у нас се явява някоя дисхармония, това показва, че ние сме разгласени и само чрез страдания може да се нагласяваме. Тези, които свирят на китара, често си настройват китарата за всяко парче, за известни песни - известно нагласяване. Страданието е нагласяване -трябва да се промени гамата от мажорна в минорна или в хроматическа. Хора, които са мързеливи, леността у тях се изразява чрез страдание.
Страдание и радост са два противоположни полюса в живота и всеки, който иска да се развива, трябва непременно да страда.
Страданията са врата за радостта. Не искате ли да страдате - няма радости в живота, тъй като те са необходими. Радост и скръб са две сестри на Господа. „На кой Господ? " - ще запитате.
към втори вариант >>
В хора, които се стремят към благородното, този стремеж е свързан със
страдание
.
С тези чувства, с които може да изпитате най-приятните неща в света, ще изпитате и най-неприятните. Когато вашето око е разстроено, не е в хармония със светлината, ще изпитате най-неприятните усещания от светлината; но когато вашето око е нагласено в хармония с нея, то ще изпита най-приятни чувства. Следователно, когато във вас се яви някоя дисхармония, това показва, че вие сте разгласени. Само чрез страдания може да се нагласявате. Онези, които свирят на китара, често настройват китарата си за известни песни; ще рече, вършат известно нагласяване – трябва да се промени гамата от мажорна в минорна или в хроматическа.
В хора, които се стремят към благородното, този стремеж е свързан със страдание.
Страданието и радостта са два противоположни полюса в живота. Всеки, който иска да се развива, трябва непременно да страда: страданията са врата, необходимо условие за радостта. Не искате ли да страдате, няма да имате радости в живота. Радост и скръб са две дъщери на Бога. „На кой Бог?
към беседата >>
29.
Хигиена на човешката душа
,
ИБ
,
БС
, София, 8.2.1917г.,
Който се отказва от работа, Бог му дава да се труди; ако се отказва и от труда, идва
страдание
; ако се отказва от страданията, идва мъчение.
Необходимо е да имате страдания, за да работите.
Който се отказва от работа, Бог му дава да се труди; ако се отказва и от труда, идва страдание; ако се отказва от страданията, идва мъчение.
За да можете да работите, се изисква да имате изкуство, талант – само великите художници могат да работят. Работата е за учените. Да переш и да одумваш е труд. Вие сте напуснали работата, която Бог ви е дал, и сега се трудите. В труда, страданията и мъченията няма щастие.
към беседата >>
30.
Венецът на живота
,
ИБ
,
БС
, София, 15.2.1917г.,
И сега Яков казва: „Блажен е, който претърпи изкушение докрай; той спасен ще да бъде и ще получи венеца на живота.” Искайте не венец на суетност, а венеца на безсмъртието, в което няма
страдание
, няма изкушение, няма болест, но има Живот, пълен с добрини.
И сега Яков казва: „Блажен е, който претърпи изкушение докрай; той спасен ще да бъде и ще получи венеца на живота.” Искайте не венец на суетност, а венеца на безсмъртието, в което няма страдание, няма изкушение, няма болест, но има Живот, пълен с добрини.
Този Живот е едно растение и като почне да расте, се изменя. Изменя се и почвата; при всяко растение – различна почва. Вие не сте еднакви инструменти, еднакви струни. Ще се нагласите така, че да можете да работите в едно – да излиза една прекрасна хармония и когато почнете да свирите, който ви чуе да му е приятно. И когато почнете да свирите, ще научите този закон – ще се нагласяват вашите сърца, вашите умове, вашата воля и ще свирите отлично.
към беседата >>
Който е в
страдание
, той е в котела.
Който е в страдание, той е в котела.
Сега сте добри, защото човек, който ври в котела, е добър. Душа, която е била в големи страдания, се пречиства. Всинца сте страдали, а Чистота е необходима за щастието на Живота. Като сте чисти, на добре върви. Ставате сутрин, всичко наопаки ви върви; Защо?
към беседата >>
Тогава Бог му дава
страдание
.
Всинца сте страдали, а Чистота е необходима за щастието на Живота. Като сте чисти, на добре върви. Ставате сутрин, всичко наопаки ви върви; Защо? – Защото няма Чистота. Сега, вземете пример от тази мома – дава Бог здраве на човека, а той го мързи да работи.
Тогава Бог му дава страдание.
Като не иска страдание, дава му се мъка. Като приеме мъката, като се научи на страдания и като се примири с тях, тогава Бог казва: „Той се научи да страда, отнемете му ги и дайте му да работи! ” Сега вие, когато сте на работа, какво вършите за Господа? Или ще кажете, че Господ е добър. Добър е Господ, но Той ще ви пише бележки.
към беседата >>
Като не иска
страдание
, дава му се мъка.
Като сте чисти, на добре върви. Ставате сутрин, всичко наопаки ви върви; Защо? – Защото няма Чистота. Сега, вземете пример от тази мома – дава Бог здраве на човека, а той го мързи да работи. Тогава Бог му дава страдание.
Като не иска страдание, дава му се мъка.
Като приеме мъката, като се научи на страдания и като се примири с тях, тогава Бог казва: „Той се научи да страда, отнемете му ги и дайте му да работи! ” Сега вие, когато сте на работа, какво вършите за Господа? Или ще кажете, че Господ е добър. Добър е Господ, но Той ще ви пише бележки. Имате двойка, тройка, четворка, петица, десетица – на всичко положителни бележки.
към беседата >>
31.
Спасението
,
НБ
, София, 25.2.1917г.,
Велико
страдание
въ свѣта е да живѣешъ безъ Бога.
(втори вариант)
Хвърлете тази мисъль да се съмнѣвате върху това, което говоря азъ. Не познавамъ друго сѫщество тъй свято, тъй мило, тъй чисто, както Господь. Опитвалъ съмъ Го милиони, милиони пѫти и всѣкога Той е билъ неизмѣненъ въ себе си, всѣкога е билъ благъ, но като грѣшишъ много и като не се обръщашъ къмъ Него, ще те остави да понесешъ послѣдствията на грѣховетѣ си, за да видишъ какво значи да живѣешъ безъ Бога.
Велико страдание въ свѣта е да живѣешъ безъ Бога.
Нѣма защо азъ да ви казвамъ: Идете при Бога, Той е вашъ баща. И вие сами трѣбва да се обърнете къмъ Него. Ако искате вашитѣ синове и дъщери да ви почитатъ, турете си тази мисъль да бѫдете всѣкога съ Бога и вижте въ продължение на една година какъ ще се измѣни вашия животъ. Нови мисли ще ви дойдатъ, ще прогледате и тогава ще имате не само двѣ очи, но и 100 очи и то и отъ дѣсно и отъ лѣво и отъ горѣ и отъ долу и т.н.
към втори вариант >>
Като мисли право, по нов начин, човек разбира, че това, което вчера му е причинявало
страдание
, днес може да му причини радост.
Сегашните хора се оплакват от страдания и нещастия, търсят начин да се освободят от тях. Те могат да постигнат това, само ако изменят мисълта си. Старите мисли трябва да се заместят с нови.
Като мисли право, по нов начин, човек разбира, че това, което вчера му е причинявало страдание, днес може да му причини радост.
Че изгубил имането, или общественото си положение, това не го плаши. Богатството му, достойнството му зависят от него. Той носи в себе си условия да бъде богат, силен, здрав. Даже и майка си и баща си да изгуби, той знае, че не са изгубени, те са в него. Външният баща и майка са отражение на вътрешните, които живеят в самия човек.
към беседата >>
Няма по-голямо
страдание
за човешката душа от това, да се отдалечи от Бога.
Няма по-голямо страдание за човешката душа от това, да се отдалечи от Бога.
– Как може да се върне човек в правия път? – Вижте, какво прави детето, когато огорчи майка си. Като разбере, че я огорчило, то само отива при нея и започва да плаче. Плачът е неговата молитва. То плаче, моли се на майка си, отново да го приеме в прегръдките си.
към беседата >>
32.
Кръстът
,
НБ
, София, 22.3.1917г.,
да обърне своите желания, своето сърце към Бога, към тайните на Царството Божие, защото в обратната посока е мрак и
страдание
.
Иска да каже: “Защо си оставил тия Твои чада да се лутат? Послушай молбата Ми, обърни ги, привлечи ги към Себе си”. Мнозина тълкуват думите в смисъл, че Бог Него е забравил, но те значат: “Защо си забравил моите братя”. Христос спуска ръцете си надолу, обръща ги и казва: “Тук е вашето спасение”. И всеки от вас трябва да спусне ръцете си надолу, т. е.
да обърне своите желания, своето сърце към Бога, към тайните на Царството Божие, защото в обратната посока е мрак и страдание.
към беседата >>
33.
Яковъ и Исавъ / Яков и Исав
,
НБ
, София, 8.4.1917г.,
Има хора, които чрѣзъ
страдание
постигатъ нѣщо и така се облагородяватъ, а други не се нуждаятъ отъ такива страдания.
(втори вариант)
Всѣко едно лошо желание се явява отъ неразбиране на нѣщата. Исавъ и Яковъ искатъ да постигнатъ нѣкои нѣща, но чрѣзъ различни методи.
Има хора, които чрѣзъ страдание постигатъ нѣщо и така се облагородяватъ, а други не се нуждаятъ отъ такива страдания.
Когато единъ скулпторъ иска да издѣла едно произведение, той слага върху камъка чука и съ него го изкарва, а природата по другъ начинъ си изкарва своитѣ произведения. И първото е една култура, но низка и второто – дѣлото на природата е друга култура. Когато плодоветѣ се образуватъ и това е култура, но тукъ природата работи. И у насъ има такава култура. На всѣко желание, на всѣки потикъ у васъ, дайте му условия и не се грижете дали ще се осѫществи това желание.
към втори вариант >>
Това
страдание
, което усѣщаме, е болезнена или раждающа жена.
(втори вариант)
Всички хора отъ XX векъ сега сме при тази стълба. Това, което Яковъ видѣ на врѣмето си, се отнася до сегашно врѣме. Той видѣ, че въ XX векъ ще започнатъ ангелитѣ да слизатъ и възлизатъ, ще се роди една нова култура, ново брожение, сближение между всички хора.
Това страдание, което усѣщаме, е болезнена или раждающа жена.
Тѣзи ангели слизатъ единъ по единъ, идатъ да се въплотятъ въ човѣшкия умъ и сърдце. Онзи, Който ги изпраща, наблюдава за послѣдствията. Той е Господь.
към втори вариант >>
34.
Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ
,
НБ
, София, 29.4.1917г.,
Като прерязва кората на дървото, за да закрепи пъпчицата, човек му причинява известно
страдание
, но без това не може.
Какво прави градинарят, когато иска да присади някое дърво? Той прави ред опити, докато най-после научи изкуството да присажда. Щом научи това изкуство, той вече не се страхува, дали присадката ще се хване, или не. Същевременно, той трябва да спазва времето за присаждане. Не всяко време благоприятствува за присаждането.
Като прерязва кората на дървото, за да закрепи пъпчицата, човек му причинява известно страдание, но без това не може.
Невъзможно е човек да се чисти и облагородява, без да мине през страдания. Който е минал през процеса на чистенето, той е познал страданието. Страданията биват два вида: възходящи и низходящи. При първите страдания човек се повдига и облагородява, а при вторите се понижава и ожесточава. За да се справи с ожесточаването, човек не трябва да спре на едно място, но да се движи: щом е тръгнал надолу, трябва да върви в тази посока, докато стигне до дъното.
към беседата >>
35.
Съчетанието (Което Бог е съчетал)
,
ИБ
,
БС
, София, 3.5.1917г.,
„И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъча.” Всяко
страдание
в Живота произтича от това разлъчване.
Аз вземам тези думи в много широк смисъл, т.е. така, както Христос ги е разбирал. Те обхващат целия човешки Живот във всички негови проявления.
„И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъча.” Всяко страдание в Живота произтича от това разлъчване.
Няма защо да аргументирам това, всеки може да го провери на опит.
към беседата >>
36.
Взимане и даване / Взимане и даване
,
НБ
, София, 6.5.1917г.,
Сълзитѣ не сѫ всѣкога изразъ на едно
страдание
.
(втори вариант)
Азъ ще ви говоря съ строга логика и по форма и по съдържание и по мисъль. Когато говоря на хората истината, говоря въ тѣзи три логики, като при това логиката на мисъльта има прѣимущество у мене прѣдъ другитѣ двѣ. Има и други четири логики, за които нѣма да ви говоря сега. Тъй че, когато туришъ въ този огънь, прѣдъ тази логика една мисъль, ти ще знаешъ, каква е тя по съдържание, права или не, защото този крадецъ ще се [прѣдстави] прѣдъ тебе като единъ интелигентенъ, благороденъ човѣкъ. Често насъ може да ни излъгватъ хората съ своята логика, напримѣръ ние мислимъ, че хората когато плачатъ, страдатъ, но това е наполовина вѣрно.
Сълзитѣ не сѫ всѣкога изразъ на едно страдание.
към втори вариант >>
Обаче, сълзите не подразбират всякога
страдание
.
Изобщо, една мисъл е вярна, когато включва трите вида логика. Тъй щото, понятието „крадец”, за което говори Христос, е вярно, защото крадецът се проявява и в трите свята, като отнема формата, съдържанието и смисъла на човека. Той отнема също и живота, чувствата и мислите му. Ако разчитате само на физическата логика, по форма, вие непременно ще се излъжете. Например, виждате, че някой човек плаче, и вие мислите, че страда.
Обаче, сълзите не подразбират всякога страдание.
към беседата >>
37.
Бог е Дух / Богъ е Духъ
,
НБ
, София, 3.6.1917г.,
„С дух и истина." Приложете Божественото учение в домовете си с дух и истина, да престане всякакъв плач и
страдание
.
„С дух и истина." Приложете Божественото учение в домовете си с дух и истина, да престане всякакъв плач и страдание.
Приложете Божественото учение между мъжете и жените, да се установят между тях отношения на мир и съгласие. Нека жената каже на себе си: Аз съм Духът. Нека мъжът си каже: Аз съм Истината. Приложете тези формули в живота си и опитайте, какъв резултат ще дадат.
към беседата >>
38.
Съхранение на душевната енергия
,
ИБ
,
БС
, София, 10.6.1918г.,
Каква разлика има между
страдание
и радост?
Няма защо да се радваме много, но не трябва и да скърбим много, защото голямата радост подразбира голяма скръб, и обратно. Това е верен закон. Казвате: „Когато отиваме на Небето, ще се радваме много, но когато слизаме долу в ада, ще скърбим.” Това са два противоположни полюса. Вие, които не разбирате Божествените закони и не сте запознати с тях, казвате:„Защо тези хора са долу в ада да се мъчат? ” Аз бих попитал защо онези, които са горе, се радват.
Каква разлика има между страдание и радост?
Скръбта произтича от факта, че онова, което ни е дадено сме го загубили. Например, ако изгубим здраве, пари, слух или друго,ще скърбим.
към беседата >>
39.
Двете жени
,
НБ
, София, 11.8.1918г.,
Помнете: всѣко нещастие или
страдание
на земята се превръща въ щастие и радость на небето.
(втори вариант)
Помнете: всѣко нещастие или страдание на земята се превръща въ щастие и радость на небето.
Затова казватъ, че който страда на земята, на небето се радва. Както ние виждаме добритѣ плодове отъ разкопаването, поливането и отглеждането на цвѣтята и на плодоветѣ, така разумнитѣ сѫщества виждатъ добритѣ резултати отъ нашитѣ страдания. Единъ день, като влѣзете въ разумния свѣтъ, ще кажете: Благодаримъ, че нашата кръвь е изтичала. Болната жена, която страдала 12 години отъ кръвотечение, 12 години въртѣла колелото на воденицата, докато най- после намѣрила Христа и се докоснала до дрехата Му. Като я видѣлъ, Христосъ ѝ казалъ: „Твоята вѣра те спаси.
към втори вариант >>
Помнете: всяко нещастие или
страдание
на земята се превръща в щастие и радост на Небето.
Помнете: всяко нещастие или страдание на земята се превръща в щастие и радост на Небето.
Затова казват, че който страда на земята, на Небето се радва. Както ние виждаме добрите плодове от разкопаването, поливането и отглеждането на цветята и на плодовете, така Разумните същества виждат добрите резултати от нашите страдания. Един ден, като влезете в Разумния свят, ще кажете: "Благодарим, че нашата кръв е изтичала." Болната жена, която страдала дванадесет години от кръвотечение, дванадесет години въртяла колелото на воденицата, докато най-после намерила Христа и се докоснала до дрехата Му. Като я видял, Христос й казал: “Твоята вяра те спаси. Иди си вкъщи, да си починеш.
към беседата >>
40.
Погледна Петра
,
НБ
, София, 18.8.1918г.,
Престане ли пѣтелътъ ви да пѣе, очаква ви нѣкакво голѣмо
страдание
, или нѣкаква катастрофа.
(втори вариант)
Каквото представятъ трѫбитѣ въ духовата музика, такова нѣщо сѫ пѣтлитѣ въ духовния свѣтъ. Ето защо, когато лошитѣ духове чуятъ пѣтлитѣ, прибиратъ се въ скривалищата си. Въ човѣшкия свѣтъ пѣтлитѣ представятъ умоветѣ на хората. Докато пѣтелътъ ви е на мѣстото си и пѣе, никаква опасность не ви грози. И да направите нѣкаква погрѣшка, лесно ще я изправите.
Престане ли пѣтелътъ ви да пѣе, очаква ви нѣкакво голѣмо страдание, или нѣкаква катастрофа.
Христосъ и пѣтелътъ представятъ два принципа, тѣсно свързани помежду си. Христосъ е висшиятъ разумъ въ човѣка, а пѣтелътъ — човѣшкиятъ интелектъ, или нисшиятъ разумъ. Христосъ, т. е. висшиятъ разумъ въ човѣка се бори съ злото, а пѣтелътъ — нисшиятъ разумъ показва погрѣшкитѣ на човѣка, за да ги изправи. Когато искатъ да кажатъ, че интелектътъ въ човѣка е добре развитъ, представятъ го въ видъ на пѣтелъ.
към втори вариант >>
Престане ли петелът ви да пее, очаква ви някакво голямо
страдание
или някаква катастрофа.
Каквото представляват тръбите в духовата музика, такова нещо са петлите в Духовния свят. Ето защо, когато лошите духове чуят петлите, прибират се в скривалищата си. В човешкия свят петлите представляват умовете на хората. Докато петелът ви е на мястото си и пее, никаква опасност не ви грози. И да направите някаква погрешка, лесно ще я изправите.
Престане ли петелът ви да пее, очаква ви някакво голямо страдание или някаква катастрофа.
към беседата >>
41.
Скритият квас
,
НБ
, София, 25.8.1918г.,
Въ този смисълъ думитѣ „воденица и
страдание
” сѫ синоними.
(втори вариант)
Като дойде въ дома на човѣка и намѣри брашно, тя го туря въ нощвитѣ и го замѣсва. Житото се превръща въ брашно чрезъ страдания, т. е. чрезъ воденицата на живота. Воденицата, заедно съ воденичния камъкъ, приготвя материята за образуване на бѫдещитѣ човѣшки тѣла. Понеже човѣкъ ще възкръсне чрезъ своето тѣло, затова то се приготвя въ Божествената воденица на страданията.
Въ този смисълъ думитѣ „воденица и страдание” сѫ синоними.
Като страдате, не плачете, но си кажете: Днесъ моята воденица мели брашно. Защо идатъ страданията? — За да има брашно за мѣсене на хлѣбъ. Когато разумната жена слѣзе въ дома ви, тя ще потърси брашно, квасъ, нощви, да ви омѣси хлѣбъ. Като приготвя квасъ за хлѣба, тя туря въ него малко вода.
към втори вариант >>
В този смисъл думите воденица и
страдание
са синоними.
Като дойде в дома на човека и намери брашно, тя го туря в нощвите и го замесва. Житото се превръща в брашно чрез страдания, т.е. чрез воденицата на живота. Воденицата, заедно с воденичният камък, приготвя материята за образуване на бъдещите човешки тела. Понеже човек ще възкръсне чрез своето тяло, затова то се приготвя в Божествената воденица на страданията.
В този смисъл думите воденица и страдание са синоними.
Като страдате, не плачете, но си кажете: "Днес моята воденица мели брашно."
към беседата >>
42.
В мое име
,
НБ
, София, 29.9.1918г.,
Така постѫпва и Богъ, когато изпраща
страдание
на нѣкой човѣкъ.
(втори вариант)
Влѣзе ли външната свѣтлина въ стаята му, философскиятъ въпросъ е разрешенъ. Следователно, който казва, че Богъ не сѫществува, той е затворилъ прозорцитѣ си. Каже ли, че Богъ сѫществува, той е отворилъ прозорцитѣ си. Обръщамъ се къмъ онѣзи отъ васъ, на които прозорцитѣ сѫ затворени, съ молба, да се върнатъ въ домоветѣ си. Защо? — Да отворятъ прозорцитѣ си.
Така постѫпва и Богъ, когато изпраща страдание на нѣкой човѣкъ.
Чрезъ страданията и изпитанията, Той заставя всички хора да отворятъ прозорцитѣ си, да влѣзе отвънъ необходимата свѣтлина за живота имъ.
към втори вариант >>
означава
страдание
; минусътъ, при изваждането, означава недоволство; полегатиятъ кръстъ, при умножението, означава илюзиитѣ въ живота; дветѣ точки, при дѣлението, означаватъ разединяване.
(втори вариант)
„Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име.” Въ този стихъ, знакътъ за събиране — плюсътъ, ще бѫде замѣстенъ съ думитѣ ,въ мое име” или „въ името Божие.” Знакътъ за събирането е плюсъ, за изваждането — минусъ, за умножението — полегатъ кръстъ, а за дѣлението — две точки. Безъ тѣзи знаци не може да се опредѣли, какво действие трѣбва да се извърши между числата. Когато Христосъ казва „дето сѫ двама или трима, събрани, следва знакътъ „въ мое име”, тамъ съмъ и Азъ срѣдъ тѣхъ”. Плюсътъ, при събирането.
означава страдание; минусътъ, при изваждането, означава недоволство; полегатиятъ кръстъ, при умножението, означава илюзиитѣ въ живота; дветѣ точки, при дѣлението, означаватъ разединяване.
към втори вариант >>
Обаче, дойде ли имъ нѣкое изпитание или
страдание
, започватъ да роптаятъ противъ Бога, искатъ да знаятъ, защо имъ изпратилъ тѣзи страдания.
(втори вариант)
Това не е ли идолопоклонство? Защо жената да не пригърне мѫжа си и да каже: Обичамъ Господа въ тебе. Така постѫпватъ съвременнитѣ религиозни съ Христа. Докато работитѣ имъ вървятъ добре, тѣ казватъ: Господи, Исусе Христе, обичаме Те. Следъ това плачатъ за Него, че страдалъ, че Го разпнали.
Обаче, дойде ли имъ нѣкое изпитание или страдание, започватъ да роптаятъ противъ Бога, искатъ да знаятъ, защо имъ изпратилъ тѣзи страдания.
И, като не могатъ да си дадатъ отговоръ, отричатъ се отъ Бога. Това не е истинско християнство.
към втори вариант >>
Така постъпва и Бог, когато изпраща
страдание
на някой човек.
Обръщам се към онези от вас, на които прозорците са затворени, с молба, да се върнат в домовете си. Защо? Да отворят прозорците си.
Така постъпва и Бог, когато изпраща страдание на някой човек.
Чрез страданията и изпитанията, Той заставя всички хора да отворят прозорците си, да влезе отвън необходимата Светлина за живота им.
към беседата >>
Плюсът, при събирането, означава
страдание
; минусът, при изваждането, означава недоволство; полегатият кръст, при умножението, означава илюзиите в живота; двете точки, при делението, означават разединяване.
"Дето са двама или трима, събрани в мое име." В този стих, знакът за събиране – плюсът, ще бъде заместен с думите в Мое име или в името Божие. Знакът за събирането е плюс, за изваждането – минус, за умножението – полегат кръст, а за делението – две точки. Без тези знаци не може да се определи какво действие трябва да се извърши между числата. Когато Христос казва „Дето са двама или трима, събрани, – следва знакът в мое име, – там съм и Аз сред тях”.
Плюсът, при събирането, означава страдание; минусът, при изваждането, означава недоволство; полегатият кръст, при умножението, означава илюзиите в живота; двете точки, при делението, означават разединяване.
към беседата >>
Обаче, дойде ли им някое изпитание или
страдание
, започват да роптаят против Бога, искат да знаят защо им е изпратил тези страдания.
Мъжът отива на война, а жената скърби за него, плаче, целува портрета му. Като се върне жив и здрав, тя пак се кара с него, сърди му се, недоволна е от нещо. Това не е ли идолопоклонство? Защо жената да не прегърне мъжа си и да каже: "Обичам Господа в тебе." Така постъпват съвременните религиозни с Христа. Докато работите им вървят добре, те казват: "Господи, Исусе Христе, обичаме Те." След това плачат за Него, че страдал, че Го разпнали.
Обаче, дойде ли им някое изпитание или страдание, започват да роптаят против Бога, искат да знаят защо им е изпратил тези страдания.
И, като не могат да си дадат отговор, отричат се от Бога. Това не е истинско християнство.
към беседата >>
43.
Встъпление в Любовта
,
ИБ
,
БС
, София, 16.1.1919г.,
Знайте, че всяко
страдание
е встъпление, въведение към Любовта.
Това встъпление е необходимо, затова го дръжте постоянно в ума си.
Знайте, че всяко страдание е встъпление, въведение към Любовта.
Някой пита: „Защо страдам, защо тегля? ” Отговарям: понеже се пише твоята книга, прави се встъпление към Любовта. Като правя това встъпление, обръщам ви внимание да не мислите, че много знаете. Който мисли, че много знае, скоро остарява. За да не остарява човек, най-доброто нещо е да мисли, че има много да учи.
към беседата >>
44.
Голямата вяра
,
НБ
, София, 19.1.1919г.,
Всяко
страдание
е музикален тон, който трябва да бъде чист, ясен и мек.
Човек трябва да разбере, че Божествения живот работи в него, но да знае, че всяко благо е дадено не само за него, но и за ближните му. Всеки има право да се ползва от благата на живота за своето развитие. Мъжът, жената, децата са условия, дадени на човека, за да мисли, да работи за своето развитие, а не само за използване едни – други. – Как да се освободим от страданията? – Не избягвайте страданията, но се учете от тях.
Всяко страдание е музикален тон, който трябва да бъде чист, ясен и мек.
Той трябва да бъде в хармония с тона на радостта. Само така животът ще се развива правилно. Както в музиката тоновете трябва да си хармонират, за да образуват правилен акорд, така и тонът на страданието трябва постепенно да се повдига, докато внесе хармония в живота и се превърне в радост. Следователно, страданието представа понижаване тоновете на човешкия живот, а радостта – повишаване на същите тонове.
към беседата >>
45.
Моето иго
,
НБ
, София, 9.3.1919г.,
Лицето на някого се изкривило от
страдание
, а той се представа за спокоен.
Писателят се смущава за своето произведение, да не би критиката да се произнесе много строго. Ученият се смущава за своето изобретение. Ако съчинението ви почива на истината, няма защо да се смущавате. Има строги критици, но ако са чистосърдечни, те не са опасни. Важно е човек да бъде искрен към себе си и към своите ближни, да не изпада в лицемерие.
Лицето на някого се изкривило от страдание, а той се представа за спокоен.
Лицето на спокойния е огледало на душата му. И да страда, той понася всичко със съзнание и любов, знае, че сам е виновен за страданието си, не хвърля отговорността върху другите хора. – Не се носи лесно бремето. – От човека зависи. И бременната жена носи иго, но се радва, че ще се роди човек на света.
към беседата >>
46.
Детето растеше
,
НБ
, София, 30.3.1919г.,
Никаква скръб, никакво
страдание
, никакъв страх.
Желая ви да бъдете радостни и весели.
Никаква скръб, никакво страдание, никакъв страх.
Мъжество се иска от всички. Всичко ще имате в изобилие. Всички мъртви ще оживеят. Ще повикаме всички убити и обесени от онзи свят. В продължение на сто години най-много няма да остане онеправдан човек на земята.
към беседата >>
47.
Господ му рече
,
НБ
, София, 6.4.1919г.,
Всъщност чертите му са изкривени от
страдание
.
(втори вариант)
Някой говори със сладки думи, но без топлина, и минава за ангел. Гледаш някой човек с изкривени черти на лицето, мислиш, че е лош.
Всъщност чертите му са изкривени от страдание.
Не е лош човекът, но страда. Влизайте в положението на страдащите. И аз съм готов да помогна на всички, които страдат. Аз ще отнема петдесет процента от вашите мъчнотии. Като помагам аз, и вие ще помагате.
към втори вариант >>
Всъщност, чертите му са изкривени от
страдание
.
Ако изгубите каменните си сърца и ослепеят вълчите ви очи, можете да се разберете. Аз се страхувам от хора, на които вълчите очи не ослепяват. Ако тия очи на човека ослепяват, всеки може да се разбере с него. Някой говори със сладки думи, но без топлина, и минава за ангел. Гледаш някой човек с изкривени черти на лицето, мислиш, че е лош.
Всъщност, чертите му са изкривени от страдание.
Не е лош човекът, но страда.
към беседата >>
48.
Това учение
,
ИБ
,
БС
, София, 17.4.1919г.,
Никой не може да влезе в твоята радост или в твоето
страдание
.
Когато се говори за това Учение, вие си казвате: „То няма отношение към мен.” И добрата, и лошата страна на едно учение имат отношение към вас, защото ако ти страдаш, страдаш за себе си, или ако се радваш, пак го правиш за себе си.
Никой не може да влезе в твоята радост или в твоето страдание.
Следователно в това отношение всеки си носи своя кръст. Мнозина искате някой да ви вземе страданието, затова го разказвате на един, на втори, на трети и т.н. и казвате, че хората не ви разбират. Да допуснем, че кракът ви е изкълчен и отидете при някоя ваша съседка да ви го намести, но тя, като не разбира това изкуство, върти го, върти го и с това ви причинява по-голяма болка. Отидете при втора ваша съседка, но и тя не може да ви го намести и болката ви се усилва.
към беседата >>
49.
Като го видя Петър
,
НБ
, София, 20.4.1919г.,
Когато в нашия мозък се разрушават някои клетки, настава
страдание
в целия организъм.
(втори вариант)
Тъй че нещастията, които днес преживяваме, се дължат на разрушението, което сега се върши.
Когато в нашия мозък се разрушават някои клетки, настава страдание в целия организъм.
Ако един френолог постави пръста си върху главата ви, той веднага ще може да определи вашето положение и настроение. Например гой ще може да познае дали сте честен, справедлив, дали сте философ и т.н. Ще кажете: „Опасни са тези хора, които, като пипат по човешките глави, познават какъв е човекът." Ами онези хора, които пипат в човешките умове, сърца и кесии, не са ли по-опасни? Опасен човек е този, който бръсне без вода и скубе космите. Опасен е и онзи човек, който изнудва другите хора по всички правила на християнството.
към втори вариант >>
50.
Мировата Любов
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1919г.,
Исус Христос страдал, възкръснал, но я да видим плода на това
страдание
и възкресение.
Това вие сами ще си го разрешите, защото сега ви говоря за Любовта. Питам имаме ли ние тая семка? Кой от великите учени в миналия и сегашния век е донесъл тази семка? Някои ще отговорят, че Христос я донесъл. - Къде е, я да я видим?
Исус Христос страдал, възкръснал, но я да видим плода на това страдание и възкресение.
Изгубена е семката!
към беседата >>
51.
Продължение на въпросите и отговорите (Методи за лекуване)
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1919г.,
Не издържите ли болестта, ще ви дойде друго
страдание
.
Ако ви дойде някоя болест, тя е за изпитание. Затова, макар и да страдате, издръжте си я, за да закалите характера си. Страданието от болест е в реда на нещата.
Не издържите ли болестта, ще ви дойде друго страдание.
към беседата >>
– Той, разбира се, не се е излекувал духовно и не е почерпил урок от дошлото
страдание
.
– Той, разбира се, не се е излекувал духовно и не е почерпил урок от дошлото страдание.
към беседата >>
За да постигне човек чистота на сърцето, най-първо трябва да бъде чрезмерно търпелив, милостив, да има тъй непоколебима вяра, щото никакво нещастие, никакво
страдание
да не могат да го разколебаят; да бъде еднакво справедлив към себе си и към другите, да бъде безкористен и самоотвержен.
– Чисто сърце.
За да постигне човек чистота на сърцето, най-първо трябва да бъде чрезмерно търпелив, милостив, да има тъй непоколебима вяра, щото никакво нещастие, никакво страдание да не могат да го разколебаят; да бъде еднакво справедлив към себе си и към другите, да бъде безкористен и самоотвержен.
към беседата >>
52.
Аз съм онзи човек
,
НБ
, София, 28.9.1919г.,
Това
страдание
е смислено.
(втори вариант)
„Видях скръб от жезъла на Неговата ярост." Може ли да дойде лекар да чисти цирея ви и да не ви причини скръб? Докато се изчисти циреят ви, лекарят ще бъде яростен. Той ще вземе ножа и ще ви причини голяма болка.
Това страдание е смислено.
Ако не очистите цирея, животът ви ще бъде в опасност. Значи има два вида страдания: едните са смислени, а другите нямат смисъл. Когато намествате счупения крак на някого, вие ще му причините страдание, но това страдание е намясто. Има случаи, когато умът и сърцето на човека са изкълчени. Кой ще му помогне?
към втори вариант >>
Когато намествате счупения крак на някого, вие ще му причините
страдание
, но това
страдание
е намясто.
(втори вариант)
Докато се изчисти циреят ви, лекарят ще бъде яростен. Той ще вземе ножа и ще ви причини голяма болка. Това страдание е смислено. Ако не очистите цирея, животът ви ще бъде в опасност. Значи има два вида страдания: едните са смислени, а другите нямат смисъл.
Когато намествате счупения крак на някого, вие ще му причините страдание, но това страдание е намясто.
Има случаи, когато умът и сърцето на човека са изкълчени. Кой ще му помогне? Пак големият палец на ръката. Той ще причини болка, но ще ги намести. Това страдание е осмислено.
към втори вариант >>
Това
страдание
е осмислено.
(втори вариант)
Когато намествате счупения крак на някого, вие ще му причините страдание, но това страдание е намясто. Има случаи, когато умът и сърцето на човека са изкълчени. Кой ще му помогне? Пак големият палец на ръката. Той ще причини болка, но ще ги намести.
Това страдание е осмислено.
Представете си, че ви срещне някой човек и без никаква причина ви набие, счупи крака ви и избяга. Вие страдате, без да знаете защо, не намирате смисъл в това страдание. Тоя човек не знае кога трябва да бие. Индусите наричат това страдание кармично. Когато намествате крака на някого по всички правила на изкуството, страданието е намясто.
към втори вариант >>
Вие страдате, без да знаете защо, не намирате смисъл в това
страдание
.
(втори вариант)
Кой ще му помогне? Пак големият палец на ръката. Той ще причини болка, но ще ги намести. Това страдание е осмислено. Представете си, че ви срещне някой човек и без никаква причина ви набие, счупи крака ви и избяга.
Вие страдате, без да знаете защо, не намирате смисъл в това страдание.
Тоя човек не знае кога трябва да бие. Индусите наричат това страдание кармично. Когато намествате крака на някого по всички правила на изкуството, страданието е намясто. Индусите наричат това страдание „добра карма", или „дихарма".
към втори вариант >>
Индусите наричат това
страдание
кармично.
(втори вариант)
Той ще причини болка, но ще ги намести. Това страдание е осмислено. Представете си, че ви срещне някой човек и без никаква причина ви набие, счупи крака ви и избяга. Вие страдате, без да знаете защо, не намирате смисъл в това страдание. Тоя човек не знае кога трябва да бие.
Индусите наричат това страдание кармично.
Когато намествате крака на някого по всички правила на изкуството, страданието е намясто. Индусите наричат това страдание „добра карма", или „дихарма".
към втори вариант >>
Индусите наричат това
страдание
„добра карма", или „дихарма".
(втори вариант)
Представете си, че ви срещне някой човек и без никаква причина ви набие, счупи крака ви и избяга. Вие страдате, без да знаете защо, не намирате смисъл в това страдание. Тоя човек не знае кога трябва да бие. Индусите наричат това страдание кармично. Когато намествате крака на някого по всички правила на изкуството, страданието е намясто.
Индусите наричат това страдание „добра карма", или „дихарма".
към втори вариант >>
Следователно, като имате някакво
страдание
, вижте де е то: в правата линия, в плоскостта или в куба.
(втори вариант)
Вие знаете ли какво означава първото измерение? Можете ли да се движите по права линия? Правата линия е Божествена. Тя образува всички плоскости. С нея се измерват всички величини.
Следователно, като имате някакво страдание, вижте де е то: в правата линия, в плоскостта или в куба.
Правата линия е тялото ви: а + b = с; плоскостта е сърцето ви: а2 + b2 = с2; кубът е вашият ум: а3 + b3 = с3. Ако не мислите право, логично, идат страданията. Душата ви е четвъртото измерение: а4 + b4 = с4 .
към втори вариант >>
Това
страдание
е смислено.
“Видях скръб от жезъла на Неговата ярост.” Може ли да дойде лекар да чисти цирея ви и да не ви причини скръб? Докато се изчисти циреят ви, лекарят ще бъде яростен. Той ще вземе ножа и ще ви . причини голяма болка.
Това страдание е смислено.
Ако не очистите цирея, животът ви ще бъде в опасност. Значи, има два вида страдания: едните са смислени, а другите – нямат смисъл. Когато намествате счупения крак на някого, вие ще му причините страдание, но това страдание е на място. Има случаи, когато умът и сърцето на човека са изкълчени. – Кой ще му помогне?
към беседата >>
Когато намествате счупения крак на някого, вие ще му причините
страдание
, но това
страдание
е на място.
Той ще вземе ножа и ще ви . причини голяма болка. Това страдание е смислено. Ако не очистите цирея, животът ви ще бъде в опасност. Значи, има два вида страдания: едните са смислени, а другите – нямат смисъл.
Когато намествате счупения крак на някого, вие ще му причините страдание, но това страдание е на място.
Има случаи, когато умът и сърцето на човека са изкълчени. – Кой ще му помогне? – Пак големият палец на ръката. Той ще причини болка, но ще ги намести. Това страдание е осмислено.
към беседата >>
Това
страдание
е осмислено.
Когато намествате счупения крак на някого, вие ще му причините страдание, но това страдание е на място. Има случаи, когато умът и сърцето на човека са изкълчени. – Кой ще му помогне? – Пак големият палец на ръката. Той ще причини болка, но ще ги намести.
Това страдание е осмислено.
Представете си, че ви срещне някой човек и, без никаква причина, ви набие, счупи крака ви и избяга. Вие страдате, без да знаете защо, не намирате смисъл в това страдание. Тоя човек не знае, кога трябва да бие. Индусите наричат това страдание кармично. Когато намествате крака на някого по всички правила на изкуството, страданието е на място.
към беседата >>
Вие страдате, без да знаете защо, не намирате смисъл в това
страдание
.
– Кой ще му помогне? – Пак големият палец на ръката. Той ще причини болка, но ще ги намести. Това страдание е осмислено. Представете си, че ви срещне някой човек и, без никаква причина, ви набие, счупи крака ви и избяга.
Вие страдате, без да знаете защо, не намирате смисъл в това страдание.
Тоя човек не знае, кога трябва да бие. Индусите наричат това страдание кармично. Когато намествате крака на някого по всички правила на изкуството, страданието е на място. Индусите наричат това страдание добра карма или дихарма.
към беседата >>
Индусите наричат това
страдание
кармично.
Той ще причини болка, но ще ги намести. Това страдание е осмислено. Представете си, че ви срещне някой човек и, без никаква причина, ви набие, счупи крака ви и избяга. Вие страдате, без да знаете защо, не намирате смисъл в това страдание. Тоя човек не знае, кога трябва да бие.
Индусите наричат това страдание кармично.
Когато намествате крака на някого по всички правила на изкуството, страданието е на място. Индусите наричат това страдание добра карма или дихарма.
към беседата >>
Индусите наричат това
страдание
добра карма или дихарма.
Представете си, че ви срещне някой човек и, без никаква причина, ви набие, счупи крака ви и избяга. Вие страдате, без да знаете защо, не намирате смисъл в това страдание. Тоя човек не знае, кога трябва да бие. Индусите наричат това страдание кармично. Когато намествате крака на някого по всички правила на изкуството, страданието е на място.
Индусите наричат това страдание добра карма или дихарма.
към беседата >>
Следователно, като имате някакво
страдание
, вижте де е то: в правата линия, в плоскостта, или в куба.
Вие знаете ли, какво означава първото измерение? Можете ли да се движите по права линия? Правата линия е Божествена. Тя образува всички плоскости. С нея се измерват всички величини.
Следователно, като имате някакво страдание, вижте де е то: в правата линия, в плоскостта, или в куба.
Правата линия е тялото ви: а + b = с; плоскостта е сърцето ви: а2 + b2 = с2; кубът е вашият ум: а3 + b3 = с3. Ако не мислите право, логично, идат страданията. Душата ви е четвъртото измерение: a4 + b4 = c4. Четирите измерения представят страданията на човека в четирите полета. Това е велика наука – на построяване.
към беседата >>
53.
И отиде та се представи
,
НБ
, София, 30.11.1919г.,
Следователно, чувате че някои хора много викат и плачат, ще знаете, че не са дошли още до истинското
страдание
.
Страшно е положението на свинаря. Свинята е крайно индивидуализирано същество. Тя обича живота, силно е свързана със земята. Достатъчно е да я хванете за крака, за да писне, като че я колят. Оставите ли я на земята, веднага се успокоява и започва спокойно да грухти.
Следователно, чувате че някои хора много викат и плачат, ще знаете, че не са дошли още до истинското страдание.
Страданието е вътрешен процес, който няма нищо общо с викането и плача. Истинското страдание се предизвиква от голямо разочарование в живота. Представете си, че някой ваш приятел, за когото сте жертвали всичко, ви предаде на властта и ви затворят. Или майка, която е жертвала живота си за своите деца, изпита тяхната неблагодарност. Това не са лични страдания, но разочарования от живота.
към беседата >>
Истинското
страдание
се предизвиква от голямо разочарование в живота.
Тя обича живота, силно е свързана със земята. Достатъчно е да я хванете за крака, за да писне, като че я колят. Оставите ли я на земята, веднага се успокоява и започва спокойно да грухти. Следователно, чувате че някои хора много викат и плачат, ще знаете, че не са дошли още до истинското страдание. Страданието е вътрешен процес, който няма нищо общо с викането и плача.
Истинското страдание се предизвиква от голямо разочарование в живота.
Представете си, че някой ваш приятел, за когото сте жертвали всичко, ви предаде на властта и ви затворят. Или майка, която е жертвала живота си за своите деца, изпита тяхната неблагодарност. Това не са лични страдания, но разочарования от живота. Страшно е да изпита човек такова разочарование. Той губи почва под краката си.
към беседата >>
Когато, обаче, се спира на най-малкото
страдание
и роптае против него, той е в широкия свят, отишъл там да се удоволства, да яде и да пие.
Какво се иска от съвременния човек? Да дойде до положението на онзи, който не усетил плесницата. – Какво е плесницата в живота? – Страданието. Когато човек стане глух и сляп за страданието, да го не чува и не вижда, той е в правия път.
Когато, обаче, се спира на най-малкото страдание и роптае против него, той е в широкия свят, отишъл там да се удоволства, да яде и да пие.
Когато изгуби богатството си, започва да пасе свинете на господаря си. – Какво го очаква след това? – Разпадане на тялото му на безброй частици, които се разпръсват в пространството. При това положение той се вижда сам, изоставен от всички, затова отива при баща си и му казва: Татко, не можах да се разбера със съдружниците си, напуснах ги и се връщам при тебе, да ме приемеш като един от твоите слуги. Баща ти ще те изпрати отново на земята, с нова фирма и нови съдружници.
към беседата >>
54.
Ще живее
,
НБ
, София, 7.12.1919г.,
Когато хората минават през
страдание
или радост, нещастие или щастие, българите казват : Късметът прави човека щастлив, или нещастен; късметът му носи радости, или страдания.
Съвременните културни хора не могат да си дадат отчет за страданията, които преживяват индивидуално, обществено и народно. Хората от бялата раса са поставени на големи изпити.
Когато хората минават през страдание или радост, нещастие или щастие, българите казват : Късметът прави човека щастлив, или нещастен; късметът му носи радости, или страдания.
Щастието и нещастието, радостта и скръбта представят два резултата, както в пропорцията и уравнението. В пропорцията произведението на крайните членове е равно на произведението на средните. В уравнението първата част е равна на втората. Да решите една пропорция, това значи, да намерите неизвестния й член. Да решите едно уравнение, това значи, да намерите неговите корени.
към беседата >>
55.
Излязоха и завтекоха се
,
НБ
, София, 8.1.1920г.,
Страданието на едно животно е
страдание
на Бога.
(втори вариант)
Какво ще стане с нас, ако не колим агнетата и кокошките? Светът ще се оправи. Вие можете да ядете жито, зеленчуци, плодове. Може да ядете и месо, но ще знаете, че Бог не е с вас. Той не може да ни обича, когато отнимаме живота на по-малките от нас.
Страданието на едно животно е страдание на Бога.
Страданието на бедния е също страдание на Бога. Само така ще разберете Христа. Някой казва: „Как не съм бил във времето на Христа, да измия краката Му! " Колко пъти Христос е бил при вас, но не сте Го приемали. Измийте краката на един просяк.
към втори вариант >>
Страданието на бедния е също
страдание
на Бога.
(втори вариант)
Светът ще се оправи. Вие можете да ядете жито, зеленчуци, плодове. Може да ядете и месо, но ще знаете, че Бог не е с вас. Той не може да ни обича, когато отнимаме живота на по-малките от нас. Страданието на едно животно е страдание на Бога.
Страданието на бедния е също страдание на Бога.
Само така ще разберете Христа. Някой казва: „Как не съм бил във времето на Христа, да измия краката Му! " Колко пъти Христос е бил при вас, но не сте Го приемали. Измийте краката на един просяк. Не се страхувайте какво ще каже мъжът ви.
към втори вариант >>
Страданието на едно животно е
страдание
на Бога.
– Какво ще стане с нас, ако не колим агнетата и кокошките? — Светът ще се оправи. Вие можете да ядете жито, зеленчуци, плодове. Може да ядете и месо, но ще знаете, че Бог не е с вас. Той не може да ни обича, когато отнемаме живота на по-малките от нас.
Страданието на едно животно е страдание на Бога.
Страданието на бедния е също страдание на Бога. Само така ще разберете Христа. Някой казва: Как не съм бил във времето на Христа, да измия краката Му? Колко пъти Христос е бил при вас, но не сте Го приемали! Измийте краката на един просяк.
към беседата >>
Страданието на бедния е също
страдание
на Бога.
— Светът ще се оправи. Вие можете да ядете жито, зеленчуци, плодове. Може да ядете и месо, но ще знаете, че Бог не е с вас. Той не може да ни обича, когато отнемаме живота на по-малките от нас. Страданието на едно животно е страдание на Бога.
Страданието на бедния е също страдание на Бога.
Само така ще разберете Христа. Някой казва: Как не съм бил във времето на Христа, да измия краката Му? Колко пъти Христос е бил при вас, но не сте Го приемали! Измийте краката на един просяк. Не се страхувайте, какво ще каже мъжът ви.
към беседата >>
56.
Добрият пастир
,
НБ
, София, 18.1.1920г.,
Днес една кокошчица, утре друга кокошчица, но това води към друго, по-голямо
страдание
.
(втори вариант)
Сега остава още едно голямо нещастие в света - отнемане живота на по-малките и слаби същества. Заради вашите малки ангелчета и гълъбчета - вашите деца, вие точите ножове и режете главите на кокошки, агънца, прасенца, да им сготвите хубава чорбичка, да ги къпете отвътре.
Днес една кокошчица, утре друга кокошчица, но това води към друго, по-голямо страдание.
Трябва да се освободите от това страдание, на което всеки ден се натъквате. Казвате: „Как така? Моето здраве, хигиената изисква да се къпя в сълзите на моите поданици! " Обаче архангелът доказа, че може и без тия сълзи. Друг архангел ще дойде да докаже, че може и без тая кръв.
към втори вариант >>
Трябва да се освободите от това
страдание
, на което всеки ден се натъквате.
(втори вариант)
Сега остава още едно голямо нещастие в света - отнемане живота на по-малките и слаби същества. Заради вашите малки ангелчета и гълъбчета - вашите деца, вие точите ножове и режете главите на кокошки, агънца, прасенца, да им сготвите хубава чорбичка, да ги къпете отвътре. Днес една кокошчица, утре друга кокошчица, но това води към друго, по-голямо страдание.
Трябва да се освободите от това страдание, на което всеки ден се натъквате.
Казвате: „Как така? Моето здраве, хигиената изисква да се къпя в сълзите на моите поданици! " Обаче архангелът доказа, че може и без тия сълзи. Друг архангел ще дойде да докаже, че може и без тая кръв.
към втори вариант >>
Днес една кокошчица, утре друга кокошчица, но това води към друго, по-голямо
страдание
.
Сега остава още едно голямо нещастие в света – отнемане живота на по-малките и слаби същества. Заради вашите малки ангелчета и гълъбчета – вашите деца, вие точите ножове и режете главите на кокошки, агънца, прасенца, да им сготвите хубава чорбичка, да ги къпете отвътре.
Днес една кокошчица, утре друга кокошчица, но това води към друго, по-голямо страдание.
Трябва да се освободите от това страдание, на което всеки ден се натъквате. Казвате: Как така? Моето здраве, хигиената изисква да се къпя в сълзите на моите поданици. Обаче, архангелът доказа, че може и без тия сълзи. Друг архангел ще дойде да докаже, че може и без тая кръв.
към беседата >>
Трябва да се освободите от това
страдание
, на което всеки ден се натъквате.
Сега остава още едно голямо нещастие в света – отнемане живота на по-малките и слаби същества. Заради вашите малки ангелчета и гълъбчета – вашите деца, вие точите ножове и режете главите на кокошки, агънца, прасенца, да им сготвите хубава чорбичка, да ги къпете отвътре. Днес една кокошчица, утре друга кокошчица, но това води към друго, по-голямо страдание.
Трябва да се освободите от това страдание, на което всеки ден се натъквате.
Казвате: Как така? Моето здраве, хигиената изисква да се къпя в сълзите на моите поданици. Обаче, архангелът доказа, че може и без тия сълзи. Друг архангел ще дойде да докаже, че може и без тая кръв.
към беседата >>
57.
Земният и небесният
,
НБ
, София, 1.2.1920г.,
Ще кажете, че любовта носи
страдание
.
И тъй, новото време, което сега иде, изисква от вас търпение, търпението изисква вяра, вярата – любов, любовта – послушание, а послушанието – знание и мъдрост. Само умният може да люби. Велико и разумно нещо е любовта. Да любиш някого, това значи, да го пазиш като зеницата на окото си. Да изтезаваш човека, това не е любов; да убиваш хората, това не е любов.
Ще кажете, че любовта носи страдание.
Страда само оня, който не разбира и не познава нещата. Христос дойде да научи хората да любят и да знаят, защо страдат. Говори се в Писанието за вода и дух. На научен език водата е магнетизмът, т. е. тя носи магнетичната сила в себе си, а духът е носител на електричество.
към беседата >>
58.
Мъчението
,
ИБ
,
ООК
, , 5.2.1920г.,
И аз ще преведа българската буква В — виждане,
страдание
.
В този закон на мъчението – аз ще ви дам един ребус да го разгадаете, като отчасти сам ще го разгадая. Защо природата е дала тези вежди и тези издадини отстрани на носа? Трябва да има една черна дъска, за да ви покажа, че човек е направен само от цифри – че той е една величина. Това положение на носа и веждите показва числото 13. И нещастията на човека в света произтичат от гледане, от виждане: когато човек започне да вижда, той започва да страда.
И аз ще преведа българската буква В — виждане, страдание.
Какви са съставните части на буквата В ? Отделени, съставят цифрата 13. Ако съберете цифрите едно и три, правят четири; ако вземете сбора от 1 до 4: 1+2+3+4 правят 10 – десет е абсолютна величина на буквата В. Като разделите нулата, кръга, на две части и двете половини долепите до 1, пак ще образувате буквата В. Като съедините 3 с 1, единицата – това, което е безгранично – е Бог; значи, да го слеете с Единния, а то е – да му дадете всичко.
към беседата >>
Някой казал някоя обидна дума и предизвикал
страдание
– то не е мъчение, то е чесане, физическа краста.
Вие сте в началото на една велика окултна шнола за въздигане на човечеството, и ако не можете да разберете тазвечерния урок, малко ще разберете отсега нататък. Ако, обаче, разберете този първи урок и го турите като основа, и втория ще разберете. Не говоря за обикновеното мъчение. Домашните мъчения аз ги наричам само чесане, малка физическа краста.
Някой казал някоя обидна дума и предизвикал страдание – то не е мъчение, то е чесане, физическа краста.
Мъчението е велика наука в света. Когато вие почнете да се мъчите, аз ще ви обикна. Само който се мъчи, мога да го обичам. Не мислете, че вън от мъчението има обич. Ако вие не се мъчите, аз нямам нищо общо с вас, чужди сте ми и знаете ли как чужди?
към беседата >>
Има още един път, който може да премине без
страдание
, но той не отива нагоре.
Вашите светии, икони, идолопоклонство са нетърпими в окултната школа. Всичко изхвърлете. В тази школа не бива да носите в себе си мисълта за недоволство. Когато някой ви направи някое зло и сте недоволни от него, благодарете на Бога, задето ви е удостоил с това благо: „Благодаря ти, Господи, за това голямо благо, с което си ме удостоил! " Ако вие мислите да се освободите от всички страдания в света, да прекарате вашия живот без мчения, лъжете се: „Няма друг път към небето, освен мъчението".
Има още един път, който може да премине без страдание, но той не отива нагоре.
Мъчението води нагоре, а избягването от него – надолу. Мъчението е необходимо на вас, като ученици – то е едно качество на учениците. Имате ли туй първо качество – имате здрава основа, нямате ли го – всичко е свършено: крачка напред не може да пристъпите. И какво ще стане с нас? Ще почнем да се отчуждаваме, понеже не можем да се разбираме. Защо?
към беседата >>
Да се разберем: думата "
страдание
" аз определям – закон на движение в света;
страдание
и движение – то е едно и също нещо.
Хванат го и го бият, и той страда – това не е мъчение. Мъчението е, когато разбере, че страданието е за негово добро, и го издържи със спокойствие. Велик закон е мъчението! Който не може да издържи мъчението, той не може да издържи и страданието. Разберете ли това, всички ваши последующи стъпки в живота ще имат смисъл – ще имате правилно разбиране.
Да се разберем: думата "страдание" аз определям – закон на движение в света; страдание и движение – то е едно и също нещо.
Но, за да се движите в известна посока, трябва да имате знание, умение в посоката, към която отивате, и да сте добре осведомени, да знаете пътя, по който отивате, какъв е. „Неприятно ми е – страдам! " Твоята неприятност не е страдание. Туй, че страдаш, показва само, че ти отиваш в известна посока в този Божествен свят.
към беседата >>
" Твоята неприятност не е
страдание
.
Който не може да издържи мъчението, той не може да издържи и страданието. Разберете ли това, всички ваши последующи стъпки в живота ще имат смисъл – ще имате правилно разбиране. Да се разберем: думата "страдание" аз определям – закон на движение в света; страдание и движение – то е едно и също нещо. Но, за да се движите в известна посока, трябва да имате знание, умение в посоката, към която отивате, и да сте добре осведомени, да знаете пътя, по който отивате, какъв е. „Неприятно ми е – страдам!
" Твоята неприятност не е страдание.
Туй, че страдаш, показва само, че ти отиваш в известна посока в този Божествен свят.
към беседата >>
59.
Аз съм жив
,
НБ
, София, 22.2.1920г.,
Когато някой забива губерка в ръката ми, това
страдание
е безсмислено.
Обаче, има мъчения и страдания, които трябва да останат. Те са естествените страдания, които произтичат от Духа. Те подтикват хората към добро. Когато уча, минавам през страдания и мъчения, които ми са приятни. От тях придобивам нещо.
Когато някой забива губерка в ръката ми, това страдание е безсмислено.
Когато ме пекат на нажежена пиростия, и това страдание е безсмислено. Какво искат от мене? Пари. Аз и без нажежаване ще дам, колкото искат.
към беседата >>
Когато ме пекат на нажежена пиростия, и това
страдание
е безсмислено.
Те са естествените страдания, които произтичат от Духа. Те подтикват хората към добро. Когато уча, минавам през страдания и мъчения, които ми са приятни. От тях придобивам нещо. Когато някой забива губерка в ръката ми, това страдание е безсмислено.
Когато ме пекат на нажежена пиростия, и това страдание е безсмислено.
Какво искат от мене? Пари. Аз и без нажежаване ще дам, колкото искат.
към беседата >>
60.
Труд и мъчение
,
ИБ
, , 4.3.1920г.,
Всяко
страдание
е малкото пръстчица, която се туря отгоре ви.
– Стряска се. Не, ще постъпите като житното зърно. Докато не се събори светът, нищо няма да се създаде. Докато земята не се преобърне отдолу нагоре, докато не се разоре, житното зърно няма да излезе. Следователно, ако средата, в която живеете, не ви затрупа, вие не може да никнете.
Всяко страдание е малкото пръстчица, която се туря отгоре ви.
Всяко страдание е пръстта върху житното зърно, за да не го клъвне някоя птичка, а като се посипе с пръст, то може да се движи нагоре и надолу. Когато страдаш, кажи си: „Заровиха ме, погребаха ме, посипаха ме с малко пръст“, т.е. смъртта ми дойде. Но всичко това е привидно и в окултната наука се нарича изпитание. Има зърна, които не могат да поникнат.
към беседата >>
Всяко
страдание
е пръстта върху житното зърно, за да не го клъвне някоя птичка, а като се посипе с пръст, то може да се движи нагоре и надолу.
Не, ще постъпите като житното зърно. Докато не се събори светът, нищо няма да се създаде. Докато земята не се преобърне отдолу нагоре, докато не се разоре, житното зърно няма да излезе. Следователно, ако средата, в която живеете, не ви затрупа, вие не може да никнете. Всяко страдание е малкото пръстчица, която се туря отгоре ви.
Всяко страдание е пръстта върху житното зърно, за да не го клъвне някоя птичка, а като се посипе с пръст, то може да се движи нагоре и надолу.
Когато страдаш, кажи си: „Заровиха ме, погребаха ме, посипаха ме с малко пръст“, т.е. смъртта ми дойде. Но всичко това е привидно и в окултната наука се нарича изпитание. Има зърна, които не могат да поникнат. Това значи, че те не са издържали изпита си.
към беседата >>
61.
Законът и пророците
,
НБ
, София, 28.3.1920г.,
Вие не можете да си представите, как това, което причинява
страдание
, причинява и радост.
„Оттогава Царството Божие се благовествува". Няма да разисквам върху дълбокия, мистичния смисъл на това Царство, но казвам, че то представя разумния, истинския Божествен живот, който изключва мъченията, страданията и смъртта. Това не значи, че тези неща не съществуват, но в царството Божие тези неща се приемат с радост. Това е велика истина, която мъчно може да приемете.
Вие не можете да си представите, как това, което причинява страдание, причинява и радост.
За мнозина това е непонятно по причина на техния егоизъм. Понеже те живеят само за себе си, то когато на тях е добре, и светът е добър. Когато те са щастливи, и окръжаващите са щастливи. Обаче, истинското щастие се крие в Царството Божие, т. е. в Божествения живот.
към беседата >>
62.
Молих се
,
НБ
, София, 18.4.1920г.,
За любимите камшикът ще бъде благословение, за умните – също благословение, а за глупавите –
страдание
.
" И аз казвам: Доведи парализирания си син тука! В това отношение, сегашните християни трябва да направят опит, да видят силата на Христовите думи. Ако проповядвам новото учение на свещениците, ето какво ще им кажа: Всички свещеници, от най-големия до най-малкия, покрийте главите си с вретище и пепел, хвърлете царската дреха и корона, предайте се на пост и молитва и кажете: Господи, сгрешихме, не изпълнихме Твоята воля. Това е великата истина, която всички ще опитат. Христос слиза вече от небето, с голям камшик в ръка.
За любимите камшикът ще бъде благословение, за умните – също благословение, а за глупавите – страдание.
Казвате: Добър е Господ, няма да ни остави. Да, приятелю, Господ е добър, но в хората няма желание доброволно да изпълняват Божията воля. За да изпълните Божията воля, това не подразбира да се откажете от мъжете и от жените си; това не подразбира да се откажете и от децата си. Не, аз съм готов да бабувам на всички, които се готвят да родят. Сега, в умовете ви влива една нечиста мисъл, която трябва да изхвърлите навън.
към беседата >>
63.
Приятел и раб
,
НБ
ИБ
, , София, 25.4.1920г.,
Тогава животът ще се изразява като една необходимост, като едно вечно
страдание
и затова казвате: „Човек се е родил да страда.“ Ние ще страдаме само дотогава, докато научим всички положения да минаваме от робство към приятелство, защото робството сами си го налагаме.
И сега ви казват: „Това не е ваша работа, онова не е ваша работа“, а вие стоите като слуги и чакате заповеди. Това не е ново учение, не е Божествено учение. Божественото учение подразбира взаимност между умовете и между сърцата на хората. Има ли тази взаимност, Христос е вътре във вас и ще ви каже всичко, което е чул от Отца Си. Нямате ли тези две разположения, вие ще бъдете раби и няма да разбирате вътрешния смисъл на живота.
Тогава животът ще се изразява като една необходимост, като едно вечно страдание и затова казвате: „Човек се е родил да страда.“ Ние ще страдаме само дотогава, докато научим всички положения да минаваме от робство към приятелство, защото робството сами си го налагаме.
към беседата >>
64.
Новото човечество
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1920г.,
Като ви дойде някое
страдание
, не питайте коя е причината за това нещо.
Като ви дойде някое страдание, не питайте коя е причината за това нещо.
Аз казвам: Слънцето е причина за всички нещастия на Земята, за нашите страдания и за нашите радости. То ражда наводненията, епидемиите и всички болести в света, то предизвиква земетресенията, изобщо - то е причина за всичко, което става в цялата Природа. Но Слънцето казва: "Ако ти си умен, ще можеш да използваш разумно моята енергия, аз ще ти принеса всичката си благодат; а ако ти не си умен, ще ти причиня най-големите страдания." Слънцето може да измени своята енергия, но то все ще си грее и Земята все ще се върти. И ще ви кажа следното: във висшата механика на окултната наука има едно твърдение, според което при движението на едно колело на всеки сто милиона обръщения има едно изключение. Такова едно колело е и нашата Земя.
към беседата >>
65.
Образуване на един клас
,
КД
, В.Търново, 22.8.1920г.,
А във всяко падане се произвежда
страдание
.
Падането всякога произтича от факта, че когато във физическия свят се изгуби равновесието, човек пада. Същото е и в духовния свят. И тук, когато човек изгуби своето равновесие, пада. Това равновесие крие в три велики сили — в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешката воля. Щом човек действа хармонично, никога не пада, но щом изгуби равновесие между ума, сърцето и волята, става падане.
А във всяко падане се произвежда страдание.
Няма човек, който като е паднал, да не е претърпял някаква повреди. Вие сте виждали онези акробати, които вървят по въже и носят върлина. Един такъв акробат представлява триъгълник с върха надолу. Този, който играе на физическото поле, обръща този триъгълник с главата надолу, за да пази равновесие, обаче в духовния свят този триъгълник е обърнат с върха нагоре. Той показва, че силите в човека са в равновесие.
към беседата >>
66.
Аз ви избрах
,
ИБ
, В.Търново, 12.9.1920г.,
Побеляването на косата не е от
страдание
, а от страх.
Побеляването на косата не е от страдание, а от страх.
Искали ли сте нещо от вашия небесен Баща и Той да не ви дава, аз казвам, че зле сте работили, защото в Евангелието е казано, че когато работим за Бога, каквото попросим, преди даже да го поискаме, Той ще ни го даде. Ако искате да измените живота си, изменете първом духовния си живот. В старо време са изгаряли хората за вярата им в Бога. Кое е по-добре – да умреш на кръста ли, заобиколен от своите приятели, или да умреш в някоя кръчма с пукната глава? А ние ще трябва, ако искаме да умрем, да умрем където трябва.
към беседата >>
67.
Две лепти
,
НБ
, В.Търново, 30.10.1920г.,
За мене
страдание
няма, за мене мъчнотии няма, за мене противоречия няма.
За мене страдание няма, за мене мъчнотии няма, за мене противоречия няма.
Искам и вие като мене да намерите тоя същия Господ, в противен случай Александър Стамболийски ще ви вземе парите и ще ви тури в затвора. Христос, Който идва в света, ще помете всичко – и църква, и държава, и всичко. Нас не ни трябват вече кръстове, ще ги турим отвътре.
към беседата >>
68.
Една греда
,
ИБ
, В.Търново, 8.11.1920г.,
Добър живот без
страдание
е невъзможен.
Добър живот без страдание е невъзможен.
С това ще имате една нова опитност и ще придобиете някои неща, които при друга опитност не можете да придобиете.
към беседата >>
69.
Кротките
,
НБ
,
ИБ
, , 25.1.1921г.,
Това е неговото
страдание
за благото на ближния му.
Няма да каже, че другите са криви, а ще каже: "Аз съм крив, аз съм онзи музикант, на мене не се позволява да вземам фалшиви тонове. Аз, който имам развит мозък и слух, трябва да вземам тези тонове абсолютно вярно и добре." Следователно, кроткият човек се самонаказва, за да се изправи. И той се наказва не за себе си, а за другите. И в какво седи това наказание, ще ви кажа. Кроткият човек като види, че нивата на някой човек не е изорана, запряга воловете и я изорава.
Това е неговото страдание за благото на ближния му.
Когато такъв кротък човек, на когото торбата е пълна, като срещне някой гладен, снема своята торба и нахранва своя ближен. Ако кроткият човек е учител, когато учениците правят грешки, той знае как да ги изправи. Като срещне хора слепи, не разсъждава, а им отваря очите. Това означава буквата Т. Буквата Т означава да примириш у себе си ума и сърцето.
към беседата >>
70.
Сеятелят / Сѣятельтъ
,
НБ
, София, 27.3.1921г.,
И наистина, всѣко
страдание
се дължи на нѣщо живо.
(втори вариант)
Като дойдатъ при мене страданията, азъ ги посрѣщна учтиво, нахраня ги разговоря се съ тѣхъ любезно и ги поканя и другъ пѫть да ме посѣтятъ. А ти бѣгашъ отъ тѣхъ, гонишъ ги. „Е, ти си голѣмъ философъ“, ми казва тя. Не, за това не се изисква голѣма философия, това е обикновена мѫдрость – посрѣщни страданието и го нагости. Дойде ти страданието, бѫди благодаренъ, че е дошло, считай го нѣщо живо.
И наистина, всѣко страдание се дължи на нѣщо живо.
Кой може да ви причини страдание? Нали вашата жена или вашиятъ мѫжъ или дѣцата ви или приятелитѣ ви. А тѣ сѫ живи сѫщества. Задъ всѣко страдание се крие едно живо сѫщество. Мъртвитѣ сѫщества не могатъ да причиняватъ страдания, болки.
към втори вариант >>
Кой може да ви причини
страдание
?
(втори вариант)
А ти бѣгашъ отъ тѣхъ, гонишъ ги. „Е, ти си голѣмъ философъ“, ми казва тя. Не, за това не се изисква голѣма философия, това е обикновена мѫдрость – посрѣщни страданието и го нагости. Дойде ти страданието, бѫди благодаренъ, че е дошло, считай го нѣщо живо. И наистина, всѣко страдание се дължи на нѣщо живо.
Кой може да ви причини страдание?
Нали вашата жена или вашиятъ мѫжъ или дѣцата ви или приятелитѣ ви. А тѣ сѫ живи сѫщества. Задъ всѣко страдание се крие едно живо сѫщество. Мъртвитѣ сѫщества не могатъ да причиняватъ страдания, болки. Дойде нѣкой при мене, питам го: „Какво има приятелю, ела у дома, азъ ти давамъ половината си богатство, доволенъ ли си ?
към втори вариант >>
Задъ всѣко
страдание
се крие едно живо сѫщество.
(втори вариант)
Дойде ти страданието, бѫди благодаренъ, че е дошло, считай го нѣщо живо. И наистина, всѣко страдание се дължи на нѣщо живо. Кой може да ви причини страдание? Нали вашата жена или вашиятъ мѫжъ или дѣцата ви или приятелитѣ ви. А тѣ сѫ живи сѫщества.
Задъ всѣко страдание се крие едно живо сѫщество.
Мъртвитѣ сѫщества не могатъ да причиняватъ страдания, болки. Дойде нѣкой при мене, питам го: „Какво има приятелю, ела у дома, азъ ти давамъ половината си богатство, доволенъ ли си ? “ – „Не.“ – „Добрѣ, давамъ ти три четвърти от богатството, доволенъ ли си? “ – „Да.“ – „Сбогомъ тогава, азъ те оставямъ за свой наслѣдникъ.“ Ще кажете: „Ето единъ глупакъ! “ Че и вие сте глупци.
към втори вариант >>
Човѣкъ, у когото живѣе Богъ, като му дойде
страдание
, ще си поговори съ него, ще го нагости и ще го покани и другъ пѫть да го посѣти.
(втори вариант)
И тъй, всѣки отъ васъ е силенъ факторъ, не си давайте низка цѣна. Когато Богъ е у васъ, всичко може да направите, но безъ Него, нищо не може да направите. Когато Богъ е у васъ, вие ще бѫдете пропити съ велики идеи и никога нѣма да се обезсърчавате.
Човѣкъ, у когото живѣе Богъ, като му дойде страдание, ще си поговори съ него, ще го нагости и ще го покани и другъ пѫть да го посѣти.
Като се работи и постѫпва споредъ Божественитѣ правила, ще се образува едно разумно общество, което никога нѣма да се разваля. А тъй, както живѣете сега, съ вашия старъ моралъ, скоро ще ликвидирате.
към втори вариант >>
Наистина, всяко
страдание
се дължи на едно живо същество.
Като дойде страданието при мене, аз го посрещна учтиво, нагостя го, разговарям се с него и го поканя и друг път да ме посети. А ти бягаш от страданието, гониш го. – „Ти си голям философ тогава.“ – Не се изисква голяма философия, това е обикновена мъдрост. Посрещни страданието любезно и го нагости. Гледай на страданието като на живо нещо и бъди благодарен, че те е посетило.
Наистина, всяко страдание се дължи на едно живо същество.
Кой може да ти причини страдание? – Жената, мъжът, децата или приятелите ти. Те не са ли живи същества? Значи зад всяко страдание се крие едно живо, интелигентно същество. Умрелите не могат да причиняват болки и страдания на никого.
към беседата >>
Кой може да ти причини
страдание
?
А ти бягаш от страданието, гониш го. – „Ти си голям философ тогава.“ – Не се изисква голяма философия, това е обикновена мъдрост. Посрещни страданието любезно и го нагости. Гледай на страданието като на живо нещо и бъди благодарен, че те е посетило. Наистина, всяко страдание се дължи на едно живо същество.
Кой може да ти причини страдание?
– Жената, мъжът, децата или приятелите ти. Те не са ли живи същества? Значи зад всяко страдание се крие едно живо, интелигентно същество. Умрелите не могат да причиняват болки и страдания на никого. Като дойде страданието при мене, аз го питам: Какво има, приятелю?
към беседата >>
Значи зад всяко
страдание
се крие едно живо, интелигентно същество.
Гледай на страданието като на живо нещо и бъди благодарен, че те е посетило. Наистина, всяко страдание се дължи на едно живо същество. Кой може да ти причини страдание? – Жената, мъжът, децата или приятелите ти. Те не са ли живи същества?
Значи зад всяко страдание се крие едно живо, интелигентно същество.
Умрелите не могат да причиняват болки и страдания на никого. Като дойде страданието при мене, аз го питам: Какво има, приятелю? Искаш ли нещо? Ето, аз ти давам половината си богатство. Доволен ли си?
към беседата >>
71.
Храненето, условие за вечен живот/ Правилното ядене, като условие за вѣченъ животъ
,
НБ
, София, 3.4.1921г.,
Като изпълнявате това, ще станете по-мощни, по-силни, съ по-издръжливи нерви и когато ви дойде
страдание
, ще знаете да го прѣвръщате въ радость.
(втори вариант)
Слѣдователно, по този законъ вие може да провѣрите и вашитѣ мисли и чувства. Не мислете, че мислитѣ и чувствата ви сѫ мъртви, тѣ сѫ живи. Когато седнешъ да ядешъ, трѣбва да поканишъ всичкитѣ си мисли и чувства и да имъ кажешъ: „Хайде, мои слуги, хайде да ядемъ заедно! “ Не трѣбва само господарьтъ да седне. Направете този опитъ и ще видите резултата.
Като изпълнявате това, ще станете по-мощни, по-силни, съ по-издръжливи нерви и когато ви дойде страдание, ще знаете да го прѣвръщате въ радость.
към втори вариант >>
И като ви дойде едно
страдание
ще знаете как да го превърнете в радост.
Мислите и чувствата са живи, а не мъртви, както някои казват. Ето защо, когато започнеш да ядеш, трябва да поканиш своите мисли и чувства и да кажеш: „Хайде, мои слуги, мои приятели, да ядем всички заедно“. Господарят трябва да седне да яде заедно със слугите си. Направете тоя опит да видите резултата. Само така ще станете по-силни, по-здрави, по-издръжливи.
И като ви дойде едно страдание ще знаете как да го превърнете в радост.
към беседата >>
72.
В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ
,
НБ
, София, 24.4.1921г.,
Добритѣ хора ще се подигнатъ отъ тази Любовь, а за лошитѣ хора ще бѫде най-голѣмо
страдание
, ще ги гори, че като минатъ 777 пѫти прѣзъ огъня, като ги потопява и изважда ще ги прѣчисти и ще ги пита: „Ще грѣшите ли?
(втори вариант)
Направили сте 999 убийства, значи 999 години ще изплащате. Знаете ли колко хиляди години ще се събератъ на гърба ви? Не мислете, че Божествениятъ законъ, Божията Любовь, за която говоримъ, е отъ картошки. Любовьта на картошки мина вече. Сега иде въ свѣта една Любовь, която е огънь.
Добритѣ хора ще се подигнатъ отъ тази Любовь, а за лошитѣ хора ще бѫде най-голѣмо страдание, ще ги гори, че като минатъ 777 пѫти прѣзъ огъня, като ги потопява и изважда ще ги прѣчисти и ще ги пита: „Ще грѣшите ли?
“ – „Не.“ – „Добрѣ.“
към втори вариант >>
Човек говори добре или се моли дълбоко, когато изпитва силни чувства на
страдание
или радост.
Ето защо, всяка външна форма може да ви съблазни. „Хвърлиха Данаил в рова на лъвовете.“ В лицето на Данаил виждаме човек с установен характер, с непреривна любов към Бога. Който има любов към Бога, само той може да се моли. Който не люби, не може да се моли. Молитва без Любов не съществува.
Човек говори добре или се моли дълбоко, когато изпитва силни чувства на страдание или радост.
Когато обича някого, човек го посреща добре, говори му любезно и с Любов. Аз не говоря за молитва, предизвикана от страх. Това не е молитва. Под „молитва“ разбирам връзка, общение с Бога. Ще се молиш като детето.
към беседата >>
73.
Двете жени / Двѣтѣ жени
,
НБ
, София, 12.6.1921г.,
Ако едно
страдание
остави у васъ дълбоко впечатление и го помните и слѣдъ като умрете, това е реално
страдание
; но ако слѣдъ като се събудите, забравите вашето
страдание
, ние казваме, че това е едно въображение, въ него нѣма нищо реално.
(втори вариант)
Вѫтрѣшниятъ смисълъ на живота носи разбиране на онѣзи приятни чувства, които изпитваме всѣки день. Приятното чувство, това не е животътъ и неприятното чувство и то не е признакъ отъ лишение на животъ, защото въ живота има много халюцинации. На сънь васъ ви бѣсятъ, гонятъ, голѣма тревога, събудите се послѣ, казвате: „Слава Богу, това било сънь.“ Слѣдователно въ съня си се смущавате за нѣща, които нѣматъ никаква реалность. Питамъ: Колко отъ тѣзи ваши смущения сѫ реални? Реални нѣща сѫ само тѣзи, което не се измѣнятъ.
Ако едно страдание остави у васъ дълбоко впечатление и го помните и слѣдъ като умрете, това е реално страдание; но ако слѣдъ като се събудите, забравите вашето страдание, ние казваме, че това е едно въображение, въ него нѣма нищо реално.
към втори вариант >>
74.
В правда, истина и святост / Правда, истина и светость
,
НБ
, София, 26.6.1921г.,
Целунеш ли без светост, ще причиниш
страдание
.
Не дойде ли Христос във вас, може да Го обичате, да говорите за Него без да имате някакъв резултат. Обичате Го без правда, мислите за Него без истина, прегръщате Го без светост. Това е само външното отношение към Христа. Ние се нуждаем от сърца, пълни с Любов; от умове, чиято мисъл е огрята от истината, и от воля, която прегръща със светост. Дето е светостта, там и милувката, и целувката, и прегръдката са свети.
Целунеш ли без светост, ще причиниш страдание.
към беседата >>
75.
Възпитание на човешката воля
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1921г.,
Доброто, което Господ ни дава, ние го приемаме за
страдание
, но като го разберем, става ни приятно.
Всичко това е за наше добро. Ще знаем, че Бог е, Който разполага с нашите съдбини и няма защо да се плашим. Ще дойдат глад, страдания, болести – няма защо да се плашим. Каквото и да дойде, трябва да знаем, че е от Бога. Бог е Този, Който е създал тоя закон.
Доброто, което Господ ни дава, ние го приемаме за страдание, но като го разберем, става ни приятно.
А вие казвате: „Господи, днес много страдаме! “ Ние няма да говорим вече за страдания, а трябва да казваме: „Господи, благодаря ти! “
към беседата >>
76.
Четирите съвета
,
СБ
,
БР
, В.Търново, 21.8.1921г.,
Животът е най-голямото
страдание
– по-голямо
страдание
няма.
Както виждате, мидите, които са образували тези бисери, са били много големи. Понеже сега Господ прави Ново небе, вашето старо небе ще се разруши – понеже това небе си заминава, вашето небе ще закрие и старите ви разбирания, убеждения, вярвания; всичко туй ще си замине и от него няма да остане и помен. Знаете ли в какво положение вие ще се намирате? Ще бъдете като онзи мъж, който се оженил за една красива жена, която той само прегръщал и целувал; като умряла, целувал я пак, но няма я вече, отиде си! Това не е Любов, това не е Живот – да изгубим реалността и да живеем в мечти и илюзии.
Животът е най-голямото страдание – по-голямо страдание няма.
Вие сте като онези пътници, които пътуват през някоя пустиня и виждат пред себе си извор; пътуват ден, два, все се приближават към извора, но той не се явява. Далечни миражи, които само се отразяват в живота ви! Често и ние имаме такива миражи – не се лъжете с тях, това е една далечна реалност, която няма нищо общо с вас. Едно малко изворче е за предпочитане пред един голям извор, който за да се достигне, трябва да се пътува 400-500 километра.
към беседата >>
77.
Законът на самопожертването
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1921г.,
“ „Можеш да Ме познаеш – казва Христос, – добре.“ И Той ти даде такова голямо нещастие,
страдание
, че къщата ти се запали от двете си страни.
В Него имаше пулс. Вие казвате: „Като неверни Тома ще бъдем.“ Аз харесвам Тома. Вие казвате: „Не трябва да изкушаваме Господа.“ Не, понякога трябва да турим пръста си в тялото Му. Някои казват: „Докато не туря пръста си в раната Му, тъй да опитам, не искам да се самозаблуждавам.“ Не с този физически пръст, а с духовния си пръст да опитаме раните на Христа, да влезем във връзка с Него, да преживеем Неговия минал живот. Някой казва: „Аз искам да позная Христа!
“ „Можеш да Ме познаеш – казва Христос, – добре.“ И Той ти даде такова голямо нещастие, страдание, че къщата ти се запали от двете си страни.
Преди 2000 години Христос пострада, а днес казва на страдащите: „Ето, това съм Аз – в тебе Съм сега, това Аз преживях.“ Разбра ли?
към беседата >>
78.
Разумно служене
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1921г.,
За да те изпита някой тук, трябва да ти причини най-голямо
страдание
.
Всяка любовна мисъл трябва да има правилна форма, а не крива, изопачена форма. Тя ще ви въведе в грях. Когато посрещаш твоя възлюблен, ти не може да си свиеш юмрука и да кажеш: „Дай да те ударя по устата“, за да провериш дали те обича. Не, не! В съвременния свят ние употребяваме формите на по-нисшите същества.
За да те изпита някой тук, трябва да ти причини най-голямо страдание.
Но в закона на Небето е тъкмо обратното. И сега, между нас тук, казвам ви не заради мен, а заради самите вас: за да можете да растете и да се развивате, необходимо е вашите души да хармонират правилно помежду си.
към беседата >>
79.
В Египет
,
НБ
, София, 13.11.1921г.,
Във всяко учение има
страдание
, но самото учение не е
страдание
, произвежда
страдание
, а страданието е като основа, да можем да научим някои неща.
Защо е земята? Материалният свят, физическият свят е свят за наука. И когато ви гонят отнякъде, Господ ви казва: „Да идеш в Египет да се научиш“, а като се върнеш пак, ще знаеш да разсъждаваш за ония неща, които природата е създала. И ако ме питате: „Защо сме на земята? “, ще ви кажа – да се учите.
Във всяко учение има страдание, но самото учение не е страдание, произвежда страдание, а страданието е като основа, да можем да научим някои неща.
Следователно ние сме на физическия свят да се учим. Е добре! Какво трябва да се учим? Казват: „Аз съм българин“, там друг някой ще каже: „Аз съм сърбин“. И после онези филолози на сърбите ще кажат: „Вие трябва да считате българите врагове, понеже те спъват вашата националност“.
към беседата >>
80.
Ананий и Сапфира
,
НБ
, София, 20.11.1921г.,
И ако днес дойде едно
страдание
в света, то е, защото Амриха си отиде.
Но слабата страна не може да не се прояви, понеже вие не можете да спазите това, което Божественият Дух изисква, а ние трябва да бъдем проводници на Божествения Дух. Тази Амриха живяла във времето на Нерон, докато дошли християните, и била почитана навсякъде, а когато тя се отдалечила от Рим, тогава започнало гонението на християните. Но защо тя заминала от Рим? Защото тогавашните християни, като била тя запозната с туй учение, започнали да се питат дали тази сила е от Бога, или е от дявола? И тъй, християните със своите мисли дали тя е от Бога, или от дявола, я заставили да си замине от Рим; и след това дойде най-голямото гонение на християните, защото Амриха и Онорций си заминаха.
И ако днес дойде едно страдание в света, то е, защото Амриха си отиде.
Изисква се Истина и Чистота в този свят. Чистота голяма трябва да има. Някои мислят, че ние говорим едно, а тайно вършим друго. Чистотата е като пред Бога. Един ден ще се открие всичко.
към беседата >>
81.
Плевелите и пшеницата
,
НБ
, София, 22.1.1922г.,
Няма по-хубаво нещо да опиташ, след едно
страдание
, смисъла на несполуките.
Няма по-хубаво нещо да опиташ, след едно страдание, смисъла на несполуките.
Може да преживееш такива приятни моменти! Преживели ли сте вие? Да, преживели сте. Те са малко, но такъв един момент, едно преживяване на мир, една тишина, като че ли човек се разправя с ангелите, с всички възвишени същества и как се подига човек! И такъв един момент струва повече, отколкото всички богатства.
към беседата >>
82.
Пак ще ви видя
,
НБ
, София, 29.1.1922г.,
Тщеславният човек изключва каквото и да е
страдание
, и по това аз зная, че този човек е тщеславен.
И като направил изложение, всички се смеели, хванали се за корема и се смеели. Тази графиня може да повреди ума на всекиго, да не може да разпознава цветовете. То е човешкото тщеславие. И у сегашните религиозни хора има повече тщеславие, отколкото религиозност. А тщеславието не е наука, то е култ.
Тщеславният човек изключва каквото и да е страдание, и по това аз зная, че този човек е тщеславен.
Ако питате защо трябва да страдаме, пак ще ви приведа примера, дето англичаните наложили закон да реформират Цариград. Един ден влиза един английски стражар в един турски дюкян и казал на търговеца: „10 лева глоба“. – „Защо? “ – „15 лева.“ – „Ама защо? “ – „20 лева.“ – „Защо?
към беседата >>
83.
Какво трябва да искаме?
,
НБ
, София, 5.2.1922г.,
Следователно вашите приятели ще ги познаете във време на
страдание
.
И Христос се обръща и казва: „Вие можете ли да пиете тази чаша? “ Защото обичта се показва във време на нужда. Жената не трябва да обича мъжа си, защото той ѝ купува дрехи, рокли и шапки – то не е любов, – а когато този мъж остане най-беден, страдащ, тя само тогава може да покаже своята любов към него. Значи във време на страдания.
Следователно вашите приятели ще ги познаете във време на страдание.
Кога можете да имате приятели, само когато сте богати ли? Тогава всичко може да направите. И най-простият човек, като му напълнят касата, той ще има много приятели, но тия приятели не носят никакво благо. Но онези приятели, които постъпват по този Божествен закон, те носят целителен балсам. Туй учение не е само на Христа, туй е учение на самия живот, приложим ли го, ние сме спокойни, физически сме здрави, изгубим ли туй учение, веднага идат разни болести върху нас.
към беседата >>
84.
В дома на Отца
,
НБ
, София, 5.3.1922г.,
Аз мога да имам едно морално
страдание
, но аз съм вън от картината.
“ Де е схващането: Бог се проявява във всичко. Той не е вътре в проявеното. Когато аз направя една картина, те мислят, че Господ като направи нещо, Той е вътре. Аз в картината ли съм? Ако боднете картината, мен ще ме заболи ли?
Аз мога да имам едно морално страдание, но аз съм вън от картината.
Направя някоя къща, може да съм вън от къщата и може да съм вътре в къщата. И когато кажем: „Бог е направил света“, подразбираме, че Господ е във всяко едно камъче. И ако туй камъче се разруши и Бог се разрушава, то е лъжливо схващане. Бог по този начин не присъства в нещата, Той е извън материалния свят, и ние не можем да го засегнем. Но когато разрушим нещо хубаво, което Той е направил, в Него се хвърля една сянка, и Той дойде и те отхвърли с пръста си, и ти втори път няма да помислиш да разрушиш едно Божествено дело.
към беседата >>
85.
Методи за укрепване на волята / Сила на волята
,
МОК
, София, 8.3.1922г.,
Щом имате някаква спънка,
страдание
, мъчнотия, туй показва, че животът ви е еднообразен и туй
страдание
е, за да се внесе едно разнообразие.
(втори вариант)
Разнообразието това е качество, свойство на Духа! Там, дето е Духът, всякога има разнообразие. Тогава превеждам: разнообразието, то е изобилие, а еднообразието, то е сиромашия. И от окултно гледище, щом имате някоя неприятност в живота си, животът ви е еднообразен. Следователно, туй зло е влязло в живота ви, да ви създаде разнообразие.
Щом имате някаква спънка, страдание, мъчнотия, туй показва, че животът ви е еднообразен и туй страдание е, за да се внесе едно разнообразие.
Разнообразието е едно богатство, а богатството е необходимо за развиване на човешкия дух. И туй страдание е само една преходна гама.
към втори вариант >>
И туй
страдание
е само една преходна гама.
(втори вариант)
Тогава превеждам: разнообразието, то е изобилие, а еднообразието, то е сиромашия. И от окултно гледище, щом имате някоя неприятност в живота си, животът ви е еднообразен. Следователно, туй зло е влязло в живота ви, да ви създаде разнообразие. Щом имате някаква спънка, страдание, мъчнотия, туй показва, че животът ви е еднообразен и туй страдание е, за да се внесе едно разнообразие. Разнообразието е едно богатство, а богатството е необходимо за развиване на човешкия дух.
И туй страдание е само една преходна гама.
към втори вариант >>
86.
Ще се стопи!
,
НБ
, София, 30.4.1922г.,
Ние трябва, по възможност, да не обиждаме никого, да бъдем тъй искрени и да не искаме да причиним вреда и
страдание
никому.
Какво ви казва този стих на Петра: „в свято благочестие“? Благочестив човек е само онзи, който разбира великия Божествен закон на Любовта, човек, който разбира, че всяко същество може да страда, че всяко същество, колкото и мъничко да е, и то си има известен стремеж. Когато ние дойдем да разберем, че всички същества искат да бъдат щастливи и не искат да страдат, ние сме на пътя към Божествения живот. Сега мислим, че само ние страдаме, а другите не страдат.
Ние трябва, по възможност, да не обиждаме никого, да бъдем тъй искрени и да не искаме да причиним вреда и страдание никому.
Не само да ви кажа една сладка дума, но когато изкажа нещо, да го изкажа от дълбочината на душата си. И когато ви правя едно добро, да го направя тъй, както на себе си. Вие сте тъжен, а аз съм чел една хубава книга, която ми е причинила добро, давам ти я и казвам: Братко, прочети я, искам да си кажеш мнението. Ще я прочетеш и ще станеш щастлив. Туй значи, че аз съм на хубаво място, имам хубав обяд, и аз казвам: Ела при мене, аз намерих една фурна, дето хлябът е много хубав.
към беседата >>
Когато намериш твоя брат в
страдание
, в немотия, беднотия, да споделиш с него залъка си.
Вие сте тъжен, а аз съм чел една хубава книга, която ми е причинила добро, давам ти я и казвам: Братко, прочети я, искам да си кажеш мнението. Ще я прочетеш и ще станеш щастлив. Туй значи, че аз съм на хубаво място, имам хубав обяд, и аз казвам: Ела при мене, аз намерих една фурна, дето хлябът е много хубав. Вземам този самун на трапезата, половината от яденето, което съм приготвил, давам на моя брат, а половината вземам, и имаме отличен обяд. Това значи да имаме еднакви чувства.
Когато намериш твоя брат в страдание, в немотия, беднотия, да споделиш с него залъка си.
Това е не само физически, но и духовно. Това е учението, което Христос е проповядвал. Той казва: „Болен бях и не дойдохте, гладен бях и не ме нахранихте, жаден бях и не ме напоихте, в тъмница бях и не ме посетихте“. Никой не отиде да го види. Четири неща има, за които Христос ще съди съвременния християнски свят.
към беседата >>
И в
страдание
и радост Бог е, Който ви говори.
“ Ако някой човек би ви казал, че Бог не ви люби, той говори една квадратна лъжа. Единственото същество, което ви люби, то е Бог. И когато страдате, и когато се радвате, Той е същият. Когато вие страдате, Той казва: „Съжалявам, вие не сте постъпили по моя закон, изправете поведението си“. И като го изправите, вие почувствате радост и Господ казва: „И аз се радвам, че ме послушахте“.
И в страдание и радост Бог е, Който ви говори.
Туй е една от великите истини. И когато казвам: „Радвайте се и в страданието, и в радостта“, то е затуй, защото Господ ви говори. В страданието вие Господ не разбирате, а в радостта Го разбирате, но и в единия случай, и в другия Бог е, Който ви говори вътре, във вашите сърца. И единственото същество, което може да ви направи културни и разумни, да развие умовете ви, е Той. Туй същество, като възприемем в себе си, ще възвиши умовете и сърцата ни.
към беседата >>
87.
Мястото на човека в природата / Мястото на човека в природата
,
ООК
, София, 11.5.1922г.,
Всякога когато човек минава от едно състояние в друго, претърпява едно вътрешно
страдание
.
Когато една идея не се развива, не може да расте, тя е изкуствена. Същото е и с вас: когато станете толкова добри, че във вас никаква промяна не става, вие сте на кривия път, все сте едно изкуствено цвете. И сегашната опасност на съвременния свят произлиза от това, че той е станал изкуствен. Изкуствеността седи в това, че ние не искаме да имаме никакви страдания, ние искаме да бъдем улеснени във всичко, всички други да страдат, а нам да ни е приятно. А ученикът на окултната школа трябва да знае, че при трансформиране на всяка енергия се образуват страдания.
Всякога когато човек минава от едно състояние в друго, претърпява едно вътрешно страдание.
Има ли туй страдание, той прогресира, няма ли го, той остава все на едно и също място. Следователно, промените, които стават във вас, трябва да знаете, са път на движение.
към беседата >>
Има ли туй
страдание
, той прогресира, няма ли го, той остава все на едно и също място.
Същото е и с вас: когато станете толкова добри, че във вас никаква промяна не става, вие сте на кривия път, все сте едно изкуствено цвете. И сегашната опасност на съвременния свят произлиза от това, че той е станал изкуствен. Изкуствеността седи в това, че ние не искаме да имаме никакви страдания, ние искаме да бъдем улеснени във всичко, всички други да страдат, а нам да ни е приятно. А ученикът на окултната школа трябва да знае, че при трансформиране на всяка енергия се образуват страдания. Всякога когато човек минава от едно състояние в друго, претърпява едно вътрешно страдание.
Има ли туй страдание, той прогресира, няма ли го, той остава все на едно и също място.
Следователно, промените, които стават във вас, трябва да знаете, са път на движение.
към беседата >>
При всяко прокарване на ножа през цигулката, цигуларят изпитвал вътрешно
страдание
и извиквал.
(втори вариант)
Един виден цигулар занесъл цигулката си, система Страдивариус, при един голям майстор-цигулар в Италия, да я поправи, имала някакъв малък недостатък. Майсторът поканил цигуларя да седне, да почака малко, докато поправи цигулката и му я предаде. Той взел ножа и започнал да разглобява цигулката.
При всяко прокарване на ножа през цигулката, цигуларят изпитвал вътрешно страдание и извиквал.
Докато майсторът сглобявал цигулката, цигуларят изгубил съзнание. Защо изгубил съзнание цигуларят? – Защото двойникът му бил в цигулката. И когато майсторът прокарвал ножа през цигулката, все едно, че той минавал през тялото на цигуларя – така го усещал.
към втори вариант >>
88.
Методи за чистене
,
МОК
, София, 17.5.1922г.,
Ако има съзнание, при потъването си в земните пластове водата първо ще изпита скръб,
страдание
, че губи светлината си и отива в мрак и тъмнина.
(втори вариант)
Как ще познаете при какви случаи да приложите първия и при какви - втория или третия метод за чистене? Ако водата е мътна, т.е. ако към нея са примесени твърди, неразтворими вещества, тя може да се пречисти по първия или по втория начин - чрез утаяване или чрез прецеждане, т.е. филтриране. Когато Природата иска да изчисти водата, тя я прекарва през земните пластове да се пречисти - в този случай земните пластове са филтрите, които пречистват водата.
Ако има съзнание, при потъването си в земните пластове водата първо ще изпита скръб, страдание, че губи светлината си и отива в мрак и тъмнина.
В движението си надолу водата потъва дълбоко, минава през няколко пласта, докато най-после срещне някакъв каменист или глинест пласт, който не пропуска водата надолу, и тук тя спира движението си; като не може да потъва надолу, водата намира някакъв изход, излиза на повърхността на земята и щом излезе, тя започва да се радва, че отново е видяла светлината. Значи при филтрирането скръбта е в началото, а радостта - в края. Филтрирането, което се състои в потъване в материята, в пречистване и излизане на повърхността, е метод за ликвидиране с кармата. Утаяването е подобен на филтрирането процес, но придружен с по-малко скърби и страдания. Колкото по-големи са скърбите и страданията, толкова и пречистването е по-голямо.
към втори вариант >>
– Представете си онази водна капка, която се освобождава от излишни грехове, отива към Бога, казва: „Освободих се от
страдание
“.
Значи, при филтрирането скръбта започва от началото, а радостта после се явява. Сега един от методите за ликвидиране с кармата е филтриране, потъване в материята, пречистване и излизане навън. Вторият метод е чрез изпаряване. При изпаряването, радостта започва най-първо, в началото, а скръбта отпосле. И то как?
– Представете си онази водна капка, която се освобождава от излишни грехове, отива към Бога, казва: „Освободих се от страдание“.
Тази малка капчица се радва, разперила крила, но срещне едно студено течение, изстине, сгъсти се и пада надолу. Като падне долу, окаля се и пак дойде скръбта, без да разбира, че в своето падане тя е принесла полза някому. Сега вие сте изложени на тия два метода. Като се филтрирате, скръбта е отначало, а радостта отпосле, като се изпарявате, радостта е отначало, а скръбта отпосле. Тъй че, ако скръбта ви дойде после, вие не се филтрирате, а се изпарявате.
към беседата >>
Ще съедините двата края на
страдание
и двата края на радост, ще образувате един кръг.
Сега вие сте изложени на тия два метода. Като се филтрирате, скръбта е отначало, а радостта отпосле, като се изпарявате, радостта е отначало, а скръбта отпосле. Тъй че, ако скръбта ви дойде после, вие не се филтрирате, а се изпарявате. Тогава само ще продължавате пътя си на страданието, понеже като паднете ще имате скръб, нали? Не пресичайте тази скръб, влизайте направо в земята, продължавайте докато излезете от другия край и ще имате радост.
Ще съедините двата края на страдание и двата края на радост, ще образувате един кръг.
Който не разбира закона ще има всякога една радост, едно страдание, едно страдание една радост, едно страдание и няма да знае защо са тия работи.
към беседата >>
Който не разбира закона ще има всякога една радост, едно
страдание
, едно
страдание
една радост, едно
страдание
и няма да знае защо са тия работи.
Като се филтрирате, скръбта е отначало, а радостта отпосле, като се изпарявате, радостта е отначало, а скръбта отпосле. Тъй че, ако скръбта ви дойде после, вие не се филтрирате, а се изпарявате. Тогава само ще продължавате пътя си на страданието, понеже като паднете ще имате скръб, нали? Не пресичайте тази скръб, влизайте направо в земята, продължавайте докато излезете от другия край и ще имате радост. Ще съедините двата края на страдание и двата края на радост, ще образувате един кръг.
Който не разбира закона ще има всякога една радост, едно страдание, едно страдание една радост, едно страдание и няма да знае защо са тия работи.
към беседата >>
89.
Страхът и съмнението. Обичта / Противоречията в живота
,
МОК
, Витоша, 24.5.1922г.,
Страхът увеличава негативните качества на човека - например ако на някого се е случила някаква малка пакост или неприятност, той ще я преувеличи най-малко десет пъти; ако е претърпял някакво
страдание
, той няма да го опише естествено, а ще го преувеличи значително.
(втори вариант)
Например когато се изгорите, вие не мислите. Било е време, когато страхът - чувство на предпазливостта - е бил намясто, а днес страхът е анормален, превърнат е в болезнено чувство. Вниманието, предпазливостта, благоразумието са контрасти на страха. Вие трябва да знаете, че живеете в свят, където има противоположни сили, които са в разрез с еволюцията, с пътя, който следвате. Когато страхът е взел надмощие в човека, тогава той проявява конвулсии, неправилни движения на ръцете, на краката - при това положение ще регулирате страха с портокаловите лъчи.
Страхът увеличава негативните качества на човека - например ако на някого се е случила някаква малка пакост или неприятност, той ще я преувеличи най-малко десет пъти; ако е претърпял някакво страдание, той няма да го опише естествено, а ще го преувеличи значително.
към втори вариант >>
Ако е претърпял някое
страдание
, той няма да го опише естествено, а ще го увеличи десет пъти най-малко.
Сега, когато страхът е взел надмощие в мозъка, тогава почнали да се явяват тези конвулсии, тия движения на ръцете, криво ходене, главата не се държи естествено, очите са непостоянни; тогава ще знаете, че туй чувство е взело връх. Ще гледате да го регулирате с портокаловите лъчи. Страхът увеличава негативните качества на човека. Напр., ако се е случило на някой човек, някоя малка пакост, той я преувеличава. Ще я преувеличи най-малко десетина пъти.
Ако е претърпял някое страдание, той няма да го опише естествено, а ще го увеличи десет пъти най-малко.
към беседата >>
90.
Неговата заповед
,
НБ
, София, 28.5.1922г.,
Този живот, който иде, е толкова велик, толкова славен във всички възможности, толкова велик в своите изявления – в наука, музика, поезия, обществен живот, в Любов и в Истина, че си заслужава човек да прекара хиляда години в
страдание
, за да може да живее една минута в този живот!
Но най-първо, един дух, колкото и да е лош, ще ти каже: „Говори истината, не бъди като нас, защото ние не обичаме страхливите хора“. Следователно и доброто, и злото ни упътват към Бога. Затуй Павел казва: „Когато завършим своята еволюция, ще остане само Любовта“. Ще кажете: „Само едно чувство“. Не, не, ние ще влезем в такъв живот, който не може да се опише, нашият език не може да опише даже сенките, предисловието на туй, което има да се разкрие.
Този живот, който иде, е толкова велик, толкова славен във всички възможности, толкова велик в своите изявления – в наука, музика, поезия, обществен живот, в Любов и в Истина, че си заслужава човек да прекара хиляда години в страдание, за да може да живее една минута в този живот!
Един момент в тоя живот се равнява на хиляда години наши страдания!
към беседата >>
91.
Изгрев и залез / Изгрев и залез
,
ООК
, София, 2.6.1922г.,
А когато тази топлинка се изгуби, вие усещате
страдание
, на слънчевия възел почва да се образува една топка, да усещате студ, омраза се явява, почвате да чувствувате, че този когото обичате постепенно се отдалечава от вас и вие се отдалечавате от него.
И когато казвам, че не трябва да се правят погрешки, то значи от окултно гледище, да не залезе слънцето ви. Щом залезе слънцето, всяка една работа, от какъвто и да е характер, престава вече. Следователно, и любовта ви, и тя ще престане. Сега, вие поне имате тази опитност. Някой път, когато обичате някого, имате известни трептения в слънчевия възел, в сърцето усещате една много малка топлинка.
А когато тази топлинка се изгуби, вие усещате страдание, на слънчевия възел почва да се образува една топка, да усещате студ, омраза се явява, почвате да чувствувате, че този когото обичате постепенно се отдалечава от вас и вие се отдалечавате от него.
Туй е закон на залеза: вашето приятелство е залязло, и двама се намирате в нощта на живота. Тогава силата на вашето съзнание се намалява и каквато молитва да произнесете, както и да се молите, вие ще усещате, че отгоре ви има един леден пояс и молитвата ви отива само две педи над главата ви, и пак се повръща. Тогава, какво трябва да правите? Аз ще ви приведа закона. Законът е – аз ще си послужа със същото сравнение, което съм дал на някои други – взимам снега за едно изяснение.
към беседата >>
Сгъсти се и пак падне на земята, пак се опорочи, стане кална, потъне в земята и най-после, чрез голямо мъчение и
страдание
се изрази в някой студен извор.
Но, аз я турям на моята пещ, и почвам да я нагорещявам, действително ти си много добра. Нагорещявам я, но започва да излиза нагоре въздух, от топлината формата ѝ се изменя, разширява се, литне нагоре, излиза пара. Ще каже: „Ти измени формата ми“. Как? „Сега, аз нямам никаква устойчивост“. Сега тя ще вземе отношението си към въздуха и ще каже: „Ще стигна до Бога“, но издигне се 5–6 клм., срещне я някое студено течение, пак се опорочи, превърне се на град.
Сгъсти се и пак падне на земята, пак се опорочи, стане кална, потъне в земята и най-после, чрез голямо мъчение и страдание се изрази в някой студен извор.
Дойде някоя жадна, измъчена душа, пие от нея и каже: „Колко е хубав този извор! “. Но този извор беше бял като сняг, той беше пластичен, приспособяваше се като водата. Той стана пара, издигна се горе, втвърди се, падна във вид на град и сега, като мине през всички страдания, той носи нещо ново със себе си и ти казва: „Братко, докато аз дойда до това състояние, да изляза като чист, студен извор, знаеш ли през каква пещ ме прекараха? Аз изгубих своята чистота, изгубих своята пластичност, загубих своето разширение, станах на малки капки, та паднах и се окалях“. А ти кажеш: „А братко, много хубаво, много хубаво“.
към беседата >>
Разбира се, тия двата изгрева нямат нищо общо със сегашното ваше
страдание
.
Старите ще кажат: „ние залязваме правилно“. Дайте си ръката сега. Животът няма да се свърши, защото, когато тия младите дойдат на ваше место, колелото ще се обърне и тогава вашето слънце ще изгрее, а тяхното слънце ще залезе. Тогава, ако вашето залязване е било правилно и изгревът ви ще бъде правилен. И ако техният изгрев е бил правилен и залезът им ще бъде правилен.
Разбира се, тия двата изгрева нямат нищо общо със сегашното ваше страдание.
Ще кажете: „То е хубаво, ама какво да правим, ние страдаме? “ Тук, в школата, болни ученици не се позволява да има. Който е болен, ученик не може да бъде и верующ не може да бъде, и оглашен не може да бъде. И аз искам едно: да ми дадете един лист и да запишем всички онези, които са болни в школата; имаме болници, имаме и лекари, ще ви пратим да минете този курс на лекуване и после да дойдете. Ние имаме специални болници и лекари за окултните ученици.
към беседата >>
92.
Мисъл, чувство и действие
,
МОК
, София, 7.6.1922г.,
Засега страданията са най-голямото благо, което може да ви се даде в Живота; всяко
страдание
е на мястото си, то крие в себе си дълбок смисъл.
(втори вариант)
Сега, като ученици на Великата Школа, вие трябва да гледате на Живота съзнателно и с приятност. При това нашата цел не е да ви лишим от страданията, но да ви научим да ги използвате.
Засега страданията са най-голямото благо, което може да ви се даде в Живота; всяко страдание е на мястото си, то крие в себе си дълбок смисъл.
Защо страда човек - това е една от тайните на Битието. Като дойдат страданията, всеки трябва да ги понася, без да пита защо са дошли; щом минат, тогава ще ги разбере. Христос, Великият Учител на човечеството, се подложи на най-големите страдания, каквито са съществували някога в света, без да Му се даде отговор защо страда - вместо отговор Го разпнаха на кръста, прободоха Го в гърдите, откъдето протече кръв и вода, и оставиха Той сам да намери причината на тия страдания. Като не получи никакъв отговор, Той каза: „Да бъде Твоята воля, Господи! ". Значи и Христос трябваше да мине през страдания, без да получи някакво обяснение за тях, Той трябваше да мине през този изпит.
към втори вариант >>
Сега вие искате, като ви се даде някакво
страдание
, веднага след това да дойде и обяснението на това
страдание
; не, обясненията на страданията идват след като ги прекарате, като минете през изпита, а до това време ще мислите.
(втори вариант)
Защо страда човек - това е една от тайните на Битието. Като дойдат страданията, всеки трябва да ги понася, без да пита защо са дошли; щом минат, тогава ще ги разбере. Христос, Великият Учител на човечеството, се подложи на най-големите страдания, каквито са съществували някога в света, без да Му се даде отговор защо страда - вместо отговор Го разпнаха на кръста, прободоха Го в гърдите, откъдето протече кръв и вода, и оставиха Той сам да намери причината на тия страдания. Като не получи никакъв отговор, Той каза: „Да бъде Твоята воля, Господи! ". Значи и Христос трябваше да мине през страдания, без да получи някакво обяснение за тях, Той трябваше да мине през този изпит.
Сега вие искате, като ви се даде някакво страдание, веднага след това да дойде и обяснението на това страдание; не, обясненията на страданията идват след като ги прекарате, като минете през изпита, а до това време ще мислите.
Щом се натъкнете на известно страдание, дълбоко в себе си ще си кажете: „Такава е Разумната Воля Божия! Такава е Великата Воля Божия! Такава е Волята на Безпределния Космос! "; всяко друго разяснение ще ви хвърли в грях и престъпление. Ако в момент на страдание дойде някой и ви обясни причините на това страдание, той ще ви създаде най-голямото зло.
към втори вариант >>
Щом се натъкнете на известно
страдание
, дълбоко в себе си ще си кажете: „Такава е Разумната Воля Божия!
(втори вариант)
Като дойдат страданията, всеки трябва да ги понася, без да пита защо са дошли; щом минат, тогава ще ги разбере. Христос, Великият Учител на човечеството, се подложи на най-големите страдания, каквито са съществували някога в света, без да Му се даде отговор защо страда - вместо отговор Го разпнаха на кръста, прободоха Го в гърдите, откъдето протече кръв и вода, и оставиха Той сам да намери причината на тия страдания. Като не получи никакъв отговор, Той каза: „Да бъде Твоята воля, Господи! ". Значи и Христос трябваше да мине през страдания, без да получи някакво обяснение за тях, Той трябваше да мине през този изпит. Сега вие искате, като ви се даде някакво страдание, веднага след това да дойде и обяснението на това страдание; не, обясненията на страданията идват след като ги прекарате, като минете през изпита, а до това време ще мислите.
Щом се натъкнете на известно страдание, дълбоко в себе си ще си кажете: „Такава е Разумната Воля Божия!
Такава е Великата Воля Божия! Такава е Волята на Безпределния Космос! "; всяко друго разяснение ще ви хвърли в грях и престъпление. Ако в момент на страдание дойде някой и ви обясни причините на това страдание, той ще ви създаде най-голямото зло.
към втори вариант >>
Ако в момент на
страдание
дойде някой и ви обясни причините на това
страдание
, той ще ви създаде най-голямото зло.
(втори вариант)
Сега вие искате, като ви се даде някакво страдание, веднага след това да дойде и обяснението на това страдание; не, обясненията на страданията идват след като ги прекарате, като минете през изпита, а до това време ще мислите. Щом се натъкнете на известно страдание, дълбоко в себе си ще си кажете: „Такава е Разумната Воля Божия! Такава е Великата Воля Божия! Такава е Волята на Безпределния Космос! "; всяко друго разяснение ще ви хвърли в грях и престъпление.
Ако в момент на страдание дойде някой и ви обясни причините на това страдание, той ще ви създаде най-голямото зло.
към втори вариант >>
Следователно не съжалявайте за страданията, които ви се дават; ако съжалявате за страданията, трябва да съжалявате и за Любовта, която ви се дава - закон е: след всяко
страдание
иде Радост, Любов.
(втори вариант)
Следователно не съжалявайте за страданията, които ви се дават; ако съжалявате за страданията, трябва да съжалявате и за Любовта, която ви се дава - закон е: след всяко страдание иде Радост, Любов.
Този закон може да се опита. Колкото страданието става по-голямо, толкова повече и Любовта се увеличава; колкото страданието се намалява, толкова и Любовта се намалява - значи мярка за Любовта е страданието. Любовта се увеличава разумно, тя постепенно приижда. Тъй щото страданието и Любовта вървят паралелно и едновременно вземат участие в съграждането на човешката душа.
към втори вариант >>
Значи, когато минавате през известна опитност на
страдание
, ще ви олекне.
А тия страдания и вън от школата пак ще ги минете, но без да знаете защо. Там е преимуществото от опита и изпита. Никой не може да избегне, все трябва да го минеш съзнателно или несъзнателно. Ако го минеш съзнателно благославяш се, противоречие няма да има. И в края, когато издържите изпита, веднага ще дойде Божествената идея, ще проясни и ще ти стане ясно защо е, ще ти олекне на душата.
Значи, когато минавате през известна опитност на страдание, ще ви олекне.
Има други опити, които вредят.
към беседата >>
Никое
страдание
не е произволно.
Искам животът за вас в бъдеще да стане съзнателен и приятен в школата. Не да ви лишим от страдания, ни най-малко. Целта ни е тази: да ви научим да използвате страданията. Страданията са най-голямото благо, което ви се дава от страданията.
Никое страдание не е произволно.
Всяко страдание си има дълбок смисъл. И ако ни е позволено да обясним защо стават... То е една от тайните на природата. Като дойдат страданията всеки трябва да ги понесе. Като минат тогава ще ги обясняват. Даже Христос, един такъв велик Дух като Христа искаше да знае защо му се дава най-великия изпит и не му се даде абсолютно никакъв отговор.
към беседата >>
Всяко
страдание
си има дълбок смисъл.
Искам животът за вас в бъдеще да стане съзнателен и приятен в школата. Не да ви лишим от страдания, ни най-малко. Целта ни е тази: да ви научим да използвате страданията. Страданията са най-голямото благо, което ви се дава от страданията. Никое страдание не е произволно.
Всяко страдание си има дълбок смисъл.
И ако ни е позволено да обясним защо стават... То е една от тайните на природата. Като дойдат страданията всеки трябва да ги понесе. Като минат тогава ще ги обясняват. Даже Христос, един такъв велик Дух като Христа искаше да знае защо му се дава най-великия изпит и не му се даде абсолютно никакъв отговор. Отговорът, който му се даде е, че му протече кръв.
към беседата >>
Сега вие искате, когато ви се даде някое
страдание
, веднага да ви се даде обяснение.
Отговорът, който му се даде е, че му протече кръв. Най-после, като пита, пита, той каза: „Тъй да бъде. Да бъде Твоята воля“. Значи страданието Му да мине без никакво обяснение. Пита Той, ако е възможно, да мине чашата, значи изпитът да мине.
Сега вие искате, когато ви се даде някое страдание, веднага да ви се даде обяснение.
Не, обясненията всякога идат подир, след като мине изпита. Ще се научите да мислите. Всеки един изпит дойде ли, турете мисълта: „Тъй е Волята Божия, разумната Воля Божия, великата Воля Божия, на безпределния космос, Неговата Воля е такава“. Всяко друго разрешение ще ви въведе в грях. И ако в даден момент някой би ви обяснил причините на тия страдания, той ще ви причини най-голямото зло.
към беседата >>
След всяко голямо
страдание
иде и любов.
Всяко друго разрешение ще ви въведе в грях. И ако в даден момент някой би ви обяснил причините на тия страдания, той ще ви причини най-голямото зло. Тъй е Волята Божия, не съжалявайте. За страданията не съжалявайте. Защото, ако вие съжалявате за страданията, тогава пък трябва да съжалявате и за любовта, която ви се праща.
След всяко голямо страдание иде и любов.
Такъв е законът. Трябва да го знаете абсолютно тъй. Може да опитате. Колкото страданието се увеличава, толкова любовта се увеличава, и колкото страданието се намалява, толкова любовта се намалява. Следователно, страданието ще бъде мерено, чрез което ще мерите увеличаването на любовта.
към беседата >>
93.
Положителни и отрицателни сили в ученика / Положителни и отрицателни сили
,
МОК
, Чамкория, 5.7.1922г.,
Всяка скръб и
страдание
, които причиняваме, показват, че слизаме към растенията, те ни помагат и ние им помагаме.
По този начин всички неприятности, които ви се случват, в каквато форма и да са, вие всички може да преодолеете. Но старайте се някои от тях да отделите от вашето съзнание, да отделите причините от последствията. В туй отношение някои от вас може да си спомогнете. Четете ботаника, зоология, някое съчинение по антропология, четете тогава съчинение върху Божествения свят. Защото непременно ние трябва да слизаме всеки ден към растенията.
Всяка скръб и страдание, които причиняваме, показват, че слизаме към растенията, те ни помагат и ние им помагаме.
Всяко неразположение и гняв са свързани с животинското царство. И там, значи, можем да сме полезни. Разумният и приятният живот започват с човека. Минаваме към човеците, докато дойдем до приятното. В чисто Божествения свят всяка дисхармония е изключена.
към беседата >>
94.
И Петър Го взе настрана
,
НБ
, Чамкория, 30.7.1922г.,
Следователно, когато любовта остане без формата, в майчиното сърце ще се създаде
страдание
.
И туй велико начало е Любовта в нейните нови прояви. Аз съм говорил и друг път за Любовта, но не за Любовта, която се проявява и престава, не за Любовта, която увеличава страданията. Казват някои, че любовта носи със себе си страдания. Да, физическата любов носи страдания. Кога? Ето как носи страдания: онази майка, която се влюбила в своето дете, ще страда, ако вземат детето ѝ.
Следователно, когато любовта остане без формата, в майчиното сърце ще се създаде страдание.
Двама души може да се любят, но затворят ли ги, разделят ли ги, те страдат. Всяко нещо, което ние обичаме, може да ни го вземат или да го развратят, и това ще ни причини страдания. Затуй казваме, че любовта произвежда страдания. Но любовта произвежда страдания при ония условия, при които ние живеем и не може да се прояви. Онова дете, което сте любили, ако се изврати, поквари – ще ви причини страдания.
към беседата >>
95.
Много плод принася
,
СБ
, В.Търново, 20.8.1922г.,
Аз искам да ви запозная с Природата, и когато ви дойде някоя неприятност, болест или
страдание
, да се занимаете с дълбоките положителни причини защо страдате, защо сте неразположени.
Аз искам да ви запозная с Природата, и когато ви дойде някоя неприятност, болест или страдание, да се занимаете с дълбоките положителни причини защо страдате, защо сте неразположени.
Ще ви покажем това френологически – накъде главата ви е хлътнала, накъде е изпъкнала. Толкова прераждания си работил! Питате: „Какво да правя? “ Ще туриш в ума си мисълта, че главата ти ще се оправи, и след няколко години главата ти ще се изравни – ти ще станеш човек с по-големи дарби.
към беседата >>
96.
Правила и мерки за избягване на всички погрешки
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1922г.,
Ако е за
страдание
, светът познава по-големи страдания.
Той не е лесен, но не е и толкова труден, колкото някои го представят. Христос казва: „Вземете моето иго, защото е леко“. А игото на света е много тежко. Пътят на света е много тежък. Там хората какви ли не страдания преживяват, за да подобрят своето положение, и пак го изгубват.
Ако е за страдание, светът познава по-големи страдания.
Има хора, които страдат повече. Някой влезе да краде, теглят му един куршум – свършва се с него, счупят му крака, осакати се. А тези, които са в Истината, се страхуват и казват: „Ако ми стане нещо? “ Ако си в Пътя, мислиш ли, че няма да ти стане нищо? Пак ще ти стане.
към беседата >>
97.
Положителни и отрицателни сили в природата
,
ООК
, София, 6.10.1922г.,
И когато един човек се намери в тия два полюса, понеже вибрациите са различни, то ако в даден случай той минава от единия полюс към другия полюс на тия действащи сили и ако той не знае как да мине, да кажем от положителния полюс към отрицателните вибрации, непременно ще мине в едно голямо мъчение, ще претърпи едно голямо
страдание
, докато намери закона, за да влезе в същите вибрации, същите трептения, както и те се движат.
Следователно от положителните и отрицателните сили в Природата едните рушат, доставят материали, а другите съграждат материалите. Тъй е в Природата.
И когато един човек се намери в тия два полюса, понеже вибрациите са различни, то ако в даден случай той минава от единия полюс към другия полюс на тия действащи сили и ако той не знае как да мине, да кажем от положителния полюс към отрицателните вибрации, непременно ще мине в едно голямо мъчение, ще претърпи едно голямо страдание, докато намери закона, за да влезе в същите вибрации, същите трептения, както и те се движат.
И обратното: един човек, който е в отрицателния полюс, ще мине в положителната страна. Всички ще минат, по необходимост ще минат от единия полюс в другия. Не мислете, че като сте в положителния полюс, винаги там ще бъдете. Не мислете, че една сила е само в единия полюс. Аз ще обясня мисълта си.
към беседата >>
98.
Влияние на музиката, пеенето и движенията
,
ООК
, София, 15.10.1922г.,
Гладът означава
страдание
.
Но и едната, и другата са потребни, те се допълнят. Сега в музиката трябва да има естественост. Думите, които пеем, трябва да бъдат със смисъл. За пример в езика ни кои думи са съдържателни? Например „глад“, тя е съдържателна дума, всеки разбира глада, но тя е пасивна и отрицателна дума.
Гладът означава страдание.
„Жажда“, „смърт“ – те са съдържателни думи. Ще разделим думите на пасивни и негативни. Тъй ги наричам аз. Много от тях са активни по естество, но иначе са пасивни. За пример, щом дойде гладът, той разваля настроението.
към беседата >>
99.
Възлюби го
,
НБ
, София, 22.10.1922г.,
Думите жажда, глад, смърт,
страдание
, пожар са силни; те имат определено значение и, вследствие на това, сегашната култура не е израснала по причина на езика.
У всички тия народи, в езика им има малко думи, точно определени, които означават само една идея. Например, като кажеш „жажда”, ти не мислиш за друго, освен да се напиеш с вода. Като кажеш глад, смърт, ти подразбираш само онова, което тези думи изразяват. Думата „любов” е двузначеща, тя няма сила, няма смисъл. Казват „любов”, но каква любов подразбират?
Думите жажда, глад, смърт, страдание, пожар са силни; те имат определено значение и, вследствие на това, сегашната култура не е израснала по причина на езика.
В дипломацията, онези, които разбират всички тънкости на езика, избират такива изрази, че само с една запетая дипломатът може да се изплъзне от известно положение, като риба или като змия. Казват за някого: Цял дипломат е! А дипломатът е човек, който може да мине през всяка дупка, да извърти всяко положение. В това седи всичкото изкуство на дипломацията. Еди-коя си клауза не може да се тълкува другояче – така казват.
към беседата >>
Това значи
страдание
.
Младежът се приближи при Него и казва Му: „Учителю благи, какво трябва да направя, за да наследя живот вечен? ” Той Му зададе един от най-важните въпроси. Единственото нещо, което ние търсим сега, това е вечен живот, без страдания, без болести, без смърт. Някои от вас могат да ми възразят: Нали проповядваш, че човек трябва да страда? – Щом си направил дългове, ще бъдеш честен да си ги платиш.
Това значи страдание.
Ще бъдеш честен, ще бъдеш като човек, който мисли. Направил си дългове, ще ги платиш, ще калиш диамантена воля. Честно и почтено ще плащаш. Ще кажеш: Не може ли да не платя? – Не може.
към беседата >>
100.
Отличителните черти на живота
,
МОК
, София, 25.10.1922г.,
Няма но-голямо
страдание
, по-голяма скръб за човека от тази, да опита веднъж любовта и след това да я изгуби.
Хората 1още не са изпитали истинските скърби. Една и съща ли е скръбта на овцата, която губи живота си, и на човека, който губи шапката си? Каква скръб е тази, че някой изгубил шапката си? Никаква скръб не е това, то е чиста илюзия. Една скръб познавам и тя се предизвиква при загуба на любовта.
Няма но-голямо страдание, по-голяма скръб за човека от тази, да опита веднъж любовта и след това да я изгуби.
Тази скръб е истинска, реална скръб. Следователно може да се скърби само за реалното, а не за илюзиите в живота. Кога се радва човек? Когато намери изгубеното.
към беседата >>
Докато не приеме тази храна, той изпитва мъка, безпокойствие,
страдание
.
Две важни неща има, които животът изисква. Те са храната и водата. Значи, гладът и жаждата са две силни неща, които лишават всички същества от живота. Когато човек гладува, животът в него се проявява, изисква храна.
Докато не приеме тази храна, той изпитва мъка, безпокойствие, страдание.
Щом приеме храната, в него настава мир, доволство. Така разбират простите, неучените хора живота. Казвате: Само вода и храна ли са нужни за живота? — Много са елементите, които животът изисква. Ще ви дам следния пример.
към беседата >>
101.
По-леко ще бъде наказанието
,
НБ
, София, 5.11.1922г.,
Господ ви изпрати едно
страдание
, да се радвате, че сте удостоени с тази чест.
Казвате: Като умрем, всичко ще се свърши. – Да, ще се свърши животът на правата линия, на първото измерение и ще дойдеш в живота на куба, в живота на страданията, за да ги обикнете. Когато.
Господ ви изпрати едно страдание, да се радвате, че сте удостоени с тази чест.
Що е страданието? – То е една от кай-великите науки. Не е ли най-доброто, най-приятното, да съзнаете вашите престъпления? Но не е само това. Ти си наскърбил твоя брат, жена му, децата му си огорчил.
към беседата >>
102.
Да наследя
,
НБ
, София, 19.11.1922г.,
Според някои, земята е свят на
страдание
, долина на смъртта.
той може да оправи твоите работи, един ден Бог ще каже: Такива глупци нямат право да живеят. Те изопачават моя закон. Казвате: Този свят е лош, не е създаден добре. – Това е специфично мнение. Други казват, че този свят е добър.
Според някои, земята е свят на страдание, долина на смъртта.
Това е неразбиране. Моето мнение е, че този свят е един от великите светове, които са съществували. Нека учените и философите ми покажат по-добър свят от този. За кой свят говоря аз? Не говоря за света, който носиш в ума си и се оплакваш, че не можеш да живееш добре със жена си, с децата си, с брат си и сестра си.
към беседата >>
103.
Значение на гласните при окултното пеене
,
ООК
, София, 10.12.1922г.,
Туй еднообразие внася
страдание
.
Жабата, която седи с векове в блатото и кряка, и нейният баща е крякал, дядо, баба, все крякали, започват, но цели 4 месеца все по един начин се надуват, крякат, крякат и най-после от туй крякане какво ще излезе? Ще кажа на жабата: „Слушай, ще напуснат блатото и няма да крякат“. Защо? – Този занаят научи, няма да го забравиш никога. Досега вие много работи сте научили, нови трябва да учите. Следващото време актив ще бъде, ако напуснете това еднообразие.
Туй еднообразие внася страдание.
Вие всинца сте недоволни като ученици. Сега седите тука, като ученици, но ума на някой е занят някъде. Аз виждам това. Някой седи тука, но има дете в къщи и казва: „Учителят малко закъсня, с детето какво ли става? “ Друг казва: „Слугата оставих, касата не затворих, има опасност“.
към беседата >>
104.
Закон за съотношения
,
МОК
, София, 13.12.1922г.,
Математически може да се определи каква част от секундата ще продължи известно
страдание
или известна болка.
Ето тук ще прилагате волята си! Като ви заболи зъб, ще знаете, че болката трае моменти само; затова със силата на волята ще гледате да прекратите рефлексиите на тази болка. Какво правят съвременните хора? Като ги заболи зъб или като заболеят от някаква болест, те казват: "Аз зная, че ще боледувам най-малко цяла седмица." И така става – те съзнателно се поддават на отражението на болестта. Не, човек трябва да знае, че всяка болест трае няколко момента само, а от психиката на човека зависи колко време ще продължат рефлексиите на болестта.
Математически може да се определи каква част от секундата ще продължи известно страдание или известна болка.
Затова, като ви налегне някакво страдание, ще му напомните, че то е кратковременно, да не се забрави да седи часове и дни. Щом кажете така, страданието ще си отиде. Същото нещо става и с Радостта – и тя е кратковременна. И да искате да я задържите повече време, тя си отива, защото в съзнанието ви предварително е сложена мисълта, че тя скоро ще ви напусне. И действително така става.
към беседата >>
Затова, като ви налегне някакво
страдание
, ще му напомните, че то е кратковременно, да не се забрави да седи часове и дни.
Като ви заболи зъб, ще знаете, че болката трае моменти само; затова със силата на волята ще гледате да прекратите рефлексиите на тази болка. Какво правят съвременните хора? Като ги заболи зъб или като заболеят от някаква болест, те казват: "Аз зная, че ще боледувам най-малко цяла седмица." И така става – те съзнателно се поддават на отражението на болестта. Не, човек трябва да знае, че всяка болест трае няколко момента само, а от психиката на човека зависи колко време ще продължат рефлексиите на болестта. Математически може да се определи каква част от секундата ще продължи известно страдание или известна болка.
Затова, като ви налегне някакво страдание, ще му напомните, че то е кратковременно, да не се забрави да седи часове и дни.
Щом кажете така, страданието ще си отиде. Същото нещо става и с Радостта – и тя е кратковременна. И да искате да я задържите повече време, тя си отива, защото в съзнанието ви предварително е сложена мисълта, че тя скоро ще ви напусне. И действително така става.
към беседата >>
От скръб и
страдание
за жена си у него настанал голям обрат, той станал силно религиозен, забравил социалистическите си идеи.
" – "Запиши това, което ти казвам, и ще провериш дали говоря истината." Две години след това той се ожени, роди му се момиченце. С жена си живееше добре, обичаше я. Една вечер отишъл на събрание и се позабавил малко повече от обикновеното време. Жена му била в къщи, работела нещо; като ѝ се доспало, тя си легнала и оставила лампата да гори. Случайно някак лампата се обърнала, газта се разляла върху леглото ѝ и тя изгоряла.
От скръб и страдание за жена си у него настанал голям обрат, той станал силно религиозен, забравил социалистическите си идеи.
Скоро след това го изключиха от социалистическия кръжок. Като ме срещна един ден във Варна, той ми каза: "Представи си, каквото ми предсказа, това се сбъдна! От моите първи убеждения нищо не остана." Казвам: като знаете закона на съотношенията, всички трябва да бъдете внимателни, да не нарушавате великите закони, защото ще попаднете под други закони, които няма да ви щадят. И в Писанието е казано: "Който стои високо, той трябва да знае, че ще падне. Който падне, той трябва да знае, че ще стане."
към беседата >>
105.
Окултна медицина
,
ООК
, София, 24.12.1922г.,
Може да усещате
страдание
в себе си, но онзи, който умира, ще каже: „Аз заповядвам на смъртта!
А тъй, в един живот ти да си събуден, съзнанието ти да е будно. И сега, окултната Школа има за цел да научи ученика да има будно съзнание. Някои от вас ще опитате смъртта и като дойде тя, да може да минете от този живот в другия с будно съзнание. А сега, тъй се уплашите, викате лекари, ще се обърка съзнанието ви. Те ще ви приспят и като минавате от този свят в другия, няма да съзнаете това.
Може да усещате страдание в себе си, но онзи, който умира, ще каже: „Аз заповядвам на смъртта!
“ Може да си туриш инжекция, като лекаря, и спокойно ще чакаш часа, ще минеш съзнателно от единия свят в другия. И като влезеш в другия свят, ще се усетиш повече свободен, отколкото в този свят. Ако се уплашиш, ще те приспят; ако не се уплашиш, ще имаш съзнание и като дойдеш от другия свят, ще помниш, ще знаеш от где идеш. Та първото нещо: учениците, които напредват, трябва да знаят, че съзнанието им е будно. И всичките погрешки почиват на туй, че нашето съзнание не е будно.
към беседата >>
106.
Прояви на съзнанието
,
МОК
, София, 3.1.1923г.,
Всяко
страдание
има свои далечни причини, страданията не идат напразно.
Кажете ли, че не признавате задълженията си и не искате да плащате, той ще ви хване, ще ви тури в затвор и ще ви подложи на големи мъчения и изпитания. Този е моментът, когато човек трябва да признае престъплението си и да започне да плаща. Тогава той ще се обърне към Бога, към Вечния извор на Любовта, да му помогне правилно да ликвидира със своята карма. Кармата се ликвидира със закона на Любовта, а не с бягане. С бягане въпросите не се решават.
Всяко страдание има свои далечни причини, страданията не идат напразно.
Кармата може да се изрази на физическия свят, но може да се изрази и в Астралния или в Менталния свят, т.е. в света на чувствата и желанията или в света на мислите. Както и да се изрази кармата, вие трябва да научите урока си от нея и геройски да понасяте страданията си. Хиляди години могат да минат, но онзи, с когото сте свързани кармически, непременно ще ви намери и ще ви застави да му платите.
към беседата >>
107.
Окултна страна на живота
,
МОК
, София, 10.1.1923г.,
Жаждата не е
страдание
, както някои мислят, защото като се утоли с вода, човек изпитва приятно чувство.
Всяка мисъл или всяка дума може да се задържи в ума или в съзнанието на човека само тогава, когато е добре разбрана. Например, какво разбирате под думата жажда? Жаждата означава известно вътрешно състояние.
Жаждата не е страдание, както някои мислят, защото като се утоли с вода, човек изпитва приятно чувство.
Значи жаждата подразбира подготвителен процес за някакво приятно чувство. Какво разбирате под думата глад? Гладът отнася ли се до самия човек, думата глад съдържа ли някаква конкретна идея? И гладът означава известно вътрешно състояние. Когато кажем, че в някоя страна има глад, това значи, че жито няма в тази страна.
към беседата >>
108.
Малките случаи
,
ООК
, София, 5.2.1923г.,
И всяко едно
страдание
, което ще изпита човек, съответства на престъплението, което е направил, т.е.
Но в този Закон на кармата те внасят един механически елемент. Има нещо, което не е вярно. Те отиват много далеч и в Закона за кармата внасят някои религиозни догми, т.е. по някой път употребяват Закона за прераждането като един закон, като един модус да сплашат някого. Но Законът за кармата не е да сплаши човека, но да му покаже причините и последствията на нещата, как вървят те по един математически закон, ни повече, ни по-малко.
И всяко едно страдание, което ще изпита човек, съответства на престъплението, което е направил, т.е.
каквато болка си причинил другиму, същата болка ще се върне и на теб по същия начин, за да знае човек, че каквото прави, за себе си го прави.
към беседата >>
Когато аз нося някое
страдание
, аз разбирам смисъла на това
страдание
и работя върху него.
Чудна работа, от моя товар! Казвам: Носили ли сте товара на Учителя си? Единствената услуга, която може да ми направиш, то е твоето послушание. Да снемеш моя товар от гърба ми, значи да измениш великия Божествен закон в света и да обърнеш великото, благородното в света на кал. Разбирате ли това?
Когато аз нося някое страдание, аз разбирам смисъла на това страдание и работя върху него.
Казват: „Много страда Учителя“. Страдал Учителя! Че кой не е страдал? Онази майка, която ражда, не страда ли? Онзи войник, на когото е счупен кракът на бойното поле, не страда ли?
към беседата >>
И всяко
страдание
е на мястото си.
Онази майка, която ражда, не страда ли? Онзи войник, на когото е счупен кракът на бойното поле, не страда ли? Онзи министър, на който е хвърлена бомба и откъснала ръката му, не страда ли? Онзи банкер, който е изгубил парите си, не страда ли? Всичкият свят е пълен със страдания.
И всяко страдание е на мястото си.
Обаче ние можем да улесним този път на страданието. Не се съмнявайте! Та като дойде някой и каже: „Учителю, аз искам да взема твоя товар“, казвам му: Не се съмнявай, върви в пътя си! Товара си аз мога да нося. Ако искаш да направиш услуга, не се съмнявай в мене!
към беседата >>
109.
Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни
,
НБ
, София, 11.2.1923г.,
Имаше ли смисъл това
страдание
?
(втори вариант)
Започнал той да лекува по методите на своята баба. След два дена циреят се пробил и главатарят оздравял. От благодарност, той нагостил лекаря си добре и го изпратил с големи почести, като заповядал на подчинените си, никой да не го безпокои. В случая, циреят беше на мястото, но изкуството на философа даде своя резултат. Страданието на главатаря спаси главата на философа.
Имаше ли смисъл това страдание?
Като разсъждавате така, ще видите, че всички препятствия, всички външни и вътрешни страдания имат дълбок смисъл. Има едно същество у нас, което разбира нещата в тяхната реалност. Който разбира смисъла на страданията, той може разумно да ги използва. Те са блага, които сближават както отделните хора, така и обществата и народите. Когато излезе голям цирей на един народ, ще дойде отнякъде един философ, който владее изкуството да лекува циреи и ще му помогне.
към втори вариант >>
Ако едно
страдание
на този главатаръ дойде да спаси главата на единъ философъ, този цирей безъ смисълъ ли е?
Е какъ? Започналъ той както го научила баба му, и го излѣкувалъ. Два дни стоялъ тамъ, и главатарьтъ се излѣкувалъ. За благодарность го нагостилъ, изпратилъ го съ голѣми почести, и заповѣдалъ никой изъ пѫтя да не го закача. Питамъ: Този цирей не беше ли на мѣстото си?
Ако едно страдание на този главатаръ дойде да спаси главата на единъ философъ, този цирей безъ смисълъ ли е?
Той си има смисълъ. И ако вие прѣкарате тази аналогия въ живота си, то всички прѣпятствия, тамъ вѫтрѣ въ васъ и вънъ отъ насъ, иматъ дълбокъ смисълъ. Има едно сѫщество вѫтрѣ въ насъ, има едно сѫщество и вѫтрѣ въ свѣта, което реално разбира нещата. И ако разберемъ смисъла на тия страдания, които сега реално прѣживѣваме, ще можемъ разумно да ги използуваме. Защо сѫ тия страдания?
към беседата >>
110.
Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!
,
НБ
, София, 25.2.1923г.,
Ще ти прати такова голямо
страдание
, че в тебе ще се яви желание да работиш, да живееш, за да се справиш със страданието.
(втори вариант)
Видиш ли, че болният бяга, знай, че той ще се спаси. Методът е дал добър резултат. Бягане има и в живота на здравите. Изгубиш смисъла на живота; не искаш да работиш; не ти се живее. В този случай, природата иде на помощ.
Ще ти прати такова голямо страдание, че в тебе ще се яви желание да работиш, да живееш, за да се справиш със страданието.
към втори вариант >>
Иска ти се да се самоубиешъ, не искашъ да работишъ, но природата ще ти създаде едно голѣмо
страдание
, една голѣма неволя, и като те лиши отъ всички блага, у тебѣ ще се роди желание да работишъ.
Нѣкой бѣга, но тъй полѣкичка, а ти го оплаши тъй, че да бѣга здраво, ахилесови пети има той. Тогава и ти ще благодаришъ. Бѣга ли този човѣкъ, той ще се спаси, ти не се бой, законътъ е проработилъ. Слѣдователно, и въ живота има такова бѣгане. Нѣкой пѫть изгубимъ смисъла на живота, нѣма смисъль, казвашъ, живота.
Иска ти се да се самоубиешъ, не искашъ да работишъ, но природата ще ти създаде едно голѣмо страдание, една голѣма неволя, и като те лиши отъ всички блага, у тебѣ ще се роди желание да работишъ.
Азъ ще приведа единъ примѣръ, и другъ пѫть съмъ го привеждалъ, да видите какъ работи този методъ. Единъ богатъ американски милионеръ умира, и оставя 100 милиона долара наслѣдство на сина си. Синътъ му като не билъ ученолюбивъ, ялъ-пилъ, изтощилъ се, хванало го ипоходрия, искалъ да се самоубие, но се страхувалъ. Отива при единъ лѣкарь, разправя му какъ се породила болестьта, но лѣкарьтъ дига раменетѣ си, казва: „Нѣмало лѣкъ“. Отива при вторъ, при трети лѣкарь – сѫщото.
към беседата >>
111.
Житно зърно / Житното зърно
,
МОК
, София, 11.4.1923г.,
След всяко едно голямо
страдание
, когато човек дошъл до помрачаване, че животът няма смисъл, тогава всякога в ума ще се родят най-светли идеи.
(втори вариант)
Туй в психическия свят тъй става.
След всяко едно голямо страдание, когато човек дошъл до помрачаване, че животът няма смисъл, тогава всякога в ума ще се родят най-светли идеи.
Тъй било с всички велики хора, тъй било с всички изобретатели, тъй било с всички художници, писатели, тъй било с всички велики музиканти, тъй било с всички проповедници. Навсякъде законът е верен. Най-мъчният път е правият път.
към втори вариант >>
Не. Сега за един окултен ученик - заболи те зъб, ти ще се поставиш, че имаш воля, ще кажеш: „Може да издържа туй
страдание
." Ще седиш.
(втори вариант)
Сега зъбът ви заболи. Хайде да го извадим! Мислите ли, че като го извадите, ще се уредят работите ви, ще се премахнат болките?
Не. Сега за един окултен ученик - заболи те зъб, ти ще се поставиш, че имаш воля, ще кажеш: „Може да издържа туй страдание." Ще седиш.
Като дойдат другарите, с подуто лице ще приказваш, тихо, спокойно. Няма да казваш „ох-ох". Защо „ох" да казваш? Ще преодолееш, ще абстрахираш ума си. Природата иска да покажеш смел ли си, или не.
към втори вариант >>
След всяко голямо
страдание
, при което човек дохожда до помрачаване на съзнанието, до обезсмисляне на живота, в ума му се раждат светли и възвишени идеи.
Какво изпитва болният? В първо време се подува мястото, дето е направена инжекцията, после се явява температура, треска. Почти цяла седмица болният е неразположен и се зарича втори път да не се подлага на инжекции. Обаче след един месец болезненото състояние минава и човек започва да изпитва добрите резултати от инжекцията. Има два вида инжекции: физически и психически.
След всяко голямо страдание, при което човек дохожда до помрачаване на съзнанието, до обезсмисляне на живота, в ума му се раждат светли и възвишени идеи.
В случая страданието представлява инжекцията. Така е било с всички велики хора; така е било с всички изобретатели; така е било с всички поети, писатели, учени и проповедници; така е било с всички музиканти и художници. Законът е верен за всички времена и епохи, за всички хора без разлика. Най-мъчният път е правият.
към беседата >>
112.
Петимата братя
,
НБ
, София, 22.4.1923г.,
Ако в момента, когато двамата приятели държат ръцете си, мине край тях човек с груби чувства, и двамата ще изпитат известно
страдание
, като че някой иска да прекъсне тяхната връзка.
Материята, която работи с чувствата, е доста груба. Това всеки е опитвал. Колкото по-възвишени са чувствата на даден човек, толкова повече тяхната материя се облагородява. Ако двама приятели се хванат за ръце, чувствата им преливат от един на друг. Като отпуснат ръцете си, връзката между чувствата им не се прекъсва.
Ако в момента, когато двамата приятели държат ръцете си, мине край тях човек с груби чувства, и двамата ще изпитат известно страдание, като че някой иска да прекъсне тяхната връзка.
Това показва, че чувствата наистина са нещо материално, което се отразява и върху физическото тяло на човека. И при вкуса се образува връзка, но по-фина от тази при хващане на ръцете. И при целувката се образува връзка. Като знаете това, образувайте хармонични връзки. Когато се целуват, хората не обичат да ги виждат други, да не внесат нещо нехармонично в тях.
към беседата >>
113.
За Името Ми / Ще му покажа все, що има, да пострада за името ми
,
НБ
, София, 20.5.1923г.,
И всякога, когато имаме едно
страдание
, то е наместване.
(втори вариант)
Защо е необходимо страданието? Страданието е първият фактор, който намества мислите, желанията и действията на хората на тяхното място. Страданията са най-хубавите разтривки, масажи, които наместват мускулите, костите, да дойдат на своето истинско място. Всякога, когато имаме една болка, ние я разтриваме.
И всякога, когато имаме едно страдание, то е наместване.
Обаче това не е определение на страданието. Има нещо съществено в страданието. Страданието е една велика сила, която подготвя пътя за Божествената любов. Онзи, който не страда, той не може да изпита любовта. Първо трябва да изпиташ страданието, за да опиташ после любовта.
към втори вариант >>
Сега в туй
страдание
човешката душа трябва да се повдигне.
(втори вариант)
Сега в туй страдание човешката душа трябва да се повдигне.
Много пъти, виждам, някой паднал духом, така навел главата си. Защо си навел главата? Или къща си няма, или са го изпъдили от къщата? Какво ще се прави сега? Стая няма, пари няма, няма кой да го подкрепи.
към втори вариант >>
А струва си човек да мине от една по-нисша скръб в едно по-висше
страдание
и оттам – в една по-висша радост.
(втори вариант)
Други пък – ангелите, се радват от нашите страдания. И ангелите страдат. Над тях има други същества по-висши, които се радват на техните страдания. Над всички страдания Господ се радва. Той е глава на всички.
А струва си човек да мине от една по-нисша скръб в едно по-висше страдание и оттам – в една по-висша радост.
Да страдаш съзнателно, да знаеш, че твоето страдание един ден ще причини голямо благо в света.
към втори вариант >>
Да страдаш съзнателно, да знаеш, че твоето
страдание
един ден ще причини голямо благо в света.
(втори вариант)
И ангелите страдат. Над тях има други същества по-висши, които се радват на техните страдания. Над всички страдания Господ се радва. Той е глава на всички. А струва си човек да мине от една по-нисша скръб в едно по-висше страдание и оттам – в една по-висша радост.
Да страдаш съзнателно, да знаеш, че твоето страдание един ден ще причини голямо благо в света.
към втори вариант >>
„Искате ли да работите заради мене.“ „Искаме да работим.“ „Идете да работите, да видите какво ви се пада.“
Страдание
.
(втори вариант)
Дойде най-после при англо-саксонската раса: „Можете ли да работите заради мене? “ Казват: „Ние не сме като евреите и римляните. Ние ще работим, но пари искаме.“ „Нали искате, ще ви платя.“ И те днес за това работят. Сега идва при славяните. Те седят с мотиките си, на последния час са.
„Искате ли да работите заради мене.“ „Искаме да работим.“ „Идете да работите, да видите какво ви се пада.“ Страдание.
И сега казват: „Ние, славяните, сме родени за какво? За страдания.“ И след като минете страданията, тогава ще дойде вашата заплата. Не се знае какво ще даде Господ. Ще даде нещо ново, но трябва да се мине през това велико страдание.
към втори вариант >>
Ще даде нещо ново, но трябва да се мине през това велико
страдание
.
(втори вариант)
Те седят с мотиките си, на последния час са. „Искате ли да работите заради мене.“ „Искаме да работим.“ „Идете да работите, да видите какво ви се пада.“ Страдание. И сега казват: „Ние, славяните, сме родени за какво? За страдания.“ И след като минете страданията, тогава ще дойде вашата заплата. Не се знае какво ще даде Господ.
Ще даде нещо ново, но трябва да се мине през това велико страдание.
към втори вариант >>
Без
страдание
нещата не се наместват.
Питате: „Защо е необходимо страданието? “ – То е първият фактор, който поставя мислите, желанията и действията на човека на тяхното място. Страданието е най-хубавата разтривка, която намества мускулите и костите на човека. То ги поставя на местата им. Щом те боли нещо, ти търсиш човек да те разтрие, за да мине болката.
Без страдание нещата не се наместват.
Обаче това не е същественото предназначение на страданието. Страданието е велика сила, която оправя и пречиства пътя на човека към Божията Любов. Който не страда, не може да опита и познае Любовта. За да опиташ Любовта, първо ще минеш през страданието. Това е контраст, но контрастите са необходими.
към беседата >>
А струва си да мине човек от една по-низша скръб в по-висше
страдание
и оттам – в една по-висша радост.
Ние се радваме на техните страдания. Ангелите се радват на нашите страдания. Обаче и те страдат, и над тях има по-висши същества, които се радват на техните страдания. Над всички страдания се радва Господ. Той е глава на всичко.
А струва си да мине човек от една по-низша скръб в по-висше страдание и оттам – в една по-висша радост.
Да страдаш съзнателно, да знаеш, че твоето страдание един ден ще донесе големи блага на света, това има смисъл.
към беседата >>
Да страдаш съзнателно, да знаеш, че твоето
страдание
един ден ще донесе големи блага на света, това има смисъл.
Ангелите се радват на нашите страдания. Обаче и те страдат, и над тях има по-висши същества, които се радват на техните страдания. Над всички страдания се радва Господ. Той е глава на всичко. А струва си да мине човек от една по-низша скръб в по-висше страдание и оттам – в една по-висша радост.
Да страдаш съзнателно, да знаеш, че твоето страдание един ден ще донесе големи блага на света, това има смисъл.
към беседата >>
– „Не се знае какво ще ни даде Господ.“ Той ще ни даде нещо ново, но трябва да се мине през великото
страдание
.
Те стоят с лопатите в ръце, последният час е пред тях. – „Искате ли да работите заради мене? “ – „Готови сме да работим за тебе! “ – „Идете да работите, да видите какво ви се пада.“ И сега славяните казват: „Ние сме родени за страдания“. – Но след като минете страданията, тогава ще дойде вашата заплата.
– „Не се знае какво ще ни даде Господ.“ Той ще ни даде нещо ново, но трябва да се мине през великото страдание.
И сега казват за нас: „Откак дойдоха тия хора, те донесоха страданията“. – И без нас страданията ще дойдат. Преди нас нямаше ли страдания? Един велик закон владее в природата: Човешките души се развиват чрез страданията, от които ще научат великите загадки на душата.
към беседата >>
114.
Имаше двама синове
,
НБ
, София, 17.6.1923г.,
Той я усещал, но по едно време започнал да усеща скръб,
страдание
почувствал, че бил вързан в този камък.
(втори вариант)
Турила тя този пръстен със скъпоценния камък на ръката си.
Той я усещал, но по едно време започнал да усеща скръб, страдание почувствал, че бил вързан в този камък.
Тя носи камъка, но той не може да се изяви. Вторият, който носил ябълката, му дошло наум да влезе в семето на ябълката, че като се посади туй семе и израсне, като пипне тя това дърво, да му е приятно. Само помислил това, и веднага се хроникирало горе на небето и останал той на земята вътре в семето, хванал се. Третият, като помислил как да остане за по-дълго време при нея, рекъл: „Ще вляза в коня, та, като се качва на коня, да чувствам нейната приятност.“
към втори вариант >>
Сегашното
страдание
е условие за бъдеща радост.
Изток е горе, а не там, дето се обръщате днес. Дето е изток, там е и Любовта. Тя се движи между два полюса – радостите и страданията. Дето няма радости и страдания, там никаква Любов не съществува. Чрез страданията Любовта приготвя условия за нови блага, за нови радости.
Сегашното страдание е условие за бъдеща радост.
– „Как мога да почувствам Господа? “ – Направи добро на някого, без да те види и разбере той, без да те видят окръжаващите. След това ще чуеш тихия глас на Господа. Той ще ти проговори, ще одобри постъпката ти. Казано е: „Бог, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве“.
към беседата >>
115.
Абсолютното малко и абсолютното велико
,
ООК
, София, 12.7.1923г.,
Ако у един велик дух се зароди едно малко
страдание
, то е негово субективно, не е
страдание
на целокупното човечество, защото животът сам по себе си няма тия съотношения.
Това не е разрешение на въпроса. Защо е така или защо не е така – тия въпроси не разрешават същността на живота. Ако обясним едното или другото положение, ни най-малко няма да изясним самия живот. Туй, че ние скърбим, това са наши субективни схващания. Ако някой човек страда, то се дължи на частично състояние на индивида.
Ако у един велик дух се зароди едно малко страдание, то е негово субективно, не е страдание на целокупното човечество, защото животът сам по себе си няма тия съотношения.
И тъй, тази философия е необходима за вас. Щом идват страдания, значи вие се движите към абсолютно малкото, а то е необходимо, за да определите същността на вашия живот. Тази абсолютна малка величина е Божествената величина, с която трябва да се мерят всички неща. Само като дойдете до абсолютно малкото, ще имате мярка да мерите всички величини и ще разбирате смисъла на живота. И когато разберете тази абсолютна малка величина, вие сте господари на всички положения.
към беседата >>
Няма по-голямо
страдание
от туй, да се намериш в абсолютно малкото!
Господ се обърне, тури си микроскопа и започва със своите клещички. Ти дигаш шум, Той те хване, пита те: „Какво ти е? “ – „Много ми е тясно тук.“ – „Тя е лесна работа.“ И ти тогава казваш: „Ето спасението“. Значи само Бог със Своята Мъдрост е в състояние да те извади от абсолютно малкото. То е едно от най-опасните състояния в живота.
Няма по-голямо страдание от туй, да се намериш в абсолютно малкото!
Който се намери в клещите на абсолютно малкото, той знае какво нещо са страданията. И когато Бог иска да смири един дух, който мисли, че е велик, туря го в абсолютно малкото. Той се спира там и почва да се моли и тогава Господ дойде, хване го с щипците си и казва: „Позна ли сега, че не си онзи, великият? “ Само в абсолютно малкото човек може да се смири. Затуй ние в живота си минаваме от вечния живот към временния, за да научим абсолютното смирение.
към беседата >>
Следователно в едно голямо
страдание
, при най-голямото безсмислие на вашия живот има едно съзнание, което ви разбира.
Не сте ли добре настроени, изменете настроението си, сложете в ума си мисълта, че в света има само Едно Същество, което ви разбира. Неговото съзнание е всякога будно. Когато дойде да се справяте с Истината, никаква друга философия! Някой път може да ви изоставят и ангели, и богове, и вашите ръководители, вие ще се спрете върху великата Истина и ще расте само на Божието съзнание; то никога не спи, всякога е будно. Само така ще придобиете една вътрешна опитност.
Следователно в едно голямо страдание, при най-голямото безсмислие на вашия живот има едно съзнание, което ви разбира.
То се интересува от вас толкова, колкото и вие. То е Божието съзнание. Бог мисли по най-добрия начин за вашето избавление. Той върви и ви среща, Той е зад вас. Вие сте тъжни, не виждате нищо и си казвате: „Свърши се с тази работа“.
към беседата >>
116.
Двата метода на природата
,
НБ
, , 9.9.1923г.,
Радост и
страдание
– това са граници на една абсолютна величина.
Мъчнотиите и страданията в живота аз ги наричам, в едно отношение, опорни точки. Но ако ви запитат тъй: Защо са страданията и защо се радваш ти в живота? Защо радостите и страданията постоянно се сменят, а не са нещо постоянно? Ако една минута си радостен, следната минута ще бъдеш скърбен. Ако ви дадат една задача, да определите какво нещо е радостта и какво нещо – страданието, как ще ги определите?
Радост и страдание – това са граници на една абсолютна величина.
Страданието – това е крайният предел, до който тази абсолютна величина може да се доближи до своя първичен извор. Радостта, от една страна, и скръбта, от друга, определят тази абсолютна реалност, която се проявява в себе си. Следователно, за да узнаем радостта, нужни са две точки. Страданието в крайния предел аз го наричам радост. Ако ви запитам защо ние се изменяме, защо ние се движим в една или друга посока, какво ще кажете?
към беседата >>
Онзи човек, който може да издържи едно
страдание
, в него има много по-голяма воля, отколкото онзи, който може да издържи една радост.
Тогава и обратното е вярно: ако слугата изпита господаря си, като забие 10 милиметра иглата в неговото съзнание, и господарят каже: „Още 5 милиметра можеш да забиеш“, слугата ще каже: „Господарю, ти си идеалният господар, когото аз търся“. Значи чрез закона на страданията ще ви изпитат. И природата тъй постъпва: дойде най-напред, забие 1 милиметра, ти поскърцаш, забие 2–3 милиметра, пак скърцаш; тогава казва: „Хайде, върви си! “ Ще дойде да ви опита: ще забие 2–5–10 милиметра. Затова истинската философия в живота е: Човек в дадения момент да може да издържи страданията.
Онзи човек, който може да издържи едно страдание, в него има много по-голяма воля, отколкото онзи, който може да издържи една радост.
Ако туриш 100 души на една равна плоскост, каква разлика има между тези герои и една скала? Един човек може да направи едно добро на 100 души, но тази скала не може да направи никакво добро на тия 100 души. Ако падне тази скала върху им, тя може да ги убие, не може да ги изкачи нагоре. Обаче те могат да се изкачват нагоре по нея – те са разумни същества, с воля. Търпението е едно качество на разумните и велики хора: само здравият човек, само благородният, само умният, само съзнателният човек може да бъде търпелив.
към беседата >>
117.
Три правила за ученика
,
ИБ
,
БР
, София, 9.9.1923г.,
Той може да вземе мястото на онзи брат, но иска без
страдание
.
Един брат събрал 10-15 души, учил ги на любов. Дохожда друг и казва: "Какво го слушате? Аз ще ви уча сега! " Но той ги разпръсква в една година като пилци. Това учение ли е?
Той може да вземе мястото на онзи брат, но иска без страдание.
към беседата >>
118.
Разумност в природата
,
ООК
, София, 18.10.1923г.,
От тази точка С започвате вече с най-малката скръб, с най-малкото
страдание
, защото трябва да слизате, но когато слезете в точка В, имате най-голямото
страдание
.
Радостта е подтик отвътре. Значи точката С е крайната, прицелната точка на движението. Тя е краят, докъдето може да се достигне. Оттук нагоре радостта не може да отиде. От точката С започва обратно движение надолу, което се изразява с линията СВ.
От тази точка С започвате вече с най-малката скръб, с най-малкото страдание, защото трябва да слизате, но когато слезете в точка В, имате най-голямото страдание.
Значи тук процесът е обратен. От точка А започва радостта, С е точката на най-голямата радост, отдето надолу тя почва да се намалява, минава в малка скръб, която постепенно се увеличава и като достигне точка В, това е мястото на най-голямата скръб. От точка В по-надолу туй страдание не може да слезе.
към беседата >>
От точка В по-надолу туй
страдание
не може да слезе.
Оттук нагоре радостта не може да отиде. От точката С започва обратно движение надолу, което се изразява с линията СВ. От тази точка С започвате вече с най-малката скръб, с най-малкото страдание, защото трябва да слизате, но когато слезете в точка В, имате най-голямото страдание. Значи тук процесът е обратен. От точка А започва радостта, С е точката на най-голямата радост, отдето надолу тя почва да се намалява, минава в малка скръб, която постепенно се увеличава и като достигне точка В, това е мястото на най-голямата скръб.
От точка В по-надолу туй страдание не може да слезе.
към беседата >>
Всякога, когато не се подчиниш, в теб ще има една малка скръб, едно малко
страдание
.
Втория ден сестрата има Божествена мисъл, а братът – човешка. Тогава братът трябва да се подчинява на сестрата. Не се ли подчини, ще дойде пръчицата на майката. Всякога бият не онзи, който има Божествена мисъл, а онзи, който има човешка мисъл. Страданията не са нищо друго, освен доказателство за това, че вие не сте се подчинили на разумната, на Божествената мисъл.
Всякога, когато не се подчиниш, в теб ще има една малка скръб, едно малко страдание.
Казват: „Надясно в пътя! “ Като ученици на тази велика Божествена школа вие ще имате тези мерки, с които да разграничавате правите от кривите схващания. Щом станете сутрин, ще се попитате: „Имам ли днес Божествената мисъл? “ Ако след като станеш сутрин мислиш най-първо какво да сготвиш, у теб е дошла човешката мисъл. Станеш ли сутрин, не мисли за човешкото, но започни да се молиш Богу, помисли за бедните вдовици и кажи: „Днес мъжът ми може и без готвено.“ Тогава и той ще каже: „Днес Божественото се проявява у жена ми, нека отиде при бедните.“ На другия ден пък може в мъжа да се прояви Божествената мисъл и той ще каже: „Днес няма да нося нищо за готвене, ще отида да посетя някои бедни.“ Постъпи ли така, и жената няма да се сърди, че не е донесъл нищо вкъщи.
към беседата >>
Въздействате ли, непременно ще ви дойде едно голямо
страдание
.
Щом станете сутрин, ще се попитате: „Имам ли днес Божествената мисъл? “ Ако след като станеш сутрин мислиш най-първо какво да сготвиш, у теб е дошла човешката мисъл. Станеш ли сутрин, не мисли за човешкото, но започни да се молиш Богу, помисли за бедните вдовици и кажи: „Днес мъжът ми може и без готвено.“ Тогава и той ще каже: „Днес Божественото се проявява у жена ми, нека отиде при бедните.“ На другия ден пък може в мъжа да се прояви Божествената мисъл и той ще каже: „Днес няма да нося нищо за готвене, ще отида да посетя някои бедни.“ Постъпи ли така, и жената няма да се сърди, че не е донесъл нищо вкъщи. Туй е закон! Щом един човек има Божествен подтик за нещо, не му въздействайте по никой начин!
Въздействате ли, непременно ще ви дойде едно голямо страдание.
Дайте ход на Божествените мисли, на Божествените желания, на Божествените действия! Само по този начин може да растете правилно, да придобивате знание и мъдрост. Всичко туй зависи от вашата свободна воля. Никой не може да каже как сте изпълнили Волята Божия, само вие знаете. Щом вие почувствате едно малко страдание, вие знаете как сте изпълнили Волята Божия.
към беседата >>
Щом вие почувствате едно малко
страдание
, вие знаете как сте изпълнили Волята Божия.
Въздействате ли, непременно ще ви дойде едно голямо страдание. Дайте ход на Божествените мисли, на Божествените желания, на Божествените действия! Само по този начин може да растете правилно, да придобивате знание и мъдрост. Всичко туй зависи от вашата свободна воля. Никой не може да каже как сте изпълнили Волята Божия, само вие знаете.
Щом вие почувствате едно малко страдание, вие знаете как сте изпълнили Волята Божия.
Някой път човек може да се смее, да е радостен, без да подозирате в него някаква скръб. Външно той е много радостен, но зад тази външна радост се крие една голяма скръб. Някой път човек е скръбен, но зад тази скръб се крие радост. Ние не можем да знаем каква е същността на нещата. Следователно всеки човек, у когото разумното е започнало да се проявява, той трябва да проверява тия свои състояния, защото само след като ги проверява, той ще може да се домогне до тази вътрешна Светлина, която е необходима за живота.
към беседата >>
Растенето поражда чувстване, а в чувстването има радост и
страдание
.
Всяко предложение в късата беседа е нещо отделно, като житно зърно. Веднъж посято туй зърно вътре в тебе, то постепенно ще се размножава и след време тази беседа ще стане дълга. Вземете например колко малко е записано в Евангелието от това, което Христос е говорил, но върху туй, малкото, колко много са писали хората! И ако разгледате цялата литература, ще видите, че тя се гради върху туй, малкото, останало от Христа. И тъй, в живота трябва растене!
Растенето поражда чувстване, а в чувстването има радост и страдание.
Със страданието започва Разумният живот. Радост и скръб – това са двата елемента на Разумния живот. Щом дойдем до Разумния живот, ще се яви Светлината, а дето има Светлина, там има и Знание. Щом дойде Знанието, ще има Свобода, ще се прояви свободната воля. Тогава Висшият разумен живот може да се прояви в своята пълнота, а това е целта, към която всички ученици на окултните школи в света се стремят – да подготвят почва за Разумния живот на Земята.
към беседата >>
119.
Разумният живот
,
МОК
, София, 21.10.1923г.,
Но когато искат да ви покажат, че сте прегрешили, създават ви едно малко
страдание
.
Другото положение, което трябва да имате предвид, е, че животът, който сега ви е даден, не е произволен. Има хиляди разумни същества, които се грижат за вашия живот. Всички мисли, чувства, желания, всички подтици, импулси, вдъхновения, които имате за доброто, са все резултати на тия разумни сили в живота, които работят върху вашия живот, за да го оползотворите в права посока. Те никога не ви изнасилват, оставят ви да действате свободно, понеже работят разумно.
Но когато искат да ви покажат, че сте прегрешили, създават ви едно малко страдание.
Когато пък искат да ви покажат, че сте придобили нещо в това, което са ви учили, създават ви една малка радост. Ако разберете живота по този начин, съвременната наука ще ви ползва във всяко отношение. Запример, ако сте лекар и разбирате живота разумно, вашите лекарства, вашите методи ще дадат добри резултати. Другояче вие скоро ще загрубеете между болните и ще избегнете тази работа. Незавидно е днес положението па лекаря при съвременните разбирания на живота!
към беседата >>
Тъй че всяко
страдание
се предшества от един силен импулс към живота, към дадена цел.
Когато поставите едно зрънце в земята, там става разцепване. Влагата и слънчевата топлина се забиват в зрънцето като клин. В това зрънце става едно разпукване, едно разцепване, и в него се явява силно желание да расте нагоре. Тази силна енергия го отправя към слънцето. Излезе ли на повърхността на почвата, страданията на това зрънце престават.
Тъй че всяко страдание се предшества от един силен импулс към живота, към дадена цел.
Тази цел може да ви е позната, може да не ви е позната, но вие всякога трябва да давате път на тия енергии, не трябва да ги подпушвате.
към беседата >>
120.
Стремежите на ума и сърцето
,
ООК
, София, 24.10.1923г.,
Няма погрешка, няма
страдание
, няма болка, няма скръб, в каквато степен и да са те, които Животът, който слиза от Любовта, да не е в състояние да ги поправи.
В предишната лекция взех триъгълника АВС. Животът се проявява от А, от Любовта, а Животът е в състояние да поправи всичките погрешки.
Няма погрешка, няма страдание, няма болка, няма скръб, в каквато степен и да са те, които Животът, който слиза от Любовта, да не е в състояние да ги поправи.
Сегашните ви страдания един ден ще ви се видят играчка, като един сън. Вие ще се смеете на себе си – как сте могли да се безпокоите за такива малки работи. Тогава вашето съзнание ще се развие повече. Аз ви навеждам на туй разсъждение, понеже вие живеете в края на века: ще дойдат вътрешни изпитания, а не външни. Вас може да не ви турят на кладата, но ще дойдат вътрешни терзания: терзания на вашето сърце, терзания на вашия ум.
към беседата >>
121.
Изпитвайте Писанията!
,
НБ
, София, 28.10.1923г.,
Няма по-велико
страдание
от това, да се отчуждиш от Бога.
– Никога не съм допуснал една лоша мисъл, никога не съм отстъпил пред волята Божия, никога не съм отказал на Неговите свещени мисли, никога не работя за себе си, никога не съм помислил за себе си, и желая всички хора да са щастливи, доволни, искам да им покажа правия път. С туй, което аз зная, бих ви използвал всички, бих направил всички да ми слугувате, но аз нямаше да бъда това, което съм сега. Аз не търся щастие от хората, защото аз познавам Бога. Аз Го познавам като абсолютна Любов, като абсолютна Мъдрост, като абсолютна Истина, като абсолютна Правда, като абсолютна Доброта, и зная, че в момента, когато наруша една Негова малка заповед, знаете ли какво ще бъде? – Това е да се отчуждиш от Бога.
Няма по-велико страдание от това, да се отчуждиш от Бога.
Усещали ли сте какво нещо е това, отчуждаване от Бога? То е смърт. Знаете ли какво сътресение може да стане в човешката душа? Всичките сили може да се парализират. Знаете ли какво нещо е да се парализира човешкият ум, да станеш сухи кости в света?
към беседата >>
122.
Отвори им умовете
,
НБ
, София, 4.11.1923г.,
Е, питам сега: Когато вие наричате Бога дълготърпелив, знаете ли какво
страдание
има в този жив Бог на Любовта?
Не е казано за Бога, че е омраза. Не, Любов е, туй казват и ангелите, и архангелите, и всички йерархии. Пропътувайте цялото небе, от единия край до другия, всички ще кажат, че Бог е Любов. Всички тия същества са готови да заложат всичко, което са придобили, за да потвърдят това. Ако вие бихте запитали един ангел – „Кажи ни дали ни обича Господ“, той ще ви каже тъй: „Поискайте по-скоро от мене да изгубя всичкото си съзнание, всичко, което съм придобил във вековете, отколкото да ви отговоря на въпроса, обича ли ви Господ“.
Е, питам сега: Когато вие наричате Бога дълготърпелив, знаете ли какво страдание има в този жив Бог на Любовта?
Казвате: „Обича ли ме Господ? “ Знаете ли туй свещено сърце какво нещо е, как страда? Едно голямо сътресение се произвежда. Не само ангелите, но и всички други духове идват и казват: „Бог е Любов! “ Когато човек каже, че Бог не е Любов, тогава го натрупват с голямо богатство.
към беседата >>
123.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 25.11.1923г.,
– „Я – казват, – направете ни едно зло, едно
страдание
, че да го опитаме и ние.“ Като им създадете едно
страдание
, те казват: „Колко е хубаво!
Питам: Как върви сега светът? На небето искат зло да направят, а на земята – добро. Следователно небесните жители изправят нашите грехове. Те казват: „Какво правят хората на земята? “ – Страдат.
– „Я – казват, – направете ни едно зло, едно страдание, че да го опитаме и ние.“ Като им създадете едно страдание, те казват: „Колко е хубаво!
“ Отлично е то за тях. И всичките вестници там ще пишат за това. Туй е фигуративно. Там вестниците с хиляди години пишат, че еди-кой си им създал едно голямо щастие. Там се радват, а тук на земята сълзи проливат.
към беседата >>
124.
Волята Божия
,
ООК
, София, 28.11.1923г.,
Да се заблуди човек – аз наричам
страдание
това.
Мене това не ме безпокои, защото аз съм дошъл до друго едно разположение: дисхармонията, която съществува между вас, за мене е много приятна. Аз, като се върна у дома си, свиря си, пея си, радвам се и си казвам: успяват тези ученици! Но в света съществува друг един закон: докато ядете и пиете, е много добре, но като се свърши гуляят, кръчмарят иска пари и като нямате, ще ви набие. Обратна реакция ще има. Аз искам да минете с по-малко страдания, по възможност с по-малко страдания!
Да се заблуди човек – аз наричам страдание това.
Една сестра дойде една вечер при мене и казва: „Учителю, позволи ми да си замина, да се самоубия.“ – Не ти позволявам. – „Защо? “ – Ами ти си яла и пила толкова време, а сега трябва да плащаш. Чакай, няма никакво самоубиване, аз имам ниви, ще ги прекопаеш, ще ги разореш. До тогава ни помен няма да има от самоубиване, всичките въжета са скрити.
към беседата >>
125.
Каквото чух
,
НБ
, София, 9.12.1923г.,
Ако проникнете в целия свят, в цялата природа, има едно велико
страдание
, каквото вие не можете да си представите.
Казвате: „Бог е всесилен“. Мислите ли, че ако Бог носеше нашия ум и мислеше като нас, не би унищожил досега света? Взели ли сте някой път предвид всички тези неправди, които сега съществуват в света? Мислите ли, че Бог не ги вижда? Всичко това Той вижда, всички тези страдания, въздишки Той чува.
Ако проникнете в целия свят, в цялата природа, има едно велико страдание, каквото вие не можете да си представите.
Страдания, страдания има тук на земята. И благодарение, че е така. Всичко това Бог вижда и тихо и спокойно поглежда. Не само че поглежда, но всеки ден Господ си намира работа. Този превързва, онзи превързва, този подига, онзи подига.
към беседата >>
126.
Езикът на природата
,
МОК
, София, 16.12.1923г.,
В окултната наука кръстът е място на падение, мъчение и
страдание
.
Често вие с пръстите си правите един кръст, подавате го някому и казвате: целуни го! Не, кръстът е най-голямото противоречие в света. Ако кръстът в известни случаи има някакъв смисъл, то е по особени съображения. Двете линии в кръста имат смисъл дотолкова, доколкото и скалите, облечени в зеленина. Кръстът показва едно грешно, дисхармонично състояние в природата.
В окултната наука кръстът е място на падение, мъчение и страдание.
Кръстът и ред други символи представляват езика на природата.
към беседата >>
127.
Единицата и вечността
,
МОК
, София, 30.12.1923г.,
Ако някой мисли, че знанието ще дойде без
страдание
, той е в ляво.
Нулата, нищото показва всички разумни същества извън физическия свят. Плюсът пък показва, че човек може да дойде до истинския път само чрез страдания. При сегашните условия на живота Истината се предава на човешките умове и сърца само чрез страданията. Знанието и облагородяването на сърцето не могат да дойдат без страдания. Страданието засега е само един преходен етап.
Ако някой мисли, че знанието ще дойде без страдание, той е в ляво.
Тогава именно неговите страдания ще се удесеторят. Дойдат ли ти страдания, ще кажеш: Страданията ми са толкова, колкото са потребни за мен. Всяко страдание е знакът плюс, т.е. едно малко кръстче и изразява едно аритметическо действие, а именно събирането. Щом дойде страданието, ще почнеш да събираш. Какво?
към беседата >>
Всяко
страдание
е знакът плюс, т.е.
Знанието и облагородяването на сърцето не могат да дойдат без страдания. Страданието засега е само един преходен етап. Ако някой мисли, че знанието ще дойде без страдание, той е в ляво. Тогава именно неговите страдания ще се удесеторят. Дойдат ли ти страдания, ще кажеш: Страданията ми са толкова, колкото са потребни за мен.
Всяко страдание е знакът плюс, т.е.
едно малко кръстче и изразява едно аритметическо действие, а именно събирането. Щом дойде страданието, ще почнеш да събираш. Какво? – Ще събираш 1+0. Някой път този знак ще го превърнеш в знак за умножение (×). В математиката си служат със следните четири знака: (+), (-), (×), ( : ).
към беседата >>
128.
Приливи и отливи на енергиите. Произход на ума и сърцето
,
МОК
, София, 13.1.1924г.,
По рано мислих, че като ми дойде някое
страдание
, сърцето ми ще се пукне, а сега видях, че като дойде страданието, изживях го, то си отмина без да се пукне сърцето ми.
Не, сега именно от теб човек ще стане. И когато някой се обезсърчи, това е най-голямото доказателство, че от него човек ще стане. Щом се обезсърчите, вземете си един малък дневник и пишете: днес прекарах най-щастливия ден от живота си, понеже прекарах много страдания и не умрях, а от това разбрах, че от мен човек ще стане. Ще си отбележите кой е денят, дали понеделник, вторник или друг някой, ще си отбележите накратко и състоянието, което сте преминали. Ще си кажете: Сега аз имам по-голяма вяра в себе си.
По рано мислих, че като ми дойде някое страдание, сърцето ми ще се пукне, а сега видях, че като дойде страданието, изживях го, то си отмина без да се пукне сърцето ми.
Слава Богу, издържах всички страдания! Страданията, това са вътрешни сили, чрез които работят тия висши интелигентни същества в нас. Ние, по причина на болката, която изживяваме при страданията, не схващаме техния дълбок вътрешен смисъл, а се спираме само върху негативната им страна. Когато тия същества завършат своята работа, в нас се явява известна радост. Това е закон абсолютно верен, който ви сами ще проверите.
към беседата >>
129.
Закон за късите и дългите линии
,
ООК
, София, 23.1.1924г.,
Думите
страдание
и радоств дадения случай имат същото отношение.
На всеки един от вашите синове и дъщери се падат по 5 милиона лева наследство. След като им дадете това наследство, питам: какво печелят те и какво печелите вие? Да дойдем до реалните неща. Ако един баща остави 5 милиона лева наследство на своя син, какво печели той и какво печели синът му? С този закон аз обяснявам защо някой път идват страданията в света.
Думите страдание и радоств дадения случай имат същото отношение.
В някой случай е необходимо бащата да остави 5 милиона на сина си, а в друг случай няма нужда да оставя нито пет пари. Защо? Изчислете 5 милиона лева злато в тежест колко килограма правят. Мисля, че около две хиляди лева правят 200 наполеона, а един наполеон тежи 5 грама. Тъй щото един килограм злато колко лева са? (Един милион лева злато тежат 1500 кг.) Сега представете си, че вашият син трябва да премине океана с една лодка, която само него може да побере.
към беседата >>
130.
Трансформиране на енергиите
,
МОК
, София, 27.1.1924г.,
Тъй че когато само се чертае едно падане, нищо не се произвежда в съзнанието на човека, но когато той фактически пада, ще усети едно психическо, вътрешно
страдание
, едно голямо безпокойствие.
Обаче има ред външни причини, които могат да се явят тъй, както може да се яви една комета в пространството и да наруши спокойствието в съзнанието. Да кажем, че една такава причина е C. Тя може така да разтърси съзнанието, че да го доведе до състояние на падение. При това падане обаче съзнанието все ще опре до някоя плоскост, например плоскостта MN. Разбира се, когато се чертаят тия линии в геометрията, те не произвеждат никакво болезнено състояние, но когато човек пада, то е друг въпрос.
Тъй че когато само се чертае едно падане, нищо не се произвежда в съзнанието на човека, но когато той фактически пада, ще усети едно психическо, вътрешно страдание, едно голямо безпокойствие.
Някой път ефектът, страхът, изживян при това падане, при това сътресение, може да бъде толкова силен, че да изгубите съзнанието си. Допуснете, че мястото, на което се намирате, е една скала и вие се подхлъзвате и падате. И сега, ако теренът на който паднете, е мека пръст, вие ще се избавите само с едно слабо контузване, но ако той е скалисто място, вие ще платите с вашия живот.
към беседата >>
От скръб и
страдание
никой не се е развалил досега, но от щастие и блаженство половината от хората в света са се повредили.
Ще ви дам още един пример, за да поясня мисълта си. Ако някоя майка даде на своето новородено дете твърда храна, то непременно ще умре. Това дете се нуждае само от рядка храна. Следователно, щастието и блаженството, които вие търсите, още не са заради вас. Затова най-подходящата храна за съвременния свят това са скърбите и страданията.
От скръб и страдание никой не се е развалил досега, но от щастие и блаженство половината от хората в света са се повредили.
Това, че се раждат такива противоположности в света, е все от тия блага, за които хората, при сегашното си съзнание, не са готови. За пример, някои от учениците казват: аз имам известни мъчнотии, но не мога да издържа на тях. Защо няма да издържите? Кои са причините на това? Това показва, че вие губите вяра в себе си.
към беседата >>
131.
Царството Божие се благовества
,
НБ
, София, 17.2.1924г.,
Той може да ти причини
страдание
, но то ще бъде за твое добро.
Не, не, ако приложим един закон, той се отнася еднакво за всички. Този велик Божествен закон е бил еднакъв през всичките времена. В миналото е бил такъв, какъвто е сега, и до скончанието на века все ще се благовества. В Любовта няма нито промяна, нито измяна. Онзи, който те люби, който те обича, зло никога не може да ти направи.
Той може да ти причини страдание, но то ще бъде за твое добро.
Нима онази майка, която обича своето дете, не му причинява страдания? Тури го в коритото, започва да го мие, то вика, дига олелия до Бога. След това го обвие, затопли го, казва: „О, маминото! “ То погледне весело, казва: „Не мога да те разбера, каква си такава майка“. – „После ще ме разбереш.“ Ние, съвременните хора, искаме всичко да ни е по угодата.
към беседата >>
132.
Обектът на съзнанието
,
ООК
, София, 20.2.1924г.,
Тия са малко.“ А пък сега, като ни дойде едно малко
страдание
, ние ще окрекаме орталъка, всички ще знаят.
Сега моето желание, целта ми не е да се примирите, но искам да бъдете силни, да не сте малодушни. Защото, гледам, мнозина от вас сте малодушни. Аз наричам силен човек онзи, който, като дойдат страданията, казва: „Тия страдания са на място, още, още страдания искам.
Тия са малко.“ А пък сега, като ни дойде едно малко страдание, ние ще окрекаме орталъка, всички ще знаят.
Да няма отчаяние, а понасяне на страданията. Това е каляване за ученика. Ученикът трябва да има характер, да издържа. Ние казваме: „Диамантна воля трябва.“ Мнозина от учениците и от ученичките, както ги виждам, нямат диамантна воля.
към беседата >>
133.
Родени изново
,
НБ
, София, 2.3.1924г.,
Вие ще Го изучавате не когато сте в най-доброто настроение на духа си, но когато имате най-голямото
страдание
, каквото светът не може да си въобрази.
И тъй, това, което може да подобри живота ви, то е да изучавате Евангелието. Изучавайте Го дълбоко! Ще отделите особено време за изучаването на Евангелието.
Вие ще Го изучавате не когато сте в най-доброто настроение на духа си, но когато имате най-голямото страдание, каквото светът не може да си въобрази.
Тогава ще прочитате по една глава и ще видите как добре ще я разбирате. Когато майката роди едно дете и е щастлива с него, ако в това време чете Евангелието, тя не ще може да Го разбере, но когато майката е изоставена от своя съпруг или когато изгуби своето дете и прочете една глава от Евангелието, тя ще разбере вътрешния му смисъл. Следователно Евангелието не е наука за щастливите хора, то е наука за нещастните; то не е наука за умните, но е наука за глупавите. Аз не взимам думата „глупави“ в такъв смисъл, че да се хвалим със своите глупости, но взимам тази дума по отношение на онази висша интелигентност, по отношение на Великото. Аз не казвам „глупави“ по отношение на съвременните учени хора.
към беседата >>
134.
Мощните сили на разумната воля
,
МОК
, София, 23.3.1924г.,
Ако в живота ви е дошло едно малко
страдание
, не се сърдете, защото ще дойде по-голямо.
По-рано не беше разумно да се хвърляте от прозореца, а сега е разумно. Защо? Защото виждате по-голяма опасност. Да, но по-малката опасност е за предпочитане пред по-голямата. Приложете сега закона! Забележете: малкото нещастие е за предпочитане пред голямото.
Ако в живота ви е дошло едно малко страдание, не се сърдете, защото ще дойде по-голямо.
Малкото страдание е да се хвърлите през прозореца, а голямото страдание е да изгорите съвършено. Вие можете да се хвърлите от третия етаж, но ще минете с малко контузване. Ако паднете на пръстите си, ще минете без всякакво контузване. И тъй, не избягвайте страданията в живота си! Един съвет от мене: не отбягвайте естествените страдания!
към беседата >>
Малкото
страдание
е да се хвърлите през прозореца, а голямото
страдание
е да изгорите съвършено.
Защото виждате по-голяма опасност. Да, но по-малката опасност е за предпочитане пред по-голямата. Приложете сега закона! Забележете: малкото нещастие е за предпочитане пред голямото. Ако в живота ви е дошло едно малко страдание, не се сърдете, защото ще дойде по-голямо.
Малкото страдание е да се хвърлите през прозореца, а голямото страдание е да изгорите съвършено.
Вие можете да се хвърлите от третия етаж, но ще минете с малко контузване. Ако паднете на пръстите си, ще минете без всякакво контузване. И тъй, не избягвайте страданията в живота си! Един съвет от мене: не отбягвайте естествените страдания! За пример, излезе ви един малък цирей на ръката, не го разтривайте да се върне назад, но му помогнете да набере, да се увеличи и като набере, пробийте го!
към беседата >>
Защо му е дошло това
страдание
?
Мнозина от вас ще дойдат до изпитанията. Вие ще кажете: изпитанията ни ще дойдат, понеже влязохме в този път. Не мислете така! И без да сте влезли в този път, те пак ще дойдат. Питам: как ще си обясните страданията на онзи заек в гората, когато някой вдигне пушката, отгоре му?
Защо му е дошло това страдание?
Защото е влязъл в окултната школа ли? Ами защо колят онази кокошка? Защото е ученичка в окултната школа ли? Смешни са някои, като казват, че страданията им идват, защото са влезли в тоя път. Не, тия страдания дойдоха, защото не бяхте в пътя.
към беседата >>
Бялата раса е подложена на един специален вътрешен изпит и понеже вие влизате като членове на тази раса, и вие имате това
страдание
, но то няма да трае дълго време.
Ти сега признаваш, че в касата си нямаш нищо, а по-рано казваше, че имаш. Касата може да се напълни, може и да се изпразни. Всички хора, всички същества в света имат страдания. Няма живо същество, което да не е подложено на известни страдания. И специални страдания има сега в света.
Бялата раса е подложена на един специален вътрешен изпит и понеже вие влизате като членове на тази раса, и вие имате това страдание, но то няма да трае дълго време.
към беседата >>
135.
Добрата страна на страданията. Чистотата
,
МОК
, София, 6.4.1924г.,
в кръга на тялото вие имате едно неприязнено чувство – изпитвате някакво
страдание
или скръб.
Защо иде лошото настроение? Три състояния влияят върху човека. Първото състояние се предизвиква от тялото, т.е.
в кръга на тялото вие имате едно неприязнено чувство – изпитвате някакво страдание или скръб.
Вие страдате и не може да си дадете сметка защо страдате. Вие сте в положението на една мишка, която се намира в капан. Тя се чувства стеснена, ходи, обикаля, прегризва железните пръчки на капака, но не може да излезе. У нея се забелязва известен страх, че не може да се освободи. Това е страдание на тялото.
към беседата >>
Това е
страдание
на тялото.
в кръга на тялото вие имате едно неприязнено чувство – изпитвате някакво страдание или скръб. Вие страдате и не може да си дадете сметка защо страдате. Вие сте в положението на една мишка, която се намира в капан. Тя се чувства стеснена, ходи, обикаля, прегризва железните пръчки на капака, но не може да излезе. У нея се забелязва известен страх, че не може да се освободи.
Това е страдание на тялото.
Всички вие имате такива страдания на тялото и ги считате за много важни, но трябва да знаете какви са качествата на тия страдания. Защо идват страданията и радостите? И затова трябва да си дадете отчет. По този начин вие ще дойдете до областта на разумното сърце, което започва с тези размишления. И най-после, след тези размишления вие ще дойдете до положение да схващате смисъла на страданията и да ги разграничавате.
към беседата >>
Това
страдание
се отнася до тялото.
Сега, като дойдете до страданията, вижте причините защо идват тия страдания и не ги преувеличавайте. Не казвайте: моята работа се свърши! Как, че твоята работа едва сега започва. Ама струва ми се, че умът ми ще хвръкне. Чудна работа!
Това страдание се отнася до тялото.
Ти ще го отнесеш сега до разумното сърце и най-после ще считаш, че това страдание е качество на душата. Ако го издържиш, ще почнеш да се радваш, че страдаш; ще станеш по-чувствителен и ще влезеш във връзка с разумните същества. По-рано ти беше безчувствен, чакаше да ти заколят една кокошка и казваше: хубава е тази кокошка! Или запитваше: агнето заклахте ли? А сега, като дойде някое страдание, което те засяга, казваш: значи и тази кокошка страдала!
към беседата >>
Ти ще го отнесеш сега до разумното сърце и най-после ще считаш, че това
страдание
е качество на душата.
Не казвайте: моята работа се свърши! Как, че твоята работа едва сега започва. Ама струва ми се, че умът ми ще хвръкне. Чудна работа! Това страдание се отнася до тялото.
Ти ще го отнесеш сега до разумното сърце и най-после ще считаш, че това страдание е качество на душата.
Ако го издържиш, ще почнеш да се радваш, че страдаш; ще станеш по-чувствителен и ще влезеш във връзка с разумните същества. По-рано ти беше безчувствен, чакаше да ти заколят една кокошка и казваше: хубава е тази кокошка! Или запитваше: агнето заклахте ли? А сега, като дойде някое страдание, което те засяга, казваш: значи и тази кокошка страдала! Тъй че чрез страданията ти се сближаваш и свързваш с окръжаващите хора, които са близо до тебе.
към беседата >>
А сега, като дойде някое
страдание
, което те засяга, казваш: значи и тази кокошка страдала!
Това страдание се отнася до тялото. Ти ще го отнесеш сега до разумното сърце и най-после ще считаш, че това страдание е качество на душата. Ако го издържиш, ще почнеш да се радваш, че страдаш; ще станеш по-чувствителен и ще влезеш във връзка с разумните същества. По-рано ти беше безчувствен, чакаше да ти заколят една кокошка и казваше: хубава е тази кокошка! Или запитваше: агнето заклахте ли?
А сега, като дойде някое страдание, което те засяга, казваш: значи и тази кокошка страдала!
Тъй че чрез страданията ти се сближаваш и свързваш с окръжаващите хора, които са близо до тебе. Следователно днес страданията са едно благо за нас, което природата употребява. Без страдания вие ще останете чужди един на друг и никога няма да се разберете.
към беседата >>
Почнете да мислите върху някое
страдание
и ще го превърнете в радост.
Всичко това е свързано едно с друго. Не страдате ли и не се ли радвате, сърцето не може да създава добродетели. Нямате ли добродетели, вашият дух не може да прояви своята мощна сила. Това е естественият ред на нещата. Вие ще опитате тия неща.
Почнете да мислите върху някое страдание и ще го превърнете в радост.
Засега вие сте в тази фаза на живота, когато страданията идват върху ви, но те са едно незаменимо благо за вас. Ще бъдете смели и решителни, да изнесете тия страдания по един най-естествен начин. Само тогава сегашната наука има смисъл.
към беседата >>
Днес той ще ти даде, може би, много блюда с ядене, но на следния ден няма да имаш нито едно и това ще предизвика по-голямо
страдание
в теб.
Вие отивате в една гостилница, дето някой господин ви угощава. Вие разчитате на него, доволни сте и казвате осигурих се! Не, този господин може да ви угости само един път, после ще търсите друг някой да ви нагости. Ти не разчитай на този господин, не си осигурен. Утре ще се намериш пред нова мъчнотия.
Днес той ще ти даде, може би, много блюда с ядене, но на следния ден няма да имаш нито едно и това ще предизвика по-голямо страдание в теб.
Затова, човек трябва да се научи сам да си изкарва прехраната. Неговата прехрана се намира в живата природа.
към беседата >>
136.
Съграждане на доброто
,
МОК
, София, 27.4.1924г.,
Вие не размишлявате върху този закон и като ви дойде някое
страдание
, казвате: аз се докачам.
Сега, аз искам да ви наведа на най-добрия метод за самообладание. Ще се спрете, ще кажете: трябва да се плаща! Всички вие грешите, като казвате, че няма да плащате. Не, ще се спрете и ще мислите върху този закон. Щом размишлявате върху него, ще имате печалба най-малко 50 на сто.
Вие не размишлявате върху този закон и като ви дойде някое страдание, казвате: аз се докачам.
Спри се, кажи си: не, аз имам да мисля върху по-важна работа, трябва да отговарям за своите дългове. Струва ли сега да се спра на пътя и да разговарям за моето честолюбие, когато имам предоставена по-важна работа? Знаете ли на какво мяза докачението на хората? Господарката праща своя слуга – едно малко момче – да купи мляко в едно котле. Друго момче го замерва с камъни.
към беседата >>
Онзи закон, който искам да извадя от казаното или онази мисъл, която искам да остане в ума ви е, че при всяко съзнателно
страдание
се извършва нещо велико.
Онзи закон, който искам да извадя от казаното или онази мисъл, която искам да остане в ума ви е, че при всяко съзнателно страдание се извършва нещо велико.
Всяко страдание, което вие чувствате, не се отнася само до вас. В дадения случай и други същества чувстват това страдание, даже още по-тежко, отколкото вие. Следователно хиляди и милиони души в даден случай са като основа, върху която в духовния свят се гради едно велико благо, и вие трябва да вземете вашия дял.
към беседата >>
Всяко
страдание
, което вие чувствате, не се отнася само до вас.
Онзи закон, който искам да извадя от казаното или онази мисъл, която искам да остане в ума ви е, че при всяко съзнателно страдание се извършва нещо велико.
Всяко страдание, което вие чувствате, не се отнася само до вас.
В дадения случай и други същества чувстват това страдание, даже още по-тежко, отколкото вие. Следователно хиляди и милиони души в даден случай са като основа, върху която в духовния свят се гради едно велико благо, и вие трябва да вземете вашия дял.
към беседата >>
В дадения случай и други същества чувстват това
страдание
, даже още по-тежко, отколкото вие.
Онзи закон, който искам да извадя от казаното или онази мисъл, която искам да остане в ума ви е, че при всяко съзнателно страдание се извършва нещо велико. Всяко страдание, което вие чувствате, не се отнася само до вас.
В дадения случай и други същества чувстват това страдание, даже още по-тежко, отколкото вие.
Следователно хиляди и милиони души в даден случай са като основа, върху която в духовния свят се гради едно велико благо, и вие трябва да вземете вашия дял.
към беседата >>
Всяко
страдание
в света, това е едно смъртно наказание, нещо умира в тебе, ти страдаш.
Това се случва в живота. Затова някой човек, като извърши едно престъпление, трябва да извърши и едно добро, т.е. той трябва да избави царската дъщеря, за да не приложат върху него смъртното наказание. Най-първо той е направил едно престъпление, минус (−), а после е направил едно добро, плюс (+), компенсира се. Ако ти извадиш из водата давещата се царска дъщеря, смъртното ти наказание се отменява.
Всяко страдание в света, това е едно смъртно наказание, нещо умира в тебе, ти страдаш.
Затова именно вие трябва да се стремите да използвате за добро всичките условия, които ви се дават. Те са за вас плюс. Ако този престъпник каже: нека се дави царската дъщеря, няма да я спася! – присъдата му ще се приложи,
към беседата >>
137.
Ще го изцеля
,
НБ
, София, 27.4.1924г.,
Щом излезеш от любовта, радостта ти се превръща в
страдание
.
Мнозина се запитват, защо страдат, защо боледуват, защо са обременени? – Защото са вън от центъра на любовта. И Христос, като говорил на болни и страдащи, имал желание да ги въведе в центъра на любовта, дето няма страдания и болести. Страданието и радостта са граници на любовта. Щом влезеш в любовта, страданието се превръща в радост.
Щом излезеш от любовта, радостта ти се превръща в страдание.
– Може ли човек да влиза и излиза от центъра на любовта? – Може, разбира се. Например, когато човек влиза в по-гъста среда, той среща съпротивление, поради което скоростта му се намалява. Това причинява страдание. И обратно, като влиза в по-рядка среда, съпротивлението се намалява, скоростта на движението му се увеличава, и той се радва.
към беседата >>
Това причинява
страдание
.
Щом влезеш в любовта, страданието се превръща в радост. Щом излезеш от любовта, радостта ти се превръща в страдание. – Може ли човек да влиза и излиза от центъра на любовта? – Може, разбира се. Например, когато човек влиза в по-гъста среда, той среща съпротивление, поради което скоростта му се намалява.
Това причинява страдание.
И обратно, като влиза в по-рядка среда, съпротивлението се намалява, скоростта на движението му се увеличава, и той се радва. Най-рядката среда, в която човек може да живее и да се ползва от добрите условия на живота, това е любовта. Като изучавам новите, прогресивни движения, виждам, че и в тях има заблуждения. Те мислят, че могат да се домогнат до мъдростта и истината без любовта. Това е най-голямото заблуждение, в което те изпадат.
към беседата >>
138.
Страхът
,
ООК
, София, 7.5.1924г.,
Всяко
страдание
е слизане в материята, за да се качите после по-високо.
Тогава аз взема да навивам въжето и да ви вадя от кладенеца. В този случай вашата скръб се изменя на радост. Като излезете вън от кладенеца, ще ви кажа: понеже вие опитахте скръбта и радостта, няма вече да ви пущам в кладенеца с въже. Радостта и скръбта са състояния, които се сменят постоянно в човека. В един момент усещате радост, в друг – скръб.
Всяко страдание е слизане в материята, за да се качите после по-високо.
Следователно, когато минавате от едно състояние в друго, навлизате в една зона, която ви причинява страдание. Това е неизбежно. Законът е такъв. Щом имате страдание, това показва, че пътувате през една област, неприятна вам; щом имате радост, пак пътувате, само че през една област, която е приятна вам. И двата процеса са процеси на движение в Природата.
към беседата >>
Следователно, когато минавате от едно състояние в друго, навлизате в една зона, която ви причинява
страдание
.
В този случай вашата скръб се изменя на радост. Като излезете вън от кладенеца, ще ви кажа: понеже вие опитахте скръбта и радостта, няма вече да ви пущам в кладенеца с въже. Радостта и скръбта са състояния, които се сменят постоянно в човека. В един момент усещате радост, в друг – скръб. Всяко страдание е слизане в материята, за да се качите после по-високо.
Следователно, когато минавате от едно състояние в друго, навлизате в една зона, която ви причинява страдание.
Това е неизбежно. Законът е такъв. Щом имате страдание, това показва, че пътувате през една област, неприятна вам; щом имате радост, пак пътувате, само че през една област, която е приятна вам. И двата процеса са процеси на движение в Природата. Вашите очи не са отворени, нямате духовно зрение.
към беседата >>
Щом имате
страдание
, това показва, че пътувате през една област, неприятна вам; щом имате радост, пак пътувате, само че през една област, която е приятна вам.
В един момент усещате радост, в друг – скръб. Всяко страдание е слизане в материята, за да се качите после по-високо. Следователно, когато минавате от едно състояние в друго, навлизате в една зона, която ви причинява страдание. Това е неизбежно. Законът е такъв.
Щом имате страдание, това показва, че пътувате през една област, неприятна вам; щом имате радост, пак пътувате, само че през една област, която е приятна вам.
И двата процеса са процеси на движение в Природата. Вашите очи не са отворени, нямате духовно зрение. Вие виждате нещата с физическите си очи. Защо не виждате нещата духовно? Защо вашите очи не са отворени?
към беседата >>
И тъй, видяхте, че след всяко
страдание
има възможност да се повдигнете или да паднете.
Как ще озаглавите тази беседа? – Страхът.
И тъй, видяхте, че след всяко страдание има възможност да се повдигнете или да паднете.
Ако се уплашите, ще се яви желание да се върнете назад. Представете си, че зданието, в което живеете, гори. Вие ще поискате да бягате, но представете си, че насреща ви излезе един човек с нож в ръка. Ножът е книжен, но вие не знаете това. Уплашите се и хуквате да бягате назад в зданието, където изгаряте.
към беседата >>
139.
Млади и стари
,
МОК
, София, 11.5.1924г.,
Щом ви дойде едно
страдание
, зарадвайте се в душата си, усмихнете му се.
Вие още сега сте млади-остарели, тъй ви виждам. Вие сте почнали да мислите като старите, казвате: много страдаме! Пазете се от това заблуждение, да мислите, че страданията са зло. Страданията са най-великият плюс в света. Помнете това нещо: всички страдания носят големи блага.
Щом ви дойде едно страдание, зарадвайте се в душата си, усмихнете му се.
Туй може да проверите в себе си. Всяко страдание носи голямо благо. И не остарявайте преждевременно. Като дойде страданието, значи Бог си е спомнил за вас, но вие, като не можете да възприемете Неговата мисъл във вас се заражда борба. Дойде Любовта при вас вие се усъмните.
към беседата >>
Всяко
страдание
носи голямо благо.
Пазете се от това заблуждение, да мислите, че страданията са зло. Страданията са най-великият плюс в света. Помнете това нещо: всички страдания носят големи блага. Щом ви дойде едно страдание, зарадвайте се в душата си, усмихнете му се. Туй може да проверите в себе си.
Всяко страдание носи голямо благо.
И не остарявайте преждевременно. Като дойде страданието, значи Бог си е спомнил за вас, но вие, като не можете да възприемете Неговата мисъл във вас се заражда борба. Дойде Любовта при вас вие се усъмните. Господ ви казва: „Прегърни, целуни тази стара баба! “ Казваш: не, тя е отвратителна, възможно ли е да направя това?
към беседата >>
140.
Четирите проекции
,
ООК
, София, 14.5.1924г.,
Дай му малко
страдание
– не може да се справи.
Такива големи философи сте вие на Земята, че винаги сте недоволни. Вие сте недоволни, понеже знаете много. Като можете да обясните всичко, вие сте недоволни, че няма други философски въпроси, които да разрешавате. Всеки един от вас мисли, че всичко е разрешил. Изпъчи се, казва: „Аз зная това.“ Знае го, но като го заболи коремът, не знае как да се лекува.
Дай му малко страдание – не може да се справи.
От Невидимия свят всеки ден трябва да ни пълнят главите, но ние не искаме да ни убедят, не се поддаваме. Не че не знаем, но не мислим правилно. Имаме оптическа измама, не виждаме нещата в тяхната естествена величина, заблуждаваме се. Виждаме една малка мравя, представя ни се като цял вол. Казвам: това не е вол, мравя е.
към беседата >>
141.
Противоречията като необходимост при всяко растене
,
МОК
, София, 18.5.1924г.,
Забележете, при правилното
страдание
на душата на е страхът, който трябва да играе роля, но правото.
Закон е: ще бъдете много взискателни спрямо своите погрешки. Защото, ако не изправите погрешките си, те след време ще ви създадат такива страдания, каквито не сте сънували.
Забележете, при правилното страдание на душата на е страхът, който трябва да играе роля, но правото.
В света съществува само едно право. Ние не казваме, защо трябва да станат тия неща? Те ще станат, но трябва да се извършат правилно. Ако са погрешно направени, трябва да се изправят. Да кажем, че някои нишки в мозъка трябва да растат на дължина; при това обемът на известни клетки трябва да се увеличи.
към беседата >>
142.
Правилно разбиране на природните действия / Разумното тълкувание на природните действия
,
МС
, София, 6.7.1924г.,
Аз не съм за безумното страдане, но аз съм за онова разумното
страдание
, което ще внесе в душата ви знание, мъдрост, красота и ще подигне всичко онова благородното у вас.
(втори вариант)
Ако ние разберем разумно Божиите закони, ще имаме по-малко страдания, т.е. страданията ще бъдат приятни - те ще имат смисъл. Защото страдания в живота трябва да има. И колкото една душа има повече да страда, колкото повече преживявания тя има, толкова тя повече се обогатява с знания и мъдрост и толкова повече добива своята свобода. Казано е „Блажени страждущите", значи, които разумно страдат.
Аз не съм за безумното страдане, но аз съм за онова разумното страдание, което ще внесе в душата ви знание, мъдрост, красота и ще подигне всичко онова благородното у вас.
Ако страданието насочи енергията на един поет да напише едно стихотворение за благото на човечеството, туй страдание е благословение, но ако от туй страдание той се ожесточи и напише едно злъчно стихотворение, рекох, това страдание не е разумно.
към втори вариант >>
Ако страданието насочи енергията на един поет да напише едно стихотворение за благото на човечеството, туй
страдание
е благословение, но ако от туй
страдание
той се ожесточи и напише едно злъчно стихотворение, рекох, това
страдание
не е разумно.
(втори вариант)
страданията ще бъдат приятни - те ще имат смисъл. Защото страдания в живота трябва да има. И колкото една душа има повече да страда, колкото повече преживявания тя има, толкова тя повече се обогатява с знания и мъдрост и толкова повече добива своята свобода. Казано е „Блажени страждущите", значи, които разумно страдат. Аз не съм за безумното страдане, но аз съм за онова разумното страдание, което ще внесе в душата ви знание, мъдрост, красота и ще подигне всичко онова благородното у вас.
Ако страданието насочи енергията на един поет да напише едно стихотворение за благото на човечеството, туй страдание е благословение, но ако от туй страдание той се ожесточи и напише едно злъчно стихотворение, рекох, това страдание не е разумно.
към втори вариант >>
Ако Бог му е изпратил това
страдание
, аз нямам право да го отнемам.
Това са две правила, които трябва да пазите, както към себе си, така и към другите хора. Като дойдете до приложение на първото правило, кажете си: Достатъчно е страданието, което е дадено на човека за деня, поне аз да не го увеличавам. Достатъчно е и радостта, която му е дадена. Нека той я използва, както трябва, повече не му е нужна. Дойдете ли до второто правило, кажете си: Този човек страда.
Ако Бог му е изпратил това страдание, аз нямам право да го отнемам.
Той има сила да се справи с него и да го използува за свое добро. Що се отнася до радостта му, пак нямам право да я отнемам. Ама радостта му била причинена от някакво заблуждение. И така да е, пак нямам право да я отнемам. За предпочитане е човек да живее с известно заблуждение, което му причинява малка радост, отколкото да му се отнеме тази радост и да остане душата му празна.
към беседата >>
143.
Новата азбука
,
СБ
, Мусала, 13.7.1924г.,
Човек мрази някого, защото той му е причинил известно
страдание
.
Казвам, че силната любов произвежда силна омраза. В случая омразата е временен, частичен процес.
Човек мрази някого, защото той му е причинил известно страдание.
И обратно, той обича даден човек, защото му е причинил радост. Питам: Когато човек страда или се радва, става ли по-добър? Когато страда, човек не става нито по-добър, нито по-лош. И като се радва, пак е същият закон. Важно е, като страда, да престане да страда.
към беседата >>
Друг път очите ви са мътни, неясни, погледът изгаснал – имате някаква мъка,
страдание
или скръб.
Като ви наблюдавам, забелязвам, че понякога погледът ви е възбуден, очите светнали. Това не е естествено състояние.
Друг път очите ви са мътни, неясни, погледът изгаснал – имате някаква мъка, страдание или скръб.
И това не е естествено състояние. Казвате: „Бог ни забрави“. – Бог забравя нечистотиите на човека, тях туря настрана, а като душа никога не го забравя. Има неща, които никога не нося в своя ум. Цялата Вселена да ми дадат, всичкото богатство на света да ми обещават, аз няма да допусна в ума си мисъл, противна на Божественото в себе си.
към беседата >>
144.
Чада Божии
,
СБ
,
ИБ
, Мусала, 14.8.1924г.,
Така че, ако идва скръб и
страдание
, това не е от Бог, това е от друг.
"Турил си в сърцето им радостта." Значи Бог е турил в сърцата ни радост и веселие.
Така че, ако идва скръб и страдание, това не е от Бог, това е от друг.
към беседата >>
145.
Правила на разумния живот
,
СБ
, , 31.8.1924г.,
Когато дойде страданието в умния ученик, той знае защо идва, и ще се стреми да отмахне причините на това
страдание
.
(втори вариант)
Мъчиш се. - Престъпление си извършил. Туй престъпление може да е съзнателно, може да е и несъзнателно, но то е престъпление. Зад всяко едно престъпление седи едно мъчение. Тъй седят истинските факти в света.
Когато дойде страданието в умния ученик, той знае защо идва, и ще се стреми да отмахне причините на това страдание.
Защо страдаме? - Защото туряме препятствия на Божествения дух, Който живее в нас, ограничаваме Бога в себе си. И Той, за да ни накара да бъдем последователни в живота си, ни причинява страдания - иска да ни застави да вървим в правия път. Ето защо страданията идват отвътре.
към втори вариант >>
Когато дойде страданието в умния ученик, той знае защо идва и ще се стреми да отмахне причините на това
страдание
.
Мъчиш се. – Престъпление си извършил. Туй престъпление може да е съзнателно, може да е и несъзнателно, но то е престъпление. Зад всяко едно престъпление седи едно мъчение. Тъй седят истинските факти в света.
Когато дойде страданието в умния ученик, той знае защо идва и ще се стреми да отмахне причините на това страдание.
Защо страдаме? – Защото туряме препятствия на Божествения Дух, Който живее в нас, ограничаваме Бога в себе си. И Той, за да ни накара да бъдем последователни в живота си, ни причинява страдания – иска да ни застави да вървим в правия път. Ето защо страданията идват отвътре.
към беседата >>
146.
Добрата постъпка
,
ООК
, София, 22.10.1924г.,
Когато страдаш, трябва да има някаква голяма причина – това аз разбирам
страдание
.
Като ви наблюдавам, виждам как се изменят лицата ви за нищо и никакво. Някой седнал, случило му се нещо дребно, малко и той си заклатил главата. Това е актьорство.
Когато страдаш, трябва да има някаква голяма причина – това аз разбирам страдание.
Вижте колко са смешни съвременните християни! Те си окачили на врата едно малко кръстче от пет сантиметра и казват: „С този кръст всичко побеждаваме! “ – Нищо не побеждавате. Ами Христос такъв кръст ли носеше? Христос носеше голям кръст и не можа да го изнесе.
към беседата >>
– Турил му едно малко кръстче и той казва: „Знаеш ли какво голямо
страдание
имам?
Та казвам: не се заблуждавайте с вашите малки мъчнотии! Казал ти някой една обидна дума – то е равносилно на това, че ти е дал едно малко кръстче. Аз, като те видя с това малко кръстче, засмивам се. Иван Драганов казал на Петко Стоянов една обидна дума. Какво означава това?
– Турил му едно малко кръстче и той казва: „Знаеш ли какво голямо страдание имам?
“ Когато ще дойде някое страдание, нека да е голямо страдание, голям кръст – да знаеш поне, че кръст носиш. И ние не трябва да се лъжем. Когато страдаш, трябва да се раздруса цялото ти тяло, душа, ум, сърце, цялото ти естество, и като се намериш в тази тъмна нощ, геройски да издържиш! Изгубил си къща, жена, деца и приятели, всичко, и си останал най-после съвсем сам. Кажи в себе си: „Бог не може да се измени!
към беседата >>
“ Когато ще дойде някое
страдание
, нека да е голямо
страдание
, голям кръст – да знаеш поне, че кръст носиш.
Казал ти някой една обидна дума – то е равносилно на това, че ти е дал едно малко кръстче. Аз, като те видя с това малко кръстче, засмивам се. Иван Драганов казал на Петко Стоянов една обидна дума. Какво означава това? – Турил му едно малко кръстче и той казва: „Знаеш ли какво голямо страдание имам?
“ Когато ще дойде някое страдание, нека да е голямо страдание, голям кръст – да знаеш поне, че кръст носиш.
И ние не трябва да се лъжем. Когато страдаш, трябва да се раздруса цялото ти тяло, душа, ум, сърце, цялото ти естество, и като се намериш в тази тъмна нощ, геройски да издържиш! Изгубил си къща, жена, деца и приятели, всичко, и си останал най-после съвсем сам. Кажи в себе си: „Бог не може да се измени! Великото в света не може да се измени, а малкото в света не може да се повреди.
към беседата >>
147.
Възпитателната сила на страданието / Възпитателната сила на страданията
,
МОК
, София, 2.11.1924г.,
Ако вие отидете в една кръчма да се напиете и някъде си пукнете главата, а след това страдате, туй не е разумно
страдание
.
(втори вариант)
Човек, който не е страдал, не може да има този плод – Радостта. Ние говорим обаче за разумните страдания, защото има и неразумни страдания. Разумните страдания в Природата са една привилегия. Ще знаете – туй е един закон. Затова ще се радвате на тази привилегия, която ви дава Невидимият свят.
Ако вие отидете в една кръчма да се напиете и някъде си пукнете главата, а след това страдате, туй не е разумно страдание.
Но когато страдаш вътрешно, морално за някаква идея и в резултат на това изгубиш всичкото си богатство, общественото си положение, това вече е една привилегия за теб. И според закона това страдание ще ти донесе радост. Вие трябва да проверявате този закон. Когато вие страдате по този начин, считайте, че това е една привилегия, дадена ви от Природата. Природата, или Бог, винаги изявява своята благосклонност към вас чрез страданието.
към втори вариант >>
И според закона това
страдание
ще ти донесе радост.
(втори вариант)
Разумните страдания в Природата са една привилегия. Ще знаете – туй е един закон. Затова ще се радвате на тази привилегия, която ви дава Невидимият свят. Ако вие отидете в една кръчма да се напиете и някъде си пукнете главата, а след това страдате, туй не е разумно страдание. Но когато страдаш вътрешно, морално за някаква идея и в резултат на това изгубиш всичкото си богатство, общественото си положение, това вече е една привилегия за теб.
И според закона това страдание ще ти донесе радост.
Вие трябва да проверявате този закон. Когато вие страдате по този начин, считайте, че това е една привилегия, дадена ви от Природата. Природата, или Бог, винаги изявява своята благосклонност към вас чрез страданието. И първият акт на Бога, първото проявление на Бога – ограничението – Му създава вътрешни страдания. Той усеща в Себе Си такова страдание, за което вие нямате понятие.
към втори вариант >>
Той усеща в Себе Си такова
страдание
, за което вие нямате понятие.
(втори вариант)
И според закона това страдание ще ти донесе радост. Вие трябва да проверявате този закон. Когато вие страдате по този начин, считайте, че това е една привилегия, дадена ви от Природата. Природата, или Бог, винаги изявява своята благосклонност към вас чрез страданието. И първият акт на Бога, първото проявление на Бога – ограничението – Му създава вътрешни страдания.
Той усеща в Себе Си такова страдание, за което вие нямате понятие.
Но Той знае, че плодът на това страдание ще бъде за благото на човечеството, за което Той създава тази привилегия. Той счита в Своята премъдрост, че туй Му е потребно.
към втори вариант >>
Но Той знае, че плодът на това
страдание
ще бъде за благото на човечеството, за което Той създава тази привилегия.
(втори вариант)
Вие трябва да проверявате този закон. Когато вие страдате по този начин, считайте, че това е една привилегия, дадена ви от Природата. Природата, или Бог, винаги изявява своята благосклонност към вас чрез страданието. И първият акт на Бога, първото проявление на Бога – ограничението – Му създава вътрешни страдания. Той усеща в Себе Си такова страдание, за което вие нямате понятие.
Но Той знае, че плодът на това страдание ще бъде за благото на човечеството, за което Той създава тази привилегия.
Той счита в Своята премъдрост, че туй Му е потребно.
към втори вариант >>
Следователно разумното
страдание
лежи в основата на Живота.
(втори вариант)
Следователно разумното страдание лежи в основата на Живота.
Има някои от вас, за които, като влязоха в Школата, започнаха разумните страдания. Те казват: „Значи тази работа не е за нас.“ Ами тогава коя работа е за вас? По-лека работа за човека от страданието няма. За страданието не се изискват никакви разноски – няма да му наемеш отделна стая, то ще живее с тебе заедно. То казва: „Аз съм от благородните, ще живея в дома ти и нищо няма да харчиш за мене, аз съм много скромно.“ При това туй вътрешно морално страдание придава дълбочина на човешката душа и широчина на ума.
към втори вариант >>
То казва: „Аз съм от благородните, ще живея в дома ти и нищо няма да харчиш за мене, аз съм много скромно.“ При това туй вътрешно морално
страдание
придава дълбочина на човешката душа и широчина на ума.
(втори вариант)
Следователно разумното страдание лежи в основата на Живота. Има някои от вас, за които, като влязоха в Школата, започнаха разумните страдания. Те казват: „Значи тази работа не е за нас.“ Ами тогава коя работа е за вас? По-лека работа за човека от страданието няма. За страданието не се изискват никакви разноски – няма да му наемеш отделна стая, то ще живее с тебе заедно.
То казва: „Аз съм от благородните, ще живея в дома ти и нищо няма да харчиш за мене, аз съм много скромно.“ При това туй вътрешно морално страдание придава дълбочина на човешката душа и широчина на ума.
Защото човек, когато страда, мисли. Туй страдание не парализира човека, но му дава подтик да мисли.
към втори вариант >>
Туй
страдание
не парализира човека, но му дава подтик да мисли.
(втори вариант)
Те казват: „Значи тази работа не е за нас.“ Ами тогава коя работа е за вас? По-лека работа за човека от страданието няма. За страданието не се изискват никакви разноски – няма да му наемеш отделна стая, то ще живее с тебе заедно. То казва: „Аз съм от благородните, ще живея в дома ти и нищо няма да харчиш за мене, аз съм много скромно.“ При това туй вътрешно морално страдание придава дълбочина на човешката душа и широчина на ума. Защото човек, когато страда, мисли.
Туй страдание не парализира човека, но му дава подтик да мисли.
към втори вариант >>
– Щом премахнете онова
страдание
, което Природата им е дала, вие ги лишавате от техните необходими естествени страдания, а им причинявате други, изкуствени страдания.
(втори вариант)
Не им причинявайте, но не ги лишавайте от техните страдания. Защото ако ги лишите от страданията им, тогава именно ще им причините страдания. Защо?
– Щом премахнете онова страдание, което Природата им е дала, вие ги лишавате от техните необходими естествени страдания, а им причинявате други, изкуствени страдания.
Не разбирам да бъдеш хладнокръвен към чуждото страдание, но да не го чоплиш. Ако имаш такова едно страдание и аз дойда у дома ти, няма да правя никакъв въпрос за твоето страдание – то е нещо свещено, но няма и да го бутам, за друго ще се разговаряме. В духовните страдания винаги има една връзка, една непреривност, а във физическите страдания тази връзка не съществува. Например вие боледувате и си казвате: „Само да оздравея, ще бъда благодарен на Бога.“ Но като мине болестта, вие забравяте Бога. Значи в страданията ви няма духовна връзка.
към втори вариант >>
Не разбирам да бъдеш хладнокръвен към чуждото
страдание
, но да не го чоплиш.
(втори вариант)
Не им причинявайте, но не ги лишавайте от техните страдания. Защото ако ги лишите от страданията им, тогава именно ще им причините страдания. Защо? – Щом премахнете онова страдание, което Природата им е дала, вие ги лишавате от техните необходими естествени страдания, а им причинявате други, изкуствени страдания.
Не разбирам да бъдеш хладнокръвен към чуждото страдание, но да не го чоплиш.
Ако имаш такова едно страдание и аз дойда у дома ти, няма да правя никакъв въпрос за твоето страдание – то е нещо свещено, но няма и да го бутам, за друго ще се разговаряме. В духовните страдания винаги има една връзка, една непреривност, а във физическите страдания тази връзка не съществува. Например вие боледувате и си казвате: „Само да оздравея, ще бъда благодарен на Бога.“ Но като мине болестта, вие забравяте Бога. Значи в страданията ви няма духовна връзка. Вземете например живота на пияниците: колко бой са яли, колко тегло е пренесла тяхната глава за това пиянство, но всичко забравят и пак пият!
към втори вариант >>
Ако имаш такова едно
страдание
и аз дойда у дома ти, няма да правя никакъв въпрос за твоето
страдание
– то е нещо свещено, но няма и да го бутам, за друго ще се разговаряме.
(втори вариант)
Не им причинявайте, но не ги лишавайте от техните страдания. Защото ако ги лишите от страданията им, тогава именно ще им причините страдания. Защо? – Щом премахнете онова страдание, което Природата им е дала, вие ги лишавате от техните необходими естествени страдания, а им причинявате други, изкуствени страдания. Не разбирам да бъдеш хладнокръвен към чуждото страдание, но да не го чоплиш.
Ако имаш такова едно страдание и аз дойда у дома ти, няма да правя никакъв въпрос за твоето страдание – то е нещо свещено, но няма и да го бутам, за друго ще се разговаряме.
В духовните страдания винаги има една връзка, една непреривност, а във физическите страдания тази връзка не съществува. Например вие боледувате и си казвате: „Само да оздравея, ще бъда благодарен на Бога.“ Но като мине болестта, вие забравяте Бога. Значи в страданията ви няма духовна връзка. Вземете например живота на пияниците: колко бой са яли, колко тегло е пренесла тяхната глава за това пиянство, но всичко забравят и пак пият! И дълго време още трябва да ги бият, за да извадят една малка поука.
към втори вариант >>
Това не е
страдание
, това е животинско състояние.
(втори вариант)
В духовните страдания винаги има една връзка, една непреривност, а във физическите страдания тази връзка не съществува. Например вие боледувате и си казвате: „Само да оздравея, ще бъда благодарен на Бога.“ Но като мине болестта, вие забравяте Бога. Значи в страданията ви няма духовна връзка. Вземете например живота на пияниците: колко бой са яли, колко тегло е пренесла тяхната глава за това пиянство, но всичко забравят и пак пият! И дълго време още трябва да ги бият, за да извадят една малка поука.
Това не е страдание, това е животинско състояние.
Страданието е нещо разумно – то спада към Божествения свят.
към втори вариант >>
Ще каже някой: „У мен няма нищо Божествено.“ Да, но ти страдаш, а туй, което страда в тебе, то е Божественото, което изпитва туй морално
страдание
.
(втори вариант)
Аз говоря за онова доверие, когато някой приятел си отвори душата към вас и счита, че във всички случаи ти ще постъпиш с него тъй, както би постъпил със себе си. Значи не само че не трябва да злоупотребявате, но неговото доверие спрямо вас трябва да считате като нещо свещено. Туй е едно правило за всинца ви, което трябва да си запишете. У всеки човек има една физическа личност и друга – духовна. У всеки едного от вас има един Божествен човек, който всякога говори Истината; у него всякога има стремеж към Истината.
Ще каже някой: „У мен няма нищо Божествено.“ Да, но ти страдаш, а туй, което страда в тебе, то е Божественото, което изпитва туй морално страдание.
От външния свят вие няма защо да се тревожите. Всички трябва да подкрепяте Божественото, което се развива у вас.
към втори вариант >>
Ако тъй се научите да се радвате, не да идете, да се напиете, че да си пукнете главата някъде и да страдате, това не е
страдание
.
Ако тъй се научите да се радвате, не да идете, да се напиете, че да си пукнете главата някъде и да страдате, това не е страдание.
Но когато вътрешно, морално страдаш, изгубваш богатство, обществено положение, но за идея ти страдаш – това е една привилегия. И според закона това страдание ще ти донесе радост. Вие трябва това да проверите. Когато вие страдате по този начин, считайте, че това е една привилегия на природата. Природата или Бог изявява винаги своята благосклонност към вас чрез страданието.
към беседата >>
И според закона това
страдание
ще ти донесе радост.
Ако тъй се научите да се радвате, не да идете, да се напиете, че да си пукнете главата някъде и да страдате, това не е страдание. Но когато вътрешно, морално страдаш, изгубваш богатство, обществено положение, но за идея ти страдаш – това е една привилегия.
И според закона това страдание ще ти донесе радост.
Вие трябва това да проверите. Когато вие страдате по този начин, считайте, че това е една привилегия на природата. Природата или Бог изявява винаги своята благосклонност към вас чрез страданието. И първият акт на Бога, първото проявление на Бога, когато Той се ограничи и Той страда в себе си, Той усеща едно такова страдание, за което вие нямате понятие. Но Той знае, че плода на тия страдания ще бъде за благото на човечеството, на което Той прави тази привилегия, като счита в своята премъдрост, че туй е потребно.
към беседата >>
И първият акт на Бога, първото проявление на Бога, когато Той се ограничи и Той страда в себе си, Той усеща едно такова
страдание
, за което вие нямате понятие.
Но когато вътрешно, морално страдаш, изгубваш богатство, обществено положение, но за идея ти страдаш – това е една привилегия. И според закона това страдание ще ти донесе радост. Вие трябва това да проверите. Когато вие страдате по този начин, считайте, че това е една привилегия на природата. Природата или Бог изявява винаги своята благосклонност към вас чрез страданието.
И първият акт на Бога, първото проявление на Бога, когато Той се ограничи и Той страда в себе си, Той усеща едно такова страдание, за което вие нямате понятие.
Но Той знае, че плода на тия страдания ще бъде за благото на човечеството, на което Той прави тази привилегия, като счита в своята премъдрост, че туй е потребно.
към беседата >>
Следователно страданието лежи в основата на живота, говоря за разумното
страдание
.
Следователно страданието лежи в основата на живота, говоря за разумното страдание.
Защото има някои от вас, като влязохте в школата, започнаха разумните страдания и те казват: „Тази работа не е заради [заради – за (бел.ред.)] мен.“ Е, коя работа е заради вас? По-лека работа от страданието за човека няма. За страданието не се изискват никакви разноски. На страданието няма да му наемеш стая отделно. То казва: „Аз съм от тези, благородните, аз ще живея в дома ти и нищо няма да харчиш заради мене, аз съм много скромен.“ При това, туй вътрешно, морално страдание, то придава дълбочина на човешката душа и широчина на ума.
към беседата >>
То казва: „Аз съм от тези, благородните, аз ще живея в дома ти и нищо няма да харчиш заради мене, аз съм много скромен.“ При това, туй вътрешно, морално
страдание
, то придава дълбочина на човешката душа и широчина на ума.
Следователно страданието лежи в основата на живота, говоря за разумното страдание. Защото има някои от вас, като влязохте в школата, започнаха разумните страдания и те казват: „Тази работа не е заради [заради – за (бел.ред.)] мен.“ Е, коя работа е заради вас? По-лека работа от страданието за човека няма. За страданието не се изискват никакви разноски. На страданието няма да му наемеш стая отделно.
То казва: „Аз съм от тези, благородните, аз ще живея в дома ти и нищо няма да харчиш заради мене, аз съм много скромен.“ При това, туй вътрешно, морално страдание, то придава дълбочина на човешката душа и широчина на ума.
Защото човек, когато страда – той мисли. Туй страдание не парализира човека, но му дава подтик да мисли. (– Е, трябва ли да причиняваме страдания на другите?) Не им причинявайте страдания и не ги лишавайте от техните страдания. Защото, ако ги лишите от страданията, тогава ще им причините страдания, понеже щом премахнете онова страдание на природата, вие ги лишавате от техните естествени страдания, които им са необходими, и им причинявате други – изкуствени страдания.
към беседата >>
Туй
страдание
не парализира човека, но му дава подтик да мисли.
По-лека работа от страданието за човека няма. За страданието не се изискват никакви разноски. На страданието няма да му наемеш стая отделно. То казва: „Аз съм от тези, благородните, аз ще живея в дома ти и нищо няма да харчиш заради мене, аз съм много скромен.“ При това, туй вътрешно, морално страдание, то придава дълбочина на човешката душа и широчина на ума. Защото човек, когато страда – той мисли.
Туй страдание не парализира човека, но му дава подтик да мисли.
(– Е, трябва ли да причиняваме страдания на другите?) Не им причинявайте страдания и не ги лишавайте от техните страдания. Защото, ако ги лишите от страданията, тогава ще им причините страдания, понеже щом премахнете онова страдание на природата, вие ги лишавате от техните естествени страдания, които им са необходими, и им причинявате други – изкуствени страдания.
към беседата >>
Защото, ако ги лишите от страданията, тогава ще им причините страдания, понеже щом премахнете онова
страдание
на природата, вие ги лишавате от техните естествени страдания, които им са необходими, и им причинявате други – изкуствени страдания.
На страданието няма да му наемеш стая отделно. То казва: „Аз съм от тези, благородните, аз ще живея в дома ти и нищо няма да харчиш заради мене, аз съм много скромен.“ При това, туй вътрешно, морално страдание, то придава дълбочина на човешката душа и широчина на ума. Защото човек, когато страда – той мисли. Туй страдание не парализира човека, но му дава подтик да мисли. (– Е, трябва ли да причиняваме страдания на другите?) Не им причинявайте страдания и не ги лишавайте от техните страдания.
Защото, ако ги лишите от страданията, тогава ще им причините страдания, понеже щом премахнете онова страдание на природата, вие ги лишавате от техните естествени страдания, които им са необходими, и им причинявате други – изкуствени страдания.
към беседата >>
Не разбирам да бъдеш хладнокръвен към чуждото
страдание
.
Не разбирам да бъдеш хладнокръвен към чуждото страдание.
Ако ти имаш едно такова страдание и аз дойда към дома ти, аз няма да направя ни най-малък въпрос за вашето страдание, то е нещо свещено и няма да го бутам, за друго ще се разговаряме. В духовните страдания всякога има една връзка, една непрекъснатост, а в физическите страдания тази връзка я няма. Например вие боледувате, казвате: „Само да оздравея, ще бъда благодарен на Бога.“ Но като мине болестта, вие забравяте Бога, значи няма духовна връзка. Колко пияници, бият ги и теглят от главата си, но все пак забравят и пак пият. И дълго време трябва да ги бият, за да извадят една малка поука.
към беседата >>
Ако ти имаш едно такова
страдание
и аз дойда към дома ти, аз няма да направя ни най-малък въпрос за вашето
страдание
, то е нещо свещено и няма да го бутам, за друго ще се разговаряме.
Не разбирам да бъдеш хладнокръвен към чуждото страдание.
Ако ти имаш едно такова страдание и аз дойда към дома ти, аз няма да направя ни най-малък въпрос за вашето страдание, то е нещо свещено и няма да го бутам, за друго ще се разговаряме.
В духовните страдания всякога има една връзка, една непрекъснатост, а в физическите страдания тази връзка я няма. Например вие боледувате, казвате: „Само да оздравея, ще бъда благодарен на Бога.“ Но като мине болестта, вие забравяте Бога, значи няма духовна връзка. Колко пияници, бият ги и теглят от главата си, но все пак забравят и пак пият. И дълго време трябва да ги бият, за да извадят една малка поука. Това не е страдание, това е животинско състояние, а страданието, то е нещо разумно, то спада към Божествения свят.
към беседата >>
Това не е
страдание
, това е животинско състояние, а страданието, то е нещо разумно, то спада към Божествения свят.
Ако ти имаш едно такова страдание и аз дойда към дома ти, аз няма да направя ни най-малък въпрос за вашето страдание, то е нещо свещено и няма да го бутам, за друго ще се разговаряме. В духовните страдания всякога има една връзка, една непрекъснатост, а в физическите страдания тази връзка я няма. Например вие боледувате, казвате: „Само да оздравея, ще бъда благодарен на Бога.“ Но като мине болестта, вие забравяте Бога, значи няма духовна връзка. Колко пияници, бият ги и теглят от главата си, но все пак забравят и пак пият. И дълго време трябва да ги бият, за да извадят една малка поука.
Това не е страдание, това е животинско състояние, а страданието, то е нещо разумно, то спада към Божествения свят.
към беседата >>
Ще каже някой: „У мен няма нищо Божествено, но той страда, а туй, което страда, то е Божествено, което изпитва морално
страдание
, а от външния свят няма защо да се тревожите.
Тъй че, не само че не трябва да злоупотребите, но трябва да считате свещено неговото доверие спрямо вас. Туй е едно правило, ще си го запишете. Туй е за всинца ви. У всеки човек има една личност физическа, а другата – духовна. У всеки от вас има един Божествен човек, той всякога говори истината, у него всякога има този стремеж към истината.
Ще каже някой: „У мен няма нищо Божествено, но той страда, а туй, което страда, то е Божествено, което изпитва морално страдание, а от външния свят няма защо да се тревожите.
Всички трябва да подкрепяте туй Божественото, което се развива у вас.
към беседата >>
148.
Двата закона
,
КД
, София, 2.11.1924г.,
Туй ще го знаете, всяко
страдание
, което ще изживеете, се дължи на човешката любов, която действува във вас и в другите.
Та всичките ви страдания в света произтичат от този, втория закон на човешката любов.
Туй ще го знаете, всяко страдание, което ще изживеете, се дължи на човешката любов, която действува във вас и в другите.
Такъв е законът. Виждаш двама души се обичат, правят си услуги, радват се, тебе ти става скръбно. Казваш: „Защо няма и мене някой да ме обича? “ Ето ти скръбта от где изниква. Тъкмо си намериш един приятел, обичате се, трети гледа.
към беседата >>
149.
Родените
,
НБ
, София, 2.11.1924г.,
Кръст –
страдание
!
(втори вариант)
Кръстът е една посока, която в даден случай при известно безизходно положение, в което се намира човек, му показва, как трябва да постъпи. Когато се намираш в едно безизходно положение, когато твоят живот виси на косъм, кръстът ще ти покаже, как трябва да постъпиш. В най-опасните моменти на живота си, когато не знаеш как да постъпиш, кръстът се явява пред тебе на помощ. Той е единствената права мярка. Някой ще каже: Каква права мярка е кръстът?
Кръст – страдание!
Дотегна ми на душата да нося тези кръстове! Ще бъде смешно, ако онзи български абаджия носи постоянно със себе си аршина и ножиците, без да ги употребява. Ако ги носи, и никъде не ги употребява, те нямат смисъл. Навсякъде трябва да ги употребява! Този аршин му трябва за мерене платове, а ножиците – за кроене.
към втори вариант >>
Кръстъ –
страдание
!
Кръстътъ е една посока, която въ даденъ случай при извѣстно безизходно положение, въ което се намира човѣкъ, му показва, какъ трѣбва да постѫпи. Когато се намирашъ въ едно безизходно положение, когато твоятъ животъ виси на косъмъ, кръстътъ ще ти покаже, какъ трѣбва да постѫпишъ. Въ най-опаснитѣ моменти на живота си, когато не знаешъ какъ да постѫпишъ, кръстътъ се явява прѣдъ тебе на помощь. Той е единствената права мѣрка. Нѣкой ще каже: каква права мѣрка е кръстътъ?
Кръстъ – страдание!
Дотегна ми на душата да нося тѣзи кръстове! Ще бѫде смѣшно, ако онзи български абаджия носи постоянно съ себе си аршина и ножицитѣ, безъ да ги употрѣбява. Ако ги носи, и никѫдѣ не ги употрѣбява, тѣ нѣматъ смисълъ. Навсѣкѫдѣ трѣбва да ги употрѣбява! Този аршинъ му трѣбва за мѣрене платове, а ножицитѣ – за кроене.
към беседата >>
150.
Градоветѣ Содомски и Гоморски / Градовете Содомски и Гоморски
,
НБ
, София, 16.11.1924г.,
Ако вие, при сегашните условия не можете да издържите едно
страдание
, едно изпитание, как ще се оправи светът?
(втори вариант)
Та, онези от вас, които вървите в този път, трябва да издържате на всички изпитания.
Ако вие, при сегашните условия не можете да издържите едно страдание, едно изпитание, как ще се оправи светът?
Светът изисква герои! Вие сте изгубили понятието си за Бога, и мислите, че Бог е нещо отдалечено. Не е така. Има философи, които казват, че Бог няма никаква форма. Не е така.
към втори вариант >>
Аз не съм имал случай досега още, да дойде някой при мене със своето
страдание
, със своята болка и да каже: Учителю, аз се много радвам. Защо?
(втори вариант)
Болестите, които съществуват, какво показват? Неразположенията които се явяват, какво показват? Имате ли едно обяснение за всичко това? Кой от вас се радва на своите смущения? Кой от вас се радва на своите страдания?
Аз не съм имал случай досега още, да дойде някой при мене със своето страдание, със своята болка и да каже: Учителю, аз се много радвам. Защо?
– Имам си една малка болка, едно малко страдание. Всеки, кой-как дойде, казва: Учителю, аз искам да ми вземеш тази скръб. Чудни са тия хора! Как е възможно да няма карамбол? Всички тия хора седят на кувертата на един параход, който се люлее всред развълнуваното море.
към втори вариант >>
– Имам си една малка болка, едно малко
страдание
.
(втори вариант)
Неразположенията които се явяват, какво показват? Имате ли едно обяснение за всичко това? Кой от вас се радва на своите смущения? Кой от вас се радва на своите страдания? Аз не съм имал случай досега още, да дойде някой при мене със своето страдание, със своята болка и да каже: Учителю, аз се много радвам. Защо?
– Имам си една малка болка, едно малко страдание.
Всеки, кой-как дойде, казва: Учителю, аз искам да ми вземеш тази скръб. Чудни са тия хора! Как е възможно да няма карамбол? Всички тия хора седят на кувертата на един параход, който се люлее всред развълнуваното море. Параходът се люлее, как е възможно ти да се държиш?
към втори вариант >>
Ако вие, при сегашнитѣ условия не можете да издържите едно
страдание
, едно изпитание, какъ ще се оправи свѣтътъ?
Та, онѣзи отъ васъ, които вървите въ този пѫть, трѣбва да издържате на всички изпитания.
Ако вие, при сегашнитѣ условия не можете да издържите едно страдание, едно изпитание, какъ ще се оправи свѣтътъ?
Свѣтътъ изисква герои! Вие сте изгубили понятието си за Бога, и мислите, че Богъ е нѣщо отвлѣчено. Не е така. Има философи, които казватъ, че Богъ нѣма никаква форма. Не е така.
към беседата >>
Азъ не съмъ ималъ случай до сега още, да дойде нѣкой при мене съ своето
страдание
, съ своята болка и да каже: Учителю, азъ се много радвамъ. Защо?
Болеститѣ, които сѫществуватъ, какво показватъ? Неразположенията които се явяватъ, какво показватъ? Имате ли едно обяснение за всичко това? Кой отъ васъ се радва на своитѣ смущения? Кой отъ васъ се радва на своитѣ страдания?
Азъ не съмъ ималъ случай до сега още, да дойде нѣкой при мене съ своето страдание, съ своята болка и да каже: Учителю, азъ се много радвамъ. Защо?
– Имамъ си една малка болка, едно малко страдание. Всѣки, кой-какъ дойде, казва: Учителю, азъ искамъ да ми вземешъ тази скръбь. Чудни сѫ тия хора! Какъ е възможно да нѣма карамболъ? Всички тия хора седятъ на кувертата на единъ параходъ, който се люлѣе всрѣдъ развълнуваното море.
към беседата >>
– Имамъ си една малка болка, едно малко
страдание
.
Неразположенията които се явяватъ, какво показватъ? Имате ли едно обяснение за всичко това? Кой отъ васъ се радва на своитѣ смущения? Кой отъ васъ се радва на своитѣ страдания? Азъ не съмъ ималъ случай до сега още, да дойде нѣкой при мене съ своето страдание, съ своята болка и да каже: Учителю, азъ се много радвамъ. Защо?
– Имамъ си една малка болка, едно малко страдание.
Всѣки, кой-какъ дойде, казва: Учителю, азъ искамъ да ми вземешъ тази скръбь. Чудни сѫ тия хора! Какъ е възможно да нѣма карамболъ? Всички тия хора седятъ на кувертата на единъ параходъ, който се люлѣе всрѣдъ развълнуваното море. Параходътъ се люлѣе, какъ е възможно ти да се държишъ?
към беседата >>
151.
Пелените на живота. Радости и скърби
,
ООК
, София, 26.11.1924г.,
Ако на Земята всичко беше радост или ако всичко беше
страдание
, и в двата случая бихте заспали.
Ако излезете сега на Витоша или пътувате през някоя планинска област, цяла покрита със сняг, и не пазите съзнанието си будно, щом не сте добре облечени, краката ви започват да изстиват и у вас се заражда желание да си починете. Седнеш да си починеш и току погледнеш – заспал си и тъй останеш. Значи снегът хипнотизира със своето еднообразие, но трябва да знаете, че щом заспите, ще пострадате. Следователно, за да не заспиваме на Земята, идват ред промени в състоянията ни: страдания и радости. Това са промени, които стават и в самата Природа.
Ако на Земята всичко беше радост или ако всичко беше страдание, и в двата случая бихте заспали.
При радостите вие щяхте да се стопите, а при скърбите щяхте да замръзнете – нищо повече.
към беседата >>
152.
Закон на равенство
,
ООК
, София, 3.12.1924г.,
Всяко
страдание
в нас трябва да внесе в душата ни една велика Божествена мисъл.
Където и да ходите, вие показвате все малкия си пръст – него сочите навсякъде. Значи малкият пръст заповядва, всички му се подчиняват: и големият, и показалецът – всички му се подчиняват. Значи в света има една Божествена философия, която примирява всички противоречия. Тя е философията на страданията. Щом дойдат страданията в света, въпросът е разрешен.
Всяко страдание в нас трябва да внесе в душата ни една велика Божествена мисъл.
Пръст те боли – разреши един основен закон: да премахнеш всички прегрешения, които си сторил и които стоят като тъмни петна в съзнанието ти. Като видя, че някой е превързал пръста си, аз казвам: добре, че му е дошло това страдание, защото всички хора – и богати, и сиромаси, са равни при страданията си. Затуй трябва да благодарим на Бога за страданията, които ни праща.
към беседата >>
Като видя, че някой е превързал пръста си, аз казвам: добре, че му е дошло това
страдание
, защото всички хора – и богати, и сиромаси, са равни при страданията си.
Значи в света има една Божествена философия, която примирява всички противоречия. Тя е философията на страданията. Щом дойдат страданията в света, въпросът е разрешен. Всяко страдание в нас трябва да внесе в душата ни една велика Божествена мисъл. Пръст те боли – разреши един основен закон: да премахнеш всички прегрешения, които си сторил и които стоят като тъмни петна в съзнанието ти.
Като видя, че някой е превързал пръста си, аз казвам: добре, че му е дошло това страдание, защото всички хора – и богати, и сиромаси, са равни при страданията си.
Затуй трябва да благодарим на Бога за страданията, които ни праща.
към беседата >>
Ако ние подразбираме, че събирането носи
страдание
в себе си, тогава кога ще се роди недоволството: когато събираш или когато изваждаш?
Изваждането не е вземане. Ти изваждаш нещо, за да го покажеш, но то пак си остава в теб. Изваждаш някой недъг или известна добродетел, но не я даваш – изваждаш я и пак я държиш за себе си. Изваждаме една английска лира и пак я туряме в кесията си. Изваждането още не показва, че нещата са отишли вън от нас.
Ако ние подразбираме, че събирането носи страдание в себе си, тогава кога ще се роди недоволството: когато събираш или когато изваждаш?
– Когато изваждаш, т.е. по-право, когато ти вземат нещо. Когато ти дават нещо, ти не се дразниш, но когато ти вземат нещо, ти се дразниш. Ако ти вземат дрехи, пари или изобщо когато насила изваждат нещо от тебе, тогава се раждат всички неприятности в живота ти. При събирането, в правия смисъл на думата, всички ние сме равни.
към беседата >>
153.
Великата погрешка
,
МОК
, София, 7.12.1924г.,
– То е един дълъг период на
страдание
.
(втори вариант)
– То значи, че лошият човек може да се поправи. Как? – Той трябва да премине през числото 8. Лошият човек може да се изправи само от числото 8 – то е най-голямата майка, Живата Природа. Числото 9 е целият човек. Знаете ли колко време трае числото 8?
– То е един дълъг период на страдание.
Два принципа трябва да работят върху човека: Божественият принцип и Живата Природа. Значи човек трябва да мине през много страдания. Числото 8 означава най-големите страдания, които са допустими за човека.
към втори вариант >>
- А то е един дълъг период на
страдание
.
Лошият човек може да го изправи само числото 8. Осем, това е най-голямата майка. Осем е живата природа, а 9 е целия човек. Значи 8, за да се поправи, той трябва да премине числото 8. А знаете ли колко време трае то?
- А то е един дълъг период на страдание.
Върху човека трябва да работят два принципа: Божественият принцип и живата природа. Значи, този човек трябва да мине през много страдания, това означава числото 8 – най-големите страдания, които са допустими за човека. Сега, в третата колона имаме събиране 15, 1 и 5 = 6; 12, 1 и 2 = 3 и т.н., туй е вече изправление. Има известна литература за числата. Вие наблюдавали ли сте при кои числа ви се случват добри неща и в кои дни?
към беседата >>
154.
Ти си!
,
НБ
, София, 7.12.1924г.,
Аз бих желал да се развие у вас съзнанието, да дойдете до туй ново схващане, да вземете туй ново направление в живота си, та всяка тъга, всяко
страдание
да се разтопи, за да могат новите условия да влязат във вашия живот.
(втори вариант)
Аз бих желал да се развие у вас съзнанието, да дойдете до туй ново схващане, да вземете туй ново направление в живота си, та всяка тъга, всяко страдание да се разтопи, за да могат новите условия да влязат във вашия живот.
към втори вариант >>
Азъ бихъ желалъ да се развие у васъ съзнанието, да дойдете до туй ново схващане, да вземете туй ново направление въ живота си, та всѣка тѫга, всѣко
страдание
да се разтопи, за да могатъ новитѣ условия да влѣзатъ въ вашия животъ.
Азъ бихъ желалъ да се развие у васъ съзнанието, да дойдете до туй ново схващане, да вземете туй ново направление въ живота си, та всѣка тѫга, всѣко страдание да се разтопи, за да могатъ новитѣ условия да влѣзатъ въ вашия животъ.
към беседата >>
155.
Образи на живата природа
,
КД
, София, 24.12.1924г.,
Живот без душа е
страдание
, а живот с душа е радост.
В живота има смърт и душа. Всичко има в света и нищо няма. Има и душа, има и без душа. Но какъв ще бъде този живот без душа. Значи има живот с душа, има и живот без душа.
Живот без душа е страдание, а живот с душа е радост.
Единият живот без дух е мъчение, а другият с дух е блаженство. Всеки един човек все чувствува, че му липсва нещо. Ти скърбиш, че си изгубил нещо, и се радваш, че си придобил нещо, а то може да не го виждаш даже какво е, но се радваш. Тази радост е обоснована от нещо. Ти излезеш, видиш слънцето, зарадваш се, в душата ти като че е слънцето.
към беседата >>
Сега си радостен и след миг веднага всичко се сгромолясва - дойде най-голямото ти
страдание
.
Всъщност той е много малък. Земята е един затвор, а хората мислят, че тук има блага. Колко дни човек е щастлив на земята? То почти живот няма, ако преброите колко часа на ден прекарвате в хубаво разположение на духа. Промени, промени.
Сега си радостен и след миг веднага всичко се сгромолясва - дойде най-голямото ти страдание.
Падане, качване, слизане, промени, промени... когато няма съзнание. Човек трябва да се възпитава да гледа на смъртта със спокойствие. Ангелът на смъртта иде със страшно лице, но ако ти се предадеш и кажеш: „Да бъде волята Божия“, тогава по-добър от него няма. Този страх е приятен, хубаво е да дойде този страх, да потрепери малко сърцето ти. Ако трепери сърцето ти, това показва, че ти си жив.
към беседата >>
156.
Малката радост
,
ООК
, София, 31.12.1924г.,
Тогава, ако едно
страдание
те свързва с невидимия свят, ако едно
страдание
внася толкова хубави желания в теб, трябва да скърбиш.
Онзи, който се е нахранил, той спи, а състоянието на гладния е за предпочитане, понеже може да се моли. В живота си ние се молим само при страдания. Когато сме радостни, даже не ни идва наум да се молим. Не ви упреквам с това, но казвам, че щом сте скръбни, затваряте се в стаята си: об®рнете ключа, молите се на Господа. Докато се оправи работата, все се молите, казвате: „Послуша ни Господ.“ Тази опитност ще имате всички, а мнозина я имате вече.
Тогава, ако едно страдание те свързва с невидимия свят, ако едно страдание внася толкова хубави желания в теб, трябва да скърбиш.
към беседата >>
Сега аз не насърчавам страданията, та да кажете: „Ако е така, чакай да мушна тази сестра, да ѝ причиня едно
страдание
!
Сега аз не насърчавам страданията, та да кажете: „Ако е така, чакай да мушна тази сестра, да ѝ причиня едно страдание!
“ Ако трябва да ви мушкат, отвън в света има майстори за това. Господ има приготвени такива духове, няма защо вие един друг да се мушкате. Когато дойдат да те изпитват, ще пратят майстор – най-първо вие не сте майстори. И като те изпитат тия духове, като се върнат при Господа, казват: „Изпитахме го, Господи.“ – „Е, как е? “ – „Много корав е – издържа.“
към беседата >>
157.
Азъ Те познахъ / Аз Те познах
,
НБ
, София, 1.2.1925г.,
Ако във време на мъчнотии не можеш да издържиш най-малкото
страдание
, тогава где е твоята човещина, где е твоята култура?
(втори вариант)
Нима онзи орел, който лети 4–5,000 метра над мене, е по-високо от мене? Не мислете тъй. Някой казва: Аз хвърча нагоре. Да, докато си сит, хвъркаш нагоре, нависоко, като орел; като огладнееш, ще слезеш на земята да ядеш. Кажете тогава: Где е вашата философия?
Ако във време на мъчнотии не можеш да издържиш най-малкото страдание, тогава где е твоята човещина, где е твоята култура?
Ако ти, във време на страдания не можеш да пожертваш живота си за Бога, а като някой страхливец се отричаш от Него и продаваш Истината, где е твоята човещина? Защо иде смъртта в света? Аз оправдавам смъртта само в един случай. Кога? – Когато пожертваш живота си за Бога. Всяка друга смърт вън от Бога, в моите очи, не е оправдана.
към втори вариант >>
Ако въ врѣме на мѫчнотии не можешъ да издържишъ най-малкото
страдание
, тогава гдѣ е твоята човѣщина, гдѣ е твоята култура?
Нима онзи орелъ, който лети 4–5,000 метра надъ мене, е по-високо отъ мене? Не мислете тъй. Нѣкой казва: азъ хвърча нагорѣ. Да, докато си ситъ, хвъркашъ нагорѣ, на високо, като орелъ; като огладнѣшъ, ще слѣзешъ на земята да ядешъ. Кажете тогава: гдѣ е вашата философия?
Ако въ врѣме на мѫчнотии не можешъ да издържишъ най-малкото страдание, тогава гдѣ е твоята човѣщина, гдѣ е твоята култура?
Ако ти, въ врѣме на страдания не можешъ да пожертвувашъ живота си за Бога, а като нѣкой страхливецъ се отричашъ отъ Него и продавашъ Истината, гдѣ е твоята човѣщина? Защо иде смъртьта въ свѣта? Азъ оправдавамъ смъртьта само въ единъ случай. Кога? – Когато пожертвувашъ живота си за Бога. Всѣка друга смърть вънъ отъ Бога, въ моитѣ очи, не е оправдана.
към беседата >>
158.
Отворената и затворената чаша
,
ООК
, София, 4.2.1925г.,
“ Думата
страдание
е двусмислена, двояка.
Какво се разбира под израза безкраен живот? Кои неща имат край? Често хората казват: „Страданията нямат ли край?
“ Думата страдание е двусмислена, двояка.
Ако се направи превод на тази дума, тя означава промяна от едно състояние в друго. Все-таки ние казваме: „Моите страдания няма ли да престанат? “ То е равносилно да се каже: „Няма ли да се смени състоянието ми? “ Когато те бият, ти казваш: „Този бой няма ли край? Или този, който ме бие, няма ли да престане?
към беседата >>
Като казвам, че любовта ви е материална, това не значи, че трябва да се отчаете, да изпаднете в песимизъм, но трябва да знаете, че на Земята не може да има щастлив живот, а само живот на
страдание
.
Оттам започва неговата любов. Слугата обича господаря си, понеже му плаща нещо. Ученикът обича учителя си, понеже му дава нещо. Проповедникът обича паството си, понеже му плаща. Питам: де е тогава духовната страна на любовта?
Като казвам, че любовта ви е материална, това не значи, че трябва да се отчаете, да изпаднете в песимизъм, но трябва да знаете, че на Земята не може да има щастлив живот, а само живот на страдание.
Само умният човек може да се огради от нещастията в живота и да си създаде едно малко щастие. Мнозина казват: „Ние можем да бъдем щастливи при по-благоприятни условия на живота.“ – Да, но влезете ли във Великия безграничен океан, ще видите, че вълните се срещат и сблъскват една в друга. Там щастие ще има ли? – Няма да има. Ако вълните се блъскат само в брега, разбирам да се говори за щастие, защото когато една вълна се удари в брега, тя се разбива там и после се връща назад отслабнала и безопасна.
към беседата >>
159.
Фазите на живота
,
ООК
, София, 18.3.1925г.,
Заоблачи ли се това слънце, в човека настава мрак, скръб и
страдание
.
Следователно, когато това слънце свети в човека, в него има радост и веселие. Той е вдъхновен, чувства се като с криле.
Заоблачи ли се това слънце, в човека настава мрак, скръб и страдание.
Той се намира в ада. Ето защо човек трябва да пази това слънце, да не изгасва. В Битие се казва, че Слънцето е било създадено в четвъртия ден, след голямата буря.
към беседата >>
160.
Отмерените прояви
,
ООК
, София, 8.4.1925г.,
А сега каквото състояние или каквото
страдание
да имате, то не трае повече от една минута.
Сега ние сме недоволни от живота си. Невидимият свят ви казва: „Дайте вие една програма за живота, да видим какъв трябва да бъде той.“ Каква програма ще дадете вие, не зная, но казвам ви, че вашият живот е в съчетание със законите на великата Природа. Той представлява най-добрите условия, най-добрите възможности, при които Провидението, или Разумната Природа, ви е поставило. Това положение, в което се намирате днес, не е вечно, то е кратковременно, преходно, но е най-доброто положение за вас. То може да трае една минута или един час, или една седмица, или един месец, или една година, или най-много сто години.
А сега каквото състояние или каквото страдание да имате, то не трае повече от една минута.
Вие ще кажете: „Как тъй, аз съм страдал по няколко дни наред.“ – Не, вие си въобразявате, че сте страдали по няколко дни. Ако някой тури на крака ви, когато спите, някакъв горещ предмет, вие веднага се стряскате и се събуждате. Щом се събудите, това усещане за горещо изчезва от вашето съзнание. Това усещане може да се преповтаря в съзнанието ви цяла седмица или цял месец, но това вече не е реално преживяване. Или пък може да сте минали през някаква голяма опасност, която е траела само минута, обаче споменът за нея може да остане в съзнанието ви за по-дълго време.
към беседата >>
Между едно и друго
страдание
има малки интервали, защото всички страдания, които Господ е определил на човека, трябва да минат в Книгата на живота – той да ги изпита.
Между едно и друго страдание има малки интервали, защото всички страдания, които Господ е определил на човека, трябва да минат в Книгата на живота – той да ги изпита.
Някой казва: „Аз страдах цял месец.“ – Не, Природата не е толкова глупава да ви остави цял месец под гнета на едно и също страдание. Тя през този месец ще ви прекара под ред разнообразни страдания, затова вие не мислете като обикновените хора. Знайте, че страданията, които Бог е отредил за всеки човек, са красиви. Това е нов начин на разбиране на нещата.
към беседата >>
Някой казва: „Аз страдах цял месец.“ – Не, Природата не е толкова глупава да ви остави цял месец под гнета на едно и също
страдание
.
Между едно и друго страдание има малки интервали, защото всички страдания, които Господ е определил на човека, трябва да минат в Книгата на живота – той да ги изпита.
Някой казва: „Аз страдах цял месец.“ – Не, Природата не е толкова глупава да ви остави цял месец под гнета на едно и също страдание.
Тя през този месец ще ви прекара под ред разнообразни страдания, затова вие не мислете като обикновените хора. Знайте, че страданията, които Бог е отредил за всеки човек, са красиви. Това е нов начин на разбиране на нещата.
към беседата >>
Когато един ваш приятел се отделя от вас, вие усещате болка,
страдание
.
– Не могат да имат никаква цена. Следователно, докато ние се чувстваме свързани с Божественото, с Живата Природа чрез онази абсолютна, жива вяра, дотогава само ние можем да растем и да се развиваме. Безпокойството започва всякога, когато човек се отдели от Божественото. Страданията са признак на това, че ние се отделяме от Бога. Връзките ни с Бога, с Живата Природа, не са само физически, но и умствени и духовни.
Когато един ваш приятел се отделя от вас, вие усещате болка, страдание.
Когато изгубите някой ваш предмет, например един вол, кон или изгубите парите, дрехите си, вие усещате, като че нещо се отделя, къса се от вас. Затуй ние ще се стремим да бъдем свързани с Бога, като имаме по възможност най-малко нужди в този свят – нищо повече. Големите нужди съставляват за нас големи нещастия в света.
към беседата >>
161.
Теория и практика
,
ООК
, София, 8.7.1925г.,
Нека страданията станат за вас естествени посетители и като дойде някой от тях, да извикате приятелите си и да кажете: „Днес имам един важен гост, едно голямо изпитание, радвам се, че е дошло: заповядайте да си похапнем.“ Питам: има ли някой човек в света, който да е дал угощение за някое свое
страдание
?
Та казвам: Божественият Дух, Който работи у вас, иска да развие чувствата ви, да ги облагороди и смекчи, та като ви дохождат страдания, да ги приемате с радост, да им давате по едно угощение.
Нека страданията станат за вас естествени посетители и като дойде някой от тях, да извикате приятелите си и да кажете: „Днес имам един важен гост, едно голямо изпитание, радвам се, че е дошло: заповядайте да си похапнем.“ Питам: има ли някой човек в света, който да е дал угощение за някое свое страдание?
Досега аз не съм срещнал нито един човек, не само в България, нито и в Америка, който при едно свое голямо страдание да е дал угощение на своите приятели. За радости много хора дават угощения, но за скърби само светиите могат да дават угощения.
към беседата >>
Досега аз не съм срещнал нито един човек, не само в България, нито и в Америка, който при едно свое голямо
страдание
да е дал угощение на своите приятели.
Та казвам: Божественият Дух, Който работи у вас, иска да развие чувствата ви, да ги облагороди и смекчи, та като ви дохождат страдания, да ги приемате с радост, да им давате по едно угощение. Нека страданията станат за вас естествени посетители и като дойде някой от тях, да извикате приятелите си и да кажете: „Днес имам един важен гост, едно голямо изпитание, радвам се, че е дошло: заповядайте да си похапнем.“ Питам: има ли някой човек в света, който да е дал угощение за някое свое страдание?
Досега аз не съм срещнал нито един човек, не само в България, нито и в Америка, който при едно свое голямо страдание да е дал угощение на своите приятели.
За радости много хора дават угощения, но за скърби само светиите могат да дават угощения.
към беседата >>
162.
Разумни наблюдения
,
ООК
, София, 5.8.1925г.,
Следователно при сегашните условия на живота страданията играят важна роля – всяко
страдание
разчупва ледената кора, която обвива човека.
Следователно при сегашните условия на живота страданията играят важна роля – всяко страдание разчупва ледената кора, която обвива човека.
Дойдат ли мъчнотиите, кажете: „Олеле, Божичко! “ Кажете ли така, ледената кора се разчупва. В това обръщане към Бога се ражда доброто. След това ще дойдат особените, красивите, хубавите, богатите условия. Всички съвременни хора искат да бъдат богати.
към беседата >>
Зад всяко
страдание
се крие Божествена енергия.
Та всички трябва да се стремите да се аклиматизирате към тези енергии, които сега идват в света. Вие трябва да се аклиматизирате към мъчнотиите, които ще срещате в живота си. Когато казваме, че страданията са необходими, ние подразбираме един велик закон. Страданията са симптоми, признаци за онези велики енергии, които сега идват в Природата.
Зад всяко страдание се крие Божествена енергия.
То е ключ. Страданията са от разни категории, от различни видове. Някой път поводът за страданието е толкова дълбок, че не може да разберете отде идва. Ставаш сутрин: неразположен си, тежко ти е нещо на душата, като че цялата Земя е сложена отгоре ти. Ти се намираш в едно хипнотическо състояние, като че цялата Вселена се руши под краката ти.
към беседата >>
Щом ви дойде едно
страдание
, трябва да знаете причините: защо е дошло и как е дошло.
При сегашните условия, в които се намирате, вие трябва да изучавате страданията всеки ден.
Щом ви дойде едно страдание, трябва да знаете причините: защо е дошло и как е дошло.
Дошла ви е някоя скръб – пак трябва да знаете причините за нейното дохождане. Аз говоря това от наблюдения, които съм правил от ред години. Ако си лягате вечер с главата на север, ще определите какво чувствате при това положение; ако промените положението в леглото си, с главата на юг, ще видите каква е разликата между тези две посоки. Ако поставите главата си точно на север, дето тече електричество и магнетизъм, и след това започнете да отклонявате главата си от този магнетически полюс, ще забележите какви настроения може да се родят у вас. Цяла година трябва да наблюдавате, за да придобиете определени, точни научни данни.
към беседата >>
163.
Високият връх
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1925г.,
Ето защо в смъртта всякога има
страдание
.
– Не е. Значи човек трябва напълно да умре, за да може напълно да израсте. Такъв е законът. Не умреш ли напълно, не можеш да растеш напълно. То е преобразуване на енергията от едно по-гъсто състояние в едно по-рядко, от едно спящо състояние в едно будно.
Ето защо в смъртта всякога има страдание.
И Христос казва на едно място: „Скръбна е душата Ми до смърт.“ Значи в смъртта са най-големите страдания, които човек може в даден случай да опита. Същевременно след най-голямата скръб иде най-голямата радост, която човек може да добие в своя растеж.
към беседата >>
–
Страдание
.
Христос дойде на Земята и също така очакваше Любов? Но Любов не Му се даде? Какво Му се даде?
– Страдание.
Отказа ли се Той? – Не. Питат го: „Ти цар ли си? “ Той казва: „Ти казваш, че съм цар.“ Защо именно Христос отговори по този начин? Христос с тия думи обърна вниманието на Пилат, каза му: „Вие имате извратени понятия за царете.
към беседата >>
164.
Късият път!
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1925г.,
Следователно, едно
страдание
като удари върху вашия тъпан, всичкият прах изчезва.
“ Аз им казвам, но те отговарят: „Не, не сме готови още, ще почакаме малко да се поизчистим, да попостим, да се помолим, че тогава ще отидем да вършим Волята Божия.“ Ще ви приведа едно сравнение. Виждам един тъпан, цял потънал в прах. Ако той има съзнание, колко време ще му трябва, докато се изчисти? Ако трябва да се чисти прашинка по прашинка, колко време ще му е нужно, докато премахне всичкия прах от повърхността си? Обаче, като дойде барабанчикът и удари с пръчицата си по него, всичкият прах се изчиства изведнъж.
Следователно, едно страдание като удари върху вашия тъпан, всичкият прах изчезва.
Питате: „Защо са страданията? “ – Страданията, това е барабанчикът, който идва, за да махне праха по вас. Този прах разяжда всичко. Дойде ли едно страдание, ще кажете: „Барабанчикът е дошъл.“ Дойде ли барабанчикът, тъпанът е чист. А това е отлично!
към беседата >>
Дойде ли едно
страдание
, ще кажете: „Барабанчикът е дошъл.“ Дойде ли барабанчикът, тъпанът е чист.
Обаче, като дойде барабанчикът и удари с пръчицата си по него, всичкият прах се изчиства изведнъж. Следователно, едно страдание като удари върху вашия тъпан, всичкият прах изчезва. Питате: „Защо са страданията? “ – Страданията, това е барабанчикът, който идва, за да махне праха по вас. Този прах разяжда всичко.
Дойде ли едно страдание, ще кажете: „Барабанчикът е дошъл.“ Дойде ли барабанчикът, тъпанът е чист.
А това е отлично! Когато страданията дойдат, човек почва да мисли. Почва ли да мисли, Духът Божий действа вече върху него.
към беседата >>
165.
И Бога за свой Отец казваше
,
НБ
, В.Търново, 1.11.1925г.,
Аз още не съм ви говорил за тяхната скръб, да знаете, какво значи скръб, какво значи
страдание
.
Той им изпраща храна, сила, утеха.– Ама защо трябва да страдам? – За да те утеши Бог. Който не страда и не скърби, не може да разбере живота и любовта. И ангелите, толкова възвишени същества, скърбят. Те имат любов в себе си, но пак скърбят.
Аз още не съм ви говорил за тяхната скръб, да знаете, какво значи скръб, какво значи страдание.
– Може ли ангел да скърби и плаче? – Може. Обаче, скръбта на ангела се различава от тази на човека. Ангелът скърби, когато пропусне момента да направи едро микроскопическо добро. – Едно ще пропусне, друго ще направи.
към беседата >>
166.
Време и сила
,
МОК
, София, 15.11.1925г.,
Обаче според законите на живата природа, когато успеем да избегнем дадено
страдание
, след известно време това
страдание
пак дохожда до нас, само че на друго място и в друга форма.
(втори вариант)
Като дойде краят на седмицата и не получи парите, въпросът е решен вече, но какво трябва да се направи, преди да е дошъл този момент? (Нека си представи, че ги е получил и се отказва от тях. Или нека си помисли, че сега е получил само една малка част от парите, каквато той има на разположение в себе си, а останалата част ще получи впоследствие.) Индусите са правили ред опити за усилване на волята си и са получили добри резултати. Например един индус може да разреже някъде ръката си и после със силата на волята да не допусне да падне капка кръв, нито пък да усети най-малка болка. Чрез волята си той анестезира порязаното място и затова не усеща никаква болка.
Обаче според законите на живата природа, когато успеем да избегнем дадено страдание, след известно време това страдание пак дохожда до нас, само че на друго място и в друга форма.
към втори вариант >>
Обаче, според законите на Живата Природа, когато успеем да избегнем дадено
страдание
, след известно време това
страдание
пак дохожда до нас, само че на друго място и в друга форма.
Индусите са правили ред опити за усилване на волята си и са получили добри резултати. Например един индус може да разреже някъде ръката си и после със силата на волята си да не допусне да падне нито капка кръв, нито пък да усети и най-малка болка. Чрез волята си той анестезира порязаното място и затова не усеща никаква болка.
Обаче, според законите на Живата Природа, когато успеем да избегнем дадено страдание, след известно време това страдание пак дохожда до нас, само че на друго място и в друга форма.
Казвам: всеки ще понесе страданията, които Природата е определила за него: ако е слаб, ще му се дават по-малко, но в продължение на повече време; ако е силен, ще му се дават повече страдания наведнъж, при което ще се употреби по-малко време. Например юнакът може да вдигне 100 килограма товар на гърба си и в продължение на един час да го занесе на определеното място. Слабият ще раздели същия товар на части и ще го пренася цял ден.
към беседата >>
167.
Козативни сили
,
ООК
, София, 18.11.1925г.,
Влезе ли в ръката на някой човек едно малко трънче, то му създава голямо
страдание
; тури ли домакинята повечко сол в яденето, това става причина за голямо
страдание
: солта предизвиква голяма жажда, а пиенето на много вода разстройва стомаха, усеща се голяма тежест.
И тъй човек трябва да има широки схващания за всички явления в живота и природата. Някой казва: „Защо са тия философски въпроси? Аз се занимавам с дребни работи, философията не ме интересува." Дребните работи създават страдания на хората. Страданията произтичат от малки, от дребни работи, а не от големи.
Влезе ли в ръката на някой човек едно малко трънче, то му създава голямо страдание; тури ли домакинята повечко сол в яденето, това става причина за голямо страдание: солта предизвиква голяма жажда, а пиенето на много вода разстройва стомаха, усеща се голяма тежест.
Значи малките работи в света създават големи страдания и нещастия. Същото се забелязва и в сърдечния, и в умствения живот на човека, затова той не трябва да се занимава с дребнавости.
към беседата >>
168.
Той знаеше
,
НБ
, София, 29.11.1925г.,
Тъй че, кажеш ли на скръбта, че я обичаш, тя ще отвори стаята си, ще те нахрани, но ако й кажеш, че я мразиш, че не я обичаш, тя ще затвори вратата си, ще се качи на гърба ти и ще ти наложи десетократно
страдание
.
Казвам: скръбта е един велик метод за разбиране великата Истина в Света. И всички велики Учители, всички светии, всички пророци, всички учени са минали през училището на скръбта и станаха хора. Всеки трябва да обикне скръбта и като я срещне, да й се зарадва. Ако й кажеш, че я обичаш, тя става студена, затваря вратата си за тебе, не можеш да я познаеш, скрива се от тебе. Ако пък кажеш на радостта, че я мразиш, тя отваря вратата на стаята си за тебе, посреща те, дава ти угощение.
Тъй че, кажеш ли на скръбта, че я обичаш, тя ще отвори стаята си, ще те нахрани, но ако й кажеш, че я мразиш, че не я обичаш, тя ще затвори вратата си, ще се качи на гърба ти и ще ти наложи десетократно страдание.
към беседата >>
169.
Аумен
,
ООК
, София, 2.12.1925г.,
В даден случай това нещо може да му причини някакво
страдание
или скръб, но за в бъдеще то ще му причини някакво благо, хиляди пъти по-голямо от страданията, които е изживял.
Питам тогава: Ако ние се съмняваме в Бога, какво печелим? Нищо не печелим, но постоянно губим и спъваме своя прогрес. Красотата на живота седи в това човек да се стреми към изучаване и разбиране на вътрешния план, който Бог е предвидил, и да не се занимава с частните прояви в живота. Частните прояви имат смисъл дотолкова, доколкото от тях може да се съчетае цялото, да се разбере дълбокия смисъл, скрит в живота. Човек трябва да знае, че каквото и да му се случи в живота, добро или зло, в общия план на живота му всичко работи за добро.
В даден случай това нещо може да му причини някакво страдание или скръб, но за в бъдеще то ще му причини някакво благо, хиляди пъти по-голямо от страданията, които е изживял.
И в Писанието е казано: „Каквото и да се случи в живота на човека, който люби Бога, всичко се превръща в добро."
към беседата >>
170.
Каквото става
,
ООК
, София, 13.1.1926г.,
Има дух на
страдание
, дух на послушание и дух на вяра.
Мисълта, че всичко иде от Бога, ви се дава, за да се облекчите малко във вашите скърби и страдания. Нашата цел не е да вземем всичкия ви товар, но само да ви облекчим малко. Мнозина се радват, че Духът се е проявил чрез тях. Добре е Духът да се проявява чрез хората, но зависи какъв дух се е проявил.
Има дух на страдание, дух на послушание и дух на вяра.
Проявят ли се тия качества на Духа чрез човека, той има вече синовни отношения към Бога. Такива бяха отношенията на Христа към Бога. Имате ли тия качества на Духа в себе си, вие ще носите всичко с радост. Желая ви да се проникнете дълбоко в съзнанието си от мисълта, че всичко е от Бога.
към беседата >>
171.
Четирите действия
,
ООК
, София, 20.1.1926г.,
И тъй всяка мъчнотия или всяко
страдание
в живота ви спада към едно от тези четири действия и според тях ще ги разрешите.
И тъй всяка мъчнотия или всяко страдание в живота ви спада към едно от тези четири действия и според тях ще ги разрешите.
Кажете ми къде ще употребите събирането например? С кое действие започвате живота си? Някои от вас, като ме слушат, казват: „Тази работа не е за нас. Ние сме стари вече. Живели сме доста години, събрали сме опитности, повече няма какво да учим.
към беседата >>
172.
Гласни и съгласни букви / Гласните и съгласните букви
,
МОК
, София, 24.1.1926г.,
При това
страдание
, което има, ако не направи тези движения, той ще се пукне.
(втори вариант)
Това са психологически моменти на неговия живот.
При това страдание, което има, ако не направи тези движения, той ще се пукне.
"Не, не, не." Дойде му една светла идея. "Втори път! Ще уча, ще издържа изпита, че тогава... Ха..." Седне на стола, тогава е доволен, издигне главата си нагоре. Всичкият този вътрешен процес все трябва да се изрази символистично. Някой път ви скъсат, то е нарочно, вие трябва да минете през известни фази.
към втори вариант >>
173.
Светлина на мисълта
,
ООК
, София, 10.2.1926г.,
Дойде ли страданието, кажи: „Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати това
страдание
“.
Вие не сте дошли на гости, но сте дошли на земята да учите. Учители и ученици, господари и слуги, проповедници и служители, майки и бащи, синове и дъщери, всички са дошли на земята да се учат от противоречията на живота. В това отношение всички хора имат обща участ. Христос казва за себе си: „Така беше угодно на Бога“. И ние трябва да кажем същото и да се заемем с всички сили да учим.
Дойде ли страданието, кажи: „Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати това страдание“.
Дойде ли радостта, кажи: „Благодаря Ти, Господи, че ми изпрати тази радост“. Всеки ден за всичко благодари. Когато човек се научи да благодари на Бога, както трябва, той ще научи урока си.
към беседата >>
174.
Микроскопическите добрини
,
МОК
, София, 14.2.1926г.,
Не мислите ли, че когато човек попадне в някое
страдание
, той не е попаднал в ръцете на някои малки деца, в тази клопка?
(втори вариант)
Безучастни, знаете ли на какво мязате? Минавате по пътя, някое дете хванало някоя птичка, идете, на това дете кажете: "Момченце, колко искаш за това птиченце? Един, два лева? " Влезте в положението на тази птичка. Като заминете, пуснете я.
Не мислите ли, че когато човек попадне в някое страдание, той не е попаднал в ръцете на някои малки деца, в тази клопка?
Аз мисля, няма някой от вас, който да не е хващан в такъв капан. И благодарение от невидимия свят някой път сте били хванати в някой по-голям капан и ще дойде някое възвишено същество, ще ви извади и ще ви пусне – и вие ще се почувствате свободни, но не мислите, че някое същество ви е извадило.
към втори вариант >>
175.
Веригите на съмнението
,
ООК
, София, 17.2.1926г.,
Значи първо аз виждам хората; което аз не виждам, ангелите виждат и ми съобщават; което ангелите не виждат, Бог вижда и ми казва: „Кажи на този човек, че ако не изправи погрешката си, ще си навлече голямо
страдание
“.
Аз съм правил ред опити и виждам колко хората са съмнителни. Казвам на някого, че има еди-каква си погрешка. Той веднага се обижда и ме пита: „Кой ти каза това? “ Казвам: Все ще ми е казал някой. Първо, аз ще те видя; после хората, ще ми кажат; след това ангелите ще ми кажат, а най-после, и Бог сам ще ми каже.
Значи първо аз виждам хората; което аз не виждам, ангелите виждат и ми съобщават; което ангелите не виждат, Бог вижда и ми казва: „Кажи на този човек, че ако не изправи погрешката си, ще си навлече голямо страдание“.
Не мислете, че никой не вижда какво правите. И вас виждат, и вие виждате – всички сте ясновидци. От виждане до виждане има разлика. Когато обичате един човек, вие виждате по един начин; когато не го обичате, вие виждате по друг начин. За да се виждат нещата в духовния свят, и там атмосферата трябва да бъде тиха, спокойна, да могат пречупванията и отраженията на светлината да стават правилно.
към беседата >>
176.
Изразително лице / Красивото лице (Изразителното лице)
,
МОК
, София, 21.2.1926г.,
(Когато е разкривено лицето от
страдание
, красиво ли е?) Ще му разясним, че страданията са най-голямото благо, ще му разясним, ще му напълним главата, не ще се мине и една-две години, ще се изправи лицето му.
(втори вариант)
Вие имайте предвид, че във вас има живот. Промяната – тя е живот. Според тази наука, лицето трябва да бъде израз на човешката душа. И в този смисъл наричам красиви лица, те дават един силен импулс за работа, за наука, за изкуства, и всичкият песимизъм изчезва. Красивото лице, изразителното лице всеки може да го има.
(Когато е разкривено лицето от страдание, красиво ли е?) Ще му разясним, че страданията са най-голямото благо, ще му разясним, ще му напълним главата, не ще се мине и една-две години, ще се изправи лицето му.
към втори вариант >>
177.
Обмяна
,
ООК
, София, 24.2.1926г.,
Когато видите, че лицето на някой човек се изкривява, гърчи се, от това вие вадите заключение, че той има някакво
страдание
или някаква мъчнотия.
Питам: защо обикновено на първо място поставят подлога, а после сказуемото? – Защото съществителното име, което обикновено бива подлог в изречението, е образувано по-рано от глагола. Съществителното име е най-ранното, най-първото образувание в речта. В това отношение, когато човек има известни преживявания, той всякога ги свързва с външния свят. И наистина, донякъде те съответстват на предметите и явленията от външния свят.
Когато видите, че лицето на някой човек се изкривява, гърчи се, от това вие вадите заключение, че той има някакво страдание или някаква мъчнотия.
На друго някое лице виждате няколко реда сълзи и веднага вие се произнасяте в себе си, че това лице преживява нещо. Откъде знаете, че то преживява нещо? Възможно е тези няколко реда сълзи да представляват капки вода върху това лице. Обаче вие не се съмнявате, че тези капки вода са сълзи, резултат на някакво душевно терзание или страдание в този човек.
към беседата >>
Обаче вие не се съмнявате, че тези капки вода са сълзи, резултат на някакво душевно терзание или
страдание
в този човек.
И наистина, донякъде те съответстват на предметите и явленията от външния свят. Когато видите, че лицето на някой човек се изкривява, гърчи се, от това вие вадите заключение, че той има някакво страдание или някаква мъчнотия. На друго някое лице виждате няколко реда сълзи и веднага вие се произнасяте в себе си, че това лице преживява нещо. Откъде знаете, че то преживява нещо? Възможно е тези няколко реда сълзи да представляват капки вода върху това лице.
Обаче вие не се съмнявате, че тези капки вода са сълзи, резултат на някакво душевно терзание или страдание в този човек.
към беседата >>
Мисълта, която искам да ви оставя сега, е следната: Когато ви дойде някое
страдание
, определете в себе си дали това
страдание
е разумно, или не е разумно.
Мисълта, която искам да ви оставя сега, е следната: Когато ви дойде някое страдание, определете в себе си дали това страдание е разумно, или не е разумно.
За десет дни от днес направете следното упражнение: колкото страдания ви дойдат през деня, определете ги дали те са разумни, или не; после, сметнете колко от тях на брой са разумни и колко не са разумни. Разумните страдания са от невидимия свят, а неразумните – от вас. Това е едно малко упражнение, малък опит, от който ще придобиете известни знания и наука. Всяко страдание има смисъл, когато е разбрано и добре използвано. Ако вие разбирате и използвате вашите разумни страдания, тогава и невидимият свят ще ви се радва и ще ви помага.
към беседата >>
Всяко
страдание
има смисъл, когато е разбрано и добре използвано.
Мисълта, която искам да ви оставя сега, е следната: Когато ви дойде някое страдание, определете в себе си дали това страдание е разумно, или не е разумно. За десет дни от днес направете следното упражнение: колкото страдания ви дойдат през деня, определете ги дали те са разумни, или не; после, сметнете колко от тях на брой са разумни и колко не са разумни. Разумните страдания са от невидимия свят, а неразумните – от вас. Това е едно малко упражнение, малък опит, от който ще придобиете известни знания и наука.
Всяко страдание има смисъл, когато е разбрано и добре използвано.
Ако вие разбирате и използвате вашите разумни страдания, тогава и невидимият свят ще ви се радва и ще ви помага. Певецът обича онзи, който го слуша внимателно и цени, разбира пеенето му. Обичате ли, разбирате ли пеенето му, той ще бъде доволен от вас и ще ви пее. Ние всякога сме готови да окажем услуга на онзи, който се намира в състояние, подобно на нашето. Защо? – Защото той ни разбира и ние ще можем свободно да споделим с него своята радост или своята скръб.
към беседата >>
178.
Приех от Отца Си
,
НБ
, София, 28.2.1926г.,
Ужасно
страдание
е, да се измести ума на един човек!
Пък, ако е за доказателство, да ви доказвам, дали има Господ или не, това мога да ви докажа, 10 пъти по-добре, от най-видните проповедници и от най-видните философи. Но ако търсите някого, който може да намести ума ви, ако търсите някой, който може да намести сърцето ви, ако търсите някого, който може да намести волята ви, това съм аз! Вие ще кажете: големи претенции има този човек! Да, големи претенции имам, правя това нещо. Намествам умовете и сърцата, и волята на хората.
Ужасно страдание е, да се измести ума на един човек!
То е цяла лудост. От какво още произтичат страданията на хората в света? - Разместени са сърцата им. Ами още от какво произтичат страданията и разрушенията в света? - Разместена е волята на хората.
към беседата >>
179.
Страдание, търпение, опитност, знание
,
МОК
, София, 28.2.1926г.,
Кръстът е закон на
страдание
, а котвата е закон на мислене, а любовта е сила, която дава подтик, тя е светлината отгоре.
(втори вариант)
Тук в любовта е означен целият процес. Когато този процес стане в душата, тогава човек може да почувства силата на тази дума любов. Трябва да почувства онази светлина, която слиза отгоре, и онези благородни чувства, всички семена, заровени в душата почват да никнат, импулс имаш значи, и най-после тази почва. Тръгнал си ти значи, работата е завършена. То е човек, който мисли вече, глава има той, разсъждава разумно.
Кръстът е закон на страдание, а котвата е закон на мислене, а любовта е сила, която дава подтик, тя е светлината отгоре.
Любовта носи светлина в себе си, това са лъчи.
към втори вариант >>
Ако вие от младини не страдате, в стари години, като ви дойде едно
страдание
, ще свършите.
(втори вариант)
Всяка болест има възпитателно значение. Болестта продължава живота. Онзи, който от детинство е боледувал, по-мъчно умира. А онзи, който не е боледувал, хване го болест и го поваля. Клетките се каляват в страданията.
Ако вие от младини не страдате, в стари години, като ви дойде едно страдание, ще свършите.
А като страдате, и да дойде страданието, вие вече сте калени, юнаци, тогава може да издържате. Трябва да дойдат страданията, те са едно упражнение. При това при страданията има и чисто едно обновително състояние. След всяко едно страдание прониква една нова мисъл. И всички учени хора, всички велики хора, всички учители, техните велики мисли се раждат при големи страдания.
към втори вариант >>
След всяко едно
страдание
прониква една нова мисъл.
(втори вариант)
Клетките се каляват в страданията. Ако вие от младини не страдате, в стари години, като ви дойде едно страдание, ще свършите. А като страдате, и да дойде страданието, вие вече сте калени, юнаци, тогава може да издържате. Трябва да дойдат страданията, те са едно упражнение. При това при страданията има и чисто едно обновително състояние.
След всяко едно страдание прониква една нова мисъл.
И всички учени хора, всички велики хора, всички учители, техните велики мисли се раждат при големи страдания. Работите, работите, работите, искате вече да захвърлите тази работа, мислите, че няма да свършите – изведнъж тази мисъл проблесне. Никои работи не идват наготово. Ако ви дойде някой път мъчнотия, не мислете сега – такъв е законът. Колкото повече идват тези препятствия, считайте ги, че са за ваше добро.
към втори вариант >>
Страдание
, търпение, опитност, знание.
(втори вариант)
Тогава изтълкувайте ми вие търпението какво означава? Как схващате,вие търпението от ваше гледище? Страданието ражда търпението. Търпението създава условия за опитността, опитността вече носи знание със себе си. Значи свързани са.
Страдание, търпение, опитност, знание.
Някой казва, аз много страдам. Търпението дойде ли? Няма го. Това са промеждутъчни състояния ''(при припадък, изгубване на съзнанието)'', те са чисто прекъсване на съзнанието, тогава има промеждутъчни сили, тогава се появява ненормално състояние на човека. Следователно съзнанието така върви: , прекъсване на съзнанието.
към втори вариант >>
Страдание
, търпение, опитност, познание.
(втори вариант)
Най-първо аз определям така страданието, това е един необработен материал, иска ти да го изработиш. Търпението, почнал си да правиш своята пещ, градиш в опитността, която имаш, съградено е. В знанието – резултатите от това градене, ползата, знанието. Когато дойде думата търпение, втората дума?
Страдание, търпение, опитност, познание.
А с познанието идва обратният процес, идват всички благоприятни условия за живот. За света съществува едно повторение на нещата, исторически, от двайсет и две години. Започва тъй.
към втори вариант >>
Който в детинството си, в младините си не е боледувал, нито пък е страдал, още при първата физическа болест или
страдание
той ще се повали на земята – не може да издържа.
Постоянствайте и ще получите добри резултати. Така можете да лекувате и себе си, и приятелите си. Като ученици дръжте в ума си мисълта: болестите имат възпитателно значение за човека. Болестите каляват човешкия организъм и продължават живота му. Забелязано е, че хора, които в детинството си са боледували, те са калили организма си, направили са го по-издръжлив към болести, към страдания.
Който в детинството си, в младините си не е боледувал, нито пък е страдал, още при първата физическа болест или страдание той ще се повали на земята – не може да издържа.
В този смисъл страданията са упражнения за каляване на организма както във физическо, така и в психическо отношение. От една страна страданията пречистват организма физически, а от друга – обновяват мисълта на човека. Великите мисли се раждат и узряват само при страдания. Най-хубавите, най-великите произведения на учени, на философи, на поети и писатели са създадени във време на страдания. Те са работили при най-неблагоприятни условия, но чрез постоянство, чрез мисъл и работа всичко са преодолели.
към беседата >>
Това, което наричаш
страдание
, не е нищо друго, освен промеждутъчни състояния на страданието.
Търпението пък създава условия за опитности. Опитността носи знания. Значи страданието, търпението, опитността и знанието представляват една непрекъсната верига. Някой казва: „Много страдам.“ – Придоби ли търпение? – „Никакво търпение не съм придобил.“ – Щом не си придобил търпение, ти още не познаваш страданието.
Това, което наричаш страдание, не е нищо друго, освен промеждутъчни състояния на страданието.
към беседата >>
180.
Домовит човек
,
НБ
, София, 7.3.1926г.,
Не, според мене, религиозният човек не трябва да се спира върху това, как му действа една храна, но трябва дълбоко в себе си да съзнава, че не трябва да причинява никакво
страдание
, комуто и да е; било на някоя кокошка, или на някое агне. Защо?
Ние трябва да ядем всичко, с благодарност. Ако ти ядеш само маслини, но с благодарност, това е едно благословение. Ако ти ядеш с неблагодарност, това често се явява и като отрова за вас. Всеки от вас трябва да знае, какво трябва да яде днес. Някой си, до вчера ял кокошки, а днес вече проповядва - че не трябвало да се ядат кокошки, защото образували някакви си отрови в организма, които, изобщо влияят зле.
Не, според мене, религиозният човек не трябва да се спира върху това, как му действа една храна, но трябва дълбоко в себе си да съзнава, че не трябва да причинява никакво страдание, комуто и да е; било на някоя кокошка, или на някое агне. Защо?
- Понеже, туй страдание, по обратен път, ще се върне и към него. Той не трябва да изкоренява тази пръчка. Бог е създал всичко в света; ние нямаме право да изкореняваме пръчките, които Той е посадил.
към беседата >>
- Понеже, туй
страдание
, по обратен път, ще се върне и към него.
Ако ти ядеш само маслини, но с благодарност, това е едно благословение. Ако ти ядеш с неблагодарност, това често се явява и като отрова за вас. Всеки от вас трябва да знае, какво трябва да яде днес. Някой си, до вчера ял кокошки, а днес вече проповядва - че не трябвало да се ядат кокошки, защото образували някакви си отрови в организма, които, изобщо влияят зле. Не, според мене, религиозният човек не трябва да се спира върху това, как му действа една храна, но трябва дълбоко в себе си да съзнава, че не трябва да причинява никакво страдание, комуто и да е; било на някоя кокошка, или на някое агне. Защо?
- Понеже, туй страдание, по обратен път, ще се върне и към него.
Той не трябва да изкоренява тази пръчка. Бог е създал всичко в света; ние нямаме право да изкореняваме пръчките, които Той е посадил.
към беседата >>
181.
Живите закони на добродетелите
,
ООК
, София, 10.3.1926г.,
За да се освободи човек от някакво
страдание
, той трябва дълго време да се моли на Бога, да изпрати Духа си, да смекчи малко страданието му.
Знаеш ли закона на милосърдието, например, ти лесно ще се справяш с мъчнотиите в живота. Знаеш ли закона на търпението, пак лесно ще се справяш с мъчнотиите в живота. Обаче това не подразбира, че ти ще бъдеш свободен от страдания. Не, при сегашния живот абсолютно невъзможно е да се избегнат страданията. Днес те са необходимост за човека.
За да се освободи човек от някакво страдание, той трябва дълго време да се моли на Бога, да изпрати Духа си, да смекчи малко страданието му.
След това страданието пак ще дойде. После той повторно ще се моли да го посети Духът, да облекчи страданието му. Страданието ще дохожда и ще си отива, докато човек най-после научи урока си. Ето защо молитвата е необходимост за него. И Христос, и светиите са се молили.
към беседата >>
182.
Редът на числата
,
ООК
, София, 17.3.1926г.,
Да страдаш за великото, за красивото в света, това е тъй нареченото „морално
страдание
“.
Изпълнението на тази задача носи само радости и подем; неизпълнението носи само страдания и неуспехи. Като ви наблюдавам днес, виждам, че повечето от вас сте радостни. Друг път повечето биват скръбни. Изобщо, мнозина от вас минават за скръбни, за страдалчески души. Обаче малко хора съм срещал, даже и в цяла България, които да страдат за нещо велико, за нещо благородно.
Да страдаш за великото, за красивото в света, това е тъй нареченото „морално страдание“.
Срещам някой човек, който страда. Защо страда той? – Защото са засегнати личните му чувства. Той се озлобил, ожесточил, прилича на казан, който се намира под голямо напрежение и иска да се пръсне. Този човек се оплаква, че страдал много.
към беседата >>
Приеми по-малкото
страдание
, за да не дойде по-голямото.
Тогава той слага меховете под мишците си и спокойно преплува реката. Значи кожите на двете овци го спасиха. Питам: Каква е вашата интелигентност, ако, като този овчар, вие не можете да одерете кожите на вашите страдания и с тях да преплувате дълбоката река, пред която се намирате? Нима вашата интелигентност стои по-ниско от вашите страдания? И тъй, когато се запитвате защо идват страдания, ще знаете, че страданията на човека са изпратени, за да го спасят от някакво по-голямо зло.
Приеми по-малкото страдание, за да не дойде по-голямото.
Затова имаме и пословицата: „Ела зло, че без тебе по-зло“. Когато невидимият свят иска да спаси човека от някаква глупост, която ще коства живота му, той му изпраща някакво страдание, за да се опомни. Обаче смисълът на живота не е в страданието. Смисълът на живота се заключава в постигане на вечното щастие. Сега вече ще ви говоря за щастието като идеал на човешката душа.
към беседата >>
Когато невидимият свят иска да спаси човека от някаква глупост, която ще коства живота му, той му изпраща някакво
страдание
, за да се опомни.
Питам: Каква е вашата интелигентност, ако, като този овчар, вие не можете да одерете кожите на вашите страдания и с тях да преплувате дълбоката река, пред която се намирате? Нима вашата интелигентност стои по-ниско от вашите страдания? И тъй, когато се запитвате защо идват страдания, ще знаете, че страданията на човека са изпратени, за да го спасят от някакво по-голямо зло. Приеми по-малкото страдание, за да не дойде по-голямото. Затова имаме и пословицата: „Ела зло, че без тебе по-зло“.
Когато невидимият свят иска да спаси човека от някаква глупост, която ще коства живота му, той му изпраща някакво страдание, за да се опомни.
Обаче смисълът на живота не е в страданието. Смисълът на живота се заключава в постигане на вечното щастие. Сега вече ще ви говоря за щастието като идеал на човешката душа. Щом престана да говоря за страданията, ще започна да говоря за вътрешния смисъл на живота – за щастието. Истинската наука се състои в постигане на щастието.
към беседата >>
183.
Жива реч / Живата реч
,
МОК
, София, 21.3.1926г.,
Защо сутрин или когато сте в
страдание
, не го повтаряте?
(втори вариант)
Тогава защо като станете сутрин, туй предложение не го повтаряте, а само при такива специални случаи?
Защо сутрин или когато сте в страдание, не го повтаряте?
В природата как е? Като стана сутрин и съм гладен, хвана хляба, давам му един отличен прием. Казвам, той е дошъл навреме. Хвана го, поздравя се с него. "Аз се много радвам, че ме посети, твоите думи са толкова сладки, че само няколко като ми кажеш, ще бъда весел и радостен." Като ми проговори хлебецът, аз се освежавам, вземам перото и напиша най-хубавите думи.
към втори вариант >>
184.
Добро и свобода
,
МОК
, София, 28.3.1926г.,
За тях е едно забавление, но за вас е едно
страдание
.
(втори вариант)
Туй става и в човешката мисъл – някой път се намеси такова едно дете във вашия ум, почне да играе отгоре. Често, знаете ли, вас деца ви управляват. Сега ако имаше между вас някой ясновидец, щяхте да забележите – понякога около главата на някого се сформират десет, двайсет други около неговия двойник и си играят с вас. И след като си поиграят с вас дълго време, казват: "Стига туй представление", заминат си.
За тях е едно забавление, но за вас е едно страдание.
Ако веднъж стане в живота ви, разбирам, но ако в седмицата идват по два-три пъти и играят тези деца, какво ще бъде вашето положение.
към втори вариант >>
Като се наиграят, те казват: „Свърши се вече представлението.“ За тях това е забава, представление, но за вас е голямо
страдание
.
Често същества от Невидимия свят, по развитие равни на малките деца, си играят с вас, като нарушават хармонията на цялата система, в която се движите.
Като се наиграят, те казват: „Свърши се вече представлението.“ За тях това е забава, представление, но за вас е голямо страдание.
Ако това става един път на десет години, лесно ще го преживеете, но какво трябва да правите, ако става по няколко пъти в седмицата? За да не изпадате често в такива състояния, вие трябва да се изучавате, да знаете коя мисъл, кое чувство и кое действие в дадения момент е ваше индивидуално, и кое е чуждо. Щом можете да различавате вашите мисли и състояния от чуждите, ще можете да се противопоставяте на последните и по този начин ще се освобождавате от тях. Това значи да бъде човек господар на себе си. Ако не сте господари на себе си, вие често ще се гневите, ще избухвате.
към беседата >>
185.
И земята ще се изпълни със знание
,
НБ
, София, 11.4.1926г.,
Истинското
страдание
е моралното
страдание
, когато душата страда с един свещен трепет, а не, като страдаш, да се ожесточаваш.
И тази висша култура действа вече в нашето съзнание. Първото нещо, което доказва, че ние сме под влиянието на тази висша култура е това, че има увеличение в страданията. В известна зона на бялата раса страданията са увеличени 100%. По времето на Христа страданията са били 50%, а в наше време са 100%. Тогава хората не са били тъй чувствителни, а сега страдат повече.
Истинското страдание е моралното страдание, когато душата страда с един свещен трепет, а не, като страдаш, да се ожесточаваш.
Ожесточението не носи живот. Мъчението също не носи живот. То не е страдание, то е разрушение. И аз изваждам следното заключение: от 2000 години насам, животът се е увеличил с 50% в страданията. Страданията, това е повдигане валутата на живота.
към беседата >>
То не е
страдание
, то е разрушение.
По времето на Христа страданията са били 50%, а в наше време са 100%. Тогава хората не са били тъй чувствителни, а сега страдат повече. Истинското страдание е моралното страдание, когато душата страда с един свещен трепет, а не, като страдаш, да се ожесточаваш. Ожесточението не носи живот. Мъчението също не носи живот.
То не е страдание, то е разрушение.
И аз изваждам следното заключение: от 2000 години насам, животът се е увеличил с 50% в страданията. Страданията, това е повдигане валутата на живота. Когато страданията се увеличат 100%, ние ще дойдем в онази област, която сега търсим, щастие и радости. И мирът Божий ще дойде на земята.
към беседата >>
И когато усетиш в себе си едно голямо
страдание
, това показва, че нещо ново се внася в твоята душа.
Ти трябва да седиш на тази дивачка ред поколения, та, като минава Божествения живот през тебе, след време, сам ще станеш подобен на Бога, ще заприличаш на Него. Един ден ти ще дойдеш при условия, при които, плодовете като падат, ще могат да израстват отново. Тогава и корените, и присадката, няма да имат нужда от ново присаждане. Докато хората дойдат до тези условия, дълго време ще трябва да се присаждат. И тези страдания сега в света, произтичат от този закон - че човешкото съзнание се присажда.
И когато усетиш в себе си едно голямо страдание, това показва, че нещо ново се внася в твоята душа.
Другояче страданието няма смисъл. При всяко страдание се внася, или по-право - присажда - едно ново качество. Тази е философската страна на страданието. Щом дойде страданието, ти трябва да си радостен и да кажеш: доволен съм на страданието, защото то внася нещо в мен. Ще бъдеш разумен, да не вдигаш много шум, иначе ще счупиш присадката.
към беседата >>
При всяко
страдание
се внася, или по-право - присажда - едно ново качество.
Тогава и корените, и присадката, няма да имат нужда от ново присаждане. Докато хората дойдат до тези условия, дълго време ще трябва да се присаждат. И тези страдания сега в света, произтичат от този закон - че човешкото съзнание се присажда. И когато усетиш в себе си едно голямо страдание, това показва, че нещо ново се внася в твоята душа. Другояче страданието няма смисъл.
При всяко страдание се внася, или по-право - присажда - едно ново качество.
Тази е философската страна на страданието. Щом дойде страданието, ти трябва да си радостен и да кажеш: доволен съм на страданието, защото то внася нещо в мен. Ще бъдеш разумен, да не вдигаш много шум, иначе ще счупиш присадката. Като почувстваш тази скръб, това страдание, ще зараснеш отгоре на дивачката. Тогава ще дойдат дъжд и бури - условия, при които страданието започва да расте.
към беседата >>
Като почувстваш тази скръб, това
страдание
, ще зараснеш отгоре на дивачката.
Другояче страданието няма смисъл. При всяко страдание се внася, или по-право - присажда - едно ново качество. Тази е философската страна на страданието. Щом дойде страданието, ти трябва да си радостен и да кажеш: доволен съм на страданието, защото то внася нещо в мен. Ще бъдеш разумен, да не вдигаш много шум, иначе ще счупиш присадката.
Като почувстваш тази скръб, това страдание, ще зараснеш отгоре на дивачката.
Тогава ще дойдат дъжд и бури - условия, при които страданието започва да расте.
към беседата >>
186.
Малкото съпротивление
,
МОК
, София, 11.4.1926г.,
В бъдеще, когато страданията няма да представляват метод за развитие, човек ще дава милиони, за да се удостои с едно
страдание
.
(втори вариант)
След смъртта си те влезли в Хилон и го превзели. И тъй, самообладанието е потребно за човека. То се придобива чрез работа, чрез усилие. Днес страданията на хората идат точно навреме и намясто. Чрез тях те придобиват самообладание.
В бъдеще, когато страданията няма да представляват метод за развитие, човек ще дава милиони, за да се удостои с едно страдание.
Тогава всяко страдание ще бъде благо за човека.
към втори вариант >>
Тогава всяко
страдание
ще бъде благо за човека.
(втори вариант)
И тъй, самообладанието е потребно за човека. То се придобива чрез работа, чрез усилие. Днес страданията на хората идат точно навреме и намясто. Чрез тях те придобиват самообладание. В бъдеще, когато страданията няма да представляват метод за развитие, човек ще дава милиони, за да се удостои с едно страдание.
Тогава всяко страдание ще бъде благо за човека.
към втори вариант >>
В бъдеще, когато страданията няма да представят метод за развитие, човек ще дава милиони, за да се удостои с едно
страдание
.
И тъй самообладанието е потребно за човека. То се придобива чрез работа, чрез усилие. Днес страданията на хората идат точно навреме и на място. Чрез тях те придобиват самообладание.
В бъдеще, когато страданията няма да представят метод за развитие, човек ще дава милиони, за да се удостои с едно страдание.
Тогава всяко страдание ще бъде благо за човека. Благата, които невидимият свят днес ви дава, вие не ги цените. Един ден ще ги оцените, но няма да ги имате. Когато разумно понесе страданията и изпитанията си, човек се повдига в съзнанието си. Той знае вече колко е силен и какво може да направи.
към беседата >>
Тогава всяко
страдание
ще бъде благо за човека.
И тъй самообладанието е потребно за човека. То се придобива чрез работа, чрез усилие. Днес страданията на хората идат точно навреме и на място. Чрез тях те придобиват самообладание. В бъдеще, когато страданията няма да представят метод за развитие, човек ще дава милиони, за да се удостои с едно страдание.
Тогава всяко страдание ще бъде благо за човека.
Благата, които невидимият свят днес ви дава, вие не ги цените. Един ден ще ги оцените, но няма да ги имате. Когато разумно понесе страданията и изпитанията си, човек се повдига в съзнанието си. Той знае вече колко е силен и какво може да направи. Представете си, че едного от вас поставят на изпит, да видят има ли самообладание.
към беседата >>
187.
Качествата на здравия човек / Качества на здравия човек
,
МОК
, София, 18.4.1926г.,
Какво нещо е
страдание
, той не знае.
(втори вариант)
И тъй, страданията откриват вътрешния смисъл на живота. Мнозина мислят, че само глупавите хора страдат. - Не, само добрият, разумният, гениалният, светият човек страда. Глупавият, обикновеният човек само скърби и се мъчи.
Какво нещо е страдание, той не знае.
Който не разбира смисъла на страданията, той роптае против тях, оплаква се от съдбата си, търси виновници за страданията си, иска да ги тури на гърба на другите. Такъв човек минава пред нас за обикновен човек, който не е дошъл още до положението да прояви своята гениалност и разумност. Реши ли човек в себе си да носи страданията си с радост и търпение, той проявява вече своята разумност. Не след дълго време този човек ще стане гениален. Следователно при сегашните условия на живота страданията представляват един от добрите методи за развиване на човека.
към втори вариант >>
Като ученици вие трябва да правите разлика между мъчение, скръб и
страдание
.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да правите разлика между мъчение, скръб и страдание.
Обикновеният човек се мъчи, а гениалният страда. Който се мъчи, той се дразни, гневи се и в това положение е подобен на мухи, които хапят. Когато времето се разваля, по хоботчетата на мухите се събира повече електричество и те започват силно да хапят. Като знаят, че човек е добър проводник на електричеството, те го хапят, за да се освободят от излишната енергия в себе си. Когато времето е добро, мухите не хапят.
към втори вариант >>
188.
Сам изтъпках жлеба
,
НБ
, София, 25.4.1926г.,
Всяко
страдание
е умиране.
Ето защо казват, че от студ хората измират. Защо измират? Няма да ви отговоря на това, понеже ние имаме за смъртта малко по особени схващания. При смъртта става разглобяване на формите. Под умиране ние разбираме, че човек откакто се роди, докато остарее, всеки ден умира.
Всяко страдание е умиране.
Умирането подразбира усмърдяване, което произтича от това, че човек постоянно се разлага. Човек постепенно се смалява, докато най-после се усмърди. Усмърдяването първоначално подразбирало превръщане на едно състояние в друго, но понеже този процес не става по някои благовидни причини, затова Господ казва: “Този човек трябва да премине от едно състояние в друго. Затова го турете в една реторта, а вие стойте далеч от него.” Защо? Защото усмърдяването всякога предполага оставане на един излишък, който именно е причина за миризмата.
към беседата >>
189.
Условия за обикновения и за разумния човек
,
ООК
, София, 5.5.1926г.,
Какво по-голямо
страдание
от това да правиш добрини на хората, да служиш на ближния си безкористно и с любов и в резултат на всичко това да те разпнат на кръст?
И тъй ще знаете, не се влиза лесно в Царството Божие. Христос е казал: “Ако не вдигнете кръста си и не тръгнете след мене, не може да влезете в Царството Божие.” Какво нещо е кръстът? Да вдигнеш кръста си, това подразбира да понесеш всички страдания, гонения, поругания, укори, безчестия, несгоди все за името Божие, без да роптаеш, без да съжаляваш, че си тръгнал по този път.
Какво по-голямо страдание от това да правиш добрини на хората, да служиш на ближния си безкористно и с любов и в резултат на всичко това да те разпнат на кръст?
Какво по-голямо страдание от това да бъдеш пренебрегнат от всички хора, да бъдеш изпъден от дома на баща си и майка си и да нямаш де глава да подслониш? Дойде ли човек до това положение, няма друг път за него, освен да се обърне към Бога. Той ще каже: “Господи, всички ме изпъдиха, всички ме пренебрегнаха, но Ти ще ме приемеш. Аз възлюбих хората, но те ме изпъдиха. Всичко трябваше да изгубя, за да Те намеря.
към беседата >>
Какво по-голямо
страдание
от това да бъдеш пренебрегнат от всички хора, да бъдеш изпъден от дома на баща си и майка си и да нямаш де глава да подслониш?
И тъй ще знаете, не се влиза лесно в Царството Божие. Христос е казал: “Ако не вдигнете кръста си и не тръгнете след мене, не може да влезете в Царството Божие.” Какво нещо е кръстът? Да вдигнеш кръста си, това подразбира да понесеш всички страдания, гонения, поругания, укори, безчестия, несгоди все за името Божие, без да роптаеш, без да съжаляваш, че си тръгнал по този път. Какво по-голямо страдание от това да правиш добрини на хората, да служиш на ближния си безкористно и с любов и в резултат на всичко това да те разпнат на кръст?
Какво по-голямо страдание от това да бъдеш пренебрегнат от всички хора, да бъдеш изпъден от дома на баща си и майка си и да нямаш де глава да подслониш?
Дойде ли човек до това положение, няма друг път за него, освен да се обърне към Бога. Той ще каже: “Господи, всички ме изпъдиха, всички ме пренебрегнаха, но Ти ще ме приемеш. Аз възлюбих хората, но те ме изпъдиха. Всичко трябваше да изгубя, за да Те намеря. И сега, когато съм пред Тебе, моля Те, приеми ме и ме благослови!
към беседата >>
190.
Усилване на вярата
,
ООК
, София, 9.6.1926г.,
” Всички имате връзка, но слаба: най-малката мъчнотия, най-малкото
страдание
и изпитание в живота ви е в състояние да прекъсне тази връзка.
И тъй първото нещо, към което човек трябва да се стреми, е да възстанови своята вътрешна връзка с Бога. Той е имал някога тази връзка, но впоследствие тя е отслабнала. Някой ще каже: “Толкова усилия правя в живота си, толкова работя и пак нямам връзка?
” Всички имате връзка, но слаба: най-малката мъчнотия, най-малкото страдание и изпитание в живота ви е в състояние да прекъсне тази връзка.
Какво се иска от вас, за да усилите тази връзка? – Будност в съзнанието. Трудно е да се обясни какво значи будност на съзнанието, както и различието, което трябва да правите в степента, до която съзнанието на човека е достигнало. Често става пропукване на съзнанието, което се отразява вредно върху човека. Представете си, че съзнанието на някой човек по степен се равнява на един тънък конец, с който може да се дигне тежест от един килограм.
към беседата >>
191.
Когато страданията произтичат / Произход на страданията
,
МОК
, София, 13.6.1926г.,
Като види, че някой човек се е захласнал в някоя временна идея, която и дребните същества са разрешили, Природата му изпраща едно
страдание
, за да го събуди.
(втори вариант)
За да събуди човека, за да го накара правилно да живее, Природата му изпраща ред страдания. Страданията не са нищо друго, освен стремеж на Природата към събуждане на съзнанието на човека.
Като види, че някой човек се е захласнал в някоя временна идея, която и дребните същества са разрешили, Природата му изпраща едно страдание, за да го събуди.
Например той седи и мисли как да прекара живота си. И буболечките са разрешили този въпрос. Човек ще прекара живота си или като минерал, или като растение, или като риба, или като птица, или като млекопитаещо, или най-после като човек. Не е въпрос животът да се прекара. Животът трябва да се използва.
към втори вариант >>
Но ако туй
страдание
произтича от това, че страдате заради други, не е от вашето естество, може само да съжалявате.
При сегашните условия от силните контрасти ще видите какъв е животът ви. Някой път ще изпаднете в големи изпитания, ще видите дали тези изпитания произтичат от вашето естество и ако произтичат, трябва да запалите една голяма свещ, да благодарите на Господа. То показва, че вие сте силна натура.
Но ако туй страдание произтича от това, че страдате заради други, не е от вашето естество, може само да съжалявате.
Тогава то не е толкова голямо и може да запалите една малка свещица.
към беседата >>
192.
Стана плът
,
НБ
, София, 13.6.1926г.,
Да си опитал справедливостта, тъй както тя съществува в живота, това значи, след като срещнеш онзи твой брат, който ти е причинил най-голямото зло и
страдание
, да можеш да му се усмихнеш, без да ти трепне сърцето и да му кажеш: как си братко, забогатя ли?
Къде са останалите 70 лева? Ама аз предполагам, че ги върнах. Да но с предполагане работа не става. Ти трябва да върнеш тия пари. Та когато говориш за любовта, за мъдростта, за истината, за правдата, за добродетелта, ти трябва да си ги опитал във всички техни приложения в живота.
Да си опитал справедливостта, тъй както тя съществува в живота, това значи, след като срещнеш онзи твой брат, който ти е причинил най-голямото зло и страдание, да можеш да му се усмихнеш, без да ти трепне сърцето и да му кажеш: как си братко, забогатя ли?
Ако не си забогатял, аз съм готов да ти услужа. Такъв трябва да бъде всеки великодушен, всеки гениален човек, който борави с правдата в живота! Казва Йоан: и словото стана плът. Благодарение на това слово, ние срещаме добри хора навсякъде в живота. Тези добри хора имат свой отпечатък.
към беседата >>
193.
Новите типове / Нови типове
,
МОК
, София, 27.6.1926г.,
Започнат ли да гледат на страданията по този начин, те ще видят, че няма
страдание
в света, което да не е допринесло поне някаква малка придобивка към човешкото съзнание.
(втори вариант)
Щом има радости, той непременно ще се радва. Щом нещата не стават, както са ги искали или както са очаквали, хората страдат. Като се натъкват на страдания, хората се измъчват, искат да не страдат. Това е невъзможно. Те трябва да се възпитават така, че да гледат на страданията като на благо.
Започнат ли да гледат на страданията по този начин, те ще видят, че няма страдание в света, което да не е допринесло поне някаква малка придобивка към човешкото съзнание.
Прогресът на съвременното човечество се дължи именно на страданията. Страданията представляват естествен метод за повдигане на човешкото съзнание. Не е въпрос за страдания, които идат като резултат на недоглеждане на нещата. Тук става въпрос за страдания, които идат от някоя идея. Страдание, в което няма никаква идея, това е мъчение.
към втори вариант >>
Страдание
, в което няма никаква идея, това е мъчение.
(втори вариант)
Започнат ли да гледат на страданията по този начин, те ще видят, че няма страдание в света, което да не е допринесло поне някаква малка придобивка към човешкото съзнание. Прогресът на съвременното човечество се дължи именно на страданията. Страданията представляват естествен метод за повдигане на човешкото съзнание. Не е въпрос за страдания, които идат като резултат на недоглеждане на нещата. Тук става въпрос за страдания, които идат от някоя идея.
Страдание, в което няма никаква идея, това е мъчение.
Когато се казва, че човек трябва да носи страданията си с радост,