Търсене в беседите за 'Руски'

В един свой разказ Толстой ето какво говори: среща един руски монах на 85-годишна възраст, с бяла брада, и го запитва: „Какви бяха причините, които те заставиха да станеш монах?
Когато се говори за залязване, всеки мисли за умиране. Какво нещо е умиране? Това е предположение. Всеки от вас трябва да е умирал, за да може да разправи какво нещо е смърт; а сега само си въобразява. В един свой разказ Толстой ето какво говори: среща един руски монах на 85-годишна възраст, с бяла брада, и го запитва: „Какви бяха причините, които те заставиха да станеш монах? “ И монахът разправил вкратце своята история така: „Аз съм от княжеска фамилия; когато бях между 21–25 години, баща ми и майка ми искаха да ме оженят за една княгиня; в това време паднах в летаргичен сън, дойдоха лекари, пипаха ми пулса – „Сърцето е спряло, той е умрял“, забележиха те и рекоха да ме погребат; казах си в себе си: „Нима това е смъртта? “, не можех да дам знак, че съм жив; идват годеницата и баща ѝ, и слушам той я кани да поплаче – „Да кажат хората, че си го обичала“, „Никога не съм го обичала, а обичам богатствата му“, отговори тя; а аз си рекох: „Ако Господ ме върне в света, аз ще захвана друг живот“; колко е тежко да си жив и да не можеш да кажеш, че си жив; да виждаш, че плачат всички, и не можеш да кажеш, че си жив! “ И колко души са заровени тъй! Няма нищо по-тежко от това, да те заровят жив. Най-голямото нещастие е да останеш с дни и месеци в земята и да не можеш да се освободиш от тялото; то е най-тежкият затвор – ад!
към беседата >>

2. Ще бъдат научени

Един руски губернатор казал, че ако Христос дойде на земята, той ще го арестува.
Днес религиозните очакват да дойде Христос втори път на земята. Това е невъзможно. Той е опитал любовта на хората. Един руски губернатор казал, че ако Христос дойде на земята, той ще го арестува. Христос знае това. Ако влезе в черквата да проповядва на хората, свещениците ще Го изгонят, като кажат: „Писано е, всеки пророк или проповедник, който дойде след Христа, е антихрист и лъжепророк." Ще кажете, че Христос може да дойде като цар. Малко ли са царе на земята, че и Христос трябва да се яви като цар? Ако Христос дойде като цар, това значи, да внесе смут между народите. Христос казва: „Моето царство не е от тоя свят." Сегашните царе са на мястото си.
към беседата >>

3. Растете в благодат! / Растене и познание

Ние трябва да имаме смелостта на онзи руски цар, за когото Толстой говори. (втори вариант)
Често четем Божията молитва: „Да се свети Името Ти, да бъде волята Твоя." Ти не познаваш Името Божие, Царството Божие, а искаш да изпълниш волята Божия. Човек, който не познава Името Божие, не може да изпълни волята Божия. Ти ще приличаш на онази майка, която прави ризи и гащички за деца, които ги няма още на света. В този процес - търсене Името Божие, Царството Божие и волята Божия, ще дойде Царството Небесно. Ние трябва да имаме смелостта на онзи руски цар, за когото Толстой говори. Доколкото е вярно, то е разказът за Александър Първи, който бил замесен в убийството на баща си [Павел] Първи. Той искал да се очисти от престъпленията си - короната му станала много тягостна, и като виждал как бедните хора живеят, познават Бога и са радостни, намислил да се оттегли и заживее един прост живот. Отива той в един руски град и вижда много въоръжени хора, че карат един войник. Запитва за причината на това нещо и му отговарят, че този войник избягал без позволение, за да се види с умиращия си баща. Водят го на наказание - да му се ударят осем хиляди удара, след които осем хиляди пръчки човек не оживява.
към втори вариант >>

Отива той в един руски град и вижда много въоръжени хора, че карат един войник. (втори вариант)
Ти ще приличаш на онази майка, която прави ризи и гащички за деца, които ги няма още на света. В този процес - търсене Името Божие, Царството Божие и волята Божия, ще дойде Царството Небесно. Ние трябва да имаме смелостта на онзи руски цар, за когото Толстой говори. Доколкото е вярно, то е разказът за Александър Първи, който бил замесен в убийството на баща си [Павел] Първи. Той искал да се очисти от престъпленията си - короната му станала много тягостна, и като виждал как бедните хора живеят, познават Бога и са радостни, намислил да се оттегли и заживее един прост живот. Отива той в един руски град и вижда много въоръжени хора, че карат един войник. Запитва за причината на това нещо и му отговарят, че този войник избягал без позволение, за да се види с умиращия си баща. Водят го на наказание - да му се ударят осем хиляди удара, след които осем хиляди пръчки човек не оживява. „Е, казва той, в мое име ще го бият." Когато ударили на войника четири хиляди пръчки, Александър Първи заплакал и казал да спрат по-нататък биенето. Завели войника при лекаря да питат ще оживее ли. Лекарят казал, че ще умре.
към втори вариант >>

Трябва да имаме доблестта на онзи руски цар, за когото Толстой разказва една легенда.
Често четем Господнята молитва: „Да бъде волята Твоя“. Ти не познаваш името Божие, царството Божие, а искаш да изпълниш волята Божия. Човек, който не познава името Божие, не може да изпълни волята Божия. Ти ще приличаш на онази майка, която прави ризи и гащички за деца, които няма още на света. В този процес – търсенето името Божие, царството Божие и волята Божия – ще дойде царството Небесно. Трябва да имаме доблестта на онзи руски цар, за когото Толстой разказва една легенда. Убийството на Петър I, в което бил замесен Александър I, възбудило съвестогризене и помрачило душата на последния, който нийде не намирал покой. Блясъкът на трона и суетните удоволствия не могли да го развлекат и успокоят. Той все повече и повече се затварял в себе си и най-сетне решил да абдикира и заживее в Таганрог като обикновен гражданин. Веднъж, като се разхождал извън този град, видял, че се трупат много хора около войници, наредени по пътя в две редици, без оръжие, а с тояжки. По едно време докарали стар войник, вързали му ръцете за дръжката на една пушка, смъкнали му ризата и, при биенето на барабан, подложили го на страшното наказание „минаване през пръчки“.
към беседата >>

4. Доброто съкровище

Един изпаднал руски княз се оженил по любов за една млада, красива мома, от високо произхождение.
Един изпаднал руски княз се оженил по любов за една млада, красива мома, от високо произхождение. В първите дни след сватбата, той често целувал своята възлюбена, но тя огладняла, пожелала да яде – хляб искала. – Ну, поцелуемся, казвал й той. – Гладна съм! – възразявала възлюбената. – Ну, поцелуемся!
към беседата >>

5. Правият път

Ако Господ каже, че не ви обича, вие ще приличате на онзи руски студент, който искал да види Христа – това е станало в Казан – и който, като се молил дълго време за това, един ден, когато в будно състояние му се явява Христос и му казва: „Не ти харесвам очите“, студентът, огорчен, запалва свещ, приближава я до едното си око и го изгаря, след това приближава свещта до другото си око и в момента, когато щял да изгори и него, дохождат другари и го спасяват.
За да се харесате някому. Вие ще възразите: „Ние искаме да сме учени, добри за себе си.“ За кои себе си? Значи все има един, бил той вътре или вън от нас, дали го съзнавате или не, комуто искате да се харесвате. Това е истинският мотив. Добрият човек иска да е приятен на Бога, за да каже Бог, че го обича. Ако Господ каже, че не ви обича, вие ще приличате на онзи руски студент, който искал да види Христа – това е станало в Казан – и който, като се молил дълго време за това, един ден, когато в будно състояние му се явява Христос и му казва: „Не ти харесвам очите“, студентът, огорчен, запалва свещ, приближава я до едното си око и го изгаря, след това приближава свещта до другото си око и в момента, когато щял да изгори и него, дохождат другари и го спасяват. Този студент видял Христа, но не Го разбрал. Когато Христос казал, че не харесва очите му, то значи, че не харесва неговата алчност. В този случай очите на студента са били израз на човешката алчност. Христос е искал да каже на студента: „Алчността, която виждам в твоя ум и в твоето сърце, Ми е неприятна. Ти искаше да Ме видиш не защото Ме обичаше, не защото искаше да вървиш в Моя път, да се жертваш като Мен и да служиш на Бога, а съвсем за друго.“ Студентът не разбрал дълбокия смисъл, вложен в Христовите думи, и затова посегнал да изгори очите си.
към беседата >>

6. Надеждата

Ако мислим така, ще мязаме на онзи руски княз, който обеднял и се оженил за една красива бедна мома. (втори вариант)
И тъй, за да се оправи светът, като практически метод е - Всеки от вас да приложи тези три принципа за себе си. За мене е безразлично, към коя църква принадлежите, какви са вашите вервания, надявания, аз засягам въпроса принципално. На първо място човек трябва да има дух, мисъл, душа, да е пълен с чувства, да влиза в положението на всяко същество. Всеки човек има живот в себе си, който може да се проявява в неговото тяло, защото на земята живот без тяло не може да се прояви. Как ще докаже някой, че в него има любов, дали само със сладките си думи? Ако мислим така, ще мязаме на онзи руски княз, който обеднял и се оженил за една красива бедна мома. "Ну, поцелуемся" - целуват се - първия ден. " Ну, поцелуемся " - втория ден. Същото и третия ден, но с това само не се живее. - Хлебец, млечице трябва. Целувката не значи любов.
към втори вариант >>

Ако мислим така, ще мязаме на онзи руски княз, който обеднял и се оженил за една красива бедна мома.
За мене е безразлично към коя църква принадлежите, какви са вашите вярвания, надявания. Аз засягам въпроса принципиално. На първо място човек трябва да има дух, мисъл, душа, да е пълен с чувства, да влиза в положението на всяко същество. Всеки човек има живот в себе си, който може да се проявява в неговото тяло, защото на земята живот без тяло не може да се прояви. Как ще докаже някой, че в него има любов, дали само със сладките си думи? Ако мислим така, ще мязаме на онзи руски княз, който обеднял и се оженил за една красива бедна мома. “Ну, поцелуемся” — целуват се първия ден. “Ну, поцелуемся” — втория ден. Също и третия ден, но с това само не се живее. Целувката не значи любов. На тези влюбени трябва да се сложи малко хляб.
към беседата >>

7. Десен и ляв път

Учителят разказва примера за двамата руски банкери, които се били басирали за 3 000 000 рубли: единият да стои 14 години арестуван в една стая.
Учителят разказва примера за двамата руски банкери, които се били басирали за 3 000 000 рубли: единият да стои 14 години арестуван в една стая. Той чел много книги според баса и най-после почнал да чете Евангелието. След като го прочел, рекъл си: „Намерих смисъла на живота.“ Смисълът е в свободата, в свободното развитие. Оставало му само един ден, за да изпълни 14 години. Написал записка, че излиза от затвора 24 часа по-рано, че се отказва от трите милиона рубли, защото не е в тях щастието и през прозореца избягал. Другият басист, с когото се басирал, за да не даде трите милиона, решил да убие през нощта затворения и да спаси милионите си.
към беседата >>

8. Сутрешен наряд, 20 август и Мерило за правилно разбиране

Един руски цар отправил писмена молба до четиридесет манастира в Русия, с молба, в който манастир се намира главата на св.
Колкото църкви днес имаме, толкова различни тълкувания се дават на евангелските истини и от това се пораждат спорове и ненавист между тях. Един руски цар отправил писмена молба до четиридесет манастира в Русия, с молба, в който манастир се намира главата на св. Йоан Кръстител, да му я изпратят. Пристигнали четиридесет глави от четиридесетте манастира. Царят свикал Светия синод и запитал: „Знаете ли колко глави имал св. Йоан Кръстител? “ „Една глава“, отговарят те.
към беседата >>

9. Живата енергия / Хлѣбътъ и живата енергия

В руско-турската война двама руски войници се спрели пред една рибарница да гледат рибите.
В руско-турската война двама руски войници се спрели пред една рибарница да гледат рибите. По едно време и двамата спират погледа си на един голям, хубав шаран. Обаче, те нямали пари и не могли да го купят. Намислили да се скарата, та по тоя начин да се домогнат до шарана. Дошло най-после до бой. Рибарят ги гледал и се смеел.
към беседата >>

10. Двете жени / Двѣтѣ жени

Трѣбва да имате хладнокръвието на англичанина, за който ще ви разкажа слѣдното съ единъ руски князъ. (втори вариант)
Религията е наука, която може да постави духовната наука на чисто наученъ опитъ. За да може да извършите този опитъ, трѣбва да имате много голѣмо хладнокръвие. Трѣбва да имате хладнокръвието на англичанина, за който ще ви разкажа слѣдното съ единъ руски князъ. Срѣщнали се въ една улица съ своитѣ малки [кабриолети], но се спиратъ, не могли да се разминатъ. Руснакътъ изважда вѣстникъ „Таймс“ и започва да го чете. Англичанинътъ изпраща слугата си при руснака и той му казва: „Господине, слѣдъ като прочетете вѣстника, дайте да го занеса на господаря си и той да го прочете.“ Тѣзи двама души не се безпокоятъ, че се забатачили, разрѣшаватъ сериозни въпроси. Е, слѣдъ като се срѣщнете вие съ единъ дукъ и единъ князъ, ще почнете да охкате, да плачете. Но да срѣщнете единъ дукъ, това е една привилегия.
към втори вариант >>

Един английски лорд се срещнал с един руски княз в една тясна улица в Лондон.
Един английски лорд се срещнал с един руски княз в една тясна улица в Лондон. Понеже и двамата били със своите кабриолети, не могли да се разминат. Трябвало единият да отстъпи, но не знаели как. Докато решат въпроса, руския княз извадил вестник „Таймс“ и спокойно започнал да чете. Лордът изпратил слугата си при княза с молба, след като прочете вестника, да го даде и той да го прочете. Двамата господари седят спокойно в кабриолетите си и чакат разрешението на въпроса.
към беседата >>

Привилегия е да срещнеш и руски княз, който има хладнокръвието на английски лорд.
Докато решат въпроса, руския княз извадил вестник „Таймс“ и спокойно започнал да чете. Лордът изпратил слугата си при княза с молба, след като прочете вестника, да го даде и той да го прочете. Двамата господари седят спокойно в кабриолетите си и чакат разрешението на въпроса. Ако вие срещнете един лорд или княз и не можете да се разминете, ще почнете да охкате и страдате. Привилегия е да срещнеш един лорд, който иска вестника ти да го прочете. Привилегия е да срещнеш и руски княз, който има хладнокръвието на английски лорд. Когато изучава окултните науки, човек трябва да бъде хладнокръвен. Тия науки не са за болни, хилави, неврастеници, ексцентрични хора. Те са достъпни за хора със здрави умове и сърца, които имат търпение да прочетат вестник „Таймс“ от единия край до другия и тогава да решават сериозните въпроси. Знаете ли колко голям е тоя вестник? – Цели 16 страници.
към беседата >>

11. В правда, истина и святост / Правда, истина и светость

Вие се намирате въ слѣдното положение: единъ руски царь далъ на единъ великъ проповѣдникъ една задача за разрѣшаване да отговори на три важни въпроси. (втори вариант)
Нѣма нищо положително. Днесъ едни казватъ, че има Господь, други утрѣ казватъ, че нѣма Господь, трети казватъ, че Господь билъ на небето. Ами дѣ е небето, знаете ли го? – „Предполагаме.“ Е, ами кое е земята? – „Ходимъ по нея.“ – Че това, по което ходите, то не е земя и това, което виждате, то не е небе. Вие се намирате въ слѣдното положение: единъ руски царь далъ на единъ великъ проповѣдникъ една задача за разрѣшаване да отговори на три важни въпроси. Вмѣсто него, прѣдъ царя се явява единъ калугеръ, преоблѣченъ и дикизиранъ като проповѣдника и отговоря на зададенитѣ два въпроса. На третия въпросъ отговорилъ: „Азъ зная каква ти е мисъльта. Ти мислишъ, че азъ съмъ проповѣдника, на когото ти си далъ да разрѣши тѣзи въпроси.“
към втори вариант >>

12. Поздравът на Любовта / Поздравътъ на Любовьта

И тѣ сѫ много щедри все току се подписватъ на такива бонове съ по 25 000 долари, 50 000, по 100 000 долари, а тѣ сѫ като тия руски рубли днесъ. (втори вариант)
Българитѣ казватъ: „Добъръ день.“ А какъ трѣбва да се опрѣдѣли добродѣтельта? Добродѣтельта – това е плодътъ на Любовьта. Значи, въ който домъ влѣзнете, ще го поздравите съ плода на добродѣтельта, който е Любовь. Не само съ думата „добъръ день“ и „далъ ти Богъ добро.“ И азъ ти казвамъ: „Добъръ день“, безъ да има такъвъ день и ти ми казвашъ: „Далъ ти Богъ добро“, безъ да има нѣкакво добро. А това мяза въ Америка, американскитѣ студенти иматъ единъ обичай на единъ празникъ, който се казва на английски „Thanksgiving day“, което значи – „благодарственъ день“, когато американцитѣ се събиратъ и както у насъ по коледнитѣ празници много пуйки страдатъ, тъй и тамъ навсѣкѫдѣ има печени пуйки и тогава студентитѣ сѫ много щедри и пишатъ поздравления, има едни такива бонове. И тѣ сѫ много щедри все току се подписватъ на такива бонове съ по 25 000 долари, 50 000, по 100 000 долари, а тѣ сѫ като тия руски рубли днесъ. Та и ние тъй си казваме: „Добъръ день, добъръ день“. И като вземешъ хиляди такива бонове, едва може да вземешъ единъ левъ зарадъ тѣхъ.
към втори вариант >>

Обаче тия бонове имат стойността на сегашните руски рубли.
Знаете ли на какво прилича това? Американските студенти празнуват един път в годината „благодарствен ден“ – празник на благодарността. Тогава се колят, както у нас за Коледа, пуйки, гъски, прасета и всички разполагат широко, ядат и пият. Тоя ден хората са много щедри, раздават наляво-надясно бонове с различна стойност. Всеки студент има на разположение много бонове и само ги подписва и праща, дето иска. Обаче тия бонове имат стойността на сегашните руски рубли. Всички бонове ще продадеш и едва ще изкараш един лев. Христовото учение забранява да се борави с тия бонове. – Защо? – Защото днес те нямат никаква стойност – фалшиви са.
към беседата >>

13. Целувание не Ми даде / Целувание ми не даде

Един от руските императори писал до всички руски манастири конфиденциални писма, с които молил – в който манастир се намира главата на свети Иван Кръстител, да му се изпрати.
Българите, които са ходили в Русия, казват, че на Великден всички се целуват – „цап-цап“, – докато я оцапат: „Ну, поцелуемся: цап цап“. Сега Христос им казва, каква трябва да е целувката. Този квадрат трябва да се отвори, и да се изхвърлят тези заблуждения, те трябва да престанат в Русия. Казвате: „Православната църква е била такава“. Ще ви приведа един анекдот. Един от руските императори писал до всички руски манастири конфиденциални писма, с които молил – в който манастир се намира главата на свети Иван Кръстител, да му се изпрати. Той получил от всички манастири по една глава! Натурял ги в отделни стаи – 40 глави в 40 стаи. След това отива в руския Синод и запитва: „Колко глави има свети Иван Кръстител? “ – „Ваше Императорско Величество – само една глава! “ – „Не – казва, – 40 глави има.“ Взима тези старци, завежда ги във всички стаи: „40 глави, документално 40 глави!
към беседата >>

14. Качества и проявление на волята

Такъв пример имаме с един руски цигулар, който като слушал един знаменит цигулар да свири, вместо да се импулсира повече, той се обезсърчил. (втори вариант)
Такъв пример имаме с един руски цигулар, който като слушал един знаменит цигулар да свири, вместо да се импулсира повече, той се обезсърчил. Това показва, че високите планински върхове трябва да стоят далеч от градовете, да не хвърлят сянка. С други думи казано: Големите авторитети, великите хора трябва да стоят далеч от обикновените хора, за да не ги засенчват, да не ги спъват. Човек може да уповава на известен авторитет, да се импулсира от него; той трябва да събужда мисълта му, като същевременно не го ограничава. Ако в присъствието на някой учен не мислите свободно, този учен не може да бъде авторитет за вас. Само Бог може да бъде истински авторитет за хората.
към втори вариант >>

Примерът, дето един руски цигулар, като чул друг един виртуоз, това не му послужило за импулс, а се обезсърчил.
Това е талисман. Като попипнеш главата, да знаеш, че тя може да решава разумно всички въпроси. За туй ще се пазите, да не се демагнитизира мозъка ви. В известни случаи мозъкът изгубва своите сили – при силни сътресения. Тия сътресения може да бъдат ментални, астрални и физически. Примерът, дето един руски цигулар, като чул друг един виртуоз, това не му послужило за импулс, а се обезсърчил. За туй високите планински върхове трябва да седят далеч от градовете, да не хвърлят сянка. Или с други думи казано, големите авторитети в света спъват малките хора. Човек да се основава на известен авторитет в света, може. Но този авторитет да може да събужда мисъл и да дава свобода, но щом те спъва, тогава не може да мислиш. Такъв авторитет може да бъде само Бог – никой друг.
към беседата >>

15. Гладуват и жадуват

И ще замязате на онзи руски княз, който се оженил за една бедна, но красива рускиня, и постоянно ѝ казвал: „Ну, поцелуем ся“.
Да допуснем, че вие правите една присадка, остават още 5, след една година ще направите втора, трета, четвърта и само на петата присадка ще имате плод. Ами знаете ли колко присадки трябва да направите от Любовта, за да имате плод? Присадете Любовта най-напред на физическото поле, в тялото си, след туй в сърцето трябва да я посадите, после трябва да я посадите в ума си – той е разсадник, – след туй да я внесете в душата си и в духа, за да имате плод. Сега каква ще бъде Любовта, проявена във вашето сърце? Вие ще хванете човека, ще го стискате от едната страна, отляво, отдясно, ще го целувате насам, натам, ще кажете „Обичам ви“. И ще замязате на онзи руски княз, който се оженил за една бедна, но красива рускиня, и постоянно ѝ казвал: „Ну, поцелуем ся“. Първия ден ѝ дал 1,000 целувки. Но тя огладняла и трябвало малко хляб да се яде. „Ну, поцелуем ся.“ Обаче любовта на земята не може да устои срещу глада. И на земята гладът и жаждата са по-силни от Любовта. Ако вие имате една жена, която казва, че ви обича и че е готова да умре заради вас, дръжте я 3 дена гладна и любовта в нея ще изчезне, и ще каже тъй: „Аз се ожених за един мъж да ме храни, а не да ме държи гладна“.
към беседата >>

16. Ще ви науча / Дух Свети ще ви научи

Защото приличате на онзи турски кадия[3], който отива по Коледа при един руски православен поп на гости. (втори вариант)
" Някои чакат да завали, а разумният селянин отива да разоре и посее. Тогава не минават дори пет-шест дни и пада дъжд, Господ те благославя. Разумният човек ще разбере това, което му се нашепва, и някой ден може да е облачно, но Духът му казва: "Иди на работа, времето ще се оправи! " Друг път времето може да е добро и ясно, но Духът му казва: "Днес стой вкъщи! " Защо? Защото приличате на онзи турски кадия[3], който отива по Коледа при един руски православен поп на гости. След като го нагостил добре, попът му казва: "Кади ефенди, утре ще има голяма буря, ще падне дълбок сняг, затова като съмне, трябва да си вървиш. Показва го моята свиня - взема пръчици и ги разнася из двора". Кадията послушал и си заминал. И наистина, на другия ден завалял сняг и цяла седмица трупало. Освен че попът бил много учен, но и свинята му била много умна и предсказвала.
към втори вариант >>

Един турски кадия отишъл на гости, в дома на един руски православен свещеник.
Един турски кадия отишъл на гости, в дома на един руски православен свещеник. Яли, пили, разговаряли се. След това, свещеникът казал на кадията: Кади ефенди, съветвам те, рано сутринта да си заминеш, защото времето ще се развали, ще падне дълбок сняг и няма да можеш да си отидеш. – Отде знаеш? – Свинята ми събира клечици по двора и ги пренася, от едно място на друго. Като прави така, времето всякога се разваля.
към беседата >>

17. Дойде да послужи

Вземете, например, думата "любов" в различните езици — руски, немски, френски, китайски и др.
Думата "интерес" славянска ли е? От нея има ли глагол? Интересен е фактът: защо хора, които произтичат от една кръв, или както се казва, са създадени от един Бог, говорят на различни езици. Защо всички хора да не говорят на един език, разбран за всички народи? И досега се води спор между народите, кой език да има господство над другите. Вземете, например, думата "любов" в различните езици — руски, немски, френски, китайски и др. Във всички езици тя означава една и съща идея, но с различни имена.
към беседата >>

18. Установени мерки

В този случай вие ще се намерите в положението на онзи руски виден виртуоз, който, като слушал един ден по-виден от себе си виртуоз, обезсърчил се, че не може да свири като него, и се самоубил.
Ще кажете може би, че Природата е създала човека такъв, какъвто го виждаме. Не, сегашният човек сам се е отклонил от правия път, вследствие на което е изгубил нещо от своята първоначална форма и строеж. Следователно според окултната наука вие трябва да се върнете в правия път, да се оставите на Природата тя да действа върху вас, да възстанови първото ви положение. Ако още днес разберете истината по отношение на вашето отклонение, вие ще се обезсърчите и нито един от вас няма да остане в Школата. В този случай вие ще се намерите в положението на онзи руски виден виртуоз, който, като слушал един ден по-виден от себе си виртуоз, обезсърчил се, че не може да свири като него, и се самоубил. Щом е така, по-добре да не знаете причините за отклонението от правия път. Има ред причини за отклонението, но вие не трябва да ги знаете. За вас е важно да се върнете в Божествения път. Изправянето на света зависи изключително от връщането на човека към Първичния живот, за да работи с Божествените закони.
към беседата >>

19. Защо сте тѫжни? / Защо сте тъжни

– Много автори има – немски, руски, френски, английски. (втори вариант)
То е предвидено преди милиони години. – Възможно ли е това? – Като учиш, ще се домогнеш до истината. – Както виждам, ти си учен човек. Препоръчай ми някой автор, да се поучавам от неговите произведения. – Много автори има – немски, руски, френски, английски. Сам ще си избереш автор. – Сбогом! Казвам: Много хора познават Христа, но и много не Го познават. Който Го познава, като Го види, ще Му каже: Господи, остани с мен. Който не Го познава, ще иска от Него да му препоръча интересни книги за четене.
към втори вариант >>

20. Ще хвърля мрежата

В Лондон се срещнали един английски лорд и един руски княз.
Търпеливият човек е виден човек, той всичко може да издържа. В англичаните има търпение. Туй го наричат другите хора хладнокръвие. Не, англичанинът е търпелив. Аз съм привеждал и друг път следния пример, и сега пак ще го приведа. В Лондон се срещнали един английски лорд и един руски княз. Срещат се те с файтоните си в една много тясна улица, не могат да се разминат. И двамата се спират. Нито единият, нито другият се връщат. Руснакът изважда от джоба си английския вестник „Таймс“ и почва да го чете от единия до другия край с голямо хладнокръвие. Англичанинът изпраща слугата си до руснака, с молба: „Господине, моят господар ви моли да имате добрината след прочитане на вестника да му услужите, и той да го прочете“.
към беседата >>

21. Допреният въглен

Имаме американски закони, имаме английски закони, имаме германски, француски, руски, китайски, японски, но где е общността на тия закони, где е валидността им?
От това гледище, в съвременното общество, има малко хора, които са морални. И онези, които създават законите, като се поставят в положение да ги изпълнят, те сами ги престъпват. Съвременното общество създава закони и само̀ не ги изпълнява. Значи английските закони не са валидни за България, и българските закони не са валидни за Англия. Питам тогава: Нали трябва да има един общ знаменател? Имаме американски закони, имаме английски закони, имаме германски, француски, руски, китайски, японски, но где е общността на тия закони, где е валидността им? Валидни ли са едновременно за всички? И ние виждаме, че в България ако убиеш в мирно време един човек, ще те затворят, ще седиш в затвора 10–15 години и ще минеш за безчестен. Но ако ти във време на война убиеш 10 души, ще ти турят един георгиевски кръст, ще те считат герой. Това не е само у българите. И у англичаните, и у русите, всички общо ще турят кръст за храброст.
към беседата >>

22. Настанало е царството Божие

Въ този случай, когато паритѣ ви се изгубятъ, вие трѣбва да постѫпите тъй, както постѫпили онѣзи руски князъ и англичанинъ.
Запримѣръ, прѣдприемете една работа, но изгубите много пари въ нея. Тукъ сѫ ангажирани вашитѣ лични чувства и обществени интереси. Изведнъжъ вие почвате да набѣдявате този-онзи, че тѣ сѫ виновни за тази загуба. Не, вие не сте човѣкъ, който може да се добере до истинския животъ. Вие сте слабъ човѣкъ. Въ този случай, когато паритѣ ви се изгубятъ, вие трѣбва да постѫпите тъй, както постѫпили онѣзи руски князъ и англичанинъ. Срѣщатъ се двамата въ една много тѣсна улица въ Лондонъ съ своитѣ кабриолети, и за да се разминатъ, трѣбвало единиятъ да отстѫпи, но никой не искалъ. Руснакътъ изважда тогава вѣстникъ „Таймсъ“ и започва да чете. Англичанинътъ изпраща слугата си при руснака съ порѫчка: „Господарьтъ моли, като свършите вѣсника, да го дадете и нему“. Тъй трѣбва да бѫдете и вис, като-че нищо не се е случило, като-че бълха не ви е ухапала. А ти, изгубишъ пари, изведнъжъ лицето ти се измѣни, казвашъ: какво ще правятъ дѣцата ми?
към беседата >>

23. Тесният път

И тогава вие приличате на онзи руски мукалитин, който се преоблякъл в дрехите на един руски генерал и в този си вид се явява пред руския цар, и му казва: Аз зная, какво мислиш ти сега. (втори вариант)
Когато един постъпва по един начин, всички му приписват качества, за които не знаят, дали са в действителност такива. Разбиране трябва, дълбоко разбиране на човешкия живот! Аз, казва някой, го познавам, зная какво мисли той. Е, какво мисли? Той мисли тъй, както и ти мислиш. И тогава вие приличате на онзи руски мукалитин, който се преоблякъл в дрехите на един руски генерал и в този си вид се явява пред руския цар, и му казва: Аз зная, какво мислиш ти сега. – Е, какво? Ти мислиш, че аз съм еди-кой си генерал. Не, ти се заблуждаваш, аз не съм този генерал. Открил значи. Ами че когато ти ме осъждаш за една моя постъпка, ти се излагаш.
към втори вариант >>

В града Елена се настанява един руски полк. (втори вариант)
Велик е Божественият живот! Това трябва да бъде стремежът на всеки един. Добрите възможности, които са във вас, развийте ги вече. И без да ви казвам, пак ще ги развиете. В града Елена се настанява един руски полк. Идва един войник и казва на началника си, когото заварил малко пийнал: Господин полковник, турците идат! – Ничего! Дохожда втори път, съобщава същото. – Ничего! Трети път съобщава: Турците идат!
към втори вариант >>

И тогава вие мязате на онзи руски мукалитинъ, който се прѣоблѣкълъ въ дрехитѣ на единъ руски генералъ и въ този си видъ се явява прѣдъ руския царь и му казва: азъ зная, какво мислишъ ти сега.
Когато единъ постѫпва по единъ начинъ, всички му приписватъ качества, за които не знаятъ, дали сѫ въ дѣйствителность такива. Разбиране трѣбва, дълбоко разбиране на човѣшкия животъ! Азъ, казва нѣкой, го познавамъ, зная какво мисли той. Е, какво мисли? Той мисли тъй, както и ти мислишъ. И тогава вие мязате на онзи руски мукалитинъ, който се прѣоблѣкълъ въ дрехитѣ на единъ руски генералъ и въ този си видъ се явява прѣдъ руския царь и му казва: азъ зная, какво мислишъ ти сега. – Е, какво? Ти мислишъ, че азъ съмъ еди-кой си генералъ. Не, ти се заблуждавашъ, азъ не съмъ този генералъ. Открилъ значи. Ами че когато ти ме осѫждашъ за една моя постѫпка, ти се излагашъ.
към беседата >>

Въ града Елена се настанява единъ руски полкъ.
Великъ е Божествениятъ животъ! Това трѣбва да бѫде стремежътъ на всеки едного. Добритѣ възможности, които сѫ въ васъ, развийте ги вече. И безъ да ви казвамъ, пакъ ще ги развиете. Въ града Елена се настанява единъ руски полкъ. Идва единъ войникъ и казва на началника си, когото заварилъ малко пийналъ: господинъ полковникъ, турцитѣ идатъ! – Ничего! Дохожда втори пѫть, съобщава същото. – Ничего! Трети пѫть съобщава: турцитѣ идатъ!
към беседата >>

24. Той знаеше

И двамата са знаменити руски естественици и химици, писали видни съчинения.
Ще ви приведа два примера из руския живот, из живота на двама професори, видни личности — професор Велмиров и професор Пастовски — това са псевдонимите им, аз не давам същинските им имена. И двамата са знаменити руски естественици и химици, писали видни съчинения. Обаче, след десет годишен труд, един чичо на професор Пастовски умира и му оставя наследство от 10 милиона лева. Той веднага закачва естествените науки и химията на един гвоздей и казва: безсмислено е да се занимава човек с естествените науки и химията. Защо са станали безсмислени естествените науки и химията? — За 10-те милиона лева. И професор Велмиров наследил едно богатство от 15 милиона и повече, но той продължава да се занимава с науката.
към беседата >>

25. Мария избра

Взима една от тия руски шапки, с козирка, допира я до челото и наблюдава, прави своите изчисления и веднага скроява плана за построяването на моста.
– Нямам никакви инструменти, не ще мога за толкова кратко време да направя този мост. „Казвам ти, за 20 минути ще построиш този мост, иначе ще те застрелям! “ Нямало какво, трябвало да се построи този мост и взел инженерът да мисли как да го направи. Отива при реката, размишлява. Веднага му дохожда една идея. Взима една от тия руски шапки, с козирка, допира я до челото и наблюдава, прави своите изчисления и веднага скроява плана за построяването на моста. И действително, в няколко минути мостът бил готов. Често и природата ни казва: ако ти в 20 минути не си направиш плана, ще бъдеш застрелян. Как мислите вие, няма ли да го наредите? – Ще го наредите, как не. Най-първо вие сте един горделив човек, не искате от никого услуга и никому не искате да направите услуга, но като дойде лекар около вас, започвате да му се молите, да искате да ви спаси.
към беседата >>

26. Запалената свещ

На руски език коремът наричат “живот”.
Има ред причини, по които хората умират. Светът, животът трябва да се изучи във всички негови прояви. Запример, задавали ли сте си въпроса, защо Господ създаде главата? Какво е предназначението на дробовете, какво е предназначението на стомаха, какво е предназначението на мозъка? За кого работи стомаха? На руски език коремът наричат “живот”. Някои наричат стомаха още и търбух. Всъщност службата на стомаха е съвсем друга от тази, която му определят. Сега службата му е изопачена и вследствие на това изопачаване се дължат всички лоши резултати в съвременното човечество. Каква е всъщност службата на стомаха? Каква е тази на дробовете, на мозъка и т.н.?
към беседата >>

27. Раздай го на сиромасите

По едно време, обаче, тя се влюбила в един руски княз, за когото се оженила.
Ще ви приведа един пример за един знаменит цигулар, под псевдоним Сеготин. Той се влюбва в някоя Мария Белковска. Този цигулар ходил всяка вечер със своята любима далеч от града да й свири. Тя се възхищавала от неговото свирене. По едно време, обаче, тя се влюбила в един руски княз, за когото се оженила. Цигуларят престанал вече да свири и заминал далеч някъде из света. След много години той се върнал в града, дето живяла неговата любима и започнал да обикаля около дома й. - Едно време веселих тебе, но сега ще свиря на твоите деца - казал той. Цигуларят бил вече много стар човек. Той не се сърдил, че тя го напуснала, че му изневерила, но продължавал да свири на нейните деца, като си мислил: “Такава е Волята Божия!
към беседата >>

28. Те свидетелстват

Опасно е обаче, за всеки едного да не се спъне и усъмни във вярата си, като онзи руски проповедник баптист, който, един ден като проповядвал на своите слушатели за чудесата на Христа, дошъл до стиха, дето се казва, че Христос отворил очите на слепия.
Казвам: Всички трябва да имате тази вътрешна сила в себе си, та като махнете с пръста си и кажете, че нещо ще стане, моментално да стане. Не е достатъчно само да казвате, че Учителят тъй казва, или този и онзи така казват, но да имате и вие някакви резултати. Опасно е обаче, за всеки едного да не се спъне и усъмни във вярата си, като онзи руски проповедник баптист, който, един ден като проповядвал на своите слушатели за чудесата на Христа, дошъл до стиха, дето се казва, че Христос отворил очите на слепия. В това време една мисъл му се внушила да излезе вън от събранието и да отвори очите на един слепец, който се намирал някъде на около стотина метра от събранието. Той веднага се вдъхновил от тази мисъл и пристъпил към нейното изпълнение. В това време започнал да си мисли, как цяла Русия ще започне да говори, че еди-кой си руски проповедник отворил очите на един слепец, както е направил Христос преди 2’000 години. Като се приближил към слепеца, у него веднага се явява съмнение и си казал: “Ами ако не прогледа? ” Всички хора там се спъват: “Ами ако не прогледа?
към беседата >>

В това време започнал да си мисли, как цяла Русия ще започне да говори, че еди-кой си руски проповедник отворил очите на един слепец, както е направил Христос преди 2’000 години.
Казвам: Всички трябва да имате тази вътрешна сила в себе си, та като махнете с пръста си и кажете, че нещо ще стане, моментално да стане. Не е достатъчно само да казвате, че Учителят тъй казва, или този и онзи така казват, но да имате и вие някакви резултати. Опасно е обаче, за всеки едного да не се спъне и усъмни във вярата си, като онзи руски проповедник баптист, който, един ден като проповядвал на своите слушатели за чудесата на Христа, дошъл до стиха, дето се казва, че Христос отворил очите на слепия. В това време една мисъл му се внушила да излезе вън от събранието и да отвори очите на един слепец, който се намирал някъде на около стотина метра от събранието. Той веднага се вдъхновил от тази мисъл и пристъпил към нейното изпълнение. В това време започнал да си мисли, как цяла Русия ще започне да говори, че еди-кой си руски проповедник отворил очите на един слепец, както е направил Христос преди 2’000 години. Като се приближил към слепеца, у него веднага се явява съмнение и си казал: “Ами ако не прогледа? ” Всички хора там се спъват: “Ами ако не прогледа? ” Не, ще прогледа - нищо повече!
към беседата >>

29. Дело свършено

Дворянството, духовенството, както и целият руски народ трябва да се пречисти и да се пробуди в него Божественото съзнание, след което Толстой отново ще дойде между руския народ, за да завърши започнатата си работа.
От този момент в живота на Толстой стана голям преврат. Ако руският народ и руското духовенство бяха приели възвишените идеи на Толстой, те щяха да бъдат сега в съвсем друго положение от днешното. Аз не говоря за външния живот на Толстой, но за вътрешния; аз не говоря и за неговата първа литературна деятелност, към която се отнася романът „Война и Мир“, но имам предвид една от неговите последни работи – романа „Възкресение“, в който Толстой се опита да примири личния си живот с Бог. Той намери разрешение на този въпрос, но нямаше условия да го прояви и затова трябваше да замине за онзи свят, а Русия да преживее един голям катаклизъм. В сътресенията, които и до сега още преживява руският народ, се изрази събралата се от хиляди години негова карма. Дворянството, духовенството, както и целият руски народ трябва да се пречисти и да се пробуди в него Божественото съзнание, след което Толстой отново ще дойде между руския народ, за да завърши започнатата си работа. Божието дело никога не пропада! – Такъв е законът. Всяко възвишено и благородно дело, което е започнато веднъж, ще се завърши, но затова се изисква вяра. Човек не може да свърши всичката си работа само в един живот. Колкото свърши в един живот, той трябва да е доволен и да бъде готов, като дойде ангелът на смъртта да си замине, а не да бяга, както е направила една негърка – християнка в Америка.
към беседата >>

30. Дерзай, дъще!

В един свой разказ той описва следния пример: Един руски княз, богат чифликчия, обичал често да ходи с кучетата си на лов.
В един свой разказ той описва следния пример: Един руски княз, богат чифликчия, обичал често да ходи с кучетата си на лов. Един ден, като отивал на лов, по невнимание, едно малко дете ударило с камък хрътката на този княз, и тя изквичала. Князът се обидил от това, и веднага изпратил слугите си, да разберат чие е това дете, което се осмелило да удари неговата хрътка. Като намерили детето, той заповядал да му го доведат. Съблекли детето голо и го пуснали да бяга; същевременно той насъскал кучетата си подир детето. Кучетата се спуснали след него и започнали най-безмилостно да го хапят, докато най-после го разкъсали.
към беседата >>

31. Направление на истинския живот

През време на освобождението, един руски войник, барабанчик, попаднал в дома на един български чорбаджия.
През време на освобождението, един руски войник, барабанчик, попаднал в дома на един български чорбаджия. Един ден чорбаджийката заклала няколко пуйки, изчистила ги добре и ги оставила настрана някъде, да ги готви, когато им дойде време. Като видял пуйките, барабанчикът се съблазнил и в отсъствие на домакините, отворил барабана и турил пуйките в него. В това време капитанът извикал барабанчика и му заповядал да бие тъпана. Тъпанът не може да пее, Ваше високо благородие. Войникът не казал, че барабанът е пълен с пуйки.
към беседата >>

32. Достоен

Тя е подобна на заповедта, която, един руски войник давал на своите офицери, само затова, защото временно го облекли в генералски дрехи.
Какъв смисъл има да заповядваш на живота, а не можеш да извършиш това, което той върши? Или, как можеш да заповядваш на любовта, ако не можеш да направиш нищо от това, което тя прави? Следователно, ако човек не може да даде на разума, на живота и на любовта това, което те дават, как може да им заповядва? Кой не заповядва днес? Обаче, заповедта на хората е фиктивна. Тя е подобна на заповедта, която, един руски войник давал на своите офицери, само затова, защото временно го облекли в генералски дрехи.
към беседата >>

33. Дух Господен / Духът Господен

Един руски баптистки проповедник попаднал в Русе, дето държал хубави проповеди, придружени с живи примери, в които всякога имал успех.
Един християнин отива при един болен, иска да му помогне. Той започва да се моли за него, да оздравее, но болният не оздравява. Християнинът си казва: Втори път не правя такъв опит, да се излагам. – Много скоро се обезсърчава този християнин. Той трябваше да постоянства, да приложи всичкото си търпение и тогава да очаква някакъв резултат. Един руски баптистки проповедник попаднал в Русе, дето държал хубави проповеди, придружени с живи примери, в които всякога имал успех. Един ден, проповядвал за слепия, на когото Христос отворил очите. Като свършил проповедта си, той чул един тих глас, да му говори отвътре: Излез на улицата и пред вратата на зданието ще видиш един сляп човек. Тури ръката си на очите му и кажи: В името на Господа Исуса Христа, ти трябва да прогледаш! Проповедникът веднага напуснал амвона и се отправил към слепеца. Придружен от последователите си, той се спрял пред него, турил ръката си върху очите му, но в момента, когато трябвало да произнесе думите: „В името на Господа Исуса Христа, прогледай", дошло съмнението.
към беседата >>

34. От всичките най-много / Тази сирота вдовица тури от всичките най-много

Един руски поет се влюбил в една млада мома от княжески произход.
Един руски поет се влюбил в една млада мома от княжески произход. Като мислила, че той е богат, тя се оженила за него. Преди да се оженят, той й писал хубави, любовни писма, целували се, радвали се един на друг. Като се оженили, той продължавал да бъде внимателен, нежен с нея и често й казвал: Ну, поцелуемся! – Поцелуемся. Така се продължило ден, два, три, докато най-после тя му казала: Поцелуемся, но кушать надо.
към беседата >>

35. Сам се опасваше

Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се превежда на всички езици.
Как говори Господ, на човека? Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на немски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта Му се превежда на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памти-века, досега, речта Му се превежда и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ, всемирен. Който разбира свещения език на Бога, Той разбира вече същината на нещата. – Как можем да познаем, кой човек е дошъл до това положение? – Как можете да познаете свещта?
към беседата >>

36. Психологически разбор на явленията / Психологически разбор върху положенията на нещата

Вземете запример разказа на Тургенев или на Толстой, или на онзи руски критик Достоевски. (втори вариант)
Изводът какъв е? Онази осъществената мисъл във вас, която може всякога да ви даде подтик във всичките трудни положения и да ви подкрепя и в болест, и в здраве, и в беднотия, и в богатство, тази мисъл, каквато и да е тя, тя е реалната. Ако вие уповавате на някоя идеална мисъл, която не е приложима, това е един фиктивен капитал. И мнозина грешат в това ще напуснат туй хубавото в себе си и ще четат някой си автор, някой роман, някой си образец. Вие трябва да намерите съществената идея на този романист, защо е писал, каква е неговата идея. Вземете запример разказа на Тургенев или на Толстой, или на онзи руски критик Достоевски. (Той не е критик, той само е писал.) А той е голям критик. Като рисува нещата, тъй ги разтърсва. В обикновения смисъл не е критик. Като разгледате всички типове на Достоевски, те все мязат на него. И всички типове на Толстой мязат на Толстой и т.н.
към втори вариант >>

37. Опитната школа

Един руски виртуоз-музикант слушал един по-виден виртуоз от себе си и се обезсърчил толкова много, че дошъл до пълно отчаяние, вследствие на което се самоубил.
Един руски виртуоз-музикант слушал един по-виден виртуоз от себе си и се обезсърчил толкова много, че дошъл до пълно отчаяние, вследствие на което се самоубил. Защо трябва да се самоубива? Той е слушал по-виден виртуоз от себе си, но от него има по-слаби музиканти. Трябва ли ония, които стоят по-долу от него, да се самоубиват? Колкото по-високо стои човек, толкова по-големи отговорности носи, толкова по-голям е неговият хомот. Грешникът носи хомот на врата си, но хомотът на светията е несравнено по-голям от този на грешника.
към беседата >>

38. Възпитание на волята / Вътрешното възпитание на волята

Англичанинът бил лорд, а другият руски княз. (втори вариант)
Вие имате воля, но не онази възпитаната воля. В какво седи възпитаната воля на човека? Има два примера. Единият пример на Епиктет, дето господарят му натискал крака до счупване и той казал: “Господарю, недей натиска толкова много, защото кракът ще се счупи и няма да ти бъда полезен на тебе.” И още един пример има. На онези двамата мъже единият руснак, другият англичанин, които се срещнали в една тясна улица и двамата били във файтона и се спират. Англичанинът бил лорд, а другият руски княз. Англичанинът седи спокоен, но изпраща своя кочияш при руснака и му казва: “Тъй ми се случи, че нямам у себе си вестници, но ще те моля, като прочетеш вестника си, прати ми го, да го прочета и аз.” Те не мислят, че трябва да вървят. И двамата се спират спокойни. Защо се спират? Дошли до едно противоречие. Той изважда вестника и го чете.
към втори вариант >>

Другият пример се отнася до един руски княз и един английски лорд.
Другият пример се отнася до един руски княз и един английски лорд. Те се срещнали със своите кабриолети в една тясна уличка и не могли да се разминат. Докато решат, какво да правят, те спрели кабриолетите си и започнали да мислят. В това време руският княз извадил вестник „Таймс“ и започнал да чете от началото до края. Английският лорд спокойно седял в кабриолета си и чакал, князът да свърши вестника. След това той изпратил кочияша си при княза с думите: Господарят моли да му услужите с вашия вестник.
към беседата >>

39. Доброто оръжие

Тогава вие ще се намерите в положението на един руски княз, който обеднял, оженил се за една бедна мома, красива, хубава, казва: „Ни поцелуемся, ни поцелуемся.“ Най-после тя казва: „Хляб.“ „Но поцелуемся.“ „Няма пари.“ Поцелуемся, но тази мома казва: с целувки не става тази работа. (втори вариант)
Сега онова, което децата знаят, вие сте минали през знанието на децата. Било е време, когато трябвало да ви залъгват. Сега туй време е минало. Да ви залъгват вече, не може. Едно бонбонче, две бонбончета, три. Тогава вие ще се намерите в положението на един руски княз, който обеднял, оженил се за една бедна мома, красива, хубава, казва: „Ни поцелуемся, ни поцелуемся.“ Най-после тя казва: „Хляб.“ „Но поцелуемся.“ „Няма пари.“ Поцелуемся, но тази мома казва: с целувки не става тази работа. Целувката има смисъл, като се наяде човек. Като те нахрани някой човек, тебе може да те целуне, но като не те нахранил, целувката не струва. Някой казва: „Животът е в тебе, ти си много свят човек, ти си добър човек.“ Не ме занимавай с тия работи, то са целувки. Не, хляб трябва, живот трябва в мене. Аз, като седна и се наям, след туй ще дойдат другите украшения в нашия живот.
към втори вариант >>

40. По-горни от тях

В миналото, един руски император издал заповед, да се обърнат писмено до 40 манастири в Йерусалим, да запитат, в кой от тях се намира главата на Йоан Кръстител, да му я донесат да я види и да й се поклони.
В миналото, един руски император издал заповед, да се обърнат писмено до 40 манастири в Йерусалим, да запитат, в кой от тях се намира главата на Йоан Кръстител, да му я донесат да я види и да й се поклони. В скоро време от всички посочени манастири пристигнали 40 депутации. Всяка депутация носела по една глава и считала за голяма чест, че в техния манастир, именно, се намирала главата на Йоана Кръстителя. Когато влязъл в стаята при депутациите, императорът останал учуден, като видял 40 глави на Йоана Кръстителя и запитал: С коя от тези глави светията е започнал живота си?
към беседата >>

41. Влизане и излизане / Влизане и излизане. Изборът на числата и природата

Та онези руски князе не станаха ли просяци. (втори вариант)
Свобода на мисълта, свобода на чувствата, които са не своеволие. Да бъдеш свободен човек, значи и между хиляди хора като си, да минеш пред тях без да бутнеш никого, тъй като минеш оттук-оттам, ти си свободен и при всички хора да кажеш: мога да мина свободно оттам. Запример, представете си един ден, че вие оберете един богат човек, вземете му парите и наблюдавайте, какво става с вас. След това представете си, че вие му връщате парите. После представете си, че ти станеш владика с кадилница, станеш виден знаменит професор и така се слагат работите и условията, че ти станеш един просяк със съдрани гащи, бос, гологлав, представете си такива положения, защото всичко това се случва в живота, възможно е и с теб да стане. Та онези руски князе не станаха ли просяци. Окултната наука казва това: каквото помислиш, все ще стане. Защото, ако си помислил, че мога да стана беден, и ставам, ако помисля, че мога да стана богат, мога и да стана. Мисълта е, която определя сиромашията и богатството на човека. Аз за това не трябва да се боя. Ако тя е определила сиромашията, тя определя и богатството, ако мисълта определя невежеството, тя определя и знанието; ако мисълта определя страданието, тя определя и щастието.
към втори вариант >>

42. Справедливи

Има един руски анекдот. (втори вариант)
Казваме, това не трябва, онова не трябва. Ние нямаме право да се месим там, дето не трябва. Природата си има начини за даване в света на хората. Ние ставаме критици на природата. Тя е много особена. Има един руски анекдот. Един руски полковник, във времето на Кутузов, обичал да си седи в палатката по бели гащи, така ще си пие чая, той няма да седи по военому, а ще седи по бели гащи, разполага се. Обаче една сутрин както си седял, че генерал Кутузов си правил проверката, той вижда полковникът козирува по бели гащи; тогава той го хваща под ръка и го разхожда много хубаво. Изважда го много учтиво пред всичките войници и после пак го връща при палатката му, ръкува се и го оставя. Оттам насетне този полковник все си е облечен. Та и природата, като обичате много да критикувате, тя ви взема под ръка и като направи тъй една разходка с вас, върне ви при палатката и от там насетне ставате разположен.
към втори вариант >>

Един руски полковник, във времето на Кутузов, обичал да си седи в палатката по бели гащи, така ще си пие чая, той няма да седи по военому, а ще седи по бели гащи, разполага се. (втори вариант)
Ние нямаме право да се месим там, дето не трябва. Природата си има начини за даване в света на хората. Ние ставаме критици на природата. Тя е много особена. Има един руски анекдот. Един руски полковник, във времето на Кутузов, обичал да си седи в палатката по бели гащи, така ще си пие чая, той няма да седи по военому, а ще седи по бели гащи, разполага се. Обаче една сутрин както си седял, че генерал Кутузов си правил проверката, той вижда полковникът козирува по бели гащи; тогава той го хваща под ръка и го разхожда много хубаво. Изважда го много учтиво пред всичките войници и после пак го връща при палатката му, ръкува се и го оставя. Оттам насетне този полковник все си е облечен. Та и природата, като обичате много да критикувате, тя ви взема под ръка и като направи тъй една разходка с вас, върне ви при палатката и от там насетне ставате разположен. Справедлив трябва да бъде човек в своите мисли и желания.
към втори вариант >>

43. Отиване и връщане

Един руски светия бил поставен на голямо изкушение от една красива, но лека мома, също рускиня; един ден тя се хванала на бас със свои другари и другарки, че може да изкуси този светия, за чистотата на когото говорили всички хора от местността, дето той се подвизавал.
Един руски светия бил поставен на голямо изкушение от една красива, но лека мома, също рускиня; един ден тя се хванала на бас със свои другари и другарки, че може да изкуси този светия, за чистотата на когото говорили всички хора от местността, дето той се подвизавал. Една вечер тя тръгнала с компания към манастира, дето живял светията; нощта била тъмна, студена, със сняг до колене. Тя се приближила до прозореца, леко похлопала и казала: „Моля ви се, аз съм пътничка, обърках пътя, не мога да се върна дома си; вън е страшна буря и виелица, цяла съм замръзнала, приемете ме в килията си, защото тук рискувам да загина. В името на Бога, помогнете ми! ” Той й отворил, но останал изненадан – пред него не седяла измръзнала нещастна пътница, но красива здрава мома. Тя веднага се хвърлила към него, започнала да го прегръща, обаче той внимателно я отстранил и поканил да седне, след това запалил една свещ и турил един от пръстите си на пламъка й.
към беседата >>

44. Ако всичкия свят спечеля

Той пътува с кабриолета си и се среща в една тясна улица с един руски княз, обаче нито англичанинът слиза от кабриолета си, нито руският княз.
Даже и сегашната култура още не знае, кога човек е нормален. Нормален човек е онзи, който всякога яде умерено, без да му става тежко. Нормален човек е онзи, който диша така, че никога не усеща никакво задушаване. Нормален човек е онзи, който никога не изпитва никакво главоболие, от нищо не се смущава и трезво мисли. Нормалният човек трябва да има такова самообладание, каквото е показал един англичанин от Лондон. Той пътува с кабриолета си и се среща в една тясна улица с един руски княз, обаче нито англичанинът слиза от кабриолета си, нито руският княз. Тогава англичанинът изважда от джоба си един голям вестник "Таймс", с 16 листа и започва да го чете. В това време, руският княз праща кочияша си при английския лорд със следната молба: "Князът ви моли, като прочетете вестника, да го дадете и той да го прочете." Питам: колко хора има днес, които могат да покажат такова голямо търпение, да прочетат един такъв голям вестник, с всичките му подробности и дреболии? В такъв вестник има много неща "ни в клин, ни в ръкав", както казват българите, но лордът прочел всичко.
към беседата >>

45. Живейте разумно

В Русия един руски княз, който така припаднал и лекарите констатирали, че е умрял.
Има същества в света, които нямат сърце и те живеят. Как живеят без сърце? Питам, къде е сърцето на една глистя и при това тя живее и се размножава. Сърцето има няколко пулса. Толстой разказва за един пример. В Русия един руски княз, който така припаднал и лекарите констатирали, че е умрял. Събрали се всички наоколо и като чели молитви, после самият този умрелият човек описва, че той се е измъчвал за това, че всички мислели, че е умрял. Всички, казват: Горкият човек умря. Но как стана, кои са причините за това? – Такива и такива. Лекарите констатирали, че е станало спиране на сърцето, че трябва да го заровят: Разправя този княз как се е молил, какви обещания е давал в случай, че оживее, какво би направил и оттам насетне решил да посвети живота си на богоугоден живот, да стане калугер.
към беседата >>

46. Разумният свят

Видни руски князе станаха келнери. (втори вариант)
Един английски писател, сега го съдят в Лондон, така заборчлял, обеднял, съдията му отложил делото за октомври. Той написал драми, но нямал успех. Този писател дошъл до положението да продава клечки по улиците. Но той бил виден писател, не е чудно това. Сега стават по-големи чудеса. Видни руски князе станаха келнери. Княжески дъщери станаха балерини. Как може един княз да стане келнер? Става. Всичко става в света. Нас ни възмущава келнерството. Но има нещо по-страшно от това да бъдеш келнер или балерина.
към втори вариант >>

Сега стават по-големи чудеса: руски князе стават келнери, княжески дъщери стават балерини.
Той написал няколко хубави драми, но не му вървяло. Най-после завели дело против него – задлъжнял много. Първия път делото се отложило. Той пишел добре, но не знаел кога да започва работата си и кога да я свършва. Това не е чудно. Сега стават по-големи чудеса: руски князе стават келнери, княжески дъщери стават балерини. – Как е възможно това? – В света става всичко – каквото си мислел и каквото не си мислел. Ти се отвращаваш от келнерството. Има нещо по-страшно от това да станеш келнер или балерина. Това са външни положения.
към беседата >>

47. Разрешаване на мъчнотиите

Ако не го знаете, ще се намерите в положението на един руски мужик, който имал една оригинална опитност.
Всички трябва да знаете това, което сега ви говоря. Ако не го знаете, ще се намерите в положението на един руски мужик, който имал една оригинална опитност. Според поверието на простите хора, ако някой умре като обикновен войник, на небето минава за генерал. Един от войниците обичал да пие и все си мислел, че поне в другия свят ще бъде генерал. Една вечер той се напил много и паднал на улицата като мъртъв. Една апашка банда, като скитала из петербургските улици, видяла, че пиян войник лежи на земята и бързо съобразили, как да го използват. Вдигнали го и го взели със себе си.
към беседата >>

48. Здрава мисъл

Вие ще приличате на онзи руски, беден княз, който се оженил за една мома, която мислила, че той е богат и те целували се, но тя била гладна, хляб трябва, казва: „Нещо по-съществено трябва, отколкото целувката. (втори вариант)
Един човек, когото Бог е пратил в живота да се учи, той не е беден. За мене парите не са една максима или една мярка, то е само един резултат. Казано е, елате и си купете живот. С какво трябва да пратиш тогава. Ще кажеш: „Прегърни този или онзи брат“ – и с това не се плаща. Вие ще приличате на онзи руски, беден княз, който се оженил за една мома, която мислила, че той е богат и те целували се, но тя била гладна, хляб трябва, казва: „Нещо по-съществено трябва, отколкото целувката. С целувка работа не става.“ След като донесеш хляба, целуни жена си, но ако не си донесъл, няма да я целуваш. Ако нищо не си донесъл и тя няма да те целуне. „Аз не обичам да го целувам, защото идва при мене и нищо не носи.“ Аз съм реалист, аз не фантазирам, нито обещавам, че ще бъда верен до гроба. Аз съм верен в даден случай. Аз съм верен в даден момент.
към втори вариант >>

Един беден руски княз се оженил за една красива мома, която очаквала от него щастлив и богат живот.
Един беден руски княз се оженил за една красива мома, която очаквала от него щастлив и богат живот. В началото той я прегръщал и целувал, но нищо не внасял. Най-после тя огладняла и казала: Хляб искам! Не се живее с целувки и прегръдки. Ти имаш право да целуваш и прегръщаш жена си и децата си, ако носиш хляб. Щом не носиш хляб, нямаш право да целуваш.
към беседата >>

49. Принципи, закони, сили и форми

Един френски учен направил опити и на сто от тях имал десет случаи сполучливи, но един руски учен направил опити и на 96 случаи той имал 36 от тях сполучливи. (втори вариант)
Наука е например това, което днес прави медицината. Учени хора правят опити да присаждат живи очи от животни върху очите на слепи хора и да проглеждат. Един френски учен направил опити и на сто от тях имал десет случаи сполучливи, но един руски учен направил опити и на 96 случаи той имал 36 от тях сполучливи. Та науката трябва да ни помогне, а не само да философстваме.
към втори вариант >>

Руски учен – на 96 от неговите опити, 39 излезли сполучливи.
Изучавайте тези носове, за да се домогнете до науката за носа. И медицината днес прави интересни опити. Тя се опитва да присажда очи, уши, носове. Вадят очи от животни и докато животът е още в тях, присаждат ги на слепи хора. Един френски учен правел такива опити и на 100 от тях, 10 излезли сполучливи. Руски учен – на 96 от неговите опити, 39 излезли сполучливи. Това е наука.
към беседата >>

50. Познаването на Истината

Не се заблуждавайте като онази рускиня, която отишла при един стар 84 годишен руски свещеник и му казала: Направих едно голямо престъпление. (втори вариант)
Сега аз ви навеждам на резултата на човешките грехове. Много грехове има, за които ние не сме отговорни. Един ден, ако ни съдят, много малко наказание ще ни наложат. Има други грешки, които вие правите. От тях може да пострадате повече, отколкото от големите грехове. Не се заблуждавайте като онази рускиня, която отишла при един стар 84 годишен руски свещеник и му казала: Направих едно голямо престъпление. Пита я той: Да не си крала пари? - Не съм. Още по-голям грях. Привел й всички грехове, казва: Да не си убила някого? - Не, още по-голям грях.
към втори вариант >>

Не си правете заблуждения като онази рускиня, която отишла при един стар руски свещеник на 84 години и му казва: „Направих едно голямо престъпление.“ Пита я той: „Да не си крала пари?
Не си правете заблуждения като онази рускиня, която отишла при един стар руски свещеник на 84 години и му казва: „Направих едно голямо престъпление.“ Пита я той: „Да не си крала пари? “ „Не съм. Още по-голям грях.“ Привеждал всичките грехове, казва: „Да не си убила някого? “ „Не, още по-голям грях.“ „Да не си злословила против небето? “ „Още по-голям грях.“ Най-после казва, че големият грях седи в това, че като кърмила детето си, близнала от млякото си. Това е големият грях.
към беседата >>

51. Новото знание

Много хора се намират в положението на онзи руски манаф*[*манаф - турчин от някои области на Мала Азия (бел.шефа)], който спечелил на лотария един голям параход.
Много хора се намират в положението на онзи руски манаф*[*манаф - турчин от някои области на Мала Азия (бел.шефа)], който спечелил на лотария един голям параход. Като чул това, той си казал: Свърши се вече теглото. Сбогом сиромашия! Обаче като отишъл да провери номера на своя билет, оказало се, че имало грешка – неговият билет не печелил. Така той си останал пак манаф. Това се случва и с вас.
към беседата >>

52. Красивите линии в природата

Вие се намирате в положението на онзи руски студент, който бил в една академия и видял Христа. (втори вариант)
Първите хора, които взеха идеята за Христа, разбираха. Сега хората, които дойдоха, разбират по един механически начин. Гледат на външната страна. Целия ден искат да видят Христа и казват: „Видях Христа, видях светлото лице, погледна ме.“ Че видели светлото лице, че погледнал Христос, какво искал да каже Христос? Вие се намирате в положението на онзи руски студент, който бил в една академия и видял Христа. Христос му казал: „Не ти харесвам очите.“ И той казва: „Щом Христос не ми харесва очите“, взима една свещ, туря си едното око на свещта и го изгаря. Идват студенти, спасяват го. Той казва: „Не ми харесва Христос очите.“ Но той не е разбрал Христа. Защо той трябва да изгори очите си? В гледането не са виновати външните очи.
към втори вариант >>

Един руски студент от музикалната академия видял Христа, който му казал: Не ти харесвам очите.
Те очакваха да видят Христа външно, като човек. Някой казва: Видях Христа. Лицето му беше светло, усмихнато. – Това не е достатъчно. Важно е, какво искаше да ти каже Христос. Един руски студент от музикалната академия видял Христа, който му казал: Не ти харесвам очите. Той си казал: Щом Христос не ми харесва очите, ще ги изгоря. Поставил запалена свещ под едното си око и го изгорил. В този момент, неговите другари влизат в стаята и, като видели, какво прави, взели свещта от ръката му и спасили другото око. – Какво правиш? – запитали го те.
към беседата >>

53. Синовно отношение

Аз сравнявам това с онзи руски студент: Той се молил и искал да види Христа.
Аз сравнявам това с онзи руски студент: Той се молил и искал да види Христа. Един ден Христос му се явява и му казва: „Не ти харесвам едното око – лявото ти око.“ Студентът взема свещта, туря лявото [си] око на свещта и го изгаря. Другите студенти казват, че е полудял. Питат го: „Защо направи така? “ – „Защото Христос ми каза, че не ми харесва това око. Той иска да остана с едното око.
към беседата >>

54. Даване – вземане. Скъпоценният камък

И английски още не е създала, нито руски тип.
И тогаз имаме лице, което не е естествено разпределено. И природата, която е толкоз умна, тя постоянно прави своите опити. От българина тя не е успяла още да създаде един български тип. Тя сега мисли, как да го създаде. Толкоз хиляди години работи и не е могла да създаде един български тип. И английски още не е създала, нито руски тип. Човешкият тип донякъде е създаден, но отделни типове още не е могла да създаде. И трябва да чакате още хиляди години, докато тя създаде своя тип. Има хиляди проекти, вече създадени, но тези проекти не са одобрени от главната комисия. Тя казва: „Други проекти да се създадат.“ Има една награда от 10 милиона възнаграждение, което ще се даде на онзи, който нарисува един български тип. Нарисувайте го сега и аз ще го предложа на комисията.
към беседата >>

55. Който прави истината

Една операция правиха на един руски консул на монархическа Русия.
Разправяше ми един, че му казвал лекарят: „Непременно трябва да направиш операция.“ Една операция струва 4–5000 лева. Една операция правиха на един руски консул на монархическа Русия. Направиха [му] една операция, която струва 14 000 лева и пак умря оперираният. Сега, не че лекарите са виновни за това. За лекарите има една по-светла страна. Всичките лекари най-първо трябва да дадат доза за здравето. Ще дойде лекарят, ще ти предпише една доза здраве, една рецепта за добра мисъл да вземеш, една рецепта за добро желание да вземеш и една рецепта за добра постъпка.
към беседата >>

56. Петте постижения

На руски език „Я“ означава „аз“, а на турски – масло.
Погрешката на Ева се заключава в това, че опетни свещеното име на Бога. Погрешката на Адам пък се заключава в това, че не послуша Божия Дух в себе си. Кажат ли на някого „адамист“, той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Духа Божи в себе си. Кажат ли му „евист“, той трябва да знае, че му е дадена задача да освети името Божие в себе си. Какво означава името Яфет? На руски език „Я“ означава „аз“, а на турски – масло. На английски „фет“ означава вяра и съдба. Яфет носи вяра и съдба – зависи от произношението. Яфетистите са хора, които разбират нещата добре и ги държат в ръката си. Със своята желязна воля и организация те държат света в ръцете си.
към беседата >>

57. Когото възкръси

Нещо подобно е писал един руски писател.
Сега хората очакват Христа и казват: Когато Христос дойде, Той ще опази света. – Христос ще дойде отвътре. Най-първо Христос ще дойде в нашите умове и сърца и оттам ще действува. А мнозина го очакват да дойде отвън от въздуха някъде. Ако Христос днес дойде между хората, както Го очакват, те първо ще Го поставят в затвор. Нещо подобно е писал един руски писател. Това, което Христос е направил, остана като образец. Той е образец в живота на хората. Това, което Той направи, е една възможност, която определя какво човечеството може да направи в бъдеще. Това определя какво вие можете да направите. Той казва: „Ако вярвате, вие ще направите по-големи чудеса, от тези, които Аз правя.“ Не, че Христос не може да направи по-големи чудеса на времето си, но тогава нямаше условия за тези чудеса.
към беседата >>

58. Правият път

Един руски музикант слушал един виден европейски виртуоз да свири и толкова се отчаял от себе си, че след концерта се самоубил. Защо?
Един руски музикант слушал един виден европейски виртуоз да свири и толкова се отчаял от себе си, че след концерта се самоубил. Защо? Като слушал колко хубаво свири виртуозът, той изгубил вяра в себе си. Щом не знае да се радва на чуждите постижения, не е трябвало да го слуша.
към беседата >>

59. Ново раждане

Изкарват двеста и петдесет души руски офицери.
Разправят един пример из руската революция. Изкарват двеста и петдесет души руски офицери. Болшевиците ще ги застрелват един след друг като контрареволюционери. Едного убива, другиго убива, всички убиват и остава един. Той се прекръства, помолва се на Бога и онзи болшевик, като го вижда, казва: „Тебе не струва и да те убивам. Ти не заслужаваш нашия куршум. Да се махне оттука – не е за куршум този човек.“
към беседата >>

60. Плод стократен

Един руски княз се влюбил в една почетна графиня, от богато и добро семейство, но изпаднали доста.
Един руски княз се влюбил в една почетна графиня, от богато и добро семейство, но изпаднали доста. Тя мислела, че той е богат, но и той нямал нищо. Като се срещнали по сто пъти на ден се целували. Като се оженили, три дена само се целували, седели гладни. Като огладняла, тя казала: Гладна съм. Ну, поцелуемся.
към беседата >>

61. Новият опит

Умира един руски княз и викат Йоана Кронщадски на опелото, и му дават един голям плик, да му заплатят.
Онзи, който се моли за другите, като дойде една торба, ще отвори и ще каже: „Хайде да взема нещо и за мене си." Изкушение ще има. Отива една бедна вдовица при Йоана Кронщадски и му казва: „Аз съм в голяма беднотия. Имам две дъщери. Помоли се за нас." Той казал: „Аз ще се помоля. Каквото даде Господ, елате да си го вземете." Какво става? Умира един руски княз и викат Йоана Кронщадски на опелото, и му дават един голям плик, да му заплатят. Идва вдовицата и той й дава плика. Казва: „Този плик е, който Господ даде за тебе. Не съм го отварял. Вземе си го, каквото има, е за тебе." Тя отваря и вижда десет хиляди рубли. Разтреперва се и казва: „Много са." „Не, каквото е вътре, заради вас е." Мислите ли вие, че ако речете да се молите за някой беден, няма да умре някой княз?
към беседата >>

62. Естественото положение на човешката душа

Срещат се един английски лорд и един руски княз със своите кабриолети в една тясна уличка в Лондон.
” Ти не можеш да се стърпиш и веднага искаш да кажеш нещо. Ти си стой спокойно. И тези трябва да имат търпение. Ще ви дам един пример за онзи англичанин и руснак. Руснакът казва: „Ничего.” И друг път съм казвал този пример. Срещат се един английски лорд и един руски княз със своите кабриолети в една тясна уличка в Лондон. Руският княз и английският лорд се спират и не могат да се разминат. Руският княз изважда вестник „Таймс” и започва да чете шестнайсетте страници. Лордът изпраща своя слуга и му казва: „Ще бъдете така добри - след като прочетете вестника, дайте ми го и аз да го прочета.” И единият, и другият прочели вестника, и след като го прочели, англичанинът, по-практичен, казал на руския княз: „Ще благоволите да размените кабриолета си - аз ще дойда във вашия, а вие в моя, и така всеки да иде там, гдето отива.” Руснакът казал: „Хорошо.”
към беседата >>

63. Благоприятната Господня година

Ако хората вървят в този път, те ще замязат на онзи руски княз, който се оженил за една бедна, но благородна рускиня, която мислила, че като княз той е богат, има пари на разположение.
Ако хората вървят в този път, те ще замязат на онзи руски княз, който се оженил за една бедна, но благородна рускиня, която мислила, че като княз той е богат, има пари на разположение. Като се оженили първия ден, той казал: „Ну, поцелуемся! “ Целували се. Така се целували ден, два, три, най-после тя огладняла. Казала му: „Хляб ми се яде, гладна съм.“ – „Ну, поцелуемся! “ „Поцелуемся“, но целувките без хляб не са приятни.
към беседата >>

64. Предпоставките на музиката

Като си турих слуха да слушам, едва тук-таме долавях, на много места даже не се чуваше дали пеенето беше на български, френски, или руски.
Онзи ден бях на концерт, слушах Девета симфония. Като си турих слуха да слушам, едва тук-таме долавях, на много места даже не се чуваше дали пеенето беше на български, френски, или руски. И силно пеят, целият театър се тресе, а пък думите ги няма. Напъвах се, напъвах се и казвах си: „Какво ли е станало с моя слух? Тия хора ли не могат да пеят, или аз съм малко глух? " Излязоха четири души - на първия певец, който пееше, разбрах само думите и се насърчих, че не съм оглушал. Но когато дойде пеенето на хористите, пак не долавях.
към беседата >>

65. Правилното пеене

Религиозен човек е онзи, който има чутки*[чуткий - от руски ез.
Религиозен човек е онзи, който има чутки*[чуткий - от руски ез. - тънък, остър;(бележка на коректора)] чувства да възприема нещата, най-тънки вибрации и трептения на любовта. Някои възприемат само грубите чувства. Например ти си гладен, искаш да ядеш, то е грубо чувство. По какво се отличават грубите чувства? Веднага хората се сърдят.
към беседата >>

66. Човек и природа / Господ в нас, и ние в Него

Срещат се в Лондон в една тясна улица един английски лорд със своя кабриолет и идат руски княз, но не могат да се разминат. (втори вариант)
Ето във всеки седи нетърпението ви, всички много говорите. И аз говоря, но вие говорите десет пъти повече от мене. Аз говоря само докато съм на амвона, а вие през целия ден брътвите. Де кого срещна, все приказвате. С кого се срещнете, погледнете се малко както англичаните и си отминете. Срещат се в Лондон в една тясна улица един английски лорд със своя кабриолет и идат руски княз, но не могат да се разминат. Руснакът изважда вестник „Таймс“ и започва да го чете. Изчел го от кора до кора. След това англичанинът изпраща слугата си при руснака и казва: „Моля, като прочетете вестника, да ми дадете и аз да го прочета.“ Така си изпитали търпението. След като прочел вестника, англичанинът като по–практичен казва: „Може ли сега да разменим кабриолетите си? Аз да се кача в твоя, а ти в моя и по такъв начин да разрешим въпроса?
към втори вариант >>

67. Когато беше по-млад

Един руски цигулар слушал един виртуоз, мисля, че това било в Одеса.
В една беседа съм казал, че човек може да се спъне от доброто и от злото. Един добър човек може да те спъне, може да те обезсърчи. Един руски цигулар слушал един виртуоз, мисля, че това било в Одеса. Като си отишел вкъщи, казва: Аз не мога да стана такъв цигулар. Тегля си куршума, обезсърчил се. То е една човешка лудория. Някоя мома не може да вземе някой момък, иска да се отрови. Защо? – Ти имаш едно желание, което не се задоволява.
към беседата >>

68. Новият начин

Веднъж, в Петербург, апаши хванали един руски войник и му казали: "Ти си попаднал в невидимия свят.
" Кое е право в света? Което ти е приятно, считаш го за право. Има едно право, което не зависи от яденето. Представи си, че станеш един ден ангел, влезеш в ангелския свят, дето нямаш такъв стомах. Няма ли да попаднеш в заблуждение? Веднъж, в Петербург, апаши хванали един руски войник и му казали: "Ти си попаднал в невидимия свят. Тук си вече генерал." Убедили го, че е на онзи свят. Той обичал да си попийва. Казали му, че на онзи свят ядене има, но пиене няма, царува въздържание. Той искал да се убеди, дали е генерал. Плюл на земята и казал: "Изчистете това!
към беседата >>

69. Ще хвърля мрежата

Разправят ми на немски, малко руски говорят, малко английски.
Това е на опит, направили са го хората. Преди няколко деня дойдоха едни чужденци, искаха да се запознаят с мене. Онези, които ми ги препоръчват, мислят, че се заинтересовали от новото учение. Двамата дойдоха и двамата са изобретатели, те носят своите изобретени начини, по които снемат аеропланите, показват чертежите, питат, разбираш? Казвам: Разбирам малко от чертежи. Разправят ми на немски, малко руски говорят, малко английски. Единият чех, другият не зная от каква народност. Казва, може ли ние да идем да проповядваме вашето учение, ама ние като приемем вашето учение, да ни дадете билети да пътуваме за Абисиния. Съвсем материална работа. Казвам: През къде ще минете? През Персия ще минат за Абисиния.
към беседата >>

70. Умих се и гледам

Един руски биолог сега прави свои научни изследвания малко фантастични, вследствие на което някои учени му възразяват.
Казва: Каквото Господ даде! Само хората като постят 24 часа или три деня, казват: Гладни ще умрем! Това не е постене. Като постиш три деня, през това време ще дишаш свободно, ще възприемаш въздух. Чрез въздуха ти можеш свободно да възприемаш достатъчно количество хранителна енергия. Един руски биолог сега прави свои научни изследвания малко фантастични, вследствие на което някои учени му възразяват. Той изследвал кръвта на хората, които са гладували 5–6 деня и след това изследвал кръвта на сития. Тогава той взел малко от кръвта на наситения и пръснал в кръвта на гладния. Не се минало много време и гладният усетил вливане на енергия в организъма си. Това става днес в Съветска Русия, дето хората не са духовни, а материалисти. Тъй щото, ако дойде при вас един гладен човек, ти ще нацъркаш малко от кръвта си в неговата и този човек ще се почувствува сит, задоволен.
към беседата >>

71. Параметафизика

Щом не я играеш, казваш: „Едно време играх ролята на руски цар“.
Може да бъде дипломат, актьорство е. Може да бъде учен, актьорство е. Ще играеш ролята. След като слезеш от сцената, ще бъдеш обикновен човек. Ти, докато играеш ролята на руския цар, важно е. Щом не я играеш, казваш: „Едно време играх ролята на руски цар“. Но може ли ти да имаш понятие – туй истинско понятие на един цар, който управлявал един народ? Ти, който играеш на сцената, и на истинския цар опитността една и съща ли е? Не е една и съща. Ти, преди да носиш името философ, ти си философ. Какво ще ти придаде философията [на] тебе?
към беседата >>

72. Опити

Някой си първокласен руски пианист се оженил за дъщерята на Тосканини.
До мен седеше един господин, който ми разказа следното. Някой си първокласен руски пианист се оженил за дъщерята на Тосканини. Една фирма ангажирала бъдещото им дете, още преди да се роди, че като се роди, след 20 години, като стане музикант, да даде първият си концерт за тях, за тази фирма. Сега се женят, а след 20 години тяхното дете ще даде концерта си! Толкова знаменити били този руски пианист и дъщерята на Тосканини.
към беседата >>

Толкова знаменити били този руски пианист и дъщерята на Тосканини.
До мен седеше един господин, който ми разказа следното. Някой си първокласен руски пианист се оженил за дъщерята на Тосканини. Една фирма ангажирала бъдещото им дете, още преди да се роди, че като се роди, след 20 години, като стане музикант, да даде първият си концерт за тях, за тази фирма. Сега се женят, а след 20 години тяхното дете ще даде концерта си! Толкова знаменити били този руски пианист и дъщерята на Тосканини.
към беседата >>

73. Закхее, сляз скоро

Един руски владика пътувал с параход за някъде, и в това време параходът спрял на един остров.
Русите имат един хубав анекдот за случая. Един руски владика пътувал с параход за някъде, и в това време параходът спрял на един остров. Владиката слязъл малко да се поразходи и видял наблизо един овчар, който прескачал нещо и поглеждал към небето. – Какво правиш тук? – запитал го владиката. – Моля се на Господа. – Как се молиш?
към беседата >>

74. Към извора

Една красива, бедна мома се оженила за един руски княз.
Една красива, бедна мома се оженила за един руски княз. След време и той обеднял, закъсал съвсем. И все казвал: "Ну, поцелуемся! " Тя казвала: "Хляб няма! " "Ну, поцелуемся." "Не става само с целувки, хляб трябва! " "Да вярваме в Христа!
към беседата >>

75. По новия начин. Коприненият конец / Коприненият конец

Говорят ви английски, немски, френски, италиански, руски, вие повдигате рамене, нищо не разбирате. (втори вариант)
Богати сте, имате възможност да услужвате. Достатъчно е да се подпишете на един чек и да го предадете на просителя. Не разполагате ли с това богатство, вие ще живеете с илюзорната вяра, че като дойде Христос, Той ще ви свърже с богатите банкери и ще забогатеете. И това може да стане. Христос ще ви свърже с големите банки и видни банкери, но какво ще бъде положението ви, ако не знаете съответния език, на който да се разбирате? Говорят ви английски, немски, френски, италиански, руски, вие повдигате рамене, нищо не разбирате. Какво ще правите тогава? Христос казва: „Не се моля за света, но за тези, които ми даде, защото са Твои“. (– 9-ти стих.) Нека всеки каже в себе си: Господи, моля се за това, което Си ми дал, защото е Твое. Като пази Божественото в себе си и се моли за него, човек е готов да изпълни Божията воля и да освети името Божие. Мнозина се засилват да изпълнят това, но скоро се обезсърчават.
към втори вариант >>

76. Да имат живот

Сегашните астрономи си разделили небето на малки квадратчета, които се разделят помежду си точно, и всеки един от астрономите, английски, руски, френски, германски взимат по едно или няколко от тия квадратчета и специално се занимават с него.
Други пък разправят за съществуванието на някакви особени вселени. Четете, че някой астроном открил еди-каква си нова звезда. Това било преди еди-колко си милиона години, а днес тази звезда няма вече. Това са отвлечени работи. Понякога и вашите идеи се движат, вследствие на което вие съвсем забърквате живота си. Сегашните астрономи си разделили небето на малки квадратчета, които се разделят помежду си точно, и всеки един от астрономите, английски, руски, френски, германски взимат по едно или няколко от тия квадратчета и специално се занимават с него.
към беседата >>

77. Вас ви нарекох приятели

Обаче, евреите успели да подкупят всички руски министри, да говорят в тяхна полза.
Ще приведа един пример за силата на парите. В Русия по едно време искали да прекарат един много строг закон против евреите. Обаче, евреите успели да подкупят всички руски министри, да говорят в тяхна полза. Но не успели да подкупят само председателя. Този закон искал да изкара евреите като вредни хора за Русия. По едно време един богат евреин отишъл при председателя, подал му една голяма торба със злато и му казал: Ще ви моля, Господин председателю, да чуете само две думи от мене. Подал торбата в ръката му и казал: Вземи и мълчи! Ще кажете, че не е добре да подкупуват министрите.
към беседата >>

В един руски манастир един от калугерите се влюбил в една симпатия.
Ще ви преведа един пример из манастирския живот на калугерите. В един руски манастир един от калугерите се влюбил в една симпатия. Било обаче забранено жена да влезе в манастира. Тя искала да отиде някога в манастира да види как живеят там. Но не било възможно. Тогава на нея ѝ дошла една светла идея. Тя казала на своя възлюблен: Тури ме в един чувал, да видя как живееш там.
към беседата >>

78. Трите плода

Разправях за онзи беден руски княз, който се оженил за една красива мома.
Разправях за онзи беден руски княз, който се оженил за една красива мома. Много я обичал. А пък той – лентяй, нямал нито пет пари. Все казвал: "Ну, поцелуемся! " Най-после, след три дена, младата мома казала: "Не може само поцелуемся. Хляб трябва!
към беседата >>

79. Хигиена на сетивата

Един руски цар дал задача на едного от своите министри да разреши три въпроса, в противен случай ще бъде уволнен.
Един руски цар дал задача на едного от своите министри да разреши три въпроса, в противен случай ще бъде уволнен. Министърът намерил един философ, който разбирал от тия неща. Философът казал: „Аз ще те освободя, но какво ще ми дадеш? “ – „Само ме освободи от тази беля! “ Философът взема, дегизира се като министъра и отива при царя. Разрешава той първите два въпроса, остава последният и царят го пита: „Какво мисля аз?
към беседата >>

80. Ти си Христос, Син на Бога живаго

Разправят за един руски владика един интересен случай.
Разправят за един руски владика един интересен случай. Той минал един ден покрай един овчар и го запитал: „Синко, какво правиш? “ – „Паса овцете.“ – „Пасеш овцете, но учил ли си се да се молиш? “ – „Не зная как да се моля.“ – „Как се молиш? “ – „Ето как. Турям си кривака пред мене и го прескачам ту на едната, ту на другата страна.
към беседата >>

81. Лотовата жена

Срещат се в една тясна улица в Лондон със своите автомобили един руски княз и един английски лорд и спират движението, не могат да се разминат.
Срещат се в една тясна улица в Лондон със своите автомобили един руски княз и един английски лорд и спират движението, не могат да се разминат. Явява се въпрос кой от двамата да отстъпи, да замине единият. Англичанинът изважда от джоба си вестник „Таймс“ и започва да го чете. Руснакът седи и чака. По едно време той изпраща шофьора си при английския лорд и му казва: „Господине, господарят моли като свършите с вестника, да го дадете на него, и той да го прочете.“ Мислите ли, че тези хора са глупави? Не, те седят, търсят начин как да разрешат въпроса, че нито единият, нито другият да се върне назад.
към беседата >>

“ Един млад руски студент слушал в Русия как свири един европейски знаменит цигулар.
Аз започвам да ѝ разправям как може в един ден само да намери най-добрия мъж. После срещам родители, които се оплакват, че синовете и дъщерите им не ги слушали. Аз започвам да им давам съвети как могат да ги накарат да слушат. Те веднага отварят очите си на четири. Ако седна да ви разправям за някой виден автор, къде и по колко пъти неговите пиеси са били играни на сцената и какви видни актьори са ги играли, ще кажете: „Какво ни интересуват видните актьори и видните писатели? “ Един млад руски студент слушал в Русия как свири един европейски знаменит цигулар. Студентът се отчаял, че никога няма да го стигне и от отчаяние се самоубил.
към беседата >>

82. Здравото учение

Когото срещнете, ще можете да се разговаряте, но вече не на английски, или на френски, или на немски, или на руски, или на китайски, или на японски, [но] на един съвършено нов език.
Те са само сенки на нещата. Ако влезете в света, дето ще срещнете хора, които се разхождат натук-натам, без да говорят нещо, това не е реален свят. Там всеки върви сам за себе си, вглъбен в себе си, и колкото и каквото да му говорите, той нищо няма да ви отговори, като че не съществувате за него. Това показва, че ти не си в реален свят. Като влезеш в реален свят, ти ще видиш нещо познато. Когото срещнете, ще можете да се разговаряте, но вече не на английски, или на френски, или на немски, или на руски, или на китайски, или на японски, [но] на един съвършено нов език. Тогава вие ще разберете, че сте знаели още един нов език.
към беседата >>

83. Виделината и тъмнината

Вие знаете да четете хубави книги, знаете много езици – френски, немски, английски, руски и като чуете, че някой произнася някоя дума неправилно, веднага го коригирате – знаете и произношението на езиците.
Мислите ли, че ако днес дойде Христос между хората, че те ще Го познаят? Те няма да Го познаят ни най-малко. Сега ще се яви тази мъчнотия: как ще познаете Христа? Вие ще Го познаете така, както познавате хубавата храна, както познавате чистия въздух и вода, както познавате светлината, както познавате хубавите изкуства, както познавате хубавата музика и т.н. Вие ще Го познаете така, както познавате хилядите хубави работи. Вие знаете да четете хубави книги, знаете много езици – френски, немски, английски, руски и като чуете, че някой произнася някоя дума неправилно, веднага го коригирате – знаете и произношението на езиците. Ако един човек знае толкова много неща, толкова много езици, как да не познае Христа? Аз съм виждал Христа в някои духовни събрания, седнал на последния стол, дето никой няма да седне, и оттам слуша какво проповедникът говори. Проповедникът разправя, проповядва, и после се обръща към Христос с думите: „Пътниче, ти познаваш ли Христа? Голям грешник трябва да си ти, щом си седнал там до вратата.“
към беседата >>

84. Реалното и идеалното

Един от видните руски певци на съвременния век, Шаляпин, разправял една своя опитност.
Много от съвременните хора са певци, излезли на сцената на живота да пеят и се запитват, може ли да излезе нещо от тях. Щом са излезли на сцената на живота, ако пеят, ще излезе нещо от тях; ако не пеят, нищо няма да излезе. Един от видните руски певци на съвременния век, Шаляпин, разправял една своя опитност. Първата роля, която му била дадена да играе на сцената, била ролята на стражар. Обаче, той играл много несполучливо, вследствие на което бил изпъден от театъра. – Защо не изиграл ролята си добре? – Понеже не могъл да я преживее. Артистът трябва да преживява ролята, която играе на сцената.
към беседата >>

85. Планини и долини / Планини и долини. Умът и сърцето

Когато момъкът говори по български, момата разбира по руски. (втори вариант)
Българите и русите криво се разбират. Българинът, като казва “живот”, русинът разбира съвсем друго. Българинът разбира живот да живее, русинът разбира стомахът[1] му да яде. Често и младите така се разбират. Когато момъкът говори “живот”, момата разбира като русина. Когато момъкът говори по български, момата разбира по руски.
към втори вариант >>

Оженил се един обеднял руски княз за една много красива мома. (втори вариант)
Та има един анекдот. Оженил се един обеднял руски княз за една много красива мома. Той ѝ давал по стотина целувки на ден. “Мы поцелуемся.” Три деня се целували, тя огладняла. Казва: “Нада кушат.” - “О, ничего. Поцелуемся.” Че по-добра целувка от яденето няма. Тя е най-красивата целувка.
към втори вариант >>

Един обеднял руски княз, добър поет, се оженил за една красива мома.
Един обеднял руски княз, добър поет, се оженил за една красива мома. Поласкана от неговата титла, тя мислила, че той е богат човек и се надявала, че ще живее с него добре. Като се оженили, той й давал на ден по сто целувки. Три деня наред се целували, но най-после тя огладняла и поискала да яде. – Ну, поцелуемся! – казал той.
към беседата >>

86. Съществени връзки / Четирите отношения

Разправят за един игумен в един руски монастир следния анегдот. (втори вариант)
Разправят за един игумен в един руски монастир следния анегдот. Една вечер късно той носял нещо в един чувал. Игуменът го видял и го запитал: “Какво носиш в чувала? ”- “Отче свети, гъби нося.” - “Дай да видя, какви са гъбите.” Отваря чувала и вижда там една млада, красива жена. - “Какая щука”, казал игуменът и се засмял. В мъжките монастири не допущат нито една жена.
към втори вариант >>

87. Не нарушавайте свободата

Отива да се изповяда при един руски стар монах и казва: „Отче свети, направих един много голям грях“.
Или ако някоя жена се оплаква от мъжа си, не може да я разберат, ще бъде чудно. Те ще изпратят особена експедиция, изследвания научни и след туй ще кажат: „Неразбрана е тази работа“. Те няма да може да разберат в какво седи недоволството. Не може да намерят в какво хората са недоволни. Вие ще се намерите в положението на онази рускиня, която като (кърмила) своето дете, веднъж капнало мляко и тя близнала от млякото. Отива да се изповяда при един руски стар монах и казва: „Отче свети, направих един много голям грях“. Той я пита: „Какъв дъще, да не си крала нещо? “ – „Още по-лошо“. – „Да не си водила непорядъчен живот? “ – „Още по-страшно“. – „Да не си злословила?
към беседата >>

88. Доброта и справедливост

Търсят онзи, загубения руски авиатор и не може да разберат къде е кацнал.
Аз да ви кажа: Всеки на Земята е пратен да развива своето радио, да бъде в съобщение с другия свят. Търсят онзи, загубения руски авиатор и не може да разберат къде е кацнал. Ако той може да каже на кое място е кацнал, веднага ще идат да го избавят. Сега ходят, търсят и не може да го намерят. Казвам: Всеки един от вас трябва да има един апарат за предаване, трябва да съобшиш, че си в някое изключително условие и тогава ще дойдат да ти помогнат. Пък ти не искаш да дадеш никакво съобщение, и ти потънеш в морето. Ако имаш туй радио в себе си и дадеш съобщение, непременно ще дойдат да ти помогнат.
към беседата >>

89. Дишане

Често аз съм превеждал онзи пример за един руски княз и един англичанин, които се срещат в една тясна улица в Лондон със своите кабриолети.
В дадения случай вие под самоотричане мислите човек да се отрече за цял живот. За една секунда аз трябва да се отрека от едно нещо. Да допуснем, че аз бързам, идвам в една гостилница, всичките маси са заети. Казваш: „Как да намеря място“. Седни спокойно, хладнокръвно, почакай пет, десет минути, нищо няма да изгубиш. Често аз съм превеждал онзи пример за един руски княз и един англичанин, които се срещат в една тясна улица в Лондон със своите кабриолети. Двамата не може да се разминат. Руският княз изважда вестник „Таймс“, 16 страници има, и започва да го чете. Англичанинът праща слугата си и казва: „Господине, като прочетете вестника дайте и аз да го прочета“. Най-после, след като руският княз прочел вестника и след като англичанинът прочел вестника, англичанинът като по-практичен казва: „Господине, може ли да си разменим кабриолетите, аз на твоя и ти на моя за да може да минем? “ Разрешава се въпроса.
към беседата >>

90. Радостни и весели

Един светия – отшелник, живял в един руски манастир, дето се предал в служене на Бога.
И наведе се Христос, и пишеше на земята. Като продължаваха да Го питат.[,? ] Той вдигна глава и рече: „Който е безгрешен, той пръв да хвърли камък върху нея.“ Не е лесно да бъдеш безгрешен. Светията се увива като червей, мъчи се да се освободи от своето минало. Светията има много по-големи мъчнотии и изкушения от обикновения човек. Един светия – отшелник, живял в един руски манастир, дето се предал в служене на Бога. Една аристократка, руска княгиня, решила да го изкуси. По някакъв начин тя успяла да се вмъкне в килията му. Като разбрал намерението й, той турил пръста си на горящата свещ и спокойно я наблюдавал. Поразена от видяното, тя паднала на колене пред него и започнала да се моли. От този момент в нея станал преврат: тя се отказала от лошия си живот и се обърнала към Бога.
към беседата >>

91. Радвайте се и веселете се

Всичките руски аристократи в този преврат, който стана, всички се преродиха, излязоха, изгониха ги, изгубиха всичкото богатство.
Та казвам: Сега трябва да се пречисти нашият ум. Умът трябва да се пречисти на човека, за да възприеме ония трептения на духовния свят, чрез които може да се поправят сегашните погрешки. Запример, на какво се дължи сиромашията? Всичките тия сиромаси, които са недоволни, едно време са били богати хора. Всичките руски аристократи в този преврат, който стана, всички се преродиха, излязоха, изгониха ги, изгубиха всичкото богатство. Не вярваха в Русия в прераждането. Има прераждане, което става на 20 години. Онези, които туриха този ред на нещата, постъпиха несправедливо. Всички едни други се изтрепаха. Всякога човек трябва да бъде справедлив.
към беседата >>

92. В името на Бога!

В същото село имало един от тия руски босяци.
В едно от английските списания преди години имаше един пример, даден за хубавите черти на славянина – самопожертвуването. В едно руско село живял един помещик и една бедна вдовица, която имала 4–5 деца. Запалило се е помещението на този помещик, обвиняват вдовицата, че е запалила помещението. Всички улики били срещу нея. Осъждат я да я пратят в Сибир. В същото село имало един от тия руски босяци. Казва си: „Аз нито съм женен, нито деца имам, да направя услуга на тази жена.“ И казва: „Господа, тя не е виновата, аз запалих зданието на този помещик.“ Освобождават жената, той се жертвува заради нея. Пращат го него в Сибир, след 10 години един друг се изповядва, който запалил къщата на помещика, узнават и потърсили този босяк да го освободят, но той заминал за другия свят. Казвам: Каква е разликата между първия, който се изповядва и тури камата? Неговите мисли какви са? Каква е идеята на втория, който казва: „Аз не съм полезен никому, поне да направя добро на тази вдовица.“ Кое е за предпочитане?
към беседата >>

93. Отворени за доброто

Един руски полковник, командир на полк, имал обичай, като става сутрин, да метне халата си и така да си пие кафето.
Като дойдат страданията, вие отивате на баня. Събличате горните си дрехи, мятате хавлията и влизате в къпалнята. Следователно, за да познаеш човека, трябва да го видиш облечен в хубави, нови дрехи. Един руски полковник, командир на полк, имал обичай, като става сутрин, да метне халата си и така да си пие кафето. Веднъж руският главнокомандващ, генерал Кутузов, решил да направи ревизия на полковника. Отишъл при него и го заварил по халат, с чаша кафе на масата. Той седнал при него и го помолил да го разведе из лагера. Хванал го под ръка и тръгнали на ревизия. Полковникът не могъл да се извини и се подчинил на заповедта на генерала.
към беседата >>

94. Главните точки

Не е грешка, че си написал думата „любов“ на френски, на руски, на английски или на турски.
– Това значи да Го познаваш като Любов, като Мъдрост и като Истина. Да Го познаваш като живот, светлина и свобода. Да разбираш Бога, това е твоята задача, а не да се занимаваш с грешките на хората. Всъщност, ти имаш неправилно схващане за грешките. Според мене грешка е, когато поставяш нещо не на мястото, което Бог му е определил. Не е грешка, че си написал думата „любов“ на френски, на руски, на английски или на турски. В разнообразието е красотата на живота. Обаче грешка е, ако разместиш буквите или изпуснеш някоя буква. Що се отнася до разбирането на Любовта, всеки я разбира по своему: българинът по български, французинът по френски, англичанинът по английски, руснакът по руски, турчинът по турски. Наблюдавали ли сте каква обхода имат насекомите помежду си? Мъжката муха се отнася с голямо почитание към женската.
към беседата >>

Що се отнася до разбирането на Любовта, всеки я разбира по своему: българинът по български, французинът по френски, англичанинът по английски, руснакът по руски, турчинът по турски.
Всъщност, ти имаш неправилно схващане за грешките. Според мене грешка е, когато поставяш нещо не на мястото, което Бог му е определил. Не е грешка, че си написал думата „любов“ на френски, на руски, на английски или на турски. В разнообразието е красотата на живота. Обаче грешка е, ако разместиш буквите или изпуснеш някоя буква. Що се отнася до разбирането на Любовта, всеки я разбира по своему: българинът по български, французинът по френски, англичанинът по английски, руснакът по руски, турчинът по турски. Наблюдавали ли сте каква обхода имат насекомите помежду си? Мъжката муха се отнася с голямо почитание към женската. Още отдалеч се кланя и казва: „Моето уважение към тебе! Готов съм на всички услуги. Ще ти съдействам във всичко“.
към беседата >>

95. Блажени сте ако любите!

Сега ще те лекуват лекарите, може да ти направат една операция, но ще седиш 10, 15 дни, казват: „Апандесит има.“ Тук имаше един руски казак, направиха му операция и му взеха 13 хиляди лева, отрязаха му сляпото черво и пак умря човекът.
Питам: Ако аз ида между бедните хора, между хора, които са гладни, и ако след мене върви един керван, нося хляб, нося провизии, мислите ли, че тия хора ще ме мразят? Не. Тия хора ще ме посрещнат. Мислите ли, че тия хора, които са жадни, и аз отивам и им дам вода да пият, няма да бъдат изправни спрямо мен? Мислите ли, че аз, който отивам да лекувам болните, няма да бъда добре приет? Каквото кажеш сега, все ще обидиш някого. Сега ще те лекуват лекарите, може да ти направат една операция, но ще седиш 10, 15 дни, казват: „Апандесит има.“ Тук имаше един руски казак, направиха му операция и му взеха 13 хиляди лева, отрязаха му сляпото черво и пак умря човекът.
към беседата >>

96. Здравословни и болезнени състояния

По едно време един руски параход спрял случайно на острова.
Един прост овчар живял на един уединен остров. Той всякога се молел на Бога, но по свой начин: слагал тоягата си на земята и я прескачал. Като я прескачал от едната страна, той казвал: Господи, това правя заради Тебе. Прескачал я от другата страна и казвал същото. Това била неговата свещена молитва. По едно време един руски параход спрял случайно на острова. Един руски архиепископ слязъл от парахода да разбере, защо този човек прескача тоягата, ту от едната, ту от другата страна. – Какво правиш, Божи човече? – Моля се на Бога. – Така не трябва да се моли човек. Ето, аз ще те науча една молитва.
към беседата >>

Един руски архиепископ слязъл от парахода да разбере, защо този човек прескача тоягата, ту от едната, ту от другата страна.
Той всякога се молел на Бога, но по свой начин: слагал тоягата си на земята и я прескачал. Като я прескачал от едната страна, той казвал: Господи, това правя заради Тебе. Прескачал я от другата страна и казвал същото. Това била неговата свещена молитва. По едно време един руски параход спрял случайно на острова. Един руски архиепископ слязъл от парахода да разбере, защо този човек прескача тоягата, ту от едната, ту от другата страна. – Какво правиш, Божи човече? – Моля се на Бога. – Така не трябва да се моли човек. Ето, аз ще те науча една молитва. Започнал той да го учи молитвата „Отче наш".
към беседата >>

97. Трансформатори на Божествената енергия

Французите пък казват „великият французки дух“; англичаните – „великият английски дух“; американецът – [„великият американски дух“]; русинът ще каже „великият руски дух“.
“ Тогава как ще дойде свободата? Слушам снощи една реч на един запасен генерал. Опълченец е той. Цяла религиозна реч държи. И като разправя тъй, че великият български дух се явил, че всички да си наведат главите, да си снемат шапките, да го поздравят великия български дух. Французите пък казват „великият французки дух“; англичаните – „великият английски дух“; американецът – [„великият американски дух“]; русинът ще каже „великият руски дух“. Всичките са все велики духове, а всичките им деца са все слуги и роби. Българинът е велик, а му взеха Добруджа румънците. На великия български дух му взеха Силистра, взеха му Добруджа и взеха му Балчик, Каварна и е все велик. Та начинът, по който се изказва човек, не е прав. Великият е само Бог, а никой друг не е велик.
към беседата >>

98. Всичко е за добро

На 10 души войници един руски император им казва така – да се хвърлят в една пропаст.
Мен ще ми бъде приятно и да живея, и да умра ще ми бъде приятно – и едното, и другото.“ „Добре.“ Той изважда ножа си и я удря, но ножът се спитява. Тя гледа, гледа – кръв да тече, няма нищо. Само че вие някой път хуквате да бягате. И вие мязате на онзи руснак. Един анекдот има. На 10 души войници един руски император им казва така – да се хвърлят в една пропаст. А онези, преди да приближат, казват: „Ваше Величество, отменете вашата заповед! По-добре пратете ни да се бием, а не да се хвърлим! “ Не се обръщайте към Господа да искате да отмени заповедта си. Там е погрешката ни. Вие мислете, че онова, което Господ е направил, е разумно.
към беседата >>

99. Горе на планината

Друг дойде, говори руски: „Вот-вот“.
Не е уреден светът и всеки човек е изложен да се оцапа. Светът е пълен с такива мисли, които се проявяват както по радиото. Всички вие, които имате радио, хващате вълните: от Лондон идат вълни, от Берлин, от Франция, Италия – от целия свят идат вълните. И трябва да се върти ключът, и се менят езиците. Току гледаш радиото ти говори германски, пък пее на германски, току гледаш – френски говори. Друг дойде, говори руски: „Вот-вот“. Дойде, говори по английски: „Хау-хау“. Чуваш, всичко туй се говори по радиото ви. На много езици говори то.
към беседата >>

100. Новата религия

Една руска княгиня се оженила за един закъсал руски княз.
Казвате: „обичам“. Каква обич има? Де има обич? Казва: „Писах ти.“ Глупава работа, де е обичта? Иде ми на ум за онзи пример. Една руска княгиня се оженила за един закъсал руски княз. Тя била много красива мома. Най-първо той ѝ казва по руски: „Ну, поцелуемся“, 10–15, 40–100 пъти на ден „ну, поцелуемся“. Тя казва: „Но вот, не само поцелуемся, но трябва хляб, не върви само с поцелуемся.“ Три–четири дена така и тя огладнява, не става с целуване. Аз разбирам сега. Аз имам право да целуна един човек след като съм го нахранил хубаво.
към беседата >>

Най-първо той ѝ казва по руски: „Ну, поцелуемся“, 10–15, 40–100 пъти на ден „ну, поцелуемся“.
Де има обич? Казва: „Писах ти.“ Глупава работа, де е обичта? Иде ми на ум за онзи пример. Една руска княгиня се оженила за един закъсал руски княз. Тя била много красива мома. Най-първо той ѝ казва по руски: „Ну, поцелуемся“, 10–15, 40–100 пъти на ден „ну, поцелуемся“. Тя казва: „Но вот, не само поцелуемся, но трябва хляб, не върви само с поцелуемся.“ Три–четири дена така и тя огладнява, не става с целуване. Аз разбирам сега. Аз имам право да целуна един човек след като съм го нахранил хубаво. Тогава може да го целуна. След като съм му дал една чаша студена вода на пътника, нахраня го хубаво, изпращам го, целуна го.
към беседата >>

101. Вътрешният мир

Срещат се един английски лорд и един руски княз в една тясна улица.
Срещат се един английски лорд и един руски княз в една тясна улица. И двамата в по една бричка се качили, с малки файтончета пътуват. Улицата тясна, не може да се разминат. Спират се и двамата. Руснакът, като се спира, казва: „Ничево.“ Изважда вестник „Таймз“ и започва да чете. Англичанинът праща слугата си и казва: „Господине, ще ми направите голямо удоволствие, като свършите вестника, да ми го дадете да го прочета.“ И двамата прочитат „Таймз“ и най-после англичанинът, като прочел вестника, казва: „Да си разменим файтоните.“ Разменят си файтоните и единият тръгва в една посока, другият в друга посока, продължават пътя си.
към беседата >>

102. Здравословното състояние на човешката душа

Ако знаеш руски, ако знаеш китайски, ако знаеш японски.
Ти имаш общение с 40 милиона. Ако знаеш английски. Колко са англичаните? Още повече. Ако знаеш немски, още повече. Ако знаеш руски, ако знаеш китайски, ако знаеш японски. Та, по някой път, макар и да не знаете, казваш: „Да зная немски! “ По някой път казваме „Хитлер“, какво значи? „Хит“ значи топлина, „лер“ – учител. Хитлер значи учител на топлината. Сгорещява германците, сплотява ги.
към беседата >>

103. Правилно разбиране

„Туй, което ме направи да стана критичен, то е един руски проповедник там в Русия.“ Чел той Евангелието, че Христос казва на едного: „Стани, дигни одъра си и върви.“ Проповедникът ми казва: „Пред църквата ми има един сляп човек.“ Този слепият човек проси.
Понеже не иска да направи пакост на хората, не иска да каже. Питам сега: Ако той каже, ще се спре ли земята? Той вярва, че може да се спре земята. Разправяше ми един баптистки проповедник. Казва: „Аз едно време много вярвах, но сега съм станал много критичен.“ Казвам: Изгубил си вярата. „Туй, което ме направи да стана критичен, то е един руски проповедник там в Русия.“ Чел той Евангелието, че Христос казва на едного: „Стани, дигни одъра си и върви.“ Проповедникът ми казва: „Пред църквата ми има един сляп човек.“ Този слепият човек проси. Дошло му на ум на проповедника, след като проповядва, да иде при слепия и да му каже: „В името на Господа Исуса Христа стани и върви.“ Тръгва той и отива при слепия. Дошъл до слепия и си казва: „Ами ако кажа, че не стане? Хайде да го отложа. И като го отложих, остана си човекът сляп. Може би, ако бях казал, щяха да му се отворят очите, но не казах и не му се отвориха очите.“
към беседата >>

Имате онзи пример за един фалирал руски княз, оженил се за една бедна мома.
От малък остарявате. Ти си на 40 години и мислиш, че си остарял. Казваш: „Като остарея, кой ще ме гледа на стари години? “ И затуй хората се женят, за да има кой да ги гледа. Да имат деца, да ги гледат на стари години, то е право. Имате онзи пример за един фалирал руски княз, оженил се за една бедна мома. Много се обичали. По 400–500 пъти я целувал на ден. Три деня я целувал така и тя казва: „Гладна съм.“ – „Ну, поцелуемся“, 500 пъти я целувал. – Тя пак казва: „Гладна съм.“ Само с тия целувки не може, хляб трябва да даде, трябва да целуваме хляба. Целувките първоначално, това е един контакт, за да се предаде някаква сила на човека.
към беседата >>

104. Година на работа

Няма да направите оная погрешка, която направи онзи руски студент, който свършил по богословие.
Не те пущам докато не платиш.“ На този дядо ще му кажеш: „Колкото имам да ти давам, ще ти платя. Ела с мен, ела до банката.“ Той иска от тебе или да му дадеш един хубав обяд, или пък особена дреха. Като му намериш цаката, ще му кажеш: „Напусни крака ми, ще идем до банката.“ И ще видиш тогава, че ще ти отпусне крака и той ще се освободи. Но щом кажеш „ще ида до банката“, ще отидеш и ще вземеш десет хиляди лева и ще ги раздадеш на сиромасите, и болката ще си отиде. Но това няма да го хващате буквално. Няма да направите оная погрешка, която направи онзи руски студент, който свършил по богословие. Христос му казал насън: „Не ти харесвам очите.“ И студентът запалил свещ и изгорил едното си око. И тъкмо се готвел да изгори и другото си око, но влезли другите студенти и го спрели. И вие да не би да направите същата погрешка. Не да си горите окото, но не подозирайте никого в неговите постъпки. Подозрението ще дойде, но не се съединявайте с това подозрение.
към беседата >>

105. Правилно верую

На руски „живот“ какво означава?
Туй, което е ценно не губи своята цена. Казвам: „Кое е ценното? “ Като идем в небето, ще занесем една глава, една глава узряла от истината. Като идеш в небето, ще занесеш едни дробове, узрели от любовта. Като идеш в небето ще занесеш един живот. На руски „живот“ какво означава? Благоутробие. Ще занесеш живот със себе си, значи стомаха. Не може да живееш добре, ако не знаеш да ядеш. Та казвам: Бъдещото верую е не да отхвърляме. Някои хора ги е страх да не би [от] старите религии, да станат хората безверници. Аз считам без вяра.
към беседата >>

106. Силата на мисълта

Едното е предпочитателно – „не, не“, казано на български, на руски или на френски или на английски.
Едното е предпочитателно – „не, не“, казано на български, на руски или на френски или на английски. Като кажеш на английски – „да, да“, имаш характера на англичанина. Като кажеш „да“ по български, хубаво е. Българинът, като казва „да“, казва: „Аз съм готов всичко да направя.“ Българинът е много щедър, много обича да услужва. Много е услужлив, но да не искаш дълго време да ти услужва. Като пресилиш казва: „Прекали го“.
към беседата >>

107. Ценност, съдържание и форма

На руски какво значи „живот“?
Три неща дръжте, за да бъдете силни в света, за да постигнете онази свобода. Човек е дошъл на земята да постигне в три посоки онова, което той желае, онова, което ближните желаят и онова, което Бог желае. Работете за главата си, работете за гърдите си, работете най-после за стомаха си. Аз го наричам „стомах“. Какво разбират под думата „живот“ русите? На руски какво значи „живот“? – Стомах. Ние под думата „живот“ разбираме едно, а русинът разбира друго. И те са прави. И ние сме прави. Животът, това е стомахът.
към беседата >>

108. Самовъзпитание

Свири един руски пианист – Орлов.
Снощи бяхме на един концерт. Свири един руски пианист – Орлов. И други свирят. Челото на Орлов прилича на един правоъгълник.
към беседата >>

109. Елате да разсъждаваме

Аз съм слушал да ми говорят и на руски, и на френски, и на английски, и на германски, но колко малко французи има, които говорят меко, като че ли е музика.
Учен човек е онзи, който познава езика и го познава добре. Тук всеки мисли, че произнася добре френски. Ако знаеш френски хубаво, отлично, ще бъдеш ценен. Но за този език трябва време да посветиш. А не само да произнасяш както и да е. Аз съм слушал да ми говорят и на руски, и на френски, и на английски, и на германски, но колко малко французи има, които говорят меко, като че ли е музика. И колко малко руси има, които говорят добре руски. И колко малко българи има, които говорят добре български. И казвам: Ако един ден с този език бихте се пренесли в невидимия свят, в света на музиката, още като кажеш няколко думи, ще те снемат от сцената и ще те изпратят на земята.
към беседата >>

И колко малко руси има, които говорят добре руски.
Тук всеки мисли, че произнася добре френски. Ако знаеш френски хубаво, отлично, ще бъдеш ценен. Но за този език трябва време да посветиш. А не само да произнасяш както и да е. Аз съм слушал да ми говорят и на руски, и на френски, и на английски, и на германски, но колко малко французи има, които говорят меко, като че ли е музика. И колко малко руси има, които говорят добре руски. И колко малко българи има, които говорят добре български. И казвам: Ако един ден с този език бихте се пренесли в невидимия свят, в света на музиката, още като кажеш няколко думи, ще те снемат от сцената и ще те изпратят на земята.
към беседата >>

110. Музикална задача

Ще мязаш на онзи руски войник, в Балканската война, който се напил в Добруджа.
Не може да вземеш правилно „до“ – може да се движиш неправилно, може да цъфнеш неправилно. Не можеш да вземеш правилно „ре“, значи движението в тебе не е правилно, ще вървиш като пиян човек, ту в дясно, ту в ляво. Ако вземеш „ре“-то правилно, тогава имаш една права линия. „Ре“ определя правата посока на нещата. Ако нямаш „ре“,ще ходиш, но ще се кривиш насам, натам, ще употребиш мантия да се покаже, че право вървиш. Ще мязаш на онзи руски войник, в Балканската война, който се напил в Добруджа. Напил се, среща го офицерът, казва му: „Миришеш на вино! “ – „Не,“ казва, „Ваше благородие! “ Турят му две дъски да върви по едната и той върви от едната дъска на другата. Казват му: „Пиян си! “ – „Не, Ваше благородие.
към беседата >>

Та често и хората, като този руски войник, обосновават логически.
Казват му най-после: „Аз не искам да ходиш нито за моя чест нито за твоя. Тръгни по една дъска! “ – „Ваше благородие, това е невъзможно. Честта на войника туй не може да го направи.“ И войникът тръгва по дъските. Той не разбира живота. Та често и хората, като този руски войник, обосновават логически. Офицерът гледа войника, потупва го и му казва: „Маладец, колко си умен! Ако знаеш тъй да живееш, както философствуваш, ако по дъската можеш да вървиш, от тебе по-добър войник няма да има.“ И тогава войникът, като го попитал офицерът, му казва, разбрал, че няма да го наказва и му казва: „Ще ме извиниш, че съм пийнал малко.“ Той му казва: „Ничего, ничего! “ Сега, този войник, страх го е. Казва, че не е пил. Намира аргументи, че не пил вино, после чесън ял, краката не го държат, но чесънът го оправдава, че не е пил вино.
към беседата >>

111. Дрехата на Любовта

Срещат се един руски княз и един английски лорд в Лондон, в една тясна улица.
Може би той се преструва. Той дойде току така.“ Та казвам, де е вашето съзнание да чувствувате? Ако дойде един французин, ще кажете: „Той е французин, не е българин.“ По какво се отличава българинът от французина? Един англичанин и един французин си имат особен характер. Англичанинът се отличава много пъти със своето търпение. Срещат се един руски княз и един английски лорд в Лондон, в една тясна улица. Туй в старо време било, не в новите времена. Руският княз бил с един файтон и англичанинът бил с един файтон, няма къде да се разминат. Русинът се спира, изважда в.„Таймс“ и започва да чете. Англичанинът, след като го гледал казва на слугата си: „Идете и кажете на княза, че като прочете вестника, нека ми го даде и аз да го прочета.“ А „Таймс“ е голям вестник. След като го прочитат, започват да мислят.
към беседата >>

112. Любов и почитание

Един руски барабанчик, в последната руска война, видел на едно место много кокошки [и] ги заклал, а след това напълнил с тях барабана, като ги предварително изчистил и приготвил за ядене. (втори вариант)
Един руски барабанчик, в последната руска война, видел на едно место много кокошки [и] ги заклал, а след това напълнил с тях барабана, като ги предварително изчистил и приготвил за ядене. Командирът му казал: “Бий барабана! ” - Не бие тъпанът, развалил се е нещо. Защо се е развалил, защото кокошките са вътре. Сега рекох и на вас: Не туряйте кокошки в барабана си. Щом си турил няколко кокошки в ума си, той вече не мисли.
към втори вариант >>

113. Млади, възрастни и стари

На руски „корем“ значи още „кормит“, значи, „да се храни“.
Ако ти не можеш да живееш с жена си, причината е черният дроб. Работите не вървят, причината е черният дроб. Черен дроб се нарича, понеже от него излиза черна светлина. Черна светлина подразбираме, когато светлината на хората се губи. Иска някой човек да бъде богат или пък някой иска да бъде здрав, някой иска благоутробието му да бъде добро. На руски „корем“ значи още „кормит“, значи, „да се храни“. Туй, което се храни, е „корем“. Коремът показва само един процес. Благоутробието показва само онази вътрешна функция, която трябва да функционира. С черния дроб ти ще събереш известни енергии, които трябва да употребиш в живота. Начините за събирането на тези енергии стават.
към беседата >>

114. Слугиня на Божествената Любов

А пък Полша каза: Руски войник не може да мине през Полша.
Когато Полша водеше преговори още с англичаните и с русите, русите предлагаха на Полша руските войници да минат през Полша. А пък Полша каза: Руски войник не може да мине през Полша. А пък сега какво е? Ако руски войник не може, германски войник може.
към беседата >>

Ако руски войник не може, германски войник може.
Когато Полша водеше преговори още с англичаните и с русите, русите предлагаха на Полша руските войници да минат през Полша. А пък Полша каза: Руски войник не може да мине през Полша. А пък сега какво е? Ако руски войник не може, германски войник може.
към беседата >>

115. Внушение

Взел той един руски преводчик, но той се противил.
Та ако човек вярва, нещата стават точно навреме. Има един пример от Бисмарк, който, когато бил посланик в Русия, трябвало да присъства на едно събрание на посланиците по важна работа. Взел той един руски преводчик, но той се противил. Казва му: „Върви, че аз може да закъснея.“ „Ничево – казва преводчикът. – Ничево, няма да закъснеем.“ По едно време прекатурил колата на едно място. Бисмарк се смущава, че ще закъснее, но той му казва пак: „Ничево.“ Колата се счупила, скъсал се един железен обръч. Бисмарк съжалявал, че тръгнал с един такъв преводчик, но действително пак стигнали навреме. Бисмарк взел едно парче от шината, която се скъсала и като се върнал в Германия, направил един пръстен от нея.
към беседата >>

116. Права и вярна любов

На който език да говорите, бил той френски или немски, или английски, или руски, или български, или сръбски, ще видите, че всички езици се различават по нещо.
Ако се преведе на български, трябва да се употребят много думи, за да се изкаже идеята, която се крие в нея. Запример, вземете думата „кеф“ на турски. На български трябва да употребите няколко думи, за да преведете съдържанието на тази дума. Изобщо, всеки език си има своите специфични изрази. Преведете ли ги на друг език, те губят своя смисъл. На който език да говорите, бил той френски или немски, или английски, или руски, или български, или сръбски, ще видите, че всички езици се различават по нещо.
към беседата >>

117. Аз, ти, той

Един руски посланик, във време на царска Русия, заболял от апандисит.
Дойде втори път и казва: „20 хиляди лева“, даваш ги. – „30 хиляди лева“, даваш ги. И всичко човек дава, само животът му да остане. Лекарят има право да вземе 20 хиляди лева или 10 хиляди лева и пр., стига да помогне. Но често лекарят вземе 10 хиляди лева или 20 хиляди лева и става, както в следващия пример. Един руски посланик, във време на царска Русия, заболял от апандисит. Направили му операция, взели му 60 хиляди лева и пак го умориха.
към беседата >>

118. Божествената усмивка

Посетил един руски монастир и срещнал един стар калугер на 85 години, от княжески произход.
Умрелите слушат. Те много слушат. Толстой разправя един пример. Посетил един руски монастир и срещнал един стар калугер на 85 години, от княжески произход. Толстой му казва: „Какво те застави да станеш калугер? Ти си княз.“ Толстой, със своите дебели вежди, бил много наблюдателен и искал да знае това. Той му казва: „Кажи ми как един княз стана калугер? “ Онзи му казал: „Да ти разправя. На младини, между 11 и 21 година бях и се сгодих за една княгиня, която обичах.
към беседата >>

119. И ще родиш син

Вие знаете, че положението на кой да е посланик, бил английски, германски, френски, руски, сръбски, български, е осигурено.
Има един вечен свят, дето нещата не се губят. Казано е в Писанието: „Не се радвайте, че духовете ви се подчиняват, нито че сте богати, но радвайте се, че имената ви са записани на небеса, в онзи красив Божествен свят.“ Това трябва да ви радва: че имената ви са записани в този красив свят и вие сте граждани на Царството Божие. Ти няма да бъдеш един изгнаник, но ще бъдеш гражданин на това царство. Докато не си станал гражданин, ти си нещастен, но като станеш гражданин, ти си осигурен вече. Мислите ли, че положението на посланика е лошо? Вие знаете, че положението на кой да е посланик, бил английски, германски, френски, руски, сръбски, български, е осигурено. Той представя държавата, от която е изпратен, и неговата дума се чува.
към беседата >>

120. Обичайте и радвайте се

Някои американски милиардери и някои руски богаташи, по-рано, са си правили пури от банкноти.
Той е богат. Ще плати и богато ще плати. Ако вие угостите един цар, предполагам най-малко ще остави 50, 100 хиляди лева за едно угощение. Не си ли струва да направиш една баница за сто хиляди лева? Сто хиляди лева, то са нищо. Някои американски милиардери и някои руски богаташи, по-рано, са си правили пури от банкноти. Иска да покаже, че е много богат. Аз ви казвам: Един път да се освободите от всичките противоречия.
към беседата >>

121. Трите обещания

Казва му: „Аз нямам пари, ще се помоля на Господа, каквото Господ ми даде, на твое разположение е.“ Умира един от великите руски князе, викат Иван Кронщадски да го опее.
Вървя аз по пътя, срещна една бедна вдовица, отивам да плащам някъде полица, имам банкноти в джоба. Бръкна, измъкна една банкнота от хиляда лева, мисля, че е малка, от пет лева, но като извадя и видя, че е от хиляда, туря я в джоба и не я давам на вдовицата. Като бръкна в джоба, не гледам каква банкнота ще извадя и тогава да дам, но каквато хвана, от хиляда, от десет хиляди, хич да не гледам, да дам. Аз, като бръкна, видя банкнотата, размишлявам, каква е банкнотата, дали е волята Божия да я дам – никаква щедрост няма тук. При един от руските свещеници, Иван Кронщадски, иде един беден човек да му иска пари. Казва му: „Аз нямам пари, ще се помоля на Господа, каквото Господ ми даде, на твое разположение е.“ Умира един от великите руски князе, викат Иван Кронщадски да го опее. След като го опял, дават му в един затворен плик една сума за възнаграждение. Той отива при бедния човек и без да отваря плика, дава му затворения плик. Казва: „Това Господ го даде.“ Понеже князът заминал на другия свят, неговите близки турили в плика една голяма сума. Бедният, като отворил плика, уплашил се, намира 8 хиляди рубли. Помислил, че свещеникът сбъркал и отива и му казва: „Аз имам нужда само от сто рубли, тук са 8 хиляди, много са.“ – „Не, не, това всичкото е за тебе, това го дадоха, не е за мене.“ Господ когато дава, щедро дава.
към беседата >>

122. Сгъстяване, разредяване и разширяване

Един руски княз и един английски лорд се срещат в една тясна улица със своите файтончета.
Един друг пример се е случил в Лондон. Един руски княз и един английски лорд се срещат в една тясна улица със своите файтончета. Такива файтончета, не с два коня, но с по едно конче. Улицата е тясна, не може да се разминат. Князът се спира и англичанинът се спира. Руският княз извадил вестник „Таймс“ и започнал да чете. Спират се, гледат се.
към беседата >>

123. Израил и българин

И при това положение, пак ще има един български Божествен народ, турски Божествен народ, руски Божествен народ, френски Божествен народ, английски, италиански и т.н.
Съвременните народи могат да се кръстят с едно общо име – Божествен народ. И при това положение, пак ще има един български Божествен народ, турски Божествен народ, руски Божествен народ, френски Божествен народ, английски, италиански и т.н. Едно е важно: в бъдеще всички народи трябва да принадлежат към един нов народ, който ще обедини всички народи в себе си. Ние не поддържаме идеята, че на едно дърво трябва да има само един клон или един лист. Едно дърво може да има хиляди клончета, но колкото по-големи стават те, толкова са по-малочислени. Що се отнася до листата на дървото, те са многобройни. Обаче дървото не може да роди толкова плодове, колкото листа има.
към беседата >>

124. Даване и вземане

Толстой представя един пример – един руски княз, който имал много земя.
Толстой представя един пример – един руски княз, който имал много земя. Иде при него един беден човек и иска да му помогне. Казва: „Ти си богат, но аз съм сиромах, какво ще правя? “ Той му казва: „Ето сега, давам ти толкова земя, колкото може да обиколиш за един ден. Но трябва да се върнеш, преди да е залязло слънцето. Ако не дойдеш навреме, ще изгубиш.“ Тръгнал той сутринта и взел толкова много място да обикаля, дето не може да се обиколи за един ден, и като се върнал вечерта, паднал и умрял.
към беседата >>

125. Едно ви не достига

Един руски помешчик, като чул, пратил една хубава кожа да му направи едни ботуши.
Оставил този ангел да служи на пияния. Този човек бил обущар и обичал да си попийва. Жена му го харесала, красив, млад момък. В скоро време научил занаята, прославил се. Идат хората да си правят обуща. Един руски помешчик, като чул, пратил една хубава кожа да му направи едни ботуши. Той направил едни обуща за умрял човек. Онзи като видял хлопките се хванал за главата, казал: Какво ще стане сега? Идват след половин час слугите и казват: Не му правете ботуши, но хлопки, господарят умря. Ангелът като седял при този човек, разбрал къде се крие причината, защо пиянствува. Разказът е така – той и неговата възлюбена не си живеели, затуй е ходил да пие вино.
към беседата >>

126. Обикновен, талантлив, гениален

Един руски цигулар, като слушал веднъж един виртуоз, като отишъл вкъщи, си теглил куршума.
Туй, за което ви говоря, ако е дошъл един обикновен виртуоз, един талантлив или един гениален, ще видите каква грамадна е [разликата]. Като излезете отвън, ще бъдете със светлина. Мъчнотията вие ще погледнете и няма да се обезсърчите. Талантливия като послушате, ще се обезсърчите. Толкоз мъчни работи са, че като излезете вън, ще кажете: „Тази работа е непостижима за мене.“ Ще се обезсърчите. Един руски цигулар, като слушал веднъж един виртуоз, като отишъл вкъщи, си теглил куршума. Казва: „Аз като него не мога да свиря, не си струва да живея.“ Теглил си куршума, но не си закачил сърцето. Съжалява, че и той не може да бъде така талантлив като него. Каквото свири талантливият, гениалният си играе. Като дойде гениалният свирец, ти ще видиш такава лекота в ръката, те са играчки заради него. При това гениалното свирене има всичките качества на музиката.
към беседата >>

127. И в Неговото Име народите ще се надеят

Намерили един руски войник, който обичал да пие.
Ще ви приведа един анегдот. Така го разправят, един анегдот из руския живот. В Русия имало поверие, че който на земята е сиромах, в ония свят е богат. Който на земята е прост войник, на небето е генерал. Една банда от апаши, разбойници искала да използува това поверие. Намерили един руски войник, който обичал да пие. Веднъж го намерили пиян, падал на пътя някъде. Те го задигат. Разправят, че това станало в Москва или Петроград – не е важно това. Облекли го в генералска униформа и когато той се свестява, гледа и се пита: Что такое? Събират се войници наоколо, казват му, че вчера като се напил, отишъл в другия свят и там е вече генерал.
към беседата >>

Един обеднял руски княз се оженил по любов за една мома.
Ти си сприхава. Идеалният момък мяза на един ангел. Казва тя: Да ми служи. Казвам: Там е, да ти служи и да знае да гледа дом. Знаете как се гледа дом? Един обеднял руски княз се оженил по любов за една мома. Казва: Поцелуемся. Се с целувки и прегръдки. Като се оженили. Поцелуемся, поцелуемся, но на третия ден тя казва: Хляб. Казва: Ничево, поцелуемся.
към беседата >>

128. Дева зачна

Ако идете в Русия, трябва да знаете руски.
Центърът е нашето разбиране на туй движение. Ние се приближаваме някъде. Всеки има идеята, всеки иска да се приближи към Бога. Ако вие искате да се приближите към един германец, като идете в Германия, вие трябва да разбирате добре немски. Ако идете в Англия, искате с някой англичанин да се приближите, трябва да знаете английски. Ако идете в Русия, трябва да знаете руски. Ако идете в Япония – японски. Ако идете в другия свят при Бога, вие трябва да знаете неговия език. Сега не искам да ви говоря обезсърчително. Когато детето се роди нали започва да учи майчиния си език. То в майка си говорило на един език.
към беседата >>

129. Малки правила

Един руски виртуоз слушал друг виртуоз.
Един руски виртуоз слушал друг виртуоз. Като се върнал, ударил цигулката си и я счупил, че не е така знаменит като другия. Наместо да се насърчи, счупва си цигулката. Ония, които се обезсърчават, като слушат други цигулари, те не са разбрали. Да допуснем, че някой път вие вземете „ми“ и дадете четири секунди. Друг път го вземете и дадете една секунда.
към беседата >>

130. Младият син

Вземете кой да е европейски език – френски, английски, български, руски.
Вземете кой да е европейски език – френски, английски, български, руски. Преди хиляди години тия езици имаше ли ги? Значи, френският си има свой произход. От кога се е появил в тази форма, в която сега съществува? Българският език в тази форма, в която сега съществува, той е отскоро. По-напред формите не са били такива, каквито са сега.
към беседата >>

131. Търпение

Като дошъл един руски помещик да му направят най-хубавите обуща, този ангел му скроил чехли за погребение, не направил обущата.
Втори път и трети път се усмихнал, когато Господ съвършено му е простил. Когато Господ се усмихва, Той прощава. Всемилостив е Господ. Милостив е и прощава всичките погрешки. Този ангел дошъл на земята да поправи погрешката си, шил най-хубавите обуща, Толстой както го разправя. Като дошъл един руски помещик да му направят най-хубавите обуща, този ангел му скроил чехли за погребение, не направил обущата. Обущарят мислил, че е голямо нещастие. Но след половин час казват, че не трябват хубави обуща, а само обуща за погребение. Обущарят го попитал: Братко, аз те видях три пъти да се усмихнеш, защо, на какво се дължи това? Ангелът тогава му разправя своята погрешка и защо е дошъл на земята и защо само три пъти се усмихнал.
към беседата >>

132. Не разваляйте пакта

Ще ви приведа един пример на един руски епископ. (втори вариант)
Ще ви приведа един пример на един руски епископ. Има един разказ, той не е верен, то е митически разказ. Този епископ вижда един овчар – прескача тоягата си на едната и после на другата страна. Казва: „Що, синко, прескачаш така тоягата си? ” – „Моля се” – казва. Каже: „Да бъде тъй, Господи”.
към втори вариант >>

Ще ви приведа единъ примѣръ на единъ руски епископъ.
Ще ви приведа единъ примѣръ на единъ руски епископъ. Има единъ разказъ, той не е вѣренъ, то е митически разказъ. Този епископъ вижда единъ овчарь – прескача тоягата си на едната и после на другата страна. Казва: „Що, синко, прескачашъ така тоягата си? “ – „Моля се“ – казва. Каже: „Да бѫде тъй, Господи“.
към беседата >>

133. Едно ти не достига

В Русия руски ще говориш.
Аз бих ви попитал: „Вие, българите, защо говорите по български? “ Ще кажете: „На български език говорим.“ Ако идеш във Франция, Германия или Русия, не приемат хората български. Какво ще правиш? Ще се учиш. Български – за България. В Русия руски ще говориш. Който е дошъл на земята, трябва да учи земния език. Казва: „Ами за небето? “ За небето – небесният език. За небето – небесният език, за земята – земният език. Размишлявали ли сте – всичките хора имат глави и се оплакват от злото.
към беседата >>

134. И рече им

Какво мислиш, че като си надраскал по български или по английски, или по германски, или по руски, или по американски, ти мислиш, че много си направил.
То мисли, че е свършило голяма работа, без да вземе предвид какво е извършило. Ако един търговец с един капитал от 30 милиона след една година има само 100 лева печалба и онзи, който оперира с 1000 лева, и той печели 1000 лева, питам, каква е разликата мужду големия и малкия капитал. Казва: „Много съм направил.“ Какво си направил? „Толкоз тома книги съм написал.“ Че какво като си написал. Надраскал си черно по книгите. Какво мислиш, че като си надраскал по български или по английски, или по германски, или по руски, или по американски, ти мислиш, че много си направил. Казва: „Зная няколко езика.“ Не знаеш всичките езици на земята. Не знаеш езика на животните, на млекопитаещите, на растенията езика не знаеш, на цветята езика не знаеш, на въздуха не знаеш, на светлината не знаеш. Казвам, че съществува едно голямо противоречие. Посадили няколко дървета на нивата, казвате: „Защо ги посадили там? “ Че къде да ги посадят?
към беседата >>

135. Малкият опит / Малък опит

Един руски войник се напил. (втори вариант)
Та казвам, тия неща ние ги правим. Това кафе не е, както трябва. Доста са хитри хората. Един руски войник се напил. Забранено било на войниците да се напиват. Минава полковникът, вижда го и го познава, че е пиян. Напил се и мирише. Върви войникът и залита. За да не мирише, ял лук отгоре, да не го познаят.
към втори вариант >>

Разправят за една случка, станала между един руски полковник и един войник.
Разправят за една случка, станала между един руски полковник и един войник. Действителна ли е случката, или анекдот, не е важно. Войникът обичал водка и често се напивал. Един ден полковникът решил да го изпита дали е пиян. За тази цел той поставил на една река две дъски, една до друга и накарал войника да мине реката само по едната дъска. Като видял, че ще падне във водата, войникът приложил хитрост: с единия крак стъпил на едната дъска, а с другия – на втората и извикал: „Ваше, високоблагородие!
към беседата >>

136. Пристъпиха при Исуса

Ако четат от Толстой има един разказ на един светия, руски Иван, живял и много добре.
По някой път като не живеем, казва: Защо Господ допусна злото. Аз питам младата мома, защо допусна (в) един синеок и (в) един черноок да се влюбва? – На двама пише. Религиозни хора има, пишат. Историята е пълна с такива неща. Ако четат от Толстой има един разказ на един светия, руски Иван, живял и много добре. Идат при него да го изкушават. Иде една княгиня млада, красива, влиза в стаята му, той си туря пръста на свещта и започва да гори. Тя като вижда излиза навън. Значи издържа Иван. Но донесли да лекува едно сираче, бедно момиче, малоумно.
към беседата >>

137. Бъди верен! / Бъди верна!

Ако ти задържиш туй недоволство – ерендето, в себе си, ще бъдеш като онзи руски виртуоз, който слушал друг виртуоз, теглил си куршума, защото не можал да свири като него. (втори вариант)
Върни туй еренде на дявола, отдето си го взел, да ти тръгне напред. Тури хубавата мисъл: „Както, Господи, ти прощаваш, прости и ти нашите дългове.“ В „Отче наш“ нали така се молите. „Прости нашите дългове, както и ние прощаваме на нашите длъжници.“ Бог обича хора, които постоянно се коригират. Ако си цигулар и слушаш някой цигулар друг, слушаш, и ти започваш да свириш, а друг път казваш: „Защо не съм даровит като него? “ Радвай се, че той е даровит. Ако ти задържиш туй недоволство – ерендето, в себе си, ще бъдеш като онзи руски виртуоз, който слушал друг виртуоз, теглил си куршума, защото не можал да свири като него. Има стари хора, които също не искат да живеят, искат да се самоубият.
към втори вариант >>

Ако ти задържиш туй недоволство – ерендето – в себе си, туй недоволство ще бъдеш като онзи руски виртуоз, слушал друг виртуоз, теглил си куршума, защото не можал да свири като него.
„Прости нашите дългове, както и ние прощаваме на нашите длъжници“. Бог обича хора, които постоянно се коригират. Ако си цигулар и слушаш някой друг цигулар, слушаш го и ти започваш да свириш. Някои не се коригират, казват: Защото не съм даровит като него. Радвай се, че си го срещнал. Ако ти задържиш туй недоволство – ерендето – в себе си, туй недоволство ще бъдеш като онзи руски виртуоз, слушал друг виртуоз, теглил си куршума, защото не можал да свири като него. Не искал да живее. Някой път има стари хора не искат да живеят, искат да се самоубият. Казвам: Ако някой път ви дойде на ум да се самоубиете, аз да ви дам един метод как да се самоубиете. Не търси револвера, но почни да гладуваш 5, 6, 8, 20, 30 дена. Ще почнеш да поумняваш.
към беседата >>

138. Нова обхода

Влиза една банда от руски апаши, намира един руски войник, който се напил, задига го и го занася в Москва или Петербург е било, не зная.
Ние не можем да се освободим от нашите лъжи и идеи, които имаме в живота. В Русия имало една поговорка, че който е прост войник на Земята, като иде в Небето, става генерал. Влиза една банда от руски апаши, намира един руски войник, който се напил, задига го и го занася в Москва или Петербург е било, не зная. Обличат войника в генералска форма, поставят го в един хубав апартамент. Той се събужда и се гледа генерал. Другите около него му казват, че той е в оня свят, затова е генерал. Казват му: „Там беше прост войник, трябваше да се подчиняваш, а тук си генерал“. Гледа, смущава се да не би да не е.
към беседата >>

139. Новата идея

Толстой привежда един пример за един руски светия.
Толстой привежда един пример за един руски светия. Един ден довели при него една мома, малко смахната, но много красива. Той я излекувал, но тя го съблазнила. Като го съблазнила, той напуснал светилището и вече никой да го не вижда. Ние някой път лекуваме хората. Не се опитвай да лекуваш хората, докато не си с любовта.
към беседата >>

140. Новото верую

Един виден руски цигулар слушал един знаменит цигулар и като се върнал вкъщи, теглил си куршума, толкова се обезсърчил.
Като идете в оня свят, ще се сравните със светиите. Като идете при техните лица, ще почувствате колко сте останали назад. Запример всеки цигулар знае как свири. Аз съм наблюдавал много цигулари, които мислят, че свирят хубаво. Но като дойде някой знаменит цигулар, разбират какво е свирене. Един виден руски цигулар слушал един знаменит цигулар и като се върнал вкъщи, теглил си куршума, толкова се обезсърчил. Благодарение, че не ударил сърдцето си, а само се наранил. Глупаво разбиране. Не могъл да се вдъхнови.
към беседата >>

141. Навреме и без време

Разправят за един руски проповедник, един пътешественик убил един руски княз, полицията търси убиеца.
Напълваш чашата – това е безлюбие; изпразваш чашата – това е Любов. Аз така тълкувам нещата: обере ме един човек, това е Любов; даде ми пари, това е безлюбие. Обрал някого и той ще дойде да ми даде 200–300 000, казва: „Уреди си живота.“ Подир него идат стражари, хванат ме, бръкнат в джоба, намерят парите. Аз как ще се оправдая? Мислите ли, че това е щастие? Разправят за един руски проповедник, един пътешественик убил един руски княз, полицията търси убиеца. Той отива при един стар руски изповедник да се изповяда. Изповяда се пред него, че убил княза, но при изповедта турил ножа, с който убил княза, в джоба на изповедника. После казва на властта: „Да ви кажа кой го е убил. Идете при еди кой си проповедник и там ще намерите ножа.“ Хващат изповедника, намират ножа и му казват: „Откъде е този нож? “ Той казва: „Дойде един, изповяда се.“ Но не му хващат вяра.
към беседата >>

Той отива при един стар руски изповедник да се изповяда.
Аз така тълкувам нещата: обере ме един човек, това е Любов; даде ми пари, това е безлюбие. Обрал някого и той ще дойде да ми даде 200–300 000, казва: „Уреди си живота.“ Подир него идат стражари, хванат ме, бръкнат в джоба, намерят парите. Аз как ще се оправдая? Мислите ли, че това е щастие? Разправят за един руски проповедник, един пътешественик убил един руски княз, полицията търси убиеца. Той отива при един стар руски изповедник да се изповяда. Изповяда се пред него, че убил княза, но при изповедта турил ножа, с който убил княза, в джоба на изповедника. После казва на властта: „Да ви кажа кой го е убил. Идете при еди кой си проповедник и там ще намерите ножа.“ Хващат изповедника, намират ножа и му казват: „Откъде е този нож? “ Той казва: „Дойде един, изповяда се.“ Но не му хващат вяра. Оплетена работа.
към беседата >>

142. На първо място

Които имат руски герб.
В Англия кои пари вървят? Които имат английски герб. В Германия кои пари вървят? Които имат германски герб. В Русия кои пари вървят? Които имат руски герб. За тия пари държавата има известни отношения, има кой да гарантира. Зад английската монета, като дойде в България, ако няма английски герб, няма да я приемат. Една книжна английска монета колко струва? Ако зад тази монета седи Англия, Германия или коя да е друга държава, тя струва нещо, ако никоя държава на седи зад нея, нищо не струва.
към беседата >>

143. В царството си

Толстой разправя един пример за един руски княз.
Толстой разправя един пример за един руски княз. Среща го като монах и го пита: „Какви бяха побужденията ти да станеш калугер? “ Той разправя следното. (Вие това може да го четете, надълго и нашироко го описва. Много хубаво описва тия работи.) Той казва: „Като бях на 21 години, сгодих се за една княгиня и мислех, че тя ме обича. Но стана така, че ме хвана една болест, в която дишането престана и ме помислиха всички за умрял.
към беседата >>

144. Правилно мерене

Турили са в моята уста, че аз съм казал, че русите ще победят, та трябвало вече да се учи руски и английски език.
Вие се интересувате кой ще победи. Който върши Волята Божия, ще победи, нищо повече. Англичаните ще победят, германците ще победят, русите ще победят – това са неразбрани работи. Турили са в моята уста, че аз съм казал, че русите ще победят, та трябвало вече да се учи руски и английски език. Вие си създавате цяло нещастие. Чудни сте вие. Когато дойдете до Истината, какво ще говорите? Вие може да си създадете неприятности. В миналата война казах кой ще победи, че ме интернираха.
към беседата >>

145. Създаде Небето и Земята

По звука се определя дали са руски, дали са германски, дали са английски и тогава дават сигнал.
То е лошият човек, то е аероплан. Тия авиатори разбират трептенията на моторите на германските аероплани. Германските аероплани имат особен звук. Английските имат особен звук. Руските имат особен звук. По звука се определя дали са руски, дали са германски, дали са английски и тогава дават сигнал.
към беседата >>

146. Основа за вечността

Умира един руски княз, той ходи да го погребва, турили 8000 рубли в един плик, запечатали и му ги дали.
Какво ще кажете? Има един пример с руския проповедник Иван Кронщадски. Идва една бедна рускиня при него, да го моли за помощ. Казва: “Нямам нищо. Като намеря пари, ще ти дам”. Умира един руски княз, той ходи да го погребва, турили 8000 рубли в един плик, запечатали и му ги дали. Иван Кронщадски взима плика и го дава на вдовицата. Тя като отпечатва плика, вижда 8000 рубли. Тя отива при него и му казва: “Тия пари са много, аз не искам толкова”. Той казва: “Те са за вас, толкоз Господ даде, вземете ги”.
към беседата >>

147. Даровити

Единият следвал по медицина и взели квартира в един руски дом.
Ще ви разправя един анекдот: При освобождението на България двама души българи отишли в Одеса да се учат. Единият следвал по медицина и взели квартира в един руски дом. Искали да четат. Дъщерята на хазяина свирила на пианото и те не могли да четат. Този казва: „Ще пропадна, целия ден тя свири.“ Другият българин бил по-досетлив. Взел една гайда и започнал да свири, час, два, три. Хазяинът им казва: „Ние не можем да слушаме.“ Казват: „Ние искаме да се веселим.“ Той им казва: „Вървете си, с вашата гайда не ви искам.“
към беседата >>

148. Вечното благо

Един руски княз се оженил за млада, красива графиня.
Един руски княз се оженил за млада, красива графиня. Той носел само княжеската титла, но пари нямал – изпаднал княз. Жена му била крайно суетна и взискателна. Тя искала да живее богато, в голям разкош, задоволена във всичките си желания. Понеже я обичал, князът искал да задоволи желанията ѝ. Като окултист, той бил във връзка с едно общество на гноми, към които се обърнал за съвет, как да си достави повече пари, да задоволи желанията на жена си.
към беседата >>

149. Новата присадка

През руско-турската война един руски войник се напил толкова много, че едва се движел.
През руско-турската война един руски войник се напил толкова много, че едва се движел. Това се случило в Добрич. Полковникът му го срещнал, спрял го и му казал: Войник, ти си пиян. – Не съм пиян, ваше високоблагородие. Понеже предварително се наял с чесън, той казал на полковника: Ето, помиришете ме, да видите, че не мириша на ракия. Чесън съм ял, затова мириша на чесън.
към беседата >>

150. Извор на любовта

Един виден руски цигулар слушал друг цигулар да свири.
Един виден руски цигулар слушал друг цигулар да свири. Понеже последният бил по-голям майстор от него, той се обезсърчил и, като се върнал у дома си се самоубил. Той се отчаял, че никога няма да постигне изкуството на своя колега-цигулар. Самоубийството е резултат на чрезмерно честолюбие в човека. Не е геройство да се самоубиеш; геройство е да се справиш със страданието.
към беседата >>

151. Трите свещи

Една банда намерила един руски войник, който се напил и го задигнали. (втори вариант)
Ще ви приведа един анекдот. В Русия имало едно поверие, че който е беден в този свят, е богат в другия. Който е прост войник тук на земята, в другия свят става генерал. Една банда намерила един руски войник, който се напил и го задигнали. Казват, че това нещо се случило в Петербург, не съм проверявал анекдота. Те въвеждат войника в един добре уреден дом, облекли го в генералска форма и му казват: „Ти не си в човешкия свят, но си в духовния. Ти на земята беше прост войник, но както виждаш, тук си генерал.“ – „Тъй ли! “ – „Сега, каквото заповядаш, ще стане.“ Той плюе на земята и другите го изчистят. Плюе на друго място, казва: „Изчистете.“ И те го изчистват.
към втори вариант >>

Една разбойнишка банда срещнала един пиян руски войник, който едва се държал на краката си.
В Русия, между простите хора, съществувало поверието, че бедният на земята е богат на небето. Простият войник си мислел: Щом на земята съм прост войник, в другия свят ще бъда генерал. Една разбойнишка банда срещнала един пиян руски войник, който едва се държал на краката си. Те решили да го използват. Взели го със себе си и го завели в един богат дом, дето го облекли в генералска униформа. Един от разбойниците му казал: Ти си вече на другия свят. На земята беше прост войник, а тук си генерал. Виж, как си облечен.
към беседата >>

152. Прими в музиката

Един английски лорд и един руски княз се срещнали в Лондон в една тясна уличка.
Един английски лорд и един руски княз се срещнали в Лондон в една тясна уличка. Кабриолетите им не могли да се разминат. Те спрели на местата си и мислели, какво да направят, за да продължат пътя си. По едно време лордът извадил вестник "Таймс" и спокойно започнал да чете. След това руският княз изпратил слугата си до лорда да поиска вестника, и той да го прочете. И двамата проявили самобладание и търпение.
към беседата >>

153. Най-голямото изкуство

Срещнал го един руски офицер и го попитал: Защо си пил?
Мнозина изпадат в положението на един от руските войници, дошли в България, след освобождението. Той се напил до забрава. За да не го хванат в пиянство, той изял две-три глави лук, да маскира миризмата на виното. Срещнал го един руски офицер и го попитал: Защо си пил? – Не съм пил. Ето, мириша на лук. За да го опита, офицерът поставил две дъски на едно мостче и му казал: По едната дъска ще минеш, а по другата ще се върнеш. Войникът се опитал да ходи по едната дъска, но не могъл, залюлявал се. Тогава той минал по двете дъски и казал на офицера: Ваше високоблагородие, аз вървя по двете дъски, за да ти докажа, че живея и за тебе, и за народа.
към беседата >>

154. Реалности в живота

ПС

Често хората – и млади, и стари, изгубват временно съзнанието си, както оня руски княз, който изпаднал в летаргия. (втори вариант)
Често хората – и млади, и стари, изгубват временно съзнанието си, както оня руски княз, който изпаднал в летаргия. Токът на сърцето му спрял, и той бил като мъртъв. Лекарят констатирал, че сърцето не работи то отново може да започне да работи, но трябва да знаете, как да си помогнете. Очите на човека в това време са затворени, и той чувствува всичко, чува, какво се говори около него. Князът бил годен. Пристига бащата с дъщеря си, годеницата на княза.
към втори вариант >>

Често хората – и млади, и стари, изгубват временно съзнанието си, както оня руски княз, който изпаднал в летаргия.
Често хората – и млади, и стари, изгубват временно съзнанието си, както оня руски княз, който изпаднал в летаргия. Токът на сърдцето му спрял, и той бил като мъртъв. Лекарят констатирал, че сърцето не работи, то отново може да започне да работи, но трябва да знаете, как да си помогнете. Очите на човека в това време са затворени, и той чувства всичко, чува какво се говори около него. Князът бил годен. Пристига бащата с дъщеря си, годеницата на княза.
към беседата >>

155. На фокус

ПС

Срещат се в Лондон, в една тясна уличка, един руски княз и един английски лорд със своите кабриолети, но не могли да се разминат. (втори вариант)
Ще ви дам един пример за търпение. Срещат се в Лондон, в една тясна уличка, един руски княз и един английски лорд със своите кабриолети, но не могли да се разминат. Спира се англичанинът, спира се и руснакът. Той отваря вестник „Таймс” – 16 големи страници и започва да чете. Англичанинът изпраща слугата си при руснака да му каже: Като прочетете вестника, моля, дайте го и господарят иска да го прочете. След като и двамата прочели вестника, дошла им идеята да разменят кабриолетите си. Англичанинът се качил в колата на руснака, руснакът в колата на англичанина и продължили пътя си.
към втори вариант >>

Срещат се в Лондон в една тясна улица един руски княз и един английски лорд със своите брички и не могат да се разминат.
Всеки един от вас има 120 години. Че умирате по-рано, бързате. Ако всичко правите агале, полека. Аз съм ви дал един пример. Отличават се англичаните с голямо търпение. Срещат се в Лондон в една тясна улица един руски княз и един английски лорд със своите брички и не могат да се разминат. Спира се англичанинът, спира се и русинът. Русинът изважда вестник Таймс от 16 страници и започва да чете. Англичанинът изпраща слугата си и казва: Като го прочете, моля дайте да го прочета. След като прочели и двамата вестника, дошла им идеята да разменят кабриолетите си, англичанинът се качил на колата на русина, а русинът на колата на англичанина. Отишли по пътя си.
към беседата >>

156. Божествени подбуди / Божествени импулси