Търсене в беседите за 'Предпазливост'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Намерени 107 резултати от 94 текста в 8 категории:

✓ Беседи от Учителя:
28 резултата от 20 беседи

✓ Изгревът на Бялото Братство:
20 резултата от 19 текста

✓ Писма от Учителя:
0 резултата от 0 текста

✓ Текстове и документи:
0 резултата от 0 текста

✓ Последователи на Учителя:
14 резултата от 12 текста

✓ Списания и вестници:
8 резултата от 8 текста

✓ Хронология на Братството:
2 резултата от 2 текста

✓ Рудолф Щайнер:
35 резултата от 33 текста

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 28 резултата от 20 беседи с точна фраза : 'Предпазливост'.

1. Страхът

Когато у човека се съединят отрицателното чувство с положителното, чувството на предпазливост и способността за разсъждаване, тогава у него се ражда благоразумието.
Тия зли духове черпят сокове от вас, и почнат да замрежват очите ви, почнете да ослепявате, да оглушавате, краката и ръцете ви почнат също да боледуват, и един ден ви грабват и ви занасят в гроба. И като отидете при Господа със съдрани дрехи, Той ще ви попита: „Е, синко, изпояде ли всичко, което ти дадох? “ – „Татко, прости, ядохме, пихме, блудствахме; няма да правим това нещо занапред.“ И понеже Бог е благ, казва: „Стига да научите урока, пак ще ви кредитирам наново“. И затуй Христос казва: „Ще ви кажа от кого да се боите“. Тази боязън, този страх е благоразумието. Когато у човека се съединят отрицателното чувство с положителното, чувството на предпазливост и способността за разсъждаване, тогава у него се ражда благоразумието. Страхът е отрицателният елемент на благоразумието. Следователно Христос иска да каже: „Не разделяйте тия два елемента един от друг, защото щом ги разделите, т.е. щом разделите вашия разсъдък от чувството на страх, да се не контролират, без друго ще изгубите и тялото, и душата си“. Пъкълът какво означава? Ще видите, че той се състои в ония ограничени условия на развитие, дето ще прекарате живот на страдания, и във вас ще остане само едно голо съзнание.
към беседата >>

2. Страх и безстрашие / За страха и безстрашието

Страх, не предпазливост, защото човек, който знае, че съществува една първична причина и при това се страхува, този човек не е разбрал смисъла на тая причина. (втори вариант)
А туй изречение аз го превеждам на български така: „Без страх и без тъмнина! “ Знаете ли, че страхът ражда тъмнината в света? А страхът е роден от греха. Тъй седи въпросът. Страх, не предпазливост, защото човек, който знае, че съществува една първична причина и при това се страхува, този човек не е разбрал смисъла на тая причина. Тъй ще влизате, като ученици – без страх и без тъмнина. Ако ли не, ще се яви в ума ви страхът, ще ви лиши от светлината, а тъмнината по един естествен път ще дойде. И обратно: когато имате тъмнина, и страхът е там. Те са две състояния на човешкото съзнание, които трябва да урегулирате, защото всички ученици на окултизма първо се питат: „Може ли? “, „Дали ще успеем?
към втори вариант >>

3. Развитие на мозъчните центрове

Други някои чувства пък, като предпазливост и страх, са отрицателни величини.
да познава законите, които го управляват, за да може разумно да се ползва от неговата енергия. Мозъкът е голямо динамо на сили, на електрическа енергия, която изпраща по целия организъм. Ако знае правилно да се ползва от тази енергия, човек би могъл сам да се лекува. Вярата, надеждата, милосърдието, благоговението, както и моралните чувства в човека са положителни величини, които имат мястото си в известни центрове, в известни области на мозъка. Който знае как да се ползва от тях, той сам ще се увери в тяхното добро въздействие върху човека. Други някои чувства пък, като предпазливост и страх, са отрицателни величини. Освен положителни и отрицателни чувства, в мозъка има още много центрове, някои от които са едновременно и положителни, и отрицателни. Такива са, запример, съвест, самоуважение, общителност и други.
към беседата >>

Силно развитото чувство на предпазливост ражда в човека страх.
Човек, у когото е развит центърът на сравнението, каквито препятствия срещне в живота си, той ще ги премахне с разума си. Дълго време ще мисли и след това ще действа. Когато центърът на сравнението е добре развит в човека, той съпоставя нещата, изучава ги внимателно и тогава се произнася. Щом се натъкне на две различни идеи, той започва да ги сравнява, да ги съпоставя и тогава само или и двете отхвърля или приема, или само едната от тях приема, а другата отхвърля. Когато разсъдителните способности в човека са развити, той обича да търси причините на нещата, а оттам се ориентира и върху последствията им. Силно развитото чувство на предпазливост ражда в човека страх. В животинското царство страхът е закон, който регулира отношенията. Там слабият се спасява с бягане. Колкото краката му са по-дълги и може да бяга, толкова по-добре за него. За да се развие това чувство у животните, това показва, че условията на живота им не са били благоприятни. Страхът у животните е страж, който ги пази от опасности, на които могат да се натъкнат.
към беседата >>

4. Произход на правите мисли

Това е предпазливост.
Туй, което е страх за слабия, туй е съмнението за умния човек. Онзи човек, на когото умът е малко слаб, той се съмнява. Не, че страхът не е полезен, той е полезен в Природата. Страхът произтича от едно чувство на осторожност. Такъв човек, у когото е развито туй чувство, погледне положението, каже: „Господа, еди-коя си греда на моста, 15-а или 16-а, не е добре скачена“. Това е предпазливост. Отидеш там и видиш, че действително тази греда не е добре скачена. Но когато туй чувство се изопачи, то не е добре. Има деца, които отидат на някоя чужда врата, натиснат звънеца и после бягат. Ти отидеш, няма никой. А то, тия деца са натиснали бутона и бягат.
към беседата >>

Предпазливост е туй.
Ти пък толкова си се изплашил, че от страх все звънеца чуваш. Излезеш, няма никой. Влезеш, пак чуваш звънеца! Еди-коя си врата ще я поправиш и няма да чуваш звънеца. Вратата ви не е затворена, а трябва да се тури на мястото. Предпазливост е туй. А тази предпазливост може да се превърне на съмнение. След като направиш нещо, може да се съмняваш дали си го направил. И тъй, като живеете тук на земята, едновременно вие се приготвяте за ученици на Божествената Школа. Това е най-красивият живот. След като напуснете земята, като отидете за другия свят, най-красивото, което ще носите, то е името – ученик на Божествената Школа!
към беседата >>

А тази предпазливост може да се превърне на съмнение.
Излезеш, няма никой. Влезеш, пак чуваш звънеца! Еди-коя си врата ще я поправиш и няма да чуваш звънеца. Вратата ви не е затворена, а трябва да се тури на мястото. Предпазливост е туй. А тази предпазливост може да се превърне на съмнение. След като направиш нещо, може да се съмняваш дали си го направил. И тъй, като живеете тук на земята, едновременно вие се приготвяте за ученици на Божествената Школа. Това е най-красивият живот. След като напуснете земята, като отидете за другия свят, най-красивото, което ще носите, то е името – ученик на Божествената Школа! В този свят няма да отидеш като някой си господин, граф, няма да минеш за госпожа или госпожица.
към беседата >>

5. Трите състояния S, R и T

Казвам: всички трябва да работите върху новото в математиката, във философията, в живота и в науката, за да се внесе разширение и полет в съзнанието ви, активност и предпазливост в чувствата ви, за да се пазите от лошите навици на вашето минало.
Казвам: всички трябва да работите върху новото в математиката, във философията, в живота и в науката, за да се внесе разширение и полет в съзнанието ви, активност и предпазливост в чувствата ви, за да се пазите от лошите навици на вашето минало. Само по този начин вие ще бъдете бодри и весели и с будно вътрешно съзнание. В Разумната Природа всичко говори за великата Радост на душата. Като се приближавате до Божествения свят, ще забележите, че там навсякъде вее интелигентност и разумност. Там има изобилие от знания, от музика, от песен и от Любов. Започнете ли да слизате към физическия свят, от там вее вече студенина, ограничение – всеки се свива в черупката си.
към беседата >>

6. Планетни влияния

За да се развива, човек се нуждае от влиянието на планетите: чрез влиянието на Сатурн развива предпазливост, съвестност; чрез Меркурий - разсъдливост, чрез Венера - мекота, чрез Слънцето - стремеж към красота, към радост и веселие, към музика и наука.
Ще кажете, че сте възрастни вече или че сте остарели - кой човек е стар? Според мен стар човек е онзи, който през целия си живот може да обърне един път Колелото на живота; може ли един път да обърне това Колело, той е обиколил цялата Вселена. Това Колело не се обръща в един ден, нито в една година, нито в десет години - при сегашните условия се изискват 120 години. Колелото на живота се движи бавно, но сигурно; като знаете това, не правете усилия да го завъртите изведнъж, защото ще се натъкнете на обратни реакции, които са крайно опасни. Ето защо, за да дойдете до положителни знания за живота, вие трябва да разбирате под влиянието на кои планети се намирате - всяка планета носи известни възможности за човека и в това отношение човек трябва да се познава. За да се развива, човек се нуждае от влиянието на планетите: чрез влиянието на Сатурн развива предпазливост, съвестност; чрез Меркурий - разсъдливост, чрез Венера - мекота, чрез Слънцето - стремеж към красота, към радост и веселие, към музика и наука.
към беседата >>

7. Озлобяване, мъка, скръб

Като елемент на Сатурн, страхът подразбира предпазливост, грижливост, предупредителност.
Те представят елементи, на които свойствата трябва добре да се проучат; след като се изучат свойствата им, те трябва да се преведат, да станат годни за приложение. Какво означава страхът? Страхът е сатурнов елемент, т. е. елемент на мъдростта. Страх от Господа не подразбира онзи ненормален страх, какъвто животните имат. Като елемент на Сатурн, страхът подразбира предпазливост, грижливост, предупредителност. Той е свързан със средния пръст на човешката ръка, със съвестта, със справедливостта в човека. Да се лиши човек от този пръст, това значи да се лиши от чувството на справедливост в себе си. Не само това, но и най-малката промяна във формата на пръстите се отразява благоприятно или не върху човека. Ако средният пръст се изостри много, това не се отразява добре върху характера на човека. Изобщо, краищата на пръстите трябва да бъдат повече заоблени, отколкото остри.
към беседата >>

8. Той дойде при Пилат

Като Го освободи, той трябва с голяма предпазливост да изчисти със своите четки всичкия прах от плочите, наслоен от векове, без да заличи написаното върху тях.
Питам: как се обяснява желанието на Никодима да отиде при един светски човек, какъвто беше Пилат, и да иска тялото Христово? Главната задача на съвременния човек е като тази на Никодима: да освободи Словото Божие, което е дълбоко заровено в него. Като Го освободи, той трябва с голяма предпазливост да изчисти със своите четки всичкия прах от плочите, наслоен от векове, без да заличи написаното върху тях. Всички хора трябва да внимават да не осакатят, да не изопачат написаното върху тия плочи. Когато човек започва да чисти, да облагородява своето съзнание, на всяко изчистено място изпъкват написаните от вековете още идеи и чувства. И сега, като става въпрос за свършване на известни науки, казвам: има друг начин, по който се изучават науките, а именно, като се чисти и освобождава съзнанието от ненужния багаж на миналото. Изчисти ли се съзнанието на човека, в него изпъква онова истинско и положително знание, написано върху него от памти-века. Този човек е работил някога, в своето минало, за придобиване на това знание, а днес трябва да работи за неговото освобождение.
към беседата >>

9. Богове сте

Страхът е също така едно неестествено състояние, предизвикан от чувството на предпазливост. (втори вариант)
И в моралния живот има такива неестествени състояния. Обаче има един начин, по който могат да се премахнат тези неестествени състояния. От какво произтича послъгването? Има нещо неестествено вмъкнато в човека, което може да се премахне. Лъжата е едно такова неестествено състояние. Страхът е също така едно неестествено състояние, предизвикан от чувството на предпазливост.
към втори вариант >>

Страхът в човека е също така неестествено проявление, както и лъжата; Когато чувството на предпазливост е силно развито в човека, той става много страхлив.
Който лъже, той се намира в болезнено състояние, както онзи, на когото стомахът е разстроен. Той влиза-излиза от стаята, не може да седи на едно място. Желанието на човека да полъгва се дължи на нещо неестествено, вмъкнато в неговата психика. Ако желае, човек може да се освободи и от неестествените прояви в себе си. Щом се освободи от тях, заедно с това той ще се освободи и от слабостите и пороците си. Страхът в човека е също така неестествено проявление, както и лъжата; Когато чувството на предпазливост е силно развито в човека, той става много страхлив. За да се освободи от своите неестествени прояви, човек трябва да си служи с филтри, с каквито природата си служи. За да пречисти водата от примесените към нея вещества, природата я прекарва през пясъчни пластове. Същото трябва да прави човек със своите неестествени мисли и желания, които приема от външния свят. Не ги ли филтрира, той постепенно губи силата и здравето си.
към беседата >>

10. Дисонанси в живота / Дисонансите в живота (Усмивката и сладкото)

Природата работи върху човека, за да придобие той будно съзнание, внимание и предпазливост.
Той се спира пред камъка, туря го настрана и си казва: Не е виновен камъкът, аз трябваше да бъда внимателен, да не се спъвам. Както аз се спънах в камъка, така може някое по-силно същество да се спъне в мене и да ме отхвърли настрана. Който рита камъните, и него ще ритат. Като знаете това, щом се ударите в камък, спрете се, погладете камъка и си кажете, че макар и да е застанал на пътя ви, той не е произволно поставен. Всичко в Природата е целесъобразно. Природата работи върху човека, за да придобие той будно съзнание, внимание и предпазливост. С какви методи ще си послужи, това е нейна работа. Задачата на човека е да се ползува от методите и пособията на Природата за неговото възпитание. Природата има предвид да усъвършенствува човека, да го направи безсмъртен.
към беседата >>

11. Условия за растене

Това се дължи на крайно възбуденото в тях чувство на предпазливост.
Като наблюдавам хората, виждам, че всички се тревожат. Няма човек, който да не е под постоянни тревоги. Това се дължи на крайно възбуденото в тях чувство на предпазливост. Всеки се безпокои, тревожи се, какво ще стане с него. Всички се питат: Какво ще стане с нас? Най-малката промяна в личния или обществен живот на хората ги стряска. Те губят разположението си, без да могат да си помогнат. Има чувствителни инструменти, с които може да се намери причината на това неразположение.
към беседата >>

12. Естествени положения

Допуснете, че са се набрали излишни страхове, излишна страхова енергия, а пък други има, които нямат туй чувство за предпазливост.
Та при сегашното си развитие трябва много добре да разбирате състоянието на вашия мозък. Всичката съвременна философия и окултната наука са науки за човешкия мозък − да знаете как да разполагате с енергиите, които природата ви дава. Всяка една енергия може да ви причини страдание. Страдание на този организъм, който имате. Допуснете, че са се набрали излишни страхове, излишна страхова енергия, а пък други има, които нямат туй чувство за предпазливост. Има хора, у които туй чувство за предпазливост е слабо развито, и те попадат в много страдания. Онзи, който е страхлив, той е внимателен, вижда опасността, взема предвид. Минава отнякъде, ще погледне, ще разгледа пътя си. Онзи, у когото страхът не е развит, върви безразборно. Та единият страда повече.
към беседата >>

Има хора, у които туй чувство за предпазливост е слабо развито, и те попадат в много страдания.
Та при сегашното си развитие трябва много добре да разбирате състоянието на вашия мозък. Всичката съвременна философия и окултната наука са науки за човешкия мозък − да знаете как да разполагате с енергиите, които природата ви дава. Всяка една енергия може да ви причини страдание. Страдание на този организъм, който имате. Допуснете, че са се набрали излишни страхове, излишна страхова енергия, а пък други има, които нямат туй чувство за предпазливост. Има хора, у които туй чувство за предпазливост е слабо развито, и те попадат в много страдания. Онзи, който е страхлив, той е внимателен, вижда опасността, взема предвид. Минава отнякъде, ще погледне, ще разгледа пътя си. Онзи, у когото страхът не е развит, върви безразборно. Та единият страда повече. Онзи, невнимателният, страда повече.
към беседата >>

13. Концентриране на човешкия ум / Съсредоточаване на човешкия ум

Значи във всички има една предпазливост. (втори вариант)
И те знаят толкова, колкото и вие. Вие сега се стеснявате, че другите знаят повече. Те знаят толкоз, колкото всеки от вас. Само че те се представят, че знаят, пък някои от вас се представят, че не знаят. Вие нали всички сте смели, но ако започне салонът да се руши, всички ще излезете из салона. Значи във всички има една предпазливост. Аз да ви кажа, по какво се отличават младият човек от стария. Младият слиза, старият плува. Младият е по-смел, иска да се качва. И старият има желание той да се качи нагоре, но той иска със самолет. Старият никога не разчита на краката си, казва: “С някой самолет да се кача.” Виждам един стар човек да казва: “Аз ходих на Мусала.” Той казва, че е ходил на Мусала, пък не е ходил.
към втори вариант >>

Значи, във всички има една предпазливост.
Сега, вие всички сте смели, нали? Но ако целият салон започне да се руши, всички ще излезете от него. Значи, във всички има една предпазливост.
към беседата >>

14. Опитване, проверяване и прилагане

Сега казвате: „Предпазливост и страх.“ Вие не влизате в разсъждение.
Сега казвате: „Предпазливост и страх.“ Вие не влизате в разсъждение. Предпазливостта е процес. Ти си обмислил нещо, искаш да направиш нещо, мислиш да започнеш нещо. Предпазлив си всякога, когато искаш да направиш нещо. Страхът е вече една свършена работа. Вече загазил си и мислиш как да излезеш от туй затруднение.
към беседата >>

Понеже първоначално си имал предпазливост, понеже веднъж си загазил, сега вторият път предпазлив си, да не би като първия път да загазиш.
Ти си обмислил нещо, искаш да направиш нещо, мислиш да започнеш нещо. Предпазлив си всякога, когато искаш да направиш нещо. Страхът е вече една свършена работа. Вече загазил си и мислиш как да излезеш от туй затруднение. Човек загазва, затуй се явява страхът. Понеже първоначално си имал предпазливост, понеже веднъж си загазил, сега вторият път предпазлив си, да не би като първия път да загазиш. Предпазливостта вече те предпазва, да бъдеш внимателен, да не би някой елемент да не си взел предвид. Да не се роди в живота ти нещо или в мислите ти, или в чувствата ти, или в постъпките ти нещо, което да те спъне. Страх се ражда. Щом се роди страхът, нещо е свършено. Запример, ако детето е яло от сладкото в гърнето, когато майката влезе в къщи и се приближи при гърнето, сърцето на детето тупа.
към беседата >>

Напрежението страх ли е или предпазливост?
Та казвам: Трябва да разчленявате темите, които ви се дават. Напрежението какво е? Вие имате желание да постигнете нещо – това е едно напрежение. По кой начин ще вземете „до“, ако имате напрежение? Напрежението страх ли е или предпазливост? Напрежението се ражда от известни желания отвътре. Желанието е една вътрешна възможност. Тебе ти трябва един извор. Ти желаеш, не е лошо, че желаеш. Всичката погрешка може да излезе от желанието.
към беседата >>

15. Организирана вяра

Чувството на осторожност и предпазливост, съединени с човешкия разум, образуват благоразумие.
У всички хора страхът не е еднакво развит. Някои са по-страхливи, а някои по-безстрашни. У някои, към темето отстрани, центърът на страха е по-силно развит. Има известни работи, които поддържат страха. Понеже света има доста опасности, това е едно чувство, което предпазва човека от тях. Чувството на осторожност и предпазливост, съединени с човешкия разум, образуват благоразумие. Страхът е едно отрицателно чувство, отрицателно в този смисъл, че има пред вид интереса на човека. Всякога той му казва: „Пази се да не би да се изложат твоите интереси на голяма опасност.“ Например, казва ти: „Пази се, този човек да не те излъже! “ И в животните има това чувство. Някое животно, като те погледне или ще вярва в тебе или няма да вярва или ще има доверие или няма да има доверие.
към беседата >>

16. Правото отношение

То е предпазливост.
Добрата страна на страха е, че човек е бодър в своите наблюдения. То е предпазливост. Да знаеш, че в страх, който живее, има известно движение, той трябва да бъде внимателен. Запример гледам вратите на треновете колко са опасни, как може човек да се осакати. Там вратата, като се отвори, има междина и ако някой си тури ръката, като речеш да затвориш вратата, можеш да осакатиш пръстите. Вратите трябва да са направени така, че да няма междина вътре. По някой път вие туряте в печката си въглища или дърва, набират се газове и веднага избухват.
към беседата >>

17. Мажорни и миньорни гами

Лъжата е един резултат на самото чувство предпазливост, внимателност у човека.
Личните чувства спасяват човека от лъжа, изключват лъжата. За лъжата подбудителната причина е страхът. Деца, които са страхливи, скрояват една бяла лъжа веднага, майстори са. Лъжата е миньорната гама, събира, не дава. Милосърдието е мажорна гама. Лъжата е един резултат на самото чувство предпазливост, внимателност у човека. Страхът сам по себе си не е лош, боязливостта не е лоша. Ако човек няма боязливост би се изложил на много големи мъчнотии. Работиш с взривни вещества, трябва да бъдеш внимателен. Ако не си внимателен може да избухне, ще причини големи вреди.
към беседата >>

18. Нова епоха

Ако във вас страхът стане неестествен, страхът е една предпазливост, но ако страхът стане неестествен, какво ще стане.
Всичките недоразумения между хората почиват върху материални работи. И вкъщи недоразуменията се дължат например, че една кърпа или една тенджера липсвали. Все за материални работи хората се карат. Казвам: напуснете материалния свят, не се занимавайте с него, ако искате да прогресирате. То е един вътрешен процес. Ако във вас страхът стане неестествен, страхът е една предпазливост, но ако страхът стане неестествен, какво ще стане. Ако ред поколения, които са се плашили неестествено, техните гърди се спитяват*. В Америка дробовете на американците постоянно се спитяват. И това се дължи на онази раса, която те изтребиха. Постоянно се спитяват гърдите им и те казват, че имало микроби, които спитявали гърдите. Американците вземат мерки да дишат, спитяват се дробовете им.
към беседата >>

19. Номер първи

При такова предсказване човек трябва да приема нещата с голяма предпазливост.
В селата има баби-пророчици, които помагат на хората при мъчнотиите им. Достатъчно е някой селянин да изгуби кравата или вола си, за да му предскаже бабата, къде е отишъл. Ако ясновидецът предскаже нещо, което 100% е вярно, предсказването му е от Божествения свят. Ако предсказването му е от човешкия свят, истинността на думите му е 50%. И най-после, има случаи на предсказване, вярно само едно на сто. При такова предсказване човек трябва да приема нещата с голяма предпазливост.
към беседата >>

20. Млад и стар

– От страх и предпазливост, да не би да я усвоим криво.
Защо не можахте да схванете цялата песен? – От страх и предпазливост, да не би да я усвоим криво. – Като пее, човек трябва да бъде свободен. Страхът трябва да влезе в съгласие с разумността. Докато страхът взема участие в музиката, работата не може да върви. Той дава мнението си, как да се пее, кога да се пее. Той казва: Не бързай толкова.
към беседата >>

0.21331095695496V1-ON