Търсене в беседите за 'Животински ум'

Заблудили сме се с животински ум и сме станали месоядци: заблудили сме се с инстинкта на свинята и сме станали всеядци – свинята яде всичко, от нищо не се отказва.

Заблудили сме се с животински ум и сме станали месоядци: заблудили сме се с инстинкта на свинята и сме станали всеядци – свинята яде всичко, от нищо не се отказва.
Ял съм по една ябълка, само боб, и пак съм проживял. Според мене само хлебец е най-хубавата храна. Ама това не било хигиенична храна. Месцето, масълцето, маслинките, пастърмата, супица, направена от агнешки дробчета – те са още по-нехигиенични. Казват: „Да се яде така, както препоръчваш, то е калугерска работа“. Заблудили сме се с животински ум и сме станали месоядци: заблудили сме се с инстинкта на свинята и сме станали всеядци – свинята яде всичко, от нищо не се отказва. Веднъж дойде при мене един поп и като говорех така, той ми възрази: „Аз имам здрав стомах и всичко мога да ям“. – Дайте му, всичко, каквото иска да яде, рекох. След като яде, боледува цели два дена. Какво? – „Неразположен.“ Приятелю, стомахът ти казва, че ти не си умен човек. Когато ядем, ние трябва да благодарим на нашата душа, че ни е дала всичко, каквото ни е необходимо.
към беседата >>

Заблудата, това е една негативна страна на човешкия ум, на низшия ум на човека, на неговия животински ум.

Заблудата, това е една негативна страна на човешкия ум, на низшия ум на човека, на неговия животински ум.
В света има много криви учения, но има и много прави. И у религиозните хора има много криви учения. В туй отношение ние не си правим никакви илюзии, т.е. не искаме да се самозаблуждаваме. И знаете ли от какво произтича заблуждението у хората? Заблудата, това е една негативна страна на човешкия ум, на низшия ум на човека, на неговия животински ум. Погледнете кое и да е животно, на което опашката седи надолу. Направете опит: като погледнете котката или вола, те си подигнат опашката. И ние вземаме това за форма и казваме: „Повдигнал си е опашката“. Но защо се подига тази опашка? – Погледнали го.
към беседата >>

Има един животински ум и един човешки ум.

У някои сърцето не бие така ритмично, но все таки сърцето е един добър капелмайстор. Понякой път сърцето се енервира, когато музикантите не свирят добре. Капелмайсторът прави забележка. Така някой път сърцето тупа по-бързо, някой път по-бавно. За човешкото сърце има две определения – човек има две сърца: едното, животинско сърце и другото, човешко сърце. Има един животински ум и един човешки ум. Животинският ум си обяснява фактите, но не мисли. Той е като Плюшкин. Той е животинският ум, каквото намери събира. Каква работа ще направи не разбира. Както Плюшкин събира гвоздеи, събира антични неща.
към беседата >>