Търсене в беседите за 'Относителен свят'

Ние живеем в относителен свят.

Най-много в сто години Бог ще оправи свята, а с него заедно и живота на хората. Ще кажете, че сто години са много, че няма да бъдете живи, да видите този ден. Сто години представят един Божествен ден. Това, което за хората е много и невъзможно, за Бога представя един момент, в който невъзможните неща стават възможни. Нещата са относителни. Ние живеем в относителен свят. Понякога човек преживява минутата като ден, а някога – денят като минута – това зависи от условията, в които е по-паднал. Ако влезете в съзнанието на онзи, когото ще бесят след една година, това време ще му се види като един ден; обаче, ако очаквате своя възлюбен, минутата ще ви се види ден. Затова казваме, че понятието за време е относително. То се определя от интензивността на нашата мисъл. За да схване нещата в тяхната абсолютност, човек трябва да живее едновременно в съзнанието на всички живи същества – от висшите до низшите.
към беседата >>

Ние живеем в относителен свят, поради което мъчно се правят абсолютни изчисления.

Днес и най-музикалното ухо не е в състояние да възприеме трептенията на тоновете, които се произвеждат от тоя съвършен инструмент. Ще кажете, че изчисляването броя на трептенията е задача на математиците. Прави сте, но и математиците не могат всякога да дойдат до абсолютни изчисления. Например, едни математици казват, че разстоянието от земята до слънцето е около 92 милиона мили; други твърдят, че това разстояние е около 93 милиона мили. И едните, и другите са прави, зависи от издуването и свиването на слънцето. Ние живеем в относителен свят, поради което мъчно се правят абсолютни изчисления.
към беседата >>

Трябва да знаем, че ние се намираме в един относителен свят.

Правилни ли са? Ти казваш: "Не! " Някой изведнъж те ритне, няколко тояги ти слага, простре те на земята. Той си казва своето мнение. Казва: "Аз имам особено мнение." Той прави критически разбор на своята мисъл, с критика те поваля на земята. Трябва да знаем, че ние се намираме в един относителен свят. Съдбата има две остриета – едното острие е за нас, а другото за хората. Тя еднакво засяга без разлика всички. Трябва да се пазим от двете остриета на съдбата. Тя е безпощадна, но не е груба. Ако ти си умен, някой път ще туриш нещо на тия остриета, че като замахне съдбата, да не те засяга.
към беседата >>

Това показва, че ние живеем в относителен свят, следователно и науката е относителна.

Знаете от геометрията, що е кръгът, който претърпява видими промени. И в науката стават постоянни промени. Виждаме, как една теория се замества от друга. Новата теория измества старата. Така се редуват една теория след друга, при което и старите теории не изгубват своето значение. Това показва, че ние живеем в относителен свят, следователно и науката е относителна. Казва се например, че светлината се движи с бързина 300 000 км в секунда. Обаче, как става това изчисление, малцина знаят. Математиците са правили тези изчисления в етера. Там светлинните вълни имат свой определен център. Учените имат предвид свойството на етера и бързината с която той се движи.
към беседата >>

Ние живеем в относителен свят, поради което някои мисли за известни хор а са добри, а за други – лоши. (втори вариант)

Ние живеем в относителен свят, поради което някои мисли за известни хор а са добри, а за други – лоши. (втори вариант)
Не само че я забравяте, но тя ви става неприятна. Щом си помислите за нея, изпитвате неприятно чувство. В случая, първата ви приятелка представя неустойчивата мисъл, която гние и се разлага; втората ви приятелка е здравата, устойчивата мисъл, към която се стремите. Обаче, друг човек среща вашата първа мисъл, възприема я с радост; за него тя е здрава, положителна мисъл. Това показва, че нещата са относителни. Ние живеем в относителен свят, поради което някои мисли за известни хор а са добри, а за други – лоши. Всеки трябва да познава себе си, да разбира, кое е полезно за него, и кое не е полезно.
към втори вариант >>

Следователно, това е един относителен свят, който имаме на разположение, това са до време. (втори вариант)

Следователно, това е един относителен свят, който имаме на разположение, това са до време. (втори вариант)
Следователно, това е един относителен свят, който имаме на разположение, това са до време. Пред вас седи едно велико бъдеще! Няма да ви разправям за него. Каква ще бъде жената и какъв ще бъде мъжът? Това не е важно. Човеци трябва да бъдем.
към втори вариант >>

И тъй, вие живеете в относителен свят, който трябва да изучавате.

И тъй, вие живеете в относителен свят, който трябва да изучавате.
И тъй, вие живеете в относителен свят, който трябва да изучавате. Всички неща, с които си служите на земята, ви са дадени като временни пособия. Пред вас се открива велико бъдеще. Какво е това бъдеще, сега няма да ви обяснявам. Каква ще бъде тогава жената и какъв – мъжът, не е важно. Човеци трябва да бъдем – това е важно.
към беседата >>

Сега се намираме в един относителен свят. (втори вариант)

Сега се намираме в един относителен свят. (втори вариант)
Сега се намираме в един относителен свят. Кажете двама души могат ли да бъдат равни. Двама души, на които считате, че силата им е равна, като се борят, нито единият ще победи, нито другият. Стават неща недоказани. Когато нещата не се доказват, какво положение има? Нито може да ги отречем, нито може да ги докажем.
към втори вариант >>

Това показва, че ние живеем в относителен свят, в който нещата са верни по отношение на едно положение, а неверни – по отношение на друго.

Това показва, че ние живеем в относителен свят, в който нещата са верни по отношение на едно положение, а неверни – по отношение на друго.
Значи първият процес е даването, а вторият – взимането. Тройката, т.е. детето, взима от майката, от двойката. Имаме процеса 2-3. Така е в динамичния свят, а не в статичния. Това показва, че ние живеем в относителен свят, в който нещата са верни по отношение на едно положение, а неверни – по отношение на друго. Благодарение на относителността на нещата, не може да се говори за абсолютни величини, за абсолютна истина. Съществува една реалност в света, която нито се доказва, нито се отрича. С нея не може да се работи, понеже е мярка на нещата. Обаче дойдете ли до работата, ще започнете с това, което отричате и доказвате. Някой отрича истината. Защо?
към беседата >>