Търсене в беседите за 'Кост'

Така говори Онзи, който ни е изкупил със Своята кръв, който е наш Брат, плът от плътта ни и кост от костта ни, и дух от духа ни, на когото душата е обединена с нашата душа и сърцето Му жали и тъжи за своите Си.
Така говори Онзи, който ни е изкупил със Своята кръв, който е наш Брат, плът от плътта ни и кост от костта ни, и дух от духа ни, на когото душата е обединена с нашата душа и сърцето Му жали и тъжи за своите Си. Той е Един, който ни обединява с Бога на силите и Отца на Духовете и Любовта. Той е нашето щастие, нашата радост, нашето блаженство. Защото кого бихме любили другиго в человеческата душа, ако не Него? Защото Той е по-красив и благ по дух, Един, който винаги люби и никога не престава, Един – неизменяем в своята душа, Един, готов всякога да отдаде всякому длъжното и подходящото. Отче мой, Твоите пътища са вечни и неизменяеми.
към беседата >>

2. Хио Ели Мели Месаил

Така говори Онзи, който ни е изкупил със Своята кръв, който е наш Брат, плът от плътта ни и кост от костта ни, и дух от духа ни, на когото душата е обединена с нашата душа и сърцето Му жали и тъжи за своите си.
Така говори Онзи, който ни е изкупил със Своята кръв, който е наш Брат, плът от плътта ни и кост от костта ни, и дух от духа ни, на когото душата е обединена с нашата душа и сърцето Му жали и тъжи за своите си. Той е Един, който ни обединява с Бога на силите и Отца на Духовете и Любовта. Той е нашето щастие, нашата радост, нашето блаженство. Защото кого бихме любили другиго в человеческата душа, ако не Него? Защото Той е по-красив и благ по дух, Един, който винаги люби и никога не представа, Един неизменяем в своята душа, Един готов всякога да отдаде всякому длъжното и подходящото. Отче мой, Твоите пътища са вечни и неизменяеми.
към беседата >>

3. Вечно млади

Той сега за нас е една историческа личност, третото лице на Света Троица и изобщо мъгляво, мрачкаво Го схващаме, а когато стане кост от костта ни и плът от плътта ни, тогава и ние ще се въплътим в Него и ще ни стане ясен.
Христос е една велика енигма. Той е изявлението на Отца и само в небето ще познаем кой е Христос, а сега още Го не познаваме. Той сега за нас е една историческа личност, третото лице на Света Троица и изобщо мъгляво, мрачкаво Го схващаме, а когато стане кост от костта ни и плът от плътта ни, тогава и ние ще се въплътим в Него и ще ни стане ясен. Когато нас ни роди нашата Божествена майка, Духът, към Който се стремим, тогава смъртта ще бъде погълната.
към беседата >>

4. Фарисей и Митар

Той пише безпощадно своите показания за човешките постъпки: върху челото, върху носа, върху устата, върху лицето, върху главата, върху ръцете, върху пръстите и върху всички други части на човешкото тяло – всяка кост е свидетелство за или против нас.
Обаче основният принцип, лежащ в основата на всички неща, си остава всякога един и същ, по който начин и да обясняваме и тълкуваме неговите проявления. Великият закон на причините и следствията, на деянията и възмездията, никога не казва лъжа, той всякога говори абсолютната истина. Ако си добър, пише в книгата на живота, че си добър; ако си лош, пише, че си лош. Ако говориш истината, пише в книгата на живота, че си говорил истината; ако лъжеш, пише, че си лъгал. Ако помагаш на ближните си, самопожертваш се за народа си, работиш за благото на човечеството, служиш на Бога от Любов, пише това в книгата на живота: ако изнасилваш ближните си, предателстваш спрямо народа, спъваш развитието на човечеството, изневеряваш на Бога – пише така в същата тая книга. Той пише безпощадно своите показания за човешките постъпки: върху челото, върху носа, върху устата, върху лицето, върху главата, върху ръцете, върху пръстите и върху всички други части на човешкото тяло – всяка кост е свидетелство за или против нас. И тази история на човешкия живот ние четем всеки ден. В нейните минали страници е отбелязан животът на всички наши праотци: за някои от тях е писано, че са били ужасни престъпници, крадци и разбойници. Като разгъваме нейните страници и проследяваме линията, по която са дошли: Авраам, Исаак, Яков, Давид, Соломон и много други, намираме там техните постъпки напълно отпечатани. За Авраам намираме, че е бил човек правдив, много умен, човек с широко сърце, с голяма вяра, с възвишен дух, запознат с дълбоката мъдрост на Божествените наредби за великото бъдеще на човечеството. За Яков намираме, че първоначално е бил човек двуличен, хитър, егоист, който с лъжа и измама сполучва да отнеме първородството на брата си, и едва към тридесет и третата му година в него става преврат, след като слугувал на чичо си Лаван 14 години за двете му дъщери: тогава именно става в него една промяна за добро.
към беседата >>

5. Новото основание

На един вълк, като ял една овца, заклещила се една голяма кост в гърлото му и почнал да реве; дохожда му на помощ един щъркел, бръкнал със своя клюн в устата на вълка, извадил му костта и след това му поискал да му се отплати за услугата.
“ Всеки иска гаранция – и Италия, и Сърбия, и Гърция, и Румъния, и България: „Без гаранции не можем да напуснем неутралитета.“ Така и ние казваме на Христа: „Ние вкусихме от дървото за познание доброто и злото и видяхме какво зло ни сполетя; чакайте да обмислим малко дали няма да ни сполети същото зло, ако вкусим пък от Дървото на Живота.“ – „Неутралитет пазим“ – казва ни дядо Радославов, но с неутралитет няма да се свърши работа. Неутралитетът – това е едната опорна точка; трябва да се намери следующата, за да почнем да сновем. Така и в християнския живот неутралитет се пази до известно време, след това трябва да започнем да воюваме: имаш една лоша мисъл – то е война; раждаш се, умираш – това е война; богатееш, сиромашееш – това е война. Животът от единия край до другия е война, само че тая война трябва да бъде обоснована на принципа да печелим, а не да губим. На Италия Тройното съглашение или Съюзът дава гаранции, но в състояние ли са те да изпълнят докрай своите обещания, отде знаем, че след време няма да се откажат от тия си обещания? На един вълк, като ял една овца, заклещила се една голяма кост в гърлото му и почнал да реве; дохожда му на помощ един щъркел, бръкнал със своя клюн в устата на вълка, извадил му костта и след това му поискал да му се отплати за услугата. – „Ти се благодари – му казал вълкът, – че не ти отхапнах врата“ – това е то гаранция. Ние, които градим по същия закон, и ние решаваме един велик въпрос в Живота – не само България решава дали да воюва, или не, но и ние решаваме с Небето. Христос поставя на всинца ни въпрос: „С нас или против нас? “ – и ние трябва да решим с Христа или против Христа. Неутралност сега няма; има голямо състезание в света – всички воюват и всеки ще трябва да иде на една или на друга страна и ще се реши един велик въпрос.
към беседата >>

6. Ти знаеш

Кост е това”.
“Могат ли тези кости да оживеят? ” Може да се запитате каква тайна се крие в това изречение. Ще си кажете: “Ние сме запознати с тези кости, колко пъти сме ги варили, колко сме ги виждали по гробищата! Кост е това”. Но тези кости, за които аз ще ви говоря, никога не сте ги виждали. Това, което мислите, че виждате в света, е толкова вярно, колкото състоянието, когато човек сънува, например, че е богат, а щом се събуди, нищо не е останало от богатството. Господ пита пророка: “Тези кости могат ли да оживеят? ” Костите в този смисъл представляват един скверен живот, живот в потенциално състояние. В религиозен смисъл мъртвите кости означават живот без движение.
към беседата >>

Всяка кост живее индивидуален живот и ако някой я премести и пораздвижи, тя ще си каже: “Слава Богу, че се намери някой да ме премести”.
Господ пита пророка: “Тези кости могат ли да оживеят? ” Костите в този смисъл представляват един скверен живот, живот в потенциално състояние. В религиозен смисъл мъртвите кости означават живот без движение. Ще запитате може ли живот без движение. В метафизичен смисъл това значи безсъзнателен живот. Всяка кост живее индивидуален живот и ако някой я премести и пораздвижи, тя ще си каже: “Слава Богу, че се намери някой да ме премести”. Костите представляват израилския народ, разпокъсан от лошия живот. И понеже няма единство между отделните личности в него, те са мъртви. Костите представляват човека след смъртта му. Те са единственото нещо, което остава непроменено. Според окултистите, вътре в тях е скрит новият живот и когато човек дойде отново на земята, ще вземе онова, което е скрито в тях.
към беседата >>

Следователно, преди да може да разбира нещата, човек е като една мъртва кост, т. е.
Следователно, преди да може да разбира нещата, човек е като една мъртва кост, т. е. той е същество от едно измерение. Господ пита: “Тези същества могат ли да се изменят и да образуват същества от две и три измерения? ” И каза Господ: “Пророкувай! ” Само когато човек започва да говори, само тогава започва да разбира нещата. Първият човек е бил без кости, а сегашният е същество с кости.
към беседата >>

Всеки човек е една кост.
той е същество от едно измерение. Господ пита: “Тези същества могат ли да се изменят и да образуват същества от две и три измерения? ” И каза Господ: “Пророкувай! ” Само когато човек започва да говори, само тогава започва да разбира нещата. Първият човек е бил без кости, а сегашният е същество с кости. Всеки човек е една кост. Под думата “кост” се разбира нещо, което е съществено и неизменяемо у човека, което може да се тури в действие, да се организира. Мойсей е казал, че първоначално Господ е направил човека от пръст – тогава човек е бил способен да се движи само в една линия. Когато човек е бил направен от кости, дадена му била способност да се движи в три измерения, но тогава още е бил мъртъв. Едва след като Бог му вдъхнал в носа, оттогава човек започнал да мисли. Затова днес дишаме през носа и само тогава мислим.
към беседата >>

Под думата “кост” се разбира нещо, което е съществено и неизменяемо у човека, което може да се тури в действие, да се организира.
Господ пита: “Тези същества могат ли да се изменят и да образуват същества от две и три измерения? ” И каза Господ: “Пророкувай! ” Само когато човек започва да говори, само тогава започва да разбира нещата. Първият човек е бил без кости, а сегашният е същество с кости. Всеки човек е една кост. Под думата “кост” се разбира нещо, което е съществено и неизменяемо у човека, което може да се тури в действие, да се организира. Мойсей е казал, че първоначално Господ е направил човека от пръст – тогава човек е бил способен да се движи само в една линия. Когато човек е бил направен от кости, дадена му била способност да се движи в три измерения, но тогава още е бил мъртъв. Едва след като Бог му вдъхнал в носа, оттогава човек започнал да мисли. Затова днес дишаме през носа и само тогава мислим. Например, у една жена се явява мисъл, че мъжът й не я обича, което значи, че тя върви по права линия.
към беседата >>

Това са мисли на един охлюв, на една мъртва кост – това е съвременната философия.
Докато живее в три измерения, човек не може да разбере какво значи духовен живот. Съвременните хора мислят, че със смъртта се свършва светът. Така мисли и жабата, и охлювът, и човекът. Ако отида на лозето да копая, ако работя ден, два и свърша работата, това не значи, че животът се свършва. Да се свърши светът значи да се свърши Животът. Това са мисли на един охлюв, на една мъртва кост – това е съвременната философия. Когато започнат да се движат, тези кости казват: “Нашата работа се свърши”, т. е. свърши се положението ни като кости на полето. Но след това те започват съзнателно да се движат.
към беседата >>

А когато говори разхвърляно и разсеяно, човек е една мъртва кост.
Господ казва: “Тези кости ще оживеят”. Когато пророкът говори, това е Духът Христов. Понякога и вие може да сте изпадали в такова състояние на вцепенение, когато човек мисли, чувства, но не може да даде знак, че е жив. Съзнанието може да съществува вън от света, но да се движиш, значи да живееш. Когато човек се събужда сутрин, той се раздвижва и заживява. А когато говори разхвърляно и разсеяно, човек е една мъртва кост. Това е една малка аналогия: нашите мисли може да са разхвърлени като тези кости, може да плачем и да казваме: “Какъв смисъл има животът? ” Човек се намира в положение на пророка, на когото мислите са като мъртви кости. А Господ казва: “Сине человечески, твоите мисли може ли да живеят по полето? ” Тогава човек започва да разсъждава за смисъла на Живота и отговаря: “Ти знаеш, Господи! ” Когато човек мисли, че Господ знае, тогава Той му казва: “Говори!
към беседата >>

В този случай човек е една суха кост и трябва да отвори широко кесията си и да помогне на всеки, който има нужда.
Човек трябва да е внимателен в живота си. Един пътник си купувал билет за влак на Горна Оряховица, но не му стигнали тридесет сребърника да го доплати. Той се помолил на един адвокат да му услужи, но оня отказал и видял как пътникът се принудил да върви пеша. Същият този адвокат един ден се озовал в Лондон и когато тръгнал да се връща, забелязал, че не му стигат тридесет сребърника и не могъл да си купи билет. Платено му било със същото... Това показва, че каквото правиш, това ще ти се върне. В този случай човек е една суха кост и трябва да отвори широко кесията си и да помогне на всеки, който има нужда. А днес, при това избиване на хора, някои трупат богатства. Бог държи сметка за това нещо и казва, че парите трябва да оживеят. Под “пари” се разбира всичко, с което може да се помогне – и знание, и чувство, и желание. В нас трябва да оживеят и нашите мисли и чувства. Затова Господ казва на всеки: “Говори на себе си, говори на твоите мъртви мисли, желания и действия!
към беседата >>

7. Зачудиха се

Всеки от неговите почитатели взема по една кост и я туря в специално сандъче.
Обаче, де е самият човек? Знаем, че след смъртта всички клетки на човешкия организъм се разпръсват в пространството. Де отива човекът? Духът му пребъдва в първичната субстанция, душата му – въз вторичната, а тялото – в третичната. Какво ще кажете за светията, на когото всички кости след смъртта му се разграбват. Всеки от неговите почитатели взема по една кост и я туря в специално сандъче. Всеки казва: Тук са останките на един свят човек. Питам: де е този човек? Най-голямата сила е в онзи, който е взел главата на светията. Той ще бъде умен като него; който е взел крака му, ще придобие добродетелите му; който е взел гръдния кош, ще възприеме любовта му. Всяка кост на светията предава по нещо на онзи, който я притежава.
към беседата >>

Всяка кост на светията предава по нещо на онзи, който я притежава.
Всеки от неговите почитатели взема по една кост и я туря в специално сандъче. Всеки казва: Тук са останките на един свят човек. Питам: де е този човек? Най-голямата сила е в онзи, който е взел главата на светията. Той ще бъде умен като него; който е взел крака му, ще придобие добродетелите му; който е взел гръдния кош, ще възприеме любовта му. Всяка кост на светията предава по нещо на онзи, който я притежава.
към беседата >>

8. Двете жени / Двѣтѣ жени

Казано е за жените, че е кост от костта на човека и плът от плътта му.
„Две жени ще наедно да мелят.“ Думата „жена“ е произлязла от гръцката „зои“, която на санскритски означава живот. Жената, т.е. животът, е обект за изучаване от мъжа. Тя е предметно учение и за мъжа, и за самата нея. Казано е за жените, че е кост от костта на човека и плът от плътта му. Ето защо жената, като живот, трябва да се изучава от всички, за да се използва в бъдеще. Не мислете, че животът на жената е един, а на мъжа – друг. Ако поставите мъжа при условията на жената и той ще прояви същия живот като нейния. Когато се намери в мъчнотии, жената плаче, огорчава се, а мъжът гледа отвисоко на нея и казва: „Женско сърце! “ Като попадне на бойното поле и го ранят и той плаче.
към беседата >>

9. Дъще Сионова

Ако аз видя моя баща, който е живял 50, 60 или 80 години и не е учен човекът, виждам го, че умира, и след 10 години го извадя от гроба, всичко изчезнало, вземам главата му, черепът му само кост, а мозъкът му го няма, и казвам: „Татко, татко!
Най-после казва: „И без него може“, тя го зарязва, казва: „И без любов може“, и тогава започва да яде и да пие. Жълтите хора са по-близко до Царството Божие, отколкото угоените хора: последните са съвсем потънали в материалния живот, толкоз дълбоко, че за да ги извадиш, изискват се хиляди години – за да ги извадим от тази дълбочина на живота, от океана на живота. Тогава се поражда въпроса: Какво трябва да се прави? – Не че трябва да се откъснем от живота, но трябва да го разберем, за да го живеем в неговата пълнота. Трябва да се замислим дълбоко върху него. Ако аз видя моя баща, който е живял 50, 60 или 80 години и не е учен човекът, виждам го, че умира, и след 10 години го извадя от гроба, всичко изчезнало, вземам главата му, черепът му само кост, а мозъкът му го няма, и казвам: „Татко, татко! “ Какъв татко? Взема този череп и казвам: „Баща ми“. Тъй, да, баща на кости, „тази свещена глава“, „татко мой“, и ние ще плачем: „Къде е моят татко“... Но можеш ли да се разговориш с него? Тогава ще викате свещеник, ще му чете молитви, ще полива с вода, масло, но не става „татко“. Това ли е Божественото учение?
към беседата >>

10. Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика

Хвърлиха му един кокал и то се спусна и взема кокала, но дойде едно голямо куче и почна да го гледа, и онова го гледа и отстъпи, взе голямото куче костта, а то почна да обикаля около него, като че нему е много приятно, че то взе тази кост.
Ако си някой работник? – Трудолюбие. Ако си слуга при някой лош господар? – Съобразителност, да знаеш всичките черти на господаря си, та като влизаш, да знаеш как да постъпваш. Аз веднъж гледах едно малко кученце, много интелигентно. Хвърлиха му един кокал и то се спусна и взема кокала, но дойде едно голямо куче и почна да го гледа, и онова го гледа и отстъпи, взе голямото куче костта, а то почна да обикаля около него, като че нему е много приятно, че то взе тази кост. Ето едно куче, което има такт и съобразителност. И твоят господар е като голямото куче, дай му костта да я изяде. Ами че така е. Сега костта може да е служба. Искаш някоя служба, отстъпи я, няма защо да се бориш.
към беседата >>

11. Станете да отидем!

Ако счупиш крака или ръката, трябва да извикаш един опитен лекар, да намести счупената кост, да започне лекуването.
Сега, като се заговори за труд и работа, мнозина казват: Да оставим тези въпроси настрана, те не са навременни. Всички въпроси идат навреме и трябва да се приложат навреме. Когато циреят узрее, трябва да се лекува. Ще го покажеш на хирурга, да направи малък разрез, да го изчисти. Време е назрелият цирей да се пукне. Ако счупиш крака или ръката, трябва да извикаш един опитен лекар, да намести счупената кост, да започне лекуването. Всяко нещо става на своето време.
към беседата >>

12. Простри ръката си!

Той каза: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми.” Понеже Адам не чу първата дума, Бог му каза: Ще излезеш вън от рая!
Той ходи натук - натам и се пита: Защо ми е това богатство, без другарка? Такова беше и положението на Адама в райската градина. Защо му беше другарка? – Той търсеше своята възлюбена. Когато Бог създаде Ева, Адам чу само плача й, не можа да чуе първата дума. Той каза: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми.” Понеже Адам не чу първата дума, Бог му каза: Ще излезеш вън от рая! Значи, след дългия си сън, Адам чу само това, което и майката чува при раждането на детето. То заплакало, и Адам каза: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми.” И сега всички разискват, какво представя жената. Казва се, че е плът и кост от човека. Не, това не е жената. Тя носи в себе си първата Божествена дума, която спасява света.
към беседата >>

То заплакало, и Адам каза: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми.” И сега всички разискват, какво представя жената.
Защо му беше другарка? – Той търсеше своята възлюбена. Когато Бог създаде Ева, Адам чу само плача й, не можа да чуе първата дума. Той каза: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми.” Понеже Адам не чу първата дума, Бог му каза: Ще излезеш вън от рая! Значи, след дългия си сън, Адам чу само това, което и майката чува при раждането на детето. То заплакало, и Адам каза: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми.” И сега всички разискват, какво представя жената. Казва се, че е плът и кост от човека. Не, това не е жената. Тя носи в себе си първата Божествена дума, която спасява света. Аз нямам думи, с които да изкажа, какво нещо е жената. Тя е дева, девица, която ражда.
към беседата >>

Казва се, че е плът и кост от човека.
– Той търсеше своята възлюбена. Когато Бог създаде Ева, Адам чу само плача й, не можа да чуе първата дума. Той каза: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми.” Понеже Адам не чу първата дума, Бог му каза: Ще излезеш вън от рая! Значи, след дългия си сън, Адам чу само това, което и майката чува при раждането на детето. То заплакало, и Адам каза: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми.” И сега всички разискват, какво представя жената. Казва се, че е плът и кост от човека. Не, това не е жената. Тя носи в себе си първата Божествена дума, която спасява света. Аз нямам думи, с които да изкажа, какво нещо е жената. Тя е дева, девица, която ражда. Това, което вие казвате за жената, не е жена.
към беседата >>

13. Първата родена мисъл

Когато Бог създал Ева, първата мисъл, която Адам изказал, била следната: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми".
Първата мисъл е предизвикана от онова чувство, което най-много е занимавало човека. Кое е това чувство? — Мислете по този въпрос. Казано е, че Бог създал човека по образ и подобие свое, т.е. да мисли като Него и да владее чувствата и мислите си. Когато Бог създал Ева, първата мисъл, която Адам изказал, била следната: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми". Каква е била първата мисъл на Адам преди появяването на жената, там Писанието мълчи. Докато Адам е бил сам в рая, Бог вкарал всички животни при него, две по две, мъжко и женско, да ги види и да ги наименува. От този момент в душата на Адам се родило вътрешно недоволство, че е сам, без другарка. Като видял недоволството му, Бог го приспал. Да заспи, да си почине, да разреши задачата си — тази била първата мисъл, първото желание на Адам.
към беседата >>

14. Защо сте тѫжни? / Защо сте тъжни

Религия без любов, без мъдрост и без истина е суха кост. (втори вариант)
Религията е човешко дело. Тя не е създадена от Бога. Религията е сбор от правила и норми, които хората създавали с векове. Има нещо Божествено в религията. Това са трите велики принципа, на които тя се крепи: Любовта, Мъдростта и Истината. Религия без любов, без мъдрост и без истина е суха кост. Тя е останка, която учените изучават, за да разберат, как е била създадена на своето време. Под "религия" разбираме онези правилни отношения, които съществуват между човешката душа и Бога, както и между всички хора по лицето на земята. Мнозина цитират стиха: "Никой не е видял Бога." Следователно, няма защо да се занимаваме с Него. Всъщност, онова, което е истинско, реално, видимо, съществено, е Бог. Реален е само Бог, а ние сме проява на Неговата Любов.
към втори вариант >>

15. Разпятаго търсите / Зная, че Исуса разпятаго търсите

Тази кост сама по себе си може ли да живее? (втори вариант)
Аз употребявам тия думи – след десет години няма да остане глава, която да не узрее. Е, бъдещето не е на числото 7, бъдещето е на числото 3. Ще каже някой: „Защо? “ Защото това число е свещено. Нима костта на един светия е свещена? Тази кост сама по себе си може ли да живее? Като се докосне някой болен до тази кост, може да оздравее, може някой слаб да прогледне, но тази кост не може да прояви своята сила, тя не може да възвърне своя живот, не може да оживее. Тази кост може да направи много чудеса, но тази кост няма сила да прояви своя живот, защото е сама.
към втори вариант >>

Като се докосне някой болен до тази кост, може да оздравее, може някой слаб да прогледне, но тази кост не може да прояви своята сила, тя не може да възвърне своя живот, не може да оживее. (втори вариант)
Е, бъдещето не е на числото 7, бъдещето е на числото 3. Ще каже някой: „Защо? “ Защото това число е свещено. Нима костта на един светия е свещена? Тази кост сама по себе си може ли да живее? Като се докосне някой болен до тази кост, може да оздравее, може някой слаб да прогледне, но тази кост не може да прояви своята сила, тя не може да възвърне своя живот, не може да оживее. Тази кост може да направи много чудеса, но тази кост няма сила да прояви своя живот, защото е сама.
към втори вариант >>

Тази кост може да направи много чудеса, но тази кост няма сила да прояви своя живот, защото е сама. (втори вариант)
Ще каже някой: „Защо? “ Защото това число е свещено. Нима костта на един светия е свещена? Тази кост сама по себе си може ли да живее? Като се докосне някой болен до тази кост, може да оздравее, може някой слаб да прогледне, но тази кост не може да прояви своята сила, тя не може да възвърне своя живот, не може да оживее. Тази кост може да направи много чудеса, но тази кост няма сила да прояви своя живот, защото е сама.
към втори вариант >>

16. Бъдете разумни!

Намерили някъде една кост от черепа на човека и от тези черепи правят своите заключения.
Мислите ли, че тези два адепта се герои? Първото, че единият може да отбие земята от нейния път, а другият – слънцето от неговия път, и второто, че ще ги подложат на смъртно наказание, това са техни измислици. И съвременните философи имат такива крайни философски системи, като на тия два адепта. Смешни са, като ги погледнеш как лансират теорията за произхода на човека. Е, казвам, какви са данните ви за това? Намерили някъде една кост от черепа на човека и от тези черепи правят своите заключения. Знаете ли на какво мяза това? Представете си един човек, на когото очите са извадени, и вие му дадете най-хубавата картина, да се признесе върху нея. Той откъсва едно парченце от тази картина и почва да си дава мнението, как е направена тази картина, какво е нарисувано на нея, само като я пипа. Не, тук се изисква един ум просветен, да се върне назад, да види онзи първоначален произход и да разбере каква роля играе човешкият разум. Ако вземете сега млекопитаещите, всички низши същества, ще видите, че тяхното чело е обрасло с косми и в тях няма никакъв разум, никаква интелигентност, в този вътрешен, субективен смисъл.
към беседата >>

17. Излишък и недоимък в живота

Следователно жената е първият корен, който човек е спуснал в земята, и човекът, като я видял, подобна на себе си, казал: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми.“ Но на тази монада В светлината й е била тъмна и тя се привлича от онова Дърво на познанието на Добро и зло.
Тогава у него се явило едно чувство на недоволство, понеже нямал другарка, подобна на себе си. И тук именно той сгрешил. И знаете ли в какво седи съгрешаването? Неговият другар бил Бог, но човекът, като не видял Бога, у него се явило желание да си има другар и вследствие на това свое желание той съгрешил. И Бог, за да го избави от едно зло, веднага се проектирал в монадата В. Следователно жената е първият корен, който човек е спуснал в земята, и човекът, като я видял, подобна на себе си, казал: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми.“ Но на тази монада В светлината й е била тъмна и тя се привлича от онова Дърво на познанието на Добро и зло. Сега ще употребя една поговорка, за да уподобя защо светлината на монадата В е била тъмна, но да не се обидите. Хайде, по-добре да замълча. Какво казвате, да кажа ли, или да не кажа? – (Кажете.) Хубаво, но няма да ми се сърдите: „Краставите магарета през девет баира се намират.“ Човек, като има един недъг в себе си, няма да намери някой човек, който има една добродетел, но ще намери някого като себе си – със същия недъг, та да го види хубаво. Тези двамата търсят трети, също като тях.
към беседата >>

18. Силовите линии в природата

Кракът някой път може да се изкриви в ходилото, като започва да се изкривява навън или навътре, и то не само мускулът, но и цялата кост.
Всеки трябва да гледа гърбът му да е прав. Има изкривяване и на краката. Често гледате: токовете на някого изкривени, кракът му също изкривен. Защо става това? Има една свещена област, която аз не искам да разкривам. Кракът някой път може да се изкриви в ходилото, като започва да се изкривява навън или навътре, и то не само мускулът, но и цялата кост. Това показва, че в движението на силовите линии на мисълта има дефекти, тези линии не вървят хармонично. Щом започнат обущата ви да се разкривяват, трябва да знаете, че имате някакъв дефект. От обущата си може да констатирате какви болести ще имате след един месец, след два месеца: дали ще имате неврастения, тифозна треска, коремоболие, главоболие или каквото и да е друго.
към беседата >>

19. Пътят на ученика. Основната идея

Например, някоя кост във вашето тяло се изкълчи Се навън и после се намести.
Аз искам животът ви да бъде красив, най-първо да сте доволни от себе си. Има едно вътрешно, морално, Божествено доволство в човека и аз желая всички да имате не външни похвали, а това дълбоко вътрешно доволство в себе си. Когато човек има това доволство, той е силен и мощен, не отпада духом. Това доволство аз наричам „вътрешна връзка“, която съществува между всички възвишени същества. Сега тази връзка не е скъсана, разхлабена е, но аз желая тя да се уякчи. Например, някоя кост във вашето тяло се изкълчи Се навън и после се намести. Веднъж излязла тази кост навън, тя е придобила вече навика често да излиза. И наистина, виждате – при най-малката мъчнотия в живота тя излиза навън. Някой път и във вас има такива навици, които се проявяват атавистически. Не е лесно да се намести една изкълчена кост в човека! Много ще вика човек, много ще плаче.
към беседата >>

Веднъж излязла тази кост навън, тя е придобила вече навика често да излиза.
Има едно вътрешно, морално, Божествено доволство в човека и аз желая всички да имате не външни похвали, а това дълбоко вътрешно доволство в себе си. Когато човек има това доволство, той е силен и мощен, не отпада духом. Това доволство аз наричам „вътрешна връзка“, която съществува между всички възвишени същества. Сега тази връзка не е скъсана, разхлабена е, но аз желая тя да се уякчи. Например, някоя кост във вашето тяло се изкълчи Се навън и после се намести. Веднъж излязла тази кост навън, тя е придобила вече навика често да излиза. И наистина, виждате – при най-малката мъчнотия в живота тя излиза навън. Някой път и във вас има такива навици, които се проявяват атавистически. Не е лесно да се намести една изкълчена кост в човека! Много ще вика човек, много ще плаче. Същото нещо е и по отношение на вашите мисли и чувства.
към беседата >>

Не е лесно да се намести една изкълчена кост в човека!
Сега тази връзка не е скъсана, разхлабена е, но аз желая тя да се уякчи. Например, някоя кост във вашето тяло се изкълчи Се навън и после се намести. Веднъж излязла тази кост навън, тя е придобила вече навика често да излиза. И наистина, виждате – при най-малката мъчнотия в живота тя излиза навън. Някой път и във вас има такива навици, които се проявяват атавистически. Не е лесно да се намести една изкълчена кост в човека! Много ще вика човек, много ще плаче. Същото нещо е и по отношение на вашите мисли и чувства. Докато се наместят те, много ще плаче човек. Кога ще ги наместваме, няма да ви казваме, но ще усетите такива болки, които едва ще издържите. Дойдете ли до най-силната болка, всичко ще се намести.
към беседата >>

20. Нашите длъжници

Вижда две кучета хванали една кост, и едното тегли, и другото тегли.
Той бръква в джоба си и казва на тия две мравки: „Спрете, сега аз ще заповядам на небето да паднат повече трошици“. Понеже мравките не могат да гледат нагоре, той им казва: „Внимавайте сега, гледайте надолу, да видите какво ще падне! “ Те гледат, пада нещо, взимат си и двете и престават да се карат. Справил се той с мравките. Тръгнал по-нататък на път. Вижда две кучета хванали една кост, и едното тегли, и другото тегли. Едното казва: „Остави, тази кост е моя! “ Спира се той: „Какво правите? “ – „Е, какво правим! Тази кост я хвърли един благородник от къщата си, а този мой ортак се прекомандирова, и той я иска.“ – „Е, че не можете да я разделите ли? “ – „Как, тя е моя?
към беседата >>

Едното казва: „Остави, тази кост е моя!
Понеже мравките не могат да гледат нагоре, той им казва: „Внимавайте сега, гледайте надолу, да видите какво ще падне! “ Те гледат, пада нещо, взимат си и двете и престават да се карат. Справил се той с мравките. Тръгнал по-нататък на път. Вижда две кучета хванали една кост, и едното тегли, и другото тегли. Едното казва: „Остави, тази кост е моя! “ Спира се той: „Какво правите? “ – „Е, какво правим! Тази кост я хвърли един благородник от къщата си, а този мой ортак се прекомандирова, и той я иска.“ – „Е, че не можете да я разделите ли? “ – „Как, тя е моя? “ – „Спрете се, оставете коста и гледайте към земята.“ Тогава той се обръща към онзи благородник и го пита: „Още кости имате ли?
към беседата >>

Тази кост я хвърли един благородник от къщата си, а този мой ортак се прекомандирова, и той я иска.“ – „Е, че не можете да я разделите ли?
Тръгнал по-нататък на път. Вижда две кучета хванали една кост, и едното тегли, и другото тегли. Едното казва: „Остави, тази кост е моя! “ Спира се той: „Какво правите? “ – „Е, какво правим! Тази кост я хвърли един благородник от къщата си, а този мой ортак се прекомандирова, и той я иска.“ – „Е, че не можете да я разделите ли? “ – „Как, тя е моя? “ – „Спрете се, оставете коста и гледайте към земята.“ Тогава той се обръща към онзи благородник и го пита: „Още кости имате ли? “ – „Имаме, снощи имахме угощение, цял кош кости хвърлихме.“ Хвърлиха им кости. Всяко куче си взе по една кост и спорът се свърши. Царят отива по-нататък.
към беседата >>

Всяко куче си взе по една кост и спорът се свърши.
“ – „Е, какво правим! Тази кост я хвърли един благородник от къщата си, а този мой ортак се прекомандирова, и той я иска.“ – „Е, че не можете да я разделите ли? “ – „Как, тя е моя? “ – „Спрете се, оставете коста и гледайте към земята.“ Тогава той се обръща към онзи благородник и го пита: „Още кости имате ли? “ – „Имаме, снощи имахме угощение, цял кош кости хвърлихме.“ Хвърлиха им кости. Всяко куче си взе по една кост и спорът се свърши. Царят отива по-нататък. Двама души земеделци спорят за синора на нивата, где бил синорът. Единият казва: „Не, той беше две педи навътре“. Другият: „Не, той беше две педи навънка“. И двамата спорят за двете педи.
към беседата >>

Иван, Драган, Петко, това са една мъртва кост, изхвърли парцалите им навън, нищо повече!
Сега няма да се спирате пред себе си, да се питате: „Защо трябва да му прощавам греховете? “ Не, ще се запитате: „Какво трябва да направя? “ Ще си отговорите: „Аз трябва да изхвърля от душата си всичките нечистотии“. Иван, Драган, Петко, това са една мъртва кост, изхвърли парцалите им навън, нищо повече! Гледам, някой взел, пази грижливо роклята на баба си, с която се венчала. Тя скъсана, изпояли я молците, но той взел тези малки парченца, пази ги като богатство. Настрана трябва да стои туй нещо! Вземи, изхвърли всички тия парцали навън! Аз мисля, че ако вие очистите вашите къщи, и по буква, и по дух от всичките тия парцали, вие ще се освободите от много нещастия.
към беседата >>

21. Брат ти си дойде

Знаете ли, какво значи да изучиш една кост, да измериш нейните линии?
– Не е достатъчно само да си въобразявате, че сте учени. Трябва да имате ясна представа за науката, за целите, които тя преследва, и за услугите, които допринася. Например, изучавате анатомията и мислите, че много знаете. – Какво знание е това? Според мене, анатомията е суха наука – на мъртвите кости. Знаете ли, какво значи да изучиш една кост, да измериш нейните линии? Ако не изучите костите в подробности, нищо не знаете. Анатомистът изучава всяка кост, всеки мускул поотделно, без никаква връзка между тях. Благодарение на това, анатомията минава за суха, мъртва наука. Анатомията без физиологията нищо не представя. Ако анатомията не се прилага в живота, нищо не струва.
към беседата >>

Анатомистът изучава всяка кост, всеки мускул поотделно, без никаква връзка между тях.
Например, изучавате анатомията и мислите, че много знаете. – Какво знание е това? Според мене, анатомията е суха наука – на мъртвите кости. Знаете ли, какво значи да изучиш една кост, да измериш нейните линии? Ако не изучите костите в подробности, нищо не знаете. Анатомистът изучава всяка кост, всеки мускул поотделно, без никаква връзка между тях. Благодарение на това, анатомията минава за суха, мъртва наука. Анатомията без физиологията нищо не представя. Ако анатомията не се прилага в живота, нищо не струва. Същото се отнася и до физиологията. Каква наука е тя, ако не се прилага в медицината?
към беседата >>

22. Правила на разумния живот

Седи една кост между тях.
Кой от двамата има предимство? – Първият. Сега някой казва: „Мене не ми трябва мисъл, не ми трябват разсъждения.“ – Не, разсъждавайте или с ума, или със сърцето си, но трябва да разсъждавате. А сега някои седят и спорят за какви ли не работи. Аз един ден наблюдавам две кучета. Седи една кост между тях. Едното си отворило устата, и другото си отворило устата – гледат се, хъркат едно срещу друго. Едното казва на другото: „Знаеш ли какви зъби имам? “ И другото казва: „Ами ти знаеш ли аз какви зъби имам? “ И двете се зъбят, а костта седи помежду им. Гледам: по някой път две сестри турили Новото учение в средата – костта е то, и едната казва: „Знаеш ли какво е Новото учение?
към беседата >>

23. Физическият и духовният човек

КД

Понеже нас повече ни интересува формата, отколкото съдържанието, аз наричам съвременния свят, свят на скелети, кост до кост, правилно свързани: ръцете, краката, турени намясто; тъй хубаво наместени, но са все голи кости, мъртви кости, няма живот вътре.
Аз съм виждал деца по селата, влизат в някоя локва, преживявания искат и погледнеш едно заболяло, друго заболяло... Щом се къпят в нечиста вода, така ще е; в локва, не в изворна вода. Преживявания от такъв характер за какво са ви? Няма нищо ново в тях. Това е най-старото. Това са посторонни, вметнати неща за изяснения - как си създаваме нещастия на земята. Понеже нас повече ни интересува формата, отколкото съдържанието, аз наричам съвременния свят, свят на скелети, кост до кост, правилно свързани: ръцете, краката, турени намясто; тъй хубаво наместени, но са все голи кости, мъртви кости, няма живот вътре. Някой говори за морал, но това са мъртви кости. Няма живот. Смърдеж навсякъде. Има такива варовити извори, че като пиеш вода от тях, стане ти тежко. А и друго, минеш край някой балкански извор, пиещ и гърлото ти се намаже като с масло.
към беседата >>

24. Великата погрешка

“ Гостът обаче, задълбочен в себе си да не погълне някоя кост, постоянно плювал. (втори вариант)
Някой си българин поканил един свой приятел на гости. Той приготвил за обед чорба от риба, която имала много кости. Хазяинът на къщата поканил гостенина да седне на трапезата срещу него. Когато гостът почнал да яде, тъй се забравил, че като плювал костите от рибата, те отхвръквали в лицето на хазяина; той не се сещал дори, че плюе в лицето на другия. Тогава хазяинът му казва: „Разбирам да ядеш риба, но защо ме плюеш? “ Гостът обаче, задълбочен в себе си да не погълне някоя кост, постоянно плювал. Аз наричам дразненето ядене на риба, която има много дребни кости. Ние постоянно плюем костите, а онези, които са около нас, се дразнят. Някой път туй става несъзнателно, а някой път – съзнателно. Вие трябва да изхвърлите тези черти от себе си. Човек всякога трябва да бъде изправен пред съвестта си.
към втори вариант >>

“ А онзи, погълнат в себе си, за да не погълне някоя кост, постоянно плюе.
Но приготвил за обед една риба, която има много кости. Той бил невнимателен, че турил насреща си гостенина. Когато почнали обеда този се забравил в яденето и постоянно плюл насреща му костите. Хич не му идва на ума, че той плюе на другия. Другият казва: „Разбирам да ядеш риба, но защо ме плюеш? “ А онзи, погълнат в себе си, за да не погълне някоя кост, постоянно плюе. Та, дразненето аз го наричам ядене на риба с много дребни кости, вие ги плюете постоянно, а онези, които са около вас, се дразнят. Някой път туй става несъзнателно, а някой път – съзнателно. Тези черти вие трябва да ги изхвърлите от вас. Непременно човек пред себе си трябва да бъде изправен. Вие трябва да бъдете доволни от характера си, не да бъдете неестествени, но всички да бъдете естествени.
към беседата >>

25. И оздравѣ дъщеря ѝ / И оздравя дъщеря ѝ

Ако хората само от една кост на някое предпотопно животно описват цялата епоха, условията, при които е живяло то и ред други сведения, защо и аз да не мога от тия научни данни на този, който е живял в ледената епоха, и на този, който е живял в горещата епоха да опиша техния живот, тяхната история, и при това да вярвам на всичко това? (втори вариант)
– Когато изтичаше ледения период, в началото на горещия период, затова темпераментът ми е горещ. Родих се в една малка колибка. Това научни твърдения ли са? – Научни, разбира се. От тия научни твърдения аз мога да напиша цяла история. Ако хората само от една кост на някое предпотопно животно описват цялата епоха, условията, при които е живяло то и ред други сведения, защо и аз да не мога от тия научни данни на този, който е живял в ледената епоха, и на този, който е живял в горещата епоха да опиша техния живот, тяхната история, и при това да вярвам на всичко това? За мене тези данни са верни, научни. Аз казвам на единия: ти в това време беше едно овчарче, пасеше овците и се хранехте с месо, което печаха в специални за това пещи. Казвате: това вече са приказки от 1001 нощ. Може да бъдат верни, може да бъдат и неверни. Турците казват: олабелир.
към втори вариант >>

26. Плодътъ на дървото / Плодът на дървото

" Като я видя, той каза: "Плът от плътта ми, кост от костта ми! (втори вариант)
Господ го чу, поусмихна се малко и си каза: "Ще имаш другар". И действително Адам имаше вече другар. Той си казваше: "Така, нека излезе моята избраница отвън, да видят славата, величието ми, да видят какъв велик човек съм, какво благоволение имам пред Бога". Това беше едно тщестлавно чувство, което той криеше в себе си. Господ му каза: "Другарка ще имаш! " Като я видя, той каза: "Плът от плътта ми, кост от костта ми! " Обаче, тази жена, направена от плът и кости, не беше като Адам. Тя си каза: Не, братко, не съм аз плът от плътта ти, ще ти докажа, че и в мене има малко-много ум". И му доказва. Отива тя при дървото, което ѝ посочва змията, и казва на Адам: "Ти си голям страхливец! На животните даваш ум, обработваш градината, а те е страх да бутнеш онова дърво!
към втори вариант >>

"Ти си плът от плътта ми, кост от костта ми, няма да буташ това дърво, ще ме слушаш! (втори вариант)
Тя си каза: Не, братко, не съм аз плът от плътта ти, ще ти докажа, че и в мене има малко-много ум". И му доказва. Отива тя при дървото, което ѝ посочва змията, и казва на Адам: "Ти си голям страхливец! На животните даваш ум, обработваш градината, а те е страх да бутнеш онова дърво! " "Не може, Господ е забранил да се бута това дърво" – преподава ѝ Адам първия урок на послушание. "Ти си плът от плътта ми, кост от костта ми, няма да буташ това дърво, ще ме слушаш! " – Колко си лековерен ти! Аз ще бутна това дърво и ще ти покажа, че не съм плът от плътта ти и кост от костта ти. Ще ти покажа, че съм жена, която мисли. Аз мисля, че и ти ще дойдеш подир мене. Както мисля аз, това мислиш и ти.
към втори вариант >>

Аз ще бутна това дърво и ще ти покажа, че не съм плът от плътта ти и кост от костта ти. (втори вариант)
Отива тя при дървото, което ѝ посочва змията, и казва на Адам: "Ти си голям страхливец! На животните даваш ум, обработваш градината, а те е страх да бутнеш онова дърво! " "Не може, Господ е забранил да се бута това дърво" – преподава ѝ Адам първия урок на послушание. "Ти си плът от плътта ми, кост от костта ми, няма да буташ това дърво, ще ме слушаш! " – Колко си лековерен ти! Аз ще бутна това дърво и ще ти покажа, че не съм плът от плътта ти и кост от костта ти. Ще ти покажа, че съм жена, която мисли. Аз мисля, че и ти ще дойдеш подир мене. Както мисля аз, това мислиш и ти. И двамата нарушиха закона на послушанието и съгрешиха. След съгрешаването у Адам се пробужда друго едно чувство: в него нямаше доблестта да остави жена си сама да бъде наказана по Божиите закони, но си каза: Хайде, и аз ще страдам с нея, да намаля малко страданията ѝ".
към втори вариант >>

27. Подпушване на светлината

Вие ще кажете: „Нека бъдем всички еднакви.“ Ами ако бъдем всички еднакви – гладки, валчести като билярдни топки, всички направени все от слонова кост, как бихме се познали?
Необходимо е да се образува тази вътрешна хармония, защото тя ще привлече съответни сили. Защото сродните сили винаги се привличат и вследствие на това човек всякога търси противоположното. Противоположното у човека е хубавото в живота. Като видите у човека една хубава черта, тя ви привлича. Та у всеки човек трябва да има необикновени проявления на ума, необикновени проявления на сърцето. Вие ще кажете: „Нека бъдем всички еднакви.“ Ами ако бъдем всички еднакви – гладки, валчести като билярдни топки, всички направени все от слонова кост, как бихме се познали? На какво ще замязаме тогава? Не, ние не сме топки, нито сме гумени кукли. Душата не може да бъде гумена кукла. Душата действително може да я ограничим по някой път, но тя е свободна. Тя не може да бъде робиня.
към беседата >>

28. Той знаеше

Че съм изживял един живот, какво от това, едно богатство съм добил, придобил съм една опитност, която става плът от плътта ми, кост от костта ми, дух от духа ми.
Та в окултната наука има ред методи за ония ученици, които се занимават с нея. С тия методи те ще могат да проверят всички неща, които се говорят, а не да останат само на думи, но там човек трябва да бъде смел, като авиаторите, и да не казва: аз толкова години вече съм посветил на това учение и какво съм направил? Не, ще кажеш: аз съм посветил толкова години, за да проверя един факт в живата природа, дали има друго слънце, но този факт е жив, той върви заедно с мене. Че съм изживял 100 години, какво от това, една тайна съм добил. Че съм изживял един живот, какво от това, едно богатство съм добил, придобил съм една опитност, която става плът от плътта ми, кост от костта ми, дух от духа ми. Туй знание живее с моето съзнание. И тогава ние вярваме в един Господ, християните вярват в друг Господ, мохамеданите вярват в свой Господ, и аз не зная всъщност в кой Господ вярват хората. Не че този Господ е лош, всички Го виждат. Всяка религия е добра, тя е на своето място, принесла е полза, но въпросът не е в това, въпросът е за онези напреднали души, които са израснали. Те трябва да излязат.
към беседата >>

29. Което дава живот

И тогава, всички тия разумни елементи, майка, баща, брат и сестра, съставляват нещо съществено от нас, част от частта ни, път от плътта ни, кост от костта ни.
Аз взимам думата майка не в смисъл на европейската майка, но като емблем на любовта като онова първично начало, което не умира, като онова градиво, което влиза в първичния живот. Туй разбирам аз под понятието майка и баща. И онзи, който има такива майка и баща, има онези необходими елементи, от които е съградено неговото разумно тяло. И тогава, всички тия разумни елементи, майка, баща, брат и сестра, съставляват нещо съществено от нас, част от частта ни, път от плътта ни, кост от костта ни. Щом съзнаем това, ние вече не можем да се отделяме един от друг и да казваме: този човек е някак си чужд за мене. Не е така. За онзи, който е разбрал закона, всичко е близко. Всички животни го познават, всички растения го познават, външно и вътрешно. Такъв човек няма да прилича на Дон Кихот, който отишъл да воюва срещу воденицата, която го метнала на другата страна и му показала че е по-силна от него.
към беседата >>

30. Проява на музиката в съзнанието

Този човек се намира в положението на някое куче, на което дават кост да гложди.
Казвам: когато човек влезе в Космическото Съзнание, това не значи още, че той е добил и разбрал всичко. И там има степени на разбиране, но все пак той има по-голяма светлина за нещата и ще може отчасти поне да се освободи от мъчнотиите и несгодите на своя живот. Обаче за това се изисква школа, методи за приложение. Тъй както сте сега, каквото и да ви се разкрие, каквито знания и да ви се дадат, те ще останат неприложени. Ако дадеш на съвременните хора пари, първото нещо, за което ще ги употребят, е да си направят къща и цял живот да обикалят около нея: това се развалило, онова се развалило, този-онзи направили някаква пакост. Този човек се намира в положението на някое куче, на което дават кост да гложди. То взима костта, разнася я натук-натам, крие се от другите кучета, докато дойде отнякъде някое по-силно куче, сдави го и му вземе костта. По същия начин дойде някой учен човек, създаде една теория и започне да я разправя навсякъде. Тук препоръчва теорията си, там я препоръчва, гложди я, както кучето гложди костта. Дойде по-учен от него, създаде нова теория, а първата остава на заден план. Всички се възхищават от теорията на втория учен, а първият остава сам с теорията си, от никого непризнат.
към беседата >>

31. Меки и твърди вещества

Ако човек не обръща внимание на този истински възглед, той ще се превърне на едно сухо дърво, ще се превърне на едно твърдо вещество, ще изгуби своята пластичност, движението, въздуха, своята топлина и най-после остава една мъртва кост. (втори вариант)
Ако мислите, че у вас всичко е неразумно, няма защо да правите опит. Защото на този молив, колкото и да му казваш: «Вдигни се оттука», той няма да се вдигне. Но ако туй вещество го прекарате през живите клетки – едно живо вещество, – те ще се вдигнат. Ако човек не обръща внимание на този истински възглед, той ще се превърне на едно сухо дърво, ще се превърне на едно твърдо вещество, ще изгуби своята пластичност, движението, въздуха, своята топлина и най-после остава една мъртва кост.
към втори вариант >>

Мисли ли човек, че никаква разумност не съществува вътре и вън от него, той ще изгуби пластичността си, топлината на своето сърце, светлината на своя ум и ще се втвърди, ще се превърне в суха кост.
Когато искат да говорят за любовта, разумните същества отправят своите енергии към сърцето на човека, под лъжичката или към горната част на мозъка му. Това са три вида чувства. В сърцето се явяват един род чувства, под лъжичката – друг род, а в горната част на мозъка – трети вид чувства. В горната част се намира центърът „любов към Бога” – най-високото чувство в човека. За да се уверите в истинността на тия думи, вие можете да направите опит, но с условие да гледате на клетките като на разумни същества. Мисли ли човек, че никаква разумност не съществува вътре и вън от него, той ще изгуби пластичността си, топлината на своето сърце, светлината на своя ум и ще се втвърди, ще се превърне в суха кост.
към беседата >>

32. Свещеният олтар

Желанието му да има другар не е лошо, обаче той не погледнал на Ева като на душа, произлязла от Бога, но си съставил за нея съвсем детинско, криво схващане и казал: “Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми”.
Де седи погрешката на Адам? Желанието му да има другар не е лошо, обаче той не погледнал на Ева като на душа, произлязла от Бога, но си съставил за нея съвсем детинско, криво схващане и казал: “Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми”. Щом помислил така за Ева, в края на краищата той трябвало да види какви са резултатите на неговата крива мисъл – Ева не остана при него. Друг щеше да бъде въпросът, ако той бе погледнал на Ева като на душа, излязла от Бога, която заслужава учудване и към която трябва да се пристъпва със Свещен трепет. Ще кажете, че това е било мнението на Адам за жената. Аз пък казвам, че и сегашният Адам мисли за Ева по същия начин. Съвременният мъж мисли, че е господар на жената, че има право над нея понеже е излязла от него, но за тази негова крива мисъл той не можа да задържи жената при себе си.
към беседата >>

33. Вехтото премина

С този скандал вие си причинявате по-голяма па-кост, отколкото с загубата на тези 20000 лева.
Под думата „еволюция" аз разбирам развитие, което продължава цел живот. Истинското развитие подразбира разумно качване и слизане без падане. Представете си, днес вие имате добро разположение на духа, но дойде някой, вземе от вас 20000 лева на заем и не ги върне. Вие веднага се сърдите, дигате цял скандал, отказвате се от Христа, от Бога, че някой ви излъгал. Какво е виновен тук Христос? С този скандал вие си причинявате по-голяма па-кост, отколкото с загубата на тези 20000 лева. Не можете ли и вие, като Йова, да кажете: Бог дал, Бог взел. Ето защо, като хора, вие трябва да обърнете внимание върху малките си по-грешки, върху малките противоречия във вашия живот, които другите хора не виждат. Съвременните хора са в постоянно смущение, в постоянни тревоги. Защо? – Защото между Бога и тях няма хармония. Например, някой човек се моли, но молитвата му не е приета. Защо?
към беседата >>

34. Седмият кръг на живота

Една кост, тя не определя силата на човека. (втори вариант)
И човек, който схване движението на седмия кръг... И в окото е същият закон: в окото има шест кръга, но за да познаеш окото – онзи, който не може да види седмия кръг, той нищо не може да изучи от окото. Да не мислите, че всеки може да изучава окото? Тъй е и във физиогномията – трябва да изучавате чертите, които се движат. Има известни подвижни черти на лицето, те са, които дават характера. Не са костите, които определят човека. Една кост, тя не определя силата на човека. Постоянното изменение на вашите бърни, на вашето лице, на вашите очи, то показва характера; туй, което се движи. Тогава, от една мъртва мумия какво ще изучаваш? Казват: «Гениална статуя», той е схванал една основна черта, някоя добродетел. Никаква добродетел няма. То е дотолкова, доколкото скулптурът е турил известна идея.
към втори вариант >>

35. Три посоки

Хвърлят една кост с месце, малкото се затича, взема костта. (втори вариант)
Здрав трябва да бъде, да вложи нещо в хляба. Понеже сега всички вий имате мъчнотии, някои от вас са неразположени. Неразположение имат и животните. Във вас не трябва ли да има поне досетливост, която забелязах в Търново, между едно старо куче и едно младо. Едното – голямо, рунтаво, старо куче, зло, завистливо, може да смъкне на 10 кучета кожата, а другото кученце – малко, със заострена муцунка, интелигентно, дяволито много. Хвърлят една кост с месце, малкото се затича, взема костта. Голямото изведнаж идва. Малкото, като го вижда, поставя костта пред него и почва да го милва: «Не, не, казва, аз ти го нося.» Той погледна, погледна кучето и отърва кожата си. Казвам: Браво! Ако едно малко куче му стига умът да освободи кожата си от такава мъчнотия, колко повече един човек, който минава за интелигентен! Туй кученце, ако се беше опитало, щеше да смъкне кожата му.
към втори вариант >>

«Тази кост не е заради мен, тя е точно заради Вас.» (втори вариант)
Голямото изведнаж идва. Малкото, като го вижда, поставя костта пред него и почва да го милва: «Не, не, казва, аз ти го нося.» Той погледна, погледна кучето и отърва кожата си. Казвам: Браво! Ако едно малко куче му стига умът да освободи кожата си от такава мъчнотия, колко повече един човек, който минава за интелигентен! Туй кученце, ако се беше опитало, щеше да смъкне кожата му. «Тази кост не е заради мен, тя е точно заради Вас.»
към втори вариант >>

Тази кост като носиш, ще оставиш на съдбата си: «Аз бих желал в 7 години да свърша, но – както обичаш.» (втори вариант)
Няма да се пресилваш, не бързай, време не туряй за постигане на знанието си! Целия живот посвети за постигане на знанието си! Не да туриш 5-10 години – то значи да се осакатиш. Целия си живот тури за постигане на известна своя идея! А същевременно пак ще турите един период. Тази кост като носиш, ще оставиш на съдбата си: «Аз бих желал в 7 години да свърша, но – както обичаш.»
към втори вариант >>

Господарят подхвърля една кост на двете кучета.
Срещате две кучета: едното куче е голямо, силно, лошо по характер, злобно, а другото - малко, добро, с остра муцуна - интелигентно и хитро. Господарят подхвърля една кост на двете кучета. Малкото кученце се затичва към костта с намерение да я опита, но в този момент голямото куче пристига; като вижда костта пред кученцето, то веднага се навежда и се готви да се хвърли върху него. Кученцето взима костта, поставя я пред голямото куче и се отдалечава; с това то иска да му каже: „Заповядай, костта е за тебе; аз ти я донасям, без да искам нещо от нея". Добре ли постъпва кученцето? Умно и хитро е малкото кученце, то отстъпва костта на голямото, с което спасява кожата си; не е ли готово да отстъпи, кожата му ще бъде одрана. Ако едно кученце знае как да се справи с мъчнотията си, колко повече човек трябва да знае как да решава мъчните си задачи.
към беседата >>

За да се справиш разумно със съдбата си, ти трябва да бъдеш готов да приемеш всичко, което тя ти изпраща; видиш ли, че се готви да се нахвърли върху тебе, веднага отстъпи - тя иска да вземе костта от устата ти; вземи тази кост, сложи я пред нея и кажи: „Заповядай, костта е твоя".
Какво представлява голямото и силно куче в човешкия живот - голямото куче не е нищо друго, освен съдбата на човека. За да се справиш разумно със съдбата си, ти трябва да бъдеш готов да приемеш всичко, което тя ти изпраща; видиш ли, че се готви да се нахвърли върху тебе, веднага отстъпи - тя иска да вземе костта от устата ти; вземи тази кост, сложи я пред нея и кажи: „Заповядай, костта е твоя". Щом не се противиш на съдбата си, бъди уверен, че тя няма да те преследва; бориш ли се с нея, кожата ти ще одере.
към беседата >>

36. Пътят на ученика

Те казват: „Вижте онзи човек, беше затънал до уши в дългове, но сега оправи живота си, изправи работите си и се облече в редингот, с хубави модерни панталони, с лачени обуща, с цилиндър на глава, с хубава, цветно нашарена връзка, със златен часовник на хубава, солидна верижка, с бастун, с дръжка от слонова кост в ръка, и тъй върви, като джентълмен, по всички правила на благородник: вдига бастуна, пак го слага на земята и на всички познати вежливо се покланя.
Те са преминали в Новия Завет. Има хора и от сегашната култура, които казват, че грешният човек може да бъде праведен. Не, грешният човек никога не може да бъде праведен. Той обаче има възможност да изправи греховете си и след това да стане праведен човек. А сегашните хора, като искат да подкрепят мисълта си, че грешният човек може да бъде праведен, привеждат следния пример. Те казват: „Вижте онзи човек, беше затънал до уши в дългове, но сега оправи живота си, изправи работите си и се облече в редингот, с хубави модерни панталони, с лачени обуща, с цилиндър на глава, с хубава, цветно нашарена връзка, със златен часовник на хубава, солидна верижка, с бастун, с дръжка от слонова кост в ръка, и тъй върви, като джентълмен, по всички правила на благородник: вдига бастуна, пак го слага на земята и на всички познати вежливо се покланя. Де как мине, всички казват: „Ето един благороден човек! “ Казвам: Дано никой не чува това, що други хора казват. Мине шапкарят покрай него, казва: „Този цилиндър е мой! “ Мине дрехарят, казва: „Тия дрехи са мои, още не ми са платени! “ Мине обущарят, казва: „Тия лачени обуща са мои!
към беседата >>

37. Лъч на пробуждане

Но достатъчно е да дойде някое кученце при него, да си поиграе, да му донесе една кост, за да се освободи от песимизма.
Помнете: Каквато мисъл носи човек в подсъзнанието си, това става. Ако в подсъзнанието си държи песимистични мисли, песимист става. Песимизмът не е само философска система, за която някои философи говорят, но състояние, в което изпадат и хората, и животните. И кучето изпада в песимизъм. Но достатъчно е да дойде някое кученце при него, да си поиграе, да му донесе една кост, за да се освободи от песимизма. Като види, че някой го обича, грижи се за него, кучето се освобождава от песимистичното настроение. Кога изпада човек в песимизъм? – Когато мисли, че хората не го оценяват, не му мислят доброто и търсят начин да го изиграят. Песимистичното състояние в човека се дължи на влиянието на Сатурн. Сатурн е материалист, паднало величие.
към беседата >>

38. Състояния на материята

2) може да се разложи така, че върховете на ъглите А и В да са поставени на една плос-кост.
Ромбът има четири ъгъла, от които два по два срещуположните са равни помежду си. Например, ъгълът А е равен на ъгъла В. Този ромб (фиг. 2) може да се разложи така, че върховете на ъглите А и В да са поставени на една плос-кост. Тогава тия ъгли ще представят два планински върха. Правата АВ представя един от диагоналите на ромба, който не се вижда. Тази фигура е перспективна представа на ромба. За да си представим ромба в това положение, ние приемаме, че страните му са в движение. Между двата върха се образува долина.
към беседата >>

39. Двете точки

Като видял своята другарка, Адам казал: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми." Какво искал да каже Адам с тези думи?
Сега ще ви задам следния въпрос: Господ щеше ли да даде другарка на Адама, ако той не искаше? При това нужно ли беше Адам да има другарка? Ако Адам нямаше другарка, жените пак щяха да дойдат на земята, но в друга форма, съвършено различна от сегашната. Като видял своята другарка, Адам казал: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми." Какво искал да каже Адам с тези думи? - Мислете по този въпрос. Като разсъждавате върху този въпрос, вие ще се намерите в положението на човека, направен от плът и от кости. От плът и кости бяха направени и Адам, и Ева. До създаването на Ева, Адам не се спираше върху въпроса от какво е направен. До това време той знаеше, че в света има две точки, между които може да се движи, но Ева му доказа, че има и трета точка, която той не знае.
към беседата >>

40. Остани с нас!

Има учени хора в света, които, от една малка кост на някое предпотопно животно, възстановяват цялото животно: скелетът му, неговата големина, условията, при които е съществувало това животно и т.н.
Има учени хора в света, които, от един малък скъпоценен камък, създават цяла история: произходът и образуването на този камък, условията на създаването му и т.н. Има учени хора в света, които, от една малка кост на някое предпотопно животно, възстановяват цялото животно: скелетът му, неговата големина, условията, при които е съществувало това животно и т.н. Онези, които имат картината на това животно, чудят се, как е дошло на ума на тия учени да възкресяват мъртвите животни от миналите векове. Те се запитват, защо трябва да изучават това предпотопно животно. Химикът пък ще запита, защо е трябвало да се знае състава и разположението на земните пластове, когато се е образувал този малък скъпоценен камък. Кой как се спре върху историята на скъпоценния камък, ще каже: Ние можем да носим скъпоценните камъни на главата, на ръцете, на вратовете си, без да знаем тяхната история. Това на половина е право.
към беседата >>

Той веднага пристъпва към работа: туря ръцете си на счупената кост, разбира положението на болния и започва да поставя всяка част на нейното място.
Викат първия лекар при едного, кракът на когото е счупен. Той преглежда крака на болния, констатира на кое място е счупен и на колко парчета е надробена костта. Питат го: Какво трябва да се направи сега? Той казва: Аз констатирам само, че кракът на еди-кое си място е счупен, а вие трябва да намерите човек, който може да го намести. Викат втория лекар. Той веднага пристъпва към работа: туря ръцете си на счупената кост, разбира положението на болния и започва да поставя всяка част на нейното място. След това той казва на болния: Ще държите крака си неподвижно, 40 дена няма да го местите никак. Питам: кое е по-хубаво – да познаете, коя кост е счупена и на колко части, или да поставите всяка кост на нейното място. По същия начин, при съграждане на вашия живот, вие трябва да разбирате онези вътрешни процеси, според които да знаете, де да поставяте всяко ваше чувство. Във всеки даден момент, в съзнанието на човека се зараждат известни мисли, идеи, желания, които занимават неговия ум. Той се решава да действа, да реализира тия свои желания, но няма план, не знае, как и де да ги постави.
към беседата >>

Питам: кое е по-хубаво – да познаете, коя кост е счупена и на колко части, или да поставите всяка кост на нейното място.
Питат го: Какво трябва да се направи сега? Той казва: Аз констатирам само, че кракът на еди-кое си място е счупен, а вие трябва да намерите човек, който може да го намести. Викат втория лекар. Той веднага пристъпва към работа: туря ръцете си на счупената кост, разбира положението на болния и започва да поставя всяка част на нейното място. След това той казва на болния: Ще държите крака си неподвижно, 40 дена няма да го местите никак. Питам: кое е по-хубаво – да познаете, коя кост е счупена и на колко части, или да поставите всяка кост на нейното място. По същия начин, при съграждане на вашия живот, вие трябва да разбирате онези вътрешни процеси, според които да знаете, де да поставяте всяко ваше чувство. Във всеки даден момент, в съзнанието на човека се зараждат известни мисли, идеи, желания, които занимават неговия ум. Той се решава да действа, да реализира тия свои желания, но няма план, не знае, как и де да ги постави. Например, някой става пръв министър, иска да внесе известни реформи, известни подобрения, но няма определен план, отде и с какво най-напред да започне. Ако някой стане министър, първата му работа е да уволни всички чиновници, всички стражари, които не са от неговата партия, и на тяхно място да назначи свои хора.
към беседата >>

41. По пътя на природата

Единият център се намира зад ушите – издадената кост.
Сегашните хора гледат повече мрачно на живота. Малко хора са жизнерадостни. За да бъде жизнерадостен, човек трябва да е развил три основни центрове. Единият център се намира зад ушите – издадената кост. Колкото по-издадена е тази кост, толкова по-голяма жизненост има човек, толкова по-издържлив е той. Има голям запас от енергия, поради което не пада духом. Второто условие, да бъде човек жизнерадостен, е силно въображение. Когато горната част на челото е широка, човек има силно въображение. Съзнанието действа в предната част на мозъка.
към беседата >>

Колкото по-издадена е тази кост, толкова по-голяма жизненост има човек, толкова по-издържлив е той.
Сегашните хора гледат повече мрачно на живота. Малко хора са жизнерадостни. За да бъде жизнерадостен, човек трябва да е развил три основни центрове. Единият център се намира зад ушите – издадената кост. Колкото по-издадена е тази кост, толкова по-голяма жизненост има човек, толкова по-издържлив е той. Има голям запас от енергия, поради което не пада духом. Второто условие, да бъде човек жизнерадостен, е силно въображение. Когато горната част на челото е широка, човек има силно въображение. Съзнанието действа в предната част на мозъка. Третото условие, за да бъде човек жизнерадостен, е духовният елемент в него.
към беседата >>

42. Славата человеческа

Дебелата кост е препятствие за проява на известна мозъчна деятелност.
Ако костта при математическата способност на човека е дебела, тя указва известна съпротива при развиването на този център. Ако костта на това място е тънка, тя указва благоприятно влияние при развиване на тази способност. В това отношение са правени ред наблюдения и изчисления. Там, дето мозъкът е проявил голяма деятелност, костта е тънка. Онези центрове, в които деятелността на мозъка е слаба, там костта е по-дебела. Дебелата кост е препятствие за проява на известна мозъчна деятелност. На първо място човек трябва да работи с чувствата си, да изтънчи костите си, да ги префини, да ги направи по-пластични да се подават на неговата мисъл. Същевременно той трябва да продължи мозъчните нишки. Колкото по-дълги са тия нишки, толкова по-благородна е човешката мисъл.
към беседата >>

43. Той дойде при Пилат

Като погледнеш една кост, трябва да знаеш, че тя е жива, никога не умира.
Една физиология съществува в света. Божествената физиология. Важни са първичната анатомия и първичната физиология за човека. Това, което съвременните учени наричат анатомия и физиология, не е нито анатомия, нито физиология – това е деформация на човека, това е особен род патология. Да изучаваш анатомията и физиологията на човека, значи да изучаваш органите в човешкото тяло и техните функции тъй, както Бог първоначално ги е създал. Като погледнеш една кост, трябва да знаеш, че тя е жива, никога не умира. Костите, които Бог е създал, не умират. Черепът, който Бог е създал, не умира, не се разпръсква. Всичко, което умира, което се разпръсква, не е Божествено.
към беседата >>

44. Задна стража

Когато видя Ева, Адам каза: „Това е плът от плътта ми и кост от костта ми“.
Създаването на жената е философски въпрос, за разбирането на който се искат знания. Когато видя Ева, Адам каза: „Това е плът от плътта ми и кост от костта ми“. Апостол Павел казва, че жената трябва да се подчинява на мъжа, защото е произлязла от него. – Не, жената не е произлязла от мъжа. Това е неразбиране на живота. Всички форми, създадени от Бога, съставят едно цяло. За да дойде до най-високата форма на развитие, човешката душа трябва да мине през всички форми.
към беседата >>

45. Насока на живота

Императорът продължил пътя си и видял, че две кучета се давят за една кост.
Императорът продължил пътя си и видял, че две кучета се давят за една кост. - Какво правите? Да не разрешавате някакъв научен въпрос? Едно от кучетата отговорило: „Снощи моят господар даде голямо угощение на гостите си, и след свършване на угощението, хвърли и на мене една кост, да опитам нещо от яденето. Този неканен гост дойде от някъде и се хвърли върху костта ми, иска да я изяде. И да искам да я разделя с него, не мога, никакъв инструмент нямам.
към беседата >>

Едно от кучетата отговорило: „Снощи моят господар даде голямо угощение на гостите си, и след свършване на угощението, хвърли и на мене една кост, да опитам нещо от яденето.
Императорът продължил пътя си и видял, че две кучета се давят за една кост. - Какво правите? Да не разрешавате някакъв научен въпрос? Едно от кучетата отговорило: „Снощи моят господар даде голямо угощение на гостите си, и след свършване на угощението, хвърли и на мене една кост, да опитам нещо от яденето. Този неканен гост дойде от някъде и се хвърли върху костта ми, иска да я изяде. И да искам да я разделя с него, не мога, никакъв инструмент нямам. Понеже костта е моя, аз имам право на нея.“ Императорът веднага отишъл при господаря на кучето и го запитал: Имаш ли още една кост, останала от угощението? - Пълен кош с кости съм изхвърлил. Вземи, колкото искаш.
към беседата >>

Понеже костта е моя, аз имам право на нея.“ Императорът веднага отишъл при господаря на кучето и го запитал: Имаш ли още една кост, останала от угощението?
- Какво правите? Да не разрешавате някакъв научен въпрос? Едно от кучетата отговорило: „Снощи моят господар даде голямо угощение на гостите си, и след свършване на угощението, хвърли и на мене една кост, да опитам нещо от яденето. Този неканен гост дойде от някъде и се хвърли върху костта ми, иска да я изяде. И да искам да я разделя с него, не мога, никакъв инструмент нямам. Понеже костта е моя, аз имам право на нея.“ Императорът веднага отишъл при господаря на кучето и го запитал: Имаш ли още една кост, останала от угощението? - Пълен кош с кости съм изхвърлил. Вземи, колкото искаш. Той взел няколко кости, хвърлил ги на кучетата, и те престанали да спорят. Изобилието разрешило въпроса.
към беседата >>

46. Битие и откровение

Той казал: "Плът от плътта ми и кост от костта ми." Една жена, която мъжът оценява като "плът от плътта ми и кост от костта ми", какво искаш. (втори вариант)
Питам тогава, де е злото? Значи в самото начало желанието на Адама да си има другарка е било неестествено. Жената не е дошла навреме, не е създадена както трябва. Той казал: "Плът от плътта ми и кост от костта ми." Една жена, която мъжът оценява като "плът от плътта ми и кост от костта ми", какво искаш.
към втори вариант >>

Като я видял, Адам казал: „Това е плът от плътта ми и кост от костта ми“.
За нея се бият мъже, за нея се развалят семейства. Жената ражда деца, но след време те умират. Злото не е в самата жена, но в желанието на Адама да има другарка. Жената не е дошла на време. При това, тя се явила като резултат на едно неестествено желание на първия човек. Като я видял, Адам казал: „Това е плът от плътта ми и кост от костта ми“. Какво може да се очаква от едно материализирано желание на човека, което се е явило в него при вида на животните, всяко от които си имало другарка?
към беседата >>

47. Огън да запаля

Обаче, разумният хирург ще постави всяка счупена кост на мястото й, и кракът ще оздравее без никакъв дефект.
Под думата огън те разбират вътрешния огън в човека. Ще кажете: Щом е така, не е нужна религия, вяра, проповеди, наука на хората. Като дойде огънят, той всичко ще пречисти. – И без това може, само че хората ще минат през по-големи страдания. И без да се изправя счупения крак на някой болен, счупеното място ще оздравее, но кракът ще остане хилав. Обаче, разумният хирург ще постави всяка счупена кост на мястото й, и кракът ще оздравее без никакъв дефект. Значи, знанието е от голяма полза за човека. Ако не дойде Учител в света, който да изправи нашити удове – умове и сърца, и да ги постави на местата им, те пак ще оздравеят, но хилави ще останат. За да се изправи криво зарасналия крак на човечеството, ще дойде лекарят в света, отново ще счупи този крак и внимателно ще постави всяка кост на нейното място. Природата не търпи никакви дефекти. Човечеството се нуждае от велик Учител, който да изправи неговите изкривени удове.
към беседата >>

За да се изправи криво зарасналия крак на човечеството, ще дойде лекарят в света, отново ще счупи този крак и внимателно ще постави всяка кост на нейното място.
– И без това може, само че хората ще минат през по-големи страдания. И без да се изправя счупения крак на някой болен, счупеното място ще оздравее, но кракът ще остане хилав. Обаче, разумният хирург ще постави всяка счупена кост на мястото й, и кракът ще оздравее без никакъв дефект. Значи, знанието е от голяма полза за човека. Ако не дойде Учител в света, който да изправи нашити удове – умове и сърца, и да ги постави на местата им, те пак ще оздравеят, но хилави ще останат. За да се изправи криво зарасналия крак на човечеството, ще дойде лекарят в света, отново ще счупи този крак и внимателно ще постави всяка кост на нейното място. Природата не търпи никакви дефекти. Човечеството се нуждае от велик Учител, който да изправи неговите изкривени удове. Човечеството се нуждае от велик лекар-хирург, който да изправи криво зарасналите му крака.
към беседата >>

48. Верни положения

В природата всяка една кост е направена математически и точно е турена. (втори вариант)
Той определя по каква линия върви, дали има мъжественост в себе си, или има женственост. Всички, които имат по-остри ъгли, са с по-голяма мекота, пластичност. У мъжа този ъгъл постепенно се издига. Онзи, който не разбира геометрията, изправянето на тия кости няма да знае защо е. В природата всяка една кост е направена математически и точно е турена. Дължината на костите е определена. Дължината на раменната кост, на лакътната кост, после функциите на всичките кости са определени. Като се вземе скелетът на човека, тъй както е направен, може да се знае какви са способностите, какъв е капиталът, с който той работи. Човек от тялото си, от костите може да знае какво е вложено.
към втори вариант >>

Дължината на раменната кост, на лакътната кост, после функциите на всичките кости са определени. (втори вариант)
Всички, които имат по-остри ъгли, са с по-голяма мекота, пластичност. У мъжа този ъгъл постепенно се издига. Онзи, който не разбира геометрията, изправянето на тия кости няма да знае защо е. В природата всяка една кост е направена математически и точно е турена. Дължината на костите е определена. Дължината на раменната кост, на лакътната кост, после функциите на всичките кости са определени. Като се вземе скелетът на човека, тъй както е направен, може да се знае какви са способностите, какъв е капиталът, с който той работи. Човек от тялото си, от костите може да знае какво е вложено.
към втори вариант >>

49. Моите овце слушат моя глас

Хиляди и милиони комари да обявят война на слона, те не биха могли да извадят нито една кост от него.
– Господар може да бъде само онзи, който никога не осиромашава, нито умира. Какъв господар е този, който днес е богат, а утре осиромашава? Истински господар е онзи, който владее живота си; истински господар е онзи, който владее своята мисъл. Той е господар на себе си не само за ден, два, за месец, два или за година, но за вечни времена. Цял свят, цял ад да го нападнат, нищо не могат да му отнемат. Хиляди и милиони комари да обявят война на слона, те не биха могли да извадят нито една кост от него. Такова нещо представя силният човек. Такова нещо представя онзи човек, който е господар на себе си.
към беседата >>

50. Разумни методи

Като я видя, Адам извика: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми“.
Адам беше поставен в рая, между растенията и животните, на които трябваше да даде имена. Като минаваха животните пред него, две по две, всяко с другарката си, Адам видя, че няма нито едно животно, с което би могъл да се разбере. Тогава той помоли Бога да му изпрати другарка, подобна на него, с която да се разбира. Тук той направи първата погрешка. Бог задоволи желанието му, като извади едно от ребрата му и направи от него човек — жена, която нарече Ева. Като я видя, Адам извика: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми“. Тази е втората погрешка на Адама. Той помисли, че Ева е негова плът и кръв, но Бог му показа, колко е прав в мисълта си. Един ден, когато Ева се разхождаше в райската градина, тя видя една змия, обвита около дървото за познаване на доброто и на злото, от което им беше забранено да ядат. Змията проговори на Ева: Защо не ядете от това дърво? — Бог ни забрани.
към беседата >>

51. Както светът дава

Когато Адам видя Ева, извика: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми”.
Тя е служителка на природата и всякога си остава девствена. Понятието „жена” подразбира наложница на мъжа. Докато младите моми и момци мислят, че, като се оженят, стават мъже и жени, те са на крив път. Това не е никакво венчаване, никаква женитба. Първото венчаване става в рая. Когато Адам видя Ева, извика: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми”. Щом помисли така, Адам направи първата погрешка. Той не погледна на Ева като на Божие творение, дошла при него като другарка, но като на своя собственост. Какво означава думата „Ева”? Думата „Ева” означава дъщеря на Йехова, на Бога.
към беседата >>

52. Направления в живота / Задача и отклонение в младежкия клас

Вие не казвате „седем", но казвате: „Една ръка." Ако вземете да изброявате, казвате: „Един пръст, два пръста, три, четири, пет; една кост, две кости" и после казвате: „Една ръка." Тогава едната ръка равна ли е на един пръст? (втори вариант)
Значи, ако в дадения случай е едно, значи има някакъв закон за цялото. Какво представлява едно цяло? Това са части, имаме пет части и две части, съставляват седем части. А какъв уд съставлява числото едно? Ако съберете петте пръста на ръката и двете кости на ръката, какво съставляват тогава тези седем части? Вие не казвате „седем", но казвате: „Една ръка." Ако вземете да изброявате, казвате: „Един пръст, два пръста, три, четири, пет; една кост, две кости" и после казвате: „Една ръка." Тогава едната ръка равна ли е на един пръст?
към втори вариант >>

53. Послушание

от кост.
Старият Адам е отживял времето си. Сега е думата за новия Адам и за новата Ева, представители на новата култура. Новата култура подразбира раждане от вода и дух, което Христос е изказал със стиха: „Ако се не родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие." Защо първите хора сгрешиха и изгубиха добрите условия на живота? Защото бяха направени от неорганизирана материя. Адам беше направен от пръст, а Ева - от неговото ребро, т.е. от кост. Какво може да се очаква от хора, направени от кал и от кости? Обаче новите хора - новият Адам и новата Ева, които ще бъдат създадени от вода и от дух, ще внесат новото в света. Време е вече хората да приемат новото в неговата вътрешна пълнота. За тази цел любовта трябва да влезе като елемент в живота и да го преобрази. Ще кажете, че познавате любовта.
към беседата >>

54. Учителю, да прогледам!

Тогава Адам рече: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми.” Питам: какво разумно същество може да бъде това, което е плът от плътта му и кост от костта му?
Какво ще правя сам в райската градина? Значи, въз основа на зрението, на това, което видя, у него преждевременно се роди едно неестествено желание. Адам организира една работа преждевременно, вследствие на което Бог каза: Не е добре човек да бъде сам. Така е от гледището на човека, разбира се. Затова Той го постави в дълбок магнетичен сън и му извади едно ребро, от което направи жената, другарка на Адама. Тогава Адам рече: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми.” Питам: какво разумно същество може да бъде това, което е плът от плътта му и кост от костта му? Адам не каза, че другарката му е есенция от неговата душа, или от неговия ум, или от неговото сърце, но каза, че тя е плът от плътта му и кост от костта му. Така е разбирал той, затова и така се е изказал.
към беседата >>

Адам не каза, че другарката му е есенция от неговата душа, или от неговия ум, или от неговото сърце, но каза, че тя е плът от плътта му и кост от костта му.
Значи, въз основа на зрението, на това, което видя, у него преждевременно се роди едно неестествено желание. Адам организира една работа преждевременно, вследствие на което Бог каза: Не е добре човек да бъде сам. Така е от гледището на човека, разбира се. Затова Той го постави в дълбок магнетичен сън и му извади едно ребро, от което направи жената, другарка на Адама. Тогава Адам рече: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми.” Питам: какво разумно същество може да бъде това, което е плът от плътта му и кост от костта му? Адам не каза, че другарката му е есенция от неговата душа, или от неговия ум, или от неговото сърце, но каза, че тя е плът от плътта му и кост от костта му. Така е разбирал той, затова и така се е изказал.
към беседата >>

55. Дайте ни от вашето масло

Тогава Господ го приспа, извади две от ребрата му и направи от тях едно същество, за което Адам каза: това е плът от плътта ми и кост от костта ми.
няма да го коригирам, но ще кажа как седи истината по този въпрос. Господ прекара всички животни пред Адама и го накара той да им даде имена. Всяко животно си има свое значение, в азбуката на Природата всяко животно имало свое определено предназначение. Каквито имена дал Адам, Господ ги одобрил и на гърбовете на тия животни били написани имената им. Обаче останал един въпрос неразрешен: Господ запита човека за неговото име, но той не го знаеше. Тогава Господ го приспа, извади две от ребрата му и направи от тях едно същество, за което Адам каза: това е плът от плътта ми и кост от костта ми. Как нарече това същество? Вие казвате „Ева", а той го нарече „Йехова" -същество, направено от Бога. Името му е съставено от четири букви. Първата буква е „И" - принципът, който твори. Втората - „О" - принципът, който съхранява; третата изразява принцип, който държи нещата в равновесие и последната буква е пак повторение.
към беседата >>

56. Силови центрове / Отношение на силовите центрове

И ако вие вземете известна човешка кост, да кажем, ако вие сте чувствителен, веднага в тази кост вие ще забележите, ще познаете това същество. (втори вариант)
(114.) Правилно ли е? Сега те са частични случаи. Но аз искам да ви наведа на ония общи закони, да сведете физическите резултати, имат отношение най-първо към умствения свят и после към духовния свят. Във всеки един резултат на земята седи известно количество от мисли вътре. И известно количество чувствувание. И ако вие вземете известна човешка кост, да кажем, ако вие сте чувствителен, веднага в тази кост вие ще забележите, ще познаете това същество. Като пипате костта ще знаете колко интелигентно е било. В тази кост, да кажем в ръката му е внесено това. Ръката съдържа количеството на неговия умствен манталитет, който е влезнал в костта и после чувствата и те са внесени, и постъпките. Ти като попипаш костта, веднага ще знаеш колко умно е било това същество, колко е бил неговият духовен багаж. Но ако не си чувствителен, ще кажеш колко е тежка костта.
към втори вариант >>

В тази кост, да кажем в ръката му е внесено това. (втори вариант)
Но аз искам да ви наведа на ония общи закони, да сведете физическите резултати, имат отношение най-първо към умствения свят и после към духовния свят. Във всеки един резултат на земята седи известно количество от мисли вътре. И известно количество чувствувание. И ако вие вземете известна човешка кост, да кажем, ако вие сте чувствителен, веднага в тази кост вие ще забележите, ще познаете това същество. Като пипате костта ще знаете колко интелигентно е било. В тази кост, да кажем в ръката му е внесено това. Ръката съдържа количеството на неговия умствен манталитет, който е влезнал в костта и после чувствата и те са внесени, и постъпките. Ти като попипаш костта, веднага ще знаеш колко умно е било това същество, колко е бил неговият духовен багаж. Но ако не си чувствителен, ще кажеш колко е тежка костта. А онзи ще види, че във всяка една кост има внесени известни количества мисли; и всичките чувства, които имате, и те са внесени там. Не само това, но в костта е внесено, че лицето е свършило университет.
към втори вариант >>

А онзи ще види, че във всяка една кост има внесени известни количества мисли; и всичките чувства, които имате, и те са внесени там. (втори вариант)
Като пипате костта ще знаете колко интелигентно е било. В тази кост, да кажем в ръката му е внесено това. Ръката съдържа количеството на неговия умствен манталитет, който е влезнал в костта и после чувствата и те са внесени, и постъпките. Ти като попипаш костта, веднага ще знаеш колко умно е било това същество, колко е бил неговият духовен багаж. Но ако не си чувствителен, ще кажеш колко е тежка костта. А онзи ще види, че във всяка една кост има внесени известни количества мисли; и всичките чувства, които имате, и те са внесени там. Не само това, но в костта е внесено, че лицето е свършило университет. После, колко се е тревожил, колко пъти са го късали на изпити. Всичко е написано в костта. После колко пъти си ходил на рандеву или на гости, как са те гощавали. Колко пъти си боледувал, кои лекари са те гледали.
към втори вариант >>

Всичко го има в една кост. (втори вариант)
Не само това, но в костта е внесено, че лицето е свършило университет. После, колко се е тревожил, колко пъти са го късали на изпити. Всичко е написано в костта. После колко пъти си ходил на рандеву или на гости, как са те гощавали. Колко пъти си боледувал, кои лекари са те гледали. Всичко го има в една кост. На това се дължи ясновидството. Казват, че са виждали неща. Всичко е писано в костта. Хвана костта и ако съм чувствителен, всичко е вложено там. По този начин трябва да се изучава света.
към втори вариант >>

Например, във всяка кост се крие известно количество умствена енергия; по нея може да познаеш, колко интелигентен е бил даден човек, както и неговият духовен багаж.
Казваш: Зная добре делението. – Можеш ли да делиш с точност? Как ще разделиш 57 на 5? Сега аз искам да ви наведа към общите закони, да разберете, че физическите резултати имат отношение към умствените, а умствените – към духовните. Значи, всеки физически резултат крие в себе си известно количество мисли и чувства. Например, във всяка кост се крие известно количество умствена енергия; по нея може да познаеш, колко интелигентен е бил даден човек, както и неговият духовен багаж. Значи, от теглото на костта ще познаеш, какви мисли и чувства са движили човека. Всичко е написано на костта: характерът на човека, успехите и неуспехите в живота му. Това може да се изрази и чрез числа.
към беседата >>

57. Изново

В който момент наруши тази връзка, тия спомагателни фактори в живота му се оттеглят и човек остава сам като суха кост, без никакви органи: без ръце, крака, очи и уши.
Човекът не е още нито дух, нито душа. Човек не е още нито ум, нито сърце. Единственото нещо, което представя човека на физическия свят, тора е волята, на която умът, сърцето, душата и духът съдействат. Докато човек, т.е. волята в него, държи връзка с ума, със сърцето, с душата и с духа, той има светлина в себе си. В който момент наруши тази връзка, тия спомагателни фактори в живота му се оттеглят и човек остава сам като суха кост, без никакви органи: без ръце, крака, очи и уши. Той седи на един клон, като птица, люлее се и мисли за своето минало щастие.
към беседата >>

Дълго време Адам спа, докато Бог създаде първата жена, която беше толкова красива, че Адам, като я видя, извика: „Тази е кост от костта ми и плът от плътта ми!
И тъй, жените трябва дй пазят едно правило: те трябва да бъдат тъй свободни, както Бог първоначално ги е създал. Когато Бог създаде първата жена, Ева, Той приспа Адам, за да не му пречи в работата. Дълго време Адам спа, докато Бог създаде първата жена, която беше толкова красива, че Адам, като я видя, извика: „Тази е кост от костта ми и плът от плътта ми! " С това той направи първата погрешка. Адам не каза, че тази жена е дух от духа му, душа от душата му, ум от ума му и сърце от сърцето му. Адам каза, че Ева е кост от костта му и плът от плътта му. След това черният адепт видя Ева и внесе поквара в нейния ум. Като я погледна и като й проговори, Ева го послуша, яде от плода на забраненото дърво, след което каза: „Намерих по-умен от Адам."
към беседата >>

Адам каза, че Ева е кост от костта му и плът от плътта му.
И тъй, жените трябва дй пазят едно правило: те трябва да бъдат тъй свободни, както Бог първоначално ги е създал. Когато Бог създаде първата жена, Ева, Той приспа Адам, за да не му пречи в работата. Дълго време Адам спа, докато Бог създаде първата жена, която беше толкова красива, че Адам, като я видя, извика: „Тази е кост от костта ми и плът от плътта ми! " С това той направи първата погрешка. Адам не каза, че тази жена е дух от духа му, душа от душата му, ум от ума му и сърце от сърцето му. Адам каза, че Ева е кост от костта му и плът от плътта му. След това черният адепт видя Ева и внесе поквара в нейния ум. Като я погледна и като й проговори, Ева го послуша, яде от плода на забраненото дърво, след което каза: „Намерих по-умен от Адам."
към беседата >>

своя Адам, тя не трябва да си задава въпроса дали е кост от костта и плът от плътта на този Адам.
Казвам: ако една жена види някой мъж, т.е. своя Адам, тя не трябва да си задава въпроса дали е кост от костта и плът от плътта на този Адам. И мъжът-от своя страна не трябва да се запитва дали тази е жената, която е излязла от него. Ако мислят така, и двамата ще сгрешат. Когато един мъж срещне някоя жена, той трябва да каже: „Ти си онази, която си излязла от моя ум, от моето сърце, от моята душа и от моя дух." Когато жена или девица срещне някой мъж или момък, тя трябва да каже: „Този е излезлият от Бога." Кажат ли и двамата така, те ще се родят изново и ще влязат в Царството Божие. Ако мъжете и жените не мислят така, друга култура освен сегашната не може да има. И тогава, както и да съединявате хората, те ще бъдат нещастни.
към беседата >>

58. Доведете ми го

Човешката мисъл трябва да се измени със силите, които функционират вътре в мозъка, човешките чувства - със съдържанието, което е вътре, а човешките постъпки – с коравата кост, която служи като израз на онова, което е у нас.
Тъй както сега е устроена човешката глава, тя трябва да се измени отвън. Природата прави големи усилия да се преустрои човешката глава; но не само костта, костта не е фактор, но да се промени мозъчното вещество и силите, които функционират вътре. Аз разбирам: да се изменят силите, мозъчното вещество и самият череп отвън. Три неща разбирам да се изменят. Човешката мисъл трябва да се измени със силите, които функционират вътре в мозъка, човешките чувства - със съдържанието, което е вътре, а човешките постъпки – с коравата кост, която служи като израз на онова, което е у нас. Човешкият череп е един отпечатък на безброй процеси, на хиляди векове, на хиляди поколения на миналото. Човешката глава не е още завършена. Има много неща още да се изменят. Някой път ми говорят за красива глава. Аз досега не съм срещал една идеална глава.
към беседата >>

59. Що да сторя

Всички твои вярвания, възгледи изчезнат, остане само някоя малка кост и месце.
В един критически свят може да направите туй от паяжина, една къща, каквато паяците правят, но най-малката буря или някакво стълкновение и вашата къща ще се събори. Туй е вярно и по отношение на вашия живот. Туй е вярно и по отношение на вашите идеи, които създавате. Някой път седим и мислим, правим красиви планове, въодушевяваме се. Дойде буря, задигне всичките идеи, остане празно цялото място. Всички твои вярвания, възгледи изчезнат, остане само някоя малка кост и месце. Казвате: Какво ще мисля, и за в бъдеще и за хиляди години ще се намерите в същите процеси. Но това не е насилие. Няма да казваш, че Господ е направил това. Направиха го другите хора. Господ е дал нещо на заем в тази работа.
към беседата >>

60. Прие го с радост

Може да има временен успех, но временните успехи вие ще ги намерите в гробищата, временните успехи ще ги намерите в паметниците, в книгите; временните успехи ще ги намерите в пръстените, накитите; временните успехи ще ги намерите в обущата, шапките, дрехите, в някоя реликва изостанала, в някаква кост.
Не точно така като него, но знанието, което този професор има, и ти може да го имаш. Тогава Христовите думи как ще ги изтълкуваш? Той казва: "Ще дойде време, когато вие по-големи чудеса ще правите от тия, които аз правя." В Христа не е имало такива дребнави разбирания за живота, да кажем, че ще Го засенчат. Той казва тъй: "Отец ми е, Който живее в мене, аз изпълнявам Неговата воля." Всеки един човек на земята, който иска да изпълни делата тъй както Христа, той не може да ги изпълни, ако Бог не живее в него. Ако Бог не живее в него, нищо не може да направи. Може да има временен успех, но временните успехи вие ще ги намерите в гробищата, временните успехи ще ги намерите в паметниците, в книгите; временните успехи ще ги намерите в пръстените, накитите; временните успехи ще ги намерите в обущата, шапките, дрехите, в някоя реликва изостанала, в някаква кост. Ако ти обичаш някого, ти ще почувстваш и неговата любов вътре в душата си. Има неща в света, които при известни условия са невъзможни, при други условия са възможни. Няма да ви разправям. Има една история, за някой си стар цар. Един от неговите учени, мъдреци, се провинил и царят го осъдил на вечен затвор.
към беседата >>

61. Новата мисъл / Обикновени и необикновени прояви на природата

Малкото куче взе една кост, голямото куче искаше да се нахвърли на него, малкото куче започна да го глади и голямото куче се примири. (втори вариант)
Имах в Търново едно голямо старо куче и едно малко куче. Малкото куче взе една кост, голямото куче искаше да се нахвърли на него, малкото куче започна да го глади и голямото куче се примири. Ето едно умно куче. Голямото куче го погледна малко. Това е един вътрешен процес. Във вас има едно естество, с което трябва да се справите. Голямото куче е вътре.
към втори вариант >>

62. Свещен трепет,

Ако вземете от колко пръста за пример... Ако вие откъснете само една кост от човека, цялата хармония ще се измени.
Частична система съществува в природата. Тя е възприета от други същества, много по-напреднали. Хората са ги копирали. 3-тесъществува, 7-тесъществува, 10-тесъществува, 2-тесъществува, 1-то съществува. Всичките тия числа са извадени от самото тяло. Ако вземете от колко пръста за пример... Ако вие откъснете само една кост от човека, цялата хармония ще се измени. Ние сме против хирургическите операции от известно гледище на природата. За нас реалното представлява площ, тялото представлява една площ, чрез която природата се изразява, изявява. Човек знае само това за природата, което може да възприеме чрез тялото си. Което може да възприеме чрез сърцето, което може да възприеме чрез мозъка си, чрез своята симпатична нервна система, чрез кожата си, всичко туй, което може да възприеме чрез петте сетива, но всички тези са разпределени по цялото тяло, следователно развоят, облагородяването на човека, неговата интелигентност напълно зависят от площта, който тялото завзема в дадения случай. Те казват, че интелигентността се дължи на гънките на мозъка, но колкото площта е по-обширна, толкоз е по-голяма интелигентността; повече възприятия има от външния свят, колкото тялото е по-голямо.
към беседата >>

63. Съзнание и свръхсъзнание / Знание - съзнание и свръхсъзнание (Силите в пръстите. Знанието в природата)

Имаш един дефект, паднал си някъде, някоя кост се е разместила, какво трябва да правите? (втори вариант)
Та сега казвам, новият начин, новото разбиране в света какво трябва да бъде? Да кажем, имате една мъчнотия. Хубаво. Имаш една рана, трябва да знаеш как да я лекуваш. Имаш един дефект, паднал си някъде, някоя кост се е разместила, какво трябва да правите? Ще намериш един майстор, който да я намести. Има един дефект, от който човек страда. Всяко едно страдание се дължи на един дефект или на миналия живот, или на сегашното, или на чувствата, или на мислите. Трябва да се намери един начин да се поправи. Пък ако не може да се поправи, какво трябва да се прави?
към втори вариант >>

64. Яви им се

Когато ние сме духовни хора, тази благородна материя ние я приемаме чрез храната, въздуха и светлината и тя става плът от плътта ни, кост от костта ни. (втори вариант)
Да не мислите, че напразно човек става духовен. Той придобива една разумна материя, която съществува в природата, с която той преустройва мозъка си. От количеството на тази материя той трябва да внесе нещо в себе си. Тази материя той приема в себе си чрез храната, въздуха и светлината. От тези три източника ще я приеме. Когато ние сме духовни хора, тази благородна материя ние я приемаме чрез храната, въздуха и светлината и тя става плът от плътта ни, кост от костта ни.
към втори вариант >>

Когато ние сме културни хора, тази благородна материя трябва да я приемем чрез храната, въздуха и светлината, и тя ще стане плът от плътта ни, кост от костта ни.
Той придобива една разумна материя, която съществува в природата. Той трябва да преустрои мозъка си. От количеството на тази материя той трябва да внесе нещо в себе си. Тази материя трябва да приеме в себе си чрез храната, въздуха и светлината. От три източника ще приеме. Когато ние сме културни хора, тази благородна материя трябва да я приемем чрез храната, въздуха и светлината, и тя ще стане плът от плътта ни, кост от костта ни.
към беседата >>

65. Добри проводници

Казвате, че Словото на Истината е твърдо като кост.
Казвате, че Словото на Истината е твърдо като кост. Значи не можете да го използвате. Въпреки това, мислите, че много знаете. Ако подложат знанията ви на пресяване, ще видите колко малко знаете. И от това, което ви остава, много малко се ползвате. Някога мислите, че сте много силни, че всичко можете да направите.
към беседата >>

66. Човешкият нос / За човешкия нос

Там има една кост, от която зависи устойчивостта и издръжливостта на човека в живота.
Така ще се освободите от някои болезнени състояния. Мийте ушите си, вътре в гънките, поне един път през седмицата, но не ги разтърсвайте. Някой пъхне пръста си в ухото и силно го раздвижи. Това не се позволява. Ако искате да раздвижите енергиите, които минават през ухото, може да го натиснете отзад. Там има една кост, от която зависи устойчивостта и издръжливостта на човека в живота. Ако си болен, разтривай тази част на ухото.
към беседата >>

67. Човешките и Божествените порядки в живота

Ако намерите една кост от някой цар или от някое животно и знаете това, какво ще ви ползува това знание?
Тя е четена много пъти, но повторението е майка на знанието. Има неща в живота, контрасти, които не трябва да се разбират. Тези неща никога човек не трябва да ги разбира. Какво можете да разберете, например, ако имате една люспа от лук? Щом разберете, че това е лук, какво ще ви ползува тази люспа? Ако намерите една кост от някой цар или от някое животно и знаете това, какво ще ви ползува това знание? Това, че знаете, че костта е от някое мъртво животно, нищо няма да ви допринесе. Като знание, все ще ви допринесе нещо, но няма да има никакво практическо приложение. Следователно, това знание е потребно на човека само тогава, когато няма какво друго да прави. Не че това знание не е потребно, но не е съществено. Това знание трябва да остане на последен план.
към беседата >>

68. Пътят към свободата

Те са толкова дребнави, че за едно парче кост се скарват.
Вие се намирате сега в най-високите стадии на животинското състояние. Даже напредналите религиозни хора се намират в най-високата стадия на животинското състояние. Животните развиха личните чувства. Когато животните развиха личните чувства, те достигнаха до върха на животинското развитие. Животните са крайни дребнави същества. Те са толкова дребнави, че за едно парче кост се скарват. Сегашните хора се уподобяват, в някои свои прояви, на животинско състояние. Един адепт е проводил двама свои ученици да се учат в света. Те видяли, че две мравки се карат за една малка трошичка. И едната тегли и другата тегли. Учениците казали на мравките: „Защо не се примирите?
към беседата >>

69. Да имат живот

Има страдания, които са органически, както е счупването на някоя кост.
Има страдания, които са материални. Има страдания, които са органически, както е счупването на някоя кост. Има страдания, които имат съвсем умствен произход. Чувствуваш, че нещо има да ти се случи. Казваш: „Тази работа няма да върви! “ Но най-първо, страданията от какво идват в света? Не съм срещал нито един писател, който да се е спрял обстойно върху страданията.
към беседата >>

70. Числото 153

Виждам две кучета, бият се за една кост.
Казват: „Той е отличен певец.“ Ако аз съм отличен певец, ето как ще проверя. Най-първо ще застана пред леглото на един болен човек и ще почна да му пея. Ако той стане и оздравее, ще кажа, че съм добър певец. Отивам в друг дом, дето двама души се хванали за косите, бият се. Ако им пея и те се примирят, добър певец съм. Виждам две кучета, бият се за една кост. Ако се спра и престанат да се бият, певец съм. Каква критика ще ми дават вестниците? Болният, двама[та], дето се караха, кучетата, те са най-добрите критици, че съм отличен певец. Бих желал и нашата критика да бъдат кучетата, тия, които се бият, да бъдат болните, че вие сте добър човек. Някой казва, че е добър.
към беседата >>

71. Има време

Следователно всяка една човешка мисъл трябва да има една кост, трябва да има известна форма устойчива, която да не се разрушава тази форма.
Неговият крак е изкълчен, той не може да стъпва и постоянно се дразни. Вие най-първо ще се завземете да наместите крака на място. Не знаете как се намества човешкият крак на място. Вие не може да бъдете хирург, да наместите крака на един човек, ако не сте добродетелен човек. Доброто е знание, доброто, което образува човешките кости. Следователно всяка една човешка мисъл трябва да има една кост, трябва да има известна форма устойчива, която да не се разрушава тази форма. Запример какво ни дава нас право да се съмняваме и да казваме „Лош е този свят“? Това са само наши предположения. Ние сме заобиколени с една любов, която не оценяваме. Всички хора в света злоупотребяват със закона на Любовта и вследствие на това идват големите нещастия, всичките страдания. Син, който не обича баща си и майка си, той носи всичките лоши последствия.
към беседата >>

72. Естествени прояви на Любовта / Естествената любов. (Да бъдем разумни. Добрата постъпка)

На едно куче му дали една голяма хубава кост. (втори вариант)
Аз ще ви приведа онази басня: „Често човек заради дивото изгубва питомното“. На едно куче му дали една голяма хубава кост. Минава през една река, то за пръв път поглежда в реката и вижда друго едно куче, че носи друга още една кост. Като поглежда сега, веднага хвърля се долу, да вземе другата кост и изгубва своята. Някой път ти носиш реалното и се хвърляш в реката, да вземеш другата кост и излезеш съвсем мокър. По някой път вие искате да станете по–добри. Вие не разбирате едно нещо.
към втори вариант >>

Минава през една река, то за пръв път поглежда в реката и вижда друго едно куче, че носи друга още една кост. (втори вариант)
Аз ще ви приведа онази басня: „Често човек заради дивото изгубва питомното“. На едно куче му дали една голяма хубава кост. Минава през една река, то за пръв път поглежда в реката и вижда друго едно куче, че носи друга още една кост. Като поглежда сега, веднага хвърля се долу, да вземе другата кост и изгубва своята. Някой път ти носиш реалното и се хвърляш в реката, да вземеш другата кост и излезеш съвсем мокър. По някой път вие искате да станете по–добри. Вие не разбирате едно нещо. Вие сте добри толкова, колкото ви трябва.
към втори вариант >>

Като поглежда сега, веднага хвърля се долу, да вземе другата кост и изгубва своята. (втори вариант)
Аз ще ви приведа онази басня: „Често човек заради дивото изгубва питомното“. На едно куче му дали една голяма хубава кост. Минава през една река, то за пръв път поглежда в реката и вижда друго едно куче, че носи друга още една кост. Като поглежда сега, веднага хвърля се долу, да вземе другата кост и изгубва своята. Някой път ти носиш реалното и се хвърляш в реката, да вземеш другата кост и излезеш съвсем мокър. По някой път вие искате да станете по–добри. Вие не разбирате едно нещо. Вие сте добри толкова, колкото ви трябва. И когато искате да станете подобри, отколкото ви трябва, вие ще изгубите туй, което имате.
към втори вариант >>

Някой път ти носиш реалното и се хвърляш в реката, да вземеш другата кост и излезеш съвсем мокър. (втори вариант)
Аз ще ви приведа онази басня: „Често човек заради дивото изгубва питомното“. На едно куче му дали една голяма хубава кост. Минава през една река, то за пръв път поглежда в реката и вижда друго едно куче, че носи друга още една кост. Като поглежда сега, веднага хвърля се долу, да вземе другата кост и изгубва своята. Някой път ти носиш реалното и се хвърляш в реката, да вземеш другата кост и излезеш съвсем мокър. По някой път вие искате да станете по–добри. Вие не разбирате едно нещо. Вие сте добри толкова, колкото ви трябва. И когато искате да станете подобри, отколкото ви трябва, вие ще изгубите туй, което имате. Доброто, това е едно функциониране в дадения случай, да знаеш как да постъпваш.
към втори вариант >>

Като минавало през моста, то погледнало в реката и видяло, че едно куче носи кост в устата си.
Едно куче носело в устата си голям кокал и трябвало да мине през един мост, за да излезе на другия край на реката. Като минавало през моста, то погледнало в реката и видяло, че едно куче носи кост в устата си. Кучето помислило, че друго някое куче носи кост и се хвърлило във водата да вземе костта за себе си. Обаче останало излъгано - никакво куче нямало във водата. Вместо да спечели още една кост, то изпуснало и своята. Българската поговорка казва: "Който гони дивото, губи питомното".
към беседата >>

Кучето помислило, че друго някое куче носи кост и се хвърлило във водата да вземе костта за себе си.
Едно куче носело в устата си голям кокал и трябвало да мине през един мост, за да излезе на другия край на реката. Като минавало през моста, то погледнало в реката и видяло, че едно куче носи кост в устата си. Кучето помислило, че друго някое куче носи кост и се хвърлило във водата да вземе костта за себе си. Обаче останало излъгано - никакво куче нямало във водата. Вместо да спечели още една кост, то изпуснало и своята. Българската поговорка казва: "Който гони дивото, губи питомното".
към беседата >>

Вместо да спечели още една кост, то изпуснало и своята.
Едно куче носело в устата си голям кокал и трябвало да мине през един мост, за да излезе на другия край на реката. Като минавало през моста, то погледнало в реката и видяло, че едно куче носи кост в устата си. Кучето помислило, че друго някое куче носи кост и се хвърлило във водата да вземе костта за себе си. Обаче останало излъгано - никакво куче нямало във водата. Вместо да спечели още една кост, то изпуснало и своята. Българската поговорка казва: "Който гони дивото, губи питомното".
към беседата >>

73. Скъпоценото камъче / Скъпоценното камъче под езика

Ако вземете, че осакатите тази част, долната част на човека, ако развалите тази кост, вие ще развалите всичката негова воля. (втори вариант)
Сега думата „брада“ на български е двояка. Под „брада“, разбира се, дългите косми на стария човек „брада“ се нарича, а някой път „брада“ наричат долната челюст на човека. Ако вземете, че осакатите тази част, долната част на човека, ако развалите тази кост, вие ще развалите всичката негова воля. Той не може да приеме никаква воля. Човешката воля, за да може да извърши каквато и да е работа в света, най–първо волята ти ще се опре на брадичката. Краката на волята ще се опрат там. И тогава човек ще вземе първата си стъпка. Без това не може да мине.
към втори вариант >>

Като погледне, онзи умрял там лежи си и хич не му мисли, всички режат там, човъркат, търсят някой нерв, някой мускул къде е турен, някой сегмент, някаква си кост как е съединена, търси го с ножа си. (втори вариант)
А като ги заведете при последната академия, ще видят, че навсякъде имат мустаци и някъде и бради. Е, какво ще разбере това дете? В този университет има една вътрешна страна, знание, библиотеки, лаборатории, тръби за наблюдение на небето, микроскопи, телескопи. Ако влезете в медицинския факултет, там има ножове, рязане има там и т.н. Е, питам сега, вие ще влезете в медицинския факултет, ще ви кажат: „Този умрял човек вземете го вие.“ Там умрелите хора не ги погребват, а ги режат. Като погледне, онзи умрял там лежи си и хич не му мисли, всички режат там, човъркат, търсят някой нерв, някой мускул къде е турен, някой сегмент, някаква си кост как е съединена, търси го с ножа си. С ножове работят там, с щипци. После пак погледне, реже, извади този мускул. Има си една книжка, отбележи си нещо, пак реже. Дойде професорът, пита: „Намери ли каквото търсеше? “ Туй, което не разбираш, ще кажеш.
към втори вариант >>

74. Безкрайните неща

Едно малко куче носи една кост.
Веднъж наблюдавам три кучета. Едно малко куче носи една кост. И мисли, че си е уредило работата. Завтече се едно голямо куче, блъсна го на земята и го върдаляше, а то квичеше. Като го пусна другото куче, то избяга, а голямото взе костта. "Тая кост е за мене", каза си то и мислеше, че си е уредило работата. Дойде още по-голямо куче и се нахвърли върху второто, събори го и взе да го върдаля.
към беседата >>

"Тая кост е за мене", каза си то и мислеше, че си е уредило работата.
Веднъж наблюдавам три кучета. Едно малко куче носи една кост. И мисли, че си е уредило работата. Завтече се едно голямо куче, блъсна го на земята и го върдаляше, а то квичеше. Като го пусна другото куче, то избяга, а голямото взе костта. "Тая кост е за мене", каза си то и мислеше, че си е уредило работата. Дойде още по-голямо куче и се нахвърли върху второто, събори го и взе да го върдаля. И като го пусна, второто куче избяга. Първото и второто куче се събраха и започнаха да си лижат задниците. Голямото куче държеше костта и ги поглеждаше: "Тая кост е за мене! "
към беседата >>

Голямото куче държеше костта и ги поглеждаше: "Тая кост е за мене!
Като го пусна другото куче, то избяга, а голямото взе костта. "Тая кост е за мене", каза си то и мислеше, че си е уредило работата. Дойде още по-голямо куче и се нахвърли върху второто, събори го и взе да го върдаля. И като го пусна, второто куче избяга. Първото и второто куче се събраха и започнаха да си лижат задниците. Голямото куче държеше костта и ги поглеждаше: "Тая кост е за мене! "
към беседата >>

Казвам: Задигнал си една кост, която не е за тебе.
Казвам: Задигнал си една кост, която не е за тебе. Идва едно по-голямо куче и ти я взема. Ако тази кост беше по-малка, нямаше да се вижда. Вземи една кост, която да не се вижда като я туриш в устата си.
към беседата >>

Ако тази кост беше по-малка, нямаше да се вижда.
Казвам: Задигнал си една кост, която не е за тебе. Идва едно по-голямо куче и ти я взема. Ако тази кост беше по-малка, нямаше да се вижда. Вземи една кост, която да не се вижда като я туриш в устата си.
към беседата >>

Вземи една кост, която да не се вижда като я туриш в устата си.
Казвам: Задигнал си една кост, която не е за тебе. Идва едно по-голямо куче и ти я взема. Ако тази кост беше по-малка, нямаше да се вижда. Вземи една кост, която да не се вижда като я туриш в устата си.
към беседата >>

Тая кост не е за вас.
Аз правя следния извод: Вие искате да постигнете една голяма идея. Ще дойде едно голямо куче, ще ви овърдаля и ще вземе костта. Тая кост не е за вас. Онова, което държите, трябва да бъде видимо само за вашето съзнание. Отвън така се представят нещата. Ако те не се представят добре, ще кажем: "Глупава работа. Кучетата вършат това! " Не е глупава работа!
към беседата >>

Много хубаво, че кучето е взело костта и я носи в устата си, но тази кост е по-голяма от него.
Ако те не се представят добре, ще кажем: "Глупава работа. Кучетата вършат това! " Не е глупава работа! И хората вършат същото. Има нещо, което не е разбрано. Много хубаво, че кучето е взело костта и я носи в устата си, но тази кост е по-голяма от него. И после, в нея няма онова, което кучето търси. Тя е празна кост, може само да му служи да си упражнява зъбите; колкото и да гризе, няма да изкара нищо от нея. То е самозаблуждение. И малкото куче, и второто, и третото бяха будали. И на голямото казвам: И ти си от будалите!
към беседата >>

Тя е празна кост, може само да му служи да си упражнява зъбите; колкото и да гризе, няма да изкара нищо от нея.
" Не е глупава работа! И хората вършат същото. Има нещо, което не е разбрано. Много хубаво, че кучето е взело костта и я носи в устата си, но тази кост е по-голяма от него. И после, в нея няма онова, което кучето търси. Тя е празна кост, може само да му служи да си упражнява зъбите; колкото и да гризе, няма да изкара нищо от нея. То е самозаблуждение. И малкото куче, и второто, и третото бяха будали. И на голямото казвам: И ти си от будалите! Аз оставям тоя въпрос неразрешен. Голямото куче държи костта.
към беседата >>

75. Единият лев

Там те са забулени, тъй че трябва цяла година да глождиш една кост, за да изкараш нещо.
Сега, аз ви навеждам на тази гледна точка, понеже здравословното състояние на човека зависи от онова, което той върши, от любовта, която в дадения случай той има към Бога. Здравословното състояние на човека зависи от любовта, която в даден случай има към ближните си, то зависи и от любовта, която има към себе си. Това са разбирания. В окултната наука тия неща са поставени по друг начин. Там те са забулени, тъй че трябва цяла година да глождиш една кост, за да изкараш нещо. Аз някой път мога да ви чета окултни изречения, за да видим какво ще разберете. А истинското разбиране е това: Здравословното състояние на човека зависи от любовта, която в даден случай има към Бога, към ближните си и към себе си. Не онова въображаемото, но в дадения случай от това, какво е твоето състояние, ти можеш да определиш каква е любовта ти. Ако ти казваш, че имаш любов към Бога и ако тая любов може да се затъмнява от посредствени постъпки, които са станали в даден случай, тогава любовта ти към Бога не е голяма. Ако ти изгубиш малко пари или някой е казал нещо по твой адрес, и ако това замъгли твоето съзнание, и ти загубиш любовта към Бога, тогава каква любов си имал към Бога?
към беседата >>

76. Всичко, което чух

След туй като остане някоя кост от един светия, току я носят.
Всички материалисти в света живеят една мистификация. По-голямо заблуждение не съм виждал от хората, които живеят в сегашния свят. И ако искате заблуждения, там е заблуждението. Защото мислят, че имат всичко, а нищо нямат. Материалният свят няма нищо реално, абсолютно нищо реално няма. След туй като остане някоя кост от един светия, току я носят. Когато говорел светията, никой не е слушал, като умре, всички вярват в неговата кост. Вярват, че като я турят някъде, ще оздравеят. Ако не вярваш в това, ще те разпънат на кръст. Ако вярваш в този светия като жив, минаваш за еретик.
към беседата >>

Когато говорел светията, никой не е слушал, като умре, всички вярват в неговата кост.
По-голямо заблуждение не съм виждал от хората, които живеят в сегашния свят. И ако искате заблуждения, там е заблуждението. Защото мислят, че имат всичко, а нищо нямат. Материалният свят няма нищо реално, абсолютно нищо реално няма. След туй като остане някоя кост от един светия, току я носят. Когато говорел светията, никой не е слушал, като умре, всички вярват в неговата кост. Вярват, че като я турят някъде, ще оздравеят. Ако не вярваш в това, ще те разпънат на кръст. Ако вярваш в този светия като жив, минаваш за еретик.
към беседата >>

77. Слуги на Доброто

Срещате две наежени кучета, ръмжат, борят се за една кост. (втори вариант)
Изучавайте живота, за да го познавате във всичките му форми. Дали ще влезете между хората, животните или растенията, навсякъде ще видите проявите на доброто и злото. Дето има добро и зло, там съществуват спорове и недоразумения. Срещате две наежени кучета, ръмжат, борят се за една кост. От човешко гледище, костта струва едва един лев, но от гледището на кучетата тя е голямо богатство. Обаче, това, което за кучето струва нещо, за човека е нищо. И това, което за човека е нещо, за ангела е нищо. Ангелът се чуди, защо хората се карат, спорят, бият се за къщи, направени от тухли и камъни, или за един-два метра земя, или за една малка нива. Ангелът се чуди, как хората не могат да живеят добре.
към втори вариант >>

Едно животно е в състояние за една кост да се бори с 10 кучета.
После, в този, низшия живот има всичкото разделение; което е между хората, е същото разбиране. Даже, туй са все хора, които ги наричат набожни и любещи. И всичките спорове по някой път стават между хора, които най-много се обичат. И когато хората най-много се обикнат на Земята, тогава стават най-големи спорове. Като обикнеш някого, ти заради този, когото обичаш, ще се скараш с целия свят. Едно животно е в състояние за една кост да се бори с 10 кучета. Откъде е това? За костта. То не дава костта. От човешко гледище тази кост може да струва един лев, но това куче мисли, че е цяло стежание, цял имот. Има често братя и сестри, за една къща, направена от камъни, с години ще се съдят за дела, който баща им оставил.
към беседата >>

От човешко гледище тази кост може да струва един лев, но това куче мисли, че е цяло стежание, цял имот.
Като обикнеш някого, ти заради този, когото обичаш, ще се скараш с целия свят. Едно животно е в състояние за една кост да се бори с 10 кучета. Откъде е това? За костта. То не дава костта. От човешко гледище тази кост може да струва един лев, но това куче мисли, че е цяло стежание, цял имот. Има често братя и сестри, за една къща, направена от камъни, с години ще се съдят за дела, който баща им оставил. За някоя нива с години ще водят дело, за една педя земя ще се мразят.
към беседата >>

78. Придобиване на енергия

Аз съм разбрал следното: гледам едно голямо куче носи кост, върви по пътя.
Аз съм разбрал следното: гледам едно голямо куче носи кост, върви по пътя. По едно време вижда друго по-малко куче и то носи кост. Голямото куче оставя костта да гони малкото да му вземе костта. Малкото, като види голямото, оставя костта и голямото я взема. В туй време, друго куче вече взело костта на първото куче и то взема по малката кост, гледа онази голямата изчезнала. Понеже кучето никога не гони с кост, трябва да я остави някъде, да издаде някое ръмжене и тогава гони.
към беседата >>

По едно време вижда друго по-малко куче и то носи кост.
Аз съм разбрал следното: гледам едно голямо куче носи кост, върви по пътя. По едно време вижда друго по-малко куче и то носи кост. Голямото куче оставя костта да гони малкото да му вземе костта. Малкото, като види голямото, оставя костта и голямото я взема. В туй време, друго куче вече взело костта на първото куче и то взема по малката кост, гледа онази голямата изчезнала. Понеже кучето никога не гони с кост, трябва да я остави някъде, да издаде някое ръмжене и тогава гони. Ако ние знанието, което имаме оставим на земята и търсим другото, което е по-далечно, ще изгубим това, което имаме.
към беседата >>

В туй време, друго куче вече взело костта на първото куче и то взема по малката кост, гледа онази голямата изчезнала.
Аз съм разбрал следното: гледам едно голямо куче носи кост, върви по пътя. По едно време вижда друго по-малко куче и то носи кост. Голямото куче оставя костта да гони малкото да му вземе костта. Малкото, като види голямото, оставя костта и голямото я взема. В туй време, друго куче вече взело костта на първото куче и то взема по малката кост, гледа онази голямата изчезнала. Понеже кучето никога не гони с кост, трябва да я остави някъде, да издаде някое ръмжене и тогава гони. Ако ние знанието, което имаме оставим на земята и търсим другото, което е по-далечно, ще изгубим това, което имаме. Защото някой ще дойде, ще задигне това знание. Объркват се работите. Сега да бъдем доволни от онази кост, която имаме.
към беседата >>

Понеже кучето никога не гони с кост, трябва да я остави някъде, да издаде някое ръмжене и тогава гони.
Аз съм разбрал следното: гледам едно голямо куче носи кост, върви по пътя. По едно време вижда друго по-малко куче и то носи кост. Голямото куче оставя костта да гони малкото да му вземе костта. Малкото, като види голямото, оставя костта и голямото я взема. В туй време, друго куче вече взело костта на първото куче и то взема по малката кост, гледа онази голямата изчезнала. Понеже кучето никога не гони с кост, трябва да я остави някъде, да издаде някое ръмжене и тогава гони. Ако ние знанието, което имаме оставим на земята и търсим другото, което е по-далечно, ще изгубим това, което имаме. Защото някой ще дойде, ще задигне това знание. Объркват се работите. Сега да бъдем доволни от онази кост, която имаме. Друго куче, че носило някаква кост, да си върви по пътя.
към беседата >>

Сега да бъдем доволни от онази кост, която имаме.
В туй време, друго куче вече взело костта на първото куче и то взема по малката кост, гледа онази голямата изчезнала. Понеже кучето никога не гони с кост, трябва да я остави някъде, да издаде някое ръмжене и тогава гони. Ако ние знанието, което имаме оставим на земята и търсим другото, което е по-далечно, ще изгубим това, което имаме. Защото някой ще дойде, ще задигне това знание. Объркват се работите. Сега да бъдем доволни от онази кост, която имаме. Друго куче, че носило някаква кост, да си върви по пътя. Или друго яче казано, да бъдем доволни от онова слънце, което виждаме, да не ходим да търсим другото. Не че е лошо да го търсим, но като намерим другото слънце, ще изгубим туй. Обаче има изключителни условия, ако няма друго куче да вземе костта, тогава може да се върнем.
към беседата >>

Друго куче, че носило някаква кост, да си върви по пътя.
Понеже кучето никога не гони с кост, трябва да я остави някъде, да издаде някое ръмжене и тогава гони. Ако ние знанието, което имаме оставим на земята и търсим другото, което е по-далечно, ще изгубим това, което имаме. Защото някой ще дойде, ще задигне това знание. Объркват се работите. Сега да бъдем доволни от онази кост, която имаме. Друго куче, че носило някаква кост, да си върви по пътя. Или друго яче казано, да бъдем доволни от онова слънце, което виждаме, да не ходим да търсим другото. Не че е лошо да го търсим, но като намерим другото слънце, ще изгубим туй. Обаче има изключителни условия, ако няма друго куче да вземе костта, тогава може да се върнем.
към беседата >>

79. Тялото на Любовта. Ограничаване и освобождаване

Някое голямо куче, като срещне малко куче с кост в устата си, казва му: „Кой ти позволи да носиш тази кост?
Даже силният на земята, ако някой е силен на земята, пак има кой да му завижда, пак не е свободен. Тогава в какво седи свободата на човека? Свободата на човека седи в това: свободен е онзи човек, който не препятства никому, той се занимава само със себе си. Другояче казано на съвременен език: занимавай се само с Божиите работи и не се занимавай с оправяне на хорските работи. Сегашните хора, като оправят света, те го оправят по един животински начин. Някое голямо куче, като срещне малко куче с кост в устата си, казва му: „Кой ти позволи да носиш тази кост? " И малкото куче захвърля костта с квичене, оставя я на земята и бяга. Взима я по-голямото, от него пък я взима още по-голямо куче и най-после костта остава в най-силното куче, което казва: „Всички кости трябва да дойдат при мене. Никой няма право да ги взима без мое позволение."
към беседата >>

80. Сегашният момент

Понеже тялото на Ева беше взето от реброто на Адама, той каза: „Тя е плът от плътта ми и кост от костта ми."
Лошо не й прави. Тя трябва да е благодарна от тебе." Че вие сте чудни. Когато Господ доведе тази жена при Адама, той каза: „Моето детенце." Той я прегърна. Тази жена беше дъщеря на Адама. Но да не ви се види странна тази работа. Понеже тялото на Ева беше взето от реброто на Адама, той каза: „Тя е плът от плътта ми и кост от костта ми."
към беседата >>

А пък Адам каза: „Тя е като мене." Не, той се излъгал, като казал за Ева: „Тя е плът от плътта ми и кост от костта ми и каквото аз правя, това и тя прави.
Но той видя само външната дреха на Ева. Той се заблуди в това. Бог не взе Ева от ребрата на Адама. Той направи от ребрата на Адама само нейната дреха, и тури друго в нея. А пък Адам каза: „Тя е като мене." Не, той се излъгал, като казал за Ева: „Тя е плът от плътта ми и кост от костта ми и каквото аз правя, това и тя прави. Въпросът е разрешен." Не, тя не направи това, което Адам направи. Бог не заповяда на Ева да не яде от дървото. Бог каза на Адама това. А Адам каза на Ева: „Няма да ядеш от този плод. Аз ти казвам това." И тя отиде и каза: „Баща ми каза това." После, като се върна, тя убеди Адама да яде.
към беседата >>

81. Понеже ви изказах това

Там, дето се казва за Адама, че се произнесъл за Ева: Тази е кост от костта ми и плът от плътта ми, това подразбира, че тя е била дете на Адама.
– Това се дължи на неестествените желания в човека. Казва се в Библията: Че първоначално хората били безсмъртни. Един ден в първата жена, първата девица, която не е била женена, се явило едно неестествено желание. От този момент тя станала смъртна. Ева е била дъщеря на Адама. Там, дето се казва за Адама, че се произнесъл за Ева: Тази е кост от костта ми и плът от плътта ми, това подразбира, че тя е била дете на Адама. Така се произнасяте и вие за вашите деца. Той е родил Ева. В Библията се разправя една цяла история, която ние знаем, но не искам да ви я разправям, защото криво ще я разберете. Тази история е много интересна. Ева е била дете на Адама, който ѝ преподавал уроци в рая.
към беседата >>

82. Божественото огледало. Трите области

Някой път да се говори за миналото прилича на работата на сегашните учени, които възстановиха формите на предпотопните животни, които са изчезнали, като намерят някоя тяхна кост.
Евангелието на Иоана е Евангелие на любовта. Той държи вътрешната страна на въпроса. Ще започна от втория стих на пета глава (от втори до тринадесети стих). Някой път да се говори за миналото прилича на работата на сегашните учени, които възстановиха формите на предпотопните животни, които са изчезнали, като намерят някоя тяхна кост. По костите почват да възстановяват формите на някои животни, каквито са били. Те изчезнали преди много хиляди години. Възстановяването формата на предпотопните животни какво допринася на хората? На учените хора допринася нещо, понеже ги научава да мислят. От това знание, което добиват, каква полза може да се извлече?
към беседата >>

83. Основната мярка

Гледам едно куче, доста оправено, носи една кост.
Имам един пример, който веднъж се случи. Гледам едно куче, доста оправено, носи една кост. То беше от добра порода. Казва: "Уредих си работите." Дигнало опашка, върви и търси да намери място да я гризе. Едно голямо куче се завтече към малкото и то като го видя, сложи костта на земята и започна да го гледа, казва: "За тебе аз нося тази кост." И започна да гали голямото куче, обикаля около него. То седи и разглежда и казва на голямото: "За тебе е тази кост." Веднага изменя политиката. Не хуква да бяга, но като види, че любовта иде, сложи костта, нищо повече.
към беседата >>

Едно голямо куче се завтече към малкото и то като го видя, сложи костта на земята и започна да го гледа, казва: "За тебе аз нося тази кост." И започна да гали голямото куче, обикаля около него.
Имам един пример, който веднъж се случи. Гледам едно куче, доста оправено, носи една кост. То беше от добра порода. Казва: "Уредих си работите." Дигнало опашка, върви и търси да намери място да я гризе. Едно голямо куче се завтече към малкото и то като го видя, сложи костта на земята и започна да го гледа, казва: "За тебе аз нося тази кост." И започна да гали голямото куче, обикаля около него. То седи и разглежда и казва на голямото: "За тебе е тази кост." Веднага изменя политиката. Не хуква да бяга, но като види, че любовта иде, сложи костта, нищо повече. Ще премахнеш всяко противоречие в ума си. Ще забравиш, че си богат, че си учен, че всичко е за тебе. Ще кажеш: "На твое разположение съм, тури ме, където искаш.
към беседата >>

То седи и разглежда и казва на голямото: "За тебе е тази кост." Веднага изменя политиката.
Имам един пример, който веднъж се случи. Гледам едно куче, доста оправено, носи една кост. То беше от добра порода. Казва: "Уредих си работите." Дигнало опашка, върви и търси да намери място да я гризе. Едно голямо куче се завтече към малкото и то като го видя, сложи костта на земята и започна да го гледа, казва: "За тебе аз нося тази кост." И започна да гали голямото куче, обикаля около него. То седи и разглежда и казва на голямото: "За тебе е тази кост." Веднага изменя политиката. Не хуква да бяга, но като види, че любовта иде, сложи костта, нищо повече. Ще премахнеш всяко противоречие в ума си. Ще забравиш, че си богат, че си учен, че всичко е за тебе. Ще кажеш: "На твое разположение съм, тури ме, където искаш. Готов съм да правиш с мене, каквото намериш за добре." Веднага в теб ще се яви едно състояние, каквото прави, дето и да те прави, в ума ти да не остане никакво недоволство.
към беседата >>

84. Той създава / Аз го създадох!

Ако те нарани, счупи ти кост или те ухапе, ти не си от напредналите ученици.
– „Мачкала ли те е мечка, да знаеш какво нещо е? Мечка ме търкаля по земята, едва оживях под лапите ѝ.“ Наистина, не е лесно мечка да те търкаля и натиска. Всеки е опитал лапите ѝ. Голямата скръб, това е мечката в гората. Ако мечката само те търкаля, за да те укроти, ти си придобил нещо ценно. Ако те нарани, счупи ти кост или те ухапе, ти не си от напредналите ученици. Който е свързан с Бога, мечката само го тъпче и укротява. Който не е свързан с Бога, мечката го хапе и наранява.
към беседата >>

85. Съработници на Бога

Вие вземате един гребен, направен от слонова кост.
Когато се увеличи някому товарът, ти казваш: "Трябва да търпиш" и пр. Те са празни работи! Този товар, който е турен на този човек, не е турен от Бога! Тук има един порядък, който не е от Бога! Сега ще ви обясня. Вие вземате един гребен, направен от слонова кост. Какво е предназначението на коста у слона, и какво е предназначението на един гребен, който е направен от слонова кост? Този гребен е един човешки порядък. Първоначално както е била турена, природата я е турила да издържа известна тежест. А пък човек е взел костта и й дал друга служба – да бъде стражар, да гони въшките. Слонът си подпира тялото с тая кост или има тая кост някоя служба в устата му, а пък човек с нея гони въшките.
към беседата >>

Какво е предназначението на коста у слона, и какво е предназначението на един гребен, който е направен от слонова кост?
Те са празни работи! Този товар, който е турен на този човек, не е турен от Бога! Тук има един порядък, който не е от Бога! Сега ще ви обясня. Вие вземате един гребен, направен от слонова кост. Какво е предназначението на коста у слона, и какво е предназначението на един гребен, който е направен от слонова кост? Този гребен е един човешки порядък. Първоначално както е била турена, природата я е турила да издържа известна тежест. А пък човек е взел костта и й дал друга служба – да бъде стражар, да гони въшките. Слонът си подпира тялото с тая кост или има тая кост някоя служба в устата му, а пък човек с нея гони въшките. Ще кажеш: "Така Господ е определил".
към беседата >>

Слонът си подпира тялото с тая кост или има тая кост някоя служба в устата му, а пък човек с нея гони въшките.
Вие вземате един гребен, направен от слонова кост. Какво е предназначението на коста у слона, и какво е предназначението на един гребен, който е направен от слонова кост? Този гребен е един човешки порядък. Първоначално както е била турена, природата я е турила да издържа известна тежест. А пък човек е взел костта и й дал друга служба – да бъде стражар, да гони въшките. Слонът си подпира тялото с тая кост или има тая кост някоя служба в устата му, а пък човек с нея гони въшките. Ще кажеш: "Така Господ е определил". Те са два порядъка. У вас човешкият порядък гони въшките. Той дава стражарски чин на тая слонова кост. А пък природата съвсем друга служба й дала.
към беседата >>

Той дава стражарски чин на тая слонова кост.
А пък човек е взел костта и й дал друга служба – да бъде стражар, да гони въшките. Слонът си подпира тялото с тая кост или има тая кост някоя служба в устата му, а пък човек с нея гони въшките. Ще кажеш: "Така Господ е определил". Те са два порядъка. У вас човешкият порядък гони въшките. Той дава стражарски чин на тая слонова кост. А пък природата съвсем друга служба й дала. Ако вие имате за цел да гоните въшките в живота си, от кой порядък сте? Вие търсите грешките на хорта. Гребен сте вие тогаз! Вие тогаз не сте в Божествения порядък, но сте в човешкия порядък.
към беседата >>

Вземате му една кост : крак или зъб.
Гребен сте вие тогаз! Вие тогаз не сте в Божествения порядък, но сте в човешкия порядък. Те са два порядъка. За вас е много хубаво, че ще изгоните въшките. Но за слона какво ще му стане? Вземате му една кост : крак или зъб. Какво ще стане с него? Той ще изгуби една от своите функции. Най-първо ще се освободите в себе си от онзи човешки порядък, който сте унаследили.
към беседата >>

А ако ти оставиш космите си дълги като моите, те въшките като се навъдят, трябва ти тогаз гребен от слонова кост.
" – Не! Човешкото трябва да се подчини на Божественото. Казваш: "Няма ли друг начин, по който да изгоним въшките? " – Може! Вземи, че обръсни главата си, всичките косми и като се качат въшките, вземи една кърпа и всичките ще изпадат на земята. А ако ти оставиш космите си дълги като моите, те въшките като се навъдят, трябва ти тогаз гребен от слонова кост. Ти казваш: "Смешна е тая работа".
към беседата >>

86. Така трябва да бъде издигнат Син Человечески!

Като видя жената, която Бог създаде, Адам не каза, че тя е ангел, изпратен от Бога, но каза, че тя е „кост от костта ми и плът от плътта ми“.
В случая пак ще обвиним Адама. Той направи една погрешка. Като видя жената, която Бог създаде, Адам не каза, че тя е ангел, изпратен от Бога, но каза, че тя е „кост от костта ми и плът от плътта ми“. Тази беше неговата погрешка. Оттам насетне всичко му тръгна назад.
към беседата >>

87. Основните тонове

РБ

Често съм срещал, едно голямо куче носи някоя голяма кост. (втори вариант)
Само тогава си разбрал, какво нещо е Любовта. Ако едно дете е обгърнало една свещена идея, то едва е стъпило, то е “а”-то на Любовта. Трябва да научиш цялата азбука и да знаеш, как хубаво да пишеш. И като напишеш едно хубаво писмо. Аз често съм наблюдавал между животните. Често съм срещал, едно голямо куче носи някоя голяма кост. Та, като го погледна, от очите му излиза един силен тъмночервеникав цвят. То си намръщи устата и казва: “Искаш да ми вземеш костта? Знаеш ли, аз колко съм се борил за тази кост? А ти искаш да я делиш с мене? ” Аз му рекох: “Не, не, ти заслужаваш да държиш тази кост, тази кост не е заради мене.” - “А, казва то, много добре тогава.
към втори вариант >>

Знаеш ли, аз колко съм се борил за тази кост? (втори вариант)
И като напишеш едно хубаво писмо. Аз често съм наблюдавал между животните. Често съм срещал, едно голямо куче носи някоя голяма кост. Та, като го погледна, от очите му излиза един силен тъмночервеникав цвят. То си намръщи устата и казва: “Искаш да ми вземеш костта? Знаеш ли, аз колко съм се борил за тази кост? А ти искаш да я делиш с мене? ” Аз му рекох: “Не, не, ти заслужаваш да държиш тази кост, тази кост не е заради мене.” - “А, казва то, много добре тогава. Ти да нямаш дял в костта, която аз нося.” Понякой път срещам някои хора, дето виждам този цвят. Като го погледна, той мисли, че му искам нещо. Рекох: “Не, не.”
към втори вариант >>

” Аз му рекох: “Не, не, ти заслужаваш да държиш тази кост, тази кост не е заради мене.” - “А, казва то, много добре тогава. (втори вариант)
Често съм срещал, едно голямо куче носи някоя голяма кост. Та, като го погледна, от очите му излиза един силен тъмночервеникав цвят. То си намръщи устата и казва: “Искаш да ми вземеш костта? Знаеш ли, аз колко съм се борил за тази кост? А ти искаш да я делиш с мене? ” Аз му рекох: “Не, не, ти заслужаваш да държиш тази кост, тази кост не е заради мене.” - “А, казва то, много добре тогава. Ти да нямаш дял в костта, която аз нося.” Понякой път срещам някои хора, дето виждам този цвят. Като го погледна, той мисли, че му искам нещо. Рекох: “Не, не.”
към втори вариант >>

Някой говори за любов, а от очите му излиза тъмночервен цвят, какъвто често съм виждал да излиза от очите на куче, което носи в устата си кост и мисли, че който се приближи към него, има намерение да му я вземе.
Съвременните хора, като децата, се намират едва в началото на азбуката на любовта. Много време има още да учат, докато научат цялата азбука. Някой говори за любов, а от очите му излиза тъмночервен цвят, какъвто често съм виждал да излиза от очите на куче, което носи в устата си кост и мисли, че който се приближи към него, има намерение да му я вземе. – Не, човек не може да се бори с кучето за неговата кост. Следователно, който има любов в себе си, той не може да се сърди на хората, нито да се плаши от тях. От очите на такъв човек излиза приятна, бяла светлина. Трябва ли красивата мома да се плаши от такъв човек? Тя трябва да знае, че човекът на любовта никога не си позволява да пипа красивите картини.
към беседата >>

– Не, човек не може да се бори с кучето за неговата кост.
Съвременните хора, като децата, се намират едва в началото на азбуката на любовта. Много време има още да учат, докато научат цялата азбука. Някой говори за любов, а от очите му излиза тъмночервен цвят, какъвто често съм виждал да излиза от очите на куче, което носи в устата си кост и мисли, че който се приближи към него, има намерение да му я вземе. – Не, човек не може да се бори с кучето за неговата кост. Следователно, който има любов в себе си, той не може да се сърди на хората, нито да се плаши от тях. От очите на такъв човек излиза приятна, бяла светлина. Трябва ли красивата мома да се плаши от такъв човек? Тя трябва да знае, че човекът на любовта никога не си позволява да пипа красивите картини. Красивата мома, красивият момък или всеки красив човек, изобщо, е Божествена картина, която носи радост и веселие на всеки дух, на всяка душа, на всеки ум и на всяко сърце.
към беседата >>

88. Планини и долини / Планини и долини. Умът и сърцето

РБ

Адам казваше за Ева: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми".
Първоначално Адам мислеше, че Ева не може да направи никаква погрешка, защото е излязла от него. Адам казваше за Ева: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми". Обаче, като сгрешиха и двамата, Адам отдаде всичката вина на Ева. Наистина, докато беше в Адама, Ева не можеше да греши, но щом излезе вън от него, тя имаше възможност вече да греши. – Защо? – Защото той не й предаде законите, които Бог му беше дал. Той се държеше към Ева като нейн баща и мислеше, че тя не трябва да знае това, което той знае.
към беседата >>

89. Трите основни неща

Първата кост от рамото до лакътя.
Понякой път като удари бащата, петте тона ги предаде и ако не знае как да предаде и половината тон, ще остане заради него. Половината тон е справедливостта. Ти искаш да удариш някого, но като капелмайстор трябва да разбираш, трябва да знаеш да предадеш правилно тона. Ако искаш ти да предадеш, трябва да видиш този тон, който влиза през ухото. Най-първо трябва да предаде една физическа енергия. Първата кост от рамото до лакътя. След това трябва да предадеш духовна енергия, втората кост от лакътя до китката и най-после трябва да предадеш умствената енергия – китката. Тази енергия се изразява в китката. Тази част, китката, представлява умствената енергия. Ръката от рамото до лакътя представлява материалната (част), от чисто физически характер, после имате духовната и най-после имате умствената. Тук рамото ще влезе в ръката.
към беседата >>

След това трябва да предадеш духовна енергия, втората кост от лакътя до китката и най-после трябва да предадеш умствената енергия – китката.
Половината тон е справедливостта. Ти искаш да удариш някого, но като капелмайстор трябва да разбираш, трябва да знаеш да предадеш правилно тона. Ако искаш ти да предадеш, трябва да видиш този тон, който влиза през ухото. Най-първо трябва да предаде една физическа енергия. Първата кост от рамото до лакътя. След това трябва да предадеш духовна енергия, втората кост от лакътя до китката и най-после трябва да предадеш умствената енергия – китката. Тази енергия се изразява в китката. Тази част, китката, представлява умствената енергия. Ръката от рамото до лакътя представлява материалната (част), от чисто физически характер, после имате духовната и най-после имате умствената. Тук рамото ще влезе в ръката. Някой художник иска да рисува.
към беседата >>

90. Разрешение на въпросите

Те се карат за една голяма кост, бедро.
Един ден вървя по една улица и виждам, две кучета се карат. Спрях се да разбера коя е причината за спора. Те се карат за една голяма кост, бедро. Едното куче казва на другото: Ще оставиш костта за мене, иначе ще опиташ зъбите ми. И другото казва същото. Като видях, че нито едно от тях не е готово за отстъпка, казах им: Ако не се примирите, аз ще взема костта. – Защо ти е на тебе? – Наведох се и взех костта.
към беседата >>

Доволен съм, че видях за какво спорят – за една оглозгана кост.
– Как да разрешаваме противоречията в нашия живот? – Разделете противоречието на две части: едната част хвърлете надясно от вас, другата – наляво и въпросът е разрешен. Не съжалявам, че се спрях пред кучетата. Доволен съм, че видях за какво спорят – за една оглозгана кост. Казвам: Хората спорят за 25 м. земя или че дрехата е тясна с два и половина сантиметра. Малки неща смущават хората. – Какво се иска от тях? – Да покрият оголената кост.
към беседата >>

– Да покрият оголената кост.
Доволен съм, че видях за какво спорят – за една оглозгана кост. Казвам: Хората спорят за 25 м. земя или че дрехата е тясна с два и половина сантиметра. Малки неща смущават хората. – Какво се иска от тях? – Да покрият оголената кост. Недостатъкът на човека е тази оголена, оглозгана кост. Тя трябва да се покрие! – Този човек е гол. – Да, оголена е костта му. – Какво да се прави?
към беседата >>

Недостатъкът на човека е тази оголена, оглозгана кост.
Казвам: Хората спорят за 25 м. земя или че дрехата е тясна с два и половина сантиметра. Малки неща смущават хората. – Какво се иска от тях? – Да покрият оголената кост. Недостатъкът на човека е тази оголена, оглозгана кост. Тя трябва да се покрие! – Този човек е гол. – Да, оголена е костта му. – Какво да се прави? – Оголеното място трябва да се облече в месо.
към беседата >>

91. Дишане

Турете една кост на две кучета, веднага ще започнат да си показват зъбите.
Вие трябва понякой път да изучавате психологията на животните. Турете една кост на две кучета, веднага ще започнат да си показват зъбите. Гледат костта и започват да мъркат. За една кост се карат, кое да вземе костта. Най-първо се гледат, но костта става причина да се скарат. Понякой път и ние мязаме на тях. Имаш и ти на пътя турена кост.
към беседата >>

За една кост се карат, кое да вземе костта.
Вие трябва понякой път да изучавате психологията на животните. Турете една кост на две кучета, веднага ще започнат да си показват зъбите. Гледат костта и започват да мъркат. За една кост се карат, кое да вземе костта. Най-първо се гледат, но костта става причина да се скарат. Понякой път и ние мязаме на тях. Имаш и ти на пътя турена кост. Ти за една дума кипнеш. Каже ти някой: „Ти си невежа.“ Какво съдържа думата „невежа“?
към беседата >>

Имаш и ти на пътя турена кост.
Турете една кост на две кучета, веднага ще започнат да си показват зъбите. Гледат костта и започват да мъркат. За една кост се карат, кое да вземе костта. Най-първо се гледат, но костта става причина да се скарат. Понякой път и ние мязаме на тях. Имаш и ти на пътя турена кост. Ти за една дума кипнеш. Каже ти някой: „Ти си невежа.“ Какво съдържа думата „невежа“? Невежите хора се учат. Учението е за невежите, а пък за учените хора е животът. Ученият какво трябва да прави?
към беседата >>

92. Съзвучие

И ти ще останеш като суха кост в света, без никакво отношение.
Вие понякой път казвате: „Не си струва“. Искате да намерите един път без любов. Че има един път без любов. Щом останеш без любов, ще изгубиш всичко, което съществува. В живота всичко става без любов. И ти ще останеш като суха кост в света, без никакво отношение. Една суха кост, едно голо съзнание. Само едно възпоменание ще имаш, нищо повече. Знаете ли какво нещо е възпоменанието? – Няма по-голямо мъчение от (това) да си спомняш за изгубените блага, какво си изгубил, пък не може да го върнеш. Имаме в света някой богат човек, изгубил своето богатство, изгубил жена си, дъщеря си, синовете си, останал сам.
към беседата >>

Една суха кост, едно голо съзнание.
Искате да намерите един път без любов. Че има един път без любов. Щом останеш без любов, ще изгубиш всичко, което съществува. В живота всичко става без любов. И ти ще останеш като суха кост в света, без никакво отношение. Една суха кост, едно голо съзнание. Само едно възпоменание ще имаш, нищо повече. Знаете ли какво нещо е възпоменанието? – Няма по-голямо мъчение от (това) да си спомняш за изгубените блага, какво си изгубил, пък не може да го върнеш. Имаме в света някой богат човек, изгубил своето богатство, изгубил жена си, дъщеря си, синовете си, останал сам. Изгубил всичките приятели и той сега казва: „Какво беше едно време“.
към беседата >>

93. И пак се наведе на земята

Грешката е в Адама, че той считал Ева за своя дъщеря, и затова казал: „Тя е кост от костта ми и плът от плътта ми.“ Не, жената не е никаква собственост на мъжа.
Тези ребра само пакости правеха на Адама, затова Господ ги извади, да не му препятствуват. Това беше 13-то ребро. Жената е много енергична, понеже е направена от 13-то ребро. Значи Бог взе материал от Адама и направи от него жената, но той не я роди. След това Бог вдъхна дихание в нея. Грешката е в Адама, че той считал Ева за своя дъщеря, и затова казал: „Тя е кост от костта ми и плът от плътта ми.“ Не, жената не е никаква собственост на мъжа. Като говоря по този начин, жените се усмихват. Но и жените имат същата погрешка, понеже помислиха, че мъжът е тяхна собственост. Нито жената е собственост на мъжа, нито мъжът е собственост на жената. Мъжът и жената са слуги на Бога. Жената трябва да се радва, че е взета от хубаво място от човека.
към беседата >>

94. Четиритях точки

Сега хванеш само една кост, мълчи като риба.
Тази завеса е надупчена, отвсякъде иде светлина. Всичкото знание на земята е разхвърляно. То е като кости. За в бъдеще туй знание, което е като кости трябва да се съедини, да се облече в мускули. И като срещнеш науката, да можеш да се разговаряш с нея. Сега хванеш само една кост, мълчи като риба. Казвам: Сега влизаме в областта на живата наука, с която ще се разговаряш. В тази живата наука влизат ангелите, архангелите, влизат всичките тия Божества, светии, мъченици. Там влиза най-после и Бог, Той е главата. Ще помислиш: На това велико тяло, на този велик човек, за когото се говори, Бог му е главата. Казвам: За онзи човек и аз бих желал един ден Господ да бъде глава.
към беседата >>

95. Единствената връзка

Не само ти да чуеш гласа Му, но всичките ти клетки – на очите, на ушите, на носа, на устата, на ръцете, на краката, на всеки мускул, на всяка кост.
„Които чуят гласа Му, ще оживеят.“ Ето една трудна задача. Не само ти да чуеш гласа Му, но всичките ти клетки – на очите, на ушите, на носа, на устата, на ръцете, на краката, на всеки мускул, на всяка кост. Ще проповядваш на всички твои клетки да чуят гласа на Господа, да се новородят. Това е трудна задача! Като свършиш тази проповед, ще се обърнеш към сърцето, към ума и те да чуят гласа на Господа. Тръгнал си да проповядваш на хората, без да си проповядвал на себе си, без да си се обърнал към Бога. Пръв ти ще се обърнеш към Бога, пръв ти ще се новородиш, а после другите.
към беседата >>

96. Лечебното действие на музиката

Ако отидете в медицинския факултет, там професорът като вземе една кост, цял един час може да ви говори за нея, ще ви каже каква мускулатура има заловена за нея; какви сухожилия са заловени за нея, какви нерви има по нея.
Но можем да придобием още повече. Да кажем, че вие всички бяхте отлични певци, и ако бяхте отлични художници, ако знаехте да рисувате, и ако бяхте отлични говорители. Колко е важно да се каже една сладка дума! И ако имахте това познание, още като видите един човек, да го познавате! Ако бяхте учени хора, както един ботаник знае имената на растенията и може да говори цяла една лекция върху едно цвете! Ако отидете в медицинския факултет, там професорът като вземе една кост, цял един час може да ви говори за нея, ще ви каже каква мускулатура има заловена за нея; какви сухожилия са заловени за нея, какви нерви има по нея. За една кост цял един час ще ви говори той!
към беседата >>

За една кост цял един час ще ви говори той!
Да кажем, че вие всички бяхте отлични певци, и ако бяхте отлични художници, ако знаехте да рисувате, и ако бяхте отлични говорители. Колко е важно да се каже една сладка дума! И ако имахте това познание, още като видите един човек, да го познавате! Ако бяхте учени хора, както един ботаник знае имената на растенията и може да говори цяла една лекция върху едно цвете! Ако отидете в медицинския факултет, там професорът като вземе една кост, цял един час може да ви говори за нея, ще ви каже каква мускулатура има заловена за нея; какви сухожилия са заловени за нея, какви нерви има по нея. За една кост цял един час ще ви говори той!
към беседата >>

97. Даде ми се всяка власт

Един рибар намерил кост от човешко око и го занесъл да го продаде на царя.
Какво ще кажете за онази сила, която може да приспи една армия от 50 хиляди души? Що е смъртта? Не е ли такова приспиване? Понеже не изпълняваме това, което Бог ни казва, най-после Той сам идва и ни приспива. В известно отношение човек проявява голямо лакомство за пари, за богатство. Един рибар намерил кост от човешко око и го занесъл да го продаде на царя. Царят го попитал колко пари иска за окото. Рибарят казал: „Толкова злато, колкото тежи окото“. – „Лесна работа! “ – казал царят. И той сложил една жълтица на едната страна на везните, а на другата страна – окото.
към беседата >>

98. Честност и справедливост

Вземете една кост, анатомистът изучава я, вижда че има известно различие от друга.
Особени черти има честния човек. И справедливият има особени черти. Ако нарисувате едно животно и човек, те си имат особени форми. Животното има своя форма и човекът има своя форма. Вие понякой път разглеждате работи/те/ поотделно, както някои анатомисти разглеждат костите. Вземете една кост, анатомистът изучава я, вижда че има известно различие от друга. Но тия кости имат една вътрешна връзка. Не може да турите костите където и да е. Да кажем, човешката плешка, къде ще я турите? Или костите на пръста, къде ще ги турите? Ако искате да образувате човешкия организъм, човешкия пръст къде ще го турите?
към беседата >>

Представете си, че честността е като една кост, къде ще я турите?
Не може да турите костите където и да е. Да кажем, човешката плешка, къде ще я турите? Или костите на пръста, къде ще ги турите? Ако искате да образувате човешкия организъм, човешкия пръст къде ще го турите? Честността къде ще я турите? Представете си, че честността е като една кост, къде ще я турите? Честността е опашката, справедливостта е главата. Туй е едно уподобление. Всяко куче, като го срещнете, маха опашка. Като си маха опашката, показва, че то се убеждава, че живее, ходи. Има някaкво достойнство – постоянно си върти опашката.
към беседата >>

99. Ценност и посока

Болните се оплакват от нищо, все кусури търсят, или на пръста, или на ръката, или на крака, или ще намерят, че някаква кост не е на място, или коляното не е на място, или окото.
Търсите лекар да ви лекува. Аз ако бях болен, нямаше да търся лекар. Най-първо щях да се интересувам да намеря здравите хора, ще ходя да се запозная с тия хора, да видя как живеят. Аз съм болен, те са здрави. Разликата между болният човек и здравия, каква е? Болните се оплакват от нищо, все кусури търсят, или на пръста, или на ръката, или на крака, или ще намерят, че някаква кост не е на място, или коляното не е на място, или окото. Все ще намери някаква махана. А пък здравият намира, че всичко е наред, краката, ръцете, носът, очите, ушите, всичко е наред. Някои казва, че мене работите не ми вървят. Работите сами по себе не може да вървят. Той трябва да ги накара да вървят.
към беседата >>

100. Скръб и радост

Той насъбрал тия факти, оттук една кост, оттам една кост или оттук едно растение останало вкаменело, оттам някое животно вкаменело.
Ако вие изучавате вашето тяло, ако хората биха го изучили, те ще видят, че вътре в човека е отбелязано кога са създадени. В неговата библиотека има писано кога, при какви условия, как са създадени пеперудите. Как са създадени животните има писано във вашата библиотека, в самите вас е писано. Известни авторитети са писали. Та учените хора, които някой път откриват ту далечното минало, защото ученият човек 20 години се занимава с изследването на един въпрос и дойде светлина отвътре. Той насъбрал тия факти, оттук една кост, оттам една кост или оттук едно растение останало вкаменело, оттам някое животно вкаменело. Той мисли, мисли 20 години и току един ден му хрумне една идея, като се пренесе в миналото. Защото миналото съществува, то не е изчезнало.
към беседата >>

101. Всичко е за добро

И след туй, след три–четири седмици ще видиш този богаташ, той толкова красив е станал, че всичката му вътрешност се разтваря и някой казва: „Аз намерих това, онзи – онова, еди-коя си кост“.
И след това всички се наредят около масите и почват да го разглеждат. Питат: „Ти коя част ще вземеш? “ Някой взема ръцете, друг краката, главата... И десет студенти седят със своите ножчета и със своите щипки и всеки го чопли да види как е направено тялото на богатия. Полекичка режат, имат си бележки там и проверяват. Търсят някоя артерия или от вените, главните. И след туй, след три–четири седмици ще видиш този богаташ, той толкова красив е станал, че всичката му вътрешност се разтваря и някой казва: „Аз намерих това, онзи – онова, еди-коя си кост“. И гледаш всеки един студент носи по един уд от богатия човек. Някой взел един уд и вкъщи го носи – една цяла ръка, а друг главата носи, защото и вкъщи някои студенти си имат маси да работят. И вий, когато влезете в земята, всички ще посветите тялото си на медицинския факултет. Че като идете на гости там, медиците изведнъж се въоръжат, ще дойдат при вас и ще ви посрещнат добре. Казват: „Погребали го жив.“ Не, той е отишъл там на гости на медицинския факултет вътре.
към беседата >>

102. Надежда, вяра и любов

Едно куче взело голяма кост, дойде друго, тури си крака и казва: „Това е мое.“ Нека се приближи някое друго куче, веднага ще опита неговите зъби.
Къде ще се роди? Условието е във вас. Онзи, в когото съвестта е слабо развита, чувството на съвест каквото задигне, понякой път, ако се показва щедър – не може сам да го вземе, остава другите. Дотогава докогато той има условия да взима, той взима пръв. В живота е така. Едно куче взело голяма кост, дойде друго, тури си крака и казва: „Това е мое.“ Нека се приближи някое друго куче, веднага ще опита неговите зъби. Често във вас се заражда мисълта, че справедливост трябва да има в света. Значи засегнати сте. Имате един слуга, който, като го пратите някъде, да ви свърши някаква работа, той ви лъже. В него съвестта е слабо развита, лъже ви. Той казва: „Ти си ми дал 1000 лева.“ Той 500 лева дал, а другите пари туря в своя джоб.
към беседата >>

103. С човешки и ангелски езици

И Адам казва: „Плът от плътта ми и кост от костта ми.“ Сега всичките жени се възмущават от мъжете, знаете ли защо?
Тя била вътре и той я извади. Две ребра извади, тя била поставена под сърцето, около слънчевия възел. И тогава Адам казва: „Тази е, която търся.“ За Адама се казва, че Бог направил от пръст и му вдъхнал жива душа. Жената направи, ни дихание, няма нищо. Казва се само, че я направи. И Адам казва: „Плът от плътта ми и кост от костта ми.“ Сега всичките жени се възмущават от мъжете, знаете ли защо? Казва: „Защо ми дадоха две ребра? Живот, душа, не ми дадоха.“ Казва: „Когато Господ вас създаде, вдъхна ви дихание на вас мъжете, на нас не е дал.“ И сега всичките жени търсят Господа, или мъжа да им даде дихание. Че кой мъж досега е дал дихание на жена си? И като вземе един мъж, жената трябва да се моли 24 часа и като вдъхне Бог дихание в нея, да се ожени. Ако не вдъхне – да я остави, да не се жени, нищо повече.
към беседата >>

104. Намиране изгубената дума

Цял един час говори професорът за една кост и какви отлични работи може да говори за нея, ще каже какви нерви и мускули минават край нея.
Любовта е една велика наука. Един свят на красота е той. Като влезеш в него, безброй са цветята и формите с които любовта се изразява. Като влезеш в този свят и като намериш едно цвете, за това цвете можеш да говориш колкото искаш. Присъствували ли сте при някой професор, когато сте изучавали анатомия. Цял един час говори професорът за една кост и какви отлични работи може да говори за нея, ще каже какви нерви и мускули минават край нея. Човешкият организъм е много интересен. Вие не сте изучавали вашите крака. Колко връзки имат те, какви мускули имат, как са свързани костите, че да могат тези кости да се движат. Вие ни най-малко не сте изучавали краката си, за да видите, колко разумно са направени, благодарение на висшите разумни същества. И на тяхната предвидливост.
към беседата >>

В нея има една кост, върху която може да се движи вратът.
Колко връзки имат те, какви мускули имат, как са свързани костите, че да могат тези кости да се движат. Вие ни най-малко не сте изучавали краката си, за да видите, колко разумно са направени, благодарение на висшите разумни същества. И на тяхната предвидливост. Този крак може да вземе разни положения. Или не сте проучвали своята шия. В нея има една кост, върху която може да се движи вратът. Ти си движиш врата, но защо и как го движиш, не знаеш. Онези, които са те изпратили на земята, те всичко са предвидили. Предвидили , какви движения ще правиш. Ако ние изучаваме външните погрешки на хората, няма да знаем онова, което сме ние.
към беседата >>

105. Посещение на Бога. Работа и учение

Ще се научиш да търпиш.“ Започвам да намествам кост с кост, бинтовам ги и казвам му – 20 дена няма да мърдаш.
Сега вие бихте попитали: „Не можеш ли друго нещо да ни кажеш? “ Чудни сте, на човека със счупения крак, какво ще му кажеш? Ще му причиниш страдание. Ще му кажа: „Ще те накарам да плачеш, да проливаш сълзи, но след време сълзите ти ще обърша. Ще се научиш да търпиш.“ Започвам да намествам кост с кост, бинтовам ги и казвам му – 20 дена няма да мърдаш. И втори път няма да скачаш, но когато скачаш, ще си премериш силите и като не можеш, заобиколи.
към беседата >>

106. Един ден

Ти слушаш, но нямаш въображение, казваш: „Нещо по съществено.“ Ами, че ти лекар като си, ако не разбираш анатомията на човек, тогава една счупена кост как ще поправиш?
Защото щом идете в оня свят, или в бъдеще да кажем, че вие влизате в един университет, ако вашият ум не е приспособен за ония предмети, които се преподават, какво ще правите в университета? Какви отвлечени въпроси се разискват? Ти мислиш, че ще прекараш времето напразно. Да кажем, че някоя лекция слушате по геометрия или математика за числата нещо, или в съвременната анатомия изследвания за човека, за китката на човека ще разправя цял час. За костите, за мускулите, за нервите, за разните служби, които изпълняват. Ти слушаш, но нямаш въображение, казваш: „Нещо по съществено.“ Ами, че ти лекар като си, ако не разбираш анатомията на човек, тогава една счупена кост как ще поправиш? Така трябва да правиш костта, че да намериш, къде е счупеното, да може да го поправиш. Като хванеш костите, да знаеш, колко парчета имат, как да ги направиш.
към беседата >>

107. Влюбване и любов

Има слонова кост.
Но аз разглеждам въпроса другояче. Туй, слонското тяло – то е един замък, в който живееш. Ти мислиш, че като си слизал на Земята, ако имаш тялото на един слон, всичко ще ти върви напред. Но питам: Ако слоновете можеха да създадат една култура, каква култура създадоха слоновете? От техните зъби какво правят? Има слонова кост. Много хубави работи има направени. По-рано правеха клавишите на пианата от слонова кост – много хубави, бели. Сега, понеже няма слонова кост, има клавиши, направени не от слонова кост.
към беседата >>

По-рано правеха клавишите на пианата от слонова кост – много хубави, бели.
Ти мислиш, че като си слизал на Земята, ако имаш тялото на един слон, всичко ще ти върви напред. Но питам: Ако слоновете можеха да създадат една култура, каква култура създадоха слоновете? От техните зъби какво правят? Има слонова кост. Много хубави работи има направени. По-рано правеха клавишите на пианата от слонова кост – много хубави, бели. Сега, понеже няма слонова кост, има клавиши, направени не от слонова кост.
към беседата >>

Сега, понеже няма слонова кост, има клавиши, направени не от слонова кост.
Но питам: Ако слоновете можеха да създадат една култура, каква култура създадоха слоновете? От техните зъби какво правят? Има слонова кост. Много хубави работи има направени. По-рано правеха клавишите на пианата от слонова кост – много хубави, бели. Сега, понеже няма слонова кост, има клавиши, направени не от слонова кост.
към беседата >>

108. При къпалнята

Според мене, ако две кучета се карат за една кост, ще донеса още една кост, че да има и за едното, и за другото по една кост.
Седиш цял ден и критикуваш защо светът е създаден така, защо хората са такива. И другите хора са точно такива, както си и ти. И ти, и те критикуват, всички критикуват. Всички сега знаем, че войната е лоша. По кой начин може да се поправи светът? Според мене, ако две кучета се карат за една кост, ще донеса още една кост, че да има и за едното, и за другото по една кост. Спорът ще престане. Докато е една кост, силният я взима. Хвърля още една кост и въпросът се разрешава. Въпросът е там.
към беседата >>

Докато е една кост, силният я взима.
И ти, и те критикуват, всички критикуват. Всички сега знаем, че войната е лоша. По кой начин може да се поправи светът? Според мене, ако две кучета се карат за една кост, ще донеса още една кост, че да има и за едното, и за другото по една кост. Спорът ще престане. Докато е една кост, силният я взима. Хвърля още една кост и въпросът се разрешава. Въпросът е там.
към беседата >>

Хвърля още една кост и въпросът се разрешава.
Всички сега знаем, че войната е лоша. По кой начин може да се поправи светът? Според мене, ако две кучета се карат за една кост, ще донеса още една кост, че да има и за едното, и за другото по една кост. Спорът ще престане. Докато е една кост, силният я взима. Хвърля още една кост и въпросът се разрешава. Въпросът е там.
към беседата >>

109. Постиженията на Любовта

Хвърлете им една кост и те ще се скарат.
Вие искате да знаете какво нещо е доброто и злото. Имате две кучета доста благородни. Хвърлете им една кост и те ще се скарат. По-силното ще се нахвърли, ще тегли няколко зъба на по-слабото, казва: „Тази кост е за мене! “ Другото ще го погледне. Вие сега философствувате защо се свадиха. Една кост има. Между тия кучета трябваше да туриш една мрежа, на едното да дадеш една кост и на другото да дадеш една кост.
към беседата >>

По-силното ще се нахвърли, ще тегли няколко зъба на по-слабото, казва: „Тази кост е за мене!
Вие искате да знаете какво нещо е доброто и злото. Имате две кучета доста благородни. Хвърлете им една кост и те ще се скарат. По-силното ще се нахвърли, ще тегли няколко зъба на по-слабото, казва: „Тази кост е за мене! “ Другото ще го погледне. Вие сега философствувате защо се свадиха. Една кост има. Между тия кучета трябваше да туриш една мрежа, на едното да дадеш една кост и на другото да дадеш една кост.
към беседата >>

Една кост има.
Имате две кучета доста благородни. Хвърлете им една кост и те ще се скарат. По-силното ще се нахвърли, ще тегли няколко зъба на по-слабото, казва: „Тази кост е за мене! “ Другото ще го погледне. Вие сега философствувате защо се свадиха. Една кост има. Между тия кучета трябваше да туриш една мрежа, на едното да дадеш една кост и на другото да дадеш една кост.
към беседата >>

Между тия кучета трябваше да туриш една мрежа, на едното да дадеш една кост и на другото да дадеш една кост.
Хвърлете им една кост и те ще се скарат. По-силното ще се нахвърли, ще тегли няколко зъба на по-слабото, казва: „Тази кост е за мене! “ Другото ще го погледне. Вие сега философствувате защо се свадиха. Една кост има. Между тия кучета трябваше да туриш една мрежа, на едното да дадеш една кост и на другото да дадеш една кост.
към беседата >>

110. Три вида любов

Едно време хората си чешеха косата с гребен от слонова кост, сега правят гребени от кости.
Сега, вие по някой път оставяте космите си разбъркани. После, трябва да имате един много хубав гребен. Какъв трябва да бъде гребенът? Едно време хората си чешеха косата с гребен от слонова кост, сега правят гребени от кости. Но аз бих желал да имате гребен, направен от черешово дърво; един гребен, направен от крушово дърво; друг гребен, направен от ябълково дърво. Трябва да имате десетина–двадесет гребена. Защото всяко едно дърво в себе си е един гребен. Колкото гребени съм взел – толкова години съм забелязал това – щом като взема един гребен, направен от някое животно, като го туря някой път в косата, чупят се в моята коса зъбите. Защо? Тия гребени не могат да издържат на ония трептения, които косата има.
към беседата >>

111. Старото и новото

Като се събуди и я видя, казва: Плът от плътта ми и кост от костта ми.
Когато Бог прекара всичките животни пред него и този учен човек им тури на всичките имена и каквито имена им тури, до сега останаха. Той на всичките им даде имена, кръсти ги на всичките езици. Животните като минаваха все две по две, мъжко и женско. Той нямаше женско около него. Като видя неговото недоволство, Бог го приспа и направи Ева. Като се събуди и я видя, казва: Плът от плътта ми и кост от костта ми. Зарадва се. Господ му каза: Тя ще ти бъде кормчия, ще те води по развълнуваното море и ти ще видиш. Адам като видя животните по две, не се зарадва, и каза, че щом Господ на тях е дал, че и на него ще даде. Но си каза: Господ ме пренебрегна, той трябваше първо на мене да даде, после на тях. Ето къде беше мисълта му слаба.
към беседата >>

112. Музикални тактове

Аз веднъж излизам от (“Опълченска”) 66, гледам едно голямо куче върви, гледам друго куче, и то голямо, носи една кост. (втори вариант)
Аз веднъж излизам от (“Опълченска”) 66, гледам едно голямо куче върви, гледам друго куче, и то голямо, носи една кост. Голямото куче, като се нахвърли върху него, обърна го на гърба. Голямото му казва: „Кой ти позволи тази кост да я вземеш? Тази кост (аз) ще взема”. Като го върдаля, върдаля, пусна го и то избяга. След десетина крачки то срещна друго малко куче, и то носеше една кост.
към втори вариант >>

Голямото му казва: „Кой ти позволи тази кост да я вземеш? (втори вариант)
Аз веднъж излизам от (“Опълченска”) 66, гледам едно голямо куче върви, гледам друго куче, и то голямо, носи една кост. Голямото куче, като се нахвърли върху него, обърна го на гърба. Голямото му казва: „Кой ти позволи тази кост да я вземеш? Тази кост (аз) ще взема”. Като го върдаля, върдаля, пусна го и то избяга. След десетина крачки то срещна друго малко куче, и то носеше една кост. То веднага се нахвърли върху него, обърна го на гърба, казва: „Кой ти позволи тебе? ” Въпросът беше за една кост, разправят се за правото и (дават) заявление да дойде прокурора.
към втори вариант >>

Тази кост (аз) ще взема”. (втори вариант)
Аз веднъж излизам от (“Опълченска”) 66, гледам едно голямо куче върви, гледам друго куче, и то голямо, носи една кост. Голямото куче, като се нахвърли върху него, обърна го на гърба. Голямото му казва: „Кой ти позволи тази кост да я вземеш? Тази кост (аз) ще взема”. Като го върдаля, върдаля, пусна го и то избяга. След десетина крачки то срещна друго малко куче, и то носеше една кост. То веднага се нахвърли върху него, обърна го на гърба, казва: „Кой ти позволи тебе? ” Въпросът беше за една кост, разправят се за правото и (дават) заявление да дойде прокурора. Казва: „Нямаш право да носиш тази кост”.
към втори вариант >>

След десетина крачки то срещна друго малко куче, и то носеше една кост. (втори вариант)
Аз веднъж излизам от (“Опълченска”) 66, гледам едно голямо куче върви, гледам друго куче, и то голямо, носи една кост. Голямото куче, като се нахвърли върху него, обърна го на гърба. Голямото му казва: „Кой ти позволи тази кост да я вземеш? Тази кост (аз) ще взема”. Като го върдаля, върдаля, пусна го и то избяга. След десетина крачки то срещна друго малко куче, и то носеше една кост. То веднага се нахвърли върху него, обърна го на гърба, казва: „Кой ти позволи тебе? ” Въпросът беше за една кост, разправят се за правото и (дават) заявление да дойде прокурора. Казва: „Нямаш право да носиш тази кост”. Аз се спрях и ги наблюдавам. Гледам едно явление в природата.
към втори вариант >>

” Въпросът беше за една кост, разправят се за правото и (дават) заявление да дойде прокурора. (втори вариант)
Голямото му казва: „Кой ти позволи тази кост да я вземеш? Тази кост (аз) ще взема”. Като го върдаля, върдаля, пусна го и то избяга. След десетина крачки то срещна друго малко куче, и то носеше една кост. То веднага се нахвърли върху него, обърна го на гърба, казва: „Кой ти позволи тебе? ” Въпросът беше за една кост, разправят се за правото и (дават) заявление да дойде прокурора. Казва: „Нямаш право да носиш тази кост”. Аз се спрях и ги наблюдавам. Гледам едно явление в природата. Обърна го на гърба и казва: „Ти за тази кост пита ли Господа? ” Проповядва му.
към втори вариант >>

Казва: „Нямаш право да носиш тази кост”. (втори вариант)
Тази кост (аз) ще взема”. Като го върдаля, върдаля, пусна го и то избяга. След десетина крачки то срещна друго малко куче, и то носеше една кост. То веднага се нахвърли върху него, обърна го на гърба, казва: „Кой ти позволи тебе? ” Въпросът беше за една кост, разправят се за правото и (дават) заявление да дойде прокурора. Казва: „Нямаш право да носиш тази кост”. Аз се спрях и ги наблюдавам. Гледам едно явление в природата. Обърна го на гърба и казва: „Ти за тази кост пита ли Господа? ” Проповядва му. Като му проповядва към Господа да гледа, гледа надолу, към земята.
към втори вариант >>

Обърна го на гърба и казва: „Ти за тази кост пита ли Господа? (втори вариант)
То веднага се нахвърли върху него, обърна го на гърба, казва: „Кой ти позволи тебе? ” Въпросът беше за една кост, разправят се за правото и (дават) заявление да дойде прокурора. Казва: „Нямаш право да носиш тази кост”. Аз се спрях и ги наблюдавам. Гледам едно явление в природата. Обърна го на гърба и казва: „Ти за тази кост пита ли Господа? ” Проповядва му. Като му проповядва към Господа да гледа, гледа надолу, към земята. Обърнал го на гърба и казва: „Трябва да гледаш към Господа”. То взело костта и хич не се обърнало към Господа. Проповядва на другите, казва: „Знаеш, на мене ми проповядваха да гледам към Господа”.
към втори вариант >>

113. Божествени закони

Тогава, когато организмът става по-устойчив, задната кост при ухото се развива и става по-изпъкнала. (втори вариант)
Хората страдат, (за) да станат по-здрави. Казва се, че хора, които страдат, са винаги по-здрави от хора, които никога не страдат. Ако едно дете никога не е боледувало, хване го болест, умира. Деца, които са боледували, като ги хване някоя тежка болест – издържат. Организмът става по-устойчив. Тогава, когато организмът става по-устойчив, задната кост при ухото се развива и става по-изпъкнала. Хора, които са много страдали, тази кост зад :ухото е по-развита, има една малка издатина. Някой казва: „Много съм страдал”. Пипне се отзад :зад :ухото. Запример: Това поколение, при което аз съм дошъл, тия хора по сърце са страдали повече, по ум – по-малко. Когато ти си страдал, има място, дето ти влагаш.
към втори вариант >>

Хора, които са много страдали, тази кост зад :ухото е по-развита, има една малка издатина. (втори вариант)
Казва се, че хора, които страдат, са винаги по-здрави от хора, които никога не страдат. Ако едно дете никога не е боледувало, хване го болест, умира. Деца, които са боледували, като ги хване някоя тежка болест – издържат. Организмът става по-устойчив. Тогава, когато организмът става по-устойчив, задната кост при ухото се развива и става по-изпъкнала. Хора, които са много страдали, тази кост зад :ухото е по-развита, има една малка издатина. Някой казва: „Много съм страдал”. Пипне се отзад :зад :ухото. Запример: Това поколение, при което аз съм дошъл, тия хора по сърце са страдали повече, по ум – по-малко. Когато ти си страдал, има място, дето ти влагаш. От страданието остава нещо, като една основа.
към втори вариант >>

114. Възпитанието

Тогава този пример става като кост.
Малко хора ще намерите днес, на които езикът да е възпитан. Често в разговора ти привеждаш някой пример, който няма никакво приложение. Гледам, мнозина вземат моите примери и не ги турят там, дето трябва. Аз съм ги турил там, дето изяснява един закон. Той ги турил, дето трябва и не трябва. Тогава този пример става като кост. Човешката кост не е отговорна. Тя добра функция изпълнява. Казва: „Такава кост.“ Ако една кост излиза от първия пръст, знаете каква енергия се развива от първия пръст. Всеки един анатомист ще ви разправи какви мускули има, как се изпраща динамическа енергия от мозъка, как работи. Ако твоят пръст е изкривен, това зле се отразява.
към беседата >>

Човешката кост не е отговорна.
Често в разговора ти привеждаш някой пример, който няма никакво приложение. Гледам, мнозина вземат моите примери и не ги турят там, дето трябва. Аз съм ги турил там, дето изяснява един закон. Той ги турил, дето трябва и не трябва. Тогава този пример става като кост. Човешката кост не е отговорна. Тя добра функция изпълнява. Казва: „Такава кост.“ Ако една кост излиза от първия пръст, знаете каква енергия се развива от първия пръст. Всеки един анатомист ще ви разправи какви мускули има, как се изпраща динамическа енергия от мозъка, как работи. Ако твоят пръст е изкривен, това зле се отразява. Но ако и двата пръста на ръката имат дефект, много зле се отразява.
към беседата >>

Казва: „Такава кост.“ Ако една кост излиза от първия пръст, знаете каква енергия се развива от първия пръст.
Аз съм ги турил там, дето изяснява един закон. Той ги турил, дето трябва и не трябва. Тогава този пример става като кост. Човешката кост не е отговорна. Тя добра функция изпълнява. Казва: „Такава кост.“ Ако една кост излиза от първия пръст, знаете каква енергия се развива от първия пръст. Всеки един анатомист ще ви разправи какви мускули има, как се изпраща динамическа енергия от мозъка, как работи. Ако твоят пръст е изкривен, това зле се отразява. Но ако и двата пръста на ръката имат дефект, много зле се отразява. Преди няколко време иде един човек с доста високо образование, казва: „Разболях се от сина си. Загубих равновесието на ума си.
към беседата >>

115. Настанало е Царството Божие

Той казва: „Ето кост от костта ми и плът от плътта ми.“ Не е така, това е погрешно разбиране.
Иде един млад момък при него и казва: „Учителю, намерих една млада християнка, искам да се оженя заради нея. Много добра.“ Казва му: „Тя е много млада и много добра, с Христа може да живее, но с тебе – не.“ Не мислете, че ако живее с Христа, ще живее и с тебе. Няма единение между темпераментите. Господ на Адама му създаде една жена, създаде му другарка. Адам не можа да разбере. Той казва: „Ето кост от костта ми и плът от плътта ми.“ Не е така, това е погрешно разбиране. Адам, понеже спеше, когато Господ създаде Ева, и той имаше представа за външното естество. Казва, че Бог взел пръст и направил човека, но в тази пръст Бог турил диханието си, и човекът станал жива душа. Божественият принцип е вложен. За Ева не казва, че турил дихание. Адам казва: „Тя е плът от плътта ми и кост от костта ми.“ Ева казва: „Аз ще ти кажа дали съм плът от плътта ти, аз ще ти докажа, че и в мене има нещо божествено.“ Тя го накара да яде от плода.
към беседата >>

Адам казва: „Тя е плът от плътта ми и кост от костта ми.“ Ева казва: „Аз ще ти кажа дали съм плът от плътта ти, аз ще ти докажа, че и в мене има нещо божествено.“ Тя го накара да яде от плода.
Той казва: „Ето кост от костта ми и плът от плътта ми.“ Не е така, това е погрешно разбиране. Адам, понеже спеше, когато Господ създаде Ева, и той имаше представа за външното естество. Казва, че Бог взел пръст и направил човека, но в тази пръст Бог турил диханието си, и човекът станал жива душа. Божественият принцип е вложен. За Ева не казва, че турил дихание. Адам казва: „Тя е плът от плътта ми и кост от костта ми.“ Ева казва: „Аз ще ти кажа дали съм плът от плътта ти, аз ще ти докажа, че и в мене има нещо божествено.“ Тя го накара да яде от плода. Онова, което те накара да ядеш, то е първото твое мнение. Какъвто си ти, такъв съм и аз. Ти ядеш, и аз ям. Ева казва: „Не бой се ти. Отсега нататък ти и аз ще се учим да живеем по Бога.“ Тогава излязоха из рая заради това мнение, което имаха.
към беседата >>

116. От Неговите ученици

Една кост ще направи нещо.
Две кучета заедно, месото дават ли си? По-голямото вземе месото от по-малкото. Дойде друго по-голямо, то натисне голямото куче и му вземе кокала. Каква идея имат? Кучето мисли като нас. Една кост ще направи нещо. Казвам: Ние сме в една епоха, в която този, недостъпният свят за нас става достъпен. Иде нещо ново в света, което нас ни смущава. То иде като страдание. Ние се плашим за бъдещето, което иде. Какво ще стане с нас?
към беседата >>

117. Да обичаш и да те обичат

Французинът казва: „Бон, бон.“ Англичанинът казва: „Не е бон, но това е ядене.“ На английски бон значи кост.
Като идеш в Англия и говориш английски, ще те разберат. Като говориш български в България, ще те разберат. Вие говорите на небесните жители на земен език, казват: „Какво искате да кажете? “ Говтри на своя си език. Влиза един французин в една английска гостилница, вижда, че има един опечен бут, вижда, че яденето е много хубаво опечено. Французинът казва: „Бон, бон.“ Англичанинът казва: „Не е бон, но това е ядене.“ На английски бон значи кост. Англичанинът разбира съвсем друго, а французинът иска да каже, че е хубаво опечено. Англичанинът не разбира, че е хубаво опечено, но разбира кост. И, двамата не се разбират. Вие, като влезете в небето, като французина и англичанина няма да се разбирате: единият ще казва бон, което на английски значи друго.
към беседата >>

Англичанинът не разбира, че е хубаво опечено, но разбира кост.
Вие говорите на небесните жители на земен език, казват: „Какво искате да кажете? “ Говтри на своя си език. Влиза един французин в една английска гостилница, вижда, че има един опечен бут, вижда, че яденето е много хубаво опечено. Французинът казва: „Бон, бон.“ Англичанинът казва: „Не е бон, но това е ядене.“ На английски бон значи кост. Англичанинът разбира съвсем друго, а французинът иска да каже, че е хубаво опечено. Англичанинът не разбира, че е хубаво опечено, но разбира кост. И, двамата не се разбират. Вие, като влезете в небето, като французина и англичанина няма да се разбирате: единият ще казва бон, което на английски значи друго.
към беседата >>

118. Същественото

Има една кост зад ухото и когато тя е издадена, показва, че човек може да се бори със смъртта.
(Фиг. 1). Отгоре на ухото и малко назад се намира този център. Зад ухото се намира центъра на устойчивостта. Който има този център развит, не може болест да го гази. Ако искате да видите, дали един човек може да се бори със смъртта, вижте, дали този център е развит. Има една кост зад ухото и когато тя е издадена, показва, че човек може да се бори със смъртта. Има и други центрове. Някой човек е набожен. Набожността е насред на главата, отгоре. На който центърът на набожността не е развит това не го интересува. Центърът на музиката е отстрани на челото към средата.
към беседата >>

119. Любов и Обич

„Опълченска“ 66 (в София), където е живял) (на „Опълченска“, без да съм опълченец), гледам едно куче носи една кост.
Аз веднъж наблюдавах, бях в 66 на „Опълченска“ (Учителят говори за къщата на ул. „Опълченска“ 66 (в София), където е живял) (на „Опълченска“, без да съм опълченец), гледам едно куче носи една кост. Върви весело, казва, че уредило живота си. Гледам, друго голямо куче като видя първото, нахвърли се на него, натисна го на земята и започна да го върдаля. Казва: „Кой ти даде това право да носиш тази кост? “ Хвана го за гърлото, но не му скъсва гърлото, само го заплашва. Взе му костта и първото куче хукна.
към беседата >>

Казва: „Кой ти даде това право да носиш тази кост?
Аз веднъж наблюдавах, бях в 66 на „Опълченска“ (Учителят говори за къщата на ул. „Опълченска“ 66 (в София), където е живял) (на „Опълченска“, без да съм опълченец), гледам едно куче носи една кост. Върви весело, казва, че уредило живота си. Гледам, друго голямо куче като видя първото, нахвърли се на него, натисна го на земята и започна да го върдаля. Казва: „Кой ти даде това право да носиш тази кост? “ Хвана го за гърлото, но не му скъсва гърлото, само го заплашва. Взе му костта и първото куче хукна. По едно време гледам, то срещна друго куче и му казва: „Аз да ти кажа как мене търколиха“ – и то го налегна. Другото беше по-малко, и то носеше кост, легна на земята. Второто му казва: „Кой ти даде право да носиш тази кост?
към беседата >>

Другото беше по-малко, и то носеше кост, легна на земята.
Гледам, друго голямо куче като видя първото, нахвърли се на него, натисна го на земята и започна да го върдаля. Казва: „Кой ти даде това право да носиш тази кост? “ Хвана го за гърлото, но не му скъсва гърлото, само го заплашва. Взе му костта и първото куче хукна. По едно време гледам, то срещна друго куче и му казва: „Аз да ти кажа как мене търколиха“ – и то го налегна. Другото беше по-малко, и то носеше кост, легна на земята. Второто му казва: „Кой ти даде право да носиш тази кост? “ Третото куче понеже не срещна никое друго, пооблиза се, погледа второто куче и си каза: „Съдбата е такава в този свят! “ Второто куче каза: „Когато човек е слаб, вземат му костта.“ Малкото само се поогледа, облиза се. Казвам: Това е най-умното, което може да направи.
към беседата >>

Второто му казва: „Кой ти даде право да носиш тази кост?
Казва: „Кой ти даде това право да носиш тази кост? “ Хвана го за гърлото, но не му скъсва гърлото, само го заплашва. Взе му костта и първото куче хукна. По едно време гледам, то срещна друго куче и му казва: „Аз да ти кажа как мене търколиха“ – и то го налегна. Другото беше по-малко, и то носеше кост, легна на земята. Второто му казва: „Кой ти даде право да носиш тази кост? “ Третото куче понеже не срещна никое друго, пооблиза се, погледа второто куче и си каза: „Съдбата е такава в този свят! “ Второто куче каза: „Когато човек е слаб, вземат му костта.“ Малкото само се поогледа, облиза се. Казвам: Това е най-умното, което може да направи.
към беседата >>

120. Ново възпитание

Едно куче носи една кост.
Сега да кажем, вие сте недоволни. Светлина имате, очи имате, уши имате, нос имате, уста имате, крака имате, ръце имате и сте недоволни. Чудни хора, всичко имате и пак сте недоволни. В какво седи недоволството? Всичките хора правят тази погрешка, която често животните правят. Едно куче носи една кост. Види друго куче, че носи кост, остави костта на земята и иде да гони другото да му вземе костта. Онова куче е майстор, не може да го стигне, върне се, но не може да намери своята кост. В своето недоволство човек търси голямото благо, но оставя малкото благо, което има. Ние оставяме малките блага.
към беседата >>

Види друго куче, че носи кост, остави костта на земята и иде да гони другото да му вземе костта.
Светлина имате, очи имате, уши имате, нос имате, уста имате, крака имате, ръце имате и сте недоволни. Чудни хора, всичко имате и пак сте недоволни. В какво седи недоволството? Всичките хора правят тази погрешка, която често животните правят. Едно куче носи една кост. Види друго куче, че носи кост, остави костта на земята и иде да гони другото да му вземе костта. Онова куче е майстор, не може да го стигне, върне се, но не може да намери своята кост. В своето недоволство човек търси голямото благо, но оставя малкото благо, което има. Ние оставяме малките блага.
към беседата >>

Онова куче е майстор, не може да го стигне, върне се, но не може да намери своята кост.
Чудни хора, всичко имате и пак сте недоволни. В какво седи недоволството? Всичките хора правят тази погрешка, която често животните правят. Едно куче носи една кост. Види друго куче, че носи кост, остави костта на земята и иде да гони другото да му вземе костта. Онова куче е майстор, не може да го стигне, върне се, но не може да намери своята кост. В своето недоволство човек търси голямото благо, но оставя малкото благо, което има. Ние оставяме малките блага.
към беседата >>

121. Мнозина звани

Дебелата кост показва, че умът не е бил развит.
Така и лицето се оформява. Сега хората никак не работят върху мозъка. Туй е вярно. Ако разгледате един човешки череп, ще видите, че там дето човек е работил със способността или с религиозното чувство или със семейните чувства или ако е имал любов към жена си, или ако е бил поет, художник, или ако е бил естественик, като турите една свещ, в черепа, ще видите, че дето е работил със способността, или с чувството, костта е тънка. Там дето не е работил, е дебела. Дебелата кост показва, че умът не е бил развит. Тънката кост, прозрачните места показват центровете, дето умът е работил. Ако ти имаш Любов, Божествената Любов, горе на средата на темето, костта е тънка. Ако имаш Божествено милосърдие, там костта е тънка. Ако центърът Любов към децата е развит, или Любов към другарката, или Любов към приятелите, или Любов към обществото, или Любов към народа, особени места има за всяка Любов, ако човек е имал развит този център. Костта там е тънка, ако не е имал Любов, костта е дебела.
към беседата >>

Тънката кост, прозрачните места показват центровете, дето умът е работил.
Сега хората никак не работят върху мозъка. Туй е вярно. Ако разгледате един човешки череп, ще видите, че там дето човек е работил със способността или с религиозното чувство или със семейните чувства или ако е имал любов към жена си, или ако е бил поет, художник, или ако е бил естественик, като турите една свещ, в черепа, ще видите, че дето е работил със способността, или с чувството, костта е тънка. Там дето не е работил, е дебела. Дебелата кост показва, че умът не е бил развит. Тънката кост, прозрачните места показват центровете, дето умът е работил. Ако ти имаш Любов, Божествената Любов, горе на средата на темето, костта е тънка. Ако имаш Божествено милосърдие, там костта е тънка. Ако центърът Любов към децата е развит, или Любов към другарката, или Любов към приятелите, или Любов към обществото, или Любов към народа, особени места има за всяка Любов, ако човек е имал развит този център. Костта там е тънка, ако не е имал Любов, костта е дебела. Често приказват за Любов, а нямат тази Любов.
към беседата >>

122. Човешката душа

Така един вълк като ял една овца, загнездила се една кост в гърлото.
Бог се скри да ги види какво ще правят. Сега хората мислят, че Господа го няма, и започват да уреждат света. Погрешката е там, Той ги наблюдава какво правят. Те Го делят на парчета, един вълк вземе изяде една овца, Господ в овцата. Онзи, който го изядат, е по-силен, той като влезе в него, започне да го мъчи. Така един вълк като ял една овца, загнездила се една кост в гърлото. Казва: Може ли да ми помогнеш? – Кост има в гърлото. Казва, каквото искаш ще ти дам, само я извади, ужасно страдам. Вълкът извади костта. Какво ще ми дадеш, благодари, че не ти отхапах врата.
към беседата >>

– Кост има в гърлото.
Погрешката е там, Той ги наблюдава какво правят. Те Го делят на парчета, един вълк вземе изяде една овца, Господ в овцата. Онзи, който го изядат, е по-силен, той като влезе в него, започне да го мъчи. Така един вълк като ял една овца, загнездила се една кост в гърлото. Казва: Може ли да ми помогнеш? – Кост има в гърлото. Казва, каквото искаш ще ти дам, само я извади, ужасно страдам. Вълкът извади костта. Какво ще ми дадеш, благодари, че не ти отхапах врата.
към беседата >>

123. Разумни и незлобиви

Минава едно куче през един мост, носи в устата си една кост.
– Болен съм. – Ще ти помогна. Та Божествения живот, в който живеете, даром сте взели, даром давайте живот, в който живеете, даром сте взели, даром давайте. Докато търсиш погрешките на хората, ти не може да приемаш Божествените блага. Често, вие правите погрешките на животните. Минава едно куче през един мост, носи в устата си една кост. То вижда, че друго куче носи костта. Оставя костта на моста и се хвърля във водата да гони другото куче. Вън от брега друго куче чака, да вземе костта. Взима я и заминава. Първото излиза мокро от водата, търси костта, но костта я няма.
към беседата >>

124. Разумни отношения

Тази кост, между лакета и китката, е светът на сърцето, раменната кост е на стомаха, а китката е на разума.
“ Но ти ще се интересуваш за тялото си. Твоята глава накъдето да се намира, ще я турят на почетно място. Та казвам: по този закон как ще напишете вие историята на вашата Любов? Тя е написана на вашите кости. Историята на вашия разум е написана на вашите кости. Тази кост, между лакета и китката, е светът на сърцето, раменната кост е на стомаха, а китката е на разума. Някой път българинът показва лакътя, иска да каже, че нищо не дава. Движението е навън. Даването започва от вътрешната страна на ръката. Когато човек отваря ръцете си, показва колко може да даде. Децата отварят ръцете си да покажат колко обичат.
към беседата >>

Някоя кост не я харесвате, то е вашата кост.
Когато човек отваря ръцете си, показва колко може да даде. Децата отварят ръцете си да покажат колко обичат. Казвам: ние сме поети, философи, художници. Колко книги сте написали вие? Някой път може би срещате във вашите книги написани, някоя глава, която не ви харесва, то е вашата глава. Някоя кост не я харесвате, то е вашата кост. На много хора костите по ваш модел са направени, какво ще кажете тогава. Този лакът е направен по ваша мярка, вие сте дали този модел. Всички са тръгнали по вашия път. Всички блага, които Бог ни дал първоначално, тялото, което ни е дал, ние сме го опетнили. Туй тяло трябва да го изчистим.
към беседата >>

125. Правилно разбиране

Сутрин като станете, да ви дам едно правило: зад ухото има една кост, разтрийте костта с палеца, с първия пръст, с втория пръст, с третия, с четвъртия.
Рекох: „Мурджо, досега те мислех умен, тук няма никой. Защо пееш? “ Той маха опашка, казва: „Излъгах се“. Казвам: „Не се лъжи“. Сутрин като станете, никога не се почесвайте по главата. Сутрин като станете, да ви дам едно правило: зад ухото има една кост, разтрийте костта с палеца, с първия пръст, с втория пръст, с третия, с четвъртия. Зад ухото има една кост, която е здравословна. Като разтриеш тази кост, ще ти даде стабилност. Като се разтрива тази кост, добива се самоувереност, издържливост. Който е болен, да си разтрива костта зад ухото, или някой, който е здрав, с палеца да му разтрие тази кост. Когато сте болни, някой път разтривате врата.
към беседата >>

Зад ухото има една кост, която е здравословна.
Защо пееш? “ Той маха опашка, казва: „Излъгах се“. Казвам: „Не се лъжи“. Сутрин като станете, никога не се почесвайте по главата. Сутрин като станете, да ви дам едно правило: зад ухото има една кост, разтрийте костта с палеца, с първия пръст, с втория пръст, с третия, с четвъртия. Зад ухото има една кост, която е здравословна. Като разтриеш тази кост, ще ти даде стабилност. Като се разтрива тази кост, добива се самоувереност, издържливост. Който е болен, да си разтрива костта зад ухото, или някой, който е здрав, с палеца да му разтрие тази кост. Когато сте болни, някой път разтривате врата. Аз, ако съм, няма да разтривам врата, но ще разтрия костта зад ухото.
към беседата >>

Като разтриеш тази кост, ще ти даде стабилност.
“ Той маха опашка, казва: „Излъгах се“. Казвам: „Не се лъжи“. Сутрин като станете, никога не се почесвайте по главата. Сутрин като станете, да ви дам едно правило: зад ухото има една кост, разтрийте костта с палеца, с първия пръст, с втория пръст, с третия, с четвъртия. Зад ухото има една кост, която е здравословна. Като разтриеш тази кост, ще ти даде стабилност. Като се разтрива тази кост, добива се самоувереност, издържливост. Който е болен, да си разтрива костта зад ухото, или някой, който е здрав, с палеца да му разтрие тази кост. Когато сте болни, някой път разтривате врата. Аз, ако съм, няма да разтривам врата, но ще разтрия костта зад ухото. Който не знае, разтрива врата, слабините.
към беседата >>

Като се разтрива тази кост, добива се самоувереност, издържливост.
Казвам: „Не се лъжи“. Сутрин като станете, никога не се почесвайте по главата. Сутрин като станете, да ви дам едно правило: зад ухото има една кост, разтрийте костта с палеца, с първия пръст, с втория пръст, с третия, с четвъртия. Зад ухото има една кост, която е здравословна. Като разтриеш тази кост, ще ти даде стабилност. Като се разтрива тази кост, добива се самоувереност, издържливост. Който е болен, да си разтрива костта зад ухото, или някой, който е здрав, с палеца да му разтрие тази кост. Когато сте болни, някой път разтривате врата. Аз, ако съм, няма да разтривам врата, но ще разтрия костта зад ухото. Който не знае, разтрива врата, слабините. Те са второстепенни работи.
към беседата >>

Който е болен, да си разтрива костта зад ухото, или някой, който е здрав, с палеца да му разтрие тази кост.
Сутрин като станете, никога не се почесвайте по главата. Сутрин като станете, да ви дам едно правило: зад ухото има една кост, разтрийте костта с палеца, с първия пръст, с втория пръст, с третия, с четвъртия. Зад ухото има една кост, която е здравословна. Като разтриеш тази кост, ще ти даде стабилност. Като се разтрива тази кост, добива се самоувереност, издържливост. Който е болен, да си разтрива костта зад ухото, или някой, който е здрав, с палеца да му разтрие тази кост. Когато сте болни, някой път разтривате врата. Аз, ако съм, няма да разтривам врата, но ще разтрия костта зад ухото. Който не знае, разтрива врата, слабините. Те са второстепенни работи. Казват: „Трябва да имате силна вяра“.
към беседата >>

126. С благодат и истина

Ако четете Библията, там има една земя, която е наречена Офир, дето има много злато, слонова кост, търсят тази земя, знаменита е била.
Както бяхме усърдни да правим престъпление, така ще бъдем усърдни да правим доброто. Както бяхме усърдни да направим своя ад, така ще бъдем усърдни да направим своя рай. Защо да не се заемем да създадем нашия рай? Какво ни коства да създадем нашия рай сега? “ Може да ви наведа много примери. Ако четете Библията, там има една земя, която е наречена Офир, дето има много злато, слонова кост, търсят тази земя, знаменита е била. Тази земя изчезнала, понеже царят, който живял в тази земя, имал 600 жени и много жестоко се отнасял към своите поданици, към народа си много зле се отнасял. Един ден дошъл ангел от Небето и му казал: „Господ иска да измениш живота си, да не се отнасяш така зле. Търпението се е изчерпало на Бога, по този начин не може да търпи да живееш.“ Царят веднага заповядал да го екзекутират. Не признавал никого. Вечерта още паднали бодли от небето и разрушили цялата земя на тоя цар.
към беседата >>

127. Най-сигурното място

Това беше в Търново, аз веднъж гледах едно малко кученце, много умно, носи една кост.
По някой път ние искаме да се освободим. Има три начина. Ако си силен, може да се освободиш, но ако си слаб, ум ти трябва, да те освободи. Силният физически сам се освобождава. Умния – умът го освобождава. Това беше в Търново, аз веднъж гледах едно малко кученце, много умно, носи една кост. Гледа друго голямо куче, което тича към малкото. То изведнъж оставя костта пред голямото куче и започва да го гали. Казва: „За тебе е, за тебе е костта, не е заради мене.“ Голямото седна, взе костта и малкото започна да играе около него. То знае, че ако държи костта, голямото куче може да му причини пакост. Казвам: „Умно куче, веднага разреши въпроса.“ Като се намериш на бойното поле, гдето гранати се пукат, бомби падат, какво ще правиш?
към беседата >>

128. Три съзнания

Доколко е здраво тялото, зависи от третата кост.
Ако този, първият пръст, беше голям, както е голяма цялата ръка, какво щеше да бъде? Този, малкият пръст, има математически отношения. Самата ръка има три подразделения. Китката – едната част, до лакътя – втората част и до рамото – третата. Онези, които изучават човешкия живот, китката показва умствения живот на човека, ръката до лакътя показва духовния живот, а ръката до рамото, показва физическия живот. Доколко е здраво тялото, зависи от третата кост. Доколко е здраво сърцето, зависи от втората кост. Умът зависи от китката. Същевременно и ръката е разделена на три части. И пръстите са разделени на три стави. Онези, които изучават, знаят, че това са подразделения, които съществуват в Природата.
към беседата >>

Доколко е здраво сърцето, зависи от втората кост.
Този, малкият пръст, има математически отношения. Самата ръка има три подразделения. Китката – едната част, до лакътя – втората част и до рамото – третата. Онези, които изучават човешкия живот, китката показва умствения живот на човека, ръката до лакътя показва духовния живот, а ръката до рамото, показва физическия живот. Доколко е здраво тялото, зависи от третата кост. Доколко е здраво сърцето, зависи от втората кост. Умът зависи от китката. Същевременно и ръката е разделена на три части. И пръстите са разделени на три стави. Онези, които изучават, знаят, че това са подразделения, които съществуват в Природата. Ставите са свързани с умствения живот.
към беседата >>

129. Зачитане

Той го посещава от друго място и Той му донесе едно сестриче и Адам казва: "Плът от плътта ми, кост от костта ми." Хората нямат разбиране, какво нещо е човекът.
Значи, първото дете беше момче. Адам беше първият роден брат. Родителите му не бяха на Земята. Той беше пратен в Рая, но баща му и майка му ги нямаше. Бог не живееше там в този смисъл. Той го посещава от друго място и Той му донесе едно сестриче и Адам казва: "Плът от плътта ми, кост от костта ми." Хората нямат разбиране, какво нещо е човекът. Адам трябваше да мисли. Какъв беше занаятът на Адама и на неговата сестра? Ева трябваше да учи предмета, как да обича. Адам се занимаваше със зоология, а Ева с ботаника. Тя като ходи из Рая, намери, че от всичките дървета може да се яде, а само едно дърво имало, от което било забранено да се яде.
към беседата >>

130. Добро слушане

Такава тънка кост има на този център.
Сегашните научни изследвания показват онези центрове: дето е светлината работила повече в главата, винаги костта там е по-тънка. Ако вземете черепа на един умрял човек, ще видите, дето светлината е работила, костта е тънка, дето светлината не е работила, костта е дебела. Тия центрове са останали неразвити. Интересно е, гледаш някой човек, той се интересува от яденето, костта е тънка, дето центърът на яденето е. Някой е много сърдит, много честолюбив. Такава тънка кост има на този център. Някой е побойник, обича да се бие. Главата му отстрани е тънка. На три места е работила светлината: да яде, да се сърди, да се бие.
към беседата >>

131. Пътят към изток

РБ

Ти си счупил крака си, а той намества счупената кост, превързва крака ти и те занася у дома си.
– Като видиш един красив и един грозен човек, еднакво да ги понасяш, да имаш еднакво разположение към тях. Кое е ценното в човека? Ако срещнеш красив човек, ти изпитваш приятност. Какво ще стане с твоето разположение към красивия, ако той те обере? Какво ще кажеш за грозния, който ти се притича веднага на помощ? Ти си счупил крака си, а той намества счупената кост, превързва крака ти и те занася у дома си. Значи, красивият има вяра в себе си, знае, че ще те предразположи с красотата си, ще спечели доверието ти. Той те пленил с думите си, както и с красотата си. Ти се поддаваш на неговото обаяние и той те обира. Пазете се от хора, които могат да ви оберат и убият. Те са крадци и разбойници.
към беседата >>

132. Ценни неща

Виждам на пътя едно малко кученце носи кост в устата си.
Един ден бях в едно Варненско село на разходка. Виждам на пътя едно малко кученце носи кост в устата си. Вдигнало нагоре опашка, върви гордо, самонадеяно. От далеч се зададе едно голямо куче, затича се към малкото, наежи се срещу него и го запита: Кой ти даде право да носиш тая кост? Малкото кученце се уплаши, остави костта и се опита да избяга. Голямото куче не се задоволи с това, натисна кученцето и започна да го дави. Малкото се бори, квичи, моли се да го пусне.
към беседата >>

От далеч се зададе едно голямо куче, затича се към малкото, наежи се срещу него и го запита: Кой ти даде право да носиш тая кост?
Един ден бях в едно Варненско село на разходка. Виждам на пътя едно малко кученце носи кост в устата си. Вдигнало нагоре опашка, върви гордо, самонадеяно. От далеч се зададе едно голямо куче, затича се към малкото, наежи се срещу него и го запита: Кой ти даде право да носиш тая кост? Малкото кученце се уплаши, остави костта и се опита да избяга. Голямото куче не се задоволи с това, натисна кученцето и започна да го дави. Малкото се бори, квичи, моли се да го пусне. Наблюдавах, какво ще стане по-нататък. Голямото куче повече закачаше малкото, играеше си с него, само да го стресне.
към беседата >>

133. Мажорни и минорни гами

Имаме музикален център за здравето - една кост има зад ушите. (втори вариант)
Имаме музикален център за здравето - една кост има зад ушите. Като заболеете, казвайте: „Аз мога да се подмладя." Ако искате да се подмладите, поразтрийте тази кост зад ушите нагоре-надолу.
към втори вариант >>

Като заболеете, казвайте: „Аз мога да се подмладя." Ако искате да се подмладите, поразтрийте тази кост зад ушите нагоре-надолу. (втори вариант)
Имаме музикален център за здравето - една кост има зад ушите. Като заболеете, казвайте: „Аз мога да се подмладя." Ако искате да се подмладите, поразтрийте тази кост зад ушите нагоре-надолу.
към втори вариант >>

Зад ушите има една издадена кост.
Толстой е боледувал сериозно три пъти в живота си и, при всяко боледуване, придобивал известно просветление. Не е въпросът да боледуваш и да станеш инвалид, но да придобиеш някакво прозрение. И вие, като боледувате няколко пъти, все ще придобиете нещо. Като боледува и издържи на болестта, човек става по-здрав, придобива нова светлина. Колкото повече боледува човек в детската си възраст, толкова по-издръжлив става. Зад ушите има една издадена кост. Когато сте болни или неразположени, поразтъркайте тая кост няколко пъти нагоре-надолу, докато се подобри състоянието ви. Преди да сте опитали това и получили резултат, не разказвайте на близките си. Само оня има право да дава съвет на другите, който сам е получил някакъв резултат.
към беседата >>

Когато сте болни или неразположени, поразтъркайте тая кост няколко пъти нагоре-надолу, докато се подобри състоянието ви.
Не е въпросът да боледуваш и да станеш инвалид, но да придобиеш някакво прозрение. И вие, като боледувате няколко пъти, все ще придобиете нещо. Като боледува и издържи на болестта, човек става по-здрав, придобива нова светлина. Колкото повече боледува човек в детската си възраст, толкова по-издръжлив става. Зад ушите има една издадена кост. Когато сте болни или неразположени, поразтъркайте тая кост няколко пъти нагоре-надолу, докато се подобри състоянието ви. Преди да сте опитали това и получили резултат, не разказвайте на близките си. Само оня има право да дава съвет на другите, който сам е получил някакъв резултат.
към беседата >>

134. Постижения / Постижение

ПС

Шест години след тоя случай той усеща силна болка в крака си като на счупена кост. (втори вариант)
Един богат американец от Ню-Йорк върви по улицата и вижда, че един работник пада от високо здание и си счупва крака. Шест години след тоя случай той усеща силна болка в крака си като на счупена кост. Вика един лекар, втори, трети да се произнесат за болката му. Всички търсят причината, но нищо не намират – кракът се оказва съвършено здрав. Най-после болният вика един лекар психиатър, и той да каже думата си. Като прегледал крака и нищо не намерил, лекарят се обърнал към болния с думите: Спомняш ли си някога да си видял човек със счупен крак, който да ти е направил силно впечатление? – Спомням си такъв случай.
към втори вариант >>

135. Най-добрият подарък / Добрият подарък