НАЧАЛО
Новости в сайта
|
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
беседи, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на беседите 
 
Търсене в различните класове
Подробности при търсене
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Намерени
1442
резултати от
617
текста в
8
категории:
✓
Беседи от Учителя:
405
резултата от
217
беседи
✓
Изгревът на Бялото Братство:
619
резултата от
259
текста
✓
Писма от Учителя:
1
резултата от
1
текста
✓
Текстове и документи:
95
резултата от
30
текста
✓
Последователи на Учителя:
168
резултата от
53
текста
✓
Списания и вестници:
51
резултата от
20
текста
✓
Хронология на Братството:
102
резултата от
36
текста
✓
Рудолф Щайнер:
1
резултата от
1
текста
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
405
резултата от
217
беседи с точна фраза : '
Поп
'.
1.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това исках да ви кажа – да се освободите от вашия
поп
– попът вътре и около вас.
Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и прочее, но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата.
Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това исках да ви кажа – да се освободите от вашия поп – попът вътре и около вас.
Аз не подразбирам поповете, които са вътре и служат в църквите, а подразбирам вашия поп, който седи над гръбначния стълб, и който, когато кади, е толкова лош, щото може да запали и къщата около него. И когато ви казвам – да се освободите от вашите жени, ни най-малко искам да разбирам – да оставите съпругите ваши или да ги изполовите за гушите. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейни ръце и затова е и поговорката: „Дом без жена и мъж без пари огън да ги гори! " От чисто френологическо гледище, ние трябва да въэдействаме на своето естество. Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по този начин дяволът ги много измъчва.
към беседата >>
Аз не подразбирам поповете, които са вътре и служат в църквите, а подразбирам вашия
поп
, който седи над гръбначния стълб, и който, когато кади, е толкова лош, щото може да запали и къщата около него.
Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и прочее, но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това исках да ви кажа – да се освободите от вашия поп – попът вътре и около вас.
Аз не подразбирам поповете, които са вътре и служат в църквите, а подразбирам вашия поп, който седи над гръбначния стълб, и който, когато кади, е толкова лош, щото може да запали и къщата около него.
И когато ви казвам – да се освободите от вашите жени, ни най-малко искам да разбирам – да оставите съпругите ваши или да ги изполовите за гушите. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейни ръце и затова е и поговорката: „Дом без жена и мъж без пари огън да ги гори! " От чисто френологическо гледище, ние трябва да въэдействаме на своето естество. Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по този начин дяволът ги много измъчва. А пък човек, който има надежда, мяза на онзи бивол, върху който, като кацнала една муха, питали го – усеща ли я, а той спокойно отговорил: „Не съм я усетил кога е дошла." Понякога се оплакваме от дявола, но той на нас не ни е крив.
към беседата >>
Но ако ви не е изпратил Господ, не отивайте да лъжете; както някой си станал
поп
, а па то може да е годен и за обущар, и за земеделец, и за търговец, а никак не и за
поп
.
Има две страни: омраза и любов. Ако преминеш омразата, трябва да приложиш Любовта, за да може да се уравни. Ако вие употребите Христовия закон на Любовта, то ще ви се помогне. Затова, ако осъждаш, ще те осъждат и с каквато мярка мериш, с такава ще ти се въэмери. Когато от любов отидеш при някого, ще кажеш: „В Името на Бога ида да ви кажа..." и ще му кажеш да се освободи; а пък те са свободни да изпълнят, или не.
Но ако ви не е изпратил Господ, не отивайте да лъжете; както някой си станал поп, а па то може да е годен и за обущар, и за земеделец, и за търговец, а никак не и за поп.
Защото попът трябва да е умен, да може да съветва, да увещава, да пасе и да эавежда стадото при "тихи води и при зелени пасища". Сегашните попове, в по-голямото си число, са самозвани попове. Затова е, дето Господ едно време като дойде, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други. Христос пак иде в света, ще събере поповете и ще им каже: „Вие може да бъдете служители, но не може да бъдете свещеници". Аз съм срещал много хора свещеници без джубета [5] и калимавки – те са истинските свещеници.
към беседата >>
2.
Учителите
,
НБ
, София, 20.12.1914г.,
Учителят не трябва да прилича на онзи
поп
, който като не бил в нормално състояние, при кръщаване на децата подържал едно дете в купата повечко време и то умряло, а той казал: „Дайте друго: това не можа да се кръсти“.
Едно време и жените, и мъжете са раждали, но отсетне мъжът е изгубил способността да ражда и остана жената да върши това. Библията казва: „Авраам роди Исаака“, а не казва, че Сара е родила. Когато мъжът е раждал, светът е бил в отлично положение, а когато той престана да ражда, светът се развали. Мъжът трябва да роди – да бъде добър учител. Майката може да роди дете, тя може да вложи в душата му всички благородни качества, но ако учителят не умее да култивира тия благородни качества, нищо добро няма да излезе; значи иска се учителят да ражда.
Учителят не трябва да прилича на онзи поп, който като не бил в нормално състояние, при кръщаване на децата подържал едно дете в купата повечко време и то умряло, а той казал: „Дайте друго: това не можа да се кръсти“.
Когато кръщавате, като учители, вашият ум трябва да бъде на мястото си. Туй кръщение подразбира да внесете в детето, което учите, Божествения Дух. Свещеникът, като учител, трябва да знае Божествените закони. „Ама така писала църквата.“ Да окъпеш детето във вода, това не е кръщение. Съвременните попове, учители и съдии са професионалисти, работят за пари, за 300–500 или 1,000 лева, които им плащат.
към беседата >>
3.
Равновесие между Мъдрост и Любов
,
ИБ
, Бургас, 4.2.1915г.,
Да не сме като оня
поп
българин, който, като турил детето във водата, да го кръщава, то умряло и рекъл: "Дайте друго." Така Христос от 5 хляба Му се възложи да приготви повече хлябове и нахрани хиляди хора.
Законите за реформацията трябва да научим, а те са: от малкото да направим голямото, от семката да направим глава чукун- дур - цвекло за захар, а не фабрики, машинарии и после от милиони килограма цвекло някакви килограма захар.
Да не сме като оня поп българин, който, като турил детето във водата, да го кръщава, то умряло и рекъл: "Дайте друго." Така Христос от 5 хляба Му се възложи да приготви повече хлябове и нахрани хиляди хора.
Елементите на хляба ги имаме във въздуха.
към беседата >>
4.
Блудният син
,
НБ
, София, 3.7.1915г.,
Например някой
поп
ти се сърди; поопуши го – дай му нещо; ако му туриш в джоба пет, десет, двадесет, сто лева, той ще се ухили; и попове, и владици – всички ги опушете с тютюн.
Дяволът се опушва с тютюн и всички, които пушат, кадят дявола и той се укротява; затова, ако жена ти е сърдита, покади я с тютюн. Една нощ един свещеник останал без тютюн и станал много сърдит; всички започнали да се питат: „Какво стана с попа? “, но щом го накадили с тютюн, той се укротил. По същия начин и младият син, който знаеше алчността на брат си, му даде малко „тютюн“. Да речем, че някой ти се сърди – поопуши го малко.
Например някой поп ти се сърди; поопуши го – дай му нещо; ако му туриш в джоба пет, десет, двадесет, сто лева, той ще се ухили; и попове, и владици – всички ги опушете с тютюн.
Някои казват, че не искат да дават пари; дай, за да се отървеш! Така е и с големия син: баща му го утешава и му казва: „Всичко, каквото имам, то е твое“, т.е. той го кади. И когато някой ме пита как ще се оправи светът, аз му казвам, че по този начин ще се оправи: стани слуга и кажи на баща си да даде всичко на другите ти братя; и колкото си по-грешен в тяхно лице, толкова е по-добре за теб.
към беседата >>
А вие, които сте християни, сега казвате: „Кой ли
поп
ще ме погребе?
Сега хората казват: „Всички ще умрем, но чакай поне да си спестим пари, да си приготвим ризи“ – вие, които по този начин си приготвяте ризи, няма да видите Бога, по този начин не се върна блудният син. Вие какво правите? – „Да се натъкмим като за някой бал и така да отидем при Бога“ – така няма да отидете при Него. Христос как се върна при Бога? Бащата го тури на кръста – да е кръстен със залог, това е Божествен закон на Любовта.
А вие, които сте християни, сега казвате: „Кой ли поп ще ме погребе?
“ Когато тези попове почнат не да ви погребват, а да ви възкресяват, тогава ще ви въведат в Царството Божие, инак кой поп няма да ви опее за пари – тежко на такъв опят грешник! Следователно ние, които се готвим, трябва да оживеем; не си туряйте на ум да ви погребват и да ви пеят заупокой свещеници. Ще оставите само тялото, защото то е имущество, и ще кажете: „Аз ви оставям моето тяло за наследство, турете го в гроб, а аз, който заминавам при Отца си, Той ще ми даде.“ Аз бих желал да ми пеят Ангелите Божии и Господ ще ме упокои, само когато отида при Баща си и кажа: „Татко, съгреших.“ Така ще дам един прекрасен пример на цялото общество; тогава Христос ще каже: „Днес стана смирението на този човек, този син мъртъв беше и оживя.“ Аз бих желал да заколя едно теле за такъв син и ще повикам всичките си приятели да ядем за него.
към беседата >>
“ Когато тези попове почнат не да ви погребват, а да ви възкресяват, тогава ще ви въведат в Царството Божие, инак кой
поп
няма да ви опее за пари – тежко на такъв опят грешник!
Вие какво правите? – „Да се натъкмим като за някой бал и така да отидем при Бога“ – така няма да отидете при Него. Христос как се върна при Бога? Бащата го тури на кръста – да е кръстен със залог, това е Божествен закон на Любовта. А вие, които сте християни, сега казвате: „Кой ли поп ще ме погребе?
“ Когато тези попове почнат не да ви погребват, а да ви възкресяват, тогава ще ви въведат в Царството Божие, инак кой поп няма да ви опее за пари – тежко на такъв опят грешник!
Следователно ние, които се готвим, трябва да оживеем; не си туряйте на ум да ви погребват и да ви пеят заупокой свещеници. Ще оставите само тялото, защото то е имущество, и ще кажете: „Аз ви оставям моето тяло за наследство, турете го в гроб, а аз, който заминавам при Отца си, Той ще ми даде.“ Аз бих желал да ми пеят Ангелите Божии и Господ ще ме упокои, само когато отида при Баща си и кажа: „Татко, съгреших.“ Така ще дам един прекрасен пример на цялото общество; тогава Христос ще каже: „Днес стана смирението на този човек, този син мъртъв беше и оживя.“ Аз бих желал да заколя едно теле за такъв син и ще повикам всичките си приятели да ядем за него.
към беседата >>
5.
Свобода на Духа
,
НБ
, , 5.9.1915г.,
Във Варна преди 30–40 години имаше един
поп
Ганчо – „орман-папаз“ го наричаха, – той често укоряваше ония, които го опопили; вижда, че един гагаузин бие жена си, взел един камшик и почнал да бие мъжа, за да отърве жената, но и двамата, мъжът и жената, веднага се нахвърлили върху него, а жената рекла: „Какво право имаш ти да биеш мъжа ми, ние сами ще се разправим и ще си уредим работата“.
Тя харчи напразно енергия. Когато Бог се приближи към нас, ще усетим, че Неговото действие е не един миг, а дълго време. И туй разположение ще го усетим в душата – тайно. Когато някои хора се карат, аз отивам при тях, но не им казвам да млъкнат, защото аз трябва първом да млъкна: като се карат двама, аз да отида, няма да им помогна. Не им проповядвам морал, а се спра и се помоля за тях на Господа.
Във Варна преди 30–40 години имаше един поп Ганчо – „орман-папаз“ го наричаха, – той често укоряваше ония, които го опопили; вижда, че един гагаузин бие жена си, взел един камшик и почнал да бие мъжа, за да отърве жената, но и двамата, мъжът и жената, веднага се нахвърлили върху него, а жената рекла: „Какво право имаш ти да биеш мъжа ми, ние сами ще се разправим и ще си уредим работата“.
И сетне попът казва: „Що ми трябваше да отървам жената от мъжа“. И вие, като поп Ганчо, може да влизате да уреждате хорските работи. Не влизайте. Можете да влезете само когато двамата, мъжът и жената, ви повикат да ги разправите. Покажете им закона за свободата и как да уреждат отношенията си.
към беседата >>
И вие, като
поп
Ганчо, може да влизате да уреждате хорските работи.
И туй разположение ще го усетим в душата – тайно. Когато някои хора се карат, аз отивам при тях, но не им казвам да млъкнат, защото аз трябва първом да млъкна: като се карат двама, аз да отида, няма да им помогна. Не им проповядвам морал, а се спра и се помоля за тях на Господа. Във Варна преди 30–40 години имаше един поп Ганчо – „орман-папаз“ го наричаха, – той често укоряваше ония, които го опопили; вижда, че един гагаузин бие жена си, взел един камшик и почнал да бие мъжа, за да отърве жената, но и двамата, мъжът и жената, веднага се нахвърлили върху него, а жената рекла: „Какво право имаш ти да биеш мъжа ми, ние сами ще се разправим и ще си уредим работата“. И сетне попът казва: „Що ми трябваше да отървам жената от мъжа“.
И вие, като поп Ганчо, може да влизате да уреждате хорските работи.
Не влизайте. Можете да влезете само когато двамата, мъжът и жената, ви повикат да ги разправите. Покажете им закона за свободата и как да уреждат отношенията си.
към беседата >>
6.
Събличане и обличане
,
НБ
, София, 28.7.1918г.,
Никой не е дошъл на земята да става
поп
или професор – това са временни служби.
Махнете тенджерата и търговията от главата си! Човек не е дошъл на земята нито готвач да става, нито търговец. Това са временни занятия за прехранване. Свещеникът е недоволен, че работата му не върви добре, професорът също е недоволен от работата си. Не се безпокойте, всичко ще тръгне добре.
Никой не е дошъл на земята да става поп или професор – това са временни служби.
Какво означава думата поп? Баща. Един Баща има в света – Господ. Всички хора са братя помежду си. Следователно, като срещнеш един човек, ще знаеш, че той е твой брат, а Бог е Баща на всички.
към беседата >>
Какво означава думата
поп
?
Човек не е дошъл на земята нито готвач да става, нито търговец. Това са временни занятия за прехранване. Свещеникът е недоволен, че работата му не върви добре, професорът също е недоволен от работата си. Не се безпокойте, всичко ще тръгне добре. Никой не е дошъл на земята да става поп или професор – това са временни служби.
Какво означава думата поп?
Баща. Един Баща има в света – Господ. Всички хора са братя помежду си. Следователно, като срещнеш един човек, ще знаеш, че той е твой брат, а Бог е Баща на всички.
към беседата >>
Като се ожени, мъжът става
поп
.
Тя определя връзките, които трябва да съществуват в семейството между мъжа и жената, между брата и сестрата. Една е истинската религия, т.е. едно е дървото на Живота, но с много разклонения. За да познаете истинската религия, трябва да облечете новите си дрехи, както свещеникът облича новите одежди и излиза да служи. Защо мъжът и жената да не бъдат като свещениците, облечени в нови одежди?
Като се ожени, мъжът става поп.
Жената го е опопила. Като му роди едно дете, той става папа, т.е. баща. В този смисъл, всеки човек може да бъде баща и майка, да облече новата си одежда и да служи на новото. Да опопиш мъжа си, това значи, да му родиш нещо възвишено и благородно.
към беседата >>
7.
Не може да се укрие
,
НБ
, София, 15.9.1918г.,
Какво означава думата
поп
?
Днес светът е пълен с проповедници, но още не се е оправил. Защо? Защото и проповедници, и майки, и бащи, и учители, вярват първо в себе си, а после в Господа. Те се разделят на особени мнения, и всеки защитава своето. Светът е пълен с бащи и майки; те са проповедници на своите деца. Значи, светът е пълен с попове и попадии.
Какво означава думата поп?
Баща. Една българска поговорка казва: „Вържи попа, да е мирно селото! " Думата поп е употребена тук в лош смисъл, вместо дявол. Значи, вържи дявола, да е мирно селото. Тази поговорка не е права. Думата поп означава баща; всеки свещеник е баща.
към беседата >>
" Думата
поп
е употребена тук в лош смисъл, вместо дявол.
Те се разделят на особени мнения, и всеки защитава своето. Светът е пълен с бащи и майки; те са проповедници на своите деца. Значи, светът е пълен с попове и попадии. Какво означава думата поп? Баща. Една българска поговорка казва: „Вържи попа, да е мирно селото!
" Думата поп е употребена тук в лош смисъл, вместо дявол.
Значи, вържи дявола, да е мирно селото. Тази поговорка не е права. Думата поп означава баща; всеки свещеник е баща. На какво? На Истината.
към беседата >>
Думата
поп
означава баща; всеки свещеник е баща.
Какво означава думата поп? Баща. Една българска поговорка казва: „Вържи попа, да е мирно селото! " Думата поп е употребена тук в лош смисъл, вместо дявол. Значи, вържи дявола, да е мирно селото. Тази поговорка не е права.
Думата поп означава баща; всеки свещеник е баща.
На какво? На Истината.
към беседата >>
8.
Малкият закон
,
НБ
, София, 22.6.1919г.,
В това отношение приличаме на онази българка, която дала на мъжа си едно котле с вода, една китка босилек и го изпратила да ръси - направила го по свое желание
поп
.
(втори вариант)
Ако някой ми изгори къщата, която струва двеста хиляди лева, а аз не отмъстя за това зло, за в бъдеще ще бъда един добър човек. Ако съм един виден държавник и ме свалят от мястото, което заемам, макар и несправедливо, а аз не отмъстя за това нещо, то за в бъдеще ще съм един добър човек. Изобщо всеки, който не отмъщава даже и за най-голямото му сторено зло, той е и ще бъде един добър човек. Ние тук на земята може да направим някого такъв, какъвто искаме. Например може да направим едного министър, другиго - държавник, трети - проповедник, четвърти - учител и т.н.
В това отношение приличаме на онази българка, която дала на мъжа си едно котле с вода, една китка босилек и го изпратила да ръси - направила го по свое желание поп.
Нашите длъжности, които заемаме тук, на земята, са нищо друго освен произведение на подобни длъжности от един друг свят, който е над нас.
към втори вариант >>
В това отношение ние приличаме на онази българка, която дала на мъжа си едно котле с вода, китка босилек и го изпратила да ръси; направила го по свое желание
поп
.
Ако някой ми изгори или продаде къщата, която струва 200,000 лева, в мене ще се зароди голяма борба от това зло, но ако победя себе си и не отмъстя, ще се нарека велик в Царството Божие. Ако съм виден държавник и ме свалят от поста, който заемам, макар и несправедливо, и аз не отмъстя за това нещо, за в бъдеще ще съм добър човек. Изобщо всеки, който не отмъщава даже и за най-голямото сторено нему зло, той е добър човек. На земята ние може да направим някого такъв, какъвто искаме. Например, може да направим едного министър, другиго държавник, трети проповедник, четвърти учител и т.н.
В това отношение ние приличаме на онази българка, която дала на мъжа си едно котле с вода, китка босилек и го изпратила да ръси; направила го по свое желание поп.
Нашите длъжности, които заемаме тук на земята, не са нищо друго, освен произведение на подобни длъжности от един друг свят, който е над нас.
към беседата >>
9.
Бог е говорил
,
НБ
, София, 9.11.1919г.,
Ще го кръстим,
поп
ще му чете, дано стане добро." Кръщават го,
поп
му чете, но то не става по- добро.
(втори вариант)
Майката пита: „Какво става с детето? Какво ще го правим?
Ще го кръстим, поп ще му чете, дано стане добро." Кръщават го, поп му чете, но то не става по- добро.
Детето не става добро нито с кръщаването, нито с четенето на попа. При възпитанието има елементи, които трябва да се спазват. Спазят ли се, детето става добро. Синът, който учи в университета като слуга, казва: „Да се жертваме за народа си. Да помагаме на ония, които са на бойното поле, но да бъдем в тила.
към втори вариант >>
– Ще го кръстим,
поп
ще му чете, дано стане добро.
Майката пита: Какво става с детето? Какво ще го правим?
– Ще го кръстим, поп ще му чете, дано стане добро.
Кръщават го, поп му чете, но то не става по-добро. Детето не става добро, нито с кръщаването, нито с четенето на попа. При възпитанието има елементи, които трябва да се спазват. Спазят ли се, детето става добро. Синът, който учи в университета като слуга, казва: Да се жертваме за народа си, да помагаме на ония, които са на бойното поле, но да бъдем в тила.
към беседата >>
Кръщават го,
поп
му чете, но то не става по-добро.
Майката пита: Какво става с детето? Какво ще го правим? – Ще го кръстим, поп ще му чете, дано стане добро.
Кръщават го, поп му чете, но то не става по-добро.
Детето не става добро, нито с кръщаването, нито с четенето на попа. При възпитанието има елементи, които трябва да се спазват. Спазят ли се, детето става добро. Синът, който учи в университета като слуга, казва: Да се жертваме за народа си, да помагаме на ония, които са на бойното поле, но да бъдем в тила. Да умрем за отечеството си - Това значи: идете вие на бойното поле, а ние ще бъдем в тила, оттам ще помагаме.
към беседата >>
10.
Двамата свидетели
,
НБ
, София, 16.11.1919г.,
Веднъж дойде при мене един
поп
и като говорех така, той ми възрази: „Аз имам здрав стомах и всичко мога да ям“.
Според мене само хлебец е най-хубавата храна. Ама това не било хигиенична храна. Месцето, масълцето, маслинките, пастърмата, супица, направена от агнешки дробчета – те са още по-нехигиенични. Казват: „Да се яде така, както препоръчваш, то е калугерска работа“. Заблудили сме се с животински ум и сме станали месоядци: заблудили сме се с инстинкта на свинята и сме станали всеядци – свинята яде всичко, от нищо не се отказва.
Веднъж дойде при мене един поп и като говорех така, той ми възрази: „Аз имам здрав стомах и всичко мога да ям“.
– Дайте му, всичко, каквото иска да яде, рекох. След като яде, боледува цели два дена. Какво? – „Неразположен.“ Приятелю, стомахът ти казва, че ти не си умен човек. Когато ядем, ние трябва да благодарим на нашата душа, че ни е дала всичко, каквото ни е необходимо. Не ни трябва никакви излишества; необходимото за нас е да познаем нашия ум и нашето сърце: те са Божествени.
към беседата >>
11.
Надеждата
,
ИБ
, Русе, 16.1.1920г.,
Трябва да имаме ниви, градини, но не като ония, които имал един гръцки
поп
.
(втори вариант)
Всички хора искат много ниви, много къщи. Добре е да имате една къща, една нива, една градина. Добре е да имате една къща, едно тяло, което никога да не умира. Да имате една нива, то значи - едно сърдце, в което да насаждате всичко. И тъй, къщата, това е човешкото тяло, нивата - човешкото сърдце, а градината - човешкият ум.
Трябва да имаме ниви, градини, но не като ония, които имал един гръцки поп.
Насадил една нива и казал: "Да знаеш, че поп господар имаш“. - Да, като тебе господари 100 имах, от които 99 отнесох“. И ние обсебваме ли, обсебваме къщи, градини, а после казваме: "Дали ще има кой да ни зарови"? - Да, ще има, ще има. Намирам много правдоподобно, когато жената оплаква мъжа си: "Иване, Иване, не трябваше ли по Бога да живееш?
към втори вариант >>
Насадил една нива и казал: "Да знаеш, че
поп
господар имаш“.
(втори вариант)
Добре е да имате една къща, една нива, една градина. Добре е да имате една къща, едно тяло, което никога да не умира. Да имате една нива, то значи - едно сърдце, в което да насаждате всичко. И тъй, къщата, това е човешкото тяло, нивата - човешкото сърдце, а градината - човешкият ум. Трябва да имаме ниви, градини, но не като ония, които имал един гръцки поп.
Насадил една нива и казал: "Да знаеш, че поп господар имаш“.
- Да, като тебе господари 100 имах, от които 99 отнесох“. И ние обсебваме ли, обсебваме къщи, градини, а после казваме: "Дали ще има кой да ни зарови"? - Да, ще има, ще има. Намирам много правдоподобно, когато жената оплаква мъжа си: "Иване, Иване, не трябваше ли по Бога да живееш? " А това значи: ти ще из- платиш греховете си, та, като дойдеш втори път, да не грешиш.
към втори вариант >>
Ако една жена не знае да нарежда къщата си, няма надежда; ако един ученик не може да свири, няма надежда; ако един
поп
не може да служи, няма надежда.
(втори вариант)
Имат ли надежда, ще има в къщата им мир и радост. А днес хората казват: "Тези млади сега не могат да живеят, но после ще се спогаждат“. Не, сега, сега; каквато е любовта отначало, такава ще бъде и в края. Тъй говори законът на надеждата. От становището на любовта трябва да схванем времето, от вярата - пространството, а от надеждата - всички методи, начини, чрез които този живот може да се развива.
Ако една жена не знае да нарежда къщата си, няма надежда; ако един ученик не може да свири, няма надежда; ако един поп не може да служи, няма надежда.
Ти имаш упование в себе си, че може да направиш нещо с тази надежда..Някой казва: "Как мислиш, дали вярвам в Бога? " - Чудна работа, аз трябва да отговарям, дали той вярва! Ами отвори кисията си и виж! Пита ме, има ли пари. Отвори кисията си, и ще видиш.
към втори вариант >>
Трябва да имате ниви, градини, но не като ония, които имал един гръцки
поп
.
Всички хора искат много ниви, много къщи. Добре е да имате една къща, една нива, една градина. Добре е да имате една къща, едно тяло, което никога да не умира. Да имате една нива, то значи едно сърце, в което да насаждате всичко. И тъй, къщата, това е човешкото тяло, нивата— човешкото сърце, а градината — човешкият ум.
Трябва да имате ниви, градини, но не като ония, които имал един гръцки поп.
Насадил една нива и казал: Да знаеш, че поп господар имаш. — Да, като тебе господари сто имах, от които деветдесет и девет отнесох. И ние обсебваме къщи, градини, а после казваме: Дали ще има кой да ни зарови? — Да, ще има. Намирам много правдоподобно, когато жената оплаква мъжа си: Иване, Иване, не трябваше ли по Бога да живееш?
към беседата >>
Насадил една нива и казал: Да знаеш, че
поп
господар имаш.
Добре е да имате една къща, една нива, една градина. Добре е да имате една къща, едно тяло, което никога да не умира. Да имате една нива, то значи едно сърце, в което да насаждате всичко. И тъй, къщата, това е човешкото тяло, нивата— човешкото сърце, а градината — човешкият ум. Трябва да имате ниви, градини, но не като ония, които имал един гръцки поп.
Насадил една нива и казал: Да знаеш, че поп господар имаш.
— Да, като тебе господари сто имах, от които деветдесет и девет отнесох. И ние обсебваме къщи, градини, а после казваме: Дали ще има кой да ни зарови? — Да, ще има. Намирам много правдоподобно, когато жената оплаква мъжа си: Иване, Иване, не трябваше ли по Бога да живееш? А това значи: ти ще изплатиш греховете си, та като дойдеш втори път, да не грешиш.
към беседата >>
Ако една жена не знае да нарежда къщата си, няма надежда; ако един ученик не може да свири, няма надежда; ако един
поп
не може да служи, няма надежда.
А днес хората казват: Тези млади сега не могат да живеят, но после ще се спогаждат. Не, сега, сега. Каквато е любовта отначало, такава ще бъде и в края. Тъй говори законът на надеждата. От становището на любовта трябва да схванем времето, от вярата — пространството, а от надеждата — всички методи, начини, чрез които този живот може да се развива.
Ако една жена не знае да нарежда къщата си, няма надежда; ако един ученик не може да свири, няма надежда; ако един поп не може да служи, няма надежда.
Ти имаш упование в себе си, че може да направиш нещо с тази надежда. Някой казва: Как мислиш, дали вярвам в Бога? — Чудна работа, аз трябва да отговарям дали той вярва! Ами отвори кесията си и виж! Питаме има ли пари.
към беседата >>
12.
Аз съм жив
,
НБ
, София, 22.2.1920г.,
Ти виждаш ясно предметите на разстояние сто-двеста метра, а на разстояние един километър пред тебе не можеш да различиш
поп
ли е, войник, офицер, или що.
(втори вариант)
Когато онзи астроном гледа през тръбата на своя далекоглед и вижда толкова неща, това илюзия ли е? Де е илюзията - в първия или във втория случай? Ти си отваряш очите и казваш: „Аз виждам." Нищо не виждаш.
Ти виждаш ясно предметите на разстояние сто-двеста метра, а на разстояние един километър пред тебе не можеш да различиш поп ли е, войник, офицер, или що.
Това виждане ли е? Обаче, ако погледнеш през твоя далекоглед, ще кажеш: „Това е поп или офицер, или та- къв-онакъв." Туй е знание.
към втори вариант >>
Обаче, ако погледнеш през твоя далекоглед, ще кажеш: „Това е
поп
или офицер, или та- къв-онакъв." Туй е знание.
(втори вариант)
Когато онзи астроном гледа през тръбата на своя далекоглед и вижда толкова неща, това илюзия ли е? Де е илюзията - в първия или във втория случай? Ти си отваряш очите и казваш: „Аз виждам." Нищо не виждаш. Ти виждаш ясно предметите на разстояние сто-двеста метра, а на разстояние един километър пред тебе не можеш да различиш поп ли е, войник, офицер, или що. Това виждане ли е?
Обаче, ако погледнеш през твоя далекоглед, ще кажеш: „Това е поп или офицер, или та- къв-онакъв." Туй е знание.
към втори вариант >>
Викат
поп
да изповядаш греховете си.
(втори вариант)
Христос казва: „Имам ключовете на смъртта." За тази именно отрова говори Той, от която ние сами се умъртвяваме - не знаем как да изваждаме отровата. Срещне те някой човек, забие ти отровата, срещне те друг - също ти забие отрова и ти най-после казваш: „Няма какво да се прави, ще се мре вече." Няма какво!
Викат поп да изповядаш греховете си.
Туй си направил, онуй си направил, изповядаш всичките си грехове. И после казват: „Отиде в Царството Божие." Това е за- лъгване. Свещеникът не трябва да го залъгва, а да извади всичката отрова от неговата душа, трябва да му каже истината.
към втори вариант >>
– Дядо
поп
.
Първата й работа на оня свят била да потърси мъжа си. Отишла право в рая. Тук погледнала, там погледнала, никъде не го видяла. – Кого търсиш? – запитали я някои от рая.
– Дядо поп.
– Той не е тук. Има и други места, все ще го намериш някъде. Тя дошла най-после до ада. Влязла там и, за свое учудване, видяла дядо поп. – Какво стана, че тук те намирам?
към беседата >>
Влязла там и, за свое учудване, видяла дядо
поп
.
– запитали я някои от рая. – Дядо поп. – Той не е тук. Има и други места, все ще го намериш някъде. Тя дошла най-после до ада.
Влязла там и, за свое учудване, видяла дядо поп.
– Какво стана, че тук те намирам? – Остави се, погрешно съм мислел. Но моето положение не е толкова страшно. Аз съм на раменете на дядо владика. Казвам: Не се чудете, че много православни и евангелисти ще попаднат при дядо поп.
към беседата >>
Казвам: Не се чудете, че много православни и евангелисти ще попаднат при дядо
поп
.
Влязла там и, за свое учудване, видяла дядо поп. – Какво стана, че тук те намирам? – Остави се, погрешно съм мислел. Но моето положение не е толкова страшно. Аз съм на раменете на дядо владика.
Казвам: Не се чудете, че много православни и евангелисти ще попаднат при дядо поп.
Ще кажете, че има нещо утешително. – Кое е утешителното? – Че ще бъдат на раменете на владиката. – Колкото и да се утешавате, това не помага. Православните имат по-малко знания от евангелистите, но са по-искрени, по-чистосърдечни от тях.
към беседата >>
13.
Приятел и раб
,
НБ
ИБ
, , София, 25.4.1920г.,
Аз като
поп
бих предпочел хоро да играя, отколкото пари да получавам.
Знаете, че мома, като се хване един път на хорото, отива вече, дома не се връща и майка ѝ трябва да ѝ каже „сбогом“. Майката казва: „Моята дъщеря едно време ме слушаше, но сега започна да се конти, ходи на хоро, пуснах ѝ края.“ Казвам: Нека, нека всички моми и момци играят на това хоро, нека гайдарджията свири, но да има приятелство. Хоро трябва сега в света и колкото е по-голямо, толкова по-добре. Всички на хорото: млади и стари, учители и ученици, свещеници и владици, проповедници, учени и мъдреци, всички да заиграят по закона на мъдростта и любовта, тях да поставят в живота, за да образуват нови форми. Казвате: „Попове и владици е срамота да играят.“ А да вземат пари не е ли срамота?
Аз като поп бих предпочел хоро да играя, отколкото пари да получавам.
Под „поп“ подразбирам баща, той трябва да работи даром, за да дава пример на децата си. Като казвам „владици и попове“, аз разбирам майки и бащи. Те са владиците и владичиците, на които аз вярвам, те са патриарсите, които Господ е опопил. Следователно тези майки и бащи трябва да служат даром, да вдъхнат любов в своите синове и дъщери и да турят основа на бъдещото общество.
към беседата >>
Под „
поп
“ подразбирам баща, той трябва да работи даром, за да дава пример на децата си.
Майката казва: „Моята дъщеря едно време ме слушаше, но сега започна да се конти, ходи на хоро, пуснах ѝ края.“ Казвам: Нека, нека всички моми и момци играят на това хоро, нека гайдарджията свири, но да има приятелство. Хоро трябва сега в света и колкото е по-голямо, толкова по-добре. Всички на хорото: млади и стари, учители и ученици, свещеници и владици, проповедници, учени и мъдреци, всички да заиграят по закона на мъдростта и любовта, тях да поставят в живота, за да образуват нови форми. Казвате: „Попове и владици е срамота да играят.“ А да вземат пари не е ли срамота? Аз като поп бих предпочел хоро да играя, отколкото пари да получавам.
Под „поп“ подразбирам баща, той трябва да работи даром, за да дава пример на децата си.
Като казвам „владици и попове“, аз разбирам майки и бащи. Те са владиците и владичиците, на които аз вярвам, те са патриарсите, които Господ е опопил. Следователно тези майки и бащи трябва да служат даром, да вдъхнат любов в своите синове и дъщери и да турят основа на бъдещото общество.
към беседата >>
14.
Щастието е в человека
,
ИБ
, Бургас, 27.6.1920г.,
Като разгънем мозъка на човека ще видим глупости: умрял вол, заклана кокошка,
поп
опява някого и пр.
Ще дойде денят един человек да роди само едно дете; един ще си отиде, друг ще дойде и числото ще остане едно и също. Ще се измени културата. Ще има спирачки. Ще живее человек двеста години и ще роди само едно дете. Сега животът е много глупав.
Като разгънем мозъка на човека ще видим глупости: умрял вол, заклана кокошка, поп опява някого и пр.
Изкуството в живота е да се свършат дреболиите. Който иска да живее, трябва да бъде като един извор, да блика, да образува река и около нея да растат разни зеленчуци. Там, край реките, се населяват хората.
към беседата >>
15.
Новото човечество
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1920г.,
На владика и
поп
защо му са пари?
Нека свещениците кажат: "С името на Христа ще служим на Бога, без пари ще живеем." Но ще ми възразят, че имат жени, деца. Та жените не могат ли да живеят като вас? Попадията не може ли да живее като вас? - Може. Тя трябва първа да даде пример за безкористие, а тя гледа първа да се осигури.
На владика и поп защо му са пари?
Как искат те да се осигурят? Христос не беше осигурен. На Христа колко плащаха за проповедите Му? В името на Христа ви говоря. Нали в името на Христа вие служите?
към беседата >>
16.
Когато посрещате
,
НБ
, В.Търново, 10.10.1920г.,
За в бъдеще всички ние трябва да водим чист и свят живот и всеки от нас, който няма горните четири качества, е
поп
.
За в бъдеще всички ние трябва да водим чист и свят живот и всеки от нас, който няма горните четири качества, е поп.
към беседата >>
Аз наричам опопен
поп
и владика, който, като го опопят, раздаде всичко, каквото е имал.
Бих желал да има попове, които Господ е опопил.
Аз наричам опопен поп и владика, който, като го опопят, раздаде всичко, каквото е имал.
към беседата >>
Поп
е този, който е готов да последва примера Христов.
В старо време, когато са полагали ръце на някого, заговаряли разни езици, болният е оздравявал и е предавал иманието си. Когато искаме да бъдем като Исуса, трябва да бъдем като Него и да постъпваме като Него.
Поп е този, който е готов да последва примера Христов.
към беседата >>
17.
Кротките
,
НБ
,
ИБ
, , 25.1.1921г.,
Тогава Бог казва: "Не е тази жената, която е направена от тебе." – "Да, но
поп
ни венча." – "Нищо, тя не е от Бога." Когато хората започнаха да се венчават тъй, както не е определил Бог, създаде се смъртта, за да екзекутира хората, та да могат да намерят своята половина и да я наместят.
Някои казват: "А вие не знаете ли каква хубава е моята дъщеря? " – Не, тя още не е твоя дъщеря. Ти знаеш ли, че тя е тринадесетото ребро? Някой момък се ожени за някоя мома, но животът им не върви. Защо? Защото той е взел чужда и я туря между ребрата си, но не подхожда.
Тогава Бог казва: "Не е тази жената, която е направена от тебе." – "Да, но поп ни венча." – "Нищо, тя не е от Бога." Когато хората започнаха да се венчават тъй, както не е определил Бог, създаде се смъртта, за да екзекутира хората, та да могат да намерят своята половина и да я наместят.
Като не намерим първия път своята половина, втори път ще я потърсим; ако и тогава не я намерим, трети път ще я потърсим, докато най-после я намерим.
към беседата >>
18.
Двете жени / Двѣтѣ жени
,
НБ
, София, 12.6.1921г.,
Няма да ви описвам живота на хората, нито вашия, но ще ви разкажа какво е говорил един гръцки
поп
на слушателите си.
Техният живот е посмешище на Божествения. Често се казва: „Няма да стана калугер, ще живея като хората“. – Как живеят хората? Вие знаете това. Знаете как живеете и вие.
Няма да ви описвам живота на хората, нито вашия, но ще ви разкажа какво е говорил един гръцки поп на слушателите си.
към беседата >>
Преди да започне проповедта си, гръцкият
поп
се обърнал към слушателите си с думите: „Знаете ли какво ще ви говоря?
Преди да започне проповедта си, гръцкият поп се обърнал към слушателите си с думите: „Знаете ли какво ще ви говоря?
“ – „Знаем.“ – „Щом знаете, нищо няма да ви кажа.“ – „Не, не знаем.“ – „Щом не знаете, пак нищо няма да ви говоря.“ – Това е извъртане на истината. В известно отношение свещеникът е прав. Когато един човек не може да разбере истината, няма защо да му се говори; когато я разбира, пак няма защо да се говори, да се спори с хората.
към беседата >>
19.
Влиянието на хармонията в живота
,
ИБ
,
БС
, , 20.6.1921г.,
Ама да не направите като някой си слуга Стоян, когото господарят му
поп
го изпратил на лозето, да го прекопае, да изреже пръчките му.
Вчера казах на мъжете: Аз оставям сега жените да ви нагласят. Нищо друго не им казах. Сега да видим, можете ли вие да ги нагласите?
Ама да не направите като някой си слуга Стоян, когото господарят му поп го изпратил на лозето, да го прекопае, да изреже пръчките му.
Отишъл Стоян на лозето, взел ножиците, рязал, рязал, дето завърнал, не разбирал от тази работа. Връща се дома си, попът го пита: "Стояне, плаче ли лозето? " - "И ти да го видиш, дядо попе, и ти ще плачеш." Ще питате г-жа Дойнова, като реже лозето си, до кое място реже пръчките, тя разбира това. Така и вие трябва да знаете на кое място от петолинието трябва да стоите. Досега сте рязали пръчките до основата, но повече това няма да бъде.
към беседата >>
20.
Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1921г.,
Сега аз ще ви попитам като онзи православен
поп
, който запитал:
Сега аз ще ви попитам като онзи православен поп, който запитал:
към беседата >>
21.
Отговор на зададени въпроси
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1921г.,
Оженват се по любов, викат
поп
да им чете Евангелие, но после сами я развалят.
Аз зная от миналото ви, вие сте живели много години един комунистически живот, живели сте царски, но сте го забравили. Виждам в далечното ви минало какъв живот сте живели. Правилата на тази комуна са написани вътре във вас. Че как мислите, комуната на мъжа и жената не започва ли добре? Много добре започва.
Оженват се по любов, викат поп да им чете Евангелие, но после сами я развалят.
Народят им се деца, развалена е комуната. Правят комуни и ги развалят. Мъжът и жената много добре започват своята комуна, работят даром за своите комунисти. Един комунист ме запита кой е правилният метод за образуване на една истинска комуна. Казвам: когато майките заченат своите деца и те още от утробата ѝ заживеят с комунистически идеи, децата ще се родят комунисти.
към беседата >>
22.
Аз ще го възкреся!
,
НБ
, София, 27.11.1921г.,
После, имам един чичо, и неговата ръка целунах, но пак бълвах.“ И ми разправи още на кой
поп
целунала ръка и пак бълвала: „Та, като те видях и тебе, не искам вече, защото ако и твоята ръка целуна, ще ме заболи коремът“.
Отивам аз при момиченцето, виждам, то си играе и ми казва: „Ти знаеш ли защо не ти целунах ръка? “ Казвам: „Не зная“. – „С туй целуване знаеш ли колко съм страдала? Нито мама знае, нито тате знае. Тук преди един месец дойде една леля, майка ми ме накара, целунах ръка, но после бълвах, бълвах.
После, имам един чичо, и неговата ръка целунах, но пак бълвах.“ И ми разправи още на кой поп целунала ръка и пак бълвала: „Та, като те видях и тебе, не искам вече, защото ако и твоята ръка целуна, ще ме заболи коремът“.
Казвам, в туй момиченце толкова е развито обонянието, щото целуването причинява болки. Казвам: „Много хубаво направи, че не ми целуна ръката“. Тя ми каза: „Защото ако я целунех и ме заболеше корем, после и за тебе щях да мисля, както и за другите хора“. Казвам: „Много хубаво направи“. Вие ще кажете: „Тези неща са преувеличени“.
към беседата >>
23.
И Петър се грееше!
,
НБ
, София, 18.12.1921г.,
Вие сте в положението на онзи гръцки свещеник, който казвал – аз говоря не за българските, а за гръцките свещеници: българските свещеници не визирам, и ако ги визирам някога, то е все за едновремешните – от турско време, – та този
поп
казвал: „Благочестиви християни, знаете ли какво ще ви кажа?
И бих ви наредил цял поменик още. С това уча ясно, това има практическо приложение. И ако съвременното човечество не вземе поука от това, ще иде... ще замълча къде ще иде. Пак ще ви кажа: Вие мислите, че знаете какво щях да кажа? Не, не знаете.
Вие сте в положението на онзи гръцки свещеник, който казвал – аз говоря не за българските, а за гръцките свещеници: българските свещеници не визирам, и ако ги визирам някога, то е все за едновремешните – от турско време, – та този поп казвал: „Благочестиви християни, знаете ли какво ще ви кажа?
“ – „Не знаем, дядо попе.“ – „Щом не знаете, няма защо да ви го казвам.“ – „Е-е, знаем.“ – „Щом знаете, пак няма какво да ви казвам.“ Но и в единия, и в другия случай няма тук никакво знание, нито у свещеника е имало някоя определена идея. Друг един гръцки свещеник, на Задушница било, като му показали една резаница, изправил се пред купчината на масата и казал: „Виждате ли ме? “ – „Само главата ти се вижда, дядо попе.“ – „Идущата година никак да не ме виждате.“ Това е символ, туй ни най-малко не е осмиване. Ама този куп – като натрупам аз парите идущата година, ще се виждам ли? Няма ли да се намерим в положението на онзи германски проповедник, който е бил беден, но инак много красноречив, и германският император, като отишъл да го слуша, останал много доволен и казал на министъра: „Този проповедник е достоен, трябва да се осигури“.
към беседата >>
24.
Целувание не Ми даде / Целувание ми не даде
,
НБ
, София, 8.1.1922г.,
– „Днес дядо
поп
не служи, елате в другата църква.“ Това не е църква.
– Под „църква“ разбирам едно живо същество, което мисли и чувства, има воля, а всички тия каменни здания, това са приюти, това не са църкви. А сега свещениците питат: „Ходиш ли на църква? “ Аз бих дошъл у тебе, ти си отворена врата. Аз виждам, че вратите на сърцата у поповете и владиците са все затворени, нямат и ключ. Питам клисаря: где са ключовете?
– „Днес дядо поп не служи, елате в другата църква.“ Това не е църква.
Когато някой иска да дойде в моята църква, аз отварям вратите за богомолците в 4 часа, преди да изгрее слънцето. Тъй трябва да бъдат отворени вратите за всички хора, които искат да служат на Бога, и в тази църква всички кандила трябва да бъдат запалени, да се лее от тях светлина и благост. И който влиза в нея, трябва да остави вън всичкия си товар. Това е то църква, тъй трябва да се разбира. Ще кажете: „Ами какво ще стане с простия народ?
към беседата >>
25.
Плевелите и пшеницата
,
НБ
, София, 22.1.1922г.,
Тя била най-голямата блудница в оная епоха в града Александрия, и като чела Евангелието, станала християнка и поискала да се кръсти, но нито една църква, нито един
поп
– не зная дали е имало попове тогава, – нито един служител не се наел да я кръсти, да вземе отговорността върху себе си.
Той имал толкова знания, но през тия 40 години никой не отишъл при него. Станало му много мъчно и казал: „Господи, поне едного прати при мене, да му предам това знание, остарях вече, негоден съм“. И този стар отшелник мислел, че ще дойде някой ученик способен, и какво вижда? – При него иде една блудница. И защо дошла тя при него?
Тя била най-голямата блудница в оная епоха в града Александрия, и като чела Евангелието, станала християнка и поискала да се кръсти, но нито една църква, нито един поп – не зная дали е имало попове тогава, – нито един служител не се наел да я кръсти, да вземе отговорността върху себе си.
„Не можем да те приемем в нашата църква, ти си една неизправима блудница, ти си един въплътен дявол, който искаше да ни изпитваш, но ние сме много учени, чели сме Писанието, и ти не можеш да влезнеш вътре, да прекрачиш прага на нашата църква.“ И тя като плакала, плакала, молила се, явява ѝ се Христос и ѝ казва: „Иди в пустинята при този отшелник“. А той, като я видял, казал: „О, Господи, тази ли намери да ми пратиш, на края на живота ми, тази ли намери да ми пратиш? “ И въздъхнал дълбоко. Но чул един глас: „Ти ще я кръстиш“. – „Да я кръстя ли?
към беседата >>
26.
Прави правете Неговите пътеки!
,
НБ
, София, 2.4.1922г.,
Един православен
поп
веднъж ми каза: „От този тамян дотук ми е дошло!
“ А друг, след като се наяде, недоволен е, критикува жена си, нещо му е лошо на стомаха, ял, ама не му е паднало на сърцето. Два вида безверници има: едните са вън от църквата, а другите са вътре в църквата. Външните са благородни, а другите безверници, това са само проповедници, ама не казват, че са безверници, те лицемерстват. Цяла редица от данни има, че те не вярват. Аз им казвам: „И вие сте сити, само че не сте яли добре“.
Един православен поп веднъж ми каза: „От този тамян дотук ми е дошло!
За 100 години не искам да му помириша миризмата: на умряло ида, тамян кадя, дете се роди, пак тамян, водосвет нейде има – тамян, и главата ми се напълни: деца се родили, умрели, водосвети, маслосвети, искам да се освободя от този тамян“. Ще кажете: „А-а, без тамян не може“. Друго, друго означава този тамян: Без една благородна мисъл не може, без тамян може. А онзи вътрешен тамян, който означава човешката мисъл, без нея не може. Следователно тази кандилница означава ума, тя означава човешкото сърце, в което гори Божественият огън.
към беседата >>
Сега казват: „Прост
поп
не искам да стана, поне владика“.
Сега казват: „Прост поп не искам да стана, поне владика“.
И майката казва: „Расти, синко, владика да станеш с патерица“. И ако не поп, поне архимандрит да стане. Това е най-долният морал, който съществува в света. Ако човек влиза в църквата, да стане владика, да стане архимандрит или друг, той няма нищо общо с Божествената Истина. Преди всичко, той трябва да влезе в църквата, за да намери Божествената Истина, да служи на Бога, да стане като едно дете, и казва Христос: „Царството Божие е за децата, ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие“.
към беседата >>
И ако не
поп
, поне архимандрит да стане.
Сега казват: „Прост поп не искам да стана, поне владика“. И майката казва: „Расти, синко, владика да станеш с патерица“.
И ако не поп, поне архимандрит да стане.
Това е най-долният морал, който съществува в света. Ако човек влиза в църквата, да стане владика, да стане архимандрит или друг, той няма нищо общо с Божествената Истина. Преди всичко, той трябва да влезе в църквата, за да намери Божествената Истина, да служи на Бога, да стане като едно дете, и казва Христос: „Царството Божие е за децата, ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие“. И днес всички питат: „Защо младите бягат от църквата? “ Защо да не бягат от църквата?
към беседата >>
27.
Окултна хигиена / Природна хигиена
,
ООК
, София, 8.6.1922г.,
Казва: „аз не съм роден да стана
поп
“.
И неговата воля, ум, сърце ще може да се калят и той ще бъде свързан с Братството. Бялото братство ще ви даде упътване, ще може да ви даде вътрешно разположение. Доброто вътрешно разположение вечерно време ще ви го дадат, когато спите, в сънно състояние може да ви го дадат. Може братството да ви даде тия задачи, чрез известни мъчнотии в живота. Да кажем задали са ви някаква задача да решите, вие сте се отклонили и сте се отправили да станете търговец и положението ви ще мяза на онзи американец, който почувствувал едно силно внушение да стане проповедник.
Казва: „аз не съм роден да стана поп“.
Но отива в Австралия става търговец, забогатял, обаче след 20 години дошла една криза и изчезва всичкото богатство, връща се да изпълни призванието си. Когато невидимият свят зададе една задача, вие можете да отклонявате за 10, 20, 30 год. но Братството все ще ви върне да си свършите работата. Та, в туй отношение, турнете задачата да свършите училището и не отлагайте да учите, да свършите. Сега започвате, както много пъти сте започвали, започвали, но не довършвали.
към беседата >>
28.
Ако пребъдете в Мене
,
НБ
, София, 18.6.1922г.,
Ти
поп
ли се роди, за да можеш да служиш в църква, а да не можеш да ореш и да копаеш?
Ни най-малко не любопитствам да зная погрешките им, нито злорадствам, а само съжалявам в душата си, че тия български владици от 20 години не можаха да разберат Христа. Не мен да разберат, не, не, а Христа в себе си да разберат – да не лъжат. Ще каже някой владика: „Аз съм Го разбрал, но не мога да копая“. Не, да идем да покопаем на лозето, и двамата да вземем оралата, да впрегнем воловете и да изорем нивата. Че ти владика ли се роди, та да можеш да проповядваш, а да не можеш да копаеш?
Ти поп ли се роди, за да можеш да служиш в църква, а да не можеш да ореш и да копаеш?
В света има само един владика, само един поп, и само него аз признавам – Той е Господ. Понякога някои ми казват: „Ти си свят човек“. Казвам: Свят в какво? Свят е само онзи, който люби, не люби ли, никаква святост няма. Какъв свят човек или „отче святи“?
към беседата >>
В света има само един владика, само един
поп
, и само него аз признавам – Той е Господ.
Не мен да разберат, не, не, а Христа в себе си да разберат – да не лъжат. Ще каже някой владика: „Аз съм Го разбрал, но не мога да копая“. Не, да идем да покопаем на лозето, и двамата да вземем оралата, да впрегнем воловете и да изорем нивата. Че ти владика ли се роди, та да можеш да проповядваш, а да не можеш да копаеш? Ти поп ли се роди, за да можеш да служиш в църква, а да не можеш да ореш и да копаеш?
В света има само един владика, само един поп, и само него аз признавам – Той е Господ.
Понякога някои ми казват: „Ти си свят човек“. Казвам: Свят в какво? Свят е само онзи, който люби, не люби ли, никаква святост няма. Какъв свят човек или „отче святи“? Ако ти не можеш да любиш брата си, никаква светлина няма у тебе, ти си свят, без да можеш да дадеш светлина на хората.
към беседата >>
29.
И Петър Го взе настрана
,
НБ
, Чамкория, 30.7.1922г.,
“ – Ние не мислим да умираме, няма защо някой да ни погребва, нито един
поп
не искаме.
Чудна работа! Да си религиозно настроен при умрелите хора! Значи да сме добре разположени при болни хора, да отидем в болницата и да сме радостни при болните. Не, здравият човек трябва да бъде радостен при здравите. И сетне питат: „Ами вие като умрете, кой ще ви погребва?
“ – Ние не мислим да умираме, няма защо някой да ни погребва, нито един поп не искаме.
Ние няма да умрем. От старото учение всеки ще умре, а от новото – никой. От учението на Любовта никой няма да умре, а всички ще бъдат живи. „Ами кой ще плати за твоето погребение? Кой ще ти купи ковчег?
към беседата >>
30.
Музика, работа и пост
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1922г.,
И когато се жениш, няма да викаш
поп
да те венчава.
За в бъдеще вие няма да се жените тъй, както сега се жените. На учениците от Окултната школа не се позволява да се женят по този начин. Беззаконие и престъпление е да се жениш без Любов!
И когато се жениш, няма да викаш поп да те венчава.
Туй е престъпление! Това значи, че не вярваш. Венчаване е, когато Любовта дойде. Любовта като дойде, тя е свършила всичката работа. Бог кога говори, това е Любов.
към беседата >>
31.
Работа за новия живот
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1922г.,
Поп
кого опява?
Нищо повече.
Поп кого опява?
Само умрелите ги опяват. Който живее, поп може да му чете, но не и да го опява.
към беседата >>
Който живее,
поп
може да му чете, но не и да го опява.
Нищо повече. Поп кого опява? Само умрелите ги опяват.
Който живее, поп може да му чете, но не и да го опява.
към беседата >>
Не, слушайте: нито
поп
, нито гражданство може да венчава окултния ученик – това не е позволено.
Могат да се вземат, разбира се.
Не, слушайте: нито поп, нито гражданство може да венчава окултния ученик – това не е позволено.
Венчава ли те поп – фалирал си. Преходните работи вие сами ще си ги разрешавате. Ние разрешаваме въпроса принципиално. Досега вие сте се женили хиляди пъти, във всичките ваши състояния. И сега, ако се жените, какво ще направите?
към беседата >>
Венчава ли те
поп
– фалирал си.
Могат да се вземат, разбира се. Не, слушайте: нито поп, нито гражданство може да венчава окултния ученик – това не е позволено.
Венчава ли те поп – фалирал си.
Преходните работи вие сами ще си ги разрешавате. Ние разрешаваме въпроса принципиално. Досега вие сте се женили хиляди пъти, във всичките ваши състояния. И сега, ако се жените, какво ще направите? Според хиромантията на всеки човек е определено дали ще се жени фактически, по съдържание или по смисъл.
към беседата >>
32.
Живот вечен
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1922г.,
Има хора, които
поп
не ги е венчавал, но десет пъти са се венчавали и женили.
Сега вие сте много заняти с буквата, с формата на нещата. Като говоря за някои неща, вие се хващате за буквата, за формите. Не, тълкувайте смисъла, духа на нещата. Като говоря за жененето, не мислете, че е само тъй.
Има хора, които поп не ги е венчавал, но десет пъти са се венчавали и женили.
Поп не го е венчавал! Не можете да ме излъжете. Поп не го е венчавал, а има не само една жена, но десет жени има той! Казва: „Да се женим или да не се женим? “ С тази жена не може да живее и понеже е турил око на друга жена, иска нея.
към беседата >>
Поп
не го е венчавал!
Сега вие сте много заняти с буквата, с формата на нещата. Като говоря за някои неща, вие се хващате за буквата, за формите. Не, тълкувайте смисъла, духа на нещата. Като говоря за жененето, не мислете, че е само тъй. Има хора, които поп не ги е венчавал, но десет пъти са се венчавали и женили.
Поп не го е венчавал!
Не можете да ме излъжете. Поп не го е венчавал, а има не само една жена, но десет жени има той! Казва: „Да се женим или да не се женим? “ С тази жена не може да живее и понеже е турил око на друга жена, иска нея. И тъй, сега хората по десет пъти на ден се женят и разженват, и при това минават официално, че живеят един чист живот.
към беседата >>
Поп
не го е венчавал, а има не само една жена, но десет жени има той!
Не, тълкувайте смисъла, духа на нещата. Като говоря за жененето, не мислете, че е само тъй. Има хора, които поп не ги е венчавал, но десет пъти са се венчавали и женили. Поп не го е венчавал! Не можете да ме излъжете.
Поп не го е венчавал, а има не само една жена, но десет жени има той!
Казва: „Да се женим или да не се женим? “ С тази жена не може да живее и понеже е турил око на друга жена, иска нея. И тъй, сега хората по десет пъти на ден се женят и разженват, и при това минават официално, че живеят един чист живот. Някои казват:”Да се женим ли? “ Че с кой мъж не можеш да живееш?
към беседата >>
Не е нужно да ви опява
поп
.
Защо искате да умрете, когато можете да използвате този живот? „Ама моето тяло е хилаво! “ По-добре с това тяло да влезеш в Царството Божие, отколкото да влезеш със здраво тяло в пъкъла. Сегашните си тела ще ги пазите, разбирате ли? Не е време сега да се умира.
Не е нужно да ви опява поп.
Не е нужно и лекар да ви лекува. Ами да мислиш, че си болен, това е първата лъжа! Ами от какво ще сте болни? Я ми кажете, от какво ще сте болни? Някой казва, че стомахът му бил слаб, че гръбнакът му бил слаб.
към беседата >>
33.
Какъв трябва да бъде ученикът
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1922г.,
Когато човек изгуби своята Любов, казва: „Нищо не искам: нито Господ ми трябва, нито ангелите, нито хората, нито вяра, нито религия, нито кандила, нито тамян, нито свещи – нищо не ми трябва.“ Когато мома изгуби Любовта си, разочарова се, хвърля дрехите си, събува чехлите си, хвърля чумбера си, ходи боса, ходи неглиже и казва: „Нищо не искам, не ми трябва нищо.“ И религиозният човек, ако е
поп
, най-първо си хвърля евангелието, епитрахила, молитвите.
Когато сърцето ни е пълно с Любов, много сме експедитивни. Като влезеш в някоя къща, където домакинята пее, умиването на паниците и всичко друго като че с магическа бързина става. Всичко става много лесно с Любовта. Но изчезне ли Любовта, изчезва песента, хората стават дряхли, казват: „Не ми се пее, животът няма смисъл, защо сме дошли тук, и т. н.? “ Това е вярно и в религиозния живот.
Когато човек изгуби своята Любов, казва: „Нищо не искам: нито Господ ми трябва, нито ангелите, нито хората, нито вяра, нито религия, нито кандила, нито тамян, нито свещи – нищо не ми трябва.“ Когато мома изгуби Любовта си, разочарова се, хвърля дрехите си, събува чехлите си, хвърля чумбера си, ходи боса, ходи неглиже и казва: „Нищо не искам, не ми трябва нищо.“ И религиозният човек, ако е поп, най-първо си хвърля евангелието, епитрахила, молитвите.
Щом изгубим Любовта си, ние изгубваме своите мисли, желания, действия и оставаме като сухи, мъртви кости. Туй е психологически вярно.
към беседата >>
34.
Изтълкувай ни тази притча
,
СБ
,
ИБ
, В.Търново, 26.8.1922г.,
На такива казват: „Какво четеш като отчаян
поп
?
Ако, например, произнесем някоя дума малко натъртено, малко остро, ако гласът ни е малко дисхармоничен, веднага неговия тон ще произведе съответстваща вибрация. Затова първото изискване към един окултен ученик е да знае да пее. Не може ли да пее, той не може да говори правилно, защото красноречивият говор е музика. Има някои хора, които четат както свещениците в църквата. Това е гръцко четене, при което всичко е на една линия, няма слизане и качване, всичко върви в една плоскост.
На такива казват: „Какво четеш като отчаян поп?
“ Българинът разбира, когато се движиш в една плоскост, в която няма никаква музика. Всяка дума има особена интонация. Всяка дума трябва да се произнася по този музикален закон. Например, когато произнасяте думата „обичам“, къде трябва да се постави ударението, в началото ли, в края ли, или в средата? Колко слога има думата?
към беседата >>
35.
Ще ви науча / Дух Свети ще ви научи
,
НБ
, В.Търново, 24.9.1922г.,
Защото приличате на онзи турски кадия[3], който отива по Коледа при един руски православен
поп
на гости.
(втори вариант)
" Някои чакат да завали, а разумният селянин отива да разоре и посее. Тогава не минават дори пет-шест дни и пада дъжд, Господ те благославя. Разумният човек ще разбере това, което му се нашепва, и някой ден може да е облачно, но Духът му казва: "Иди на работа, времето ще се оправи! " Друг път времето може да е добро и ясно, но Духът му казва: "Днес стой вкъщи! " Защо?
Защото приличате на онзи турски кадия[3], който отива по Коледа при един руски православен поп на гости.
След като го нагостил добре, попът му казва: "Кади ефенди, утре ще има голяма буря, ще падне дълбок сняг, затова като съмне, трябва да си вървиш. Показва го моята свиня - взема пръчици и ги разнася из двора". Кадията послушал и си заминал. И наистина, на другия ден завалял сняг и цяла седмица трупало. Освен че попът бил много учен, но и свинята му била много умна и предсказвала.
към втори вариант >>
36.
Обичен и скъп
,
НБ
, София, 8.10.1922г.,
И сега казват: „Това са двете лица." Видиш ли някой
поп
да благославя с двата пръста, той не разбира закона и се издава.
(втори вариант)
И сега казват: „Това са двете лица." Видиш ли някой поп да благославя с двата пръста, той не разбира закона и се издава.
Ако е алчен, той поставя двата си пръста като клин, но ако съедини двата си пръста - то е друго нещо. Палецът е на благородството, а средният - на справедливостта. Свещеникът като благославя, вдигне двата си пръста като клин и казва: „Пукнало се. В тази тенекия може ли да намериш нещо? " И почва да те благославя.
към втори вариант >>
37.
Ангел Господен говори / И ангел Господен говори на Филипа
,
НБ
, София, 15.10.1922г.,
Сега не зная дали може да бъде
поп
.
(втори вариант)
И мъже, и жени, и владици, и попове, всички готвят вътре в кухнята. Аз казвам: владика [е] готвач, който може да сготви хубаво една пуйка. Що е владика? Човек, който владее изкуството си. Казвате: „Владика има между религиозните." Не, и между готвачите има владика - владее изкуството си.
Сега не зная дали може да бъде поп.
Може да бъде поп, понеже е баща. А майката преподава първите уроци на своето дете. Майката го люлее, тупа и казва: „Дан-дору-дандору" - преподава първите уроци. Сега туй „дан-дору-дандору" - то е много на мястото си. Отлична музика е то, хем ритмична музика, оперна музика - като на дайрета, върви по същия начин, както у турците.
към втори вариант >>
Може да бъде
поп
, понеже е баща.
(втори вариант)
Аз казвам: владика [е] готвач, който може да сготви хубаво една пуйка. Що е владика? Човек, който владее изкуството си. Казвате: „Владика има между религиозните." Не, и между готвачите има владика - владее изкуството си. Сега не зная дали може да бъде поп.
Може да бъде поп, понеже е баща.
А майката преподава първите уроци на своето дете. Майката го люлее, тупа и казва: „Дан-дору-дандору" - преподава първите уроци. Сега туй „дан-дору-дандору" - то е много на мястото си. Отлична музика е то, хем ритмична музика, оперна музика - като на дайрета, върви по същия начин, както у турците. Тия ритмични удари се предават, и детето, като се потупва отзад по гърба, въодушевява се.
към втори вариант >>
Там ще дойде
поп
, владика, лекар, свещи ще има, ще кажат: „Тъй било писано от Господа." Не, не, тъй не е писано.
(втори вариант)
Когато се съединят двама души с любов, те ще родят деца, които ще живеят по сто и двайсет години. Да се съединят двама души, но не с желание да се осигурят. Жената, когато се жени, мисли да се осигури, казва на мъжа си: „Слушай, гледай да имаш една къщичка, туй-онуй, да се осигурим." Жена, която иска да се осигури, децата й ще умират. Мъжът ще се жени, иска да се осигури, иска да свърши в странство и търси някоя мазна риба - тя да го поддържа, но след четири-пет години се развеждат. Мислите ли, че от такива бракове ще може да се създаде тяло, в което да живее разумна душа?
Там ще дойде поп, владика, лекар, свещи ще има, ще кажат: „Тъй било писано от Господа." Не, не, тъй не е писано.
към втори вариант >>
" Аз ще бъда прокурор и ще кажа: „На основание на еди-кой си закон този
поп
, този владика осъждам на толкова години затвор или пък на вечен затвор." Защо?
(втори вариант)
Кажи на някой владика това, ще ти каже: „В Исайя, там е писано, че не му е времето." Защо? „Защото той е опопил толкова попове с жълтици." Казват някои, че аз говоря това. Не, тъй е писано в Божествената книга. Божествената книга е отворена и ще ги питат: „Кой ви даде правото да опопвате с пари? На кое основание вие проповядвате с пари?
" Аз ще бъда прокурор и ще кажа: „На основание на еди-кой си закон този поп, този владика осъждам на толкова години затвор или пък на вечен затвор." Защо?
Защото е опозорил любовта, лъже в името на Божията любов. Е, и мислим тогава, как ще оправим този свят. Като престанем да лъжем. Как ще оправим църквата? Като престанем да лъжем.
към втори вариант >>
Аз ще бъда прокурорът и ще кажа: Осъждам този
поп
или този владика на толкова години затвор или на вечен затвор.
– Защо не иска още да дойде Христос? – Защото той е опопил много свещеници и все за пари. Това не казвам аз, така е писано в Божествената книга. Тази книга е отворена днес и тя пита всички духовни лица: Кой ви даде право да опопвате за пари? На какво основание проповядвате за пари?
Аз ще бъда прокурорът и ще кажа: Осъждам този поп или този владика на толкова години затвор или на вечен затвор.
– Защо? Защото е опетнил любовта, лъгал е в нейно име. – Как ще оправим света? – Като престане лъжата. – Как ще оправим черквата?
към беседата >>
38.
Не знаете що искате
,
НБ
, София, 12.11.1922г.,
Един гръцки
поп
си купил голяма нива от сто декара.
Един гръцки поп си купил голяма нива от сто декара.
Като я обикалял, той й казвал: Да знаеш, че поп ти е господар. Нивата му отговорила: Досега на 99 такива господари като тебе съм одрала кожата, и твоята ще одера.
към беседата >>
Като я обикалял, той й казвал: Да знаеш, че
поп
ти е господар.
Един гръцки поп си купил голяма нива от сто декара.
Като я обикалял, той й казвал: Да знаеш, че поп ти е господар.
Нивата му отговорила: Досега на 99 такива господари като тебе съм одрала кожата, и твоята ще одера.
към беседата >>
39.
Практическо приложение на окултната музика
,
ООК
, София, 26.11.1922г.,
Аз не съм псалт, не съм
поп
, не съм мома да се женя, та да пея!
Та пеенето някой път, според вас, това е дреболия. Кои пеят? Казват: „Ние знаем кои пеят“. Българинът за пеенето има следното понятие: „Момата – казват – трябва да пее, понеже ще се жени. Пък попът, той си има такава длъжност – да пее; псалтът – също пее.
Аз не съм псалт, не съм поп, не съм мома да се женя, та да пея!
То бива един път в годината, когато идеш някъде, когато те повикат на угощение, че тогава може да се развеселиш, може да попееш“. Такива са въобще народните ни схващания. И българинът отпосле ги е добил, в своето слизане. В своя първоначален живот, когато той е седял по-високо, проявявал се е като музикант, но отпосле той е изгубил тази музикална култура. Музикален е българинът!
към беседата >>
40.
Защо не можахме?
,
НБ
, София, 24.12.1922г.,
Под "
поп
" и "владика" разбирам всеки човек.
Днес ви кръщавам: Заповядайте в дома ми, има място за всички. Тук ще видите, как може да се живее по братски. Тогава няма да има вече лъжа и измама. Аз ще ви целуна братски. В новия живот няма да има владици и попове.
Под "поп" и "владика" разбирам всеки човек.
Едновременно, човек е и поп, и владика. Под "владика" разбирам цар. Всички сме царе. Понеже всички сме братя, ние не се нуждаем от владици и попове. Като срещна някого, ще му кажа: Братко, ти си поп, и аз съм поп; ти си владика, и аз съм владика.
към беседата >>
Едновременно, човек е и
поп
, и владика.
Тук ще видите, как може да се живее по братски. Тогава няма да има вече лъжа и измама. Аз ще ви целуна братски. В новия живот няма да има владици и попове. Под "поп" и "владика" разбирам всеки човек.
Едновременно, човек е и поп, и владика.
Под "владика" разбирам цар. Всички сме царе. Понеже всички сме братя, ние не се нуждаем от владици и попове. Като срещна някого, ще му кажа: Братко, ти си поп, и аз съм поп; ти си владика, и аз съм владика. Трябва ли да ти казвам да познаеш Бога?
към беседата >>
Като срещна някого, ще му кажа: Братко, ти си
поп
, и аз съм
поп
; ти си владика, и аз съм владика.
Под "поп" и "владика" разбирам всеки човек. Едновременно, човек е и поп, и владика. Под "владика" разбирам цар. Всички сме царе. Понеже всички сме братя, ние не се нуждаем от владици и попове.
Като срещна някого, ще му кажа: Братко, ти си поп, и аз съм поп; ти си владика, и аз съм владика.
Трябва ли да ти казвам да познаеш Бога? И двамата Го познаваме. Щом любовта царува в душите ни, ние трябва да я приложим в живота си и то в най-малките работи. Това значи, да живееш по любов, християнски. Това ще стане постепенно, но ще дойде отвътре, не отвън.
към беседата >>
41.
Значение на ръцете и пръстите
,
ООК
, София, 7.1.1923г.,
Сега ние някой път се хвалим и ще се намерим в положението на онзи български
поп
, на който аз ще ви уподобя.
И аз мога да напиша едно стихотворение. Но ние разрешили ли сме по същество ония важни въпроси, които са легнали в основата на Природата? Не сме ги разрешили. Ние трябва да разсъждаваме конкретно и просто, да не си правим илюзии, нито трябва да се надценяваме, нито трябва да се подценяваме, да си туряме една цена по-ниска, да се не обиждаме, а трябва да взимаме туй положение, в което сме сега. Ние сме слуги, имаме един робски образ.
Сега ние някой път се хвалим и ще се намерим в положението на онзи български поп, на който аз ще ви уподобя.
Няма да се сърдите, понеже не се отнася до вас, а само до ония ваши външни форми на схващанията, защото за в бъдеще ще имате други схващания. Този свещеник минавал за много благочестив пред жена си и тя го много почитала. Той казвал: „Аз като ида в рая, за мен е отделено най-хубавото място“. Като отиде в рая, първото място ще му дадат, тъй си мислел. Жена му се радвала.
към беседата >>
42.
Съмнение и воля
,
ООК
, София, 11.2.1923г.,
Ако кажа, че един
поп
е по-долу от един кръчмар, не е вярно.
Ние не може да ги осъждаме, така са мислили те. А когато дойде да проучваме Божествената наука, ние трябва да се освободим от всички вътрешни предубеждения. За пример някой път аз си позволявам в беседите да разкритикувам владици и попове в целия свят. Ако аз сравнявам владиците и поповете с тия заведения, които сега съществуват, тяхното положение е идеално. Но ако сравня една църква с една кръчма и казвам, че църквата не стои по-горе от кръчмата, то е безобразие.
Ако кажа, че един поп е по-долу от един кръчмар, не е вярно.
Когато говоря за духовност, аз подразбирам възвишеното, идеалното, най-благородното, онзи велик идеал, към който се стремим. А сега ние сме като кръчмарите. Те взимат туй хубавото в обратен смисъл. Не, с възвишеното и благородното другояче ще се постъпва. По друг начин ако ви се говори, за самия говорител е зле.
към беседата >>
43.
Изпитвайте Писанията!
,
НБ
, София, 28.10.1923г.,
Поп
, това е баща.
А те, дойдат, чуят нещо, после изопачават думите ми и говорят, че дошли на Господа да служат. Нека се отворят владишките им сърца! Големи имена носят тези български свещеници. Владика! Що е владика? – Че това е този, който владее света.
Поп, това е баща.
Католическата църква има само един баща, а българската – колкото щеш попове. Аз бих желал всички български попове да бъдат свещеници. Това не е упрек. Досега аз не съм имал предвид никого да упреквам. И Христос е говорил против тези криви убеждения, против тези криви закони.
към беседата >>
44.
Оздравяха
,
НБ
, София, 13.1.1924г.,
Един българин ми разказваше следния случай, станал в Добруджа: в една българска църква една неделя служи български
поп
, а другата неделя – румънски, а някой път в една и съща неделя ту на български, ту на румънски се чете.
Ами когато поповете и владиците се бият с кандилниците, авторитетът им не се ли намалява? Те имаха едно събрание тук, в София, в което техният език не беше тъй благовиден, както подобава за в народното събрание. Питам: Кой е крив тогава? Един свещеник със своя живот трябва да бъде образец! Тези двама или трима свещеници не могат ли да служат заедно за Христа?
Един българин ми разказваше следния случай, станал в Добруджа: в една българска църква една неделя служи български поп, а другата неделя – румънски, а някой път в една и съща неделя ту на български, ту на румънски се чете.
И на български служиха, и на румънски. Казвам: Много хубаво, и на румънски се служи на Бога, и на български. И хората казват: „Амин“.
към беседата >>
45.
Каквото попросите
,
НБ
, София, 4.5.1924г.,
Човек не се ражда
поп
, но човек, да мисли право.
Сега, като ме слушате да говоря така, казвате: Ето, колко неблагочестиво говори, как уронва името на духовенството. – Аз се застъпвам за Божието име.
Човек не се ражда поп, но човек, да мисли право.
Щом съм дошъл на земята, трябва да ви говоря истината. Ако не направя това, аз не съм никакъв проповедник. Който проповядва, трябва да освети името на Бога, Който ни е дал ум, сърце и воля да Го славим и осветяваме. И на владиката ще кажа: Братко, ти си дошъл на земята като брат на човечеството. Бог не те е направил владика.
към беседата >>
46.
Възпитателната сила на страданието / Възпитателната сила на страданията
,
МОК
, София, 2.11.1924г.,
Той взел детето, потопил го във водата и казал: „Тъй да бъде, както вашият
поп
кръщава!
(втори вариант)
На душата не е свойствено да остарява: това са вторични състояния – те са наложени на хората чрез внушение. С хиляди години хората са си внушавали, че са стари и остаряват, че и другите хора около тях ще остареят и остаряват. Затова човек, като мине четиридесет и пет, петдесет, шестдесет години, идат при него мислите на хилядите поколения и му казват: „Ти си вече стар.“ И той казва: „Хайде, да бъде, както вие казвате.“ За да не остарееш, ти трябва да бъдеш гений – да се бориш с тези мисли. Но тогава вашата работа ще мяза на тази, която направил един турски ходжа. Донесли на този ходжа едно дете – да го кръсти по православен начин, понеже в това време попове нямало: всички били забягнали.
Той взел детето, потопил го във водата и казал: „Тъй да бъде, както вашият поп кръщава!
“ Извадил детето от водата и пак го потопил, като повторил същото. Направил това три пъти и така кръстил детето.
към втори вариант >>
Донесли му едно дете да го кръсти по православному, понеже попове нямало, били избягали, а понеже и той е
поп
– да го кръсти.
Но тогава вашата работа ще мяза на един турски ходжа.
Донесли му едно дете да го кръсти по православному, понеже попове нямало, били избягали, а понеже и той е поп – да го кръсти.
Той взел детето, потопил го в водата и казал: „Тъй да бъде, както вашия поп кръщава.“ Извадил детето и пак го потопил във водата. Той, както попа, казва: „Тъй да стане“. И още веднъж направил същото и го кръстил.
към беседата >>
Той взел детето, потопил го в водата и казал: „Тъй да бъде, както вашия
поп
кръщава.“ Извадил детето и пак го потопил във водата.
Но тогава вашата работа ще мяза на един турски ходжа. Донесли му едно дете да го кръсти по православному, понеже попове нямало, били избягали, а понеже и той е поп – да го кръсти.
Той взел детето, потопил го в водата и казал: „Тъй да бъде, както вашия поп кръщава.“ Извадил детето и пак го потопил във водата.
Той, както попа, казва: „Тъй да стане“. И още веднъж направил същото и го кръстил.
към беседата >>
47.
Несъизмеримите неща
,
ООК
, София, 19.11.1924г.,
Ами какъв трябва да бъде идеалът на онзи, който става
поп
?
Какъв трябва да бъде идеалът на онзи, който се жени?
Ами какъв трябва да бъде идеалът на онзи, който става поп?
Ами на онзи, който става търговец, или на онзи, който става естественик, какъв трябва да бъде идеалът? Всеки човек трябва да има висок идеал! Какво подразбирате под думата Бог? Тази дума – Бог, е толкоз определена, че почти няма смисъл. Високият идеал за живота е Любовта, понеже животът произтича от Любовта.
към беседата >>
48.
Закон на съотношения
,
ООК
, София, 15.4.1925г.,
Аз видях как един
поп
гореше своите калимавки.
Ако имам пари, ще го изпълня, без да се скъпя. Ако ме попитат защо не мога да търпя тази шапка на главата си, ще кажа, че искам да бъда в здравословно състояние. Знаете ли какво ще направя със своята шапка? – Ще отида с нея на Витоша, ще накладя там голям огън и ще я изгоря. Ще изгоря всичко на общо основание.
Аз видях как един поп гореше своите калимавки.
Той беше най-добрият свещеник. Като реши да ги изгори, взе брадвата, накълца ги и ги тури в огнището да изгорят. Той казваше: „Нова шапка ще си купя! “ Прав е човекът. Аз съм го виждал много пъти да постъпва по същия начин – изпращаше той джубетата си на хаджилък.
към беседата >>
49.
Истинната врата
,
СБ
, В.Търново, 28.8.1925г.,
Онези, които изпълняват законите, тях
поп
не опява.
При това, като си налееш вода в чашата, вкуси само няколко глътки и отстрани чашата. После пий още няколко глътки, докато изпиеш всичката вода. Постъпи тъй, както онзи, който пие вино. Нека изпиването на една чаша вода ви отнеме най-малко 15 минути и вижте тогава ще кашляте ли. Мнозина от вас ще кажат: „Лесно се дават правила, но мъчно се изпълняват.“ Онези, които мъчно или никак не изпълняват законите, в гробищата ги изпращат.
Онези, които изпълняват законите, тях поп не опява.
към беседата >>
50.
Петте разумни
,
НБ
, София, 28.3.1926г.,
Втори път като ме прати Господ на Земята,
поп
не ставам.
И действително така става. Виждам някой човек, който се е молил на Бога цели 10 години и после туря точка на всичко това. Казва: не си струва да се моля повече, всичко е празна работа, съжалявам за гдето изгубих тези 10 години. Аз слушах изповедта на един свещеник, който служил цели 50 години в една църква и най-после казваше: съжалявам, че иждивих цели 50 години за това служение в църквата. Само повторения и преповторения на едни и същи неща, все кадене с кандилницата и нищо ново не научих.
Втори път като ме прати Господ на Земята, поп не ставам.
Ами какъв искаш да станеш? Искам да стана учител, да помагам на хората и да ги просвещавам, пък и аз сам да се просветя. Сега всички хора казват: не прави това, не прави онова, не лъжи, не кради. На това нещо всички сме майстори. В това да проповядваш да не се краде, да не се лъже няма никаква философия.
към беседата >>
51.
Правосъдие
,
СБ
, София, 28.8.1926г.,
Тогава и във всяка църква всеки
поп
може да го помаже.
Коя е още тази светлина? – Която идва от Мъдростта, която прониква и през нашия живот. Коя е топлината, която помазва растенията? – Това са онези Божествени чувства, които изтичат от Божията Любов. Когато човек има това маслопомазване, той е помазан от Бога, и където отиде, навсякъде ще бъде приет.
Тогава и във всяка църква всеки поп може да го помаже.
Не го ли помаже Господ със своето правосъдие, със своята Любов, със своята Мъдрост и със своята Истина, той нищо не струва, никакъв помазаник не е.
към беседата >>
52.
Те свидетелстват
,
НБ
, София, 19.12.1926г.,
Например, както вървя по улиците, виждам, че носят мъртвец, подир него
поп
и близките му, които плачат - носят го на гробищата.
” - От 20 години се занимавам с нея, като част от едно уравнение. - “Разбираш ли нещо от психология? ” - С тази наука малко съм се занимавал. Всички науки ме интересуват, върху всички работя. Занимавам се и с личните въпроси.
Например, както вървя по улиците, виждам, че носят мъртвец, подир него поп и близките му, които плачат - носят го на гробищата.
Аз веднага се заинтересувам, кой е този човек, от каква народност е, кои са причините на неговата смърт, какъв живот е прекарал на земята и т.н. Веднага съставям едно уравнение и го решавам. Намирам, че този човек е живял преди 2’000 години на земята, като някой голям фараон; намирам причините на неговата смърт и т.н. Това са задачи, които днес нямат никакво практическо приложение, но докато човек не дойде до положението да разбере вътрешния смисъл на живота, той няма да разбере нито своето положение на земята, нито положението на всички хора около него. Човек трябва да приеме и да разбере, че той е живо същество, малка единица, която е дохождала много пъти на земята и ще дохожда още много пъти, докато най-после завърши своето развитие.
към беседата >>
53.
Тази притча
,
НБ
, София, 26.12.1926г.,
Първият път срещнах
поп
на моста и се върнах.
Друг господин ми разправяше подобна своя опитност: “И аз трябваше да премина един мост, но можах да го премина само след като се връщах десет пъти.
Първият път срещнах поп на моста и се върнах.
Вторият път срещнах лисица и пак се върнах. Третият път срещнах заяк, който, като ме видя подскочи. И аз подскочих, уплаших се и се върнах. Четвъртия път ме върна една оса, която забръмча наоколо ми и не ми позволи да продължа пътя си. И ред други причини ме поставиха в положение десет пъти да се връщам от този мост, докато най-после го преминах.” Питам: Какви са тези герои, които не могат да преминат моста още от първият път?
към беседата >>
Виждам много хора, които минават за учени, но като срещнат
поп
, бързат да направят възел на кърпата си.
И аз подскочих, уплаших се и се върнах. Четвъртия път ме върна една оса, която забръмча наоколо ми и не ми позволи да продължа пътя си. И ред други причини ме поставиха в положение десет пъти да се връщам от този мост, докато най-после го преминах.” Питам: Какви са тези герои, които не могат да преминат моста още от първият път? Ту оса им забръмчала около главата, ту заек подскочил насреща им и т.н. Съвременните хора се препоръчват за верующи, а се страхуват.
Виждам много хора, които минават за учени, но като срещнат поп, бързат да направят възел на кърпата си.
Особено това правят учениците. Защо правят така? Има нещо скрито в тези поверия. Това показва, че всеки човек носи със себе си и добро, и зло. Например, един свещеник може да носи голямо благословение за човечеството, но той може да носи същевременно и хиляди нещастия за него.
към беседата >>
54.
Едно стадо
,
НБ
, София, 23.1.1927г.,
Тя си казала: Щом моят
поп
не е в рая, и аз ще отида при него, макар и в ада.
Първо отишла в рая, прегледала навсякъде, но не видяла никъде попа. Тя излязла оттам, и тръгнала да го търси на друго място. Най-после отишла в ада и там го намерила. Като разглеждат този анекдот, мнозина се спират върху факта, че свещеникът не могъл да влезе в рая; обаче, аз се спирам върху факта, защо попадията, като могла да влезе веднъж в рая, трябвало да излезе оттам и да търси попа, когото най-после намерила в ада. Значи, раят за нея, е нейният свещеник.
Тя си казала: Щом моят поп не е в рая, и аз ще отида при него, макар и в ада.
към беседата >>
Ако запитате някого от жителите на рая, какво нещо е майка, баща,
поп
, учител, цар или какво и да е друго титулувано лице, той нищо не може да ви каже, защото тамошните отношения се различават коренно от отношенията между хората на земята.
Питам: Какъв е този рай, в който хората запазват помежду си същите отношения, каквито са имали и на земята? Не е рай това място, което е пълно с майки, бащи, попове, владици, патриарси и др. Между съществата на рая няма помен от такива отношения, каквито ние познаваме на земята.
Ако запитате някого от жителите на рая, какво нещо е майка, баща, поп, учител, цар или какво и да е друго титулувано лице, той нищо не може да ви каже, защото тамошните отношения се различават коренно от отношенията между хората на земята.
Когато се каже думата „цар”, ние веднага си представяме лице с корона на главата, с особена мантия, а около него цяла свита от хора и войска. Когато се каже думата „владика”, ние веднага си представяме духовно лице, с корона на главата, с особена мантия, с кръст и с Евангелие в ръка. Обаче, във всички тия неща няма единство, вследствие на което цялото човечество живее в заблуждения: в науката, в литературата, в изкуството, във философията, в религията – навсякъде има заблуждения. Когато четем някоя драма, или я гледаме представена на сцената, ние не се интересуваме толкова от актьорите, колкото от автора на тази драма. Драмата, която той е написал, определя неговата възраст, както и това, дали е женен, или не, при какви условия е живял и при какви условия е създал своето произведение.
към беседата >>
55.
Меки и твърди вещества
,
МОК
, София, 6.2.1927г.,
По някой път ние сме на мястото на този
поп
.
(втори вариант)
По някой път ние сме на мястото на този поп.
Някой път казваме, че знаем, някой път – че не знаем. Какво се крие зад тази пословица? Защо свещеникът пита: «Благословени, знаете ли какво ще ви кажа? » Помислете малко, то е един ребус. Помислете върху този свещеник за следующия път.
към втори вариант >>
56.
Кротките
,
НБ
, София, 20.3.1927г.,
Някой казва: Чудно нещо, видях на едно място
поп
да играе хоро!
Що е животът? – Хоро.
Някой казва: Чудно нещо, видях на едно място поп да играе хоро!
Какво от това? То е обикновено нещо. Нима при венчаването на хората свещеникът не играе хоро с младоженците? Той ги хваща за ръка и обикаля с тях, хоро играе. Казвам: Лошото не е в това, че младоженците играят хоро, но защо престават да играят след като се оженят?
към беседата >>
57.
На разговор с Учителя
,
ИБ
, София, 19.4.1927г.,
България е единствената страна, гдето
поп
не ще остане, няма да има
поп
в България.
Идва ли ти мисъл, че "Бог няма да ме послуша! ", ще знаете, че това е от дявола. Вземете пример от Устабашиев и Сейко Николов - те се бяха сприятелили против мен, а сега те се скараха и се разделиха. Сега и Сейко Николов се скара с владиците и им пише: "И вие ще дойдете при нас! " Ще знаете, че идва нещо странно, но се забавя още.
България е единствената страна, гдето поп не ще остане, няма да има поп в България.
Това е последствие на техните дела. Казвам им: Опълчите ли се против мене, нож не вадя, но опълчите ли се против Божието дело, изваждам ножа си и тогава нито джубе, нито нищо не ще остане от тях. (Дай Боже, по-скоро да стане! - отговорихме.)
към беседата >>
На
поп
, владика, не трябва да се помага.
И поповете сега имат дългове и търсят кому да прехвърлят тези си дългове, а законът е, че те трябва да си носят дълговете, за да се изплатят, много им е дадено и опитвали са толкова пъти!
На поп, владика, не трябва да се помага.
Това е безвъзвратно решено. На някой беден, прост човек може да се помогне, но не и на поп или владика. Те са се изплашили от нас и в главите им все наши хора се въртят. Сутрин от като станат, и им се изпречи някой "дъновист" пред тях. Не се спирайте пред тях.
към беседата >>
На някой беден, прост човек може да се помогне, но не и на
поп
или владика.
И поповете сега имат дългове и търсят кому да прехвърлят тези си дългове, а законът е, че те трябва да си носят дълговете, за да се изплатят, много им е дадено и опитвали са толкова пъти! На поп, владика, не трябва да се помага. Това е безвъзвратно решено.
На някой беден, прост човек може да се помогне, но не и на поп или владика.
Те са се изплашили от нас и в главите им все наши хора се въртят. Сутрин от като станат, и им се изпречи някой "дъновист" пред тях. Не се спирайте пред тях. В България има само пет попа - нито един повече. Само пет попа има.
към беседата >>
58.
Ще ви се даде
,
НБ
, София, 15.5.1927г.,
Например, когато някой селянин тръгва, рано сутрин, на работа и срещне
поп
, той мисли, че ще му се случи някакво нещастие, или пък, работата му няма да върви добре и се връща дома си.
Още като върви по пътя, той започва да мисли, да не би някой да го срещне, да го убие, или пък, да го сполети някакво нещастие. У българите има много суеверия.
Например, когато някой селянин тръгва, рано сутрин, на работа и срещне поп, той мисли, че ще му се случи някакво нещастие, или пък, работата му няма да върви добре и се връща дома си.
Питам този селянин: защо се връщаш от пътя си? Той ме пита: тебе срещал ли те е поп? – Не ме е срещал. – Тогава нищо не знаеш. Казвам: ти трябваше да излезеш, или преди да е тръгнал попът от дома си, или след като замине той.
към беседата >>
Той ме пита: тебе срещал ли те е
поп
?
Още като върви по пътя, той започва да мисли, да не би някой да го срещне, да го убие, или пък, да го сполети някакво нещастие. У българите има много суеверия. Например, когато някой селянин тръгва, рано сутрин, на работа и срещне поп, той мисли, че ще му се случи някакво нещастие, или пък, работата му няма да върви добре и се връща дома си. Питам този селянин: защо се връщаш от пътя си?
Той ме пита: тебе срещал ли те е поп?
– Не ме е срещал. – Тогава нищо не знаеш. Казвам: ти трябваше да излезеш, или преди да е тръгнал попът от дома си, или след като замине той. Други пък вярват, че ако срещнат пълна кола с дърва, или човек с пълни кофи вода, това е на добро. По този случай, псалмопевецът казва: чакайте да мине злото, да минат лъжливите числа, да минат нещастията, че тогава да излезете от дома си.
към беседата >>
59.
Ще оздравее
,
НБ
, София, 19.6.1927г.,
Един
поп
ми казваше: ти проповядваш хубаво, но пари нямаш.
Мнозина се оплакват, че нямат пари.
Един поп ми казваше: ти проповядваш хубаво, но пари нямаш.
Освен това, и одежди нямаш. Като чета някоя молитва, аз веднага си турям епитрахил. Без епитрахил работата не върви. И ти трябва да четеш с епитрахил. Казвам: дядо попе, и аз имам епитрахил.
към беседата >>
60.
Отношение между числа / Елементарни отношения на числата
,
ООК
, София, 27.2.1929г.,
Жених се за
поп
, не го бива.
(втори вариант)
" "Искам един княз. За овчар се жених, не го бива. Жених се за бакалин, не го бива. Жених се за професор, не го бива. Жених се за офицер, не го бива.
Жених се за поп, не го бива.
Жених се за владика, не го бива." Православните владици не се женят, но протестантските се женят. Който казва, че владика не се жени, не казва правото. Той казва: "Като хората искам да бъда." Сега го турят в затвор. Не е лошото, че владиката се оженил. Казвам, всяка женитба, направена по насилие, е от дявола.
към втори вариант >>
61.
Лазаре, излез вън!
,
НБ
, София, 10.3.1929г.,
Един гръцки
поп
живял заедно с един светия.
Ще приведа един пример, да видите, защо хората грешат.
Един гръцки поп живял заедно с един светия.
Той обичал масло и често си купувал, но виждало му се, че маслото скоро се свършвало и мислил, че светията го яде, скрито от него. Затова, попът решил да избяга от светията. Преди да се раздели с попа, светията намислил да му даде един добър урок и затова, тръгнал заедно с него на път. Като вървели известно време, те замръкнали и трябвало да се отбият в някой дом, да пренощуват. Домакинята посрещнала приветливо гостите и се обърнала към светията с думите: Детето ми е болно.
към беседата >>
62.
Вързано и развързано
,
НБ
, София, 31.3.1929г.,
Среща на пътя си селския
поп
, и веднага се връща дома си: Няма да отида днес на нивата!
– Защото не искате да се сбъдне казаното. Обаче, във всеки човек има известна доза суеверие, макар и да не го изразява външно. Отива един безверник по работа, но на пътя си среща черна котка. Той казва, че не вярва в нищо, но изведнъж започва да се озърта наляво-надясно, смущава се, че може да му се случи нещо лошо. Селянин впрегнал воловете и отива на нивата си да оре.
Среща на пътя си селския поп, и веднага се връща дома си: Няма да отида днес на нивата!
– Защо? – Срещнах нашия поп. – Суеверен е този селянин. Той мисли, че ще му се случи нещо лошо. Щом мисли така, наистина ще му се случи нещо лошо.
към беседата >>
– Срещнах нашия
поп
.
Отива един безверник по работа, но на пътя си среща черна котка. Той казва, че не вярва в нищо, но изведнъж започва да се озърта наляво-надясно, смущава се, че може да му се случи нещо лошо. Селянин впрегнал воловете и отива на нивата си да оре. Среща на пътя си селския поп, и веднага се връща дома си: Няма да отида днес на нивата! – Защо?
– Срещнах нашия поп.
– Суеверен е този селянин. Той мисли, че ще му се случи нещо лошо. Щом мисли така, наистина ще му се случи нещо лошо. Този селянин е пропуснал времето, когато е трябвало да отиде на нивата. Трябвало е да излезе от дома си най-малко един час по-рано, отколкото е излязъл, и тогава никой нямаше да го срещне, и нищо лошо нямаше да му се случи.
към беседата >>
Който не иска да среща на пътя си черна котка, нито
поп
, той трябва да става рано и да започва работата си, когато всички спят.
– Суеверен е този селянин. Той мисли, че ще му се случи нещо лошо. Щом мисли така, наистина ще му се случи нещо лошо. Този селянин е пропуснал времето, когато е трябвало да отиде на нивата. Трябвало е да излезе от дома си най-малко един час по-рано, отколкото е излязъл, и тогава никой нямаше да го срещне, и нищо лошо нямаше да му се случи.
Който не иска да среща на пътя си черна котка, нито поп, той трябва да става рано и да започва работата си, когато всички спят.
Има един час, когато всички спят: и котката, и вълкът, и лисицата. Започнете този час работата си. Тогава никой няма да ви попречи.
към беседата >>
63.
Линиите на природата
,
СБ
, София, 27.8.1929г.,
Един стар български
поп
, като чел Евангелието, намерил страницата, в която се говорело за св.Богородица, и понеже трябвало да чете в църквата нещо за св.Богородица, за да не изгуби страницата, турил на това място, като белег, един праз.
Ще ви приведа един пример от стария български живот, да видите как глупавият прави другите хора глупави.
Един стар български поп, като чел Евангелието, намерил страницата, в която се говорело за св.Богородица, и понеже трябвало да чете в църквата нещо за св.Богородица, за да не изгуби страницата, турил на това място, като белег, един праз.
Преди да тръгне на църква, попадията вижда праза в Евангелието и си казва: навярно дядо поп обича много праз. Чакай тогава да му туря още няколко праза, че да има, когато му потрябват. Туря тя на десетина места в книгата по едно парченце праз и излиза от стаята му. Дядо поп тръгва за църква, взима книгата и влиза в олтара. Излиза пред паството си.
към беседата >>
Преди да тръгне на църква, попадията вижда праза в Евангелието и си казва: навярно дядо
поп
обича много праз.
Ще ви приведа един пример от стария български живот, да видите как глупавият прави другите хора глупави. Един стар български поп, като чел Евангелието, намерил страницата, в която се говорело за св.Богородица, и понеже трябвало да чете в църквата нещо за св.Богородица, за да не изгуби страницата, турил на това място, като белег, един праз.
Преди да тръгне на църква, попадията вижда праза в Евангелието и си казва: навярно дядо поп обича много праз.
Чакай тогава да му туря още няколко праза, че да има, когато му потрябват. Туря тя на десетина места в книгата по едно парченце праз и излиза от стаята му. Дядо поп тръгва за църква, взима книгата и влиза в олтара. Излиза пред паството си. Отваря книгата, но за негово учудване, той вижда, че някой турил праз на десетина места из книгата.
към беседата >>
Дядо
поп
тръгва за църква, взима книгата и влиза в олтара.
Ще ви приведа един пример от стария български живот, да видите как глупавият прави другите хора глупави. Един стар български поп, като чел Евангелието, намерил страницата, в която се говорело за св.Богородица, и понеже трябвало да чете в църквата нещо за св.Богородица, за да не изгуби страницата, турил на това място, като белег, един праз. Преди да тръгне на църква, попадията вижда праза в Евангелието и си казва: навярно дядо поп обича много праз. Чакай тогава да му туря още няколко праза, че да има, когато му потрябват. Туря тя на десетина места в книгата по едно парченце праз и излиза от стаята му.
Дядо поп тръгва за църква, взима книгата и влиза в олтара.
Излиза пред паството си. Отваря книгата, но за негово учудване, той вижда, че някой турил праз на десетина места из книгата. На кое място беше писаното за св.Богородица – не знае. Объркал се дядо поп в своята служба. Питам: кои от правилата на съвременните хора не приличат на праза, който си е поставил този стар поп?
към беседата >>
Объркал се дядо
поп
в своята служба.
Туря тя на десетина места в книгата по едно парченце праз и излиза от стаята му. Дядо поп тръгва за църква, взима книгата и влиза в олтара. Излиза пред паството си. Отваря книгата, но за негово учудване, той вижда, че някой турил праз на десетина места из книгата. На кое място беше писаното за св.Богородица – не знае.
Объркал се дядо поп в своята служба.
Питам: кои от правилата на съвременните хора не приличат на праза, който си е поставил този стар поп?
към беседата >>
Питам: кои от правилата на съвременните хора не приличат на праза, който си е поставил този стар
поп
?
Дядо поп тръгва за църква, взима книгата и влиза в олтара. Излиза пред паството си. Отваря книгата, но за негово учудване, той вижда, че някой турил праз на десетина места из книгата. На кое място беше писаното за св.Богородица – не знае. Объркал се дядо поп в своята служба.
Питам: кои от правилата на съвременните хора не приличат на праза, който си е поставил този стар поп?
към беседата >>
64.
Крадецът и пастирят / Да имат живот
,
НБ
, София, 1.9.1929г.,
У нас много хора вярват, че като ги срещне
поп
, работата им няма да върви, и бързат да вържат възел на кърпата си.
(втори вариант)
Сега много хора - и учени, и прости, вярват в късмета. Смешното е, че тия хора от краен материализъм вървят към крайно суеверие. Много хора и в Англия, и в Германия си гадаят на кафе или на карти и казват: „Дали ще успеем в тази работа, или няма да успеем? " И много българи - чорбаджии от турско време си хвърляха боб - да видят дали някоя работа ще им върви.
У нас много хора вярват, че като ги срещне поп, работата им няма да върви, и бързат да вържат възел на кърпата си.
Други вярват, че ако са тръгнали по работа и се случи да се върнат за нещо, работата им пак няма да върви. Или ако срещнат някоя жена с празни котли, казват си: „Работата няма да ми върви." Ако пък срещнат някой с пълна каруца, особено с жито или с друго нещо - радват се, че работата им ще върви. Така вярват - така става. Възможно е и така да е - все има някаква вероятност, но нещата трябва да се съпоставят на една научна база - да се види какви са основните закони, които регулират щастието на човека. Ако те срещне един гневен или един човек, който завижда, работата ти няма да върви добре, защото от този лош човек излизат противодействащи сили.
към втори вариант >>
Някои вярват, че като срещнат
поп
на пътя си, работата им няма да се нареди и вързват възел на кърпата си, да се освободят от противодействуващите сили.
Съвременните хора се стремят към знания, към изкуства, но въпреки това вярват и в щастие. Ще срещнете и учени, и прости, които търсят някой да им гледа на кафе, на карти, на боб, да им каже, дали ще имат успех в работата, която са предприели. От краен материализъм те отиват в крайно суеверие.
Някои вярват, че като срещнат поп на пътя си, работата им няма да се нареди и вързват възел на кърпата си, да се освободят от противодействуващите сили.
Други пък се страхуват, като тръгват на работа, да не се върнат за нещо, да не им тръгне на лошо.Трети се оглеждат да не срещнат на пътя си жена с празни котли, или празна кола и т. н. Ако срещнат пълна кола, особено с жито, те се радват, че работите им ще вървят добре. И в края на краищата, нещата стават така, както ги мислят, както вярват. Има нещо вярно и в тези работи, но за да разбере законите, които регулират щастието, човек трябва да поставя нещата на научна основа. Наистина, работата ви няма да се нареди добре, ако срещнете на пътя си човек гневен, злобен, зъл, защото от него излизат противодействуващи сили.
към беседата >>
65.
Стотникът
,
НБ
, София, 8.9.1929г.,
Един гръцки
поп
купил една хубава нива и си казал: „Да знаеш, че тебе
поп
те влада." Тя му отговорила: „Колко като тебе такива одрах." Значи тази красива мома колко красиви момци е отбила от пътя им заради нейната красота.
(втори вариант)
Казвам: отде и как се роди в тебе това неестествено желание? Това е един жаргон. Казвате: „То е естествено нещо." Как мислите, глупава ли е тази красива мома? Не, тя като тебе още сто души такива е продала. Знаете ли на какво мяза тази красива мома?
Един гръцки поп купил една хубава нива и си казал: „Да знаеш, че тебе поп те влада." Тя му отговорила: „Колко като тебе такива одрах." Значи тази красива мома колко красиви момци е отбила от пътя им заради нейната красота.
Красотата не е нещо физическо. То е израз на една идея, която не може да се осъществи. Красотата е присъща на един далечен свят, но ние понякога имаме слабостта да мислим, че можем да завладаме красотата, да завладаме и този свят.
към втори вариант >>
66.
Вечното благовестие
,
НБ
, София, 13.10.1929г.,
Че някой владика или
поп
измисли разни неща, това остава за негова сметка.
(втори вариант)
Това не са нови неща. Те са казани още от най- стари времена. Всичко това ние ще оставим настрана. Няма какво да съдим тези хора. Ще оставим на Бога, той да се разправя с тях.
Че някой владика или поп измисли разни неща, това остава за негова сметка.
към втори вариант >>
67.
Чуха, че иде Исус
,
НБ
, София, 3.11.1929г.,
Един
поп
проповядвал в църквата и казал на своите слушатели: „Всяка коза на свой крак виси." Това значи никой да не се интересува от и за другите хора, какво става у тях.
(втори вариант)
Тъй щото казвам, целокупният живот, това е идеалният живот на хората. Често ние казваме: „Що ни интересуват греховете на хората? " Те косвено ни засягат.
Един поп проповядвал в църквата и казал на своите слушатели: „Всяка коза на свой крак виси." Това значи никой да не се интересува от и за другите хора, какво става у тях.
Един от неговите селяни съседи, като го чул да говори така, казал си: „Чакай, аз ще устроя нещо на този поп." Взима една умряла коза и я закачва пред вратника на попа. По едно време тя започнала силно да мирише. Попът пита съседа си: „Иване, какво си направил? Какво мирише толкова? " „Че какво те интересува това, че тази коза миришела?
към втори вариант >>
Един от неговите селяни съседи, като го чул да говори така, казал си: „Чакай, аз ще устроя нещо на този
поп
." Взима една умряла коза и я закачва пред вратника на попа.
(втори вариант)
Тъй щото казвам, целокупният живот, това е идеалният живот на хората. Често ние казваме: „Що ни интересуват греховете на хората? " Те косвено ни засягат. Един поп проповядвал в църквата и казал на своите слушатели: „Всяка коза на свой крак виси." Това значи никой да не се интересува от и за другите хора, какво става у тях.
Един от неговите селяни съседи, като го чул да говори така, казал си: „Чакай, аз ще устроя нещо на този поп." Взима една умряла коза и я закачва пред вратника на попа.
По едно време тя започнала силно да мирише. Попът пита съседа си: „Иване, какво си направил? Какво мирише толкова? " „Че какво те интересува това, че тази коза миришела? Нали казваш, че всяка коза на свой крак виси." „Да, но мирише." „А, мирише." Значи философията не седи в това.
към втори вариант >>
68.
Светли и тъмни действия / Двамата бакали
,
ООК
, София, 15.1.1930г.,
Ти допусни в ума си, светът е добре направен, допусни, че всичките хора са добри, ти си останал на опашката последен, който трябва да се
поп
равиш.
(втори вариант)
Казвам, в разумното разбиране на живота, този живот трябва да го примириш с условията, при които живеем. Да кажем, ти си беден човек, но не харесваш положението си, седиш, занимаваш се - защо Господ създаде света, колко е лош и т.н. Ти остави защо Господ направи света.
Ти допусни в ума си, светът е добре направен, допусни, че всичките хора са добри, ти си останал на опашката последен, който трябва да се поправиш.
Веднага ще се подобри светът. Ти като мислиш, че светът е лош, не си на правия път. Представи си, че всички са добри, и ти си останал последен в тази йерархия. Всичките хора са се обърнали към Бога, ти си останал на опашката. Ти живееш с неправилно убеждение на миналите векове, че хората са лоши.
към втори вариант >>
69.
Опитната школа
,
ООК
, София, 22.1.1930г.,
„Добре че ме изплю, че като
поп
щях да умра."
(втори вариант)
Казва: „Като ме нагълта, после ме изплю навън." Но след туй нагълтване какво става? Три месеца е боледувал, на косъм е бил животът му. Ще дойде кучето в дадения случай. Кучето е една опитност неблагоприятна. След това ще дойде друго.
„Добре че ме изплю, че като поп щях да умра."
към втори вариант >>
70.
Значение на числата / Разбиране на числата (Учудване и съжаление)
,
ООК
, София, 9.4.1930г.,
Срещнал си -някой
поп
, какво означава?
(втори вариант)
Казвам, най-първо трябва да очистите вашата мисъл от всичките подозрения. С години, има с векове да се борите да очистите ума от подозрения. Запример сънувал си някой сън, кажеш: какво означава твоя сън.
Срещнал си -някой поп, какво означава?
Вие имате една уста, не се занимавайте. За какво е дадена устата? Ако ти не може да разбереш устройството на твоята уста, ако ти не може да разбереш устройството на бърните, на езика, ако ти не знаеш устата колко сантиметра е - нито един от вас не е мерил. Казвате: малка уста, голяма уста. Какво означава голямата уста и какво означава малката уста?
към втори вариант >>
71.
Упътвания и наставления / Поучения, преживявания и наставления на планината
,
МОК
,
СБ
, 7-те езера, 15.8.1930г.,
Един
поп
ме пита: „Какво да правя, космите ми на главата окапаха?
(втори вариант)
Това ти го усещаш отвън, а някой път ти чувстваш това същество вътре дълбоко в тебе, тогава то те ръководи. А някой път ти чувстваш, че то отвън те огражда, то те пази. И тогава, когато това същество е добре разположено спрямо тебе - когато Бог е добре разположен към теб, ти ще имаш един добър ветрец да те лъха, а когато ти си нарушил неговия закон, тогава ще има студен вятър около тебе, Бог ще те раздруса, или ти ще се удариш, ще се спънеш, ще паднеш и ред препятствия ще имаш от единия край до другия. Пък щом си в съгласие с него, навсякъде ще минаваш - и през големи опасности ще минеш, и нито косъм няма да падне от главата ти. Щом косите ти не падат от главата ти, ти трябва да знаеш, че си в съгласие с Бога.
Един поп ме пита: „Какво да правя, космите ми на главата окапаха?
" Казвам му: „Ще накараш космите ти да пораснат пак." „Може ли това? " Може. Някой път космите трябва да опадат, но той трябва да промени съвсем начина на живота си, за да покарат отново. Не е лошо падането на космите от главата. Той ще внесе един женствен тип, защото, забележете, на жената космите по-мъчно падат, на мъжа по-лесно окапва косата му, а брадата на мъжа по-мъчно опада.
към втори вариант >>
72.
Божият глас
,
ООК
, София, 26.8.1930г.,
Знаеш какво нещо е
поп
?
(втори вариант)
Бог ги е създал. Имаш право да се произнасяш само върху своя живот. Имаш право само като те прати Господ, да кажеш: "Прати ме Господ. Пътят, по който вървиш, не е добър." Щом не те е пратил Господ, мълчи. Защото другояче работите ще замязат на попски работи.
Знаеш какво нещо е поп?
То е най-отвратителното нещо, което човек може да има - попщина. Една благочестие отвън, но отвътре неб- лагочестив. Ти може да бъдеш цигулар, може да бъдеш светия, може да бъдеш един цар и да бъдеш престъпник, може да бъдеш владика, проповедник, може да се занимаваш е най-долната работа и да бъдеш светия. Всичките работи, които ти може да ги извършиш заради Бога, са свещени.
към втори вариант >>
73.
Не могат да приемат
,
НБ
, София, 28.9.1930г.,
Той поканил за кръстник един млад
поп
.
Ще ви приведа един действителен пример за някой си Нойчо, голям хитрец и лъжец, от село Чакма.
Той поканил за кръстник един млад поп.
Хвалел се на своята възлюбена, че бил богат, имал много овце и няколко чифта волове. Като се оженили, тя видяла, че той няма нищо, но казвал: Нашият кръстник е богат човек. Попът мълчал, усмихвал се и нищо не казвал. Нойчо минавал и за ясновидец. Казвал на своите съселяни, както и на съседите си от село Николаевка, че на еди-кое си място имало голямо богатство, заровено в земята.
към беседата >>
74.
Двама или трима
,
НБ
, София, 23.11.1930г.,
Един от старите гръцки попове вървял пред умрелия, когото опявал, и си пеел: и - и - и... На турски това „и - и - и" означавало „добре." Като го слушал, турчинът му казал:
Поп
ефенди, за тебе е добре, но я питай умрелия, добре ли е за него?
Сегашните хора искат да разрешат въпросите си наготово, по лесен начин. Това е невъзможно, работа се иска от всички. Не мислете, че трябва да постъпвате като турския бей, който заставил българина да носи кончето му на гърба си. За бея е добре, но не и за българина.
Един от старите гръцки попове вървял пред умрелия, когото опявал, и си пеел: и - и - и... На турски това „и - и - и" означавало „добре." Като го слушал, турчинът му казал: Поп ефенди, за тебе е добре, но я питай умрелия, добре ли е за него?
– Какво е положението на умрелите? – Според мене, няма умрели. Следователно, важно е, живите хора да разрешат въпросите си на земята правилно. – Как ще стане това? – Стихът дава отговор на този въпрос: „Ако двама души са в съгласие, каквото попросят в мое име, ще им се даде."
към беседата >>
Който направи опита с вяра, ще има успех; който не вярва, свободен е, но той ще се намери в положението на бея или на гръцкия
поп
.
Ще завърша беседата си с един малък, научен опит.
Който направи опита с вяра, ще има успех; който не вярва, свободен е, но той ще се намери в положението на бея или на гръцкия поп.
Опитът, който трябва да направите, е следният: в продължение на десет деня, качвайте се на високо планинско място, дето има извор с чиста, хубава вода. Бъдете на това място преди изгрев. Носете със себе си едно чисто шише, с вместимост един литър, и една чиста, стъклена чаша. Щом изгрее слънцето, напълнете шишето от извора и налейте от него в чашата. След това, с една чаена лъжичка вземете вода от чашата, изпийте я и си кажете: Каквото носи слънчевата светлина в себе си, това да се влее и в мене, чрез тази вода.
към беседата >>
75.
Разумност и светлина / Съотношение между разумността и светлината. Спане и тъмнина
,
МОК
, София, 17.4.1931г.,
Минава един гръцки
поп
, в турско време, и носи един български чорбаджия умрял.
(втори вариант)
Сега това са фигури на речта, за да ви утеша малко. Защото вашата работа, аз като ви казвам, вие може да ме разберете криво.
Минава един гръцки поп, в турско време, и носи един български чорбаджия умрял.
Попът казва: иииииии... А и на турски значи добре. Турчинът му казва: Папаз ефенди, за тебе е много добре, но за умрелия не е добре. Та сега и вие казвате: това, което казва Учителят е много добре, но питайте нас. Аз влизам и във вашето положение. Щом аз видя, че ви носят на тарга, аз имам мнение вече.
към втори вариант >>
76.
Разумно прилагане / Разумното употребление
,
МОК
, София, 1.5.1931г.,
На един романски
поп
, казал му някой един анекдот, наскоро се е случило, казал му, че нещо ще му каже, но много важно нещо.
(втори вариант)
На един романски поп, казал му някой един анекдот, наскоро се е случило, казал му, че нещо ще му каже, но много важно нещо.
Той си турил главата през прозореца навън, но пада му килимявката, това било в трена. Казват му, че има една дръжка горе в трена, дърпа я той, тренът спира, иде кондукторът, пита какво е станало! Казва попът, шапката ми падна! Дават му шапката, но го глобяват с една голяма глоба, че спрял трена за една шапка. Ти ще хванеш ръчката, ще спреш трена, но като дойде кондукторът, ще платиш глоба.
към втори вариант >>
Ако вие действувате разумно в съгласие с природата и тя е съгласна с вас, но ако вие хванете тази ръчка, както този романски
поп
и спирате трена за вашата килимявка, този
поп
какво трябваше да прави?
(втори вариант)
С това искам да обясня едно противоречие. Вие искате да действувате, както искате. Съществува една свобода, но тя е разумна, ако вие постъпвате разумно с природата.
Ако вие действувате разумно в съгласие с природата и тя е съгласна с вас, но ако вие хванете тази ръчка, както този романски поп и спирате трена за вашата килимявка, този поп какво трябваше да прави?
Най-малкото той трябваше да си извади килимявката и да изложи голата си глава навънка от прозореца, че нищо да не му пада. Следователно, когато ти ще изложиш главата си на трена, на прозореца на природата, трябва да махнеш килимявката от главата си. Какво е килимявката? Нашите превзети идеи и теории. Ще снемеш своята теория, ще снемеш и своите превзети идеи, ще ги оставиш долу и ще останеш без теории.
към втори вариант >>
77.
Здрави слуги и здрави господари
,
УС
, София, 24.5.1931г.,
Като говоря така, искам да ме разберете право, а не като онзи
поп
, който имал две скъсани ризи и дал едната на беден човек.
Като говоря така, искам да ме разберете право, а не като онзи поп, който имал две скъсани ризи и дал едната на беден човек.
Той казал на жена си: „Слушай, попадио, казано е в Писанието: „Който има две ризи, да даде едната на бедния“. Вземи едната риза и я дай на някой просяк.“ Попът си мислел: „Като дам една от скъсаните си ризи на бедния, Бог ще ми даде нова, по-хубава от моята“. Обаче той останал излъган – не получил никаква риза. Казвам: Ако дадеш една риза на бедния, тя трябва да бъде нова и, при това, дадена с любов. Казано е в Писанието: С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.
към беседата >>
78.
Любовта към Бога
,
РБ
, 7-те езера, 12.7.1931г.,
“ Който е в състояние да оправи света, той
поп
няма да става.
“ Аз изнасям един факт, който се случва и с вас, и с владици, и с проповедници, и със свещеници, както и с управляващи. Например, някой дойде на власт и казва: „Аз ще оправя България! “ Как ще оправи България? Ако беше в сила да оправи България, преди всичко той не би станал министър. Някой се опопва и казва: „Аз ще оправя света!
“ Който е в състояние да оправи света, той поп няма да става.
Някой пък казва: „Аз ще стана човек! “ – Ако ти досега не си станал човек, за в бъдеще по-мъчно ще станеш човек. Да станеш човек, това не зависи от тебе. Който те е създал, само той има право и сила да те направи човек. Ако под думите „ще стана човек“ се разбира, че ще се проявиш такъв, какъвто Бог те е създал, това е друг въпрос.
към беседата >>
79.
Човекът на новото
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 19.7.1931г.,
Обаче, след 20–30 години виждате, че този Бог носят в особена кола, пред която върви
поп
с кадилница в ръка, опъва го.
И така, съвременните хора не вярват в Бога, защото сами са богове. Следователно, каже ли някой, че не вярва в Бога, това означава, че той е Бог за себе си. И ако наблюдавате как живее и постъпва този човек, ще видите, че той се стреми да се прояви особено от другите хора.
Обаче, след 20–30 години виждате, че този Бог носят в особена кола, пред която върви поп с кадилница в ръка, опъва го.
После го заравят в земята и над гроба му поставят камък с надпис: „Тук почива еди-кой си, с особени заслуги към обществото, към отечеството си“. Срещате друг някой, пак минава пред себе си за някакво божество, но след два–три дни го виждате с четири реда сълзи на очите. Защо плаче? Обидили го някои хора, казали му горчиви думи. Питам: не е ли смешно това положение?
към беседата >>
80.
Ценното в малкото
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 2.8.1931г.,
Днес и да искам да се оженя, не мога,
поп
съм.
Един ден срещам един познат свещеник, който ми разправи нещо от живота си. Той ми каза: „Не зная какво да правя. Къща имам, деца имам, грижи има около тях, но Бог ми взе попадийката, остави ме сам да се справям в живота. Докато тя беше жива, аз бях сиромах, децата малки, трудно се живееше. Като израснаха децата, положението ми се подобри, но тя отиде.
Днес и да искам да се оженя, не мога, поп съм.
Обаче дотегна ми вече това джубе! Как бих желал да се освободя от него! Отиде ми попадийката! “ Прав е човекът. Защо му е живот без попадийка?
към беседата >>
Живот без Любов е подобен на
поп
без попадийка.
Как бих желал да се освободя от него! Отиде ми попадийката! “ Прав е човекът. Защо му е живот без попадийка? Това значи: защо му е живот без Любов?
Живот без Любов е подобен на поп без попадийка.
към беседата >>
После, казвам на този
поп
: твоята попадийка може да се върне, да възкръсне, защото Любовта никога не умира.
Днес всеки се оплаква, че Любовта я няма, че попадийката си отишла. Това показва, че смисълът на живота е в Любовта. Каквото богатство и да има човек, ако няма Любов, животът му е безсмислен.
После, казвам на този поп: твоята попадийка може да се върне, да възкръсне, защото Любовта никога не умира.
Твоята попадийка може да оживее и още тази вечер може да дойде при теб. – „Как? “ – Като обикнеш Бога. – „Как ще намеря Бога? Как да Го обикна?
към беседата >>
И най-после казвам на този
поп
: хвърли джубето и тръгни с мен!
И аз сам съм се объркал. По-добре, ако можеш, дай ми съвет, как да се освободя от това джубе, пък аз сам ще си намеря попадийка.“ – Прав е човекът. Аз превеждам: джубето представлява греховете на хората, които ги отдалечават от истината. Когато човек хвърли джубето от себе си, т.е. когато се отдалечи от греховете си и когато истината оживее в него, той пак ще си намери попадийка.
И най-после казвам на този поп: хвърли джубето и тръгни с мен!
– „Ще помисля малко.“ И до днес той още мисли.
към беседата >>
81.
Прави и криви линии / Правите и криви линии. Начало и край на всяка работа и постъпка в линия
,
МОК
, София, 16.10.1931г.,
После друга категория има да знаеш, професор ли е, офицер, владика или
поп
, да разпознаваш човека, най-първо какъв е.
(втори вариант)
Ти виждаш, но гледаш нещо малко, не можеш да го довидиш или ако един предмет се отдалечи от тебе, не можеш да го познаеш; виждаш нещо се мърда, далеч от тебе, но не можеш да го познаеш, човек ли е, вол ли е, камък, дърво; виждаш нещо, но не можеш да определиш какво е то. Ти виждаш, но не довиждаш нещата, предполагаш човек да е. А във виждането трябва да знаеш точно нещата, да кажеш: Човек е това! После да знаеш млад ли е или стар. Мъж ли е или жена.
После друга категория има да знаеш, професор ли е, офицер, владика или поп, да разпознаваш човека, най-първо какъв е.
И в зрението вие твърдите много работи, които не са така. Вие казвате: Прави и криви линии. Но правата и крива линия, като изучавате окултната наука, какво значат? Ако изучавате хиромантията и там правата и кривата линия са недостатъчни. Или стойността и ценността им ще научите.
към втори вариант >>
Щом виждаш човека, да можеш точно да определиш: офицер ли е, или не;
поп
, или жена.
Сега, като ви говоря за живота, зная, че не го разбирате напълно, както оня, който недовижда добре. Виждането е нещо относително. Докато един предмет е близо до тебе, ти го виждаш добре; щом се отдалечи, не го виждаш ясно, не различаваш, какъв е: камък, дърво, животно или човек. Да виждаш нещата ясно, това значи, да знаеш точно определено, какви са: мъж или жена, стар или млад. Така, да предполагаш, че е човек или дърво, това не е никакво виждане.
Щом виждаш човека, да можеш точно да определиш: офицер ли е, или не; поп, или жена.
Лесно е да кажеш, че виждаш нещо да се движи. Лесно е да кажеш, че това е права линия, а това – крива. Ако разглеждаш линиите хиромантически, не е все едно, дали дадена линия е права, или крива. При това, от значение е още дължината на линиите. Като изучаваш физиогномията, и там не е безразлично, дали една линия се скъсява, или удължава; дали една линия се изправя, или изкривява.
към беседата >>
82.
Везните на природата / Мене, мене, текел у фарсин. Везните на природата!
,
МОК
, София, 6.11.1931г.,
И като някой обран
поп
ще седите и ще мислите, ще философствувате защо светът е направен така.
(втори вариант)
Когато природата те разлюби, тя те оставя на почивка. Такъв е нейният метод. И ако така разбирате, животът ви ще се осмисли. Пък ако така не разбирате, животът ви ще се обезсмисли и ще имате една философия на Шопенхауер: Животът не струва, всичко е една празнота, нищо няма, дотегна ми да живея. Само на мене ли се дадоха страданията.
И като някой обран поп ще седите и ще мислите, ще философствувате защо светът е направен така.
Много добре е направен светът. Тя, природата, която е мислела, когато светът се е създавал, когато цялата вечност се е създавала, тя е мислела, мислела и като е мислела толкова, е измислила това нещо. И сега вселената както е създадена, това е един метод; и всичките погрешки, които тя е направила. Защото природата и тя прави погрешки. Вие ще кажете: Втасахме я!
към втори вариант >>
Според мене, това е празна философия – философията на обрания
поп
, който се пита, защо светът е толкова лош.
Такъв е нейният метод. Ако разбирате метода й, животът ви ще се осмисли; ако не го разбирате, животът ви ще се обезсмисли. Тогава ще дойдете до философията на Шопенхауер, според която всичко в живота е празнота, безсмислие. Ще кажеш: Дотегна ми да живея. Дотегнаха ми тези страдания.
Според мене, това е празна философия – философията на обрания поп, който се пита, защо светът е толкова лош.
– Светът е добър. За да се създаде тоя свят, природата е работила и мислила през цялата вечност. И да е допуснала някакви грешки, това е метод. Най-малката грешка на природата стои по-високо от най-съвършеното човешко дело. Тя постоянно мени методите си и сама се коригира.
към беседата >>
83.
На своето време / На време
,
МОК
, София, 27.11.1931г.,
Както онзи
поп
в старо време, който не знаел как да кръщава правилно.
(втори вариант)
Има една Станка в света, изгубена Станка я наричам. Онзи човек, който не знае правилно да мисли, да чувства и да постъпва правилно, това е Станка. Станка значи това, което става. Сад – което се проявява. Много неща, които са станали, не са станали както трябва.
Както онзи поп в старо време, който не знаел как да кръщава правилно.
Дали му първото дете и той го мушнал във водата и то умряло, понеже било студено, казал, дайте друго дете, това дете не е на свят. Като умряло второто дете казал, дайте и трето дете. Но после като убил четири деца, казал: Слушайте такива деца да не донасяте, които не могат да се кръщават. Съвременната наука изменя нашите идеи и във философията изменят нашите чувства и в морала изменят нашите постъпки. Приличат на този поп.
към втори вариант >>
Приличат на този
поп
.
(втори вариант)
Както онзи поп в старо време, който не знаел как да кръщава правилно. Дали му първото дете и той го мушнал във водата и то умряло, понеже било студено, казал, дайте друго дете, това дете не е на свят. Като умряло второто дете казал, дайте и трето дете. Но после като убил четири деца, казал: Слушайте такива деца да не донасяте, които не могат да се кръщават. Съвременната наука изменя нашите идеи и във философията изменят нашите чувства и в морала изменят нашите постъпки.
Приличат на този поп.
Казват: Тази постъпка не струва, това чувство не струва, дайте друго. Но това другото трябва да се роди. Една мисъл трябва да се роди навреме. Едно чувство трябва да се роди навреме и една постъпка трябва да се роди навреме.
към втори вариант >>
Да изгубиш мярката в живота си, това значи да изпаднеш в положението на оня
поп
от старо време, който, като не знаел да кръщава деца, уморявал ги едно след друго.
Да изгубиш мярката в живота си, това значи да изпаднеш в положението на оня поп от старо време, който, като не знаел да кръщава деца, уморявал ги едно след друго.
Той ги потапял в студена вода и ги простудявал. Като кръстил първото дете, още в ръцете му то се сковало от студ. Попът турил детето настрана и казал: Тази работа не стана, дайте второ. Потопил и него в студената вода, но и то се сковало. – Дайте трето!
към беседата >>
Това е старият
поп
, който казва: Тази мисъл не струва, дайте друга; това чувство не струва, дайте друго; тази постъпка не струва, дайте друга.
Какво става в сегашния живот? Вие прилагате една наука, която изопачава мислите ви, прилагате една религия, която изопачава чувствата ви; прилагате един морал, който извращава постъпките ви.
Това е старият поп, който казва: Тази мисъл не струва, дайте друга; това чувство не струва, дайте друго; тази постъпка не струва, дайте друга.
– Кое е другото? – Това е новото, което трябва да се роди. Всяка мисъл трябва да се роди на своето време и да се приложи на своето време. Всяко чувство трябва да се роди на своето време и да се приложи на своето време. Всяка постъпка трябва да се роди на своето време и да се приложи на своето време.
към беседата >>
84.
Жал ми е за народа
,
НБ
, София, 6.12.1931г.,
Сега, ако искам да повярвате, трябва да ви доказвам тия неща, както един гръцки
поп
доказвал на своите пасоми един стих от Евангелието.
Сега, ако искам да повярвате, трябва да ви доказвам тия неща, както един гръцки поп доказвал на своите пасоми един стих от Евангелието.
Той им цитирал стиха, в който се казва, че Христос нахранил няколко-хиляден народ с пет хляба и две риби. За да убеди слушателите си в истинността на този факт, той казал: „Братя християни, вие трябва да знаете, че тези пет хляба не са били като сегашните; те били големи като могили." Между слушателите имало един овчар, който, като чул тия обяснения на попа, свирнал с уста. „Защо свириш? Какво искаш да кажеш с това? " Овчарят отговорил: „Не се учудвам, че хлябовете били големи като могили, но се чудя, каква ли е била устата на пещта, в която са пекли тия хлябове!
към беседата >>
85.
Пред всичкия народ
,
НБ
, София, 13.12.1931г.,
Той ще се явява когато иска, ще взима тяло каквото иска, и млад ще става, и стар ще става, и учен ще става, и прост ще става, и владика ще става, и
поп
ще става, и цар, и просяк ще става, всички положения ще взима - свободен ще бъде.
Като живееш като личност, ти разбираш само материалния живот. Хубаво е и то, не е лошо. После, може да вземем индивидуалния живот на човека. То е духовен живот, но отвън го няма. Един човек на великото съзнание няма да бъде като сегашния, той ще бъде безсмъртен, той ще бъде майстор на своята съдба.
Той ще се явява когато иска, ще взима тяло каквото иска, и млад ще става, и стар ще става, и учен ще става, и прост ще става, и владика ще става, и поп ще става, и цар, и просяк ще става, всички положения ще взима - свободен ще бъде.
Пари ще има колкото иска. Когато му е мъчно, че иска да стане беден, беден ще стане. За него сиромашията и богатството ще бъдат като едно представление, роля ще играе като на сцената. Този човек ще ви среща някой път, ще ви се усмихва. Ще му кажете: „Много си го закъсал." Той ще каже: „Много ми е приятно, аз съдраните гащи ги вземам повече за въздуха, по-хубаво проветрение има.
към беседата >>
86.
Вътрешното богатство
,
МОК
, София, 25.12.1931г.,
Сега аз ще ви попитам като онзи български
поп
, който след като говорил, попитал, разбрахте ли?
(втори вариант)
Сега аз ще ви попитам като онзи български поп, който след като говорил, попитал, разбрахте ли?
– Ако не сте ме разбрали много добре, ако сте ме разбрали няма какво да ви говоря повече. Сега аз мислех да ви посвиря. Изпейте ми песента „Сила, живот, здраве“. Ако я изпеете хубаво, ще ви дам един банкет. (Изпяхме песента.) Много пъти не сте свободни.
към втори вариант >>
87.
Думата му държа
,
НБ
, София, 27.12.1931г.,
Че твоят университет нищо няма да ти помогне, по същия начин ще те погребат, като че нищо не си свършил, само с тази разлика, че ако си свършил един факултет, с един
поп
ще те погребат, ако си свършил четири факултета, с четири попа ще те погребат и ще разправят: тържествено го погребаха.
И на онези, които знаят, и на онези, които не знаят трепери сърцето, да не ги вдигне да ги изпитва. Казвате за учителя: много лош човек е - защото някога ще те пита точно за онова, което не знаеш. Сега ще кажете: това са посторонни работи. Че се учиш не е толкова важно. Че си свършил с отличие, това е едно упражнение; свършил си четири факултета - ти си актьор с четири дипломи, четири действия си играл.
Че твоят университет нищо няма да ти помогне, по същия начин ще те погребат, като че нищо не си свършил, само с тази разлика, че ако си свършил един факултет, с един поп ще те погребат, ако си свършил четири факултета, с четири попа ще те погребат и ще разправят: тържествено го погребаха.
Казвам: ако ме карат с четири стражаря в затвора, затворът няма да бъде по-безопасен. Когато един стражар ме кара, по-безопасно е, отколкото ако са четирима, тогава съм един от главните виновници. Това не е важно. Защо ме карат в обществена безопасност? Защото съм слаб.
към беседата >>
Казват: „Един нов
поп
дошъл".
Казват: „Един нов поп дошъл".
Научил се владиката и казва: „Аз не съм отопил никого". Викат жена му:
към беседата >>
88.
Законът и Любовта / Противоположности на живота
,
ООК
, София, 13.1.1932г.,
Ти търговец може да станеш,
поп
може да станеш, но музикантин - никога.
(втори вариант)
Преди двайсет години идва при мене един учител и ми казва: "Ти разбираш, аз искам да следвам музика. Ти ми кажи сега мога ли да успея, сериозна ли е тази работа. Кажи ми ще успея ли." Непременно той искаше да му кажа. "Слушай - казвам, - да ти кажа истината. От тебе всичко става, но не музикантин.
Ти търговец може да станеш, поп може да станеш, но музикантин - никога.
Ти само ще се научиш да стържеш. Ако ме слушаш - добре, ако не - иди опитай. Ще изхарчиш парите си." Той ме послуша. Казвам: "От колко време е влязла в ума ти тая идея? Ти не си се родил с нея." "Тази идея от скоро време влезе в ума ми.
към втори вариант >>
89.
Освободени
,
НБ
, София, 17.1.1932г.,
На мнозина съм казвал за оня гръцки
поп
, който обичал да яде каймак.
На мнозина съм казвал за оня гръцки поп, който обичал да яде каймак.
Сега говоря за гръцките попове, не за българските. Само за изяснение турям, той да е поп. Той обичал каймак и жена му обичала каймак, повече от него. Той купи едно-две кила мляко, подкваси го, дойде - намери обран каймака. Година, две, три, все някой ще изяжда преди него каймака.
към беседата >>
Само за изяснение турям, той да е
поп
.
На мнозина съм казвал за оня гръцки поп, който обичал да яде каймак. Сега говоря за гръцките попове, не за българските.
Само за изяснение турям, той да е поп.
Той обичал каймак и жена му обичала каймак, повече от него. Той купи едно-две кила мляко, подкваси го, дойде - намери обран каймака. Година, две, три, все някой ще изяжда преди него каймака. Най-после казва: "Няма да го държа вкъщи, трябва да има тука магия", и започва да затваря млякото в църквата. Подкваси го там, но и в църквата някой изяжда каймака.
към беседата >>
На мене подобава да ям, като на
поп
, но не и на него!
По пътя го среща един старец, казва: "Синко, къде? " Той му разправя. Пък старецът бил Свети Никола. Разправя попът своите убеждения, вярвания, казва: "Изневери ми един светия, толкоз години не можах да хапна каймак, изяде ми всичкият каймак". "Синко, ще му простиш." "Как да му простя, светия да яде каймак!
На мене подобава да ям, като на поп, но не и на него!
" "Ела, казва старецът, с мене, аз ще се потрудя, като обичаш толкоз каймак, да ти намеря отнякъде." Влезли в една къща, дето имало деца; едно от децата било болно. Свети Никола казва: "Донесете болното дете, аз ще го излекувам." Вика свещеника, затваря вратата, взима детето, измива го, после взима нож, отрязва главата, отрязва ръцете, краката, нарязва го на части детето. Свещеникът гледа и си казва: "Този човек е някой престъпник! " Иска да бяга, но затворено, заключено. Казва си: "Каймак не можах да ям, пък сега и затвор ме чака." Свети Никола измива всичките удове* и поставя всичко на място; духва и детето става, оздравяло.
към беседата >>
90.
Сенки на Битието / Сянка на нещата
,
МОК
, София, 22.1.1932г.,
Та вие ще мязате на онзи български
поп
, отишли да се изповядат млади моми, пък той бил пийнал малко винце, казва: Вие, млади моми, какви грехове имате?
(втори вариант)
А съзнаваш, че си добър, значи, придобил си, господар на положението си. Човек, който мисли, че е добър, той е разрешил въпроса на времето. А човек, който съзнава че е грешен, той съзнава, че не е решил въпроса. Там е грехът. Какво му коствува да го разреши.
Та вие ще мязате на онзи български поп, отишли да се изповядат млади моми, пък той бил пийнал малко винце, казва: Вие, млади моми, какви грехове имате?
Елате, сега аз ще ги изтъркам всичките. Като видели момите пилата, избягали. Казват, не искаме да се изповядваме, нямаме никакви грехове. И страданието в света, противоречието някой път е, ти отиваш да се изповядваш, казваш: Много погрешки направих, но като дойде попската пила, ти веднага тургаш в ума си мисълта, казваш: Нямам грехове. Някой ще каже: В света има една голяма пила, която пили всичките млади моми.
към втори вариант >>
91.
Лица на реалността / Двете лица на реалността
,
ООК
, София, 3.2.1932г.,
Какво говориш като обран
поп
?
(втори вариант)
" Хубаво е това, но после и онзи, и той къса. Всички късат. Какво лошо има, че всички късат? Някой казва: "Защо бутате дървото? Това дърво от баща ти ли е останало?
Какво говориш като обран поп?
" Пред невидимия свят ние сме като обрани попове. Някой седнал и се моли на Господа така: "Дядо Господи, защо направи така и така? " Гневи се на Господа и не иска да се моли вече. Хубаво. Господ казва: "Не давайте на това дете да яде два-три деня." Не се моли. Ако майката направи така на детето, после детето ще каже: "Мамо, малко хлебец."
към втори вариант >>
92.
Свещеното място
,
МОК
, София, 5.2.1932г.,
Казвам му: Не те ли е срам, аз съм
поп
.
(втори вариант)
Един български свещеник ми разправяше: Зимно време било, тръгва той от село Чатма, Варненско, на попа насреща излиза един вълк. Той ми казваше: Четох му една молитва, не се мърда, хвърля насреща ми сняг в очите.
Казвам му: Не те ли е срам, аз съм поп.
Казах си аз, с тази вяра ще намажеш корема на вълка. Аз поседях, поседях, вълкът се отдалечи и ме чака. Тогава си казах: Докато е сам да се върна назад, извадих си поясът и го пуснах, и се върнах по пътя. Та се отказал да иде в село Чатма. Вълкът казал: Нито пет пари не давам за тебе.
към втори вариант >>
93.
Живот, светлина и свобода
,
НБ
, София, 10.4.1932г.,
Питам духа на този човек: ти
поп
ли беше?
Кой богат човек не е оголял? Ако някой спори против този нов начин на разсъждение и каже, че тези нови явления са анархия, че не са прави, нека ми покаже един правоверен, или един богат човек, и то от хиляди години насам, който досега не е оголял, главите на всички богати хора са все оголели и са останали само кости. Отивам един ден в един манастир и намирам в една стая много черепи на различни духовни лица. Взимам един от тези черепи и турям вътре една свещ. Гледам, тази глава не мяза на попска.
Питам духа на този човек: ти поп ли беше?
- Разбира се, че бях поп. – Ами как влезе тази твоя глава в попщината? Тя не е попска глава, тя е глава на един харамия. Казвате: защо да е на харамия7 Казвам: там, дето се намира религиозното чувство на главата у този човек тъкмо на това място главата е дебела около половин сантиметър. На това място няма никаква светлина.
към беседата >>
- Разбира се, че бях
поп
.
Ако някой спори против този нов начин на разсъждение и каже, че тези нови явления са анархия, че не са прави, нека ми покаже един правоверен, или един богат човек, и то от хиляди години насам, който досега не е оголял, главите на всички богати хора са все оголели и са останали само кости. Отивам един ден в един манастир и намирам в една стая много черепи на различни духовни лица. Взимам един от тези черепи и турям вътре една свещ. Гледам, тази глава не мяза на попска. Питам духа на този човек: ти поп ли беше?
- Разбира се, че бях поп.
– Ами как влезе тази твоя глава в попщината? Тя не е попска глава, тя е глава на един харамия. Казвате: защо да е на харамия7 Казвам: там, дето се намира религиозното чувство на главата у този човек тъкмо на това място главата е дебела около половин сантиметър. На това място няма никаква светлина. Обаче там, дето са разрушителните способности, кражбата, омразата, на това място главата на този човек е тънка, светлината на свещта прониква навън.
към беседата >>
94.
Обич и знание
,
УС
, София, 8.5.1932г.,
Значи голямата бомба заставила стария
поп
да проходи.
Един свещеник казвал: „Аз съм много безстрашен, от нищо не се плаша“. Един ден, като изпълнявал службата си в църква, чул, че откъм морето паднала бомба. Той хвърлил епатрихида си и избягал. Казал си: „Стар човек съм, едва се движа. Чудя се как, като чух бомбата, избягах и се намерих скоро в новата махала“.
Значи голямата бомба заставила стария поп да проходи.
Ако от една граната можете да напуснете службата си и да избягате вън, защо не направихте това при добрите условия на живота? Нека сега всеки от вас, каквото пожелае, да си го каже и аз ще му го дам. Обаче при условие всеки сам да си го вземе. Ще ви дам билет до слънцето, до луната, но ходенето е от вас. Мъчно ли се отива до луната?
към беседата >>
95.
Пътища на Мъдростта
,
ИБ
,
БС
, София, 12.5.1932г.,
Но хората мязат на онзи гръцки
поп
, който кръстил десет деца в студена вода и те умрели.
Човек трябва да знае как да се храни. По механическия закон вие може да сложите в един чувал колкото жито искате, но в стомаха си не можете да сложите много жито, защото ще се увреди – клетките на стомаха са разумни. София не е разумна, но софиянци са разумни; София не сте я срещали, но софиянци сте срещали – те са разумни, културни, някои са по-разумни, а други – по-малко разумни. Стомахът е като София, но стомашните клетки са много умни и са специалисти. Ако турите в стомаха неподходяща храна, всички клетки гладуват и я изхвърлят навън – тези стомашни клетки са много по-умни, отколкото своя господар.
Но хората мязат на онзи гръцки поп, който кръстил десет деца в студена вода и те умрели.
Винаги, когато човек не може да роди нещо, което да е свързано с някаква идея, то умира. Страданията са необходимата връзка, която показва какви трябва да бъдат отношенията в света.
към беседата >>
96.
Закон за частите и за цялото / Законът на частите и законът на цялото
,
ООК
, София, 18.5.1932г.,
Човек трябва да бъде като онзи
поп
Ганчо във Варненско.
(втори вариант)
Човек трябва да бъде като онзи поп Ганчо във Варненско.
Той кръстил едно дете. Един гръцки поп отива и прекращава това дете. Той казва: "Как? " Той си взема катраницата, среща гръцкия поп, снема му гащите и го кръщава с катран. Казва му: "Да знаеш как кръщаваш дете, което аз съм кръстил.
към втори вариант >>
Един гръцки
поп
отива и прекращава това дете.
(втори вариант)
Човек трябва да бъде като онзи поп Ганчо във Варненско. Той кръстил едно дете.
Един гръцки поп отива и прекращава това дете.
Той казва: "Как? " Той си взема катраницата, среща гръцкия поп, снема му гащите и го кръщава с катран. Казва му: "Да знаеш как кръщаваш дете, което аз съм кръстил. После карали гръцкия поп да прекращава втори път някое дете, но той казал: "С катран мазан ли си? "
към втори вариант >>
" Той си взема катраницата, среща гръцкия
поп
, снема му гащите и го кръщава с катран.
(втори вариант)
Човек трябва да бъде като онзи поп Ганчо във Варненско. Той кръстил едно дете. Един гръцки поп отива и прекращава това дете. Той казва: "Как?
" Той си взема катраницата, среща гръцкия поп, снема му гащите и го кръщава с катран.
Казва му: "Да знаеш как кръщаваш дете, което аз съм кръстил. После карали гръцкия поп да прекращава втори път някое дете, но той казал: "С катран мазан ли си? "
към втори вариант >>
После карали гръцкия
поп
да прекращава втори път някое дете, но той казал: "С катран мазан ли си?
(втори вариант)
Той кръстил едно дете. Един гръцки поп отива и прекращава това дете. Той казва: "Как? " Той си взема катраницата, среща гръцкия поп, снема му гащите и го кръщава с катран. Казва му: "Да знаеш как кръщаваш дете, което аз съм кръстил.
После карали гръцкия поп да прекращава втори път някое дете, но той казал: "С катран мазан ли си?
"
към втори вариант >>
Ще бъдете като
поп
Ганчо.
(втори вариант)
Ще бъдете като поп Ганчо.
Това, което вие сте кръстили, друг да не го кръщава. Смелост трябва да имате. Онова, което направите, да не съжалявате за него. Ако е криво, поправете го. То е благоугодно на Господа.
към втори вариант >>
В едно Варненско село живял някой си
поп
Ганчо, който кръщавал селските деца.
В едно Варненско село живял някой си поп Ганчо, който кръщавал селските деца.
В същото село се явил един гръцки поп, който отново кръщавал същите деца по гръцките закони. Като се научил за това, поп Ганчо се ядосал много, взел катраницата и една четка и отишъл в дома на гръцкия поп. Свалил гащите му и с четката си го очернил добре. Като карали гръцкия поп отново да кръщава децата, той казвал: Мазан ли си с катран, да знаеш, какво нещо е катранът? Знаеш ли, какво значи, да те очернят?
към беседата >>
В същото село се явил един гръцки
поп
, който отново кръщавал същите деца по гръцките закони.
В едно Варненско село живял някой си поп Ганчо, който кръщавал селските деца.
В същото село се явил един гръцки поп, който отново кръщавал същите деца по гръцките закони.
Като се научил за това, поп Ганчо се ядосал много, взел катраницата и една четка и отишъл в дома на гръцкия поп. Свалил гащите му и с четката си го очернил добре. Като карали гръцкия поп отново да кръщава децата, той казвал: Мазан ли си с катран, да знаеш, какво нещо е катранът? Знаеш ли, какво значи, да те очернят? Това, което вие сте кръстили, не давайте на друг да го кръщава.
към беседата >>
Като се научил за това,
поп
Ганчо се ядосал много, взел катраницата и една четка и отишъл в дома на гръцкия
поп
.
В едно Варненско село живял някой си поп Ганчо, който кръщавал селските деца. В същото село се явил един гръцки поп, който отново кръщавал същите деца по гръцките закони.
Като се научил за това, поп Ганчо се ядосал много, взел катраницата и една четка и отишъл в дома на гръцкия поп.
Свалил гащите му и с четката си го очернил добре. Като карали гръцкия поп отново да кръщава децата, той казвал: Мазан ли си с катран, да знаеш, какво нещо е катранът? Знаеш ли, какво значи, да те очернят? Това, което вие сте кръстили, не давайте на друг да го кръщава. Смели трябва да бъдете!
към беседата >>
Като карали гръцкия
поп
отново да кръщава децата, той казвал: Мазан ли си с катран, да знаеш, какво нещо е катранът?
В едно Варненско село живял някой си поп Ганчо, който кръщавал селските деца. В същото село се явил един гръцки поп, който отново кръщавал същите деца по гръцките закони. Като се научил за това, поп Ганчо се ядосал много, взел катраницата и една четка и отишъл в дома на гръцкия поп. Свалил гащите му и с четката си го очернил добре.
Като карали гръцкия поп отново да кръщава децата, той казвал: Мазан ли си с катран, да знаеш, какво нещо е катранът?
Знаеш ли, какво значи, да те очернят? Това, което вие сте кръстили, не давайте на друг да го кръщава. Смели трябва да бъдете! Не съжалявайте за това, което веднъж сте направили. Ако е лошо направено, изправете го.
към беседата >>
97.
Любов, обич и почит / Почит към себе си, любов към Бога, обич към ближния
,
ООК
, София, 1.6.1932г.,
Не както
поп
изповядва.
(втори вариант)
Всичко това трябва да го знаете. Един ден трябва да ви събера да ви изповядвам.
Не както поп изповядва.
Аз съм дошъл до едно положение. Не искам да говоря, понеже моите думи, каквото кажа, стават. Не искам да кажа, че това ще направя, че онова ще направя, понеже, каквото казвам, това става. Не искам да казвам нещо, което другите са казали. Не съм казал досега това, което имам да го казвам, разбирате ли?
към втори вариант >>
98.
Живейте разумно
,
НБ
, София, 19.6.1932г.,
Богатият ще престане да бъде богат при огъня, сиромахът ще престане да е сиромах при огъня, попът ще престане да е
поп
, философът ще престане да е философ.
Та казвам: че светът сам по себе си ще се спаси. В света иде едно спасение от огъня. Бъдещата култура ще дойде с един огън, който ще опожари цялата земя и всичко ще префини, бедни и богати ще минат през огън. Той ще ги изглади, всички ще ги направи равни братя.
Богатият ще престане да бъде богат при огъня, сиромахът ще престане да е сиромах при огъня, попът ще престане да е поп, философът ще престане да е философ.
Всичките хора ще си приличат, чисти ще бъдат, и след като минат всички през този свещен огън, тъй като те ще си подадат ръка и природата ще им каже: Живейте разумно, за да не дойде наново пак моят огън отгоре ви.
към беседата >>
99.
С притчи
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 4.8.1932г.,
Поп
няма да ставам, я!
Не е достатъчно само да вържеш грешния, но отгоре на това сложи му хомот, вземи остен и го впрегни цял ден да оре. И тъй, в човека живеят две същества – едното способно и добро, а другото мързеливо и лъжливо. И той някога отива на страната на едното, някога на страната на другото. Обаче, той трябва разумно да се справи с тях и да даде надмощие на доброто в себе си. Някога човек се солидаризира с мързеливото същество и, като простите хора, казва: „Защо ли трябва да уча, да си напрягам главата?
Поп няма да ставам, я!
“ Слуша ли доброто същество, той ще дойде до ред постижения, към които се стреми.
към беседата >>
100.
Новата работа
,
СБ
, София, 30.8.1932г.,
Туй, което ние делим, или искаме земята да завладеем, мязаме на онзи гръцки
поп
, който купил една нива и казал на нивата: „Да знаеш, че за пръв път
поп
те владее." Нивата погледнала и казала: „Дядо попе, като тебе 99 господари съм имала." На онова, което човек придобива, трябва наистина да му бъде господар, да не може нищо в света да го лиши от правото, което той има.
(втори вариант)
Сега, когато говоря върху този въпрос, не искам да ви ангажирам, не искам да ви оправя света, не искам да ви изменям строя. Целият строй никой не може да измени, може да станат промени в света.
Туй, което ние делим, или искаме земята да завладеем, мязаме на онзи гръцки поп, който купил една нива и казал на нивата: „Да знаеш, че за пръв път поп те владее." Нивата погледнала и казала: „Дядо попе, като тебе 99 господари съм имала." На онова, което човек придобива, трябва наистина да му бъде господар, да не може нищо в света да го лиши от правото, което той има.
към втори вариант >>
Туй, което ние делим, ние земята завладяваме и мязаме на онзи гръцки
поп
, който купил една нива и казва на нивата: "Да знаеш, че пръв път
поп
те владее." Нивата погледнала и казала: "Дядо попе, като тебе 99 господари съм имала, но другите безброй са." Туй, което може да изгубиш, сега аз не искам вие да губите.
Сега, когато говоря върху този въпрос, не искам да ви ангажирам, не искам да оправям света, не искам да ви изменям строя. Целият строй никой не може да го измени, може да станат промени в света.
Туй, което ние делим, ние земята завладяваме и мязаме на онзи гръцки поп, който купил една нива и казва на нивата: "Да знаеш, че пръв път поп те владее." Нивата погледнала и казала: "Дядо попе, като тебе 99 господари съм имала, но другите безброй са." Туй, което може да изгубиш, сега аз не искам вие да губите.
Аз не искам вие да нямате един прав път. Онова, което човек придобие, трябва да бъде господар на него, да не е нищо в състояние в света да го лиши от правото, което той има.
към беседата >>
101.
Петте области в човека
,
МОК
, София, 16.9.1932г.,
Къща си направил,
поп
си станал, учител си станал, проповедник си станал, ти мислиш да проповядваш на света.
(втори вариант)
Тогава той те съди. След като си направил една голяма погрешка – при банкера се правят погрешки. Запример, взел си пари и не ги даваш. Дали ти земя и не си я изорал. Оженил си се, това е от инстинктите.
Къща си направил, поп си станал, учител си станал, проповедник си станал, ти мислиш да проповядваш на света.
Не, не. Не си прави тези илюзии. Ти си станал учен човек, ти бъркаш в касата на този банкер. Казват, че ти си станал учен човек. Ти прелистваш една книга, бъркаш и вземаш, прелистваш друга книга – бъркаш и вземаш.
към втори вариант >>
102.
Намерената овца
,
НБ
, София, 2.10.1932г.,
Не искам нито
поп
, нито владика да ме придружава, никакъв роднина.
(втори вариант)
Какво ще се заблуждаваме със своите патерици, със своите корони, със своите дипломи? Утре ще похлопа смъртта, ще задигне всичките дипломи. Поставят ви на тарга, и после започват да пеят: Упокой, Господи! Аз не вярвам в такова успокояване! Аз, когато отивам при Господа, не искам ни най-малко да ме носят на тарга.
Не искам нито поп, нито владика да ме придружава, никакъв роднина.
Аз ще остана сам: Ще кажа "Сбогом, заминавам си! " Вие ще останете на пристанището, само ще махате с ръка. От подире ми няма да плачат за това, за онова. Няма какво да се плаче, защото отивам там, където е хиляди пъти по-хубаво. Аз наричам съвременния земен живот затвор.
към втори вариант >>
Не искам нито
поп
, нито владика да ме придружава, никакъв роднина.
Какво ще се заблуждаваме със своите патерици, със своите корони, със своите дипломи. Утре ще похлопа смъртта, ще задигне всичките дипломи. Турят те на тарга, и после започнат: „Упокой, Господи! “ Аз не вярвам в такова успокояване. Аз, когато отивам при Господа, не искам ни най-малко да ме носят на тарга.
Не искам нито поп, нито владика да ме придружава, никакъв роднина.
Аз ще остана сам. Ще кажа: „Сбогом, заминавам си.“ Вие ще останете на пристанището, само ще махате с ръка. Отподире ми няма да плачат за това, за онова. Няма какво да се плаче, защото отивам там, дето хиляди пъти е по-хубаво. Аз наричам съвременния земен живот затвор.
към беседата >>
103.
Правила за живота
,
УС
, София, 2.10.1932г.,
Аз го наричам „обран
поп
“.
Нека у вас се създаде навик, да бъдете внимателни и да не се натрапвате на другите. Дойде някой при мене и почва да ми разказва своята история, която според него е много интересна. Бил търговец, забогатял и след време изгубил всичко. Дойде друг път и пак ми разправя същата история. Трети път пак чувам същата история.
Аз го наричам „обран поп“.
Защо го наричам така? – Защото един поп, като вършел службата си, спечелил много пари, но го обрали. Той взел поука от това, и втори път не допуснал да го оберат. Обикновено, хората изпадат в смешно положение. Като деца, те са недоволни от положението си.
към беседата >>
– Защото един
поп
, като вършел службата си, спечелил много пари, но го обрали.
Бил търговец, забогатял и след време изгубил всичко. Дойде друг път и пак ми разправя същата история. Трети път пак чувам същата история. Аз го наричам „обран поп“. Защо го наричам така?
– Защото един поп, като вършел службата си, спечелил много пари, но го обрали.
Той взел поука от това, и втори път не допуснал да го оберат. Обикновено, хората изпадат в смешно положение. Като деца, те са недоволни от положението си. Като възрастни, също са недоволни. Като стари, пак са недоволни.
към беседата >>
104.
Вътрешните сили / Вътрешни сили в човека
,
ООК
, София, 26.10.1932г.,
Ще остареете, ще умрете, ще повикате един
поп
и ще ви отнесат в другият свят, ще се молят на гроба ви Господ да ви прости.
(втори вариант)
Освободете се от заблужденията. Какво ще се постигне най-после?
Ще остареете, ще умрете, ще повикате един поп и ще ви отнесат в другият свят, ще се молят на гроба ви Господ да ви прости.
След това ще ви забравят, ще дойдат други. Един брат имаме тук, замина си и забравиха го хората. Един ден и вас ще забравят. Какъв смисъл има животът? Няма връзка между вас.
към втори вариант >>
Докато живеете в заблуждения, никакво добро не ви чака; ще остареете, ще умрете, ще ви погребат, и след това
поп
ще пее на гроба ви, да прости Бог греховете ви.
Често някои ме запитват, дали са напреднали в духовния път. Нищо не отговарям, но изваждам термометъра и меря температурата. Ако топлината ви се е увеличила, добре сте; ако не се е увеличила, не сте добре.
Докато живеете в заблуждения, никакво добро не ви чака; ще остареете, ще умрете, ще ви погребат, и след това поп ще пее на гроба ви, да прости Бог греховете ви.
След време, всички ще ви забравят. Какъв смисъл има тогава животът? Това показва, че връзката между хората се прекъсва. Такива са отношенията между гостилничаря и неговите клиенти. Докато тенджерите са пълни, гостилницата се посещава.
към беседата >>
105.
Новата канализация
,
ООК
, София, 30.11.1932г.,
Някой казва: „Аз съжалявам, че ходих по този път.“ Разликата ще бъде следната: като умреш като беден, ще те турят в една проста кола и ще те опее само един
поп
.
(втори вариант)
Но старият казва: „Едно време тъй бях аз, но сега нищо не ми остана.“ Младият момък казва: „Едно време можах да стана министър, но глупав бях.“ Питам, каква щеше да бъде разликата между сегашното и минало положение, ако беше си уредил работите, както искаше?
Някой казва: „Аз съжалявам, че ходих по този път.“ Разликата ще бъде следната: като умреш като беден, ще те турят в една проста кола и ще те опее само един поп.
А като богат, ще те турят в хубава кола с 4 – 5 попа, ще ти турят на гроба един хубав паметник, с хубави думи написани. Аз не искам да бъда нито като първия, нито като втория. Благодаря за такова пиршество, за такива почести. Нито с простата кола искам да ме занесат на гробищата, нито с царската. Аз се отказвам и от двете неща.
към втори вариант >>
Бедният занасят на гробищата с проста кола и го опява един
поп
; богатият занасят с хубава кола и го опяват няколко попа.
Каква е разликата между бедния и богатия? И двамата умират по един и същ начин.
Бедният занасят на гробищата с проста кола и го опява един поп; богатият занасят с хубава кола и го опяват няколко попа.
На гроба на бедния поставят дървен кръст, а на богатия – камен кръст и паметник. Аз се отказвам и от двете неща. Желая сам да отивам на гробищата, и сам да се връщам. Други да ме носят на гробищата, да ме опяват и да ме оставят там, без да мога сам да се върна, благодаря за такива почести. Аз се отказвам от царски погребални коли.
към беседата >>
106.
Външна и вътрешна вяра
,
УС
, София, 8.1.1933г.,
Че съм
поп
, че утешавам хората – всичко изчезва от ума ми.
Погледнах я, лицето ѝ се помрачи. Това е неразбиране на нещата. Аз искам да ѝ кажа, че като завали, загърми, затрещи небето, тя веднага ще търси място, къде да се скрие. Аз познавам един свещеник, крайно благочестив, един от най-добрите свещеници, но щом чуе да гърми и да трещи небето, той веднага се скрива вкъщи, запалва десет свещи, като на Великден, и започва да се кръсти. Той сам си казваше: „Като чуя гърмежите и видя светкавиците, всичко забравям.
Че съм поп, че утешавам хората – всичко изчезва от ума ми.
Само се кръстя и моля. Като мине всичко, казвам: „Страшна работа беше! “ Не зная на какво да отдам този страх. Отгоре на всичко трябва да паля десет свещи“. – Това са десет чувства, които някога ти си загасил в себе си.
към беседата >>
107.
Две правила
,
ООК
, София, 11.1.1933г.,
Един гръцки
поп
казвал на жена си: „Един ден, като умра, ще отида право в рая, на мястото на апостол Петър.
Каква наука има в това, че слагат паметник на заминалия за другия свят? Каква наука има в стиховете, с които възпяваш заминалия? Ще кажеш, че той бил ангел, затова отишъл при Бога. Това не е нито изкуство, нито поезия. Колкото и да възхвалявате и възпявате човека, и на онзи свят да отиде, пак ще бъде такъв, какъвто е бил на земята.
Един гръцки поп казвал на жена си: „Един ден, като умра, ще отида право в рая, на мястото на апостол Петър.
Ако ме търсиш, там ще ме намериш. Толкова години служа на Бога, извоювал съм си първото място“. Като умрял, попадията си казала: „Сега има кой да ме посрещне на онзи свят“. След няколко години и тя умряла. Щом се видяла в другия свят, първата ѝ работа била да се отправи към рая, да намери мъжа си.
към беседата >>
108.
Защо възкръсна
,
НБ
, София, 29.1.1933г.,
В турско време избягали българите, че нямало
поп
, пък повикал един ходжа да кръсти детето.
Господ вижда, че ние правим нещо и когато казваме: „Загазихме, тази работа няма да излезе наникъде“, тогава дойде някой ангел с ключа, отвори и казва: „Излезте сега на свобода.“ Не да се обезсърчавате. Трябва да дойдем да работим в съгласие с Бога и да кажем: „Аз и Господ, който живее в мене, всичките мои братя, всички, които мислят, каквото Господ мисли, всичко, каквото аз мисля, и всичко, каквото моите братя мислят, туй ще бъде.“ И тогава ще бъде като онзи турски ходжа, който кръщавал едно дете.
В турско време избягали българите, че нямало поп, пък повикал един ходжа да кръсти детето.
Човекът не знаел как да кръщава. Ходжата взема детето и казва: „Как го кръщавате? “ Взел един котел, той потопил детето във водата и като не знае какво да каже, казва: „Да стане, както попът казва. Да стане, както попът казва.“
към беседата >>
109.
Първото място
,
НБ
, София, 5.2.1933г.,
Ако вярваш в Бога, нито един
поп
не трябва, нито погребална каляска ти трябва.
(втори вариант)
Казвам: Тя е дошла до правата мисъл. Няма какво да я погребват. Тя сама трябва да се погребе. Свети Илия, кой го погреба? Ако ти вярваш в Бога, няма нужда да те погребват, но ако не вярваш, трябва да те погребат, десет попа да те опеят.
Ако вярваш в Бога, нито един поп не трябва, нито погребална каляска ти трябва.
За тебе ще дойде една каляска отгоре и ти ще идеш с чест и слава там, отдето си дошъл. Сега не искам да ви доказвам нищо. Ако река да ви доказвам, ще излезе лъжа. Всички неща, които се доказват, са лъжливи. Нещо, което може да се опита, то е истинско.
към втори вариант >>
Ако вярваш в Бога, нито един
поп
не трябва.
Казва: „Не искам да ме погребват.“ Казвам, тя е дошла до правата мисъл. Няма какво да я погребват. Тя сама трябва да се погребе. Свети Илия кой го погреба? Ако ти вярваш в Бога, няма нужда да те погребват, но ако не вярваш, трябва да те погребат, десет попа да те опяват.
Ако вярваш в Бога, нито един поп не трябва.
Ако вярваш в Бога, ако имаш любов, нито един поп не трябва, нито погребална каляска ти трябва. За тебе ще дойде една каляска отгоре и ти ще идеш с чест и слава оттам, отдето си дошъл.
към беседата >>
Ако вярваш в Бога, ако имаш любов, нито един
поп
не трябва, нито погребална каляска ти трябва.
Няма какво да я погребват. Тя сама трябва да се погребе. Свети Илия кой го погреба? Ако ти вярваш в Бога, няма нужда да те погребват, но ако не вярваш, трябва да те погребат, десет попа да те опяват. Ако вярваш в Бога, нито един поп не трябва.
Ако вярваш в Бога, ако имаш любов, нито един поп не трябва, нито погребална каляска ти трябва.
За тебе ще дойде една каляска отгоре и ти ще идеш с чест и слава оттам, отдето си дошъл.
към беседата >>
110.
Отношение между линиите / Отношение между прави, огънати и овални линии
,
МОК
, София, 10.2.1933г.,
Същият селянин срещнал един ден селския
поп
и му казал: Дядо попе, аз отворих очите на двама слепци.
Взел той една цепеница в ръка и ги погнал. Пръв водачът хукнал да бяга и восъчните люспи паднали от окото му. И вторият хукнал да бяга. Люспите и от неговите очи паднали. Така се открила лъжата им.
Същият селянин срещнал един ден селския поп и му казал: Дядо попе, аз отворих очите на двама слепци.
– Как направи това? – Едва им показах сопата, те прогледнаха и удариха на бяг. Питам: При това положение, вторият слепец има ли нужда от своя водач? Положението е вече ясно. Когато известен въпрос се проучи добре и човек придобие светлина, той става вече ясен.
към беседата >>
111.
Добро и човещина
,
НБ
, София, 26.2.1933г.,
Във варненски окръг един баща-свещеник пратил сина си в училище, искал да го прави
поп
, но той избягал от училището и отишъл да си играе на една воденица., да си прави колело.
(втори вариант)
Във варненски окръг един баща-свещеник пратил сина си в училище, искал да го прави поп, но той избягал от училището и отишъл да си играе на една воденица., да си прави колело.
Баща му като разбрал това взел да го налага със своята патерица и да му нарежда: Ти ще ходиш да правиш разни воденички, играчки. Колкото пъти и да го бил, той все същото правил. Като пораснал този син станал механик. Обичал да прави воденици. Въпреки желанието на бащата, синът не станал поп, а станал воденичар и без да е учил математика, разбирал от строеж на воденици колкото един инженер, който е свършил специално образование.
към втори вариант >>
Въпреки желанието на бащата, синът не станал
поп
, а станал воденичар и без да е учил математика, разбирал от строеж на воденици колкото един инженер, който е свършил специално образование.
(втори вариант)
Във варненски окръг един баща-свещеник пратил сина си в училище, искал да го прави поп, но той избягал от училището и отишъл да си играе на една воденица., да си прави колело. Баща му като разбрал това взел да го налага със своята патерица и да му нарежда: Ти ще ходиш да правиш разни воденички, играчки. Колкото пъти и да го бил, той все същото правил. Като пораснал този син станал механик. Обичал да прави воденици.
Въпреки желанието на бащата, синът не станал поп, а станал воденичар и без да е учил математика, разбирал от строеж на воденици колкото един инженер, който е свършил специално образование.
Един инженер изчислявал водата, изчислявал как да направи колелото, и най-после казал: тази работа не е за мене. Но като извикали този механик, сина на попа, той за половин час, без да прави изчисление, свършил тази работа. Роден е човекът специалист, не му е нужно образование.
към втори вариант >>
Във Варненско синът на един свещеник – баща му го праща в училище
поп
да го прави – той напуснал училището, отива на една воденица, келево си прави.
Във Варненско синът на един свещеник – баща му го праща в училище поп да го прави – той напуснал училището, отива на една воденица, келево си прави.
Баща му го бие със своята патерица: „Ти ще ходиш да правиш такива воденички, играчки.“ Колкото пъти и да го е бил, все същото. И най-после този син станал механик, да си прави воденица. Бащата казва: „Не може да стане поп и какво стана? Стана воденичар и без да учи математика, разбира.“ На една воденица викат един инженер, който свършил. Той цяла седмица правил улея, изчислявал водата как да прави келевото, изчислявал и най-после казал: „Тази работа не е за мене.“ Викат този механик и той за половин час, без да прави изчислението, свършва тази работа.
към беседата >>
Бащата казва: „Не може да стане
поп
и какво стана?
Във Варненско синът на един свещеник – баща му го праща в училище поп да го прави – той напуснал училището, отива на една воденица, келево си прави. Баща му го бие със своята патерица: „Ти ще ходиш да правиш такива воденички, играчки.“ Колкото пъти и да го е бил, все същото. И най-после този син станал механик, да си прави воденица.
Бащата казва: „Не може да стане поп и какво стана?
Стана воденичар и без да учи математика, разбира.“ На една воденица викат един инженер, който свършил. Той цяла седмица правил улея, изчислявал водата как да прави келевото, изчислявал и най-после казал: „Тази работа не е за мене.“ Викат този механик и той за половин час, без да прави изчислението, свършва тази работа. Казва: „Келевото трябва да бъде такова.“ И келевото тръгва. Роден е човекът такъв. Казвам, щом си роден, не търси образование.
към беседата >>
112.
Общи положения / Устата - продължение
,
ООК
, София, 29.3.1933г.,
– Един пияница
поп
.
(втори вариант)
Преди 15-16-17 години един попски син казал на баща си: „За вино не ме пращай, аз не пия вино. Ако искаш да пиеш вино, ще си наточиш сам.“ Баща му казал: „Иди, купи тютюн.“ Синът казва: „Не купувам! “ Убеждение е това. Бащата става, кряска, казва: „Аз тебе съм те раждал, учил съм те.“ Синът казва: „Затова ме прати на училище, та когато искаш да пиеш или да пушиш, да не ти давам вино или тютюн.“ Попът казва: „Виж го какъв е! “ Синът казал: „Татко, ти като отидеш горе, какво ще каже Христос?
– Един пияница поп.
Аз съжалявам да те видя в пъкъла. Желая да те видя в Царството Божие. Като влезеш в Царството Божие с тютюн, ще те изпъдят светиите. Ти светия не може да бъдеш.“ Синът излиза вън и седи. Попът си казал: „Прав е синът.“ После попът ми разказваше това.
към втори вариант >>
113.
Познаването на Истината
,
НБ
, София, 9.4.1933г.,
Ако
поп
срещнеш на пътя си, ти го считаш за нещастие.
(втори вариант)
Вие имате едно атавистично разбиране за духовния живот, за разумния свят. В съвременното християнство са внесени много езически заблуждения от памтивека. Христос ги чисти, чисти и не можа да ги изчисти. Кога са внесени всичките заблуждения? Например, ако котка ти мине път, ти го считаш за нещастие.
Ако поп срещнеш на пътя си, ти го считаш за нещастие.
Ще се върнеш назад, макар че не можеш да го обясниш. Например, вторник за едни е нещастен ден, а за други е щастлив. Защо е нещастие, ако котката ти мине път? Ако ти искаш да отвориш прозорец и те духне студена струя, ще се простудиш. Защо те е страх от вятъра?
към втори вариант >>
Ако
поп
срещнеш на пътя, ти го считаш нещастие.
Защото вие имате едно разбиране за духовния свят, за разумния свят, едно атавистично разбиране. В съвременното християнство са внесени много езически заблуждения от памти века. Христос ги чисти, чисти, и не можа да ги изчисти. Кога са внесени всичките заблуждения? Запример, ако котка ти мине път, ти го считаш за нещастие.
Ако поп срещнеш на пътя, ти го считаш нещастие.
Ще се върнеш назад. Не че знаеш да го обясниш. Запример вторник за едни е нещастен ден, за други е щастлив. Защо е нещастие, ако котка ти мине път? Ако ти седиш на един прозорец и иде една студена струя, ти ще се простудиш.
към беседата >>
114.
Полза от знанието / Ползата от знанието
,
ООК
, София, 12.4.1933г.,
Всички дребулии, вземания, давания, женене, търговия, ще вършиш,
поп
ще станеш, дреха си купил, този пръст е сметкаджия.
(втори вариант)
Иска някой да му кажа някоя мярка, но той ще приложи тази мярка на тебе. Например малкият пръст показва какви могат да бъдат постъпките на един човек отвън. Малкият пръст всякога показва обходата на човека. Третият пръст, безименният пръст показва жизнените сокове, които идат от Слънцето и които са във връзка с човешкото съзнание. Средният, големият пръст е съединен с онези правилни отношения, които човек има в света.
Всички дребулии, вземания, давания, женене, търговия, ще вършиш, поп ще станеш, дреха си купил, този пръст е сметкаджия.
Той е най-недоволен. Той трябва да плаща. Показалецът е облечен. Той е конте. Англичаните го наричат „денди дуд“, българите го наричат „гидия“.
към втори вариант >>
115.
Законът на ограничението и законът на свободата
,
ООК
, София, 7.6.1933г.,
Всичко съм опитал, но да имаш парици, друго е.“ Казва: „Аз чета, погребвам някого, кръщавам някого, благославям някого, но като ми дадат пари и пипна парите, казвам: хубаво е да си
поп
.“ И после той разсъждава и ме пита: „Тоз, който се радва на парите,
поп
ли е?
(втори вариант)
Един български свещеник ми казваше: „Хубаво е да си свещеник.
Всичко съм опитал, но да имаш парици, друго е.“ Казва: „Аз чета, погребвам някого, кръщавам някого, благославям някого, но като ми дадат пари и пипна парите, казвам: хубаво е да си поп.“ И после той разсъждава и ме пита: „Тоз, който се радва на парите, поп ли е?
“ Рекох му: „Не е поп.“ И той ми казва: „Не зная как съм станал и аз поп. Какъв дявол е този, и като се зарадвам, казвам си: ще те разпопят. Благославям хората, говоря им, но като бръкна и пипна парите, радвам се.“ И той ми казва: „Ако ти си на моето място, какво ще направиш? “ Рекох му: „Аз още не съм способен за това. Не съм достигнал до там.“
към втори вариант >>
“ Рекох му: „Не е
поп
.“ И той ми казва: „Не зная как съм станал и аз
поп
.
(втори вариант)
Един български свещеник ми казваше: „Хубаво е да си свещеник. Всичко съм опитал, но да имаш парици, друго е.“ Казва: „Аз чета, погребвам някого, кръщавам някого, благославям някого, но като ми дадат пари и пипна парите, казвам: хубаво е да си поп.“ И после той разсъждава и ме пита: „Тоз, който се радва на парите, поп ли е?
“ Рекох му: „Не е поп.“ И той ми казва: „Не зная как съм станал и аз поп.
Какъв дявол е този, и като се зарадвам, казвам си: ще те разпопят. Благославям хората, говоря им, но като бръкна и пипна парите, радвам се.“ И той ми казва: „Ако ти си на моето място, какво ще направиш? “ Рекох му: „Аз още не съм способен за това. Не съм достигнал до там.“
към втори вариант >>
116.
Отворените прозорци
,
УС
, София, 18.6.1933г.,
Един гръцки
поп
вървял пред умрелия и пеел: И - и - и.
Един гръцки поп вървял пред умрелия и пеел: И - и - и.
На турски „и - и - и", значи добре. В това време един турски бей срещнал процесията, чул, че свещеникът пее „и - и - и" и му казал: За тебе е добре, но питай умрелия. той ще ти каже, какво е неговото положение. Ако умрелият може да проговори, ще каже: Не ме носете, свалете ме от носилката. По-добре да остана на земята, да си поживея, отколкото да ме изпращате на онзи свят.
към беседата >>
117.
Добрите дарби
,
НБ
, София, 25.6.1933г.,
Казват на владиката: Един нов
поп
е дошъл.
(втори вариант)
Духът. Ако съвременните хора биха приели тази реалност, ако биха се вслушали в нея, нашето положение би се оправило сто пъти повече, отколкото сега. Например, сега ние поставяме един човек на власт, ние го произвеждаме министър, началник, професор, но тези хора не са родени за такива. Химикът трябва да е роден химик, инженерът трябва да е роден инженер, войникът, свещеникът и те трябва да имат тези дарби, които определят званието им. Може да бъде свещеник, като онзи, който жена му го опопила.. Той бил без работа. Като не знаела какво да прави, жена му направила едно джубе, дала му един котел и една китка и му казала: Иди да ръсиш.
Казват на владиката: Един нов поп е дошъл.
- Кой го е опопил? - Не знаем. Владиката казал: Или аз съм го опопил или някой друг. В това време идва попа със своето бакърче. Владиката го пита: Кой те опопи тебе, някой друг владика ли?
към втори вариант >>
Като не знаела какво да прави, той бил без работа, тя взела, направила му едно джубе, дала му един котел и една китка и му казала: „Иди да ръсиш.“ Казват на владиката: „Един нов
поп
е дошъл.“ „Кой го е опопил?
Сега питам, де е реалното в света. Духът. Ако съвременните хора биха приели тази разумност, ако биха се вслушали в тази разумност, нашето положение би се оправило сто пъти повече, отколкото сега. Запример сега ние турим един човек на власт, ние го произвеждаме министър, началник, професор, но тези хора не са родени такива. Химикът трябва да е роден химик, инженерът трябва да е роден инженер, войникът, свещеникът, и те трябва да имат тези дарби, които определят свещеничеството. Той може да бъде свещеник, както онази жена опопила мъжа си.
Като не знаела какво да прави, той бил без работа, тя взела, направила му едно джубе, дала му един котел и една китка и му казала: „Иди да ръсиш.“ Казват на владиката: „Един нов поп е дошъл.“ „Кой го е опопил?
“ Казват: „Не знаем.“ „Дали аз съм го опопил, или някой друг.“ Иде той със своето бакраче. „Кой те е опопил тебе, друг някой владика? “ „Жена ми.“
към беседата >>
118.
Човешките и Божествените порядки в живота
,
ООК
, София, 1.11.1933г.,
Един момък да се разиграе, нищо никой няма да му каже, но ако един
поп
се разиграе, всички ще се смеят и ще го осъдят.
“ – „Искам да викам! “ – „Викай! “ И той започнал да играе, да вика. Питам, какво лошо има в това, че той почнал да играе и да вика? Чувствата му играят.
Един момък да се разиграе, нищо никой няма да му каже, но ако един поп се разиграе, всички ще се смеят и ще го осъдят.
Ако един обикновен човек отиде на угощение и почне да пие и да играе, нищо от това, но ако поп отиде на угощение и пие, лошо било. Какво лошо има в това? Лошото във виното седи в това, че то изменя общия характер на нещата и създава една вътрешна дисхармония. В какво седи лошото, когато аз ограничавам някого или ограничавам неговата свобода? Ако аз застана пред вашите очи така, че не виждате, лошото не е в това, че съм застанал пред вас, но като съм застанал, нямам пред вид, че ще ви препятствувам.
към беседата >>
Ако един обикновен човек отиде на угощение и почне да пие и да играе, нищо от това, но ако
поп
отиде на угощение и пие, лошо било.
“ – „Викай! “ И той започнал да играе, да вика. Питам, какво лошо има в това, че той почнал да играе и да вика? Чувствата му играят. Един момък да се разиграе, нищо никой няма да му каже, но ако един поп се разиграе, всички ще се смеят и ще го осъдят.
Ако един обикновен човек отиде на угощение и почне да пие и да играе, нищо от това, но ако поп отиде на угощение и пие, лошо било.
Какво лошо има в това? Лошото във виното седи в това, че то изменя общия характер на нещата и създава една вътрешна дисхармония. В какво седи лошото, когато аз ограничавам някого или ограничавам неговата свобода? Ако аз застана пред вашите очи така, че не виждате, лошото не е в това, че съм застанал пред вас, но като съм застанал, нямам пред вид, че ще ви препятствувам. Всяка моя постъпка, която се отнася до мене аз в нея съм свободен, но когато тя се отнася и към другите хора, тя трябва да бъде направена така, че всички хора, били мои близки, приятели и познати, трябва да бъдат доволни от нея.
към беседата >>
119.
Опитай!
,
ООК
, София, 21.2.1934г.,
Ще гледаш тази картина, но ще кажеш: „Парици да има, това, онова да има.“ Ти за Бога можеш да приказваш, но искаш владика да станеш,
поп
да станеш.
След като гледате тази картина, веднага ще ви дойде на ума една тенекия сирене, едно гърне с масло, някоя кошница с яйца, някоя каса с пари.
Ще гледаш тази картина, но ще кажеш: „Парици да има, това, онова да има.“ Ти за Бога можеш да приказваш, но искаш владика да станеш, поп да станеш.
Всеки от вас ще стане поп. Няма някой, който да не е станал поп и попадия. Защото поп значи баща (папа). Който се ожени е поп. И всяка жена, която се ожени, все е попадия.
към беседата >>
Всеки от вас ще стане
поп
.
След като гледате тази картина, веднага ще ви дойде на ума една тенекия сирене, едно гърне с масло, някоя кошница с яйца, някоя каса с пари. Ще гледаш тази картина, но ще кажеш: „Парици да има, това, онова да има.“ Ти за Бога можеш да приказваш, но искаш владика да станеш, поп да станеш.
Всеки от вас ще стане поп.
Няма някой, който да не е станал поп и попадия. Защото поп значи баща (папа). Който се ожени е поп. И всяка жена, която се ожени, все е попадия. Някой казва: „Той станал поп.
към беседата >>
Няма някой, който да не е станал
поп
и попадия.
След като гледате тази картина, веднага ще ви дойде на ума една тенекия сирене, едно гърне с масло, някоя кошница с яйца, някоя каса с пари. Ще гледаш тази картина, но ще кажеш: „Парици да има, това, онова да има.“ Ти за Бога можеш да приказваш, но искаш владика да станеш, поп да станеш. Всеки от вас ще стане поп.
Няма някой, който да не е станал поп и попадия.
Защото поп значи баща (папа). Който се ожени е поп. И всяка жена, която се ожени, все е попадия. Някой казва: „Той станал поп. Това е най-високата служба.“ Но питам, след като станеш поп, какво ще правиш?
към беседата >>
Защото
поп
значи баща (папа).
След като гледате тази картина, веднага ще ви дойде на ума една тенекия сирене, едно гърне с масло, някоя кошница с яйца, някоя каса с пари. Ще гледаш тази картина, но ще кажеш: „Парици да има, това, онова да има.“ Ти за Бога можеш да приказваш, но искаш владика да станеш, поп да станеш. Всеки от вас ще стане поп. Няма някой, който да не е станал поп и попадия.
Защото поп значи баща (папа).
Който се ожени е поп. И всяка жена, която се ожени, все е попадия. Някой казва: „Той станал поп. Това е най-високата служба.“ Но питам, след като станеш поп, какво ще правиш? И син ти, като стане поп и дъщеря ти попадия, всичките деца все попове, тогаз питам, кой ще ги храни тези попове.
към беседата >>
Който се ожени е
поп
.
След като гледате тази картина, веднага ще ви дойде на ума една тенекия сирене, едно гърне с масло, някоя кошница с яйца, някоя каса с пари. Ще гледаш тази картина, но ще кажеш: „Парици да има, това, онова да има.“ Ти за Бога можеш да приказваш, но искаш владика да станеш, поп да станеш. Всеки от вас ще стане поп. Няма някой, който да не е станал поп и попадия. Защото поп значи баща (папа).
Който се ожени е поп.
И всяка жена, която се ожени, все е попадия. Някой казва: „Той станал поп. Това е най-високата служба.“ Но питам, след като станеш поп, какво ще правиш? И син ти, като стане поп и дъщеря ти попадия, всичките деца все попове, тогаз питам, кой ще ги храни тези попове.
към беседата >>
Някой казва: „Той станал
поп
.
Всеки от вас ще стане поп. Няма някой, който да не е станал поп и попадия. Защото поп значи баща (папа). Който се ожени е поп. И всяка жена, която се ожени, все е попадия.
Някой казва: „Той станал поп.
Това е най-високата служба.“ Но питам, след като станеш поп, какво ще правиш? И син ти, като стане поп и дъщеря ти попадия, всичките деца все попове, тогаз питам, кой ще ги храни тези попове.
към беседата >>
Това е най-високата служба.“ Но питам, след като станеш
поп
, какво ще правиш?
Няма някой, който да не е станал поп и попадия. Защото поп значи баща (папа). Който се ожени е поп. И всяка жена, която се ожени, все е попадия. Някой казва: „Той станал поп.
Това е най-високата служба.“ Но питам, след като станеш поп, какво ще правиш?
И син ти, като стане поп и дъщеря ти попадия, всичките деца все попове, тогаз питам, кой ще ги храни тези попове.
към беседата >>
И син ти, като стане
поп
и дъщеря ти попадия, всичките деца все попове, тогаз питам, кой ще ги храни тези попове.
Защото поп значи баща (папа). Който се ожени е поп. И всяка жена, която се ожени, все е попадия. Някой казва: „Той станал поп. Това е най-високата служба.“ Но питам, след като станеш поп, какво ще правиш?
И син ти, като стане поп и дъщеря ти попадия, всичките деца все попове, тогаз питам, кой ще ги храни тези попове.
към беседата >>
120.
Словото
,
НБ
, София, 11.3.1934г.,
Най-първо ще те кръщават, православен
поп
, после ще минеш през евангелистите, след това през баптистите и съботяните.
Отделиха ги от православната църква. Хубаво, един прогрес. След това дойдоха баптистите и започнаха да отделят от методистката църква. Така не се върви. След това дойдоха съботяните и казаха, че трябва да се вярва в събота.
Най-първо ще те кръщават, православен поп, после ще минеш през евангелистите, след това през баптистите и съботяните.
Кой ли няма да те кръщава. След като те кръщават, пак ще си останеш такъв, какъвто си бил.
към беседата >>
121.
Да имат живот
,
НБ
, София, 6.5.1934г.,
Кой
поп
ще ме опява?
Ако всичките хора решат да се оправят, светът ще се оправи. Ако ние решим в себе си да бъдем справедливи, ще дойде онзи вътрешен мир. Тогава ще имаме вече, няма да остаряваме. Като срещнеш човек на 80 години, да бъде свежо лицето му, да има бистър поглед. Че той няма да мре!
Кой поп ще ме опява?
Аз не искам никакъв поп, никакъв тамян. Всеки ден по 3 пъти се кадя, като се моля на Бога. Друго е тамянът за когото искате. Туй се отнася само за хората на новото верую. Онези, които поддържат старото верую, те ще кажат: „Тъй е казал Господ!
към беседата >>
Аз не искам никакъв
поп
, никакъв тамян.
Ако ние решим в себе си да бъдем справедливи, ще дойде онзи вътрешен мир. Тогава ще имаме вече, няма да остаряваме. Като срещнеш човек на 80 години, да бъде свежо лицето му, да има бистър поглед. Че той няма да мре! Кой поп ще ме опява?
Аз не искам никакъв поп, никакъв тамян.
Всеки ден по 3 пъти се кадя, като се моля на Бога. Друго е тамянът за когото искате. Туй се отнася само за хората на новото верую. Онези, които поддържат старото верую, те ще кажат: „Тъй е казал Господ! “ Тогава, ако тъй е казал Господ, какво е казал Господ, какво е казал Христос?
към беседата >>
122.
Умно дете
,
НБ
, София, 10.6.1934г.,
При един български
поп
иде един калугер от странство, който обиколил целия свят.
При един български поп иде един калугер от странство, който обиколил целия свят.
Попът го гощава, но на калугера трябвали пари, една голяма сума, да си купи билет. Свещеникът казва, че няма. Като му казал, че няма, калугерът си тръгнал пеш. Аз се пошегувах със свещеника и казах: „Знаеш ли кой е този калугер? “ – „Кой е?
към беседата >>
123.
Търпение, чистота и приложение
,
ООК
, София, 22.8.1934г.,
И всеки един от вас си има по един
поп
.
Сега ние ще оставим това. Всеки един човек си има по един ходжа. Няма някой от вас, който да няма по един ходжа.
И всеки един от вас си има по един поп.
И всеки един от вас си има по един владика. И всеки един от вас си има по един патрика. И всеки един от вас си има по един генерал. И всеки един от вас си има по един полковник. Изобщо, много малко хора имат редовий.
към беседата >>
Аз съм ви говорил за онзи гръцки
поп
, който пътувал през Румъния и носел една хубава калимявка.
Аз съм ви говорил за онзи гръцки поп, който пътувал през Румъния и носел една хубава калимявка.
Излязъл вятър. Попът се навел през прозореца и калимявката му паднала. Един му казал: „Дигни ръчката на спирачката.“ Той я дигнал, дошъл чиновникът и казал: „Какво има? “ – „Калимявката ми падна.“ Той платил скъпо за спирането на трена. Платил толкова, че с тая сума 10 калимявки можели да се купят.
към беседата >>
Този
поп
, като си навел главата през прозореца, трябвало да си снеме калимявката и после главата да провре през прозореца.
Излязъл вятър. Попът се навел през прозореца и калимявката му паднала. Един му казал: „Дигни ръчката на спирачката.“ Той я дигнал, дошъл чиновникът и казал: „Какво има? “ – „Калимявката ми падна.“ Той платил скъпо за спирането на трена. Платил толкова, че с тая сума 10 калимявки можели да се купят.
Този поп, като си навел главата през прозореца, трябвало да си снеме калимявката и после главата да провре през прозореца.
Щом си проврете главата през един прозорец на природата, калимявката ви ще падне. Тя не търпи никакви човешки калимявки. Защо щом влезете в църквата снемате шапката си? От почитание. Това не е кой знай какво.
към беседата >>
124.
Послушание
,
УС
, Русе, 30.9.1934г.,
Дядо
поп
има две нови ризи, затова ще дам едната на просяка“.
За тази цел той цитирал горния стих от Евангелието. Попадията слушала проповедта на мъжа си и се върнала у дома си доволна, че разбрала и чула нещо хубаво. В това време на пътната врата потропал един беден и окъсан просяк. Като го видяла, попадията се съжалила над него и си казала: „Ще дам на този просяк една от ризите на мъжа си. Той говори днес в църквата, че Христос е казал да мислим за бедните.
Дядо поп има две нови ризи, затова ще дам едната на просяка“.
Както намислила, така и направила. Като се върнал от църква, попът потърсил ризата си, да се преоблече. – „Попадийо, къде е новата ми риза? “ – „Дадох я на един гол, беден просяк. Спомних си проповедта, която днес говори в църквата и реших да я приложа.“ – „Не си постъпила добре.
към беседата >>
125.
Милосърдие, смирение и молитва
,
ООК
, София, 3.10.1934г.,
Счита го за един
поп
, който го дебне, и казва: "Папаз, махни се!
Някой път съвременните хора приличат на един турчин арнаутин [* арнаутин (от тур.) - албанец, упорит човек, лют човек], който минавал за много сръчен. Една вечер пътува той с коня си и вижда на пътя един черен чукан.
Счита го за един поп, който го дебне, и казва: "Папаз, махни се!
" Попът не се махнал. Арнаутинът казал: "Ти като не се махаш, аз ще заобиколя." И заобиколил. Това било вечерта. На другия ден на връщане видял, че това било пън. Някой път хората се страхуват от изгорели чукани или от бъз.
към беседата >>
Значи арнаутинът вечерно време прави чукана на
поп
, който го дебне.
Значи арнаутинът вечерно време прави чукана на поп, който го дебне.
Също така и вие във вашето съзнание някой път преувеличавате вашите скърби. Нямате за това ясна представа. Някой пита защо Господ направи света такъв. Вие мислите, че Господ направи света, за да дойдете вие да ядете и пиете, и да бъдете щастливи, но в това не е смисълът на живота. Това е само едно средство.
към беседата >>
126.
Принципи и условия. Връх и долина
,
ООК
, София, 28.11.1934г.,
На един българин му казали: „Ти трябва да учиш." Той казал: „Аз
поп
няма да ставам." Той мислел, че като бъде човек учен,
поп
трябва да бъде.
Пеенето почива на известни закони. Трябва да ги разбирате. Някои хора изживяват целия си живот, за да бъдат певци. Някои пеят, а пък на друг, като му кажеш да пее, казва: „Аз няма да бъда певица. Те схващат тъй, като в един анекдот.
На един българин му казали: „Ти трябва да учиш." Той казал: „Аз поп няма да ставам." Той мислел, че като бъде човек учен, поп трябва да бъде.
И българинът казва: „Няма нужда. Като няма да ставам поп, не ми трябва да уча." У него идеята е много практична. Какво разбира българинът с думите „поп няма да ставам"? Често съм срещал религиозни хора, които казват: „И така се живее добре. Аз светия няма да ставам." На Изгрева съм срещал да казват: „Тя ще стане светица." То е такова разбиране, както българинът, който казвал, че поп няма да стане.
към беседата >>
Като няма да ставам
поп
, не ми трябва да уча." У него идеята е много практична.
Някои хора изживяват целия си живот, за да бъдат певци. Някои пеят, а пък на друг, като му кажеш да пее, казва: „Аз няма да бъда певица. Те схващат тъй, като в един анекдот. На един българин му казали: „Ти трябва да учиш." Той казал: „Аз поп няма да ставам." Той мислел, че като бъде човек учен, поп трябва да бъде. И българинът казва: „Няма нужда.
Като няма да ставам поп, не ми трябва да уча." У него идеята е много практична.
Какво разбира българинът с думите „поп няма да ставам"? Често съм срещал религиозни хора, които казват: „И така се живее добре. Аз светия няма да ставам." На Изгрева съм срещал да казват: „Тя ще стане светица." То е такова разбиране, както българинът, който казвал, че поп няма да стане. Ти трябва да живееш добре и ако станеш светия, ще си уредиш работите. За светийството вие имате едно съвсем изопачено понятие.
към беседата >>
Какво разбира българинът с думите „
поп
няма да ставам"?
Някои пеят, а пък на друг, като му кажеш да пее, казва: „Аз няма да бъда певица. Те схващат тъй, като в един анекдот. На един българин му казали: „Ти трябва да учиш." Той казал: „Аз поп няма да ставам." Той мислел, че като бъде човек учен, поп трябва да бъде. И българинът казва: „Няма нужда. Като няма да ставам поп, не ми трябва да уча." У него идеята е много практична.
Какво разбира българинът с думите „поп няма да ставам"?
Често съм срещал религиозни хора, които казват: „И така се живее добре. Аз светия няма да ставам." На Изгрева съм срещал да казват: „Тя ще стане светица." То е такова разбиране, както българинът, който казвал, че поп няма да стане. Ти трябва да живееш добре и ако станеш светия, ще си уредиш работите. За светийството вие имате едно съвсем изопачено понятие. Светията жена не трябва да погледне.
към беседата >>
Аз светия няма да ставам." На Изгрева съм срещал да казват: „Тя ще стане светица." То е такова разбиране, както българинът, който казвал, че
поп
няма да стане.
На един българин му казали: „Ти трябва да учиш." Той казал: „Аз поп няма да ставам." Той мислел, че като бъде човек учен, поп трябва да бъде. И българинът казва: „Няма нужда. Като няма да ставам поп, не ми трябва да уча." У него идеята е много практична. Какво разбира българинът с думите „поп няма да ставам"? Често съм срещал религиозни хора, които казват: „И така се живее добре.
Аз светия няма да ставам." На Изгрева съм срещал да казват: „Тя ще стане светица." То е такова разбиране, както българинът, който казвал, че поп няма да стане.
Ти трябва да живееш добре и ако станеш светия, ще си уредиш работите. За светийството вие имате едно съвсем изопачено понятие. Светията жена не трябва да погледне. ръката й не трябва да пипа. до женска дреха да не се допре, да не държи вкъщи женска котка, кокошка (смях), женско животно, женско дърво и прочее.
към беседата >>
127.
Първото и последното място
,
МОК
, София, 15.2.1935г.,
Нека се учат другите,
поп
няма да ставам.“ А пък човек не трябва да разбира така.
Той живее само за себе си. Онзи, който е взел двата таланта, той не живее вече за себе си. Онзи, който е взел петте таланта, има по-широко разбиране. Онзи, който има само един талант, той е с много ограничени разбирания за живота. Той казва: „Аз нямам никакви дарби, аз не искам да уча.
Нека се учат другите, поп няма да ставам.“ А пък човек не трябва да разбира така.
Всеки един човек най-малко никога не оперира само с един талант. И къде седеше погрешката му? Той трябваше да се помоли на господаря и да каже: „Дай ми още един талант.“ Той опитваше и умовете. Онзи, който взе единия талант, казва: „Аз ще го заровя.“ Той не мислеше да го употреби за добро, а за себе си. Зарови го в земята и, като дойде господарят му, онзи каза: „Понеже зная, че си жесток човек и жънеш, дето не си сял, аз зарових таланта.“ Господарят каза: „Лукави рабе, защо не го даде поне на някой банкер?
към беседата >>
128.
Изпитите на ученика
,
ООК
, София, 20.2.1935г.,
Той ми каза следното: "Втори път като дойда на земята,
поп
не ставам.
Наблюдавах един от българските свещеници, най-добрият, когото съм срещал. На осемдесет години.
Той ми каза следното: "Втори път като дойда на земята, поп не ставам.
Дотук ми е дошло от тамяна. Ражда се някой - тамян му кадя, кръщавам го - пак тамян, умре някой - пак тамян. Всичко ставам, но поп не ставам. Учех хората, и себе си не научих. Не можах да угодя на Бог.
към беседата >>
Всичко ставам, но
поп
не ставам.
Наблюдавах един от българските свещеници, най-добрият, когото съм срещал. На осемдесет години. Той ми каза следното: "Втори път като дойда на земята, поп не ставам. Дотук ми е дошло от тамяна. Ражда се някой - тамян му кадя, кръщавам го - пак тамян, умре някой - пак тамян.
Всичко ставам, но поп не ставам.
Учех хората, и себе си не научих. Не можах да угодя на Бог. Три пъти Му се молех, кадих Му тамян." И сега се усеща в едно тягостно състояние. И той каза още: "Бог си е играл с мене." Казах му: "Не Господ, но дяволът си е играл с тебе." Той каза още: "Имах много шансове." И той ми разправя как е имал условия и как е изгубил тези условия. И ми казва: "За вятъра ги изгубих." И прав е човекът.
към беседата >>
Да погребва като
поп
умрелите, да кръщава, венчава и прочее, това е много тягостна работа.
Не можах да угодя на Бог. Три пъти Му се молех, кадих Му тамян." И сега се усеща в едно тягостно състояние. И той каза още: "Бог си е играл с мене." Казах му: "Не Господ, но дяволът си е играл с тебе." Той каза още: "Имах много шансове." И той ми разправя как е имал условия и как е изгубил тези условия. И ми казва: "За вятъра ги изгубих." И прав е човекът. Той е външно добър.
Да погребва като поп умрелите, да кръщава, венчава и прочее, това е много тягостна работа.
към беседата >>
129.
Съучастници в благата
,
УС
, София, 24.2.1935г.,
И тогава среща един турски бей един гръцки
поп
, който каза: „И–и–ий!
(втори вариант)
Питам, кое е по–добро, да има две сестри, едната за главата, едната за краката да те носят от едно място на друго или ти да стъпиш на краката си и да ходиш сам? А ти сал току благодариш: „Сестра, много ти благодаря.“ Е, да те пренасят цял живот, какъв смисъл има за теб? И питам, тия сестри не си ли губят времето за теб? Защото те са сестри милосърдни, но и те казват в душата си: „Няма ли да стъпи този човек на краката си, че да не го пренасяме? “ На тебе ти е много добре.
И тогава среща един турски бей един гръцки поп, който каза: „И–и–ий!
“ Един умрял го носят. А „и–и–ий“, то е в... го носят, а на турски значи „добре“. Тогава турчинът казва: „Папаз ефенди, за тебе е много добре.“ Ти си пееш „и–и–ий! “, но за умрелия, когото ще погребат, на него ни най–малко не е добре. И сега гледам и Соломон, мъчи се той, аз го виждам като едно малко дете, което е в първо отделение.
към втори вариант >>
Смееше се един православен
поп
, като му бях на гости, и ми разказваше една своя опитност.
(втори вариант)
Смееше се един православен поп, като му бях на гости, и ми разказваше една своя опитност.
„Имах много слуги, пращах ги на лозето да работят и все им казвах: „Вие не работите както трябва, вие сте такива, онакива.“ Един ден нещо ми казва: „Я, дядо попе, иди ти на лозето да покопаеш малко.“ Казвам си: „Чакай да отида, да покопая.“ Като покопах половин–един час, заболя ме кръстът и видях, че не е толкова лесна работа. Разбрах, че не е като моята работа. Казвам си: „Ех, дядо попе, като извършваш своята требня, туриш си епитрахила, извадиш си Евангелието и четеш. Тази работа е по–лесна от копането.“ Сега се радвам, че някои нови работи съм научил. Не зная вторият ми занаят какъв ще бъде.
към втори вариант >>
130.
Насилията под слънцето
,
УС
, София, 3.3.1935г.,
И няма какво да опявате като някой обран
поп
, че служите в тази гостилница.
(втори вариант)
Ако не, ще ви покаже пътя навънка. И в природата – който има, ще седне да яде, който няма – ще се опретне да работи. Аз ви показвам един закон в природата. Който има, ще седне и ще яде, а който няма, ще каже: „Във вестниците е публикувано, че сте имали нужда от прислужник. Аз съм един такъв.“ И господарят ще ви покаже, и вие ще почнете да служите.
И няма какво да опявате като някой обран поп, че служите в тази гостилница.
И сега някои от вас сте недоволни от живота, че бял ден не сте видели. Вие оставете това. Разберете, светът е гостилница, в която с пари се яде. Без пари се слугува вътре, да спечелиш. И като слугуваш целия ден, него ден гладен ще бъдеш.
към втори вариант >>
131.
Най-голямото изкуство / Какво ще говори Учителят
,
УС
, София, 10.3.1935г.,
Всички имат по един образ, който мяза на опопен
поп
.
(втори вариант)
А то е имало едно от пет до десет хиляди души. Или той е толкова учен, че чудесата му край нямат. Той е толкова учен човек, че всичко знае. Или като свири, няма подобен на него, а като говори, мед капе от устата му. Та всички хора трябва да знаят, да разбират тези преувеличения.
Всички имат по един образ, който мяза на опопен поп.
Когато попът тури расото, когато тури калимавката, той ще даде вид, че е нещо много. Но попщина е това. Като го гледаш, че чете или пее, той тъй промърмори нещо, но като види някоя хубава жена, тихичко си пошепне нещо. Богомолците, които го гледат, казват: „На попа му шават очите.“ Не е лошо, че очите му шават. Какво лошо има в това?
към втори вариант >>
Сега може да има две страни: че този
поп
погледнал една жена, той гледа като художник, или търси някоя, казва – може да е тази.
(втори вариант)
Когато попът тури расото, когато тури калимавката, той ще даде вид, че е нещо много. Но попщина е това. Като го гледаш, че чете или пее, той тъй промърмори нещо, но като види някоя хубава жена, тихичко си пошепне нещо. Богомолците, които го гледат, казват: „На попа му шават очите.“ Не е лошо, че очите му шават. Какво лошо има в това?
Сега може да има две страни: че този поп погледнал една жена, той гледа като художник, или търси някоя, казва – може да е тази.
Може да има тази мисъл, а може да има съвсем друга мисъл. Той иска да постъпи по Соломоновски. Аз искам да ви освободя от едно заблуждение, в което всички се намирате.
към втори вариант >>
132.
Естествени прояви на Любовта / Естествената любов. (Да бъдем разумни. Добрата постъпка)
,
УС
, София, 14.4.1935г.,
„Ама – казва – ако съм
поп
?
(втори вариант)
Ако дойде до прераждането, някои ме питат в следующия живот какво щели да правят. В небето какво положение ще вземе и т.н. Казвам, в небето ще бъдеш, какъвто си и тук. Ако си тук ечемик, и там ще бъдеш ечемик; ако тук си жито, и там ще бъдеш жито; ако тук си царевица, и там ще бъдеш царевица. Какъвто си тука, и там ще бъдеш такъв, в другия свят.
„Ама – казва – ако съм поп?
“ Казвам: „И там ще бъдеш поп.“ Само че калимавката не прави попа.
към втори вариант >>
“ Казвам: „И там ще бъдеш
поп
.“ Само че калимавката не прави попа.
(втори вариант)
В небето какво положение ще вземе и т.н. Казвам, в небето ще бъдеш, какъвто си и тук. Ако си тук ечемик, и там ще бъдеш ечемик; ако тук си жито, и там ще бъдеш жито; ако тук си царевица, и там ще бъдеш царевица. Какъвто си тука, и там ще бъдеш такъв, в другия свят. „Ама – казва – ако съм поп?
“ Казвам: „И там ще бъдеш поп.“ Само че калимавката не прави попа.
към втори вариант >>
133.
Трите степени / Три степени в християнството. (Трите обязаности на човека. Двете категории. Екзаменът. Бележките)
,
УС
, София, 21.4.1935г.,
Та някой път и ние като този
поп
викаме от другата страна.
(втори вариант)
Та някой път и ние като този поп викаме от другата страна.
Той си казва в себе си – не е хубаво, но можеш да направиш нещо по–добро. А в дадения случай тя вика и той вика. Питат другите хора: „Защо попът викаше оттатък? “
към втори вариант >>
134.
Трите врати / Любовта. (Три стъпки – три врати)
,
УС
, София, 28.4.1935г.,
Та по някой път и ние в живота пеем песента като гръцкия
поп
– и–и–и, погребваме някого, а друг казва: „Какво опяваш, в живота няма такова нещо.“ Тя е много чапрашик тази работа.
(втори вариант)
Та по някой път и ние в живота пеем песента като гръцкия поп – и–и–и, погребваме някого, а друг казва: „Какво опяваш, в живота няма такова нещо.“ Тя е много чапрашик тази работа.
Някой път ни убеждават, че това ще стане, онова ще стане. Оставете тази работа. Този умрелият човек не е тъй, както ти разправяш. Тежък е животът. И това са все думи.
към втори вариант >>
135.
Пак се яви
,
НБ
, София, 5.5.1935г.,
Онзи, на когото умът никога не е опитвал какво нещо е знанието, светлината, Той казва:
Поп
няма да ставам.
Но, ако се хранят със Словото Божие, те няма да умират. Хората трябва да се научат да се хранят с всяко Слово, което излиза от устата на Бога“. Някой път се вижда странно на хората, че могат да се хранят със Словото Божие. За всички онези, които не разбират нещата, има странни работи. Онзи, на когото сърцето никога не е усетило какво нещо е Любовта, странно е да му се говори за Любов.
Онзи, на когото умът никога не е опитвал какво нещо е знанието, светлината, Той казва: Поп няма да ставам.
Той мисли, че всеки, който се учи, все поп ще стане. Че, ако ти не станеш поп, работата ти е свършена. Не, всеки не трябва да стане поп. Който се учи, той поп не става, но господар става. Поп значи баща.
към беседата >>
Той мисли, че всеки, който се учи, все
поп
ще стане.
Хората трябва да се научат да се хранят с всяко Слово, което излиза от устата на Бога“. Някой път се вижда странно на хората, че могат да се хранят със Словото Божие. За всички онези, които не разбират нещата, има странни работи. Онзи, на когото сърцето никога не е усетило какво нещо е Любовта, странно е да му се говори за Любов. Онзи, на когото умът никога не е опитвал какво нещо е знанието, светлината, Той казва: Поп няма да ставам.
Той мисли, че всеки, който се учи, все поп ще стане.
Че, ако ти не станеш поп, работата ти е свършена. Не, всеки не трябва да стане поп. Който се учи, той поп не става, но господар става. Поп значи баща. Папото, бащата, ние го ядем.
към беседата >>
Че, ако ти не станеш
поп
, работата ти е свършена.
Някой път се вижда странно на хората, че могат да се хранят със Словото Божие. За всички онези, които не разбират нещата, има странни работи. Онзи, на когото сърцето никога не е усетило какво нещо е Любовта, странно е да му се говори за Любов. Онзи, на когото умът никога не е опитвал какво нещо е знанието, светлината, Той казва: Поп няма да ставам. Той мисли, че всеки, който се учи, все поп ще стане.
Че, ако ти не станеш поп, работата ти е свършена.
Не, всеки не трябва да стане поп. Който се учи, той поп не става, но господар става. Поп значи баща. Папото, бащата, ние го ядем. На френски папа значи баща.
към беседата >>
Не, всеки не трябва да стане
поп
.
За всички онези, които не разбират нещата, има странни работи. Онзи, на когото сърцето никога не е усетило какво нещо е Любовта, странно е да му се говори за Любов. Онзи, на когото умът никога не е опитвал какво нещо е знанието, светлината, Той казва: Поп няма да ставам. Той мисли, че всеки, който се учи, все поп ще стане. Че, ако ти не станеш поп, работата ти е свършена.
Не, всеки не трябва да стане поп.
Който се учи, той поп не става, но господар става. Поп значи баща. Папото, бащата, ние го ядем. На френски папа значи баща. Англичаните казват: „май фадър“.
към беседата >>
Който се учи, той
поп
не става, но господар става.
Онзи, на когото сърцето никога не е усетило какво нещо е Любовта, странно е да му се говори за Любов. Онзи, на когото умът никога не е опитвал какво нещо е знанието, светлината, Той казва: Поп няма да ставам. Той мисли, че всеки, който се учи, все поп ще стане. Че, ако ти не станеш поп, работата ти е свършена. Не, всеки не трябва да стане поп.
Който се учи, той поп не става, но господар става.
Поп значи баща. Папото, бащата, ние го ядем. На френски папа значи баща. Англичаните казват: „май фадър“. Турчинът другояче произнася.
към беседата >>
Поп
значи баща.
Онзи, на когото умът никога не е опитвал какво нещо е знанието, светлината, Той казва: Поп няма да ставам. Той мисли, че всеки, който се учи, все поп ще стане. Че, ако ти не станеш поп, работата ти е свършена. Не, всеки не трябва да стане поп. Който се учи, той поп не става, но господар става.
Поп значи баща.
Папото, бащата, ние го ядем. На френски папа значи баща. Англичаните казват: „май фадър“. Турчинът другояче произнася. Но казва Христос: Един е вашият Отец.
към беседата >>
– Ние не искаме
поп
да ни разтървава, хайде върви си оттук.
Един ден един гагаузин от Варна бие жена си. В това време минава покрай дома им един свещеник. Той чул, че жената вика и влязъл в къщата с намерение да ги разтърве. Веднага жената се обърнала към него и го запитала: Какво искаш? – Дойдох да ви разтърва.
– Ние не искаме поп да ни разтървава, хайде върви си оттук.
Те сами се помирили. Опасна работа е поп да те примирява. Няма какво да търсите второ лице да ви примирява. Не търсете примирение отникъде. Бог, Който живее у вас, Него слушайте.
към беседата >>
Опасна работа е
поп
да те примирява.
Той чул, че жената вика и влязъл в къщата с намерение да ги разтърве. Веднага жената се обърнала към него и го запитала: Какво искаш? – Дойдох да ви разтърва. – Ние не искаме поп да ни разтървава, хайде върви си оттук. Те сами се помирили.
Опасна работа е поп да те примирява.
Няма какво да търсите второ лице да ви примирява. Не търсете примирение отникъде. Бог, Който живее у вас, Него слушайте. Какво ще слушате някой отвън да дойде да ви примирява? Не взимайте това в лош смисъл.
към беседата >>
136.
Последният изпит
,
ООК
, София, 15.5.1935г.,
Да допуснем сега, някой от вас, още като е станал на десет години, е влязла идеята в ума му да стане
поп
.
Няма човек в света, който да не е вземал и да не е уповавал. По някой път той се е обезсърчавал от своята лотария, и най-после съзнава: „Остаряхме, и не можахме да постигнем това, което очаквахме." Сега мога да ви опиша от вас кой какво е желал, но е безпредметно. Мога да опиша, не е мъчна работа, но казвам, ако опиша, какво ще спечелите вие или какво ще спечеля аз?
Да допуснем сега, някой от вас, още като е станал на десет години, е влязла идеята в ума му да стане поп.
Някой човек свършва семинарията, духовната академия и след като стане поп, какво е спечелил? Спечелил е нещо, че петдесет пъти на годината е бил в празнични дрехи, петдесет пъти той се е обличал със светли дрехи и петдесет пъти се е събличал. Петдесет пъти е мязал на себе си, а петдесет пъти се е различавал от хората с нещо. Тия дрехи допринасяли ли са нещо на самия човек? Допринасяли са нещо, не отричам това, но в самата същина на човека те нищо не са допринесли.
към беседата >>
Някой човек свършва семинарията, духовната академия и след като стане
поп
, какво е спечелил?
Няма човек в света, който да не е вземал и да не е уповавал. По някой път той се е обезсърчавал от своята лотария, и най-после съзнава: „Остаряхме, и не можахме да постигнем това, което очаквахме." Сега мога да ви опиша от вас кой какво е желал, но е безпредметно. Мога да опиша, не е мъчна работа, но казвам, ако опиша, какво ще спечелите вие или какво ще спечеля аз? Да допуснем сега, някой от вас, още като е станал на десет години, е влязла идеята в ума му да стане поп.
Някой човек свършва семинарията, духовната академия и след като стане поп, какво е спечелил?
Спечелил е нещо, че петдесет пъти на годината е бил в празнични дрехи, петдесет пъти той се е обличал със светли дрехи и петдесет пъти се е събличал. Петдесет пъти е мязал на себе си, а петдесет пъти се е различавал от хората с нещо. Тия дрехи допринасяли ли са нещо на самия човек? Допринасяли са нещо, не отричам това, но в самата същина на човека те нищо не са допринесли. Защото, ако позлатите един предмет, той не е видоизменил същината си, но позлатяването предпазва този предмет в дадения случай от вода, от известна ръжда или разход, в който той принася на хората.
към беседата >>
Дойде един свещеник или владика, или
поп
- аз заемам човешката страна и Божествената и ги сравнявам.
Дойде един свещеник или владика, или поп - аз заемам човешката страна и Божествената и ги сравнявам.
Най-първо човек събличат от неговите човешки работи, оставят Божествените. Като дойде до Божественото, аз имам друг възглед за нещата, аз имам само един възглед. Щом дойде до човешките работи - там много възгледи има. А сега тези работи изнасям, понеже се намирам пред вас като човеци. Измъчвам ви, защото така правите.
към беседата >>
137.
Развързано ще бъде на небето
,
НБ
, София, 14.7.1935г.,
Ако българинът срещне на пътя си
поп
, той веднага се връща дома си.
Ще кажете, че това е атавизъм. Що е атавизмът? Това е една предшедствуваща опитност, която хората са имали. Българинът го е страх и от вторника, той го счита за злокобен ден и намира, че работите му тогава не вървят. Донякъде той счита и петъка за неблагоприятен ден.
Ако българинът срещне на пътя си поп, той веднага се връща дома си.
Ако селянин е тръгнал на работа с воловете си, той се връща дома си. Защо българинът като срещне едно свещено лице, един служител на Бога, трябва да се върне назад и да не отиде на работа? Две тълкувания има затова. Едното тълкувание е, че като срещне поп, материалните му работи няма да вървят добре, и затова предпочита да се върне назад у дома си, (от)колкото да отиде на работа. Донякъде това тълкувание е вярно.
към беседата >>
Едното тълкувание е, че като срещне
поп
, материалните му работи няма да вървят добре, и затова предпочита да се върне назад у дома си, (от)колкото да отиде на работа.
Донякъде той счита и петъка за неблагоприятен ден. Ако българинът срещне на пътя си поп, той веднага се връща дома си. Ако селянин е тръгнал на работа с воловете си, той се връща дома си. Защо българинът като срещне едно свещено лице, един служител на Бога, трябва да се върне назад и да не отиде на работа? Две тълкувания има затова.
Едното тълкувание е, че като срещне поп, материалните му работи няма да вървят добре, и затова предпочита да се върне назад у дома си, (от)колкото да отиде на работа.
Донякъде това тълкувание е вярно. Второто тълкувание е следното: Като срещне свещеник, той си спомня, че трябва да служи на Бога и си казва: Де съм тръгнал по нивите. Я да се върна дома си, да не работя този ден, но да го посветя в служене на Бога. Затова той се връща дома си, разпрегва колата и не иска да работи. Дохожда му на ум, че трябва да посвети този ден в служене на Бога, но как трябва да служи, не знае.
към беседата >>
За да се оправдае, той казва, че е срещнал
поп
.
Я да се върна дома си, да не работя този ден, но да го посветя в служене на Бога. Затова той се връща дома си, разпрегва колата и не иска да работи. Дохожда му на ум, че трябва да посвети този ден в служене на Бога, но как трябва да служи, не знае. Жена му го пита: Защо днес не отиде на работа? Защо се върна от пътя си?
За да се оправдае, той казва, че е срещнал поп.
– Че какво от това? – Няма да ми вървят материалните работи. С това той се оправдава пред жена си. Защото, ако ѝ каже, че този иска да служи на Бога, тя ще му възрази, че това, което е намислил, е една неестествена връзка. Между съвременните християни Христос е станал нелюбим на много мъже по единствената причина, че жените им са възлюбили Христа.
към беседата >>
138.
Стар и нов порядък
,
ООК
, София, 24.7.1935г.,
Не знаеш ли, че аз съм
поп
?
Излизах от село Козлуджа, Варненско, да отида в друго село. Взех си един бастун и вървя. Минавам един километър. Идва един вълк, обръща си вълкът задницата и започва да рови снега. Вълкът хвърля снега в очите ми." Попът му казва: „Махни се.
Не знаеш ли, че аз съм поп?
" Помислих си, че този вълк ми казва: „Попе, върни се, иначе ще намажеш зъбите ми." Погледнах, погледнах и се върнах пак в Козлуджа."
към беседата >>
Вие ме разбрахте толкова, колкото онзи
поп
е бил разбран от вярващите.
Сега разбрахте ли?
Вие ме разбрахте толкова, колкото онзи поп е бил разбран от вярващите.
На една голяма задушница, след като се насъбрал хляб и се натрупал на една голяма камара, попът отивал зад камарата и казвал: „Братя християни, виждате ли ме? " „Виждаме те малко, до килимявката." Той казал: „Догодина хич да не ме виждате." Той подразбира догодина да турят по-големи късове.
към беседата >>
139.
Проява на Любовта
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 23.8.1935г.,
По едно време до ушите на владиката дошла вестта, че някакъв особен
поп
ходи из село в село да ръси хората.
Млада българка се оженила за един българин, но той излязъл много несръчен човек. Това започне, онова започне, работите му не вървят. Един ден жена му казала: „Облечи това расо, вземи котленцето в една ръка, китката босилек в друга и тръгни из село в село да ръсиш хората. Колкото пари събереш в котлето, ще ги донесеш на мене“. – „Виж, тази работа мога да я направя“, казал младият съпруг и тръгнал на работа.
По едно време до ушите на владиката дошла вестта, че някакъв особен поп ходи из село в село да ръси хората.
Владиката го извикал при себе си и го запитал: „Кой те опопи? “ – „Жена ми.“ Питам: Какво показва това? Това показва, че хората са създали свой собствен порядък, който следват. Те следват човешкия порядък, а пренебрегват Божествения.
към беседата >>
140.
Де е човекът? Първият образ на човека. Степени на разбиране / Степени на разбиране
,
УС
, София, 20.10.1935г.,
И казват: „Вие сте православни, така кръщавате, евангелистите – пак така.“ А баптистите казват: не като православния
поп
, пък нито като евангелисткия
поп
, но ти на 33 години в реката ще се кръстиш прав.
Те са от Стария Завет, еврейска работа. Не трябва да се вярва по този начин. Ще изучавате Евангелието и ще изучавате стиховете. Ще повярвате в Исуса Христа.“ И най-после някои повярваха и отидоха в евангелската църква, излезнаха от православната църква. Но дойдоха още по-правоверни от евангелистите – дойдоха баптистите.
И казват: „Вие сте православни, така кръщавате, евангелистите – пак така.“ А баптистите казват: не като православния поп, пък нито като евангелисткия поп, но ти на 33 години в реката ще се кръстиш прав.
И човек сега търси Господа. Той като православен мисли, че Го е намерил. Евангелистът казва: „Не си Го намерил.“ Евангелистът мисли, че не Го е намерил. Баптистът казва: „Ти още не си Го намерил, ако не се кръстиш.“ И човекът каже: „Кръщавам се.“ Тогава дойдоха още по-правоверни – дойдоха съботяните. Те казват: „Ти не си правоверен, ако не държиш събота.
към беседата >>
141.
Вътрешният закон
,
УС
, София, 17.11.1935г.,
Някой богослов учи в училището, за да стане
поп
и да проповядва на хората.
Но да изменим, тогава. Ако вземем паралела: учен ли да умреш, или невежа да умреш; силен ли да умреш или слаб да умреш; като добър човек ли да умреш или като лош човек?
Някой богослов учи в училището, за да стане поп и да проповядва на хората.
Хубаво, не е лошо. Учи човекът, свършил академията, ще вземе високо място: ако е в Америка или в Англия, от висшето духовенство все са академици, свършили са университета; някои са свършили по медицината, имат висше образование и той става проповедник. Ако си музикант, ще свършиш музикалното училище и ще свириш на хората. Ако четеш Евангелието, четеш го, за да знаеш да проповядваш на хората – да цитираш стиховете, да кажат за тебе: „Този отлично знае Библията! “ Има християни, които знаят Библията отлично – всеки един стих в коя глава, коя книга, на кое място се намира.
към беседата >>
142.
Моралът
,
МОК
, София, 29.11.1935г.,
И тогава, в турско време, избягали българите та нямало
поп
.
Христос е само параван. Казва: „Каквото аз ви казвам“ и каквото Христос каже чрез него. Той казва: „Каквото казва владиката да бъде казано, каквото каже да бъде“. Казва: „Аз вярвам в Христа“. Какво вярваш?
И тогава, в турско време, избягали българите та нямало поп.
Една българка отишла при един ходжа, да щ кръсти детето. Той не знае как. Най-после му дошло на ум. Казва: „Не зная, но ще се помъча да го кръстя като попа“. Как кръщават?
към беседата >>
Питам сега: Ако един
поп
те кръсти и ако един ходжа те кръсти, каква е разликата?
Три пъти потапя детето в купела, и три пъти повтаря тия думи. Та на едни от вас, които питате как, казвам: Ще вземете вашето дете, ще го турите в купела и ще кажете: „Както Учителят казва“. Нали е практично? „Както попът казва“. По-голяма практичност няма.
Питам сега: Ако един поп те кръсти и ако един ходжа те кръсти, каква е разликата?
Попът е свързан с по-дълго време, хиляда години се изискват, ходжата в десет години ще свърши. [В] този морал той трябва да ви чете молитви на водата. Тя, водата няма нужда от четене. И без молитва има сила. Водата, и без да чете попът, пак има сила.
към беседата >>
143.
Вас ви нарекох приятели
,
НБ
, София, 29.12.1935г.,
Никакъв владика, никакъв
поп
, никаква църква, никакъв проповедник не е в състояние да спасява.
Това не е ли заблуждение? Спасението не зависи само от една църква. Или по право спасението не зависи от никаква църква. Спасението е качество само на Бога. Само Бог е единственият, който може да спасява.
Никакъв владика, никакъв поп, никаква църква, никакъв проповедник не е в състояние да спасява.
Апостол Павел казваше: Бог беше в Христа и помиряваше хората със себе си, като не им вменяваше греховете. Това е учението сега. Да не се заблуждавате. Ти сам можеш да изправиш погрешките си. Така трябва да говорят истината.
към беседата >>
Аз съм бил всичко: и
поп
, и владика, и цар, и какво ли не.
Ако ме слуша някой евангелист, ще каже: Защо не проповядва така, както евангелизмът учи? Ако ме слуша някой учен, ще каже: Защо не говори така, както учените хора говорят? Казвам: Слушайте, аз уважавам учението на всички, но аз ще проповядвам по старому, както аз разбирам истината. Ще туря на работа и науката, и философията, и църквата, и владиците, и поповете – всички. С всичко ще си послужа, защото няма нещо в света, което да не съм бил.
Аз съм бил всичко: и поп, и владика, и цар, и какво ли не.
Аз съм бил и слуга, и господар, и търговец, и майка, и баща – всичко съм бил. Всичко имам в себе си. Няма нещо, което да не съм бил. Следователно, аз изучавам живота в себе си. Каквото пожелая, всичко имам в себе си.
към беседата >>
144.
Причина на страданията. Любов, Разумност, Истина и Доброта / Причини за страданията
,
УС
, София, 29.12.1935г.,
Няма да ядеш.“ Той казва на попадията сутринта: „Ей, дойде един старец с брада и ми каза да не ям месо.“ Може ли
поп
да не яде агне?
На един български свещеник там, в Шуменско, се явява един старец с брада и му казва: „Слушай, няма да колиш кокошки и агнета и месо няма да ядеш, защото, ако не ме слушаш, ще ти пати главата.
Няма да ядеш.“ Той казва на попадията сутринта: „Ей, дойде един старец с брада и ми каза да не ям месо.“ Може ли поп да не яде агне?
Че той трябва да яде, че как ще ги благославяш, ако не ядеш? Наял се той. Втори път му се явява този старец, казва: „Слушай, ти си петият свещеник и ако не ме послушаш, ще хвръкне джубето ти и килимявката ти ще хвръкне.“ – „Е, какво да правя? “ – „Няма да ядеш месо, твоята попска глава не разбира.“ Аз го превеждам – твоята попска глава трябва да разбере! Няма да ядеш месо!
към беседата >>
145.
Три категории храни. Първото обещание
,
ООК
, София, 29.1.1936г.,
(Учителят подражава на движенията при силни коремни болки.) Попът вика: „Попе, вай-вай-вай.“ После се завърти на друга страна и казва: „Нека се научи този
поп
добре.
(втори вариант)
Всички сте имали коремоболие. Как ще му пееш? Аз слушах един свещеник, как пееше той на своето коремоболие. Той беше един от най-добрите певци, които някога съм слушал. На всеки два-три месеца го хващат много силни болки в корема.
(Учителят подражава на движенията при силни коремни болки.) Попът вика: „Попе, вай-вай-вай.“ После се завърти на друга страна и казва: „Нека се научи този поп добре.
Този дявол го знам. Аз съм го научил вече. От двайсет години насам го зная. Щом аз кръшна някъде, той веднага ме стисне.“ Пее той, пее, голям певец е той. По църковната музика: „Па во га ди, па па, га ди ке, зо ни па.“[9] Пее попът: „Олеле, олеле, олеле.“ На този свещеник казвам: „Много сложна е твоята музика, но ще се мъча да я науча и аз малко.“ Пее попът: „Олеле.“ След като си попееш, ще ти мине. „Ол-ли.
към втори вариант >>
" После се завърти на друга страна: "Нека се научи този
поп
добре!
Как ще му пееш? Аз слушах един свещеник как пееше на своето коремоболие. Той беше един от най-добрите певци, които някога съм слушал. На всеки два-три месеца го хващат много силни болки в корема. /Учителят подражава на движенията при силни коремни болки./ Попът вика: "Вай-вай-вай!
" После се завърти на друга страна: "Нека се научи този поп добре!
Този дявол го знам. Аз съм го научил вече, от 20 години го зная. Щом кръшна някъде, той веднага ме стисне." Пее той, лее, голям певец е. По църковната музика: Па-ву-га-ди – па-па-ву – га-ди-ке, зо-ни-па. Пее попът: "Олеле, олеле, олеле." На този свещеник казвам: Много сложна е твоята музика, но ще се мъча да я науча и аз малко.
към беседата >>
146.
Тониране
,
ООК
, София, 12.2.1936г.,
Ще стане като онзи
поп
, който имал шише и като четял Евангелието, пълнел го с вода, разхождал се с водата.
Трябва да се очисти съзнанието. Не трябва да допущаш нито една нечиста мисъл в ума си. Това е цяло изкуство. Ако се отвориш, хиляди същества ще дойдат и ще налеят нещо нечисто в тебе. Знаете ли какво ще стане?
Ще стане като онзи поп, който имал шише и като четял Евангелието, пълнел го с вода, разхождал се с водата.
Един ден попадията донесла ракийца, и то бистра, вместо вода. Попът, като започнал да чете, вдигнал шишето, защото гърлото му било засъхнало, и пил, като се чудил как стана това, че водата да се превърне в ракия и си казал: „Божия работа е тази.“ Не, тази е женска работа. Не е Божия работа, а е женска работа. Като пълнила шишето с ракия, попадията си казвала: „Нашето попче обича да си пийне ракийца.“ Някоя жена ще влезе във вашия ум и ще ви налее малко ракийца вътре. Вие ще четете Евангелието и като видите ракийцата в шишето, ще кажете: Божия работа е тази.
към беседата >>
147.
Огънят на любовта / Силният огън
,
УС
, София, 16.2.1936г.,
Ако мислиш, че можеш да се ожениш и ще бъдеш щастлив; че ако имаш деца, ще бъдеш щастлив; че цар ако си, владика,
поп
, проповедник, че майка ако си, министър – всичко туй е заблуждение от единия край до другия.
Ти докато не се отречеш от всички тия посторонни заблуждения на света, ти не може да се спасиш. Ако ти мислиш, че в богатството е твоето щастие, ти се заблуждаваш; ако ти мислиш, че твоето спасение ще бъде в знанието, което имаш, туй, което светът дава, ти си в заблуждение; ако мислиш, че е в силата; в каквото и да е в света, в края на краищата ти ще бъдеш разочарован.
Ако мислиш, че можеш да се ожениш и ще бъдеш щастлив; че ако имаш деца, ще бъдеш щастлив; че цар ако си, владика, поп, проповедник, че майка ако си, министър – всичко туй е заблуждение от единия край до другия.
към беседата >>
148.
Служене и прислужване
,
ООК
, София, 4.3.1936г.,
Преди няколко години дойде при мене един православен
поп
с благочестие, гледа изпод вежди като Тарас Бул-ба, седи със скръстени ръце.
Преди няколко години дойде при мене един православен поп с благочестие, гледа изпод вежди като Тарас Бул-ба, седи със скръстени ръце.
Той каза: „Аз съм се убедил с вашето учение, искам да вървя по него, но ми трябва едно бяло джубе[23]. Черното джубе ми дотегна, искам да напусна православната църква.“ Казвам: „Не. Не напускай църквата. Не ти трябва бяло джубе.“ Свещеникът не седи в бялото джубе, но той иска да му дам пари да си направи такова джубе. Рекох: „Иди си сега.
към беседата >>
149.
Трите устоя
,
ООК
, София, 25.3.1936г.,
Поп
няма да ставам." Че поповете знаят много малко.
Някой казва: „Мен не ми трябва много знание.
Поп няма да ставам." Че поповете знаят много малко.
По-невежи хора от поповете няма. По-невежи хора от богословите няма. По-невежи хора от законоведците няма. По-невежи хора от лекарите няма. Какво е това знание на лекарите да лекуват?
към беседата >>
150.
Организиране
,
МОК
, София, 27.3.1936г.,
Един гръцки
поп
опявал един покойник и той пеел: „И-и-и.“ „И“ на турски значи добре.
Разбира се без кон. Вие, който ходи без кон, наричате беззаконник, а с кон наричате благородник. От къде придобихте тия работи? Конят е благороден, но е и всадника му. Та, има един анекдот.
Един гръцки поп опявал един покойник и той пеел: „И-и-и.“ „И“ на турски значи добре.
Той върви и пее. Един турчин казва: „Слушай, папаз ефенди, господин свещеник, на тебе е много добре ами на умрелия добре ли е това? “
към беседата >>
151.
Действието на музиката
,
ООК
, София, 1.4.1936г.,
Някой
поп
чете, и не искат да му дадат и казват: „И аз мога да чета като
поп
.
И веднага почваш да мърмориш, че хората не те оценяват, без пари е. Всички все с пари служат. Една похвала е парички. Казват му: „Ти си много напреднал. Ти имаш отлични разбирания." Някой път ти говориш, и никой нищо не ти казва.
Някой поп чете, и не искат да му дадат и казват: „И аз мога да чета като поп.
Какво е направил? Не е орал. Не е жънал. Вземе книгата, прочете нещо, и пет-шест лева. Може ли така?
към беседата >>
152.
Изгрев и залез / Настояще, минало и бъдеще. Изгрев, пълен ден и залез. Прощението! Превод трябва
,
УС
, София, 19.4.1936г.,
Който губи добрите и благоприятни условия, той е в положението на обран
поп
.
(втори вариант)
Приложете мекотата в живота си, за да се ползвате от всички блага. Приложете мекотата, за да не изгубите условията и възможностите в живота си.
Който губи добрите и благоприятни условия, той е в положението на обран поп.
Той е изгубил своите добри мисли, чувства и постъпки. Един поп забогатял. Понеже добре изпълнявал службата си, пасомите му го обичали и щедро го възнаграждавали. Един ден той решил да напусне службата си, да си почине малко и да поживее за себе си. Случило се, обаче, да го оберат разбойници, и той изгубил всичко.
към втори вариант >>
Един
поп
забогатял.
(втори вариант)
Приложете мекотата в живота си, за да се ползвате от всички блага. Приложете мекотата, за да не изгубите условията и възможностите в живота си. Който губи добрите и благоприятни условия, той е в положението на обран поп. Той е изгубил своите добри мисли, чувства и постъпки.
Един поп забогатял.
Понеже добре изпълнявал службата си, пасомите му го обичали и щедро го възнаграждавали. Един ден той решил да напусне службата си, да си почине малко и да поживее за себе си. Случило се, обаче, да го оберат разбойници, и той изгубил всичко. Като останал без пет пари в джоба си, принудил се отново да стане поп и да продължи работата си.
към втори вариант >>
Като останал без пет пари в джоба си, принудил се отново да стане
поп
и да продължи работата си.
(втори вариант)
Той е изгубил своите добри мисли, чувства и постъпки. Един поп забогатял. Понеже добре изпълнявал службата си, пасомите му го обичали и щедро го възнаграждавали. Един ден той решил да напусне службата си, да си почине малко и да поживее за себе си. Случило се, обаче, да го оберат разбойници, и той изгубил всичко.
Като останал без пет пари в джоба си, принудил се отново да стане поп и да продължи работата си.
към втори вариант >>
Какво означава думата „
поп
“?
(втори вариант)
Какво означава думата „поп“?
– Папа, баща. Пазете се да не изпаднете в положението на обран баща, който изгубил жена си и децата си. Децата представят добрите мисли, желания и постъпки, които човек отхранва в себе си. Пазете се да не ги изгубите. Божествените мисли, чувства и постъпки не са нищо друго, освен огърлицата на човешката душа, украсена с скъпи диаманти и бисери.
към втори вариант >>
Аз съм слушал, някой казва: „Втори път не искам да се прераждам, да дойда на Земята.“ Вие ще се върнете на Земята, тъй както някой обран
поп
.
И не се суетете с това, с което хората се суетят. Всичко в света е създадено за вас като ученици. Всичко в света е създадено за вас, като пособие. Казвам: Има неща, които вие даже и не подозирате и не може да се ползувате. И още хиляди години може да се живее на Земята, за да се разбере Земята.
Аз съм слушал, някой казва: „Втори път не искам да се прераждам, да дойда на Земята.“ Вие ще се върнете на Земята, тъй както някой обран поп.
към беседата >>
Ето как е излязла тази поговорка за обрания
поп
.
Ето как е излязла тази поговорка за обрания поп.
Той като служил, спечелил пари. Понеже кръщавал, проповядвал хубаво, и спечелил хубаво. И казва: „Дотегна ми да погребвам хора, да ги кръщавам и да ги венчавам.“ И хвърлил килимявката си и казва: „Свободно да си поживея и аз! Попски не искам да живея.“ Обрали го разбойници и не знаел какво да направи. Турил си килимявката и джубето, пак се върнал, казва: „Пак ще се женят хората.“
към беседата >>
Обрания
поп
, аз другояче го тълкувам.
Хубаво щяло да бъде да не ви обират, но ако ви обират, пак се върнете, повторете нещата.
Обрания поп, аз другояче го тълкувам.
Ако не сполучите, върнете се наново, поправете вашата погрешка. И втори път гледайте да не ви обират, да не бъдете обран поп. Или, поп какво значи? Поп значи баща. Да не бъдете един обран баща.
към беседата >>
И втори път гледайте да не ви обират, да не бъдете обран
поп
.
Хубаво щяло да бъде да не ви обират, но ако ви обират, пак се върнете, повторете нещата. Обрания поп, аз другояче го тълкувам. Ако не сполучите, върнете се наново, поправете вашата погрешка.
И втори път гледайте да не ви обират, да не бъдете обран поп.
Или, поп какво значи? Поп значи баща. Да не бъдете един обран баща.
към беседата >>
Или,
поп
какво значи?
Хубаво щяло да бъде да не ви обират, но ако ви обират, пак се върнете, повторете нещата. Обрания поп, аз другояче го тълкувам. Ако не сполучите, върнете се наново, поправете вашата погрешка. И втори път гледайте да не ви обират, да не бъдете обран поп.
Или, поп какво значи?
Поп значи баща. Да не бъдете един обран баща.
към беседата >>
Поп
значи баща.
Хубаво щяло да бъде да не ви обират, но ако ви обират, пак се върнете, повторете нещата. Обрания поп, аз другояче го тълкувам. Ако не сполучите, върнете се наново, поправете вашата погрешка. И втори път гледайте да не ви обират, да не бъдете обран поп. Или, поп какво значи?
Поп значи баща.
Да не бъдете един обран баща.
към беседата >>
Сега да ви преведа какво значи обран
поп
.
Сега да ви преведа какво значи обран поп.
Ти си баща. Умре син ти, умре дъщеря ти – ти си обран поп. Ако хубавите мисли и хубавите чувства изчезнат, ти си обран поп. Обран баща. Аз по-дълбоко тургам тия работи.
към беседата >>
Умре син ти, умре дъщеря ти – ти си обран
поп
.
Сега да ви преведа какво значи обран поп. Ти си баща.
Умре син ти, умре дъщеря ти – ти си обран поп.
Ако хубавите мисли и хубавите чувства изчезнат, ти си обран поп. Обран баща. Аз по-дълбоко тургам тия работи. Мен обраният поп не ме интересува. Но ти изгубиш хубавите мисли, чувства и хубавите постъпки.
към беседата >>
Ако хубавите мисли и хубавите чувства изчезнат, ти си обран
поп
.
Сега да ви преведа какво значи обран поп. Ти си баща. Умре син ти, умре дъщеря ти – ти си обран поп.
Ако хубавите мисли и хубавите чувства изчезнат, ти си обран поп.
Обран баща. Аз по-дълбоко тургам тия работи. Мен обраният поп не ме интересува. Но ти изгубиш хубавите мисли, чувства и хубавите постъпки. Туй е заключението.
към беседата >>
Мен обраният
поп
не ме интересува.
Ти си баща. Умре син ти, умре дъщеря ти – ти си обран поп. Ако хубавите мисли и хубавите чувства изчезнат, ти си обран поп. Обран баща. Аз по-дълбоко тургам тия работи.
Мен обраният поп не ме интересува.
Но ти изгубиш хубавите мисли, чувства и хубавите постъпки. Туй е заключението. То са бисерите на човешкия живот. Едно знание, тази Божествена мисъл, носи я като огърлица; едно хубаво желание носи го като огърлица; едно хубава постъпка, радвай се на постъпките. Понеже добрите мисли и чувства и постъпки, те са дар от Бога!
към беседата >>
153.
Защо е позволено някой да прави добро
,
НБ
, София, 3.5.1936г.,
Там който е роден за
поп
,
поп
става направо.
Там не се дават обявления, че еди кой си се жени за еди коя си жена. В рая не се съобщава, кой се развел, кой умрял, защото там няма нито женитби, нито разводи. Там не се съобщава, както тук, че с еди каква си заповед еди кой си е назначен на служба. Там всеки се ражда в службата си, няма какво да го назначават и уволняват. Там не се съобщава, че някой го опопили, другиго разпопили.
Там който е роден за поп, поп става направо.
Но там няма никакви раса, никакви килимявки, както нашите попове носят. Ще кажете, че това е подигравка. Не, така, както хората мислят, това е най-голямата подигравка на света. От мое гледище, така, както аз разбирам нещата, това е най-голямата подигравка, която съществува в света. Като се каже истината на някого, той казва, че се подигравам с него.
към беседата >>
154.
Противоречията в природата
,
ООК
, София, 30.9.1936г.,
Поп
иска да стане.
По техните отрицателни черти. В „духовния“, в него се ражда гордостта. Той е аристократ. Иска да влезне в общение с хората. Той е „духовен“, „религиозен“, какво ли не.
Поп иска да стане.
Владика иска да стане, какво ли не. Той е от „духовните“.
към беседата >>
155.
Функции на черния дроб
,
МОК
, София, 2.10.1936г.,
Той знаел, че в местността имало един много лош
поп
и албанецът вика:”Папаз ефенди, да се махнеш отпреде ми!
(втори вариант)
Човек напълно не вижда нещата. Като пътува вечер в гората, какво ли не вижда. В турско време един албанец пътува през гората с коня си. По едно време гледа една черна фигура на пътя седи, чака го. Около нея насядали все въоръжени хора, чакат го.
Той знаел, че в местността имало един много лош поп и албанецът вика:”Папаз ефенди, да се махнеш отпреде ми!
” Вика веднъж, вика два пъти, не се маха. Тогава казва албанецът: “Има и друг път.” На сутринта като се връща, вижда един горян чукан и бъз наоколо. Казва си: “Колко съм бил страхлив! ” Изважда сабята и започва да реже чукана. Това е случка, която показва да знаеш в дадения случай хора ли са или бъз, поп ли е или горял чукан.
към втори вариант >>
Това е случка, която показва да знаеш в дадения случай хора ли са или бъз,
поп
ли е или горял чукан.
(втори вариант)
Той знаел, че в местността имало един много лош поп и албанецът вика:”Папаз ефенди, да се махнеш отпреде ми! ” Вика веднъж, вика два пъти, не се маха. Тогава казва албанецът: “Има и друг път.” На сутринта като се връща, вижда един горян чукан и бъз наоколо. Казва си: “Колко съм бил страхлив! ” Изважда сабята и започва да реже чукана.
Това е случка, която показва да знаеш в дадения случай хора ли са или бъз, поп ли е или горял чукан.
Той може от някоя страна да изглежда цял поп с много хора наоколо, които го чакат. В такива случаи страхът работи. Този арнаутин си въобразил и вижда не само попа, но с много хора наоколо. Той разсъждава: “С попа мога да се разправя, но с другите…” Сега изводът какъв е? Страхът е на място.
към втори вариант >>
Той може от някоя страна да изглежда цял
поп
с много хора наоколо, които го чакат.
(втори вариант)
” Вика веднъж, вика два пъти, не се маха. Тогава казва албанецът: “Има и друг път.” На сутринта като се връща, вижда един горян чукан и бъз наоколо. Казва си: “Колко съм бил страхлив! ” Изважда сабята и започва да реже чукана. Това е случка, която показва да знаеш в дадения случай хора ли са или бъз, поп ли е или горял чукан.
Той може от някоя страна да изглежда цял поп с много хора наоколо, които го чакат.
В такива случаи страхът работи. Този арнаутин си въобразил и вижда не само попа, но с много хора наоколо. Той разсъждава: “С попа мога да се разправя, но с другите…” Сега изводът какъв е? Страхът е на място. Страха ще свържеш с човешкото разсъждение.
към втори вариант >>
Албанецът знаел, че в местността има един много лош
поп
, и викнал: „Папаз ефенди, попе, да се махнеш отпреде!
Сега, да се повърнем: когато черният дроб е разстроен, кавалерия често иде, човек недовижда нещата. Например, когато пътува вечерно време в гората, колко смешно става. Ще ви разкажа какво се случило в турско време: един албанец се качил на коня си и пътувал вечерно време през гората. Гледа – на едно място седи една черна фигура, чака го. Около нея насядали все такива въоръжени хора, чакат го.
Албанецът знаел, че в местността има един много лош поп, и викнал: „Папаз ефенди, попе, да се махнеш отпреде!
“ Вика веднъж, вика два пъти, оня не се маха. Тогава казва: „Албанецът има и друг път! “ На сутринта, когато се връщал, видял един обгорен чукан с бъзе наоколо и си казал: „Колко съм бил страхлив! “ Извадил сабята и започнал да реже чукана... Сега, това е анекдот, но случката казва, че трябва да знаеш в даден случай това поп ли е или бъз, или са хора, или е горял чукан. От някоя страна туй може да изглежда поп с цяла армия, която чака.
към беседата >>
“ Извадил сабята и започнал да реже чукана... Сега, това е анекдот, но случката казва, че трябва да знаеш в даден случай това
поп
ли е или бъз, или са хора, или е горял чукан.
Около нея насядали все такива въоръжени хора, чакат го. Албанецът знаел, че в местността има един много лош поп, и викнал: „Папаз ефенди, попе, да се махнеш отпреде! “ Вика веднъж, вика два пъти, оня не се маха. Тогава казва: „Албанецът има и друг път! “ На сутринта, когато се връщал, видял един обгорен чукан с бъзе наоколо и си казал: „Колко съм бил страхлив!
“ Извадил сабята и започнал да реже чукана... Сега, това е анекдот, но случката казва, че трябва да знаеш в даден случай това поп ли е или бъз, или са хора, или е горял чукан.
От някоя страна туй може да изглежда поп с цяла армия, която чака. В случая работи страхът. Този арнаутин си въобразява и вижда не само попа, но и бъзака като цяла армия. И той разсъждава: „С попа мога да се справя, но с тези другите...“
към беседата >>
От някоя страна туй може да изглежда
поп
с цяла армия, която чака.
Албанецът знаел, че в местността има един много лош поп, и викнал: „Папаз ефенди, попе, да се махнеш отпреде! “ Вика веднъж, вика два пъти, оня не се маха. Тогава казва: „Албанецът има и друг път! “ На сутринта, когато се връщал, видял един обгорен чукан с бъзе наоколо и си казал: „Колко съм бил страхлив! “ Извадил сабята и започнал да реже чукана... Сега, това е анекдот, но случката казва, че трябва да знаеш в даден случай това поп ли е или бъз, или са хора, или е горял чукан.
От някоя страна туй може да изглежда поп с цяла армия, която чака.
В случая работи страхът. Този арнаутин си въобразява и вижда не само попа, но и бъзака като цяла армия. И той разсъждава: „С попа мога да се справя, но с тези другите...“
към беседата >>
156.
Естествена хладина и топлина
,
МОК
, София, 5.2.1937г.,
И вие приличате на този
поп
.
(втори вариант)
И вие приличате на този поп.
Като дойде Коледа, все ще ядете кебапчета. Като се разгневи човек, за мене то е свинско месо. Като се обезвериш, пак си ял свинско. Като изгубиш смисъла на живота, свинско си ял. Когато някой каже: “Много съм неразположен.” – Кебапчета си ял.
към втори вариант >>
Та сега и вие мязате на този
поп
– когато дойде Коледа, все ядете кебап.
Та сега и вие мязате на този поп – когато дойде Коледа, все ядете кебап.
Според мен, когато се разгневи, човек е свинско месо. Когато се обезвери, когато изгуби смисъла на Живота, пак е ял свинско. Всички тия неща са все свинско месо. Когато някой каже: „Много съм неразположен“, казвам: „Ял е кебап“.
към беседата >>
157.
Обичай и познавай! Добър и учен!
,
ООК
, София, 17.2.1937г.,
Като
поп
, няма да ме лъжеш.
Но болен съм. И като река да се моля ме е страх. Навсякъде ме е страх! “ Казах му: Няма да ме лъжеш. Ще ми кажеш истината.
Като поп, няма да ме лъжеш.
Ти имаш ли някой свой ближен, с когото не си живял добре? Много ти е бил ближен. Обидил си го. Направил си му пакост и в това състояние е заминал. Към него не си бил справедлив.
към беседата >>
158.
Измерения
,
МОК
, София, 10.12.1937г.,
Хванал той книгата и я държи като
поп
отдалече чете, като че ли казва: „Защо си ми дал тази книга?
Лоши крушки има, не разполагат човека да учи. Вземете една крушка, има хубави крушки, турете стола удобно. Зависи от това как взимате книгата и в какво положение я държите. Аз като видя книгата как я държите, вече зная, ще бъдете ли учен човек или не. Тези, които ще станат невежи, по един начин държат книгата; които ще станат учени по друг начин държат книгата.
Хванал той книгата и я държи като поп отдалече чете, като че ли казва: „Защо си ми дал тази книга?
“ Държи далеч книгата, обръща я. Някой вземе книга, постави я както трябва, така я държи, личи, че му е приятно. Всеки предмет като вземеш, не го взимай далеч да го държиш, не го дръж с пренебрежение, но дай му всичкото време и внимание. Във всичките си движения трябва да бъдете внимателни. Ти вземеш един стол.
към беседата >>
159.
И пак се наведе на земята
,
НБ
, София, 9.1.1938г.,
Той ги попитал: „Вашият
поп
как кръщава децата ви?
Как ще стане това? Ще ви обясня с един пример. Във време на турското робство, в едно село, от турците избягали българите, а заедно и свещенникът, та нямало кой да кръщава децата. За тази цел те извикали турския ходжа да кръщава децата им.
Той ги попитал: „Вашият поп как кръщава децата ви?
“ – „Той ги потопява три пъти във вода и чете някакви молитви.“ – „Добре, стоплете вода и аз ще ги кръстя.“ Той потопявал децата три пъти във водата и казвал: „Както казва вашият поп, така да стане.“
към беседата >>
“ – „Той ги потопява три пъти във вода и чете някакви молитви.“ – „Добре, стоплете вода и аз ще ги кръстя.“ Той потопявал децата три пъти във водата и казвал: „Както казва вашият
поп
, така да стане.“
Как ще стане това? Ще ви обясня с един пример. Във време на турското робство, в едно село, от турците избягали българите, а заедно и свещенникът, та нямало кой да кръщава децата. За тази цел те извикали турския ходжа да кръщава децата им. Той ги попитал: „Вашият поп как кръщава децата ви?
“ – „Той ги потопява три пъти във вода и чете някакви молитви.“ – „Добре, стоплете вода и аз ще ги кръстя.“ Той потопявал децата три пъти във водата и казвал: „Както казва вашият поп, така да стане.“
към беседата >>
160.
Няма нищо ново под слънцето
,
НБ
, София, 23.1.1938г.,
Ти си Божи човек, затова не можах да те убия.“ Както виждате, този
поп
никакъв куршум не го хваща.
Понеже по това време имало много разбойници по пътя, свещеникът взел със себе си един турчин, да го придружава. Свещеникът носел със себе си пари. Като дошли до селото Батово, свещеникът чул, че някой цъка с пушката си. Обърнал се да види и вижда, че един разбойник се прицелил към него, иска да го убие. Но веднага той паднал пред краката на свещеника и казал: „Извини ме, папаз ефенди, аз исках да те убия, но пушката ми не хваща.
Ти си Божи човек, затова не можах да те убия.“ Както виждате, този поп никакъв куршум не го хваща.
Това са забелязали и във време на война. Там са попадали в тъй наречената мъртва зона. Някой войник или офицер минава през тази зона, дето картечници работят, гранати, куршуми падат наляво-надясно, но нищо не го засяга, той си минава като че нищо не става около него. Това показва, че в света не може да стане нещо, което да изненада Провидението. Много работи за нас се виждат чудни, но всичко в света е предвидено.
към беседата >>
161.
Обич и любов
,
МОК
, София, 25.2.1938г.,
Аз го пращам в училище,
поп
да стане, да се учи, ти видиш ли го него, не отива в училище, ами отива на реката и си прави воденички, играе си.
Много добра конструкция имат на главата, като гледам – лицето правилно, черепа правилен, пръстите правилни, казвам: Това дете е пълно с енергия. Та където условията са лоши, хората го считат, че е лошо. То иска да работи. Аз в своите наблюдения имам един опит. Един свещеник ми разправяше: „Нехранимайко беше синът ми.
Аз го пращам в училище, поп да стане, да се учи, ти видиш ли го него, не отива в училище, ами отива на реката и си прави воденички, играе си.
Стана, може би, да съм го бил повече от 25 пъти“. Тъкмо направил воденицата да види, как се върти, баща му иде с тоягата да го праща на училище. Казва: „Ти човек няма да станеш. И в края на краищата, аз исках поп да стане, а той стана инженер. Трябваше, казва поп да стане“.
към беседата >>
И в края на краищата, аз исках
поп
да стане, а той стана инженер.
Един свещеник ми разправяше: „Нехранимайко беше синът ми. Аз го пращам в училище, поп да стане, да се учи, ти видиш ли го него, не отива в училище, ами отива на реката и си прави воденички, играе си. Стана, може би, да съм го бил повече от 25 пъти“. Тъкмо направил воденицата да види, как се върти, баща му иде с тоягата да го праща на училище. Казва: „Ти човек няма да станеш.
И в края на краищата, аз исках поп да стане, а той стана инженер.
Трябваше, казва поп да стане“.
към беседата >>
Трябваше, казва
поп
да стане“.
Аз го пращам в училище, поп да стане, да се учи, ти видиш ли го него, не отива в училище, ами отива на реката и си прави воденички, играе си. Стана, може би, да съм го бил повече от 25 пъти“. Тъкмо направил воденицата да види, как се върти, баща му иде с тоягата да го праща на училище. Казва: „Ти човек няма да станеш. И в края на краищата, аз исках поп да стане, а той стана инженер.
Трябваше, казва поп да стане“.
към беседата >>
Знаете ли какво означава „
поп
“?
Та казвам: Сега ние имаме една работа.
Знаете ли какво означава „поп“?
– Поп да станеш, то е една от най-великите работи. А пък ти докато не станеш инженер, поп не може да станеш. Ти първо трябва да изучиш инженерството и тогава поп да станеш. Попът си дига ръката и благославя. Какво означава?
към беседата >>
–
Поп
да станеш, то е една от най-великите работи.
Та казвам: Сега ние имаме една работа. Знаете ли какво означава „поп“?
– Поп да станеш, то е една от най-великите работи.
А пък ти докато не станеш инженер, поп не може да станеш. Ти първо трябва да изучиш инженерството и тогава поп да станеш. Попът си дига ръката и благославя. Какво означава? – Той е онзи инженер, който направил всичките свои измервания, казва: „Тъй ще се направи, тъй ще се направи“.
към беседата >>
А пък ти докато не станеш инженер,
поп
не може да станеш.
Та казвам: Сега ние имаме една работа. Знаете ли какво означава „поп“? – Поп да станеш, то е една от най-великите работи.
А пък ти докато не станеш инженер, поп не може да станеш.
Ти първо трябва да изучиш инженерството и тогава поп да станеш. Попът си дига ръката и благославя. Какво означава? – Той е онзи инженер, който направил всичките свои измервания, казва: „Тъй ще се направи, тъй ще се направи“. Ако той не е учил, работите как ще се поправят?
към беседата >>
Ти първо трябва да изучиш инженерството и тогава
поп
да станеш.
Та казвам: Сега ние имаме една работа. Знаете ли какво означава „поп“? – Поп да станеш, то е една от най-великите работи. А пък ти докато не станеш инженер, поп не може да станеш.
Ти първо трябва да изучиш инженерството и тогава поп да станеш.
Попът си дига ръката и благославя. Какво означава? – Той е онзи инженер, който направил всичките свои измервания, казва: „Тъй ще се направи, тъй ще се направи“. Ако той не е учил, работите как ще се поправят? Вие сега искате попове да станете.
към беседата >>
162.
Под слънчевите лъчи
,
СБ
,
РБ
, София, 27.8.1938г.,
Какво означава думата свещеник, или както някои го наричат
поп
?
Погледнал вътре и какво да види? Една малка чучулига го гледала плахо. За да разбере, защо се е скрила под кожухчето му, той започнал да гледа нагоре, да види, каква опасност я накарала да се приюти под кожухчето му. Високо над главата му се виел един сокол. Значи, соколът гонел чучулигата.
Какво означава думата свещеник, или както някои го наричат поп?
Поп или папа означава баща. За да избяга от ноктите на сокола, птичката се скрила под кожухчето на баща си. Тъй щото, намерите ли се пред някаква опасност, скрийте се под кожухчето на вашия баща.
към беседата >>
Поп
или папа означава баща.
Една малка чучулига го гледала плахо. За да разбере, защо се е скрила под кожухчето му, той започнал да гледа нагоре, да види, каква опасност я накарала да се приюти под кожухчето му. Високо над главата му се виел един сокол. Значи, соколът гонел чучулигата. Какво означава думата свещеник, или както някои го наричат поп?
Поп или папа означава баща.
За да избяга от ноктите на сокола, птичката се скрила под кожухчето на баща си. Тъй щото, намерите ли се пред някаква опасност, скрийте се под кожухчето на вашия баща.
към беседата >>
163.
Да Му служим без страх
,
НБ
, София, 18.9.1938г.,
Вашата майка, която ви ражда, иска
поп
да станете.
Може да видите съзнания, обкръжени с по-висши съзнания, може да видите съзнания, обкръжени с хиляди такива светли пояси. Всеки пояс представя по-напреднало съзнание. Една интелигентност, която се грижи за по-долните. Сега вие мислите, че сте свободни, каквото искате, можете да правите. Ни най-малко вие не правите туй, което искате, но правите туй, което другите искат.
Вашата майка, която ви ражда, иска поп да станете.
Вие ставате поп. Но вашата майка иска да станете поп. Вашата майка иска вие да станете музикант, вие ставате музикант. Вашата майка иска да станете добър юнак и вие ставате юнак. Каквото вашата майка и баща пожелаят, това ставате.
към беседата >>
Вие ставате
поп
.
Всеки пояс представя по-напреднало съзнание. Една интелигентност, която се грижи за по-долните. Сега вие мислите, че сте свободни, каквото искате, можете да правите. Ни най-малко вие не правите туй, което искате, но правите туй, което другите искат. Вашата майка, която ви ражда, иска поп да станете.
Вие ставате поп.
Но вашата майка иска да станете поп. Вашата майка иска вие да станете музикант, вие ставате музикант. Вашата майка иска да станете добър юнак и вие ставате юнак. Каквото вашата майка и баща пожелаят, това ставате. Та дълги години като сте извършвали волята на вашите майки, в хиляди поколения, каквото са желали тия майки, когато те са пожелали да се освободите, само тогава ще дойдете вие да бъдете свободни.
към беседата >>
Но вашата майка иска да станете
поп
.
Една интелигентност, която се грижи за по-долните. Сега вие мислите, че сте свободни, каквото искате, можете да правите. Ни най-малко вие не правите туй, което искате, но правите туй, което другите искат. Вашата майка, която ви ражда, иска поп да станете. Вие ставате поп.
Но вашата майка иска да станете поп.
Вашата майка иска вие да станете музикант, вие ставате музикант. Вашата майка иска да станете добър юнак и вие ставате юнак. Каквото вашата майка и баща пожелаят, това ставате. Та дълги години като сте извършвали волята на вашите майки, в хиляди поколения, каквото са желали тия майки, когато те са пожелали да се освободите, само тогава ще дойдете вие да бъдете свободни. Или другояче казано: Ние трябва да дойдем да напуснем, каквото нашите майки са желали, ако искаме да се освободим от кармическия закон.
към беседата >>
164.
Скръб и радост
,
МОК
, София, 23.9.1938г.,
Поп
няма да става.“ Трети клас свърши.
Най-първо, българинът баща казваше: „Като свърши трети клас, не му трябва повече.
Поп няма да става.“ Трети клас свърши.
След туй в българина дойде четвърти клас, свърши, напуща училището, казва: „Стига четвърти клас, много е пети клас.“ Но сега, след като свърши пети, шести, седми, осми клас, свършва университет и после ходи да специализира. Разширило се съзнанието, че недостатъчно това малко знание, което имаме сега. Та казвам: Вие сега казвате, че човек е добър. Защо? Най-първо вие трябва да си представите на себе си добрия човек, има много възможности в себе си. Всеки човек, който има всичките възможности, всичките условия, той е добър човек.
към беседата >>
165.
Закон на вярата
,
НБ
, София, 11.12.1938г.,
Те нямали в селото православен
поп
, който да кръсти детето.
В едно село, на едно християнско семейство се родило едно дете.
Те нямали в селото православен поп, който да кръсти детето.
Положението било такова, че детето непременно трябвало да бъде кръстено. За тази цел те извикали турския ходжа от село до кръсти детето. Той казал: „Как мога да го кръстя, когато не зная, какво казва свещеникът като кръщава? “ Но понеже настоявали да кръсти детето, той казал: „Ще направя, както вашият свещеник прави. Дайте един купел с вода.“ Донесли купела с вода и той съблякъл детето, разповил го, потопил го три пъти във водата и казал: „Както казва свещеникът.“ Като повторил тия думи три пъти, той дал детето на родителите му вече кръстено.
към беседата >>
166.
Надежда, вяра и любов
,
ООК
, София, 8.2.1939г.,
Ако попът беше прескочил, той ще разправя на гражданите, че видял един
поп
, който по особен начин посреща Великдена, по особен начин служи на Господа прескочи мангала.
Свещеникът обикалял, той знае само да прескочи мангала, пък онзи го гледа. Минава час, два, три, слънцето изгрява. Казват: „Дядо попе, Великден закъсня.“ „Онзи дявол докато е, ще закъснее.“ Няма по-страшен дявол от невежеството. Когато не знаеш нещо, остави. Там е страхът от невежеството.
Ако попът беше прескочил, той ще разправя на гражданите, че видял един поп, който по особен начин посреща Великдена, по особен начин служи на Господа прескочи мангала.
Сега се опитвате. Ако вашата любов не може да помогне на мъчнотиите ви, тя е слаба. Ако вашата вяра не може да помогне на мъчнотиите ви, тя е слаба. Ако вашата надежда не може да помогне, тя е слаба. Трябва да ги превъзмогнете.
към беседата >>
167.
Иде и иди
,
ООК
, София, 3.5.1939г.,
Той мисли, че това е
поп
.
“ Тя им казва: „Няма нищо, аз ще се разправям с него.“ Та казвам сега, най-големите ви страдания на какво приличат, кажете ми? Смешни сте. Страданията ви в живота приличат на страданията на онзи албанец, арнаутин. Арнаутите са много честолюбиви, но този бил малко страхлив. Той веднъж пътувал и по пътя вижда един голям, изгорял чукан в тъмнината.
Той мисли, че това е поп.
И казва: „Отстрани се от пътя ми дядо попе, албанец минава тук. Казвам ти! Слушай, ако не се отстраниш, знаеш ли какво мога да ти направя? “ Той помислил, помислил и казал: „Ти като не се отбиваш от пътя ми, арнаутинът знае, че има и друг път.“ Често вие се оплаквате и казвате: „Не съм разположен.“ Ти се безпокоиш за изгорелия чукан и мислиш, че това е някой. Ти чувствуваш, в дадения случай, нещастието на изгорелия чукан.
към беседата >>
168.
Отмерени отношения
,
МОК
, София, 3.11.1939г.,
Ако искате, като този
поп
да се не показвате, да ви не виждат никак хората от камарата хляб… Какво трябва да каже?
Казвам, човек не трябва да се показва.
Ако искате, като този поп да се не показвате, да ви не виждат никак хората от камарата хляб… Какво трябва да каже?
Трябваше да каже: „Искам идната година да ме виждате повече, не само калимавката, но и главата.“ В психическия свят другояче е никак да ме не виждате – тази калимавка да бъде по-висока, да поспадне това, което взел, да раздадете богатствата, които имате във вас. Мнозина държите методите на свещеника – идната година да се не виждате, богатството да се подигне, че никак да ви не виждат. Всички искате да бъдете видени като свещеника. Нали вие сте виждали как се прави задушница. На едно дълго платно натурени жито, хляб, всичко туй.
към беседата >>
169.
Правото отношение
,
МОК
, София, 8.12.1939г.,
Като го видите, казва: „Има да ми даваш“, започва да ви чете молитви като някой
поп
.
Срещате един човек. Един чувства, че го обичате. Друг казва: „Аз чувствам, че е добър.“ Друг казва, че не е добър. Кой е на правата страна? Среща ви един човек, не го харесвате, понеже има да му давате.
Като го видите, казва: „Има да ми даваш“, започва да ви чете молитви като някой поп.
Срещате друг – има да ви плаща. Той носи парите, вас ви е приятно. Онзи, който ви дава, ви е приятно, онзи, в дадения случай, взема нещо – не ви е приятно. То е едно субективно схващане. Вие, по този начин като разсъждавате, не можете да бъдете на истинския път на истината.
към беседата >>
170.
Името Божие, Царството Божие и Волята Божия
,
ООК
, София, 20.3.1940г.,
Седи един турски бей и минава едно погребение, един гръцки
поп
пее: „И-и-и-и“.
В яденето е всичкото нещастие на Земята. Мислиш ли, онази кокошка, която излязла от курника, като я ядеш, ѝ правиш някое добро? Мислите ли онова агънце, като го вземеш от неговите другарчета, туриш го на твоята трапеза, казваш: „Много хубаво е това агънце“, мислиш, че е хубаво на него? За вас е добре. Тогава ще ви кажа онзи анекдот.
Седи един турски бей и минава едно погребение, един гръцки поп пее: „И-и-и-и“.
На турски значи „добре“. Турчинът мисли, че попът казва на умрелия: „Много добре“. Той казва: „Папаз ефенди, на тебе е много добре, но на умрелия дали е много добре? “ Вие като ядете яденето, на вас е много добре, но на онзи, който е умрял, на него дали е много добре?
към беседата >>
171.
Великото благо
,
УС
, София, 24.3.1940г.,
Понякой път вярващите мязат на онзи
поп
, който не знаел да чете, много малко знаел да чете, не бил сведущ и още в съботата ходел в църквата, за да намери, какво трябва да чете на следния ден.
Недоволството, което човек усеща, се дължи на едно неразбиране. Преждевременно ние сме взели една длъжност, която не разбираме. Дошли сме на земята, а сме забравили, защо сме дошли.
Понякой път вярващите мязат на онзи поп, който не знаел да чете, много малко знаел да чете, не бил сведущ и още в съботата ходел в църквата, за да намери, какво трябва да чете на следния ден.
Като намирал мястото, поставял си някой предмет, за да знае мястото. Един ден като отишъл, носил със себе си праз и като намерил мястото, откъснал едно листо от праза и го оставил, бележка с него, че като иде в неделята, там дето е праза ще чете. Него ден неговата попадия носила около десет праза със себе си, влязла в църквата и видяла, че свещеникът турил праз в книгата. Казва: „Аз не знаех, моят мъж много обичал праз, чакай да му туря на повече места.“ Обръща Евангелието и на десетина места натуряла листа от праза. Направил той службата и трябвало да чете Евангелието, гледа на много места празови листа, чуди се той де да чете.
към беседата >>
172.
Влюбване и любов
,
ООК
, София, 3.4.1940г.,
Казвам: „Бих ти позволил, ако си
поп
.
Всеки ще ти създаде много неприятности. Запример ти имаш една лула, влезеш в едно общество, дето хората не пушат. Някой път влизали са при мене хора, които пушат и казват: „Моля, позволявате ли ми да пуша? “ Казвам: Ще извините. Той иска аз да му позволя да пуши.
Казвам: „Бих ти позволил, ако си поп.
На попа с кандилницата, да ми кади стаята с тамян, бих позволил, но понеже не си поп, не позволявам.“
към беседата >>
На попа с кандилницата, да ми кади стаята с тамян, бих позволил, но понеже не си
поп
, не позволявам.“
Запример ти имаш една лула, влезеш в едно общество, дето хората не пушат. Някой път влизали са при мене хора, които пушат и казват: „Моля, позволявате ли ми да пуша? “ Казвам: Ще извините. Той иска аз да му позволя да пуши. Казвам: „Бих ти позволил, ако си поп.
На попа с кандилницата, да ми кади стаята с тамян, бих позволил, но понеже не си поп, не позволявам.“
към беседата >>
173.
Станало раздор
,
НБ
, София, 26.5.1940г.,
Аз ако не бях, ти
поп
щеше ли да бъдеш?
Ние, в света, каквото става, го туряме на гърба на дявола, все на дявола минава, като че ние в това не вземаме никакво участие; но по някой път и дяволът се учи от нас. Не трябва да осъждаме дявола. Понеже един свещеник говорил много против дявола и една вечер се изтъпанил в стаята му и казва: „Ти защо говориш против мене? Не те ли е срам да говориш такива лоши работи заради мене?
Аз ако не бях, ти поп щеше ли да бъдеш?
Аз ако не бях, хората не щяха да се лъжат. Понеже грешат, лъжат се, проповядваш. Раждат се – кръщаваш ги. Тия хора се женят – кой ги кара да се женят? Ако аз не бях, да ги карам да се женят, ти кого ще венчаваш?
към беседата >>
174.
Четири неща
,
УС
, София, 2.6.1940г.,
Казва: „Сънувах една вечер един
поп
, мой познат, близък, върви облечен в черно и много други попове, все с черно облечени.
Щом имате нечиста кръв, апашите вървят подир вас. Обърнете кесията надолу, да им покажете, че няма нищо в нея. Дотогава, докогато човек има и последната лоша мисъл и последното лошо чувство, може да е скрито някъде, защото възможностите за страданията са скрити в човешката душа. Той ги носи, чу туй е карма, едно съчетание. Един мой познат ми разправи един сън.
Казва: „Сънувах една вечер един поп, мой познат, близък, върви облечен в черно и много други попове, все с черно облечени.
И този, който върви, погребва някого. Те вървят в процесия, аз вървя отстрана и гледам. Събуждам се и си мисля, какво означава този сън. Според поверието, лошо е да сънуваш поп. Него ден ми дойдоха такива страдания, казвам си: Откъде го видях този поп!
към беседата >>
Според поверието, лошо е да сънуваш
поп
.
Един мой познат ми разправи един сън. Казва: „Сънувах една вечер един поп, мой познат, близък, върви облечен в черно и много други попове, все с черно облечени. И този, който върви, погребва някого. Те вървят в процесия, аз вървя отстрана и гледам. Събуждам се и си мисля, какво означава този сън.
Според поверието, лошо е да сънуваш поп.
Него ден ми дойдоха такива страдания, казвам си: Откъде го видях този поп! “ Но този поп е вътре. Той е едно кармично състояние, което човек изпитва. Черният цвят е винаги носител на странни работи. Господ казва на Каина: „Защо ти е потъмняло лицето.“ Щом почне да потъмнява лицето, човек е вече неразположен.
към беседата >>
Него ден ми дойдоха такива страдания, казвам си: Откъде го видях този
поп
!
Казва: „Сънувах една вечер един поп, мой познат, близък, върви облечен в черно и много други попове, все с черно облечени. И този, който върви, погребва някого. Те вървят в процесия, аз вървя отстрана и гледам. Събуждам се и си мисля, какво означава този сън. Според поверието, лошо е да сънуваш поп.
Него ден ми дойдоха такива страдания, казвам си: Откъде го видях този поп!
“ Но този поп е вътре. Той е едно кармично състояние, което човек изпитва. Черният цвят е винаги носител на странни работи. Господ казва на Каина: „Защо ти е потъмняло лицето.“ Щом почне да потъмнява лицето, човек е вече неразположен. И ако имате едно огледало, щом почне да се изменя цвета на лицето ви, отдалече още може да разбирате състоянието си.
към беседата >>
“ Но този
поп
е вътре.
И този, който върви, погребва някого. Те вървят в процесия, аз вървя отстрана и гледам. Събуждам се и си мисля, какво означава този сън. Според поверието, лошо е да сънуваш поп. Него ден ми дойдоха такива страдания, казвам си: Откъде го видях този поп!
“ Но този поп е вътре.
Той е едно кармично състояние, което човек изпитва. Черният цвят е винаги носител на странни работи. Господ казва на Каина: „Защо ти е потъмняло лицето.“ Щом почне да потъмнява лицето, човек е вече неразположен. И ако имате едно огледало, щом почне да се изменя цвета на лицето ви, отдалече още може да разбирате състоянието си. Сами можете да бъдете лекари на себе си.
към беседата >>
175.
Сила и безсилие
,
ООК
, София, 19.6.1940г.,
Този разказ други са го взели, че го направили, турили този
поп
из Търново.
Обръщам се и виждам – онзи цъка с кавала.“ Тия кавали, за да стреля, един кремък взима, удря, има барут там. Като цъка и изскочи една искра, ще падне на барута и барутът ще си запали цевта. Значи мъчно може да се убие човек. „Казвам му: „Какво правиш, защо цъкаш? “ Сега, в модерно, като се обучават, нали турят някакви нишанки, дали ще могат да ги ударят.
Този разказ други са го взели, че го направили, турили този поп из Търново.
Приказката е вярна, но мястото не е вярно.
към беседата >>
176.
Светлина, топлина и сила
,
НБ
, София, 7.7.1940г.,
Като поглеждал нивата си, той си казвал: „Да знаеш сега, че
поп
те владее.“ Нивата му отговорила: „Като на тебе такива деветдесет и девет попа кожата одрах, а на други, на които съм одрала кожата, брой нямат.“ Това е анекдот.
Ние всички имаме идеята да завладеем света. Ние мязаме на онзи свещеник, който първоначално бил беден, но като спечелил малко парици, купил си една доста хубава нива.
Като поглеждал нивата си, той си казвал: „Да знаеш сега, че поп те владее.“ Нивата му отговорила: „Като на тебе такива деветдесет и девет попа кожата одрах, а на други, на които съм одрала кожата, брой нямат.“ Това е анекдот.
Но дали действително това е така, то е въпрос.
към беседата >>
Външно мяза на
поп
, но млад.
Преди две години дойде тук един млад човек, свещеник, на около тридесет и пет години, с добре закръглено лице.
Външно мяза на поп, но млад.
Дохожда при мене и ми казва, че чел моите книги и се заинтересувал от учението. Сега решил да напусне православната църква и да дойде тук. „Не искам – казва той, – като свещеник на новото учение, да нося това черното расо. Можете ли да ми дадете пари да си направя бяло расо? “ Аз чувствувах в него нещо дисхармонично, но оставих това настрана и го питам: „Че какъв свещеник си ти, да нямаш пари за едно расо?
към беседата >>
А ние тук нямаме бюджет за бели раса.“ Мина се една година, пак се явява същият
поп
, който искаше бяло расо.
Можете ли да ми дадете пари да си направя бяло расо? “ Аз чувствувах в него нещо дисхармонично, но оставих това настрана и го питам: „Че какъв свещеник си ти, да нямаш пари за едно расо? Защо ще напущаш църквата? И православната църква е християнска. Ти можеш да си направиш бяло расо и като православен свещеник.“ – „Не, ще ме изгонят.“ – „Няма да те изгонят.
А ние тук нямаме бюджет за бели раса.“ Мина се една година, пак се явява същият поп, който искаше бяло расо.
Казвам му: „Дай си адреса тогава.“ Той казва, че е свещеник в Пловдив и дава някакъв адрес, улица и номер. Казвам на наши приятели: „Идете да намерите този брат, да видите може ли да носи бяло расо.“ Отиват на посочената улица и номер, но не намират такъв свещеник. Какво може да бъде това? Да е някакво привидение, да е някаква халюцинация, да ми се е сторило, че някакъв поп е дошъл при мене?
към беседата >>
Да е някакво привидение, да е някаква халюцинация, да ми се е сторило, че някакъв
поп
е дошъл при мене?
Ти можеш да си направиш бяло расо и като православен свещеник.“ – „Не, ще ме изгонят.“ – „Няма да те изгонят. А ние тук нямаме бюджет за бели раса.“ Мина се една година, пак се явява същият поп, който искаше бяло расо. Казвам му: „Дай си адреса тогава.“ Той казва, че е свещеник в Пловдив и дава някакъв адрес, улица и номер. Казвам на наши приятели: „Идете да намерите този брат, да видите може ли да носи бяло расо.“ Отиват на посочената улица и номер, но не намират такъв свещеник. Какво може да бъде това?
Да е някакво привидение, да е някаква халюцинация, да ми се е сторило, че някакъв поп е дошъл при мене?
към беседата >>
Все и на вас ще се яви някой път
поп
да иска бяло расо.
Все и на вас ще се яви някой път поп да иска бяло расо.
Сега вие може да направите възражение. Ако видите такъв поп, ще кажете: „Нали виждаме, че е действителен.“ Какво виждам? Виждам един човек, който се е нацапал. Аз го наблюдавам, като гледа, погледът му е отправен към земята. За такива хора турците имат една поговорка: „Мене гледа, тебе вижда.“ Той представя, че има такова благоговение към мен, че не смее да ме погледне в очите.
към беседата >>
Ако видите такъв
поп
, ще кажете: „Нали виждаме, че е действителен.“ Какво виждам?
Все и на вас ще се яви някой път поп да иска бяло расо. Сега вие може да направите възражение.
Ако видите такъв поп, ще кажете: „Нали виждаме, че е действителен.“ Какво виждам?
Виждам един човек, който се е нацапал. Аз го наблюдавам, като гледа, погледът му е отправен към земята. За такива хора турците имат една поговорка: „Мене гледа, тебе вижда.“ Той представя, че има такова благоговение към мен, че не смее да ме погледне в очите. Не е там въпросът, аз зная, той се страхува. Но той ще ме помни.
към беседата >>
Но аз му казвам: „Ти не си никакъв
поп
.
Често противоположните неща в света покваряват нашия характер. Сега ще дойде някой да ме лъже. Същевременно той мисли да ме хване някъде в лъжа.
Но аз му казвам: „Ти не си никакъв поп.
Ти не си нищо друго освен един детектив.“ Аз го приемам този поп, но в себе си зная какъв е. По закон той е поп, но по съдържание той не е поп. Много детективи има в света. Щом дойде в тебе едно подозрение, това е един детектив. Яви се в тебе една мисъл за някого и казваш: „Той ходи по крив път.“ Това е лицемерие.
към беседата >>
Ти не си нищо друго освен един детектив.“ Аз го приемам този
поп
, но в себе си зная какъв е.
Често противоположните неща в света покваряват нашия характер. Сега ще дойде някой да ме лъже. Същевременно той мисли да ме хване някъде в лъжа. Но аз му казвам: „Ти не си никакъв поп.
Ти не си нищо друго освен един детектив.“ Аз го приемам този поп, но в себе си зная какъв е.
По закон той е поп, но по съдържание той не е поп. Много детективи има в света. Щом дойде в тебе едно подозрение, това е един детектив. Яви се в тебе една мисъл за някого и казваш: „Той ходи по крив път.“ Това е лицемерие. Не е твоя работа кой как живее, как се моли и т.н.
към беседата >>
По закон той е
поп
, но по съдържание той не е
поп
.
Често противоположните неща в света покваряват нашия характер. Сега ще дойде някой да ме лъже. Същевременно той мисли да ме хване някъде в лъжа. Но аз му казвам: „Ти не си никакъв поп. Ти не си нищо друго освен един детектив.“ Аз го приемам този поп, но в себе си зная какъв е.
По закон той е поп, но по съдържание той не е поп.
Много детективи има в света. Щом дойде в тебе едно подозрение, това е един детектив. Яви се в тебе една мисъл за някого и казваш: „Той ходи по крив път.“ Това е лицемерие. Не е твоя работа кой как живее, как се моли и т.н. Но някой правел много поклони.
към беседата >>
177.
Верен и истинен
,
НБ
, София, 14.7.1940г.,
Сега той си мисли, като умре, кой ще го погребе,
поп
ще го погребе или владика ще го погребе.
Сега той си мисли, като умре, кой ще го погребе, поп ще го погребе или владика ще го погребе.
Ще ми разправяш, че ти вярваш в Христа. Колко владици погребаха Христа? Няма какво да уподобяваме на никого. Всички проповедници, бащи и майки, са служители на Бога. Дотогава, докато майката е служител на Любовта, тя е майка.
към беседата >>
178.
Нито тържик, нито тояга
,
НБ
, София, 21.7.1940г.,
Пък „
поп
“ какво значи?
„Владика“ вземам в друг смисъл. Аз вярвам във вътрешните владици. Владика на своя ум, на сърцето и на волята.
Пък „поп“ какво значи?
„Поп“ значи баща. Баща да бъда, да дам живот на хората. Като дам живот на хората, един проводник съм. Бащи и майки значи да скроим дрехи. Да родиш нещата, които нямат дрехи.
към беседата >>
„
Поп
“ значи баща.
„Владика“ вземам в друг смисъл. Аз вярвам във вътрешните владици. Владика на своя ум, на сърцето и на волята. Пък „поп“ какво значи?
„Поп“ значи баща.
Баща да бъда, да дам живот на хората. Като дам живот на хората, един проводник съм. Бащи и майки значи да скроим дрехи. Да родиш нещата, които нямат дрехи. Бащата ще даде живот на децата.
към беседата >>
Тебе те ръкоположиха хората – хората, които нямаха свещения огън; ти си
поп
от студените попове.
“, че така мислят владиците и поповете. Всеки владика мисли, че всичко може да направи, патриархът мисли, че всичко може да направи. Всички от вас мислите, че всичко можете да направите. Веднъж при мене беше дошъл един свещеник и казва: „Нали аз съм свещеник.“ Рекох: Кой те е опопил? Кой те е ръкоположил тебе?
Тебе те ръкоположиха хората – хората, които нямаха свещения огън; ти си поп от студените попове.
При мене ако дойдеш, черната килимявка и черното расо ще махнеш. Ще махнеш и обущата си, ще се измиеш, три пъти ще те потопя във водата, ще туриш бяла килимявка, ще ти туря бяло расо, с бял пламък ще бъдеш. Казва: „На поп така говори ли се? “ Казвам: Кажи ми тогава как се говори? Казва: „Свещена е моята длъжност.“ Казвам: Вие защо погребвате умрелите, защо ходите да им пеете?
към беседата >>
Казва: „На
поп
така говори ли се?
Веднъж при мене беше дошъл един свещеник и казва: „Нали аз съм свещеник.“ Рекох: Кой те е опопил? Кой те е ръкоположил тебе? Тебе те ръкоположиха хората – хората, които нямаха свещения огън; ти си поп от студените попове. При мене ако дойдеш, черната килимявка и черното расо ще махнеш. Ще махнеш и обущата си, ще се измиеш, три пъти ще те потопя във водата, ще туриш бяла килимявка, ще ти туря бяло расо, с бял пламък ще бъдеш.
Казва: „На поп така говори ли се?
“ Казвам: Кажи ми тогава как се говори? Казва: „Свещена е моята длъжност.“ Казвам: Вие защо погребвате умрелите, защо ходите да им пеете? Вие погребвате умрелите и като идете, ги опявате. Като идат при Господа, никакво ново дело да не завеждат, затова ги опявате.
към беседата >>
179.
Трите Божествени подтици
,
ООК
, София, 21.8.1940г.,
Аз съм
поп
, но ме е страх.
Та, всички ни е страх от смъртта. Но през този процес на смъртта трябва да се мине. Смъртта е последното нещо, дето се опитва силата на човешкия дух – страхлив ли е човек или не. Няма някой от вас, който да не го е страх от мисълта как ще се мре. Един от най-добрите свещеници казваше: „Не зная как ще умра.
Аз съм поп, но ме е страх.
Проповядвам на хората за любов към Бога, да не ги е страх от смъртта, но самия мене ме е страх.“ Той си представлява смъртта такава, каквато не е. Смъртта е един свят на безпорядък. Това е като един водовъртеж – като влезеш в него, не знаеш къде ще излезеш. А пък животът е един свят на порядък – като влезеш, знаеш къде ще отидеш. В смъртта няма да намериш градини, къщи, но там ще намериш най-страшните работи.
към беседата >>
180.
Едно ви не достига
,
НБ
, София, 15.12.1940г.,
Аз ще ви приведа един пример из варненско за
поп
Данчо.
Аз ще ви приведа един пример из варненско за поп Данчо.
Знаменит поп Данчо, в турско време било. Той казва: Мене баща ми и майка ми не са ме родили за поп, но за харамия. Един ден минава във Варна един гагаузин, бил е жена си. Понеже носил пушка винаги на рамото, всичките турци го наричали Дели Папаз. Пита: Защо биеш жена си?
към беседата >>
Знаменит
поп
Данчо, в турско време било.
Аз ще ви приведа един пример из варненско за поп Данчо.
Знаменит поп Данчо, в турско време било.
Той казва: Мене баща ми и майка ми не са ме родили за поп, но за харамия. Един ден минава във Варна един гагаузин, бил е жена си. Понеже носил пушка винаги на рамото, всичките турци го наричали Дели Папаз. Пита: Защо биеш жена си? Обръща се жената към него и му казва: Какво се месиш ти, ние сме си мъж и жена, приказваме си, ти какво се месиш в нашата работа?
към беседата >>
Той казва: Мене баща ми и майка ми не са ме родили за
поп
, но за харамия.
Аз ще ви приведа един пример из варненско за поп Данчо. Знаменит поп Данчо, в турско време било.
Той казва: Мене баща ми и майка ми не са ме родили за поп, но за харамия.
Един ден минава във Варна един гагаузин, бил е жена си. Понеже носил пушка винаги на рамото, всичките турци го наричали Дели Папаз. Пита: Защо биеш жена си? Обръща се жената към него и му казва: Какво се месиш ти, ние сме си мъж и жена, приказваме си, ти какво се месиш в нашата работа? Казва си: Данчооо, веднъж реших да направя добро, да примиря мъж и жена, и двамата се нахвърлиха върху мене.
към беседата >>
Казвам: Сега няма ли
поп
Данчовци у нас?
Казва си: Данчооо, веднъж реших да направя добро, да примиря мъж и жена, и двамата се нахвърлиха върху мене. Втори път не се меся. Още веднъж мъж и жена не ги примирявам, нека се бият! След като той я набие хубаво – тогава иди да я примириш. След като я набие, главата е пукната или крака изкълчен – тогава помогни им.
Казвам: Сега няма ли поп Данчовци у нас?
Хубав метод е и досега той съществува. Той е еднообразен.
към беседата >>
181.
Което е и което не е
,
УС
, София, 22.12.1940г.,
Той ходил при момите, оженил се,
поп
станал, родил дете.
Открива юргана и вижда коритото. Казва, този нов свят, тия деца са много поумняли, коритото турят. Казвам: Онзи син, който оставя коритото на мястото си и самият е на друго място, питам къде е погрешката? Защо бащата не иска неговия син да ходи при момите? Значи бащата коригира една своя погрешка.
Той ходил при момите, оженил се, поп станал, родил дете.
Вижда в себе си една погрешка и иска син му да не ходи при момите. Бащата казва, ти не се жени. Казва на баща си: Как да не се женя. Ти като се ожени, аз излязох на света. Аз ако не се оженя, кой ще излезе на света.
към беседата >>
182.
Приложение и работа
,
НБ
, София, 22.12.1940г.,
По едно време на старини към 70–75 години ми дойде на ума мисълта, защо станах
поп
?
Да ви приведа един пример. Един български свещеник ми разправяше една своя опитност, която му се случва във Варна. Този свещеник е заминал за другия свят. В началото на своя живот бях много духовен, голям идеалист.
По едно време на старини към 70–75 години ми дойде на ума мисълта, защо станах поп?
Той имаше отличен глас. Той беше един от свещениците, който пееше много добре. По-добър певец от него не съм слушал. Той се казва: В младини защо ти трябваше да станеш поп, певец да станеш, да се прославиш. Тук само с кандилницата – 75 години.
към беседата >>
Той се казва: В младини защо ти трябваше да станеш
поп
, певец да станеш, да се прославиш.
В началото на своя живот бях много духовен, голям идеалист. По едно време на старини към 70–75 години ми дойде на ума мисълта, защо станах поп? Той имаше отличен глас. Той беше един от свещениците, който пееше много добре. По-добър певец от него не съм слушал.
Той се казва: В младини защо ти трябваше да станеш поп, певец да станеш, да се прославиш.
Тук само с кандилницата – 75 години. Една вечер дойде един старец с бяла брада и като го погледнал, му казва: Знаеш ли, че едното ти око гледа надолу, а другото нагоре и го побутнал по челото. Пак: Знаеш ли, че едното ти око гледа нагоре, а другото надолу? И като станал сутринта, мястото, дето го побутнал стареца, черно. Питат го: Къде се удари?
към беседата >>
Казвам: Ти като
поп
ще загазиш.
Една вечер дойде един старец с бяла брада и като го погледнал, му казва: Знаеш ли, че едното ти око гледа надолу, а другото нагоре и го побутнал по челото. Пак: Знаеш ли, че едното ти око гледа нагоре, а другото надолу? И като станал сутринта, мястото, дето го побутнал стареца, черно. Питат го: Къде се удари? Пита ме: Какво означава това?
Казвам: Ти като поп ще загазиш.
– А като певец няма? – Като певец, ще загазиш повече. Попът е най-лесната работа. Като певец ще имаш по-големи съблазни. Казвате: Да бъда богат!
към беседата >>
183.
И в Неговото Име народите ще се надеят
,
НБ
, София, 29.12.1940г.,
Като дойде един свещеник, няма да му дадем пет лева, но ще му туря стотина английски лири и ще го питам: Дядо попе (
поп
, значи баща, дядо значи голям, дядо попе значи голям баща) как искаш – да ти целуна ръка или да ти дам пет лева, или да ти дам сто английски?
Най-първо в църквата, свещите дето се продават, това не е истина. Тия дрехи, с които се обличат свещениците и които Моисей ги е направил – те са хубави неща, нямам нищо против тях – но то не е онова, което ще създаде света. Тези хубавите дрехи произтичат от нашия ум, от нашето сърдце, от нашата воля. Да се облечем с тия дрехи, че никога да ги не снемем. Няма да ходим да копаем.
Като дойде един свещеник, няма да му дадем пет лева, но ще му туря стотина английски лири и ще го питам: Дядо попе (поп, значи баща, дядо значи голям, дядо попе значи голям баща) как искаш – да ти целуна ръка или да ти дам пет лева, или да ти дам сто английски?
Ще каже: Синко, без да ми целуваш ръка. Нямам нищо когато целуването е непринудено, от любов. Защо не. Веднъж дойде един свещеник, носи ми един златен кръст да го целувам. Казвам: Тури кръста на страна, защото и аз имам един кръст, ако го извадя тогава с кръстовете.
към беседата >>
184.
Живот, светлина и сила
,
МОК
, София, 14.2.1941г.,
Казват: „Човек може да стане каквото и да е.“ Художник не можеш да станеш, музикант не можеш да станеш, пък
поп
не можеш да станеш, пък и учител не можеш да станеш, ако не си роден [за това].
Докато вие не се върнете, да намерите причината къде се крие, не можете да постъпите правилно. Мислите ли, ако ви дадат хубав тебешир, можете да пишете? Или ако ви дадат хубаво златно перо, [че] може да пишете? За да пише човек, той трябва да е роден писател. В този живот художник не можеш да станеш.
Казват: „Човек може да стане каквото и да е.“ Художник не можеш да станеш, музикант не можеш да станеш, пък поп не можеш да станеш, пък и учител не можеш да станеш, ако не си роден [за това].
Една овца, като рече да възпитава едно агне, как ще го възпита? Овцата, като роди едно агне, тя му предава всичките качества, няма да го възпитава. Никога овцата не вика децата си, да им дава наставления, морал, че тъй трябва да пасете. Всяко агне вече знае как да пасе. Младото орле, като го измъти майка му, като го отхрани, майката казва на малкото орле: „Ще гледаш, каквото аз правя, и ти ще го правиш.“ То наблюдава какво прави майка му, хваща птичката и я изяде.
към беседата >>
185.
Тритѣ връзки / Трите връзки
,
ООК
, София, 26.2.1941г.,
Задигат му всичките книги и търсят един верен човек, който да прегледа книгите на попа и писмата, да види дали този
поп
попството ли си гледа или нещо прави против държавата.
(втори вариант)
” – „Скарах се с чорбаджиите и ме изпъдиха”. – „Няма нищо, казва, чорбаджийска работа. Те не разбират живота, ти си млад, Господ ще ти уреди твоята работа”. Не се минава дълго време и тогавашният варненски валия* бил учен човек, свършил във Франция, знаел френски, вика го да стане секретар на валията. Пък в това време изкуствено набедили този свещеник, че той се занимавал с комитски работи, бунтовнически работи.
Задигат му всичките книги и търсят един верен човек, който да прегледа книгите на попа и писмата, да види дали този поп попството ли си гледа или нещо прави против държавата.
Като го срещнал този секретар, който бил натоварен да прегледа книгите на свещеника, казва: ”Благодаря за онзи обяд, който ми даде и онова меджидие*”.
към втори вариант >>
186.
Силното число
,
МОК
, София, 14.3.1941г.,
Ти си немарлив, казваш: „И без знание може.“ В турско време, когато казваха на някой баща да си праща детето в училище, той казва: „Няма да го правя
поп
.
Ако се зададе една тема „Защо хората не успяват в живота си“, може да има и туй за тема. Искате да знаете, но трябва да имате едно правило. Знанието във вас трябва да бъде една такава необходимост, както е необходим хлябът. Ние чувстваме знанието като необходимост в живота.
Ти си немарлив, казваш: „И без знание може.“ В турско време, когато казваха на някой баща да си праща детето в училище, той казва: „Няма да го правя поп.
Да оре земята.“ Мислите ли, че само на попа е потребно знанието? Знанието трябва да стане съществено, както хлябът. Сега се разправя за каквото и да е знание, вие го вземете като нещо съществено. Разправят запример за пеенето, казват: „Да си поразмърдаме езика.“ Опасно нещо е човек да си мърда езика. С едно криво мърдане на езика ти можеш да си развалиш живота за двайсет години.
към беседата >>
187.
Законътъ за Божествената хармония / Законът за Божествената хармония
,
ООК
, София, 26.3.1941г.,
Може да станеш един от обикновените капелмайстори, добър учител може да станеш,
поп
може да станеш, търговец може да станеш, земеделец, но музикант не може да станеш, не си губи времето.
(втори вариант)
Аз съм имал пример с един учител. Дойде той при мене, запалил се по музиката, иска да стане музикант. Казвам: Изсвири ми нещо. Изсвири ми. Казвам му, като го слушах: Не си губи времето, не можеш да станеш музикант.
Може да станеш един от обикновените капелмайстори, добър учител може да станеш, поп може да станеш, търговец може да станеш, земеделец, но музикант не може да станеш, не си губи времето.
Ще си изгубиш времето, ако се опитваш музикант да станеш. – ”Запалил съм се за музиката”. Запалил си се, но музиката не е в твоето естество. Ти не си роден за музикант. То е последното.
към втори вариант >>
188.
В начало бе Словото
,
НБ
, София, 27.4.1941г.,
Аз като
поп
не зная как бих родил, мене ме е страх.
Той бие, тя пее; той бие, тя пее. След като я набие хубаво, да хване да го целуне, да каже: „Колко са благословени ръцете ти, като тебе никога не съм срещала такова същество.“ Кой от вас е постъпвал така? Правил ли е някой така от вас? Сега се обръщам към жените, понеже считам първите герои в света. Един български свещеник ми казваше: „Аз уважавам жените в едно нещо, че имат смелостта да раждат.
Аз като поп не зная как бих родил, мене ме е страх.
Като ида в другия свят, за да стана по-сръчен, ще искам да ме направят жена, да добия по-голямо мъжество. Не се харесвам, имам един страх, който не може да го изкарам.“ Той нищо не говореше за прераждането, казваше: „Като ида при Господа, ще искам да ме направи жена, че да родя едно дете, и да стана смел.“
към беседата >>
189.
Ще направимъ жилище / Ще направим жилище
,
ООК
, София, 7.5.1941г.,
Като го видели хората с кюлюмявката, помислили, че е
поп
, прочул се той, че хубаво ръси.
(втори вариант)
Ти си позволяваш неща, които нямаш право да правиш. Ти ще мязаш* на онази българка, която опопила мъжа си. Има един анекдот. Решила тя да го направи чиновник, но никъде не го назначили на работа, не го искат. Един ден тя взема едно чакърче*, купила чер плат, направила расо, една кюлюмявка му турила, дала му една китка босилек в чакърчето и му казала: „Ще започнеш и ти да ръсиш хората”.
Като го видели хората с кюлюмявката, помислили, че е поп, прочул се той, че хубаво ръси.
Казват на владиката: „Един млад свещеник имаме”. – ”Че как? Аз не съм го опопил”. Вика го владиката: „Ти откъде си, кой те опопил? ” – ”Жена ми”.
към втори вариант >>
190.
Посрещане на Любовта
,
НБ
, София, 8.6.1941г.,
Може. Най-първо, 400–500 лева ще дадете за опяване, ако искате 4–5 попа или ако е един
поп
.
Туй е моето схващане. Всички, които умират, вземат; всички, които се раждат, дават. Като се роди едно дете, с колко ще го облечете? Като умре един стар дядо, колко коства? С 4–5 хиляди лева ще може ли да го погребете?
Може. Най-първо, 400–500 лева ще дадете за опяване, ако искате 4–5 попа или ако е един поп.
към беседата >>
191.
Любов, знание и сила / Знание и сила
,
СБ
,
НБ
, София, 21.9.1941г.,
“ В това време селският
поп
минавал покрай кръчмата и се ужасил, като видял, че даскалът свири там.
(втори вариант)
Един ден той взел цигулката и тръгнал към църквата. Като стигнал там, влязъл вътре и започнал да свири и да пее. Всички минавали и заминавали край него, но никой нищо не му дал. Като видял, че богомолците не разбират цигулката му, той отишъл в кръчмата и започнал да свири. Всички присъстващи се развеселили, събрали се около него и се обърнали към кръчмаря: „Дай по-скоро на даскала да си хапне и пийне нещо!
“ В това време селският поп минавал покрай кръчмата и се ужасил, като видял, че даскалът свири там.
Извикал го и го запитал: „Даскале, дотам ли дойде? “ – „Дядо попе – отговорил учителят, – първо влязох в църквата, между богомолците. Свирих и пях там, но никой не ме разбра. След това дойдох в кръчмата. Още с влизането всички ме приеха добре – разбраха свиренето ми и благодариха.
към втори вариант >>
192.
Трите качества на тона
,
УС
, София, 7.12.1941г.,
Той му казва: „Брей, не те ли е срам, че тук
поп
има, да си обръщаш задницата и да хвърляш сняг в очите?
Казвам, за предпочитане е страданието, отколкото ръждата, нищо повече. Разправяше ми един български свещеник. Зимно време тръгнал от една паланка Везир Козлуджа и излиза от селото на един километър. Явява се един вълк пред него. Вълкът си обръща задницата и започва в очите му да хвърля сняг.
Той му казва: „Брей, не те ли е срам, че тук поп има, да си обръщаш задницата и да хвърляш сняг в очите?
“ После казва на себе си: „Слушай, попе, я се връщай назад, че може джубето ти да бъде разкъсано. Тогава, казва, извадих пояса си, че го пуснах, да се покажа, че съм герой. Пуснах така пояса ми да се влече и се върнах, и вълкът върви отподире ми, че го е страх да няма някаква уловка. Спаси ме поясът ми. Като се върнах, на пояса и на мене казвам: и двамата сме герои.“
към беседата >>
193.
Нов живот на пеперуда
,
ООК
, София, 10.12.1941г.,
Или турете му една кадилница с тамян, ако я пипне,
поп
ще стане.
– Да знае какво да даде. Кое е елементарното нещо на детето? – Да знае какво да вземе. Като се роди едно дете и искате да знаете какво ще излезе, още като проходи, ако искате да знаете какво ще излезе от него, турете перо, турете му една сабя, турете му пари, турете му книги и вижте какво ще пипне. Което пипне първо, такъв ще стане.
Или турете му една кадилница с тамян, ако я пипне, поп ще стане.
То е само за изяснение.
към беседата >>
194.
Единствената врата
,
УС
, София, 11.1.1942г.,
Ако влезе някой
поп
, лаят го, ако влезе учител, лаят го – не го признават за учител, за
поп
.
Казвам, по-добър човек от него нямаше. Лудия Васил кучетата не го лаеха. Обичаше да пие винце, ракия, но беше готов да даде всичко, да се жертва за когото и да е. Дели Васил кучетата не го лаеха. Казвам, тия кучета, които имат разбиране за човека, глупави ли са?
Ако влезе някой поп, лаят го, ако влезе учител, лаят го – не го признават за учител, за поп.
Дошъл някой чиновник от високо положение, не го признават, но Дели Васил, признават го, като че той носи тапия. Кучето, то е една степен на развитие. Цялото органическо царство, всичките растения са училище на човешката душа. После, рибите, млекопитающите, това са школа, през която човешката душа трябва да мине да научи нещо. Онези, които не знаят, ще се намерят в противоречие: защо трябва да влиза в рибите, в птиците?
към беседата >>
195.
Да се не смущава сърцето ви
,
НБ
, София, 18.1.1942г.,
Като кукурига петелът може да показва,
поп
ли ще дойде, учител ли ще дойде, търговец ли ще дойде, войник ли.
Петелът показва кога времето ще се подобри. Петелът показва кога хазаинът ще бие съседа си, кога мъжът ще бие жена си, кога ще я милва, каква рокля ще ѝ купи. Като иде някъде, петелът като пее, значи че рокля ще има, особен начин има в пеенето. Не мислете, че това, което ви говоря е измислица. То е едно същество много деликатно.
Като кукурига петелът може да показва, поп ли ще дойде, учител ли ще дойде, търговец ли ще дойде, войник ли.
Понеже, енергията на войника се предава на петела и той става войнствен. Казва: Войник ще дойде. Поп като дойде, по-благородно пее. И той като попа пее. Тогава не е за подигравка.
към беседата >>
Поп
като дойде, по-благородно пее.
Не мислете, че това, което ви говоря е измислица. То е едно същество много деликатно. Като кукурига петелът може да показва, поп ли ще дойде, учител ли ще дойде, търговец ли ще дойде, войник ли. Понеже, енергията на войника се предава на петела и той става войнствен. Казва: Войник ще дойде.
Поп като дойде, по-благородно пее.
И той като попа пее. Тогава не е за подигравка. Има нещо, което показва особена интонация на духовните неща.
към беседата >>
196.
Млад, възрастен и стар
,
ООК
, София, 21.1.1942г.,
Един православен
поп
, на задушница, като рязали порязаниците, 200–300 души, дошъл до хляба, че казва: „Братя християни, виждате ли ме?
Един православен поп, на задушница, като рязали порязаниците, 200–300 души, дошъл до хляба, че казва: „Братя християни, виждате ли ме?
“ Казват: „Виждаме, дядо попе, килимявката ти.“ Казва: „Идната година да ме не виждате.“ Вие сега седите зад просфорите и искате идната година да не бъдете видими. Не, насъбраните рязаници трябва да се раздават, всичко онова, което имаме, трябва да се раздаде и да останем свободни.
към беседата >>
197.
Единственият път
,
УС
, София, 25.1.1942г.,
Студът иска да бъдеш доволен, не иска да мърмориш, не иска дълго време като
поп
да четеш, но скоро, каквото искаш, за скоро да се свърши.
Температурата навсякъде в салона е една и съща, температурата на света, на условията, при които живеем, не е една и съща. Казвам, за да не се простудят лимоните от вратата, понеже изобилно иска да пуска студа, турихме вестници да запушим. Казвам, много чист въздух отвън не ни трябва, студът изстудява човешкото сърце. Студът е голям аристократ. Като идеш при него – малко със смирение пред него, той не обича да се изправиш горделиво.
Студът иска да бъдеш доволен, не иска да мърмориш, не иска дълго време като поп да четеш, но скоро, каквото искаш, за скоро да се свърши.
С топлината е друг въпросът. Тя е демократична. Като дойде, ти си доволен? Удариш го нашироко, забравиш всичките работи. При студа скоро вкъщи трябва да се върнеш.
към беседата >>
198.
Здравословното състояние
,
ООК
, София, 28.1.1942г.,
Баща ми, майка ми…“ Като обран
поп
ще дигат шум.
Гръбнака ще си стоплите. В дадения случай вие ще имате голямо противоречие. Казвате: „Глупави работи.“ Ще се зароди във вас едно голямо противоречие, ще кажете: „Толкоз ли съм глупав? “ Откъде дойде противоречието? Започнеш по стар начин да роптаеш: „Какво нещастие!
Баща ми, майка ми…“ Като обран поп ще дигат шум.
Ако попа го оберат, какво има? Попа не трябва да го обират. Казваш: „Нямам нищо.“ Обрали попа, защото той няма право да носи пари. Той трябва да каже: „Аз съм Божий служител.“ Парите са горящ огън. Той трябва да носи в сърцето си огън, да покаже на хората, че е светия, че е силен.
към беседата >>
199.
Музикална екскурзия
,
ООК
, София, 25.3.1942г.,
Влиза един
поп
да ги примирява.
Вие това наричате караница. То е от любов. Не се месете в работите им. Кажете: „Колко сладко си говорят.“ Вие ги питате защо се карат. Във Варна един гагаузин се биел с жена си.
Влиза един поп да ги примирява.
Като хващат попа, казва: „Той ми е мъж, тя ми е жена, ти какво искаш? “ Попът казва: „Мъж и жена като се карат, не влизай да ги примиряваш.“ Най-първо, оставете тия работи на миналото. Двама души се карат. То е един архаичен въпрос. Не го разрешавайте.
към беседата >>
200.
Иде в света
,
НБ
, София, 3.5.1942г.,
Това
поп
ли е?
Друг казва: Нямам пари. Нямаме хора. Че това хора ли са? Това справедливост ли е? – Не е справедливост.
Това поп ли е?
Поп е. Това владика ли е? Владика е. Това майка ли е? Майка е.
към беседата >>
Поп
е.
Нямаме хора. Че това хора ли са? Това справедливост ли е? – Не е справедливост. Това поп ли е?
Поп е.
Това владика ли е? Владика е. Това майка ли е? Майка е. Това баща ли е?
към беседата >>
201.
Любов и обич
,
УС
, София, 9.8.1942г.,
Разправяше ми един свещеник, казва: „Аз, свещеник, седя и проповядвам на хората, пък по някой път влиза вредна мисъл: що стана
поп
да ходиш да ръсиш този и онзи за пет–десет пари, що не стана търговец да печелиш пари?
Сега, като идете на небето, Господ ще ви попита как преминахте живота на земята. Какво ще кажете? Ще излязат неща, дето не сте ги сънували. Много пъти човек направи нещо, и го забрави.
Разправяше ми един свещеник, казва: „Аз, свещеник, седя и проповядвам на хората, пък по някой път влиза вредна мисъл: що стана поп да ходиш да ръсиш този и онзи за пет–десет пари, що не стана търговец да печелиш пари?
Някой път мисля да стана съдия. Ще осъдиш някого, ще вземеш двайсет–трийсет хиляди лева.“ Казвам, махни се от този дявол. Ако вземеш двайсет–трийсет хиляди лева, ще ядеш ли по-сладко? Или ако си търговец или каквото и да е друго, ще ви бъде ли по-добре?
към беседата >>
202.
Важни и належащи неща
,
УС
, София, 4.10.1942г.,
Един български свещеник ми казваше: „Аз втори път
поп
не ставам, всичко друго мога да стана.
Колкото по-дълго време остане, толкова по-добре. Едно добро чувство, че колкото по-дълго време остане във вас, толкова по-добре. Една постъпка, която по-дълбоко оставя своята топлина, прави добро във вас. Сега аз не искам нещата да станат във вас по навик. Аз съм готов да изучавам един занаят, но да няма еднообразие.
Един български свещеник ми казваше: „Аз втори път поп не ставам, всичко друго мога да стана.
Умрял някой, кадя му с тамян. Роди му се дете, с тамян кадя. Този тамян вече ми омръзна, кандилницата не искам да я видя.“ Това вече е занаят. Да кадиш един път с кандилницата разбирам, но във всички случаи да кадиш... Жени се някой, кади. Умре някой, пак кади.
към беседата >>
203.
Пред лицето Божие
,
ООК
, София, 14.10.1942г.,
Имаше един свещеник
поп
– апостол.
Сега съществуват религиозни хора – евангелисти, православни. Това е един неестествен живот, това не е религия, но един човешки порядък. Сегашните хора се покланят на светии. От хората бягат, да се кланят на светии. Че по улиците много светии минават и [по] улиците има икони.
Имаше един свещеник поп – апостол.
Вървим веднъж по улицата с Граблашев, и той като ме видя, започна да се кръсти. Казвам: „Хубаво, така се кръсти. Досега си се кръстил на икони, сега се кръстў на живи хора“. Той се кръсти и мисли, че дяволът е скрит в нас, да се избави.
към беседата >>
204.
Да работим с радост
,
УС
, София, 18.10.1942г.,
Върви един гръцки
поп
с кандилницата и пее: „И-и-и-и-...-и“, църковно пее.
Ние, както изучаваме, изучаваме резултатите. Вземете на български думата ми. Ми значи глагол. На турски имате думата ир, която значи добро. Има едно съвпадение.
Върви един гръцки поп с кандилницата и пее: „И-и-и-и-...-и“, църковно пее.
Носят след него един, умрял е. Един турчин казва на свещеника: „Папаз ефенди, на тебе е много добре, но на умрелия как е работата? “ То е един анекдот, едно съвпадение. Най-първо, трябва да проверим всичките съвпадения. Мислите ли, че всяко нещо, което на мен е приятно, е приятно и на всичките хора?
към беседата >>
205.
Животът е по-драгоценен
,
НБ
, София, 15.11.1942г.,
Това не е опитността на един
поп
, но на много.
Сега някой може да се ползува.
Това не е опитността на един поп, но на много.
Не е лошо да се яде една кокошчица или пиленце. Но туй пиленце ще влезе вътре в тебе и ще започне да рови в тебе. Който много кокошки яде, Истина не може да държи. Тези, които много кокошки ядат – има такива стари баби, те са вестникари, които ходят да разправят новини. Дойде в къщи, казва: „Ще ви кажа нещо ново: нашият свещеник отишъл на хаджилък.
към беседата >>
206.
Като младия син
,
УС
, София, 29.11.1942г.,
Сега допуснете, ако вие бяхте станали
поп
, какъв
поп
бихте искали да станете?
Аз му дадох условие, той възможността я имаше в себе си, само условия нямаше. Някой път слушам да казват: „Дотегна ми да ходя на църква.“ Веднъж слушах един свещеник, казва: „Дотегна ми този тамян, мятане с кандилница.“ То не е църква, да се кади с кандилницата, да се маха, то е упражнение. Попът, като няма работа, упражнява ръката си. Тогава дясната му ръка става по-силна, понеже, като кади, ръката му става по-здрава, взема по-здраво. Лявата по-малко взема, не кади с лявата.
Сега допуснете, ако вие бяхте станали поп, какъв поп бихте искали да станете?
Някой път осъждаме поповете, но и ние, ако станем попове, какви трябва да бъдем? Поп значи баща. На български разбират поп с калимавка. То значи баща да станеш, да знаеш как да отхраниш деца, да ги отгледаш. Ако не знаеш да отглеждаш деца, никакъв поп не си.
към беседата >>
Поп
значи баща.
Попът, като няма работа, упражнява ръката си. Тогава дясната му ръка става по-силна, понеже, като кади, ръката му става по-здрава, взема по-здраво. Лявата по-малко взема, не кади с лявата. Сега допуснете, ако вие бяхте станали поп, какъв поп бихте искали да станете? Някой път осъждаме поповете, но и ние, ако станем попове, какви трябва да бъдем?
Поп значи баща.
На български разбират поп с калимавка. То значи баща да станеш, да знаеш как да отхраниш деца, да ги отгледаш. Ако не знаеш да отглеждаш деца, никакъв поп не си. Сега какви бащи трябваше да бъдем? Какви попове трябваше да бъдем?
към беседата >>
На български разбират
поп
с калимавка.
Тогава дясната му ръка става по-силна, понеже, като кади, ръката му става по-здрава, взема по-здраво. Лявата по-малко взема, не кади с лявата. Сега допуснете, ако вие бяхте станали поп, какъв поп бихте искали да станете? Някой път осъждаме поповете, но и ние, ако станем попове, какви трябва да бъдем? Поп значи баща.
На български разбират поп с калимавка.
То значи баща да станеш, да знаеш как да отхраниш деца, да ги отгледаш. Ако не знаеш да отглеждаш деца, никакъв поп не си. Сега какви бащи трябваше да бъдем? Какви попове трябваше да бъдем? Най-първо, как трябва да позовава свой син, как трябва да му каже?
към беседата >>
Ако не знаеш да отглеждаш деца, никакъв
поп
не си.
Сега допуснете, ако вие бяхте станали поп, какъв поп бихте искали да станете? Някой път осъждаме поповете, но и ние, ако станем попове, какви трябва да бъдем? Поп значи баща. На български разбират поп с калимавка. То значи баща да станеш, да знаеш как да отхраниш деца, да ги отгледаш.
Ако не знаеш да отглеждаш деца, никакъв поп не си.
Сега какви бащи трябваше да бъдем? Какви попове трябваше да бъдем? Най-първо, как трябва да позовава свой син, как трябва да му каже? И дъщеря, ако има, коя дума трябва да употреби най-първо? Един ми се оплакваше, казва: „Баща ми винаги ми казваше шопар: моето шопарче.
към беседата >>
Тази сутрин ме срещна
поп
.“ Не знае да пие вода, попът е виновен.
Живеят много здраво, но много болести произтичат от това, че не знаят да пият вода. Вечерно време става от леглото, има един кърчаг с вода наблизо, вземе половин кило вода и я изпива. Като стане, казва: „Урочасах нещо.“ Че как няма да урочасаш? Лятно време вземат най-студената вода: след като се изпоти, ще вдигне стомната, ще се напие, ще иде под сянката на дървото. Казва: „Не зная какво ми стана.
Тази сутрин ме срещна поп.“ Не знае да пие вода, попът е виновен.
Или някоя зла жена срещнал. Никога не бързай да пиеш вода. Като идеш, най-първо, пет–десет минути седни при извора, ако е лятно време, погледай го. Вземи с ръката си малко вода и пий. С тази чашка вземи, ако искаш да бъдеш здрав.
към беседата >>
207.
Нова епоха
,
ООК
, София, 6.1.1943г.,
За да се излюпят пиленца, българите вярват, ако минава някой
поп
, трябва да го спрат на пътя.
Майката праща детето си и казва: „Ще идеш да повикаш съседката с половин уста“. То отива, туря си ръката на половин уста и казва. Питат го: „Защо туряш ръка на устата си“. – „Майка ми каза с половин уста да ти го кажа“. Майката на друго дете насаждала яйца.
За да се излюпят пиленца, българите вярват, ако минава някой поп, трябва да го спрат на пътя.
Детето, като видяло попа, казва: „Дядо попе, почакай майка пече една пита, сега ще се опече“. Той се спрял, а тя насаждала кокошката. Питата е кокошката. Майката казва: „Иди кажи на дядо поп, като се върне, тогава ще му дадем питата. Закъсняхме, да не седи да чака“.
към беседата >>
Майката казва: „Иди кажи на дядо
поп
, като се върне, тогава ще му дадем питата.
Майката на друго дете насаждала яйца. За да се излюпят пиленца, българите вярват, ако минава някой поп, трябва да го спрат на пътя. Детето, като видяло попа, казва: „Дядо попе, почакай майка пече една пита, сега ще се опече“. Той се спрял, а тя насаждала кокошката. Питата е кокошката.
Майката казва: „Иди кажи на дядо поп, като се върне, тогава ще му дадем питата.
Закъсняхме, да не седи да чака“. Детето отива и казва: „Питата не се е опекла, но майка насади кокошката, ти може да си вървиш“. Вие ще спрете някой поп, ще спрете себе си, за да насадите вашата квачка. Казва: „Чакай да ти кажа“. – „Какво ще ми разправя?
към беседата >>
Вие ще спрете някой
поп
, ще спрете себе си, за да насадите вашата квачка.
Той се спрял, а тя насаждала кокошката. Питата е кокошката. Майката казва: „Иди кажи на дядо поп, като се върне, тогава ще му дадем питата. Закъсняхме, да не седи да чака“. Детето отива и казва: „Питата не се е опекла, но майка насади кокошката, ти може да си вървиш“.
Вие ще спрете някой поп, ще спрете себе си, за да насадите вашата квачка.
Казва: „Чакай да ти кажа“. – „Какво ще ми разправя? “
към беседата >>
208.
Зло и добро
,
МОК
, София, 12.3.1943г.,
Той казва: Постоях, постоях и си казвам: Попе, я се върни назад, че може само
поп
да станеш.
Един свещеник ми разправяше своята история. Във Варненско, зимно време, в село Чатма отива от Козлуджа. Сняг има. Като излиза един километър от Козлуджа, явява се един вълк. Иде до попа, приближава се и започва със задни крака да хвърля сняг в очите му.
Той казва: Постоях, постоях и си казвам: Попе, я се върни назад, че може само поп да станеш.
Казва на вълка: Магаре, не те ли е срам да хвърляш сняг на поп? Постоях малко, разпасах пояса си, пуснах го, пак се върнах в Козлуджа.
към беседата >>
Казва на вълка: Магаре, не те ли е срам да хвърляш сняг на
поп
?
Във Варненско, зимно време, в село Чатма отива от Козлуджа. Сняг има. Като излиза един километър от Козлуджа, явява се един вълк. Иде до попа, приближава се и започва със задни крака да хвърля сняг в очите му. Той казва: Постоях, постоях и си казвам: Попе, я се върни назад, че може само поп да станеш.
Казва на вълка: Магаре, не те ли е срам да хвърляш сняг на поп?
Постоях малко, разпасах пояса си, пуснах го, пак се върнах в Козлуджа.
към беседата >>
Поп
не
поп
, вълкът не иска да знае.
Ако не можеш да победиш злото, върни се назад. Това е пример. Казвам: Трябва да се победи злото. Нямаш оръжие, ако не можеш да победиш злото, върни се.
Поп не поп, вълкът не иска да знае.
Казва: Мене не ме интересува, че си поп. Аз съвсем друго учение имам. Обръща задницата и казва: За твоето учение пет пари не давам. Когато човек обръща гърба си, казва: От друг свят съм. Казва вълкът: Аз съм от друг свят.
към беседата >>
Казва: Мене не ме интересува, че си
поп
.
Ако не можеш да победиш злото, върни се назад. Това е пример. Казвам: Трябва да се победи злото. Нямаш оръжие, ако не можеш да победиш злото, върни се. Поп не поп, вълкът не иска да знае.
Казва: Мене не ме интересува, че си поп.
Аз съвсем друго учение имам. Обръща задницата и казва: За твоето учение пет пари не давам. Когато човек обръща гърба си, казва: От друг свят съм. Казва вълкът: Аз съм от друг свят. Ти проповядваш мира, аз отивам и ям овцете.
към беседата >>
209.
Най-малкото и най-голямото добро
,
МОК
, София, 2.4.1943г.,
Ако вземеш като
поп
, да наръсиш и хората, то е най-малкото добро.
Толкоз лесно, че и мухите го правят. Най-голямото добро е, което най-мъчно става, няма по-мъчно от него. Това е разрешението, че после ще определяме. Голямото добро мъчно става; малкото добро и мухите го правят, и комарите, и всички. Всички мислим, че е лесна работа и можем да го направим.
Ако вземеш като поп, да наръсиш и хората, то е най-малкото добро.
Да ги поръсиш с китка босилек или да изпеете една песен, туй най-лесно става. На най-малкото добро някой път резултатите са добри. Ако драснете една кибритена клечка на някои, които зъзнат, треперят, всички ще ви благодарят за това. Вода ще имат, топло ще им стане. Най-малкото добро е, което лесно става, най-голямото добро мъчно става.
към беседата >>
210.
В любещите ръце
,
УС
, София, 16.5.1943г.,
Мине някой
поп
, и падне сянката, ти
поп
няма да станеш.
Ако аз започна да говоря за любовта, всичката сиромашия в света трябва да престане. Ако аз започна да говоря за любовта, всичките недоразумения между хората трябва да престанат. Тъй аз уподобявам. Сега казвате, че говоря за любовта. Аз говоря за сянката на любовта.
Мине някой поп, и падне сянката, ти поп няма да станеш.
Мине някой владика, и падне сянката, ти владика няма да станеш. Мине някой цар, и падне сянката, ти цар няма да станеш. Мине някое говедо, ти говедо няма да станеш. Паднал си под сянката на някое дърво, ти дърво няма да станеш. Паднал си под сянката на някой голям камък, голяма канара, ти като нея канара няма да станеш.
към беседата >>
211.
Важното в живота
,
НБ
, София, 1.8.1943г.,
“ Казвам: „От тебе
поп
може да стане, търговец може да стане, учител може да станеш, но един музикант – никога.
Преди години бях във Варна. Дойде при мене един учител, не е доволен от учителството. Казва: „Намислил съм да следвам по музика, какво ме съветваш?
“ Казвам: „От тебе поп може да стане, търговец може да стане, учител може да станеш, но един музикант – никога.
Ще се учиш да търкаш, но музикант, да композираш – ще си губиш времето. От колко години тази идея е дошла в ума ти? “ – „От 4 години.“ Чул някой оркестър някъде, някой виртуоз да свири и той иска да стане музикант. Казвам: „Трябва да си роден музикант. Музиката не е развита, не си губи времето.“ Той хвана търговия.
към беседата >>
212.
Умен, добър и силен / Умни, добри и силни
,
ООК
, София, 13.10.1943г.,
Военен е, пък майката иска да го прави владика или
поп
.
(втори вариант)
Вие обичате едно дете, и не знаете защо го обичате. Като гледам някое дете, гледам как е създадено. То е създало на майка си много неприятности. Майката, като гледа, казва: „Това ангелче! “ Аз гледам тази форма как е създадена – то е въоръжено с пушка, със стрели.
Военен е, пък майката иска да го прави владика или поп.
Въоръжили са го от оня свят.
към втори вариант >>
213.
Средство за подобряване
,
ООК
, София, 27.10.1943г.,
За такъв човек се казва, че скоро
поп
ще му пее.
Добрият човек има добре устроена, красива форма на главата; лошият човек има лоша форма на главата. Добрият човек има красив, правилен нос; носът на лошия човек не е красив, има някакъв недостатък. Когато стане песимист, човек започва да гледа на всичко мрачно, всичко му е криво, и носът му се завъртва надолу. Ако е оптимист, носът му има красива, права линия. Когато здравето на човека се колебае, носът му постепенно се стеснява, ноздрите му прилепват, свиват се.
За такъв човек се казва, че скоро поп ще му пее.
Колкото по-отворени са ноздрите, толкова по-дълбоко и пълно е дишането. Изпъкналите части на носа показват чувствителност. Това са хора на сърцето. Както мисли човек, такова направление дава на линията на носа; чувствата пък определят широчината на носа.
към беседата >>
214.
Еднакви отношения
,
ООК
, София, 3.11.1943г.,
Един
поп
ходил на задушница да чете.
(втори вариант)
Какво разбрахте сега? Ще ви приведа един анекдот.
Един поп ходил на задушница да чете.
Като събирал хляба, натрупал една камара и попът казва: „Братя християни, виждате ли ме? " - „Виждаме те." - „За идната година хич да ме не виждате." Той разбира камарата да бъде по-голяма.
към втори вариант >>
215.
Ново разбиране
,
ООК
, София, 24.11.1943г.,
Пратил един
поп
слугата си Стоян да изреже лозето.
(втори вариант)
Пратил един поп слугата си Стоян да изреже лозето.
Пита го: „Стояне, знаеш ли да режеш лозе? " - „Зная." Отива, изрязва го. Пита го дядо поп: „Плаче ли лозето? " - „Плаче, дядо попе. Като го видиш, и ти ще заплачеш."
към втори вариант >>
Пита го дядо
поп
: „Плаче ли лозето?
(втори вариант)
Пратил един поп слугата си Стоян да изреже лозето. Пита го: „Стояне, знаеш ли да режеш лозе? " - „Зная." Отива, изрязва го.
Пита го дядо поп: „Плаче ли лозето?
" - „Плаче, дядо попе. Като го видиш, и ти ще заплачеш."
към втори вариант >>
216.
Малките величини / Малките работи
,
ООК
, София, 1.12.1943г.,
Не, този е особен
поп
, идете него да слушате.
(втори вариант)
Аз зная един свещеник - идете да го слушате. Кой е? Идете него да слушате, мене друг път ще слушате. Идете да слушате еди-кой си свещеник, да видите как се пее. Какво ще ида да го слушам, и той пее като мене?
Не, този е особен поп, идете него да слушате.
към втори вариант >>
217.
Божията воля / Волята Божия
,
УС
, София, 26.12.1943г.,
Всяка сутрин, като отивам горе в планината, срещам един
поп
, той слиза долу, в София.
(втори вариант)
Някои от вас ви мързи, казвате: "Кой ще ходи." Някой минава за герой. Казвате: "Той е страхлив, те са страхливи." Краката ще отслабнат, ще изгубят сила, няма какво да ядат. Да ходиш осемнадесет километра и да се върнеш, приятно ли е? Христос седеше ли вечерно време в Ерусалим? Горе в планината ходеше.
Всяка сутрин, като отивам горе в планината, срещам един поп, той слиза долу, в София.
Той се чуди на ума ми. Доста млад, поздравява ме любезно. Всяка сутрин аз заминавам нагоре, той - надолу, аз - нагоре към планината. За мене София мяза на кесия. Когато тази кесия е празна, няма какво да бутам, но мене ме интересува, ако има нещо да туря в кесията.
към втори вариант >>
НАГОРЕ