НАЧАЛО
Новости в сайта
|
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
беседи, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на беседите 
 
Търсене в различните класове
Подробности при търсене
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Намерени
1333
резултати от
872
текста в
8
категории:
✓
Беседи от Учителя:
452
резултата от
279
беседи
✓
Изгревът на Бялото Братство:
237
резултата от
175
текста
✓
Писма от Учителя:
2
резултата от
2
текста
✓
Текстове и документи:
63
резултата от
49
текста
✓
Последователи на Учителя:
107
резултата от
77
текста
✓
Списания и вестници:
39
резултата от
24
текста
✓
Хронология на Братството:
71
резултата от
51
текста
✓
Рудолф Щайнер:
362
резултата от
215
текста
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
452
резултата от
279
беседи с точна фраза : '
Изречение
'.
1.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г.
,
СБ
, Варна, 22.8.1908г.,
И вие ще видите, че има
изречение
в Библията, в което се казва: „И рече Господ: Да слезем и видим суматохата на Земята.“25
На пръстените на Сатурн прилича структурата на нашата Земя. Кората на Земята не е свързана с вътрешността й; кората на Земята (обвивката й) не е по-дебела от триста километра. Вулканите в Средиземно море, като Етна, Везувий и прочее, са, които издигат тези средноземни същества. Представете си Астралната сфера над нас, гдето живеят астралците – ами че и там има вулкани, които пък [се] образуват [от] човеците на Земята (и тези са например събитията в Египет и прочее). И затова те горе, за да бъдат свободни, стараят се да прекратят човешката деятелност тук, на Земята, която им препятства да се повдигнат нагоре.
И вие ще видите, че има изречение в Библията, в което се казва: „И рече Господ: Да слезем и видим суматохата на Земята.“25
към беседата >>
2.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1911г.,
Ето защо това
изречение
не може да се приложи еднакво навсякъде.
Първото нещо, което ни е необходимо, за да бъдем слуги на Бога, е да оздравеем, защото без това не можем да бъдем слуги Негови. А как ще оздравеем? Като се освободим от греха. Наистина, писано е, че в греха е заченат и роден човек, обаче това е така по отношение на тялото, а когато дойде Духът Божий, за да се зачене във вас, тогава този зародиш, грехът, изчезва. Затова е и казано, че „роденият от Духа грях не прави“.
Ето защо това изречение не може да се приложи еднакво навсякъде.
Плодовете на старото дърво са кисели и мисията на Христа беше да донесе нов зародиш, щото соковете да се преобърнат в полза на човека. И когато се присади клончето, тогава то има онази потенциална сила, щото да преобърне всичките сокове в полза на човешкото подигане.
към беседата >>
Прочее, гледайте на живота весело, а не мрачно, при все че съвременните проповедници казват, че ние сме били пришълци, което
изречение
не е за добрия човек.
Бъдете уверени, че няма да ви се случи нищо повече от това, което е определено. Вашата карма е стимулирана, тя вече е назряла и вие трябва да платите и изплатите. Не може да се отлага, защото ако се отложи, ще се спънете.
Прочее, гледайте на живота весело, а не мрачно, при все че съвременните проповедници казват, че ние сме били пришълци, което изречение не е за добрия човек.
Но и добрият човек има нещо, което не може да направи, а то е, защото не може да грухти като свинете. Затова такъв човек ще направи само това, което подобава на добри хора в света. Ние трябва да отхвърлим всичките глупости, които светът прави, защото не можем да се връщаме назад. Има някои неща, в които ще отстъпим, но не трябва да казваме на света своите планове и позиции, защото ще ги узнае и провали.
към беседата >>
3.
Талантите
,
НБ
, София, 10.5.1914г.,
Когато Исус е изказвал едно
изречение
или притча, имал е предвид основната Божествена мисъл, Божествения закон, т.е.
Когато Исус е изказвал едно изречение или притча, имал е предвид основната Божествена мисъл, Божествения закон, т.е.
той не е говорил само за да намери повод да говори, но е изказвал известни истини. Сега може да си зададем въпроса: Защо на едного е дал пет таланта, на другиго – два, а на последния – един? Това случайно ли е, или е обмислено? В природата всички неща, които Бог е създал, не са случайни – нищо няма случайно. Ние казваме за много неща, че са станали „случайно“, когато не можем да си ги обясним.
към беседата >>
4.
Условията на вечния живот
,
НБ
, София, 25.10.1914г.,
Вие може да имате подлог, може да имате сказуемо, но ако нямате тази свръзка, нямате
изречение
.
Тогава „познанието“ подразбира познаването на почвата, като среда, за клонищата, а за корените – като условие за придобиване храна за клонищата, листата и световете. Вие сте, да кажем, долу в корените; като пътувате по това дърво – дървото на живота – там има двояк живот, материален в корените и духовен в клонищата. Те са като подлог и сказуемо. Светът на духовете, на ангелите, който някои наричат астрален свят, е свръзката между човешкия свят (физическия, материалния) и чисто духовния, или Божествен свят. Онзи, който говори, е Бог – Той представлява сказуемото, извор на знание, сила и живот; човекът е подлогът, почвата, която приготовлява соковете на живота, а спомагателният глагол „е“ – това са духовете, ангелите, които свързват физическия свят с духовния и които прилагат законите за хармоничното действане на тия два свята.
Вие може да имате подлог, може да имате сказуемо, но ако нямате тази свръзка, нямате изречение.
Ангелите именно внасят в нас познанието за Бога, без което не можем да имаме никакъв живот в себе си. Ще ви приведа едно сравнение. Допуснете, че вие излизате нощем зимно време, треперите и се припичате на месечината. Пита ви някой: „Защо седите тук? “ – „Припичам се.“ – „Ама няма слънце.“ – „Ти си сляп човек, ти се лъжеш; това слънце полека-лека ще ме стопли.“ Когато нямате представа за Бога, това показва, че между Бога и вас има известна празнина, известна преграда, която пресича връзката на вашия живот с Божествения.
към беседата >>
5.
Но Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята
,
ИБ
, Бургас, 23.1.1915г.,
Ще започна моята беседа с едно
изречение
, казано от Христа: "Но Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята."
Ще започна моята беседа с едно изречение, казано от Христа: "Но Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята."
към беседата >>
Може би самото
изречение
да ви се види несвързано и да кажете: "Че какво общо има с нас и с епохата, в която ние живеем?
Може би самото изречение да ви се види несвързано и да кажете: "Че какво общо има с нас и с епохата, в която ние живеем?
" Това се отнася именно за епохата, в която живеем. Человечеството без вяра не може да съществува. Обикновената вяра в живота се крие във всички. Всичко започваме с вяра: който започне да строи къща, има вяра, че ще я доизкара и прочие такива предприятия има, започваме ги с вяра, че ще сполучим.
към беседата >>
Христос, когато е казал това
изречение
, е имал предвид вас и изобщо сегашните хора, защото между Него и нас има свръзка.
И който би проследил, ще види как разумно действува и със съвсем малко разноски. Например в една фабрика, за да извадят захар от цвеклото, колко много работнически труд, какви машини са потребни! А природата как просто действува! Взема тя това малко семе от цвекло и образува от него цялата тази глава цвекло, в която без особени усилия набира захарта и с това ползува и себе си, и другите. И ако ние бихме усвоили този начин на действие на природните закони, щяхме да бъдем използували природата и животът ни щеше да бъде по-друг.
Христос, когато е казал това изречение, е имал предвид вас и изобщо сегашните хора, защото между Него и нас има свръзка.
Между миналото и вас тоже има свръзка, както между бащата и сина, както има свръзка между вас и вашите прадеди. Можем да докажем това и с опит, а за да докажем, че известен елемент съществува, трябва да му дадем условия да се прояви. Например, ако вземем едно семе на роза и ви кажа, че в него се съдържа роза, ще кажете: "Въпрос е това, дали съдържа или не, докажете това! " - Добре! Посаждаме това семе и след няколко месеца вие ще видите, че от това семе ще излезе роза.
към беседата >>
6.
Ти знаеш
,
НБ
, София, 1.10.1916г.,
” Може да се запитате каква тайна се крие в това
изречение
.
“Могат ли тези кости да оживеят?
” Може да се запитате каква тайна се крие в това изречение.
Ще си кажете: “Ние сме запознати с тези кости, колко пъти сме ги варили, колко сме ги виждали по гробищата! Кост е това”. Но тези кости, за които аз ще ви говоря, никога не сте ги виждали. Това, което мислите, че виждате в света, е толкова вярно, колкото състоянието, когато човек сънува, например, че е богат, а щом се събуди, нищо не е останало от богатството. Господ пита пророка: “Тези кости могат ли да оживеят?
към беседата >>
7.
Оправдание и спасение
,
ИБ
,
БС
, София, 5.4.1917г.,
През тези шест месеца някога ще се почувствате по-обезсолели; тогава ще употребявате следното
изречение
: „Господи, стопли сърцето ми с Твоята Любов!
През тези шест месеца някога ще се почувствате по-обезсолели; тогава ще употребявате следното изречение: „Господи, стопли сърцето ми с Твоята Любов!
” Ако умът ви понякога се позамъгли, ще кажете: „Господи, просвети ума ми с Твоя Дух! ” или „Дай Виделина на моя ум чрез Твоя Дух! ” След това стойте си спокойно; може да минат един, два, три, четири часа, но резултат без друго ще имате.
към беседата >>
8.
Взимане и даване / Взимане и даване
,
НБ
, София, 6.5.1917г.,
Това
изречение
е вярно по форма, но не и по смисъл, защото селянинът не плаче за жена си, а за огъня, който причинявали горещите яйца, скрити в пазвата му.
В този момент няколко съседки дошли да изкажат съболезнованието си за голямото нещастие, което го постигнало. Понеже бил наплашен от жена си, той забравил, че тя не е вече между живите, набързо извадил яйцата от огъня и ги турил в пазвата си. Горещите яйца така го парели, че започнали да му текат сълзи. Като гледали, как очите му се пълнели със сълзи, съседките казали: Е, братко, голям огън те сполетя. – Голям е този огън, но по-голям е в пазвата ми – отговорил селянинът.
Това изречение е вярно по форма, но не и по смисъл, защото селянинът не плаче за жена си, а за огъня, който причинявали горещите яйца, скрити в пазвата му.
към беседата >>
9.
Доброто съкровище
,
НБ
, София, 20.5.1917г.,
Напримѣръ въ една теософска книга „Свѣтлина върху пѫтя“ срѣщате такова едно
изречение
: „Убий всѣко желание“.
(втори вариант)
Но това още не обхваща цѣлата истина.
Напримѣръ въ една теософска книга „Свѣтлина върху пѫтя“ срѣщате такова едно изречение: „Убий всѣко желание“.
Азъ турвамъ отдолу: „Възкреси всѣко желание.“ Какъ ще разберете тази мисъль? Разбира се, да убиешъ въ себе си всѣко лошо желание. Възкреси що? Възкреси въ себе си всѣко добро желание. Слѣдователно въ тази книга трѣбва на всѣко изречение да поставите друго, съ противоположно понятие, защото този, който е писалъ книгата, или е скрилъ истината или не е разбиралъ дълбокия смисълъ на нѣщата.
към втори вариант >>
Слѣдователно въ тази книга трѣбва на всѣко
изречение
да поставите друго, съ противоположно понятие, защото този, който е писалъ книгата, или е скрилъ истината или не е разбиралъ дълбокия смисълъ на нѣщата.
(втори вариант)
Напримѣръ въ една теософска книга „Свѣтлина върху пѫтя“ срѣщате такова едно изречение: „Убий всѣко желание“. Азъ турвамъ отдолу: „Възкреси всѣко желание.“ Какъ ще разберете тази мисъль? Разбира се, да убиешъ въ себе си всѣко лошо желание. Възкреси що? Възкреси въ себе си всѣко добро желание.
Слѣдователно въ тази книга трѣбва на всѣко изречение да поставите друго, съ противоположно понятие, защото този, който е писалъ книгата, или е скрилъ истината или не е разбиралъ дълбокия смисълъ на нѣщата.
Затова мнозина отъ васъ, които изучаватъ духовната наука, срѣщатъ противоположни мнѣния. Христосъ турва двѣ такива противоположни изречения: „Добриятъ човѣкъ изважда отъ доброто съкровище добринитѣ, а злиятъ – злинитѣ.“ Слѣдователно когато искамъ да поправя човѣка, на лошия казвамъ: „Убий въ себе си всѣко лошо желание, за да не правишъ зло на хората.“ На добрия казвамъ: „Възкреси въ себе си всички добри желания, извади ги и ги дай на хората.“
към втори вариант >>
10.
Бог е Дух / Богъ е Духъ
,
НБ
, София, 3.6.1917г.,
Това
изречение
е положено отъ прѣди 2000 години.
(втори вариант)
Това изречение е положено отъ прѣди 2000 години.
Прѣдполага се, че тогавашнитѣ хора не сѫ били толкова културни, колкото сегашнитѣ. Още отъ прѣди 2000 години хората сѫ разисквали върху въпроса, какъ трѣбва да се кланятъ на Бога. Думата „кланятъ“ означава това, което е реално споредъ насъ, изявеното въ живота.
към втори вариант >>
Спасението иде съ това
изречение
: „Истинскитѣ поклонници трѣбва да служатъ на Бога въ духъ и истина.“ Всички онѣзи хора, които служатъ на разни общества, като на окултни, спиритически, религиозни, тѣ ще донесатъ мира въ свѣта.
(втори вариант)
Много хубаво говорятъ и попове, и проповѣдници, но вие сами трѣбва да се заинтересувате отъ тази дълбока истина и сами да я разберете. Съврѣменнитѣ хора очакватъ спасението на свѣта, но отъ гдѣ ще дойде то?
Спасението иде съ това изречение: „Истинскитѣ поклонници трѣбва да служатъ на Бога въ духъ и истина.“ Всички онѣзи хора, които служатъ на разни общества, като на окултни, спиритически, религиозни, тѣ ще донесатъ мира въ свѣта.
Затова турете си мисъльта въ ума, да донесете миръ. Той е вѫтрѣ у васъ, а не вънъ, този миръ ще дойде отвѫтрѣ. Затова рекохъ на българитѣ: „Имайте вѣра вѫтрѣ въ себе си, не се уповавайте никому, освѣнъ на Бога, на васъ, на вашия духъ, на истината, на този Богъ, Който е наредилъ всичко въ света.“ Всичко, което става сега въ свѣта, не е случайно, то е въ реда на нѣщата. Всичката тази кръвь, която е пролѣта, отъ нея ще израстатъ най-хубави дървета, най-хубави цвѣтя и най-хубави плодове.
към втори вариант >>
11.
Съхранение на душевната енергия
,
ИБ
,
БС
, София, 10.6.1918г.,
Вие сте чували това старо
изречение
: „Господ ще направи всичко.” Как ще направи всичко?
Вие сте чували това старо изречение: „Господ ще направи всичко.” Как ще направи всичко?
Да допуснем, че в една стая храните буби и в нея пуснете вашия млад юнак – едно-две-годишно детенце. Какво ще направи то с бубите? Ще обходи и ще ги изпомачка всичките. По същия начин може да пуснете една ваша двегодишна мисъл във вашата светая светих и тя за един час отгоре ще изпомачка всичките ви буби. Под думата буба аз подразбирам известен род мисли, действия или желания на вашата воля.
към беседата >>
12.
Трапезата на Новия Завет
,
НБ
, , 25.5.1919г.,
Ще кажете: „Този поет е написал много глупаво
изречение
“.
Ако сравним този човек с един фенер, той ще служи за осветление: ако е някой планински връх, ще може отдалеч да определя посоката. Няма нищо от това, че обичал да изпъква. Какво се разбира от стиха: „По плет се скитам“? То значи: Изучавам законите в България. „И за тебе питам“ – значи: И за тебе върша всичко това.
Ще кажете: „Този поет е написал много глупаво изречение“.
Напротив, това изречение е много умно. Тъй че умно и неумно – това са неща относителни. От разказа, който ви предадох за избиране по един от определените предмети от царя, най-много е спечелил този, който избрал яйцето, от което излязъл петелът. Що е петелът? – Той е закон на самопожертването, т.е.
към беседата >>
Напротив, това
изречение
е много умно.
Няма нищо от това, че обичал да изпъква. Какво се разбира от стиха: „По плет се скитам“? То значи: Изучавам законите в България. „И за тебе питам“ – значи: И за тебе върша всичко това. Ще кажете: „Този поет е написал много глупаво изречение“.
Напротив, това изречение е много умно.
Тъй че умно и неумно – това са неща относителни. От разказа, който ви предадох за избиране по един от определените предмети от царя, най-много е спечелил този, който избрал яйцето, от което излязъл петелът. Що е петелът? – Той е закон на самопожертването, т.е. постоянно да даваш, а другите да взимат.
към беседата >>
13.
Обяснение върху обстановката на залата за събрания
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1919г.,
Четете прѣзъ деня по едно
изречение
отъ нея, и принципитѣ, които сѫ легнали тамъ, да се одухотворятъ въ васъ чрѣзъ закона на любовьта.
(втори вариант)
Вънъ отъ това, което казахъ дотукъ за вашата задача прѣзъ годината, ще ви дамъ, като лозинка, „Добрата молитва” — да размишлявате върху дълбокия смисълъ, който тя съдържа.
Четете прѣзъ деня по едно изречение отъ нея, и принципитѣ, които сѫ легнали тамъ, да се одухотворятъ въ васъ чрѣзъ закона на любовьта.
към втори вариант >>
Четете през деня по едно
изречение
от нея, и принципите, които са легнали там, да се одухотворят във вас чрез закона на любовта.
Вън от това, което казах дотук за вашата задача през годината, ще ви дам, като лозинка, „Добрата молитва" — да размишлявате върху дълбокия смисъл, който тя съдържа.
Четете през деня по едно изречение от нея, и принципите, които са легнали там, да се одухотворят във вас чрез закона на любовта.
към беседата >>
14.
Труд и мъчение
,
ИБ
, , 4.3.1920г.,
В едно
изречение
Христос казва: „Животът, който ще вложа във вас, ще бъде един постоянен извор в човешкото сърце.“ Вие не може да разберете труда, докато не разберете мъчението.
Вие казвате: „Това сгъстяване, което става в земята, то е материалният свят.“ От океана, от който се е изпарила една част вода и във вид на пари се е качила нагоре, после тези пари отново като вода слизат надолу в почвата, потъват и пак след това се изкачват. При това движение се образува буквата „Г“, която е начална буква на думата Господ. И когато кажете, че сте ходили до изворите на тази река, вие разбирате само половината на буквата „Г“, т.е. само това, което извира от земята, а другата половина не сте взели в съображение. Въпросът не е за реката.
В едно изречение Христос казва: „Животът, който ще вложа във вас, ще бъде един постоянен извор в човешкото сърце.“ Вие не може да разберете труда, докато не разберете мъчението.
Първата фаза е мъчението – ще слезеш до дъното, дето са корените, оттам ще се поляризираш и в тебе ще се образува едно движение нагоре – ще отидеш към труда. Няма да разглеждам как ще се образува това движение. Вие сами ще размишлявате върху буквата „Т“. Когато посеете едно житно зрънце, кой му показва как да расте? Вие изисквате всичко да ви обясня, но това не се позволява.
към беседата >>
15.
Няма любов като Божията Любов
,
ИБ
, Русе, 29.12.1920г.,
Размишлявайте върху даденото ви
изречение
: „Няма Любов като Божията Любов.“ Любовта всичко ще изправи.
Размишлението за молитвата е само да се свържем, да си помогнем, но същественото е, че никой не може да ни отдели от Бога, че никой не може да ни отдели от светлината, че мъчнотиите могат да ни сломят, но от определения път никой не може да ни отдели.
Размишлявайте върху даденото ви изречение: „Няма Любов като Божията Любов.“ Любовта всичко ще изправи.
Ние нея не можем да я задържим. Тя е като светлината, колкото и да я затуляш, тя е неуловима и е навред. Когато мислим за нея, тя идва и изчезва, за да дойде пак. Тя изчезва при всяка лоша мисъл. Любовта бяга от полъха на всичко отрицателно.
към беседата >>
16.
Любовта, носителка на живота / Любовь – носителка на вѣчния животъ
,
НБ
, София, 10.4.1921г.,
Намери още две думи, свържи ги с глагола „е“, за да образуваш едно
изречение
.
“ – Моята диагноза става лесно. Питам те: Любовта ти влиза ли в сърцето, в душата, в ума и в силата ти? Казваш: „Е-е-е! “ Ти знаеш да употребяваш само третото лице единственото число от глагола „съм“. Това „е“ е връзка.
Намери още две думи, свържи ги с глагола „е“, за да образуваш едно изречение.
Всеки може да си послужи с тая диагноза. – „Ще вляза ли в Царството Божие? “ – Виж, дали Любовта ти е влязла в сърцето, в душата, в ума и в силата ти. Ако е влязла, и ти ще влезеш в Царството Божие. – „Ще възкръсна ли?
към беседата >>
17.
Огнената пещ / Огнената пещь
,
НБ
, София, 17.4.1921г.,
(Последното
изречение
е попълнено допълнително отъ стенографката.)
(втори вариант)
Онѣзи, които ядатъ и пиятъ сѫ въ рая, а онѣзи, които гладуватъ сѫ въ пѫкъла. Това de factum е тъй, но такъвъ адъ Господь не е създалъ. Въ свѣта сѫществува единъ адъ, който хората сами сѫ създали. Той е адътъ, въ който живѣятъ души, които не сѫ издържали изпита си. Адътъ, това сѫ нашитѣ лоши потаени мисли, които търсятъ условия да се проявятъ.
(Последното изречение е попълнено допълнително отъ стенографката.)
към втори вариант >>
18.
Да ги изпита / Аритметическитѣ дѣйствия въ живота. Събиране, умножение и степенуване
,
НБ
, София, 29.5.1921г.,
Това е едно философско
изречение
.
(втори вариант)
Сега искамъ да обърна вниманието ви, вие сте отъ тѣзи велики философи, които казвате: „Дайте ни намъ пособия, дайте ни добри майки и бащи, да видите какво може да направимъ.“ Не, не, вие сте гениални хора, създадохте този свѣтъ, какъ да не можете да намѣрите майки и бащи? Ако можахте да заставите Бога да ви създаде свѣтъ по ваше желание, ще може да намѣрите и такива майки. Моитѣ думи може да ви се видятъ странни, да ви се види чудно, какъ е възможно да заставите Господа.
Това е едно философско изречение.
Може да заставишъ да извърши нѣщо само онзи човѣкъ, който те обича. Понеже Богъ е безпрѣдѣлна Любовь, може да Го заставите да направи много нѣщо. Ние сме Го заставили да направи този свѣтъ и Богъ казва: „Така искатъ моитѣ дѣца.“ Защо направи така? – Защото ви обича.
към втори вариант >>
19.
Сутрешен наряд, 24 август / Психически упражнения №1 и №2
,
СБ
, В.Търново, 24.8.1921г.,
Когато го изпълнявате, ще произнасяте следното
изречение
: Да подчини Бог всяко нисше действие в нас на Духа на Истината.
Ще ви дам едно психическо упражнение (№1).
Когато го изпълнявате, ще произнасяте следното изречение: Да подчини Бог всяко нисше действие в нас на Духа на Истината.
Като правите упражнението, ще произнасяте тази формула и ще имате предвид нисшето в света, което развращава хората – ще го снемете надолу. Като вдигнете ръцете си нагоре, ще концентрирате мисълта си, за да започне върху вас да действа Духът на Истината. Това упражнение ще направите три пъти.
към беседата >>
20.
Сутрешен наряд, 25 август / Психически упражнения №3 и №4
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1921г.,
При първото упражнение (№3) ще съсредоточите мисълта си върху следното
изречение
:
При първото упражнение (№3) ще съсредоточите мисълта си върху следното изречение:
към беседата >>
21.
Страх и безстрашие / За страха и безстрашието
,
МОК
, София, 1.3.1922г.,
То е едно
изречение
, което значи „С най-малкия страх и с най-малката тъмнина!
(втори вариант)
От всички тия прочетени работи извадете есенцията. Ще направите едно извлечение. Един да го направи. Ще съберете числата, както ги дадох, после ще ви кажа защо. Fir-furfen-tao bi-aumen.
То е едно изречение, което значи „С най-малкия страх и с най-малката тъмнина!
“ Всеки, който върви по тоя път, трябва да има най-малкия страх и най-малката тъмнина. С най-малкия страх, който причинява най-малка вреда и отклонение. Който се страхува много, не е за тука. Първо научете изкуството да се страхувате най-малко и да имате най-малката тъмнина.
към втори вариант >>
А туй
изречение
аз го превеждам на български така: „Без страх и без тъмнина!
(втори вариант)
А туй изречение аз го превеждам на български така: „Без страх и без тъмнина!
“ Знаете ли, че страхът ражда тъмнината в света? А страхът е роден от греха. Тъй седи въпросът. Страх, не предпазливост, защото човек, който знае, че съществува една първична причина и при това се страхува, този човек не е разбрал смисъла на тая причина. Тъй ще влизате, като ученици – без страх и без тъмнина.
към втори вариант >>
Това
изречение
означава: „С най-малкия страх и с най-малката тъмнина“.
Още по-добре е всеки сам да размишлява върху тия числа. Сега пък ще напиша изречението: „Fir fur fen, tao bi aumen“.
Това изречение означава: „С най-малкия страх и с най-малката тъмнина“.
Значи в Божествения път трябва да се върви с най-малкия страх и с най-малката тъмнина. Защо? Защото най-малкият страх и най-малката тъмнина причиняват най-малка вреда и най-малко отклонение. Който много се страхува, той не може да следва този път. Ето защо, за да влезе в този път, човек трябва да придобие изкуството най-малко да се страхува и да има най-малка тъмнина в съзнанието си. Изречението „Fir fur fen tao bi aumen“ може да се преведе още и с думите: „Без страх и без тъмнина!
към беседата >>
22.
Трите методи на природата / Методи на природата
,
ООК
, София, 2.3.1922г.,
Туй е едно
изречение
на окултната школа.
В момента, в който се поколебаеш – страхът ще дойде в душата ти. Следователно, ако ученикът има страх, той е вънка от училището. У нас няма „ако“. И Писанието казва: „Опитай и виж“. И пророкът казва: „Опитайте и вижте, че Господ е благ“.
Туй е едно изречение на окултната школа.
Това е било учението на старите пророци, които са учили тия правила, и още по-високи правила из окултната наука.
към беседата >>
23.
Качества и проявление на волята
,
МОК
, София, 15.3.1922г.,
Ако ученикът не може да напише първата буква на азбуката, след нея втора, трета, които впоследствие да съчетава в слогове и думи, той по никой начин не би могъл да състави едно
изречение
.
(втори вариант)
После, към всеки едного от класа изпратете по една добра мисъл. Успехът в тази работа ще зависи от разположението на вашето сърце и на вашия ум. Без разположение нищо не става. Тъй щото, през тези два часа вие ще изпращате добри мисли към всеки едного от класа ви, да направите един малък опит. Ще започнете от малките опити и постепенно ще отивате към големите.
Ако ученикът не може да напише първата буква на азбуката, след нея втора, трета, които впоследствие да съчетава в слогове и думи, той по никой начин не би могъл да състави едно изречение.
към втори вариант >>
Когато проектирате мисълта си, изговаряйте следното
изречение
: „Без страх в Любовта безгранична!
(втори вариант)
Мисълта ще бъде кратка и ясна. Вие може да не изкажете мисълта си добре, това нищо не значи. Важно е желанието ви да е правилно. Когато детето иска да рисува, желанието му е правилно, но формата още не е правилна. Един ден и формата ще бъде правилна.
Когато проектирате мисълта си, изговаряйте следното изречение: „Без страх в Любовта безгранична!
“ Товa изречение ще ви послужи като метод за ограждане.
към втори вариант >>
“ Товa
изречение
ще ви послужи като метод за ограждане.
(втори вариант)
Вие може да не изкажете мисълта си добре, това нищо не значи. Важно е желанието ви да е правилно. Когато детето иска да рисува, желанието му е правилно, но формата още не е правилна. Един ден и формата ще бъде правилна. Когато проектирате мисълта си, изговаряйте следното изречение: „Без страх в Любовта безгранична!
“ Товa изречение ще ви послужи като метод за ограждане.
към втори вариант >>
24.
Старият и новият живот / Стар и нов живот
,
МОК
, София, 29.3.1922г.,
Това
изречение
: Душата е всесилна; плътта, животинският човек е слаб.
И ако вие разбирате този велик закон на Любовта, щом влезете в света, вие ще предизвикате в тия силни индивиди его; ще дойде Любовта и веднага ще се образува един красив свят. А сега, със светлината, която носят, ние караме всеки един човек да се затвори, казваме: Човек не трябва да се издава и всички са все затворени. Ще бъдете силни, силни, силни, силни, силни. Някой от вас ще каже: „Ама ние сме по-слаби сега“. Не, силни!
Това изречение: Душата е всесилна; плътта, животинският човек е слаб.
Животинското у човек е изложено на слабост, на падение, а Божественото, туй, което се моли... Работете и молете се, казва Христос. Божественото то всякога е силно. Сега вие сте млади, ще кажете: „Как ще се развие моят живот? “ – Ако вървите по този път, красиво ще се развиеш; ако се отклоните от този път, тогава може да идете на гробищата да видите какво ще стане с вас; може да идете при болниците, на бойното поле; може да идете в търговския свят, по кафенетата, да намерите фалиралите търговци. В този път на Бялото братство няма никакво изключение.
към беседата >>
25.
Прави правете Неговите пътеки!
,
НБ
, София, 2.4.1922г.,
Близо преди 2,000 години е изказано туй
изречение
.
Близо преди 2,000 години е изказано туй изречение.
Казано е малко по-отдавна, а е преповторено преди 2,000 години. Да се преповтори нещо, значи да се каже от някой велик артист, художник. Какво е искал да каже пророкът, когато е изказал тия думи: „Глас на едного, който вика в пустинята: пригответе пътя Господен, прави правете Неговите пътеки“. Съвременният християнски свят може да има повече от 500,000 пророци, като оставим настрана мохамеданските пророци, будическите и тям подобни. 500,000 души, които постоянно викат: „Прави правете Божиите пътища!
към беседата >>
Не казвам, че между тия пророци няма искрени хора, има, но когато човек изкаже туй
изречение
: „Прави правете Господните пътища“, той трябва да разбира вътрешния смисъл на думите, трябва да има знание, знание, знание, знание, знание.
Да се преповтори нещо, значи да се каже от някой велик артист, художник. Какво е искал да каже пророкът, когато е изказал тия думи: „Глас на едного, който вика в пустинята: пригответе пътя Господен, прави правете Неговите пътеки“. Съвременният християнски свят може да има повече от 500,000 пророци, като оставим настрана мохамеданските пророци, будическите и тям подобни. 500,000 души, които постоянно викат: „Прави правете Божиите пътища! “ А при това тия пътища прави не стават.
Не казвам, че между тия пророци няма искрени хора, има, но когато човек изкаже туй изречение: „Прави правете Господните пътища“, той трябва да разбира вътрешния смисъл на думите, трябва да има знание, знание, знание, знание, знание.
Сегашните хора казват: вяра, вяра и вяра, и вярата е, която управлява. Но като влезеш в някоя кръчма, казват тъй: „Днес с пари, а утре на вяра“. Тъй щото днес взимане и даване в звонкови монети, а утрешния ден на вяра. Но вярата е като един обект непостижим. Сега нас не ни интересува какво казват тия 500,000 души пророци, нас не ни интересува даже какво говорят мохамеданските или будическите пророци, нас не ни интересуват и философите на земята.
към беседата >>
26.
Двете посоки
,
МОК
, София, 5.4.1922г.,
После ще направим опит от написаните думи да съставим едно
изречение
; по този начин ще разберем доколко сте се хармонизирали и в каква посока вървите - наляво или надясно.
(втори вариант)
За следния път напишете всички по една дума, но не е безразлично каква - всеки да напише по една хармонична дума, каквато той обича, та като я произнесе, да му е приятно; при това желателно е думите да не се повтарят. Думите любов, добро, зло, право, красота и други, понеже много се употребяват в езика ви, не трябва да ги пишете. Можете да пишете каквито думи искате - глаголи, съществителни, прилагателни, местоимения, само да изразяват някаква идея.
После ще направим опит от написаните думи да съставим едно изречение; по този начин ще разберем доколко сте се хармонизирали и в каква посока вървите - наляво или надясно.
Това ще бъде първият изпит, по който ще определим посоката на вашето движение.
към втори вариант >>
Ще видим дали от вашите думи може да излезе едно
изречение
.
Ще напишете по една дума, не каквато искате, а по една хармонична дума; дума, която обичате вие, и като я произнесете, да ви е приятно. Но Любов, няма да я пишете и добро, няма да пишете и зло и право и красота няма да пишете. Ще напишете друга дума. В българския език все ще намерите една дума. Ще пишете глаголи, съществителни, прилагателни – думи, които изразяват идеи.
Ще видим дали от вашите думи може да излезе едно изречение.
То е всичкото. То е закон. Да видим дали сте се хармонирали. Правим опит: вляво ли вървите или в дясно. Ще ви хванем, като дадете думите.
към беседата >>
27.
Разбор на думи
,
МОК
, София, 19.4.1922г.,
Сега нека всеки напише на тетрадката си по едно
изречение
, в което да влиза глаголът тръгни, който беше първата дума от зададената ви домашна работа за миналата сряда; изречението трябва да бъде просто, с една връзка само, без определения и допълнения.
(втори вариант)
Сега нека всеки напише на тетрадката си по едно изречение, в което да влиза глаголът тръгни, който беше първата дума от зададената ви домашна работа за миналата сряда; изречението трябва да бъде просто, с една връзка само, без определения и допълнения.
към втори вариант >>
28.
Окултни правила / Правила за живота
,
ООК
, София, 27.4.1922г.,
Ще създадете само по едно
изречение
.
Няма да пишете някоя чужда мисъл.
Ще създадете само по едно изречение.
Няма да преписвате какво е казал Толстой или някой евангелист. Едно изречение ще създадете. Ако вие не може да създадете едно изречение, не сте тук за класа. Хора, които работят само с чужди капитали, ние не ги искаме. Ще впрегнете ума си на работа, защото всичко това, този казал това, онзи казал онова, това било, онова било, не ни трябва.
към беседата >>
Едно
изречение
ще създадете.
Няма да пишете някоя чужда мисъл. Ще създадете само по едно изречение. Няма да преписвате какво е казал Толстой или някой евангелист.
Едно изречение ще създадете.
Ако вие не може да създадете едно изречение, не сте тук за класа. Хора, които работят само с чужди капитали, ние не ги искаме. Ще впрегнете ума си на работа, защото всичко това, този казал това, онзи казал онова, това било, онова било, не ни трябва. В тази школа се изисква мисъл. Ще имате две неща пред вид: за да мисли човек, в мисълта трябва да има два противоположни полюса.
към беседата >>
Ако вие не може да създадете едно
изречение
, не сте тук за класа.
Няма да пишете някоя чужда мисъл. Ще създадете само по едно изречение. Няма да преписвате какво е казал Толстой или някой евангелист. Едно изречение ще създадете.
Ако вие не може да създадете едно изречение, не сте тук за класа.
Хора, които работят само с чужди капитали, ние не ги искаме. Ще впрегнете ума си на работа, защото всичко това, този казал това, онзи казал онова, това било, онова било, не ни трябва. В тази школа се изисква мисъл. Ще имате две неща пред вид: за да мисли човек, в мисълта трябва да има два противоположни полюса. Но ако вие направите тия полюси, обременени с една отрицателна енергия, във вас ще се зароди процесът на оглупяването или процеса на забравянето.
към беседата >>
29.
Символически, окултни правила и мерки / Символични и научни правила
,
ООК
, София, 2.5.1922г.,
(Прочетоха се някои от домашните работи – „по едно
изречение
“.)
(Прочетоха се някои от домашните работи – „по едно изречение“.)
към беседата >>
В тази школа ще учите онова
изречение
на Соломона: Има време за всяко нещо.
Сега ние ще ви дадем още едно подобно упражнение, в което изреченията да бъдат само от едно предложение. То е един опит. Вие като прекарате работите си през вашия ум, всеки един ще ги коригира и задръжте само есенцията.
В тази школа ще учите онова изречение на Соломона: Има време за всяко нещо.
И в Божествената школа се показва времето за всички неща, които трябва да извършите: трябва да знаем кога да ги вършим. Всяко нещо си има своето време.
към беседата >>
30.
Ученикът не е по-горен от учителя си
,
НБ
, София, 7.5.1922г.,
Туй
изречение
е, само по себе си, наполовина разбрано.
Вземете, за пример, религиозните учения. Религията, това е система, това са методи за направление или отправление на по-висшия човешки живот в права посока. Не е религията, която създава човека, но човек създава религията; не е човек, който създава природата, но природата създава човека, т.е. в обикновен смисъл. Аз често се изразявам, като казвам: „Да почерпим нещо от природата“.
Туй изречение е, само по себе си, наполовина разбрано.
Когато някой велик цигулар иска да изрази това, което е скрито в него, нему какво трябва? – Една цигулка. Тая цигулка и този лък – това е природата, следователно чрез нея, чрез тази цигулка той може да изрази своето вдъхновение. Тази цигулка, като влезе в ръцете на цигуларя, говори отлично, тя оживява в ръцете му, но сложи ли я на земята, тя пак заспива. Следователно, аз казвам: Природата някой път е жива, а по някой път е спяща.
към беседата >>
31.
Мястото на човека в природата / Мястото на човека в природата
,
ООК
, София, 11.5.1922г.,
Някой като напише някое хубаво
изречение
, харесва го. Защо?
Понеже туй агне е минало по Божествения път, чрез тази форма, по която лъвицата познава, че то е Божествено. Тя е достигнала до там, че мисли, какво само онова, което произлиза от нея, то е Божествено, а всяко друго нещо, вън от нея, не е Божествено. Този закон съществува във всички хора. Сега когато влезете в школата, мислите, че само онова, което излиза от вашия ум, само то е хубаво. Пак същият закон.
Някой като напише някое хубаво изречение, харесва го. Защо?
Понеже е излязло от него. Обаче ако това изречение е излязло от другиго, той ще намери погрешки. Но ако този, който е написал това изречение, хармонира с него или е от неговия род, той пак ще го хареса. Следователно, за да може вие да се разбирате един друг, непременно мислите ви трябва да се движат в една и съща посока. Трябва да мислите, че във всинца ви Божественият Дух в даден случай действува специално, по особен начин.
към беседата >>
Обаче ако това
изречение
е излязло от другиго, той ще намери погрешки.
Този закон съществува във всички хора. Сега когато влезете в школата, мислите, че само онова, което излиза от вашия ум, само то е хубаво. Пак същият закон. Някой като напише някое хубаво изречение, харесва го. Защо? Понеже е излязло от него.
Обаче ако това изречение е излязло от другиго, той ще намери погрешки.
Но ако този, който е написал това изречение, хармонира с него или е от неговия род, той пак ще го хареса. Следователно, за да може вие да се разбирате един друг, непременно мислите ви трябва да се движат в една и съща посока. Трябва да мислите, че във всинца ви Божественият Дух в даден случай действува специално, по особен начин. Тъй е, разнообразие има в Духа. Всеки един човек или всеки един ученик си има свое специално предназначение.
към беседата >>
Но ако този, който е написал това
изречение
, хармонира с него или е от неговия род, той пак ще го хареса.
Сега когато влезете в школата, мислите, че само онова, което излиза от вашия ум, само то е хубаво. Пак същият закон. Някой като напише някое хубаво изречение, харесва го. Защо? Понеже е излязло от него. Обаче ако това изречение е излязло от другиго, той ще намери погрешки.
Но ако този, който е написал това изречение, хармонира с него или е от неговия род, той пак ще го хареса.
Следователно, за да може вие да се разбирате един друг, непременно мислите ви трябва да се движат в една и съща посока. Трябва да мислите, че във всинца ви Божественият Дух в даден случай действува специално, по особен начин. Тъй е, разнообразие има в Духа. Всеки един човек или всеки един ученик си има свое специално предназначение. Сега казвам, че предназначението на човека в природата е да се учи от този обективен Божествен свят, за да създаде своя субективен.
към беседата >>
Тема за следващия път: „Най-обичната дума или най-обичното
изречение
“.
(втори вариант)
Тема за следващия път: „Най-обичната дума или най-обичното изречение“.
Значи всеки ще напише по една дума или по едно изречение, които обича, които са направили силно впечатление в живота му. Когато безграничният свят или безграничното начало се е ограничило, създал се е обективният Божествен свят. А от обективния Божествен свят се е създал субективният, т.е. вътрешният човешки свят. От субективния или вътрешния свят на човека се е създал сегашният обективен или външен свят.
към втори вариант >>
Значи всеки ще напише по една дума или по едно
изречение
, които обича, които са направили силно впечатление в живота му.
(втори вариант)
Тема за следващия път: „Най-обичната дума или най-обичното изречение“.
Значи всеки ще напише по една дума или по едно изречение, които обича, които са направили силно впечатление в живота му.
Когато безграничният свят или безграничното начало се е ограничило, създал се е обективният Божествен свят. А от обективния Божествен свят се е създал субективният, т.е. вътрешният човешки свят. От субективния или вътрешния свят на човека се е създал сегашният обективен или външен свят. Тази е причината, поради която видимото за Бога е невидимо за нас; знайното за Бога е незнайно за нас.
към втори вариант >>
За пример, някой напише едно хубаво
изречение
и го харесва.
(втори вариант)
– Защото жертвата ѝ е минала през такава форма, в която тя познава Божественото. Лъвицата е дошла до положението да мисли, че само това, което излиза от нея, е Божествено. Всичко друго вън от нея не е Божествено. Този закон е верен, както за животните, така и за хората. Тази е причината, поради която някои от учениците мислят, че само това, което излиза от тях, е хубаво.
За пример, някой напише едно хубаво изречение и го харесва.
Ако друг напише същото изречение, ще му намери някаква погрешка. Ако някой негов близък или роднина напише същото изречение, пак може да го хареса.
към втори вариант >>
Ако друг напише същото
изречение
, ще му намери някаква погрешка.
(втори вариант)
Лъвицата е дошла до положението да мисли, че само това, което излиза от нея, е Божествено. Всичко друго вън от нея не е Божествено. Този закон е верен, както за животните, така и за хората. Тази е причината, поради която някои от учениците мислят, че само това, което излиза от тях, е хубаво. За пример, някой напише едно хубаво изречение и го харесва.
Ако друг напише същото изречение, ще му намери някаква погрешка.
Ако някой негов близък или роднина напише същото изречение, пак може да го хареса.
към втори вариант >>
Ако някой негов близък или роднина напише същото
изречение
, пак може да го хареса.
(втори вариант)
Всичко друго вън от нея не е Божествено. Този закон е верен, както за животните, така и за хората. Тази е причината, поради която някои от учениците мислят, че само това, което излиза от тях, е хубаво. За пример, някой напише едно хубаво изречение и го харесва. Ако друг напише същото изречение, ще му намери някаква погрешка.
Ако някой негов близък или роднина напише същото изречение, пак може да го хареса.
към втори вариант >>
32.
Ако пребъдете в Мене
,
НБ
, София, 18.6.1922г.,
Или някой лекар, ще вземе стих или някое
изречение
върху някоя болест, как се изследва тя.
Често се пита: „Защо трябва да се вземе стих от Писанието, за да се говори? “ То е безразлично: вземете някой политически оратор или говорител, и той ще вземе някой стих за благото на народа. За пример, може да говори върху намалението на данъците. Или някой друг говорител, може да вземе стих върху народното просвещение.
Или някой лекар, ще вземе стих или някое изречение върху някоя болест, как се изследва тя.
Някой техник ще вземе някой принцип за прилагане. Тъй щото всички хора все вземат по нещо, върху което трябва да говорят. Не мислете, че стихът съдържа туй, което говорителят говори. Не, то не се съдържа вътре в стиха. Аз ще ви попитам: Когато някоя жена изпреде всички нишки от една ока вълна, тия нишки вътре във вълната ли са?
към беседата >>
33.
Музика, работа и пост
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1922г.,
Реплика: На какъв език е това
изречение
?
Реплика: На какъв език е това изречение?
към беседата >>
Това са ритмични думи, едно ритмично
изречение
, на което вибрациите са силни.
Тао – значи туй – абсолютното, непроявеното, безграничното. Би – значи туй, което се проявява. Аумен съдържа всичко за живота. Но туй не е същински превод.
Това са ритмични думи, едно ритмично изречение, на което вибрациите са силни.
Само че тук трябва да имаш съзнание, да разбираш вибрациите. Щом ги схванеш, ще можеш да се ползваш. Всички окултни упражнения започват с музика. Тази песен няма да я пеете вънка, ще я пеете само като се събирате, за себе си, за вас, които разбирате; иначе, като се изнесе вънка, тя ще се профанира.
към беседата >>
34.
Лицето на Бога (Утринна беседа, без заглавие)
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1922г.,
Всяка дума и
изречение
трябва да се изкажат бавно, за да се уясни техният вътрешен смисъл.
Като четете тази молитва, не бързайте. Аз ще ви науча как трябва да я четете. Съсредоточете се, за да може смисълът на тези думи да се разкрие в сърцето ви.
Всяка дума и изречение трябва да се изкажат бавно, за да се уясни техният вътрешен смисъл.
към беседата >>
Да прочетем следното
изречение
три пъти: Духът Божий, Духът на вечността, Духът Пресвятий, Който пълни сърцата ни с Любовта.
Да прочетем следното изречение три пъти: Духът Божий, Духът на вечността, Духът Пресвятий, Който пълни сърцата ни с Любовта.
към беседата >>
При изговарянето на това
изречение
се поставят ръцете в следните положение: двете ръце наклонено са вдигнати нагоре, после са в хоризонтално положение с дланите нагоре, и най-после са на гърдите.
При изговарянето на това изречение се поставят ръцете в следните положение: двете ръце наклонено са вдигнати нагоре, после са в хоризонтално положение с дланите нагоре, и най-после са на гърдите.
към беседата >>
35.
Живият Господ
,
НБ
, Русе, 1.10.1922г.,
В книгата на Талмуда има едно
изречение
за гърка: „И в гроба, когато ти говори гъркът, не му хващай вяра".
Не бих желал българите да са в положението па гърците. Ще видите, колко са осигурени те. Биха ли разменили българите сегашното си положение с това на гърците? Не, гръцкото осигуряване е временно осигуряване. Не препоръчвам на българина да се осигурява като гърка.
В книгата на Талмуда има едно изречение за гърка: „И в гроба, когато ти говори гъркът, не му хващай вяра".
Туй е вярване на старите египтяни за гърците. Дълго време трябваше Питагор да живее между гърците, за да ги разбере. Българинът е възприел една черта от гърците – бърза да забогатява. Всеки иска скоро да забогатее. Това не е българско качество, то е гръцко.
към беседата >>
36.
Обичен и скъп
,
НБ
, София, 8.10.1922г.,
В това
изречение
, не може нито да отнемете, нито да прибавите нещо.
Какво ще разберете от думите „binom tu meto"? Какво ще кажете за изречението „Сила жива, изворна, течаща"?
В това изречение, не може нито да отнемете, нито да прибавите нещо.
Коя дума ще турите по-напред – изворна или течаща? В това изречение, думите са наредени по особен закон. По същия закон трябва да върви и човешката мисъл. Казвам: Мисъл жива, изворна, течаща. Единствено нещо, което спъва, както отделния човек, така и цялото човечество, се дължи на разместване на думите в разумната реч.
към беседата >>
В това
изречение
, думите са наредени по особен закон.
Какво ще разберете от думите „binom tu meto"? Какво ще кажете за изречението „Сила жива, изворна, течаща"? В това изречение, не може нито да отнемете, нито да прибавите нещо. Коя дума ще турите по-напред – изворна или течаща?
В това изречение, думите са наредени по особен закон.
По същия закон трябва да върви и човешката мисъл. Казвам: Мисъл жива, изворна, течаща. Единствено нещо, което спъва, както отделния човек, така и цялото човечество, се дължи на разместване на думите в разумната реч. Някога се употребяват едни думи, вместо други. Някой пише писмо с обръщение „обични Учителю", а друг – „скъпи Учителю." Ако, вместо обичен, пишеш скъп, ти поставяш чувствата си на търговски начала.
към беседата >>
37.
Влиянието на електричеството
,
ООК
, София, 29.10.1922г.,
Вие ще вземете да го разчлените, но в самото
изречение
има музика.
Това е едно положително упражнение. Ще го пеете това упражнение. Всеки един образ тук е активен. Сега тази вечер ще пеем „Сладко медено“.
Вие ще вземете да го разчлените, но в самото изречение има музика.
Ще забележите окултната страна на упражнението.
към беседата >>
38.
Окултна музика
,
ООК
, София, 3.12.1922г.,
Най-после едно
изречение
може да напишете.
По десет реда, по един ред, по две-три думи да е, но напишете нещо. Турете си за правило да напишете поне една дума.
Най-после едно изречение може да напишете.
Едно изречение се състои от три думи, а три думи всеки може да напише. Щом ви се даде една задача, може да кажете така: "Три думи да са, но ще пиша." Например аз казвам тъй:
към беседата >>
Едно
изречение
се състои от три думи, а три думи всеки може да напише.
По десет реда, по един ред, по две-три думи да е, но напишете нещо. Турете си за правило да напишете поне една дума. Най-после едно изречение може да напишете.
Едно изречение се състои от три думи, а три думи всеки може да напише.
Щом ви се даде една задача, може да кажете така: "Три думи да са, но ще пиша." Например аз казвам тъй:
към беседата >>
39.
Простри ръката си!
,
НБ
, София, 31.12.1922г.,
” Ако проникнете във вътрешния смисъл на това
изречение
, то крие в себе си магическа сила.
„Простри ръката си!
” Ако проникнете във вътрешния смисъл на това изречение, то крие в себе си магическа сила.
И наистина, като се обезсърчи, човек спуща ръцете си надолу и казва: От мене няма да стане човек. Той казва, че му липсва нещо; че не е роден, както трябва. Следователно, видиш ли човек със спуснати ръце, преплетени крака, ще знаеш, че е обезсърчен. Кажи на този човек: „Простри ръката си! ” Когато простре ръката си, в ума му ще се яви мисълта, какво трябва да прави.
към беседата >>
40.
Първата родена мисъл
,
МОК
, София, 21.2.1923г.,
За да може това
изречение
да произведе нужния ефект в душата на човека, той трябва да знае ключа, с който може да го отвори.
Те трябва да се изучават така, че да се свързвате с всеки пророк или апостол, за когото четете. Запример, ако четете псалмите на Давид, трябва да се свържете с него. Когато се свържете с Давид, вие ще разберете какво е вложил той във всеки псалм и ще можете да се ползвате от него. Всеки псалм представлява известна формула, известен ключ, с който се отварят тайните на природата. Казвате: „Бог е любов".
За да може това изречение да произведе нужния ефект в душата на човека, той трябва да знае ключа, с който може да го отвори.
Също така и думите „мъдрост", „истина", „правда", „добродетел" имат ключове, с които се отварят. Който разполага с тия ключове, само той ще може да се ползва от енергиите, които думите съдържат в себе си.
към беседата >>
41.
Смисълът на противоречието
,
ООК
, София, 19.3.1923г.,
Ще помните това
изречение
!
Ученикът трябва да има едно сърце – чисто като кристал; един ум – светъл като слънцето; една възвишена, благородна и широка душа – като цялата вселена и един крепък дух – като Бога! Само така може да бъдете ученици. Това са окултни принципи, които трябва да приложите. Ще кажете: „Без чистота не може ли? “ – Не може.
Ще помните това изречение!
Във вас трябва да се създаде стремеж. Вашият стремеж всеки ден трябва да се увеличава. Вие седите в Школата и си казвате: „Толкова време откак сме тук, остаряхме вече, на младини можехме да работим, но сега вече нищо няма да излезе“. За старост не мислете! За старини също не мислете!
към беседата >>
42.
Житно зърно / Житното зърно
,
МОК
, София, 11.4.1923г.,
И другото
изречение
: „Ти не си по-добър от другите хора." Другите хора значи са добри, но ти не си по-добър.
(втори вариант)
Да допуснем, някой дойде и каже: „Такива изречения има в български език." Има ред добри думи, които имат низходяща степен, и отрицателни думи, които имат възходяща степен. Ние казваме: „Не е по-лош от другите хора" - и ние усещаме една радост. Значи другите хора са лоши, и ти си като тях. Става ти приятно, не се обиждаш.
И другото изречение: „Ти не си по-добър от другите хора." Другите хора значи са добри, но ти не си по-добър.
Ти се обидиш. Като ти кажат: не си по-добър, подразбираш в обратния смисъл. Защо питам, знаете ли причината? Защо? Досещате ли се?
към втори вариант >>
43.
Чий е този образъ? / Чий е този образ
,
НБ
, София, 15.4.1923г.,
Всѣки единъ философъ като напише едно съчинение, като започва съ своя прѣдговоръ, започва тъй величествено, първото прѣдложение е громко, и послѣ, постепенно къмъ края, туй громкото
изречение
се преобърне на единъ пукнатъ мехуръ.
Ако попитаме хората на реалния животъ, иматъ една цѣль; ако попитаме духовнитѣ хора, тѣ иматъ друга цѣль; млади, стари, учители, хора съ разни знания, иматъ разни цѣли, но нѣматъ една обща, опрѣдѣлена цѣль. Да, не само тѣ. Ако попитате съврѣменнитѣ философи, които минаватъ за най-виднитѣ хора, които сѫ извадили всички факти отъ положителната наука, и сѫ старали да ги приложатъ въ живота, за да създадатъ нѣщо хубаво, стройно, и тѣ нѣматъ опрѣдѣлена цѣль. Ако ги попитате какъвъ трѣбва да бѫде идеалния животъ, каква форма трѣбва да има, и тѣ ще дадатъ едно смътно описание. И всички си даватъ видъ, че знаятъ.
Всѣки единъ философъ като напише едно съчинение, като започва съ своя прѣдговоръ, започва тъй величествено, първото прѣдложение е громко, и послѣ, постепенно къмъ края, туй громкото изречение се преобърне на единъ пукнатъ мехуръ.
Тамъ е нашата погрѣшка, че всички започваме съ славни прѣдложения. Които и да е християнинъ, казва: „Азъ съмъ християнинъ послѣдователь на Христа, азъ съмъ проповѣдникъ, азъ съмъ свещеникъ, владика, рѫкоположенъ съмъ, азъ съмъ солиденъ;“ но къмъ края на живота, като разглеждашъ тия, които слѣдватъ Христа, свършватъ съ единъ пукнатъ мехуръ. Сега, за да бѫде нѣкой послѣдователь на Христа, той трѣбва да има Неговитѣ качества, той трѣбва да има Неговия образъ. Ами че така е, разбира се!
към беседата >>
44.
Методи и насърчения за хармонизиране
,
КД
, София, 25.4.1923г.,
В тази връзка („Аз ви любя") по течението вие ще намерите този, който е написал това
изречение
.
Щом махнеш това съчетание, то се изгубва. За пример написвате: „Аз ви любя". Любовта в написаното „Аз ви любя" ли е? - Не е. В какво е?
В тази връзка („Аз ви любя") по течението вие ще намерите този, който е написал това изречение.
Да кажем, че някой преди две хиляди години го е написал, то може да не е за тебе. Туй изречение - „Аз ви любя", е написано преди две хиляди години и днес ти можеш да го намериш. Ами отде знаеш, може ти да си бил този, за когото е било написано това изречение. То е написано за тебе, а сега го срещаш и казваш: „Гори ми сърцето". Това е било преди две хиляди години, а сега казваш „Колко силно ми тупти сърцето" - познаваш го.
към беседата >>
Туй
изречение
- „Аз ви любя", е написано преди две хиляди години и днес ти можеш да го намериш.
Любовта в написаното „Аз ви любя" ли е? - Не е. В какво е? В тази връзка („Аз ви любя") по течението вие ще намерите този, който е написал това изречение. Да кажем, че някой преди две хиляди години го е написал, то може да не е за тебе.
Туй изречение - „Аз ви любя", е написано преди две хиляди години и днес ти можеш да го намериш.
Ами отде знаеш, може ти да си бил този, за когото е било написано това изречение. То е написано за тебе, а сега го срещаш и казваш: „Гори ми сърцето". Това е било преди две хиляди години, а сега казваш „Колко силно ми тупти сърцето" - познаваш го. Този, който ви е писал, той ще се яви. Бог изобщо се крие, много мъчно е да Го видите.
към беседата >>
Ами отде знаеш, може ти да си бил този, за когото е било написано това
изречение
.
- Не е. В какво е? В тази връзка („Аз ви любя") по течението вие ще намерите този, който е написал това изречение. Да кажем, че някой преди две хиляди години го е написал, то може да не е за тебе. Туй изречение - „Аз ви любя", е написано преди две хиляди години и днес ти можеш да го намериш.
Ами отде знаеш, може ти да си бил този, за когото е било написано това изречение.
То е написано за тебе, а сега го срещаш и казваш: „Гори ми сърцето". Това е било преди две хиляди години, а сега казваш „Колко силно ми тупти сърцето" - познаваш го. Този, който ви е писал, той ще се яви. Бог изобщо се крие, много мъчно е да Го видите. Той се крие така, че се изисква едно око тъй зорко, една душа тъй открита, че да го види.
към беседата >>
45.
Здравият ум / Черни връх
,
НБ
,
ИБ
, Витоша, 26.8.1923г.,
После, някои хора искат тщеславие, казват тъй: "Аз да съм красноречив." Господ каже: "Напиши следующето
изречение
, напиши го.” Той не иска, казва: "А, аз не искам
изречение
.
(втори вариант)
Това е една силна мисъл. Няма подобна беседа на "Истината" в цялата литература. С една семка, като я посеете, може да спасите света. Посейте една ябълчена семка. Някой намисли да извърши едно убийство, но вземе и откъсне от твоята ябълка, като я изяда, той възприеме твоята мисъл и се отрече от злото.
После, някои хора искат тщеславие, казват тъй: "Аз да съм красноречив." Господ каже: "Напиши следующето изречение, напиши го.” Той не иска, казва: "А, аз не искам изречение.
Беседа, беседа искам." - Не, ти напиши двата реда, те ще принесат по-голяма полза. Напиши на твоя приятел "На твоята градинка почвата е много хубава, посей 50 дръвчета в градината си." Ще кажете: "А, аз ще се занимавам с неговата градина! " Колко ще ти коства? Напиши му това. Ама вие, като дойдете до малките работи, там се спрете.
към втори вариант >>
46.
Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът
,
НБ
, Русе, 1.10.1923г.,
В книгата на Талмуда има едно
изречение
за гърка: „И в гроба когато ти говори гъркът, не му хващай вяра.“ Туй е едно старо вярване, на старите египтяни за гърците.
Не бих желал българите да са на положението на гърците. Ще видите доколко са осигурени те. Българите биха ли разменили своето сегашно положение с положението на гърците? Не, гръцкото осигуряване е глупаво осигуряване, гръцко, византийско осигуряване е то. Българинът не трябва да се осигурява като гърка.
В книгата на Талмуда има едно изречение за гърка: „И в гроба когато ти говори гъркът, не му хващай вяра.“ Туй е едно старо вярване, на старите египтяни за гърците.
Питагор трябваше дълго време да живее между гърците, за да ги разбере. Българинът, колкото и да е упорит, възприел е от гърците една черта – бърза да разбогатява. Всеки иска скоро да разбогатява. Това не е българско, то е гръцко. Българско е ралото.
към беседата >>
47.
Ще ви направи свободни/ Истината
,
НБ
, , 21.10.1923г.,
Има едно
изречение
в свещената книга, което казва: „Истината ще ви направи свободни“ – казано някога отдавна, може би преди хиляди години.
Има едно изречение в свещената книга, което казва: „Истината ще ви направи свободни“ – казано някога отдавна, може би преди хиляди години.
Това изречение е повтаряно и всеки ден се повтаря: „Истината ще ви направи свободни“. Стремеж и копнеж е на човешката душа да бъде свободна. Туй е един велик вътрешен подтик, не на обикновения човек, казано на съвременен език, но на съзнателния човек. Аз казвам: Туй е един вътрешен подтик на човека, в когото се пробужда Божественото, защото човек е с двояка природа. Той има нещо човешко, има нещо Божествено.
към беседата >>
Това
изречение
е повтаряно и всеки ден се повтаря: „Истината ще ви направи свободни“.
Има едно изречение в свещената книга, което казва: „Истината ще ви направи свободни“ – казано някога отдавна, може би преди хиляди години.
Това изречение е повтаряно и всеки ден се повтаря: „Истината ще ви направи свободни“.
Стремеж и копнеж е на човешката душа да бъде свободна. Туй е един велик вътрешен подтик, не на обикновения човек, казано на съвременен език, но на съзнателния човек. Аз казвам: Туй е един вътрешен подтик на човека, в когото се пробужда Божественото, защото човек е с двояка природа. Той има нещо човешко, има нещо Божествено. Освен това у човека има нещо животинско, още по-долу; това са три естества, свързани едно с друго.
към беседата >>
48.
Най-добрият начин за разсъждение
,
ООК
, София, 31.10.1923г.,
„Всички хора са смъртни.“ В това
изречение
се крие известна отрова.
„Всички хора са смъртни.“ В това изречение се крие известна отрова.
За силния човек, за светията, за праведния, за умния, за Божествения човек, като кажеш, че всички хора са смъртни, друга е идеята, която се крие в тия думи. Трябва обаче да знаем начина да превръщаме идеите, да разлагаме думите и да намерим Истината, която се крие в тях. Другото положение. Казват сега: „Всички ние се раждаме смъртни.“ И това не е вярно, т.е. наполовина само е вярно.
към беседата >>
49.
Превръщане на цветовете
,
МОК
, София, 11.11.1923г.,
Като произнесеш това
изречение
правилно няколко пъти, веднага развиваш своето сърце и своя ум, които действат хармонично в тебе, ти имаш вече сила.
Следователно в това отношение любовта не е сила. Тогава, ако кажа, че любов и благост са две качества на човека, мисълта ми права ли е? Може ли любовта да бъде качество? Тя съдържа качества в себе си, но сама по себе си не е качество. Значи по-право е да кажем: любов и благост са две сили.
Като произнесеш това изречение правилно няколко пъти, веднага развиваш своето сърце и своя ум, които действат хармонично в тебе, ти имаш вече сила.
Тия две думи служат на човека да събудят силите му. Например някой човек е алчен за богатство, за слава. Дойде ли в него любовта, тя въздейства срещу тия сили обуздава ги.
към беседата >>
Сега ще ви кажа друго
изречение
: любов и благост са две велики добродетели за повдигане на човешката душа.
Сега ще ви кажа друго изречение: любов и благост са две велики добродетели за повдигане на човешката душа.
В разбирането и прилагането на тия велики добродетели е силата на вашата душа.
към беседата >>
50.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 25.11.1923г.,
За да изтълкуваш символически някое
изречение
или нещо друго, то е да разбираш езика на природата – да посадиш едно семе, да израстне, да се разцъфти, да даде плода си и тогава да го разбереш.
Но понеже езикът е символически, то да ловиш риби, които живеят в една по-гъста среда, значи да ги извадиш от това неблагоприятно състояние. Рибите живеят в една по-гъста среда, при по-неблагоприятни условия. Мрежата служи като едно средство, да извади човека от едно състояние и да го тури в друго. Символическият език е преходен. Символическият език уподобява туй, което природата върши.
За да изтълкуваш символически някое изречение или нещо друго, то е да разбираш езика на природата – да посадиш едно семе, да израстне, да се разцъфти, да даде плода си и тогава да го разбереш.
Семето е символ. При обикновени условия ти не можеш да видиш красотата на туй семе. Следователно трябва да му дадеш условия. Значи ние наричаме символически език този, при който може да се прояви красотата. Някои казват: „Защо ни е символичният език?
към беседата >>
51.
Добрите и лошите мисли / Добритѣ и лошитѣ мисли
,
ООК
, София, 26.3.1924г.,
Въ това
изречение
на поета има едно математическо изложение на факти, което може да се тури въ хиляди форми.
(втори вариант)
Най-висшето у човѣка е най-нисше у Бога, а най-нисшето у Бога е най-висше у човѣка. Това сѫ контрасти, Малцина сѫ ония, които разбиратъ контраститѣ. Запримѣръ, вземете такъвъ единъ контрасть. Поетътъ казва: Вънъ бѣше зима студена, снѣгъ се сипеше на парцали, нощьта бѣше тъмна, бурна, а въ малката кѫщица свѣщица блѣда едва мъждѣй”. Какво ви интересува днесъ, че зимата била студена, че нощьта била тъмна, облачна, че снѣгъ се сипи на парцали?
Въ това изречение на поета има едно математическо изложение на факти, което може да се тури въ хиляди форми.
Отъ него може да се образува извѣстенъ ритъмъ, но това сѫ само голи факти. „Бѣше зима студена”. Поетътъ описва една далечна епоха на живота. Ако той би описалъ живота такъвъ, какъвто си е, духовнитѣ хора биха му се скарали, биха го наругали. Когато той е писалъ тази поезия, духовнитѣ хора сѫ били лоши.
към втори вариант >>
В това
изречение
на поета има едно математическо изложение на факти, което може да се тури в хиляди форми.
Най-висшето у човека е най-нисше у Бога, а най-нисшето у Бога е най-висше у човека. Това са контрасти. Малцина са ония, които разбират контрастите. Например вземете такъв един контраст. Поетът казва: „Вън беше зима студена, сняг се сипеше на парцали, нощта беше тъмна, бурна, а в малката къщица свещица бледа една мъжделей.“ Какво ви интересува днес, че зимата била студена, че нощта била тъмна, облачна, че снегът се сипел на парцали?
В това изречение на поета има едно математическо изложение на факти, което може да се тури в хиляди форми.
От него може да се образува известен ритъм, но това са само голи факти: „Беше зима студена.“ Поетът описва една далечна епоха на живота. Ако той би описал живота такъв, какъвто си е, духовните хора биха му се скарали, биха го наругали. Когато той е писал тази поезия, духовните хора са били лоши. Следователно той казва в прикрита форма: „Беше зима студена.“ Значи животът на хората е бил студен. Всеки е бил затворен в себе си, всеки е живял един егоистичен живот.
към беседата >>
52.
Тъчете мислите си!
,
ООК
, София, 9.4.1924г.,
За следния път ще напишете на черната дъска едно мото, един лозунг и едно
изречение
, с което всички да сте съгласни.
За следния път ще напишете на черната дъска едно мото, един лозунг и едно изречение, с което всички да сте съгласни.
Ще си изберете един от учениците, който да напише хубаво, красиво това мото на дъската.
към беседата >>
53.
Важността на числата
,
ООК
, София, 10.9.1924г.,
Кажете едно
изречение
, но да е хубаво.
И в туй отношение, ако искате да се владеете, погледът ви трябва да бъде хармоничен. Не се старайте едновременно и да слушате, и да гледате, и да питате. Възприемете една идея, вземете от нея най-хубавото, та нека бъде и най-малкото. Една идея е достатъчно. Казвате някому нещо.
Кажете едно изречение, но да е хубаво.
Не трябва много да говорите. Това се отнася до самовъзпитанието. Тъй трябва да правите, ако искате да възпитате вашия език. Нашият език е невъзпитан, понеже всеки го е пипал. Кой не е влизал в тази станция?
към беседата >>
54.
Раздай всичко!
,
НБ
, София, 26.10.1924г.,
Дойде преди няколко дни при мене един приятел и ми разправяше, че един ученик написал на дъската пред своя учител следното
изречение
: Черната дъска е комета.
(втори вариант)
Нима аз ще се занимавам с това, кой какво пише във вестниците: че ме хвалили, че ме корили? Това са празни работи! Това, че ме хвалили, аз го наричам граматическо повдигане. Например, пишат на дъската: Иван е добър. Може ли Иван на дъската да стане добър?
Дойде преди няколко дни при мене един приятел и ми разправяше, че един ученик написал на дъската пред своя учител следното изречение: Черната дъска е комета.
Да, като изречение, граматически то е право, но логически е безсмислено. Следователно, нещата граматически са прави, но логически не са прави. То значи, че по форма тези неща имат връзка, думите в тях граматически са наредени правилно. Та, ние, съвременните хора, разсъждаваме все граматически. Туй наричам „буквата на закона“.
към втори вариант >>
Да, като
изречение
, граматически то е право, но логически е безсмислено.
(втори вариант)
Това са празни работи! Това, че ме хвалили, аз го наричам граматическо повдигане. Например, пишат на дъската: Иван е добър. Може ли Иван на дъската да стане добър? Дойде преди няколко дни при мене един приятел и ми разправяше, че един ученик написал на дъската пред своя учител следното изречение: Черната дъска е комета.
Да, като изречение, граматически то е право, но логически е безсмислено.
Следователно, нещата граматически са прави, но логически не са прави. То значи, че по форма тези неща имат връзка, думите в тях граматически са наредени правилно. Та, ние, съвременните хора, разсъждаваме все граматически. Туй наричам „буквата на закона“. Казват: Тия думи са наредени граматически правилно.
към втори вариант >>
Това е едно правилно граматическо
изречение
, но обичта с думи не се изказва.
(втори вариант)
Доброто никога не може да се напише на черната дъска. Казваме: Белият плат. Да, но белият плат не може да се напише на дъската. Следователно, онова, което в нашия живот е същинско, не може да се изкаже. Ако вие ме запитате, обичаш ли ме, или не, граматически мога да ви кажа: Обичам ви.
Това е едно правилно граматическо изречение, но обичта с думи не се изказва.
Какво разбирате вие под думата „обич“. Един разбира едно, друг – друго. Казва някой: Обичаш ли ме? – Обичам те. Е, тогава погледни ме малко.
към втори вариант >>
Дойде прѣди нѣколко дни при мене единъ приятель и ми разправяше, че единъ ученикъ написалъ на дъската прѣдъ своя учитель слѣдното
изречение
: черната дъска е комета.
Нима азъ ще се занимавамъ съ това, кой какво пише въ вѣстницитѣ: че ме хвалили, че ме корили? Това сѫ празни работи! Това, че ме хвалили, азъ го наричамъ граматическо подигане. Запримѣръ, пишатъ на дъската: Иванъ е добъръ. Може ли Иванъ на дъската да стане добъръ?
Дойде прѣди нѣколко дни при мене единъ приятель и ми разправяше, че единъ ученикъ написалъ на дъската прѣдъ своя учитель слѣдното изречение: черната дъска е комета.
Да, като изречение, граматически то е право, но логически е безсмислено. Слѣдователно, нѣщата граматически сѫ прави, но логически не сѫ прави. То значи, че по форма тѣзи нѣща иматъ връзка, думитѣ въ тѣхъ граматически сѫ наредени правилно. Та, ние, съврѣменнитѣ хора, разсѫждаваме все граматически. Туй наричамъ „буквата на закона“.
към беседата >>
Да, като
изречение
, граматически то е право, но логически е безсмислено.
Това сѫ празни работи! Това, че ме хвалили, азъ го наричамъ граматическо подигане. Запримѣръ, пишатъ на дъската: Иванъ е добъръ. Може ли Иванъ на дъската да стане добъръ? Дойде прѣди нѣколко дни при мене единъ приятель и ми разправяше, че единъ ученикъ написалъ на дъската прѣдъ своя учитель слѣдното изречение: черната дъска е комета.
Да, като изречение, граматически то е право, но логически е безсмислено.
Слѣдователно, нѣщата граматически сѫ прави, но логически не сѫ прави. То значи, че по форма тѣзи нѣща иматъ връзка, думитѣ въ тѣхъ граматически сѫ наредени правилно. Та, ние, съврѣменнитѣ хора, разсѫждаваме все граматически. Туй наричамъ „буквата на закона“. Казватъ: тия думи сѫ наредени граматически правилно.
към беседата >>
Това е едно правилно граматическо
изречение
, но обичьта съ думи не се изказва.
Доброто никога не може да се напише на черната дъска. Казваме: бѣлиятъ платъ. Да, но бѣлиятъ платъ не може да се напише на дъската. Слѣдователно, онова, което въ нашия животъ е сѫщинско, не може да се изкаже. Ако вие ме запитате, обичашъ ли ме, или не, граматически мога да ви кажа: обичамъ ви.
Това е едно правилно граматическо изречение, но обичьта съ думи не се изказва.
Какво разбирате вие подъ думата „обичь“. Единъ разбира едно, другъ – друго. Казва нѣкой: обичашъ ли ме? – Обичамъ те. Е, тогава погледни ме малко.
към беседата >>
55.
Възпитателната сила на страданието / Възпитателната сила на страданията
,
МОК
, София, 2.11.1924г.,
А в немски език, след като изкажеш едно дълго предложение [предложение – (рус.)
изречение
], тогава ще туриш глагола най-накрая.
Всяка реч трябва да се изкаже по един или друг начин; думите трябва да се нареждат по един начин; а между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне. Две граматики има в света: едната аз разбирам граматика, в която речта е свободна да се изрази с каквито си иска думи и наредени съвсем свободно по дух. И друга една граматика, тя е на буквата, там в строг ред вървят думите, като войници вървят една след друга последователно и по определен ред. Но този ред не е във всичките народи еднакъв. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, има случаи където глаголът се туря на края.
А в немски език, след като изкажеш едно дълго предложение [предложение – (рус.) изречение], тогава ще туриш глагола най-накрая.
Питам: защо българската граматика е турила глагола отпред, а немската – накрая? Разбира се и там има изключения. Ще кажете: „Така е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на другия език е свойствено да се туря глагола накрая? (– Защото едните най-първо мислят и после действат, а другите първо действат, че после мислят.) Значи българите най-първо действат, а после мислят, а германците първо мислят, а после действат. Всички съгласни ли сте с това?
към беседата >>
56.
Блаженъ този рабъ! / Блажен този раб!
,
НБ
, София, 9.11.1924г.,
Не, зад това нейно
изречение
се крие един неморален принцип.
(втори вариант)
Друго положение. Някоя жена казва: Аз обичам мъж с малко ум, с много пари. Какво иска да каже с това? Мислите ли, че някоя жена, на която мъжът е с малко ум, но с много пари, ще бъде щастлива?
Не, зад това нейно изречение се крие един неморален принцип.
Тази жена предполага да има друг мъж, нищо повече. Тъй седи Истината. Има известни аксиоми, които не търпят противоречия, а ние може да ги извиняваме по един, или по друг начин.
към втори вариант >>
Не, задъ това нейно
изречение
се крие единъ немораленъ принципъ.
Друго положение. Нѣкоя жена казва: азъ обичамъ мѫжъ съ малко умъ, съ много пари. Какво иска да каже съ това? Мислите ли, че нѣкоя жена, на която мѫжътъ е съ малко умъ, но съ много пари, ще бѫде щастлива?
Не, задъ това нейно изречение се крие единъ немораленъ принципъ.
Тази жена прѣдполага да има другъ мѫжъ, нищо повече. Тъй седи Истината. Има извѣстни аксиоми, които не търпятъ противорѣчия, а ние може да ги извиняваме по единъ, или по другъ начинъ.
към беседата >>
57.
Пелените на живота. Радости и скърби
,
ООК
, София, 26.11.1924г.,
Това е едно просто
изречение
.
При сегашното схващане на музиката в какво седи силата на пеенето? Една песен или едно упражнение може да се изпее по различни начини. В музиката има само един правилен начин – той е идейният образ, когато музикантът се усеща щастлив, че е схванал тази първообраз при пеенето или свиренето изобщо. Например вземете следното упражнение: Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа!
Това е едно просто изречение.
Как бихте го изпели? – По различни начини. Всеки от вас би го изпял по особен начин. От кой тон бихте започнали? Това упражнение още не е завършено.
към беседата >>
Защо обичате това
изречение
?
Всеки от вас би го изпял по особен начин. От кой тон бихте започнали? Това упражнение още не е завършено. Ако напишете едно завършено упражнение, вие ще страдате. Аз ви давам това упражнение като образец на несъизмеримо упражнение.
Защо обичате това изречение?
Защото то изразява едно състояние на душата. Де е отговорът на песента? Кой ще е отговорът, как мислите? – Отговорът е настроението, което вие ще получите. Човек трябва да бъде готов, за да възприема нещата чрез слушане.
към беседата >>
Коя е най-силната дума в туй
изречение
?
Следователно, ако ти се каже да напишеш Истината или да я научиш, или да я изразиш чрез живота си, във всички случаи ще имаш разни положения.
Коя е най-силната дума в туй изречение?
Истината и свободата вървят заедно. За кого? – За душата. Сега, ако тия думи се изкажеха само, ще имат едно влияние; ако се изпеят – друго влияние, различни чувства ще преживеете. Щом се изпее, друг ритмус се внася.
към беседата >>
58.
Ти си!
,
НБ
, София, 7.12.1924г.,
Онези, които нямат гребен, които с треска се чешат, както казва едно силно българско
изречение
, те нямат никакво обществено положение.
(втори вариант)
Ами че аз виждам някой от вас след две години ще бъде в затвор; друг някой след една година на ръце ще го носят, свещеници ще го опяват, надгробна реч ще му държат! Виждам, че трети някой ще изгуби цялото си имущество. Защо? – Вие мислите, че сте осигурени, че имате обществено положение. Не, вие се лъжете. Обществено положение има само онзи, който люби Бога; обществено положение има само онзи, на страната на когото са ангелите, светиите.
Онези, които нямат гребен, които с треска се чешат, както казва едно силно българско изречение, те нямат никакво обществено положение.
към втори вариант >>
Онѣзи, които нѣматъ гребенъ, които съ треска се чешатъ, както казва едно силно българско
изречение
, тѣ нѣматъ никакво обществено положение.
Ами че азъ виждамъ нѣкой отъ васъ слѣдъ двѣ години ще бѫде въ затворъ; другъ нѣкой слѣдъ една година на рѫцѣ ще го носятъ, свещеници ще го опѣватъ, надгробна рѣчь ще му държатъ! Виждамъ, че трети нѣкой ще изгуби цѣлото си имущество. Защо? – Вие мислите, че сте осигорени, че имате обществено положение. Не, вие се лъжете. Обществено положение има само онзи, който люби Бога; обществено положение има само онзи, на страната на когото сѫ ангелитѣ, светиитѣ.
Онѣзи, които нѣматъ гребенъ, които съ треска се чешатъ, както казва едно силно българско изречение, тѣ нѣматъ никакво обществено положение.
към беседата >>
59.
Моята заповѣдъ / Моята заповед
,
НБ
, София, 4.1.1925г.,
В паралел с това ще взема едно
изречение
, превод от свещената книга: „Люби, учи, свободен бъди!
(втори вариант)
В паралел с това ще взема едно изречение, превод от свещената книга: „Люби, учи, свободен бъди!
“
към втори вариант >>
Е, няма съмнение, че туй
изречение
е право.
(втори вариант)
Всички хора нямат еднакви стремежи. Някои казват: Ние с философия не се занимаваме. Питам тогава: С какво се занимавате? – С обикновените неща в живота. Философията е за философите.
Е, няма съмнение, че туй изречение е право.
Философията е за философите. Мъдростта е за мъдрите хора, глупостта е за глупавите хора. Под думата „глупав живот“ разбирам един обикновен живот, в който състоянията не са разяснени. Ние не знаем, защо трябва да живеем. Ние не знаем, причините на страданията.
към втори вариант >>
Въ паралелъ съ това ще взема едно
изречение
, прѣводъ отъ свещената книга: „Люби, учи, свободенъ бѫди!
Въ паралелъ съ това ще взема едно изречение, прѣводъ отъ свещената книга: „Люби, учи, свободенъ бѫди!
“
към беседата >>
Е, нѣма съмнение, че туй
изречение
е право.
Всички хора нѣматъ еднакви стремежи. Нѣкои казватъ: ние съ философия не се занимаваме. Питамъ тогава: съ какво се занимавате? – Съ обикновенитѣ нѣща въ живота. Философията е за философитѣ.
Е, нѣма съмнение, че туй изречение е право.
Философията е за философитѣ. Мѫдростьта е за мѫдритѣ хора, глупостьта е за глупавитѣ хора. Подъ думата „глупавъ животъ“ разбирамъ единъ обикновенъ животъ, въ който състоянията не сѫ разяснени. Ние не знаемъ, защо трѣбва да живѣемъ. Ние не знаемъ, причинитѣ на страданията.
към беседата >>
60.
Квадратурата на кръга
,
МОК
, София, 11.1.1925г.,
В това
изречение
ще прибавите нещо, защото не е пълно, липсва му нещо.
(втори вариант)
Често казвате: „Аз мога да направя всичко.“ Какво разбирате под тия думи?
В това изречение ще прибавите нещо, защото не е пълно, липсва му нещо.
Да кажете, че можете да направите всичко, това значи, че не разбирате закона. Ще кажете: „Аз мога да направя всичко, което е разумно.“ Кажете ли така, законът работи отлично. И в Писанието се казва: „Просите, но не получавате.“ Защо? – Защото глупаво просите, глупаво говорите. Някой казва: „Аз мога да направя всичко.“ – Не, не можеш да направиш всичко.
към втори вариант >>
Самото
изречение
не е пълно.
Например често казвате: "Аз мога всичко да направя." Е, какво разбирате под: "Аз мога всичко да направя? " Ще турите едно малко ограничение.
Самото изречение не е пълно.
Липсва му нещо. "Аз мога да направя всичко, което е разумно! " Така изречението е пълно, а: "Аз мога всичко да направя", така говорят само хора, които не разбират законите. В себе си ти ще кажеш: "Аз мога да направя всичко, което е разумно." Тогава законът работи отлично. И Писанието казва: "Просите и не получавате." - Защо?
към беседата >>
61.
Значение на изслушването
,
ООК
, София, 21.1.1925г.,
Някой казва: „Аз вярвам в Бога.“ Той често произнася това
изречение
, но то не действа върху него.
– В Божията Любов. Повярвай в Божията Мъдрост! Много добре, но кое именно да повярвам? Отде да започне тази Любов? Започни от нейното практическо приложение.
Някой казва: „Аз вярвам в Бога.“ Той често произнася това изречение, но то не действа върху него.
Като кажеш: „Повярвай в Бога! “, „Люби Бога! “ – сърцето ти трябва да затрепти, да заиграе в тебе. Щом не заиграе, значи това са само думи. Когато говорим по същия философски начин: „аз трябва“, „аз съм длъжен да направя това-онова“, а нищо не вършим, работите си остават на едно и също място – непомръднати.
към беседата >>
62.
Азъ Те познахъ / Аз Те познах
,
НБ
, София, 1.2.1925г.,
При сегашната култура, тъй както хората се насъскват едни срещу други, тъй както се възпитават, това
изречение
е вярно, но то не трябва да бъде така.
(втори вариант)
И когато аз срещна някое лице и се уплаша от него, защо става това? Защото не познавам Бога в него, не познавам Любовта. И днес хората казват: Човек за човека е вълк. Вярно ли е това положение? – Не е вярно.
При сегашната култура, тъй както хората се насъскват едни срещу други, тъй както се възпитават, това изречение е вярно, но то не трябва да бъде така.
В основата си, човек за човека е брат.
към втори вариант >>
При сегашната култура, тъй както хората се насъскватъ едни срѣщу други, тъй както се възпитаватъ, това
изречение
е вѣрно, но то не трѣбва да бѫде така.
И когато азъ срещна нѣкое лице и се уплаша отъ него, защо става това? Защото не познавамъ Бога въ него, не познавамъ Любовьта. И днесъ хората казватъ: човѣкъ за човѣка е вълкъ. Вѣрно ли е това положение? – Не е вѣрно.
При сегашната култура, тъй както хората се насъскватъ едни срѣщу други, тъй както се възпитаватъ, това изречение е вѣрно, но то не трѣбва да бѫде така.
Въ основата си, човѣкъ за човѣка е братъ. И тъй, Христосъ казва: „Познахъ.“ Какво е позналъ? – Че Ти Си ме проводилъ. И всички ние трѣбва да познаемъ, че Богъ ни е проводилъ въ този свѣтъ. И когато съзнаемъ туй учение, трѣбва да го приложимъ на опитъ въ най-малкитѣ нѣща.
към беседата >>
63.
Послѣдното мѣсто / Последното място
,
НБ
, София, 15.2.1925г.,
Аз бих употребил за случая едно силно българско
изречение
: Всичко ще отиде по дяволите.
(втори вариант)
В какво седи това учение? – Утре синът изпъди баща си от къщи, не иска такъв прост баща в дома си. И тогава бащата дава едно заявление до съда, дава сина си под съд, иска съдът да се произнесе, колко трябва синът му да плаща. Е, моля ви се, съдът ли трябва да определя, какви да бъдат отношенията между бащата и сина? Ако се остави съдът да се произнася, какви да бъдат отношенията между бащата и децата, всичко в света пропада, всичко е свършено.
Аз бих употребил за случая едно силно българско изречение: Всичко ще отиде по дяволите.
Но ще кажа малко по-меко: От тази философия нищо няма да излезе. Най-после идва обществото, което казва: Ето един много учен, много религиозен, много набожен човек, да му дадем един висок сан. Да го направим държавник, или някой проповедник, да проповядва на обществото, или някое високо лице. Какво ще се проповядва на обществото? Светът така няма да се поправи.
към втори вариант >>
Азъ бихъ употрѣбилъ за случая едно силно българско
изречение
: всичко ще отиде по дяволитѣ.
Въ какво седи това учение? – Утрѣ синътъ изпъди баща си отъ кѫщи, не иска такъвъ простъ баща въ дома си. И тогава бащата дава едно заявление до сѫда, дава сина си подъ сѫдъ, иска сѫдътъ да се произнесе, колко трѣбва синътъ му да плаща. Е, моля ви се, сѫдътъ ли трѣбва да опрѣдѣля, какви да бѫдатъ отношенията между бащата и сина? Ако се остави сѫдътъ да се произнася, какви да бѫдатъ отношенията между бащата и дѣцата, всичко въ свѣта пропада, всичко е свършено.
Азъ бихъ употрѣбилъ за случая едно силно българско изречение: всичко ще отиде по дяволитѣ.
Но ще кажа малко по-меко: отъ тази философия нищо нѣма да излѣзе. Най-послѣ иде обществото, което казва: ето единъ много ученъ, много религиозенъ, много набоженъ човѣкъ, да му дадемъ единъ високъ санъ. Да го направимъ държавникъ, или нѣкой проповѣдникъ, да проповѣдва на обществото, или нѣкое високо лице. Какво ще се проповѣдва на обществото? Свѣтътъ така нѣма да се поправи.
към беседата >>
64.
Той повелѣва на слънцето / Той повелява на слънцето
,
НБ
, София, 15.3.1925г.,
Ти напишеш едно
изречение
, или едно стихотворение на френски език.
(втори вариант)
Та, често учените хора пишат нещо, но сами не знаят какво изразява написаното от тях. Това е право от тяхна страна, дето не разбират, какво са писали. Какво показва това нещо? – Ако ние сме творители на нещата, ще разбираме смисъла им. Значи, ако някой пише нещо, той пише по вдъхновение.
Ти напишеш едно изречение, или едно стихотворение на френски език.
Питат те: какво написа? – Не зная. Може да напишеш едно стихотворение на английски, или на какъвто и да е друг език. Запитват те: какво значи това? – Не зная.
към втори вариант >>
Ти напишешъ едно
изречение
, или едно стихотворение на френски езикъ.
Та, често ученитѣ хора пишатъ нѣщо, но сами не знаятъ какво изразява написаното отъ тѣхъ. Това е право отъ тѣхна страна, дѣто не разбиратъ, какво сѫ писали. Какво показва това нѣщо? – Ако ние сме творители на нѣщата, ще разбираме смисъла имъ. Значи, ако нѣкой пише нѣщо, той пише по вдъхновение.
Ти напишешъ едно изречение, или едно стихотворение на френски езикъ.
Питатъ те: какво написа? – Не зная. Може да напишешъ едно стихотворение на английски, или на какъвто и да е другъ езикъ. Запитватъ те: какво значи това? – Не зная.
към беседата >>
65.
Рѫката сѫблазнява / Ръката съблазнява
,
НБ
, София, 5.4.1925г.,
Ще ме извините за силното
изречение
, но ако бих казал празна тиква, още по-добре щях да изразя мисълта си.
(втори вариант)
Нима гърците, римляните не живяха според теориите на своите учени хора? Прокопсаха ли? Нима съвременните учени хора в света днес не живеят според теориите на своите учени хора? До тогава, докато съществуват теории и хипотези и хората се ръководят от тях, светът няма да прокопса. И всеки един човек, на когото животът е пълен с хипотези и теории, той е една празна кратуна.
Ще ме извините за силното изречение, но ако бих казал празна тиква, още по-добре щях да изразя мисълта си.
Аз мисля, че вие сте толкова благородни, няма да се обиждате от този силен израз; то не се отнася до вас. То се отнася само до онези, на които главите са пълни с теории и хипотези. Аз предполагам, че вашите глави не са пълни с теории и хипотези. Следователно, то не се отнася до вас, няма защо да се обиждате.
към втори вариант >>
Онзи, който е написал това
изречение
, сам е опитал, че Бог е Любов.
(втори вариант)
Много поети са оставили само един стих в живота си. Ами вие знаете ли, кой е този поет, който е написал изречението "Бог е Любов? " То не е казано от Бог. Бог не е казал за себе си, че е Любов. Ще бъде смешно, аз да възпявам себе си!
Онзи, който е написал това изречение, сам е опитал, че Бог е Любов.
Тази дума всякога внася в човешката душа повече сила, отколкото всяка друга дума. Когато човек е наскърбен и изговори това изречение, този стих внася живот в него. Значи, има Един, Който може да внесе в тебе сила. Значи, има Един, Който през всички времена, през всички култури на миналото и днес, в каквото положение и да се намираш, само Той е в сила да ти помогне.
към втори вариант >>
Когато човек е наскърбен и изговори това
изречение
, този стих внася живот в него.
(втори вариант)
" То не е казано от Бог. Бог не е казал за себе си, че е Любов. Ще бъде смешно, аз да възпявам себе си! Онзи, който е написал това изречение, сам е опитал, че Бог е Любов. Тази дума всякога внася в човешката душа повече сила, отколкото всяка друга дума.
Когато човек е наскърбен и изговори това изречение, този стих внася живот в него.
Значи, има Един, Който може да внесе в тебе сила. Значи, има Един, Който през всички времена, през всички култури на миналото и днес, в каквото положение и да се намираш, само Той е в сила да ти помогне.
към втори вариант >>
Ще ме извините за силното
изречение
, но ако бих казалъ празна тиква, още по-добрѣ щѣхъ да изразя мисъльта си.
Нима гърцитѣ, римлянитѣ не живѣха споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? Прокопсаха ли? Нима съврѣменнитѣ учени хора въ свѣта днесъ не живѣятъ споредъ теориитѣ на своитѣ учени хора? До тогава, докато сѫществуватъ теории и хипотези и хората се рѫководятъ отъ тѣхъ, свѣтътъ нѣма да прокопса. И всѣки единъ човѣкъ, на когото животътъ е пъленъ съ хипотези и теории, той е една празна кратуна.
Ще ме извините за силното изречение, но ако бих казалъ празна тиква, още по-добрѣ щѣхъ да изразя мисъльта си.
Азъ мисля, че вие сте толкова благородни, нѣма да се обиждате отъ този силенъ изразъ; то не се отнася до васъ. То се отнася само до онѣзи, на които главитѣ сѫ пълни съ теории и хипотези. Азъ прѣдполагамъ, че вашитѣ глави не сѫ пълни съ теории и хипотези; слѣдователно, то не се отнася до васъ, нѣма защо да се обиждате.
към беседата >>
Онзи, който е написалъ това
изречение
, самъ е опиталъ, че Богъ е Любовь.
Много поети сѫ оставили само единъ стихъ въ живота си. Ами вие знаете ли, кой е този поетъ, който е написалъ изречението „Богъ е Любовь“? То не е казано отъ Бога. Богъ не е казалъ за себе си, че е Любовь. Ще бѫде смѣшно, азъ да възпѣвамъ себе си!
Онзи, който е написалъ това изречение, самъ е опиталъ, че Богъ е Любовь.
Тази дума всѣкога внася въ човѣшката душа повече сила, отколкото всѣка друга дума. Когато човѣкъ е наскърбенъ и изговори това изречение, този стихъ внася животъ въ него. Значи, има Единъ, Който може да внесе въ тебе сила. Значи, има Единъ, Който прѣзъ всички врѣмена, прѣзъ всички култури на миналото и днесъ, въ каквото положение и да се намирашъ, само Той е въ сила да ти помогне.
към беседата >>
Когато човѣкъ е наскърбенъ и изговори това
изречение
, този стихъ внася животъ въ него.
То не е казано отъ Бога. Богъ не е казалъ за себе си, че е Любовь. Ще бѫде смѣшно, азъ да възпѣвамъ себе си! Онзи, който е написалъ това изречение, самъ е опиталъ, че Богъ е Любовь. Тази дума всѣкога внася въ човѣшката душа повече сила, отколкото всѣка друга дума.
Когато човѣкъ е наскърбенъ и изговори това изречение, този стихъ внася животъ въ него.
Значи, има Единъ, Който може да внесе въ тебе сила. Значи, има Единъ, Който прѣзъ всички врѣмена, прѣзъ всички култури на миналото и днесъ, въ каквото положение и да се намирашъ, само Той е въ сила да ти помогне.
към беседата >>
66.
Проявленията на ума
,
МОК
, София, 21.6.1925г.,
Има ли такова
изречение
?
Някои хора, като правят погрешки, виждат им се „квадратни глупости“. Щом техните погрешки са „квадратни глупости“, това е добро, защото върху тях може да се съгради цяла философия. Питам: Разумността, Мъдростта могат ли да бъдат квадратна глупост? – Не, разумността не може да бъде квадратна, но глупостта може да бъде квадратна. Чули ли сте да казват за някой човек, че говори квадратни умности?
Има ли такова изречение?
– Не. Само за простите хора обаче казват така. Както виждате, простите хора прилагат математиката много добре. За тях се казва, че говорят „квадратни глупости“. Но и глупостите са относителни неща.
към беседата >>
67.
Плодътъ на дървото / Плодът на дървото
,
НБ
, София, 28.6.1925г.,
Има нещо изопачено в това
изречение
, или не е казано така, както трябва, или не е написано, както трябва.
(втори вариант)
Питам ви: Вие какво търсите в света? Светът не е за вас. Писанието казва да не любим света, а Бог възлюби света! Значи, ние не трябва да любим света, а Бог сам възлюби света! Едно противоречие има тука.
Има нещо изопачено в това изречение, или не е казано така, както трябва, или не е написано, както трябва.
към втори вариант >>
Има нѣщо изопачено въ това
изречение
, или не е казано тъй, както трѣбва, или не е написано, както трѣбва.
Питамъ ви: вие какво търсите въ свѣта? Свѣтътъ не е за васъ. Писанието казва да не любимъ свѣта, а Богъ възлюби свѣта! Значи, ние не трѣбва да любимъ свѣта, а Богъ самъ възлюби свѣта! Едно противорѣчие има тука.
Има нѣщо изопачено въ това изречение, или не е казано тъй, както трѣбва, или не е написано, както трѣбва.
към беседата >>
68.
И обхождаше Исусъ всичка Галилея / И обхождаше Исус всичка Галилея
,
НБ
,
МС
, София, 5.7.1925г.,
Напише той едно
изречение
, дойде друга някоя душа, казва му: напиши това!
(втори вариант)
Исус, ходеше из Галилея, за да покаже на хората, че техните убеждения са криви. Проповядваше им, че има един Бог, около Когото трябва да се обединят всички. Вие ще ми проповядвате, че молитвата е безполезна. Не, молете се и към Бога се обърнете! Гледате някой писател пише, но вие не виждате, че около него обикалят до 100-ина ненапреднали, некултурни души от невидимия свят, и всяка от тях се изрежда и му казва: пиши, пиши това нещо!
Напише той едно изречение, дойде друга някоя душа, казва му: напиши това!
Дойде трета, четвърта, изредят се всички и най-после той привърши съчинението си. И всички хора казват: излезе едно хубаво философско съчинение, за просвета на българския народ! Да, съчинение на 100 глупави души, които не знаят своя път към Бога, а пишат. Не, има и други светящи души! В момента, когато сте в мрак, когато сте нападнати от някои ненапреднали души, ще дойде една от тия светли души и ще ви каже: Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина – ще ви внуши една нова мисъл, една нова идея и вие ще се подигнете.
към втори вариант >>
Напише той едно
изречение
, дойде друга нѣкоя душа, казва му: напиши това!
Исусъ, ходеше изъ Галилея, за да покаже на хората, че тѣхнитѣ убѣждения сѫ криви. Проповѣдваше имъ, че има единъ Богъ, около Когото трѣбва да се обединятъ всички. Вие ще ми проповѣдвате, че молитвата е безполезна. Не, молете се и къмъ Бога се обърнете! Гледате нѣкой писатель пише, но вие не виждате, че около него обикалятъ до 100-ина ненапреднали, некултурни души отъ невидимия свѣтъ, и всѣка отъ тѣхъ се изрежда и му казва: пиши, пиши това нѣщо!
Напише той едно изречение, дойде друга нѣкоя душа, казва му: напиши това!
Дойде трета, четвърта, изредятъ се всички и най-после той привърши съчинението си. И всички хора казватъ: излѣзе едно хубаво философско съчинение, за просвѣта на българския народъ! Да, съчинение на 100 глупави души, които не знаятъ своя пѫть къмъ Бога, а пишатъ. Не, има и други светящи души! Въ момента, когато сте въ мракъ, когато сте нападнати отъ нѣкои ненапрѣднали души, ще дойде една отъ тия свѣтли души и ще ви каже: Богъ е Любовь, Богъ е Мѫдрость, Богъ е Истина – ще ви внуши една нова мисъль, една нова идея и вие ще се подигнете.
към беседата >>
69.
Преходни състояния на съзнанието
,
МОК
, София, 5.7.1925г.,
При тия движения ще произнасяте бавно следното
изречение
: Доброта и смирение всичко решават в света.
Упражнение: Всички прави! Движение на ръцете нагоре, после – надолу, след това – в кръг.
При тия движения ще произнасяте бавно следното изречение: Доброта и смирение всичко решават в света.
Като кажете думата доброта, ръцете горе, при смирение – ръцете долу; при всичко решават в света – ръцете в кръг. След това бавно се изнасят напред и после се спускат надолу.
към беседата >>
70.
Наряд и упътвания / Как да се молим
,
СБ
, В.Търново, 25.8.1925г.,
Като прочетете първото
изречение
:“Господи, Боже наш“, ще се спрете, ще поемете дълбоко въздух и ще продължите молитвата.
(втори вариант)
Ще прочетете молитвата тихо, всеки за себе си.
Като прочетете първото изречение:“Господи, Боже наш“, ще се спрете, ще поемете дълбоко въздух и ще продължите молитвата.
Дето се спрете, отново ще поемете дълбоко въздух и пак ще продължите нататък.
към втори вариант >>
Като прочетете първото
изречение
: „Господи Боже нашъ“, ще се спрете, ще поемете дълбоко въздухъ и ще продължите молитвата.
Ще прочетете молитвата тихо, всѣки за себе си.
Като прочетете първото изречение: „Господи Боже нашъ“, ще се спрете, ще поемете дълбоко въздухъ и ще продължите молитвата.
Дѣто се спрете, отново ще поемете дълбоко въздухъ и пакъ ще продължите нататъкъ.
към беседата >>
71.
Служене на Бога и на себе си
,
ООК
, София, 9.12.1925г.,
Че Бог е Любов, ние сме слушали това нещо много пъти в живота си, но нищо не сме спечелили от това." Казвам: Дайте ми всичките листенца с това велико
изречение
, написано на тях.
Защо в първия случай, като получихте всички по един чек, стана такова оживление помежду ви, а във втория случай, като получихте по едно листче, на което беше написано изречението „Бог е Любов", не се произведе същия резултат? Вината не е в мен, но във вашите разбирания. Ако вземете листчето, на което е написано изречението „Бог е Любов", и го занесете в някоя ангелска банка, за него ще получите една звонкова монета от 100 000 000 английски лири, пред която вашият чек от 100 000 лева нищо не струва. Кой ви е виновен, че не разбирате този закон? Вие казвате: „Не ни трябват тези листчета.
Че Бог е Любов, ние сме слушали това нещо много пъти в живота си, но нищо не сме спечелили от това." Казвам: Дайте ми всичките листенца с това велико изречение, написано на тях.
Срещу него аз ще дам на всички ви по един чек от 100 000 лева. Вие взимате чека, разглеждате го от едната и от другата страна и му се радвате. Той е реално нещо за вас. Следователно всяко нещо, което в даден момент засяга живота отблизо, е интересно. В това отношение всяка реч, всяка мисъл, която другите ви предават или пък вие направо я възприемате, дотолкова е важна за вас, доколкото тя съдържа нещо в себе си, което може да се влее в душата ви.
към беседата >>
72.
Приложение на символите / Живите символи като методи за работа
,
МОК
, София, 20.12.1925г.,
Да напише едно
изречение
.
(втори вариант)
Кой от вас вече знае добре френски.
Да напише едно изречение.
(Брат Г. Радев написва изречението.) Dieu est l`amoure. С туй изречение чукът има ли връзка? Има, точно връзка има. Този човек няма къде да живее.
към втори вариант >>
С туй
изречение
чукът има ли връзка?
(втори вариант)
Кой от вас вече знае добре френски. Да напише едно изречение. (Брат Г. Радев написва изречението.) Dieu est l`amoure.
С туй изречение чукът има ли връзка?
Има, точно връзка има. Този човек няма къде да живее. Ето един чук, с който може да съгради къща. Казва, Бог е Любов. Значи, вярвайте в любовта.
към втори вариант >>
73.
Десетте думи (Графология) / Десетте думи
,
МОК
, София, 3.1.1926г.,
Нека всеки от вас се опита да напише едно
изречение
, в което да влизат десетте думи.
(втори вариант)
Добре е човек да бъде откровен, но той трябва да знае кое къде да говори и доколко да се отваря. Някои хора са откровени повече, отколкото трябва. Други пък са затворени повече, отколкото трябва. Това са крайности в характера, които трябва да се възпитават. Изобщо забелязано е, че характерът на човека се отразява не само върху неговия почерк, но и върху отделните удове на неговия организъм – върху пръстите на ръцете, върху чертите на лицето и т.н.
Нека всеки от вас се опита да напише едно изречение, в което да влизат десетте думи.
Думите трябва да бъдат в този ред, в който са написани.
към втори вариант >>
74.
Действие и противодействие
,
МОК
, София, 10.1.1926г.,
Сега нека някой от вас да каже три думи, от които да образува едно
изречение
.
Сега нека някой от вас да каже три думи, от които да образува едно изречение.
Първата дума да започва с буквата Д, втората с буквата О, а третата с буквата Ч. Състави се изречението Духът обича Чистотата. Подчистота тук се разбира чистотата на мисълта. Това изречение може да се видоизмени в друга форма: Дух обичен и чист. След това можете да го предадете в музикална форма:
към беседата >>
Това
изречение
може да се видоизмени в друга форма: Дух обичен и чист.
Сега нека някой от вас да каже три думи, от които да образува едно изречение. Първата дума да започва с буквата Д, втората с буквата О, а третата с буквата Ч. Състави се изречението Духът обича Чистотата. Подчистота тук се разбира чистотата на мисълта.
Това изречение може да се видоизмени в друга форма: Дух обичен и чист.
След това можете да го предадете в музикална форма:
към беседата >>
75.
Благ
,
НБ
, София, 17.1.1926г.,
Някой немец ти говори, говори, каже ти някое километрическо
изречение
и на края ще тури глагола.
Някой път казвам на глагола: макар че ти си от много високо произхождение, но ще чакаш. Аз ще викам най-напред прилагателното или местоимението, с него ще се разговарям, а после с тебе. “Ами кога ще дойда”! – Когато ти дойде времето. Немците, например, в речта си турят глагола на края.
Някой немец ти говори, говори, каже ти някое километрическо изречение и на края ще тури глагола.
Някой ме пита: ти знаеш ли немски? Казвам: преди няколко хиляди години съм го учил, но сега трябва да си го спомня. Французите пък имат друг строеж. Българите пък имат свой специален строеж – изобщо всеки народ се отличава по конструкцията на своята реч.
към беседата >>
76.
Изваждане / Изваждането
,
МОК
, София, 17.1.1926г.,
(Вода, лодка, кола, плава, кожа, болка, вложа, влакно...) От всичко това извадете едно
изречение
.
(втори вариант)
Числото две е все отляво, само един път – отдясно. Липсват числата 1 и 6. От тези букви какво можете да направите? Колко думи може да извадите със съдържание? Най-първо поне една дума със съдържание.
(Вода, лодка, кола, плава, кожа, болка, вложа, влакно...) От всичко това извадете едно изречение.
(Един брат написва: „Обикнете дълбоката красота на проявената жива любов в Бога. Амин." Но той е вземал само буквите като начални и е образувал думите.)
към втори вариант >>
Нека всеки от вас се опита да състави едно
изречение
, в което да влизат думи с начални букви от десетте, които написахте.
– Числото две. След него – числото четири, а останалите числа се срещат по два и по един път само. При това, забелязва се, че резултатът на четири от тези действия е все осем. Какви думи можете да образувате, които да започват с десетте букви, написани на дъската? – Вода, лодка, кола, плава, кожа, болка, вложа, влакно и т.н.
Нека всеки от вас се опита да състави едно изречение, в което да влизат думи с начални букви от десетте, които написахте.
Наблюдавали ли сте какво влияние оказват различните числа върху човека? Всяко число има определено значение. Например тройката представлява закон за размножаване. В действието 5 + 3 тройката е вътре, което показва, че човек трябва да расте, да се размножава отвътре, а не отвън, и то с действието събиране. При действието изваждане, 9 – 4, имаме числото четири, което е положително число.
към беседата >>
77.
Обмяна
,
ООК
, София, 24.2.1926г.,
Едно от главните правила в граматиката е следното: когато се пише едно
изречение
, на първо място слагат подлога, т.е.
Според вас в какво се заключава знанието?
Едно от главните правила в граматиката е следното: когато се пише едно изречение, на първо място слагат подлога, т.е.
предметът, за който се говори; после се поставя глагола, т.е. сказуемото. Това правило може ли да се измени? – Може. Питам: защо обикновено на първо място поставят подлога, а после сказуемото? – Защото съществителното име, което обикновено бива подлог в изречението, е образувано по-рано от глагола.
към беседата >>
78.
Саваат - Амон-Ра
,
НБ
, София, 14.3.1926г.,
Ние имаме само едно
изречение
, което и на вас сега казвам: само светлият път на мъдростта води към истината.
Христос казва: той ще ви научи. Кой?
Ние имаме само едно изречение, което и на вас сега казвам: само светлият път на мъдростта води към истината.
Този е пътя, който може да научи съвременните хора. И сега у всинца ни трябва да се роди едно желание, да учим! Това желание съществува в нас, но трябва да му дадем възможност да се прояви. Всички ние трябва да станем млади. У млади и у стари трябва да се зароди силно желание за онази истинска наука, с която можем да преобразим живота си.
към беседата >>
79.
Жива реч / Живата реч
,
МОК
, София, 21.3.1926г.,
Напишете едно
изречение
от три, четири или пет думи.
(втори вариант)
На класа ще обърна едно внимание.
Напишете едно изречение от три, четири или пет думи.
(Една сестра написва "Само истината води към живота".) Колко от думите на туй предложение са положителни и колко отрицателни? Коя дума е положителна? (Живот.) Животът носи страдания. (Води.) Тази дума ограничава. Туй предложение, както е така, то е един костелив орех.
към втори вариант >>
След тези две мъчнотии, като напишеш едно живо "Н", може да ги примириш, да напишеш едно цяло
изречение
, направено от живи, подвижни букви.
(втори вариант)
Единият начин е на отричане на реалността, а другият – потвърждаване на реалността. "Н" – това е пак един символ, това е закон на примирение. Когато между две линии теглите друга една линия, па съедините, това е закон как да се справите с известни противоречия в живота. Всеки от вас може да напише "Н", но в живота си между две мъчнотии може ли да напише "Н"? Тогава има един жив език.
След тези две мъчнотии, като напишеш едно живо "Н", може да ги примириш, да напишеш едно цяло изречение, направено от живи, подвижни букви.
към втори вариант >>
Напишете си едно
изречение
, че като го произнесете, да произведе във вас един малък ефект.
(втори вариант)
Англичаните имат "come", "към" значи "ела". Значи като кажеш "към", българинът ще разбере някаква посока, а англичанинът – ела. Но почти и двата имат едно значение. Следователно първото условие – поне всеки ден, за десет дена, ще си направите един опит да имате една определена мисъл. Сутрин или обед, или вечер, с която да направите опита.
Напишете си едно изречение, че като го произнесете, да произведе във вас един малък ефект.
Ако произведе този ефект, правилно сте го написали. Ако скоро му се насищате, значи не толкова хубаво сте го написали. В истината "ти" е важният слог, а в живот – "во". Като кажа думата "ти", като произнеса слога "во", "во" = "во", ще видите какво влияние ще окаже. Всяка една дума си има един силен слог – "ти-во".
към втори вариант >>
Според вас кои думи в това
изречение
са положителни и кои – отрицателни?
Според вас кои думи в това изречение са положителни и кои – отрицателни?
– Думата живот е положителна. Думата води подразбира известно ограничаване. Така написано, изречението представлява костелив орех. За да извадите силата от това изречение, вие трябва да знаете закона за превръщане на енергиите, трябва да знаете как да нареждате думите. Думата само, с която започва изречението, означава разнищване: знанието се нуждае не от нищене, а от тъкане.
към беседата >>
За да извадите силата от това
изречение
, вие трябва да знаете закона за превръщане на енергиите, трябва да знаете как да нареждате думите.
Според вас кои думи в това изречение са положителни и кои – отрицателни? – Думата живот е положителна. Думата води подразбира известно ограничаване. Така написано, изречението представлява костелив орех.
За да извадите силата от това изречение, вие трябва да знаете закона за превръщане на енергиите, трябва да знаете как да нареждате думите.
Думата само, с която започва изречението, означава разнищване: знанието се нуждае не от нищене, а от тъкане. Ако написаното изречение е съставено от положителни думи, защо сутрин, когато ставате от сън, или при случай на страдания, не го изговаряте в себе си? Когато е в страдания, в нужди или в лишения, човек прибягва към това, което му е необходимо. Гладният търси хляб, жадният – вода, ученикът – книга, и т.н. Като намери хляб, гладният веднага започва да разговаря с него, дава му добър прием, освежава се и след това написва няколко вдъхновени думи.
към беседата >>
Ако написаното
изречение
е съставено от положителни думи, защо сутрин, когато ставате от сън, или при случай на страдания, не го изговаряте в себе си?
– Думата живот е положителна. Думата води подразбира известно ограничаване. Така написано, изречението представлява костелив орех. За да извадите силата от това изречение, вие трябва да знаете закона за превръщане на енергиите, трябва да знаете как да нареждате думите. Думата само, с която започва изречението, означава разнищване: знанието се нуждае не от нищене, а от тъкане.
Ако написаното изречение е съставено от положителни думи, защо сутрин, когато ставате от сън, или при случай на страдания, не го изговаряте в себе си?
Когато е в страдания, в нужди или в лишения, човек прибягва към това, което му е необходимо. Гладният търси хляб, жадният – вода, ученикът – книга, и т.н. Като намери хляб, гладният веднага започва да разговаря с него, дава му добър прием, освежава се и след това написва няколко вдъхновени думи. Следователно всяко изречение, всяка дума има смисъл само когато е преживяна.
към беседата >>
Следователно всяко
изречение
, всяка дума има смисъл само когато е преживяна.
Думата само, с която започва изречението, означава разнищване: знанието се нуждае не от нищене, а от тъкане. Ако написаното изречение е съставено от положителни думи, защо сутрин, когато ставате от сън, или при случай на страдания, не го изговаряте в себе си? Когато е в страдания, в нужди или в лишения, човек прибягва към това, което му е необходимо. Гладният търси хляб, жадният – вода, ученикът – книга, и т.н. Като намери хляб, гладният веднага започва да разговаря с него, дава му добър прием, освежава се и след това написва няколко вдъхновени думи.
Следователно всяко изречение, всяка дума има смисъл само когато е преживяна.
към беседата >>
И при това положение между думите на това
изречение
има известна празнина.
Думата обич включва в себе си три качества: съзнателна мисъл, съзнателно чувство и съзнателно действие. Когато човек придобие тези качества, само тогава изречението „Истината води към Живота“ придобива смисъл.
И при това положение между думите на това изречение има известна празнина.
Който се занимава с живата реч, той може да запълва празнините между думите в изреченията. Ученикът трябва да запълва празнините между думите, да прониква в тяхното съдържание и да извлича силите, които се крият в тях. Тъй както се говори днес, това е езикът за обикновените хора, за масата. Буквата с в думата само означава закон за промени, пълнене и празнене на Луната. Буквата а означава семе, което трябва да се посади в земята.
към беседата >>
Това
изречение
е смислено.
Той не вижда никакъв изглед за освобождаване. В един момент вратата на затвора се отваря, един негов приятел влиза и му казва: „Имаш десет хиляди лева! “ Какво става със затворника? – Мисълта за затвора се стопява пред него като сняг и той се вижда свободен, със светнало лице. Изречението „Имаш десет хиляди лева“ не е изказано по правилата на граматиката, но съдържа живи думи.
Това изречение е смислено.
То произвежда по-голям ефект, отколкото ако дойде някой от затвора и започне да говори така: „Вашият високоуважаем благороден приятел дойде и прояви необикновен жест. Той разпореди да ви се дадат десет хиляди лева срещу дълга, за да го изплатите и да излезете от затвора.“ – Това е една официална реч, която не може да произведе такова действие, каквото произвеждат думите: „Имаш десет хиляди лева! “ Те са кратка, отривиста и смислена реч. Тя внася живот в човека.
към беседата >>
Същевременно нека всеки от вас да си напише едно
изречение
и да проследи какво въздействие произвежда то върху него.
В продължение на десет дена, сутрин, на обяд или вечер, наблюдавайте мисълта си и вижте каква основна идея ви занимава. Щом се домогнете до тази идея, дръжте я в ума си да видите как ще се развие.
Същевременно нека всеки от вас да си напише едно изречение и да проследи какво въздействие произвежда то върху него.
Ако е написано правилно, съобразно със законите на живата реч, въздействието от изречението ще продължи дълго време. Обаче ако не е написано според законите на живата реч, въздействието, което изречението е произвело върху вас, скоро ще изчезне. Не само цели изречения могат да въздействат върху човека, но даже и отделни срички. Например сричката ти в думата истина и сричката во в думата живот оказват силно влияние върху човека. Произнесете тия срички няколко пъти да видите какво влияние ще окажат върху вас.
към беседата >>
За да бъде речта на човека жива, във всяко
изречение
трябва да има поне една положителна, възходяща дума, или във всяка дума трябва да има поне по една положителна сричка.
По азбуката на всеки народ се съди още и за неговата култура. В немски език първата буква на думата истина е w, което показва, че за немеца Истината е свързана с гъстата материя. Буквата и, с която българите пишат Истината, представлява празна чаша. С това българинът казва: „Ако ми сипете нещо в чашата, от своя страна и аз ще ви дам нещо. Ако нищо не ми налеете в чашата, и аз нищо няма да ви дам.“ Едно нещо трябва да имате предвид: всяка дума трябва да съдържа поне една положителна сричка, на която да се крепи мисълта ви.
За да бъде речта на човека жива, във всяко изречение трябва да има поне една положителна, възходяща дума, или във всяка дума трябва да има поне по една положителна сричка.
Това трябва да знае всеки окултен ученик. Само така той ще може да се домогне до живата реч, до Живото Слово, което повдига и съживява. За обикновения човек е достатъчна официалната реч – речта на етикециите: високоуважаеми, високоблагородни и т.н.
към беседата >>
80.
Ще бъде жив
,
НБ
, София, 9.5.1926г.,
Някой учен човек употребява едно
изречение
в един смисъл, а друг учен го употребява в друг смисъл.
Вяра, която се обезверява не е вяра. Казвам: ако най-малката спънка в живота може да те спъне и ти да се обезвериш, това не е вяра. Чудни са хората като казват,че имали вяра. Ако вярата се губи така лесно, тогава твоят конец е много тънък. Така и съвременните философи употребяват някои думи или термини в един смисъл, а други учени ги употребяват в друг смисъл.
Някой учен човек употребява едно изречение в един смисъл, а друг учен го употребява в друг смисъл.
Та съвременните учени хора говорят още на вавилонски език! Между учените хора няма единомислие. Някои учени хора доказват едно нещо, а други доказват друго нещо. Вземете най-учените хора и ги запитайте, от какво произтича живота. Едни казват, че животът произтича от материята, други казват, че животът произтича от Духа т.е.
към беседата >>
81.
Което дава живот
,
НБ
, София, 30.5.1926г.,
Ще поставим това
изречение
според сегашните схващания.
Ще поставим това изречение според сегашните схващания.
Духът, това е основата, върху която всичко се гради. Върху тази основа могат да изникнат всички неща. За да се докажат някои идеи, все трябва да допуснем известни истини, известни факти. Само така можем да направим дадени идеи очевидни. Съществуването на духа, тъй както ние го разбираме, не може да се докаже по един материален начин.
към беседата >>
82.
Внушение / Внушението
,
МОК
, София, 10.10.1926г.,
Тогава, туй
изречение
казва: «Ако се не родите от вода и Дух» (Духът е силата, огънят) - животът с това започва.
(втори вариант)
Защо именно и двата елемента в газообразно състояние поддържат горението и горят, а като се съединят, не горят? Има трети един елемент, той е водата; водата тогава е символ на живота. Тогава, колко елемента влизат в живота? Кои са елементите на живота, два елемента, кои са те? Огънят и водата.
Тогава, туй изречение казва: «Ако се не родите от вода и Дух» (Духът е силата, огънят) - животът с това започва.
В органическия свят присъствието на живота с какво се отличава? Забелязва се известна мекота. Там, където има живот, има мекота. Направете едно наблюдение, влезнете в едно общество, където има съзнание, където хората живеят - ще забележите една вътрешна мекота. Някой път може да направите опит с вашите приятели - забелязва се една мекота там, където животът е по-изобилен.
към втори вариант >>
83.
Затова се родих
,
НБ
, София, 10.10.1926г.,
Първото
изречение
е следното: “Когато Любовта царува, смут не става.” - Значи, появяването на Любовта в човешката душа, изпъжда навън всякакъв смут.
Сега ще ви цитирам няколко малки изречения, взети от далечното минало на битието.
Първото изречение е следното: “Когато Любовта царува, смут не става.” - Значи, появяването на Любовта в човешката душа, изпъжда навън всякакъв смут.
Там дето има смут, няма Любов.
към беседата >>
Второто
изречение
се отнася до Мъдростта: “Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава.” - Значи, появяването на Мъдростта в човешката душа възстановява реда в света.
Второто изречение се отнася до Мъдростта: “Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава.” - Значи, появяването на Мъдростта в човешката душа възстановява реда в света.
Щом се яви Мъдростта в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Идеите в ума на такъв човек са ясни, определени и в пълен порядък.
към беседата >>
Третото
изречение
се отнася до Истината: “Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее.” Какво представлява плодът за човека?
Третото изречение се отнася до Истината: “Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее.” Какво представлява плодът за човека?
- Плодовете са храна за живота, а без храна животът не може да се поддържа.
към беседата >>
- Това е само написано
изречение
.
За друг някой казват: “Този човек пък е добър православен.” От кога е станал той православен? - От скоро време. Казвам: Всеки човек, който не се е родил с едно определено верую в себе си, а от после го е приел, той е прост човек. От всеки едного се изисква положително, неизменно верую, което да има свойствата на възвишената човешка душа - нито да се ражда, нито да умира, но вечно да съществува. Мнозина казват, че животът се разрушавал и изчезвал.
- Това е само написано изречение.
Животът не може нито да се разруши, нито да изчезне, но в живота се раждат скърбите и радостите.
към беседата >>
Казва се в едно
изречение
: “Дето Мъдростта управлява, редът не се нарушава; дето Истината грее, плодът цъфти и зрее.” И тогава щом Истината дойде в нас, в душите ни ще се прояви висшата Любов.
Работете, за да се усилите! - Ама аз съм сприхав човек. - Ти можеш да констатираш, но това не те оправдава. Ти трябва да се обърнеш към Бога, с молба Той да вложи повече магнетизъм в сърцето ти, повече електричество в ума ти, и тогава този стар, опитен грънчар, който живее в твоето съзнание, ще разруши твоите стари форми и ще създаде от тях нещо ново. За да успееш в това, всяка сутрин и всяка вечер изпращай към всички хора част от твоето благо, което е вложено в душата ти.
Казва се в едно изречение: “Дето Мъдростта управлява, редът не се нарушава; дето Истината грее, плодът цъфти и зрее.” И тогава щом Истината дойде в нас, в душите ни ще се прояви висшата Любов.
Висшата, идейната Любов се проявява в Любов към всички хора, без да подозират те източника, отдето тя излиза.
към беседата >>
84.
Човешкият дух
,
ООК
, София, 3.11.1926г.,
Хайде, подпиши се сега." За тези случаи англичаните имат следното
изречение
: Погрешките и неуспехите на хората са благоприятни случаи за проява на Бога.
Същото става и с учените хора. Някой учен иска да пише по даден въпрос, но не може. Става, сяда, движи се, докато най-после каже: „От мене учен човек не може да стане! " Щом каже така, духът го подкрепва и казва: „Седни да пишеш! Ще пишеш, каквото ти казвам, и ще видиш, че учен човек ще станеш.
Хайде, подпиши се сега." За тези случаи англичаните имат следното изречение: Погрешките и неуспехите на хората са благоприятни случаи за проява на Бога.
С други думи казано, там, дето човек скъсва, Бог започва. Бог никога не оставя душата да пропадне. Дойде ли човек до пълно обезсърчение и отчаяние, Той му казва: „Започни да работиш! Аз ще бъда с тебе и ще ти помагам. Ти ще се проявиш, ще постигнеш своите копнежи."
към беседата >>
85.
Любов – колективност
,
ООК
, София, 24.11.1926г.,
" Какво означава това
изречение
?
Ако перото пише и не е написало нищо полезно, какво е допринесло на света? Ако умът мисли и не е измислил нищо полезно, какво е постигнал? Ако човек скача, без да е подскочил на известна височина, какъв смисъл има това скачане? Ако ученикът учи и нищо не е научил, каква полза от неговото учение? Някой казва: „О, светла зора, която изгряваш в моята душа!
" Какво означава това изречение?
Всъщност зората изгряла ли е в душата на този човек? Щом казва, че зората е изгряла в неговата душа, това подразбира, че той или е придобил нещо хубаво, или само е поетизирал. Но това се отнася само за него. За да може друг някой да каже същото, непременно трябва да види нещо добро в живота си. Тогава и в неговата душа ще изгрее зората.
към беседата >>
" Ако човек не може да хапне от хлебеца, да опита силата, която носи той за душата му, какъв смисъл има това
изречение
?
Щом казва, че зората е изгряла в неговата душа, това подразбира, че той или е придобил нещо хубаво, или само е поетизирал. Но това се отнася само за него. За да може друг някой да каже същото, непременно трябва да види нещо добро в живота си. Тогава и в неговата душа ще изгрее зората. Често хората се провикват: „О, хлебец, който даваш живот на душата ми!
" Ако човек не може да хапне от хлебеца, да опита силата, която носи той за душата му, какъв смисъл има това изречение?
От сутрин до вечер човек мисли и се моли само за хляба. Това показва, че той разбира неговата цена. Щом разбира и знае цената на хляба, той може да каже: „О, хлебец, който даваш живот на моята душа! " Това изречение вече не е само поетично, то е опитано, преживяно. Човек вярва в силата на хляба.
към беседата >>
" Това
изречение
вече не е само поетично, то е опитано, преживяно.
Често хората се провикват: „О, хлебец, който даваш живот на душата ми! " Ако човек не може да хапне от хлебеца, да опита силата, която носи той за душата му, какъв смисъл има това изречение? От сутрин до вечер човек мисли и се моли само за хляба. Това показва, че той разбира неговата цена. Щом разбира и знае цената на хляба, той може да каже: „О, хлебец, който даваш живот на моята душа!
" Това изречение вече не е само поетично, то е опитано, преживяно.
Човек вярва в силата на хляба. Защо хората вярват в хляба? – Защото са опитали силата му, той им е придал нещо.
към беседата >>
86.
Различаване
,
МОК
, София, 28.11.1926г.,
Сега, туй
изречение
съдържа ли само една основна идея или две такива?
(втори вариант)
Сега, туй изречение съдържа ли само една основна идея или две такива?
Ако човек отстъпва при доброто, добре, но ако човек отстъпва при злото? Туй правило важи само за светии. Само светията може да го изпълни, защото само той може да отстъпи. Да отстъпи може само този, който никога не отстъпва, а този, който отстъпва постоянно, това не е жертва.
към втори вариант >>
Някой от вас да изкаже най-силното
изречение
, което той има – което той по някой път употребява като чук.
(втори вариант)
Някой от вас да изкаже най-силното изречение, което той има – което той по някой път употребява като чук.
към втори вариант >>
Напишете едно
изречение
на дъската.
Напишете едно изречение на дъската.
Колко основни идеи има написаното изречение: “В отношенията между приятели е важно, кой може да отстъпва, а не кой има право.” Ако човек отстъпва пред доброто, това отстъпване е на място. Обаче, ако отстъпва пред злото, отстъпването не е на място. Значи, написаното изречение на дъската се отнася само за светиите. Защо? Защото само светията може да отстъпва. Като отстъпва от известно положение, той прави жертва.
към беседата >>
Колко основни идеи има написаното
изречение
: “В отношенията между приятели е важно, кой може да отстъпва, а не кой има право.” Ако човек отстъпва пред доброто, това отстъпване е на място.
Напишете едно изречение на дъската.
Колко основни идеи има написаното изречение: “В отношенията между приятели е важно, кой може да отстъпва, а не кой има право.” Ако човек отстъпва пред доброто, това отстъпване е на място.
Обаче, ако отстъпва пред злото, отстъпването не е на място. Значи, написаното изречение на дъската се отнася само за светиите. Защо? Защото само светията може да отстъпва. Като отстъпва от известно положение, той прави жертва. Обаче, обикновеният човек, който всякога отстъпва, каква жертва прави?
към беседата >>
Значи, написаното
изречение
на дъската се отнася само за светиите. Защо?
Напишете едно изречение на дъската. Колко основни идеи има написаното изречение: “В отношенията между приятели е важно, кой може да отстъпва, а не кой има право.” Ако човек отстъпва пред доброто, това отстъпване е на място. Обаче, ако отстъпва пред злото, отстъпването не е на място.
Значи, написаното изречение на дъската се отнася само за светиите. Защо?
Защото само светията може да отстъпва. Като отстъпва от известно положение, той прави жертва. Обаче, обикновеният човек, който всякога отстъпва, каква жертва прави?
към беседата >>
87.
Те свидетелстват
,
НБ
, София, 19.12.1926г.,
Един от древните царе извикал всички мъдреци, всички философи в царството си и им казал: “Искам някой от вас да ми каже едно мъдро философско
изречение
, което да съдържа една от великите Истини на живота.” Един от тия мъдреци казал следното
изречение
: “Твърдото произвежда топлина; топлината произвежда мекота; мекотата произвежда вода, а водата произвежда чистота.” Какво се разбира от думите “твърдото произвежда топлина”?
Един от древните царе извикал всички мъдреци, всички философи в царството си и им казал: “Искам някой от вас да ми каже едно мъдро философско изречение, което да съдържа една от великите Истини на живота.” Един от тия мъдреци казал следното изречение: “Твърдото произвежда топлина; топлината произвежда мекота; мекотата произвежда вода, а водата произвежда чистота.” Какво се разбира от думите “твърдото произвежда топлина”?
Ако съберете две води на едно място, те могат ли да произведат топлина? - Не могат. Обаче, вземете ли парче желязо и парче кремък и ги търкате едно в друго, ще се произведе топлина. Казвате: “Еди-кой си човек е твърд.” За да произведе топлина, този човек трябва да бъде твърд. От тук ние казваме: топлината на човека се произвежда от неговите кости.
към беседата >>
88.
Тази притча
,
НБ
, София, 26.12.1926г.,
Притча или иносказание е
изречение
, в което е скрит смисъл на някаква велика идея.
Притча или иносказание е изречение, в което е скрит смисъл на някаква велика идея.
За непросветения това изречение е притча, а за просветения то е изречение с дълбок смисъл и съдържание. Ние разглеждаме живота като притча. Всяко нещо в живота, което не е разбрано, е притча. И за това, за всяко неразбрано нещо може да се каже: “Изтълкувай ни тази притча! ”
към беседата >>
За непросветения това
изречение
е притча, а за просветения то е
изречение
с дълбок смисъл и съдържание.
Притча или иносказание е изречение, в което е скрит смисъл на някаква велика идея.
За непросветения това изречение е притча, а за просветения то е изречение с дълбок смисъл и съдържание.
Ние разглеждаме живота като притча. Всяко нещо в живота, което не е разбрано, е притча. И за това, за всяко неразбрано нещо може да се каже: “Изтълкувай ни тази притча! ”
към беседата >>
89.
Трите вида съзнания
,
ИБ
, София, 31.12.1926г.,
Има едно
изречение
, което казва: "Храни мома да не е в дома." Въобще бащата и майката искат да задържат сина в дома, а дъщерята да изпращат навънка.
Има едно изречение, което казва: "Храни мома да не е в дома." Въобще бащата и майката искат да задържат сина в дома, а дъщерята да изпращат навънка.
Това е един закон. Това не е изпъждане, това става постоянно в живота. Семето, което се посажда в земята, това е момъкът, който остава вкъщи, а момата, която се изпраща, това е плодът, който слиза от дървото. Следователно има известни мисли, известни идеи в нас, които трябва да останат съществени в живота. Ако те не се посадят, дървото на нашия живот не ще има плод.
към беседата >>
90.
Светото място / Святото място
,
МОК
, София, 13.2.1927г.,
Ако ви се падне едно ваше
изречение
сега, много ще ви хареса, но вие не знаете откъде е.
(втори вариант)
Ако ви дойдат някои други мисли за обяснение на тази идея, приемете ги. Всичко, което може да улесни вашия възглед по въпроса и разбирането ви, и да разшири вашето сърце, то е все от Божествен произход, откъдето и да е то. Каквото са писали пророците преди хиляди години, каквото сега говорят разумните хора, учените хора, каквото и вие говорите. Може би след векове и вие ще бъдете учени хора, може [би] сте били някога, но сте забравили. Може и вие да сте писали това, но сте забравили.
Ако ви се падне едно ваше изречение сега, много ще ви хареса, но вие не знаете откъде е.
И ако ви кажа «Вие сте го писали преди хиляда години», вас ще ви бъде приятно. Казвам ви, преди 3000 години туй изречение е излязло от вас. Да живее една мисъл 3000 години – тя е силна. И тогава ще кажете, благодарение на тази мисъл, че е дошла сега на Земята, че пътят ви е отворен. Ако тази мисъл не беше тъй силна, всичките ви пътища на земята ще бъдат затворени.
към втори вариант >>
Казвам ви, преди 3000 години туй
изречение
е излязло от вас.
(втори вариант)
Каквото са писали пророците преди хиляди години, каквото сега говорят разумните хора, учените хора, каквото и вие говорите. Може би след векове и вие ще бъдете учени хора, може [би] сте били някога, но сте забравили. Може и вие да сте писали това, но сте забравили. Ако ви се падне едно ваше изречение сега, много ще ви хареса, но вие не знаете откъде е. И ако ви кажа «Вие сте го писали преди хиляда години», вас ще ви бъде приятно.
Казвам ви, преди 3000 години туй изречение е излязло от вас.
Да живее една мисъл 3000 години – тя е силна. И тогава ще кажете, благодарение на тази мисъл, че е дошла сега на Земята, че пътят ви е отворен. Ако тази мисъл не беше тъй силна, всичките ви пътища на земята ще бъдат затворени. И всичките условия, които сега имате, се дължат само на това ваше изречение. Затуй всяка една светла мисъл, която имате, пуснете я в пространството, тя за бъдеще ще ви отвори пътя, пред вас ще върви, хиляди години ще минат, тя ще ви отваря пътя за вашия прогрес, тя ще ви бъде носителка на вашето щастие, като един пророк ще върви тя напред и ще се грижи за вашето бъдеще.
към втори вариант >>
И всичките условия, които сега имате, се дължат само на това ваше
изречение
.
(втори вариант)
И ако ви кажа «Вие сте го писали преди хиляда години», вас ще ви бъде приятно. Казвам ви, преди 3000 години туй изречение е излязло от вас. Да живее една мисъл 3000 години – тя е силна. И тогава ще кажете, благодарение на тази мисъл, че е дошла сега на Земята, че пътят ви е отворен. Ако тази мисъл не беше тъй силна, всичките ви пътища на земята ще бъдат затворени.
И всичките условия, които сега имате, се дължат само на това ваше изречение.
Затуй всяка една светла мисъл, която имате, пуснете я в пространството, тя за бъдеще ще ви отвори пътя, пред вас ще върви, хиляди години ще минат, тя ще ви отваря пътя за вашия прогрес, тя ще ви бъде носителка на вашето щастие, като един пророк ще върви тя напред и ще се грижи за вашето бъдеще.
към втори вариант >>
Сега аз правя следния извод понеже сега сте на Земята, казвайте всякога по едно хубаво
изречение
или мисъл, за да живеете добре.
(втори вариант)
Сега аз правя следния извод понеже сега сте на Земята, казвайте всякога по едно хубаво изречение или мисъл, за да живеете добре.
И сегашният ви живот се дължи на такива мисли, които преди векове сте казвали. За това в моя ум две мнения няма. Всеки един от вас е изкарал едно хубаво изречение. Питам ви сега срещнали ли сте някъде тия свои изречения? Оставили сте ги в някоя книга, но те ще дойдат.
към втори вариант >>
Всеки един от вас е изкарал едно хубаво
изречение
.
(втори вариант)
Сега аз правя следния извод понеже сега сте на Земята, казвайте всякога по едно хубаво изречение или мисъл, за да живеете добре. И сегашният ви живот се дължи на такива мисли, които преди векове сте казвали. За това в моя ум две мнения няма.
Всеки един от вас е изкарал едно хубаво изречение.
Питам ви сега срещнали ли сте някъде тия свои изречения? Оставили сте ги в някоя книга, но те ще дойдат. И това е красивото.
към втори вариант >>
91.
Здрави връзки
,
МОК
, София, 27.2.1927г.,
Напиши едно
изречение
.
(втори вариант)
Няма да се мине много време, за бъдеще науката ще вземе друга посока. Онези, които не са готови за новите форми, те ще се повърнат към старото. Такъв е законът. А който е готов за новото, той ще еволюира. Е, Методи, напиши нещо важно.
Напиши едно изречение.
Нали изучавате философията.
към втори вариант >>
(- Може ли цялото
изречение
да се изрази с тези ваши думи: Съзнанието почива на вярата?) За пример, ако преобърнем така, кажем: «В целокупното съзнание вселената почива» – вселената не може да почива.
(втори вариант)
(- Може ли цялото изречение да се изрази с тези ваши думи: Съзнанието почива на вярата?) За пример, ако преобърнем така, кажем: «В целокупното съзнание вселената почива» – вселената не може да почива.
Почива в преносен смисъл. Почива човек, който е работил, но вселената не е свършила своята работа – може ли да почива? Колко значения има думата «почива»? Двоен смисъл – установен седи, положен.
към втори вариант >>
92.
Слънцето не ще зайде
,
НБ
, София, 27.2.1927г.,
Разправят за Елифас Леви, добър, виден писател, който се занимавал с висшите духовни науки, че един ден пожелал да извика някой от древните Учители на Мъдростта, да му обясни едно кабалистическо
изречение
, което той не разбирал.
Доброто е първата връзка между душите на всички хора, без разлика на това, дали те са на земята или на небето. Съзнае ли човек своята първа връзка, той може да извика от другия свят когото пожелае и да влезе в общение с него. По същия начин и него могат да повикат от невидимия свят за разговор и после пак да го върнат на земята. Имате ли връзка с доброто и съзнавате ли тази връзка, вие можете да се разговаряте и с баща си, и с майка си, които са заминали за другия свят. Страхувате ли се от това, не се занимавайте с него!
Разправят за Елифас Леви, добър, виден писател, който се занимавал с висшите духовни науки, че един ден пожелал да извика някой от древните Учители на Мъдростта, да му обясни едно кабалистическо изречение, което той не разбирал.
За да се удостои за това посещение, той се приготовлявал цели 40 дни по разни кабалистически начини, с огън, с кадене и с вода, и най-после, когато бил готов, явява му се един от тия Учители, който го запитал: „Какво искаш от мене? “ Елифас Леви, като го видял, паднал на земята в безсъзнание. Като се събудил от това състояние, той си казал: Втори път не ще посмея да извикам един такъв Учител. Той дойде при мене, искаше да ми каже нещо, но аз не го разбрах, понеже заспах.
към беседата >>
93.
Образи на реалността
,
МОК
, София, 10.4.1927г.,
Напишете едно
изречение
на дъската.
Напишете едно изречение на дъската.
(Написа се изречението „Бог самичък ме пося и поля ме да раста".) Какво разбирате от мисълта „Бог самичък ме пося и поля ме да раста"? Това е процес, който се отнася до човешката душа. Каква е разликата между посяване и садене? - „Семената се сеят, а растенията се садят." Като процес посяването предшества насаждането.
към беседата >>
94.
Три посоки
,
МОК
, София, 19.6.1927г.,
Искаш да се подобри паметта ти – ще вложиш известно
изречение
в ума си, ще държиш тази идея, докато тя се реализира.
(втори вариант)
» Някъде казва: «Отвори спирачките! » Искате да учите вечерно време – този закон казва: «Легни да си починеш, утре в четири часа, рано всичко ще се уреди! » (Влиза един чужд човек.) Изяснява се идеята, влезнал е там, където не трябва. Това е закон за повдигане на ума. Всякога ще си представиш нещата в положителен смисъл.
Искаш да се подобри паметта ти – ще вложиш известно изречение в ума си, ще държиш тази идея, докато тя се реализира.
И ако постоянствуваш, непременно желанието ти ще се реализира и то ще се реализира по начин, по който Живата Природа е определила. Затуй постоянство е необходимо за реализирането на идеите. Без постоянство нищо не се постига.
към втори вариант >>
95.
Значение на линиите
,
МОК
, София, 16.10.1927г.,
Като стигнали на другия бряг на реката, султанът казал едно мъдро
изречение
на лодкаря: „Казанът има седем халки.
Понеже трябвало да минат на другия бряг на реката, те взели една лодка. Лодкарят бил умен човек и веднага познал с кого си има работа. По пътя султанът го запитал: „Твоя ли е лодката? “ – „Моя е, купих я в деня, когато султан Махмуд взе престола.“ – „Доволен ли си от работата си? “ – „Откак султан Махмуд дойде, работата ми върви добре.“ Това се харесало на султана.
Като стигнали на другия бряг на реката, султанът казал едно мъдро изречение на лодкаря: „Казанът има седем халки.
Като се намериш в мъчнотия, хвани едната халка и мъчнотията ще се разреши“. След това той извадил една златна монета, да плати на лодкаря. Последният казал: „Не искам пари, но моля ви, да ми напишете за спомен изречението, което ми казахте, много ми хареса“. Султанът извадил един голям ферман от джоба си, написал изречението и се подписал: „Махмуд“.
към беседата >>
96.
Посред тях
,
НБ
, София, 30.10.1927г.,
Това е общо
изречение
.
В прочетената глава са изказани велики Истини, някои от които, сами по себе си, са противоречиви. „Дето са двама или трима събрани в мое име" – този е най-слабият, най-маловажният наглед стих в прочетената глава. Какво особено има в това, че двама или трима били събрани на едно място?
Това е общо изречение.
Обаче, в тия неща, именно, които понякога нам се виждат маловажни, се крие ключът на онова знание, което може да ни даде права насока в живота. Сам по себе си, животът, т.е, проявяването на живота е изкуство, а изкуството представя външната страна на науката. Следователно, първо човек трябва да мисли, после да учи, да стане учен и най-после да се прояви в изкуството, да може да направи нещо, да приложи знанието си. Под „изкуство", аз не разбирам да бъде човек непременно художник, в тесен смисъл на думата. Най-великото изкуство в живота е любовта, да любиш, да съчетаваш цветовете и силите в живота, с една дума-да изразяваш възвишеното, благородното, което се крие в човешката душа.
към беседата >>
97.
Космически възприятия
,
ООК
, София, 9.11.1927г.,
Люби, жив бъди – това
изречение
, тази мисъл осветява пътя към Великата Мъдрост.
Сега всички трябва да работите, да постигнете своите желания, да реализирате своите стремежи. Вие се стремите към Бога, но какво нещо е стремеж към Бога? Да се стреми човек към Бога, това не значи да отиде при Него по физически начин. Да се стреми човек към Бога, това не значи, че той трябва да се моли, да вярва в Бога. Стремежът към Бога е вътрешен процес, пробуждане на съзнанието, път към светлината, към истината и любовта.
Люби, жив бъди – това изречение, тази мисъл осветява пътя към Великата Мъдрост.
Само по този начин ще познаете себе си, ще разберете своите стремежи. Само по този начин ще намерите методи за реализиране на своите стремежи. Вие се стремите към Бога, а същевременно мислите как да се осигурите отделно от другите хора. – В стремежа си към Великото, към Първата Причина, вие навлизате в колективното съзнание, дето не съществува никакво деление между хората. Там успехите, усилията на едного са общи за всички.
към беседата >>
98.
Свещ, която не гасне
,
ООК
, София, 23.11.1927г.,
В индуската философия има едно
изречение
, което казва: "Убий всяко желание в себе си!
В индуската философия има едно изречение, което казва: "Убий всяко желание в себе си!
" В християнската философия пък е казано: "Убий плътта си! "– Според мене, и едното, и другото изречение са криво преведени. Защо? – Природата не търпи никакви убийства. Каквото има в човека, природата го е вложила. Как може тогава тя да убива сама себе си?
към беседата >>
"– Според мене, и едното, и другото
изречение
са криво преведени. Защо?
В индуската философия има едно изречение, което казва: "Убий всяко желание в себе си! " В християнската философия пък е казано: "Убий плътта си!
"– Според мене, и едното, и другото изречение са криво преведени. Защо?
– Природата не търпи никакви убийства. Каквото има в човека, природата го е вложила. Как може тогава тя да убива сама себе си? Когато се натъкнете на някое низко желание в себе си, не го убивайте, не го коренете, но върху него присадете едно добро желание. Веднъж природата е вложила тези желания в човека, тя знае защо е направила това.
към беседата >>
99.
Лъч на пробуждане
,
МОК
, София, 4.12.1927г.,
Към кой астрологически знак спада даденото
изречение
?
Напишете на черната дъска изречението: „Изворите на живота вече протичат и образуват малки поточета, които поливат цветята“. За следния път внесете едно малко подобрение в изречението, да го направите по-звучно, за да му намерите съответна мелодия.
Към кой астрологически знак спада даденото изречение?
– Към Водолей. В кои думи се крие силата на това изречение? – В изворите и в поточетата. В коя гама бихте наредили тази песен? – По съдържание тя е мажорна.
към беседата >>
В кои думи се крие силата на това
изречение
?
Напишете на черната дъска изречението: „Изворите на живота вече протичат и образуват малки поточета, които поливат цветята“. За следния път внесете едно малко подобрение в изречението, да го направите по-звучно, за да му намерите съответна мелодия. Към кой астрологически знак спада даденото изречение? – Към Водолей.
В кои думи се крие силата на това изречение?
– В изворите и в поточетата. В коя гама бихте наредили тази песен? – По съдържание тя е мажорна. Но в протичането има нещо миньорно, защото поточетата срещат препятствия на пътя си. Значи от мажорна тя минава в миньорна гама.
към беседата >>
100.
Време и вечност
,
ООК
, София, 14.12.1927г.,
За следния път всеки от вас да напише един стих или едно
изречение
с най-красив почерк.
За следния път всеки от вас да напише един стих или едно изречение с най-красив почерк.
Ако пишете азбуката внимателно, бавно, спокойно, ще видите, че всички букви не са еднакво красиви. Буквите а и б са красиви, но буквите в, г, д, ж не са толкова красиви. В бъдеще новите краснописци ще обръщат внимание на движенията, които ръката прави при написване на буквите. Движенията на ръката оказват влияние върху мозъка, върху нервната система на човека. Ако движенията при написване на буквите са правилни, те се отра-зяват благоприятно върху паметта, върху развиването на ума.
към беседата >>
" Всеки човек започва деня с някаква дума, или с цяло
изречение
, но интересно е да направи наблюдение върху себе си поне в продължение на десет деня, с какви думи ще започва своята реч.
Когато работите върху себе си, правете наблюдения, коя е първата дума, с която започвате деня. Записвайте всяка сутрин коя е първата дума на вашата реч, с която се обръщате към другите. Като се събуди от сън, някой казва:" Донесете обущата ми! " Или:" Донесете дърва и запалете печката! " Друг казва:" Чакай да видя, какво имам в кесията." Детето пък казва:"Мамо, хляб искам!
" Всеки човек започва деня с някаква дума, или с цяло изречение, но интересно е да направи наблюдение върху себе си поне в продължение на десет деня, с какви думи ще започва своята реч.
Не само това, но правете наблюдения, каква ще бъде първата дума, с която ще посрещнете някой свой приятел или своята жена, или дъщеря си. Онези от вас, които са по-свободни, нека направят това наблюдение върху себе си да видят с какви думи започват деня. Това упражнение ще държи съзнанието ви будно поне за десет дни. Като правите тия упражнения, не мислете, че ще влезете в разрез със своите знания. Не, знанията, които сте придобили, могат само да ви радват.
към беседата >>
За следния път напишете по едно
изречение
или по един стих, но красиво, чисто и се подпишете на листа.
За следния път напишете по едно изречение или по един стих, но красиво, чисто и се подпишете на листа.
Ще бъдете смели, решителни, ще минете като автори. Тази работа ще бъде като конкурс, на който ще получите премия. Старите гърци са устройвали игри, надбягвания, на които само един е получавал награда – венец. Считайте, че и на вас ще се даде от невидимия свят такъв венец, затова гледайте да напишете нещо хубаво, което да задоволи самите вас. Като напишете изречението, прочетете го няколко пъти.
към беседата >>
101.
Кръгове на съзнанието
,
ООК
, София, 28.12.1927г.,
Не само това, но всяка дума, всяко
изречение
се отличава от другите също по своето специфично съдържание.
За да обясня своята мисъл, ще взема за пример Библията, или Евангелието. Виждате, че тези Свещени книги са съставени от много листа. По какво се различават листата на Свещената книга? Листата на Свещената книга се различават по това, че всеки от тях съдържа специфично знание. При това всеки лист е съставен от опреде-лен брой редове; всеки ред се отличава от другите по своето специфично съдържание.
Не само това, но всяка дума, всяко изречение се отличава от другите също по своето специфично съдържание.
Слоговете, думите и изреченията на всеки ред се различават едни от други. Ако липсва един от слоговете на една дума, той лесно може да се възстанови. Ако липсва цяло изречение, възстановяването му е вече още по-мъчно. При това всеки трябва да знае за себе си какво представя в тази Свещена, в тази Божествена книга: дали е само буква, слог, дума или цяло изречение. Ако сте буква само, трябва да знаете колко пъти се повтаряте в цялата книга.
към беседата >>
Ако липсва цяло
изречение
, възстановяването му е вече още по-мъчно.
Листата на Свещената книга се различават по това, че всеки от тях съдържа специфично знание. При това всеки лист е съставен от опреде-лен брой редове; всеки ред се отличава от другите по своето специфично съдържание. Не само това, но всяка дума, всяко изречение се отличава от другите също по своето специфично съдържание. Слоговете, думите и изреченията на всеки ред се различават едни от други. Ако липсва един от слоговете на една дума, той лесно може да се възстанови.
Ако липсва цяло изречение, възстановяването му е вече още по-мъчно.
При това всеки трябва да знае за себе си какво представя в тази Свещена, в тази Божествена книга: дали е само буква, слог, дума или цяло изречение. Ако сте буква само, трябва да знаете колко пъти се повтаряте в цялата книга. Броили ли сте запример на колко места се среща буквата "б" в Библията? Колко време ще употребите, ако трябва да преброите на колко места се съдържа всяка буква в Библията? Това е една трудна задача, която в бъдеще ще ви се даде.
към беседата >>
При това всеки трябва да знае за себе си какво представя в тази Свещена, в тази Божествена книга: дали е само буква, слог, дума или цяло
изречение
.
При това всеки лист е съставен от опреде-лен брой редове; всеки ред се отличава от другите по своето специфично съдържание. Не само това, но всяка дума, всяко изречение се отличава от другите също по своето специфично съдържание. Слоговете, думите и изреченията на всеки ред се различават едни от други. Ако липсва един от слоговете на една дума, той лесно може да се възстанови. Ако липсва цяло изречение, възстановяването му е вече още по-мъчно.
При това всеки трябва да знае за себе си какво представя в тази Свещена, в тази Божествена книга: дали е само буква, слог, дума или цяло изречение.
Ако сте буква само, трябва да знаете колко пъти се повтаряте в цялата книга. Броили ли сте запример на колко места се среща буквата "б" в Библията? Колко време ще употребите, ако трябва да преброите на колко места се съдържа всяка буква в Библията? Това е една трудна задача, която в бъдеще ще ви се даде.
към беседата >>
102.
В образ Божи
,
НБ
, София, 1.1.1928г.,
Това
изречение
има външен и вътрешен смисъл.
„Който, в образ Божи като бе".
Това изречение има външен и вътрешен смисъл.
Мнозина са разглеждали този стих, но са се спирали върху външната му страна, защото, изобщо, външното най-много апелира на хората. Аз ще разгледам вътрешната страна на този стих. Думите „в образ Божи" подразбират вътрешните условия, вътрешните възможности, дадени на човека. В това отношение, само царският син има външни и вътрешни благоприятни условия да учи, да се развива. Той може да си избере, каквито другари иска; той има възможност да си вземе, каквито професори иска.
към беседата >>
103.
Полюси на съзнанието
,
ООК
, София, 28.3.1928г.,
Същата дума, употребена в
изречение
, подразбира друга някаква идея.
Същата дума, употребена в изречение, подразбира друга някаква идея.
Онзи, който превежда, той пък влага някаква своя идея в думите. Ето защо когато чете, размишлява и прави коментари, човек трябва да има пред- вид различните идеи, които думите съдър-жат и сам да се ориентира в прочетеното. Някои думи имат четири-пет значения. Такава е например думата „bеаг" в английски език. Преди години някои думи са имали положително значение, а сега имат отрицателно значение.
към беседата >>
104.
Работникът и неговата прехрана
,
НБ
, София, 13.5.1928г.,
На пръв поглед това
изречение
е просто, няма философски израз, но в същност е много важно.
„Работникът е достоен за своята прехрана”.
На пръв поглед това изречение е просто, няма философски израз, но в същност е много важно.
Защо е важно? – Понеже прехраната съставлява един от съществените икономически въпроси в живота. Цялата съвременна култура се занимава с въпроса за прехраната. Всички науки, в своята целокупност, също тъй се занимават с въпроса за прехраната. Даже и религиозните хора, като мислят за онзи свят, това е нещо случайно, нещо вметнато в живота им.
към беседата >>
105.
Вечно веселие
,
НБ
, София, 3.6.1928г.,
Това
изречение
е из книгата на един от най-видните израилски пророци и поети; при превода то губи своята вътрешна красота.
Това изречение е из книгата на един от най-видните израилски пророци и поети; при превода то губи своята вътрешна красота.
Често при превода мисълта се опорочава. Изобщо, когато формите се материализират, те изгубват своята вътрешна, духовна красота. Великото в живота не седи във външната форма. Красивото в живота не се изразява в силата, която се съдържа в него. Силата не дава красота в живота.
към беседата >>
106.
Роден от Бога
,
МС
, София, 8.7.1928г.,
Опитът му се състоял в следното: отивал всяка сутрин на морето, преди да е дошъл още Карнаци, и там, върху пясъка на морския бряг, написвал по едно
изречение
на някой от великите философи, мъдреци или Учители, които са живели от началото на света, до последно време.
Опитът му се състоял в следното: отивал всяка сутрин на морето, преди да е дошъл още Карнаци, и там, върху пясъка на морския бряг, написвал по едно изречение на някой от великите философи, мъдреци или Учители, които са живели от началото на света, до последно време.
Написвал изречението и се скривал някъде, откъдето могъл да наблюдава, какво ще направи Карнаци, като дойде покрай морето. Идва Карнаци, разхожда се, наблюдава морето, и изведнъж забелязва нещо написано върху пясъка. Чете, намира, че това изречение е хубаво, дълбока философия има в него и си казва: "Чудно нещо! Кой ще е написал тук това изречение? Жалко, вълните на морето ще дойдат до брега, ще залеят пясъка и ще заличат изречението".
към беседата >>
Чете, намира, че това
изречение
е хубаво, дълбока философия има в него и си казва: "Чудно нещо!
Опитът му се състоял в следното: отивал всяка сутрин на морето, преди да е дошъл още Карнаци, и там, върху пясъка на морския бряг, написвал по едно изречение на някой от великите философи, мъдреци или Учители, които са живели от началото на света, до последно време. Написвал изречението и се скривал някъде, откъдето могъл да наблюдава, какво ще направи Карнаци, като дойде покрай морето. Идва Карнаци, разхожда се, наблюдава морето, и изведнъж забелязва нещо написано върху пясъка.
Чете, намира, че това изречение е хубаво, дълбока философия има в него и си казва: "Чудно нещо!
Кой ще е написал тук това изречение? Жалко, вълните на морето ще дойдат до брега, ще залеят пясъка и ще заличат изречението". Замисля се и си заминава. На втория ден дохожда, вижда друго изречение написано. На третия ден — трето изречение и т.н.
към беседата >>
Кой ще е написал тук това
изречение
?
Опитът му се състоял в следното: отивал всяка сутрин на морето, преди да е дошъл още Карнаци, и там, върху пясъка на морския бряг, написвал по едно изречение на някой от великите философи, мъдреци или Учители, които са живели от началото на света, до последно време. Написвал изречението и се скривал някъде, откъдето могъл да наблюдава, какво ще направи Карнаци, като дойде покрай морето. Идва Карнаци, разхожда се, наблюдава морето, и изведнъж забелязва нещо написано върху пясъка. Чете, намира, че това изречение е хубаво, дълбока философия има в него и си казва: "Чудно нещо!
Кой ще е написал тук това изречение?
Жалко, вълните на морето ще дойдат до брега, ще залеят пясъка и ще заличат изречението". Замисля се и си заминава. На втория ден дохожда, вижда друго изречение написано. На третия ден — трето изречение и т.н. Замисля се вече сериозно, как да запази тия изречения, едно от друго по-хубави и смислени.
към беседата >>
На втория ден дохожда, вижда друго
изречение
написано.
Идва Карнаци, разхожда се, наблюдава морето, и изведнъж забелязва нещо написано върху пясъка. Чете, намира, че това изречение е хубаво, дълбока философия има в него и си казва: "Чудно нещо! Кой ще е написал тук това изречение? Жалко, вълните на морето ще дойдат до брега, ще залеят пясъка и ще заличат изречението". Замисля се и си заминава.
На втория ден дохожда, вижда друго изречение написано.
На третия ден — трето изречение и т.н. Замисля се вече сериозно, как да запази тия изречения, едно от друго по-хубави и смислени. Севадин отдалеч наблюдавал, какъв ефект произвежда тази замислена от него работа. Карнаци не могъл да си обясни, кой ще е този човек, който пише тия хубави изречения на морския бряг. По едно време си казал: "Да не би това да е някаква илюзия на моя ум, да се заблуждавам някак!
към беседата >>
На третия ден — трето
изречение
и т.н.
Чете, намира, че това изречение е хубаво, дълбока философия има в него и си казва: "Чудно нещо! Кой ще е написал тук това изречение? Жалко, вълните на морето ще дойдат до брега, ще залеят пясъка и ще заличат изречението". Замисля се и си заминава. На втория ден дохожда, вижда друго изречение написано.
На третия ден — трето изречение и т.н.
Замисля се вече сериозно, как да запази тия изречения, едно от друго по-хубави и смислени. Севадин отдалеч наблюдавал, какъв ефект произвежда тази замислена от него работа. Карнаци не могъл да си обясни, кой ще е този човек, който пише тия хубави изречения на морския бряг. По едно време си казал: "Да не би това да е някаква илюзия на моя ум, да се заблуждавам някак! " Продължавал да прави всеки ден своите разходки и всякога намирал по едно хубаво изречение, което след малко морските вълни заливали.
към беседата >>
" Продължавал да прави всеки ден своите разходки и всякога намирал по едно хубаво
изречение
, което след малко морските вълни заливали.
На третия ден — трето изречение и т.н. Замисля се вече сериозно, как да запази тия изречения, едно от друго по-хубави и смислени. Севадин отдалеч наблюдавал, какъв ефект произвежда тази замислена от него работа. Карнаци не могъл да си обясни, кой ще е този човек, който пише тия хубави изречения на морския бряг. По едно време си казал: "Да не би това да е някаква илюзия на моя ум, да се заблуждавам някак!
" Продължавал да прави всеки ден своите разходки и всякога намирал по едно хубаво изречение, което след малко морските вълни заливали.
"Важни са тия мисли, не трябва да се изоставят така на морските вълни, да бъдат заличени", си казва той. Бръква в джоба си да извади молив и намира такъв. Не много далеч от него седи Севадин и наблюдава. Като го забелязва Карнаци, веднага го извиква и го запитва: "Ти без работа ли си? " — Да.
към беседата >>
Карнаци спира пред първото
изречение
, започва да чете и казва на Севадин: "Пиши, каквото чуваш".
Сега вече тръгват двамата заедно: Карнаци напред, Севадин след него.
Карнаци спира пред първото изречение, започва да чете и казва на Севадин: "Пиши, каквото чуваш".
Севадин пише. Отиват на друго място. Карнаци чете второто изречение, а Севадин пише. Отиват на трето, на четвърто място. Севадин преписва всичките написани изречения.
към беседата >>
Карнаци чете второто
изречение
, а Севадин пише.
Сега вече тръгват двамата заедно: Карнаци напред, Севадин след него. Карнаци спира пред първото изречение, започва да чете и казва на Севадин: "Пиши, каквото чуваш". Севадин пише. Отиват на друго място.
Карнаци чете второто изречение, а Севадин пише.
Отиват на трето, на четвърто място. Севадин преписва всичките написани изречения. Казва му Карнаци: "Ти си прост човек, не разбираш тия изречения, но нищо от това. Утре пак ще дойдеш на същото място. Всичко, което съм ти продиктувал досега, както и това, което ще ти диктувам за в бъдеще, ще препишеш на чисто и така ще ми го донесеш".
към беседата >>
" След това прочита второ
изречение
: "Пий от живата вода, която тече".
И тъй, по този начин, между граф Карнаци и Севадин се създала една вътрешна връзка. По едно време Карнаци чете едно от написаните изречения: "Пий от самоизцедения сок на лозовата пръчка!
" След това прочита второ изречение: "Пий от живата вода, която тече".
И най-после прочита трето изречение: "Направи най-малкото добро, което никога досега не си направил". Той се замислил дълбоко върху тия три изречения и казал на Севадин: "Този човек, който пише всеки ден тия изречения по морския бряг, трябва да е някой велик философ. Обаче, не е достатъчно само да преписваме тия велики изречения, но трябва да ги приложим в живота си, да видим техния резултат. Ще приложа третото изречение, да направя най малкото добро. Кое считаш ти за най-малко добро?
към беседата >>
И най-после прочита трето
изречение
: "Направи най-малкото добро, което никога досега не си направил".
И тъй, по този начин, между граф Карнаци и Севадин се създала една вътрешна връзка. По едно време Карнаци чете едно от написаните изречения: "Пий от самоизцедения сок на лозовата пръчка! " След това прочита второ изречение: "Пий от живата вода, която тече".
И най-после прочита трето изречение: "Направи най-малкото добро, което никога досега не си направил".
Той се замислил дълбоко върху тия три изречения и казал на Севадин: "Този човек, който пише всеки ден тия изречения по морския бряг, трябва да е някой велик философ. Обаче, не е достатъчно само да преписваме тия велики изречения, но трябва да ги приложим в живота си, да видим техния резултат. Ще приложа третото изречение, да направя най малкото добро. Кое считаш ти за най-малко добро? " — "Помисли малко!
към беседата >>
Ще приложа третото
изречение
, да направя най малкото добро.
По едно време Карнаци чете едно от написаните изречения: "Пий от самоизцедения сок на лозовата пръчка! " След това прочита второ изречение: "Пий от живата вода, която тече". И най-после прочита трето изречение: "Направи най-малкото добро, което никога досега не си направил". Той се замислил дълбоко върху тия три изречения и казал на Севадин: "Този човек, който пише всеки ден тия изречения по морския бряг, трябва да е някой велик философ. Обаче, не е достатъчно само да преписваме тия велики изречения, но трябва да ги приложим в живота си, да видим техния резултат.
Ще приложа третото изречение, да направя най малкото добро.
Кое считаш ти за най-малко добро? " — "Помисли малко! " казва му Севадин. — Добре, ще помисля. Отива Карнаци дома си и влиза в своята стая, на която прозорците били затворени с години.
към беседата >>
На другия ден Карнаци и Севадин пак отиват на морския бряг и четат написано ново
изречение
: "Прочети най-прашасалата книга в твоята стая!
На другия ден Карнаци и Севадин пак отиват на морския бряг и четат написано ново изречение: "Прочети най-прашасалата книга в твоята стая!
При това, чети я тъй, както е, с праха заедно, без да го изтърсваш! " Карнаци си казва: имам една такава книга, навярно от никого непипана и неотваряна от ред поколения. Влиза в стаята си. намира тази книга и без да я чисти от праха, започва да я чете. Да четеш една книга, както е прашасала, да не чистиш праха й, това е философия!
към беседата >>
Той отваря книгата и попада на следното
изречение
: "Бог е Любов."
Карнаци отваря прашасалата книга, и тя се оказала Библията, която не била четена от преди четири поколения.
Той отваря книгата и попада на следното изречение: "Бог е Любов."
към беседата >>
Вашият Севадин всеки ден трябва да пише по едно ново
изречение
на морския бряг, без да се страхува, че вълните ще заличат усилията му.
Мнозина казват: няма работа за нас. Казвам: вземете пример от Севадин. Той не беше богат човек, но намери изходен път, да спечели сърцето на Карнаци и да се сприятелят. Следователно, намерите ли се пред някое противоречие в живота си, трябва правилно да го разрешите. То е вашият Карнаци, с когото вашият Севадин трябва да се заеме, да изучи характера му, да спечели сърцето му и най-после да се сприятели.
Вашият Севадин всеки ден трябва да пише по едно ново изречение на морския бряг, без да се страхува, че вълните ще заличат усилията му.
Ако едно от тия семенца попадне в ума или в сърцето на Карнаци, целта, към която се стремял Севадин, е постигната.
към беседата >>
107.
Гордост и ревност / Гордость и ревность
,
МОК
, София, 31.8.1928г.,
Въ Писанието има едно
изречение
, което гласи: „Знанието възгордява, а Любовьта назидава“.
(втори вариант)
Въ Писанието има едно изречение, което гласи: „Знанието възгордява, а Любовьта назидава“.
Онзи, който изказалъ това изречение, скрилъ въ него една дълбока истина. Кои сѫ причинитѣ, че знанието възгордява? Да се мисли, че знанието възгордява, това говори за изопачаване на правата мисъль. Само гордиятъ човѣкъ мисли, че всичко знае, че никой не знае работитѣ, както него. Обаче, да знаешъ всичко, да знаешъ нѣщата тъй, както никой другъ, това е качество само на Бога, на онова висше съзнание у човѣка, което схваща всички нѣща едновременно.
към втори вариант >>
Онзи, който изказалъ това
изречение
, скрилъ въ него една дълбока истина.
(втори вариант)
Въ Писанието има едно изречение, което гласи: „Знанието възгордява, а Любовьта назидава“.
Онзи, който изказалъ това изречение, скрилъ въ него една дълбока истина.
Кои сѫ причинитѣ, че знанието възгордява? Да се мисли, че знанието възгордява, това говори за изопачаване на правата мисъль. Само гордиятъ човѣкъ мисли, че всичко знае, че никой не знае работитѣ, както него. Обаче, да знаешъ всичко, да знаешъ нѣщата тъй, както никой другъ, това е качество само на Бога, на онова висше съзнание у човѣка, което схваща всички нѣща едновременно. Когато нѣкой човѣкъ каже, че той знае всичко, че като него нѣма подобенъ въ свѣта, това показва, че този човѣкъ е на първото стѫпало на възрастващия животъ и едва сега започва да мисли.
към втори вариант >>
108.
Много знания
,
ООК
, София, 12.9.1928г.,
Едно
изречение
казва: „Който много знае, той много страда“.
Едно изречение казва: „Който много знае, той много страда“.
Защо многото знание, именно, носи много страдания? Значи, който знае много, той страда много. Всъщност, който много знае и много страда, той не знае всичко, затова страда. Ще излезе, че за да не страда човек, не трябва да знае много. Това е изопачена мисъл.
към беседата >>
109.
Творческа линия / Творческата линия на битието
,
МОК
, София, 5.10.1928г.,
Трябва още едно
изречение
да се образува целия кръг.
(втори вариант)
Сега тази формула: „Само светлият път на Мъдростта води към Истината" представлява само половината от формулата. С горната формула ви давам само половината от съдържанието на творческата линия.
Трябва още едно изречение да се образува целия кръг.
Една капка и хиляди капки имат един и същ живот. Водата представлява чистота. Водата е чистия живот. Сега ще изпиете тази вода. Ако хвърлите тази вода, утре ще хвърлиш и знанието, мъдростта и прочие.
към втори вариант >>
110.
Хигиена на живота
,
МОК
, София, 7.12.1928г.,
Тъй, както сега се схваща, то е пълно, но на това
изречение
липсва нещо.
(втори вариант)
Сега да ви обясня тази мисъл. Едно правило има, един закон, който казва: „Обичай ближния си като себе си.“ Това положение пълно ли е?
Тъй, както сега се схваща, то е пълно, но на това изречение липсва нещо.
Как любят хората себе си? Хората още не знаят да любят себе си. Ако извадя едного от вас и го запитам: „Как любите себе си? “ Какво ще отговорите? Човек люби себе си само тогава, когато пламъкът на неговата мисъл никога не се намалява, когато пламъкът на неговото чувство никога не се намалява и когато пламъкът на неговите действия никога не се намалява.
към втори вариант >>
111.
На този камък
,
НБ
, София, 17.2.1929г.,
За създаването на света, англичаните имат едно
изречение
, българите – друго, но общата идея, която е изразена с дадените окултни звукове, е една и съща.
Глупавите работи са за глупавите хора; умните работи – за умните хора, а учените работи – за учените хора. Всички въпроси трябва рязко да се поставят. Който разбира света, вселената, той щеше да разбере смисъла и на самото име: Абу-Бен-Фура. Ще кажете: Дали не може да се даде друго име за света? – Изредете, колкото имена знаете и вижте после, кое от тях ще изберете.
За създаването на света, англичаните имат едно изречение, българите – друго, но общата идея, която е изразена с дадените окултни звукове, е една и съща.
Навсякъде и във всичко прониква един общ закон. Например, когато някой човек, бил той българин, французин, германец, или какъв и да е, се влюби, в него настава една и съща промяна. Ако измерите врата му преди и след влюбването, ще забележите едно увеличаване, едно разширяване, макар и с милиметри само. Ако във врата на човека има малко стеснение, т.е. ако мярката се намалява, това показва, че той е изгубил любовта си.
към беседата >>
112.
Лазаре, излез вън!
,
НБ
, София, 10.3.1929г.,
“ Това
изречение
има двояк смисъл.
„Лазаре, излез вън!
“ Това изречение има двояк смисъл.
Ако кажете на някой ваш познат, или на някой ваш приятел, който ви е дошъл на гости, да излезе вън, той непременно ще се обиди. Кой се обижда? Обижда се само онзи, който разбира буквата на живота, т.е. само материалния живот. Животът има трояк смисъл, или трояко проявление: материален, духовен и Божествен живот.
към беседата >>
113.
Който има невестата
,
НБ
, София, 17.3.1929г.,
От книгата ”Бхагават Гита” е преведено на английски следното
изречение
: ”Free from the bonds of action is that man who by means of Spiritual Knowledge hath attached himself to Wisdom and thus torn asunder the illusion of doudt – he indeed is free.”
Как е възможно, това, което обичаме, да ни създава страдания? Невъзможно е онзи, който ви обича, да ви създава страдания. Известно е, че любовта ражда живота. Следователно, ако животът създаваше страданията, тогава той не би имал никаква основа. Причините за страданията са в самия човек, но не в живота.
От книгата ”Бхагават Гита” е преведено на английски следното изречение: ”Free from the bonds of action is that man who by means of Spiritual Knowledge hath attached himself to Wisdom and thus torn asunder the illusion of doudt – he indeed is free.”
към беседата >>
114.
Трудни задачи
,
ООК
, София, 17.4.1929г.,
Сега аз, дето казват, бих употребил едно
изречение
.
(втори вариант)
Представете си, че няма крава, тогава коя жена ще хване да издои? Много решават и казват: "Издой кравата! " Но няма крави. Жена трябва. На земята разумни са нещата в живота.
Сега аз, дето казват, бих употребил едно изречение.
Да ви го кажа или не? Съгласни ли сте вие всички - вие сте големи философи, ако всички сте съгласни без изключение, ако има един несъгласен, няма да ви го кажа.
към втори вариант >>
115.
Ела след мене!
,
НБ
, София, 5.5.1929г.,
” – Няма по-силно
изречение
, по-силна идея в живота от тази, да отидеш след някого.
”Дойди след мене!
” – Няма по-силно изречение, по-силна идея в живота от тази, да отидеш след някого.
Няма по-голямо щастие за човека от това, да разбере смисъла, скрит в идеята ”ела, или дойди след мене! ” Думите ”ела, дойди” имат дълбок вътрешен смисъл. Те представят ключа на живота. Когато земеделецът каже на житото: Ела, или дойди след мене! – от този момент започва животът на житото.
към беседата >>
116.
Определени движения / Любовният поглед
,
ООК
, София, 29.5.1929г.,
В буквален смисъл взето, това
изречение
внася противоречие в човека.
Обаче, свърже ли човек живота на своята личност, на своя ум, на своето сърце, на своята душа и на своя дух в едно цяло, той има вече правилни отношения към Цялото. Животът на личността е едно нещо, а този на душата и на духа – друго нещо. Малцина имат ясна представа за душата и за духа, но въпреки това често си служат с израза: "Наболяла е душата ми". Те си представят душата подобна на тялото и както тялото страда, така и душата страда. Това е толкова вярно, колкото е вярна мисълта, че добрият човек на земята е лош на небето, и лошият на земята е добър на небето.
В буквален смисъл взето, това изречение внася противоречие в човека.
По дух и по смисъл, обаче, то е вярно. Това значи: който е живял само за себе си и за хората, да им угажда, той е бил добър за тях. Отиде ли на небето, между разумните същества, които живеят за Цялото, той минава за лош човек. Частта трябва да живее за Цялото, а цялото – за частите.
към беседата >>
117.
Огън да запаля
,
НБ
, София, 2.6.1929г.,
„Огън дойдох да туря на земята." Някога още Христос е изказал това
изречение
, но то е познато на всички хора, особено на домакините.
„Огън дойдох да туря на земята." Някога още Христос е изказал това изречение, но то е познато на всички хора, особено на домакините.
Мъжът казва на жена си: Студено е вън. Моля ти се, запали огъня! Колкото по-скоро го запалиш, толкова по-добре. Хората философстват върху огъня, какво нещо представя той, как е произлязъл, но философията не разрешава живота. Философията е особен род забава в живота.
към беседата >>
118.
Що трябва да речете
,
НБ
, София, 28.7.1929г.,
„Ще ви научи" – това е едно безлично
изречение
.– Защо?
„Ще ви научи" – това е едно безлично изречение.– Защо?
– Защото не се казва, кой ще ви научи. Значи, за да бъде едно изречение пълно, то трябва да има подлог и сказуемо, да се знае, кой върши действието. С други думи казано: за да бъде едно изречение пълно, между подлога и сказуемото трябва да съществува известно отношение, известно съпоставяне. Съпоставяне трябва да съществува не само между думите в изреченията и техните служби, но и между всички неща. С този закон, именно, се отличава разумният свят.
към беседата >>
Значи, за да бъде едно
изречение
пълно, то трябва да има подлог и сказуемо, да се знае, кой върши действието.
„Ще ви научи" – това е едно безлично изречение.– Защо? – Защото не се казва, кой ще ви научи.
Значи, за да бъде едно изречение пълно, то трябва да има подлог и сказуемо, да се знае, кой върши действието.
С други думи казано: за да бъде едно изречение пълно, между подлога и сказуемото трябва да съществува известно отношение, известно съпоставяне. Съпоставяне трябва да съществува не само между думите в изреченията и техните служби, но и между всички неща. С този закон, именно, се отличава разумният свят. Следователно, трябва да се съпоставят всички думи в изреченията, всички числа в математиката, всички мисли, чувства и действия в живота на човека, всички идеи и т.н. Законът за съпоставяне на нещата не е произволен.
към беседата >>
С други думи казано: за да бъде едно
изречение
пълно, между подлога и сказуемото трябва да съществува известно отношение, известно съпоставяне.
„Ще ви научи" – това е едно безлично изречение.– Защо? – Защото не се казва, кой ще ви научи. Значи, за да бъде едно изречение пълно, то трябва да има подлог и сказуемо, да се знае, кой върши действието.
С други думи казано: за да бъде едно изречение пълно, между подлога и сказуемото трябва да съществува известно отношение, известно съпоставяне.
Съпоставяне трябва да съществува не само между думите в изреченията и техните служби, но и между всички неща. С този закон, именно, се отличава разумният свят. Следователно, трябва да се съпоставят всички думи в изреченията, всички числа в математиката, всички мисли, чувства и действия в живота на човека, всички идеи и т.н. Законът за съпоставяне на нещата не е произволен. Той е строго определен.
към беседата >>
119.
Абсолютна чистота
,
ООК
,
СБ
, Рила, 21.8.1929г.,
Това
изречение
от Писанието е една важна икономическа формула.
(втори вариант)
Злото пък е бедният човек, когото трябва да оставим да мине и замине. Какво ще вземем от бедния? Писанието казва: „Не се противи на злото! “ Защо? – Защото злото е беден човек, за когото ще трябва да плащаш.
Това изречение от Писанието е една важна икономическа формула.
Значи на злото, на бедния човек, ще сториш път да мине. Не постъпиш ли така, спреш ли го в пътя му, то ще проси от теб пари, дрехи, обуща – и ти трябва да му даваш всичко, каквото иска. Злото е беден човек, който разчита на милостта на другите хора. Който влиза в Божественото училище да учи, той трябва да се освободи от просията.
към втори вариант >>
120.
Отношения към природата / Правилни физически отношения с природата
,
МОК
, София, 13.9.1929г.,
Може той да не е имал никаква умисъл да ви дразни, но само една дума в едно
изречение
може да произведе цяла една пертурбация в организма.
(втори вариант)
Значи между твоето тяло и външната природа не могат да се възприемат правилно тия вълни и вместо всяка една вълна да ти бъде полезна, тя произвежда раздрусване. Всяка дисхармония действа разрушително. А човек не може да търпи дисхармония. Дойде някой и ви каже една дума. Ако е много наблизо и ви каже една дума, вие сте много чувствителни, ако думата не е казал тъй меко, както трябва, веднага става едно избухване.
Може той да не е имал никаква умисъл да ви дразни, но само една дума в едно изречение може да произведе цяла една пертурбация в организма.
към втори вариант >>
121.
Сторете да насядат
,
НБ
, София, 10.11.1929г.,
Има няколко думи, които аз считам като сянка на едно
изречение
.
(втори вариант)
Има няколко думи, които аз считам като сянка на едно изречение.
Аз ще ви дам сянката, вие ще намерите предмета. Сторете да насядат человеците. Сядането, да седнеш, това е един разумен акт. Няма по-красив акт от този, да знаеш как и де да седнеш. Нещастието и щастието на човека зависи от неговото сядане и от неговото ставане.
към втори вариант >>
122.
Опитната школа
,
ООК
, София, 22.1.1930г.,
Като мислите известно време върху това
изречение
, вие ще придобиете малка светлина, ще разберете неговия дълбок смисъл.
Видимите грешки не са грешки. И видимите добродетели не са добродетели. Това е една противоречива мисъл, но всъщност е така. Истински добродетели са ония, които само с микроскоп можеш да уловиш. Друга противоречива мисъл е следната: от знайното излиза незнайното; и от незнайното излиза знайното.
Като мислите известно време върху това изречение, вие ще придобиете малка светлина, ще разберете неговия дълбок смисъл.
В незнайното се крият малките величини, а в знайното - големите. Ако не започне с малките величини, човек никога няма да дойде до големите. И ако от великите работи не върви към малките, човек никога няма да дойде до истинското знание. Истински опитности придобива само онзи, който може да слиза от великото до най-малкото и да се качва от най-малкото до великото. Той се движи от реалното към относителното.
към беседата >>
123.
Богове сте
,
НБ
, София, 26.1.1930г.,
Това е един цитат, едно
изречение
, откъснато само по себе си.
(втори вариант)
Това е един цитат, едно изречение, откъснато само по себе си.
То може да се изтълкува в един или в друг смисъл. Целият съвременен наш живот се състои от такива отделни факти, които не са свързани, не са изтълкувани, вследствие на което съществуват ред противоречия в целия живот. Например такива противоречия съществуват в морала. Тъй както се преподава днес моралът, това не е една изяснена наука.
към втори вариант >>
124.
Съчетание на числата
,
ООК
, София, 12.2.1930г.,
Даде ви хляб, този хляб възобнови вашите сили, или даде ви хубава книга, или ви каже някое хубаво
изречение
, хубава мисъл, или някой хубав образ, всичко туй, което може да стимулира човешката душа.
(втори вариант)
Сега вие ще трансформирате, ще преведете тия символи.
Даде ви хляб, този хляб възобнови вашите сили, или даде ви хубава книга, или ви каже някое хубаво изречение, хубава мисъл, или някой хубав образ, всичко туй, което може да стимулира човешката душа.
Защото любовта е нещо идейно. Идейните работи са непреходни работи, материалните работи са преходни работи.
към втори вариант >>
125.
Хармоничен избор / Първата задача
,
МОК
, София, 11.4.1930г.,
Опитайте се да съчетаете тези думи така, че да образувате едно смислено
изречение
.
Опитайте се да съчетаете тези думи така, че да образувате едно смислено изречение.
Можете да си послужите със съюзи и предлози. Ако ви кажат, че от съчетанието на тия думи зависи благото на вашия живот, вие ще употребите всичкото си внимание и знание, да излезе изречението по-смислено. Прочетете някои от написаните изречения.
към беседата >>
Опитайте се да предадете на това
изречение
поетична форма.
Душата носи това, което излиза от любовта, а духът - това, което излиза от мъдростта. Любовта създава един свят, а мъдростта - друг, съвършено различен от първия. Някои казват, че благостта излиза от душата. Ако е така, защо хората не са благи? Едно от изреченията, което съчетахте от дадените думи, беше следното: Благостта носи добрини и радост и пълни душата с живот и младост.
Опитайте се да предадете на това изречение поетична форма.
Благостта, наистина, носи младост и радост, но казано е в Писанието, че благ е само Бог. Благостта е външна проява на Бога. Той първо е Любов и Мъдрост, а после е благ. - Към кого проявява благостта? - Към съществата, които са излезли от Него.
към беседата >>
126.
Доведете ми го тук
,
НБ
, София, 27.4.1930г.,
Това е едно
изречение
, което мнозина употребяват в живота си.
Това е едно изречение, което мнозина употребяват в живота си.
Бащата казва за детето си: Доведете ми го тук. Учителят казва за ученика си: Доведете ми го тук. Съдията казва за подсъдимия: Доведете ми го тук. На онзи, който е направил нещо, за което трябва да отговаря, също се казва: Доведете ми го тук.
към беседата >>
127.
Добрият ден
,
ООК
, София, 14.5.1930г.,
Талантливият е, който ходи и прави обяснения, написал няколко стихотворения, декламира, казва: „Зная го.“ Едно
изречение
има за талантливите хора.
(втори вариант)
Сега остават два етапа - талантливият и геният. Геният твори в себе си.
Талантливият е, който ходи и прави обяснения, написал няколко стихотворения, декламира, казва: „Зная го.“ Едно изречение има за талантливите хора.
Христос казва: „Каквото ви кажат, слушайте ги, но по делата им не ходете.“ Понеже талантливият човек чете от някой гениален, от някой светия, от някой учител. Каквото чете от гениалния, от светията, от учителя, слушайте го. Но като рече да ви дава тълкувания, не го слушайте. По делата, по разбирането на талантливите хора не ходи. Но каквото четат от Свещената книга, каквото декламират, слушайте ги.
към втори вариант >>
Това
изречение
не е пълно – котлите липсват, но се подразбират.
Като сгрешите, ще поправите грешката си. Само Бог не греши. Единственото същество, което не греши, това е Бог. Като казвам, че човек не може без погрешки, аз не поощрявам грешките, но обръщам внимание на това, че човек не е дошъл още до съвършенството, което изключва грешките. Запример, някой казва: Днес ходих с кобилица за вода.
Това изречение не е пълно – котлите липсват, но се подразбират.
Кобилица без котли не може да носи вода. Както виждате ,човек говори понякога непълно, но се подразбира. От гледище на точния израз, той прави погрешки. Значи, от гледището на обикновените разбирания една човешка постъпка е права, но от по-високо гледище в нея има нещо криво, неправилно.
към беседата >>
128.
Превръщане и съпоставяне / Закон на сменянето. Съпоставяне на нещата (Външни условия и вътрешни възможности. Загубената дума)
,
МОК
, София, 27.6.1930г.,
Вие, поне като мислите за гения, можете ли да ми дадете едно гениално
изречение
?
(втори вариант)
Ще има едно мъчение. Когато нашите желания са непостижими, значи няма съответстващи условия, веднага се заражда мъчението и ще дойдем до положението, когато нашите желания ще бъдат осъществими. Да допуснем, че у вас има желанието да бъдете гений. Желанието е хубаво, но как ще го постигнете? Може да имате перото и мастилото, но да напишете тези гениални мисли, откъде ще ги вземете?
Вие, поне като мислите за гения, можете ли да ми дадете едно гениално изречение?
Може да ми дадете едно мъдро изречение. Това е друго. Но едно гениално изречение можете ли да ми дадете? Да допуснем, че имате едно отрицателно чувство, страхът например. Вие вървите в гората и ви е страх.
към втори вариант >>
Може да ми дадете едно мъдро
изречение
.
(втори вариант)
Когато нашите желания са непостижими, значи няма съответстващи условия, веднага се заражда мъчението и ще дойдем до положението, когато нашите желания ще бъдат осъществими. Да допуснем, че у вас има желанието да бъдете гений. Желанието е хубаво, но как ще го постигнете? Може да имате перото и мастилото, но да напишете тези гениални мисли, откъде ще ги вземете? Вие, поне като мислите за гения, можете ли да ми дадете едно гениално изречение?
Може да ми дадете едно мъдро изречение.
Това е друго. Но едно гениално изречение можете ли да ми дадете? Да допуснем, че имате едно отрицателно чувство, страхът например. Вие вървите в гората и ви е страх. Представете си, че сте в Африка и ви срещне една голяма змия - боа, тигър, лъв или един леопард и т.н.
към втори вариант >>
Но едно гениално
изречение
можете ли да ми дадете?
(втори вариант)
Желанието е хубаво, но как ще го постигнете? Може да имате перото и мастилото, но да напишете тези гениални мисли, откъде ще ги вземете? Вие, поне като мислите за гения, можете ли да ми дадете едно гениално изречение? Може да ми дадете едно мъдро изречение. Това е друго.
Но едно гениално изречение можете ли да ми дадете?
Да допуснем, че имате едно отрицателно чувство, страхът например. Вие вървите в гората и ви е страх. Представете си, че сте в Африка и ви срещне една голяма змия - боа, тигър, лъв или един леопард и т.н. Всяко едно зашепване из гората у вас ще роди страх. Какво ще кажете в дадения случай?
към втори вариант >>
129.
Освобождаване / Абсолютно освобождение от лъжата в съзнанието
,
МОК
, София, 4.7.1930г.,
Кажете запример едно
изречение
.
(втори вариант)
Някой път вие казвате - малките работи не зависят. Изтривам аз една запетайка, какви ще бъдат вашите разбирания? Тази запетайка решава 6 дадения случай мисълта. Малките неща са запетайки в природата, от които зависи решаването. Ако не знаеш предназначението на запетайката, какво съдържа тя, запетайката не е само да спреш малко.
Кажете запример едно изречение.
Де се турга запетайка? Или кажете ми едно предложение, де се турга запетайка. Я, К., ти кажи. („Аз виждам Учителя, който говори.") Тук къде е запетайката? („След Учителя.") Защо?
към втори вариант >>
Или има едно друго
изречение
: не си разположен, вървиш и искаш никой да не ти каже нищо, да те оставят свободен.
(втори вариант)
Сега в природата болестите имат друго предназначение. Често, когато някое същество злоупотреби със силата, която му е дадена, природата праща болестта да го лиши от възможността да греши. Болестта е един вид едно малко ограничение на свободата на човека. Това може да бъде едно болезнено състояние, едно неразположение на духа. Казвате: „Днес съм неразположен." Ограничение имате, неразположен сте.
Или има едно друго изречение: не си разположен, вървиш и искаш никой да не ти каже нищо, да те оставят свободен.
Тъй си в едно натегнато състояние, или, аз го наричам това състояние - една надута гайда. Ако много те надуят, можеш да се пукнеш. Затова гайдарджията трябва да пусне връчилото. Той свири-свири и после каже „дуууууу". И след като каже „дуууу", пак започне гайдарджията да свири.
към втори вариант >>
130.
Силата на доброто / Правата и кривата линия. Силата на думата добро
,
МОК
, София, 19.9.1930г.,
(Г.Р. повтори последното
изречение
).
(втори вариант)
Който не е добър. Тогава ние определяме така: КОГАТО САМО ЕДНА ЛИНИЯ СЕ ДВИЖИ В ЕДНА ПОСОКА, ИМАМЕ ПРАВАТА ЛИНИЯ. А КОГАТО МНОГО ПРАВИ ЛИНИИ СЕ ДВИЖАТ ОТ ЕДИН ЦЕНТЪР В РАЗНИ ПОСОКИ, НИЕ ИМАМЕ КРИВАТА ЛИНИЯ. Разбирате ли каква идея има тук? Г.Р. я повторете сега какво разбрахте?
(Г.Р. повтори последното изречение).
Радиусът е мярка за кривата линия. Радиус има само кривата линия, правата линия няма никакъв радиус. Как мислите вие, правата линия има ли радиус? (Т. има, безкрайно голям радиус). Тогава какво разбират математиците за правата линия, която се движи в безконечността?
към втори вариант >>
131.
Не могат да приемат
,
НБ
, София, 28.9.1930г.,
„Не могат всички да приемат тази дума." – Това е едно неопределено
изречение
.
„Не могат всички да приемат тази дума." – Това е едно неопределено изречение.
– Кои не приемат? – Назначават някого на служба, но той не я приема, защото счита, че тя не отговаря на знанието, което той има. Пращат някого на работа, но той казва: Тази работа не е за мене, Искат да го оженят, но той казва: Тази работа не е за мене. – Защо? – Защото нямам достатъчно пари; от друга страна, не ми харесва другарката, която ми препоръчват.
към беседата >>
132.
Ще ме видите
,
НБ
, София, 16.11.1930г.,
„Ще ме видите." На български език, в езиково отношение, това
изречение
има двояко значение.
„Ще ме видите." На български език, в езиково отношение, това изречение има двояко значение.
Аз го взимам в буквален смисъл. За онзи, който разбира български език, важен е глаголът „виждам". Да разбираш нещо, значи, да го познаваш, да го знаеш. Глаголът „виждам" има отношение към разумния свят, към разумния живот. Този живот е песен за онзи, който може да я пее.
към беседата >>
133.
Разумни отношения
,
ООК
, София, 10.12.1930г.,
Какво по-силно
изречение
може да съществува за гладния, който чува да му се казва: вземи този хляб и яж.
Какво по-силно изречение може да съществува за гладния, който чува да му се казва: вземи този хляб и яж.
Какво по-силно изречение за жадния от това да чуе, че някой му казва: иди на близкия извор. Какво по-силно изречение може да чуе детето от устата на майка си, която му казва: ида, мама, какво искаш?
към беседата >>
Какво по-силно
изречение
за жадния от това да чуе, че някой му казва: иди на близкия извор.
Какво по-силно изречение може да съществува за гладния, който чува да му се казва: вземи този хляб и яж.
Какво по-силно изречение за жадния от това да чуе, че някой му казва: иди на близкия извор.
Какво по-силно изречение може да чуе детето от устата на майка си, която му казва: ида, мама, какво искаш?
към беседата >>
Какво по-силно
изречение
може да чуе детето от устата на майка си, която му казва: ида, мама, какво искаш?
Какво по-силно изречение може да съществува за гладния, който чува да му се казва: вземи този хляб и яж. Какво по-силно изречение за жадния от това да чуе, че някой му казва: иди на близкия извор.
Какво по-силно изречение може да чуе детето от устата на майка си, която му казва: ида, мама, какво искаш?
към беседата >>
134.
Разумното слово / Гладът – доброто – разумното слово
,
МОК
, София, 23.1.1931г.,
Когато един човек иска да се покаже такъв, какъвто не е; и когато един човек иска да се покаже, че много знае, всякога се турга една истина, едно
изречение
в отрицателен смисъл.
(втори вариант)
Че много знае, т.е. иска да се покаже, че много знае, когато и това го няма. Това се подразбира – много знае. Отрицателно се казва: иска да се покаже, че много знае; значи това, което го няма. И да се покаже пак не е същинското показване.
Когато един човек иска да се покаже такъв, какъвто не е; и когато един човек иска да се покаже, че много знае, всякога се турга една истина, едно изречение в отрицателен смисъл.
Има такива величини. Онзи, който иска да покаже, че много знае, турга плюс, а който иска да покаже, че не знае, турга минус. Но това вярно ли е?
към втори вариант >>
135.
Ханизе
,
МОК
, София, 6.3.1931г.,
На второто
изречение
какво трябва да турим БЕРИМЕЗАИ?
(втори вариант)
Сега това са съвсем неразбрани работи, вие се интересувате какво означават. Когато някой геолог иде при някоя скала и я погледне, не е ли такова нещо ХАНИЗЕ. Сега за да стане ХАНИЗЕ нещо понятно, какво трябва да му турим? ХАНИЗЕ е положителна дума; можем да турим: СЛЪНЦЕ Я ОГРЕ, но това е отрицателно.
На второто изречение какво трябва да турим БЕРИМЕЗАИ?
СВЕТЛИНАТА Я РАЗКРИ. Ученият човек като започне да разучава нещата, работите не са разкрити, той трябва да работи, той си носи един чук. Работите не са тъй определени, както вие мислите.
към втори вариант >>
Това
изречение
, както е написано не е известно.
(втори вариант)
Сега да преведем написаното в музика.
Това изречение, както е написано не е известно.
ХАНИЗЕ, това е едно музикално изречение и е положително. А СЛЪНЦЕ Я ОГРЕ, е отрицателно вече. (Учителят пее ХАНИЗЕ). По същия закон в математиката вие имате Х, но при този Х вие имате едно известно число, с което вие разрешавате скритото количество или силата на някоя материя, или силата на някоя интелигентност. Сега всякога ние отиваме от неизвестното към известното.
към втори вариант >>
ХАНИЗЕ, това е едно музикално
изречение
и е положително.
(втори вариант)
Сега да преведем написаното в музика. Това изречение, както е написано не е известно.
ХАНИЗЕ, това е едно музикално изречение и е положително.
А СЛЪНЦЕ Я ОГРЕ, е отрицателно вече. (Учителят пее ХАНИЗЕ). По същия закон в математиката вие имате Х, но при този Х вие имате едно известно число, с което вие разрешавате скритото количество или силата на някоя материя, или силата на някоя интелигентност. Сега всякога ние отиваме от неизвестното към известното. Вечността сама по себе си е една неизвестност; вие не можете да си представите какво е тя.
към втори вариант >>
Тогава аз ще ви дам друго
изречение
: ДАР – ДЕРЕ, ще ви дам нещо, което е по-известно и ще извлека от него една българска дума.
(втори вариант)
Сега всякога ние отиваме от неизвестното към известното. Вечността сама по себе си е една неизвестност; вие не можете да си представите какво е тя. Тя е ХАНИЗЕ. Какво ще рече ХАНИЗЕ? Дума ли е това?
Тогава аз ще ви дам друго изречение: ДАР – ДЕРЕ, ще ви дам нещо, което е по-известно и ще извлека от него една българска дума.
На турски дар значи тясно, а на български дар какво значи знаете. ДЕРЕ на турски значи една малка долинка, а на български значи – кожата му дере. Та на български ги има тези думи ДАР и ДЕРЕ. Но има известно съотношение; ти като дереш някого, все се одираш; ти вземеш агнето и му одираш кожата. Значи от дрането винаги излиза дар.
към втори вариант >>
136.
Специфична работа
,
ООК
, София, 15.4.1931г.,
Всички повтарят това
изречение
, но малцина разбират неговия вътрешен смисъл.
Казвате: „Ние живеем в Бога и Бог живее в нас“.
Всички повтарят това изречение, но малцина разбират неговия вътрешен смисъл.
Тази идея още не е ясна в съзнанието на всички хора. Ако любиш човека и виждаш Бога в него, ти си на прав път, ти разбираш какво значи да възлюбиш Бога. Ти живееш в бъдещето, в което се крие твоето щастие. Ако обичаш един човек, без да виждаш Бога в него, ти не си на прав път. Ти живееш още в миналото, което те прави нещастен.
към беседата >>
137.
Разумност и светлина / Съотношение между разумността и светлината. Спане и тъмнина
,
МОК
, София, 17.4.1931г.,
И в Писанието има едно
изречение
, което казва: ще смажа главата на змията.
(втори вариант)
Имаха си и такива венци на главата, направени от вълна, тургаха ги под таблат и викаха по улиците: симид, геврек! И всички излизаха и си купуваха от тези симидчета. Но казвам, този ученият човек, ако може да прекара всичките най-учени идеи в симидчетата и гевреците си, така че всеки, който изяде един симид или геврек, да ги възприеме, тогава този учен човек има си смисъл да носи гевреци и симиди на главата си. Но у всички тези, които носят товар на главата си, има една опасност – главата може да се спити. А щом се спитява главата, тогава и най-благородното и идейното, и то се спитява у човека.
И в Писанието има едно изречение, което казва: ще смажа главата на змията.
Откъде се смазва главата на змията? Кое е смазване? Ако притиснеш от двете страни главата, това е сплескване, а отгоре, това е смазване. Понеже змията не е употребила разумно силите, които е имала, е Писанието казва: Онзи, Който ще дойде, Той ще смаже главата на змията, и ще я направи да обезумее, да не може да разбира работите. Защото щом човек обезумее, той става безвреден.
към втори вариант >>
138.
Обикновени и необикновени идеи / Обикновени и идейни мисли
,
МОК
, София, 8.5.1931г.,
Ако вие градите върху вашите обикновени мисли, тогава ще се изпълни онова
изречение
от Писанието: „Ще замяза на човек, който е съградил къщата си на пясък и валя дъжда, и събори се къщата“.
(втори вариант)
А обикновената мисъл всякога може да ти изневери. Нищо повече. Та ония мисли у вас, на които вие не може да разчитате, те са обикновени. А това, на което вие може да разчитате, те са идейни мисли! Върху тях ще градите.
Ако вие градите върху вашите обикновени мисли, тогава ще се изпълни онова изречение от Писанието: „Ще замяза на човек, който е съградил къщата си на пясък и валя дъжда, и събори се къщата“.
А който съгради на онова разумното, тя не се събори.
към втори вариант >>
139.
Свобода на съзнанието
,
ООК
, София, 10.6.1931г.,
Това
изречение
се отнася до Единния, Който е бил всякога.
цигулката в ръката си, и нулите една подир друга се нареждат след нея. Нулата подразбира човека, Азът. Кой може да се нарече „аз“? Англичаните казват: „I am that I am“ – „Аз съм, който съм“. С други думи казано: „Аз съм, който съм бил всякога“.
Това изречение се отнася до Единния, Който е бил всякога.
към беседата >>
140.
Денят на Божията работа
,
РБ
, 7-те езера, 16.7.1931г.,
Например, вие можете да миете ръцете си по 5, 6, 10 пъти на ден и при всяко миене да си казвате по едно хубаво
изречение
.
Например, някой ходи много прегърбен. Щом сте дошли тук, никакви гърбици, никакви болки, никакъв недъг не трябва да имате! Всички болки, всички недъзи трябва да оставите във водата и да отидете в дома си свободни. Всички можете да се лекувате с чистия въздух на планината. Ще дишате чист въздух, ще се миете по няколко пъти на ден.
Например, вие можете да миете ръцете си по 5, 6, 10 пъти на ден и при всяко миене да си казвате по едно хубаво изречение.
Водата има свойство, където я сложите, тя пада, нищо не остава от нея. Миете ли лицето си с вода, тя слиза надолу, без да остава върху него. Ето защо, значението на водата в живота е двояко, което се вижда от стиховете, които Христос някога е казал: „Ако се не родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие. Роденият от вода и дух всякога е чист“. Значи, водата е символ на чистота.
към беседата >>
141.
Опитност и знание / Десетях възпитани деца
,
МОК
, София, 9.10.1931г.,
Соломон, един от великите царе, ял и пил, вършил каквото му дошло на ума, банкерин е бил, разполага; и след това написва едно
изречение
, казва: СУЕТА НА СУЕТИТЕ, ВСИЧКО Е СУЕТА!
(втори вариант)
Как ще го уредите? Дайте ми един млад капиталист, който досега си е уредил живота; и всичките стари капиталисти, които са си уредили живота, като дойде един млад капиталист при един стар капиталист и един млад банкерин при един стар банкерин. Старият капиталист казва на младия: Едно време и аз бях като тебе, много мислих, но както виждаш, сега съм съвсем закъсал. – Лирата му съвсем паднала, не с 15 на сто, а със 101 на стоте. И какво означава старостта?
Соломон, един от великите царе, ял и пил, вършил каквото му дошло на ума, банкерин е бил, разполага; и след това написва едно изречение, казва: СУЕТА НА СУЕТИТЕ, ВСИЧКО Е СУЕТА!
(Учителят пише на листа изречението с едри букви.) Сега мен ме интересува съдържанието, но ако дойде един графолог, той от моето писмо ще си извади едно мнение за мен, той ще извади какъв съм аз. Аз проповядвам на света: – Суета на суетите, всичко е суета! А той от камъчето масло ще извади. Той е друг банкерин, там, дето никой нищо не подозира, оттам той ще извади нещо за себе си. Какво разбираме под думите: СУЕТА НА СУЕТИТЕ, ВСИЧКО Е СУЕТА?
към втори вариант >>
Сега, ще напиша това
изречение
на дъската, защото ме интересува неговото съдържание.
Сега, ще напиша това изречение на дъската, защото ме интересува неговото съдържание.
Ако някой графолог види написаното от мене, ще спре вниманието си на всяка буква и ще се произнесе за характера ми. Аз не проповядвам на хората: „Суета на суетите, всичко е суета! “ А графологът гледа от написаното да извади нещо за себе си. Той гледа да извади масло и от най-малкото камъче. Оттам, дето хората нищо не виждат и не подозират, той все ще намери нещо скрито.
към беседата >>
142.
Методи за усилване на паметта / Памет. Методи за усилване на паметта
,
МОК
, София, 23.10.1931г.,
Защото може да се цитира едно
изречение
в буквален смисъл, тъй както е, а може да се преведе и неговия смисъл, на изречението.
(втори вариант)
Сега за нас е важно, да се изтъкне един факт правилен. И мнозина от вас трябва да поправите паметта си! Аз забелязвам мнозина и млади, и стари, някой път когато трябва да се цитира някой стих, те цитират това, което не е. Не го цитират точно. Когато ще цитираш един стих, кажи: Ще цитирам свободно, не буквално и не цитирай тогава точ в точ.
Защото може да се цитира едно изречение в буквален смисъл, тъй както е, а може да се преведе и неговия смисъл, на изречението.
към втори вариант >>
143.
Жал ми е за народа
,
НБ
, София, 6.12.1931г.,
Смисълът, който ориенталецът влага в едно
изречение
, е различен от този, който европеецът може да разбере. Защо?
Учителят преподава известен предмет на учениците си, но дойде ли до някои практически задачи по този предмет, те непременно трябва да се решат. Доколкото учениците се интересуват от тия задачи, дотолкова те ще ги решават правилно. Ако не се интересуват от тях и оставят на този или на онзи да ги реши, те ще ходят и ще се връщат от училище, но ще останат недоучени, невежи. За такива хора турците казват: „Хеле дошъл, вол ей отишъл". Тази поговорка не е за българите.
Смисълът, който ориенталецът влага в едно изречение, е различен от този, който европеецът може да разбере. Защо?
Защото европейските езици са аналитични, а източните образни. Под думата „животно" турчинът разбира същество, което не мисли за високи работи. От сутрин до вечер волът, например, мисли само за ядене. Щом се наяде, той казва: „Нищо повече не ме интересува. Смисълът на живота е в яденето.” И наистина, волът не се интересува нито от наука, нито от музика, нито от изкуство.
към беседата >>
144.
Вземи детето
,
НБ
, София, 10.1.1932г.,
Туй
изречение
се повтаря два пъти в същата глава.
Туй изречение се повтаря два пъти в същата глава.
Първият път - да вземе детето и майката и да иде в Египет. Вторият път - да вземе детето и майка му и да се върне в Йерусалим, в Израил.
към беседата >>
145.
Съзнателни и несъзнателни движения
,
МОК
, София, 29.1.1932г.,
Десет души да напишат по две думи и после да се образува от тях едно
изречение
или един период.
(втори вариант)
Десет души да напишат по две думи и после да се образува от тях едно изречение или един период.
към втори вариант >>
Десет души да напишат по две думи и после да се образува от тях едно
изречение
или един период.
Десет души да напишат по две думи и после да се образува от тях едно изречение или един период.
към беседата >>
146.
Трите начала / Трите пътя
,
ООК
, София, 24.2.1932г.,
Първото
изречение
: Имам една красива форма, направена от злато.
Представете си, че някой ви каже три изречения, които трябва да преведете.
Първото изречение: Имам една красива форма, направена от злато.
Второто изречение: Съдържанието и е отровно. Третото изречение: Мисълта е отрицателна. Дава ви се задачата от трите изречения, да съставите нещо цяло. Златната форма показва външната красота на нещата. Те могат да бъдат и отвътре златни, т.е.
към беседата >>
Второто
изречение
: Съдържанието и е отровно.
Представете си, че някой ви каже три изречения, които трябва да преведете. Първото изречение: Имам една красива форма, направена от злато.
Второто изречение: Съдържанието и е отровно.
Третото изречение: Мисълта е отрицателна. Дава ви се задачата от трите изречения, да съставите нещо цяло. Златната форма показва външната красота на нещата. Те могат да бъдат и отвътре златни, т.е. благородни, но могат да имат и отровно съдържание.
към беседата >>
Третото
изречение
: Мисълта е отрицателна.
Представете си, че някой ви каже три изречения, които трябва да преведете. Първото изречение: Имам една красива форма, направена от злато. Второто изречение: Съдържанието и е отровно.
Третото изречение: Мисълта е отрицателна.
Дава ви се задачата от трите изречения, да съставите нещо цяло. Златната форма показва външната красота на нещата. Те могат да бъдат и отвътре златни, т.е. благородни, но могат да имат и отровно съдържание. Златото има отношение към разумността, която освобождава човека.
към беседата >>
147.
В последното време
,
НБ
, София, 6.3.1932г.,
Друг някой, който гледа тази сцена, не може да си обясни защо така прави този човек, но който е казал мислено онова
изречение
, той вижда и знае защо се връща назад, той знае причината каква е.
Един път случайност, два пъти случайност, три пъти случайност, сто пъти случайност - тогава ще се яви известен закон. Този, който върви по пътя, вие може да го върнете много лесно. Даже ако вашият ум е по-силен, ще видите, че ако някой се е засилил в пътя си и вие кажете в съзнанието си: "Къде ли отива този човек, къде се е засилил", той ще се спре. После пак казвате: "Защо ли е тръгнал сега той"? Гледате; той поседи, поседи и се върне назад.
Друг някой, който гледа тази сцена, не може да си обясни защо така прави този човек, но който е казал мислено онова изречение, той вижда и знае защо се връща назад, той знае причината каква е.
Понеже онзи, като е излязъл от къщи, неговата жена вижда, че времето е влошено, а той е тънко облечен, и казва: "Студено му е, дано се върне"! Някой го среща на пътя и му казва да се върне. Всъщност той възприема мисълта на жена му и казва: "Жена ти каза да се върнеш в къщи". И той се връща. Казвате: "Така ли е"?
към беседата >>
148.
Наклали огън
,
НБ
, София, 3.4.1932г.,
Това е само едно
изречение
в цялата човешка раса.
Вярата в безлюбието е смърт, а вярата в любовта е живот. Всяко нещо, което носи живот в себе си, то е положително. Всяко нещо, което носи смърт в себе си, то е отрицателно. Някой казва: аз искам да умра. Аз не зная какво значи да умре човек.
Това е само едно изречение в цялата човешка раса.
Всички, които искат да умрат, подразбират друго нещо. Българинът, който казва, че иска да умре, той има пред вид друго нещо. Изобщо, всеки народ се изразява по различен начин. Българинът, например, казва: нямали да отидеш еди - къде си? Англичанинът казва: ще отидеш ли?
към беседата >>
Понякога това
изречение
излиза лъжливо, понеже като умре болестта, завлича и човека заедно със себе си.
Аз зная защо той иска да умре. Всички, които имат да дават, искат да умрат; всички, които са съгрешили, искат да умрат. Болният иска да умре, да се освободи от болестта. Това значи, че той иска болестта му да умре, а не той самият. Той казва: болестта 8 мене да умре, а аз да живея.
Понякога това изречение излиза лъжливо, понеже като умре болестта, завлича и човека заедно със себе си.
Ето защо, човек в такива случаи трябва да тури и една положителна мисъл в даденото изречение.
към беседата >>
Ето защо, човек в такива случаи трябва да тури и една положителна мисъл в даденото
изречение
.
Всички, които имат да дават, искат да умрат; всички, които са съгрешили, искат да умрат. Болният иска да умре, да се освободи от болестта. Това значи, че той иска болестта му да умре, а не той самият. Той казва: болестта 8 мене да умре, а аз да живея. Понякога това изречение излиза лъжливо, понеже като умре болестта, завлича и човека заедно със себе си.
Ето защо, човек в такива случаи трябва да тури и една положителна мисъл в даденото изречение.
към беседата >>
149.
Обич и знание
,
УС
, София, 8.5.1932г.,
„Човек се похвалява според разума си.“ (– 8-ми стих.) – Това е модерно
изречение
.
„Човек се похвалява според разума си.“ (– 8-ми стих.) – Това е модерно изречение.
Умът хвали човека.
към беседата >>
150.
Вечният порядък
,
НБ
, София, 29.5.1932г.,
" Другото пише, но като дойде до това
изречение
, не иска да го пише.
Имам друг един случай с една млада мома, българка. Тя пише любовно писмо от един писмовник. За пръв път пише: "Откак те видях, трепна нещо в сърцето ми, без теб не мога да живея." Гледа в писмовника й пише: "За тебе съм готова да умра." Тя казва: "Не искам да пиша това че, кой ще го обича, аз като умра?
" Другото пише, но като дойде до това изречение, не иска да го пише.
Казва: "Не искам да умирам, нищо повече. Ще му кажа, че не искам да умирам. Тук в писмовника не е право, писано е, че искала да умре, но аз не искам да умра, а ще живея. Защото няма кой да те обича, затова именно няма да умирам за теб, но ще живея за теб. Ако така ме обичаш, добре, но ако искаш да умра за теб, тогава търси си друга." Ето един здрав ум.
към беседата >>
151.
Постоянна благодарност
,
УС
, София, 29.5.1932г.,
Запетая обикновено отделя главното
изречение
от второстепенното.
Това, което ви говоря, е вметнато, между скоби. Значи може и без него. Писателите си служат с различни знаци, за да изразят по-точно мисълта си. Например, точката показва, че мисълта е завършена. Многоточието показва незавършена мисъл.
Запетая обикновено отделя главното изречение от второстепенното.
Чрез запетая се отделят и еднаквите части в изречението. Вместо със запетая някога писателят си служи с точка и запетая. Изобщо, всеки език има свои особености. Например, в еврейския език няма гласни букви. Евреите пишат само съгласни букви, а гласните се подразбират.
към беседата >>
152.
Отец ми живее / Той е в нас и ние в Него
,
ООК
, София, 29.6.1932г.,
Само едно
изречение
оставаше, да се оправи светът." Казвам: "Какво е това
изречение
?
(втори вариант)
А пък сега не може да се мръднеш никъде, както камъните съществуват. Ако Господ не влезе да живее във вас, нито на Луната, нито на Слънцето не може да при- парите. На Земята ще имате малка къща и тази къща ще ви я вземат. Като идете в другия свят, ще останете без къща. Аз съм срещал философи, които седят по сто, двеста години в онзи свят и казват: "Не можах да довърша съчинението си.
Само едно изречение оставаше, да се оправи светът." Казвам: "Какво е това изречение?
" Той казва: "Не можах да разбера как дойдох на това място." Казвам: "Ти, като дойде в света, дето сега си, отде мина? " Той казва: "Тук се намерих, но не зная отгде минах." Той отишъл в онзи свят и в него седи идеята още, че трябва да направи още една фраза за своето съчинение. До този момък, гледам, се разхожда един млад момък и той е замислен. Той казва: "Ако бях се оженил, щях да бъда щастлив." За кого ще се ожени той? Аз го разбирам.
към втори вариант >>
Онзи философ има едно
изречение
, но той не го знае.
(втори вариант)
" Той казва: "Тук се намерих, но не зная отгде минах." Той отишъл в онзи свят и в него седи идеята още, че трябва да направи още една фраза за своето съчинение. До този момък, гледам, се разхожда един млад момък и той е замислен. Той казва: "Ако бях се оженил, щях да бъда щастлив." За кого ще се ожени той? Аз го разбирам. Не могъл да се ожени, не могъл да остави Бог да влезе в него да се прояви.
Онзи философ има едно изречение, но той не го знае.
Това изречение е следното.
към втори вариант >>
Това
изречение
е следното.
(втори вариант)
До този момък, гледам, се разхожда един млад момък и той е замислен. Той казва: "Ако бях се оженил, щях да бъда щастлив." За кого ще се ожени той? Аз го разбирам. Не могъл да се ожени, не могъл да остави Бог да влезе в него да се прояви. Онзи философ има едно изречение, но той не го знае.
Това изречение е следното.
към втори вариант >>
Един от тях казва: Едно
изречение
остана недовършено.
Да придобиеш свободата, това значи, да свалиш товара от гърба си и като ангел, да литнеш на крилата си, да обиколиш цялата вселена. Сегашните хора са толкова свободни, колкото и камъните. Ако не дадете място на Господа да живее във вас, вие ще останете на земята в своята малка къщичка, която всеки момент могат да ви отнемат. Един ден ще отидете на оня свят самотен, без къщичка, без подслон. Срещал съм учени и философи в другия свят, които прекарват там с години, мислят само за незавършената си работа.
Един от тях казва: Едно изречение остана недовършено.
Ако бях написал и него, светът щеше да се оправи. - Какво е това изречение? - Как се е намерил на това място. Стои тоя философ и мисли, как е напуснал земята, откъде минал и как се озовал тук. Наистина, мъчно може да се напише последното изречение.
към беседата >>
- Какво е това
изречение
?
Ако не дадете място на Господа да живее във вас, вие ще останете на земята в своята малка къщичка, която всеки момент могат да ви отнемат. Един ден ще отидете на оня свят самотен, без къщичка, без подслон. Срещал съм учени и философи в другия свят, които прекарват там с години, мислят само за незавършената си работа. Един от тях казва: Едно изречение остана недовършено. Ако бях написал и него, светът щеше да се оправи.
- Какво е това изречение?
- Как се е намерил на това място. Стои тоя философ и мисли, как е напуснал земята, откъде минал и как се озовал тук. Наистина, мъчно може да се напише последното изречение. Докато живял на земята, ученият мечтал за луната, за слънцето, а сега не знае, къде е и как е дошъл.
към беседата >>
Наистина, мъчно може да се напише последното
изречение
.
Един от тях казва: Едно изречение остана недовършено. Ако бях написал и него, светът щеше да се оправи. - Какво е това изречение? - Как се е намерил на това място. Стои тоя философ и мисли, как е напуснал земята, откъде минал и как се озовал тук.
Наистина, мъчно може да се напише последното изречение.
Докато живял на земята, ученият мечтал за луната, за слънцето, а сега не знае, къде е и как е дошъл.
към беседата >>
Последното
изречение
, което не можа да напишеш, е следното: "Остави Бога да живее в тебе и да се прояви свободно, а ти да се учиш от Него".
Питам го, какво иска. Той отговаря: Съжалявам, че не се ожених. Аз превеждам неговото желание. Той искал да даде място на Бога да живее в него, но не могъл да направи това. Сега аз отговарям и на философа.
Последното изречение, което не можа да напишеш, е следното: "Остави Бога да живее в тебе и да се прояви свободно, а ти да се учиш от Него".
Щом Бог живее в човека, той трябва да се учи от Него и да прави всичко, каквото му се каже. - Аз съм учен, зная, какво да правя. Кажеш ли така, ти си голям невежа. Какъв учен е тоя, който, чрез своето знание, внася злото в света? - Аз съм философ.
към беседата >>
153.
Подражатели на Бога
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 27.7.1932г.,
Сега, в този смисъл, ще дам едно
изречение
за размишление: „Глава, която храни светли мисли, сърце, което храни светли чувства, тяло, което храни светли сили, и кратуна, която възприема чиста вода, са желателни неща“.
И до днес още земята продължава да се огъва. Питам: какво ще стане със земята, ако върховете се превърнат в полета, а полетата във върхове? Върхове без полета и полета без върхове си приличат. Главата на човека представлява връх. Кое представлява полето?
Сега, в този смисъл, ще дам едно изречение за размишление: „Глава, която храни светли мисли, сърце, което храни светли чувства, тяло, което храни светли сили, и кратуна, която възприема чиста вода, са желателни неща“.
Тази мисъл е неразбрана; дълго време се изисква, за да се разбере, да стане понятна. Кога главата може да храни светли мисли? Философски казано, не е нужно главата да храни светли мисли. Какво се разбира, като казваме, че майката храни детето си? В прав смисъл на думата, майката не храни детето си, то само̀ се храни.
към беседата >>
154.
Добре дошъл / Превръщане на величините (Добре дошъл)
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 29.7.1932г.,
За днешния ден ще ви дам следното
изречение
.
(втори вариант)
За днешния ден ще ви дам следното изречение.
Мисъл, която е красива, чувство, което е благородно, и постъпка, която е добра, са приятели добри. Ще превърнете тази мисъл. Разработете това изречение и мислете върху него. От цялата беседа извадете само правилата и работете върху тях. Щом ви се даде нива, не чакайте друг да оре.
към втори вариант >>
Разработете това
изречение
и мислете върху него.
(втори вариант)
За днешния ден ще ви дам следното изречение. Мисъл, която е красива, чувство, което е благородно, и постъпка, която е добра, са приятели добри. Ще превърнете тази мисъл.
Разработете това изречение и мислете върху него.
От цялата беседа извадете само правилата и работете върху тях. Щом ви се даде нива, не чакайте друг да оре. Ще впрегнете мотиката си, оралото си и на работа. Колкото и да е малко ралото ви, все ще свърши някаква работа. Колкото работа и да свършат ралото и плугът, добре е.
към втори вариант >>
Днес ще ви дам за размишление следното
изречение
: Красива мисъл, благородно чувство и добра постъпка са верни, желани приятели.
Коя мома обичат момците? - Красивата. Грозната мома никой не я обича. Не можете да обичате човека, ако той не е красив. Казано е в Писанието: "Възлюбил е човека заради Истината в него." Следователно все трябва да има нещо в човека, за да го обичат.
Днес ще ви дам за размишление следното изречение: Красива мисъл, благородно чувство и добра постъпка са верни, желани приятели.
Всеки сам да работи върху тази мисъл. Щом ви дадат нива, не чакайте друг да я оре. Вземете мотиката, оралото и се впрегнете на работа. Колкото да е малко оралото ви, все ще свърши някаква работа.
към беседата >>
155.
Ще и не ще
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 6.8.1932г.,
Второто
изречение
: „Ако е късмет, на краката ми да дойде“.
Кой как влезе при мене, трябва да казва, че ще го бъде, за да се прослави името ми“. Казвам: кой как влезе при вас и каже за нещо, че няма да го бъде, налагайте го на общо основание, докато най-после каже, че ще го бъде. Ето, давам ви това правило, което трябва да употребявате при всички случаи на живота си, да се ползвате от него. Сега ще цитирам две философски изречения от вашите дневници. Едното от тях е следното: „Лесно се говори, но мъчно се прави“.
Второто изречение: „Ако е късмет, на краката ми да дойде“.
към беседата >>
Тъй щото, когато казват, че късметът трябва да дойде при краката на човека, това показва, че преводът на това
изречение
е крив.
Питам: ако някой е жаден, пътувал няколко деня през горещините и се спре на един километър разстояние от извора, ще дойде ли изворът при краката му? Не, пътникът трябва да отиде при краката на извора.
Тъй щото, когато казват, че късметът трябва да дойде при краката на човека, това показва, че преводът на това изречение е крив.
Аз ще направя корекция в следния смисъл: ако искаш да имаш постижения, иди при краката на късмета си. Хората очакват късмета си да им дойде на крака и тогава да станат богати, учени, силни. Не, между богатството и сиромашията съществуват известни отношения, които човек трябва да разбира. Богатството жъне и събира, сиромашията разпилява и покрива. Когато се казва, че сиромашията разпилява, това значи, че тя разхвърля нещата и ги посява.
към беседата >>
156.
Новите възгледи
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 7.8.1932г.,
Ще завърша беседата си със следното
изречение
: Не затваряй прозореца на живота си, когато приятелят ти се усмихва.
И миналото е за добро, и настоящето е за добро, и бъдещето ще е за добро. Гледайте на настоящето като на топлина и светлина, които организмът възприема. Както чувствате светлината на ума и топлината на сърцето си, така трябва да чувствате Божието присъствие в себе си. Кой може след това да ви разубеди в съществуването на Бога? Доволният на малкото е доволен и на многото.
Ще завърша беседата си със следното изречение: Не затваряй прозореца на живота си, когато приятелят ти се усмихва.
към беседата >>
157.
Което остарява
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 10.8.1932г.,
Тази дума ще я преведете най-малко с едно
изречение
.
Мнозина се безпокоят дали царската дъщеря ще им обърне внимание. Те погледнат дрехите, обущата, шапката си, виждат, че са стари, скъсани, боят се да не би царската дъщеря да ги пренебрегне. Не, царската дъщеря ще обърне внимание на вас, а не на дрехите и на обущата ви. Тя ще ви погледне в очите, ще ви каже една дума, ще ви се усмихне и ще замине. Вие трябва да бъдете будни, да чуете тази дума, да разберете смисъла ѝ и да я преведете.
Тази дума ще я преведете най-малко с едно изречение.
Съдържателна е думата на царската дъщеря. Тя говори на един точен, строго определен език. Казвате: „Каква ли е тази дума, която съдържа толкова много в себе си? “ Тя е цял говор. Когато срещнете човек, когото обичате, той само ви погледне, хвърли един бърз поглед и си замине.
към беседата >>
158.
Оставете децата
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 14.8.1932г.,
Аз бих превел това
изречение
в следния смисъл: да съм голям кон и да нося голям товар, или да съм малък кон и да нося малък товар?
Запитайте онзи голям, силен кон какво е придобил, след като е носил цял живот големи, тежки товари? Запитайте крупния търговец какво е придобил, след като цял живот е влизал в големи предприятия? Запитайте видния писател какво е придобил, след като цял живот е писал велики работи? Всички големи животни и всички велики хора в заключение биха казали, както Шекспир е казал някога: „To be or not to be“, т.е. да съм или да не съм.
Аз бих превел това изречение в следния смисъл: да съм голям кон и да нося голям товар, или да съм малък кон и да нося малък товар?
Да съм голям търговец и да се заемам с големи предприятия, или да съм малък търговец и да се занимавам с малки операции? Да съм велик писател и поет и да пиша само грандиозни работи, или да съм малък писател и поет и да възпявам малкото в живота? Казвам: всичко се състои в приложението. Обикновено човек започва с големи мисли, с велики проекти, но в края на краищата той завършва работите си с малки неща. Съществува закон на единство, според който има тясна връзка между малките и големите неща.
към беседата >>
159.
Видяхме славата
,
СБ
, София, 28.8.1932г.,
Ще ви дам само едно
изречение
и ще отидем вън на упражнения.
(втори вариант)
Ще ви дам само едно изречение и ще отидем вън на упражнения.
към втори вариант >>
Ще ви дам само едно
изречение
и ще отидем вън на упражнения.
Ще ви дам само едно изречение и ще отидем вън на упражнения.
към беседата >>
160.
Любов без ревност
,
СБ
, София, 31.8.1932г.,
Има едно
изречение
, което казва: „Мъчно е за здравия да се разболее, но мъчно е за болния да оздравее.
(втори вариант)
Има едно изречение, което казва: „Мъчно е за здравия да се разболее, но мъчно е за болния да оздравее.
Мъчно е за умния да оглупее, но мъчно е за глупавия да поумнее."
към втори вариант >>
Има едно
изречение
, което казва: "Мъчно е за здравия да се разболее, но мъчно е за болния да оздравее.
Има едно изречение, което казва: "Мъчно е за здравия да се разболее, но мъчно е за болния да оздравее.
Мъчно е за умния да оглупее, но мъчно е за глупавия да поумнее."
към беседата >>
Аз имам едно
изречение
, което казва: "Бог не е Бог на омразата, но е Бог на любовта." Ако ние мислим, че Бог обича едного, защото е праведен, то не е право съвсем.
Праведният оценява Божията Любов, грешният не я оценява. Господ на грешника гледа като на един праведник, но похвалява праведника, че проявява Неговата Любов както Той, същевременно съжалява, че грешникът не проявява Неговата Любов както Той. Но Той не се изменя. В Бога няма да се яви омраза, че някой греши. В Бога няма омраза.
Аз имам едно изречение, което казва: "Бог не е Бог на омразата, но е Бог на любовта." Ако ние мислим, че Бог обича едного, защото е праведен, то не е право съвсем.
Бог има един Свой живот. Не сме ние, които може да дадем тон на Неговия живот. Той има един самостоятелен живот, който се проявява. Ние сме повикани като гости да участвуваме в Неговия живот, да вземем място, да вземем участие в Неговия живот, в който няма никакво противоречие. Ако някой път си позволим да внесем някаква дисхармония, веднага ще бъдем изключени навън от този кръг на онази, вечната радост и ще дойдем на нашия кръг, който сме създали, и ще страдаме.
към беседата >>
161.
Ценни мисли
,
НБ
, София, 4.9.1932г.,
Следващото
изречение
е: Мисли върху водата, която тече надолу, върху вятъра, който вее горе, и върху светлината, която свети навсякъде.
Следващото изречение е: Мисли върху водата, която тече надолу, върху вятъра, който вее горе, и върху светлината, която свети навсякъде.
към беседата >>
В четвъртото
изречение
е казал: "Мисли върху изворите на живота, на знанието и на свободата." Да го коригираме: Изворите на живота, изворите на знанието, изворите на свободата, извират от най-високото място.
В четвъртото изречение е казал: "Мисли върху изворите на живота, на знанието и на свободата." Да го коригираме: Изворите на живота, изворите на знанието, изворите на свободата, извират от най-високото място.
И затова, като няма по-високо място, туй знание никой не може да го коригира. То си остава същото.
към беседата >>
Такова
изречение
е твърда храна.
Намери по-нещастен от тебе, помогни му, да видиш как ще се измени твоят живот. Туй е философия. Това, да ти говорят, че има някъде някакъв друг свят, туй го остави. Като идеш там ще провериш. Туй, което не виждаш, не вярвай.
Такова изречение е твърда храна.
Човек е длъжен да бъде верен на себе си. Никога не трябва да измени на себе си. Външните условия не са толкова силни, че да изменя на себе си. Аз трябва да бъда над условията отгоре. Хората не трябва да бъдат в сила да изменят моя характер.Това е тяхно мнение.
към беседата >>
162.
Свещен трепет,
,
ИБ
, София, 22.9.1932г.,
" "Жидко е." Каквото каже господарят, "Такова е" повтаря слугата.Течно, въздухоообразно * недовършено
изречение
; вероятно "толкова по-възприемчив сте" каквото каже.
Нали знаете онзи слуга, господарят му говори, един княз: "Иване, това не е ли странно? " "Странно е." "Че някой е високоблагороден? " "Благороден е." "Бяло е? " "Бяло е." "Жидко е?
" "Жидко е." Каквото каже господарят, "Такова е" повтаря слугата.Течно, въздухоообразно * недовършено изречение; вероятно "толкова по-възприемчив сте" каквото каже.
Питам тогава: Каква интелигентност може да има? Когато срещна материалист, всичките мои уважения за материалиста, всичките мои уважения към безбожника, всичките мои уважения към набожния. Понеже графът казал, че той е набожен, и той става набожен; понеже графът казал, че той е материалист, и той става материалист. Тогава ти си отзвук на външната среда. Животът е празен, като умре човек, всичко се свършва.
към беседата >>
163.
Ето отрока
,
НБ
, София, 6.11.1932г.,
Запример, казвам едно
изречение
: Път без прах.
(втори вариант)
Запример, казвам едно изречение: Път без прах.
Път без прах има само в далечния живот. В този живот не може да има път без прах. Някой може да попита: Какво иска да каже? Път без прах идеен, Божествен живот.
към втори вариант >>
Запример казвам едно
изречение
.
То е само излъгване на вашето самосъзнание. Че ти вчера си прочел нещата, затвориш книгата, казваш: „Аз я прочетох, запознат съм с нея.“ Тази книга съществува от хиляди години, хората са я писали и са я създали, тази книга не се създава сега. Тези мисли, които са писани в Библията, преди пророците още са съществували. Всичко това вадят от друг един свят. Много пъти, като ви говоря, някои примери не се вземат оттук, от земята, но от друга епоха, преди да се яви съзнанието и самосъзнанието, когато хората са живели в своето подсъзнание, когато грехът не е имал място в човешкия живот.
Запример казвам едно изречение.
Път без прах. Път без прах има само в далечния живот. В този живот не може да има път без прах. Следователно – в един живот идеен, божествен. Някой може да каже – какво искам да кажа.
към беседата >>
164.
Отношение между мисли и чувства / Отношение на мислите и чувствата
,
МОК
, София, 13.1.1933г.,
Но как ще разберете онова
изречение
: „Да победим природата.“?
(втори вариант)
Що значи победа? Победил си противника, унищожил си го, премахнал си го, да нямаш никакви препятствия.
Но как ще разберете онова изречение: „Да победим природата.“?
Кога човек си е турил задача да победи природата? Какво иска да каже? Може ли човек да победи природата? Да победи своята нисша природа? Но може ли да я победи?
към втори вариант >>
Какъв знак ще турите на това
изречение
?
Какво означава частицата „ще“? Каква част на речта е тя? Добре е понякога, човек да изгуби смисъла на всички думи и да не се безпокои за нищо. Частицата „ще“може да вземе мястото на отрицателната частица. Казваш: Ще ти взема парите.
Какъв знак ще турите на това изречение?
Преведете го в геометрическа форма. Буквата „щ“представя съчетание на три успоредни линии и на един прав ъгъл, обърнат с върха нагоре. Трите успоредни линии представят три реки или три канала. Още много неща може да представя буквата „щ“. В случая, ъгълът показва, че ще боравите във физическия свят, в гъста материя, на която трябва да знаете законите.
към беседата >>
165.
А друго падна на добрата земя / А другото падна
,
НБ
, София, 19.2.1933г.,
Такава идея има майката в своето
изречение
и заплашване.
(втори вариант)
То е един от най-трудните езици, който не се превежда лесно. Трябва да се осмисли този език. С това майките искат да наплашат децата си, да не ходят на реката да се къпят, да не би да се удавят. Или майката иска да му каже: Ако отидеш на реката да се къпеш, тогава и аз ще се съюзя с водата, че и двамата заедно ще те мачкаме. Водата ще те умори, но и аз няма да ти помогна.
Такава идея има майката в своето изречение и заплашване.
Все пак, майката има една идея, има някаква идея, която не може да се тълкува буквално. Ако се тълкува буквално, то няма никакъв смисъл. Ако се изтълкува вътрешно, това показва, че майката има някаква скрита идея, която детето я разбира. То не мисли, че ако се удави, майка му ще го бие. Не, тя ще го оплаква.
към втори вариант >>
Водата ще те умори, но и аз няма да ти помогна.“ Такава идея има майката в своето
изречение
и заплашване.
Често аз се мъча да преведа този език на майката. То е един от най-трудните езици, който не се превежда лесно. Трябва да се обмисли този език. С това майките искат да наплашат децата си, да не ходят на реката да се къпят, да не би да се удавят. Или майката иска да му каже: „Ако отидеш на реката да се къпеш, тогава и аз ще се съюзя с водата, че и двамата заедно ще те мачкаме.
Водата ще те умори, но и аз няма да ти помогна.“ Такава идея има майката в своето изречение и заплашване.
Все таки майката има една идея, има някаква идея, която не може да се тълкува буквално. Ако се тълкува буквално, то няма никакъв смисъл. Ако се изтълкува вътрешно, това показва, че майката има някаква скрита идея, която детето я разбира. То не мисли, че ако се удави, че майка му ще го бие. Не, тя ще го оплаква.
към беседата >>
166.
Човешкият нос / За човешкия нос
,
ООК
, София, 1.3.1933г.,
Това е едно просташко
изречение
.
(втори вариант)
Ако станеш музикант, какво ще придобиеш? Музиката е само едно условие; художеството е само едно условие; да станеш поет и това е само едно условие. Ако станете поет и напишете едно от най-хубавите стихотворения, какво сте придобили? Кажете ми, кое е най-хубавото стихотворение на най-видния поет? Ботев е казал: „Не Ти, Боже, който си на Небесата, но Ти, който си в душата.“ Той искал да каже, че това, което е в моята душа, това е Бог.
Това е едно просташко изречение.
Преди всичко Ботев няма никаква философия. Той трябваше да пише: Ти Боже, Който си и на Небесата, и долу между хората, навсякъде и вътре, и вън от мене. „Не Ти, Който си на Небесата, а Ти, Който си в мене, в душата“ – значи, онзи Бог, който убива всички хора. Този, който убива хората, той не е Бог. Ботев се надигна с една чета от няколко души да освобождават България.
към втори вариант >>
167.
Не се мълви
,
НБ
, София, 28.5.1933г.,
Има едно
изречение
, което казва: “Всяко нещо тежи на мястото си.” Например, нашата земя която е поставена в пространството, няма почти никаква тежест.
(втори вариант)
Има едно изречение, което казва: “Всяко нещо тежи на мястото си.” Например, нашата земя която е поставена в пространството, няма почти никаква тежест.
Тя има тежест само по отношение на слънцето. И когато определяме теглото й, това показва с каква сила тя се привлича от слънцето. Това, което математиците изчисляват, показва само притегателната сила на слънцето, с която земята се привлича от него. Това са въпроси, които в нашия обикновен живот нямат почти никакъв смисъл. Ние се намираме в противоречието на петела, който намерил елмаз.
към втори вариант >>
Има едно
изречение
, което казва: „Всяко нещо е тежко на мястото си.“ Например нашата земя, както е поставена в пространството, няма почти никаква тежест.
Ще взема стиха „Камъкът е тежък, пясъкът е товар“.
Има едно изречение, което казва: „Всяко нещо е тежко на мястото си.“ Например нашата земя, както е поставена в пространството, няма почти никаква тежест.
Тя има тежест само по отношение на слънцето. И когато казваме, че тежи толкова и толкова, това показва с каква сила тя се привлича от слънцето. Туй, което математиците изчисляват, показва само привлекателната сила на слънцето, с която се привлича от слънцето. Това са философски въпроси, които някой път през съвременния наш живот нямат почти никакъв смисъл.
към беседата >>
168.
Организиране на вътрешния човек
,
ООК
, София, 21.6.1933г.,
Вече имате едно
изречение
: да не отнемеш топлината на човека.
(втори вариант)
Кое е най-малкото добро? Аз влязох във вашето положение. Казах кое е най-малкото престъпление. Сега вие ще влезете в моето положение и ще ми кажете кое е най-малкото добро. По обратен математически път.
Вече имате едно изречение: да не отнемеш топлината на човека.
Щом видиш един човек, че обича някого, ти не му отнемай топлината. Той направил вече едно престъпление, той обича. Престъплението е направено, то е факт. Сега ти, за да направиш най-малкото добро, за да се балансира, не отнемай топлината на това, което става. А ти ще загасиш тази работа и ще кажеш: „Той не заслужава твоята любов, това – онова.“ Не отнемай малката топлина, поддържай малката топлинка.
към втори вариант >>
169.
Новите положения. Мислова централа / Новите положения на живота. Мисловата централа
,
ООК
, София, 2.8.1933г.,
Запример едно
изречение
може да го пишете, да напишете буквата „А“ веднъж, два пъти, три пъти, четири пъти.
(втори вариант)
Запример едно изречение може да го пишете, да напишете буквата „А“ веднъж, два пъти, три пъти, четири пъти.
Може да я научите да я пишете много хубаво, но ще дойдете до едно положение, трябва да минете. „А“-то в български, ако искате да знаете, е човек застанал на краката си, готов да тръгне на някъде. Това е „А“-то. Запример „аз“ е малко произволно, да ви обясня съвпаденията. „З“-то в дадения случай е отворен кръг, разтворено семе, пуснато в земята, разчупва се и от тази страна излиза един кълн.
към втори вариант >>
170.
Живот в общото съзнание
,
ООК
, София, 11.10.1933г.,
Англичаните казват: […] Едно
изречение
, една дума, която не е на место.
“ Колко ще живееш – 60, 70, 80 до 120 години? Що са 120 години? Те са една детинска игра. Завъртяла се земята 120 пъти около себе си и казваш, че си живял 120 години. Аз бих употребил, но не искам сега да употребя.
Англичаните казват: […] Едно изречение, една дума, която не е на место.
Когато туриш една дума, която уж има едно значение, а зад нея се крие друго.
към беседата >>
171.
Молитвата
,
УС
, София, 3.12.1933г.,
Можете ли да ми кажете на латински онова най-кратко
изречение
на Юлий Цезар: „Veni, Vidi, Vici“ – в три думи е казал той.
Онзи, който има пишуща машина, той сам трябва да може да я поправи. Имаш една автоматична писалка – трябва да знаеш как да я отваряш, как да я пълниш с мастило. Иначе ще ходиш да търсиш някой да я пълни. И това не е лошо. Трябва да знаеш как да свиеш ръката си, трябва да знаеш и какво да кажеш, кратко, ясно, сдържано да го кажеш.
Можете ли да ми кажете на латински онова най-кратко изречение на Юлий Цезар: „Veni, Vidi, Vici“ – в три думи е казал той.
Вие можете ли да кажете като Юлий Цезар: „Дойдох, видях, победих“? Ако в живота вие сте на мястото на Юлий Цезар, може ли да кажете така, само с три думи да изразите нещо? Той пише на Римския сенат: „Дойдох, видях и победих! “ Вие на кого ще пишете: „Дойдох, видях, победих“? Ако вие ми декламирате думите: „Дойдох, видях, победих“ от къщата си, без да сте сторили нещо, без да си се помръднал, каква полза от това?
към беседата >>
172.
Едно изречение
,
УС
, София, 7.1.1934г.,
Аз ще ви кажа само едно
изречение
и с това ще свърша:
Аз ще ви кажа само едно изречение и с това ще свърша:
към беседата >>
173.
Обичайте я!
,
НБ
, София, 21.1.1934г.,
Нали има едно старо
изречение
от 4-тата глава на Притчите, 6-ия стих: „Обичай я и ще те варди.“ Всеки един от вас може да си състави едно мнение.
Нали има едно старо изречение от 4-тата глава на Притчите, 6-ия стих: „Обичай я и ще те варди.“ Всеки един от вас може да си състави едно мнение.
Да обичаш. Кого да обичаш е въпросът сега. Не всеки, когото ти обичаш, може да те варди. Не всеки, когото ти обичаш, може да ти помага. Не всеки, когото ти обичаш, може да ти бъде полезен.
към беседата >>
Сега, едно
изречение
пазете: „Обичай я и тя ще те варди.“ Сега ще запитате: „Къде ще я намерим, за да я обичаме?
Сега, едно изречение пазете: „Обичай я и тя ще те варди.“ Сега ще запитате: „Къде ще я намерим, за да я обичаме?
“ Питам тогава: Вън от това, което обичате в себе си, задайте следния въпрос: Кое обичате в себе си, че вие треперите? Има нещо, което вие обичате. Има нещо, което вие знаете в себе си. Обичате нещо, за което сте готови да пожертвувате живота си. Има нещо, за което вие може да работите.
към беседата >>
174.
Даване – вземане. Скъпоценният камък
,
ООК
, София, 7.3.1934г.,
И от някои езици тук-таме по някое
изречение
.
Когато искате да се запознаете с някой човек, при голямото или малко запознанство, всякога на земята има някакъв материален интерес. И тогаз, след вашето сближение и запознаване с някого, след като се запознаете, у вас може да се роди известен атавизъм. Преди да се запознаете ще имате едно мнение един за други, а пък щом се запознаете ще имате друго мнение. Да допуснем, че лицето, с когото се запознавате, няма обхода. Да кажем, че вие обичате да говорите езици, говорите 4, 5, 6 езика и добре ги говорите, а пък той едва ли говори някой език.
И от някои езици тук-таме по някое изречение.
Например, някой може да каже: „Ma petit garcon.“ Който не знае, ще каже, че той говори право френски, а пък който знае, веднага ще види, че прави една погрешка. В случая се казва „mon“, а не „ma“. Е, хубаво онзи, който говори, има мнение, че говори добре езика и като му направиш една забележка, ще му кажеш да се справи с речника, как е произношението. Това са обикновени работи. Всеки човек може да направи погрешка.
към беседата >>
175.
Опорна точка в живота
,
МОК
, София, 20.4.1934г.,
Направете сега от тези изрази поетично
изречение
.
Тогава изобщо има поезия. Та опишете това състояние. Кои са опорните точки в поезията? Какви правила спазва поетът? Като вземе едно съотношение, например „планина висока, долина дълбока".
Направете сега от тези изрази поетично изречение.
Колкото планината е висока, толкова и долината ще бъде дълбока. Някой ако ви говори това, вие ще се усмихнете. Може да кажете: „Защо при високата планина се е наместила дълбоката долина? " Защото от високата планина слиза водата, а пък долината, понеже е жадна, се нуждае от тази вода. Поетично може да опишете това.
към беседата >>
176.
Основният тон
,
МОК
, София, 18.5.1934г.,
Кажете ми сега едно
изречение
, което никой не го е казал.
Например всеки обича да бъде учен човек, знатен, а пък не може да бъде знатен. Представете си, че сте един поет, искате да бъдете знатен. Кои са условията? Първо, поетът трябва да бъде богат с думи, с речта, после трябва да бъде богат с идеи. И да знае начина как да ги изрази.
Кажете ми сега едно изречение, което никой не го е казал.
Турете ми една нова форма. Дайте ми сега една нова форма. Ще ми бъде приятно да чуя формата, която никой да не е казвал. Можете ли да ми кажете? В Америка има премия за онзи, който каже една идея, която не е казвана.
към беседата >>
177.
Да се не смущава сърцето ви!
,
НБ
, София, 20.5.1934г.,
„Да се не смущава сърцето ви.“ Това е едно много просто
изречение
, което много пъти са проповядвали.
„Да се не смущава сърцето ви.“ Това е едно много просто изречение, което много пъти са проповядвали.
Да се не смущава сърцето ви. Кога? Когато няма нужда, защо трябва да се смущаваш? Не се смущавай, когато не си смутен. Защото, щом си смутен, няма какво да се смущаваш.
към беседата >>
178.
Има време
,
НБ
, София, 27.5.1934г.,
Това е едно
изречение
, което всички употребявате.
Това е едно изречение, което всички употребявате.
Има време за какво? За всяко нещо. Но малцина се спират да изваждат онази философия, която се крие – че има време за всяко нещо – и се спират върху частичното проявление на времето. Те не разбират времето като един процес, който съдържа или който вмества всичките блага, които има да получи човек. Времето носи в себе си страдание и радост.
към беседата >>
179.
Вътрешни състояния и външни условия
,
ООК
, София, 18.7.1934г.,
Съществува
изречение
: „Истината е горчива.“ Истината не може и да се вкуси.
Някои от вас казвате: „Говори ми истината! “ Истината не може да се говори.
Съществува изречение: „Истината е горчива.“ Истината не може и да се вкуси.
Горчиви неща са тези, които се ядат, а пък истината нито се яде, нито се пие, как ще бъде горчива. Но казвате: „Истината е неразбираема.“ Няма какво да я разбирате. Защото това не е книга, която да разгърнеш и да я прочетеш. Последното е пак материално нещо. Искаш да я прочетеш веднъж, два пъти и пр.
към беседата >>
180.
Добри вести
,
НБ
, София, 9.12.1934г.,
Това е едно
изречение
за децата, които отиват на училище, за да научат нещо.
Това е едно изречение за децата, които отиват на училище, за да научат нещо.
Онези, които нищо не знаят, отиват в първо отделение. Онези, които малко знаят, отиват във второ отделение. Това са човешки институти. В света има институти, които са за забавление, а има институти, които са за учене. Когато хората отиват в театър, това е пак за забавление.
към беседата >>
181.
Философия на трептенията
,
МОК
, София, 14.12.1934г.,
Като срещнеш някого, да му кажеш едно
изречение
, че да го насърчиш.
Да ви дам един опит за една седмица: Когото от класа да срещнете, да си кажете най-хубавата дума, един поздрав.
Като срещнеш някого, да му кажеш едно изречение, че да го насърчиш.
Всеки, когото срещнете, ще му кажете изречението и ще си заминете. За една седмица, като се срещате през деня, да има нещо да си кажете. Ще си кажете и ще си заминете. Всеки един, каквото е казал, да го запише. Може да е от една дума, две думи, десет думи.
към беседата >>
182.
Добрият живот / Да живеете
,
УС
, София, 17.3.1935г.,
„Трябва да се живее.“ Имате едно
изречение
, казвате: „Научи ме.“ Е, хубаво, аз разбирам как можеш да научиш един
(втори вариант)
Доколкото аз възприемам неговото знание в живота, то ме ползва. Сега мога да изучавам другите неща. В дадения случай само онзи възглед, който ние възприемаме, то ни ползва, онази мисъл, която възприемаме в нашия ум, тя ни ползва, онзи дух, когото възприемаме в себе си, той ни ползва. Та досега са ни учили на лесния път. Най–лесният път е пътят на живота.
„Трябва да се живее.“ Имате едно изречение, казвате: „Научи ме.“ Е, хубаво, аз разбирам как можеш да научиш един
към втори вариант >>
183.
Математически отношения
,
МОК
, София, 5.4.1935г.,
Ако вие кажете едно
изречение
от 20 думи, ще запомните ли всичките?
За пример разглеждате доброто от много гледища, от 10 − 15 гледища. Или разглеждате един факт от много гледища. Разгледайте себе си от много гледища, да видите каква е вашата възможност. Някой може да мисли, че е много паметлив. Но да му прочета 10 − 15 реда, да видим колко думи ще запомни от тях.
Ако вие кажете едно изречение от 20 думи, ще запомните ли всичките?
Зависи от вниманието, а вниманието зависи от онази обич, която трябва да има човек. Ако обичате един език, много лесно може да го научите. Един език, който не обичате, мъчно може да го научите. Един предмет, който обичате, много лесно може да го научите.
към беседата >>
184.
Ако не ядете
,
НБ
, София, 21.4.1935г.,
Ще намерите този стих някъде в Евангелието и ще видите, че той представя едно отрицателно
изречение
с положително съдържание.
Ще намерите този стих някъде в Евангелието и ще видите, че той представя едно отрицателно изречение с положително съдържание.
Кое е важното за човека? Яденето е процес, свързан със здравословното състояние на човека. Всички здрави организми ядат правилно. Тези, които заболяват, ядат неправилно, а онези, които умират, те съвсем не ядат. Когато човек не яде правилно почват да му се четат ребрата, вратът му изтънява, очите му хлътват, бузите му изгубват своята красота и най-после той органически съвсем обеднява.
към беседата >>
185.
Разрешените задачи
,
МОК
, София, 3.5.1935г.,
Употребявате това
изречение
„празно ми е“ или „пълно ми е“.
(втори вариант)
Какво подразбирате под едно положително и отрицателно състояние. Ако имате да се справите с едно положително и отрицателно състояние, как бихте се справили? Защо положителните и отрицателните състояния се привличат, а положителни и положителни се отблъскват? Да кажем, че по естество две положителни и отрицателни състояния се привличат. Да допуснем, че вие казвате „празно ми е“ или „пълно ми е“.
Употребявате това изречение „празно ми е“ или „пълно ми е“.
Какво подразбирате, като употребявате това изречение? В единия случай разбирате нещо повече, доволни сте от нещо, а в другия случай не сте доволни. От какво произтича недоволството, че ви е празно. Какво има от това, че един чувал е пълен, а другият е празен? Кое състояние е по-хубаво − да носите празния чувал или пълния чувал.
към втори вариант >>
Какво подразбирате, като употребявате това
изречение
?
(втори вариант)
Ако имате да се справите с едно положително и отрицателно състояние, как бихте се справили? Защо положителните и отрицателните състояния се привличат, а положителни и положителни се отблъскват? Да кажем, че по естество две положителни и отрицателни състояния се привличат. Да допуснем, че вие казвате „празно ми е“ или „пълно ми е“. Употребявате това изречение „празно ми е“ или „пълно ми е“.
Какво подразбирате, като употребявате това изречение?
В единия случай разбирате нещо повече, доволни сте от нещо, а в другия случай не сте доволни. От какво произтича недоволството, че ви е празно. Какво има от това, че един чувал е пълен, а другият е празен? Кое състояние е по-хубаво − да носите празния чувал или пълния чувал. Да вземем пълното състояние.
към втори вариант >>
Какво подразбирате, като употребявате това
изречение
?
Какво подразбирате под едно положително и едно отрицателно състояние? Имате да се справите с едно положително и отрицателно състояние, как бихте се справили? Защо положителните и отрицателни състояния се привличат, а положителни и положителни се отблъскват? Да кажем, по естество две състояния положителни и отрицателни се привличат. Вие казвате: "празно ми е" или: "пълно ми е".
Какво подразбирате, като употребявате това изречение?
В единия случай разбирате нещо повече, доволни сте от нещо, а в другия случай не сте доволни. От какво произтича недоволството? Защо ви е празно? Какво има от това, ако един чувал е пълен, а другият е празен? Кое състояние е по-хубаво: да носите празния чувал или пълния чувал?
към беседата >>
186.
Малките желания
,
МОК
, София, 7.6.1935г.,
Това българско
изречение
не е право.
(втори вариант)
На едного майка му казала: „Стояне, Стоянчо, човек няма да стане от тебе, къща няма да завъртиш! “ − „Е, майко, все ще завъртя един ден къща.“ Той отива един ден с приятеля си на кръчмата, напива се хубаво и, като се връща дома си, казва на майка си: „Мамо, ела да видиш как се върти къща! “ Когато виното върти къща, то не е въртене на къща. Домът се урежда, не се върти. Домът не е воденица, да се върти.
Това българско изречение не е право.
При това домът се урежда от живота. Казвате: „Щастлив живот! “ В съвременния физически живот щастие не съществува. Щастието е една велика задача. Щастието е постижимо, но то е въпрос за уреждане на човешкия живот.
към втори вариант >>
Това е едно българско
изречение
, което не е право.
Когато виното върти къща, то не е въртене на къща. Домът се урежда, не се върти. Домът не е воденица, да се върти.
Това е едно българско изречение, което не е право.
При това домът се урежда от живота. Казвате: "Щастлив живот." В съвременния физически живот щастие не съществува. Щастието е една велика задача. Щастието е постижимо, но въпросът за уреждането на човешкия живот е, както се уреди човешкият живот и ти можеш да станеш щастлив.
към беседата >>
187.
На утрешния ден
,
НБ
, София, 7.7.1935г.,
Ще взема само едно
изречение
от 12 стих, което изисква едно малко обяснение: „На утрешния ден“.
Ще взема само едно изречение от 12 стих, което изисква едно малко обяснение: „На утрешния ден“.
В обикновения език утрешният ден е неизвестно. Днешният ден е известното, а утрешният ден е неизвестното, това са възможности за бъдещето. Евангелистът разправя за утрешния ден, за едно събитие, което е минало. Той разправя какво се е случило (на) утрешния ден. Този ден, който не е бил, може да се изрази чрез друго едно станало събитие.
към беседата >>
188.
Развързано ще бъде на небето
,
НБ
, София, 14.7.1935г.,
След като писал на български, ще преведе едно
изречение
на френски език, после пак ще завърши на български.
Който не разбира от изкуството си, неговата четка не върви правилно. Същото е и с графологията. Виждате един човек, който пише, но писмото му не върви добре, не е самоуверен. Той започва с големи букви, в края свършва с малки, после зацапва някъде, някъде, търка, пише, пише отгоре, задрасква, и после се извинява, че много бързал, че писмото не излязло добре писано – не е въпрос до бързането. Най-първо този човек не знае да пише.
След като писал на български, ще преведе едно изречение на френски език, после пак ще завърши на български.
– Това е тщеславие. Друг пък ще започне на български, ще вмъкне тук-таме по някое английско изречение, или китайско, или турско. – Това е все от тщеславие. Има смисъл да вмъкнете някое изречение на някой чужд език в писмото си, но само когато това изречение ще усили речта ви или когато искате чрез даден цитат от някой автор на чужд език да внесете някакъв принос към българския език – това разбирам, тогава това нещо има смисъл. Между цитата и вашето писмо трябва да има връзка.
към беседата >>
Друг пък ще започне на български, ще вмъкне тук-таме по някое английско
изречение
, или китайско, или турско.
Виждате един човек, който пише, но писмото му не върви добре, не е самоуверен. Той започва с големи букви, в края свършва с малки, после зацапва някъде, някъде, търка, пише, пише отгоре, задрасква, и после се извинява, че много бързал, че писмото не излязло добре писано – не е въпрос до бързането. Най-първо този човек не знае да пише. След като писал на български, ще преведе едно изречение на френски език, после пак ще завърши на български. – Това е тщеславие.
Друг пък ще започне на български, ще вмъкне тук-таме по някое английско изречение, или китайско, или турско.
– Това е все от тщеславие. Има смисъл да вмъкнете някое изречение на някой чужд език в писмото си, но само когато това изречение ще усили речта ви или когато искате чрез даден цитат от някой автор на чужд език да внесете някакъв принос към българския език – това разбирам, тогава това нещо има смисъл. Между цитата и вашето писмо трябва да има връзка. Ако няма никаква връзка, вмъкнатото изречение е безпредметно. Има случаи, дето може да се вмъкне едно българско изречение в английско писмо.
към беседата >>
Има смисъл да вмъкнете някое
изречение
на някой чужд език в писмото си, но само когато това
изречение
ще усили речта ви или когато искате чрез даден цитат от някой автор на чужд език да внесете някакъв принос към българския език – това разбирам, тогава това нещо има смисъл.
Най-първо този човек не знае да пише. След като писал на български, ще преведе едно изречение на френски език, после пак ще завърши на български. – Това е тщеславие. Друг пък ще започне на български, ще вмъкне тук-таме по някое английско изречение, или китайско, или турско. – Това е все от тщеславие.
Има смисъл да вмъкнете някое изречение на някой чужд език в писмото си, но само когато това изречение ще усили речта ви или когато искате чрез даден цитат от някой автор на чужд език да внесете някакъв принос към българския език – това разбирам, тогава това нещо има смисъл.
Между цитата и вашето писмо трябва да има връзка. Ако няма никаква връзка, вмъкнатото изречение е безпредметно. Има случаи, дето може да се вмъкне едно българско изречение в английско писмо. Има молитва, която при известни случаи може да се чете на български или на английски, или на санскритски, или на гръцки. Защо? – По-силни са тия молитви в случая.
към беседата >>
Ако няма никаква връзка, вмъкнатото
изречение
е безпредметно.
– Това е тщеславие. Друг пък ще започне на български, ще вмъкне тук-таме по някое английско изречение, или китайско, или турско. – Това е все от тщеславие. Има смисъл да вмъкнете някое изречение на някой чужд език в писмото си, но само когато това изречение ще усили речта ви или когато искате чрез даден цитат от някой автор на чужд език да внесете някакъв принос към българския език – това разбирам, тогава това нещо има смисъл. Между цитата и вашето писмо трябва да има връзка.
Ако няма никаква връзка, вмъкнатото изречение е безпредметно.
Има случаи, дето може да се вмъкне едно българско изречение в английско писмо. Има молитва, която при известни случаи може да се чете на български или на английски, или на санскритски, или на гръцки. Защо? – По-силни са тия молитви в случая. Има молитви, които на български са най-силни. Същото може да се каже и за отделни думи, за отделни изречения.
към беседата >>
Има случаи, дето може да се вмъкне едно българско
изречение
в английско писмо.
Друг пък ще започне на български, ще вмъкне тук-таме по някое английско изречение, или китайско, или турско. – Това е все от тщеславие. Има смисъл да вмъкнете някое изречение на някой чужд език в писмото си, но само когато това изречение ще усили речта ви или когато искате чрез даден цитат от някой автор на чужд език да внесете някакъв принос към българския език – това разбирам, тогава това нещо има смисъл. Между цитата и вашето писмо трябва да има връзка. Ако няма никаква връзка, вмъкнатото изречение е безпредметно.
Има случаи, дето може да се вмъкне едно българско изречение в английско писмо.
Има молитва, която при известни случаи може да се чете на български или на английски, или на санскритски, или на гръцки. Защо? – По-силни са тия молитви в случая. Има молитви, които на български са най-силни. Същото може да се каже и за отделни думи, за отделни изречения. Има случаи, когато в българския език някои думи са точно на мястото си – сила имат те.
към беседата >>
189.
Незавършени, преходни и завършени процеси
,
МОК
, София, 26.7.1935г.,
Цитират едно
изречение
от Битието.
Казвам, има незавършени тонове. В природата, в живота има незавършени тонове.
Цитират едно изречение от Битието.
Казва се там, че Бог направил небето и земята. Земята била незавършена неустроена, дух Божий се носел по повърхността на земята. Какво е създал Бог? - Бог е създал небето и земята и земята била неустроена. Има една тънка мисъл тука, която на вас не ви идва на ум.
към беседата >>
190.
Безкрайните неща
,
ООК
, София, 23.10.1935г.,
" (Учителя изговори бавно, със сричане следното
изречение
Вие, старите, на млади години не сте любили, не сте живели, разбирате ли това?
Ти, старият човек, ще работиш! Навсякъде трябва да тичаш, да помагаш, а ти казваш: "Ох, краката ми! Ох, коремът ми! Ох, окото ми! Ох!
" (Учителя изговори бавно, със сричане следното изречение Вие, старите, на млади години не сте любили, не сте живели, разбирате ли това?
Трябва да се освободите от това разбиране. Бог не иска от вас това. Ние не вършим волята Божия, не разбираме волята Божия, като казваме: "Остарял съм." Роптаеш, че си остарял. Можеш като човек да роптаеш, то е друг въпрос, но не е в Божествения план ние да роптаем. Можем да роптаем – свободни сме, но животът не седи в роптанието.
към беседата >>
191.
Неизменното в човека
,
МОК
, София, 25.10.1935г.,
Обобщаваш в едно
изречение
.
Вземете нещо друго: „Каква е разликата между сладкото и киселото? “ Съществена разлика има. Учете се да разграничавате. Вие всички сте склонни към обобщение. Обобщението не е още наука.
Обобщаваш в едно изречение.
Богатият е тежък, а сиромахът е лек; богатият е умен, а сиромахът е глупав; богатият е доволен, а сиромахът е недоволен. Има една съществена разлика между богатия и сиромаха. Като дойде до органическото царство, между сиромаха и богатия има грамадна разлика. Писанието казва, че богатите няма да влязат в Царството Божие. Защо няма да влязат в Царството Божие, как ще го определите?
към беседата >>
192.
Срещата на Любовта
,
ООК
, София, 6.11.1935г.,
То има съвсем обратен смисъл, вие ще обърнете цялото
изречение
.
Когато ми говорят, аз веднага така превеждам. Като ми кажат, че съм лош човек, аз превеждам: значи имам стремеж към Бога, имам условия и пр. Ъ значи: с двете ръце подписвам, а пък Ь значи: подписвам с дясната ръка. Той казва: "Съжалявам, че срещам такъв лош човек." Аз пък тълкувам другояче, аз, ни най-малко, не разбирам тази дума така. Какво значи "съжалявам"!
То има съвсем обратен смисъл, вие ще обърнете цялото изречение.
Хората говорят на един неразбран език.
към беседата >>
193.
Божественият избор
,
МОК
, София, 8.11.1935г.,
То е
изречение
.
Майката, каквото говори, то слуша и мълчи. „Зъб няма да обелиш“ – казва майката. И то зъб не обелва. За да узрее една идея във вас, зъб няма да обелите. Щом обелиш зъб, отиде идеята.
То е изречение.
Казва: „Може да се обели зъб“. Щом обелиш зъб, отиде работата. Щом обелиш кората на едно дърво, отиде дървото. Зъбът е кората на дървото. Щом обелиш кората на зъба, отиде зъбът, отиде работата.
към беседата >>
194.
Тайната на даването
,
ООК
, София, 13.11.1935г.,
Онзи, който чете твоите бележки, ще каже, че си пропуснал някъде едно
изречение
и не е ясно каква е мисълта.
Искаш да се пипнеш някъде, но кажи си: "Защо? " Побутнеш ухото си и не знаеш защо го буташ, побутнеш носа си и не знаеш защо. Някъде се пипаш и не знаеш кои са причините, за да го правиш. Представете си, че в момента се казва една отлична мисъл и ти трябва да я запишеш, но те засърби ухото. Ако се почешеш, ще изгубиш мисълта, твоето внимание ще се отвлече към ухото ти и ще изпуснеш тези думи.
Онзи, който чете твоите бележки, ще каже, че си пропуснал някъде едно изречение и не е ясно каква е мисълта.
Какво се пропуска, когато човек си чеше ухото? А когато си чеше носа? А тила? Когато си чешеш тила, ти казваш: "Това, което искаш от мен, не мога да го платя сега." Значи имаш да даваш, да плащаш. Или искаш да кажеш: "Не мога да изправя характера си, той е сформиран вече." "Не мога да изменя убеждението си; имам си едно верую, не мога да го изменя." Какво е веруюто ти сега?
към беседата >>
195.
Вътрешният живот. Вътрешни и външни прояви. Трите книги / Трите книги
,
УС
, София, 8.12.1935г.,
Има едно
изречение
, което казва: „Както горе, така и долу.“ Но какво нещо е горе и какво е долу, да се обоснове.
Къщи ще има ли, приятели ще имате ли? На църква ще ходите ли, ще ви проповядва ли някой? После мислите как ще видите Христа. И си представлявате работите както на Земята. И вашият друг свят е точно по образеца на тук.
Има едно изречение, което казва: „Както горе, така и долу.“ Но какво нещо е горе и какво е долу, да се обоснове.
Както е горе, на Небето, така не е долу, на Земята. Туй в сегашния живот. Защото, ако една такава аналогия си държите в ума, тогава всичко, което го има на Земята, има ли го на Небето? Няма го. Божествените неща, които има на Небето, Божествените неща ги има тук долу, на Земята.
към беседата >>
196.
Постижения на мисълта
,
МОК
, София, 17.4.1936г.,
Какво друго
изречение
може да се напише подобно на него?
Може да турите приказки подобни на тия.
Какво друго изречение може да се напише подобно на него?
„Който не въздържа духа си е съсипан град без стена.“ И кое е онова, което въздържа духа? Както са го разбрали, които не въздържат духа си са съсипан град без стена. Кое е онова по-силно, което въздържа духа? Те са старите и новите понятия. Когато някой казва, че има стари и нови понятия, какъв превод бихте направили?
към беседата >>
197.
Разумните същества
,
МОК
, София, 25.9.1936г.,
Англичаните имат едно
изречение
, в което казват, че са англичани.
(втори вариант)
Казвам, в живота всяка мисъл, всяко желание и всяко чувство е на място. И горделивият е на мястото си. Има един горделив, който е на място.
Англичаните имат едно изречение, в което казват, че са англичани.
Гордеят се. Българинът може ли да бъде горделив? Англичанинът може да бъде горделив, че е англичанин. Българинът с какво ще се похвали ? И българинът се хвали.
към втори вариант >>
Англичаните имат едно
изречение
, с което казват, че са англичани – гордеят се.
Та казвам: в живота всяка една мисъл, всяко едно желание, всяко едно чувство си е на място. Горделивият е на мястото си. Има един горделив, който е на място.
Англичаните имат едно изречение, с което казват, че са англичани – гордеят се.
Българинът може ли да бъде горделив? Англичанинът може да бъде горделив, че е англичанин. Българинът с какво ще се похвали? И българинът се хвали.
към беседата >>
198.
Плосък и объл говор
,
ООК
, София, 17.3.1937г.,
Да кажем вашият учител казал нещо немузикално, казал някое
изречение
, че не ти е приятно.
“ (Учителят го пее.) Сега какво трябва да заповяда жената отвън. Сега аз казвам: Върви, ще идеш на екскурзия, ще дадеш свобода. Вие ще го изпеете, щото да не се докачите. Щом кажат: „Върви“, вие ще се докачите. Тогава ти започни.
Да кажем вашият учител казал нещо немузикално, казал някое изречение, че не ти е приятно.
Тогава ти се спри и кажи на себе си как трябваше да каже Учителят. Тъй трябваше да каже: „Стоянчо, стани ти и иди на разходка“. (Учителят го каза много нежно). Ти го коригирай в себе си. Не казвайте, че той на ученика казал така.
към беседата >>
199.
Гласни и съгласни – радости и скърби
,
ООК
, София, 24.3.1937г.,
Аз да ви дам едно
изречение
.
Та казвам: С тия съгласните букви вие може да си помагате. Ти си се разгневил. Как ще се излекуваш? Или някой път дойде някакво обезсърчение, как се лекувате вие?
Аз да ви дам едно изречение.
Като се разгневиш, кажи си: КАТКО (Учителя го изговори с особено натъртване). Произнеси го двадесет пъти. Силно неразположение, или тази лошата мисъл е дошла, така ще направиш и като дойде добрата мисъл, ще стане правилно. Понеже ти си в едно лошо положение, тъй ще му говориш и то ще те разбере. Сега някои от вас направете опит.
към беседата >>
200.
Запалят свещ
,
НБ
, София, 13.6.1937г.,
Това е класическо
изречение
, значи „Бог е промислил“.
Да ви приведа един пример от американския живот: В Америка живял един работник, на когото името било Ева Ре.
Това е класическо изречение, значи „Бог е промислил“.
Жена му била по-реалистка и му казва: „Ти със своето „Ева Ре“ нищо няма да направиш. Ако ти не промислиш, ще умреш. Глупава работа е това.“ Но той все си мълчал. Започва една криза, уволняват всичките работници, един ден уволняват и него, и тя му казва: „Ева Ре.“ Един ден, когато се свършват парите, той отваря прозореца, моли се на Бога. Иде едно дете, той казва: „Йова Ре.“ Детето носи една умряла гарга и хвърля гаргата отгоре му.
към беседата >>
201.
Смекчаване на злото / Злото и Любовта. Божественият път. Смекчаване на злото
,
УС
, София, 4.7.1937г.,
Има едно
изречение
, което казва: Преповторението е майка на знанието.
(втори вариант)
Има едно изречение, което казва: Преповторението е майка на знанието.
Христос три пъти попита Петъра - обичаш ли ме? Едно съвпадение. И Петър три пъти се отрече. На всяко питане Христос го питаше; за първото отричане го попита: Обичаш ли ме Петъре? Петър каза: Обичаме Те.
към втори вариант >>
202.
Божествено ръководство
,
ООК
, София, 7.7.1937г.,
Англичаните имат едно
изречение
и те казват: „Туй е абсолютно“.
Ти не може да постъпваш, ако не си мислил. Ти не може да постъпваш, ако не си чувствувал. Следователно, когато казваме една добра постъпка, разбираме една Божествена мисъл, която в нас е влязла и подразбираме едно Божествено чувство, което се е вляло в нас. И така, че чрез нашата постъпка ние се изявяваме. Философията на живота седи така: Вие питате какво нещо е Бог в света.
Англичаните имат едно изречение и те казват: „Туй е абсолютно“.
Пък за да се определи туй, туй не се дели. „All“ (оол) – значи всичко в света. Едното, всичкото, то е неделимо, то е Бог. Другото всичко се дели. То е безбройното в пространството.
към беседата >>
203.
Стани
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 23.7.1937г.,
Всяка една дума или всяко едно
изречение
губи или печели при произношението.
(втори вариант)
“Мъдростта съгради дома си, постави седемте стълпа.” Малко различие има в превода, там другояче малко е преведено.
Всяка една дума или всяко едно изречение губи или печели при произношението.
Силата на една дума зависи от начина, как ще я произнесеш. Човек се ражда, това е началото. Съграждането е раждането на човека. Поставянето на седемте стълпа, това е учението на човека. Има разни мнения, разни фигури, разни образи и форми, с които се обяснява това изречение.
към втори вариант >>
Има разни мнения, разни фигури, разни образи и форми, с които се обяснява това
изречение
.
(втори вариант)
Всяка една дума или всяко едно изречение губи или печели при произношението. Силата на една дума зависи от начина, как ще я произнесеш. Човек се ражда, това е началото. Съграждането е раждането на човека. Поставянето на седемте стълпа, това е учението на човека.
Има разни мнения, разни фигури, разни образи и форми, с които се обяснява това изречение.
То е една формула. Съграждаш своя дом, съграждаш човека, съгради човешкото тяло. Човек има седемте стълпа. Четирите стълпа ги имаме, то са двата крака, двете ръце, поставил още три стълпа, поставил му уста, очи, уши. Те са седемте стълпа, които подкрепят това, великото здание.
към втори вариант >>
Този стих не е преведен точно според оригинала, а всяко
изречение
, и всяка дума губи или придобива нещо от себе си, в зависимост от точността на превода, от една страна, и от произношението – от друга.
„Мъдростта съгради дома си: Издяла седемтe свои стълбове".
Този стих не е преведен точно според оригинала, а всяко изречение, и всяка дума губи или придобива нещо от себе си, в зависимост от точността на превода, от една страна, и от произношението – от друга.
към беседата >>
204.
Основните тонове
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 25.7.1937г.,
Всяка дума, всяко
изречение
, което човек изговаря, трябва да бъде напълно разбрано.
Всяка дума, всяко изречение, което човек изговаря, трябва да бъде напълно разбрано.
Разбрано е онова нещо, което изразява не само формата, но и съдържанието, и смисъла си. Запример, ако кажете на един болен човек да стане, а той не става, разбрал ли е тази дума? – Не я е разбрал. Ако кажете на друг болен да стане, и той веднага става, това показва, че е разбрал смисъла и силата на тази дума. Кажете ли на човека да стане, той непременно трябва да стане.
към беседата >>
205.
Качества на ума, сърцето и тялото
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 8.8.1937г.,
Аз ще ви дам едно ново
изречение
, една нова обстановка, как да разбирате Христа: “Христос е човекът на изобилната сила, Христос е човекът на изобилната вяра, Христос е човекът на изобилната любов!
(втори вариант)
Аз ще ви дам едно ново изречение, една нова обстановка, как да разбирате Христа: “Христос е човекът на изобилната сила, Христос е човекът на изобилната вяра, Христос е човекът на изобилната любов!
” Това е Христос! И само когато служим на Бога с сила, с вяра, с Любов тогава може да реализираме думите: “Бог е Дух и които Му се кланят с Дух и Истина да се кланят.” Защото Духът е всесилното, туй в света, което превъзмогва всичко. С Дух и Истина или служете на Бога с Любов, с вяра и с сила! А Христос е човек на силата, на вярата, на любовта. И желая вие да бъдете човека на силата, на вярата и любовта.
към втори вариант >>
206.
Четирите правила
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 13.8.1937г.,
Ще кажа едно
изречение
.
(втори вариант)
Ще кажа едно изречение.
Има четири правила, които човек трябва да пази. Четири неща трябва да имате пред вид.
към втори вариант >>
207.
Разумните движения
,
МОК
, София, 15.10.1937г.,
Вие имате едно
изречение
: „Дал му гръб“.
Защо трябва да клякате? Ти като клякаш, ще свиваш този ъгъл на краката, ще клекнеш, ще дойдеш до туй положение: (Учителят кляка с отворени колена и прав гръбнак). На физическото поле човек е двояко умен, умен е в главата, умен е в ръцете, умен е и в краката. Ако ти не узнаеш как да свиваш краката и как да клякаш, ако ти не знаеш как да се изправиш, ако ти не знаеш как да отваряш и как да затваряш ръцете си, каква работа ще свършиш? Трябва да отваряш ръцете си и да ги затваряш /Ръцете настрани – отваряне, ръцете напред с допрени пръсти – затваряне/ Ти не знаеш да отваряш и да затваряш този ъгъл на ръцете, как ще се справиш с мъчнотиите?
Вие имате едно изречение: „Дал му гръб“.
Лакът дал някому. Ако един човек изпъждаш с лакета си, какво ще придобиеш? Лакета хвърля назад. Ако имаш такъв характер да казваш махнете се, какво ще произведеш? Трябва ли да дойдеш и да се хванеш за този ъгъл на ръката?
към беседата >>
208.
И не можаха на това да му отговорят
,
НБ
, София, 14.11.1937г.,
Англичаните имат едно
изречение
за случая.
Какво повече можеш да искаш? Ако ние почнем да мислим и да вярваме, че Бог живее в нашите души, никой не би могъл да ни обиди. Мога да ви приведа много примери, да видите, че е така. От живота на апостола Павла имаме примери, в които виждаме, какво е направил той. И това, което апостол Павел е могъл да направи, и ние можем да го направим.
Англичаните имат едно изречение за случая.
Те казват: „Каквото хората могат да направят, и аз мога да го направя.“ Кога? Детето може да направи всичко за баща си, но когато го обича. И бащата може да направи всичко за детето си, но когато го обича. Майката всичко може да направи за дъщеря си, когато я обича. И дъщерята може всичко да направи за майка си, когато я обича.
към беседата >>
209.
Великата работа на водата, въздуха, топлината и светлината
,
МОК
, София, 26.11.1937г.,
Има едно
изречение
, което казва: Той снема звезди от небето.
Какво се образува? Кое положение е по-завидно? – Отдолу нагоре да пробиваш земята или отгоре надолу?
Има едно изречение, което казва: Той снема звезди от небето.
Кое е по-хубаво, звездите да ги снемеш или да ги качваш? Какво разбирате под звезди? Сега в Холивуд има звезди. Вие всички знаете да снемате звезди. Няма някой, който да не знае да снема звезди.
към беседата >>
210.
Недоизказаното
,
ООК
, София, 8.12.1937г.,
Първото
изречение
е: „Когато Любовта царува, смут не става“.
Аз ще ви цитирам само една от Свещените книги. Чули сте го това, но сте го забравили. Сега ще ви цитирам няколко малки изречения, взети от далечното минало на Битието.
Първото изречение е: „Когато Любовта царува, смут не става“.
Вие още не знаете какво нещо е царуването на Любовта. Вие само предполагате. Значи появяването на Любовта в човешката душа, изпъжда всеки смут. Там, дето има смут, няма любов. Там, дето няма смут, Любовта царува.
към беседата >>
Второто
изречение
се отнася до мъдростта.
Вие още не знаете какво нещо е царуването на Любовта. Вие само предполагате. Значи появяването на Любовта в човешката душа, изпъжда всеки смут. Там, дето има смут, няма любов. Там, дето няма смут, Любовта царува.
Второто изречение се отнася до мъдростта.
„Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава“. Третото изречение се отнася до Истината: „Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее“.
към беседата >>
Третото
изречение
се отнася до Истината: „Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее“.
Значи появяването на Любовта в човешката душа, изпъжда всеки смут. Там, дето има смут, няма любов. Там, дето няма смут, Любовта царува. Второто изречение се отнася до мъдростта. „Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава“.
Третото изречение се отнася до Истината: „Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее“.
към беседата >>
211.
Четиритях точки
,
ООК
, София, 12.1.1938г.,
Едно
изречение
от 1, 2, 3 думи.
Сега Господ пише. Гледайте през тази година да отворите тия листа, на които никой нищо не е писал и чакайте през деня. Като напише Господ, седнете да прочетете туй написаното. 365 листа написани от Господа. То ще бъде.
Едно изречение от 1, 2, 3 думи.
Господ повече от 3 думи не казва. Той като пише казва: Ще се оправи работата. Ще оздравееш. Дълго и широко няма да пише. Той казва: Ще се оправиш, ще оздравееш.
към беседата >>
212.
Законът на хармонията в тялото
,
МОК
, София, 4.2.1938г.,
Да ви дам едно
изречение
да го корегираме: Има едно нещо ценно в живота – да дишаш добре.
Да ви дам едно изречение да го корегираме: Има едно нещо ценно в живота – да дишаш добре.
Изказано ли е правилно? Каква форма трябва да се тури, за да бъде най-добре? С каква дума друга, може да замените думата „добре? “ /Дълбоко/. Тогава, ако турим „дълбоко“, какво означава „дълбочина“?
към беседата >>
213.
Божественият глас
,
ООК
, София, 16.2.1938г.,
Мислете върху туй
изречение
: Бог на любовта е пътят на живота.
Мислете върху туй изречение: Бог на любовта е пътят на живота.
към беседата >>
214.
Учение
,
МОК
, София, 11.3.1938г.,
Ами, че то едно
изречение
„их“.
Сега направете един опит. Като ви се случи една неприятност, допуснете, че имате хрема, кихате. Като кихнете веднъж, какво трябва да кажете?
Ами, че то едно изречение „их“.
Какво означава на български „их“? Че не станало, както вие искате. Та то има двояк смисъл. Като кихнете втори път кажете: „Заповядайте, какво искате на ваше разположение съм! “ Трети път като кихнете, кажете: „Какво мога да сторя за вас?
към беседата >>
215.
О, любов неизказана! Музикално упражнение
,
ООК
, София, 16.3.1938г.,
Вземете си едно
изречение
и си направете една ваша песен!
Аз ви давам само един малък метод, като употребих за пение думите: „О, Любов неизказана! “ Но можете да вземете и други някои думи вместо думите „О, Любов неизказана“! Например можете да вземете тия думи: „О, Светла Душа, от която аз съм родена“, или „О, Светла Душа, от която аз съм роден“.
Вземете си едно изречение и си направете една ваша песен!
Да кажем, че сте направили една погрешка, и не знаете как да я поправите. Вземете една ваша погрешка и я изпейте. Как ще я изпейте. Я ми кажете една дума, която ви мъчи. На Изгрева има една дума, която мъчи хората.
към беседата >>
216.
В името на Бога!
,
НБ
, София, 20.3.1938г.,
Вие, ако вземете едно Христово
изречение
и се спрете при някоя българска река и кажете: „В името на Христа“, реката ще се раздвои ли?
Мойсей, който знаеше няколко думи от този език, от първоначалния език, той научи само няколко думи. И като каза, дигна тоягата нагоре. Като дойде до Червеното море, каза тази дума и веднага се раздвои морето. Имаме друг един Илия, като дойде до реката Йордан, няколко думи знаел, извади кожуха си, седна на него и отиде на другата страна. Елисей, който взе кожуха на Илия, удари реката и той мина на другата страна.
Вие, ако вземете едно Христово изречение и се спрете при някоя българска река и кажете: „В името на Христа“, реката ще се раздвои ли?
Аз бих желал да направите опита и като направите опита, да ми кажете. Някой път, като ме питат: „Ти правоверен ли си? “, казвам: Не съм правил опит при реките. Ти, казват, какво мислиш за Бога? – Не съм правил опит да съживя хората.
към беседата >>
217.
Всичко е възможно
,
НБ
, София, 29.5.1938г.,
Има някъде едно
изречение
: Светът е създаден за живите хора, за умните, за свободните хора.
Има някъде едно изречение: Светът е създаден за живите хора, за умните, за свободните хора.
За живите, за умните и за свободните хора. В Бога всичко е възможно. Всеки един човек трябва да си състави едно понятие за себе си, ако иска поне да разбира своя си живот. Да си състави едно мнение и да не идва в противоречие с туй, което той мисли. Ние понякой път се учудваме защо хората не мислят тъй, както ние мислим и хората се учудват, че и ние не мислим като тях.
към беседата >>
218.
Вътрешна просвета
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 15.7.1938г.,
Колкото и да повтаря това
изречение
, той нищо няма да разбере.
Една българска поговорка казва: „Повторението е майка на знанието". Какво знание се придобива, ако някой певец пее по десет пъти на ден една и съща песен? Какво ще придобие ученикът, ако постоянно повтаря, че не разбира урока си?
Колкото и да повтаря това изречение, той нищо няма да разбере.
Когато се намери пред някоя трудна задача, ученикът трябва да каже: Аз искам да разбера задачата си и да я реша правилно. Не е достатъчно той да желае да реши задачата си, но трябва да пристъпи към решаването й. Да желаеш само да решиш задачата си, без да пристъпиш към решаването й, това значи, да удряш по клавишите на пианото, без да чуваш никакъв звук. На пианото, с което ние си служим, това е невъзможно; обаче, на духовното пиано е възможно. Духовните пиана са всякога отворени.
към беседата >>
219.
На двама господари
,
НБ
, София, 23.10.1938г.,
Логиката е наука, според която така да изнасяш мислите си в думи и в изречения, че всяка дума и всяко
изречение
да изнася една истина, която може да се разбере и приложи в живота.
Сега да оставим тези обяснения настрана. Често казват, че някоя реч не е логическа. Що е логика?
Логиката е наука, според която така да изнасяш мислите си в думи и в изречения, че всяка дума и всяко изречение да изнася една истина, която може да се разбере и приложи в живота.
Ако някой може да говори и да пее логически, да взима всяка дума и всеки тон правилно, че и хората да го разберат, той говори и пее логически. Ако той направи пет-шест логически погрешки в говоренето и в пеенето си, нито говорът, нито пеенето е разбрано. Каква логика е тази, от която хората нищо не разбират от думите, от мислите и от тоновете? Логиката трябва да изнесе същината, реалността на нещата, която ще бъде разбрана от всички хора. И след като се разбере тази реалност, хората трябва да се ползуват от нея.
към беседата >>
Всяко
изречение
трябва да представя нещо цяло, което изразява една реалност.
При това трябва да знаете, че в природата не съществува такава логика, каквато хората познават. Логиката не подразбира само правилно съчетание между думите и мислите, но правилно съчетание и между трептенията на всяка дума. Всяка дума съдържа известен брой трептения. Трептенията на думите трябва да се преливат така, че да образуват едно цяло. Щом това преливане става правилно, в края на всяка мисъл, на всяка реч трябва да се схваща целокупността на нещата.
Всяко изречение трябва да представя нещо цяло, което изразява една реалност.
Запример някой казва: „Аз запалих огъня.“ Някой отива да види, как огънят гори и вижда, че огънят още не е запален. Правилно говорене ли е това? Като кажеш, че огънят е запален и наистина е запален, това е логическо говорене. Това е логика. Обаче, кажеш ли, че огънят е запален, а всъщност не е запален, това е лъжлива логика.
към беседата >>
220.
Добри и лоши хора
,
ООК
, София, 16.11.1938г.,
Казвате: „Каквото Господ даде.“ Туй
изречение
, знаете ли какво означава?
Ние трябва да го знаем в сегашния живот. Туй, което сега не знаеш, не е знание. Сега трябва да знаеш ще се върнеш или няма да се върнеш. Сега трябва да знаеш ще идеш ли да се учиш или няма да се учиш. Ако остане завбъдеще да се учиш, то няма никаква наука.
Казвате: „Каквото Господ даде.“ Туй изречение, знаете ли какво означава?
То не почива на никаква наука. „Каквото Господ даде.“ Значи не е дадено, че „каквото Господ даде“. Ами, когато Господ даде нещо, какво трябва да бъде? „Каквото Господ даде.“ Като е дал Господ, тогава? Сега: „каквото Господ даде“, за в бъдеще?
към беседата >>
Право е онова
изречение
, дето казва, че всичко е за добро, което [се] случва, за онези, които обичат Бога.
Ако човек живее в Божията Любов, никаква обида не може да достигне до неговото съзнание. Всичките обиди се разтопяват. Всяка обида става за велико благословение.
Право е онова изречение, дето казва, че всичко е за добро, което [се] случва, за онези, които обичат Бога.
Каквото и да се случи, ще се превърне за добро. Всички ваши страдания, несрети, несполуки, остарявания, умирания, всичко туй ще се превърне за ваше добро. Вие се плашите като умирате. Че хората умират, за да се подмладят. Раждат се за какво?
към беседата >>
221.
Сухота и влага
,
МОК
, София, 2.12.1938г.,
Кажеш нещо някому, той казва: „Я го повтори още веднъж.“ Кажеш някое
изречение
и пет пари не струва, не искат да те слушат, не искат да те слушат другите.
На хубавото, на туй, идейното, ще дадеш цена. Ти искаш да привлечеш вниманието на хората. Ти ще дадеш на хората най-хубавите мисли. Една мисъл, която има цена в себе си, ще я привлечеш. Едно предложение, което ще изкажеш, да има цена в себе си.
Кажеш нещо някому, той казва: „Я го повтори още веднъж.“ Кажеш някое изречение и пет пари не струва, не искат да те слушат, не искат да те слушат другите.
Затуй внасяйте мисли в себе си, които имат цена. Внасяйте ценни работи в себе си.
към беседата >>
222.
Една свещена идея
,
УС
, София, 4.12.1938г.,
“ На излизане султанът му дава една турска лира, но онзи казва: „А, не, я ми дайте онова
изречение
, което ми казахте сега.“ И султанът изважда една книжка и му написва тези думи и се подписва отдолу.
Мисля, един от турските султани, Мехмед ли беше, или Меджид, но който и да е бил, един ден той пътувал инкогнито в Цариград и искал да премине през Босфора от единия бряг до другия, да не го познават хората, че е султанът. И се качил на една лодка. Султанът пита лодкаря как поминава, какво е времето. Лодкарят обаче го познал и отговаря: „Слава Богу, във времето на Султан Мехмед много съм добре, благодарим на Бога! “ Тогава турският султан – падишах, му казал на турски: „Синко, този свят мяза на един голям казан, котел със 7 превезла, та хвани единия и си прекарай живота добре.“ Този лодкар казал: „Много умно казал този човек!
“ На излизане султанът му дава една турска лира, но онзи казва: „А, не, я ми дайте онова изречение, което ми казахте сега.“ И султанът изважда една книжка и му написва тези думи и се подписва отдолу.
Той го взема и турил го в джеба си. Дошла му една отлична идея. Отива той и събира всичките лодкари, и им казва: „Няма какво да си губим времето, и от нас лодкарите могат да станат хора! Настана вече време за свобода! Ще ми съберете 250 лири.“ И почва той да ги назначава всичките лодкари чиновници в турската империя.
към беседата >>
223.
Трите закона
,
МОК
, София, 23.12.1938г.,
Каже едно
изречение
на френски, знае ли той езика?
Питам: Ако ти поставиш себе си на последно място, туй първо място с какво ще бъде заето? Казва: „Давам му първо място. Давам му първо място в науката. Отговаря той на това място.“ Казва: „Той е учен човек.“ Лингвисти знаят по седем, осем езика. Аз зная десет езика, но десет езика по 4–5 думи, зная ли ги?
Каже едно изречение на френски, знае ли той езика?
Думата „говоря“ на български започва с Г, на френски започва с Р, а на английски имате SP, две съгласни, какви са съображенията сега? С две съгласни ли трябва да бъде думата написана или с една съгласна? S в английски език показва гъвкавост в практиката, наляво и надясно да знаеш как да оперираш. После, след като знаеш как да оперираш, прябва да знаеш как да го държиш. Французинът казва, че не е потребно само да знаеш как да го държиш.
към беседата >>
224.
Здравословното състояние на човешката душа
,
ООК
, София, 4.1.1939г.,
От невидимия свят, като станете, през тази година, поставете вашето съзнание спокойно и веднага ще чуете един поздрав, едно
изречение
ще ви дойде в ума.
Ако отиваш на училище, ще сполучиш. Отиваш да се молиш, ще сполучиш. Отиваш да се лекуваш, ще сполучиш. Отиваш в някое предприятие, ще сполучиш. Станеш сутрин, какво трябва да си кажеш?
От невидимия свят, като станете, през тази година, поставете вашето съзнание спокойно и веднага ще чуете един поздрав, едно изречение ще ви дойде в ума.
Запишете си го в книжката. Всяка сутрин запишете поне по едно изречение. Триста шейсет и пет деня. Вие първия ден пропуснахте, имахте такова изречение, във втория ден пак имахте и в третия ден, днес е четвъртия ден. Целият четвърти ден сме най-близо до слънцето.
към беседата >>
Всяка сутрин запишете поне по едно
изречение
.
Отиваш да се лекуваш, ще сполучиш. Отиваш в някое предприятие, ще сполучиш. Станеш сутрин, какво трябва да си кажеш? От невидимия свят, като станете, през тази година, поставете вашето съзнание спокойно и веднага ще чуете един поздрав, едно изречение ще ви дойде в ума. Запишете си го в книжката.
Всяка сутрин запишете поне по едно изречение.
Триста шейсет и пет деня. Вие първия ден пропуснахте, имахте такова изречение, във втория ден пак имахте и в третия ден, днес е четвъртия ден. Целият четвърти ден сме най-близо до слънцето.
към беседата >>
Вие първия ден пропуснахте, имахте такова
изречение
, във втория ден пак имахте и в третия ден, днес е четвъртия ден.
Станеш сутрин, какво трябва да си кажеш? От невидимия свят, като станете, през тази година, поставете вашето съзнание спокойно и веднага ще чуете един поздрав, едно изречение ще ви дойде в ума. Запишете си го в книжката. Всяка сутрин запишете поне по едно изречение. Триста шейсет и пет деня.
Вие първия ден пропуснахте, имахте такова изречение, във втория ден пак имахте и в третия ден, днес е четвъртия ден.
Целият четвърти ден сме най-близо до слънцето.
към беседата >>
Та казвам, ако не чуете нищо, отворете си поне Библията, някоя книга, някое
изречение
.
Та казвам, ако не чуете нищо, отворете си поне Библията, някоя книга, някое изречение.
Прочетете от нещо някъде. Отворете си на някое място и прочетете каквото и да е. Но най-хубавото е, щом се събудите, гледайте вашето съзнание да бъде тихо и спокойно. Някой път ще ви дойде много хубаво изречение. Спрете се, запишете си го.
към беседата >>
Някой път ще ви дойде много хубаво
изречение
.
Та казвам, ако не чуете нищо, отворете си поне Библията, някоя книга, някое изречение. Прочетете от нещо някъде. Отворете си на някое място и прочетете каквото и да е. Но най-хубавото е, щом се събудите, гледайте вашето съзнание да бъде тихо и спокойно.
Някой път ще ви дойде много хубаво изречение.
Спрете се, запишете си го. Туй изречение ще ви бъде като талисман през целия ден, то ще ви бъде една подкрепа, един кредит от невидимия свят.
към беседата >>
Туй
изречение
ще ви бъде като талисман през целия ден, то ще ви бъде една подкрепа, един кредит от невидимия свят.
Прочетете от нещо някъде. Отворете си на някое място и прочетете каквото и да е. Но най-хубавото е, щом се събудите, гледайте вашето съзнание да бъде тихо и спокойно. Някой път ще ви дойде много хубаво изречение. Спрете се, запишете си го.
Туй изречение ще ви бъде като талисман през целия ден, то ще ви бъде една подкрепа, един кредит от невидимия свят.
към беседата >>
225.
Не може да се слугува на двама господари
,
НБ
, София, 22.1.1939г.,
Като влизал в църква, той оставал всякога на последно място и всякога чувал от свещеника все едно и също
изречение
: „Да се възлюбим един друг.“ Казвам: Онзи, който влиза и онзи, който излиза да бъдат без лъжа и да живеят по любов.
И господари и слуги, и военни, никой никого да не лъже. Отсега нататък никъде никаква лъжа не се позволява. Никаква лъжа нито към себе си, нито към ближния си, нито към Бога. Навсякъде да се говори истината. Има един стих в Евангелието, който казва: „Да се възлюбим един друг.“ Един човек отивал само по един път в годината на църква и то когато наближавала да се свърши литургията.
Като влизал в църква, той оставал всякога на последно място и всякога чувал от свещеника все едно и също изречение: „Да се възлюбим един друг.“ Казвам: Онзи, който влиза и онзи, който излиза да бъдат без лъжа и да живеят по любов.
Аз съм за това нещо: излизаш ли или влизаш в църквата, без лъжа да излизаш и без лъжа да влизаш. И който слуша Словото Божие да се не лъже, и който Го проповядва да не лъже, че достатъчно е само човек да вярва в Бога, за да се спаси. Не само на думи да остане това, но всеки да си каже на себе си: „От сега нататък като влизам в себе си и като излизам от себе си винаги да говоря само истината. Никаква лъжа де не допущам в себе си.“ Сега аз говоря за белите лъжи. Някой казва: „Ще се пошегувам малко.“ Никаква шега.
към беседата >>
226.
Двете слугини
,
НБ
, София, 29.1.1939г.,
Мислете върху това философско
изречение
.
Казвам: Има едно зло в света, което е опасно. Има едно зло, което не е опасно.
Мислете върху това философско изречение.
Често хората правят погрешки и като направят някаква важна погрешка, те казват: „Аз направих една малка погрешка.“ Колко е малка погрешката, зависи от мястото, дето е направена. Представете си, че имате едно число един милион и петстотин хиляди лева. Ако при изчисленията някой направи погрешка в единиците, вместо нула единици пише една единица, погрешката не е толкова голяма. Ако погрешката е в десетиците, вместо нула десетици пише числото едно, погрешката е десет пъти по-голяма. Ако направи погрешката в стотиците, в хилядите, в милиона, погрешката става вече все по-голяма.
към беседата >>
227.
Основен тон
,
МОК
, София, 3.2.1939г.,
Да знаеш едно
изречение
е хубаво, но то не е да знаеш френски език.
Вие не знаете закона на вашето сърце. Не разбирате езика на вашето сърце, езика на вашия ум, не го разбирате. Тепърва има да се учите да разбирате езика на вашето сърце. Сега тук-там знаете по някоя дума. Като някой, който не знае френски език, но само казва: „Парле ву, парле ву.“ То са само забавления, че знае нещо.
Да знаеш едно изречение е хубаво, но то не е да знаеш френски език.
Казвате: „Имам добро разположение на сърцето си.“ Това не е езикът на сърцето. Езикът на сърцето, то е цяла култура. Трябва да знаеш какво да говориш. То е като една домакиня, която взема брашно, масло, сирене, точилката и след туй ще направи една хубава баница. Веднага ти стане приятно, че знае да направи баница.
към беседата >>
228.
Качества на силния човек
,
УС
, София, 12.2.1939г.,
Един проповедник, един сказчик днес с една дума, с едно
изречение
, с едно изражение може да разруши целия свой живот.
Та често вие, ако се наблюдавате, с вашите мисли вие сами се разрушавате. С вашите чувства вие се разрушавате. И с думите, които изговаряте, вие сами се съсипвате. В бъдещата култура езикът трябва да бъде цяла една магия. Трябва да бъде едно вълшебно изкуство.
Един проповедник, един сказчик днес с една дума, с едно изречение, с едно изражение може да разруши целия свой живот.
И ако в Германия кажеш една обидна дума за Хитлер, ще те затворят. Ако накрая на речта кажеш една лоша дума, ще идеш в затвора. Само ако кажеш „Аз не искам да зная нищо за Хитлер“, ще намериш затвора. А пък вие тук всички казвате: Аз за този не искам да зная. Аз за тебе не искам да зная.
към беседата >>
229.
Най-умни, най-чисти и най-силни
,
ООК
, София, 22.2.1939г.,
Ако изпеете думата „милосърдие“, може да вземете
изречение
с нотата „ми“.
Изпейте тая дума. Почнете от „до“ (нотата), изпейте тая дума. (Учителят пее тая дума няколко пъти и после изсвирва същото и на цигулка.) Когато човек пее, докато едновременно мисли, той дава интензивност на тона. Но на тона вие не може да придадете топлина, ако не проговори сърцето ви долу, в слънчевия възел. Как ще придадете изразителност на тона?
Ако изпеете думата „милосърдие“, може да вземете изречение с нотата „ми“.
Като пеете „милосърдие“, трябва да влезете в света на милосърдието, за да чувствувате това. (Учителят пее „милосърдие“ няколко пъти.) Вие ще кажете: „С какво трябва да се занимаваме? “ С какво трябва да се занимава човекът? Ако той седи и яде и мляска, мисли ли, че това е по-благородно занятие? Или като върви по пътя и тропа и вдига прах, мисли ли, че това е по-хубаво занятие?
към беседата >>
230.
Да види царството Божие
,
НБ
, София, 5.3.1939г.,
Според едно
изречение
се казва, че човек трябва да убие всякакво желание в себе си.
От своя страна и синът е внимателен, гледа да не наруши Божествената любов. И той се стреми да оправдае жертвите, които бащата прави за него. Питам: с какво ще докажат хората, че вярват в Бога и Го обичат? Музикантът ще докаже това чрез музиката си, говорителят – чрез говора си, който мисли – чрез мисълта си, който чувства – чрез чувството си и т.н. Като чувстваш правилно, ти предаваш любовта си към Бога.
Според едно изречение се казва, че човек трябва да убие всякакво желание в себе си.
Аз бих поставил тази мисъл другояче. Ако се отнася до пожелание жената на ближния, няма да убиваш това желание, но ще пожелаеш ближният ти да живее добре с жена си. Пожелай на богатия човек да запази богатството си и да го употреби на място. Пожелай на учения човек да запази науката си и да я употреби на място. Пожелай на здравия да запази здравето си и да го използва разумно.
към беседата >>
231.
Дрехата на Любовта
,
ООК
, София, 5.7.1939г.,
Един посланник, на която и да е държава, може да каже едно
изречение
такова неприлично, че да се дигне цяла една война.
Под думата „грамотен човек“ ние разбираме един човек, който знае добре да говори и да говори всяка една дума на място. Да говориш, значи да използуваш въздуха. Четири неща Бог [е дал] в света на човека: светлината, за да не се спъва; въздуха, за да се научи добре да говори, че от този говор зависи неговото щастие; водата, за да бъде той чист и земята, на която да има една основа да живее. Сега ние мислим, че въздухът не е за друго, освен за дишане. Но след като издишаш, ти да го превърнеш на разумна сила, да вложиш вътре във въздуха и като издишаш ти може да кажеш една дума, толкоз обидна, че да ти костува живота.
Един посланник, на която и да е държава, може да каже едно изречение такова неприлично, че да се дигне цяла една война.
Ще каже, че един народ е обиден. Един народ може да обиди друг народ. Едно семейство може да обиди друго семейство. Един човек може да обиди друг човек. От какво произтича обидата?
към беседата >>
232.
Възможности на Любовта
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 16.8.1939г.,
Ще завърша само с едно
изречение
, времето напредва.
(втори вариант)
Ще завърша само с едно изречение, времето напредва.
Защо трябва да заключа? Понеже наближава вече една зона, дето Господ трябва да работи и ние трябва да прекратим нашата работа.
към втори вариант >>
233.
Не дири своето си
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 17.8.1939г.,
Само ще цитирам едно
изречение
от свещените книги: “Любовта не се превъзнася, не дири своето си, не се радва на злото, но се радва на доброто.
(втори вариант)
Само ще цитирам едно изречение от свещените книги: “Любовта не се превъзнася, не дири своето си, не се радва на злото, но се радва на доброто.
На всичко хваща вяра.” Ще ви приведа един пример. Кратък ще бъде. В един монастир живеели калугерици, учили се на благочестив живот. Игуменката била добра жена. Имала доста кокошки в монастира, които снасяли изобилно яйца.
към втори вариант >>
234.
Новият закон
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 18.8.1939г.,
Да ви дам едно
изречение
: Не очаквайте некаква помощ от вашите лоши чувства и лоши мисли, които са във вас.
(втори вариант)
Аз виждам едно противоречие във вас.
Да ви дам едно изречение: Не очаквайте некаква помощ от вашите лоши чувства и лоши мисли, които са във вас.
Очаквайте добро от вашите добри чувства, от вашите добри мисли. Сега е малко по-ясна мисълта. Лошите хора не са отвън, те са вътре във вас. И добрите хора не са вън от вас, но са вътре във вас.
към втори вариант >>
235.
Първият момент на Любовта
,
УС
, София, 24.9.1939г.,
Лодкарят казал: „Много хубаво
изречение
, я го напиши!
Той влиза в една лодка и казва на лодкаря: „Прекарайте ме на другата страна на Босфора, за да се поразходя“. Той попитал лодкаря във време на плаването: „Как се поминате във вашия занаят? “ А пък лодкарят бил много умен, познал че този е султана преправен и казал той: „Във време на султан Махмуд много добре поминавахме“. Султанът му казал: „Синко, този свят е един казан, който има 7 клупа. Хвани единия и ще поминеш“.
Лодкарят казал: „Много хубаво изречение, я го напиши!
Не съм учен човек, но като мед ми падна“. Султанът го казал на турски, на български може да се преведе така: „Светът прилича на един голям казан. В него нещо се вари. Не го знаете какво се вари. Той има 7 дръжки.
към беседата >>
Султанът си изкарал перодръжката и мастилницата от джоба и написал това
изречение
.
Султанът го казал на турски, на български може да се преведе така: „Светът прилича на един голям казан. В него нещо се вари. Не го знаете какво се вари. Той има 7 дръжки. Хвани едната дръжка и си гледай работата“.
Султанът си изкарал перодръжката и мастилницата от джоба и написал това изречение.
И му го дал. Лодкарят казал: „Много ви благодаря“.
към беседата >>
236.
Двама господари
,
НБ
, София, 1.10.1939г.,
Тогава казват: „Виното – за хората, водата – за жабите.“ Туй
изречение
го считат поетично.
Казва: „Господарю, стига този буламач, това не е от Бога, това не зная какво да го направя.“ И Божествените работи като вземеш, стомахът казва: „Малко туряй.“ Не пий много вода, не ти трябва. Колко кила вода ти трябва на ден да изпиеш? Кило и половина най-малко. Две кила, две кила и половина е изключително. Някои хора има, и половин кило не пият.
Тогава казват: „Виното – за хората, водата – за жабите.“ Туй изречение го считат поетично.
Че за жабите е водата. Водата никога не пръска човешката глава, а виното я пръска. Взривно е.
към беседата >>
237.
Ще бъдат опитани
,
УС
, София, 5.11.1939г.,
Да кажем, че играеш роля в българската пиеса „Иванко убиецът“ или в „Хамлет“ от Шекспир с прочутото
изречение
„To be or not to be“ („Да бъда или да не бъда“).
А пък ако целият ти живот само те укоряват, ти ще станеш само на мухъл. Всичко в тебе ще стане само на мухъл. И всичко ще почне да гние. Когато те укоряват хората, ти не знаеш кого укоряват. Например ти си актьор, играеш известна роля на сцената.
Да кажем, че играеш роля в българската пиеса „Иванко убиецът“ или в „Хамлет“ от Шекспир с прочутото изречение „To be or not to be“ („Да бъда или да не бъда“).
Питам: Кого укоряват? Ти не си Стоян, Драган, Петко, Иван, но играеш някоя роля с това име. Например ролята на Иванко. И хората те укоряват като Иванко в тази драма или трагедия.
към беседата >>
238.
Млад и стар
,
МОК
, София, 12.1.1940г.,
Някои минавате като мъдреци, ще кажете едно
изречение
.
Втория път пишете за доброто, но не както сега сте писали. Към кой свят спада доброто?
Някои минавате като мъдреци, ще кажете едно изречение.
То не е развиване на една тема. Към кой свят спада доброто и каква полза произвежда доброто? Правилото е тук – пет минути да четете. По пет минути трябва да знаете да четете. Някои четат една минута.
към беседата >>
239.
Налягане, напрежение, разумност
,
ООК
, София, 17.1.1940г.,
Някой път вземат едно
изречение
от някой учен човек.
Някой път вземат едно изречение от някой учен човек.
Да кажем, че последният е направил някое свое изследвание, например един професор в Европа се е занимавал с научни изследвания. Един неспособен ученик взема записките на своя професор и ги издава и туря своето име. Това е действителна случка. Този професор получил апоплексия, когато видял, че съчинението му се издава от друг. Виден станал ученикът, а професорът пострадал.
към беседата >>
240.
Нови пътища
,
УС
, София, 3.3.1940г.,
Гърците обвиняваха българите, едно
изречение
им казваха – няма да го кажа, не искам да го кажа, понеже ще обидя себе си.
Някои мислите, че много красиви хора има сега. Аз наричам красив човек онзи, на който челото може да предаде правилно човешките мисли. Трябва да се разглеждат черепите на умрелите хора, за да видите, кой човек е културен. Всички хора, които са културни, костта на черепа е тънка. Онези, които са с дебели черепи на главите си, не са така културни.
Гърците обвиняваха българите, едно изречение им казваха – няма да го кажа, не искам да го кажа, понеже ще обидя себе си.
Не зная, дали гърците имат по-тънка глава от моята. Той гъркът казва: „Дебели глава“, но българинът не го превел добре. Казва: „Дебела глава“. Сега за филологическия произход, как е на гръцки? – „Хондрос кефало“.
към беседата >>
241.
Съвършенството
,
ООК
, София, 6.3.1940г.,
Туй
изречение
„Какво нещо е любовта?
Запример вие тук ми говорите само за любовта. Какво нещо е любовта?
Туй изречение „Какво нещо е любовта?
“ не е правилно. (Учителят го изговори силно.) Трябваше да го кажа тихо. Сега, като обичате някого и той ви се сърди, вие му говорите тихичко: „Няма да ми се сърдиш, аз тебе те обичам.“ На другите ще кажете: „Не му обръщайте внимание“, но само на него ще кажете: „Само Вас Ви обичам.“ Да не знае никой. „За тебе имам високо мнение, ти си много умен. Не обръщай внимание на тия.“ Някой казва: „Аз ги примирих, работата е огладена.
към беседата >>
242.
Наука за живота
,
ООК
, София, 13.3.1940г.,
Българите имат едно
изречение
, казват: „Като ядеш, да ти плюскат ушите.“ Няма да се мине 10–15 години, като плюскат ушите от яденето, ще кажеш: „Не зная какво ми стана.
И като отваряш, нещо ще влиза. Този глад, който те е измъчвал, ще се задоволи. Като свършиш известна работа, туй наричаме ядене. Вие седнете да ядете и бързате. Казвате: „Имам някаква работа отвън.“ Че защо ще бързаш?
Българите имат едно изречение, казват: „Като ядеш, да ти плюскат ушите.“ Няма да се мине 10–15 години, като плюскат ушите от яденето, ще кажеш: „Не зная какво ми стана.
Някакви уроки, но колики в стомаха имам. Не зная какво ми стана, здрав човек бях“, пък то яденето е причината, защото си плюскал. Какво означава „плюскане“, „пуканица“?
към беседата >>
243.
Дървото на живота
,
НБ
, София, 14.4.1940г.,
Ако напише това
изречение
на книга, както трябва, със смисъл, и да тури книгата в огъня, тя няма да изгори.
Този цяр е любовта. Любовта е цяр срещу всички болки. Ето как ще приложиш този цяр. Ще напишеш на една книжка: „Любовта е цяр за всички болки.“ След това ще изгориш листчето, ще събереш пепелта и ще я туриш в една чаша с вода. И двамата ще пиете.“ – „Ама ти се подиграваш с мене.“ – „Не, сериозно ти говоря.“ Тя разбира съвсем буквално тази работа.
Ако напише това изречение на книга, както трябва, със смисъл, и да тури книгата в огъня, тя няма да изгори.
Колкото и да я гори, няма да изгори. Ако изгори, нека направи опит да изпие пепелта. Ще види, че мъжът ѝ ще почне да омеква.
към беседата >>
244.
Старият и новият човек
,
НБ
, София, 12.5.1940г.,
Само едно
изречение
: Сила, доброта, красота, разумност трябва на човека.
Само едно изречение: Сила, доброта, красота, разумност трябва на човека.
към беседата >>
245.
Четири неща
,
УС
, София, 2.6.1940г.,
Има едно
изречение
, което казва, че повторението е майка на знанието, но повторението е и майка на глупостта.
Има едно изречение, което казва, че повторението е майка на знанието, но повторението е и майка на глупостта.
Добрите работи, като се повтарят, човек придобива нещо, но и глупостите, като се повтарят, човек изгубва нещо. Има нещо в света, което се спечелва, има нещо, което се изгубва. Опасността в това седи. Има една възможност. Не знаем, кои са били причините за ангелите, които са седели на такова високо положение и слава и знание и в тях се заражда едно изпитание.
към беседата >>
246.
Неподвижна точка
,
МОК
, София, 7.6.1940г.,
„В 1940 година през месец май на десето число ние се запознахме с този камък и в знак на приятелство си оставям моята картичка за спомен.“ Ще турите едно
изречение
: „Пазете свещено приятелството на вашите приятели.“ Кой как мине, ще чете и ще каже: „Много хубаво
изречение
.“ Сега такова познанство имате ли някъде?
Ако е малко камъче, ще го хвърлиш, но ако е някой голям камък, какво ще правиш? Там, дето се удариш, напиши си името. Как ще го напишеш? На големия камък напиши си името. Как ще го напишеш?
„В 1940 година през месец май на десето число ние се запознахме с този камък и в знак на приятелство си оставям моята картичка за спомен.“ Ще турите едно изречение: „Пазете свещено приятелството на вашите приятели.“ Кой как мине, ще чете и ще каже: „Много хубаво изречение.“ Сега такова познанство имате ли някъде?
Аз съм виждал познанство по дърветата. Някой дойде при някое голямо дърво, напише си името: Иван Драганов. Кой къде се качил на дървото, седи, написал името. Погледнеш, дървото от горе до долу е изписано. Вие ако идете при такова свещено дърво, някое изворче дето има, има оставени парцалчета.
към беседата >>
247.
Реални величини
,
ООК
, София, 12.6.1940г.,
Хубаво, англичаните имаха това
изречение
, но сега туй, което правят, като се бият сега, човешко ли е?
Какво ще направиш, като станеш мъж? Ще станеш мъж. След туй, като станеш мъж, от мъж на какво ще се превърнеш? Мъжът, като стане мъж, се превръща на един слуга и жената, като стане жена, се превръща на една слугиня. Българинът казва: „Да бъдеш мъж.“ На Запад казват: „Да бъдеш човек.“ „To be a man“ – казват англичаните.
Хубаво, англичаните имаха това изречение, но сега туй, което правят, като се бият сега, човешко ли е?
Като се бият двама невежи хора, разбирам. Но двама светии да се бият един с друг? Разбирам двама слуги да се бият, две слугини да се бият, но когато двама възлюблени се бият… Двама възлюблени, които първоначално казваха, че един без друг не могат, тия възлюблени се хванат и се налагат, по всичките правила. Как ще си обясните това?
към беседата >>
248.
Търпението
,
УС
, София, 23.6.1940г.,
В древността, осъдили един философ, който много философствувал, казал едно
изречение
, за което го осъдили на смъртно наказание.
Тогава аз превеждам един пример. Той е следният.
В древността, осъдили един философ, който много философствувал, казал едно изречение, за което го осъдили на смъртно наказание.
Понеже бил много учен, царят искал да го избави и му казал: „Ще ти турим едно гърне пълно с мляко догоре на главата, да обиколиш целия град, и нито една капка да не излееш, тогава ще бъдеш свободен от наказанието.“ Обиколил той града и като се върнал го попитали: „Какво видя около града? “ Казва: „Нищо не видях.“ Туй гърне аз го наричам Божията любов. Ти не може да познаеш Божията любов, която носиш в твоя ум, в твоето сърце, докато не обиколиш целия град с туй гърне и да не излееш нито капка. Като се върнете ще кажат: „Ето един човек, който е разбрал Божията любов.“ Сега всички страдаме от една философия. Аз понякой път казвам: Братята не живеят добре.
към беседата >>
249.
По образ и подобие
,
НБ
, София, 3.11.1940г.,
Ще взема онова
изречение
от Писанието, дето казва, че „Бог създаде човека по образ и подобие свое“.
Ще взема онова изречение от Писанието, дето казва, че „Бог създаде човека по образ и подобие свое“.
И после прилага „създаде ги мъжки и женски пол“. Туй извлечение не е разбрано. Какво значи човек да бъде създаден по образ и подобие Божие, мъжки и женски пол? Разни теории има. Теориите нас ни интересуват само като скици.
към беседата >>
250.
Чистене съзнанието
,
МОК
, София, 10.1.1941г.,
Но има едно
изречение
: „Помогни си сам и Господ да ти помогне.“ Да си помогнеш, то е Божественото.
Сега искам да ви наведа на онези вътрешни процеси. Някой път вие чакате отвън да ви помогнат.
Но има едно изречение: „Помогни си сам и Господ да ти помогне.“ Да си помогнеш, то е Божественото.
Тогава ще дойдат и хората да ти помогнат. Щом ти си помагаш, то е Божественото. Че хората може да ти говорят, че ти си добър, то е човешко – то после ще дойде. Най-първо, дай ход на онова, Божественото. Ако ти си роден музикант, дай ход на Божественото.
към беседата >>
251.
Търпение
,
УС
, София, 16.2.1941г.,
Говоря за любовта: „Ако говоря с човешки и ангелски езици...“, апостол Павел взел едно
изречение
.
В другия свят кого ще търпиш, няма го. Като четат, някои мислят, че в оня свят е потребно търпение. Няма нужда от търпение в оня свят. Ще прочета 13 глава, като глава за този свят. Ще го снемем долу.
Говоря за любовта: „Ако говоря с човешки и ангелски езици...“, апостол Павел взел едно изречение.
Казват: Говори като ангел. На земята като говориш като обикновен човек и като гениален човек, трябва знание, да знаеш, то е за земята, а пък ако любов нямаш, речта ти няма да бъде силна. (прочете 1, 2 и 3 стих). Ти ще дадеш тялото си на изгаряне, но то не е твое. Тялото ти е дадено на заем.
към беседата >>
252.
Музикални тактове
,
ООК
, София, 12.3.1941г.,
Ще пишете едно
изречение
, какво казал някой, от какво произтичат противоречията.
(втори вариант)
Хубаво да пишете, не само пишете какво са писали другите.
Ще пишете едно изречение, какво казал някой, от какво произтичат противоречията.
Вие какво мислите. Какво са говорили философите, остава за тяхна сметка. Не всичките философски работи са верни. На съвременните хора трябва философия. Някои хора много знаят, някои малко знаят.
към втори вариант >>
Ще пишете едно
изречение
, какво казалъ нѣкой, отъ какво произтичатъ противоречията.
Хубаво да пишете, не само пишете какво сѫ писали другитѣ.
Ще пишете едно изречение, какво казалъ нѣкой, отъ какво произтичатъ противоречията.
Вие какво мислите. Какво сѫ говорили философитѣ, остава за тѣхна смѣтка. Не всичкитѣ философски работи сѫ вѣрни. На съвременнитѣ хора трѣбва философия. Нѣкои хора много знаятъ, нѣкои малко знаятъ.
към беседата >>
253.
Зората на живота
,
СБ
, София, 27.8.1941г.,
Има едно българско
изречение
: “От устата му мед капе.” Срещали ли сте българи от устата им мед да капе в буквален смисъл.
(втори вариант)
Казваме, човек е направен по образ и подобие на Бога. С какво ще препоръчаме Бога? Ако не живеем, както трябва, с какво ще препоръчаме този, който ни е направил?
Има едно българско изречение: “От устата му мед капе.” Срещали ли сте българи от устата им мед да капе в буквален смисъл.
Като срещнете един човек, да имате понятие на какво разстояние да се поставите. Според съвременната етика на какво разстояние трябва да се поставиш, като срещнеш един човек? Борците имат една тактика като се срещнат, отдалеч застават. Тези, които са близки, застават много наблизо, някой път застават много по-наблизо, отколкото трябва. Вследствие на това се разваля етиката.
към втори вариант >>
254.
В Начало бе Словото, неделна беседа
,
НБ
, София, 26.10.1941г.,
Няма да се спирам върху класическото
изречение
, какво са казали древните философи.
Темата на речта ми ще бъде ЧОВЕКЪТ. Що е Човекът?
Няма да се спирам върху класическото изречение, какво са казали древните философи.
Много добре са казали. Нито върху това, което са казали съвременните учени ще се спирам. Понеже, човек е незавършен процес, не може да се произнасяме какъв е той. Че е един незавършен процес, няма какво да доказвам. Един незавършен процес, има отлично съдържание.
към беседата >>
255.
Сто двадесет и три
,
МОК
, София, 23.1.1942г.,
Как ще кръстите туй
изречение
?
Животът носи Божие благословение. Всичко в света носи Божиите благословения. И в края на краищата, всичко онова, което се случва, ще образува едно цяло. Стих има, който казва: „Всичко онова, което се случва на онези, които любят Господа ще се превърне на добро“. Две мнения няма.
Как ще кръстите туй изречение?
Какво име да му турим? Дайте му едно хубаво име. Кръстете го 123, 1 и 2 и 3 прави 6. Ако не ви харесва 123, кръстете го 6. Ще кажете: Как си в 123?
към беседата >>
256.
Здравословното състояние
,
ООК
, София, 28.1.1942г.,
Има едно
изречение
: „Всичко, каквото се случва на онези, които обичат Господа, ще се превърне на добро.“ Туй
изречение
като го кажеш, то е свършено.
Има едно изречение: „Всичко, каквото се случва на онези, които обичат Господа, ще се превърне на добро.“ Туй изречение като го кажеш, то е свършено.
Казвам: Четете на някой поет някои изречения – ако туй изречение не може да остави едно впечатление, то е без съдържание. В дадения случай, всяко нещо, което не оставя впечатление, то е без съдържание. Ако храната не остави своята жизнена енергия в тялото, тази храна е непотребна. Ако водата не остави своята жизнена енергия в тялото, не е от добрата вода. Всяка мисъл, която оставя жизнена енергия в тебе, е добра, в когото и да е мисълта.
към беседата >>
Казвам: Четете на някой поет някои изречения – ако туй
изречение
не може да остави едно впечатление, то е без съдържание.
Има едно изречение: „Всичко, каквото се случва на онези, които обичат Господа, ще се превърне на добро.“ Туй изречение като го кажеш, то е свършено.
Казвам: Четете на някой поет някои изречения – ако туй изречение не може да остави едно впечатление, то е без съдържание.
В дадения случай, всяко нещо, което не оставя впечатление, то е без съдържание. Ако храната не остави своята жизнена енергия в тялото, тази храна е непотребна. Ако водата не остави своята жизнена енергия в тялото, не е от добрата вода. Всяка мисъл, която оставя жизнена енергия в тебе, е добра, в когото и да е мисълта. Казвам: Ако искате да знаете кои неща са полезни, ще ви кажа: туй, което оставя жизнената енергия, дава подтик на ума, на сърцето, на тялото, вие да работите, то е добро.
към беседата >>
257.
Най-малката и най-голямата любов
,
УС
, София, 19.4.1942г.,
Дойде той да пише едно
изречение
от една книга, и я задигне.
Та привеждал съм един пример. Казват, че религиозните хора не крадат. От всички най-много крадат религиозните хора, най-много.
Дойде той да пише едно изречение от една книга, и я задигне.
Откраднал оттук, взел е нещо, откраднал оттам, взел и направил попска яхния, казва: „Аз направих тази попска яхния.“ Пък той нищо от себе си не турил. Събрал всичките неща, взел от един брат лука, от друг брат взел пипера, от трети доматите, от друг краставичките, тиквичките. Да каже благодаря на тия братя.
към беседата >>
258.
Виделината свети
,
НБ
, София, 24.5.1942г.,
Има такова класическо
изречение
: Вечното подмладяване в живота.
Тази Любов е от Бога. Топлината обновява сърцето – тази Любов е от Бога. Силата обновява тялото. Тази Любов е от Бога. Имаме три мерки: Любов е туй, което в даден момент обновява ума, обновява сърцето, обновява тялото и вечно го подмладява.
Има такова класическо изречение: Вечното подмладяване в живота.
То е онзи вечен процес, който постоянно преминава в човешката душа. Бог постоянно чрез своята светлина обновява ума, чрез своята топлина обновява сърцето и чрез своята сила обновява тялото. И трите заедно в служенето се обновяват. Обновява се нашия дух. Обновява се нашия ум, нашето сърце и воля.
към беседата >>
259.
Любов, вяра и надежда
,
УС
, София, 24.5.1942г.,
За дадения случай известно
изречение
имате: „Бъди търпелив.“ Хубаво, търпението какво е?
Другите цитират какво казал Христос.
За дадения случай известно изречение имате: „Бъди търпелив.“ Хубаво, търпението какво е?
Като си при лошите хора, търпението е необходимо, но като си при добрите хора, няма нужда от търпение. Като се намира пред добрите хора, човек трябва да бъде благ с тях. Ако те са добри, човек трябва да бъде благ. Ако хората са добри, аз трябва да бъда благ. Като се намеря между невежите хора, аз не трябва да бъда невежа.
към беседата >>
260.
Химични елементи
,
МОК
, София, 17.7.1942г.,
Да кажем ти си в гората, няма библия, къде ще намериш някоя мисъл, която е писана или някое
изречение
?
Не ходете да питате, но я възприемете. Мисълта съществува вътре в природата. Всички цитират стиха, че живеем и се движим в Бога. Ходите да търсите мисли из книгите, то е друг въпрос. Когато няма какво да правите, четете книги.
Да кажем ти си в гората, няма библия, къде ще намериш някоя мисъл, която е писана или някое изречение?
Ще ви дам едно правило. Светлината какво показва? Ако слънцето изгасне, веднага светлината в нашия салон ще изгасне. Щом тук свети, значи слънцето гори. Ти казваш: „Аз не мога да мисля“.
към беседата >>
261.
Права и крива линия
,
МОК
, София, 31.7.1942г.,
Ако сянката на вашия триъгълник е обърната надолу, нали има едно
изречение
, което казва, че всичко, каквото се случи на добрия човек, ще се обърне на добро.
Идеята на сенките. В доброто сенките са отрицателни, в злото сенките са положителни. Всяка положителна сянка принадлежи на злото. Всяка отрицателна сянка принадлежи към доброто. Щом сянката е положителна, вие имате възможности на злото; щом сянката е отрицателна имате възможностите на доброто.
Ако сянката на вашия триъгълник е обърната надолу, нали има едно изречение, което казва, че всичко, каквото се случи на добрия човек, ще се обърне на добро.
Защото в доброто сенките са отрицателни. В злото сянката е положителна. Показват се възможностите, че са добри, но в същност разменени са сенките на доброто и на злото. При една сянка на доброто, ти ще оздравееш, при една сянка на злото – ти ще се разболееш. При една сянка на доброто ти ще забогатееш, при една сянка на злото – ти ще осиромашееш.
към беседата >>
262.
Идеално търпение
,
МОК
, София, 4.9.1942г.,
Някой от вас да излезе и да напише едно
изречение
на дъската.
Някой от вас да излезе и да напише едно изречение на дъската.
Може да е на някой поет, на някой философ. Сега кое ви спира да напишете?
към беседата >>
Коя е подбудителната причина за да напишете това
изречение
.
Какви са мотивите ви? Защо избрахте това, а не друго? Когато войниците вдигат червеното знаме имат един повод, когато имат бялото пак имат повод. За всяко нещо има повод.
Коя е подбудителната причина за да напишете това изречение.
Сега често казвате, че вие обичате някого. Ако ви попитат, защо го обичате, какво ще отговорите? Ако ви попитат, защо обичате една ябълка, ще кажете, понеже е доброкачествена, сладка, затова я обичате. Когато обичате един човек, не може да го ядете, кое ви кара да го обичате? Някои неща като ги обичате вие ги изядате.
към беседата >>
Сега напишете ново
изречение
.
Сега напишете ново изречение.
Това е от физическия свят, напишете друго изречение. Не бъдете скържави.
към беседата >>
Това е от физическия свят, напишете друго
изречение
.
Сега напишете ново изречение.
Това е от физическия свят, напишете друго изречение.
Не бъдете скържави.
към беседата >>
Нека друг да напише още едно
изречение
.
Другият куплет, който написал Пенчо Славейков какъв е? При какви условея сте го чели? Като го четохте какво чувствувахте? Като сте го запомнили вие сте го обикнали.
Нека друг да напише още едно изречение.
към беседата >>
263.
Разумни отношения
,
ООК
, София, 4.11.1942г.,
Като срещнете един музикант професор, ще му изпеете една песен, като срещнете един поет, ще му издекламирате едно стихотворение, като срещнете един философ, ще му кажете едно философско
изречение
, което може би някой негов колега преди хиляди години го е казал.
Трябва да му кажа. Да кажем, аз съм философ, в живота разрешавам някаква философия. Каква философия разрешавам? Сега мислите, като идете в оня свят, какво ще кажете. Какво ще кажете на светиите?
Като срещнете един музикант професор, ще му изпеете една песен, като срещнете един поет, ще му издекламирате едно стихотворение, като срещнете един философ, ще му кажете едно философско изречение, което може би някой негов колега преди хиляди години го е казал.
Срещнете един религиозен човек, ще му кажете една мисъл, която е религиозна, казана преди хиляди години. Даже Слънцето като видите, ще му говорите и на него. Какво ще кажете на Слънцето? До сега как сте го поздравявали? Как поздравявате Слънцето?
към беседата >>
264.
Новият път
,
УС
, София, 8.11.1942г.,
Има едно
изречение
, което казва: „Повторението е майка на знанието.“ Не еднообразното повторение.
Има едно изречение, което казва: „Повторението е майка на знанието.“ Не еднообразното повторение.
Може да ядеш сладки неща, но ако ядеш череши, те са сладки; ако ядеш ябълки, те са сладки; ако ядеш грозде, е сладко. Каквито и да са плодове, има разнообразие в тази сладчина. Аз ще ви говоря за тринайсетата глава от „Първо послание към коринтяните“. Аз ще я чета, като череша да бъде. Друг път като я чета, ще бъде като сливи.
към беседата >>
265.
Да благодарим
,
ООК
, София, 25.11.1942г.,
Не да ми кажете някое чуждо
изречение
, но кажете ми някое ваше
изречение
, което вие сте измислили, което хората не са казвали.
Не сте отворени в себе си. Казвате: „Нищо не пущам навън“. Всичко е запушено с канела като кръчмар, който чака те да дойдат, да купуват виното. Отворете чучура, пак го затворете – то е човешки порядък. Или кажете няколко думи, не чужди.
Не да ми кажете някое чуждо изречение, но кажете ми някое ваше изречение, което вие сте измислили, което хората не са казвали.
Кажете ми сега. Казвате: „Ние сме много учени“. Учени неща, но другите са ги казали. Хубави са, не са лоши, но едно ваше изречение да кажете. Ако някой ми каже, един лев ще му дам.
към беседата >>
Хубави са, не са лоши, но едно ваше
изречение
да кажете.
Или кажете няколко думи, не чужди. Не да ми кажете някое чуждо изречение, но кажете ми някое ваше изречение, което вие сте измислили, което хората не са казвали. Кажете ми сега. Казвате: „Ние сме много учени“. Учени неща, но другите са ги казали.
Хубави са, не са лоши, но едно ваше изречение да кажете.
Ако някой ми каже, един лев ще му дам. Едно ново изречение да кажете. Може да кажете: „Бих желал да нося едни нови обуща на ръцете си, едни нови ръкавици на краката си“. Това е ново, никой не го е казал. Щом искаш да носиш ръкавици на краката си, краката са както ръцете.
към беседата >>
Едно ново
изречение
да кажете.
Кажете ми сега. Казвате: „Ние сме много учени“. Учени неща, но другите са ги казали. Хубави са, не са лоши, но едно ваше изречение да кажете. Ако някой ми каже, един лев ще му дам.
Едно ново изречение да кажете.
Може да кажете: „Бих желал да нося едни нови обуща на ръцете си, едни нови ръкавици на краката си“. Това е ново, никой не го е казал. Щом искаш да носиш ръкавици на краката си, краката са както ръцете. По какво се отличават ръцете от краката. Защо пръстите на краката са по-къси.
към беседата >>
266.
Четирите неща
,
НБ
, София, 6.12.1942г.,
Сега всеки може да цитира – цитираш едно
изречение
от Шекспира или цитираш едно
изречение
от Гьоте, или от Платон, или от Сократ.
Вярваме, но в какво вярваме – и ние не знаем. Ние мязаме на онази мома, която се е влюбила в някой момък и тя мисли, че той я обича, пък той няма хабер за нея. Тя пише писма и мисли, че писмата са се изгубили, понеже няма никакъв отговор. Някой певец все пее, но вестниците не пишат за него. Той мисли, че е знаменит.
Сега всеки може да цитира – цитираш едно изречение от Шекспира или цитираш едно изречение от Гьоте, или от Платон, или от Сократ.
Хубаво е да цитира човек, то е развлечение. Един певец изпее една песен – той цитира една песен. Но някоя хубава песен да даде. Някои песни са консервирани. Някои са станали доста сухи.
към беседата >>
267.
Нов поздрав
,
ООК
, София, 23.12.1942г.,
Като минавате, всеки ще каже по едно
изречение
, ще ви каже по една хубава мисъл.
Щом има обич в себе си, веднага тия двата процеса работят. Без Любов и обич човек не може да се лекува, то е първото. За всяко нещо, което правиш, тия двете Божествени начала, трябва да имаш – Любов и обич. Обичта и Любовта да бъдат там – те са, които ще ви регулират. Те ще ви научат и тогава ще дойдат много напреднали души.
Като минавате, всеки ще каже по едно изречение, ще ви каже по една хубава мисъл.
Щом ние възприемем Любовта, ставаме посредници. С целия свят имаш съобщение. Отвориш прозореца, светлината иде. Всичко се вижда. Затворени ли са прозорците, работата не върви.
към беседата >>
268.
Търсете, хлопайте, искайте!
,
НБ
, София, 27.12.1942г.,
Те казват: „Като умрем, тогава.“ Турците имат една поговорка, казват: „Теле дойде, говедо си отива.“ Едно класическо
изречение
.
Какво ще остане? Кое е реалното, като ти вземат тялото? Нашите добродетели са минали. Кое е реалното тогава? На съвременните хора не може да се говори на опит.
Те казват: „Като умрем, тогава.“ Турците имат една поговорка, казват: „Теле дойде, говедо си отива.“ Едно класическо изречение.
към беседата >>
269.
Превезло, стени и дъно
,
МОК
, София, 5.2.1943г.,
Или, англичаните имат едно
изречение
, което, преведено, значи: Каквото хората могат да направят, и аз мога да направя, каквото всичките не могат да направят, и аз не мога да направя.
Кой от вас не може да изяде една ябълка? Откъснеш една ябълка, изядеш я, ти изпразваш кофата. Ако нямаше никакъв плод на дървото, не може да изпразниш никаква кофа. Туй, което природата прави, и аз може да го направя. Туй, което природата не прави, и аз не мога да го направя.
Или, англичаните имат едно изречение, което, преведено, значи: Каквото хората могат да направят, и аз мога да направя, каквото всичките не могат да направят, и аз не мога да направя.
Казвате: Аз не мога да разреша тази задача. Какво разбирате под думите не "може да разрешиш задачата"? Понеже кофата или превезло, или стени, или дъно няма. Когато кажете, "Аз това не мога да направя", едно от тия три неща в дадения случай се подразбира: или че дъно кофата няма, или стени няма, или превезло няма. Защото превезлото трябва да има къде да я хванеш.
към беседата >>
270.
Три съзнания
,
ООК
, София, 17.2.1943г.,
Аз имам едно
изречение
.
Що е майката в света? То е Любовта. Докато ти не целунеш сърцето на Любовта, ако ти не целунеш това сърце на тази, която търсиш, ти не може да се оправиш. Вие сте недоволни, защото не сте целунали сърцето на майка си. Човек, който не е готов да разбере страданията, той остава недоволен.
Аз имам едно изречение.
То е следното: в страданието се крие балсамът на човешката душа. В страданието се намират лечебните средства. Човек, който не е страдал, той няма този балсам. Когато човек страда, се добива този Божествен балсам или туй, което в далечните векове са търсили – безсмъртието на човека. Човек, който изучава закона на страданието, той ще се домогне до същественото в живота, ще разбере защо човек трябва да живее.
към беседата >>
271.
Мъдростта съгради
,
НБ
, София, 28.2.1943г.,
Ако сърцето нямаше Божествен характер, нямаше Бог да каже: „Сине мой, дай си сърцето.“ Ако в ума ни нямаше нещо Божествено, нямаше да има онова
изречение
в Писанието, гдето казва Господ: „Елате да разсъждаваме.“ Всички трябва да извикаме Божественото в себе си, да извикаме живота такъв, какъвто си е.
Казвам сега: Не трябва да се вземе обезсърчителната страна. На всичко трябва да се радваме, че в човека има едно добро естествено, на което човек трябва да разчита. Човек трябва да разчита на своя Божествен ум, човек трябва да разчита на своето Божествено сърце, човек трябва да разчита на своята Божествена душа.
Ако сърцето нямаше Божествен характер, нямаше Бог да каже: „Сине мой, дай си сърцето.“ Ако в ума ни нямаше нещо Божествено, нямаше да има онова изречение в Писанието, гдето казва Господ: „Елате да разсъждаваме.“ Всички трябва да извикаме Божественото в себе си, да извикаме живота такъв, какъвто си е.
Често ние виждаме лошата страна. Лошите страни са опаковка. Зад всяка лоша черта седи нещо добро. Доброто не е излязло от злото, но злото от доброто. Когато бащата