НАЧАЛО
Новости в сайта
|
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
беседи, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на беседите 
 
Търсене в различните класове
Подробности при търсене
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Намерени
319
резултати от
258
текста в
8
категории:
✓
Беседи от Учителя:
223
резултата от
169
беседи
✓
Изгревът на Бялото Братство:
33
резултата от
31
текста
✓
Писма от Учителя:
3
резултата от
3
текста
✓
Текстове и документи:
25
резултата от
20
текста
✓
Последователи на Учителя:
9
резултата от
9
текста
✓
Списания и вестници:
12
резултата от
12
текста
✓
Хронология на Братството:
9
резултата от
9
текста
✓
Рудолф Щайнер:
5
резултата от
5
текста
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
223
резултата от
169
беседи с точна фраза : '
Добрина
'.
1.
С любов се взима
,
НБ
, София, 22.3.1919г.,
” Не говорете за
добрина
, а говорете само за Любов, Обич и крепост на Духа.
Светът нямаше да падне, ако му бях дал това нещо. Някой ми се оплаква от някакво нещастие, а аз си казвам: “Дънов, разбра ли какво си направил? Този човек имаше нужда повече да му дадеш”. И затова от днес аз започвам да поправям всичките си погрешки от хиляди векове. Ще кажете: “Колко е добър г-н Дънов!
” Не говорете за добрина, а говорете само за Любов, Обич и крепост на Духа.
Не мислете, че аз се различавам от вас – не, между мен и вас няма никаква разлика. Ако има, тя е само външна, а по същество, по вътрешно съдържание и по произход от Божествения Дух всинца сме едно и също. Вашите скърби са и мои, но понеже аз вече не признавам скърби и омраза в света (освен че съществуват като сенки), то и вие трябва да се откажете от тях. Какво е скръб и омраза не зная, имам само усещане за тях. Например, някой страда от зъб и казва, че никога няма да забрави тази болка, но зъбът му минава, той всичко забравя, остава само спомен от болката, който е илюзия на нашия ум.
към беседата >>
2.
Светило на тялото
,
НБ
, , 11.5.1919г.,
Мислете за окото, за което Христос е говорил, защото то е във всички, и във вас ще се породи Божествена мисъл, обич и
добрина
.
Като дойде 21-ия ден, ще кажеш: „Мамо, време е вече“. Така и аз ви казвам: Клок, клок, но в това отношение аз съм профан и не зная в кой ден на замътването си е всеки от вас. Това ще познаете по вашите пориви, желания и мисли. Ако от днес всички проповедници, свещеници, учители, съдии в цяла България, па и в цяла Европа, започнат да мислят за това око, щяхте да видите какъв добър резултат щеше да има. Ако българите направят първи този опит, ще видят как в една година ще има подобрение и в умствено, и в душевно отношение.
Мислете за окото, за което Христос е говорил, защото то е във всички, и във вас ще се породи Божествена мисъл, обич и добрина.
Когато намерите това око, ще бъдете всички безсмъртни: то съживява. Това е искал да каже Христос. Всеки, който иска да бъде безсмъртен, да намери своето око. Тази е мисълта, която Христос е вложил в този стих.
към беседата >>
3.
Отхвърленият камък
,
НБ
, , 1.6.1919г.,
Сегашните ви лошавини са вашето минало, а сегашната
добрина
е бъдещето ви.
Защото ако разрешението на една малка задача е правилно и вярно за един ученик, то не значи, че с това се изчерпва и цялата математика. И в геометрията изваждат много геометрически формули, но не ги доказват. Теоремата, че сборът от трите ъгъла в един триъгълник е равен на два прави, не включва в себе си цялата геометрия. Следователно ние трябва да погледнем малко по-сериозно на всички въпроси и да се замислим какви трябва да бъдем в сегашния момент. Ако кажем, че сега сме лоши, но за в бъдеще ще бъдем добри, това не е правилно разрешение на въпроса.
Сегашните ви лошавини са вашето минало, а сегашната добрина е бъдещето ви.
Нашата добрина може да се изпита. Тя може да се провери тъй, както се проверява промяната, която става в гладния човек, след като се нахрани. Такъв човек се ободрява, развеселява. Да мислим идейно, значи да имаме за настоящето време такава съществена храна, която може да даде сила и подтик на нашия ум. Тази сила и храна може да взимаме отвсякъде.
към беседата >>
Нашата
добрина
може да се изпита.
И в геометрията изваждат много геометрически формули, но не ги доказват. Теоремата, че сборът от трите ъгъла в един триъгълник е равен на два прави, не включва в себе си цялата геометрия. Следователно ние трябва да погледнем малко по-сериозно на всички въпроси и да се замислим какви трябва да бъдем в сегашния момент. Ако кажем, че сега сме лоши, но за в бъдеще ще бъдем добри, това не е правилно разрешение на въпроса. Сегашните ви лошавини са вашето минало, а сегашната добрина е бъдещето ви.
Нашата добрина може да се изпита.
Тя може да се провери тъй, както се проверява промяната, която става в гладния човек, след като се нахрани. Такъв човек се ободрява, развеселява. Да мислим идейно, значи да имаме за настоящето време такава съществена храна, която може да даде сила и подтик на нашия ум. Тази сила и храна може да взимаме отвсякъде. Според мене всички писатели, от какъвто калибър и да са, са цветя и затова вие, като пчелите, извадете си мед, от които цветя искате.
към беседата >>
4.
Път, Истина и живот
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1920г.,
“ Господ ни отговаря: „Аз не ви изпратих на Земята да колите кокошки и агнета, да правите суджуци и други подобни, а да се учите и да бъдете добри.“ В какво се състои тази
добрина
?
Лошите условия – това са двата Божии пръста, с които Той ни улавя и казва: „Аз те изпратих на Земята, за да развиеш и подобриш тези условия, да ги използваш, а ти какво правиш? “ Господ ни е изпратил на Земята, за да се учим. Ние казваме: „Господи, благодарим Ти, че си ни изпратил на Земята да работим и да се учим.“ Господ ни пита: „Е, какво научихте досега? “ „Досега научихме да разкопаваме земята и да я обработваме, да сечем дърва, да колим кокошки, агнета. Културни хора сме ние!
“ Господ ни отговаря: „Аз не ви изпратих на Земята да колите кокошки и агнета, да правите суджуци и други подобни, а да се учите и да бъдете добри.“ В какво се състои тази добрина?
Някой от нас отиде на гости, но не му заколят кокошка и той казва: „Свиди им се на тези хора да заколят една кокошка, а наготвили боб. И това ми било посрещане! Друг път няма да стъпя в тази къща! “ А друг някой отиде на гости, посрещнат го добре и той казва: „Тези хора ми опекоха кокошка, сложиха ми хубаво винце. Това разбирам посрещане!
към беседата >>
5.
Поздравът на Любовта / Поздравътъ на Любовьта
,
НБ
, София, 2.10.1921г.,
Знаеш ли защо прави
добрина
?
Желая и вие да постъпвате като мене, да поставяте всеки на мястото му. Бъдете нежни, деликатни едни към други, защото Божествените мисли и чувства растат само при взаимно почитание и уважение, при добра обхода между вас. Ако се гневиш постоянно и огорчаваш Духа в себе си, какъв ученик ще бъдеш? – „Аз зная какво правя.“ – Нищо не знаеш. Знаеш ли защо някой върши престъпления?
Знаеш ли защо прави добрина?
Не знаеш. Скрита е тайната на живота.
към беседата >>
6.
В Египет
,
НБ
, София, 13.11.1921г.,
– Ако си чиновник, завърти си ръката, когато Господ спи, бръкни, вземи парите и после ще направиш една малка
добрина
– ще помогнеш на сираците и Господ ще ти прости.
Нека направят един опит. Това не е за упрек. Направете младите поколения да мислят, дайте им свобода да мислят. А старите казват: „Синко, ти на нещата в корена не рови, гледай човек да станеш“. Как ще станеш човек?
– Ако си чиновник, завърти си ръката, когато Господ спи, бръкни, вземи парите и после ще направиш една малка добрина – ще помогнеш на сираците и Господ ще ти прости.
И мислите ли, че тогава синът ще каже: „Това е морал“? С такава една религия искате младото поколения да влезе в църквата? Не, на младото поколение трябва друга религия, религия на истината, религия, която прави тия млади смели и решителни. А сегашните моми и момци се самоубиват и казват: „Няма смисъл в живота“. Защо? – Защото в тяхната кръв се е промъкнала лъжата, тя ги е направила крехки, и те не намират никакъв смисъл и казват: „Не искам да живея“.
към беседата >>
7.
Сродни души
,
ИБ
, София, 1.1.1922г.,
Ако мислят, че съм добър, а не им помагам, моята
добрина
не е на място.
Те отиват в манастири, посвещават се на Бога, по една и съща причина — отвращение от живота. Това е еднообразие, което води към изкуствен живот. Стремете се към разнообразието на природата. Не е важно, какво мислят хората за мене, че съм добър или лош. Важно е, как постъпвам с тях.
Ако мислят, че съм добър, а не им помагам, моята добрина не е на място.
Помогни на човека, когато се намира в нужда. Истинско добро е това, което се проявява в момента. Човек е добър и любещ не по време и пространство, но извън времето и пространството. Те имат отношение към Божествения ред на нещата. И шивачът шие по мярка, но сам е извън времето и пространството.
към беседата >>
8.
Трите основни закона: Любов, Мъдрост и Истина / Основни закони
,
ООК
, София, 7.7.1922г.,
Аз за вашата
добрина
въпрос не правя.
И после, потребно е за нашата школа да се създаде една благоприятна атмосфера за учение. Най-първо трябва да се създаде тази атмосфера чиста, свята, благоугодна, че като влезнете зданието, дето ще се предават тия предмети, веднага да усещате един подтик за знание. Туй е необходимо за всинца ви. Сега, вие сами ще си създадете тази атмосфера. Аз нямам нищо против вас, вие всички сте добри.
Аз за вашата добрина въпрос не правя.
Сега, като говора, вие ще кажете: Учителят може да вижда в нас нещо лошо. Не, аз разглеждам въпроса тъй обективно. Ако вие сте музикант и не свирите хубаво, аз ще кажа: Няма хармония. С туй не характеризирам вашия морал, а просто казвам, че изпълнението не е хубаво, че вие не разбирате музика. А това няма нищо общо с вашия характер.
към беседата >>
9.
Новият ден (Утринна беседа, без заглавие)
,
СБ
, В.Търново, 21.8.1922г.,
Да укрепи ръцете ни във всяка Правда, нозете ни във всяка
добрина
.
Да укрепи ръцете ни във всяка Правда, нозете ни във всяка добрина.
към беседата >>
10.
Работа за новия живот
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1922г.,
Е, всичката
добрина
в неговите мустачки и брадичка ли седи?
Вдовицата като влезе, да не приказва за своя умрял мъж: „Аз имах един много хубав мъж.“ Тя така развращава. Щом тъй действа, тя не е вдовица и ще ѝ кажем: „Ние те освобождаваме.“ Като влезе в класа, тя ще мисли, че не е вдовица. В Специалния клас тъй ще мисли и нищо повече. Започне ли тя да разправя спомени: какъв хубав бил, как си гугукали добре, какви му били мустачките и брадичката... Че как тъй? – Образите развращават.
Е, всичката добрина в неговите мустачки и брадичка ли седи?
Ние пет пари не даваме за неговите мустаци и брада. Ако добрината беше в неговите мустаци и брада… А то колко пъти хората хвърлят мустаците и брадите си и те отново изникват. Има известни пороци, от които трябва да се освободим. Има една глупава ревност, подозрения, пороци, които не са основани на нищо добро, на никакви добродетели. Има подозрения и подозрения.
към беседата >>
11.
Отличителните черти на живота
,
МОК
, София, 25.10.1922г.,
Когато светският човек е гладен, пътувал е няколко деня без хляб и няма близки, към които да се обърне, той ще се моли на този, на онзи, ще апелира към тяхното благородство, към тяхната
добрина
, да¬но го нахранят.
Ако кажете, че всяко нещо, което се проявява, изтича, тогава ще ви запитам: Де остава животът? Какво разбирате под думата„живот"? Като четете темите си, забелязвам, че вие се стремите да напишете нещо красиво, с хубави изрази, без да съдържа истината. В това отношение вие мязате на модерните дами, които се обличат с красиви, скъпи дрехи, да се представят пред света, без да обръщат внимание на това дали дрехите им са топли, хигиенични. Но това, което е позволено в света за светския човек, не е позволено за окултния ученик.
Когато светският човек е гладен, пътувал е няколко деня без хляб и няма близки, към които да се обърне, той ще се моли на този, на онзи, ще апелира към тяхното благородство, към тяхната добрина, да¬но го нахранят.
Обаче, ако окултният ученик изпадне в такова положение, не му е позволено да говори толкова много. Това са излишни думи. Той трябва да каже: Гладен съм! — Нищо повече. Всяка трета дума не е на мястото си.
към беседата >>
12.
Самоопределение
,
МОК
, София, 20.12.1922г.,
Следователно между две злини, между две нещастия или между две противоречия всякога се ражда една
добрина
.
И тъй, като се натъкнете на известно противоречие, на известно противодействие, ще знаете, че то се определя от следния закон: на всяка акция отговаря реакция, на всяко действие – противодействие.
Следователно между две злини, между две нещастия или между две противоречия всякога се ражда една добрина.
Между две добрини пък се ражда една злина. Затова именно се казва: "Две добрини не могат да седят на едно място." Този закон има сила само за Земята. Какво представляват злото и Доброто в Живота? Злото е най-малкото проявено Добро; Доброто е най-голямото проявено Добро. С други думи казано, злото е началото на Доброто, а Доброто е краят на Доброто.
към беседата >>
13.
Произход на правите мисли
,
ООК
, София, 8.3.1923г.,
Ако произтича от ангелите, тази мисъл всякога носи със себе си топлина; пък ако произтича от хората, от човека като колективно същество – носи
добрина
.
Следователно правата Божествена мисъл изисква човешкият ум да бъде буден. Не бързай да произнесеш неразумна дума. Не бързай да възприемеш една мисъл, която не си обсъдил, която не знаеш откъде иде. Всяка една мисъл, каквато и да е, търси нейния произход и ако е Божествена мисъл, тя винаги носи светлина. По това се отличават Божествените мисли.
Ако произтича от ангелите, тази мисъл всякога носи със себе си топлина; пък ако произтича от хората, от човека като колективно същество – носи добрина.
Всяка мисъл, която е добра, е човешка мисъл; всяка мисъл, която е топла, е ангелска мисъл, и всяка мисъл, която е светла, е Божествена. Добрите мисли са човешки; топлите мисли са ангелски, а светлите мисли са Божествени. Произходът им е такъв. Обаче произходът им е един и същ, защото топлината произтича от светлината, а плодът произтича от топлината. Плодовете при какво зреят?
към беседата >>
Второ, да има Любов, да бъде топла и, най-после, да е минала през хората – да има
добрина
.
И тъй, всяка мисъл, за да бъде права, трябва да има три качества. По своя първичен произход тя, първо, трябва да произтича от Бога – да бъде светла.
Второ, да има Любов, да бъде топла и, най-после, да е минала през хората – да има добрина.
Има ли тия три качества, тя е права мисъл. Тя е минала един цял кръг в своето развитие и може да се приложи в практическия живот. Една светла мисъл, която няма топлина, тя не може да се прояви. Три качества има мисълта, която може да се приложи: топлина, светлина и добрина. Има ли ги, навсякъде може да се приложи.
към беседата >>
Три качества има мисълта, която може да се приложи: топлина, светлина и
добрина
.
По своя първичен произход тя, първо, трябва да произтича от Бога – да бъде светла. Второ, да има Любов, да бъде топла и, най-после, да е минала през хората – да има добрина. Има ли тия три качества, тя е права мисъл. Тя е минала един цял кръг в своето развитие и може да се приложи в практическия живот. Една светла мисъл, която няма топлина, тя не може да се прояви.
Три качества има мисълта, която може да се приложи: топлина, светлина и добрина.
Има ли ги, навсякъде може да се приложи. И ако има известни идеи, които не може да се прилагат, причината е тази – липсва един от тези три елемента. Мисъл, която има само светлина, тя още не се е изявила. И вие, когато създадете една нова мисъл, не мислете, че вие сте я създали. Вие само сте я възприели.
към беседата >>
И най-после, кажете мислено: „Всичките човеци са
добрина
“.
След туй пак мислено ще кажете: „Ангелите са топлина“.
И най-после, кажете мислено: „Всичките човеци са добрина“.
към беседата >>
Няма да говорите, никаква дума няма да произнасяте, а само ще си мислите: светлина, топлина и
добрина
.
Няма да говорите, никаква дума няма да произнасяте, а само ще си мислите: светлина, топлина и добрина.
към беседата >>
Аз съм
добрина
.
Аз съм добрина.
към беседата >>
В този случай – „Аз съм
добрина
“, то значи – „Моята душа е
добрина
“.
Като кажете „аз“, няма да се спирате да кажете: „А-а“, да се погордееш.
В този случай – „Аз съм добрина“, то значи – „Моята душа е добрина“.
Ако искате да избегнете думата „аз“, кажете „Моята душа е добрина“ – има същия резултат. Но в думата „аз“ има една опасност – може да роди гордост. В думата „аз“ буквата „З“ е опасна, а в „моята“ – „М“-то е опасно. Но кажете: „Моята душа е добрина“ или „Аз съм добрина“. Мисълта ви ще бъде свързана, че моята добрина е произлязла от светлината на Бога, от топлината на Духа.
към беседата >>
Ако искате да избегнете думата „аз“, кажете „Моята душа е
добрина
“ – има същия резултат.
Като кажете „аз“, няма да се спирате да кажете: „А-а“, да се погордееш. В този случай – „Аз съм добрина“, то значи – „Моята душа е добрина“.
Ако искате да избегнете думата „аз“, кажете „Моята душа е добрина“ – има същия резултат.
Но в думата „аз“ има една опасност – може да роди гордост. В думата „аз“ буквата „З“ е опасна, а в „моята“ – „М“-то е опасно. Но кажете: „Моята душа е добрина“ или „Аз съм добрина“. Мисълта ви ще бъде свързана, че моята добрина е произлязла от светлината на Бога, от топлината на Духа. Вие ще почувствате едно укрепително състояние на вашия ум.
към беседата >>
Но кажете: „Моята душа е
добрина
“ или „Аз съм
добрина
“.
Като кажете „аз“, няма да се спирате да кажете: „А-а“, да се погордееш. В този случай – „Аз съм добрина“, то значи – „Моята душа е добрина“. Ако искате да избегнете думата „аз“, кажете „Моята душа е добрина“ – има същия резултат. Но в думата „аз“ има една опасност – може да роди гордост. В думата „аз“ буквата „З“ е опасна, а в „моята“ – „М“-то е опасно.
Но кажете: „Моята душа е добрина“ или „Аз съм добрина“.
Мисълта ви ще бъде свързана, че моята добрина е произлязла от светлината на Бога, от топлината на Духа. Вие ще почувствате едно укрепително състояние на вашия ум.
към беседата >>
Мисълта ви ще бъде свързана, че моята
добрина
е произлязла от светлината на Бога, от топлината на Духа.
В този случай – „Аз съм добрина“, то значи – „Моята душа е добрина“. Ако искате да избегнете думата „аз“, кажете „Моята душа е добрина“ – има същия резултат. Но в думата „аз“ има една опасност – може да роди гордост. В думата „аз“ буквата „З“ е опасна, а в „моята“ – „М“-то е опасно. Но кажете: „Моята душа е добрина“ или „Аз съм добрина“.
Мисълта ви ще бъде свързана, че моята добрина е произлязла от светлината на Бога, от топлината на Духа.
Вие ще почувствате едно укрепително състояние на вашия ум.
към беседата >>
14.
Житно зърно / Житното зърно
,
МОК
, София, 11.4.1923г.,
„
Добрина
" подразбира нрава мисъл, право чувство, право действие - три елемента, дето доброто може да се роди у човека.
(втори вариант)
Защо питам, знаете ли причината? Защо? Досещате ли се? Тогава теб не ти стане приятно, имаш високо мнение за себе си, че си много добър. „Той не е по-добър" - какво трябва да разбираме?
„Добрина" подразбира нрава мисъл, право чувство, право действие - три елемента, дето доброто може да се роди у човека.
Човек не може да бъде добър, който няма една права мисъл. Защото доброто е резултат.
към втори вариант >>
15.
Съблазните
,
НБ
, , 23.9.1923г.,
“ Той му казва така: „Туй, което аз съм научил в моята опитност, е това: Денят, в който те похвалят за твоята
добрина
, всичко си изгубил.
Сега, като дойдем до религиозните хора, които се подигат малко, които са дошли на един по-висок уровен, и те не правят разлика, и те се обиждат. Ще ви приведа един пример от преданията за християнството, който се отнася към епохата от времето на Нерон. Някой си виден римски патриций, наречен Хелвий, отвратен от покварения живот, запознава се с тогавашните християни и възприема християнството. Тази идея на християнството толкова се загнездила в главата му, че той се решил да посвети най-малко 30 години от живота си, да живее по горите, за да разбере дълбокия смисъл на живота. Цели 30 години той се подвизавал самотно и се молил Богу, но един ден идва един негов събрат постник и го запитва: „По какво мога да позная кога съм благоугоден на Бога и кога не?
“ Той му казва така: „Туй, което аз съм научил в моята опитност, е това: Денят, в който те похвалят за твоята добрина, всичко си изгубил.
Дотогава, докато хората те корят, твоята добродетел расте, но денят, в който твоят близък те похвали, всичко си изгубил“. И той тъй щателно се стараел да го не похвали никой. Обаче след 30 години, когато мислил, че е навършил своето развитие и поискал да отиде в света да проповядва Христовото учение, един ден отива при един свой приятел, който му казва: „Ти си много добър и свят човек“. – „А – казал той, – ти ме съсипа, съсипа целия ми живот, всичките ми 30 години отидоха.“ Върнал се в пустинята и 10 дни плакал. Сега питам: Този идеал съществува ли между съвременното християнство?
към беседата >>
Като направим една малка
добрина
, всички я знаят.
Та ние, съвременните хора, мязаме на малките деца, даваме голяма оценка на нашите добрини.
Като направим една малка добрина, всички я знаят.
Сега ще ви приведа един пример за един богат американец. Той правил големи благодеяния: дал 3,000,000 долара за постройката на една църква, дал 4,000,000 долара за направата на едно училище, раздал всичкото си богатство. Казвал си: „Като ида горе, Бог ще бъде доволен от мене, че съм раздал богатството си“. Умира той, викат го от онзи свят при свети Петър. „Какви добрини прави на земята?
към беседата >>
16.
Изпитвайте Писанията!
,
НБ
, София, 28.10.1923г.,
То не е от някоя
добрина
, охолните хора никога не изпитват.
Все трябва да се изпитват Писанията. Много естествено! Нима гладният не изпитва хляба? Нима жадният не изпитва водата? Нима онзи, малджията, не изпитва навсякъде почвата?
То не е от някоя добрина, охолните хора никога не изпитват.
Кой изпитва? Който е в нужда. Сега всички хора имат едно понятие, искат да имат на земята един охолен живот. Някои хора мислят, че като се родят тук на земята, трябва да ги посрещнат с финикови вейки, с венци, както когато някоя мома се жени, мисли прах да не падне върху нея. А то, точно обратното ще се случи.
към беседата >>
17.
Езикът на природата
,
МОК
, София, 16.12.1923г.,
Това значи, че той взима само 1/4 от кръста, като образува правия ъгъл A, толкова е неговата
добрина
.
Често някой казва: Аз съм добър човек.
Това значи, че той взима само 1/4 от кръста, като образува правия ъгъл A, толкова е неговата добрина.
После казва: Аз станах по-добър. Значи, той взима 2/4 от кръста и образува изправения ъгъл B. След това казва: Аз станах най-добър, т.е. взима 3/4 от кръста и образува изпъкналия ъгъл C. И най-после казва: Аз станах много добър т.е.
към беседата >>
18.
Нашите длъжници
,
НБ
, София, 30.12.1923г.,
Когато направим една
добрина
или когато дадеш нещо в името Божие, ще дадеш най-хубавото, каквото имаш – както за себе си.
Какво от това? Фактите трябва добре да се изнасят. Това малцина го правят в съвременното общество. От чисто Божествено гледище, всеки, който даде една вехта дреха, той се наказва. Такъв е законът.
Когато направим една добрина или когато дадеш нещо в името Божие, ще дадеш най-хубавото, каквото имаш – както за себе си.
И когато казвам, че обичам себе си, ще се облека най-хубаво и така ще отида при Бога. И когато дам някому нещо, имам или нямам пари, ще направя нещо хубаво, нещо ново. Ако пък си човек, тъй наречен, поплювко, то е друго нещо. Поплювко е човек, който като яде риба, запример, плюе, хич и не помисля, че насреща му има хора, че ще ги оплюе. Толкова е зает той със себе си, че и не мисли.
към беседата >>
19.
Оздравяха
,
НБ
, София, 13.1.1924г.,
Но в какво седи тази
добрина
?
Сега хората казват: „Ние трябва да бъдем меки, добри хора“.
Но в какво седи тази добрина?
Срещам аз двама ученици на улицата, 14–15-годишни, от трети или четвърти клас, хванали се и се бият. Казвам им: „Вие сте братчета, не се бийте! “ Не обръщат внимание те. Аз няма да се намеся, да ударя едното или другото. Не, аз съм силен човек, хващам двамата за краката, държа ги като свещи изправени и казвам: „Ще се примирите или не?
към беседата >>
20.
Приливи и отливи
,
ООК
, София, 16.1.1924г.,
Каквато
добрина
направиш на Земята, тя се пише в Божествената книга, отбелязва се в нея.
Те са направили много преводи от Живата природа. Вие ще се ползвате от техните преводи и опитности. И ние днес ще вложим нещо в Евангелието на нашия живот. Как? Всеки от вас ще внесе поне една дума, поне едно предложение в това ново Евангелие. То се пише там, Горе.
Каквато добрина направиш на Земята, тя се пише в Божествената книга, отбелязва се в нея.
Помислил си нещо, казал си някое предложение: има разумни същества, които веднага го внасят в тази свещена книга, отбелязват името ти и кога се е родила тази мисъл. Вие мислите, че никой не се занимава с тия работи, никой не се занимава с вас. Не, не, занимават се. И всичките ваши упражнения, които имате тук, един ден ще ги разглеждате. Архиви има там!
към беседата >>
21.
Обектът на съзнанието
,
ООК
, София, 20.2.1924г.,
Хората на науката могат да принесат по-голяма пакост, ако не вървят в правия път, но когато работят, принасят по-голяма
добрина
.
Ако ти на най-силната буря не можеш да издържиш, то и на най-силната топлина не ще можеш да издържиш. Тия две неща са равносилни. Някои може да кажат: „Този път е много труден, аз не съм завършил университет.“ Ако с университети, с гимназии може да се оправи светът, тогава най-добрите хора трябваше да бъдат тези, които са ги завършили. Вярно е, че един човек, който е завършил университет, може да свърши по-хубава работа и по-добър човек може да бъде, но и много лош човек може да бъде. Онзи, който не е завършил университет, не може да бъде толкова добър, но не може да бъде и толкова лош.
Хората на науката могат да принесат по-голяма пакост, ако не вървят в правия път, но когато работят, принасят по-голяма добрина.
Тогава как трябва да се приложи това Учение? Някои казват: „Да се приравним с хората.“ Как разбирате този въпрос? С кои хора да се приравним? Ще се приравняваме с хората, само когато сме невежи. Представете си, че аз съм човек, който владее законите на Природата, и нямам нито пет пари в джоба си, нито кесия, нито слуги.
към беседата >>
22.
Точилото и ножът
,
ООК
, София, 23.4.1924г.,
Щом нямаш
Добрина
, значи не си възприел Любовта и пътят, по който си тръгнал, е лош.
Сега, като ви говоря върху този предмет, някои от вас казват: „Учителю, двайсет години вече откак работя в това направление, но от мен нищо няма да стане. Аз не станах по-добър човек.“ – Ти няма да бъдеш никога добър. Добрината е плод на Божествената Любов. Следователно, ако си възприел Божествената Любов, Добрината ще дойде.
Щом нямаш Добрина, значи не си възприел Любовта и пътят, по който си тръгнал, е лош.
Цели двайсет години си вървял по този път и не си възприел Любовта. „Какво да правя тогава? “ Казвам ти: бъди готов да възприемеш Любовта и след пет минути ще станеш добър – след пет минути ще имаш плод и с това ще се свърши всичката философия.
към беседата >>
Да точиш и да те точат, това не е
добрина
.
Ще ви приведа примера с точилото и ножа. Точилото, на което острят ножовете, печели ли нещо? Ножът, който се остри на точилото, печели ли нещо? Не, нито точилото печели, нито ножът печели. И който точи, и когото точат – все губят.
Да точиш и да те точат, това не е добрина.
В това няма никаква философия. Да бъдеш острило за ножовете, в това няма никаква добрина. Някой казва: „Аз съм лош човек.“ Това значи: „Аз съм точило и, който дойде при мене, ще го наточа, за да стане по-остър. Точиш ли, не си от големите философи. И този, който точи, и тогова, когото точат, дават оръжие в ръцете на лошите хора, заставят ги да правят престъпление.
към беседата >>
Да бъдеш острило за ножовете, в това няма никаква
добрина
.
Ножът, който се остри на точилото, печели ли нещо? Не, нито точилото печели, нито ножът печели. И който точи, и когото точат – все губят. Да точиш и да те точат, това не е добрина. В това няма никаква философия.
Да бъдеш острило за ножовете, в това няма никаква добрина.
Някой казва: „Аз съм лош човек.“ Това значи: „Аз съм точило и, който дойде при мене, ще го наточа, за да стане по-остър. Точиш ли, не си от големите философи. И този, който точи, и тогова, когото точат, дават оръжие в ръцете на лошите хора, заставят ги да правят престъпление. Но някой път, като седя в събранието, наблюдавам какво става между вас. Гледам – двамина от вас говорят върху нещо, а друг се концентрирал, мисли за Бога.
към беседата >>
23.
Психически наслоявания. Закон за примирение
,
МОК
, София, 4.5.1924г.,
Не сте станали по-лоши, напротив, по-добри сте, но не използвате вашата
добрина
.
Ако всичко това влезе като импулс към великата Божия Любов, тогава ще имате добри резултати. Ето къде може да приложите тази Божествена наука. След това ще се заемем да проучим и други положения, при други условия. Засега, колкото малко и да съм ви предал от окултната наука, вие сте дошли до едно опасно място. Запример между вас сега има по-голямо подозрение, отколкото по-рано.
Не сте станали по-лоши, напротив, по-добри сте, но не използвате вашата добрина.
В една от лекциите си, нали разделих хората на две категории: на добри и лоши – добри, които правят добро и добри, които правят лошо. Вие сте станали от добрите, които правят лошо. Вие пак работите нещо, само че в низходяща степен. Ако всички отивате към центъра на земята, питам ви тогава: кой ще ходи към слънцето? Окръжаващите ви хора чакат само да видят някоя слабост във вас и да кажат: те се събраха в този клас, но какво излезе?
към беседата >>
24.
Напразно ме почитат
,
НБ
, София, 11.5.1924г.,
Обаче, тази
добрина
е временна.
И съвременните хора мислят, че се домогнали до нещо ново, но като хвърлят маската от лицето си и новите дрехи, виждат, че са пак същите. И с маска, и без маска, жената е една и съща. По-лоша ли е била без маска ? Дайте на човека пари, направете му къща, да видите, колко е добър.
Обаче, тази добрина е временна.
Като му вземете богатството и къщата, той ще се опълчи срещу вас. Като му върнете богатството, той става пак добър и се възхищава от вас. Това не е любов. Любовта се проявява вън от материалните блага.
към беседата >>
25.
Добро и зло
,
ООК
, София, 11.6.1924г.,
И тъй, когато казваме, човѣкъ не може да бѫде добѫръ, подразбираме, че е сѣмка, неговата
добрина
е въ зародишъ.
(втори вариант)
И тъй, когато казваме, човѣкъ не може да бѫде добѫръ, подразбираме, че е сѣмка, неговата добрина е въ зародишъ.
Но щомъ тази сѣмка се посѣе, тя вече може да даде плодъ. Слѣдователно, човѣкъ може да бѫде добѫръ. Човѣкъ не може да бѫде добѫръ — това не подразбира, че въ него нѣма възможность да бѫде добѫръ, но при сегашнитѣ условия той не е започналъ да се проявява още. Нѣкои казва: азъ съмъ добѫръ. Да, ти си израсналъ, цъвналъ и завързалъ.
към втори вариант >>
И тъй, когато казваме: „Човек не може да бъде добър“, подразбираме, че той е семка – неговата
добрина
е в зародиш.
И тъй, когато казваме: „Човек не може да бъде добър“, подразбираме, че той е семка – неговата добрина е в зародиш.
Но щом тази семка се посее, тя вече може да даде плод. Следователно човек може да бъде добър. „Човек не може да бъде добър“ – това не подразбира, че в него няма възможност да бъде добър, но значи, че при сегашните условия той не е започнал да се проявява още. Някой казва: „Аз съм добър.“ Да, ти си израснал, цъфнал и завързал. Друг казва: „Аз не съм добър.“ Да, ти си семка, която още не се е проявила.
към беседата >>
26.
Разумният живот
,
ООК
, София, 16.7.1924г.,
Това не е
Добрина
.
Е, отде ще вземат тези милиони? – „Ама ще ги спечеля.“ С работа колко може да спечели човек? Виж, с кражба може и пет, и десет милиона лева да спечелиш. След като одереш стотина хиляди кожи на воловете и продадеш всяка кожа по сто лева, това прави десет милиона лева. Да, но сто хиляди животни трябваше да работят, да пожертват своите кожи заради тебе.
Това не е Добрина.
Великото за в бъдеще ще седи в малките работи. Като срещнеш един човек, да му кажеш една Божествена дума, че да му държи топло на душата завинаги: където и да е той, като му кажеш една дума, в неговото сърце се образува една мекота, една готовност да направи Добро. Тази славна дума струва повече, отколкото да направиш един храм. Но тъй да я кажеш, че човекът да я запомни. После трябва да се научите да пращате на всеки човек по един мил поглед: не да мисли той какво ли искаш да му кажеш с този поглед, но погледът ви да е такъв, че никога да не се забравя.
към беседата >>
27.
Добрата постъпка
,
ООК
, София, 22.10.1924г.,
“ – Туй знание се дължи на тяхната
добрина
, а техните лоши постъпки създадоха ада.
Познанието на Доброто започва със знанието. Познанието подразбира владеене. Христос казва: „Това е живот вечен, да познаеш Бога.“ Та казвам: ние трябва да правим добро, понеже без добро не може да се добие знанието. Само добрият човек може да има знания. Някой ще каже: „Ами как тъй падналите духове имат знания?
“ – Туй знание се дължи на тяхната добрина, а техните лоши постъпки създадоха ада.
Ония духове, които останаха при Бога, създадоха рая. Следователно ние със своите добри постъпки ще създадем връзките на знанието. Божественото знание пък ни е необходимо за Божествения, висшия живот. Вие питате: „Защо трябва да направим тази връзка? “ – Трябва да направите тази връзка, за да придобиете Божественото знание, което ви е необходимо за живота.
към беседата >>
28.
Значение на изслушването
,
ООК
, София, 21.1.1925г.,
Ето защо човек не се отклонява от предначертания му от Бога път, но пътува из пространството, минава през разни области, вследствие на което по някой път той става и добър, и лош, както ние мислим, но тази лошавина и
добрина
зависят от съвсем други причини.
Значи, когато разглеждаме вашия живот, трябва да го разглеждаме във връзка с всички ваши минали и бъдещи съществувания. Само тогава вие може да бъдете съвършени. Затуй каквото и да ви се случи в живота, каквото отклонение и да направите в една или в друга посока, вие не можете съвършено да се отклоните от вашия път; да се отклоните от своя път, значи да изчезнете от пространството. Както планетите, както Слънцето не могат да се отклонят от своята орбита, така и вие не може да се отклоните от вашия път. Даже и кометите, за които вие мислите, че скитат из пространството, имат своя определена мисия.
Ето защо човек не се отклонява от предначертания му от Бога път, но пътува из пространството, минава през разни области, вследствие на което по някой път той става и добър, и лош, както ние мислим, но тази лошавина и добрина зависят от съвсем други причини.
към беседата >>
29.
Отворената и затворената чаша
,
ООК
, София, 4.2.1925г.,
аричам ви много добър, а това значи: „Вашата
добрина
не ви позволява да ми откажете, трябва да ми дадете две хиляди лева.
аричам ви много добър, а това значи: „Вашата добрина не ви позволява да ми откажете, трябва да ми дадете две хиляди лева.
Вие сте много учен, много добър професор – искам да постъпя в университета, вие няма да ми откажете.“
към беседата >>
30.
Послѣдното мѣсто / Последното място
,
НБ
, София, 15.2.1925г.,
Към вечерта третият автомат му казвал: Господарю, ти си най-благородният човек, с най-чиста, с най-фина кръв, като тебе няма втори по света, използвай своето благородство и своята
добрина
!
(втори вариант)
Втората заблуда, която се явява в света, зависи от желанието ни да заемаме първите места. За да изясня мисълта си, ще ви приведа един интересен пример. Граф Бармуци, млад, учен човек, който се занимавал с окултните науки, имал три автомата, които могли да говорят. Когато ставал сутрин, първият автомат му казвал: Господарю, ти си силен, красив млад човек, като тебе няма друг подобен, използвай своята младост! По обед, вторият автомат му казвал: Господарю, ти си най-ученият човек в света, като тебе няма друг, използвай своята ученост!
Към вечерта третият автомат му казвал: Господарю, ти си най-благородният човек, с най-чиста, с най-фина кръв, като тебе няма втори по света, използвай своето благородство и своята добрина!
Така живял граф Бармуци цели 40 години. Един ден му дошла една нова идея и си казва: Как тъй, вие казвате, че съм млад, че съм учен, и че съм добър и благороден човек. Млад бях, но сега не съм толкова млад, както едно време, и не можах да използвам своята младост. Учен бях, но не можах да използвам своята ученост, тя не можа да се увеличи. Добър бях, но моята доброта не можа да се увеличи.
към втори вариант >>
Къмъ вечерьта третиятъ автоматъ му казвалъ: господарю, ти си най-благородниятъ човѣкъ, съ най-чиста, съ най-фина кръвь, като тебе нѣма вторъ по свѣта, използвай своето благородство и твоята
добрина
!
Второто заблуждение, което се явява въ свѣта, зависи отъ желанието ни да заемаме първитѣ мѣста. За да изясня мисъльта си, ще ви приведа единъ интересенъ примѣръ. Графъ Бармуци, младъ, ученъ човѣкъ, който се занимавалъ съ окултнитѣ науки, ималъ три автомата, които могли да говорятъ. Когато ставалъ сутринь, първия автоматъ му казвалъ: господарю, ти си силенъ, красивъ, младъ човѣкъ, като тебе нѣма другъ подобенъ, използувай своята младость! По обѣдъ, вториятъ автоматъ му казвалъ: господарю, ти си най-учениятъ човѣкъ въ свѣта, като тебе нѣма другъ, използвай своята ученость!
Къмъ вечерьта третиятъ автоматъ му казвалъ: господарю, ти си най-благородниятъ човѣкъ, съ най-чиста, съ най-фина кръвь, като тебе нѣма вторъ по свѣта, използвай своето благородство и твоята добрина!
Така живѣлъ графъ Бармуци цѣли 40 години. Единъ день му дошла една нова идея и си казва: какъ тъй, вие казвате, че съмъ младъ, че съмъ ученъ, и че съмъ добъръ и благороденъ човѣкъ. Младъ бѣхъ, но сега не съмъ тъй младъ, както едно врѣме, и не можахъ да използвамъ своята младость. Ученъ бѣхъ, но не можахъ да използвамъ своята ученость, тя не можа да се увеличи. Добъръ бѣхъ, но моята доброта не можа да се увеличи.
към беседата >>
31.
Дето и да идеш!
,
СБ
, В.Търново, 29.8.1925г.,
Нека у вас се яви желание да предадете на някой брат от света вашето знание, вашата топлина и
добрина
на сърцето, вашата чистота – всичко това да му послужи като импулс в живота.
Ще се учите да бъдете щедри! Кога? – Когато Бог дойде във вас. Тогава вие ще отворите широко сърцата, умовете и душите си, за да може през тях да минава Божественото. Само така ще може да се очистите.
Нека у вас се яви желание да предадете на някой брат от света вашето знание, вашата топлина и добрина на сърцето, вашата чистота – всичко това да му послужи като импулс в живота.
към беседата >>
32.
Трите състояния S, R и T
,
МОК
, София, 29.11.1925г.,
В R вече се явява активност, явява се
добрина
, но същевременно, щом не се оцени неговата
добрина
, заражда се едно чувство на отмъщение, злоба.
(втори вариант)
Radjas - деятелни хора в културата, волеви хора. Ние най-малко хора имаме от sattwa, светиите са били, но има много светии от църквата, които са от radjas.
В R вече се явява активност, явява се добрина, но същевременно, щом не се оцени неговата добрина, заражда се едно чувство на отмъщение, злоба.
За всяко нещо, което направи, той иска да се запише неговото име някъде. Да обърне някъде най-малко внимание. Има известна тъмнина в съзнанието вътре.
към втори вариант >>
33.
Кръг и елипса
,
ООК
, София, 31.3.1926г.,
Пропуснатата
добрина
отива за сметка на неотбелязаните 99 погрешки, да ги уравновеси.
В такъв случай, когато ще се произнасям за погрешките на хората, аз спазвам следния Божествен закон: на 100 погрешки аз отбелязвам само една, а 99 прощавам. Давам ли доклад за погрешките на хората, аз изнасям само тези, които съм отбелязал в книгата. Когато се произнасям за добрините на хората, аз се ръководя от друг Божествен закон, обратен на първия: на 100 добрини аз отбелязвам в книгата 99 от тях, а само една пропускам.
Пропуснатата добрина отива за сметка на неотбелязаните 99 погрешки, да ги уравновеси.
Значи една добрина компенсира 99 погрешки. И вие спазвайте тези две правила в живота си, ако искате голяма част от мъчнотиите ви да се разрешат правилно. Само по този начин човек може да си създаде отличен характер, но той трябва да работи. Сега ние живеем при най-благоприятните условия, които трябва да използваме разумно.
към беседата >>
Значи една
добрина
компенсира 99 погрешки.
В такъв случай, когато ще се произнасям за погрешките на хората, аз спазвам следния Божествен закон: на 100 погрешки аз отбелязвам само една, а 99 прощавам. Давам ли доклад за погрешките на хората, аз изнасям само тези, които съм отбелязал в книгата. Когато се произнасям за добрините на хората, аз се ръководя от друг Божествен закон, обратен на първия: на 100 добрини аз отбелязвам в книгата 99 от тях, а само една пропускам. Пропуснатата добрина отива за сметка на неотбелязаните 99 погрешки, да ги уравновеси.
Значи една добрина компенсира 99 погрешки.
И вие спазвайте тези две правила в живота си, ако искате голяма част от мъчнотиите ви да се разрешат правилно. Само по този начин човек може да си създаде отличен характер, но той трябва да работи. Сега ние живеем при най-благоприятните условия, които трябва да използваме разумно.
към беседата >>
34.
Неговата заповед
,
НБ
, София, 31.10.1926г.,
- Художникът трябва така да тегли четката, че да предава с нея онези черти от лицето на човека, които да изразяват неговото благородство, или неговата
добрина
, или неговата чистота и т.н.
Между религията и обществения живот също така не трябва да има разногласие. Науката, религията, общественият живот, това са форми на живота, а между всички форми на живота трябва да има единство, не разногласие. Някой бил държавник, или съдия, или адвокат, или лекар, или художник, или поет - това са различни служби само, а всички са хора, души, братя помежду си. Всеки човек не може да бъде художник. В какво седи изкуството на художника?
- Художникът трябва така да тегли четката, че да предава с нея онези черти от лицето на човека, които да изразяват неговото благородство, или неговата добрина, или неговата чистота и т.н.
Само чрез дълги наблюдения художникът ще може да предава с четката си вътрешните качества и добродетели на човека. При това положение всеки човек може да бъде художник. Някой казва: “Аз не съм хубав.” - В продължение на 2 часа всеки може да направи лицето си красиво, но се изисква голямо усилие на неговия ум и на неговото сърце.
към беседата >>
35.
Малката мисия
,
МОК
, София, 2.1.1927г.,
Любовта поддържа равномерна топлина, Мъдростта поддържа равномерна светлина или светлина без сенки, меката светлина, която внася един вечен импулс, и Истината, която всякога ще дава мир и широчина, свобода, ти си готов да направиш
добрина
на когото да е, без разлика.
(втори вариант)
Туй значи да се обърнеш към Бога, да обърнеш лицето си към Бога. Или, казано на съвременен научен език, то значи да действуваш едновременно с три велики сили: Любовта, която внася топлина, дава всички материали, с които можеш да работиш, Мъдростта – методите и силите, с които умът може да работи, Истината – простор и широта, външните условия, с които може да извършиш всичко онова, което желаеш. Човек, който има тези трите принципа, той всякога може да сполучи. Може да има ограничения, страдания може да има, но той всякога ще победи. Всякога, всеки един от вас трябва да се държи.
Любовта поддържа равномерна топлина, Мъдростта поддържа равномерна светлина или светлина без сенки, меката светлина, която внася един вечен импулс, и Истината, която всякога ще дава мир и широчина, свобода, ти си готов да направиш добрина на когото да е, без разлика.
към втори вариант >>
36.
Бележки от разговори с Учителя
,
ИБ
, София, 22.4.1927г.,
Някой път пък е обратното - хиляди злини се заличават от една
добрина
.
Има едно единство, но то съществува само между всички мистични общества - те управляват сега. Следователно и ония, които се подчиняват на тоя велик закон, те само успяват в света. И вие в България трябва да се освободите от попщината, т.е. да се внесе свобода. Човек може да направи хиляди добрини, но една лоша постъпка може да заличи всичките му добрини.
Някой път пък е обратното - хиляди злини се заличават от една добрина.
Като правиш злини, ти се ограничаваш, т.е. като направиш злина някому, тя ще внесе в тебе, в сърцето ти тегота.
към беседата >>
37.
Съзвучно движение
,
ООК
, София, 1.6.1927г.,
Добрият човек има един белег на устните си, по който се познава неговата
добрина
.
Чрез тези писма, между сина и бащата, се образуват отношения на триене: двете писма са в успередна посока, противоположни едно на друго, но хармонични. Тези отношения вървят по един вътрешен закон на съзнанието. Ако човек знае, на кое място в съзнанието е поставена всяка негова мисъл, или всяка негова проява, той се е домогнал до известна философия. Например, можете ли да кажете, на кое място в съзнанието седи доброто? Ако е за теория, много нещо можете да кажете, но важно е да кажете това, което сте опитали.
Добрият човек има един белег на устните си, по който се познава неговата добрина.
Също такъв белег има и в съзнанието си, но трябва да се знае мястото на този белег. У някои хора този белег на устните отсъства.
към беседата >>
38.
Идат дни
,
НБ
, София, 25.12.1927г.,
Всяка форма, или всеки предмет се оценява по своите качества; красотата – по своите накити; умът – по своето знание; сърцето – по своята
добрина
; душата – по своето благородство; духът – по своята сила.
Всяка форма, или всеки предмет се оценява по своите качества; красотата – по своите накити; умът – по своето знание; сърцето – по своята добрина; душата – по своето благородство; духът – по своята сила.
към беседата >>
39.
Малки и големи придобивки
,
ООК
, София, 18.1.1928г.,
Като я извадиш, всичката му
добрина
се свършва.
(втори вариант)
Та сега ще знаете, че има хора, които са добри като джобура. Тяхната доброта може да е сто килограма вода.
Като я извадиш, всичката му добрина се свършва.
Като се напълни, наново е добър. Такава е неговата доброта. И знанието му може да е сто килограма. Като го извадиш, свършва се знанието.
към втори вариант >>
40.
Сфинксът. Начало и край на нещата
,
ООК
, София, 21.3.1928г.,
Тази година трябва да започнете с малката
добрина
, която представлява десетичната дроб 0,000002; обърнете ли това число, ще получите 200000.
И тъй, числото 0,00009 нищо не означава, то е малка величина, но като го обърнете, ще получите голямото число 90000, което представлява идеал за постижение през целия живот на човека.
Тази година трябва да започнете с малката добрина, която представлява десетичната дроб 0,000002; обърнете ли това число, ще получите 200000.
Както виждате, колкото по-малка е една добродетел, толкова резултатите й са по-големи; колкото доброто на пръв поглед е по-малко, толкова резултатите му са по-големи. С тия думи аз имам предвид Божественото в човека, в което седи силата му. Щом е така, когато се отнася до дребните неща, до малките добрини, вече не можем да кажем: „Не мога да направя това или онова“; всички можем да направим микроскопичното добро, което Бог изисква от нас, него и децата могат да направят. То не е голямо, но щом се обърне, става голямо цяло число. Започнете ли да правите такива малки добрини, от Божествения свят ще ви дойдат на помощ, за да ги обърнат в цели числа.
към беседата >>
41.
Израз на живота
,
ООК
, София, 19.12.1928г.,
- В какво седи твоята
добрина
?
- Лош човек съм. - В какво седи твоята лошавина? - Мога да убия човек. - Какво ще спечелиш, ако убиеш една част? - Добър човек съм.
- В какво седи твоята добрина?
- Мога да повдигна човека. - Какво ще спечелиш с това?
към беседата >>
42.
Методи за наблюдения / Методи за наблюдения. Обикновени и научни
,
МОК
, София, 21.12.1928г.,
Следователно, щом изгори собата, де е нейната
добрина
?
(втори вариант)
Казваме, че собата[1] гори. Научно го доказваме. Но тази соба вечно не може да гори.
Следователно, щом изгори собата, де е нейната добрина?
Тя е добра, докато гори, щом престане да гори, тя не е добра. Докато дава нещо, тя е добра, щом не дава вече, казваме: „Тя е изстинала, черна соба.“ Собата гори, вие сте седнали до нея, тази соба е добра. Макар, че отвън тази собичка е черничка, обаче никой не обръща внимание на тази чернота, но приятно ви е да се разговаряте с тази соба. Обаче, ако тази соба престане да гори и нейната добрина се изгубва. И тъй, ние изваждаме едно научно заключение.
към втори вариант >>
Обаче, ако тази соба престане да гори и нейната
добрина
се изгубва.
(втори вариант)
Но тази соба вечно не може да гори. Следователно, щом изгори собата, де е нейната добрина? Тя е добра, докато гори, щом престане да гори, тя не е добра. Докато дава нещо, тя е добра, щом не дава вече, казваме: „Тя е изстинала, черна соба.“ Собата гори, вие сте седнали до нея, тази соба е добра. Макар, че отвън тази собичка е черничка, обаче никой не обръща внимание на тази чернота, но приятно ви е да се разговаряте с тази соба.
Обаче, ако тази соба престане да гори и нейната добрина се изгубва.
И тъй, ние изваждаме едно научно заключение. Туй, което може да ни ползува в даден случай, ние наричаме добро. А, което в даден случай не може да ни ползува, казваме, то не е добро. Това е обикновеното наблюдение.
към втори вариант >>
Значи, зад тази
добрина
търсим първичната причина.
(втори вариант)
Зад доброто те поставят туй, разумното същество. За доброто той казва: „Тази соба е добра.“ Кой поставил тази соба, каква е била неговата цел? Търсете причината, а собата е едно следствие. Причината е човекът. Ние казваме: Човек е добър, той мяза на един съд, кой го е направил добър.
Значи, зад тази добрина търсим първичната причина.
Защо е направена тази соба? Взимам човека като една соба. Рекох, Бог го е направил добър, за да може в този студен ден да се грее. Това още не е доказано, то е само едно твърдение. Какво подразбираме, когато кажем, че нещо е доказано?
към втори вариант >>
43.
Закон за възможности – закон на опуленс
,
ООК
, София, 9.1.1929г.,
В човешкия живот скърбите и радостите се намират в отношение 2:1; на две скърби, една радост; на две злини, една
добрина
.
Мнозина очакват радостите в живота им да следват една подир друга. За физическия свят, обаче, това е невъзможно. Само в Божествения свят, който включва всичко в себе си, радостите могат да бъдат непреривни.
В човешкия живот скърбите и радостите се намират в отношение 2:1; на две скърби, една радост; на две злини, една добрина.
Радостта е по-интензивна от скръбта, затова на две скърби се пада една радост. Колкото повече човек напредва в духовно отношение, толкова повече радости има. Тогава отношението на скърбите и радостите е обратно. На една скръб се падат две радости: 1:2. Духовният човек и като страда, пак се радва.
към беседата >>
44.
Светли и тъмни действия / Двамата бакали
,
ООК
, София, 15.1.1930г.,
Някой казва: "Сега аз не съм добър човек." Като че неговата
добрина
е наложена.
(втори вариант)
Казва: "Аз искам да бъда добър." То е задача. Ти се раждаш с възможности да бъдеш добър. Но добър да станеш, то е придобивка на живота. Ти се раждаш с възможности да мислиш, но ти мъдрец не може да се родиш. Ти се раждаш с възможности, но всичките придобивки, това са възможности, зависи от вашата разумност как ще постъпите.
Някой казва: "Сега аз не съм добър човек." Като че неговата добрина е наложена.
Казва: "Да бях се родил добър, да бях се родил богат, ама баща ми да беше богат." Това са вметнати работи, че баща ви е богат или че баща ви е беден, това са вметнати работи в живота. Случайно е да бъде баща ви сиромах. Баща ви е сиромах, защото е заспал, защо-
към втори вариант >>
Трябва да определим в какво седи тази
добрина
.
(втори вариант)
Правилно трябва да дишам. Казва: "Правилно трябва да мислиш." Като каже: "Ти трябва да мислиш", ти досега не си ли мислил? Но правилно трябва да мислиш. Ти трябва да бъдеш добър християнин. Нима досега не съм бил добър християнин?
Трябва да определим в какво седи тази добрина.
Това е твое право. Казва: "Да разбера правата смисъл." Казва: "Учен човек трябва да стана."
към втори вариант >>
Някой казва: „Сега аз не съм добър човек." Като че неговата
добрина
е наложена.
(втори вариант)
Казва: „Аз искам да бъда добър." То е задача. Ти се раждаш с възможности да бъдеш добър. Но добър да станеш, то е придобивка на живота. Ти се раждаш с възможности да мислиш, но ти мъдрец не може да се родиш. Ти се раждаш с възможности, но всичките придобивки, това са възможности, зависи от вашата разумност как ще постъпите.
Някой казва: „Сега аз не съм добър човек." Като че неговата добрина е наложена.
Казва: „Да бях се родил добър, да бях се родил богат, ама баща ми да беше богат." Това са вметнати работи, че баща ви е богат или че баща ви е беден, това са вметнати работи в живота. Случайно е да бъде баща ви сиромах. Баща ви е сиромах, защото е заспал, защото не разбира, затова е станал сиромах. Баща ви е богат, защото разбира. Ако вие вървите по линията на разбирането на баща ви, вие ще имате, както баща ви има.
към втори вариант >>
Трябва да определим в какво седи тази
добрина
.
(втори вариант)
Какво иска да ми каже „ти трябва да дишаш", на това трябва да обърна внимание. Правилно трябва да дишам. Казва: „Правилно трябва да мислиш." Като каже: „Ти трябва да мислиш", ти досега не си ли мислил? Но правилно трябва да мислиш. „Ти трябва да бъдеш добър християнин." Нима досега не съм бил добър християнин?
Трябва да определим в какво седи тази добрина.
Това [е] твое право. Казва: „Да разбера правата смисъл." Казва: „Учен човек трябва да стана."
към втори вариант >>
45.
Разумност и доброта / Разумност, доброта и здраве
,
МОК
, София, 21.2.1930г.,
Защото
добрина
, това е здравина на организма.
(втори вариант)
Постижимо е да бъдеш добър. И много практично е.
Защото добрина, това е здравина на организма.
Защото, ако бъдеш добър, най-първото практическо приложение е ще бъдеш здрав. Защото добър човек болен не може да бъде. Онзи, който не е здрав, и добър не може да бъде. Вие казвате той, като се разболее, ще стане добър. Това е друг въпрос.
към втори вариант >>
46.
Стойност на нещата / Постоянна цена
,
ООК
, София, 21.5.1930г.,
Тази
добрина
или тази лошевина на владиката има ли някакво отношение към него?
(втори вариант)
Питам, ако един човек тури една раница от петдесет-шестдесет килограма на гърба си с пясък и я носи, няма никакво отношение - какво ще го ползва? Или ако човек си тури мисълта, как ще се оправи светът, защо хората са лоши, защо грешат, или тури мисълта, защо жена му била лоша, еди-кой си владика не е добър. Като е добър, какво от това?
Тази добрина или тази лошевина на владиката има ли някакво отношение към него?
Сега мнозина казват, ние сме много лоши. Какво от това? По какво се познава лошият човек? Трябва да имате мярка, дайте дефиниция. В какво седи лошото на хората?
към втори вариант >>
47.
Къртица, славей и пчела / Къртът, славеят и пчелата
,
МОК
, София, 30.5.1930г.,
Добрина
във всички посоки!
(втори вариант)
Една забележка: сега тази лекция е свързана с Добрия ден - Добрият петък. Тази е една от най-хубавите лекции, които аз съм направил.
Добрина във всички посоки!
За да виждате добрината, трябва да ходите в светлина. Трябва да имате здрава стомашна система, пълна дихателна система и нормално развита мозъчна система.
към втори вариант >>
48.
Морални правила / Правилно ядене - правилно служене
,
ООК
, София, 2.7.1930г.,
Ако посееш костилката, ще направиш
добрина
.
(втори вариант)
Но тази ябълка не е така организирана и тясно свързана с костта, както у овцата. Ако изядеш една зелена ябълка, ти правиш престъпление, понеже тя не е узряла. Но ако ядеш една ябълка, правиш благодеяние. Ябълката казва: като изядеш месото ми, аз си свършвам работата. Посей костилката.
Ако посееш костилката, ще направиш добрина.
Или най-малко, хвърли я някъде. Но ако изядеш зелена ябълка, осакащаш нейния ход, правиш престъпление. Следователно, когато една овца узрее, вълкът може да я изяде. Вълкът е виноват, понеже яде зелени овце.
към втори вариант >>
49.
Светът на правата линия
,
МОК
, София, 12.9.1930г.,
И там си има своята
добрина
, една особена
добрина
е тя, която в кривата линия може да стане.
(втори вариант)
Това лутане ние го наричаме крива линия. В окултната наука това лутане се нарича крива линия или безпътица. Безпътицата е кривата линия на човешкото съзнание, вънка от правата линия в приложението ѝ. А друго яче кривата линия е огъната линия. При кривата линия има едно особено свойство.
И там си има своята добрина, една особена добрина е тя, която в кривата линия може да стане.
И кривата линия си има свойте хубави страни. Да кажем, онзи, богатият човек, който върви в безпътица, той има богатство и го харчи на ляво и на дясно. Това е безпътица заради него, за неговия индивидуален живот, обаче неговата безпътица е благо за окръжающите хора; понеже, той като харчи парите си, другите хора се ползуват от това, от което той не може да се ползува. Следователно в природата съществува един закон: когато индивидът, на когото е дадено известно благо, за да го прояви в правата линия, и той не може да ходи по този закон на правите линии, тя му казва, ти можеш да ходиш по своя си път, но окръжающите ще го използуват това благо. Тогава той ще бъде полезен за окръжающите.
към втори вариант >>
50.
Влизане и излизане / Влизане и излизане. Изборът на числата и природата
,
МОК
, София, 21.11.1930г.,
Ние не говорим за тяхната
добрина
, ние говорим за тяхната издръжливост; съотношение на числата.
(втори вариант)
Първият 12 и 6, той е много духовен, не мисли да печели; но ако и двамата следват, какво ще стане с тях накрая? Този който има 12 и 6 чело при общия сбор, той ще напусне университета, няма да свърши и ще се върне назад в България, ще каже: тази работа не е за мене. И ще пише на родителите си, тук не може да се живее, климатът е такъв, това и онова, и ще напусне; а другият с чело 6 и 7, той ще се бори и ще свърши университета, крайният резултат на него е 4, той ще свърши университета добре. Сега това е по тяхната енергия, във втория 6 и 7 има повече енергия заложена, той ще издържи, а първият 12 и 6 няма да издържи борбата; ако е на бойното поле, пак няма да издържи, ще напусне и ще се върне, а вторият ще издържи. Но това още не показва, че те са или не са добри.
Ние не говорим за тяхната добрина, ние говорим за тяхната издръжливост; съотношение на числата.
С 12 см чело, този човек е черезмерно чувствителен, той преувеличава нещата и при най-малките спънки се обезкуражава, казва, тази работа не е заради мене. Но това е още относително число. Донякъде са верни тези числа. Има няколко изключения.
към втори вариант >>
51.
Колелото на съзнанието / Закон на редуването. Функции на числата – колелото на човешкото съзнание
,
МОК
, София, 16.1.1931г.,
Във втората малко тяхната
добрина
се намалява, в третата те съвсем загазват, а най-лошите хора са горе – моралистите.
(втори вариант)
Та казвам, най-добрите хора са в първата категория горе.
Във втората малко тяхната добрина се намалява, в третата те съвсем загазват, а най-лошите хора са горе – моралистите.
Лоши са в това отношение; да кажем дойде един моралист, казва: Ти трябва да знаеш, господине, че на тебе аз направих едно добро! Ти на мене дължиш свършването на училището! Аз на тебе съм преподавал! Това направих, онова. И ти съвсем се сгушиш.
към втори вариант >>
52.
Дишането на човека и на животните
,
ООК
, София, 21.1.1931г.,
Обаче тази
добрина
и лошавина са.
Като слушат да се говори по тия въпроси мнозина казват, че не се интересуват от тях. Според мене всички хора трябва да се интересуват от тия въпроси, защото от тях зависи разрешаването на една от великите задачи на живота. Ако не познава себе си, своето първично естество, човек никога не би се освободил от страданията. Като познава естеството си, човек разбира, че в даден случай той може да прояви нещо добро или лошо в зависимост от това с каква боя е боядисан. Ако е боядисан с черна боя ще минава за лош; ако е боядисан с бяла боя ще минава за добър.
Обаче тази добрина и лошавина са.
прояви на неговото външно естество, а не на неговото вътрешно, неизменно естество. Отивате при един банкер да искате пари на заем. Влизате в кантората му, покланяте се дълбоко, усмихвате се, казвате молбата си и спирате в очакване да чуете неговия отговор. Банкерът става от мястото си с тежест, поглежда към пълната си каса и започва да ви изследва от главата до краката да разбере. към кои хора спадате - към благонадеждните или не.
към беседата >>
53.
Предназначението на носа / Предназначението на носа - служба и функция
,
ООК
, София, 28.10.1931г.,
Това не е
добрина
.
(втори вариант)
Човек не мяза на един кираджийски кон, на една кираджийска кола, че кой как мине, да тури отгоре.
Това не е добрина.
За доброто трябва да имате един идеал. Доброто у човека трябва да мяза на един хубав извор - не с кални брегове, но с чисти брегове, че кой как мине, да знае, че при един извор може да се седи. Такова трябва да бъде съзнанието на човека, разбирането му. Трябва да се създаде едно съзнание, един идеал вътре у човека. Да допуснем, вие кажете тъй.
към втори вариант >>
54.
Правилният тон
,
ООК
, София, 4.11.1931г.,
Живот с музика в пълния смисъл на думата, това е живот на любов и на
добрина
.
(втори вариант)
Казва се за Христа, че и той пял. Не е въпросът да се направи музиката професия, но казано е - ще пеете и ще възпявате Господа. Музиката трябва да бъде само като импулс в живота ви. Някой казва - и без музика може в живота. Живот без музика, това е престъпление.
Живот с музика в пълния смисъл на думата, това е живот на любов и на добрина.
Най-възвишеният израз на любовта, това е музиката. Музиката е изразена любовта в материалния свят. Когато любовта се реализира отвън, тя се реализира музикално.
към втори вариант >>
55.
Вземи детето
,
НБ
, София, 10.1.1932г.,
Той има белег на ръката, който всякога напомня, че печката, при всичката своя
добрина
по някой път, ако не знаеш как да се отнесеш с нея, малко по своему, като професор, дава уроци на онзи, който се занимава чрезмерно с нея.
Ние наричаме туй реалност. Представлението е било хубаво - вие сте доволни, нещо сте научили и има промяна в теглото ви. Друг път може да идете и да се върнете с една загуба - не ви е харесало, и парите са отишли, и времето е отишло. Казвате „съжалявам”, но пак се утешавате, че сте придобили една опитност. Опитността на онзи, който се е изгорил на печката, каква е?
Той има белег на ръката, който всякога напомня, че печката, при всичката своя добрина по някой път, ако не знаеш как да се отнесеш с нея, малко по своему, като професор, дава уроци на онзи, който се занимава чрезмерно с нея.
Някои хора имат навик, особено като отидат в село, постоянно да човъркат огъня; но това не е нещо важно, то си е тяхна работа. Че други ходят на представление, и то си е тяхна работа. Дали губят или печелят, то е тяхна работа.
към беседата >>
56.
Физическият и Божествения живот
,
ООК
, София, 2.3.1932г.,
Всички вие сте добри, но не знаете как да проявите своята
добрина
в живота.
(втори вариант)
Аз зная едно.
Всички вие сте добри, но не знаете как да проявите своята добрина в живота.
Всички сте умни, но не знаете как да проявите ума си. Всички сте силни, но не знаете как да проявите силата си. Това е много лесна работа. Само ще бутнете ключа, ще го завъртите, и всичко ще потече. Ако аз река да затворя очите си, има ли някаква мъчнотия?
към втори вариант >>
57.
Живот, светлина и свобода
,
НБ
, София, 10.4.1932г.,
Като казвате, че някой човек е добър, неговата
добрина
седи именно в брадата.
Човек не може да има характер, ако няма тази малка брада. Това е едно предметно учение. Дето съм минавал, било в Америка или в Англия, или в Германия, или във Франция, малко хора съм срещал, на които брадата да е развита както трябва. Повечето хора имат да работят усилено върху тази своя черта. И всинца трябва да имате хубава брада и добра воля.
Като казвате, че някой човек е добър, неговата добрина седи именно в брадата.
Главно добротата е в брадата. Като погледна един човек и видя, че има хубаво чело, хубав нос и хубава брада, казвам: този човек е добър. Ето защо, когато някой човек закъса в своите работи и иска да ги оправи, той се хваща долу под брадата. Силата на човека седи в неговата брада. И най-отчаяният човек, като се хване за брадата, той намира сила да се справи с положението си.
към беседата >>
58.
Една задача / Задача за самовъзпитание
,
ИБ
,
БС
, София, 2.6.1932г.,
Като казваме добър човек, трябва да знаем в какво седи неговата
добрина
– трябва да знаем, че касата на този търговец е пълна.
(втори вариант)
Като казваме добър човек, трябва да знаем в какво седи неговата добрина – трябва да знаем, че касата на този търговец е пълна.
Когато кажем, че някой земеделец е богат, той трябва да има ниви, богатият овчар трябва да има стадо от десет хиляди овце, богатият градинар също трябва да има нещо. Казваме за някого, че е учен човек – в какво седи неговата ученост? Или казваме, че някой е красив – красотата е качество на човешкия ум, на човешката душа и има свой външен израз. Много пъти вие сте се оглеждали – понякога сте красиви, друг път сте грозни. Една статуя, направена от восък, е всякога красива, а човек всякога не е красив.
към втори вариант >>
Като казваме "добър човек", трябва да знаем в какво седи неговата
добрина
.
Като казваме "добър човек", трябва да знаем в какво седи неговата добрина.
Трябва да знаем, че касата на този търговец е пълна. Когато кажем, че някой земеделец е богат, той трябва да има ниви, някой овчар трябва да има стадо - десет хиляди овце, някой градинар трябва да има нещо. Ние казваме за някого, че е учен човек. В какво седи богатството му, неговата ученост? Или казваме, че някой е красив.
към беседата >>
59.
Малкото добро и малкото зло
,
УС
, София, 19.6.1932г.,
Те правят по-голяма
добрина
, отколкото пакост.
Това е естествено. Божественото, което е вложено в човека, трябва да се защитава. Ще го защитаваш, без да излезеш от неговите рамки. Не се смущавай за водата, която изтича от извора. Не се безпокой, че водните капки, паднали на земята, образуват кал.
Те правят по-голяма добрина, отколкото пакост.
Като не разбирате смисъла на живота, казвате, че животът е лош. Животът не е лош, но вашето разбиране за живота е неправилно. Питаш: „Защо Бог ми е дал такова малко тяло? “ И малкото дете се чуди защо не е голям човек. И то иска да порасне.
към беседата >>
60.
Свещен трепет,
,
ИБ
, София, 22.9.1932г.,
Тази
добрина
, тя е вече естествена, тя е вече един резултат на нашето усилие.
За пример епохата от Христа насам от две хиляди години, тя се завърши. От Христа светът се развивал в чисто материалистическо отношение. Духовно той никак не прогресирал. Две хиляди години светът абсолютно е прогресирал в материално отношение. И при всичките други грижи на човека във физическо отношение има подобрение, но в духовно отношение много малко са подобренията.
Тази добрина, тя е вече естествена, тя е вече един резултат на нашето усилие.
Щом си добър, значи си правил усилие. Ти си роден такъв. Тя е наследена черта. Една овца се ражда овца. Затова, ако бих видял един вълк, който престанал да яде месо, тогава ще нарека този вълк добър.
към беседата >>
61.
Божественото дърво / Всякога услужвай
,
ООК
, София, 9.11.1932г.,
В съзнанието си трябва да имате предвид следното: да обичате някого, това значи никога в ума си да нямате мисълта да злоупотребите с неговата
добрина
.
(втори вариант)
Иоан е писал по това, па и всеки от вас трябва да знае как трябва да се обича. Всеки трябва да обича така, както той иска да го обичат. Всеки от вас трябва да ви обича в материално отношение. Отивате при един ваш приятел и му искате да ви услужи с пари. Това е външната, физическата страна на любовта.
В съзнанието си трябва да имате предвид следното: да обичате някого, това значи никога в ума си да нямате мисълта да злоупотребите с неговата добрина.
Не само той не трябва да ти откаже никога, но и ти да си тъй изпълнителен, че никога да не злоупотребиш с него. Това е любов. Спазват ли се тези правила, и любовта ще издържи. Единият не трябва да отказва никога, а другият не трябва да злоупотребява никога. Човек трябва да издържи на тези две правила.
към втори вариант >>
62.
Новото съзнание
,
УС
, София, 4.12.1932г.,
Питам: Къде остана моята
добрина
?
И с него постъпвам по същия начин. Онзи, на когото съм дал всичкото си богатство, ще каже: Много добър човек е този. Онези, на които нищо не сьм дал, ще кажат: Нима не можа да оставиш и на нас нещо от своето богатство? Ти си изпил всичко, каквото имаше, затова на нас не можа да дадеш нищо. Те ще разправят на другите, че съм лош човек – скъперник.
Питам: Къде остана моята добрина?
към беседата >>
63.
Яви им се
,
НБ
, София, 4.12.1932г.,
Неговата
добрина
се оценява според заслугата му към цялото, защото всички души, които съществуват на земята, съставят едно цяло.
(втори вариант)
Постепенно клетките на мозъка ще слязат в краката и когато те научат тази служба, клетките на краката ще се качат в мозъка. Няма никакво противоречие. Бедният човек има условия да стане по-умен. Той ще добие нещо в своята беднотия. Като стане богат, не само да придобие материалните блага, но той трябва да бъде богат и по ум и по добродетели и ако може да помогне на цялото човечество, той ще бъде добър.
Неговата добрина се оценява според заслугата му към цялото, защото всички души, които съществуват на земята, съставят едно цяло.
Има една тясна връзка, която съществува между всичките хора. Това не се съзнава сега. Засега ние съзнаваме, че всеки човек живее отделно, че сам се радва и страда. Но това е половината път. Тогава каква е връзката между един човек и друг?
към втори вариант >>
Неговата
добрина
се оценява според заслугата, която е принесъл на Цялото, защото всичките души, които съществуват на земята, съставят едно цяло.
Няма никакво противоречие. Бедният човек има условия да стане по-умен. Той ще добие нещо в своята беднотия. Като стане богат, не само да стане богат, той трябва да бъде богат и по ум, и по добродетели. Доколкото той може да помогне на цялото човечество, той може да бъде добър.
Неговата добрина се оценява според заслугата, която е принесъл на Цялото, защото всичките души, които съществуват на земята, съставят едно цяло.
Има една тясна връзка, която съществува между всичките хора. Това те не съзнават сега. Засега ние съзнаваме, че всеки човек живее отделно, че се радва и страда. Но това е половината път. Тогава каква е връзката между един човек и друг?
към беседата >>
64.
Общи положения / Устата - продължение
,
ООК
, София, 29.3.1933г.,
Ако не е истинско злато, моята
добрина
не може да я направи златна.
Като ви се говори, вие се запитвате, вярно ли е всичко това. Има неща, които откъдето и да дойдат, са верни. Ние имаме една златна монета в джоба си. Дали съм добър, или лош, монетата е златна.
Ако не е истинско злато, моята добрина не може да я направи златна.
При всички условия то има цена. Също така, истинското знание при всички условия има цена. Всяко нещо, което знаеш положително, е като златната монета. Хората имат повърхностно разбиране за доброто и злото. Те казват: „Този е добър, онзи е лош“.
към беседата >>
65.
Добродетелната жена
,
НБ
, София, 14.5.1933г.,
Представи си, че си добър човек, но няма нито растения, нито животни, разхождаш се в пустиня с пясък, какво ще направиш с твоята
добрина
?
(втори вариант)
Ако ти носиш 60 килограма злато на гърба си и дойде един и ти даде още 60 килограма, питам: това за твоя полза ли е? Едно благо е това, но едно ненужно благо. Какво от това, ако бъдеш по-добър, какво ще правиш? Представи си, че си сам на земята и си много добър човек. Какво ще правиш с твоето добро?
Представи си, че си добър човек, но няма нито растения, нито животни, разхождаш се в пустиня с пясък, какво ще направиш с твоята добрина?
Добрината на човека има отношение към окръжаващите, към съществата, с които съжителстваш. Добър човек аз наричам този, който не изнасилва себе си - нито ума си, нито сърцето си, нито волята си. Той е според мене добър човек. Всеки, който изнасилва ума си, за да стане нещо повече, всеки, който изнасилва сърцето си, за да стане нещо повече и всеки, който изнасилва волята си, за да стане нещо повече, този човек не е разбрал философията на живота. Защото неговият ум на физическото поле зависи от устойчивостта на нервната му система.
към втори вариант >>
Добрината на сърцето също се предава по известни нерви, които ако отслабнат, човек не може да развие своята
добрина
и става малодушен.
(втори вариант)
Добър човек аз наричам този, който не изнасилва себе си - нито ума си, нито сърцето си, нито волята си. Той е според мене добър човек. Всеки, който изнасилва ума си, за да стане нещо повече, всеки, който изнасилва сърцето си, за да стане нещо повече и всеки, който изнасилва волята си, за да стане нещо повече, този човек не е разбрал философията на живота. Защото неговият ум на физическото поле зависи от устойчивостта на нервната му система. Когато нервите се разстроят и не могат да предадат тази енергия, която мисълта изисква, той ще стане слабоумен.
Добрината на сърцето също се предава по известни нерви, които ако отслабнат, човек не може да развие своята добрина и става малодушен.
Волята се предава по трети род нерви. Когато те отслабнат и не могат да предават своята силова енергия, човек ще стане безхарактерен. Ние трябва да дойдем до такова положение, че да няма нужда от нерви. Нервите са изиграли своята роля като проводници. Трябва да създадем нещо по-хубаво от нервите, или трябва да се създадат нерви, които да не се разстройват.
към втори вариант >>
Представете си, че вие сте добър човек, но няма нито растения, нито животни, разхождате се в една пустиня с пясък, какво ще направите с вашата
добрина
?
Вие ще ми кажете: „Едното разбираме, но защо човек да не бъде по-добър.“ Така може от ваше гледище, но от гледището на тази велика философия другояче седи въпросът. Ако ти носиш 60 кг злато на гърба си и дойде един и ти даде още 60 кг, питам, туй за твоя полза ли е. Едно благо е това, но едно ненужно благо. Какво от това, ако бъдеш по-добър, какво ще правиш? Представете си, че вие сте само на земята и сте много добър човек, какво ще правите с вашето добро?
Представете си, че вие сте добър човек, но няма нито растения, нито животни, разхождате се в една пустиня с пясък, какво ще направите с вашата добрина?
към беседата >>
Неговата
добрина
на сърцето се предава по известен род нерви и те като отслабнат, той не може да развие своята
добрина
и той става малодушен.
Добър човек аз наричам този, който не изнасилва себе си, нито ума си изнасилва, нито сърцето си изнасилва, нито волята си изнасилва. Той е според мене добър човек. Всеки, който изнасилва ума си, за да стане нещо повече, всеки, който изнасилва сърцето си, за да стане нещо повече и всеки, който изнасилва волята си, за да стане нещо повече, този човек не е разбрал философията на живота. Защото неговият ум на физическото поле зависи от устойчивостта на неговата нервна система. Когато неговите нерви се разкодират и не могат да предадат тази енергия, която мисълта изисква, той ще стане слабоумен.
Неговата добрина на сърцето се предава по известен род нерви и те като отслабнат, той не може да развие своята добрина и той става малодушен.
И след това, като отслабне неговата воля – неговата воля се предава по трети род нерви, и те като отслабнат, не могат да вършат работата си навреме, той не може да предава своята силова енергия и той ще стане безхарактерен.
към беседата >>
66.
Двата процеса в живота. Двата гласа
,
УС
, София, 1.10.1933г.,
А щом не вършиш Волята Му, Неговата
добрина
няма да се прояви.
А онзи, който е тръгнал на пътешествие, той не трябва да се бои от никакви препятствия. И човек е в състояние да преодолее всичките мъчнотии, когато постъпва разумно. Вас са ви научили на неща, които не са верни или си ги носите от миналото. Казвате: „Господ е добър.“ Добър е Господ. Кога? Когато вършиш Волята Му.
А щом не вършиш Волята Му, Неговата добрина няма да се прояви.
към беседата >>
67.
Общото благо
,
УС
, София, 5.11.1933г.,
Човешката
добрина
е там.
“ Това е едно заблуждение. Добър е Господ само при един разумен порядък на нещата. А дето няма порядък, да казваш, че е добър Господ, това е злословие. В болницата Господ не е добър. Добър е Господ извън болницата, а вътре в болницата добри сме ние.
Човешката добрина е там.
А Божията добрина е извън болницата. Дойде някой, помогне ти с хляб, с къща, с пари, хората са добри, но с тази помощ още не е станало добро. Или, казано другояче, ние сме във връзка с хората. И тия хора ни услужват, доколкото те могат да ни услужат. Доколкото знаят и доколкото искат да ни помогнат.
към беседата >>
А Божията
добрина
е извън болницата.
Добър е Господ само при един разумен порядък на нещата. А дето няма порядък, да казваш, че е добър Господ, това е злословие. В болницата Господ не е добър. Добър е Господ извън болницата, а вътре в болницата добри сме ние. Човешката добрина е там.
А Божията добрина е извън болницата.
Дойде някой, помогне ти с хляб, с къща, с пари, хората са добри, но с тази помощ още не е станало добро. Или, казано другояче, ние сме във връзка с хората. И тия хора ни услужват, доколкото те могат да ни услужат. Доколкото знаят и доколкото искат да ни помогнат. Какво ще искам от един беден човек?
към беседата >>
68.
Освободеният роб
,
НБ
, София, 17.12.1933г.,
Вашата вяра може да ви послужи дотолкоз, ако вие сте добри, и моята
добрина
може да се прояви чрез вас, да ви помогне.
Та, казвам: Туй не е в разрез с вашите вярвания. Вие оставете вашите вярвания на друго място. Ни най-малко вашата вяра няма да ме направи по-добър.
Вашата вяра може да ви послужи дотолкоз, ако вие сте добри, и моята добрина може да се прояви чрез вас, да ви помогне.
Ако вашата вяра е слаба, тогава любовта ви [не] може да се прояви. Ако вие обичате някого, вие трябва да станете проводник на неговата любов. Всеки човек, който става проводник на любовта на когото и да е, неговата любов действува вече, той е във връзка с Бога.
към беседата >>
69.
В какво седи духовният живот
,
УС
, София, 28.1.1934г.,
Когато влезеш в това състояние, ти се чувствуваш добър, но тази
добрина
не е твоя.
В природата има едно състояние, което наричаме „добро“.
Когато влезеш в това състояние, ти се чувствуваш добър, но тази добрина не е твоя.
А пък има едно друго състояние и като влезеш в него, ти се чувствуваш лош. Второто състояние: като че ли вземаш един нож в ръката си и мушкаш този или онзи. Той не мисли сам да прави зло, а чрез него е направено злото. А пък другото състояние, на доброто, прилича на бистра вода и някой взема от водата в чаша и дава на този, онзи. Тя, водата, мисли, че прави много добро.
към беседата >>
70.
Дружене, слушане и следване
,
ООК
, София, 7.2.1934г.,
Я ми кажете сега, де туряте моята
добрина
?
Ти искаш да бъдеш добър. Но къде е добротата на човека? Вие, които сте толкоз учени, говорите за доброто, кажете, де е добротата на човека, как познавате? Нали вий, някой път, познавате кой е добър и кой не. Как ме познавате дали съм добър или не?
Я ми кажете сега, де туряте моята добрина?
Де туряте парите на богатия? – В касата. Добре. Де туряте огъня? – На огнището. Де седи силата на огнището?
към беседата >>
71.
Слугуване
,
УС
, София, 8.4.1934г.,
В какво седи неговата
добрина
?
Какво представлява бедният човек? Какво представлява детето? За някого казват: „Той е много добър.“ Но какво нещо е добър човек?
В какво седи неговата добрина?
Ти трябва да намериш една основна черта, чрез която да се свържеш с неговото съзнание. И тогава ще се намериш в светлината на неговия свят и така ще учиш.
към беседата >>
72.
Числото 153
,
НБ
, София, 13.5.1934г.,
Възможно е да има известна лошавина, но в хората има известна
добрина
.
Та, казвам: Пред нас стои един проблем на опит, не на обезсърчение, да кажем: „Животът не струва да се живее, хората са лоши.“ Това е философия. Че са лоши хората, това е наше субективно схващане. Дали отвън условията са лоши, това е въпрос. И дали хората са лоши, то е пак въпрос.
Възможно е да има известна лошавина, но в хората има известна добрина.
Когато разрешаваме въпросите, не трябва да бъдем крайни. Когато казваме, че хората са лоши, разбирам, че и аз влизам в тях. Трябва да зная в какво именно са лоши. Трябва да знаем в какво именно е лош един човек.
към беседата >>
73.
Не живея за себе си
,
НБ
, София, 24.6.1934г.,
Но щом си добър в себе си, постъпи според законите на твоята
добрина
, понеже, ако не постъпиш така, ти ще паднеш в изкушение.
Аз не съм те създал. Аз като казвам, че си добър, ни най-малко няма да станеш добър. Ти го знаеш. Що ще казваш: „Аз добър човек ли съм или лош? “ Казвам: Или си добър, или си лош.
Но щом си добър в себе си, постъпи според законите на твоята добрина, понеже, ако не постъпиш така, ти ще паднеш в изкушение.
Ние сме изопачили закона на Любовта, турили сме ред правила кого да обичаме. Даже Моисей, който създаде онези, великите закони, десетте Божи заповеди, казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила, а баща си да почиташ.“
към беседата >>
74.
В царството на Христа и Бога
,
НБ
, София, 11.11.1934г.,
Като се връщал по пътя го настигнал ръководителят на каменаря, хванал го за врата и го натиснал към земята, и му ударил един силен бой, като му казал: Знаеш ли, че с твоята
добрина
, развали живота на този човек?
Сега колкото пъти минавал светията покрай местото, дето каменарят живял и работил, нямало кой да го посрещне да му измие краката, да се разговори. Един ден светията отишъл в дома на този каменар, сега вече пръв министър, но каменарят излязъл срещу него сърдит и недоволен и му казал: Кой си ти? Аз не те познавам. Как смееш да ме безпокоиш? Светията си излязъл, но му станало тъжно.
Като се връщал по пътя го настигнал ръководителят на каменаря, хванал го за врата и го натиснал към земята, и му ударил един силен бой, като му казал: Знаеш ли, че с твоята добрина, развали живота на този човек?
Тогава светията започнал да се моли на Господа, да му даде възможност да изправи погрешката си. И след това започнали гонения срещу каменаря, турили му секвестри на имането, парите изгубил и като останал последен бедняк, принудил се да отиде пак на същото си место, да продължава стария си занаят. Той се скрил там, да не го види, да не го знае никой. Като минал светията покрай него, каменарят го спрял, измил краката му и казал. Извини ме, че така се отнесох към тебе.
към беседата >>
75.
Проводници (Където и да отидем)
,
ООК
, София, 2.1.1935г.,
И това е хубаво, не е лошо, но трябва да бъдем добри за самите нас, понеже тази
добрина
аз трябва да я чувствам най-първо, а не хората.
Ти носиш излишен багаж в себе си. Никога не носи в себе си излишни идеи, излишни мисли. Ще ти направят някоя шега с тях. Заключението е: често в нашия живот има неща излишни. Ние често искаме да бъдем добри, за да ни видят хората.
И това е хубаво, не е лошо, но трябва да бъдем добри за самите нас, понеже тази добрина аз трябва да я чувствам най-първо, а не хората.
Доброто трябва да бъде най-първо заради мен.
към беседата >>
76.
В нова окраска. Богатството на деня
,
ООК
, София, 30.1.1935г.,
В какво седи еднаквата
добрина
?
Не. Не е въпросът в еднаквата големина. Не е въпросът там. И трябва ли да бъдете еднакво добри? Не, няма нужда да бъдете еднакво добри. Можете да постъпвате добре, но да бъдете еднакво добри - не.
В какво седи еднаквата добрина?
Отивам при едного - дава ми пет лева. Вторият ми дава десет лева, третият - петнайсет. Който ми даде повече, казвам, че е по-добър човек. Отивам при едного - удря ми една плесница. Казвам, че е лош.
към беседата >>
77.
Законът на помагането
,
ООК
, София, 6.3.1935г.,
Аз не казвам, че човек трябва да се остави да се качат на гърба му, но има една друга
добрина
.
Някой път не може да си дадете отчет, и като речете да си дадете отчет, вие се спъвате, а пък мислите, че много знаете. Някой път сте нервен, нетърпелив и не знаете как да си въздействате. Например всички мислите, че сте много добри. Някой казва: „Аз съм много добър", но лицето му не показва, че е добър. Той е добър, докато всичко върви гладко, и ако не върви гладко, не е добър.
Аз не казвам, че човек трябва да се остави да се качат на гърба му, но има една друга добрина.
Где е добрият и умният човек? Когато те предизвика кой да е човек, да не се раздразниш. Казал ти е някой някоя дума: „Ти нищо не знаеш, нищо не разбираш." Ти кажи: „Хубаво, прав си, че нищо не зная." После онзи може да ти каже, че нямаш сила, и една муха не можеш да вдигнеш. И нямаш и глас - не можеш да говориш. Ти сега защо трябва да му доказваш, че не е вярно това?
към беседата >>
78.
Двете добродетели / Двата вида добродетели. (Кой е правият път)
,
УС
, София, 24.3.1935г.,
Имам един господар, който, като завърти крана, тогава хората се заблудиха, но аз ще отвъртя този кран, и ще потече всичката
добрина
, която е събрана.“ Та от вас, дето не сте добри, то е, че кранът не е завъртян.
(втори вариант)
Питам, че как може да бъде човек щастлив? Най–първо кажи: „Добър човек съм аз.“ Но на себе си го кажи, не ходи да се хвалиш на другите. Ще кажеш: „Добър човек съм аз.“ Добре тогава, ако някой ви срещне и каже тъй: „Вие не сте добър.“ Какво трябва да му кажете? Срещне те някой, казва: „Казват, че не си добър човек.“ Как ще му кажеш? „Аз съм добър човек.
Имам един господар, който, като завърти крана, тогава хората се заблудиха, но аз ще отвъртя този кран, и ще потече всичката добрина, която е събрана.“ Та от вас, дето не сте добри, то е, че кранът не е завъртян.
И сега у всички вас добрината ви седи в това, че кранът ви е завъртян. Развъртете крана и ще видите, че по–добри хора от вас няма. И като ме срещне някой и като ми каже „Малко не те харесвам“, аз казвам „Да, да, да, аз, като се върна в дома, ще отвъртя крана.“ Жената, децата завъртели са крана. Мода е сега да се не плаща повече за водата, но като го развъртите. Без кран.
към втори вариант >>
79.
Който се учи на словото Божие
,
НБ
, София, 31.3.1935г.,
Добрината на сегашните хора е често икономическа, търговска
добрина
.
Малко хора съм срещал добри. Добри, разбирам човек да е добър в малките работи. Ако един професор отива на лекция, но види на пътя някое малко дете че плаче и той се спира да му услужи и после продължи пътя си, това е добър човек според мене. Той не се спира по задължение както някой друг може да направи това, но по вътрешно разположение. Или, ако този професор се спре пред едно малко животно и си продължи пътя, след като му услужи, това показва, че той е добър човек.
Добрината на сегашните хора е често икономическа, търговска добрина.
Щом някой човек е на служба, добър е той, щом получава заплата голяма и всичките му работи вървят напред, по-добър от него няма. Докато един човек има условия да се храни богато, мазничко, и той сам е мазничък, добър е той, но когато започне да яде сухия хлебец, когато дойдат лошите условия, той казва: Не се живее вече и после тия добри Хора Проповядват за братство, за равенство, за какво ли не проповядват, но това е относителна добрина. Значи, има относителна добрина. Онзи, който изяжда пет кокошки, е по-добър от онзи, който изяжда десет кокошки. Онзи, който изяжда десет кокошки, е по-добър от онзи, който изяжда двадесет кокошки.
към беседата >>
Докато един човек има условия да се храни богато, мазничко, и той сам е мазничък, добър е той, но когато започне да яде сухия хлебец, когато дойдат лошите условия, той казва: Не се живее вече и после тия добри Хора Проповядват за братство, за равенство, за какво ли не проповядват, но това е относителна
добрина
.
Ако един професор отива на лекция, но види на пътя някое малко дете че плаче и той се спира да му услужи и после продължи пътя си, това е добър човек според мене. Той не се спира по задължение както някой друг може да направи това, но по вътрешно разположение. Или, ако този професор се спре пред едно малко животно и си продължи пътя, след като му услужи, това показва, че той е добър човек. Добрината на сегашните хора е често икономическа, търговска добрина. Щом някой човек е на служба, добър е той, щом получава заплата голяма и всичките му работи вървят напред, по-добър от него няма.
Докато един човек има условия да се храни богато, мазничко, и той сам е мазничък, добър е той, но когато започне да яде сухия хлебец, когато дойдат лошите условия, той казва: Не се живее вече и после тия добри Хора Проповядват за братство, за равенство, за какво ли не проповядват, но това е относителна добрина.
Значи, има относителна добрина. Онзи, който изяжда пет кокошки, е по-добър от онзи, който изяжда десет кокошки. Онзи, който изяжда десет кокошки, е по-добър от онзи, който изяжда двадесет кокошки. Но това е относителна добрина. Казваме за този, който е изял петте кокошки, (че) е добре, но питайте какво е положението на кокошките?
към беседата >>
Значи, има относителна
добрина
.
Той не се спира по задължение както някой друг може да направи това, но по вътрешно разположение. Или, ако този професор се спре пред едно малко животно и си продължи пътя, след като му услужи, това показва, че той е добър човек. Добрината на сегашните хора е често икономическа, търговска добрина. Щом някой човек е на служба, добър е той, щом получава заплата голяма и всичките му работи вървят напред, по-добър от него няма. Докато един човек има условия да се храни богато, мазничко, и той сам е мазничък, добър е той, но когато започне да яде сухия хлебец, когато дойдат лошите условия, той казва: Не се живее вече и после тия добри Хора Проповядват за братство, за равенство, за какво ли не проповядват, но това е относителна добрина.
Значи, има относителна добрина.
Онзи, който изяжда пет кокошки, е по-добър от онзи, който изяжда десет кокошки. Онзи, който изяжда десет кокошки, е по-добър от онзи, който изяжда двадесет кокошки. Но това е относителна добрина. Казваме за този, който е изял петте кокошки, (че) е добре, но питайте какво е положението на кокошките? И след това религиозните хора ще казват, че Бог така е наредил.
към беседата >>
Но това е относителна
добрина
.
Щом някой човек е на служба, добър е той, щом получава заплата голяма и всичките му работи вървят напред, по-добър от него няма. Докато един човек има условия да се храни богато, мазничко, и той сам е мазничък, добър е той, но когато започне да яде сухия хлебец, когато дойдат лошите условия, той казва: Не се живее вече и после тия добри Хора Проповядват за братство, за равенство, за какво ли не проповядват, но това е относителна добрина. Значи, има относителна добрина. Онзи, който изяжда пет кокошки, е по-добър от онзи, който изяжда десет кокошки. Онзи, който изяжда десет кокошки, е по-добър от онзи, който изяжда двадесет кокошки.
Но това е относителна добрина.
Казваме за този, който е изял петте кокошки, (че) е добре, но питайте какво е положението на кокошките? И след това религиозните хора ще казват, че Бог така е наредил. – В кой кодекс е писано това? – Човек е писал това, то не е от Бога. Ето имате закони в държавата, писани от хората.
към беседата >>
80.
Киселина, основа, сол
,
ООК
, София, 1.5.1935г.,
Че първия ден тя е добра, вие не знаете причината за нейната
добрина
.
Но дъщерята изведнъж се променя, тя днес е много нежна. Кои са причините? Като срещне баща си, говори много нежно, сладко. Бащата мисли, че е много добра. Но втория ден пак съвсем се изменя състоянието.
Че първия ден тя е добра, вие не знаете причината за нейната добрина.
Втория ден какво става, пак не знаете причините. Да оставим тия работи настрана.
към беседата >>
81.
Условия и възможности / Условие и възможности
,
МОК
, София, 17.5.1935г.,
Но може да вземе вид на лошевина и на
добрина
.
(втори вариант)
В природата няма боядисване. Природата бои няма, боядисва само човекът. В природата ти в един момент можеш да бъдеш боядисан, а в друг момент можеш да бъдеш разбоядисан − моментално. Човек всякога си остава такъв, какъвто си е. Той нито е кротък, нито е добър, нито е лош.
Но може да вземе вид на лошевина и на добрина.
Две неща, външни са те, но нещата отвън са в едно статическо положение. А човек при известни условия може да бъде добър, а при други − лош. Ако тебе те ударят с камък, ще бъдеш лош; но ако те ударят с хляб и ти си гладен, тогава ще се радваш. За пример вие стоите под някоя круша. Падне някой плод и ви удари по главата, защото вятърът го полюлял.
към втори вариант >>
Но може да вземе вид на лошевина и на
добрина
.
Природата бои няма. Боядисва само човекът. В природата ти в един момент може да бъдеш боядисан, а в друг момент да бъдеш разбоядисан моментално. Човек всякога си остава такъв, какъвто е. Той нито е кротък, нито е лош, нито е добър.
Но може да вземе вид на лошевина и на добрина.
Две неща, външни са те, но нещата отвън са в едно статическо положение. А човек при известни условия може да бъде добър, а при други лош. Ако тебе те ударят с камък, ще бъдеш лош, но ако ти дадат хляб, когато си гладен – ще се радваш. Запример стоите под някоя круша. Падне някой плод и ви удари по главата, защото вятърът го полюлял.
към беседата >>
82.
Общи погрешки и общи добродетели
,
ООК
, София, 29.5.1935г.,
Някои от вас няма да се заразят, но туй ни най-малко не зависи от вашата
добрина
.
То е един живот. Някои хора привличат туберкулозата, някои хора, ако ги туриш при болни от туберкулоза, нищо не им става. Има хора, които и при прокажени да са, нищо не им става. Има други, които се заразяват. Ако ви турим при прокажени, колко от вас няма да се заразят?
Някои от вас няма да се заразят, но туй ни най-малко не зависи от вашата добрина.
Вие сте положителен, тази болест не намира почва във вас.
към беседата >>
83.
Филмът на живота
,
ООК
, София, 3.7.1935г.,
Вие искате Господ да прояви Своята
добрина
, без да проявите труд.
Та казвам, в живота трябва да работите. Вие искате да бъдете щастливи, без да сте направили нищо.
Вие искате Господ да прояви Своята добрина, без да проявите труд.
Вие искате да прояви Своето величие и добрина, без вие да дадете нещо. Вие искате учителят ви да прояви своето знание, без да учите. Учителят за да прояви знание, ученикът трябва да учи. И ако ученикът не учи, тогава напразно отива трудът на учителя. И какво ще придобиете тогава?
към беседата >>
Вие искате да прояви Своето величие и
добрина
, без вие да дадете нещо.
Та казвам, в живота трябва да работите. Вие искате да бъдете щастливи, без да сте направили нищо. Вие искате Господ да прояви Своята добрина, без да проявите труд.
Вие искате да прояви Своето величие и добрина, без вие да дадете нещо.
Вие искате учителят ви да прояви своето знание, без да учите. Учителят за да прояви знание, ученикът трябва да учи. И ако ученикът не учи, тогава напразно отива трудът на учителя. И какво ще придобиете тогава?
към беседата >>
84.
Развързано ще бъде на небето
,
НБ
, София, 14.7.1935г.,
Защото ако с вашата обич към едного причините смърт на баща си или на майка си, каква обич е тази или каква
добрина
е тази?
В това правило има само едно изключение: Без позволение на баща си вие можете да обикнете само Бога и ближния си. Що се отнася за другите, вие трябва да питате баща си и майка си дали трябва да ги обичате. Всички раздори в света се дължат именно на това, че вие обиквате някого без позволението на вашите майка и баща. Това са научни данни, които за в бъдеще учените хора ще ги изнесат. Та ще знаете, че нямате право да обичате без позволение. Защо?
Защото ако с вашата обич към едного причините смърт на баща си или на майка си, каква обич е тази или каква добрина е тази?
Ако след като обикнеш един външен човек и тази любов внесе живот в баща ти, обичай го. Но, ако твоята любов донесе смърт за баща ти, тя не е правилна и ти не трябва да го обичаш, тази любов не е на място. Ако твоята любов е правилна, тя трябва да внесе живот в майка ти и в баща ти. Това е закон, който трябва да имате предвид. Този закон се отнася не само до семействата, но и до религиозните общества и до всички останали общества и сдружения.
към беседата >>
85.
Пробни страдания
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 18.8.1935г.,
Тогава тя ще си спомня за неговата
добрина
, ще изнася добрите му качества, ще мисли за него.
Страданията предшестват Любовта. Когато син казва, че обича баща си, той се лъже. Синът обича истински баща си само след като бащата замине за онзи свят. Някоя жена казва, че обича мъжа си. Колко обича мъж си тази жена ще познае едва след като той замине за другия свят.
Тогава тя ще си спомня за неговата добрина, ще изнася добрите му качества, ще мисли за него.
Същото може да се каже и за мъжа. Докато е жива жена му, той не я цени, не иска да я знае. Щом замине за другия свят, тогава започва да я цени, да разбира какво нещо е загубил. Докато са заедно в семейството или в едно общество, хората не се обичат. Щом замине един от тях, всички започват да го обичат.
към беседата >>
86.
Стари и нови разбирания
,
СБ
,
РБ
, София, 2.9.1935г.,
Опитвали ли сте неговата
добрина
?
ще му кажа няколко думи да го позалъжа. Според мене, мазането не е изкуство, но цапане. Защо трябва да мажете колата на човека? Една дума кажете на човека, но да е ценна, да съдържа истината. Казвате на някой човек, че е добър.
Опитвали ли сте неговата добрина?
Можете ли да кажете, че някой човек е добър, само защото ви е дал пари? Има един начин, по който можете да познаете добрината на човека. Докато не дойдете до този начин, вие не можете да кажете, кой човек е добър, и кой – не. Лесно е да ви даде човек няколко лева. Всеки може да ви даде пет, десет лева, без да е добър човек.
към беседата >>
87.
Защо им говориш с притчи?
,
НБ
, София, 22.9.1935г.,
Тяхната
добрина
е външната страна на тяхната здравина.
– За да не си създадем нещастия. Следователно, доброто е един метод, не фиктивен. Доброто е метод само за материалния свят. Ти не можеш да постигнеш каквото и да е, каква и да е реалност, ако не си добър. Мускулите на човека трябва да бъдат добри.
Тяхната добрина е външната страна на тяхната здравина.
Външната страна на мозъка, това е неговото добро функциониране. Външната страна на ума, това е неговото добро мислене. Мисълта им има отношение към материята. Вие можете да направите опит с вашата мисъл. Ако можете да посадите едно дърво и да го поставите на влиянията на вашата добра мисъл, това дърво ще даде добри плодове.
към беседата >>
88.
Герои / Героите
,
УС
, София, 3.11.1935г.,
Тази
добрина
и животните имат.
Някой – по два пъти, но най-малко по един плод на ден ядете и се чудите защо са тия нещастия в света. Ама представете си един ден поне да не ядете от туй дърво – да не допуснете никаква отрицателна мисъл в ума си спрямо някого и да не възроптаете за нищо. Като един ангел – да не мине лоша мисъл в ума ви. Един ден поне да не мине. Някои минават за последователи на Христа.
Тази добрина и животните имат.
И животните са тъй добри. Като го нахраниш, и животното е добро. Но бутни го – хапане има, ритане има, мушкане има.
към беседата >>
89.
Моралът
,
МОК
, София, 29.11.1935г.,
Аз го наричам: на положителната
добрина
и на отрицателната
добрина
; на болните се дължи отрицателната
добрина
.
Ние трябва да бъдем здрави. То е отношението на здравите хора към тях. Болните трябва да обичат здравите, то не е моралът за болните. Моралът за добрите хора, за здравите, за умните е те да обичат болните, в тях трябва да има желание да се приближат [до тези], които са със слабо телосложение, глупави, лоши и към всичките хора трябва да имат отношение. Казвам: В света съществуват два морала – единият положителен, другият – отрицателен.
Аз го наричам: на положителната добрина и на отрицателната добрина; на болните се дължи отрицателната добрина.
Болният човек е отрицателен, той трябва да мине към положителната добрина, трябва да бъде един положителен човек. Та казвам: Когато се казва, че трябва да обичаме, ако нямаш дарба, обичай всички умни хора. Ако не си морален, обичай всички добри хора. Ако не си много от здравите, обичай здравите хора. Едно практическо правило в живота, което всеки ден може да прилагате.
към беседата >>
Болният човек е отрицателен, той трябва да мине към положителната
добрина
, трябва да бъде един положителен човек.
То е отношението на здравите хора към тях. Болните трябва да обичат здравите, то не е моралът за болните. Моралът за добрите хора, за здравите, за умните е те да обичат болните, в тях трябва да има желание да се приближат [до тези], които са със слабо телосложение, глупави, лоши и към всичките хора трябва да имат отношение. Казвам: В света съществуват два морала – единият положителен, другият – отрицателен. Аз го наричам: на положителната добрина и на отрицателната добрина; на болните се дължи отрицателната добрина.
Болният човек е отрицателен, той трябва да мине към положителната добрина, трябва да бъде един положителен човек.
Та казвам: Когато се казва, че трябва да обичаме, ако нямаш дарба, обичай всички умни хора. Ако не си морален, обичай всички добри хора. Ако не си много от здравите, обичай здравите хора. Едно практическо правило в живота, което всеки ден може да прилагате. Да имате микроскопическо правило: Не търсете да съжалявате за онова, [което нямате], но после, като забогатеете, на тях, [неразвитите] може да им дадете същото правило.
към беседата >>
90.
Вътрешният живот. Вътрешни и външни прояви. Трите книги / Трите книги
,
УС
, София, 8.12.1935г.,
Туй е
добрина
за мене.
Вие искате да знаете някой човек свят ли е или не. Че, той като дошъл вкъщи, у вас, и си заминал и остави благословението в дома, този човек е добър. А дойде някой вкъщи – след като дошъл, дойде сиромашия, нещастия. Котсуз хора има, от които ви е страх всичките. Тогава, за мене не важи какви сте – аз искам да зная, като идете вкъщи, какво добро носите.
Туй е добрина за мене.
Какво ще оставите с вашата мисъл. Може нищо да не кажете, може и да не говорите, но хората ще схванат вашата мисъл, права ли е тя; и вашите чувства ще схванат, и постъпките ви ще схванат. Добрият човек е като един скъпоценен камък – той отражава светлината; той е като един цвят – без да иска, ухание излиза от него. И Писанието казва: всички трябва да бъдем като цветове, ухание трябва да излиза.
към беседата >>
91.
Дванадесетият час
,
НБ
, София, 8.12.1935г.,
Силата на човека не се заключава в неговата физическа сила, нито в неговото богатство, нито в неговото знание, нито в неговата
добрина
.
Като жилиш, ето какво направят с тебе. Ще обърнат кошера в котела с вода и всичката твоя философия ще се свърши. Понякога и вие вадите ножа си, както пчелата своето жило и казвате: Знаеш ли какво мога да направя с тебе? Какво ще направиш? Ще станеш причина да обърнат кошера ти в котел с вода и всичко с тебе ще се свърши.
Силата на човека не се заключава в неговата физическа сила, нито в неговото богатство, нито в неговото знание, нито в неговата добрина.
Това са капитали. Силата на човека седи в неговото разбиране на великите Божии Закони, които направляват неговия живот. Всички други неща се обуславят от мисълта на човека. Мисълта, това е здравословното състояние на човека. Ако не може да мисли право, човек не може да бъде здрав.
към беседата >>
92.
Предпоследната врата. За това което е
,
МОК
, София, 7.2.1936г.,
Като станеш добър, ти си недоволен от своята
добрина
.
От еднообразието произтичат страданията. Несносният живот е еднообразен. Еднообразие е запример, когато човек иска да стане богат. Еднообразие е когато искаш да станеш учен. Еднообразие е когато искаш да станеш добър.
Като станеш добър, ти си недоволен от своята добрина.
Като станеш учен, ти си недоволен от своето учение. Учението не е нещо да го събереш в едно. То е непреривен процес. Казва: „Аз искам да бъда добър.“ Че как ще бъдеш добър? То е непреривно.
към беседата >>
93.
Сегашният момент
,
ООК
, София, 11.3.1936г.,
Не че сте лоши, защото ако бяхте лоши... но всинца сте много добри, и от голяма
добрина
страдате.
Щом искаш другите хора да станат добри като тебе, ти ще умреш. Ти можеш да живееш дотогава, докато хората около тебе са лоши. Щом станат добри като тебе, ти ще умреш. Че вие сте тук, понеже не се споразумявате. У вас ежби, колкото искате.
Не че сте лоши, защото ако бяхте лоши... но всинца сте много добри, и от голяма добрина страдате.
Вие сте станали по-добри, отколкото сте. Ако доброто разрешаваше живота, тогава защо Бог допусна злото в света? Злото съществува, за да бъде небето щастливо. Онези същества долу живеят, и в небето съществата живеят. Два живота има.
към беседата >>
94.
Навреме
,
ООК
, София, 2.9.1936г.,
Но той от своята
добрина
може ли да ти предаде нещо?
Някои деца казват: „Много е учен нашият учител.“ Питам: този отличен учител може ли да предаде нещо на децата? Може да предаде, ако те се учат. Но той иначе няма да бъде в никаква полза. Той е учен за себе си. За някой човек казват, че е добър.
Но той от своята добрина може ли да ти предаде нещо?
Той може да ти предаде, може да те научи. Вие казвате: „Какво да учим вече? “ Теб ти дотегна да вярваш. Че няма да вярваш само в едно нещо. Ти ще вярваш в хиляди работи.
към беседата >>
Сега остава при тия добри условия, при твоята
добрина
и при добрината на твоя баща и майка, ти сам какво можеш да направиш?
Не бързайте. Всеки път извършвайте нещата с вътрешно разбиране. И не дръжте в ума си колко знаете. Ти казваш: „Аз съм много добър човек.“ Добрината е едно условие. Казваш: „Баща ми и майка ми са добри.“ И те са условие.
Сега остава при тия добри условия, при твоята добрина и при добрината на твоя баща и майка, ти сам какво можеш да направиш?
Някой път има друга една крайност – ние уповаваме повече на себе си. Това е друга крайност. Аз казвам, човек във всеки момент трябва да знае кога и как да направи нещата. Има определено време за музиката. Всички песни не се пеят еднакво.
към беседата >>
95.
Личното и безличното
,
ООК
, София, 16.9.1936г.,
Защото само богатият може да бъде недобър, добрият може да изгуби своята
добрина
.
Кои са причините, че той не е добър? В дадения случай ти си се раздвоил. Двама са вътре в тебе. Единият не одобрява поведението на другия. Богатият казва: "Не съм добър." Щом не си добър, ти си богат човек.
Защото само богатият може да бъде недобър, добрият може да изгуби своята добрина.
И само лошият добър може да стане. Добрият каква нужда има да стане добър? Щом казваш "аз съм добър", това показва, че ти си в пътя на прогреса. А пък щом не повдигаш този въпрос, нито че си добър, нито че си лош, какво е другото състояние сега? То е състояние на покой.
към беседата >>
96.
За Слава Божия
,
СБ
,
УС
, София, 20.9.1936г.,
Можеш да се интересуваш от неговата
добрина
дотолкова, доколкото той има отношение; или някой път се интересуват за някои лоши хора.
Някой път вие се спирате върху положението, което знаете. Запример има видни математици, които изчисляват с каква бързина се движат атомите; има математици, които изчисляват колко атоми има, колко йони има и т.н. Питам: Ако ти знаеш бързината на един атом, какво отношение има тази бързина спрямо тебе? Защото всичките неща са важни дотолкова, доколкото те имат отношение. Ти някой път се интересуваш за някой добър човек.
Можеш да се интересуваш от неговата добрина дотолкова, доколкото той има отношение; или някой път се интересуват за някои лоши хора.
Ходите и разпространявате, че този е лош, туй направи. Какво отношение има? Значи, в дадения случай, и доброто, и злото имат отношение. Значи, щом говорите за доброто на някой човек, имате едно отношение; и щом говорите за неговото лошо, за неговите погрешки, пак се интересувате, пак го обичате – има нещо, което пак ви интересува. Значи има нещо във вас, което е с лошевината на този човек; че като говорите лошо за този човек, вие храните туй същество, приятно му е.
към беседата >>
97.
Шестото чувство / Вярата и Любовта. Шестото чувство
,
УС
, София, 18.10.1936г.,
Опитал ли си неговата
добрина
?
– Защо си измени мнението? – „Така почувствах.“ – Чувстването не е нещо научно. Трябва да се обосновеш научно, защо измени мнението на тоя човек. Твоето мнение, твоят възглед трябва да отговаря на реалността. Казваш за някого, че е добър човек.
Опитал ли си неговата добрина?
Даваш му двеста лева на заем, с условие да ги върне след два месеца. Не само, че не ги връща след тоя срок, но даже не се извинява. Българинът не е точен. В това отношение англичанинът е пример за точност. Преди войната бях изписал няколко английски книги.
към беседата >>
98.
Гладни и сити. Единение и разединение / Гладни и сити – единение и разединение
,
МОК
, София, 15.1.1937г.,
Един лорд в Англия започнал търговия и се прочул със своята щедрост и
добрина
.
(втори вариант)
Ние нагазихме в една дълбока област. Да се върнем назад. Не е лесна работа човек да носи страданията. Не е лесна работа, човек да дава. Скоро имаше един пример.
Един лорд в Англия започнал търговия и се прочул със своята щедрост и добрина.
Сега казва: “Дотегна ми да бъда щедър.” И сега иска да бяга от Англия. По 600 писма получава на ден, все му искат, разправят му за своите страдания. Получава всеки ден по 600 писма, на които той отговаря. Той казва: “Аз имам своите бедни.” Той пишел и на онези, които не са негови. Да отговаряш на 600 писма и все просби да дава по нещо.
към втори вариант >>
Сега иска да напусне Англия, казва: “Бягам да не съм толкова известен със своята
добрина
.” Представете си обратното: някой човек не е щедър и на него пращат 600 писма на ден.
(втори вариант)
Сега казва: “Дотегна ми да бъда щедър.” И сега иска да бяга от Англия. По 600 писма получава на ден, все му искат, разправят му за своите страдания. Получава всеки ден по 600 писма, на които той отговаря. Той казва: “Аз имам своите бедни.” Той пишел и на онези, които не са негови. Да отговаряш на 600 писма и все просби да дава по нещо.
Сега иска да напусне Англия, казва: “Бягам да не съм толкова известен със своята добрина.” Представете си обратното: някой човек не е щедър и на него пращат 600 писма на ден.
Той какво ще прави? Или някой, който не е щедър, излязъл на пътя и някой разбойник извади револвера, казва:”Давай! ” Таман минал няколко крачки, среща го друг и казва: ”Давай! ” 600 души те срещат и искат. Ти ще даваш.
към втори вариант >>
Има един такъв пример: един беден лорд в Англия започнал търговия и се прочул със своята
добрина
и щедрост.
Сега, нагазихме в една дълбока област, нека се повърнем назад. Не е лесна работа човек да носи страданията, не е лесна работа човек да дава.
Има един такъв пример: един беден лорд в Англия започнал търговия и се прочул със своята добрина и щедрост.
Всеки ден получавал по шестстотин писма на ден, в които все му искали нещо, все му разправяли за своите страдания. Получавал по шестстотин писма, на който отговарял. И казвал на хората: „Аз си имам своите бедни“. Пишел и на онези, които не са негови. Накрая лордът казал: „Дотегна ми да бъда щедър!
към беседата >>
99.
Великодушие и целомъдрие / Великодушие и Целомъдрие. Мекота
,
УС
, София, 31.1.1937г.,
ТЕ са емблем на човешката
добрина
.
(втори вариант)
Ако по Някога вие сте лоши; това показва, че майка ви не ви е целувала както трябва, и баща ви не ви е целувал както трябва. Ако бяха ви целували на място, вие нямаше да имате тези страдания. Но ето къде е погрешката сега, ако един стар човек, на когото зъбите са опадали, рече да дъвче храната си, той няма да има този резултат, както когато е бил на млади години, когато зъбите му са били здрави. За да дъвчеш, зъби трябват. Що са зъбите за човека?
ТЕ са емблем на човешката добрина.
Аз често съм правил опити с кучета. Влизам в един двор, кучето излиза насреща ми, веднага си отваря устата. То се гневи, и казва: Знаеш ли, че аз имам зъби? Щом видя зъбите му, аз веднага вадя от джоба геврече или хлебец и му давам. Казвам: Твоите зъби трябва да се занимават с тези гевречета.
към втори вариант >>
100.
Гласни и съгласни – радости и скърби
,
ООК
, София, 24.3.1937г.,
Много си добър, от голяма
добрина
страдаш.
Пък другото да е спомагателно. Но кога гласните букви са спомагателни? Ти може да произнесеш А-то и с първото гърло, но няма да придобиеш тия резултати. Ти ако кажеш на един човек: „Имам добро мнение заради вас“, но го кажеш остро и сухо или пък кажеш на друг меко и нежно: „Аз имам добро мнение за вас“. На един човек като му говориш, кажи му, не да го мажеш.
Много си добър, от голяма добрина страдаш.
Много си лош, от голяма лошавина страдаш. Човек може да страда от голямата си добрина, като не знае. Много майки, като им са болни децата от добра воля, да не би да умрат от глад ги уморяват. Та ви казвам: Онова знание, което имате сега, пазете се от него. Аз ви казвам: Пазете се от знанието, което имате.
към беседата >>
Човек може да страда от голямата си
добрина
, като не знае.
Ти може да произнесеш А-то и с първото гърло, но няма да придобиеш тия резултати. Ти ако кажеш на един човек: „Имам добро мнение заради вас“, но го кажеш остро и сухо или пък кажеш на друг меко и нежно: „Аз имам добро мнение за вас“. На един човек като му говориш, кажи му, не да го мажеш. Много си добър, от голяма добрина страдаш. Много си лош, от голяма лошавина страдаш.
Човек може да страда от голямата си добрина, като не знае.
Много майки, като им са болни децата от добра воля, да не би да умрат от глад ги уморяват. Та ви казвам: Онова знание, което имате сега, пазете се от него. Аз ви казвам: Пазете се от знанието, което имате. Опитността, която имате, не я напущайте. Дойде някой казва: „Ами ти вярваш ли в Бога?
към беседата >>
101.
Четирите струни
,
ООК
, София, 7.4.1937г.,
Казвам: Вие сте дошли на земята, трябва да отворите по-големи прозорци, за да може Божията благост, Божията
добрина
, Божията Любов, Божията светлина, Божията топлина да могат да влезат във вас.
И билет нямам и пари нямам, но аз може да се свържа със слънцето, може да направя един прозорец голям, да отворя, че да влиза неговата топлина и светлина. Може да се свържа и да черпя всички блага на слънцето. Следователно, направо аз няма да ходя на слънцето. Аз ще възприема светлината и топлината на слънцето, ако оставя този вход свободен, неговата сила ще влезе. Щом влезе, аз вече използувам светлината на слънцето.
Казвам: Вие сте дошли на земята, трябва да отворите по-големи прозорци, за да може Божията благост, Божията добрина, Божията Любов, Божията светлина, Божията топлина да могат да влезат във вас.
Вие ще отворите прозорците си и ще оставите, както слънцето внася и изпраща своите лъчи във вашите стаи, така ще оставите ума и сърцето свободни в себе си и Божественото ще влезе във вас и ще извърши онова, което вие не можете. Онова, което слънцето може да извърши заради вас, никой не може да го извърши. Оставете Бог да влезе във вас и да извърши онова, което никой не може да извърши за вас. Каква детска вяра трябва да има човек. Най-първо трябва да се отучите от сръднята.
към беседата >>
102.
Път към новото
,
ООК
, София, 14.4.1937г.,
Той да завърши всичките добрини, да няма вече
добрина
, която да прави и тогава да дойде.
Тогава разбирам да му простя греховете. Направил първия грях, иде. Казвам: Ти още не си свършил това училище. Пък когато дойде при мене някой праведник същото му казвам: Ти още си в началото. – Той направил едно добро и иде при мене.
Той да завърши всичките добрини, да няма вече добрина, която да прави и тогава да дойде.
На грешника казвам, иди направи всичките грехове, които можеш да направиш в света, да не би да остане някой грях, който не си направил, да не си опитал. И на проповедника казвам: Иди ти направи всичките добрини, че тогава елате при мене да ви покажа новия път. В новия път трябва да сте свършили тия две училища. Трябва да сте свършили пътя на греха и пътя на правдата и тогава да дойдете до Любовта.
към беседата >>
103.
Истина и благост / Благост и Истина
,
УС
, София, 18.4.1937г.,
Често се говори за човешкия ум и за човешката
добрина
.
(втори вариант)
Има няколко положения, които всеки трябва да държи в себе си.
Често се говори за човешкия ум и за човешката добрина.
Умът трябва да се отличава с две качества, които трябва да бъдат съединени. Сега има няколко превода. Благост и Истина трябва да бъдат съединени в ума, за да бъде той продуктивен. Ако в човешкия ум не може да пребъдва Благостта и Истината, той остава непродуктивен. И когато ние говорим, че чрез човешкия ум може да се постигне всичко, подразбираме тия две качества в него.
към втори вариант >>
104.
Възможности в живота
,
ООК
, София, 21.4.1937г.,
Толкоз добри, че от
добрина
страдате.
Той казва: „Тъй с една лула?! “ Та често и вас с лулата ви закарват в участъка. Да ви кажа сега: Вие всички страдате от големи добрини. Вие всички сте по-добри, отколкото трябва. Трябва малко по-лоши да станете, много добри сте.
Толкоз добри, че от добрина страдате.
Всички хора се от добрина страдат. Онази майка ограничава детето си от Любов. Тя го ограничава да не падне, туй да не стане, ще иде, ще го вземе. Детето пълзи, майката го взема. Туй дете се възмущава, плаче, не го оставя свободно.
към беседата >>
Всички хора се от
добрина
страдат.
“ Та често и вас с лулата ви закарват в участъка. Да ви кажа сега: Вие всички страдате от големи добрини. Вие всички сте по-добри, отколкото трябва. Трябва малко по-лоши да станете, много добри сте. Толкоз добри, че от добрина страдате.
Всички хора се от добрина страдат.
Онази майка ограничава детето си от Любов. Тя го ограничава да не падне, туй да не стане, ще иде, ще го вземе. Детето пълзи, майката го взема. Туй дете се възмущава, плаче, не го оставя свободно. Тя не че има лошо разположение, тя има най-добро разположение.
към беседата >>
105.
Бяга в Тарсис
,
НБ
, София, 6.6.1937г.,
Вяра, която не внася
добрина
в човешкия ум, това е невежество.
Слънцето изгрява от изток и залязва на запад. Ще седнеш и ще почиваш. Туй не е любов. Ако обичаш Слънцето, ще използуваш неговата енергия, ще се научиш да четеш, ще бъдеш добър, ще бъдеш трудолюбив – то значи да обичаш. Някой казва: „Вярвам в Бога.“ Вяра, която не внася светлина в човешкия ум, това е невежество.
Вяра, която не внася добрина в човешкия ум, това е невежество.
Казва: „Вярвам.“ В какво вярва? Вярва в туй, което не е. Ако ние всички вярваме в това, което е, и животът ни ще бъде това, което е. И понеже не вярваме в това, което е, затова във всичкия наш живот е туй, което не е.
към беседата >>
106.
Възлюбете Господа!
,
НБ
, София, 27.6.1937г.,
Отива в небето, изпъждат го оттам и казват: „Не можеш да дойдеш тука, понеже никаква
добрина
не си направил.“ Той дал заявления на Господа.
Един анекдот има из американския живот. Един богат американец, много богат бил, но скъперник, нищо никому не давал и само веднъж, минал един работник, че му дал един морков, откъснало му се от сърцето.
Отива в небето, изпъждат го оттам и казват: „Не можеш да дойдеш тука, понеже никаква добрина не си направил.“ Той дал заявления на Господа.
Казва: „Не знаех, аз мислех, много добрини съм направил.“ Господ казва: „Разгледайте книгата на живота му.“ И като разгледали, намерили, че дал един морков. Казват: „Дайте му моркова, да се хване за него и като се хване, да го издърпате нагоре.“ Като се хванал той за моркова, за него се нахванали още много други и като се обърнал, казва им: „Морковът е мой. Какво правите на този морков? “ И като казал това, паднал долу.
към беседата >>
107.
Аз ще дойда
,
НБ
, София, 11.7.1937г.,
Ако не го обичаш, ще му направиш само една
добрина
.
Ако обичаш, веднъж ще бъдеш виноват, ако не обичаш – два пъти. Тогава, едно от двете. Афоризъм е това, едно противоречие. Защо трябва да го обичаш? Ако обичаш един човек, ще му направиш две добрини.
Ако не го обичаш, ще му направиш само една добрина.
А в истинския живот никой не ви обича да му направиш една добрина. Всеки обича две добрини. Щом е едно добро, казва: „Носи си го, не ми трябва.“ Щом са две добрини, с двете ръце ги взема.
към беседата >>
А в истинския живот никой не ви обича да му направиш една
добрина
.
Тогава, едно от двете. Афоризъм е това, едно противоречие. Защо трябва да го обичаш? Ако обичаш един човек, ще му направиш две добрини. Ако не го обичаш, ще му направиш само една добрина.
А в истинския живот никой не ви обича да му направиш една добрина.
Всеки обича две добрини. Щом е едно добро, казва: „Носи си го, не ми трябва.“ Щом са две добрини, с двете ръце ги взема.
към беседата >>
108.
Стани
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 23.7.1937г.,
Казвате: “Този човек е добър.” Не се занимавайте и с неговата
добрина
.
(втори вариант)
Та рекох, приложение трябва. Вие не обръщате внимание какво е положението на другите хора. Казвате: “Този човек е лош.” Не се занимавайте с лошевината на хората.
Казвате: “Този човек е добър.” Не се занимавайте и с неговата добрина.
Вие ще направите една погрешка. Ако едно дете отива при един сладкар, който прави такива бонбони и през целия живот ходи да му дава по едно бонбонче и то го ближе. Питам: от туй близане какво ще добие детето? Да допуснем, че една млада мома види един красив момък, какво ще научи? - Ще научи, че е сладък.
към втори вариант >>
109.
Светилник на ръцете и на нозете / Мед да потече
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 6.8.1937г.,
Дойде някой добър човек, веднага чувствувам неговата
добрина
, радостен съм, весел съм.
(втори вариант)
По другото правило трябва да я нахукам. Право си мисли, тя като се огледала в мене, видяла себе си. Нищо повече. И действително, аз зная, има един закон. Като дойда в положението на един грешен човек, всякога една седмица чувствувам неговото състояние, като че съм оцапан, грешник, неразположен, всичко туй в мене бушува, след една седмица или един месец се очистя, пак стана чист.
Дойде някой добър човек, веднага чувствувам неговата добрина, радостен съм, весел съм.
Зная, това не е мое. Негово състояние е.
към втори вариант >>
110.
Вътрешна обхода
,
УС
, София, 29.8.1937г.,
Не може да придобиеш добрината, ако не проявяваш своята
добрина
, ако не обичаш сърдцето.
(втори вариант)
Та рекох сега, научете се да давате свобода. Не може да давате свобода, ако не обичате душата си. Не може да добиете сила, ако не обичате духа си. Не може да придобиеш светлина, ако не обичаш ума си, ако не разбираш светлината.
Не може да придобиеш добрината, ако не проявяваш своята добрина, ако не обичаш сърдцето.
Туй, което сега проявявате, то е вашия минал живот. Както сте живели, както сте мислили в миналото, така се проявявате сега. Човек трябва да знае, как да поправи една погрешка.
към втори вариант >>
111.
Но Аз ще погледна
,
НБ
, София, 29.8.1937г.,
Но за да влезете в този свят, трябва да притежавате 4 неща: душата ви трябва да бъде свободна; духът ви трябва да бъде силен; умът ви трябва да бъде светъл, а сърцето ви трябва да бъде пълно с
добрина
.
Кога ще бъде това? Ако го приемете, то може да бъде още днес. Това зависи от вашия ум. Ако вие можете да се подигнете с ума си, вие още днес можете да влезете в този уреден свят.
Но за да влезете в този свят, трябва да притежавате 4 неща: душата ви трябва да бъде свободна; духът ви трябва да бъде силен; умът ви трябва да бъде светъл, а сърцето ви трябва да бъде пълно с добрина.
към беседата >>
Но онзи, който има свобода, има сила, има светлина, има и
добрина
, той няма в какво да се съмнява.
Сега и аз ще направя в дадения случай същото: ще бутна оковите ви и ще кажа: „Станете! “ Оковите ви ще паднат, вие ще станете и ще излезете вън. След това ще ви кажа: „Идете сега при братята си и им кажете какво ви е казал Господ.“ Възможно ли е това? Възможно е, няма какво да се съмнявате. Съмнява се само онзи, който няма нищо, който нищо не е придобил.
Но онзи, който има свобода, има сила, има светлина, има и добрина, той няма в какво да се съмнява.
Човек няма в какво да се съмнява. Но слугата може да се съмнява в господаря си, докато е слуга. Овцата може да се съмнява във вълка, че може да я изяде. Когато вълкът стане овца, овцата не може да се съмнява във вълка.
към беседата >>
112.
И виделината свети
,
НБ
, София, 21.11.1937г.,
Игуменката била много добра, вследствие на което калугерките често използували нейната
добрина
.
Ще приведа един пример, който често съм привеждал. В един манастир живели няколко много благочестиви калугерки със своята благочестива игуменка.
Игуменката била много добра, вследствие на което калугерките често използували нейната добрина.
Те обичали да ядат печени яйца, затова взимали от яйцата на кокошките. Но като се свършвали яйцата, игуменката не могла да завъжда малки пиленца. Затова тя забранила на калугерките да пекат яйца и да кладат огън в манастира. Но въпреки забраната, игуменката забелязала, че яйцата пак липсвали. Тогава тя, като обикаляла една вечер килиите, вслушала се, чула, че две калугерки си говорят тихо, погледнала през вратата и какво да види: едната държи в ръце запалена свещ, а другата на закривен тел държи едно яйце на пламъка и го пече.
към беседата >>
113.
Страдание и учение
,
ООК
, София, 9.2.1938г.,
Вие страдате от голяма
добрина
, вие страдате и от голяма лошевина.
Ще се създаде светът, ти трябва да чакаш, не е дошъл твоят ред. Онова малкото дете постепенно трябва да расте. Но и постепенно трябва да остаряваме. Казвам: Някой от вас сте много богати. Някой път казвам: Вие сте по-добри отколкото трябва, някои сте по-лоши отколкото трябва.
Вие страдате от голяма добрина, вие страдате и от голяма лошевина.
Да си добър дотолкоз, доколкото трябва и да си лош толкова, доколкото трябва. Трябва да бъдете лоши, ама на място. Щом имаш 1 метър и 66 см добрина, лошевина трябва (да) ти бъде 100 см. А пък имаш 166 см, добрината ти трябва да бъде 167 см., а лошавината трябва да бъде 100 см. Ако пък имаш 166 см.
към беседата >>
Щом имаш 1 метър и 66 см
добрина
, лошевина трябва (да) ти бъде 100 см.
Казвам: Някой от вас сте много богати. Някой път казвам: Вие сте по-добри отколкото трябва, някои сте по-лоши отколкото трябва. Вие страдате от голяма добрина, вие страдате и от голяма лошевина. Да си добър дотолкоз, доколкото трябва и да си лош толкова, доколкото трябва. Трябва да бъдете лоши, ама на място.
Щом имаш 1 метър и 66 см добрина, лошевина трябва (да) ти бъде 100 см.
А пък имаш 166 см, добрината ти трябва да бъде 167 см., а лошавината трябва да бъде 100 см. Ако пък имаш 166 см. добрина той трябва да е 167 см., с 1см. доброто трябва да бъде по-високо от твоят ръст, а пък лошавината трябва да бъде с 66 см. по-малко. А вие туряте друго: вие обръщате тази пропорция.
към беседата >>
добрина
той трябва да е 167 см., с 1см.
Да си добър дотолкоз, доколкото трябва и да си лош толкова, доколкото трябва. Трябва да бъдете лоши, ама на място. Щом имаш 1 метър и 66 см добрина, лошевина трябва (да) ти бъде 100 см. А пък имаш 166 см, добрината ти трябва да бъде 167 см., а лошавината трябва да бъде 100 см. Ако пък имаш 166 см.
добрина той трябва да е 167 см., с 1см.
доброто трябва да бъде по-високо от твоят ръст, а пък лошавината трябва да бъде с 66 см. по-малко. А вие туряте друго: вие обръщате тази пропорция. Туряте вашата добрина 100 см, а лошевината 167 см. Обърнете пропорцията. Та в туй отношение, всички имате възможност за постижения на доброто в света.
към беседата >>
Туряте вашата
добрина
100 см, а лошевината 167 см.
А пък имаш 166 см, добрината ти трябва да бъде 167 см., а лошавината трябва да бъде 100 см. Ако пък имаш 166 см. добрина той трябва да е 167 см., с 1см. доброто трябва да бъде по-високо от твоят ръст, а пък лошавината трябва да бъде с 66 см. по-малко. А вие туряте друго: вие обръщате тази пропорция.
Туряте вашата добрина 100 см, а лошевината 167 см.
Обърнете пропорцията. Та в туй отношение, всички имате възможност за постижения на доброто в света. Ако разбирате онези колективни закони, които работят в света, ако се съединявате, да кажем сте колко души. Ако един от вашите братя боледува, ако вие се съедините заедно и му пратите вашата мисъл, вие ще му помогнете да оздравее. Ако сте 100 или 1000 души се съединят в едно, те са една мощна сила.
към беседата >>
114.
Божественият глас
,
ООК
, София, 16.2.1938г.,
Идете срещнете някой беден човек, или някое дете, направете каквато и да е малка
добрина
, веднага ще чуете гласа на Бога много добре.
То е Любовта, която постоянно се разгаря. Онази мисъл, която ражда втора, трета, четвърта; онова чувство, което ражда второ, трето – то е Божествената Любов, която работи. Казвам сега: Чуйте Божия глас! Казвате: „Дали е Господ или не? “ Аз искам днес да чуете Божия глас.
Идете срещнете някой беден човек, или някое дете, направете каквато и да е малка добрина, веднага ще чуете гласа на Бога много добре.
Кажи една сладка дума на жена си, кажи една сладка дума на дъщеря си, на сина си, на приятеля си, на слугата си, на всеки, който и да е отвън. Веднага Господ ще ти проговори. Кажи една обидна дума, веднага Господ ще каже: Не е хубаво. Че то е Божият глас вътре. Казваме: „Къде е Господ?
към беседата >>
115.
Излизане, работа, молитва
,
МОК
, София, 18.3.1938г.,
Ако вземете в едно училище, ако учениците са много добри, пък не разбират предмета, тогава какво отношение има тяхната
добрина
?
Да кажем, вие имате едно чувство, което е крехко. На какво се дължи? Тогава ще ви попитам: Може ли човек да бъде учител по рисуване без да знае да рисува? Или може ли да бъде учител по музика, без да знае да пее? Някой път някой казва: „Няма нищо, този човек може да бъде много умен, стига да е добър“.
Ако вземете в едно училище, ако учениците са много добри, пък не разбират предмета, тогава какво отношение има тяхната добрина?
Въпросът не е турен правилно. Глупавият човек не може да бъде добър. В него може да има привидна доброта, но добротата е нещо разумно. Добротата извън разумността не може да се прояви и не съществува. Или умът, и той извън доброто, и той не може да се прояви.
към беседата >>
116.
Който не носи кръста си
,
НБ
, София, 8.5.1938г.,
И ако страдат, те страдат от голяма
добрина
.
Сега мнозина казват, че съвременните християни били много лоши. Не, те са много добри.
И ако страдат, те страдат от голяма добрина.
Апостол Павел беше много добър човек. Той се държеше за старите убеждения, за традициите. В това отношение той беше еретик и не можеше да остави християните свободно да развалят традициите. Той не позволяваше на евреите да стават християни. Той не им позволяваше да се отделят от Мойсея.
към беседата >>
117.
Светлина, топлина, доброта
,
ООК
, София, 6.7.1938г.,
За да се прояви неговата
добрина
, трябва му справедливост.
Тази част, 1 и 2 е деформирана, защото челото е без основи. Малко светлина има. Следователно, да се развие човешката съвест, трябва светлина. За да се развие човешката мекота, непременно трябва топлина. За да се развие милосърдието на човека отпреде, трябва му топлина.
За да се прояви неговата добрина, трябва му справедливост.
Следователно, като държите ръцете си една върху друга сплеснати, вие не знаете какво да правите. Много неестествено. Човек някой път, и вие пипате ръцете. Ако постоянно ти гладиш ръката отгоре, ти по този начин може да укротяваш мъжкия принцип в себе си – туй грубото, което действува да се прояви. Когато гладиш отдолу ръката си, укротяваш жената в себе си женският принцип.
към беседата >>
118.
Азбука на разбирането
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 24.7.1938г.,
Други пък страдат от голяма
добрина
.
Днес всички хора обичат Христа. – Защо? – Защото се пожертва за тях, да им покаже пътя на любовта. Христос не дойде на земята за удоволствие, но да покаже на хората, как трябва да се живее. Мнозина не успяват в живота си, понеже не проявяват доброто, което е вложено в тях.
Други пък страдат от голяма добрина.
Запример, някоя майка страда, че не може да храни детето си, колкото пъти заплаче. – Не, давайте на детето си само толкова храна, колкото да задоволи глада си, но не и да се пресити. Трябва ли човек да желае да бъде по-добър, отколкото е всъщност? За да има добри резултати в живота си, човек трябва да бъде естествен, да прави всичко непринудено. Речете ли да пресилвате нещата, вие ще имате обратни резултати.
към беседата >>
119.
Любов към всичко
,
УС
НБ
, София, 16.10.1938г.,
Любовта е първият лъч на Бога, за да покаже своята
добрина
на Любовта.
Под думата „Дух“, аз разбирам туй вечното, неизменното. Духът е това! А под думата „Любов“ разбирам Проявлението на Бога. Първото проявление на Бога, това е Любовта – това вечното, неизменното. Не може да го знаем.
Любовта е първият лъч на Бога, за да покаже своята добрина на Любовта.
Това, което излиза от Него, това е Любовта! Любовта носи живот, носи всичките блага. Ако един ден Бог не иска да се изяви, тогава Неговата Любов ще престане. Не че Любовта ще престане, но Той ще живее само за себе си. Но като казваме, че Бог е Любов, ние разбираме, че Бог живее не само за себе си, а живее и за нас.
към беседата >>
120.
В името Божие
,
НБ
, София, 6.11.1938г.,
Всички вие страдате от много голяма
добрина
.
И тогава никога не противодействай на тази любов. Радвайте се, когато виждате в човешката душа, в човешкия дух, в човешкия ум, в човешкото сърце проявлението на Бога. Радвайте се на онази светлина, която се проявява в човешките умове. Радвайте се на онези добродетели, които се проявяват в човешките сърца. Сега аз мога да ви похваля за едно нещо.
Всички вие страдате от много голяма добрина.
Вие сте подобри отколкото трябва. Единствената ви погрешка се заключава в това, че сте по-добри, отколкото трябва. Ако не бяхте по-добри, отколкото трябва, щеше да бъде добре, но всичката мъчнотия е в това, че сте по-добри, отколкото трябва. Да станете лоши, не можете. А като сте добри повече отколкото трябва, носите голям товар, който не ви е много приятен.
към беседата >>
121.
Добро и зло
,
МОК
, София, 11.11.1938г.,
Като ти кажат „
добрина
“, веднага да изпъкне в ума ти онова силно желание, като ти кажат „добро“, ако си мъртъв, да станеш.
Искам да направя мисълта си конкретна. Всяко нещо, което ни безпокои, където и да е, то е козиняк, не козунак. Създайте си един речник от десет думи, които да имат само едно значение.
Като ти кажат „добрина“, веднага да изпъкне в ума ти онова силно желание, като ти кажат „добро“, ако си мъртъв, да станеш.
Ако си болен, като ти пошушнат „добро“, ти веднага да станеш, да кажеш: „Какво заповядате? “ Та под думата „любов“ аз разбирам и мъртъв да си, да кажете: „Аз съм готов да направя всичко.“ Щом кажеш: „Свърши се моето“, то е безлюбие. Щом кажеш: „Аз това не мога да направя“, това е зло. Щом кажеш: „Аз това мога да направя“, това е доброто. Тогава кажи: „Аз мога да го направя, аз вярвам в това.“ Вземете, когато подтиквате един предмет, кой (е) подтикът, който може да подвижи?
към беседата >>
122.
Правилно верую
,
НБ
, София, 5.2.1939г.,
Някой път тя е недоволна, че ние злоупотребяваме с нейната
добрина
, ние злоупотребяваме и със себе си.
Излишни безпокойства. В Америка туй последното земетресение, статистиката дава, не повече от 50000 хора са погребани. Най-цветущите градове на тази република, всички са смъкнати до земята, чуват се виковете, воплите на онези, които са живи, за помощ. Повикали са живите от другите републики в Южна Америка да помагат [на] тия затрупаните хора. Писанието казва: „Живейте добре, за да е доволна земята от вас, да не би земята да стане недоволна от вашия живот.“ Защото ние съвременните хора мислим, че земята е едно тяло, което не живее, но земята живее.
Някой път тя е недоволна, че ние злоупотребяваме с нейната добрина, ние злоупотребяваме и със себе си.
Запример, във всинца ви има желание да бъдете господари, искате да заповядвате, каквото кажете да стане. Най-първо, право е, трябва да бъдете господари, но най-първо направете един опит, като този еврейски пророк, който бил е говедар. Най-първо ти в себе си стани господар, на своите мисли стани господар, на своите желания стани господар, на своите чувства, на всичките свои мускули, които имаш, на всичките нерви стани господар, на всичките свои удове, на дробовете, на стомаха, всичко туй да те познава, да може да се разговаря с тялото ти. Сега някой казва: „Аз като умра да ме правят каквото искат.“ Този човек, той не знае какво говори. Вие като умрете, 300 милиарда клетки ще се родят като живи същества, пред Бога ще се явят и ще си дадат отчета: „Колко години работим заради вас и ще трябва да платите.“ Тогава Господ ще им тури най-малката заплата.
към беседата >>
123.
Благо и блаженство
,
УС
, София, 19.2.1939г.,
Та казвам: Бог, който ви е призвал в живота, Той толкоз ви е търпял, но не трябва да злоупотребявате с Неговата
добрина
.
Струните трябва да са най-хубавите. Салонът, в който ще свирите, трябва да е добре отоплен и осветлен. И после, трябва да има и чистота вътре. Светлина се изисква в ума, топлина се изисква в сърцето и чистота в тялото. Три неща са необходими за добрия живот: светлина в мозъка, топлина в сърцето и чистота в тялото.
Та казвам: Бог, който ви е призвал в живота, Той толкоз ви е търпял, но не трябва да злоупотребявате с Неговата добрина.
Четете Евангелието, там Христос казва на едно място на духовете: „Докога ще ви търпя? “ Това не се отнася за хората. Сега, ако ние заставим Духа вътре в нас да каже „Докога ще ви търпя? “, значи това показва, че не сме от ония, които служат на Бога добре.
към беседата >>
124.
Божествената мярка
,
ООК
, София, 22.3.1939г.,
Ако ние не живеем добре, то Неговата
добрина
ще се върне на Него и за нас няма да остане нищо.
Има едно същество, което живее добре. Кой е той? – Бог. Той живее добре и Той изисква и другите да живеят добре.
Ако ние не живеем добре, то Неговата добрина ще се върне на Него и за нас няма да остане нищо.
Следователно, ние трябва да вървим по новия начин на живот. Той живее добре и ние трябва да живеем добре. Той мисли добре и ние трябва да мислим добре. Той чувствува добре и постъпва добре и ние трябва да постъпваме и чувствуваме добре. Ако една майка роди една дъщеря, която не прилича на нея, каква радост ще ѝ причини тая дъщеря?
към беседата >>
125.
Божието благословение
,
НБ
, София, 14.5.1939г.,
Аз не може да вярвам в силата на човека, нито в неговата
добрина
може да вярвам.
Но тя на глупавите нищо не дава. На глупавите като че е мащеха. Тогава питат, казват: „Той вярва в Бога или не вярва.“ Вяра може да имаме само в ума на човека. Ако един човек е умен, аз може да му вярвам. Ако той е глупав, аз не може да му вярвам.
Аз не може да вярвам в силата на човека, нито в неговата добрина може да вярвам.
Според мене, добрината е едно отлично качество на човека. Тъй като ние го знаем, че дължим някой път пари на заем и не ги искаме. Това не е добрина. Това е услуга. Но казвам, разумността, доброто в света, се обуславя от разумността на хората.
към беседата >>
Това не е
добрина
.
Ако един човек е умен, аз може да му вярвам. Ако той е глупав, аз не може да му вярвам. Аз не може да вярвам в силата на човека, нито в неговата добрина може да вярвам. Според мене, добрината е едно отлично качество на човека. Тъй като ние го знаем, че дължим някой път пари на заем и не ги искаме.
Това не е добрина.
Това е услуга. Но казвам, разумността, доброто в света, се обуславя от разумността на хората. И силата излиза от разумността на човека. Разумният живот носи в себе си доброто. Разумният живот носи сила в себе си.
към беседата >>
126.
Търпение
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 4.8.1939г.,
Ако сте добър, тази
добрина
не произтича от вас.
Значи в тъмната нощ не трябва да се движите. Когато е тъмно мястото, трябва да седите на едно място. Всякога, когато двама души се карат, те са в тъмна мебелирана (стая). Понеже нямат светлина, блъскат се. Сега, ако живеете в един уреден свят, вие нямате никаква заслуга.
Ако сте добър, тази добрина не произтича от вас.
Когато на една каменна статуя някой велик архитект или скулптор даде една хубава форма и всички я уважават, почитат, достойнството не е на самата статуя, достойнството е на самия художник, който я направил такава красива. Тя е само едно обявление.
към беседата >>
127.
Светлина, топлина и сила
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 6.8.1939г.,
Най-сетне дошло му на ум следната
добрина
, казал: “Един ден отивах на работа и една вдовица върве подире ми и аз ѝ дадох един долар, за да не ме смущава.” И апостол Петър казал: “Сега вече мога да те заведа при Господа и Той може да те приеме.
(втори вариант)
Има един анекдот: Отива един богат американец в небето и казва: “Много добрини направих в света.” Свети Петър го пита: “Какви добрини? ” -“Направих църква.” Свети Петър му казал: “Но ти не я направи от Любов, а за слава от хората. Не върви това тук.” Онзи казал: “Направих училище.” Апостол Петър му казал: “Училище си направил пак за слава от хората. Това пак не върви. Кажи нещо, което си направил, без да е за слава от хората.” Онзи мислил, мислил, той големи работи направил, но все за слава от хората.
Най-сетне дошло му на ум следната добрина, казал: “Един ден отивах на работа и една вдовица върве подире ми и аз ѝ дадох един долар, за да не ме смущава.” И апостол Петър казал: “Сега вече мога да те заведа при Господа и Той може да те приеме.
За други добрини няма да те приеме Господ, но за този долар ще те приеме.” Петър го завел при Господа и разправил на Господа всичките му добрини. Господ казал: “Дайте му два долара и го пратете на земята.”
към втори вариант >>
128.
Малките Божествени подтици
,
ООК
, София, 18.10.1939г.,
" Казвам им: "Вземете 100 лева, утре елате, ще дам повече." Това не е
добрина
.
(втори вариант)
Дойде някой и му давам 100 лева. Друг ме гледа и казва: "Много е щедър! " Дойде друг и му давам 200 лева, на трети - 500 лева, на други - 1000 лева, 2 хиляди лева, 3 хиляди лева и пр. и всички казват: "Много дава този човек." Давам от зор! Защото тези, на които имам да давам, ми казват: "Ако не дадеш - призовка!
" Казвам им: "Вземете 100 лева, утре елате, ще дам повече." Това не е добрина.
Това е насилие. Говори се много за даването. Ето как аз разбирам даването. Ако дойде някой и ми поиска, казвам му: "Нямам нищо. Ти си помисли и аз ще си помисля да направим нещо.
към втори вариант >>
“ Казвам им: „Вземете 100 лева, утре елате, ще дам повече.“ Това не е
добрина
.
Да кажем, че имам да плащам на 30–40 души. Дойде някой и му давам 100 лева. Друг ме гледа и казва: „Много е щедър.“ Дойде друг и му давам 200 лева, на трети – 500 лева, на други – 1000 лева, 2000 лева, 3000 лева и пр. и всички казват: „Много дава този човек.“ Давам от зор. Защото тези, на които имам да давам, ми казват: „Ако не дадеш – призовка!
“ Казвам им: „Вземете 100 лева, утре елате, ще дам повече.“ Това не е добрина.
Това е насилие.
към беседата >>
129.
Призова учениците Си
,
НБ
, София, 5.11.1939г.,
Запример, като ви говоря по някои въпроси, вие казвате: „Така се говори, но нещата не могат да станат така.“ Всички неща, които са добре обмислени, в които има разумност и светлина, всички неща, в които има
добрина
и топлина, всички неща, в които има разумност и сила, могат да станат.
Сега аз бих ви привел много примери, но има примери, които могат да опетнят човешкия ум.
Запример, като ви говоря по някои въпроси, вие казвате: „Така се говори, но нещата не могат да станат така.“ Всички неща, които са добре обмислени, в които има разумност и светлина, всички неща, в които има добрина и топлина, всички неща, в които има разумност и сила, могат да станат.
Защото и в Писанието е казано: ако желаем неща, които са съгласни с волята Божия, които са съгласни с Божията разумност, които са съгласни с Божия живот и с Божията любов, всичко това може да стане. Но ако ние желаем неща, които не са съгласни с тия неща, не могат да станат. Често хората страдат поради това, че някои работи не стават както те желаят. Какво става в живота? Аз съм срещал пушачи на тютюн – хора, които са пристрастени към тютюна.
към беседата >>
130.
Правилно възприемане и правилно даване
,
ООК
, София, 8.11.1939г.,
Аз долу, на Земята, не можах да разбера неговата
добрина
и сега го разбрах.
“ Аз го разбирам така: щом постъпваш добре, ти си в лоното Авраамово. А пък някой ден се мъчиш – тогава си в другото лоно, на богатия. Засъхва ти гърлото. Когато ти засъхва гърлото, ти си в положението на богатия. И богатият казва: „Отче Аврааме, изпрати Лазара при мене с пръста си да ми накваси устата.
Аз долу, на Земята, не можах да разбера неговата добрина и сега го разбрах.
Прати го при мене.“ Казва му се: „Не може да дойде при тебе. Ти трябва да дойдеш.“ У този богатия човек няма смирение, защото [не] казва: „Отче Аврааме, както едно време Лазар седя при мене и аз като него ще отида с всичкото си смирение при него.“ А пък сега казва аристократически: „Я го изпрати при мен.“ Аристокрация да няма! Някой казва: „Това християнство ли е? Така ли се обхожда човек? “ Тогава вие играете ролята на този, богатия.
към беседата >>
131.
Хубавата страна
,
ООК
, София, 22.11.1939г.,
Не да предадем нашата
добрина
, но добрината, която изтича от нас, да я предадем.
Ние дотолкоз сме добри, доколкото можем да предадем от нашата топлина и на другите.
Не да предадем нашата добрина, но добрината, която изтича от нас, да я предадем.
И Писанието казва: „Никой човек не живее за себе си.“ Всеки човек е носител на Божественото. Ако очите ти не са един проводник на Божествената светлина, значи не си се научил да гледаш. Ако ушите ти не са проводници на Божията мъдрост, значи не си се научил да слушаш. Чрез слушането ще придобиеш морален характер. Най-първо се научете, когато ви говорят, да слушате хората.
към беседата >>
132.
Вътрешният господар
,
ООК
, София, 3.1.1940г.,
Той няма да ви ги даде за
добрина
, за никаква
добрина
.
Невежеството е потенциал. Не че си невежа, в дадения случай ти имаш в себе си известни възможности, но трябват ти условия, за да се развиваш. Не трябва да разчиташ сега на чуждия капитал. Ако ти дадат сега 25 000 лева назаем, какво трябва да ги направиш? Вие трябва да ги турите в оборот, да спечелите, защото този ви е дал 25 000 лева и след една година ще иска да спечели.
Той няма да ви ги даде за добрина, за никаква добрина.
И може да вземе по 4%. В пощата по колко вземате? По 4 или 5. Да допуснем, по 4%. Вие влагате 1000 лева в пощата.
към беседата >>
133.
Името Божие, Царството Божие и Волята Божия
,
ООК
, София, 20.3.1940г.,
Всичката
добрина
седи само в парите.
Има благотворителни дружества, които помагат, аз не съм банкер, някой богат. Казва: „Изпратиха ме при тебе.“ Похвалили ме, много добър ме препоръчали. Добър съм, ако давам пари. Щом не давам пари, не съм добър. Страшен банкерин.
Всичката добрина седи само в парите.
Даваш пари – добър си. Гледам лицето ѝ, докарва се пред мене. Казвам ѝ мислено: „Да изпълниш Волята Божия. Ако изпълниш Волята Божия, добре ще ти бъде. Ако не изпълниш Волята Божия, ще те турят на едно голямо изпитание.
към беседата >>
134.
Великото благо
,
УС
, София, 24.3.1940г.,
Направи някоя
добрина
някому и като се върнеш, пак се огледай.
Наблюдавайте се. Най-първо искайте в очите си да имате един поглед мек, че като се погледнете, сами да харесате погледа си. Оглеждайте се дотогава, докато вие сами харесате погледа си. Помисли нещо хубаво, чети нещо хубаво и пак се огледай. Ако не се харесваш, чети нещо друго.
Направи някоя добрина някому и като се върнеш, пак се огледай.
Тогава, докато харесаш погледа си, направил си нещо хубаво. Всяко добро дело, което човек направи, всяка една добра мисъл, която човек има, всяко едно добро чувство и желание, всяка една добра постъпка, която си направил по Бога, тя се отразява в човешкия поглед. Отразява се в човешкото сърце, отразява се в човешкия ум, отразява се в човешкото тяло. Всякога, когато човек направи едно добро в света, той усеща тази приятност в тялото си. Стомахът ти се радва.
към беседата >>
135.
Три вида любов
,
ООК
, София, 22.5.1940г.,
Та, ние, съвременните хора, седим и мислим за оня свят, мислим за своята святост, мислим за своята
добрина
.
Та, ние, съвременните хора, седим и мислим за оня свят, мислим за своята святост, мислим за своята добрина.
За онова, което Бог ни е дал, ние не го ценим. Ти не оценяваш ръката си, за която колко хиляди години взела, докато Бог създаде ръката. Ти може да оцениш каква голяма услуга ти прави всеки пръст. Ако осакатиш показалеца, знаеш ли колко много ще изгубиш? Ако осакатиш показалците в двете ръце, ще изгубиш всичкото благородство.
към беседата >>
136.
Сила и безсилие
,
ООК
, София, 19.6.1940г.,
Само един котешки слог има, който казва: „Ти в своята
добрина
ще имаш и мене предвид.“
Ако го вземете буквално, че с котките се разговарям – разговарям се. Излизам от вратата навън, тя седи, чака нещо за ядене. Издава един звук, казва: „Дълго време да не се бавиш. Излизаш по работа, аз ще чакам, да си спомниш и за мене малко.“ Тя си има едно особено мечене. Аз го тълкувам така: тя не ми говори с много думи.
Само един котешки слог има, който казва: „Ти в своята добрина ще имаш и мене предвид.“
към беседата >>
137.
Търпението
,
УС
, София, 23.6.1940г.,
Ако дойде знание, то е благословение, ако дойде
добрина
, то е благословение.
Няма Божествена мисъл в света, която да не носи своето благо. Няма Божествено чувство, което да не носи своето благо. Няма Божествена постъпка, която да не носи своето благо. Ако дойде една болест, то е благословение. Ако дойде една сиромашия, то е благословение.
Ако дойде знание, то е благословение, ако дойде добрина, то е благословение.
Но и най-противоречивите неща, като дойдат, от Божие гледище, то е благословение. Писанието казва, че всичко, което се случи на онези, които обичат Господа, ще се превърне за добро.
към беседата >>
138.
Основната мисъл
,
МОК
, София, 28.6.1940г.,
Че ако бихте били добри, тъй както вие разбирате, след два–три деня, като сте добри, самата
добрина
ще ви дотегне на вас.
Искате да живеете един богат живот – то е еднообразие. Искате да бъдете един силен човек – то е еднообразие. Искате да живеете един добър живот – то е еднообразие. Искате да живеете един грешен живот – то е еднообразие. Запример вие искате да бъдете много добри.
Че ако бихте били добри, тъй както вие разбирате, след два–три деня, като сте добри, самата добрина ще ви дотегне на вас.
към беседата >>
139.
Зло и добро
,
МОК
, София, 9.8.1940г.,
Обходата не е
добрина
.
Най-първо, той трябва да дига големи тежести. Слабият дига едно кило, две, три, пет, десет. Като дигне сто кила, казваме, че е силен. За някой казваме, че е добър. По какво познаваме, че е добър?
Обходата не е добрина.
Да кажем, вие нямате пет пари в джоба си. Аз казвам, че ви давам хиляда лева, пък нищо не ви давам. Казвам ви: „Давам ви хиляда лева, да си платите дълга“, пък нищо не ви давам. В дадения случай вие имахте едно смущение, вие очаквате, мислите, че ще уредя работата. Дойде времето, работата ни най-малко не е уредена.
към беседата >>
140.
Самоотричане
,
УС
, София, 13.10.1940г.,
Ако влезете в ангелския свят, вие ще бъдете по-добри, ама тази
добрина
няма да бъде ваша.
Съвременните хора мислят, че каквито къщи имат, са техни. Че един ден тия камъни ще ви държат отговорни. Ще ви повика Господ да ви пита, какво сте спечелили. Не че не сте спечелили. Сега вие искате да станете добри.
Ако влезете в ангелския свят, вие ще бъдете по-добри, ама тази добрина няма да бъде ваша.
Ако слезете на земята, пак ще бъдете като хората. В туй състояние даже в което се намирате, ако ви турят при ангелите, вас ще ви стане скучен ангелският свят. Ще кажете, че не си струва там да се живее, на земята е по-хубаво. Положението ви ще замяза ето на какво. В Америка един евангелист, имал син, че искал и синът си да го прави евангелист, водил го на църква още от малък.
към беседата >>
141.
Животъ, сила, здраве / Живот, сила, здраве
,
ООК
, София, 4.12.1940г.,
Всичката наша
добрина
, всичките наши мисли ще се отразят на лицето ни, ще се види.
(втори вариант)
Ще се изгуби време, (но) нищо не значи, не е важно това. Трябва да се направи красива форма. Нищо, че ще се изгуби време, трябва да се научим да мислим хубаво. Понеже като мислим хубаво, ще образуваме хубаво чело. Като мислим хубаво, ще образуваме хубаво лице.
Всичката наша добрина, всичките наши мисли ще се отразят на лицето ни, ще се види.
Ние най-първо работим за себе си: работиш за брадата си, работиш за веждите си, за носа си работиш, за челото си работиш, работиш за Бога. Като гледам хората, гледам брадите им. Много са работили за себе си – тази част е много голяма, много развита е. За носа си много малко са работили и за челото си много малко (са) работили. Някои гледам за Бога са работили, но за ближните си не са работили.
към втори вариант >>
Всичката наша
добрина
, всичкитѣ наши мисли ще се отразятъ на лицето ни, ще се види.
Ще се изгуби време, (но) нищо не значи, не е важно това. Трѣбва да се направи красива форма. Нищо, че ще се изгуби време, трѣбва да се научимъ да мислимъ хубаво. Понеже, като мислимъ хубаво, ще образуваме хубаво чело. Като мислимъ хубаво, ще образуваме хубаво лице.
Всичката наша добрина, всичкитѣ наши мисли ще се отразятъ на лицето ни, ще се види.
Ние най-първо работимъ за себе си: работишъ за брадата си, работишъ за веждитѣ си, за носа си работишъ, за челото си работишъ, работишъ за Бога. Като гледамъ хората, гледамъ брадитѣ имъ. Много сѫ работили за себе си – тази часть е много голѣма, много развита е. За носа си много малко сѫ работили и за челото си много малко (сѫ) работили. Нѣкои гледамъ за Бога сѫ работили, но за ближнитѣ си не сѫ работили.
към беседата >>
142.
Което е и което не е
,
УС
, София, 22.12.1940г.,
Аз, който имам да давам, ако изплатя навреме дълга добър съм, то е
добрина
, но ако имам да вземам от някого, не вземам, пак направя добро, то е вече добро.
Тъй щото може би имаш 100 души да се молят да останеш жив. Ако имаш да вземаш от него, той като дойде и като те види, казва: Дано да умре да се освободя. Тъй щото, ако има 100 души, от които имаш да вземаш те ще те изпратят на оня свят. Ако имаш 100 души, на които да даваш, те ще те оставят на този свят. Аз разглеждам живота, питам, щом направиш погрешка, кое е по-хубаво, погрешка ли да направиш или добро?
Аз, който имам да давам, ако изплатя навреме дълга добър съм, то е добрина, но ако имам да вземам от някого, не вземам, пак направя добро, то е вече добро.
Ако взема от онзи, и не се обхождам добре, не е добро. Имам да вземам или имам да давам, пак не постъпвам добре. Тъй щото доброто и в единия, и в другия случай трябва да се прояви. Злото ще го проявиш в единия и в другия случай. Мислиш, че като имаш да вземаш, не си лош, тогава ще проявиш лошевината.
към беседата >>
143.
Съработници
,
ООК
, София, 1.1.1941г.,
Казвате: „Не е добър.“ Не че няма
добрина
, но той не се (е) научил на доброто още.
(втори вариант)
Вие някой път подценявате хората. Не сте верни в преценката. Казвате: „Този брат е невежа.“ Така не се говори. Този брат е малко учен, нищо повече. Способен е, но малко е работил.
Казвате: „Не е добър.“ Не че няма добрина, но той не се (е) научил на доброто още.
Кого ще викате на изкуство – художника или онзи, който е роден, но не е работил?
към втори вариант >>
Не че нѣма
добрина
, но той не се (е) научилъ на доброто още.
Казвате: „Този братъ е невежа“. Така не се говори. Този братъ е малко ученъ, нищо повече. Способенъ е, но малко е работилъ. Казвате: „Не е добъръ“.
Не че нѣма добрина, но той не се (е) научилъ на доброто още.
Кого ще викате на изкуство – художника или онзи, който е роденъ, но не е работилъ?
към беседата >>
144.
Тритѣ единици / Трите единици
,
ООК
, София, 15.1.1941г.,
Ти на деня си длъжен да направиш три добрини: една
добрина
за своя ум, една
добрина
за своето сърце и една
добрина
за своето тяло.
(втори вариант)
Този човек трепери, три дена не е ял. Той казва: „Да има някой добър човек“ – моли се човекът в себе си. Ти минеш, казваш: „Нямам време да се разправям сега.“ Съвременните хора питат: „Как ще се оправи светът? “ Повикай този човек със себе си, той се е молил. Господ казва: „Вземи го със себе си.“ Господ не иска от вас да оправим целия свят.
Ти на деня си длъжен да направиш три добрини: една добрина за своя ум, една добрина за своето сърце и една добрина за своето тяло.
Не повече. Три добрини ще направиш. Сутрин като станеш, ще направиш добрина за ума си. На обяд ще направиш добро за сърцето си. А вечер за тялото си ще направиш добро.
към втори вариант >>
Сутрин като станеш, ще направиш
добрина
за ума си.
(втори вариант)
“ Повикай този човек със себе си, той се е молил. Господ казва: „Вземи го със себе си.“ Господ не иска от вас да оправим целия свят. Ти на деня си длъжен да направиш три добрини: една добрина за своя ум, една добрина за своето сърце и една добрина за своето тяло. Не повече. Три добрини ще направиш.
Сутрин като станеш, ще направиш добрина за ума си.
На обяд ще направиш добро за сърцето си. А вечер за тялото си ще направиш добро. Казвам: целият живот седи от пропуснати добрини. Ставаш сутрин – мислиш само за себе си, на обед – само за себе си мислиш, и вечерно време – само за себе си мислиш. Сега ще се зароди в ума ви мисълта: „Как ще го познаем?
към втори вариант >>
Сутрин като станете на едно дърво можете да направите
добрина
, на една котка, на камъка – на когото искате можете да направите.
(втори вариант)
Тялото трябва да върши работата. Сега искам за 7 дена, сутрин да добиете единица светлина. Сутрин като станете, да добиете единица светлина за ума. За 7 дена – 7 единици за ума си, 7 единици за сърцето си, и 7 единици за тялото си. Да направите три добрини.
Сутрин като станете на едно дърво можете да направите добрина, на една котка, на камъка – на когото искате можете да направите.
Аз не отнасям това само за хората. Защото, ако аз направя добро, ако аз взема един камък – ще го поставя на едно място. Като мине някой човек, ще стъпи на камъка и той, като стъпи, ще възприеме моята мисъл. Ако поставя някой камък някъде с едно добро желание – който стъпи на този камък, работите му ще се оправят. Ако туря един камък с неразположение в себе си – който стъпи, ще му тръгне всичко назад.
към втори вариант >>
Ти на деня си длъженъ да направишъ три добрини: една
добрина
за своя умъ, една
добрина
за своето сърдце и една
добрина
за своето тѣло.
Ти минешъ, казвашъ: „Нѣмамъ време да се разправямъ сега“. Съвременнитѣ хора питатъ: „Какъ ще се оправи свѣта? “ Повикай този човѣкъ съ себе си, той се е молилъ. Господь казва: „Вземи го съ себе си“. Господь не иска отъ васъ да оправимъ цѣлия свѣтъ.
Ти на деня си длъженъ да направишъ три добрини: една добрина за своя умъ, една добрина за своето сърдце и една добрина за своето тѣло.
Не повече. Три добрини ще направишъ. Сутринь като станешъ, ще направишъ добрина за ума си. На обѣдъ ще направишъ добро за сърдцето си. А вечерь за тѣлото си ще направишъ добро.
към беседата >>
Сутринь като станешъ, ще направишъ
добрина
за ума си.
Господь казва: „Вземи го съ себе си“. Господь не иска отъ васъ да оправимъ цѣлия свѣтъ. Ти на деня си длъженъ да направишъ три добрини: една добрина за своя умъ, една добрина за своето сърдце и една добрина за своето тѣло. Не повече. Три добрини ще направишъ.
Сутринь като станешъ, ще направишъ добрина за ума си.
На обѣдъ ще направишъ добро за сърдцето си. А вечерь за тѣлото си ще направишъ добро. Казвамъ: Цѣлиятъ животъ седи отъ пропуснати добрини. Ставашъ сутринь – мислишъ само за себе си, на обѣдъ – само за себе си мислишъ, и вечерно време – само за себе си мислишъ. Сега ще се зароди въ ума ви мисъльта: „Какъ ще го познаемъ?
към беседата >>
Сутринь, като станете, на едно дърво можете да направите
добрина
, на една котка, на камъка – на когото искате можете да направите.
Тѣлото трѣбва да върши работата. Сега искамъ за 7 дена, сутринь да добиете единица свѣтлина. Сутринь, като станете, да добиете единица свѣтлина за ума. За 7 дена – 7 единици за ума си, 7 единици за сърдцето си и 7 единици за тѣлото си. Да направите три добрини.
Сутринь, като станете, на едно дърво можете да направите добрина, на една котка, на камъка – на когото искате можете да направите.
Азъ не отнасямъ това само за хората. Защото, ако азъ направя добро, ако азъ взема единъ камъкъ – ще го поставя на едно мѣсто. Като мине нѣкой човѣкъ, ще стѫпи на камъка и той, като стѫпи, ще възприеме моята мисъль. Ако поставя нѣкой камъкъ нѣкѫде съ едно добро желание – който стѫпи на този камъкъ, работитѣ му ще се оправятъ. Ако туря единъ камъкъ съ неразположение въ себе си – който стѫпи, ще му тръгне всичко назадъ.
към беседата >>
145.
Тя иде / Любовта иде
,
СБ
, София, 25.8.1941г.,
Ако те са по-добри от вас, вашата
добрина
няма да се види.
(втори вариант)
Аз се усмихвам, и Господ се усмихва, казва: “Много хубав свят е това.” Вие сте чудни. Една красота не може да се изяви, ако няма грозота. Когато красивата мома е между грозни, всички обръщат внимание на нея. Когато е оградена със сто красиви моми, и нейната красота не се вижда. Благодарете, че когато се съберат само лошите хора, вие изпъквате.
Ако те са по-добри от вас, вашата добрина няма да се види.
Вие искате всичките хора да бъдат учени. Не искайте да ви заобикалят само учени хора, вашето учение ще изчезне. Ако има по-невежи от вас, простаци, вие ще изпъкнете. Като дойдат говеда край вас, вие ще изпъкнете. Казвате: “Аз не съм говедо.” Аз имам по-друго понятие за говедата.
към втори вариант >>
146.
Блажени кротките
,
НБ
, София, 23.11.1941г.,
Ако вашите косми на главата не могат да свидетелствуват за вашата
добрина
, ако вашата кръв не може да свидетелствува за вашата
добрина
, какви са те?
Тогава го изгаряш, че да няма кой да свидетелствува. Не допущайте тази лъжа. Задръжте този косъм. Един ден ще дойде да свидетелствува за това, което сте направили. За бъдеще, когато идете някъде, няма да търсите свидетели, но ще изтеглите един косъм и ще кажете: Господине, изпитайте косъма от любов ли е паднал.
Ако вашите косми на главата не могат да свидетелствуват за вашата добрина, ако вашата кръв не може да свидетелствува за вашата добрина, какви са те?
В чистата кръв трябва да има достатъчно кислород, токсини няма. Кислородът на човешката мисъл, на човешкото сърце и на човешката воля прави кръвта чиста. Кръвта носи всичките блага. С нашата мисъл, ние създаваме една хубава течност, елексира на живота! Някои търсят безсмъртието.
към беседата >>
147.
Нищо и нещо
,
МОК
, София, 16.1.1942г.,
Смени тъмнината със светлина, светлината с
добрина
.
Сега да се не заплетете, кое остана да приложите. Не да правите насилие на себе си, но една обикновена песен добре да я пеете. Имате смяна на тъмнината със (светлината). С какво трябва да смени светлината?
Смени тъмнината със светлина, светлината с добрина.
От съчетанието на тъмнината и светлината се съчетава добрината. Добро е това, в което тъмнината се превръща в светлина. Когато заменим светлината с тъмнина, злото се ражда. Щом сменим тъмнината със светлина, ражда се доброто. А като сменим светлината с тъмнина се ражда злото.
към беседата >>
148.
Инертност и движение
,
МОК
, София, 13.3.1942г.,
Може да разчита на своята
добрина
, то е житеното зърно.
Там има закон на вероятностите. Затуй разчитайте на малките добродетели в тебе, които са реални, не на относителните добродетели. И те помагат, но те спадат към закона на случайностите. Запример, една мома може да разчита на своята красота, но колко моми има красиви? Тя е относителна величина.
Може да разчита на своята добрина, то е житеното зърно.
Грозничка, но е добричка. Следователно, разчитайте на доброто във вас, отколкото на вашата красота. Не е лоша красотата, но казвам: Добродетелта е за предпочитане пред красотата. След като дойде добродетелта, красотата е на място. Затова разумността е за предпочитане пред здравето, здравето преди разумността не е на място.
към беседата >>
149.
Пристъпиха при Исуса
,
НБ
, София, 22.3.1942г.,
Този човек ти причинява една голяма
добрина
, понеже, тази погрешка, която виждаш, той те избавя от нея.
Ако искаме да благуваме в света, ние трябва да бъдем гениални в света. Давай щедро, храни хубави мисли. Като видиш погрешка на човека, кажи: Ще се поправи, за добро е. Не го съди, понеже, като го съдиш, трябва да го поправиш. Ако не можеш да го поправиш, задръж своето мнение.
Този човек ти причинява една голяма добрина, понеже, тази погрешка, която виждаш, той те избавя от нея.
Аз срещнах един младеж, беше доста отдавна. Казва ми: Аз съм трезвеник. Знаете ли коя е причината? – Пиянството на баща ми ме накара да стана трезвеник. Като идваше пиян в къщи от обноските му се погнусих и реших да не пия никога.
към беседата >>
150.
Великата възможност
,
ООК
, София, 15.4.1942г.,
Сега искате да кажете: „Аз съм добър човек, да се проявя.“ В какво стои твоята
добрина
, в какво ще се прояви човек?
Сега искате да кажете: „Аз съм добър човек, да се проявя.“ В какво стои твоята добрина, в какво ще се прояви човек?
В света нищо не си създал, какво ще дадеш на хората, кажете ми? Вие не знаете как да направите един човек доволен. Вие не знаете как да направите един човек весел. Вие не знаете как да направите един човек здрав.
към беседата >>
151.
Три картини
,
ООК
, София, 6.5.1942г.,
При тия форми, тази
добрина
е външна.
Добър човек разбирам: да не прави вече никаква погрешка в думите си, в ходенето си, в говоренето, в спането, в яденето, в мисленето, в пиенето, в обличането. Навсякъде съвършен. Туй разбирам добър. Като казват хората добър човек, разбирам външната страна. Има външна страна на доброто.
При тия форми, тази добрина е външна.
Вземете хората на света. Някои се обличат много хубаво. Щом дойдат до моралния живот, отвътре не са така добри. Отвън са добри, но отвътре не са. Духовните хора отвътре са добри, отвън не обръщат такова внимание.
към беседата >>
152.
Врата на Любовта
,
НБ
, София, 10.5.1942г.,
Бог ни обкръжава със своята
добрина
.
Ако храниш тялото си (с) нечиста храна, започваш да боледуваш. Та проповядвам ви, искам да ви кажа просто една истина: Ако вие с Бога не може да живеете, как ще живеете с хората? Питам сега нашите огньове ли създадоха слънцето или слънцето създаде нашите огньове? Нашите огньове стават причина за слънцето или слънцето е причина за огньовете. Всичкият този порядък, който съществува, всичките блага, които съществуват, са по единствената причина на Божествената Любов в света, която слиза, на Божественото знание, което слиза, и на Божествената сила, която слиза.
Бог ни обкръжава със своята добрина.
Всичките нещастия в света идват от човешката светлина, от човешкото знание, от човешкия огън идат всичките нещастия.
към беседата >>
153.
Гладуват и жадуват
,
НБ
, София, 17.5.1942г.,
Ако е за
добрина
, Господ е направил и вълка.
Пеем има плодородие, пеем и всичко изсъхва, благодарим за такова пеене. Онази правда, която внася всичките блага, тя е правда. Тя е път за Божиите блага, тя е път за Любовта. Туй, което е път за всички Божии блага, то е новото схващане. Казваш, добър човек съм, какъв добър човек си, Господ ме е направил, добър съм.
Ако е за добрина, Господ е направил и вълка.
Господ Го е направил. Че си направен от Господа, не показва, че си добър. Направен си от Господа, но не си опечен. Гърнето като се опече, става гърне. Не си опечен.
към беседата >>
154.
Виделината свети
,
НБ
, София, 24.5.1942г.,
Ако англичаните проповядват учение с мир , ако бяха приложили Христовата Любов, тази
добрина
щеше да съществува.
Първите еретици са българи. Първите еретици са християните. Правоверни бяха евреите, християните бяха еретици. Тия еретици се бият сега. Бият се понеже не приложиха учението на Христа.
Ако англичаните проповядват учение с мир , ако бяха приложили Христовата Любов, тази добрина щеше да съществува.
Англия е отговорна, Бог я наказва. На нея, на която даде 40 милиона километра да изправи света, да управлява себе си, те се надигнаха, светът не е създаден за англичаните. Онзи народ, който служи на Бога, той е свободен. За това казвам: Българите да вземат поука от евреите. Евреите имаха 36 хиляди обещания от Бога.
към беседата >>
155.
Линия на Любовта
,
ООК
, София, 8.7.1942г.,
Като мислите така, Неговата
добрина
ще влезе във вас.
Казвам: Добре раздавайте Божиите блага, които Бог ви e дал във вас. Идеята за Бога трябва да бъде, че Той е едно същество съвършено и добро в Себе Си, едно любящо същество. Като мислите заради Него, оттам ще придобиете. Ти само като мислиш заради Него, всичко се нарежда. Мислете за Бога, че Той е най-добрият.
Като мислите така, Неговата добрина ще влезе във вас.
към беседата >>
156.
Пред лицето Божие
,
ООК
, София, 14.10.1942г.,
По естество имаме доста материал за
добрина
.
Да може човек да поправи носа си в 10 до 20 години, да направи една органическа поправка, то е голямо постижение. Ако в 10-20 години можеш да поправиш веждите си, и то е голямо постижение. Ако можеш в 10-20 години да възпиташ косите си, и то е голямо постижение. Та ние искаме да бъдем добри, ние знаем начина. Най-лесната работа е, да бъдем добри.
По естество имаме доста материал за добрина.
Ако е за художници, имаме най-хубавите бои, вложени в нас. Бях на изложбата на Тричков. И аз го наричам художник, който рисува пробуждането на живота в Природата. Там няма да видиш никакво същество. Всичките линии на планините и дърветата са схванати много добре, оттенъците са много добре схванати.
към беседата >>
По този начин, по който ние сега искаме да бъдем добри, такава
добрина
в света не съществува.
Ако ти всякога пращаш хубавите си мисли на всички, ти няма да останеш беден. Като задържиш туй, което ти е потребно, другото прати навън. Като задържиш потребното от твоето чувстване, другото прати навън. И като задържиш потребното от твоите постъпки, другото прати навън. Веднага ще стане преобразование в цялото ти тяло и в мозъка ти става преобразование.
По този начин, по който ние сега искаме да бъдем добри, такава добрина в света не съществува.
Бог постоянно говори в нас. Щом възприемем, трябва да отразяваме Божиите блага. Земята, като вали дъждът, попие колкото може; онова, което не може да попие, потича навън; камъните много малко приемат, образуват се порои. Кои камъни предават повече, кои по-малко. Онези камъни, които предават повече, задържат по-малко в тях.
към беседата >>
157.
Разумни отношения
,
ООК
, София, 4.11.1942г.,
В какво седи неговата
добрина
.
Може да се образува една система и да бъдете полезни един на друг. Минаваш покрай някой човек, да му кажеш една дума, която да е необходима за него. Да кажем, минаваш покрай някой човек и казваш: „Пожелавам ви радост на ушите, пожелавам ви да чуете най-сладките думи“. Минаваш покрай някой, който е закъсал, казваш: „Пожелавам ти добро кръвообращение“ – нещо положително. Сега вие се срещате и казвате, че някой е добър.
В какво седи неговата добрина.
Добър е всеки, който знае да даде онова, което носи. Някой носи добрината, да каже една дума. Аз минавам покрай някое дърво, привлича вниманието ми, да кажа: „Хубаво е това дърво“, да кажа, че дървото е хубаво. Минавам покрай някой извор, казвам: „Колко е хубав, колко е чиста водата“. Вкусвам от водата, казвам: „Хубава е водата“.
към беседата >>
158.
Добър ден
,
МОК
, София, 6.11.1942г.,
Когато някой човек е пасивен, статическа
добрина
има.
Колкото челото се отклонява и поляга, толкова челюстите излизат навън. Това показва какви са били човешките мисли, какви са били човешките желания, каква е била човешката воля. От тях ако построите един триъгълник, той ще бъде неправилен. Сега разглеждате нещата в статическо положение, много мъчно се разбират органическите прояви: Как един ъгъл да означава човешката интелигентност? Този ъгъл е в движение, този ъгъл постоянно се мени.
Когато някой човек е пасивен, статическа добрина има.
Един извади от джоба си, даде без да превие гръбнака си, протяга само ръката си, друг извади от джоба си, наведе се, поклони се и с ръката прави една крива линия приятна. Каква е разликата? Кой от двамата искате да ви даде – този, който дава по първия начин, или който дава по втория начин? Защо по втория начин, който дава, ви е по-приятно? Самата поза на първия показва достойнство.
към беседата >>
159.
Новият път
,
УС
, София, 8.11.1942г.,
По някой път аз съжалявам, че говоря, понеже не мога да предам Неговата мисъл, тази благост, тази
добрина
, която Бог има.
Ако не ме послушате, ще оставя зимата такава, каквато си е. Ако ме послушате, животът ще стане мек, ако не ме послушате, животът ще върви тъй, както си е. Туй Господ казва. Туй, което го казвам, Господ го казва. Някой път аз говоря в Негово име.
По някой път аз съжалявам, че говоря, понеже не мога да предам Неговата мисъл, тази благост, тази добрина, която Бог има.
Изопачава се, съжалявам, че се изопачава идеята. Говори се за любовта, и разбира се това, което не е. Говори се за истината, и разбира се това, което не е. Говори се за мъдростта, и разбира се това, което не е. В живота противоречие има.
към беседата >>
160.
Да благодарим
,
ООК
, София, 25.11.1942г.,
Каква
добрина
е?
Няма по-хубаво нещо да бъдеш добър. Красота е. Справедлив да бъдеш, това е красота. Да имаш знание, това е красота. Гледам ви тук, красота нямате, пък казвате, че сте добри.
Каква добрина е?
Със слаби конци направи обущата, здрави ли са? Или от книга направени обуща, здрави ли са? В Америка често правят книжни обуща, подметките от мукава. Докато е сухо времето, издържат. Два-три месеца обущата са здрави.
към беседата >>
161.
Вратата на Любовта
,
ООК
, София, 20.1.1943г.,
Възкресение, подмладяване, светлина, топлина, богатство,
добрина
, справедливост, милосърдие, кротост, въздържание.
Не да го стискаш, да го милваш. Вие сте в един свят, дето тепърва очаквате Божиите блага. Туй, което не сте сънували, ще го сънувате и туй, което на ум не ви е идвало, ще дойде. Хубавите работи тепърва ще дойдат. Туй, което човек не е сънувал в света, то иде.
Възкресение, подмладяване, светлина, топлина, богатство, добрина, справедливост, милосърдие, кротост, въздържание.
към беседата >>
162.
Да се родите изново
,
НБ
, София, 13.6.1943г.,
Казвате: „Аз му направих една голяма
добрина
.“ Според мене най-големите добрини са най-малките и най-малките добрини са най-големите.
Казвате: „Аз му направих една голяма добрина.“ Според мене най-големите добрини са най-малките и най-малките добрини са най-големите.
Аз никога не се спирам върху един процес, който е голям. Големите работи са само за Бога. Ти завържеш приятелство с един човек, не познаваш неговия характер и искаш този човек, каквото поискаш, да направи за тебе. Отгде накъде? Остави на неговата свобода, не ти да го заставиш.
към беседата >>
163.
Сила и слабост
,
УС
, София, 13.6.1943г.,
Без Божествената любов
добрина
не може да има.
Та казвам, искам във вас да се зароди едно желание, като се приближите при Бога, при едно същество, което ни оценява според дарбите, които сме развили, да възприемем добре Божествените блага и да дадем отзвук на любовта. Ние още в пълен смисъл да любим не знаем, не можем да дадем отражение на нашата любов. Първото качество на Божествената любов е подмладяването. Без Божествената любов подмладяване не може да става. Без Божествената любов възкресяване не може да има.
Без Божествената любов добрина не може да има.
Без Божествената любов справедливост, кротост, въздържание не може да има. Що е Божествена любов? Тази любов, за която говорим, тя е носителка на всички Божии блага. Само по пътя на Божествената любов благата ще дойдат в нас. Аз няма какво да се насилвам да бъда добър.
към беседата >>
164.
Блаженствата
,
СБ
,
РБ
, София, 5.9.1943г.,
Що е
добрина
?
(втори вариант)
Сега казвам, искам да излезете от провинцията и да влезете в Божия град - София.
Що е добрина?
В 777 наши прераждания да няма нито едно престъпление. Сега минаваме за добри хора. Трябва да станем тъй добри, че като погледнем в нашия живот, да няма престъпление. Като поправяш живота, поправяш миналото. Дотогава, докато не поправим нашия живот, не можем да бъдем добри.
към втори вариант >>
165.
Блажени нищите
,
УС
, София, 19.12.1943г.,
Радвайте се на онази благост и
добрина
, която е в Бог и се проявява.
(втори вариант)
Та казвам, поправете отношенията в себе си, не се осъждайте. Не мислите, че сте от добрите.
Радвайте се на онази благост и добрина, която е в Бог и се проявява.
Трябва да се радваме на тия свещи, понеже са проявление на слънцето, изпълняват добра служба. Казвам, изисква се само добра инсталация. Ако някой развали инсталацията, веднага тия лампи ще престанат. Ако няма контакт, няма да светят. Всеки ден ние разваляме този контакт.
към втори вариант >>
166.
Божественият ден
,
УС
, София, 9.1.1944г.,
Имат една
добрина
, че са лекички.
(втори вариант)
Като дойде зимата, ще се нуждаете от моята дебела прежда. Вие мислите, че дебелото предене не струва. Лятно време не струва, но зимно време по-добро от него няма. който преде тънко, казвате, че за зимно време не струва, но за лятно време е отличен. После тънките дрехи са много жилави.
Имат една добрина, че са лекички.
Човек, който преде тънко, по-леко минава. Който преде дебело, винаги повече страда. Често някой дойде при мене и ми се оплаква, казва: "Тежко е." Казвам, дебело предеш, за зимно време. Лятно време преде, но никой не взема от преждата. Като дойде зиматa, oт тази прежда ще вземат, ще му олекне.
към втори вариант >>
После казва - той злоупотреби с вашата
добрина
.
(втори вариант)
Че турил името на един вол, каква философия има, не е учена работа. С много прости работи се занимава. Ти си учен човек. Виж тия дървета, в тях грамадна сила има. Той не разбира.
После казва - той злоупотреби с вашата добрина.
Ти се занимаваш с ботаника, пък той взема всичките плодове, че ги дава на своите коне. Вие ще ме запитате: "Аз там ли бях? " Не, предполагам. Нали и вие предполагате. Видите млад човек, говори с млада мома, предполагате защо са се събрали.
към втори вариант >>
167.
Зовът на новото
,
ИБ
,
ПС
, Мърчаево, 24.9.1944г.,
Или законът на надеждата е да правите най-малката
добрина
.
Та казвам: Вие искате да бъдете красиви. Вашите ръце, вашите крака не могат да станат красиви, ако вие не разбирате закона на надеждата.
Или законът на надеждата е да правите най-малката добрина.
Надеждата се занимава с най-дребните работи. Ако вие не се занимавате с дребните добрини, краката красиви не може да бъдат, ръцете красиви не може да бъдат и лицето красиво не може да бъде. Вие казвате: Той е оптимист. Във всичките оптимисти хора надеждата е силно развита; които не са оптимисти, надеждата е слабо развита. За да подхраниш надеждата в себе си, ти трябва да правиш най-малките добрини в живота, на които никой не обръща внимание.
към беседата >>
168.
Милият поглед
,
ИБ
,
ПС
, София, 22.10.1944г.,
Кой принася
добрина
в света: красивият или грозният?
Една ваша мисъл, ако знаете след време една благородна мисъл ще стане. Едно ваше благородно чувство не го осъждайте на смърт, не казвайте да се махне, то ще стане едно благородно чувство ще се подобри. Една лоша ваша постъпка ще се изправи, ще стане благородна постъпка. Аз не искам да ви доказвам тия работи. Не че е лошо да се доказва, но време няма.
Кой принася добрина в света: красивият или грозният?
Грозният. При сегашните условия не прави пакост поне. Красивите много пакости правят. Богатият ще се облече хубаво, ще се представи такъв какъвто не е, ще чете чужди книги, ще се представи, че е много учен човек. Ще вземе по музиката от тук от там ще извади пасажи, ще спатърха нещо, казва: Композиция. Чел Исая, чел от тук от там, станал набожен, ще проточи лицето си и казва светия станал.
към беседата >>
169.
Слабият и силният
,
ИБ
,
ПС
, София, 29.10.1944г.,
За тая
добрина
той не счел за нужно да казва на някого, но и вестниците не писали нищо.
(втори вариант)
– Писаха, всички знаят. – Значи, платено ти е. Спомни си тогава, дали си направил някое добро, за което никой да не знае. Богаташът започнал да се рови в паметта си и му дошло на ум, че веднъж, когато бързал за кантората си, една вдовица го спряла и му поискала малка помощ. Понеже бързал, той и подхвърлил един долар.
За тая добрина той не счел за нужно да казва на някого, но и вестниците не писали нищо.
– За тоя случай може да отидем при Господа – отговорил свети Петър. Отишли при Господа, разправили случая, и Бог казал: Дай му два долара и да се върне на земята. С един долар работа не става. С църкви, с училища, с болници работа не става. Хубави неща са те, но за народа.
към втори вариант >>
НАГОРЕ