Търсене в беседите за 'Пуйка'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Намерени 79 резултати от 49 текста в 8 категории:

✓ Беседи от Учителя:
72 резултата от 44 беседи

✓ Изгревът на Бялото Братство:
6 резултата от 4 текста

✓ Писма от Учителя:
0 резултата от 0 текста

✓ Текстове и документи:
0 резултата от 0 текста

✓ Последователи на Учителя:
0 резултата от 0 текста

✓ Списания и вестници:
1 резултата от 1 текста

✓ Хронология на Братството:
0 резултата от 0 текста

✓ Рудолф Щайнер:
0 резултата от 0 текста

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 72 резултата от 44 беседи с точна фраза : 'Пуйка'.

1. Спаси ни

Когато надебелеете, ще бъдете изядени от Дявола – ще бъдете като една пуйка, а дяволите ще се съберат и ще си кажат: “Този човек го хранихме толкова години, но месцето му си струва”.
От цитираните два стиха интересен е последният, 25-и стих: “Господи, спаси ни, погинваме! ” Под думата “погинване” разбирам асимилиране на висшия принцип от нисшия. Когато разумът стане жертва на вашия стомах, това е нисшият принцип. Съвременните хора много се радват, когато започват да затлъстяват, а това е най-голямото нещастие. Тогава те стават едно угоено прасе, което господарят им ще изяде. Когато надебелеете, ще бъдете изядени от Дявола – ще бъдете като една пуйка, а дяволите ще се съберат и ще си кажат: “Този човек го хранихме толкова години, но месцето му си струва”. Това е смъртта. Затова трябва да събудите Христа. За да не бъдат изядени, учениците събудиха Христа. Това е вярно и в преносен смисъл, и де факто. За всички, които разбират религията, това значи, че един висш принцип може да бъде погълнат от нисш и това е слизане надолу.
към беседата >>

2. Все що е писано

Започват да слагат едно след друго – супа, печена кокошка или пуйка, пражоли и отвреме-навреме, по една-две чаши шестгодишно винце, да се развеселят сърцата на гостите. (втори вариант)
Докато е на земята, човек минава през три области на живота. Първата област е стомахът. Живее ли още в стомаха, човек се съобразява с неговите правила и закони. Стомахът дава угощения и кани гости. Всички се нареждат пред трапезата и очакват да се сложи онова, което домакинята е приготвила. Започват да слагат едно след друго – супа, печена кокошка или пуйка, пражоли и отвреме-навреме, по една-две чаши шестгодишно винце, да се развеселят сърцата на гостите. Всички ядат и благославят Господа за благата, които им е дал. Така се разбира животът, от гледището на стомаха. Ако запитате човека, защо яде кокошки, агънца, прасета, ще каже, че така е определено от Бога, да владее животните и да им бъде господар. Той вкарва всички животни в стомаха си и се чувства доволен. Като влязат вътре, те започват да го питат: Господарю, какво да работим тук?
към втори вариант >>

Второ меню: хубаво опечено пиле, съ онѣзи зачервени крачка, като го погледнешъ, казвашъ си: „Благословение Господне е това.“ Трето меню: пуйка пълнена съ оризъ и стафиди и си казвате, като хапнете отъ нея: „Колко е великъ Господь!
Човѣкъ въ своя животъ на земята минава прѣзъ три стадии. Първоначалниятъ животъ е въ стомаха и тогава хората разсѫждаватъ споредъ законитѣ на стомаха. Дава се угощение, канятъ се гоститѣ. Започва първото меню: супа отъ пиле съ оризъ. Нареждатъ се наоколо трапезата гости, всички доволни отъ отличната супа. Второ меню: хубаво опечено пиле, съ онѣзи зачервени крачка, като го погледнешъ, казвашъ си: „Благословение Господне е това.“ Трето меню: пуйка пълнена съ оризъ и стафиди и си казвате, като хапнете отъ нея: „Колко е великъ Господь! “ Слѣдъ тази пуйка една чаша винце да се изпие, колко е хубаво така, развеселява се сърдцето на човѣка. Четвърто меню: пражоли отъ рибицитѣ на свинско месо, отгорѣ полѣти съ малко хрѣнъ. Слѣдъ тѣхъ малко винце, ракийка. Тъй се разбира живота, ето защо е дошълъ човѣкъ на земята.
към беседата >>

“ Слѣдъ тази пуйка една чаша винце да се изпие, колко е хубаво така, развеселява се сърдцето на човѣка.
Първоначалниятъ животъ е въ стомаха и тогава хората разсѫждаватъ споредъ законитѣ на стомаха. Дава се угощение, канятъ се гоститѣ. Започва първото меню: супа отъ пиле съ оризъ. Нареждатъ се наоколо трапезата гости, всички доволни отъ отличната супа. Второ меню: хубаво опечено пиле, съ онѣзи зачервени крачка, като го погледнешъ, казвашъ си: „Благословение Господне е това.“ Трето меню: пуйка пълнена съ оризъ и стафиди и си казвате, като хапнете отъ нея: „Колко е великъ Господь! “ Слѣдъ тази пуйка една чаша винце да се изпие, колко е хубаво така, развеселява се сърдцето на човѣка. Четвърто меню: пражоли отъ рибицитѣ на свинско месо, отгорѣ полѣти съ малко хрѣнъ. Слѣдъ тѣхъ малко винце, ракийка. Тъй се разбира живота, ето защо е дошълъ човѣкъ на земята.
към беседата >>

3. Кротките

Той вкъщи все търпял, но един ден били поканени на гости у кумците си, гдето бил приготвен много хубав обяд – хубаво опечена пуйка с хубаво старо винце и той се поразпуснал малко.
Така едно време светиите са носели отвън дрехи с бодли, за да не им обърне внимание дяволът и да не ги изкушава. Предпазвали се от него с бодлите си. И вие носите отвънка такива халати, които не ви издават за кротки хора и затова, често се чуват между вас думите: "Помушни го малко." В това отношение вие мязате на оная жена, която имала обичай постоянно да помушва мъжа си, каквото и да направел той. Каквото да каже, както и да бъде, тя все му правела бележки, все го помушвала. Той вкъщи все търпял, но един ден били поканени на гости у кумците си, гдето бил приготвен много хубав обяд – хубаво опечена пуйка с хубаво старо винце и той се поразпуснал малко. Жена му през всичкото време го следяла и когато бивала недоволна от него, го помушвала. Той не могъл да изтърпи и й казва: "Е, прекали го вече. Не стига, че вкъщи ме мушкаш, но трябва и тука." Съвременните хора казват: "Нека посмушкаме този човек малко, стига е ял, нека бъде морален." Оставете този човек, нека си похапне и пийне.
към беседата >>

4. Твоето Слово

А ние, първото нещо, ще изнесат супа от кокошка, от пуйка, пъдпъдъчета, с малко лимон, воденичката изрязана вътре, и гълтаме ли гълтаме.
Никаква лъжица! И аз не зная, който е измислил тия лъжици, е бил много умен! И по някой път казваме, че най-силната храна е супата, която хората правят, те все супа ядат и с нея започват. А природата в своето меню никъде не е предвѝдяла супа. Супа няма там, щом идеш на нейната трапеза, супа няма. А ние, първото нещо, ще изнесат супа от кокошка, от пуйка, пъдпъдъчета, с малко лимон, воденичката изрязана вътре, и гълтаме ли гълтаме. Гълташ, ама болести се раждат. И сега всичките духовни, религиозни хора искат да се хранят със супа. А Павел казва – с мляко. И вие, съвременните хора, искате да се храните с чорба. Казвам: В моето меню супа няма.
към беседата >>

5. Неговата заповед

– Днес едно прасенце, утре една пуйка, кокошчица, гъска, намазана с масълце, и прочие.
Но нашата мисъл е ограничена от по-високо място. За пример, ония същества, ангелите, които са минали преди хората и които седят на по-висока степен, контролират нашите мисли чрез растителното царство. Те са в състояние винаги да изменят живота ви, когато искат и както искат. Като не ви дадат хлебец, бузите ви поспаднат, коремът ви хлътне, няма шкембенце, благоутробие няма. От какво излиза благоутробието? – Днес едно прасенце, утре една пуйка, кокошчица, гъска, намазана с масълце, и прочие. Казват тогава: „Господ затова е създал тия прасета, заради нас, ние, благородните същества, трябва да ядем, само така ще бъдем хора“. И тъй, ние разбираме, че Господ е създал човека само да яде. Не, човек не е създаден за това. Днешната култура върви в съвсем крива посока. Яденето е нещо случайно.
към беседата >>

Но аз питам: ти хванеш прасето – това не го вземайте за обида, аз констатирам само един факт, съобразно този закон, – ти хванеш едно прасе или една пуйка, тя ти се моли, според езика на пуйките: „Моля ти се, остави ме“, а ти ѝ казваш: „Как ще те оставя, аз гладен ли ще стоя?
Днешната култура върви в съвсем крива посока. Яденето е нещо случайно. Има неща по-хубави от него, то е само един символ на нещата. Е как ще разберем дълбокия смисъл на думите на Христа, Който казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето“? Водата и хлябът са живи. Но аз питам: ти хванеш прасето – това не го вземайте за обида, аз констатирам само един факт, съобразно този закон, – ти хванеш едно прасе или една пуйка, тя ти се моли, според езика на пуйките: „Моля ти се, остави ме“, а ти ѝ казваш: „Как ще те оставя, аз гладен ли ще стоя? “ и „кръц“, отрежеш ѝ главата. Но утре дойде някоя болест и кръцне детето ти. И ти казваш: „Господ да го прости“. Няма какво да го прости Господ, но ти изяде пуйката, а болестта изяде детето ти. Ти трябваше да кажеш: „Господи, понеже аз изядох пуйката, болестта изяде детето ми“.
към беседата >>

6. Изгрев и залез / Изгрев и залез

Три деня сте гладували, казвам: имаме една пуйка опечена.
Три деня сте седели гладен и очаквате нещо. Казвам ви тъй: сега ще употребя залез и изгрев в яденето, защото и в яденето има изгрев и залез. Представете си, че вие сте били беден и през целия си живот сте се хранили само с боб, дошло ви е до гушата от него. Като кажете „боб“ казвате: Господ само за мен ли създаде този боб? Омръзна ми! Три деня сте гладували, казвам: имаме една пуйка опечена. Пуйката е изгрев. Но казвате: „Ами боб? “ Бобът е залез. Казвам: много скоро се свърши денят. Бобът се явява в съзнанието ви като залез.
към беседата >>

Значи, аз казвам на вашето съзнание тъй: „Ако сте уморен, имам една пуйка заради вас“.
Казвате: „Отличен изгрев! “ Денят е с изгрев, вие сте радостни, нали? Питам ви сега: Защо кокошката и пуйката произвеждат във вашето съзнание туй чувство на радост? А бедният боб, като помислите за него, казвате: „Да беше нещо друго! “ Защо сте недоволен от боба? Значи, аз казвам на вашето съзнание тъй: „Ако сте уморен, имам една пуйка заради вас“. Не казвам, че имам боб. Добре. Направям пюре от боба с малко масълце и ви казвам така: „имам кюфтета направени от хубаво месце“, само че като хапнете това месце, то ще се схуми в устата ви. Вие седите, ядете пуйката и тия кюфтета и казвате: „Отлично ядене! “ Питам: в какво седи реалността тук. В първия случай казвам истината.
към беседата >>

Ако сложат пред месоядеца добре опечена кокошка или пуйка, той е в състояние на изгрев; ако му сложат боб, той е в състояние на залез. (втори вариант)
Изобщо, изгрев и залез като състояния съществуват и в човешките мисли, чувства и постъпки. Те са полюси на неговия живот, които съществуват и в обикновения му живот – в яденето, в пиенето, в обличането. Всеки богат, добре сготвен обяд, представя изгрев за човека. Всеки постен, беден обяд, представя залез. Ако сложат пред месоядеца добре опечена кокошка или пуйка, той е в състояние на изгрев; ако му сложат боб, той е в състояние на залез. Много от съвременните философски системи представят кюфтета от боб, добре опражени, с масло, с подправки. Който яде от тях, не може да познае, че са от боб, и казва, че са отлични. Обаче, който разбира от какъв материал са направени, само се усмихва и мълчи. Той знае истината и я открива само на онези, които имат Любов към нея и я търсят искрено.
към втори вариант >>

7. Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика

Например мисълта в човека за хранене предизвиква в него ред процеси: особено ако човек е гладен, веднага в ума му изпъкват разни картини - той си представя хубава супа от пуйка или кокошка с ориз или с фиде; също така може да си представи печено прасенце с горчица или с хрян, придружено с няколко чашки шестгодишно вино вместо вода. (втори вариант)
Следователно вътрешните мисли и чувства, които се крият в човека, са в състояние всеки момент да изменят израза на неговото лице. Всяка мисъл пък, от своя страна, е сложна, тя съдържа в себе си условия за сложни процеси, които пак се отразяват върху лицето на човека. Например мисълта в човека за хранене предизвиква в него ред процеси: особено ако човек е гладен, веднага в ума му изпъкват разни картини - той си представя хубава супа от пуйка или кокошка с ориз или с фиде; също така може да си представи печено прасенце с горчица или с хрян, придружено с няколко чашки шестгодишно вино вместо вода. Всичко това въодушевява гладния, той върви, представя си ту едното, ту другото и като мине покрай някоя богата гостилница, в която може да реализира своите желания, а няма пари, току въздъхне и продължи пътя си.
към втори вариант >>

Може да изпъкне образът за супа, направена от пиле или пуйка с фиде, или оризец, може да изпъкне образът на едно печено прасенце, хубаво, отгоре с горчица, малко хрян турено, или може да изпъкне образът на свински кебап със солчица, с червен пипер, после да изпъкне образът едно шест годишно вино, шампанско вино, после малко печено, режеш, ядеш и туряш винце и ред други образи.
Следователно, вътрешните образи, които имаме скрити, при даден случай постоянно изменят лицето. Всяка една мисъл съдържа много образи, може да е сложна мисъл, цял един процес. Напр. мисълта „храна“, когато си гладен, то е цял един процес, ред образи може да изпъкнат. Може да изпъкне образът за супа, направена от пиле или пуйка с фиде, или оризец, може да изпъкне образът на едно печено прасенце, хубаво, отгоре с горчица, малко хрян турено, или може да изпъкне образът на свински кебап със солчица, с червен пипер, после да изпъкне образът едно шест годишно вино, шампанско вино, после малко печено, режеш, ядеш и туряш винце и ред други образи. От всичко туй ти се въодушевяваш вътре. Такава една обстановка – това е поезия. Понеже светът е преходен, представете си, че изгубвате парите си и минавате покрай някоя гостилница, дето всички тия работи се пекат. Какво ще направите? – Ще въздъхнете.
към беседата >>

8. Ангел Господен говори / И ангел Господен говори на Филипа

Кокошка, пуйка, патица? (втори вариант)
За обикновени умове тя не е. Те, като прочетат тази теория, няма да намерят в нея нещо извънредно. А целият наш живот почива върху такива математически данни. Запример може да ви попитам какво меню имаме за днес. „Имаме печено." „Какво печено? Кокошка, пуйка, патица? Ами чорбицата от какво е направена? " „От гъска" „Пържолите от телешко ли са? " Кои са причините, които са обусловили да имаш за меню днес кокошка? Трябва да има причини за това. Вие ще кажете: „Тия са обикновени неща, обикновени работи." Не са обикновени работи.
към втори вариант >>

Аз казвам: владика [е] готвач, който може да сготви хубаво една пуйка. (втори вариант)
Някои казват: „Да идем на Божи гроб." Че вие сега сте в Божи гроб, всеки ден сте в Ерусалим. Материалният свят, това е светът, дето хората всеки ден се кланят, всички правят поклони. И свещеници има там. Какви свещеници? И мъже, и жени, и владици, и попове, всички готвят вътре в кухнята. Аз казвам: владика [е] готвач, който може да сготви хубаво една пуйка. Що е владика? Човек, който владее изкуството си. Казвате: „Владика има между религиозните." Не, и между готвачите има владика - владее изкуството си. Сега не зная дали може да бъде поп. Може да бъде поп, понеже е баща.
към втори вариант >>

Слагам им една пуйка от дванайсет килограма, хубаво опечена по всичките правила на готвачното изкуство, и то не празна пуйка, а пълна, и казвам: този куркой е на ваше разположение. (втори вариант)
Предлагам грозда на друг, гледам го, и той търси най-голямото зърно и взема най-голямото от останалите. Предлагам го на трети - същото. Започват да се изреждат един след друг и всеки гледа да вземе най-голямото зърно. Вторият казва: „Аз не съм толкова користолюбив, не вземам голямото зърно." Не го вземаш, защото първият го взема, Сега вече имам понятие за техните стремежи, Добре, този е първият опит, отбелязвам си. Правя втори опит: поканвам дванайсет души на гости. Слагам им една пуйка от дванайсет килограма, хубаво опечена по всичките правила на готвачното изкуство, и то не празна пуйка, а пълна, и казвам: този куркой е на ваше разположение. Аз няма да взимам участие, ще бъда зрител. Вие като ядете, аз ще се радвам, но един от вас ще раздели куркоя. Един от дванайсетте взима ножа, реже куркоя и за себе си задържа най-хубавото парче. Значи, като дам дванайсет куркоя и всеки се изреди да го реже, ще зная положително какви са тия хора. Щом оставя най-доброто парче за себе си, зная този човек към каква култура спада.
към втори вариант >>

9. Дойде да послужи

— Печена кокошка, прасе, пуйка, баница, сладкиши!
Съвременните хора се изтощават и страдат от преяждане. Като погледнеш трапезата на един богат човек, какво ли няма да видиш? — Печена кокошка, прасе, пуйка, баница, сладкиши! Как ще се справи стомахът с този товар? Казваш, че човек яде, за да бъде здрав. Ако е така, богатите, които ядат най-много, трябваше да бъдат най-здрави. Така ли е, всъщност? Лекарите твърдят, че човек трябва да се храни добре.
към беседата >>

10. Кое е това ново учение? / Кое е това учение?

Ако изядеш сам една пуйка и цяла нощ не можеш да спиш, правилно ли си постъпил? (втори вариант)
на неразумните духове. Новото учение е дошло да изчисти старото, да го събори и да направи нови къщи. Новото учение е дошло да научи хората, как да ядат. Какво се разбира под „ядене"? Съвременните хора са повдигнали яденето в култ, но не знаят, как да използуват този култ. Ако изядеш сам една пуйка и цяла нощ не можеш да спиш, правилно ли си постъпил? Ще кажеш, че пуйката била опечена, много вкусна. И това е възможно, но защо не можа да спиш? Едно от двете: Или ти не си добър, или пуйката, че не се спогаждате. Пуйката казва: Господарю, аз се пожертвувах за тебе, но съжалявам. В твоето лице виждам човек, който не е научил жертвата, нито познава любовта.
към втори вариант >>

и го изядешъ цѣлъ, а слѣдъ туй цѣла нощь се обръщашъ, и не можешъ да спишъ, питамъ: Яденето на тази пуйка на мѣсто ли е?
Новото учение е дошло да изхвърли всички тия паяжини и да създаде здрави, нови кѫщи, да ни научи на новото учение. Туй новото учение е дошло най-първо да научи хората да ядатъ. Ама какъ разбирате вие ядене? Въ съврѣменния свѣтъ яденето е култъ, но тѣ не сѫ научили този култъ, не сѫ научили какъ да ядатъ. Ако ти си опѣчешъ единъ пуякъ отъ 12 кгр. и го изядешъ цѣлъ, а слѣдъ туй цѣла нощь се обръщашъ, и не можешъ да спишъ, питамъ: Яденето на тази пуйка на мѣсто ли е? И после изядешъ втора, трета пуйка. Азъ нѣмамъ нищо противъ, че си изялъ една пуйка. Не е въпросътъ защо си я изялъ. Казвашъ: „Много хубаво бѣше опѣчена пуйката, зачервѣничка, отлична бѣше.“ А после, цѣла нощь се обръщашъ, не можешъ да спишъ. Защо се обръщашъ, като е била толкова хубава?
към беседата >>

И после изядешъ втора, трета пуйка.
Туй новото учение е дошло най-първо да научи хората да ядатъ. Ама какъ разбирате вие ядене? Въ съврѣменния свѣтъ яденето е култъ, но тѣ не сѫ научили този култъ, не сѫ научили какъ да ядатъ. Ако ти си опѣчешъ единъ пуякъ отъ 12 кгр. и го изядешъ цѣлъ, а слѣдъ туй цѣла нощь се обръщашъ, и не можешъ да спишъ, питамъ: Яденето на тази пуйка на мѣсто ли е? И после изядешъ втора, трета пуйка. Азъ нѣмамъ нищо противъ, че си изялъ една пуйка. Не е въпросътъ защо си я изялъ. Казвашъ: „Много хубаво бѣше опѣчена пуйката, зачервѣничка, отлична бѣше.“ А после, цѣла нощь се обръщашъ, не можешъ да спишъ. Защо се обръщашъ, като е била толкова хубава? Едно отъ двѣте: Или пуякътъ е много добъръ, или ти не си добъръ, че не можете да се спогаждате.
към беседата >>

Азъ нѣмамъ нищо противъ, че си изялъ една пуйка.
Ама какъ разбирате вие ядене? Въ съврѣменния свѣтъ яденето е култъ, но тѣ не сѫ научили този култъ, не сѫ научили какъ да ядатъ. Ако ти си опѣчешъ единъ пуякъ отъ 12 кгр. и го изядешъ цѣлъ, а слѣдъ туй цѣла нощь се обръщашъ, и не можешъ да спишъ, питамъ: Яденето на тази пуйка на мѣсто ли е? И после изядешъ втора, трета пуйка. Азъ нѣмамъ нищо противъ, че си изялъ една пуйка. Не е въпросътъ защо си я изялъ. Казвашъ: „Много хубаво бѣше опѣчена пуйката, зачервѣничка, отлична бѣше.“ А после, цѣла нощь се обръщашъ, не можешъ да спишъ. Защо се обръщашъ, като е била толкова хубава? Едно отъ двѣте: Или пуякътъ е много добъръ, или ти не си добъръ, че не можете да се спогаждате. Този пуякъ е много честенъ, той казва: „Слушай, господарю, азъ отвънка се жертвувамъ заради тебе, но ти си се научилъ да лъжешъ, да крадешъ, ти не си научилъ закона на самопожертвуването, ти не си разбралъ любовьта“.
към беседата >>

11. Дерзайте, Аз съм

Влезеш в една гостилница, усещаш миризмата на печена пуйка, но кесията ти е празна.
Че си професор, съдия, учител – всички сте впрегнати на работа. Кажете ми: Кой от вас е свободен? Какво става с човека като остарее? – Краката и ръцете му почват да треперят. Това не е ли впрягане, не е ли ограничение? Влезеш в една гостилница, усещаш миризмата на печена пуйка, но кесията ти е празна. Това не е ли ограничение? Навсякъде има ограничения. За да се освободим от ограниченията на живота, ние трябва да приемем Божествения принцип и да кажем: „Дерзай, аз съм! “ Тогава и аз, като видя, че нямате пари, ще кажа: „Дерзай! “ Гостилничарят ще те кредитира.
към беседата >>

12. Който дойде при мене

Ще ви приведа един пример из живота: Един богат търговец си купил пуйка и гледал да намери някого, да му я занесе вкъщи.
Ще ви приведа един пример из живота: Един богат търговец си купил пуйка и гледал да намери някого, да му я занесе вкъщи. Гледал натук-натам, не могъл да намери. В това време, при него се приближил един господин, който го запитал: Какво търсите, господине? – Купих си тази пуйка и търся някой да ми я занесе вкъщи. – Аз съм готов да ви услужа. Търговецът подал пуйката в ръцете му, и той я занесъл вкъщи.
към беседата >>

– Купих си тази пуйка и търся някой да ми я занесе вкъщи.
Ще ви приведа един пример из живота: Един богат търговец си купил пуйка и гледал да намери някого, да му я занесе вкъщи. Гледал натук-натам, не могъл да намери. В това време, при него се приближил един господин, който го запитал: Какво търсите, господине? – Купих си тази пуйка и търся някой да ми я занесе вкъщи. – Аз съм готов да ви услужа. Търговецът подал пуйката в ръцете му, и той я занесъл вкъщи. После извадил един долар да заплати на човека, който му услужил. – Не, господине, не мога да взема парите. – Как, не сте ли доволен?
към беседата >>

13. Психически наслоявания. Закон за примирение

Изгуби ли тази вътрешна вяра, той мяза на една оскубана пуйка.
Човек трябва да чувства, че има някой, който храни нежни и благородни чувства към него. Той трябва да знае, че има поне един човек в света, който е готов в даден, случай да се пожертва за него. Тогава той ще има кураж да живее. Това е една морална сила, която крепи човека. Тогава той може да учи, всичко може да направи. Изгуби ли тази вътрешна вяра, той мяза на една оскубана пуйка. Този закон работи навсякъде. Дето и да сте, все ще почувствате нужда от вътрешна вяра.
към беседата >>

14. Да угоди на народа

Утре, по същия закон ще хванеш една малка пуйка, едно младо теленце или едно малко агънце и ще го заколиш. (втори вариант)
Тъй върви животът. Това е любов! И вие, като наблюдавате, виждате, че като хванат тази кокошка, тя си покряка малко, но няма закон, който да я защитава. Турят ножа на гърлото ѝ, и тя млъква. Значи, когато ние се радваме, всички други същества наоколо ни страдат. Утре, по същия закон ще хванеш една малка пуйка, едно младо теленце или едно малко агънце и ще го заколиш. Но, ако в душата ти се яви любов към Бога, проявите на този закон са обратни. Ти хванеш една кокошка и ти е приятно, че ще я заколиш, но този закон отвътре ти казва: Ти няма да ядеш тази кокошка, нека и тя си живее така, както и ти живееш. Има за тебе леща, грах, бобец, пък има и плодове: орехи, лешници, смокини, сухо грозде, ябълки, круши, банани. После, има и картофки, зимни ябълки и много други. Господ казва: „Всичко, що човек посади, може да се ползва от плодовете му“.
към втори вариант >>

Утрѣ, по сѫщия законъ ще хванешъ една малка пуйка, едно младо теленце или едно малко агънце и ще го заколишъ.
Тъй върви животътъ. Това е любовь! И вие, като наблюдавате, виждате, че като хванатъ тази кокошка, тя си покрѣка малко, но нѣма законъ, който да я защищава. Турятъ ножа на гърлото ѝ, и тя млъква. Значи, когато ние се радваме, всички други сѫщества наоколо ни страдатъ. Утрѣ, по сѫщия законъ ще хванешъ една малка пуйка, едно младо теленце или едно малко агънце и ще го заколишъ. Но, ако въ душата ти се яви любовь къмъ Бога, проявитѣ на този законъ сѫ обратни. Ти хванешъ една кокошка и ти е приятно, че ще я заколишъ, но този законъ отвѫтрѣ ти казва: ти нѣма да ядешъ тази кокошка, нека и тя си живѣе тъй, както и ти живѣешъ. Има за тебе леща, грахъ, бобецъ, пъкъ има и плодове: орѣхи, лѣшници, смокини, сухо грозде, ябълки, круши, банани. Послѣ, има и картошки, зимни ябълки и много други. Господь казва: „Всичко, що човѣкъ посади, може да се ползува отъ плодоветѣ му“.
към беседата >>

15. Замъждѣло свѣщило / Замъждело свещило

Не подразбирам „печене“, както се пече онази пуйка в огъня. (втори вариант)
Не се обезсърчавай, не обръщай внимание на обкръжаващата среда. Ако онова гърне, което се пече, обръща внимание на огъня, от него нищо няма да излезе. То трябва да се мачка, докато стане пълно сцепление между частиците му и трябва да се пече, докато съзнае, че не може да изгори, а само ще се пече. Печенето е необходимо, за да придобие гърнето едно ценно качество. Следователно, сега ние сме в Божествената пещ – не бойте се, няма да изгорите! Не подразбирам „печене“, както се пече онази пуйка в огъня. Не, в Божествения свят се пекат само живите неща. Като се опекат, те добиват още по-мощен живот. Тия, които се пекат там, не умират.
към втори вариант >>

Не подразбирамъ „печене“, както се пече онази пуйка въ огъня.
Не се обезсърдчавай, не обръщай внимание на окрѫжаващата срѣда. Ако онова гърне, което се пече, обръща внимание на огъня, отъ него нищо нѣма да излѣзе. То трѣбва да се мачка, докато стане пълно сцѣпление между частицитѣ му и трѣбва да се пече, докато съзнае, че не може да изгори, а само ще се пече. Печенето е необходимо, за да придобие гърнето едно цѣнно качество. Слѣдователно, сега ние сме въ Божествената пещь – не бойте се, нѣма да изгорите! Не подразбирамъ „печене“, както се пече онази пуйка въ огъня. Не, въ Божествения свѣтъ се пекатъ само живитѣ нѣща. Като се опекатъ, тѣ добиватъ още по-мощенъ животъ. Тия, които се пекатъ тамъ, не умиратъ.
към беседата >>

16. Азъ Те познахъ / Аз Те познах

Защото ви посреща добре, угощава ви; заклал за вас някоя пуйка, някое прасенце, и вие се посъвземате, радвате се. (втори вариант)
– Туй познаване съдържа в себе си един вътрешен стремеж за материални блага. Когато имате приятел, който е забогатял, станал милионер и е добре разположен към вас, а вие нямате нито пет пари, тогава ходите при него, обикаляте го и казвате; той е отличен човек. Отгде го познавате? – Вие познавате само неговата кесия, неговата каса. Казвате: А, той е много благороден човек, като него друг няма. Защо? Защото ви посреща добре, угощава ви; заклал за вас някоя пуйка, някое прасенце, и вие се посъвземате, радвате се. У вас като че се заражда закона на жертвата – готови сте да се жертвате за приятеля си. Но всичко това е само за касата му. Това, обаче, не е познаване. Ако туй е познаване, тогава аз зная, че и в животните има едно подобно познаване, което също почива на даване подаръци и тем подобни. Няма какво да ви привеждам специални случаи, но казвам, че много пъти и животните проявяват качества, каквито има у човека.
към втори вариант >>

Защото ви посрѣща добрѣ, угощава ви; заклалъ за васъ нѣкоя пуйка, нѣкое прасенце, и вие се посъвземете, радвате се.
– Туй познаване съдържа въ себе си единъ вѫтрѣшенъ стремежъ за материялни блага. Когато имате приятель, който е забогатѣлъ, станалъ милионеръ и е добрѣ разположенъ къмъ васъ, а вие нѣматѣ нито петь пари, тогава ходите при него, обикаляте го и казвате; той е отличенъ човѣкъ. Отъ гдѣ го познавате? – Вие познавате само неговата кесия, неговата каса. Казвате: а, той е много благороденъ човѣкъ, като него другъ нѣма. Защо? Защото ви посрѣща добрѣ, угощава ви; заклалъ за васъ нѣкоя пуйка, нѣкое прасенце, и вие се посъвземете, радвате се. У васъ като че се заражда закона на жертвата – готови сте да се жертвувате за приятеля си. Но всичко това е само за касата му. Това, обаче, не е познаване. Ако туй е познаване, тогава азъ зная, че и въ животнитѣ има едно подобно познаване, което сѫщо почива на даване подаръци и тѣмъ подобни. Нѣма какво да ви привеждамъ специални случай, но казвамъ, че много пѫти и животнитѣ проявяватъ качества, каквито има у човѣка.
към беседата >>

17. Мек ответ

Значи, по-добре е да те нахранят със зеле, но с любов, отколкото с печена пуйка и с омраза.
Значи, по-добре е да те нахранят със зеле, но с любов, отколкото с печена пуйка и с омраза.
към беседата >>

18. Форми в природата / Истинската реалност

Както в турско време, като дойде турчинът, иска печена кокошка, пуйка, опичана по модерен начин. (втори вариант)
Защо при единия имате тази радост, а при другия - това неразположение. Разликата е, че първият е княжески син, десет дена седи, но от вас нищо не е ял, вие сте яли от него. А вторият е княжески син, който всичко от вас яде, нищо не е донесъл, празни се вашата каса. Това са съотношения на нещата. Ако попитате този втория княжески син, ако иска да не дойде, казвате, халал да ви е, да дойде, да видите какво нещо е гостенин. Както в турско време, като дойде турчинът, иска печена кокошка, пуйка, опичана по модерен начин. Нали вие сте яли супа с кюфтета. Нaceкат месото на дребно, турят дафинов лист в супата, после едно яйце разбито, малко фиде първокласно, после един лимон.
към втори вариант >>

19. Той е реченият

Един американец, богаташ, купил на пазара една пуйка и започнал да се оглежда да намери човек, който да му я занесе до дома.
Един американец, богаташ, купил на пазара една пуйка и започнал да се оглежда да намери човек, който да му я занесе до дома. Най-после видял един беден човек и му казал: Вземи тази пуйка да я занесеш у дома. Ще ти дам четвърт долар. – Не, малко е четвърт долар. За два долара мога да я занеса. – Скъпо ми се вижда, не мога да дам два долара.
към беседата >>

Най-после видял един беден човек и му казал: Вземи тази пуйка да я занесеш у дома.
Един американец, богаташ, купил на пазара една пуйка и започнал да се оглежда да намери човек, който да му я занесе до дома. Най-после видял един беден човек и му казал: Вземи тази пуйка да я занесеш у дома. Ще ти дам четвърт долар. – Не, малко е четвърт долар. За два долара мога да я занеса. – Скъпо ми се вижда, не мога да дам два долара. В това време между публиката излязъл един добре облечен господин и казал на богаташа: Моля, аз мога да ви услужа.
към беседата >>

На картичката било написано името, а под него: ”Председател на Съединените Щати.” И съвременните хора постъпват като този богаташ: купят си пуйка, дадат я на Христа да я носи, и плащат за труда му един долар.
Като дошъл до дома му, той снел пуйката от гърба си, подал я на богаташа, свалил учтиво шапката си и тръгнал да си отива. – Моля ви се, чакайте да получите възнаграждението си. Богаташът извадил един долар от джоба си и го подал на човека, който му услужил. – Благодаря, нямам нужда. Той веднага извадил една своя визитна картичка и я подал на богаташа. На картичката било написано името, а под него: ”Председател на Съединените Щати.” И съвременните хора постъпват като този богаташ: купят си пуйка, дадат я на Христа да я носи, и плащат за труда му един долар. – Това е човешко разбиране. Председателят на Съединените Щати искал да даде един пример на богаташа, с което да му каже: Ако председателят може да носи чужда пуйка, богаташът може да носи поне своята пуйка.
към беседата >>

Председателят на Съединените Щати искал да даде един пример на богаташа, с което да му каже: Ако председателят може да носи чужда пуйка, богаташът може да носи поне своята пуйка.
Богаташът извадил един долар от джоба си и го подал на човека, който му услужил. – Благодаря, нямам нужда. Той веднага извадил една своя визитна картичка и я подал на богаташа. На картичката било написано името, а под него: ”Председател на Съединените Щати.” И съвременните хора постъпват като този богаташ: купят си пуйка, дадат я на Христа да я носи, и плащат за труда му един долар. – Това е човешко разбиране. Председателят на Съединените Щати искал да даде един пример на богаташа, с което да му каже: Ако председателят може да носи чужда пуйка, богаташът може да носи поне своята пуйка.
към беседата >>

20. Наклали огън

Като дойда у вас на гости, ще искам да ми приготвите печена пуйка, пълнена с ориз, шестгодишно вино и т.н.
Защо не си опражиш няколко яйца, или не си свариш малко мляко? Навярно пред хората ядеш тази проста храна, а като останеш сам, ще си опражиш яйца, или ще си сготвиш нещо по-мазничко. – Точно така. Както мислиш, така постъпвам. – Хайде, остани тука на обяд, ще ти приготвим, каквото искаш: пражени яйца, пражени картофи – с една дума, ще те нагостим добре. Като дойда у вас на гости, ще искам да ми приготвите печена пуйка, пълнена с ориз, шестгодишно вино и т.н. Той ме поглежда, не знае, да вярва ли, или да не вярва. – Не, светът по този начин не може да се оправи. Хората трябва да имат доверие помежду си, да се разбират. Те трябва да се обичат, да вярват едни на други.
към беседата >>

21. Функции на човешкия организъм / Природните функции на човека

В турско време той ще занесе някоя кокошка или някоя пуйка, или някое прасенце на този богаташ, и тогава този княз или богат човек като го види, че носи нещо, ще го приеме много любезно. (втори вариант)
В природата има едно общо съзнание, на което трябва да въздействате. Но как? Простите хора са изучили този закон. Когато отиваш при един княз или цар, няма да отидеш с празни ръце. Ако си някой беден, пак ще занесеш нещо. В турско време той ще занесе някоя кокошка или някоя пуйка, или някое прасенце на този богаташ, и тогава този княз или богат човек като го види, че носи нещо, ще го приеме много любезно. А като го види, че иде с празни ръце, той ще мисли, че ще иска нещо от него и няма да го приеме така любезно. Това общо съзнание не обича да идеш с празни ръце, трябва да занесеш нещо.
към втори вариант >>

Той ще вземе кокошка, патица, пуйка, прасенце и така ще посети богатия.
Той може да помрачи живота и на най-способния ученик; той може да подобри живота и на неспособния ученик. Обаче, каквото и да прави той, способният и добър ученик внася нещо добро в учителя си. В природата има едно колективно съзнание, с което човек трябва да знае, как да постъпва. Простите хора познават този закон повече от учените и го прилагат. Например, ако прост човек посети някой богат, той никога не отива с празни ръце. Той ще вземе кокошка, патица, пуйка, прасенце и така ще посети богатия. Последният, като види, че простият човек му носи нещо, приема го добре и с разположение. Общото, колективно съзнание не обича да отиват при него с празни ръце. Колкото бедни да сте, непременно трябва да му занесете нещо.
към беседата >>

22. Аз съм / Аз съм, не бойте се!

Като съм правил своите наблюдения, гледам го, той насадил пуйка, като й турил шест пачи яйца, десет кокоши, седем юрдечи и три от гъска. (втори вариант)
Всички праведни хора трябва да излязат навън. Ще кажете: „Кога ще бъде? " Ще дойде и това време, да излезете, но после не правете такива опити, каквито българите обичат да правят. Българинът е прибързан, той е социалист по натура, обича да прави разни опити. Аз съм го наблюдавал, той обича да прави чудновати работи. Като съм правил своите наблюдения, гледам го, той насадил пуйка, като й турил шест пачи яйца, десет кокоши, седем юрдечи и три от гъска. Измъти ги пуйката и гледа, четири различни народа тръгват подире й. Като мине покрай реката, всички патици, юрдечки и гъски навлизат във водата, само пиленцата седят на брега. Чудя се отде дошла тази идея на българина да насади толкова различни яйца. Не, умно е да не насаждаш никога под една гъска или под една кокошка различни яйца на нейното естество. Българинът прави опити на присаждане, той иска да знае дали всички тия различни родове малки могат да живеят при една майка.
към втори вариант >>

23. Светът на правата линия

Той даже някое перо от пуйка ще намери да се изрази. (втори вариант)
С всяко едно перо той можеше да пише по известен начин. Всяко едно перо съставлява известна магия, известна тежест, известна формула. Ти като вземеш перото и ще напишеш нещо. Нали онзи поет като вземе перото и пише нещо. Ако поетът нямаше перо, той не можеше да се изрази. Той даже някое перо от пуйка ще намери да се изрази. Ще кажете, не може ли без тези пера? Без пера не може в света! Без пера не може да се пише в света. Без пера не може да се живее в света. Който не знае да пише с пера, той се кичи с тях.
към втори вариант >>

Така пуйката е станала пуйка, рибата – риба, волът – вол, конят – кон.
Вземи едно от перцата в ръка и започни да пишеш. Всяко перце пише различно. Какво би направил поетът, ако нямаше перо? Ако ученикът не пише с перцата си, т.е. не прилага знанието, което учителят му дава, той ще ги използва само за украшение. Така пуйката е станала пуйка, рибата – риба, волът – вол, конят – кон. Като намали желанието да учат и да прилагат знанието, което им се преподава, пуйката се накичила с перцата на знанието и станала пуйка; рибата се накичила с перцата на знанието, наредила ги като люспи и станала риба; от перцата волът си направил рога и станал вол; конят си направил копита и станал кон. Ние взимаме думата „перца“ в символичен смисъл. Те представят човешката мисъл, която трябва да вземе участие в знанието, да го приложи в живота.
към беседата >>

Като намали желанието да учат и да прилагат знанието, което им се преподава, пуйката се накичила с перцата на знанието и станала пуйка; рибата се накичила с перцата на знанието, наредила ги като люспи и станала риба; от перцата волът си направил рога и станал вол; конят си направил копита и станал кон.
Всяко перце пише различно. Какво би направил поетът, ако нямаше перо? Ако ученикът не пише с перцата си, т.е. не прилага знанието, което учителят му дава, той ще ги използва само за украшение. Така пуйката е станала пуйка, рибата – риба, волът – вол, конят – кон. Като намали желанието да учат и да прилагат знанието, което им се преподава, пуйката се накичила с перцата на знанието и станала пуйка; рибата се накичила с перцата на знанието, наредила ги като люспи и станала риба; от перцата волът си направил рога и станал вол; конят си направил копита и станал кон. Ние взимаме думата „перца“ в символичен смисъл. Те представят човешката мисъл, която трябва да вземе участие в знанието, да го приложи в живота.
към беседата >>

24. Скритите таланти / Физическа, духовна и умствена анализа. Окултният път и обикновените постижения.

Един богаташ си купил една голяма пуйка, но се срамувал да я носи и потърсил някое момче да я занесе до дома му.
Един богаташ си купил една голяма пуйка, но се срамувал да я носи и потърсил някое момче да я занесе до дома му. Намерил няколко момчета, но нито едно от тях, не се съгласило да носи пуйката му, защото давал малко – само един долар. Всички му искали по 3 долара. Най-после, един господин, свидетел на пазарлъка, се приближил до богаташа и му казал: „Аз ще ви услужа, ще занеса пуйката до дома ви“. – „Вие ли? Колко искате?
към беседата >>

25. 1931_06_12 Неизбежен път / Двете посоки – В и С (неминуемият път на страданието за Благото)

Той е една пуйка, той е един бухал, той е една кукумявка, той е един бръмбар, той е един молец, той е един кърт. (втори вариант)
Докато мине страданието. Като мине страданието, ти имаш право да ядеш най-хубавото ядене, каквото намериш. И тогава вътрешния закон, който изваждам от живота. Щом си минал през страданието на живота, ти си морален. Онзи човек, който не е минал през страданието, няма никакъв морал, няма никаква философия и нищо не разбира. Той е една пуйка, той е един бухал, той е една кукумявка, той е един бръмбар, той е един молец, той е един кърт. Сега най-важното на кукумявката това е нейният глас. По какво си мязат кукумявката и бухалът? Те си мязат, само че кукумявката е по-малка, а бухалът е по-голям. После кукумявката се отличава, че има два гласа; единият казва чууух, а другият казва: кукумявка, кукумявка, кукумявка. Т.е. казва тя: Свърших работата.
към втори вариант >>

26. Разтоварване на съзнанието

Когато господарят храни в курника оная пуйка с орехи, царевица и друго, за да затлъстее по-добре пуйката, да се оправи, то намерението на нейния господар е да я повика на голямо угощение, когато дойдат гости. (втори вариант)
Младият, който се облича добре, здрав ли е, или болен? Когато господарят храни в курника оная пуйка с орехи, царевица и друго, за да затлъстее по-добре пуйката, да се оправи, то намерението на нейния господар е да я повика на голямо угощение, когато дойдат гости. Поне вие сте били на такова голямо угощение. Вие ще кажете, че не сте такива. Може би. Ние не сме такива в едно отношение, но в друго отношение не сме напуснали стария живот. Малко християни има, които са напуснали стария живот.
към втори вариант >>

27. Доведете ми го

Болният обикновено носи някой подарък на лекаря, някой път пуйка, някой път една тенекия сирене дава това-онова.
Богати и сиромаси се запознават. Възлюбени и възлюбили само се запознават, какви ли имена не си турят. Бащата и майката се запознават, адвокати, лекари, съдии се запознават. Болните отиват при лекарите да се запознаят. Другояче насила ще ги закарат да се запознаят. Болният обикновено носи някой подарък на лекаря, някой път пуйка, някой път една тенекия сирене дава това-онова.
към беседата >>

28. Петък и събота

Представете си, че вие турите едно яйце да излезе, не го знаеш какво ще е, ако е едно кокоше яйце, то ще излезе някое пиле, ако е от малката патица, или от голяма патица, или някоя пуйка. (втори вариант)
Вие искате 1500, пък то погледнато философски, колко прави? 1 и 5 – 6. Значи нещата могат да станат, а могат и да не станат. 6 това значи. Или пък ще станат така, както ти никога не си мислил, но все ще излезне нещо. Представете си, че вие турите едно яйце да излезе, не го знаеш какво ще е, ако е едно кокоше яйце, то ще излезе някое пиле, ако е от малката патица, или от голяма патица, или някоя пуйка. То след като излезе от яйцето, ти ще знаеш какво се е крило в яйцето. По-рано не можеш да знаеш.
към втори вариант >>

29. Наклали огън

Човек не трябва да изпада в положението на онзи американец, който един пазарен ден си купил една пуйка и искал да я занесе до дома си, но нямало кой да му я занесе.
да заема това положение, за което Бог го е изпратил в света. За пример, вие искате любовта да дойде у вас. Прави сте, но за да дойде любовта у вас да работи, затова се изискват ред условия. Вие искате да придобиете знанието, но то може да работи само при известни условия; вие искате да бъдете свободни, но свободата може да работи само при известни условия. Ако вие поставите всеки закон на мястото си, само тогава той може да работи. Човек не трябва да изпада в положението на онзи американец, който един пазарен ден си купил една пуйка и искал да я занесе до дома си, но нямало кой да му я занесе. Извиква едно момче, то иска много; вика друго, и то иска много, всички искат по пет-шест долара, а този богат човек бил много скръндза, не му се плащало толкова много. Ходил насам-натам, не може да намери някой да му занесе пуйката. Вижда го един господин, хубаво облечен, чува, че търси някой да му занесе пуйката и го запитва: какво обичате, господине? - От толкова време търся някое момче да ми занесе пуйката до дома, но не мога, всички искат много скъпо. - Аз мога да ви услужа.
към беседата >>

30. Оставете да растат наедно и двете!

Дойде друг и у мене се яви желание да ям печена кокошка или пуйка, или гъска.
Че ако в даден момент ти не можеш да се въздържиш, де седи твоята сила? Аз правя наблюдения на хората, които идват при мене, и определям храната им. Аз съм миролюбив човек, седя спокойно. По едно време дойде някой при мене, поседи малко, но изведнъж в мене се яви желание да ударя някому една плесница. – Това е, което живее в този човек. Дойде друг и у мене се яви желание да ям печена кокошка или пуйка, или гъска. – Това е желанието на онзи, който е дошъл при мене. Като поглеждам към тия хора, казвам си: Аз си имам учител. Същото нещо изпитвате и вие. Щом се породи някое лошо желание или лоша мисъл, или чувство, това се дължи на някое същество, което е минало покрай вас и е оставило своите мисли и чувства у вас. Казвам си: Този курс съм свършил вече, сега искам да бъда ученик по новото.
към беседата >>

31. Двете силни точки

Ако има пуйка на рамо, лекарят може да го приеме, ако няма, не го приема.
„Нося ви го дар" - казва той. „Добре дошъл. Имам време" - казал лекарят. Лекарят българина ли приел, или пуяка? Пуякът препоръчва българина. Ако има пуйка на рамо, лекарят може да го приеме, ако няма, не го приема. Хубаво, за да влезете при Господа, какво трябва да имате, какво трябва да носите? Все трябва да носите нещо. За да ви приемат някъде, трябва да носите нещо, и когато отидете при Господа, трябва да носите някакъв дар. Без дар никъде няма да ви приемат. Без дар да ви приемат, това са изключения.
към беседата >>

32. Отношението на трите живота

Наготвил той чорба от пуйка, но кумецът не знаял, че е много гореща.
Сега вие ще се намерите в онова положение дето българите дават един анекдот. Отива един българин на гости на своя кумец. Вие знаете какво нещо е кумец. Кръстникът трябвало да гощава кумеца. Кръстникът наготвил нещо хубаво, но горещо. Наготвил той чорба от пуйка, но кумецът не знаял, че е много гореща. Като взема, не духа, че му припарило. Пък искал да замотае работата. Той гледа нагоре и пита кръстника си: „От къде сече тия греди? “ Уж го интересуват дървата. Казва му: „От лаком дол.“ Та всичките хора се намират в лаком дол.
към беседата >>

33. Ликвидиране и прилагане / Ликвидация със стария живот и приложение на новия

Ако някой види, че съседът му яде кокошка, пуйка, прасе, той се съблазнява и казва: „Нали съм беден, не мога да ям нито кокошка, нито прасенце“.
Знаеш ли какво представя той? Светията е човек, който гори, без да изгаря. Той е човек, който никога не обеднява; учен, който никога не губи знанието си; умен, които никога не оглупява; той носи болестите на гърба си, без да боледува; където и да отиде, никога не се цапа. Светията се движи бързо, като светлината; мисълта му е като светкавицата, затова нищо не го засяга, нищо не го съблазнява. Сегашните хора се съблазняват от малки неща. Ако някой види, че съседът му яде кокошка, пуйка, прасе, той се съблазнява и казва: „Нали съм беден, не мога да ям нито кокошка, нито прасенце“. Той не подозира колко нечисто е месото на прасето. То е най-нечистото животно. Човек мисли, че с изхвърляне червата на прасето всякаква нечистотия се премахва. Не е така. Нечистотията е в клетките на прасето, изобщо на свинското месо.
към беседата >>

34. Качества на ума, сърцето и тялото

Той може да ви задигне или някое агне, или някоя кокошка, или пуйка, или кесията ви с парите ви. (втори вариант)
Сега може да се каже, че когато крадецът дойде в дома ви, какво ще ви остави за спомен? Той може да ви задигне или някое агне, или някоя кокошка, или пуйка, или кесията ви с парите ви. Той все ще остави нещо за спомен, да го помните. Е, когато дойде някой лош дух вътре в вас или една лоша мисъл, какво ще ви остави в ума ви? Питате какво е реалното? Че ако дойде една лоша мисъл в ума ви, не я ли виждате? Или ако дойде едно лошо чувство, не го ли чувствувате?
към втори вариант >>

35. Мозъчна и симпатична нервна системи

Ако ядете месото на гъска, на пуйка, на всички тия разнообразни животни, ще придобиете известни качества.
Защото туй, за което човек дълго време мисли, предава му се. Туй е по отношение на храната. Значи днешният културен свят, за да създаде една хигиена на храненето, трябва да знае качествата на разните храни. Запример, ако ядете агнешко месо, какви качества ще добиете? Ако ядете кокошо месо, какви качества ще добиете? Ако ядете месото на гъска, на пуйка, на всички тия разнообразни животни, ще придобиете известни качества. Запример, ако ядете постоянно все кокошо месо, ще станеш много тщестлавен, тъй както кокошката. Кокошката като снесе едно яйце, ще окряка „хорталъка“. Запример, кокошката откъде се е научила да кудкудяка? Тя в диво състояние не е кудкудякала никога. Като снесе яйцето, мълчи.
към беседата >>

36. Единствената връзка

Ако е патица, патенца ще измъти; ако е пуйка, пуйчета ще измъти; орлицата орлета ще измъти, славеят – славейчета.
Сегашните разбирания на хората трябва коренно да се изменят. И вие, които ме слушате, трябва да се измените. Сега сте яйца, трябва да се излюпите. Може да се излюпите в някой инкубатор, а може и под крилата на квачката. Обаче, каквато е майката, такива са и децата. Ако е патица, патенца ще измъти; ако е пуйка, пуйчета ще измъти; орлицата орлета ще измъти, славеят – славейчета. Кога ще станете истински човеци? Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави“. Значи от Бога трябва да се родим. От какъвто си излязъл, такъв ставаш. Ако си излязъл от богат, богат ще станеш; ако си излязъл от сиромах, такъв ще станеш; от учен – учен ще станеш.
към беседата >>

37. Две посоки

Колкото много да ядеш, повече от една печена пуйка не можеш да изядеш.
Значи трябвало всеки да носи по една монета. Ще кажете, че този закон не бил на място. Според мене едната монета подразбира един обяд. Може ли да обядваш два пъти на ден? Представи си, че си един от онези герои, които ядат много. Колкото много да ядеш, повече от една печена пуйка не можеш да изядеш. Опиташ ли се да изядеш след това и втора пуйка, ще се намериш в затвора, т.е. в болницата. Един турчин от варненско напълнил колата си с череши и тръгнал за Добрич, там да ги продаде. Из пътя си хапвал една череша след друга и все с костилките. Като стигнал в Добрич, той не могъл да слезе от колата: стомахът му бил задръстен от костилките.
към беседата >>

Опиташ ли се да изядеш след това и втора пуйка, ще се намериш в затвора, т.е.
Ще кажете, че този закон не бил на място. Според мене едната монета подразбира един обяд. Може ли да обядваш два пъти на ден? Представи си, че си един от онези герои, които ядат много. Колкото много да ядеш, повече от една печена пуйка не можеш да изядеш. Опиташ ли се да изядеш след това и втора пуйка, ще се намериш в затвора, т.е. в болницата. Един турчин от варненско напълнил колата си с череши и тръгнал за Добрич, там да ги продаде. Из пътя си хапвал една череша след друга и все с костилките. Като стигнал в Добрич, той не могъл да слезе от колата: стомахът му бил задръстен от костилките. Като отворили стомаха му, извадили много костилки.
към беседата >>

38. Да Му служим без страх

Втората супа е от пуйка.
Разни са диетите, които хората са имали в миналото и сега. Запример, сега се счита най-първо трябва да имаш една супа. Най-хубавата супа е от варена кокошка. Кокошката извадена цяла, в супата турен ориз, лимон, после объркано яйце. Отлична, първокласна супа, дето и князете могат да ядат. Втората супа е от пуйка. Цялата пуйка обварена, пуйчена супа. От опечената кокошка могат да ти дадат един бут. И третото, един сладкиш от някакво тесто, направено сладки работи. Ако човек има само една супа, се счита от нещастните. Аз не съм съгласен със супите, понеже развалят зъбите.
към беседата >>

Цялата пуйка обварена, пуйчена супа.
Запример, сега се счита най-първо трябва да имаш една супа. Най-хубавата супа е от варена кокошка. Кокошката извадена цяла, в супата турен ориз, лимон, после объркано яйце. Отлична, първокласна супа, дето и князете могат да ядат. Втората супа е от пуйка. Цялата пуйка обварена, пуйчена супа. От опечената кокошка могат да ти дадат един бут. И третото, един сладкиш от някакво тесто, направено сладки работи. Ако човек има само една супа, се счита от нещастните. Аз не съм съгласен със супите, понеже развалят зъбите. Американците, които обичат да пият много студени работи, сладкиши – в техните дрогерии имат наредени някой път повече от 20 различни сладка, от сливи, от ябълки, лимони, портокали.
към беседата >>

39. Ценни придобивки / Запазване и спечелване

Или че в супата нямало разбити яйца или нямало лимон или нямало фиде или супата не била направена от пуйка. (втори вариант)
В какво седят вашите страдания? Вие сте изпратени на земята на курорт, а през празното време трябва да отивате на училище да се учите. Вие имате всички условия за това - изобилно въздух, изобилна храна, изобилно вода и светлина, всички пособия. Тогава в какво седят вашите страдания? Ех, на обед не сте имали повече ядене, а само едно. Или че в супата нямало разбити яйца или нямало лимон или нямало фиде или супата не била направена от пуйка. Нали знаете как се прави тази супа? Мене не ми влиза в работата, не се занимавам с такива супи, но да ви кажа как се прави. Първо пуйката се заколва, след това се изтърбушва, изчиства се, изважда се воденичката ѝ, измива се, нарезва се на ситно. След това пуйката се измива, туря се цяла в чорбата с нарязаната воденичка, туря се малко фиде, прибавят се едно две разбити яйца. Варената пуйка се изважда настрана и отделно се туря на скара да се позачерви малко.
към втори вариант >>

Варената пуйка се изважда настрана и отделно се туря на скара да се позачерви малко. (втори вариант)
Или че в супата нямало разбити яйца или нямало лимон или нямало фиде или супата не била направена от пуйка. Нали знаете как се прави тази супа? Мене не ми влиза в работата, не се занимавам с такива супи, но да ви кажа как се прави. Първо пуйката се заколва, след това се изтърбушва, изчиства се, изважда се воденичката ѝ, измива се, нарезва се на ситно. След това пуйката се измива, туря се цяла в чорбата с нарязаната воденичка, туря се малко фиде, прибавят се едно две разбити яйца. Варената пуйка се изважда настрана и отделно се туря на скара да се позачерви малко. Като ядете тази супа, за вас е добре, но за пуйката не е добре. Някои питат защо пуйката си продължава носа надолу. Пуйката казва: “Всеки, който ми отрезва главата, трябва да мисли. Ако не мисли, Господ ще проточи и неговия врат, както моят нос е проточил.”
към втори вариант >>

Някой сиромах се оплаква, че не могъл да яде печена пуйка, или кокошка, като богатия.
Какво повече им е нужно? В какво седят техните страдания? Някой се оплаква, че нямал по две-три яденета на обед, а само по едно. Друг пък се оплаква, че къщата му била малка, че не била добре мебелирана и т.н. Това не са страдания, нито мъчнотии. Някой сиромах се оплаква, че не могъл да яде печена пуйка, или кокошка, като богатия. Наистина, за богатия е добре, че може да яде печена пуйка, но за пуйката не е добре. Не сте ли се запитвали, защо носът на пуйката е толкова проточен надолу. Като проточва носа си надолу, пуйката иска да обърне внимание на човека, че ако все тъй продължава да я коли без причина, и неговият нос може да се проточи напред.
към беседата >>

Наистина, за богатия е добре, че може да яде печена пуйка, но за пуйката не е добре.
В какво седят техните страдания? Някой се оплаква, че нямал по две-три яденета на обед, а само по едно. Друг пък се оплаква, че къщата му била малка, че не била добре мебелирана и т.н. Това не са страдания, нито мъчнотии. Някой сиромах се оплаква, че не могъл да яде печена пуйка, или кокошка, като богатия. Наистина, за богатия е добре, че може да яде печена пуйка, но за пуйката не е добре. Не сте ли се запитвали, защо носът на пуйката е толкова проточен надолу. Като проточва носа си надолу, пуйката иска да обърне внимание на човека, че ако все тъй продължава да я коли без причина, и неговият нос може да се проточи напред.
към беседата >>

40. Съгласуване на мислите

Вие тази сутрин седите и чакате, какво е сготвено, дали е добре сготвено, или не, дали ще бъде кокошка, патица, пуйка, агнешко или някой стар вол, или биволска пъстърма, дали ще бъде риба сушена, или някоя лакерда.
Вие тази сутрин седите и чакате, какво е сготвено, дали е добре сготвено, или не, дали ще бъде кокошка, патица, пуйка, агнешко или някой стар вол, или биволска пъстърма, дали ще бъде риба сушена, или някоя лакерда. То са символи.
към беседата >>

41. Голямата привилегия

Тури и кокоши яйца, тури и юрдечени, пачи яйца, тури яйца на пуйка.
„Баща ми не ме обича.“ То е своенравно дете. „Майка ми не ме обича.“ То е своенравно дете. Българите са разрешили този въпрос. Българинът често прави някои работи, които не са съгласни с природата. Българинът ще насади квачки. Тури и кокоши яйца, тури и юрдечени, пачи яйца, тури яйца на пуйка. Като се излюпят, като поведе тия деца, чуди се. Някои мязат на нея, другите не мязат. Иде при реката, юрдечетата влязат във водата, плават. Тя се чуди, не може да разреши откъде са, не са нейни, не мязат на нея, но ги търпи. След като израснат, отиват юрдечетата при юрдечката, пуйчетата при пуйката, само пилетата остават при кокошката.
към беседата >>

42. Стар и нов порядък

Някой път се наежи като пуйка, дигне си носа.
Човек е сглобено нещо. Много части са сглобени, а това има разнообразие в характера. Някой път човек е герой. Бие се. Защо се бие, и той не знае. Някой път се наежи като пуйка, дигне си носа. Някой път дигне главата си, като някой вол с рогата. Казвам, колко хиляди работи има в този човек. При създаването на човека хората са се отклонили. По модел е създаден, но човек се е отклонил и не е създаден тъй както трябва. Много работи има, които му липсват.
към беседата >>

43. Добър слуга и господар

Ще заколиш една пуйка, тя е мазна, ще я обвариш в един голям котел с мазнината, ще туриш ориза.
Че защо смесил трите качества? То е външна форма, трето, второ и първо качество. Само че ако искаме да направим пилаф, от второ не става и от трето не става – от първо става. Турците знаете как го правят? Да ви кажа как става по турски. Ще заколиш една пуйка, тя е мазна, ще я обвариш в един голям котел с мазнината, ще туриш ориза. Като го извадиш, той е пилаф. Ако някой обича да яде такъв пилаф, може да направи. Не зная колко трябва да плати за една пуйка. Ако една пуйка донесе светлина, яжте я. Ако донесе топлина, яжте я.
към беседата >>

Не зная колко трябва да плати за една пуйка.
Турците знаете как го правят? Да ви кажа как става по турски. Ще заколиш една пуйка, тя е мазна, ще я обвариш в един голям котел с мазнината, ще туриш ориза. Като го извадиш, той е пилаф. Ако някой обича да яде такъв пилаф, може да направи. Не зная колко трябва да плати за една пуйка. Ако една пуйка донесе светлина, яжте я. Ако донесе топлина, яжте я. Пуйки, които дават светлина, топлина и сила на хората, аз се радвам. Онези, които помрачават умовете, казвам: Навън! Всичките пуйки, които дават светлина, топлина – вътре.
към беседата >>

Ако една пуйка донесе светлина, яжте я.
Да ви кажа как става по турски. Ще заколиш една пуйка, тя е мазна, ще я обвариш в един голям котел с мазнината, ще туриш ориза. Като го извадиш, той е пилаф. Ако някой обича да яде такъв пилаф, може да направи. Не зная колко трябва да плати за една пуйка. Ако една пуйка донесе светлина, яжте я. Ако донесе топлина, яжте я. Пуйки, които дават светлина, топлина и сила на хората, аз се радвам. Онези, които помрачават умовете, казвам: Навън! Всичките пуйки, които дават светлина, топлина – вътре. Всяка хубава мисъл, която дава радост, носи веселие, да, на място е.
към беседата >>

44. Еднакви отношения

За да не знаят близките му какво прави, той се скрива някъде, никой да не го види, и там си хапва печена кокошка или пуйка.
Ученият човек си позволява неща, които като прост не би си позволил. Той проповядва на другите пост и въздържание, а себе си не ограничава: яде блажничко, пие винце. Той казва: Законът за другите не е закон за мене. Такъв човек лесно губи уважението на другите. За да не знаят близките му какво прави, той се скрива някъде, никой да не го види, и там си хапва печена кокошка или пуйка. – Защо човек върши някои неща скришом от другите? – Да не ги съблазнява. Той казва: Аз се оцапах вече, поне другите да не се цапат. Направиш някаква погрешка – криеш се. Погрешката е закланата кокошка.
към беседата >>

0.46916103363037V1-ON