Търсене в беседите за 'Обезсърчение'

Не ви говоря всичко това за обезсърчение.
Не ви говоря всичко това за обезсърчение. Не искам да ви кажа, че вие сте роден фарисей, но че имате разположението на фарисея. Всички го имат. И хубаво е да го имате до известна степен. Но когато почнете да казвате: „Господи, благодаря Ти, че не съм като другите“, фарисеят е жив във вас, и мъчно можете да се освободите от него. Той живее в тила, в темето, в ушите, в главата, в носа, във вътрешната страна на очите.
към беседата >>

2. Взимане и даване / Взимане и даване

Това не е за обезсърчение, но трябва да знаете, че кривият човек не може да се оправи.
Следователно, всяка теория за живота, колкото и да е права и вярна, колкото и да е добра, щом не се приложи, остава неразбрана. Логичността на нещата се изпитва в живота и чрез живота. Например, някоя мома иска да се ожени и казва: Ще се оженя за този момък, ще родя няколко деца, ще ги възпитам добре, ще се отнасям добре с мъжа си и т.н. Добре мисли момата, теорията й е права, но логиката й е крива – момъкът, за когото тя мисли да се ожени, е развален човек, тя не може да го изправи. Колко бащи и майки казват на синовете и на дъщерите си да вървят в правия път, но те не слушат и неоправени си отиват. Това не е за обезсърчение, но трябва да знаете, че кривият човек не може да се оправи. Крив човек е онзи, който съзнателно се отдалечава от Бога. Това са хора, които живеят само за себе си; те разглеждат живота от гледището на физическата логика, поради което се отдалечават от Бога и не могат да се оправят. За себе си те са прави, защото живеят по своя, себична, ограничена логика, но другите не трябва да се заблуждават, да мислят, че могат да ги оправят. Досега никоя мома не е оправила един крив мъж; нито един момък не е оправил една крива жена. Единственото същество, което може да оправя кривите мъже и жени, момци и моми, това е майката.
към беседата >>

3. Надеждата

Приложете закона на надеждата, да бъдете всякога радостни и да не знаете какво е обезсърчение.
Напуснете всички ваши стари възгледи, т.е. не ги изхвърляйте, а ги турете като тор. На вашите стари вярвания присаждайте нови клончета. Всичко в света трябва да се ползува. Тази опитност, която имаме, е отлична, направете крачка напред! Приложете закона на надеждата, да бъдете всякога радостни и да не знаете какво е обезсърчение. И последен бедняк да станеш, пак да не се обезсърчиш, защото в твоята душа ще има нещо, което никоя сила не може да ти го отнеме. Вие имате сили, скрити богатства в себе си, които съвременната наука дори и не подозира, макар че ги констатира. Има неща, които човек не може да научи от книгите. Ако едно дете се подложи на магнетичен сън до пета степен, в него ще се развият особени способности и това дете може да ви каже какво става в Америка, може да опише болестта на някой болен и с това да предпише най-ефикасните лекарства. Как става това?
към беседата >>

4. Любовта, носителка на живота / Любовь – носителка на вѣчния животъ

Неговите ангели от невидимия свят ще го посетят и ще отнемат всякаква болка, скръб или обезсърчение.
Христос казва: „По-блажен е оня, който слуша Словото Божие и Го пази“. Който има опитности и преживявания от другия свят, и болен да е, лесно ще се справи с болестта си. Неговите ангели от невидимия свят ще го посетят и ще отнемат всякаква болка, скръб или обезсърчение. Днес хората се страхуват от нищо и никакво. Мъжът се страхува да не го напусне жена му; жената се страхува да не я напусне мъжа ѝ. Защо се страхуват? Кой ги е свързал? За търговеца свързване не съществува.
към беседата >>

5. Братя и сестри на Христа

Аз не ви говоря това за обезсърчение.
Това е, което се изисква и което е необходимо. Аз не ви говоря това за обезсърчение. Аз искам да ви покажа какви велики закони лежат скрити в живота. Велика е волята Божия. Тя няма да се измени никога, по никой начин. Това е един математически проблем, който трябва да се разреши. Докато не изпълниш волята на този Единния Отец, който е горе, на небеса, не можеш да станеш брат и сестра на великия Учител и Христос.
към беседата >>

Без обезсърчение.
“ Ако отговориш „Да! “, той веднага ще те запише. За нашата мобилизация тъй бива. Вие ще ме запитате: „Где е тая комисия? “ Вие ще си спомните. Без обезсърчение. Аз ви казвам: Пътят е мъчен, труден, но е път, който трябва да се превъзмогне. Аз ви казвам: За човешката душа, която иска да се подвизава в пътя, няма нищо невъзможно. Дайте свобода на вашата душа, и тя ще ви изведе на желания бряг! Вашата душа ще бъде посредницата да ви направи братя и сестри, и майка на Христа. Само душата ви, а не друга някоя сила, е в състояние да направи това и тая душа, която някога е излязла от Бога, която е във вас, но която вие не познавате.
към беседата >>

6. Свидетелството на Духа

Пазете сега една мисъл, да не влезе едно обезсърчение.
Пазете сега една мисъл, да не влезе едно обезсърчение. Сега сте по-близо до Царството Божие, отколкото в миналото. Този въпрос - ще мислите върху него, той не трябва да ви бъде една спънка, а един въпрос, от който зависи разрешението на всички други въпроси. Всяка една жена трябва да реши този въпрос и да няма колебание, тя трябва да знае това. Решите ли този въпрос, в душата дойде ли Духът, въпросът е сам по себе си свършен. Само по този начин да работите.
към беседата >>

7. Първото задължение на учениците / Задължения на ученик

Сега туй не трябва да ви бъде за обезсърчение, но който иска да се учи, трябва да знае това нещо.
Значи човек дори не е презполовил своето учение. Ученикът в тази окултна школа трябва да знае где му е мястото. Той трябва да знае, че учениците от най-долната градация се различават от учениците от най-високата, по знание, т. е. че тяхното знание и сила в сравнение с онова на напредналите е нищо. Човек в едно отношение може да знае, но в друго отношение да не знае. Сега туй не трябва да ви бъде за обезсърчение, но който иска да се учи, трябва да знае това нещо. И пак ще ви повторя идеята: хората остаряват, само когато мислят, че всичко знаят. Който иска да остарее, това е много лесно. Денят, в който ти помислиш, че всичко си свършил – ти си остарял. А за да се подмладиш, ще мислиш, че много малко знаеш, ще почнеш, като дете, да възприемаш. А такава старост аз я наричам преждевременна.
към беседата >>

8. Окултни правила / Правила за живота

Това не е за упрек, нито за обезсърчение, но трябва да дойдете до съзнанието, да разберете, че пред вас стои велика наука, велико бъдеще, към които трябва да се стремите. (втори вариант)
Разумните същества търсят само такива души, в които живее Истината. Като намерят такива души, те гледат каква светлина има в умовете им, каква топлина и чистота – в сърцата им и каква свобода – в душите им. Светлина, топлина и свобода са три елемента, които всяка душа трябва да има. Чрез тях човешката душа се свързва с разумните същества. Те гледат на човешкото знание и на общественото му положение като на забава. Това не е за упрек, нито за обезсърчение, но трябва да дойдете до съзнанието, да разберете, че пред вас стои велика наука, велико бъдеще, към които трябва да се стремите. Човек трябва да проникне във възвишения свят, за да разбере какво предсталява неговата наука. Само тогава той ще види смешното положение, в което се намира, когато набързо решава трудните въпроси за душата, за Бога. Какво правят мравките, когато някой учен постави лупата си близо до мравуняка и я насочи срещу слънцето? Като минават през фокуса на лупата, слънчевите лъчи запалват сламките в мравуняка. Това произвежда ужас сред мравките.
към втори вариант >>

9. Страхът и съмнението. Обичта / Противоречията в живота

Ако не се ръководите от тези максими в Живота, ще изучавате само сенките на Реалността и в края на краищата ще дойдете до обезсърчение и разочарование и ще кажете: „Всичко било празна работа! (втори вариант)
Щом се говори за изневеряване, трябва да подразбираме човешката любов, т.е. любовта на хората на Земята; където има изневеряване, там не може да става въпрос за Любов. Тъй щото едно трябва да знаете: щом се съмнявате, Интелигентността отсъства от ума ви; щом се страхувате, Любовта отсъства от сърцето ви. С това въпросът се изчерпва. Това всички трябва да знаете като ученици на окултна школа. Ако не се ръководите от тези максими в Живота, ще изучавате само сенките на Реалността и в края на краищата ще дойдете до обезсърчение и разочарование и ще кажете: „Всичко било празна работа! "; за да не дойдете до това положение, сами поставете своята Обич на изпит, за да видите доколко можете да издържате.
към втори вариант >>

10. Мисъл и действие / Мисъл и действие

Та, абсолютно сега никакво обезсърчение да няма.
Двама не може да направим, но 10 души като дойдат и потеглят, колата ще тръгне. И ние казваме: каквото един не може да направи, 10 души, съединени в една сила, могат да го направят. И може тогава една кола да върви без волове. И тъй, има нужда, абсолютно да вярваме в този окултен закон, в него няма изключение, той е жив закон, всички, които са били преди вас са работели и са опитвали това. И вие ще опитате тази самоувереност, ще видите. Та, абсолютно сега никакво обезсърчение да няма. Може да има мъчнотии много големи, недоимък, това, онова, тия неща са второ степенни. Аз ги считам за едно благо, макар, че са неприятни в живота. В окултизма може да ви дадат някои изпити. Ако вие не сте подготвени, като ви дадат един изпит, може да ви изхвръкне мозъка из главата. Ами, че там има такива изпити, ще ви опитат.
към беседата >>

11. Практическо приложение на окултната музика

Най-първо няма да взимате вярно тоновете – нищо не значи, това не е за обезсърчение.
Ще направиш една погрешка, 100 направи, но научи се да пееш. Ние ще те извиним за погрешката. Но ако кажеш: „Аз да се науча, че после ще пея“, никога няма да се научиш. Това са лъжливи схващания. Оставете вашето честолюбие и тщеславие! Най-първо няма да взимате вярно тоновете – нищо не значи, това не е за обезсърчение. „Ама аз не съм добър певец“. Ще ви дадем правила как да пеете. И ако вие употребите моите правила, ще се оправят гърлата ви. Има подобрение. Преди повече от 15–16 години аз направих първия опит.
към беседата >>

12. Тъмното петно в съзнанието

Не, в окултната наука няма обезсърчение!
Ще кажете, че се обезсърчавате. Не, в окултната наука няма обезсърчение! Там има знания! Това е Мъдрост. Ще разсъждавате. Няма да мислиш, че ти си праведен, но ще знаеш, че пътят ти е отворен. Там е способният ученик, в това се вижда дали той е добър, или лош.
към беседата >>

13. Първата родена мисъл

Веднага изпитвате ужас, отчаяние, обезсърчение, не знаете какво да правите.
Какво представлява обезсърчението? Допуснете, че се намирате в Лондон, съвсем чужд град за вас. Английски не знаете, познати нямате, но в джоба си имате 500-600 английски лири и на тях уповавате. По едно време бръквате в джоба си, но виждате, че парите ви липсват. Веднага изпитвате ужас, отчаяние, обезсърчение, не знаете какво да правите. Не е лесно при това положение да запазите присъствие на духа си. И философ да сте, и религиозен да сте, все ще изгубите сила и кураж в живота си. Малцина могат да издържат това изпитание. Те трябва да бъдат духовни хора, с високо съзнание и да кажат: Бог дал, Бог взел.
към беседата >>

14. Развитие на мозъчните центрове

Като работи върху себе си, той ще развие моралните си чувства, в които няма никаква апатия, никакво обезсърчение.
Човек трябва да се кали в живота. Изпитанията имат предвид да калят човека, да го заставят да учи, да работи, да разбере дълбокия смисъл на живота. Като работи върху себе си, той ще развие моралните си чувства, в които няма никаква апатия, никакво обезсърчение. Докато се обезсърчавате, вие сте на физическия свят, вие живеете в своите лични чувства. Щом се обезсърчите, четете живота на великите хора, да видите през какви големи изпитания са минали. Ако не ви се работи, изучавайте Толстой. Той дава подтик към труд. Каквото и да правите, от всички се изисква усилия, труд и работа.
към беседата >>

Целта на опитите, на упражненията е да ви поставят в положение да изживеете нещо по-силно от вашето обезсърчение.
Когато се обезсърчите и не ви се живее, ето какво трябва да направите: излезте вън и наблюдавайте небето. Свържете се с онзи свят над вас и помислете за разумните същества, които работят неуморно върху вас, без никакво възнаграждение и благодарност от ваша страна. Излизайте вечер вън да наблюдавате звездите, луната, да видите колко е велик светът и какво ви предстои да изучавате. Ако нощта е мрачна, бурна, идете на близката до вас планина, там да изпитате величието на природата. Правете различни опити, различни упражнения да трансформирате състоянията си. Целта на опитите, на упражненията е да ви поставят в положение да изживеете нещо по-силно от вашето обезсърчение. Какво по-силно, по-велико от това да се свържете с живата природа, с разумния свят, с Бога! Вие трябва да бъдете смели, решителни, да понасяте трудностите в живота. Като лекува хората от техните обезсърчения, природата ги поставя пред големи изненади. На сън или в будно състояние, тя често им устройва такива засади, че те забравят и отчаяние, и обезсърчение и са готови да живеят при най-мъчни условия. Някой намислил да напакости на своя ближен.
към беседата >>

На сън или в будно състояние, тя често им устройва такива засади, че те забравят и отчаяние, и обезсърчение и са готови да живеят при най-мъчни условия.
Правете различни опити, различни упражнения да трансформирате състоянията си. Целта на опитите, на упражненията е да ви поставят в положение да изживеете нещо по-силно от вашето обезсърчение. Какво по-силно, по-велико от това да се свържете с живата природа, с разумния свят, с Бога! Вие трябва да бъдете смели, решителни, да понасяте трудностите в живота. Като лекува хората от техните обезсърчения, природата ги поставя пред големи изненади. На сън или в будно състояние, тя често им устройва такива засади, че те забравят и отчаяние, и обезсърчение и са готови да живеят при най-мъчни условия. Някой намислил да напакости на своя ближен. Обаче вечерта сънува, че неприятели го гонят и измъчват. Той се бори, бяга, едва се спасява. Като стане сутринта окончателно изменя решението си да отмъщава, да пакости на ближния си. Той е станал мек, внимателен, пази се да не увреди някого.
към беседата >>

15. Педагогическа лекция

С движенията на устните си човек изразява презрение, радост, скръб, доволство, недоволство, обезсърчение и т.н.
Следователно като ученици вие трябва да изучавате движенията, да знаете техния първичен произход. Като наблюдавате хората, ще видите, че едни от тях свиват едната или другата вежда, едното или другото око. Други пък правят различни движения на устата, като изкривяват някога дясната страна, друг път лявата. После ще забележите, че някога долната устна на човека увисва, а някога става повдигане на горната устна. Като изучавате тия движения, ще видите, че всяко движение отговаря на мислите и чувствата, които занимават човека в даден случай. С движенията на устните си човек изразява презрение, радост, скръб, доволство, недоволство, обезсърчение и т.н. Когато кажат на някого, че няма да успее в работите си, веднага долната му устна увисва. Щом се насърчи, усмихва се и долната му устна се повдига малко. Изобщо всички движения в човека са свързани с неговия вътрешен живот. Както явленията в Природата имат свое обяснение, така и движенията на човека имат своя причина, свой далечен произход. Ако малките задачи не можете да решавате, как ще решавате големите?
към беседата >>

16. Отношение на природните сили / Отношение на природните сили към човешката душа

Тук не е място за плач, за обезсърчение.
Тя не прави изключение за никого. Когато влезе в училището, ученикът може да поплаче малко пред учителя си, да каже, че не е разбрал или че не е наумил урока си и учителят ще го извини. Обаче природата никого не извинява. Тя казва: Който е дошъл в моето училище, той ще учи, ще работи и ще прилага. Тук сълзи не се приемат. Тук не е място за плач, за обезсърчение. Тук е място само за учене и за работа. — Ама аз се обезсърчих. — Обезсърчението не разрешава задачите. — Отчаях се вече, не ми се живее. — Щом си се отчаял, ще те изпратят там, дето хиляди същества ще те безпокоят, ще те бодат с остена си, докато те заставят да работиш, да изпълниш волята Божия.
към беседата >>

17. Божественото и човешкото

Без обезсърчение!
Сега, няма какво да се обезсърчавате. Разбирате ли? Без обезсърчение! За всинца ви има възможности, а не само за вас. И за вас, и за всички ваши приятели има всички възможности.
към беседата >>

18. Основа на знанието

Като ме слушате сега, някои от вас може да се обезсърчат, но ние говорим за насърчение, а не за обезсърчение.
Като ме слушате сега, някои от вас може да се обезсърчат, но ние говорим за насърчение, а не за обезсърчение. Вие трябва да разбирате живота съществено. Не го ли разбирате така, ще си заминете по същия начин, както и всички други, млади и стари. Вие ще растете както онзи стогодишен дядо. Следователно, като станете на 100 години, ще почнете да преповтаряте всички ваши минали глупости, защото старите хора не се занимават с нищо друго, освен с преповтаряне колелото на своя живот, както онзи кон, който прекарва колелото в градината. Старият човек все ще казва: Едно време, като бях млад, тъй беше, иначе беше.
към беседата >>

19. Придобивки на съзнанието

Законът изключва всяко обезсърчение, всякакво отчаяние между двама приятели.
Щом свържеш приятелство с някого, този приятел никога не можеш да го забравиш. Приятелство, свързано в младини, остава и за през целия живот. Онези, които имат чувството на приятелство развито в себе си, те имат един вътрешен език, с който се разговарят. Щом имаш един приятел в света, ти никога няма да се обезсърчиш, никога няма да се отчаеш. Нямаш ли поне един приятел, ще дойде и обезсърчението, и отчаянието. Законът изключва всяко обезсърчение, всякакво отчаяние между двама приятели. Да имаш един приятел и да се обезсърчиш, това е невъзможно. Двама души старци, поети по на около 80–85 годишна възраст, приятели още от младини, едва сега се срещат. Единият идва на гости на другия. И двамата сядат до камината и мълчат. След като прекарали 5 часа в мълчание, стават, хващат се за ръце и единият казва на другия: Много съм благодарен за добрия разговор, който имахме.
към беседата >>

20. Топлината на живота

МС

Когато изгуби идеала си, човек изпада в униние и обезсърчение.
Той е ветропоказател: днес мисли едно, утре — друго. Човек трябва да има висок идеал, да издържа на убежденията си. За това се иска характер. Без характер той не може да постигне идеалите си, нито да издържи на своите убеждения. Който има свещен идеал, той е съсредоточен, вследствие на което може да се избави от мъчнотиите и злините в живота. Когато изгуби идеала си, човек изпада в униние и обезсърчение.
към беседата >>

21. Каква роля играят противоречията в живота. Влияние на планетите / Ролята на противоречията. Влияние на планетите

Често онези, които следват окултната наука, но не са запознати с разните клонове на тази наука, като астрология, хиромантия, френология и др., не могат да си помогнат, когато ги нападне меланхолия или обезсърчение, или една рязка промяна от едно състояние в друго. (втори вариант)
Често онези, които следват окултната наука, но не са запознати с разните клонове на тази наука, като астрология, хиромантия, френология и др., не могат да си помогнат, когато ги нападне меланхолия или обезсърчение, или една рязка промяна от едно състояние в друго. Например, ако някой минава от едно религиозно състояние в едно негативно състояние на Сатурн, той веднага ще се обезвери и за да се отклони умът му от тези отрицателни мисли, върху него трябва да действат магнетичните влияния на Слънцето и той ще се хармонира. Някой казва: „Не вярвам в нищо.“ Но щом го извадите от това течение, ще каже, че се е заблуждавал. Защото в света има едно перспективно отклонение: можем да видим неща, които никак не съществуват, и да ги считаме за реални – там е опасността. А когато виждаме и самите реалности, няма никаква опасност.
към втори вариант >>

Често онези, които следват окултната наука, но не с запознати много добре с тия клонове на науката (астрология, хиромантия, френология и др.), та когато в живота ги нападне една меланхолия или обезсърчение, едно рязко променяне от едно състояние в друго, не могат да си помогнат.
Често онези, които следват окултната наука, но не с запознати много добре с тия клонове на науката (астрология, хиромантия, френология и др.), та когато в живота ги нападне една меланхолия или обезсърчение, едно рязко променяне от едно състояние в друго, не могат да си помогнат. Например ако някой мине от едно религиозно състояние в негативно състояние към Сатурн, веднага той ще се обезвери и трябва да действат върху него тия магнетични влияния на Слънцето, да му се отклони ума от тези отрицателни мисли и той ще се хармонира. Казва някой: „Не вярвам в нищо.“ Но утре, щом го извадите от това течение, ще каже: „Аз съм се заблуждавал.“ Защото в света има едно перспективно отклонение: може да видим нещата, които никак не съществуват и да считаме упражненията за реалност. Там е опасността. А когато виждаме и самите реалности, няма опасност.
към беседата >>

22. Великата погрешка

Често във вашия живот се заражда обезсърчение. (втори вариант)
Сега защо искам да развиете темата за съзнанията? Често във вашия живот се заражда обезсърчение. Някой път вие се считате за гениални, мислите, че ще разрешите всички въпроси. Седите в стаята си, разхождате се, махате ръцете си натук-натам, като че всичко можете да направите. Питам ви: откъде е дошло това състояние? Вие не знаете, но се разхождате смело нагоре-надолу, доволен сте от себе си. Мине обаче известно време и състоянието ви се изменя – вие се посвиете малко в черупката си, казвате: „Тази работа не е за мен!
към втори вариант >>

Най-после ти не спираш и тук: ти влизаш в една област на обезсърчение. (втори вариант)
Мине обаче известно време и състоянието ви се изменя – вие се посвиете малко в черупката си, казвате: „Тази работа не е за мен! “ Значи дошло е самосъзнанието, което ви казва: „Ти си дребнав човек.“ Най-първо иде подсъзнанието – ти се разпущаш; после иде съзнанието – ти се посвиеш малко; най-после иде самосъзнанието, при което ти ставаш на запетая и казваш: „Що ми трябва това нещо! Я да си гледам своето положение.“ Питам ви: как се явяват тия психологически състояния? Ще кажете, че идват от подсъзнанието. Но кой бута тия бутончета? Най-после ти не спираш и тук: ти влизаш в една област на обезсърчение. Обезсърчиш се, обезвериш се, изгубваш посоката и на подсъзнанието, и на съзнанието, и на самосъзнанието, и се намериш в мъгла. В коя област влиза човек, след като напусне самосъзнанието? Аз ще си послужа с една математическа вероятност. Когато чувствате състояния на обезсърчение, аз ги уподобявам на един плод, който преждевременно е откъснат от вятъра и седи долу при корена си. Всяка ваша неузряла мисъл, като падне на земята, трябва веднага да се трансформира и отново да се подеме от корените на живота, да Ă се даде нова форма, нов живот.
към втори вариант >>

Когато чувствате състояния на обезсърчение, аз ги уподобявам на един плод, който преждевременно е откъснат от вятъра и седи долу при корена си. (втори вариант)
Но кой бута тия бутончета? Най-после ти не спираш и тук: ти влизаш в една област на обезсърчение. Обезсърчиш се, обезвериш се, изгубваш посоката и на подсъзнанието, и на съзнанието, и на самосъзнанието, и се намериш в мъгла. В коя област влиза човек, след като напусне самосъзнанието? Аз ще си послужа с една математическа вероятност. Когато чувствате състояния на обезсърчение, аз ги уподобявам на един плод, който преждевременно е откъснат от вятъра и седи долу при корена си. Всяка ваша неузряла мисъл, като падне на земята, трябва веднага да се трансформира и отново да се подеме от корените на живота, да Ă се даде нова форма, нов живот. Вие, като не разбирате закона, като не съзнавате тази работа, казвате: „Все ще излезе нещо от този плод.“ Но дойде някоя малка буря, раздруса дървото и плодът пада долу. Вие не можете да си обясните това, защото не можете да чуете вятъра, глух сте малко, но виждате ябълката, паднала долу, при дънера на дървото. Вие виждате вашия идеал, паднал на земята, и казвате: „Отиде идеалът ми! “ – Не считайте, че това, което е горе, е идеал.
към втори вариант >>

Често във вашия живот се заражда обезсърчение.
Сега защо искам да развием тази тема? Често във вашия живот се заражда обезсърчение. Някой път вие се считате гениални, т.е. като че ще разрешите всичките въпроси, разхождате се в стаята си и си махате ръцете натук-натам. То е хубаво. Питам: от къде е дошло туй състояние? Вие не го знаете, но се разхождате смело и сте доволен сам от себе си.
към беседата >>

Най-после ти не се спираш в подсъзнанието и влизаш в една друга област на обезсърчение.
Мине известно време, промени се състоянието, вие се посвиете малко, казвате: „Тази работа не е за мен“. И като дойде самосъзнанието, то ти казва: „Ти си дребнав човек“ и вие се свиете в черупката си. Най-първо иде подсъзнанието – ти се разпущаш; после иде съзнанието – ти се посвиеш; и най-после, при самосъзнанието - ти станеш една запетая. Казваш: „Що ми трябва, я да си гледам аз своето положение.“ Питам аз: как се явяват тия психологически състояния? Ще кажете вие: „От подсъзнанието идат.“ Но тия бутончета как идат? Най-после ти не се спираш в подсъзнанието и влизаш в една друга област на обезсърчение. Обезсърчиш се, обезвериш се, изгубиш посоката и на подсъзнанието и на съзнанието и на самосъзнанието и се намираш в мъгла.
към беседата >>

Когато чувствувате тези разположения на обезсърчение аз го оприличавам на един плод преждевременно откъснат от вятъра, че е паднал долу при корена си.
След като напусне човек самосъзнанието, в коя област влиза? Аз ще ви дам една математическа вероятност. Когато чувствувате тези разположения на обезсърчение аз го оприличавам на един плод преждевременно откъснат от вятъра, че е паднал долу при корена си. Всяка една ваша мисъл неузряла, като падне, тя отново трябва да се трансформира и да се подеме пак отново от корените на живота и да ѝ се даде нова форма, нов живот. Вие като не разбирате закона, като не съзнавате тази работа, казвате: „И този плод остана малък.“ Мислите, че ще излезе нещо, но дойде една малка буря, раздруса дървото и плодът падна долу. Вие това не можете да го обясните, вие вятъра не може да го чуете, малко сте глух, но виждате ябълката паднала долу при дънера. Ти виждаш твоя идеал паднал долу и казвате: „Отиде идеалът ми.“ Не считайте, че това, което е горе, е идеал. Идеал може да бъде само един узрял плод и този идеал никога не пада от вятъра, той ще ви чака, той е жив, вие ще го откъснете.
към беседата >>

23. Които гладуват

Та, ако дойде обезсърчение, радвайте се, не малодушествайте! (втори вариант)
Та, ако дойде обезсърчение, радвайте се, не малодушествайте! Даже и най-големи противоречия да се родят в живота ви, нека се родят! Туй са възможности за проявление на Бога. Даже и в дъното на ада да отидете, ще познаете колко е велик Бог, ще познаете Неговата Любов. И когато дойдат най-големите нещастия в живота ви, вложете надеждата, да видите колко велика е Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина! Не мислете, че извън Бога ще добиете великото.
към втори вариант >>

24. Чудните предположения

Аз ви давам тази мисъл не за обезсърчение, но за да вложите новия морал в себе си: да бъдете твърди и решителни, да превъзмогнете всички мъчнотии, които срещате в живота си, тъй както морските вълни се разбиват в здраво построения кораб.
Аз ви давам тази мисъл не за обезсърчение, но за да вложите новия морал в себе си: да бъдете твърди и решителни, да превъзмогнете всички мъчнотии, които срещате в живота си, тъй както морските вълни се разбиват в здраво построения кораб. Корабът ви трябва да пътува без никакъв страх в бурния океан, а вълните ще се разбиват в едната и в другата му страна: ще има малък тласък, ще има сътресения, но корабът ви трябва да устои – не е ли здрав корабът ви, по-добре не минавайте през океана.
към беседата >>

25. Честността

Всяка мисъл на обезсърчение не е ваша – тя е дошла отвън някъде, затова я отхвърлете.
Всяка мисъл на обезсърчение не е ваша – тя е дошла отвън някъде, затова я отхвърлете. Всяка престъпна мисъл, която минава през вас, не е ваша, вие не сте я родили – отхвърлете я. В това отношение човешкият мозък е градина, в която всеки може да посее един плевел или някой хубав цвят. Ако съзнанието ви не е будно, всеки злонамерен човек може да посади във вашата градина едно лошо семенце, което да израсне. После вие ще се чудите отде е дошло това семе у вас. Да, то не е ваше, вие не сте го родили, но то има произхода си в далечното минало на човечеството, от което вие сега трябва да се освобождавате разумно.
към беседата >>

26. Равностранният триъгълник

То не е за обезсърчение, да кажете: „Толкова години работим вече, какво сме направили?
Това, което ви говоря, се отнася до съзнателните ученици. То не е за обезсърчение, да кажете: „Толкова години работим вече, какво сме направили? “ – Много работи сте направили, но и много още има да правите. Например вие нямате търпение да понасяте обидите. Ако имате търпение, щом някой ви обиди, вие ще седите тихо, спокойно, ще се въздържите да си помислите дори това: как този човек смее да ви обижда. Вие ще почувствате обидата, но няма да реагирате срещу нея. Тия неща ще дойдат за ученика, но той не трябва да кипва, а трябва да задържа силите си.
към беседата >>

27. Да се не смущава сърцето ви!

Аз не говоря за обезсърчение, но мнозина хора мислят, че като паднат от дървото, ще може да ги вземат като сух лист и да ги залепят на самото дърво. (втори вариант)
Какво да правя? Падналите хора не могат да се спасят, както те искат. По друг начин могат да се спасят. Аз не мога да те взема да те залепя горе на дървото, но трябва да минеш през една строга дисциплина. Като сте горе на дървото, казвам ви: пазете се да не паднете от клонищата! Аз не говоря за обезсърчение, но мнозина хора мислят, че като паднат от дървото, ще може да ги вземат като сух лист и да ги залепят на самото дърво. Не, сухите листа не могат да възкръснат. Туй листо, веднъж паднало от дървото, трябва напълно да се разложи. Ние виждаме същия закон и при човека. Човек като умре, неговото тяло трябва съвършено да се разложи. Втори път този човек пак може някъде да се прероди.
към втори вариант >>

Азъ не говоря за обезсърчение, но мнозина хора мислятъ, че като паднатъ отъ дървото, ще може да ги взематъ като сухъ листъ и да ги залѣпятъ на самото дърво.
Какво да правя? Падналитѣ хора не могатъ да се спасятъ, както тѣ искатъ. По другъ начинъ могатъ да се спасятъ. Азъ не мога да те взема да те залѣпя горѣ на дървото, но трѣбва да минешъ прѣзъ една строга дисциплина. Като сте горѣ да дървото, казвамъ ви: пазете се да не паднете отъ клонищата! Азъ не говоря за обезсърчение, но мнозина хора мислятъ, че като паднатъ отъ дървото, ще може да ги взематъ като сухъ листъ и да ги залѣпятъ на самото дърво. Не, сухитѣ листа не могатъ да възкръснатъ. Туй листо, веднъжъ паднало отъ дървото, трѣбва напълно да се разложи. Ние виждаме сѫщия законъ и при човѣка. Човѣкъ като умре, неговото тѣло трѣбва съвършено да се разложи. Втори пѫть този човѣкъ пакъ може нѣкѫдѣ да се прѣроди.
към беседата >>

28. Малкото добро и малкото зло

Онзи, към когото проявите Любовта, той ще има крайна нужда от вас, ще чувства празнота, обезсърчение, отчаяние.
Имате ли слуга, възлюбете го, направете му едно добро и той след десет години ще бъде виден човек или някакъв богат търговец, който ще има най-малко сто милиона лева. Заради Любовта, която някога сте изразили към него, той ще ви услужи да се въздигнете. Ако имате друг слуга, който е прост, но способен човек, пратете го в училището и ще видите, че един ден той ще стане знаменит инженер и ще ви се отплати със знанието, което е придобил. Тъй че не говорете за Любовта, но я проявете там, където трябва. Вие трябва да дадете, да пожертвате нещо за Любовта. Онзи, към когото проявите Любовта, той ще има крайна нужда от вас, ще чувства празнота, обезсърчение, отчаяние. Вложите ли Любовта си в този човек, той всякога ще ви бъде признателен. Ако срещнете някой човек, на когото душата е пълна с Любов, какво ще му дадете? Търсете места, дето можете да вложите вашата Любов. Това е Божествено.
към беседата >>

29. Подпушване на светлината

При каквото състояние и да се намирате, приятно или неприятно, при раздразнено състояние, обезсърчение – при всички случаи работете съзнателно, бъдете будни, използвайте всички условия в живота!
Ако постъпя съобразно закона на Истината, ще ви дам Свобода, ширина, възможности да работите в света. Значи ще работите по тези три закона в света. Някоя сутрин, като станете, ще работите с Любовта. Втория ден ще работите с Мъдростта. Третия ден ще работите с Истината. При каквото състояние и да се намирате, приятно или неприятно, при раздразнено състояние, обезсърчение – при всички случаи работете съзнателно, бъдете будни, използвайте всички условия в живота! Някой бил нервен. Хубаво е това. Аз плащам за нервни хора. Щеше да бъде голямо нещастие, ако всички хора бяха така широко разположени. Пък щеше да бъде голямо нещастие, ако всички хора бяха от нервните.
към беседата >>

30. Без наука няма сполука

Сега едно от правилата: тия тъжни и скръбни състояния, които идват на обезсърчение, вие криво ги схващате.
Ние, за да изразим своята радост, ще се разиграем. Ние мислим, че игрането е едно грешно състояние. Не, но да играеш, когато трябва, и да седиш, когато трябва. И Давид играл пред израилския народ. И жена му се докачи и каза:"Как се разиграл царят пред народа, тъй по демократически начин." Той играл, тя обаче осъди неговата постъпка. Сега едно от правилата: тия тъжни и скръбни състояния, които идват на обезсърчение, вие криво ги схващате. Най-голямата илюзия по някой път е следната: вие седите и мислите, че сте изоставени от всички. Ами били ли сте вие в положението на онзи, който е бил заровен в гроба? Вие не сте ходили при мъртвите, да видите какво е тяхното състояние. То с хиляди и милиони пъти е по-ужасно неговото състояние, отколкото вашата самотия вкъщи. Той седи в земята и чака, докато се освободи.
към беседата >>

31. Математически задачи. Простите задачи в математиката / Простите задачи в математиката

В природата няма обезсърчение. (втори вариант)
Затуй умът ви трябва да бъде свеж. В природата няма обезсърчение. Тя не е като нас. Понякога ние искаме да заставим природата, казваме: „Ама ти не знаеш ли, че ние страдаме." Даже искаме да я заставим и тя да плаче. А природата казва: „Когато ти плачеш, на моите деца са изврели два извора от очичките, колко го обичам това дете, че извори има и много са красиви." Когато сълзите престанат, казва: „Туй дете е много умно, държи водата под ключ, отваря и затваря, когато му трябва." Казва: „Научи се да мисли."
към втори вариант >>

32. Микроскопическите добрини

Отрицателните неща в живота – да се роди в ума ми едно обезсърчение, съмнение, всички отрицателни идеи – там не се показва човекът, това е нанадолнище. (втори вариант)
Сега и вие ще развиете в себе си онези способности, с които може да си спомагате. Отрицателните неща в живота – да се роди в ума ми едно обезсърчение, съмнение, всички отрицателни идеи – там не се показва човекът, това е нанадолнище. Ограничете вие кое да е животно, вола, мечката, и в тях има обезсърчение, но най-после се примиряват. У човека има една черта, че онова, което човек твори – доброто, което може да направи, само то отличава човека. Да се обезсърчиш, не се изисква голям талант. Да се съмняваш, в това голям талант не се изисква, да хвърлиш някое шише, да го счупиш, и там не се изисква голям талант. Те са от лесните изкуства.
към втори вариант >>

Ограничете вие кое да е животно, вола, мечката, и в тях има обезсърчение, но най-после се примиряват. (втори вариант)
Сега и вие ще развиете в себе си онези способности, с които може да си спомагате. Отрицателните неща в живота – да се роди в ума ми едно обезсърчение, съмнение, всички отрицателни идеи – там не се показва човекът, това е нанадолнище. Ограничете вие кое да е животно, вола, мечката, и в тях има обезсърчение, но най-после се примиряват. У човека има една черта, че онова, което човек твори – доброто, което може да направи, само то отличава човека. Да се обезсърчиш, не се изисква голям талант. Да се съмняваш, в това голям талант не се изисква, да хвърлиш някое шише, да го счупиш, и там не се изисква голям талант. Те са от лесните изкуства.
към втори вариант >>

Ако човек се намери пред някакво обезсърчение, съмнение или пред друго някакво отрицателно чувство, той трябва да му противопостави Доброто и по този начин да спре слизането си по наклон.
Отрицателното съществува и в животните. Ако ограничите едно животно, и то ще се обезсърчи. За да се обезсърчи човек, не се изисква някакъв голям талант. Да се съмнява човек или да се гневи, и за това не се изисква голям талант. Обаче, за да прояви човек Доброто в себе си, това изисква усилие. Ако човек се намери пред някакво обезсърчение, съмнение или пред друго някакво отрицателно чувство, той трябва да му противопостави Доброто и по този начин да спре слизането си по наклон. За това се изисква усилие на човешкия Дух. Да направи усилие човек, това не значи, че той трябва изведнъж да скъса въжето на ограничението. Не, постепенно, конец по конец трябва да къса въжето. Важно е човек да постоянства, да прилага волята си.
към беседата >>

33. Духовна мекота

Ако на един човек му изнесеш силните негови погрешки, в него идва едно обезсърчение, едно озлобление, а най-после, след време – едно разкаяние. (втори вариант)
Пък от вас, който има мекота и който няма, сега може да направи опит. Да ви туря по двама да седите по пет минути, ти не можеш да го търпиш. Силите действат. Ако се чувстваш стеснен, силите ще са положителни и между тях трябва да дойде един мек елемент да трансформира енергиите. Върху възпитанието на човека мъчно е да се говори. Ако на един човек му изнесеш силните негови погрешки, в него идва едно обезсърчение, едно озлобление, а най-после, след време – едно разкаяние. Най-добрият начин в света от всички методи, които аз съм употребявал – човек да бъде сляп за погрешките на хората. Да се помолиш, да му пожелаеш, без да му кажеш нещо. То е най-добрият метод. Той изисква дълго време. А той нека да вземе пример от теб.
към втори вариант >>

Обезсърчение, обществено мнение – не, обществото и хората не може да кажат толкова лошо, колкото аз може да кажа. (втори вариант)
Туй правило всеки от вас като ученик може да го приложи. Съзнанието ви трябва да бъде будно. По такъв начин щом мислите, лесно се превръщат енергиите. Обезсърчение, обществено мнение – не, обществото и хората не може да кажат толкова лошо, колкото аз може да кажа. „Да кажат хората добро за нас." Хората и обществото за мен не могат да кажат по-добро, отколкото аз мога да кажа. А туй ще рече, каквото Бог мисли за мен, туй е най-важно. Лошото, което може да кажа за себе си, аз подразбирам сянката в света, която мога да хвърля. Ако съм една планина като Хималаите, каква сянка може да хвърля? Да му мисли, който е след мене.
към втори вариант >>

34. Мозъчни наслоявания

Дойде ли Божественото в тебе, чуеш ли гласа му, пак ще се радваш, но вече радостта ти ще бъде вечна, постоянна и всякакво обезсърчение ще изчезне.
Всяка неправедна дума, казана срещу вас, е подтик за развиване на Божественото. То стои зад съзнанието на всички тези хора и чака момента, когато научите урока си, да се прояви. Пробуждането на Божественото съзнание наричаме „възкресение“. И затова, докато майка ти и баща ти говорят, радвай се; докато брат ти и сестра ти говорят, радвай се; докато приятелите ти говорят, радвай се. Това е приготовление за идване на Божественото. Дойде ли Божественото в тебе, чуеш ли гласа му, пак ще се радваш, но вече радостта ти ще бъде вечна, постоянна и всякакво обезсърчение ще изчезне.
към беседата >>

35. Когато страданията произтичат / Произход на страданията

По някой път, когато вие се обезсърчите, как лекувате вашето обезсърчение?
По някой път, когато вие се обезсърчите, как лекувате вашето обезсърчение? Ще ви помогна да разрешите този въпрос. Да допуснем, че вашият брат, баща ви, майка ви все са ви давали златни подаръци, бисери, нанизи, часовници, пръстени, кесии злато. Намерите се в затруднено положение, няколко години не ви е писал баща ви, бутнете в сандъка, намерите ги, казвате: "Не мога ли да ги превърна, аз да ги използвам? " В какво? В пари.
към беседата >>

36. Среда и условия

Това не е за обезсърчение, но човек трябва да бъде внимателен, учен, да разбира кое е реално и кое не.
Казвам: И съвременният свят има такива примамки, турени като въдици по някои пунктове, да лови с тях своите жертви. За пример някой човек ви дава 5 000 – 10 000 – 20 000 или до 100 000 лева назаем. Вие се увлечете от тези пари, разпуснете се, но после изпитвате последствията на това богатство. Тези пари са въдицата, на която ви закачват. Хванете ли се веднъж на нея, веднага ви извличат из водата като някой сом и ви турят на огъня да ви пържат. Това не е за обезсърчение, но човек трябва да бъде внимателен, учен, да разбира кое е реално и кое не.
към беседата >>

37. Свободно движение

Това не е за обезсърчение, но факт, от който хората ще се учат.
Дойде ли този ден, всички престъпни мисли, всички престъпления на хората ще се открият. Това става на небето. Всичко, каквото тук се върши, се отпечатва на небето. Когато някой човек се мисли за чист и свят, Господ казва: „Изнесете пред този човек филма на неговия живот, да види всичко, каквото е вършил." Вие четете в някой вестник: „Днес се дава филма за живота на еди-кой си знаменит светия." Ангелите отиват да гледат този филм и остават учудени от страшните работи, които се представят. Това ще бъде не само със светиите, но и с всеки обикновен човек. Това не е за обезсърчение, но факт, от който хората ще се учат.
към беседата >>

38. Човешкият дух

Дойде ли човек до пълно обезсърчение и отчаяние, Той му казва: „Започни да работиш!
" Щом каже така, духът го подкрепва и казва: „Седни да пишеш! Ще пишеш, каквото ти казвам, и ще видиш, че учен човек ще станеш. Хайде, подпиши се сега." За тези случаи англичаните имат следното изречение: Погрешките и неуспехите на хората са благоприятни случаи за проява на Бога. С други думи казано, там, дето човек скъсва, Бог започва. Бог никога не оставя душата да пропадне. Дойде ли човек до пълно обезсърчение и отчаяние, Той му казва: „Започни да работиш! Аз ще бъда с тебе и ще ти помагам. Ти ще се проявиш, ще постигнеш своите копнежи."
към беседата >>

39. Устой на съзнанието

Ако чешмата в двора на някой човек дава малко вода, това не е за обезсърчение.
Те изпитват пред нея свещен трепет, който ги кара да отстъпват. В своите прояви любовта е вечна. Когато любовта минава от един свят в друг, тя създава страдания на хората. Който не разбира този закон, той може да преживее някаква катастрофа. Който го разбира, той никога не се обезсърчава. Ако чешмата в двора на някой човек дава малко вода, това не е за обезсърчение. Утре водата на тази чешма ще се увеличи и ще напоява по-изобилно цветята и дърветата. Това са фази, през които любовта минава. Човек трябва да разбира тези фази и да не се смущава. Когато човек съблече старите си дрехи, той трябва веднага да облече нови, да не остане гол. Ако е лято, може да мине както и да е; но когато зимата настъпва, човек трябва да бъде готов с новите си дрехи веднага да ги облече.
към беседата >>

40. Неразрешеното

Човек може да изпадне в обезсърчение, в отчаяние – това нищо не значи.
Сега като говоря за проява на добродетелите и способностите на човека, аз нямам предвид неговите отрицателни състояния. Човек може да изпадне в обезсърчение, в отчаяние – това нищо не значи. Това е резултат на вътрешна борба в човека, на падане и ставане. Аз говоря за положителното в човека, в което взимат участие неговите сърце, ум, воля, душа и Дух. За да преодолее човек тия отрицателни състояния, препоръчват му самообладание. Всички окултни школи също говорят за самообладание. Някой казва: Аз трябва да се владея, да владам Духа си.
към беседата >>

41. За тяхното неверство

И той сам се чуди, как са минавали през ума му подобни мисли на обезсърчение и отчаяние и си казва: Колко съм се лъгал!
Днес не може да намерите двама обикновени хора, които мислят еднакво. Когато хората мислят различно, това представлява известна красота, и то главно за мъдреца, за разумния човек; за обикновения човек, който не разбира Божиите закони, това различие в мислите, във възгледите на хората, представлява голяма изненада. Във физическия свят се забелязват големи промени, които стават главно външно, а не вътрешно. Например, срещате днес един човек обезсърчен, отчаян, който казва: Нищо няма да излезе от мене, за нищо не съм способен. Не се минава много време, и вие виждате че този човек се проявява в живота като виден учен. И той сам се чуди, как са минавали през ума му подобни мисли на обезсърчение и отчаяние и си казва: Колко съм се лъгал! Друг някой пък си въобразява, че ще стане голяма величина, а всъщност от него нищо не излиза. И той сам се чуди, какво мислил, а какво излиза, и си казва: Колко съм се лъгал! Казвам: И в единия, и в другия случай човек се лъже. В първия случай той се лъгал, че нищо няма да излезе от него, а излязло нещо; във втория случай се лъгал, че много нещо ще излезе от него, а нищо не излязло. По-добре е човек да мисли, че нищо няма да излезе от него и да излезе нещо, отколкото обратното.
към беседата >>

42. Силните течения

Мъжът ѝ се разболее, пак същото обезсърчение я обхваща.
Това са детински работи. Някой мисли, че е напреднал, но утре го хване хрема или друга някаква болест и той не може да си помогне. Съберат се няколко сестри или братя около него, молят се, но не могат да му помогнат. Защо? Вяра се изисква! Гледам някоя майка, като се разболеят децата ѝ, тя се уплаши, изгубва всякаква надежда и съвършено отпада. Мъжът ѝ се разболее, пак същото обезсърчение я обхваща. Така човек се изпитва. Вие трябва да бъдете като ясновидците, да виждате края на нещата. Бъдете тихи и спокойни. Нещата, отвън и отвътре, могат да се менят, но вие трябва да останете неизменни. Казвате за някого, че е добър.
към беседата >>

43. Скрити сили

Не само Толстой е дохождал до мисълта за самоубийство, почти на всички гениални хора, които са изпадали в обезсърчение, е дохождала тази мисъл.
Геният е все още свързан със Земята, вследствие на което има поне една слабост. И за Толстой, като гениален човек, разправят, че имал някаква слабост, която често го довеждала до желание да се самоубие - като виждал, че животът няма смисъл, той решавал да се самоубие и за тази цел отивал в гората, където се предавал на дълбоко размишление; като мислел дълго време, най-после гората със своите сенки го спасявала - сенките на дърветата му показвали смисъла на живота. Не само Толстой е дохождал до мисълта за самоубийство, почти на всички гениални хора, които са изпадали в обезсърчение, е дохождала тази мисъл. Гениалните хора са крайно честолюбиви, личните им чувства са силно развити - те не позволяват да им правят забележки. Достатъчно е да ги погледнете само, за да разберат, че са направили някаква погрешка и бързат да я изправят; само от поглед те разбират харесвате ли техните произведения, или не. За да разбере дали произведенията му ще се приемат от хората, Толстой ги е чел първо на децата; той казвал: „Ако децата ме разберат, възрастните не могат да бъдат извинени".
към беседата >>

44. Седмият кръг на живота

Туй не е за обезсърчение. (втори вариант)
Старите хора, какво ги очаква? (- Нали и ние ще остареем?) Ако остареете като старите, ще остареете. Сега, трябва да покажете. Трябва да се борим с миналите поколения. Може би ред поколения трябва да се борим – 10, 15, 20, за да реагираме върху една лъжлива идея. Туй не е за обезсърчение. Злобата, омразата, това са наследствени черти, придобити отпосле. Старостта отпосле е придобита. Та, сега, по обратния път на развитието, постепенно трябва да реагираме. Може в един живот да не постигнем, може в един, два, три, четири. В този живот все-таки ще постигнем нещо.
към втори вариант >>

45. Хармонични положения

Туй обезсърчение не е ваше. (втори вариант)
Във вас често се зараждат атавистични мисли на миналото, вашето минало съществувание; атавистични мисли на народа, в който живеете; атавистични мисли на човечеството. Те са слоеве, течения, в които човек може да попадне и може да се спъне. Те не са ваши мисли. Най-първо ще се занимавате с онова, собственото, което вие сте създали в себе си, пък като забогатеете, после се занимавайте с чуждите. Мнозина от вас се обезсърчават. Туй обезсърчение не е ваше. За пример идеята: «Как ще прекарам аз живота си, на старини кой ще ме гледа? », тя е чужда идея. Преди вас тази мисъл от памтивека хиляди хора е преследвала – все същата мисъл. Как ще прекарате? Всеки знае как ще прекара.
към втори вариант >>

46. Две думи

Казвам: има една велика, Божествена наука, която показва на човека начини и методи, с които да си послужи при случай на обезсърчение.
Казвам: има една велика, Божествена наука, която показва на човека начини и методи, с които да си послужи при случай на обезсърчение. Когато се обезсърчите, спрете се в себе си и? кажете: защо трябва да се обезсърчавам, когато имам глава, ръце, крака, с които мога да преодолея всички трудности? Значи, Бог ми даде всички възможности да преодолявам мъчнотиите в живота. Едно време нямах глава, нямах нито ръце, нито крака. Ако влезете в пространството, като дух, вие няма да имате никакви удове.
към беседата >>

Това не е за обезсърчение, но за поощрение.
Казвам: вие всякога трябва да носите със себе си кутията със запалката, за да може великият адепт на Любовта да принесе своята жертва на време. Питам: вие носите ли със себе си огъня на безсмъртието? Това не е за обезсърчение, но за поощрение. Аз не разглеждам въпроса както вие досега сте го разглеждали. Какво е досегашното ви положение, не ме интересува; какво е новото ви положение, това е важно и за вас, и за мене. Казано е: всички ще минем от смърт към живот. Смъртта, това е тъмният век – век на омраза, на убийства и т.н. Цялата земя е покрита с кости на смъртта.
към беседата >>

47. Равни страни

Питам: коя е причината за неговото обезсърчение?
Ами вярващият защо се обезсърчава? Той нали вярва в Бога, нали казва, че Бог е всесилен, всеблаг, всемъдър, всезнаещ? Той нали казва, че животът му произлиза от Бога? Защо трябва тогава да се обезсърчава? Въпреки това, виждате, че един ден този човек се е обезсърчил и казва: Дали съществува Бог или не съществува? Питам: коя е причината за неговото обезсърчение? Това не се случва сами с обикновените вярващи, но и с напреднали ученици.
към беседата >>

Един евангелист разправя една своя опитност за човешкото обезсърчение.
Един евангелист разправя една своя опитност за човешкото обезсърчение. Дохожда при него един млад момък, който му казва: Братко, моля ти се, намирам се в голямо затруднение, дошъл съм до отчаяние; хайде да се помолим заедно, да ми се помогне. Евангелистът се моли, радва се, че един млад човек е готов да се обърне към Бога. Младият момък казвал: Моли се на Бога да ми се помогне, иначе ще се самоубия. Ако Бог ми помогне, ще Му служа на вечни времена. След десет дни той пристига при евангелиста и му казва: Благодаря ти за услугата.
към беседата >>

48. Божествената мисъл

Радвайте се на малките Божествени идеи, които са в състояние да разпръснат всяко отчаяние и обезсърчение.
Радвайте се на малките Божествени идеи, които са в състояние да разпръснат всяко отчаяние и обезсърчение. Те действат върху съзнанието, както пълната каса върху задлъжнелия търговец, както богатата библиотека върху мисълта на учения. Щом се намери пред някой труден въпрос, търговецът отваря пълната си каса и го разрешава; ученият отива към библиотеката си, изважда една от книгите и разрешава мъчнотията си. И вие имате условия да разрешавате мъчнотиите си. Погледнете към вашата малка, Божествена мисъл, която живее в ума ви, и мъчнотиите ви ще изчезнат.
към беседата >>

49. Мек ответ

За умните, за благородните хора отчаяние няма и обезсърчение няма.
Казвате: Каква полза от това, ако се тича след Правдата? Да тичаш след Правдата, подразбира да тичаш след Господа. Щом тичаш след Господа, и благословението ще дойде. – Кога ще дойде това благословение? За умните, за благородните хора отчаяние няма и обезсърчение няма. Те имат търпение да чакат и казват: И за нас ще дойде Божието благословение. Разумният не определя срок за нещата. Той знае, че Бог е предвидил доброто за човека, като същевременно е определил и срок за реализиране на това добро.
към беседата >>

50. Малки и големи придобивки

Това не е за обезсърчение. (втори вариант)
Вие според вашите схващания ще кажете: "Дали туй е вярно? " То е друг въпрос. Задавали ли сте си въпроса, туй, в което вярвате, вярно ли е? Кажете ми колко от вашите вярвания, колко от вашите мисли и вашите опитности са верни? На една опитност, девет процента да са верни, опит да сте направили. Това не е за обезсърчение. Онзи, който не разбира, може да се обезсърчава.
към втори вариант >>

Това не е за обезсърчение, но вие трябва да дойдете до положение да проверявате истинността на всички факти и да гледате на тях с еднаква сериозност.
Като слушате тия неща, вие се запитвате, вярно ли е това, или не. Задавали ли сте си въпроса, колко от вашите мисли и чувства са верни? Колко от вашите опитности са верни? Това не е за обезсърчение, но вие трябва да дойдете до положение да проверявате истинността на всички факти и да гледате на тях с еднаква сериозност. Не е въпрос да делите нещата на важни и маловажни. Не делете и хората на красиви и грозни. Красота и грозата са относителни неща. В един случай можете да кажете, че някой човек е красив, а друг - грозен, но в друг случай, грозният е сянка на красивия, а красивият е обект на грозния. Грозният е толкова необходим за красивия, колкото красивият – за грозния.
към беседата >>

51. До край

Така може да се лекува всяка болест, всяко обезсърчение.
И обратно: ако някой туберкулозен повтаря няколко пъти на ден думите „ще оздравея," той наистина ще оздравее. Как лекуват днес туберкулозните? Турят ги на легло, да не се движат, нито наляво, нито надясно, хранят ги по особен режим и нищо повече. Не, нека оставят болния свободен, ако иска да лежи, да лежи; когато иска да се разхожда, да се разхожда, но да започне да произнася много пъти на ден думите „ще оздравея," като постепенно увеличава и стигне до 1000–2000 пъти на ден: първия ден да произнесе тия думи сто пъти; втория ден–120 пъти; третия ден – 150 пъти и т. н., докато дойде до хиляда или две хиляди пъти. Така може да се лекува всяка болест, всяко обезсърчение. По този начин тежката, тъмна атмосфера около болния се разведрява, става светла, приятна, и той, от ден на ден се усеща все по-добре, по-разположен. Тогава, всички здрави хора ще почнат да посещават този човек. Докато е бил болен, почти всички са го избягвали. Защо? Защото всеки човек се стреми към красивото, приятното в живота.
към беседата >>

52. Дванадесетте племена

И тъй, когато говорим за великата наука и религия на живота, ние имаме пред вид онези методи, чрез които пазим равновесието на душата, да не изпада човек в отчаяние, в обезсърчение.
И тъй, когато говорим за великата наука и религия на живота, ние имаме пред вид онези методи, чрез които пазим равновесието на душата, да не изпада човек в отчаяние, в обезсърчение. Човек трябва да има правилно разбиране за живота, да знае, че животът не е създаден изключително за него. Животът е определил известен дял за всеки човек. В този смисъл, всеки ще използва живота дотолкова, доколкото му е даден, но затова пък от него се иска разумно и правилно използване силите на този живот. Ако някой вярва, че може да живее хиляда години, и това може да бъде, но с условие да не злоупотребява със силите на живота. Щом се усъмни, той внася в своя живот безсилието.
към беседата >>

53. Изгревите на слънцето

Но трябва да знаете, че при всяко ваше обезсърчение, по-напредналите ви братя са с вас.
Днес, понеже хората са деца на земята, те не са достигнали още до онова високо разбиране на духовния живот и затова често се обезсърчават. Но трябва да знаете, че при всяко ваше обезсърчение, по-напредналите ви братя са с вас. Това показва, че имате висок гост у дома си. Когато имате такива високи гости, а нямате достатъчно хляб, нямате някоя кокошчица да заколите, вие се стеснявате и казвате: сега ли намери време този гост да ни посети? Не можа ли да дойде или през пролетта, или през лятото, ами дойде през зимата? По аналогия на това, понякога от невидимия свят ви идват високи гости и то тогава, когато вие не ги каните. Вие се стеснявате, че няма с какво да ги гостите.
към беседата >>

54. По пътя на природата

При това положение, той изпада в обезсърчение, което прекъсва хода на правилното развитие на процесите.
В стремежа си да се домогне до положителното знание, човек трябва да бъде спокоен, да не се тревожи. Колкото повече се вълнува, умът му не е свободен да възприема нещата правилно. При това положение, той изпада в обезсърчение, което прекъсва хода на правилното развитие на процесите. При изучаване на човека, добре е да правите мислено опити. Представете си, например, че ви се пада голямо наследство, от няколко милиона лева, и започнете да мечтаете как да ги използвате. В този процес, именно, в разпределяне на парите, ще познаете какви желания и стремежи имат надмощие във вас. Ако започнете да мечтаете за книги, за списания, за пътуване в чужбина, за учене на езици, вие имате умствени стремежи; ако започнете да раздавате парите на бедни, страдащи хора, да помагате за издържката на бедни и способни учени, сърцето е силно развито у вас. Вие туряте своите лични интереси на заден план.
към беседата >>

55. Бог е Дух

Това не е за обезсърчение.
Ако кажете, че знаете, че сте учен човек, ще ви отговорят: „Вие не сте за това училище. Излезте вън в света да работите! " Някои ще кажат: „Как смее този човек да ни нарича невежи, простаци? " – Такъв е Божественият закон. Писанието казва: „Бог счита всички народи за нищо". Това не е за обезсърчение. Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти тълкуваме, отчасти обясняваме, но когато дойде съвършеното у нас, когато дойде Духът на Истината, тогава всичко ще знаем". Това ще бъде, когато душата се съедини с Духа. Писанието казва: „Тогава и ние ще познаем, както сме били познати".
към беседата >>

56. Единство и общност

Следователно само онзи може да говори за обезсърчение, който е обиколил всички планински върхове, всички вериги, всички чукари; ако ги обиколи и остане нещо от обезсърчението му, той има право да говори за него – иначе, без да ги е обходил, не му се позволява да казва, че е обезсърчен.
Планинските върхове, които ви заобикалят, представляват възможности за проява на Божията Любов. Следователно само онзи може да говори за обезсърчение, който е обиколил всички планински върхове, всички вериги, всички чукари; ако ги обиколи и остане нещо от обезсърчението му, той има право да говори за него – иначе, без да ги е обходил, не му се позволява да казва, че е обезсърчен.
към беседата >>

57. Разбиране на живота

Като нямат придобивки, мнозина дохождат до отчаяние и обезсърчение и казват: Няма защо да следваме окултна школа.
- Братският живот представя градина, в която има хиляди първокачествени плодни дървета. Обаче, тия дървета не са израсли наведнъж. Години наред градинарят е посаждал дръвче след дръвче, докато дойде до известен резултат. Следователно, ако и вие, ден след ден, посаждате в своята Божествена градина - в душата си - светли мисли и чувства, те непременно ще израстат. Който има плодове в градината си, той не може да се разочарова. Като нямат придобивки, мнозина дохождат до отчаяние и обезсърчение и казват: Няма защо да следваме окултна школа. И религията ще ни даде същото, каквото и окултната школа. - Не, голяма е разликата между окултната школа и религията. Религията изучава остатъците на предпотопните животни, а окултната школа изучава животните в сегашния има вид, както и тия, които сега се раждат. Религията е наука за миналото, а окултната наука изучава сегашния живот, както днес се проявява.
към беседата >>

58. Направление на истинския живот

И при обезсърчение, и при насърчение да знае, колко са неговите сили и способности, да се справя с мъчнотиите на живота.
Публиката го освирква и той се прибира обезсърчен, недоволен. Той счита публиката виновна за неговия неуспех и решава втори път да не излиза на сцена. Не се минава много време, той пак се насърчава, започва да свири и решава да даде втори концерт. Това показва, че има нещо вън от човека, което го обезсърчава и насърчава. Като знае това, човек трябва да познава силите си. И при обезсърчение, и при насърчение да знае, колко са неговите сили и способности, да се справя с мъчнотиите на живота. Кое е по-добро за вас: да имате мъчнотии или да нямате? Добре е човек да влезе в градина, в която няма никакви бодили. И такива светове има, но в света в който ние живеем, има бодили. И в науката има лъжливи положения. Това са идеите, до които са дошли ония учени, които нямат достатъчно светлина.
към беседата >>

Който не разбира това нещо, той ще изпадне в обезсърчение, че е загубил всичко, без да придобие нищо.
Съвременното човечество минава през нови области на живота. Сега става голямо преустройване на човешкото съзнание. Всички неща се разместват, едни се изхвърлят навън, други се ремонтират, трети се разместват, но вие трябва да имате търпение, да дочакате новия ред и порядък на нещата, новите разбирания. Който не разбира това нещо, той ще изпадне в обезсърчение, че е загубил всичко, без да придобие нищо. - Не, това е заблуждение. Който върви в правия път, той нищо не може да загуби. Казано е в Стария завет: „На онези, които чакат Господа, силата им ще се възобнови“. Любовта всичко предвижда.
към беседата >>

59. Магическата пръчица

За него не съществува никакво обезсърчение.
Като ученици, вие трябва всеки ден да употребявате по няколко минути, да си отговорите, истински човек ли сте, или не. Ако сте истински човек, отличителното ви качество е мисълта, която носи светлина в себе си. Докато мисли, човек може всичко да постигне – и музикант да стане, и поет, и художник. За него не съществува никакво обезсърчение. Мисълта е магическа пръчица, с която всичко е постижимо. Тя прави човека необикновен. Щом изгуби мисълта си, човек губи всичко и става обикновен. И магите са носели своята магическа тояжка в ръката си. Докато я носят със себе си, те са силни, всичко могат да направят.
към беседата >>

60. На този камък

Като видял успеха си, ученикът изпаднал в голямо обезсърчение и започнал да плаче, да се чуди, как е възможно: да мисли, че е толкова способен, а да даде такива слаби резултати?
За тази цел, той се явил при един от учителите на тази школа, да държи приемен изпит. Първият му изпит бил по математика, вторият – по пеене, третият – по формите на красотата. И на трите изпита, учителят му турил нула. Четвъртият му изпит бил върху добродетелта. На този изпит той получил единица. Като видял успеха си, ученикът изпаднал в голямо обезсърчение и започнал да плаче, да се чуди, как е възможно: да мисли, че е толкова способен, а да даде такива слаби резултати? Като видял обезсърчението му, учителят казал: За да разбереш, какъв е твоят успех, тури единицата отпред, а трите нули след нея. Числото, което получиш, показва успеха ти. Така постъпва мъдрецът. Той туря нулите след единицата и по този начин осмисля нещата. Глупецът постъпва точно обратно - той туря нулите отпред; единицата след тях и по този начин се обезсърчава.
към беседата >>

61. Отношение между числа / Елементарни отношения на числата

Та казвам, когато дойдете до тия състояния на обезсърчение, те са потребни. (втори вариант)
Та казвам, когато дойдете до тия състояния на обезсърчение, те са потребни. При сегашните условия вие трябва да имате силна мисъл, за да реагирате на всички влияния външни. Ако хората турят маски, да се пазят от задушливите газове, ние ще бъдем толкова глупави да ходим без маски. Всяка отровна мисъл е газ. Ако нямате начин да трансформирате нейната енергия, тя ще причини вреда. Това е метод за размишление.
към втори вариант >>

62. Сам Отец

Ако прочете тези думи и повярва в тях, и при най-голямото си обезсърчение, човек може да се насърчи.
”Защото сам си Отец ви люби.” – Човек трябва да вярва! – В какво? В любовта, която носи живота. Ако прочете тези думи и повярва в тях, и при най-голямото си обезсърчение, човек може да се насърчи. Ще кажете, че вярвате в Бога. – Не е достатъчно само да вярвате в Бога, но трябва да ви залюби Той, и вие да Го залюбите. Казано е в Писанието: ”Понеже повярвахте, че аз от Бога излязох.” Не е достатъчно да повярвате, че човек има една глава и две очи, но трябва да повярвате, че той има едно тяло и две ръце, а също така и едно сърце и два крака. Човек се движи главно в три свята: в света на своята глава, в света на своите гърди и в света на своя стомах. Като се заговори за стомаха, мнозина го считат долен живот.
към беседата >>

63. Момчето ми

От всички се изисква здрава, положителна мисъл, а не обезсърчение.
Кой от вас не обещавал, че това ще направи, онова ще направи, но като излезе на сухо, вън от реката, казва: Свети Никола, аз имам малки циганчета, пари нямам за свещ. Защо ти е тази свещ? Небето и без моята свещ ти свети. Аз се намирах в голямо затруднение, когато ти обещах, но виждам, че не мога да изпълня обещанието си, пари нямам. И сега хората обещават, но не изпълняват. От всички се изисква здрава, положителна мисъл, а не обезсърчение.
към беседата >>

64. Смяна на състоянията / Сменяне на състоянията

Мързеливият има едно състояние на обезсърчение. (втори вариант)
Има една разлика. Тъй също има мързел в диез и мързел в бемол, после леност диез и леност бемол. М, м, л, л. Мързеливият в диез казва: “Ще дойдат парите, някой ще ми донесе парите.” И той се радва. А мързеливият в бемол, той е паднал духом, обезсърчил се е. Мързеливият има едно състояние на обезсърчение.
към втори вариант >>

65. Обикновени и необикновени процеси / Тридесет и осем години

Това не е за обезсърчение, но природата има един ред, който трябва да знаете. (втори вариант)
Ако вие не сте родени с добродетели, никой не може да ви ги даде; родени ли сте с добродетели - никой не може да ви ги отнеме. Ако вие не сте родени с таланти, никой не може да ви ги даде; ако вие не сте родени със здраве - никой не може да ви го даде отвън. Здравето, което природата е дала на човека, може да се подкрепва само; но няма ли го той - никой не може да му го даде. Не се лъжете - нищо, което не е вложено от природата, не може да се вложи отвън. Който учител и да дойде, той не може да направи това, което природата не е дала на ученика. Това не е за обезсърчение, но природата има един ред, който трябва да знаете. Човек трябва да дойде в пълно съгласие с живата природа, или, казано на друг език - той трябва да дойде в съгласие с живия Господ, Който съществува. Той трябва най-първо да служи на Бога, но да не Го търси някъде в небето. Това, което хората мислят за небе, преди всичко не е небе. Там, дето хората търсят небето, то не е там. Идеята, която човек влага в думата „небе", е друга.
към втори вариант >>

66. Сам се опасваше

Не казвам това за обезсърчение, но казвам, ако искате да стопите желязото, трябва да имате най-малко хиляда градуса топлина. (втори вариант)
Сега някои, като ме слушат, търсят само кривото. Аз разглеждам целия човешки живот и виждам де е правото в света. За мене всичко е хармония, но има неща, които са дисхармонични. Българинът има много хубави черти, но има и много лоши черти в характера си. И сега българите не знаят как да се изправят при това криво възпитание. Не казвам това за обезсърчение, но казвам, ако искате да стопите желязото, трябва да имате най-малко хиляда градуса топлина. Ако искате да стопите платината, трябват ви най-малко над хиляда градуса топлина, за да можете да оперирате с него. Не е лесно да се възпита една душа. Да накараш един човек да вярва в Бога, това е най-трудната работа, която можеш да направиш. Ако беше лесна тази работа, всички хора щяха да бъдат верующи. Това е най-трудната философия.
към втори вариант >>

67. Природна философия / Природни гами в живота (продължение и разбор)

Това не е за обезсърчение. (втори вариант)
А щом едно животно не е пенсионирано, те го оставят настрани. Щом едно дърво е пенсионирано, значи има приход, веднага туй дърво го заградят, пенсионират го, оберат го. Питам, ако тебе всяка година те пенсионират отвънка, ти какво печелиш? Прочуваш се, почват хората да правят породисти ябълки, по един килограм ябълката и всички вестници пишат, че еди-коя си ябълка е хубава. Питам, какво се ползва тя, че целият свят пише за нейните породисти ябълки? Това не е за обезсърчение. Ще кажете: “Как трябва да се живее? ” Трябва да знаем да правим добър извод на нещата в света. Ти се раждаш и трябва да имаш една определена идея, какво можеш да постигнеш. Като ябълка какво можеш да постигнеш? Да раждаш големи плодове.
към втори вариант >>

68. Функции на човешкия организъм / Природните функции на човека

Сега вие можете да кажете, че това е едно обезсърчение. (втори вариант)
Сега вие можете да кажете, че това е едно обезсърчение. Не е въпрос за обезсърчение, но той само ще си губи времето. Не е за музикант този човек. Той не е роден за музикант. В природата, за да се роди един човек музикант, той трябва да е работил, или казано на съвременен език, трябва ред поколения, дядо, прадядо, майка, баща, чичовци, всички, които са съществували преди, да са работили в това направление, за да стане той музикант. Може той да има желание, но ако той не е работил?
към втори вариант >>

Не е въпрос за обезсърчение, но той само ще си губи времето. (втори вариант)
Сега вие можете да кажете, че това е едно обезсърчение. Не е въпрос за обезсърчение, но той само ще си губи времето. Не е за музикант този човек. Той не е роден за музикант. В природата, за да се роди един човек музикант, той трябва да е работил, или казано на съвременен език, трябва ред поколения, дядо, прадядо, майка, баща, чичовци, всички, които са съществували преди, да са работили в това направление, за да стане той музикант. Може той да има желание, но ако той не е работил? Желанието е едно нещо.
към втори вариант >>

69. Аз съм / Аз съм, не бойте се!

Това не е за обезсърчение. (втори вариант)
Да допуснем, че вие тук, на земята, сте една знаменитост, един първокласен певец, но като отидете на небето да слушате един небесен певец да ви изпее една Божествена песен, вие повече по никой начин няма да се решите да излезете на сцената. Няма да имате смелостта да се проявите. Ще трябва отново да слезете на земята и да се учите. Това не е за обезсърчение. Съществуват известни възможности още и сега. Значи ти трябва да знаеш как да си служиш с онези дарби, които Бог ти е дал. Дарбата, която Бог ти е вложил в ларинкса, трябва да знаеш правилно да използваш. Ако ти не можеш да контролираш своите мозъчни центрове, ти не можеш да използваш всички тия дарби, които Бог ти е вложил в предната част на твоя лоб. Ти не оценяваш Божиите блага, това, което от Бога ти е дадено.
към втори вариант >>

70. Възпитателни методи / Възпитание чрез ръцете

И когато дойдеш до едно вътрешно обезсърчение, но ти пак казваш: „Няма какво да правя." Ръцете спуснати надолу. (втори вариант)
Да кажем, че ти имаш два противника и ги хващаш и подигнеш и двамата нагоре. Това е метод на природата. И когато дойдеш до едно вътрешно обезсърчение, но ти пак казваш: „Няма какво да правя." Ръцете спуснати надолу. Щом дойде мисълта, пак отваряш ръцете настрани. Хвани онези предмети, които те плашат, и тогава концентрирай мисълта си и кажи: „Аз съм по- силен от вас. Аз съм човек, който мисли, а вие сте животни, които ходите на четири крака." След това спусни ръцете си с удар по дрехите. Може първия път да не успееш, направи втори път това движение, трети, четвърти път, а някои могат да го направят десет пъти и кажи: „Ще бъде." Някой казва: „Я бъде, я не бъде." Направи го, ще бъде, нищо повече.
към втори вариант >>

71. В сила

Овчарят се замислил, изпаднал в голямо обезсърчение и спрял работата си.
– За Господа. Той каза, че ще ме посети. – Лъжеш се, братко. Преди всичко, Господ не яде печени агнета. Напразно ще очакваш. Овчарят се замислил, изпаднал в голямо обезсърчение и спрял работата си. Мойсей не забелязал, нито почувствал действието на своите думи върху чистосърдечния овчар и продължил пътя си към Синайската гора. По едно време той чул тих глас: Знаеш ли, какво направи с простодушния овчар? Ти уби нещо красиво и велико в неговата душа. Върни се назад да изправиш погрешката си. Кажи на овчаря, че ще го посетя.
към беседата >>

72. Направления в живота / Задача и отклонение в младежкия клас

Ако детето слуша майка си, а ученикът - учителя си, никакво обезсърчение не може да съществува. (втори вариант)
Щом се очистите веднъж, пазете се пак да не се окаляте. Ако детето постоянно се каля, най-после майката ще го изостави. Трябва ли детето да се обезсърчава от това? Майката го мие, чисти, облича, говори му, съветва го как да живее, но то не слуша. Кой е виновен: майката или детето? Ако детето слуша майка си, а ученикът - учителя си, никакво обезсърчение не може да съществува. Който ходи по Божия път, не се обезсърчава. Здравото дете не трябва да очаква само на родителите си. Очаква ли само на родителите си, то става инвалид. Способният и даровит ученик не трябва да очаква само на учителите си. Ако сам не учи и не работи, той ще атрофира способностите си, ще изгуби това, което природата му е дала.
към втори вариант >>

Ако детето слуша майка си, а ученикът - учителя си, никакво обезсърчение не може да съществува.
Щом се очистите веднъж, пазете се пак да не се окаляте. Ако детето постоянно се каля, най-после майката ще го изостави. Трябва ли детето да се обезсърчава от това? Майката го мие, чисти, облича, говори му, съветва го, как да живее, но то не слуша. Кой е виновен: майката, или детето? Ако детето слуша майка си, а ученикът - учителя си, никакво обезсърчение не може да съществува. Който ходи по Божия път, не се обезсърчава. Здравото дете не трябва да очаква само на родителите си. Очаква ли само на родителите си, то става инвалид. Способният и даровит ученик не трябва да очаква само от учителите си. Ако сам не учи и не работи, той ще атрофира способностите си, ще изгуби това, което Природата му е дала.
към беседата >>

73. Стойност на нещата / Постоянна цена

Кой не е преживял падане на духа, отчаяние и обезсърчение, след като е видял бойното поле в себе си, осеяно от убити и ранени?
Като ученици, вие искате да разберете своя личен живот. За тази цел вие трябва да вървите от общото към частното. Това, което става в целокупния живот, става и в живота на отделния човек. Кой не е преживял войната в себе си вътре? Кой не е преживял падане на духа, отчаяние и обезсърчение, след като е видял бойното поле в себе си, осеяно от убити и ранени? Защо се отчайва човек? Защото неговото слънце е залязло. Щом залезе слънцето му, той трябва да запали свещ или огън на огнището си, да не остане в пълен мрак. След това, нека се опита да съживи убитите и да излекува своите ранени. Любовта е единствената сила, която може да лекува и възкресява.
към беседата >>

74. Абсолютна вяра / Абсолютно доверие

Може да прекарам едно състояние една минута, един час на обезсърчение. (втори вариант)
Ако Бог не се грижи заради нас, какво показва? Казва, никой не се грижи заради мене. Какво трябва да бъде положението на небето? Какво е положението на небето, аз не взимам. Туй е специално. Може да прекарам едно състояние една минута, един час на обезсърчение. Този час може да бъде много дълъг. В един час може да прекараш страдания за една година. Някой път може да прекараш в пет, десет минути страданията за цяла година.
към втори вариант >>

75. Работа, музика и мисъл / Преводи в природата (Работа, музика, молитва)

Питам, когато снегът се стопява и се обезсърчи, питам, от него ли иде това обезсърчение? (втори вариант)
Не е само да се разреши един въпрос, но в даден случай, при дадени условия и в даден момент имате по няколко мъчнотии. Зависи от начина, по който вие разрешавате мъчнотиите. Да допуснем, че ти се обезсърчиш, казвате - тази работа е загубена. Да се обезсърчиш, това не е никакво разрешение. Обезсърчението иде от друга област. Питам, когато снегът се стопява и се обезсърчи, питам, от него ли иде това обезсърчение? Стопява се снегът, изгубва своята форма. Питам, какво е изгубил снегът, на какво се е превърнал? На вода се е превърнал, нали. Когато водата изгуби своето първично състояние, на какво се превръща тя? Или на сняг, или на лед.
към втори вариант >>

76. Виждане и съзнаване

Това, което днес ви говоря, не е за обезсърчение, защото вие сте постигнали много неща, но не сте ги реализирали.
Това, което днес ви говоря, не е за обезсърчение, защото вие сте постигнали много неща, но не сте ги реализирали. Например вие сте дошли вече до извора – това е постижение, но трябва да опитате водата на извора. Първо, вие трябва да опитате силата на водата, която извира, т.е. живота, който изворът носи. После, трябва да опитате съзнанието на този извор, т.е. благословението, което той носи със своята вода.
към беседата >>

77. Божият глас

Сега туй не трябва да бъде за обезсърчение. (втори вариант)
Сега туй не трябва да бъде за обезсърчение. Ако някой лекар иждивява десет, петнадесет години за някаква специалност, че тогава да го признаят хората, мислите ли, че един верующ или един ученик на новото учение трябва да бъде хилава баба. Аз тогава ви казвам, една тълпа, която е развълнувана, да махнеш с ръка, тя да утихне. Отвън има буря. Да махнеш с ръката си, да утихне, времето да те послуша. Дойде главоболие, кажеш: махни се.
към втори вариант >>

Това не е за обезсърчение.
Кой от вас може, като стисне един камък, отгоре да излезе огън, а отдолу вода? Какво означава тази мисъл? Камъкът представя твърдата човешка мисъл, а огънят и водата – условия за живот. Следователно, ако не можете да стиснете своята твърда мисъл в ръката си и от нея да излезе огън и вода – условия за живот, вие не сте постигнали нищо. При това положение вие не можете да се хвалите нито с вяра, нито със знание. Това не е за обезсърчение. Ако лекарят употребява 10–15 години в учене, за да стане добър лекар, да го признаят хората за способен, мислите ли, че окултният ученик трябва да работи по-малко? За да го признаят за окултен ученик, той трябва да работи върху ума, върху сърцето и върху волята си, да стане господар на условията. Намери ли се пред развълнувана тълпа, ученикът трябва да махне само с ръка и да я укроти. Стигне ли го буря в пътя му, само с едно махане на ръка бурята трябва да престане. Заболи ли го глава, с едно махане на ръка главоболието трябва да изчезне.
към беседата >>

78. Колелото на съзнанието / Закон на редуването. Функции на числата – колелото на човешкото съзнание

в първата категория на числата от 1 до 10, човек дохожда до най-голямо обезсърчение.
И тъй, когато се намира в първата четвърт на кръга, т.е. в първата категория на числата от 1 до 10, човек дохожда до най-голямо обезсърчение. Всичките му кофички са празни и той казва: „Свърши се моят живот“. Обаче щом дойде в точка O, дето е изгревът на слънцето, кофичките една след друга започват да се пълнят до точка W. Човек започва да се обнадеждава и казва: „Виждам, че животът ми не се е свършил, започвам отново да придобивам богатството си. Право ми казваха хората, че слънцето на живота ми пак ще изгре“е. Тази радост е във втората и в третата четвърт на кръга.
към беседата >>

79. Денят на Божията работа

В този смисъл всяко обезсърчение е спънка в живота.
Който има очи, той не може и не трябва при слънчевата светлина да се спъва. Щом се спъва, това показва, че в очите или другаде той има някакъв дефект. Когато човек се спъва и пада, това показва, че два елемента липсват в душата му: мир и светлина. Това е вярно и във физическия свят. Влезе ли в ума на човека някаква отрицателна мисъл, той или ще се спъне, или ще падне. В този смисъл всяко обезсърчение е спънка в живота. Когато някой се обезсърчи, невидимият свят му казва: „Слънцето на живота е изгряло. Вън е ден, светло е, няма защо да се обезсърчаваш“. Ето защо, обезсърчението е временен процес. Пророк Исай казва: „Ни едно оръжие, устроено против тебе, няма да благоуспее“. Непобедима е човешката душа!
към беседата >>

80. Чистене на съзнанието

Един ден той изпаднал в голямо обезсърчение от себе си, от своята наука и казал: „Толкова години вече как преподавам лекции в университета, но нищо не постигнах!
Разправят за един американски професор по богословие следния случай. Един ден той изпаднал в голямо обезсърчение от себе си, от своята наука и казал: „Толкова години вече как преподавам лекции в университета, но нищо не постигнах! " Един негов приятел, като го видял в това положение, изпратил го при една бедна, болна вдовица, която цели 12 години лежала на легло. Той отишъл при нея, поразговорил се и като излязъл от дома й, казал: „Тази бедна, болна вдовица от своето легло ми предаде такива лекции, каквито аз никога не можах да предам на студентите си. Много нещо научих от нея. Тя е лежала болна на леглото си цели 12 години, но каквото е научила, знае го, както трябва. Аз се насърчих от нея, разбрах какво значи да работиш на лозе, което е пълно с грозде." От този ден професорът по богословие всяка седмица отивал при бедната жена, работел на лозето й и всякога й занасял нещо.
към беседата >>

81. Тези три неща

Този човек предава своето обезсърчение и на другите хора.
Дигнете вашите учители от троновете на Истината и започнете да служите на Бога! Дошло е времето за това! Първото ви служене ще бъде към вашите учители, които свалихте от троновете им, защото те са инвалиди. Питам: кой човек е инвалид? – Който се обезсърчава и мисли, че от него нищо няма да стане. Този човек предава своето обезсърчение и на другите хора. Какво прави земеделецът, когато първото посято семе не израства? Той обезсърчава ли се? Не, той разорава нивата добре, изхвърля старото семе навън и посажда ново. Казвам: време е вече да се ликвидира със старото, да се изхвърли навън и да се замести с ново! Всичко, което досега е измъчвало човека и внасяло смут в душата му, трябва да се изхвърли навън и замести с нещо ново.
към беседата >>

82. Двете отверстия

Вие може да кажете тъй, че беседата, която ви държа, е едно обезсърчение в живота. (втори вариант)
Сега аз не искам да се зароди във вас мисълта, не искам да ви разочаровам от живота. Вие може да кажете тъй, че беседата, която ви държа, е едно обезсърчение в живота. Вие не разсъждавате правилно. Може да кажете - той ни държи една беседа съвсем обезсърчителна. Аз не съм кръчмарин да ви залъгвам с оканиците. Не, туй да го знаете. Не искам и вие да се залъгвате с вашите оканици.
към втори вариант >>

83. Любовта на безсмъртието / Любов на безсмъртието

Има едно обезсърчение. (втори вариант)
Може да се лъжеш. Действително вземете и прочетете живота на светиите, на великите хора, на адептите. Аз привеждам това, което е вярно. Те когато мислят, че имат любов към Бога, нищо не става, нищо не може да направят. Някой път, когато са били крайно обезсърчени, като че не могат нищо да направят, а пък виждат, че нещата стават. Има едно обезсърчение. Има едно състояние, когато човек се радва, когато другите хора правят. Този велик човек идва до едно място и казва на себе си: "Тази работа не е за мен." Погледне другите, които нищо не разбират и казва: "Дано те да го направят по-добре от мен." И тогава идват да им помагат и те успяват.
към втори вариант >>

84. След това

Ако е за обезсърчение, аз съм готов да се уча от вас.
Създадеш един дом, една нишка, която се къса - ти не си разрешил задачата. Ти разреши задачата, както я разреши Сияз Спанзу. Ти имаш право да се жениш; това е един извод на старата мъдрост. Не извод, да се обезсърчавате. Обезсърчението вие си го носите, в това отношение сте специалисти. Ако е за обезсърчение, аз съм готов да се уча от вас. Но, ако е да не се обезсърчавате, вие трябва да се учите от мене. Да не се обезсърчава човек - то е цяла наука; вие ще дойдете при мен да я учите. Щом наближи да умирате, вие се обезсърчавате. Щом осиромашавате, пак се обезсърчавате. Щом ви е страх от студа, вие се обезсърчавате.
към беседата >>

85. Движения в природата / Съзнателни и механически движения

Голямото обезсърчение показва, че препятствието е голямо; малкото обезсърчение означава малко препятствие.
Тя е очаквала от певеца повече, отколкото той може да даде, затова го освирква. Какво трябва да направи певецът, който веднъж е освиркан? Трябва ли да се обезсърчи? Ако не се обезсърчи, той е човек с воля и стремеж, готов да направи всичко, за да се развива музикално. Обезсърчението е препятствие, поставено на вашия път. Голямото обезсърчение показва, че препятствието е голямо; малкото обезсърчение означава малко препятствие. Как се справяте с препятствията? Щом се натъкнете на едно препятствие, постъпете като Аделина Пати.
към беседата >>

86. В последното време

Туй не ви го казвам за обезсърчение, но да знаете.
Туй не ви го казвам за обезсърчение, но да знаете. В света има нещо хубаво, велико, на което всички можете да бъдете граждани. Казвам: Натисни това копче в себе си. Тогава няма да изхвърляш водата от избата. Ще отидеш при един кладенец, ще натиснеш едно копче и водата ще потече. Ако знаеш, само ще натиснеш копчето и всичко ще дойде.
към беседата >>

87. Истина и Живот

Никакво обезсърчение!
Очите нагоре трябва да гледат. Ако гледаш надолу към Земята, работата ще върви тежко. Всички трябва да бъдете работници – надолу няма да гледате, но нагоре ще гледате. Това е законът на Любовта – каквото и да се случва, нагоре ще гледаш! Божията Любов трябва да изпълва сърцата ви. Никакво обезсърчение! Обезсърчението ще дойде, плачът ще дойде; обезсърчението зависи от това, че не ходите всички по закона на Любовта. Трябва да ходите по този закон и да бъдете съработници на Любовта, понеже много добри работници се изискват сега. Сегашните времена, които са трудни, показват, че наближава време за матура, годината свършва и ще минете от един клас в друг. Трябва да се държи изпит, последният срок е вече наближил. Ако си поправите бележките, добре.
към беседата >>

88. Що да сторя

Не е за обезсърчение, но след 10-15 хиляди години къде ще бъдете?
Нагласете се вие себе си да подведете под този знаменател, под който трябва. Но не се стремете да подведете хората под вашия знаменател, понеже над вас има други същества, които са турени, и те искат да изменят вашия знаменател, да ви подведат точно под този знаменател, който ви подхожда. Вие няма да намерите вашия знаменател именно защото не сте само вие факторите в света, но има и други фактори, те ще се намесят. От това, което ти си направил, нищо няма да остане. От най-великите хора кои са останали? Не е за обезсърчение, но след 10-15 хиляди години къде ще бъдете? Тази култура съвсем ще изчезне, тя ще се пренесе на друго място. Тази книжнина къде ще остане? Тя ще остане за онези, които ще дойдат да наследят Земята. Тогава великите имена на нашите хора къде са? Планините създадоха великите души в миналото.
към беседата >>

89. Значение на числата

Във всяко едно обезсърчение трябва да видите една възможност, от която можете да излезете навън. (втори вариант)
– Но как ще я разрешиш? – Може да я разрешиш като този юнак. Той би казал: Ако имаше Господ, той не трябваше да позволява да ме връзват. Но той не казал така, а се опитал да излезе. Аз ви давам едно правило: Онези от вас, които искат да бъдат учени хора, не трябва да се обезсърчават. Във всяко едно обезсърчение трябва да видите една възможност, от която можете да излезете навън. Гениалността е там. Трябва да знаете, че и в най-голямото изпитание, и в смъртта, има едно място, има един нов път, през който може да излезете. Който може да направи това, той е силен човек. Той умира. Христос провери този закон.
към втори вариант >>

90. Входни врати

Има обезсърчение, но аз да ви заведа при истинското обезсърчение. (втори вариант)
Сега аз гледам на доброто и на злото по особен начин, психологически. Някой път ти съвсем закъсаш. Обиждаш се от това, от което не трябва да се обиждаш, и се обезсърчаваш от това, от което не трябва да се обезсърчаваш. Има обезсърчение, но аз да ви заведа при истинското обезсърчение. Има обезсърчения, които нищо не представят, те са смешни работи. Някой изгубил хиляда лева - обезсърчил се. Ако на едно магаре му снемат от гърба тежест, която е носило, ще се обезсърчи ли? Ще се насърчи даже. Обаче у нас е точно обратното.
към втори вариант >>

Това, което за животното е обезсърчение, за нас е насърчение. (втори вариант)
Някой изгубил хиляда лева - обезсърчил се. Ако на едно магаре му снемат от гърба тежест, която е носило, ще се обезсърчи ли? Ще се насърчи даже. Обаче у нас е точно обратното. Когато ние губим, ние се обезсърчаваме. Това, което за животното е обезсърчение, за нас е насърчение. Това, което за животното е насърчение, за нас е обезсърчение. Това показва, че ние сме в неразбирането на истинския процес. Например дойде ти една болест, едно болезнено състояние, заболи ви единият крак. Понеже досега вие сте ходили като някой кон, никога не сте били внимателни и любезни към крака си, щом заболеете, оплаквате се на Господа. Защо ви боли кракът?
към втори вариант >>

Това, което за животното е насърчение, за нас е обезсърчение. (втори вариант)
Ако на едно магаре му снемат от гърба тежест, която е носило, ще се обезсърчи ли? Ще се насърчи даже. Обаче у нас е точно обратното. Когато ние губим, ние се обезсърчаваме. Това, което за животното е обезсърчение, за нас е насърчение. Това, което за животното е насърчение, за нас е обезсърчение. Това показва, че ние сме в неразбирането на истинския процес. Например дойде ти една болест, едно болезнено състояние, заболи ви единият крак. Понеже досега вие сте ходили като някой кон, никога не сте били внимателни и любезни към крака си, щом заболеете, оплаквате се на Господа. Защо ви боли кракът? За вашата грубост.
към втори вариант >>

Вие не познавате истинското обезсърчение.
Аз гледам на доброто и на злото по особен начин, не както обикновените хора. Докато гледаш на тия сили като обикновен човек, ти ще се обиждаш от неща, от които не трябва да се обиждаш; ще се обезсърчаваш от неща, от които не трябва да се обезсърчаваш. Човек може да се обезсърчи, но не от обикновени неща. Вие не познавате истинското обезсърчение. Някой изгубил хиляда лева и се обезсърчил. Това е смешна работа. Ще се обезсърчи ли магарето, ако от гърба му снемат част от товара, който носи? Не само че няма да се обезсърчи, но даже ще се насърчи. Магарето губи, насърчава се.
към беседата >>

91. Живот, светлина и свобода

Сега, аз не ви говоря това за обезсърчение, но казвам: който разбира, това е възможност за него.
Сега, аз не ви говоря това за обезсърчение, но казвам: който разбира, това е възможност за него. Ти всякога можеш да изправиш живота си. Няма болест, няма недъг, няма престъпление в света, което да не може да се изправи, или което да не се измие. Обаче, знание трябва на човека. Бог не ни съди, защо сме направили престъплението, но защо не го изправяме. Най-черните престъпления на човека могат да се простят, ако той ги изправи.
към беседата >>

92. Слаби и силни положения

Това обезсърчение е в твоите лични чувства. (втори вариант)
Кажи на някого: "Ти си даровит, ще се развият твоите дарби." Майката потупва своето детенце днес, утре то расте. Някой път то се обезсърчава. Обезсърчил се е първият пръст или до първия пръст. Палецът по-рядко се обезсърчава. Обезсърчил се е първият ти пръст. Това обезсърчение е в твоите лични чувства. Никой не те уважава, пари нямаш. Щом е силен, той трябва да сочи напред. Щом не му вървят работите, той се свие. Вторият пръст е философ, философски разрешава всички въпроси. Когато не можеш да разрешиш всички въпроси, вторият пръст, философски, се уплаши и се свие.
към втори вариант >>

93. Пътища на Мъдростта

” Погледна го и отговарям: „Не си дошъл още до страданието; до скръбта си дошъл, а в страданието има нещо обновяващо, има Надежда.” Човекът на Надеждата е в положението на змията, която е хвърлила кожата си – погледът му е жив, с надежда, а не с обезсърчение, сериозен.
Същественото е да дойдем до искрения Живот. Човек, който страда, цялата Земя може да носи на гърба си – щом не може да носи цялата Земя на гърба си, той не е страдал. Аз търся хора на страданието, аз съм петимен да видя човек, който страда – много красиво е страдащото лице! Аз не съм намерил още страдащ. Някой казва: „Знаеш ли колко страдам?! ” Погледна го и отговарям: „Не си дошъл още до страданието; до скръбта си дошъл, а в страданието има нещо обновяващо, има Надежда.” Човекът на Надеждата е в положението на змията, която е хвърлила кожата си – погледът му е жив, с надежда, а не с обезсърчение, сериозен. В света страданието носи най-хубавите работи. А пък Радостта, която човек може да има, е качество на Ангелите – тя означава, че човек е влязъл в техния Живот. Страданието е нещо възвишено, благородно. Всички светии са страдали, Христос е страдал, всички Учители са страдали – страданието е последното, с което завършва еволюцията. Йоан, когато се пренесъл в Невидимия свят, попитал: „Кои са тези в белите дрехи?
към беседата >>

94. Общото благо

Когато човек изпадне в неразположение, в обезсърчение, това се дължи на души, изостанали в развитието си, които като не искат да вървят в правия път, влияят на хората и ги спъват.
Някой изпадне в лошо разположение на духа и казва: „Няма да я бъде тази работа“. – Намазан си с катран. Измий лицето си, облечи се и работата ще я бъде. Кого не са мазали с катран? Когато намажат къщната врата на някого с катран, това се счита у българите за позор. Когато човек изпадне в неразположение, в обезсърчение, това се дължи на души, изостанали в развитието си, които като не искат да вървят в правия път, влияят на хората и ги спъват. Те намазват лицата им с катран и казват: „Вижте какви сте, на нищо не приличате“. Някой намисли да направи нещо хубаво, но изведнъж дойде при него едно от тия същества и му нашепва: „Какво мислиш да правиш? Я се откажи от тази работа! Тя е трудна, намери нещо по-лесно. Аз ще ти покажа лесен начин за постигане на всичко, което желаеш“.
към беседата >>

95. Свещен трепет,

Ще кажете: "Сляп бях едно време, сега виждам." Туй е бъдещето, то не е за обезсърчение, но да се върнете чрез сегашния живот в една област на великия живот, от който вие сте взели само един билет.
Като излезете, казвате: "Не зная дали е вярно, той малко усили нещата." Може да бъде немислимо, може да е логически неразбрано. "Не е вярно, не е понятно за мене." Всички тези възражения може да се правят. Аз ще ви заведа на мястото, казвам: Какво виждате? Може да ви заведа между тези, в техните училища, в техните семейства, ще видите как те се хранят. Ще намерите грамадно различие. Ще кажете: "Сляп бях едно време, сега виждам." Туй е бъдещето, то не е за обезсърчение, но да се върнете чрез сегашния живот в една област на великия живот, от който вие сте взели само един билет. Съжалявам, че до крайната гара няма да идете, но ще ви снемат. Не зная колко от вас ще слезете до последния предел на гарата. Нямате достатъчно пари. Много дълъг е този трен. Питам: Колцина от вас имат достатъчно пари?
към беседата >>

96. Разрешаване на мъчнотиите

Срещал съм художници, които, след като са нарисували хубави картини, събудили са обезсърчение и отчаяние в някой посредствен художник, който, при излизане от изложбата, си казва: Не си струва да живея.
Като ви изнеса най-красивата картина, всички ще се заразите от желанието, а вие да я нарисувате. Това е една от заразителните болести, която ще обхване всички. И ако нарисувате такава картина, ще кажете: Кой е като нас! Какво съм ви допринесъл с това? В края на краищата, ще останете недоволни и ще се запитате: Защо трябваше да гледаме тази картина? Срещал съм художници, които, след като са нарисували хубави картини, събудили са обезсърчение и отчаяние в някой посредствен художник, който, при излизане от изложбата, си казва: Не си струва да живея. Ще се самоубия! Такава мисъл се явява във всеки човек. Казваш: Ако не забогатея, ще се самоубия. Ако не ме назначат на работа, ще се самоубия. Ако не се оженя за моята възлюбена, ще се самоубия.
към беседата >>

97. Сляп от рождение

Сега това не е за обезсърчение. (втори вариант)
Защо трябва да учиш един кон как да бяга? Той и без това знае как да бяга. Казвам, че хората трябва да се възпитават. Но възпитание има само за тези, които така са родени, че се поддават на възпитание. Има хора родени с такива отрицателни заложби, че само смъртта може да ги оправи. Сега това не е за обезсърчение. Има известни състояния, които за да се изменят, трябва да се намери подходящ начин. Някои от нас трябва да проучат теорията на Ламер за изменение на нисшите форми в по-висши. Пияницата като види виното, цял се разтреперва. Каква сила може дa го отучи? Казваш му, вредно е.
към втори вариант >>

Сега не е за обезсърчение.
Та сега ние казваме, трябва да възпитаваме хората. Но възпитание има само за хора, които са родени добре, те могат да се възпитават. Веднъж човек, роден в едно анормално състояние, само смъртта може да го изправи. Сега не е за обезсърчение. Има известни отношения, които, за да се изменят, трябва да има начин. Някои от вас трябва да проучат теорията на Ламарк – изменение на най-нисшите форми в най-висши. Пияницата, като види виното, веднага трепне, каква сила може да го отучи. Казваш му: „Вредно е.“ Казва: „Зная всичко това, но не мога да се въздържам.“ Коя е онази сила, която може да накара един пияница да се въздържа? Един човек, като се разгневи, изважда ножа, пробожда другия.
към беседата >>

98. Живот и благо

Обезсърчение има при яденето, при спането. (втори вариант)
Вие сте тръгнали по един път. Не се обезсърчавайте от мъчнотиите, които можете да срещнете. При сегашните условия и млади, и стари се насърчават. Обезсърчение има при яденето, при спането. Обезсърчиш се, че нямаш ядене, че дърва няма, че чергите са тънки, че тънка е фланелата, че мазнина нямаш, че хората не мислят за тебе, че не си строен, а си малко хилав, че не си мускулест. Радвайте се във вашите обезсърчения. Ако един човек в света може да се насърчава, тогава, питам, къде трябва да отиде комарът. Ако един човек трябва да се обезсърчава, тогава къде трябва да отиде животът, заекът, де трябва да отидат малките птички. Но това са емблеми в света.
към втори вариант >>

99. Времето на доброто

Тогава как бихте обяснили едно състояние на обезсърчение. (втори вариант)
Тогава как бихте обяснили едно състояние на обезсърчение. Обезсърчава се човек, когато му липсва нещо. Вземете един ученик, който има слаба памет. Той се обезсърчава. Когато паметта е силна, той не се обезсърчава. Но когато паметта е слаба, се обезсърчава.
към втори вариант >>

100. Точка и свобода / Точката и свободата

Той не знае какво нещо е обезсърчение. (втори вариант)
Вие изучавали ли сте главите на гениалните хора? Един англичанин разглежда 1000 души талантливи и намира само 19 гениални. В тях туря Буда, Христа, Мохамеда и други. В тези гениални души има пробудена една специфична дарба. Гениалният човек се отличава с едно. Той не знае какво нещо е обезсърчение. Обезсърчение няма за него. Той, като срещне мъчнотии, не казва, че не е възможно да се преодолеят. Ще ви приведа един пример.
към втори вариант >>

Обезсърчение няма за него. (втори вариант)
Един англичанин разглежда 1000 души талантливи и намира само 19 гениални. В тях туря Буда, Христа, Мохамеда и други. В тези гениални души има пробудена една специфична дарба. Гениалният човек се отличава с едно. Той не знае какво нещо е обезсърчение. Обезсърчение няма за него. Той, като срещне мъчнотии, не казва, че не е възможно да се преодолеят. Ще ви приведа един пример.
към втори вариант >>

101. Първото място

В самостоятелните мисли обезсърчение няма, обезверение няма и не може да има. (втори вариант)
Вие искате да бъдете самостоятелни в мисълта си. Самостоятелната мисъл се отличава с едно качество: тя дава растеж и разширение на съзнанието. В самостоятелните мисли обезсърчение няма, обезверение няма и не може да има. Казвате: Христос умря. Не, Христос държа един изпит, повидимому той умря. но това беше единственият път, по който можеше да се влезе в тайните на една организирана страна В природата. Не може да влезеш там. освен като умреш.
към втори вариант >>

В самостоятелните мисли обезсърчение няма, обезверяване няма, не може да има.
Вие искате да бъдете самостоятелни в мисълта си. Самостоятелната мисъл се отличава с едно качество: тя дава растеж и разширение на съзнанието. В самостоятелните мисли обезсърчение няма, обезверяване няма, не може да има. Христос държа един изпит. Казват: „Христос умря.“ Не. Христос по един начин умря, но той беше единственият път, по който можеше да се влезе в тайните на една организирана страна в природата. Не може да влезеш там, освен трябва да умреш. Сега да ви приведа един малък разказ.
към беседата >>

102. Затвор и освобождение

За мене това не е обезсърчение, но едно криво разбиране на нещата. (втори вариант)
А в какво седяха тези култури? И сега ги разкопават тия величия на Египет, разглеждат мумиите, изучават какви са. Изучават какви съдове са имали и след хиляди години и нас ще изучават, и ние ще бъдем в някой музей. Казваме, че светът така трябва да бъде. Не. Аз ви навеждам примери не да се обезсърчите. За мене това не е обезсърчение, но едно криво разбиране на нещата. Когато видя една пъпка и мисля, че пъпката и всичко това не е вярно. Пъпката е една фаза потребна. И след това виждам, че пъпката се изгубва и се образува чашка. И мислите, че всичко е чашката. Но утре пак виждам, че се образувала друга чашка, но не прилича на предишната чашка.
към втори вариант >>

103. Кой ще ви даде вашето

Но аз изнасям нещата не за обезсърчение. (втори вариант)
Сега говоря за онова, което ние търсим в света. Но аз изнасям нещата не за обезсърчение. Казвам ви, че вашето щастие е във вашите ръце. Един човек, който живее във великата природа, който Бог е създал с всички условия, от него вече зависи как да диша. Какво трябва да бъде неговото дишане? Трябва ли да търсиш хора, които да те учат как да дишаш, как да ядеш или как да ходиш? - Тези неща са елементарни.
към втори вариант >>

Но аз изнасям нещата не за обезсърчение.
Та сега аз говоря за онова, което ние търсим в света. Но аз изнасям нещата не за обезсърчение. Казвам ви, че вашето щастие е във вашите ръце. Един човек, който живее във великата природа, който Бог е създал с всички условия, от него вече зависи как да диша. Какво да бъде неговото дишане? Трябва ли да търсиш хора, които да те учат как да дишаш, как да ядеш или как да ходиш. Тези неща са елементарни.
към беседата >>

104. Слушайте разумното

Тя е дошла до обезсърчение и затова се омъчни, но в нея наистина има благородство.
Казвам: Срещал съм много благородни жени на вид, но нито една не е оправдала своето благородство. Тя ми каза: „Аз ще докажа, че има поне една такава българка. Ето, вземете този плик, отворете го след 4 години и ще знаете, че съм изпълнила това, което е написано“. Казвам: Това е една отлична черта. Не е достатъчно човек да говори, че знае много, но каквото каже, да го изпълни. Тя е дошла до обезсърчение и затова се омъчни, но в нея наистина има благородство. Питате: „Какво ще кажете за нас? “ – И на вас да кажа същите думи, и вие ще се омъчните. Човек трябва да бъде внимателен, защото и малките работи могат да огорчат. Будно съзнание се иска от всички. Ние живеем в един хармоничен свят, където Божественото работи.
към беседата >>

105. Добродетелната жена

Туй ви казвам не за обезсърчение, какъв е животът сега. (втори вариант)
Това са три пътя съединени 6 едно: единият на физическото поле, другият в духовния свят и третия в Божествения свят. Трите пътя водят към трите велики добродетели. Те образуват това, което наричам човек. И този човек, който ходи в тези три пътя, Той е Христос и казва: “Аз съм пътят, истината и животът.” Три неща са. Това е фигуративно казано. Туй ви казвам не за обезсърчение, какъв е животът сега. От вас зависи как да формирате своята съдба. Не мислете, че съдбата е нещо механично. Съдбата, това са най-умните същества, които са поставени да отсъждат право. Щом се намерите пред своята съдба, тя не е жестока. При съдбата ти ще се срещнеш с най- добрите, най-благородните и най-справедливите хора.
към втори вариант >>

Туй ви казвам не за обезсърчение, такъв е животът засега.
Туй ви казвам не за обезсърчение, такъв е животът засега. От всеки от вас зависи как да формира своята съдба. Когато човек стане умен, не мислите, че съдбата е нещо механично. Съдбата, това са най-умните същества, които са турени да отсъждат право. Щом се намерите пред своята съдба, тя не е жестока. При съдбата ти ще се срещнеш с най-добрите хора, с най-благородните и най-справедливите.
към беседата >>

106. Пауза в живота

Приятно ли е да свириш пред публика, която всеки момент може да те освирка и да каже: „Съжаляваме, че дойдохме тук да си губим времето.“ При всяко обезсърчение цигуларят казва: „Съжалявам, че дадох толкова пари за салона и не можах да покрия разноските си. (втори вариант)
Възможното за вечерта е смъртта. Но като възкръснеш, ще се намериш в един добре отоплен салон и ще свириш. Това е за предпочитане, отколкото да се намериш пред една публика, която не те разбира и оценява. Защо ще свириш тогава? Свири за себе си. Приятно ли е да свириш пред публика, която всеки момент може да те освирка и да каже: „Съжаляваме, че дойдохме тук да си губим времето.“ При всяко обезсърчение цигуларят казва: „Съжалявам, че дадох толкова пари за салона и не можах да покрия разноските си. Но може и публиката да е недоволна. С мене всичко е свършено. Ако остане отсега нататък да давам концерти, животът ми няма смисъл.“ Често вие се обезсърчавате, не искате да живеете. Защо? Дали сте концерт, но не излязъл, както сте очаквали.
към втори вариант >>

Знайте, че от всяко обезсърчение, което изживявате психически, вие учите нещо. (втори вариант)
Знайте, че от всяко обезсърчение, което изживявате психически, вие учите нещо. Неизброими са пътищата към реалността. Неизмерими са пътищата, по които може да се дойде до неизвестността. Това е един кръг, към центъра на който може да дойдете от всички посоки. В центъра седи неизвестното. Да допуснем, че ви боли ръката, имате подутина, която ви безпокои.
към втори вариант >>

При всяко обезсърчение цигуларят казва: „Съжалявам, че дадох толкова пари за салона и не можах да покрия разноските си.
Но като възкръснеш, ще се намериш в един добре отоплен салон и ще свириш. Това е за предпочитане, отколкото да се намериш пред една публика, която не те разбира и оценява. Защо ще свириш тогава? Свири за себе си. Приятно ли е да свириш пред публика, която всеки момент може да те освирка и да каже: „Съжаляваме, че дойдохме тук да си губим времето“. При всяко обезсърчение цигуларят казва: „Съжалявам, че дадох толкова пари за салона и не можах да покрия разноските си. Но може и публиката да е недоволна. С мене всичко е свършено. Ако остане отсега нататък да давам концерти, животът ми няма смисъл“. Често вие се обезсърчавате, не искате да живеете, защо? – Дали сте концерт, но не излязъл, както сте очаквали.
към беседата >>

Знайте, че от всяко обезсърчение, което изживявате психически, вие учите нещо.
Знайте, че от всяко обезсърчение, което изживявате психически, вие учите нещо. Неизброими са пътищата към реалността. Неизмерими са пътищата, по които може да се дойде до неизвестността. Това е един кръг, към центъра на който може да дойдете от всички посоки. В центъра седи неизвестното. Да допуснем, че ви боли ръката, имате подутина, която ви безпокои.
към беседата >>

107. Три вида процеси

От крайната надежда да дойдеш до крайното обезсърчение. (втори вариант)
Той е изключителен метод. Дали той е изпитан и проверен, не е важно. Той всякога може да се опита. Какъв е методът, няма да кажа, но всеки може да го опита. За тази цел човек трябва да мине през двете крайности: оптимизъм и песимизъм. От крайната надежда да дойдеш до крайното обезсърчение. Като се намериш в средно състояние, ще опиташ този метод.
към втори вариант >>

От крайната надежда да дойдеш до крайното обезсърчение.
Той е изключителен метод. Дали той е изпитан и проверен, не е важно. Той всякога може да се опита. Какъв е методът, няма да кажа, но всеки може да го опита. За тази цел, човек трябва да мине през двете крайности: оптимизъм и песимизъм. От крайната надежда да дойдеш до крайното обезсърчение. Като се намериш в средно състояние, ще опиташ този метод. Какво разбираме под „краен оптимизъм“ и „краен песимизъм“? Искаш да следваш в странство. Един приятел ти обещава да те поддържа. Ти си доволен, щастлив и казваш: „Наредиха се работите ми, ще замина за странство.
към беседата >>

108. Едно звено

Той не знае какво нещо е обезсърчение, нито какво нещо е обезверяване.
Значи те са минали от човешката раса в расата на съвършените хора, или в положението на ангели. Съвършените хора или ангелите служат за образец на човечеството. Днес няма още такива гениални художници, които могат да нарисуват образ с ангелска красота. Защо? Защото красотата е неуловимо качество. Красивият човек е самоуверен в себе си, той никога не се обезсърчава. Той не знае какво нещо е обезсърчение, нито какво нещо е обезверяване. И като съзнава красотата си, той е толкова естествен, както истински богатият, който и външно, и вътрешно, не изпитва никакъв страх пред беднотията. Обаче, в който ден изгуби красотата си, този човек се намира в положение „хуже губернаторское“.
към беседата >>

109. Перпендекулярно отношение

След този връх ще влезете в друго обезсърчение, а след това друг връх седи.
От лошото в света за нас ще излезе сполука за бъдеще. Така трябва да се мисли. Туй ви го давам като едно правило, за да не се обезсърчавате. И да се обезсърчите, обезсърчението да ви стане причина за по-голямо насърчение. Защото обезсърчението е една долина, а насърчението е един връх. След този връх ще влезете в друго обезсърчение, а след това друг връх седи. Противоречието е една възможност, а де е сполуката? Зад възможността какво седи? Зад всяка възможност седи сполука. Няма една Божествена работа, която да не свърши по Божествено. Няма по-голяма катастрофа за Христа от момента, когато Го хванаха; всички ученици се разбягаха.
към беседата >>

110. Земята на живите

Не е време за обезсърчение, да мислим да умираме, да се оплакваме, да пишем романи, да припадаме, че ревматизъм, че коремоболие, че главоболие, че неврастения, че хиперстазия, че чума... Оставете тези, те са думи без съдържание.
Казвам сега: В земята на живите трябва едно вътрешно знание. Не е време за обезсърчение, да мислим да умираме, да се оплакваме, да пишем романи, да припадаме, че ревматизъм, че коремоболие, че главоболие, че неврастения, че хиперстазия, че чума... Оставете тези, те са думи без съдържание. Ако дишаш дълбоко, никаква чума не може да те хване; ако не дишаш дълбоко, всички чуми ще те хванат. Аз ви говоря за неща, които съм опитал. Всякога човек трябва да разбира живата природа. Ти силата може да я имаш в запас, няма да носиш тази сила всякога със себе си.
към беседата >>

111. Закон за музиката

Той трябва да се хвърли отгоре и го обзема обезсърчение.
За пример казвате: „Къде ще се подслоним за в бъдеще? Гладни ли ще умрем? Няма музика вече! " Разумните същества турят някого на шестия етаж в едно високо здание. Запалят зданието и него го е страх. Той трябва да се хвърли отгоре и го обзема обезсърчение.
към беседата >>

112. Обичайте положителното

В смъртта има завист, омраза, обезсърчение, отчаяние, хиляди още са все в смъртта.
И ще видиш след време, от този труп, върху който са се събрали орлите, нищо не остава, освен кокалите. В живота виждаме един обратен процес. Някъде се заражда един процес и след време се натрупа, става красиво, допълват се нещата, хармонират се. Няма противоречие. В смъртта са всичките кавги, зависти. В смъртта има завист, омраза, обезсърчение, отчаяние, хиляди още са все в смъртта. А в живота е радост, веселие, разумност, всичките добродетели са в живота. В смъртта всеки живее само за себе си, а в живота всеки живее за другите. Това е разликата. Казвате: „Какво нещо е смъртта? " Всеки живее само за себе си в смъртта.
към беседата >>

113. Огнената пещ

Въпросът не е за обезсърчение, но трябва да се пазите от една вътрешна самоизмама.
Не искам да ви обезсърчавам. Аз виждам онова малкото пиленце, което се измътва и на което обръщат внимание, хранят го. Аз зная, че след 4–5 месеца туй пиленце ще влезе в тенджерата. По 3–4 пъти на ден го храни господарката, вика му, но то след 4–5 месеца обаче ще влезе в тенджерата. Мога да ви приведа ред примери. Въпросът не е за обезсърчение, но трябва да се пазите от една вътрешна самоизмама.
към беседата >>

114. Изпълнение волята

Най-добре умри без обезсърчение.
Мисълта, с която трябва да се позанимаваме, е: Човек да бъде силен, да бъде в състояние да заповядва на духовете. Той трябва да знае, че е силен и да не се обезсърчава. Гладувал е три деня – няма какво да се обезсърчава. Няма да умре. Няма какво да се обезсърчаваш, защото, ако ще умреш, и да се обезсърчаваш, и да не се обезсърчаваш, ще умреш, какво от това? Най-добре умри без обезсърчение. Дошли са лекари и ти казват, че след 3–4 дни ще отидеш на онзи свят. Какво трябва да правиш? Кажи: „Няма да умра! “ И няма да умреш! Има много примери.
към беседата >>

115. Разумните ще разберат

Аз не искам да привеждам такива примери, за да не се внесе обезсърчение.
Аз не искам да привеждам такива примери, за да не се внесе обезсърчение. Ние трябва да разглеждаме въпроса другояче. Ако дрехата остарява, причините трябва да се търсят на друго място. Не е нещастие, че една дреха остарява. Не е нещастие, че един човек остарява. Всякога, когато едно същество остарява, това показва, че то се готви за един по-висок живот в бъдеще.
към беседата >>

116. Възстановете Любовта

Питам: туй обезсърчение от какво е дошло?
Да допуснем, че вие се обезсърчите. Питам: туй обезсърчение от какво е дошло? Някой се е наместил във вас. Или вие не можете да търпите – наместил се е някой във вас. Или не можете да обичате всичките хора – наместил се е някой във вас. Казва Писанието: „Ще изпратя Духа Си.“ Бог ще изпрати Духа Си. Значи има два вида духове, които постоянно боравят с човешката личност и вие не може да се освободите по никой начин от тяхното влияние: лошият дух и добрият дух.
към беседата >>

117. Опорна точка в живота

На какво се дължи известно ваше обезсърчение?
Опорната точка в дадения случай ние трябва да считаме, че е човешкият ум, сърце и човешката воля. Да допуснем, че някой път вие се обезсърчите. Обезсърчени сте. На какво се дължи известно ваше обезсърчение? Вие казвате: „Аз нищо няма да постигна в живота си." Онези, които постигат, и онези, които не постигат, по какво се отличават? И умният, и глупавият умират. По какво се отличават? Единия го погребват с чест, а другия - просто. Каква разлика има?
към беседата >>

И когато се намести, всякога чувствуваш едно обезсърчение.
Но като влезете в университета, почвате да казвате: „Едно време бях по-умен, сега почнах да оглупявам." В четвърти клас мислех по-здраво. Това е сега на лична база. От какво произтича обезсърчението на човека? Обезсърчението всякога се дължи, когато някой чужд елемент, нещо чуждо се е вмъкнало в съзнанието. Това не е твое. И когато се намести, всякога чувствуваш едно обезсърчение. Например влиза малка прашинка в окото, но така може да възпали окото, че искаш да свършиш работа и казваш: „Тази работа няма да я свърша." Аз имах един такъв случай с един наш хазяин в Юндола. Той беше неразположен към нас, но един ден в чарка влиза една малка тресчица в окото му. Подуло се окото му и ще идва в София да му направят операция, да му извадят тресчицата. Аз казах: Ще направим един опит. Седнете на стона.
към беседата >>

118. Числото 153

Всяко едно обезсърчение показва, че ти нямаш любов към Бога.
Разумен лекар трябва да бъдеш „Архитект ли да бъда? “ Разумен архитект. За каквото си роден, може да бъдеш. Но трябва да го направиш тъй, че да бъдеш полезен за себе си и за ближните си. Никога не трябва да се обезсърчаваш в света. Всяко едно обезсърчение показва, че ти нямаш любов към Бога. За какво да се обезсърчаваш? Защо трябва да се обезверяваш? Щом се обезверяваш, ти си в безверието. Защото в света обектът на вярата, това е любовта. Без любов вяра не може да има.
към беседата >>

Та, казвам: Пред нас стои един проблем на опит, не на обезсърчение, да кажем: „Животът не струва да се живее, хората са лоши.“ Това е философия.
Та, казвам: Пред нас стои един проблем на опит, не на обезсърчение, да кажем: „Животът не струва да се живее, хората са лоши.“ Това е философия. Че са лоши хората, това е наше субективно схващане. Дали отвън условията са лоши, това е въпрос. И дали хората са лоши, то е пак въпрос. Възможно е да има известна лошавина, но в хората има известна добрина. Когато разрешаваме въпросите, не трябва да бъдем крайни.
към беседата >>

119. Взимане и даване. Първият и последният

Сега не го вземайте за обезсърчение.
Има дървета, които имат хронология от 4–5000 години. А вие нямате такава хронология. Вие казвате: „Ние познаваме Бога. Молим се.“ Питам тогава, кое е онова, което ви разколебава? Защото, при най-малките мъчнотии, вие се разколебавате и падате духом. Сега не го вземайте за обезсърчение. Слабостта къде седи?
към беседата >>

120. Изново родени

Ще дойде вътрешно обезсърчение, ще чувствуваш, че никой не те обича.
Казвам: Всичко онова трябва да се съедини. После, ако човек не се подчини на туй разумното, най-после той ще изгуби смисъла на живота. Ще дойде вътрешно обезсърчение, ще чувствуваш, че никой не те обича. Страшна работа е, когато някой казва: „Никой не ме обича! “ Разбирам какво значи. Няма по-страшно нещо от [това] да изгубиш любовта на всички. Няма по-страшно нещо [от това] да изгубиш любовта на Бога. Ти трябва да умреш, да изчезнеш.
към беседата >>

Всичко е свързано с обезсърчение.
Ние не съзнаваме какво означава идването на един приятел, когото посрещаш, който носи една благодат в дома. Всички тия неща не ги съзнаваме правилно. Ние сме от ония хора, които са взели лотариен билет и постоянно мислят за лотарийния билет, кой колко ще спечели. Очаквате лотарията, дойде денят, тегли се билетът, няма нищо. Дойде следующата лотария, тегли се, пак няма нищо. Всичко е свързано с обезсърчение. Казвате: „Парите отидоха.“ След като се минат два-три месеца, казваш: „Да си опитам, хайде, пак късмета! “ Не е лошо нещо и това. В лотарията се усилва вярата. Лотарийните билети донасят това, че се усилва вярата. Ако в лотарията не може да спечелиш, ще ви кажа коя е причината.
към беседата >>

121. На своето место

Ако имаш едно обезсърчение, веднага щом направиш движението на смелостта, ти ще се насърчиш.
Ако той в края показва с юмрук, че е силен, а пък започне със слабо движение, той не е силен. Трябва да има една равномерност в движенията. Как ще покажеш с движение, че си силен? Има една норма. В природата има едно движение, щом започнеш с основния тон, ти веднага ще усетиш в ума си една смелост. Ако имаш едно обезсърчение, веднага щом направиш движението на смелостта, ти ще се насърчиш. Когато човек е обезсърчен, той е наведен. Когато си самостоятелен, гледаш пред себе си и си изправен. Каква е ползата на смелия човек? – Смел е онзи човек, който в дадения случай знае, че при каквито условия работи, това место, на което се намира, никой не може да го замести. Представете си, че един човек носи цялата земя на гърба си.
към беседата >>

122. Доброто семе

Когато дойде обезсърчението, всяко обезсърчение показва, че надеждата е слабо развита.
Доброто семе, което е посято, трябва да израсте. Сега работете върху себе си. Когато дойде обезсърчението, всяко обезсърчение показва, че надеждата е слабо развита. Всяка меланхолия и обезверяване показват, че вярата ви е слаба. Когато започнете и в Бога да се съмнявате, показва, че любовта ви е слаба. Като кажете: „Добро не трябва да се прави“, милосърдието е слабо. А като кажете: „Много философия не ни трябва“, разсъждението не е вярно. Казвате: „Този човек няма какво да учи.“ Казвате: „Музика не трябва, това не трябва, онова не трябва.“ Казвате: „Навреме и без време.“ Не, всяко нещо трябва да стане точно навреме.
към беседата >>

123. Мечът на Духа

Сега хората са в едно обезсърчение.
Сега хората са в едно обезсърчение. Всеки от вас ще каже: „Какво може да стане от мене? “ Ако нищо не може да стане от вас, то вие не бихте дошли на Земята. А щом сте дошли, вие имате известна мисия. И няма нещо по-красиво от това да почувствува човек силата в себе си. Като вярваш в силата, която е в тебе, тогава ти ще престанеш да боледуваш.
към беседата >>

124. Вярата и новото / Вярата и Небето

В суеверието човек се обезкуражава, във вярата няма обезсърчение, няма обезкуражаване.
И мнозина са се отказвали. А щом човек повярва, той може и не се отказва. Когато човек има вяра, животът е лесен. Мъчнотиите са един стимул за него. А когато има суеверие, тогава има падане духом, обезсърчаване. В суеверието човек се обезкуражава, във вярата няма обезсърчение, няма обезкуражаване.
към беседата >>

125. И ще доведат всичките ви братя

Те трябва да знаят, че като се насърчат, ще дойде друго обезсърчение.
И в единия, и в другия случай се радвайте. Обезсърчението показва, че човек нищо не е придобил. Насърчаваш се, защото нещо си придобил. Онзи, който има, той трябва да е готов да даде нещо от себе си. Сега мнозина от вас разсъждават криво, като искат да се насърчават. Те трябва да знаят, че като се насърчат, ще дойде друго обезсърчение. Насърчението е само един момент. Човек не може постоянно да се насърчава. Носи насърчението в надеждата. Насърчението е последно нещо. То е само един момент на Божието присъствие, когато човек усеща, че има всички възможности в себе си.
към беседата >>

126. Здравословното положение на човешката душа

Това не трябва да ви служи като обезсърчение, а за едно насърчение.
А пък като дойде Божественото, тогава е възможно. Тогава ще стане. Както цветето, което се разцъфтява от пъпката. Като дойде Божественото, тогава са възможни нещата. Това не трябва да ви служи като обезсърчение, а за едно насърчение. Вие мислите, че нямате кожуси. Имате кожуси. Като срещнеш някой човек, кажи си: „Много се радвам на кожуха ти, и аз го нося. И като стане по-топло, ще го хвърля.” Не се заблуждавайте от външната привидност.
към беседата >>

127. Тогаз се обърнах аз и видях

Без тази храна, вие не можете да извървите пътя – краката ви ще се прекъснат и ще се яви обезсърчение и неразположение.
Моята светлина ви беше потребна само за това опасно място. Да кажем, че вие се храните. – Защо се храните? Тази храна, която приемате ви е нужна, само за да задоволи една ваша нужда на организъма ви. Ако не задоволите тази нужда, няма да имате сили в този път, в който вървите. Без тази храна, вие не можете да извървите пътя – краката ви ще се прекъснат и ще се яви обезсърчение и неразположение. А тъй като си хапнете, ще се усетите бодри духом. В дадения случай яденето е едно ободряване, за да извървите пътя. Соломон, като се занимавал с окултните науки, в старо време, като цар, той искал по този начин да разкрие някой тайни. Като цар, той видял всичкото насилие, което ставало под слънцето. Питам: Защо, след като е видял всичкото насилие, като цар, не тури в своята държава нови някакви закони да покаже на хората как трябва да се живее.
към беседата >>

128. Ако не ядете

Ако се обезсърчите, пейте и така постепенно ще излезете от своето обезсърчение, от своето безверие.
Това е новото човечество, новият възход, до който дохожда, сегашното човечество. Това е връщане на човечеството към едно ново състояние, към новия живот, към най-хубавия живот, който сега иде. Досега е било все лошо. Каквото лошо ви се случи, считайте, че това е от миналото. В бъдеще идват нови работи, хубави работи, по-добри условия, не се обезсърчавайте. Ако се обезсърчите, пейте и така постепенно ще излезете от своето обезсърчение, от своето безверие. Безверието иде всякога от загуба на нещо. Вярата иде всякога от печалба. Безлюбието иде от загуба. Любовта иде от печалба. Следователно, ако губите Любовта си, това показва, че имате някаква загуба.
към беседата >>

129. Киселина, основа, сол

Кои са причините за неговото обезсърчение?
Да кажем, сега имате една мисъл, която ви обезсърчава, обезсърчени сте. Студент сте, не можете да издържите изпита си. Какво ще правите? Трябва да знаете откъде точно идва, на какво се дължи обезсърчението. Защо студентът се е обезсърчил? Кои са причините за неговото обезсърчение? Има няколко причини, на които може да се дължи обезсърчението. Ако знаете болката на човека, може да му помогнете. Ако не знаете, ще кажете: „Ти се не бой, ще издържиш." То е празна работа. Трябва да знаеш къде е болката на човека. Обезсърчил се е на първо място, че баща му не е пратил пари.
към беседата >>

130. Фа–фа диез / Фа и фа диез

Ти се обезсърчаваш и казваш: „От какво зависи моето обезсърчение? (втори вариант)
− Когато си блъснеш главата о естествения камертон на живота, а то е като дойде крайното отчаяние. Това не е нищо друго, освен фа и като вземеш тона верен, ще излезеш от това състояние. Този тон в тебе се взема. Като ти дойде желание да работиш, щом вземеш фа-то правилно, в тебе тия органи, които могат правилно да го вземат, почват да функционират и в даден случай може да ти помагат. Следователно аз изваждам заключение. Ти се обезсърчаваш и казваш: „От какво зависи моето обезсърчение? “ − Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш. Пей фа, фа диез! (Учителя взема фа и фа диез.) Вярно ли е? При вярното положение ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка. Казвам: Крайната точка, възможността от АВ.
към втори вариант >>

Следователно аз изваждам заключение: ти се обезсърчиш, казваш: "От какво зависи моето обезсърчение?
" Българите имат една поговорка: "Като си блъснеш главата на долния праг, ще намериш и горния". Блъскането какво е? – Докато ти не си блъснеш главата о естествения камертон на живота, а то е, като дойде крайното отчаяние, това не е нищо друго освен фа и като вземеш тона верен ще излезеш от това състояние. Този тон в тебе се взема. Като ти дойде едно желание да работиш, щом вземеш фа-то правилно в тебе, тия органи, които могат правилно да вземат, почнат да функционират и в даден случай може да ти помогнат. Следователно аз изваждам заключение: ти се обезсърчиш, казваш: "От какво зависи моето обезсърчение? " Ти фа-то не можеш да вземеш, фа диез не можеш да вземеш. Пей фа, фа диез! (Учителят взема фа и фа диез.) Вярно ли е? При вярното положение, ти най-първо оперираш с известни органи, а фа диез е крайната точка. Крайната точка, възможността от АВ.
към беседата >>

131. Прав и крив път

В дадения случай да чувствате присъствието на Бога, когато вие се намирате в голямо противоречие, обезсърчение, обезсмисляне в живота, изоставяне, но в туй изоставяне вътре в себе си да почувствате Бога, това е силата.
" Най-първо християнството е да почувствате любов към Бога, и после християнството седи в това, да почувствате любовта на Бога. Да почувствате Божията любов към себе си и своята любов към Бога, това е християнството. Ако вие може да почувствате Божията любов към вас и вашата любов към Бога - това е християнството. Ако вие не можете да почувствате любовта на Бога към вас и ако не може да почувствате вашата любов към Бога, вие не сте християни, не сте човек, не сте нищо. Това е сила, това е тайна, това е мощното в човека. В дадения случай да чувствате присъствието на Бога, когато вие се намирате в голямо противоречие, обезсърчение, обезсмисляне в живота, изоставяне, но в туй изоставяне вътре в себе си да почувствате Бога, това е силата. Това е нещо прекрасно.
към беседата >>

132. Двамата спътници. (Двамата пътници)

Не допущайте никакво обезсърчение отвътре в душата си.
Та, най-първо трябва да има единство на съзнанието. Никакво раздвоение не трябва да има. Не допущайте никакво обезсърчение отвътре в душата си. Аз не зная дали има друг човек, който е имал по-голямо обезсърчение от това на Христа. Ако един човек е имал най-голямо обезсърчение в света, това е бил Христос. Никой в историята не е имал по-голямо обезсърчение, от Христа. Единственият човек, който е претърпял най-голямото обезсърчение, е Христос. По-голямо разочарование никой не е претърпял.
към беседата >>

Аз не зная дали има друг човек, който е имал по-голямо обезсърчение от това на Христа.
Та, най-първо трябва да има единство на съзнанието. Никакво раздвоение не трябва да има. Не допущайте никакво обезсърчение отвътре в душата си. Аз не зная дали има друг човек, който е имал по-голямо обезсърчение от това на Христа. Ако един човек е имал най-голямо обезсърчение в света, това е бил Христос. Никой в историята не е имал по-голямо обезсърчение, от Христа. Единственият човек, който е претърпял най-голямото обезсърчение, е Христос. По-голямо разочарование никой не е претърпял. Той разчиташе на Господа, оставиха Го всичките хора и Господ Го остави и Той се намери в чудо.
към беседата >>

Ако един човек е имал най-голямо обезсърчение в света, това е бил Христос.
Та, най-първо трябва да има единство на съзнанието. Никакво раздвоение не трябва да има. Не допущайте никакво обезсърчение отвътре в душата си. Аз не зная дали има друг човек, който е имал по-голямо обезсърчение от това на Христа. Ако един човек е имал най-голямо обезсърчение в света, това е бил Христос. Никой в историята не е имал по-голямо обезсърчение, от Христа. Единственият човек, който е претърпял най-голямото обезсърчение, е Христос. По-голямо разочарование никой не е претърпял. Той разчиташе на Господа, оставиха Го всичките хора и Господ Го остави и Той се намери в чудо. Но този човек не се обезсърчи.
към беседата >>

Никой в историята не е имал по-голямо обезсърчение, от Христа.
Та, най-първо трябва да има единство на съзнанието. Никакво раздвоение не трябва да има. Не допущайте никакво обезсърчение отвътре в душата си. Аз не зная дали има друг човек, който е имал по-голямо обезсърчение от това на Христа. Ако един човек е имал най-голямо обезсърчение в света, това е бил Христос. Никой в историята не е имал по-голямо обезсърчение, от Христа. Единственият човек, който е претърпял най-голямото обезсърчение, е Христос. По-голямо разочарование никой не е претърпял. Той разчиташе на Господа, оставиха Го всичките хора и Господ Го остави и Той се намери в чудо. Но този човек не се обезсърчи. И пак излезе и работи.
към беседата >>

Единственият човек, който е претърпял най-голямото обезсърчение, е Христос.
Никакво раздвоение не трябва да има. Не допущайте никакво обезсърчение отвътре в душата си. Аз не зная дали има друг човек, който е имал по-голямо обезсърчение от това на Христа. Ако един човек е имал най-голямо обезсърчение в света, това е бил Христос. Никой в историята не е имал по-голямо обезсърчение, от Христа. Единственият човек, който е претърпял най-голямото обезсърчение, е Христос. По-голямо разочарование никой не е претърпял. Той разчиташе на Господа, оставиха Го всичките хора и Господ Го остави и Той се намери в чудо. Но този човек не се обезсърчи. И пак излезе и работи. Той, като мисли, мисли, не се обезсърчи и понеже не се обезсърчи, той умря.
към беседата >>

И всички да ме оставят, аз пак ще оживея." Никой не е имал по-голямо обезсърчение от Христа.
И пак излезе и работи. Той, като мисли, мисли, не се обезсърчи и понеже не се обезсърчи, той умря. Ако беше се обезсърчил, той нямаше да умре. Той казваше: "И да умра, ще оживея! И Господ да ме остави, и хората да ме оставя, аз пак ще оживея. И всички да ме оставят, аз пак ще оживея." Никой не е имал по-голямо обезсърчение от Христа. Характерът на Христа седи в това, че като го оставиха хората, като го остави Господ, Той каза: "Аз ще оживея! " На какво се дължи това, че не се обезсърчил? В мъчнотиите Христос повярва в това, което доказа – че животът не изчезва. Това обезсърчение не трае дълго време, то е само една минута.
към беседата >>

Това обезсърчение не трае дълго време, то е само една минута.
И Господ да ме остави, и хората да ме оставя, аз пак ще оживея. И всички да ме оставят, аз пак ще оживея." Никой не е имал по-голямо обезсърчение от Христа. Характерът на Христа седи в това, че като го оставиха хората, като го остави Господ, Той каза: "Аз ще оживея! " На какво се дължи това, че не се обезсърчил? В мъчнотиите Христос повярва в това, което доказа – че животът не изчезва. Това обезсърчение не трае дълго време, то е само една минута.
към беседата >>

133. Незавършени, преходни и завършени процеси

Та вие често в живота дойдете до обезсърчение, не може да си дадете отчет.
Та вие често в живота дойдете до обезсърчение, не може да си дадете отчет. Казвате: "Защо ми е? " – То е според разбирането на хората. Сега всички, които изучават българска музика, казват: "Гениална е, хубава! " Тя е една музика, която е незавършена. Има образци, колкото искаш, но незавършени.
към беседата >>

134. Защо им говориш с притчи?

При всяко обезсърчение, което ви дойде, произнесете едно от моите изречения, то ще ви насърчи.
Приемете това верую, в което човек на човека гледа като на свой брат, в когото Бог се проявява. Тази е новата идея, която сега ще ви оставя. А всички ваши предания, всички ваши неразбории, вие сте в сила сами да ги разрешите. Та вие сега живеете 2000 години след Христа, няма какво да се обезсърчавате. Както ви виждам, не намирам условия за обезсърчаване. При всяко обезсърчение, което ви дойде, произнесете едно от моите изречения, то ще ви насърчи. Когато се обезсърчите, това показва, че онези, които ви ръководят, ви обичат и ви поставят на условия да се развивате. Когато се обезсърчавате, вие се оглеждате в огледалото и се виждате. Тези огледала ви показват онези същества, които ви обичат. Щом се насърчите, те веднага скриват огледалата. При всичките лоши черти, които имате, пак имате възможност да се оправите.
към беседата >>

135. Срещата на Любовта

Не се спъвай от своето обезсърчение!
Сега, философията е следната: Не се обръщай назад, не гледай назад. Не се спъвай от своето обезсърчение! Не се спъвай от своите мисли, от своите постъпки. Не се спъвай от своята сиромашия, от своите болести. От нищо не се спъвай! Кажи сега на Господа: "Аз, който съм излязъл от Тебе, Господи, ще изпълня Твоята воля! "
към беседата >>

136. Не съдете по лице

Като дойде едно обезсърчение, кажете му: Сега ще те окача на гвоздея на къщата си.
Колко пъти туря тази плоча, все един и същ урок предава. После турям втора, трета, четвърта, и уроците стават все по-сложни. Като дойда до 32 плоча, вече можем да се разговаряме на английски, самият професор като че ли говори. Доста сложен е последният урок. Сега турете и вие вашите плочи на работа. Като дойде едно обезсърчение, кажете му: Сега ще те окача на гвоздея на къщата си. Като се насърчиш, ще те снема от гвоздея. Като дойде безверието у вас, окачете го на гвоздея и му кажете: Като повярваш, ще те снема от гвоздея. Като дойде безлюбието, също така го окачи на гвоздея и му кажи: Като възлюбиш, ще те снема от гвоздея. Щом имаш какво и да е отрицателно чувство, щом чуеш отдалеч, че мъжът ти иде, веднага закачи това чувство на гвоздея, та като влезе мъжът ти вътре, да се зарадва и да каже: Отлична жена имам! Или, ако мъжът ти носи отрицателно чувство, жената да закачи това чувство на гвоздея.
към беседата >>

137. Придобиване на енергия

Като станеш сутрин, обезсърчил си се със заешкото обезсърчение или на някой плъх или на някоя птица или на някое друго животно.
Вие по някой път сте отражение на обезсърчения, които не са ваши. За пример някой път носите обезсърченията на животните. Някой път заекът се обезсърчил, казва: „Не ми се живее“ и вие целия ден сте носител на идеята на един заек. Като види заекът, че вие се обезсърчавате, той се насърчи, казва,той като се обезсърчи човекът и заекът си изправи ушите, казва: „Аз го мислех, че той е юнак, пък тогава аз няма какво да се обезсърчавам! “ Поне не насърчавайте зайците. Като станеш сутрин, обезсърчил си се със заешкото обезсърчение или на някой плъх или на някоя птица или на някое друго животно. Щом намериш причините на обезсърчението, веднага ще се излекуваш. За какво ще дойде обезсърчението? Имате един богат баща, който ви дава средства, учители ви преподават и вие сте се обезсърчили, че не можете да учите. Обезсърчило се във вас някое животно. Тогава ще се свържете, ще мислите за ангелите, които никога не се обезсърчават.
към беседата >>

138. Възможности и условия на ума и сърцето

Сега не ви говоря за обезсърчение, но вие не сте дошли до знанието.
Ударих се.“ Защото като го изхвърлили, паднал на земята. Той дошел да разсъждава: „Благодарение, че като ме изхвърлиха толкова силно, не се ударих. Аз съм бил по-силен.“ Не онова, което знаете сега. Вие знаете много работи. Но онова, което знаеш няма приложение. Сега не ви говоря за обезсърчение, но вие не сте дошли до знанието. В природата може само да загатнат. Има неща, които показват само преходни периоди. Представете си, че гледате един цъфнал цвят. Най-първо гледате едно дърво разцъфтяло, окичено с бели или червени цветове, издава ухание. Вие мислите, че това окичване ще бъде дълго време.
към беседата >>

139. Постижения на мисълта

Дойде едно обезсърчение, кажи така: „Бутай!
Ще се разтопи. Пък има друго копче, като бутнеш, ще спре температурата. Едното копче ще бутнеш да стане, другото да престане. Тъй щото трябва да знаете копчетата. Бутай, което ти трябва, което трябва да стане. Дойде едно обезсърчение, кажи така: „Бутай! “ Как казвате вие, когато се обезсърчите: „Не бутай! “ – Бутай на място! Не ти върви – бутай на място.
към беседата >>

140. Царството на Духа

Сега не ви говоря за обезсърчение, но това са наши заблуждения.
Сега не ви говоря за обезсърчение, но това са наши заблуждения. По този път не можеш да вървиш, така да се мисли, не може. Някой казва за мен: „Той прилича малко на Христа! “ Аз съм ги слушал. Казвам: Бих желал да приличам на Христа. Не че е лошо, но да го правя това.
към беседата >>

141. Разумният човек

Разумният човек не знае какво нещо е обезсърчение, какво нещо е безверие, какво нещо е безлюбие.
По какво още се отличава разумният човек? Разумният човек не знае какво нещо е обезсърчение, какво нещо е безверие, какво нещо е безлюбие. Той не знае какво нещо е тъмнината. Ако поставите разумния човек в някоя изба, в най-голямата тъмнина, той ще извади своята лампа и ще освети пространството около себе си. Той си носи светлината навсякъде. Като го извадите от тази изба, ще разберете, че той и тук е бил на светло. Дето и да го турите, в каквато тъмнина да го поставите, той веднага ще си направи инсталация, ще си извади лампата и свободно ще се разхожда – навсякъде му е светло.
към беседата >>

142. Концентриране на човешкия ум / Съсредоточаване на човешкия ум

Имате неверие, турете след “не”-то запетая и ще стане “верие.” Обезсърчение, запетая след без и ще стане сръчен. (втори вариант)
Не се спирайте. Винаги обръщайте отрицателните величини в положителни. Всяка отрицателна величина има нещо положително, от което се ползвате. Пътят, по който човек се възпитава, са страданията, от които трябва да се ползвате всички. Съмнението, подозрението, маловерието, страхът, са такива отрицателни величини, в които ще туряте една запетая. Имате неверие, турете след “не”-то запетая и ще стане “верие.” Обезсърчение, запетая след без и ще стане сръчен. В обезсърчението има нещо неразбрано. То е на физическия свят. Тогава развивайте вашата вяра, развивайте вашата надежда, развивайте любовта към другите. Изслушайте всички учени хора. Да ви е приятно да изслушате всеки учен човек.
към втори вариант >>

„Обезсърчение“ – турете запетая след „без“ и ще стане „сърчен“.
Не се спирайте, винаги обръщайте отрицателните величини в положителни. Във всяка отрицателна величина има нещо положително, от което да се ползвате. Сега пътят, по който човек се възпитава, са страданията, от които трябва да се ползвате всички. Съмнението, подозрението, маловерието, страхът – всички те са такива отрицателни величина, в които ще турите една запетая. „Неверие“ – турете запетая след „не“ и ще стане „верие“. „Обезсърчение“ – турете запетая след „без“ и ще стане „сърчен“. В обезсърчението има нещо неразбрано, то е на физическия свят. Тогава развивайте в себе си вашата вяра, развивайте вашата надежда, развивайте любовта си към науката. Изслушвайте всичките учени хора – всички тия науки служат като метод за самовъзпитание. Ако човек изучава поетите или философите от древността, ще види, че са били все музикални хора. Ти не можеш да разбираш философия, ако не си музикален.
към беседата >>

143. Гласни и съгласни – радости и скърби

Или някой път дойде някакво обезсърчение, как се лекувате вие?
Та казвам: С тия съгласните букви вие може да си помагате. Ти си се разгневил. Как ще се излекуваш? Или някой път дойде някакво обезсърчение, как се лекувате вие? Аз да ви дам едно изречение. Като се разгневиш, кажи си: КАТКО (Учителя го изговори с особено натъртване). Произнеси го двадесет пъти. Силно неразположение, или тази лошата мисъл е дошла, така ще направиш и като дойде добрата мисъл, ще стане правилно. Понеже ти си в едно лошо положение, тъй ще му говориш и то ще те разбере.
към беседата >>

144. Умни, здрави и богати

Там, дето има мисъл, няма обезсърчение, няма обезверяване, няма безлюбие.
– Има ли такова съотношение, всеки богат човек е добър и всеки добър човек е богат. Туй не е така. Тогава не всеки богат човек е и човек, който мисли. Защото някой път вие смесвате вашите чувствувания с мисълта. Мисълта е един творчески процес вътре в човека. Там, дето има мисъл, няма обезсърчение, няма обезверяване, няма безлюбие. Всичките тия работи не съществуват в един мисловен свят. Туй е, когато говорим за една чиста мисъл. Та някой казва: „Сиромах човек е“. Кои са причините човек да не е богат? – Че тогава може да мисли.
към беседата >>

Щом ти свършваш редовете си надолу, в тебе вече е влязло едно обезсърчение на живота, не гледаш светло.
Но ако теглиш една линия и тя не е права, не можеш да бъдеш праведен. Някой път вие пишете и редовете не са прави. Някой път редовете отидат надолу, някой път отиват нагоре. Има един наклон, ще държиш туй положение еднакво. Казваш: „Аз така съм свикнал“. Не. Щом ти свършваш редовете си надолу, в тебе вече е влязло едно обезсърчение на живота, не гледаш светло. Тази линия от хоризонтално положение излиза малко нагоре, това показва, че в тебе има един подем на Духа. Тъй както говоря, да не мислите, ще във вашето писане има подем на Духа. Това са твърдения, но всяко нещо трябва да се докаже. Казвам сега изводът: Ако ти си един окултен ученик, ни най-малко не изявява една пълнота. На окултният ученик има нещо, което му липсва.
към беседата >>

145. Както Бог мисли и прави

Сега туй не ви го казвам за обезсърчение, защото то съществува. (втори вариант)
Нито произношението е произношение, нито правописанието е правописание. Всичките думи така са разхвърлени, трябва да дойдат гениални българи за в бъдеще, за да създадат един език във всичките народи. И аз наричам сегашните езици - езици на болните хора. Защото всяка една дума, която може да се измени, тя не е съществена. Ония думи, които през хиляди години могат да останат неизменени в своето произношение, в своята същина, в онова съдържание, което съдържат, това е дума, на която може да разчиташ. Сега туй не ви го казвам за обезсърчение, защото то съществува. Аз ви изнасям един факт, не е една Истина. Един факт и може някой път да ви се вижда странно. Но да допуснем както при този българин, и на вас може да ви се струва, че той е осигурен. И вие казвате: Имам 600,000 марки! И мислите с една идея на миналото, че сте осигурени.
към втори вариант >>

146. Хармония на чувства и способности

Не давайте място на ненужен страх, който може да се появи от подценяване, обезценяване, обезверяване и обезсърчение.
Сега, какво разбрахте? Развивайте в себе си вяра, развивайте вашата висша разумност. Не давайте място на ненужен страх, който може да се появи от подценяване, обезценяване, обезверяване и обезсърчение. В душата на онзи, който е безверник, вече има един страх. Всички безверници са крайно страхливи. Понеже имат силно развити лични чувства, те са много и честолюбиви. Те мислят, че Бог ги подтиска и казват: "Не Го искаме! " Те са сатурнови типове - не искат Господ да господства и за да се насърчат малко, казват: "Няма такъв Господ!
към беседата >>

147. Великoтo малко и великото голямо

Сега аз не ви говоря това нещо за обезсърчение.
Сега аз не ви говоря това нещо за обезсърчение. Всеки човек е създаден да стане в края на краищата един гений. За всеки човек е точно определено времето кога може да стане гений. Той трябва да дочака времето за проява на своята гениалност. Като дойде времето, той ще стане гений, нито една минута по-рано или по-късно. Могат да минат десетки и стотици хиляди години, но все ще дойде времето им.
към беседата >>

148. Свободно даване

На това се дължи голямото обезсърчение, което хората често преживяват.
Човек плаща, а дяволът стои настрана и се смее. В това отношение той е неуязвим и безотговорен. Докато е слушал дявола и грешил, човек не е сам. Той има съдружник, в когото вярва. Обаче, скоро съдружникът му го напуща, и човек остава сам. На това се дължи голямото обезсърчение, което хората често преживяват. Някой казва: От мене човек няма да стане. – Отде знаеш това? Ти ли си създал света? Онзи, Който е мислил хиляди години за създаването на света, Той знае какво може да излезе от тебе. Едно се иска от човека: да се откаже от своя стар съдружник, който го кара да греши и да се свърже с Първата Причина на нещата.
към беседата >>

149. Но Аз ще погледна

Сега аз не ви говоря тези работи за обезсърчение.
Сега аз не ви говоря тези работи за обезсърчение. Напротив, аз разглеждам тия работи малко по-другояче. Какво ще стане, ако аз посадя една нива, и всичко, каквото тя ражда, не го събирам? Всичкия ми труд ще отиде напразно. Не, сламата аз трябва да турям на една страна, а житото – на друга. Следователно знанието ни е потребно като насъщна храна в нашия живот.
към беседата >>

150. Първата песен

Всяко неразположение и обезсърчение са предвестници на смъртта.
Кажеш ли така, ти му причиняваш пакост. Лошите мисли на човека не са нищо друго, освен гниещо вещество, което разнася миризмата си надалеч. Като учен човек, ти казваш, че неприятната миризма се дължи на процеса на смъртта. Наистина, всички мъртви неща миришат неприятно. Всяко нещо, което започва да мирише лошо, е предвестник на смъртта. Всяко неразположение и обезсърчение са предвестници на смъртта. Сиромашията, невежеството са също предвестници на смъртта. – Логично ли е това? – Логично е. Това е според логиката на природата. Тази логика наричаме разумност.
към беседата >>

151. Естественият път

Няма обезсърчение, напред всичко ще постигнем ние.
Има известни движения, трептения, които произтичат само от волята. Ако волята не влезе в музиката, не ще има една воля. Трептенията, които се предават, не само от лявата ръка, но и мисълта трябва да действува. Моята мисъл следи туй движение. За мен движението е хубаво, когато сме въодушевени с една велика идея. Няма обезсърчение, напред всичко ще постигнем ние. То е идея. Тази музика е, която слизат онези отгоре, които слизат в света да победят. Това е един музикален превод. Светът ще се уреди. Тъй като слушате, тогава всичките хора трябва да се хармонират.
към беседата >>

152. Начини на мислене

Това не е за обезсърчение.
Той може да ги направи, той като погледне на тревата казва: „Имаш още да растеш“. Хубав е един дъб. Но дъбът сравнен с човешкото развитие е една тревица. Един човек сравнен с един ангел и той е една малка тревица. Така се разсъждава. Това не е за обезсърчение. Има неща, които за бъдеще ще учите. Природата е пълна само с блага. Вие седите и казвате: „Какво да правя, да работя ли или да не работя? Поет ли да стана, музикант ли да стана“ – какво да станете не знаете. Според вас какво трябва да стане човек?
към беседата >>

153. Сила, благородство, светлина и доброта

Това не е за обезсърчение, но трябва да знаете, че всичко, каквото имате в този свят, все ще ви се отнеме. Кога?
Човек вечно силен, вечно млад няма да остане, все ще дойде време, когато ще остарее. Младостта на младия ще му се отнеме. И старият няма да остане вечно стар – старостта ще му се отнеме. На силния ще се отнеме силата, на красивия – красотата, на учения – знанието. Каквото човек има, в края на краищата ще му се отнеме. Това не е за обезсърчение, но трябва да знаете, че всичко, каквото имате в този свят, все ще ви се отнеме. Кога? – След време. Значи, вие тук сте под аренда, под наем. Вие сте имали едно здание за сто години. Като дойде 99 година, вие трябва да го оставите на други, трябва да си вървите. Каквото има човек, всичко ще го остави на земята.
към беседата >>

154. Закон за контролиране

Ако дойде едно обезсърчение, не се спирай пред него.
Той обича да го хвалят. Кажи му даже, че като тебе такъв човек няма. Не споделяй своите мисли с низшия си ум. Той всичко разваля. Затова и Христос е казал: „Каквото дясната ръка прави, лявата да не знае.“ На низшия ум не казвай мнението си, не казвай какво мислиш да правиш. Ако дойде едно обезсърчение, не се спирай пред него. На едно обезсърчение не туряйте друго обезсърчение. Бог не е създал хората да умират и да се разправят заради Него. Бог е допуснал страданията само като една опитна школа. Всяко страдание носи едно велико благо в себе си. И смъртта е допусната в света като едно велико благо.
към беседата >>

На едно обезсърчение не туряйте друго обезсърчение.
Кажи му даже, че като тебе такъв човек няма. Не споделяй своите мисли с низшия си ум. Той всичко разваля. Затова и Христос е казал: „Каквото дясната ръка прави, лявата да не знае.“ На низшия ум не казвай мнението си, не казвай какво мислиш да правиш. Ако дойде едно обезсърчение, не се спирай пред него. На едно обезсърчение не туряйте друго обезсърчение. Бог не е създал хората да умират и да се разправят заради Него. Бог е допуснал страданията само като една опитна школа. Всяко страдание носи едно велико благо в себе си. И смъртта е допусната в света като едно велико благо. Хората умират, за да живеят в бъдеще, да минават от смърт в живот.
към беседата >>

155. Бъдете щедри

Туй ви говоря не за обезсърчение, но то е наука.
Хайде, давам две хиляди лева, три, четири, пет хиляди. Ще загася лампите и като произнесе думата „любов“, лампите да се запалят, даже червеничка светлина да се образува. Не е лесна работа ще кажеш. Аз съм бил между хора, които са ми говорили за любовта, аз съм ги слушал. Казвам: От туй всичко става, но любов не става. Туй ви говоря не за обезсърчение, но то е наука.
към беседата >>

156. Възвиси ме Духът

Най-първо вие носите една идея на обезсърчение, на ред поколения наследствени.
Та казвам: Не влизайте в стълкновение със себе си. Най-първо вие носите една идея на обезсърчение, на ред поколения наследствени. Преживявате някой път известни отчаяния. Казвате: „Нищо няма да се постигне.“ Туй се дължи на вашето минало. Някой път от вашето минало вие се въодушевлявате, защото човек със себе си носи своето минало. Но той и лошото носи. Миналото ценим, постоянно се повтаря.
към беседата >>

Тъй че като дойдете до едно обезсърчение, той да дойде като една картина, като един стимул, да ви избави от трудното положение.
Някой път от вашето минало вие се въодушевлявате, защото човек със себе си носи своето минало. Но той и лошото носи. Миналото ценим, постоянно се повтаря. И ако ви кажат, че живеете добре, защото за в бъдеще, ако живеете добре, този, вашият живот, той един ден ще ви бъде полезен. Този живот, той следва. Тъй че като дойдете до едно обезсърчение, той да дойде като една картина, като един стимул, да ви избави от трудното положение.
към беседата >>

157. Радвайте се и веселете се

Той е храна за твоето обезсърчение.
Червеният цвят да личи. Той като дойде, освежава човека. Да кажем, ти си се обезсърчил. На тебе ти трябва синият цвят. Още като иде светлината, синия цвят да го видиш. Той е храна за твоето обезсърчение. Или умът ти е забутан, не можеш да мислиш. Тебе ти трябва жълтия цвят. Отдели жълтия цвят и го направи да грее за ума. Защото умът се храни със светлина. Ако ти не знаеш да храниш ума със светлина, ти не може да растеш и да възрастваш.
към беседата >>

158. Добрата круша

Бог иска да ни подигне от туй паднало състояние и на обезсърчение.
Законът е всякога един и същ. Във всичките отношения любовта в света е нещо велико. Между големите и малките хора тя не изравнява нещата, но туря отлични отношения. Големият човек влиза в положението на малкия и дава възможност на малкия да дойде в неговото положение, дава му възможност той да се развива. Туй е идеята на Бога. Бог иска да ни подигне от туй паднало състояние и на обезсърчение. Всички тия учения, които съществуват в света, не се плашете от тях. Лъжливите учения да не ви смущават. Туй е тиня, която влязла във водата. Тази тиня, като мине през пясъчните филтри, водата ще се пречисти и отдолу ще излезе извора. Вас да ви не смущава временния живот.
към беседата >>

159. Еднократен, многократен и непреривни процеси

И тогаз се произвежда такъв процес, усещаш някой път една празнина, едно обезсърчение.
В духовния свят ние имаме многократен процес, а в умствения свят ние имаме един непреривен процес. Еднократният трябва да се смени с многократен. Многократният трябва да се смени в непреривен. И така вече се образува един кръг, в който можем да завършим. Ако ти не знаеш как да минаваш от еднократният процес в многократен и от многократният в непреривен, работите не се постигат. И тогаз се произвежда такъв процес, усещаш някой път една празнина, едно обезсърчение. Казваш: „Като направя добро, какво от това“. Ти разправяш, като направиш добро, нищо не се постига. Наял си се, върнеш се. Какво ще постигнеш? За няколко часа се освободиш от глада, но след няколко часа гладът ще се яви.
към беседата >>

160. Всичко е възможно

Сега, ако нямаме тази идея за Бога, че Той работи заради нас и в нас, се ражда едно обезсърчение.
Трябва да имаме ясна представа за онази Божествена Любов, която взела предвид вниманието на всички същества. Всички същества от най-малките до най-голямите, Бог ги поддържа в Своето съзнание. Туй, което човек никога не може да направи. За всяко същество, Той определил дажба, условия, според своите познания, според възможностите. Има всичките възможности туй същество да живее какъвто и да е живот. Сега, ако нямаме тази идея за Бога, че Той работи заради нас и в нас, се ражда едно обезсърчение. Да кажем, вие се намирате в противоречие. Беден човек е и се чудите защо е беден. Бедни сте на единственото основание, че не възприемате Божията Любов. Затова сте бедни. Щом възприемеш Божествената Любов в себе си, веднага всичките хора ще се заинтересуват за тебе.
към беседата >>

161. Какво трябва на младите

Каква е разликата между насърчение и обезсърчение?
Всеки, който не оценява нещо го скъсват. Трябва да знаете, че вие сте дошли до един свят на възможности, които Бог ви е дал, и вас ви очаква едно бъдеще, но туй бъдеще изисква работа, прилежност. Работа се изисква. Някои ще кажете: То е само за насърчение. Какво нещо е насърчаването? Каква е разликата между насърчение и обезсърчение? Насърчен, на сърце и обезсърчен, без сърце. Знаете ли произхода на „обезсърчен“, какво значи обезсърчен и насърчен? Щом се обезсърчаваш /страхлив човек си/, щом се насърчаваш /смел/ човек си.
към беседата >>

162. Добрият език

Запример, не за обезсърчение ви казвам това, но много малко знаете, в сравнение с тях.
Че всичките волове се страхували от неговата сила. И че всичките други волове се страхували от него. Няма какво да се хвалим с това. Или вие ще се хвалите, че много знаете. Че ако идете в невидимия свят, колко знаете? Запример, не за обезсърчение ви казвам това, но много малко знаете, в сравнение с тях. Вие даже не знаете колко хора има на земята. Не знаете колко птици има на земята. Не знаете колко риби има в моретата. Колко плодни дървета има на земята не знаете. И не знаете колко килограма вода има в морето.
към беседата >>

163. Добро и зло

Като се обезсърчите, ще кажете: „Тази глава не трябва да се обезсърчава.“ Обезсърчение какво значи?
Малката е глава, която не може да се справя с мъчните условия в живота. „Глава“ значи начало. Туй, с което можеш да се справиш, то е главата на човека. Затуй като не можете да разрешите някой въпрос, измерете си главата. Тази глава трябва да мисли. Като се обезсърчите, ще кажете: „Тази глава не трябва да се обезсърчава.“ Обезсърчение какво значи? – Мислите не се предават по радиото, има зъзнене. Слушаш, не можеш да схванеш. Когато едно радио е много хубаво направено, речта се предава ясно, тия паразитни вълни не пречат. И в нас имаме такива паразити. Мислиш, не можеш да схванеш, паразити има.
към беседата >>

164. Стани ти, който спиш!

При всяко обезсърчение ти си в хоризонтално положение, в плоскостта на земята.
С една дума, учителят като ви блъснал, вие сте паднали, казвате: „От мене нищо няма да стане.“ Щом сте паднали, какво трябва да стане сега? Вие сте музикант. Казали ви са само една дума: „Вие не разбирате нищо от музика.“ Ти се обезсърчиш. Какво е твоето положение тогава? Прав ли си? При всяко обезсърчение ти си в хоризонтално положение, в плоскостта на земята. И за да се насърчиш, трябва да заемеш перпендикулярно положение, да станеш. Щом човек се прегърбва, това са временни състояния. Те са лоши навици. Или някой като ходи, държи си лявото рамо вдигнато, дясното наведено.
към беседата >>

165. Основни положения на живота

Гледам, често в онова, което вие пишете, има обезсърчение.
Сега, откъде се явява във вас другото чувство, че вие се обезсърчавате? Проявили сте се и в едно ваше проявление вие се обезсърчавате. Какво нещо е обезсърчението? Гледам, често в онова, което вие пишете, има обезсърчение. Трябва да има налягане, без налягане не може. Какво говори съвременната физика? За да може машината да върви, трябва да има известно налягане. Не да спират нещата. Едно налягане трябва да има, за да се образува една плоскост.
към беседата >>

И когато вечерно време излезете, че видите звездите, всичкото ви обезсърчение да се отмахне.
Но под думата „мрачна нощ“ разбираме насъбрана енергия. Идеята, която е в умовете на хората, когато кажат „мрачна нощ“ е следната: Няма изходен път. Намираш се в един затворен кръг. Но се таки мрачната нощ показва, че цялото небе е осеяно със светлина. Небето показва, че безбройни са възможностите за човешкия живот. И когато вечерно време излезете, че видите звездите, всичкото ви обезсърчение да се отмахне. Като погледнеш нагоре небето, казва: „Не бой се, ти едва сега си започнал. Имаш възможности да постигнеш всичко. Да се чете небето показва, че имаш възможности да постигнеш всичко в живота.“ Разбиране трябва. А пък като стане ден, като изгрее слънцето, това показва, че в света единство трябва да има. Вечерно време ти се намираш в тия точки, не знаеш коя да си избереш.
към беседата >>

Самото обезсърчение, то е илюзия.
Туй е законът, при който може да се освободите от закона на илюзиите, на сенките. При сенките трябва винаги да ни покажат пътя към реалността. Защото тази илюзия е един образ на реалността, която седи извън илюзията. Та когато се обезсърчавате в живота, що е обезсърчението? То е илюзия. Самото обезсърчение, то е илюзия. За какво си се обезсърчил? Ти мислиш, че не може да постигнеш нещо. То е заблуждение. Че онези, които имат глава, защо трябва да се обезсърчават? Откъде знаете, че няма да постигнете това, което желаете?
към беседата >>

166. Ценност, съдържание и форма

Ти при неговото обезсърчение се насърчиш.
Като срещнеш някой по-невежа от тебе, ти се насърчиш. Питам сега: Къде печели човек повече? Като се насърчава или като се обезсърчава? Вие се насърчавате и обезсърчавате. Видиш един слаб човек, той е обезсърчен. Ти при неговото обезсърчение се насърчиш. Как ще обясните като срещате слабия защо се насърчавате? Като срещнеш този, който е по-силен от тебе, ти се обезсърчиш. Питам: Защо си се обезсърчил? Защото този има по-голяма сила. Кажете: Какво ти е дал слабият човек, че ти при него се насърчаваш?
към беседата >>

167. Изкуството на ангелите

Сега вземете това за разсъждение, това не е за обезсърчение, но обстановката, в която живеем, мястото, в което живеем, не е още организирано.
Какви ли не работи не стават, защото сте в един свят, който не е свободен. Законите, които съществуват са привидни закони. Не е един закон, на който можеш да разчиташ. Това е един временен порядък. Това са временни закони. Сега вземете това за разсъждение, това не е за обезсърчение, но обстановката, в която живеем, мястото, в което живеем, не е още организирано. Един ми разправя, че са ходили на опера. Българинът казва: „Опера.“ Аз му казвам: „Аз съм гледал много опери на жабите.“ Аз съм гледал опера на жабите. Жабата е артист. Като пее, тя се движи. Значи, с движенията пее.
към беседата >>

168. Обезсърчение и насърчение

Сега аз желая да ми дадете едно обезсърчение, да ми кажете едно обезсърчение, което да е хас обезсърчение.
Сега аз желая да ми дадете едно обезсърчение, да ми кажете едно обезсърчение, което да е хас обезсърчение. Аз съм ви привеждал един пример за един турски султан, който искал да му кажат една лъжа, но да бъде същинска лъжа. И който каже една същинска лъжа, ще му даде едно голямо възнаграждение. Иде един и носи едно яйце и казва: „Майка ми едно такова яйце го тури под квачката и от яйцето излезе цяла камила.“ – „Ола белир“, казал султанът, може да стане. Иде друг, носи един косъм от брадата на баща си, казва: „Този косъм баща ми го тури на Дунава и стана мост.“ – „Може да стане.“ Не признава султанът, че това е една лъжа. Най-после иде един турчин и с него двама хамали, носят един голям кюп, който събирал 200–300 кила вода.
към беседата >>

Когато не искаме да изпълним, казваме: „Това е лъжа.“ Сега и вие, кажете ми, като на този султан, едно обезсърчение.
Иде един и носи едно яйце и казва: „Майка ми едно такова яйце го тури под квачката и от яйцето излезе цяла камила.“ – „Ола белир“, казал султанът, може да стане. Иде друг, носи един косъм от брадата на баща си, казва: „Този косъм баща ми го тури на Дунава и стана мост.“ – „Може да стане.“ Не признава султанът, че това е една лъжа. Най-после иде един турчин и с него двама хамали, носят един голям кюп, който събирал 200–300 кила вода. Носят го на една върлина. Казва: „Баща ти във време на войната с московеца взе назаем от баща ми този кюп с пари.“ Султанът казва: „Не може да бъде това.“ Ако каже, че може да бъде, трябва да върне парите. Когато не искаме да изпълним, казваме: „Това е лъжа.“ Сега и вие, кажете ми, като на този султан, едно обезсърчение. В обезсърчението се намалява пулса на сърцето с десет от обикновените трептения. Ти си обезсърчен, веднага иде един страх, че ти ще изгубиш нещо, което имаш – започва сърцето да намалява трептенията. Ако се увеличава пулсът ти с десет, тогава ти си се уплашил. В намаляването на пулса човек придобива едно състояние на обезсърчение, казва: „Тази работа няма да я бъде.“ В увеличението на пулса не иде обезсърчението, но иде страхът. Често, когато ти вземат нещо от товара на гърба, ти се обезсърчиш; ако те натоварят, ти ще се уплашиш.
към беседата >>

В намаляването на пулса човек придобива едно състояние на обезсърчение, казва: „Тази работа няма да я бъде.“ В увеличението на пулса не иде обезсърчението, но иде страхът.
Казва: „Баща ти във време на войната с московеца взе назаем от баща ми този кюп с пари.“ Султанът казва: „Не може да бъде това.“ Ако каже, че може да бъде, трябва да върне парите. Когато не искаме да изпълним, казваме: „Това е лъжа.“ Сега и вие, кажете ми, като на този султан, едно обезсърчение. В обезсърчението се намалява пулса на сърцето с десет от обикновените трептения. Ти си обезсърчен, веднага иде един страх, че ти ще изгубиш нещо, което имаш – започва сърцето да намалява трептенията. Ако се увеличава пулсът ти с десет, тогава ти си се уплашил. В намаляването на пулса човек придобива едно състояние на обезсърчение, казва: „Тази работа няма да я бъде.“ В увеличението на пулса не иде обезсърчението, но иде страхът. Често, когато ти вземат нещо от товара на гърба, ти се обезсърчиш; ако те натоварят, ти ще се уплашиш. Та вие, когато се товарите с ненужни мисли повече, отколкото трябва, вие се уплашвате; когато ви вземат от добрите мисли повече, отколкото трябва, вие се обезсърчавате. Следователно, дръжте пулса си в нормално състояние на сърцето. Или другояче казано: Хранете добре сърцето. Добрият живот, това е храна за сърцето.
към беседата >>

Едно обезсърчение е една задача, която трябва да разрешите.
Та казвам: При новите условия на вас ви дават известни задачи, които трябва да ги разрешите. Едно обезсърчение е една задача, която трябва да разрешите. Да кажем, във вас паметта е отслабнала, вследствие на това вие се обезсърчавате. Кажете ми сега: Защо отслабва паметта в човека? – Доста труден въпрос. Паметта отслабва, когато се разединява съзнанието, няма единство в съзнанието. Когато някой говори, умът му е на две места, тогава паметта е слаба.
към беседата >>

След всяко обезсърчение какво иде?
Та казвам: В природата (обезсърчението) е една почивка, насърчението – работа. След всяко обезсърчение какво иде? След всеки ден иде нощ. След всяка нощ иде ден. След всеки изгрев иде залез и след всеки залез иде изгрев. Така следват. Тогава помнете: След всяко обезсърчение иде едно насърчение и след всяко насърчение иде обезсърчение.
към беседата >>

Тогава помнете: След всяко обезсърчение иде едно насърчение и след всяко насърчение иде обезсърчение.
След всяко обезсърчение какво иде? След всеки ден иде нощ. След всяка нощ иде ден. След всеки изгрев иде залез и след всеки залез иде изгрев. Така следват. Тогава помнете: След всяко обезсърчение иде едно насърчение и след всяко насърчение иде обезсърчение. Редуват се нещата в света.
към беседата >>

169. Смяна на състоянията

Каквото и да е вашето обезсърчение, никога не се обезсърчавайте в ония принципи, които са заложени дълбоко в душата ви.
Светлина краси живот, земя. Светлината краси живота на земята, светлината осмисля живота на земята. Защо животът на земята без светлина не може? Светлината краси живота на земята. Най-първо, турете в себе си положителното. Каквото и да е вашето обезсърчение, никога не се обезсърчавайте в ония принципи, които са заложени дълбоко в душата ви. Животът има една положителна основа, която е неизменна. Идейният живот, Божественият живот с нищо не може да се измени. Онова, което е предначертано, онова, което Бог е турил за цел в живота, никой не може да го измени, в края на краищата ще се постигне. Нищо в света не може да те спъне. Временно може да бъдеш спънат, то е в реда на нещата, но в края на краищата онова, което е предписано, предназначено, то ще се сбъдне.
към беседата >>

Запример дойде ти едно обезсърчение.
Огънят на огнището малко може да те стимулира. Казвам, някои хора искат чрез безверие да стимулират света в работа. Погрешката е там, че ние трябва да вярваме в онова, което не е реално. Реалното е, което стимулира нещата. Нереалното, то всякога има обратни резултати. Запример дойде ти едно обезсърчение. Как може да го използваш? Не зная във вас как идат обезсърченията. По някой път, като се обезсърчите, от какво се обезсърчавате? Някой път вие се обезсърчавате, че не може да помните. Знаеш защо не може да помните?
към беседата >>

170. Божественият ум, сърце и воля

В Божественото няма обезсърчение, там лесно се изправя всичко, там погрешки няма.
В Божественото няма обезсърчение, там лесно се изправя всичко, там погрешки няма. Ако ти имаш един приятел, когото обичаш като себе си, ако този приятел бръкне в касата, ще го считаш ли като престъпник? Тебе ще ти е приятно, че той взел. Ако ти имаш градина и твоят приятел дойде в градината, и откъсне от плодовете, тебе ще ти стане приятно, ще го считаш привилегия, че е откъснал. Ако дойде този, когото не обичаш, ще кажеш: „Как смее да дойде.“
към беседата >>

171. Хвалете Господа

Аз уважавам всички хора, които страдат и скърбят и които се намират в обезсърчение.
Та казвам: Не обиждайте вашите души, които Бог е вложил във вас. Не обиждай своята душа, която е излязла от Бога, не обиждай своя дух, своя ум, своето сърце, които са излезли от Бога. И при всички погрешки на сърцето си, кажи: „Няма нищо, ще се оправи тази работа.“ Сърце, което скърби, което тъжи, съзнава своята погрешка и ще се изправи. То казва: „Не искам да правя тази погрешка, но я правя.“ Благородството на сърцето седи в това, че като съзнава своите погрешки, то скърби и страда и има желание да ги изправи. Аз говоря за страдащите. Аз уважавам всички хора, които страдат и скърбят и които се намират в обезсърчение. Тези хора имат желание да изправят сърцето си. Те са на прав път. Лошото е там, че мнозина мислят, че като страдат, не са на прав път. Те мислят, че когато хората са щастливи, тогава са на прав път. Възможно е да е така, но възможно е и да не е.
към беседата >>

172. Пестене на енергията

Когато вие се обезсърчите, кой е поводът на вашето обезсърчение?
В съзнанието на мухата какво има? В нея има едно усилие, иска да се освободи. Тя бръмчи. Ние схващаме, като че тази муха има страх. Бръмчи по един начин. Когато вие се обезсърчите, кой е поводът на вашето обезсърчение? Запример обезсърчиш се, че някоя работа не можеш да свършиш. Представете си, че сте взели един декар земя да я копаете на два лизгара. Най-първо, считате, че е лесна работа да изработите един декар на два лизгара. Но копали ли сте вие един декар на два лизгара? След като копаете, ще ви отмалеят ръцете, ще кажете: „Тази работа е мъчна.“ Отмаляват ръцете – не може да копаете.
към беседата >>

173. Връзвайте и развързвайте

Или другояче казано: Щом се прояви Бог, тогава ще дойде твоята възлюблена на Земята, една сродна душа, един ангел ще дойде и ти тогава няма да имаш никакво обезсърчение в живота.
Ние се намираме в един свят самотен и живеем неразбрано. Тогава се проповядва философия: човек трябва да бъде силен, трябва да бъде умен, трябва това и онова. Това е една крива философия. Ако Бог в твоята душа не може да се прояви, ако Бог в твоя ум не може да се прояви, ако Бог в твоята воля не може да се прояви, ако Бог в твоето тяло не може да се прояви, от тебе нищо не става. Или другояче казано: Щом се прояви Бог, тогава ще дойде твоята възлюблена на Земята, една сродна душа, един ангел ще дойде и ти тогава няма да имаш никакво обезсърчение в живота. Всичко ще става тъй, само като хлопнеш и ще стане, не при сегашното хлопване. Аз съм наблюдавал майките, наблюдава детето върви някъде [...] без да говори, само като мръдне с устните си и майката казва: „Дайте едно кило череши.“ Децата магически казват. Някои деца искат, но майката казва: „Не може.“ Онова дете само с очите каже и майката го прави.
към беседата >>

174. Страж на живота

Значи всяко нещо, което няма сърце, в което сърцето не взима участие, аз го наричам обезсърчение.
Да допуснем, че вие се обезсърчавате. Какво нещо е обезсърчението? Турете запетая след о, турете запетая и след без: о, без, сърчение. Обезсърчава се. Значи всяко нещо, което няма сърце, в което сърцето не взима участие, аз го наричам обезсърчение.
към беседата >>

175. Каквото попросите

Всяко отчаяние и обезсърчение ще ви напуснат.
Сега и вие ще знаете как да създадете в себе си красивите и хубавите мисли. Една мисъл може да се насади в ума ви, едно чувство и едно желание може да се насади в сърцето ви, една постъпка може да се насади във волята ви. По този начин може да измените и подобрите живота си. Всяка вечер, като си лягате, внесете в ума си мисълта, че можете да изправите очите си, ушите си, устата си, носа си, да се измените. И като внасяте в себе си тия положителни мисли, ще видите как постепенно ще се измените. Всяко отчаяние и обезсърчение ще ви напуснат. Така ще идват вашите добри приятели един след друг при вас и ще ви донасят по един подарък. Ти се чудиш възможно ли е това? Възможно е. Днес получиш една ябълка, на другия ден – друго нещо. Някой пък ти пошепне, че Бог те обича.
към беседата >>

176. Новият закон

Всяко обезсърчение, това показва,че Бог отсъствува.
То е живот. Ако обичаме Него, всичко друго може да обичаме. Без любов към Бога, нищо в света не може да се постигне. Когато Бог живее в нас и проявява Своята любов, ние можем да бъдем силни. Когато Бог не живее в нас и не проявява Своята любов, ние сме най-слаби. Всяко обезсърчение, това показва,че Бог отсъствува. Всичкото невежество показва отсъствието на Бога. Когато Той присъствува, ние сме силни и мощни. Отворете сърцата си сега за любовта към Бога. Любовта е, която ще спаси света.
към беседата >>

177. Да имате любов

Достатъчно е всяка вечер да наблюдава по половин час небето, за да се освободи от всякакво обезсърчение.
Той насочва своя телескоп към небето и вижда звездите, изучава ги и прониква в техния живот. Чрез силно увеличаване на звездите някои астрономи изучават устройството им и казват, че и там живеят разумни същества, по-интелигентни от хората на земята. Те казват, че хората се ползват даже от тяхната интелигентност. Като възприема от любовта и интелигентността на тия същества, човек не може да не каже в себе си, че наистина Бог е Любов. Заслужава човек да излиза вечер със своя телескоп и да наблюдава небето. Достатъчно е всяка вечер да наблюдава по половин час небето, за да се освободи от всякакво обезсърчение. Добре е да бъде човек астроном, да се освободи временно поне от полиците, които му предстоят да плаща.
към беседата >>

178. Чистене съзнанието

Сега къде ще турите вашето обезсърчение?
Сега къде ще турите вашето обезсърчение? О-без-сърце. Какво значи обезсърчение? Щом спре сърцето, обесърчиш се. Щом се движи, насърчиш се. Те са естествени положения на съзнанието. Да допуснем, че някои от вас обичате бял хляб, другите обичате чер.
към беседата >>

О-без-сърце. Какво значи обезсърчение?
Сега къде ще турите вашето обезсърчение? О-без-сърце. Какво значи обезсърчение? Щом спре сърцето, обесърчиш се. Щом се движи, насърчиш се. Те са естествени положения на съзнанието. Да допуснем, че някои от вас обичате бял хляб, другите обичате чер. Каква е разликата между белия и черния хляб?
към беседата >>

Към него всякога да оперирате, че всяко обезсърчение да изчезне.
Щом пееш мажорно за хората, този център е надолу вече. Колко е красива мажорната гама, когато пееш за Онзи, Който ви е дал живота. Мажорната гама е да пееш за хората, да ви [видят]. Тя е гама, която слиза надолу в човешкото съзнание. Най-първо, създайте си един идеал, каквото правите, да го правите за онова, възвишеното, красивото. Към него всякога да оперирате, че всяко обезсърчение да изчезне. Нали съм давал онзи пример за извора. Изворът, който изпратил тия водни струи – най-първо са били чисти. Като са минали двайсет, трийсет или четирийсет километра, тази вода се е окаляла. Какво лошо има в окалянето на водата? Вижте хубавата страна – като мине калната вода, оставя тия утайки.
към беседата >>

Да имате една непреодолима вяра и като умира човек, да каже: „Няма да умра.“ Като дойде най-голямото обезсърчение, не вярвай, че нямаш никакви способности.
Да имате една непреодолима вяра и като умира човек, да каже: „Няма да умра.“ Като дойде най-голямото обезсърчение, не вярвай, че нямаш никакви способности. Мислите ли, че ако мене ми затворят устата и ми кажат, че не мога да говоря, че аз наистина не мога да говоря? В дадения случай, когато устата ми е затворена, не мога да говоря, но аз зная, че като се махне тази превръзка на устата, мога да говоря. Казвам, не се поддавайте на онези внушения на черната ложа. Казват ти: „Ти си неспособен човек.“ Не се поддавайте. Запуши ушите.
към беседата >>

179. Правъ пѫть / Прав път

Седите някой път и ви нападне тъга, обезсърчение, обезсмисли се животът. (втори вариант)
Казвам: Остарели сте, но не сте поумнели. Всеки, който не е поумнял, според мене на хакерене* е остарял. Старостта е един процес и младостта е един процес. Човек е извън старостта и извън младостта. в началото на пътя е младият, в края на пътя е старият. Седите някой път и ви нападне тъга, обезсърчение, обезсмисли се животът.
към втори вариант >>

180. Да дойде при мене

Туй не трябва да бъде обезсърчение.
Има един стих – някъде в Евангелието ще го намерите, дето Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец не го е привлякъл, и никой не може да иде при Отца ми, ако аз не му покажа пътя.“ Толкоз години ви е говорено за реалните работи, но колко смътни са всичките понятия, които имате за религията. Че конкретно ако ви турят на изпит, какво бихте писали, какво нещо е религия. Може да говорите много работи за религията, но всичко, което се каже, не е религия. За един човек може да знаеш как се облича, каква му е шапката, какви му са обущата, каква е къщата, но това не е човекът. Туй не трябва да бъде обезсърчение. Ние не сме дошли още до същественото в живота. Говорим за любовта, но имаме повърхностно понятие за любовта. Разбираме нещо в дадения случай за любовта, което не е любов. Ти в даден случай разбираш, че някой човек е по-силен от тебе, хване човекът, натисне те на земята. Ако ти хванеш някого и го натиснеш на земята, ти си по-силен.
към беседата >>

181. Правата посока

Вие имате едно обезсърчение вътре в душата си. (втори вариант)
Има три неща, на които може да вярвате: мислите ви никой не може да ограничи, чувствата ви никой не може да ограничи и постъпките ви никой не може да ограничи. Постъпките аз разбирам даже, като си вързан, едно малко движение пак можеш да направиш, не може да те спъват. Има един закон: ако вие знаете да се движите – и най-дебелото въже може да го скъсате. Пък ако знаете музика, вътрешно като изпеете една песен, да скъсате въжето. Трябва да бъдете един гениален музикант, за да скъсате едно дебело въже. Вие имате едно обезсърчение вътре в душата си. Не е ли това едно дебело въже, което ви е вързало? Като изпееш една песен, да скъсаш това въже. Трябва да има нещо, на което да разчитате. Казвате: „Господ всичко може да направи”. Това е заради Него.
към втори вариант >>

182. Организиране

Страхът произвежда обезсърчение.
Сега се нуждаете от самовъзпитание на чувствата. Щом дойдат тия песимистичните чувства, трябва да ги превръщате. Песимизмът има изобилно чувства в него. Той повече страхлив, отколкото трябва. Страхът произвежда обезсърчение. Крайно страхливите хора лесно се обезсърчават.
към беседата >>

183. Съживява

Тия неща ви ги казвам не за обезсърчение, но за поощрение.
Един човек, който казва, че вярва в Бога, трябва да има едно отлично сърце. Като музика да е. Да ти е приятно. На сто крачки като минеш да ти е приятно да кажеш. Още веднъж да го срещна. Тия неща ви ги казвам не за обезсърчение, но за поощрение. Вие ще кажете тогава нашата е свършена. Не е свършена. Какво ти е свършена работата. Криво разбираш. Казвам някому: Посей тази ябълка.
към беседата >>

184. Нови насоки

Сега аз като ви говоря, не ви говоря за обезсърчение.
Сега аз като ви говоря, не ви говоря за обезсърчение. Има един порядък, на който всички трябва да се подчиняваме разумно. Дойде някой, вие сте доволни от него. Според закона на музиката всички оркестранти в един оркестър трябва да свирят. Капелмайсторът няма да им показва. Движенията на един капелмайстор няма да бъдат както на другите.
към беседата >>

185. Виделината свети

Сега не искам да ви проповядвам обезсърчение.
Сега не искам да ви проповядвам обезсърчение. Казвам: Трябва да се избавим от тия заблуждения, от тия фалшивите каймета, които съществуват. Да се избавим от тях. И да имаме звонковите пари. Да се избавим от тия консерви. Веднъж ме питаше един англичанин мисионер, от старото християнство.
към беседата >>

186. Тон и техника

Обезсърчение значи без сърце.
“ Какво представя човек? Желание трябва да имаш за зрението. Сега се обезсърчавате. Обезсърчението от новото гледище на живота какво подразбира? Българинът е реалист. Обезсърчение значи без сърце. Сърцето престава да тупти и да се движи. Когато движението спре, българинът се обезсърчава. Да кажем, вие сте тръгнали за града весели, дойде някой и ви казва, че не се позволява. Вие ви стане мъчно, че ви спрели и дойде обезсърчението. Имаш известно желание да идеш някъде.
към беседата >>

187. Пътища на Любовта

(Учителят прави движение на обезсърчение.) Целия ден ще развалиш разположението на всичките хора, пък и своето разположение ще развалиш.
Тази работа, по която ти отиваш, ще успееш. Отива някой по търговия – ще успееш. Отива някой да се жени – ще успееш. Жената отива – ще успееш. На всички казвам: „Ще успееш.“ Вие какво правите? (Учителят прави движение на обезсърчение.) Целия ден ще развалиш разположението на всичките хора, пък и своето разположение ще развалиш.
към беседата >>

188. На зазоряване

Когато Мохамед проповядвал учението си, най-после той дошъл до голямо обезсърчение и решил да бяга от хората.
Когато Мохамед проповядвал учението си, най-после той дошъл до голямо обезсърчение и решил да бяга от хората. Не могъл да издържи на хулите и гонението, което обявили против него. Спрял на едно място да си почине и дълбоко се замислил. В този момент той видял, как една мравка, носеща много тежък товар за нея, искала да го занесе в мравуняка. Мохамед броил, колко пъти мравката вдигала товара от земята и го изпущала. Най-после тя го вдигнала и успяла да го занесе в мравуняка.
към беседата >>

189. Два Божествени процеса

Сега не е въпрос за обезсърчение.
Някой от вас, който е на 45 години, 50, 60 години, като бил дете, има ли същото разположение, като стане на 45 години. Той има идеята, че е остарял, че много знае, че много е претеглил. Какво знае? Казва: „Аз зная много работи, много откровения“. Какви откровения? Сега не е въпрос за обезсърчение. Някой казва: „Аз дигам голям товар от 50-100 кила“. Що е сто кила? Много машини дигат 5-10 хиляди кила; има машини, които дигат 100 хиляди кила. Машина, която дига 100 хиляди кила, не е по-умна от човека. Зад тази машина седи нещо разумно.
към беседата >>

190. Четирите струни

Туй не ви го казвам за обезсърчение.
Тя се извинява, че работа имала. Като слезе тя на земята, тя го търси. 777 пъти се търсят и едва дванайсет пъти се намират. И дванайсет като извадите от 777, колко прераждания остават разделени? На земята дванайсет щастливи прераждания човек има, а другите – Господ да му е на помощ. Туй не ви го казвам за обезсърчение. Ако сте зимно време в училището, какво ще направиш? Ако дойде момент да ходиш в училището, обстановката ще бъде друга.
към беседата >>

191. Слабият и силният