Търсене в беседите за 'Католическа църква'

Идете в коя и да е православна или католическа църква, да видите, колко много свещи горят.

Ние се нуждаем от ум, който свети на всички вкъщи. Като малка, запалена свещица, той трябва да определи отношенията между хората от Божествена гледна точка. Ако запаля свещицата на някого от вас, всичките му неприятности ще изчезнат. Това се отнася, както за отделния човек, така и за обществото. Тези малки свещици трябва да се запалят, да светят навсякъде. Идете в коя и да е православна или католическа църква, да видите, колко много свещи горят. И българите имат обичай да палят свещи, но време е вече, тези свещи да се запалят отвътре. Сега вие ходите в тъмнина, но един ден, когато свещите се запалят вътре във вас, вие ще дойдете до правилно, истинско разбиране на нещата. Казвате: Интересите ни с хората, с нашите ближни не са в съгласие. Казвам: Когато запалите своите малки свещици, интересите ви ще дойдат в пълно съгласие. Тогава всеки ще намери своето място в живота, всеки ще поеме своята работа.
към беседата >>

Например, вие можете да казвате - нашата православна църква, или нашата евангелска църква, или нашата католическа църква или можете да имате каквито искате понятия, то е ваша работа, но като дойдем до онзи принцип на любовта, тя не принадлежи на никаква църква, на никакъв народ. (втори вариант)

Например, вие можете да казвате - нашата православна църква, или нашата евангелска църква, или нашата католическа църква или можете да имате каквито искате понятия, то е ваша работа, но като дойдем до онзи принцип на любовта, тя не принадлежи на никаква църква, на никакъв народ. (втори вариант)
Това не е за упрек, но въпросът е да видим, колко е изтърпял Христос. Когато се говори за един принцип, той не може да бъде нито български, нито английски, нито еврейски - той е принцип на природата. Той не може да принадлежи на никакъв народ. Ние можем да имаме известни български методи, но то е друг въпрос вече. Да кажем, например, че християнството като метод е едно нещо, но християнството като учение, като принцип, то е Божествено учение и не може да бъде нито българско, нито гръцко, нито английско, нито френско, то не принадлежи никому. Например, вие можете да казвате - нашата православна църква, или нашата евангелска църква, или нашата католическа църква или можете да имате каквито искате понятия, то е ваша работа, но като дойдем до онзи принцип на любовта, тя не принадлежи на никаква църква, на никакъв народ. Ние се самозаблуждаваме като казваме, че имаме прави разбирания. Сега ще ви приведа един пример за едно криво разбиране.
към втори вариант >>

Запример вие можете да казвате – нашата православна църква или нашата евангелска църква, или нашата католическа църква, или пък можете да имате каквито искате понятия, то е ваша работа, но като дойдем до онзи принцип на любовта, тя не принадлежи на никаква църква, на никакъв народ.

Запример вие можете да казвате – нашата православна църква или нашата евангелска църква, или нашата католическа църква, или пък можете да имате каквито искате понятия, то е ваша работа, но като дойдем до онзи принцип на любовта, тя не принадлежи на никаква църква, на никакъв народ.
Това не е за упрек, но въпросът е, да видим колко е изтърпял Христос. Когато се говори за един принцип, той не може да бъде нито български, нито английски, нито еврейски – той е принцип на природата. Той не може да принадлежи на никакъв народ. Ние можем да имаме известни български методи, но то е друг въпрос вече. Да кажем например, че има християнство – като метод е едно нещо, но християнството като учение, като принцип, то е божествено учение и не може да бъде нито българско, нито гръцко, нито английско, нито френско, то не принадлежи на никому. Запример вие можете да казвате – нашата православна църква или нашата евангелска църква, или нашата католическа църква, или пък можете да имате каквито искате понятия, то е ваша работа, но като дойдем до онзи принцип на любовта, тя не принадлежи на никаква църква, на никакъв народ. Ние се самозаблуждаваме като казваме, че имаме прави разбирания. Сега ще ви приведа един пример за едно криво разбиране.
към беседата >>

И цялата католическа църква служи на Петровата идея - че Христос му казал: Върху този камък аз ще съградя църквата и вратата адови няма да я преодолеете. (втори вариант)

И цялата католическа църква служи на Петровата идея - че Христос му казал: Върху този камък аз ще съградя църквата и вратата адови няма да я преодолеете. (втори вариант)
Та казвам сега: Христос попита Петра: Ти обичаш ли ме? Петър имаше доста амбиция. И цялата католическа църква служи на Петровата идея - че Христос му казал: Върху този камък аз ще съградя църквата и вратата адови няма да я преодолеете. Католическата църква казва: Апостол Петър е основа на католическата църква. Това е едно криво схващане.
към втори вариант >>

Ако отидеш в католическа църква, ще те питат, католик ли си и т.н.

Във вярващите има едно подозрение. Като те чуят да говориш, веднага ще те питат: "Ти какъв си? " Ако отидеш в една православна църква, ще те питат: „Ти православен ли си? “ Ако си православен, ще те приемат. Ако отидеш в една евангелска църква, ще те питат, евангелист ли си? Ако отидеш в католическа църква, ще те питат, католик ли си и т.н. Все таки, човек трябва да има някакво име, но името не създава човека. Човекът създава името. Всички спорят върху въпроса, кой е на правата страна в света. В притчата за блудния син виждаме, че синът, който живял при баща си, се сърди на баща си, намира, че той не постъпва разумно. Той казва на баща си: Аз, който ти служа толкова години, нищо не съм получил от тебе, а този ти син, който изяде и изпи всичко, сега пак иде и ти му даваш от моето богатство.
към беседата >>