Търсене в беседите за 'Сив'

Те могат да бъдат облечени със син, черен или сив костюм, според както могат да бъдат облечени и самите хора. (втори вариант)

Ние имаме съвсем други схващания за материята и за нейното устройство, за елементите и за цялата природа изобщо. Нашите схващания са различни от тези, които съвременните учени хора имат. За сега, съвременните хора ще минат с тези елементи, които имат и познават. - Защо? - Защото според сегашните разбирания, сегашните теории в химията например са, един костюм, с който са облечени елементите. Те могат да бъдат облечени със син, черен или сив костюм, според както могат да бъдат облечени и самите хора. Онзи Петко, или онзи Драганчо, с какъвто костюм и да го облечеш, със син, черен или сив, все същият ще си остане. Не е там същността на нещата. Някои казват: Знаеш ли каква е последната теория? Каква е последната теория на науката не зная, но зная, каква е последната мода. Аз зная, че хората носят фракове, които отзад са разцепени; аз зная каква е последната мода на женските шапки: като ги нахлупят, съвършенно закриват челото си; аз зная, че според последната мода, обувките са толкова остри отпред, че приличат на рогите на воловете.
към втори вариант >>

Онзи Петко, или онзи Драганчо, с какъвто костюм и да го облечеш, със син, черен или сив, все същият ще си остане. (втори вариант)

Нашите схващания са различни от тези, които съвременните учени хора имат. За сега, съвременните хора ще минат с тези елементи, които имат и познават. - Защо? - Защото според сегашните разбирания, сегашните теории в химията например са, един костюм, с който са облечени елементите. Те могат да бъдат облечени със син, черен или сив костюм, според както могат да бъдат облечени и самите хора. Онзи Петко, или онзи Драганчо, с какъвто костюм и да го облечеш, със син, черен или сив, все същият ще си остане. Не е там същността на нещата. Някои казват: Знаеш ли каква е последната теория? Каква е последната теория на науката не зная, но зная, каква е последната мода. Аз зная, че хората носят фракове, които отзад са разцепени; аз зная каква е последната мода на женските шапки: като ги нахлупят, съвършенно закриват челото си; аз зная, че според последната мода, обувките са толкова остри отпред, че приличат на рогите на воловете. Аз зная още последната мода на какво?
към втори вариант >>

Обаче, оказа се, че не си бил бял брат, но си сив брат. (втори вариант)

След няколко дни вие казвате: "Аз мислих, че той бил добър, но съм се лъгал. Не е толкова добър, колкото си мислих." После се разочаровате. В едно семейство, състоящо се от брата, жена му и дъщеря му, отива един млад брат. Това семейство го приемат много добре. По едно време обаче братът, в дома на когото бил гост младият брат, казва му: "Братко, ти дойде в моя дом, дето те приехме много добре, като бял брат. Обаче, оказа се, че не си бил бял брат, но си сив брат. Правилата на гостоприемството изискват да бъда учтив към тебе. Затова, докато бъдеш в моя дом, аз налагам военно положение. Сутрин, като ставаш, понеже си духовен брат, ще си четеш Библията, ще се молиш, ще размишляваш, ще слушаш лекциите си, но с дъщеря ми и с жена ми няма да разговаряш. Ако те видя да се разговаряш с жена ми или с дъщеря ми, ще наложа закона според военното положение." И най-после, когато дохожда Време младият брат да замине, домакинът на къщата го изпраща до гарата. Младият брат му казва: "Благодаря ви за гостоприемството, но много строго ме държахте в дома си." "Да, много строго беше, но това са изключителни условия на живота.
към втори вариант >>

" Питам, кой от вас, като е отишъл в някоя Божествена къща, не се е представил първо за бял брат, а после е излязъл сив брат? (втори вариант)

" Питам, кой от вас, като е отишъл в някоя Божествена къща, не се е представил първо за бял брат, а после е излязъл сив брат? (втори вариант)
Тъй щото, дойде ли такъв брат и у вас, ще наложите военно положение и ще му кажете да чете Библията, да се моли и да работи. Ще кажете: "Кой ли е този брат? " Всеки от вас е този брат. По отношение на Божествения свят и вие не сте извършили това, което трябва. Казвате: "Как да не сме извършили? " Питам, кой от вас, като е отишъл в някоя Божествена къща, не се е представил първо за бял брат, а после е излязъл сив брат? Кой от вас е оценил, както трябва, слънцето, звездите, цветята или хората? Никой не ги е оценил. Всички са на особено мнение и затова Господ най-после се принуждава да тури военно положение и казва: "Дъщеря ми няма да гледаш и жена ми няма да гледаш, нито ще разговаряш с тях." Много сериозна работа е тази. Ще каже Господ, че това са изключителни условия, временни условия на живота. Или аз наричам това нещо неразположение на духа.
към втори вариант >>

По едно време дойдоха два гълъба близо до прозореца и кацнаха: единият беше сив, по-едър — мъжки; другият беше пъстър, по-дребен — женски.

По едно време дойдоха два гълъба близо до прозореца и кацнаха: единият беше сив, по-едър — мъжки; другият беше пъстър, по-дребен — женски.
Една вечер седя в стаята си и гледам през прозореца навън. По едно време дойдоха два гълъба близо до прозореца и кацнаха: единият беше сив, по-едър — мъжки; другият беше пъстър, по-дребен — женски. Сивият гълъб започна да надува гушката си и да издава звук, като че се разговаря с женската. След това започна да се върти около нея: ту подскочи, хвръкне настрана, ту кацне отново. Тя стои надясно от него, а той обикаля, говори й нещо. Какво й казва, не зная — гугуца нещо. Тя гледа на изток, спокойна, с достойнство, като че не го вижда.
към беседата >>

Виждаш, че той е сив, потънал в дим.

Какво е нужно на човека? – Знание. Влизаш в един голям град. Виждаш, че той е сив, потънал в дим. От комините постоянно излиза пушек, който прави атмосферата мрачна, тъмна. – Какво е нужно на тоя град? – Вятър. Той ще отнесе дима и ще пречисти въздуха. И в човека става вътрешно горение – някога пълно, а някога непълно.
към беседата >>

След това Чикаго бил отново построен, обаче, по-кра-сив, отколкото е бил по-рано.

Отхвърлите ли злото, доброто не може да се прояви. Злото е огънят в живота. В 1875 г. в Чикаго една крава ритнала една запалена свещ, от която се запалил целият град. Голямо зло е причинил този пожар. След това Чикаго бил отново построен, обаче, по-кра-сив, отколкото е бил по-рано. Във време на пожара един богаташ срещнал един работник и му казал: Давам ти 250,000 лева, ако влезеш в къщата ми и извадиш навън касата ми. Работникът погледнал към огнените вълни, които обхващали къщата на богаташа, и казал: И по-голяма сума не може да ме накара да вляза в къщата ти. – Защо не искал да влезе в къщата? – Голямо зло е огънят. Има, обаче, случаи, когато огънят е полезен.
към беседата >>