Търсене в беседите за 'Разговор'

Казах ти в предишния си разговор, че сърцето трябва да се намира под ръководителството на Божия Дух, защото от него зависят съдбините на Живота.
Казах ти в предишния си разговор, че сърцето трябва да се намира под ръководителството на Божия Дух, защото от него зависят съдбините на Живота. И това е една истина. Сърцето, което е средоточие на душевния живот, ако не се управлява добре, може да разруши самата душа, като й похарчи всичките жизнени сили и произведе онова вътрешно разрушение, което се нарича отчаяние, ожесточение, омраза към всеки живот. Сърцето, което е похарчило всичко и не е спестило и придобило нищо в замяна, непременно, според условията на самия живот, ще се намери в оскъдност и лишение от всяко вътрешно благо, а тъй като не е научено да пренася подобни лишения, то се решава да се самоунищожи, отколкото да понесе неизгодите. Ето че в такъв случай человек сам по себе си дава място на лошите духове да го завладат и отведат далеко от мястото на истинската Свобода. Това е злощастието с днешния свят, че той харчи повече в душевно отношение, отколкото да придобива.
към беседата >>

2. Разговор трети - Храната и Словото

В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко Слово, което излиза из устата Божии.
В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко Слово, което излиза из устата Божии. Това е една Истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този, привременния. С нейното животворящо действие душата придобива Пълнота, която води към съвършенството – както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му. Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни.
към беседата >>

3. Разговор пети - Въздигане Душа и Дух

В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор.
Но изпитът е тук, долу, гдето е съдено всекиму, който се роди, да премине през всичките изпити на Живота, за да се приближи към пътя на съвършенството, към пътя на светостта. „Свети бъдете, казва Господ, защото и Аз Съм свят.“ Тия са важните неща на Живота – познанието на Истината, която има по-голяма цена от всяко друго нещо. Истината е сам Бог и който Го възприема, ще бъде свободен и блажен. Господ е сам жива вода и истински хляб и който възприема този хляб, ще бъде жив, както и Той. В твоя живот, както ти казах и по-преди, трябва да стане онази велика промяна, за която ти говорих в миналия си разговор. Без тази вътрешна промяна да напредваш по-нагоре е невъзможно. Без нея ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят. Без нея ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината. Ето това е главното условие – да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него.
към беседата >>

4. Разговор седми - Заключение

Разумей, прочее, Истината, която имам да ти представя в тоя си разговор.
Разумей, прочее, Истината, която имам да ти представя в тоя си разговор. Аз съм Афаил 17, един от служебните твои Духове, и Господ ме повика и ме прати до теб да ти съобщя онова, което има да се извърши. Аз ида от Небето, от жилището Алфиола 18, от средоточния дом на Небесното царство, гдето всичките просби и молитви от тоя свят постъпват пред лицето Божие. Понеже от дълго време се намираш в молитва и животът ти е обременен с вътрешни тягости и смущения, то Бог иска да отмахне от душата ти тая язва.
към беседата >>

5. Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.

ще имаме събрание за разговор – обмяна на мисли.
и ще се продиктуват трите велики закона на Веригата. В това събрание ще присъстват също двама заминали наши приятели. Ще присъства така също и Господ. Довечера в 9 ч. ще имаме молитвено събрание, от 7 до 8 ч. ще имаме събрание за разговор – обмяна на мисли. В тазгодишното събрание ние вземаме една от най-важните стъпки – Веригата взема първата стъпка без изключение. Този е редът за днес, а за утре ще се даде друг.
към беседата >>

на обед г-н Дънов ни каза в разговор, че същинското име на Бога е Йод-Хей-Вав-Хей.
При разотиване в 12 ч. на обед г-н Дънов ни каза в разговор, че същинското име на Бога е Йод-Хей-Вав-Хей.
към беседата >>

Аз бих ви говорила още, но понеже атмосферното налягане е много голямо, ще оставя другата част от своя разговор за друг път.“
Аз бих ви говорила още, но понеже атмосферното налягане е много голямо, ще оставя другата част от своя разговор за друг път.“
към беседата >>

Стана разговор за обещанията и г-н Дънов по повод на това каза следното:
Стана разговор за обещанията и г-н Дънов по повод на това каза следното:
към беседата >>

В частен разговор с г-на Дънова през време на тази почивка ни се каза, че най-малкият Ангел в Небето е на двадесет и четири милиарда години.
В частен разговор с г-на Дънова през време на тази почивка ни се каза, че най-малкият Ангел в Небето е на двадесет и четири милиарда години.
към беседата >>

6. Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново

Заслужава внимание следната мисъл, която г-н Дънов изказа пред група събеседници, които го бяха обкръжили за частен разговор, която мисъл се изказа към 7 часа вечерта.
В 3 часа подир пладне се започна бдението, за което се оповести тази заран и през което ще се молим за здраве и пр., което бдение продължи дори до 10 часа вечерта. Някои, на които не бе редът да бъдат между 3 и 6 часа, бяха в града, но в 6 часа всички се събрахме и на групи-на групи си беседвахме в двора на лятната къща до към 10 часа вечерта, когато всички изредиха бдението си и когато, след като вечеряхме, се разотидохме по квартирите си. Заслужава внимание следната мисъл, която г-н Дънов изказа пред група събеседници, които го бяха обкръжили за частен разговор, която мисъл се изказа към 7 часа вечерта. Мисълта бе тая:
към беседата >>

В този разговор г-н Дънов изказа гледните по-важни мисли:
След гореизложеното г-н Дънов обяви събранието за свършено, като добави, че между 6 и 7 часа тази вечер трябва да се явим всички „за да се освежим“. Но понеже всички не се считаха уморени и не напуснаха месата си, па и сам г-н Дънов не излезе за почивка, та се завърза частна беседа, в която се задаваха разни въпроси. В този разговор г-н Дънов изказа гледните по-важни мисли:
към беседата >>

Подир горния разговор г-н Дънов съобщи, че духовете на д-р Миркович и М.
Подир горния разговор г-н Дънов съобщи, че духовете на д-р Миркович и М. Казакова си заминаха, а след това добави:
към беседата >>

7. Приложение към протокола от 1910 г.

На 11 октомври 1909 г., неделя, в частен разговор в стаята на г-н Дънов той ми каза:
На 11 октомври 1909 г., неделя, в частен разговор в стаята на г-н Дънов той ми каза:
към беседата >>

8. Ето човекът

“ В този именно разговор Господ рисува Своята велика картина, тогава се заражда онзи процес: людете, след като изпратят човека, почват да плачат и да изреждат всичките негови добри качества – виждат Божествената картина, която е изобразена в тия качества.
Господ, когато ни вика на Небето, съблича ни тук, Той не иска нашите дрипи, а казва: „Донесете го, както си е.“ Когато някой умре, всеки от нас се отвръща от него; дори и ония, които са го обичали, казват: „Махнете го по-скоро! “ Къде е тогава тяхната любов? Но Господ не се отвръща и казва: „Донесете го, Мен ми трябва такъв, какъвто си е.“ И когато ни турят в гроба и ни оставят, какво прави Господ? Той почва да говори с нас, а не, както някои мислят, че умрелите се освобождават. Пита ни: „Е, разбра ли Живота, разбра ли какъв е смисълът на Живота, който Аз ти пратих? “ В този именно разговор Господ рисува Своята велика картина, тогава се заражда онзи процес: людете, след като изпратят човека, почват да плачат и да изреждат всичките негови добри качества – виждат Божествената картина, която е изобразена в тия качества.
към беседата >>

9. Мисли от г-н Дънов

При обикновен разговор дядо Сава се прозял и започнал да разказва за Христа, Евангелието и вярата.
Тия, които ни обземат чрез прозявката, не са опасни. (Веднъж г-н Дънов е говорил с покойния сега дядо Сава Хаджидечев от Бургас. При обикновен разговор дядо Сава се прозял и започнал да разказва за Христа, Евангелието и вярата. Повторно се прозял и обърнал да разправя за царя, войската и войните. Трети път се прозял, започнал за манастирите, управлението и политиката. Четвърти път се прозял, започнал пак за Евангелието и вярата. Вижда се, че първият дух е бил някой религиозен, вторият - военен, третият - политикан и четвъртият - пак първият се намерил).
към беседата >>

10. Необходимостта да познаваме Бога

Казва се в тази глава, че змията се увила около дървото на познанието и почнала разговор с Ева, като ѝ задала въпроса: „Как така, вие като сте господари на рая и се ползвате от всички райски дървета, да не се ползвате и от дървото, което крие в себе си велика тайна?
В първата глава на Битието се казва, че Бог поставил човека в рая и му казал да обработва и да използва всичко в него, но му забранил да се докосва само до едно дърво – дървото за познаване доброто и злото. Обаче човек поискал да направи един малък опит на непокорство, и с този опит започнала по-напред жената. Казва се в тази глава, че змията се увила около дървото на познанието и почнала разговор с Ева, като ѝ задала въпроса: „Как така, вие като сте господари на рая и се ползвате от всички райски дървета, да не се ползвате и от дървото, което крие в себе си велика тайна? “ Жената запитала от своя страна: „Каква тайна? “ – „Ако ядете от това дърво, ще имате познанието на Бога, ще знаете защо живеете, ще познавате доброто и злото, ще бъдете много силни на земята, тъй както Бог е силен“. И в жената се заражда тогава тщеславие, и тя си казва: „Да стана като Бога – това е моето горещо желание“, и откъсва от забранения плод, вкусва от него и сетне отива и убеждава мъжа си, та и той вкусва. И вследствие на това, Писанието казва, двамата оголели – видели се голи. Кога хората оголяват?
към беседата >>

11. Великден

Ние приличаме на онзи философ, който излязъл да се разхожда по морето и в разговор запитал лодкаря: „Учен ли си, знаеш ли нещо от астрономия?
Мойсей, когато дигна своя жезъл при Червеното море, изрече една дума, и то се раздели. И Христос, когато бе пред гроба на Лазара и дигна очи нагоре, каза само една дума – „Лазаре, излез от гроба! “ И в началото Господ рече само една дума, и светът стана. Ние знаем да говорим и пишем правилно, граматически – със запетаите и точките му, с въпросителните и възклицателните му. Разискваме много философски въпроси, но не знаем как да наредим живота си. Ние приличаме на онзи философ, който излязъл да се разхожда по морето и в разговор запитал лодкаря: „Учен ли си, знаеш ли нещо от астрономия? “ И като му отговорил: „Не зная“, той му казал: „Изгубил си една четвърт от живота“. След това го запитал: „Знаеш ли нещо от геология? “ – „Не знам.“ – „Две четвърти си изгубил от живота си.“ „Ами не знаеш ли математика? “ – „Не знам.“ – „Три четвърти от своя живот си изгубил.“ По едно време се дигнала страшна буря, и се явила опасност да се обърне лодката; тогава лодкарят от своя страна попитал философа: „Умееш ли да плаваш? “ Последният отговорил: „Не умея“.
към беседата >>

12. Молитва

Молитвата е един разговор с Бога, при който ние започваме да въздействаме върху света.
Когато по този начин се съединим с Бога и бъдем в съгласие с всички праведни души, в нашите действия няма да има препятствия; ако сте обичали някоя душа, тази мисъл се предава на духовете. Никой не може да придобие богатство, същински Знания и същинска Добродетел, ако не е изповядал своите грехове чрез молитва. Ще кажете: „Щом малко укрепнем, ние ще заставим Бога“ – не можете да Го заставите, Бог няма да ви послуша. Аз ви говоря от опитността на всички минали и на всички съвременни поколения. Молитвата е нещо, което е съобразно с нашия живот и колкото човек е по-високоразвит, толкова той ще влиза в по-голямо съобщение с Бога. Молитвата е един разговор с Бога, при който ние започваме да въздействаме върху света. При молитвено състояние не трябва да има никакво раздразнение, никаква обида – всичко това трябва да го отхвърлите. И когато влезете в тази тайна стаичка, трябва да чувствате, че сте в сношение с Ангелите. Затова Христос казва: „Бог ще изглади вашите отношения с хората.“ И щом Той ви благослови, ще дойде материалното благословение.
към беседата >>

13. Добрият самарянин

И така, завързва се разговор с един законник – доста учен човек, философ за времето си, следващ дълбоко учението Мойсеево; той се интересува от един много важен въпрос, приближава се при Христа и Го пита: „Учителю, що да правя, за да наследя живот вечен?
И така, завързва се разговор с един законник – доста учен човек, философ за времето си, следващ дълбоко учението Мойсеево; той се интересува от един много важен въпрос, приближава се при Христа и Го пита: „Учителю, що да правя, за да наследя живот вечен? “ Христос му отговаря: „В закона що е писано, как четеш? “ А той му отговаря: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце и с всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближнаго твоего, както самаго себе си.“ Но, види се, по-нататък Христос е искал да му обясни кой е нашият ближен. Този разказ е една драма, действащото лице е онзи господин, който излиза от Йерусалим и отива към Йерихон – вие сте чели историята. Онези, които пишат драми, искат да изградят характери. Друг герой на тази драма е самарянинът.
към беседата >>

14. Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви

Една вечер, както се разхождал с първия си везир, минал край една малка, бедна къщичка, отдето се чувал някакъв разговор.
Казвам: Всичко, което човек силно желае – добро или зло, все ще се реализира. За изяснение на мисълта си, ще си послужа с една приказка из персийския живот. Това се случило десетина века преди Христа. Един от персийските царе по това време имал обичай да обикаля столицата си, да разбере, как живеят неговите поданици. Една вечер, както се разхождал с първия си везир, минал край една малка, бедна къщичка, отдето се чувал някакъв разговор. Спрял се пред къщичката, да чуе, кой говори и какъв разговор се води. Чул, че се разговарят три сестри. Първата казала: Едно желание имам, да се оженя за хлебаря на царя, да се наям на бял хляб. Втората казала: Аз желая да се оженя за месаря на царя, да се наям на месо. Третата казала: Аз желая да се оженя за царския син и да му родя едно разумно, добро дете.
към беседата >>

Спрял се пред къщичката, да чуе, кой говори и какъв разговор се води.
Казвам: Всичко, което човек силно желае – добро или зло, все ще се реализира. За изяснение на мисълта си, ще си послужа с една приказка из персийския живот. Това се случило десетина века преди Христа. Един от персийските царе по това време имал обичай да обикаля столицата си, да разбере, как живеят неговите поданици. Една вечер, както се разхождал с първия си везир, минал край една малка, бедна къщичка, отдето се чувал някакъв разговор. Спрял се пред къщичката, да чуе, кой говори и какъв разговор се води. Чул, че се разговарят три сестри. Първата казала: Едно желание имам, да се оженя за хлебаря на царя, да се наям на бял хляб. Втората казала: Аз желая да се оженя за месаря на царя, да се наям на месо. Третата казала: Аз желая да се оженя за царския син и да му родя едно разумно, добро дете. Царят решил да изпълни желанието на трите сестри.
към беседата >>

15. Растете в благодат! / Растене и познание

Спорът е разговор между двата духа. (втори вариант)
У вас има добри и лоши духове, които се спогаждат. Някои хора, които мразят летните духове, казват, че има спор между тях и ангелите; мислят, че те се карат. Спорът е само когато ние се намесим, а иначе има равновесие. Щом се ние намесим - има борба, а това, което наричаме „борба", то е растеж. Когато има спор между два духа, вие ги само слушайте. Спорът е разговор между двата духа. На учениците не е позволено да се месят в работите на учителя, а лошите и добрите духове са велики учители. Нямате право вие да съдите - вие сте слушатели. Законът е такъв: ако вие се намесите в тази работа, ще ви бият, ще ви кажат: „Слушай, ти си едно бебе - не трябва да се месиш."
към втори вариант >>

Слушам също някои християни да се карат често помежду си: „Ти си невежа, аз зная всичко, аз съм свършил университет." Ако си научил нещо, ако си свършил университет, ти ще мълчиш, защото в мълчанието има разговор - то е сила, растене. (втори вариант)
Слушам също някои християни да се карат често помежду си: „Ти си невежа, аз зная всичко, аз съм свършил университет." Ако си научил нещо, ако си свършил университет, ти ще мълчиш, защото в мълчанието има разговор - то е сила, растене. Който не знае да мълчи, той няма никакво знание - знае само да го бият. Мълчанието е растеж. Така растат и растенията - те мълчат, само вечер се чува някакво пукане, те си тихо шепнат. А не като хората - направил някакво добро и цял свят ще го чуе, че направил добро, а може и да е накаран да го направи. Тъй е и с кокошката - снесе едно яйце и закудкудяка, та всички я чуват.
към втори вариант >>

Спорът е разговор между тях.
У вас има добри и лоши духове, които се спогаждат. Някои хора, които мразят лошите духове, казват, че има спор между тях и ангелите, и мислят, че те се карат. Спорът е само когато ние се намесим, а иначе между тях има равновесие. Щом се ние намесим, има борба. Когато има спор между два духа, вие ги само слушайте. Спорът е разговор между тях. На учениците не е позволено да се месят в работите на учителя. А лошите и добрите духове са велики учители. Нямате право да съдите, вие трябва само да слушате. Законът е такъв. Ако се намесите в тая работа, ще ви бият; ще ви кажат: „Слушай, ти си едно бебе, не трябва да се месиш, а да слушаш!
към беседата >>

Ако си свършил университет и си научил нещо, ти ще мълчиш, защото в мълчанието има разговор, то е сила, растене.
Затова апостол Павел казва: „Растете в благодатта Христова, за да познавате духовете“. Досега светът все заклинания отправя към злите духове, църквата с Василиевите молитви все заклинания изпраща към тях, а те все пак си съществуват. Затова казва Христос: „Не противи се злому“. Лошите духове си имат своя работа; когато си я вършат, оставете ги – нека си я вършат. Слушал съм някои християни да се карат често помежду си: „Ти си невежа, аз зная всичко, аз съм свършил университет“. Ако си свършил университет и си научил нещо, ти ще мълчиш, защото в мълчанието има разговор, то е сила, растене. Който не знае да мълчи, той няма никакво знание – знае само да яде бой. Мълчанието наистина е растеж: така растат и растенията; те мълчат, само вечер се чува някакво слабо пукане – те си тихо шепнат. А не като хората – направят някакво добро, цял свят ще ги чуе. Тъй е и с кокошката: снесе едно яйце, закудкудяка – всички я чуят. Какво от това, че е снесла яйце?
към беседата >>

16. Кръстът

Преди няколко дена се отбих в дома на една госпожа и ми направи впечатление един разговор.
Преди няколко дена се отбих в дома на една госпожа и ми направи впечатление един разговор. Тя минава за духовна, стреми се към новото Учение и затова си казала: “Време е вече отсега нататък да служа на Господа”. Случило се така, че си продала къщата за определена сума. Скъпо или евтино, продала я, но една друга, която минава за по-религиозна от нея, какво мислите й казва? – “Не си направила добре, евтино си я продала, можеше да я подържиш повечко време и щеше да вземеш повече пари”. Ето, казах си, една жена, която още не е разбрала света.
към беседата >>

17. Съхранение на душевната енергия

БС

Щом решиш да извършиш едно добро дело, между теб и Бога се явява връзка, повежда се вече разговор.
Когато правите този опит, всякога мислете, че вие сте свободни; не мислете, че външният свят или отношенията, които имате към хората, могат да ви противодействат. Преди да започнете опитите ще кажете така: „В този момент, когато започвам опитите, чрез Силата Господня, която е у мен, аз мога да сторя всичко! ” Да не ви смущава думата всичко – тя подразбира всичкото Добро, но не и всичкото зло. Няма сила, която в този момент може да ви преодолее. Дръжте в ума си живата мисъл: всякога, когато човек иска да извърши едно добро дело, Божието съзнание е будно. Щом решиш да извършиш едно добро дело, между теб и Бога се явява връзка, повежда се вече разговор. В момента, в който решиш да вършиш Добро заради Бога, Той мисли за теб.
към беседата >>

18. Лозата и пръчките

Прочетената 15 глава от Йоана представя интимен разговор между Христа и Учениците Му.
Прочетената 15 глава от Йоана представя интимен разговор между Христа и Учениците Му. Дълбокият смисъл на този разговор е разбран само за ученика, който познава Божествените закони. Дойдете ли до християните, малцина от тях разбират тази глава. Тя е достояние само на мистика. Външно тази глава изглежда проста, достъпна за всеки човешки ум, но всъщност не е така. През някои нощи небето е ясно, осеяно с множество звезди, но яснотата още не е признак, че всички хора разбират тайните, които небето крие.
към беседата >>

Дълбокият смисъл на този разговор е разбран само за ученика, който познава Божествените закони.
Прочетената 15 глава от Йоана представя интимен разговор между Христа и Учениците Му. Дълбокият смисъл на този разговор е разбран само за ученика, който познава Божествените закони. Дойдете ли до християните, малцина от тях разбират тази глава. Тя е достояние само на мистика. Външно тази глава изглежда проста, достъпна за всеки човешки ум, но всъщност не е така. През някои нощи небето е ясно, осеяно с множество звезди, но яснотата още не е признак, че всички хора разбират тайните, които небето крие. Яснотата е само условие, нужно за ученика, да отправи мисълта си към Божественото.
към беседата >>

19. Като себе си

Шахът запитал философа какъв разговор е водил с бръснаря, и той отговорил: С вдигането на ръката и на единия си пръст, аз казах, че само едно същество управлява света – Бог.
Шахът определил деня на сеанса и разговорът започнал. Философът вдигнал едната ръка и единия си пръст, а бръснарят – двете ръце и двата пръста; философът спуснал едната си ръка отгоре, с разтворени пръсти, а бръснарят изнесъл ръката си, с разтворени пръсти нагоре. Шахът запитал философа какъв разговор е водил с бръснаря, и той отговорил: С вдигането на ръката и на единия си пръст, аз казах, че само едно същество управлява света – Бог. Бръснарят вдигна две ръце и два пръста, с което искаше да ми каже, че две същества управляват света – Бог и цар. Със сваляне на ръката си надолу, с разтворени пръсти, аз исках да кажа, че в скоро време ще вали дъжд. Бръснарят противопостави по същия начин срещу ръката ми своята, с което искаше да каже, че след този дъжд иде голямо плодородие. След това шахът запитал бръснаря, какво разбрал от разговора си с философа. Бръснарят отговорил: Когато философа вдигна единия си пръст нагоре, искаше да каже, че ще ми извади едното око.
към беседата >>

20. Малкият закон

Моят слух е много развит, възприемал съм целия им разговор. (втори вариант)
Слушали ли сте двама млади как се разговарят, когато са в градината сред природата? Те си обещават много хубави неща, говорят си добри думи. Моят слух е много развит, възприемал съм целия им разговор. Ако тези млади хора приложат всичко това, което обещават, Божието Царство би се приложило във всичката си пълнота. Какво става, след като се оженят тези млади хора? Обръщат другата страница на живота, забравят всички дадени обещания, започват да нарушават най-малките закони и животът им се разваля. Коя е причината за тези наши нещастия? Тя се заключава в това, че не изпълняваме всички наши обещания, дадени в градината.
към втори вариант >>

Моят слух е много развит, възприемал съм целия им разговор.
Тогава вие сте най-малките в Царството Божие. Кой е най-малък? – Този, който не изпълнява волята Божие ни по сърце, ни по ум, ни по душа, ни по дух. Чули ли сте как се разговарят двама млади, преди да встъпят в брак, когато са всред природата? Те си обещават много хубави неща, говорят си сладки думи. Моят слух е много развит, възприемал съм целия им разговор. Ако тези млади хора приложат всичко, което обещават, Царството Божие ще се въдвори в техния живот във всичката си пълнота. Но щом се оженят, какво става? – Обърнат другият лист на живота, забравят всички дадени обещания, започват да нарушават малките заповеди, явяват се нещастия и животът им се разваля. Коя е причината за тези нещастия? – Не сте изпълнили онова, което обещавахте в градината.
към беседата >>

21. Старият книжник

Ако аз дам обещание да се срещна днес с 1000 души и да водя с всички един интелигентен разговор, немислимо е да изпълня обещанието си.
Ако биете, нагрубявате баща си, проверете след това, дали ще имате такова разположение на духа, каквото сте имали и по-рано. Особено ако този човек е поет, нека се опита след това да напише нещо хубаво. Също и някой драматург или писател, който бие жена си, може ли след това да съчини някаква пиеса или книга? Жена, която е правила опити да отрови мъжа си, изгубва своята хубост. Ако момък и мома си дадат обещание да се оженят, но тяхното обещание се окаже глупаво, то те не трябва да турят в изпълнение този договор. Ако аз дам обещание да се срещна днес с 1000 души и да водя с всички един интелигентен разговор, немислимо е да изпълня обещанието си. Желанието, което имаме, да удържим някое обещание, което не може да се изпълни, е продиктувано от честолюбието на някой честен човек. Честен човек е обаче този, който мисли и действа правилно.
към беседата >>

Например, срещна някоя жена и започна да разговарям с нея; ако тя има излишна енергия и от този разговор се измени моето лошо разположение, тя е добра.
не са разумни, а ние се мислим за идеалисти. Горе идеалисти, а долу материалисти. За Бога говорим, кесията си пълним; на болни четем, себе си осигуряваме. Свещеници, учители, съдии – всички мислят, че са на мястото си, но, като книжника, са изгубили тоя велик закон да познават нещата. Добър човек ще нарека само този, който като ме срещне, ще бъде в състояние да измени моето неразположение на духа. Например, срещна някоя жена и започна да разговарям с нея; ако тя има излишна енергия и от този разговор се измени моето лошо разположение, тя е добра. И тогава, ако тази жена е произвела във вас добро разположение, това значи, че е имало правилна обмяна на енергиите помежду ви. Ако се срещнат двама негативни, нищо няма да излезе от тях, те не са един за друг. Правете своите заключения и наблюдения между религиозни хора. И аз сега проверявам този закон с математическа точност. И затова Христос казва: „Този, ученият книжник – вие трябва да знаете какво ражда вашият ум, сърце и стомах“.
към беседата >>

22. Ще живее

След всеки разговор с Бога, човек е готов да работи и да се жертва.
Време е вече да се върнем към живия Господ, Който всеки ден ни говори. С Него можем и ние да говорим и да се разбираме. Живият Бог е достъпен за всички. Неговата мисъл осветява ума на всички хора, облагородява сърцата им и повдига техния дух. След всеки разговор с Бога, човек е готов да работи и да се жертва. Дойдеш ли до махалото, напущаш Бога, започваш да философстваш и казваш: Свободен съм да правя, каквото искам. После съзнаваш погрешката си и започваш да се молиш, да се извиняваш за нея. Така постъпват и народите. Обаче, Бог е решил да оправи света. Бентът, който американците построили на реката, не е нищо друго, освен бент, който е задържал кармата, да не се прояви.
към беседата >>

23. Работи на лозето ми

Ще уча нова философия, а не тази, която Ти си поставил в света." Този разговор не е станал в райската градина. (втори вариант)
Четири е резултат. Едно и едно е равно на две, значи две е резултат. Следователно двете е единият син, който се е явил на света. Днес единия син го заместват с майката, тоест с жената. Когато Господ поставил жената в рая, тя казала на Господа: „Аз няма да изпълня волята Ти, защото си имам свои умозрения и ще живея тъй, както намирам за добре. Ще уча нова философия, а не тази, която Ти си поставил в света." Този разговор не е станал в райската градина. То е едно положение, което сега съществува. Обаче съвременната жена, като първия син, който първо се отказал да изпълни волята на баща си, а после се разкаял, от многото страдания се разкайва, пробужда се у нея съзнанието, и казва: „Я да отидем наново при нашия Баща, да изпълним волята Му, както по-рано ни говореше." Когато се говори, че жените ще изправят света, разбира се първите жени, които отказаха да изпълнят волята на Баща си. Бащата е отишъл при тях, при жените. Когато говорим за първия син, разбираме проявленията на любовта във всичките й форми.
към втори вариант >>

Тоя разговор между Бога и жената не е станал в рая.
Обаче, числото две означава още майката, жената. Значи, синът се замества с майката. Когато Бог поставил жената в рая, тя Му казала: Господи, аз няма да изпълня Твоята воля. Имам свои разбирания и ще живея, както намирам за добре. Ще изучавам нова философия, а не тая, която Ти си въвел. Тоя разговор между Бога и жената не е станал в рая. Той напомня разговора на бащата с първия син, който първо се отказал да изпълни волята на баща си. Той се отказал да отиде на лозето му, но после се разкаял и отишъл да работи. Разкаянието е резултат на големите страдания, през които той минал. Съзнанието му се пробудило, и той казал: Ще отида да изпълня волята на своя баща. Когато се казва, че жената ще спаси света, разбираме първата жена, която отказа да изпълни волята на баща си.
към беседата >>

Но аз отговорих на зададения от тях въпрос, без да се впущам в друг разговор.
„Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.” Сегашните хора се страхуват да не ги позная. Двете студентки, които дойдоха да ме питат за верността на предсказанието, дадено от американеца, също се бояха да не ги позная. Но аз отговорих на зададения от тях въпрос, без да се впущам в друг разговор. Казах им, че досега хората са били гъсеници, на 17 число ще умрат за тоя живот и пак на 17 ще се превърнат в пеперуди, т. е. ще възкръснат. Те искаха да им кажа нещо за бъдещето. Казах им; Понеже старият свят ще се свърши, няма какво да ви говоря за него. Всичко, което ви интересува, има отношение към стария живот.
към беседата >>

24. Девети март (22 март)

Молбата, молитвата подразбира стремеж, разговор с Бога.
Сега няма да говоря за спасение, но ще говоря за промени. За спасение се говори на болни хора, които са още в болницата, а на вас, които сте излезли от там, няма да говоря за спасение. Трябва да приложим колективно добрите си мисли и желания. Някой има добро разположение, но казва: „Нямам дух да се моля.“ Не се самоизмамвайте. Човек всякога трябва да се моли, но молитвата да не бъде еднообразна. Молбата, молитвата подразбира стремеж, разговор с Бога.
към беседата >>

25. Три закона

Из разговор с учителя в дома на брат Н. Ватев
Из разговор с учителя в дома на брат Н. Ватев
към беседата >>

Разговор между Учителя, Ватев, Иларионов и Сотиров върху политиката.
Разговор между Учителя, Ватев, Иларионов и Сотиров върху политиката. (Тайна сия велика есть.) – На света шалварите ще затреперят от политическите събития и природните стихии, които започват от 1921 г. нататък.
към беседата >>

26. Няма любов като Божията Любов

Разговор с Учителя от частен характер
Разговор с Учителя от частен характер
към беседата >>

27. Частен разговор с Учителя

Разговор между двама ни горе в салона.
Разговор между двама ни горе в салона.
към беседата >>

28. Огнената пещ / Огнената пещь

Това е вътрешен разговор.
И двете моми спят и сънуват. Едната сънува хубав сън и е доволна от него, затова се усмихва. Другата сънува лош сън, затова е недоволна и се мръщи. Момата, която се усмихва на момците, казва: „Това са отлични, благородни момци, от високо произхождение“. Момата, която се мръщи, казва: „Това са ахмаци, диванета, нямат нищо в главите си – само се перчат“. Това е вътрешен разговор. Според мене и едните, и другите младежи са под един знаменател. Обаче, и двете моми са благородни. Едната има свобода да изяви радостта си, а другата – своето възмущение. И двете моми се заблуждават, че момците могат да ги ощастливят. Казвам: Не търсете щастието си отвън.
към беседата >>

29. Живата енергия / Хлѣбътъ и живата енергия

Изводът, който можем да направим от тоя разговор, е, че съдиите трябва да бъдат безгрешни хора.
Изводът, който можем да направим от тоя разговор, е, че съдиите трябва да бъдат безгрешни хора. Ако ме питате защо хората страдат, защо животът им не върви добре, отговарям: Защото съдиите са грешни хора. Какво благо ще донесе за народа си съдията, който се подкупва с пари или от общественото мнение? Може ли народът, чиито съдии са подкупни хора, да благува? – Никога! Следователно, оня, който заема пост съдия, трябва да съди според учението на Христа.
към беседата >>

30. В Египет

Праща той вечерта и казва на баща ѝ: „Искам дъщеря ви да дойде една вечер на разговор, да прекара в моя палат една вечер“.
Доколко е вярно, не мога да ви кажа, но се помни. Датира от времето на Нерона. Въпросът е за една прочута римлянка, дъщеря на един патриций – Вероний, а тя се е наричала Винцила. Била е една от най-красивите девици в Рим, толкова красива, толкова грациозна, щото всички се учудвали на нея. Един ден, по една случайност, за щастие или нещастие, наблизо до нея минава Нерон, който по обичая си обръщал внимание на всичко, и като актьор, и като художник, ученик на Сенека, но който обичал жените по особеному, и тя му е обърнала вниманието. Праща той вечерта и казва на баща ѝ: „Искам дъщеря ви да дойде една вечер на разговор, да прекара в моя палат една вечер“. Когато баща ѝ съобщил това, тя веднага казва: „Не! Аз предпочитам смъртта, отколкото палата на Нерона! “ Връща тя пратениците на Нерона. Те му съобщават това. Нерон, който е бил много горд, казал: „Много добре“.
към беседата >>

31. Още по-блажени са!

Това са само термини, думи за улеснение на нашия разговор.
И, следователно, когато човек яде, това е краят на нещата. Нали всичко се свършва в паницата, тази паница, колкото и да е пълна, супа било или друго, всичко това е „фертиг“, край. А пък, когато слушаш Словото Божие, то е нещо, с което се изпълняш – не се изпразняш, а се изпълняш. Следователно всяко нещо, което те изпълня, е начало на нещата, а всяко нещо, което те изпразва, е край. Или – да се изразя на съвременен културен, или научен език – краят на нещата, това е материалният свят, а началото на нещата, това е духовният свят. Това са само термини, думи за улеснение на нашия разговор.
към беседата >>

32. Окултни правила / Правила за живота

Сега този разговор става във всяка една душа, и аз искам вие да мислите, когато говоря.
За какво говорихме ние, знаем, но за какво говори проповедникът, не знаем. Когато Божественото говори вътре в нас, ние често се занимаваме, като тия ученици с друго: с ядене, с водата, със спането, с болестите, занимаваме се със стихове, с изречения. Всички тия неща ви са необходими, защото човек трябва да бъде, най-първо, нахранен, напоен, трябва да си е отспал и трябва да бъде здрав; т. е. ученик, който е гладен, да не идва в класа; ученик, който е жаден, да не идва; ученик, който не си е отспал, да не идва; ученик, който е болен, да не идва. И когато двама души се разговарят с Библията, в дома си да се разговарят. Сега този разговор става във всяка една душа, и аз искам вие да мислите, когато говоря. Ще действувате правилно. Защото законите, в които живеем, не са лични, а безлични. И пред Бога, каквото знаете, то е за вас; каквото знание и да имате или каквото обществено положение и да заемате, дали сте някой министър в България или цар в България, за Него ни най-малко не важи. Ако искате да знаете, невидимият свят, не се интересува какво сте вие. Единственото нещо, което занимава невидимия свят, то е: какво сте вие, като душа, т. е.
към беседата >>

Такъв разговор става във всяка душа, но като влезе в школата, ученикът трябва да забрави всичко лично. (втори вариант)
Често съвременните хора изпадат в положението на нередовните ученици, на които Божественото говори отвътре, а те се занимават с въпроса за хляба, за водата, за съня, за болките си, или пък се разговарят чрез специални стихове от Евангелието. И това е необходимо, но ученикът трябва да знае кога да дойде в училището. Ако е гладен, жаден, болен или не си е отспал, да не влиза в школата; ако иска да се разговаря с приятеля или с приятелката си чрез специални стихове, пак да не дохожда в школата. Школата не е място за гладни, жадни, болни и недоспали ученици. Ако пък някои имат специални разговори, да останат у дома си, там да се разговарят. Такъв разговор става във всяка душа, но като влезе в школата, ученикът трябва да забрави всичко лично. Законите на Божествения свят са безлични, а не лични. Каквото знание и да имате, каквото обществено положение и да заемате, това се отнася до вас. Невидимият свят не се интересува нито от знанието ви, нито от общественото ви положение. Единственото нещо, което го интересува, това е вашето положение като душа. Разумните същества търсят само такива души, в които живее Истината.
към втори вариант >>

33. Семената

– В обикновения разговор се употребяват не повече от 500 думи.
Тези мъчнотии са естествени. Като влезете в един музикален клас, всеки лесно ще научи похватите, но колкото отивате напред, усложняват се упражненията и някои ученици казват: "Тия работи са много мъчни, не може да се изпълняват", и свършват с музиката. Някои почнат с математиката, отначало лесно – събиране, изваждане, но като дойдат до ония висши проблеми в математиката, и те спират. За езика – също. Ако някой ви попита, с колко думи говорите в българския език, чели ли сте с колко думи говорите? – В обикновения разговор се употребяват не повече от 500 думи. Най-добрите оратори знаят около 4000 думи.
към беседата >>

34. Закон на енергията / Закон за енергиите

Ако се съберат на едно място двама души, които имат положително електричество в себе си, те непременно ще се отблъснат; ако влязат в разговор помежду си, след раздялата те веднага ще изпитат неразположение на духа си, недоволство. (втори вариант)
Често се говори за физическия живот, за физическото тяло на човека. Какво представлява физическото тяло - физическото тяло е проводник, т.е. велика инсталация на силите в Природата; чрез тази инсталация минават двата вида природни сили: положително и отрицателно електричество, положителен и отрицателен магнетизъм. Засега вашите тела не са физически тонирани: едни от вас са положителни, а други - отрицателни, т.е. едни имат в себе си повече положително електричество, а други - повече отрицателно електричество. Ако се съберат на едно място двама души, които имат положително електричество в себе си, те непременно ще се отблъснат; ако влязат в разговор помежду си, след раздялата те веднага ще изпитат неразположение на духа си, недоволство. Ако в дадения случай единият от тях не може да превърне положителното електричество в отрицателно, тогава те трябва съзнателно да се разделят, временно поне, и всеки да потърси за себе си другар с електричество, противоположно на своето; иначе във всекиго ще се събуди някакво враждебно чувство по отношение на другия, вследствие на което той ще прояви активност в характера си и най-после, като резултат на тази активност, ще дойде грубостта. Дали този човек е мъж, или е жена, е безразлично - той ще изяви своята грубост, понеже електричеството се движи по къси линии, а грубостта се проявява по най-късите линии. Ако се съберат на едно място двама души с отрицателно електричество в себе си, те пак ще се отблъснат, вследствие на което между тях ще се яви известно недоволство, съмнение, страх - те ще се страхуват един от друг. Следователно, когато се срещнат двама души с положително електричество в себе си, те ще станат толкова активни, че ще се бият, ще се дуелират помежду си; ако пък се съберат на едно място двама души с отрицателно електричество в себе си, те няма да се бият, няма да се дуелират от страх за живота си, но между тях ще се яви лицемерие, измама - единият ще гледа по околен път чрез измама така да обвърже другия, че да му отмъсти.
към втори вариант >>

Значи когато сядате някъде или когато се събирате на разговор, когато общувате помежду си, всякога спазвайте закона на симпатията. (втори вариант)
Като ученици на окултна школа, вие трябва да знаете закона за трансформиране на енергиите и да го прилагане на- място. Ако срещнете човек с противоположни на вас сили, с което нарушава вашия вътрешен мир, стойте далеч от него; ако не можете физически да се отдалечите, мислено се отдалечете. Как ще стане това - като си представите мислено известно разстояние. Значи когато сядате някъде или когато се събирате на разговор, когато общувате помежду си, всякога спазвайте закона на симпатията. Щом двама души си симпатизират, между тях ще има пълна хармония: когато единият мисли, и другият ще мисли; няма ли симпатия помежду им, единият ще мисли, а другият ще чувства - това разногласие на силите създава между тях ред дисхармонич- ни състояния. За да има хармония между двама души, те едновременно трябва да мислят, да чувстват и да действат, при това, ако единият мисли, чувства и действа положително, в това време енергиите на другия трябва да бъдат отрицателни. Тъй щото ще правите този опит за регулиране силите на тялото си; ако имате резултати, ще ви дам и други опити.
към втори вариант >>

35. Окултна хигиена / Природна хигиена

Преди няколко часа имах разговор с един г-н, който казва: „Светът с Любов не може да се оправи, камшик, камшик, само така ще се оправи света!
Ама искам онези, които искат да говорят, трябва да имат известна дълбоко преживяна опитност, да имат наблюдения в живота. И тази опитност да изведат така, а не да парадират със себе си. И Павел казва: „Мнозина проповядват не Христа, а себе си, че знаят“. А че проповядваме Христа, подразбира, че проповядваме великия закон на Любовта, който ще тури ред и порядък в света. И този великият закон, трябва да смени всички закони вътре в нас. Преди няколко часа имах разговор с един г-н, който казва: „Светът с Любов не може да се оправи, камшик, камшик, само така ще се оправи света! “ Двама братя бяха, а брат му седи и казва: „Ти говориш така, както баща ни говореше едно време, знаеш ли колко ни налагаше с тоягата, но тази тояга ни най-малко не ни оправи“. – „Аз вървя по новото учение“, но ако не вървиш, ще се върнеш при брата си. То е Мойсеевият закон. Та сега ние сме почнали добре с Христа, но се връщаме постоянно към Мойсеевия закон. Там е погрешката: или трябва да започнем с Мойсея и да свършим с Христа, или обратното: Ний започваме с Христа и свършваме с Мойсея.
към беседата >>

36. Прояви на съзнанието

Никодим е седял при Христа с часове, през което време се е водил дълъг разговор; ако бихте могли да възпроизведете поне една стотна част от тази беседа, щяхте да придобиете много нещо. (втори вариант)
Сега ще ви дам един малък опит за една седмица: всяка сутрин и вечер четете 3-та глава от Евангелието на Йоан, от 1-ви до 13-и стих включително, като размишлявате върху разговора, който се е водил между Христа и Никодим9; като размишлявате, постарайте се да възстановите разговора не само както е написан, но и с ония подробности, които не са изнесени, а се четат между редовете. Като размишлявате върху тези стихове, в ума ви ще изпъкнат нови образи, нови мисли и идеи. Никодим е седял при Христа с часове, през което време се е водил дълъг разговор; ако бихте могли да възпроизведете поне една стотна част от тази беседа, щяхте да придобиете много нещо. Ако съзнанието ви е будно, ще можете да се свържете с миналото и лесно ще възпроизведете разговора на Христа с Никодим; ако не успеете да възпроизведете този разговор, все пак ще придобиете нещо. Колкото и да е несполучлив опитът, не се обезсърчавайте.
към втори вариант >>

Ако съзнанието ви е будно, ще можете да се свържете с миналото и лесно ще възпроизведете разговора на Христа с Никодим; ако не успеете да възпроизведете този разговор, все пак ще придобиете нещо. (втори вариант)
Сега ще ви дам един малък опит за една седмица: всяка сутрин и вечер четете 3-та глава от Евангелието на Йоан, от 1-ви до 13-и стих включително, като размишлявате върху разговора, който се е водил между Христа и Никодим9; като размишлявате, постарайте се да възстановите разговора не само както е написан, но и с ония подробности, които не са изнесени, а се четат между редовете. Като размишлявате върху тези стихове, в ума ви ще изпъкнат нови образи, нови мисли и идеи. Никодим е седял при Христа с часове, през което време се е водил дълъг разговор; ако бихте могли да възпроизведете поне една стотна част от тази беседа, щяхте да придобиете много нещо. Ако съзнанието ви е будно, ще можете да се свържете с миналото и лесно ще възпроизведете разговора на Христа с Никодим; ако не успеете да възпроизведете този разговор, все пак ще придобиете нещо. Колкото и да е несполучлив опитът, не се обезсърчавайте.
към втори вариант >>

Който е живял във времето на Христа, той ще може да се върне в миналото и ще възстанови целия разговор, а ако не е живял по това време, съзнанието му ще бъде затворено и нищо няма да си спомни. (втори вариант)
Който е живял във времето на Христа, той ще може да се върне в миналото и ще възстанови целия разговор, а ако не е живял по това време, съзнанието му ще бъде затворено и нищо няма да си спомни. Като размишлявате сутрин и вечер по десет минути върху тези стихове, в душата ви ще настане мир, вътрешно спокойствие.
към втори вариант >>

Тия стихове ги четете за една седмица, сутрин и вечер и се постарайте да си представите във вашето съзнание този разговор между Христа и Никодима, но конкретно, да оживее картината в съзнанието ви.
Сега вземете и направете един малък опит за една седмица. Четете 3-та глава от Евангелието на Йоана до 13 стих включително. Тия стихове ги четете за една седмица, сутрин и вечер и се постарайте да си представите във вашето съзнание този разговор между Христа и Никодима, но конкретно, да оживее картината в съзнанието ви. Да си представите не само това, което е писано, но, ако може във вашето съзнание да проникнат и други мисли и идеи, които са минали тогава, не само този разговор. Никодим е седял най-малко два часа при Христа. То е една дълга реч, дълга беседа. Тъй поне една стотна част да мине през вашия ум, да си съставите една идея. Сутрин и вечер ще четете и ще създадете този образ.
към беседата >>

Да си представите не само това, което е писано, но, ако може във вашето съзнание да проникнат и други мисли и идеи, които са минали тогава, не само този разговор.
Сега вземете и направете един малък опит за една седмица. Четете 3-та глава от Евангелието на Йоана до 13 стих включително. Тия стихове ги четете за една седмица, сутрин и вечер и се постарайте да си представите във вашето съзнание този разговор между Христа и Никодима, но конкретно, да оживее картината в съзнанието ви. Да си представите не само това, което е писано, но, ако може във вашето съзнание да проникнат и други мисли и идеи, които са минали тогава, не само този разговор. Никодим е седял най-малко два часа при Христа. То е една дълга реч, дълга беседа. Тъй поне една стотна част да мине през вашия ум, да си съставите една идея. Сутрин и вечер ще четете и ще създадете този образ. Ще видите дали може да го възпроизведете.
към беседата >>

37. Трите основни закона: Любов, Мъдрост и Истина / Основни закони

И тъй, ученици, всички ние трябва да се молим в школата, нас ни трябва мъдрост и знание,Някои от вас, които са по-напреднали и са чели, има такива книги за тия полета, аз нямам време, не искам да се спирам да говоря за полетата, но старайте се да проучите тия работи; някои, които знаят това, да ви разправят в частен разговор.
Молим ти се, дай ни знание и мъдрост да изпълним Твоята воля“. Ето една молитва. Знание ни дай, знание, че като добием знание, да ти служим с всичкото сърце, че да се зарадваме, а ти да се веселиш, че се учим. А сега вие казвате: Господи прости нашите прегрешения. Че вашите прегрешения и грехове са резултат на вашето невежество, на нямане на мъдрост. И тъй, ученици, всички ние трябва да се молим в школата, нас ни трябва мъдрост и знание,Някои от вас, които са по-напреднали и са чели, има такива книги за тия полета, аз нямам време, не искам да се спирам да говоря за полетата, но старайте се да проучите тия работи; някои, които знаят това, да ви разправят в частен разговор. Ние нямаме време да предъвкаме написаното в книги. Нашето време е скъпо. Вие ще го прочетете, ще го дъвчете, а пък аз ще говоря за неща, които не са написани. Сега, някой рече да говори нещо, вие: Чакайте да питаме, Учителят той, ще каже. Там е писано в книгата, вие не питайте: право ли е.
към беседата >>

38. Възможности

Той завел разговор с една мома жаба и започнал да ѝ разправя за техния свят, как се дига на високо в тези широки пространства; „И чудно ми е как седиш ти в туй блато“ – „Че нямам възможност, как, криле нямам“, отвърнала жабата.
Вие знаете онзи анекдот за щъркела и жабата? Той е един окултен разказ. Минавал един разумен щъркел покрай едно блато. Щъркелът бил момък. Той завел разговор с една мома жаба и започнал да ѝ разправя за техния свят, как се дига на високо в тези широки пространства; „И чудно ми е как седиш ти в туй блато“ – „Че нямам възможност, как, криле нямам“, отвърнала жабата. „Лесно е, може да се качиш на гърба ми, аз ще те пренеса в тия новите места“. Качила се жабата на гърба на щъркела, дигнал я той много на високо, обаче, като не могла да издържи, паднала от там и се убила. Значи жабата трябва да стои в условия при блатото. Тя преждевременно излязла от блатото. Щъркелът ѝ говорил преждевременно за хубавите места.
към беседата >>

39. Чистота на сърцето (Утринна беседа, без заглавие)

Господ ще ви тури в тежко положение, за да изпитате нужди, ще ви тури в такова положение, че да си направите една услуга, и тогава, като постоиш 10-15-20 минути в разговор с брата си, и ти ще бъдеш радостен, и той ще бъде радостен.
Ако ти нямаш, ще отидеш при друг брат да вземеш назаем, той от трети и т. н. Тъй ще се изредите и по такъв начин ще си кажете по една сладка дума. Вие ще кажете: „Как да отида да искам пари назаем? “ Не назаем – вие ще опитате Любовта на брата си. Нищо от това! Господ ще ви тури в тежко положение, за да изпитате нужди, ще ви тури в такова положение, че да си направите една услуга, и тогава, като постоиш 10-15-20 минути в разговор с брата си, и ти ще бъдеш радостен, и той ще бъде радостен.
към беседата >>

40. Какъв трябва да бъде ученикът

Мъчите се да водите разговор – не върви.
Сега първото нещо при една неестествена любов е следното: когато любовта е неестествена, всеки един от вас се намира в едно стеснено състояние в душата си, като че ли нещо го притиска. Мъчите се да водите разговор – не върви. Сами се лъжете. Не, всички състояния, които предизвикват лъжа, ще ги махате! Ще бъдете естествени. Всички мисли, желания, действия, които произвеждат едно неестествено, стеснително състояние на духа, ще ги отмахнете! Всички да се усещате свободни!
към беседата >>

41. Обичен и скъп

Този разговор между кучето и котката - има ли го? (втори вариант)
За да запазим своята самостоятелност, трябва да се откажем от това". И веднага тя се качва на някоя стряха, на някое дърво. А кучето отдолу гледа, гледа и казва: „Онзи, който мисли за себе си, се качва нагоре." Котката му казва: „Онзи, който мисли за своите приятели, той стои долу." Кучето казва: „Тъй е, вярно е действително, но като узреят плодовете, при нас идват - сами капят. Ние не простираме ръцете си, а вие все-таки трябва да прострете ръцете си, за да ги откъснете. И в края на краищата ние печелим - плодовете падат при нас." Е, питам ви: туй, което разправям сега, тъй ли е? Този разговор между кучето и котката - има ли го? Фактически, между формата на кучето и котката няма такъв разговор, но между тия две категории същества, тоест между разумните същества, тия две отношения съществуват.
към втори вариант >>

Фактически, между формата на кучето и котката няма такъв разговор, но между тия две категории същества, тоест между разумните същества, тия две отношения съществуват. (втори вариант)
И веднага тя се качва на някоя стряха, на някое дърво. А кучето отдолу гледа, гледа и казва: „Онзи, който мисли за себе си, се качва нагоре." Котката му казва: „Онзи, който мисли за своите приятели, той стои долу." Кучето казва: „Тъй е, вярно е действително, но като узреят плодовете, при нас идват - сами капят. Ние не простираме ръцете си, а вие все-таки трябва да прострете ръцете си, за да ги откъснете. И в края на краищата ние печелим - плодовете падат при нас." Е, питам ви: туй, което разправям сега, тъй ли е? Този разговор между кучето и котката - има ли го? Фактически, между формата на кучето и котката няма такъв разговор, но между тия две категории същества, тоест между разумните същества, тия две отношения съществуват.
към втори вариант >>

Питам: Съществува ли такъв разговор между кучето и котката?
Питам: Съществува ли такъв разговор между кучето и котката? Между формите – куче и котка – не съществува такъв разговор, но, като проява на разумни същества, те се разговарят помежду си.
към беседата >>

Между формите – куче и котка – не съществува такъв разговор, но, като проява на разумни същества, те се разговарят помежду си.
Питам: Съществува ли такъв разговор между кучето и котката? Между формите – куче и котка – не съществува такъв разговор, но, като проява на разумни същества, те се разговарят помежду си.
към беседата >>

42. Възлюби го

Ние нямаме пълния текст на техния разговор, но аз го тълкувам.
И Христос, като го видя, възлюби го и му каза: Философските системи, през които е минала твоята душа, пътят, по който си вървял, няма да ти помогнат да намериш вечния живот. Ти научи ли Мойсеевото учение с ограниченията му? Ние нямаме пълния текст на техния разговор, но аз го тълкувам. Младежът казва: „Учителю благи”, но той не разбира тези думи. Христос го спира и му казва: Ти не можеш да ме наричаш благ. Ти не разбираш любовта. Защо ме наричаш благ? Никой не е благ, само един Бог.
към беседата >>

43. Музиката – средство за концентриране

(Учителят пее „Духът Божий“ много естествено и свободно.) Разговор в пеене е това, музикален разговор.
Една свещена песен, едно свещено упражнение е то! Една свещена песен не може да извадим, но вие може да пеете едно свещено упражнение. Вие се стеснявате. Естествено трябва да пеете. Аз не съм добър певец, но естествено пея, свободно. (Учителят пее „Духът Божий“ много естествено и свободно.) Разговор в пеене е това, музикален разговор. Ще бъдеш съвършено свободен да си изкажеш душата. Може, може да пеете.
към беседата >>

44. Простри ръката си!

Ти влизаш в разговор с него, изгубваш времето си и не можеш да развиеш темата си.
Това „ако” спъва човека. Дръжте се за обещанието на Бога. Обаче, някога обещанията, похвалите и хулите произвеждат един и същ резултат. Ти развиваш една тема, от която зависи твоето бъдеще. Дойде един приятел и започва да те хвали. Ти влизаш в разговор с него, изгубваш времето си и не можеш да развиеш темата си. Отиваш на изпит и пропадаш. Започваш отново да работиш. Дойде друг приятел и започва да те укорява за нещо. Ти се оправдаваш и пак загубваш времето си. Не се подавай нито на похвали, нито на укори.
към беседата >>

45. Малките случаи

Има начини, чрез които вие може да влезете в разговор, в съприкосновение с мечката, да се разговаряте приятелски с нея.
По същия начин ще постъпите и вие. Един закон е. Тази мечка, вие още не разбирате нейното естество. Има начини, чрез които вие може да влезете в разговор, в съприкосновение с мечката, да се разговаряте приятелски с нея. Аз, като я срещна на пътя, ще седна и мечката ще седне до мене. Ще я питам: Как ти е халът, как поминаваш в гората, децата ти как са, с хората как поминаваш? Тя ще се приближи при мен, ще постави лапата си върху ми, ще ме поближе с езика си и после ще каже: „Добре съм“. Аз ще я потупам по главата малко. Туй същество има съзнание, то е един дух, който е слязъл при такива неблагоприятни условия и сега усеща, че има едно същество, което го разбира, и ще се разположи.
към беседата >>

46. Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня

И тогава, с който човек влезеш в разговор, ще проникнеш в дълбочината на неговата душа, ще разбереш неговите мисли и чувства и ще бъдеш готов да му помагаш. (втори вариант)
Да слушаме гласа на Бога, когато ни говори! Може ли Бог да ни говори? Можем ли да слушаме Неговия глас? Можем. Няма по-благ, по-мек глас от гласа на Великия. Щом го чуеш, дето ходиш, каквото правиш, ще носиш радост и веселие в душата си. И тогава, с който човек влезеш в разговор, ще проникнеш в дълбочината на неговата душа, ще разбереш неговите мисли и чувства и ще бъдеш готов да му помагаш. При това положение, всички хора ще си услужват. Сега всеки живее само за себе си. Според мене, който вярва в Бог, той е в състояние да приложи Христовото учение. Той е в състояние да изпълни закона. Като знаете това, не очаквайте спасението отвън – спасението и силата са в Бога.
към втори вариант >>

47. Защо сте тѫжни? / Защо сте тъжни

От разговор на разговор дохождаме до окултизма. (втори вариант)
Какъв е този живот, с 1500 лева заплата? Дрехи скъпи, обувки, шапка – всичко скъпо. Един козунак да направиш, нужни са най-малко 50 – 60 лева. И това не е за сегашните времена. Така ли беше едно време? От разговор на разговор дохождаме до окултизма. Той ме пита, що е окултизъм. – Божествена наука, която обяснява причините и последствията на нещата. Според тази наука, всичко, което става днес, не е случайно. То е предвидено преди милиони години. – Възможно ли е това?
към втори вариант >>

48. Закон за контрастите

Туй състояние се подготвя постепенно, но то може да се превърне в караница или от караница може да се превърне в един сладък разговор.
Това са контрастите в живота. Между тия контрасти се явява един трети тон, посредством който ще разберете Божественото. Туй третото не се предава на цигулката. Това, което разбирате, което схващате, то не е изразено с цигулката. (Учителят свири същата мелодия с контрастите в тоновете, а после свири нещо като акомпанимент, тихичко.) Такова едно тихо душевно състояние има и у вас. Туй състояние се подготвя постепенно, но то може да се превърне в караница или от караница може да се превърне в един сладък разговор. Значи в живота ви трябва музика. И тъй, за да избегнете караницата, прибегнете към живата музика. (Учителят свири нещо весело като хороводно.) То е един вид музика в Природата. Като дойде туй настроение, казваш: „Какво ми се доигра нещо! “ Идва ви едно желание да заиграете, а вие подпушвате туй желание.
към беседата >>

49. Вяра и съмнение

То е следното: понеже желанието на всеки ученик в Школата е той да бъде изслушван, когато говори, то щом двама измежду вас водите разговор, постарайте се да се изслушвате внимателно, да влезете в думите и да се разберете.
Само така ще се обърнат сърцата ви, душите ви ще просветнат, става ви леко и вие се поляризирате. Единият става положителен, другият – отрицателен. Веднага почвате да се изменяте и между вас се поражда почит и уважение. В какво седи почитта? Ето, аз ще ви моля едно нещо. То е следното: понеже желанието на всеки ученик в Школата е той да бъде изслушван, когато говори, то щом двама измежду вас водите разговор, постарайте се да се изслушвате внимателно, да влезете в думите и да се разберете. Туй е едно от условията за почит. Изкаже ли се единият и бъде внимателно изслушан, то като говори вторият, първият ще има желание да го слуша. Прекъснеш ли го и казваш: „Чакай аз“ – у него се появява едно подпушване. И той „чакай аз“, и ти „чакай аз“, чакай, чакай, излезе едно „пфиу“. Ще стане само на „чакай“.
към беседата >>

50. Приложение

БС

Всичко може да се изглади, да изчезне, но този момент на разговор с Бога остава абсолютно неизгладим.
Вследствие на това у всички вас се заражда желание да работите, но искате да намерите един като себе си. Не, човек трябва да се свърже с такъв, който като него познава Бога. Вие познавате Бога по философски и теоретически традиции, но по същност, по естество, по опитност, така както е говорил на Мойсей на планината или на Христа, още не Го познавате. Някои от вас правят опити, но ако ви зададат въпрос, вие лесно можете да се усъмните. За онзи, който е говорил веднъж с Бога, този момент остава неизгладим в съзнанието му. Всичко може да се изглади, да изчезне, но този момент на разговор с Бога остава абсолютно неизгладим. Целият свят може да се обърне, но никоя сила не е в състояние да изглади този Божествен образ. Следователно, когато Писанието казва, че Бог е направил човека по образ и подобие, то подразбира, че при сътворението Бог така се е врязал в съзнанието на първия човек, че не е могъл да бъде забравен. Първите хора, които са видели Бога, идват сега. Това са Белите братя, това е Културата, която върви по съвсем друг път на развитие. А сегашните хора на Земята са направени от пръст, в която е вдъхнато малко жива душа.
към беседата >>

Ще ви изтълкувам този разговор по друг начин.
Сега виждам, че във вашите умове отново се ражда същият въпрос: „Как може? ” Христос казва: „Ако се не родите изново, няма да влезете в Царството Божие.” Никодим го запитва: „Как е възможно старият човек, проявеният човек, да се роди изново? ” Христос не нарича стар човек този, който има много години, но онзи, който има знания, който има мъдрост. Ще ви изтълкувам този разговор по друг начин. Казва Никодим: „Онзи, който е придобил знания, който е завършил своите науки, подобава ли да се върне, да започне пак от а и б. Христос казва: „Той трябва да се повърне, да започне от а и б, да започне от вода и Дух.” Водата, това е Новият живот, истинският Живот, Божественият живот. Духът, това е Разумният, Божественият живот, в който трябва отново да се облече човешката душа. Това е една фаза на преминаване от един живот в друг, което според Писанието означава минаване от живота, който носи смърт, към живота, който носи Вечен живот; означава минаване от безумното, което носи безумие, към разумното, което внася разумното. Защото там, дето има разумност, няма грях – само безумният човек може да греши.
към беседата >>

Когато се домогнем до тази велика Истина да служим на Бога, то думите ми към вас ще бъдат всъщност разговор с Бога, към който единствено имам отношение, а вие само ще слушате този разговор.
Нашите отношения трябва да бъдат отношения с Бога. Когато се домогнем до тази велика Истина да служим на Бога, то думите ми към вас ще бъдат всъщност разговор с Бога, към който единствено имам отношение, а вие само ще слушате този разговор. Прями отношения трябва да имате към Бога и когато имате такива прями отношения, душата ви ще се изпълни с един вътрешен Мир и всичките ви страдания, всичките ви сегашни мъки ще бъдат толкова приятни, че като се върнете вкъщи, ще помилвате вашите страдания. Те ще ви бъдат толкова приятни и вие ще бъдете толкова искрени спрямо тях, че ще им кажете: „Аз досега исках да ви изпъдя и да оставя само няколко деца, и мислех да ви дам за слуги, за обущари, за шивачи и шивачки, за готвачи, за кошничари, но сега, откакто ходих при Бога, толкова забогатях, че хайде сега, мамините, елате всички при мен по закона на Любовта! ” И тази скръб, която ви е причинявала досега неволя, ще почне да скача, да играе и ще каже: „Мама забогатя! ” Но знаете ли защо скръбта скърби? Представете си, че вие имате едно дете, което е деликатно и се нуждае от хубава храна, но вие нямате пригодна храна за него и му давате твърда храна – това дете ще бъде ли весело?
към беседата >>

51. Проява на разумните сили в природата

Ще водиш един разговор със себе си и като те видят от небето, че постъпваш тъй, ще хроникират това в Бялото Братство.
Не, не да го отлагаш, но ще бъде тъй, както Господ е казал. Какво е казал Господ? – Всичките ни дела трябва да бъдат изправни. Значи на този, на когото искам да направя зло, ще му направя едно добро, ще му напиша едно хубаво писъмце и ще го зарадвам. Тъй ще бъде! Ще водиш един разговор със себе си и като те видят от небето, че постъпваш тъй, ще хроникират това в Бялото Братство. Ще кажат: „Един приятен инцидент се случил с един от учениците, имал един приятен разговор, написал едно приятно писмо“. Те ще хроникират това в техните вестници. Ще кажете: „А, с такива работи ще се занимаваме! “ Едно приятно упражнение е това. Най-учените, Белите Братя, като ви видят, спират се и казват: „Тъй, тъй, много хубаво, много добре постъпи, според нашите закони“.
към беседата >>

Ще кажат: „Един приятен инцидент се случил с един от учениците, имал един приятен разговор, написал едно приятно писмо“.
Какво е казал Господ? – Всичките ни дела трябва да бъдат изправни. Значи на този, на когото искам да направя зло, ще му направя едно добро, ще му напиша едно хубаво писъмце и ще го зарадвам. Тъй ще бъде! Ще водиш един разговор със себе си и като те видят от небето, че постъпваш тъй, ще хроникират това в Бялото Братство. Ще кажат: „Един приятен инцидент се случил с един от учениците, имал един приятен разговор, написал едно приятно писмо“. Те ще хроникират това в техните вестници. Ще кажете: „А, с такива работи ще се занимаваме! “ Едно приятно упражнение е това. Най-учените, Белите Братя, като ви видят, спират се и казват: „Тъй, тъй, много хубаво, много добре постъпи, според нашите закони“. И няма да се минат 5–10 минути, ще се изпълниш с радост.
към беседата >>

52. Здравият ум / Черни връх

Сега туй (целият разговор) ви допадна. (втори вариант)
Сега туй (целият разговор) ви допадна. Като се четеше "Истината", бяхте изморени. Защо? - Вие чувствувате, аз ви говоря искрено, искам да бъда чистосърдечен. Зная, че някои мои думи попадат много тежко - е, паднала е! Или някоя моя постъпка, аз зная - вие сега искате да бъда винаги с весело лице, но аз някой път се боря, хвана някой вълк, извадя овцата, ударя го, вие казвате: "Учителят е много неразположен " Друг път съм в градината, бера плодове, казвам: Елате, давам ви. Видите един брат е в неразположение, той е долу.
към втори вариант >>

53. Абсолютно най-малката величина

БР

Най-добрата работа е единичният разговор.
Най-първо, между всинца ви трябва да се образува една вътрешна връзка. Вашите материални работи да не разклащат вашето духовно положение. Вие седите и чакате, да развиете красноречието и след това да излезете, и изведнъж да говорите. Чрез проповед светът не се оправя. Единичните разговори са най-хубавите. Най-добрата работа е единичният разговор. Той ще пита, ти ще му отговаряш, като сте събрани само двама – трима на едно място. А в един голям салон, дето има спор, това е едно биене на барабан. Някой си казва: "При разговор какво ще му кажа? " – Толкоз години работиш и питаш какво ще му кажеш. – "Дали ще приеме това?
към беседата >>

Някой си казва: "При разговор какво ще му кажа?
Чрез проповед светът не се оправя. Единичните разговори са най-хубавите. Най-добрата работа е единичният разговор. Той ще пита, ти ще му отговаряш, като сте събрани само двама – трима на едно място. А в един голям салон, дето има спор, това е едно биене на барабан. Някой си казва: "При разговор какво ще му кажа? " – Толкоз години работиш и питаш какво ще му кажеш. – "Дали ще приеме това? " – Ще му кажеш: "Да се убиват хората, да се осъждат хората, да се воюва, това не е философия."
към беседата >>

Ще влезете с тях в разговор.
И аз знам защо куцат. Вие, старите, какво трябва да направите с младите? Ще поканите младите на угощение у вас и там да се чувстват като у дома си. След 2 – 3 дни друг един брат да ги покани и т. н. Те са млади, изложени са на изкушения. Ще влезете с тях в разговор. Тогаз те ще кажат: "Има в тях нещо. Има в тях идеи." – "Ако бяхме млади, щяхме да подкрепим старите и да ги разположим." Това е вече досетливост. Научните лекции от специалния клас имат изчисления и чертежи. Те ще се дадат и на вас. Специалният клас не е постоянен, той е временен.
към беседата >>

54. Отвори им умовете

Тъй че когато вие ми говорите, ще говорите на моята душа и моята душа ще ми предаде вашия разговор.
Аз не говоря за тия обикновени хора, аз говоря за туй Божественото у вас. У вас има двама, аз говоря на Божественото у вас, говоря на вашите души, а пък душите ви знаят, те ще говорят на вас. Като си отидете вкъщи, вашите души ще почнат да ви говорят, да ви обясняват. Те ще ви кажат: „Ето какъв беше разговорът“. Душата ви ще говори. Тъй че когато вие ми говорите, ще говорите на моята душа и моята душа ще ми предаде вашия разговор. Щом си говорим по души, ние ще се разбираме, няма да има криви разбирания, но щом си говорим по плът, ще има криви разбирания.
към беседата >>

55. Излишък и недоимък в живота

А този човек с излишъка не го поздравявайте и никакъв разговор с него не започвайте: „От къде си, какъв си?
Никога не дружете с такъв човек. Като го срещнете, не го поздравявайте в душата си. Абсолютно няма да го поздравявате, няма да му снемате шапка. Казвате: „Идеален човек е този.“ Щом има излишък, той не може да бъде идеален. Идеалните хора са без излишък и без недоимък. А този човек с излишъка не го поздравявайте и никакъв разговор с него не започвайте: „От къде си, какъв си? “ – мини и замини. Той е последният човек в света. Ако ти заведеш разговор с него, оттам насетне в живота си бял ден няма да видиш. Вие ще кажете: „Е, това търсим ние, я! “ Да, но ако ти носиш чувала на гърба си, ако ти имаш излишък, какво ще говориш за другите.
към беседата >>

Ако ти заведеш разговор с него, оттам насетне в живота си бял ден няма да видиш.
Казвате: „Идеален човек е този.“ Щом има излишък, той не може да бъде идеален. Идеалните хора са без излишък и без недоимък. А този човек с излишъка не го поздравявайте и никакъв разговор с него не започвайте: „От къде си, какъв си? “ – мини и замини. Той е последният човек в света. Ако ти заведеш разговор с него, оттам насетне в живота си бял ден няма да видиш. Вие ще кажете: „Е, това търсим ние, я! “ Да, но ако ти носиш чувала на гърба си, ако ти имаш излишък, какво ще говориш за другите. Най-първо ти ще погледнеш себе си, да не би ти да имаш някой излишък. И като се убедиш във факта, че нямаш нито излишък, нито недоимък, тогава ще гледаш на другите. Ти, като тръгнеш на път в живота си, ще прегледаш кесията си.
към беседата >>

56. Той ги изпита

За пример, ако аз, тъй както си седя, предам една моя мисъл, тази мисъл вече е един разговор.
Сега, като дойдем до мисловия свят, същото е и с мислите. Формите на всички мисли се отличават една от друга. Мислите, сами по себе си, и те си имат форми. За пример, ако аз, тъй както си седя, предам една моя мисъл, тази мисъл вече е един разговор. Вие няма да възприемете моята мисъл, но едно същество с по-тънък усет, или едно същество извън материята, би схванало моята мисъл като един звук, тя би му проговорила. Като казвам извън материята, подразбирам извън материята, в която живеем. Ако аз кажа в ума си: „Вие сте добри“, вие може да не почувствате нищо, но ще схванете една промяна на лицето ми. Но ако ви кажа гласно, че сте добри, вие ще ме погледнете и ще си кажете: „Сериозно ли говориш, че аз съм добър, или искаш да ме изпиташ? “ – Не вярвате.
към беседата >>

57. Упътвания и образи

Възможно ли е между човека и житното зърно да има разговор?
И тъй, за да можете да работите с известни идеи, вие трябва да имате за тях ясна представа в съзнанието си. знаете ли в какво седи ясната представа? Можете да имате ясна представа за житното зърно само тогава, когато сте боравили с него, когато е израсло под прямото ваше ръководство, когато вие сами сте събрали плода му и сте го опитали и веднъж, и дваж, и повече пъти. Още по-ясна представа за житното зърно ще имате, когато влезете в съобщение с него. Възможно ли е между човека и житното зърно да има разговор? – Теоретически е допустимо, но колко хора има днес на земята, които могат да разговарят с житното зърно? Ако вие бихте лансирали идеята, че можете да се разговаряте с едно житно зърно, всички ще считат, че имате нещо ненормално в себе си и ще кажат: Този човек говори невъзможни неща. Да влезеш в съобщение с едно житно зърно, това е невъзможно при известни условия, вярно е. Но мислите ли, че вие можете да влезете в общение с човек, на когото сърцето е погълнато от една непреодолима скръб? Можете ли да заинтересувате с нещо неговия ум?
към беседата >>

58. Мъртвите и живите линии

Аз тази вечер имах един разговор с двама учени от лявото течение.
Аз тази вечер имах един разговор с двама учени от лявото течение. Казвам им така: мислите ли, че животът може да се оправи само тъй, както вие разбирате, и че този е единственият начин? Казват: „Да, този е начинът.“ Казвам им: има и друг начин, хиляди пъти по-добър от вашия. – „Е, какъв е той? “ – Аз ще ви го кажа. И започвам, давам им следното обяснение.
към беседата >>

59. Оздравяха

А, не, не насън, това не е разговор.
“ Това са все единици, това са все имания. Е, щом започнем от човека и дойдем до архангел Михаил, до Исуса Христа, до Бога, това са велики сили в света, с които ние трябва да имаме връзка. Не е достатъчно само да кажеш: „Аз познавам Христа“, но как Го познаваш. Всички вие имате една вътрешна опитност, но аз бих желал да ми кажете, лично с Христа разговаряли ли сте се? Може да кажете: „Насън“. А, не, не насън, това не е разговор. Аз мога да се явя насън на когото и да е. И вашите приятели, и те могат да ви се явят, но това не е една реалност на нещата. Насън, това е едно нещо, а реалното, това е друго нещо. Колко пъти през живота ви се явил Христос в дома ви и сте се разговаряли с Него? Не само да се разговаряте, но да разберете дълбокия смисъл на Неговото учение.
към беседата >>

60. Приливи и отливи на енергиите. Произход на ума и сърцето

Започва се един разговор между нея и човека.
Само умният човек може да лъже, глупавият не може. И забележете, в онзи разказ от Библията, дето се предава разговора между човека и змията, змията там е представена като символ на ума. Змията, това е животът, който се заражда между две течения, т.е. между двата свята МН и РК. Змията върви и се смее. Започва се един разговор между нея и човека. От този разговор у човека се събуждат амбиции и той казва: Аз трябва по друг начин да използвам тези условия, при които съм поставен. Не трябва повече да се занимавам с това градинарство. Значи, този човек иска да подобри своето положение. Но в дадения случай туй, което е приятно за сърцето, не е приятно за ума и туй, което е приятно за ума, не е приятно за сърцето. И затова човек, за да примири ума и сърцето си, трябва му друг един елемент – трябва му душа.
към беседата >>

От този разговор у човека се събуждат амбиции и той казва: Аз трябва по друг начин да използвам тези условия, при които съм поставен.
И забележете, в онзи разказ от Библията, дето се предава разговора между човека и змията, змията там е представена като символ на ума. Змията, това е животът, който се заражда между две течения, т.е. между двата свята МН и РК. Змията върви и се смее. Започва се един разговор между нея и човека. От този разговор у човека се събуждат амбиции и той казва: Аз трябва по друг начин да използвам тези условия, при които съм поставен. Не трябва повече да се занимавам с това градинарство. Значи, този човек иска да подобри своето положение. Но в дадения случай туй, което е приятно за сърцето, не е приятно за ума и туй, което е приятно за ума, не е приятно за сърцето. И затова човек, за да примири ума и сърцето си, трябва му друг един елемент – трябва му душа. Само човекът, който има душа, може да примири сърцето с ума.
към беседата >>

61. Допреният въглен

Устата е създадена за един разумен разговор.
Аз наричам този огън, огън на Любовта. Устата, това е символ на разумното в света. Уста има само разумният човек, а всички онези хора, които са неразумни, те нямат уста. Ако вие считате отверстието на устата и езика, които имате, за уста, това не е уста. Устата е създадена за един разумен разговор. Тази уста трябва да бъде сладка, да няма в нея никакви горчивини. Този, който е създал езика, никакви горчивини не е внесъл в него, затова и никакви горчивини не трябва да има.
към беседата >>

62. Придобивки на съзнанието

След като прекарали 5 часа в мълчание, стават, хващат се за ръце и единият казва на другия: Много съм благодарен за добрия разговор, който имахме.
Законът изключва всяко обезсърчение, всякакво отчаяние между двама приятели. Да имаш един приятел и да се обезсърчиш, това е невъзможно. Двама души старци, поети по на около 80–85 годишна възраст, приятели още от младини, едва сега се срещат. Единият идва на гости на другия. И двамата сядат до камината и мълчат. След като прекарали 5 часа в мълчание, стават, хващат се за ръце и единият казва на другия: Много съм благодарен за добрия разговор, който имахме. И тъй, цели 5 часа мълчание – това е един вътрешен разговор на души. Не мислете, че когато мълчите, не се разговаряте. Човек и като мълчи, пак се разговаря. Та желателно е и от ваша страна всички да образувате помежду си положителни чувства, да си помагате едни на други. Аз забелязвам мнозина от вас почнаха да заболяват.
към беседата >>

И тъй, цели 5 часа мълчание – това е един вътрешен разговор на души.
Да имаш един приятел и да се обезсърчиш, това е невъзможно. Двама души старци, поети по на около 80–85 годишна възраст, приятели още от младини, едва сега се срещат. Единият идва на гости на другия. И двамата сядат до камината и мълчат. След като прекарали 5 часа в мълчание, стават, хващат се за ръце и единият казва на другия: Много съм благодарен за добрия разговор, който имахме. И тъй, цели 5 часа мълчание – това е един вътрешен разговор на души. Не мислете, че когато мълчите, не се разговаряте. Човек и като мълчи, пак се разговаря. Та желателно е и от ваша страна всички да образувате помежду си положителни чувства, да си помагате едни на други. Аз забелязвам мнозина от вас почнаха да заболяват. Това се дължи на немарливост по отношение на тялото, става голямо изхарчване на вашата нервна енергия.
към беседата >>

63. Колко пъти да прощаваме?

Това е първият разговор.
“ За да прощава човек, той трябва да бъде високоинтелигентен, много разумен човек. Съвременните християни казват: „Нас наука не ни трябва, изкуство не ни трябва. Науката не струва нищо, изкуството не струва нищо, ние трябва само да се молим на Бога“. Аз питам: В какво седи добрата молитва? Молитва, аз разбирам, първото нещо: Като се приближим до Бога, да кажем: „Господи, аз се постарах да простя на всички тъй, както Ти си ми простил“. Това е първият разговор. Вие казвате: „Аз искам да се разговарям с Христа“. Като те срещне Христос, първото нещо, което ще ти каже, е, че не си простил на своите длъжници. Някои казват: „Аз прощавам“. Не, не тъй. Христос ще ти каже, че ти не си простил тъй, както Той прощава.
към беседата >>

64. Трансформиране на енергиите

“ Този разговор е един от методите за превръщане на енергиите.
Следователно дойде ли някоя отрицателна мисъл у вас, не се старайте да я изпъдите от себе си, поразгледайте я, поразговаряйте се с нея, попитайте я: „Как дойде при мен? Нямаш ли баща, майка, роднини? Интересуват ли се във вашия свят от мен? Кой ти даде моя адрес? “ Този разговор е един от методите за превръщане на енергиите. Като се поразговорите с тази отрицателна мисъл, ще почувствате едно постепенно вътрешно утихване в себе си, докато най-после ѝ кажете: Аз изменям своето мнение за теб. Всички те представяха лоша като мен, но сега виждам, че си толкова нещастна, колкото и аз съм нещастен. И тази отрицателна мисъл ще ви отговори: Понеже и ти си нещастен като мен, никаква пакост няма да ти направя. Всичко това подразбира, че всяка енергия в човешкия ум трябва да се превърне и да ѝ се даде място да се роди и живее. Това е, за което се казва на едно място в Писанието: „Не противи се злому!
към беседата >>

65. Морален стремеж и морален устой. Значение на дробите

Това е разговор у тях.
Ако човек почне да огрубява, очите му почват да изпъкват. То става, когато се образува активна грубост. Изпъкналите очи показват и някои добри черти. Такива хора са много разговорчиви. Жабата има много изпъкнали очи и затова цели четири месеца се разговаря в блатото – и денем и нощем не млъква. Това е разговор у тях. От чисто френологическо гледище центърът на речта у жабите е силно развит и очите им са съвсем изпъкнали навън.
към беседата >>

66. Който дойде при мене

Ти ще имаш разговор с мене и оттогава няма вече да се наричаш Яков, но Израил."
И най-долната служба да изпълнявате, ако сте свързани с Бога, животът ви ще бъде рай: дето и да стъпите, оттам ще потекат извори, оттам ще дойде благословението. В който и дом да влезете, вие ще бъдете приети като Якова, на когото Лаван каза: „Откак дойде в моя дом, благословението потече." Да, но когато същият Яков бягаше от брата си, Бог му каза: Ти взе първородството и благословението на своя брат, но това не е съгласно с моята воля. Аз ще ти дам един урок. Ти ще се ожениш за две жени. От тебе ще излезат два народа. Ти ще имаш разговор с мене и оттогава няма вече да се наричаш Яков, но Израил."
към беседата >>

67. Добрите и лошите мисли / Добритѣ и лошитѣ мисли

Това е интимен разговор.
“ – „Аз му дадох парите.“ Срещнеш някой виден професор. Кажи: „Аз го назначих. Той сега се занимава с наука, нека се порадва. Аз го похвалвам, отличен професор е.“ Тъй ще разсъждавате. Само на себе си ще разправяте тъй. Това е интимен разговор. Щом отидеш да разправяш това нещо на хората, ще минеш за ненормален. Това е правилният разговор. Ще се радваш, че този, когото си назначил за професор, успява. За него всички ученици се радват. Отдето минеш, кажи: „Хубаво е нареден светът!
към беседата >>

Това е правилният разговор.
Той сега се занимава с наука, нека се порадва. Аз го похвалвам, отличен професор е.“ Тъй ще разсъждавате. Само на себе си ще разправяте тъй. Това е интимен разговор. Щом отидеш да разправяш това нещо на хората, ще минеш за ненормален. Това е правилният разговор. Ще се радваш, че този, когото си назначил за професор, успява. За него всички ученици се радват. Отдето минеш, кажи: „Хубаво е нареден светът! “ Само така ще бъдеш щастлив. Сега, понеже не разсъждавате така, казвате: „Виж Господ какво благо е дал на този, а на мен не е дал нищо – аз ли съм най-големият грешник?
към беседата >>

68. Напразно ме почитат

Започнал се сърдечен разговор между тях.
Често си казвал: Няма по-лоша жена от моята. Един ден жена му отишла при един адепт, да се посъветва, как да задоволи мъжа си. Той й помогнал така да се преобрази, че да не я познае мъжът й. Тя се върнала вкъщи, облякла се с нови дрехи, направила си особена прическа и така променена излязла в града, тъкмо когато мъжът й се връщал вкъщи. Той я погледнал, харесал я и се запознал с нея. Започнал се сърдечен разговор между тях. Така те се срещали няколко дни наред. Като се връщал вкъщи, той казвал на жена си: Срещнах една жена – благородна, внимателна и нежна, не е груба като тебе. Влюбих се, искам да се оженя за нея. Ще те моля да ме освободиш.
към беседата >>

Ако знаете техния език, ще влезете в разговор с тях, и те ще ви услужат.
Да познаеш Бога, и Той да ти се открие, това е най-голямото благословение за тебе. Ще живееш между близките си, ще работиш с тях заедно и ще се ползуваш от светлината, която Бог ти е дал. Това значи, да намериш истината, която освобождава. Вие седите със своята пръчица всред природата, наблюдавате камъните и дърветата и не знаете, какво да правите. Природата е жива и разумна, пълна с интелигентни същества. Ако знаете техния език, ще влезете в разговор с тях, и те ще ви услужат. – Възможно ли е това? – Възможно е, но трябва да владеете едно изкуство. Какво прави великият цигулар? Той говори на човешките души, и всички го разбират. Беден ли е този човек?
към беседата >>

69. Ще дойда след Тебе

Ще говориш с Господа, а хората, по отражение, ще възприемат твоя разговор.
Зная, че когато човек си позволи да каже най-малката лъжа, той престава да бъде човек. И обратно, каже ли най-малката истина, той е човек, който дава път на Божественото в себе си. Някога може да се изкусиш, да кажеш една малка лъжа, но след това ще кажеш една истина, за да се свържеш с Бога. Не е изключено за човека да греши, но дълбоко в душата си той трябва да има стремеж към великия Учител на Любовта, Мъдростта и Истината. Бог живее в човека, и той е длъжен на Него да говори истината. Ще говориш с Господа, а хората, по отражение, ще възприемат твоя разговор.
към беседата >>

Днес аз се разговарям с Господа, а вие възприемате този разговор чрез отражение.
Днес аз се разговарям с Господа, а вие възприемате този разговор чрез отражение. Аз се обръщам към Господа с думите: Господи, никаква лъжа няма да излезе от моята уста. Ще говоря само истината; ще изпълнявам това, което Ти искаш, за нищо няма да пожаля живота си. Всичко, което искаш, ще го направя доброволно; ще Те следвам, не защото Си направил небето и земята, но защото само Ти си единствен, безграничен, безначален, Който обхващаш всичко в себе си.
към беседата >>

70. Правила на разумния живот

Христос е дошъл при този кладенец да си поразсъждава, а тази жена идва случайно и завързва с Христа един много обикновен разговор. (втори вариант)
Е, знаеш ли защо Христос седеше на кладенеца? - Трябваше да дойде тази жена там, да каже Христос няколко думи, защото, ако не беше тя, нямаше да ги чуем. Мислите ли сега, че това е право тълкуване? Христос е дошъл при този кладенец да си поразсъждава, а тази жена идва случайно и завързва с Христа един много обикновен разговор. Не е много важен този разговор. Христос седнал до кладенеца. Какво представлява кладенецът? - Кладенецът е човешкото сърдце. Ти можеш да дойдеш до кладенеца и да го видиш.
към втори вариант >>

Не е много важен този разговор. (втори вариант)
Е, знаеш ли защо Христос седеше на кладенеца? - Трябваше да дойде тази жена там, да каже Христос няколко думи, защото, ако не беше тя, нямаше да ги чуем. Мислите ли сега, че това е право тълкуване? Христос е дошъл при този кладенец да си поразсъждава, а тази жена идва случайно и завързва с Христа един много обикновен разговор. Не е много важен този разговор. Христос седнал до кладенеца. Какво представлява кладенецът? - Кладенецът е човешкото сърдце. Ти можеш да дойдеш до кладенеца и да го видиш. Христос и каза: "Моля ти се, понеже аз съм пътник, ти имаш въже, дай ми малко от твоята водица!
към втори вариант >>

Христос е дошъл при този кладенец да си поразсъждава, а тази жена идва случайно и завързва с Христа един много обикновен разговор.
Е, знаеш ли защо Христос седеше на кладенеца? – Трябваше да дойде тази жена там, да каже Христос няколко думи, защото, ако не беше тя, нямаше да ги чуем. Мислите ли сега, че това е право тълкувание? Христос е дошъл при този кладенец да си поразсъждава, а тази жена идва случайно и завързва с Христа един много обикновен разговор. Не е много важен този разговор, а че Христос е седнал до кладенеца. Какво представлява кладенецът? – Кладенецът е човешкото сърце. Ти можеш да дойдеш до кладенеца и да го видиш. Христос ѝ каза: „Моля ти се, понеже Аз съм пътник, а ти имаш въже, дай Ми малко от твоята водица!
към беседата >>

Не е много важен този разговор, а че Христос е седнал до кладенеца.
Е, знаеш ли защо Христос седеше на кладенеца? – Трябваше да дойде тази жена там, да каже Христос няколко думи, защото, ако не беше тя, нямаше да ги чуем. Мислите ли сега, че това е право тълкувание? Христос е дошъл при този кладенец да си поразсъждава, а тази жена идва случайно и завързва с Христа един много обикновен разговор. Не е много важен този разговор, а че Христос е седнал до кладенеца. Какво представлява кладенецът? – Кладенецът е човешкото сърце. Ти можеш да дойдеш до кладенеца и да го видиш. Христос ѝ каза: „Моля ти се, понеже Аз съм пътник, а ти имаш въже, дай Ми малко от твоята водица! “ Защо иска Христос от нашата водица?
към беседата >>

71. Възможности и прояви на Любовта

КД

“ И започвате с него приятелски разговор.
Да кажем, вие сте неразположени, но туй неразположение е от чисто материален характер. Причината е, че имате да давате, задлъжнели сте, имате нужда от средства, но не искате да се срещате с никого. Идва отвън един одърпан човек, вие ставате още по-недоволен и неразположен спрямо него и ако някой ви запита, защо се държите така, вие ще кажете: „Той не е чист, не искам да му гледам дрехите...“ Но аз мога да изменя веднага вашето настроение спрямо него, знаете ли как? Ще ви кажа: „Той ви носи една торба злато от вашия приятел.“ И вие веднага ще забравите неговите външни дрипи. Ще кажете: „Заповядайте в къщи! “ И започвате с него приятелски разговор. И природата облича някой път своите посланици с дрипи, но трябва да се досетите сами, че тя е пратила някои посланици до вас и трябва да ги обикнете. Те носят богатства за вас и за да не бъдат изложени на преследване, природата ги праща в дрипи. Вземете един орех, като падне, той разцъфтява и става парцалив и само децата се досещат, че вътре е хубавото и не търсят външната черупка, но търсят ядката вътре в тази черупка.
към беседата >>

72. Добрата постъпка

“ Ето например един разговор.
Вършете повече, говорете по-малко! По-малко трябва да се говори, повече да се работи. Например какво може да се говори с един беден човек? На такъв човек му изпратете брашно, масло, дрешки за децата, и после ще го запитате: „Как излязоха дрешките, обущата, шапката – хубаво ли седят? Брашното хубаво ли беше? “ Ето например един разговор. Този човек ще каже: „Много хубаво беше и брашното, и дрехите, и обущата – всичко излезе много хубаво.“ Вие отивате при някого и го запитвате: „От какво се нуждаеш? “ – „От брашно.“ На тази дума, на тази любов сега вие трябва да заповядате. Ще напишете на дъската думата брашно. Ще го запитате пак: „От какво се нуждаеш? “ – „От обуща.“ Пак написвате на дъската думата обуща.
към беседата >>

73. Законът на внушението. Закон за равновесието / Закон за внушение и закон за равновесие

Двама души се разговарят някъде, а аз ги слушам, мисля си, че това нещо е за мен, но си казвам: „Няма да участвам в техния разговор. (втори вариант)
Какво ще постигнете, ако се борите със себе си? Изслушай себе си, добре разсъждавай и извади поука, но не се бори. Например някой казва: „Няма да направя това нещо.“ – Не, не се бори със себе си! Изслушай всичко спокойно, не разрешавай въпроса предварително. Това желание не е твое. Двама души се разговарят някъде, а аз ги слушам, мисля си, че това нещо е за мен, но си казвам: „Няма да участвам в техния разговор. Преди всичко това не се отнася до мен. Аз само ще ги изслушам. Те може да искат да отидат на разходка, това не ме засяга.“ А ние се вплитаме в чуждите работи и казваме: „Това се отнася до мен, аз няма да го направя, или пък онова ще направя“ и т.н. Нито едното ще направиш, нито другото.
към втори вариант >>

74. Моята заповѣдъ / Моята заповед

Царят е почерпил един велик урок от този разговор. (втори вариант)
– Не, има добри хора по света, има ги навсякъде. Когато човек иска да прояви любовта, той може и като цар да я прояви, може и като прост, като беден човек пак да я прояви. В тоя случай тия двамата стари хора са били разумни, добри хора! Сега, аз няма да ви разправям нищо за разговора, който се е водил между тях. Това е един цял разказ. Царят е почерпил един велик урок от този разговор. Старият дядо казва на царя: „Е, синко, добре да живееш! Виждаш ли моята глава как е побелела от страдания? Много съм страдал в живота си и знаеш ли защо съм дошъл до туй положение? Гледай ти поне да бъдеш изпълнителен и прави на всички тъй, както направи и на нас. Бъди тъй услужлив не само към старите, но и към всички нуждаещи се!
към втори вариант >>

75. Проекции

Ако някой от вас мисли, че е имал разговор с някой ангел, без да има някаква реална придобивка, той се самоизлъгва.
Кой от вас знае де са ангелите? – „Ама аз мисля за тях.“ Че кой не мисли за ангелите? Това, че мислиш за ангелите, не представлява някаква строга, научна мисъл. Един ангел, за да бъде реален от чисто научно гледище, трябва да има някаква проекция на Земята. Защото и всички ония точки в пространството, ако не могат да проявяват известна проекция във физическия свят, те не са реални за нас и не могат да съществуват. Ако някой от вас мисли, че е имал разговор с някой ангел, без да има някаква реална придобивка, той се самоизлъгва. Аз зная, че ангелите са много учени – те разбират висшата геометрия и математика тъй добре, че могат да ви осветлят върху някоя трудна задача за вас и ще ви помогнат да я решите. Стане ли това нещо с вас, разрешите ли някоя трудна задача, която сам не сте могли да решите, тогава ще ви кажа, че наистина при вас е идвал някой ангел. Как може да дойде един ангел тук, на Земята? – Той може да дойде във формата на някой жив човек: ангелът е вътре в него. Той може да дойде в сънно състояние при вас и вие сами да го видите.
към беседата >>

76. Който иска славата

След този разговор, Христос, с двамата си ученици се върна назад. (втори вариант)
То не беше височина 10 км., не беше и 20 км., не беше и 100 км., то беше много високо място! Ще каже някой: Това нещо не съответства с разказа в Евангелието. Един човек на земята не може да светне. На друго място светва. Там, на планината се явили Илия и Мойсей и се разговаряли с Христа. След този разговор, Христос, с двамата си ученици се върна назад. Следователно, ние трябва идейно да се повдигнем. Човек трябва да излезе извън себе си. Тези опити са правили мнозина. Някои хора, като излязат вън от себе си, не искат да се върнат назад, затова не ги пускат. Днес хората не са достатъчно честни.
към втори вариант >>

77. Да се не смущава сърцето ви!

Може да се възпроизведе един разговор между майката и детето. (втори вариант)
Колко време се мина, докато ти внушиха тази дума „не може“! Ти първо се роди с плача. Заплака пред майка си и ѝ каза: дай ми да ям, защото аз трябва да живея. Ти трябва да работиш заради мене. Това беше твоята първа заповед. Може да се възпроизведе един разговор между майката и детето. Детето казва: „Понеже ти обеща, че ще ме обичаш, че ще ме любиш, трябва да работиш заради мене. Ти си любовта, аз съм животът, произлязъл от тебе. Работи, защото аз искам да живея! “ Това са аргументи много на място. Ако майката се смущава дали ще може да отгледа детето си, тя именно ще го проводи на онзи свят.
към втори вариант >>

78. Израз

Ако искате да заведете разговор с някое дърво, вие ще отидете при него по времето, когато плодовете му зреят.
Често ви говоря за връзка с добрите хора, с напредналите същества. Вие можете да направите връзка и с едно дърво, да се разговаряте с него тъй, както с някой човек. По кой начин и по кое време ще отидете при дървото? Ако искате да заведете разговор с някое дърво, вие ще отидете при него по времето, когато плодовете му зреят. Ще изберете един северен клон на някоя ябълка например и ще кажете: „Искам от този клон да падне една хубава ябълка за мен утре в 5 ч. сутринта.“ Отивате на другия ден, чакате – никаква ябълка не пада. Избирате след това един южен клон и казвате: „Утре в 5 ч. ще дойда пак и искам една хубава ябълка да падне за мен.“ Отивате на другия ден – никаква ябълка не пада. Защо? – Между ябълката и вас няма още връзка.
към беседата >>

79. И оздравѣ дъщеря ѝ / И оздравя дъщеря ѝ

Исус слуша този разговор, разбира, че жената е права и се помолва тихо на Бога: „Господи, нека се отворят колоните! (втори вариант)
Излизат най-после от храма, но след малко Исус се връща отново, иска сам, по-спокойно да разгледа тия работи. Влиза в храма, доближава се до колоните, мисли си, как може да се мине през тях. Не се минава много време, един богат търговец довежда една бедна вдовица в храма пред първосвещеника и му казва: тази вдовица ми дължи пари. Но аз се заклевам, че както тези колони не могат да се отворят, така и тя не може да ми се издължи. Ако тя може да ми плати, нека се отворят тия колони! Исус слуша този разговор, разбира, че жената е права и се помолва тихо на Бога: „Господи, нека се отворят колоните! “ Доближава се до колоните, те се отварят и той минава. Отива при първосвещеника и му казва: видиш ли, че колоните се отвориха! Мнозина от вас може да се заинтересуват, как е станала тази работа, но питам ви: мъчили ли сте се вие като Исуса да минете през тези две колони?
към втори вариант >>

80. Вътрешна връзка

МС

Вие говорите, че съществуват ангели, но нито един от вас не е имал разговор с ангелите.
В целия органически свят, във всички същества има една тенденция, един стремеж да се групират, да образуват една вътрешна връзка. Така се създадоха малките единици - домовете; така се създадоха съвременните общества, народите; така се създаде и цялото човечество. Значи, идеята, която е вложена в този вътрешен стремеж, е връзката. Сега вие имате всички тия връзки, само една връзка ви липсва, съзнателната връзка с невидими свят. Тази връзка нямате. Вие говорите, че съществуват ангели, но нито един от вас не е имал разговор с ангелите. Може и да сте имали, но не сте съзнавали това. Може би, някой ангел ви е говорил, без да сте съзнавали, че ангел ви говори. Значи, съзнанието ви още не е будно. Тъй щото, когато казвам, че трябва да имате вътрешна връзка с невидимия свят, аз разбирам "пробуждане на съзнанието". Когато, обаче, вашето съзнание се пробуди, има една опасност - появяване на страха.
към беседата >>

81. Силовите линии на доброто и злото

За следният път ще бъдете тъй добри, неколцина от вас, които могат да пишат поезия, да изразят в три куплета най-много, във форма на диалог, един разговор между доброто и злото.
И тъй, казвам ви: не се спирайте върху мисълта защо Господ създаде злото в света. Вие не знаете дали Господ създаде злото. Задавайте си само въпроса какво можете да научите от злото и какво – от доброто? Ако ви дам да опишете в поетична форма злото и доброто, как бихте ги описали? За следният път ще бъдете тъй добри, неколцина от вас, които могат да пишат поезия, да изразят в три куплета най-много, във форма на диалог, един разговор между доброто и злото. Злото е непроявената любов. Всяко нещо, което не е проявено, е зло. След като се прояви това нещо, става добро. Това е вярно. И в Природата, за да се прояви нещо, винаги се изисква едно топло и едно студено течение.
към беседата >>

82. Разумни наблюдения

Като дойде при вас, той се спира по-дълго време на разговор, разпитва ви как прекарахте деня, какво е положението на нивата, как върви орането, и т.н.
толкова, колкото ви е потребно да отидете на нивата и да я изорете. Като я изорете, вие се връщате в дома на господаря си, дето се нахранвате и почивате. Щом свършите работата си, отношенията на господаря ви към вас се изменят, стават по-специални. Той има вече особено разположение към вас. Отношенията му сега са във втора степен – 22. Като дойде при вас, той се спира по-дълго време на разговор, разпитва ви как прекарахте деня, какво е положението на нивата, как върви орането, и т.н. Сега е мек, внимателен към вас и казва: „Не се пресилвайте много, като работите по 4-5 часа на ден, достатъчно е.“ След това той увеличава и заплатата ви. Питам: енергията, която ви дава господарят сега, същата ли е като първата? Той ви дава сега повече енергия, понеже вие работите заради него двойно повече. Сега ще работите не само когато ви наблюдава, но и без да ви наблюдава. Като чувствате неговата любов към вас, вие ще имате достатъчно физическа енергия, която ще изразходвате заради него.
към беседата >>

83. Високият връх

Представете си, че имате един млад момък, 21-годишен, завършил гимназия, много интелигентен, образован, среща се с едно малко момиченце, 4-годишно, и започва разговор с него.
– При Господа. Де е Господ? – Господ е навсякъде. Ще се срещнем при по-красиви условия на живота. Сега ще ви дам една картина каква ще бъде тази среща. Представете си, че имате един млад момък, 21-годишен, завършил гимназия, много интелигентен, образован, среща се с едно малко момиченце, 4-годишно, и започва разговор с него. Между този млад момък и малкото детенце се образува една връзка, едно съприкосновение в чувствата им. Тази връзка не е умствена, защото това дете не може да разсъждава като момъка. След години туй момиченце пораства, става 21-годишна мома, завършва гимназия, а младият момък е вече 40-годишен. Какви ще бъдат отношенията им при тази среща? Тази мома е придобила известни знания.
към беседата >>

84. Видя го Исус

Започнал се между тях един разговор.
Аз гледам малко по-другояче на живота. Едно малко житно зрънце паднало на земята. Около него имало листа нападали от дървото. Започнал се между тях един разговор. Листата казали на житното зрънце: “Не бъди глупаво като нас! Ние преждевременно слязохме от дървото на живота и тук изгубихме всички условия, но ти гледай по друг начин да използваш живота, да намериш условия, да влезеш в земята, защото, останеш ли така, ще изгниеш и няма да постигнеш целта на живота.” Ами какво да правя? – запитва житото. Земята не ме иска, пък няма да вляза вътре. Вятърът чул този разговор, задухал и започнал да търкаля житното зърно, да го занесе в някоя цепнатина на земята и там да го мушне.
към беседата >>

Вятърът чул този разговор, задухал и започнал да търкаля житното зърно, да го занесе в някоя цепнатина на земята и там да го мушне.
Започнал се между тях един разговор. Листата казали на житното зрънце: “Не бъди глупаво като нас! Ние преждевременно слязохме от дървото на живота и тук изгубихме всички условия, но ти гледай по друг начин да използваш живота, да намериш условия, да влезеш в земята, защото, останеш ли така, ще изгниеш и няма да постигнеш целта на живота.” Ами какво да правя? – запитва житото. Земята не ме иска, пък няма да вляза вътре. Вятърът чул този разговор, задухал и започнал да търкаля житното зърно, да го занесе в някоя цепнатина на земята и там да го мушне. Казват хората: защо духа вятърът? – Да вкара житните зърна в пукнатините на земята, за да израстват и да се развиват. Е, така ли е сега? Някои, като ме слушат, ще кажат: това са баснословни приказки – вятърът духал, за да вкара житните зърна в пукнатините на земята. Дали затова духа вятърът, това е въпрос, но вярно, че вятърът като духа, може да вкара някои житни зърна в земята, може да им помогне.
към беседата >>

85. Влияние на светлината и тъмнината / Какво приложение има числото две

От дума на дума той отворил разговор за иманярите и казал, че на еди-кое си място край селото имало заровено злато.
Във Варненско някъде живял един селянин, Нойчо, който имал голямо въображение, но съвсем неконтролирано, вследствие на което изпадал в много фалшиви положения. Например често той се увличал от въображението си и разправял на селяните, че бил богат, че имал чифлици, говеда, ниви, пълни хамбари с жито, а всъщност нищо нямал, бил беден човек. Мнозина вярвали на думите му и го считали за богат човек. Една вечер няколко селяни се събрали в кръчмата да пият. Между тях бил и Нойчо. От дума на дума той отворил разговор за иманярите и казал, че на еди-кое си място край селото имало заровено злато. Като го слушали, селяните се въодушевили и всеки от тях взел мотика на рамо и тръгнал за посоченото от Нойчо място с цел да копае, да намери заровеното злато. Нойчо седял и гледал как един след друг селяните излизали от кръчмата и отивали да копаят. И той повярвал на думите си, взел мотика на рамо и тръгнал след тях. „Ще отида и аз да копая, че ако наистина се намери злато, да взема дял от него.“ Към коя категория ще отнесете този човек?
към беседата >>

86. Служене на Бога и на себе си

Според закона на Любовта вашият разговор ще бъде по-ценен, ако сте се разговаряли с прост човек, на когото сте дали малко светлина в живота.
Как разбирате Мъдростта от гледището на Любовта? Вие не знаете това, но Любовта има особено схващане за Мъдростта. Затова и Христос е казал: „Ако любите онези, които ви любят, какво повече правите от езичниците? " Ако се разговаряте с умните, какво особено сте направили? Дойде някой умен човек при тебе, ти кажеш нещо, той каже нещо и свършите разговора си - разменили сте знанията си. Според закона на Любовта вашият разговор ще бъде по-ценен, ако сте се разговаряли с прост човек, на когото сте дали малко светлина в живота. Някой казва: „Какво ще се разговарям аз с простия човек? Бог е, Който всичко знае." - Не е важно, какво Бог знае, но ти какво знаеш. Не е важно как Бог върши работата си, но важно е как ти изпълняваш волята Божия. Защо? - Защото ако човек разбира великия закон на Любовта в нов смисъл, той ще се добере до много ценни знания в живота.
към беседата >>

87. Саваат - Амон-Ра

Един ден, когато се разговаряли в Небето за този палат, двете сестри, светлината и водата чули този разговор, чули за Саваат-Амон-Ра, че имал толкова красив палат, подобен на който нямало в цялата Слънчева система.
Аз не смея сега да изнеса същинското му име, но го наричам под друго име Саваат-Амон-Ра. Туй име се среща и в египетската митология. Той като слязъл на Земята, направил си един отличен палат от мрамор, бял като мляко. Всички прозорци на този палат били от диаманти и от злато. Този палат бил толкова красив, че славата му се разчула навсякъде и отишла чак до Слънцето. Един ден, когато се разговаряли в Небето за този палат, двете сестри, светлината и водата чули този разговор, чули за Саваат-Амон-Ра, че имал толкова красив палат, подобен на който нямало в цялата Слънчева система. Двете сестри, светлината и водата, решили да слязат на Земята и да видят този палат. Те се облекли с най-хубавите си дрехи и тръгнали инкогнито за Земята. Като стигнали до Земята, отишли на това място, където бил палата и светлината веднага влязла през прозорците. Като дошла до северната страна на палата, която била направена от мрамор, не могла да проникне през нея, затова се спряла в палата сестра й водата, не могла да влезе в палата и останала вън. Светлината като се спряла в стаята на Саваат-Амон-Ра, извадила фенерчето и с него осветила цялата му стая и започнала да я разглежда.
към беседата >>

88. Зазоряване

Подир нея се обажда дъщерята, после синът и виждаш започнал един приятен разговор.
Обърнала гръб към мъжа си, недоволна е нещо. Синът седнал на друго място в стаята, и той мисли. Дъщерята на трето място, и тя мисли - всички мислят, мълчат, имат едно квакерско събрание на мълчание. Не се минават и 1-2 часа, току-виж бащата се обажда: няма ли тук хора, какво сте замълчали всички? Обажда се от другия край неговата другарка: какво искаш да кажеш с това? Подир нея се обажда дъщерята, после синът и виждаш започнал един приятен разговор. Ние можем да се увлечем от това положение, а онзи, който не е опитал тия неща, може да се смее, но това не е за смях работа, това е сериозно нещо. Вие трябва да знаете, че всеки ще мине през това гърне. Всеки, който е дошъл в живота, трябва да знае, че ще мине през всички положения. Това е една фаза на живота: ще те поставят и в мълчание, ще те поставят и в разговор.
към беседата >>

Това е една фаза на живота: ще те поставят и в мълчание, ще те поставят и в разговор.
Обажда се от другия край неговата другарка: какво искаш да кажеш с това? Подир нея се обажда дъщерята, после синът и виждаш започнал един приятен разговор. Ние можем да се увлечем от това положение, а онзи, който не е опитал тия неща, може да се смее, но това не е за смях работа, това е сериозно нещо. Вие трябва да знаете, че всеки ще мине през това гърне. Всеки, който е дошъл в живота, трябва да знае, че ще мине през всички положения. Това е една фаза на живота: ще те поставят и в мълчание, ще те поставят и в разговор.
към беседата >>

89. Вътрешни и външни връзки

МС

Вие по колко часа сте в разговор с Господа?
Всички светии живеят и сега. Апостол Павел е живял някога, но и сега живее. Та и всички ние сме живели в миналото, но то не е важно, важното е, че сега живеем. Между апостол Павла, между апостол Петра и между всички пророци и апостоли съществува вътрешна връзка, понеже казва Христос: "Отец ми живее в мене, и аз живея в Отца си." Това е същата връзка. Ами че всяка вечер Христос иждивяваше по няколко часа да говори на Господа и Господ да Му говори. Вие по колко часа сте в разговор с Господа? Вие не четете молитвите, които ви са дадени. Вие като прочетете Господнята молитва, казвате: "Нагласен съм вече." С това не казвам да не четете молитвата "Отче наш", не ви правя управник, но казвам: трябва да имате истинска вътрешна връзка!
към беседата >>

90. Отношение на простите истини към човека

Молитвата е разговор, общение с Бога.
Не може човек да придобие нещо, ако не се моли. Вървиш по пътя, но си много уморен. Една кола те настига и ти веднага се обръщаш към коларя с думите: „Моля ти се позволи ми да се кача на колата ти. Много съм уморен. Ще платя, колкото искаш." Гладен си, отиваш в гостилница и казваш на гостилничаря: „Моля дай ми нещо от това, което си сготвил." Дето отиде човек, каквото пожелае, той все трябва да се моли. Молитвата е разговор, общение с Бога. Отиваш на училище, но не можеш да разбереш някои работи, обръщаш се към Господа и казваш: „Господи, моля Ти се изпрати ми Духа си чрез някои от моите напреднали братя да ми помогнат да разбера уроците, които се преподават в училището.
към беседата >>

91. Ако говоря

Едно време, когато Господ решил да създаде света, извикал на разговор при себе си всички букви.
Едно време, когато Господ решил да създаде света, извикал на разговор при себе си всички букви. Те се представили пред Господа, Който запитвал, всяка една по отделно, различни неща. Всяка буква искала да се представи първа пред Господа, че дано с нея започне началото на света. Всяка буква имала свои добри черти, но същевременно имала и свои дефекти. Като се явила буквата “А” при Господа, помолила Го да започне създаването на света с нея. Също така тя пожелала и човекът да започне своите работи с нея.
към беседата >>

92. Любов – колективност

Той се обръща към невидимото, влиза в разговор с него.
Когато изучавате българските песни, ще забележите, че те са монотонни. В хороводните песни има нещо живо. Когато поетът описва нещо, трябва да го опише вярно и по форма, и по съдържание. Тагоре за пример е силен по това, че има вътрешно разбиране на нещата. Той се обръща към невидимото, влиза в разговор с него. После той говори за Бога, а това развива в човека известна мекота. Защо? – Защото предметът, който той люби, отговаря на неговата любов. Човек не може да люби едно говедо; той не може да люби един камък. Може ли камъкът да отговори на човешката любов? Любовта се определя от съзнанието на любещата душа.
към беседата >>

93. Неразрешеното

Да разбирате човека, това значи да имате първото условие за разговор, за връзка с него.
Когато се говори за Любов, за обич, съвременните хора казват, че те могат да обичат слабия, който може напълно да ги слуша, да им се подчинява. Това е особено психологическо състояние на човека, да иска да бъде зачитан, слушан от онзи, когото обича.Когото не обичате, вие сте готови да го критикувате; когото обичате, вие го разбирате, отдавате му право да се прояви като всички хора. Да разбирате човека, това значи да имате първото условие за разговор, за връзка с него. Когато някой ви донесе един скъпоценен камък, обвит в няколко книги и поставен в кутия, първата работа, която ви предстои, е да отворите кутията, да освободите камъка от всички обвивки и, след като го разгледате внимателно, да се произнесете за него дали е истински, или фалшив. Само при това положение можете да говорите за скъпоценния камък. Когато изучите и разберете този камък, истинската наука ще дойде.
към беседата >>

94. Те свидетелстват

Богаташът му казал: “Ако беше просяк, дал ти бих пари на заем, но като на философ, не ти давам никакви пари.” Един минувач чува този разговор между богаташа и Сократ, и после запитва Сократа: “Защо този богаташ не ти даде пари на заем?
Често хората казват: “Човек все трябва да има някой Господ в света.” - Да, вярно е, всеки човек си има по един Господ: за някого Господ е даден министър, за друг - някой депутат, за трети - някой банкер и т.н. Да, но това са обикновени разбирания, а не някакви идейни разбирания, при които човек може да гледа на всички неща в живота стоически, като Сократа, геройски да издържа на всички изпитания. Веднъж Сократ минава покрай един голям богаташ и му поисква пари на заем. Богаташът му казал: “Ако беше просяк, дал ти бих пари на заем, но като на философ, не ти давам никакви пари.” Един минувач чува този разговор между богаташа и Сократ, и после запитва Сократа: “Защо този богаташ не ти даде пари на заем? ” Сократ му отговорил: “Причината за това се обуславя от следния закон: каквото човек обича, такъв става. Богаташът не дава пари на заем, защото той никога философ не може да стане. Обаче, днес е богат, утре може да стане беден човек, последен просяк; затова, като дава пари на просяците, един ден и те ще му дават пари.” Ако човек обича знанието, учен ще стане; ако обича музиката, музикант ще стане; ако обича изкуството, артист ще стане; ако обича художеството, художник ще стане; ако обича живота, безсмъртието ще получи; ако обича Бога, Любовта ще придобие и ще познае. Към каквото се стремят ума и сърцето на човека, това ще придобият. Такъв е законът в света.
към беседата >>

95. Влизане

След този разговор царят запитал философа: „Какво каза на бръснаря с дигане единия пръст на ръката си?
– Не се безпокой аз мога да се разговарям с хората чрез движение на ръцете и ги разбирам; ще мога да се разбера и с този философ. Жрецът се зарадвал и се върнал при царя с радостната вест, че намерил човек, който можел да се разговаря чрез движения на ръце. Царят извикал бръснаря и философа и ги накарал да застанат на известно разстояние един от друг и оттам да се разговарят. Разговорът започнал: Философът дигнал единия си пръст нагоре, а бръснарят – двата. После философът дигнал едната си ръка нагоре, а бръснарят му отговорил с двете си ръце, като поставил едната над другата. След този разговор царят запитал философа: „Какво каза на бръснаря с дигане единия пръст на ръката си? “ – Казах му, че има само Едно същество в света, което управлява всички работи. – Ами той какво ти отговори? – Той ми отговори, че две същества управляват света: Бог и царят. – Ами после какво му каза, като си повдигна ръката нагоре? – Казах му, че ще вали дъжд, а той ми отговори с двете си ръце, че след дъжда трева ще поникне.
към беседата >>

96. Малката мисия

Вземете думите «Освети ги чрез Твоята истина» или «Аз и Отец едно сме», или онзи разговор между учениците – забелязва се една чистота, задушевност, абсолютно се вижда, че по никой начин не е искал да изкористи Учителя си. (втори вариант)
В Йоана има друга една хубава черта. Той е имал любов към Учителя си и е бил готов да извърши всичко заради Него. Неговото евангелие е проникнато с идеи и е писал неща, които другите не са писали. Другите евангелисти са писали притчи, поговорки, които се отнасят до външния, физическия живот, а Йоан е писал по-дълбоко – туй, което засяга мистиката, душата, сърцето, ума. Вземете думите «Освети ги чрез Твоята истина» или «Аз и Отец едно сме», или онзи разговор между учениците – забелязва се една чистота, задушевност, абсолютно се вижда, че по никой начин не е искал да изкористи Учителя си. Затуй той е живял доста дълго време и си е заминал от естествена смърт или не е умрял, но заминал като Илия, с колесница. Йоан е бил посветен, а посветен човек масло не го гори. (Според едно предание Йоан е бил хвърлен в горещо масло и нищо не му станало.) Павел е бил обезглавен, всички апостоли са [си] отишли мъченически.
към втори вариант >>

97. Справяне с мъчнотиите

Отиде ли при болен, той трябва да остане при него на разговор, да го насърчи.
Как трябва да постъпи лекарят с болните? Отиде ли при болен, той трябва да остане при него на разговор, да го насърчи. Някои мислят, че като насърчават болните, с това ги лъжат. Според тях, да мисли човек, че е здрав и може да бъде здрав, е лъжа. Според мене, колкото е лъжа, че човек не може да оздравее от известна болест, толкова е лъжа и това, че е болен. Болести в света не съществуват. Обаче, причини за болести съществуват.
към беседата >>

98. За тяхното неверство

Питам: Нечист ли намирате този разговор?
Казвате: Защо ни говорите такива неща? Питам: Нечист ли намирате този разговор? Колко пъти човек седи у дома си и какви нечисти работи той замисля! Колко престъпления се вършат днес по домовете! Колко пъти е бил, разрушаван еврейският храм! Защо? – За престъпленията на хората.
към беседата >>

99. Свещеният олтар

Като се подготвите за този живот, в неговата Светлина вие ще различавате образите, ще влезете в разговор със съществата на този свят и ще видите голямото вътрешно разнообразие между тях.
Красотата на живота седи във вътрешното разнообразие. В живота на земята разнообразието е външно, а вътре има голямо еднообразие. В живота на Небето е точно обратно: външно има еднообразие, а вътрешно – голямо разнообразие. Ако влезете в Небето, на пръв поглед ще видите навсякъде Светлина и голямо еднообразие. Ако не сте подготвени за този живот, скоро ще се отегчите, ще се отчаете, че нищо не разбирате и ще поискате да се върнете назад между земните жители. Като се подготвите за този живот, в неговата Светлина вие ще различавате образите, ще влезете в разговор със съществата на този свят и ще видите голямото вътрешно разнообразие между тях. Значи ако очите ви са отворени, и на физическия свят да сте, вие пак ще виждате красотата и разнообразието на духовния свят. За духовния свят именно апостол Павел е казал: “Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за ония, които Го любят”. Всичко това е скрито в Светлината на този свят. Който е абсолютно чист и свят, само той може да види красотата на духовния и на Божествения свят.
към беседата >>

100. Новата земя

В отражението човек чува само себе си, а в реалността той води разумен разговор.
Когато някоя велика идея от Божествения свят стигне до вас, тя ще се яви във форма на ангел, но всъщност още не е ангел. Казвате: Тази мисъл е отвлечена, тя не е реална. Казвам: Всички неща, които са близо до вас и до разбиранията ви, вие наричате реални, а ние ги наричаме сенки на живота. Ние наричаме реални неща тези, с които можем да се разговаряме. Между реалността и отражението на нещата има разлика. В отражението човек чува само себе си, а в реалността той води разумен разговор. Зададе ли въпрос, ще получи веднага отговор.
към беседата >>

101. Природните звукове

Какво ще говорите, дали ще се карате или ще водите приятен разговор, дали ще се молите или само ще произнасяте отделни звукове, всичко ще записвате.
И тъй понеже звуковете указват голямо влияние върху човека, ще ви дам следната задача. Сега в петък ще направите следното упражнение. Като станете сутринта, от изгрева на слънцето до залеза, ще следите внимателно всичко каквото говорите или пеете и ще го записвате в тетрадка. Какво ще говорите, дали ще се карате или ще водите приятен разговор, дали ще се молите или само ще произнасяте отделни звукове, всичко ще записвате. Дали сте сам или се разговаряте с някого, всичко, което излезе от устата ви, ще записвате. Задачата не се заключава в това какви думи сте изговорили, но да се види колко думи и колко букви са произнесени през това време, както и това кои букви най-много се повтарят. Тъй щото при изпълнение на упражнението трябва да бъдете свободни и искрени спрямо себе си. Които не знаят да пишат, все трябва да потърсят някакъв начин да изпълнят задачата. Вечерта преди да си легнете, направете сметка колко думи и колко букви сте произнесли за даденото време и кои букви преобладават.
към беседата >>

102. Слънцето не ще зайде

По същия начин и него могат да повикат от невидимия свят за разговор и после пак да го върнат на земята.
Бог е поставил доброто като основа на живота. Щом е така, човек никога не трябва да казва за себе си, че не е добър. Каже ли, че не е добър, той отрича първата връзка в живота. Доброто е първата връзка между душите на всички хора, без разлика на това, дали те са на земята или на небето. Съзнае ли човек своята първа връзка, той може да извика от другия свят когото пожелае и да влезе в общение с него. По същия начин и него могат да повикат от невидимия свят за разговор и после пак да го върнат на земята. Имате ли връзка с доброто и съзнавате ли тази връзка, вие можете да се разговаряте и с баща си, и с майка си, които са заминали за другия свят. Страхувате ли се от това, не се занимавайте с него! Разправят за Елифас Леви, добър, виден писател, който се занимавал с висшите духовни науки, че един ден пожелал да извика някой от древните Учители на Мъдростта, да му обясни едно кабалистическо изречение, което той не разбирал. За да се удостои за това посещение, той се приготовлявал цели 40 дни по разни кабалистически начини, с огън, с кадене и с вода, и най-после, когато бил готов, явява му се един от тия Учители, който го запитал: „Какво искаш от мене? “ Елифас Леви, като го видял, паднал на земята в безсъзнание.
към беседата >>

103. Възможни постижения

У когото интуицията не е развита, той не знае къде какъв разговор да води.
Има знание, което днес, именно, е потребно на човека. За тази цел необходимо е той да работи за развиване на своята интуиция. Тя ще му помогне в много случаи на живота. Когато интуицията в човека е развита, той знае кога и какво да говори, какво да направи, какво да научи и т.н. У когото интуицията не е развита, той не знае къде какъв разговор да води. Дойде му някой приятел на гости и той започва да говори работи „ни в клин, ни в ръкав“ и в края на краищата двамата остават недоволни. Като си отиде приятелят му, той казва: „Не трябваше да постъпя така. И аз не исках това, но така излезе“. Да имаш интуиция, това значи да разбираш кому какво е нужно и да го задоволиш по най-разумен начин. Ако срещнеш някой философ, ще се разговаряш на неговия език.
към беседата >>

104. Възпитание и самовъзпитание / Мислете за слънцето!

За пример имате едно желание, вътре става цял един разговор – дойде ви една мисъл, втора, трета, по един начин, после планирате ден, два, три – цяла работа, математическа работа. (втори вариант)
Импулс и тласък – за постигане на каквото и да е ваше желание. Всяко желание, за да се постигне, трябва да направите ред уравнения. Отношения има. За пример имате едно желание, вътре става цял един разговор – дойде ви една мисъл, втора, трета, по един начин, после планирате ден, два, три – цяла работа, математическа работа. Често вашите учители са ви туряли единица заради един ваш поглед. Учителят може да тури на някой ученик единица, като стане, когато го погледне. Той те извика по име, ти го погледнеш лошо, той те скъса, ще ти зададе мъчен въпрос. Забелязали ли сте, когато знаете предмета, ставате с едно вътрешно разположение? Когато те повика, приятно ти е, казваш: «Много ми е приятно, че ме повика.» Като имаш туй състояние, учителят е много щедър.
към втори вариант >>

105. Иди повикай мъжа си!

Затова, като видял, че жена самарянка идва да си налее вода, Той се обърнал към нея с думите: „Ще те помоля да ми направиш една услуга, да ми дадеш малко вода.“ По този начин Христос влязъл в разговор с тази жена.
Прочетената глава от евангелието на Иоана е една от важните глави. В нея Христос засяга важни положения от живота. Ние виждаме, как Христос, като дошъл до този кладенец, пожелал да пие вода, но не могъл да си извади, понеже нямал въже. Затова, като видял, че жена самарянка идва да си налее вода, Той се обърнал към нея с думите: „Ще те помоля да ми направиш една услуга, да ми дадеш малко вода.“ По този начин Христос влязъл в разговор с тази жена. Той говорил за съвременните традиции, които съществували по това време в света. Жената се зачудила, как така един евреин, един израилтянин се осмелява, според тогавашните традиции, да говори с жена и да иска от нея вода. Това положение е подобно на едно от положенията в турския закон, според което се забранявало на всеки турчин да иска и да пие вода от ханъма. Осмели ли се някой турчин да престъпи този закон, с това той може да създаде източен въпрос. Традиции са това!
към беседата >>

Аз съм правил ред опити с мухите и съм дошъл до постижения, успявал съм да събудя съзнанието на някоя от тях и да вляза в разговор с нея.
Вземам тогава на една пръчица малко мед и го давам на мухата. Тя се зарадва, хапне си малко и се усмихне. Като си хапне добре, казвам й: Хайде, сега, иди си у дома и носи много здраве от онзи, който ти даде угощение. Тя си поправи тоалета, докара се отново и си хвръкне. Как мислите, това илюзия ли е или действителен факт? Аз съм правил ред опити с мухите и съм дошъл до постижения, успявал съм да събудя съзнанието на някоя от тях и да вляза в разговор с нея. Наистина, мухата не може да бъде така умна и съзнателна, като човека, но според степента на нейното развитие, според малката й главица, и тя може да се пробуди и да влезе във връзка с по-възвишени от нея същества. След това аз започвам да я милвам леко по крилцата, и тя се оставя, не бяга. Съзнае ли обаче, какво мисля да правя с нея, тя е готова да бяга.
към беседата >>

106. Силните течения

Ще забележите, че в това време можете да изпаднете в някакъв разговор, от който не можете да се освободите: искате да млъкнете, не можете; искате да промените разговора, пак не можете.
Значи съюзите са старците в речта. Следователно вие ще започнете от съществителните и постепенно ще вървите, докато дойдете най-после до съюзите. Ще започнете от младото поколение и ще стигнете до старците. Като изброявате думите, интересно е да знаете колко от тях се отнасят към материалния свят и са свързани с ядене и пиене. По този начин ще определите какви течения преобладават от 9 до 12 часа. Ще забележите, че в това време можете да изпаднете в някакъв разговор, от който не можете да се освободите: искате да млъкнете, не можете; искате да промените разговора, пак не можете. Това показва, че в природата съществуват известни течения, които силно влияят върху човека. Обаче за човека е важна повече мисълта, отколкото говорът. Важно е каква мисъл го занимава. Който мълчи, това не показва, че той е кротък. Кротостта е вътрешно, а не външно качество.
към беседата >>

107. Лозените пръчки

Думата „молитва“ подразбира разговор.
Христос слезе на земята от невидимия свят да направи едно добро на човечеството, но трябваше пот от кръв да потече от лицето му, докато го направи. И при това казват, че Христос бил велик, всесилен човек. Да, великият, мощният Христос трябваше дълго време да се моли, докато успее в работата си. Казвате: Защо трябваше да се моли Христос? Не беше ли достатъчно да каже само една дума и всичко, каквото желаеше, да стане? Думата „молитва“ подразбира разговор. Чрез молитвата Христос влизаше във велик разговор с невидимия свят, с всички висши йерархии в него и с Бога. Чрез молитвата предадоха на Христа един велик урок, който трябваше да научи още на земята. Всичко, каквото Той преживя на земята, беше предметно обучение за Него. Просветен ум имаше Христос, но при все това пот от кръв трябваше да потече от лицето Му, докато научи този велик урок, докато се роди в Него една велика идея. Мнозина мислят, че Христос трябваше да моли Бога за отменяне на своята съдба.
към беседата >>

Чрез молитвата Христос влизаше във велик разговор с невидимия свят, с всички висши йерархии в него и с Бога.
И при това казват, че Христос бил велик, всесилен човек. Да, великият, мощният Христос трябваше дълго време да се моли, докато успее в работата си. Казвате: Защо трябваше да се моли Христос? Не беше ли достатъчно да каже само една дума и всичко, каквото желаеше, да стане? Думата „молитва“ подразбира разговор. Чрез молитвата Христос влизаше във велик разговор с невидимия свят, с всички висши йерархии в него и с Бога. Чрез молитвата предадоха на Христа един велик урок, който трябваше да научи още на земята. Всичко, каквото Той преживя на земята, беше предметно обучение за Него. Просветен ум имаше Христос, но при все това пот от кръв трябваше да потече от лицето Му, докато научи този велик урок, докато се роди в Него една велика идея. Мнозина мислят, че Христос трябваше да моли Бога за отменяне на своята съдба. Не, Той трябваше да реши задачата си, да намери най-правилния метод за нейното решение.
към беседата >>

108. Бележки от разговори с Учителя

Всички ръководители се събрахме в 11.00 часа на Изгрева на общ разговор.
Всички ръководители се събрахме в 11.00 часа на Изгрева на общ разговор.
към беседата >>

109. Храна, вода, топлина, светлина

Вечерта от 21.00 до 23.00 часа вечеря и разговор с Учителя и ръководителите върху бъдещето.
Вечерта от 21.00 до 23.00 часа вечеря и разговор с Учителя и ръководителите върху бъдещето.
към беседата >>

110. Седмият кръг на живота

Не че е лошо, то е един приятен разговор. (втори вариант)
А той през цялото време само за носорога мислил. За пример вий седите, четете, някой ваш приятел ви е казал една дума, това е все в ума ви: «Ама, неговото обръщение не е хубаво.» Пак седи, пак това: «Той за мен тъй да говори! » После тупне с крака си: «Аз ще му кажа! » Каже му и пак не става работа. Неразбиране е. Не че е лошо, то е един приятен разговор. Но, казвам, може да се избиете с един ваш приятел.
към втори вариант >>

111. Хармонични положения

След този разговор пророкът взе торбата си и тръгна за Испания, избяга от лицето на Бога, но след като китът го погълна, той лежа три дни в утробата му.
Изобщо, еврейските пророци са войнствени, безстрашни; те изнасят Словото Божие с достойнство и казват: „Така говори Бог". При големите страдания някои от пророците са се разколебавали, но временно - например пророк Иеремия казва: „Господи, откак започнах да Ти служа, главата ми побеля", но след това той се разкайва и плаче. Ако един пророк плаче, какво остава за обикновените хора? Когато Бог изпрати пророк Ион в Ниневия да проповядва, той започна да разговаря с Господа в себе си - казваше: „Зная, Господи, че си милостив и благоутробен; Ти ме изпращаш да проповядвам на тия хора, но като се обърнат към Тебе с молба да ги простиш, ще ги помилваш. Тогава аз ще изляза лъжлив пророк". След този разговор пророкът взе торбата си и тръгна за Испания, избяга от лицето на Бога, но след като китът го погълна, той лежа три дни в утробата му. Ион се моли усърдно на Господа да го избави от това нещастие; казваше: „Господи, извади ме от утробата на кита, ще отида в Ниневия, за да проповядвам Словото Ти". После, когато тиквата, която пазеше сянка на Ион, изсъхна, той пак се обърна към Бога с думите: „Господи, не стигаше ли, че ми отне пророчеството, но трябваше и тиквата да ми вземеш? " - с този пример Бог показа на Ион, че любовта му е малка още; Бог му каза: „Ти жалиш за една тиква, която израсна в една нощ. Не трябва ли аз да пожаля тия хора, които се разкайват? Между тях има деца, които не различават дясната си ръка от лявата - не трябва ли да ги пожаля?
към беседата >>

112. Типове и образи

Специфично трябва да се определи за какво: ако е за обяд – за обяд; ако е за четене, разговор, писане или какво, да знаем. (втори вариант)
За какво ще мислите? За какво мислят англичаните? Вий се позаинтересувайте тези две минути за какво употребяват англичаните. За какво искате да ги употребим? Казвам: Ще ми дойдете на един обяд у мен за 2 минути. Специфично трябва да се определи за какво: ако е за обяд – за обяд; ако е за четене, разговор, писане или какво, да знаем.
към втори вариант >>

113. Пътят на ученика

Ние разглеждаме молитвата като разговор с невидимия свят, като разговор с Бога.
Ние разглеждаме молитвата като разговор с невидимия свят, като разговор с Бога. Да се молиш, значи да се учиш да говориш. Трябва да се говори. Днес ние страдаме, понеже не сме научили небесния, Божествения език. Не е достатъчно само да се моли човек, но молитвата трябва да представлява един израз, в който да взима участие целият човешки дух, цялата му душа, целият човешки ум и цялото му сърце. В това, което човек иска от Бога, трябва да има само един вътрешен смисъл.
към беседата >>

114. Пробуждане съзнанието на ученика

Ще имате мъчнотии в живота си, но няма да се обезсърчавате; ще срещате противоречия, но вярата си няма да губите; ще срещате омразата, без да мразите; ще носите и злото, и доброто на гърба си, без да взимате участие в техния разговор.
Сега, като ученици, вие трябва да имате силно желание да вървите напред. Ще имате мъчнотии в живота си, но няма да се обезсърчавате; ще срещате противоречия, но вярата си няма да губите; ще срещате омразата, без да мразите; ще носите и злото, и доброто на гърба си, без да взимате участие в техния разговор. Ти ще ги носиш на гърба си, а те ще спорят. От време на време ще се обръщаш да ги погледнеш как спорят, но ще си мълчиш, ще повдигнеш малко раменете си и ще продължиш пътя си. Като се умориш, ще ги сложиш на земята да си починеш. Те още ще продължават спора, но ти няма да взимаш никакво участие. Това ще бъде едно занимание за тебе.
към беседата >>

115. Зарадваха се учениците

Не, молитвата е разговор, единение с Бога.
Той ще си отиде, ще си замине, и няма повече да дохожда на земята. Такова е решението на невидимия свят. Ония пък, които от създаването си още, са вършили волята Божия, те са носители на Божията Любов и сега, и в бъдещите дни. Следователно, който разбира волята Божия, нека я изпълни; който не я разбира, нека отвори свещената книга на живота, да се моли, да чете по нея, докато я разбере. Мнозина считат за унижение да се молят. Не, молитвата е разговор, единение с Бога. Понеже човешката душа, от векове още, носи в себе си наслоявания, тя не може да разбере волята Божия. Ето защо, човек трябва да се моли на Бога, Той да го очисти, да го освободи от този товар, да познае себе си, да познае ближния си, да познае и Бога. Дълго време трябва да се моли човек, докато молитвата му отиде до Бога. Първо тя минава през слугите Му, а после достига при Бога. От Божиите слуги зависи, доде ще отидат вашите молитви.
към беседата >>

116. Космически възприятия

Дълъг разговор имаше Христос с Павла и му обясни причините, защо той не може да следва Божествения път.
При Аврама, запример, дойдоха трима ангели в будния му живот, на физическия свят, и се разговаряха с него, поучаваха го. Пророците пък имаха видения. Значи те се поучаваха чрез въздуха, т. е. чрез мисълта. Апостол Павел беше свален от коня си, изгуби зрението си и така му се яви Христос. Дълъг разговор имаше Христос с Павла и му обясни причините, защо той не може да следва Божествения път. Павел запита:" Кой си Ти, Господи? " – " Аз съм Този, Когото ти гониш, но ще знаеш, че не е лесно човек да рита срещу остен. Ти ще познаеш, че Този, Когото гониш, е по-силен от ревността ти към твоя Бог. Аз съм Този, Който те свалих от коня и ще те въздигна. Аз затворих очите ти, и аз ще ги отворя.
към беседата >>

" След този дълъг разговор Павел разбра своето заблуждение и се върна от пътя си.
" – " Аз съм Този, Когото ти гониш, но ще знаеш, че не е лесно човек да рита срещу остен. Ти ще познаеш, че Този, Когото гониш, е по-силен от ревността ти към твоя Бог. Аз съм Този, Който те свалих от коня и ще те въздигна. Аз затворих очите ти, и аз ще ги отворя. Аз съм Този, Който свалям и въздигам, Който затварям и отварям! " След този дълъг разговор Павел разбра своето заблуждение и се върна от пътя си. Като четете живота на апостолите и пророците, ще видите по колко различни начини Бог се е изявявал на хората, говорил им е и ги е поучавал. Как ще говори днес на християните? – Те ще бъдат свидетели, ще видят, как Бог се изявява. За апостол Петра се казва, че държи ключовете на рая, а за Христа, че държи ключовете на ада.
към беседата >>

Срещат се двама поети, или двама учени, философи, или двама проповедници и първият им разговор още започва със спор. Защо?
Съвременните хора се натъкват на противоречия, на недоразумения по единствената причина, че те не живеят още в Божествения свят. Срещат се двама поети, или двама учени, философи, или двама проповедници и първият им разговор още започва със спор. Защо? – Защото всеки има особено мнение, особени възгледи за живота. Обаче противоречията не разрешават въпросите. Противоречията, споровете не водят към Царството Божие. Това означава стиха: "По-лесно камила ще мине през иглени уши, нежели богатият – в Царството Божие." Богатият е натоварен с тежки раници, които не му позволяват да възлезе нагоре. Тежките раници представят кривите разбирания на хората, Кривите разбирания не водят към Царството Божие.
към беседата >>

117. Свещ, която не гасне

Той не можа да го предразположи, да отвори сърцето му, да започне с него разговор.
Той разбира какво е положението й, и веднага изважда от касата си хиляда лева и ги подава на момата. На излизане от кантората му той я поканва при случай на нужда, пак да се обърне към него за услуга. Питам: Защо този милионер даде на момата хиляда лева, а на дядото само един лев? – Защото чрез момата той получи подтик към Великото в света. Дядото нищо не можа да внесе в душата на банкера. Той не можа да го предразположи, да отвори сърцето му, да започне с него разговор. И наистина, няма по-неприятно нещо в живота от стар човек, който постоянно се гневи, от всичко е недоволен и по цял ден мърмори. Ако срещнете стар човек, но весел, засмян, доволен от живота, и той ще ви вдъхнови, както и младата мома.
към беседата >>

118. Твърдата храна

В същност, той може да е чул разговор между други някои хора.
Дохожда при мене уплашена, разтревожена, разказва ми цялата работа. Казах й да не се безпокои, нищо лошо няма в тази работа. Мъжът й е станал доста чувствителен, вследствие на което се съобщава по своето радио с жителите на невидимия свят, както хората на земята се съобщават по радио с всички градове и държави в света. Този човек има антена, чрез която се съобщава и с хората на земята. Един ден чул, че някои го карат да се качи на аероплан, но той отказал. В същност, той може да е чул разговор между други някои хора. Като заболяват, много хора започват да бълнуват. Какво нещо е бълнуването? Бълнуването не е нищо друго, освен съобщение с невидимия свят, но понеже тогава човек не е здрав, той не може правилно да възприема и предава тия съобщения. Човек трябва да бъде толкова чувствителен, да схваща неща, които ще се реализират едва след десетки години, а някога и след векове. Колкото по-чувствителен е човек, толкова по-големи страдания има.
към беседата >>

Молитвите към Бога трябва да са естествен разговор, като между души.
Сега, на онези от вас, които искат да бъдат съвършени, препоръчвам да употребяват твърдата храна, да разбират своя живот и да не се ожесточават. За тази цел те трябва постоянно да се молят. Молитвата не подразбира само да говорите за Бога и да Му четете писани молитви, или красиво наредени послания. Няма защо да се оплаквате на Бога, нито пък да му се хвалите. Молитвите към Бога трябва да са естествен разговор, като между души. Щом започнете да се разговаряте с Бога по този начин, работите ви ще се оправят, характерът ви ще се смекчи, и вие ще гледате на всички хора, като на души, излезли от Бога. Това значи служители на новото учение, служители на новото верую. Това верую не дели хората на народности, на класи, на бедни и богати, на учени и прости. То гледа еднакво на всички души. Това значи да бъдем снизходителни едни към други; това значи да желаем доброто на цялото човечество.
към беседата >>

119. Равнодействие на силите

Те водят разсеян, разхвърлян разговор, не могат да се съсредоточат помежду си.
Ще обясня този закон със следния при-мер. Седят трима души пред една маса, смеят се и се разговарят весело. Като се вслушате в разговора им, виждате, че нищо сериозно не ги свързва. Те водят разсеян, разхвърлян разговор, не могат да се съсредоточат помежду си. По едно време единият напуща компанията, остават двамата. Веднага обстановката между тях се сменя. Те стават сериозни, замислени. Единият се приближава към другия и тихо му пошепва: „Кога ще платиш дълга си? Нали знаеш, че имаш да ми даваш десет хиляди лева?
към беседата >>

120. Дванадесетте племена

Неговата молитва е разговор на душата с Бога.
„На второто битие, когато седне Син Человечески на престола на славата си, ще седнете и вие на дванадесет престола." Значи, Христос е поучавал учениците си на вътрешното битие на живота, как трябва да живеят, за да бъдат здрави, щастливи и богати. Богатството, за което Христос е говорил, е вътрешен, духовен закон в човека. Богат може да бъде само истински здравият човек. Този човек има връзка с Бога, и неговата молитва е всякога приета. Неговата молитва е разговор на душата с Бога. Защо трябва да се молите на Бога? За да се разговаря душата ви с Него. В този смисъл, няма човек в света, който да не се е молил. И най-крайните материалисти, които вярват в себе си, в своята воля, и работят за нейното усилване, пак се молят. На кого?
към беседата >>

121. Живата наука

На другия ден ще влезе в светлата страна на своя Учител, дето има угощение, песни, разговор, и той ще се върне дома си доволен, разположен.
Това значи да си създаде ученикът правилни отношения към Първата Причина на нещата, към своя Учител и към себе си. Какъв ученик е този, който днес е доволен, разположен към Учителя си, а утре е недоволен или се чувства обиден от него? Това не е ученичество. Това е материалистично схващане на нещата. Когато ученик е недоволен от Учителя си, това показва, че той е попаднал в тъмната, неосветената страна на своя Учител, дето никакво угощение не се дава. На другия ден ще влезе в светлата страна на своя Учител, дето има угощение, песни, разговор, и той ще се върне дома си доволен, разположен. Този ученик ще има две противоположни мнения за Учителя си. Кой е виновен за това? Ученикът е гладувал при Учителя си само един ден, или един-два часа, и вече е недоволен. Има хора, които са гладували с дни и недели, и въпреки това разположението им не се изменя. Който не иска да гладува, той трябва да бъде разумен, да попада в светлата страна на хората, да бъде всякога сит и доволен.
към беседата >>

122. Сфинксът. Начало и край на нещата

Молитвата е разговор с Бога.
Сега ще направя едно сравнение. Често ние говорим, че човек трябва да се моли на Господа. Молитвата е разговор с Бога. По колко начина човек може да се моли? Както съществуват два начина за разговор между двама души, така съществуват и два начина за молитва, т.е. за разговор с Бога – да отидеш на гости и да ти дойдат на гости. Ще изясня мисълта си – на гости можеш да отидеш само тогава, когато си направил някаква погрешка; гости ще ти дойдат само тогава, когато си направил някакво добро. И тъй, когато се молиш на Господа, това значи, че отиваш на гости при Него, т.е.
към беседата >>

Както съществуват два начина за разговор между двама души, така съществуват и два начина за молитва, т.е.
Сега ще направя едно сравнение. Често ние говорим, че човек трябва да се моли на Господа. Молитвата е разговор с Бога. По колко начина човек може да се моли? Както съществуват два начина за разговор между двама души, така съществуват и два начина за молитва, т.е. за разговор с Бога – да отидеш на гости и да ти дойдат на гости. Ще изясня мисълта си – на гости можеш да отидеш само тогава, когато си направил някаква погрешка; гости ще ти дойдат само тогава, когато си направил някакво добро. И тъй, когато се молиш на Господа, това значи, че отиваш на гости при Него, т.е. направил си някаква погрешка на Земята, и затова ще Му кажеш: „Господи, аз съм търговец, купувах и продавах, но в тия свои търговски работи обрах десет вдовици, причиних им много сълзи. Завчера им върнах ограбените пари с лихвите, но само едно нещо не можах да направя – не можах да събера сълзите, които тия вдовици проляха, и да им ги върна.
към беседата >>

за разговор с Бога – да отидеш на гости и да ти дойдат на гости.
Сега ще направя едно сравнение. Често ние говорим, че човек трябва да се моли на Господа. Молитвата е разговор с Бога. По колко начина човек може да се моли? Както съществуват два начина за разговор между двама души, така съществуват и два начина за молитва, т.е. за разговор с Бога – да отидеш на гости и да ти дойдат на гости. Ще изясня мисълта си – на гости можеш да отидеш само тогава, когато си направил някаква погрешка; гости ще ти дойдат само тогава, когато си направил някакво добро. И тъй, когато се молиш на Господа, това значи, че отиваш на гости при Него, т.е. направил си някаква погрешка на Земята, и затова ще Му кажеш: „Господи, аз съм търговец, купувах и продавах, но в тия свои търговски работи обрах десет вдовици, причиних им много сълзи. Завчера им върнах ограбените пари с лихвите, но само едно нещо не можах да направя – не можах да събера сълзите, които тия вдовици проляха, и да им ги върна. За в бъдеще ще съм внимателен, да не им причинявам сълзи“.
към беседата >>

Питам ви: това вече не е ли предмет на разговор с Бога?
Ще изясня мисълта си – на гости можеш да отидеш само тогава, когато си направил някаква погрешка; гости ще ти дойдат само тогава, когато си направил някакво добро. И тъй, когато се молиш на Господа, това значи, че отиваш на гости при Него, т.е. направил си някаква погрешка на Земята, и затова ще Му кажеш: „Господи, аз съм търговец, купувах и продавах, но в тия свои търговски работи обрах десет вдовици, причиних им много сълзи. Завчера им върнах ограбените пари с лихвите, но само едно нещо не можах да направя – не можах да събера сълзите, които тия вдовици проляха, и да им ги върна. За в бъдеще ще съм внимателен, да не им причинявам сълзи“. Питам ви: това вече не е ли предмет на разговор с Бога? Значи има какво да говориш на Господа – че си обрал десет вдовици и си върнал парите им. Бог ще се погрижи да върне на вдовиците пролетите от тях сълзи. Вдовиците пък, като отидат при Бога, нямат право да се оплакват, че еди-кой си ги е обрал – това не е тяхна тема на разговор.
към беседата >>

Вдовиците пък, като отидат при Бога, нямат право да се оплакват, че еди-кой си ги е обрал – това не е тяхна тема на разговор.
Завчера им върнах ограбените пари с лихвите, но само едно нещо не можах да направя – не можах да събера сълзите, които тия вдовици проляха, и да им ги върна. За в бъдеще ще съм внимателен, да не им причинявам сълзи“. Питам ви: това вече не е ли предмет на разговор с Бога? Значи има какво да говориш на Господа – че си обрал десет вдовици и си върнал парите им. Бог ще се погрижи да върне на вдовиците пролетите от тях сълзи. Вдовиците пък, като отидат при Бога, нямат право да се оплакват, че еди-кой си ги е обрал – това не е тяхна тема на разговор.
към беседата >>

Ако съм направил добро на десет вдовици, нямам право да отивам при Него – сега вдовиците имат предмет на разговор с Бога; ще отидат при Него и ще Му кажат: „Еди-кой си човек ни направи добро“ – те ще говорят на Бога за доброто, което съм направил, а не аз.
Само онзи, който е направил погрешката, има право да разговоря с Господа. Ако съм направил добро на десет вдовици, нямам право да отивам при Него – сега вдовиците имат предмет на разговор с Бога; ще отидат при Него и ще Му кажат: „Еди-кой си човек ни направи добро“ – те ще говорят на Бога за доброто, което съм направил, а не аз.
към беседата >>

Султанът слушал отстрани техния разговор и казал:
Султанът слушал отстрани техния разговор и казал:
към беседата >>

123. Кога ражда

Това не е обикновеното съмнение, но разговор между Първичната Причина и душата на човека; както майката се разговаря с детето, което е в утробата й.
Скръбта произтича от условията, които ни се налагат. За да роди човек нещо, непременно трябва да мине през ограничителните условия на живота. При всеки даден случай, скръбта не се отнася до зародиша, но до самия закон. Майката скърби, понеже се опасява, че не ще може да роди детето, както трябва, и с това ще напакости на себе си и на Първичния закон. Понякога, у човека се заражда вътрешно съмнение, да не изгуби душата си. Това не е обикновеното съмнение, но разговор между Първичната Причина и душата на човека; както майката се разговаря с детето, което е в утробата й. Тя му казва: „Докато си в мене, ти ще кротуваш, няма да вдигаш шум, защото условията, при които живееш, са опасни. Вдигаш ли шум, ще напакостиш и на себе си, и на мене. През бременния си период, майката трябва да се стреми, да не събуди преждевременно съзнанието на детето. Цели девет месеца то спи дълбок сън и се събужда, само след като се образува първата нишка на дихателната система. И затова, когато детето излезе от утробата на майка си, чува се първата вдишка.
към беседата >>

124. Единство и общност

Какво представлява молитвата – молитвата е разговор на ученика с Бога, на Когото ученикът разказва какво е учил, къде е сгрешил, как е поправил грешката си и т.н.
Какво представлява молитвата – молитвата е разговор на ученика с Бога, на Когото ученикът разказва какво е учил, къде е сгрешил, как е поправил грешката си и т.н. Бог ще го слуша и ще му помага. Върне ли се от училище, без да разкаже на Бога какво е правил там, целият ден е изгубен. Следователно, върнеш ли се от работа или от училище, уедини се в себе си и се извини пред приятелите си, че имаш работа: да се измиеш, да се преоблечеш и да се поразговориш с Бога. С измиването, преобличането и разговора си с Бога, с баща си и майка си, ти ще получиш наставления за утрешния ден. При всяко отиване и връщане от работа човек трябва да се моли, да държи връзка с Любовта.
към беседата >>

125. Единният / Единият. Основната идея на живота

“ Ти отиваш с него у дома му, почнете философски да се разговаряте, отворите хубав, приятен разговор и той те нагости. (втори вариант)
Ти вървиш и си замислен. Той те среща и ти казва: „Аз разбирам философите. Ти си много замислен. Лицето ти ми направи голямо впечатление. Ела у дома! “ Ти отиваш с него у дома му, почнете философски да се разговаряте, отворите хубав, приятен разговор и той те нагости. Ето този професор на въображаемите практически учения завързва приятелство с едного през пространството.
към втори вариант >>

126. Направление на истинския живот

Сега, от религиозно гледище, можем да кажем, че това, което тия млади вършат, е светотатство, или пък един красив разговор.
Сега, от религиозно гледище, можем да кажем, че това, което тия млади вършат, е светотатство, или пък един красив разговор. За да не мисли криво, да не вади криви заключения, човек трябва правилно да поставя нещата в живота си, както текат. Ще кажете, че човек трябва да бъде сериозен. Да бъде човек повече или по-малко сериозен, това зависи от степента на неговата любов, разумност, интелигентност и т.н. Обаче, влюбването още не е любов. Влюбването е спор, война между двама души.
към беседата >>

127. Лазаре, излез вън!

Това, което хората наричат "разговор с Бога", не е нищо друго, освен отглас на тяхното съзнание.
Господ му говорил, а боледува. Господ му говорил, а работите му не вървят добре. Каква е тази вяра? Господ му говорил, но той не слуша този глас. По-право, той говори на Господа, но Господ не му отговаря. Това, което хората наричат "разговор с Бога", не е нищо друго, освен отглас на тяхното съзнание. Запитвам тези, които казват, че Бог им говорил, какъв е Божият глас и те казват, че бил като техния. Не, Божият глас не е като човешкия. В гласа на Бога има нещо особено. Той е глас на Вечността, глас на Абсолютното. Който, веднъж само, е чул Божия глас, той никога няма да го забрави.
към беседата >>

128. Който има невестата

Не е нужно дълго време да се спират на разговор, нито пък да се отклоняват от пътя си: всеки ще следва точно своя път без никакво отклонение.
Двама души могат да се срещнат в един общ център. Какво трябва да направят? – Ще се спрат за малко, ще си поговорят, и ще продължат пътя си. Пътищата им се кръстосват, без да си пречат един на друг. След време ще се срещнат на друг общ център: пак ще се спрат за момент, ще се поздравят, ще си поговорят малко, и ще продължат пътя си. Не е нужно дълго време да се спират на разговор, нито пък да се отклоняват от пътя си: всеки ще следва точно своя път без никакво отклонение. Злото в света се заключава в това, че другите хора отвън искат да определят пътя на човека, като му казват: Така трябва да мислиш, да чувстваш и да постъпваш! Кой трябва да определя пътя на човека? – Човек на човека не може да определи пътя, защото той не му е дал нито ума, нито сърцето, нито тялото. Тогава, как може да си задържа тази привилегия да определя пътя на човека? Ако човек има задължения към някого, то е към Първата Причина, Която му е дала всичко, но не и към онзи човешки бог, в името на когото се вършат ред престъпления.
към беседата >>

129. Вързано и развързано

Аз често съм говорил, че между хората и растенията може да се създаде връзка, да влязат помежду си в разговор.
Ще ви приведа един пример, от който ще видите, че всички живи същества могат да влязат във връзка помежду си, да си помагат взаимно, да се освобождават от трудните условия на живота. Аз често съм говорил, че между хората и растенията може да се създаде връзка, да влязат помежду си в разговор. Един наш приятел пожелал да провери това нещо. Отишъл един ден в Борисовата градина, приближил се до една ябълка, съсредоточил се и се обърнал мислено към нея да каже, каква услуга иска от него. Поседял малко, концентрирал се и чакал да разбере, какво ще му каже ябълката. Той си помислил, че ябълката ще пожелае да я полее с една кофа вода. Какво било учудването му когато възприел от ябълката следната мисъл: Моля ти се, наведи се долу при корените ми и ще видиш, че един тел от дълго време ме обвива и притеснява.
към беседата >>

130. Наклали огън

От гледището на невидимия, на духовния живот, четирите ребра на поета не били счупени, но влезли в разговор с него.
И тъй, когато някой страда, трябва да знае, че той, като поета, е развалил мира на някои, които се любят. Поетът седнал между двете канари да пише своята поезия. Те искали да го помилват, да му се порадват, да му напомнят за себе си. Какво лошо има в тяхното милване? От гледището на невидимия, на духовния живот, четирите ребра на поета не били счупени, но влезли в разговор с него. Като влязъл в гостилницата, те започнали да му говорят, вследствие на което той трябвало да слуша, какво му говорят, и не могъл нищо да хапне.
към беседата >>

Казва се, за един от съвременните английски писатели, че след смъртта на своя единствен и любим син, той се отказал от писателството си и се предал на разговор със своя син от невидимия свят.
Съвременните хора са отделили физическия от духовния живот в себе си, вследствие на което са изгубили връзката си с Първата Причина. Един ден, когато пред тях се разкрият и двата свята, те ще видят връзката между тях и ще разберат, че може да се живее едновременно и във физическия, и в духовния свят. Казва се, за един от съвременните английски писатели, че след смъртта на своя единствен и любим син, той се отказал от писателството си и се предал на разговор със своя син от невидимия свят. Той могъл по някакъв начин да фотографира сина си от невидимия свят и казал за себе си, че се намира под ръководството на своя син. Докато синът бил на земята, бащата го ръководил и възпитавал; щом заминал за онзи свят, синът вече ръководил и възпитавал баща си в духовно отношение. Според схващанията на съвременните хора, когато близките им заминават за онзи свят, връзката между тях се прекъсва. Напротив, когато хората заминават за онзи свят, връзките им с техните близки стават по-тесни, отколкото, когато са били на земята. Човек по-лесно може да се разбере със заминалите за онзи свят, отколкото с тия на земята.
към беседата >>

Една среща, един разговор с Христа, внася голяма светлина в ума и съзнанието на човека.
Няма по-велико нещо от това, да имате един приятел в лицето на когото да виждате Христа. Това значи, винаги да разчитате на този приятел. Този приятел ще внесе в съзнанието ви светлина. Това е състоянието, което учените, както и религиозните наричат ”просветление на съзнанието, или светлина на съзнанието.” Благословение за човека е да срещне поне веднъж в живота си Христа и да Го познае. Ако няколко пъти Го срещне, толкова по-добре за него. Една среща, един разговор с Христа, внася голяма светлина в ума и съзнанието на човека.
към беседата >>

131. Преводи в природата

Показването на пръстите не е нищо друго, освен мълчалив разговор между хората.
Достатъчно е да срещнете една ваша другарка, която да ви покаже един, два, три или повече пръста. Ако ви покаже един или два пръста, това показва, че сте пропаднали на изпита. Вие ставате скръбна и недоволна. Ако ви покаже три, четири, пет или шест пръста, това показва, че сте издържали изпита и сте минали в по-горен клас. Колкото по-висока е бележката, толкова по-голяма е радостта ви. Показването на пръстите не е нищо друго, освен мълчалив разговор между хората. Който разбира този език, може да се радва или да скърби. Който не го разбира, може да вижда пръстите, без да прави някаква връзка. Докато е жив, човек ще вижда един или няколко пръсти, които ще му показват как е издържал изпитите си.
към беседата >>

132. Другата събота

Като слушате да се говори за целувката, ще намерите, че този разговор не е Божествен.
Като слушате да се говори за целувката, ще намерите, че този разговор не е Божествен. Значи, разговорът за целувката не е Божествен, а вашият живот е Божествен. Ако животът ви беше Божествен, и целувката ви щеше да бъде такава. Ако животът на хората беше Божествен, той щеше да ги изведе на добър край. Тогава те нямаше да говорят за спасението, защото само по себе си то щеше да дойде. Спасението не е механически процес, но дълбок вътрешен процес, който е свързан с процеса на чистенето.
към беседата >>

133. Наука за езика

Види ли го в това положение, генералът първо ще го изпрати да се лекува, и после, като оздравее, ще го приеме на разговор.
Не, човек ще застане на молитва само тогава, когато е изчистил и измил езика си добре. Трябва ли синът да се яви при баща си такъв, какъвто се е върнал от веселбите си със своите приятели? Той ял, пил, цяла нощ не спал и мисли, че като се яви при баща си, последният ще му се зарадва. Не, той първо трябва да си отспи, после да се измие, изчисти и така да се яви при баща си, разумно да се разговаря. Трябва ли войникът да се яви при своя генерал ранен, с отрязани ръце, да му засвидетелства своята обич? Види ли го в това положение, генералът първо ще го изпрати да се лекува, и после, като оздравее, ще го приеме на разговор.
към беседата >>

134. Опитната школа

Молитвата е разговор. (втори вариант)
Най-голямата сила в ръката на един верующ е молитвата. В едно отношение най-голямата сила, това е знанието, това е връзката, която трябва да бъде разумна, с Божествения свят. Молитвата е разговор. Тия, които са завършили своето развитие, ти трябва да се приближиш при тях, трябва да слушаш, да се молиш. Тогава, както сегашните ученици ходят при професора, разговарят, или художници, или скулптори. Този ученик иска да усвои изкуството, той обикаля веднъж, дваж, три, четири, пет пъти. Вземете онзи, който прави поезия, колко пъти ще коригира, после рими има, ритъм. Римите много лесно може да се намерят, но ритъмът е мъчен.
към втори вариант >>

Молитвата е разговор на човека с Бога, с възвишените същества.
Щом е силна, молитвата дава добри резултати. Мъчно е човек да се моли сам за себе си. Само светията може да се моли за себе си. Казано е в Писанието: Молете се един за друг. Знанието и молитвата в ръката на вярващия представят сили, с които той може да победи всички свои мъчнотии и страдания. Молитвата е разговор на човека с Бога, с възвишените същества. Като се разговаря, човек се учи. Когато иска да изучава музика, художество, скулптура, ученикът посещава един, втори, трети професор, разговаря се с тях. В разговорите си с тия учени, той се ориентира в областта, от която се интересува, и постепенно навлиза в нея.
към беседата >>

135. Богове сте

При това, те ще могат да влизат в разговор помежду си, да си помагат едни-други.
Вечерта е слушал, какво се пее, или свири в Лондон, или в Париж, а сутринта става и не намира хляб да си хапне. Значи, радиото е развлечение за човека, но не може да го храни. При това, сегашното радио още не е усъвършенствано. Днес вие слушате по радиото да говорят, но не можете да се разговаряте. Ще дойде ден, когато хората ще се разговарят по радиото: един ще пее от едно място, друг ще му отговаря. При това, те ще могат да влизат в разговор помежду си, да си помагат едни-други. Засега, обаче, радиото е забавление за човечеството.
към беседата >>

136. Аз съм / Аз съм, не бойте се!

Христос имаше един разговор вечерно време с Никодима, един от видните израилски учители, не разбираше този въпрос, как старият може да стане млад, дете. (втори вариант)
По това се отличава Божественият живот. Щом повярваш в Бога, ти се подмладяваш в душата си. И казва се в Писанието, че онези, които очакват на Господа, тяхната сила ще се обнови. И Христос е казал: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие." Ако ти, философът, ученият, поетът, художникът, музикантът, не станеш като малкото дете, не можеш да влезеш в Царството Божие. Как може да стане тази работа? Христос имаше един разговор вечерно време с Никодима, един от видните израилски учители, не разбираше този въпрос, как старият може да стане млад, дете. Христос му обясни това нещо и той разбра, че наистина старият може да стане млад. Това е било една от задачата на старите алхимици, които са правили своите опити.
към втори вариант >>

137. Призовете ги на сватба

Като чул този разговор, приятелят на Соломон заповядал на слугите си на другия ден още да занесат кравата на пазара и да я продадат.
Дотегна ми вече да придружавам своя господар. Той по цели дни ходи да проси и почти нищо не изкарва. Вижте, ребрата ми се четат от слабост. Кучетата му отговорили: Можеш да останеш при нас. След няколко дена кравата на господаря ни ще умре, и ти ще се наядеш до насита. Като чул този разговор, приятелят на Соломон заповядал на слугите си на другия ден още да занесат кравата на пазара и да я продадат. Слугите изпълнили заповедта на господаря си. Те продали кравата и предали парите на господаря си. Последният си помислил: Чудно нещо! Защо Соломон ми каза, че ако разбирам езика на животните, ще се натъкна на нещастия? Ето, в този случай, не само че нищо не изгубих, но даже спечелих нещо.
към беседата >>

Като чул и този разговор на кучетата, господарят се ужасил и си казал: Какво да правя сега?
Като чул разговора на кучетата, господарят продал коня си и казал: И тук спечелих. Кученцето пак дошло, но му казали същото: Съжаляваме, че и днес не можеш да си хапнеш. Господарят продаде и коня си. Още една надежда има за тебе. Тези дни ще умре господарката ни, и по този случай ще има за ядене много неща. Като чул и този разговор на кучетата, господарят се ужасил и си казал: Какво да правя сега? Жена ми ще умре. Да я продам, както направих с кравата и с коня си, не може. Как да разреша този въпрос? Като се видял в невъзможност сам да се справи, той отишъл при Соломон, разказал му цялата работа и го запитал, какво да прави. Соломон му отговорил: Сега не остава нищо друго, освен да се разведеш с жена си.
към беседата >>

138. Идейната обич

Той седи, и го гледам, той е толкова наблюдателен, търси един момент, когато всичките са заети с разговор, един момент удобен. (втори вариант)
Във вас по някой път се заражда всичкият онзи атавизъм. Атавизмът е следното. Аз съм правил наблюдения и тук, и в Америка. Седи един млад господин, седи и една мома, но той в ума си има желание да й задигне портфейла. Той седи, и го гледам, той е толкова наблюдателен, търси един момент, когато всичките са заети с разговор, един момент удобен. Вижда този момент, хваща кесията й. Като дойде, спре се на моя поглед. Казвам: „Мене не може да ме приспиш. Няма да буташ кесията." Направи едно движение, излиза отвън. Казвам, като го хващам за рамото: „Слушай, защо искаш да вземеш парите на тази жена?
към втори вариант >>

139. С благост и Истина

Отворете прозорците си, да влезе повече светлина през тях; измийте ги добре и влезте в разговор със съществата на светлината и на топлината.
Мъдростта представя мъжкия принцип в света, а любовта – женския принцип. Или, светлината е мъжкият принцип, а топлината – женският. Чрез светлината се проявяват всички светли, разумни същества и предлагат услугите си на хората. Чрез топлината пък се проявяват всички възвишени, любещи души. Ако не разберете езика на тия същества, те си заминават, а вие започвате да скърбите, че сте изгубили нещо ценно. Отворете прозорците си, да влезе повече светлина през тях; измийте ги добре и влезте в разговор със съществата на светлината и на топлината.
към беседата >>

140. Да влезеш

Това е буквалният смисъл на стиха — прост разговор между Христа и един стотник, който бил езичник, а не като евреите — правоверен.
Кой човек, на когото баща му, майка му, брат му или сестра му са болни, не търси лекар да ги излекува? И желанието на стотника било същото: да намери лекар, който да изцери момчето му. Той видял този лекар в лицето на Христа. Понеже вярата му била голяма, той казал на Христа: Няма нужда да дохождаш в дома ми, но достатъчно е да кажеш само една дума, и момчето ми ще оздравее. Стотникът се считал недостоен да дойде Христос под неговата стряха. Това е буквалният смисъл на стиха — прост разговор между Христа и един стотник, който бил езичник, а не като евреите — правоверен.
към беседата >>

141. На езерата

Дето се обърне, той ще чува един и същ разговор. (втори вариант)
Като ученици работете върху себе си вие да разбирате хората, а не те да ви разбиращ. Какво ще бъде положението на богатия, ако сиромасите разберат, че той е богат? Един след друг те ще тропат на вратата му и ще искат пари - кой сто лева, кой двеста, кой хиляда лева. Дето се обърне, той ще чува един и същ разговор. Това еднообразие ще го умори, и най- после той ще бъде принуден да остави касата си на разположение на бедните, всеки да взима колкото му трябват. Когато човек доброволно даде касата си на разположение на бедните, тя придобива свойството сама да отпуща на всеки човек такава сума, каквато в дадения случай му е нужна. По този начин се избягват всякакви злоупотребления.
към втори вариант >>

Накъдето се обърне, той ще чува един и същи разговор.
Като ученици, работете върху себе си, вие да разбирате хората, а не те да ви разбират. Какво ще бъде положението на богатия, ако сиромасите разберат, че той е богат? Един след друг те ще тропат на вратата му и ще искат пари: кой сто лева, кой двеста, кой хиляда лева. Накъдето се обърне, той ще чува един и същи разговор. Това еднообразие ще го умори, и най-после той ще бъде принуден да остави касата си на разположение на бедните, всеки да взема, колкото му трябват. Когато човек доброволно даде касата си на разположение на бедните, тя придобива свойството, сама да отпуска на всеки човек такава сума, каквато в дадения случай му е нужна. По този начин се избягват всякакви злоупотреби.
към беседата >>

142. Вътрешни прояви

През време на опита ти можеш да съгласуваш действията си с неговите без никакъв разговор.
Ако човек мисли, че Божественото може да спре движението си заради него, той е на крив път. Ако пък мисли, че може да измени естествения ред на нещата, той пак се заблуждава. Каквото прави и мисли, човек трябва да го поставя с оглед на разумните същества. Ако между неговите действия и действията на разумните същества има известно съотношение, той е на прав път. Ако си студент по химия или физика и влезеш в лабораторията на своя професор, когато прави опити, ти няма да го питаш защо постъпва така или иначе, но зорко ще следиш неговите движения, ще внимаваш в това, което прави, и ще гледаш къде можеш да му бъдеш полезен. През време на опита ти можеш да съгласуваш действията си с неговите без никакъв разговор. Щом свърши опита си, професорът може да ти даде подробни обяснения защо е постъпил по един или друг начин, какво е получил, каква реакция е станала и т.н.
към беседата >>

143. Да се благовества

Седи млада мома до един мъдрец и между тях се започва разговор.
Седи млада мома до един мъдрец и между тях се започва разговор. Момата казва: Както те виждам, ти си голям мъдрец, но да си кажа впечатлението, което ми правиш: много ти играят очите. — Право казваш, играят ми очите; аз щях да съжалявам, ако очите ми не играеха. Откъдето мина, каквото погледна, очите ми все играят. Така е, това е вътрешен израз на разумния живот. — После, като гледаш младите моми, сърцето ти затупва.
към беседата >>

И продължават те по-нататък своя разговор.
Така е, това е вътрешен израз на разумния живот. — После, като гледаш младите моми, сърцето ти затупва. — Да, сърцето ми затупва, но не само при вида на младите моми. Каквото видя, сърцето ми трепва. Аз бих съжалявал, ако сърцето ми не туптеше. И продължават те по-нататък своя разговор. Мъдрецът пита: Знаеш ли, защо ми говориш така? — Искам да ти кажа, че ти липсва нещо. — Съгласен съм, липсва ми нещо. Ако не ми липсваше, нямаше да бъда мъдрец. Дошъл съм в света да търся това, което ми липсва.
към беседата >>

144. Божествени състояния

Обаче този разговор не им помага, те са жадни.
Христос дойде на земята с пълна кесия. Пълната кесия подразбира хубава, течаща вода. Около нея се събират хора и се разговарят. Какво ще правят хората, когато се намерят пред една пресъхнала чешма? – Те ще говорят за нея: от кого била направена, през кое време, какви дървета имало наоколо. Обаче този разговор не им помага, те са жадни. Гледат чешмата и вярват, че ще потече. Пристига един беден, благочестив човек, също жаден. Той слага устата си на чешмата, но всички го спират: „Ти луд ли си? Не виждаш ли, че чешмата е пресъхнала? “ Но той не ги слуша, слага устата си на чешмата и тя започва да тече.
към беседата >>

145. Двама или трима

Един ден той се увлякъл в разговор с един от жителите на небето и започнал да спори, как, на какво основание, въз основа на кой член станало това.
Ще ви приведа един анекдот. Един съвременен адвокат попаднал по някакъв начин на небето. Апостол Петър бил недоволен, че адвокатът дошъл на небето и му казал, че ще остане там, с условие, да не прави никакви адвокатски възражения. Адвокатът обещал, че ще мълчи, но не издържал. Един ден той се увлякъл в разговор с един от жителите на небето и започнал да спори, как, на какво основание, въз основа на кой член станало това. Като искали да се освободят от него, използвали неговото голямо гешефтарство. Подшушнали му, че вън се готви някакво предприятие. Като чул това, той излязъл вън, но повече не се върнал. Вратата била затворена за него. По същия начин, Бог казал на жената, че ако излезе от мъжа, ще стане царица.
към беседата >>

След този разговор, аз започнах да гадая.
– Какви изчисления ще правиш? – За да се създаде твоята ръка, нужни са били четири милиарда години. – Какво отношение има между времето, дължината и формата на ръката? – Има отношение. В това, именно, се крие загадката на въпроса. След този разговор, аз започнах да гадая. Казвам му: Ти си поет, обичаш природата, но пишеш верни и неверни неща. Справедлив си само по отношение към себе си. Щом се отнася до другите, ти огъваш истината. Музикален си, обичаш музиката, но с нея използваш хората. Обичаш света, но пак го използваш за себе си.
към беседата >>

146. Съединителните нишки на живота

Когато видиш някъде хубави ябълки, ти погледни през оградата как са наредени дърветата и след това кажи: Тези плодове са на някой мил човек, колко искам да го видя и няма да се мине дълго време, той ще излезе и ще каже: Ти си пътник и така ще завържете един разговор, той ще ви заведе в градината си и вашето желание ще бъде постигнато по един много красив начин. (втори вариант)
Та казвам: На физическото поле и вие не започвате с чисто идеалния живот, започнете със света, който Бог е създал, видимият свят това са реалните числа, с които трябва да започнете. Намирате се при неблагоприятни условия, боли ви коремът, тури дясната си ръка на плексуса, не може да разрешиш някой въпрос, гладен си, искаш да направиш известно престъпление, да крадеш, ти се поставяш на изпит, тури си ръката на пъпа, на зоната между разумния и животинския свят. Може да вземете и следното положение: да турите дясната ръка на стомаха, а лявата на кръста. Ти мислиш да влезеш ли в градината, да ядеш от хубавите ябълки или да чакаш. Когато видиш някъде хубави ябълки, ти погледни през оградата как са наредени дърветата и след това кажи: Тези плодове са на някой мил човек, колко искам да го видя и няма да се мине дълго време, той ще излезе и ще каже: Ти си пътник и така ще завържете един разговор, той ще ви заведе в градината си и вашето желание ще бъде постигнато по един много красив начин. Значи когато си туриш ръката на стомаха, ти си разговаряш със стомаха. Стомахът е много умен за материалните работи, той е такъв философ и такъв химик, от физика разбира, по хигиена разбира и ако му дадеш нещо, което не е за него, той казва: В моята фабрика такова нещо не може да влезе, ние такава стока не обработваме, понеже ще се компрометира цялото предприятие. Вие казвате: Глупав е стомахът. Не, не е глупав и много пъти нашата работа зависи от нашия стомах. Вие ще разсъждавате малко по друго яче за онази храносмилателна система, за онази разумност, която влиза да кредитира живота, чисто като един окултист ще мислите.
към втори вариант >>

147. Четирите положения / Д.У.С.Б.! Добър, умен, силен, богат богат

Такъв разговор с разбойника е странен за вас, но какво ще кажете за такъв човек, който с пушката си е убил 10 разбойника, по-страшни от него, или е обрал 10 апаши, по-големи майстори от него?
В него няма лицеприятие. Той дава правилна преценка на всички живи същества и определя отношенията си към всяко същество според естеството му. Каквото е естеството на даденото същество, така и той постъпва. Ако срещне някой разбойник, той няма да го съди, защо е хванал такъв път, нито ще го морализира, но ще го пита отде е купил пушката си, каква работа е свършил с нея, колко души е убил. След това ще го погледне в очите и ще му каже: „Добър човек си ти“. Такъв разговор с разбойника е странен за вас, но какво ще кажете за такъв човек, който с пушката си е убил 10 разбойника, по-страшни от него, или е обрал 10 апаши, по-големи майстори от него? Докато не знае вътрешната страна на нещата, човек не трябва да се произнася. Добрият човек е извън всякакви закони. Той сам е закон. Ако поставите добрия човек в известни рамки, вие го ограничавате и той губи добротата си. Доброто се развива само при свобода.
към беседата >>

148. Ханизе

Хората слушат този разговор и се въодушевяват.
Обаче в това „ми“ музикантът вижда реализирането на своето бъдеще. Без „ми“ той не може да свири и да се прояви. Като извади струната от пликчето, той я поглежда и си казва: „Скъпо платих за струната „ми“, но добре ще свиря с нея“. След това я слага на цигулката си, обтяга я добре, насочва ухото си към нея и казва: „Добра е струната“. Щом започне да свири, той се разговаря вече с „ми“, със „сол“ – с всичките струни. Хората слушат този разговор и се въодушевяват.
към беседата >>

– За онзи, който е свързан с Бога, такъв разговор е не само възможен, но и много приятен.
Какво значи да вярва човек? Вярващият има възможност да се разговаря с Бога като със свой приятел. Когато приятел дойде в дома ви, вие седите срещу него и се разговаряте. Така можете да се разговаряте и с Бога. – Възможно ли е това? – За онзи, който е свързан с Бога, такъв разговор е не само възможен, но и много приятен. За онзи, който не е свързан с Бога, такъв разговор е невъзможен. Той никога не може да вземе слушалката си и да се разговаря с Бога. Значи вярата е първото условие за реализиране на нещата. Без вяра в Бога, в душите, не е възможно никакво приятелство. Изчезне ли вярата, връзката се скъсва и приятелството престава да съществува.
към беседата >>

За онзи, който не е свързан с Бога, такъв разговор е невъзможен.
Вярващият има възможност да се разговаря с Бога като със свой приятел. Когато приятел дойде в дома ви, вие седите срещу него и се разговаряте. Така можете да се разговаряте и с Бога. – Възможно ли е това? – За онзи, който е свързан с Бога, такъв разговор е не само възможен, но и много приятен. За онзи, който не е свързан с Бога, такъв разговор е невъзможен. Той никога не може да вземе слушалката си и да се разговаря с Бога. Значи вярата е първото условие за реализиране на нещата. Без вяра в Бога, в душите, не е възможно никакво приятелство. Изчезне ли вярата, връзката се скъсва и приятелството престава да съществува. И тъй, ако вярата представлява приятелски разговор с Бога, с ближния и със самия себе си, можете да си представите какво нещо е Любовта.
към беседата >>

И тъй, ако вярата представлява приятелски разговор с Бога, с ближния и със самия себе си, можете да си представите какво нещо е Любовта.
За онзи, който не е свързан с Бога, такъв разговор е невъзможен. Той никога не може да вземе слушалката си и да се разговаря с Бога. Значи вярата е първото условие за реализиране на нещата. Без вяра в Бога, в душите, не е възможно никакво приятелство. Изчезне ли вярата, връзката се скъсва и приятелството престава да съществува. И тъй, ако вярата представлява приятелски разговор с Бога, с ближния и със самия себе си, можете да си представите какво нещо е Любовта. Вие говорите за любов, за приятелство, без да ги разбирате. Приятелството не е завършен процес. – Защо? – Защото между двама приятели често се явяват малки или големи препятствия и мъчнотии. Колкото по-голяма е вярата им, толкова по-лесно се премахват мъчнотиите.
към беседата >>

149. Нашето място

Сега старите представляват предмет за разговор, защото те могат да се подмладят.
Сега, напишете и вие нещо върху темата „Причини за остаряването“. Някои учени казват, че една от причините за остаряването се дължи на отслабване на нервната система, отслабване на общата деятелност на организма, вследствие на което стават големи натрупвания в мускулите, в ставите и т.н. И туй е вярно, но за стария е важно това, че той е натоварен с много излишни неща. Сега старите представляват предмет за разговор, защото те могат да се подмладят. Всяко нещо, което може да се изправи и обнови, трябва да се разглежда, да се обяснява. Ако разглеждам грешките на хората, без да ги обяснявам, те нищо не се ползват. Ако всички хора са добри, аз бих се радвал, защото ще има какво да взема от тях. Обаче ако те са сиромаси, няма какво да ми дадат. Сиромахът знае само да проси.
към беседата >>

150. Дайте ни от вашето масло

Ако бях прекарал живота си в света, бих имал възможност да стана може би царски син, да имам познанство и разговор с тази царска дъщеря.
Сега, от известни данни аз ще си позволя да изтълкувам какво си е помислил този светия, заради което снегът му е почнал да се топи. Той си помислил: „Двайсет години прекарах на планината и какво научих там? Само сняг да държа в ръката си. Ако бях прекарал живота си в света, бих имал възможност да стана може би царски син, да имам познанство и разговор с тази царска дъщеря. Колко хубаво щеше да бъде това! " Тъй щото нищо лошо не е помислил този светия. Но тази мисъл няма нищо общо с неговата святост. В кой ум не биха минали такива мисли? Но казвам: когато Бог в даден случай ни тури да живеем в света, ние трябва да знаем кое е хубавото и кое е лошото.
към беседата >>

151. Пред всичкия народ

Молитвата към Бога - това е разговор.
В даден случай, когато вие искате да изкажете вашата любов, спрете се, попитайте как да я изкажете. При кого? При болния, който е на умиране, който се моли. Изкажете своята любов при бедния, който се молил, за да престанат страданията му. Под молитва аз разбирам, когато дойдат най-дълбоките страдания, отчаяния и си кажеш: душа няма ли, която да разбира моите страдания! Молитвата към Бога - това е разговор. Бог, който живее в нас, казва: „Иди да помогнеш на онези, страдащите заради Мен." Ти казваш: „Господи, работа имам, не мога да си оставя работата." Господ пише в книгата: „Ти ще паднеш от коня."
към беседата >>

152. Сила, живот и здраве

- И с молитва може, защото молитвата е разговор на душата с любовта.
Каквито усилия и да правиш, ако нямаш любов, не можеш да влезеш в този храм. Прекъсне ли се течението на любовта, ти излизаш от храма. Без любов ти не можеш да възлезеш към храма, т.е. към планината на твоята душа. - Не може ли само с молитва да се влезе в храма на душата? - И с молитва може, защото молитвата е разговор на душата с любовта. Постоянно трябва да се молим! Молитвата е нужна за нас, а не за Бога, за да раздаваме от благата, които носим. Ще се молиш и ще раздаваш от своето благо. Ще се молиш, ще търсиш Господа в душата си и ще се разговаряш с Него. Ако мислиш, че Бог е вън от тебе, ти си на крив път.
към беседата >>

153. Раждане и растене

Този мой разговор прилича на следното. (втори вариант)
От главния въпрос се отдалечихме, нали? Този мой разговор прилича на следното. Дойде някой човек, който е гладен. Главният му въпрос е яденето, пък аз го питам как е баща ти, къде е ходил на пътешествие, какво е мястото, дето е ходил. Аз си правя оглушки, казвам му: "Хубаво ли беше пътешествието, имаше ли чешма, вода, живописно ли беше мястото, имаше ли птици, реки, риби имаше ли? " В ума на онзи коя е главната мисъл? "Остави тези неща" - казва той.
към втори вариант >>

154. Доведете ми го

Аз напоследък имах разговор с един господин.
Аз напоследък имах разговор с един господин. Разговаряхме се върху нещо от Библията, за Исайя, за Елисей, Иезекиил. Той ми казва: "Наскоро четох Библията и разбрах нещо." Какво разбрал? Че като умрял Елисей, явил ре при него един друг пророк и Господ му дал още 10 години да живее." "Но ти си преплел две събития." Има нещо такова, аз зная един еврейски цар, който се разболял и на когото Исайя казал, че може да продължи живота му. Господ му продължил живота още с 20 години. Той сега се чуди как дошло това преплитане в неговия ум.
към беседата >>

155. Двете отверстия

Вие нямате, не знаете онзи разговор, който имаше жената със змията. (втори вариант)
На кого трябва да се сърди първата жена? Аз взимам "жена" като едно число - числото 2. На кого трябваше да се сърди жената? На змията. Тя помисли, че змията говори истината. Вие нямате, не знаете онзи разговор, който имаше жената със змията. Жената казва на Бога: "Аз помислих, че змията говори истината, понеже е създадена от тебе." Но като дойде Бог да пита жената, каза й: "Защо не дойде да ме питаш говори ли змията истината, или не? " В тебе се яви едно раздвояване. Бог казва: "Няма да ядете." А змията казва: "Ще ядете." Че иди и питай. Жената трябваше да каже на змията: "Господ каза да не ядем." А змията каза да ядем. Кое е вярното?
към втори вариант >>

Ще се извините, че сте заети и нямате време за разговор.
Ние сме само носители на Неговите идеи. Доколкото носим и прилагаме Неговата воля, дотолкова се ползваме от Неговата сила. За два деня ще бъдете синове Божии, изпълнители на Неговата воля. След това може да си облечете старите дрехи на обикновения ден, но за два деня искам да бъдете като светии. Ако ви срещне някой и ви запитва за обикновени работи, няма да отговаряте. Ще се извините, че сте заети и нямате време за разговор. Ще бъдете заети само със себе си, със своя вътрешен живот, със задачата, която ви дадох. Ако жената е наготвила, добре ще бъде; ако не е наготвила, мъжът ще счита, че всичко е наред, нищо няма да изисква от нея. И жената няма да изисква нищо от мъжа. Всеки от вас ще мисли само за задачата си, да я изпълни добре и да придобие нещо от нея.
към беседата >>

156. Малкото добро и малкото зло

Тя мислела, че се разговаря с мъжа си, а приятелят му чул целия разговор.
Един американец отишъл да говори по телефона с един свой приятел, с когото не се виждал десет години. В това време жената на приятеля му била при него и слушала разговора. Той казал: „Ще ми дойде един приятел на гости – не съм го виждал десет години“. Жената отговорила: „Сега не е време за гости, не искам този приятел да дойде“. Тя мислела, че се разговаря с мъжа си, а приятелят му чул целия разговор. Питам: Какво трябваше да каже тя на мъжа си? – „На драго сърце, нека дойде твоят приятел у дома.“ Така някой ангел ви каже по радиото: „Искам да ви дойда на гости, ще доведа и мои приятели“. Обаче жената се обажда: „Не искам сега гости“. Това са разговорите на съвременните хора. Те са хора на крайните промени.
към беседата >>

157. Общото благо

Съучениците му го поглеждали из високо, считали го прост, недостоен за техния разговор.
Двама приятели, след няколко годишна раздяла, се срещнали и разговаряли помежду си. Единият свършил в Германия за инженер, а другият следвал във Франция по астрономия. Те се разговаряли кой какво научил, какви професори имали и т.н. Един техен съученик ги слушал как се разговарят, но той не могъл да вземе участие в разговора им, понеже не бил учен, нищо не свършил. Родителите му били бедни, та не могли да го поддържат да учи. Съучениците му го поглеждали из високо, считали го прост, недостоен за техния разговор. Както вървели, и тримата се отбили при едни свои познати, където заварили едно от децата почти на смъртно легло. Отчаяни, родителите на това дете се обърнали ту към единия учен, ту към другия, дано могат да помогнат на детето им. Единият казал: „Извинете, нищо не мога да направя, аз съм свършил за инженер, нищо не зная от медицина“. Другият казал: „И аз не мога да помогна на детето, свършил съм по астрономия“. Третият, който нищо не свършил, се обърнал към майката на детето и казал: „Ще ми позволите да видя детето.
към беседата >>

158. Петте области в човека

Ние казваме какъв е бил целият разговор? (втори вариант)
Храмът е една форма. Казвам му, ти не можеш да превърнеш камъните на хляб, не си смел толкоз. По-нататъка не отива онзи адепт в изкушението, спира се там. Но от пустинята веднага Го задига и Го занася на покрива на храма, според разказа. Но като Го занася горе, не иска да Го снеме долу, остава Го там. Ние казваме какъв е бил целият разговор? Има нещо, което не е написано. Казвам му: „Хвърли се долу и ще видиш, че в природата съществува една тайна сила и онази тайна сила Бог, ще изпрати ангелите си и те ще те хванат, и ще те снемат долу, както те качих горе и ще видиш, ще опиташ, че в света съществува един Божествен Промисъл. Като се хвърлиш, ангелите ще дойдат и ще те вземат“. Така казва на Христа, но Христос му казва: Казано е, да не изкушаваш Господа Твоего, да не Го изпитваш. Често някои ученици в класа искат да опитат, доколко е учен учителят.
към втори вариант >>

159. Дадено и установено / Движение, трептение и разширение (Дадено и установено)

Искам да се запозная.“ Много се радва, че си дошъл, разговаряме се, духовен разговор имаме с яденето. (втори вариант)
Мисълта на този богаташ аз наричам стария начин на мислене. Турите ми да ям, и аз се намръщя. Това не е философ. Ще кажа на яденето: „Много ми е приятно, че аз. се срещам с вас. Искам да се запозная.“ Много се радва, че си дошъл, разговаряме се, духовен разговор имаме с яденето. Сдъвкам го и след като съм се наял, повдига си очите към онзи, който ме е изпратил, и казвам: „Много ви благодаря.“ Какво по-хубаво от това? Като напиша няколко куплета, поблагодаря на онези същества, че са ми написали четири куплета. А не да кажат: „Тази глава роди тези работи.“ То е смешно. Когато една грамофонна плоча е направила обиколка и е наредила нещата, трябва ли да кажа: „Аз съм. Тази грамофонна плоча не може да роди тези мисли.“ Това е едно отражение.
към втори вариант >>

160. Силата на ума

След това точка 3 се връща на мястото си и започва разговор с точка А.
Точка С знае това. Кой я спасява от горчивината? – Понеже е разумна точка, тя сама се спасява. Тя напуща мястото си и отива в числото 3. Понеже горчивината от точка В не може да се изкачи в числото 3 точка С се спасява. След това точка 3 се връща на мястото си и започва разговор с точка А. Следователно, щом иска да се разговаря с А, точка С се връща на мястото си. Такива неща се случват и във вашия живот. Някой път се натъквате на горчивина. Какво ще направите? – Ще се качите горе.
към беседата >>

161. Яви им се

Това е разговор между двама заминали за другия свят и един, който е на земята. (втори вариант)
Това е разговор между двама заминали за другия свят и един, който е на земята. Този единият, не е от простите, но е един от високостоящите хора, явили се някога на земята. Ние ще засегнем този въпрос обективно, няма да го разглеждаме от гледището на глухите, на слепите или от гледището на немите. Обективният свят е реалният, физическият свят, който съществува вън от нас. Духовният и той е една реалност, а субективният свят е онзи, който ние схващаме и разбираме. Той е резултат на нашето вътрешно схващане, а обективният е външното, което съществува.
към втори вариант >>

Един разговор между двама заминали за другия свят и единият е на земята, и то разговор не с един от простите, но с един от висшестоящите хора, които са се явили някой път на земята.
Един разговор между двама заминали за другия свят и единият е на земята, и то разговор не с един от простите, но с един от висшестоящите хора, които са се явили някой път на земята. Ние ще засегнем този въпрос обективно, няма да го разглеждаме от гледището на глухите; няма да го разглеждаме от гледището на слепите; няма да го разглеждаме от гледището на немите.
към беседата >>

162. Думи на Правда

Като слушал този разговор, господарят влязъл вкъщи и започнал да се смее. (втори вариант)
Въздъхнало магарето и казало: Ти прекара много добре. Магарето искало да поизлъже. Ти знаеш, желая ти доброто, както виждаш дадох ти един съвет, но днес като орах, слушам господарят казва на слугата: Утре волът, ако не иска да стане, ще го заколиш или ще го продадеш. Та затова, за твое добро те съветвам хич да не се безпокоиш, че си болен. На другия ден волът пак отишъл да работи. Като слушал този разговор, господарят влязъл вкъщи и започнал да се смее. Жена му го гледала и се чудела никога не го е виждала да се смее. Запитала: Защо се смееш? Той казва: Не е твоя работа. Тя казва: Аз искам да зная. Слушах магарето и волът да се разговарят.
към втори вариант >>

Като слушал този разговор, господарят влязъл вкъщи и започнал да се смее.
Вратът ми колко е задебелял, пък и остен има.“ „Глупави сте – казва магарето, – че се подчинявате.“ Волът казва: „Аз ще се престоря, че съм болен, няма да ям слама.“ Господарят разбирал езика на животните, слушал само. Идва слугата и му казва, че волът се е разболял, не иска да стане. Господарят казва: „Впрегни магарето.“ Целият ден магарето орало, ходило, вечерта се връща и казва: „Много ти благодаря за прекрасния съвет. Много добре прекарах днес.“ Въздъхнало магарето и казало: „Ти прекара много добре действително – магарето искало да поизлъже – ти знаеш, желая ти доброто, както виждаш дадох ти един съвет. Но днес, като орах, слушам господарят казва на слугата: „Утре волът ако не иска да стане, ще го заколиш, ще го продадеш.“ Та затова за твое добро те съветвам хич да не се безпокоиш, че си болен.“ На другия ден волът пак отишъл да работи. Като слушал този разговор, господарят влязъл вкъщи и започнал да се смее. Жена му го гледала и никога не го виждала да се смее, тя го запитала: „Защо се смееш? “ Той казва: „Не е твоя работа.“ Тя казва: „Аз искам да зная.“ Той казва: „Слушах магарето и вола да се разговарят.“ „Как досега да не ми кажеш тази тайна, аз искам да разбирам техния език.“ Той казва: „Не може.“ „Не, непременно да ми кажеш тази работа.“ И така той се умислил, голяма тъга изпитвал. Петелът дошъл и започнал да пее и да кукурига. Кучето казва: „Ти си безобразник, не те ли е срам да пееш. На нашия господар огън гори на главата, пък ти пееш.“ „Глупав е нашият господар, че иска да слуша една глупава жена.“ Той, като ги слушал, пак почнал да се смее.
към беседата >>

163. Защо възкръсна

Аз зная самата истина, но сега казвам за разговор.
Сега може да ме питате дали на слънцето може да идеш. Дали аз може да ида, вие предполагате. Аз зная самата истина, но сега казвам за разговор. Когато кажа, аз може да ида, не разбирам сега физическия човек, не разбирам сегашното обикновено съзнание, но разбирам онова божественото в мене, божествения принцип, едно начало, в което аз може да се движа навсякъде. Аз това го зная. Ако аз река сега да отида на слънцето, аз трябва да напусна земята, нищо повече. Ако отида до Слънцето, като намерят тялото ми някъде, невежите ще кажат: „Той си е починал.“ И ще го заровят в земята. Ако река да направя този опит, трябва да туря тялото си в някоя пещера и да има двама–трима души да го пазят, че като се върна, да си вляза в тялото.
към беседата >>

164. Отношение към природата / Съотношение с природата

С мръдването на веждите, той показва, че не се интересува от този разговор.
Най-после ключарят му подал ключа и казал: „Като свършиш, заключи салона“. Това показва голямо концентриране. Не мисли, че това, от което ти се интересуваш, интересува и окръжаващите. Говориш с някого и той мръдне веждите си. Промени темата. С мръдването на веждите, той показва, че не се интересува от този разговор. Говориш с някого за ухото, но той веднага скрива ухото си. Промени темата на разговора. Ако ухото му е красиво, кажи направо: „Искам да видя ухото ти, намирам, че е красиво“. Като наблюдавам вашите уши, намирам, че едни от тях са музикални, други – уши на вкуса. Ако вкусът вземе надмощие, явява се недоволството.
към беседата >>

165. Мир на този дом

Двама руснаци - единият княз, а другият дворянин, се хванали на бас дали дворянинът ще издържи следния изпит: Князът му предложил три милиона рубли, ако 15 години остане затворен в стаята си, без никаква външна връзка - да не влиза в разговор с никого, да прекара строг затворнически живот. (втори вариант)
Двама руснаци - единият княз, а другият дворянин, се хванали на бас дали дворянинът ще издържи следния изпит: Князът му предложил три милиона рубли, ако 15 години остане затворен в стаята си, без никаква външна връзка - да не влиза в разговор с никого, да прекара строг затворнически живот. Дворянинът казал, че се наема на този опит. След изтичането на тия 15 години, князът щял да дойде при дворянина и да се издължи според баса. Дворянинът прекарал първата, втората, третата година, дошъл вече до 14-тата година и почувствал голяма тъга за хората и решил последната година да се заеме с четенето на Библията, на Евангелието. Като прочел Евангелието няколко пъти, той се просветил и казал: Намерих най-после истината, открих къде е смисълът на живота. Сега разбрах защо е трябвало да седя цели 15 години в този затвор.
към втори вариант >>

Князът предложил на дворянина три милиона рубли, ако може да се затвори цели 15 години в стаята си като в затвор и да не се сношава с външния свят – да не влиза в разговор с никого, да прекара строг затворнически живот.
Сега аз ще приведа този разказ накратко, а вие може да го прочетете, да направите справка. Двама руснаци: единият от тях – княз, а другият – дворянин, се хващат на бас дали ще може да се издържи на следния изпит. Князът предложил на дворянина три милиона рубли, ако може да се затвори цели 15 години в стаята си като в затвор и да не се сношава с външния свят – да не влиза в разговор с никого, да прекара строг затворнически живот. Дворянинът казал, че се наема на този опит. Тъй щото след изтичането на тия 15 години князът ще дойде при дворянина и ще се издължи според баса. Той прекарал първата, втората, третата година, дошъл вече до 14-ата година и почувствал голяма тъга за хората, но най-после решил последната година да се заеме с четене на Библията, на Евангелието. Като прочел Евангелието няколко пъти, той се просветил и казал: „Намерих най-после истината, разбрах де е смисълът на живота. Сега разбрах защо е трябвало да седя цели 15 години в този затвор.“ От благодарност, че е намерил истината, той решил да излезе 24 часа по-рано от този затвор, за да не изгуби князът парите.
към беседата >>

166. Принципи, закони, сили и форми

Опитах се да вляза в разговор с нея, да видя какво ще ми каже.
Един брат ми разправяше една своя опитност: „Седя един ден в градината си и гледам – една ябълка се мъчи нещо. Опитах се да вляза в разговор с нея, да видя какво ще ми каже. Вдълбочих се в себе си, да разбера с какво мога да ѝ услужа. Вътрешно възприех една мисъл, която идваше от ябълката. Тя ми каза: „Погледни, около корена ми се увил един железен тел, който не ми позволява да се развивам“. Наведох се и наистина, около корена видях железен тел, който проникваше в земята. Издърпах тела внимателно и освободих корена на ябълката.
към беседата >>

167. Слушайте разумното

Ако слушаш един човек, на когото ухото не е добре завършено, една дума като каже, върви си, не отваряй никакъв разговор, понеже този безполезен разговор ще се отрази върху тебе, той няма да ти каже нещо умно. (втори вариант)
Ако не я знаете, ще я намерите и ще ми я кажете, да я прочета и аз. Защото и аз се интересувам от нея. Всякога, когато човек дава внимание, как се говори някъде, ако ви дават, вижте какво е ухото на говорителя. Аз бих ви дал едно правило: никога не слушайте един сказчик, който няма едно правилно ухо. Всеки един говорител, когото слушате, да има хубаво ухо. Ако слушаш един човек, на когото ухото не е добре завършено, една дума като каже, върви си, не отваряй никакъв разговор, понеже този безполезен разговор ще се отрази върху тебе, той няма да ти каже нещо умно. Тогава вие един с друг няма да се срещате, но трябва да разбирате какво да е ухото. Едно ухо, гледано перспективно, горната част трябва да има форма.
към втори вариант >>

168. Председател на фирмата / Кандидати за председатели на фирма

Сега какво разбирате от този разговор? (втори вариант)
Сега какво разбирате от този разговор? Тя му казала: „Ти затова се изгуби, за да ме познаеш. И затова аз те намерих, да ти дам нещо.“ Следователно в живота си, когато имате неприятности и изгубите пътя си, все таки съдбата ще те намери някъде и зависи от вас - ако умно говорите с нея, тя ще ви даде, ще ви покаже пътя. Ако не говориш умно с нея, тя ще мълчи.
към втори вариант >>

169. Прави разсъждения / Човешката уста

– Съгласен съм, но вие да дадете темите за разговор.
Казвате: Да говорим сериозни работи. – Съгласен съм, но вие да дадете темите за разговор. Вие ще дадете темите, аз ще ги развивам. Вие сте напращели от богатство, не знаете, де да го пласирате. Обаче, нуждаете се от среда, в която да се проявите, и банка, в която да вложите своя капитал. Използвайте и най-малкия случай за проява на вашия ум и вашето сърце. Ако се натъкнете на злото, турете срещу него доброто; ако се натъкнете на омразата, турете срещу нея любовта.
към беседата >>

170. Добродетелната жена

Започнали разговор, философът вдигнал единия си пръст. (втори вариант)
- Кажи, може да ти помогна. Виждам, че имаш една скръб на сърцето си. - Нашият владетел, шахът, иска да му намеря един учен човек, като него мъдрец. - Аз ще ти намеря. Отива, извежда философа и го туря на една могила, а на другата могила застава той. Започнали разговор, философът вдигнал единия си пръст. Другият вдигнал двaтa си пръста, философът поставил петте си пръста надолу, другият вдигнал петте си пръста нагоре. Разговаряли се дълго време двамата. Попитали мъдреца: Какво ти каза онзи като вдигна единия си пръст? - Той ми каза, че има само един Бог на небето. - А какво ти отговори той?
към втори вариант >>

Започнали разговор, философът вдигнал единия си пръст.
Ако ти не намериш такъв мъдрец, да не пристъпваш в двора ми.“ Той се замислил. Един ден минава покрай него един бръснар и казва: „Какво мислиш? “ „То не е твоя работа.“ „Кажи, може да ти помогна. Кажи ми, имаш една скръб на сърцето си.“ „Нашият владетел, шахът, иска да намеря един учен човек като него.“ „Аз ще ти намеря.“ Отива, изважда философа и го турил на една могила. На другата могила застанал другия. Започнали разговор, философът вдигнал единия си пръст. Другият вдигнал двата си пръста, философът турил петте си пръста надолу. Другият дигнал петте си пръста нагоре. Разговаряли се дълго време двамата. Питал го владетелят: „Какво ти каза онзи, като си дигна единия си пръст? “ „Той ми каза, че има само един Бог на небето.“ „Какво ти отговори?
към беседата >>

171. Организиране на вътрешния човек

В разговор с един евангелски проповедник, и той ми цитира думи на Христа.
Казвам: Какво упражнение да ви дам? Вие живеете още със старите си възгледи. Като говоря, някои ми цитират стихове, какво е казал Христос. В разговор с един евангелски проповедник, и той ми цитира думи на Христа. Аз му приведох пример. Един евангелски проповедник след проповедта си искал да събере пари за мисионерска работа. Един богат човек казал: Не трябва да се проповядва на хората. Разбойникът на кръста, без да му се проповядва, се спаси. Минава неделя, две, богатият все същото говори.
към беседата >>

172. Едно звено

Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа.
Ние минахме през Камчия и в 12 часа стигнахме в Месемврия. Казвам му: „Тази вечер ще отидем при постовия офицер“. – „Как така? Шегувате ли се с мене? Там веднага ще ни арестуват.“ – „Нищо, ще се опитаме.“ Отидохме до поста, похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани да влезем. Запита ни откъде идваме и така влязохме в разговор с него цели два часа. След това ни предложи чай, ядене и ни задържа да нощуваме при него. Сутринта се приготвихме за път. Младият офицер излезе с нас да ни изпрати. Придружи ни на един километър разстояние вън от града. Тогава моят приятел се обърна към мене и каза: „Има добри хора и между офицерите“.
към беседата >>

173. Пътят към свободата

Ако сте в съвременно аристократическо общество, ще кажете при разговор какви са били, в последния прием при някого си, ръкавиците на този или онзи.
Те са три положения. Някой хора седят повече, отколкото трябва. Някои хора ходят повече, отколкото трябва. Някои хора мислят повече, отколкото трябва. Занимаваме се с еднообразни работи. Ако сте в съвременно аристократическо общество, ще кажете при разговор какви са били, в последния прием при някого си, ръкавиците на този или онзи. Роклята на тази или оная. После ще разправите какви са били ръкавиците, роклите, яденето в последното дине у еди кой си. Не е лошо това, но животът не седи само в едно обличане. Болният, в каквито и дрехи да го облечеш, е болен. А здравият, в каквито и дрехи да го облечеш, е здрав.
към беседата >>

174. Постигни реалността

И те са имали най-добрия разговор, за който ни говори окултната история.
И вижда, че идва един селянин при него. Диоген, като го видял, станал неразположен и казал: „Да се махне този! “ И искал да го изхука. Но после казал на себе си: „Диогене, толкова години ти проповядваш на хората търпение и на всичко това, на края на живота си, ти искаш да опропастиш всичко онова, което си създал! “ И става Диоген, сяда, поканва селянина. И те са имали най-добрия разговор, за който ни говори окултната история. От този селянин Диоген научил какво нещо е доброто, което трябва да се прави на човека. Селянинът не идвал да вземе нещо. Може би това е един ангел, който Бог му изпраща, за да научи нещо, да му даде един урок. От този селянин, Диоген научил нещо ценно. Той позна смисъла на себе си.
към беседата >>

175. Разумните ще разберат

И тогава пак ще се видим.“ Ако този старец беше като Паганини, не щяха да може да се срещнат, никога нямаше да има този красив разговор.
“ Паганини взима цигулката, свири и този мисли дали той свири по-хубаво от него. Като засвирил Паганини, паничката взема да се пълни. Старецът започнал да плаче и му казва: „Господине, много хубаво свириш! “ Като свири [Паганини], изважда пари из джобовете [на минувачите] и като се напълнила копанката, Паганини потупва стария по гърба и казва: „Хубаво свири цигулката ти.“ – „Ама и ти свириш много хубаво! Като дойда друг път, ще искам да свиря като тебе. И тогава пак ще се видим.“ Ако този старец беше като Паганини, не щяха да може да се срещнат, никога нямаше да има този красив разговор. В неговата душа се заражда едно желание. Паганини има условие да покаже едно благородно чувство към един негов колега. „Един ден и за мога да бъда така като него, и моите ръце не ще държат. Тогава на какво ще разчитам? “ Онова, което ние имаме, на него може да разчитаме.
към беседата >>

176. Новата дреха

А много пъти в нашата душа става известен разговор.
А много пъти в нашата душа става известен разговор. Това са посетители от другия свят. Приемете ги. На планината трябва да бъдете. Там ще дойде Моисей, законодателят, все ще дойде Илия, пророкът. Той беше пророк, а Моисей законодател, а между тях беше Христос, изразител на новото.
към беседата >>

177. Развитие на заложбите

До твоето светийство не съм достигнал още.“ Един разговор се завежда някой път.
Американците например, един срещне някого и му каже: […] (Много свят човек, два пъти свят.) Подиграват се. Другият ще се обърне и ще му каже: „Аз не съм станал толкоз свят, колкото си ти. До твоето светийство не съм достигнал още.“ Един разговор се завежда някой път. Като му казва: „Ти си много свят човек“, американецът иска да му каже, че не е толкова умен, в някои неща чувствата ти вземат надмощие, не мислиш, но си въобразяваш нещо в ума, имаш някакъв морал, който не съществува и няма реалност.
към беседата >>

178. Възстановете Любовта

Казал си: „Той ще си вземе беля на главата с тези желания.“ Заминал си ангелът, но чули лошите духове този разговор.
Искай от мене 3 неща и ще ти се дадат. Помисли си.“ Човекът рекъл: „Имам един стол вкъщи, който седне, да не може да стане, докато аз не го освободя. После, имам един гвоздей, дето си турям чехлите. Всеки, който се опита да вземе чехлите, като се хване, да не може да се откачи, докато аз не го откача. После, имам една ябълка в двора, че всеки, който се опита да откъсне плод или клон, да се хване и да не може да се откъсне.“ Ангелът погледнал, погледнал – той искал все земни работи. Казал си: „Той ще си вземе беля на главата с тези желания.“ Заминал си ангелът, но чули лошите духове този разговор. За да развали договора, дяволът изпраща свой служител при човека и казва: „Нашият господар те вика в ада.“ Той отговорил: „Сега в момента имам работа. Ще дойда, но поседни малко на моя стол.“ После казва: „Ха да вървим.“ Дяволът иска да стане, но не може да стане. Взел човека една цепеница и започнал да го бие. „Още веднъж ще ме безпокоиш ли? “ – „Няма.“ – „Хубаво.“ Пуща го той.
към беседата >>

179. Послушание

“ И той казва на Господа: „Такова женско създай, както и на тях.“ Бог казал: „Опасна е тази работа.“ Той казал: „Не, аз имам достатъчно знания, ще я възпитам, ще я пазя.“ Вие не знаете какъв разговор имаше.
Някой казва: „Не си струва човек да се жени! “ Така казва един от видните реформатори – Йоан Веслей, на третия ден след като се оженил. Ако човек не трябваше да се жени, защо Господ взе две ребра, че направи жената и каза: „Не е хубаво на човека да бъде сам.“ Казва се там в Писанието: „Направи ги мъжки и женски пол да живеят в хармония.“ Това е първото битие. А пък във второто битие жената е направена според желанието на мъжа. Бог, като прекарал всичките животни пред него да им даде имена, той видял, че те минават мъжко и женско, две по две и той, като видял, казал: „Всеки си има по едно женско, а пък аз нямам! “ И той казва на Господа: „Такова женско създай, както и на тях.“ Бог казал: „Опасна е тази работа.“ Той казал: „Не, аз имам достатъчно знания, ще я възпитам, ще я пазя.“ Вие не знаете какъв разговор имаше. И Господ каза: „Щом искаш, добре, да дам! “ Мъжът отвън убеждаваше Господа, а пък жената отвътре го убеждаваше.
към беседата >>

180. Великото и малкото

Аз следях на часовника колко време ще трае този разговор.
Преди години бях в Бургас. Един ден отидох в аптеката на един от нашите приятели, дето заварих един стар, но много разговорчив човек. Той говореше върху политиката, но сечеше с езика си надясно-наляво. По едно време той се прозя и с прозявката едновременно промени разговора, започна да развива религиозни въпроси. Така говори той около 10 минути. Аз следях на часовника колко време ще трае този разговор. После той пак се прозя и промени разговора, започна да говори за Божествения, за вътрешния живот в човека. Така говори около 15 минути, след което пак се прозя и каза: "Време е вече да си вървя, защото огладнях много." Значи с прозявките се променят състоянията на човека. Прозее се веднъж, говори за политически работи; прозее се втори път, започва да говори върху религиозни въпроси; прозее се трети път, започва да разисква върху вътрешния живот на човека, докато при последната прозявка усеща, че е гладен и трябва да върви у дома си. Не е лошо нещо прозявката, но човек трябва да се изучава, да следи как се сменят състоянията му.
към беседата >>

181. В нова окраска. Богатството на деня

Аз веднъж имах разговор с една стара баба.
Аз веднъж имах разговор с една стара баба. Много интелигентна - брадата й беше заострена, вдлъбната вътре, лицето й имаше форма на месечина, скулите й не бяха много издадени. Очите й бяха добре оформени, интелигентни. Цялото й лице беше добре оформено. И като й говорех, тя каза: „Синко, много сладко говориш. Ако бях млада, щях да направя нещо.” Аз я гледам и се поусмихвам, казвам й „Сега защо да не можеш да го направиш?
към беседата >>

182. Закон за освобождение

(Оттук до края е разговор.)
В звука има пречупване. (Оттук до края е разговор.)
към беседата >>

183. Път към Любовта / Страданието – път към Любовта

Щом задоволи глада си, тогава може да става въпрос за разговор, но това е второстепенна работа.
Като срещне някой гладен човек, тя му оставя един хляб и си заминава. Гладният взима хляба и казва: Добре, че ми остави хляб, да задоволя глада си, но защо не остана при мене, да ми каже нещо? Любовта няма свободно време. За един хляб, който струва пет лева, тя няма време да се спира, да му разправя, че го обича, че се грижи за него и т.н. В дадения случай гладният се нуждае от хляб. Щом задоволи глада си, тогава може да става въпрос за разговор, но това е второстепенна работа. Любовта ще го срещне друг път, когато няма нужда от хляб и ще се спре при него, да му говори за други работи. - Ама защо никой човек не ми казва, че ме обича? - Да ти разправя човек, колко те обича, това са залъгвания. Любовта не си служи със залъгвания. Залъгваш човека, когато искаш да вземеш нещо от него или да го използваш.
към беседата >>

184. Най-голямото изкуство / Какво ще говори Учителят

По едно време този разговор моментално се прекъсва. (втори вариант)
Щом влезе учителят, веднага настава тишина и мълчание. Учителите по старите методи носят дълги прътове. Но най–добрият, най–големият учител, който досега съм виждал, той беше един сокол в Търновско. По–добър учител от него, който да държи учениците си в такава изправност, не съм видял. Повече от 500–600 птиченца се разговарят помежду си. По едно време този разговор моментално се прекъсва. Да хвръкнат, ще стане голям шум. Никой от тях не се вдига. Казвам си, какво стана, че всички млъкнаха? Гледам, всички се наредиха на редове, на редове като мумии и никой от тях не се мърда. А соколът седи над тях цели 25 минути, гледа ги – кого да изпита.
към втори вариант >>

185. Двете силни точки

Ако й предадете този разговор, вие ще създадете на себе си и на нея неприятност." „Хубаво." Посочих му правия път.
Ако ме слушате - тя може да издържи повече, отколкото вие. Човек, който се съмнява в другите хора, той сам не издържа. Тя повече издържа, отколкото вие." Той се замисли, погледна надолу и каза: „Прав си." Казах му: „Вие да й останете верен, това е важното. Но няма да разправяте на нея това, което на вас казвам. Няма да й казвате нищо. Ако й предадете този разговор, вие ще създадете на себе си и на нея неприятност." „Хубаво." Посочих му правия път. Инак мога да кажа: „Ще гледам ръката ти. Жена ти е така и така."
към беседата >>

186. Правилното пеене

Спирам се, интересувам се от този разговор.
По-лесно може да ми кажете по какво се познава дяволът, понеже сте по-добре опознати с него. Както ви виждам, дето съм ходил, все съм виждал картички, от дявола писани. Не съм срещал човек в България, който да няма любовно писмо от дявола. Сега по какво се отличава човек, който е запознат с дявола? Гледам, една дама се разговаря с двама кавалери. Спирам се, интересувам се от този разговор. Тя, като говори на единия, на другия, тъй с едното си око намигне и му даде знак с пръсти, че да го позанимае малко: "После ще го пратя и с тебе ще остана." Тя говори с първия, а вторият седи спокоен. Тя мърда с пръсти, дава му знак. Казвам: това са ишарети*[ишарет* - таен знак - от турски ез.] на дявола. Дяволът казва: "Първо ще се занимая с този, после с тебе." Онзи вторият кавалер, мисли, че тя него обича, но тя и двамата лъже. Само че онзи, първият, е будала, тя го лъже по-грубо, втория го лъже по-деликатно, а той седи и мисли какъв простак е онзи.
към беседата >>

187. Филмът на живота

Вчера имах един разговор.
Вчера имах един разговор. Една млада мома от света с много добри заложби търси някого да й врачува. Представих й адреса на един врачувалник, но нямаше го врачувалника. Казах й: „Елате утре." Тя казва: „Моля някой да ми гледа на ръката." Един момък беше с нея. Приятел ли й беше, не знам. Казах: „Заповядайте, седнете." Тя каза: „Аз съм малко от стария свят.
към беседата >>

Започнахме разговор.
Започнахме разговор. Казах й: „Ти не си за калугерица." А на момъка казах: „Ти пък произтичаш от такова семейство. Твоите деди и прадеди много са обичали да се скитат, не са стояли на едно място." Той минава за рационалист и не вярва. Казах му: „Ти си много положителен. Вярваш в това, което може да се докаже. Твоите деди и прадеди много са обичали да ходят.
към беседата >>

188. Блажен, който яде хляб в Царството Божие

Една сестра разправя своя разговор с един адвентист.
Една сестра разправя своя разговор с един адвентист. Адвентистите вярват, че тяхното учение е най-право, понеже те вярват, че Христос ще дойде втори път на земята. Те вярват, че като дойде Христос на земята, мъртвите ще възкръснат от гробовете си, праведните ще отидат в мястото на слава, а грешните на вечно мъчение. Тя му отговорила, че според нея учението на адвентистите не задоволява душата ѝ. Аз пък от своя страна твърдя, че дотогава, докато човек уповава на адвентизма, това е заблуждение; докато уповава на католицизма, това е заблуждение; докато уповава на евангелизма, това е заблуждение, докато уповава на православието, това е заблуждение; докато уповава на окултизма, това е заблуждение; докато уповава на каквото и да е учение, това е заблуждение. Докато човек не дойде до положение да уповава на Любовта, той не е на прав път.
към беседата >>

189. Божественият ръб

Ученият се заинтересува от селянина, влиза в разговор с него и между двамата се създава приятелска връзка.
Умни трябва да бъдете! Какво прави умният човек? Като види, че някой учен носи инструменти, с които да прави изследвания, а няма къде да ги постави, умният веднага се навежда, подлага гърба си и казва на учения: „Моля, сложете инструментите си на моя гръб“. Ученият му благодари за услугата, използва гърба му и свършва работата си. Така постъпва умният човек, който в случая може да е някой селянин. Ученият се заинтересува от селянина, влиза в разговор с него и между двамата се създава приятелска връзка. Глупавият, обаче, и да види, че умният се нуждае от подложка за инструментите си, ще стои настрана и ще гледа като аристократ. Той даже не се сеща да подложи гърба си в услуга на учения. Следователно правете добро на време и на място.
към беседата >>

190. Ценност на нещата

Нацапани лица, смях, разговор, плач, но всичко това не е естествено.
Но и духовни хора изпадат в същото състояние. Защо? – Защото влизат в духовния живот неподготвени, вследствие на което се натъкват на ред противоречия. В себе си мислят и чувстват едно, а навън представят друго. Че така и актьорите постъпват. Като отидете на театър или на опера, какво ще видите? Нацапани лица, смях, разговор, плач, но всичко това не е естествено. Вие гледате, слушате, настройвате се и започвате да плачете заедно с актьора, който плаче. Ако е въпрос за плачене, идете в дома на някоя бедна вдовица или при някоя жена, бита от мъжа си. Вдовицата плаче, защото децата ѝ са гладни. Битата жена плаче от сърце, защото мъжът ѝ я бил, ругал. Акторът плаче, без да е бит.
към беседата >>

191. С человечески езици

За да се освободите от тази чужда болка, влезте мислено в разговор с този човек и му кажете, че понеже той е възприел отвън тази болест, да гледа по някакъв начин да се освободи.
Докато живеете в света на противоречията, трябва да знаете, че се намирате под закона на внушението. Никой смъртен, даже и безсмъртен, не е свободен от този закон. Като имате пред вид това, всякога ще държите в ума си положителни мисли и чувства, ако искате да се освободите от много болезнени състояния, които не са ваши. Ако се свържете с някой човек, който страда от крак, и вие ще изпитате същата болка. За да се освободите от тази чужда болка, влезте мислено в разговор с този човек и му кажете, че понеже той е възприел отвън тази болест, да гледа по някакъв начин да се освободи. Щом той се освободи от тази болка, след него и вие ще се освободите. Първите хора сгрешиха пак по закона на внушението. Бог им каза да не ядат от плода на забраненото дърво, за да не страдат. След това дойде черният адепт при Ева и каза: Ако искате да станете като Бога, яжте от плода на това дърво. Вие не сте разбрали Божиите думи.
към беседата >>

192. Кротките ще наследят земята. Движение, приложение и постижение

“ И след този разговор идват изпитанията на Йова.
Ти си му дал толкова богатство, толкова блага! Къщи, ниви, лозя, говеда, камили, деца – затова е добър. Хиляди блага си му дал. Не че Те обича, но е задоволен от всичко. Я му вземи тези богатства, тогава ще го видиш! “ И след този разговор идват изпитанията на Йова. В целия библейски разказ се изпитва характерът на Йова и се вижда как издържа. Той постепенно губи всичките си богатства, но след като разреши задачата си, той придоби отново загубеното. Той реши въпроса, че всеки човек, който живее добре, той никога не губи.
към беседата >>

193. Роденото от плътта

Докато не се нахранят, те не влизат в разговор, не им се говори.
Сега като дойда до печената кокошка, ще ви позанимая малко с музиката. Трябва да имате търпение да ме изслушате. Понякога хората са изгладнели много, бързат час по-скоро да се сложи трапезата, да ядат. Докато не се нахранят, те не влизат в разговор, не им се говори. Сега и аз турих кокошката във фурната, но докато се опече, ще ви поговоря друго нещо. Затова не мислете за кокошката. Запример, казвам някому да изпее диез, после му казвам да изпее бемол. Ако вземете тия два тона на пианото, той ще види, че всъщност те са един и същ тон. Привидно е така, обаче има разлика в трептенията на тия два тона.
към беседата >>

В един разговор с мъжа си тя му казала: „Вчера срещнах един млад момък с отлични качества на мъж: внимателен, нежен към жената.“ – „Да, той има тези качества, аз ги нямам.
За тази цел той написал едно нежно, любовно писмо на жена си, в което ѝ се обяснявал в любов. Той ѝ писал, че я обича много и че не може да живее без нея. В писмото ѝ определил място, дето да се срещнат, да се поразговорят малко и я поканил да се отзове на поканата му. В определения ден и час той се облякъл с нови, чисти дрехи, които тя не познавала, турил си маска на лицето и така се явил пред жена си. Като получила писмото, тя си казала: „Добре е да видя кой е и какъв е този момък, който ми пише това писмо.“ Тя отишла на определената среща и останала доволна от момъка. В един разговор с мъжа си тя му казала: „Вчера срещнах един млад момък с отлични качества на мъж: внимателен, нежен към жената.“ – „Да, той има тези качества, аз ги нямам. Какво да правя сега? За да се яви такъв, този млад момък е имал добри условия, а не като моите.“ – „Както и да е, но той има добра обхода, мек характер, говори тихо, спокойно.“ – „Какво да направя? Ще се постарая и аз да бъда като него.“
към беседата >>

194. Свещеният огън

И тогава си дават най-хубавото ядене и там е най-хубавият разговор – при Свещения огън.
Хубаво е! Но всякога бюрекчията, след като си направи бюрека, като речете да ядете, той казва: „Не може, няма да се яде, само ще помиришете.“ Та ви остава само да си похапнете от опечения бюрек – или, да се поогреете на този Свещен огън. Да имате една ясна представа за Свещения огън, за едно огнище, дето са събрани най-великите хора, дето мислят и говорят за неща, за които апостол Павел казва, че е бил и той при огнището на Свещения огън, та чул неща, които човешки език не може да изкаже. И то е туй Свещено място, дето е Свещеният огън. Там са всичките най-умни хора. И тогава си дават най-хубавото ядене и там е най-хубавият разговор – при Свещения огън. И желая ви сега и вие да бъдете при този Свещен огън.
към беседата >>

195. Към извора

Представям един разговор, между неговите мисли и неговите понятия и схващания.
" Рекох му: Обичай своята другарка. Ти не я обичаш както трябва. Ще си кажеш, че от Господа ти е дадена. Обичай я. И ще имаш малко смирение. Представям един разговор, между неговите мисли и неговите понятия и схващания. Виждам сега, че го е страх, да не би да го отдалеча от Бога, да не би да изгуби мира, да не потъне в ада. През ума му минава: "Какво е учил Христос? Дали има връзка между това, което този учи и това, което е учил Христос? " Казвам му: Остави тия неща. Когато човек говори истината, то се познава.
към беседата >>

196. Причина на страданията. Любов, Разумност, Истина и Доброта / Причини за страданията

Обаче първият влиза в разговор с всичко живо и обогатява речта си. (втори вариант)
Много хора четат книгата на Мъдростта, но малцина я разбират. Каква е разликата между онзи, който разбира и свободно чете книгата на Мъдростта, и онзи, който я чете и не разбира? Първият се ползва от всичко, което го обикаля, влиза в общение с живата природа, а вторият остава беден и невежа. Той вижда някое животно и казва: „Животно е това! “ Каже и отмине, без да му обърне внимание. Обаче първият влиза в разговор с всичко живо и обогатява речта си. За него всяко животно, мушица, растение е буква от свещената азбука на Мъдростта. Чрез тази азбука той осмисля живота си. Без нея всичко се обезсмисля. И тъй, свързвайте се с разумната природа, за да разширявате своя поглед върху живота и да се освободите от наследствените заблуждения. Злото, лошото в човека се крие в наследените неща, а доброто се явява като дарба.
към втори вариант >>

197. Слуги на Доброто

Истинската молитва е разговор. (втори вариант)
Той се опитал да влезе в борба и състезание с Бога, но се провалил. Той иска да бъде господар на земята, но краят му е дошъл. За да запази положението си, и той се моли, но молитвата му не се чува. Да вдигаш ръцете си нагоре и да коленичиш, това не е молитва. Такава молитва отегчава човека. Истинската молитва е разговор. Като се моли, човек изучава правилата на говоренето. В този смисъл, молитвата не е нищо друго, освен духовна граматика. Ако не можеш да се молиш правилно, не можеш и да говориш правилно. Човек се нуждае не само от материална граматика, но и от духовна, да разбира вътрешния смисъл на нещата. Само така той се свързва с Бога и с възвишения свят.
към втори вариант >>

198. Възможности и условия на ума и сърцето

Цял един разговор има с буквите, когато Бог създал света.
Ако вземете сега буквата „А“, какво означава? Тя означава човека. Светът не е направен с нея. В еврейската кабала ℵ това е същество, което египтяните го турят. Човек е създаден да мисли. Цял един разговор има с буквите, когато Бог създал света. Повикал всичките букви. С „А“ не създал света, понеже алефът има прегрешение. Всичките букви, като дошли, Господ дошъл до буквата „Л“, аз ще взема българската азбука. „Л“-то казва: „Господи аз нося най-хубавото Ти име, че Ти си Любов. С мене се пише Любов.“ – „Но, казва Господ, с тебе се пише и лъжа.
към беседата >>

199. Тялото на Любовта. Ограничаване и освобождаване

Ти тогава при онзи разговор каза: „Човек трябва да работи." Да, човек трябва да работи, но умно трябва да работи.
Това от тебе зависи." Тя е енергична. Тогава тя искаше да оправя света. Идвала е много пъти. Аз й казах: „Знаете ли какво ви казах преди години? Аз ти казах тогава, че този път, по който си тръгнала, не е за тебе, защото тясно ще ти стане. Ти тогава при онзи разговор каза: „Човек трябва да работи." Да, човек трябва да работи, но умно трябва да работи. Той трябва да знае как да работи." Това беше първият път. Втори път идва при мене и ме пита: „Как трябва да работя? " Тя си замислила нещо, тя си има проект. Доста е заможна, богата жена е. Но случило се така, обстоятелствата така се стекли, че кар-мата й, професорът й, й дал трудна задача, която трябвало да реши.
към беседата >>

200. Заведоха Исуса

Когато срещна Исуса, Пилат води с Него следния разговор.
Наскоро бяха дали описание за характера на Пилата. Това, което го характеризира, е че той е човек с прозорлив ум, елегантен в обходата си. Той няколко пъти влиза и излиза пред народа, като му казва, че не намира никаква вина в този човек. Пилат не искаше по никой начин да наложи смъртно наказание на Христа, но като се засегнал личният му интерес, той отстъпил. Това се вижда в неговите очи. Когато срещна Исуса, Пилат води с Него следния разговор. Много съжалявам, че направиха така евреите с тебе. Искам да те пусна, да те освободя, но не мога. Виждам, че си праведен и невинен. Но ако те освободя, ще ме обвинят, че не зачитам законите, че се обявявам против Кесаря. Ще ме обвинят в някакъв заговор.
към беседата >>

Този разговор на Пилата с Христа и с евреите никъде не е писан.
Но ако те освободя, ще ме обвинят, че не зачитам законите, че се обявявам против Кесаря. Ще ме обвинят в някакъв заговор. И тогава Пилат се обърна към народа и каза: „Аз измивам ръцете си. Правете с този човек, каквото искате. Понеже ви е дадена власт, постъпвайте, както искате“. Този разговор на Пилата с Христа и с евреите никъде не е писан. Като казвам, че е воден такъв разговор, с това аз не считам, че приписвам на Евангелието неща, които не са съществували. За мене това е вярно, а как е за вас – не зная. Така вие ще бъдете правоверни, а аз неправоверен. Дето аз говоря за онова, което зная, пък вие няма какво да влизате в размишление дали това което зная, е вярно. За мене е вярно.
към беседата >>

Като казвам, че е воден такъв разговор, с това аз не считам, че приписвам на Евангелието неща, които не са съществували.
Ще ме обвинят в някакъв заговор. И тогава Пилат се обърна към народа и каза: „Аз измивам ръцете си. Правете с този човек, каквото искате. Понеже ви е дадена власт, постъпвайте, както искате“. Този разговор на Пилата с Христа и с евреите никъде не е писан. Като казвам, че е воден такъв разговор, с това аз не считам, че приписвам на Евангелието неща, които не са съществували. За мене това е вярно, а как е за вас – не зная. Така вие ще бъдете правоверни, а аз неправоверен. Дето аз говоря за онова, което зная, пък вие няма какво да влизате в размишление дали това което зная, е вярно. За мене е вярно. Може да излезе и невярно – това са второстепенни работи.
към беседата >>

201. Правата мисъл, чувство и говор / Права мисъл, чувство и говор

Колкото по-добре знаеш езика му, толкова по-лесно ще се разбереш с него и ще намериш теми за разговор. (втори вариант)
Значи, на простия е позволено да греши; обаче, на образования не се позволяват погрешки. – Какво да се прави тогава? – Ще бъдеш внимателен, да не грешиш. Ако направиш някаква погрешка, ще плащаш. Как ще се разбереш с чужденеца, ако не знаеш неговия език? Колкото по-добре знаеш езика му, толкова по-лесно ще се разбереш с него и ще намериш теми за разговор. Ти искаш да се разговаряш с Христа. Как ще се разговаряш с Него, ако не знаеш езика Му? Ако отидеш при Христа и започнеш да Му разправяш за изпитанията, които си имал на земята, Той няма да те разбере. – Защо? – Защото всичко това му е известно.
към втори вариант >>

Сега, туй, ще кажете, е един много неестествен разговор.
Искат да ѝ купя една нова шапка. И аз ѝ купих една шапка от тенеке. И казвам, понеже е седяла сираче, осинових я отнякъде. Важна дама, много е страдала, в колиба е живяла, прозорци е нямала, пък аз ѝ направих прозорци отвсякъде. Да може да се обърнеш навсякъде и всичко да гледаш. Сега, туй, ще кажете, е един много неестествен разговор. Какъв е този разговор? Къщата, но вече не казвам, че е къща, но една дама, доста приятна, като ме види, се ухили, весела е. Добре ме посреща, понеже шапката ѝ е от тенеке. Много прозорци има, стъкла натургали.
към беседата >>

Какъв е този разговор?
И аз ѝ купих една шапка от тенеке. И казвам, понеже е седяла сираче, осинових я отнякъде. Важна дама, много е страдала, в колиба е живяла, прозорци е нямала, пък аз ѝ направих прозорци отвсякъде. Да може да се обърнеш навсякъде и всичко да гледаш. Сега, туй, ще кажете, е един много неестествен разговор. Какъв е този разговор? Къщата, но вече не казвам, че е къща, но една дама, доста приятна, като ме види, се ухили, весела е. Добре ме посреща, понеже шапката ѝ е от тенеке. Много прозорци има, стъкла натургали.
към беседата >>

202. Защо е позволено някой да прави добро

Една дума или един стих може да послужи само като повод за един разговор.
Една дума или един стих може да послужи само като повод за един разговор. Една клечка кибритена може да послужи само като повод за разгоряването на огъня. Целият огън не седи само в кибритената клечка, но тя дава само повод. Мнозина могат да кажат: Нима всичко седи само в един стих? Не, стихът е само един повод. Всички имате познания, но има един процес в природата, който аз наричам процес на обновяване.
към беседата >>

203. Първата дума

Единият, който посетил приятеля си, казал: „Много съм благодарен за хубавия разговор, който имахме.
Представете си, че ви разправям като на стари хора какво ще разберете? Как си приказват старите хора, знаете ли? Често старите хора са толкоз умни, понеже имат много малко енергия, те не си хабят енергията. Двама видни английски поети, единият отива на гости на другия. Като седял четири часа, като станал, казали си по една дума. Единият, който посетил приятеля си, казал: „Много съм благодарен за хубавия разговор, който имахме. Виждам, че си доволен.“ Четири часа да седиш и да кажеш, че си доволен, когато нито дума не си казал, то е вече телепатическо предаване на мисли. Ако някъде идете и не ви говорят хората, то е вече като тия двамата англичани. Имайте пред вид, че за да постигнете нещо, вас ви трябва Божествената любов. Сега в живота търсете изгубената дума. Какъв ще бъде смисълът на вашия живот, какви ще бъдат постиженията за бъдеще, то е една идея неопределена.
към беседата >>

204. Двете полушария / Двете полушария. Северното и южното полушарие

Ако дойде някой наш съсед, ние го приемаме вкъщи и започваме с него хубав разговор. (втори вариант)
На този човек ще му дадеш подслон и ще му укажеш всички услуги. Това е вътрешният живот. И тъй, любовта на мекото чувство у нас се изявява само тогава, когато дойде голямата тъмнина отвън, а светлината влиза вътре, в човешкото сърце. Това е зимно време, когато ние не очакваме нищо друго освен да завият виелици, бури, да дойде сняг. След това ние влизаме вкъщи, отваряме лампите, запалваме печката, отваряме книгата и започваме да четем. Ако дойде някой наш съсед, ние го приемаме вкъщи и започваме с него хубав разговор.
към втори вариант >>

Вчера имах един пример на един отличен разговор. (втори вариант)
Вчера имах един пример на един отличен разговор. Най-хубавият разговор, който бях слушал досега на Изгрев, той беше вчерашният. (''В смисъл на големи разправии.'') Този разговор се продължи почти цял час и беше толкова приятен, толкова сладък, почти ангелски. През цялото време аз мълчах. И после, когато свършиха, аз им говорих на музикален език. Рекох им: „Много добре направихте." Рекох, изкуство е в лошото в света да виждаш доброто.
към втори вариант >>

Най-хубавият разговор, който бях слушал досега на Изгрев, той беше вчерашният. (втори вариант)
Вчера имах един пример на един отличен разговор. Най-хубавият разговор, който бях слушал досега на Изгрев, той беше вчерашният. (''В смисъл на големи разправии.'') Този разговор се продължи почти цял час и беше толкова приятен, толкова сладък, почти ангелски. През цялото време аз мълчах. И после, когато свършиха, аз им говорих на музикален език. Рекох им: „Много добре направихте." Рекох, изкуство е в лошото в света да виждаш доброто. Изкуство е в тъмнината да можеш да виждаш светлината.
към втори вариант >>

(''В смисъл на големи разправии.'') Този разговор се продължи почти цял час и беше толкова приятен, толкова сладък, почти ангелски. (втори вариант)
Вчера имах един пример на един отличен разговор. Най-хубавият разговор, който бях слушал досега на Изгрев, той беше вчерашният. (''В смисъл на големи разправии.'') Този разговор се продължи почти цял час и беше толкова приятен, толкова сладък, почти ангелски. През цялото време аз мълчах. И после, когато свършиха, аз им говорих на музикален език. Рекох им: „Много добре направихте." Рекох, изкуство е в лошото в света да виждаш доброто. Изкуство е в тъмнината да можеш да виждаш светлината. Изкуство е в сиромашията да живееш добре.
към втори вариант >>

Пожелавам ви, както вчера слушах този разговор, така да си говорите всички със сладки думи и да слушате другите, които си говорят така сладко. (втори вариант)
И благото, което вие очаквате тук, ще дойде при вас. На Земята има закон. Това благо ще дойде. Следователно пригответе се, та когато дойде това благо, да можете да го възприемете и да живеете съобразно закона на светлината и съобразно със закона на топлината. Това е любовта. Пожелавам ви, както вчера слушах този разговор, така да си говорите всички със сладки думи и да слушате другите, които си говорят така сладко. Това е моето разбиране. Така постъпвам и аз.
към втори вариант >>

205. Мелодия и хармония. Кръг – елипса, парабола – хипербола

То е един повод за разговор.
Сегашните млади ни най-малко не приличаме на тогавашното време. Вие как живеете. Ние покръшнахме малко. Сега не прилича на тогаз“. Той започна тогаз историята си. То е един повод за разговор. Виждам, че този дядо е умен. Той разправя. Аз го слушам с всичкото си внимание. Той има здрави, солидни мисли. И старата баба ми разправя много хубави работи.
към беседата >>

206. Свещеното правило

Това е болното място.“ Но всякога след един такъв разговор мене ми трябва един месец да се чистя после.
Дяволът казва: „Искаш ли да я научиш? “ – Не, казах аз, интересува ме само външната страна. Той ви казва: „Човек трябва да бъде самостоятелен.“ В какво седи самостоятелността? Казвам сега: Може ли цялото да се замести, може ли друго някое цяло да го замести? Дяволът отговаря: „Там е всичката мъчнотия. Това е болното място.“ Но всякога след един такъв разговор мене ми трябва един месец да се чистя после. Та съм ви давал онзи пример: Един игумен имал някои безпорядъци в своите работи. Умрял той и отива в другия свят. Следният игумен видял, че има някой безпорядък и искал да уреди работите, намерил една нередовност, известни суми били изгубени някъде. Той извикал първия игумен , а пък той бил в ада. Той правил престъпления.
към беседата >>

207. Обичай и познавай! Добър и учен!

Ти като имаш разговор с дявола в една къща, ти тази къща трябва да я напуснеш.
Той и да иска да каже нещо добро, не може да го каже. Вие говорили ли сте с дявола някой път? Много пъти сте говорили! Той е като светия. Като говори човек с дявола, трябва човек да напусне мястото, дето е живял. Ти като имаш разговор с дявола в една къща, ти тази къща трябва да я напуснеш. В тая къще не можеш да живееш. Някой път ти чувствуваш едно тъжно, мрачно нещо. Не го допущай! Това са влияния, хипноза. Има общества, които работят по закона на внушението, на хипнотизма.
към беседата >>

208. Двамата сина

Коя е темата на вашия разговор?
Срещам двама души, които се карат. Спирам се пред тях и казвам: Ще ми позволите ли да си поговорим? Виждам, че и двамата сте добри хора, искам да се запозная с вас. Започвам да се разговарям с тях. Питам ги: Какво говорите? Коя е темата на вашия разговор? – Човешка работа! Аз му дадох пари на заем, да си свърши една работа. Той си услужи, но не мисли да ми върне парите. Колко ти дължи? Ето, аз ще ти дам тая сума, имам пари на разположение.
към беседата >>

209. Път за освобождение

Преди няколко време имах един разговор с един виден професор по музика. (втори вариант)
Преди няколко време имах един разговор с един виден професор по музика. Понеже го интересува музиката, аз го слушах и той разправяше най-новите теории. Като го слушах, той разправи какво мислил Шопенхауер за музиката. Рекох, какво е мислил Шопенхауер, то е теоретически. Неговата теория не съвпада с същината на музиката.
към втори вариант >>

210. Вечно подмладяване / Закон за вечна младост

Вчера имах един разговор.
Вчера имах един разговор. Трима души ме посетиха. Дошли от Америка – двама мъже и една жена. Аз бях занят. И те казаха, че много бързат. Но и аз съм занят!
към беседата >>

211. Ликвидация на века

Като влезеш в разговор с него, разбираш, че той е гладувал четири дена.
Как ще покажеш търпението си? Освен търпелив, трябва да бъдеш и милосърден. Кой е милосърден? – Който влиза в положението на хората. Например, срещаш един човек и, без да ти казва нещо, ти разбираш, че има някаква мъка. Като влезеш в разговор с него, разбираш, че той е гладувал четири дена. Той се молел на Бога, да му помогне по някакъв начин. Ти веднага прилагаш милосърдието си: даваш му хляб, сирене, да се подкрепи. После, разбираш, че той няма дърва, въглища; няма с какво да се завие. Ти му даваш една черга и така го спасяваш, поне временно, от несгодите на живота. Така, ти проявяваш милосърдието и любовта си към него.
към беседата >>

212. Естественият път

Някои слушат там, но виждам като свири някое парче, забелязвам борба, страдание, примирение, недоразумение, че после пак разговор между този и онзи.
Аз снощи бях на един концерт, слушах един виртуоз, доста виден. Направи ми приятно впечатление. Има хубаво развити музикални центрове. Времето развито, после техника има добра, умът му стига, за да свири хубаво. Още като вземе цигулката и лъка, разбира от музика човекът, свири човекът. Някои слушат там, но виждам като свири някое парче, забелязвам борба, страдание, примирение, недоразумение, че после пак разговор между този и онзи. – „Ти защо тъй каза? Ти не можеш ли другояче да го направиш“. Той казва: „Такива бяха условията“. Разговарят се музикално, най-после примиряват се, дават си ръка, целуват се, прегръщат се: такива картини изскачат в ума ми. Цял ред картини изкачат.
към беседата >>

213. Малките неща

Какво ново ще чуеш от техния разговор?
Има носове, които изразяват любопитство. Такъв е характерът и на свинята. Такъв човек тук подслушва, там подслушва – той рови. Това не е нужно. Двама апаши се разговарят помежду си. Какво ново ще чуеш от техния разговор? Ще чуеш, как са ровили, как са бъркали в джобовете на хората и какво са задигнали. Колкото и да ги слушаш, нищо ново няма да научиш от тях. И в човека има такива апаши. Дойде някой и ти каже: Какво си тръгнал по ума на тези хора? Докога ще се заблуждаваш?
към беседата >>

Цял разговор имало между тях, но не е даден.
Христос, като срещна Павла, попита го: Савле, защо ме гониш? Цял разговор имало между тях, но не е даден. Христос му каза: Не е този пътят, по който ще получиш благодатта на Бога. Ти мислиш, че като гониш и убиваш другите, ще бъдеш угоден на Бога. Ти вървиш по крив път и никога кракът ти няма да стъпи в Царството Божие. Павел попита: „Кой си Ти, Господи? “ – Аз не съм от онези, които учат хората да престъпват законите.
към беседата >>

214. Новата любов

В това време той чул някакъв разговор и дал ухо да види, какво се говори.
Между българите има доста хубави анекдоти, приказки за треската. Един млад овчар, като се връщал от селото, дето ходил да седянкува с момите, спрял се под един мост и се замислил. В това време той чул някакъв разговор и дал ухо да види, какво се говори. Оказало се две сестри, трески, се разговаряли помежду си. Те били във форма на две моми. Едната казала: „Какво мислиш да правиш, сестро, къде ще отидеш? “ – „Тук, в гората има един млад овчар, аз съм се влюбила в него, та съм намислила да го разтърся добре. Ще отида да го хвана, че и с мене да си поиграе малко.“ – „Как ще го хванеш?
към беседата >>

215. Красотата на Душата

Тя отива на същото място, където е скръбта, и между тях се започва разговор.
– Друг цяр няма. Този е първият цяр. Ако не можеш да я обикнеш, приложи втория цяр – да извикаш радостта и да я поставиш на същото място заедно със скръбта. Често аз правя такива опити. Като видя, че скръбта се е загнездила в човека и не мисли да го напусне, поканвам радостта при него, да му гостува известно време. Тя отива на същото място, където е скръбта, и между тях се започва разговор. Радостта пита скръбта: „Сестро, как си? “ – „Добре съм, занимавам се с моя господар. Той често не е разположен, но търпи.“ – „От колко време си тук? “ – „От две–три години. Като видя, че се позабави малко, стисна го, напомням му за себе си.
към беседата >>

Отличен разговор водят те.
Обаче реално е, че страдаш. Можеш ли да откажеш, че страдаш? Може да спорите върху въпроса, дали радостта и скръбта се разговарят и как се разговарят. Това е философски спор. Аз мога да кажа, че съм слушал как се разговарят скръбта и радостта. Отличен разговор водят те. Как водят разговора си те, не казвам. Въпреки всичко скръбта е реалност. Някога, като скърбиш, казваш: „Няма да забравя тази скръб“, но щом дойде радостта, всичко изчезва. Като че ли никаква скръб не си имал. – Защо човек не обича скръбта?
към беседата >>

216. Лечебното действие на музиката

А пък обикновените хора в разговор употребяват 1000–1500–2000 думи.
Ти можеш да кажеш „Аз много знам. Имам култура“. Колко думи употребяваш при говоренето (на) български? В английския език Шекспир употребил най-много думи – 16 000 думи; Милтон – 10 000 думи. Един съвременен оратор употребява около 4000 думи. А пък обикновените хора в разговор употребяват 1000–1500–2000 думи. Сега можете ли тия 1000 думи, които употребявате, можете ли тия думи да ги кажете една след друга както в речника? Не можете да ги кажете. Говорите с хиляда думи, но не ги знаете. Трябва да дойдат особени случаи, за да се предизвика някоя дума във вас. Някой път искаш да кажеш нещо, но думата не идва.
към беседата >>

217. Новата храна

Приятен ти е този разговор, но това е залъгалка, то не е истината.
Значи в първо време доброто причинява болка, която след няколко дни престава. Резултатът на доброто е благоприятен. Като види, че носиш в торбата си мухлясъл хляб, доброто го изважда навън и го замества с чист пшеничен хляб. Злото постъпва обратно: то изважда пресния пшеничен хляб от торбата и го замества с мухлясал. То ще ти разказва какви били баща ти и майка ти, как се оженили, как ги почитали хората. Приятен ти е този разговор, но това е залъгалка, то не е истината. Преди всичко ти се заблуждаваш, че си имал майка и баща. Ако наистина майка ти те е родила, какво ще кажете за онези мъже и жени, които се движат на екрана? Те раждат ли? Такова нещо са хората – те са живи фотографии на екрана, на сцената. Слушате, че говорят, но от друго място идва гласът.
към беседата >>

218. В името на Бога!

Не отричам, че не се молим, но казвам: Един ден молитвата ще бъде най-хубавият разговор, който ние ще имаме в Божествения свят.
Като учиш, от туй зависи какво уважение ще имаш от учителя. Ако се учиш добре, ще имаш неговото уважение. Ако не се учиш, ще минеш за един от ленивите ученици. Казвам: Ние не сме дошли до положението да се молим. Ние правим опити за молитва. Не отричам, че не се молим, но казвам: Един ден молитвата ще бъде най-хубавият разговор, който ние ще имаме в Божествения свят. Когато влезете в този Божествен свят, сегашните противоречия няма да ги има. От нас зависи. Животът само ние можем да го уредим, както искаме. Аз казвам тъй: В Името на Бога всичко мога. Трябва да знаеш какво означава Името на Бога.
към беседата >>

219. Добрият живот

Като влязат в църквата, четат тихо, няма никакъв разговор и като започне проповедника да чете, тези ексцентрични хора ще си кажат мнението.
Питам: Защо ти е такава слава, такова обществено положение, да те изкарат престъпник? После, искате да отидете при Бога. Там ще намерите тези, религиозните хора. В Америка често набожните хора имат спънка с едни ексцентрични религиозни хора. Те са с особено поведение. Като влязат в църквата, четат тихо, няма никакъв разговор и като започне проповедника да чете, тези ексцентрични хора ще си кажат мнението. Проповедникът говори, а той извика. Седи си на мястото и като говори проповедникът, той пак извика. Погледне, той пак си седи. Някой път проповедникът иска да му каже да пази благоприличие. Той извика: „О, Господи, помогни му да не спира речта си“.
към беседата >>

220. Блажени сте ако любите!

Той го счита за полезно, и тя като блее, за него това е един приятен разговор.
Нима мислите, че един вълк, който изяжда една овца, има омраза? Той няма такава омраза като човека. Като има любов към нея, той разкъсва частиците ѝ. Той мисли, че като изяде овцата, тя ще му продължи живота. Колкото и малко да е, той счита, че е в реда на нещата. Той го счита за полезно, и тя като блее, за него това е един приятен разговор. Той къса месото и яде, кравата вика, а той къса и яде. Че с хората не е ли същото? Колко хора има в света, които праведни седят в затвора? Осъдени са по закон. Казвам: Трябва да дойде в нас любовта да подействува.
към беседата >>

221. Вътрешна просвета

В този разговор няма никакво съдържание.
Окултните ученици често изпадат в неразбиране на нещата, вследствие на което, като им се говори едно, те отговарят друго. Някой човек им говори за любовта, а те казват, че не живеят добре. В този разговор няма никакво съдържание. Човек не може да казва, че не живее добре, докато животът не е дошъл още до него. Можете ли да кажете, че едно яйце не живее добре, преди да се е измътило? Когато яйцето се измъти и от него излезе пиле, вие можете вече да се произнасяте, какво е пилето, как живее и т. н. Вие не можете да говорите за живота, преди да се е проявил той. Следователно, вие не мижете да кажете за някой човек, че живее или не живее добре, преди да се е проявил животът в него.
към беседата >>

222. Късият и дългият път

Този разговор не е на място.
Да говориш на стария за младостта, не е на място. Какъв смисъл има да говориш на 120 годишния дядо за младостта? Каквото и да му говориш, той казва: Синко, краката ми вече не държат. Минаха красивите години на младостта, но не ги оцених! Ако на младия или на детето говориш за старостта, те нищо няма да разберат. Този разговор не е на място. Детето не знае, какво нещо е старостта. Старият знае, какво нещо е младостта, но младият не познава старостта. Следователно, когато не знаете някои неща, вие сте млади; когато знаете някои неща, вие сте стари. Мнозина искат да знаят всичко. Значи, те искат да бъдат стари.
към беседата >>

223. Възможни условия

Те се разговарят помежду си с бомби, с куршуми, и вместо да получат нещо добро от този разговор, връщат се по домовете си куци, слепи, осакатени.
Съвременните народи се стремят към богатство, към придобиване на земи, но в края на краищата скъпо плащат. Те се разговарят помежду си с бомби, с куршуми, и вместо да получат нещо добро от този разговор, връщат се по домовете си куци, слепи, осакатени. Когато хората се бият помежду си, невидимият свят наблюдава, какво правят. Войните на хората са представления за тях. Когато умира някой, съществата от невидимия свят казват, че един от актьорите на земната сцена се преоблякъл, т. е. свалил една дреха, за да облeче друга. Не правят ли също и актьорите в представленията?
към беседата >>

224. Първо и последно място

В този разговор има дикция, израз, ритъм, граматика и т. н.
– Защото се обичат. Когато двама души имат отношения помежду си и се обичат, те често се карат. Така е в човешката любов. Какво представя спорът, разправията между двама души, които се обичат? Спорът, това е най-красивият, най-поетичният език, с който хората понякога си служат. В този разговор има дикция, израз, ритъм, граматика и т. н. Които не разбират смисъла на този език, казват, че това е аномалия, зло в света и се чудят, защо Господ го е допуснал. Преди всичко, тия хора не знаят, че в света, създаден от Бога, не съществува никаква аномалия, никакво зло. Освен това, те не виждат Бога, не вярват в Него, а се запитват, защо Той е допуснал злото в света. Тези хора не си служат с точен език. Преди всичко, те трябва да си обяснят, кои неща се допущат.
към беседата >>

225. По закон и по любов

Вчера имах цял един разговор.
Те имат едно понятие за Бога. Дойде някое изпитание, казват: „Защо Господ ни даде туй изпитание? “ Че те изпитват, ни най-малко не значи, че те изкушават. При едно изпитание Господ иска да знае в знанието колко ти си усвоил живота. В знанието иска да те изпита, доколко е проникнала светлината вътре в теб. Вчера имах цял един разговор. Някой път има известни въпроси, които не трябва да засягате. Изучавайте въпросите научно. Не мислете, че онзи човек, който ви дал някаква храна, иска да ви стане тежко на стомаха. Не мислете, че причината е той. Ти не си ял добре.
към беседата >>

226. Естествените връзки

То е един цял разговор на човешката душа.
Дясната ръка е възлюбленият. Дясната глади лявата и ѝ казва: „Колко те обичам, колко си хубава! “ И лявата милва дясната и ѝ казва: „И ти колко си хубава! “ И двамата се целуват. Вий си въртите ръцете. То е един цял разговор на човешката душа. Като си пипаш ръката, да благодариш на Бога.
към беседата >>

227. Стани ти, който спиш!

В операта те се мъчат да предават на музикален език разговор.
После ще взема „сол“. Имате „до, сол, ре“, музикално да ги предадете. „До“ е напрежение. „Сол“, вече нещата музикално се постигат. Сега, това е само едно сравнение. В операта те се мъчат да предават на музикален език разговор.
към беседата >>

228. Новата религия

Туй е разговор.
Аз казах: „Господи Боже мой, Ти Си Мой Баща“. Господ казва: „Какво искаш Аз да направя за тебе? “ Ти ще кажеш: „Ще стана рано, ще направя това и това. Как да покажа на тия хора, че Си благ? “ Той ти казва: „Това и това ще вършиш.“ Разговаряме се. Туй е разговор. Пък вие сега, като четете „Добрата молитва“ и много бързате и никакъв отговор няма. Сега туй трябва да стане не насила, от страх. Когато обичаш някого, готов си да пишеш хубаво. Скъсаш едно писмо, напишеш го хубаво. Щом не го обичаш, надращиш, надращиш.
към беседата >>

229. Увеличете светлината и топлината

Ти заради себе си го работиш, а този твой брат беше мъртъв и сега оживя, да се повеселим заради него.“ Там има много други работи още, които са ставали, но не е даден целия разговор, дали е приета една реалност.
Единият седи и мълчи. А младият син казва: „Не съм достоен да се нарека твой син. Ходих, направих погрешки, всичко, което ми даде изядох и изпих, но научих нещо, на тебе да слугувам.“ Големият син казва: „Толкоз години ти служа, твоята воля на две не съм направил, имам всичкото уважение и почитание, гледам много добре имането, всичко дадох, а ти никак не си бил внимателен, не си ми дал да се повеселя.“ Той мърмори на баща си. Баща му го слуша. Казва: „Синко, което си работил няма да остане за мене, за тебе е. Ти заради себе си го работиш, а този твой брат беше мъртъв и сега оживя, да се повеселим заради него.“ Там има много други работи още, които са ставали, но не е даден целия разговор, дали е приета една реалност. Реалността, това е в много широк смисъл, е реалност. По този начин дали ще стане, то е друг въпрос, но Христос го изнася като факт. Този факт може разно да се опита. Онова, което изпитваме може да бъде верно, може да бъде неверно. Но въпросът е, един предмет каква полза може да допринесе?
към беседата >>

230. Качества на силния човек

И разговор не може да имате.
Често вие говорите за широкия и тесния път. Онези, които изследват физиологически капилярните съдове, те знаят, че последните се отличават по това: тези малките клетчици, които отиват да помагат, минават през капилярните съдове. Но вратите на капилярните съдове са толкоз тесни, че само по една клетчица може да мине, там не могат да минат по две. Само една може да мине. Та казвам: В пътя, в който вие сте тръгнали, другар не може да имате. И разговор не може да имате. Щом се разговаряте всички по пътя, вие сте по широкия път. И никаква работа не може да излезне. А пък щом тръгнете по един път, никой да няма подир вас. Човек, за да се опита колко е силен, той сам да тръгне. Докато тръгвате с множество, вие сте слаб човек.
към беседата >>

231. Музикалния тон на живота

Сега запример, гледам някой път, вие използувате от сегашното положение и казвате: „Туй не е според нашето вярване.“ Скоро имах разговор с една млада певица, свършила в Италия, та не ѝ върви нещо.
Ти сега, малкото дете мислиш, че то е кон. То, като те погледне, поусмихне се. Казвате: „Каква му е муцуната на него.“ Този кон, този твой брат се е маскирал да го не познаеш какъв е. Турил маската с козина, целият ден ти го хукаш, всичко говориш, той те слуша тебе. Ти, високообразования човек, религиозния човек, който много знаеш, хукаш го. Сега запример, гледам някой път, вие използувате от сегашното положение и казвате: „Туй не е според нашето вярване.“ Скоро имах разговор с една млада певица, свършила в Италия, та не ѝ върви нещо. Казвам: „Как да не ти върви? “ – „Не върви. Не върви.“ – „Рекох, каква е височината на гласа ти? Колко октави имаш? “ – „Две октави и половина.“ – „Рекох трябва ти още една октава и половина.“ Тя казва: „Това е невъзможно.“ За новите културни хора 4 октави трябват.
към беседата >>

232. Реалността на живота / Реалното в живота

Зароди се цял един разговор между Христа и тая самарянка при кладенеца. (втори вариант)
Зароди се цял един разговор между Христа и тая самарянка при кладенеца. Тя не може да разбере, работата е непонятна за нея. Когато Христот ѝ говори за живата вода, тя разбира обикновената вода и казва: “Нямаш почерпало да извадиш вода.” Та когато аз ви говоря за мисълта и вие ще ме разберете както самарянката. И вие ще кажете: “Дайте ми почерпало да мога да извадя от тази вода.” Христос каза на самарянката: “Иди и повикай мъжа си.” А пък кой е мъжът? - Умът. Тя беше без мъж, понеже не можеше да мисли.
към втори вариант >>

233. Основни правила на хигиената / Четири основни правила на хигиената

Един виден лекар забелязал, че клиентите му обичали да седат дълго време при него на разговор.
Един виден лекар забелязал, че клиентите му обичали да седат дълго време при него на разговор. Той бил добър, внимателен човек и не искал да им казва, че е време да си отиват, да го оставят свободен, да работи, затова измислил особено средство, с което ги заставял да напущат кабинета му. На столовете, на които клиентите му седели, той поставял по едно шило, свързано с конец. Когато клиентът оставал на разговор повече, отколкото трябвало, лекарят дръпвал конеца. Шилото бодвало клиента, и той веднага ставал от стола.
към беседата >>

Когато клиентът оставал на разговор повече, отколкото трябвало, лекарят дръпвал конеца.
Един виден лекар забелязал, че клиентите му обичали да седат дълго време при него на разговор. Той бил добър, внимателен човек и не искал да им казва, че е време да си отиват, да го оставят свободен, да работи, затова измислил особено средство, с което ги заставял да напущат кабинета му. На столовете, на които клиентите му седели, той поставял по едно шило, свързано с конец. Когато клиентът оставал на разговор повече, отколкото трябвало, лекарят дръпвал конеца. Шилото бодвало клиента, и той веднага ставал от стола.
към беседата >>

234. Ценни придобивки / Запазване и спечелване

” - “Аз пък съм намислила да отида при един кадия, от него да си взема малко енергия за през зимата.” Овчарят чул този разговор и взел мерки против треската. (втори вариант)
Той се спрел на моста да слуша как се разговарят двете сестри трески. Едната запитала другата: “Ти къде отиваш? ” - “Аз отивам горе на планината при един овчар, голям здравеняк, от когото съм намислила да си взема малко енергия за зимата.” - “Е, как ще направиш това? ” - “Той ще издои овцете и като сръбне първата лъжица от млякото, аз ще влезна в нея. Ами ти къде ще отидеш? ” - “Аз пък съм намислила да отида при един кадия, от него да си взема малко енергия за през зимата.” Овчарят чул този разговор и взел мерки против треската. Случило се през това време, че една от овцете му умряла. Той одрал кожата ѝ, направил си един мех и го турил на слънце да се изсуши. Като издоил овцете си, вместо да изпие първата лъжица мляко, той я турил в тулума. С първата лъжица мляко, заедно, влезла и треската, която цяло лято тресла тулума. Първия, втория ден все ту-ту-ту, тресе се тулумът от треска.
към втори вариант >>

Като чул този разговор, овчарят решил да вземе някакви предохранителни мерки, да се запази от треската.
Като чул този разговор, овчарят решил да вземе някакви предохранителни мерки, да се запази от треската. Случило се, че по това време една от овците му умряла. Той одрал кожата й, изсушил я и я използвал като мех за изливане на мляко. Като започнал да дои овцете, първата лъжица мляко сипал в меха и го завързал добре. В тази лъжица мляко влязла треската и останала цялото лято в меха. Всеки ден тулумът се тресял от треската.
към беседата >>

235. Запалката на свещения огън

Днешният беден човек, когото приех на разговор, е някогашният заек.
Един ден, когато четях молитвата си, аз се почувствувах силно изтощен и паднах на земята – не можех да довърша молитвата си. В това време отнякъде подскочи заек, хвърли се в моя огън и се опече. Аз отрязах част от месото му, подкрепих силите, си и свърших молитвата си. Тия знатни хора, които ме посетиха днес, търсят истината за себе си. Никой от тях не е пожертвувал живота си, като този заек. Днешният беден човек, когото приех на разговор, е някогашният заек. Той се пожертва за мене, да се подигна, и аз направих нещо за неговото подигане.
към беседата >>

236. Без кал

Казва: „Господине, искам да си туря една инжекция.“ Казвам: „Няма нужда от инжекция.“ Казва: „Пет минути ми трябват, да ми кажеш един разговор от пет минути.“ Казвам: „Нямам време.“ – „Но за пет минути ще свършим.“ Казвам: „Заповядайте!
Той носи губерката да тури инжекцията, пък се учи от мене, как да туря инжекции. Той беше един евангелист. Наричаше се Тенекеджиев. Той беше с продълговата тясна глава, миролюбив човек, но разговорчив. Като започне да говори, няма край говоренето. Казва: „Господине, искам да си туря една инжекция.“ Казвам: „Няма нужда от инжекция.“ Казва: „Пет минути ми трябват, да ми кажеш един разговор от пет минути.“ Казвам: „Нямам време.“ – „Но за пет минути ще свършим.“ Казвам: „Заповядайте! “ Сяда той и започва. Минават 5 минути, 10, 20, 25, 35, 45 50, 55, 60, един час и 10, час и 20, час и 30, час и 40, два часа, три часа, три часа и половина. Казах си: „Стягай се сега.“ Като спря след три часа и половина, казвам: изтече всичката вода от щерната, колкото имаше. Като свърши, казвам: „Много са дълги твоите пет минути, три часа и половина.“ – „Как? Много малко говорих.“ Той няма понятие за времето, какво нещо е времето.
към беседата >>

237. Обичайте и радвайте се

Такъв разговор не съм чувал, като мед ми пада на сърцето.“ Вие сега мислите, че това е много.
Нали някои казвате, че сте сиромаси, десет хиляди лева давам. Но всички онези, които ще ми обещаят, аз ще изпратя да ги изпитат. Ще кажа, вземете по една губерка и като минеш ти, който искаш да изпълниш Божия закон, всеки ще те бодне. Колкото души и да те намушкат с иглата да кашеш: Благодаря, много ми е приятно, че ме мушкате. После, като те обиди някой да кажеш: „Колко хубаво говориш! Такъв разговор не съм чувал, като мед ми пада на сърцето.“ Вие сега мислите, че това е много. Казвате: „Бива, бива.“
към беседата >>

238. Бог е истинен

Като се разделят, единият казва: „Много съм радостен за добрия разговор, който имах.“ Три часа по английски прекарват в мълчание.
Не само да казваме: „Да повярваме в Господа.“ То е външна работа. На един човек може да му говориш без думи. Събират се двама английски поети, единият на осемдесет години, другият на осемдесет и пет години, няма да им кажа имената, забележими поети, сядат при една камина, три часа прекарват в мълчание. Като се разделят, единият казва: „Много съм радостен за добрия разговор, който имах.“ Три часа по английски прекарват в мълчание. Говорят си тия хора. Той говори, но говори на един език, трябва да го разбираш. Вие мислите, че умрелите не говорят. Не, говорят, но вие не ги разбирате. Много пъти при мене умрели са идвали и ми казват: „Говорим, но не ни слушат, не знаем какво е станало.“ Рекох: Техните радио не работят сега.
към беседата >>

239. Частите и цялото / Закон за частите и Цялото

(Разговор след сутрешната закуска, в 8 ч сутринта, сряда, при моста.)
(Разговор след сутрешната закуска, в 8 ч сутринта, сряда, при моста.)
към беседата >>

240. Разбиране на природните закони

Не във формата на човешки разговор.
Питам: Това, което ви разправям, вий чували сте го? Аз съм го чувал. Вий мислите, че аз съм го чувал. Ако съм го чул, по какъв начин съм го чул? Не във формата на човешки разговор.
към беседата >>

241. Разговор на Учителя с Даниел Цион

РАЗГОВОР НА БРАТ ДАНИЕЛ ЦИОН И БРАТ АЗРИЕЛ С УЧИТЕЛЯ
РАЗГОВОР НА БРАТ ДАНИЕЛ ЦИОН И БРАТ АЗРИЕЛ С УЧИТЕЛЯ
към беседата >>

242. Тритѣ единици / Трите единици

Всеки човек, с когото можете да имате един хубав разговор, той ще ви предаде единица от светлината. (втори вариант)
Вие срещате някой човек. Тази физическа температура е 37 градуса – тя е температурата на тялото. Каква е температурата на сърцето? – Всеки човек, който ви обича, той ще притури единица от топлината. Всеки човек, който не ви обича или вие не обичате – ще изгубите единица от топлината. Всеки човек, с когото можете да имате един хубав разговор, той ще ви предаде единица от светлината. Всеки, с когото сте в дисхармония – ще изгубите единица. Сутрин като изгубите, на обед и вечер – три единици. Цяла година губите всеки ден по три единици. За сто дни – то са триста единици. Знаете ли каква голяма промяна ще стане вътре във вас?
към втори вариант >>

243. Метафизични разсъждения

В някой разговор ти влязла мисълта, че някоя дума е уронила твоя престиж.
В някой разговор ти влязла мисълта, че някоя дума е уронила твоя престиж. Кажат ти: „Ти не разбираш.“ След като раздвижите този въздух, има ред трептения. Казват: „Ти не разбираш.“ Веднага в тебе настане едно психологическо състояние. Или, ако турим плюс, каже: „Ти разбираш.“ Всичкото е тази отрицателна частица не. Туй съединение произвежда един психологически момент. Сега под думите „ти не разбираш“, какво искаме да кажем?
към беседата >>

244. Механически, органически и психически процеси

Този процес вътре е разговор.
Този процес вътре е разговор. Яденето не е нещо друго, освен разговор с тази ябълка. Казваш: „Да те занеса в приемната стая.“ Разговаряш се. После ще се разговаряш с ябълката в дробовете, и там ще имаш разговор. Най-после горе в светилището, в църквата, ще се качиш, и там ще се разговаряш с ябълката. След като изкараш ябълката горе в мозъка, какво ще правиш?
към беседата >>

Яденето не е нещо друго, освен разговор с тази ябълка.
Този процес вътре е разговор. Яденето не е нещо друго, освен разговор с тази ябълка. Казваш: „Да те занеса в приемната стая.“ Разговаряш се. После ще се разговаряш с ябълката в дробовете, и там ще имаш разговор. Най-после горе в светилището, в църквата, ще се качиш, и там ще се разговаряш с ябълката. След като изкараш ябълката горе в мозъка, какво ще правиш? На тази ябълка ще ѝ създадеш нова форма, ще ѝ платиш билета и ябълката ще се върне.
към беседата >>

После ще се разговаряш с ябълката в дробовете, и там ще имаш разговор.
Този процес вътре е разговор. Яденето не е нещо друго, освен разговор с тази ябълка. Казваш: „Да те занеса в приемната стая.“ Разговаряш се. После ще се разговаряш с ябълката в дробовете, и там ще имаш разговор. Най-после горе в светилището, в църквата, ще се качиш, и там ще се разговаряш с ябълката. След като изкараш ябълката горе в мозъка, какво ще правиш? На тази ябълка ще ѝ създадеш нова форма, ще ѝ платиш билета и ябълката ще се върне. Ти като поет ще напишеш цяло едно стихотворение на ябълката. Ще кажеш: „Довиждане, на добър път.“ Отиде си ябълката.
към беседата >>

245. Възможности за щастие

Но една молитва от сърце, един разговор с молитва той оценява. (втори вариант)
Любете, тъй както Бог люби. Когато ние възнесем нашата молитва, той я оценява. Бог е единственото същество, което оценява малкото, той оценява думите, които излизат от сърцето. Не каквото и да е. Ще бъдете послушани. Но една молитва от сърце, един разговор с молитва той оценява. Отиваш при Бога да благодариш. Той ще те послуша.
към втори вариант >>

246. Правилно дишане / Дишането

По едно време видял, че завесата се вдига и няколко души водят разговор помежду си.
Един френски селянин, добър и чистосърдечен човек, отишъл в Париж и пожелал да види прочутата черква „Notre Dame“. Като търсил тук-там черквата, видял, че на едно място се събират много хора. Влязъл след тях и спрял, където те спират. Понеже всички си купували билет и той си купил, като помислил, че с билет се влиза в черквата. Влязъл в един голям салон и седнал на стола, който му посочили. По едно време видял, че завесата се вдига и няколко души водят разговор помежду си. Той разбрал, че работата се отнася до един крадец, когото обвиняват в кражба. Селянинът видял как крадецът извършил кражбата, но, въпреки това, не си признавал. Едни го обвинявали, други го защитавали и работата, вместо да се оправи, повече се обърквала. Възмутен от лъжата на крадеца, селянинът станал от мястото си и се обърнал към публиката: „Господа, защо мълчите? Защо не кажете истината?
към беседата >>

247. Възелът

Поетите описват този разговор във вид на речи, по-силни и по-слаби, според нуждите.
Както и да се проповядва на хората, в края на краищата те ще се питат защо Бог е създал света такъв, какъвто го виждаме днес. Само онзи може да си отговори правилно на този въпрос, който разбира езика на твърдата материя и всички живи същества по нея, на водата, на въздуха и на светлината. Който разбира езика на материята, той влиза във връзка с Божия Дух и се разговаря с Него. Човек не може да си представи, че водата, въздухът, светлината имат език и могат да се разговарят с човека. Идете край морето, вслушайте се във вятъра, в морските вълни, да чуете как те говорят. Поетите описват този разговор във вид на речи, по-силни и по-слаби, според нуждите. Вятърът вее, водата се пени, плиска се в камъни и в брегове и вършат своята работа. Ако не се движи, водата ще се вмирише. Следователно, за да не се вмирисва водата, да не стои без работа, вятърът ѝ идва в помощ. Който не разбира езика на разумната природа, отделя нещата едно от друго – светлината от въздуха, въздуха от водата, водата от твърдата материя и по този начин изгубва връзката между явленията на целокупния живот.
към беседата >>

248. На прага е

Мен запример някой път ме интересува светлината, понеже светлината е един метод за разговор.
Тогава те могат да имат унаследяване. То е много важен въпрос. Писанието казва, отривисто всичко, каквото се случва на ония, които любят Господа, ще се превърне за добро.Защото не е само да се започне една работа, но работата трябва да се започне, да се свърши, но тази работа трябва да има известна придобивка. Какво ви ползува знанието. Може да ви говоря много работи, за които нищо няма да се ползувате. Мен запример някой път ме интересува светлината, понеже светлината е един метод за разговор. Има хора, у които господствува червеният цвят. Те са хора Марсианци, има хора, в които господствува портокаленият цвят, те са хора индивидуалисти. Дето ходят личат, че са генерали навсякъде. Първото място искат. Ако се образува дружество, искат председател да станат, да заемат най-високата служба.
към беседата >>

249. Малки опити

Започвате разговор.
Това са елементи на пеенето. Умът, сърцето и волята трябва да вземат участие. Сега вие трябва да слушате, когато говорите някому. Кажете една дума. Този човек върви по пътя и вие го спирате с вашата дума. Започвате разговор. Искате от него да вземете, да научите нещо, което вас ви е потребно. Ако от музиката не можеш да извадиш както онзи, който подсирва млякото и изважда сирене, тогава каква цел има подсирването? Ще го прецедиш, ще го извадиш. Не само тъй поразбъркаш въздуха да направиш някакви трептения. Съвременните хора като пеят, развалят гласа си, започват да пеят, имат доста хубав глас, колкото повече пеят, развалят гласа си.
към беседата >>

250. Виделината свети

Веднъж имах разговор с един учен, той ми разправяше за диагнозите на болестта.
Особено духовните хора знаят изкуството, майстори са да се червисват и белисват. Утре като туриш малко вода изчезва. Учените хора и те си турят. И те се представят, че са много учени. Какво знаеха? Веднъж имах разговор с един учен, той ми разправяше за диагнозите на болестта. Казвам: Не е важно да пипна пулса да видя дали бие сърцето. Той казва: Важно е. Мъжът на една жена не обича лекарят да я пипа за ръката. Лекарят обича да пипне някоя млада. Но някой път му е неприятно да пипне някоя студена стара ръка, заразителна болест има.
към беседата >>

251. Координиране

Той имал едно перо, носил го в ръката, среща се с един свой приятел, тъй се увлича в разговор с него, че забравя, че перото е в ръката.
Казвам: „Изгубеното е там.“ Не че го виждам, но в ума ми седи геометрически мястото; 15 крачки като четеш по права линия оттук, ще го намериш. Не че го виждам това. Някои мислят, че виждам. Предмета не виждам, но между този, изгубения предмет в дадения случай се образува връзка. Ето аз как го обяснявам. Той имал едно перо, носил го в ръката, среща се с един свой приятел, тъй се увлича в разговор с него, че забравя, че перото е в ръката. Толкоз се заинтересувал, че перото пада от ръката му. Тръгнал с приятеля си, после разделят се. Сега той ми разправя. Казвам: На това място, дето ти намери перото, нали срещна приятеля си, с когото говори и ти държеше перото в ръката си. Започва да си припомня, че приказвал с приятеля си и че перото може да е паднало там.
към беседата >>

252. Живите числа

Разговорът между Бога и Адам е разговор на душата със своя Създател.
За да се спаси, той трябва да повърне. Адам пристъпи Божията заповед и се скри. Дълго време Бог го търсеше в рая, но Адам мълчеше – за пръв път той приложи мълчанието. Най-после Бог го намери и го запита: Адаме, защо се криеш? – Убоях се, Господи, от лицето Ти. Разговорът между Бога и Адам е разговор на душата със своя Създател.
към беседата >>

253. Наследници на земята

Само ученият признава съществуването на душата, защото всеки момент влиза в разговор с нея.
Аз виждам проявите на душата всеки момент. Тя се изявява чрез човешкото тяло. То е инструментът, чрез който тя работи. Аз се разговарям с нея и виждам, че тя крие в себе си велика история. Тя носи големи знания в себе си, всичко помни. Само ученият признава съществуването на душата, защото всеки момент влиза в разговор с нея. Тъй щото, който пита, съществува ли Бог, съществува ли душа, има ли любов в света, той сам определя мястото си. Той сам се поставя в категорията на простите; или на онези, които искат да учат; или между истинските учени. За учените тези въпроси са предрешени. Може ли човек да разреши въпросите за душата и за духа, за доброто и за злото? – Може.
към беседата >>

254. Да работим с радост

Молитвата е разговор с Бога, да се учиш.
Ако почвата е хоризонтална, няма да има никакво движение. И земята, като се върти, тя е валчеста, и дава подтик на движението. Ако беше само една равна площ, нямаше да има движение. Тя, като е валчеста и се върти около себе си, дава подтик на движението. Някои казват: „Аз се моля на Господа.“ Учение трябва. Молитвата е разговор с Бога, да се учиш. Какво ще разправяш на Господа: „Гладен съм.“ Веднъж Му кажеш, всеки ден Му казваш: „Гладен съм.“ Триста шейсет и пет дни по три пъти на ден казваш, че си гладен. И близо хиляда пъти в годината Му казваш: „Гладен съм.“ Колко пъти си повторил думата любов през годината? Разправят за един, който обичал една мома и първата година ѝ дал три хиляди целувки. То е любов. Като целунеш, казваш: „Обичам те.“ На втората година ѝ дал две хиляди, на третата година хиляда, на четвъртата петстотин, на петата сто.
към беседата >>

255. Основен тон

Песента е най-добрият разговор, който може да имате.
Като вървиш по такъв каменлив път, ще си нараниш краката, мъчно се пее. Сега вие да павирате вашите пътища с ума си, че като вървите по тях, да можете да пеете. Не може човек да пее, докато не мисли, че всичко, каквото Бог е създал, е Добро. Щом влезеш в Божествения свят, може да пееш. Щом си извън Божествения свят, много мъчно се пее. Песента е най-добрият разговор, който може да имате. Оперното пеене е кряскане. То е диващина, като кряскат. Диващината ето в какво се разбира. Искат да покажат, че съдържа нещо много. Напъват се, искат да покажат, че обичат – знаеш, че моето сърце ще се пукне.
към беседата >>

256. Като младия син

Слушай някой хубав разговор, ако някои хора се разговарят, слушай хубавият разговор да ухае.
Плодът, който обичаш, лечебно действа. Законът е същ и за гледането: никога не гледай един предмет, който не обичаш. Всякога спирай погледа на туй, което обичаш, здравословно действа. Никога не слушай туй, което не обичаш. Скарат се двама души, ще идеш да ги слушаш. Слушай някой хубав разговор, ако някои хора се разговарят, слушай хубавият разговор да ухае. Каквото и да е хубаво, дай внимание, ако искаш да бъдеш здрав. Никога не пипай неща, които са груби. Пипай онези предмети, които са гладки, меки, които произвеждат приятно впечатление. Те са хармонични и здравословни. Казвам, човек, за да оздравее, зависи от характера, който трябва да турим в действие.
към беседата >>

257. Разумни и неразумни линии

Тия седем тона са разговор на процесите, които стават в един плод.
Спущаш перпендикуляр на тази права, то е "ре". "Ми" е разклонение, "фа", е развиване живота. "Сол" – тази пъпка завързва. "Ла" – плод става. "Си" е вече законът да опиташ – цял процес. Тия седем тона са разговор на процесите, които стават в един плод. За пример аз ти казвам какво означава. То е "до" – показва с показалеца. Ти ме разбра, то е "ре". Спогодихме се двамата, започнахме работа, то е "ми". Спечелихме нещо от работата, то е "фа".
към беседата >>

258. Човешка, ангелска и Божествена Любов

Сал ме пита, но аз мълча.“ Този разговор стана в десет–петнайсет секунди.
Веднъж минавах в Борисовата градина и, гледам, една красива мома на двайсет години хванала един момък под ръка, вървят. Като минах, тя ме погледна, усмихна се и на мене ми говори с погледа си, казва: „Забавлявам това дете.“ Казвам: „Много хубаво.“ И аз ѝ се усмихвам, казвам: „Много хубава забавачка.“ Тя ме погледна много мило, иска да каже: „Учителю, ти няма какво да мислиш, аз го забавлявам.“ Казвам: „Много хубаво правиш, забавлявай го, носи страданието. Той иска да го галят.“ Казва: „Той ще прогресира един ден и ще има моята любов. Още не съм му казала. Тупа му сърцето. Сал ме пита, но аз мълча.“ Този разговор стана в десет–петнайсет секунди. Всичката история тя ми разказва, и аз казвам: „Всичко, каквото правиш, е много добро.“ Че тебе те срещне Господ, кажи му истината, усмихни се. Ти се начумериш. Не се чумери. Не казвай: „Отгде се намери да дойде“, но се усмихни. Много приятен поглед.
към беседата >>

259. Човешка, ангелска и Божествена Любов

Като се върнеш дома, започват тия думи да идват в ума ти като по радио, чуваш целия разговор, какъвто е нецензурен, в ума си.
През деня доста железни парчета намерихме. И ако едно такова парченце те хлопне, може да те удари лошо. Там, дето са гледали, имаше повече от 10-20 такива парчета. Двама души се карат, искаш да видиш как се карат. Казват си най-обидните думи. Като се върнеш дома, започват тия думи да идват в ума ти като по радио, чуваш целия разговор, какъвто е нецензурен, в ума си. Та казвам: най-първо човек трябва да има памук. Щом се карат двама души, затули ушите си. Ти искаш да знаеш какво ще си кажат. От хиляди години си казват все същите думи. Та казвам: трябва да се измени речника ви.
към беседата >>

260. Оживяване

При това казва: „адът е далеч“, а пък Христос казва, че се образувал разговор между богатия, който е влязъл в ада, и Авраама.
Когато Христос дойде, Той даде един пример за богатия и бедния Лазар. Умрял Лазар и отишъл в лоното на Авраама. Как отишъл. Тук теглил, големи страдания имал, кучета лижели раните му, търпение учил. Умрял богатият, отива в ада. При това казва: „адът е далеч“, а пък Христос казва, че се образувал разговор между богатия, който е влязъл в ада, и Авраама. Богатият вижда Лазара и си казва: „Как, този, бедният, при моята врата стоеше, кучетата му лижеха раните, какво се е качил в този свят, на това място? “ И казва на Авраама: „Изпрати го, той е длъжен на мене да бъде признателен. Засъхнало ми е гърлото. Той седеше пред вратата ми и по някой път му правех добрини.“ Казва му Авраам: „Тук порядките са други. От вас при нас не може да се дойде и от нас при вас не може да се дойде.
към беседата >>

261. Умен, добър и силен / Умни, добри и силни

Той трябва да се моли, защото молитвата е разговор на душата с Бога.
Хората искат да придобият нещата по лесен начин. – Това е старо разбиране. Религиозният мисли, че като се помоли на Бога, всичко ще придобие. Той трябва да се моли, защото молитвата е разговор на душата с Бога. Как ще се молиш? Ще изучаваш езика на небето. Ако не изучаваш тоя съвършен език и не говориш на него, молитвата ти няма да се чуе. Някой се моли с часове и мисли, че молитвата му трябва да се приеме. Моли се, разговаряй се с Бога, без да очакваш да ти се даде нещо.
към беседата >>

262. Ценни неща

Колкото и да й се говори, тя остава чужда за вашия разговор.
Никаква мисъл, никакво чувство не може да се пренесе от земята в рая. Земните мисли и чувства по трептение коренно се различават от небесните. И обратното е невъзможно. Една мисъл може да слезе от небето само тогава, когато намери ум, нагоден по нейните вибрации. Може ли пчелата да възприеме една разумна човешка мисъл? Колкото и да й се говори, тя остава чужда за вашия разговор. И на вас казвам: Стремете се към ония мисли, които са достъпни за вашия ум. Стремете се към ония чувства, които са достъпни за вашето сърце. Стремете се към Божията любов, която е достъпна за всички. Приемете я, без да я изопачавате. Това е възможно, ако се откажете от вашия егоизъм.
към беседата >>

263. Добрата дума

Хората слушат тоя разговор и се поучават от него.
Ти носиш славата вместо него. Имаш една цигулка, носиш я, и тя си мълчи. Щом я вземеш в ръката си и засвириш, тя може да ти направи такова добро, каквото никой друг не ти е правил. Тя ще те запознае с най-видните хора в света. Когато свири, цигуларят се разговаря с цигулката си. Хората слушат тоя разговор и се поучават от него. Цигуларят декламира с цигулката си нещо от Бах, Бетовен, Моцарт, и всички слушат и се възхищават. Това значи, да бъдеш цигулар. Цигуларят обича цигулката си, но и тя го обича. Често хората се питат един друг: Обичаш ли ме? Колко ме обичаш?
към беседата >>

264. Закон на хармонията

От тоя разговор може да излезе едно хубаво произведение.
Всяко страдание облагородява. Контрастите са необходимост в живота. Те внасят светлина в човешкия ум. Какъв по-голям контраст може да намерите между богатия и бедния? Нека някой поет се опита да опише разговора, който се е водил между художника и бедното, но умно момче. От тоя разговор може да излезе едно хубаво произведение.
към беседата >>

265. Малките величини / Малките работи

Не се чува вече никакъв разговор нито за кокошки, нито за волове, нито за ниви.
Има свещеници, които пеят отлично. Като запее, всички млъкват. Обикновено българите обичат да говорят в черква. Като се срещнат, ако е в село, ще се разговарят, кой колко ниви изорал, колко посял, колко кокошки пронесли, колко са насадени. Запее ли свещеникът, всички престават да говорят – добре пее човекът. Не се чува вече никакъв разговор нито за кокошки, нито за волове, нито за ниви. Хората се увличат в песента на свещеника, слушат внимателно и започват да го подражават. Селянката се върне вкъщи, да пере и да чисти и се мъчи като попа да пее.
към беседата >>

266. Благата в живота

Този разговор аз мога да го украся. (втори вариант)
Вие живеете в тази местност. Тук аз съм гостенин, за пръв път минавам. Ти може да си минавал и друг път." Аз разсъждавам право - аз съм гост, за пръв път минавам. Отивам в туй място - има много хубава вода, най-хубавата вода в Провадийско, най-хубавото място. Той ме погледа, мина и след това аз минах. Този разговор аз мога да го украся. Аз още като видях змията, казвам: „Какво трябва да направя. Тя ли да мине по- напред, или аз да мина? " Аз казвам, тя е една канара, която се търкаля. Тя ли трябва да мине, или аз? По- добре тя да мине.
към втори вариант >>

Влязох в разговор с нея.
Отдалеч съзрях една голяма змия. Тя вдигна глава нагоре, подвижи се с достойнство. Веднага се отбих от пътя си, сторих и път да мине. Ще кажете, че направих това от страх. Аз отстъпих на змията да мине, защото тя по-рано се яви. Влязох в разговор с нея. Казах и: Заповядай, мини ти първа. Аз съм гост на това място, а ти живееш тук. Ти имаш право на тая местност. Аз дойдох за малко, да посетя тая част от планината, да опитам хубавата вода. Най-хубавата вода в Провадийско е на това място.
към беседата >>

След тоя разговор, змията мина напред, аз подир нея.
Казах и: Заповядай, мини ти първа. Аз съм гост на това място, а ти живееш тук. Ти имаш право на тая местност. Аз дойдох за малко, да посетя тая част от планината, да опитам хубавата вода. Най-хубавата вода в Провадийско е на това място. След тоя разговор, змията мина напред, аз подир нея. Това е обхода. Още като видях змията, аз се запитах: Тя ли трябва да мине първа, или аз? Реших в себе си, че тя е канара, която стремително слиза надолу, и аз трябва да и сторя път. Правило е: Първо неразумната постъпка, после разумната. Змията, като ме видя, извади езика си.
към беседата >>

267. Родени от Бога

Господарят чул и тоя разговор, но нямало какво да прави.
Господарят чул разговора между кучетата и прибързал да продаде и кравата. И в тоя случаи останал доволен, че знае езика на животните. Кученцето пак не могло да си хапне нещо от големия, богатски дом. Голямото куче му казало: След три дена господарката ще умре. Тогава ще раздават; и на тебе ще се падне нещо от благата. Господарят чул и тоя разговор, но нямало какво да прави. Конят и кравата продал навреме, но какво да прави с господарката? Значи, когато злото ни засегне отвътре, работата не върви.
към беседата >>

268. Неразбрана и разбрана любов / Разбрана и неразбрана любов

ПС

Как нарекохме вчерашния разговор? (втори вариант)
Как нарекохме вчерашния разговор? – Прокурорско дело. Разгледаха се какви ли не противоречия, но тъй, както живеете, те не могат да се разрешат. Тъй както сега живеете, нищо не може да ви примири. Между вас се явяват недоразумения, спорове: един мисли така, друг иначе. Една сестра казва, че посветила друга в любовта; другата не признава това.
към втори вариант >>

Вчерашният разговор как го нарекохме?
Вчерашният разговор как го нарекохме? Прокурорско дело. Развиваха се какви ли не противоречия. Няма разрешения. Тъй както живеем в света, нищо не може да ни примири. Аз гледам, има ежби между вас.
към беседата >>

269. Служители на земята / Служители

ПС

Каквото разправят те в този разговор?
Аз виждам по особен начин, виждам особено, не както ясновидците виждат, особено виждам тия работи. Виждам няколко млади моми седят при един млад момък при ухото му и виждам, че му говорят нещо много меко. От другата страна на другото ухо виждам няколко души млади момци и те му говорят. Той и на тях обръща внимание. Каквото разправят те в този разговор? Момите от едната страна то е бюро за проверка. Момите казват: Да направиш работа с тия момци. Момците казват: Да направиш работа с тия моми. Той седи като месалитин и му плащат. Той им прави връзки.
към беседата >>

270. Първата сестра