НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
373
резултата в
107
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
Павел, който е писал тия думи, беше запознат с еврейската Кабала и беше много сведущ, но човеку са нужни голямо въже и едра
кофа
, та да може да влезе в кладенеца на Павел.
Трябва
кофата
да ти е здрава и тези, които те спущат в кладенеца, трябва да са хора верни.
2.
Отдайте Божието Богу
,
НБ
, София, 31.12.1916г.,
В физиологичното и психичното съзнание процесите се извършват отвътре-навън, няма нужда да пущате
кофата
си вътре, да вадите вода.
3.
Обичен и скъп
,
НБ
, София, 8.10.1922г.,
Можеш ли да вържеш
кофата
на конец и да вадиш с нея вода от кладенеца?
Думата „обичен" е дебело въже, с което завързваш
кофата
.
Щом направите дебелото въже, ще завържете една
кофа
за него и ще я пуснете в кладенеца, да извадите, колкото искате, вода.
„Скъпи" - това е конец, на който свързваш своята
кофа
и като я пуснеш в кладенеца, ще се скъса.
(втори вариант)
„Обич ни" е дебело въже, с което като спуснеш
кофата
си в кладенеца, удържа и може да извадиш вода.
(втори вариант)
4.
Четирите съзнания
,
МОК
, София, 25.4.1923г.,
Но когато пожелае, човек може да извади нещо от този склад, от подсъзнанието си, както вади вода от кладенец: спуща
кофата
в кладенеца, нагребва вода и я изважда навън.
5.
Едно ти не достига!
,
НБ
, София, 6.1.1924г.,
Мога да го оставя и да си замина, но аз взимам една
кофа
, занеса му вода да пие, дам му малко зобец, малко ечемик.
6.
Разумният живот
,
ООК
, София, 16.7.1924г.,
Представете си един слуга, който се е научил в живота си само да изважда с една
кофа
нечистотиите и да ги изхвърля навън.
Но представете си, че той един ден намери една
кофа
с чиста вода и вземе, та я изхвърли.
Представете си сега друг един слуга, който се е научил в живота си само да внася с
кофата
чиста вода, и един ден намери една
кофа
с нечиста вода и я внася между кофите с чиста вода.
Вие намерите една
кофа
с нечиста вода и я турите между вашите добродетели, но понеже нямате обоняние, вие не можете да я забележите.
Тъй щото в туй отношение добрият човек е направил едно престъпление, като е внесъл
кофата
с нечистата вода между чистата, а тя трябваше да върви по обратен път, назад.
Злото, което е направено с изхвърлянето на чистата вода, или злото, което е направено с внасянето на
кофата
с нечистата вода?
Ако вършите разумно Волята Божия, ще мязате на една
кофа
, с която се носи чиста вода – и ако не се противите, ще я внесете в дома си.
Ако вършите неразумно Волята Божия и се противите, ще мязате на една
кофа
, с която носят нечиста вода – и смъртта ще ви покоси.
7.
Ще дойда след Тебе
,
НБ
, София, 20.7.1924г.,
Философът взел една
кофа
чиста вода, изсипал я върху главата му и го окъпал добре.
И на вас казвам: Като дойде някой при мене, с една
кофа
вода ще му докажа, че има вода.
8.
Молитвата
,
ООК
, София, 23.7.1924г.,
Българинът пък казва: „Като пусна
кофата
си в кладенеца, иска не иска, все ще ми даде нещо.“ Той се отличава по това, че обича повторението на едно и също нещо.
9.
Разумният и неразумният слуга
,
ООК
, София, 3.9.1924г.,
Отива, отпушва я, туря отдолу
кофата
и само излива, като си пее „Блага дума на устата“.
10.
Отворената и затворената чаша
,
ООК
, София, 4.2.1925г.,
Каква философия има в това, да пуснете една
кофа
в кладенеца и после да я извадите?
Представете си, че изучавате скоростта, с която
кофата
се спуща и изважда от кладенеца, какво ще придобиете?
Разбира се, ако
кофата
е пълна, ще пада по-бързо; ако е празна, ще пада по-бавно.
11.
Истинско служене
,
ООК
, София, 4.3.1925г.,
Ако един човек дойде отвън и те накара да направиш нещо, ти го изпълняваш; а когато един дух те накара да вдигнеш една
кофа
, казваш: „Как смее той да ми заповядва?
12.
Наряд и упътвания / Чистотата
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1925г.,
Една
кофа
на главата си, една
кофа
на тѣлото си, и всичко това е достатъчно.
Една
кофа
на главата си, една
кофа
на тялото си, и всичко това е достатъчно.
(втори вариант)
Една
кофа
на главата си, една
кофа
на тялото си – и всичко това е достатъчно.
(втори вариант)
13.
Великият закон
,
НБ
, Русе, 11.10.1925г.,
Тогава ти ще се намирашъ като прѣдъ чешма, при която можешъ да дойдешъ съ единъ голѣмъ джобуръ, или съ една голѣма
кофа
и да я напълнишъ, колкото искашъ, но съ условие самъ да си ги носишъ.
Тогава ти ще се намираш като пред чешма, при която можеш да дойдеш с един голям джобур, или с една голяма
кофа
и да я напълниш, колкото искаш, но с условие сам да си ги носиш.
(втори вариант)
14.
Събиране и изваждане (Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свеща)
,
ИБ
,
БС
, София, 18.12.1925г.,
На сутринта вземам една
кофа
със зрънца, наклаждам един мангал и сядам при мангала да се грея.
15.
Приложение на символите / Живите символи като методи за работа
,
МОК
, София, 20.12.1925г.,
Друг човек пък отива на кладенеца да вади вода, но не намира никаква
кофа
.
Това е чашата, която се е превърнала в малка
кофа
.
Той изважда от джоба си едно въже, връзва
кофата
за него и бързо я спуща в кладенеца.
Кофата
се напълва с вода и той се радва, че ще задоволи жаждата си.
Изтегля
кофата
навън и пие от нея.
Представете си, че това е една малка
кофа
, с която можете да си извадите вода от кладенеца, като я спуснете и извадите.
(втори вариант)
16.
В малкото
,
НБ
, София, 20.6.1926г.,
Като гледам всичко това, ако бих могъл да плача, бих напълнил цяла
кофа
със сълзи, но понеже не мога, казвам: приятелю аз не мога да плача, но ти ще страдаш много.
17.
Четирите кръга
,
ООК
, София, 11.5.1927г.,
Когато искаш да черпиш вода от кладенеца, не влизай сам в него, но пусни
кофа
с въже и така извади, колкото вода ти е нужна.
18.
Духът на Господа
,
СБ
, София, 19.8.1927г.,
Ако пък сте много раздразнен, залейте се с една
кофа
прясна, чиста вода.
19.
Великото и красивото
,
ООК
, София, 25.8.1927г.,
Как ще вярвате на човек, който представя тънко въже, с което не можете да извадите нито една
кофа
вода от кладенеца?
20.
Малките резултати
,
ООК
, София, 31.8.1927г.,
Какво струва на тази жена да тури
кофата
пред вола да го напои?
Веднага му донесъл една
кофа
вода да пие.
21.
Творец на съдбата си
,
МОК
, София, 15.1.1928г.,
Да пренасяте с
кофа
вода от далечно разстояние, за да измиете един голям салон, това е губене на време.
22.
Дванадесетте племена
,
НБ
, София, 26.2.1928г.,
Каже ли някой, че не може да извади вода от кладенеца, аз зная, че въжето на
кофата
е скъсано.
Ако има някакви изключения в живота ви, това се дължи на самите вас, че сте скъсали въжето на
кофата
, с която черпите вода от кладенеца.
23.
Ключът на живота
,
ООК
, София, 22.8.1928г.,
Изходният път се състои в следното: разумният човек взима 10 тънки въжета, омотава ги едно в друго, закачва на това дебело въже една голяма
кофа
, пуска я в кладенеца и изважда 100 килограма вода.
Представете си, че вие се намирате пред един кладенец и държите в ръката си
кофа
, вързана с тънко въже, с което можете да извадите едва 10 килограма вода.
Вие пускате вашата
кофа
с тънкото въже и изваждате само 10 килограма вода.
– Вие взимате друга
кофа
, която може да събере 100 килограма вода, закачвате я на вашето тънко въже и я пускате в кладенеца.
Теглите
кофата
нагоре, но въжето се скъсва и
кофата
остава в кладенеца.
Той трябва да пусне
кофата
10 пъти в кладенеца, за да извади 100 килограма вода.
24.
Външни и вътрешни влияния
,
МОК
, София, 14.9.1928г.,
Престъплението не е в това, че човек откъснал една ябълка от някоя градина или че нагребал една
кофа
вода от някой извор, но в нежеланието на човека да се обърне към Бога, да поиска позволение от Него и, като му се разреши, да Му благодари.
Например има един голям извор и един човек взима от него една
кофа
вода и го налагат.
(втори вариант)
Тази вода няма ли да изтече, ако не вземеш
кофа
вода.
(втори вариант)
25.
Вързано и развързано
,
НБ
, София, 31.3.1929г.,
Той си помислил, че ябълката ще пожелае да я полее с една
кофа
вода.
26.
Господар и слуга
,
ООК
, Мусала, 10.7.1929г.,
Не му ли отдавате нужното внимание, вие ще се намерите в положението на онази млада княгиня, която заради лошото отношение със слугите си, всяка вечер била заливана с
кофа
студена вода от неизвестно за нея лице.
Той носел със себе си
кофа
със студена вода и в момента, когато жена му минавала край него, бързо я заливал със студената вода и се скривал някъде между дърветата.
То полива човека с
кофа
студена вода.
27.
Моите овце слушат моя глас
,
НБ
, София, 11.8.1929г.,
Вие отговаряте, че ви е нужно за спущане с него на една
кофа
в кладенеца.
Щом се изкопае един кладенец, в който се спуща
кофа
за вадене на вода, непременно трябва да се знае, какво е въжето.
С тънко въже не може да се спуща
кофа
в кладенец, нито вода може да се вади.
28.
Опитната школа
,
ООК
, София, 22.1.1930г.,
С тази вяра той не може да извади даже една
кофа
вода от кладенеца.
29.
Махалото
,
ООК
, София, 29.1.1930г.,
(Учителят показа едно махало, с което се мерят теченията в човека.) Това е една
кофа
, с която може да се изкарва вода.
(втори вариант)
30.
Новото в живота
,
ООК
, София, 19.2.1930г.,
Щом и последната
кофа
вода излезе навън, щерната престава да дава.
Ако си една щерна, правилото е, като бръкнеш с
кофата
, толкоз вода ще даде.
(втори вариант)
31.
Огъната плоскост
,
МОК
, София, 4.4.1930г.,
Представете си, че някой човек живее в
кофа
, в която събират нечиста вода.
Той намира нещо за ядене в
кофата
и остава в нея.
Като се напълни
кофата
, слугинята излива водата навън, измива
кофата
и я внася в къщи, където отново я пълни с нечиста вода.
Той тръгва след нея, намира същата
кофа
и влиза вътре да си хапне нещо.
Съдбата даже не подозира, че в
кофата
с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там.
Тя не ви е сложила в нечистата
кофа
.
Хубаво, представете си, че живеете в една
кофа
, в която хората си тургат излишната вода, помията.
(втори вариант)
Но понеже вие сте намерили нещо в помията за ядене, влезнали сте в
кофата
.
(втори вариант)
Представете си, че някой човек живее в
кофа
, в която събират нечиста вода.
(втори вариант)
Той намира нещо за ядене в
кофата
и остава в нея.
(втори вариант)
Вие не можете да си представите защо ви изхвърлят с помията из
кофата
навънка.
(втори вариант)
Като се напълни
кофата
, слугинята излива водата навън, измива
кофата
и я внася вкъщи, дето отново я пълни с нечиста вода.
(втори вариант)
След като ви изхвърлят, изчистят
кофата
и я занасят вкъщи.
(втори вариант)
Той тръгва след нея, намира същата
кофа
и влиза вътре да си хапне нещо.
(втори вариант)
- пак се върнете в
кофата
.
(втори вариант)
Съдбата даже не подозира, че в
кофата
с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там.
(втори вариант)
А слугинята даже и не подозира, че има някаква жаба в
кофата
.
(втори вариант)
Тя не ви е турила в нечистата
кофа
.
(втори вариант)
32.
Връзване и развързване
,
МС
, София, 13.7.1930г.,
Ако не знаеш да завързваш въжето на
кофата
, с която ще вадиш вода от кладенеца, ти не можеш да извадиш вода.
Ако не можеш да вържеш
кофата
, както трябва, ти ще я спуснеш долу, но тя ще остане в кладенеца и няма да извадиш вода.
Кофата
трябва да се върже добре, с три възела, за да се извади с нея вода от кладенеца.
Всяко въже съжалява, когато изгуби
кофата
си и се радва, когато
кофата
му е на място.
Следователно, ако вие не можете да вържете, както трябва, някоя ваша мисъл за дръжката на
кофата
и я спуснете в кладенеца, дето вашият ум и дух работят, какво можете да направите?
Една
кофа
имайте, но вадете с нея вода!
Вие се нуждаете от здраво въже и от една здрава
кофа
, с която да можете, когато искате, да вадите вода от кладенеца.
Имате ли много кофи, ще бъдете тъй добри, дето минавате, да оставяте на този, на онзи по една
кофа
, като задържите и за себе си една.
33.
Познава гласа му
,
СБ
,
РБ
, Рила, 20.8.1930г.,
Вие имате един дълбок кладенец, от който вадите с
кофа
вода.
За тази цел вие закачате
кофата
, която събира около 100 кг вода, за въжето, което искате да опитате, и я пущате в кладенеца.
Така спущате
кофата
няколко пъти в кладенеца – и ако въжето издържа на тази тежест, значи то е здраво.
Обаче опита ще направите първо с
кофата
, а после със себе си.
Ще имате предвид метода: първо ще спуснете въжето с
кофата
в кладенеца, а после ще влезете вие.
34.
Божествена връзка
,
СБ
,
РБ
, Рила, 21.8.1930г.,
Единият край на въжето се връзва за дръжката на кладенеца, а другият край се връзва за
кофа
, за да се извади вода от кладенеца.
– Ще вържете въжето за
кофата
и така ще извадите вода.
Нямате ли
кофа
, която да завържете за въжето, не можете да извадите вода.
Колко време трябва да въртите дръжката на колелото, за да спуснете
кофата
в кладенеца и да извадите от него вода?
През това време обаче вие трябва да въртите дръжката на колелото, за да спуснете
кофата
в кладенеца.
35.
Разумни промени / Разумно изменение на абсолютното равновесие. Пробуждане на известни сили
,
МОК
, София, 14.11.1930г.,
Докато човек не обърне пълната
кофа
надолу, да изтече съдържанието ѝ, не може да очаква облекчение.
Следователно, докато човек не обърне
кофата
на своя личен живот надолу, да се освободи от излишния товар, животът му всякога ще бъде тежък.
Дето отидете, все тази мисъл носите и пълните
кофата
си с излишен товар.
Обърнете
кофата
надолу, откажете се от мисълта за следване.
Щом изпразните
кофата
, животът ви ще стане по-лек.
Най-първо имате една
кофа
, обърната с устата си нагоре , искате да я пожертвувате – обръщате я с устата надолу .
(втори вариант)
След като обърнете отверстието съдържанието, което има вътре, изтича и
кофата
става по-лека.
(втори вариант)
Ти за да се освободиш, казваш на тази идея: не искам да служа на университета, обръщаш
кофата
надолу и кажеш: олекна ми на душата.
(втори вариант)
36.
Двама или трима
,
НБ
, София, 23.11.1930г.,
Тя е въжето, с което се връзва
кофата
за вадене на вода от кладенеца.
– Като пусна
кофата
в кладенеца, да извадя вода и я опитам, тогава ще ти кажа, в какво вярвам.
37.
Здрава основа
,
УС
, София, 4.1.1931г.,
– Тя е
кофа
с която се пренасят нещата от едно място на друго.
38.
Колелото на съзнанието / Закон на редуването. Функции на числата – колелото на човешкото съзнание
,
МОК
, София, 16.1.1931г.,
Щом
кофата
, т.е.
Следователно, ако
кофата
ти се изпразни, не страдай за това.
Изпразнила се една
кофа
, не плачи за изпразнената
кофа
.
(втори вариант)
Обезсърдчила се една
кофа
, не се обезсърдчавай с нея.
(втори вариант)
Напълнила се
кофата
, не се радвай с нея.
(втори вариант)
Тази работа ще се оправи, като отида на онзи свят, разбира, като се завърти колелото и слезне
кофата
долу, и почерпи водата на новия живот, който трябва да дойде в неговото съзнание.
(втори вариант)
Старият човек, който умира, е като
кофата
, която се е изпразнила.
(втори вариант)
Щом станеш много набожен, много морален, ще знаеш, че скоро ще се изпразни
кофата
ти.
(втори вариант)
Сега това положение е чисто механическо; но представете си, че като един човек, ти имаш жажда, значи, след като се напълни тази
кофа
какво трябва да правиш?
(втори вариант)
Питам тогава, след като се изпразни една
кофа
, ще има ли тя своята тежест?
(втори вариант)
Каква ще бъде тежестта на една
кофа
?
(втори вариант)
С всяко едно почерпване, те се изтъркват и губят от своята тежест; и кофите наместо 10 грама, стават 9, 8, 7, докато дойде една
кофа
и стане 1 грам, а може да стане и 0 грама; какво става тогава с
кофата
?
(втори вариант)
Щом минем към третата категория, казваме: Вярно е, напълни се
кофата
!
(втори вариант)
39.
Причини за несполуки
,
ООК
, София, 25.2.1931г.,
Човек се колебае да влезе, или да не влезе в един дълбок кладенец, докато намери дълго въже, с което или сам да се спусне или
кофата
да пусне да извади вода.
по-късо, отколкото трябва,
кофата
на може да опре до дъното на кладенеца.
по-дълго, за да може
кофата
свободно да се спусне в кладенеца и да извади от него вода.
Докато
кофата
не се обърне настрана, вие не можете да извадите вода от кладенеца.
Следователно, както изваждането на вода от кладенеца с
кофа
е в зависимост от дължината на въжето, така и реализирането на идеите е в зависимост от дължината на въжето, с което са вързани.
40.
Справедливи
,
МОК
, София, 13.3.1931г.,
Или представете си сега някоя сестра е дежурна, нали тук има дежурства, и носи тя една голяма
кофа
да пали собата, ти минеш и кажеш, нека се научат тъй да си носят.
(втори вариант)
Тогава ти вземи
кофата
, донеси я.
(втори вариант)
В даден случай или да хвана превъзлото, или да взема
кофата
.
(втори вариант)
41.
Денят на Божията работа
,
РБ
, 7-те езера, 16.7.1931г.,
В такъв случай, когато сте скръбни, обременени от нещо, направете следния опит: вземете една
кофа
и полейте с нея десет пъти вода върху някой голям камък, като си кажете: „Както водата измива камъка, така нека измие, нека отнесе и моята скръб“.
42.
Отиване и връщане
,
СБ
, София, 21.8.1931г.,
Представете си, че някой човек е пътувал четири-пет деня, гърлото му е пресъхнало от жажда, но никъде не може да намери вода; най-после той вижда един кладенец с чиста, хубава вода, но без
кофа
, без въже; оглежда се натук-натам, не знае как да извади вода, да уталожи жаждата си, да слезе в кладенеца – не може, кладенецът е дълбок десет метра; обикаля около кладенеца, мъчи се от жажда, но жив човек няма около него.
По едно време той вижда, че иде човек към кладенеца и в ръката си носи
кофа
, вързана с въже.
В дадения случай най-важните неща в живота на жадния пътник са
кофата
и въжето, всички други въпроси – за дълбочината на кладенеца, за начина, по който е направен, за формата му – остават настрана като второстепенни, като маловажни.
Съществените неща за жадния пътник са
кофата
и въжето – чрез тях той ще разреши една задача, която го измъчва.
43.
Според делата
,
НБ
, София, 20.12.1931г.,
Ние нямаме онова спокойствие на Сократа, който завел веднъж своя приятел в дома си, а в това време Ксантипа, неговата жена, изляла върху него
кофа
с вода.
Отишъл при един магазин, заключен с
кофар
и започнал да реже
кофара
.
44.
Човешкото лице
,
МОК
, София, 26.2.1932г.,
Кажи му, влез в
кофата
и като влезе завърти, за да излезе навън, за да му покажеш как се изважда.
(втори вариант)
45.
Закон за частите и за цялото / Законът на частите и законът на цялото
,
ООК
, София, 18.5.1932г.,
ще отивате на оня свят и пак ще се връщате, както
кофата
се издига и спуща на зъбчатото колело.
Докато сте на това колело,
кофата
ще се издига и спуща, ще се пълни и празни, ще се радвате и скърбите, без да постигнете нещо съществено.
Човек не трябва да държи една
кофа
на едно келяво.
(втори вариант)
Кофата
веднъж ще бъде празна, веднъж пълна.
(втори вариант)
46.
Любов, обич и почит / Почит към себе си, любов към Бога, обич към ближния
,
ООК
, София, 1.6.1932г.,
Един ден той върви по пътя и една жена, която си къпала детето, излиза с
кофата
и хвърля
кофата
с помия върху него.
(втори вариант)
47.
Знание и прилагане
,
ООК
, София, 8.6.1932г.,
Докато вярва, момата движи дръжката на кладенеца, спуща и тегли
кофата
, вади вода.
Щом се скъса въжето,
кофата
остава в кладенеца.
48.
Живейте разумно
,
НБ
, София, 19.6.1932г.,
Хубаво е, ако богатият е напълнена
кофа
на едно колело, ще излея водата, а бедният е празна
кофа
на това колело.
49.
Най-малкото добро
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 20.7.1932г.,
Искате ли да пиете вода от кладенеца, там ще имате нужда първо от
кофа
, а после всеки ще пие по свой начин.
50.
С притчи
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 4.8.1932г.,
Когато човек си създава излишни страдания, той прилича на малкото дете, което, като види, че някой голям човек вади вода от кладенеца с
кофа
, приближава се при него и му казва: „Чичо, дай и на мене да извадя вода“.
Не давай другиму
кофата
, с която си започнал да вадиш вода.
Спуснал ли си веднъж
кофата
, не я давай другиму, докато ти не извадиш вода с нея.
Като свършиш работата си, дай
кофата
на други да вадят вода.
Сам изтегли
кофата
, която си спуснал в кладенеца.
51.
Новите възгледи
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 7.8.1932г.,
Ти пущаш
кофата
в кладенеца и вадиш вода.
Една
кофа
вода ще изтеглят от вас, две ще дойдат.
52.
Слизане и възлизане
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 23.8.1932г.,
Един ден той ѝ изпратил една
кофа
брашно, в която сложил една кесия със злато.
Като видяла
кофата
с брашното, тя си казала: „Кой ще меси сега това брашно?
53.
Тънки и дебели линии
,
МОК
, София, 2.9.1932г.,
Този взел
кофата
, онзи взел друга.
(втори вариант)
54.
Разумните сили / Разумните сили в природата
,
ООК
, София, 28.9.1932г.,
Ако ти туриш в кладенеца дебело въже и пуснеш
кофата
, ти имаш за цел да извадиш голямо количество вода.
(втори вариант)
55.
Правила за живота
,
УС
, София, 2.10.1932г.,
– Отиваш при него, нямаш въже, нямаш
кофа
, не можеш да си извадиш вода.
Той казва: Готов съм да ти дам вода колкото искаш, но условията са неблагоприятни – въже няма,
кофа
няма.
56.
Любов към Бога / Люби Бога
,
ООК
, София, 2.11.1932г.,
Когато спускаш въжето в кладенеца, за да напълниш
кофата
, и после я изваждаш навън, и двата процеса са един и същ - в първия случай спускаш празна
кофа
, а във втория я вадиш пълна.
Какъв смисъл има, ако спускаш пълна
кофа
, а вадиш празна?
Ако изговориш думата любов, а в сърцето ти я няма, това значи, че
кофата
ти е празна, това значи, да свириш без такт и диригент.
Когато теглиш въжето и снемеш
кофата
долу, или правиш обратно движение, то тези два процеса не са ли едни и същи.
(втори вариант)
В единия случай снемаш
кофата
, а в другия – издигаш пълната
кофа
.
(втори вариант)
Ако издигаме праздната
кофа
, нищо не знаем, ако издигаме пълната
кофа
, има смисъл.
(втори вариант)
Ако искаш да изразиш думата „любов“, но ако думата „любов“ няма никакво съдържание, в твоето сърдце или в твоя ум, ти може да и дадеш какъвто такт искаш, но това ще бъде праздна
кофа
.
(втори вариант)
57.
Новата канализация
,
ООК
, София, 30.11.1932г.,
Колелото се върти: едната
кофа
се върти, другата се изпразва.
И тъй да се движиш, и иначе да се движиш; и тъй да го теглиш, и иначе да го теглиш, едната
кофа
ще теглиш празна, а другата – пълна.
(втори вариант)
58.
Затвор и освобождение
,
МОК
, София, 10.3.1933г.,
Неговият добър приятел, като разбрал намерението му, взел една
кофа
с чиста вода и тръгнал след него.
В момента, когато се готвел да се хвърли във водата, приятелят му се засилил и излял върху него
кофата
с вода.
“ Той не помислил даже, че като се хвърли във водата, цял ще се измокри, а се пази от една
кофа
вода.
Значи, като ти дойде мисъл за давене, излей върху главата си
кофа
вода, тя ще те тонира, ще възстанови твоето равновесие.
59.
Начало и край
,
УС
, София, 12.3.1933г.,
– Въжето на
кофата
, с която вадиш вода от кладенеца, е слабо и не може да я издържи.
– Не се лакоми да вадиш вода с голяма
кофа
.
Щом въжето ти е слабо, ще си послужиш с по-малка
кофа
.
Голямата
кофа
не е за тебе.
“ – Защото
кофата
е тежка, голяма, а въжето ти е слабо.
Ако искаш да не те късат, купи си малка
кофа
и дебело въже.
Обаче аз съм дошъл до заключението: с малка
кофа
и дебело въже.
60.
Общи и частни положения
,
МОК
, София, 17.3.1933г.,
По едно време дохожда един човек с
кофа
, вързана с въже, и веднага децата се събират около него: Той пуща
кофата
в кладенеца, изважда вода и напълва чашките на децата.
Седи един възрастен там, и той знае как да извади вода с
кофата
.
(втори вариант)
61.
Стотният път / Стотният ключ
,
МОК
, София, 5.5.1933г.,
Ще напълни
кофата
и ще използва дъждовната вода.
Ще донесеш своята
кофа
и ще я напълниш.
(втори вариант)
Това, което художникът не може при дъжда, този бедняк с
кофата
ще сполучи.
(втори вариант)
62.
Новото знание
,
УС
, София, 11.6.1933г.,
И конят влачи цял ден дарака за една
кофа
сено, турено пред него.
63.
Разумно съотношение в природата
,
УС
, София, 9.7.1933г.,
Човек може 20 пъти да спуща
кофата
в кладенеца, без да извади вода.
Само така, спускането на
кофата
има смисъл.
64.
Обикновена и необикновена мисъл
,
МОК
, София, 28.7.1933г.,
Ще вържеш
кофата
с него и ще я изтеглиш.
Ако не е здраво, ще издържи ли
кофата
, като я пущаш в кладенеца?
Ще вържеш
кофата
с него и ще я изтеглиш.
(втори вариант)
Здраво. Ако не е здраво, ще издържи ли
кофата
, като я пущаш в кладенеца?
(втори вариант)
65.
За да благовествам
,
НБ
, София, 29.10.1933г.,
Ако ти пуснеш
кофата
в кладенеца да извадиш с нея вода, но я развържеш, как ще извадиш водата навън?
Като влезе в кладенеца, а и като излезе вън от него,
кофата
трябва да бъде свързана, а не развързана.
Когато
кофата
е извадила вода от кладенеца.
Вземи си тогава
кофата
под мишница, вземи си и въженцето и си върви.
Но като дойдеш до друг кладенец, отдето искаш да извадиш вода, пак ще свържеш
кофата
за въженцето и ще я пуснеш в кладенеца.
Когато отивате да вадите вода от кладенеца, всеки трябва да си носи свое въже и своя
кофа
.
Като дойде някой да му услужите, ще кажете: „Заповядайте, господине“, ще вземете
кофата
си, ще му извадите вода и после ще вземете
кофата
и въжето си назад.
66.
Трите изпитания
,
УС
, София, 24.12.1933г.,
От Невидимия свят казаха на Христос: „Твоето въже ще оставиш, ние ще турим нашата
кофа
и нашето въже.“ Христос си сне въжето.
Вие сте на един кладенец и искате с
кофа
да изкарате вода.
Като вдигнете
кофата
, въжето се скъса.
И може наполовина да докарате
кофата
, и въжето се скъса.
Скъсало се е въжето там, на
кофата
.
Казвам: Дайте нова
кофа
.
Но и при новата
кофа
, с това въже, ще се скъса въжето.
С това въже
кофата
все ще остане в кладенеца.
Казвам: Твоята
кофа
къде е?
Щом твоята
кофа
е останала в дъното на кладенеца, и твоето въже се разбира какво е.
Ти ми казваш: „Дай ми твоята
кофа
.“ Аз моята
кофа
не свързвам на такова въже като твоето.
“ Казвам ти: Щом искаш моята
кофа
, ще махнеш своето въже.
Аз изваждам моето въже и турям моята
кофа
и мога да ти услужа.
Но моята
кофа
и моето въже не ги давам никому.
И пак си отвързвам въжето и
кофата
.
В живота всеки трябва да си носи своето въже и своята
кофа
.
На Земята обикновено е наредено да има на кладенеца въже и
кофа
.
Според мен, аз никога не бих отишъл при един кладенец, дето има
кофа
и въже.
67.
Обичайте положителното
,
МОК
, София, 5.1.1934г.,
4), една
кофа
вързана за въжето, по за да извадите
кофата
, нали трябва по-голяма тежест?
Една
кофа
, която тежи 5 килограма, за да бъде извадена от кладенеца, колко килограма трябва да турите повече.
Колкото противоположната тежест, която трябва да измъкне водата, е по-голяма, толкова по-скоро ще извадите
кофата
.
Разбира се, колкото
кофата
е по-голяма и противоположната тежест е по-голяма.
Може ли тази
кофа
да излезе без никаква тежест?
Само че ето какво: В този кладенец трябва да се избягват всички пресичания на линиите, да няма никакво противодействие на
кофата
.
Защото онази
кофа
, която е пусната в кладенеца, ако има противодействие, което й препятствува, трябва да се увеличи тежестта.
Да кажем, че
кофата
се закачи в кладенеца.
68.
Граници на живота
,
СБ
,
ИБ
, Витоша, 8.8.1934г.,
Покрай това дете минава друго, което носи в ръка
кофа
с нечиста вода.
Второто вдига
кофата
с нечистата вода и я излива върху детето с новите дрехи.
Детето трябваше да бъде толкова предвидливо и умно, че отдалече още да схване какво мисли другото с
кофата
в ръка и да избяга от него.
Той всякога носи в ръката си
кофа
с нечиста вода и щом види някой чист, добре облечен човек, залива го с нечиста вода.
69.
Разумният домостроител
,
НБ
, София, 3.2.1935г.,
Пълната
кофа
е добрият човек, а празната
кофа
е лошият човек.
Пълната
кофа
се празни, а празната се пълни.
Ако си добър човек, ти си пълна
кофа
, а ако си лош човек, ти си празна
кофа
.
Пълната
кофа
е добрият човек, а празната
кофа
е лошият човек.
(втори вариант)
Пълната
кофа
се празни, а празната се пълни.
(втори вариант)
Ако си добър човек, ти си пълна
кофа
, а ако си лош човек, ти си празна
кофа
.
(втори вариант)
70.
Практическа философия
,
МОК
, София, 22.2.1935г.,
После трябва едно въже, свързано с една
кофа
, и най-после трябва един, който да върти този кръг и да изкарва вода.
Трябва да са там кладенецът, въжето,
кофата
, и онази ръчка, за която може да завива въжето.
Всеки един от вас трябва да има едно въже, една
кофа
, с която да почерпва, да изважда вода.
71.
Развитие на справедливостта
,
ООК
, София, 27.2.1935г.,
Като отидете в Лондон и в други градове, в големите хотели като влезете, ако имате пари, ще треперят над вас, ще ви вземат палтото, обущата ще ви изчистят,
кофа
вода ще ви донесат, чиста покривка ще ви турят, ще запалят печката.
72.
Математически отношения
,
МОК
, София, 5.4.1935г.,
Кофа
има там.
Ако водата е много, то
кофата
се напълва и колелото се върти.
73.
Чувство на сигурност
,
МОК
, София, 4.10.1935г.,
Неразумното може да го турят в един кладенец: изгуби се
кофата
, ще я завържат, ще пуснат въжето, то влиза в кладенеца с ченгела да извади
кофата
.
74.
Вътрешният закон
,
УС
, София, 17.11.1935г.,
Ако ти полееш една
кофа
с вода, свърши се работата.
Вместо да философствате, да търсите причината за поведението му, разберете нуждата му, вземете една
кофа
и започнете с него заедно да гасите огъня.
(втори вариант)
75.
Сегашният момент
,
ООК
, София, 11.3.1936г.,
Нали знаете, че в един кладенец като пуснете две кофи, ще извадите пълната
кофа
.
Не ни трябва празната
кофа
.
Ако си пълна
кофа
, ще отидеш.
Ако си празна
кофа
, няма да отидеш.
Пълна
кофа
си, но може да се изпразниш.
Питам: пълна
кофа
ли сте, или празна?
Не е въпрос само до празната
кофа
, но имате в себе си друга една идея, която ви спъва.
76.
Първата дума
,
МОК
, София, 4.9.1936г.,
Да кажем, може да имаш един кладенец, може да имаш желание да извадиш вода, може да имаш
кофа
, но нямаш въже.
Другото положение: Може да има въже,
кофа
нямате.
Значи две съчетания са потребни:
кофа
и въже.
Като пуснете
кофата
и след като я напълните, трябва да я изтеглите.
Та всяка работа, която започвате, гледайте има ли въже и
кофа
.
Сега другото, което може да спъне един млад човек е, че тази
кофа
да е толкова голяма, че да не може да я изтегли.
Представете си сега, че тази
кофа
е от сто кила и ти си я напълнил.
Напълни[ш]
кофата
, не можеш да я изтеглиш.
Единият като не може да изтегли
кофата
, ще дойде втори, трети, ще си помагат.
Значи, ако
кофата
е малка, тази работа може да я свършим.
Ако
кофата
е голяма, тогава в света трябва да има помощ, разбирателство.
77.
Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето
,
НБ
, София, 10.1.1937г.,
Един ден той взел една голяма пила и отишъл пред къщата на един богаташ, спрял се пред
кофара
на вратата му и започнал усилено да пили.
78.
Четирите струни
,
ООК
, София, 7.4.1937г.,
Чашата е като една
кофа
, ще я пуснете в кладенеца.
Казва: „И-то може да вадим вода от кладенеца.“ Децата разбират, че И-то, това е
кофата
, с която може да извадят вода от кладенеца.
79.
Мъчение, труд, работа
,
МОК
, София, 25.6.1937г.,
Най-първо, ще спусне
кофата
в кладенеца - това е лесният процес, след който идва друг процес.
Когато двама души вадят вода, единият ще върти колелото от едната страна, а другият ще отиде да върти от другата страна и
кофата
ще излезе навън.
80.
Приближаване и отдалечаване
,
МОК
, София, 29.10.1937г.,
Ако пуснете една
кофа
, която е празна, нищо не струва, като падне в богатството стане тежка, не иска да излиза.
81.
Организиран и неорганизиран свят
,
МОК
, София, 19.11.1937г.,
Празната
кофа
надолу трябва да слезе.
Тогава казвам: Пълната
кофа
нагоре, празната надолу.
В движението пълната
кофа
ще се изпразни, а празната ще се напълни.
Щом почувстваш, че знаеш ти си пълна
кофа
, ще излезе горе, ще се опразни и ще слезе долу да се напълни.
Не спирай ръката, не спирай
кофата
.
Като кажеш: „Не зная“, надолу
кофата
; като кажеш: „Зная“, нагоре
кофата
.
Да върви
кофата
нагоре-надолу.
82.
Доброто и светлината
,
УС
, София, 2.1.1938г.,
По-рано, като се миех сутрин, събирах водата от лицето си в леген, а нечистата вода в
кофа
.
83.
Две посоки
,
УС
, София, 26.6.1938г.,
Жената режела хляба на филийки, а мъжът казал: „
Тънкофай
,
тънкофай
!
84.
Проява и постижение на любовта
,
СБ
,
РБ
, София, 28.8.1938г.,
Ако някой носи една
кофа
вода, а друг – една чаша, това още не значи, че първият има по-голяма любов.
По качество, обаче, водата в чашата и в
кофата
са еднакви.
85.
Трите закона
,
МОК
, София, 23.12.1938г.,
Щом сте мрачен, ако е лятно време – аз да ви дам един метод – щом сте крайно неразположен лятно време, накарайте един ваш приятел, като вървите, да ви излее една
кофа
студена вода.
86.
Здравословното състояние на човешката душа
,
ООК
, София, 4.1.1939г.,
Някой с по една
кофа
ги полее, с вода.
Трийсет ученици, всичките поляти с по една
кофа
вода, влиза професорът да им говори.
87.
Божието благословение
,
НБ
, София, 14.5.1939г.,
В ада трябва да слезеш, като онази градинарска
кофа
, да извадиш вода и да полееш градината.
88.
Което Той ви казва!
,
ООК
, София, 4.10.1939г.,
По едно време, като минавах, изля се една
кофа
вода върху главата ми.“ Това било в Новата махала във Варна.
По едно време, като минавах, изля се една
кофа
върху главата ми.
(втори вариант)
89.
Посещение на Бога. Работа и учение
,
УС
, София, 10.12.1939г.,
Пълната
кофа
има богатство.
90.
Млад и стар
,
МОК
, София, 12.1.1940г.,
Как бихте определили туй състояние, имате едно колело, едно въже се движи по него и на двата края по една
кофа
– едната
кофа
възлиза, другата се връща.
На какво уподобявате последната
кофа
?
Да кажем, туй въже теглите, другата
кофа
слиза в обратната страна, тя слиза надолу.
91.
Подмладяване
,
ООК
, София, 7.2.1940г.,
Вие идете във водата, бръкнете с
кофата
.
92.
Сила и безсилие
,
ООК
, София, 19.6.1940г.,
Щом са изстинали въглищата, тия въглища ги вземете в някоя
кофа
.
93.
Комедия, драма, трагедия
,
УС
, София, 7.7.1940г.,
Едната
кофа
се качва, другата слиза.
Празната
кофа
слиза, то е този, който се ражда, когато нагребе живота, изтегляш нагоре, то е този, който умира.
Всеки, който се напълнил в живота, той е пълната
кофа
, изваждат го горе в невидимия свят, да даде придобитото, за да го занесе в другия свят.
94.
На сватба
,
СБ
,
РБ
, София, 28.7.1940г.,
Като носиш една
кофа
вода, първо дясната ръка я взима, после лявата и така работата върви хармонично.
95.
Всѣкий день по една добра мисъль / Всеки ден по една добра мисъл
,
ООК
, София, 25.9.1940г.,
Да кажемъ, че имате
кофа
отъ единъ килограмъ, друга отъ два килограма, отъ три, отъ четири, отъ десеть.
Нѣкой пѫть може да направите нѣщо съ
кофата
отъ 1 килограмъ, но нѣкога е потрѣбна
кофа
съ 10 килограма.
Да кажем, че имате
кофа
от един килограм, друга от два килограма, от три, от четири, от десет.
(втори вариант)
Някой път може да направите нещо с
кофата
от 1 килограм, но някога е потребна
кофа
с 10 килограма.
(втори вариант)
96.
Което излиза от устата
,
НБ
, София, 16.3.1941г.,
Няма какво да спущаш
кофата
.
Ще я пуснеш
кофата
, и с магнита ще се издигне от кладенеца.
97.
Механически, органически и психически процеси
,
МОК
, София, 11.7.1941г.,
Ако в началото имате един приятел, който седи с една
кофа
вода – влизате в началото и той ви оквасва, излее водата отгоре ви?
Представете си, че единият излее в началото една
кофа
вода, другият излее [в края] друга
кофа
вода върху вас, какво ще научите от тия две кофи вода?
Сега кои са причините, които са заставили вашите приятели да излеят по една
кофа
вода?
Може мотивът да е следният: вие сте страдали няколко месеца от треска, те са чели, че внезапно като се излее една
кофа
вода, човекът се сепне и оздравява.
98.
Зората на живота
,
СБ
, София, 27.8.1941г.,
Като пуснеш
кофата
, жабата влезе в
кофата
, изтеглиш я навън.
(втори вариант)
99.
Да ценим живота
,
ООК
, София, 5.11.1941г.,
Искат да ми турят миялник и всичката вода от лицето да върви в мръсната
кофа
.
100.
Повече спокойствие
,
ООК
, София, 19.11.1941г.,
Казва гъркът: „Режи ги
тънкофай
.“ Българинът, като ял, ги надиплял, и казвал: „На мене ги прави диплофай!
101.
Отношение на ума и сърцето
,
МОК
, София, 5.12.1941г.,
После не само това, но трябва техните благоухания, които остават в апартамента, трябва с
кофа
да ги изнасяте навън.
102.
Единствената нишка
,
УС
, София, 19.7.1942г.,
Влезеш в някоя къща, видиш, къщата не е направена както трябва, че мебелите, че
кофата
, че стомната не е както трябва.
Вървя така, и по едно време току гледам цяла една
кофа
помия се изсипа на главата ми.“ Той минавал по улицата и една жена си къпала детето, и без да гледа – хвърлила водата на пътя.
103.
Превезло, стени и дъно
,
МОК
, София, 5.2.1943г.,
Щом има превезло, щом има стени и щом има дъно, тази
кофа
е разбрана, тази идея е понятна.
Вие сега дръжте
кофата
в ума си.
Имаш само стени на
кофата
, какво ще разбереш?
Или имаш само дъно на
кофата
, какво ще разбереш?
Материалният свят е да пълниш
кофата
, реалният свят е да носиш
кофата
, а пък идеалният свят – изпиваш
кофата
, каквото си турил,да го изпиеш.
Една
кофа
, която няма вода, може ли да я изпразниш?
Какво ще изпразниш от празната
кофа
?
Може ли да изпразниш празната
кофа
?
Дългът е напълнена
кофа
, която може да изпразниш.
Дългът е пълна
кофа
.
Не си направил дълг, празна е
кофата
.
Вие туряте идеята, че пълната
кофа
не може да изпразните, пълната
кофа
не може да подигнете.
Казвам: Изпразнете тази
кофа
.
Как ще хванеш тази
кофа
, като няма превезло?
Ти гледаш, няма никаква
кофа
.
Как ще хванеш, как ще изпразниш идеалната
кофа
?
То е празна
кофа
.
Казва: Обичам ви, пък то нито превезло има, нито
кофа
има.
Представете си, че вие идвате при мене с една идеална
кофа
.
Вие ми поднасяте една идеална
кофа
, наливам маслото и после казвате, че нищо нямате, ще се извинявате, че
кофата
била пробита.
Сега, каква е материалната
кофа
, каква е идеалната
кофа
и каква е реалната
кофа
?
Аз да ви представя: идеалната
кофа
е превезло без
кофа
.
Реалната
кофа
е с превезло и със стени на
кофата
, но без дъно.
Материалната
кофа
е с дръжка, с дъно и със стени – и трите свята в едно.
Дъното е материалното; периферията на
кофата
– реалното, а дръжката на
кофата
– идеалното.
– Идеалната страна на
кофата
.
Някой път мъчнотията е в идеалния свят, че дръжка няма
кофата
.
Някой път мъчнотията е в реалния свят – стени няма
кофата
.
Някой път мъчнотията е, че дъно няма
кофата
.
Когато в идеалния свят на мен ми казвате, че нещо не може да го направите, аз мисля, че вашата
кофа
няма дръжка.
В моя ум седи идеята, че стени няма
кофата
.
Казвате: в материалния свят не може да го направя – дъно няма
кофата
.
Казвам: Тогава ще идеш в идеалния свят да си купиш една дръжка на
кофата
.
Когато казваш, че в реалния свят не може да го направиш, казвам да съградиш стените на
кофата
.
За тебе остава да изядеш ябълката – да изпразниш
кофата
.
Откъснеш една ябълка, изядеш я, ти изпразваш
кофата
.
Ако нямаше никакъв плод на дървото, не може да изпразниш никаква
кофа
.
Понеже
кофата
или превезло, или стени, или дъно няма.
Когато кажете, "Аз това не мога да направя", едно от тия три неща в дадения случай се подразбира: или че дъно
кофата
няма, или стени няма, или превезло няма.
Стените са потребни, за да се хване превезлото, а дъното е необходимо, за да се захванат стените и да се образува една
кофа
.
Вие сега решавате въпроса, може ли да донесеш вода без
кофа
?
Представете си, че на вашата
кофа
дъното е направено от лед, представете си, че стените са направени от желязо, а пък превезлото е направено от злато.
И
кофата
ви ще остане без дъно, ледът се е стопил.
В моя ум, когато дъното на
кофата
изчезва, седи, че топлината е малка, но на нея ледът не може да издържи.
Понеже дъното на
кофата
ви е направено от лед, ако е жаден човек, ще стопи дъното и ще изпие водата.
Кофата
ви ще остане без дъно.
104.
Възприемане и предаване
,
СБ
,
РБ
, София, 8.9.1943г.,
– Какво става, когато въжето на
кофата
, с която вадят вода, се скъса?
– Веднага спускат кука в кладенеца, за да извадят
кофата
.
105.
Ново разбиране
,
ООК
, София, 24.11.1943г.,
За една
кофа
въглища ни поискаха 150 лева.
За въглищата искат по сто и петдесет лева на
кофа
, и при това не горят.
(втори вариант)
За една
кофа
- сто и петдесет лева.
(втори вариант)
" Доволен съм от студената стая, доволен съм от лошия кюмюр[3] по сто и петдесет лева
кофата
.
(втори вариант)
106.
Най-мъчната работа
,
ООК
, София, 15.12.1943г.,
Ако спуснеш една
кофа
със сто килограма тежест в кладенец,
кофата
ще издържи при условие, че въжето е дебело.
Тежката
кофа
не издържа на тънко въже.
Казвам, ако спуснеш една
кофа
от сто кила с едно тънко въже, аз ви казвам, ще се скъса. Пророкувам.
(втори вариант)
107.
Поливане
,
ИБ
,
ПС
, в.Острец, 25.8.1944г.,
Можете ли на едно колело, което полива градината, да турите само една
кофа
и с нея да полеете цялата градина?
(втори вариант)
Една
кофа
вода не може да полее градината.
(втори вариант)
НАГОРЕ