Търсене в беседите за 'Причинност'

Шестият принцип е на причинност и последствие на нещата.

Той е причина за съществуването на положителни и отрицателни сили. Петият принцип е на приливите и отливите. Той поддържа, че всичко, което става в природата е точно определено, както приливите и отливите и навсякъде съществува ритъм. И в музиката съществува точно определен ритъм, такт. Без него музика и хармония не съществуват. Шестият принцип е на причинност и последствие на нещата. Седмият принцип е на родовете, т.е. на мъжкия и женския пол. С явяването на този принцип се яви и злото в света.
към беседата >>

И в проявлението на човешката разсъдливост, като започнем от философите, виждаме, че тяхната философска мисъл е създала отпред на челото два центъра, които френологията нарича центрове на каузалност, на причинност, или на български език наречени центрове на разсъдителност.

И в проявлението на човешката разсъдливост, като започнем от философите, виждаме, че тяхната философска мисъл е създала отпред на челото два центъра, които френологията нарича центрове на каузалност, на причинност, или на български език наречени центрове на разсъдителност.
Френолозите са така разпределили способностите, че като погледнеш на един човек, ти веднага можеш да познаеш дали той е поет или художник, или инженер, или правник, или съдия, или свещеник и т.н. Челото на човека напълно показва какъв е той. Който може да чете по челото на човека, ще каже кой човек какъв е. И действително, челата на всички свещеници са направени по един терк, също тъй и челата на правниците, на художниците, на музикантите, на писателите са направени по специален за тях терк, тъй както са определени и моделите от парижката мода. Във всички тия теркове има голямо разнообразие. И в проявлението на човешката разсъдливост, като започнем от философите, виждаме, че тяхната философска мисъл е създала отпред на челото два центъра, които френологията нарича центрове на каузалност, на причинност, или на български език наречени центрове на разсъдителност. От тези центрове се отделя особена енергия, но същевременно излизат и различни цветове.Когато философът е зает с някаква важна материална мисъл, от тези центрове излиза една особена червена светлина и колкото мисълта става по-интензивна, по-възвишена, толкова и светлината става по-ясна, по-светла, по-мека, докато дойде до една мека, виолетова, а понякога жълта светлина. Значи, цветовете на мисълта минават целия слънчев спектър. Всички тия краски в цветовете показват степента на човешката разсъдливост. И следователно, когато казват за някой човек, че е отличен философ, аз питам: в коя краска се движи той? Ако живее в червения цвят, той се движи в своя физически, материален живот; ако е в портокаления цвят, той се движи в обществения, в политическия живот, той вдига и сваля правителства; ако е в зеления цвят, той се движи в търговията, в банките и във всички осигурителни дружества.
към беседата >>

И следователно казват, че съществува само една причинност. (втори вариант)

Та казвам, сега в съвременната философия се явява следният въпрос. Как е възможно душата, която е духовно нещо, непространствена, която няма никаква реалност, да живее в тялото, което е реално и пространствено? И следователно казват, че съществува само една причинност. Какво е причинността? Тя не се обяснява. Ако се изучава живата геометрия, тя обяснява тази работа. Геометриците казват, че точката не заемала никакво пространство, нямала никакво измерение. Но ако на точката дадете известен подтик за дадено направление, тази точка ще приеме вече едно измерение, ще образува правата линия, която е вече пространствена.
към втори вариант >>

Има център на причинност, да мислиш защо светът е създаден, кои са причините. (втори вариант)

Има център на причинност, да мислиш защо светът е създаден, кои са причините. (втори вариант)
Някой път казвате: Човек трябва да пее, но пеенето е един музикален център. Той не е единствен център. В човешкия мозък има повече от 40 центрове на известни деятелности. Има център на причинност, да мислиш защо светът е създаден, кои са причините. Има и низши центрове. Най-долните центрове отговарят на обективния ум на човека, на личността. А пък причинността да разсъждаваш отговаря на закона на ближния. А пък музикалния център отговаря на Божественото, дето всичко в света се постига. Бог е една реалност, в която силите се трансформират от едно състояние в друго.
към втори вариант >>

В света причинност няма. (втори вариант)

Той разказва за това сериозно и аз не се съмнявам, че е така. Във всичко, което той е видял и преживял има истина. Що се отнася до другите философи, те правят своите изводи по един логичен път. Те казват: Ако това е така например, другото ще бъде иначе. Те излизат от причини към последствия. В света причинност няма. Причинността ние сами я създаваме. В Бога не съществува никаква причинност. За да има причинност, човек трябва да бъде заставен от нещо друго да я създаде. Няма причина, която може да застави Бога да създаде света. Това са все наши умозаключения, които не могат да дадат никакви резултати.
към втори вариант >>

В Бога не съществува никаква причинност. (втори вариант)

Що се отнася до другите философи, те правят своите изводи по един логичен път. Те казват: Ако това е така например, другото ще бъде иначе. Те излизат от причини към последствия. В света причинност няма. Причинността ние сами я създаваме. В Бога не съществува никаква причинност. За да има причинност, човек трябва да бъде заставен от нещо друго да я създаде. Няма причина, която може да застави Бога да създаде света. Това са все наши умозаключения, които не могат да дадат никакви резултати. Индуските философи говорят за кармата. Те казват, че причината за кармата е грехът, а коя е била причината, която заставила човека да греши?
към втори вариант >>

За да има причинност, човек трябва да бъде заставен от нещо друго да я създаде. (втори вариант)

Те казват: Ако това е така например, другото ще бъде иначе. Те излизат от причини към последствия. В света причинност няма. Причинността ние сами я създаваме. В Бога не съществува никаква причинност. За да има причинност, човек трябва да бъде заставен от нещо друго да я създаде. Няма причина, която може да застави Бога да създаде света. Това са все наши умозаключения, които не могат да дадат никакви резултати. Индуските философи говорят за кармата. Те казват, че причината за кармата е грехът, а коя е била причината, която заставила човека да греши? Тогава те стигат до следното заключение: От две добрини винаги се ражда едно зло, и от две злини се ражда едно добро.
към втори вариант >>

В света причинност няма.

В света причинност няма. Причинността ние сами я създаваме. В Бога не съществува никаква причинност. За да има някаква причина за нещо, все трябва да бъде човек заставен от нещо друго. Няма причина, която може да застави Бога да създаде един свят. И не е било време, когато светът да не е съществувал.
към беседата >>

В Бога не съществува никаква причинност.

В света причинност няма. Причинността ние сами я създаваме. В Бога не съществува никаква причинност. За да има някаква причина за нещо, все трябва да бъде човек заставен от нещо друго. Няма причина, която може да застави Бога да създаде един свят. И не е било време, когато светът да не е съществувал. Аз не говоря за нашия свят, но изобщо за Битието. Ако е било време, когато светът да не е съществувал, тогава можем да говорим за причината, поради която не е съществувал, и за причината, която е заставила Бога да създаде света.
към беседата >>