НАЧАЛО
Новости в сайта
|
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
беседи, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на беседите 
 
Търсене в различните класове
Подробности при търсене
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Намерени
1074
резултати от
692
текста в
8
категории:
✓
Беседи от Учителя:
887
резултата от
536
беседи
✓
Изгревът на Бялото Братство:
76
резултата от
64
текста
✓
Писма от Учителя:
0
резултата от
0
текста
✓
Текстове и документи:
33
резултата от
25
текста
✓
Последователи на Учителя:
38
резултата от
35
текста
✓
Списания и вестници:
27
резултата от
20
текста
✓
Хронология на Братството:
13
резултата от
12
текста
✓
Рудолф Щайнер:
0
резултата от
0
текста
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
887
резултата от
536
беседи с точна фраза : '
Сиромашия
'.
1.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1910г.,
После,
сиромашия
и болест, богатство и здраве са синоними.
Има един стих, който казва, че „сиромасите имате винаги при вас, а Мене — не“. Това значи, че сиромасите и грешните хора са едно и също.
После, сиромашия и болест, богатство и здраве са синоними.
Един грешник, например, е като един вълк: колкото повече го храните, толкова повече ще иска да хапе и къса.
към беседата >>
2.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1911г.,
Една мома се явява при мене и ми разправя следната история: принудена била да си излезе из дома на брата си, понеже не се спогаждала със снаха си: но понеже в този дом щяло да стане убийство за някакви си 300-400 лева, тя, за да се избегне убийството, при всичката своя
сиромашия
и несносно материално положение, намерила в заем тия пари и се нагърбила да ги плаща тя, само и само да избегне убийството.
Една мома се явява при мене и ми разправя следната история: принудена била да си излезе из дома на брата си, понеже не се спогаждала със снаха си: но понеже в този дом щяло да стане убийство за някакви си 300-400 лева, тя, за да се избегне убийството, при всичката своя сиромашия и несносно материално положение, намерила в заем тия пари и се нагърбила да ги плаща тя, само и само да избегне убийството.
Пита се: добре ли е сторила, като се е така хванала за дълг, когато не е имала средствата пред себе си? Да, добре е сторила, защото ако твоето утеснение избави ближния ти от гибел, добре струваш, че се доброволно утесняваш. И питам аз тази мома: ами от где ще вземеш тия пари, за да ги изплатиш? Отговори ми спокойно: „Господ ще ми помогне.“ Да, тъй е. И във Веригата трябва да има това стремление да се притичваме на помощ на другиго и тогава Господ ще ни помага.
към беседата >>
3.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 6.9.1912г.,
От недоимъка на зелената краска се ражда
сиромашия
, а когато е в изобилие тази краска, развива се любостожанието2 и скъперничеството.
— От зелената краска зависи успехът; в нея влиза и освежаването.
От недоимъка на зелената краска се ражда сиромашия, а когато е в изобилие тази краска, развива се любостожанието2 и скъперничеството.
Затова, когато зелената краска стане чрезмерно голяма, трябва да прибягваме до червената, за да се реагира над нея. Чрезмерните желания в този свят образуват зелената краска. Отричане от себе си значи това, което на нас не е потребно и ние аслъ3 не трябва да желаем това, което не ни трябва. Прочетените стихове, когато съчетаем : известни лъчи на слънцето, тогава се добива полза и вярно е, че щом се съединим с цветните лъчи, започваме да творим.
към беседата >>
Някои от приятелите не стоят по-добре в материално отношение, други — духовно, а трети — в умствено, защото има три вида
сиромашия
: материална, умствена и духовна.Оттук се явява и нуждата за обмяна — вие трябва да обменяте.
Някои от приятелите не стоят по-добре в материално отношение, други — духовно, а трети — в умствено, защото има три вида сиромашия: материална, умствена и духовна.Оттук се явява и нуждата за обмяна — вие трябва да обменяте.
Например, някой даде пет хиляди лева в заем и ти, който ще ги вземеш, да ги вземеш с мисълта, щото печалбата от тях да бъде в голям размер, доброжеланието да бъде пълно; а не бива, като вземем парите, да си помислим и кажем: „хе, той има, нека дава.“ Тук именно е грешката и тая мисъл не е хубава. Защото и в духовния свят има кражба, има алчност и в умствено отношение. Но законът е, че който престъпва един закон, той не се благославя. Ние трябва да се пазим да причиняваме вреда или страдание на който и да било човек и всякой да си се върне и заживее, и примири с условията, които му са дадени. Ако, например, е определено да станеш богат, тогава ще те срещнат с такива хора, които ще те направят богат; а пък ако е определено да те прекарат през сиромашия и после да ти дадат богатство, тогава не можеш нищо да сториш.
към беседата >>
Ако, например, е определено да станеш богат, тогава ще те срещнат с такива хора, които ще те направят богат; а пък ако е определено да те прекарат през
сиромашия
и после да ти дадат богатство, тогава не можеш нищо да сториш.
Някои от приятелите не стоят по-добре в материално отношение, други — духовно, а трети — в умствено, защото има три вида сиромашия: материална, умствена и духовна.Оттук се явява и нуждата за обмяна — вие трябва да обменяте. Например, някой даде пет хиляди лева в заем и ти, който ще ги вземеш, да ги вземеш с мисълта, щото печалбата от тях да бъде в голям размер, доброжеланието да бъде пълно; а не бива, като вземем парите, да си помислим и кажем: „хе, той има, нека дава.“ Тук именно е грешката и тая мисъл не е хубава. Защото и в духовния свят има кражба, има алчност и в умствено отношение. Но законът е, че който престъпва един закон, той не се благославя. Ние трябва да се пазим да причиняваме вреда или страдание на който и да било човек и всякой да си се върне и заживее, и примири с условията, които му са дадени.
Ако, например, е определено да станеш богат, тогава ще те срещнат с такива хора, които ще те направят богат; а пък ако е определено да те прекарат през сиромашия и после да ти дадат богатство, тогава не можеш нищо да сториш.
Малцина между вас имате нужда за много пари, а другите не сте готови за богатство, защото човек, за да бъде богат, трябва да има гръбнак. Човек с богатство, без да бъде готов за него, усеща известна унилост и тежест. Покойният д-р Миркович казваше, че е богат, но желаеше в следващото му прераждане да го направят сиромах, но при добър господар, отколкото богат. Колко ли не медиуми са го лъгали. Но някои от вас трябва да имате пари, та да се не спъвате.
към беседата >>
4.
Житното зърно
,
НБ
, София, 5.4.1914г.,
Аз с това не ви препоръчвам
сиромашия
; аз ви препоръчвам богатства в трояко направление – не само физическо, не само умствено, но и духовно.
Господ е именно лекарят в този смисъл. Лекарят, като дойде, каже: „Ти трябва да ядеш повече, трябва да пиеш повече, трябва да направиш еди-какво и еди-какво“, и ние търпим, търпим, докато най-после гръбнакът ни се пречупи. Ние често мязаме на онзи камилар, който пътувал през пустинята и чиято камила едва носила товара; като намерил на пътя една лисича кожа, метнал я отгоре на камилата, но от това гръбнакът на камилата се пречупил и товарът останал тогава в пустинята. Гърбът на камилата може да носи само известно количество тежина. Камилата – това сме ние: ние сме, които пътуваме, и ако турим на гърба си повече товар, отколкото можем да носим, един ден ще спънем своето развитие.
Аз с това не ви препоръчвам сиромашия; аз ви препоръчвам богатства в трояко направление – не само физическо, не само умствено, но и духовно.
Небето иска такива богати хора, защото те могат да бъдат щедри. И когато Христос казва: „Събирайте съкровищата“, Той разбира такива съкровища. Влагайте тоя ваш капитал в Небето, за да може Бог от лихвите да храни бедните хора на земята. Не са ангелите, които изработват нашето спасение, ние сами трябва да извършим това. И имаме всичките условия да го извършим.
към беседата >>
5.
Да я не пия ли?
,
НБ
, София, 22.10.1916г.,
Без богатство не може, но и без
сиромашия
не може.
Казано е, че Бог е огън, който изгаря. Обаче, който живее в съгласие с Божията Любов и с Христовия Дух, е в пълна безопасност. Божията сила се проявява в трудните моменти на живота, не когато човек е сиромах, но когато е богат. Богатството е затлъстяване отвътре навън, а сиромашията – процес на развитие отвътре навън. Богатството трябва да се превърне на тор, а сиромашията в честен труд.
Без богатство не може, но и без сиромашия не може.
Те са два процеса, които работят задружно за човешкото развитие. Докато не изгуби всичко в света, човек не може да намери Бога, не може да бъде щастлив. Щастието е есенция, която се извлича от знанието и опитностите на хилядите поколения, както гюловото масло от цвета на розата. Трябва да подложите три-четири хиляди килограма розов цвят на дестилация, за да извлечете от него едва един килограм гюлово масло. Това значи, да превърнете земното щастие в небесно.
към беседата >>
6.
Децата
,
НБ
, София, 11.2.1917г.,
– „Тежко, много е тежко,
сиромашия
, какво ще правим?
Да не се обиждаме от истината. Но всякой, който се обижда от истината, Бог го счита за стар човек. Такъв е законът пред Бога: Господ досега никак не се е обиждал. Няма друго същество, което да е пренесло по-големи поругания от Бога, но Той никога не Си е даже веждите навъсвал. Тихо и спокойно гледа Той и казва: „Тези деца ще разберат закона; сега трупат грехове, и затова ще носят този товар“.
– „Тежко, много е тежко, сиромашия, какво ще правим?
“ – Ще работите. – „Другояче не може ли? “ – Не може, ще работите. – „Големи сме.“ – Ще се смалите – ще станете деца. Като се върнете у дома, опитайте се да станете деца и ще видите как ще се подмладите.
към беседата >>
7.
Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ
,
НБ
, София, 29.4.1917г.,
– Вътрешната
сиромашия
в човека.
Коя е причината за съществуването на греха?
– Вътрешната сиромашия в човека.
Когато обеднее вътрешно, човек започва да греши. Колкото повече греши, толкова повече губи надежда да изправи живота си. Когато човек се види в невъзможност да изправи живота си, Бог слиза от небето и го оправя. Най-много в сто години Бог ще оправи свята, а с него заедно и живота на хората. Ще кажете, че сто години са много, че няма да бъдете живи, да видите този ден.
към беседата >>
8.
Бог е Дух / Богъ е Духъ
,
НБ
, София, 3.6.1917г.,
Ще направите по-добре, ако отидете в дома на моя съсед, който се моли на Бога, по три пъти на ден, но, въпреки това, живее в лишения и
сиромашия
.
Една християнка, в Америка, слушала речите на един знаменит оратор, който говорел против християнството. Огорчена в душата си от неговите проповеди, тя решила да отиде в дома му и там да си поговори с него, да му докаже силата на Христовото учение и да го обърне към Христа. Ораторът я приел любезно, оставил я свободно да се изкаже и я поканил на обяд. След обяда той й казал: Вие виждате, аз не служа на Бога, както вие разбирате, нито Му се кланям, но къщата ми е пълна, имам на разположение всичко, каквото ми е нужно.
Ще направите по-добре, ако отидете в дома на моя съсед, който се моли на Бога, по три пъти на ден, но, въпреки това, живее в лишения и сиромашия.
Идете при него, утешете го, нахранете го, той се нуждае от вашата подкрепа, а не аз.
към беседата >>
9.
Двамата братя
,
НБ
, София, 22.9.1918г.,
Днесъ милиони хора умиратъ, други оставатъ инвалиди, сакати, трети страдатъ отъ
сиромашия
.
(втори вариант)
Обърнете се къмъ живия Господъ, Който казва: „Потърсете ме въ день скръбенъ, и Азъ ще ви се изявя.” Опитайте Господа, да видите, дали ще ви помогне въ день скръбенъ. Нѣкой се моли да бѫде въ тила, а не на фронта. Положението е опасно навсѣкѫде, независимо отъ това, дали сте въ тила, или на фронта. Всички хора сѫ на фронта.
Днесъ милиони хора умиратъ, други оставатъ инвалиди, сакати, трети страдатъ отъ сиромашия.
Въ всѣки домъ се чува плачъ. Споредъ мене, сегашната култура е култура на плача и на страданието.
към втори вариант >>
Днес милиони хора умират, други остават инвалиди, сакати, трети страдат от
сиромашия
.
Те се обичат, но се намират в хипнотично състояние, което помрачава съзнанието им, затова те не разбират какво правят. Обърнете се към живия Господ, Който казва: "Потърсете ме в ден скръбен, и Аз ще ви се изявя." Опитайте Господа, да видите, дали ще ви помогне в ден скръбен. Някой се моли да бъде в тила, а не на фронта. Положението е опасно навсякъде, независимо от това, дали сте в тила, или на фронта. Всички хора са на фронта.
Днес милиони хора умират, други остават инвалиди, сакати, трети страдат от сиромашия.
Във всеки дом се чува плач. Според мене, сегашната култура е култура на плача и на страданието.
към беседата >>
10.
Дух Господен
,
НБ
, София, 20.10.1918г.,
Тогава всички хора ще разбератъ, че животътъ има смисълъ при всички условия — при скърби и радости, при богатство и
сиромашия
.
(втори вариант)
Докато постигнете това, ще минете презъ голѣми мѫчнотии; постигнете ли го, добре ще ви бѫде. Оставете се на влиянието на разумнитѣ сѫщества, които работятъ днесъ въ свѣта. Тѣ правятъ превратъ въ човѣшкитѣ умове. Тѣ носятъ великитѣ, Божествени идеи за братство, равенство и свобода. Онѣзи, които сѫ готови по умъ и по сърдце, ще приематъ тѣхнитѣ идеи и ще ги реализиратъ най-много следъ десеть години; други ще ги реализиратъ следъ сто години, а нѣкои — следъ хиляда години.
Тогава всички хора ще разбератъ, че животътъ има смисълъ при всички условия — при скърби и радости, при богатство и сиромашия.
Радвайте се, че имате скърби, защото тѣ предхождатъ идването на любовьта. Чрезъ страдания и скърби човѣкъ се чисти и приготвя за великия Божественъ животъ, който иде на земята. Който се домогне до този животъ, ще благодари на Бога за благото, което му е далъ, и ще си отиде отъ този свѣтъ доволенъ и ситъ. Близкитѣ му нѣма да го оплакватъ, нѣма да му четатъ надгробни речи. Преди да си замине, той ще ги извика при себе си, ще се сбогува, ще остави кѫщата и нивата си, тѣ да я обработватъ и ще каже: Отивамъ при Господа.
към втори вариант >>
Тогава всички хора ще разберат, че Животът има смисъл при всички условия – при скърби и радости, при богатство и
сиромашия
.
Докато постигнете това, ще минете през големи мъчнотии; постигнете ли го, добре ще ви бъде. Оставете се на влиянието на Разумните същества, които работят днес в света. Те правят преврат в човешките умове. Те носят великите, Божествени идеи за братство, равенство и Свобода. Онези, които са готови по ум и по сърце, ще приемат техните идеи и ще ги реализират най-много след десет години; други ще ги реализират след сто години, а някои – след хиляда години.
Тогава всички хора ще разберат, че Животът има смисъл при всички условия – при скърби и радости, при богатство и сиромашия.
Радвайте се, че имате скърби, защото те предхождат идването на Любовта.
към беседата >>
11.
Двете заповеди
,
НБ
, София, 27.10.1918г.,
— За онзи, който желае да помага на слаби и на страдащи,
сиромашия
не сѫществува.
(втори вариант)
Безъ любовь не може да градите. Любовьта носи материали, възможности и условия за градежъ. Който се научилъ да гради за себе си, ще гради и за ближния си. Като срещне нѣкой страдащъ, той нѣма да го нагруби, да го нарече глупакъ, но ще се спре да поработи малко върху неговата постройка. — Ако е беденъ и нѣма срѣдства, какъ ще му помогне?
— За онзи, който желае да помага на слаби и на страдащи, сиромашия не сѫществува.
Споредъ мене, ако богатиятъ не отваря сърдцето и кесията си за бедни и страдащи, той самъ е беденъ. Ако сиромахътъ жертвува всичко, което има, за благото на своя ближенъ, той е богатъ човѣкъ. Не е нуждно да спасявате цѣлъ свѣтъ. Посадете една ябълчна сѣмка и я оставете, тя сама ще си работи. По-нататъкъ има кой да работи за нея.
към втори вариант >>
” – За онзи, който желае да помага на слаби и на страдащи,
сиромашия
не съществува.
Любовта носи материали, възможности и условия за градеж. Който се е научил да гради за себе си, ще гради и за ближния си. Като срещне някой страдащ, той няма да го нагруби, да го нарече глупак, но ще се спре да поработи малко върху неговата постройка. – “Ако е беден и няма средства, как ще му помогне?
” – За онзи, който желае да помага на слаби и на страдащи, сиромашия не съществува.
Според мене, ако богатият не отваря сърцето и кесията си за бедни и страдащи, той сам е беден; ако сиромахът жертва всичко, което има, за благото на своя ближен, той е богат човек. Не е нужно да спасявате цял свят. Посадете една ябълчена семка и я оставете, тя сама ще си работи. По-нататък има кой да работи за нея. Бъдете носители на Новото учение, да станете проводници между хората и Ангелите, между Ангелите и Бога.
към беседата >>
12.
Който намигва
,
ИБ
,
БС
, София, 7.11.1918г.,
Има лоша
сиромашия
, има и добра
сиромашия
, т.е.
Някои са богати, а други – бедни. Сиромашията е работа, а богатството е почивка.
Има лоша сиромашия, има и добра сиромашия, т.е.
лоша работа и добра работа. Добра работа е тогава, когато знаеш да работиш, а лоша – когато не знаеш да работиш. По същия начин има лошо богатство, има и добро богатство. Но друг път тези състояния ще си сменят ролите. Днес си сиромах, кажи: „Слава Богу, имам работа” и започни да работиш.
към беседата >>
13.
Разделено царство
,
НБ
, София, 8.12.1918г.,
Страх може да има, но да е на мястото си;
сиромашия
да има, но посрещайте я и я изпращайте учтиво.
Между сърцето и черния дроб има тясна връзка, те много си симпатизират. Сърцето е много чувствително, а черният дроб е по-пасивен, та се обичат. И тъй, разрешавам въпроса с българите като черен дроб, те са на мястото си и жлъчката няма да се пукне. Благодарете, че сте българи, и не се безпокойте какво ще стане с вас. Старайте се всички да имате единство в мислите си, без раздвояване, без страх.
Страх може да има, но да е на мястото си; сиромашия да има, но посрещайте я и я изпращайте учтиво.
Като дойде сиромах, измийте краката му, нахранете го и тогава го изпратете. Така постъпвайте и с богатството. Знайте, че във всички наши вярвания, всяко учение е на мястото си, затова Христос казва, че между нас не трябва да има никакви деления. Днес в България има много разделения, много партии и всяка се надпреварва коя да властва, но по-добре ще бъде всички да се обединят, да свирят всички заедно, като в един оркестър. В дадения момент трябва единство, а не разделяне.
към беседата >>
Тъй че резултатът на тези две „може“ е: едното – богатство, а другото –
сиромашия
.
Някои казват: „И тогава може да разделяме“. Не, това не може, защото който разделя, той изнемогва. Ти можеш да изнемогваш. На такъв човек казвам: Ти можеш да станеш богат, за да осиромашееш. А на другиго казвам: Ти можеш да станеш богат.
Тъй че резултатът на тези две „може“ е: едното – богатство, а другото – сиромашия.
Това е, което се подразбираше от думите, казани от Христа на евреите: „Аз с Духа Божи изпъждам лошите духове, турям ред и порядък, а не разединявам, а вие ще бъдете поставени в една школа да научите закона на обединяването“. Нека българите научат този урок от евреите и да не бъдат поставени в тяхното положение. Евреите ще кажат: „Не е простено на българите, дето за 2,000 години не са научили този закон. Грях им на душата, ако не те слушат сега“. А днес всички казват: „Лоши хора са евреите“.
към беседата >>
14.
И рече баща му
,
НБ
, София, 15.12.1918г.,
Добре разбраната
сиромашия
пречиства човѣка, приготвя го за добри, богати условия.
(втори вариант)
Силата се крие въ малкото житно зрънце. Бѫдещето е въ слабитѣ, бедни хора, които иматъ стремежъ къмъ Великото. Христосъ говори за нищитѣ, въ смисълъ за бедни, но такива, които носятъ Божественото въ себе си. Той говори за кроткитѣ, за нажаленитѣ, като за хора, които разбиратъ Божиитѣ закони и ги прилагатъ. Тѣ сѫ блаженитѣ, на които е дадено Царството Божие.
Добре разбраната сиромашия пречиства човѣка, приготвя го за добри, богати условия.
Има случаи въ живота, когато сиромашията е за предпочитане предъ богатството. Едно време евреитѣ продадоха Христа за 30 сребърника. Ще видимъ, за колко сребърника ще Го продадатъ сегашнитѣ народи. Вѣрвамъ, че сегашното човѣчество е оценило Христа за повече отъ 30 сребърника. Дали ще Го продадатъ, не зная; бѫдещето ще покаже.
към втори вариант >>
Добре разбраната
сиромашия
пречиства човека, приготвя го за добри, богати условия.
Силата се крие в малкото житно зрънце. Бъдещето е в слабите, бедни хора, които имат стремеж към Великото. Христос говори за нищите, в смисъл за бедни, но такива, които носят Божественото в себе си. Той говори за кротките, за нажалените, като за хора, които разбират Божиите закони и ги прилагат. Те са блажените, на които е дадено Царството Божие.
Добре разбраната сиромашия пречиства човека, приготвя го за добри, богати условия.
Има случаи в живота, когато сиромашията е за предпочитане пред богатството. Едно време евреите продадоха Христа за трийсет сребърника. Ще видим за колко сребърника ще Го продадат сегашните народи. Вярвам, че сегашното човечество е оценило Христа за повече от трийсет сребърника. Дали ще Го продадат, не зная; бъдещето ще покаже.
към беседата >>
15.
Като го видя Петър
,
НБ
, София, 20.4.1919г.,
Един народ се намира още в стадията на един пашкул, друг народ се намира в ста- дията на една пеперуда, а всички трябва да дойдем до положение, да преобразуваме своята мисъл така, че да създадем нова култура, в която да няма
сиромашия
, да няма осъждане, а навсякъде да съществува музика и песен.
(втори вариант)
Един народ може да е по-богат, да има повече знания, да има повече собственост, това не са съществени неща, това са преходни стадии в живота, както на отделния човек, тъй и в цял народ.
Един народ се намира още в стадията на един пашкул, друг народ се намира в ста- дията на една пеперуда, а всички трябва да дойдем до положение, да преобразуваме своята мисъл така, че да създадем нова култура, в която да няма сиромашия, да няма осъждане, а навсякъде да съществува музика и песен.
Тогава земята ще прилича на една хубаво обработена райска градина, в която всички хора ще пътуват безплатно. Всеки ще заема някаква длъжност, без да му се плаща за това нещо.
към втори вариант >>
16.
Изгряващото слънце
,
НБ
, , 4.5.1919г.,
Светлината подразбира богатство, а тъмнината –
сиромашия
, но и в светлината има различия, има разни степени светлина.
Войникът отговорил: „Нали си ми брат, мога и да не те поздравя? “ – „Аз съм преди всичко офицер, а после твой брат, и затова трябваше да ме поздравиш“, отговаря полковникът-брат. „Арестувам те за два дена.“ И сега светът е пълен с полковници отвън и прости войници отвътре, с буржоа и пролетарии – емблема на светлина и тъмнина. Кога е станал буржоа и кога пролетарии? Ти не си роден нито буржоа, нито пролетарий, а си роден човек за мислене – да разбираш закона на светлината и тъмнината.
Светлината подразбира богатство, а тъмнината – сиромашия, но и в светлината има различия, има разни степени светлина.
Например, има светлина при изгряването на слънцето, има светлина към обед, а има светлина и при залязването на слънцето. Онзи буржоа, на когото слънцето е изгряло, ще гледа на нещата по един начин, а този, на когото слънцето е залязло, ще гледа на нещата по друг начин.
към беседата >>
17.
Що казва Духът
,
НБ
, София, 29.2.1920г.,
Аз не препоръчвам на хората
сиромашия
.
(втори вариант)
Не туряйте в ума си мисълта, че сте стари. Думата „стар" е измислена от дявола. И думата „беден" е измислена от дявола. Не трябва да бъдете стари и бедни, а млади и богати.
Аз не препоръчвам на хората сиромашия.
Всички трябва да бъдете богати по ум, по сърце, по душа и по дух. Ако сме така богати, всичко друго ще дойде само по себе си.
към втори вариант >>
18.
На вечеря с Учителя
,
ИБ
, Бургас, 25.6.1920г.,
Крайната
сиромашия
ражда лицемерието.
Крайната сиромашия ражда лицемерието.
Ако си готов, тя ражда и малките добродетели.
към беседата >>
19.
Само хляб
,
ИБ
, В.Търново, 12.10.1920г.,
Християнството не проповядва
сиромашия
, но то проповядва да се избягват нечестните и неправилни забогатявания.
Християнството не проповядва сиромашия, но то проповядва да се избягват нечестните и неправилни забогатявания.
към беседата >>
20.
Двата велики закона
,
ИБ
, Русе, 2.1.1921г.,
Няма ли любов - има
сиромашия
.
Съвременните хора умират, защото отиват да развалят Божествената сватба между ума и сърцето. Божествената Любов трябва да приложим към всички животни. Нашата любов трябва да турнем към всички свои ближни. Ако искаме да си съставим една идея за Бог, трябва да не забравяме следните принципи: Има ли любов - има и Бог; има ли Бог - има и любов. Има ли любов - има и живот; има ли любов, живот - има и имот.
Няма ли любов - има сиромашия.
Аз искам да си създадете една идея за Бога. Бог и Любов е едно. Богатия от любов всеки го обича; сиромаха от любов никой не го обича. Който има любов - той е възпитател. Там, където има любов - там има въодушевление.
към беседата >>
21.
Любовта, носителка на живота / Любовь – носителка на вѣчния животъ
,
НБ
, София, 10.4.1921г.,
Азъ взимамъ двѣ противоположности въ свѣта: богатство и
сиромашия
.
(втори вариант)
Азъ взимамъ двѣ противоположности въ свѣта: богатство и сиромашия.
Всички искате да бѫдете богати, никой не иска да е бѣденъ. Защо сѫществува богатството и сиромашията? Вие казвате: „Не може безъ това, трѣбва да сѫществуватъ тѣзи нѣща“. Прослѣдете природата, ще видите, че навсѣкѫде въ нея се срѣщатъ тѣзи двѣ състояния. Тѣ сѫ двѣ състояния на разумния животъ.
към втори вариант >>
А
сиромашия
му дава, за да познае приятелитѣ си и всички благородни сили, които работятъ за неговото добро.
(втори вариант)
Защо сѫществува богатството и сиромашията? Вие казвате: „Не може безъ това, трѣбва да сѫществуватъ тѣзи нѣща“. Прослѣдете природата, ще видите, че навсѣкѫде въ нея се срѣщатъ тѣзи двѣ състояния. Тѣ сѫ двѣ състояния на разумния животъ. Богъ дава богатство на човѣка, за да познае неприятелитѣ си, враговетѣ си и великитѣ спънки, които го спъватъ въ живота.
А сиромашия му дава, за да познае приятелитѣ си и всички благородни сили, които работятъ за неговото добро.
Нѣкой казва: „Азъ съмъ сиромахъ“. Разбра ли кои сѫ твои приятели? – „Не“. Тогава не си разбралъ и сиромашията. Ти искашъ да бѫдешъ богатъ.
към втори вариант >>
Казвамъ, нѣма
сиромашия
, но Богъ те е поставилъ въ това положение врѣменно, докато разберешъ своитѣ приятели.
(втори вариант)
Онѣзи отъ васъ, които сѫ тръгнали въ този пѫть, казватъ: „Едно врѣме бѣхме спокойни, а сега сме много неспокойни.“ То е защото любовьта е реформирала сърцата ви, станали сте по-чувствителни и у васъ работи вече разумното Слово. Не се плашете, че нѣкога ще дойде и у васъ сиромашията.
Казвамъ, нѣма сиромашия, но Богъ те е поставилъ въ това положение врѣменно, докато разберешъ своитѣ приятели.
Когато си най-богатъ, тогава ще намѣришъ онзи свой неприятель, който иска да те убие. И тъй, които отъ васъ сѫ богати, нека се справятъ съ неприятелитѣ си, а които сѫ сиромаси – съ приятелитѣ си. Въ това се крие разрѣшаването на съврѣменнитѣ обществени проблеми. Сега всички хора въ Европа се справятъ съ своитѣ неприятели. Това е първата фаза.
към втори вариант >>
Бог дава
сиромашия
на човека, за да познае приятелите си, както и всички положителни, възходящи сили, които работят за негово добро.
– Защо съществуват богатството и сиромашията? – Не може без тях. Проследете живота на природата и ще видите, че и там съществуват богатството и сиромашията. Те са състояния на разумния живот. Бог дава богатството на човека, за да познае неприятелите и враговете си; да разбере кое го спъва в живота.
Бог дава сиромашия на човека, за да познае приятелите си, както и всички положителни, възходящи сили, които работят за негово добро.
Казваш: „Аз съм сиромах“. – Разбра ли кои са твоите приятели? – „Не разбрах.“ – Тогава не си разбрал и сиромашията. Казваш: „Аз съм богат“. – Разбра ли неприятелите си?
към беседата >>
Няма
сиромашия
в света, но Бог поставя човека временно в това положение да познаете приятелите си.
Така ще се явяват кризи: ту по-голямо подобряване и по-голямо влошаване, докато стигнете до истинското здравословно състояние. Ония от вас, които са тръгнали в правия път, казват: „Едно време бяхме по-спокойни, а сега сме нервни, неспокойни“. Това се дължи на Любовта, която реформира сърцата ви и ви прави по-чувствителни. Това се дължи и на разумното Слово, което работи във вас. – „Може да осиромашеем.“ – Не се плашете от сиромашията.
Няма сиромашия в света, но Бог поставя човека временно в това положение да познаете приятелите си.
Като богат, ти ще познаеш неприятелите си. Който е богат, да се справи с неприятелите си; който е сиромах, да се справи с приятелите си. В това се крие разрешаването на съвременните обществени проблеми. Днес всички хора в Европа се справят с неприятелите си. Това е първата фаза на живота.
към беседата >>
22.
В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ
,
НБ
, София, 24.4.1921г.,
Първиятъ изпитъ на Седраха, Мисаха и Авденаго азъ го наричамъ изпитъ на бѣднотия и
сиромашия
, когато човѣкъ иска да схване двата края на едно.
(втори вариант)
Въ миналата си бесѣда говорихъ за изпита на тримата младежи – Седраха, Мисаха и Авденаго, караха ги да се поклонятъ на онзи телецъ или златенъ идолъ, а на Данаила искатъ да забранятъ да се моли. Казваха му, че той нѣма право да се развива по единъ или по другъ начинъ, но тъй, както тѣ му заповѣдваха. Какъ именно се развива тази история? Неговитѣ неприятели искаха да го прѣдадатъ, затова накараха царя да издаде заповѣдь – въ продължение на 30 дни никой човѣкъ въ царството да не се моли на никой Богъ, освѣнъ на царя и ако прѣзъ това врѣме нѣкой посмѣе да се помоли на другъ Богъ, ще бѫде наказанъ, ще бѫде хвърленъ въ рова на лъвоветѣ. Понеже Данаилъ не изпълни тази заповѣдь, молѣше се по три пѫти на день на своя Богъ, царьтъ заповѣда да го хвърлятъ въ рова на лъвоветѣ.
Първиятъ изпитъ на Седраха, Мисаха и Авденаго азъ го наричамъ изпитъ на бѣднотия и сиромашия, когато човѣкъ иска да схване двата края на едно.
Той се бори съ мѫчнотиитѣ, той е въ огнената пещь. Вториятъ изпитъ е когато човѣкъ забогатѣе, има знания и дохождатъ вѫтрешнитѣ изкушения.
към втори вариант >>
23.
Физическият живот – път към духовния и Божествен живот
,
ИБ
, Витоша, 9.6.1921г.,
Възможно е, след като човек премине един живот в беднотия, в
сиромашия
, да се озлоби, да се ожесточи, та в друг живот да бъде още по-лош.
Не, кармата не заставя човека. Смешно е, когато някой казва, че кармата определя човешкия живот. Човек създава кармата. Следователно тя не може да определи неговия живот. В този смисъл не дава никаква посока на неговия живот, а само определя глупостите на неговия живот.
Възможно е, след като човек премине един живот в беднотия, в сиромашия, да се озлоби, да се ожесточи, та в друг живот да бъде още по-лош.
Някой казва: "Като дойда втори път на земята, ще се поправя." Това е въпрос. Поправянето започва само тогава, когато човек знае, че той си е създал кармата и той трябва да си я изправи, а да не очаква Бог да му я изправя, защото Бог това няма да направи. Например един мъж бил жена си. Защо? Защото не е сготвила хубаво. Господ няма да слезе от небето, да ги примири.
към беседата >>
24.
И Петър се грееше!
,
НБ
, София, 18.12.1921г.,
Живяла тя година, две, десет с него и най-после му казала: „Дотегна ми твоята
сиромашия
, философ човек си, ама тебе умът ти не стига, затова ти ме освободи да се оженя за някой богат“.
Понеже момъкът има имот, ще даде всичките условия да живее богато. Ама когато този възлюблен изгуби всичките си ниви, всичкото си богатство, знаете ли на какво ще заприлича животът? В Китай един философ се оженил за една много красива мома, но голямото му нещастие било в това, че нямал средства. А тя била амбициозна жена. Сега вас не визирам, аз визирам ония, старите жени, от старата култура.
Живяла тя година, две, десет с него и най-после му казала: „Дотегна ми твоята сиромашия, философ човек си, ама тебе умът ти не стига, затова ти ме освободи да се оженя за някой богат“.
– „На драго сърце – казал той, – свободна си и имаш всичкото мое благословение.“ Тя се оженила за един много богат търговец. Но в Китай настанала голяма криза и викат този философ да оправи Китай; станал той цар – управлява и разпорежда. Като чула тя това, отишла при него и му казала: „Много се радвам, че ти си достигнал такова високо положение, аз не очаквах, но съдбата тъй завъртяла щастието при тебе; не може ли, както по-рано, да си заживеем пак с любов? “ Гледал той, гледал, взел една чаша нектар, излял я на земята, и казал: „Събери този нектар в чашата, и ако можеш да го събереш тъй чист, както беше, можем да заживеем пак заедно“.
към беседата >>
25.
Методи за укрепване на волята / Сила на волята
,
МОК
, София, 8.3.1922г.,
Тогава превеждам: разнообразието, то е изобилие, а еднообразието, то е
сиромашия
.
(втори вариант)
Хармонизиране, не подразбира всички да слезете на един и същ уровен. Не, защото аз определям: еднообразието, според мен, е зло, а разнообразието – добро. Сега всички ще се стремите към разнообразието. Разнообразието това е качество, свойство на Духа! Там, дето е Духът, всякога има разнообразие.
Тогава превеждам: разнообразието, то е изобилие, а еднообразието, то е сиромашия.
И от окултно гледище, щом имате някоя неприятност в живота си, животът ви е еднообразен. Следователно, туй зло е влязло в живота ви, да ви създаде разнообразие. Щом имате някаква спънка, страдание, мъчнотия, туй показва, че животът ви е еднообразен и туй страдание е, за да се внесе едно разнообразие. Разнообразието е едно богатство, а богатството е необходимо за развиване на човешкия дух. И туй страдание е само една преходна гама.
към втори вариант >>
Разнообразието е изобилие, богатство, а еднообразието – недоимък,
сиромашия
.
Да се хармонизирате, това не подразбира всички да застанете на един и същ уровен. Това би значило всички да бъдете еднообразни, а според мене еднообразието е зло, разнообразието – добро. Всички трябва да се стремите към разнообразие. Разнообразието е качество на Духа. Дето е Духът, там всякога има разнообразие.
Разнообразието е изобилие, богатство, а еднообразието – недоимък, сиромашия.
От окултно гледище, неприятностите говорят за еднообразие в живота. За да освободи човека от това еднообразие, невидимият свят е допуснал злото в света. Злото създава разнообразието в живота. Значи всички страдания, мъчнотии, спънки показват, че животът на човека е еднообразен. Но всичко това е необходимо, за да внесе в човека разнообразие.
към беседата >>
26.
Волята на Отца
,
НБ
, София, 9.4.1922г.,
И като се научат хората да живеят правилно, по закона на Любовта, няма да има никакви болести, беднотия и
сиромашия
няма да има.
Но тия микроби са донесли едно благословение. Те казват: „Братко, ти имаш много енергия в запас, чакай, дето ще убиваш другите, ние да почерпим малко“. Казвате: „Какво ли е направил? “ Болестта го е спасила от едно лошо състояние. И тъй, болестите съществуват като една спирачка.
И като се научат хората да живеят правилно, по закона на Любовта, няма да има никакви болести, беднотия и сиромашия няма да има.
И казва Христос: „Аз дойдох да сторя не своята воля, но волята на Оногози, Който ме е пратил“. Каква е тази воля? Тя е воля на Любовта.
към беседата >>
27.
Работа за новия живот
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1922г.,
А може да те турим и в палат, защото палатът не показва богатство, както и колибата не показва
сиромашия
.
Когато ти станеш богат, силен, учен, тогава ще бъдеш в състояние да предадеш своята форма. Един религиозен човек започва да се подвизава и му казват: „Трябва да туриш най-красивата форма.“ – Не, най-после ще създадеш красивата форма. Някои казват: „Говорете ни една красива реч по форма.“ – Не, не може така, ние ще постъпим глупаво: най-първо ще турим съдържание и смисъл в нашата реч, и най-после форма. Може да живееш в палат и да се храниш с лук и чесън, а може да живееш в колиба и пак да си богат. Първо ще живееш в колиба, но ще се храниш добре, а после може да те турим и в дворец, защото и княз може да живее в колиба.
А може да те турим и в палат, защото палатът не показва богатство, както и колибата не показва сиромашия.
Те са неща относителни.
към беседата >>
28.
Приливи и отливи на енергиите. Произход на ума и сърцето
,
МОК
, София, 13.1.1924г.,
Този беден човек постоянно се оплаквал от своята
сиромашия
.
Значи, един път ще имате ще имате скръб в сърцето си, втори път ще имате скръб в ума си. . Един път ще имате радост в ума си, втори път ще имате радост в сърцето – редуват се тия състояния. Числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 – това са радостите на двата противоположни бряга на живота, а 2', 3', 4', 5', 6', 7', 8' – това са скърбите или нещастията на двата противоположни бряга на живота. Ние ги наричаме нещастия за онези, които не разбират законите на живота, а за онези, които разбират законите, нещастието в живота е щастие за тях. Ще ви разправя един анекдот за един беден човек.
Този беден човек постоянно се оплаквал от своята сиромашия.
Всеки ден той минавал през един мост и си казвал. На, като беден човек, все тъй по крака ще минавам този мост, но ако бях богат, щях да минавам с кон. Това си повтарял всеки ден. През същия мост минавал един княз, който отивал в гората на разходка и един ден чул как този оплаквал съдбата си.
към беседата >>
29.
Моралният тип
,
МОК
, София, 24.2.1924г.,
– Не им дава богатство, но
сиромашия
им дава и ги кара да работят.
И когато разрешиш задачата си, тя ще вземе втората стъпка, ще ти даде нова светлина. Упорстваш ли ти, и тя упорства. Както ти постъпваш, така и тя постъпва: щом ти мълчиш, и тя мълчи; ти не работиш и тя не работи. Тя има друг един метод: всички ония, които не искат да работят според нейните закони, тя им създава работа. Каква работа?
– Не им дава богатство, но сиромашия им дава и ги кара да работят.
После ще им даде един такъв ненаситен стомах, че да искат да ядат много, а да нямат възможност. У тебе ще има желание да ядеш и тя ще те накара да ходиш от врата на врата, да работиш, за да ядеш. У нея има всичкото изкуство. И в туй отношение вие трябва да се ползвате по някой път от светските хора.
към беседата >>
30.
Още малко
,
НБ
, София, 13.4.1924г.,
Като не изпълняваш волята на Бога, ще дойдат болести,
сиромашия
.
Каквото ти каже Господ, трябва да го изпълниш. Казваш: Господи, зает съм: правя научни изследвания, имам да решавам сериозни задачи. Нямам време да ходя при вдовици и сирачета. Щом се отказваш да изпълниш волята Божия, нищо няма да постигнеш. Всичките ти усилия в науката и в изкуството ще пропаднат.
Като не изпълняваш волята на Бога, ще дойдат болести, сиромашия.
Питаш след това, защо страдаш. – Защото не си в съгласие с Бога. Казвам: Лишете човека от светлина, от чист въздух, храна и вода, и в продължение на една година, той ще стане инвалид. Лишете човека от любовта, мъдростта и истината, и в една година той ще стане инвалид. Целият свят е пълен с инвалиди, с хора, които не разбират, що е любов, що е истина в живота.
към беседата >>
31.
Психически наслоявания. Закон за примирение
,
МОК
, София, 4.5.1924г.,
Някой път природата прави благодеяние на такъв човек: туря го в
сиромашия
, т.е.
Някой път природата прави благодеяние на такъв човек: туря го в сиромашия, т.е.
туря го във водата и той става чист. Ще кажете: как така? Да, тя го чисти чрез страданията, не го оставя да има удоволствия в света, а го заставя да изкарва храната си с пот на чело. Дето и да се обърне, няма приятел който да му помогне и той живее с постоянната мисъл какво да работи днес, утре, да преживее някак. И от това силно напрежение на мисълта, този прах, който се е полепил върху него, отскача и той се чисти постоянно.
към беседата >>
Това е, за да имате спокойствие, да можете да учите, защото голямата
сиромашия
и голямата изолираност в света лишават човека от възможността да се учи.
Все-таки трябва да намерят един изходен път. Това е Божествено. Ако вие работите така, ще имате съдействието на живата природа, на невидимия свят, на светиите, на ангелите, на всички напреднали същества. Те ще ви съдействат. Нищо няма да изгубите; напротив, ще спечелите.
Това е, за да имате спокойствие, да можете да учите, защото голямата сиромашия и голямата изолираност в света лишават човека от възможността да се учи.
Все трябва да има някой да го подкрепи. Само Бог може да живее самичък в света, а всички същества от Бога надолу имат нужда да си помагат. Човек трябва да чувства, че има някой, който храни нежни и благородни чувства към него. Той трябва да знае, че има поне един човек в света, който е готов в даден, случай да се пожертва за него. Тогава той ще има кураж да живее.
към беседата >>
32.
Разумният живот
,
ООК
, София, 16.7.1924г.,
В Божествения свят има един обратен закон: човек може да прояви Любовта, когато е в най-лошо положение, когато е в най-голямата
сиромашия
; а когато е най-богат, тогава има най-малко условия за това.
От тази вечер искам вече да бъдете други. Искам да бъдете малко по-сладки – с един градус повече, да сте по-разширени, по-добри и да желаете доброто един на друг. Казва Писанието: молете се един за друг, за да изпрати Бог своето благословение, та у всинца ви да се увеличи Доброто, Любовта, Светлината – но не привидно.
В Божествения свят има един обратен закон: човек може да прояви Любовта, когато е в най-лошо положение, когато е в най-голямата сиромашия; а когато е най-богат, тогава има най-малко условия за това.
Същият закон е и за Знанието: когато човек има най-много знания, той има най-малък шанс да прояви Светлината, а когато е най-голям невежа, има най-голям шанс да я прояви. Тогава не че е невежа, но е като дете и в него има най-големи възможности. Щом е богат, щом има знания, той се орахатява и казва: „Аз съм богат, имам знания – нищо не ми трябва.“ Той няма стремеж. Тъй щото ние имаме много знания.
към беседата >>
33.
Царе – слуги на Господа
,
СБ
, София, 7.9.1924г.,
Като дойде Господ, като отвориш своите торби, чувалчета, Той ще туря такива подаръци, с които ще платиш всичките си дългове и
сиромашия
няма да има вече.
(втори вариант)
Казвам: ами твоят възлюблен е дошъл, вътре е той. Въздържай се, защото ти ще изгубиш един от велики- те случаи в света! Колко ти струва това, че еди-кой си взел 10,000 лв. Туй са фиктивни неща. Онзи, който е взел Тези пари, той не е взел всичко в себе си, същественото ти не е взел.
Като дойде Господ, като отвориш своите торби, чувалчета, Той ще туря такива подаръци, с които ще платиш всичките си дългове и сиромашия няма да има вече.
Когато Господ дойде между хората, противоречията между тях ще изчезнат. Когато дойде Господ на земята ще имате най-хубавата библиотека, най-хубавите дрехи, най-хубавите къщи, най-хубавите градини, най-добрите приятели и братя, най-добpитe деца, бащи и майки. Тогава няма да имаше никакви лишения. Писанието казва: "Ще отрия сълзите им, ще премахна скърбите им“. Няма да има нито плач, нито скърби, нито недоразумения.
към втори вариант >>
Като дойде Господ, като отвориш своите торби, чувалчета, Той ще туря такива подаръци, с които ще платиш всичките си дългове и
сиромашия
няма да има вече.
“ Казвам: ами твоят възлюбен е дошъл, вътре е той. Въздържай се, защото ти ще изгубиш един от великите случаи в света! Колко ти струва това, че еди-кой си е взел 10 000 лв. Туй са фиктивни неща. Онзи, който е взел тези пари, той не е взел всичко със себе си, същественото не ти е взел.
Като дойде Господ, като отвориш своите торби, чувалчета, Той ще туря такива подаръци, с които ще платиш всичките си дългове и сиромашия няма да има вече.
Когато Господ дойде между хората, противоречията между тях ще изчезнат. Когато дойде Господ на Земята, ще имате най-хубавата библиотека, най-хубавите дрехи, най-хубавите къщи, най-хубавите градини, най-добрите приятели и братя, най-добрите деца, бащи и майки. Тогава няма да имате никакви лишения. Писанието казва: „Ще отрия сълзите им, ще премахна скърбите им.“ Няма да има нито плач, нито скърби, нито недоразумения.
към беседата >>
34.
Добрата постъпка
,
ООК
, София, 22.10.1924г.,
Тъй щото крайното добро в света седи в крайната
сиромашия
, а човек не може да стане добър, докато не осиромашее съвършено, докато не опита крайната
сиромашия
.
Ще кажете: „Той закла човека, разпра му корема, извади червата му навън.“ Ние обаче не знаем още какви са крайните резултати от тази постъпка на лекаря. Всяка наша постъпка, всяко наше действие има крайни резултати в заключението на целокупния човешки живот. В частност една постъпка може да е добра, може и да е лоша, но по отношение на Целокупния живот има съвсем друга преценка. Аз мога да направя една търговска сделка и да спечеля от нея 200 000 лева, след което да направя добро с тия пари, да ги раздам на този, на онзи. Това още не е добро.
Тъй щото крайното добро в света седи в крайната сиромашия, а човек не може да стане добър, докато не осиромашее съвършено, докато не опита крайната сиромашия.
След това той може да бъде добър. Ние пак употребяваме думите „може да бъде добър“. Аз зная как схващате вие идеята за Доброто. Как се определя доброто в педагогиката или в етиката?
към беседата >>
35.
Раздай всичко!
,
НБ
, София, 26.10.1924г.,
Например, те запитват: Защо аз страдам, аз ли съм най-големият грешник, защо тази
сиромашия
върви по стъпките ми, защо боледувам, защо в това сполучвам, в онова не сполучвам?
(втори вариант)
Съвременните хора поставят всички неща в света тъй, като че нямат никаква връзка помежду си, а те не знаят, че постоянно запитват.
Например, те запитват: Защо аз страдам, аз ли съм най-големият грешник, защо тази сиромашия върви по стъпките ми, защо боледувам, защо в това сполучвам, в онова не сполучвам?
И след всичко това питам: Защо този богатият момък запитва така Христа? Питам ви аз, кой въпрос е по-важен, вашият, или неговият? – Неговият, разбира се. Е, защо страдате. Ако сте при турците и ги запитате защо страдате, те ще ви кажат: Страдаш, защото си серсемин и будала.
към втори вариант >>
Запримѣръ, тѣ запитватъ: защо азъ страдамъ, азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ, защо тази
сиромашия
върви по стѫпкитѣ ми, защо боледувамъ, защо въ това сполучвамъ, въ онова не сполучвамъ?
Съврѣменнитѣ хора поставятъ всички нѣща въ свѣта тъй, като че нѣматъ никаква връзка помежду си, а тѣ не знаятъ, че постоянно запитватъ.
Запримѣръ, тѣ запитватъ: защо азъ страдамъ, азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ, защо тази сиромашия върви по стѫпкитѣ ми, защо боледувамъ, защо въ това сполучвамъ, въ онова не сполучвамъ?
И слѣдъ всичко това питамъ: защо този богатиятъ момъкъ запитва така Христа? Питамъ ви азъ, кой въпросъ е по-важенъ, вашиятъ, или неговиятъ? – Неговиятъ, разбира се. Е, защо страдате. Ако сте при турцитѣ и ги запитате защо страдате, тѣ ще ви кажатъ: страдашъ, защото си серсеминъ и будала.
към беседата >>
36.
Двата закона
,
КД
, София, 2.11.1924г.,
Ако те приемат много добре, ти се радваш, но трябва да знаеш, че има и обратното - друг път няма да те посрещнат, няма да те угос- тят,
сиромашия
дошла, болен има, други препятствия има и да искаш, не могат да те приемат. Тогава?
Някой път може обмяна да стане: един ще свърши едно, друг ще свърши друго нещо. Но като общо правило: всеки сам да си услужва. Защото иначе да допуснем, че слугата ти се разболее, тогава какво ще правиш? Щом знаеш да си шеташ, ще почнеш сам да си вършиш тази работа, без да се поставяш на изкушение. Във външните работи има всякога изкушение.
Ако те приемат много добре, ти се радваш, но трябва да знаеш, че има и обратното - друг път няма да те посрещнат, няма да те угос- тят, сиромашия дошла, болен има, други препятствия има и да искаш, не могат да те приемат. Тогава?
Ако ти не влезеш в туй положение, ще се поставиш на изкушение.
към беседата >>
37.
Градоветѣ Содомски и Гоморски / Градовете Содомски и Гоморски
,
НБ
, София, 16.11.1924г.,
Има
сиромашия
, която аз бих предпочел пред богатството.
(втори вариант)
Турците казват: „Ако ти е определено на късмета богат да бъдеш, богатството само ще си дойде“. Богатият е определен богат да си бъде. Богатството си иде, като някое място богато с растителност. Ученият е определен учен да бъде. Сиромахът е определен сиромах да бъде.
Има сиромашия, която аз бих предпочел пред богатството.
Такава сиромашия е една велика служба! Аз не говоря за онзи сиромах, който се смущава от положението си, който хвърля главата си от отчаяние, но аз говоря за онзи сиромах, който, заобиколен от жена си и децата си, радва се, пее. И като има един хляб, изяждат го с благодарност и казват: Добър е Господ и за напред! В онази благодарност на разумното сърце, хлябът в този свят може да се увеличи. Някой казва: За да се направи добро в този свят, изискват се големи усилия.
към втори вариант >>
Такава
сиромашия
е една велика служба!
(втори вариант)
Богатият е определен богат да си бъде. Богатството си иде, като някое място богато с растителност. Ученият е определен учен да бъде. Сиромахът е определен сиромах да бъде. Има сиромашия, която аз бих предпочел пред богатството.
Такава сиромашия е една велика служба!
Аз не говоря за онзи сиромах, който се смущава от положението си, който хвърля главата си от отчаяние, но аз говоря за онзи сиромах, който, заобиколен от жена си и децата си, радва се, пее. И като има един хляб, изяждат го с благодарност и казват: Добър е Господ и за напред! В онази благодарност на разумното сърце, хлябът в този свят може да се увеличи. Някой казва: За да се направи добро в този свят, изискват се големи усилия. Не, да се прави добро, това не е мъчна работа.
към втори вариант >>
Има
сиромашия
, която азъ бихъ прѣдпочелъ прѣдъ богатството.
Турцитѣ казватъ: „Ако ти е опрѣдѣлено на късмета богатъ да бѫдешъ, богатството само ще си дойде“. Богатиятъ е опрѣдѣленъ богатъ да си бѫде. Богатството си иде, като нѣкое мѣсто богато съ растителность. Учениятъ е опрѣдѣленъ ученъ да бѫде. Сиромахътъ е опрѣдѣленъ сиромахъ да бѫде.
Има сиромашия, която азъ бихъ прѣдпочелъ прѣдъ богатството.
Такава сиромашия е една велика служба! Азъ не говоря за онзи сиромахъ, който се смущава отъ положението си, който хвърля главата си отъ отчаяние, но азъ говоря за онзи сиромахъ, който, заобиколенъ отъ жена си и дѣцата си, радва се, пѣе. И като има единъ хлѣбъ, изяждатъ го съ благодарность и казватъ: добъръ е Господь и за напрѣдъ! Въ онази благодарность на разумното сърдце, хлѣбътъ въ този свѣтъ може да се увеличи. Нѣкой казва: за да се направи добро въ този свѣтъ, изискватъ се голѣми усилия.
към беседата >>
Такава
сиромашия
е една велика служба!
Богатиятъ е опрѣдѣленъ богатъ да си бѫде. Богатството си иде, като нѣкое мѣсто богато съ растителность. Учениятъ е опрѣдѣленъ ученъ да бѫде. Сиромахътъ е опрѣдѣленъ сиромахъ да бѫде. Има сиромашия, която азъ бихъ прѣдпочелъ прѣдъ богатството.
Такава сиромашия е една велика служба!
Азъ не говоря за онзи сиромахъ, който се смущава отъ положението си, който хвърля главата си отъ отчаяние, но азъ говоря за онзи сиромахъ, който, заобиколенъ отъ жена си и дѣцата си, радва се, пѣе. И като има единъ хлѣбъ, изяждатъ го съ благодарность и казватъ: добъръ е Господь и за напрѣдъ! Въ онази благодарность на разумното сърдце, хлѣбътъ въ този свѣтъ може да се увеличи. Нѣкой казва: за да се направи добро въ този свѣтъ, изискватъ се голѣми усилия. Не, да се прави добро, това не е мѫчна работа.
към беседата >>
38.
Който се учи
,
НБ
, София, 30.11.1924г.,
Казвате: Е,
сиромашия
дойде.
(втори вариант)
Ами че този изгнилият човек, това ли е човекът? Има нещо, което не умира. И тук в този свят, и в онзи свят, това, което не умира, което не се разлага, това е човекът. То нито остарява, нито се подмладява. Вие седите някой път и казвате: Е, старини дойдоха, защо не разбирате Бога.
Казвате: Е, сиромашия дойде.
Защо идва сиромашията? – Защото не работите. Страдания идват. Защо идват страданията? Защото на сте живели според пълнотата на Божията Любов.
към втори вариант >>
Тогава няма да ни е страх от никакви болести, от никаква
сиромашия
и всеки момент ще бъдем готови да пренесем всички страдания, всички нещастия с радост.
(втори вариант)
Христос е най-възвишеното проявление на Бога. Досега, човек с такава любов, с такава широчина на душата, от която да диша такова пълно безкористие, с такова забравяне на себе си, като това в Христа, не се е явил. По това именно се отличава Христос. Като говоря за Христа, разбирам човек, на когото душата е напълно погълната в Бога, и Бог напълно се проявява чрез него. Да любим Бога, значи да се прояви Бог в нас, и ние да се погълнем от Него.
Тогава няма да ни е страх от никакви болести, от никаква сиромашия и всеки момент ще бъдем готови да пренесем всички страдания, всички нещастия с радост.
Каквото ни дойде, да кажем: Господи, да бъде Твоята воля. Тогава и в ада, и в рая да сме, ще знаем, че сме с Него, и Той ще ни избави и възкреси. Това не значи, че трябва да бъдем индиферентни, но да забравим себе си, да бъдем в пълно очакване и да проверим този закон. Христос провери този велик закон на Божията Любов и с пълна вяра се предаде на Бога, като каза: „Боже, в Твоите ръце предавам духа си“.
към втори вариант >>
Казвате: е,
сиромашия
дойде.
Ами че този изгнилиятъ човѣкъ, това ли е човѣкътъ? Има нѣщо, което не умира. И тукъ въ този свѣтъ, и въ онзи свѣтъ, това, което не умира, което не се разлага, това е човѣкътъ. То нито остарява, нито се подмладява. Вие седите нѣкой пѫть и казвате, е, старини дойдоха, защо не разбирате Бога.
Казвате: е, сиромашия дойде.
Защо идва сиромашията? – Защото не работите. Страдания идватъ. Защо идватъ страданията? Защото на сте живѣли споредъ пълнотата на Божията Любовь.
към беседата >>
Тогава нѣма да ни е страхъ отъ никакви болести, отъ никаква
сиромашия
и всѣки моментъ ще бѫдемъ готови да прѣнесемъ всички страдания, всички нещастия съ радость.
Христосъ е най-възвишеното проявление на Бога. До сега, човѣкъ съ такава любовь, съ такава широчина на душата, отъ която да диша такова пълно безкористие, съ такова забравяне на себе си, като това въ Христа, не се е явилъ. По това именно се отличава Христосъ. Като говоря за Христа, разбирамъ човѣкъ, на когото душата е напълно погълната въ Бога, и Богъ напълно се проявява чрѣзъ него. Да любимъ Бога, значи да се прояви Богъ въ насъ, и ние да се погълнемъ отъ Него.
Тогава нѣма да ни е страхъ отъ никакви болести, отъ никаква сиромашия и всѣки моментъ ще бѫдемъ готови да прѣнесемъ всички страдания, всички нещастия съ радость.
Каквото ни дойде, да кажемъ: Господи, да бѫде Твоята воля. Тогава, и въ ада, и въ рая да сме, ще знаемъ, че сме съ Него, и Той ще ни избави и възкръси. Това не значи, че трѣбва да бѫдемъ индиферентни, но да забравимъ себе си, да бѫдемъ въ пълно очакване и да провѣримъ този законъ. Христосъ провѣри този великъ законъ на Божията Любовь и съ пълна вѣра се прѣдаде на Бога, като каза: „Боже, въ Твоитѣ рѫцѣ прѣдавамъ духа си“.
към беседата >>
39.
Неразбраното
,
ООК
, София, 10.12.1924г.,
После казвате: „Този човек е загазил в
сиромашия
до колене.“ Каква
сиромашия
?
“ – Не, милостта не седи в туй, нека си е босо! Казвате: „Ама голичко е! “ – Злото не е в това, че е голичко туй дете. Чудни са хората в разсъжденията си! Ако е зимно време, разбирам, но лятно време ако ръцете и краката на това дете са голи, това е благословение заради него.
После казвате: „Този човек е загазил в сиромашия до колене.“ Каква сиромашия?
Той си има къща от две стаи и кухня, които му дават приход 500-600 лева месечно. И после казвате: „Сиромах човек е.“ Питам: де му е сиромашията? Коя е нормата за богатството и сиромашията на един човек? В България кого смятат за богат човек? Коя е нормата за това?
към беседата >>
40.
Миротворци
,
НБ
, София, 21.12.1924г.,
Противоречиво е днес да говориш на хората за
сиромашия
, че трябва да бъдат сиромаси.
(втори вариант)
Противоречиво е днес да говориш за миротворство, противоречиво е да говориш за миротворци.
Противоречиво е днес да говориш на хората за сиромашия, че трябва да бъдат сиромаси.
Противоречиво е днес да говориш на съвременните хора за болести. Противоречиво е днес да говориш на съвременните хора за тъмнината. Противоречиво е днес да им говориш, че в света има някакъв си Промисъл, че имало някаква вечна Любов. Всичко това е все противоречия.
към втори вариант >>
Противорѣчиво е днесъ да говоришъ на хората за
сиромашия
, че трѣбва да бѫдатъ сиромаси.
Противорѣчиво е днесъ да говоришъ за миротворство, противорѣчиво е да говоришъ за миротворци.
Противорѣчиво е днесъ да говоришъ на хората за сиромашия, че трѣбва да бѫдатъ сиромаси.
Противорѣчиво е днесъ да говоришъ на съврѣменнитѣ хора за болести. Противорѣчиво е днесъ да говоришъ на съврѣменнитѣ хора за тъмнината. Противорѣчиво е днесъ да имъ говоришъ, че въ свѣта има нѣкакъвъ си Промисълъ, че имало нѣкаква вѣчна Любовь. Всичко това е все противорѣчия.
към беседата >>
41.
Насока и направление на енергията / Направление на енергиите
,
МОК
, София, 4.1.1925г.,
Страх ви е от
сиромашия
.
(втори вариант)
После, направете друг опит.
Страх ви е от сиромашия.
За да надделеете този страх, представете си, че сте богат човек, че имате на разположение десет милиона лева, замък, къща, градина, но започвате постепенно да губите това-онова, докато станете последен голтак, без пет пари в джоба. При това положение стремете се да бъдете спокойни между хората, да не губите равновесие. Ако не можете да правите тия опити, тия маневри мислено в живота си, то като се сблъскате с действителния живот, няма да издържите, ще се уплашите. Военните правят такива маневри преди война, та като се отвори някоя война, да бъдат подготвени. Ето защо и окултният ученик трябва да прави ред маневри, за да кали волята си.
към втори вариант >>
Или някой път те е страх от
сиромашия
.
Да кажем, страх те е от мечка. Ето един умствен начин за укрепване на волята: няма да отидеш в гората при мечката, че да изгубиш и ума и дума, но ще си представиш, че тя иде в къщата ти. Мислено това ще става. И ти ще се постараеш да я погладиш по главата. Това е вече един опит и този страх, който естествено те обладава, постепенно ще почне да се самовъзпитава.
Или някой път те е страх от сиромашия.
Представи си, че ти си богат човек, имаш 10 милиона, имаш замък, къща, градина, всичко това на твое разположение; после, представи си, че почнете да изгубвате това-онова, станете последен голтак, нямате нито пет пари и се стремете да бъдете спокоен, като ходите при другите хора да не губите равновесието си. Всичко това мислено ще става. Туй е едно хубаво упражнение на ума. Ако вие това мислено не можете да направите с пълно съзнание… Това са маневри в живота. Като дойде действителния живот, да се не уплашите тогава.
към беседата >>
42.
Проекции
,
ООК
, София, 7.1.1925г.,
Човек, който във време на
сиромашия
е религиозен, а във време на богатство се изменя, аз смятам, че той няма любов.
Висшата математика и геометрия не търпят такива предположения. Това са вероятности, които трябва да докажете. Кое е вярното обаче, кои са причините за това? – Този човек, който постъпва така, никога не е имал любов към Бога. Той е един лицемер – нищо повече!
Човек, който във време на сиромашия е религиозен, а във време на богатство се изменя, аз смятам, че той няма любов.
Но когато един човек при най-голямото си богатство е религиозен, а когато е сиромах, не се моли на Бога да му отнеме сиромашията, аз смятам, че у този човек има истинска любов към Бога. Такива хора са истински религиозни. Ако се молиш на Бога, когато си в сиромашия, всеки може да каже, че сиромашията те кара да се молиш. Сиромашията е един остен. Ако се молиш на Бога, когато си богат, това показва, че любовта ти към Бога те кара да правиш това.
към беседата >>
Ако се молиш на Бога, когато си в
сиромашия
, всеки може да каже, че сиромашията те кара да се молиш.
– Този човек, който постъпва така, никога не е имал любов към Бога. Той е един лицемер – нищо повече! Човек, който във време на сиромашия е религиозен, а във време на богатство се изменя, аз смятам, че той няма любов. Но когато един човек при най-голямото си богатство е религиозен, а когато е сиромах, не се моли на Бога да му отнеме сиромашията, аз смятам, че у този човек има истинска любов към Бога. Такива хора са истински религиозни.
Ако се молиш на Бога, когато си в сиромашия, всеки може да каже, че сиромашията те кара да се молиш.
Сиромашията е един остен. Ако се молиш на Бога, когато си богат, това показва, че любовта ти към Бога те кара да правиш това. Ние казваме, че светът ще се оправи не от сиромасите, не от простите хора, но от богатите, от учените хора.
към беседата >>
43.
Израз
,
ООК
, София, 1.4.1925г.,
Ти ще забравиш и своето богатство, и своята
сиромашия
, ще идеш при Бога като при изгряващото Слънце – да видиш Неговия израз.
Сега, като говоря така, не мислете, че това ще ни направи изведнъж най-щастливите хора на Земята. Не, това ще ни доведе до положение да имаме благоволението на Бога – нищо повече. Човек, който има израз в своите мисли и чувства, има благоволението на Бога. А за да имаш благоволението на Бога, трябва да се освободиш от всички външни спънки, защото ако си богат и мислиш, че си давал милостиня на бедните, Бог няма да благоволи към тебе. Ако пък си много сиромах и мислиш, че за Господ нищо не си направил, пак не можеш да имаш Божието благоволение.
Ти ще забравиш и своето богатство, и своята сиромашия, ще идеш при Бога като при изгряващото Слънце – да видиш Неговия израз.
Бог ще ти каже: „Ти си дошъл да видиш Моя образ. Щом е така, няма да мислиш нищо за себе си.“
към беседата >>
44.
Вътрешна връзка
,
МС
, София, 6.7.1925г.,
Когато говорим за
сиромашия
, подразбираме, че трябва да бъдете сиромаси в негативен смисъл: сиромаси в лъжа, в страх, в завист, в злоба, в омраза, в доносничество, в изопачаване на Истината, в интриги, в безверие, в глупости, да нямате нито майка, нито баща.
Разумният човек, както и богатият човек, са пълни каси. Сърцето на добрия човек е пълно с добрини. Ние не препоръчваме празните шишета. Ние искаме да бъдете богати, пълни шишета. Когато говорим за богатство, разбираме, че човек трябва да бъде богат с добродетели.
Когато говорим за сиромашия, подразбираме, че трябва да бъдете сиромаси в негативен смисъл: сиромаси в лъжа, в страх, в завист, в злоба, в омраза, в доносничество, в изопачаване на Истината, в интриги, в безверие, в глупости, да нямате нито майка, нито баща.
Изобщо, във всичко негативно да бъдете крайно сиромаси. Щом обаче, дойдете до положителните неща, там трябва да бъдете крайно богати, не само милионери, но билионери, милиардери, колкото се може повече богатство да имате.
към беседата >>
45.
Разумни наблюдения
,
ООК
, София, 5.8.1925г.,
Най-после върху този добър и умен човек дойде едно изпитание – трябваше да види малката
сиромашия
.
Той постоянно бдеше над тях.
Най-после върху този добър и умен човек дойде едно изпитание – трябваше да види малката сиромашия.
Значи Йов беше направил една малка грешка, която, за да я изкупи, трябваше да изгуби всичкото си богатство. Вместо Господ да му казва да напусне дома си и да раздаде имането си, Той му изпрати един първокласен учител, специалист по възпитанието, като му каза: „Ти ще опиташ по всички правила какво дава Божествената окултна наука.“ И наистина, започват най-първо да му разграбват богатството. Дава на едного пари – той го изиграва. Дохождат разбойници, задигат воловете, овцете, камилите му; и най-после идва вихрушка, която затрупва децата му. Изпитанията му не се спират дотук.
към беседата >>
46.
Тридесет и осем години
,
НБ
, София, 22.11.1925г.,
Има една
сиромашия
, с която хората могат да влязат в Царството Божие.
Ако един ден вие заемете моето место, т.е. осиромашеете, и аз не ви приема по същия начин, като по-рано, а кажа, че не ви познавам, това показва, че аз сега съм друг човек. Не, аз трябва и сега да ви приема по същия начин, както и по-рано. Ако ви дам същия прием, същото почитание, както и по-рано, това показва, че аз съм истинският човек, при всички условия си оставам един и същ. И когато съм сиромах, и когато съм богат, трябва да бъда един и същ.
Има една сиромашия, с която хората могат да влязат в Царството Божие.
Има едно богатство, с което хората могат да влязат в Царството Божие. Има една сиромашия, чрез която хората не могат да влязат в Царството Божие; има и едно богатство, чрез което хората не могат да влязат в Царството Божие.
към беседата >>
Има една
сиромашия
, чрез която хората не могат да влязат в Царството Божие; има и едно богатство, чрез което хората не могат да влязат в Царството Божие.
Не, аз трябва и сега да ви приема по същия начин, както и по-рано. Ако ви дам същия прием, същото почитание, както и по-рано, това показва, че аз съм истинският човек, при всички условия си оставам един и същ. И когато съм сиромах, и когато съм богат, трябва да бъда един и същ. Има една сиромашия, с която хората могат да влязат в Царството Божие. Има едно богатство, с което хората могат да влязат в Царството Божие.
Има една сиромашия, чрез която хората не могат да влязат в Царството Божие; има и едно богатство, чрез което хората не могат да влязат в Царството Божие.
към беседата >>
47.
Видя го Исус
,
НБ
, София, 6.12.1925г.,
Сиромахът трябва да се радва на своята
сиромашия
, понеже с това продължава живота си.
Богатството, това е изобилието на живота. Туй богатство трябва да се раздаде, но понеже хората не го раздават, няма да влязат в Царството Божие. Всеки човек трябва да раздава своето богатство. Защо? – За да мине от този живот във вечния. С това той ще стане по-добър.
Сиромахът трябва да се радва на своята сиромашия, понеже с това продължава живота си.
Сиромахът пита: докога ще върви сиромашията с мене? До кога ще се продължава този мой живот? Вие ще научите този морал във водата. Вижте водата в реката! Какво казва тя?
към беседата >>
Защото има едно богатство, в което грехът обитава; има и една
сиромашия
, в която грехът обитава.
И тогава жената казва на мъжа си: ти трябва да бъдеш богат, та от нивите ли ще вадиш това богатство, кожите на животните ли ще дереш, не зная, аз искам да бъдем богати! Аз нямам нищо против това. Човек в света все трябва да бъде богат, туй е едно благо заради него. Той може да бъде и сиромах. И това е едно благо заради него.
Защото има едно богатство, в което грехът обитава; има и една сиромашия, в която грехът обитава.
Има едно богатство в света, в което Добродетелта живее; има и една сиромашия, в която Добродетелта живее. Следователно, аз съм за сиромашията и богатството, в които Добродетелта живее.
към беседата >>
Има едно богатство в света, в което Добродетелта живее; има и една
сиромашия
, в която Добродетелта живее.
Аз нямам нищо против това. Човек в света все трябва да бъде богат, туй е едно благо заради него. Той може да бъде и сиромах. И това е едно благо заради него. Защото има едно богатство, в което грехът обитава; има и една сиромашия, в която грехът обитава.
Има едно богатство в света, в което Добродетелта живее; има и една сиромашия, в която Добродетелта живее.
Следователно, аз съм за сиромашията и богатството, в които Добродетелта живее.
към беседата >>
48.
Каквото става
,
ООК
, София, 13.1.1926г.,
Щедър е само онзи човек, който при най-голямата
сиромашия
може да раздели залъка си със своя брат.
И тъй сега ви оставам следната мисъл: Всичко е от Бога! Страданията ни са дадени от Бога, а от нас Бог иска да се учим и да бъдем благодарни за всичко. Значи страданията са от Бога, благодарността - от нас. Сиромашията е от Бога, а щедростта - от нас, от нашите души.
Щедър е само онзи човек, който при най-голямата сиромашия може да раздели залъка си със своя брат.
Богатият човек не е щедър. Със сиромашията хората се изпитват, доколко те са готови да делят хапката си със своя ближен. Дали ще бъда сиромах или богат, това е пак от Бога. Човек може да знае какво ще му се случи утрешният ден, но правилно е той да не прави никакъв опит да избягва от това, което Бог е отредил за него. В това, което Бог е определил за всеки човек, се крие някакво знание, необходимо за самия него.
към беседата >>
49.
Без наука няма сполука
,
ИБ
,
БС
, София, 21.1.1926г.,
Ще дойдат земетресения, мор, глад, болести,
сиромашия
и т. н.
Когато човек иска да пее, той може да пее. Когато човек не иска да пее, и най-добрият учител по музика не може да го научи. Сега това е хармонизиране на един външен процес. То с думи не става. Можем да кажем: "Хайде да се хармонизираме", но от това нищо не излиза В невидимия свят има разни методи Бог най-първо започва чрез съвет - внушение Ако човек не иска да слуша, има и външни начини.
Ще дойдат земетресения, мор, глад, болести, сиромашия и т. н.
Те са все методи за изправяне на хората. Не мислете, че у Бога има някаква слабост. Той е дълготърпелив, чака хората да се изправят и да изпълнят волята Му, но дойде ли последният час на послушанието, тогава всичките грехове на хората трябва да се изправят. Ние не трябва да бъдем от тези, да дойде Божествената тояга, че тогава да влезем в правия път. Аз вярвам, че във всинца ви има едно горещо желание да се домогнете до една вътрешна истина.
към беседата >>
50.
Мария избра
,
НБ
, София, 24.1.1926г.,
Този маг е свободен от всякаква
сиромашия
и страдания.
Знаете ли какъв ще бъде тогава вашият живот? Всички вие щяхте да бъдете алхимици. А знаете ли какво значи алхимия? Алхимикът е маг. Смъртта не може да хване този алхимик, този маг за гушата и да го души.
Този маг е свободен от всякаква сиромашия и страдания.
За този маг, който е в безсмъртието на живота, и най-големите вълни на живота са само едно приятно наслаждение. Той седи горе над вълните и колкото по-големи са вълните, толкова по-добре за него. Той, като се качва над тия вълни, може да си играе с тях. Той може да си играе и с ветровете, които донасят тия вълни. Този маг, човекът на добродетелта, като влезе в огъня, и с него си играе – огън не го гори.
към беседата >>
51.
Три вида съзнание
,
ООК
, София, 7.4.1926г.,
И така е всъщност: ако е въпрос да придобия богатство, поне голямо да бъде; ако е въпрос за знание, поне истинско, положително знание да имам; ако е за сила, поне силата ми да е голяма; ако е за
сиромашия
, поне голяма да е, че да я запомня и разбера веднъж завинаги.
Ако някой мисли, че това, което днес има, било богатство, сила или знание, е достатъчно, той не разбира правилно въпроса. Той трябва да се обърне към Бога и да каже: „Господи, Ти можеш да ми дадеш каквото искаш, но или много, или никак. И после, след като ми дадеш това, което искам, и не го изпълня, да има поне за какво да ме бият и наказват“. Щом дойдат наказанията, ти ще си кажеш: „Наистина, страдам сега, но има защо. Бог ми даде дарби, таланти, добри условия, но аз не ги заслужих – нищо не разработих и не приложих в живота си“.
И така е всъщност: ако е въпрос да придобия богатство, поне голямо да бъде; ако е въпрос за знание, поне истинско, положително знание да имам; ако е за сила, поне силата ми да е голяма; ако е за сиромашия, поне голяма да е, че да я запомня и разбера веднъж завинаги.
Смисълът на живота не се състои в придобиване на много големи работи, но в определената мярка за нещата. Смисълът на живота не се състои и в придобиване на големи богатства. И това е невъзможно. Защо? – Защото владеенето на големи богатства зависи от науката. Колкото по-учен е човек, толкова по-богат е той.
към беседата >>
52.
Избавената душа
,
НБ
, София, 2.5.1926г.,
Където няма любов, има
сиромашия
, ограничение и смърт.
По какво се отличава мъдрият човек? Ако всички хора станеха мъдри, в света нямаше да има спорове. Ако пък се явяха някои спорове, лесно щяха да се разрешат. По какво се познава любовта? Едно качество има любовта, а именно: където има любов има изобилие.
Където няма любов, има сиромашия, ограничение и смърт.
Значи, когато ние умираме, когато страдаме и се отдалечаваме от Бога и ни нападне сиромашия, това е признак на безлюбие. Казва се в Стария завет: когато вие ме любите, аз ще ви изпращам и ранния си дъжд навреме и късния си дъжд навреме. Тогава и добитъкът ви ще бъде добър. Всичко ще бъде в изобилие. Жито ще има изобилно.
към беседата >>
Значи, когато ние умираме, когато страдаме и се отдалечаваме от Бога и ни нападне
сиромашия
, това е признак на безлюбие.
Ако всички хора станеха мъдри, в света нямаше да има спорове. Ако пък се явяха някои спорове, лесно щяха да се разрешат. По какво се познава любовта? Едно качество има любовта, а именно: където има любов има изобилие. Където няма любов, има сиромашия, ограничение и смърт.
Значи, когато ние умираме, когато страдаме и се отдалечаваме от Бога и ни нападне сиромашия, това е признак на безлюбие.
Казва се в Стария завет: когато вие ме любите, аз ще ви изпращам и ранния си дъжд навреме и късния си дъжд навреме. Тогава и добитъкът ви ще бъде добър. Всичко ще бъде в изобилие. Жито ще има изобилно. Не ме ли любите, ще има беднотия.
към беседата >>
53.
Целомъдрие и великодушие
,
ООК
, София, 12.5.1926г.,
Болести,
сиромашия
, завист, омраза, невежество и ред още отрицателни качества у човека се дължат именно на отсъствието в него на целомъдрие и великодушие.
И тъй от всички ученици се изисква целомъдрие и великодушие. Няма друг път за придобиване на окултни сили. При условията, в които днес живеете, тези качества са необходими за вас, ако искате да минете благополучно през гъстата материя, която неизбежно трябва да прегазите.
Болести, сиромашия, завист, омраза, невежество и ред още отрицателни качества у човека се дължат именно на отсъствието в него на целомъдрие и великодушие.
Затова всеки трябва да знае, има ли целомъдрие в сърцето си и великодушие в ума си. Няма ли ги, той непременно трябва да работи, за да ги придобие. Христос казва: “Ако вашата правда не надмине правдата на фарисеите и на садукеите, вие не можете да влезете в Царството Божие.” Същото може да се каже сега и за вас: познанията, разбиранията, които имате сега, трябва да се увеличават всеки ден; към всичко добро и хубаво у вас трябва да се прибавя по един плюс. В природата съществува закон, който определя по колко пъти на ден човек трябва да яде, за да поддържа живота си. Обикновено по колко пъти на ден яде човек?
към беседата >>
54.
Усилване на вярата
,
ООК
, София, 9.6.1926г.,
Обаче дойдат ли болести,
сиромашия
и страдания за този човек, най-после той се обръща към Бога да му помогне; тогава пък неговият ангел се радва, че тази душа се спасява.
Обаче в страданията, т. е. през човешкото преминава и Божественото. Когато вие се радвате, ангелите скърбят, страдат. Как страдат ангелите? Когато човек яде, пие, весели се и ликува в живота си, тогава ангелът, който го ръководи, страда и пъшка заради него.
Обаче дойдат ли болести, сиромашия и страдания за този човек, най-после той се обръща към Бога да му помогне; тогава пък неговият ангел се радва, че тази душа се спасява.
Така седи Истината. Казвам: Дойдат ли радости в живота ви, повикайте и ангелите си заедно с вас да ядат и пият. Не дойдат ли те на вашето угощение, откажете се и вие от него. За предпочитане е да се откажете от вашите удоволствия и да страдате заедно с ангелите си, отколкото да останете сами в своите удоволствия, а ангелите ви да страдат за вас. Яде ли ангелът с вас, яжте и вие; не яде ли с вас, откажете се и вие от това ядене и останете заедно с него.
към беседата >>
55.
Стана плът
,
НБ
, София, 13.6.1926г.,
Ако хората вървят по новия път на живота,
сиромашия
в света няма да има и недоволство в света няма да има. Защо?
Ние сега сме въплътени в плът. Каква е нашата цел на Земята тогава? Искаме да станем господари на природата. Не, най- първо ние трябва да станем господари на онези закони, чрез които животът се добива. В това отношение хората могат да си помагат едни на други.
Ако хората вървят по новия път на живота, сиромашия в света няма да има и недоволство в света няма да има. Защо?
Понеже нуждите им ще бъдат задоволени. Златото, богатството в света ще може да се привлича по същия начин, както се предават звуковите вълни по радиото. Едно време учените хора казваха, че звуковите вълни могат да се предават само по жици, обаче днес учените виждат, че те могат да се предават и без жици. Така и златото може да се пренася през въздуха. Онзи, който разбира тези закони, може да пренесе златото ти от едно място на друго и ти като отвориш касата си, ще видиш, че златото ти не е там.
към беседата >>
Казвате: какво ще се прави с тази
сиромашия
?
Това е словото, което сега работи. Бог не работи само сега. Той е работил и в миналото, пък и в бъдеще ще има своето велико проявление. Та казвам: у всички ви трябва да има велик стремеж да добиете разумния, истинския живот и словото да стане плът у вас. Нали всички искате да имате магическата тояжка?
Казвате: какво ще се прави с тази сиромашия?
Казвам: ще ви дам една тояжка и с нея ще си служите. Разправяше ми един познат следния пример, който аз ще ви предам в свои думи. Отива, един от сточните ученици при своя учител и му казва: учителю, много изпати главата ми! Моите съученици, па и всички хора около мен ме много мразят. От всички училища ме изключваха.
към беседата >>
56.
Оглашен, вярващ, ученик
,
ООК
, София, 16.6.1926г.,
Всички несъгласия, раздори, съмнения, подозрения,
сиромашия
и ред още отрицателни състояния у човека се дължат все на слаба вяра.
Сега, като ви наблюдавам, намирам, че всички се нуждаете от повече вяра.
Всички несъгласия, раздори, съмнения, подозрения, сиромашия и ред още отрицателни състояния у човека се дължат все на слаба вяра.
Силната вяра произвежда изобилие. Ако хората на някое общество имат силна вяра, между тях ще излязат много учени. Дето има вяра, всичко расте; дето няма вяра, всичко умира, съхне. Наблюдавали ли сте запример в кой месец у детето се събужда вярата? В кой ден ученикът добива вяра в учителя си?
към беседата >>
57.
Запалената свещ
,
НБ
, София, 4.7.1926г.,
Човек, който е щедър, за него
сиромашия
не съществува.
Всички вие сте богати, трябва да запалите вашите светилници, да вземете вашите ключове и да отворите касите си. Аз не искам да раздадете всичкото си имане, но дайте толкова, колкото сърцето ви позволява, по любов и си помислете, как бихте желали да постъпват другите спрямо вас, ако бяхте беден. Ако ние приложим всичко това по този начин, ще имаме най-великата наука. Когато в човешката душа се зародят добри желания, само тогава природата ще открие своите знания, своите тайни и ще започне да ни учи. Човек, който дава и нему се дава.
Човек, който е щедър, за него сиромашия не съществува.
Какво е сиромашия, той не знае. С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери. Привличайте умните хора, не дружете с глупавите. Като се събереш с глупави хора, имай желание да хвърляш повече светлина, щото и те да станат умни. Като се събереш с лоши хора, гледай със своя добър живот да пробудиш съревнование в тях и те да бъдат добри.
към беседата >>
Какво е
сиромашия
, той не знае.
Аз не искам да раздадете всичкото си имане, но дайте толкова, колкото сърцето ви позволява, по любов и си помислете, как бихте желали да постъпват другите спрямо вас, ако бяхте беден. Ако ние приложим всичко това по този начин, ще имаме най-великата наука. Когато в човешката душа се зародят добри желания, само тогава природата ще открие своите знания, своите тайни и ще започне да ни учи. Човек, който дава и нему се дава. Човек, който е щедър, за него сиромашия не съществува.
Какво е сиромашия, той не знае.
С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери. Привличайте умните хора, не дружете с глупавите. Като се събереш с глупави хора, имай желание да хвърляш повече светлина, щото и те да станат умни. Като се събереш с лоши хора, гледай със своя добър живот да пробудиш съревнование в тях и те да бъдат добри. Ние трябва да бъдем чрезмерно ревностни, но как да работим?
към беседата >>
58.
Двата полюса
,
ООК
, София, 6.10.1926г.,
Човек трябва да мине през най-големите изпитания, но същевременно трябва да мине и през най-големите блага; той трябва да мине през най-голямата
сиромашия
, а също така и през най-голямото богатство.
Ще кажете, че обективният свят е външен, а субективният – вътрешен. Обективният свят е широкият, големият свят, а субективният е малкият, ограниченият свят. Както и да разглеждате нещата, обективно или субективно, като ученици на окултната Школа вие трябва да имате добра обхода. Обходата не се предава, тя се придобива със съзнателна работа. Има ред методи за това, но те не са механически.
Човек трябва да мине през най-големите изпитания, но същевременно трябва да мине и през най-големите блага; той трябва да мине през най-голямата сиромашия, а също така и през най-голямото богатство.
И като се движи между тия два полюса, той най-после ще изработи начин на обхода както към себе си, така и към другите.
към беседата >>
59.
Затова се родих
,
НБ
, София, 10.10.1926г.,
Коя
сиромашия
?
Някои затриват така живота си, като казват: “Господ не ми е дал богатство, не ми е дал знания.” - Какво богатство искаш? Животът, който имаш , е най-голямото богатство. Ти благодари, че си сиромах. Добре ли ще ти бъде, ако имаш голямо богатство и бъдеш в положението на натоварено магаре? Казвам: Сиромашията е най-голямото богатство, най-голямото благо в света.
Коя сиромашия?
Аз говоря за онази сиромашия, при която човек с жажда, с благоговение очаква да дойде великото в света. В това седи смирението на човека. Никой няма право да изтрива хубавите неща!
към беседата >>
Аз говоря за онази
сиромашия
, при която човек с жажда, с благоговение очаква да дойде великото в света.
Животът, който имаш , е най-голямото богатство. Ти благодари, че си сиромах. Добре ли ще ти бъде, ако имаш голямо богатство и бъдеш в положението на натоварено магаре? Казвам: Сиромашията е най-голямото богатство, най-голямото благо в света. Коя сиромашия?
Аз говоря за онази сиромашия, при която човек с жажда, с благоговение очаква да дойде великото в света.
В това седи смирението на човека. Никой няма право да изтрива хубавите неща!
към беседата >>
60.
Най-голямото веселие и най-малката радост
,
ООК
, София, 20.10.1926г.,
Обаче
сиромашия
и любов са съвместими, те вървят заедно като брат и сестра.
Следователно за всеки ден човек има определена програма, какво трябва да извърши. Ако работата, определена за деня, е повече, отколкото може да свърши, той ще си избере какво непременно трябва да свърши и какво да отложи. Някой човек става рано сутрин и казва: „Днес искам да позная Божията Любов." От невидимия свят за този ден тъкмели по някакъв начин да му изпратят пари. Обаче, щом разберат, че този ден той иска да познае Бога като Любов, те задържат богатството, което мислили да му изпратят. Любов и богатство са несъвместими неща.
Обаче сиромашия и любов са съвместими, те вървят заедно като брат и сестра.
Богатство и грях също така вървят заедно. Искате ли да скарате хората, да внесете раздор между тях, направете ги богати. Искате ли да се помирят, направете ги сиромаси.
към беседата >>
61.
Устойчиви съединения
,
ООК
, София, 27.10.1926г.,
Твоите мъчнотии, страдания, болести, твоята
сиромашия
са вратата, през която ще отидеш до Бога.
Без страдания хората не могат да се приближат до Бога. Такъв е пътят на земята. Ангелите се приближават до Бога чрез радости, а хората – чрез страдания. Ако се радваш, ти не можеш да се приближиш до Бога, защото не си ангел. Ако скърбиш, ти ще се приближиш до Бога.
Твоите мъчнотии, страдания, болести, твоята сиромашия са вратата, през която ще отидеш до Бога.
Страданията са пътят, по който човек върви, за да развие Божественото в себе си. Изучавайте живота на светиите, на великите и добри хора и ще видите, че всички са минали през големи страдания. Много от учениците мислят, че като влязат в Школата, ще ги посрещнат с букети и цветя. Не, това е невъзможно. Ако турят на някого венец на главата му, той ще бъде не от цветя, а от тръни.
към беседата >>
62.
Неговата заповед
,
НБ
, София, 31.10.1926г.,
Сиромашия
и грях са синоними.
- Нали трябва да имаме пари? - Трябва да имате пари! - Нали трябва да бъдем богати, а не сиромаси хора? - Богати трябва да бъдете! Нийде в Божествената книга не е казано, че човек трябва да бъде сиромах.
Сиромашия и грях са синоними.
Значи, във физическия свят човек не трябва да бъде сиромах, а в духовния свят не трябва да бъде грешен. Ако на физическия свят човек прави грехове и престъпления и по този начин избягва сиромашията, какво печели с това? Какво печели той, ако разбогатява на земята, а обеднява в духовния свят? Каква е вероятността да спечели човек от 100’000 лева още 100’000 лева, ако дава пари с лихва 100% или ако търгува? - Малка е вероятността. Защо?
към беседата >>
63.
Няма пророк
,
НБ
, София, 14.11.1926г.,
- Когато сиромасите се откажат от своята
сиромашия
, а богатите - от своето богатство.
Бедните ще го почитат и ще го посрещнат, както трябва, но богатите ще кажат: “Този човек не е с всичкия си ум.” Ако пророкът взема страната на богатите, тогава бедните ще кажат за него: “Оставете го, не му обръщайте внимание; той е цял изедник! ” Пророкът не трябва да служи нито на бедните, нито на богатите, те са братя помежду си. Когато пророкът служи на Бога, тогава и бедните, и богатите ще го признаят. В Бога всички хора се примиряват. Кога ще стане това примирение?
- Когато сиромасите се откажат от своята сиромашия, а богатите - от своето богатство.
Тогава всички хора ще се разберат. Сега бедният казва на богатия: “Слушай аз съм сиромах, ти трябва да ми помагаш! ” Богатият казва на бедния: “Слушай, аз съм богат човек, ти трябва да ме почиташ! ” Не, богатият трябва да се откаже от своето богатство, и сиромахът - от своята сиромашия, ако искат да живеят възвишен и благороден живот. Ако аз съм беден човек няма да казвам на богатия да ми даде от своето богатство, но ще му кажа: “Братко, аз свърших по музика, зная да свиря добре на цигулка.
към беседата >>
” Не, богатият трябва да се откаже от своето богатство, и сиромахът - от своята
сиромашия
, ако искат да живеят възвишен и благороден живот.
Кога ще стане това примирение? - Когато сиромасите се откажат от своята сиромашия, а богатите - от своето богатство. Тогава всички хора ще се разберат. Сега бедният казва на богатия: “Слушай аз съм сиромах, ти трябва да ми помагаш! ” Богатият казва на бедния: “Слушай, аз съм богат човек, ти трябва да ме почиташ!
” Не, богатият трябва да се откаже от своето богатство, и сиромахът - от своята сиромашия, ако искат да живеят възвишен и благороден живот.
Ако аз съм беден човек няма да казвам на богатия да ми даде от своето богатство, но ще му кажа: “Братко, аз свърших по музика, зная да свиря добре на цигулка. Искате ли да ви посвиря? Пък ако имате приятели и роднини, повикайте ги и на тях да посвиря? ” Взимам цигулката си и започвам да свиря хубави, класически парчета. Те слушат, радват се на моето свирене.
към беседата >>
64.
Устой на съзнанието
,
ООК
, София, 17.11.1926г.,
Учението е богатство; невежеството е
сиромашия
.
" – И сиромах трябва да бъдеш. – „Трябва ли да бъда учен? " – Трябва да бъдеш учен. „Трябва ли да бъда невежа? " – И невежа трябва да бъдеш.
Учението е богатство; невежеството е сиромашия.
– „Трябва ли да бъда праведен, добър човек? " – Трябва да бъдеш праведен. – „Трябва ли да бъда грешник? " – Трябва да бъдеш грешник. Добротата е богатство; греховността, лошавината е сиромашия.
към беседата >>
Добротата е богатство; греховността, лошавината е
сиромашия
.
Учението е богатство; невежеството е сиромашия. – „Трябва ли да бъда праведен, добър човек? " – Трябва да бъдеш праведен. – „Трябва ли да бъда грешник? " – Трябва да бъдеш грешник.
Добротата е богатство; греховността, лошавината е сиромашия.
Това е правата философия в живота.
към беседата >>
65.
Те свидетелстват
,
НБ
, София, 19.12.1926г.,
И всеки човек, който цял живот прекарва в
сиромашия
, но нито за момент не се поддава на мисъл за кражба или за някакво друго престъпление, той е човек с големи знания, с дълбока философия за живота - богат човек е той.
Всички велики, всички силни хора в света са били подложени на големи страдания, вследствие на което те се развивали бързо и се отличавали от окръжаващите хора на своето време. Ето защо, всички велики хора са минавали пред своите съвременници като ексцентрични, като болни хора в умствено отношение. Не, велики, силни хора в света са тия, които природата е удостоила с големи страдания. Какво мислите за онзи човек, който е лежал цели 38 години болен на своето легло? Този човек имал силна воля, голяма вяра и затова е могъл да изкара толкова години в своето страдание.
И всеки човек, който цял живот прекарва в сиромашия, но нито за момент не се поддава на мисъл за кражба или за някакво друго престъпление, той е човек с големи знания, с дълбока философия за живота - богат човек е той.
Всеки човек, когото природата не е удостоила с големи страдания той започва да тлъстее, да се обогатява и казва: “Освен парите, нищо друго не ме интересува в света.” Каже ли така, този човек вече е на хлъзгав път. Като влезеш в къщата му, няма да намериш нито една книга за четене, а само тефтери. Той казва: “Имам толкова и толкова милиони. Ще дам на единия си син толкова, на другия - толкова и след това ще умра спокоен, че съм ги осигурил.” След смъртта му синовете ще разделят наследството от баща си, ще ходят тук-там по света и за нищо няма да мислят. Каквито са майките и бащата, такива са и децата.
към беседата >>
Затова, именно, казваме: разумната
сиромашия
е за предпочитане пред глупавото богатство.
Всеки човек, когото природата не е удостоила с големи страдания той започва да тлъстее, да се обогатява и казва: “Освен парите, нищо друго не ме интересува в света.” Каже ли така, този човек вече е на хлъзгав път. Като влезеш в къщата му, няма да намериш нито една книга за четене, а само тефтери. Той казва: “Имам толкова и толкова милиони. Ще дам на единия си син толкова, на другия - толкова и след това ще умра спокоен, че съм ги осигурил.” След смъртта му синовете ще разделят наследството от баща си, ще ходят тук-там по света и за нищо няма да мислят. Каквито са майките и бащата, такива са и децата.
Затова, именно, казваме: разумната сиромашия е за предпочитане пред глупавото богатство.
Такива богати хора ние наричаме “богати-сиромаси”. Може ли да се нарече сиромах човек този, който възкресява мъртвите? Той може да няма външни богатства, може да няма къща, де глава да подслони, но той е вътрешно богат човек, със знания, сила и мощ. Може ли да се нарече невежа този човек, който с едно махане на тояжката си дига болни от леглата и възкресява мъртви? Може ли да наречете такъв човек страхливец или безбожник?
към беседата >>
66.
Живот, сила и интелигентност
,
МОК
, София, 26.12.1926г.,
Тогава ние протестираме: мъчнотии,
сиромашия
, страдания – не е дошло време.
(втори вариант)
В туй отношение Провидението не ни дава 10 хиляди лева, но ни оставя – ти ходиш.
Тогава ние протестираме: мъчнотии, сиромашия, страдания – не е дошло време.
Ама на някои дали – я виж, тях ще ги оберат. В практическия живот ние предпочитаме да ни дадат пари и да ни оберат, отколкото да ни дадат пари и да ни ги вземат назад. А някой се занимава – след като го оберат, ходи с години, търси тези разбойници, занимава се.
към втори вариант >>
67.
Трите вида съзнания
,
ИБ
, София, 31.12.1926г.,
-
Сиромашия
.
Сега да се не плашите. И тази 1927 година ще бъде като другите години. За добрите хора ще донесе много добрини, а за лошите хора ще донесе много злини. За бъбривците много пакости ще донесе, за мълчаливите много добрини, за трудолюбивите избавление, а за онези, които много харчат, какво ще донесе?
- Сиромашия.
За онези, които обичат да се учат, ще донесе светлина и знание. На онези, които обичат да се подвизават в пътя на Истината - благословение, а за онези, които са нехайни, ще донесе горчивини.
към беседата >>
Заради тази Любов аз ще бъда готов да претърпя всичко: и
сиромашия
, и богатство, и имот, и съм готов да се примиря с хората.
Та сега не се съблазнявайте вие от външността на нещата. Нека принципът на вашия живот, всичките ви желания, подбуждания, които имате, да бъдат чисти, искрени пред лицето на Бога. И като направите нещо, да виждате лицето на Господа пред себе си. И когато аз направя нещо, Господ седи пред мене и виждам лицето Му. Като река да кажа нещо, аз Го виждам, Той тъй като погледне, не че ме е страх от Господа, но казвам: Ако Господ към мене е бил толкова добър, Той ме е тъй търпял, аз няма да опетня Неговата Любов.
Заради тази Любов аз ще бъда готов да претърпя всичко: и сиромашия, и богатство, и имот, и съм готов да се примиря с хората.
Каквото и да е заради тази любов ще го направя. Такъв е животът на великите хора, на светиите, на мъчениците. И защо е трябвало Христос да слезе от небето и да се въплъти на земята, и да Го бият, и да Го разпънат, и тъй да спаси света? В Неговата душа имаше друга сила, Неговата Любов не допусна съмнение. Примерът, който Той даде, е заразителен.Та казвам: Туй е благото, което трябва да имате - мир.
към беседата >>
68.
Право разбиране
,
ООК
, София, 5.1.1927г.,
Питам: ако живеете в Божествения свят,
сиромашия
може ли да съществува?
Питам: ако живеете в Божествения свят, сиромашия може ли да съществува?
Ще кажете: Не, ние не можем да се залъгваме с такива работи. Ако бащите ни са богати и ни оставят наследство, разбираме. А тъй да турим ръката си на някой камък и да намерим под него златна монета, не вярваме. По-възможно е за нас да отидем в някоя банка и оттам да изтеглим известна сума. Казвам: и в банка да отидете, пак трябва да турите ръката си.
към беседата >>
69.
Дело свършено
,
НБ
, София, 30.1.1927г.,
Казвам: Има един род
сиромашия
, която е желателна за всички.
Мнозина съжаляват бедните и тръгват да им събират помощи.
Казвам: Има един род сиромашия, която е желателна за всички.
При този вид сиромашия човек изработва своето търпение. Този сиромах изпада до дъното на живота, където изгубва съзнанието си и престава да мисли за някакво външно богатство. Той започва да търси богатството вътре в себе си. В този смисъл, всички велики, всички гениални хора са били все сиромаси. Къде се роди Христос, например?
към беседата >>
При този вид
сиромашия
човек изработва своето търпение.
Мнозина съжаляват бедните и тръгват да им събират помощи. Казвам: Има един род сиромашия, която е желателна за всички.
При този вид сиромашия човек изработва своето търпение.
Този сиромах изпада до дъното на живота, където изгубва съзнанието си и престава да мисли за някакво външно богатство. Той започва да търси богатството вътре в себе си. В този смисъл, всички велики, всички гениални хора са били все сиромаси. Къде се роди Христос, например? В златна люлка и в царски палат ли се роди Христос?
към беседата >>
70.
Свещеният олтар
,
ООК
, София, 9.2.1927г.,
В Божествения свят
сиромашия
не съществува.
Сега като се говори за Божествения свят, трябва да имате предвид следното положение: който се готви за този свят, той трябва да бъде вътрешно богат.
В Божествения свят сиромашия не съществува.
Кой човек е сиромах? Глупавият човек е сиромах, лошият човек е сиромах, лъжецът е сиромах, недъгавият е сиромах. Богат човек е онзи, който има знание, сила, Любов, добродетели, с една дума – богат с добродетели; сиромах пък е онзи, който е лишен от добродетели. Ако сиромахът има приятели между жителите на ада, като отиде при тях, още на втория ден ще го впрегнат на работа: ще го накарат да оре, да копае на нивата. И вие постъпвате така с млекопитаещите.
към беседата >>
Тук има страдания, неволи, горчивини, противоречия,
сиромашия
, смърт, но трябва да минете през всичко това, да се калите.
Там знаят нуждите му и всичко необходимо за него е предвидено преди още той да го е замислил. В Божествения свят само душата на човека може да пътува. Всичко друго той оставя на земята. Това подразбира стихът: “Отдайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу”. Докато сте на земята, ще работите.
Тук има страдания, неволи, горчивини, противоречия, сиромашия, смърт, но трябва да минете през всичко това, да се калите.
към беседата >>
71.
Вехтото премина
,
НБ
, София, 3.4.1927г.,
Който вярва във Вечния живот, той не мисли за смърт, нито за осигуряване, нито за богатство или за
сиромашия
, нито за наука.
И тъй, първото нещо, което се изисква в новия живот, това е новата вяра. Новата вяра подразбира, да вярва човек в Бога, че в.Него е Вечният живот.
Който вярва във Вечния живот, той не мисли за смърт, нито за осигуряване, нито за богатство или за сиромашия, нито за наука.
Той мисли само за едно, че трябва да учи. Който не вярва във Вечния живот, той мисли за смъртта – как ще умре, как ще го закопаят, какво ще кажат хората за него, какъв надгробен камък ще му турят, какъв надпис ще поставят и т. н. Какво ще пишат хората за такъв човек? Те ще напишат: тук почива еди-кой си пенсионер, който живеел честно и почтено, получавал е по 6000 лв. месечна заплата.
към беседата >>
72.
Скрити сили
,
МОК
, София, 3.4.1927г.,
Години не ти върви работата –
сиромашия
, ти чакаш да ти пратят баща ти и майка ти, но те са умни.
(втори вариант)
Сега, първото състояние – трябва ви самообладание. Поставете в ума си идеята така. Щом си разтревожен, ще си кажеш, че ти живееш в един свят, където има пълна хармония и около теб има разумни същества, които са разрешили този въпрос, който ти не можеш да разрешиш и тези разумни същества, ако ти си разумен, те са готови да ти помогнат, да ти услужат. «Ама как? » Например баща ти е богат, обича те, но ти си го обидил, седи отдалеч.
Години не ти върви работата – сиромашия, ти чакаш да ти пратят баща ти и майка ти, но те са умни.
Какво се иска от теб? Просто да идеш да си признаеш погрешката. Само една дума ще кажеш на него, и сиромашията и недоволството, всичко тъй ще се махне. А вие ще кажете: «Аз съм глупав човек, Господ ме е създал тъй.» То е една обида. Самото положение не е вярно.
към втори вариант >>
73.
Раб и син
,
НБ
, София, 17.4.1927г.,
Възможно ли е синът, който е в дома на своя богат баща, да живее в
сиромашия
?
Разумните и духовните хора трябва да изучават живота, без да се поддават на временни, преходни състояния в себе си. Трябва ли човек да се поддава на някакво неразположение? Тъй както разбирам Бога, Той всякога е разположен, всякога е тих и спокоен. В Него няма никакво безпокойствие. Как е възможно тогава, човек, който вярва в Бога, да се безпокои?
Възможно ли е синът, който е в дома на своя богат баща, да живее в сиромашия?
Това е немислимо. Такъв закон не съществува в природата. От разумна майка и от разумен баща, всякога се раждат разумни деца. Това е правилното положение. От глупава майка и от глупав баща се раждат и глупави деца.
към беседата >>
За онзи, който пее, и
сиромашия
няма.
Тя съчинила следната песен: нямам вече кашлица, нямам вече температура. Така, пяла тя на болестта си около една седмица и духът й започнал да се ободрява, да се повдига. След една седмица тя била съвсем здрава. За човек, който пее, действително, няма кашлица, няма температура. За онзи, който не пее, и кашлица има, и температура има.
За онзи, който пее, и сиромашия няма.
Трябва ли бъдният човек да подава ръка за помощ? Нека поработи върху гласа си, да го развие и после да излезе на главната улица, и да пее. Веднага около него ще се съберат много хора, ще искат да го чуят. Който е постигнал това изкуство, трябва ли много да мисли, как да разреши задачите на живота? Ще пееш и нищо повече.
към беседата >>
74.
Забравената дума
,
ООК
, София, 27.4.1927г.,
И в богатство, и в
сиромашия
; и в здраве, и в болест; и в щастие, и в нещастие Той всякога е бдял над вас и ви е утешавал с думите: „Идете да работите, аз съм с вас!
Ако някои от вас не сте в добри отношения помежду си, направете опит, не механичен, но съзнателен, да видите каква е любовта ви към Бога, доколко сте готови в Негово име да се примирите. Дръжте името Божие свещено в душата си и всякога си спомняйте за благата, които Бог ви е дал. И в миналото, и в настоящето вие сте поставени при условия да познаете Великата Божия Любов към вас и да Му благодарите. Здраве, сила, богатство, щастие – Той всичко ви е дал. На вас остава само да благодарите, да учите и да славите Бога.
И в богатство, и в сиромашия; и в здраве, и в болест; и в щастие, и в нещастие Той всякога е бдял над вас и ви е утешавал с думите: „Идете да работите, аз съм с вас!
“ Бог не желае да загине нито едно от Неговите чеда.
към беседата >>
Той няма да знае какво нещо е
сиромашия
, какво – болести, хули, гонения.
От това ще зависи какъв плод ще се създаде. Посоката на енергиите, възходяща или низходяща, определя качеството на плода. Следователно, който работи за себе си и употребява знанието за своя слава, той започва добре, свършва зле. Който работи за Божията слава, той започва с малко спънки, но към средата тръгва добре, а в края свършва още по-добре. Казано е в Писанието, че силата на такъв човек няма да изнемогне.
Той няма да знае какво нещо е сиромашия, какво – болести, хули, гонения.
Казвате: „Христос защо страда? “ – Христос беше гонен, преследван на земята само 3 години, а 2,000 години вече, откакто жъне плодовете на своята работа. Днес хиляди църкви са създадени в Негово име; 500 милиона хора Го следват и от всички краища на света Му се изпращат най-хубави, най-светли мисли и възвишени чувства. Днес Христос жъне плодовете на своето послушание. Той казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Отца си“.
към беседата >>
75.
Благо и леко
,
НБ
, София, 29.5.1927г.,
Не ми давай голяма
сиромашия
, да не Те излъжа.“ Казвам: голямата
сиромашия
и голямото богатство са две крайности, две ограничения.
Обаче, това не е идея. Какво виждаме днес в живота? Всеки човек като осиромашее, отива при Бога; обаче, разбогатее ли, той се отдалечава от Бога. Тъй щото, искате ли да отдалечите един обикновен човек от Бога, направете го богат. В притчите е казано: „Не ми давай голямо богатство да не би да Те забравя.
Не ми давай голяма сиромашия, да не Те излъжа.“ Казвам: голямата сиромашия и голямото богатство са две крайности, две ограничения.
Щом човек дойде до голямата сиромашия, трябва да му се помогне; щом дойде до голямото богатство, пак трябва да му се помогне. Преди 20 години американското правителство издаде един законопроект, според който да се определи точно границата, до която най-много може да се простира богатството на един човек. Ако богатството му надмине тази граница, държавата има право да тури ръка на излишното богатство. Преведено на религиозен език, този социален американски проект се основавал именно на закона, че голямото богатство отдалечава човека от Бога. Тъй щото, излишното богатство трябва да се раздаде за Бога.
към беседата >>
Щом човек дойде до голямата
сиромашия
, трябва да му се помогне; щом дойде до голямото богатство, пак трябва да му се помогне.
Какво виждаме днес в живота? Всеки човек като осиромашее, отива при Бога; обаче, разбогатее ли, той се отдалечава от Бога. Тъй щото, искате ли да отдалечите един обикновен човек от Бога, направете го богат. В притчите е казано: „Не ми давай голямо богатство да не би да Те забравя. Не ми давай голяма сиромашия, да не Те излъжа.“ Казвам: голямата сиромашия и голямото богатство са две крайности, две ограничения.
Щом човек дойде до голямата сиромашия, трябва да му се помогне; щом дойде до голямото богатство, пак трябва да му се помогне.
Преди 20 години американското правителство издаде един законопроект, според който да се определи точно границата, до която най-много може да се простира богатството на един човек. Ако богатството му надмине тази граница, държавата има право да тури ръка на излишното богатство. Преведено на религиозен език, този социален американски проект се основавал именно на закона, че голямото богатство отдалечава човека от Бога. Тъй щото, излишното богатство трябва да се раздаде за Бога. Държавата не трябва да взема тези пари в джоба си, но да ги раздава на сиромаси, дошли до голяма беднотия, която ги заставя да лъжат.
към беседата >>
76.
Две думи
,
НБ
, София, 5.6.1927г.,
Живее ли по този начин, тогава лъжа няма да има, и кражба няма да има, и
сиромашия
няма да има – всеки ще бъде доволен от положението си.
Човекът, на когото сте направили такова добро, може да не съзнава това, но вие да го чувствувате и нито за момент да не го помрачите с нещо. Това наричам аз добро на Любовта. То създава голяма радост за човешкия дух. Ако целият живот на човека е пълен само с такива добрини, той би изпитвал неописуема радост. Този е идеалният живот, който човек може да прекара.
Живее ли по този начин, тогава лъжа няма да има, и кражба няма да има, и сиромашия няма да има – всеки ще бъде доволен от положението си.
Като видиш, че някой човек се готви да краде, ти ще се приближиш до него и тихичко ще му кажеш: ти имаш нужда от пари. Колко ти трябват? Ще му напълниш кесията и ще се оттеглиш. Обаче, при Божиите благословения, които ни са дадени, днес ние сами отваряме вратата на злото.
към беседата >>
77.
Дойде на себе си
,
НБ
, София, 12.6.1927г.,
Дойдат ли страдания или радости, изпитания, богатство или
сиромашия
, за всичко трябва да се благодари.
Казано е в Писанието: „Които уповават на Господа, те ще възобновят силата си". Дойдат ли хората до това положение, те ще могат да се разбират помежду си. Който върви в новия път, той ще разбере смисъла на този стих. За тази цел съзнанието на хората трябва да бъде в движение, никакво прекъсване на съзнанието не трябва да става.
Дойдат ли страдания или радости, изпитания, богатство или сиромашия, за всичко трябва да се благодари.
За човек с будно съзнание, всичко това е привилегия. Тия неща представят условия за работа. Дойде ли у вас невежеството, сиромашията, заблуждението, или някакво незаконно желание, ще ги хванете внимателно, ще ги занесете у дома си, ще им дадете по една лопата и количка и ще ги впрегнете на работа, като им кажете: в моя дом има място за всякакъв вид работници.
към беседата >>
78.
Връзка на съзнанието
,
ООК
, София, 15.6.1927г.,
Не ми давай и голяма
сиромашия
, да не олекна много, че вятърът да ме отнесе някъде.
Като говорят за живота, сегашните хора имат пред вид главно материалните работи, материалните интереси на хората. Обаче, материалните блага са последните блага в света. Когато от невидимия свят решат да уморят някого, да го лишат от живота, дават му материални блага. Например, достатъчно е да окачат на врата на някого торба със злато и да го пуснат в морето. Затова и мъдрецът е казал: Господи, не ми давай богатства, да не потъна на дъното на морето.
Не ми давай и голяма сиромашия, да не олекна много, че вятърът да ме отнесе някъде.
Тъй щото, ако човек е богат, има опасност да не потъне в морето; ако е сиромах, има опасност вятърът да не го отнесе. Значи, колкото е опасно голямото богатство за човека, толкова е опасна и голямата сиромашия.
към беседата >>
Значи, колкото е опасно голямото богатство за човека, толкова е опасна и голямата
сиромашия
.
Когато от невидимия свят решат да уморят някого, да го лишат от живота, дават му материални блага. Например, достатъчно е да окачат на врата на някого торба със злато и да го пуснат в морето. Затова и мъдрецът е казал: Господи, не ми давай богатства, да не потъна на дъното на морето. Не ми давай и голяма сиромашия, да не олекна много, че вятърът да ме отнесе някъде. Тъй щото, ако човек е богат, има опасност да не потъне в морето; ако е сиромах, има опасност вятърът да не го отнесе.
Значи, колкото е опасно голямото богатство за човека, толкова е опасна и голямата сиромашия.
към беседата >>
Щом стигне до това положение, той счита понякога земното богатство за спънка, а земната
сиромашия
— за благословение.
Каквото чуят, или видят, веднага съобщават на всички. Обаче, който е развил в себе си космическото съзнание, той е разумен човек. Той знае, какви усилия, колко работа, колко енергия е иждивил, докато стигне до това положение. Той постъпва внимателно, за да не изгуби това съзнание. Големи препятствия е срещнал той в пътя си, докато развие своето космическо съзнание.
Щом стигне до това положение, той счита понякога земното богатство за спънка, а земната сиромашия — за благословение.
към беседата >>
79.
Линиите на ума и сърцето
,
МОК
, София, 25.9.1927г.,
Изпаднете ли в
сиромашия
, погледнете ръката си; там ще намерите начин как да се справите с положението си.
Опасни са отворените каси в живота! Защо трябва да се изкушавате от отворените каси? Погледнете главата, лицето и ръката си, да видите какви блага и богатства се крият в тях. Ако носите богатството и благата си в себе си, трябва ли да се изкушавате от външните богатства и блага? Не бъркайте в чуждите каси, но бръкнете в собствената си каса, в която ще намерите всичко, каквото ви е нужно.
Изпаднете ли в сиромашия, погледнете ръката си; там ще намерите начин как да се справите с положението си.
На ръката, на лицето е написано как и къде ще намерите приятелите си, които могат да ви помогнат. Ако бяхте пристигнали навреме до спасителната станция – при вашите приятели, щяхте да избегнете много трудности и мъчнотии.
към беседата >>
80.
И рече Бог
,
НБ
, София, 6.11.1927г.,
Който всеки ден мисли за Бога, за него
сиромашия
, болести нима да има; той ще има светлина и знание в ума си, с които ще може, като Моисей, да удари канарата и от нея да потече вода.
Страданията са привилегия за човешката душа. И Христос беше изложен на поругания, на страдания, но Той каза: „Господи, в Твоите ръце предавам Духа си." Въпреки всички изпитания и страдания, Христос не се усъмни в Бога. Това, именно, Бог изисква от онези, които Го любят. Тяхната любов трябва да бъде тъй обширна, каквато е Божията. Засега Бог ни изпитва на земята, но от нас се изисква абсолютно доверие към Него.
Който всеки ден мисли за Бога, за него сиромашия, болести нима да има; той ще има светлина и знание в ума си, с които ще може, като Моисей, да удари канарата и от нея да потече вода.
Ако вие ударите с пръчицата си някоя канара, ще потече ли вода от нея? Когато Моисей удари канарата с пръчицата си, от нея потече толкова много вода, че целият еврейски народ уталожи жаждата си, но и при това положение те пак не повярваха и казаха: Това е случайно явление. Каквото чудо да направи човек, съмнението неизбежно ще дойде Съвременните хора могат да направят електрически човек, който да се движи, да свети под влиянието на електричеството, но все пак е изкуствен. Обаче, истинският адепт, сам по себе си, свети без да изгаря. От този човек не можете да запалите цигарата си, но той непрекъснато свети.
към беседата >>
81.
Така е писано
,
НБ
, София, 13.11.1927г.,
Значи, хората вървят от
сиромашия
към богатство, от слабост към сила, от невежество към знание, към познаване на Бога.
Богатството е идея за бедния човек. Бедността е първата точка, от която човек влиза в живота , богатството пък показва изминатия път в живота, т.е. пътят на разрастването, на постижението. Всеки се стреми към богатство, а не към бедност. Когато хората обедняват, това не става под влиянието на някакъв особен закон, но се дължи на тяхното умствено развитие.
Значи, хората вървят от сиромашия към богатство, от слабост към сила, от невежество към знание, към познаване на Бога.
Следователно, богатство, сила, знание съставят смисъла на живота. Бог не е нещо илюзорно, Той е цел, смисъл в живота на хората. Тъй щото, когато се говори за Бога, подразбираме две възможности: придобиване на живот и на знание. Засега дотам са достигнали съвременните хора.
към беседата >>
82.
Твърдата храна
,
НБ
, София, 18.12.1927г.,
В скоро време ще чуете, че от двете неприятелски армии, тъй величествени в началото си, не е останало нищо, освен лошите последствия на разрушението: смърт,
сиромашия
и плач.
Вървите по-нататък и срещате на пътя си един беден, прост колар, който отива някъде. Вие го запитвате: Какво караш в колата? – Нося едно житно зърно на един господар, който иска да го посади. Вие се засмивате и си казвате: „Трай, коньо, за зелена трева! " Как мислите, какъв ще бъде резултатът от сраженията на двете неприятелски армии, и какъв – от посаденото житно зърно?
В скоро време ще чуете, че от двете неприятелски армии, тъй величествени в началото си, не е останало нищо, освен лошите последствия на разрушението: смърт, сиромашия и плач.
Майки плачат за загубените си мъже и синове, бащи – за синовете си, сестри – за бащите и за братята си. Обаче, при житното зърно имате точно обратен резултат: началото е скромно, незабелязано, но краят – грандиозен: след 15 години най-много това житно зърно ще се увеличи, ще даде велики резултати, от които ще се пресушат сълзите на всички страдащи по лицето на земята. Кое е за предпочитане: да срещнете в живота си една величествена армия, или един прост човек, който носи в колата си едно житно зърно на своя господар?
към беседата >>
83.
Благото на човека
,
ООК
, София, 21.12.1927г.,
Каквито изпитания да ви дойдат –
сиромашия
, болести, изкушения – дръжте се за Бога.
Следователно, когато се намирате пред голямо затруднение, знайте, че не сте сами. От вас се изисква да издържите докрай. Щом издържите, помощта ще дойде. Тогава ще разберете, че не сте били сами. Ако се усъмните и започнете да казвате, че Бог ви е забравил, че хората не ви обичат, вие сте на крив път.
Каквито изпитания да ви дойдат – сиромашия, болести, изкушения – дръжте се за Бога.
Речете ли, че може и по нечестен начин да живеете, вие сте пропаднали. Изкушения и съблазни ще дойдат, но ако имате вяра, ще издържите.
към беседата >>
84.
Будният ден
,
МОК
, София, 20.4.1928г.,
Когато говорим за богатство и за
сиромашия
, разбираме не само материалното състояние на човека, но и неговото умствено и сърдечно положение.
Откажеш ли се преждевременно от нея, ти никога не можеш да бъдеш богат. Който не е бил сиромах, не може да бъде богат; който не е бил богат, не може да бъде сиромах. Това са две състояния, през които човек неизбежно минава. Разумният лесно се справя със състоянията си. И като богат, и като беден, той еднакво се учи.
Когато говорим за богатство и за сиромашия, разбираме не само материалното състояние на човека, но и неговото умствено и сърдечно положение.
Човек може да бъде богат с идеи и желания, но може да бъде и беден. И в единия, и в другия случай разумният знае как да се справя. Многото желания, например, могат да удавят човека, но ако е разумен, той ще намаже кожата си с мас, както прави патицата, и те няма да го докоснат. Патицата влиза във водата, но тя не се докосва до кожата ѝ, не пречи на плаването ѝ. Ако водата достигаше до кожата на патицата, щеше да отнима топлината на тялото и да ѝ противодейства.
към беседата >>
– „Голяма
сиромашия
ме е налегнала.“ – Сиромашията е училище.
Млад човек е онзи, който прави добро и мисли правилно. Щом престане да мисли и да прави добро, той преждевременно остарява. Кажете ли, че искате да бъдете млади, да се подмладите, трябва да правите добро и да мислите. Някой се оплаква, че не може да учи. Щом прави добро и мисли, той може да учи.
– „Голяма сиромашия ме е налегнала.“ – Сиромашията е училище.
За да научиш уроците, които се преподават в това училище, ще проявиш доброто в себе си и ще мислиш. Да мисли човек, да прави добро и да учи, това са магически сили, които той крие в себе си. Прилагайте тези сили в живота си и не се страхувайте от нищо. С тях можете да постигнете каквото желаете. Ще мислите върху доброто и разумността и ще ги проявявате.
към беседата >>
85.
Добри и лоши условия
,
ООК
, София, 2.5.1928г.,
Новият живот изключва всякаква
сиромашия
.
Те мислят по нов начин, а живеят и постъпват по стар начин. И като нямат успех в живота си, те се обезсърчават. Какъв успех могат да очакват, когато между мисълта и живота им няма никаква връзка? Като мислят по нов начин, те считат, че и животът им е нов, вследствие на което се самозаблуждават. Коя е отличителната черта на новия живот?
Новият живот изключва всякаква сиромашия.
Новият живот изключва греха и престъпленията. Новият живот изключва глупостта, безумието и безверието. Новият живот изключва безлюбието, омразата, завистта. С една дума, новият живот изключва всичко отрицателно, всичко грозно. – „Ако аз съм грозен?
към беседата >>
86.
Глас от града
,
НБ
, София, 6.5.1928г.,
Един ден, българският цар попада между простото население, нейде из България, и една бабичка се приближава към него и започва да се оплаква от положението си: „Синко, много бедстваме, рискуваме да умрем от лишения и
сиромашия
." – Нищо, бабо, ще се оправи работата, не се безпокой!
Един ден, българският цар попада между простото население, нейде из България, и една бабичка се приближава към него и започва да се оплаква от положението си: „Синко, много бедстваме, рискуваме да умрем от лишения и сиромашия." – Нищо, бабо, ще се оправи работата, не се безпокой!
Ама, ще измрем от глад. Питам: защо е този страх от смъртта? Какво лошо има в това, че ще умрем? Въпросът не седи в това, че ще умрем, но да умрем като разумни същества, които могат да обичат и да бъдат обичани.
към беседата >>
87.
Създаване на нови органи
,
ООК
, София, 9.5.1928г.,
Помнете, че лошият живот на хората е причина за всички болести, страдания,
сиромашия
, бури, земетресения, циклони.
Сега от всички се иска добър, хармоничен живот.
Помнете, че лошият живот на хората е причина за всички болести, страдания, сиромашия, бури, земетресения, циклони.
Снощният циклон не ви засегна много, защото само опашката му мина край вас. Силата на циклона беше високо във въздуха, вследствие на което не причини големи повреди. Бъдете внимателни в мислите и чувствата си, защото лошите мисли и чувства са причина за злото в света. Дръжте в ума си светли мисли, а в сърцата си възвишени чувства, за да привлечете към себе си напреднали същества. Като дойдат при вас, те ще ви донесат своето благословение, ще уредят живота ви.
към беседата >>
88.
Разумни отношения
,
ООК
, София, 16.5.1928г.,
Обаче, като сиромах, именно, той трябва да знае причината за своята
сиромашия
и да работи, докато я отстрани.
Сега, като слушате да се говори така, ще помислите, че сте останали назад в развитието си. – Не е там въпросът, но вие трябва да съзнавате, че много работа ви предстои да свършите и да се стегнете да работите. Ще кажете: „Лесно се говори, но мъчно се постигат нещата“. Всяко нещо е лесно, когато се знае, а мъчно, когато не се знае. Когато човек е богат, лесно нарежда работите си; когато е сиромах, мъчно ги нарежда.
Обаче, като сиромах, именно, той трябва да знае причината за своята сиромашия и да работи, докато я отстрани.
Сиромашията показва, че в миналото си някога човек не е спазвал великите закони. Той е ял, пил, за нищо друго не е мислил и днес носи последствията на своя минал живот. Ето защо, дали човек е сиромах, болен, слаб или невежа, той трябва да знае, че това му е дадено като условие за работа, за да изправи грешките на своя минал живот. Щом съзнае това, той трябва да се изповяда пред себе си, а не пред хората, и да започне да работи. Всички хора се намират под един общ знаменател.
към беседата >>
89.
Божествена светлина
,
ООК
, София, 6.6.1928г.,
Страхът, който човек е преживял в миналото, днес се е видоизменил, преминал е през разни фази: страх за прехрана, страх от външни условия на живота, страх от болести, от
сиромашия
, от пожари, от природни стихии и т.н.
За да се развие страха в него, помогнали му са големите сътресения, големите преживявания, през които е минал. От силни сътресения той е бил подхвърлян във въздуха като перце. И до днес още хората носят последствията на тия силни преживявания. С това се обяснява страхът на човека от змия. Той е страдал много пъти от змия, вследствие на което и до днес носи спомена от тази опитност.
Страхът, който човек е преживял в миналото, днес се е видоизменил, преминал е през разни фази: страх за прехрана, страх от външни условия на живота, страх от болести, от сиромашия, от пожари, от природни стихии и т.н.
Този страх е естествен.
към беседата >>
90.
Гордост и ревност / Гордость и ревность
,
МОК
, София, 31.8.1928г.,
Ние наричаме ревностьта
сиромашия
на живота. Защо?
(втори вариант)
Значи, гордостьта ражда ревностьта.
Ние наричаме ревностьта сиромашия на живота. Защо?
Гордостьта произвежда запичане на съзнанието, а запичането създава суша въ живота на човѣка. Питамъ тогава: какви плодове могатъ да се родятъ на суха почва? Ето защо, слѣдъ запичането се ражда сиромашията, т. е. ревностьта. Когато се каже за нѣкой човѣкъ, че е много ревнивъ, това подразбира, че той е осиромашелъ и умствено, и духовно – всестранно е осиромашелъ.
към втори вариант >>
Сега, отъ това, което се знае за гордостьта и за ревностьта, може да се извлѣче слѣдниятъ законъ: докато има запичане на човѣшкото съзнание, ще има
сиромашия
, ще има и безплодие.
(втори вариант)
Сега, отъ това, което се знае за гордостьта и за ревностьта, може да се извлѣче слѣдниятъ законъ: докато има запичане на човѣшкото съзнание, ще има сиромашия, ще има и безплодие.
При тия състояния човѣкъ всѣкога ще бѫде лишенъ отъ нѣщо. Такъвъ човѣкъ, като вижда, че съсѣдътъ му има нѣщо повече отъ него, въ сърцето му се явява ревность и веднага почва да критикува Господа: несправедливъ е Богъ къмъ мене! Какъ може Той да се отнася тъй къмъ мене, да ми отнема правата, да не ме оцѣнява, както трѣбва? Не знае ли, че азъ всичко разбирамъ, че не съмъ обикновенъ човѣкъ, като другитѣ? Този човѣкъ, докато се разхождалъ алабраце съ красивата мома, гордѣелъ се, поглеждалъ самодоволно къмъ всички хора, като си казвалъ: по-красива мома отъ тази нѣма!
към втори вариант >>
Гордостьта и ревностьта внасятъ
сиромашия
въ живота на човѣка, а човѣкътъ днесъ иска да бѫде богатъ.
(втори вариант)
Истинската женитба, въ този случай, седи въ създаване тѣсна връзка между ума и живота, като велика цѣлокупность. Това обяснение е за тѣзи хора, у които съзнанието е пробудено; тѣзи пъкъ, на които съзнанието не е пробудено, ще правятъ разлика между ума и живота, между мѫжа и жената и ще ги разглеждатъ като отдѣлни части, безъ никаква връзка. Събератъ се мѫжъ и жена да живѣятъ заедно и веднага се скарватъ, явява се споръ и разногласие между тѣхъ. Ние не осѫждаме женитбата, защото, тя е такава радость за тия хора, каквато сѫ радоститѣ на дѣцата. Ние сѫдимъ само неестественитѣ положения въ живота, каквито сѫ гордостьта и запичането на съзнанието, защото тѣ лишаватъ човѣка отъ всѣка възможностъ за растене и правилно развитие.
Гордостьта и ревностьта внасятъ сиромашия въ живота на човѣка, а човѣкътъ днесъ иска да бѫде богатъ.
към втори вариант >>
И тъй, ще се пазите отъ запичане на съзнанието, което се ражда отъ гордостьта; ще се пазите и отъ онази ужасна
сиромашия
, която е послѣдствие на ревностьта.
(втори вариант)
И тъй, ще се пазите отъ запичане на съзнанието, което се ражда отъ гордостьта; ще се пазите и отъ онази ужасна сиромашия, която е послѣдствие на ревностьта.
Горделивиятъ човѣкъ, за да се избави отъ своето болезнено състояние, трѣбва да прѣвърне гордостьта въ самоуважение. Ревнивиятъ пъкъ, за да се избави отъ своето болезнено състояние, трѣбва да прѣвърне ревностьта вѣ прилежание. Влѣзе ли човѣкъ въ закона на прилежанието, той стѫпва въ правия пѫть на живота. Турите ли ревностьта на своето мѣсто, да помага на прилежанието, това е знание. Да може човѣкъ да се освобождава отъ своитѣ болезнени състояния, въ това седи красотата на новия животъ, въ това седи силата на културния човѣкъ.
към втори вариант >>
Това може всеки да провери, а мнозина имат опитността на вътрешната и на външната
сиромашия
.
Гордостта произвежда запичане на съзнанието, а запичането създава суша в човешкия живот. Какви плодове могат да излязат от сухата почва? Затова, именно, запичането създава сиромашията, т. е. ревността. Когато се казва за някого, че е ревнив, това значи, че той е осиромашал и умствено, и сърдечно – във всяко отношение.
Това може всеки да провери, а мнозина имат опитността на вътрешната и на външната сиромашия.
Гордият и ревнив човек губи всичко ценно в живота си – своите велики мисли и чувства. С това той изгубва и радостта си.
към беседата >>
При неплодородие и
сиромашия
, човек естествено се лишава от нещо.
Дръжте в ума си закона: докато има запичане на човешкото съзнание, ще има безплодие. Щом има неплодородие, сиромашията ще дойде като естествено последствие.
При неплодородие и сиромашия, човек естествено се лишава от нещо.
Ако види, че съседът му разполага с повече неща от него, ревността обхваща сърцето му, и той започва да критикува Господа, че е несправедлив, че на едного дава повече, на друг – по-малко. Той се чуди, как може Бог да постъпва с него така, да му отнема правата и да не го оценява, както трябва. Не знае ли Той, че аз разбирам всичко, че не съм обикновен човек, като другите? Докато се разхождал и разговарял с красивата мома, той поглеждал самодоволно и гордо към всички хора и мислел, че няма по-красива мома от възлюбената му. Като се разхожда нагоре-надолу с красивата мома, все едно, че изнася на изложба нейната красота.
към беседата >>
91.
Много знания
,
ООК
, София, 12.9.1928г.,
Пари ми трябват,
сиромашия
ще ме налегне.“ – Тук няма
сиромашия
.
Този човек е заминал за другия свят, но не може да се опомни. Дълго време трябва да му се говори, докато се убеди, че не е на земята и не се нуждае от тояга. Срещам друг човек с кесия в ръка, пази парите си. – Хвърли тази кесия. – „Как ще я хвърля?
Пари ми трябват, сиромашия ще ме налегне.“ – Тук няма сиромашия.
На земята има сиромашия, но условията, при които сега живееш, са други. Тук пари не са нужни. – „Ами ако ме излъжеш и остана без пари? “ И този човек не може да се осъзнае, да разбере, че е попаднал в нови условия на живота.
към беседата >>
На земята има
сиромашия
, но условията, при които сега живееш, са други.
Дълго време трябва да му се говори, докато се убеди, че не е на земята и не се нуждае от тояга. Срещам друг човек с кесия в ръка, пази парите си. – Хвърли тази кесия. – „Как ще я хвърля? Пари ми трябват, сиромашия ще ме налегне.“ – Тук няма сиромашия.
На земята има сиромашия, но условията, при които сега живееш, са други.
Тук пари не са нужни. – „Ами ако ме излъжеш и остана без пари? “ И този човек не може да се осъзнае, да разбере, че е попаднал в нови условия на живота.
към беседата >>
92.
Не противи се на злото / Основнитѣ идеи на Викторъ Хюго и Толстой въ „Клетницитѣ“ и „Война и миръ“ (продължение)
,
МОК
, София, 23.11.1928г.,
Следователно, натъкнеш ли се на някакво страдание или на някаква мъчнотия или
сиромашия
, не питай, защо страдаш и защо си сиромах, но давай от себе си, каквото имаш и се оттегли настрана.
Толстой и Юго дават методи за възпитанието на човека, но те не са единствените, нито най-правилните. Все пак и те са дали добри резултати. В своята „Изповед“ Толстой се бори със себе си, не е доволен от живота, не намира смисъл в него и иска да тури край на живота си. Най-после, след голяма борба, той дохожда до заключението, че самоубийството не разрешава въпросите на живота и търси друг път. Един прост случай го довежда до извода, че има правилен начин за разрешаване задачите на живота, който се заключава в мисълта: „Не противи се на злото“.
Следователно, натъкнеш ли се на някакво страдание или на някаква мъчнотия или сиромашия, не питай, защо страдаш и защо си сиромах, но давай от себе си, каквото имаш и се оттегли настрана.
Не мисли, че си гладен и беден. Допуснеш ли тази мисъл в себе си, сиромашията и гладът ще те посетят. Гледай на глада като велико благо, а не като страдание. Страданието не произтича от глада, а от силното желание да го задоволиш час по-скоро. Ако не си ял 24 часа не мисли, че ще умреш от глад.
към беседата >>
93.
Насока на живота
,
ООК
, София, 28.11.1928г.,
Който не разбира смисъла на сиромашията, той казва: „Да не ти дава Господ
сиромашия
!
Като ученици, вие трябва да знаете, че страданията, изпитанията, сиромашията, болестите неизбежно ще ви следват. За учения, за адепта тия неща са почивки. Като дойде сиромашията при него, той ляга под крушата и си почива. От време на време хапва една круша и разхлажда устата си. Като дойде богатството при него, той го туря на гърба си като раница и тръгва с него по света да раздава на бедни, на страдащи.
Който не разбира смисъла на сиромашията, той казва: „Да не ти дава Господ сиромашия!
Голямо тегло е тя.“ Според него, тегло е за човека, ако му се дадат условия да си почине. Да отхвърляте сиромашията от себе си, това значи, да отбягвате от почивката. Хората се плашат от сиромашията, защото мислят, че ако тя ги посети, те са осъдени на глад, на голотия. - Не, сиромашията е облечена с хубави дрехи, като пеперуда, която цял ден хвърка от цвят на цвят. Тя не мисли за житници, нито за хамбари.
към беседата >>
Слушате някои хора да се оплакват, че са остарели, че краката им не държат, че
сиромашия
ги налегнала, че никой не ги обича, че даже Господ ги забравил.
Човек трябва да изучава своите вътрешни състояния, за да се справя лесно с тях.
Слушате някои хора да се оплакват, че са остарели, че краката им не държат, че сиромашия ги налегнала, че никой не ги обича, че даже Господ ги забравил.
Всичко това е лъжлива философия. Това не са верни положения. Всяко допускане или определяне на нещата ни най-малко не определя истината. Виждам, че в едно гърне се вари боб и допускам, че той е осолен вече. Опитвам боба и намирам, че солта още не е турена.
към беседата >>
94.
Пречупване на светлината / Трите неизвестни. Пречупване на лъчите, светлината
,
МОК
, София, 28.12.1928г.,
Всеки един живот съдържа всичките противоположности: приятни и неприятни условия, успехи и неуспехи, богатства и
сиромашия
, здраве и болест, всичко това са възможности, които съществуват.
(втори вариант)
Кръгът, това е целия човешки живот, а само половината от този кръг може да бъде осветлена отвънка. В първата половина ние туряме всичките благоприятни условия на живота.
Всеки един живот съдържа всичките противоположности: приятни и неприятни условия, успехи и неуспехи, богатства и сиромашия, здраве и болест, всичко това са възможности, които съществуват.
Едновременно се образуват противоположните състояния. Щом имаш радостта, непременно на радостта ще дойде противоположното скръбта. Защото радостта е нещо, което ти държиш, спечелил си го, а скръбта е нещо, което си изгубил. Щом дойде у тебе идеята: „Аз съм млад“, веднага ще дойде и мисълта: „ами, ако остарея? “ Казваш: „Аз имам знание“, веднага с това иде: „Ами, ако го изгубя или ако го забравя?
към втори вариант >>
Едната половина на кръга, осветената, представя благоприятните условия на живота – успехи, здраве, богатство, сила и др.; втората половина представя неблагоприятните условия – неуспехи, болести,
сиромашия
, безсилие и др.
В правия ъгъл има 90 пречупвания на светлината, т. е. 90 възможности. Ако правата линия се пречупи, ще се образува светлина; ако не се пречупи, светлината ще мине край нас, ще имаме известно усещане, известно движение, което ние наричаме „закон на съзнанието“. При пречупване на лъча едновременно се получават два образа. Ъгловият градус е част от човешкия живот, а кръгът – целият човешки живот.
Едната половина на кръга, осветената, представя благоприятните условия на живота – успехи, здраве, богатство, сила и др.; втората половина представя неблагоприятните условия – неуспехи, болести, сиромашия, безсилие и др.
Дойде ли радостта в живота, трябва да очаквате и скръбта. Като си помислите, че сте млад, веднага ще дойде и обратната мисъл, че ще остареете. Ако си кажете, че сте учен, ще помислите, че може да изгубите знанието си. Кажете ли си, че сте добър, ще помислите, че може да станете лош. Това са противоположности, които съществуват като закони на природата.
към беседата >>
95.
Тихият глас
,
ИБ
, София, 1.1.1929г.,
Тази
сиромашия
го ограничава, а той иска да бъде свободен.
И тъй, два закона съществуват в света: закон на ограничението и закон на свободата. Свободата се проявява по два начина, но последствията на тези прояви са различни. При първия начин в желанието си да бъде свободен, човек греши и по такъв начин се заробва. Това показва, че този човек не е готов за тази свобода. Например някой човек е беден, последен сиромах, няма пет пари в джоба си.
Тази сиромашия го ограничава, а той иска да бъде свободен.
Отива при един, при втори, при трети богаташ, моли се да му помогнат, но всички го пъдят. Най-после той казва: "И аз искам да бъда свободен човек! Моето достойнство се уронва от това положение, в което съм изпаднал." Намира тогава оттук-оттам около 500-600 лева, купува един револвер с 12 патрона, пресреща на пътя някой богаташ, посочва му револвера си и му казва: "Чакай, сега ще ме разбереш кой съм! Или ще дадеш, каквото имаш в джоба си, или ще те убия на мястото! " Богаташът веднага дава, каквото има, и в този случай се заробва, изпада в ограничения; бедният пък сега е свободен.
към беседата >>
96.
Закон за възможности – закон на опуленс
,
ООК
, София, 9.1.1929г.,
Окултистите го наричат закон на радости и на скърби, на щастие и на нещастие, на ученост и на невежество, на богатство и на
сиромашия
, на здраве и на болест.
Съвременните хора трябва да знаят, че в Битието съществува един велик закон, наречен, опуленс - закон за възможности.
Окултистите го наричат закон на радости и на скърби, на щастие и на нещастие, на ученост и на невежество, на богатство и на сиромашия, на здраве и на болест.
В кое от тия положения ще се намери човек, това е строго определено - зависи от работата, от усилията на човека. Срещате един търговец, който ви се оплаква, че дюкянът му е пълен със стока, добре нареден, но няма клиенти, никой не влиза да пазарува. Като гледа, колко добре работят съседите му, той се чуди каква е причината на това. Много просто - другите търговци са работили, затова днес жънат последствията на своята работа и труд. Гледате две съседни ниви.
към беседата >>
97.
На Бога живаго
,
НБ
, София, 10.2.1929г.,
Бедните казват, че са станали неврастеници от лошите условия, от голямата
сиромашия
на живота.
Времето, което сега иде, ще им покаже, че те са изгубили добрите условия и няма да намерят това, което търсят. Който не разбира моите думи, той мисли, че светът ще се разруши, ще изчезне. Не, светът няма да се разруши, но човешкият живот ще се обнови изцяло. Днес и богати, и бедни са неврастеници. Богатите казват, че са станали неврастеници от много мисъл.
Бедните казват, че са станали неврастеници от лошите условия, от голямата сиромашия на живота.
Богатият е неврастеник от лошите мисли, които неговите слуги постоянно му изпращат. Бедният е неврастеник от лошите условия, които разнебитват ума му. Какво очакват хората сега? Те очакват по-добри външни условия. Те мислят, че външните условия ще изменят живота.
към беседата >>
98.
Променява времената
,
НБ
, София, 24.2.1929г.,
В царството на персийския владетел, за когото споменах по-горе, върлували голям студ и
сиромашия
, вследствие на което всяка година умирали голямо число от поданиците му.
В царството на персийския владетел, за когото споменах по-горе, върлували голям студ и сиромашия, вследствие на което всяка година умирали голямо число от поданиците му.
Той ги съветвал да живеят добре, но нито сиромасите, нито богатите изпълнявали неговите съвети. Като гледал страданията на сиромасите, дошла му на ум следната идея: за всеки сиромах, умрял от студ и глад, да се обесва по един богат. Царят веднага турил идеята си в приложение. И наистина, когато съобщавали, че някой сиромах умрял от студ и глад, в същия ден още обесвали един богат. Като гледали това нещо, богатите започнали да се стряскат и отворили кесиите си.
към беседата >>
99.
Той е реченият
,
НБ
, София, 7.4.1929г.,
Ако някой отиде при Бога и Го занимава със своята
сиромашия
, дълго време Божията врата ще бъде затворена за него.
– Не трябва ли да просим от Господа? – Не, когато отивате при Господа, не трябва да просите, но кажете: Господи, научи ме как да работя, как да изпълня Твоята воля. – Ама аз съм беден. – Не е въпрос за беднотията. Дали е беден, или богат, човек трябва да изпълнява волята Божия.
Ако някой отиде при Бога и Го занимава със своята сиромашия, дълго време Божията врата ще бъде затворена за него.
Хиляди хора има в света, които изпълняват волята Божия. Ако си беден, иди при тях, те ще ти помогнат. Бог е раздал богатството си между хората, и от тях трябва да просите. Пък ако сте разумни, ако сте мъдри, ако живеете според закона на милосърдието, вие ще владеете магическата пръчица; тогава няма да просите нито от хората, нито от Бога, но сами ще си доставяте, каквото ви е нужно. Ще вземете една лескова пръчица и с нея ще откриете, де има в природата богатство.
към беседата >>
100.
И огорчи се в сърцето си
,
НБ
, София, 14.4.1929г.,
Ние не проповядваме и не препоръчваме на хората
сиромашия
.
Друг е въпросът, как поглежда гостилничарят на своите посетители. Ако в гостилницата му влезе беден, окъсан човек, гостилничарят няма да му даде обед, независимо това, дали този човек е стар, или млад. Обаче, ако този човек влезе в гостилницата и извади от кесията си няколко английски лири, гостилничарят веднага ще определи цената на тези пари и ще каже на посетителя: Моля, господине, заповядайте! Следователно, звонковата монета за човека седи в неговото вътрешно богатство. Богат трябва да бъде човек в живота си!
Ние не проповядваме и не препоръчваме на хората сиромашия.
Сиромашията е старческа идея, която се оправдава само за старите хора. За младите, за хората на новото ние проповядваме и препоръчваме богатството, а за старите хора – мъдростта. Стари и млади хора, това са полюси на живота, които трябва да се свържат. Да мислите, че животът е илюзия, това е старческа идея. Животът не е илюзия.
към беседата >>
101.
Постижения на богатия и на сиромаха
,
ООК
, София, 24.4.1929г.,
" "
Сиромашия
ще имаш."
(втори вариант)
Като минал покрай един богат един светия, богатият казва: "Кажи на Господа, че ми дотегна моето богатство." Като минал покрай един беден човек, той пък казал: "Кажи на Господа, че ми дотегна сиромашията." Бог казва така: "Кажи на богатия да стане недоволен, да вземе да роптае, ще взема всичкото богатство. Кажи на сиромаха всеки ден да благодари, веднага ще забогатее." Минава покрай богатия, казва му това. Богатият казва: "Как мога да бъда неблагодарен? " "Богат ще те остави тогава." Минава покрай сиромаха и му казва и на него, каквото му казал Господ. Казва: "Как да бъда благодарен?
" "Сиромашия ще имаш."
към втори вариант >>
102.
Момчето ми
,
НБ
, София, 28.4.1929г.,
Ако се оплаквате от
сиромашия
, аз мога да купя сиромашията ви, но няма, какво да ми продадете – всички сте богати.
”Кажи само реч, и от тази дума, която сега кажеш, хората ще си извадят поука. Всички ще говорят за тази дума” – казал стотникът. ”Кажи само реч, и момчето ми ще бъде здраво.” Съвременните хора се намират в процес на самоусъвършенстване. Както виждам, вие всички сте богаташи, между вас няма нито един сиромах. Това лесно мога да докажа.
Ако се оплаквате от сиромашия, аз мога да купя сиромашията ви, но няма, какво да ми продадете – всички сте богати.
Вие се стремите към самоусъвършенстване, но за това се изисква положителна наука. За пример, имате някакво неразположение в себе си. Направете опит да го смените на добро. Какъв опит ще направите? Казвате, че обичате приятеля си.
към беседата >>
103.
Аксиома на живота / Една аксиома
,
ООК
, София, 8.5.1929г.,
Не ги ли избягва, той непременно ще попадне под техните удари и ще носи последствията им:
сиромашия
, болести, страдания и смърт.
– Защо си беден? – Болен съм. – Защо си болен? Болестта, сиромашията показват, че човек се е свързал с един низш, неорганизиран живот, който се движи в посока, диаметрално противоположна на истинския живот. Влезе ли в неорганизирания живот, човек трябва да познава законите му и да знае, как да ги избягва.
Не ги ли избягва, той непременно ще попадне под техните удари и ще носи последствията им: сиромашия, болести, страдания и смърт.
Представете си, че едно малко дете се качва, на здрав, силен кон и се мъчи да го управлява. Докато има сили, то може да го владее. В най-скоро време силите му изчезват, то отмалява, и конят тръгва, накъдето иска. Такова е положението на всеки човек, който влиза в низшия, неорганизиран свят. Докато не е изгубил силите си, той се справя с него.
към беседата >>
104.
Ще ти въздаде
,
НБ
, София, 12.5.1929г.,
Всички закони, всички войни, глад,
сиромашия
, плодородие, земетресения се дължат на великата разумност в света.
Този път ще освободи хората от всички мъчнотии, в които сега живеят. Мъчнотиите ще се разрешат сами по себе си, и тогава всички хора ще се убедят, че няма невъзможни неща в света. Кога няма невъзможни неща? Когато хората вървят в пътя на любовта. Казва пророкът: ”И заключи Бог небето; три години не падна дъжд в Израил.” Това показва, че Бог управлява света.
Всички закони, всички войни, глад, сиромашия, плодородие, земетресения се дължат на великата разумност в света.
Тази разумност работи и управлява целия свят. Ако хората работят в хармония с тази разумност, и животът им ще се оправи.
към беседата >>
105.
Абсолютна реалност
,
ООК
, София, 16.5.1929г.,
Дето има любов, няма
сиромашия
.
(втори вариант)
Душата пее. Щом кажеш: "Ама аз съм остарял", то е относително. Млад или стар, аз трябва да пея. Щом някой каже: "Аз не съм богат", то е относително. Дето няма любов, има старост.
Дето има любов, няма сиромашия.
Дето няма любов, има сиромашия. Дето има любов, няма болест. Дето няма любов, има болест. Тъй седи истината.
към втори вариант >>
Дето няма любов, има
сиромашия
.
(втори вариант)
Щом кажеш: "Ама аз съм остарял", то е относително. Млад или стар, аз трябва да пея. Щом някой каже: "Аз не съм богат", то е относително. Дето няма любов, има старост. Дето има любов, няма сиромашия.
Дето няма любов, има сиромашия.
Дето има любов, няма болест. Дето няма любов, има болест. Тъй седи истината.
към втори вариант >>
106.
Другата събота
,
НБ
, София, 26.5.1929г.,
Обаче, външната
сиромашия
не прави човека сиромах.
Например, един лош човек мисли да обере някой добър, богат човек и после да го убие. За да го избави от това престъпление и да спаси живота на добрия, Бог дава пари, богатство на лошия човек, да има с какво да се занимава. Следователно, за лошия човек е по-добре да бъде богат, отколкото сиромах. И за добрия е по-добре да бъде сиромах, отколкото богат. Това не са абсолютни закони, но правила, които трябва да се разбират.
Обаче, външната сиромашия не прави човека сиромах.
Никога не допущайте в себе си мисълта, че сте сиромаси. Ако имате сърце, което черпи своите сокове от водата, т.е. от великия живот, вие сте най-богатият човек в света. Наблюдавайте влюбения момък или влюбената мома. Като се влюбят, те считат себе си за най-богати хора. Защо?
към беседата >>
107.
Стари навици
,
ООК
, София, 12.6.1929г.,
Той има голяма, богата къща, а се оплаква от
сиромашия
.
Съвременните хора се нуждаят от здрави, солидни идеи и мисли. Някой върви и не знае, с кой крак е тръгнал, нито коя ръка е подвижил първа. Съзнателен човек е онзи, който знае, кога с кой крак да тръгне. Той знае, че очите му са дадени да гледа с тях красиви и чисти образи. Човек разполага с големи богатства, а при това се оплаква, че бил нещастен, сиромах, че побеляла главата му от мъчнотии.
Той има голяма, богата къща, а се оплаква от сиромашия.
Що се отнася до побелялата му глава, нека я боядиса. – Ама окалял съм се. – Вземи вода и се измий. Всички хора се стремят към чистотата, към красив живот. Те трябва да знаят, че на земята не съществува абсолютна чистота и красота.
към беседата >>
Живеете ли с идеята, че Бог царува в света, нищо не трябва да ви смущава: никаква
сиромашия
, никакво невежество, никакво безсилие да не ви безпокои.
С други думи казано: човешките идеи умъртвяват човека, а Божествените го обновяват и възкресяват. Следователно, който иска да се обнови, той трябва да възприема Божествените идеи и да им дава ход в себе си. Държите ли тия идеи в ума си, от нищо не трябва да се плашите.
Живеете ли с идеята, че Бог царува в света, нищо не трябва да ви смущава: никаква сиромашия, никакво невежество, никакво безсилие да не ви безпокои.
Като дойдат сиромашията, невежеството, безсилието при вас, вие ще ги поканите, ще се разговорите любезно с тях, ще ги нахраните и ще ги изпратите сити и доволни. – Ама ние трябва да живеем разумно. – Да живее човек разумно, това значи да е приел в себе си идеята, че Бог царува навсякъде. Бог е мислил цяла вечност докато създаде света, който днес виждаме. Засега този свят е най-красивият.
към беседата >>
108.
Да изпълня
,
НБ
, София, 16.6.1929г.,
Тази е причината, задето в старините си човек изкупва греховете на своето минало чрез страдания, болести,
сиромашия
и мъчения.
И тъй, Божественото начало в човека иде всякога не да разруши, но да изпълни. Като се вглежда в ежедневния си живот, човек най-после дохожда до убеждение, че той сам е станал причина да изгуби същественото, да се отстрани от истинския път на живота.
Тази е причината, задето в старините си човек изкупва греховете на своето минало чрез страдания, болести, сиромашия и мъчения.
През целия му живот Божественото начало в него му казва, че той трябва да се съобразява със законите на природата. Ако е умен, той ще схване този глас, и всеки ден ще прави по едно малко видоизменение в своя живот, да го постави на начала и принципи, каквито природата е поставила. Ако не може да направи това, той всеки ден ще допринася нещо за разрушаване на Божествените принципи и закони. Обаче, от момента, в който човек наруши един от тези закони, страданията започват да го следват непрекъснато. И, ако, вместо да тичат по Европа да търсят лекари за своите болести, хората биха се събрали заедно и биха започнали да търсят причините на своите болести и страдания, те щяха да дойдат до правия път на живота.
към беседата >>
109.
Разумните кротки / Блажени кротките
,
НБ
, София, 23.6.1929г.,
Нищият духом в този смисъл не знае какво нещо е ограничение, какво нещо е нужда, какво нещо е
сиромашия
, какво нещо е болест - той не знае нищо.
(втори вариант)
Ако те не можаха да го уредят, мислите ли, че вие ще го уредите? Ако при сегашните разбирания и при сегашната култура ние не внесем този елемент на кротост в себе си, нас ни очакват същите резултати на онова велико разочарование, което сега съществува в света. И ако вие разберете силата на верующия или силата на новия човек, за когото се казва „блажени нищите духом" - това не подразбира нищия духом по форма. Като казва Христос „блажени нищите духом", Той подразбира онези, които живеят при Бога, които живеят в безконечност-та, в безпределността. Като се казва „нищи" - от „нищо", подразбира това, което няма никакво ограничение.
Нищият духом в този смисъл не знае какво нещо е ограничение, какво нещо е нужда, какво нещо е сиромашия, какво нещо е болест - той не знае нищо.
А вие разбирате точно обратното. Ние някой път казваме: „Ще се смирим, ще се облечем в козяци, ще се покриваме с пепел." И след това ще казваме: „Господи, не видиш ли колко много плакахме? " Казвам: ти, който си роден от вечния Бог на любовта в света, Който всеки ден казва: „Стани и работи! " - трябва ли след всичко това да плачеш? Мотика - скоро, и ще работиш.
към втори вариант >>
В правия смисъл на думата, нищият не знае, какво нещо е ограничение,
сиромашия
, болести, нужди.
Никой цар, никой учен, никой философ не е могъл да уреди работите си на земята. Мислите ли тогава, че вие ще можете да ги уредите? Ако при сегашните условия на живота, човек не внесе кротостта във всички свои действия, той ще се натъкне на същите разочарования, каквито хората са преживели до днес. Само онзи може да се справи с всички трудни положения в живота, за когото може да се приложи стиха: „Блажени нищите духом". Под думата „нищ" не се разбира човек беден, нещастен, но се разбира човек със силна вяра, със силна любов, който дава ход на Божественото в себе си, на безграничното, на вечното.
В правия смисъл на думата, нищият не знае, какво нещо е ограничение, сиромашия, болести, нужди.
Нищият духом не е лишен от нищо. Какво прави обикновеният човек? Като се намери в известно затруднение, той иска да се облече във вретище, да посипе главата си с пепел и след това да каже: Господи, не виждаш ли моите страдания? Не виждаш ли, колко сълзи пролях? Чудно нещо!
към беседата >>
110.
Светът на ограниченията / Светът на ограниченията. Физическият живот
,
МОК
, София, 28.6.1929г.,
Допуснете, че вие сте изпаднали в голяма
сиромашия
, нямате никакви парици - какво ще правите?
(втори вариант)
Например онези, които строят параходи, взимат предвид ограниченията, които ще срещнат по пътя си, затова гледат да ги премахнат. Онези, които се занимават с преустройване на аероплани, също така имат предвид ограниченията и гледат да ги премахнат. Сега в света вие сте или физически параход, или физически аероплан. Щом е така, и вие ще имате същите ограничения.
Допуснете, че вие сте изпаднали в голяма сиромашия, нямате никакви парици - какво ще правите?
На какво ще уподобите парите в един кораб? („Това са въглищата.") Да допуснем, че парите са подобни на въглищата. При горенето едно време трябваше и вода. На какво може да се уподоби водата? На хляб.
към втори вариант >>
Някой се оплаква от
сиромашия
, нямал пари да си купи хляб.
Какво правят инженерите и техниците, които строят автомобили, параходи и аероплани? Те вземат под внимание всички ограничения, които ще срещнат на пътя си. Само така те могат свободно да се движат с изобретенията си. И човек е подобен на автомобил, параход или аероплан. Щом е така, и той се натъква на ограничения, които трябва да има пред вид.
Някой се оплаква от сиромашия, нямал пари да си купи хляб.
Хлябът представя въглищата, а парите – водата, която се превръща в пара и движи парахода. Тежко е положението на параход, който няма въглища и вода. Тежко е положението на човек, който няма пари да си купи хляб. Такъв човек, както и такъв параход, не могат да стигнат до пристанището. Идеалът на човека е да постигне нещо, т.е.
към беседата >>
По-рано сте се страхували от глад,
сиромашия
, а като дойдат хлябът и парите, страхът изчезва.
За да не подскача толкова, трябва да се напълни. Колата се пълни лесно, но с какво ще напълните страхливия? – С вяра. Колкото е по-силна вярата на човека, толкова повече се намалява страхът. Щом вярвате, че ще имате хляб, пари, страхът ви ще изчезне.
По-рано сте се страхували от глад, сиромашия, а като дойдат хлябът и парите, страхът изчезва.
Казано е, че любовта изпъжда страха навън. Значи, който има вяра и любов, той става смел и безстрашен.
към беседата >>
111.
Що трябва да речете
,
НБ
, София, 28.7.1929г.,
Любовта не знае, какво нещо е страдание,
сиромашия
, болести, грях, невежество, безсилие.
Духът, който посещава човека от време на време, е подобен на искра, която поддържа свещения огън на човешката душа. Без тази искра този огън е осъден на изгасване. Когато се казва, че трябва да любим Бога, ние имаме пред вид силата на любовта. Дето е любовта, там смъртта отстъпва. Дето е любовта, там всичко отрицателно изчезва.
Любовта не знае, какво нещо е страдание, сиромашия, болести, грях, невежество, безсилие.
Обаче, безлюбието познава тия неща. Следователно, когато Духът или любовта посети човека, той минава от смърт в живот, от човешкото в Божественото. Като се движи между тези два полюса, той ще намери истината. Истината е граница между смъртта и живота, между човешкото и Божественото. Моментът, в който човек минава от човешкия в Божествения свят, не се забелязва.
към беседата >>
Съвременните хора живеят в нереалността, вследствие на което са изложени на страдания, на
сиромашия
и болести.
Съвременните хора живеят в нереалността, вследствие на което са изложени на страдания, на сиромашия и болести.
Понеже не са доволни от живота си, те искат да напуснат земята и да отидат на небето, там да намерят щастие. Това е неразбиране на живота. Хората търсят щастието на онзи свят, без да знаят, че там има ангели, които са нещастни. Те не смеят да се оплачат, не смеят да кажат, че са нещастни.– Защо? –Защото там цари вечна хармония.
към беседата >>
112.
Положителни и отрицателни черти на живота
,
СБ
, София, 26.8.1929г.,
Не се ли прилага тя, в живота се явяват обратни резултати:
сиромашия
, болести, страдания и смърт.
Запитват го после: ами тогава, как се е създал светът? – От само себе си. Хората пък се създават по същия начин, както водните капки се създават. Не, хората не се създават като водните капки, нито пък светът се е създал сам. Само като се прилага Божията Любов, тя дава добър плод.
Не се ли прилага тя, в живота се явяват обратни резултати: сиромашия, болести, страдания и смърт.
Първо се е явило богатството в света, а после сиромашията; първо се е явило здравето, а после болестта; първо е дошъл животът, а после смъртта; първо е дошла добродетелта, а после грехът; първо е дошла любовта, а после омразата; първо се е родила мъдростта, а после глупостта. Значи, всички добродетели са на първо място, а след тях, като резултат на неправилни отношения, се явяват отрицателните прояви на живота.
към беседата >>
113.
Линиите на природата
,
СБ
, София, 27.8.1929г.,
– Защото има външно богатство, има и вътрешно богатство; има външна
сиромашия
, има и вътрешна
сиромашия
.
Що е богатството? Що е сиромашията? – Нито богатството, нито сиромашията могат да определят мястото на човека в света. Защо?
– Защото има външно богатство, има и вътрешно богатство; има външна сиромашия, има и вътрешна сиромашия.
Остави ли се човек отвън да го правят богат, като му дават разни служби, добре платени, той не е на мястото си. Ще направят човека цар, свещеник, владика, министър, че ще го обогатят. Царят трябва да се роди такъв; свещеникът трябва да се роди такъв; художникът, музикантът трябва да се родят такива. Остане ли човек, отвън да му налагат разни положения или в какво да вярва и в какво не, свършена е неговата работа. Човек трябва да се роди с определено, положително верую в себе си, което никой да не е в състояние да разклати.
към беседата >>
114.
Стотникът
,
НБ
, София, 8.9.1929г.,
Той няма нужда от нашата
сиромашия
, от нашите страдания, от нашите болести и от нашите недоразумения.
(втори вариант)
Бог, Който е всемъдър в света, казва: „Трябва ли за глупави работи хората в света да умират? " Той не се нуждае от един такъв жаргон.
Той няма нужда от нашата сиромашия, от нашите страдания, от нашите болести и от нашите недоразумения.
Защо трябва да допущаме подобни неща? Ако малкото момиченце се занимава със своите куклички и къщички, какви облаги има бащата от неговите куклички и къщички? Единствената облага седи в това, че детето само ще се занимава и няма да безпокои бащата, а ще го остави спокоен. Затова той допуща куклите. Иначе детето щеше цял ден да седи при него, да го пипа по косите, да му разправя хиляди глупости.
към втори вариант >>
А ние виждаме обратното - повече
сиромашия
, отколкото богатство.
(втори вариант)
Разправяше ми един свещеник - един от най-добрите и чистосърдечни свещеници, които съм срещал; казваше ми: „Вече трийсет години как служа на Бога, но слаба ми е вярата - често си мисля какво ще се прави, след като умра." „Нали вярваш в Бога, нали вярваш в оня свят? " „Така е, но докато отида на онзи свят, какво ще се прави в гроба? Дано не седя дълго време там." Казвам на новото поколение: на вас ви трябва нова наука, нова философия - каквато Христос донесе. И следователно при светлината, която има съвременната наука и при мисълта, която Христовото учение донесе, днес човек има по-големи възможности да живее, отколкото да умре. При сегашните условия човек има по-големи възможности да забогатяла, отколкото да осиромашава; при сегашните условия човек има по-големи възможности да бъде здрав, отколкото да бъде болен.
А ние виждаме обратното - повече сиромашия, отколкото богатство.
При сегашните условия ние имаме по-голяма вероятност да имаме по-умни и по-учени хора, в смисъл, не да имат копирани, запомнени знания, но ца имат истински положителни знания. В съвременната наука, ако дойде един такъв човек, той ще ни покаже де са връзките. В науката има известни места - като се достигне до известни числа, те разделят хората, като им създават ред недоразумения и страдания. Например има такива числа, до които като дойде човек, той изпада в особени смъртни състояния или състояния на нещастия. Ако вие само си играете с числата, те нищо няма да ви ползват, но ако цяла година вие пишете числата от едно до един милион, но съзнателно - вие ще имате добри резултати; те ще направят у вас един преврат.
към втори вариант >>
Той не се нуждае от
сиромашия
, от болести и страдания, от глупостта и невежеството на хората.
Като не разбират законите на разумния живот, хората намират, че тези работи са в реда на нещата, че човек трябва да се ражда, да живее, да страда, да боледува и, като умре, отново да се роди. – Това е цигански жаргон, който нищо не обяснява. Бог, Който е създал света толкова мъдро, пита хората, защо трябва да умират за глупави работи?
Той не се нуждае от сиромашия, от болести и страдания, от глупостта и невежеството на хората.
Какво се ползува бащата от куклите и къщичките, с които детето играе? Единствената полза за бащата се заключава в това, че като се занимава само, детето дава свобода на баща си, да гледа работата си. Ако детето нямаше кукли и кончета, с които да се занимава, често би отивало при баща си да играе с него: ще го дърпа за косата, за ръцете, за панталоните и т. н. А тъй, и детето е доволно, и бащата – свободен. Какво правят съвременните хора?
към беседата >>
115.
Обикновени и необикновени процеси / Тридесет и осем години
,
НБ
, София, 15.9.1929г.,
И ако сиромахът не е познал богатството, той ще говори само за своята
сиромашия
; за скъсаните си дрехи, обуща и т.н.
Следователно, когато минаваме от един процес в друг, които не са от еднаква степен, ние придобиваме ново познаване на нещата. Достатъчно е природата да постави богатия при положение да изгуби богатството си и да стане сиромах, за да придобие той трезви идеи за живота. Само като сиромах той може да има ясна представа за сиромашията и да се произнася за нея правилно, ако богатият не е познал сиромашията, той ще говори само за своето богатство: за имотите, за къщите за говедата си и т.н.
И ако сиромахът не е познал богатството, той ще говори само за своята сиромашия; за скъсаните си дрехи, обуща и т.н.
Ако срещнеш един здрав човек, който никога не е боледувал, той ще ви разправя за своите мускули, за това, какво може да направи с тях. Ако посетите един човек, който е боледувал дълго време, той ще ви разправя изключително за болестта си. Интересно е, че когато Христос беше на земята, не се срещаше с царе, с князе, с патриарси, но се движеше повече между страдащи, болни, сакати и с тях се разговаряше. Той посети къпалнята, в която отиваха болни да се лекуват, и там срещна един болен от 38 години, с когото започна да се разговаря. Какво ще му каже този болен?
към беседата >>
116.
Дух Господен / Духът Господен
,
НБ
, София, 29.9.1929г.,
Колко сиромаси днес лежат в затвора от
сиромашия
.
(втори вариант)
Колко сиромаси днес лежат в затвора от сиромашия.
Някой откраднал 5-10 лева, хванат го - и веднага в затвора. Добре, като турят сиромаха в затвора, той се оправдава със сиромашията. Ами, когато богатият лежи в затвора, с какво се оправдава той? Той лежи в затвора за това, че навреме не занесъл богатството. Богатият казва: „Аз пък не искам повече богат да бъда.
към втори вариант >>
Тук няма живот, а има работа, труд,
сиромашия
.
(втори вариант)
Ако вие богатството, което имате, не сте в състояние да го пренесете на небето, вашият живот е напразен. Всичко, каквото спечелите тук, на Земята, трябва да го пренесете на небето.
Тук няма живот, а има работа, труд, сиромашия.
Като пренесеш банките горе, там ще разполагаш. То е Духът Господен - да пренесеш своето богатство горе.
към втори вариант >>
117.
Новото в живота
,
ООК
, София, 9.10.1929г.,
Сиромашия
— гладурия.
Сиромашията пък се дължи на богатите, но сиромасите я управляват. Знаете ли, какво значи да управлявате сиромашията? Всички знаят, какво значи, да управляват богатството, но като дойде до сиромашията, не знаят, как да я управляват. Богатият, който се е научил да управлява, бяга от сиромашията. Той казва: Страшно нещо е сиромашията!
Сиромашия — гладурия.
Наистина, сиромахът страда от глад. — От какво страда богатият? — От пресищане. Като гладува, сиромахът става слаб, тънък, пожълтява; гласът му става мек, кротичък, като Божа кравица. Богатият надебелява, зачервява се, едва се движи.
към беседата >>
118.
Здраве, богатство и учение / Здраве и злато (Здраве, богатство и учение)
,
МОК
, София, 25.10.1929г.,
Но не е толкова страшна физическата
сиромашия
, колкотo е страшна умствената и сърдечната
сиромашия
.
(втори вариант)
Мислите и чувствата са като едно богатство на човека. Ако умът не знае как да оперира със своите мисли, той ще обеднее. И ако сърцето не знае как да оперира със своите чувства, и то може да обеднее. Тъй щото има умствено забогатяване и умствено обедняване. Има сърдечно забогатяване и сърдечно обедняване.
Но не е толкова страшна физическата сиромашия, колкотo е страшна умствената и сърдечната сиромашия.
към втори вариант >>
119.
Източници на живота
,
ООК
, София, 30.10.1929г.,
Тя възпитава мързеливия чрез страдания, чрез болести, чрез
сиромашия
.
Следователно, за да стане господар на злото, на греха в себе си, човек трябва да работи. Природата прилага особени възпитателни методи към всеки, който не работи.
Тя възпитава мързеливия чрез страдания, чрез болести, чрез сиромашия.
Като му изпрати някаква болест, тя го заставя да се върти на една и на друга страна, да прави упражнения. Като здрав, той не е правил упражнения, не се е движил, не е работил, но сега, като болен, прави всичко, каквото болестта го кара, а същевременно изпълнява и съветите на лекаря. Природата не търпи нищо отрицателно: мързел, лъжа, измама, залъгвания.
към беседата >>
120.
Външни и вътрешни условия / Силни и слаби външни условия (Външни и вътрешни условия)
,
МОК
, София, 15.11.1929г.,
Когато те е страх от въшка, от бълха, от
сиромашия
, когато те е страх от сухо време, от мъгла, от голяма горещина, от голям студ, когато те е страх да се не съдерат обущата ти.
(втори вариант)
Водата е нещо много страхливо, по-страхливо нещо от водата няма. И човек, който много говори и постоянно шуми, той е много страхлив. Вие казвате в ума си страхът, това е лошо нещо. Не е лошо. Ако страхът е лошо, защо Соломон е казал: “Начало на мъдростта е страхът Господен.” Страхът е лош само при едно условие.
Когато те е страх от въшка, от бълха, от сиромашия, когато те е страх от сухо време, от мъгла, от голяма горещина, от голям студ, когато те е страх да се не съдерат обущата ти.
Това е страх, който причинява зло. Но когато те е страх от Господа, когато те е страх от учения професор, ще учиш. Нищо повече.
към втори вариант >>
Лошо е човек да се страхува от хората, от животните, от растенията, от глад и
сиромашия
, от невежество, но страхът от Господа е добро нещо.
Значи, водата бучи от страх. Затова казваме, че всеки човек, който говори много, е страхлив. Не е лошо да бъде човек страхлив. Страхът показва, че човек е започнал да става мъдър. Соломон е казал, че началото на мъдростта се проявява със страх от Господа.
Лошо е човек да се страхува от хората, от животните, от растенията, от глад и сиромашия, от невежество, но страхът от Господа е добро нещо.
За да учат, студентът и ученикът трябва да се страхуват от професорите и учителите си.
към беседата >>
121.
Сам се опасваше
,
НБ
, София, 17.11.1929г.,
Има известна
сиромашия
, която е намясто, но има известна
сиромашия
, която не е насято.
(втори вариант)
Кой от вас не е бил бит? Ще кажете сега, че страданията били потребни. Да, разбирам. Има известни страдания, които са намясто, но има известни страдания, които не са намясто. Има известни изпитания, които са намясто, но има известни изпитания, които не са намясто.
Има известна сиромашия, която е намясто, но има известна сиромашия, която не е насято.
Има известно богатство, което е намясто, но има известно богатство, което не е намясто. Ако сиромашията може да те облагороди и да те направи учен човек, добре дошла, нека дойде. Но ако тази сиромашия направи от тебе един будала, един крадец, един подлец, един нехранимайко, да не се явява тя, кракът й да не стъпва в дома ти. Ако богатството може да те направи един благороден и възвишен човек, добре дошло, но ако това богатство те направи груб и да изнасилваш хората, кракът да не му стъпва в дома ти. Кажи: „Не искам такова богатство!
към втори вариант >>
Но ако тази
сиромашия
направи от тебе един будала, един крадец, един подлец, един нехранимайко, да не се явява тя, кракът й да не стъпва в дома ти.
(втори вариант)
Има известни страдания, които са намясто, но има известни страдания, които не са намясто. Има известни изпитания, които са намясто, но има известни изпитания, които не са намясто. Има известна сиромашия, която е намясто, но има известна сиромашия, която не е насято. Има известно богатство, което е намясто, но има известно богатство, което не е намясто. Ако сиромашията може да те облагороди и да те направи учен човек, добре дошла, нека дойде.
Но ако тази сиромашия направи от тебе един будала, един крадец, един подлец, един нехранимайко, да не се явява тя, кракът й да не стъпва в дома ти.
Ако богатството може да те направи един благороден и възвишен човек, добре дошло, но ако това богатство те направи груб и да изнасилваш хората, кракът да не му стъпва в дома ти. Кажи: „Не искам такова богатство! "
към втори вариант >>
Някой казва: „Много сте сиромаси." На мнозина съм казвал, че аз съм готов да купя тяхната
сиромашия
, стига те да са готови да ми я продадат.
(втори вариант)
Аз сега разбрах - живея, скрих се от хората и минавам инкогнито между тях." Ако сега се каже на хората, че някой от техните поети живее тук, между тях, те няма да повярват. Сега ние няма да спорим. За мене светлината, в която аз живея, не изключва това нещо. В дадения случай за мене важи доброто, което мога да направя, отношенията, които имам към хората. Това добро трябва да се преведе.
Някой казва: „Много сте сиромаси." На мнозина съм казвал, че аз съм готов да купя тяхната сиромашия, стига те да са готови да ми я продадат.
Ще им дам, колкото искат. Ще я натоварите на един кон и ще ми я донесете. „Ами де ще я намеря? " Тогава защо говориш за неща, които не знаеш? Човек може да хване своята сиромашия.
към втори вариант >>
Човек може да хване своята
сиромашия
.
(втори вариант)
Някой казва: „Много сте сиромаси." На мнозина съм казвал, че аз съм готов да купя тяхната сиромашия, стига те да са готови да ми я продадат. Ще им дам, колкото искат. Ще я натоварите на един кон и ще ми я донесете. „Ами де ще я намеря? " Тогава защо говориш за неща, които не знаеш?
Човек може да хване своята сиромашия.
Някой казва: „Аз съм болен човек." Дайте болестта си на мене, аз ще я купя. Човек може да направи един опит, да хване и болестта. Та нима Христос не ходеше навсякъде със своята сиромашия? Той ходеше със сиромашията и казваше: „Всичко, което имам, е и за тебе." И казано е - Син Человечески няма де да подслони глава. Сегашните учители и адепти имат и палати, но Христос преди две хиляди години нямаше де да подслони глава, но не роптаеше против това.
към втори вариант >>
Та нима Христос не ходеше навсякъде със своята
сиромашия
?
(втори вариант)
„Ами де ще я намеря? " Тогава защо говориш за неща, които не знаеш? Човек може да хване своята сиромашия. Някой казва: „Аз съм болен човек." Дайте болестта си на мене, аз ще я купя. Човек може да направи един опит, да хване и болестта.
Та нима Христос не ходеше навсякъде със своята сиромашия?
Той ходеше със сиромашията и казваше: „Всичко, което имам, е и за тебе." И казано е - Син Человечески няма де да подслони глава. Сегашните учители и адепти имат и палати, но Христос преди две хиляди години нямаше де да подслони глава, но не роптаеше против това.
към втори вариант >>
Щом се оплаквате от
сиромашия
, от болести, направете опит – да ги хванете и да ги продадете.
Тя не се хваща. – Щом не се хваща, щом не е реална, как можеш да се оплакваш от нея? Друг се оплаква от болестта си. – Продай ми твоята болест. Аз съм готов да я купя.
Щом се оплаквате от сиромашия, от болести, направете опит – да ги хванете и да ги продадете.
Ето и Христос – ходеше рамо до рамо със сиромашията, но Той не се оплакваше от нея. За да насърчи хората, геройски да носят сиромашията, Той казваше: „Син человечески няма къде глава да подслони". Христос беше силен човек, твърдо понасяше изпитанията и страданията.
към беседата >>
Когато бедният се оплаква от своята
сиромашия
, кажете му: Дай достъп на любовта в дома си и сиромашията ще те напусне.
Тогава слънцето ще грее другояче и вие ще чувствате връзката си с Бога. Тогава ангелите, светиите и добрите хора ще посещават домовете ви, ще се разговарят с вас и ще ви поучават. Тогава хората, от целия свят, ще ви посещават, за да видят любовта. Велико нещо е любовта! Тя прави човека богат, учен, силен и свободен.
Когато бедният се оплаква от своята сиромашия, кажете му: Дай достъп на любовта в дома си и сиромашията ще те напусне.
– Болен съм. – Дай достъп на любовта в душата си и болестта ще те напусне. Любовта урежда обърканите работи на хората. Това, което любовта може да направи за един час, без любовта, човек ще го свърши за цял живот. С любов всички работи се нареждат моментално; без любов се изискват години, за да се свърши една работа.
към беседата >>
122.
Природни гами / Природни гами в живота
,
МОК
, София, 22.11.1929г.,
Та и в голямата
сиромашия
, и там има една болест.
(втори вариант)
И ще видиш този човек, който е бил по-сръчен в своите действия, сега, като го е хванала болестта, той върви по-тежко, по-бавно. Болно състояние е това. И ще видите и сиромаха. Той като ходи, крачи тъй тъп-тъп-тъп, бърза-бърза. И той е болен.
Та и в голямата сиромашия, и там има една болест.
към втори вариант >>
Та казвам, да дойдем до онова богатство, дето тази болест я няма, и да дойдем до онази
сиромашия
, дето тази болест я няма.
(втори вариант)
Та казвам, две болести има в света, от които трябва да се пазите. В богатството има една болест, и в сиромашията има друга болест.
Та казвам, да дойдем до онова богатство, дето тази болест я няма, и да дойдем до онази сиромашия, дето тази болест я няма.
Ние сме за туй богатство и за тази сиромашия, в които няма никаква болест. Богатство без болест и сиромашия без болест. Та сега във философията на живота имате да разрешавате един вътрешен закон, т.е. имате да разрешите едно вътрешно състояние, да можете да разпознавате тия вътрешни, истински, състояния, които са необходими за човека. Всяка една истинска мисъл и всяко едно истинско чувство, в колкото и малки размери да е, това съставлява един градивен материал, с който ще се поддържат условията на вашия бъдещ живот.
към втори вариант >>
Ние сме за туй богатство и за тази
сиромашия
, в които няма никаква болест.
(втори вариант)
Та казвам, две болести има в света, от които трябва да се пазите. В богатството има една болест, и в сиромашията има друга болест. Та казвам, да дойдем до онова богатство, дето тази болест я няма, и да дойдем до онази сиромашия, дето тази болест я няма.
Ние сме за туй богатство и за тази сиромашия, в които няма никаква болест.
Богатство без болест и сиромашия без болест. Та сега във философията на живота имате да разрешавате един вътрешен закон, т.е. имате да разрешите едно вътрешно състояние, да можете да разпознавате тия вътрешни, истински, състояния, които са необходими за човека. Всяка една истинска мисъл и всяко едно истинско чувство, в колкото и малки размери да е, това съставлява един градивен материал, с който ще се поддържат условията на вашия бъдещ живот. Дали съзнавате това, или не, но всички вие ще кажете: “Как сме се намерили в тия лоши условия?
към втори вариант >>
Богатство без болест и
сиромашия
без болест.
(втори вариант)
Та казвам, две болести има в света, от които трябва да се пазите. В богатството има една болест, и в сиромашията има друга болест. Та казвам, да дойдем до онова богатство, дето тази болест я няма, и да дойдем до онази сиромашия, дето тази болест я няма. Ние сме за туй богатство и за тази сиромашия, в които няма никаква болест.
Богатство без болест и сиромашия без болест.
Та сега във философията на живота имате да разрешавате един вътрешен закон, т.е. имате да разрешите едно вътрешно състояние, да можете да разпознавате тия вътрешни, истински, състояния, които са необходими за човека. Всяка една истинска мисъл и всяко едно истинско чувство, в колкото и малки размери да е, това съставлява един градивен материал, с който ще се поддържат условията на вашия бъдещ живот. Дали съзнавате това, или не, но всички вие ще кажете: “Как сме се намерили в тия лоши условия? ” Но тия лоши условия дойдоха за вас.
към втори вариант >>
Обаче, между сиромасите, макар и рядко, все ще срещнете хора, доволни от своята
сиромашия
.
Щом започне да мисли за богатство, той престава да свири. Като престане да свири, недоволството иде в живота му. Изучавайте живота на богатия и на сиромаха да видите, кой от двамата е по-доволен. По-голям процент на доволни хора от живота ще срещнете между сиромасите. Невъзможно е богат човек да е доволен от богатството си.
Обаче, между сиромасите, макар и рядко, все ще срещнете хора, доволни от своята сиромашия.
Богатството крие в себе си една особена болест – проказа. Следователно, невъзможно е човек да забогатее, без да се зарази от тази болест. Зарази ли се човек от болестта „проказа на парите“, ако е музикант, престава да свири; ако е религиозен, престава да се моли; ако е учен, престава да работи; ако е поет, престава да пише; ако е турист, престава да прави екскурзии. Ден след ден, богатият се отпуща, търси удобства, отказва се от своите красиви стремежи и става обикновен човек. Щом подпуши копнежа на своята душа, човек става недоволен от себе си.
към беседата >>
Същевременно, иска ли да опита, какво нещо е сиромашията, той трябва да се стреми към такава
сиромашия
, която е свободна от всякакви болести.
Следователно, искате ли да знаете, от какво страда съвременното човечество, казвам: Две болести уморяват хората – проказа на богатството и проказа на сиромашията. Човек трябва да се стреми към такова богатство, което няма никакви болести.
Същевременно, иска ли да опита, какво нещо е сиромашията, той трябва да се стреми към такава сиромашия, която е свободна от всякакви болести.
Богатство и сиромашия без болести са на мястото си. Мисли, чувства и постъпки, които са свободни от сенки, противоречия и заблуждения, наричаме прави, положителни. Към такива мисли трябва да се стреми човек, за да си достави градивен материал за своя бъдещ живот. Иска ли да си изработи светъл бъдещ живот, човек трябва да се освободи от всички състояния, които внасят нещо болезнено в неговата физическа и психическа природа. Дали съзнава човек, че сам може да си причини пакости и нещастия, или не съзнава, това не е важно.
към беседата >>
Богатство и
сиромашия
без болести са на мястото си.
Следователно, искате ли да знаете, от какво страда съвременното човечество, казвам: Две болести уморяват хората – проказа на богатството и проказа на сиромашията. Човек трябва да се стреми към такова богатство, което няма никакви болести. Същевременно, иска ли да опита, какво нещо е сиромашията, той трябва да се стреми към такава сиромашия, която е свободна от всякакви болести.
Богатство и сиромашия без болести са на мястото си.
Мисли, чувства и постъпки, които са свободни от сенки, противоречия и заблуждения, наричаме прави, положителни. Към такива мисли трябва да се стреми човек, за да си достави градивен материал за своя бъдещ живот. Иска ли да си изработи светъл бъдещ живот, човек трябва да се освободи от всички състояния, които внасят нещо болезнено в неговата физическа и психическа природа. Дали съзнава човек, че сам може да си причини пакости и нещастия, или не съзнава, това не е важно. Преди всичко човек трябва да има будно съзнание, да се самонаблюдава външно и вътрешно, да бъде изправен в мислите и чувствата си.
към беседата >>
123.
Влязоха в ладията
,
НБ
, София, 24.11.1929г.,
Ако второто положение е вярно, гостилничарят трябва да познава клиентите си, да вижда тяхната
сиромашия
и да знае, че от едно агне може да одере само една кожа.
И едното е възможно, и другото. Може би някои от клиентите да не са дъвкали добре храната си, и стомахът им се е развалил. Възможно е грешката да се дължи на гостилничаря: или маслото не е било прясно, или зарзаватите не са били пресни и т.н. Ако се укаже, че грешката е в гостилничаря, тогава две положения могат да се явят: или гостилничарят не е майстор в своето изкуство, или пък е алчен човек, който с малко средства, иска да печели много, вследствие на което купува евтини материали, а продава скъпо. Ако първото положение се укаже вярно, тогава гостилничарят трябва да напусне този занаят и да започне друг, в който се чувства по-способен.
Ако второто положение е вярно, гостилничарят трябва да познава клиентите си, да вижда тяхната сиромашия и да знае, че от едно агне може да одере само една кожа.
Иска ли да одере две кожи, в края на краищата той ще види гостилницата си празна и ще се принуди да я затвори. При това положение, той ще разбере, че който иска да живее добре, той трябва да мисли, да чувства и да действа право.
към беседата >>
124.
Което става
,
ООК
, София, 4.12.1929г.,
Те се явяват в различни форми: като болести, нещастия,
сиромашия
и т. н.
Моли се преди да е дошло злото, преди да са те нападнали разбойници, преди да си заболял. Молиш ли се преди нещастието, молитвата ти ще бъде отправена към Бога. Молиш ли се във време на нещастие, молитвата ти ще бъде отправена към хората. Когато разбойници влязат в дома ти, завържат жена ти, децата ти и започнат да грабят, да рушат, ти нямаш време да мислиш за Бога, но ще се молиш на разбойниците, дано се смилят и пощадят живота ти. Няма човек в света, който да не се е молил на разбойници.
Те се явяват в различни форми: като болести, нещастия, сиромашия и т. н.
Болестта, във вид на разбойник, напада човека, взима всичкото му богатство — мазнини, пари, време, и като го обере, заминава. Болният казва: Слава Богу, че се освободих от болестта. Бог чу молитвата ми и ме освободи. Не, разбойникът те освободи. — Защо?
към беседата >>
125.
Смени в природата / Двете смени в природата
,
МОК
, София, 13.12.1929г.,
Че и той малко
сиромашия
има.
(втори вариант)
Но да се спрем на тия две положения богат и беден. Някой е недоволен от сиромашията си, друг е недоволен от богатството си, че не е толкова богат, колкото трябва. Сега защо богатият е недоволен от богатството си и защо сиромахът е недоволен от сиромашията си. Ако богатият не е доволен от богатството си, то е по единствената причина, че не е толкова богат, колкото трябва. А защо е недоволен сиромахът?
Че и той малко сиромашия има.
И законът е много верен. Дайте на човека много сиромашия, и той е доволен. Някой път човек е недоволен от малката сиромашия, казва: “Стига толкова сиромашия.” Та в света има едно нормално състояние на сиромашия. Една идея, която, ако схванете, ще разберете. Нормално състояние е да бъдеш беден, за да се създаде един импулс, отгдето да се качваш.
към втори вариант >>
Дайте на човека много
сиромашия
, и той е доволен.
(втори вариант)
Сега защо богатият е недоволен от богатството си и защо сиромахът е недоволен от сиромашията си. Ако богатият не е доволен от богатството си, то е по единствената причина, че не е толкова богат, колкото трябва. А защо е недоволен сиромахът? Че и той малко сиромашия има. И законът е много верен.
Дайте на човека много сиромашия, и той е доволен.
Някой път човек е недоволен от малката сиромашия, казва: “Стига толкова сиромашия.” Та в света има едно нормално състояние на сиромашия. Една идея, която, ако схванете, ще разберете. Нормално състояние е да бъдеш беден, за да се създаде един импулс, отгдето да се качваш. Аз наричам активно състояние това, да имаш импулс да вървиш нагоре. Тази сиромашия, която може да ти даде импулс да вървиш нагоре, това е нормалното състояние и тя е истинската сиромашия.
към втори вариант >>
Някой път човек е недоволен от малката
сиромашия
, казва: “Стига толкова
сиромашия
.” Та в света има едно нормално състояние на
сиромашия
.
(втори вариант)
Ако богатият не е доволен от богатството си, то е по единствената причина, че не е толкова богат, колкото трябва. А защо е недоволен сиромахът? Че и той малко сиромашия има. И законът е много верен. Дайте на човека много сиромашия, и той е доволен.
Някой път човек е недоволен от малката сиромашия, казва: “Стига толкова сиромашия.” Та в света има едно нормално състояние на сиромашия.
Една идея, която, ако схванете, ще разберете. Нормално състояние е да бъдеш беден, за да се създаде един импулс, отгдето да се качваш. Аз наричам активно състояние това, да имаш импулс да вървиш нагоре. Тази сиромашия, която може да ти даде импулс да вървиш нагоре, това е нормалното състояние и тя е истинската сиромашия. Също и тази тежест, която може да ти даде импулс да слизаш надолу, това е богатството.
към втори вариант >>
Тази
сиромашия
, която може да ти даде импулс да вървиш нагоре, това е нормалното състояние и тя е истинската
сиромашия
.
(втори вариант)
Дайте на човека много сиромашия, и той е доволен. Някой път човек е недоволен от малката сиромашия, казва: “Стига толкова сиромашия.” Та в света има едно нормално състояние на сиромашия. Една идея, която, ако схванете, ще разберете. Нормално състояние е да бъдеш беден, за да се създаде един импулс, отгдето да се качваш. Аз наричам активно състояние това, да имаш импулс да вървиш нагоре.
Тази сиромашия, която може да ти даде импулс да вървиш нагоре, това е нормалното състояние и тя е истинската сиромашия.
Също и тази тежест, която може да ти даде импулс да слизаш надолу, това е богатството. Нямаш ли едното или другото, ти нито си богат, нито си беден. Някой казва: “Аз съм богат.” Надолу можеш ли да слезеш? “Не мога.” Тогава не си богат. Друг казва: “Аз съм много беден.” Нагоре можеш ли да се качваш?
към втори вариант >>
Определението е така, а всички други определения за
сиромашия
и богатство, това са криви преводи.
(втори вариант)
Нямаш ли едното или другото, ти нито си богат, нито си беден. Някой казва: “Аз съм богат.” Надолу можеш ли да слезеш? “Не мога.” Тогава не си богат. Друг казва: “Аз съм много беден.” Нагоре можеш ли да се качваш? “Не мога.” Не си сиромах.
Определението е така, а всички други определения за сиромашия и богатство, това са криви преводи.
Така сиромашията не е сиромашия, а е едно движение вътре в природата. Без туй движение сиромашията няма никакъв смисъл. Сиромашията е един резултат, нещо, което е станало. Ако ти си сиромах, по коя причина си сиромах? И ако ти си богат, по коя причина си богат.
към втори вариант >>
Така сиромашията не е
сиромашия
, а е едно движение вътре в природата.
(втори вариант)
Някой казва: “Аз съм богат.” Надолу можеш ли да слезеш? “Не мога.” Тогава не си богат. Друг казва: “Аз съм много беден.” Нагоре можеш ли да се качваш? “Не мога.” Не си сиромах. Определението е така, а всички други определения за сиромашия и богатство, това са криви преводи.
Така сиромашията не е сиромашия, а е едно движение вътре в природата.
Без туй движение сиромашията няма никакъв смисъл. Сиромашията е един резултат, нещо, което е станало. Ако ти си сиромах, по коя причина си сиромах? И ако ти си богат, по коя причина си богат.
към втори вариант >>
И той всякога е слабичък, изпитичък, а тази жълтина е резултат на
сиромашия
.
(втори вариант)
Онези хора, които обичат всичко да им е наредено, да нямат мъчнотия в живота, те обичат синия цвят. Хора, които обичат да няма мъчнотия, все нагоре гледат. Главно грешните, те обичат синия цвят. А пък глупавите всякога носят жълтия цвят със себе си. Но само цвета, а съдържанието го няма на цвета.
И той всякога е слабичък, изпитичък, а тази жълтина е резултат на сиромашия.
Казвам: “Пояж малко.” Казва: “Е, сиромашия, беднотия е това.” Какъв цвят има богатият? (Златен.) Хубаво. А какъв цвят има сиромахът?
към втори вариант >>
Казвам: “Пояж малко.” Казва: “Е,
сиромашия
, беднотия е това.” Какъв цвят има богатият?
(втори вариант)
Хора, които обичат да няма мъчнотия, все нагоре гледат. Главно грешните, те обичат синия цвят. А пък глупавите всякога носят жълтия цвят със себе си. Но само цвета, а съдържанието го няма на цвета. И той всякога е слабичък, изпитичък, а тази жълтина е резултат на сиромашия.
Казвам: “Пояж малко.” Казва: “Е, сиромашия, беднотия е това.” Какъв цвят има богатият?
(Златен.) Хубаво. А какъв цвят има сиромахът?
към втори вариант >>
Но ние се отдалечаваме от природното състояние на
сиромашия
и богатство.
(втори вариант)
Но ние се отдалечаваме от природното състояние на сиромашия и богатство.
Това са две състояния на човека, които се сменят. Това са естествени състояния за човека. Богатство, това е, когато ти станеш учен човек. Богат човек може да бъде и по чувство. Вие искате да ви обичат.
към втори вариант >>
Та богатство и
сиромашия
могат да се сменят моментално.
(втори вариант)
От тебе. Ако кажеш, че животът е лош, значи ти си си турил ръката вътре. Изтегли я. Кажи: “Много добре.” Беден си, кажи: “Много добре.” Богат си, кажи: “Много добре.” Щом кажеш “Много добре”, ти не си вече беден. Щом кажеш: “Не ми е добре”, ти си сиромах.
Та богатство и сиромашия могат да се сменят моментално.
С едно махване можеш да си и сиромах, и богат. Тогава ще направиш така една стъпка богат, една сиромах. Ти казваш: “Дотегна ми сиромашията.” Тогава ще кажеш: “С един крак не се ходи, с два крака се ходи, сиромах богат.” Можеш да започнеш такта или със сиромашията, или с богатството. Можеш да кажеш тъй: “сиромах богат” или “богат сиромах”. Каквото искаш, безразлично е, марширувай.
към втори вариант >>
Сега у вас остана мисълта: говори ни се за
сиромашия
и за богатство, но все си е хубаво да си има човек парички.
(втори вариант)
Сега у вас остана мисълта: говори ни се за сиромашия и за богатство, но все си е хубаво да си има човек парички.
С това съм съгласен, парите са един придобит капитал, с който всеки може да манипулира. И този капитал все трябва да се събира отнякъде. Е, какво разбрахте сега? (Че сиромахът се качва, а богатият слиза.) Това са два процеса на смяна на енергиите в природата. Смяна има и в живота.
към втори вариант >>
Сиромашия
. Пресищането какво е?
(втори вариант)
И този капитал все трябва да се събира отнякъде. Е, какво разбрахте сега? (Че сиромахът се качва, а богатият слиза.) Това са два процеса на смяна на енергиите в природата. Смяна има и в живота. Какво е гладът?
Сиромашия. Пресищането какво е?
Спането какво е? Събуждане и заспиване, и това са два процеса в живота. Да се събудиш и да заспиш, и това са две фази. Спането какво е, богатство или сиромашия? (Богатство.) А събуждането?
към втори вариант >>
Спането какво е, богатство или
сиромашия
?
(втори вариант)
Какво е гладът? Сиромашия. Пресищането какво е? Спането какво е? Събуждане и заспиване, и това са два процеса в живота. Да се събудиш и да заспиш, и това са две фази.
Спането какво е, богатство или сиромашия?
(Богатство.) А събуждането? Сиромашия. Защото, като заспиш, няма никакви грижи, спокоен си, богат човек си, а щом се събудиш, веднага дойдат безпокойствата.
към втори вариант >>
Сиромашия
. Защото, като заспиш, няма никакви грижи, спокоен си, богат човек си, а щом се събудиш, веднага дойдат безпокойствата.
(втори вариант)
Спането какво е? Събуждане и заспиване, и това са два процеса в живота. Да се събудиш и да заспиш, и това са две фази. Спането какво е, богатство или сиромашия? (Богатство.) А събуждането?
Сиромашия. Защото, като заспиш, няма никакви грижи, спокоен си, богат човек си, а щом се събудиш, веднага дойдат безпокойствата.
към втори вариант >>
Иска ли и той по-голяма
сиромашия
от тази, която му е дадена?
Защо богатият е недоволен от богатството си, а сиромахът – от сиромашията си? Богатият е недоволен, че не е богат, колкото иска. Можете ли да кажете, че и сиромахът е недоволен по същата причина?
Иска ли и той по-голяма сиромашия от тази, която му е дадена?
Понякога човек е доволен от голямото богатство, а понякога и от малкото. Също така човек е доволен някога от голямата сиромашия, а някога – от малката. Съществува едно нормално състояние на богатство и на сиромашия, при което всеки човек е доволен. При нормалното състояние на сиромашията човек е доволен, защото има непреривен импулс да се качва нагоре. При нормалното състояние на богатството човек е доволен, защото има непреривен импулс за слизане надолу.
към беседата >>
Също така човек е доволен някога от голямата
сиромашия
, а някога – от малката.
Защо богатият е недоволен от богатството си, а сиромахът – от сиромашията си? Богатият е недоволен, че не е богат, колкото иска. Можете ли да кажете, че и сиромахът е недоволен по същата причина? Иска ли и той по-голяма сиромашия от тази, която му е дадена? Понякога човек е доволен от голямото богатство, а понякога и от малкото.
Също така човек е доволен някога от голямата сиромашия, а някога – от малката.
Съществува едно нормално състояние на богатство и на сиромашия, при което всеки човек е доволен. При нормалното състояние на сиромашията човек е доволен, защото има непреривен импулс да се качва нагоре. При нормалното състояние на богатството човек е доволен, защото има непреривен импулс за слизане надолу. Няма ли импулс нито за едното, нито за другото, човек не може да се нарече нито богат, нито сиромах. Някой казва: Аз съм богат.
към беседата >>
Съществува едно нормално състояние на богатство и на
сиромашия
, при което всеки човек е доволен.
Богатият е недоволен, че не е богат, колкото иска. Можете ли да кажете, че и сиромахът е недоволен по същата причина? Иска ли и той по-голяма сиромашия от тази, която му е дадена? Понякога човек е доволен от голямото богатство, а понякога и от малкото. Също така човек е доволен някога от голямата сиромашия, а някога – от малката.
Съществува едно нормално състояние на богатство и на сиромашия, при което всеки човек е доволен.
При нормалното състояние на сиромашията човек е доволен, защото има непреривен импулс да се качва нагоре. При нормалното състояние на богатството човек е доволен, защото има непреривен импулс за слизане надолу. Няма ли импулс нито за едното, нито за другото, човек не може да се нарече нито богат, нито сиромах. Някой казва: Аз съм богат. – Можеш ли да слизаш надолу?
към беседата >>
Например, необходимо е човек да минава от богатство в
сиромашия
и от
сиромашия
в богатство, от скръб в радост и от радост в скръб, от светлина в тъмнина и от тъмнина в светлина.
Като ученици, вие трябва да познавате законите на живота, какви са те в действителност, а не както хората ги тълкуват. Ако разбира правилно законите на живота и на природата, човек вижда, че смените в състоянията му са необходими.
Например, необходимо е човек да минава от богатство в сиромашия и от сиромашия в богатство, от скръб в радост и от радост в скръб, от светлина в тъмнина и от тъмнина в светлина.
Ако не съществуваха смените в природата, човек не би могъл да се развива правилно. Като наблюдавате процесите, които стават в природата, виждате, че те са хармонични. Например, всеки процес продължава определено време. Ако времето на траенето е по-голямо или по-малко, отколкото трябва, хармонията в природата се нарушава. Определено е, колко време трябва да продължава светлината и колко – тъмнината.
към беседата >>
Сиромахът е доволен от своята
сиромашия
и я цени, когато се е качил вече на високия връх.
Първият мисли по един начин, вторият – по друг начин, но и двамата се считат прави. И двамата са прави, но и двамата са недоволни от живота си и боледуват. Защо? Защото това, което имат, не е истинското състояние, към което се стремят. Богатият цени богатството си и се ползва от него, когато слезе до дъното. Намира ли се още на повърхността, той не е доволен от богатството си.
Сиромахът е доволен от своята сиромашия и я цени, когато се е качил вече на високия връх.
Докато е в процеса на възлизането си, той още не е оценил сиромашията си.
към беседата >>
Тъй щото, човек неизбежно трябва да мине през богатство и
сиромашия
, през ученост и невежество, през ситост и глад, като смени в природата.
Той трябва да бъде богат, но същевременно трябва да бъде и сиромах. Не минава ли през смените в природата, човек не може да се развива добре. Следователно, той трябва да мине през глада и пресищането, през съня и будното състояние, за да познае живота във всички прояви. Човек трябва да гладува, за да се събуди в него подтик към възкачване. След това ще слезе долу, да се нахрани добре.
Тъй щото, човек неизбежно трябва да мине през богатство и сиромашия, през ученост и невежество, през ситост и глад, като смени в природата.
към беседата >>
126.
Наука за езика
,
ООК
, София, 18.12.1929г.,
Той не се плаши от
сиромашия
, от болести и страдания.
Всички хора говорят за свобода, но не са свободни. Свободен е само онзи, който, каквото каже, става. Свободният познава езика на природата и се разговаря с нея. Той слуша природата и й се подчинява, но и тя го слуша. Каквото животът и природата му изпратят, той всичко приема с радост и без страх.
Той не се плаши от сиромашия, от болести и страдания.
Той ги приема с радост, защото знае, че ще научи нещо от тях. Те крият в себе си известни блага. Който ги разбира, той се ползва от тия блага; който не ги разбира, те минават край него, без да му дадат нещо от своите блага.
към беседата >>
127.
Изпълнение и отлагане / Добро или зло като последствие от изпълнение или забавяне
,
МОК
, София, 20.12.1929г.,
Освен че няма да станеш богат, но голяма
сиромашия
иде отгоре ти.
(втори вариант)
Тия кокошки предвещават времето. У тях има едно голямо напрежение, у тях се събужда съответна енергия отвътре и кокошките стават активни. По някой път у вас може да се зароди едно желание, искате да станете щастливи, тогава аз мога да ви пророкувам какво ще излезе от вас. Щом вие искате да станете щастливи, непременно ви иде едно голямо изпитание. Същият закон, ти искаш да станеш богат.
Освен че няма да станеш богат, но голяма сиромашия иде отгоре ти.
Ти отиваш на училище, казваш: “Научих си урока хубаво. Днес учителят ще ми пише шестица.” Но тъй се случва, че освен дето шестица не получаваш, получаваш една двойка. Ти казваш: “Забърках се, аз си знаех урока по този предмет, но се забърках, хвръкна ми из ума.”
към втори вариант >>
Не само че не става богат, но голяма
сиромашия
го наляга.
Следователно, видите ли, че някой човек търси начин да се осигури, да подобри живота си, ще знаете, че за този човек идат големи изпитания. Някой иска да стане богат, но не успява.
Не само че не става богат, но голяма сиромашия го наляга.
Някой ученик отива на училище с добре приготвени уроци и си мисли, че като го дигнат на урок, ще получи шесторка. Какво става, обаче, и той не знае, но когато учителят му го изпитва, той се забърква така, че получава двойка. Коя е причината за неуспеха на ученика? Голямата самоувереност. Понеже мисли, че много знае, учителят става положителен към него.
към беседата >>
128.
Степени на съзнанието
,
ООК
, София, 25.12.1929г.,
Изобщо, който живее в любовта, той не може да се оплаква от
сиромашия
, от лишения, от страдания.
(втори вариант)
Ако прилага разумните природни закони в живота си, човек никога не може да бъде нещастен. Каквото да изгуби, природата ще му го даде четирикратно. Някой се оплаква, че откраднали възлюбената му. Щом се обърне към природата, тя веднага ще му върне благото, което са му отнели. Вместо първата възлюбена ще му даде друга, по-красива и разумна, с повече материални средства за добър живот.
Изобщо, който живее в любовта, той не може да се оплаква от сиромашия, от лишения, от страдания.
Любовта носи всички блага и богатства в живота.
към втори вариант >>
Изобщо, който живее в Любовта, той не може да се оплаква от
сиромашия
, от лишения, от страдания.
Ако прилага разумните природни закони в живота си, човек никога не може да бъде нещастен. Каквото да изгуби, природата ще му го даде четирикратно. Някой се оплаква, че откраднали възлюбената му. Щом се обърне към природата, тя веднага ще му върне благото, което са му отнели. Вместо първата възлюбена, ще му даде друга, по-красива и разумна, с повече материални средства за добър живот.
Изобщо, който живее в Любовта, той не може да се оплаква от сиромашия, от лишения, от страдания.
Любовта носи всички блага и богатства в живота.
към беседата >>
129.
Аз живея, и вие ще живеете / Понеже аз живея, и вие ще живеете
,
НБ
, София, 29.12.1929г.,
От единия до другия край ние само треперим и казваме: „
Сиромашия
, старост."
(втори вариант)
На грешника и един български лев му е достатъчен. Вследствие на това именно и небето дава много малко на съвременните хора. Не е въпросът във външното, което ние възприемаме, но въпросът е в това, което е вътре в твоята душа. Ако ти си праведен, можеш да ходиш спокойно в света, в някоя гора, без да се плашиш от нищо. А сега ти си в гората, страх те е от мечки, от студ, от вятър, от най-малкото свиване на пръстите, от комари, от въшки, от бълхи, от лошите хора, от лошите условия на живота и т.н.
От единия до другия край ние само треперим и казваме: „Сиромашия, старост."
към втори вариант >>
130.
Проява на Любовта / Чувството на любовта
,
ООК
, София, 8.1.1930г.,
Той не знае какво нещо е
сиромашия
, те всичко вземат предвид.
(втори вариант)
Сега природата има известни начини. Всички тия същества - и най-възвишените, които са завършили своята еволюция, които вземат участие в развитието на цялото човечество, изобщо, дето има хора по- пробудени с туй чувство, се занимават по-специфично - тям е приятно. Както един работник се занимава с хубавите растения или онзи, който обича някоя порода от животни, или онзи бижутер, който се занимава с хубавите скъпоценни камъни, ходи по света и ги намира, така и тия напреднали същества, когато се пробуди един човек за това чувство, интересуват се. От този човек вече целият невидим свят се интересува. Като почнат те да се интересуват, оттам насетне неговите работи тръгват.
Той не знае какво нещо е сиромашия, те всичко вземат предвид.
Той е като цвете и те казват, всякога навреме трябва да се полива. Вие не ходите да поливате тръните, но едно хубаво цвете го турите в саксия и го поливате, милвате го, имате специфични грижи за него. Този човек, в когото това чувство се пробуди, в невидимия свят за този човек започват да се интересуват. Или както един учител в училището, когато има способен ученик, има едно особено разположение към него. Майките, каквото и да говорят, но когато една майка има четири-пет деца, когато има едно разумно дете, има особено разположение към това дете.
към втори вариант >>
Когато ти си сиромах, какво е
сиромашия
?
(втори вариант)
Има едно разбиране, което съвършените имат. Човек не трябва да бъде тесногръд, но - кое е противното на тесногърдието. Човек разтегнат не може да бъде, но не и тесногръд. То са крайности. Всякога във влажно време кордите на цигулката се разтягат, а в сухо време се скъсяват.
Когато ти си сиромах, какво е сиромашия?
Сиромашията влага ли има, или суша? Богатството има голяма влага. Богатството и сиромашията, това са две крайности в живота. По закона на числата животът не седи в крайностите. А е началото, В е краят, С е животът, това е златната среда.
към втори вариант >>
Тогава казвам тъй, на лошите хора -
сиромашия
, на добрите - богатство.
(втори вариант)
Тогава казвам тъй, на лошите хора - сиромашия, на добрите - богатство.
Вие ще кажете: "Защо с нас е така? " Защото сте сиромаси. Ако се признавате, че сте сиромаси, аз няма да се произнасям. Казвам тъй: сиромашията - за лошите, богатството - за добрите.
към втори вариант >>
Ако в ума на даден човек влезе само една идея, например или само идеята за богатство, или само идеята за
сиромашия
, той непременно ще умре.
в полюсите. Око единият полюс представя A – начало на нещата, другият полюс е B – край на нещата. Животът пък се движи между A и B. Тъй щото, ако кажем, че богатството и сиромашията са полюси, ще знаем, че животът не е в тях. Те представят само възможности за човека да живее.
Ако в ума на даден човек влезе само една идея, например или само идеята за богатство, или само идеята за сиромашия, той непременно ще умре.
Държи ли в ума си едновременно и двете идеи, той непременно ще живее. Следователно, докато човек държи в себе си идеята, че ще живее, той непременно ще умре. Поддържа ли само идеята, че ще умре, той пак ще умре. Поддържа ли едновременно идеите, че ще живее и ще умре, той ще живее. Който не може да умре, той не може и да възкръсне.
към беседата >>
131.
Функции на човешкия организъм / Природните функции на човека
,
МОК
, София, 10.1.1930г.,
Той казва: Със
сиромашия
работите не се уреждат, но като си поиграя, ще забравя всичко.
Богатият обича да се излежава. Той ляга под крушата и почива. Сиромахът, като изкара някоя пара, изпива я и започва да играе и да скача. И добре прави. Не е желателно да пие, но като не му вървят работите, поне да пее и да играе.
Той казва: Със сиромашия работите не се уреждат, но като си поиграя, ще забравя всичко.
Богатият се излежава под крушата и казва: Работите ми са наредени вече, няма защо да играя, да губя силите си. Той не знае, че при това положение, именно, ще го уволнят.
към беседата >>
132.
Да се радват наедно
,
НБ
, София, 12.1.1930г.,
Обаче богатият богат не може да остане, него го очаква
сиромашия
.
(втори вариант)
Та казвам, когато дойде да се говори истината, има два вида хора, които двояко разбират. Праведните хора на земята мислят, че те са свършили всичко, че те са богати. Богатият мисли, че е богат, а сиромахът мисли, че е сиромах. Два вида хора има: едни, които се мислят за богати, осигурени, и други, които се мислят за сиромаси, за неосигурени. Значи два вида възгледи има в света.
Обаче богатият богат не може да остане, него го очаква сиромашия.
Два закона има в природата. И ако някой пита какво го очаква богатия - сиромах да стане. Нищо повече. Сиромахът сиромах не може да стане. Сиромахът богат ще стане.
към втори вариант >>
Богатият пък постоянно говори на децата си за
сиромашия
.
„Да се радват наедно и който сее, и който жъне.“ Това значи: да се радват наедно и сиромахът, и богатият. Сиромахът мисли, че всякога сиромах ще бъде; богатият мисли, че всякога богат ще бъде. Не е така. Сиромахът трябва да знае, че е кандидат за богаташ, а богатият – кандидат за сиромах. Каквото прави, ляга ли, става ли, сиромахът постоянно мисли и говори за богатство.
Богатият пък постоянно говори на децата си за сиромашия.
Той ги съветва да пестят, да не пилеят пари, да не осиромашеят. Ще дойде ден, обаче, когато сиромахът ще стане богат, а богатият – сиромах. Ще дойде ден, когато грешникът ще стане праведен, а праведният – грешник. Ще дойде ден, когато невежият ще стане учен, а ученият – невежа.
към беседата >>
Мнозина се оплакват от глад, от
сиромашия
, но малцина са опитали истински глад.
„Да се радват наедно и който сее, и който жъне.“ Който сее, той непременно ще жъне. Като има, какво да жъне, човек ще избегне сиромашията. Не е ли сял, човек не може да жъне. Този човек минава за сиромах и се оплаква, че няма коричка хляб в джоба си.
Мнозина се оплакват от глад, от сиромашия, но малцина са опитали истински глад.
Толстой писал един разказ, в който разправя за глада на едно бедно семейство, което било осъдено на смърт. Това се случило през една тежка зима, когато бедното население, поради неплодородието през лятото, било изложено на глад. Бедното семейство, което живяло някъде в степите, прекарало три-четири дена без хляб, без никаква храна. Лишени от всякаква възможност да получат отнякъде хляб, те очаквали часа на своята смърт. Най-малкото дете на семейството казало на родителите си да не се отчайват, защото скоро ще им дойде помощ отвън.
към беседата >>
133.
Самосветещата лампа
,
МОК
, София, 17.1.1930г.,
Вие казвате: “Какво ще се прави с тази
сиромашия
?
(втори вариант)
Сиромашията е една възможност да станете учени. Сиромашията е една възможност да станете добър. Сиромашията е една възможност да продължите живота си, да го подобрите. Това са възможности. Сиромашията може да ви даде две възможности.
Вие казвате: “Какво ще се прави с тази сиромашия?
” Невежите могат така да разсъждават. А на учения човек като му кажат “сиромашия”, той ще се позасмее. Той казва: “Откога те очакваме ние.” На учения човек като се каже, че сиромашията ще го посети, той откъде ще се ухили; а на неучения, ако му се каже “Сиромашията ще те посети”, той си наведе главата и сълзи ще му потекат. Тогава, ние казваме онзи, който при сиромашията плаче, той е пукната стомна. Тогава математически как ще направим стомната да не е пукната.
към втори вариант >>
А на учения човек като му кажат “
сиромашия
”, той ще се позасмее.
(втори вариант)
Сиромашията е една възможност да продължите живота си, да го подобрите. Това са възможности. Сиромашията може да ви даде две възможности. Вие казвате: “Какво ще се прави с тази сиромашия? ” Невежите могат така да разсъждават.
А на учения човек като му кажат “сиромашия”, той ще се позасмее.
Той казва: “Откога те очакваме ние.” На учения човек като се каже, че сиромашията ще го посети, той откъде ще се ухили; а на неучения, ако му се каже “Сиромашията ще те посети”, той си наведе главата и сълзи ще му потекат. Тогава, ние казваме онзи, който при сиромашията плаче, той е пукната стомна. Тогава математически как ще направим стомната да не е пукната. А онзи, който не плаче при сиромашията, какъв е? Той е здрава стомна, която се пълни и не пропуща.
към втори вариант >>
Сега, ако ви се даде на вас
сиромашия
и вие сте недоволни от тази
сиромашия
, какви сте тогава?
(втори вариант)
Тогава казвам, наместо стомната да полива тревата и цветята, разумният да ги полива. Има един символичен език. Казвам, ако стомната не плаче, и господарят не плаче. Какво е положението на природата? Ако тревата се радва, значи господарят е разумен.
Сега, ако ви се даде на вас сиромашия и вие сте недоволни от тази сиромашия, какви сте тогава?
Ако сте недоволни от сиромашията, спадате ли към учените хора? Не спадате.
към втори вариант >>
Разрешете сега що е
сиромашия
.
(втори вариант)
Разрешете сега що е сиромашия.
Това е този ключ, който има своето значение, своята цена. Добре. Ще ви представя, че вие се намирате на една повърхност като водата, дето вашето тяло така е устроено, че е без никаква тежест и вие свободно може да ходите по тази повърхност на водата отгоре. Но представете си, че аз искам да ви направя богати и ви туря сто килограма злато на гърба. Какво ще стане с вас? Ще потънете надолу.
към втори вариант >>
Сиромашия
и богатство, това са възможности, това не са спънки.
(втори вариант)
Казвам, ти имаш в заложба сили и добродетели. И на всичко това тебе ти трябва работа. Ти трябва да работиш над себе си. Не казвай: “Аз съм сиромах.” Не. Кажи сиромашията, това е една божествена възможност, богатството, това е друга възможност.
Сиромашия и богатство, това са възможности, това не са спънки.
Методи са това. Природата, като те накара да мислиш, тя ще ти тури метода на сиромашията, да те застави да работиш. Ти си инертно тяло, тя ще тури метода на сиромашията като един начин да стимулира в тебе твоята воля да работиш. Тя може да употреби богатството като друг стимул. Това са стимули.
към втори вариант >>
Ако можете да постигнете това, всякаква
сиромашия
ще отстъпи от вас.
Когато сиромашията ви посети, вместо да се оплаквате от положението си, започнете да мислите върху изработване на самосветещата лампа. Нека това бъде една задача за всеки от вас. Ако успеете да направите такава лампа, вие ще се прочуете. Щом изпаднете в лишения, започнете да мислите за някакво изобретение. Станете алхимици, да превръщате неблагородните метали в благородни.
Ако можете да постигнете това, всякаква сиромашия ще отстъпи от вас.
Вие не мислите да направите някакво откритие, но се молите с часове, Бог да ви помогне да се подобри положението ви. Бог помага, но на онзи, който работи. Без да работи, човек иска да стане умен, добър, силен. Това е криво разбиране. Човек трябва да знае, че му са дадени условия да бъде умен, добър, силен, богат – от него зависи да прояви тия качества.
към беседата >>
134.
Възпитание на волята / Вътрешното възпитание на волята
,
МОК
, София, 24.1.1930г.,
Единият от тях, който бил доста разсеян, често се оплаквал на другаря си: Какво да правя с тази
сиромашия
?
Двама другари, бедни студенти, живели заедно в една стая.
Единият от тях, който бил доста разсеян, често се оплаквал на другаря си: Какво да правя с тази сиромашия?
Ето, Велик ден иде, пък аз съм с тия скъсани дрехи. – Е, ще се нареди тази работа някак. Вторият студент могъл да спечели една сума, с която купил два нови костюма, за себе си и за своя другар. Вечерта, той оставил дрехите на другаря си на мястото, дето били старите му дрехи, и тихо излязъл от стаята. На сутринта другарят му станал, бързо облякъл дрехите, си и, като разсеян, не забелязал, че са нови.
към беседата >>
135.
Богове сте
,
НБ
, София, 26.1.1930г.,
Разберете ли живота, ще видите, че няма
сиромашия
, нито нещастия.
Не го ли приемете, както трябва, и оставите Бог да се грижи за него, вие не сте разбрали живота. Христос казва: „Гладен бях, не ме нахранихте; жаден бях, не ме напоихте; гол бях, не ме облякохте; в тъмница бях, не ме посетихте.“ Мнозина четат този стих и се чудят, кога е бил Христос гладен, жаден, гол, в тъмница и никой да не Му се е отзовал. Те не разбират, че, като говори за себе си, Христос има предвид всички хора, които са удове на Божествения организъм. Ако човек не познае Бога в ближните си, отвън никога не би Го намерил и познал. Гледайте правилно на живота, да изучите проявите му, да го разбирате.
Разберете ли живота, ще видите, че няма сиромашия, нито нещастия.
Човек всякога може да бъде извор, който непрекъснато да дава. Щом е така, не се страхувайте, че някой може да ви изчерпи. – Ама все някой може да ме изчерпи. – Щом мислиш така, и това е възможно. – Ама мога да умра.
към беседата >>
136.
Махалото
,
ООК
, София, 29.1.1930г.,
Да допуснем, може да имате
сиромашия
, не защото богати хора има сиромаси, но защото има хора богати със
сиромашия
.
(втори вариант)
Да допуснем, може да имате сиромашия, не защото богати хора има сиромаси, но защото има хора богати със сиромашия.
Аз наричам бедните хора богати със сиромашия, богати сиромаси хора. Има сиромаси хора, които, като видиш, съжаляваш. Друг, като видиш, съжаляваш, че не е по сиромах. Казваш: „Малко му е, още тури." Този, който стъпил на врата, искаш да стъпи повече. Питам, защо?
към втори вариант >>
Аз наричам бедните хора богати със
сиромашия
, богати сиромаси хора.
(втори вариант)
Да допуснем, може да имате сиромашия, не защото богати хора има сиромаси, но защото има хора богати със сиромашия.
Аз наричам бедните хора богати със сиромашия, богати сиромаси хора.
Има сиромаси хора, които, като видиш, съжаляваш. Друг, като видиш, съжаляваш, че не е по сиромах. Казваш: „Малко му е, още тури." Този, който стъпил на врата, искаш да стъпи повече. Питам, защо? Аз минавам покрай този човек, аз съм недоволен.
към втори вариант >>
137.
Закони на доброто / Доброто и времето
,
МОК
, София, 28.2.1930г.,
За сиромашията вие казвате: “Аман от нея.” Има една
сиромашия
в света.
(втори вариант)
Следователно богатството само отхранва, сиромашията ражда, създава. Какво ще кажете тогава?
За сиромашията вие казвате: “Аман от нея.” Има една сиромашия в света.
И никакви изключения няма в нея. Аз ви говоря за сиромашия в широк смисъл на думата, когато тя иде отвън, а не когато вие си я създавате. Аз не наричам сиромах този, който сам си отреже крака или сам се нарани някъде. Знаете ли какво разбирам аз под думата “сиромашия”? Един човек, който е способен да роди, който е здрав, но няма никакви материални средства: той часовник да направи може, машина да направи може, картина да направи може, да свири може всичко може да направи, но пари няма.
към втори вариант >>
Аз ви говоря за
сиромашия
в широк смисъл на думата, когато тя иде отвън, а не когато вие си я създавате.
(втори вариант)
Следователно богатството само отхранва, сиромашията ражда, създава. Какво ще кажете тогава? За сиромашията вие казвате: “Аман от нея.” Има една сиромашия в света. И никакви изключения няма в нея.
Аз ви говоря за сиромашия в широк смисъл на думата, когато тя иде отвън, а не когато вие си я създавате.
Аз не наричам сиромах този, който сам си отреже крака или сам се нарани някъде. Знаете ли какво разбирам аз под думата “сиромашия”? Един човек, който е способен да роди, който е здрав, но няма никакви материални средства: той часовник да направи може, машина да направи може, картина да направи може, да свири може всичко може да направи, но пари няма. Питам тогава, човек, който има всички дарби, не може ли да си намери средства? Може. Да лекува може, пък и като почне да пере, пак в 20 минути отгоре дрехи за десет дни ги опира.
към втори вариант >>
Знаете ли какво разбирам аз под думата “
сиромашия
”?
(втори вариант)
Какво ще кажете тогава? За сиромашията вие казвате: “Аман от нея.” Има една сиромашия в света. И никакви изключения няма в нея. Аз ви говоря за сиромашия в широк смисъл на думата, когато тя иде отвън, а не когато вие си я създавате. Аз не наричам сиромах този, който сам си отреже крака или сам се нарани някъде.
Знаете ли какво разбирам аз под думата “сиромашия”?
Един човек, който е способен да роди, който е здрав, но няма никакви материални средства: той часовник да направи може, машина да направи може, картина да направи може, да свири може всичко може да направи, но пари няма. Питам тогава, човек, който има всички дарби, не може ли да си намери средства? Може. Да лекува може, пък и като почне да пере, пак в 20 минути отгоре дрехи за десет дни ги опира. Какво ще кажете на това отгоре? Вие казвате: “Възможно е.” То е така за умния човек, който знае, но не е така за онзи, който не знае.
към втори вариант >>
Искате ли да направите хората святи, учени, благородни, поставете ги в
сиромашия
.
И така, искате ли да постигнете нещо, проявете доброто в себе си и знайте, че никаква сила в света не е в състояние да ви попречи за правене на доброто. Пазете своето достойнство като душа и помнете, че и като богат и сиромах, като цар и последен простак, вие имате една и съща цена. Цената на човека се състои в неговата душа, а не във формата и положенията, през които той минава. Сиромахът трябва да бъде цар на сиромасите, а богатият - цар на богатите. Царят на сиромасите не може да управлява богати, нито царят на богатите може да управлява сиромаси.
Искате ли да направите хората святи, учени, благородни, поставете ги в сиромашия.
Сиромашията ражда добродетелите, а богатството ги отглежда.
към беседата >>
138.
Както светът дава
,
НБ
, София, 2.3.1930г.,
Не му ли се отпусне нов кредит, в света ще настане небивал глад и
сиромашия
.
Тази енергия е почти изразходвана. Християнството крие в себе си запасна енергия за около 1200 години още, но я държи като неприкосновен основен капитал. Ако посегне към този капитал, то е осъдено на фалиране. Този капитал трябва да остане непокътнат. За да поддържа живота си, християнството трябва да бъде кредитирано.
Не му ли се отпусне нов кредит, в света ще настане небивал глад и сиромашия.
към беседата >>
139.
Дисонанси в живота / Дисонансите в живота (Усмивката и сладкото)
,
МОК
, София, 14.3.1930г.,
Защото богатството на едни хора е
сиромашия
за други.
(втори вариант)
Питам сега, този, който има няколко милиона, кои са причините, че този човек иска да удвои своето богатство? Удвояването на това богатство в природата се завършва с минус. Защо? Защото удвояването на това богатство ще причини може би на десетина души едно зло.
Защото богатството на едни хора е сиромашия за други.
А сиромашията на едни какво е? Богатство за други. Това са закони, които съществуват в природата. Някой път може да кажете нещо и без да знаете, то да стане или за добро, или за зло. Онези хора, които вие наричате щастливци в света, те имат едно такова ръководство, пък и всеки един човек има едно вътрешно ръководство.
към втори вариант >>
Връщате се вкъщи, но сте недоволен, казвате: „Дотегна ми този живот, тази
сиромашия
." Вие сте много недоволен в това си положение.
(втори вариант)
Сега приложението на закона. Можете да направите един опит. Да допуснем, че вие сте гладен, вие оставяте вашите чувства, може да направите един опит, да видите как иде се смени състоянието ви. Гладен сте, яде ви се някоя печена кокошка или патица, или баница, но нямате нищо.
Връщате се вкъщи, но сте недоволен, казвате: „Дотегна ми този живот, тази сиромашия." Вие сте много недоволен в това си положение.
И при това си състояние все ще се яви едно желание, по който и да е начин да задоволите своя глад. Но за да се смени състоянието ви, направете този опит. Седнете на едно място и си представете, че един ваш приятел, много богат, се е завърнал от Америка, познат ви е той от детинство, той е придобил едно богатство от 50 милиона и ще ви даде един банкет на вас. Представете си, че и вие сте канени там измежду гостите. Представете си живо това и вижте какво ще стане със състоянието на вашия ум.
към втори вариант >>
140.
Синове на светлината
,
НБ
, София, 23.3.1930г.,
Той не се оплаква от
сиромашия
, от болести, от невежество.
Който е станал господар на себе си, той е в хармония с всички хора. Той знае, че не може да живее сам. Едно въже е здраво само тогава, когато всички конци, от които е съставено, са еднакво яки. Следователно, когато всички мисли и чувства в човека са в хармония, той може да бъде в хармония и със своите ближни. Този човек наричаме син на светлината.
Той не се оплаква от сиромашия, от болести, от невежество.
Който боледува, той не е син на светлината. Който се оплаква от сиромашия, невежество, от противоречия, той не е син на светлината. Като изпадне в някакво затруднение, човек казва: Добър е Господ, ще ми помогне да се справя с мъчнотията. Какво означават думите „добър е Господ”? Ако човек разчита на добротата на Господа и не работи, това показва, че той поставя Бога вън от себе си.
към беседата >>
Който се оплаква от
сиромашия
, невежество, от противоречия, той не е син на светлината.
Едно въже е здраво само тогава, когато всички конци, от които е съставено, са еднакво яки. Следователно, когато всички мисли и чувства в човека са в хармония, той може да бъде в хармония и със своите ближни. Този човек наричаме син на светлината. Той не се оплаква от сиромашия, от болести, от невежество. Който боледува, той не е син на светлината.
Който се оплаква от сиромашия, невежество, от противоречия, той не е син на светлината.
Като изпадне в някакво затруднение, човек казва: Добър е Господ, ще ми помогне да се справя с мъчнотията. Какво означават думите „добър е Господ”? Ако човек разчита на добротата на Господа и не работи, това показва, че той поставя Бога вън от себе си. Обаче, ако каже, че работи съзнателно, това показва, че човек разчита на Бога в себе си. Така е гледал и Христос на Бога, заради което казва: „Отец ми работи, и аз работя”.
към беседата >>
141.
В сила
,
НБ
, София, 30.3.1930г.,
На същото основание казвам: Какво мнение имате за Бога, ако казвате, че Той е създал света, а, въпреки това, живеете в
сиромашия
, лишение и глад?
Ние говорим и проповядваме за Бога, защото тази идея ще внесе безсмъртието в живота; тази идея ще направи хората богати и щастливи, в пълния смисъл на думата; тази идея ще внесе мир, радост, съгласие и любов между хората; тази идея ще внесе поезия, музика и хармония в живота. Ако човек има някаква идея за Бога, но, въпреки това, се оплаква от болести и страдания, от безлюбие, безверие и несъгласие с близките си, неговата идея е крива. Ако казвате, че Бог е създал света, трябва да знаете, защо го е създал. Ако някой княз или цар ви покани на угощение, сложи пред вас богата трапеза и ви каже, че нямате право да ядете, какво мнение ще си съставите за него? Вие можете да си съставите две мнения за него: или че той е решил да изпита гостите си, да види, какво мислят за него, или ще кажете, че той е глупав човек.
На същото основание казвам: Какво мнение имате за Бога, ако казвате, че Той е създал света, а, въпреки това, живеете в сиромашия, лишение и глад?
Едно от двете е вярно: или Бог е решил да ви изпита, как понасяте страданията и лишенията, или вие сте неразумни и не можете да се ползвате от благата на живота.
към беседата >>
Какъв е вашият Бог, който ви оставя да живеете в
сиромашия
и невежество?
Щом работите им отиват назад, това показва, че те вървят в крив път. Невъзможно е човек да върви в Божествения път, а работите му да остават назад. Ако служите на Бога, а същевременно оглупявате, осиромашавате и боледувате, вашият Бог е лъжлив. Изхвърлете от сърцата си божеството, което сами сте си създали. Какъв е този Бог, който не се трогва от страданията на вашите ближни?
Какъв е вашият Бог, който ви оставя да живеете в сиромашия и невежество?
Ако служите на Единния и Истинен Бог, достатъчно е да тропнете с тояжката си, за да имате, каквото искате. Обаче, който служи на Единния, никога не злоупотребява. Той взима само толкова, колкото му е нужно да се нахрани в даден случай. Той не мисли за осигуряване.
към беседата >>
142.
Права мисъл / Чиста мисъл
,
ООК
, София, 2.4.1930г.,
Той богат човек, търговец милионер, но дошло в него съзнанието, казва: „Дошъл съм до едно заключение, нека ми се даде всичката
сиромашия
, но туй, което съм придобил, да остане.
(втори вариант)
Щом дойдете до известна възраст, погледнете се в огледалото, казвате: ще се мре. Оставете тази мисъл. Ще турите мисълта, ще идеш при Бога да ядеш, не мисли за земята. Вчера дойде при мен един външен човек, има отлични възгледи. Имал един млад момък, умрял.
Той богат човек, търговец милионер, но дошло в него съзнанието, казва: „Дошъл съм до едно заключение, нека ми се даде всичката сиромашия, но туй, което съм придобил, да остане.
Аз съм разбрал - колкото човек е по-сиромах, по- лесно живее. Аз съм богат, опитал съм богатството, но искам сега придобитото да не изгубя, искам Господ да не ми го отнеме." Човекът търси начин да се съобщи с оня свят, дошъл при мене да викам сина му. „Благодаря, че като умря син ми, бях много скръбен, но дойде една баба - може би на петдесет години, разправя ми тази баба как вървяло шествието, син ми как вървял, после, като отишли до гроба, като турили тялото, син ми се вдигнал над тялото, като го заровили, тялото останало в земята долу, той отишъл нагоре." После той пита един евангелски проповедник: „Я ми кажи къде е син ми." „Вярваше ли в Исуса Христа? " „Млад беше, не беше чел Евангелието." Казва: „В ада е." „Поряза ми се сърцето, исках да се скарам. Как тъй този син, когото обичах, го мушна в ада.
към втори вариант >>
143.
Хваление
,
ООК
, София, 16.4.1930г.,
Може ли при това положение да се говори за нещастия, за болести, за
сиромашия
?
(втори вариант)
Те се заблуждават. Никой не може сам да нареди живота си. Преди да се е явил човек, Бог е съществувал. Христос казва: „Преди Аврама аз бях." Това е красивото именно, че Бог е съществувал от начало и като любов, и като мъдрост. Следователно, като се проявява в любовта и в мъдростта на Бога, човек не трябва да се плаши, че ще бъде нещастен.
Може ли при това положение да се говори за нещастия, за болести, за сиромашия?
Ама не мога да се примиря с мъчнотиите си. Ако доброволно не се примириш, насила ще те заставят.
към втори вариант >>
Може ли при това положение да се говори за нещастия, за болести, за
сиромашия
?
Никой не може сам да нареди живота си. Преди да се явил човек, Бог е съществувал. Христос казва: „Преди Аврама, аз бях“. Това е красивото, именно, че Бог е съществувал отначало и като Любов, и като Мъдрост. Следователно, като се появява в Любовта и в Мъдростта на Бога, човек не трябва да се плаши, че ще бъде нещастен.
Може ли при това положение да се говори за нещастия, за болести, за сиромашия?
– „Ама не мога да се примиря с мъчнотиите си.“ – Ако доброволно не се примириш, насила ще те заставят.
към беседата >>
144.
Направления в живота / Задача и отклонение в младежкия клас
,
МОК
, София, 18.4.1930г.,
Следователно, за да не става горчиво на хората, всички трябва да се справят със състоянията, в които се намират: сиромахът - със своята
сиромашия
, богатият - със своето богатство, невежият - със своето невежество, неразумният - със своята неразумност, глупавият - със своята глупост.
(втори вариант)
Ако има нещо горчиво, ще знаете, че истината не е там. Горчивината е в самия човек. Ако кажете на болния, че е болен и му стане горчиво, къде е причината за горчивината: в думите, които сте му казали, или в самия него? За да не му става горчиво, болният трябва да се справи с болестта си. Щом оздравее, каквото и да му казват, няма да му става горчиво.
Следователно, за да не става горчиво на хората, всички трябва да се справят със състоянията, в които се намират: сиромахът - със своята сиромашия, богатият - със своето богатство, невежият - със своето невежество, неразумният - със своята неразумност, глупавият - със своята глупост.
Кой човек е глупав? Всеки, който се стреми да реализира някое непостижимо желание, е глупав.
към втори вариант >>
И богатият докато не се справи със своето богатство, или сиромахът докато не се справи със своята
сиромашия
- сиромашията не си отива.
(втори вариант)
Кажете ми, какво научихте? Може да кажете, че сте развили някои теории върху това, какво е моралът или какво нещо е човешката разумност. Какво представлява човек сам по себе си? Защото вие имате да се справяте с друга една действителност. Болният докато не се справи със своята болест, здравето няма да дойде.
И богатият докато не се справи със своето богатство, или сиромахът докато не се справи със своята сиромашия - сиромашията не си отива.
И неразумният, глупавият докато не се справи със своята глупост, той умен не може да стане. Защото глупав човек е всеки, който има известни желания, които не могат да се реализират; знанието му не може да се реализира.
към втори вариант >>
Следователно, за да не става горчиво на хората, всички трябва да се справят със състоянията, в които се намират: сиромахът - със своята
сиромашия
, богатият - със своето богатство, невежият - със своето невежество, неразумният - със своята неразумност, глупавият - със своята глупост.
Ако има нещо горчиво, ще знаете, че истината не е там. Горчивината е в самия човек. Ако кажете на болния, че е болен, и му стане горчиво, къде е причината за горчивината: в думите, които сте му казали, или в самия него? За да не му става горчиво, болният трябва да се справи с болестта си. Щом оздравее, каквото и да му казват, няма да му става горчиво.
Следователно, за да не става горчиво на хората, всички трябва да се справят със състоянията, в които се намират: сиромахът - със своята сиромашия, богатият - със своето богатство, невежият - със своето невежество, неразумният - със своята неразумност, глупавият - със своята глупост.
- Кой човек е глупав? - Всеки, който се стреми да реализира някое непостижимо желание, е глупав.
към беседата >>
145.
Аз и Отец едно сме
,
НБ
, София, 20.4.1930г.,
— Колкото богатият може да се гордее със своето богатство, толкова и сиромахът може да бъде горделив във своята
сиромашия
.
Във времето на Сократа, един от неговите ученици го посетил, с желание, да покаже, че е готов да води скромен, смирен живот. За тази цел той облякъл старите си скъсани дрехи. Като го видял в този просешки вид, Сократ се приближил до него и тихо му пошепнал: Твоята гордост се вижда и през скъсаните ти дрехи. — Какво искал да каже Сократ с тези думи?
— Колкото богатият може да се гордее със своето богатство, толкова и сиромахът може да бъде горделив във своята сиромашия.
към беседата >>
146.
На видело
,
НБ
, София, 4.5.1930г.,
– Голяма
сиромашия
ни е налегнала.
– Лоши закони има. – Всичко ще се оправи. – Войни има.– И тази работа ще се оправи. – Безредие е настанало в света. – И това ще мине.
– Голяма сиромашия ни е налегнала.
– И тази работа ще се оправи, ще срещнете богати хора, банкери, които ще ви помогнат. Вярвайте във Великото Начало на живота, и работите ви ще се оправят.
към беседата >>
147.
С огън и сол
,
НБ
, София, 1.6.1930г.,
Какво се ползва човек от
сиромашия
, която го кара да страда?
Всички благородни, добри, възвишени и идейни хора трябва да се стремят към любовта. Само чрез любовта човек може да разреши загадките на живота и да се освободи от всички страдания и мъчнотии. Има страдания, които някога са били нужни, но днес не са нужни. Човек трябва да се освободи от ненужните страдания. Например, сиромашията е едно от ненужните страдания.
Какво се ползва човек от сиромашия, която го кара да страда?
Сиромашията има смисъл само тогава, когато човек я разбира и използва като условие за растене. Като не разбират условията на живота, хората искат да бъдат богати, здрави, учени. Само добродетелният човек може да бъде богат; само разумният може да бъде здрав; само любещият може да бъде учен. Следователно, светът се нуждае само от добри земеделци, от добри певци и от добри поети, т.е. от добродетелни, любещи и разумни хора.
към беседата >>
148.
Основна мисъл / Основната мисъл (Същественото в живота)
,
МОК
, София, 6.6.1930г.,
Ако под думата „
сиромашия
" разбират само нямането на пари, то идеята не е права.
(втори вариант)
Та казвам, най-първо ще се освободите от тези социални заблуждения. Казваш: „Сиромах съм." Така ти ще създадеш едно нещастие на себе си.
Ако под думата „сиромашия" разбират само нямането на пари, то идеята не е права.
Човек, който има изобилен живот, той не е сиромах. Той може да си създаде парите. Срещам един богат човек, хващам го за гушата, казвам: „Заеми ми 100 лева." Не иска да даде. Аз го раздрусам както една круша, и тя даде крушите. Питам, имам ли аз право да раздрусам крушата?
към втори вариант >>
Да допуснем, вие нямате обуща и постоянно ходите и казвате: „Защо Господ направи тази
сиромашия
?
(втори вариант)
Сега някой път и на гения му трябват къщи. Наполеон Велики не че не е имал един правилен възглед. И аз искам вие да знаете: военните хора не могат да бъдат велики. Аз считам войната за един отрицателен процес, в нея не може да има гениалност. И ако вие цял ден седите и се безпокоите, можете ли да станете гениален човек?
Да допуснем, вие нямате обуща и постоянно ходите и казвате: „Защо Господ направи тази сиромашия?
" Има ли право човек да се оплаква, ако няма обуща? Че той е здрав. Птиците имат ли обуща? („Те сами са си ги направили.") У коня поне има копита. („Обуща от рогово вещество.") Силата на човека седи в това - да се освободи от ония негативни мисли, да може да ги превърне в положителни.
към втори вариант >>
Като ученици, вие трябва да се освободите от заблужденията на своята мисъл, да не считате безпаричието за
сиромашия
, а пълните джобове с пари - за богатство.
Като ученици, вие трябва да се освободите от заблужденията на своята мисъл, да не считате безпаричието за сиромашия, а пълните джобове с пари - за богатство.
Който има изобилно животът в себе си не може да се нарече сиромах. Достатъчно е да хване със здравата си ръка богатия, за да го разтърси като круша, и да събере от земята нападалите плодове. Да разтърсиш богатия, това значи, да разтърсиш съзнанието си, да разтърсиш своя ум и своето сърце, в които се крият богатства не само за тебе, но и за твоите ближни. - Има ли право човек сам да разтърсва ума и сърцето си? - Щом е силен, има право.
към беседата >>
149.
Проява, връзка и причина
,
ООК
, София, 16.7.1930г.,
Който използва добрите условия, той ще бъде богат човек; не може ли да ги използва, той ще се намери в крайна
сиромашия
.
Дойде ли отново до възходящата линия на живота си, човек трябва да приложи своята разумност и любов, да върви правилно, да не губи благоприятните условия на своя живот. Като работи върху себе си, човек трябва да приложи любовта си, да не очаква другите да го обичат. Щом свърши дадена работа и се намери пред някакъв резултат, човек може вече да се надява на любовта на окръжаващите. Значи, докато не приложи своята свещена идея в живота си и не види някакъв резултат, човек не може да изисква любовта на хората. Изгуби ли това условие, ще дойде обратната реакция.
Който използва добрите условия, той ще бъде богат човек; не може ли да ги използва, той ще се намери в крайна сиромашия.
Тогава ще го нападат кредиторите му и, като не може да плати дълговете си, ще го ругаят, ще го мъчат и изтезават. Дойдат ли при богатия, кредиторите ще се поклонят учтиво и ще чакат. Той ще ги покани да седнат, ще извади кесията си и ще им плати дълга си, с лихвите заедно. Те ще му благодарят и ще кажат: Ето един благороден човек.
към беседата >>
150.
Първият ден / Три въпроса за Бога
,
МОК
,
СБ
, 7-те езера, 8.8.1930г.,
Там страдания няма и скърби няма, и
сиромашия
няма - нищо отрицателно няма там, и болест няма.
(втори вариант)
Когато годината е дъждовна, работите ви вървят; но когато се случи четири-пет години да няма дъжд, тогава какво ще правите? И аз казвам: дошло е време сега - без щерни. Сега живите извори трябва да текат. Това е Божественото, което ние търсим; това е Божественото, за което ние говорим. И в истинския живот Божествените неща не остаряват.
Там страдания няма и скърби няма, и сиромашия няма - нищо отрицателно няма там, и болест няма.
Там всичко е положително, всички Божии блага са там. Там е положителният живот. Всичкото Божие величие се намира в този новия Божи живот.
към втори вариант >>
151.
Божият глас
,
ООК
, София, 26.8.1930г.,
Невъзможно е да изпълнявате волята Божия, а същевременно да боледувате и да живеете в
сиромашия
.
Какво се разбира под думите „изпълнение на волята Божия“? Само онзи изпълнява волята Божия, който е здрав, силен, разумен. Той е свързан с Бога и молитвата му всякога се приема. Какво ще кажете за онзи, който се хвали със своя приятел милиардер, а няма пет пари в джоба си? Невъзможно е да ходите бос, гладен и окъсан и да имате богат приятел.
Невъзможно е да изпълнявате волята Божия, а същевременно да боледувате и да живеете в сиромашия.
Въпреки това, дали човек изпълнява волята Божия, Бог не го е лишил от блага. Той е дал изобилно вода, въздух, светлина, храна на хората, но мнозина боледуват и страдат от глад и лишения. Кой е виновен за това? Ако стомната на човека е пукната и каквото се налее в нея, всичко изтича навън, кой е виновен за това? Стомната. Кой е пукнал стомната?
към беседата >>
152.
Иде Исус
,
НБ
, София, 5.10.1930г.,
Гладен си, това е
сиромашия
; сит си, това е богатство.
Често се говори за богатството и сиромашията. Естествени процеси ли са те? Богатството и сиромашията съществуват и в природата.
Гладен си, това е сиромашия; сит си, това е богатство.
Гладът подразбира стремеж в човека да се нахрани, задоволи или да стане богат. – Колко време продължава това богатство? – Четири-пет часа. След това той отново започва да търси нещо, да задоволи глада си, да стане богат. – Дотегна ми сиромашията.
към беседата >>
153.
Нов мироглед / Мироглед и човекът
,
МОК
, София, 10.10.1930г.,
ако няма страдания, човек е осъден на крайна
сиромашия
, на фалиране.
И тъй, страданията не са нищо друго, освен снегове, навалели по върховете на човешкото сърце и на човешкия ум. Тези снегове носят богатство за човека. Ако няма снегове, т.е.
ако няма страдания, човек е осъден на крайна сиромашия, на фалиране.
Страданията са причина за прииждане на нови енергии в живота. Ако няма страдания, никакво прииждане на енергия нямаше да съществува. Хората не обичат страданията, защото не са дошли до ония методи, чрез които да трансформират придобитите енергии, вследствие на което изпитват неприятни състояния. Приятно ви е, когато се ръкувате с приятеля си. Колкото силно да стисне ръката ви, вие сте доволни.
към беседата >>
154.
Отец люби Сина
,
НБ
, София, 19.10.1930г.,
Не е лошо, че има болести, страдания и
сиромашия
.
Пчелите, които преди хиляди години са изучавали храненето като наука, и досега прилагат наученото по отношение на своята царица, работници и търтеи. И досега прилагат те своята теория за храненето в живота си, а хората още не знаят, как трябва да се хранят и каква храна да употребяват. Който не разбира законите за храненето, казва: Бог е наредил човек да се храни с една или друга храна, по един или друг начин. Вярно е, че Бог създаде света и определи на всяко същество съответна храна, но хората изгубиха правилните методи и правила за хранене, както и първичната храна, определена за тях. Затова днес болестите се ширят от единия до другия край на света.
Не е лошо, че има болести, страдания и сиромашия.
Аз не съм против тях. Не е лошо да има богатство, знание, аз не съм и против тях. Че съществува смърт, и това не е лошо. Че има грехове в света, и това не е лошо. Аз не съм против това, което съществува в света, но всяко нещо трябва да бъде на своето място.
към беседата >>
155.
Божествени състояния
,
УС
, София, 9.11.1930г.,
Ако не се придобиват Божествени състояния, животът се развива мъчно – голяма
сиромашия
настава.
Ако не можете да направите това, вие ще плащате. Тогава да направим един договор. При Божествените работи важен е опитът. Ако всеки ден придобивате по едно Божествено благо, ще имате 365 Божествени състояния. Това е грамаден капитал, с който може да постигнете всичко.
Ако не се придобиват Божествени състояния, животът се развива мъчно – голяма сиромашия настава.
Вие ще предизвикате сиромашията изкуствено. Адам сгреши и в един ден оголя. Сутринта сгреши и веднага оголя и се скри. Вечерта дойде Бог да го търси. Той изгуби богатството си – нещо съществено за живота.
към беседата >>
156.
Правилно отношение към числата
,
ООК
, София, 12.11.1930г.,
Вътрешното богатство и
сиромашия
правят човека богат или сиромах, а не външното.
Човек може да бъде силен, добър и умен и като богат, и като беден. Това показва, че тия качества са вътрешни, а не външни.
Вътрешното богатство и сиромашия правят човека богат или сиромах, а не външното.
Силата, разумността и добротата на човека са тясно свързани. Който не е добър, той не може да бъде разумен. Когато разумният срещне препятствия в живота си, с ума си той преценява колко са големи, за да знае как да ги премахне. След това ще си послужи и с физическата сила. За пример, болестта е препятствие, с което човек трябва правилно да се справи.
към беседата >>
157.
Влизане и излизане / Влизане и излизане. Изборът на числата и природата
,
МОК
, София, 21.11.1930г.,
Това, което в даден случай определя моята
сиромашия
, това е мисълта, която аз съм имал.
(втори вариант)
Вие дойдете до едно положение беднотия и казвате: мисълта определя нещастието, страданието, а не определя щастието. В това няма никаква логика. Вие сте, как да кажа, логика няма в това. Ако пътят, по който сте слезли някъде, по този път пак може да се върнете назад. Зад мисълта седи онази разумната сила, която определя нашия живот, тя е, която определя не механическите, но разумни отношения има в това.
Това, което в даден случай определя моята сиромашия, това е мисълта, която аз съм имал.
Тогава тази същата мисъл ще определи и моето щастие. Целия живот човек сиромах не може да остане, това е немислимо, цял живот човек не може да гладува. Някой казва: Много съм гладувал, колко е гладувал? Казва: С години съм гладувал. Той не говори истината, лъжа е това.
към втори вариант >>
158.
Точка на равновесие
,
ООК
, София, 26.11.1930г.,
Когато човек пита защо е допуснато злото в света, това говори за неговата
сиромашия
.
Какво ще кажем за престъпленията в света? Защо се вършат престъпления? Защото Бог отсъства. Той никога не пита хората защо вършат престъпления. Това показва, че Бог е богат и всякога може да изплати направените щети и загуби.
Когато човек пита защо е допуснато злото в света, това говори за неговата сиромашия.
Като не може да изплати вредите и загубите от злото и престъпленията, той пита защо са допуснати. Колкото и да е беден, човек трябва да знае, че нищо не се прощава. Щом прави дългове, той трябва да плаща. Щом се явява на изпит, той трябва да е учил.
към беседата >>
Следователно човек не може да разбере живота, докато се страхува от страдания, от
сиромашия
, от невежество, от злото в света.
Следователно човек не може да разбере живота, докато се страхува от страдания, от сиромашия, от невежество, от злото в света.
Изчезне ли страхът от него, той разбира вече живота. Казано е в Писанието: „Страхливият няма да наследи Царството Божие“. Който е познал Бога, той живее без страх и понася страданията леко. Ако изгуби някого от своите близки, той казва: „Господ дал, Господ взел“. Ако изгуби силата, богатството, знанието си, той пак казва: „Господ дал, Господ взел“.
към беседата >>
159.
Езикът на природата
,
МОК
, София, 19.12.1930г.,
Сега сиромахът казва: Не може без тази
сиромашия
.
(втори вариант)
Кое е по-хубаво – другите да ти вършат работите, или ти сам да си ги вършиш? (Сам да можеш да си вършиш всичко е по-добре). Даже сега и вие за живота имате една представа много крива. Аз сегашното човечество го разглеждам като евреите в Египет, дето сами си правиха тухлите и казваха, не може другояче. За евреите не може другояче, а за египтяните можеше.
Сега сиромахът казва: Не може без тази сиромашия.
Не може за него, но това, което сиромахът не може да направи, богатият може да направи; това, което невежият не може да направи, ученият може да направи; това, което грешникът не може да направи, праведният, добрият може да направи; това което болният не може да направи, здравият може да направи. Следователно дръжте в ума си всякога две противоположни идеи. Най-първо трябва да изучите и тогава се занимавайте с отклонението на идеите, с отклонението на доброто. Със злото после се занимавайте; с невежеството после се занимавайте, изучавайте мъдростта, после изучавайте отрицателните страни на живота. И всичката погрешка е, че ние се занимаваме с отрицателната страна на живота и тогава мнозина плащат много скъпо.
към втори вариант >>
160.
Условия и възможности
,
ООК
, София, 31.12.1930г.,
Богатство и
сиромашия
, светлина и тъмнина са.
Единият се оплаква от сиромашията, а другият намира, че не е лошо някога човек да изпита сиромашията. Има случаи, когато човек иска да бъде богат, а при други случаи - да бъде сиромах; при известни случаи човек търси светлина, а при други - тъмнина. Светлината не действа всякога благоприятно за развитието на човека. Същото може да се каже и за богатството. Ето защо и сиромашията, и тъмнината понякога са необходими условия за развитието на човека.
Богатство и сиромашия, светлина и тъмнина са.
състояния, условия, през които човек неизбежно трябва да мине.
към беседата >>
Ако Бог е ваш приятел, ще се оплаквате ли от болести, от
сиромашия
, от невежество?
Казано е за Аврама, че считал Бога за свой приятел.
Ако Бог е ваш приятел, ще се оплаквате ли от болести, от сиромашия, от невежество?
Никога! Понеже Бог беше приятел наАврама, Аврам беше богат, учен човек. Едно нещо му липсваше - бездетен беше. Това не отчайваше Аврама. Той беше предоставил този въпрос в ръцете на Бога.
към беседата >>
161.
Съединителните нишки на живота
,
МОК
, София, 2.1.1931г.,
Какво ще кажете за такова богатство и за такава
сиромашия
?
Окултистът се стреми именно към възвишения живот, който примирява злото с доброто. Доброто и злото са космически сили, които се преплитат и взаимно допълват. За обикновения човек те са относителни понятия. Запример, той счита богатството за добро, а сиромашията – за зло. Обаче има случаи, когато богатството произвежда лоши резултати, а сиромашията – добри.
Какво ще кажете за такова богатство и за такава сиромашия?
Адам и Ева бяха най-богатите хора в света. Те живяха в рая, но направиха една погрешка, за която ги изпъдиха вън, в света. Те отидоха в широкия свят, който в сравнение с рая е голям затвор. И до днес още хората се намират в този затвор – излежават наказанието си. Малко време им остава да лежат в този затвор.
към беседата >>
162.
Първичната храна
,
УС
, София, 1.3.1931г.,
Богатство и
сиромашия
, невежество и знание, сила и безсилие, да бъдат еднакво приятни за мене.
Като се говори за Бога, имаме предвид Неговата отворена душа, която обича всички и е готова да направи всичко заради нас. Ако аз питам дали Бог ме обича, разбирам дали съм търпелив, дали имам послушание. Като се говори за Божията Любов, и душата на човека трябва да бъде отворена. Така, именно, като обича Бога, човек трябва да бъде готов всичко да направи за Него. Това, което Той ми дава, да го приема, без да разсъждавам дали то е добро или зло.
Богатство и сиромашия, невежество и знание, сила и безсилие, да бъдат еднакво приятни за мене.
Това са противоположности в живота.
към беседата >>
163.
Ханизе
,
МОК
, София, 6.3.1931г.,
Когато слънцето ви огрее, вие ще минете от тъмнина в светлина, от
сиромашия
в богатство, от невежество в знание, от безсилие в сила.
Като млади, вие трябва да работите за излизане от тъмнината. Вашето слънце не е изгряло още, а трябва да изгрее. Това значи да излезете от състоянието „ханизе“, в което се блъскате още ту на една, ту на друга страна. Не е лошо, че сте в тъмнина, защото тъмнината води към реалността.
Когато слънцето ви огрее, вие ще минете от тъмнина в светлина, от сиромашия в богатство, от невежество в знание, от безсилие в сила.
Обаче като минава от едно състояние в друго, човек трябва да вземе само толкова, колкото може да носи. Постъпва ли така, ще му се даде повече, отколкото е предполагал; вземе ли повече, отколкото може да носи, той е проявил лакомията си, заради което ще му се отнеме и това, което има. Такъв е законът в природата. Изобщо, човек трябва да носи толкова, че да изпитва приятност. Претовари ли се, той сам си създава мъчнотии и страдания.
към беседата >>
164.
Реалности и сенки
,
ООК
, София, 11.3.1931г.,
Сиромашия
и бедност са две различни неща.
Сиромашия и бедност са две различни неща.
Да си беден, това значи да ставаш рано сутрин. Значи бедният става рано и отива на работа, или на училище. Децата са бедни, защото стават рано и отиват на училище, да придобият знания.
към беседата >>
Това е голотия, немотия, а не
сиромашия
.
Днес никой човек не желае да бъде сиромах. Един ден, когато хората разберат смисъла на сиромашията, ще видят, че е голяма привилегия да бъдат сиромаси. Царството Божие е за сиромасите, т.е. за мъдреците, а не за глупавите и прости хора. Мнозина се представят за сиромаси, без да са такива.
Това е голотия, немотия, а не сиромашия.
– Кога е гол човек? – Когато съблече изцапаните си дрехи, да ги опере. Докато ги опере и изсуши, той е гол. Като се измие и облече с чисти дрехи, човек се освежава и подмладява. Изучавайте сиромашията, отнасяйте се към нея с внимание, за да ви разкрие тя философията, която носи в себе си.
към беседата >>
165.
Справедливи
,
МОК
, София, 13.3.1931г.,
Ако човекът се оплаква от
сиромашия
и глад, какво трябва да правят дървеницата и паякът, които по няколко дни и седмици гладуват?
И тъй, за да имате успех в живота си, трябва да работите със закона на справедливостта. Намериш ли се пред някаква мъчнотия, бъди справедлив, не казвай, че животът ти е дотегнал, че си сиромах, че си неспособен и т.н.
Ако човекът се оплаква от сиромашия и глад, какво трябва да правят дървеницата и паякът, които по няколко дни и седмици гладуват?
Човек не знае още какво нещо е гладът. Като гладува 2–3 дни, той надава вик за помощ, мисли, че ще умре. Той трябва да бъде справедлив, да не мисли само за себе си и да изхожда само от своето положение, но да се вглежда в положението на ония, които стоят под него.
към беседата >>
166.
Действия на силите / Езикът на природата
,
МОК
, София, 20.3.1931г.,
Дойде някоя голяма
сиромашия
– това е голяма мечка.
(втори вариант)
Доброто е резултат на една сила по-горна от доброто и злото е резултат на една сила, по-горна от злото. И доброто, и злото са резултати. Трябва да се занимавате със силите, които работят зад тях. На положителното направи му път. Ако вървиш в гората и срещнеш мечка, тогава какво ще направиш?
Дойде някоя голяма сиромашия – това е голяма мечка.
Какво трябва да направиш със сиромашията? Сиромашията е един голям банкерин, много скържев. Когато се говори за сиромашията, разбирам че е един голям банкерин, милиардер, който е толкова скържев, че пет пари не дава; а богатството е също така милиардер, но дава, изтича от него. И двамата са богати. И сиромашията е богатство, и богатството е богатство.
към втори вариант >>
167.
Смяна на силите
,
ООК
, София, 1.4.1931г.,
Това виждаме в живота на всеки човек: приятното състояние се сменя с неприятно, а неприятното – с приятно; сиромашията се сменя с богатство, а богатството – със
сиромашия
.
Следователно, докато е на земята, човек постоянно минава от корените в клоните и от клоните в корените. Той не може да работи все с едни и същи сили, само с положителни или само с отрицателни. Всяка отрицателна сила след време се превръща в положителна, а положителната – в отрицателна.
Това виждаме в живота на всеки човек: приятното състояние се сменя с неприятно, а неприятното – с приятно; сиромашията се сменя с богатство, а богатството – със сиромашия.
За пример, някой богат човек, след 20–30 години, осиромашава. Ако това не стане през неговия живот, става в живота на синовете му. Някой човек е гениален, но децата му не са гениални. – Защо? – Всяко благо трябва да се придобие.
към беседата >>
168.
Учителю, да прогледам!
,
НБ
, София, 21.6.1931г.,
На едни хора дава богатства, на други –
сиромашия
; на едни дава здраве, на други – болести; едни разтоварва, други натоварва.
И тъй, когато природата работи върху хората, с цел да ги възпита, тя се заема мъжки, при което едни хора въоръжава, а други разоръжава. На първите дава оръжие, а на вторите казва: долу оръжието!
На едни хора дава богатства, на други – сиромашия; на едни дава здраве, на други – болести; едни разтоварва, други натоварва.
Вследствие на това, като не разбират нейните замисли, нейните, методи, хората се намират в противоречия и казват: защо светът е създаден така? Светът не е създаден, както хората мислят. Как е създаден светът, за това има разни мнения и възгледи, според развитието на човешкото съзнание. В природата не съществуват такива процеси, каквито ние й приписваме. Ние виждаме нещата наопаки, в техния обратен вид.
към беседата >>
169.
Съчетание, приложение и изпълнение
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 3.8.1931г.,
В Божествения свят
сиромашия
няма, там тя не се допуска.
И тъй, давате ли на хората от благото, което Бог е вложил у вас, помежду ви ще се създаде вътрешна връзка и ще се разбирате. Постъпвате ли така, вие ще бъдете богати. Който люби, той е винаги богат.
В Божествения свят сиромашия няма, там тя не се допуска.
На земята, обаче, сиромашия има. На земята грях има, но в Божествения свят няма; на земята болести има, но в Божествения свят няма; на земята стават грешки, но в Божествения свят – никога! На земята съществуват отрицателни неща, но в Божествения свят не се допускат. Който мисли по този начин, той се приближава до Божествения свят; който не мисли така, той остава да живее на земята. Щом човек живее на земята и се оплаква от болния си крак, каквото и да обещава, той нищо не може да изпълни.
към беседата >>
На земята, обаче,
сиромашия
има.
И тъй, давате ли на хората от благото, което Бог е вложил у вас, помежду ви ще се създаде вътрешна връзка и ще се разбирате. Постъпвате ли така, вие ще бъдете богати. Който люби, той е винаги богат. В Божествения свят сиромашия няма, там тя не се допуска.
На земята, обаче, сиромашия има.
На земята грях има, но в Божествения свят няма; на земята болести има, но в Божествения свят няма; на земята стават грешки, но в Божествения свят – никога! На земята съществуват отрицателни неща, но в Божествения свят не се допускат. Който мисли по този начин, той се приближава до Божествения свят; който не мисли така, той остава да живее на земята. Щом човек живее на земята и се оплаква от болния си крак, каквото и да обещава, той нищо не може да изпълни. Оздравее ли кракът му, той всичко може да изпълни.
към беседата >>
170.
Отношение на два закона
,
НБ
, София, 18.10.1931г.,
- Аз искам такова богатство или такава
сиромашия
, които да не ме отдалечават от Бога, но да ми дадат пълна възможност да Му служа.
Искаш ли да станеш богат? - Ако богатството ме отдалечи от Бога, не искам да стана богат. - Искаш ли да станеш сиромах? - Ако сиромашията ме отдалечи от Бога, и сиромах не искам да стана. - Тогава какво искаш?
- Аз искам такова богатство или такава сиромашия, които да не ме отдалечават от Бога, но да ми дадат пълна възможност да Му служа.
Ако богатството и сиромашията обезсмислят живота ми, не ги искам. Обаче ако богатството и сиромашията ме приближават към Бога и осмислят живота ми, тогава те са добре дошли." Казвате: ами ние, как да разрешим този въпрос, богати ли да бъдем или бедни? Казвам: едновременно ще бъдете и богати, и сиромаси. – Как е възможно това? – Сит си, богат си; гладен си, сиромах си.
към беседата >>
171.
През онези дни
,
НБ
, София, 25.10.1931г.,
Аз бих желал всички да бъдете носители на новото учение и дето минете, да изтриете сълзите на хората, да ги освободите от всякакви болести, от
сиромашия
, от недъзи, от страдания.
Апостол Петър е казал: „Вие сте Синове Божии." Ако днес някой каже, че е Син Божи, всички го осъждат, дето смее да се нарича Син Божи. Така е казано в Писанието не само за едного, но за всички. В този смисъл аз бих желал всички да бъдете Синове Божии, т.е. Синове на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина.
Аз бих желал всички да бъдете носители на новото учение и дето минете, да изтриете сълзите на хората, да ги освободите от всякакви болести, от сиромашия, от недъзи, от страдания.
към беседата >>
172.
Силови центрове / Отношение на силовите центрове
,
МОК
, София, 30.10.1931г.,
Със
сиромашия
или с богатство?
(втори вариант)
Значи, докато си богат, ти не си годен за работа, други трябва да ти помагат. Ще те водят от едно място на друго, ще се обличаш. Щом станеш беден, ти си вече готов за работа. Или аз наричам богатите трябва да работят, а бедните да почиват. Как е започнала природата най-първо?
Със сиромашия или с богатство?
Природата е започнала с най-голямото богатство и тя свършва курса си с най-голямата сиромашия. Научно е така. Сега. Да превеждате. Представете си какво отношение, онова светкавично движение, което имат телата, ако те се движат с тази неизмерима скорост. Представете си една малка частица, една молекула, която се движи вътре в своето пространство прави 9.5 от цялото.
към втори вариант >>
Природата е започнала с най-голямото богатство и тя свършва курса си с най-голямата
сиромашия
.
(втори вариант)
Ще те водят от едно място на друго, ще се обличаш. Щом станеш беден, ти си вече готов за работа. Или аз наричам богатите трябва да работят, а бедните да почиват. Как е започнала природата най-първо? Със сиромашия или с богатство?
Природата е започнала с най-голямото богатство и тя свършва курса си с най-голямата сиромашия.
Научно е така. Сега. Да превеждате. Представете си какво отношение, онова светкавично движение, което имат телата, ако те се движат с тази неизмерима скорост. Представете си една малка частица, една молекула, която се движи вътре в своето пространство прави 9.5 от цялото. Това са такива милиарди пъти стълкновения в една секунда.
към втори вариант >>
42° това е
сиромашия
.
(втори вариант)
При 42° той забогатява, но богатство ли е това?
42° това е сиромашия.
36° е нормалната температура, нормалното състояние. Това е богатството. Тогава човек е богат, има уравновесен бюджет. 37° – в бюджета вече има една криза. Някакви малки условия за криза се явяват.
към втори вариант >>
173.
Изново
,
НБ
, София, 1.11.1931г.,
„На хората не трябва богатство, но
сиромашия
!
Спущане в кладенеца. Други казват: „Не трябва да се дава свобода на хората! За тях трябва закон, ограничения." Що е законът? Що е ограничението? Спущане в кладенеца.
„На хората не трябва богатство, но сиромашия!
" Що е сиромашията? Спущане в кладенеца. Могат ли хората да се залъгват с тази лъжлива философия? Когато някои казват, че Бог е създал и бедните, и богатите, те сами се лъжат. Защо има и бедни, и богати хора, това трябва да се изясни научно.
към беседата >>
174.
Правилният тон
,
ООК
, София, 4.11.1931г.,
Да си свободен oт
сиромашия
, да си свободен от болести, да си свободен от остаряване.
(втори вариант)
Вие искате да го видите, че тогава да го залюбите. Той не е някакво дърво, нито някакъв камък, който можете да видите. Той е светлина. Под "светлина" аз разбирам събуждане на твоето съзнание, освобождение от всички тревоги и дрязги на съвременния живот. Да си свободен от всичко.
Да си свободен oт сиромашия, да си свободен от болести, да си свободен от остаряване.
Да си свободен в пълния смисъл на думата, да си в безсмъртието. И ти трябва да търсиш това, което подкрепя хубавото и красивото в живота. Ако не намериш Бога в себе си, ти ще изгубиш всичко хубаво, което имаш. Ние трябва да намерим Бога, понеже, като не го намерим, ще изгубим всичко хубаво в себе си, което имаме. Човек съдържа Божествени заложби в себе си, които той трябва да развива, философията на живота седи в това.
към втори вариант >>
175.
Везните на природата / Мене, мене, текел у фарсин. Везните на природата!
,
МОК
, София, 6.11.1931г.,
Ти като дойдеш до Божествения свят, там няма никакво противоречие, няма
сиромашия
, няма болести.
(втори вариант)
Та казвам, трябва да дойдете до онази идея, че един правилен живот, един нормален живот, естествен, един Божествен живот, ние разбираме онзи хармоничен живот, дето всичките мисли, желания и постъпки се хармонират. И да не остане никакъв излишък! Това е Божественото, дето няма никакъв излишък и няма ни най-малка сянка от някое противоречие.
Ти като дойдеш до Божествения свят, там няма никакво противоречие, няма сиромашия, няма болести.
Ти виждаш страданията и всичко, но можеш да помогнеш. А щом дойдеш до нормалния живот, нормалният живот е живот на равновесие. Ти седиш на въжето, държиш върлината, но твоят ум е концентриран, при най-малкото отклонение да не участвува твоето съзнание, ти можеш да се катурнеш от въжето и после пак да се качиш на въжето. Вие знаете колко пъти на ден вие падате от въжето. Запример, вие се катурнете от въжето, някой път това въже се тури по-високо и по-високо, и ти губиш равновесие, и търкулиш се, и паднеш долу.
към втори вариант >>
В Божествения живот няма противоречия, няма болести и
сиромашия
.
Мнозина питат: Кой живот е нормален, естествен или Божествен? – Божествен живот е оня, в който мислите, чувствата и постъпките на човека така се хармонизират, че от тях не остава никакъв излишък.
В Божествения живот няма противоречия, няма болести и сиромашия.
Дойдеш ли до този живот, ти ще виждаш страданията на хората, но ще можеш да помагаш. Нормалният живот пък е живот на равновесие. Ти ходиш по въжето с върлина в ръка, но умът ти е съсредоточен. Ако само за момент се раздвоиш в мисълта си, веднага ще паднеш. Знаете ли, по колко пъти на ден падате от въжето!
към беседата >>
176.
Няма да угаси
,
НБ
, София, 15.11.1931г.,
Ти трябва да избереш едно от двете положения: или трябва да бъдеш много богат, или много сиромах, В най-голямата
сиромашия
у теб ще се зароди жажда за богатство, че то като дойде, ще знаеш по-добре какво да правиш с него.
Казва се в стиха: „Няма да угаси." - Няма да угаси Любовта, няма да угаси онова Божествено състояние, няма да угаси Божествената свобода и Истината в твоята душа. Това е капитал, с който ти трябва да разполагаш. Всички, които ме слушате, трябва да знаете, че Любовта трябва да е един капитал, нещо, което да не се колебае. Вие трябва да бъдете като един милионер, който разполага със сто милиона английски лири стерлинги. Някой казва: „Аз не искам да бъда богат." Така не се говори.
Ти трябва да избереш едно от двете положения: или трябва да бъдеш много богат, или много сиромах, В най-голямата сиромашия у теб ще се зароди жажда за богатство, че то като дойде, ще знаеш по-добре какво да правиш с него.
А пък като се освободиш от всичкото богатство, което имаш, да слезеш в низините, да видиш какво е произвело твоето богатство. Трябва да посееш навън туй знание, което имаш.
към беседата >>
177.
За кого ме мислите
,
НБ
, София, 22.11.1931г.,
Сиромашия
- когато се давите, богатство - когато излезете на сушата, за да работите.
Когато параходът излезе на брега, тогава може и 50 кг. в раницата да носите. Ще бъдете свободни, ще има с какво да разполагате. Това е значението на обстановката. Сега някой препоръчва сиромашията - да, при известни условия.
Сиромашия - когато се давите, богатство - когато излезете на сушата, за да работите.
Всеки човек, който отива да работи, трябва да бъде богат. Но ще кажете: "Християните проповядват сиромашия." Какво по-голямо богатство от човешкия ум? Какво по-голямо богатство от човешкото сърце? Какво по-голямо богатство от човешката душа? Какво по-голямо богатство от човешкия дух?
към беседата >>
Но ще кажете: "Християните проповядват
сиромашия
." Какво по-голямо богатство от човешкия ум?
Ще бъдете свободни, ще има с какво да разполагате. Това е значението на обстановката. Сега някой препоръчва сиромашията - да, при известни условия. Сиромашия - когато се давите, богатство - когато излезете на сушата, за да работите. Всеки човек, който отива да работи, трябва да бъде богат.
Но ще кажете: "Християните проповядват сиромашия." Какво по-голямо богатство от човешкия ум?
Какво по-голямо богатство от човешкото сърце? Какво по-голямо богатство от човешката душа? Какво по-голямо богатство от човешкия дух? Казва някой: „Аз съм сиромах". Лъжа е това!
към беседата >>
178.
Непреодолимо желание
,
ООК
, София, 9.12.1931г.,
Ако не дойдеш до най-крайната
сиромашия
, че като бръкнеш в торбата си, да вземеш най-малките трошици и да ги изядеш и после да не намериш друга трошица, за да я туриш в устата си, дотогава ти не можеш да оцениш какво нещо е хлябът.
(втори вариант)
Ако не дойдеш до най-крайната сиромашия, че като бръкнеш в торбата си, да вземеш най-малките трошици и да ги изядеш и после да не намериш друга трошица, за да я туриш в устата си, дотогава ти не можеш да оцениш какво нещо е хлябът.
Че това е философията на живота. Ако ти не може да оцениш малката трошица, не разбираш живота. Тази трошица е като житното зърно - може да стане като ябълка. Всички маги, които са завършили своето развитие, всички мъдреци имат тази сила. Ти като му дадеш своята празна торба само с трошици, той като бръкне и вземе една трошица от тебе, тя ще стане един самун.
към втори вариант >>
Ако не дойдеш до крайната
сиромашия
, да бръкнеш в джоба си и да извадиш последните трошици, ти не можеш да оцениш, какво нещо е хлябът.
Последните сили са най-малките, с които се действува. Казваш: Дошъл съм до края на своята беднотия, повече няма накъде. - Щом си дошъл до края, ти си на спасителното място. Действай вече с най-малките сили в себе си. Те изправят всички неща.
Ако не дойдеш до крайната сиромашия, да бръкнеш в джоба си и да извадиш последните трошици, ти не можеш да оцениш, какво нещо е хлябът.
Това е философията на живота. Ако не можеш да оцениш малката трошица, ти не разбираш живота. Малката трошица е като житното зърно: расте, увеличава се и дава плод. Магът, мъдрецът, които са завършили развитието си, имат тази сила в себе си. Дай на мага своята торба, с трошици на дъното, той ще бръкне, ще извади една трошица и ще я превърне на самун.
към беседата >>
179.
Граници в живота
,
ООК
, София, 6.1.1932г.,
Ние имаме предвид онова богатство и онази
сиромашия
, които крият в себе си доволството на душата.
От тях може да се откажете, но да се откажете от благата, които Бог ви е дал, това е престъпление. Ще кажеш, че не искаш да бъдеш богат. Това е друг въпрос. Да бъдеш богат, но в сиромашията. Ние не говорим за сиромашията, която прави хората нещастни; не говорим и за богатството, което носи страдания.
Ние имаме предвид онова богатство и онази сиромашия, които крият в себе си доволството на душата.
към беседата >>
180.
Законът и Любовта / Противоположности на живота
,
ООК
, София, 13.1.1932г.,
Ти, за да станеш търпелив, трябва да се избавиш от своята
сиромашия
.
(втори вариант)
Само най-силните хора, най-богатите, най-разумните, които всичко може да направят, те може да бъдат търпеливи, да се въздържат. Един цар може да бъде търпелив. Когато се говори за търпеливи, подразбираме качество. Старите говорят за търпение, какво търпение имат те. Ти, за да станеш търпелив, трябва да се избавиш от своята старост.
Ти, за да станеш търпелив, трябва да се избавиш от своята сиромашия.
Докато си сиромах и казваш "Ще се търпи, няма какво да се прави", никакво търпение не е това. Казва: "Аз не съм търпелив." Сиромах си. "Ама аз това не може да го направя." Слаб си. "Ама не му е времето." Ленив си. То е задача, която не може да се разреши.
към втори вариант >>
181.
Доведете ми го
,
НБ
, София, 24.1.1932г.,
Макар и да си беден, да ходиш свободен като княз, да имаш достойнство и да не мислиш, че си беден, хилав, мрачен, но да ходиш разположен, да знаеш, че си гражданин на една велика вселена, гражданин на разумен свят; да не гледаш с презрение на хората, но с любов да гледаш всички И в най-голямата
сиромашия
да си разположен, а не наведен, но изправен.
Ние сега можем да направим цял един преврат в себе си. Че не е ли тъй?
Макар и да си беден, да ходиш свободен като княз, да имаш достойнство и да не мислиш, че си беден, хилав, мрачен, но да ходиш разположен, да знаеш, че си гражданин на една велика вселена, гражданин на разумен свят; да не гледаш с презрение на хората, но с любов да гледаш всички И в най-голямата сиромашия да си разположен, а не наведен, но изправен.
И като те питат защо ходиш изправен, какъв отговор ще дадеш? Натоварените хора ходят прегърбени, свободните ходят изправени. Понеже аз съм свободен човек, нямам никакъв товар на гърба си, ходя изправен. Турете ми един товар, и аз ще ходя прегърбен. Някоя сестра ще дойде и ще каже: - Много съм обременена.
към беседата >>
182.
Двете отверстия
,
ООК
, София, 27.1.1932г.,
При богатство ще научиш едно, при
сиромашия
- друго.
(втори вариант)
Благодаря ти." Имаш неприятности - благодари. Казал ти някой нещо - благодари. Нещо ти се случило - благодари на Бога. Имаш да даваш - благодари на Бога. Нямаш обществено положение - благодари на Бога, защото при общественото положение ще научиш едно нещо, а при нямане на обществено положение ще научиш друго нещо.
При богатство ще научиш едно, при сиромашия - друго.
Всички положения са важни за Бога. И сиромашия, и богатство са еднакво важни. Радости и скърби са еднакво важни, защото и скръбта ще внесе нещо във вас.
към втори вариант >>
И
сиромашия
, и богатство са еднакво важни.
(втори вариант)
Нещо ти се случило - благодари на Бога. Имаш да даваш - благодари на Бога. Нямаш обществено положение - благодари на Бога, защото при общественото положение ще научиш едно нещо, а при нямане на обществено положение ще научиш друго нещо. При богатство ще научиш едно, при сиромашия - друго. Всички положения са важни за Бога.
И сиромашия, и богатство са еднакво важни.
Радости и скърби са еднакво важни, защото и скръбта ще внесе нещо във вас.
към втори вариант >>
183.
Любовта на безсмъртието / Любов на безсмъртието
,
ООК
, София, 10.2.1932г.,
Няма да плачем, болест няма да имаме, равматизъм няма да имаш,
сиромашия
няма да имаш.
(втори вариант)
Сега сме дошли в една фаза, в която започва най-важното положение. В един съд ще се турят най-хубавите работи и този съд трябва да го измиеш, за да не би нечистотиите да развалят онова съдържание, което ще се тури. Ако човек не се почисти, как ще приеме любовта, която трябва да влезе в нас да живее. Ние искаме Бог да дойде в нас. Като дойде Бог в нас, ние няма да се молим вече.
Няма да плачем, болест няма да имаме, равматизъм няма да имаш, сиромашия няма да имаш.
То ще бъде вечно веселие, разходки, свирене, пеене. И голи няма да има. Всички ще бъдат облечени в празнични дрехи. Колко време ще продължи това? Толкова, колкото искате.
към втори вариант >>
184.
Силата на възможностите
,
МОК
, София, 12.2.1932г.,
Сега разтълкувайте загадката, какво означава ковчегът на богатия и неговите скъпоценности, те останали; а от сиромаха и неговата
сиромашия
нищо не останало.
(втори вариант)
Щом ги турят в земята, знаем хубавото, почвата почва да ги човърка. Богатият има злато в сандъка си, а бедният няма злато. Смъртта разчовърква и двата тия ковчези. Казва: Чакай да видя какво се крие в богатия и тя си пише: Това е главата на богатия милиардер! След години вие се връщате и виждате, златото останало не се развалило, но ковчезите и на двамата се развалили; само че при ковчега на богатия ще намерите златото и пръстените, и ценните му камъни.
Сега разтълкувайте загадката, какво означава ковчегът на богатия и неговите скъпоценности, те останали; а от сиромаха и неговата сиромашия нищо не останало.
към втори вариант >>
185.
Да известят на учениците Му
,
НБ
, София, 14.2.1932г.,
Ако няма живот, няма да има ни богатство, ни
сиромашия
.
Не е в богатството, в сиромашията е животът. Не е в здравето, в болестта е животът. Контрастите трябва да се разбират. Трябва едно ново разбиране, една нова философия. Всички контрасти съществуват по причина на самата реалност.
Ако няма живот, няма да има ни богатство, ни сиромашия.
Богатството е резултат на живота, и сиромашията е резултат на живота. Защо човек трябва да се оплаква? И здравето, и болестта са резултат на живота. Не е въпрос само да се констатира болестта, и тя си има свой смисъл. Ако теглим един човек и се увеличава неговото тегло, ние знаем, че той забогатява, като го теглим и той олеква, знаем, че той осиромашава.
към беседата >>
Богатият казва: "Туй богатство Господ ми го е дал, ще ям и ще пия." Бедният казва: "Тази
сиромашия
е от Бога." Щом богатството ти е дадено от Бога, употреби го за Него!
Знание, което да облекчи страданията на бедните. Тия страдующите хора не са бедни, но са невежи. Невежи са, защото когато са бедни разбират живота по един начин, а когато са богати - по друг. Неразбирането на съвременните богати е създало ада. Нито богатите разрешават въпроса, нито бедните.
Богатият казва: "Туй богатство Господ ми го е дал, ще ям и ще пия." Бедният казва: "Тази сиромашия е от Бога." Щом богатството ти е дадено от Бога, употреби го за Него!
Че сиромашията е дадена от Бога, това е право, но че сиромахът е недоволен, там е неразбирането на въпроса. Защото законът в света е: никой не може да стане богат, който не е бил сиромах; никой не би могъл да стане здрав, който не е бил болен; никой не би могъл да стане светия, който не е бил грешник, и никой не може да стане грешник, който не е бил светия; никой не може да стане сиромах, който не е бил богат. Така седи въпросът. Така трябва, това не е произволно. Той е един акт, трябва да се разреша.
към беседата >>
Някой казва: "Аз съм сиромах." Той не е герой, понеже тази
сиромашия
му е наложена.
Аз не харесвам сегашните герои, те не са герои на бойното поле, всичките насила ги заставят да идат на бойното поле. Аз бих желал един, който умира за отечеството, сам да иде. Сега искаш не искаш, трябва да умреш. Това не е геройство. Когато някой влиза в затвора, казва: "Влизам." Влизаш, защото те заставят, сам не отиваш вътре.
Някой казва: "Аз съм сиромах." Той не е герой, понеже тази сиромашия му е наложена.
Някой е богат - той не е герой, богатството му е наложено, той не го е спечелил, останал е от баща му този товар. Аз не разбирам богат човек натоварения. Човек трябва сам да течели това богатство. Питам сега: кой милионер, може да спечели някакво грамадно богатство? Богатството е колективен труд на души, които са вървели по известна траектория, един от тях е представител на този живот.
към беседата >>
186.
Приложете Добродетел
,
НБ
, София, 13.3.1932г.,
Тогава всички ще се хвалят със своята
сиромашия
, а сега казват: „Ти знаеш ли, аз съм богат човек, разполагам.” Това са относителни неща.
Ако той каже, че вярва в другия свят, ще го считат за будала. Онзи, който не вярва, той е дваж по будала. Когато управляват богатите хора, който е богат, е почетен човек. Тогава не съжалява, че е богат. Ако един ден дойде да управляват сиромасите, тогава който е богат, ще вземе положението на сиромаха, а сиромасите ще заемат положението на богатите.
Тогава всички ще се хвалят със своята сиромашия, а сега казват: „Ти знаеш ли, аз съм богат човек, разполагам.” Това са относителни неща.
Сиромашията и богатството, това са научни термини, сменят се „плюс” с „минус". Богатството и сиромашията показват само процеси на човешкия ум. Когато човек поумнява, той богат става; когато човек оглупява, той сиромах става. Аз взимам богатството и сиромашията в този смисъл, вътрешни промени има. Не мисля, че ставаш богат, когато те товарят като един кон, който носи злато, или че ставаш сиромах, когато те разтоварват.
към беседата >>
187.
Възпитание на волята
,
ООК
, София, 30.3.1932г.,
Сиромашията си е
сиромашия
, неволята си е неволя, болестта си е болест.
(втори вариант)
Тази е една много отвлечена материя. Вие ще кажете: "Какво ще правим ние със сегашния наш живот? " Тази теория няма да поправи ни най-малко сегашния ви живот.
Сиромашията си е сиромашия, неволята си е неволя, болестта си е болест.
Даже като разкривам всичките тези нови теории, пак си остава човек такъв. Нервният човек си остава пак такъв. Само ще се влада малко, но пак е сприхав. Ще учиш, няма да ти дойде даром. Даром никога не ти се дава.
към втори вариант >>
188.
Вярата като закон
,
ИБ
,
БС
, София, 31.3.1932г.,
Има една благословена
сиромашия
и благословено богатство.
Тези богатства са на Бога, но богатството не е равномерно разпределено/Ако станат всички богати, то ще имат един лош живот. При сегашното разбиране не могат всички да бъдат богати. И тези, които са богати, не живеят съобразно с Бога. Сиромашията повече съдействува за живот с Бога. В нея има отлични черти.
Има една благословена сиромашия и благословено богатство.
Има неразумно богатство и неразумна сиромашия. Когато са доволни богатите и бедните, тогава има благословено богатство и благословена сиромашия, а когато мърморят, и богатството, и сиромашията не са благословени. Никой не може да бъде богат, който не е бил сиромах; и никой не може да бъде сиромах, който не е бил богат. Ще кажете: "Как така? " Никога едно същество не може да обича един мъж, който не е бил жена.
към беседата >>
Има неразумно богатство и неразумна
сиромашия
.
При сегашното разбиране не могат всички да бъдат богати. И тези, които са богати, не живеят съобразно с Бога. Сиромашията повече съдействува за живот с Бога. В нея има отлични черти. Има една благословена сиромашия и благословено богатство.
Има неразумно богатство и неразумна сиромашия.
Когато са доволни богатите и бедните, тогава има благословено богатство и благословена сиромашия, а когато мърморят, и богатството, и сиромашията не са благословени. Никой не може да бъде богат, който не е бил сиромах; и никой не може да бъде сиромах, който не е бил богат. Ще кажете: "Как така? " Никога едно същество не може да обича един мъж, който не е бил жена. Никога едно същество не може да обича една жена, която не е била мъж.
към беседата >>
Когато са доволни богатите и бедните, тогава има благословено богатство и благословена
сиромашия
, а когато мърморят, и богатството, и сиромашията не са благословени.
И тези, които са богати, не живеят съобразно с Бога. Сиромашията повече съдействува за живот с Бога. В нея има отлични черти. Има една благословена сиромашия и благословено богатство. Има неразумно богатство и неразумна сиромашия.
Когато са доволни богатите и бедните, тогава има благословено богатство и благословена сиромашия, а когато мърморят, и богатството, и сиромашията не са благословени.
Никой не може да бъде богат, който не е бил сиромах; и никой не може да бъде сиромах, който не е бил богат. Ще кажете: "Как така? " Никога едно същество не може да обича един мъж, който не е бил жена. Никога едно същество не може да обича една жена, която не е била мъж. Защото жена жена не може да обича.
към беседата >>
189.
Значение на числата
,
МОК
, София, 1.4.1932г.,
Като ги намерят, казват: Сбогом,
сиромашия
!
Днешната ми лекция прилича на онова богатство, което иманярите търсят. Те намират знаци по земята, които им определят, че на еди-кое си място е заровено голямо богатство – цяла биволска кожа, напълнена със злато и скъпоценни камъни. Казвате: Да намерим тази пещера. – Докато я намерите, ще видите и ще патите. Несметни богатства се крият в нея.
Като ги намерят, казват: Сбогом, сиромашия!
Сбогом, болести и страдания! След това иде щастливият живот. Докато го намерите, от всички се иска работа.
към беседата >>
190.
Наклали огън
,
НБ
, София, 3.4.1932г.,
Та всички до сега имаха надежда в тези спасителни банки, че във време на мъчнотия, във време на глад и на
сиромашия
ще има от де да си помогнат.
Казваме: сегашното общество, сегашната култура е едно такова шише, от което изтича всичкото злато навън. Обаче, то не е загубено, то пак остава на земята. И хубаво, че е така, защото всички хора досега вярваха, че са спасени.
Та всички до сега имаха надежда в тези спасителни банки, че във време на мъчнотия, във време на глад и на сиромашия ще има от де да си помогнат.
Обаче, те сега се убедиха в истината, че това е било една лъжлива надежда. И тези бедни хора почнаха да вярват другояче, а именно: че не е този пътят, че не са хората, които спасяват, а Бог спасява хората. Не са лекарите, които лекуват болните, не са проповедниците, които обръщат хората към Бога, не са управляващите, които управляват света. Ние можем да мислим, че е така, но в края на краищата ще се убедим в истината. Всеки баща може да каже на сина си, че е негов баща, обаче той трябва да каже: синко, аз на земята съм ти само възпитател.
към беседата >>
191.
Покрива и изправя
,
НБ
, София, 17.4.1932г.,
Богатият е недоволен, иска повече богатство, а сиромахът е недоволен, иска по-малко
сиромашия
.
Аз ще се спра само върху онази страна на любовта, която сега сте започнали да изучавате. Целият сегашен свят има за цел да тури един нов ред, да изправи миналото, за което се правят хиляди опити, едни от които донякъде са сполучливи, а повечето са несполучливи. Тази несполука я отдавам на това, че между съвременните хора има голямо недоволство. И богати, и бедни – всички са недоволни. Богатият е недоволен, че няма повече богатство, а сиромахът е недоволен, че сиромашията му е повече, отколкото трябва.
Богатият е недоволен, иска повече богатство, а сиромахът е недоволен, иска по-малко сиромашия.
Така въпросът не се решава: или богат, или беден ще бъдеш. В природата няма среден път. Не можеш да бъдеш повече богат или по-малко сиромах. Това са човешки разбирания. Или богат, или беден ще бъдеш – среден път няма.
към беседата >>
192.
Доброто семе
,
ИБ
,
БС
, София, 21.4.1932г.,
Щом влезеш в онзи свят чист, няма да бъдеш подлаган на промените, които стават тук на Земята – зло няма да има,
сиромашия
няма да има, болести няма да има.
Под добро семе се разбира това, с което човек е надарен. Например човек е остарял и вече очаква да умре, да иде на онзи свят. Защо им са стари хора в онзи свят? В онзи свят от стари хора нямат нужда, от невежи, от грешни, от хилави, от бедни хора нямат нужда – там болници няма. Писанието казва, че нищо нечисто няма да влезе в онзи свят.
Щом влезеш в онзи свят чист, няма да бъдеш подлаган на промените, които стават тук на Земята – зло няма да има, сиромашия няма да има, болести няма да има.
към беседата >>
193.
Пътят на възможностите
,
МОК
, София, 29.4.1932г.,
Онзи ще каже, сбогом вече
сиромашия
.
(втори вариант)
Изгрее ли слънцето, запей песен и всичко става. Ама докато изгрее слънцето, докато не е изгряло слънцето, е мъчно. Като изгрее слънцето може да имаш възможност. След като изгрее слънцето какво ще кажеш? – Свърши се работата вече.
Онзи ще каже, сбогом вече сиромашия.
към втори вариант >>
194.
Обич и знание
,
УС
, София, 8.5.1932г.,
Момъкът сграбчил торбата в ръката си, ритнал кравата настрана и си казал: „Сбогом,
сиромашия
, няма вече да ме мъчиш“.
Един млад човек от свищовско постоянно се молел на Бога да му помогне някак да си плати дълговете. Той имал само една крава, от млякото на която задоволявал нуждите си. Една вечер той сънувал един сън: дошъл при него един човек с торба в ръка, пълна със злато. Дал торбата със златото на младия селянин и му казал: „Молбата ти е чута. Вземи това злато и разполагай с него, както знаеш“.
Момъкът сграбчил торбата в ръката си, ритнал кравата настрана и си казал: „Сбогом, сиромашия, няма вече да ме мъчиш“.
Кравата паднала на земята, с краката си нагоре. В това време той усетил, че нещо студено потекло върху него. Стреснал се и се събудил. В ръцете си той държал края на покривката – въображаемата торба със злато; масата, обърната с краката нагоре – кравата, която той ритнал, и водата от каната текла по него. Ето човешкият морал.
към беседата >>
Ако разберете днешната беседа, който има ревматизъм, ще оздравее; който има коремоболие, ще изчезне болката му; който се оплаква от
сиромашия
, и тя ще изчезне.
От всичко, което говорих, искам да ви остане една съществена мисъл. Не искам да слагате всичко на гърба си, понеже вашият гръб не е толкова здрав. Малко ще си вземете, но от най-хубавото. Казах ви хубави неща. Който знае какво да приеме от беседата, той ще стане истински човек.
Ако разберете днешната беседа, който има ревматизъм, ще оздравее; който има коремоболие, ще изчезне болката му; който се оплаква от сиромашия, и тя ще изчезне.
Умрелият пък ще възкръсне. Който не разбира, има да учи още много. Знаете ли защо ви говорих сега? Искам да предизвикам у вас усмивката. Не мога да я предизвикам, без да говоря.
към беседата >>
195.
Ако всичкия свят спечеля
,
НБ
, София, 22.5.1932г.,
Казвате: "Но Христос е казал, че не трябва да бъдем богати." Казвам: никъде Христос не е проповядвал
сиромашия
.
Някой казва: "Да си уредим живота." Много хубаво е да си уредим живота, и аз съм съгласен с това. Няма по-хубаво нещо от това, да си направим къща; няма по-хубаво нещо от това, да станем богати. Богатството е цел. На Земята човек непременно трябва да бъде богат. Де седи злото тогава?
Казвате: "Но Христос е казал, че не трябва да бъдем богати." Казвам: никъде Христос не е проповядвал сиромашия.
Той е препоръчвал човек да бъде сиромах от грехове, но богат по щедрост. На всички се препоръчва любов – богатство. Чудни са хората, когато проповядват някому, че човек, за да влезе в Царството Божие, трябва да бъде сиромах. Не, това е крайно неразбиране. Бедният, сиромахът не може да припари в Царството Божие.
към беседата >>
Някой човек е благороден по душа, Бог му дава голяма
сиромашия
.
И обратното става в живота. На някой богат човек му дотяга богатството и казва: "Не ми трябват тези къщи, да мога по някакъв начин да се освободя от тях." Не се минава много време, той изгубва всичкото си богатство, продават къщите му и той остава последен сиромах, тръгва само с тояжката си. Това е съдбата в света. В какво седи съдбата? От чисто Божествено гледище, чрез съдбата Бог изпитва хората.
Някой човек е благороден по душа, Бог му дава голяма сиромашия.
В какво ще се прояви сега неговото благородство? Той трябва да носи сиромашията си с радост, с усмивка, и като срещне един богат човек, да се зарадва, че има кой да носи товара в света. Богатите хора в съвременния свят са натоварени с най-лошите мисли, от страна на бедните. Кой как мине покрай тях, все казва: "Този е краднал, обрал е света." Даже и да не е крал, всички му изпращат такива мисли: че богатството му не е спечелено с честен труд, че майка му, баща му са крали и т.н. Никой няма да каже, че този богат човек е спечелил богатството си с честен труд.
към беседата >>
Затова ще трябва да хванеш своята дарба и няма да се страхуваш нито от труд, нито от
сиромашия
.
Спира, слиза от колата и слуша едно младо момиче да свири, но така хубаво, че му направило впечатление. Той го взима със себе си, завежда го вкъщи и му казва да свири още. И след това направил на това момиче една услуга – пратил го да следва, понеже било бедно. Следователно, на талантливия човек, никой не може да препятства. Тъй щото, на бедния ще кажеш: "Братко, ти си се заблудил, хванал си крив път.
Затова ще трябва да хванеш своята дарба и няма да се страхуваш нито от труд, нито от сиромашия.
За сиромашията и богатството няма да мислиш, ще мислиш само да имаш толкова, колкото да можеш правилно да се развиваш."
към беседата >>
196.
Постоянна благодарност
,
УС
, София, 29.5.1932г.,
Мнозина се оплакват от
сиромашия
и болести.
Мнозина се оплакват от сиромашия и болести.
– Защо са бедни и болни? – Защото не обичат Бога. Ако можеш да се освободиш от мисълта, че си болен, ти веднага ще оздравееш. Не казвам, че сегашните ви разбирания са лоши. И те са добри, добре сте живели, но бъдещето иска ново разбиране, нов живот.
към беседата >>
197.
Доброто семе
,
НБ
, София, 5.6.1932г.,
Следователно онзи човек, който има воля, който има сърце, който има ум, той не е беден човек Той трябва да впрегне ума си и за
сиромашия
въпрос не трябва да прави.
Човек, за да се развие, трябва да му се даде нещо, с което той да работи. Имайте пред вид, че сиромашията е само едно състояние на човека. Но в човека има вложен един капитал, който трябва да се разработи. Неговият капитал седи в неговия ум, в неговото сърце, в неговата воля.
Следователно онзи човек, който има воля, който има сърце, който има ум, той не е беден човек Той трябва да впрегне ума си и за сиромашия въпрос не трябва да прави.
Никога да не казва аз съм сиромах, защото това не е истината. Аз на мнозина, които са ми казвали, че са сиромаси, съм казвал: аз ще ти дам 200 хиляди лева за твоите очи, да ти ги извадят. Зъбите на човека струват повече от 200 хиляди. Човек би ли дал да му ги извадят? Ами ушите?
към беседата >>
198.
И видя там човек
,
НБ
, София, 12.6.1932г.,
Може да осиромашеете, но ако вярвате в Божественото, тази
сиромашия
ще ви напусне.
Ако обикнеш тази форма, тя като изчезне, ти оставаш разочарован. Ако в тази форма обикнеш Бога, Той всякога ще бъде там. Онзи, който разчита на Божественото, той не умира. Онзи, който разчита на Божественото, той ще възкръсне. При най-благоприятните условия човек ако е, дори ако е болен – може да направите един опит – ако вярвате в Божественото, ще оздравее.
Може да осиромашеете, но ако вярвате в Божественото, тази сиромашия ще ви напусне.
Ако един народ вярва в Божественото, лошите условия ще изчезнат в него. Доброто дава възможности всичкото богатство да произведеш, но трябва да има кой да работи. В нас няма една вътрешна разпоредителност. Благата, които ни дава Природата, ние мислим, че не са разпределени както трябва. Понеже всички имаме различни възгледи за живота.
към беседата >>
199.
Живейте разумно
,
НБ
, София, 19.6.1932г.,
Под думата
сиромашия
в света ние разбираме възможност, при която човешкият дух може да работи.
С живите се случва туй, което никога не са мислили, но живите ще умрат, а мъртвите ще оживеят. Сиромах си умрял, оживял си богат. Сиромахът след като умре става богат и богатият след като умре става сиромах. Сиромасите във всичките религиозни книги ги смятат за кандидати за богатство. Човек като осиромашее има условия да стане богат.
Под думата сиромашия в света ние разбираме възможност, при която човешкият дух може да работи.
Богатият човек вече има резултатите на хилядите векове, които са минали преди него, онова придобитото богатство на цялото човечество. Богатството не е достояние само на един човек. Цялата природа работи за богатство. Някои казват, че богатството е негово. Богатството е общ капитал на цялата природа.
към беседата >>
200.
Разумен център
,
МОК
, София, 24.6.1932г.,
Щом Го познаеш, тогава няма да има
сиромашия
, няма да има болест, няма да има смърт.
(втори вариант)
Ако считате живота за ограничение, той има някои елементи примесени. Ако ти мислиш, че смъртта ще те освободи, ти се лъжеш, ти (нямаш) правилно разбиране за живота. Ти най-първо ще считаш, че истинският живот е. Хубавото е освобождението, което може животът да ви даде. Христос казва: „Това е Живот Вечен да познаеш Бога и Христа, когото си ти изпратил“.
Щом Го познаеш, тогава няма да има сиромашия, няма да има болест, няма да има смърт.
Тогава вечно ще прогресираш. Вие мислите, че много знаете. Това е едностранчиво разбиране.
към втори вариант >>
201.
Добрата воля Божия
,
УС
, София, 26.6.1932г.,
Там няма болести и страдания; там няма
сиромашия
и глад; там няма грешници и старци; там няма мъчение, няма женитби и смърт.
Онези, които отидоха на небето, бяха повече от познатите ми на земята. Небето вече ми стана близко, разбрано. Имаше вече с кого да се разговарям“. И на вас казвам: Ако и вие дойдете до разбирането на Муди, като отидете на онзи свят, няма да искате да се върнете на земята. И наистина, красив е онзи свят!
Там няма болести и страдания; там няма сиромашия и глад; там няма грешници и старци; там няма мъчение, няма женитби и смърт.
Там животът е особен: слънцето грее по друг начин; атмосферата е мека, приятна. Който не е влязъл в духовния свят и не го е опитал, казва, че земният живот е отличен. Не, сегашният земен живот е говедарски. Какво е научил говедерят, който води говедата на паша? Аз не искам да развалям вашето разположение към земния живот, както един старец развалял лицата на белосаните и червисани моми.
към беседата >>
202.
Най-мъчният изпит
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 3.8.1932г.,
Понятията за богатство и
сиромашия
в ума на съвременните хора са съвършено изопачени.
Не е лошо човек да се качи на някой висок планински връх, но той трябва да знае, че по високите места стават големи бури. Следователно, качи ли се веднъж човек на висок планински връх, той трябва да бъде готов за бурите, които ще го посрещнат там. Някои от вас имахте опитността, да видите какво нещо е буря в долината, но не сте опитали буря на някой висок връх. Ако бихте попаднали във време на буря на някой планински връх, тогава само щяхте да разберете какво значи буря на високи планински върхове. Сега аз ще разгледам богатството и сиромашията като символи в живота.
Понятията за богатство и сиромашия в ума на съвременните хора са съвършено изопачени.
към беседата >>
– Защото грешникът не е нищо друго, освен най-голямата
сиромашия
, с която и ангелите едва се справят.
Мнозина се борят за първото място в живота. Лесно е да се даде първото място на човека, лесно е да се сложи той отдясно или отляво, но преди това той трябва да мисли правилно, да намери начин за разрешение задачата на сиромашията. Мислите ли, че е лесна задачата на ангела, който слиза от небето да спаси една грешна душа? Това е една от най-трудните задачи, която се дава на всеки ангел. Защо е най-трудна задача?
– Защото грешникът не е нищо друго, освен най-голямата сиромашия, с която и ангелите едва се справят.
Първите ангели, които дойдоха на земята да решат тази задача, пропаднаха. Както виждате, и ангелите не можаха да я разрешат. И досега те правят опити да я разрешат, да издържат най-мъчния си изпит, на който някога са пропаднали. Ще ви дам за размишление следната мисъл: „Търси всякога изворите на живота, на светлината, на въздуха и на водата“.
към беседата >>
И сега всеки човек носи само по едно малко парченце от дрехата на сиромашията, но не и цялата
сиромашия
.
Колкото ученици са дохождали досега, всички са пропадали на този изпит. Преди всичко никой още не е могъл да хване сиромашията в ръцете си. Как ще я хване? Тя хвърчи, препуска. Тъкмо я хванат за единия край на дрехата ѝ, тя се отскубне; в ръцете им остава само една малка част, едно малко парченце от нейната дреха.
И сега всеки човек носи само по едно малко парченце от дрехата на сиромашията, но не и цялата сиромашия.
Един ден дойде при мене един от способните ученици и ми каза: „Учителю, дай ми една задача, искам да вляза в Школата“. Аз му разправих първия изпит на ученика, окъпването на богатството. Той отговори: „Тази задача и аз мога да реша“. Последната задача на ученика, окъпването на сиромашията, не му разправих. Тя е трудна задача, всички кандидати на нея са пропаднали.
към беседата >>
203.
Открити
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 20.8.1932г.,
По цели дни той философства: „Едно време имаше повече ядене, а сега настана голяма
сиромашия
.
Казвам: бъдете радостни и весели и вярвайте в разумното. Ако не вярвате в разумното, вие сте готовановци. Ако се обезвериш, ако станеш лош човек, ти си готованец. Вълкът е един готованец, който от сутрин до вечер мисли как ще му падне някоя жертва. Той наготово яде.
По цели дни той философства: „Едно време имаше повече ядене, а сега настана голяма сиромашия.
Тежки времена дойдоха! “ Така и много хора се оплакват от тежките условия на живота. Те плачат, проливат сълзи, но от плача им условията не се подобряват. Когато времето плаче, тревите и цветята се ползват, но не и хората. В такова време хората се изпокриват, бягат в домовете си.
към беседата >>
204.
Слизане и възлизане
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 23.8.1932г.,
Където има
сиромашия
и богатство, там е животът.
Където има сиромашия и богатство, там е животът.
към беседата >>
205.
Иде час
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 24.8.1932г.,
Сиромашия
, страдание, мъчнотия с Бога са добре дошли.
– Само будните по съзнание. Едни от тях бяха мъдреците, които, щом забелязаха знамение на небето, взеха дарове и тръгнаха от далечен край да намерят изключението, да Го видят и да Му се поклонят. Когато това изключение се роди във вашия живот, натоварете камилите си и тръгнете да го търсите. Щом намерите изключението, дайте даровете си, поклонете му се и се върнете назад по нов път, както това направиха мъдреците. Изключението е новото, човек става силен и може да носи всички изпитания, мъчнотии и страдания са радост.
Сиромашия, страдание, мъчнотия с Бога са добре дошли.
Радост и щастие без Бога – не са добре дошли. Те носят скръб и изпитание. За предпочитане е сиромашията, но с Бога, отколкото богатството без Бога. За предпочитане е и сиромашия, и богатство, но с Бога. Целта на вашия живот е всички да се подмладите: да се съблечете от временната дреха и да се облечете във вечната; да се съблечете от безсилието и да се облечете в силата; да се съблечете от безлюбието и да се облечете в Любовта; да се съблечете от робството и да се облечете в свободата, в Божията Истина.
към беседата >>
За предпочитане е и
сиромашия
, и богатство, но с Бога.
Изключението е новото, човек става силен и може да носи всички изпитания, мъчнотии и страдания са радост. Сиромашия, страдание, мъчнотия с Бога са добре дошли. Радост и щастие без Бога – не са добре дошли. Те носят скръб и изпитание. За предпочитане е сиромашията, но с Бога, отколкото богатството без Бога.
За предпочитане е и сиромашия, и богатство, но с Бога.
Целта на вашия живот е всички да се подмладите: да се съблечете от временната дреха и да се облечете във вечната; да се съблечете от безсилието и да се облечете в силата; да се съблечете от безлюбието и да се облечете в Любовта; да се съблечете от робството и да се облечете в свободата, в Божията Истина. Някой казва: „Хубаво е всичко това, но докато дойдем до него, колко страдания, колко мъки ще преживеем“. Казвам: не слагайте на ръката си огън, който гори. От вас зависи да не изгаряте ръцете си. Щом видите такъв огън, хванете го внимателно с щипци и го сложете настрана.
към беседата >>
206.
Новата работа
,
СБ
, София, 30.8.1932г.,
Дотегне ти сиромашията и казваш: „Богатство, богатство." След като забогатееш, ще кажеш: „
Сиромашия
,
сиромашия
." Ако в света нямаше сиромаси хора, богатството нямаше да има смисъл.
(втори вариант)
Някой път хората искат да се бият, започват вестниците да пишат за война, битки, и най-после туй, което мислят, стане. Казват: „Да се примирим." И пак се примиряват и пак живеят братски. И тъй става. Туй, което общо е вярно, и в тебе е вярно. Ако ти в себе си кажеш: „Ще стана учен, ще стана учен", и ставаш учен.
Дотегне ти сиромашията и казваш: „Богатство, богатство." След като забогатееш, ще кажеш: „Сиромашия, сиромашия." Ако в света нямаше сиромаси хора, богатството нямаше да има смисъл.
Красотата на богатството е сиромашията. Ако в света нямаше сиромаси хора, богатството щеше да бъде по-голямо нещастие. А красотата на здравето, това е болестта. Какво представлява едно болезнено състояние? Здравият човек, който убива хората, здрав ли е?
към втори вариант >>
Вие ще кажете: „Обширен е този свят." И веднага всичката ви
сиромашия
, всичките ви болести ще изчезнат, всичките ви страдания ще изчезнат.
(втори вариант)
Ако ти убиеш един човек, ето какво ще стане. Ако ти убиеш един твой ближен, той ще стане един червей, ще влезе в твоя стомах чрез храната, ще вземе да те гложди, ще се размножава и оттам насетне в нервната система, в мислите, в желанията и няма да видиш бял ден оттам насетне. Сега това няма приложение, понеже не разбираме закона, онзи закон, който направлява живота. Има неща, които още сега може да приложите и да опитате, че около вас има разумни същества и че вие живеете в един разумен свят. В дадения случай, ако вие може да измените вашите мисли и постъпки, този свят ще се отвори и вие ще видите хиляди лица, които ще се подадат всички засмяни.
Вие ще кажете: „Обширен е този свят." И веднага всичката ви сиромашия, всичките ви болести ще изчезнат, всичките ви страдания ще изчезнат.
Светът е пълен с толкова приятели. Сега вие сте като затворници, виждате само стражари, които пазят на вратата, и хиляди ваши приятели, които мислят за вас. Казвате: „Те не съществуват." Когато вие се обърнете към тази любов, когато вие се обърнете към тази мъдрост, когато се обърнете към тази истина в този свят, стражарите ще отворят затвора и този затвор ще престане за вас. Всички затвори трябва да се съборят вътре във вас.
към втори вариант >>
- "Дотегна ми сиромашията, - и казваш - богатство, богатство." След като забогатееш, ще кажеш: "
Сиромашия
,
сиромашия
." Ако в света нямаше сиромаси хора, богатството нямаше смисъл.
Някой път хората искат да се бият, започнат вестниците да пишат за войни, битки и най-после туй, което мислят, стане. Казват: "Да се примирим." И пак се примиряват и пак живеят братски. И тъй става. Туй, което общо е вярно, и в тебе е вярно. Докато ти в себе си не кажеш: "Ще стана умен, ще стана умен", и ставаш умен.
- "Дотегна ми сиромашията, - и казваш - богатство, богатство." След като забогатееш, ще кажеш: "Сиромашия, сиромашия." Ако в света нямаше сиромаси хора, богатството нямаше смисъл.
Красотата на богатството е сиромашията. Ако в света нямаше сиромаси хора, богатството щеше да бъде най-голямото нещастие. А красотата на здравето, това е болестта. Че ти като се разболееш, че какво е едно болезнено състояние? Че онзи, здравият човек, който убива хората, здрав ли е?
към беседата >>
Вие ще кажете: "Обширен е този свят." И веднага всичката ви
сиромашия
, всичките ви болести ще изчезнат, всичките ви страдания ще изчезнат.
Ако ти убиеш един човек, ето какво ще стане. Ако ти убиеш един твой ближен, той ще стане един червей, ще влезе в твоя стомах чрез храната, ще вземе да те гложди, ще се размножава и оттам насетне в нервната система, в мислите, в желанията; и няма да видиш бял ден оттам насетне. Сега това няма приложение, понеже ние не разбираме закона, онзи закон, който направлява живота. Има неща, които още сега може да ги приложите и да опитате, че около вас има разумни същества и че вие живеете в един разумен свят. В дадения случай ако вие може да измените вашите чувства, ако може да измените вашите мисли и постъпки, този свят ще се отвори и вие ще видите хиляди лица, които ще се подадат, всички засмени.
Вие ще кажете: "Обширен е този свят." И веднага всичката ви сиромашия, всичките ви болести ще изчезнат, всичките ви страдания ще изчезнат.
Светът е пълен с толкова приятели. Сега вие сте като затворници, виждате само стражари, които ви пазят на вратата, и хиляди ваши приятели, които мислят заради вас. Казвате: "Те не съществуват." Когато вие се обърнете към тази любов, когато вие се обърнете към тази мъдрост, когато се обърнете към тази истина в този свят, стражарите ще отворят затвора и този затвор ще престане за вас. Всички затвори трябва да се съберат вътре във вас.
към беседата >>
207.
Любов без ревност
,
СБ
, София, 31.8.1932г.,
Сиромашия
, болести, страдание, ще видите, че всички противоречия, които съществуват за праведните хора, за грешните, за разумните хора, зад тях се крие голямо богатство, а пък за глупавите хора, за обикновените, всичко е едно голямо нещастие.
(втори вариант)
Само когато се освободите от онази вътрешна ревност, от вашето вътрешно разбиране, ще влезете в такъв красив свят, че земният живот ще ви стане приятен, ще се осмисли.
Сиромашия, болести, страдание, ще видите, че всички противоречия, които съществуват за праведните хора, за грешните, за разумните хора, зад тях се крие голямо богатство, а пък за глупавите хора, за обикновените, всичко е едно голямо нещастие.
Ние искаме светът да се просвети, защото при големите блага, които имаме, страдаме. Някои казват: „Толкоз години ние вярваме, какво сме придобили. Светът няма да се оправи." Това механическо разбиране, което имаме, от него трябва да се освободим. Сега за вас искам всички да станете млади, да имате правилно разбиране. Бог се интересува от живота на младите не тъй, както вие.
към втори вариант >>
Сиромашия
, болести, страдания - ще видите, че във всички противоречия, които съществуват, за праведните хора, за грешните, за разумните хора се крие голямо богатство, а пък за глупавите хора, за обикновените - едно голямо нещастие.
Ние се отделяме от онази идея. Само когато вие се освободите от онази вътрешна ревност, от вашето вътрешно разбиране, вие ще влезете в толкоз красив свят, че земният живот ще ви стане приятен, ще се осмисли.
Сиромашия, болести, страдания - ще видите, че във всички противоречия, които съществуват, за праведните хора, за грешните, за разумните хора се крие голямо богатство, а пък за глупавите хора, за обикновените - едно голямо нещастие.
Ние искаме светът да се просвети, защото при големите блага, които имаме, страдаме. Някои казват: "Толкоз години ние вярваме, какво сме придобили? Светът няма да се оправи."
към беседата >>
208.
Истинната лоза
,
НБ
, София, 18.9.1932г.,
Може да срещнеш
сиромашия
, може да срещнеш подигравки – не се отклонявай!
Преди ние да попросим, Той вече го е направил за нас. Преди ние да потърсим нашето щастие, Бог е предвидил, Той е насочил нашия ум по правия път, по който ние трябва да вървим. Сега хората се отклоняват от пътя на правата мисъл. Ти трябва да мислиш, ти трябва да чувстваш, да вървиш в правата посока. Ти имаш идеал, не се отклонявай от него.
Може да срещнеш сиромашия, може да срещнеш подигравки – не се отклонявай!
То е все едно, като отиваш в едно село и кучетата лаят и ти да спреш на средата на пътя, да не продължиш, защото те лаят. Те нямат лошо разположение. Вятър може да духа или слънце може да грее, това са второстепенни работи, ти не обръщай внимание на външните условия. Казвам, ако водата дойде във вашата градина, не си давайте всичката важност че тя прави това от обич към вас. Тя идва по своя наклон.
към беседата >>
209.
Великата разумност / Разумност
,
МОК
, София, 23.9.1932г.,
Но ако и моите страдания ще причинят страдания на другите и ако моята
сиромашия
ще причини
сиромашия
на другите, то и тази
сиромашия
не искам.
(втори вариант)
“ Ти си на мястото на сиромашията. Ти, не се мине дълго време, във втория час стане нещо, и пак станеш радостен. И ти ставаш ту радостен, ту скръбен. Ти казваш: „Не искам да бъда скръбен, искам да бъда радостен.“ Защо искаш да бъдеш радостен? Ако моята радост ще причини страдание на едного, аз не искам да бъда радостен.
Но ако и моите страдания ще причинят страдания на другите и ако моята сиромашия ще причини сиромашия на другите, то и тази сиромашия не искам.
към втори вариант >>
Аз да съм сиромах, но ако моята
сиромашия
може да даде богатство на хиляди хора, то аз ще я нося.
(втори вариант)
Следователно мога да опитам само едно състояние в мене.
Аз да съм сиромах, но ако моята сиромашия може да даде богатство на хиляди хора, то аз ще я нося.
Аз я наричам щастлива сиромашия. В този случай богатите ще ми дължат. Аз ги кредитирам. Аз съм дал всичкото си богатство на тях. Аз съм станал сиромах, и те ми дължат припадающата се част на този капитал, който съм вложил в тях.
към втори вариант >>
Аз я наричам щастлива
сиромашия
.
(втори вариант)
Следователно мога да опитам само едно състояние в мене. Аз да съм сиромах, но ако моята сиромашия може да даде богатство на хиляди хора, то аз ще я нося.
Аз я наричам щастлива сиромашия.
В този случай богатите ще ми дължат. Аз ги кредитирам. Аз съм дал всичкото си богатство на тях. Аз съм станал сиромах, и те ми дължат припадающата се част на този капитал, който съм вложил в тях. Това е отношението, което съществува между един баща и син и дъщеря.
към втори вариант >>
Бъди герой да носиш онази
сиромашия
, която прави окръжаващите богати.
– Според мене, радостта има смисъл само тогава, когато и другите хора се радват. Ти да се радваш, а те да скърбят, тази радост не е на място. Има смисъл да бъдеш богат, ако и другите хора са богати. Обаче, ако твоето богатство прави хората сиромаси, това богатство не е на място. Бъди герой да носиш онази скръб, която причинява радост на окръжаващите.
Бъди герой да носиш онази сиромашия, която прави окръжаващите богати.
Сиромашия, която кредитира богатите, е щастлива. Питам едного: Защо си сиромах? – Защото раздадох всичкото си богатство на бедните. Значи, ти си внесъл своя капитал в банката на бедните. Един ден, като обработят този капитал, ти ще имаш дял в него.
към беседата >>
Сиромашия
, която кредитира богатите, е щастлива.
Ти да се радваш, а те да скърбят, тази радост не е на място. Има смисъл да бъдеш богат, ако и другите хора са богати. Обаче, ако твоето богатство прави хората сиромаси, това богатство не е на място. Бъди герой да носиш онази скръб, която причинява радост на окръжаващите. Бъди герой да носиш онази сиромашия, която прави окръжаващите богати.
Сиромашия, която кредитира богатите, е щастлива.
Питам едного: Защо си сиромах? – Защото раздадох всичкото си богатство на бедните. Значи, ти си внесъл своя капитал в банката на бедните. Един ден, като обработят този капитал, ти ще имаш дял в него. Такова е отношението на бащата към децата.
към беседата >>
210.
Превръщане на числата
,
НБ
, София, 25.9.1932г.,
Добро и зло, богатство,
сиромашия
, смърт, раждане, не трябва да му влияят.
(втори вариант)
Мнозина писатели пишат за щастието. Това щастие по наследство не иде. То не може да се даде. Щастието е нещо, което човек трябва да добие с усилията на своята воля. Щастлив човек може да бъде само онзи, който е свободен от всички странични мисли.
Добро и зло, богатство, сиромашия, смърт, раждане, не трябва да му влияят.
Щастието стои по-високо от всички противоречия, които съществуват в човешкия живот. Ти търсиш нещо, но какво точно, не знаеш. Щастието е извън злото, извън омразата, то не е в богатството, не е в доброто. Защото ти можеш да се заблудиш, че си добър. Щастието не отрича нито доброто, нито злото, но те са само условия за добър живот.
към втори вариант >>
Добро, богатство,
сиромашия
, смърт, раждане, добро и зло не може да му влияят.
Мнозина писатели пишат за щастието. Туй щастие по наследство не иде. То не може да се даде. Щастието е нещо, което трябва да се добие с усилие на човешката воля. Щастлив може да бъде онзи човек, който е свободен от всички свои желания и посторонни мисли.
Добро, богатство, сиромашия, смърт, раждане, добро и зло не може да му влияят.
Щастието в този случай е по-високо от всички противоречия, които съществуват в човешкия живот. Ти търсиш нещо, което не е казано. Щастието е извън злото. Щастието е извън омразата. Щастието не е в богатството, щастието не седи в доброто, защото ти тогава ще се заблудиш, че си добър.
към беседата >>
211.
По този път
,
ООК
, София, 5.10.1932г.,
А крайната
сиромашия
във водата е твоето спасение.
(втори вариант)
Малкото освобождава, голямото заробва. Голямото обезсмисля живота, а малкото го заробва. Малко хляб имаш и ти се заробваш. Много хляб имаш и ти си свободен. Голямото богатство, турено на гърба ти във водата, е робство.
А крайната сиромашия във водата е твоето спасение.
Защото, ако те хвърлят във водата и нямаш нищо на гърба си, ти си спасен, може да изплаваш. При дадените условия, това са само отношения. Щом излезете от водата, други са отношенията.
към втори вариант >>
212.
Съзнание и свръхсъзнание / Знание - съзнание и свръхсъзнание (Силите в пръстите. Знанието в природата)
,
МОК
, София, 7.10.1932г.,
И ако не сте опитали крайната
сиромашия
, не можете да дойдете до една мисъл на богатството.
(втори вариант)
Та туй, да определите известен факт, а после да намерите да знаете три метода. Вие казвате: „Кажи изведнъж.“ Не може да се каже изведнъж. Ако някой би ви казал, не ще сполучите, той е прост, иска да ви залъже. Сега аз говоря за онези, които нищо не знаят, да слушат само. Вие в света никога богат човек не можете да станете, ако не сте били сиромах.
И ако не сте опитали крайната сиромашия, не можете да дойдете до една мисъл на богатството.
Такъв е законът. Само гладният човек може да опита какво нещо е хлябът. Само болният човек може да опита, да знае какво нещо е здравето. Всеки човек, който цени живота, трябва да има един контраст.
към втори вариант >>
213.
Дадено и установено / Движение, трептение и разширение (Дадено и установено)
,
МОК
, София, 4.11.1932г.,
Там, където има страдание,
сиромашия
, разрушение, човекът е канал на нещо много нечисто.
(втори вариант)
Да ви представя какво разбирам „носител на свещени идеи“. Ако ти не си канализацията да прекара чистата вода, ти ще бъдеш канализация, клоака за нечистата вода. Някой казва, че е свободен. Не е свободен.
Там, където има страдание, сиромашия, разрушение, човекът е канал на нещо много нечисто.
Ако онези нечисти мисли, желания минават през нас, какво ще стане с нас? Моето желание е да бъдете носители на това възвишеното, а за да бъдете носители, непременно трябва да бъдете във връзка, да държите вашите връзки. Като живееш, това значи, че живееш по единствената причина, че съществува един свят. Ако той не съществува, ти не би се проявил. Това доказателство някои го дават.
към втори вариант >>
Дето има страдания,
сиромашия
, разрушения, човек е канал на нечистотии.
Какво се разбира под „носител на свещени идеи“? Това значи, да бъдеш канализация за минаване на чистата вода. Ако не станеш доброволно носител на тези идеи, ще бъдеш проводник на нечистотии. – Нали сме свободни, независими? – Не сте свободни.
Дето има страдания, сиромашия, разрушения, човек е канал на нечистотии.
Ако през нас минават нечисти мисли и желания, какво ни очаква? Моето желание е да бъдете носители на възвишеното, а не на обикновеното. Пазете връзката си с възвишените същества, за да бъдете достойни носители на техните идеи. Тогава ще се убедите напълно в съществуването на друг свят. Ако той не съществуваше, вие никога не бихте се проявили.
към беседата >>
214.
Ето отрока
,
НБ
, София, 6.11.1932г.,
Сиромахът предпочита да се говори за неговата
сиромашия
.
(втори вариант)
В живота има две условия. Едното условие е благоприятно за човешкото развитие. И в умствено отношение тия две условия съществуват. Един болен не обича да му се говори по какъвто и да е въпрос, освен за неговата болест.
Сиромахът предпочита да се говори за неговата сиромашия.
Адвокатът, съдията обичат да им се говори за тяхната професия. Същото е с учителя, свещеника, младата мома, младия момък, майката, бащата. Всеки човек в живота си се интересува от своята специалност. Щом нещата са от общ характер, те не го интересуват. Специалистите в живота зависят от един общ закон.
към втори вариант >>
Мъчно е на сиромаха да говориш освен за неговата
сиромашия
.
В живота има две условия. Едното условие е благоприятно за човешкото развитие. И в умствено отношение тия две условия съществуват. Мъчно е на един болен човек да му говориш за какъвто и да е въпрос освен за неговата болест.
Мъчно е на сиромаха да говориш освен за неговата сиромашия.
Мъчно е на адвоката да му говориш освен за неговата професия. Мъчно е да говориш на някой съдия освен за неговата служба. Мъчно е да говориш на един учител освен за неговото учителство, на свещеника, на младата мома, на младия момък, на майката, на бащата. Всеки човек в живота се интересува от своята специалност. Щом нещата са от общ характер, не се интересува.
към беседата >>
215.
Младост и старост
,
УС
, София, 13.11.1932г.,
Външното богатство и външната
сиромашия
са относителни неща, естествени последици на неустановения живот.
Богатият е облечен добре, в нови, хубави дрехи. Бедният е окъсан, бос, гологлав. Ако богатият върви и не мисли за дрехите си, не иска да прави впечатление на хората, той е познал истината. И ако бедният не се смущава от скъсаните си дрехи, не завижда на другите, които са добре облечени, и той е разбрал истината, Обаче, ако богатият се възгордее от своето положение, а бедният се смущава от немотията си, и двамата не са познали истината; и двамата не са разбрали живота. Ако сиромашията днес не те смирява, а утре богатството те възгордява, нищо не си научил в живота.
Външното богатство и външната сиромашия са относителни неща, естествени последици на неустановения живот.
Обаче, аз говоря за вътрешния живот, в който това, което става вън, става и вътре.
към беседата >>
216.
Живот и благо
,
МОК
, София, 18.11.1932г.,
Аз не съм за тая
сиромашия
, която сега съществува, но не съм и за това богатство, което сега съществува.
(втори вариант)
Идеята за богатството в света, както хората схващат сега, е тежка идея. Аз не съм за сиромашията.
Аз не съм за тая сиромашия, която сега съществува, но не съм и за това богатство, което сега съществува.
Аз съм за една сиромашия, която за в бъдеще ще съществува, и за едно богатство, което за в бъдеще ще съществува. Някой път ще ви говоря за тази идея, за бъдещото богатство и за бъдещата сиромашия. Какво отношение ще имат те към сегашното човечество. Върху него ще се гради целият социален строй, целият бит на хората. Всеки един бит се съгражда според условията, които съществуват.
към втори вариант >>
Аз съм за една
сиромашия
, която за в бъдеще ще съществува, и за едно богатство, което за в бъдеще ще съществува.
(втори вариант)
Идеята за богатството в света, както хората схващат сега, е тежка идея. Аз не съм за сиромашията. Аз не съм за тая сиромашия, която сега съществува, но не съм и за това богатство, което сега съществува.
Аз съм за една сиромашия, която за в бъдеще ще съществува, и за едно богатство, което за в бъдеще ще съществува.
Някой път ще ви говоря за тази идея, за бъдещото богатство и за бъдещата сиромашия. Какво отношение ще имат те към сегашното човечество. Върху него ще се гради целият социален строй, целият бит на хората. Всеки един бит се съгражда според условията, които съществуват. По-висока култура не може да има.
към втори вариант >>
Някой път ще ви говоря за тази идея, за бъдещото богатство и за бъдещата
сиромашия
.
(втори вариант)
Идеята за богатството в света, както хората схващат сега, е тежка идея. Аз не съм за сиромашията. Аз не съм за тая сиромашия, която сега съществува, но не съм и за това богатство, което сега съществува. Аз съм за една сиромашия, която за в бъдеще ще съществува, и за едно богатство, което за в бъдеще ще съществува.
Някой път ще ви говоря за тази идея, за бъдещото богатство и за бъдещата сиромашия.
Какво отношение ще имат те към сегашното човечество. Върху него ще се гради целият социален строй, целият бит на хората. Всеки един бит се съгражда според условията, които съществуват. По-висока култура не може да има. Зайците при тези условия, които имат, и хората при сегашното си разбиране не могат да имат по-висока култура.
към втори вариант >>
Аз не съм за сегашната
сиромашия
, но не съм и за сегашното богатство.
Тежко е да носиш в мисълта си идеята за богатството.
Аз не съм за сегашната сиромашия, но не съм и за сегашното богатство.
Аз поддържам онази сиромашия и онова богатство, които ще дойдат в бъдеще. Някога ще ви говоря за бъдещата сиромашия и бъдещето богатство и за отношенията им към човечеството. Върху тях ще се съгради бъдещият социален строй и бъдещият бит на хората. Както и да гледате на нещата, при сегашното разбиране и знание, хората не могат да имат по-висока култура от съществуващата. Днес има господари и слуги, синове и дъщери, раждания и умирания, съдилища, болници и др.
към беседата >>
Аз поддържам онази
сиромашия
и онова богатство, които ще дойдат в бъдеще.
Тежко е да носиш в мисълта си идеята за богатството. Аз не съм за сегашната сиромашия, но не съм и за сегашното богатство.
Аз поддържам онази сиромашия и онова богатство, които ще дойдат в бъдеще.
Някога ще ви говоря за бъдещата сиромашия и бъдещето богатство и за отношенията им към човечеството. Върху тях ще се съгради бъдещият социален строй и бъдещият бит на хората. Както и да гледате на нещата, при сегашното разбиране и знание, хората не могат да имат по-висока култура от съществуващата. Днес има господари и слуги, синове и дъщери, раждания и умирания, съдилища, болници и др. Това е естествено за сегашния ред и порядък.
към беседата >>
Някога ще ви говоря за бъдещата
сиромашия
и бъдещето богатство и за отношенията им към човечеството.
Тежко е да носиш в мисълта си идеята за богатството. Аз не съм за сегашната сиромашия, но не съм и за сегашното богатство. Аз поддържам онази сиромашия и онова богатство, които ще дойдат в бъдеще.
Някога ще ви говоря за бъдещата сиромашия и бъдещето богатство и за отношенията им към човечеството.
Върху тях ще се съгради бъдещият социален строй и бъдещият бит на хората. Както и да гледате на нещата, при сегашното разбиране и знание, хората не могат да имат по-висока култура от съществуващата. Днес има господари и слуги, синове и дъщери, раждания и умирания, съдилища, болници и др. Това е естествено за сегашния ред и порядък. Друг е въпросът за бъдещия ред, когато между хората дойде културата на братството.
към беседата >>
217.
Ти ли си / Свещен трепет
,
НБ
, София, 20.11.1932г.,
Аз наричам вечен живот този, в който няма болест, няма съмнение, няма
сиромашия
, където няма кавги, завист.
(втори вариант)
Това е едно предисловие за познанието на Бога, виждането на Бога. Към това именно ние се стремим. Знанието в живота, страданието, всичко това има смисъл само, ако дойде свещеният трепет. Тогава ще кажем като апостол Павел: Днешните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава, с бъдещите възможности, които ще ви се открият. Значи, има смисъл да страдаме, за да видим великото благо, което вечният живот носи.
Аз наричам вечен живот този, в който няма болест, няма съмнение, няма сиромашия, където няма кавги, завист.
Това е вечният живот според него.
към втори вариант >>
Аз наричам вечен живот, дето няма болест, дето няма съмнение, дето няма
сиромашия
, дето няма кавги, зависти.
То е вече едно предисловие на познанието за Бога, виждането на Бога. За това именно ние се стремим. Знанието в живота, страданието, всичко това има смисъл само ако дойде свещеният трепет. Тогава ще кажем като апостол Павел – днешните страдания не може да се сравнят с бъдещата слава, с бъдещите възможности, които ще се открият. Значи заслужава ние да страдаме, за да видим великото благо, което вечният живот носи.
Аз наричам вечен живот, дето няма болест, дето няма съмнение, дето няма сиромашия, дето няма кавги, зависти.
Това е вечният живот заради мене.
към беседата >>
218.
Три типа хора / Трите типа хора - положителен, отрицателен и неутрален
,
ООК
, София, 23.11.1932г.,
Щом Бог ви даде богатство, Той ще ви даде и
сиромашия
.
(втори вариант)
Щом човек се излекува, веднага в ума му ще настане едно прозрение. Ако си сиромах, сиромашията трябва да те застави да мислиш. Ти трябва да знаеш защо си сиромах и защо си богат. Сиромашията и богатството са два полюса на живота. Ти не можеш да кажеш на Господа: „Господи, аз искам да бъда само богат.“ Това е невъзможно.
Щом Бог ви даде богатство, Той ще ви даде и сиромашия.
Богатството и сиромашията вървят заедно. Щом ви дадат знание, ще ви дадат и невежество. Няма някой от вас, който в дадения случай да не е невежа. Каква представа имате например за света? Когато светът се е създавал преди всичко вие не сте били там.
към втори вариант >>
219.
Силата на ума
,
МОК
, София, 25.11.1932г.,
Онзи цар, който мисли да стане богат, той носи своята
сиромашия
на гърба си.
(втори вариант)
Та първото нещо е умът ви да бъде на служба, да почнете да мислите. Но да мисли някой, когато умре, това не е мисъл. Да мисли някой, когато е богат, и това не е мисъл. Ако един цар го турят на престола на царството му, трябва ли да мисли той кога да стане богат? Този цар трябва да мисли за своите поданици, да ги направи щастливи.
Онзи цар, който мисли да стане богат, той носи своята сиромашия на гърба си.
Онзи блудният син, който ядеше рошкови, казва: „Осиромашах.“ И отиде при баща си, за да му даде ум и той изпи всичко, понеже нямаше ум.
към втори вариант >>
220.
Имаше някой человек
,
НБ
, София, 27.11.1932г.,
Нека богатите слязат от висотата на своето богатство, а сиромасите нека напуснат своята
сиромашия
.
(втори вариант)
И днес всички учени хора казват: Кой е изходният път в света? Всичко е умът. Нека високопоставените хора владици, свещеници, всички управници, които ръководят държавата, нека снемат сегашните си дрехи. Нека всички владици и свещеници снемат черните си раса и се облекат в бели шопски дрехи. Нека турят на краката си опинците.
Нека богатите слязат от висотата на своето богатство, а сиромасите нека напуснат своята сиромашия.
Нека сиромасите се простят с желанието си да крадат и убиват богатите, за да станат и те богати. Когато богатите отворят кесиите си, нека сиромасите не отиват дa бъркат в тях. Когато богатите отворят кесиите си, нека кажат на сиромасите: Ето тук има пари, вземете си колкото искате. Желанието на сиромасите сега е да изрежат главите на богатите. око за око, зъб за зъб.
към втори вариант >>
Нека богатите слязат от висотата на своето богатство, а сиромасите нека напуснат своята
сиромашия
.
И днес всички учени хора казват: „Кой е изходният път в света? “ Всичко е умът. Нека високопоставените хора: владици, свещеници, всички управници, които ръководят държавите, нека снемат сегашните си дрехи. Нека всички владици и свещеници снемат черните си раса и се облекат с бели шопски дрехи. Нека турят на краката си опинците или чехлите.
Нека богатите слязат от висотата на своето богатство, а сиромасите нека напуснат своята сиромашия.
Нека сиромасите се простят с желанието си да крадат и убиват богатите, за да станат и те богати. Когато богатите отворят кесиите си, нека сиромасите не отиват да бъркат в тях. Когато богатите отворят кесиите си, нека кажат на сиромасите: „Ето тук има пари, вземете си колкото искате.“ Желанието на сиромасите сега е да изрежат главите на богатите – око за око, зъб за зъб. Но има и друг стих от Евангелието: „Който нож вади, от нож умира.“ Това не е разрешението на въпроса сега. Ако човек убие някого, с това той нищо не разрешава.
към беседата >>
221.
Думи на Правда
,
НБ
, София, 11.12.1932г.,
Следователно, за да го оправи, Провидението е вложило в неговото съзнание скръб и радост, мъчение и спасение,
сиромашия
и богатство, здраве и болест.
(втори вариант)
Но като се роди самосъзнанието, излязоха от рая и станаха най-нещастните хора. Като излязоха от рая, като научиха това голямото изкуство, те създадоха Каин, техния първи син, които уби брат си. На негово място се роди вторият син. Сега учените хора, богословите дават известни тълкувания, имат право. Само-съзнанието се е родило по причина на едно голямо отклонение от великия Божествен закон в света.
Следователно, за да го оправи, Провидението е вложило в неговото съзнание скръб и радост, мъчение и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест.
Това е законът на самосъзнанието. В закона на самосъзнанието вие не може да разчитате на щастлив живот на земята. Щом живееш в самосъзнанието, ако днес си щастлив, трябва да очакваш след един-два часа или след два дена или повече дни това периодически става, да те сполети някакво страдание. Сега в този закон нещата вървят по този начин. Ако първият син, който се е родил прилича на баща си, както е при Адам, непременно ще убие брат си.
към втори вариант >>
Дойде
сиромашия
, не знаеш защо иде тя.
(втори вариант)
Глупав е нашият господар, че иска да слуша една глупава жена. Той като го слушал, пак започнал да се смее. Та казвам: Сега и ние се намираме в такова положение. След като разрешим една тайна, намираме се в противоречие с друга тайна на Битието. С нашия социален строй.
Дойде сиромашия, не знаеш защо иде тя.
Тъкмо си осигуриш живота, разболееш се, не знаеш защо, или заминеш за другия свят, не знаеш какво трябва да правиш. И най-после слушаш една философия, че животът сам по себе си няма смисъл. Това са частични заключения. Ние още не знаем какво нещо е смъртта. Че страданието зависи от нашето първоначално съзнание.
към втори вариант >>
Следователно, за да го оправи, Провидението вложило в неговото съзнание, внесло скръб и радост, мъчение и спасение,
сиромашия
и богатство, здраве и болест.
До момента, докато не беше се родило самосъзнанието в тях – неговата жена Ева и в него, те бяха щастливи в рая. Но когато се родиха, но когато родиха първото дете – туй самосъзнание, излязоха из рая и станаха най-нещастните хора. Като излязоха от рая, като научиха туй голямото изкуство, те създадоха Каина, техният първи син, който уби брата си. На неговото място се роди вторият син. Сега учените хора, богословите дават известни тълкувания, имат право, но вземам: фактически, когато се роди самосъзнанието, се е родило по причина на едно голямо отклонение на онзи великия божествен закон в света.
Следователно, за да го оправи, Провидението вложило в неговото съзнание, внесло скръб и радост, мъчение и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест.
Това е законът на самосъзнанието.
към беседата >>
Дойде
сиромашия
, не знаеш защо иде тя.
Та казвам, сега и ние се намираме в положението, след като разрешим една тайна, намираме се в противоречие с друга една тайна на Битието – с нашия социален строй.
Дойде сиромашия, не знаеш защо иде тя.
Тамън си осигуриш живота, разболееш се, не знаеш защо, или заминеш за другия свят, не знаеш какво трябва да правиш. И най-после слушаш една философия, че животът сам по себе си няма смисъл. Това са частични заключения. Ние още не знаем какво нещо е смъртта. Че страдаме, зависи от нашето първоначално съзнание.
към беседата >>
222.
Сеятелят
,
УС
, София, 18.12.1932г.,
Когато употребявам думите „богатство“ и „
сиромашия
“, аз имам предвид два метода, които приближават човека към Бога.
Ако пълниш бъчва с вода, мястото е още по-далеч. – „Искам да уредя живота си.“ – Колкото повече желаеш да го уредиш, толкова по-далеч е твоето щастие. Колкото по-богат искаш да станеш, толкова по-далеч е твоето щастие. Нито сиромашията може да те приближи към щастието. Не е въпрос да бъдеш сиромах.
Когато употребявам думите „богатство“ и „сиромашия“, аз имам предвид два метода, които приближават човека към Бога.
Ако чрез богатството не можеш да се приближиш към Бога, то не е истинско богатство. И ако чрез сиромашията не можеш да се приближиш към Бога, и тя не е истинска сиромашия. Те не разрешават въпроса. Ако отиваш при Бога с богатството си, ще даваш; ако отиваш със сиромашията си, ще взимаш. Като богат, ти ще минаваш край болни и ще им даваш здраве, а те ще ти благодарят.
към беседата >>
И ако чрез сиромашията не можеш да се приближиш към Бога, и тя не е истинска
сиромашия
.
Колкото по-богат искаш да станеш, толкова по-далеч е твоето щастие. Нито сиромашията може да те приближи към щастието. Не е въпрос да бъдеш сиромах. Когато употребявам думите „богатство“ и „сиромашия“, аз имам предвид два метода, които приближават човека към Бога. Ако чрез богатството не можеш да се приближиш към Бога, то не е истинско богатство.
И ако чрез сиромашията не можеш да се приближиш към Бога, и тя не е истинска сиромашия.
Те не разрешават въпроса. Ако отиваш при Бога с богатството си, ще даваш; ако отиваш със сиромашията си, ще взимаш. Като богат, ти ще минаваш край болни и ще им даваш здраве, а те ще ти благодарят. Като сиромах, ти ще бъдеш болен. Здравите ще минават край тебе.
към беседата >>
Тази
сиромашия
е опасна.
Като стигнеш до известно място, ще оставиш коня си и ще поемеш тясната пътека за Божествения свят. На връщане ще си вземеш коня и колата и ще слезеш на физическия свят. Казвате: „Кой не знае какво е кола? “ – Да, но това е необикновена кола. Който няма такава кола и такъв кон, той е сиромах.
Тази сиромашия е опасна.
Като имате кон и кола, всичко ще ви върви. Мнозина продават и колата, и коня си. Не мислете, че като ги продадете, ще си купите по-хубави. Не се увличайте от външния вид на други коли. Че някоя кола била по-украсена, това няма значение.
към беседата >>
За неразбраното богатство и за неразбраната
сиромашия
аз нямам думата.
Сега аз искам да си съставите ясно понятие за сиромашията и богатството. Те крият в себе си велики възможности. Ако роптаете против сиромашията, това е неразбиране. Тогава аз съм съгласен с вас. Желателно е да разбирате и богатството, и сиромашията.
За неразбраното богатство и за неразбраната сиромашия аз нямам думата.
За тях аз съм готов да слушам лекции от вас. Готов съм да бъде ваш ученик; ще ви слушам с всичкото си смирение. Ще ми бъде драго да слушам от вас тази лекция. Все ще придобия нещо. Ще ме научите, какво е неразбраното богатство и неразбраната сиромашия.
към беседата >>
Ще ме научите, какво е неразбраното богатство и неразбраната
сиромашия
.
За неразбраното богатство и за неразбраната сиромашия аз нямам думата. За тях аз съм готов да слушам лекции от вас. Готов съм да бъде ваш ученик; ще ви слушам с всичкото си смирение. Ще ми бъде драго да слушам от вас тази лекция. Все ще придобия нещо.
Ще ме научите, какво е неразбраното богатство и неразбраната сиромашия.
Казваш: „Само сиромах да не бъда! “ – Аз никога не съм бил сиромах. Казваш: „Богат да бъда! “ – Аз пък всякога съм бил богат. Ще ви кажа как разбирате вие сиромашията.
към беседата >>
Следователно да бъдеш невежа, такава
сиромашия
не е потребна.
Казвате: „Човек трябва да бъде богат“. Съгласен съм: Човек трябва да разбира нещата, да има знания. Сиромашията е невежество.
Следователно да бъдеш невежа, такава сиромашия не е потребна.
Аз не препоръчвам такава сиромашия на хората. От гледище на по-висок свят, сиромах е онзи, който не греши. Богат е онзи, който прави добро. Следователно сиромашията подразбира чистота. Богатството се изразява в правене на добро.
към беседата >>
Аз не препоръчвам такава
сиромашия
на хората.
Казвате: „Човек трябва да бъде богат“. Съгласен съм: Човек трябва да разбира нещата, да има знания. Сиромашията е невежество. Следователно да бъдеш невежа, такава сиромашия не е потребна.
Аз не препоръчвам такава сиромашия на хората.
От гледище на по-висок свят, сиромах е онзи, който не греши. Богат е онзи, който прави добро. Следователно сиромашията подразбира чистота. Богатството се изразява в правене на добро. Вашето разбиране за богатството и сиромашията е временна обстановка на нещата.
към беседата >>
223.
Топли чувства и светли мисли
,
УС
, София, 1.1.1933г.,
Има една
сиромашия
, която носи благословение на човека.
Не е нужно да правиш добро на всеки, когото срещнеш на пътя си. Доброто подразбира да изпратиш на човека една добра мисъл или едно добро чувство. В това отношение, трябва да бъдем будни. Не се отказвайте и от най-малката услуга, която трябва да направите. – „Значи да помагаме на всички бедни.“ – Подкрепвайте ги, без да им отнемате сиромашията.
Има една сиромашия, която носи благословение на човека.
Ако я отнемете, с това заедно отнемате и благословението му. Има една сиромашия, едно невежество или едно страдание, дадени на човека на място. Те носят благословение за него. Всичко, което разумният свят е определил за хората, е на място. Помагайте на бедния да понася сиромашията; на богатия – да носи своето богатство; на учения – да прилага своето знание на място.
към беседата >>
Има една
сиромашия
, едно невежество или едно страдание, дадени на човека на място.
В това отношение, трябва да бъдем будни. Не се отказвайте и от най-малката услуга, която трябва да направите. – „Значи да помагаме на всички бедни.“ – Подкрепвайте ги, без да им отнемате сиромашията. Има една сиромашия, която носи благословение на човека. Ако я отнемете, с това заедно отнемате и благословението му.
Има една сиромашия, едно невежество или едно страдание, дадени на човека на място.
Те носят благословение за него. Всичко, което разумният свят е определил за хората, е на място. Помагайте на бедния да понася сиромашията; на богатия – да носи своето богатство; на учения – да прилага своето знание на място.
към беседата >>
Само така ще ликвидирате с вашата
сиромашия
.
Знаете ли в каква сума ще се обърнат тези 30 лева след две хиляди години, особено ако се дадат под сложна лихва? Един математик прави следното изчисление: в каква сума ще се превърнат 25 стотинки, дадени под сложна лихва, от времето на Христа досега? Той казва: „Ако всеки ден на всеки девет минути падаше по една златна земя, като нашата в гишето на банката, цели девет хиляди години трябваше да падат такива земи, за да се изплати този дълг“. Представете си тогава в каква сума ще се превърнат тези 30 лева след две хиляди години. Като знаете това, нека всеки от вас вложи по 30 лева в една жива банка, за да получи след две хиляди години несметно богатство.
Само така ще ликвидирате с вашата сиромашия.
И спомен няма да остане от нея. Новата година още не е дошла. Тя е далеч от нас. Като изгрее слънцето, тогава ще дойде. Трябва да отидем на Витоша, там да я посрещнем.
към беседата >>
224.
Економия на енергиите / Икономия на силите
,
МОК
, София, 6.1.1933г.,
Скитането е
сиромашия
.
(втори вариант)
Това е то сиромашията. Каква линия има? Има една линия. Че сиромахът казва тъй: „За предпочитане е грозотата пред скитането.“ Защото грозотата е нещо установено, а пък да се скиташ - скитник. Грозотията е богатство.
Скитането е сиромашия.
Но тази философия не помага.
към втори вариант >>
Има една
сиромашия
отвън, която ни се налага.
(втори вариант)
Една отлична философска мисъл. Казвате: „Да си имам нещо.“ Какво е туй, което да си имаш? Какво нещо ще имате, кажете ми. Грозотата сама по себе си е опасна, когато иде отвън. Има една физическа грозота, която е наложена отвън, с която не можем да се справим.
Има една сиромашия отвън, която ни се налага.
И с нея по някой път не може човек да се справи. Следователно той трябва да намери една съединителна нишка между сиромашията и богатството.
към втори вариант >>
225.
Външна и вътрешна вяра
,
УС
, София, 8.1.1933г.,
Вярата в Бога прави човека богат и безверието води към
сиромашия
.
Новото, което трябва да възприемем, ще ни отнеме нещо, но и ще ни предаде: едно ще вземе, десет ще даде. И Любовта също отнема, но повече дава. Заблуждението, обаче, повече взема, по-малко дава. Следователно пазете се от това, което по-малко дава, а повече взема. За да се справите с всички заблуждения, усилвайте вярата си в Бога, външно и вътрешно.
Вярата в Бога прави човека богат и безверието води към сиромашия.
Питате: „Как да постъпваме с богатия и как – с бедния? “ – На богатия никога не давайте пари. Ако искате да му подарите нещо, изпратете му един хубав плод. – „А на бедния? “ – Помагайте с пари.
към беседата >>
226.
Духът дава живот
,
НБ
, София, 8.1.1933г.,
Човекът на истината не знае какво нещо е
сиромашия
.
(втори вариант)
Истината ще ви освободи, ще ви даде здраво тяло, благородство на сърцето, на желанията, на мислите. Природата е много снизходителна спрямо човек, който говори истината. Този човек, където и да е, като се обърне, ако е облачно време, ще стане ясно. Човекът, който обича истината, ако мине покрай гола планинска местност, след една година тя ще се покрие с трева, извори ще бликат. Той носи благословение навсякъде.
Човекът на истината не знае какво нещо е сиромашия.
Сиромашията е достояние само на тези, които обичат да послъгват. Сиромашия, болести, страдания, недоволство, това са все последствия от бели лъжи. Не сме ли свободни да си позволим малка лъжа? Свободни сте. Но човек трябва да дойде до онова положение да изключи лъжата съвършено от себе си.
към втори вариант >>
Сиромашия
, болести, страдания, недоволство, това са все последствия от бели лъжи.
(втори вариант)
Този човек, където и да е, като се обърне, ако е облачно време, ще стане ясно. Човекът, който обича истината, ако мине покрай гола планинска местност, след една година тя ще се покрие с трева, извори ще бликат. Той носи благословение навсякъде. Човекът на истината не знае какво нещо е сиромашия. Сиромашията е достояние само на тези, които обичат да послъгват.
Сиромашия, болести, страдания, недоволство, това са все последствия от бели лъжи.
Не сме ли свободни да си позволим малка лъжа? Свободни сте. Но човек трябва да дойде до онова положение да изключи лъжата съвършено от себе си. Да прекара един честен, весел и радостен живот без лъжа. Сега не искам да кажа, че сте грешници, че не говорите истината.
към втори вариант >>
Човекът на истината не знае какво нещо е
сиромашия
.
Онова, което вие считате за истина, кое е? Истината ще ви освободи, ще ви даде здраво тяло, благородство на сърцето, на желанията, на мислите. Човек, който говори истината, природата спрямо него е много снизходителна. Този човек, дето и да е, като се обърне, ако е облачно време, ще стане ясно. Този човек, който обича истината, като мине покрай планинска местност, втората година като мине, всичката местност с трева ще се покрие, извори ще излязат, той носи благословение навсякъде.
Човекът на истината не знае какво нещо е сиромашия.
Сиромашията е достояние, които обичат да послъгват. Сиромашията, болести, страдания, недоволство, това са все от белите лъжи. Свободни не сме ли да си позволите? Свободни сте. Но човек трябва да дойде до онова положение – да изключи лъжата съвършено от себе си.
към беседата >>
227.
Защо възкръсна
,
НБ
, София, 29.1.1933г.,
„Имам
сиромашия
.“ Отлична работа е това.
Някои повече изяждат. И тъй както ви виждам, едва ще изядете триста грама, а вие се безпокоите за 100 килограма. Че се безпокоите, аз се радвам, защо не, защото, като се безпокоиш, то е работа. Някой на мене ми казва: „Аз много страдам.“ Отлична работа е то, отлична работа е скръбта. „Много се мъча.“ Отлична работа е това.
„Имам сиромашия.“ Отлична работа е това.
„Богат съм.“ Отлична работа е. „Учен съм.“ Отлична работа е. „Студент съм.“ То е само работа. Разни степени. Ако студентът разбираше, той щеше да стане учен човек, ще се радва.
към беседата >>
228.
Първото място
,
НБ
, София, 5.2.1933г.,
Ние сме в състояние да отдалечим от себе си Всяко нещастие, да отдалечим всяка болест, всяка
сиромашия
, всичките несъгласия, които съществуват между нас.
(втори вариант)
Ние влизаме в една област, дето нещата потъмняват и аз не искам да остане нещо неясно. Има работи. които не могат да се обяснят, но които в дадения случай могат да ни бъдат полезни.
Ние сме в състояние да отдалечим от себе си Всяко нещастие, да отдалечим всяка болест, всяка сиромашия, всичките несъгласия, които съществуват между нас.
Ако бихме се възлюбили едни други, ние сме в състояние да продължим своя живот. Може да направите опит. Нека хиляда души да пожелаят на едного да живее по-дълго време и той ще живее. Но ако хиляда души мислят за един човек да си замине, този човек не може да издържи тяхната мисъл. Аз съм правил наблюдения.
към втори вариант >>
Ние сме в състояние да отдалечим от себе си всяко нещастие, да отдалечим всяка болест, всяка
сиромашия
, да отдалечим от себе си всичките несъгласия, които съществуват между нас.
Ние влизаме в една област, дето нещата потъмняват. Аз не искам да останат работите потъмнели. Има работи, които не могат да се обяснят. Има работи, които могат да се обяснят и които в дадения случай могат да ни бъдат полезни.
Ние сме в състояние да отдалечим от себе си всяко нещастие, да отдалечим всяка болест, всяка сиромашия, да отдалечим от себе си всичките несъгласия, които съществуват между нас.
Ако бихме се възлюбили едни други, ние сме в състояние да продължим човешкия живот. Може да направите опит. Нека хиляди души да пожелаят за едного да живее по-дълго време и той ще живее. Но ако хиляди души мислят за един човек да си замине, този човек не може да издържи тяхната мисъл. Аз съм правил наблюдения.
към беседата >>
229.
Умен и справедлив
,
УС
, София, 12.2.1933г.,
Силна е вярата, когато при всички условия на човешкия живот – в богатство и в
сиромашия
, в знание и невежество – е една и съща.
– Защо? – Защото като изгубиш богатството си, ще се обезвериш; като изгубиш знанието си, пак ще се обезвериш. Ако при всички положения запазиш вярата и отношението си към Бога, ти си истински човек. Никой не може да отнеме вярата ти. Ако, като богат, вярваш по един начин, а като сиромах – по друг начин, ти не си човек.
Силна е вярата, когато при всички условия на човешкия живот – в богатство и в сиромашия, в знание и невежество – е една и съща.
– „Искам да стана учен.“ – Като учиш, ще станеш учен. Важно е кога ще станеш такъв. Това се постига и в десет години, и в хиляди години – от вярата зависи. И като ядеш, можеш да се нахраниш изведнъж, а може и в продължение на един–два часа, като взимаш хапка по хапка. Истинско хранене е, когато изпитваш радост при всяка хапка.
към беседата >>
230.
Неговата воля
,
УС
, София, 19.2.1933г.,
И тогава неразбраната болест води към
сиромашия
.
Любов, която постоянно се явява и изчезва, не е истинска. То е все едно, днес си здрав, утре – болен. Любовта изключва всички болести, всички страдания. Не е срамно, че страдаш и боледуваш. Някога грехът причинява болести, които се дават за опитности.
И тогава неразбраната болест води към сиромашия.
Щом оздравее, човек забогатява. Следователно ще се учиш и от здравето, и от болестта. Ако не учиш, ти търсиш лесния път в живота.
към беседата >>
231.
Отношение към природата / Съотношение с природата
,
ООК
, София, 22.2.1933г.,
“ Че ние сме дошли в още по-лошо състояние, изпъдени сме от рая, в рая сте имали всичко, а сега светът, в който живеете, няма никакво богатство, то е свят на
сиромашия
.
(втори вариант)
Един виден писател има вдъхновение, дошъл кредиторът, той казал: „Дайте ми условия да пиша, като ме затворите, да мога да пиша, за да ви платя.“ Вие ще кажете, ако сте в това положение: „В това ли състояние дойдох?
“ Че ние сме дошли в още по-лошо състояние, изпъдени сме от рая, в рая сте имали всичко, а сега светът, в който живеете, няма никакво богатство, то е свят на сиромашия.
Ти мислиш, че твоят господар те обича, ти работиш за него, но като престанеш да работиш, ще те изпъди. Ти си красив, това е една маска. Богатството е богатство, като го носиш със себе си. Ти, като заминеш, с него да си заминеш. Да се раждаш с радост и да заминаваш с радост, да си доволен.
към втори вариант >>
232.
Добро и човещина
,
НБ
, София, 26.2.1933г.,
Сиромашия
, болести, страдания да няма.
(втори вариант)
Ние, съвременното общество искаме да се излекуваме, да бъдем здрави и силни. Искаме всички мъчнотии да се махнат.
Сиромашия, болести, страдания да няма.
Какво ще правим тогава? Какъв ще бъде нашият идеал? Хората, като станат религиозни, започват да делят, кой е прав и кой е крив, кой е в църквата и кой не е. Две жени като дойдат, или две моми като дойдат, коя е пo-красива, коя е по-снажна? В живота красотата е една лечебна сила.
към втори вариант >>
Ако някой от вас е беден, сиромах, аз се чудя как е дошла тази
сиромашия
.
(втори вариант)
Не мога да пиша. Не съм и от силните. После, и сърцето ми не е чак толкова благородно. Аз го гледам и казвам: Ти се лъжеш, не е така. Най-първо, всеки един от вас може да живее до 120 години.
Ако някой от вас е беден, сиромах, аз се чудя как е дошла тази сиромашия.
При това голямо богатство, което имате, да сте сиромаси!
към втори вариант >>
Искаме всичките мъчнотии да се махнат:
сиромашия
, болести, страдания.
Казвам, тия десет души, които Христос излекува… Ние, съвременното общество, искаме да се излекуваме.
Искаме всичките мъчнотии да се махнат: сиромашия, болести, страдания.
Какво ще правим тогава? Какъв ще бъде нашият идеал? Религиозните хора, като станат религиозни, започнат да делят кой е прав и кой е крив; кой е в църквата и кой не е. Две жени, като дойдат, или две моми, като дойдат, – коя е по-красива, коя е по-снажна? Но в живота красотата е една лечебна сила.
към беседата >>
233.
Човешкият нос / За човешкия нос
,
ООК
, София, 1.3.1933г.,
Кажете си: „Аз ще наложа знанието си върху своята
сиромашия
, върху своето болезнено състояние, върху неразположението си, върху своето непостоянство и т.н.“ Ето де би трябвало да приложите своето знание.
<