Търсене в беседите за 'Роднина'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Намерени 268 резултати от 222 текста в 8 категории:

✓ Беседи от Учителя:
82 резултата от 54 беседи

✓ Изгревът на Бялото Братство:
110 резултата от 98 текста

✓ Писма от Учителя:
2 резултата от 2 текста

✓ Текстове и документи:
20 резултата от 18 текста

✓ Последователи на Учителя:
24 резултата от 20 текста

✓ Списания и вестници:
10 резултата от 10 текста

✓ Хронология на Братството:
13 резултата от 13 текста

✓ Рудолф Щайнер:
7 резултата от 7 текста

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 82 резултата от 54 беседи с точна фраза : 'Роднина'.

1. Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.

Баща, брат, сестра, приятел, роднина, познайник – всички ще изчезнат, Той ще остане.
Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа. Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, то поне да Го не безпокоиш и да не Го смущаваш в работата Му, която върши за теб. Не, повече от това – съдействай за по-скорото ¢ привършване. Празните занимания88 ще престанат, но делото Господне ще продължава. Всичко един ден в тоя свят ще изчезне, но душата ти, заедно с Господа, ще остане. Баща, брат, сестра, приятел, роднина, познайник – всички ще изчезнат, Той ще остане.
към беседата >>

2. Блудният син

Разбира се, аз няма да направя угощение като оня американец, на когото един роднина умрял и му оставил наследство от тридесет милиона долара; той бил говедар и когато получил наследството, дал угощение на гражданите от Сан Франциско и яли и пили цели три дни; и какво излязло от това – почнали да се търкалят по улиците; и когато изхарчил всичко, станал пак говедар и си казал: „Слуга да бъда е по-добре за мен.“ Сега вие ще кажете: „Ако имам тридесет милиона лева, ще си купя един автомобил, ще си купя една къща, едно пиано, ще си взема един учител“; дори ще дадете сто хиляди лева, за да говорят за вас.
Разбира се, аз няма да направя угощение като оня американец, на когото един роднина умрял и му оставил наследство от тридесет милиона долара; той бил говедар и когато получил наследството, дал угощение на гражданите от Сан Франциско и яли и пили цели три дни; и какво излязло от това – почнали да се търкалят по улиците; и когато изхарчил всичко, станал пак говедар и си казал: „Слуга да бъда е по-добре за мен.“ Сега вие ще кажете: „Ако имам тридесет милиона лева, ще си купя един автомобил, ще си купя една къща, едно пиано, ще си взема един учител“; дори ще дадете сто хиляди лева, за да говорят за вас. Аз бих желал истинският българин да се върне като този син и да каже на баща си: „Татко, съгреших и искам да бъда твой слуга.“ Бих желал да видя повече такива свещеници и моето сърце ще се радва за тях – бих се радвал както никога! А сега всички викат: „Как, този син ние не можем да го търпим! “ Христос още не е в нас. Да не хранят никаква омраза – това е велик Божествен закон, това е блудният син.
към беседата >>

3. Яковъ и Исавъ / Яков и Исав

– Късно е вече, отговорил богатият роднина.
Моят дом е и твой; разполагай с всичко, като със свое. Като минали няколко месеца, той решил да открие истинското си положение и казал на братовчеда си: Аз исках да ви изпитам, да разбера, кой от двамата е истински човек, за да остана при него да живея. Ти прояви безкористие и любов към мен. Аз съм богат, нищо не съм изгубил от спечеленото и ще го оставя на тебе. Като научил истината, първият братовчед отишъл при роднината си, когото изпъдил от дома си, извинил се и го поканил да отиде при него и да остане, колкото време желае. – Късно е вече, отговорил богатият роднина.
към беседата >>

4. Детето растеше

Такъв човек прилича на богат роднина, който събирал пари с години и дето отива, всички му се радват, защото опитват кесията му.
Под “дух” разбираме чувствения, политическия и обществения живот на човека, а под „мъдрост“ – културния и духовния му живот. Когато завърши духовното си развитие, човек придобива любовта. Това не се постига изведнъж. Хиляди години човек ще работи, докато прояви любовта си. За това е необходима усилена и съзнателна работа върху ума и сърцето. Такъв човек прилича на богат роднина, който събирал пари с години и дето отива, всички му се радват, защото опитват кесията му. Като изразходва парите си, всички го изоставят. Колкото и да е огорчен, той се вижда принуден да си отиде, отдето е дошъл. Така постъпват и светските, и религиозните хора. И близките му казват: Хайде, иди сега там, отдето си дошъл, отново да събираш пари, да помагаш на хората.
към беседата >>

5. Любовта, носителка на живота / Любовь – носителка на вѣчния животъ

Въ единъ монастиръ живѣлъ единъ светия, който пожелалъ силно да се види съ единъ свой роднина, който живѣлъ въ ада, за да му даде нѣкои наставления. (втори вариант)
Въ единъ монастиръ живѣлъ единъ светия, който пожелалъ силно да се види съ единъ свой роднина, който живѣлъ въ ада, за да му даде нѣкои наставления. Ангелътъ му казалъ: „Ти знаешъ ли, че ако дойде тукъ този твой роднина, това мѣсто ще се опропасти, ще се измѣни“. – „Нищо, за една минута само ще го видя.“ – „Добрѣ“, казалъ ангелътъ. Дошълъ роднината на светията, но този монастиръ се опропастилъ и светията трѣбвало да бѣга отъ тамъ. Вие мислите, че грѣхътъ е нищо, проста работа. Не, грѣхътъ е най-опасната отрова, най-голѣмия чесънъ въ свѣта.
към втори вариант >>

Ангелътъ му казалъ: „Ти знаешъ ли, че ако дойде тукъ този твой роднина, това мѣсто ще се опропасти, ще се измѣни“. (втори вариант)
Въ единъ монастиръ живѣлъ единъ светия, който пожелалъ силно да се види съ единъ свой роднина, който живѣлъ въ ада, за да му даде нѣкои наставления. Ангелътъ му казалъ: „Ти знаешъ ли, че ако дойде тукъ този твой роднина, това мѣсто ще се опропасти, ще се измѣни“. – „Нищо, за една минута само ще го видя.“ – „Добрѣ“, казалъ ангелътъ. Дошълъ роднината на светията, но този монастиръ се опропастилъ и светията трѣбвало да бѣга отъ тамъ. Вие мислите, че грѣхътъ е нищо, проста работа. Не, грѣхътъ е най-опасната отрова, най-голѣмия чесънъ въ свѣта. Понѣкога хората ядатъ чесънъ, защото нѣкои отъ елементитѣ, който живѣятъ въ тѣхъ, искатъ такава храна, затова той казва: „Хайде да ви дадемъ малко отъ тази храна.“ Азъ говоря на символиченъ езикъ.
към втори вариант >>

Той пожелал да се види с един свой роднина, вече покойник, за когото знаел, че е в ада.
С една приказка ще ви представя силата на нечистата мисъл или на греха изобщо. В един манастир живял един калугер – светия. Той пожелал да се види с един свой роднина, вече покойник, за когото знаел, че е в ада. Светията искал да го види, за да му даде известни наставления как да се повдигне. Един ангел чул молбата на светията и му казал: „Знаеш ли, че ако твоят роднина дойде тук, манастирът ще пропадне? Голяма нечистота носи той в себе си“. – Само за един момент искам да дойде. Ангелът задоволил желанието на светията – пуснал роднината му от ада, но след това манастирът запустял.
към беседата >>

Един ангел чул молбата на светията и му казал: „Знаеш ли, че ако твоят роднина дойде тук, манастирът ще пропадне?
С една приказка ще ви представя силата на нечистата мисъл или на греха изобщо. В един манастир живял един калугер – светия. Той пожелал да се види с един свой роднина, вече покойник, за когото знаел, че е в ада. Светията искал да го види, за да му даде известни наставления как да се повдигне. Един ангел чул молбата на светията и му казал: „Знаеш ли, че ако твоят роднина дойде тук, манастирът ще пропадне? Голяма нечистота носи той в себе си“. – Само за един момент искам да дойде. Ангелът задоволил желанието на светията – пуснал роднината му от ада, но след това манастирът запустял. Такава нечистота донесъл той със себе си, че нищо не могло да изчисти манастира. Страшно нещо е грехът!
към беседата >>

6. Ненаписаните закони

Когато някой неин роднина дойде, тя ще го посрещне, пиленце ще му свари, вкъщи ще го нагости, но като си замине, подире му ще каже: „Днес се е намерил да дойде той, аз друга работа нямам, за него сега ще мисля!
И на онези ученици лицата им са светнали, те са бодри и свежи. Сега при днешните нещастия, тия външни закони няма да поправят света. Не мислете, че онзи, който изпълнява законите, е много свят човек. Аз съм казвал и друг път: За хора, които изпълняват законите от страх, аз имам особено мнение за тях. Във Варна имаше една госпожа – ще приведа този случай, – баба Яна я наричаха, развита, духовита и съобразителна жена. Когато някой неин роднина дойде, тя ще го посрещне, пиленце ще му свари, вкъщи ще го нагости, но като си замине, подире му ще каже: „Днес се е намерил да дойде той, аз друга работа нямам, за него сега ще мисля! “ Питам: Защо? – Баба Яна съзнава външния закон, тя трябва да изпълни този закон, и като го изпълни, казва, но след това: „Дадох му винце, дадох му хляб, той нищо не остави, благословение не даде, хамбарът се изпразни, виното се свърши, сладките думи си отиват, животът няма смисъл, аз остарявам“. Животът на съвременните християни прилича като тоя на баба Яна: „Ти – казва – евангелист ли си, ти вярваш ли в Господа Исуса Христа? “ – „Вярвам.“ – „Вярваш ли в неговата кръв? “ – „Вярвам.“ – „Вярваш ли, че той те е спасил?
към беседата >>

7. Каквото вържете на земята

Имаш някой богат приятел или роднина, очакваш от него наследство, нали?
Ние може да вярваме в Бога, само за да подобрим своето положение. То не е една дълбока причина в нас. Ние някога може да изповядваме безверие, без то да е дълбоко в нас. Вяра и безверие, то е днес на мода. Аз съм обяснявал и друг път: когато някой каже, че вярва или не вярва, аз определям: вярваш, защото още не си изгубил обекта. Имаш някой богат приятел или роднина, очакваш от него наследство, нали? Ти за него говориш със сладки думи. Ти вярваш в него, но един ден, когато той умре и не ти остави нищо – ти не вярваш вече в него. Защо? – Защото обект няма. Причината на нашата съвременна вяра се дължи на парите.
към беседата >>

8. Какво трябва да искаме?

То няма да бъде едно обикновено слушане, а ще бъде като когато чуете онзи, който донася радостна вест: един ваш роднина ви прави наследник на 10,000,000 наследство и ви даде съобщението.
Някой път вие казвате: „Не е Той“. Вие се съмнявате. Спасението седи само във вътрешното пробуждане. Който и да ви проповядва, ако вие сами не чуете този вътрешен глас, въпросът за вас ще остане неразрешен. Но в деня, в който вие чуете този глас, той ще се разреши. То няма да бъде едно обикновено слушане, а ще бъде като когато чуете онзи, който донася радостна вест: един ваш роднина ви прави наследник на 10,000,000 наследство и ви даде съобщението. Нали тази вест ще бъде най-приятната? И когато вие намерите Господа, ще бъдете човек на 10,000,000 и ще кажете: „Сбогом, сиромашио! “ Ще бъдете щастливи, защото вашият дядо ви е оставил наследник на 10,000,000. И Господ, като чуете гласа му, ще направи такава промяна, че вие никога няма да се връщате назад.
към беседата >>

9. Слушайте Него!

Сега аз ви проповядвам, нали, и вие искате да възприемете Божественото, и тъй както ви гледам, красиви са лицата ви, аз ви считам като наследници, които очакват някой богат роднина, като умре, да се отвори завещанието.
И как бихте обяснили, да кажем: един господин дойде и ти иска пари на заем, казва: „След 4–5 месеца ще ти ги върна, аз съм честен човек, баща ми е честен, майка ми...“ Но след 6 месеца го няма никъде, търсиш го, търсиш го, няма го. Питам: защо този човек не устоя на думата си? Казвам: тази вълна е минала и заличила неговите задължения. Казва: „Няма да ти ги дам, свършена работа, ако искаш, дай ме в съда“. И сега всички хора се съдят в света, наслагали са съдии, от хиляди години се съдят и светът още не е оправен: всички ние седим при морския бряг. Сега аз ви проповядвам, нали, и вие искате да възприемете Божественото, и тъй както ви гледам, красиви са лицата ви, аз ви считам като наследници, които очакват някой богат роднина, като умре, да се отвори завещанието. И всеки от вас е много сериозен: „Колко ли ми се пада от това наследство? “ И седи сериозен, и човек мисли, каква ли философия има в него? – Мисли колко ще вземе. Нищо повече! Казват: „Велики мисли има той“.
към беседата >>

10. Мястото на човека в природата / Мястото на човека в природата

Ако някой негов близък или роднина напише същото изречение, пак може да го хареса. (втори вариант)
Всичко друго вън от нея не е Божествено. Този закон е верен, както за животните, така и за хората. Тази е причината, поради която някои от учениците мислят, че само това, което излиза от тях, е хубаво. За пример, някой напише едно хубаво изречение и го харесва. Ако друг напише същото изречение, ще му намери някаква погрешка. Ако някой негов близък или роднина напише същото изречение, пак може да го хареса.
към втори вариант >>

11. Живият Господ

Направете опит със себе си или с някой ваш роднина, болен на смъртно легло.
Тя е нещо реално. Вярата пък подразбира човешкия ум. Като дойде до вярата, ще я проверяваме в нейните малки проявления. Например, вие сте неразположени, болни сте. Лекарите казват, че сте осъдени на смърт и отнийде няма помощ. Направете опит със себе си или с някой ваш роднина, болен на смъртно легло. Кажете си: Господи, отсега аз ще посветя целия си живот на Тебе, ще работя заради Тебе, остави ме на земята. Ако ти, или твоят роднина, направите истинска изповед, няма да се мине един час, или най-много един ден, според болестта, и ще настане криза на подобрение.
към беседата >>

Ако ти, или твоят роднина, направите истинска изповед, няма да се мине един час, или най-много един ден, според болестта, и ще настане криза на подобрение.
Като дойде до вярата, ще я проверяваме в нейните малки проявления. Например, вие сте неразположени, болни сте. Лекарите казват, че сте осъдени на смърт и отнийде няма помощ. Направете опит със себе си или с някой ваш роднина, болен на смъртно легло. Кажете си: Господи, отсега аз ще посветя целия си живот на Тебе, ще работя заради Тебе, остави ме на земята. Ако ти, или твоят роднина, направите истинска изповед, няма да се мине един час, или най-много един ден, според болестта, и ще настане криза на подобрение.
към беседата >>

12. Правилният растеж на Ученика

И когато дойде някой ваш гост, чичо или леля, някой ваш далечен роднина или приятел, то ще каже: „Мамо, я ми дай хубавите дрехи“.
Ето моя аргумент: Имате едно дете на 10 години, здраво, стройно, умът му е отлично развит. Туй дете иска да има хубави дрехи, направени от нов плат. И то разбира. Вие му ушивате дрехи от новия плат. То е доволно. И когато дойде някой ваш гост, чичо или леля, някой ваш далечен роднина или приятел, то ще каже: „Мамо, я ми дай хубавите дрехи“. Ще се облече, радостно е. Гостите ще му разгледат плата, как са направени дрехите, ще кажат: „Много хубави са дрехите“. То сияе от радост първия ден, втория ден, третия, след 1 месец, но след 2 години, когато се окъсат тия гащи, изтънеят, то се срамува от тях. То слага тия дрехи в някой гардероб. Какво ще бъде положението му, ако след 2 години, като дойде чичо му, ще трябва да обуе тия гащи?
към беседата >>

13. Разпятаго търсите / Зная, че Исуса разпятаго търсите

“ „Имам богат роднина милионер. (втори вариант)
И казва ангелът на жените: „Аз зная, че вие търсите Исуса разпятаго.“ Ние търсим разпятия, но ние не искаме да се разпънем. Знаете ли на какво мязаме ние? Запитват някого: „Защо сте дошли в София? “ „Имам богат роднина милионер. Осиромашал съм, та да може той да ми помогне.“ Търси го той. Защо? За да може да вземе нещо от него. Ако този богатият роднина беше беден, никой не би го търсил и дума не би станала заради него, но щом е богат, всички го търсят. И сега този Исус всички го търсят. Мислят, че това е едно благочестие.
към втори вариант >>

Ако този богатият роднина беше беден, никой не би го търсил и дума не би станала заради него, но щом е богат, всички го търсят. (втори вариант)
Знаете ли на какво мязаме ние? Запитват някого: „Защо сте дошли в София? “ „Имам богат роднина милионер. Осиромашал съм, та да може той да ми помогне.“ Търси го той. Защо? За да може да вземе нещо от него. Ако този богатият роднина беше беден, никой не би го търсил и дума не би станала заради него, но щом е богат, всички го търсят. И сега този Исус всички го търсят. Мислят, че това е едно благочестие. Но този ангел казва: „Зная защо го търсите.“ Този ангел туря един промеждутък и пита: „Вие готови ли сте за тази любов? “
към втори вариант >>

Следователно ние не търсим онзи наш роднина от любов. (втори вариант)
Следователно ние не търсим онзи наш роднина от любов. Не, ние го търсим от користолюбив, да вземем нещо. И след като си изтъкат платното, казват: „Ритаме ти кросното.“ И окултната школа има такива ученици. Христос имаше осемдесет и двама ученици и един ден по едно съвпадение им казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот вечен.“ И всички изведнъж казаха: „Ние мислим, че тоя учител е от Бога, а той не е на себе си. Ние не можем да го следваме.“ И седемдесет души се отделиха от него. Не е този учителят.
към втори вариант >>

На бедния, който търси своя богат роднина, за да му помогне.
И рече ангелът на жените: „Аз зная, че вие търсите Исуса разпятаго“. Знаете ли на какво приличате? На бедния, който търси своя богат роднина, за да му помогне. – Защо го търси? – За да вземе нещо от него. Ако роднината му беше беден, никой не би го потърсил, никому не е нужен, но като е богат, всички го търсят. И сега всички търсим Исуса. Ангелът казва: „Зная защо Го търсите“.
към беседата >>

Следователно ние не търсим богатия роднина от Любов.
“ Аз няма да тълкувам думата в лош смисъл. Когато слънчевият лъч падне върху една змия, тя използва ли този лъч? Тя си прави отрова, за да покоси жертвата си. Също така, ако Любовта дойде в неподготвено сърце, то ще излива отровата си, то е готово да унищожи всички. Тази отрова опитват хората от хиляди години. Следователно ние не търсим богатия роднина от Любов. Ние го търсим от користолюбие, да вземем нещо от него. И след като го използваме, той не ни е вече нужен. И в окултната школа има такива ученици. Христос имаше 82 ученика. Един ден, по едно съвпадение, той им каза: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот вечен“.
към беседата >>

14. Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът

Направете един опит със себе си, с някой ваш роднина, ако се намира на смъртно легло.
Ще вярваш само в любовта. Тя е нещо реално. Вярата пък подразбира човешкия ум. Като дойде до вярата, ще почнем да я проповядваме в нейните малки проявления. Да кажем, че вие сте неразположени, болни сте, на умиране сте и лекарите казват, че сте осъдени на смърт и от нийде няма никаква помощ. Направете един опит със себе си, с някой ваш роднина, ако се намира на смъртно легло. Кажете тъй: „Господи, аз отсега ще посветя целия си живот заради тебе, ще работя заради тебе, остави ме на земята.“ Ако ти или този твой роднина направи едно истинско изповядване, няма да се мине един час или един ден най-много според болестта и ще настане една криза на подобрение.
към беседата >>

Кажете тъй: „Господи, аз отсега ще посветя целия си живот заради тебе, ще работя заради тебе, остави ме на земята.“ Ако ти или този твой роднина направи едно истинско изповядване, няма да се мине един час или един ден най-много според болестта и ще настане една криза на подобрение.
Тя е нещо реално. Вярата пък подразбира човешкия ум. Като дойде до вярата, ще почнем да я проповядваме в нейните малки проявления. Да кажем, че вие сте неразположени, болни сте, на умиране сте и лекарите казват, че сте осъдени на смърт и от нийде няма никаква помощ. Направете един опит със себе си, с някой ваш роднина, ако се намира на смъртно легло. Кажете тъй: „Господи, аз отсега ще посветя целия си живот заради тебе, ще работя заради тебе, остави ме на земята.“ Ако ти или този твой роднина направи едно истинско изповядване, няма да се мине един час или един ден най-много според болестта и ще настане една криза на подобрение.
към беседата >>

15. Излишък и недоимък в живота

Най-после оздравя и каза: „Минах трапа.“ След туй му идва на гости един негов много близък роднина и умря в тази къща.
Понеже камъните са от един по-нисш живот, то като помисли човек, че те са негови, те казват: „Понеже сме твои, дай ни живот да живеем в тебе.“ И не е имало случай на изключение. В Търново един от нашите приятели поиска да си строи къща. Аз му казах да не си гради къща. „Ама защо? “ Той си съгради къща, не ме послуша, но боледува много време. Най-после оздравя и каза: „Минах трапа.“ След туй му идва на гости един негов много близък роднина и умря в тази къща. Не само той умря, но и втори, и трети. Като градиха църквата „Александър Невски“, казах, че няма да мине без жертви. И наистина, падна една камбана и завлече няколко души работници. Въобще всички големи здания, които се правят, все ще дадат някоя жертва. Това произтича от факта, дето казваме, че ние сме господари.
към беседата >>

16. Който дойде при мене

Всеки пътник бил посрещнат било от майка или баща, от брат или сестра, от роднина, приятел.
Христос казва: „Който дойде при мене, няма да го изпъдя." Така постъпва приятелят. Знаете ли, какво значи да имаш приятел? На едно американско пристанище слезли пътници от парахода. Всеки пътник бил посрещнат било от майка или баща, от брат или сестра, от роднина, приятел. Всички се целували, радвали се един на друг. Един пътник, беден човек, слязъл от парахода, но никой не го посрещнал. Той си казал: Няма ли поне един човек, който обича Господа, да ме посрещне? Докато си мислел това, към него пристъпил един човек. Хванал бедния за ръка, целунал го и му казал: Хайде, братко, да вървим.
към беседата >>

17. Съграждане на доброто

И ако няма някой техен роднина да ги подкрепи, току видиш едното дете заминало, другото заминало и т.н.
Човек не трябва да занемарява себе си, но не може да занемари и своите ближни. Вследствие на това се зараждат боледувания. Когато бащата и майката се карат, децата почват да боледуват. Често майката казва: аз не искам вече тия деца. И бащата казва същото. И ако няма някой техен роднина да ги подкрепи, току видиш едното дете заминало, другото заминало и т.н. Там, дето има обич между родителите, децата са здрави. Същият закон е среща и в един клас. Всякога трябва да имате любов помежду си; аз не говоря за вашите временни проявления и промени на чувствата, но за ония правилни чувства за висша любов, които трябва да храните един към друг. Проявявайте Божественото във вас, това, което е благородно и възвишено. Щом го проявявате, вие усещате едно вътрешно задоволство.
към беседата >>

18. Молитвата

Пък като ви дойде някой беден, окъсан роднина, който се свива, няма какво да ви даде, и вие се свивате.
Вие сте добри, но кога? – С първия сте добри. Като дойде вашият приятел, пак сте много добри. Ако аз дойда при вас и ви донеса един подарък, вие веднага ще приготвите хубаво ядене и ще разправяте на всички за мен. Тогава вие сте изправни, радвате се. Пък като ви дойде някой беден, окъсан роднина, който се свива, няма какво да ви даде, и вие се свивате. Защо е туй положение сега? Ако вие сте богат, защо според закона на Любовта не пуснете в джоба на този ваш беден роднина 50 – 100 000 лева, та и той да се радва, да казва: „Моят роднина е богат и благороден! “ А вие, напротив, дойде ли ви беден роднина на гости, казвате си: „Дано да си върви! “ Защо? – Това са навици на миналото.
към беседата >>

Ако вие сте богат, защо според закона на Любовта не пуснете в джоба на този ваш беден роднина 50 – 100 000 лева, та и той да се радва, да казва: „Моят роднина е богат и благороден!
Като дойде вашият приятел, пак сте много добри. Ако аз дойда при вас и ви донеса един подарък, вие веднага ще приготвите хубаво ядене и ще разправяте на всички за мен. Тогава вие сте изправни, радвате се. Пък като ви дойде някой беден, окъсан роднина, който се свива, няма какво да ви даде, и вие се свивате. Защо е туй положение сега? Ако вие сте богат, защо според закона на Любовта не пуснете в джоба на този ваш беден роднина 50 – 100 000 лева, та и той да се радва, да казва: „Моят роднина е богат и благороден! “ А вие, напротив, дойде ли ви беден роднина на гости, казвате си: „Дано да си върви! “ Защо? – Това са навици на миналото. Всички тия навици трябва да се изправят. И ние сега виждаме тези навици.
към беседата >>

“ А вие, напротив, дойде ли ви беден роднина на гости, казвате си: „Дано да си върви!
Ако аз дойда при вас и ви донеса един подарък, вие веднага ще приготвите хубаво ядене и ще разправяте на всички за мен. Тогава вие сте изправни, радвате се. Пък като ви дойде някой беден, окъсан роднина, който се свива, няма какво да ви даде, и вие се свивате. Защо е туй положение сега? Ако вие сте богат, защо според закона на Любовта не пуснете в джоба на този ваш беден роднина 50 – 100 000 лева, та и той да се радва, да казва: „Моят роднина е богат и благороден! “ А вие, напротив, дойде ли ви беден роднина на гости, казвате си: „Дано да си върви! “ Защо? – Това са навици на миналото. Всички тия навици трябва да се изправят. И ние сега виждаме тези навици. Аз съм ги опитвал, опитвал, и търся начини и методи, чрез които човек да изправи своите лоши навици и действия.
към беседата >>

19. Плодътъ на дървото / Плодът на дървото

У евреите пък, когато Яков отиваше при своя роднина Лавана, той сънува един сън, видя Бог и Му каза: "Там, където ме водиш, благоволи да ми дадеш овце и говеда, а пък аз като се върна, ще Ти направя един малък олтар и жертва ще Ти принеса". (втори вариант)
– От семитите, четвъртата подраса. Те са хора крайни материалисти. От тези хора днес като остатък се явяват китайците, хора, които даже и за Бог нямат име. Когато китайците искат да кажат нещо за Бог, казват "тау" – това означава небето. За тях всичко на небето горе е Бог. У евреите пък, когато Яков отиваше при своя роднина Лавана, той сънува един сън, видя Бог и Му каза: "Там, където ме водиш, благоволи да ми дадеш овце и говеда, а пък аз като се върна, ще Ти направя един малък олтар и жертва ще Ти принеса". И действително, Яков направи олтар на Бог, даде десятъка си от овцете в жертва.
към втори вариант >>

У евреитѣ пъкъ, когато Яковъ отивате при своя роднина Лавана, той сънува единъ сънь, видѣ Бога и Му каза: „Тамъ, дѣто ме водишъ, благоволи да ми дадешъ овци и говеда, а пъкъ азъ като се върна, ще Ти направя единъ малъкъ олтарь и жертва ще Ти принеса“.
– Отъ семититѣ, четвъртата подраса. Тѣ сѫ хора крайни материалисти. Отъ тия хора днесъ като остатъкъ се явяватъ китайцитѣ, хора, които даже и за Бога нѣматъ име. Когато китайцитѣ искатъ да кажатъ нѣщо за Бога, казватъ „тау“ – това означава небето. За тѣхъ всичко на небето горѣ е Богъ. У евреитѣ пъкъ, когато Яковъ отивате при своя роднина Лавана, той сънува единъ сънь, видѣ Бога и Му каза: „Тамъ, дѣто ме водишъ, благоволи да ми дадешъ овци и говеда, а пъкъ азъ като се върна, ще Ти направя единъ малъкъ олтарь и жертва ще Ти принеса“. И дѣйствително, Яковъ направи олтарь на Бога, даде десятъка си отъ овцитѣ въ жертва.
към беседата >>

20. Раждането на свободата

Тя мисли, че той, като носи писмо от Бащата и Майката, вече ѝ е близък роднина.
Външният ѝ идеал носи едно писъмце и казва: „Това писмо е от Баща ти, ще го прочетеш да видиш какво ти пише“. Тя взима писмото, усмихва се. Ето къде е лъжата. Великият Баща и великата Майка са горе. Там работят те, а говорят вътре в нея, но тя не може да разграничи вътрешния от външния глас и се заблуждава. Тя мисли, че той, като носи писмо от Бащата и Майката, вече ѝ е близък роднина. Завежда го в дома си, обаче, в скоро време се оказва, че той не ѝ е близък роднина, няма ни помен от роднинство ѝ той не я обича. Всяко същество, което ви обича, е ваш близък роднина. То е от вашите близки, то ви е брат, сестра, приятел. Такъв е законът. Не може ли да ви обича, не му се сърдете!
към беседата >>

Завежда го в дома си, обаче, в скоро време се оказва, че той не ѝ е близък роднина, няма ни помен от роднинство ѝ той не я обича.
Тя взима писмото, усмихва се. Ето къде е лъжата. Великият Баща и великата Майка са горе. Там работят те, а говорят вътре в нея, но тя не може да разграничи вътрешния от външния глас и се заблуждава. Тя мисли, че той, като носи писмо от Бащата и Майката, вече ѝ е близък роднина. Завежда го в дома си, обаче, в скоро време се оказва, че той не ѝ е близък роднина, няма ни помен от роднинство ѝ той не я обича. Всяко същество, което ви обича, е ваш близък роднина. То е от вашите близки, то ви е брат, сестра, приятел. Такъв е законът. Не може ли да ви обича, не му се сърдете! Ние не можем да проявим в света това, което не съществува в нас.
към беседата >>

Всяко същество, което ви обича, е ваш близък роднина.
Ето къде е лъжата. Великият Баща и великата Майка са горе. Там работят те, а говорят вътре в нея, но тя не може да разграничи вътрешния от външния глас и се заблуждава. Тя мисли, че той, като носи писмо от Бащата и Майката, вече ѝ е близък роднина. Завежда го в дома си, обаче, в скоро време се оказва, че той не ѝ е близък роднина, няма ни помен от роднинство ѝ той не я обича. Всяко същество, което ви обича, е ваш близък роднина. То е от вашите близки, то ви е брат, сестра, приятел. Такъв е законът. Не може ли да ви обича, не му се сърдете! Ние не можем да проявим в света това, което не съществува в нас. Та казвам: вашите деца не ви слушат, защото проявяват стремеж към свобода.
към беседата >>

21. Не Го приеха

Първият братовчед, като се научил за това нещо, започнал да се докарва на богатия роднина, но вече било късно.
Като прекарал при този си братовчед 5-6 недели, един ден той му казва: “Много съжалявам, драги ми, че не можеш да останеш у дома за постоянно. Ние нямаме свободно място. Опитай се да останеш при братовчеда ми, може би той да има място за тебе.” Тогава богаташът отива при втория си братовчед и нему разправя същото, каквото на първия: че е останал беден човек, без всякакви средства в живота си и се надява да го приеме между домашните си, да прекара някак старините си. Братовчедът казал: “Добре, на драго сърце остани между нас! И аз не съм богат човек, но между всички ще минеш и ти.” По този начин той изпитал доброто сърце на втория си братовчед, и като награда за това, оставя нему всичкото си богатство. Първият братовчед, като се научил за това нещо, започнал да се докарва на богатия роднина, но вече било късно. По същия начин Истината постъпва с всеки едного от нас.
към беседата >>

22. По-долен от ангелите

Ако ги посети някой техен беден роднина, те казват: Отде се намери сега този да дойде на гости?
Защото те очакват тази благодат след като се разболеят, или след като сгрешат. Докато са здрави, докато не са сгрешили, те не мислят нито за благодатта, нито за спасението си. Не, такъв идеал не е траен. То е все едно да търсиш богатия човек, само защото си в нужда. Например, българите не зачитат своите бедни роднини. Ако ги посети някой техен беден роднина, те казват: Отде се намери сега този да дойде на гости? Знаем защо иде, той сигурно пари ще иска. Обаче, ако този беден роднина, по благоприятно стечение на обстоятелствата, се повдигне и стане пръв министър, целият му род започва да се изрежда при него, да му напомнят, че те са негови роднини, негови близки. Всеки иска да изкаже към него своята почит и уважение. Защо правят това? За да му напомнят, че имат синове и дъщери, за които той трябва да се погрижи, да ги нареди на работа.
към беседата >>

Обаче, ако този беден роднина, по благоприятно стечение на обстоятелствата, се повдигне и стане пръв министър, целият му род започва да се изрежда при него, да му напомнят, че те са негови роднини, негови близки.
Не, такъв идеал не е траен. То е все едно да търсиш богатия човек, само защото си в нужда. Например, българите не зачитат своите бедни роднини. Ако ги посети някой техен беден роднина, те казват: Отде се намери сега този да дойде на гости? Знаем защо иде, той сигурно пари ще иска. Обаче, ако този беден роднина, по благоприятно стечение на обстоятелствата, се повдигне и стане пръв министър, целият му род започва да се изрежда при него, да му напомнят, че те са негови роднини, негови близки. Всеки иска да изкаже към него своята почит и уважение. Защо правят това? За да му напомнят, че имат синове и дъщери, за които той трябва да се погрижи, да ги нареди на работа.
към беседата >>

23. Вероятности и възможности

Тя е ваша роднина от миналото, с която лесно можете да се справите.
Щом тази мисъл ви посети, веднага станете на крака и кажете:" Добре дошла! Заповядай в стаята на миналото и почакай, докато свърша работата си." В това време ще видите, че нов човек може да стане от вас. Спокойно вършете работата си, а тази мисъл, неканената гостенка, нека чака в стаята на миналото. Не се тревожете защо е дошла. Тази мисъл е завистта, която иска да ви спъне в пътя. Тя е ваша роднина от миналото, с която лесно можете да се справите. Тя е дъщеря на чичо ви, или на брата ви – ще ви почака известно врем и като види, че не дохождате, ще се върне, отдето е дошла.
към беседата >>

24. Седем кошници

По едно време, дошло му на ума за един свой богат роднина, на име Рагуил, който би могъл да му помогне, и решил да изпрати при него сина си, младо момче, да поиска пари на заем.
Сега, на кратко ще предам един библейски разказ, за верността на който не отговарям. Който го е писал, той има думата за него. Всеки трябва да разбере вътрешния смисъл на този разказ. Един евреин, на име Товит, изпаднал в тежко материално положение. Той имал да взима пари от няколко места, но тогава, именно, никой не могъл да му ги върне. По едно време, дошло му на ума за един свой богат роднина, на име Рагуил, който би могъл да му помогне, и решил да изпрати при него сина си, младо момче, да поиска пари на заем. Понеже роднината му живеел далеч, той не се решавал да изпрати сина си сам, да не му се случи нещо лошо по пътя, затова му казал да намери някой свой другар, който би се съгласил да го придружи. Като излязъл на пътя, синът срещнал един млад момък, който му харесал, затова го спрял и му казал: Аз имам нужда от един другар, да ме придружи до един наш роднина, който живее доста далеч от нашия край. Ти не би ли се съгласил да дойдеш с мене? Този човек бил Архангел Михаил. Той се съгласил да го придружи в пътуването му.
към беседата >>

Като излязъл на пътя, синът срещнал един млад момък, който му харесал, затова го спрял и му казал: Аз имам нужда от един другар, да ме придружи до един наш роднина, който живее доста далеч от нашия край.
Всеки трябва да разбере вътрешния смисъл на този разказ. Един евреин, на име Товит, изпаднал в тежко материално положение. Той имал да взима пари от няколко места, но тогава, именно, никой не могъл да му ги върне. По едно време, дошло му на ума за един свой богат роднина, на име Рагуил, който би могъл да му помогне, и решил да изпрати при него сина си, младо момче, да поиска пари на заем. Понеже роднината му живеел далеч, той не се решавал да изпрати сина си сам, да не му се случи нещо лошо по пътя, затова му казал да намери някой свой другар, който би се съгласил да го придружи. Като излязъл на пътя, синът срещнал един млад момък, който му харесал, затова го спрял и му казал: Аз имам нужда от един другар, да ме придружи до един наш роднина, който живее доста далеч от нашия край. Ти не би ли се съгласил да дойдеш с мене? Този човек бил Архангел Михаил. Той се съгласил да го придружи в пътуването му. Младото момче веднага отишло при баща си, да му съобщи, че си намерил вече другар за път. – Нека дойде при мене да го видя.
към беседата >>

25. Природни гами / Природни гами в живота

Обаче до това време един негов богат роднина някъде в Америка умира и му оставя 10 милиона златни долари. (втори вариант)
Значи пътят, по който върви идеята ви, ще претърпи едно отклонение, ще се отклони малко. Сега да ви представя тази идея. Представете си, че линията С е един музикант даровит, виртуоз, той е правата линия. Сега как иде това отклонение? С е ангажиран да даде един концерт, да кажем, след 10 дена. Обаче до това време един негов богат роднина някъде в Америка умира и му оставя 10 милиона златни долари. Веднага той напуща концерта си, не го дава, отлага го и тръгва по линията С1. Да даде концерта си, това е по правата линия С, но той го отлага и тръгва по С1, защото онзи път С1 е по-благоприятен за него, отколкото да даде един концерт. С1, С2, С3, това са разни идеи, които могат да отклонят правата С.
към втори вариант >>

26. Везните на природата / Мене, мене, текел у фарсин. Везните на природата!

Нашият брат най-после се убедил, че момъкът му е роднина и казал на жена си да го покани за няколко дни у тях, да го приеме добре.
Когато иска да те обере, лошият човек постъпва като добрия; ще те покани на гости, ще те нагости добре, ще ти говори меко и благо. Щом те обере, ще те напусне. Един ден, при един от нашите приятели в Търново се явил един млад момък, който се препоръчал за негов пръв братовчед. – Как да не зная, че имам такъв пръв братовчед! За да докаже своето родство, момъкът започнал да изброява целия му род, до деди и прадеди. Нашият брат най-после се убедил, че момъкът му е роднина и казал на жена си да го покани за няколко дни у тях, да го приеме добре. Той им гостувал три дни и разказвал за своята голяма търговия. На тръгване той се обърнал към брата, своя братовчед, с молба да му услужи с 1500 лв. Така използвал той своя роднина, с когото повече не се срещнал. Някой се обърнал към Бога, отива при един добър човек и му казва: Обърнах се към Бога, по три пъти на ден се моля. – Това е братовчедът, който е дошъл в твоя дом.
към беседата >>

Така използвал той своя роднина, с когото повече не се срещнал.
– Как да не зная, че имам такъв пръв братовчед! За да докаже своето родство, момъкът започнал да изброява целия му род, до деди и прадеди. Нашият брат най-после се убедил, че момъкът му е роднина и казал на жена си да го покани за няколко дни у тях, да го приеме добре. Той им гостувал три дни и разказвал за своята голяма търговия. На тръгване той се обърнал към брата, своя братовчед, с молба да му услужи с 1500 лв. Така използвал той своя роднина, с когото повече не се срещнал. Някой се обърнал към Бога, отива при един добър човек и му казва: Обърнах се към Бога, по три пъти на ден се моля. – Това е братовчедът, който е дошъл в твоя дом. Влезе в ума ти една религиозна мисъл. Ти се настройваш религиозно и отвориш сърцето си за всички. След един час мисълта те напуща.
към беседата >>

27. Наклали огън

Разправяше ми една млада сестра следния случай: един техен роднина заболява от апоплексия и умира.
Дрехарят не прави изложение, но той шие дрехи на хората и ги облича. Художникът, музикантът, всичко това не е изложение на техните произведения, но те хранят хората. Има изложения в света. В едно музикално произведение има храна. В една дреха, във всичко това, до което се докосваш, има нещо, което или може да вземе от теб или може да ти даде. Разправяше ми една млада сестра следния случай: един техен роднина заболява от апоплексия и умира. Неговите роднини намират, че новите му дрехи, които облякъл само веднъж или няколко пъти, може да се продадат по-евтино, и ако иска някой, може да ги купи. Бащата на тази сестра, като видял, че продават доста евтино, купил ги. Сестрата, като се научила за това нещо, казала на баща си: Татко, не трябваше да купуващ тези дрехи. Не е хубаво от болен човек да се купуват дрехи. - Това е суеверие.
към беседата >>

28. Разумност в природата

Кин на английски значи сродник, роднина нещо. (втори вариант)
Ръката не знае кой си и какъв си. Но същевременно тя развива разумността. Всеки по ръката ти може да познае какъв си, дали си жив или мъртъв. Щом изстине човек, той навсякъде е мъртъв. Трябва да намирате произхода на думите. Кин на английски значи сродник, роднина нещо. А пък китайците казват кин на хипотенузата, правата линия, която свързва двете страни на един прав ъгъл. Китайците разбират под кин едно, а англичаните друго. Под думата кин англичаните разбират цар. Значи разбира някой, който царува. Който царува, той свързва двата края.
към втори вариант >>

29. Намерената овца

Не искам нито поп, нито владика да ме придружава, никакъв роднина. (втори вариант)
Какво ще се заблуждаваме със своите патерици, със своите корони, със своите дипломи? Утре ще похлопа смъртта, ще задигне всичките дипломи. Поставят ви на тарга, и после започват да пеят: Упокой, Господи! Аз не вярвам в такова успокояване! Аз, когато отивам при Господа, не искам ни най-малко да ме носят на тарга. Не искам нито поп, нито владика да ме придружава, никакъв роднина. Аз ще остана сам: Ще кажа "Сбогом, заминавам си! " Вие ще останете на пристанището, само ще махате с ръка. От подире ми няма да плачат за това, за онова. Няма какво да се плаче, защото отивам там, където е хиляди пъти по-хубаво. Аз наричам съвременния земен живот затвор.
към втори вариант >>

Не искам нито поп, нито владика да ме придружава, никакъв роднина.
Какво ще се заблуждаваме със своите патерици, със своите корони, със своите дипломи. Утре ще похлопа смъртта, ще задигне всичките дипломи. Турят те на тарга, и после започнат: „Упокой, Господи! “ Аз не вярвам в такова успокояване. Аз, когато отивам при Господа, не искам ни най-малко да ме носят на тарга. Не искам нито поп, нито владика да ме придружава, никакъв роднина. Аз ще остана сам. Ще кажа: „Сбогом, заминавам си.“ Вие ще останете на пристанището, само ще махате с ръка. Отподире ми няма да плачат за това, за онова. Няма какво да се плаче, защото отивам там, дето хиляди пъти е по-хубаво. Аз наричам съвременния земен живот затвор.
към беседата >>

30. Ето отрока

Отива той при един свой роднина Лабан, един краен финансист, голям търговец, който можеше и дъщеря си да продаде. (втори вариант)
Те представят цялото човечество. Когато Яков бягаше, видя една голяма стълба от небето до земята. Казва: Господи, аз бягам от брата си, отивам в странство. Ако Ти ме благословиш да забогатея, да имам дом, деца, имот, като се върна, ще Ти дам една десета от богатството си. Какво му е отговорил Господ, нищо не е писано, но той си е помислил, че Господ е съгласен на това и тръгнал. Отива той при един свой роднина Лабан, един краен финансист, голям търговец, който можеше и дъщеря си да продаде. Яков беше около 60 години близо, когато бягаше. Когато се женеше беше на 62 години. Коя беше първата жена на Яков? Лия. Той видя първо Рахил и се влюби в нея. Уговориха се с Лаван, Яков да му пасе стадата 7 години и тогава да му даде дъщеря си.
към втори вариант >>

Отива той при един свой роднина – Лаван, един краен финансист, човек търговец, тъй щото знаеше и дъщеря си да продава.
Той като им говореше за Бога, че е Любов в подсъзнанието, и най-после той ги научи закона на подсъзнанието и свръхсъзнанието и едва се пробуди у тях самосъзнанието и съзнанието. Ако четете цялата еврейска история, крайни материалисти бяха те. Те представят цялото човечество. И когато Яков бягаше, видя една голяма стълба от небето до земята. Казва: „Господи, аз бягам от брата си, отивам в странство, ако ти ме благословиш да забогатея, да имам дом, деца, имот, като се върна, ще ти дам една десета от богатството си.“ Какво му е отговорил Господ, нищо не е писано, но той си е помислил, че Господ му е отговорил на това и тръгнал. Отива той при един свой роднина – Лаван, един краен финансист, човек търговец, тъй щото знаеше и дъщеря си да продава. Яков беше около 60 години близо, когато бягаше. Когато се женеше, той беше на 62 години. Колко беше първата жена на Яков Лия? Той я видя, и се влюби в нея. Както и да е тази работа, но като отиде при Лавана, той му каза: „Аз ще ти дам дъщеря си само ако 7 години ми пасеш овцете.“ И горкият 7 години ги паса.
към беседата >>

31. Отношение към природата / Съотношение с природата

Някой ваш роднина е заминал за онзи свят, той е бил тук нещастен, а сега там е щастлив. (втори вариант)
Три деня сте гладували, имате най-големите нещастия. Помислете си в какво седи вашето нещастие? То е цяла една илюзия. Вашите пари, които ги изгубите отидоха между бедните и те се радват. По-рано се радваше само ти, а сега се радват 40 души. Някой ваш роднина е заминал за онзи свят, той е бил тук нещастен, а сега там е щастлив. Вие плачете за онзи щастливия човек. Някой ваш близък е влязъл в затвора и вие плачете, но той там се учи. Вие казвате: „Горкият, затворен е, две-три години седи.“
към втори вариант >>

32. Разумните ще разберат

И трети път сънувах пак същия арапин – скоро след това умря мой близък роднина.“
След това ме свали на земята, разпрегна коня си и си отиде. Не се мина много време и баба ми умря. Аз се чудех отде дойде този черняк. След 4–5 години иде същият този арапин, със същия кон, и пак ме тури на коня си и ме заведе на същата воденица, която обиколи с мене 3 пъти и ме остави. Наскоро умря сестра ми. И трети път сънувах пак същия арапин – скоро след това умря мой близък роднина.“
към беседата >>

33. Какво знамение показваш нам?

Ако при богатия беше дошъл един роднина на Лазаря, да предаде едно писмо, де щеше да го намери?
Ние имаме примера от Евангелието за богатия и за бедния Лазар. Ако богатият носеше писмо за Лазаря, де щеше да го намери? Ако при богатия беше дошъл един роднина на Лазаря, да предаде едно писмо, де щеше да го намери?
към беседата >>

34. Трите страни на съзнанието

Връзките, които съществуват в едно поколение, в 4 поколения, кръвта се така изглажда, че онези, които са били роднина, след поколения нищо не остава от родството.
Хората са разпръснати, няма една вътрешна връзка помежду им. Сегашните връзки между хората не издържат. Връзките, които съществуват в едно поколение, в 4 поколения, кръвта се така изглажда, че онези, които са били роднина, след поколения нищо не остава от родството. Тия хора стават чужди. Майката станала на 80 години, а синът – на 60, майката се чуди и казва: „Как го носих това дете! Тогава ми се виждаше много хубаво, а сега остаряло, погрозняло.“ Казва: „И какви особености имало! “ И се чуди на себе си, как го е милвала, а сега къде е отишло детето.
към беседата >>

35. Най-високият връх

Претрепали един роднина на Павел, претрепа го мъжът на тази жена и се окървавил.
Оженили сте дъщеря си за един човек, за когото не трябваше да я жените." Той казва: "Прав си. Така си е." Този мъж я е бил четири пъти и толкова лошо я бил. Кои са причините? Има хора, които кармически вървят през лоши семейства, имат тежка карма. Той е от селото на нашия Павел. Претрепали един роднина на Павел, претрепа го мъжът на тази жена и се окървавил. Върнал се в дома си и казва на жена си: "Свършихме се него." И за да не го издаде тя, четири пъти е била бита и полудява. Довеждат го и го осъждат на петнадесет години затвор. Бащата на жената пита: "Защо се случват така работите? " Защо ще му разправям? Защо ще му кажа защо се случват така работите?
към беседата >>

36. Всичко е възможно

Той е следният: Един знаменит художник очаква да получи едно голямо наследство от един свой роднина, че да си оправи работите, както трябва.
Богатият му направил къща и оттам насетне сиромашията изчезнала за него. Така той разбрал, че когато искаш, все трябва да дадеш нещо и от себе си, все трябва да направиш нещо. Сега всички хора искат да се поправи светът, без да направят нещо в името Божие. Вие не сте направили нищо още, а само се чудите. Като разправих този пример на едного, той пък ми разправи един друг разказ, писан от един полски писател. Той е следният: Един знаменит художник очаква да получи едно голямо наследство от един свой роднина, че да си оправи работите, както трябва. Случило се, обаче, че този негов роднина изгубил доверието си в своя племенник и не му оставил нито пет пари. Художникът се отчаял и си казал: Отиде вече. Всичко се свърши с мене. Не ми остава нищо друго, освен да се самоубия. Авторът разправя, че в Полша някъде имало специално место, дето отивали всички отчаяни и разочаровани от живота да се самоубият.
към беседата >>

Случило се, обаче, че този негов роднина изгубил доверието си в своя племенник и не му оставил нито пет пари.
Така той разбрал, че когато искаш, все трябва да дадеш нещо и от себе си, все трябва да направиш нещо. Сега всички хора искат да се поправи светът, без да направят нещо в името Божие. Вие не сте направили нищо още, а само се чудите. Като разправих този пример на едного, той пък ми разправи един друг разказ, писан от един полски писател. Той е следният: Един знаменит художник очаква да получи едно голямо наследство от един свой роднина, че да си оправи работите, както трябва. Случило се, обаче, че този негов роднина изгубил доверието си в своя племенник и не му оставил нито пет пари. Художникът се отчаял и си казал: Отиде вече. Всичко се свърши с мене. Не ми остава нищо друго, освен да се самоубия. Авторът разправя, че в Полша някъде имало специално место, дето отивали всички отчаяни и разочаровани от живота да се самоубият. Тогава младият художник си купил един револвер, оставил палтото дома си и към 12 часа вечерта отишъл на определеното место, дето се готвел да се самоубие, да замине за онзи свят.
към беседата >>

37. Самоотричане

Ще си намеря друга някоя беля на главата." Казвам му: "Ще й покажеш тази кесия и ще й кажеш, че един неин роднина й праща подарък, връща се от Америка.
" Аз го питам: "Какво искаш сега? " Той каза. "Трябва да стане нещо от мене." Казах му: "Мислиш ли, че от тебе нищо не е станало? Изпратете твоята възлюбена при мене, с която не можеш да живееш, ще я убедя да те напусне." Той каза: "Защо ще си губиш времето? Тя е съвсем невежа, невежо същество, нищо не става от нея. Ще си намеря друга някоя беля на главата." Казвам му: "Ще й покажеш тази кесия и ще й кажеш, че един неин роднина й праща подарък, връща се от Америка. Ще й дадеш подаръка." Той ми каза: "Какво ще стане? " Казах му: "Нищо няма да стане. Някоя кесия ще се изпразни, и ти ще се освободиш от своите нещастия, и жена ти няма да те безпокои." Той каза: "Ами какво мислите за моето бъдеще, какво ще стане с мене? " "С тази кесия работите ще се оправят ли? " - ми каза той.
към беседата >>

38. Помни Създателя си!

Той получавал писма от един свой роднина от онзи свят, който му казвал: Големи са моите нещастия тук.
Понеже се проповядва за онзи свят, аз не ви проповядвам за онзи свят. Аз ви говоря за този свят. Онзи свят е точно такъв, какъвто е този свят. Ако вие умрете и отидете неподготвени в онзи свят, ето, какво ще ви се случи. В една своя книга един американец пише свои опитности. Той получавал писма от един свой роднина от онзи свят, който му казвал: Големи са моите нещастия тук. Всичко имам за ядене и пиене, но не мога да ям. Гледам пред себе си добре сложена трапеза с ядене. Тъкмо пристъпя една крачка към нея, и тя веднага отстъпва една крачка от мене. Вече десет години откак съм дошъл тук, все се намирам на същото положение. Още не съм седнал да си хапна.
към беседата >>

39. Абсолютната и Относителната реалност / Абсолютна и Относителна реалност

И отива той в Ханаанската земя да търси своето щастие при някой свой роднина Даван. (втори вариант)
Вие сте в едно общество и постоянно искате да ви влизат в положението. Не ви се пада, но вие искате да изпъкнете някъде и изтиквате този–онзи. И най–после се поражда във вас, че вие трябва да богатеете. И след туй Исав казва: „Я да умре баща ми, та на брата си аз веднага ще му дам да разбере за неговата философия.“ Но той го е страх от баща му. Тогава майката казва: „Я, синко, докато баща ти не е умрял, да си вървиш. И отива той в Ханаанската земя да търси своето щастие при някой свой роднина Даван. Той имаше две дъщери. Той като видя едната, коя беше тя? Рахил. Първата работа беше, че се влюби в нея. И каза на бащата: „Ще ми я дадеш ли? “ „Ако ми служиш седем години овчарлък, да ми пасеш стадото, и ще ти я дам.“ „Значи ще ми я дадеш, като работя за нея седем години?
към втори вариант >>

40. Законът на помагането

Казвам ви: „Един ваш близък роднина е пристигнал от Америка и може да ви помогне." Очите ви се отварят и вие се развеселявате.
Някой път като се почешете, пари ще вземете, а пък някой път като се почешете, пари ще дадете. Някой път като се почешете, се счупи стомната или ще се препънете с нея, а някой път като се почешете, ще ви дадат една нова стомна. Не че това става от чесането. Ще ви обясня. Седите замислен, нямате нито пет пари. Казвам ви: „Един ваш близък роднина е пристигнал от Америка и може да ви помогне." Очите ви се отварят и вие се развеселявате. Заинтересован сте. Ще се измени вашето лице. Една дума само причинява това и вашето лице се изменя. Това може да е подигравка от някого, но това, което е казал, то ще стане. Често даже, когато някой човек ви каже нещо и иска да ви излъже, нещата стават.
към беседата >>

41. Път към разумността / Пътят на разумното

Нямаш ли някой роднина още? (втори вариант)
Тогава аз правя следующите сравнения. Нося един златен наполеон в джоба си. Доволен съм от него. Приятно ми е, че е в джеба ми. Бутам го, изваждам го, казвам: „Защо дойде ти сам? Нямаш ли някой роднина още? “ „А, много роднини имам. Много голям е моят род. Че как! И дядо ми, и баба ми, и прабаба ми, всичките тия това са все живи.“ „Тъй ли? “ Пак го туря в джеба си.
към втори вариант >>

“ „А, имам.“ Казвам: „Ти ще идеш при тях да ги поздравиш от мене, но няма да се връщаш преди дядо си при мене.“ Дойде дядото, казвам: „Много те обичам, ти ще идеш при твоите роднини, но все пращайте ми по един роднина тук, ще имам разположението да го посрещна добре.“ Та по един ги приемам, по два никога. (втори вариант)
Вие мислите, че животът седи в многото. Не е ни най–малко, аз за себе си не съм съгласен. Аз съм намерил в своята опитност – доволството седи в малкото. Един наполеон допринася много по–голяма полза. Казвам му тъй, като го намеря, потупвам го, казвам: „Роднини имаш ли? “ „А, имам.“ Казвам: „Ти ще идеш при тях да ги поздравиш от мене, но няма да се връщаш преди дядо си при мене.“ Дойде дядото, казвам: „Много те обичам, ти ще идеш при твоите роднини, но все пращайте ми по един роднина тук, ще имам разположението да го посрещна добре.“ Та по един ги приемам, по два никога. Единия изпратя, да дойде другият. Та донякъде съм намерил разрешението. Аз така го правя за себе си. И много добре ми върви. А по някой път се зароди в мене желанието – не могат ли двама да дойдат.
към втори вариант >>

42. Неразбраното

Някой ваш роднина може да е.
В тона внася известна енергия, музикални трептения, които се отличават. Вие ще кажете сега: „Вярно ли е туй? “ Вие музиката я чувате. Музикантите внасят известни скръбни течения, известна енергия, която като се докосне до вашите уши, тя произвежда особено впечатление. Известен човек, като умре, вие скърбите за него. Някой ваш роднина може да е. Но представете си, че този ваш роднина ви е оставил 500 хиляди [лева] като умре; като умре вие ни най-малко не скърбите; вие се радвате, че умрял. Защото, ако не беше умрял, 500-те хиляди лева не щеше да ги остави. Скърбите – защо? Понеже той ви обещал да ви даде 500 хиляди лева, а е умрял, че не могъл да ви ги даде. Вие скърбите не че е умрял, но че не е могъл да ви даде 500 хиляди лева.
към беседата >>

Но представете си, че този ваш роднина ви е оставил 500 хиляди [лева] като умре; като умре вие ни най-малко не скърбите; вие се радвате, че умрял.
Вие ще кажете сега: „Вярно ли е туй? “ Вие музиката я чувате. Музикантите внасят известни скръбни течения, известна енергия, която като се докосне до вашите уши, тя произвежда особено впечатление. Известен човек, като умре, вие скърбите за него. Някой ваш роднина може да е. Но представете си, че този ваш роднина ви е оставил 500 хиляди [лева] като умре; като умре вие ни най-малко не скърбите; вие се радвате, че умрял. Защото, ако не беше умрял, 500-те хиляди лева не щеше да ги остави. Скърбите – защо? Понеже той ви обещал да ви даде 500 хиляди лева, а е умрял, че не могъл да ви ги даде. Вие скърбите не че е умрял, но че не е могъл да ви даде 500 хиляди лева. Вие скърбите за един ваш приятел – не че ви е оставил, ами вие очаквате нещо от него.
към беседата >>

43. Дух и материя

Когато на тези хора правиш добро на този свят, като идеш там ще намериш майката, брата, сестрата, които ще ти кажат: „Много сме благодарни, че там помогна на нашата роднина.“ Тук направил си някоя пакост, идеш в другия свят, като те погледат, казват: „Този пакост направи там на нашите роднини.“ Те имат ясна представа.
Господ те е турил на едно гише да си създадеш приятели. Защото в онзи свят вие искате да идете, тия приятели вие там ще ги срещнете. Ако тук не се запознаете, те горе няма да ви услужат. Сега по някой път вие искате да знаете, защо човек на земята трябва да прави добро. Тия хора тук на земята са деца, в другия свят са техните баща, майка. Когато на тези хора правиш добро на този свят, като идеш там ще намериш майката, брата, сестрата, които ще ти кажат: „Много сме благодарни, че там помогна на нашата роднина.“ Тук направил си някоя пакост, идеш в другия свят, като те погледат, казват: „Този пакост направи там на нашите роднини.“ Те имат ясна представа. Вие имате съвсем смешни понятия за онзи свят. Много изопачени понятия имате за оня свят. Вие си представлявате ангели, вие си представлявате оня свят.
към беседата >>

44. Шестото чувство / Вярата и Любовта. Шестото чувство

Ти ще съградиш една каменна къща, но или детето ти, или син ти, или дъщеря ти, или майка ти, бащата все някой роднина ще умре. (втори вариант)
Каква свобода имаш, и на какво се основава твоята свобода? Ти най-първо мислиш, че с всичките камъни можеш да строиш. Но от онзи свят мислят, че камъните са с пари. Скъпо струват камъните. И всякога, когато направиш една каменна къща, все ще има някой да трябва да плаща. Ти ще съградиш една каменна къща, но или детето ти, или син ти, или дъщеря ти, или майка ти, бащата все някой роднина ще умре. Някой път дойдат и ме питат, да градят ли къща или не? Все един ще плати от вънка. Ето тука градиха една къща на пътя, и падна един човек, отряза се крака му, и умре. Уби се. Онези хора, които знаят тия работи, колят курбан. Колят.
към втори вариант >>

Далечен или близък ваш роднина, или някой от домашните ще плати с живота си.
Щом не плащате, ще ви съдят. За много неща ви съдят, без да подозирате това. Вие събирате камъни от планината, правите си къщи и не мислите, че ще плащате. Нямате право да взимате безразборно камъни от планината. Няма случай в живота, като си направите каменна къща, да не платите за нея. Далечен или близък ваш роднина, или някой от домашните ще плати с живота си. Като знаят това, хората правят курбан, плащат с чуждия живот. Изобщо, за всяко предприятие се плаща. Доброволно или насилствено, все ще платиш нещо. Като знаете това, не търсете причината за нещастията в живота. Някои нещастия се държат на невниманието на хората, а други се причиняват от извънземни същества.
към беседата >>

45. Обичай и познавай! Добър и учен!

Неин приятел, неин познат, неин далечен роднина или някой съвсем чужденец.
Християнин е, който има любовна връзка. Кого наричаме любовник на някоя мома? Можем ли да наречем някого така? Само онзи, който я обича, той е нейният любовник. А пък онзи, който не я обича, той какъв е? Неин приятел, неин познат, неин далечен роднина или някой съвсем чужденец.
към беседата >>

46. Той ми е и брат, и сестра, и майка

То започнало да го прегръща, да го целува и да му казва: „Вуйчо, колко се радвам, че те срещнах.“ В първо време българинът останал учуден от своята роднина, но после приел, че възможно е да е негова племенница и веднага ѝ предложил да я заведе в хотела, да ѝ услужи.
Аз съм привеждал и друг път този пример, който сега ще ви приведа, за мнима любов. Един млад българин, току що се върнал от странство, отдето си купил много хубав, скъп златен часовник. Като вадил часовника си, едно младо момиче го проследило и се хвърлило върху него. То започнало да го прегръща, да го целува и да му казва: „Вуйчо, колко се радвам, че те срещнах.“ В първо време българинът останал учуден от своята роднина, но после приел, че възможно е да е негова племенница и веднага ѝ предложил да я заведе в хотела, да ѝ услужи. Тя се повъртяла натука-натам, после казала: „Вуйчо, ще изляза малко из града, имам да свърша една работа.“ Тя излязла и повече не се върнала, но отнесла със себе си и златния часовник на своя вуйчо. Значи той бил вуйчо, когото обича само докато вземе часовника. Щом му отнела часовника, той престанал вече да ѝ е вуйчо. Тъй щото, когато някой ваш роднина дойде при вас и ви нарече „вуйчо“ или „братко“, вие трябва да проверите след него, дали часовникът ви е на място, или не е.
към беседата >>

Тъй щото, когато някой ваш роднина дойде при вас и ви нарече „вуйчо“ или „братко“, вие трябва да проверите след него, дали часовникът ви е на място, или не е.
Като вадил часовника си, едно младо момиче го проследило и се хвърлило върху него. То започнало да го прегръща, да го целува и да му казва: „Вуйчо, колко се радвам, че те срещнах.“ В първо време българинът останал учуден от своята роднина, но после приел, че възможно е да е негова племенница и веднага ѝ предложил да я заведе в хотела, да ѝ услужи. Тя се повъртяла натука-натам, после казала: „Вуйчо, ще изляза малко из града, имам да свърша една работа.“ Тя излязла и повече не се върнала, но отнесла със себе си и златния часовник на своя вуйчо. Значи той бил вуйчо, когото обича само докато вземе часовника. Щом му отнела часовника, той престанал вече да ѝ е вуйчо. Тъй щото, когато някой ваш роднина дойде при вас и ви нарече „вуйчо“ или „братко“, вие трябва да проверите след него, дали часовникът ви е на място, или не е.
към беседата >>

Един човек, който нарушава порядъка на времето и ти не знаеш колко е часът, той не ти е нито брат, нито роднина.
Аз вземам часовника като мяра на времето. Един човек, който нарушава порядъка на времето и ти не знаеш колко е часът, той не ти е нито брат, нито роднина. Всеки, който не те оставя свободно да мислиш, не те оставя свободно да решиш дадена работа, никакъв брат не ти е. Братът трябва да остави брата си за дълго време да бъде свободен. Всеки трябва да бъде свободен. Каквото направи, да го направи от свободна воля. Христос казва: „Всеки, който изпълнява волята Божия, той Ми е и брат, и сестра, и майка.“ Как ще проверим тази идея?
към беседата >>

47. Три фази

Например, казвам ви, че вие ще наследите някой ваш роднина.
Който няма да спечели и когато вярва, и когато не вярва, пак няма да спечели. В човека има едно чувство, което му подсказва: Когато ще станат нещата, те ще станат. Туй чувство ти с години го носиш. Ако остане сега да му кажа, че ще спечели, аз може да кажа нещата, които са определени да станат, но не защото аз ви казвам, те стават. Те са определени да станат. Например, казвам ви, че вие ще наследите някой ваш роднина. Но той от 10–30 години е намислил да направи завещание. Ако този ваш роднина не беше направил това завещание, нищо не ви е писано.
към беседата >>

Ако този ваш роднина не беше направил това завещание, нищо не ви е писано.
Туй чувство ти с години го носиш. Ако остане сега да му кажа, че ще спечели, аз може да кажа нещата, които са определени да станат, но не защото аз ви казвам, те стават. Те са определени да станат. Например, казвам ви, че вие ще наследите някой ваш роднина. Но той от 10–30 години е намислил да направи завещание. Ако този ваш роднина не беше направил това завещание, нищо не ви е писано.
към беседата >>

48. Блажени сте ако любите!

Ако някой иска да бъде роднина на Христа, духът е, който свързва вътре.
Във втората фаза това са братовчеди. В третата – трети братовчеди, а в четвъртата – роднински връзки. Или в 100 години хората се израждат, не са роднини по кръв. Има друга една връзка на духа, Божествена връзка. Писанието казва: Онези, които нямат Божия Дух или Христовия Дух, не са Негови, не са роднини. Ако някой иска да бъде роднина на Христа, духът е, който свързва вътре. Не е името, което носим на църквата. Братята са братя, ако носят кръвта на баща си. Братята са братя, ако носят кръвта на майка си. Две сестри са сестри, ако носят кръвта на баща си. Две сестри са сестри, ако носят кръвта на майка си.
към беседата >>

49. Опитване, проверяване и прилагане

Когато някой път ще умре някой човек, който ти е ближен, някой твой близък роднина, ти го обичаш, дойде на умиране, усещаш болка, чувствуваш болката му.
Блъснеш се в една мъчнотия, спри се да разсъждаваш, защо е турена тази мъчнотия на пътя. Тя ще стане причина да измениш своето положение. Имаш едно страдание, страдаш, мъчно ти е нещо. Някой път можеш да знаеш защо страдаш, пък някой път не знаеш защо страдаш. Има страдания чужди. Когато някой път ще умре някой човек, който ти е ближен, някой твой близък роднина, ти го обичаш, дойде на умиране, усещаш болка, чувствуваш болката му. Този човек през въздуха праща и ти по твоето радио приемаш страданието. Не си ти, който умираш, друг умира. Казва: „Защо са тия страдания? “ Този човек, който страда при умирането, той не е готов за смъртта. Казва: „Знаеш ли, че един твой роднина умира, не е готов, не иска да умре.
към беседата >>

Казва: „Знаеш ли, че един твой роднина умира, не е готов, не иска да умре.
Когато някой път ще умре някой човек, който ти е ближен, някой твой близък роднина, ти го обичаш, дойде на умиране, усещаш болка, чувствуваш болката му. Този човек през въздуха праща и ти по твоето радио приемаш страданието. Не си ти, който умираш, друг умира. Казва: „Защо са тия страдания? “ Този човек, който страда при умирането, той не е готов за смъртта. Казва: „Знаеш ли, че един твой роднина умира, не е готов, не иска да умре. Ти един ден искаш ли и ти да умреш като него? “ Ти страдаш, страданието всякога може да дойде. Никой не е изключен от страданието. Никой не е изключен в пътя на живота като ходи да не си удари крака някъде. Страданието ще дойде.
към беседата >>

50. И ще родиш син

За да не си съвсем на пътя, веднага ти дават една малка стаичка, една квартирка, и ти се настаняваш като кираджия ту при майка си, ту при баща си, ту при брат си или сестра си, някоя твоя роднина или приятел и си мислиш, че си в онзи свят, а всъщност ти си в една стаичка при твой приятел или роднина.
Някои искат да умрат, за да отидат на онзи свят. Умирането ни най-малко не въвежда човек в онзи свят. Аз да ви кажа: не мислете, че човек като умре, отива в онзи свят. Аз се абстрахирам от това, което се говори в свещените книги, и от това, което учените и богословите пишат. Според мене със смъртта къщата на човека се продава и той остава на пътя. За да не си съвсем на пътя, веднага ти дават една малка стаичка, една квартирка, и ти се настаняваш като кираджия ту при майка си, ту при баща си, ту при брат си или сестра си, някоя твоя роднина или приятел и си мислиш, че си в онзи свят, а всъщност ти си в една стаичка при твой приятел или роднина. За онези хора, които вярват, че са в онзи свят, така е, в онзи свят са. Но онези, които добре разбират положението, знаят къде се намират.
към беседата >>

51. Умни, добри, здрави

Сърдите се, че не сте имали някой богат роднина.
И вие правите голяма погрешка със себе си, не знаете какво правите. Запример някой път се сърдите, че не сте богат. Кой е крив, че не сте богат? Сърдите се, че баща ви не е бил богат. Сърдите се, че не сте имали някой богат роднина. Чудни сте. Кой ще ви даде богатство? Природата. Що не идете при нея? Тя е, която раздава всичките богатства. В природата законът е такъв.
към беседата >>

52. Дрехата на Любовта, на Мъдроста и на Истината

Имам един друг роднина болен, още едно шише нямаш ли?
Казвам: „До пет–шест капки ще взема и ще се излекува. Ако не се излекува, ще ти дам друго шише.“ Понеже нямам пари, сто и петдесет лева, да му дам. Казвам, какво мисли. Ако този свят с пари ще се оправи, трябваше да се оправи. Този господин след време ме срещна и каза: „Проработи церът, оздравя жена ми. Имам един друг роднина болен, още едно шише нямаш ли? “ Ще кажете, че влагам нещо от себе си. Бръкна някой път с първия си пръст и го извадя, някой път с втория, с третия, някой път с петия пръст бръкна: разни елементи влагам. Защото според мене някои болести има, които се дължат на това, че човек е станал много честолюбив. Тази болест е дошла да вземе от честолюбието или от гордостта. Станал горделив, на този не иска да помага, на онзи.
към беседата >>

53. Важното в живота

Е, българите, който има роднина министър-председател, той е за него Господ.
Всеки, който иска да откаже, че няма Господ, той [е] безумен. Който доказва и който отказва, че няма Господ, те са безумни. Рече безумният в сърцето си, че няма Господ. Рече разумният в сърцето си, че има Господ. Какъв е неговият Господ? Е, българите, който има роднина министър-председател, той е за него Господ. Казва се, че е хубаво да има човек един Господ. Той разбира министъра.
към беседата >>

54. Най-голямото благо / Голямото благо

Като говоря така, не искам да изпадате в положението на оня мисионер, който проповядвал, че не трябва да се плаче, когато умре някой роднина или приятел. (втори вариант)
Сега, ако имам време, ако и вие имате време и търпение да слушате, мога да ви освободя от всички мисли, които причиняват преждевременна старост. Щом се освободите, веднага ще се подмладите. Първо трябва да ви освободя от страха, че от глад ще умрете; да ви освободя от страха, че жадни ще умрете, че болни може да бъдете. Да се освободите от всичките форми на страха, значи, да се освободите от материалните идеи и да приемете ония мощни, велики идеи, които крепят човешкия дух. Като говоря така, не искам да изпадате в положението на оня мисионер, който проповядвал, че не трябва да се плаче, когато умре някой роднина или приятел. Един ден, като проповядвал, пристигнала телеграма, че умряла сестрата на жена му. Още като бил на амвона, заплакал. Забравил, че проповядвал да не се плаче за умрелите.
към втори вариант >>

По някой път като говоря, мязаме на онзи евангелски проповедник, и вие мязате с мене заедно, който всякога проповядвал, че като умре някой роднина, да не плачем.
Ако имам време и вие ако имате време да търпите и слушате, може да ви освободя от всичките мисли, веднага ще се подмладите. Най-първо да ви освободя от страха, че от глад ще умрете. Да ви освободя от страха, че жадни ще умрете, че болни може да бъдете. От всичките безброй страхове да ви освободя, да вложите не тази материална идея, но туй мощното, което подкрепя човека. По някой път като говоря, мязаме на онзи евангелски проповедник, и вие мязате с мене заедно, който всякога проповядвал, че като умре някой роднина, да не плачем. Един ден бил на амвона, проповядвал беседа, че не трябва да плачем. Пристига една телеграма, че умряла сестрата на жена му. Още като бил на амвона започнал да плаче. Забравил, че е проповядвал, че не трябва да се плаче за умрелите, като чете телеграмата и заплакал. Погрешката е, че пощаджията му дал телеграмата, когато бил на амвона.
към беседата >>

0.36047196388245V1-ON