Търсене в беседите за 'Планина'

Ние сме в потопа и първото място, което трябва да намерим, е планина, на която да можем да застанем.
Кармата е първото разбиране на съдбата. Например онеправдал съм някого, трябва да ми го върне. В продължение на горните мисли и когато отговаряме на въпроса, що е съдба, неволно заставаме пред истината, че за да можем да намерим правилен отговор, необходимо е да знаем по-напред, че ще настъпи процесът, за да се изпитаме. Така, най-първо, пред нас е Арарат, т.е. че трябва да намерим за нас едно пристанище. Ние сме в потопа и първото място, което трябва да намерим, е планина, на която да можем да застанем. Вторият етап е гората Мория, гдето да принесем жертва на Бога. Третата стъпка е Синай, гдето се даде законът Божий. Там ще се замъгли, но ще се даде законът. Четвъртата стъпка е Тавор, гдето се преобрази Христос. И най-последният етап е Голгота.
към беседата >>

2. Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново

При всяко едно слизане надолу вие благодарете на Бога, защото след като слезете до дъното, вие пак ще се възкачите, докато достигнете онази Божествена планина, гдето ще се слеете с Господа.
Затова е то, гдето грешим. А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покажем на своите деца пътя към осъществяването на Божествената правда, посоката към осъществяването на Божествения път. И Христос казва, че тоя път е прав, но по отношение на човешката еволюция тоя път е счупен и образува един спирал, в който линията на стремежа на човека често пъти се счупва и тогава ние казваме, че тоя човек е съгрешил. Но след нея друга пък счупена линия се подига, само че при подигането ти правиш усилия и се уморяваш. Тази е причината, че хората и да грешат в света, често пъти са спокойни, защото дохожда време, когато ще започнат да работят. При всяко едно слизане надолу вие благодарете на Бога, защото след като слезете до дъното, вие пак ще се възкачите, докато достигнете онази Божествена планина, гдето ще се слеете с Господа. Само че дотогава трябва да чакате, защото много и много пъти трябва да се слиза и възлиза. И трябва да знаете, че за да може човек да иде при Господа, първо трябва да иде в ада — най-долното място. Само тогава ще се извърши най-голяма работа в живота.
към беседата >>

3. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново

Една планина можеш да гледаш от разни страни и можеш да имаш разни възгледи за нея.
А вие гледайте водата, която ви се дава, а не се взирайте в чешмата. Нека излезе някой от вас и да каже, че съм покварил неговото сърце и неговий ум и аз съм готов десетократно да му заплатя разноските. Това е учението Христово. Времената са толкова назрели, щото Христос ще се яви, но как ще вас да намери? Между нас не може да има противоречия, каквото и да говорят свещениците и владиците, стига те да говорят истината. Една планина можеш да гледаш от разни страни и можеш да имаш разни възгледи за нея. Така и слънцето: можеш да го гледаш от каквато и обстановка да желаеш и можеш и за него да си съставиш разни понятия. Така е и с хората. Този лукав дух иска да ме предизвиква, за да го лъжа, но този занаят аз никога не съм учил – не мога да лъжа. За да лъжа, трябва да искам богатство, слава от хората и тогава, разбирам; но аз такива работи не искам. Аз се радвам само от славата на Господа, Когото много добре познавам.
към беседата >>

4. Духът и плътта. Приливи и отливи в

Ще се съсредоточи, ще отправи ума си нагоре към Бога, ще се качи на тази планина, на която е Господ, ще отиде да се разговори с Него, и когато мине отливът, ще си дойде на земята.
Мразите някого и се стараете да го премахнете от пътя си, явно мога да ви отговоря: Аз зная защо го мразите – или вие, или той искате тази катедра. Законът на контрастите в живота е неумолим: този закон действа и в нашите мисли, и нашите сърца, и в нашите тела. Клетките, тия милиарди клетки, от които сме сглобени в нашите кости, в нашата нервна система, в стомаха, в белите дробове, в сърцето, в мозъка, – всички клетки на тия органи попадат в известен период под тия два закона на противоположностите и подобието, защото в тях става прилив и отлив. Човек се гневи, неразположен е, значи има отлив. Ще трябва непременно да дойде в него прилив. Как? Ще се съсредоточи, ще отправи ума си нагоре към Бога, ще се качи на тази планина, на която е Господ, ще отиде да се разговори с Него, и когато мине отливът, ще си дойде на земята.
към беседата >>

5. Многоценният бисер

И в двете царства се явявали учени хора да казват, че онзи човек, който може да прокопае тази планина, за да направи път между двете царства, той ще принесе най-голямо благо на тия два народа.
Друг един пример. В миналите предисторически времена съществували две царства, преградени с една непроходима планинска верига. И в двете царства се явявали учени хора да казват, че онзи човек, който може да прокопае тази планина, за да направи път между двете царства, той ще принесе най-голямо благо на тия два народа. И това може да стане, обаче при условие, щото този човек, който почне да работи, никак да не се обръща назад, докато прокопае планината. Мнозина се явявали, започвали да копаят, но като дохождали до нейде, някой минувач дойде, бутне го: „Какво работиш, байно? “, той се обърне да му разправи, и в това време всичко изкопано се засипва. Най-после, явил се един царски син и започнал да работи. Минавали хора, запитвали го какво работи, но той си мълчал.
към беседата >>

Голямата планина, която разделя тия две царства, е човешкият грях, който разделя земята от небето.
Минавали хора, запитвали го какво работи, но той си мълчал. Добре, но дошъл един философ, който искал да му покаже по-лесен начин, за да пробие планината. Тогава и той се измамил, обърнал се да го изслуша, но когато погледнал напред си, видял, че дупката, която бил прокопал, пак се запълнила с пръст. Зарекъл се за последен път, че кой за какво ще да го заприказва, няма да се обръща, и като започнал да копае, идвали пак да го запитват, но той действително останал глух за тях, докато прокопал планината, съединил тия две царства, и тогава се оженил за царската дъщеря на другото царство и тия два народа заживели още по-щастливо. Това не е само една алегория, това е една велика истина. Голямата планина, която разделя тия две царства, е човешкият грях, който разделя земята от небето. И ако сте ясновидец, ще видите между земята и небето тази черна стена с крепости, оръдия и стражи. Тази планина Христос прокопа, направи дупка – затова слезе, – и когато Той казва: „Само един път има, който води в Царството Небесно“, Той подразбира тази дупка, този тесен път. 2,000 години има как е прокопан този тесен път, но малцина са онези, които ходят из него. Широки пътища има много, но те не водят там, където води тесният. Мнозина хора не вярват и казват: „Докажете ми това нещо“.
към беседата >>

Тази планина Христос прокопа, направи дупка – затова слезе, – и когато Той казва: „Само един път има, който води в Царството Небесно“, Той подразбира тази дупка, този тесен път.
Тогава и той се измамил, обърнал се да го изслуша, но когато погледнал напред си, видял, че дупката, която бил прокопал, пак се запълнила с пръст. Зарекъл се за последен път, че кой за какво ще да го заприказва, няма да се обръща, и като започнал да копае, идвали пак да го запитват, но той действително останал глух за тях, докато прокопал планината, съединил тия две царства, и тогава се оженил за царската дъщеря на другото царство и тия два народа заживели още по-щастливо. Това не е само една алегория, това е една велика истина. Голямата планина, която разделя тия две царства, е човешкият грях, който разделя земята от небето. И ако сте ясновидец, ще видите между земята и небето тази черна стена с крепости, оръдия и стражи. Тази планина Христос прокопа, направи дупка – затова слезе, – и когато Той казва: „Само един път има, който води в Царството Небесно“, Той подразбира тази дупка, този тесен път. 2,000 години има как е прокопан този тесен път, но малцина са онези, които ходят из него. Широки пътища има много, но те не водят там, където води тесният. Мнозина хора не вярват и казват: „Докажете ми това нещо“. Разбира се, че то може да се докаже, стига човек да излезе навън от къщата си. Но той казва: „Не излизам“.
към беседата >>

6. Изкушението

Дяволът завежда Христа на една много висока планина, показва Му всички световни царства и тяхната слава и Му казва: „Ако паднеш да ми се поклониш, ще Ти дам всичко.“ Тогава Христос отговаря: „Махни се, сатано, иди си в царствата, Аз не мога да дойда и нямам нужда да ходя в твоите царства.“
Най-после дохожда най-силното изкушение, което има прямо отношение към този лукав дух. Дяволът завежда Христа на една много висока планина, показва Му всички световни царства и тяхната слава и Му казва: „Ако паднеш да ми се поклониш, ще Ти дам всичко.“ Тогава Христос отговаря: „Махни се, сатано, иди си в царствата, Аз не мога да дойда и нямам нужда да ходя в твоите царства.“
към беседата >>

7. Истината

Има една легенда за Мойсей: когато отивал на Синайската планина, видял един овчар радостен и го попитал: „Защо си толкози весел?
Когато Истината започне да се ражда във вас, вие ще захванете да чувствате свободата. Жена, когато се омъжи, иска да има деца, защото тя се прониква от Истината, че само така може да спази закона – да наследи имот. И в духовния свят е така – нямаш ли Истината, не можеш да наследиш Божественото богатство. Значи трябва да се роди Истината във вас. Тогава ще имате богатство и по-леко ще прекарате своя живот. Има една легенда за Мойсей: когато отивал на Синайската планина, видял един овчар радостен и го попитал: „Защо си толкози весел? “ Овчарят му отговорил: „Понеже днес Господ ще ми дойде на гости, заклах едно агне, да го гостя“. – „Господ агнета не яде; то е заблуждение на твоя ум“, възразил Мойсей и си тръгнал. Обаче на овчаря станало мъчно; той бил убит духом. Като стигнал Мойсей на Синайската планина, забелязъл, че Господ е недоволен от него, дето е направил голяма погрешка, и той се върнал при овчаря да му съобщи, че Господ ще му отиде на гости и ще яде от неговото агне. Като казал на овчаря какво му поръчал Господ, взел да наблюдава скришом какво ще стане.
към беседата >>

Като стигнал Мойсей на Синайската планина, забелязъл, че Господ е недоволен от него, дето е направил голяма погрешка, и той се върнал при овчаря да му съобщи, че Господ ще му отиде на гости и ще яде от неговото агне.
Тогава ще имате богатство и по-леко ще прекарате своя живот. Има една легенда за Мойсей: когато отивал на Синайската планина, видял един овчар радостен и го попитал: „Защо си толкози весел? “ Овчарят му отговорил: „Понеже днес Господ ще ми дойде на гости, заклах едно агне, да го гостя“. – „Господ агнета не яде; то е заблуждение на твоя ум“, възразил Мойсей и си тръгнал. Обаче на овчаря станало мъчно; той бил убит духом. Като стигнал Мойсей на Синайската планина, забелязъл, че Господ е недоволен от него, дето е направил голяма погрешка, и той се върнал при овчаря да му съобщи, че Господ ще му отиде на гости и ще яде от неговото агне. Като казал на овчаря какво му поръчал Господ, взел да наблюдава скришом какво ще стане. По едно време вижда, че овчарят заспал спокойно, а от небето слиза огън и изгаря агнето. Става овчарят и казва: „Колко съм радостен, че Господ слезе и изяде агнето! “ И когато Истината слезе във вас, нейният огън, Любовта, ще направи жертвоприношение угодно Богу. Това е ралният свят на Истината.
към беседата >>

8. Ще ви въздигна

Ако се кача на една планина, ще видя и миналото, и бъдещето, а планината е настоящето.
Някой казва: “Това вече е минало”. Що е миналото? Например, аз съм сега тук и тръгвам за друг град – сега съм в София, а след малко мога да бъда в Пловдив. Но София не е минало нещо, тя съществува едновременно с Пловдив; и Пловдив не е бъдеще, а съществува заедно със София, т. е. и двата града съществуват в настояще време. Ако се кача на една планина, ще видя и миналото, и бъдещето, а планината е настоящето. Ако видим нашето минало, това е нашият живот, който не сме довършили. Животът, който сега имате, сте го плели, плели и колко милиони години има, докато го изплетете. Следователно, има два вида плетене. Едното е плетенето на змията, която излъга Ева и изпъди човека от Рая. После дойде Христос, качи се на Дървото на живота, разпнаха Го и Той сега казва: “Ево, вземи от този плод”.
към беседата >>

9. Спасението

Христосъ казва: „Ако имате вѣра, колкото това синапово сѣме, вие ще можете да прѣнесете една планина отъ едно мѣсто на друго.“ Ето защо Господь не дава тѣзи знания на сегашнитѣ хора, защото у тѣхъ има желания да убиватъ, да крадатъ и т.н. (втори вариант)
Всички може да бѫдете здрави, силни, всички може да имате добри мисли и желания, добри дѣца, мѫже и т.н. Тогава обществото може да го създадемъ магически. Като казвамъ магически, разбирамъ единъ законъ, чрѣзъ който нѣщата можемъ да ги създадемъ въ нѣколко часа. Но това е процесъ само за умнитѣ, за магитѣ, за благороднитѣ хора. Ако сега ви се даде това знание, вие ще обърнете свѣта наопаки. Христосъ казва: „Ако имате вѣра, колкото това синапово сѣме, вие ще можете да прѣнесете една планина отъ едно мѣсто на друго.“ Ето защо Господь не дава тѣзи знания на сегашнитѣ хора, защото у тѣхъ има желания да убиватъ, да крадатъ и т.н. Кое не имъ стига? – Почить къмъ майка ви, къмъ баща ви. Нѣкои отъ васъ сѫ започнали много добрѣ. Свържете се съ Господа и ще успѣете.
към втори вариант >>

10. Виделината

Затова казва Христос: „Град върху планина не може да се укрие“.
Какво представлява иконата Св. Никола? Св. Никола представлява човек с добро сърце и добър ум, който се е качил на най-високото положение на живота, на разумния Божествен живот. Той трябва да се занимава с възпитанието на цялото човечество, за него всички хора трябва да бъдат като деца; той трябва да се жертва за другите тъй, както майката жертва себе си за децата си. Както Св. Георги глади и добре храни своя кон, тъй и разумните стари трябва да отглеждат младите и със своя ум и сърце да ги подтикват към разумен живот. Затова казва Христос: „Град върху планина не може да се укрие“. Ако вие имате виделина, ще можете да го откриете. Ако някой хиромант ви разгледа ръката, ще ви каже, имате ли виделина или не, тъй както когато влезете в един европейски град, по наредбата на града, по къщите познавате какви са хората. Като влезете в една къща, познавате какво обича домакинята. Ако преобладава червеният цвят, тя е жена на желанията, променчива е. Ония, които носят червени шапки, пояси, схващат, че светът е поле за борба, че трябва да се борят.
към беседата >>

Това е искал да каже Христос с думите: „Вие сте виделина“, и: „Град, поставен на планина, не може да се укрие“.
Това е искал да каже Христос с думите: „Вие сте виделина“, и: „Град, поставен на планина, не може да се укрие“. Като влезете в този град, ще разберете смисъла на вашия земен живот. Вие си въобразявате какъв ще бъде бъдещият ви живот. Той е вътре във вас и зависи от сегашния ви живот. Същото е и с всяка буба, която има в себе си всички елементи, необходими за превръщане на пеперуда. Няма да се мине дълго време, и вие ще бъдете като тази пеперуда.
към беседата >>

11. Радвайте се

Казва Христосъ: „Ако имате вѣра колкото това синапово зърно, ще можете тази планина да отмѣстите.“ Защо е употрѣбено синапово зърно, а не житно? (втори вариант)
Не мислете, че въ духовната наука нѣщата вървятъ много бързо. Не, много медлено. Божественото върви отъ малкото къмъ голѣмото, а човѣшкото започва съ грандиозното и свършва съ малко. Може да направите едно изчисление. Ако едно житно зърно го садите 19 години наредъ и ако имате търпението да го наглеждате, то ще стане голѣмо, като цѣлата земя. Казва Христосъ: „Ако имате вѣра колкото това синапово зърно, ще можете тази планина да отмѣстите.“ Защо е употрѣбено синапово зърно, а не житно? Синаповото сѣме има свойството да прави пришки и ако го турите на рѫката си, то извлича всички врѣдни, лоши сокове. Отъ житното зърно нѣма този ефектъ. Вѣрата ви трѣбва да бѫде положителна, да действува вѫтрѣ въ ума ви.
към втори вариант >>

12. Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ

Напримѣръ нѣкой казва: „Не ме обичатъ хората, не ме обича този-онзи.“ Азъ тълкувамъ тѣзи думи така: „Ти искашъ да пиешъ отъ моя изворъ, чиято вода е мѫтна, не съмъ се прѣцѣдилъ, затова ще почакашъ день, два, три и повече, докато се прѣцѣдя и като мина прѣзъ нѣкоя планина, тогава ще ти дамъ всичката своя любовь.“ Всички ще напуснатъ свѣта, ще се изпарятъ и ще отидатъ до тѣзи пластове, прѣзъ които може да се прѣчистятъ. (втори вариант)
Всѣки човѣкъ въ своя животъ е единъ изворъ, билъ той мѫжъ, жена, свещеникъ, учитель и др. И ние трѣбва да пиемъ отъ тѣзи извори. Напримѣръ нѣкой казва: „Не ме обичатъ хората, не ме обича този-онзи.“ Азъ тълкувамъ тѣзи думи така: „Ти искашъ да пиешъ отъ моя изворъ, чиято вода е мѫтна, не съмъ се прѣцѣдилъ, затова ще почакашъ день, два, три и повече, докато се прѣцѣдя и като мина прѣзъ нѣкоя планина, тогава ще ти дамъ всичката своя любовь.“ Всички ще напуснатъ свѣта, ще се изпарятъ и ще отидатъ до тѣзи пластове, прѣзъ които може да се прѣчистятъ. Човѣкъ когато умира, това е пакъ прѣцѣждане. Той се подига до извѣстно положение и пакъ по сѫщия законъ на сгѫстяването, той ще се върне наново, като нѣкое новородено дѣте и майката ще пие отъ неговия изворъ. Това дѣте може нѣкога да е било като неинъ възлюбленъ, но като се прѣчисти, дохожда като нейно дѣте.
към втори вариант >>

13. Пребъдете / Пръбѫдване

Ако ви кача на нѣкоя планина и отъ тамъ спусна, веднага ще се хлъзнете, ще паднете безъ нѣкакво усилие. (втори вариант)
“ – „Разбира се, това го знаятъ и пчелитѣ.“ – „Е, тогава ще влѣза въ вашето общество.“ Но това е една лъжлива философия въ основитѣ си. Не търсете лесния пѫть. Лесниятъ пѫть е хлъзгавъ пѫть. Божиятъ пѫть е труденъ. Може да ви покажа и най-лесния и най-трудния пѫть. Ако ви кача на нѣкоя планина и отъ тамъ спусна, веднага ще се хлъзнете, ще паднете безъ нѣкакво усилие. Но това не показва, че сте разрѣшили нѣкой труденъ въпросъ. Така се хлъзгатъ и дѣцата зимно врѣме съ шейнитѣ си. Христовото учение не е такова хлъзгание. То е обратното. Излѣзте да видите селянитѣ, какъ копаятъ царевицата съ своитѣ мотики и рала.
към втори вариант >>

Разправяше ми единъ господинъ, който ходилъ на ловъ въ Стара планина, какъ наблюдавалъ какво правила една мечка съ петтѣ си мечета. (втори вариант)
Голѣмата лакомия въ живота ражда у всички хора голѣми нещастия. Разправяше ми единъ господинъ, който ходилъ на ловъ въ Стара планина, какъ наблюдавалъ какво правила една мечка съ петтѣ си мечета. Около рѣката тази мечка намѣрила една голѣма плоча, бъркала съ рѫцѣтѣ си вѫтрѣ и изваждала раци за мечетата. Едно отъ мечетата постоянно следѣло майка си и колкото рачета изваждала, то ги веднага изяждало. Тя му ударила толкова силенъ шамаръ, че то се търкулило на земята. Мечката продължила пѫтя си, но вижда, че мечето не идва, затова се върнала при него и видѣла, че било мъртво. Взела го у себе си, люляла го, но не могла да го съживи.
към втори вариант >>

Един ловджия, който ходел често на лов в Стара планина, разправял следната опитност.
Един ловджия, който ходел често на лов в Стара планина, разправял следната опитност. Като минавал край една река в планината, видял на брега на ръката една мечка с пет малки мечета. Те си играели край брега, а майката постоянно бъркала във водата и вадела малки рачета, които давала на мечетата си. Той се спрял да ги наблюдава, но какво видял? Докато майката подавала по ред рачетата на малките си, едно от тях изпреварвало другите и изяждало рачетата. За другите не дохождало ред да си хапнат поне едно раче.
към беседата >>

14. Доведете го

Когато дошълъ деньтъ, въ който Ной трѣбвало да спре на нѣкоя планина съ ковчега си, Богъ запиталъ всички планини, на коя отъ тѣхъ да стане това. (втори вариант)
Следъ грѣхопадането, хората се развалили и толкова изопачили, че Богъ решилъ да изпрати потопа за пречистване на човѣчеството. Когато дошълъ деньтъ, въ който Ной трѣбвало да спре на нѣкоя планина съ ковчега си, Богъ запиталъ всички планини, на коя отъ тѣхъ да стане това. Той искалъ да знае мнението на планинитѣ по този въпросъ. Като дошълъ редъ до планината Араратъ, да каже своята дума, тя отговорила: Господи, малка съмъ и недостойна за тази работа. — Тъкмо затова, добавилъ Богъ, на тебе ще спре Ной съ ковчега си, върху тебе ще се съгради новиятъ животъ.
към втори вариант >>

Единствена Синайската планина останала мълчалива. (втори вариант)
Когато давалъ законитѣ на човѣчеството, Богъ поискалъ мнението на всички планини, да се произнесатъ, на коя отъ тѣхъ трѣбва да се извърши този актъ. Една следъ друга планинитѣ се явявали предъ Господа и давали своята кандидатура. Единствена Синайската планина останала мълчалива. Защо не казала мнението си? — Защото се считала малка и не толкова красива като другитѣ. Богъ погледналъ благосклонно къмъ нея и казалъ: Ти ще имашъ първенство предъ другитѣ. Върху тебе ще съградя законътъ си.
към втори вариант >>

Когато дошъл денят, в който Ной трябвало да спре на някоя планина с ковчега си, Бог запитал всички планини, на коя от тях да стане това.
След грехопадането, хората се развалили и толкова изопачили, че Бог решил да изпрати потопа за пречистване на човечеството. Когато дошъл денят, в който Ной трябвало да спре на някоя планина с ковчега си, Бог запитал всички планини, на коя от тях да стане това. Той искал да знае мнението на планините по този въпрос. Като дошъл ред до планината Арарат, да каже своята дума, тя отговорила:
към беседата >>

Единствена Синайската планина останала мълчалива.
Когато давал законите на човечеството, Бог поискал мнението на всички планини, да се произнесат, на коя от тях трябва да се извърши този акт. Една след друга планините се явявали пред Господа и давали своята кандидатура. Единствена Синайската планина останала мълчалива. Защо не казала мнението си? Защото се считала малка и не толкова красива като другите. Бог погледнал благосклонно към нея и казал: "Ти ще имаш първенство пред другите. Върху тебе ще съградя законът си."
към беседата >>

15. Трите положения

Дяволътъ завежда Христа на една висока планина, показва Му всичкитѣ царства свѣтовни и славата имъ и казва Му: „Всичко това ще ти дамъ, ако паднешъ да ми се поклонишъ”. (втори вариант)
Дяволътъ завежда Христа на една висока планина, показва Му всичкитѣ царства свѣтовни и славата имъ и казва Му: „Всичко това ще ти дамъ, ако паднешъ да ми се поклонишъ”. Това е третото изкушение, което ималъ Христосъ. Обаче, Той знае, че планината е мѣсто за общение съ Бога, а не мѣсто, отдето човѣкъ трѣбва да се кланя, за да придобие богатства и почести. Затова Той отговорилъ: „Махни се, сатано, защото е писано, само Господу Богу твоему да се поклонишъ и Нему да послужишъ”. Въ свѣта всичко е на Бога, затова само на Него трѣбва да се кланяме. — Какъ трѣбва да се кланяме на Господа?
към втори вариант >>

Дяволът завежда Христа на една висока планина, показва Му всичките царства световни и славата им и казва Му: „Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш”.
Дяволът завежда Христа на една висока планина, показва Му всичките царства световни и славата им и казва Му: „Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш”. Това е третото изкушение, което имал Христос. Обаче, Той знае, че планината е място за общение с Бога, а не място, отдето човек трябва да се кланя, за да придобие богатства и почести. Затова Той отговорил: „Махни се, сатано, защото е писано, само Господу Богу твоему да се поклониш и Нему да послужиш”. В света всичко е на Бога, затова само на Него трябва да се кланяме. – „Как трябва да се кланяме на Господа?
към беседата >>

16. Да Го посрещнат

Когато Мойсей бѣше на Синайската планина, отъ небето се чуваха гърмотевици и свѣткавици, но чрезъ тѣхъ се излѣ голѣмо благословение върху еврейския народъ. (втори вариант)
Методитѣ, съ които си служите за трансформиране на вашитѣ състояния, не сѫ нищо друго, освенъ математически формули. Приложите ли тѣзи формули, непремѣнно ще имате добри резултати. Тъй щото, не се страхувайте отъ гърмотевици и свѣткавици. Тѣ даватъ възможность на хората да работятъ върху себе си. Когато Мойсей бѣше на Синайската планина, отъ небето се чуваха гърмотевици и свѣткавици, но чрезъ тѣхъ се излѣ голѣмо благословение върху еврейския народъ. — Какво ще стане съ България, която е изложена днесъ на толкова много гърмотевици и свѣткавици? — Чрезъ тѣхъ се излива голѣмо благословение. Богъ търпи всичко, което става, и чака времето, когато българитѣ ще съзнаятъ положението си. Той ще даде нови кѫщи, т. е. нови тѣла на заминалитѣ и убититѣ на бойното поле и ще вложи въ тѣхъ нови мисли и желания, по-добри отъ сегашнитѣ.
към втори вариант >>

Когато Моисей беше на Синайската планина, от небето се чуваха гръмотевици и светкавици, но чрез тях се изля голямо благословение върху еврейския народ.
Методите, с които си служите за трансформиране на вашите състояния, не са нищо друго, освен математически формули. Приложите ли тези формули, непременно ще имате добри резултати. Тъй щото, не се страхувайте от гръмотевици и светкавици. Те дават възможност на хората да работят върху себе си. Когато Моисей беше на Синайската планина, от небето се чуваха гръмотевици и светкавици, но чрез тях се изля голямо благословение върху еврейския народ. Какво ще стане с България, която е изложена днес на толкова много гръмотевици и светкавици? Чрез тях се излива голямо благословение. Бог търпи всичко, което става, и чака времето, когато българите ще съзнаят положението си. Той ще даде нови къщи, т.е. нови тела на заминалите и убитите на бойното поле и ще вложи в тях нови мисли и желания, по-добри от сегашните.
към беседата >>

17. Не може да се укрие

— Градъ, поставенъ на планина. (втори вариант)
„Не може да се укрие”. Какво не може да се укрие? — Градъ, поставенъ на планина. Това е образъ, фигура, която показва, че езикътъ на Христа е живъ, образенъ, фигуративенъ. Изобщо, езикътъ, съ който хората си служатъ, е повече фигуративенъ. Подъ „фигура, образъ”, разбираме външната страна на даденъ предметъ. Ако разглеждате само външната страна на единъ предметъ или плодъ, ще имате частична представа за него, главно за фигурата или образа му. Ако искате да знаете неговото съдържание и смисълъ, трѣбва да проникнете въ вѫтрешната му страна.
към втори вариант >>

Христосъ казва: „Вие сте виделината на свѣта; градъ, поставенъ на планина.” Като четете Откровението, виждате, какъвъ е този градъ, поставенъ на планина. (втори вариант)
Христосъ казва: „Вие сте виделината на свѣта; градъ, поставенъ на планина.” Като четете Откровението, виждате, какъвъ е този градъ, поставенъ на планина. Българитѣ сравняватъ здравия, младия момъкъ съ планината и казватъ за нѣкого: Левентъ момъкъ е той, планина човѣкъ. Това е поетически изразъ, съ съдържа ние и смисълъ. Следователно, умнитѣ, силнитѣ и здравитѣ хора се сравняватъ съ планини, съ високи върхове, съ високи дървета. „Градъ, поставенъ на планина” подразбира нѣщо организирано, поставено между разумни хора. Това нѣщо не може да се укрие.
към втори вариант >>

Българитѣ сравняватъ здравия, младия момъкъ съ планината и казватъ за нѣкого: Левентъ момъкъ е той, планина човѣкъ. (втори вариант)
Христосъ казва: „Вие сте виделината на свѣта; градъ, поставенъ на планина.” Като четете Откровението, виждате, какъвъ е този градъ, поставенъ на планина. Българитѣ сравняватъ здравия, младия момъкъ съ планината и казватъ за нѣкого: Левентъ момъкъ е той, планина човѣкъ. Това е поетически изразъ, съ съдържа ние и смисълъ. Следователно, умнитѣ, силнитѣ и здравитѣ хора се сравняватъ съ планини, съ високи върхове, съ високи дървета. „Градъ, поставенъ на планина” подразбира нѣщо организирано, поставено между разумни хора. Това нѣщо не може да се укрие. Главата на човѣка е градътъ, а тѣлото му — планината.
към втори вариант >>

„Градъ, поставенъ на планина” подразбира нѣщо организирано, поставено между разумни хора. (втори вариант)
Христосъ казва: „Вие сте виделината на свѣта; градъ, поставенъ на планина.” Като четете Откровението, виждате, какъвъ е този градъ, поставенъ на планина. Българитѣ сравняватъ здравия, младия момъкъ съ планината и казватъ за нѣкого: Левентъ момъкъ е той, планина човѣкъ. Това е поетически изразъ, съ съдържа ние и смисълъ. Следователно, умнитѣ, силнитѣ и здравитѣ хора се сравняватъ съ планини, съ високи върхове, съ високи дървета. „Градъ, поставенъ на планина” подразбира нѣщо организирано, поставено между разумни хора. Това нѣщо не може да се укрие. Главата на човѣка е градътъ, а тѣлото му — планината. Следователно, всѣка глава, поставена на таково тѣло, не може да се укрие. Глави, които ходятъ вечерь, могатъ да се укриятъ; но такива, които ходятъ презъ деня, на свѣтлината, никога не могатъ да се укриятъ. Съ други думи казано: Който има свѣтлина въ себе си, не може да се укрие.
към втори вариант >>

„Вие сте градъ, поставенъ на планина”. (втори вариант)
„Вие сте градъ, поставенъ на планина”. Градътъ е сборъ отъ разумни хора, които сѫ поставени на планина. Планината пъкъ е цѣлото човѣчество. Значи, всѣки разуменъ човѣкъ е поставенъ срѣдъ човѣчеството, да свѣти на хората. При това положение, разумниятъ човѣкъ никога не може да се укрие. Ученитѣ сѫ изчислили, че този градъ.
към втори вариант >>

Градътъ е сборъ отъ разумни хора, които сѫ поставени на планина. (втори вариант)
„Вие сте градъ, поставенъ на планина”. Градътъ е сборъ отъ разумни хора, които сѫ поставени на планина. Планината пъкъ е цѣлото човѣчество. Значи, всѣки разуменъ човѣкъ е поставенъ срѣдъ човѣчеството, да свѣти на хората. При това положение, разумниятъ човѣкъ никога не може да се укрие. Ученитѣ сѫ изчислили, че този градъ. т. е.
към втори вариант >>

„Градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” Този градъ е добре поставенъ и добре устроенъ. (втори вариант)
„Градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” Този градъ е добре поставенъ и добре устроенъ. Той има условия за развитие. Днесъ си служи съ петь сѣтива, шестото се развива вече, а останалитѣ шесть ще се проявятъ въ бѫдеще. Днесъ човѣкъ не вижда надалечъ, въ бѫдеще ще вижда по-добре, докато единъ день ще вижда и далечъ, и близо, на всички страни. Нѣкои казватъ, че вѣрватъ само въ това, което виждатъ. Само то е реално за тѣхъ.
към втори вариант >>

Критиката и съмнението сѫ необходими, когато нѣмашъ свѣтлина, когато не си градъ, поставенъ на планина. (втори вариант)
Страшно нѣщо сѫ болеститѣ, страшна е и сиромашията. Децата бѣгатъ отъ беднитѣ си и болни родители, защото трѣбва да търсятъ срѣдства, да ги подържатъ. Когато майката и бащата остарѣятъ, синътъ и дъщерята гледатъ часъ по-скоро да умратъ родителитѣ имъ, че тѣ да си поживѣятъ свободно. Това е кривата философия на XX вѣкъ. Тѣзи философи сѫ поставили за основа на знанието мисъльта, че човѣкъ се домогва до знанието по пѫтя на критиката и на съмнението. Критиката и съмнението сѫ необходими, когато нѣмашъ свѣтлина, когато не си градъ, поставенъ на планина. Ако си градъ, поставенъ напланина, и оттамъ виждашъ надалеко и нашироко, има ли нужда отъ съмнение и отъ критика? Даватъ ви ябълка. Вие я поглеждате оттукъ- оттамъ и казвате, че се съмнявате въ вкуса ѝ, не вѣрвате, че е хубава. Нѣма защо да се съмнявате. Опитайте я и после говорете.
към втори вариант >>

„Градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” Съ други думи казано: Глава, поставена на тѣло наричаме Божественъ градъ. (втори вариант)
„Градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” Съ други думи казано: Глава, поставена на тѣло наричаме Божественъ градъ. Иоанъ си представя човѣка въ форма на кубъ. Изобщо, всички нѣща, реализирани на физическия свѣтъ, иматъ форма на кубъ; всички нѣща, реализирани въ ангелския или въ духовния свѣтъ, иматъ форма на пирамида; всички нѣща, реализирани въ Божествения свѣтъ, иматъ форма на крѫгъ. По геометрическитѣ форми човѣкъ познава, къмъ кой свѣтъ принадлежи единъ или другъ предметъ. И човѣкъ, като сѫщество на физическия свѣтъ, се представя въ видъ на кубъ. Мрежата на куба е кръстътъ, т. е.
към втори вариант >>

„Градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” Градътъ, т. (втори вариант)
„Градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” Градътъ, т. е човѣшката глава трѣбва да се постави на планина. Талантливиятъ човѣкъ, добриятъ ораторъ, добриятъ поетъ обръщатъ внимание на хората, защото излизатъ отъ града, който има 12 врати. Френолозитѣ изучаватъ този градъ и намиратъ въ него 42 центъра, свързани съ различни способности и чувства. Тѣ го дѣлятъ на три области: задна часть на главата, наречена двуличния човѣкъ; тя е обърната къмъ физическия свѣтъ, къмъ тъмнината. Втората область е челото, обърнато къмъ ангелския свѣтъ; то показва мислителната сила на човѣка.
към втори вариант >>

е човѣшката глава трѣбва да се постави на планина. (втори вариант)
„Градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” Градътъ, т. е човѣшката глава трѣбва да се постави на планина. Талантливиятъ човѣкъ, добриятъ ораторъ, добриятъ поетъ обръщатъ внимание на хората, защото излизатъ отъ града, който има 12 врати. Френолозитѣ изучаватъ този градъ и намиратъ въ него 42 центъра, свързани съ различни способности и чувства. Тѣ го дѣлятъ на три области: задна часть на главата, наречена двуличния човѣкъ; тя е обърната къмъ физическия свѣтъ, къмъ тъмнината. Втората область е челото, обърнато къмъ ангелския свѣтъ; то показва мислителната сила на човѣка. Третата область е горната часть на главата, обърната къмъ Божествения свѣтъ; въ нея се намиратъ религиознитѣ и морални чувства на човѣка: съвѣсть, любовь къмъ Бога, милосърдие и др.
към втори вариант >>

„Градъ, поставенъ на планина.” Не се казва градъ, поставенъ на поле, но на Господня планина. (втори вариант)
„Градъ, поставенъ на планина.” Не се казва градъ, поставенъ на поле, но на Господня планина. Богъ е канара, отъ която е отсѣченъ човѣкъ. Това е мисъль, която трѣбва да се разбере правилно. Всѣка мисъль, всѣко чувство може да се разбере, когато се постави на неговото мѣсто и се приеме на опредѣленото време. Не само мислитѣ и чувствата на човѣка, но и самиятъ човѣкъ се развива споредъ законитѣ на природата. Така се развиватъ и децата.
към втори вариант >>

„Градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” Защо е поставенъ на планина? (втори вариант)
„Градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” Защо е поставенъ на планина? — За да се освѣтява отъ слънцето. Този градъ е Божественъ, не може да бѫде поставенъ въ тъмнина. Въ Божествения градъ не се допущатъ лъжи, кражби, престѫпления. Глава, въ която е допусната лъжата и кражбата, е сплескана. Защо хората трѣбва да лъжатъ и да крадатъ, когато всичко, което Богъ е създалъ, принадлежи на тѣхъ?
към втори вариант >>

„Вие сте виделина на свѣта; градъ, поставенъ на планина.” Всички хора се стремятъ да влѣзатъ въ този градъ, да освободятъ ума, сърдцето и душата си отъ всички земни връзки и ограничения. (втори вариант)
„Вие сте виделина на свѣта; градъ, поставенъ на планина.” Всички хора се стремятъ да влѣзатъ въ този градъ, да освободятъ ума, сърдцето и душата си отъ всички земни връзки и ограничения. За това състояние, именно, говори Павелъ, който казва, че се качилъ на седмото небе и видѣлъ нѣща, които не могатъ да се опишатъ съ човѣшки езикъ. Мѫчно се дохожда до седмото небе. Сегашнитѣ хора едва се повдигнатъ малко и скоро падатъ надолу. Като не могатъ да запазятъ това положение, тѣ започватъ да пъшкатъ. Пъшкането подразбира дълбоко поемане на въздухъ.
към втори вариант >>

Ще дишашъ и ще мислишъ, докато главата ти стане градъ, поставенъ на планина. (втори вариант)
Мѫчно се дохожда до седмото небе. Сегашнитѣ хора едва се повдигнатъ малко и скоро падатъ надолу. Като не могатъ да запазятъ това положение, тѣ започватъ да пъшкатъ. Пъшкането подразбира дълбоко поемане на въздухъ. Дишането пъкъ подразбира мислене. Ще дишашъ и ще мислишъ, докато главата ти стане градъ, поставенъ на планина. Яденето подразбира животъ. Като ядешъ, мисли, дали живѣешъ правилно и заслужавашъ ли храната, която ти се дава. Който не разбира законитѣ на дишането и на яденето, отегчава се и отъ едното, и отъ другото. Той се запитва, не можа ли Богъ да създаде свѣта по другъ начинъ, да не става нужда човѣкъ да диша, да се храни. Другояче свѣтътъ не би могълъ да бѫде създаденъ.
към втори вариант >>

Който иска да избѣгне страданията, трѣбва да се качи на градъ, поставенъ на планина. (втори вариант)
Ако бащата знае, какъ да постѫпва съ сина си, лесно може да отвори очитѣ му. Соломонъ казва: „Тоягата изкарва безумието отъ детското сърдце”. Когато бащата удари неразумното си дете съ прѫчица, то веднага казва: Татко, ще те слушамъ вече. Въ Божествения свѣтъ движението съ прѫчицата е правилно и хармонично. Въ този смисълъ, скърбитѣ и страданията не сѫ нищо друго, освенъ Божественитѣ тояжки, които възпитаватъ хората. Който иска да избѣгне страданията, трѣбва да се качи на градъ, поставенъ на планина.
към втори вариант >>

Сегашнитѣ хора не успѣватъ въ работата си, защото не живѣятъ въ градъ, поставенъ на планина. (втори вариант)
Нека трима души направятъ следния опитъ: единъ отъ тѣхъ да посѣе сто декара съ жито, вториятъ да посѣе десеть декара, а третиятъ — единъ декаръ. Ако последниятъ вложи въ работата си любовь, единиятъ декаръ ще даде толкова плодъ, колкото десеттѣ декара, работени безъ любовь. Житното зърно се отзовава на онзи, който работи съ любовь. А за онзи, който не работи съ любовь и мисли само, колко повече жито да изкара, то се затваря и нищо не дава. И тукъ се прилага стихътъ: „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се възмѣри”. Сегашнитѣ хора не успѣватъ въ работата си, защото не живѣятъ въ градъ, поставенъ на планина. Разумниятъ и любещъ човѣкъ влиза въ връзка съ вибрациитѣ на ябълката, разбира положението ѝ, и тя му отговаря съ сѫщото. Като мине покрай нея, тя снишава клонетѣ си и му предлага да си откѫсне, колкото плодове иска. Ако не можете да влѣзете въ връзка съ нейнитѣ вибрации, като минавате край нея, тя повдига клонетѣ си нагоре, нѣма готовность и желание да си откѫснете отъ плодоветѣ ѝ.
към втори вариант >>

Който е влѣзълъ въ градъ, поставенъ на планина, той ще работи, и плодъ ще даде. (втори вариант)
Единъ день, като се разхождалъ въ градината си, той се спрѣлъ предъ крушата и казалъ: Слушай, ако догодина не дадешъ плодове, ще те отсѣка и ще те хвърля вънъ. Какво било очудването му, когато на следната година крушата дала изобилно плодъ. По сѫщия начинъ и Богъ казва на хората: Слушайте, ако догодина не дадете плодове, ще ви изхвърля вънъ. Който вземе подъ внимание тѣзи думи и започне да работи, ще даде изобилно плодъ. Азъ виждамъ, че Богъ хлопа на вратата на мнозина и ги подканва къмъ работа. Който е влѣзълъ въ градъ, поставенъ на планина, той ще работи, и плодъ ще даде. Разумниятъ човѣкъ е градъ, поставенъ на планина, и не може да се укрие. Всички хора мечтаятъ за разуменъ, добъръ животъ, и той ще дойде. — Голѣми нещастия и страдания имаме. — Човѣкъ е дошълъ на земята да учи. Той учи чрезъ радоститѣ и страданията.
към втори вариант >>

Разумниятъ човѣкъ е градъ, поставенъ на планина, и не може да се укрие. (втори вариант)
Какво било очудването му, когато на следната година крушата дала изобилно плодъ. По сѫщия начинъ и Богъ казва на хората: Слушайте, ако догодина не дадете плодове, ще ви изхвърля вънъ. Който вземе подъ внимание тѣзи думи и започне да работи, ще даде изобилно плодъ. Азъ виждамъ, че Богъ хлопа на вратата на мнозина и ги подканва къмъ работа. Който е влѣзълъ въ градъ, поставенъ на планина, той ще работи, и плодъ ще даде. Разумниятъ човѣкъ е градъ, поставенъ на планина, и не може да се укрие. Всички хора мечтаятъ за разуменъ, добъръ животъ, и той ще дойде. — Голѣми нещастия и страдания имаме. — Човѣкъ е дошълъ на земята да учи. Той учи чрезъ радоститѣ и страданията. Тѣ сѫ неизбѣжни.
към втори вариант >>

„Вие сте виделина на свѣта: градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” (втори вариант)
„Вие сте виделина на свѣта: градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.”
към втори вариант >>

Град, поставен на планина.
„Не може да се укрие". Какво не може да се укрие? Град, поставен на планина. Това е образ, фигура, която показва, че езикът на Христа е жив, образен, фигуративен. Изобщо, езикът, с който хората си служат, е повече фигуративен.
към беседата >>

Христос казва: „Вие сте виделината на света; град, поставен на планина." Като четете Откровението, виждате какъв е този град, поставен на планина.
Христос казва: „Вие сте виделината на света; град, поставен на планина." Като четете Откровението, виждате какъв е този град, поставен на планина. Българите сравняват здравия, младия момък с планината и казват за някого: „Левент момък е той, планина човек." Това е поетичен израз, със съдържание и смисъл. Следователно умните, силните и здравите хора се сравняват с планини, с високи върхове, с високи дървета. Град, поставен на планина подразбира нещо организирано, поставено между разумни хора. Това нещо не може да се укрие. Главата на човека е градът, а тялото му – планината.
към беседата >>

Българите сравняват здравия, младия момък с планината и казват за някого: „Левент момък е той, планина човек." Това е поетичен израз, със съдържание и смисъл.
Христос казва: „Вие сте виделината на света; град, поставен на планина." Като четете Откровението, виждате какъв е този град, поставен на планина. Българите сравняват здравия, младия момък с планината и казват за някого: „Левент момък е той, планина човек." Това е поетичен израз, със съдържание и смисъл. Следователно умните, силните и здравите хора се сравняват с планини, с високи върхове, с високи дървета. Град, поставен на планина подразбира нещо организирано, поставено между разумни хора. Това нещо не може да се укрие. Главата на човека е градът, а тялото му – планината. Следователно, всяка глава, поставена на такова тяло, не може да се укрие.
към беседата >>

Град, поставен на планина подразбира нещо организирано, поставено между разумни хора.
Христос казва: „Вие сте виделината на света; град, поставен на планина." Като четете Откровението, виждате какъв е този град, поставен на планина. Българите сравняват здравия, младия момък с планината и казват за някого: „Левент момък е той, планина човек." Това е поетичен израз, със съдържание и смисъл. Следователно умните, силните и здравите хора се сравняват с планини, с високи върхове, с високи дървета. Град, поставен на планина подразбира нещо организирано, поставено между разумни хора. Това нещо не може да се укрие. Главата на човека е градът, а тялото му – планината. Следователно, всяка глава, поставена на такова тяло, не може да се укрие. Глави, които ходят вечер, могат да се укрият; но такива, които ходят през деня, на светлината, никога не могат да се укрият. С други думи казано: който има светлина в себе си, не може да се укрие.
към беседата >>

"Вие сте град, поставен на планина".
"Вие сте град, поставен на планина". Градът е сбор от разумни хора, които са поставени на планина. Планината пък е цялото човечество. Значи, всеки разумен човек е поставен сред човечеството, да свети на хората. При това положение, разумният човек никога не може да се укрие. Учените са изчислили, че този град. т.е.
към беседата >>

Градът е сбор от разумни хора, които са поставени на планина.
"Вие сте град, поставен на планина". Градът е сбор от разумни хора, които са поставени на планина. Планината пък е цялото човечество. Значи, всеки разумен човек е поставен сред човечеството, да свети на хората. При това положение, разумният човек никога не може да се укрие. Учените са изчислили, че този град. т.е. човешката глава има три билиона и 600 милиона клетки.
към беседата >>

„Град, поставен на планина, не може да се укрие." Този град е добре поставен и добре устроен.
„Град, поставен на планина, не може да се укрие." Този град е добре поставен и добре устроен. Той има условия за развитие. Днес си служи с пет сетива, шестото се развива вече, а останалите шест ще се проявят в бъдеще. Днес човек не вижда надалеч, в бъдеще ще вижда по-добре, докато един ден ще вижда и далеч, и близо, на всички страни. Някои казват, че вярват само в това, което виждат. Само то е реално за тях.
към беседата >>

Критиката и съмнението са необходими, когато нямаш Светлина, когато не си град, поставен на планина.
Страшно нещо са болестите, страшна е и сиромашията. Децата бягат от бедните си и болни родители, защото трябва да търсят средства, да ги поддържат. Когато майката и бащата остареят, синът и дъщерята гледат час по-скоро да умрат родителите им, че те да си поживеят свободно. Това е кривата философия на XX век. Тези философи са поставили за основа на Знанието мисълта, че човек се домогва до Знанието по пътя на критиката и на съмнението. Критиката и съмнението са необходими, когато нямаш Светлина, когато не си град, поставен на планина. Ако си град, поставен на планина, и оттам виждаш надалеко и нашироко, има ли нужда от съмнение и от критика? Дават ви ябълка. Вие я поглеждате оттук-оттам и казвате, че се съмнявате във вкуса й, не вярвате, че е хубава. Няма защо да се съмнявате. Опитайте я и после говорете.
към беседата >>

Ако си град, поставен на планина, и оттам виждаш надалеко и нашироко, има ли нужда от съмнение и от критика?
Децата бягат от бедните си и болни родители, защото трябва да търсят средства, да ги поддържат. Когато майката и бащата остареят, синът и дъщерята гледат час по-скоро да умрат родителите им, че те да си поживеят свободно. Това е кривата философия на XX век. Тези философи са поставили за основа на Знанието мисълта, че човек се домогва до Знанието по пътя на критиката и на съмнението. Критиката и съмнението са необходими, когато нямаш Светлина, когато не си град, поставен на планина. Ако си град, поставен на планина, и оттам виждаш надалеко и нашироко, има ли нужда от съмнение и от критика? Дават ви ябълка. Вие я поглеждате оттук-оттам и казвате, че се съмнявате във вкуса й, не вярвате, че е хубава. Няма защо да се съмнявате. Опитайте я и после говорете. Съмнението и критиката имат значение, когато се приложат на място.
към беседата >>

„Град, поставен на планина, не може да се укрие." С други думи казано: глава, поставена на тяло, наричаме Божествен град.
„Град, поставен на планина, не може да се укрие." С други думи казано: глава, поставена на тяло, наричаме Божествен град. Йоан си представя човека във форма на куб. Изобщо, всички неща, реализирани на физическия свят, имат форма на куб; всички неща, реализирани в Ангелския или в Духовния свят, имат форма на пирамида; всички неща, реализирани в Божествения свят, имат форма на кръг. По геометричните форми човек познава към кой свят принадлежи един или друг предмет. И човек, като същество на физическия свят, се представя във вид на куб. Мрежата на куба е кръстът, т.е.
към беседата >>

„Град, поставен на планина, не може да се укрие." Градът, т.е.
„Град, поставен на планина, не може да се укрие." Градът, т.е. човешката глава трябва да се постави на планина. Талантливият човек, добрият оратор, добрият поет обръщат внимание на хората, защото излизат от града, който има дванадесет врати. Френолозите изучават този град и намират в него 42 центъра, свързани с различни способности и чувства. Те го делят на три области: задна част на главата, наречена двуличния човек – тя е обърната към физическия свят, към тъмнината; втората област е челото, обърнато към Ангелския свят – то показва мислителната сила на човека; третата област е горната част на главата, обърната към Божествения свят; в нея се намират религиозните и морални чувства на човека: съвест, Любов към Бога, милосърдие и др. При това, важно е, доколко всеки човек е развивал правилно областите на своя град.
към беседата >>

човешката глава трябва да се постави на планина.
„Град, поставен на планина, не може да се укрие." Градът, т.е. човешката глава трябва да се постави на планина. Талантливият човек, добрият оратор, добрият поет обръщат внимание на хората, защото излизат от града, който има дванадесет врати. Френолозите изучават този град и намират в него 42 центъра, свързани с различни способности и чувства. Те го делят на три области: задна част на главата, наречена двуличния човек – тя е обърната към физическия свят, към тъмнината; втората област е челото, обърнато към Ангелския свят – то показва мислителната сила на човека; третата област е горната част на главата, обърната към Божествения свят; в нея се намират религиозните и морални чувства на човека: съвест, Любов към Бога, милосърдие и др. При това, важно е, доколко всеки човек е развивал правилно областите на своя град. Например, ако челото на човека е широко и ниско, той има широчина, но няма дълбочина в мислите си.
към беседата >>

„Град, поставен на планина." Не се казва град, поставен на поле, но на Господня планина.
„Град, поставен на планина." Не се казва град, поставен на поле, но на Господня планина. Бог е канара, от която е отсечен човек. Това е мисъл, която трябва да се разбере правилно. Всяка мисъл, всяко чувство може да се разбере, когато се постави на неговото място и се приеме на определеното време. Не само мислите и чувствата на човека, но и самият човек се развива според законите на Природата. Така се развиват и децата.
към беседата >>

„Град, поставен на планина, не може да се укрие." Защо е поставен на планина?
„Град, поставен на планина, не може да се укрие." Защо е поставен на планина? За да се осветява от слънцето. Този град е Божествен, не може да бъде поставен в тъмнина. В Божествения град не се допускат лъжи, кражби, престъпления. Глава, в която е допусната лъжата и кражбата, е оплескана. Защо хората трябва да лъжат и да крадат, когато всичко, което Бог е създал, принадлежи на тях?
към беседата >>

„Вие сте виделина на света; град, поставен на планина." Всички хора се стремят да влязат в този град, да освободят ума, сърцето и душата си от всички земни връзки и ограничения.
„Вие сте виделина на света; град, поставен на планина." Всички хора се стремят да влязат в този град, да освободят ума, сърцето и душата си от всички земни връзки и ограничения. За това състояние, именно, говори Павел, който казва, че се качил на седмото Небе и видял неща, които не могат да се опишат с човешки език. Мъчно се дохожда до седмото Небе. Сегашните хора едва се повдигнат малко и скоро падат надолу. Като не могат да запазят това положение, те започват да пъшкат. Пъшкането подразбира дълбоко поемане на въздух.
към беседата >>

Ще дишаш и ще мислиш, докато главата ти стане град, поставен на планина.
Мъчно се дохожда до седмото Небе. Сегашните хора едва се повдигнат малко и скоро падат надолу. Като не могат да запазят това положение, те започват да пъшкат. Пъшкането подразбира дълбоко поемане на въздух. Дишането пък подразбира мислене. Ще дишаш и ще мислиш, докато главата ти стане град, поставен на планина. Яденето подразбира Живот. Като ядеш, мисли дали живееш правилно и заслужаваш ли храната, която ти се дава. Който не разбира законите на дишането и на яденето, отегчава се и от едното, и от другото. Той се запитва, не можа ли Бог да създаде света по друг начин, да не става нужда човек да диша, да се храни. Другояче светът не би могъл да бъде създаден.
към беседата >>

Който иска да избегне страданията, трябва да се качи на град, поставен на планина.
Когато бащата говори на сина си, и той гледа надолу, тоягата ще го спаси. Ако бащата знае как да постъпва със сина си, лесно може да отвори очите му. Соломон казва: „Тоягата изкарва безумието от детското сърце". Когато бащата удари неразумното си дете с пръчица, то веднага казва: „Татко, ще те слушам вече." В Божествения свят движението с пръчицата е правилно и хармонично. В този смисъл, скърбите и страданията не са нищо друго, освен Божествените тояжки, които възпитават хората. Който иска да избегне страданията, трябва да се качи на град, поставен на планина.
към беседата >>

Сегашните хора не успяват в работата си, защото не живеят в град, поставен на планина.
Нека трима души направят следния опит: един от тях да посее сто декара с жито, вторият да посее десет декара, а третият – един декар. Ако последният вложи в работата си Любов, единият декар ще даде толкова плод, колкото десетте декара, работени без Любов. Житното зърно се отзовава на онзи, който работи с Любов. А за онзи, който не работи с Любов и мисли само колко повече жито да изкара, то се затваря и нищо не дава. И тук се прилага стихът: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери". Сегашните хора не успяват в работата си, защото не живеят в град, поставен на планина. Разумният и любещ човек влиза във връзка с вибрациите на ябълката, разбира положението й, и тя му отговаря със същото. Като мине покрай нея, тя снишава клоните си и му предлага да си откъсне, колкото плодове иска. Ако не можете да влезете във връзка с нейните вибрации, като минавате край нея, тя повдига клоните си нагоре, няма готовност и желание да си откъснете си от плодовете й.
към беседата >>

Който е влязъл в град, поставен на планина, той ще работи, и плод ще даде.
Той имал в градината си една круша, която грижливо отглеждал, но тя нищо не раждала. Минали седем-осем години, и тя все безплодна оставала. Един ден, като се разхождал в градината си, той се спрял пред крушата и казал: „Слушай, ако догодина не дадеш плодове, ще те отсека и ще те хвърля вън." Какво било учудването му, когато на следната година крушата дала изобилно плод. По същия начин и Бог казва на хората: „Слушайте, ако догодина не дадете плодове, ще ви изхвърля вън." Който вземе под внимание тези думи и започне да работи, ще даде изобилно плод. Аз виждам, че Бог хлопа на вратата на мнозина и ги подканва към работа. Който е влязъл в град, поставен на планина, той ще работи, и плод ще даде. Разумният човек е град, поставен на планина, и не може да се укрие. Всички хора мечтаят за разумен, добър живот, и той ще дойде. – „Големи нещастия и страдания имаме." – Човек е дошъл на земята да учи. Той учи чрез радостите и страданията – те са неизбежни.
към беседата >>

Разумният човек е град, поставен на планина, и не може да се укрие.
Минали седем-осем години, и тя все безплодна оставала. Един ден, като се разхождал в градината си, той се спрял пред крушата и казал: „Слушай, ако догодина не дадеш плодове, ще те отсека и ще те хвърля вън." Какво било учудването му, когато на следната година крушата дала изобилно плод. По същия начин и Бог казва на хората: „Слушайте, ако догодина не дадете плодове, ще ви изхвърля вън." Който вземе под внимание тези думи и започне да работи, ще даде изобилно плод. Аз виждам, че Бог хлопа на вратата на мнозина и ги подканва към работа. Който е влязъл в град, поставен на планина, той ще работи, и плод ще даде. Разумният човек е град, поставен на планина, и не може да се укрие. Всички хора мечтаят за разумен, добър живот, и той ще дойде. – „Големи нещастия и страдания имаме." – Човек е дошъл на земята да учи. Той учи чрез радостите и страданията – те са неизбежни.
към беседата >>

„Вие сте виделина на света: град, поставен на планина, не може да се укрие."
„Вие сте виделина на света: град, поставен на планина, не може да се укрие."
към беседата >>

18. Изобилният живот

Отишълъ на една планина и започналъ да плаче, че никой не го обича. (втори вариант)
Въ единъ анекдотъ се разправя, какъ дяволътъ се обезсърдчилъ. Той училъ хората дълго време, откривалъ имъ тайнитѣ на природата, просвѣщавалъ ги въ науката, въ изкуствата, въ управлението, докато ги направилъ по-учени отъ себе си. Най-после хората престанали да го слушатъ и почитатъ. Той изгубилъ властьта си надъ тѣхъ и решилъ да се уедини. Отишълъ на една планина и започналъ да плаче, че никой не го обича. Христосъ разбралъ мѫката и страданието му и се приближилъ до него. Дяволътъ повдигналъ главата си, погледналъ Го и Му казалъ: Напраздно слизашъ на земята, закъснѣлъ си, трѣбваше да дойдешъ по- рано. Азъ уча хората хиляди години вече, дадохъ имъ знания, изкуства, но никой не иска да ме знае; станали сѫ непослушни и своенравни. И тебе нѣма да слушатъ. — Не отивамъ при хората, — отговорилъ Христосъ.
към втори вариант >>

Отишъл на една планина и започнал да плаче, че никой не го обича.
В един анекдот се разправя как дяволът се обезсърчил. Той учил хората дълго време, откривал им тайните на Природата, просвещавал ги в науката, в изкуствата, в управлението, докато ги направил по-учени от себе си. Най-после хората престанали да го слушат и почитат. Той изгубил властта си над тях и решил да се уедини. Отишъл на една планина и започнал да плаче, че никой не го обича. Христос разбрал мъката и страданието му и се приближил до него. Дяволът повдигнал главата си, погледнал Го и Му казал:
към беседата >>

19. Неизвестното

Казано е, че нито въ Ерусалимъ ще се кланяте, нито на тази планина, но ще отправите ума, сърдцето и душата си къмъ Господа на любовьта, на мѫдростьта и на истината. (втори вариант)
Сегашнитѣ хора, свѣтски и религиозни, мѫчно успѣватъ въ живота си, защото се раздвоявать. Тѣ не слушатъ своя вѫтрешенъ гласъ, но се влияятъ отъ различни авторитети. Свѣтскитѣ и учени хора спорятъ върху различни теории; религиознитѣ търсятъ правия пѫть, искатъ да знаятъ, коя църква е най-права. Казано е, че нито въ Ерусалимъ ще се кланяте, нито на тази планина, но ще отправите ума, сърдцето и душата си къмъ Господа на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Той носи свобода за всички хора, за всички народи по лицето на земята.
към втори вариант >>

Казано е, че нито в Ерусалим ще се кланяте, нито на тази планина, но ще отправите ума, сърцето и душата си към Господа на Любовта, на Мъдростта и на Истината.
Сегашните хора, светски и религиозни, мъчно успяват в живота си, защото се раздвояват. Те не слушат своя вътрешен глас, но се влияят от различни авторитети. Светските и учени хора спорят върху различни теории; религиозните търсят правия път, искат да знаят коя църква е най-права. Казано е, че нито в Ерусалим ще се кланяте, нито на тази планина, но ще отправите ума, сърцето и душата си към Господа на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Той носи Свобода за всички хора, за всички народи по лицето на земята.
към беседата >>

20. Мировата Любов

И тъй, Мировата Любов ще ни тури във връзка с Живота, да разбираме смисъла на всичко - на всяко цвете, дърво, извор, планина, дом, човек.
И тъй, Мировата Любов ще ни тури във връзка с Живота, да разбираме смисъла на всичко - на всяко цвете, дърво, извор, планина, дом, човек. Тя ще ни разкрие великата тайна на Живота, да разберем отношенията си един към друг. Когато тя влезе в нас, ще ни направи мощни, герои, да побеждаваме. И не един опит, но ще направите най-малко деветдесет и девет и стотният ще сполучи; той няма да направи изключение. Значи, ще трябва да постоянствате. Всичко туй е вярно и в Живота.
към беседата >>

21. Двамата свидетели

Никой не иска да се самоубие на високо място, на планина, а на някое тъмно място, в някоя изба.
Аз ви казвам, че вие не разбирате или не слушате ума и сърцето си. Някой ще каже за другиго, че не вярва в Бога. Аз пък ще кажа, че той не вярва в сърцето си. „Ама той не е умен човек“; аз казвам: Той не вярва в ума си. Ония, които се отчайват от този свят, които искат да се самоубият, не обичат светлината. Никой не иска да се самоубие на високо място, на планина, а на някое тъмно място, в някоя изба. Ония егоистични сили, които искат да ви попречат на развитието, произвеждат във вашия ум затъмнения, за да може да се извърши престъпление и да кажат, че умът е извършил престъплението. Богинята, която е слязла от небето, не прави престъпления. Също и сърцето, вашата вяра, тази богиня, която е слязла отгоре, не върши престъпления. Следователно, казвам на всички ви: Вярвайте в сърцето си, вярвайте в ума си, тогава ще дойдете във второто положение – ще повярвате в душата и духа си, след това в Бога и в Неговия Син. Само така вие ще придобиете истинска философия за разбиране великия закон на природата.
към беседата >>

Аз смятам, че на 10,000 едва един е достигнал горе, а понеже за мен Мон-Блан е мярката, с която се мери европейския ум, ще кажа, че малцина са достигнали върха на тази планина.
Който иска да развие своето сърце, трябва да слиза към ниски места. И едното, и другото е геройство. Колко пътешественици са искали да се изкачат на Хималаите, но не са успели, защото са недосегаеми. Така и в човешкото развитие има места, дето човешкият ум не е могъл да се качи. В България някои даже не знаят Мусала, а кой знае колко малко са се изкачили на този връх. Аз смятам, че на 10,000 едва един е достигнал горе, а понеже за мен Мон-Блан е мярката, с която се мери европейския ум, ще кажа, че малцина са достигнали върха на тази планина. Ще ми кажете: „Това са отвлечени работи, които нямат никаква връзка с нашия комитет по прехраната. Знаете ли в какво трудно положение се намираме: масло, сирене и прочие продукти няма“. Комуто трябва масло, нека дойде при мен, аз ще му дам – ще му дам метод да си изважда масло от природата. Вие може да имате масло, колкото искате, ако тия двама свидетели говорят във вас вярно. Елате, ще направим опит.
към беседата >>

22. Що казва Духът

В природата няма само едно цвете, един извор, една река, една планина, а хиляди цветя, извори, реки я съставляват. (втори вариант)
„Който има ухо да слуша, нека слуша що казва Духът." Аз бих желал да не слушате само мене, а да слушате и всички учени хора, всички, които са създали нещо в света, всички музиканти. В природата няма само едно цвете, един извор, една река, една планина, а хиляди цветя, извори, реки я съставляват. Във всичко това, събрано заедно, се проявява Този Велик Божествен Дух. И всички ние заедно сме се събрали да обмислим един въпрос: да намерим начин, по който да развием това богатство, което се крие у нас. Вие дори не подозирате какво богатство се крие у вас. Като развиете това богатство, ще може да влезете в контакт с природата и да разберете Онзи Божествен Дух, който работи всред нея. А днес вие мязате на човек, който не знае отде иде и накъде отива.
към втори вариант >>

В природата има хиляди цветя, реки, гори и планини, а не само едно цвете, една река, една гора или една планина.
„Който има ухо, нека слуша, що казва Духът.” Аз бих желал да не слушате само мене, но да слушате всички учени, които са създали нещо; всички музиканти и художници, които са обезсмъртили името си. В природата има хиляди цветя, реки, гори и планини, а не само едно цвете, една река, една гора или една планина. Великият Божествен Дух се проявява чрез всички цветя, реки, гори и планини, събрани заедно. Всички ние сме събрани заедно да обмислим един важен въпрос, да намерим начин, как да развием и обработим вътрешното богатство, което ни е дадено. Вие. не подозирате, какво богатство носите в себе си. Като развиете това богатство, ще влезете в контакт с природата, за да разберете Божествения Дух, Който работи в нея. Сега вие сте в положението на човек, който не знае, отде е дошъл и де отива.
към беседата >>

23. Десен и ляв път

На двадесет и първата си година, като пасял овцете в една планина, вижда, че отдалеч идва една мома на кон с двама пазители, която беряла цветя и се радвала на природата, обичала я.
Разказва Учителят примера за двете съседни царства на есперзите и мензите, които били в постоянна вражда помежду си заради лошите отношения между двамата им царе. Мъдреците казвали, че синът на единия цар, царя на мензите, на двадесет и първата си годишна възраст ще пострада, та затова да го прати вън от дома си, при един овчар в царството на есперзите. На двадесет и първата си година, като пасял овцете в една планина, вижда, че отдалеч идва една мома на кон с двама пазители, която беряла цветя и се радвала на природата, обичала я. Забелязал той, че ехидна ухапала момата от лявата ѝ страна. За миг той решава да ѝ помогне: хвърля се върху момата и почва да изсмуква отровата. Пазителите като забелязали това, помислили, че той е нападнал момата и с лъка си го застрелват, като го ударват в дясното рамо. Стрелата била отровна. Момата забелязва това и изсмуква от дясното му рамо отровата.
към беседата >>

24. Новото човечество

Мравката, като я хванете с двата си пръста, или като се качи на главата на някой човек, казва "на каква голяма могила се качих." Разглежда света от тази височина и като се върне при другарките си, казва им "днес посетих една голяма планина".
Аз не ви проповядвам за някакъв мъртъв Господ, а за живия Господ. А ако питате де е Господ, ще ви кажа: Той не е в това небе, което виждате. Някои казват: "Докажи ни де е този Господ." Господ няма нужда от доказване. И мравката със своето низше съзнание не разполага с органи, с които да разбере, че съществуват хора. Мравката, като я хванете с двата си пръста, или като се качи на главата на някой човек, казва "на каква голяма могила се качих." Разглежда света от тази височина и като се върне при другарките си, казва им "днес посетих една голяма планина". Така и нас Господ ни хваща с двата си пръста, а ние питаме има ли Господ. Да, Той е тези два пръста и ни казва: "На Моята глава не можеш да се качваш."
към беседата >>

25. Вярата

"Ако имате вяра, колкото едно синапово зърно, ще можете и планина да премествате". (втори вариант)
Тя е едно от качествата на ангелите. Това качество и хората трябва да го придобият. С вярата започва новата култура. Приложете сега вярата и любовта, тя започва с времето, а времето е такт на божията хармония, а хармонията е вътрешният смисъл на живота. Това е учението за вярата, което Христос е проповядвал на света. "Ако имате вяра, колкото едно синапово зърно, ще можете и планина да премествате". "Повярвай, ще бъдеш спасен ти и домът ти". И тъй, вярвайте във вашия ум, който ще упражни влияние върху дишането, което трябва да бъде ритмично, а не с хъркания. Турете волята си чрез мисълта, за да направите живота си щастлив.
към втори вариант >>

“Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще можете и планина да премествате”.
С вярата започва новата култура. Приложете сега вярата и любовта. Те започват с времето. Времето е такт на Божествената хармония, а хармонията е вътрешният смисъл на живота. Това е учението на вярата, която Христос е проповядвал в света. “Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще можете и планина да премествате”. “Повярвай, ще бъдеш спасен, ти и домът ти”. И тъй, вярвайте на вашия ум, който ще упражни влияние върху дишането, което трябва да бъде ритмично, а не с хъркания. Турете волята си чрез мисълта, за да направите живота си щастлив.
към беседата >>

26. Сеятелят / Сѣятельтъ

И тогава ще започнатъ: „Сега ще прѣмѣстя тази планина, България ще оправя въ най-скоро врѣме, стига да ми я дадатъ“ и т.н. (втори вариант)
Най-учени хора сѫ тѣзи, който сѫ учили най-много. Хора, който не сѫ учили много, тѣ си оставатъ прости. Чудно е, когато хората въ свѣта искатъ да бъдатъ умни, учени, силни, безъ да работятъ. Искатъ да дойде Духътъ въ тѣхъ, но какъ? Да взематъ една магическа тояжка и съ нея – allez-passez (идва-преминава), хопъ! И тогава ще започнатъ: „Сега ще прѣмѣстя тази планина, България ще оправя въ най-скоро врѣме, стига да ми я дадатъ“ и т.н. Ами какъ ще оправятъ България? Ще турятъ навсѣкѫдѣ бѣсилки и виновенъ ли си за нѣщо, хайде на бѣсилката! Че това гениално нѣщо ли е?
към втори вариант >>

27. Ангелът отговори / Ангелътъ отговори

“ В Самария се питат: „Де да се кланяме, на тази планина ли?
Ако не отидете в Галилея и живеете в Ерусалим, вие сте в стомаха, на хаджилък. Днес всички хора са хаджии. Самария е в гърдите – в дихателната система на човека. Христос е ходил ту в Ерусалим, ту в Самария, ту в Галилея. В Ерусалим хората се вълнуват и питат: „Кой е Христос? “ В Самария се питат: „Де да се кланяме, на тази планина ли? “ Като отидат в Галилея – в ума, там всички ще видят Христа.
към беседата >>

28. В правда, истина и святост / Правда, истина и светость

Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, ще кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“.
Това всеки ще опита. И, когато се натъкне на големи страдания, ще знае, че правдата не е в сърцето му, и истината не е в ума му. За да се освободите от страданията, приложете правдата и истината в живота си. Не е достатъчно само да кажете, че вярвате в Господа и Го обичате. Не може да обичате докато правдата не е в сърцето ви; не може да мислите докато истината не е в ума ви; не може да вършите свети дела докато светостта не е съединителна връзка между ума и сърцето ви. Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, ще кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“. Това се отнася до човека, в когото живее правдата, истината и светостта. Не си правете илюзии да мислите, че без тия добродетели ще постигнете нещо. Без тях не може да постигнете целта, към която се стремите. Без тях никакъв окултизъм не съществува. Питат ме: „Защо проповядваш?
към беседата >>

29. Страх и безстрашие / За страха и безстрашието

За пример, какъв превод ще направите на следните думи: „река“, „дърво“, „планина“?
Казвам: Безстрашният, смелият човек никога не се поддава на изкушения. Ученикът трябва да знае това нещо, защото като влезе в Школата, ще се натъкне на ред изкушения. В тази лекция дадох заека и жабата като символи на нещо. С това искам да обърна вниманието ви, като ученици, да размишлявате върху всички явления в живота и природата, върху всички предмети и да правите преводи. За пример, какъв превод ще направите на следните думи: „река“, „дърво“, „планина“? Какъв превод ще направите на животните: вълк, лисица, жаба? Какво символизира мухата, комарът? Всички тия неща са символи, които представят език на природата. Ученикът трябва да изучава този език, да знае защо природата е създала всички животни, растения, минерали. Тя си служи с тях като с букви в своята азбука, както ние си служим с буквите и слоговете, за да изразим своята мисъл.
към беседата >>

30. Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика

Преди години тръгваме от Варна пеша да минем през Стара планина за Бургас.
После не мислете, че като ученици всичко, каквото съществува, е за вас, че в дадения случай, каквото се изпречи пред вашите очи е все за вас. Не. Да кажем, че вие вървите по пътя си и минавате край една градина, насадена с ябълки. Господарят го няма; вие може да си позволите да откъснете някои плодове, но тази градина не е заради вас. Ако е определена заради вас, господарят на градината ще бъде там, той ще ви спре на пътя и ще ви покани. Щом произнесете тази формула, той ще ви спре. Преди години тръгваме от Варна пеша да минем през Стара планина за Бургас. Придружаваше ме един приятел със своето колело. Заваля силен дъжд, пътят стана кален, той нарами своето колело, отиваме до Камчия. Тя придошла, до четири километра цялото пространство залято, трябва да се събуем до колене, да се гази вода. Този приятел казва: „Как ще минем, трябва да се спрем“. В същото време се задава един българин с кола и хубав кон; спира се там при една кръчма.
към беседата >>

31. Живият Господ

Ще се качи по тялото му, ще ходи по него и ще каже: Грамадно нещо е това, грамадна планина, качих се на нея.
Сега аз правя следната аналогия: Да допуснем, че нейде в полето има стотина мравуняци, че съзнанието у тях е събудено. Един философ почва да разправя, че има някакви същества, милиони пъти по-големи от мравките, които живеят около тях. Ще повярват ли? Те ще кажат: Докажи ни това. Ако философът постави една мравка на ръката си, как ще го изследва тя? Ще се качи по тялото му, ще ходи по него и ще каже: Грамадно нещо е това, грамадна планина, качих се на нея. Тя ще го опише тъй, както ние даваме описания за планините. Обаче, ако философът дойде и бутне с крака си мравуняка, мравките ще го почувстват, всички ще подскочат и ще кажат: Земетресение! Не, казвам: Само кракът на този философ ви заденал. Ако един ден този гигант тури ралото и разработи земята на 25 см. дълбочина, те ще кажат: Това е цял катаклизъм в живота ни!
към беседата >>

32. Възлюби го

При най-голямата планина имало един свещен извор.
Сега ще направя една малка диверсия във вашия ум. Ще ви приведа един окултен разказ. Амерфу, прочут цар на древността, на народа паузисти, казвал, че земята имала съвсем друг вид, не като сегашния. При най-голямата планина имало един свещен извор. Амерфу бил адепт на Бялото Братство. Той съградил една чешма, но при съграждането й всички камъни оживели. Започнала се вътрешна борба между тия елементи, кой да бъде пръв между тях. Най-напред трябвало да се тури кран, за да изтича водата. Явили се всички скъпоценни камъни и предложили, да се направи от тях кранът на чешмата.
към беседата >>

33. Не знаете що искате

Височина, планина е това.
– Който ви е довел, той ще ви извади. – Дълбоки са тези работи. – Да, дълбоки са. Гора е това. Океан е това. Височина, планина е това. Ще слезеш до дъното. – Височина е това. – На слънцето ще отидеш. – Много неща знаеш. – Да, много неща зная.
към беседата >>

34. Музика и пеене – средство за тониране

В окултната музика трябва да бъдеш спокоен, трябва да имаш някой жив образ, нещо живо, което да възпяваш: някоя река или планина, или слънцето, или човека, или някоя хубава мома, или някой хубав момък, или някой дом.
Но да търсиш ти пеене у англичаните, да търсиш пеене у французите! „Qu est-се pu est vous? “ „Кес-кес-кес“ е „Qu est-се pu est vous? “ Турчинът казва: „Кес е ки хаба“. То не е тъй, аз малко го... Но казвам, самото произношение няма дълбочина, гласът е горе, носово произношение, когато при окултното пеене гласът най-малко трябва да слезе в гортана. В окултната музика трябва да бъдеш спокоен, трябва да имаш някой жив образ, нещо живо, което да възпяваш: някоя река или планина, или слънцето, или човека, или някоя хубава мома, или някой хубав момък, или някой дом. Хубавото, грандиозното само тогава ще може да го възпяваш; то зависи от гениалността и таланта на онзи, който ще работи. Засега нас ни спъват, ние имаме толкова спънки. Много големи спънки имаме и тия спънки трябва да ги премахнем по един разумен начин. Днес, ако пееш много набожни песни – лошо, ако пееш много светски песни – пак лошо. Ще пеем песни, които са близо до Природата.
към беседата >>

Ще възпяваш някой извор, някоя планина, слънцето, което изгрява, звездите, реката, ще възпяваш добродетелите на някой човек, който е жив, реален.
Хубавото, грандиозното само тогава ще може да го възпяваш; то зависи от гениалността и таланта на онзи, който ще работи. Засега нас ни спъват, ние имаме толкова спънки. Много големи спънки имаме и тия спънки трябва да ги премахнем по един разумен начин. Днес, ако пееш много набожни песни – лошо, ако пееш много светски песни – пак лошо. Ще пеем песни, които са близо до Природата. Ще възпяваш някой извор, някоя планина, слънцето, което изгрява, звездите, реката, ще възпяваш добродетелите на някой човек, който е жив, реален. Ние говорим просто, но вярно. Ще кажете: „Ще ви изсвиря един мотив, много прост, но верен“. Има хора, които говорят много научно, високо, но туй, което говорят, не е вярно. Лъжливите неща са такива. Ние ще започнем с простите, микроскопическите неща, но да бъдат верни.
към беседата >>

35. Закон за съотношения

На всяка планина съответства долина – това е закон в Природата.
И тъй, след всеки щастлив случай в Живота иде един нещастен. На всяка планина съответства долина – това е закон в Природата. Тъй щото, когато някой слиза, това показва, че той е на височина; когато се качва, той е в низина. Изкачването по планината изисква подем на човешкия Дух; слизането в долината изисква от човека внимание. И в двата случая има препятствия, само че тия, които заставят човека да се качва нагоре, са корубести, изпъкнали; тия пък, които го заставят да слиза надолу, са вдлъбнати. Препятствията ще заставят човека да намери извора. – "Ами ако кривна наляво или надясно?
към беседата >>

36. Добри навици / Образуване на добрите навици

Вземете южната страна на тази планина. (втори вариант)
Ще имаме едно упражнение сега за пет минути. То е следующето. Ще си изберете една планинска местност, която е вам позната. Вземете южната страна на тази планина. Ще изберете едно място закрито, една хубава поляна. Ще вземете едно семе, ще го посеете. Две минути ще вземе да се качите на планината, една минута - да образувате място на семката и две минути иска семката да израсте два метра. Сега, може да израсне, може и да не израсне. Разбрахте ли как?
към втори вариант >>

37. Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!

Генералът издава заповед да се гони неприятеля, но той е скрит зад висока планина. (втори вариант)
Той ще отговори, какво казват философите. Аз не се интересувам от мнението на философите. От тяхно гледище, те са прави, но каква лична опитност имаш ти? Смешно е да работиш с чужди мнения. Такава е военната дисциплина. Генералът издава заповед да се гони неприятеля, но той е скрит зад висока планина. Полковникът приема заповедта на генерала и командува: Напред! Дадена му е заповед, за 24 часа да мине планината и да нападне неприятеля. Ако не успее, отговаря с живота си. Обаче, за да се мине планината, нужни са поне 2 – 3 деня. Генералът вика полковника, иска отчет, защо не е минал планината за определеното време.
към втори вариант >>

И сто пъти ще клекна и ще се задъхвам – планина е това. (втори вариант)
Лесно се издава заповед, в няколко часа да изкачиш една голяма височина. Колкото и да искаш да го направиш, невъзможно е. Нужни са няколко дни. Като се качваш на планината, задъхваш се, клякаш, ставаш. Но заповедта гласи: Няма да се задъхваш, няма да клякаш. И сто пъти ще клекна и ще се задъхвам – планина е това. Важно е да се мине височината.
към втори вариант >>

Нѣкой си генералъ иска да нападне неприятеля си, но прѣдъ неприятеля му има една голѣма много висока планина.
Бихъ запиталъ единъ религиозенъ човѣкъ, който проповѣдва, че има Богъ, че има едно сѫщество, което управлява, бихъ го запиталъ: Ти, който имашъ сърдце и умъ, каква е твоята опитность, какви сѫ твоитѣ лични прѣживѣвания за Бога? Остави философитѣ, остави тѣхнитѣ мнения, тѣхнитѣ мнения сѫ прави отъ тѣхно гледище, но ти, ти имашъ ли извѣстна опитность? Ще бѫде много смешно да давашъ чуждо мнение. Ние съврѣменнитѣ хора сме много чудни. Ето гдѣ седи нашето смешно положение. Нѣкой си генералъ иска да нападне неприятеля си, но прѣдъ неприятеля му има една голѣма много висока планина. Генералътъ издава заповѣдъ на своя подчиненъ, полковия, въ 24 часа да мине тази планина. Това е военна дисциплина. Казва му: „Ако въ 24 часа не свършишъ тази работа, отговаряшъ съ живота си, ще те застрелямъ“. Издава полковникътъ тази заповѣдъ на подчиненитѣ си войници: Напредъ! – тръгватъ.
към беседата >>

Генералътъ издава заповѣдъ на своя подчиненъ, полковия, въ 24 часа да мине тази планина.
Остави философитѣ, остави тѣхнитѣ мнения, тѣхнитѣ мнения сѫ прави отъ тѣхно гледище, но ти, ти имашъ ли извѣстна опитность? Ще бѫде много смешно да давашъ чуждо мнение. Ние съврѣменнитѣ хора сме много чудни. Ето гдѣ седи нашето смешно положение. Нѣкой си генералъ иска да нападне неприятеля си, но прѣдъ неприятеля му има една голѣма много висока планина. Генералътъ издава заповѣдъ на своя подчиненъ, полковия, въ 24 часа да мине тази планина. Това е военна дисциплина. Казва му: „Ако въ 24 часа не свършишъ тази работа, отговаряшъ съ живота си, ще те застрелямъ“. Издава полковникътъ тази заповѣдъ на подчиненитѣ си войници: Напредъ! – тръгватъ. Може да има на разположение цѣлъ полкъ, една девизия отъ 5–6–10 хиляди души, както и да е, тръгватъ.
към беседата >>

“ Полковникътъ отговаря: „Господинъ генералъ, идете вие сами да видите, и ако за 24 часа можете да прѣминете тази планина, застреляйтѣ ме“.
Издава полковникътъ тази заповѣдъ на подчиненитѣ си войници: Напредъ! – тръгватъ. Може да има на разположение цѣлъ полкъ, една девизия отъ 5–6–10 хиляди души, както и да е, тръгватъ. Обаче за 24 часа не могатъ да минатъ планината, трѣбватъ най-малко 2,3,4 дни. Генералътъ вика полковника: „Нали ти казахъ за 24 часа да минешъ планината! “ Полковникътъ отговаря: „Господинъ генералъ, идете вие сами да видите, и ако за 24 часа можете да прѣминете тази планина, застреляйтѣ ме“. – Какъ? Азъ ще ти докажа. Отива генералътъ, но едва за шесть дни я минава. Този генералъ, който издава такова разпорѣждане, трѣбва първо самъ да мине, да види за колко дни ще може и тогава да издава заповѣди. Самъ трѣбва да има факти!
към беседата >>

После, като се качваме по тази планина, задъхваме се.
Най-послѣ, високитѣ места не се минаватъ като равнитѣ, както низкитѣ. Слѣдователно и ние въ нашия животъ не пѫтуваме все по равни места. Нѣкой пѫть се качваме по такива високи места, а издаватъ разпорѣждане въ 2–3 часа да ги минемъ. Не можемъ. Трѣбватъ ни 3–4 дни. После, като се качваме по тази планина, задъхваме се. Казватъ: Не можешъ да се задъхвашъ, не трѣбва да клякашъ. Какъ? И 100 пѫти може да клекна, планина е това! Важно е да се мине тя.
към беседата >>

И 100 пѫти може да клекна, планина е това!
Нѣкой пѫть се качваме по такива високи места, а издаватъ разпорѣждане въ 2–3 часа да ги минемъ. Не можемъ. Трѣбватъ ни 3–4 дни. После, като се качваме по тази планина, задъхваме се. Казватъ: Не можешъ да се задъхвашъ, не трѣбва да клякашъ. Какъ? И 100 пѫти може да клекна, планина е това! Важно е да се мине тя.
към беседата >>

38. Развитие на мозъчните центрове

Ако нощта е мрачна, бурна, идете на близката до вас планина, там да изпитате величието на природата.
Той дава подтик към труд. Каквото и да правите, от всички се изисква усилия, труд и работа. Когато се обезсърчите и не ви се живее, ето какво трябва да направите: излезте вън и наблюдавайте небето. Свържете се с онзи свят над вас и помислете за разумните същества, които работят неуморно върху вас, без никакво възнаграждение и благодарност от ваша страна. Излизайте вечер вън да наблюдавате звездите, луната, да видите колко е велик светът и какво ви предстои да изучавате. Ако нощта е мрачна, бурна, идете на близката до вас планина, там да изпитате величието на природата. Правете различни опити, различни упражнения да трансформирате състоянията си. Целта на опитите, на упражненията е да ви поставят в положение да изживеете нещо по-силно от вашето обезсърчение. Какво по-силно, по-велико от това да се свържете с живата природа, с разумния свят, с Бога! Вие трябва да бъдете смели, решителни, да понасяте трудностите в живота. Като лекува хората от техните обезсърчения, природата ги поставя пред големи изненади.
към беседата >>

39. Чий е този образъ? / Чий е този образ

Всички съвременни учени, владици, свещеници, проповедници – католици, православни, протестанти, брамини, от милиони години са около тази планина и разправят за Господа, но нито един не с отишъл при Господа, нито един не Го познава. (втори вариант)
Около върха се събрали много хора, и всички имат желание да се изкачат на него. Но егоизмът на тези хора не позволява на никого да тръгне към върха. Един се запътва към върха, но всички го дърпат, не му дават, той да се изкачи пръв. Всеки иска, той да бъде пръв на върха. Така съвременните хора си пречат едни на други, да не излезе някой напред към върха. Всички съвременни учени, владици, свещеници, проповедници – католици, православни, протестанти, брамини, от милиони години са около тази планина и разправят за Господа, но нито един не с отишъл при Господа, нито един не Го познава. Като казвам, че нито един не е отишъл, подразбирам тези, които са около върха. За да излезеш от този тържествен път и да го напуснеш, трябва да минеш през съвсем друг път, както Христос го нарича "тесния път". В проповедите е опасността. Даже мнозина от моите слушатели казват: Това така се говори, но не му е дошло времето да се приложи. – Вие сте, може би, по-красноречиви от мене, може някой път да проповядвате, хубаво да говорите, но като дойде до прилагането, веднага се спирате.
към втори вариант >>

И ние съврѣменнитѣ хора, ученитѣ хора, владици, свещеници, християни, евангелисти, католици, православни, брамини, всички се теглятъ, отъ толкова милиона години сѫ все около тази планина, и казватъ: „Такъвъ билъ Господь, онакъвъ билъ Господь, но нито единъ не е отишълъ при Господа.“ Като казвамъ, че не е отишълъ, подразбирамъ за тѣзи, които сѫ наоколо.
Тѣ сѫ застанали, искатъ да наложатъ своитѣ възглѣди на свѣта. Че най-първо вие нѣмате образъ за Бога! Единъ великъ художникъ прѣдставлява въ картини идеала на човѣка, като единъ високъ планински върхъ. Около този върхъ всичкитѣ хора сѫ събрани, и всички иматъ желание, всѣки да се качи къмъ този идеалъ, но тѣзи хора сѫ толкова егоистични, че единъ отъ тѣхъ като тръгне, всички други го хванатъ – върха иска той да заеме. И всички съврѣменни хора се дърпатъ, дърпатъ. И ние съврѣменнитѣ хора, ученитѣ хора, владици, свещеници, християни, евангелисти, католици, православни, брамини, всички се теглятъ, отъ толкова милиона години сѫ все около тази планина, и казватъ: „Такъвъ билъ Господь, онакъвъ билъ Господь, но нито единъ не е отишълъ при Господа.“ Като казвамъ, че не е отишълъ, подразбирамъ за тѣзи, които сѫ наоколо. За да излѣзешъ отъ туй тържество и да го напуснешъ, трѣбва да минешъ прѣзъ съвсемъ другъ пѫть, а този пѫть Христосъ го нарича „тѣсния пѫть“. Въ проповѣдитѣ, ето гдѣ е опасностьта. Сега даже мнозина отъ моитѣ слушатели казватъ: „Слушайте, това тъй се говори, но не му е дошло врѣмето да се приложи“. Вие сте отлични, по нѣкой пѫть може да проповѣдватѣ по-хубаво отъ мене, но, като дойде до приложението, тъй: а… а… спремъ се.
към беседата >>

40. Където е Любовта, там е Бог

КД

Поетът ще се въодушеви от някоя планина, а милосърдният човек - от едно бедно дете, ще му даде място в душата си.
Когато започна една работа, аз ще видя дали е добра, дали е разумна, и тогава ще я свърша добре, така хубаво, че да съм доволен от нея. Искрен съм - значи без упрек към себе си. Като свърших тази работа, никой няма да знае, но аз съм доволен, бях искрен във всичките й редове, нищо не съм пропуснал. После, милосърдието значи тази работа да я свърша с разположение на духа си, на сърцето си, тъй - с въодушевление, тих и спокоен, защото милостивият човек е човекът, който се въодушевлява от най-малките работи. Той се въодушевлява от бедния човек, от дребните работи и от всичко, от което друг не се въодушевлява. Поетът ще се въодушеви от някоя планина, а милосърдният човек - от едно бедно дете, ще му даде място в душата си. Великодушието показва размера на душата. Тук влиза и щедростта. Дръжте само една основна мисъл в душата си. Онзи, който мисли за Бога, той нищо не губи, а печели. Тъй като се занимавате с тези добродетели, мислете винаги за Бога.
към беседата >>

41. Здравият ум / Черни връх

– Значи ние бяхме на същата височина, на която Моисей получи заповедите на Синайската планина.
Иначе височината тук е 2520 метра. Сестрата, на която стана лошо сутринта, не се разболя, но не можа да издържи на тази височина и трябваше да яде. Изстиването на лицата, посиняването се дължи на интензивността на електричеството. А 2520 метра е обикновена височина. Забележете, че когато се молехте, някои не можеха да държат ръцете си нагоре. – Значи ние бяхме на същата височина, на която Моисей получи заповедите на Синайската планина. Тогава и на нас може да ни се даде нещо. И друго, при височина над 7000 метра ние сме били и в Агарта. Значи и оттам можем да получим нещо. – Да, били сте и там. Беседата, която ви говорих горе, иде оттам.
към беседата >>

42. Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът

Тя ще се качи по тялото му, ще почне да ходи по него и ще каже: „Грамадно нещо е това, грамадна планина, качих се на нея.“ Ще го опише тъй, както ние даваме описания за планините.
Следователно, когато соковете на любовта, на туй Божественото проникнат в нас, у нас ще стане едно вътрешно видоизменение, умът ни ще се просвети, сърцето ни ще се разтвори и ние ще влезем в един друг, нов свят. Сега, ако биха ви казали, че има и други същества, които живеят на земята, какво бихте казали? Турците имат една поговорка, която казват: „Ако това е истина, голяма лъжа е.“ Е, аз сега правя следующата аналогия. Да допуснем, че негде в полето живеят на стотина купчини мравуняци и да допуснем, че съзнанието у тях е събудено и един философ започне да ми разправя, че има някакви същества, милиони пъти по-големи от тях, и живеят около тях, те ще кажат: „Докажи ни това.“ Ако този философ би взел една от тези мравки и я постави върху себе си да го види, как ще го изследва тя? Тя ще се качи по тялото му, ще почне да ходи по него и ще каже: „Грамадно нещо е това, грамадна планина, качих се на нея.“ Ще го опише тъй, както ние даваме описания за планините. Обаче, ако дойде този философ и бутне с крака си този мравуняк, те ще го почувстват и всички ще подскочат, ще кажат: „Земетресение.“ Не, казвам, само кракът на този философ ви заденал, а ако един ден този гигант тури своето рало върху мравуняка, всички ще помислят: „Потоп цял е това.“ Не, това е ралото на този гигант, а земята ни най-малко не се е подвижила.
към беседата >>

43. Бог на живите

И право казват турците, че на онзи свят, там ще има една цяла планина с пилаф, полян с масло.
И жабички има, и кученца има, но кои от тях са свършили университет? Мислите ли, че като влезете в небето, ще свършите? Вашето положение ще бъде като положението на една муха. „Ех – ще кажете, – нали по образи и подобие Божие сме създадени? “ Ти, ако тук, при тези условия, при които Бог настоява да учиш, те мързи да учиш, то на небето, там, при онази свобода, ще се забравиш и няма да учиш. И право казват турците, че на онзи свят, там ще има една цяла планина с пилаф, полян с масло. Какво учение ще има при тази планина? Всеки ден ще има движение към устата навътре-навън, ще мяза на движението на локомотива – пуф, пуф. Това е философско схващане, но не е право схващане. Дали има разлика между нашето и турското схващане?
към беседата >>

Какво учение ще има при тази планина?
Мислите ли, че като влезете в небето, ще свършите? Вашето положение ще бъде като положението на една муха. „Ех – ще кажете, – нали по образи и подобие Божие сме създадени? “ Ти, ако тук, при тези условия, при които Бог настоява да учиш, те мързи да учиш, то на небето, там, при онази свобода, ще се забравиш и няма да учиш. И право казват турците, че на онзи свят, там ще има една цяла планина с пилаф, полян с масло. Какво учение ще има при тази планина? Всеки ден ще има движение към устата навътре-навън, ще мяза на движението на локомотива – пуф, пуф. Това е философско схващане, но не е право схващане. Дали има разлика между нашето и турското схващане?
към беседата >>

44. Ще хвърля мрежата

Не против държавата се обявяваме ние, ние отиваме да се порадваме на тази планина, на туй благо на природата, на тази светлина, на тази прана, на това електричество, на този магнетизъм там.
Ние живеем в един свят с такива големи богатства, но не можем да използваме тези богатства. За пример, като правим нашите разходки, често следя мислите на хората. Пътуваме около 150–200 души, отиваме да се разходим, да подишаме чист въздух. Управляващите казват: „Тези са самоварите, те идват тук на разходки, но те правят някаква революция, има нещо“. Идват и ни казват: „Не може то, толкова хора да ходят там из планината, замислят нещо против държавата“. Не против държавата се обявяваме ние, ние отиваме да се порадваме на тази планина, на туй благо на природата, на тази светлина, на тази прана, на това електричество, на този магнетизъм там. Най-първо трябва да убедим хората, че нашите мисли, че нашите желания са чисти. Почнаха даже да се противопоставят на екскурзиите. Ами че съвременните хора почнаха да страдат от неизлизане на разходки всред природата! Ние сме осъдени хора, затворници! Мислите ли, че едно здание от 4–5–10 и повече етажа е здравословно?
към беседата >>

45. Двете граници

Освен това дали някои хора живеят по южните, а други – по северните склонове на някоя планина, това също оказва влияние върху характера на хората.
Изобщо Природата със своите местности – планини и долини – оказва известно влияние върху характера на хората. И наистина, забелязано е, че хора, които живеят на по-високи места, имат по-благородни и възвишени стремежи. У тях се забелязва един по-висок полет на Духа, по-голям стремеж към търсене на Истината, те са хора повече идеалисти. Тия пък, които живеят по долините, са хора повече материалисти, хора на живота, на удоволствията. Те са по-здраво свързани с материята. Освен това дали някои хора живеят по южните, а други – по северните склонове на някоя планина, това също оказва влияние върху характера на хората. Всичко това какво показва? Че Природата е жива, разумна. Затова проучвайте нейния език, проучвайте въздействието, което оказва тя върху характера на хората, използвайте нейните методи за вашето самовъзпитание, за вашето развитие като ученици. Вижте как учените хора изучават Природата и се ползвайте от техните методи, от техните придобивки. Природата в своята необятност, в своето голямо разнообразие и голямо множество на явления е неподатлива на едно щателно и дълбоко проучване само отвън, затова учените хора я вмъкват постепенно и бавно, явление след явление, в техните малки и скромни научни кабинети.
към беседата >>

46. Да възлюбиш / Да възлюбиш Господа

МС

От момент на момент се увеличавала, ставала голяма като планина и се страхувала да не се пръсне.
Страшно е положението на човек, който се е отделил от Бога. Една госпожа разправяше, какво нервно състояние преживявала. Сутрин чувствала, че расте неимоверно много. От момент на момент се увеличавала, ставала голяма като планина и се страхувала да не се пръсне. След обед започвала да се смалява все повече и повече. Вечер ставала толкова малка, че се страхувала да не се изгуби. Ходила при няколко лекари, но не могла да намери цяр на своето състояние. Като я изслушах, казах ѝ, че причината за това й състояние се дължи на отделянето й от Бога. За да възстанови нормалното състояние на организма си, тя трябва да се свърже с любовта, с първоизточника на живота.
към беседата >>

47. Разумният живот

Някой казва: „Аз ще стана много голям, като планина – победил съм всичко.“ И наистина, гледам този човек – разширил се, разпрострял се из целия Космос.
Някой казва: „Аз искам да почувствам нещо силно, да имам силни преживявания.“ Знаете ли какво могат да ви причинят тия силни удоволствия, които искате? Тия силни сътресения, тия вълнения на душата могат да разтопят тялото ви. Не си играйте с големите преживявания! Играйте си с онези малки преживявания на Любовта. Туй, мекото, приятното преживяване – то е Божествено; а онези, големите преживявания – това са главни, които могат да предизвикат цял пожар. Някой казва: „Аз ще стана много голям, като планина – победил съм всичко.“ И наистина, гледам този човек – разширил се, разпрострял се из целия Космос. Не се минава и един час време, този, който се е разпрострял из целия Космос, който е ходил из целия свят, сега се е смалил, станал е много малък и казва: „Какво стана с мене? “ – Той не разбира Божия закон. Никъде не е ходил, но той е като някой пиян човек – мяза на онзи пияница, на когото, като се напил, майка му му казала: „Синко, ти с този ум няма да въртиш къща.“ Той легнал на земята и казал на майка си: „Мамо, ела да видиш как въртя къща! “ Като дойдат у нас тия чувства на пияницата, тогава и ние като него въртим къща. Ще се пазите от психологическото пиянство.
към беседата >>

48. Абсолютна справедливост

Защото великите работи са една грамадна планина като Хималаите.
– Силната воля седи в ограничението на едно твое малко желание. То за днес е тъй нищожно, една малка искра е, но утре тази малка искра, турена при благоприятни условия, може да изгори цял град. Или ако турите тази малка искра при някое взривно вещество, тя може да създаде най-голямото нещастие. Тази искра можеш да запазиш за себе си, но да не Ă даваш условия да се развие в голям огън. Законът, който изваждаме от този пример, е следният: не се стремете към великите работи в света! Защото великите работи са една грамадна планина като Хималаите. Такава планина сам можеш да я намериш. Турците казват: „Като питаш, и Цариград ще намериш.“ Хималаите ти лесно можеш да намериш, но някъде във Витоша има турена една малка игла, нея намери. Ти трябва да знаеш точно математически мястото на тази малка игла – да знаеш де е поставена, за да я намериш. Бог се занимава само с малките работи в света. Това е изкуството!
към беседата >>

Такава планина сам можеш да я намериш.
То за днес е тъй нищожно, една малка искра е, но утре тази малка искра, турена при благоприятни условия, може да изгори цял град. Или ако турите тази малка искра при някое взривно вещество, тя може да създаде най-голямото нещастие. Тази искра можеш да запазиш за себе си, но да не Ă даваш условия да се развие в голям огън. Законът, който изваждаме от този пример, е следният: не се стремете към великите работи в света! Защото великите работи са една грамадна планина като Хималаите. Такава планина сам можеш да я намериш. Турците казват: „Като питаш, и Цариград ще намериш.“ Хималаите ти лесно можеш да намериш, но някъде във Витоша има турена една малка игла, нея намери. Ти трябва да знаеш точно математически мястото на тази малка игла – да знаеш де е поставена, за да я намериш. Бог се занимава само с малките работи в света. Това е изкуството!
към беседата >>

49. Темпераментите

Иначе, колкото и да се молиш, ще умреш.“ Казвам: от всинца ви се изисква такава вяра, която и планина да премества.
Проповедникът отива при болния и му казва: „Не мога да се моля за тебе, ти не си направил никакво добро, аз не мога да коленича пред Господа за тебе, няма какво да Му кажа.“ – „Моля ти се, ще умра! “ – „Не, докато не дадеш нещо за Господа, ако не обещаеш поне половината от имането си, аз не мога да се моля за тебе. Не мога да коленича на голата земя. Ще дадеш нещо, и то много, за да ми бъде меко, като вълна под коленете. Само така ще мога да докажа на Господа, че този човек е дал нещо. Иначе, колкото и да се молиш, ще умреш.“ Казвам: от всинца ви се изисква такава вяра, която и планина да премества. И Христос не казва да имате вяра, голяма като камилски яйца, но казва: „Ако имате вяра колкото едно синапово зрънце и кажете на тази планина да се премести, ще се премести.“ Туй, малкото зрънце, това е 1/1000 част, която ако приложите, ще имате магическа сила и планини ще можете да премествате. Не трябва да бъдете лековерни, но да ходите в живота си с непоколебима, разумна вяра.
към беседата >>

И Христос не казва да имате вяра, голяма като камилски яйца, но казва: „Ако имате вяра колкото едно синапово зрънце и кажете на тази планина да се премести, ще се премести.“ Туй, малкото зрънце, това е 1/1000 част, която ако приложите, ще имате магическа сила и планини ще можете да премествате.
“ – „Не, докато не дадеш нещо за Господа, ако не обещаеш поне половината от имането си, аз не мога да се моля за тебе. Не мога да коленича на голата земя. Ще дадеш нещо, и то много, за да ми бъде меко, като вълна под коленете. Само така ще мога да докажа на Господа, че този човек е дал нещо. Иначе, колкото и да се молиш, ще умреш.“ Казвам: от всинца ви се изисква такава вяра, която и планина да премества. И Христос не казва да имате вяра, голяма като камилски яйца, но казва: „Ако имате вяра колкото едно синапово зрънце и кажете на тази планина да се премести, ще се премести.“ Туй, малкото зрънце, това е 1/1000 част, която ако приложите, ще имате магическа сила и планини ще можете да премествате. Не трябва да бъдете лековерни, но да ходите в живота си с непоколебима, разумна вяра.
към беседата >>

50. Блаженъ този рабъ! / Блажен този раб!

Един каракачанин живеел в Стара Планина, дето от ред години пасял стадата си. (втори вариант)
Нито пък аз като те срещна, да бъда мечка за тебе, да ти трепне сърцето. Какво правите като срещнете някоя мечка? Като ви срещне една мечка в гората, сърцето ви почва да тупа, а тя, като някой философ, с малките си очички, върви преспокойно, не се бои от вас. Някой път мечките са много благородни. Пак ще ви приведа примера за мечката и онзи каракачанин в гората. Един каракачанин живеел в Стара Планина, дето от ред години пасял стадата си. Никога не му се случвало някакво нещастие. Един ден, обаче, като минавал през една тясна пътека, гледа, насреща му една мечка. Тя върви нагоре, той – надолу, срещат се. Втасахме я сега, казва си на ума каракачанинът.[? ] Намира се той пред една неразрешена задача и си мисли, как да я разреши.
към втори вариант >>

Единъ каракачанинъ живѣелъ въ Стара-Планина, дѣто отъ редъ години пасълъ стадата си.
Нито пъкъ азъ като те срещна, да бѫда мечка за тебе, да ти трепне сърдцето. Какво правите като срѣщнете нѣкоя мечка? Като ви срещне една мечка въ гората, сърдцето ви почва да тупа, а тя, като нѣкой философъ, съ малкитѣ си очички, върви прѣспокойно, не се бои отъ васъ. Нѣкой пѫть мечкитѣ сѫ много благородни. Пакъ ще ви приведа примѣра за мечката и онзи каракачанинъ въ гората. Единъ каракачанинъ живѣелъ въ Стара-Планина, дѣто отъ редъ години пасълъ стадата си. Никога не му се случвало нѣкакво нещастие. Единъ день, обаче, като минавалъ прѣзъ една тѣсна пѫтека, гледа, насрѣща му една мечка. Тя върви нагорѣ, той – надолу, срѣщатъ се. Втасахме я сега, казва си на ума каракачанинътъ. Намира се той прѣдъ една неразрѣшена задача и си мисли, какъ да я разрѣши.
към беседата >>

51. Азъ Те познахъ / Аз Те познах

Ако вие изисквате от някой художник да изрисува една планина, като „Хималаите“, той ще се намери в трудно положение. (втори вариант)
В свещената книга има изречения, върху които може да се говори много. В свещената книга има и такива изречения, върху които пък може да се говори малко. Върху този последен стих може да се говори малко. Защо? Защото е един от съдържателните стихове и изисква повече време. Ако вие изисквате от някой художник да изрисува една планина, като „Хималаите“, той ще се намери в трудно положение. Най-първо трябва да определи своите важни точки, защото мащабът ѝ е голям. За малките работи всеки може да говори, то е лесна работа. Ако е да се нарисува една гарга, и малките деца могат да я нарисуват. Но я ги накарайте да нарисуват една голяма планина, няма да знаят, как и отгде да започнат. Колкото се отнася до гаргата, веднага ще я нарисуват.
към втори вариант >>

Но я ги накарайте да нарисуват една голяма планина, няма да знаят, как и отгде да започнат. (втори вариант)
Защото е един от съдържателните стихове и изисква повече време. Ако вие изисквате от някой художник да изрисува една планина, като „Хималаите“, той ще се намери в трудно положение. Най-първо трябва да определи своите важни точки, защото мащабът ѝ е голям. За малките работи всеки може да говори, то е лесна работа. Ако е да се нарисува една гарга, и малките деца могат да я нарисуват. Но я ги накарайте да нарисуват една голяма планина, няма да знаят, как и отгде да започнат. Колкото се отнася до гаргата, веднага ще я нарисуват.
към втори вариант >>

Ще бъде смешно когато някоя муха остави своите извержения на върха Мон-Блан и мисли, че това ще опетни тази планина. (втори вариант)
Значи, влагам живота си вътре в Тебе, защото аз дойдох на земята да изпълня Твоята воля, да изявя Твоето величие, Твоята слава пред света. Христос беше един велик Учител, но Той се смири, дойде като един прост слуга, даде един велик пример на света и така свърши своята работа. А сега, у съвременните хора, у съвременните християни, липсва именно тази черта – смирението. И колко пъти ние разваляме най-хубавите неща, само поради това, че сме се докачили, и никога не мислим за Онзи, който ни е пратил на земята. Някой път ние мислим, че хората могат да ни опетнят. Ще бъде смешно когато някоя муха остави своите извержения на върха Мон-Блан и мисли, че това ще опетни тази планина. Не, като дойдат водните капки, ще изчистят, ще измият всичко и върху планината няма да остане никакво петно. Възвишеният, чистият човек, който вярва в Бога, е като планина, и тия плюнки на мухите ще го оцапат толкова, колкото са в състояние да оцапат и върха на Мон-Блан. Някои ми казват: Ти не знаеш ли, какво говорят хората за тебе? Казвам: Какво говорят мухите ли? Знам, но то е тяхна работа, а моята работа е друга.
към втори вариант >>

Възвишеният, чистият човек, който вярва в Бога, е като планина, и тия плюнки на мухите ще го оцапат толкова, колкото са в състояние да оцапат и върха на Мон-Блан. (втори вариант)
А сега, у съвременните хора, у съвременните християни, липсва именно тази черта – смирението. И колко пъти ние разваляме най-хубавите неща, само поради това, че сме се докачили, и никога не мислим за Онзи, който ни е пратил на земята. Някой път ние мислим, че хората могат да ни опетнят. Ще бъде смешно когато някоя муха остави своите извержения на върха Мон-Блан и мисли, че това ще опетни тази планина. Не, като дойдат водните капки, ще изчистят, ще измият всичко и върху планината няма да остане никакво петно. Възвишеният, чистият човек, който вярва в Бога, е като планина, и тия плюнки на мухите ще го оцапат толкова, колкото са в състояние да оцапат и върха на Мон-Блан. Някои ми казват: Ти не знаеш ли, какво говорят хората за тебе? Казвам: Какво говорят мухите ли? Знам, но то е тяхна работа, а моята работа е друга. Мухите ще си правят своето, и аз – своето, и така светът ще си върви. Ами защо правят мухите така?
към втори вариант >>

Бахру-Исава се заселил именно в тази планина, и един ден, като се разхождал из планината, срещнал един от тия вълци, погледнал го в очите, и той веднага тръгнал подире му. (втори вариант)
Той базирал своите изчисления върху постъпката на един вълк. Ще ви разправя накратко този разказ. Адептът се наричал Бахру-Исава. Той се отдалечил да живее в една планинска местност, гдето имало много вълци. Всички овчари, който минавали през тази местност с овцете си, все ги губели, затова много от тях били принудени да бягат от тази местност. Бахру-Исава се заселил именно в тази планина, и един ден, като се разхождал из планината, срещнал един от тия вълци, погледнал го в очите, и той веднага тръгнал подире му. Бахру-Исава отива в колибата си, и вълкът иде след него – ляга близо до нозете му и го гледа право в очите. Бахру-Исава му казва: „Слушай, ти трябва да преобразиш живота си. В тази планина ще настане един преврат, и всички вълци ще бъдат изтребени. Туй да го знаете! И, ако вие, вълците, не се превърнете в овчарски кучета, очаква ви лоша съдба.“ [–] На твое разположение съм.
към втори вариант >>

В тази планина ще настане един преврат, и всички вълци ще бъдат изтребени. (втори вариант)
Той се отдалечил да живее в една планинска местност, гдето имало много вълци. Всички овчари, който минавали през тази местност с овцете си, все ги губели, затова много от тях били принудени да бягат от тази местност. Бахру-Исава се заселил именно в тази планина, и един ден, като се разхождал из планината, срещнал един от тия вълци, погледнал го в очите, и той веднага тръгнал подире му. Бахру-Исава отива в колибата си, и вълкът иде след него – ляга близо до нозете му и го гледа право в очите. Бахру-Исава му казва: „Слушай, ти трябва да преобразиш живота си. В тази планина ще настане един преврат, и всички вълци ще бъдат изтребени. Туй да го знаете! И, ако вие, вълците, не се превърнете в овчарски кучета, очаква ви лоша съдба.“ [–] На твое разположение съм. Каквото ми кажеш, ще върша. Този вълк живял цяла година мирно около своя господар, който си задал една задача: да изчисли, колко хиляди години още ще трае злото в света. Един ден един овчар като минавал със стадото си през тази местност, една от неговите овце с агънцето си се отделила от стадото и се изгубила.
към втори вариант >>

Ако вие изисквате отъ нѣкой художникъ да изрисува една планина, като „Хималаитѣ“, той ще се намѣри въ трудно положение.
Въ свещената книга има изречения, върху които може да се говори много. Въ свещената книга има и такива изречения, върху които пъкъ може да се говори малко. Върху този послѣденъ стихъ може да се говори малко. Защо? Защото е единъ отъ съдържателнитѣ стихове и изисква повече врѣме. Ако вие изисквате отъ нѣкой художникъ да изрисува една планина, като „Хималаитѣ“, той ще се намѣри въ трудно положение. Най-първо трѣбва да опрѣдѣли своитѣ важни точки, защото мащабътъ ѝ е голѣмъ. За малкитѣ работи всѣки може да говори, то е лесна работа. Ако е да се нарисува една гарга, и малкитѣ дѣца могатъ да я нарисуватъ. Но я ги накарайте да нарисуватъ една голѣма планина, нѣма да знаятъ, какъ и отгдѣ да започнатъ. Колкото се отнася до гаргата, веднага ще я нарисуватъ.
към беседата >>

Но я ги накарайте да нарисуватъ една голѣма планина, нѣма да знаятъ, какъ и отгдѣ да започнатъ.
Защото е единъ отъ съдържателнитѣ стихове и изисква повече врѣме. Ако вие изисквате отъ нѣкой художникъ да изрисува една планина, като „Хималаитѣ“, той ще се намѣри въ трудно положение. Най-първо трѣбва да опрѣдѣли своитѣ важни точки, защото мащабътъ ѝ е голѣмъ. За малкитѣ работи всѣки може да говори, то е лесна работа. Ако е да се нарисува една гарга, и малкитѣ дѣца могатъ да я нарисуватъ. Но я ги накарайте да нарисуватъ една голѣма планина, нѣма да знаятъ, какъ и отгдѣ да започнатъ. Колкото се отнася до гаргата, веднага ще я нарисуватъ.
към беседата >>

Ще бѫде смѣшно когато нѣкоя муха остави своитѣ извержения на върха Монъ-Бланъ и мисли, че това ще опетни тази планина.
Значи, влагамъ живота си вѫтрѣ въ Тебе, защото азъ дойдохъ на земята да изпълня Твоята воля, да изявя Твоето величие, Твоята слава прѣдъ свѣта. Христосъ бѣше единъ великъ Учитель, но Той се смири, дойде като единъ простъ слуга, даде единъ великъ примѣръ на свѣта и така свърши своята работа. А сега, у съврѣменнитѣ хора, у съврѣменнитѣ християни, липсва именно тази чърта – смирението. И колко пѫти ние разваляме най-хубавитѣ нѣща, само поради това, че сме се докачили, и никога не мислимъ за Онзи, който ни е пратилъ на земята. Нѣкой пѫть ние мислимъ, че хората могатъ да ни опетнятъ. Ще бѫде смѣшно когато нѣкоя муха остави своитѣ извержения на върха Монъ-Бланъ и мисли, че това ще опетни тази планина. Не, като дойдатъ воднитѣ капки, ще изчистятъ, ще измиятъ всичко и върху планината нѣма да остане никакво петно. Възвишениятъ, чистиятъ човѣкъ, който вѣрва въ Бога, е като планина, и тия плюнки на мухитѣ ще го оцапатъ толкова, колкото сѫ въ състояние да оцапатъ и върха на Монъ-Бланъ. Нѣкои ми казватъ: ти не знаешъ ли, какво говорятъ хората за тебе? Казвамъ: какво говорятъ мухитѣ ли? Знамъ, но то е тѣхна работа, а моята работа е друга.
към беседата >>

Възвишениятъ, чистиятъ човѣкъ, който вѣрва въ Бога, е като планина, и тия плюнки на мухитѣ ще го оцапатъ толкова, колкото сѫ въ състояние да оцапатъ и върха на Монъ-Бланъ.
А сега, у съврѣменнитѣ хора, у съврѣменнитѣ християни, липсва именно тази чърта – смирението. И колко пѫти ние разваляме най-хубавитѣ нѣща, само поради това, че сме се докачили, и никога не мислимъ за Онзи, който ни е пратилъ на земята. Нѣкой пѫть ние мислимъ, че хората могатъ да ни опетнятъ. Ще бѫде смѣшно когато нѣкоя муха остави своитѣ извержения на върха Монъ-Бланъ и мисли, че това ще опетни тази планина. Не, като дойдатъ воднитѣ капки, ще изчистятъ, ще измиятъ всичко и върху планината нѣма да остане никакво петно. Възвишениятъ, чистиятъ човѣкъ, който вѣрва въ Бога, е като планина, и тия плюнки на мухитѣ ще го оцапатъ толкова, колкото сѫ въ състояние да оцапатъ и върха на Монъ-Бланъ. Нѣкои ми казватъ: ти не знаешъ ли, какво говорятъ хората за тебе? Казвамъ: какво говорятъ мухитѣ ли? Знамъ, но то е тѣхна работа, а моята работа е друга. Мухитѣ ще си правятъ своето, и азъ – своето, и така свѣтътъ ще си върви. Ами защо правятъ мухитѣ така?
към беседата >>

Бахру-Исава се заселилъ именно въ тази планина, и единъ день, като се разхождалъ изъ планината, срещналъ единъ отъ тия вълци, погледналъ го въ очитѣ, и той веднага тръгналъ подирѣ му.
Той базиралъ своитѣ изчисления върху постѫпката на единъ вълкъ. Ще ви разправя накратко този разказъ. Адептътъ се наричалъ Бахру-Исава. Той се отдалечилъ да живѣе въ една планинска мѣстность, гдѣто имало много вълци. Всички овчари, който минавали прѣзъ тази мѣстность съ овцитѣ си, все ги губѣли, затова много отъ тѣхъ били принудени да бѣгатъ отъ тази мѣстность. Бахру-Исава се заселилъ именно въ тази планина, и единъ день, като се разхождалъ изъ планината, срещналъ единъ отъ тия вълци, погледналъ го въ очитѣ, и той веднага тръгналъ подирѣ му. Бахру-Исава отива въ колибата си, и вълкътъ иде слѣдъ него – лѣга близо до нозѣтѣ му и го гледа право въ очитѣ. Бахру-Исава му казва: „Слушай, ти трѣбва да преобразишъ живота си. Въ тази планина ще настане единъ прѣвратъ, и всички вълци ще бѫдатъ изтрѣбени. Туй да го знаете! И, ако вие, вълцитѣ, не се прѣвърнете въ овчарски кучета, очаква ви лоша сѫдба.“ На твое разположение съмъ.
към беседата >>

Въ тази планина ще настане единъ прѣвратъ, и всички вълци ще бѫдатъ изтрѣбени.
Той се отдалечилъ да живѣе въ една планинска мѣстность, гдѣто имало много вълци. Всички овчари, който минавали прѣзъ тази мѣстность съ овцитѣ си, все ги губѣли, затова много отъ тѣхъ били принудени да бѣгатъ отъ тази мѣстность. Бахру-Исава се заселилъ именно въ тази планина, и единъ день, като се разхождалъ изъ планината, срещналъ единъ отъ тия вълци, погледналъ го въ очитѣ, и той веднага тръгналъ подирѣ му. Бахру-Исава отива въ колибата си, и вълкътъ иде слѣдъ него – лѣга близо до нозѣтѣ му и го гледа право въ очитѣ. Бахру-Исава му казва: „Слушай, ти трѣбва да преобразишъ живота си. Въ тази планина ще настане единъ прѣвратъ, и всички вълци ще бѫдатъ изтрѣбени. Туй да го знаете! И, ако вие, вълцитѣ, не се прѣвърнете въ овчарски кучета, очаква ви лоша сѫдба.“ На твое разположение съмъ. Каквото ми кажешъ, ще върша. Този вълкъ живѣлъ цѣла година мирно около своя господарь, който си задалъ една задача: да изчисли, колко хиляди години още ще трае злото въ свѣта. Единъ день единъ овчарь като минавалъ съ стадото си прѣзъ тази мѣстность, една отъ неговитѣ овци съ агънцето си се отдѣлила отъ стадото и се изгубила.
към беседата >>

52. Послѣдното мѣсто / Последното място

Щом се качиш на планината, ти можеш да наблюдаваш звездите, месеца, но не и самата планина. (втори вариант)
Всички идеи, които едно време Христос е изказал, един ден ще се носят из света. Но ние трябва да се върнем към онзи чист, непорочен живот, какъвто човек е имал още в самото начало на своя живот. Тъй трябва да се очистим, че в лицето на всяка една жена да виждаме една благородна душа. Като се качиш на един висок планински връх, не можеш да наблюдаваш планината. Ако искаш да наблюдаваш планината, трябва да слезеш долу, и оттам да я гледаш. Щом се качиш на планината, ти можеш да наблюдаваш звездите, месеца, но не и самата планина. Тъй че, ако искате да разберете живота, отдолу трябва да го гледате, да вземете последното място, и оттам ще го изучавате основно. Няма да се нервирате, няма да се разчувствате, няма да плачете. Плачете ли, сълзите на вашите очи трябва да донасят благословение. Тъжите ли, говорите ли, изобличавате ли, всичко това трябва да донася благословение. Всеки един акт в нас, трябва да внася нещо ново в нашата душа.
към втори вариант >>

Щомъ се качишъ на планината, ти можешъ да наблюдавашъ звѣздитѣ, мѣсеца, но не и самата планина.
Всички идеи, които едно врѣме Христосъ е изказалъ, единъ день ще се носятъ изъ свѣта. Но ние трѣбва да се повърнемъ къмъ онзи чистъ, непороченъ животъ, какъвто човѣкъ е ималъ още въ самото начало на своя животъ. Тъй трѣбва да се очистимъ, че въ лицето на всѣка една жена да виждаме една благородна душа. Като се качишъ на единъ високъ планински върхъ, не можешъ да наблюдавашъ планината. Ако искашъ да наблюдавашъ планината, трѣбва да слѣзешъ долу, и отъ тамъ да я гледашъ. Щомъ се качишъ на планината, ти можешъ да наблюдавашъ звѣздитѣ, мѣсеца, но не и самата планина. Тъй че, ако искате да разберете живота, отдолу трѣбва да го гледате, да вземете послѣдното мѣсто, и отъ тамъ ще го изучавате основно. Нѣма да се инервирате, нѣма да се разчувствувате, нѣма да плачете. Плачете ли сълзитѣ на вашитѣ очи трѣбва да донасятъ благословение. Тѫжите ли, говорите ли, изобличавате ли, всичко това трѣбва да донася благословение. Всѣки единъ актъ въ насъ, трѣбва да внася нѣщо ново въ нашата душа.
към беседата >>

53. Най-важното

Учителите на тази Школа ще ви представят една висока планина, направена от мукава – това вие няма да знаете – и ще ви накарат да се качвате по тази планина.
Който влезе като ученик в Окултната школа, той ще бъде подлаган на такива изпитания, че космите му ще настръхват. Учителите на тази Школа ще ви представят една висока планина, направена от мукава – това вие няма да знаете – и ще ви накарат да се качвате по тази планина. В това време ще станат големи пертурбации, които вие ще трябва да преодолеете. Същото ще бъде и с вас. Ще отидете на Витоша: там ще стават големи пертурбации и вие ще гледате. След малко всичко ще утихне и ще кажете: „Сън ли беше всичко това? “ Много мъчнотии предстоят на ученика.
към беседата >>

54. Да се не смущава сърцето ви!

Удариха към Казанлък, нагоре към Стара планина – бягат, турска кавалерия ги гони. (втори вариант)
Бягането е много смешно. Човек тогава изпада в комично положение. Разправиха ми един случай, станал в Стара Загора още в турско време. Разнася се слух, че в Стара Загора идва турска кавалерия. Населението, силно изплашено, хуква да бяга. Удариха към Казанлък, нагоре към Стара планина – бягат, турска кавалерия ги гони. Проточили се краката им бягат. Връщат се после и какво виждат? – Никаква кавалерия не е минала през града им. Същото и в духовния живот, и там краката на хората се продължават.
към втори вариант >>

Удариха къмъ Казанлъкъ, нагоре къмъ Стара-планина – бѣгатъ, турска кавалерия ги гони.
Бѣгането е много смѣшно. Човѣкъ тогава изпада въ комично положение. Разправиха ми единъ случай, станалъ въ Стара-Загора, още въ турско врѣме. Разнася се слухъ, че въ Стара-Загора идва турска кавалерия. Населението, силно изплашено, хуква да бѣга. Удариха къмъ Казанлъкъ, нагоре къмъ Стара-планина – бѣгатъ, турска кавалерия ги гони. Проточили се краката имъ бѣгатъ. Врѫщатъ се послѣ, и какво виждатъ? – Никаква кавалерия не е минала прѣзъ града имъ. Сѫщото и въ духовния животъ, и тамъ краката на хората се продължаватъ.
към беседата >>

55. Успоредните линии

Баща и майка, заедно със своето момиченце, тръгват на път за един град, но трябвало да преминат през една планина.
Ще ви приведа един пример, да видите какво нещо е силната, чиста, детинска вяра. Не зная доколко този пример е действителен факт, но ще го приведа тъй, както ми е предаден. Това се е случило в България преди 50-60 години. Баща и майка, заедно със своето момиченце, тръгват на път за един град, но трябвало да преминат през една планина. В планината ги нападат разбойници. Бащата и майката успели да се освободят от тях, избягали, но в страха си не забелязали, че момиченцето им не е с тях, и го изгубили. То останало сред планината: плакало, викало, търсило майка си, но не могло да я намери. По едно време то вижда на пътя си мечка. Веднага се затичва към нея, започва да я гали, да я милва по козината и да я пита: „Кажи ми, де е мама?
към беседата >>

56. Несъвместими отношения

Качваш ли се на планина, това подразбира отиване към един по-висш свят.
Някои отиват на екскурзия и се занимават с това, кой как се държал, какво говорил и т.н. Казвам: екскурзиите имат съвсем друго предназначение. Всяка екскурзия предвижда влизане в контакт със силите на Живата Природа и облагородяване на човека. Отидеш ли на екскурзия, трябва да се върнеш освежен, обновен, с едно ново чувство в сърцето и с една светла мисъл в ума. Там трябва да забравиш всички дребнавости на обикновения живот. Качваш ли се на планина, това подразбира отиване към един по-висш свят.
към беседата >>

57. Той знаеше

Някои мислят, че с думи могат да преместят планина.
Тези учени хора разсъждават като онази българска баба, която повикала няколко свои съседки и им казала: с вяра аз мога всичко да направя. Молитвата ми е тъй силна, че вие ще видите, тази чукара няма да я има до утре сутринта. Стават сутринта, чукарата си е на местото. Обаче, тя изхитрила и им казала: чукарата си е на място, защото се смилих над вас, боях се да не ви стане нещо от учудване. Тя съзнавала, че с думи само чукарата не може да се мести. Някои мислят, че с думи могат да преместят планина. Някои даже мислят, че с думи могат да преместят и земята. Да, може, обаче човек, който работи с вяра, не с простата вяра; такъв човек трябва да има абсолютни познания. Вярата подразбира Христос.
към беседата >>

58. Мария избра

Вие знаете онази приказка на онзи отшелник човек, който живял цели 20 години на една планина, дето прекарал съвършено чист и свят живот.
Някои хора казват: краката на един мъж или краката на една жена. Това са извратени мисли. Чудни сте вие, като схващате нещата по този начин. Това не са краката нито на мъжа, нито на жената. Съвременните хора, даже и най-святите, все имат някаква слабост. Вие знаете онази приказка на онзи отшелник човек, който живял цели 20 години на една планина, дето прекарал съвършено чист и свят живот. Той през това време успял да придобие известна чистота и святост и пожелал да слезе в града при брата си, който бил обущар и да му проповядва за възвишения, за чистия живот. За да изрази своята святост, взел в ръката си една топка сняг, с което искал да покаже, че тази топка сняг няма да се стопи. Брат му бил прочут обущар и при него идвали много видни клиенти да си поръчват обуща. Отшелникът говорил на брата си за Божията Любов, за чистия и свят живот, но брат му казал: „Почакай малко, аз имам да изпълня някои свои задължения в света и след това ще заживея такъв чист и свят живот.“ В това време пристига царската дъщеря да си вземе мярка, но според тогавашния обичай трябвало да си събуе крака и да се вземе мярка. Светията се загледал в крака на царската дъщеря и не усетил как снегът му започнал да се топи.
към беседата >>

59. Външни влияния

След това той задигнал Христа на една висока планина, откъдето посочил към всички царства на земята и му казал: „Ако ми се поклониш, ще ти дам тия царства да ги управляваш".
Когато е прекарвал 40-дневен пост в пустинята, дяволът дошъл да Го изкушава. Той Го качил на храма и му казал: „Ако си Син Божи, хвърли се от храма". Христос му отговорил: „Понеже ти ме качи, ти сам ще ме снемеш. Аз не мърдам от мястото си". Това например говори за суеверието на дявола. След това той задигнал Христа на една висока планина, откъдето посочил към всички царства на земята и му казал: „Ако ми се поклониш, ще ти дам тия царства да ги управляваш". Христос му отговорил: „Всички царства и земни, и небесни са в ръцете на Бога. Ти искаш много евтино да ти се продам". Както виждате дяволът е много суеверен, защото той обича лъжата, а самата лъжа е суеверие. Като лъже, той сам започва да вярва в това, което говори и казва: „Възможно е да е така." Човекът на вярванията пък казва: „Съдбата е такава. Каквото да прави човек, той не може да измени съдбата си." Човекът на положителната вяра знае, че той сам създава съдбата си, и затова никога не се разочарова.
към беседата >>

60. Духовна мекота

Ако съм една планина като Хималаите, каква сянка може да хвърля? (втори вариант)
По такъв начин щом мислите, лесно се превръщат енергиите. Обезсърчение, обществено мнение – не, обществото и хората не може да кажат толкова лошо, колкото аз може да кажа. „Да кажат хората добро за нас." Хората и обществото за мен не могат да кажат по-добро, отколкото аз мога да кажа. А туй ще рече, каквото Бог мисли за мен, туй е най-важно. Лошото, което може да кажа за себе си, аз подразбирам сянката в света, която мога да хвърля. Ако съм една планина като Хималаите, каква сянка може да хвърля? Да му мисли, който е след мене. Ако е пред мен, откъдето слънцето изгрява, той ще бъде на южните склонове и ще се пече. Ако е на северните склонове, той да му мисли. Туй разбирам лошото мнение. Добър човек на южните склонове, лош – на северните.
към втори вариант >>

Ако този човек е планина като Хималаите, да му мислят онези, които са зад него, на северните склонове.
Не е важно за човека какво хората мислят за него, нито това, което той мисли за себе си, но е важно какво Бог мисли за него. Лошото в човека не е нищо друго, освен сянка, която той хвърля зад себе си. Ако този човек е планина като Хималаите, да му мислят онези, които са зад него, на северните склонове. Онези, които са на юг, дето Слънцето силно грее, те ще се пекат на слънце и ще се радват. Добър е човек, когато попаднете на южните и на източните му склонове. Попаднете ли на северните и на западните склонове на човека, вие виждате лошото в него и го наричате лош. Искате ли да видите доброто в този човек, изменете положението си – идете на южните и на източните склонове или качете се на неговия планински връх. Вие трябва да направите усилие, да се качите на върха на планината.
към беседата >>

61. Форми на съзнанието. Трите съзнания / Трите съзнания

Казва Христос, ако кажете на тази планина повдигни се и хвърли се в морето, и ще се хвърли. (втори вариант)
В дадения случай имаме три категории мисли в човека. В първото, физическото съзнание, имаме идеи, които са възможни. Има мисли, които изглеждат невъзможни. Ако се повдигнем на втора една степен, те са възможни. Казва Христос, ако кажете на тази планина повдигни се и хвърли се в морето, и ще се хвърли. Ние можем да кажем, че движението на земята може да се обясни и по друг начин, като едно разумно движение. Земята е един параход, който пътува в пространството и отива по някакво предназначение. След няколко милиона години ще достигне първата станция, където ще остави ред пасажери. На много места в пространството ще остави пасажери, които имат билети. Това от гледището на първото съзнание са само хипотези, тази идея е смътна за него по закона на асоциациите: как параходът оставя пътници на някое пристанище, а то разбира, че онези напреднали същества на земята, на които съзнанието е вече израснало, щом дойде известно прекръстосване, пристанища има такива.
към втори вариант >>

Ще каже някой, че може да вдигне планина.
Човек трябва да изпитва нещата, не да си прави илюзии, да мисли,че много знае или че всичко знае. Ще каже някой, че може да вдигне планина. За физическия свят това е невъзможно. За Духовния и за Божествения свят това е възможно. В човека се крият ред сили, които днес не са проявени. Ще дойде ден, когато тия сили ще се пробудят и той ще може да върши такива неща, за които днес не може да мисли. Например има хора, които носят в себе си особени сили за лекуване.
към беседата >>

62. Дава плод

Може да е на Витоша, може да е на Мусала някъде, а може и да е на друга някоя планина.
Ако ти изчистиш един запушен, прашасал извор, откъде знаеш, може би този извор съответства на живота на някой държавник в обществото. Този човек като не знае начин да си помогне, чувства живота си запушен, затруднен. Ако ти изчистиш извора на този човек, ще помогнеш да се просвети ума му. Нему не дохожда на ум да отиде горе на планината да изчисти своя извор. Къде е този извор? Може да е на Витоша, може да е на Мусала някъде, а може и да е на друга някоя планина. Аз бих желал българите да чистят тия извори. Ако всяка година българите биха ходили да очистват Горното езеро на Мусала, знаете ли какво щеше да стане с тях? Няма да кажа, какво биха придобили те. Вие ще кажете: малко ли работи има да чистим, че ще трябва да се занимаваме и с тия неща? Аз доколкото виждам, работите на българите се оправят само наполвина.
към беседата >>

63. Зазоряване

Често един народ се уподобява на планина.
Библията е книга само на символи. В нея често човек се уподобява на овца. В действителност овца ли е той? Там често държавата се уподобява на звяр. Държавата звяр ли е? Често един народ се уподобява на планина. Народът планина ли е? Често животът се уподобява на река или на море, или на извор. Е, животът река ли е, извор ли е, море ли е? И тъй, онези, които не са запознати с този стар език, ни казват: да се любим! И действително, ние се любим.
към беседата >>

Народът планина ли е?
В нея често човек се уподобява на овца. В действителност овца ли е той? Там често държавата се уподобява на звяр. Държавата звяр ли е? Често един народ се уподобява на планина. Народът планина ли е? Често животът се уподобява на река или на море, или на извор. Е, животът река ли е, извор ли е, море ли е? И тъй, онези, които не са запознати с този стар език, ни казват: да се любим! И действително, ние се любим. Да се обичаме!
към беседата >>

Турците си представят рая като една голяма планина от ориз, варен със захар и отгоре полят с масълце.
Тъй трябва да разглеждаме реалния живот. Някой път ние употребяваме методи, чрез които сплашваме хората и казваме: ти ще отидеш в ада. Или, когато искаме да окуражим някого, ние казваме, ти ще отидеш в рая. Това е подкуп. Ако раят може да ме подкупи със своята външност, това не е рай. Турците си представят рая като една голяма планина от ориз, варен със захар и отгоре полят с масълце. Седне турчинът пред тази планина, вземе златна лъжица в ръка и там с години яде от този ориз. Не само това, но около него ще бъдат наредени и най-красивите моми, нимфите, каквито светът не може да си представи. Той ще яде и ще блаженства, а те ще играят наоколо му със своите зурли и тъпани. Питам: това рай ли е? Рай е, но турски рай.
към беседата >>

Седне турчинът пред тази планина, вземе златна лъжица в ръка и там с години яде от този ориз.
Някой път ние употребяваме методи, чрез които сплашваме хората и казваме: ти ще отидеш в ада. Или, когато искаме да окуражим някого, ние казваме, ти ще отидеш в рая. Това е подкуп. Ако раят може да ме подкупи със своята външност, това не е рай. Турците си представят рая като една голяма планина от ориз, варен със захар и отгоре полят с масълце. Седне турчинът пред тази планина, вземе златна лъжица в ръка и там с години яде от този ориз. Не само това, но около него ще бъдат наредени и най-красивите моми, нимфите, каквито светът не може да си представи. Той ще яде и ще блаженства, а те ще играят наоколо му със своите зурли и тъпани. Питам: това рай ли е? Рай е, но турски рай. Всеки си има по един такъв рай.
към беседата >>

64. Когато страданията произтичат / Произход на страданията

Това чувство трябва да има някой висок връх, по-висок от Хималаите, и вие да бъдете в подножието на тази планина.
Трябва да има едно падане, контраст трябва да има, за да бъде чувството у вас устойчиво. Това чувство трябва да има някой висок връх, по-висок от Хималаите, и вие да бъдете в подножието на тази планина. Тогава туй чувство е устойчиво. Ако се намирате в равнина, и вашите чувства са като нея, вашите чувства ще бъдат неустойчиви.
към беседата >>

65. Запалената свещ

Ела с мене, не се бой.” Върви той с нея през Стара-планина, но по едно време изскача насреща им една мечка.
Онези, които са за професорите, нека учат професорите на Любов. Онези, които са за майките, нека учат майките на Любов. Бащите, братята, сестрите, нека всички проповядват Любовта. Не говоря за сегашната Любов. Един млад момък, българин въоръжен с два кобура във време на въстанието казва на възлюбената си: “Генке, виждаш ли тия турци, всички ще ги избия! Ела с мене, не се бой.” Върви той с нея през Стара-планина, но по едно време изскача насреща им една мечка. Той остава Генка, покатерва се на един бук и казва: “Не бой се, аз оттук ще цъкам.” Генка вижда своя герой горе на дървото и му казва: “С цъкане отгоре работа не става.” Аз считам герой онзи момък, който може да хване мечката за ушите и да каже: “Знаеш ли, че аз обичам тази мома? Знаеш ли, че аз имам вяра? Хайде да си вървиш! ” После я поглади малко и казва: “Върви си по работата, да не се караме! Ти трябва да знаеш, че аз обичам.” Мечката ще го погледне и ще си каже:”Щом обичаш, повече въпрос не става.” Това наричам аз геройство.
към беседата >>

66. Право мисли!

Ако вашите грехове са тежки, като планина, Бог ще ги дигне с малкия си пръст като перушинка и ще ги разпръсне из пространството.
Казано е, че Бог ще заличи греховете ни и никога няма да ги спомене. Кога ще стане това? – Когато ние изчистим умовете и сърцата си. Казвате: “Възможно ли е Бог да ни освободи от всички грехове? ” – За Бога няма невъзможни неща. Ако вашите грехове са тежки, като планина, Бог ще ги дигне с малкия си пръст като перушинка и ще ги разпръсне из пространството. Сърце смирено и дух кротък се изисква от вас, за да имате Божиите блага. Тогава всичко ще се превърне за ваше добро.
към беседата >>

Всяка долина и всяка планина приема толкова, колкото й трябва.
Трябва ли да се съмнявате в Бога? Някой казва: “Бог не ме обича, на еди-кого си е дал повече благословения.” Като говорите така, то е все едно някоя долина да се оплаква, че слънцето не я огрява както съседната долина. Вярно е, че една долина може да дава повече плодове от друга, но затова нито долината, нито слънцето са виновни. За да може една долина да дава повече плодове от друга, причината за това се крие в почвата, в самите плодове и т. н. Може ли планинският връх да страда от това, че не ражда плодове? Всяка долина и всяка планина приема толкова, колкото й трябва. Тъй щото в това отношение слънцето на живота дава всекиму толкова, колкото му е необходимо. Бог обича всички еднакво, само че едни съзнават това, а други не го съзнават. Бог обича и човека толкова, колкото и ангелите, само че ангелите съзнават Божията Любов и я приемат, а хората всякога не я съзнават. За пример върху един камък се излива толкова вода, колкото и върху околната растителност, обаче камъкът не приема тази вода в себе си, вследствие на което може да каже, че Бог не го обича. Водата минава и заминава по повърхността на камъка, но той не я приема и се оплаква, че не го обичат.
към беседата >>

67. Неразрешеното

Например Стара Планина днес не е на същото място, дето е била преди две хиляди години.
Питам: растенето движение ли е? Растенето е движение, но толкова бавно, че се изискват много години, за да се забележи. И растенията се движат от едно място на друго, както животните и хората, но за да забележите,че едно дърво се е преместило от едно място на друго, трябва да минат поне сто години. Ето защо на пръв поглед се вижда, като че растенията не се движат. Също така и почвата се движи. Например Стара Планина днес не е на същото място, дето е била преди две хиляди години. Някога тя е била към Карпатите, а сега отива към Средиземно море. Земята, слънцето, всички планети се движат. Всичко във вселената е в движение. Единственото същество, което не се движи, е Бог. Вън от Него всичко е в движение, но с различна степен на бързина.
към беседата >>

68. Те свидетелстват

- Трябва ли човек да бъде голям като някоя планина, или като някой слон, или като някое предпотопно животно?
- Да не трупат богатства повече, отколкото им трябват. Казвате: “Човек трябва да бъде богат.” - Колко богат трябва да бъде? Колко пари са нужни на човек за да прекара един сносен живот? - Човек трябва да бъде голям? - Колко голям? - Трябва ли човек да бъде голям като някоя планина, или като някой слон, или като някое предпотопно животно? - Човек трябва да има широк ум. - Докъде трябва да се простира човешкия ум?
към беседата >>

Идеал е, като се намериш пред полите на някоя планина да махнеш с тояжката си и да се намериш на върха, без да се изкачваш и уморяваш.
Днес повечето хора са добре облечени, но нека се опитат да махнат със своята тояжка, да видят колко болни могат да излекуват, и колко мъртви да възкресят. Да лекуваш болни и да възкресяваш мъртви, това са велики задачи за човечеството. Днес повечето майки проповядват на децата си: “Работете, учете, за да се осигурите, добре да се обличате и храните, добре да живеете.” Това не може да бъде идеал нито за стари, нито за млади. Това са остарели идеи, с които съвременните хора се раждат и умират. Идеалът е да дойдеш до положението, като стигнеш до някоя река, която няма мост, да махнеш с тояжката си и да се намериш на другия край на реката. Идеал е, като се намериш пред полите на някоя планина да махнеш с тояжката си и да се намериш на върха, без да се изкачваш и уморяваш. Това е знание! Бъдещият идеал на човека трябва да се сведе към следното: да преминава река без мост; щом пожелае да се изкачи на върха на някоя планина, моментално да се намери там, без да се изкачва; да възкресява мъртви, да парализира действията на апашите, да сваля хора от бесилките и т.н. Когато хората страдат, те се обръщат към Господа и казват: “Господи, не виждаш ли нашите страдания? ” Той казва: “Аз виждам всичко, но вие не виждате.” Когато всички хора се стремят към висок идеал и го пожелаят, тогава ще дойде спасението на света. Днес какво желаят хората?
към беседата >>

Бъдещият идеал на човека трябва да се сведе към следното: да преминава река без мост; щом пожелае да се изкачи на върха на някоя планина, моментално да се намери там, без да се изкачва; да възкресява мъртви, да парализира действията на апашите, да сваля хора от бесилките и т.н.
Днес повечето майки проповядват на децата си: “Работете, учете, за да се осигурите, добре да се обличате и храните, добре да живеете.” Това не може да бъде идеал нито за стари, нито за млади. Това са остарели идеи, с които съвременните хора се раждат и умират. Идеалът е да дойдеш до положението, като стигнеш до някоя река, която няма мост, да махнеш с тояжката си и да се намериш на другия край на реката. Идеал е, като се намериш пред полите на някоя планина да махнеш с тояжката си и да се намериш на върха, без да се изкачваш и уморяваш. Това е знание! Бъдещият идеал на човека трябва да се сведе към следното: да преминава река без мост; щом пожелае да се изкачи на върха на някоя планина, моментално да се намери там, без да се изкачва; да възкресява мъртви, да парализира действията на апашите, да сваля хора от бесилките и т.н. Когато хората страдат, те се обръщат към Господа и казват: “Господи, не виждаш ли нашите страдания? ” Той казва: “Аз виждам всичко, но вие не виждате.” Когато всички хора се стремят към висок идеал и го пожелаят, тогава ще дойде спасението на света. Днес какво желаят хората? - Пари и само пари. Младите моми и момце искат пари; бащите и майките искат деца.
към беседата >>

69. Тази притча

Например, за някой човек казват: “Силен е този човек, планина човек!
Има ред философи, които искат да разгадаят смисъла на човешкия живот, и за тази цел обясняват, какво нещо е субстанция, и какво - есенция. Питам: Кой съвременен учен разбира, какво нещо е субстанцията и есенцията в тяхната дълбока същина? Няма такъв учен, който да разбира същината на понятията есенция и субстанция. Няма нищо обидно в това, че никой не разбира тези понятия. Всяко понятие може да бъде разбрано в неговия ограничен смисъл, както и в неговия дълбок смисъл. Например, за някой човек казват: “Силен е този човек, планина човек! ” Питам: Как проверявате неговата сила? - Той може да дига големи тежести. - Витоша може ли да дигне? - Витоша не може да дигне, но дига големи камъни от сто, двеста и повече килограми тежест. Казвам: Ако е въпрос за сила, слонът може да дига много по-големи тежести.
към беседата >>

70. Влизане

Или, когато искат да похвалят някой момък, казват: „Левент момък, като планина“.
Хора, с разбирания като тия на бръснаря, казват: Няма нещо [нищо? ] особено в процеса на раждането. Всяка майка ражда. Това е повърхностно схващане на нещата. И затова, именно, често се употребява следната поговорка: „Жени мома да не е дома“. Или, когато искат да похвалят някой момък, казват: „Левент момък, като планина“. Това са иносказателни изречения. Те са хубави, но ако се тълкуват буквално, губят своя дълбок смисъл. Духът на някой момък може да бъде като планина; мисълта му може да бъде велика и мощна, но той сам, по форма, не може да бъде като планина. При процеса на раждането духът засяга мощното, великото в човека. Всеки, който иска да върви в Божествения път и да стане „човек“ в пълния смисъл на думата, най-първо трябва да бъде безстрашен.
към беседата >>

Духът на някой момък може да бъде като планина; мисълта му може да бъде велика и мощна, но той сам, по форма, не може да бъде като планина.
Това е повърхностно схващане на нещата. И затова, именно, често се употребява следната поговорка: „Жени мома да не е дома“. Или, когато искат да похвалят някой момък, казват: „Левент момък, като планина“. Това са иносказателни изречения. Те са хубави, но ако се тълкуват буквално, губят своя дълбок смисъл. Духът на някой момък може да бъде като планина; мисълта му може да бъде велика и мощна, но той сам, по форма, не може да бъде като планина. При процеса на раждането духът засяга мощното, великото в човека. Всеки, който иска да върви в Божествения път и да стане „човек“ в пълния смисъл на думата, най-първо трябва да бъде безстрашен. Второто качество, което трябва да притежава, е смирението. Наблюдавайте животните и ще видите, че смирението не съществува в тяхното царство. Значи, то е качество само на човека.
към беседата >>

71. Стари и нови възгледи

Право е желанието на човека да стане велик, голям като планина, но той трябва да знае, че високите дървета, големите планини, великите хора не са станали такива изведнъж; те са расли и то постепенно, по малко, с течение на вековете.
Когато човек се качва на високи места, той е вдъхновен, насърчава се; когато слиза, губи вдъхновението си и се обезсърчава. Това са психологически състояния, през които всеки минава. Животът не може да върви в плоскост. Следователно човек не може да върви само по равен, гладък път, нито пък може да хвърчи във въздуха като птица и да гледа на нещата отвисоко. Ето защо като ученици вие не трябва да се спирате само на външната или физическа страна на живота, но и на вътрешната, духовната му страна. Право е желанието на човека да стане велик, голям като планина, но той трябва да знае, че високите дървета, големите планини, великите хора не са станали такива изведнъж; те са расли и то постепенно, по малко, с течение на вековете. Всичко в света расте. Когато се казва за нещо, че е създадено, то не подразбира растене. Реалните неща растат, те имат свое зачатие, свое детство, зряла възраст и най-после старост. Например Витоша днес е на пет милиона години, наближава вече старостта си. След два милиона години ще почне да се разпада.
към беседата >>

72. Здрави връзки

Така могат да се възпитават и малките деца - когато води децата на разходка, учителят трябва да обръща вниманието им на всичко, което срещат на пътя си: ако са на планина, той трябва да спира вниманието им върху изворчетата и ако са нечисти, да се заеме заедно с тях да ги изчисти.
Задачата, която днес ви давам, е добър метод за самовъзпитание и възпитание. Така могат да се възпитават и малките деца - когато води децата на разходка, учителят трябва да обръща вниманието им на всичко, което срещат на пътя си: ако са на планина, той трябва да спира вниманието им върху изворчетата и ако са нечисти, да се заеме заедно с тях да ги изчисти. Малки идеи са тези, но те влизат в умовете на децата и се разрастват. Пръчки, листа, камъчета, каквото срещнете на пътя си, вдигайте и слагайте настрани; пътят, по който вървите, трябва да бъде чист. Ако имате стомна, която пуска вода през порите си, не се сърдете на грънчаря, но намерете начин да не мокри дъските - сложете под нея една чинийка и дъските ще бъдат сухи.
към беседата >>

73. Иди повикай мъжа си!

Бащите ни в тази гора се покланяха, а вие казвате, че Ерусалим е мястото, където трябва да се кланяме.“ Казва й Исус: „Жено, хвани ми вяра, че идва часът, когато нито в тази гора, нито в Ерусалим ще се поклоните на Отца.“ Тук думата „гора, планина“ е употребена в символичен смисъл.
Казва Му самарянката: „Господине, гледам, че си пророк и всичко знаеш. Бащите ни в тази гора се покланяха, а вие казвате, че Ерусалим е мястото, където трябва да се кланяме.“ Казва й Исус: „Жено, хвани ми вяра, че идва часът, когато нито в тази гора, нито в Ерусалим ще се поклоните на Отца.“ Тук думата „гора, планина“ е употребена в символичен смисъл. Под думата „планина“ не се е разбирало това, което ние днес схващаме. Хората на миналото не са били толкова глупави, да се кланят на планина. Под думата „планина“ те са разбирали умните хора, а за умни хора те са считали своите деди и прадеди, на които са се кланяли. Планината представлява материалната страна на въпроса. Ерусалим пък представя мястото, откъдето се разнася културата.
към беседата >>

Под думата „планина“ не се е разбирало това, което ние днес схващаме.
Казва Му самарянката: „Господине, гледам, че си пророк и всичко знаеш. Бащите ни в тази гора се покланяха, а вие казвате, че Ерусалим е мястото, където трябва да се кланяме.“ Казва й Исус: „Жено, хвани ми вяра, че идва часът, когато нито в тази гора, нито в Ерусалим ще се поклоните на Отца.“ Тук думата „гора, планина“ е употребена в символичен смисъл. Под думата „планина“ не се е разбирало това, което ние днес схващаме. Хората на миналото не са били толкова глупави, да се кланят на планина. Под думата „планина“ те са разбирали умните хора, а за умни хора те са считали своите деди и прадеди, на които са се кланяли. Планината представлява материалната страна на въпроса. Ерусалим пък представя мястото, откъдето се разнася културата. Значи, тогавашните хора се кланяли на културата.
към беседата >>

Хората на миналото не са били толкова глупави, да се кланят на планина.
Казва Му самарянката: „Господине, гледам, че си пророк и всичко знаеш. Бащите ни в тази гора се покланяха, а вие казвате, че Ерусалим е мястото, където трябва да се кланяме.“ Казва й Исус: „Жено, хвани ми вяра, че идва часът, когато нито в тази гора, нито в Ерусалим ще се поклоните на Отца.“ Тук думата „гора, планина“ е употребена в символичен смисъл. Под думата „планина“ не се е разбирало това, което ние днес схващаме. Хората на миналото не са били толкова глупави, да се кланят на планина. Под думата „планина“ те са разбирали умните хора, а за умни хора те са считали своите деди и прадеди, на които са се кланяли. Планината представлява материалната страна на въпроса. Ерусалим пък представя мястото, откъдето се разнася културата. Значи, тогавашните хора се кланяли на културата. И съвременните хора казват: Ние, културните хора, трябва да признаваме науката, изкуствата, музиката и на тях да се покланяме.
към беседата >>

Под думата „планина“ те са разбирали умните хора, а за умни хора те са считали своите деди и прадеди, на които са се кланяли.
Казва Му самарянката: „Господине, гледам, че си пророк и всичко знаеш. Бащите ни в тази гора се покланяха, а вие казвате, че Ерусалим е мястото, където трябва да се кланяме.“ Казва й Исус: „Жено, хвани ми вяра, че идва часът, когато нито в тази гора, нито в Ерусалим ще се поклоните на Отца.“ Тук думата „гора, планина“ е употребена в символичен смисъл. Под думата „планина“ не се е разбирало това, което ние днес схващаме. Хората на миналото не са били толкова глупави, да се кланят на планина. Под думата „планина“ те са разбирали умните хора, а за умни хора те са считали своите деди и прадеди, на които са се кланяли. Планината представлява материалната страна на въпроса. Ерусалим пък представя мястото, откъдето се разнася културата. Значи, тогавашните хора се кланяли на културата. И съвременните хора казват: Ние, културните хора, трябва да признаваме науката, изкуствата, музиката и на тях да се покланяме. Христос казва на жената: „Според вашите вярвания, действително, вие трябва да сте се кланяли и на тази планина, както и в Ерусалим, но идва време и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с Дух и Истина.“ Според гръцката митология, старите гърци се кланяли на планината, с което те символизирали юначеството, героизма.
към беседата >>

Христос казва на жената: „Според вашите вярвания, действително, вие трябва да сте се кланяли и на тази планина, както и в Ерусалим, но идва време и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с Дух и Истина.“ Според гръцката митология, старите гърци се кланяли на планината, с което те символизирали юначеството, героизма.
Под думата „планина“ те са разбирали умните хора, а за умни хора те са считали своите деди и прадеди, на които са се кланяли. Планината представлява материалната страна на въпроса. Ерусалим пък представя мястото, откъдето се разнася културата. Значи, тогавашните хора се кланяли на културата. И съвременните хора казват: Ние, културните хора, трябва да признаваме науката, изкуствата, музиката и на тях да се покланяме. Христос казва на жената: „Според вашите вярвания, действително, вие трябва да сте се кланяли и на тази планина, както и в Ерусалим, но идва време и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с Дух и Истина.“ Според гръцката митология, старите гърци се кланяли на планината, с което те символизирали юначеството, героизма. Ако съвременните хора разбираха дълбокия смисъл на тази митология, те биха разбрали, защо именно, старите гърци се кланяли на планината. Питам: Нима апашът, който отива да обере касата на някой банкер, не се моли пред нея? Той сяда на колене пред касата и започва да я човърка, да й чете една, две, три молитви, докато най-после касата каже: Хайде, като имаш голямо постоянство, вземи си нещо от мене! Обаче, притежателят на касата не признава молитвите на този апаш и търси случай да го улови и накаже. Христос казва на самарянката: „Бъдещите поклонници, които ще имат живата вяра в себе си няма да се кланят нито на тази планина, нито в Ерусалим, но ще се кланят на Отца с Дух и Истина.“ Да се поклони човек с Дух и Истина, той трябва да знае какво нещо представлява душата му.
към беседата >>

Христос казва на самарянката: „Бъдещите поклонници, които ще имат живата вяра в себе си няма да се кланят нито на тази планина, нито в Ерусалим, но ще се кланят на Отца с Дух и Истина.“ Да се поклони човек с Дух и Истина, той трябва да знае какво нещо представлява душата му.
Христос казва на жената: „Според вашите вярвания, действително, вие трябва да сте се кланяли и на тази планина, както и в Ерусалим, но идва време и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с Дух и Истина.“ Според гръцката митология, старите гърци се кланяли на планината, с което те символизирали юначеството, героизма. Ако съвременните хора разбираха дълбокия смисъл на тази митология, те биха разбрали, защо именно, старите гърци се кланяли на планината. Питам: Нима апашът, който отива да обере касата на някой банкер, не се моли пред нея? Той сяда на колене пред касата и започва да я човърка, да й чете една, две, три молитви, докато най-после касата каже: Хайде, като имаш голямо постоянство, вземи си нещо от мене! Обаче, притежателят на касата не признава молитвите на този апаш и търси случай да го улови и накаже. Христос казва на самарянката: „Бъдещите поклонници, които ще имат живата вяра в себе си няма да се кланят нито на тази планина, нито в Ерусалим, но ще се кланят на Отца с Дух и Истина.“ Да се поклони човек с Дух и Истина, той трябва да знае какво нещо представлява душата му. Това не значи, че като душа, той е нещо по-особено от другите. Не, той трябва да познава душата си – нищо повече! Той трябва да знае и разбира въпроса за душата само за себе си, а не с цел да доказва на хората, какво нещо всъщност е душата. Какво нещо представлява той като душа, от това хората не се интересуват. Този въпрос интересува самия него.
към беседата >>

74. Няма тайно

Ако на крадеца се предложи цяла планина, пълна със злато ще се яви ли желание в него да краде?
Що е грехът? – Резултат от неизпълнение волята Божия. Грехът съществува само на земята, но не и на другите планети на слънчевата система, понеже там съществата са високо устроени. Ако на крадеца се предложи цяла планина, пълна със злато ще се яви ли желание в него да краде? Той вече няма повод да краде. Желанието му за пари, за злато е напълно задоволено. Ако пред алчността на някой човек се сложи цялата земя като владение, той веднага ще започне да мисли, какъв пост да заеме в света, как да разработи тази земя и т. н. Той ще намери хиляди работници, които да обработват тази земя. Значи, човек върши престъпления само тогава, когато му липсва нещо.
към беседата >>

75. Лозените пръчки

Ако вашият приятел намери на някоя планина хубав, чист извор и ви покани да отидете заедно с него на извора, да се напиете там с чиста вода, какво ще направите?
Ако двама приятели отидат в кръчмата да пият, кой печели? – Кръчмарят. След като се напият, те ще се скарат, ще се сбият, и ако нямат повече пари да пият, кръчмарят ще ги изпъди навън. Значи, в случая кръчмарят печели, а приятелите губят. Сега, ще представя друго положение, да видите в какво се заключава истинското приятелство, истинската обич. Ако вашият приятел намери на някоя планина хубав, чист извор и ви покани да отидете заедно с него на извора, да се напиете там с чиста вода, какво ще направите? Вие ще отидете заедно с приятеля си при извора, ще си начерпите малко от тази балканска вода и ще се върнете у дома си доволни и разположени. В този случай кръчмарят нищо не печели, а приятелите печелят. В това се заключава идейното приятелство, в това се заключава истинската обич. Кръчмар, който нищо не взема, той е безопасен; кръчмар, който на първо време е любезен и дава много, но после иска да му се плати, той е най-опасният човек в света. Питам тогава: Ако има такива опасни хора, как могат те да мислят, че са родени от Бога?
към беседата >>

76. Скрити сили

Една планина в известен случай е грозна, когато хвърля сенки. (втори вариант)
Мозъкът му, ако се разгледа под микроскоп, клетките му имат особена форма. Крачката на пирамидалните клетки [се] различават. Много голямо различие има. Някой ще каже, че гениалните хора са били грозни. Но тази грозота – това са сенки. Една планина в известен случай е грозна, когато хвърля сенки. Щом я огрява слънцето, красива е планината. Някой път някой гледа гениалните хора, когато слънцето залязва, и ги намира грозни. Не са грозни. Гениалният човек не може да бъде грозен. Някой смесва някои особени специфични таланти – талантът не е гениалност.
към втори вариант >>

77. Координиране на силите / Координация на силите

А мъжът трябва да бъде като една планина, че каквито и бомби да хвърлят отгоре му – той си е все същ. (втори вариант)
Жена е само тази, която никога не се обижда. Аз наричам жена тази, която никога не се обижда. Аз употребявам тази дума – «обиждане», в много хубав смисъл. Ти не можеш да размътиш океана. Разбирам: жената да бъде едно езеро дълбоко, че какъвто камък да хвърлят, тя си е бистра. А мъжът трябва да бъде като една планина, че каквито и бомби да хвърлят отгоре му – той си е все същ. Каквито бомби да хвърлят отгоре му, той е като онези непоколебими скали, не се чупи.
към втори вариант >>

Мъжът трябва да бъде висока планина - каквито и бомби да хвърлят към него, да не го засягат.
Кои са характерните черти на мъжа и кои - на жената? Мъжът трябва да бъде справедлив и никога да не лъже - на мъжа не се позволява никаква лъжа; ако мъжът понякога се проявява грубо, простено му е, но ако лъже, не му се прощава. Жената трябва да има благородно, отзивчиво сърце, което никога да не се обижда; тя трябва да бъде дълбока вода (море или океан) - какъвто и камък да хвърлите в нея, да не се размътва. Мъжът трябва да бъде висока планина - каквито и бомби да хвърлят към него, да не го засягат.
към беседата >>

78. Четирите кръга

Затова, като дойде дяволът при тебе, ще му кажеш, че ще изпълниш молбата му с едно условие само, ако той се съгласи да се качи на някоя планина и там да се помоли на Господа да премахне греха от света.
За потвърждение на тази мисъл, ще приведа следния пример. Един ден дяволът се преобразил на един тих, безпомощен старец и се явил при един светия, с молба да се помоли за него пред Бога, да му помогне, по-леко да прекара старините си. Светията го съжалил и се помолил на Бога за този старец, да улесни някак живота му. Обаче, вместо отговор на молитвата си, той чул отгоре следните думи: Твоята молитва не може да се приеме, понеже ти се молиш за дявола. Затова, като дойде дяволът при тебе, ще му кажеш, че ще изпълниш молбата му с едно условие само, ако той се съгласи да се качи на някоя планина и там да се помоли на Господа да премахне греха от света. Тогава старецът казал на светията: Това нещо по никой начин не мога да направя! Аз, който заповядвам на греха, да се моля сега той да се махне от света! Това е невъзможно! Тогава светията си казал: Старата злоба не може да бъде нова добродетел.
към беседата >>

79. Три посоки

Представете си например, че искате да отидете на планина и търсите човек да ви придружи; срещате един свой приятел и го запитвате направо: „Можеш ли да дойдеш с мен на планина?
Искате ли да бъдете последователни в живота си, започнете от точката и постепенно вървете напред - към правата линия, към плоскостта и най-после към тялото - към явленията от триизмерния свят. Какво значи да се движи човек по права линия в живота си? Представете си например, че искате да отидете на планина и търсите човек да ви придружи; срещате един свой приятел и го запитвате направо: „Можеш ли да дойдеш с мен на планина? " - вие го запитвате направо и той трябва да ви отговори по същия начин. Ако се движи по права линия, той ще ви отговори „Може" или „Не може" според работата, която му предстои; започне ли да извърта, да обикаля въпроса, той се движи по крива линия. Природата си служи с прави и с криви линии, но никога не ги размества: където са нужни криви линии, с криви си служи. Движението по права линия е едно от хармоничните движения в Природата. Да се движи човек хармонично, това значи да задава разумно въпросите и да отговаря разумно.
към беседата >>

80. Пътят на ученика

Когато минавам през Стара планина, хванаха ме турски разбойници, обраха ме и аз се върнах дома си беден и ранен.
Той събира един ден децата наоколо си и започва: „Ех, деца, деца, знаете ли какви неща е научил дядо ви от живота? Знаете ли колко е патила главата ми? Едно време, като бях 20-годишен момък, ходих в Австрия да печеля, бях градинар. Един ден пишат ми от дома, че ме сгодили. Взимам веднага парите, които бях спечелил, и тръгвам за вкъщи радостен и весел. Когато минавам през Стара планина, хванаха ме турски разбойници, обраха ме и аз се върнах дома си беден и ранен. Отиде моята годеница! – не можах да се оженя. Знаете ли, деца, какво значи човек да работи цели 10 години в чужбина, както аз работих в Австрия, и да изгуби парите си в един ден? Върнах се пак в Австрия, взех двама ортаци, да работим заедно една градина, но след като работихме и тримата 10 години, тия ортаци ме обраха. И аз пак се върнах в България с дрипелите си, без да мога да се оженя.
към беседата >>

81. Обич към знанието

Защото е планина, а не заек.
Заекът казва: „Аз вярвам на задните си крака и зная, че като бягам нагоре, по-лесно ми е“. От свое гледище той е прав. Ако отидете при една голяма планинска скала, как мислите, тя страхлива ли е? Ако тя има съзнание, ще ви каже: „И при най-големите бури в света, аз няма да се помръдна от мястото си! “ Защо? Защото е планина, а не заек. Оттук ще извадя един велик закон, който регулира нещата в природата, а именно: Слабите неща се отвяват от силите на природата по всички посоки. Един откъснат лист от някое дърво се развява по всички посоки, но седи ли този лист на дървото, вятърът не го развява, а само го огъва около центъра. Откъснатият лист се движи и в периферията си, и в центъра; здравият лист, който е на дървото, се движи само в периферията, а в центъра остава спокоен. В това отношение хора, които имат морален устой в себе си, издържат на всички бури в света. Затова, именно, вие трябва да имате едно правилно схващане за живота.
към беседата >>

82. Явно говорих

Там някъде се повдига цяла планина, като Витоша, и разтърсва земята; тя се отваря и в нея изчезват големи градове, с по 150–200,000 души.
Животът трябва коренно да се пречисти, да се внесе в него вътрешно преобразувание. Аз не говоря за някаква революция между хората, но ще настане вътрешна промяна, в която Бог ще преобрази целия строй, ще освободи хората от техните дребнавости, които им пречат да се разбират като братя и сестри. Който разбере това нещо, ще го провери и ще се освободи от стария живот, от всички утайки на миналото. Вижте какво пишат вестниците за земетресенията, които стават в Япония. Там някъде се повдига цяла планина, като Витоша, и разтърсва земята; тя се отваря и в нея изчезват големи градове, с по 150–200,000 души. Досега са изчезнали милиони хора. Защо стават тия неща? Казвате: „Това са природни закони“. Ами ако тук някъде се отвори земята и ни погълне, какво ще стане тогава с нас? Какво ще кажат всички съвременни учени за произхода на земята и за това, което става с нея?
към беседата >>

83. Идат дни

Когато искате да уредите материалните си работи, ще се качите на най-високата планина в Америка.
Там стават големи бури, големи въздушни течения. Някои казват: Какво ни интересува Монт-Еверест? – Трябва да ви интересува. Когато искате да бъдете справедливи, мислено ще се качите на Монт-Еверест, и там ще размишлявате за него. Когато искате да развиете в себе си благородство и достойнство, ще се качите мислено на Монт-Блан, и там ще размишлявате. Когато искате да уредите материалните си работи, ще се качите на най-високата планина в Америка.
към беседата >>

84. Човешки и природни енергии

Ако изкачите лъв, тигър или друго хищно животно на планина, висока 4–5,000 метра, то коренно ще се измени, ще се укроти, ще стане безопасно.
Планинските върхове са свързани с центъра на земята и на слънцето. Същевременно те са помпи, които изтеглят нечистотиите. Запример, ако сте неразположени и се изкачвате на някой планински връх, неразположението ви ще изчезне и вие ще се върнете освежен, обновен. В долината човек се чувства неразположен, угнетен, напрегнат. Щом се качи на планината, неразположението изчезва. Ако изкачите лъв, тигър или друго хищно животно на планина, висока 4–5,000 метра, то коренно ще се измени, ще се укроти, ще стане безопасно. Както в природата съществуват планински върхове и долини, така има хора с характери на планински върхове и на долини. Запример, когато е неразположен, гневен и напрегнат, човек трябва да търси приятел, който представя планински връх, да му отнеме неразположението, да смени енергиите му. Когато сте пасивен, нямате енергия за работа, потърсете приятел, който живее в долината и обработва чернозема. Свържете ли се с него, той ще ви импулсира, ще ви предаде част от енергията си и вие ще станете активен. Ето защо, трябва да дружите с хора, които са противоположни по характер на вас: активни с пасивни, идеалисти с материалисти.
към беседата >>

85. В образ Божи

Кое е за предпочитане: да дишаш отровния въздух по кабаретата, или да дишаш свежия въздух на Рила, или на друга някоя планина?
Някой казва: Аз не мога да се откажа от удоволствията в живота; не искам да живея като отшелник. Питам: какво удоволствие има в това, да прекара човек цяла нощ в едно кабаре? Какво удоволствие има в това, да седиш цяла нощ в кабарето и да дишаш прашен, нечист въздух? Кое е за предпочитане: да дишаш отровния въздух по кабаретата, или да дишаш свежия въздух на Рила, или на друга някоя планина? Казвате: Как живеят хората в кабаретата? – Живеят те, но в себе си носят отровата на тамошната атмосфера. Те са заразени хора.
към беседата >>

86. Синове на възкресението

Някой едва се събудил от сън и започва да разправя: Снощи сънувах, че се качих на една висока планина и оттам хвръкнах.
Сегашното възпитание на човечеството трябва коренно да се измени. И възпитателите на човечеството трябва основно да се преобразят. За да се създаде ново поколение, възпитателите трябва да знаят, какво да внесат в умовете и в сърцата на хората. Понеже невидимият свят се интересува от хората, затова, чрез сънища той им показва, какво трябва да правят. Някой едва се събудил от сън и започва да разправя: Снощи сънувах, че се качих на една висока планина и оттам хвръкнах. Защо се качвал на планината, защо хвъркал, и той не знае, но трябва да мисли. Друг разправя, че сънувал някакво голямо угощение. Трети разправя, че яздил на бял кон, със знаме в едната ръка и със сабя в другата. Сънищата са символи, които показват на човека, какво трябва да прави в будния си живот. Качването на планината символизира Високото место – Бога.
към беседата >>

87. Дванадесетте племена

Турците казват, че като влязат във второто битие, в небето, там ги чака голяма планина от „пилаф," варен ориз със захар и полян с масло, и стотици години наред ще бъдат осигурени, за нищо няма да мислят.
Казва Христос: „На второто битие." – Второто битие е започнало вече да се създава. Мъчнотиите и страданията на хората показват това, именно, че второто битие се твори. Под второто битие се разбира живота на небето. Съвременните хора мислят, че като влязат в небето, ще живеят добре, понеже имат вече разбирания за живота. Така и турците мислят. Турците казват, че като влязат във второто битие, в небето, там ги чака голяма планина от „пилаф," варен ориз със захар и полян с масло, и стотици години наред ще бъдат осигурени, за нищо няма да мислят. Ще седят с лъжица в ръка пред тази планина от „пилаф" и само ще ядат. Такова е разбирането на ония хора, които мечтаят само за богатство. Защо трябва да отидете на небето, за да се наядете на пилаф? Ако е въпрос за ориз, и на земята има достатъчно ориз. Купете си, колкото искате.
към беседата >>

Ще седят с лъжица в ръка пред тази планина от „пилаф" и само ще ядат.
Мъчнотиите и страданията на хората показват това, именно, че второто битие се твори. Под второто битие се разбира живота на небето. Съвременните хора мислят, че като влязат в небето, ще живеят добре, понеже имат вече разбирания за живота. Така и турците мислят. Турците казват, че като влязат във второто битие, в небето, там ги чака голяма планина от „пилаф," варен ориз със захар и полян с масло, и стотици години наред ще бъдат осигурени, за нищо няма да мислят. Ще седят с лъжица в ръка пред тази планина от „пилаф" и само ще ядат. Такова е разбирането на ония хора, които мечтаят само за богатство. Защо трябва да отидете на небето, за да се наядете на пилаф? Ако е въпрос за ориз, и на земята има достатъчно ориз. Купете си, колкото искате. Който знае правилно да яде, той може с един килограм ориз да прекара цяла седмица.
към беседата >>

88. Възпитание на удовете / Самовъзпитание на удовете

Когато Мойсей слезе от Синайската планина, той започна да строи Скинията точно по формата на тази, която му се представи на планината.
То е резултат на някакво копиране. Човек копира нещата от природата. Например формата на цигулката, дадена от преди триста години насаме, и досега още е запазена една и съща. Тя не е изменена в нищо. Значи формата на цигулката е взета от природата, не е произволна. Когато Мойсей слезе от Синайската планина, той започна да строи Скинията точно по формата на тази, която му се представи на планината. Щом е така, човек трябва да пресъздаде своето тяло точно по образа на първообраза, на това, което Бог първоначално е създал. В това отношение и на вас предстои велика задача – да пресъздадете своето тяло, да го изваете като майстори– творци. Които са способни, те лесно ще постигнат това. Които са слаби, те трябва да се упражняват, силни да станат. Като се упражняват, слабите стават даровити и добри.
към беседата >>

89. За съдба дойдох

Камъкът, който удари образа, стана планина голяма и изпълни всичката земя".
Във втората глава от книгата на пророк Данаила се говори за съня на цар Навуходоносор, който бе възпроизведен и разтълкуван от пророка. Сънят, който царят видел, бе следният: „Велик образ, на който главата бе от чисто злато, гърдите и мишците му – от сребро; коремът и бедрата му – от мед; голените му – от желязо, а нозете му – една част от желязо и една от кал. След това се отсече камък без ръце и удари образа в нозете му, които бяха от желязо и кал и ги съкруши. . . Камъкът, който удари образа, стана планина голяма и изпълни всичката земя".
към беседата >>

90. Ще бъдат предупредени

Обаче досега никой не е преместил нито една планина.
Христос казва: „Ако имате вяра като синапово зърно, планини можете да местите". Обаче досега никой не е преместил нито една планина. Това не става изведнъж. Хиляди години се изискват, за да може човек с мисълта си да премести една планина. Човек не трябва да се сили да премества планини, но той трябва да строи. И моята работа е да строя, а не да местя. Старото се мести, а новото се строи, гради.
към беседата >>

Хиляди години се изискват, за да може човек с мисълта си да премести една планина.
Христос казва: „Ако имате вяра като синапово зърно, планини можете да местите". Обаче досега никой не е преместил нито една планина. Това не става изведнъж. Хиляди години се изискват, за да може човек с мисълта си да премести една планина. Човек не трябва да се сили да премества планини, но той трябва да строи. И моята работа е да строя, а не да местя. Старото се мести, а новото се строи, гради. Със стари работи ние не се занимаваме. Ние градим нови неща.
към беседата >>

91. Търпение и безстрашие

Желая ви не да вдигате и местите планините, но да се справяте с големите си мъчнотии, които за вас представят нещо по-голямо от планина.
Имате ли това знание, вие ще бъдете безстрашни, силни, търпеливи. Без него вие никога не можете да бъдете силни. Христос казва: „Ако имате вяра, колкото синаповото семе, можете да кажете на планината да се премести, и тя ще се премести“. Вярата в Бога включва Божественото знание. С това знание, наистина, човек може да мести планини. Желая ви не да вдигате и местите планините, но да се справяте с големите си мъчнотии, които за вас представят нещо по-голямо от планина.
към беседата >>

92. Единство и общност

Това е важно за вас, доколкото да насочите мисълта си към Живата природа, да видите, че всичко, което съществува в нея – камък, дърво, растение, животно, река, езеро, море, планина – е във връзка с различните светове.
Крайното езеро, в дъното на хижата, представлява Австралия; някога тя е била по-голям континент, отколкото виждаме днес, но голяма част от нея е потънала. Двете езера при хижата са двете потънали земи от Австралия. При изкачване по-нагоре двете езера над хижата представляват Азия. Езерото под самия връх Мусала представлява Европа. Двете езера, които се виждат от върха в посока югоизток, Маричините езера, представляват Южна Америка и Африка. Това е важно за вас, доколкото да насочите мисълта си към Живата природа, да видите, че всичко, което съществува в нея – камък, дърво, растение, животно, река, езеро, море, планина – е във връзка с различните светове. И най-малките неща в Природата са представители на нещо велико и разумно. Забележете: на изток, на запад и на север има облаци, а на юг небето е чисто, ясно – това показва, че едни от теченията в Природата отиват надолу и носят облаци, а други отиват нагоре и разнасят облаците, вследствие на което хоризонтът е ясен. Изобщо, север символизира Истината, а юг – Доброто, Добродетелта; където е Доброто, там е юг.
към беседата >>

Онзи, който е строил планините, е поставил врати за преминаване от една планина в друга, от един връх на друг.
Планинските вериги представляват ребуси, задачи за разрешаване – те са свързани една с друга, ето защо, който се наеме да ги обходи, той трябва да знае откъде да започне и накъде да върви. Онзи, който е строил планините, е поставил врати за преминаване от една планина в друга, от един връх на друг. Следователно човек всякога може да черпи сила, енергия от планината, посредством която да трансформира състоянията си. На планината слънчевата енергия осветява нещата и ги кара да зреят, а в низините ги нагрява и изгаря. Който иска мисълта му да се осветява и да зрее, да се качва по планините – те предразполагат човека към мисъл. Сега оттук ще изпратим поздрав на всички приятели, които се намират на изток и на запад, на север и на юг; ще изпратим поздрав на всички братства, които съставят ордена на Великото Бяло Братство; ще изпратим поздрав на всички пробудени души, които вършат волята Божия.
към беседата >>

93. Дейност и почивка / Лѣность и прилежание

Турцитѣ, запримѣръ, си прѣдставляватъ рая, като блаженство: прѣдъ тѣхъ седи: цѣла планина отъ пилафъ, полѣтъ съ масло. (втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора, като се рѫководятъ отъ принципа да работятъ на младини, за да почиватъ на старини, сѫ създали лѣностьта. Подъ почивка тѣ разбиратъ това успокоително състояние, въ което човѣкъ само си почива и удоволствува. Върху този принципъ сѫ съградени и нѣкои религиозни системи. Турцитѣ, запримѣръ, си прѣдставляватъ рая, като блаженство: прѣдъ тѣхъ седи: цѣла планина отъ пилафъ, полѣтъ съ масло. Тѣ държатъ нергиле въ устата си и лъжица въ рѫка, и отъ врѣме на врѣме си пушатъ и взиматъ отъ пилафа. Това състояние се продължава цѣла вѣчность. То е вѣчниятъ животъ на щастие и блаженство. И много отъ съврѣменнитѣ хора си прѣдставляватъ живота по този начинъ и казватъ: да има прѣдъ мене планина отъ пилафъ и азъ да седя съ лъжица въ рѫка прѣдъ нея, безъ никаква мѫчнотия да бъркамъ въ пилафа, да си хапвамъ и за нищо въ свѣта да не мисля – въ това седи смисъла на живота. Тия хора търсятъ лесния животъ, безъ мѫчнотии и страдания.
към втори вариант >>

И много отъ съврѣменнитѣ хора си прѣдставляватъ живота по този начинъ и казватъ: да има прѣдъ мене планина отъ пилафъ и азъ да седя съ лъжица въ рѫка прѣдъ нея, безъ никаква мѫчнотия да бъркамъ въ пилафа, да си хапвамъ и за нищо въ свѣта да не мисля – въ това седи смисъла на живота. (втори вариант)
Върху този принципъ сѫ съградени и нѣкои религиозни системи. Турцитѣ, запримѣръ, си прѣдставляватъ рая, като блаженство: прѣдъ тѣхъ седи: цѣла планина отъ пилафъ, полѣтъ съ масло. Тѣ държатъ нергиле въ устата си и лъжица въ рѫка, и отъ врѣме на врѣме си пушатъ и взиматъ отъ пилафа. Това състояние се продължава цѣла вѣчность. То е вѣчниятъ животъ на щастие и блаженство. И много отъ съврѣменнитѣ хора си прѣдставляватъ живота по този начинъ и казватъ: да има прѣдъ мене планина отъ пилафъ и азъ да седя съ лъжица въ рѫка прѣдъ нея, безъ никаква мѫчнотия да бъркамъ въ пилафа, да си хапвамъ и за нищо въ свѣта да не мисля – въ това седи смисъла на живота. Тия хора търсятъ лесния животъ, безъ мѫчнотии и страдания.
към втори вариант >>

Турците, например, си представят рая като блаженство: пред тях стои цяла планина от пилаф, полят с масло.
Като се ръководели от принципа, че трябва да се работи на младини, за да се почива на старини, хората са създали леността. Под понятието „почивка“ те разбират едно успокоително състояние, в което човек само си почива и удоволствува. Върху този принцип са съградени и някои религиозни разбирания. Турците, например, си представят рая като блаженство: пред тях стои цяла планина от пилаф, полят с масло. Те държат наргиле в устата си и лъжица в ръка и, от време на време, си пушат и ядат пилаф. Това състояние продължава цяла вечност. Според тях това е живот на вечно щастие и блаженство. Много от съвременните хора си представят живота по същия начин и си казват: Нищо не желая, освен да има пред мене планина от пилаф, и аз да седя с лъжица в ръка пред нея, да бъркам в пилафа, да си хапвам и за нищо да не мисля и да не се безпокоя. В това се крие смисълът на живота.
към беседата >>

Много от съвременните хора си представят живота по същия начин и си казват: Нищо не желая, освен да има пред мене планина от пилаф, и аз да седя с лъжица в ръка пред нея, да бъркам в пилафа, да си хапвам и за нищо да не мисля и да не се безпокоя.
Върху този принцип са съградени и някои религиозни разбирания. Турците, например, си представят рая като блаженство: пред тях стои цяла планина от пилаф, полят с масло. Те държат наргиле в устата си и лъжица в ръка и, от време на време, си пушат и ядат пилаф. Това състояние продължава цяла вечност. Според тях това е живот на вечно щастие и блаженство. Много от съвременните хора си представят живота по същия начин и си казват: Нищо не желая, освен да има пред мене планина от пилаф, и аз да седя с лъжица в ръка пред нея, да бъркам в пилафа, да си хапвам и за нищо да не мисля и да не се безпокоя. В това се крие смисълът на живота. Според мене, това е кривото турско разбиране за рая и за блаженството. Това е изопаченият живот, без мъчнотии и страдания. Такъв живот съществува само в главите на онези, които търсят лесен път, но не и на разумните хора, които се справят с мъчнотиите и страданията.
към беседата >>

94. Външни и вътрешни влияния

Той трябва да изучи окръжающата среда, каква е обстановката, дали е поле или планина. (втори вариант)
Ще кажете: „Ето един българин, който може да оправи работите на България! " Това твърдение на вестниците вярно ли е? Това са възможности. Като дойдете в света, ще приемете живота в неговото положение. Всеки един човек да приеме условията, при които се ражда, и да почне да ги изучава. Той трябва да изучи окръжающата среда, каква е обстановката, дали е поле или планина. Баща му, дядо му, баба му какви са били. И ако той е умен човек, той всякога ще може да определи какво ще бъде неговото положение в дядо света. За какво го е предназначило Провидението?
към втори вариант >>

95. Акустика на съзнанието

Да мисли човек, че циганката му е помогнала, това е все едно, когато някой се търкаля от планина и дрехата му се закачи на някой трън, да счита, че трънът го е спасил.
– Защо? – Не са намерили посоката на своето движение. Песимизмът се дължи на подпушване на енергиите в човешкия организъм, или на изгубване на акустиката на съзнанието. За да се освободи от своя песимизъм, човек трябва да намери оная циганка, която ще му гадае на охлюв и на яйце. Щом му каже няколко думи, песимизмът изчезва. Да мисли човек, че циганката му е помогнала, това е все едно, когато някой се търкаля от планина и дрехата му се закачи на някой трън, да счита, че трънът го е спасил. Колкото циганката може да освободи човека от неговия песимизъм, толкова и трънът може да задържи човека от падане. Трънът е поставен в пътя на човека като препяствие, да се застави да мисли. И циганката е изпратена при човека от разумни същества, да го накарат да мисли, че от него зависи да бъде щастлив или нещастен.
към беседата >>

96. Творческа линия / Творческата линия на битието

Божествената планина има два върха. (втори вариант)
Две неща са потребни: воля и разумност. Желание и разумност. Когато волята не е разумна, тя не е воля. Когато змията ухапе опашката си, това значи съвършенство. Божествената планина има два върха. Защо много ваши желания не се реализират? Всяко желание, което няма посока, не може да се реализира. За да се реализира, Трябва да има област за реализиране. И двата върха са еднакво високи, но Л.Б. върха се вижда по-висок понеже е по-далеч.
към втори вариант >>

97. Връзки на сърцето и на ума

Според разбиранията, които имал, той се уединил на една планина, където прекарал цели 20 години в молитва и размишление.
За изясняване на мисълта си ще приведа едно предание, което датира още от времето на християнската епоха. Един от окултните ученици по това време решил да се посвети на Бога, в кратко време да стане светия. Според разбиранията, които имал, той се уединил на една планина, където прекарал цели 20 години в молитва и размишление. Един ден, като се разхождал, една мечка излязла срещу него, хвърлила се отгоре му и започнала да го души. Той преживял голям страх. Когато мечката се отдалечила от него, той станал от земята, но от страх ослепял. С пипане едва успял да намери колибата си. Влязъл вътре и започнал да размишлява върху въпроса: Кой му е създал това изпитание – Бог или сатаната?
към беседата >>

98. Най-високото място / Най-високото място. Закон на икономията в природата

Най-високата планина в света е Той. (втори вариант)
Най-често идеите се намират на най-високите места. А кое е най-високото място? Бог. Какво нещо е Бог, се питат. Бог е най-високото място в света. Нищо повече. Най-високата планина в света е Той. Какво нещо е Господ? Най-високото място. Но на това високо място, нито един човешки крак на върха не е стъпил. Не само човек, но и никое същество не е стъпило на това най-високо място. Следователно, то е като един висок, велик идеал.
към втори вариант >>

99. Направление на истинския живот

Кой може да дигне една планина?
Велико бъдеще се крие зад този процес. Когато проникнал във великото бъдеще на човечеството, апостол Павел казал: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тези, които Го любят“. До този момент той се е оплаквал, че имал някакъв трън в плътта си, но когато стигнал до третото небе, казал, че вече може да се похвали със своята немощ и своето неразбиране. Не само апостол Павел може да се похвали със своята немощ и неразбиране, но всеки човек трябва да каже същото за себе си. Кой може да дигне земята на гърба си? Кой може да дигне една планина? Кой може да мисли едновременно за всички хора? Невъзможно е за обикновения човек да направи тия неща. Какво може да направи той? Какво се иска от човека? - Човек трябва да има такава вяра в себе си, че при всички условия на живота си да не се колебае.
към беседата >>

100. Първата буква

Ако вземете един разбойник и го качите на една висока планина, той ще стане ли светия? (втори вариант)
Какво лошо има, че си се качил на планината или си слязъл в долината? То са само понятия. Казва: "Аз много високо се качих." Или: "Аз много ниско слязох." Какво лошо има в това, че си слязъл много ниско? Ако вземете един разбойник и го качите на една висока планина, той ще стане ли светия? Или ако вземете един светия и го снемете в най-дълбоката долина, той ще стане ли разбойник? Казвате: "Аз искам да се кача на планината, може да стана светия." Може да станеш светия, ако искаш. Ако [си разбойник и] те изнесат с един аероплан на планината, ще станеш ли светия? Не, ще останеш разбойник. Ако [си светия и] те снемат долу, в най-дълбоката низина, пак светия ще останеш.
към втори вариант >>

Какво по-велико нещо може да очаква човек от това, да се качи на най-високата планина и да слезе в най-дълбоката долина?
Следователно, само онзи човек живее, който има пробудено съзнание. Онзи, на когото съзнанието не е пробудено, живее механически. Механическите процеси, обаче, са лишени от съзнание. Когато говорим за живот, ние разбираме съзнание не в обикновен смисъл на думата, но в широк смисъл. При обикновеното съзнание човек се терзае, но живее ли във висшето, в Божественото съзнание, той има възможност да постигне най-големите височини и най-големите дълбочини. Какво по-велико нещо може да очаква човек от това, да се качи на най-високата планина и да слезе в най-дълбоката долина? Качването и слизането са състояния на съзнанието. Някой казва, че се е качил много високо. Друг пък казва, че е слязъл много ниско. И едното е добро, и другото е добро. Дали се е качил високо или е слязъл ниско, човек не става по-добър или по-лош, отколкото е всъщност.
към беседата >>

Ако разбойникът се качи на някоя висока планина, той пак разбойник ще си остане.
Качването и слизането са състояния на съзнанието. Някой казва, че се е качил много високо. Друг пък казва, че е слязъл много ниско. И едното е добро, и другото е добро. Дали се е качил високо или е слязъл ниско, човек не става по-добър или по-лош, отколкото е всъщност. Ако разбойникът се качи на някоя висока планина, той пак разбойник ще си остане. И ако светията слезе в най-голямата долина, пак светия ще си остане. Където и да поставяте нещата, те не изменят същината си. И животът сам по себе си е неизменен. Той представя една основна буква — буквата „а“ — първата буква на Божествения език.
към беседата >>

101. Сам Отец

Там ще разберат, какво нещо е висока планина.
И слънцето има своя фотосфера, която го предпазва от атаките на крадците. Температурата на слънцето е от три милиона градуса нагоре. Никакви войски, никакви адепти не са в състояние да завладеят слънцето. Във вътрешната страна на слънцето, обаче, живеят възвишени същества, които прекарват отличен живот, пълен с красота и величие. Когато някои покойници, влязат в слънцето, тогава те ще разберат, какво нещо е Царството Божие. Там ще разберат, какво нещо е висока планина. На слънцето има планини по-високи от Хималаите. Казвате: Вярно ли е всичко това? – Вярно е. Така говорят и учените хора. Те поддържат, че повърхността на слънцето има много висока температура.
към беседата >>

102. Наклали огън

За тази цел той се качил един ден на една планина, застанал между две канари и оттам решил да възпее красотата, да я излее в стройна, хубава поезия.
Вторият пример се отнасял до един от видните поети, който живял също тъй във времето на цар Соломон-Ра. Този поет се вдъхновил от идеята да възпее красотата на вселената, на слънцето. За тази цел той се качил един ден на една планина, застанал между две канари и оттам решил да възпее красотата, да я излее в стройна, хубава поезия. В това време двете канари се любили помежду си. Като видели поета между тях, двете канари пожелали да го помилват, да го погалят, да му се порадват малко. Тъкмо извадил перо и книга да пише, двете канари се приближили една до друга, притиснали го и се отдалечили. Добро било за канарите, че могли да изкажат любовта си, но поетът дълго време помнил тази любов. От любовта на канарите четири ребра на поета били счупени.
към беседата >>

103. Ела след мене!

Може ли да се нарече крадец онзи, който от една златна планина, голяма като Витоша, взима няколко килограма злато?
Питам: може ли да се нарече престъпник онзи, който с чаша гребе вода от голям, дълбок извор? Може ли да се нарече крадец онзи, който от една златна планина, голяма като Витоша, взима няколко килограма злато? И 50 килограма злато да вземе, планината няма да усети даже, че са взели нещо от нея. Богатият човек никога не счита хората за престъпници. Богатият никого не одумва, не критикува. Сиромахът счита, че хората правят престъпления, затова ги одумва и критикува. Колкото много злато да вземете от планината, пак не можете да го сравните с житото, което Свещеният е дал на човечеството.
към беседата >>

104. Абсолютна реалност

Тя казва: "Ти ще вървиш в този път, и в тази планина, и в тази долина." Навсякъде може да ходиш. (втори вариант)
Защо обичате да гледате слънцето или природата? Защо обичаме природата? Понеже от нея иде животът, всичкото благо е там. Тя всякога е отворила обятията си, а вие я ограничавате. Тя казва: "Ти ще вървиш в този път, и в тази планина, и в тази долина." Навсякъде може да ходиш. А хората, щом дойдат, турят преграда. Щом дойдеш до Бога, Той казва: "Навсякъде може да ходиш." А щом дойдеш до хората, те те ограничават.
към втори вариант >>

105. На планината

За рая, за ангелите, хората имат такава представа, каквато художникът – за света, в който живее.Той рисува една картина: планина, дървета, вода, птички.
Казано е в Писанието: “Наближило е Царството Божие на земята.” Наистина, хората са далеч още от Царството Божие, но все пак са по-близо, отколкото във времето на Христа. Днес, при хубавия слънчев ден, при чистия въздух и чистата вода, вие сте почти в рая, между ангелите. Как ще опишете ангела? Ще кажете, че е много красив. Вие имате понятие за красотата, каквато познавате на земята. За рая, за ангелите, хората имат такава представа, каквато художникът – за света, в който живее.Той рисува една картина: планина, дървета, вода, птички. И казва, че това е рай, но не е истинският рай. Като разглеждате картините на някой художник, трябва да знаете, от кой свят са снети те – от физическия, от духовния, или от Божествения. Ако една картина представя физическия свят, художникът сам е ходил до обекта на своята картина; ако е от духовния свят, обектът на картината сам е дошъл при художника. Физическият свят е направен от материя, която постепенно се мени, разлага и гние; духовният свят е направен от материя, която отчасти се променя; материята на Божествения свят е специфична, абсолютно не се изменя.
към беседата >>

Когато Мойсей се качи на планината, облак обви цялата планина, и тогава Бог проговори на Мойсея.
Сега вие гледате облаците на небето и се страхувате да не вали дъжд. Не всички облаци са дъждоносни. Когато Мойсей се качи на планината, облак обви цялата планина, и тогава Бог проговори на Мойсея. Нещо хубаво се криеше в този облак. Така и във външната грозота понякога се крие нещо красиво. И в геометрическите линии има нещо красиво. Видите ли такива линии на човешкото лице, ще знаете, че красотата е зад тях. Когато ангелите гледат човешкото лице, те търсят главно две линии на него.
към беседата >>

106. Линиите на природата

Геолозите казват: едни от пластовете на тази планина са начупени, други са нагънати.
Когато ученият турист минава покрай някоя планинска местност, той разглежда цялата линия, която е очертала планината в своето образуване и може да чете по нея, като по книга. Геолозите казват: едни от пластовете на тази планина са начупени, други са нагънати. Ние ще наречем това начупване и огъване на пластовете „съпоставяне на линиите". Кривите линии образуват наклон. Какво показва наклона в една планинска местност? – Всеки наклон, изобщо, показва, че е изгубен някъде центърът на тежестта. Щом се изгуби центърът на тежестта в някое тяло, веднага става известно натежняване на едната или на другата страна в това тяло.
към беседата >>

107. Органическо злато / Златото в кръвта (Органическо злато)

После стаята да е висока и да има някоя планина насреща, да може да наблюдава. (втори вариант)
След туй креватът ви не е добър, покривки нямате, свивате се. Най-първо, човек трябва да има изобилно злато разбирам слънцето, живота. След туй място, къде човек да прояви своя живот. Една хубава стая, най-малко с два прозореца, един към изток, друг към юг. Сутрин, като стане, да го огрее слънцето. После стаята да е висока и да има някоя планина насреща, да може да наблюдава. В такъв случай човек има едно добро настроение.
към втори вариант >>

Тя трябва да има два високи и светли прозорци – умът и сърцето, пред които да се намира висока планина – идеалът на човешката душа.
Тъй щото, първото нещо, от което човек се нуждае, е да има достатъчно злато в кръвта си. После той се нуждае от стая, в която да прояви своя живот. Стаята му трябва да има поне два прозореца, които да бъдат обърнати, единият към изток, а другият към юг. Казано е в Писанието, че когато човек се моли, трябва да влезе в своята тайна стаичка. За тази тайна стаичка говорим и ние. Тя трябва да има два високи и светли прозорци – умът и сърцето, пред които да се намира висока планина – идеалът на човешката душа. Като става от сън и като ляга да спи, човек трябва да поглежда към високата планина, да се стреми да я постигне. Влезе ли в своята тайна стаичка и отправи погледа си към високия връх, човек се домогва до онова вътрешно познаване на нещата – вечен идеал за постигане.
към беседата >>

Като става от сън и като ляга да спи, човек трябва да поглежда към високата планина, да се стреми да я постигне.
После той се нуждае от стая, в която да прояви своя живот. Стаята му трябва да има поне два прозореца, които да бъдат обърнати, единият към изток, а другият към юг. Казано е в Писанието, че когато човек се моли, трябва да влезе в своята тайна стаичка. За тази тайна стаичка говорим и ние. Тя трябва да има два високи и светли прозорци – умът и сърцето, пред които да се намира висока планина – идеалът на човешката душа. Като става от сън и като ляга да спи, човек трябва да поглежда към високата планина, да се стреми да я постигне. Влезе ли в своята тайна стаичка и отправи погледа си към високия връх, човек се домогва до онова вътрешно познаване на нещата – вечен идеал за постигане.
към беседата >>

108. Забранихме му

Като извървим целия път и се качим на тази Божествена планина, ще знаем доде сме стигнали. (втори вариант)
Та казвам, онези, които не са взели решение, вземете. Онези, които се колебаете дали да го приложите, приложете го. Онези, които го правят, не се спирайте. Онези, които са тръгнали надалеч, не се обръщайте назад, вървете напред. Ама чакай да видя доде сме достигнали? Като извървим целия път и се качим на тази Божествена планина, ще знаем доде сме стигнали. Ние за резултатите няма да питаме. Ако вървим по Божия път, резултатите за всеки едного ще бъдат много добри.
към втори вариант >>

109. Закон за благоприличие

Носът е висока планина.
Къде е фокусът на човешкото лице? — При устата. Това показва, че съвременните хора живеят под носа си, т. е. в подножието на планините. Носът е висока планина. Над носа се открива още една планина — челото. За да разбере тия неща, човек трябва да има голямо въображение. Иначе, той не би могъл да разбере, какво отношение има устата към живота. От устата зависи физическия живот. Тя определя условията на физическия живот.
към беседата >>

Над носа се открива още една планина — челото.
Къде е фокусът на човешкото лице? — При устата. Това показва, че съвременните хора живеят под носа си, т. е. в подножието на планините. Носът е висока планина. Над носа се открива още една планина — челото. За да разбере тия неща, човек трябва да има голямо въображение. Иначе, той не би могъл да разбере, какво отношение има устата към живота. От устата зависи физическия живот. Тя определя условията на физическия живот. Да живее човек около устата си, това не значи, да мисли само за материални работи.
към беседата >>

110. Сам се опасваше

А щом отидете при някоя ледена планина, току изведнъж се свивате. Защо? (втори вариант)
Трябват някакви закони, някакви тайни да се знаят? Това са най-елементарни работи. Защо си отваряте ръцете, когато отивате при огъня? Защото нещо хубаво лъха от огъня към вас. А щом отидете при някоя ледена планина, току изведнъж се свивате. Защо? Тя взима нещо от вас, взима топлината ви. Следователно за това, което взима, вие се затваряте, а за това, което дава, вие се отваряте. Ето защо истината има едни свойства, любовта има други свойства, мъдростта има трети свойства. Това, което дава живот, е любов. Това, което дава знания, е мъдрост и това, което дава свобода, е истина.
към втори вариант >>

Като се приближавате към някоя ледена планина, вие се свивате, защото тя взима част от топлината ви.
Същото може да се каже и за богатството. Ако богатството е в сила да облагороди и повдигне човека, то е намясто; ако го понижи и изопачи характера му, то не е намясто. – Как се познава това? Много лесно. Като седите при добре затоплена печка, вие отправяте ръцете си към нея, за да получите топлината й, която иде към вас. Като се приближавате към някоя ледена планина, вие се свивате, защото тя взима част от топлината ви. Това се отразява неприятно върху вас.
към беседата >>

111. Което става

Наистина, когато слиза от планина, човек е внимателен, предпазлив, мисли, че се намира пред голяма мъчнотия.
Философията на съвременните хора е относителна. Тя се определя от условията, в които живеят. Когато се качват нагоре, възгледите на някои хора са правилни. Започнат ли да слизат надолу, възгледите им за живота коренно се изменят. Каква философия е тази, която при възлизане има едни възгледи, при слизане — други? Наистина, когато слиза от планина, човек е внимателен, предпазлив, мисли, че се намира пред голяма мъчнотия. Като слезе от наклона, той е доволен, че се е справил с мъчнотията си и е разрешил задачите на своя живот. Той се самозалъгва. Няма да мине много време, и той трябва пак да се качва, да стигне известен връх, дето го очакват по-големи мъчнотии от тия в долината. И заекът, когато се качва нагоре, има една философия за живота, а когато слиза — друга философия, но нито едната, нито другата разрешават задачите му. Ние разглеждаме думите „качване и слизане“ в широк смисъл.
към беседата >>

Един американски мисионер пътувал през Стара Планина.
Следователно, когато се намери пред злото, човек трябва да бъде готов да му даде всичко, каквото има в себе си, да го задоволи. Един американски мисионер пътувал през Стара Планина. Разбойници го срещнали, нападнали го и взели всичките му пари. На тръгване те го запитали: Имаш ли още нещо в себе си? — Нищо нямам вече. Като се отдалечил на известно разстояние от тях, той бръкнал в един от джобовете си и намерил часовника си. Веднага се върнал при разбойниците и казал: Ще ме извините, без да искам, аз ви излъгах.
към беседата >>

112. Да ви даде

Вижте как пише едно малко дете: „Вчера при изгрева на слънцето бяхме при първия извор на високата планина. (втори вариант)
Ако хората образуват една държава, то е за да дадат възможността на Господа да заеме едно място. Или ако един музикант става музикант, то е, за да даде възможност на това велико същество да се прояви чрез него. В това няма ли смисъл? Има смисъл. Ще седнеш да пишеш нещо като поет - има един начин на писане. Вижте как пише едно малко дете: „Вчера при изгрева на слънцето бяхме при първия извор на високата планина. Изворът беше бистър и течеше. Всички ученици пихме от неговата вода и се разположихме на поляната. Помолихме се и след това се върнахме."
към втори вариант >>

Цял живот тя пътувала от една планина на друга, и трябвало той постоянно да върви подир нея, докато един ден я настигне.
В търсене на своя идеал, поетът мяза на онзи царски син, който се влюбил в една красива царска дъщеря, която била голяма туристка. Цял живот тя пътувала от една планина на друга, и трябвало той постоянно да върви подир нея, докато един ден я настигне. Обаче, всичките му усилия оставали напразно: тъкмо се качи на върха, от който я вижда, тя поема вече втори връх. Върви той след нея цял живот, качва се по върхове, слиза в долини, но царската дъщеря не може да постигне. И след това поетът описва своите мъчения и несгоди, своите страдания и лутания, докато в заключение казва: Не можах да постигна това, което цял живот търсих. – Защо не могъл да го постигне? – Защото е казано в Писанието: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ Достатъчно е човек отдалеч да зърне момата на истината и да благодари, че е могъл да я види.
към беседата >>

113. Личност и душа

Представете си, че от върха на една планина като връх на триъгълник извират две реки, които текат в две различни посоки и образуват двете страни на триъгълника. (втори вариант)
Представете си, че от върха на една планина като връх на триъгълник извират две реки, които текат в две различни посоки и образуват двете страни на триъгълника. Едната река тече към юг, другата към север, вследствие на което произвеждат два различни резултата. Първата река е по-топла и производителна, втората - по-студена и по-малко производителна. Ако двете реки представят краката на човека и ако при движението си с левия крак той възприема някаква отрицателна мисъл, в скоро време сърцето му ще изстине. Какво трябва да направи в този случай? Единственото спасение се заключава в това, да продължава движението си.
към втори вариант >>

Представете си, че от върха на една планина, като връх на триъгълник, извират две реки, които текат в две различни посоки и образуват двете страни на триъгълника.
Представете си, че от върха на една планина, като връх на триъгълник, извират две реки, които текат в две различни посоки и образуват двете страни на триъгълника. Едната река тече към юг, другата – към север, вследствие на което произвеждат два различни резултата. Първата река е по-топла и производителна, втората – по-студена и по-малко производителна. Ако двете реки представят краката на човека и ако при движението си с левия крак той възприема някаква отрицателна мисъл, в скоро време сърцето му ще изстине. Какво трябва да направи в този случай? Единственото спасение се заключава в това, да продължава движението си.
към беседата >>

114. Опитната школа

Щом има една висока планина, не може да има като нея втора. (втори вариант)
Само едни. Всичките други планински вериги са други. Има съотношение между планините. Така и между опитностите на хората има съотношение. Нещата в природата не се повтарят. Щом има една висока планина, не може да има като нея втора. Щом има две планини, еднакво високи, те ще си противодействат.
към втори вариант >>

Всяка планина се отличава от другата по няколко стотици или хиляди метра.
Колко души са се качили досега на Хималаите? Значи, между опитностите на човека и височините на планините има известно съотношение. При това, само онзи може да стигне някой висок връх, който разполага с вътрешни и външни условия и възможности. Понеже нещата в природата не се повтарят, затова, именно, и опитностите на хората не се повтарят. Вие не можете да срещнете еднакви планини в природата. Всяка планина се отличава от другата по няколко стотици или хиляди метра. Най-високата планина в света е Хималай. От нея постепенно се слиза, докато дойдете до най-низката. Същото нещо можем да кажем и за добродетелите и способностите на човека. Всички хора не могат да бъдат еднакво свети, еднакво даровити, учени. Казано е: Свети бъдете, но това не значи, че всички могат да бъдат еднакво свети, или че в даден момент всички могат да бъдат свети.
към беседата >>

Най-високата планина в света е Хималай.
Значи, между опитностите на човека и височините на планините има известно съотношение. При това, само онзи може да стигне някой висок връх, който разполага с вътрешни и външни условия и възможности. Понеже нещата в природата не се повтарят, затова, именно, и опитностите на хората не се повтарят. Вие не можете да срещнете еднакви планини в природата. Всяка планина се отличава от другата по няколко стотици или хиляди метра. Най-високата планина в света е Хималай. От нея постепенно се слиза, докато дойдете до най-низката. Същото нещо можем да кажем и за добродетелите и способностите на човека. Всички хора не могат да бъдат еднакво свети, еднакво даровити, учени. Казано е: Свети бъдете, но това не значи, че всички могат да бъдат еднакво свети, или че в даден момент всички могат да бъдат свети. За всеки човек е определено, каква способност, или каква дарба може да прояви.
към беседата >>

115. Влияние на светлината и топлината върху човека / Вложеното у човека

Но когато човек си направи воденицата на върха на една планина и там си построи колелото и каже на водата: „Ти трябва да идеш там", той е глупав човек. (втори вариант)
Но ти настояваш: „Дай ми пари." Ама Господ. Никакъв Господ. Човек, който проси, е глупав. Не който иска, просията е глупост, а да искаш, то е разумно отношение, то е взаимно право. Когато един човек направи една воденица и направи колелото да се върти във водата, това е в реда на нещата. Но когато човек си направи воденицата на върха на една планина и там си построи колелото и каже на водата: „Ти трябва да идеш там", той е глупав човек. И който каже: „Да дойдеш у дома, да ми донесеш малко пари", той построява келявото колело горе на планината.
към втори вариант >>

116. Благословена между жените

Друг се качил на някоя планина, подхлъзнал се на някой камък, паднал и счупил крака си.
Кое е по-хубаво: да ходиш на гроба на майка си и на баща си, да ги поливаш с вино, да плачеш над тях, или те да бъдат живи и да се разговаряте помежду си? Който разбира закона на двете измерения, той ще разбира и закона за растенето на растенията. Като отглеждате растенията, вие ще научите от тях закона на третото измерение, защото те растат в третото измерение. Едва сега съвременните хора започват да живеят в третото измерение, и затова се учат да хвърчат с аероплани из въздуха. Някой се качил на аероплан, но аеропланът се развалил нещо и авиаторът пада, счупва крака, ръката или главата си. Друг се качил на някоя планина, подхлъзнал се на някой камък, паднал и счупил крака си. Или пък завалял сняг на планината и той се простудил. След всичко това хората казват: „Не струва човек да се качва на високи места.“
към беседата >>

117. Божествена връзка

“ – „Искам да бъда на някоя висока планина, да върша някаква важна работа.“ Господ я поставил на един висок планински връх и я направил ветропоказател.
В първо време ръката била доволна от положението си, че могла да посочва пътя към извора, а с това да улеснява пътниците. Един ден тя се отегчила от своята еднообразна работа и си казала: „Дотегна ми вече кой как мине, да му посочвам пътя за извора. При това всички минават-заминават и никой не ми благодари. Тези хора не заслужават да седя заради тях цял ден на кръстопътя и да дишам прах.“ Тогава ръката се обърнала към Бога с молба да й даде някаква по-висока служба. – „Каква служба искаш? “ – „Искам да бъда на някоя висока планина, да върша някаква важна работа.“ Господ я поставил на един висок планински връх и я направил ветропоказател. Тя се намерила на върха и определяла посоката на вятъра, но останала самотна, защото никой не минавал покрай нея. Едва сега разбрала тя, че първото й положение, на кръстопътя, било по-важно, отколкото да бъде ветропоказател на някой планински връх.
към беседата >>

118. Светът на правата линия

Може да е цяла една планина, той като я хлопне и тя се раздели на две парчета. (втори вариант)
Следователно, щом извадиш твоя чук, направен по правата линия, само с един удар, и всичко става. Не трябват два удара. И онзи, който има правия чук, той като вземе една голяма канара, само като я хлопне, тя се раздели на две парчета. Някой иска да направи нещо зло, той пак удари, всичко се разделя. Може да е цяла една планина, той като я хлопне и тя се раздели на две парчета. И като хлопне земята, и тя ще се раздели на две парчета, но този човек, който има правия чук, никога няма да хлопне земята. Защото той знае, че няма защо да разделя земята. Та казвам, чукът на правата линия прави чудесии в света. Щом ти носиш един чук на правата линия, ще идеш при министъра, искате да ви назначат за учител, като му хлопнете с този чук, като му кажете само една дума, той ще ви назначи. Казва, разбрах.
към втори вариант >>

119. От Египет

Например, един месоядец се качва на една планина.
Други идеи се проявяват на височина 3,200 — 3,500 м. Следователно, ако такава идея се роди в ума на човека при дадена височина, значи, тя е от 3,000 — 3,500 м. Всеки от вас може да провери този закон. Ако се качвате на Монт Еверест до известна височина и през ума ви минат идеи, за които знаете, че се явяват на височина 5,000 м. например, ще кажете, че височината, на която сте стъпили, е 5,000 м. Например, един месоядец се качва на една планина. По едно време в него се явява мисълта за вегетарианството. Това показва, че сте стигнали на такава височина, на която се ражда мисълта за вегетарианство. Тази височина е 8,000 м. Като стигне височина 9,000 м., човек забравя своята националност. Значи, идеята за националността е по-силна от идеята за вегетарианството.
към беседата >>

120. Нов мироглед / Мироглед и човекът

Ако се качва на планина и срещне два пътя, той трябва да избере този път, който изисква по-малко изразходване на енергия.
Обаче за учения ъгълът играе важна роля в човешкия живот. Не е безразлично дали човек се натъква на прав път в живота си или на кръстопът, под ъгъл. Ако пътят му е прав, той върви по него спокойно. Ако е на кръстопът, той се спира да мисли коя посока да хване. Човек трябва да бъде разумен, да знае коя от двете посоки да избере. Ако се качва на планина и срещне два пътя, той трябва да избере този път, който изисква по-малко изразходване на енергия. Ако слиза от планината, той трябва да знае как да слиза – по права, или крива линия. Ако избере кривата линия, той слиза безопасно; ако избере правата линия, той сам се излага на опасност. Това слизане наричаме падане от височина. При качване или слизане от планината, кривите линии са безопасни, а правите – опасни. Слизането и качването по правите пътеки на планината е само за разумни хора, т.е.
към беседата >>

121. Движение на силите / Посока на движението на световете. Развитие на линиите

Аз го вземам като един камък, който пада от върха на една планина, търкаля се, върви, и пада в известна посока. (втори вариант)
Разумният професор няма да го направи това. Аз вземам професора, който ще те скъса, има условия в живота, които нямат никакво отношение към нас. Един камък, който пада от една височина, той не може да се спре, той се търкаля. Ние изясняваме известни физически работи така. Ти на един професор не можеш да му четеш никакъв морал. Аз го вземам като един камък, който пада от върха на една планина, търкаля се, върви, и пада в известна посока. Питам кой трябва да се отбие – камъкът ли или аз? Аз трябва да се отбия. В дадения случай той е професорът, от високо слиза той. А аз съм ученикът, който се качвам нагоре. Кой трябва да се отбие?
към втори вариант >>

122. Просветено съзнание

За пример, невъзможно е да отидеш на Витоша или на друга някоя висока планина зимно време, когато има виелица, буря, дълбок сняг.
И тъй ще знаете, че няма невъзможни неща в света. Каже ли някой, че това, което иска да постигне, е невъзможно, той се намира в процеса на ограничението. Няма невъзможни неща в света, но за постигането им трябва да се спазват съответно време и специфични условия. За пример, невъзможно е да отидеш на Витоша или на друга някоя висока планина зимно време, когато има виелица, буря, дълбок сняг. Обаче когато снегът се стопи и бурите утихнат всеки може да отиде на Витоша. Едно време хората мислеха, че не могат да стигнат до върха Еверест но днес вече са. близо до него. Мъчно се стига този връх, но все пак е възможно. Ония, които отиват към върха, се движат бавно, почти незабелязано, но все пак напредват.
към беседата >>

123. Здрава основа

Тази планина от неизпълнени обещания трябва да се премахне.
Онзи свят е пълен с нереализирани молитви, с неизпълнени заявления. Като преглеждат тези молитви и заявления, разумните същества отговарят: „Това са все човешки лъжи“. Кой не е писал, че това и онова ще направи, а не го изпълнил? Ново поколение трябва да дойде! То ще вземе тези писма и заявления и ще ги изпълни. Тази планина от неизпълнени обещания трябва да се премахне. – Как? – Като се изпълнят всички обещания, дадени от вашите родители, от вашите деди и прадеди. Това индусите наричат карма. Животът трябва да се преобрази. – С какво се храни сегашното поколение?
към беседата >>

124. Четирите положения / Д.У.С.Б.! Добър, умен, силен, богат богат

Запример, видиш мечка, вълнуваш се, видиш змия, вълнуваш се, видиш някоя планина, уплашиш се от нея; видиш тъмните облаци, уплашиш се. (втори вариант)
Понеже чрез чувствата се внася известно разпущане; те вцепеняват нервната система и тя загубва своята пластичност. И вследствие на това тя не може да отговаря на ония хубави вибрации на светлината и хората, почват да стават слабогледи. Та първото нещо, човек, който иска да има на стари години добро зрение, той трябва да има чиста и ясна мисъл! Чувствата да не вземат участие в зрението. Щом дойдеш до зрението, чувствата да не вземат участие. Запример, видиш мечка, вълнуваш се, видиш змия, вълнуваш се, видиш някоя планина, уплашиш се от нея; видиш тъмните облаци, уплашиш се. Това са все емоции, които влизат у човека. Защо се плаши човек от мечка? Дайте равносилното на мечка в човешкия свят. Преведете мечка, какво значи. Казват, той е мечкар.
към втори вариант >>

125. Ханизе

За да изгрее слънцето на планината, трябва да съществува тази планина. (втори вариант)
Но то обяснява само една динамическа част на ХАНИЗЕ. ХАНИ, това е нещо установено, това е нещо реално, което съществува. Пък като дошло слънцето, че изгряло, това което е било скрито в тъмнината и е било неизвестно, като е изгряло слънцето, тогава то е станало известно – светлината. Слънцето не може да огрее, докато ХАНИЗЕ не е дошло. Ханизе е съществувало преди слънцето. За да изгрее слънцето на планината, трябва да съществува тази планина. Вие искате да дойде Любовта. Но Любовта трябва да намери нещо у вас. Как ще дойде Любовта? На празно място ли ще дойде тя? Сега какво трябва да намери Любовта вътре във вас?
към втори вариант >>

126. Тригон

Тогава ако те питат, кои са препятствията, които са те отклонили от пътя, защо тази река така криволичи, ако има планина, добре, тя ще заобиколи, но ако полето е равно, а ти правиш крив път, кои са причините за това? (втори вариант)
Съпротивление има. Ако вземем в света на желанията всяко едно отклонение, тук се привлякло вниманието, там се привлякло вниманието, дето има такива набраздени показва, че съзнанието се е отвлекло. Човек за да се отбие от едно място на друго, неговата мисъл трябва да се отвлече. Във физическия свят има мисли, които спират хода на това движение, ти търсиш определен пункт, може да закривиш на едно или друго движение, в мисловния свят или в света на желанията, ти минаваш през разни области, поле е това, градини има, всевъзможни градини, посяти с най-хубавите дървета, и ти започваш да ходиш от градина на градина, какъв път ще изминеш тогава? (Крива линия). Тогава ако те питат, кои са препятствията, които са те отклонили от пътя, защо тази река така криволичи, ако има планина, добре, тя ще заобиколи, но ако полето е равно, а ти правиш крив път, кои са причините за това? Градините. Да кажем вие вървите в един град, построен на равнище, много хубави улици има, но вие започвате да кривите от една улица в друга, тъй обикаляте града, да кажем, да вземем една модерна дама, която ходи от улица на улица по магазините да си избира някоя шапка, какви препятствия има там? Иска да изходи магазините, тези хора, които постоянно ходят, че постоянно странствуват, към кои тела ги туряте? В астрономията как наричат тези тела, които странствуват? (Комети или падащи звезди). Добре. Пренесете закона във вашето съзнание.
към втори вариант >>

127. Трите отношения / Първите отношения

То е все едно да отидете на някоя планина, където няма нищо за ядене.
За да се освободи от страха, човек трябва да приложи любовта. Страхът спъва, ограничава човека, а любовта го повдига и освобождава. Днес всички хора говорят за любовта. Много естествено! Без любов към Бога няма живот. То е все едно да отидете на някоя планина, където няма нищо за ядене. Вие носите в раницата си само няколко хляба. Щом огладнеете, отваряте раницата и започвате да ядете. Само тук, на голите планински върхове ще разберете какво нещо е хлябът и ще го оцените. Каквото е хлябът при голите планински върхове и водата – при сухата пустиня, такова нещо е любовта при всички условия на живота. Помнете: Любов към Бога, любов към ближния и любов към себе си са три мощни формули, с които можете да разрешавате всички мъчни задачи в живота си.
към беседата >>

128. Красивите линии / Линиите на красотата в природата!

Ако сте на някоя ледена планина? (втори вариант)
Каквато посока и да вземете, каквото и да вършите в живота, вие ще се огънете малко, ще чувствувате една промяна в себе си. А всяка една промяна е едно малко огъване. А всяко огъване, това е едно влияние, което иде отвънка. Това влияние може да произтича от някой предмет неодушевен, а зад неодушевените предмети, има нещо разумно. Запример, какво седи зад леда. Ако сте на някоя ледена планина? Или какво седи зад една твърда скала? Какво седи зад човека? Зад човешкото тяло какво седи? Човекът седи зад тялото си. Тогава казвате, че човекът е в тялото си.
към втори вариант >>

Виждате една планина, едно море, една ръка, но зад тях се крие нещо невидимо, което ви влияе.
И тъй, каквато посока и да вземете в живота си, каквото и да работите, все ще се огънете. Малко или много, ще се промените. Всяка промяна подразбира огъване, а огъването е резултат на известно влияние. Дали одушевен предмет ви влияе, или неодушевен, не е важно; важно е, че зад всяко влияние се крие разумна сила, разумно същество. Виждате един човек, но зад него се крие нещо невидимо. Виждате една планина, едно море, една ръка, но зад тях се крие нещо невидимо, което ви влияе. Значи влиянието, което иде от предметите, не е в самите тях, т.е. не е в тяхната форма, но зад формата им. Вие говорите с човека, пипате го, но виждате, че разумното, с което влизате в контакт, не е в неговата форма. Кажете ли, че разумността е в човека, явява се въпросът, на кое място именно е тя. Това е задача, към разрешаването на която се стреми всеки човек.
към беседата >>

129. Идеалът на човека

Ако праведниятъ човѣкъ живѣе въ нѣкоя планина, напримѣръ, врѣмето ще бѫде такова, каквото той желае; ако иска снѣгъ, снѣгъ ще вали; ако иска дъждъ или слънце, и врѣмето ще бѫде такова. (втори вариант)
И тъй, дойде ли човѣкъ да прояви разумното начало, той ще бѫде силенъ и свободенъ отъ всички лоши и низки прояви въ себе си. Ако праведниятъ човѣкъ живѣе въ нѣкоя планина, напримѣръ, врѣмето ще бѫде такова, каквото той желае; ако иска снѣгъ, снѣгъ ще вали; ако иска дъждъ или слънце, и врѣмето ще бѫде такова. Обаче, ако нѣкой грѣшникъ живѣе на планината, врѣмето ще бѫде такова, каквото то желае. И тогава, той ще се приспособява къмъ врѣмето, а не врѣмето къмъ него.
към втори вариант >>

Ако праведният човек живее в някоя планина, например, времето ще бъде такова, каквото той желае: ако иска сняг, сняг ще вали; ако иска дъжд или слънце и времето ще бъде такова.
Съвременната култура има за задача да проучи проявата на човешката мисъл, да определи понятието човек. Човек е съчетание на добродетели, но не и на престъпления. Когато усеща в себе си бушуване на нещо лошо, това показва, че той се е натъкнал на някои лоши черти, наследени от ред поколения. И днес човек трябва да прави много усилия, да се освободи от лошите наследствени черти, както и от някои животински прояви, докато дойде до положението на истински човек. И така, дойде ли човек да прояви разумното начало, той ще бъде силен и свободен от всички лоши и низки прояви в себе си. Ако праведният човек живее в някоя планина, например, времето ще бъде такова, каквото той желае: ако иска сняг, сняг ще вали; ако иска дъжд или слънце и времето ще бъде такова. Обаче, ако някой грешник живее на планината, времето ще бъде такова, каквото то желае. И тогава той ще се приспособява към времето, а не времето към него.
към беседата >>

130. Любовта към Бога

“ Под думата планина, висок връх, разбирам разумното начало в живота.
Казвам: ако желанията на хората имат съдържание, те са на мястото си. В такъв случай животът има смисъл само тогава, когато Божественото, което Бог е вложил в нас, представлява негово съдържание. Сега, някои от вас, като седят тук, на бивака, казват: „Да се качим нагоре по планината! “ Под думата планина, висок връх, разбирам разумното начало в живота. И тогава, ако се качваме на планината, за да разберем какво иска Бог от нас, това качване има смисъл. И ако слизаме в долината, за да занесем от онова, което сме взели от планината, това слизане има смисъл. Следователно, ако се качваме при Бога и не взимаме нищо от Него и ако слизаме при хората и не им занасяме нищо, ние сме хора, осъдени на страдания.
към беседата >>

131. Човекът на новото

Някои ще кажат: „Защо дойдохме на тази планина, да дивеем?
Някои ще кажат: „Защо дойдохме на тази планина, да дивеем? “ Не, вие дойдохте тук, да разгледате именията на Баща си. Толкова години вече, как живеете, и не знаете какви богатства има Баща ви. Например, онзи ден се качихме на Еленин връх. Някои се колебаеха, да дойдат, или не. Една от възрастните сестри не се решаваше да дойде, но после каза: „Толкова годишна съм вече и ако сега не отида, един ден ще съжалявам, че не видях хубостите на природата“.
към беседата >>

Когато човек се качи на някоя планина, той трябва да разглежда, да изучава всички картини, които се откриват пред неговия поглед.
Едно време хапех, жилих, но сега съм човек и трябва да постъпвам благородно“. Каже ли човек така, той осмисля вече съществуването на всички живи същества под него. Днес човек трябва да води чист и свят живот. Любовта трябва да се излива от сърцето му като от извор. Той трябва да върши волята Божия и да се радва на всичко, което го заобикаля: на камъните, на дърветата, на изворите, на животните. Когато човек се качи на някоя планина, той трябва да разглежда, да изучава всички картини, които се откриват пред неговия поглед. Когато гледате картината на някой художник, вие знаете, че той е имал предвид какви цветове да употреби, за да представи предмета по възможност по-вярно и точно. Понякога цветовете, чертите на тази картина са сполучливо предадени, някога не са сполучливи. По същия начин и всяко камъче, всяко дърво или извор в картините на живата природа са поставени на местата си, според разбирането на художника или декоратора. На вас предстои красивата задача да изучавате тези картини. От природата човек ще изучава законите на съвършенството и ще ги прилага в живота си.
към беседата >>

132. Събуждане / Събуди се

Представете си, че това е границата на една планина. (втори вариант)
Представете си, че това е границата на една планина. Тук имате три хиляди метра височина и водата може да прокарате от този връх на съответствующия връх. Поне канал може да се изкара. Но водата от подножието на тази планина никога не може да изкарате на тази височина. Защо? Няма налягане. Под думата "три хиляди метра височина" аз разбирам една идея Божествена.
към втори вариант >>

Но водата от подножието на тази планина никога не може да изкарате на тази височина. Защо? (втори вариант)
Представете си, че това е границата на една планина. Тук имате три хиляди метра височина и водата може да прокарате от този връх на съответствующия връх. Поне канал може да се изкара. Но водата от подножието на тази планина никога не може да изкарате на тази височина. Защо? Няма налягане. Под думата "три хиляди метра височина" аз разбирам една идея Божествена. Тя има известно налягане. Тази идея може да се прекара на каквато и да е височина. Тази идея седи така.
към втори вариант >>

133. Син Человечески отхожда

Вие сте една планина или една земя и трябва да сте в състояние да повдигнете тази ваша планина или тази ваша земя.
Аз отивам по-далече. Във времето на Христа се казваше, че трябва да имате вяра, която планините да премества, а сега се изисква от хората вяра, която и Земята да премести и да я върти. Това ниско съзнание, в което сега живеете, това е вашата Земя. И ако вие не сте в състояние да измените това ваше ниско съзнание, никаква вяра нямате. Вашето съзнание е толкова тежко, че се равнява почти на Земята по тежест. Вие сте една планина или една земя и трябва да сте в състояние да повдигнете тази ваша планина или тази ваша земя. Има някои хора, които не бих могъл да ги нося на гърба си;,и в този случай казвам: аз бих предпочел да нося Земята, отколкото тия хора на гърба си. Има някой българи, които са по-тежки от Земята. Това е до разбирането на великия закон. Казвате: „Какво искаш да кажеш? " Да престанете с вашите престъпления!
към беседата >>

134. Материални прояви на жвота / Животът като математически действия

И после не оставяйте Бога пред себе си като една планина, която може да ви засенчи със своето величие, със своя ум. (втори вариант)
И Писанието казва: "Никой не живее за себе си, понеже Бог е целокупност." Организмът е здрав дотогава, докато всяка една част от него работи съобразно законите на цялото. И ние живеем и успяваме добре дотогава, докато работим целесъобразно със законите, които Бог е вложил в нас и в живата природа. Докато изпълняваме волята Божия съзнателно или несъзнателно, ние прогресираме, но деня, в който речем да се отделим от Бога, веднага умираме или най-малко остаряваме. Никога не правете опит да се отделите от Бога, защото няма да се отделите. По какъв начин ще създадете вашия Бог? И после не оставяйте Бога пред себе си като една планина, която може да ви засенчи със своето величие, със своя ум. Бог за вас трябва да бъде величие, но което да ви послужи като подтик за работа и като си помислите за него, да се стопли сърцето ви, да ви се просвети умът. И ако сте били болни, достатъчно е само да си помислите за Бога - и веднага да станете от леглото си. Понякога аз правя ред опити в това направление.
към втори вариант >>

135. Жал ми е за народа

То е все едно да се качиш на върха на една планина, да поседиш известно време там и след това да слезеш.
Да живее според законите на младостта. Каква е задачата на стария? Да се подмлади. В това седи смисълът на живота. Ако човек мисли, че като се роди веднъж, трябва да расте, да бъде млад известно време и след това да остарее и да умре, той не разбира смисъла на живота. То е все едно да се качиш на върха на една планина, да поседиш известно време там и след това да слезеш. В материалния свят е така, човек трябва да се качи на върха на една планина и след това да слезе, но в духовния свят законите са други. Там няма смисъл човек да се качва на планината и после да слиза. Понеже законите на Духовния свят се различават от тия на физическия, хората казват: „Защо животът не върви гладко? ” Най-новите научни теории твърдят, че веществото, с което е изпълнено пространството, няма еднаква гъстота навсякъде, вследствие на което не е еднакво разпределено. Следователно дето веществото е по-рядко, там съпротивлението е по-малко; дето веществото е по-гъсто, съпротивлението е по-голямо.
към беседата >>

В материалния свят е така, човек трябва да се качи на върха на една планина и след това да слезе, но в духовния свят законите са други.
Каква е задачата на стария? Да се подмлади. В това седи смисълът на живота. Ако човек мисли, че като се роди веднъж, трябва да расте, да бъде млад известно време и след това да остарее и да умре, той не разбира смисъла на живота. То е все едно да се качиш на върха на една планина, да поседиш известно време там и след това да слезеш. В материалния свят е така, човек трябва да се качи на върха на една планина и след това да слезе, но в духовния свят законите са други. Там няма смисъл човек да се качва на планината и после да слиза. Понеже законите на Духовния свят се различават от тия на физическия, хората казват: „Защо животът не върви гладко? ” Най-новите научни теории твърдят, че веществото, с което е изпълнено пространството, няма еднаква гъстота навсякъде, вследствие на което не е еднакво разпределено. Следователно дето веществото е по-рядко, там съпротивлението е по-малко; дето веществото е по-гъсто, съпротивлението е по-голямо. Същият закон се отнася и за светлината.
към беседата >>

136. Щастливи числа

Никой не може да помисли, че си бил на върха на някоя планина.
Иначе, те ще ви причиняват зло и ще страдате. – Как да се справяме с лошите мисли? – Ще се качвате на планините, по високите върхове. Реката не тече по планинските върхове, но по долините. Следователно, ако кажеш, че реката щеше да те завлече, това показва, че си в долината на живота. Никой не може да помисли, че си бил на върха на някоя планина. Казваш: Щях да падна и да се убия. Значи, ти си бил на някоя канара, а не в долината на живота.
към беседата >>

137. Думата му държа

Разправяха ми за един добър карагьозчия, около Стара планина, който казвал, че 20 години нито вълк, нито мечка са взели нещо от неговото стадо.
И той може да боледува 1 - 2 месеца от страх. После казват, че го плюла мечка. Плюе го, защото не е добър. Тя си казва мнението. Обаче няма пример, когато мечка да е срещнала добър човек и да го е плюла. Разправяха ми за един добър карагьозчия, около Стара планина, който казвал, че 20 години нито вълк, нито мечка са взели нещо от неговото стадо. Значи добър човек е. Един ден като се връщал от планината, в един тесен проход насреща му иде една голяма старопланинска мечка. И го гледа. Той знае характера на мечката, тя не се връща назад. Да се отбие някъде - няма място.
към беседата >>

138. Освободени

Да кажем, ти се качваш на планина, имаш амбицията да се качиш на някой висок връх, да вземеш някое цвете, да пишат вестниците, че друг турист като тебе няма.
Онзи лекар, който може да открие, че известна болест не е приятел на човека, той може да изпъди болестта. Туй е в преносен смисъл казано, защото ние, по някой път, може да разглеждаме болестите като резултат. То е така, както разглеждаме дупката, която е образувал един нож - тя е един резултат. Но причината на онова нещастие, което е произведено, е разумна. Има някой път неразумни причини, но в повечето случаи, разумни са причините. Да кажем, ти се качваш на планина, имаш амбицията да се качиш на някой висок връх, да вземеш някое цвете, да пишат вестниците, че друг турист като тебе няма. Паднеш някъде, счупиш си крака на тия камъни. Ето резултатът на твоята глупава амбиция. Трябваше ти този алпийски цвят, ти доби слава, но си счупи крака. Казваш: "По невнимание се плъзнах, ако не бяха тия камъни, ако да беше вода, нямаше да си счупя крака." Но се случи, че не беше вода. Та, всеки един от вас, при нещастията е като тоя турист, който ходи по високите върхове от амбиция да откъсне някое рядко цвете.
към беседата >>

139. Доведете ми го

Някой път отида при някоя голяма планина.
Моите мисли аз всякога ги сравнявам с една реалност вън от света. Често държа лекции на себе си. Да ви кажа какво правя. Някой път отида при някоя голяма планина. Казвам си: "Ти казваш, че като се молиш, можеш да направиш много. Вдигни тази планина" Планината седи. Казва: "Ти си сега по-умен от мене. В мене са складирани все такива учени като тебе. Виждаш ли това малко кристализирано камъче?
към беседата >>

Вдигни тази планина" Планината седи.
Моите мисли аз всякога ги сравнявам с една реалност вън от света. Често държа лекции на себе си. Да ви кажа какво правя. Някой път отида при някоя голяма планина. Казвам си: "Ти казваш, че като се молиш, можеш да направиш много. Вдигни тази планина" Планината седи. Казва: "Ти си сега по-умен от мене. В мене са складирани все такива учени като тебе. Виждаш ли това малко кристализирано камъче? То беше едно време един философ, който мислеше, че може да оправи света Сега е турен като един чиновник." Казвам: "Аз не искам да бъда като тези философи! " "Всички философи са у мен, уча ги сега." Тогава аз седна и уча философията на тези камъни.
към беседата >>

140. Естествени правила

БС

Каквото направи извора, направете го и вие: идва някой екскурзиант във вашата планина и ви размътва по същия начин; това, което можете да направите с извора, друго същество ще дойде от външния свят и ще го стори – като в някой извор ще бръкне да ви почисти.
Направете следния опит: когато отидете в някоя планинска местност, размътете един планински извор, дайте му ход, спрете се десет-петнадесет минути и вижте какво ще стане. Изворът ще започне от центъра да се чисти, да изхвърля всичката мътилка и най-после ще се избистри. Ако имате часовник, вижте за колко минути изворът ще бъде чист. Каквото направи извора, направете го и вие: идва някой екскурзиант във вашата планина и ви размътва по същия начин; това, което можете да направите с извора, друго същество ще дойде от външния свят и ще го стори – като в някой извор ще бръкне да ви почисти. Питате какво да правите. Направете това, което изворът прави – това, което изворът прави, и вие ще пристъпите да го направите, това е първото правило.
към беседата >>

141. Разумност в природата

Една планина може да представлява обект за размишление. (втори вариант)
Щом боледуват системите, от тримата професори, тогава какво става с цялата държава? – Някой път уволнението може да стане правилно, да се замести, но някой път не се явяват кандидати. Тогава студентите се разотиват. Този университет се разваля, стачкуват студентите и университетът не функционира или с други думи организмът не функционира или слабо функционира. Та изводът е: Като погледнете това, което имате, вие трябва да изучавате живата природа отвън. Една планина може да представлява обект за размишление. Може да не разрешавате задачата. Виждате някой път, че клоните на някое дърво отиват долу към земята. Вие се чудите защо на дървото клоните са обърнати в този случай към земята и се допират до земята. Това дърво се намира в много големи противоречия. Вие посадете един орех в камениста почва и ще видите, че клоните на младия орех ще се огънат, като че е един човек, който си е турил ръката надолу на земята иска да се издигне.
към втори вариант >>

Виждате една планина.
И тъй, като знаете това, изучавайте живата Природа като външен обект. Виждате една планина. Спрете се да я разгледате добре и мислете за формата й. Виждате, че клоните на едно дърво са увиснали надолу. Намерете причината за това. Тя се крие в противоречията, през които дървото минава. Посадете един орех на камениста почва, да видите какво ще стане с младия, току-що израснал орех.
към беседата >>

142. Новото знание / Ново знание

Попадне ли в някоя гора или на планина, очите му веднага търсят извор.
Същото нещо се забелязва и у хората. Едни имат естествени навици, свойствени на тяхното естество; други имат придобити навици от живота им между хората и различните общества. Например един човек има навик да пие вода, и то всякога чиста, планинска. Попадне ли в някоя гора или на планина, очите му веднага търсят извор. Щом зърне такъв, подлага ръцете си и започва да пие. Друг е привикнал да пие вино – второстепенен навик. Дето ходи, той търси кръчма със старо 20-годишно вино. Отбива се от пътя си, влиза в кръчмата и пита има ли хубаво вино, колко струва килограмът и тогава влиза. Той не се интересува от изворите и чешмите.
към беседата >>

143. Ценни мисли из книгата на Великия живот (II)

Туй, което носи опасност и чистота, планина се казва.
Туй, което носи опасност и чистота, планина се казва.
към беседата >>

144. Подражатели на Бога

Що е планина и що е поле?
Казвам: мъжът е слънцето, жената е растящото семенце. Когато твоите мисли и чувства се развиват правилно, ти си жена. Ти трябва да се радваш на Божествения Дух, Който те вади от безсмислието на живота, повдига те и ти дава свобода. Радвай се на това, което Бог всеки ден ти дава. И планината дава, но полето дава по-изобилно. Що е планина и що е поле? Планината е сиромахкиня, полето е богат човек. В планината има чист въздух, чиста вода, но тя носи и големи опасности. Който не разбира сиромашията, той може да стане крадец, лъжец, да спъне своя живот. Когато някой не разбира сиромашията, той ще бъде в положението на орел, който се издига високо из въздуха, върти се, следи да зърне отдалеч някоя жертва. Види ли някое пиленце на полето, той се спуща, грабва го и го задига във висините.
към беседата >>

145. Ценни мисли

Туй, което носи опасност и чистота, планина се казват.
Туй, което носи опасност и чистота, планина се казват.
към беседата >>

146. Петте области в човека

Вие искате да станете учен човек, да завземете най-високо място в света, да се качите на тази планина. (втори вариант)
Запример имате желание да станете учен човек. Това желание е хубаво. Учен човек значи умът му да е на място. Вие искате да станете учен човек, да завземете най-високо място в света, да се качите на тази планина. Не е лошо да се качите на планината. Ще разгледате всички земни царства, ще ви се представи една переспектива да станете велик човек. Не е лошо това. Това е в реда на нещата, но ви казва да си прегънете краката и вие без да мислите ги прегъвате. В момента, когато ти прегъваш краката на планината, ти си вече в една долина.
към втори вариант >>

Ако първият човек би живял на една планина, той не би се изкусил. (втори вариант)
В момента, когато ти прегъваш краката на планината, ти си вече в една долина. Отношенията в планината и в долината се различават. На планината човек е свободен, а в долината той е ограничен. Сега аз бих ви дал едно сравнение, но мога да ви кажа, както Христос е казал на своите ученици: „Много работи имам да ви кажа, но не може да ги разберете. Ако ви кажа, не може да ги разберете.“ Най-голямото ограничение е в долините. Ако първият човек би живял на една планина, той не би се изкусил. И досега щеше да бъде един праведен човек. На планината няма кой да го изкуси. Но той беше в райската градина, една долина е. Имаше там хиляди работи да го изкусят. С какво го изкусиха?
към втори вариант >>

С една малка ябълка и му казаха: Тази ябълка, ако вземеш само в ръката си, цяла планина може да създадеш. (втори вариант)
И досега щеше да бъде един праведен човек. На планината няма кой да го изкуси. Но той беше в райската градина, една долина е. Имаше там хиляди работи да го изкусят. С какво го изкусиха? С една малка ябълка и му казаха: Тази ябълка, ако вземеш само в ръката си, цяла планина може да създадеш. Тази е причината, че всички все вземате ябълката. Подбуждението е, че все велики работи искате, велики искате да станете. Но и всички преди вас са искали все същото и вие нищо не постигате. Постига се нещо, но много малко се постига. Малко се постига.
към втори вариант >>

147. Правила за живота

Цяла планина може ли да носи?
Глупавите деца мислят, че много знаят; умните деца мислят, че има много да учат. Който мисли, че много знае, той се представя за силен. – Колко силен е той? Ако го натоварят с нещо, той може да носи най-много 50-60 кг. на гърба си. Цяла планина може ли да носи? Имаш знания, а не можеш да наредиш живота си; имаш знания, а не можеш да се въздържаш. Какво знание е това? Ако те смущават най-малките неща, учен човек ли си ти? Смущението е външен процес. То е резултат на чуждо съзнание, което се намества в човека.
към беседата >>

148. Граници на възможности

Значи, единият живее на планина, а другият – в долина.
В първия случай и двамата са на плоскост; във втория случай, единият човек се движи във вдлъбнатина, а другият – по изпъкнала повърхнина. Затова стремежите им са различни. В народа се казва за някого, че стои на високо място, т.е. той е от високо произхождение. За друг се казва, че е слязъл ниско. Значи, единият живее на планина, а другият – в долина. Те се коренно различават. Като наблюдавате полските хора, виждате, че те се различават от планинците по строеж, по мускулатура. Планинците са по-издръжливи. Когато полският човек попадне в една местност, ако е земеделец, той започва да мисли, как да я изоре и посее. Ако е инженер, започва да прави изчисления, къде да построи някое здание.
към беседата >>

149. Даване и вземане

На земята ти си в долина, а в духовния свят – на планина.
Докато се нагодиш на новите условия, ти ще изпаднеш в голямо заблуждение. На земята си трупал богатства, уреждал си къщата си – и сам си се товарил, и други са те товарили. Изведнъж се виждаш в духовния свят без къща, на открито, изложен на слънчевата светлина и топлина, без товар на гърба си. – Не може ли в духовния свят да се живее като на земята? – Не може. На земята ти си в долина, а в духовния свят – на планина. Следователно, като отиваш на планината, ще вземеш само толкова товар, колкото можеш да носиш. Щом отиваш на планината, ще оголееш. Из пътя ще се изпотиш и ще започнеш да сваляш. На този ще дадеш един килограм, на онзи още един, докато олекнеш. Като се върнеш вечерта, ще видиш, че си изгубил два килограма от теглото си.
към беседата >>

150. Чуваш ли

Или казва: Той е човек като планина. (втори вариант)
Това не е една фикция. Може в моята разказвателна форма да има нещо преувиличено, но това са неща, които се случват. Човешкият език не е така точен. Българите казват: Яйце да хвърлиш няма къде да падне. Или, бяга като куршум. Или казва: Той е човек като планина. Или, вдигнал целият свят на гърба си.
към втори вариант >>

Българите казват: „Яйце да хвърлиш, няма къде да падне“ или „Бяга като куршум“, или казва: „Той е човек като планина“, или „Дигнал целия свят на гърба си“, подразбира целия свят.
Завързват жени, водят ги вързани пленници с въжета. Вървят напред млади моми. Това не е една фикция. Може би в някои детайлности, може в своята разказвателна форма да има преувеличено, но това са неща, които се случват. Човешкият език не е така точен. Българите казват: „Яйце да хвърлиш, няма къде да падне“ или „Бяга като куршум“, или казва: „Той е човек като планина“, или „Дигнал целия свят на гърба си“, подразбира целия свят.
към беседата >>

151. Механични и съзнателни процеси

Мойсей се качи на Синайската планина, дето получи десетте Божии заповеди, но пак не можа да влезе в Ханаанската земя.
Вашата тояга трябва да погълне другите тояги. Мойсей, със своята тояга, застави фараона да отстъпи. Тази тояга направи чудеса. Мойсей носеше и двете учения: когато трябваше нещо ново, той постъпваше по новото учение; когато трябваше старото, той постъпваше по старото учение. Той изби хиляди евреи – това беше старото учение. Мойсей се качи на Синайската планина, дето получи десетте Божии заповеди, но пак не можа да влезе в Ханаанската земя. Той я видя само отдалеч. Сега и за вас има опасност, като влезете в Ханаанската земя, да се забравите и да кажете: И аз мога да направя тези чудеса. Едно ще знаете: християните, както и хората на новото учение, не могат изведнъж да направят всичко. Те не могат да изменят живота си и да влязат в новия живот. Отдалеч само ще го гледат.
към беседата >>

152. Дадено и установено / Движение, трептение и разширение (Дадено и установено)

Най-голямата планина никога не може да бъде изненадана от една по-малка планина. (втори вариант)
Но учителят знае тези прийоми А всякога учителят знае нещо повече. И той никога не казва всичките си прийоми. Има един прийом у учителя, дето всякога може да дигне ученика. Туй трябва да го знаете. Тъй щото в този смисъл един учител никога не може да бъде изненадан от своя ученик. Най-голямата планина никога не може да бъде изненадана от една по-малка планина. Голямата е голяма, малката е малка. Установени работи са те.
към втори вариант >>

С какво може да се препоръча една малка планина на една голяма планина? (втори вариант)
Като въздъхнеш, тези същества на утехата ще дойдат. Те няма да те питат какво си чел. Една връзка с тях струва повече, отколкото всички придобивки на земята. Като имате връзка с тях, вие придобивате всичко и вашите връзки със света нищо не значат. Не мислете, че вие с нещо можете да се препоръчате на тях. С какво може да се препоръча една малка планина на една голяма планина? С нищо. Със силата си ли? С якостта си ли? С богатството си ли? Не. Но има нещо, с което може да се препоръча.
към втори вариант >>

Голямата планина не се изненадва от нищо.
Човек носи двояка отговорност: по дух и по мисъл. Ако ученикът греши в мисълта си, учителят лесно го хваща и му казва: Изправи мисълта си. Учителят излиза на двубой със своя ученик и докато окръжаващите се опомнят, учителят излязъл победител. Никога ученикът не може да надмине учителя си. Колкото и да се сили, ученикът не може да изненада своя учител. Голямата планина не се изненадва от нищо. Може ли малката планина да изненада голямата?
към беседата >>

Може ли малката планина да изненада голямата?
Ако ученикът греши в мисълта си, учителят лесно го хваща и му казва: Изправи мисълта си. Учителят излиза на двубой със своя ученик и докато окръжаващите се опомнят, учителят излязъл победител. Никога ученикът не може да надмине учителя си. Колкото и да се сили, ученикът не може да изненада своя учител. Голямата планина не се изненадва от нищо. Може ли малката планина да изненада голямата?
към беседата >>

С какво ще се похвали малката планина пред голямата?
Една връзка с тези същества струва повече от всички придобивки на земята. В тях са скрити придобивките. Че имате връзки със света, това нищо не значи. Не мислете, че имате с какво да се препоръчате пред тези същества. С какво ще им се похвалите: със знанието, със силата, или с любовта си? С какво ще се похвали малката планина пред голямата? Със силата си?
към беседата >>

153. Живот и благо

Като се намерите пред някоя планина, у вас се заражда чувство на страх. (втори вариант)
Съществува в човека едно съзнание. Не е важно само големината, но тази подвижност, която вие виждате в тази големина. Като се намерите пред някоя планина, у вас се заражда чувство на страх. Ако тя би се размърдала като един човек, какво би станало? Благодарение, че планината е един голям философ, занят със своите научни изследвания, и хората се качват по него, ходят, скачат. Планините са заспалите герои на миналото човечество, които, след като са създали света, са заспали. И субективно гледат на света. Един мит има за тях.
към втори вариант >>

154. Три типа хора / Трите типа хора - положителен, отрицателен и неутрален

Хората описват планината, но това, което те описват, то не е планина. (втори вариант)
После, защо хората са невежи, и този въпрос оставям настрана. Знанието трябва да дойде. Казвате: „Този човек е учен, а онзи е невежа.“ Това са планински върхове. Като погледнеш някого, ти го виждаш като планински върх, но това още не показва, че той има знания. Какво нещо е планината? Хората описват планината, но това, което те описват, то не е планина. Ако ви начертая един висок върх, това не е планина, то е само една идея за планината. Планината не се характеризира само с височина. Височината е само едно от качествата на планината, тя има и други качества. В дадения случай планината е положителна, а долината е отрицателна. Долините са места, които само възприемат, а високите планински върхове са места, които дават.
към втори вариант >>

Ако ви начертая един висок върх, това не е планина, то е само една идея за планината. (втори вариант)
Знанието трябва да дойде. Казвате: „Този човек е учен, а онзи е невежа.“ Това са планински върхове. Като погледнеш някого, ти го виждаш като планински върх, но това още не показва, че той има знания. Какво нещо е планината? Хората описват планината, но това, което те описват, то не е планина. Ако ви начертая един висок върх, това не е планина, то е само една идея за планината. Планината не се характеризира само с височина. Височината е само едно от качествата на планината, тя има и други качества. В дадения случай планината е положителна, а долината е отрицателна. Долините са места, които само възприемат, а високите планински върхове са места, които дават. Значи, ако има някъде планини, това е едно благо за хората, и ако тази планина наоколо си има равнище, по-идеално нещо от това няма.
към втори вариант >>

Значи, ако има някъде планини, това е едно благо за хората, и ако тази планина наоколо си има равнище, по-идеално нещо от това няма. (втори вариант)
Ако ви начертая един висок върх, това не е планина, то е само една идея за планината. Планината не се характеризира само с височина. Височината е само едно от качествата на планината, тя има и други качества. В дадения случай планината е положителна, а долината е отрицателна. Долините са места, които само възприемат, а високите планински върхове са места, които дават. Значи, ако има някъде планини, това е едно благо за хората, и ако тази планина наоколо си има равнище, по-идеално нещо от това няма. Египтяните, които иначе имаха добри условия, те имаха равнини, но нямаха планини. Те създадоха пирамидите, само за да имат планини. Това, че в пирамидите те погребвали своите умрели, това е било привидно така, всъщност пирамидите представяха за тях планини. Та ако мястото е равно, все таки човек трябва да си направи една пирамида някъде. Този стремеж у хората, да си правят високи къщи, се дължи на същия закон.
към втори вариант >>

Хората описват планината, но това още не е планина.
Днес няма да засегна тези въпроси. Те са научни, високи въпроси, като планинските върхове. Като погледнеш някого, струва ти се висок като планински връх. Това не показва, че той знае всичко. Има знания, но не е всезнаещ. Хората описват планината, но това още не е планина. Ако нарисуваш един висок планински връх, това още не е планина; тази рисунка само дава идея за планина. Характерното за планината не е само височината. Освен височината, планината има и други качества. Тя дава, значи има положителни енергии. Долината обаче взeма, възприема – тя има отрицателни енергии.
към беседата >>

Ако нарисуваш един висок планински връх, това още не е планина; тази рисунка само дава идея за планина.
Те са научни, високи въпроси, като планинските върхове. Като погледнеш някого, струва ти се висок като планински връх. Това не показва, че той знае всичко. Има знания, но не е всезнаещ. Хората описват планината, но това още не е планина. Ако нарисуваш един висок планински връх, това още не е планина; тази рисунка само дава идея за планина. Характерното за планината не е само височината. Освен височината, планината има и други качества. Тя дава, значи има положителни енергии. Долината обаче взeма, възприема – тя има отрицателни енергии. Планината е благо за хората.
към беседата >>

155. Имаше някой человек

Той отвори очите си на слугата си да види, че цялата планина е пълна с войска, с коне, с колесници огнени. (втори вариант)
В Израил имаше само един човек с ум, а всички други се водеха по сърцето си. Този човек именно, казваше на израилския цар къде се намират неговите неприятели. И тогава главнокомандващият на тази неприятелска войска, като научи, че плановете им се издават, той намисли да хване този пророк, загдето смее да издава плановете им. Слугата на пророка, като се връща, казва на господаря си: Господарю, заобиколени сме отвсякъде. Не бойте се, тези, които са с нас, са повече от тези, които са против нас. Той отвори очите си на слугата си да види, че цялата планина е пълна с войска, с коне, с колесници огнени. Тогава пророкът се помолил на Господа и казал: Господи, порази нашите неприятели със слепота. И всички неприятелски войски ослепели. Тогава пророкът им казва: Аз сега ще ви покажа, де е човекът, когото вие търсите. Той ги завел в центъра на израелското царство. И като ги видял израилският цар, той се почудил, обърнал се към пророка с думите: Да ги поразя ли тези?
към втори вариант >>

Слугата на пророка, като се връщаше, каза на господаря си: „Господарю, заобиколени сме отвсякъде.“ „Не бойте се, тези, които са с нас, са повече от тези, които са против нас.“ Той отвори очите на слугата си да види, че цялата планина е пълна с войска, с коне, със светли ножове.
И тогава няма защо да се бият. Трябват хиляда души с ум, за да разрешат въпроса без война. В Израил имаше само един човек с ум, а всички други се водеха по сърцето си. В Израил този именно казваше на израилския цар де се намират неговите неприятели. И тогава главнокомандващият на тази неприятелска войска, като се научи, че плановете им се издават, той намисли да хване този пророк, загдето смее да издава плановете им. Слугата на пророка, като се връщаше, каза на господаря си: „Господарю, заобиколени сме отвсякъде.“ „Не бойте се, тези, които са с нас, са повече от тези, които са против нас.“ Той отвори очите на слугата си да види, че цялата планина е пълна с войска, с коне, със светли ножове. И тогава пророкът се помоли на Господа и каза: „Господи, поради нашите неприятели.“ И всички неприятелски войски ослепели. Тогава пророкът им казва: „Аз сега ще ви покажа де е човекът, когото вие търсите.“ Той ги завел в центъра на израилското царство. И като ги видял царят им, той се почудил. Пророкът се обърнал към Бога: „Отче, да ги поразя ли тези? “ „Не, не ги поразявай.
към беседата >>

156. Яви им се

Казва се в Евангелието, че Христос завел учениците си на висока планина и им се явили Мойсей и Илия. (втори вариант)
Казва се в Евангелието, че Христос завел учениците си на висока планина и им се явили Мойсей и Илия. Значи в света на разумните същества няма смърт. Смъртта съществува само там, където няма разумност. Човек може да бъде видим или невидим. Става въпрос за умиране, за гниене на тялото. Казва се в Писанието: Няма да оставя преподобния си да види изтление.
към втори вариант >>

Казва се там, че учениците са били заведени на висока планина и явил им се Мойсей, Илия.
Казва се там, че учениците са били заведени на висока планина и явил им се Мойсей, Илия. Значи в света на разумните хора няма смърт. Смъртта съществува само там, дето няма разумност. Човек може да бъде видим или невидим. Става въпрос за умиране, за гниене на тялото. Казва се в Писанието: „Няма да оставя преподобния си да види изтление.“ Ти ще кажеш: „Кой досега не е умрял?
към беседата >>

157. Думи на Правда

Там на толкова и толкова километра има такава и такава планина, такива върхове има, такива скъпоценности, такива съкровища, такива скъпоценни камъни има там. (втори вариант)
Сега всички вие, които не можете да гледате в пространството, само слушайте. То не се отнася до вас. Какво се вижда далече, то е празна работа. Пък онези, които виждат, ще проверят. Казвам: Идете на това място и проверете работата. Там на толкова и толкова километра има такава и такава планина, такива върхове има, такива скъпоценности, такива съкровища, такива скъпоценни камъни има там. В миналото и въглища е имало. Ще вземете един периметър и ако сте учен човек, всичко ще изследвате. Вие ако сте учен човек, ще забогатеете, ще си уредите работата материално и тогава и пиано вкъщи ще има, и музика и песни. Всички хубаво ще бъдете облечени, въглища ще имате, ще имате един термометър да показва топлината, каква е. Ако сте от бедните, нито къща ще имате, ще се свивате, ще треперите.
към втори вариант >>

Казвам, там, на толкоз и толкоз километра, такава и такава планина, такива върхове има, такива скъпоценности, такива съкровища, такива скъпоценни камъни има там, в миналото въглища има, ще вземете един периметър и ако сте учен човек, вие, ако сте учен човек, ще забогатеете, ще си уредите работата материално, и тогава ще има и пиано вкъщи, ще има и музика, ще има пеене.
Сега всички вие, които не можете да гледате в пространството, само слушайте. То не се отнася до вас. Какво се вижда далече, то е празна работа. Пък онези, които виждат, ще проверят. Казвам, идете на това място и проверете работата. Казвам, там, на толкоз и толкоз километра, такава и такава планина, такива върхове има, такива скъпоценности, такива съкровища, такива скъпоценни камъни има там, в миналото въглища има, ще вземете един периметър и ако сте учен човек, вие, ако сте учен човек, ще забогатеете, ще си уредите работата материално, и тогава ще има и пиано вкъщи, ще има и музика, ще има пеене. Всички хубаво ще бъдете облечени, въглища ще имате, ще имате един термометър да показва топлината каква е. Ако сте от бедните, нито термометър, нито соба ще имате, и тогава собата ще бъде отвътре, ще се свивате, ще треперите.
към беседата >>

158. Забраненият плод

Щом кацне на планина, краката й са необходими.
При това, няма да стъпвате на твърда почва, както сега. При това положение, ти нямаш нужда от ръце и крака. Докато сте на земята, краката и ръцете, очите и ушите ви са потребни – всичко ви е потребно. Обаче, ако се движиш в пространството, нужен ти е умът. И птицата, когато лети във въздуха, крака не й са нужни. Щом кацне на планина, краката й са необходими. Следователно, при големите мъчнотии, ти си въз въздуха – там крака не ти са нужни. Краката ще си почиват, а умът ще работи. Дето и да си, трябва да пазиш равновесие.
към беседата >>

159. Ще влезе Духът

Ако една планина се срутва срещу тебе и ти не бягаш, а искаш да я подпреш, умен човек ли си? (втори вариант)
Ти питаш, по какъв начин да станеш красив. Искаш да си красив, здрав, млад, богат, с обществено положение. Това е първата програма. Ще влезеш в училището на земята и след като започнеш да учиш, ще опиташ и силата и слабостта. Ако човек не се е научил да бъде едновременно и силен и слаб, той не е научил цялата наука. Ако една планина се срутва срещу тебе и ти не бягаш, а искаш да я подпреш, умен човек ли си? Силен човек ли си? Ако си умен, ще дадеш ход на планината да се срутва, да слезе долу. Ти ще отстъпиш. Ти ще си силен, но няма да се бориш. Така разбирам.
към втори вариант >>

Ако цяла планина се срути върху тебе, и ти седиш, и ти седиш насреща да я повдигаш, ти умен човек ли си?
Как мога да бъда красив, по кой начин? Искам да бъда красив, здрав, млад, богат, с обществено мнение – това е първата програма. Ще бъдеш в училището на земята. След като научиш туй, ще учиш, по някой път ще бъдеш слаб. Че ако човек едновременно не е учил да бъде силен, слаб, той не е учил цялата наука. Ако цяла планина се срути върху тебе, и ти седиш, и ти седиш насреща да я повдигаш, ти умен човек ли си? Ти силен човек ли си? Ако си умен, ще дадеш ход на планината да се търкаля, да слезе долу. Ти ще отстъпиш. Ти си силен, няма да се бориш. Туй разбирам.
към беседата >>

160. Външна и вътрешна вяра

Христос е казал: „Ако имате вяра, ще кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“.
Мога ли след това да си въобразявам, че съм някакво величие? Ако съм лист, паднал от дървото, и вятърът ме носи, трябва ли да се заблуждавам, да мисля, че съм величие? Казваш: „Аз имам убеждение, сила“. – Ако можеш да заповядваш на скалата и тя те слуша, ти имаш сила, имаш и убеждение. Значи има нещо в тебе, на което можеш да разчиташ. Христос е казал: „Ако имате вяра, ще кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“. Та и вие, ако можете да кажете на канарата да се премести и тя ви послуша, това наричам вяра, разумност. И вие имате много канари в себе си, които трябва да преместите.
към беседата >>

161. Първото място

Той представя една голяма планина – по-голяма от Витоша, с един висок връх, някакъв идеал е турен на върха.
Тогава всички поддържат въпроса, че трябва да вярваме в Бога. Трябва да се тури една основа. Нека умните хора, бащата, майката – напред – не както сега, някой рече да излезе, и ние туряме спирачка. Та сегашната култура един англичанин я изразява по следния начин. Той представя една голяма планина – по-голяма от Витоша, с един висок връх, някакъв идеал е турен на върха. Всеки иска да се качи горе. Като рече някой да поеме нагоре, да се качи, друг го тегли. Седят и всички се теглят. Никой никому не позволява да се качи на върха. Сега ние имаме само един идеал за Бога.
към беседата >>

162. Умен и справедлив

Христос казва: „Ако имате вяра като синапово зърно, като кажете на тази планина да се премести, тя ще се премести“.
Христос казва: „Ако имате вяра като синапово зърно, като кажете на тази планина да се премести, тя ще се премести“. Ако планината не се премести, причината е в тебе, ти не си разбрал великия закон. Ако имаш вяра, и дете да си, ще бутнеш точно този бутон, който движи машината. Ако нямаш вяра, и учен да си, ще буташ тук-там, но няма да намериш бутона, от който зависи движението на машината. Значи детето, със своята вяра, движи машината, а възрастният, макар и учен, без вяра нищо не може да постигне. Ученият ще разглежда машината, ще я пипа тук-там, ще търси кой я направил, но машината ще си стои на мястото, няма да работи.
към беседата >>

163. Съразмерност в природата / Съотношение на ухото към ума, дробовете и стомаха

В първия случай вие кривите, понеже срещате на пътя си препятствие, планина.
– Щом изчезнат препятствията, кривата линия ще се изправи. За да се прекара водата на равно място, трябва да се пробие тунел в планината. Обаче ако точките A и B са на една плоскост и на еднаква височина, това показва, че местността, през която пътуват, е равнина. Ако между двете точки има десет души, като препятствия, които не ви обичат, щяхте ли да вървите по права линия? Макар мястото да е равнина, вие щяхте да вървите по крива линия. В първия случай вие кривите, понеже срещате на пътя си препятствие, планина. Във втория случай пътят ви е права линия, но поради неприятелите, които срещате на пътя си – препятствията, пак го изкривявате. Ако летите с аероплан, каква ще бъде линията на вашето движение – права, или крива? – В този случай ще вървите по права линия.
към беседата >>

164. Голямото и малкото

Вие отивате в една стръмна планина, не се стремете да се качите направо в планината. (втори вариант)
Всички тия състояния са болезнени. Те трябва да се премахнат. Умът и сърцето трябва да са в правилно състояние, за да имате ясна представа в света, в който живеете. Това е необходимост за онези, които искат постижения. Не че стремежите ви не са правилни, но вие избирате крив път за постижението. Вие отивате в една стръмна планина, не се стремете да се качите направо в планината. Може да се качите с извивания на тази планина, може да се качите по най-лесния път, понеже този стръмният път е опасен.
към втори вариант >>

Може да се качите с извивания на тази планина, може да се качите по най-лесния път, понеже този стръмният път е опасен. (втори вариант)
Те трябва да се премахнат. Умът и сърцето трябва да са в правилно състояние, за да имате ясна представа в света, в който живеете. Това е необходимост за онези, които искат постижения. Не че стремежите ви не са правилни, но вие избирате крив път за постижението. Вие отивате в една стръмна планина, не се стремете да се качите направо в планината. Може да се качите с извивания на тази планина, може да се качите по най-лесния път, понеже този стръмният път е опасен.
към втори вариант >>

165. Закон на доброто

Като планина ли? (втори вариант)
Като престанеш да ходиш, ще има страдание. Във всяка мисъл ще има движение. Във всяко дишане ще има движение. Във всяко ядене ще има движение. Вие сте дошли до положението като млади и искате да израснете. Колко? Като планина ли? Не. Ще израсне 150-160 сантиметра, най-много 2 метра височина. Това височина ли е? От два метра плат една риза не можеш да направиш. Ако платът е 80 сантиметра широк, а дълъг 2 метра, става ли риза от него? За малко дете става.
към втори вариант >>

– Най-много два метра, планина не може да стане.
Слушате човек да казва, че трябва да израсте, висок да стане. Така говори младият. Той расте на височина. Колко може да израсте? – Най-много два метра, планина не може да стане. Колко е два метра? От два метра плат една риза не можеш да ушиеш. Ако платът е 80 сантиметра широк, едва за едно дете става. За голям човек е нужно поне 3–4 метра плат. В числата 3 и 4 се крият динамични сили.
към беседата >>

166. Председател на фирмата / Кандидати за председатели на фирма

Вземете невежия човек и го накарайте да се качва по една висока планина. (втори вариант)
Настъпление в живота всякога подразбира движение нагоре. Тогава другото - отстъпление, е надолу. В отстъплението всякога има един безпорядък, а в настъплението всякога има един порядък. в настъплението всякога човек мисли, а в отстъплението той не мисли. Много естествено. Вземете невежия човек и го накарайте да се качва по една висока планина. Той до едно място ще се качи нагоре и после, като не може да ходи нагоре, ще почне да търси път и няма тъй да бърза. И тогава ще се поспре. А когато дойде онзи процес на отстъпление, слизане то е.
към втори вариант >>

167. Добрата постъпка

Тази планина е голяма, този, когото търсиш, ще отиде горе. (втори вариант)
Напуща го и човекът остава. Това е смъртта. Голямо страдание в света е това: Духът го няма. Той отишъл горе. После пак ще дойде духът и почне да ти говори. Тази планина е голяма, този, когото търсиш, ще отиде горе. Ти отиваш на другата страна, на върха ще се срещнете. Това е добрата постъпка. Аз го наричам това обединение на човешкия дух, на човешката душа, на човешкия ум, на човешкото сърдце, на всички добродетели. Когато направиш една добра постъпка, всичко това ще вземе участие.
към втори вариант >>

Тогава, Духът почва да му говори: Тази планина е голяма.
Питате: Може ли да се живее като обикновен човек? Според вашите разбирания, ще живеете като глист, като семе и един ден ще умрете, ще потънете в земята. Казано е: „Душата ще се върне при Бога, а тялото ще се превърне на пръст.“ Значи, след като Божественото работи известно време на земята, то намира, че човек не постъпва както трябва и го напуща. Щом човек остане без Божественото, смъртта иде. Голямо страдание за човека е, когато душата го напуща. Тогава, Духът почва да му говори: Тази планина е голяма. Онзи, Когото търсиш, е горе. Ти ще отидеш горе, от другата страна на живота, и на върха ще Го срещнеш. Там ще намериш и душата си. Това е добрата постъпка. Аз наричам този процес обединение на човешкия дух, душа, ум, сърце – обединение на всички добродетели.
към беседата >>

168. Обходата / Обхода

Учените правят изследвания и казват, че ако ледените планина и на двата полюса се стопят, ще залеят цялата земя.
Мислиш ли, че богатите са щастливи? Погледнал си към някой голям, снажен човек и съжаляваш, че си дребен. Величието на човека е в неговия светъл ум. Малкият човек може да стане голям, и големият може да се смали – това зависи от ума на човека. На северния полюс има ледени планини, високи 2000 м. Учените правят изследвания и казват, че ако ледените планина и на двата полюса се стопят, ще залеят цялата земя. С тези ледени планини може да се покрие цялата земя. Само слънцето може да ги стопи. Къде остава величието на ледените планини? Всички неща в природата имат една илюзорна страна. Реалните неща не претърпяват никакви промени.
към беседата >>

169. Трите посоки

Например изучавате една планина отвън и отвътре, както разглеждате едно шише отвън и отвътре. (втори вариант)
Ще начертая три кръга. Те представят три загадки. Тези кръгове имат двояко значение: външно, или обективно, и вътрешно, или субективно. Каква е разликата между външното и вътрешното обяснение на предметите? Например изучавате една планина отвън и отвътре, както разглеждате едно шише отвън и отвътре. Какви заключения може да извадите от двата случая? И човека може да изучавате отвън като форма, и отвътре като характер. Анатомистът изучава устройството на всички органи в човека, физиологът проучва службата на всички органи, физиогномистът, по външните признаци на човешкото лице, търси да открие неговия характер, способности, разположения. Какво е придобил анатомистът, физиологът, след като 30 години е изучавал човека? Кои са причините, които заставят човека да изучава предметите външно и вътрешно?
към втори вариант >>

170. Надеждата ти

Аз може да се кача на някой планински връх, тази планина няма да слезе, но аз мога да се хвърля от този връх, причината е у мене.
Има причини, които са вън от нас, но те не са достъпни да се занимаваме. Но има причини за нашето нещастие, които зависят напълно от нас. Че някой водопад пада, то е вън от мене. Но ако се хвърля във водата на този водопад, причината е в мене. От мене зависи. Аз може да се кача на някой планински връх, тази планина няма да слезе, но аз мога да се хвърля от този връх, причината е у мене. Когато нещата не стават тъй, както ние искаме, когато аз искам да се самоубия, аз съм слушал мъжа. Като не им върви, казват: „Аз искам да се самоубия.“ Жената иска да се самоотрови. Въпросът с убийство, с отравяне, с обесване не се разрешава. Той е един от най-лошите методи. Наместо убийството се иска силна мисъл.
към беседата >>

171. Свещената област на живота

Не съм планина. (втори вариант)
Срещне те някой, най-първо те гледа, изпитва характера ти. Как се изпитва характера? Срещна някой, погледне ме от главата до петите. Какво ще ме измерва? Сто и 65 см съм висок. Не съм планина. Нито съм Витоша, нито Мусала, нито Хималаи. Разбирам една висока планина – Хималаите, а един човек 165 см. висок или 170 или най-високия човек – 2 метра. С 2 метра какво може да се направи? В тия, дребните идеи ние искаме да имаме уважение и почитание.
към втори вариант >>

Разбирам една висока планина – Хималаите, а един човек 165 см. (втори вариант)
Срещна някой, погледне ме от главата до петите. Какво ще ме измерва? Сто и 65 см съм висок. Не съм планина. Нито съм Витоша, нито Мусала, нито Хималаи. Разбирам една висока планина – Хималаите, а един човек 165 см. висок или 170 или най-високия човек – 2 метра. С 2 метра какво може да се направи? В тия, дребните идеи ние искаме да имаме уважение и почитание. Но уважението и почитанието седи в тази област. Ако ти си свързан с нея, със свещената област на живота ти ще имаш почитание и уважение.
към втори вариант >>

Висок съм 165 см, не съм планина.
Очите на такъв човек са ясни, чисти. Погледът му е мек, приятен. Той не се съмнява в хората. Като се срещне с някого, гледа на него като брат. Защо трябва да измерваш човека от главата до краката? Висок съм 165 см, не съм планина. Не съм нито Витоша, нито Рила, нито Хималаите. Да измерваш планината има смисъл, но да измерваш човека, това е дребнавост. При това положение не можеш да се ползваш с почитта и уважението на хората. Ако живееш в свещената област, ще бъдеш почитан и уважаван. Само онзи извор се посещава, който дава изобилно вода.
към беседата >>

172. Непреривност в процесите / Разните положения на ревността

„Бях, казваш, на една планина, но не зная къде е. (втори вариант)
Вие Небето си представлявате като място като Земята. Тогава, като идеш в Небето, ще разбираш, но като дойдеш, пак няма да можеш да разправиш. Нали понякой път вие вечерно време сте сънували – ясно ти е; събуждаш се, знаеш, че си ходил някъде, разхождал си се по планини, но като станеш, в действителност не знаеш къде са тия планини. „Бях, казваш, на една планина, но не зная къде е. Ходих на една къща, много хубава, един палат на някое място, но не го зная. Бях в един палат, но не го зная къде е.“ Или сънуваш, че си цар, имаш скиптър, корона, събуждаш се, няма нищо от това. Като цар ти имаш корона, скиптър. Къде са те? Материално ли е всичко това?
към втори вариант >>

Казваш: Бях на една висока планина, но де е тя, не зная.
Като земята ли? Какво нещо е небето, ще разбереш, само като отидеш там. Като се върнеш на земята, не можеш да разкажеш, какво си видял и разбрал. Спомените, които носиш от небето, са като тия от сънищата. Сънуваш, че се разхождаш някъде, качваш се по високи планински върхове, но като се събудиш, нищо не можеш да кажеш: де си бил, какви са тези планини, как се казват, нищо не знаеш. Казваш: Бях на една висока планина, но де е тя, не зная. Бях цар, с корона на глава и скиптър в ръка, но де остана царството ми, де останаха короната и скиптърът, не зная. – Реално ли беше това нещо? Някога си добре разположен, чувстваш, че можеш да обхванеш целия свят, сърцето ти е пълно с любов. Дойде някой при тебе и те бодне с игла. Веднага изгубваш разположението си и любовта ти изчезва.
към беседата >>

173. Мъдростта съгради

Преди 60-70 години по време на голямата чумна епидемия, която върлувала тогава в България, хората избягали в Стара планина. (втори вариант)
Някои от тези микроорганизми се загнездват в мускулите, други в човешкия мозък. Където се загнездят, правят чудеса, или тумор ще направят, или други укрепления. Като влязат в тялото, от една страна почват да рушат, от друга страна градят. Човек трябва да има знание, за да се справи с тях. Разправяха ми един случай във варненско. Преди 60-70 години по време на голямата чумна епидемия, която върлувала тогава в България, хората избягали в Стара планина. Там слагали в един голям котел вода да ври и казвали, че чумата бягала от врялата вода. Те слушали вечерно време как чумата обикаля около врялата вода и бягала защото се плашела от нея. Лекарите казват: Оставете тези глупави работи. Питам: Какво е тази вряла вода? Как ще обясните нейното действие?
към втори вариант >>

Във Варненско ми разправяха, че преди 60–70 години голямата чума, която съществувала в България, тогава хората избягали в Стара планина, на Балкана, и там имали голям котел с вряла вода и казват, че чумата бягала от врялата вода и слушали, че чумата ходела вечерно време и като чувала, че врял един голям котел, вече от врялата вода бягала.
Във Варненско ми разправяха, че преди 60–70 години голямата чума, която съществувала в България, тогава хората избягали в Стара планина, на Балкана, и там имали голям котел с вряла вода и казват, че чумата бягала от врялата вода и слушали, че чумата ходела вечерно време и като чувала, че врял един голям котел, вече от врялата вода бягала. Лекарите казват: „Оставете тия глупави работи.“ Казвам, тази врялата вода какво е. Как ще обясните? Има известна философия. Врялата вода помага, понеже, като се възприеме в човешкия организъм, разредява серумите, не дава на тия микроорганизми да се размножават и вследствие на това човек се избавя от голямата опасност, от чрезмерното разплодяване. В 24 часа милиарди стават и от изверженията на тези микроорганизми човек се отравя.
към беседата >>

174. Красивите линии в природата

Не можете, но ще признаете, че не сте съвършени, не сте дошли до върха на високата планина.
Плюй на земята, вземи кал, намажи очите си и прогледай. Неразположен си, съзнанието ти е помрачено. Плюй на земята, намажи очите си и се освободи от мрачното състояние. Ако не можете да постигнете това, нищо не знаете. – Можем ли изведнъж да станем съвършени? Не можете, но ще признаете, че не сте съвършени, не сте дошли до върха на високата планина. Младата мома се оглежда и казва: Красива съм, но не съм достигнала върха на красотата. И на вас казвам: Добри сте, но не сте достигнали върха на добротата. Силни сте, но не сте достигнали върха на силата. Това, което сте постигнали, да ви служи като подтик за по-нататъшна работа. Предстои ви още да се качвате.
към беседата >>

175. Доволството в живота

Най-голямата планина, която е застанала на пътя ни и пречи на светлината да ни огрява, това сме ние. (втори вариант)
Когато Христос казва, че с вяра можем да преместим и планината, той имал предвид човека. Планината, това сме ние. Най-голямата планина, която е застанала на пътя ни и пречи на светлината да ни огрява, това сме ние. Тази планина трябва да се премести. С вяра планината може да се вдигне във въздуха, а може и в морето да потъне. Тази планина, това си ти сам. Каквото кажеш, може да стане. Тя ще те слуша.
към втори вариант >>

Тази планина трябва да се премести. (втори вариант)
Когато Христос казва, че с вяра можем да преместим и планината, той имал предвид човека. Планината, това сме ние. Най-голямата планина, която е застанала на пътя ни и пречи на светлината да ни огрява, това сме ние. Тази планина трябва да се премести. С вяра планината може да се вдигне във въздуха, а може и в морето да потъне. Тази планина, това си ти сам. Каквото кажеш, може да стане. Тя ще те слуша. И досега още религиозните мислят по кой начин да преместят планината, т.е.
към втори вариант >>

Тази планина, това си ти сам. (втори вариант)
Когато Христос казва, че с вяра можем да преместим и планината, той имал предвид човека. Планината, това сме ние. Най-голямата планина, която е застанала на пътя ни и пречи на светлината да ни огрява, това сме ние. Тази планина трябва да се премести. С вяра планината може да се вдигне във въздуха, а може и в морето да потъне. Тази планина, това си ти сам. Каквото кажеш, може да стане. Тя ще те слуша. И досега още религиозните мислят по кой начин да преместят планината, т.е. себе си. Мислиш по един, по друг начин, докато най-после дойдеш до заключението, че както са направени нещата, не можеш ги измениш. Защо?
към втори вариант >>

Казвам, когато прилагате закона на вярата, всичко можете да направите – и планина да местите. (втори вариант)
Казвам, когато прилагате закона на вярата, всичко можете да направите – и планина да местите. Например, когато някой ви обича, от един ваш жест той разбира какво искате и е готов да изпълни желанието ви. Ако не ви обича, с часове може да го молите за нещо, да плачете и разказвате нуждите си, но нищо не е в състояние да го накара да ви помогне. Всичко става лесно, ако разбирате законите на природата - на любовта като велик закон на природата, на мъдростта и на истината, също велики закони на природата.
към втори вариант >>

Най-голямата планина, която е застанала на пътя ни и пречи на светлината да ни огрява, това сме ние.
Коя от двете баби е по-разумна? – Втората. Могилата не може да се махне, но може да си направите къща на могилата. Когато Христос казва, че с вяра можем да преместим и планината, Той имал предвид човека. Планината, това сме ние. Най-голямата планина, която е застанала на пътя ни и пречи на светлината да ни огрява, това сме ние. Тази планина трябва да се премести. С вяра планината може да се вдигне във въздуха, а може и в морето да потъне. Тази планина, това си ти сам. Каквото кажеш, може да стане. Тя ще те слуша.
към беседата >>

Тази планина трябва да се премести.
– Втората. Могилата не може да се махне, но може да си направите къща на могилата. Когато Христос казва, че с вяра можем да преместим и планината, Той имал предвид човека. Планината, това сме ние. Най-голямата планина, която е застанала на пътя ни и пречи на светлината да ни огрява, това сме ние. Тази планина трябва да се премести. С вяра планината може да се вдигне във въздуха, а може и в морето да потъне. Тази планина, това си ти сам. Каквото кажеш, може да стане. Тя ще те слуша. И досега още религиозните мислят по кой начин да преместят планината, т.е.
към беседата >>

Тази планина, това си ти сам.
Когато Христос казва, че с вяра можем да преместим и планината, Той имал предвид човека. Планината, това сме ние. Най-голямата планина, която е застанала на пътя ни и пречи на светлината да ни огрява, това сме ние. Тази планина трябва да се премести. С вяра планината може да се вдигне във въздуха, а може и в морето да потъне. Тази планина, това си ти сам. Каквото кажеш, може да стане. Тя ще те слуша. И досега още религиозните мислят по кой начин да преместят планината, т.е. себе си. Мислиш по един, по друг начин, докато най-после дойдеш до заключението, че както са направени нещата, не можеш да ги измениш.
към беседата >>

176. Не се сравнявай с нея

Той е висока планина. (втори вариант)
Тя разбира какъв трябва да бъде външния живот. Идейно схваща нещата. Тя иска да бъде разбрана, но тя не може да влезе в неговото положение. Казвам: От тебе зависи да се разбирате, от теб зависи наполовина. Ти трябва да го разбираш. Той е висока планина. От него често ще духат силни ветрове, урагани, ще слизат големи пороища, но ти няма да си правиш жилището близо до тях. Той е планина, не е виновен човекът. Ще има сняг, слънце ще пече, всички тези работи ще дойдат. След няколко месеца ела, ще ти дам втори съвет. И на вас казвам: Не стойте близо при тази планина.
към втори вариант >>

Той е планина, не е виновен човекът. (втори вариант)
Тя иска да бъде разбрана, но тя не може да влезе в неговото положение. Казвам: От тебе зависи да се разбирате, от теб зависи наполовина. Ти трябва да го разбираш. Той е висока планина. От него често ще духат силни ветрове, урагани, ще слизат големи пороища, но ти няма да си правиш жилището близо до тях. Той е планина, не е виновен човекът. Ще има сняг, слънце ще пече, всички тези работи ще дойдат. След няколко месеца ела, ще ти дам втори съвет. И на вас казвам: Не стойте близо при тази планина. Тогава на другите рекох така: Човек само веднъж трябва да се жени. Щом е дошъл веднъж в тялото, оженил се е за плътта.
към втори вариант >>

И на вас казвам: Не стойте близо при тази планина. (втори вариант)
Той е висока планина. От него често ще духат силни ветрове, урагани, ще слизат големи пороища, но ти няма да си правиш жилището близо до тях. Той е планина, не е виновен човекът. Ще има сняг, слънце ще пече, всички тези работи ще дойдат. След няколко месеца ела, ще ти дам втори съвет. И на вас казвам: Не стойте близо при тази планина. Тогава на другите рекох така: Човек само веднъж трябва да се жени. Щом е дошъл веднъж в тялото, оженил се е за плътта. Вторият път, това е вече втора женитба. В плътта вече си се оженил, защо търсиш друга женитба? Щом си роден на земята, ти вече си оженен.
към втори вариант >>

Той е висока планина.
После затворен за себе си, само за себе си живее.“ Аз я виждам. Тя е един тип, с едно валчесто лице, брадата ѝ показва, че има дълбоки чувства, с тънки вежди е, вътрешно схваща живота и външният живот какъв трябва да бъде идейно схваща. Тя иска да бъде разбрана, но тя не може да влезе в неговото положение. Казвам: „От тебе зависи наполовина. Ти трябва да го разбираш. Той е висока планина. От него често ще духат големи ветрове, ще слязат големи пороища, но ти няма да си правиш жилището близо при тях. Той е планина, не е виноват човекът. Ще има сняг, слънцето ще пече, всички тия работи ще дойдат. Та – казвам – след няколко месеца ела, ще ти дам втори съвет.“
към беседата >>

Той е планина, не е виноват човекът.
Тя иска да бъде разбрана, но тя не може да влезе в неговото положение. Казвам: „От тебе зависи наполовина. Ти трябва да го разбираш. Той е висока планина. От него често ще духат големи ветрове, ще слязат големи пороища, но ти няма да си правиш жилището близо при тях. Той е планина, не е виноват човекът. Ще има сняг, слънцето ще пече, всички тия работи ще дойдат. Та – казвам – след няколко месеца ела, ще ти дам втори съвет.“
към беседата >>

И на вас ви казвам, при тази планина не стойте близо.
И на вас ви казвам, при тази планина не стойте близо. Тогава на другите казвам тъй, аз рекох: човек само веднъж трябва да се жени. Щом е дошъл веднъж в тялото, оженил се за плътта. Втория път, то е вече втора женитба. В плътта вече си се оженил, какво търсиш друга женитба? Щом си роден на земята, ти вече си оженен.
към беседата >>

177. Бъдещото верую на човечеството

Когато пътник минава през някоя планина и усети, че краката му се подкосяват и силите го напускат, той спира пред един извор, пие малко вода и усеща, че силите му се възвръщат.
Ако човек не е добър, ако няма живот в себе си, ако няма сила и ако няма знание, тези четири елемента отсъстват от него. Силата в човека се влива чрез Свещения въздух, който той диша. Като знаят това от своите посветени, индусите са създали цяла наука за дишането, с ред методи и правила, с цел да се възстанови силата на човешкия организъм. Когато някой е неразположен духом, когато е болен, или животът му се е обезсмислил, нека пие вода. Това всеки е опитал в живота си. Когато пътник минава през някоя планина и усети, че краката му се подкосяват и силите го напускат, той спира пред един извор, пие малко вода и усеща, че силите му се възвръщат. Ето защо, казвам: вярвайте в Свещения хляб, в Свещената вода, в Свещения въздух и в Свещената светлина, чрез които Словото се проявява. Като вярвате в Свещения хляб, ще молите Бога да го възприемете, а с него заедно и Словото Божие. Вие виждате какво внимание обръща Христос на хляба, като символ на Словото, че след като го преломи и нахрани с него няколко хиляден народ, каза да съберат всичките трошици на едно място, да не се разпръсват навън. Щом разберете смисъла и значението на хляба, като символ на Словото, вие ще бъдете в сила да създадете помежду си свещени отношения, свещена обхода. Бих желал да се създаде помежду ви тази свещена обхода, да я разбирате и цените.
към беседата >>

178. Новото разбиране на връзката в живота / Ново разбиране за времето

На върха на една висока планина, двете страни на която са стръмни, горе има много хубаво място. (втори вариант)
Така сравнявам положението. На върха на една висока планина, двете страни на която са стръмни, горе има много хубаво място. Раждаш се ти в долината и започваш да пъплиш, искаш да се изкачиш догоре, до върха. Качваш се, но ти не се спираш там, искаш да видиш и от другата страна на планината какво има. Там има точно това, което си минал. Виждаш едното и другото място и почваш да слизаш, докато пак дойдеш до основата на планината и казваш: Интересно е на върха. Интересно е, но малко се стои горе.
към втори вариант >>

На върха на една висока планина, двете страни на която са стръмни, горе има много хубаво място.
Така сравнявам положението. На върха на една висока планина, двете страни на която са стръмни, горе има много хубаво място. Раждаш се ти в долината и започваш да пъплиш, искаш да се изкачиш до горе, до върха. Качваш се, но ти не се спираш там, искаш да видиш и от другата страна на планината какво има. Там има точно това, което си минал. Виждаш едното и другото място и почваш да слизаш, докато пак дойдеш до основата на планината и кажеш: „Интересно е на върха.“ Интересно е, но малко се стои горе. Като се качиш на най-високото в живота си, там ще се спреш за малко и ще започнеш да слизаш.
към беседата >>

179. Законът на молитвата

Поставям си ръката върху един човек, виждам, че е студена и казвам: Той е планина.
Поставям си ръката върху един човек, виждам, че е студена и казвам: Той е планина. Срещам друг човек, който е топъл – казвам: Той е долина. Казвам: Ти и онзи човек ще може да живеете добре. – „Защо? “ – Водата от планината ще слезе в долината. А пък като събереш двама души, които са планини, как ще живеят?
към беседата >>

Планина и планина не могат да живеят заедно.
Срещам друг човек, който е топъл – казвам: Той е долина. Казвам: Ти и онзи човек ще може да живеете добре. – „Защо? “ – Водата от планината ще слезе в долината. А пък като събереш двама души, които са планини, как ще живеят? Планина и планина не могат да живеят заедно. Една планина и една долина може да ги ожените. Но две планини не може да ги ожените.
към беседата >>

Една планина и една долина може да ги ожените.
Казвам: Ти и онзи човек ще може да живеете добре. – „Защо? “ – Водата от планината ще слезе в долината. А пък като събереш двама души, които са планини, как ще живеят? Планина и планина не могат да живеят заедно. Една планина и една долина може да ги ожените. Но две планини не може да ги ожените.
към беседата >>

180. Разумно разбиране

Първият етаж представя долина, а най-горният етаж – планина.
Засега в първия етаж живеят господарите, хазяите на къщата, а във втория – наемателите. В най-горния етаж, таванския, живеят слугите. Сега светът е обърнат с главата надолу. Според мене, в най-горния етаж, на тавана, трябва да живеят господарите, а долу, в първия етаж – слугите. Защо? Защото въздухът на планината е по-чист, отколкото този в долината. Първият етаж представя долина, а най-горният етаж – планина. Съвременните господари са умни. Те живеят в първия етаж, т. е. в долината, за да бъдат по-близо до избата, дето се намират съестните продукти. В първия етаж са най-големите удобства.
към беседата >>

181. Опорна точка в живота

Като вземе едно съотношение, например „планина висока, долина дълбока".
Поезията е във времето, когато цветята цъфтят и пъпките на листата се развиват. Тогава изобщо има поезия. Та опишете това състояние. Кои са опорните точки в поезията? Какви правила спазва поетът? Като вземе едно съотношение, например „планина висока, долина дълбока". Направете сега от тези изрази поетично изречение. Колкото планината е висока, толкова и долината ще бъде дълбока. Някой ако ви говори това, вие ще се усмихнете. Може да кажете: „Защо при високата планина се е наместила дълбоката долина? " Защото от високата планина слиза водата, а пък долината, понеже е жадна, се нуждае от тази вода.
към беседата >>

Може да кажете: „Защо при високата планина се е наместила дълбоката долина?
Какви правила спазва поетът? Като вземе едно съотношение, например „планина висока, долина дълбока". Направете сега от тези изрази поетично изречение. Колкото планината е висока, толкова и долината ще бъде дълбока. Някой ако ви говори това, вие ще се усмихнете. Може да кажете: „Защо при високата планина се е наместила дълбоката долина? " Защото от високата планина слиза водата, а пък долината, понеже е жадна, се нуждае от тази вода. Поетично може да опишете това. Коя ще бъде най-хубавата форма? Но под красивите планини седят красиви долини. И още какво може да се каже?
към беседата >>

" Защото от високата планина слиза водата, а пък долината, понеже е жадна, се нуждае от тази вода.
Като вземе едно съотношение, например „планина висока, долина дълбока". Направете сега от тези изрази поетично изречение. Колкото планината е висока, толкова и долината ще бъде дълбока. Някой ако ви говори това, вие ще се усмихнете. Може да кажете: „Защо при високата планина се е наместила дълбоката долина? " Защото от високата планина слиза водата, а пък долината, понеже е жадна, се нуждае от тази вода. Поетично може да опишете това. Коя ще бъде най-хубавата форма? Но под красивите планини седят красиви долини. И още какво може да се каже? Умът на човека планина ли е или долина?
към беседата >>

Умът на човека планина ли е или долина?
" Защото от високата планина слиза водата, а пък долината, понеже е жадна, се нуждае от тази вода. Поетично може да опишете това. Коя ще бъде най-хубавата форма? Но под красивите планини седят красиви долини. И още какво може да се каже? Умът на човека планина ли е или долина? (Планина.) Така е. А долината какво е? (Чувство.) По какво може да се познае една опорна точка? Често се употребяват лостовете. Имате някой предмет, някой камък, не може да го вдигнете.
към беседата >>

(Планина.) Така е.
Поетично може да опишете това. Коя ще бъде най-хубавата форма? Но под красивите планини седят красиви долини. И още какво може да се каже? Умът на човека планина ли е или долина? (Планина.) Така е. А долината какво е? (Чувство.) По какво може да се познае една опорна точка? Често се употребяват лостовете. Имате някой предмет, някой камък, не може да го вдигнете. Той има по-голяма сила, отколкото вашата сила, по-тежък е в дадения случай.
към беседата >>

182. Великото в живота

Представете си един голям извор, който извира от някоя планина и се влива в морето.
Следователно не се надпреварвайте с Любовта! Не разисквайте върху въпроса кой колко любов има. Това е неразбран въпрос. Да се занимавате с въпроса колко и каква любов има човек, това е материалистическо разбиране на Любовта. Представете си един голям извор, който извира от някоя планина и се влива в морето. По целия път, дето изворът тече, са наредени безброй дървета. Как мислите, кои от дърветата първи ще усетят любовта на извора? Първи ще усетят любовта на извора ония дървета, които са най-близо до него. Останалите, които стоят по-далече от извора, трябва ли да плачат, да съжаляват, че любовта на извора не е достигнала до тях? Те трябва да чакат с търпение да дойде до тях любовта на извора.
към беседата >>

183. С какво тяло?

Вие гледате на филма, че някой се изкачва на някаква висока планина и казвате, че човекът се измъчвал.
Сега, аз не искам да вярвате в това. То е като едно забавление, като един филм. Аз не ви казвам да вярвате, но, както гледате някой филм, така гледайте и на това. Вие гледате на филма, че някой се изкачва на някаква висока планина и казвате, че човекът се измъчвал. – Никакво измъчване не е това. – Ама някой умирал. – Никакво умиране не е това. Това са само илюзии. За мене важи въпросът дали има някакво отношение между мене и това, което виждам.
към беседата >>

184. Орехът и орехчето. Вода и пара. Слизане, хлъзгане и падане

Когато един човек се качи на една планина, ако го претеглим от полите на планината, докато се качи на върха, ще забележим, че той ще изгуби сили.
Та казвам, пътят на слизането са човешките желания. Пътят на възлизането, това са човешките мисли. Тогава де препятствията са по-големи, в слизането или във възлизането? – Почти са едни. Когато един човек се качи на една планина, ако го претеглим от полите на планината, докато се качи на върха, ще забележим, че той ще изгуби сили. Като слезе пак долу от планината, долу е друг законът. Ако пак го претеглим, предполага се, че този човек в слизането си пак ще навакса същите сили, които и изразходвал. Теоретически е така. Нали, ако вие хвърлите известно тяло на известна площ, туй тяло ще достигне до известно място и ще спре. И ще се образува първият процес, че тялото отгоре ще започне постепенно да слиза.
към беседата >>

185. Самоотричане

Ти ако се отдалечиш от една планина на далечно пространство, тя става невидима, и ако се приближиш, става видима.
По какво се отличава сега духът на доброто и духът на злото? Как ще ги представиш? Дяволът си има известна форма. И ангелите, светлите ангели, си имат известна форма. Те стават видими и невидими. Ти ако се отдалечиш от една планина на далечно пространство, тя става невидима, и ако се приближиш, става видима. Ако предметите са далеч, са невидими, а пък ако са близо, са видими. По какво се отличава един светъл дух от един лош дух? Или по какво се отличава един добър човек и един лош човек?
към беседата >>

186. Тънкият конец

Един богат търговец пътувал през една планина.
Понякога невежеството е за предпочитане пред знанието. Например, благословение е за човека, като минава покрай касата на своя ближен, да не знае какво има в нея. Какво ще се ползвате, ако знаете, че Америка има на разположение еди-колко милиона злато? Обаче има неща, които човек непременно трябва да знае. Не ги ли знае, той ще плати с живота си. Един богат търговец пътувал през една планина. Като се уморил, той седнал до един чист извор да си почине, да се нахрани и да се освежи от бистрата, студена вода на извора. За тази цел той извадил от торбата си хляб и маслини и започнал да яде, като хвърлял кокичките на маслините на разни страни около извора. Някои от тях влизали в чистия планински извор. Като се нахранил, отново се приготвил за път, но бил спрян от един едър, черен човек. – „Стой!
към беседата >>

В гора ли сте или в планина, вървете напред и благодарете за всичко, което ви е дадено.
Сега и аз казвам: Като ви говоря за тънкия конец, ще работите върху себе си, да минете благополучно по него. Дойдете ли до конеца, извадете бялата кърпа от джоба си и махайте с нея. Ако мечката избяга, ако разбойниците не ви оберат, добре сте работили. Не можете ли да се справите с мечката и с разбойниците и трябва да се катерите по дърветата, за да се спасявате от тях, още има да работите. В гора ли сте или в планина, вървете напред и благодарете за всичко, което ви е дадено. Ако се натъкнете на някакво противоречие или ако пиете от горчивата чаша на живота, не съжалявайте. Сегашните горчивини ще се превърнат в бъдещи блага.
към беседата >>

Един богат търговец пътувал през една планина.
Понякога невежеството е за предпочитане пред знанието. Например, благословение е за човека, като минава покрай касата на своя ближен, да не знае какво има в нея. Какво ще се ползвате, ако знаете, че Америка има на разположение еди-колко милиона злато? Обаче има неща, които човек непременно трябва да знае. Не ги ли знае, той ще плати с живота си. Един богат търговец пътувал през една планина. Като се уморил, той седнал до един чист извор да си почине, да се нахрани и да се освежи от бистрата, студена вода на извора. За тази цел той извадил от торбата си хляб и маслини и започнал да яде, като хвърлял кокичките на маслините на разни страни около извора. Някои от тях влизали в чистия планински извор. Като се нахранил, отново се приготвил за път, но бил спрян от един едър, черен човек. – „Стой!
към беседата >>

В гора ли сте или в планина, вървете напред и благодарете за всичко, което ви е дадено.
Сега и аз казвам: Като ви говоря за тънкия конец, ще работите върху себе си, да минете благополучно по него. Дойдете ли до конеца, извадете бялата кърпа от джоба си и махайте с нея. Ако мечката избяга, ако разбойниците не ви оберат, добре сте работили. Не можете ли да се справите с мечката и с разбойниците и трябва да се катерите по дърветата, за да се спасявате от тях, още има да работите. В гора ли сте или в планина, вървете напред и благодарете за всичко, което ви е дадено. Ако се натъкнете на някакво противоречие или ако пиете от горчивата чаша на живота, не съжалявайте. Сегашните горчивини ще се превърнат в бъдещи блага.
към беседата >>

187. Помни го

Може би в някоя мъгла ще се сблъска с някоя ледена планина и някои взрив ще стане отвътре.
Съчетанието на планетите било такова, било писано Титаник да потъне. Тогава лесна работа. Щом се построи един кораб, да повикат астролог да види от хороскопа каква ще бъде съдбата му. Ако астрологът каже, че ще потъне, трябва да обясни при какви условия ще стане това. Астрологът казва, че ще стане нещо, ще потъне параходът. Може би в някоя мъгла ще се сблъска с някоя ледена планина и някои взрив ще стане отвътре.
към беседата >>

188. Когото възкръси

Христос казва: „Ако имате вяра, колкото едно синапово зърно и кажете на тази планина да се премести, тя ще се премести“.
Казвам: Съвременните хора са изгубили онази вяра на своето детинство. Красива е вярата на децата. Христос казва: „Ако имате вяра, колкото едно синапово зърно и кажете на тази планина да се премести, тя ще се премести“. При такава вяра няма да има нищо невъзможно. Като имате такава вяра, вие ще преместите планината. Значи, Христовото учение не е само религия, но се поставя вече като наука. Наука на опити. И преди Христа и след Христа е казано: „Опитайте ме и вижте, че съм благ“.
към беседата >>

189. Причинният свят

Като гледат, че светят, хората се въодушевяват от светлината им и казват: „Тази планина свети“.
И разбойникът замисля тъмни работи, без да бъдат дълбоки. Някои казват, че светлото лице показва светостта на човека. Не всякога светлото лице е лице на светия. Високите планински върхове, които се осветяват от слънцето, ни най-малко не са светли. Щом слънцето се скрие, те показват своята тъмна страна. Като гледат, че светят, хората се въодушевяват от светлината им и казват: „Тази планина свети“. Тя свети, без сама да е светла. Планината е светла дотолкова, доколкото се огрява от слънчевите лъчи. Скрие ли се слънцето, вие виждате истинското ѝ положение.
към беседата >>

190. Обективни и субективни разсъждения

Те бяха толкова самоуверени и казваха: „Няма нищо опасно за сегашните параходи.“ Щом усетят, че има ледена планина, айсберг, атмосферата на 4-5 километра е изменена, намалява се ходът на парахода.
След потъването на „Титаник“ сегашните моряци научиха един закон. Те бяха толкова самоуверени и казваха: „Няма нищо опасно за сегашните параходи.“ Щом усетят, че има ледена планина, айсберг, атмосферата на 4-5 километра е изменена, намалява се ходът на парахода. Капитанът значи трябва да намали хода на парахода. Той казва: „Да става каквото ще.“ Ще намаляваш бързината на движението. Понеже се намираш в една почва, където ще се сблъскаш с големи противоречия. Съдът, с който пътуваш, не може да издържи. Много пъти ние мислим, че нашето верую може да издържи всичко.
към беседата >>

191. Новият опит

Казано е, че е възможно с вяра да се дигне планина.
Толкоз време, от две хиляди години, се говори за вярата. Говори се, че ако имаш вяра, всичко е възможно. Казано е, че е възможно с вяра да се дигне планина. Има ли нужда ние да вдигаме планините, които Бог е турил някъде? Има ли нужда ние да вдигаме Божественото, което Бог е поставил някъде? Нямаме нужда.
към беседата >>

Вие казвате: „В тоя живот няма да можем да го преместим, но във втория живот като дойдем." Вие оставяте за втория живот да преместите тая планина.
Под думата „планини" се разбират всякога големите мъчнотии, които съществуват в човешкия живот. Това са човешките планини, които трябва да се вдигат. Не онова, което Бог е създал, а онова, което вие сте създали в себе си, вие трябва да можете да го преместите. Вие казвате: „В тоя живот няма да можем да го преместим, но във втория живот като дойдем." Вие оставяте за втория живот да преместите тая планина. Ако вие под думата „умиране" подразбирате излизане от Божествения хамбар и влизане в Божествената нива, в такъв случай разбирам. Ако съзнавате, че умирате, страдате и ако съзнавате, че оживявате, то е вече Божественото - минаване от едно състояние в друго. Смъртта е следното. Допуснете един богат човек, че той има всички удобства, има добра къща, автомобили, книги, радио, звънци, слуги - всичко това, каквото му трябва, има. Всички тия хора работят за него и той мисли, че неговите работи са наредени.
към беседата >>

192. Най-добрият плод

В Съединените Щати правят един паметник цяла планина - един паметник на Вашингтон и на четири души други видни американци, имат грамадни образи, видими отдалече.
Не е лошо да умреш, защото, ако не умреш, няма да имаш паметник. Ако искаш паметник, постарай се да умреш и ще ти направят един паметник. В Съединените Щати правят един паметник цяла планина - един паметник на Вашингтон и на четири души други видни американци, имат грамадни образи, видими отдалече. Цяла планина я правят на голям паметник. Много работници работят там с машини. Американска работа. И казват, че този паметник струва толкова, колкото са стрували египетските пирамиди. Доста пари са дадени.
към беседата >>

Цяла планина я правят на голям паметник.
Не е лошо да умреш, защото, ако не умреш, няма да имаш паметник. Ако искаш паметник, постарай се да умреш и ще ти направят един паметник. В Съединените Щати правят един паметник цяла планина - един паметник на Вашингтон и на четири души други видни американци, имат грамадни образи, видими отдалече. Цяла планина я правят на голям паметник. Много работници работят там с машини. Американска работа. И казват, че този паметник струва толкова, колкото са стрували египетските пирамиди. Доста пари са дадени.
към беседата >>

193. Който се учи на словото Божие

Като се качваш по една планина и се катериш по една плъзгава скала, трябва да знаеш, че можеш да паднеш и да си счупиш главата или крака, и да избегнеш това падане.
Казвам: Човек трябва да се учи, а не да помни, за да избегне големи мъчнотии. Хората се учат само от онова, което преживяват. Това нищо не ги ползува. Какво те ползува да помниш, че си паднал някъде и си счупил крака? Важно е да знаеш условията, при които кракът ти може да се счупи, и да можеш да избегнеш това счупване. Като се качваш по една планина и се катериш по една плъзгава скала, трябва да знаеш, че можеш да паднеш и да си счупиш главата или крака, и да избегнеш това падане. Мнозина казват, че може и без учение. Но всички желаят да имат един богат баща, който да им остави голямо наследство, да бъдат рентиери. Че всички вие сте рентиери. Земята е едно заведение, на което сте изпратени, и всичко е предвидено за вас според условията и ако страдате, то е защото не разбирате условията.
към беседата >>

194. Пак се яви

В сегашния живот всички хора се намират в един кръстопът или на една планина, която е идеал за всички.
Сега аз не искам да ви говоря неща, които вие знаете. Аз ще ви говоря неща, които отдавна сте знаяли, но сте ги забравили. По някой път само ги сънувате. В сегашния живот всички хора се намират в един кръстопът или на една планина, която е идеал за всички. Всеки иска да стигне върха на тази планина, да стигне своя идеал. Всеки човек иска да постигне нещо в живота си, но едни други си препятствуват в постиженията, в постигането на своята цел. Един английски художник е представил тази идея на картина. Той нарисувал един планински връх, който представял идеал за постижение на всеки човек. Но кой как рече да тръгне за този връх, другите го влекат – теглят, не му позволяват да върви нагоре.
към беседата >>

Всеки иска да стигне върха на тази планина, да стигне своя идеал.
Сега аз не искам да ви говоря неща, които вие знаете. Аз ще ви говоря неща, които отдавна сте знаяли, но сте ги забравили. По някой път само ги сънувате. В сегашния живот всички хора се намират в един кръстопът или на една планина, която е идеал за всички. Всеки иска да стигне върха на тази планина, да стигне своя идеал. Всеки човек иска да постигне нещо в живота си, но едни други си препятствуват в постиженията, в постигането на своята цел. Един английски художник е представил тази идея на картина. Той нарисувал един планински връх, който представял идеал за постижение на всеки човек. Но кой как рече да тръгне за този връх, другите го влекат – теглят, не му позволяват да върви нагоре. Едни други се теглят и никой никому не дава право.
към беседата >>

195. Каза ми всичко

Ако влезете между учения свет, те ще ви кажат: Защо не дойдете на тази планина да се поклоните.
Ние казваме, че на тази гора ще се покланяме. – Сега така е, но иде ден, когато истинските поклонници ще се кланят в Дух и Истина. Сега има доста евреи. Всички православни са все евреи. Те казват: Защо не дойдете да се поклоните в Ерусалим? Ако влезете между учения свет, те ще ви кажат: Защо не дойдете на тази планина да се поклоните. Христос казва: „Иде час и сега е, когато истинските поклонници ще се поклонят в Дух и Истина“. Значи, човек е само онзи, у когото човешкото съзнание се пробуди, и неговото сърце, неговият ум, неговата душа, и неговият дух взимат надмощие над всичко нисше в него. Тогава той съзнава добре нещата, има я на представа за всичко. Той не ходи с пипане, но с виждане. Всеки от вас може да има опитността на апостол Павла.
към беседата >>

196. Плащане на дългове / Изплащайте дълга си

Ако от някоя планина търколите някой камък надолу, това не е по негово желание. (втори вариант)
Казва, моли се Бога, не му върви. Материално не му върви. Пък на някой лош човек, живее зле, пък му тръгнало напред. Казва, зле живее, пък всичко му върви. Има един вървеж, който аз не разбирам. Ако от някоя планина търколите някой камък надолу, това не е по негово желание. Има други упорити камъни. Ако искаш да го търколиш от долу на горе, не се търкаля. Ти нагоре го буташ, той надолу върви. Има други работи, които са важни. Какво говори Исая преди толкова хиляди хора, важно е за духовните хора.
към втори вариант >>

197. Човек и природа / Господ в нас, и ние в Него

Случайно сте изпаднали в една планина, прекарвате там два-три дни гладен, а не можете отникъде да си доставите хляб.
И тъй, правият път подразбира изпълняване на Божията воля. Истинското знание подразбира да се ползваш от него във всеки даден момент. Какъв смисъл има високата служба, която заемате като учен, ако не можете да се справите с мъчнотиите в живота си? Случайно сте изпаднали в една планина, прекарвате там два-три дни гладен, а не можете отникъде да си доставите хляб. Искате да се върнете назад, пак не можете - условията не позволяват. При това положение, вие отричате и Бога, и знанието, и силата. Обаче, така не се разрешават въпросите. Ще признаете, че имате много още да учите и ще се впрегнете на работа. Какво верую е това, което не може да ви избави от изпитанията и мъчнотиите?
към беседата >>

198. Развързано ще бъде на небето

По този начин ще можете да дигнете и една планина.
Трябва да познавам силите, с които разполагам. Човек може да дигне не само един камък от сто килограма, но той може да дигне един камък даже и от хиляда килограма, ако знае законите на равновесието. Има ред закони, които той трябва да познава. Как? Ако вие можете да дигнете един тежък камък в хоризонтално положение, без да се образува най-малкият ъгъл даже в плоскостта, вие ще дигнете този камък, колкото тежък да е, защото по този начин става известно разлагане на силите. Обаче, ако се образува най-малкият ъгъл в плоскостта, вие ще усетите тежестта на камъка и няма да можете да го вдигнете. По този начин ще можете да дигнете и една планина. Как ще си обясните това? Има хора, които могат да дигат от 100–150–200–500 килограма, могат да дигат. Някой дига от ръката си 200 килограма тежест Този човек разбира закона за поляризирането на енергиите. Ако той направи най-малкото отклонение, неговият гръден кош ще се строши, неговият гръбнак няма да издържи. В ръцете на този, който знае закона, това е игра, това е лесна работа, той лесно дига и най-тежкия камък, като пази хоризонталното положение.
към беседата >>

199. Блажен, който яде хляб в Царството Божие

– Това, което носи опасност, е чистотата, планина се казва.
Туй, което не се губи, е дрехата на Истината. Изгряващата звезда показва красотата на нощта. Изгряващото слънце показва славата на деня. Туй, което носи съблазън и радост, поле се казва. Аз превеждам думата поле с живота на човека. – Това, което носи опасност, е чистотата, планина се казва. Туй, което задоволява душата, е Любовта. Туй, което задоволява духа, е Мъдростта. Туй, което осмисля всичко, е Истината. Път без крах, истина без съмнение и живот без страдания, това е безсмъртието. – Младостта е дреха на живота.
към беседата >>

200. Млад, възрастен и стар

Когато се изкачва по някоя планина, човек обикаля оттук-оттам, търси гладък, равен път.
Любовта дава, Истината разпределя, Мъдростта огражда. Като не разбират тия положения, съвременните хора се натъкват на ред противоречия в живота си и се оплакват, че работите им не вървят гладко. На много хора работите не вървят гладко, но и речта им не върви правилно. Защо? – Защото местността, по която се движат, е планинска. Когато се изкачва по някоя планина, човек обикаля оттук-оттам, търси гладък, равен път. Той среща на пътя си различни препяствия, които му пречат да върви напред. Следователно, когато речта на човека не върви гладко, това показва, че в ума му едновременно изпъкват много мисли, които се сблъскват помежду си. Всяка мисъл иска да излезе напред, вследствие на което човек се спъва и речта му не излиза гладко. От всички мисли, които се сблъскват в ума на човека, той трябва да приеме само една, най-съществената и важна, и на нея само да даде ход. От много мисли, от много идеи човек трябва да приеме само една.
към беседата >>

201. Божественият ръб

Представете си, че вървите по билото на една планина, която от двете страни е стръмна.
Едно е важно за вас: да се освободите от вашата воля. Какво значи да се освободите от вашата, от човешката воля? Представете си, че вървите по билото на една планина, която от двете страни е стръмна. Като се подхлъзнете, вие слизате по стръмнината и стигате до подножието на планината. Хлъзгането по стръмнината представя движение по теченията на човешката воля. Ако вървите по ръба, по билото на планината, вие се движите по Божията воля. Да се освободиш от човешката воля, значи да се научиш да пазиш равновесие. Докато слизаш надолу, ти си в човешкия ред на нещата, ти изпълняваш своята воля.
към беседата >>

Всяка планина, всеки връх, всяко езеро има свое велико предназначение.
Колкото по-високо се качвате, по-бавно ще вървите. По този начин ще се приспособите към силите на природата и ще ги използвате правилно. Иначе те ще ви противодействат: щом силите на природата ви противодействат, вие ще харчите енергията си без да се ползвате от тях. Всяка частица от планината е свързана с разумното начало, което работи по природата. Следователно, като се качвате в планинските върхове, мислете за службата която те изпълняват в природата, за да се свържете с разумността в нея. Всяка планина, всеки връх, всяко езеро има свое велико предназначение.
към беседата >>

202. С человечески езици

Тези българи живеят около Родопите, около Стара - планина.
Тази е причината, че българинът няма чувство на благоговение, на почит и уважение. Като влезете в някое българско семейство, ще видите, че синът не почита бащата, дъщерята не почита майката. Това се дължи на отсъствие на религиозно чувство в тях. Има един тип българи, в които религиозното чувство е по-силно развито. Те са остатъци от старите славяни. Тези българи живеят около Родопите, около Стара - планина. Останалите българи, обаче, са претърпели криза в религиозното си чувство, вследствие смесване на кръвта им с чужди народности. Когато става смесване на кръвта, това се отразява върху възвишените чувства на човека. Религиозното чувство, или тъй нареченото още Божествено чувство, е силно развито в славяните и евреите. Евреите, обаче, са користолюбиви, вследствие на силно развит личен елемент в тях.
към беседата >>

203. Божественият план / Тълкуванието. (Истинските връзки)

И важното е, че в този образ се отсича камък, който се превръща в цяла една планина, който означава тези свещените, които съществуват. (втори вариант)
След това иде една друга епоха, която е била от сребро, показва организирането на хората. След туй някои го уподобяват на Александър Велики. И най–после Римската империя, която представлява желязото. Всички тези са минали. Сега останаха добродетелите, краката са това, част от желязо, част от кал. И важното е, че в този образ се отсича камък, който се превръща в цяла една планина, който означава тези свещените, които съществуват.
към втори вариант >>

204. Трите родословия. Моето верую. Новото верую / Трите родословия

Ако Бог със Своето съзнание би присъствувал в нашия живот, Той като една планина щеше да застане и нямаше да бъдем ние свободни.
Аз искам да ви наведа една мисъл: Бог, Който е създал света, оставил е хората свободни, те да си влияят. Не че Господ ги е оставил свободни, но Той се е отдалечил, за да може те свободно да си усвояват знанието. Ако Бог със Своето съзнание би присъствувал в нашия живот, Той като една планина щеше да застане и нямаше да бъдем ние свободни. Но Бог, като е създал света, се е отдалечил, да създаде в нас една мисъл, да се интересуваме как Той е направил света. И e оставил хората сами да си влияят.
към беседата >>

205. Свещеният огън

Хората казват: „Студен човек е той, лед е този, ледена планина.“ Казват: „Студен си.“ А пък някой път, тъй като е вече наближило да се запали сърцето, кажат: „Има нещо у него, топлина има в този човек.“
Той, като дойде при тебе, не му се иска да излезе. Казва: „Привлича ме нещо.“ То е огънят. Огънят го привлича. Запалете Свещения огън и ще бъдете здрави, хората ще те обичат, ще бъдат в твоя услуга. Изгасне ли огънят, хората ще почнат да бягат от тебе. Хората казват: „Студен човек е той, лед е този, ледена планина.“ Казват: „Студен си.“ А пък някой път, тъй като е вече наближило да се запали сърцето, кажат: „Има нещо у него, топлина има в този човек.“
към беседата >>

206. Бъди доволен / Доволството

Наистина, той е хванал нещо, но не светлината, а някой предмет: човек, дърво, планина и др. (втори вариант)
В това отношение светлината дава пример. Тя първо влиза в очите ви, в къщата ви, и след това ви дава възможност да я разберете. Речете ли първо да я разберете, а после да я възприемете, всичко е изгубено. Тя се движи с такава бързина, че не можете да я стигнете. Фотографът мисли, че хванал светлината с апарата си. Наистина, той е хванал нещо, но не светлината, а някой предмет: човек, дърво, планина и др. Светлината му е помогнала да отпечата нещо върху стъклото, но тя веднага си е заминала.
към втори вариант >>

207. Всичко, което чух

Ако е момък, ще кажат, че е снажен (строен), като планина.
Те най-първо започват да описват една мома, била стройна като мотовила. Веждите ѝ тънки като копринен конец, очите ѝ черни, клепачите такива, устните тънки червени, пръстите ѝ заострени. Описват неща, които не са съществени. Това е външната страна, то не е човекът. Че е стройна като мотовила. Ако е момък, ще кажат, че е снажен (строен), като планина. Каква стройност има в планината? То са фигури. Стройността на момъка и стройността на момата седят другаде. Стройността на момата седи в онази мекота, която тя носи, тя носи влага. Там, дето има мома, има плодове, ябълки, всичко има.
към беседата >>

208. Непроменливи величини / Устойчиви величини

Казваш: това е цвете, това е дърво, това е планина, това са хора – и се напъвате да разберете другия свят.
Казваш: това е цвете, това е дърво, това е планина, това са хора – и се напъвате да разберете другия свят. По този начин никога не може да разберете света. Как ще разберете оня свят? Как ще си представите ангелски крила? Какви са тия ангели с крила? Орлови крила, гълъбови крила ли са?
към беседата >>

209. Слуги на Доброто

И планина да си, пак е потребна Божията Мъдрост – силата на Бога ще те повдигне до планината.
Следователно по същия начин и ние растем – по единствената сила на Божията Любов, която ни въздига. И ако имаме любовта, ще се повдигнем, ще растем в Божията Слава. Ако нямаме любов, не можем да израснем. И планина да си, пак е потребна Божията Мъдрост – силата на Бога ще те повдигне до планината. Ако Божията Сила те повдигне, ти планина ще бъдеш; ако не те повдигне, ти в долината ще бъдеш. Синовете Божии не трябва да служат на дявола. Можете да имате познанство с дявола, можете да ходите на лекциите му, слушайте го, разбирайте се с него, но не му служете – нищо повече. Макар и десет торби със злато да ви дава, нито един килограм заради него не пренасяйте. Не пренасяйте нито съчка.
към беседата >>

Ако Божията Сила те повдигне, ти планина ще бъдеш; ако не те повдигне, ти в долината ще бъдеш.
Следователно по същия начин и ние растем – по единствената сила на Божията Любов, която ни въздига. И ако имаме любовта, ще се повдигнем, ще растем в Божията Слава. Ако нямаме любов, не можем да израснем. И планина да си, пак е потребна Божията Мъдрост – силата на Бога ще те повдигне до планината. Ако Божията Сила те повдигне, ти планина ще бъдеш; ако не те повдигне, ти в долината ще бъдеш. Синовете Божии не трябва да служат на дявола. Можете да имате познанство с дявола, можете да ходите на лекциите му, слушайте го, разбирайте се с него, но не му служете – нищо повече. Макар и десет торби със злато да ви дава, нито един килограм заради него не пренасяйте. Не пренасяйте нито съчка.
към беседата >>

210. Тониране

Това е залъгване, една строфа: „Планина висока, долина дълбока“.
Вие не сте дошли още дотам да ви се каже нещо. Не сте готови да ви се каже нещо. Искате все да ви залъгват. А там, дето залъгват човека, никога ме може да му се каже нещо съществено. Искате да ви дадат една дреха, едно бонбонче. Това е залъгване, една строфа: „Планина висока, долина дълбока“. Това е поетическа форма. В какво седи височината? Дълбочината какво е? Във височината е вложеният капитал. Що е планина?
към беседата >>

Що е планина?
Това е залъгване, една строфа: „Планина висока, долина дълбока“. Това е поетическа форма. В какво седи височината? Дълбочината какво е? Във височината е вложеният капитал. Що е планина? Вложеният капитал. Що е долина? Капиталът, който е дал приходи. Долините са обработеният капитал. Вложеният капитал ще търсите в планините, в тази банка.
към беседата >>

Що е планина?
Що е долина? Капиталът, който е дал приходи. Долините са обработеният капитал. Вложеният капитал ще търсите в планините, в тази банка. А пък приходите ще търсите в долината. Що е планина? Там, дето се влага капиталът. Що е долина? Долината е там, дето се влагат приходите от обработения капитал. Тогава се задава въпросът: защо са планините? Защо са високите работи в живота?
към беседата >>

211. Истинските приятели. Учението като непреривен процес. Новият метод / Новият метод

Тръгнали сте на екскурзия за една висока планина. (втори вариант)
Сега, това е учението на слугите, които страдат от своето положение. Да дойдем до служенето с любов. Докато постигнете това изкуство, ще минавате през опасни, мъчни и неприятни места. Какви са тези места, не е нужно да се описват. Щом сте тръгнали на път, неизбежно ще минете през тях. Тръгнали сте на екскурзия за една висока планина. Колкото по-нагоре се качвате, толкова по-големи мъчнотии срещате. Това не е за обезсърчаване, но трябва да знаете, че не може да избегнете мъчнотиите. Опасности и мъчнотии има и при качването, и при слизането. Каже ли някой, че не трябва да се качва по високите планини, той е на крив път. Щом живееш на земята, и ще се качваш, и ще слизаш.
към втори вариант >>

Представете си една висока планина, 5–6 хиляди метра.
Всичко онова, което се случва на човека... и много работи на човека може да се случат. Туй, което имате, ще живеете. Има да минете през някои места, които ще бъдат много неприятни. Пък и няма защо да ви описвам, вие и без това трябва да минете. Вие искате да идете на екскурзия някъде, на някое високо място. Представете си една висока планина, 5–6 хиляди метра. Аз не искам да ви обезсърчавам. На хубавите места има доста опасности: глетчери има и какви ли не мъчнотии, които, като идете там, ще ги видите. Не е лесна работа да се качи човек. На качването има опасности, но и на слизането има опасности. И като се качваш, може да платиш с живота си, и като слизаш, може да платиш с живота си.
към беседата >>

212. Понеже ви изказах това

Но този извор, като започне да слиза от планината, няма да бъде вече така чист, както е бил в самата планина, в началото.
Добрият човек не се нуждае от това да бъде познат на всички хора. Изворът, който извира от планината, не иска да го знаят хората, но без да иска всички го знаят. Той се проявява без да иска. Той образува цяла река. Дето мине, на всякъде се проявява. Но този извор, като започне да слиза от планината, няма да бъде вече така чист, както е бил в самата планина, в началото. Като дойде до морето да се влее, той ще бъде мътен. Погрешката не е негова. Погрешката му седи в това, че той е поел нечистотиите на всички хора. Като е услужил на всички хора, той е станал нечист. Водата ни най-малко не съжалява, че е станала нечиста.
към беседата >>

213. Заведоха Исуса

Вие ще дойдете до високата планина, ще проверите и ще видите кое е вярно и кое не е вярно.
Казвам: Оставете сега тези работи. Един ден вие ще ги проверите. Като не ги разбирате и приемате, не измъчвайте ума си. Един ден ще ги проверите. Вие ще дойдете до високата планина, ще проверите и ще видите кое е вярно и кое не е вярно. Правете опити с вашата душа и всякога я слушайте. Душата ви е вашата майка. Това възвишеното и благородното, което вашата душа ви диктува, слушайте я. Всичко онова благородно, възвишено и Божествено, което Духът ви диктува, слушайте го. И това, което умът ви диктува, и него слушайте.
към беседата >>

214. Мекота

Щом е твърд, той е планина.
Те казват, че е бил в Мала Азия. Че ако е бил в Мала Азия, как може да се изгуби? Значи изгубеният рай не е в Мала Азия. Изгубил се е той някъде. Казват, че човек трябва да бъде твърд. Щом е твърд, той е планина. Изобщо всички хора са твърди. Малко хора са меки. Мекотата са изгубили. Твърдостта не са изгубили. Планински върхове има навсякъде в света.
към беседата >>

215. Вяра безгранична и любов безгранична

И когато Христос е казал, че ако имате вяра колкото синапово зърно, можете да кажете на една планина да се премести и тя ще се премести.
Това са въпроси важни. Кой ще ви убеждава сега дали имате любов, или не? Вие ще кажете: "Как мислите, дали аз обичам? Как мислите вие, дали аз имам вяра? " Това са второстепенни работи. И когато Христос е казал, че ако имате вяра колкото синапово зърно, можете да кажете на една планина да се премести и тя ще се премести. Ти си сиромах, нямаш нито пет пари в джеба си. И ако имаш вяра, каквото искаш, ще дойде. Само че казвате: "Кой ще извърши това? " Че кой заставя светлината да иде от слънцето? Кой я изпраща, кажете ми?
към беседата >>

216. Проникване

Една стара жена, на около 80 години, живяла на една висока планина, на която имало само ледници. (втори вариант)
Наскоро ми разправяха нещо, което аз знаех, но сега ще ви го разправя така, както и на мене го разправяха. То е следното. Една стара жена, на около 80 години, живяла на една висока планина, на която имало само ледници. Защо са били тези ледници? Там са зъзнели грешните души. Те постоянно се стискали, стягали отгоре над леда. Никой не искал да знае за тях. Този лед бил само за грешните души.
към втори вариант >>

Една стара, 80 годишна баба живяла на една висока планина, покрита с ледове.
Една стара, 80 годишна баба живяла на една висока планина, покрита с ледове. Какво представят тия ледове? – Те са мястото, на което живеели грешните души. Тези души се движели по ледовете, треперели от студ и се сгушвали една до друга да се топлят по някакъв начин. Никой не се интересувал за грешните души, но и за бабата не се интересували. Тя често си казвала: Никой не ме обича, никой не мисли за мене.
към беседата >>

217. Усет, влечение, чувство, стремеж

Стара планина като отива на юг, като натиска тия две планини, то полето между тях се повдига.
И после за живота много неща има, които ние чувствуваме и не можем да си ги изясним. Някой път сте разтревожени нещо и не знаете откъде е причината. Отдаваш причината на Иван, Петко, Стоян, на социалните условия и пр. Например, сега изучават Софийското поле; то се повдига нагоре. От няколко години то се е повдигнало на половин метър. Стара планина като отива на юг, като натиска тия две планини, то полето между тях се повдига. Няма накъде да се плъзга. Виждате, че всички къщи, здания и прочее отдолу се пропукват. Тротоарът като се направи, пропуква се. Представете си, че вие ще дойдете в едно налягане между две планини – Родопите и Стара планина и ти ще се повдигаш нагоре, но това повдигане не зависи от тебе, друг те повдига. Представете си, че те хвалят хората, че си бил умен, добър и пр.
към беседата >>

Представете си, че вие ще дойдете в едно налягане между две планини – Родопите и Стара планина и ти ще се повдигаш нагоре, но това повдигане не зависи от тебе, друг те повдига.
От няколко години то се е повдигнало на половин метър. Стара планина като отива на юг, като натиска тия две планини, то полето между тях се повдига. Няма накъде да се плъзга. Виждате, че всички къщи, здания и прочее отдолу се пропукват. Тротоарът като се направи, пропуква се. Представете си, че вие ще дойдете в едно налягане между две планини – Родопите и Стара планина и ти ще се повдигаш нагоре, но това повдигане не зависи от тебе, друг те повдига. Представете си, че те хвалят хората, че си бил умен, добър и пр. И ти се повдигнеш, но това не е твое, то е чуждо. Те те повдигат. Правят те хората богат, дават ти пари, и ти се мислиш за нещо, но ти не си разбрал още живота. Някой път говорят за Любовта, но Любовта не се изучава така.
към беседата >>

218. И доведи тука сиромасите, и клосните, и хромите, и слепите!

„Какъв си гигант, като планина си станал.“ Каква ти планина?
Ще дойде друг да ти казва, че не те обича никак. Това е друга лъжа. Друг пък ще ти каже, че миришеш на благоухание. На какво благоухание ще мирише? Този човек се намазал с нещо и затова мирише. „Какъв си гигант, като планина си станал.“ Каква ти планина? Едва е два метра висок. Или: „Колко си силен, като Крали Марко.“ Каква ти сила? Този човек едва може да дигне стотина килограма тежест. „Колко си гениален. Всичко можеш да направиш.“ Нищо не може да направи този човек.
към беседата >>

219. Мелодия и хармония. Кръг – елипса, парабола – хипербола

Той си почива 20 години на планина, като един момък, който е бил влюбен в една мома и ходи по стъпките ѝ.
Тогаз той предава мелодия, а пък те го учат на хармония. Грешните хора са по-силни от него. Той е бил страхлив, че избягал в гората. А пък те са седяли на бойното поле на фронта и са се сражавали. А пък той сега отива в тила да им помага. Той си почива 20 години на планина, като един момък, който е бил влюбен в една мома и ходи по стъпките ѝ. И най-сетне момата казва на момъка: „Слушай, стига толкоз, върви сега да помагаш на другите хора! “ – „Аз обичам да те гледам! “ – „Гледай ме колкото искаш, но не само с мене да се занимаваш! “ И момъкът трябва да постъпи така при подобен случай.
към беседата >>

220. Конкретното в Любовта

Някой тръгва на планина с шапка на глава и с раница на гърба си.
Учителите, които не са изучавали графологията, не могат да си представят как е възможно по почерка на човека да съдят за неговия характер. Достатъчно е да се вгледат в почерка на учениците си, да видят как се отразил характерът на децата върху него. Наука е това! И тъй, за да разберете Божиите работи, вие трябва да се освободите от вашите изопачени мисли и чувства. Изопачените мисли и чувства, както и кривите разбирания, внасят неразположение в човека. Някой тръгва на планина с шапка на глава и с раница на гърба си. По едно време излиза силен вятър, грабва шапката му и я хвърля на земята. Според мнението на мнозина планинските духове правят това. Обаче, който разбира природните закони, може да се разговаря с вятъра. Той го пита: „Как смееш да хвърляш шапката ми на земята? “ – Вятърът отговаря: „Ти трябва да знаеш кой съм аз.
към беседата >>

221. Приложение на вярата, любовта и надеждата / Приложение на Вярата, Надеждата и Любовта в живота

В Писанието е казано: „Ако имате Вяра колкото синапово семе, като кажете на една планина да се премести, тя ще се премести". (втори вариант)
Казвам: Спрете се върху думата „Вяра" и помислете, какво представя тя. Казвате, че човек трябва да има вяра, но вярата има много методи, които вие не можете да приложите в живота си. Вие трябва да различавате, кога вярата действува у вас. В Писанието е казано: „Ако имате Вяра колкото синапово семе, като кажете на една планина да се премести, тя ще се премести". Горите, планините представят мъчнотиите в живота. Ако има вяра, човек може да се справи с мъчнотиите си лесно. Това значи да премества планини и гори от едно място на друго. Задава се въпрос: Как се добива вярата? Вярата не може да се добие по механически начин.
към втори вариант >>

222. Старото отмина / Три фази има

По някой път вие виждате Духа като една далечна планина, по която трябва да се качите отгоре. (втори вариант)
И казва се в Писанието, че с тия четири света ние трябва да познаваме Бога вътре в нас. Понеже ние не сме запознати, считаме ги тия отвън. Аз не искам да ви казвам, че вие трябва да се занимавате с това, понеже областта на духа е една отвлечена област. И ако дойдете да мислите много върху тази област, тя е толкова отвлечена за сега, че не може да мислите. Но за бъдеще тя ще бъде позната. По някой път вие виждате Духа като една далечна планина, по която трябва да се качите отгоре. Засега е невъзможно да се качите на този висок върх. Но все таки не трябва да бъдете слепи, поне погледни нагоре върха. И аз намирам, че раят се намира при този високия върх. Аз считам рая, дето ние ще живеем, то е човешката душа. Тя е най-хубавата долина с най-хубавите дървета насадени в нея.
към втори вариант >>

223. Гласни и съгласни – радости и скърби

Ако разглеждаш една планина, виждаш общите линии, но колкото повече се приближаваш, ще видиш и подробностите.
Та сега да се повърнем. Сега имам да ви наведа на мисълта, че някои придихателни звукове са отпаднали. Ние искаме някой път да опростотворим езика. Ние сме започнали с опростотворяването и сме дошли до усложнението. Някой път като изучавате някой предмет отдалече виждаш общите линии. Ако разглеждаш една планина, виждаш общите линии, но колкото повече се приближаваш, ще видиш и подробностите. Запознаете ли се с някой велик човек, най-първо изучавате неговите отличителни черти, но после щом се запознаете по-добре, ще узнаете и неговия вътрешен живот. Казвам сега: Ние се запознаваме с живота. Щом се запознаеш с живота, ще се запознаеш и с вечния живот. Казва Писанието: „Това е живот вечен, да познаем Бога“. Как ще познаеш Бога?
към беседата >>

224. Гами на светлината и на топлината

" Вади го и чете: "Планина висока, долина широка." Какво да му кажеш сега, кажете ми?
Често можеш да видиш как някой ученик от гимназията, който е написал едно стихотворение и го е турил в джоба си, върви по улиците, мисли, че всички знаят, че има стихотворение и казва: "Да ви прочета нещо! " Вади го и чете: "Планина висока, долина широка." Какво да му кажеш сега, кажете ми? В самото чувство и стремеж няма нищо лошо, но тази мисъл смущава човека. Ти трябва да пишеш стихотворения, но не трябва на много хора да ги четеш. Намери един свестен човек и му ги прочети, не ти трябват повече. А като ходиш тук-там, всички тия хора ще ти изопачат ума. Подири някой учен човек, попитай го струват ли или не.
към беседата >>

225. На място и не на място

Да кажем, че се качвате по някаква стръмна планина като турист и сте завързани с това въже; ако то се скъса, ще идете в пропастта, т. е.
Той нито яде, нито пие, а само държи. На този чувал ти можеш ли да направиш добро? Ти добро не можеш да му направиш, но той на теб зло може да направи. – Ако носиш житото и той се скъса, всичкото му съдържание изтича. За да бъде предметът по-ясен, ще дам пример с едно въже: вие никаква услуга не можете да направите на въжето, но то може да ви направи пакост. Да кажем, че се качвате по някаква стръмна планина като турист и сте завързани с това въже; ако то се скъса, ще идете в пропастта, т. е. ако това въже не е здраво, може да ви причини голяма вреда. Значи не можете да разчитате на него. По същия начин може да имате един приятел в живота си, който да играе ролята на въжето. Този приятел е важен дотолкова, доколкото е здрав. Ако не е здрав, приятелството му какво ще ви коства?
към беседата >>

226. Първата песен

Казва Христос: „Ако имате вяра като синапово зърно и кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“.
Казва Христос: „Ако имате вяра като синапово зърно и кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“. Онези, които не разбират закона, казват: „Ако ние имаме тази сила, тогава светът ще го разрушим“. Човек, който има вяра, няма да руши, той няма да премести Витоша върху София отгоре. Веднага ще имаме едно болезнено чувство. Той за да премести Витоша върху София, трябва да е крайно докачлив. Такова болезнено честолюбие, гордост или болезнено користолюбие, да си отмъсти.
към беседата >>

227. Възлюбете Господа!

Ако кажете на тази планина да се премести, и тя ще се премести.“ Но не в този буквален смисъл се разбира.
Та казвам сега: Приближавате се към една опитна наука. Вътрешно в християнството. Казва Христос: „Като имате вяра, всичко ще ви бъде. Ако кажете на тази планина да се премести, и тя ще се премести.“ Но не в този буквален смисъл се разбира. Христос не иска да преместим планините – най-мъчната работа в света, но имаш горчиво чувство – с любов да го разтопиш, да го преместиш. Имаш едно блато – да го преместиш от едно място на друго. Всичките спънки в живота, които идат, отдето минеш, да можеш да примириш хората. Че как мислите? Има един такъв пример.
към беседата >>

228. Две състояния

Представете си, че имате една планина, а долу в местността имате равнина.
Сега, да кажем, че имате един център. Представете си, че имате една планина, а долу в местността имате равнина. Да допуснем, че искате да отидете или на планината, или в равнината. Когато се качите горе или слезете долу, този ъгъл се отваря. По същия начин и вие в живота трябва да бъдете точни, защото понякога, щом покажеш на човека възвишеното, той може да слезе в равнината, а друг път, щом му покажеш пътя в равнината, можеш да го накараш да се качи горе в планината. Понякога, когато му покажеш къде седи животът на радостта, можеш да го туриш в скръбта, а когато му покажеш скръбта, можеш да го туриш в пътя на радостта.
към беседата >>

229. Основните тонове

Като планина е. (втори вариант)
Понеже душата е толкова обширна като цялата вселена, кой ще ти вземе душата. И къде ще я турят? Тази душа, която всеки може да ти вземе, е много малка. А тази душа, която Бог ти дал, е толкова мощна и силна и толкова голяма, че всеки, който дойде, с благоговение застава. Как може да ти я вземат? Като планина е. Може ли тази планина да я вземем?
към втори вариант >>

Може ли тази планина да я вземем? (втори вариант)
И къде ще я турят? Тази душа, която всеки може да ти вземе, е много малка. А тази душа, която Бог ти дал, е толкова мощна и силна и толкова голяма, че всеки, който дойде, с благоговение застава. Как може да ти я вземат? Като планина е. Може ли тази планина да я вземем?
към втори вариант >>

Кой може да открадне една планина и да я скрие у дома си?
Кой може да я вземе? Къде може да се скрие? Ако душата на човека може да се открадне, това показва, че тя е малка. Щом душата на някого е толкова малка, че може да се краде, това не е душа. Душата е велико, мощно нещо, което нито се краде, нито може да се скрие някъде. Кой може да открадне една планина и да я скрие у дома си?
към беседата >>

230. Планини и долини / Планини и долини. Умът и сърцето

– Всяко високо място, от което човек може да падне, е планина.
Какво представя планината и какво – долината? – Всяко високо място, от което човек може да падне, е планина. Всяко дълбоко място, в което човек може да се удави, е долина. Тъй щото, когато хората падат, това показва, че те са на планински места. Когато се давят, това показва, че те са в долини. Планините са места, дето човешкият ум се възпитава. Долините са места, дето човешкото сърце се възпитава.
към беседата >>

231. Хармонични и дисхармонични съпоставяния

Като видял, че хората не го слушат вече, той се уединил в една планина.
В една стара легенда се говори за обезсърчаването на дявола. Като видял, че хората не го слушат вече, той се уединил в една планина. Спрял се до една канара, обезсърчен и разочарован от хората, и размишлявал в себе си: Чудно нещо, защо днес никой не ме слуша? Едно време аз помагах на хората, направих ги самостоятелни, а днес, каквото им кажа, не изпълняват. Отдалеч някъде се задал Христос. Като Го видял, дяволът Му казал: Късно идеш. Едно време аз разполагах с власт, и царства можех да давам, но днес никой вече не ме слуша.
към беседата >>

232. Доброта и справедливост

Христос казва: „Ако имате вяра колкото синапово зърно и ако кажете на тази планина да се премести, ще се премести“.
В Закона на Вярата дотогава, докато влиза нещо в ума ти, всичко става. Вярата включва всички възможности. Христос казва: „Ако имате вяра колкото синапово зърно и ако кажете на тази планина да се премести, ще се премести“. Щом имаш най-малкото съмнение, законът не работи. Казвам: Ти ще забравиш за своята болест, за твоите нещастия. Бедният може да се освободи от своята беднотия, но трябва да забрави беднотията. Дотогава, докато мислиш за твоята беднотия, ти ще я влачиш след себе си. Дотогава, докато се страхуваш, че може да загубиш богатството си, ти може да го загубиш.
към беседата >>

233. Мястото на възвишеното и обикновеното в живота