НАЧАЛО
Новости в сайта
|
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
беседи, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на беседите 
 
Търсене в различните класове
Подробности при търсене
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Намерени
3964
резултати от
2075
текста в
8
категории:
✓
Беседи от Учителя:
513
резултата от
406
беседи
✓
Изгревът на Бялото Братство:
352
резултата от
277
текста
✓
Писма от Учителя:
0
резултата от
0
текста
✓
Текстове и документи:
62
резултата от
48
текста
✓
Последователи на Учителя:
197
резултата от
152
текста
✓
Списания и вестници:
225
резултата от
181
текста
✓
Хронология на Братството:
92
резултата от
73
текста
✓
Рудолф Щайнер:
2523
резултата от
938
текста
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
513
резултата от
406
беседи с точна фраза : '
Действителност
'.
1.
Разговор трети - Храната и Словото
,
ИБ
, , 14.7.1900г.,
Ето опасността на человеческия живот – человеците мислят, че имат Истината и че се учат от нея, а пък в
действителност
що виждаме?
В светът има много учения, но само едно от тях е съществено, съставлява храна за душата. Други са лъжливи съвършено или пък съставляват само един вид развлечение на ума, като не му дават време да се погрижи за себе си, за доброто на своята душа.
Ето опасността на человеческия живот – человеците мислят, че имат Истината и че се учат от нея, а пък в действителност що виждаме?
Техният живот е отпаднал, той е заразен от главата до петите с пороци. Това е една очевидна истина, че тук, в това има примесена някаква измама. Другояче това не би се забелязало. За да се излекува раната, трябва да се прибегне до подходящи лекарства. Тия лекарства са Истините Божий, които се дават във вид на заповеди: да не правиш това, да не правиш онова – просто да не правиш никакво зло дело или да помислиш лоша мисъл, защото в тия неща седи отровата на пъкала.
към беседата >>
2.
Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г.
,
СБ
, Варна, 28.8.1909г.,
Куклите на малкото момиче трябва да се обърнат на
действителност
.
Не ще мине дълго и ще се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да ¢ става тясно вътре в себе си, и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот е дошло. Да стане майка, е по-благородно и по-добро – такова състояние довежда до съприкосновение с друг живот, много по-богат от първия. Така и твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се задоволиш със суетите на живота.
Куклите на малкото момиче трябва да се обърнат на действителност.
Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат характер по-действителен. Обаче, за да се даде действителност на Живота ти, ти трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло, и тогава вечната Любов може да роди нещо ново за теб.
към беседата >>
Обаче, за да се даде
действителност
на Живота ти, ти трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло, и тогава вечната Любов може да роди нещо ново за теб.
Да стане майка, е по-благородно и по-добро – такова състояние довежда до съприкосновение с друг живот, много по-богат от първия. Така и твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се задоволиш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се обърнат на действителност. Твоите минали желания трябва да се въплътят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат характер по-действителен.
Обаче, за да се даде действителност на Живота ти, ти трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло, и тогава вечната Любов може да роди нещо ново за теб.
към беседата >>
3.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1910г.,
Това не е едно предположение, а е една
действителност
.
Господ ми е казал, че през тази година ще помогне на всички тия, които са Го призовали и са искали от Него. И аз съм свидетелят, че Той е обещал да ви помогне през тази година, та вие гледайте да Го не спънете в работата Му.
Това не е едно предположение, а е една действителност.
Искам от вас да бъдете тихи и спокойни — не бива да се страхувате. Аз съм свидетел на обещанието Господне, че през тази година Той иска да ви помогне на всички в това, което сте искали. И помнете, че всякога нашето съмнение огорчава Господа, Който е нежен, твърде деликатен.
към беседата >>
4.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1911г.,
Ето така седи голата
действителност
.
Някога се плашим от болести, дългове, хорски думи и пр., но няма по-голям враг на човека от смъртта. Всичките тия неща в сравнение със смъртта са нищо. Много пъти ние не искаме да ни вземат лозето, нивата и пр., но какво по-голямо нещастие като ни задигнат тялото? Обаче, в това отношение ние трябва да сме смели и даже от смъртта да не се боим. Не трябва да се боим затова, защото и да се боим, пак ще го понесем.
Ето така седи голата действителност.
Затова ние трябва да сме готови на най-лошото; и ако искат да ни бият, можем да кажем: „Бийте! “ Може би, да сме деликатни и крехки, но когато те бият, питат ли те дали си деликатен и слаб? Така ако размишлявате, вие ще бъдете юнаци. С това аз представям най-мрачния аспект на живота, през който са минали хиляди и хиляди добри хора. Затова преди всичко ние трябва да сме смели.
към беседата >>
5.
Ето човекът
,
НБ
, София, 29.3.1914г.,
“ Но Той казва: „Нямам време, Аз съм толкова зает с вашите работи, зает Съм с много по-важни ваши работи; когато остане време, ще се занимая с вашите външни дребни недоразумения.“ Туй не е алегория, а
действителност
.
Може да направите един малък опит във вашия дом: да излезе от вас мисълта вие да управлявате; турете си на ума да станете слуга – да станете слуга заради Господа и тогава ще слезете на мястото на Господа. Търсите Господа на Небето, но Той не е там; когато вие пъшкате и страдате, Той е във вас. И туй, което хората наричат растене, напредване, то е, че в този процес работи Господ. Той е най-добрият работник. Някои се оплакват: „Защо Бог не вижда нашите страдания?
“ Но Той казва: „Нямам време, Аз съм толкова зает с вашите работи, зает Съм с много по-важни ваши работи; когато остане време, ще се занимая с вашите външни дребни недоразумения.“ Туй не е алегория, а действителност.
Има един стих в Свещеното Писание, в който Господ казва: „Аз бях на Израиля като натоварена каруца, в която хората постоянно турят всичко.“ Страданията обаче, които тук изпитваме, са страдания на Господа – Той страда и плаче във вас. Казваме: „Аз плача, скръбна ми е душата“; но когато кажем: „Господи, прости, аз Ти причиних толкова страдания с нечисти мисли и действия“, тогава ще дойдем на онзи истински път, който ще ни избави от съвременното зло. И най-сетне трябва да оставим нашия Господ да закрепне в нас. Ние сме Го свързали с въжета и сме Го приковали. Трябва да Го положим и оставим спокоен в гроба и Той тогава ще възкръсне и ще ни освободи.
към беседата >>
6.
Явлението на Духа
,
НБ
, София, 3.5.1914г.,
Когато разглеждаме тоя въпрос, трябва да имаме предвид дали притежаваме съответните чувства и способности да дойдем в съприкосновение със самата
действителност
на нещата; защото може да имаме понятие за света и неговите наредби пряко или косвено, но тия наши понятия ще се различават в единия и в другия случай.
Даже и в ума на хора, които притежават обширни знания, това понятие е смътно. Ще попитате: „Как е възможно човек да бъде учен, а неговите понятия за духа да бъдат смътни? “ Аз отговарям: Много естествено. Ако бяхте лишени от зрение и имаше пред вас една картина, вие щяхте да имате за нея твърде смътно понятие. Следователно и на учения човек понятието за духа може да бъде смътно.
Когато разглеждаме тоя въпрос, трябва да имаме предвид дали притежаваме съответните чувства и способности да дойдем в съприкосновение със самата действителност на нещата; защото може да имаме понятие за света и неговите наредби пряко или косвено, но тия наши понятия ще се различават в единия и в другия случай.
Ще ви дам един кратък превод на думата „духъ“. На български тази дума има четири букви. Ако вземем буквата „Д“, тя образува три ъгъла и отдолу буквата „П“; трите ъгъла показват триединството на Бога, трите сили, които се проявяват. Буквата „У“ – двата пръста, показалецът и средният, турени нагоре, показват, че човешката ръка нещо работи. Буквата „X“, кръстът – това е проявлението на онази сила, която действа в четири направления: едната линия, която отива нагоре, и другата, която я пресича, показват човешкото проявление, т.е.
към беседата >>
А в
действителност
и едната, и другата са неразбрани, защото разбран човек никога не се кара.
Лошото произлиза от известни наши отношения, които имаме в света. Две фамилии живеят в една къща, дето има четири стаи; едната фамилия има повечко деца, другата – по-малко, почнат да спорят първо за стаите, кой колко стаи да вземе и, виж, изведнъж се скарали. Питам: Защо е това скарване за стаи? То е съвсем нищожна причина. И почне едната фамилия да говори по адрес на другата фамилия: „Те са хора неразбрани“, а и втората по адрес на другата – също.
А в действителност и едната, и другата са неразбрани, защото разбран човек никога не се кара.
Тази дума „кара“ произхожда от санскритски корен: да се караш значи да бъдеш в тъмнота. Хора, които са във виделина, не се карат. Известно проявление в нашия мозък помрачава нашите мисли, и тогава последват лоши желания. Когато имаме светли мисли, ние сме готови да живеем в мир и съгласие; щом обаче дойде малко помрачение, готови сме да изменим нашите отношения. Та злото произлиза от помрачаването на човешкия ум.
към беседата >>
7.
Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново
,
СБ
, В.Търново, 23.8.1914г.,
И човек, в такова време да гледа това, то значи, сам да е велик, защото работите, които настъпват, са в
действителност
велики и осезателни.
Те дойдоха до едно съгласие: на всякой един народ да се даде и трябва да възприеме заслуженото, било то добро или зло. Това, именно, присъствие тук на народните ръководители обяснява поведението на нашето правителство – да не ни закача. Тая година работим с числото 3, 9, 27 и 81, а те са най-силните числа за работа. Виждате даже, че имаме тая година дошли резервни членове: ако отсъства някой член от Веригата, резервният веднага да го замести. Да. Тая година ще бъдете зрители на велики работа.
И човек, в такова време да гледа това, то значи, сам да е велик, защото работите, които настъпват, са в действителност велики и осезателни.
Колкото за България, тя ще вземе много повече, отколкото е очаквала, даже повече от Мидия-Енос; защото работите така са поставени, че който и да спечели, дали Тройният съюз или Тройната антанта, България все ще спечели.
към беседата >>
8.
Съборна среща в Търново
,
ИБ
, В.Търново, 31.8.1914г.,
И човек в такова време да гледа това, то значи сам да е велик, защото работите, които настъпват, са в
действителност
велики и осезателни.
Те дойдоха за едно съгласие: на всеки един народ да се дадат права и всеки да възприеме заслуженото, било то добро или зло. Това именно присъствие тук на народните ръководители обяснява положението и поведението на нашето правителство да не ни закачат. Тази година работим с числата 3, 9, 27 и 81, а те са най-силните числа за работа. Виждате даже, че тази година бяха дошли резервни членове: ако отпътува някой член от Веригата, резервният веднага да го замести. Тая година ще бъдете зрители на велики работи.
И човек в такова време да гледа това, то значи сам да е велик, защото работите, които настъпват, са в действителност велики и осезателни.
към беседата >>
9.
Страхът
,
НБ
, София, 1.11.1914г.,
Има две крайности в Християнството: някои се показват повече смирени, отколкото са в
действителност
, а някои пък се чувстват повече грешни, отколкото са всъщност.
Не може. Искате да заповядвате на лошите духове. Не може. Трябва да минете през тия четири стъпки и тогава ще бъдете пълни господари на своето положение. Сега вие седите и размишлявате, но пак се страхувате в себе си дали имате тази добродетел или не.
Има две крайности в Християнството: някои се показват повече смирени, отколкото са в действителност, а някои пък се чувстват повече грешни, отколкото са всъщност.
И едното е крайност, и другото. Кажете си правото: „Аз имам в касата 10,000 лева“, а не като имаш 10,000, да казваш 5,000 – лъжеш. Имаш 10,000, а казваш 15,000 – лъжеш. Имаш ли 10,000 лева, тури ги в сметката 10,000 – ни по-горе, ни по-долу. Трябва да говорим всякога истината, както си я знаем в себе си.
към беседата >>
10.
Новото основание
,
НБ
, София, 23.5.1915г.,
И както, когато ядохте от забранения плод на дървото за познание доброто и злото, изпитахте неговата зараза, така и сега, като вкусите от плода на Дървото на Живота, ще последва друга наука, друг обществен строй, диаметрално противоположен на съвременния.“ За вас тия неща може да са алегорични, но за мен са една
действителност
– тия дървета са в нашия мозък.
“ Както при Ева се явила змията и казала: „Защо не ядете от плода на дървото за познаване доброто и злото? “, така сега и Христос се явява при нея и казва: „Защо от хиляди години не ядете от плода на Дървото на Живота? “ – „Защото ни е забранено“ – казва Ева. – „Защо ви е забранено? “ На Ева й се иска да излъже, но после се решава да каже истината: „Защото съгрешихме.“ – „Ха – казва Христос, – щом изправите вашия грях, щом го хвърлите от себе си, ще ви се позволи да ядете от това Дърво на Живота.
И както, когато ядохте от забранения плод на дървото за познание доброто и злото, изпитахте неговата зараза, така и сега, като вкусите от плода на Дървото на Живота, ще последва друга наука, друг обществен строй, диаметрално противоположен на съвременния.“ За вас тия неща може да са алегорични, но за мен са една действителност – тия дървета са в нашия мозък.
Едното дърво – за познание доброто и злото – е отзад, а другото – на Живота – отпред. Русите казват: „Русский человек живет задным умом“; сега русите почват да живеят с предния ум – отказаха се от пиянството. В Русия никой досега не мислеше, че хората могат да живеят трезвено – сега с един царски указ се забрани пиенето; значи същият закон, който произвеждаше едно зло досега, произвежда едно голямо Добро.
към беседата >>
11.
Поради радостта
,
НБ
, София, 8.10.1916г.,
И нашият свят ще потъмнее, а ние ще влезем в онзи свят, където ще видим какво в
действителност
е светът.
И всяка мисъл, която иде, е един Ангел, изпратен от Бога. Човек не трябва да се сърди на мисълта и желанието, които причиняват скръб, защото тя ще роди Радост. И тогава човек ще си каже: “Животът има смисъл”. Когато Христос роди, Той изпусна Духа си и на света настана тъмнина. Славата Му беше толкова велика, Светлината Му беше толкова голяма, че светът потъмня.
И нашият свят ще потъмнее, а ние ще влезем в онзи свят, където ще видим какво в действителност е светът.
Човек трябва да познава това преживяване и само с това ще познаем вътрешния смисъл на Живота.
към беседата >>
12.
Да я не пия ли?
,
НБ
, София, 22.10.1916г.,
Това не е само една алегория, но показва и една
действителност
.
(втори вариант)
Щом кипнете, тогава мъжът ви да вземе лъжицата, за да огребе пяната отгоре. Това е утайка и като се пречисти жената от тази утайка, тя ще стане много добра, много любезна, учтива. Мъж кипне, жена кипне, дъщеря, син кипне - вземете лъжицата. След често такова пречистване човек ще стане умен. Така трябва да се гледа на живота.
Това не е само една алегория, но показва и една действителност.
Ни най-малко не се безпокойте за вашия живот. Имайте желание да отнимате пяната отгоре. Господ, Който е създал хората, Той си е направил добър план, знае за всеки човек какво ще стане сега. Бог е точно определил за всекиго един път. Но ще каже някой: „Бог с мене ли ще се занимава!
към втори вариант >>
13.
Растете в благодат! / Растене и познание
,
НБ
, , 7.1.1917г.,
Сега дяволът е дигнал такава стена в умовете на хората - такава линия, и вие виждате много мъчнотии, а всичко това са сенки - не е
действителност
.
(втори вариант)
Ето защо трябва да се проповядва това учение на сегашните, на културните хора - само тогава домовете ще се освободят от сегашните страдания, те са фиктивни страдания. Сегашните хипнотизатори, магнетизатори, като хипнотизират някого, теглят пред него една линия и му казват, че щом дойде дотам, ще срещне една стена; и действително, той не може да я премине. Пред вас обаче няма никаква стена. Щом духне магнетизаторът, тази стена изчезва.
Сега дяволът е дигнал такава стена в умовете на хората - такава линия, и вие виждате много мъчнотии, а всичко това са сенки - не е действителност.
Няма нищо невъзможно в света, всичко е възможно. Как е възможно всичко? Например, ако съм гладувал няколко дни и се помоля на Бога за парче хляб, Той ще ми даде; но ако Му искам седем-осем самуна, Той няма да ми ги даде. Но ще каже някой: „Да не изкушавам Господа." Тук има верни неща, които вие може да опитате, да проверите. Съвременните хора трябва да се откажат от своята лакомия, да не искат повече.
към втори вариант >>
Физиците обясняват механическата страна на предмета, тъй както и астрономите обясняват механическата страна на вселената, например какво било слънцето, какви били елементите му, каква била температурата му и т.н.; но какво в
действителност
е слънцето, това е една тайна.
Думата „познание“ иска да каже: Да се разберат законите, според които този растеж може да стане. А растежът е двояк – и нагоре, и надолу. Когато се оглеждате в огледало, вие имате отражение; ако някой ви запита по какви закони става това отражение, лесно ще отговорите – има отражение; но аз бих желал да зная онзи основен закон, който образува това отражение.
Физиците обясняват механическата страна на предмета, тъй както и астрономите обясняват механическата страна на вселената, например какво било слънцето, какви били елементите му, каква била температурата му и т.н.; но какво в действителност е слънцето, това е една тайна.
От земята ние можем да предполагаме и едното, и другото, но когато човек стане духовен, той ще бъде в състояние да провери истината за това растене, за което Павел говори. Искаш да знаеш, има ли живот горе на месечината или не, има ли вода или не, ще вземеш торбичката си и билет, и в няколко часа ще може да провериш тази истина. Така може да се отиде и до слънцето, да се провери какво е то. А сега ние изучаваме нещата само чрез отражение, тъй както то става, но отраженията не са всякога верни. В едно отражение има външна и вътрешна страна; вие имате само външната, а вътрешната за вас е скрита.
към беседата >>
Сега дяволът е издигнал такава стена в умовете на хората – просто една линия, и вие виждате много мъчнотии, които всъщност са сенки, а не
действителност
.
Човешкият дух без мъчнотии в света не може да се развива. Това учение трябва да се проповядва на сегашните, на културните хора. Само тогава домовете ви ще се освободят от страдания, които всъщност са фиктивни. Има магнетизатори, които като хипнотизират някого, теглят пред него линия и му кажат, че щом дойде до там, ще срещне стена, и хипнотизираният, действително, не може да я премине, когато пък вие не виждате там никаква стена. Духне ли магнетизаторът, тази стена изчезва.
Сега дяволът е издигнал такава стена в умовете на хората – просто една линия, и вие виждате много мъчнотии, които всъщност са сенки, а не действителност.
Няма нищо невъзможно в света – всичко е възможно. „Как е възможно всичко? “, ще попита някой. Например, ако съм гладувал няколко дни и се помоля на Бога за парче хляб, Той ще ми даде; ако Му поискам 7–8 самуна, няма да ми ги даде. Казвам ви верни неща, които вие сами можете да опитате, проверите.
към беседата >>
Друго. Трябва да се проповядва навсякъде равенство и братство, но не само наглед, а и в
действителност
.
Друго. Трябва да се проповядва навсякъде равенство и братство, но не само наглед, а и в действителност.
Хората на науката и великите хора трябва да дадат пример, как трябва да се живее. Химик ли си, астроном ли си, съдия ли си, свещеник ли си – впрегни всички свои сили за благото на човечеството. Не сме далеч – огънят иде: сгорещяване голямо ще бъде. Но не бойте се: онези, които са с нас, са повече, отколкото тези, които са против нас. Нека всички знаят, че Господ иде в света да тури ред, законност, справедливост.
към беседата >>
14.
Децата
,
НБ
, София, 11.2.1917г.,
Само защото мислят, че са големи, когато в
действителност
не са.
невинноста и чистотата на дете в себе си, вие не може да влезете в Царството Божие, защото условията, при които трябва да растете, изискват вашият ум и вашето сърце да съдържат Божествения живот в себе си. Едно от най-големите заблуждения в съвременните духовни движения е това – да мислим, че сме големи; у всекиго от вас, у самите деца даже, които са едва на 5 години, има идеята за големство. Често съм срещал деца на 5–6 години, у които се е зародила мисълта, че са големи, че са грамадна сила и че могат много нещо да направят. Срещал съм и религиозни деца, които мислят, че са много големи: „Не ме закачайте – казват те, – че като махна с пръста, всичко мога да направя.“ Такива деца, като ги накарате да вдигнат някой чувал, не могат. Защо не могат да го дигнат?
Само защото мислят, че са големи, когато в действителност не са.
Ако мислеха, че са малки, те щяха да могат да го дигнат. Това можете да го проверите. Останете вътре в себе си в положението на дете, вложете в ума си една мисъл – ако не се тревожите, тя ще има 10 пъти по-голяма активна сила, отколкото ако се постоянно тревожите. Когато се изправите пред ключа на електрическа лампа, какво се изисква от вас? Само да завъртите ключа.
към беседата >>
15.
Оправдание и спасение
,
ИБ
,
БС
, София, 5.4.1917г.,
” Ако не можеш в
действителност
, то поне мислено ги проследи, пропътувай целия път в ума си!
Така вие несъзнателно ще дойдете до положението да вършите престъпления. Щом краката на хората станат къси, те започват да мислят лукави неща. Някой казва: „Не мога да отида на Витоша.” Че ако не можеш да идеш на Витоша, как ще отидеш при Христа? Христовият Път е тесен и стръмен, той е Път на разумната човешка воля. В ума си кажете: „Ще отида с моите приятели на Витоша!
” Ако не можеш в действителност, то поне мислено ги проследи, пропътувай целия път в ума си!
Това е философията на Живота.
към беседата >>
16.
Радостни и търпеливи
,
НБ
, София, 21.7.1918г.,
В
действителност
, Ангелите са по-реални от хората; материята, с която са облечени, е по-фина, по-чиста, но и по-устойчива от тази, с която хората са облечени.
С вярата човек живее в Духовния свят, между Ангелите. За някои този свят не е реален. Те гледат на Ангелите като на въздухообразни, недействителни същества.
В действителност, Ангелите са по-реални от хората; материята, с която са облечени, е по-фина, по-чиста, но и по-устойчива от тази, с която хората са облечени.
С какво са облечени хората? С плът, която наричат тленна. Тя е гъста, тежка. Материята на Съществата от Божествения свят, т.е. от света на Любовта, е вечна, неизменна.
към беседата >>
17.
Заведеевата майка
,
НБ
, София, 23.7.1918г.,
На всеки човек е дадена възможност да схване нещата така, както са в
действителност
.
Всеки човек има по двама синове, които иска да постави в, два специфични света: единият – в света на Любовта, а другият – в света на Мъдростта. Това е невъзможно. Защо? Защото в тези светове не съществува никакво лицеприятие. Кой обикновен човек е достоен да заеме едното или другото място? Под думата достоен, Христос разбира онзи човек, който е в състояние да възприеме нещата в тяхната същност.
На всеки човек е дадена възможност да схване нещата така, както са в действителност.
На всеки човек са дадени и специфични възможности. Това се отнася не само до умствения, но и до физическия живот на човека. Ако имате две деца, едното със здрав стомах, а другото с болен стомах, за кое от двете деца е приготвената баница? За онова, което има здрав стомах. Следователно когато търсим Христа, за да придобием Неговата Любов, трябва да бъдем здрави.
към беседата >>
18.
Не може да се укрие
,
НБ
, София, 15.9.1918г.,
Даже човекът, когото виждат, не е такъв, какъвто е в
действителност
.
Какво нещо е Небето, т.е. Духовният свят, малцина знаят. Хората си представят Духовния свят такъв, какъвто не е.
Даже човекът, когото виждат, не е такъв, какъвто е в действителност.
Различието между духовното и физическото виждане е, както виждането на човека с очите и виждането му с по-мощта на рентгенов апарат. Ако гледате човека през такъв апарат, ще се уплашите, ще видите мускулите, костите и вътрешните му органи. От духовно гледище физическият човек е страшен, както онзи, когото разглеждат с рентгенов апарат. За да не изпитва страх от нещата, човек трябва да знае причината на всички явления и да ги вижда правилно.
към беседата >>
19.
Неизвестното
,
НБ
, София, 29.12.1918г.,
Значи, ние приемаме студа като състояние; в
действителност
, съществува ли студ в Природата, това е неизвестно.
Известната величина е вкъщи, а неизвестните са невестата и младоженецът; учениците са известното, а училището – неизвестното. Аз вземам този стих, за да покажа, че както в Живота, така и в Природата има известни и неизвестни величини, между които съществува някакво отношение. Например, казваме студ. Студът е физическо усещане, което се възприема чрез организма. Учените го определят като намаляване на дейността, или намаляване на топлината.
Значи, ние приемаме студа като състояние; в действителност, съществува ли студ в Природата, това е неизвестно.
Между студа и омразата има нещо общо. Те са от една и съща категория. Студът е състояние, което има отношение към физическия свят, а омразата – към Астралния или Чувствения. Обаче, и студът, и омразата се образуват в човека. Който има малко топлина, ще усеща студ; който има малко Любов, ще изпитва омраза.
към беседата >>
20.
Великите условия на живота
,
НБ
, София, 12.1.1919г.,
Бащата, сестрата, братът също си въобразяват, че са по-добри, отколкото са в
действителност
и като не ги признаят за такива, страдат.
Коя е причината за страданията на съвременните хора? – Илюзиите, с които живеят. Всеки си мисли това, което не е, всеки си представя нещата такива, каквито не са. Майката си въобразява, че е идеална майка и ако не я признаят за такава, страда.
Бащата, сестрата, братът също си въобразяват, че са по-добри, отколкото са в действителност и като не ги признаят за такива, страдат.
Кои са качествата на майката и на бащата? Коя жена наричаме майка? Кой мъж е баща? Жената е майка и мъжът – баща не само по форма. Понятията „майка и баща“ крият велико съдържание и велик смисъл в себе си.
към беседата >>
21.
Като себе си
,
НБ
, София, 2.2.1919г.,
Може да внушите на някой човек, че умира, и той ще преживее всички прояви на агонизиращия, без да умре в
действителност
.
Значи, който е работил и работи, има право да седне под сянката на някое дърво да си почине. Каже ли се, че някой умрял, това подразбира, че той се е скрил на сянка, да си почине. Според мнозина, смъртта е конвулсия, гърчене, агония, мъчение и т.н. Това са фиктивни неща. Физическата дреха на човека се отделя от духовната, но това не е смърт.
Може да внушите на някой човек, че умира, и той ще преживее всички прояви на агонизиращия, без да умре в действителност.
Като се освободи от чуждата мисъл, той сам ще се убеди, че е жив и здрав. Може ли след това да се мисли, че е възкръснал? Това показва, че смъртта е процес на човешката мисъл. Като дошъл на земята и разбрал, че всичко, което го обикаля, е Божие създание, човек пожелал да направи нещо, и, в заключение, работил за създаване на смъртта, т.е. на почивката.
към беседата >>
22.
Ако не бях дошъл
,
НБ
, София, 2.3.1919г.,
Това значи: няма ли човек, който да покаже в
действителност
любов към мене?
Мнозина говорят за любовта, без да я чувстват, без да се проникват от нея и без да я прилагат. Това значи, едно се говори, друго се изпълнява. Като видиш едно агънце, казваш, че го обичаш. То отговаря: бе-е.
Това значи: няма ли човек, който да покаже в действителност любов към мене?
Ти обичаш агнето, но мислиш, че като го заколят, ще си хапнеш от него. Това не е любов. Така се обичат повечето хора; така се обичат много моми и момци. В края на краищата, един от тях все ще стане жертва, както агнето от ножа на своя господар – касапин.
към беседата >>
23.
Детето растеше
,
НБ
, София, 30.3.1919г.,
На физическия свят, всеки се мисли за по-умен и по-учен, отколкото е в
действителност
.
Това, което е вярно за физическия живот, вярно е и за духовния. Въпреки това, има известна разлика между физическия и духовния свят. Съществата, които живеят в духовния свят, изпълняват Божествените закони без никакви протести; обаче, хората на земята не се подчиняват на тези закони и са в постоянно противоречие помежду си. Работите на физическия свят не вървят добре, защото постоянно ги отлагат. В духовния свят, обаче, никакво отлагане не съществува.
На физическия свят, всеки се мисли за по-умен и по-учен, отколкото е в действителност.
В духовния свят всеки има ясна представа за себе си и за своите възможности. В духовния свят училищата, семействата са поставени по-добре, отколкото земните. – Има ли и там деца и ученици? – Има. В Писанието се говори за чада Божии.
към беседата >>
24.
Призваха Исуса
,
НБ
, София, 19.6.1919г.,
Някой път бащата се показва по-сериозен, отколкото е в
действителност
.
Когато се поусмихна някому и му кажа някоя блага дума, веднага и вие ставате доволни от мен, намирате, че съм добър. Но понамръщя ли се малко, казвате, че съм си изменил характера. Тези неща в света са привидни, те са едно фокусничество.
Някой път бащата се показва по-сериозен, отколкото е в действителност.
Не трябва да става по-сериозен, но да каже: „Синко, това, което вършиш, не е добро за теб, то те води към погибел, защото не изпълняваш Божията Воля! ” Не казвайте, че еди-кой си е лош, защото такива били родителите му, прадедите му и т.н. Учителят може да те обича, но когато правиш погрешки, той ще ти направи забележка. Ученикът в такива случаи апелира към любовта: „Господин учителю, ние нали се обичаме! ” Да, обичаме се, но си направил грешки на няколко места и трябва да ги поправиш.
към беседата >>
25.
Старият книжник
,
НБ
, София, 29.6.1919г.,
Съвременните фотографии целят да представят човека по-хубав, с по-загладени черти, отколкото има в
действителност
, като рисуват и ретушират лицето му.
И ако съвременните хора биха могли да четат по тези свидетелства, по тази Божествена книга на лицето, която всеки носи със себе си, хиляди нещастия биха се избегнали. На всички свои последователи Христос препоръчва да се повърнат от своите погрешки на миналото. Някой казва: „Да изпитаме своя живот“. – Фотографирай се и изпитвай лицето си, виж дали се харесваш.
Съвременните фотографии целят да представят човека по-хубав, с по-загладени черти, отколкото има в действителност, като рисуват и ретушират лицето му.
Не затривайте Божественото писмо! Не трябва така да се заглаждат чертите, защото старият човек не може да стане млад, и обратното. „Това са неща несъвместими“, казва Христос. Само ученият, който разглежда нещата тъй, както той може да разбере отношенията, които съществуват между отделните части. В математиката има известни формули, по които да се превръщат едни величини в други.
към беседата >>
26.
Мировата Любов
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1919г.,
Вие ще речете, че това е само разказ, че не е
действителност
.
Едната - толкова красива, че привличала всички с хубостта си. А другата - толкова грозна, че всички я отбягвали. Но нещастието било там, че когото от поданиците поглеждала красивата дъщеря, заболявали го очите; когото пипнела, осакатявал; когото срещнела из пътя на разходка, здрав не се връщал в дома. И така осакатели всички поданици. Като излизала грозната сестра, обаче, когото поглеждала, оздравявал и на когото полагала ръка, излекувал се.
Вие ще речете, че това е само разказ, че не е действителност.
Не е разказ, а самата действителност - това е сегашният живот.
към беседата >>
Не е разказ, а самата
действителност
- това е сегашният живот.
А другата - толкова грозна, че всички я отбягвали. Но нещастието било там, че когото от поданиците поглеждала красивата дъщеря, заболявали го очите; когото пипнела, осакатявал; когото срещнела из пътя на разходка, здрав не се връщал в дома. И така осакатели всички поданици. Като излизала грозната сестра, обаче, когото поглеждала, оздравявал и на когото полагала ръка, излекувал се. Вие ще речете, че това е само разказ, че не е действителност.
Не е разказ, а самата действителност - това е сегашният живот.
към беседата >>
27.
Работи на лозето ми
,
НБ
, София, 14.12.1919г.,
Но да не остане само в проект, а да се приложи в
действителност
.
(втори вариант)
И тъй, Христос иска да ни обърне вниманието да обработваме сърцето си. Бъдещата култура е култура на сърцето. Бих желал всички общества, всички народи да образуват дружество на сърцето.
Но да не остане само в проект, а да се приложи в действителност.
Сега какво правят? Образуват едно дружество, съставят му програма, представят я в Министерството на одобрение, викат свещеници да му светят вода, избират комисии, които да поемат работата, и докато започне да функционира, то свършва с живота си. За в бъдеще не е необходимо да се обявява това дружество, няма нужда от никакъв водосвет. Кажете и решете, и по решение от свише това дружество ще съществува. Нямам нищо против това, което се върши.
към втори вариант >>
Който разбира Божествения език, ще си изтълкува въпроса, както е в
действителност
, без да се съблазни.
В прочетената притча Христос говори за двама синове, проява на един и същ баща, на една и съща майка. Думата „проява” е употребена в философски смисъл. На обикновен език казваме: Два сина, родени от един и същ баща и от една и съща майка. Казано е в Писанието, че Бог извади от Адама едно ребро и направи от него жената. Оттук излиза, че първият човек е раждал, но от сърдечната област.
Който разбира Божествения език, ще си изтълкува въпроса, както е в действителност, без да се съблазни.
Който не разбира тоя език, ще се съблазни и криво ще го изтълкува. Под „жена” сегашният мъж ще каже, че тя е същество, което гледа къща, готви, ражда деца и ги отглежда. Под „мъж” сегашната жена ще каже, че той е същество, създадено да гради къщи, да внася в къщата необходимите блага за подържане на живота, да се грижи за външните работи.
към беседата >>
Това да не бъде само проект, но да стане
действителност
.
Бих желал в бъдеще всички общества и народи да образуват дружества, да отварят училища за работа върху сърцето.
Това да не бъде само проект, но да стане действителност.
Какво правят сегашните хора? Образуват едно дружество, съставят устав; представят го в министерството на одобряване; след това викат свещеник за водосвет, избират комисия, която да поеме работата и, докато започне функцията си, то свършва своя живот. Новото дружество няма нужда от никакво зарегистриране, от никакъв водосвет. Решете и приложете решението си. Зарегистрирането му ще дойде свише.
към беседата >>
28.
Добрият пастир
,
НБ
, София, 18.1.1920г.,
Всички му дават такова значение, каквото в
действителност
няма.
(втори вариант)
Тоя стих и досега е неясен и неразбран, както за културните хора на сегашното време, така и за духовенството.
Всички му дават такова значение, каквото в действителност няма.
към втори вариант >>
Всички му дават такова значение, каквото в
действителност
няма.
Тоя стих и досега е неясен и неразбран, както за културните хора на сегашното време, така и за духовенството.
Всички му дават такова значение, каквото в действителност няма.
Преди да обясня вътрешния смисъл на тоя стих, ще направя едно въведение. Например, някой пита: Ти религиозен ли си? Той мисли, че религията е всичко. Религията е само една трета от истината. Значи, религиозните познават само една трета от истината.
към беседата >>
29.
Молитвата
,
НБ
,
ИБ
, София, 8.2.1920г.,
Когато правим упражнения, трябва да знаем, че това е едно упражнение, да не смесваме упражнението с онази
действителност
в живота, която съществува.
Когато правим упражнения, трябва да знаем, че това е едно упражнение, да не смесваме упражнението с онази действителност в живота, която съществува.
към беседата >>
30.
Аз съм жив
,
НБ
, София, 22.2.1920г.,
Това не е за обида, нито правя упрек, но изнасям въпроса, както е в
действителност
.
Това, което казвам за православните, не е право, защото и до днес те ядат от забранения плод. Това, което казвам за евангелистите, не е право, защото и те ядат от забранения плод. Това, което казвам за съботяните, не е право, защото и те -ядат от забранения плод. В която църква и да отидеш днес, трябва да стоиш най-малко два метра далеч от техния кръг, защото наблизо има ритане.
Това не е за обида, нито правя упрек, но изнасям въпроса, както е в действителност.
Като изхождам от великата истина, казвам: Само едно Евангелие съществува. Само една Православна църква съществува. Само една събота съществува – съботата на доброто в света. Нека всеки ден сърцето ти бъде обсебено от желанието да празнуваш съботата, като събота на доброто в света.
към беседата >>
Каквито тълкувания и да се дават, всичко си остава така, както е в
действителност
.
Мнозина четат Откровението и си правят своеобразни тълкувания. Там се говори за звяр с четири рога, за седем светилника, за някакви тръби.
Каквито тълкувания и да се дават, всичко си остава така, както е в действителност.
Седемте светилника са седем светлини, от които умовете ни могат да просветнат. Седемте звезди са пътеводните учения в самия човек. Те са силите, с които човешкият дух си служи за разбиране дълбоките тайни на природата. Тръбата, с която арахангел Михаил затръбил, е човешкото ухо, дадено от Бога. С него човек трябва да възприема звуковете от външния свят и да разбере, за бой ли са те, или за мир.
към беседата >>
31.
Що казва Духът
,
НБ
, София, 29.2.1920г.,
Например аз казвам на хората да не говорят за мене лошо, а да говорят това, което е в
действителност
.
(втори вариант)
Например аз казвам на хората да не говорят за мене лошо, а да говорят това, което е в действителност.
Не преувеличавайте моето зло и моето добро. Ако казвате, че съм добър, то е, защото съм богат. Ако имам знания, а не мога да помогна никому, какъв учен съм? Ако минавам за учен, а не мога да дам никому никакви наставления за лекуване, де е моята ученост? Ще мязам на онзи лекар, който съветвал болните си да се мажат отгоре с газ.
към втори вариант >>
32.
Отиде след Него
,
НБ
, София, 11.4.1920г.,
Един ден тя се почувствувала крайно отегчена от нея и решила да я хвърли, да се яви при Учителя си такава, каквато била в
действителност
.
Коя е причината за това, не е важно; важно е, че никой лекар, никой учен не могъл да помогне – устата на царската дъщеря си останала крива. Най-после, бащата се принудил да направят маска на дъщеря му, с която да прикрива недостатъка си. След това той я изпратил в Едем, да се учи при един велик Учител, член на Бялото Братство. Според законите па това Братство, никой член нямал право да целуне жена, колкото и да е света и чиста. Царската дъщеря се учила дълго време при своя Учител, но всякога носела маската на лицето си.
Един ден тя се почувствувала крайно отегчена от нея и решила да я хвърли, да се яви при Учителя си такава, каквато била в действителност.
към беседата >>
33.
Запалят свещ
,
НБ
, София, 9.5.1920г.,
После казва: Изнесох нещата, както са в
действителност
, не скрих истината.
Щом свещите им се запалят, работите им ще се наредят добре. Новата светлина трябва да се използва, както от индивида, така и от семейството, и от обществото. Днес светът се нуждае от запалени свещи. Англичанинът минава за честен, а българинът се отличава със своята искреност. Той казва мнението си за човека право в лицето му.
После казва: Изнесох нещата, както са в действителност, не скрих истината.
Добре е да кажеш истината на човека, но да знаеш, как да я кажеш, как да я посадиш. Какво ще стане със семката, ако я посадиш много дълбоко? – Няма да изникне. Значи, ако кажеш истината, кажи я на време и на място. Посади семката на такова място и толкова дълбоко, за да изникне на време и да принесе своя плод.
към беседата >>
34.
Новото човечество
,
СБ
, В.Търново, 19.8.1920г.,
Но в
действителност
палецът е резултат на човешката воля.
Тя доказва, че човек е живял много повече, отколкото съвременните учени твърдят. Че човек е живял отпреди осем хиляди, за това говорят черепите, които са останали от ония времена. Но че е живял много по-отдавна, такива данни не могат да се изнесат. И да се изнесат такива факти, връзката между тях е толкова деликатна, че може да се каже, че няма връзка. И когато в една от своите беседи казах, че палецът определя развитието на човешката воля, някои казаха, че това е нелогично.
Но в действителност палецът е резултат на човешката воля.
И в старо време, когато са искали да накажат някой твърдоглав човек - да прекрати своите престъпления, отсичали са двата му палеца. Тогава питам защо палецът у някои хора е по-дълъг, а у други - по-къс; защо у някои е по-правилно сформиран, а у други - не? Всичко това означава нещо, то говори за развитието на волята и разсъдъка у човека. Погледне ли човек на палеца, ще разбере как върви развитието на една душа. Върви ли правилно развитието й, палецът е правилен, няма изкривявания.
към беседата >>
35.
Което се променя, без да се изменя
,
НБ
, В.Търново, 17.10.1920г.,
Когато човек стане цар, той не е в
действителност
такъв, нито богатият е богат, нито ученият е учен, нито добрият е добър.
Ако оставите една мома да избира между цар и овчар, тя непременно би предпочела първия. След женитбата си обаче тя ще разбере грешката си. Този свят страда все от князе и княгини. Това са привидни неща в живота.
Когато човек стане цар, той не е в действителност такъв, нито богатият е богат, нито ученият е учен, нито добрият е добър.
Той не мисли за това, че е учен или че е добър или не, но се стреми да познае реалния живот Човешкото око не е видяло, нито човешко ухо е чуло. нито най-смелата фантазия е творила блян, подобен на това, що Бог е приготвил за нас.
към беседата >>
36.
В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ
,
НБ
, София, 24.4.1921г.,
Днес човек се проявява такъв, какъвто е в
действителност
.
„В рова на лъвовете.“ И вашата душа е в рова на лъвовете.
Днес човек се проявява такъв, какъвто е в действителност.
Животът го подлага на различни изпитания и противоречия, да види своето вътрешно безверие. Днес хората не вярват един на друг. Говориш с някого, който ти вярва. На другия ден той се отказва от тебе, не ти вярва вече. Кой губи от това?
към беседата >>
37.
Да ги изпита / Аритметическитѣ дѣйствия въ живота. Събиране, умножение и степенуване
,
НБ
, София, 29.5.1921г.,
Вие трябва да схванете живота такъв, какъвто е в
действителност
.
Следователно, и вашата женитба е предговор към бъдещия живот. Христос каза на блудницата: „Иди и не греши повече! “ Сега и на вас казвам: Идете и не грешете повече. Не се женете така, както сте се женили досега. Това казвам не само на старите, но и на младите.
Вие трябва да схванете живота такъв, какъвто е в действителност.
Щом го схванете, ще разрешите правилно важния социален въпрос за женитбата. Само така ще работите с Бога, ще бъдете в хармония с Него и ще Го познаете, както Той ви познава. Аз говоря за днес не за бъдещето. Сега е благоприятният момент да посеете това малко зрънце в душата си. Не изпущайте добрите условия за сеене.
към беседата >>
38.
Двете жени / Двѣтѣ жени
,
НБ
, София, 12.6.1921г.,
Така ли е в
действителност
?
Духовният и религиозният живот, правилно разбрани, обогатяват и развиват човешкия ум и човешкото сърце. Някои възразяват: „Ние не се нуждаем от религия. И без нея ще бъдем щастливи“. – Според тия хора животните са най-щастливи; те нямат религия. Те нямат свещеници, черкви, обреди – следователно, те са най-щастливи.
Така ли е в действителност?
Фактите говорят друго. Ако животните бяха щастливи и свободни, те щяха да бъдат господари, а ние – техни слуги. Всъщност те са наши слуги, а ние – техни господари.
към беседата >>
39.
В правда, истина и святост / Правда, истина и светость
,
НБ
, София, 26.6.1921г.,
Например, младите моми и момци живеят с илюзии, които считат за
действителност
.
„И да се облечете с новия человек.“ Новият човек има отношение към разумния живот. Често хората, без да вникват в дълбокия смисъл на закона, който регулира разумния живот, си въобразяват неща, които не съществуват, които нямат в себе си.
Например, младите моми и момци живеят с илюзии, които считат за действителност.
Ще кажете, че на младите е простено да живеят с илюзии. Но с илюзии живеят и стари баби, и дядовци. Какво ще кажете тогава? Това не е за упрек, но говоря за заблужденията на хората. Вървиш по улицата и срещаш един човек, който се заглежда в тебе, като че иска нещо.
към беседата >>
40.
Правилният развой на човешките енергии
,
СБ
, В.Търново, 22.8.1921г.,
Например, когато някой романист описва фактите, те в
действителност
такива ли са, каквито той ги описва?
Някои си мислят, че туй, което четат в книгите, е тъй, както когато го четат в романите.
Например, когато някой романист описва фактите, те в действителност такива ли са, каквито той ги описва?
Не, не са такива. Понякога той им туря парафернали (излишни прибавки), като представя героинята си по-силна, отколкото е, героя – също. При всички романисти има една слабост – че представят героите си не такива, каквито са. И нашите светии са представени такива, каквито не са – светостта им е по-малка, отколкото ние си я представяме. И учените, и гениите не са такива, каквито се виждат на нашите очи.
към беседата >>
41.
Поздравът на Любовта / Поздравътъ на Любовьта
,
НБ
, София, 2.10.1921г.,
Аз констатирам фактите, както са в
действителност
.
Сега, аз не искам да ви съдя. Ако съдя вас, и себе си осъждам.
Аз констатирам фактите, както са в действителност.
По резултатите в невидимия свят съдя за същността на нещата. Някога, като седя и размишлявам, усещам, че нещо ме жегне – една стрела дойде до мене. Търся причината и я намирам. Един от моите ученици е направил нещо, което причинява болка. Аз възприемам болката като стрела.
към беседата >>
42.
Още по-блажени са!
,
НБ
, София, 4.12.1921г.,
Нашите очи може да бъдат благородни, лицето ни да бъде благородно, всичко зависи от нас, но в
действителност
благороден е само онзи, който разбира Словото Божие и го изпълнява.
Трябва да бъдете искрени спрямо себе си. Това е хубаво. Аз не осъждам онзи, който прави това, но бих желал туй положение да го задържи не само за един момент, а за ден, два, цяла година. Хубаво е туй положение в живота, ама да го задържиш. Аз не казвам: „Това няма да го бъде“ – то е по стария закон.
Нашите очи може да бъдат благородни, лицето ни да бъде благородно, всичко зависи от нас, но в действителност благороден е само онзи, който разбира Словото Божие и го изпълнява.
Сега вие ще кажете: „Моят ум тъй ми казва“. Твоят ум какво ти казва? Изпитайте вашият ум дали е много просветен. Вие знаете ли ония закони, с които сте работили в утробата на майка си? Припомнете си ги!
към беседата >>
43.
Разговори с Учителя
,
ИБ
,
НБ
, София, 8.1.1922г.,
Пък и авторът на романа едва ли изнесъл фактите, както са в
действителност
.
Така, те сами си пакостят. Младият казва: Ето един случай да стана герой. Старият пък казва: Ех, да бях млад! — Какво ще направиш, ако си млад? Ще вършиш глупости.
Пък и авторът на романа едва ли изнесъл фактите, както са в действителност.
Малко писатели има, които изнасят действителния живот. Ще кажете, че героите представят умни хора. - Да, умни хора, които играят на въже.
към беседата >>
44.
Три разряда ученици / Три категории ученици
,
ООК
, София, 30.3.1922г.,
Ученикът трябва да бъде доблестен, да изнася фактите, както са в
действителност
.
(втори вариант)
Не увеличавайте, нито намалявайте погрешките си и добродетелите си. Дойдете ли до една своя погрешка, изнесете я първо пред себе си такава, каквато е; същото правете и с добродетелите си.
Ученикът трябва да бъде доблестен, да изнася фактите, както са в действителност.
Видите ли у някого една добродетел, колкото и да е малка, радвайте се. Тя е Божественото в човека. Видите ли една погрешка, затворете очите си и се помолете на Бога, да помогне на този човек и да я изправи. Не е позволено на ученика да напомня на своя ближен за неговите минали погрешки. Който се осмели да направи това, той върши престъпление.
към втори вариант >>
В
действителност
е така.
(втори вариант)
Като спи добре, ученикът ще се учи, ще възприема добре уроците, които му се преподават във време на сън. Обикновено Бог говори на човека във време на сън. Така е говорил на Йосиф, както и на всички пророци и апостоли, които са имали откровение. Казва се, че Йоан се е пренесъл, отишъл е в духовния свят, и там му е говорил Господ. Забелязано е, че когато преспи, човек се събужда с една лекота, като че е разрешил някаква задача през съня си.
В действителност е така.
В съня човек се учи, решава задачите си, които през деня са го смущавали. Затова често слушаме да се казва: „Не бързай да решаваш този въпрос. Преспи тази вечер и на сутринта ще видиш на какъв ум ще бъдеш“.
към втори вариант >>
45.
Отрицателни и положителни черти на ученика / Качества на ученика
,
ООК
, София, 4.4.1922г.,
Той ще се сблъсне с една
действителност
и хората, като видят неговите слабости, ще почнат да му се подиграват.
Когато кучето е тщеславно, то вдигне опашката си нагоре, казва: „Аз не искам да зная“. Когато паунът иска да покаже тщеславието си, разпери опашката си: „трр, трр, трр“. Това е животинско проявление. И тщеславието е едно подобно животно. И ако в ученика, който влиза в една окултна школа има това животинско чувство, очакват го големи страдания.
Той ще се сблъсне с една действителност и хората, като видят неговите слабости, ще почнат да му се подиграват.
И съвременните хора страдат, повечето са неврастеници. Тази неврастения, която сега царува в света, се дължи повече на човешкото тщеславие. Някой бил търговец, работите му се разбъркват и той се тревожи. Как тъй, да помислят хората, че е беден човек! И всички хора искат да бъдат такива, каквито не са.
към беседата >>
Всички хора искат да се представят за такива, каквито не са в
действителност
.
(втори вариант)
Ако ученикът има още това животинско проявление, очакват го големи страдания. Той ще се сблъска с действителността. Защо? – Като видят неговата слабост, хората започват да му се подиграват. Една от причините на неврастенията се дължи на тщеславието. За пример, когато работите на богатия търговец се объркват, той започва да се тревожи не толкова от загубите, колкото какво ще помислят хората за него.
Всички хора искат да се представят за такива, каквито не са в действителност.
Това виждаме даже у религиозните и учените хора. Тщеславието ги кара да се проявяват така. То е внесло лицемерието в религията; значи лицемерието е дете на тщеславието. В желанието си да се представи, че не е като другите хора, че е необикновен, човек лицемери. Колкото по-голяма е светлината, толкова по-силно изпъкват недостатъците на човека.
към втори вариант >>
Дойдете ли до Истината, ще бъдете верни и точни, ще предавате нещата, както са в
действителност
, без никакво изключение.
(втори вариант)
От ученика се иска пълно безкористие и искреност към себе си. Той няма право да лъже себе си. Каже ли нещо, то трябва да отговаря на Истината. Направи ли нещо, също трябва да е съгласно с Истината. Който лъже себе си, лъже и другите.
Дойдете ли до Истината, ще бъдете верни и точни, ще предавате нещата, както са в действителност, без никакво изключение.
към втори вариант >>
46.
Разбор на думи
,
МОК
, София, 19.4.1922г.,
А можете да преживеете всичко това насън, за да видите как се укрива престъпление и как се лежи след това в затвор; като се събудите, ще кажете: „Добре, че е било сън, а не
действителност
".
(втори вариант)
Та бъдете готови, да не дойде и при вас някой път Учителят ви с такъв чувал и да ви застави да скриете убития човек. Мислете как трябва да постъпите, защото може да лежите най-малко десет години в затвор. Не е лесно човек да говори Истината.
А можете да преживеете всичко това насън, за да видите как се укрива престъпление и как се лежи след това в затвор; като се събудите, ще кажете: „Добре, че е било сън, а не действителност".
Много от случаите и явленията в Живота са от такъв характер, сякаш стават насън. Който се е пробудил от съня и съзнава нещата, той е на прав път; който не се е пробудил още, той живее несъзнателно и изпитва страх и ужас, казва: „Какво ли ще стане с мен? ".
към втори вариант >>
47.
Предназначението на музиката / Силите на мозъка
,
ООК
, София, 20.4.1922г.,
Впоследствие, когато човек изгубил естественото си отношение към природата и към Бога, това чувство се изопачило, превърнало се е в желание да се представи такъв, какъвто не е в
действителност
.
(втори вариант)
Следователно човек трябва да се пази от всичко, което нарушава тази хармония. Тщеславието, гордостта, страхът, гневът са сили, които нарушават хармонията в мозъка. Те са подобни на червеи, които изяждат плодовете на дърветата. Първоначално тщеславието като сила е било на мястото си. Човек се стремял да има доброто мнение на своите близки, на своите приятели, на добрите хора и на Бога.
Впоследствие, когато човек изгубил естественото си отношение към природата и към Бога, това чувство се изопачило, превърнало се е в желание да се представи такъв, какъвто не е в действителност.
Ако тщеславният е учител и го посети някой външен човек, той ще го заведе в кабинета си и ще му покаже книгите, инструментите си като единствени в света; ако е земеделец, ще му покаже нивите, лозята си и ще му разправи как ги обработва, какви плодове дават и в заключение ще каже: „Като моите ниви и лозя никъде няма“; ако е жена, домакиня, ще го разведе по стаите си, да види как са наредени, ще му покаже дрехите си, какви особени модели представят, каква шивачка ги е шила и т.н. Проповедникът пък ще се похвали със своята отлична проповед, която очаровала слушателите. Който изучава проявите на тщеславния, вижда, че всичко е преувеличено, представено така, както не е в действителност. Изучавайте себе си и ближните си, за да не изпадате в тщеславие.
към втори вариант >>
Който изучава проявите на тщеславния, вижда, че всичко е преувеличено, представено така, както не е в
действителност
.
(втори вариант)
Първоначално тщеславието като сила е било на мястото си. Човек се стремял да има доброто мнение на своите близки, на своите приятели, на добрите хора и на Бога. Впоследствие, когато човек изгубил естественото си отношение към природата и към Бога, това чувство се изопачило, превърнало се е в желание да се представи такъв, какъвто не е в действителност. Ако тщеславният е учител и го посети някой външен човек, той ще го заведе в кабинета си и ще му покаже книгите, инструментите си като единствени в света; ако е земеделец, ще му покаже нивите, лозята си и ще му разправи как ги обработва, какви плодове дават и в заключение ще каже: „Като моите ниви и лозя никъде няма“; ако е жена, домакиня, ще го разведе по стаите си, да види как са наредени, ще му покаже дрехите си, какви особени модели представят, каква шивачка ги е шила и т.н. Проповедникът пък ще се похвали със своята отлична проповед, която очаровала слушателите.
Който изучава проявите на тщеславния, вижда, че всичко е преувеличено, представено така, както не е в действителност.
Изучавайте себе си и ближните си, за да не изпадате в тщеславие.
към втори вариант >>
48.
Закон на енергията / Закон за енергиите
,
МОК
, София, 10.5.1922г.,
И ако сгреша нещо, готов ли съм, без да се оправдавам, да се извиня пред нея, да кажа Истината, както е в
действителност
?
(втори вариант)
Сега, аз искам от вас следното нещо: да бъдете искрени към себе си, към своята душа. Всяка сутрин в продължение на две седмици при ставането си още си задайте въпросите: „Искрен ли съм спрямо душата си? Готов ли съм през целия ден да извърша всичко онова, което душата ми желае и нашепва?
И ако сгреша нещо, готов ли съм, без да се оправдавам, да се извиня пред нея, да кажа Истината, както е в действителност?
" - значи щом направите някаква погрешка, нито я намалявайте, нито я увеличавайте, но констатирайте я пред душата си както е, както и Природата я е констатирала. Тази искреност спрямо душата ви е необходимо условие за развиване и пробуждане на съзнанието ви, за да схващате нещата правилно, без никакво увеличаване или намаляване. Под думата душа разбирам Божественото начало в човека, висшата му проява на физическия свят.
към втори вариант >>
49.
Необятната любов / Необятната любов
,
ООК
, София, 18.5.1922г.,
В идеален смисъл това е вярно, но в
действителност
не е така.
(втори вариант)
– Срещат големи препятствия, които не им позволяват да изпълнят обещанията си. Една от причините за препятствията се дължи на факта, че хората не искат да признаят своите недостатъци. Докато не признава недостатъците си, човек живее в ограничения. Щом ги признае, той се освобождава. Ще кажете, че човек е създаден по образ и подобие на Бога.
В идеален смисъл това е вярно, но в действителност не е така.
Достатъчно е човек да се погледне с очите на ясновидеца, за да разбере колко далеч стои от своя първообраз. Тъй щото, когато се казва, че човек е създаден по образ и подобие на Бога, ние не разбираме тялото, умът и сърцето на сегашния човек. С това се обяснява защо понякога човек се чувства разширен, с особено просветление на ума си, като че целият свят е негов, но след малко време изгубва това състояние и слиза до стъпалото на своя обикновен ум. Със своя ограничен ум и с ограниченото си сърце той не може да задържи Божествените мисли и чувства, които са го посетили. Ученикът трябва да различава тези състояния, за да не изпада в илюзии, нито да се надценява, нито да се подценява.
към втори вариант >>
Това не е за упрек, но аз хвърлям светлина в умовете ви, за да разберете нещата в тяхната
действителност
, да видите себе си и да се познаете.
(втори вариант)
Каквото става с камъка, поставен на морската повърхност, това става и с човека, който влиза неподготвен в пределите на рая. Който мисли, че с материални работи може да влезе в рая, той е на крив път. Материалното остава на земята. Като влязат в духовния път, хората одухотворяват своите нужди и казват, че мислят за Бога. Малко хора мислят за Бога.
Това не е за упрек, но аз хвърлям светлина в умовете ви, за да разберете нещата в тяхната действителност, да видите себе си и да се познаете.
Кой художник може да работи в тъмнина? Човек е художник, който рисува картината на своя живот, за което трябва да има светлина, да вижда нещата ясно.
към втори вариант >>
50.
Окултна хигиена / Природна хигиена
,
ООК
, София, 8.6.1922г.,
Защото актьорите са майстори да представят една лъжа, в
действителност
то не е, че драмата е така, ама от актьорите зависи, те разплакват.
– Има неща, които са верни, но ако аз ги подложа на своята критика, ще излезе, че не са верни. За пример, вземете драмата „Дантон“, е кажете: вярно ли е това? Този автор е събрал тия факти, тъй ги е сближил, че импулсират, но ако тия факти се пуснат във времето, няма да има ефекти. При тези драми хората много пъти плачат, а вънка има хиляди драми, хора бедни минават, заминават, никой не плаче. Питам: защо вътре в театъра плачат, а отвън никой не плаче?
Защото актьорите са майстори да представят една лъжа, в действителност то не е, че драмата е така, ама от актьорите зависи, те разплакват.
И следователно, от окултно гледище, всяка една драма да бъде вярна, пак трябва да имаме драма, но тя трябва да бъде направена по особен начин и да има известна цел психическа и да произведе известен ефект. И тия автори, и те се домогнали до нещо, не че нямат известен стремеж. Но съвременните романи и драми не са направени по тия окултни правила. И когато идете да слушате тия забавления, трябва да имате едно окултно разположение на ума си, да знаете кое да възприемете и кое да отхвърлите, и даже мене като слушате, да знаете кое да приемете и кое да отхвърлите. А някой път вие се спирате един час за дребнавите факти.
към беседата >>
51.
Правила и мерки за избягване на всички погрешки
,
СБ
, В.Търново, 27.8.1922г.,
В
действителност
няма никаква тайна, а само гледам как ще изпълнят заповедта.
Аз изпитвам онези, които постъпват като ученици; например, дали ще изпълнят една заповед относно някаква тайна.
В действителност няма никаква тайна, а само гледам как ще изпълнят заповедта.
Казвам на някои ученици: „Каквото видяхте, няма да го казвате! “ После наблюдавам дали ще изпълнят това, което заповядах. Те отиват при една сестра и разправят какво са видели. Бяха обещали едно, а направиха обратното и какво стана? Роди се една малка дисхармония: какво видял този, какво видял онзи... Нищо не са видели.
към беседата >>
52.
Допирните точки в природата
,
МОК
, София, 4.10.1922г.,
С други думи казано: когато някой от учениците сгреши, той е готов да си каже истината, както е в
действителност
.
Той намери като претекст за изгасване на свещта прозореца. Всъщност, причината за изгасване на свещта е сиромашията. И вие, учениците, като ви питат нещо, отговаряте или по първия, или по втория начин. Едни от вас казват: Аз изгасих свещта, понеже не разполагам със средства да купя втора свещ. Останалите казват: Изгасих свещта, защото отвън през прозореца гледат какво се върши в стаята.
С други думи казано: когато някой от учениците сгреши, той е готов да си каже истината, както е в действителност.
Той казва: Аз извърших престъплението, аз съм виновен, защото не разполагам с достатъчно морални сили да издържа на изпитанието. Ученикът, когото уподобявам на втория домакин, казва: Аз сгреших, наистина, но виновен е моят другар, който ме подхлъзна. Питам: какъв е този ученик, който се води по ума на своите другари? Ученикът може да се води само по ума на своя Учител.
към беседата >>
53.
Психическо наблюдение
,
МОК
, София, 18.10.1922г.,
Ще бъдете искрени в наблюденията си, ще констатирате нещата, както са в
действителност
, без да се стеснявате.
Наблюдавайте каква мисъл ще мине в този момент през съзнанието ви. Каквато мисъл мине през съзнанието ви, отбележете я с две-три думи, накратко. Може да не мине никаква мисъл през ума ви — това да не ви смущава. При това ще наблюдавате дали мисълта ви е приятна или не, дали е отрицателна или положителна. Ако е отрицателна, отбележете я с черна точка; ако е положителна — със светла точка.
Ще бъдете искрени в наблюденията си, ще констатирате нещата, както са в действителност, без да се стеснявате.
Запример пътувате от София до с. Драгалевци. От двете страни на пътя си, отляво и отдясно срещате различни неща. Ако искате да дадете точно описание на пътя, ще отбележите всичко, каквото сте видели, без никакво стеснение. Не мислете, че ако констатирате известен факт както е в действителност, ще се изложите. Този факт не представя самите вас, той е нещо отделно от вас.
към беседата >>
Не мислете, че ако констатирате известен факт както е в
действителност
, ще се изложите.
Ако е отрицателна, отбележете я с черна точка; ако е положителна — със светла точка. Ще бъдете искрени в наблюденията си, ще констатирате нещата, както са в действителност, без да се стеснявате. Запример пътувате от София до с. Драгалевци. От двете страни на пътя си, отляво и отдясно срещате различни неща. Ако искате да дадете точно описание на пътя, ще отбележите всичко, каквото сте видели, без никакво стеснение.
Не мислете, че ако констатирате известен факт както е в действителност, ще се изложите.
Този факт не представя самите вас, той е нещо отделно от вас.
към беседата >>
54.
Окултна музика
,
ООК
, София, 22.10.1922г.,
Сега в ума си правиш маневра, но може би след 10 години ти ще излезеш и ще направиш туй в
действителност
.
Ама ние ще кажем сега: „Трябва известно благоприличие“. Аз приемам, че в света има известно благоприличие, но ние сме излезли извън рамките на туй обикновено благоприличие. Ние правим неща, които са много благоприлични. Поне в себе си ще направите умствена маневра. Ще излезеш на някое многолюдно място, където имаш приятели, и почваш да пееш.
Сега в ума си правиш маневра, но може би след 10 години ти ще излезеш и ще направиш туй в действителност.
Обаче, за да направиш нещо, жертвите, които ще положиш, трябва да принесат някакъв плод. Но туй е едно упражнение, за да станете смели. Вие сте страхливи, този страх трябва да изчезне. И аз ви препоръчвам, като влезете в гората, да се отворите, да пеете, да викате, колкото можете. Дайте ход на чувствата си!
към беседата >>
55.
Окултна страна на живота
,
МОК
, София, 10.1.1923г.,
В
действителност
не е така.
В съвременната химия се говори за атомите на елементите – например, за атома на златото, като считат, че във всички случаи този атом запазва едни и същи свойства.
В действителност не е така.
Атомът на златото в минералното царство се различава от атома на златото в растенията, последният се различава от атома на златото в животните, най-после атомът на златото в животните се различава от този в кръвта на хората. Имаме четири вида атоми на златото – с различни свойства и различни прояви. Колкото по-нагоре се отива, толкова повече се изменят свойствата на един и същ елемент. Съвременните химици казват, че един от най-леките газове е водородът. Те не вземат предвид гъстотата на първичната материя, от която е създаден светът.
към беседата >>
56.
Но да бѫде рѣчьта ви: Ей, ей; Не, не / Ей – ей, не – не
,
НБ
, София, 14.1.1923г.,
Те ще кажат, че ти си казал истината, както е в
действителност
.
(втори вариант)
Иначе, никаква жертва, никаква клетва! И тогава, думата ти да бъде „ей-ей; не-не.” Направил си едно престъпление, убил си човек. Ще отидеш при съдията и ще му разкажеш подробно, как си извършил престъплението. Той ще те изслуша внимателно. После ще пита свидетелите, какво знаят по делото.
Те ще кажат, че ти си казал истината, както е в действителност.
С това процедурата се свършва. Съдията издава присъдата. Ти я изслушваш и благодариш, че справедливо е отсъдил. – Защо! – Защото ти си готов да понесеш всички последствия на своето престъпление.
към втори вариант >>
Като държа своите беседи, аз зная, че много неща ще бъдат изопачени, но като говоря истината, ще я кажа, както е в
действителност
.
(втори вариант)
Като държа своите беседи, аз зная, че много неща ще бъдат изопачени, но като говоря истината, ще я кажа, както е в действителност.
Като говоря истината, не хваля себе си, но и вас не жаля. Щом дойда до истината, казвам: Божията Истина е еднакво важна, колкото за мене, толкова и за вас. Не е въпрос за владици и свещеници. Важен е въпросът за истината в името Божие. Важен е въпросът за любовта в сърцата на хората и за мъдростта в техните умове.
към втори вариант >>
57.
Първата родена мисъл
,
МОК
, София, 21.2.1923г.,
Колко пъти ще се намерят апаши, които в
действителност
ще задигнат парите, дрехите ви, без да се интересуват за вашето положение.
След това той ще върне парите. Друг приятел пък ще скрие някъде шапката или палтото ви и ще следи какво ще правите. По този начин вие ще се изучавате, ще видите доколко сте развили самообладанието в себе си. Същевременно и приятелят ви ще се поучава. Но и без изкуствени опити животът всеки ден носи изненади на човека.
Колко пъти ще се намерят апаши, които в действителност ще задигнат парите, дрехите ви, без да се интересуват за вашето положение.
към беседата >>
58.
Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!
,
НБ
, София, 25.2.1923г.,
Ако отидат при съдията и изнесат въпроса, както е в
действителност
, работата ще се свърши лесно.
(втори вариант)
Ако ми услужиш, ще върна парите след два месеца. Както си казал, така трябва да постъпиш. Друг път ще искаш 10 000 лв. и като честен човек, ще ти се услужи. Двама души спорят за нещо.
Ако отидат при съдията и изнесат въпроса, както е в действителност, работата ще се свърши лесно.
И свидетели да имат, и адвокати да имат, работата се нарежда лесно. Ако не са готови да кажат истината, нито свидетелите ще помогнат, нито адвокатите. Съдията ще отваря и затваря законника, докато най-после отложи делото. След време, делото отново се насрочва. Пак се викат свидетели, пак защита на адвокатите – дълга и широка процедура.
към втори вариант >>
59.
Педагогическа лекция
,
МОК
, София, 7.3.1923г.,
Ученикът може да изнесе Истината каквато е в
действителност
, само ако я обича.
Изпитите, които учениците минават, не са нищо друго освен проверка на знанията им. Учителят може да даде на учениците си задачи от събиране, изваждане, умножение и деление, той може да им даде задача от просто тройно правило и сложно тройно правило или да решават уравнения с едно и няколко неизвестни; най-после той може да им даде задачи от висша математика. Каквито и задачи да решават учениците, това са задачи, които имат отношение към Реалния живот, към живота на Истината. Когато говорите Истината, вие трябва да я изнасяте така, както математикът решава задачите – точно, последователно, без никакво изопачаване на данните, на дадените величини. Затова от ученика се изисква чист, неизопачен ум.
Ученикът може да изнесе Истината каквато е в действителност, само ако я обича.
Няма по-велико нещо за човека от това да обича Истината.
към беседата >>
60.
Пробуждане на човѣшката душа / Пробуждане на човешката душа
,
НБ
, София, 25.3.1923г.,
Например, вечер много неща изглеждат по-страшни, отколкото са в
действителност
.
(втори вариант)
В света, в който живеете, има известни илюзии, наречени "несъществени неща." Въпреки това, всички започват с несъщественото.
Например, вечер много неща изглеждат по-страшни, отколкото са в действителност.
– Защо? – Защото тогава светлината е по-малка. Оттук вадя заключението: Съществени неща са тези, които стават в светлина, а несъществени, които стават в тъмнина. Срещаш един човек, който те изглежда особено. Мислиш си: Защо този човек ме гледа така?
към втори вариант >>
За тебе е важно, когато художникът донесе маската, да бъдеш с будно съзнание, да разбереш,
действителност
ли е това, което виждаш, или илюзия.
(втори вариант)
Като гледаш маските, които се продават през маскарада, едни от тях са опулени, облещени; други са с премрежени очи, трети – със сърдит вид. Както виждате, и в живота има различни физиономии. – Защо този човек се блещи толкова? – Това е маска, илюзия, не е реалност. Някой художник е рисувал тази маска.
За тебе е важно, когато художникът донесе маската, да бъдеш с будно съзнание, да разбереш, действителност ли е това, което виждаш, или илюзия.
към втори вариант >>
61.
Защо сте тѫжни? / Защо сте тъжни
,
НБ
, София, 8.4.1923г.,
Ще кажете, че това е "приказка от 1001 нощ." Това не е приказка, а
действителност
.
(втори вариант)
Никой не може да дойде при мене, ако Отец не го е привлякъл." Бог привлича всички души. Пред тях се открива необятна светлина, прекрасен свят – с реки, дървета и цветя, със зрели и вкусни плодове. В този свят всичко е живо; всичко расте, цъфти и зрее. Там и кравата сама предлага своето мляко, пчелицата – своя мед. Там канят всички и дават условия да си починат и нахранят.
Ще кажете, че това е "приказка от 1001 нощ." Това не е приказка, а действителност.
към втори вариант >>
62.
Петимата братя
,
НБ
, София, 22.4.1923г.,
Той не търси причините на нещата, но изследва фактите обективно, както са в
действителност
.
Като мине тренът и отворите моста, можете да се любите колкото искате. – Какво станало после с младия момък, Моис? – Осъдили го на десетгодишен строг тъмничен затвор. Какво представя Моисеевото учение? – Законът.
Той не търси причините на нещата, но изследва фактите обективно, както са в действителност.
Какво си мислил, какво е било състоянието ти, законът не иска да знае това. Всяко нещо трябва да става точно навреме! В старата култура, в която и досега още хората живеят, се проповядва само насилие. Нужна е старата култура, нужно е насилието. – Кога?
към беседата >>
Това не е илюзия, а
действителност
.
Иде новата Любов в света. Тя ще изтрие всички грехове на хората. Тя ще разреши всички противоречия и недоразумения. Тя ще донесе нещо ново, за което никога не сте мислили. Тя ще внесе такъв мир в душите ви, за който нямате понятие.
Това не е илюзия, а действителност.
Да опитаме Бога, Който е създал света. Да опитаме Бога, Който работи в света, и който всеки момент ни говори! Този е един от щастливите дни на годината. Няма да се мине много време и дъщерята на Бога ще дойде. Тя ще мине покрай вас със скъпоценните камъни и ще ви пита: „Кой камък ще пипнете?
към беседата >>
63.
Божественото и човешкото
,
ООК
, София, 28.6.1923г.,
За да ви покажа самата
действителност
, трябва да ви вдигна всинца и в продължение на половин час да бъдете на Слънцето и като се върнете назад, няма какво да ви говоря повече. Дела!
А всичко това е само един момент на проявление на Божията Любов. Това е само един миг от Божието величие. Тогава какво мога да ви говоря? За да ви говоря тъй съзнателно, за да разберете Божието величие, всинца трябва да ви вдигна от тука, да ви заведа на Слънцето. Да ви казвам, че аз имам тази сила – всичко е напразно, това са само думи, аз не искам да се занимавам с това.
За да ви покажа самата действителност, трябва да ви вдигна всинца и в продължение на половин час да бъдете на Слънцето и като се върнете назад, няма какво да ви говоря повече. Дела!
Един факт струва повече, отколкото цели томове с философски разсъждения. Величието на Бога не е в прославянето на хората в света. При сегашните условия на живота името Божие трябва да се изяви и Бог трябва да се прослави в света. Това е задачата на всички видни Учители. Всеки Учител, колкото и да е велик, Неговата задача е да прослави името на Бога и тогава Той да се прослави чрез Бога.
към беседата >>
64.
Две думи!
,
МС
, София, 2.7.1923г.,
А по отношение на нашите сегашни разбирания, туй е като един научен метод, то е право, но ако не искате да се спъвате по отношение на вашите дълбоки разбирания, ще разбирате действителността като
действителност
, ще разбирате нещата добре.
И любовта е Любов, само като се прояви. Любовта е реална, когато се прояви. Реално е само това, което се проявява. Ние не можем да говорим за реалното, като за нещо минало, като за нещо бъдеще. Божествената реалност е всякога реалност.
А по отношение на нашите сегашни разбирания, туй е като един научен метод, то е право, но ако не искате да се спъвате по отношение на вашите дълбоки разбирания, ще разбирате действителността като действителност, ще разбирате нещата добре.
Не мислете, че сте баби. Ами че всекиго едного от вас сега мога да го направя герой. Ако вие нагорещите едно желязо до няколко хиляди градуса, с това желязо няма ли да ви докарам до положение да си пробиете път навсякъде? Та, казвам: вашите мозъци трябва да ги нагорещим, има особени пещи в природата, и тогава, от дето минете, ще топите хората. Нищо повече!
към беседата >>
65.
Високият идеал
,
ООК
, София, 11.9.1923г.,
Така ли е в
действителност
?
(втори вариант)
Сега аз ще направя едно възражение срещу ония, които казват, че могат да обичат всички хора, че любят цялото човечество. Който люби човечеството, тогава той познава хората. Щом познава хората, той може да изправи техните погрешки.
Така ли е в действителност?
Някой мъж не може да живее с жена си, не може да я търпи. Защо не може да живее с нея? Нали и тя, както другите хора, е член от цялото човечество. Син и баща не се разбираш, не се обичат. Нали са членове на човечеството, защо не се обичат?
към втори вариант >>
66.
Задачи на истинската наука
,
МОК
, София, 4.11.1923г.,
Тъй щото, всички науки в своята съвкупност засягат пълната
действителност
, т.е.
Разните отдели на съвременната наука имат тази добра страна, че развиват човека всестранно. Запример, дали изучавате физика, химия, анатомия, физиология, ботаника, зоология, философия, богословие или каквато и да е друга наука, всяка от тях засяга специална област от вашия ум и развива съответни скрити сили във вашата душа.
Тъй щото, всички науки в своята съвкупност засягат пълната действителност, т.е.
развиват всички ония центрове, в които са заложени човешките способности. Цялото човечество днес работи за доставяне материали за съграждане на идеалния, на новия човек. Когато материалите се приготвят, ще се съгради и бъдещето човечество, бъдещата човешка форма. Съвременната култура се ползва от материалите, които са оставени от миналата култура, а бъдещата ще се ползва от материалите на настоящата култура. Като разглеждаме въпроса така, ще дойдем до онова дълбоко разбиране, че всичко в света се ръководи от една висша, разумна сила.
към беседата >>
67.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 25.11.1923г.,
Щом се представям, че живея един живот по-чист, отколкото в
действителност
, това е една лъжа!
Неверието, и то е едно психическо, болезнено състояние на ума. Аз съм правил много опити и по някой път съм си създавал големи неприятности. Мнозина, на които съм преподавал, като ги поставя на изпит, казват тъй: „Досега аз мислех за Учителя, че е умен, но ако беше умен, нямаше да постъпва тъй. Той крайно ме обиди, той не зачита в мене човешкото достойнство, той ме унижи“. Казвам: Ами че ти, който на всяка крачка не зачиташ Бога, не се ли унижи?
Щом се представям, че живея един живот по-чист, отколкото в действителност, това е една лъжа!
Не да ме хвалят хората, но като се представям нещо по-свято, отколкото съм, и като казвам, че като мене човек няма, разбира се, това е една лъжа. Ами че и като вас хора няма, и като мене хора няма. Особени са хората. Всеки един човек в света, който и да е той, на своето време, и на своето положение, е особен. Човек, който изпълнява волята Божия, който ходи по Божия закон, по правилата на Божията Мъдрост, той е особен във всички свои проявления.
към беседата >>
68.
Волята Божия
,
ООК
, София, 28.11.1923г.,
Защото ако в
действителност
бихте изпели само веднъж както трябва „Бог е Любов“, моментално щяхте да се промените и, като се върнете вкъщи, не бихте могли да се познаете.
“ Отлично, но при великия цигулар. „Цвете мило, цвете красно“ при някой велик цигулар е чудо, а при обикновен е обикновено. Слушате последния и казвате: „Стига вече, разбрах го.“ Следователно хубавите песни само хубавите, красивите души могат да ги пеят. Само една красива душа може да пее упражнението „Бог е Любов“. Някой път, като ви слушам, че пеете „Бог е Любов“, чудя ви се каква е тази Любов.
Защото ако в действителност бихте изпели само веднъж както трябва „Бог е Любов“, моментално щяхте да се промените и, като се върнете вкъщи, не бихте могли да се познаете.
„Бог е Любов“ пеем, значи приближаваме при Бога, при Неговата благост.
към беседата >>
69.
Пътят на ученика. Основната идея
,
МОК
, София, 2.12.1923г.,
Вие трябва да знаете нещата тъй, както са в
действителност
.
Редактирането на един вестник или на едно списание, например, аз наричам игра на домино. Защо? Да редактираш един вестник значи да започнеш да мислиш какво да готвиш на тия хора. Ще почнеш да се нагаждаш към тях. Ще мислиш какво да им наготвиш днес, утре, другиден и т.н., дано задоволиш вкуса им. Като ви казвам това, не трябва да ми се сърдите, аз не обичам илюзиите.
Вие трябва да знаете нещата тъй, както са в действителност.
Някъде ледът е тънък, а мястото дълбоко и аз ти казвам: не ходи по този лед! Той е тънък, ще се счупи и ти ще потънеш във водата. Някой казва: аз ще напиша една статия, но нека да видя какви са нашите хора, какви са техните изисквания и т.н. И започва той да приготовлява нещо по вкуса им. Дойде, обаче, някой от провинцията, който чел тази статия и казва: Не ми се харесва тази статия.
към беседата >>
70.
Каквото чух
,
НБ
, София, 9.12.1923г.,
Чувствали ли сте в
действителност
подкрепата на Любовта?
Сега аз искам да ви обърна внимание на следующето: вие искате вашият живот да се измени. Трябва да се измени, и ще се измени! Не само това, но ще се измени животът ви и във вашите желания и мисли. Питам сега: Каква искате да бъде следната фаза на туй изменение, нагоре или надолу? Изпитвали ли сте онази дълбока мисъл в себе си, да чувствате в душата си, че имате подкрепата на Бога?
Чувствали ли сте в действителност подкрепата на Любовта?
То е едно мистическо преживяване вътре, като че ти си в съгласие с целия свят и с всичките велики мисли, нагоре и надолу, ти едновременно присъстваш и на небето, и на земята. Чувствали ли сте такова състояние? Виждали ли сте какъв е смисълът тогава?
към беседата >>
71.
Той ги изпита
,
НБ
, София, 16.12.1923г.,
Когато ние се срещнем със самата
действителност
, в даден момент, силата на човека се определя вън от времето и пространството.
Например, някой слушал някоя отлична реч или беседа на някой виден проповедник и казва: „Е, хубава, много хубава, отлична беше тази беседа“. Но кажете, где е хубавото? – „Е, хубава беше“. И тъй ще си остане. Хубава, но тази дума „хубава“ не е нещо определено.
Когато ние се срещнем със самата действителност, в даден момент, силата на човека се определя вън от времето и пространството.
Тя не че не е определена, но в нашето развитие, в нашата еволюция ние не сме в състояние да определим човешката сила. Ние изобщо определяме проявлението на човешкия ум, на човешкото сърце в крайните резултати, а крайните предели всякога показват слабост в човека. Когато една вода достигне крайните предели, тя е слаба. Силна е само в самото начало, в края си е слаба.
към беседата >>
72.
Допреният въглен
,
НБ
, София, 20.1.1924г.,
Онези, които вярват, считат това за една
действителност
, а онези, които не вярват, считат това за един мит, разказ или за една басня, тъй хитро скроена от мене.
Какво правиш? Добре дошъл! – „Много добре, авангард съм изпратен в България, идем вече отгоре! “ Е, вие какво ще кажете сега, като ви разправям този анекдот? Да оставим това, дали вие вярвате или не.
Онези, които вярват, считат това за една действителност, а онези, които не вярват, считат това за един мит, разказ или за една басня, тъй хитро скроена от мене.
Но както и да е, питам тогава: Красивото в живота, в какво седи? – Красивото в живота седи в общението с Бога на Любовта. Туй, което разширява сърцето, туй, което дава светлина на ума, то е само когато срещнеш едно същество, на което сърцето трепти като твоето, когато видиш неговата светлина, когато видиш неговата воля, която действа като твоята. Този човек е разумен и тебе е приятно да говориш с него. Само между разумни хора може да има едно разумно общение.
към беседата >>
73.
Най-щастливият ден
,
ООК
, София, 6.2.1924г.,
Илюзия ли е това, или
действителност
?
Като си движите ръцете, какво усещате? Имате ли усещане за допиране на някакво пихтиеобразно вещество? – Да.
Илюзия ли е това, или действителност?
Щом движите много бързо ръцете си, усещате, като че се допира нещо до тях. На какво може да отдадете това? Имате ли всички еднакво усещане? Когато някой от вас е неразположен духом, нека направи това упражнение. По такъв начин всеки от вас може да трансформира своето състояние.
към беседата >>
74.
Който дойде при мене
,
НБ
, София, 16.3.1924г.,
Това не е само на думи, но в
действителност
е така.
Това ти се пада. Нека дойдат всички останали хора на земята, да си вземат своето. Аз и на тях дължа. – Така е, всичко на земята принадлежи на природата. То принадлежи на цялото човечество, не само на едного.
Това не е само на думи, но в действителност е така.
Всичко на земята е общо благо, и всеки, с еднакво право, трябва да участва на Божествената трапеза.
към беседата >>
75.
Плати ми, що ми си длъжен
,
НБ
, София, 30.3.1924г.,
Такъв ли е той в
действителност
?
на учения турят същия етикет – божествен човек. Божественото се различава от физическото и от духовното. Следователно, не можеш да кажеш за физическия човек, че е божествен. Божественият свят се отличава по своята абсолютна разумност. Да кажеш за някого, че е ангел, това значи, да бъде по сърце чист, нежен, благороден.
Такъв ли е той в действителност?
към беседата >>
76.
Любов към Бога
,
ООК
, София, 16.4.1924г.,
В
действителност
можете ли да ги съберете?
Може ли да съберете две сърца на едно място? Може ли да съберете две души на едно място? Вие ще кажете: „Как не? Аз мога да ги събера. Например трима души и четирима души правят седем души.“ Тия хора, тия души, които вие мислите, че събирате, те представляват известна идея.
В действителност можете ли да ги съберете?
Хубаво, имате един книжен лев и един сребърен лев. Може ли да съберете тия левове? Наистина, предполага се, че книжният лев е равен на сребърния, но те са разнородни, а само еднородните неща се събират. Един златен лев плюс един златен лев правят два златни лева. Тогава ще ви задам, като на учени хора, следния въпрос, да видим как ще го обясните. Например:
към беседата >>
77.
Ще го изцеля
,
НБ
, София, 27.4.1924г.,
Аз констатирам фактите, както са в
действителност
.
Като ме слушате да говоря така, вие можете да останете на особено мнение – нямам нищо против това.
Аз констатирам фактите, както са в действителност.
Като изучавам хората, аз дохождам до следното заключение: в съвременното общество не може да оставите двама добри хора на едно място. – Защо? – Защото всеки ще иска да се прояви самостоятелно; всеки ще иска да се даде на него крепостен акт. Всъщност, те трябва или да се слеят, да станат един човек, или да се разделят. Едно ще знаете: според законите на разумната природа, крепостен акт се издава само на един човек.
към беседата >>
78.
Четирите проекции
,
ООК
, София, 14.5.1924г.,
В
действителност
образите и предметите се виждат прави.
Физиците обясняват причината за това нещо. Онези от вас, които искат да се занимават с този въпрос, могат да го проучат. Всъщност, когато образите се получават в обратното положение, с главата надолу, в реалността така ли е? Не, само отражението е такова. Следователно само по отражение на нас ни се вижда, че Слънцето изгрява и залязва.
В действителност образите и предметите се виждат прави.
И тъй, когато тялото се смалява, умът се увеличава, когато умът се смалява, тялото се увеличава – имаме обратен процес. Когато сърцето се увеличава, Причинният свят, душата се намалява, т. е. не се проявява. Когато сърцето се намалява, душата се увеличава. Когато тялото се увеличава, умът се намалява.
към беседата >>
79.
Правилно разбиране на природните действия / Разумното тълкувание на природните действия
,
МС
, София, 6.7.1924г.,
Ученият вижда нещата, както са в
действителност
, и не ги идеализира.
По лицата на хората вие можете да четете, да разберете, какво носят те в себе си. Като разбирате хората, вие ще ги познавате и няма да се лъжете в това, което те представляват. Невежият човек се обезсърчава, отчайва се и страда повече от учения. Защо? Защото не разбира хората, не знае законите, които управляват живота. Той се разочарова на всяка стъпка.
Ученият вижда нещата, както са в действителност, и не ги идеализира.
към беседата >>
80.
Новата азбука
,
СБ
, Мусала, 13.7.1924г.,
Това не е алегория, но
действителност
.
В това време те придружават добри духове – отпред, отзад, отляво, отдясно. На която страна и да плюваш, все ще плюваш на някой дух и ще го изпъдиш. В края на краищата ти оставаш сам. После питате: Защо Учителят не ни говори? Много просто, аз виждам всички духове оплюти.
Това не е алегория, но действителност.
Ето защо, като речеш да плюваш, спри се пред себе си и помисли. Пред тебе стои едно висше същество, помисли за него, не бързай да плюваш. Това знаят и светските, и духовните хора, но понеже духовните имат по-голяма свобода, мислят, че са свободни да плюват навсякъде.
към беседата >>
81.
Разумният и неразумният слуга
,
ООК
, София, 3.9.1924г.,
Ония хубави проекти, онова идеализиране на нещата – то е фантастично на вид, но съществува и в
действителност
.
Аз ви казах, че забавата е най-приятното нещо в живота. Всяко приятно чувство е забавление.
Ония хубави проекти, онова идеализиране на нещата – то е фантастично на вид, но съществува и в действителност.
Туй, което вие мислите днес, един ден ще се реализира още по-хубаво. Засега още вие дори не можете да си представите хубавите картини, но туй, което днес желаете, един ден ще дойде. Например вие желаете да имате една хубава къща, с хубави мебели, с ония хубави златни рамки на прозорците и т. н. Един ден ще имате такава една къща, цялата от злато, а вие сами ще бъдете от главата до краката накичени с диаманти – цели ще светите. Дрехите ви пък ще бъдат такива, каквито не сте и сънували.
към беседата >>
82.
Раздай всичко!
,
НБ
, София, 26.10.1924г.,
Когато пишат на дъската, че някой е добър, в
действителност
той не е всякога добър.
(втори вариант)
То значи, че по форма тези неща имат връзка, думите в тях граматически са наредени правилно. Та, ние, съвременните хора, разсъждаваме все граматически. Туй наричам „буквата на закона“. Казват: Тия думи са наредени граматически правилно. Да, но не всякога граматически наредените думи са правилни.
Когато пишат на дъската, че някой е добър, в действителност той не е всякога добър.
Доброто никога не може да се напише на черната дъска. Казваме: Белият плат. Да, но белият плат не може да се напише на дъската. Следователно, онова, което в нашия живот е същинско, не може да се изкаже. Ако вие ме запитате, обичаш ли ме, или не, граматически мога да ви кажа: Обичам ви.
към втори вариант >>
83.
Връзки в геометрическите форми
,
ООК
, София, 5.11.1924г.,
Той се убива на сцената, а в
действителност
е жив.
Неговото честолюбие се накърнява, той казва: „Аз съм силно обиден, не мога да живея повече“ – взема нож и го забива в сърцето си. Под дрехата си той има мехур, пълен с червена вода. Потича тази вода във вид на кръв и той пада на сцената. Казвате: „Този актьор играе много добре ролята си.“ Тия хора обаче представят живота на сцената. Утре ще видите този човек пак жив.
Той се убива на сцената, а в действителност е жив.
И сто пъти да се мушне с ножа, виждате го пак здрав и жив. Виждате и двамата примирени. Сегашният наш живот е подобие на такова едно представление. Виждате някой човек тъжен, казва: „Много съм скръбен.“ Този човек, от когото днес текоха четири реда сълзи, утре го виждате весел. Как е възможно човек, който до вчера е бил така неутешим, сега да е весел?
към беседата >>
84.
Каква роля играят противоречията в живота. Влияние на планетите / Ролята на противоречията. Влияние на планетите
,
МОК
, София, 16.11.1924г.,
И така е в
действителност
.
(втори вариант)
Ако вие се намирате под влиянието на Юпитер, то Слънцето, или тази интелигентна Светлина, ще повлияе другояче върху вашето развитие – тя ще повлияе само върху някои части от вашия мозък. Как ще ви повлияе Юпитер? – Той ще повлияе на личните ви чувства, а донякъде и на милосърдието. Неговото влияние няма да се отрази върху цялото ви развитие. Затова всички планети трябва да влияят върху вас.
И така е в действителност.
Всяка планета оказва по-голямо или по-малко влияние върху вас. Това са слънчеви течения. И вие сте един фокус, дето всички тия течения от целия Космос се събират във вас. И ако ви погледне някой ясновидец, ще види много кръгове около вас. Това са все различни влияния, различни течения.
към втори вариант >>
Това не е нещо фиктивно, но
действителност
, една Истина.
(втори вариант)
Когато духовният човек се върне от своята разходка по планетите, той разправя на физическия човек какво има там. Физическият човек го слуша и казва: „Не те разбирам.“ Духовният му казва: „Няма нищо, по-после ще се разберем.“ Духовният човек всеки ден дохожда при физическия и по един или друг начин се старае да му открие това, което е видял и научил горе. Понеже той разполага с несъизмеримо време и пространство, у него има търпение; че ти си разбрал малко, той и на това е доволен. След дългото постоянство на духовния човек физическият човек започва най-после да се радва, вдъхновява се и казва: „Дойде ми някаква идея.“ Това е резултат на поетическия гений у човека. Всеки има по един такъв гений, трябва само да го долови.
Това не е нещо фиктивно, но действителност, една Истина.
Някои го наричат ангел хранител. Той е толкова интелигентен, с толкова светло лице, с такъв нежен глас, с такива висши трептения наоколо си, че от всяка негова клетка диша живот. И когато иде той, всякога се усещате радостни, всичко наоколо ви е светло, но щом си замине, ставате неразположени, чувствате стеснение в сърцето си. Някой път духовният човек ви запитва: „Кажете ми сега вие нещо от вашия живот.“ И вие почвате да му разправяте за вашите тъги и скърби, а той ви слуша и почва да мисли как да ви помогне. Той бутне едно бутонче и веднага теченията във вас се изменят и ви светва.
към втори вариант >>
85.
Тесният път
,
НБ
, София, 11.1.1925г.,
Когато един постъпва по един начин, всички му приписват качества, за които не знаят, дали са в
действителност
такива.
(втори вариант)
Животът който асимилира по-малко материя, а придобива повече сила е по-хубав отколкото живота, който асимилира повече материя, а придобива по-малко сила. Какво сме придобили ние от многото храна? Где е нашата сила днес? Кой би станал мъченик днес за Любовта? Всички треперят сега от страх, един на друг нямат вяра.
Когато един постъпва по един начин, всички му приписват качества, за които не знаят, дали са в действителност такива.
Разбиране трябва, дълбоко разбиране на човешкия живот! Аз, казва някой, го познавам, зная какво мисли той. Е, какво мисли? Той мисли тъй, както и ти мислиш. И тогава вие приличате на онзи руски мукалитин, който се преоблякъл в дрехите на един руски генерал и в този си вид се явява пред руския цар, и му казва: Аз зная, какво мислиш ти сега.
към втори вариант >>
86.
Възможното у Бога, възможното у човека / Двете възможности
,
МОК
, София, 18.1.1925г.,
Ако те бяха изнесли пред света всичко това, както е в
действителност
, биха ги изгорили на кладата.
(втори вариант)
Калай, като елемент на Юпитер. После, нужни Ă са злато и платина. Имайте предвид, че всички алхимици подразбират друго нещо зад елементите: зад тях се крие нещо друго. Названията мед, калай, желязо са само за простите хора, а за алхимиците и за посветените хора в тия елементи се крие нещо особено, което само те разбират.
Ако те бяха изнесли пред света всичко това, както е в действителност, биха ги изгорили на кладата.
към втори вариант >>
87.
Израз
,
ООК
, София, 1.4.1925г.,
Следователно изразът трябва да съответства на самата
действителност
.
Защо има такова състрадателно лице този крокодил? Мислите ли, че тези сълзи са израз на някаква любов или на някакво състрадание? – Не, крокодилът с тези сълзи иска просто да улесни яденето си, тъй както и вие, когато туряте хляба в устата си, го намокряте със слюнката си, за да може по-лесно да се гълта и да се смила. Казвате: „Крокодилът плаче дълго време върху жертвата си.“ Това е гениалност. Аз не съм виждал хора да плачат толкова много.
Следователно изразът трябва да съответства на самата действителност.
към беседата >>
88.
Дава животъ – Скърбьта и радостьта / Дава живот – Скръбта и радостта
,
НБ
, София, 25.7.1925г.,
Как мога да вярвам, че ти, който седиш пред няколко огледала и ми показваш едно от отраженията в тия огледала, си друго нещо от това, което представляваш в
действителност
?
Например, седят двама души, разговарят се и единият от тях казва на другия: Ама ти не ме разбираш. Питам: Могат ли да се разговарят двама души, които не се разбират? Някой говори, иска да ме убеди да повярвам в нещо в което не вярвам. Казва ми 5 по 5 е равно на 25. Е, как мога да вярвам в това?
Как мога да вярвам, че ти, който седиш пред няколко огледала и ми показваш едно от отраженията в тия огледала, си друго нещо от това, което представляваш в действителност?
Някой казва: Ами как така да не ми вярваш? Мене духът ми говори, аз разбирам добре нещата! Какво нещо е Духът? – Духът дава светлина. Хубаво щом, Духът ти говори, щом Духът дава светлина, нека довечера ние двамата, като философи, да си почетем без светлина.
към беседата >>
89.
Съвместими отношения
,
ООК
, София, 29.7.1925г.,
Само новите писатели казват, че както човек мисли, такъв става: както човек чувства, такъв е в
действителност
.
Ангелът е силният тон, а човекът е мекият тон. Вие питате някого: „Ти право ли мислиш? “ Защо питате него, питайте ангела. Ако е въпрос за чувстване, питайте човека дали чувства право, или не. В цялата Свещена книга никъде не се говори за човешкия ум, но за ума, за мисълта на ангелите, а пък за сърцето на човека.
Само новите писатели казват, че както човек мисли, такъв става: както човек чувства, такъв е в действителност.
Човек възприема своята мисъл чрез сърцето си. Следователно, за да разбереш състоянието на когото и да е, трябва да чувстваш тъй, както и той чувства. Само така ще може да се разберете.
към беседата >>
90.
Живите образи
,
СБ
, В.Търново, 26.8.1925г.,
За тях ще имате само една малка книжка и като отидете в банката, туй нещо ще го имате в
действителност
.
Ако имате само един милион, можете ли да го носите? – И него не можете да носите. Злато е това, звонково злато, тежи! Единственото нещо, което можете да носите, това е чека за тези пари, който ще турите в себе си, една книжка, на която можете да вярвате, и като идете на банката, от там ще можете да извадите стойността ѝ. Има неща, които не можете да имате дефактум.
За тях ще имате само една малка книжка и като отидете в банката, туй нещо ще го имате в действителност.
В банката само ще го реализирате. Тази банка представлява Невидимият свят, дето можете да получите стойността на тази книжка. Но за хубавите работи в света се изисква време! За всичките блага, които може да приемете, за развиването на всички ваши способности, сили, има точно определено време. Не можете всякога да добиете тия неща, но на тяхното определено време.
към беседата >>
91.
Заведоха Исуса
,
НБ
, София, 15.11.1925г.,
И в
действителност
, в края на краищата, ние плачем винаги не за другите, плачем за себе си.
Питам: коя е онази подбудителна причина, която предизвиква сълзите? Мнозина страдат, че Христос плакал, а ние знаем, че Христос никога не е плакал за себе си. Чудно е да плачеш за човек, който сам за себе си не плаче! Няма нужда да плачат хората за героите в света. Можем да плачем за себе си – благородно е.
И в действителност, в края на краищата, ние плачем винаги не за другите, плачем за себе си.
Пред хората се представляваме, че плачем за другите, а то за себе си. В това не може да има спор. Виждате, някоя майка плаче за детето си. Не, за себе си плаче тя. Някой, който е изгубил парите си, плаче.
към беседата >>
92.
Козативни сили
,
ООК
, София, 18.11.1925г.,
И така е в
действителност
.
Буквите включват в себе си формативни сили. Буквата а представлява човек, който се проявява. Буквата б пък представлява къщата на човека, т.е. творческа, формативна сила. Буквата г представлява натоварена камила, защото има гърбица като камилата.
И така е в действителност.
Започне ли човек да се проявява, той ще си направи къща; има ли къща, трябва да има животно, което да пренася в къщата. Съвременните хора са забравили смисъла на буквите. Не е въпроса за това, какво символизират буквите, но същевременно те изразяват известни течения в природата. Азбуката е образувана именно от тези течения. Правете опити с буквите, да видите, като ги произнасяте, какво влияние оказват тия течения върху вас.
към беседата >>
93.
Прави и криви линии
,
ООК
, София, 25.11.1925г.,
Моля Ти се, определи ми мястото." Когато хората искат да се представят такива, каквито не са в
действителност
, те повдигат главата си нагоре, заемат положение, което не отговаря на действителността.
Те нищо няма да му кажат, но той ще изпита в себе си голяма тъга, че не разбира живота им, не разбира езика им и ще пожелае час по-скоро да слезе на земята. Ангелите ще се отнесат внимателно към него, но не могат да направят никаква връзка с него, защото знаят, че той е невежа човек. Трябва ли след всичко това той да им се представя, че знае много? Рече ли да им се представя за това, което не е, той вече е влязъл в злото. Щом е попаднал между ангелите, ще трябва да се смири и да си каже: „Господи, тези същества са високо напреднали, аз не съм за тук.
Моля Ти се, определи ми мястото." Когато хората искат да се представят такива, каквито не са в действителност, те повдигат главата си нагоре, заемат положение, което не отговаря на действителността.
към беседата >>
94.
Служене на Бога и на себе си
,
ООК
, София, 9.12.1925г.,
Да се казва, че ще видиш нещо, без да го видиш в
действителност
, то е все едно да казваш, както мнозина казват, че ще станат богати, учени хора.
Всички, които видят Христа, ще се прострат на земята, а след това трябва да дойдат пратеници от небето с огън в ръка, да ги пречистят и да ги изправят на крака. Питам: Тия хора, като паднат с лице към земята, какво ще видят? Казват: „Все ще видим нещо." Какво ще видят?
Да се казва, че ще видиш нещо, без да го видиш в действителност, то е все едно да казваш, както мнозина казват, че ще станат богати, учени хора.
Да, на думи човек може да стане богат, но може да стане и беден. Нещата не се постигат само с говорене. Твърдението на нещата още не е наука. Ако кажа, че минах океана, минах ли го в действителност? Ако кажа, че ходих на слънцето, ходих ли наистина?
към беседата >>
Ако кажа, че минах океана, минах ли го в
действителност
?
Казват: „Все ще видим нещо." Какво ще видят? Да се казва, че ще видиш нещо, без да го видиш в действителност, то е все едно да казваш, както мнозина казват, че ще станат богати, учени хора. Да, на думи човек може да стане богат, но може да стане и беден. Нещата не се постигат само с говорене. Твърдението на нещата още не е наука.
Ако кажа, че минах океана, минах ли го в действителност?
Ако кажа, че ходих на слънцето, ходих ли наистина? Ако кажа, че се разговарях с Бога, вярно ли е това? Това са само твърдения, но не и действителни факти. Ако аз наистина съм говорил с Бога, никога и никому няма да разправям за това. Да разказвам на хората, че съм говорил с Господа, това е щестлавие.
към беседата >>
95.
Пълнене и празнене
,
МОК
, София, 27.12.1925г.,
Например, ако човек има силно развито въображение, като слуша някой музикант да свири, или като чете произведенията на някой писател, той започва да им приписва качества, по-високи, отколкото те в
действителност
имат.
Обаче успехът в живота им не е еднакъв. Някои хора идат на Земята при благоприятни съчетания на планетите, вследствие на което работите им вървят добре. Някои хора идат при неблагоприятни съчетания на планетите, вследствие на което работите им не вървят добре. Значи както не може да се сеят боб или други храни по всяко време, така и за идването на човека на Земята се изисква благоприятно време. Не дойде ли човек при благоприятни условия, все ще има нещо в живота му да куца.
Например, ако човек има силно развито въображение, като слуша някой музикант да свири, или като чете произведенията на някой писател, той започва да им приписва качества, по-високи, отколкото те в действителност имат.
Той ги счита за гениални, но не минава година-две, и се разочарова от тях. На какво се дължат разочарованията? – Разочарованията се дължат на факта, че въображението на даден човек е минало през периода на празнене на Луната. Защо хората се хвалят? – В повечето случаи хваленето има за основа нещо користно.
към беседата >>
96.
Благ
,
НБ
, София, 17.1.1926г.,
Да мислиш, че си я видял, без да си я видял в
действителност
, това не е най-голямата наука.
Някой казва: аз видех снощи една звезда. – Нищо не си видел! Ти си видел тази звезда сега, а това е светлината й, която тя е изпуснала от преди хиляди години. Ти трябва да отидеш на тази звезда със своя ум и тогава да говориш, че си я видел. Ходил ли си да видиш?
Да мислиш, че си я видял, без да си я видял в действителност, това не е най-голямата наука.
Питам някого: коя е най-великата наука в света? – Най-великата наука седи в това: да умреш, да се разложиш и да се разпръснеш на елементи в природата. На какви елементи ще се преобърнеш? – На кислород, водород, азот, въглерод, на злато, сребро, желязо, мед и ред други елементи. Когато станеш на кислород, ти ще започнеш един нов живот – отличен живот ще живееш!
към беседата >>
97.
Светлина на мисълта
,
ООК
, София, 10.2.1926г.,
То не може да стане по-малко, отколкото е в
действителност
, но не може да стане и като голямото.
И тъй, темата за следния път ще бъде: „Качества на най-малкото и на най-голямото число“. Всяко число, което може да се смалява, е най-голямо, защото най-малкото число не може да се смалява.
То не може да стане по-малко, отколкото е в действителност, но не може да стане и като голямото.
Изобщо малкото число не може да стане нито по-малко, нито по-голямо, отколкото е в действителност, но не може да стане и като голямото. Някой казва, че единицата е най-голямото число.
към беседата >>
Изобщо малкото число не може да стане нито по-малко, нито по-голямо, отколкото е в
действителност
, но не може да стане и като голямото.
И тъй, темата за следния път ще бъде: „Качества на най-малкото и на най-голямото число“. Всяко число, което може да се смалява, е най-голямо, защото най-малкото число не може да се смалява. То не може да стане по-малко, отколкото е в действителност, но не може да стане и като голямото.
Изобщо малкото число не може да стане нито по-малко, нито по-голямо, отколкото е в действителност, но не може да стане и като голямото.
Някой казва, че единицата е най-голямото число.
към беседата >>
98.
Микроскопическите добрини
,
МОК
, София, 14.2.1926г.,
Ако пък в
действителност
не е бил цар, поне на сцената, като актьор, все ще е имал роля на цар.
Ако се случи някой човек да мине по същия път, той ще възприеме тези мрачни мисли като неканени гости и ще счита, че са негови. Както силният може да нападне някой слаб човек и да го бие, така и силната мисъл може да нападне някой човек, да му се наложи и да произведе в него цяла пертурбация. Следователно, когато се натъквате на мрачни мисли или състояния, започнете да си въобразявате, че сте цар и се ползвате от всички царски права и привилегии. Действително, сам за себе си човек е цар. Някога, в своето минало, поне един път той е бил цар, но е забравил това.
Ако пък в действителност не е бил цар, поне на сцената, като актьор, все ще е имал роля на цар.
Ако по този начин човек не може да трансформира състоянието си, нека започне да се моли, да чете или да работи нещо. Когато Невидимият свят създава специална работа на човека, той има предвид да впрегне енергията му, да отклони вниманието му от мрачните състояния, на които човек се е натъкнал, и по този начин да му помогне.
към беседата >>
99.
Изразително лице / Красивото лице (Изразителното лице)
,
МОК
, София, 21.2.1926г.,
Като направите този опит мислено, направете го и в
действителност
.
После си представете, че искате да помогнете на тази вдовица. Бръквате в джоба си, но не намирате нищо. Вземате пари назаем и купувате хляб, сирене, чай, захар – и всичко това занасяте на бедната вдовица. Наблюдавайте се вътрешно – да видите каква радост и доволство ще изпитате. Огледайте се пак в огледалото да видите очертана ли е радостта на лицето ви.
Като направите този опит мислено, направете го и в действителност.
Само по този начин ще можете да развиете в себе си милосърдието. Следователно, като ученици вие трябва да работите с мисълта си, за да развивате в себе си всички ония чувства и способности, чрез които можете да предадете на лицето си изразителност и красота.
към беседата >>
100.
Обмяна
,
ООК
, София, 24.2.1926г.,
Да се възстанови равновесието на човека, на думи това става лесно, но всеки знае колко мъчно става в
действителност
.
И тъй, произнасянето на едните или на другите междуметия представляват ред психологически упражнения. Обикновено в скръбта си човек усеща едно особено разбъркване, едно скъсяване на мозъчните нерви, вследствие на което енергията в организма му не тече правилно. Ако можете да погледнете мозъка на скърбящия човек, ще видите, че той прилича на развълнувано море, вследствие на което в него се забелязват ред дисхармонични прояви. За да се възстанови равновесието в този човек, преди всичко състоянието на развълнуваното море трябва да утихне. Това значи: всички предмети, които вълнуват ума и сърцето на човека, трябва да се премахнат, да се отстранят, а вместо тях да се сложат нови елементи – надежда, вяра и любов.
Да се възстанови равновесието на човека, на думи това става лесно, но всеки знае колко мъчно става в действителност.
Колко лесно човек изгубва своето прекрасно разположение и колко мъчно го възстановява! Една дума, един поглед, една несполука в живота на човека са в състояние да го изкарат от релсите на неговия път и той да изгуби приятното разположение на своя дух. Всичко това се отразява зле върху ума и сърцето му.
към беседата >>
101.
Редът на числата
,
ООК
, София, 17.3.1926г.,
Когато на някое куче сложат благородно име, от това кучето става ли по-благородно, отколкото е в
действителност
?
Какво значи прав ум и право сърце? Вие ще кажете, че човек се движи по крива линия. Наистина, човек се движи по крива линия, но той сам не е крив. Това, че човек се движи по крива линия, не показва, че той трябва да бъде крив. Когато кажат някому, че е вълк, той става ли такъв?
Когато на някое куче сложат благородно име, от това кучето става ли по-благородно, отколкото е в действителност?
Значи думите не изменят характера на нещата. Тогава има ли смисъл човек да си служи с думи, които не оказват влияние върху нещата? Ние поддържаме правилото, че човек трябва да употребява такива думи в езика си, които да изразяват самата истина. За пример, когато кажем „злато“, ние подразбираме злато; когато кажем „киселина“, подразбираме киселина; когато кажем „сол“, подразбираме сол. Това показва, че всяка дума съдържа точно определена, конкретна идея в себе си.
към беседата >>
102.
Зазоряване
,
НБ
, София, 18.4.1926г.,
Но после, като премине този момент, вие казвате: дали това е
действителност
, дали е реалност, дали не съм спал и само тъй почувствах това нещо?
Тя създава, тя е един вечен извор. Тази душа е идейното, Божественото в човека. Тази душа всеки от вас я усеща. Всеки от вас чувства нейното вътрешно влияние. Нейното вътрешно влияние, това са онези красиви моменти, при които чувствате, че в душата ви нещо блясва и вие сте готови да се примирите с цял свят.
Но после, като премине този момент, вие казвате: дали това е действителност, дали е реалност, дали не съм спал и само тъй почувствах това нещо?
Според вас реален живот е този на страдания, на мъчения, на загуби, на скърби и на смърт. Това, обаче, реален живот ли е? Това е живот на промени, на измъчвания. Това е някакъв далечен живот. Следователно, от това гледище, как трябва да обясним сегашния живот?
към беседата >>
В
действителност
овца ли е той?
Не зная колцина от вас сте чели Библията не като историческа книга, защото, ако я подложите на критика като историческа книга, тя не издържа. Не казвам да я четете и като научна книга, понеже и в това отношение тя не издържа критика. Библията е книга само на символи. В нея често човек се уподобява на овца.
В действителност овца ли е той?
Там често държавата се уподобява на звяр. Държавата звяр ли е? Често един народ се уподобява на планина. Народът планина ли е? Често животът се уподобява на река или на море, или на извор.
към беседата >>
103.
Здраво мислене
,
МОК
, София, 16.5.1926г.,
Мислено или в
действителност
всеки човек може да бъде богат.
Когато развие нужната чувствителност, и без тази пръчица той ще може да открива богатства в земята. При това положение той носи пръчицата в себе си като вътрешна сила. Много време се изисква, докато човек развие тази сила в себе си, но и като я развие, той трябва да знае как да я контролира. Не я ли контролира, тя ще се превърне в болезненост. Що се отнася до печеленето на пари, това е лесна работа.
Мислено или в действителност всеки човек може да бъде богат.
Понеже мисълта за богатството повдига духа на човека, добре е, когато не е разположен, да си представи, че е получил голямо богатство отнякъде и с част от получените пари си е направил голям палат, цял изработен от мрамор, с красиви градини и шадравани в тях, като в приказките от „Хиляда и една нощ“. Като прави такива упражнения в мисълта си, във въображението си, човек сменя неразположението си с разположение. Ще кажете, че това е глупаво нещо. Защо? – Защото било празна работа. Значи да мисли и да си представя човек светли и красиви картини било глупава работа, а да си представя мрачни картини не е глупаво.
към беседата >>
104.
Методи и пътища на идейния свят
,
ООК
, София, 19.5.1926г.,
В
действителност
слънцето седи малко по-високо от мястото, на което днес го виждаме.
Нещата идат отзад, чрез отражение в огледала, а не отпред. Обаче нам се вижда, че те идат отпред. Запример ние не виждаме светлината направо, но чрез отражение. Съвременната физика доказва, че светлината на слънцето иде на земята за осем минути. Мястото, на което виждаме слънцето, не е същинското негово място.
В действителност слънцето седи малко по-високо от мястото, на което днес го виждаме.
Значи ние не виждаме нещата на техните истински места. В такъв случай трябва да им се направи корекция, да се знае точно де се намират те. Някой казва: “Аз зная местата на всички неща.” Местата, които ти знаеш, не отговарят на техните действителни места.
към беседата >>
105.
Усилване на вярата
,
ООК
, София, 9.6.1926г.,
Някой казва: “Аз съм Син на Бога.” Че и циганчето може да каже, че е син на царя, но да казва, че е син на царя, е едно нещо, а в
действителност
да е син на царя, да тече царска кръв в него, е друго нещо.
При това то може да бъде или във възходяща, или в низходяща степен. Сегашното ви прераждане определя бъдещето. Сегашният ви живот ще послужи като основа на бъдещия, да реализирате стремежа на душата си, да се родите от вода и Дух. Всеки трябва да се роди от вода и Дух, ако иска да бъде сънаследник и Син на Бога. Докато не дойде това състояние, човек не трябва да си прави никакви илюзии.
Някой казва: “Аз съм Син на Бога.” Че и циганчето може да каже, че е син на царя, но да казва, че е син на царя, е едно нещо, а в действителност да е син на царя, да тече царска кръв в него, е друго нещо.
Тъй щото да казвате, че сте Синове Божии е едно нещо и в действителност да сте такива, това са две абсолютно различни неща. Тече ли Божият живот у вас, вие ще имате мисли, чувства и действия, подобни на Божиите, ще бъдете образ и подобие Божие.
към беседата >>
Тъй щото да казвате, че сте Синове Божии е едно нещо и в
действителност
да сте такива, това са две абсолютно различни неща.
Сегашното ви прераждане определя бъдещето. Сегашният ви живот ще послужи като основа на бъдещия, да реализирате стремежа на душата си, да се родите от вода и Дух. Всеки трябва да се роди от вода и Дух, ако иска да бъде сънаследник и Син на Бога. Докато не дойде това състояние, човек не трябва да си прави никакви илюзии. Някой казва: “Аз съм Син на Бога.” Че и циганчето може да каже, че е син на царя, но да казва, че е син на царя, е едно нещо, а в действителност да е син на царя, да тече царска кръв в него, е друго нещо.
Тъй щото да казвате, че сте Синове Божии е едно нещо и в действителност да сте такива, това са две абсолютно различни неща.
Тече ли Божият живот у вас, вие ще имате мисли, чувства и действия, подобни на Божиите, ще бъдете образ и подобие Божие.
към беседата >>
106.
Когато страданията произтичат / Произход на страданията
,
МОК
, София, 13.6.1926г.,
Когато рисува, той изучава най-дребните линии и се старае да ги предаде такива, каквито са в
действителност
.
(втори вариант)
Наблюдавали ли сте кои предмети ви влияят най-много? Като ставате сутрин от сън, следете всеки за себе си кои предмети ви влияят най-много. Човек трябва всеки момент да се изучава, да се възпитава, както художникът възпитава очите си.
Когато рисува, той изучава най-дребните линии и се старае да ги предаде такива, каквито са в действителност.
Колкото по-точно художникът копира образите, толкова е по-добър, по-голям майстор. Някои художници мислят, че могат добре да рисуват, но като започнат работата си, виждат, че не излиза така, както са си я представяли. Не само художниците изпадат в това положение, но и всеки учен. Някой писател си представя, че като започне да пише, мислите му ще се леят като вода от неизчерпаем извор, но вижда, че се е лъгал. Щом започне да пише, мислите му се прекъсват, нищо не може да напише.
към втори вариант >>
107.
Специалният закон
,
ООК
, София, 7.7.1926г.,
Или какво ще ми отговорите на въпроса: как е създаден светът и дали в
действителност
светът съществува?
Мнозина не знаят нищо по философия. Например какво ще ми отговорите на въпроса: как може да се дойде от причината на нещата към тяхното следствие?
Или какво ще ми отговорите на въпроса: как е създаден светът и дали в действителност светът съществува?
Представете си при това, че аз отричам съществуването на света. Мнозина ще отговорят, че светът е създаден от Бога и следователно той съществува. Обаче за мене този отговор не е достатъчен, аз искам да ми се докаже. Тези въпроси могат да се разрешат от философски глави, те не са за обикновени хора. Казвате: “Тези въпроси не ни интересуват, няма защо да ги доказваме.” – Възможно е тези въпроси именно да не ви интересуват, но има въпроси, които са общи за всички и те не могат да не интересуват всеки човек.
към беседата >>
108.
Двата полюса
,
ООК
, София, 6.10.1926г.,
Те сънуват само за любовта, но в
действителност
още не са я придобили.
Туй, което търсите, на земята няма да го намерите. Това не трябва да ви обезсърчава. Вие живеете в преходен свят, между смъртта и живота, но един ден, когато придобиете безсмъртието, любовта ще се изяви в своята пълнота. Тя чака този момент. Засега хората са в дълбок сън, те още не са се пробудили.
Те сънуват само за любовта, но в действителност още не са я придобили.
Казано е в Писанието: „Когато мъртвите се пробудят, те ще излязат из гробовете си." Казано е още: „Седна отдясно на Отца си и положи враговете си подножие на нозете Му." Значи дясната страна е почетно място. Следователно, ако срещнете някой ваш приятел, от коя страна трябва да върви той, отляво или отдясно на вас? Щом знаете, че почетното място е дясната страна, ще го оставите да върви от дясната ви страна.
към беседата >>
109.
Ранните лъчи / Зората
,
МОК
, София, 24.10.1926г.,
Всичко беше блян, а сега, при тази груба
действителност
, при грубия живот, всичко е изгубено.» Нали тъй декламирате вий?
(втори вариант)
Туй, дето казват, че идеите вий сте ги слушали, това са само образи. Един човек само еднаж може да го фотографираш, после може да го префотографирате, но това са все отпечатъци на този образец, но живия човек само веднъж може да го видите. И ако може да останете на туй равнище, където е той, всякога, този живият човек, безсмъртният този човек никога няма да залезне от вашия хоризонт. Но ако не можете да се задържите, слезнете в гъстата материя, той ще залезне за вас и тогава ще имате само една бледа представа. Нали казвате: «Това беше бленът на моя живот.
Всичко беше блян, а сега, при тази груба действителност, при грубия живот, всичко е изгубено.» Нали тъй декламирате вий?
Няма нищо изгубено, всичко е спечелено. Загуба в света е когато човек вземе повече, отколкото трябва, вземат му го. Туй го наричат загуба. Загубата в света е велика припечалба. Да превъзмогнеш съмнението в себе си.
към втори вариант >>
110.
Как ти се отвориха очите?
,
НБ
, София, 21.11.1926г.,
На сън всички хора могат да бъдат богати и щастливи, но в
действителност
малка е вероятността за това.
Казвате: “Ние имаме особено мнение за Любовта.” Младият момък също така казва: “И аз имам особено мнение за Любовта.” Обаче, това, което съвременните хора наричат любов, не е това, на което разумната природа ни учи. Младият момък казва: “Аз искам да се оженя, да намеря добра жена, да имам няколко добри, разумни деца.” - Отлично е това, което този момък иска, но как ще намери тия неща? Да желаете тия неща, то е равносилно на желанието ви да станете богати. Питам: Могат ли всички хора да бъдат богати?
На сън всички хора могат да бъдат богати и щастливи, но в действителност малка е вероятността за това.
Първата и най-важна задача на съвременния човек не седи в придобиване на богатство и щастие. Тази задача е последна. Той ще я постигне само след като завърши своето развитие на земята. Завърши ли човек развитието си на земята, живата природа, която владее всички слънца и системи, ще го вдигне на крилата си и ще го занесе в друга система, на друго някое слънце, дето ще може да постигне всички блага и богатства, каквито душата му желае. Той ще се храни там само с плодове.
към беседата >>
111.
Глас в пустинята
,
НБ
, София, 12.12.1926г.,
” - Ако фотографът е добросъвестен човек, може да се чете и по фотографиите, но повечето фотографи днес гледат да изкарват хората по-хубави, с по-гладки лица, отколкото са в
действителност
.
“Глас в Пустинята.” Божият глас казва сега в пустинята на всеки едного: “Оправете вашите вътрешни пътища! ” Има една наука, която определя, както сегашния, така и бъдещия живот на хората. Тази наука е написана на лицето на човека. Ще кажете: “По портретите може ли да се чете?
” - Ако фотографът е добросъвестен човек, може да се чете и по фотографиите, но повечето фотографи днес гледат да изкарват хората по-хубави, с по-гладки лица, отколкото са в действителност.
Те ретушират лицата им, като се стремят да загладят всички бръчки по тях. Истинският фотограф трябва да фотографира човека така, че да схваща правилно характерните му черти, за да може един ден бъдещото поколение да учи, да чете по неговото лице. И това ретуширане, което днес фотографите правят, още не е съвършено. Те могат да загладят само бръчките на лицето, а всички други черти остават същи. Например формата на очите, на устата, на носа, на ушите не могат да се закрият и изменят по никой начин.
към беседата >>
112.
Те свидетелстват
,
НБ
, София, 19.12.1926г.,
В
действителност
така е.
Христос казва: “Делата, които аз правя в името на Отца си, те свидетелстват за мене.” Под думата “Отец” разбираме най-възвишеното, най-разумното, което Любовта включва в себе си. Думата “Отец”, както е употребена в стиха, подразбира: разумната Любов, която дава условия за живот и растене, но същевременно причинява и смърт; разумната Мъдрост, която дава светлина и знание, но същевременно и лишава човека от тях; великата Истина, която носи свобода, но същевременно носи и ограничения.
В действителност така е.
Всеки, който иска да се учи трябва да умре. Така е било в старите школи, така е и днес. В древните времена когато някой отивал на училище да се учи, той трябвало да се откаже от много свои стари навици; той трябвало да се откаже от знанието, което придобил от своите майка и баща, дядо и баба, за да може съвършено да се преобрази. Мислите ли, че като влезете във Великата Школа, не трябва да умрете? - За всичко старо, което спъва вашето развитие, трябва да умрете.
към беседата >>
113.
Живот, сила и интелигентност
,
МОК
, София, 26.12.1926г.,
тежест, вие можете и в
действителност
да я дигнете.
Упражнение. Десният крак напред; спокойно навеждане на тялото към земята, като си представяте мислено, че издигате един килограм тежест. Правете това упражнение, като постепенно увеличавате тежестта, докато достигне до 50 кг. Като правите упражнението редовно, вие ще забележите, че мускулната сила се е увеличила. Щом можете мислено да дигнете 50 кг.
тежест, вие можете и в действителност да я дигнете.
Правете това упражнение, когато сте неразположени, да видите, какви сили се крият във вас.
към беседата >>
114.
Едно стадо
,
НБ
, София, 23.1.1927г.,
Не, писателите трябва да изнасят на сцената само това, което съществува в
действителност
.
Защо трябва, един момък да пада на колене пред някоя мома и да я счита негова спасителка? Или, защо трябва, една мома да очаква някой момък да я спаси? Възможно ли е това? Докато момата е срещнала този момък, той може би най-малко десет пъти е окървавил ръцете си със свои жертви. Ще кажете: Това е било някога, преди да се срещнат този момък и тази мома.
Не, писателите трябва да изнасят на сцената само това, което съществува в действителност.
Никой никого не може да спаси, освен Бог.
към беседата >>
115.
За тяхното неверство
,
НБ
, София, 6.2.1927г.,
Всички го наричали „слепият светия“, обаче никой не подозирал, че той в
действителност
е сляп.
Този ученик се наричал Мехри-Мехру. Забележително у него било това, че той бил сляп, глух и ням. В това състояние трябвало да изправи той нещо в характера си. Хората го считали за голям светия. Когато минавал покрай храмовете, той не им обръщал никакво внимание, и постоянно държал очите си затворени.
Всички го наричали „слепият светия“, обаче никой не подозирал, че той в действителност е сляп.
Тогавашните жреци били крайно недоволни от него, че минавал покрай храмовете със затворени очи. Освен това той никога и с никого не говорел, защото бил ням, но хората и това не знаели и го наричали „мълчаливият светия, мълчаливият адепт“. И най-после той бил крайно безчувствен: каквато услуга и да искали от него, за каквото и да го питали, той никому нищо не отговарял, защото бил глух. Когато искали от него някакво благословение, трябвало силно да го разтърсят – едва тогава разбирал, че искат нещо от него. Невидимият свят изпратил един ангел при него, да проучи историята на живота му, да разбере, защо той ходел постоянно със затворени очи, защо никога не говорел и защо бил толкова безчувствен за всичко наоколо си.
към беседата >>
Обаче, вярно ли е в
действителност
, че мечката е майка на детето и жената майка на мечето?
Религиозните хора пък казват: От пръст сме направени, и в пръст ще се превърнем. Да разсъждаваме така, то е все едно, да убедим малкото дете, че някоя мечка е майка му, която го е родила; или да убедите едно мече, че жената, която го храни, е негова майка. Дето отива тази жена, там ще върви и мечето. Опитайте се само да закачите майка му! На това основание, както можете да, убедите детето, че мечката е негова майка, така можете да убедите и мечето, че жената, която го храни, е негова майка.
Обаче, вярно ли е в действителност, че мечката е майка на детето и жената майка на мечето?
Ако приемем тези твърдения за верни, бихме дошли до стиха: „В грях ме зачена майка ми.“ Това е само едно верую. Де остават тогава думите от Писанието, че Бог ни роди? Стихът „В грях ме зачена майка ми“, представлява материалните условия, в които днес живеем. Обаче, думите „Бог ме роди“ представляват новите, благоприятните условия, в които човек може да се постави.
към беседата >>
116.
Великата задача на човека
,
ООК
, София, 16.2.1927г.,
Това не е иносказателно, но
действителност
.
Очите на човека говорят както и устата му. Вие още не сте изучавали това изкуство да разбирате човека и да се разговаряте с него по очите. Чрез очите хората могат да се разговарят и да слушат. Това се отнася до проявите на Любовта. Очите са език на Любовта.
Това не е иносказателно, но действителност.
към беседата >>
117.
Трите зрънца
,
МОК
, София, 20.2.1927г.,
Вследствие на това тези гънки на мозъка – по-интензивни, по-интелигентни – изискват по-голяма площ, за да се развие нейната
действителност
; вследствие на това в едно малко пространство се образуват гънки.
(втори вариант)
В тези, кривите линии къде силата е по-голяма? Да кажем, това са гранати – силата, която е изхвърлила тези гранати. Този същият закон е с човешкото чело. Колкото повече се отдалечават тези линии, толкова силата е по-постоянна.
Вследствие на това тези гънки на мозъка – по-интензивни, по-интелигентни – изискват по-голяма площ, за да се развие нейната действителност; вследствие на това в едно малко пространство се образуват гънки.
Гънките, това е плоскостта, в която трябва да се прояви мисълта, където човешката мисъл трябва да работи. И когато за бъдеще се изучава мозъкът...
към втори вариант >>
118.
Слънцето не ще зайде
,
НБ
, София, 27.2.1927г.,
Изгряване и залязване на слънцето съществува само за простите, за неучените хора, които знаят нещата по това, както ги виждат; обаче, истински ученият знае и разбира нещата, както са в
действителност
.
„Слънцето не ще зайде веч“. Питам: Възможен ли е свят, в който слънцето да не залязва? В умерените и в топлите страни на земята слънцето всеки ден изгрява и залязва, обаче на полюсите слънцето изгрява и залязва само един път през годината. Учените хора, астрономите, например, разбират какво значи изгрев и залез на слънцето. Те приемат, че има привидно изгряване и залязване на слънцето, но всъщност слънцето нито изгрява, нито залязва.
Изгряване и залязване на слънцето съществува само за простите, за неучените хора, които знаят нещата по това, както ги виждат; обаче, истински ученият знае и разбира нещата, както са в действителност.
Ако простият човек попадне на полюсите и види, че слънцето изгрява и залязва само веднъж през годината, как ще си обясни това явление? Какво става със слънцето, какво става с луната, това интересува живо както обикновените, така и учените хора. Защо? – Понеже всички прояви, всички явления в природата са тясно свързани с техния живот. Дейността на слънцето, на луната, на звездите, както и на всички небесни светила упражняват грамадно влияние върху душевния живот на човека, независимо от това, дали той го съзнава или не.
към беседата >>
В
действителност
е така.
Защото не впрегнеш ума си на работа. Ти си способен за работа, но твоето честолюбие, твоята гордост не ти позволяват да работиш и ти казваш: Как ще отида да работя? Питам: Кой трябва да работи? Умният човек, именно, трябва да работи, а глупавият трябва да легне под сянката на някоя круша, да почива. Само глупавите хора трябва да бъдат богати, а умните хора трябва да бъдат сиромаси.
В действителност е така.
Сиромасите не носят раници на гърба си, а богатите носят. Какво разбирам под думата „сиромах“ човек [думите „сиромах човек“? ]? Под думата сиромах човек [думите „сиромах човек“? ] аз не разбирам сиромах по сърце и по ум.
към беседата >>
119.
Иди повикай мъжа си!
,
НБ
, София, 6.3.1927г.,
Трябва ли да поддържаме неща, които в
действителност
не съществуват, когато Бог е вложил Истината в самия човек?
Като разгледате прочетената глава от Евангелието на Йоан, ще видите, че в един от стиховете се казва: „Иде час и скоро е, когато истинските поклонници ще се кланят в Дух и Истина.“ Тук се говори за дух и за душа. Казвам: Имате ли душа и дух, вие не трябва да търсите никакви външни доказателства за духа и за душата си. Христос е доказал това нещо, но хората не вярват. Днес те вярват повече на другите, отколкото на своя ум, на своето сърце, на своята душа или на своя дух.
Трябва ли да поддържаме неща, които в действителност не съществуват, когато Бог е вложил Истината в самия човек?
Ние не говорим за нереални неща, понеже те, сами по себе си, са изключени от живота. Всяко нещо, за което говорим е реално. Следователно, душата и духът, за които говорим, са реални величини. Домогне ли се човек до реалността на нещата, той става мощен, велик, щастлив човек, и каквото започне, всичко се нарежда добре. И когато душата на човека проникне в някого, той го познава вече.
към беседата >>
120.
Вехтото премина
,
НБ
, София, 3.4.1927г.,
Така ли става в
действителност
?
И тя искаше да й се даде метод, начин да се лекува. Истината седи в това, че и бедната, и богатата госпожи не изпълняват Божия закон. Всички болести в света са резултат на неизпълнение Божия закон. Следователно, и двете жени са заболели от ставен ревматизъм, вследствие на неизпълнение на Божия закон. Ако болестта е предизвикана от влагата, тогава бедната жена трябва да се премести в суха, здравословна стая; щом се премести в суха стая, ревматизмът трябва да изчезне.
Така ли става в действителност?
Както виждате, тук, при две различни обстановки, при различни материални условия, се явява една и съща болест. Следователно, причината на болестта не е във влагата. Същото нещо виждаме и на фронта, между войниците: много войници лежат в един и същ окоп, обаче, едни от тях се простудяват, а други не се простудяват. Защо едни се простудяват, а други не? – Първите имат нечиста кръв, а вторите имат чиста кръв.
към беседата >>
121.
Двама синове
,
НБ
, София, 10.4.1927г.,
Обаче, това не е
действителност
, това е сън.
Човек може да мисли по различни начини. Мнозина твердят, че умножението може да се извършва и в двуизмерния свят, в света на илюзиите, на сенките. Запример, спиш, сънуваш нещо хубаво, но като станеш сутринта, нищо не остава от този хубав сън. Защо? – Защото ти си бил в света на животните. Животните, като седят, мислят за хубави, за приятни неща: вълкът мисли за някоя овца; лисицата – за някоя кокошка.
Обаче, това не е действителност, това е сън.
От единия до другия край на живота си те само сънуват. Аз не говоря за външния човек, нито за неговата форма, но имам пред вид неговото съзнание. Човек е дотогава човек, докато съзнанието му е будно за всичко онова, което върши; не е ли будно съзнанието му, и той престава да е човек. Следователно, докато човек е в съзнанието си, той може да се движи по права линия, по плоскостта и по перпендикуляра на плоскостта. Значи, той може да се движи в три направления.
към беседата >>
122.
Изостаналите укрухи
,
НБ
, София, 24.4.1927г.,
Тя си казала: не го видях в
действителност
, но щом го видях на сън, ще го видя и в будния си живот.
Сега ще ви предам една арабска приказка, да видите, как стават нещата в сън. Една; царска дъщеря била много недоволна от живота си, станала вече на 22 години и не могла да намери човек, когото да обича. Тя постоянно плакала, не могла да се примири с положението-си. В цялото царство не могла да намери някой млад, красив момък, когото да обикне. Една вечер тя сънувала, че вижда този, когото търси, и сутринта станала рано, но вече доволна, щастлива, че поне на сън видяла този, когото обича и когото душата й търси.
Тя си казала: не го видях в действителност, но щом го видях на сън, ще го видя и в будния си живот.
към беседата >>
Първо човек си мечтае това-онова, но което си мечтае, то става и в будния живот, т.е и в
действителност
.
Питам: как ще си обясните туй нещо? Това показва, че нещата най-първо стават на сън, а после и наяве.
Първо човек си мечтае това-онова, но което си мечтае, то става и в будния живот, т.е и в действителност.
Под думата мечта ние разбираме онова, което става в истинския живот, а не и в онзи живот, който се е проявил, защото Любовта не се изразява в целувки, в прегръдки, в подаръци, в писане на писма и т.н. Любовта се изразява чрез неизказаните неща, чрез ненаписаното и чрез нещата, които се чувствуват, но не се изказват. Който има Любовта в себе си, той духом не може да падне; той има дълбок мир в себе си, какъвто другите нямат. Човекът на Любовта може да носи тягостите на целия свят. И в лицето на Христа ние виждаме, именно, такава Любов.
към беседата >>
123.
Сто пеняза
,
НБ
, София, 8.5.1927г.,
Този герой или тази героиня, за които вие плачете, в
действителност
не съществуват.
Някой казва: дотегна ни вече да слушаме духовни беседи, както и разни поучителни сказки. Питам: не ви ли дотегна да ходите по театри и по концерти? Какво особено има в театрите? Ще отидете в един театър, дълго на сцената представят убийството на някой човек, и цялата публика се трогва от положението му, плаче, че станало никакво нещастие. Казвам: когато хората виждат на улицата да убиват човек, като някое куче, тогава те не плачат и не се трогват, а като отидат в театъра, плачат за съдбата на някакъв фиктивен герой.
Този герой или тази героиня, за които вие плачете, в действителност не съществуват.
Има смисъл да ходите и на театър, но след като излезете оттам, трогнати от неправдите и насилията в живота, като срещнете някой страдалец, беден човек, да го заведете у дома си, да се разговорите с него, да го нахраните и облечете. Какво правят съвременните хора? Те ходят тук-там за удоволствие и после гледат да се наредят, да си направят къща, да се осигурят. Казвам: хиляди къщи да съградите, пак същи ще си останете; хиляди деца да родите, пак същи ще си останете; и първи места да заемате, пак ще си останете същите. Външната обстановка не изменя положението на нещата.
към беседата >>
124.
Благо и леко
,
НБ
, София, 29.5.1927г.,
И в
действителност
е така.
Христос казва: „Вземете моето иго и моето бреме! “ Как да се вземат игото и бремето на Христа? – Доброволно трябва да се понесат. Те не могат да се налагат.
И в действителност е така.
Ако човек иска да бъде свободен, ако иска да се повдигне, ако иска да бъде щастлив, той непременно трябва да приеме това иго върху себе си. Ако пък търси живот без иго и без ограничения, той ще намери своето нещастие. Ограниченията не се налагат отвън. Това е аксиома. Преди всичко, ние сами налагаме ограниченията върху себе си.
към беседата >>
125.
Трениране
,
МОК
, София, 5.6.1927г.,
Главата на човека е извор, от който той трябва да черпи; никой не трябва да се издига по-високо от своя извор - с други думи казано: не мисли за себе си повече от това, което в
действителност
представляваш; започни от малките величини и постепенно върви към големите и всеки ден реализирай по едно малко желание.
Какво се иска от човека, за да бъде щастлив? Графологи- чески разгледана, думата щастие показва, че първо човек трябва да вярва в силите, вложени в него: буквата Щ представлява човешката ръка - значи човек трябва да вярва на силите, вложени в неговата ръка; буквата А представлява човешкия нос - значи човек трябва да бъде умен; буквата С представлява закон на промени - влияние на Луната; буквата Т представлява законите на Земята - човек трябва да знае с какви сили разполага, за да работи, и трябва да познава средата, в която живее; буквата И означава началото на нещата, там, откъдето всичко извира. Колкото по-високо е поставен изворът, толкова по-големи са възможностите на човека; щом изворът стигне до височината на главата, човек е намерил вече правия път в живота.
Главата на човека е извор, от който той трябва да черпи; никой не трябва да се издига по-високо от своя извор - с други думи казано: не мисли за себе си повече от това, което в действителност представляваш; започни от малките величини и постепенно върви към големите и всеки ден реализирай по едно малко желание.
Буквата Е представлява закон за придобиване на енергия.
към беседата >>
126.
Отличителни черти
,
ООК
, София, 22.6.1927г.,
Когато няма какво да се топи, те остават сами и се проявяват толкова скържави, каквито са в
действителност
.
Когато няма какво да се топи, те остават сами и се проявяват толкова скържави, каквито са в действителност.
Какво представят те тогава? Голи, скалисти върхове. Това, което природата е натрупала върху тях, изчезва. Природата казва: Всичко, каквото имах, дадох, повече няма какво да давам. Като събера нови материали, пак ще ги натрупам.
към беседата >>
127.
Правата мисъл
,
МС
, София, 15.8.1927г.,
В
действителност
Любовта, сама по себе си, не се увеличава, но тя се увеличава тъй, както водата в една река се увеличава.
- Отражение на нещата. По същия начин и идеит имат свое отражение. Туй е правилно обяснение за сянката. Щом сянката е отражение, то всяко отражение може да се увеличи, може и да се смали. Понякога ние говорим и за Любовта, че се увеличава и намалява.
В действителност Любовта, сама по себе си, не се увеличава, но тя се увеличава тъй, както водата в една река се увеличава.
Самата вода не се увеличава, но се увеличава количеството на движущите се частици. Количеството на движущите се водни частици може да се увеличи, но количеството на водата абсолютно не може да се увеличи. Количеството на водата в природата е точно определено. Водата, взета като израз на живота, нито се увеличава, нито се намалява. Но тъй, както сме поставени в сегашния органически живот, от гледището на относителната наука, животът може да се увеличава.
към беседата >>
128.
Духът на Господа
,
СБ
, София, 19.8.1927г.,
След това леко ще попиете водата с една кърпа, ще се облечете и ще видите, че няма да се минат 10–15 минути, и ще усетите такова влияние, като че сте направили тази баня в
действителност
.
Да кажем, че вие искате мислено да направите една водна баня на гръбначния си стълб. Ще си представите една чешма, или един извор с чиста хубава вода, на разстояние един километър от вас. Ще вземете една стомна и мислено ще се отправите към този извор. Ще напълните стомната и ще се върнете дома си. Ще снемете горните си дрехи, ще останете само по риза и мислено ще се полеете с изворна вода по гърба си.
След това леко ще попиете водата с една кърпа, ще се облечете и ще видите, че няма да се минат 10–15 минути, и ще усетите такова влияние, като че сте направили тази баня в действителност.
към беседата >>
129.
Братя в единомислие
,
СБ
, София, 20.8.1927г.,
Аз не говоря на присмех, но така е в
действителност
.
Това е пътят, през който всички трябва да минете.
Аз не говоря на присмех, но така е в действителност.
По този път съм минал и аз, по този път ще минете и вие. Този път е създаден от живата природа. Природата е създала пътя на старозаветния човек, на новозаветния, на праведния и сега създава пътя на ученика. Пътят на ученика е новият живот, който иде в света. По нямане на по-добър, по-съответен термин, аз наричам този път „нов живот“ или „живот на ученика“ в най-хубавия смисъл на думата.
към беседата >>
130.
Денят Господен
,
НБ
, София, 11.9.1927г.,
Ще кажете: Господи, дали това беше
действителност
, или сън?
Това показва, че съзнанието на такъв човек прониква навсякъде в неговата форма. Сърцето на този човек трепти, защото няма место, дето Божествената мисъл да не прониква. Това подразбира, че Божественото съзнание работи в този човек. Такива души можете да срещате навсякъде. Усъмните ли се малко, всичко около вас ще потъмнее.
Ще кажете: Господи, дали това беше действителност, или сън?
Повярвате ли отново, съзнанието ви пак ще се проясни. Казвам: Божественият огън няма да продължава само един ден. Дълго време ще продължава това горене! В Америка някъде се запалила една ръка, в която имало някакъв запалителен газ, и години вече, как не могат да я изгасят. Питам: ако американците и досега още не могат да изгасят този газ, какво остава за Божествения огън?
към беседата >>
131.
Зарадваха се учениците
,
НБ
, София, 18.9.1927г.,
Понеже Бог е светлина, те се боят Той да не ги види такива, каквито са в
действителност
.
Колцина от вас имат смелостта да Го срещнат? Когато младите моми и момци трябва да срещнат онзи, когото обичат, те изпитват страх. Защо? Две тълкувания има затова: едното тълкувание е, че те, от свещен трепет към своя възлюбен, се боят да го срещнат, да не сбъркат нещо, да не се открият техните недостатъци. Второто тълкувание: страхът се дължи на това, че се боят, да не би, като срещнат своя възлюбен, който е светлина, да открият безлюбието си, което се крие в тях. На същото основание, и хората се страхуват да срещнат Бога.
Понеже Бог е светлина, те се боят Той да не ги види такива, каквито са в действителност.
Ако сърцата на хората бяха чисти и възвишени, те нямаше да се страхуват да срещнат Бога. Аз бих желал да срещнете Христа и да изпитате не страх в душата си, но свещен трепет! Бих желал да се проникнете от желанието да се занимавате главно със сатурновата линия, добре да я проучите. Като ставате сутрин, спирайте погледа си върху тази линия. Който има тази линия, нека работи върху нея, да я коригира; който я няма, да работи за създаването й.
към беседата >>
132.
Ще оздравее момчето ми
,
НБ
, София, 27.11.1927г.,
Ако можете да се ползвате от него, ще видите, че това, което говоря, не е хипотеза, но
действителност
.
Казвам: има един начин за виждане на нещата, съвсем различен от вашия.
Ако можете да се ползвате от него, ще видите, че това, което говоря, не е хипотеза, но действителност.
Като се срещате, вие се поусмихвате малко, отваряте очите си, навеждате малко главата си, после пак я дигате, поглеждате се направо в очите и мислите, че така ще се изучите. Има един красив начин за изучаване на хората, по-правилен от сегашния. Методът, с който си служат съвременните хора, за да се изучават едни други, не води към правилни заключения. Запример, срещнете един човек, бутнете го малко, и той пада на земята. Вървите по-нататък, виждате човек, паднал на улицата.
към беседата >>
133.
Жлебът
,
НБ
, София, 8.1.1928г.,
И в
действителност
, този закон е верен.
„Аз сам изтъпках жлеба." Когато се ражда човек, всеки се интересува, каква ще бъде неговата съдба. И българите се интересуват от съдбата на своите деца, или от онова занятие, на което те ще се предадат. По тази причина те имат обичай, когато малкото дете проходи, да му мътят питка, а заедно с това да поставят на една малка маса ножче, перо, монета и рало и гледат, към кое от тези четири неща детето ще пристъпи. Ако детето посегне към ножчето, военен ще стане; ако вземе перото, писател ще стане; ако вземе монетата, търговец ще стане; ако вземе ралото, земеделец ще стане.
И в действителност, този закон е верен.
Щом се роди човек, той е хванал вече нещо. Докато не хване нещо, човек не може да се роди. Щом хване нещо, той вече се ражда. Ако наблюдавате развитието на детето в утробата на майката, ще видите, как постепенно се сформират костите, мускулите, кръвоносната система, пищеварителната, докато най-после се сформира и дихателната система. Щом се образува дихателната система, детето излиза вече от утробата на майка си, т.е.
към беседата >>
134.
Нови възгледи и методи
,
ООК
, София, 11.1.1928г.,
Ако не можете да нарисувате тия картини в
действителност
, нарисувайте ги мислено.
Когато ви е скучно, нарисувайте един висок планински връх, покрит с дебел снят, който на места само се топи и образува потоци, извори, реки. После нарисувайте една долина, опъстрена с различни цветя. На друга картина нарисувайте голяма река, покрай която са насадени плодни дървета. Част от речната вода е отбита и полива хубава цветна градина. Освен тази картина, можете да отидете някой ден край морето и да нарисувате морето с параходите, които пътуват по него.
Ако не можете да нарисувате тия картини в действителност, нарисувайте ги мислено.
Представете си, че се качвате по един планински връх, че слизате в долина, че садите дървета, цветя, които отглеждате. Представете си още, че мислено отивате край морето, возите се с лодка, с параход и после пак се връщате назад. Като рисувате с въображението си, по този начин ще трансформирате състоянието си и ще станете весел, радостен.
към беседата >>
Това не е само фигура, нито образ на речта, но
действителност
.
Като се завъртиш с колелото, ще се благословиш. Някой дойде, иска пари, а не иска да се завърти с колелото. Такъв закон не съществува в природата. Наистина, който е готов да се качи на колелото и да се завърти с него, той всякога ще има пари; който не е готов да направи това, той никога няма да има пари. Следователно докато колелото се върти около оста си, пари ще има; щом спре това движение, пари няма да има.
Това не е само фигура, нито образ на речта, но действителност.
към беседата >>
Това значи да рисува човек нещата такива, каквито са в
действителност
.
Какво по-голямо изкуство от това, да нарисувате човека такъв, какъвто е, без никакво ретуширане, без никакво заглаждане? Нарисувайте работника на нивата такъв, какъвто е: черен, изгорял от слънцето, мускулест. Нарисувзйте аристократа такъв, какъвто е: бял, изнежен. От първия портрет ще познаете, че човекът е работник на нивата. От втория пък ще познаете, че този човек е живял охолно, свободно.
Това значи да рисува човек нещата такива, каквито са в действителност.
Когато рисувате нещата във въображението си, свободно можете да рисувате каквото и както пожелаете. Обаче копирате ли нещата, там се изисква точност. Който иска да стане талантлив, гениален художник, той трябва да обръща внимание на много неща, той трябва да се справя с най-малките подробности. От всички се изисква работа, учение и приложение. Каквото научите, прилагайте.
към беседата >>
135.
Дерзай, дъще!
,
НБ
, София, 5.2.1928г.,
В
действителност
, съществувал ли е Жан Валжан, като реална личност?
Каква идея имал авторът, за да напише този роман? Той искал да покаже на хората, че външните условия развращават хората. Ние виждаме, как главният герой, Жан Валжан, за открадването на един хляб е трябвало да лежи в затвор цели 19 години. През останалото време е трябвало да бяга, да се крие, да не го хванат. Днес срещате хора, които са откраднали хиляди левове, но не бягат, никой не ги преследва, ходят спокойно от град на град.
В действителност, съществувал ли е Жан Валжан, като реална личност?
Той е съществувал, но не на физическия свят. Това показва, че идеите, които съществуват в умовете на хората, постепенно се изразяват и на физическия свят. Като се вглеждат в живота, хората казват: По честен начин не може да се живее, но да станем поне учени хора, да открием нещо, че да забогатеем. – Какво искате да станете? Искате да станете химик, да превръщате елементите едни в други.
към беседата >>
136.
Служба на уравненията
,
ООК
, София, 4.4.1928г.,
Че сте млади или стари, това е сън, това е илюзия, не е
действителност
.
Няма случай в света, човек да е изпълнил обещанието си, което е дал пред Бога, и да не е получил отговор на молитвата си. Някой обещава нещо пред Господа, но после се извинява, че не е могъл да изпълни обещанието си, понеже бил млад, бил поставен на изкушения, или че бил стар, женен, със задължения към жена и към деца. Оставете настрана вашата младост и старост. Как ще докажете, че сте млади или стари? Как ще докажете, че сте женени ?
Че сте млади или стари, това е сън, това е илюзия, не е действителност.
Толстой сънувал една вечер, че е бременен и ще роди. Цяла нощ се мъчил, докато най-после родил. Като се събудил и разбрал, че е сънувал, казал: „Ако раждането е такова страшно нещо, не струва човек да бъде жена.” Някой тълкуват този сън в преносен смисъл. Те казват, че раждането се отнасяло до учението на Толстоя. Той бил бременен с нови идеи, които трябвало да посее в света.
към беседата >>
137.
За съдба дойдох
,
НБ
, София, 22.4.1928г.,
Ние не тълкуваме явленията безразборно, или както не с в
действителност
.
Кой може да опровергае тази теория? Който смее да я опровергае, ще му кажа да слезе долу, да провери. Ще кажете: нали долу има огън? – Да, на дълбочина около 1000 километра от земната повърхност има огън, но този въпрос не ни интересува. За в бъдеще учените хора ще знаят разни методи, как да слизат в земята и ще могат да проверят тия истини.
Ние не тълкуваме явленията безразборно, или както не с в действителност.
Ние сме за Истината, според която земята е велик жив организъм, в който живее една възвишена разумна душа, със съзнание, каквото има и човекът.
към беседата >>
138.
Който се отмята
,
НБ
, София, 29.4.1928г.,
Те не изнасят фактите тъй, както са в
действителност
.
Като наблюдавам и изучавам хората, намирам между тях малък брой истински човеци. Като следя, какво пишат нашите вестникари, аз съжалявам, че те изопачават Истината.
Те не изнасят фактите тъй, както са в действителност.
Това е, защото не обичат Истината. Съвременните хора трябва да знаят следното нещо: лошите и добрите мнения се връщат там, отдето са излезли. Истинският човек се отличава по това, че никога не изкривява фактите. Ако някой човек се качи на амвона и оттам наплашва хората, като изопачава фактите и насъсква хората към разединение, такъв човек е изчадие на човечеството; той не може да се нарече човек. Ако пък всички учени хора разпределят помежду си науката, всеки от тях да се занимава с отделна област и после, да съберат всички отделни факти в едно, да ги обобщат, да образуват една обща, положителна наука, това ще бъде похвално от тяхна страна.
към беседата >>
139.
Правилно дъвчене
,
МОК
, София, 25.5.1928г.,
Дали предавате чувствата или мислите си, ще бъдете точни, ще ги предадете в тяхната
действителност
, без преувеличаване или намаляване.
И тъй, когато описвате нещо, ще се стремите да бъдете по-възможност точни.
Дали предавате чувствата или мислите си, ще бъдете точни, ще ги предадете в тяхната действителност, без преувеличаване или намаляване.
Всяко преувеличаване или намаляване на нещата внася неточност, неискреност в човешкия характер. Някой казва, например, че не се интересува от вестниците, не ги чете, а всъщност по цели часове чете вестници; друг казва, че обича науката, всъщност нищо не учи; трети казва, че обича висшата математика, но не се интересува от елементарната математика, която работи с действията на простите числа, но всъщност не познава даже и простите действия с числата. Така не се говори. Всички процеси в математиката са важни, от най-простите до най-сложните. Изобщо, всеки процес е важен за времето и за случая, в който се извършва.
към беседата >>
140.
Придобиване на щастие
,
ООК
, София, 30.5.1928г.,
Никое живо същество не може да види нещата в тяхната естествена форма и големина, каквато в
действителност
те имат.
Обаче и обективното, и субективното схващане на нещата са резултат на целокупния човешки ум. Когато разглежда субективния и обективния свят и вади заключения за тях, човек се основава върху отражения и впечатления, получени чрез мозъка. Всъщност, какво представляват тия два свята, и той не знае. Впечатленията, които човек получава по отражение от мозъка, са толкова верни с действителността, колкото са верни образите, които той получава при разглеждането им през лупа. Едни и същи предмети, гледани през лупа и без лупа, имат различни големини.
Никое живо същество не може да види нещата в тяхната естествена форма и големина, каквато в действителност те имат.
Както и по какъвто начин и да ги разглеждат, те са относителното им положение, а не действителното. Единствен Бог, единствена Първата Причина вижда нещата в тяхната абсолютна действителност, защото Тя ги е създала.
към беседата >>
Единствен Бог, единствена Първата Причина вижда нещата в тяхната абсолютна
действителност
, защото Тя ги е създала.
Всъщност, какво представляват тия два свята, и той не знае. Впечатленията, които човек получава по отражение от мозъка, са толкова верни с действителността, колкото са верни образите, които той получава при разглеждането им през лупа. Едни и същи предмети, гледани през лупа и без лупа, имат различни големини. Никое живо същество не може да види нещата в тяхната естествена форма и големина, каквато в действителност те имат. Както и по какъвто начин и да ги разглеждат, те са относителното им положение, а не действителното.
Единствен Бог, единствена Първата Причина вижда нещата в тяхната абсолютна действителност, защото Тя ги е създала.
към беседата >>
141.
Задна стража
,
ООК
, София, 20.6.1928г.,
За пример, когато човек се е надценил, когато има високо мнение за себе си и мисли, че всичко може да направи, той се е влюбил в себе си и се е повдигнал на по-висок уровен, отколкото е в
действителност
.
За пример, когато обичате един човек, или кое и да е живо същество, вие го поставяте на един и същ уровен със себе си. Този закон е еднакъв и за хората, и за животните, и за растенията. При това положение, когато човек обича човека, той се намира пред две възможности: или слиза до положението на онзи, когото обича, или го повдига до себе си. В първия случай той страда, а във втория случай и двамата се радват. Човек може да изпита същите страдания и радости и без да е влюбен в някакъв външен обект.
За пример, когато човек се е надценил, когато има високо мнение за себе си и мисли, че всичко може да направи, той се е влюбил в себе си и се е повдигнал на по-висок уровен, отколкото е в действителност.
След години, когато види, че не е направил това, което е очаквал, той губи вяра в себе си, отчайва се и се разлюбва. Значи, както човек се влюбва в себе си, така може и да се разлюби. Какво трябва да прави тогава? – Той трябва да възстанови любовта към себе си; той трябва да възстанови вярата в Божественото начало в себе си. Като следва Божествените закони, той трябва да вярва, че всичко, към което душата му се стреми, може да се реализира.
към беседата >>
Това е
действителност
, а не сън.
Обаче докато дойде това време, вие трябва да бъдете готови да минете пълно разтърсване. Това значи да се намери човек в положение, като че светът се е свършил. След това ще дойде великото посвещение, наречено още „ликвидиране на кармата“. Това значи придобиване на Любовта, която сваля оковите на неговия ум и на неговото сърце. Освободи ли се човек от оковите, които са го ограничавали, той се вижда вече обиколен от своите братя и сестри, които са му помагали.
Това е действителност, а не сън.
За онзи, който живее едновременно и в този, и в онзи свят, това е действителност. За онзи, който живее само на физическия свят, това е сън. Има ли нещо вярно в сънищата? Някой сънува, че е богат. Като се събуди, вижда, че е беден.
към беседата >>
За онзи, който живее едновременно и в този, и в онзи свят, това е
действителност
.
Това значи да се намери човек в положение, като че светът се е свършил. След това ще дойде великото посвещение, наречено още „ликвидиране на кармата“. Това значи придобиване на Любовта, която сваля оковите на неговия ум и на неговото сърце. Освободи ли се човек от оковите, които са го ограничавали, той се вижда вече обиколен от своите братя и сестри, които са му помагали. Това е действителност, а не сън.
За онзи, който живее едновременно и в този, и в онзи свят, това е действителност.
За онзи, който живее само на физическия свят, това е сън. Има ли нещо вярно в сънищата? Някой сънува, че е богат. Като се събуди, вижда, че е беден. Друг пък сънува, че е учен.
към беседата >>
142.
Началото на добродетелта
,
ООК
, София, 4.7.1928г.,
Ако писателят описва живота, да го представи такъв, какъвто е в
действителност
– нито украсен, нито мрачен.
И тъй, желая на всеки от вас да вземе съответна длъжност, която да отговаря на вътрешното му разположение. Кой каквото желае – готвач, градинар, поет, писател, учен, философ, свещеник – такъв да стане. Важно е да изпълни работата си според духа на новото учение.
Ако писателят описва живота, да го представи такъв, какъвто е в действителност – нито украсен, нито мрачен.
Изнасяш една опитност – изнеси я така, както си я преживял, без никакви преувеличения или намаления.
към беседата >>
143.
Без окови!
,
МС
, София, 9.7.1928г.,
Друг някой казва за себе си, че е много добър човек, подобен на него няма, а в
действителност
, той не е добър човек.
(втори вариант)
Питам: кои са причините, дето някой човек обича да полъгва? Той казва, например, че е учен човек, свършил два факултета, когато всъщност не е свършил даже и гимназия.
Друг някой казва за себе си, че е много добър човек, подобен на него няма, а в действителност, той не е добър човек.
Благословение за хората е, когато те говорят Истината. Защо човек не казва това, което е в действителност, а изнася фактите другояче? Ако ти си учен или добър човек, това е благо и за тебе, и за околните хора. Ако ти не си такъв, за какъвто се препоръчваш, ще се намериш в безизходно положение. Хората ще те поставят на работа и ще разберат, какво можеш да направиш.
към втори вариант >>
Защо човек не казва това, което е в
действителност
, а изнася фактите другояче?
(втори вариант)
Питам: кои са причините, дето някой човек обича да полъгва? Той казва, например, че е учен човек, свършил два факултета, когато всъщност не е свършил даже и гимназия. Друг някой казва за себе си, че е много добър човек, подобен на него няма, а в действителност, той не е добър човек. Благословение за хората е, когато те говорят Истината.
Защо човек не казва това, което е в действителност, а изнася фактите другояче?
Ако ти си учен или добър човек, това е благо и за тебе, и за околните хора. Ако ти не си такъв, за какъвто се препоръчваш, ще се намериш в безизходно положение. Хората ще те поставят на работа и ще разберат, какво можеш да направиш. Ако не можеш да свършиш работата, за която се препоръчваш, ти ще се намериш в положението на онзи българин от южна България, който се хвалил, че може да крои и шие хубави български потури. Той се условил на едно място на работа, дето му дали да изработи едни такива потури.
към втори вариант >>
Друг някой казва за себе си, че е много добър човек, подобен на него няма, а в
действителност
, той не е добър човек.
Питам: кои са причините, дето някой човек обича да полъгва? Той казва, например, че е учен човек, свършил два факултета, когато всъщност не е свършил даже и гимназия.
Друг някой казва за себе си, че е много добър човек, подобен на него няма, а в действителност, той не е добър човек.
Благословение за хората е, когато те говорят Истината. Защо човек не казва това, което е в действителност, а изнася фактите другояче? Ако ти си учен или добър човек, това е благо и за тебе, и за околните хора. Ако ти не си такъв, за какъвто се препоръчваш, ще се намериш в безизходно положение. Хората ще те поставят на работа и ще разберат, какво можеш да направиш.
към беседата >>
Защо човек не казва това, което е в
действителност
, а изнася фактите другояче?
Питам: кои са причините, дето някой човек обича да полъгва? Той казва, например, че е учен човек, свършил два факултета, когато всъщност не е свършил даже и гимназия. Друг някой казва за себе си, че е много добър човек, подобен на него няма, а в действителност, той не е добър човек. Благословение за хората е, когато те говорят Истината.
Защо човек не казва това, което е в действителност, а изнася фактите другояче?
Ако ти си учен или добър човек, това е благо и за тебе, и за околните хора. Ако ти не си такъв, за какъвто се препоръчваш, ще се намериш в безизходно положение. Хората ще те поставят на работа и ще разберат, какво можеш да направиш. Ако не можеш да свършиш работата, за която се препоръчваш, ти ще се намериш в положението на онзи българин от южна България, който се хвалил, че може да крои и шие хубави български потури. Той се условил на едно място на работа, дето му дали да изработи едни такива потури.
към беседата >>
144.
Дейност и почивка / Лѣность и прилежание
,
МОК
, София, 24.8.1928г.,
Ако описвам вълка, ще го опиша такъв, какъвто е в
действителност
.
Само така ще чуете тихия глас на Бога, Който ви казва: Прилежание! То води към правилното развитие на живота. Разберете ли прилежанието и леността правилно, те добиват смисъл за вас. Нужно е да разберете смисъла им, за да намерите истината. Всяка дума е вярна, когато изразява истината.
Ако описвам вълка, ще го опиша такъв, какъвто е в действителност.
Като описвам леността и прилежанието, ще дам същинските им качества, без никакво преувеличаване или намаляване. Само така думите придобиват истинското си съдържание и смисъл.
към беседата >>
145.
Ограничаване и освобождаване
,
ООК
, София, 29.8.1928г.,
Да ви изнеса нещата, както са в
действителност
, това значи да ви нарисувам една картина и да дам да я изучавате.
Какво представлява съзнанието? – Според мене съзнанието е свещ, от светлината на която нещата се изясняват и придобиват истински смисъл, такъв, какъвто те действително представляват.
Да ви изнеса нещата, както са в действителност, това значи да ви нарисувам една картина и да дам да я изучавате.
И тогава красивото и великото, което вие възприемате в нея, ще бъде едновременно красиво и велико за всички хора, за всички ученици, на които съзнанието е пробудено. Когато двама души се обичат, те трябва едновременно да бъдат красиви, добри, любещи. Такъв е законът на безкористната, на Божествената Любов.
към беседата >>
146.
Разумни наредби
,
ООК
, София, 19.9.1928г.,
В
действителност
, обаче, не е така.
Като наблюдавате явленията в живота и природата, вие казвате, че малките рекички образуват големите реки. Малките морета образуват големите. Това отчасти само е вярно.
В действителност, обаче, не е така.
Малкото не може да създаде голямото. Голямата река и голямото море се разпръсват в малки реки и в малки морета. Малките мисли, чувства и постъпки са получени от големите. Когато голямото не може да се обхване изцяло, то се раздробява на малки части и по този начин става достъпно за обикновения човек. Дойде ли една малка мисъл в ума ви, едно малко чувство в сърцето ви и една малка постъпка във волята ви, вие трябва да ги приемете, да им дадете възможност да се проявят.
към беседата >>
147.
Без прегради
,
ООК
, София, 3.10.1928г.,
Когато не се проявява такъв, какъвто е в
действителност
, той е нещастен.
Една от неизвестните величини за човека е животът. Какво представлява животът, и той не знае, но трябва да го изучава. Животът има две страни: положителна и отрицателна. Двете страни на живота го определят като щастлив и като нещастен. Когато животът се проявява така, както изтича от Бога, той е щастлив.
Когато не се проявява такъв, какъвто е в действителност, той е нещастен.
Когато се стреми към нещо и не може да го постигне, човек се чувства нещастен. Постигне ли го, той е щастлив. В този смисъл щастието и нещастието са вътрешни състояния в човека. Човек се стреми към нещо, но към какво, и той не знае. Значи и стремежът на човека представлява нещо неизвестно.
към беседата >>
148.
Закон за постижение / Метод за реализиране на желанията
,
МОК
, София, 12.10.1928г.,
Да мисли човек, че е създаден по образа на природата, че е едно с Бога, това не е противоречие, но
действителност
.
Сега, не е въпрос да се разисква върху твърдението, дали човек има седем тела, или само едно. Разискване, което отива към критика, не ползва човека. Критиката е спомагателно средство на науката, но не е наука. Важно е, че човек е създаден така, както и природата. В това отношение той представя малка вселена, малка природа.
Да мисли човек, че е създаден по образа на природата, че е едно с Бога, това не е противоречие, но действителност.
В Битието е казано: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое“. Като изучава природата, човек познава себе си. Той е свързан с нея, а тя се отразява в него, като в огледало. При това положение, естествено е за човека да изучава природата в малък мащаб, в себе си, отколкото в голям мащаб, отвън. Следователно, казвам: Когато говорите на човека, говорете му на разбран език.
към беседата >>
149.
Главният фактор / Основните идеи на Виктор Хюго и Толстой в „Клетниците“ и „Война и мир“
,
МОК
, София, 9.11.1928г.,
Запример този владика, епископа, когото описва Хюго, съществувал ли е в
действителност
.
(втори вариант)
Кои са били подбудителните причини, които са накарали Хюго да се спре върху Жан Вължана? Защо той взема този тип. Разбира се, Хюго живее между един народ от едно културно общество и иска да хвърли светлина, че известни порядки, известни закони и традиции не се спазват правилно. И какви резултати могат да произлезат от тези постъпки. При това Хюго се старае да даде едно разрешение за известни погрешни схващания на тази социална проблема.
Запример този владика, епископа, когото описва Хюго, съществувал ли е в действителност.
И Жан Вължан като тип, както го описва Хюго, съществувал ли е. Възможно е да съществува и възможно е Хюго, като поет да е създал този тип. Вие какво мислите? Той съществува като колективен тип, но от Жан Вължан има още по-лоши типове. Коя е причината за падането на
към втори вариант >>
150.
Насока на живота
,
ООК
, София, 28.11.1928г.,
Аз искам да зная, щастлив ли си в
действителност
, или не си щастлив.
Опитвам боба и намирам, че солта още не е турена. Значи, моето допускане не е вярно. Както виждате, има разлика между твърденията за нещата и действителното положение, в което те се намират. Някой казва: Допусни, че съм щастлив човек. - Не е въпрос да допускам.
Аз искам да зная, щастлив ли си в действителност, или не си щастлив.
Ако си щастлив, както твърдиш, ще те опитам. Видя ли, че не си щастлив, разбирам, че още не си осолен. Тогава взимам сол, осолявам те, и ти ставаш щастлив. Една дума само може да направи човека щастлив. Срещам една вдовица, прегърбена, нещастна, няма работа, не може да изкара хляба си.
към беседата >>
151.
Хигиена на живота
,
МОК
, София, 7.12.1928г.,
Ще мислите за себе си това, което сте в
действителност
.
Като ученици, вие не трябва нито да се надценявате, нито да се подценявате.
Ще мислите за себе си това, което сте в действителност.
– Не съм толкова надарен. – Дарбата се придобива. Тя е резултат на усилието, което човешкият дух прави, за да постигне нещо. Даровитият е работил в миналото и днес се ползва от плодовете на своя труд. Ако искаш и ти да бъдеш даровит, работи усилено, да развиеш дарбите си и в бъдеще да се ползваш от техните плодове.
към беседата >>
152.
Направление на истинския живот
,
ООК
, София, 26.12.1928г.,
Те не лъжат съзнателно, но нямат светлина, за да видят фактите такива, каквито са в
действителност
.
Кое е по-добро за вас: да имате мъчнотии или да нямате? Добре е човек да влезе в градина, в която няма никакви бодили. И такива светове има, но в света в който ние живеем, има бодили. И в науката има лъжливи положения. Това са идеите, до които са дошли ония учени, които нямат достатъчно светлина.
Те не лъжат съзнателно, но нямат светлина, за да видят фактите такива, каквито са в действителност.
към беседата >>
- всичко сто лева.“ Вие чувате, че ви дава 50, 20 и 30 лв., но това става толкова бързо, че не можете да разберете в
действителност
, колко пари ви е дал.
В живота си хората се натъкват на съзнателни и несъзнателни лъжи. Запример, дали сте на някой човек сто лева на заем. След един месец той носи парите ви и казва: „Ето, давам ти 50 лева, още 20 лв., още 30 лв.
- всичко сто лева.“ Вие чувате, че ви дава 50, 20 и 30 лв., но това става толкова бързо, че не можете да разберете в действителност, колко пари ви е дал.
Като си отиде, поглеждате в ръката си и виждате само 50 лева. Къде са останалите 50 лв., вие не знаете. Търсите тук-там, но не можете да ги намерите. Това може да бъде съзнателна, а може да бъде и несъзнателна лъжа. Дойде ли до света на идеите, човек изпада в същото положение: в ума изпъкват една, втора, трета, четвърта идея, сто идеи, но като рече да види, какво е реализирал, вижда само 50 идеи на лице, а останалите ги няма.
към беседата >>
153.
Променява времената
,
НБ
, София, 24.2.1929г.,
Ако заместим думата „израз" с думата „излез", това означава, като заминеш някъде, да ти дадат излаз, да излезеш някъде на свобода, отдето ще виждаш нещата тъй, както са в
действителност
.
Те разбират тази промяна в добър, или в лош смисъл. Обаче, когато се казва, че Той променява времената и порите, пророкът разбира промяна само в добър смисъл, т.е. лошите времена трябва да се променят в добри; и вековете, и епохите трябва да се променят в добри. И в човешкото развитие е имало тъмни епохи, тъмни времена. На това основание, човешката душа очаква онова бъдеще, което дава израз на целокупния живот; тя очаква онова бъдеще, което дава израз на човешкия дух, на човешкия ум, на човешкото сърце.
Ако заместим думата „израз" с думата „излез", това означава, като заминеш някъде, да ти дадат излаз, да излезеш някъде на свобода, отдето ще виждаш нещата тъй, както са в действителност.
Този подтик към свобода съществува в цялото органическо и неорганическо царство, т.е. в цялата природа. В всички тела, независимо това, дали са разумни, или не, съществува стремеж да намерят нещо, което мъчно се намира, или по-право, което нийде не се намира. Този стремеж може да се уподоби на водата. Когато излезе от своя източник, водата тръгва по известен наклон.
към беседата >>
154.
Сам Отец
,
НБ
, София, 24.3.1929г.,
”Защото сам си Отец ви люби, понеже вие повярвахте, че аз от Бога излязох.” – Този стих изразява състояние на чистата душа, която приема нещата тъй, както са в
действителност
.
”Защото сам си Отец ви люби, понеже вие повярвахте, че аз от Бога излязох.” – Този стих изразява състояние на чистата душа, която приема нещата тъй, както са в действителност.
Обаче, съвременните учени са големи скептици и казват, че ако човек не се съмнява, науката не може да прогресира. Да се твърди това, то е все едно да се доказва, че ябълка без червей не може, че дом без дим, без огън не може, че живот без глад не може и т.н. – Това са твърдения, които не могат да се доказват. Това са твърдения, които не издържат критика. Аз оспорвам твърдението, че дом без огън не може.
към беседата >>
155.
Той е реченият
,
НБ
, София, 7.4.1929г.,
Той изнася фактите, както са в
действителност
.
Когато се изправите пред Божия съд, Христос няма да ви защитава, нито да ви препоръчва за праведни, но ще каже: Господи, когато този човек вършеше престъпления, и аз бях там. Затова, дай само половината от наказанието на него, а другата половина дай на мене. Понеже обича Сина си, Бог поглежда ту към престъпника, ту към Сина си и казва: Хайде, от мене да замине! – и прощава престъпника. По никой начин Христос не може да направи грешника праведен.
Той изнася фактите, както са в действителност.
Според Божиите закони, каквото е наказанието на престъпника, такова наказание се налага и на онзи, който е бил свидетел на престъпленията му. Свидетелят понася половината от наказанието на престъпника. Казано е в Писанието за Христа: ”И Той понесе греховете на хората.” – Това е награда за Неговото свидетелство. Такова е съдопроизводството в Царството Божие. Процедурата в съдилищата на небето е точно обратна на тази, която се прилага на земята.
към беседата >>
156.
Момчето ми
,
НБ
, София, 28.4.1929г.,
Във въображението му имало безброй картини, а отвън, в
действителност
– нито една.
Положението на съвременните хора е подобно на онова, в което се намирал един слуга, който бил сакат с едната си ръка и с единия си крак. Обаче, в ума на този слуга се загнездила мисълта, че той бил даровит художник. Той започнал да рисува във въображението си отлични картини, да ги излага пред света. Представял си, как дохождали хора да ги гледат; как вестниците писали за неговите картини, хвалили го, и той се прочул пред целия свят за много даровит художник. Като се огледал натук-натам, пак се видял в първото си положение, като беден слуга, сакат с една ръка и с един крак.
Във въображението му имало безброй картини, а отвън, в действителност – нито една.
Съвременният свят е пълен с такива художници. Когото срещнеш, виждаш, че е с високо мнение за себе си. Не е лоша тази черта, но за да оправдае своето високо мнение за себе си, преди всичко човек трябва да се освободи от ограничителните условия на своя живот. За да стане слугата даровит художник, първото нещо, което се иска от него е да развърже ръката си и крака си, да ги освободи от връзките. Ако може сам да направи това, добре; ако не може сам да го направи, трябва да потърси някой да му помогне.
към беседата >>
157.
Пътят на слабия и на силния / Двата свещени пътя
,
ООК
, София, 1.5.1929г.,
Освободи ли се живота от своята външна мантия, вие ще го видите такъв, какъвто е в
действителност
.
Как ще разберете живота, ако не го изучавате? Красив и сериозен е животът. Сегашният живот на хората не е нищо друго, освен външна дреха на истинския живот. Ще дойде ден, когато тази дреха на живота ще се махне, както затворникът сваля затворническия халат при излизане от затвора. И Христос беше затворник, с венец на глава и мантия, която свалиха от гърба му.
Освободи ли се живота от своята външна мантия, вие ще го видите такъв, какъвто е в действителност.
към беседата >>
158.
Огън да запаля
,
НБ
, София, 2.6.1929г.,
Каквото да предсказвате на хората, предсказанията ви не могат да ги направят по-добри, отколкото са в
действителност
.
Окултистите пък ще кажат, че трябва да се изучават окултните науки. И окултните науки не разрешават въпросите на живота. Какво от това, че можете да гадаете, или че знаете нещо за кармата? И това не разрешава въпросите. Че си предсказал някому нещо, това още не изменя неговата съдба.
Каквото да предсказвате на хората, предсказанията ви не могат да ги направят по-добри, отколкото са в действителност.
И без вашите предсказания всеки ще се прояви такъв, какъвто природата го е създала. Кой е предсказал, че ще се роди еди-кой си гениален човек? Гениалните хора се раждат и без предсказания, но трябва да има майки, които да ги родят и отгледат. Днес не може да се роди дете без майка. За да се излюпи пиленце, трябва три седмици да го мъти майка му.
към беседата >>
159.
Стари навици
,
ООК
, София, 12.6.1929г.,
Аз смятах, че си човек, пък ти направи такова престъпление." „– Ама това не беше в
действителност
.
За такава душа казваме, че Бог живее в нея. И при това положение човек ще има мъчнотии, страдания, но няма да бяга от тях. Той съзнателно носи страданията и се повдига. Той различава истинските положения в живота от недействителните. Той никога не може да изпадне в положението на онзи турчин от Цариград, който като гледал на сцената пиесата "Отело" от Шекспир, на другия ден срещнал актьора, който играл ролята на Отело и му казал: "Слушай, приятелю каква беше тая работа от твоя страна?
Аз смятах, че си човек, пък ти направи такова престъпление." „– Ама това не беше в действителност.
Някога някой човек е извършил това престъпление, пък аз само го представих пред хората.”
към беседата >>
160.
Лесно и мъчнопостижими неща
,
МОК
, София, 14.6.1929г.,
В
действителност
, и учителят, и ученикът са в постоянно движение по ум, по съзнание.
Той показва, какво е разбрал и научил от учителя си. Учителят го слуша и проверява знанията му. Външно той е в покой. Когато учителят разказва урока, той е в движение, а ученикът в покой. Учителят внася нещо ново в съзнанието му.
В действителност, и учителят, и ученикът са в постоянно движение по ум, по съзнание.
Ние говорим за външно, за физическо движение, а не за движение в мислите, в чувствата, в съзнанието на човека.
към беседата >>
161.
Естествени връзки
,
ООК
, София, 19.6.1929г.,
Той констатира само един факт, но дали в
действителност
е така, не се знае.
Днес от всички хора се изисква будно съзнание. Не е достатъчно да констатира човек нещата, нито да ги тълкува криво, но той трябва да разбира дълбоките причини, които се крият в тях. Някой казва, че еди-кой човек минал покрай него и не го погледнал добре.
Той констатира само един факт, но дали в действителност е така, не се знае.
Какво представлява добрият поглед и кой всъщност е добър поглед? За да види, че някой не го погледнал добре, това показва, че и той не е погледнал добре. Какво може да се мисли за човек, който вижда само недостатъците на хората, без да вижда добродетелите им? Кой е по-добър: който първо дава хляб, а после взема пари, или който първо взема парите, а после дава хляб? Има и такива хора, които дават хляб, без да вземат пари.
към беседата >>
162.
Двата стълба
,
ООК
, София, 3.7.1929г.,
Ако наистина радостите и скърбите са илюзии, тогава кое е
действителност
?
Каквото да прави, човек или ще слиза, или ще се качва. Средно положение не съществува. Средното положение подразбира състояние на покой, а такова състояние в природата не съществува. Значи, човек е в постоянно движение: или се качва, или слиза; или се радва, или скърби. Някои наричат радостите и скърбите в живота илюзии.
Ако наистина радостите и скърбите са илюзии, тогава кое е действителност?
Ще кажете, че единствената реалност в живота е любовта. Коя любов считате за реална: между майка и деца, между приятели, между братя и сестри или между мома и момък?
към беседата >>
163.
Първите стъпки / Ден без възли
,
МС
, София, 7.7.1929г.,
И така е в
действителност
.
Един запитва своя приятел: "Ти абсолютно ли ме обичаш? " – Не съм дошъл още до там. Често ние употребяваме думата "съвършено" вместо "абсолютно", обаче тези две думи нямат еднакво значение. Първата буква "с" на думата съвършенство означава закон на промени. Да бъдем съвършени, значи да живеем в закона на вечните промени.
И така е в действителност.
Съвършеният човек не седи на едно и също място. Думата "абсолютно" означава бременност. "Абсолютен" означава човек бременен с една Божествена идея. Съвършеният човек е роден вече, той живее във външния свят, дето непрекъснато расте и се развива. В този смисъл, мнозина казват: "Кога ще се стигне краят на живота?
към беседата >>
164.
Господар и слуга
,
ООК
, Мусала, 10.7.1929г.,
Като ученици вие трябва да бъдете естествени, да не изпадате в положението на този турчин, да се представяте пред хората, че сте нещо повече от това, което сте в
действителност
.
Като ученици вие трябва да бъдете естествени, да не изпадате в положението на този турчин, да се представяте пред хората, че сте нещо повече от това, което сте в действителност.
Добре е човек да бъде оригинален, но на място. От вас се иска да отворите душите си за ония блага, които природата всеки ден праща на земята. Задачата на цвета е да се отвори за влагата, за слънчевата светлина и топлина. Как ще се оплоди, как ще узрее, това не е негова работа. И на вас казвам: отворете душите си за Божиите блага, които слизат отгоре.
към беседата >>
165.
Постоянни и преходни неща. Козметика
,
ООК
, София, 31.7.1929г.,
Те го познават такъв, какъвто е в
действителност
.
Като видят, че някой обикновен човек се отправя към тях, те се усмихват и определят степента на неговото развитие. След това му посочват, къде какво му липсва и как може да се изправи. Не само това, но те всякога му се притичат на помощ. Те помагат на човека незабелязано, като че той сам прави всичко. Разумните същества са най-добрите приятели на човека.
Те го познават такъв, какъвто е в действителност.
Те знаят за него това, което той не подозира даже.
към беседата >>
166.
Промени в света
,
ООК
, София, 7.8.1929г.,
Не, животът, през който сегашните хора минават, е относителна
действителност
.
Ако вярваш, че богатият може да ти даде голяма сума на заем само защото е богат, ти не си готов още за истината. И ако не вярваш, че бедният може да ти даде същата сума на заем, само защото е беден, и в този случай не си готов за истината. Истината се изявява еднакво и чрез богатия, и чрез сиромаха. Хората не могат да възприемат истината, благодарение на заблужденията и противоречията, които имат в себе си. За свое оправдание те казват: Какво да правим, когато животът е такъв?
Не, животът, през който сегашните хора минават, е относителна действителност.
Ако животът на сегашните хора беше идеален, те трябваше да бъдат свободни, външно и вътрешно, да се разбират добре, да имат правилни отношения помежду си като между здрави организми.
към беседата >>
Преди всичко слънцето, което човек вижда, нито е такова, каквото е в
действителност
, нито е на това място, на което е всъщност.
Истината е вечното начало в живота, което не може да се сравнява с нищо. Който не е готов да пожертвува всичко за истината, той не може да познае Бога, не може да види Неговото лице. Като не искат да използуват разумно условията на физическия свят, мнозина си въобразяват, че могат да видят Божието лице след смъртта си. Наистина, след смъртта си човек може да види много неща, но всичко, каквото види, няма да го ползува. Докато е на земята човек вижда слънцето, но той не знае нищо за него.
Преди всичко слънцето, което човек вижда, нито е такова, каквото е в действителност, нито е на това място, на което е всъщност.
Какво нещо е слънцето в действителност, къде е неговото място в природата, това малцина знаят. В пътя на развитието си човек постепенно се домогва до истината, до онези положителни знания, които представляват стремеж на неговата душа.
към беседата >>
Какво нещо е слънцето в
действителност
, къде е неговото място в природата, това малцина знаят.
Който не е готов да пожертвува всичко за истината, той не може да познае Бога, не може да види Неговото лице. Като не искат да използуват разумно условията на физическия свят, мнозина си въобразяват, че могат да видят Божието лице след смъртта си. Наистина, след смъртта си човек може да види много неща, но всичко, каквото види, няма да го ползува. Докато е на земята човек вижда слънцето, но той не знае нищо за него. Преди всичко слънцето, което човек вижда, нито е такова, каквото е в действителност, нито е на това място, на което е всъщност.
Какво нещо е слънцето в действителност, къде е неговото място в природата, това малцина знаят.
В пътя на развитието си човек постепенно се домогва до истината, до онези положителни знания, които представляват стремеж на неговата душа.
към беседата >>
Това, което носи на рамото си, я прави по-красива, отколкото е в
действителност
.
Едно дете среща една мома, която носи на рамото си кошница, пълна с червени, зрели череши. Детето поглежда към черешите, после – към момата и казва: Како, много си красива. Момата поглежда към детето и се усмихва. Тя знае, защо е красива.
Това, което носи на рамото си, я прави по-красива, отколкото е в действителност.
Без кошницата на рамо детето не би спряло вниманието си върху момата. Кошницата с череши може да се уподоби на истината в човека, която го прави силен, красив, учен, добър.
към беседата >>
167.
Стотникът
,
НБ
, София, 8.9.1929г.,
Тогава той ще разбере, че този, който е умрял, не е умрял в
действителност
, но само се е променил.
(втори вариант)
Щом умре дъщерята или синът на някого, той вече престава да мисли за Бога. Аз разбирам истинската вяра в Бога в този смисъл, че ако ти вярваш, както трябва, в Бога - смърт не би съществувала, страдание не би имало и всички неща ще му бъдат ясни.
Тогава той ще разбере, че този, който е умрял, не е умрял в действителност, но само се е променил.
Сега запример учените хора правят такива опити. Реалността не седи в това, което ти виждаш, но в това, което ти не виждаш. Те например правят такива опити: изваждат двойника на някой човек, тоест неговото невидимо тяло, което живее във физическото вътре. Тези опити ги правят не набожните, нито ясновидците, но учените хора. Защото учените хора, без да виждат, правят опитите.
към втори вариант >>
168.
Външни и вътрешни условия / Силни и слаби външни условия (Външни и вътрешни условия)
,
МОК
, София, 15.11.1929г.,
В
действителност
е така.
Преди да са завършили тази наука, мнозина искат да знаят, как е произлязъл животът. Това не е за тях. Те не са дошли още до разрешаването на този въпрос. Те искат да знаят, какво е началото на живота, от какво е произлязъл той. Какво ще разберете, ако ви кажа че животът няма начало и край?
В действителност е така.
Животът се проявява в безброй форми, но сам по себе си той е без начало и без край. Достатъчно е човек да изучава формите, чрез които животът се проявява, а що се отнася до произхода му, това е задача, до разрешението на която обикновеният човек не може да дойде. Всички форми в света да се разрушат, животът няма да изчезне. Това означава мисълта, че животът е без начало и без край.
към беседата >>
169.
Сам се опасваше
,
НБ
, София, 17.11.1929г.,
Всяко нещо трябва да се представи в такъв вид, в такава форма, в каквато, в
действителност
съществува.
Съвременните хора се нуждаят от конкретно, от реално схващане на нещата.
Всяко нещо трябва да се представи в такъв вид, в такава форма, в каквато, в действителност съществува.
Когато рисува някакъв предмет, художникът го представя в увеличен или в намален вид. Когато снима изображения на предмети, фотографът ги представя или в намален, или в увеличен вид. Изобщо, съвременните хора обичат да намаляват или да увеличават нещата. По този начин, те нямат реална, истинска представа за тях. Запример, мнозина казват, че без религия не може да се живее.
към беседата >>
170.
Паралелизъм в природата
,
ООК
, София, 20.11.1929г.,
Като слезе в тази точка, той започва да се движи по правата АВ и се чуди, сън ли е видял, или се е намирал пред някаква
действителност
.
Докато се движи по права линия, човек вярва само в себе си. Изгуби ли вяра в себе си, той се намира в някаква опасност и нещо вън от него го заставя да се огъне, да поеме друга посока на движение. Той започва да се движи към точка D. Дойде ли в тази точка, той е готов да се огъне още един път, да тръгне по направление на правата DС, дето нов свят се открива за него: нови мисли, чувства и желания. Като придобие известна опитност, той се огъва още един път и слиза надолу, към точка А, отдето първоначално е тръгнал.
Като слезе в тази точка, той започва да се движи по правата АВ и се чуди, сън ли е видял, или се е намирал пред някаква действителност.
Това показва, че в пътя на човешкото развитие, мислите[, ? ] чувствата и желанията на човека минават от един свят в друг и след време пак се връщат при него, но с някаква придобивка. Това означават думите, че животът на човека се повтаря след всеки четири поколения. Мислите и чувствата на човека претърпяват три пречупвания и, като дойдат до четвъртото, те се намират в същата точка, от която са излезли.
към беседата >>
171.
Природни гами / Природни гами в живота
,
МОК
, София, 22.11.1929г.,
Съзнанието. Значи, в съзнанието на човека се крие някаква причина, според която нещата се виждат такива, каквито в
действителност
не са.
Гледате ли ги отдалеч, те губят своята успоредност, изглеждат наклонени [? Послание към Колосяните, 4 гл.? ] – приближени на горния край. Това се вижда ясно в релсите на трамваите, или на железниците. Коя е причината за това?
Съзнанието. Значи, в съзнанието на човека се крие някаква причина, според която нещата се виждат такива, каквито в действителност не са.
Ако наблюдавате една дълга крива линия, тя се представя в нейния незавършен вид. Например, орбитата на земята представя дълга, крива линия. Можете ли да видите началото и края на тази линия? Колкото и да обикаляте земята, никога не можете да видите нейния край. Как се е образувала кривата линия?
към беседата >>
172.
Пасха Господня / Пасха Господня е
,
НБ
, София, 1.12.1929г.,
Когато четете някой роман, виждате, че авторът описва събитията и обстановката на нещата особено, не тъй, както са в
действителност
.
Обикновените учени, които знаят малко нещо за слънцето, много говорят за него. Срещате един човек, който ходил в Америка, много неща чул и видял, но повече мълчи, нищо не разправя за това, което е видял и чул. Друг някой прочел една книга за Америка и след това разправя много работи от това, което е чел. Описанието му за Америка е субективно, т.е. според неговото вътрешно разбиране на нещата.
Когато четете някой роман, виждате, че авторът описва събитията и обстановката на нещата особено, не тъй, както са в действителност.
Това зависи от неговите лични впечатления за нещата. Ето защо, когато чете нещо, човек трябва да проверява нещата, да види, доколко те отговарят на действителността. Има автори, които, без да искат, преувеличават фактите. В тях е развита способността да преувеличават нещата.
към беседата >>
173.
Психологически разбор на явленията / Психологически разбор върху положенията на нещата
,
МОК
, София, 6.12.1929г.,
Защото човек не е дошъл още до онази абсолютна, права мисъл, която определя нещата според тяхната
действителност
.
Какво разбирате под думата „растене“? Механическо растене ли е това или съзнателно, психическо? Ако растенето на човека е механически процес, той постоянно би се увеличавал, докато най-после спре. Какво всъщност става с растенето на човека: спира ли или започва да се смалява? Значи, растенето на човека е процес, за който той сам няма ясна представа. Защо?
Защото човек не е дошъл още до онази абсолютна, права мисъл, която определя нещата според тяхната действителност.
към беседата >>
Ще кажете: Така ли е в
действителност
?
Представете си, че се записвате в най-съвършения и богат университет в света, при най-добри професори, дето изучавате различни предмети. Като казвам, че трябва да си представяте красиви и приятни неща, същевременно имам предвид да работите, да придобивате знания. Всъщност, не сте ли в най-съвършения университет, при най-добри професори и учители? Животът е най-великият университет, с най-добри професори. Като изучавате природата, не правите ли кръгосветно пътуване?
Ще кажете: Така ли е в действителност?
Колкото имате право да се съмнявате, толкова имате право да вярвате. То е все едно да третирате въпроса има ли задгробен живот или няма. Докато съм на земята, има земен живот, в който всички вярват. Щом напусна земята, има задгробен живот, защото отивам там.
към беседата >>
174.
Да ида да го събудя
,
НБ
, София, 8.12.1929г.,
3апример, при каквито условия да поставите едно растение, то всякога ще се прояви такова, каквото е в
действителност
.
В света съществува една наука, едно учение, което не е нито за богати, нито за бедни; нито за болни, нито за здрави; нито за любещи, нито за тези, които мразят; нито за безверници, нито за вярващи; нито за лоши, нито за добри; нито за мързеливи, нито за трудолюбиви; нито за доволни, нито за недоволни. Това учение се отнася за онези, които нямат никаква работа. Онези, които имат работа, могат да бъдат само слушатели. Както и да се говори на съвременните хора, те имат своя определена философия, от която не могат да се откажат. Не само хората, но и животните, и растенията имат своя специфична философия и наука, на която служат.
3апример, при каквито условия да поставите едно растение, то всякога ще се прояви такова, каквото е в действителност.
Каквито опити да правите, за да измените естеството на растението, на животното или на човека, няма да получите никакъв резултат. Каквато присадка да турите на някое растение, то временно само ще се измени. Щом се махнат тия условия, растението се проявява пак такова, каквото е било в началото. Временно човек може да подпуши течението на водата, но щом намери някаква пукнатина, тя ще започне да изтича оттам, но вече с по-голяма сила, с по-голямо напрежение. Колкото и да подпушвате водата, т.е.
към беседата >>
175.
Обхода и проява
,
ООК
, София, 11.12.1929г.,
Нощната му трагедия се превърнала в илюзия, и той се намерил пред красивата
действителност
на живота — пред едно от най-хубавите писма на своята възлюбена.
Една вечер сънувал, че получил от възлюбената си писмо, в което му писала, че е нехранимайко, че не иска да продължава познанството си с него и т. н. Силно отчаян, той дигнал ръце от нея, отказал се и в голямата си мъка, ритнал близкостоящата маса до него и разпръснал всичките писма на възлюбената си. Като се събудил от тежкия сън, той видял масата обърната и писмата на любимата си разхвърляни на пода. Скоро след това той получил отлично писмо от възлюбената си. Значи, когато той имал тежък кошмар, тя му написала най-хубавото си писмо.
Нощната му трагедия се превърнала в илюзия, и той се намерил пред красивата действителност на живота — пред едно от най-хубавите писма на своята възлюбена.
към беседата >>
176.
Смени в природата / Двете смени в природата
,
МОК
, София, 13.12.1929г.,
Като ученици, вие трябва да познавате законите на живота, какви са те в
действителност
, а не както хората ги тълкуват.
Като ученици, вие трябва да познавате законите на живота, какви са те в действителност, а не както хората ги тълкуват.
Ако разбира правилно законите на живота и на природата, човек вижда, че смените в състоянията му са необходими. Например, необходимо е човек да минава от богатство в сиромашия и от сиромашия в богатство, от скръб в радост и от радост в скръб, от светлина в тъмнина и от тъмнина в светлина. Ако не съществуваха смените в природата, човек не би могъл да се развива правилно. Като наблюдавате процесите, които стават в природата, виждате, че те са хармонични. Например, всеки процес продължава определено време.
към беседата >>
177.
Наука за езика
,
ООК
, София, 18.12.1929г.,
сенки, а не
действителност
.
Те казват, че не са виждали такива хора и не вярват в съществуването им. Ако човек не вижда нещо, това не значи, че то не съществува. Ако пък вижда нещо, това не значи, че е видял реалността на нещата. Човек слуша по радиото много гласове, нищо не вижда, но тия хора, които пеят и говорят, съществуват някъде. Той вижда на платното на кинематографа хора, животни, дървета, слуша гласове, но всичко това е отражение на реалността, т. е.
сенки, а не действителност.
С тия хора, които говорят и пеят по радиото, както и с тия, които виждате на платното, не можете да се разговаряте. Те минават като нереални величини; в същност едни от тях са реални, а други — нереални. Ще дойде ден, когато ще виждате хората, които говорят по радиото, ще се разговаряте с тях и ще разберете, кои са действителни лица и кои — недействителни.
към беседата >>
Той изнася фактите, както са в
действителност
, без никакво преувеличаване или намаляване.
Следователно, всеки човек трябва да мине през закона на жертвата, през пението — като закон за реализиране на нещата, през мисълта — като условие за постигане на Божественото. Има ли всичко това, човек трябва да бъде доволен и в страданията, и в радостите си. Той трябва да стане маг, да понася всичко с радост и всякога да върши волята Божия. Това значи, да се свърже човек с Първата Причина на нещата. Който е свързан с Първата Причина, той е човек на истината.
Той изнася фактите, както са в действителност, без никакво преувеличаване или намаляване.
Човекът на истината е свободен. Той владее науката за езика. Тази наука е свързана с чистотата, с белия цвят. Когато се говори за тази наука, и природата взима участие. Ето, вън вали вече снегът който показва, че науката за езика е в зависимост от чистотата, от белия цвят.
към беседата >>
178.
Личност и душа
,
ООК
, София, 1.1.1930г.,
Често хората имат крива представа за себе си, вследствие на което се мислят по-учени, по-силни, по-духовни, отколкото са в
действителност
.
(втори вариант)
Често хората имат крива представа за себе си, вследствие на което се мислят по-учени, по-силни, по-духовни, отколкото са в действителност.
Обаче, когато изпитанията дойдат в живота им, те виждат истинската си стойност. Може ли да се нарече силен човек този, който от една дума се обижда? Може ли да се нарече дълбок извор този, който от най-малкия дъжд се размътва? Ако от най-слабото земетресение водата на извора се губи, това показва, че той няма голяма дълбочина. Следователно в пълния смисъл на думата духовен човек е онзи, който остава неизменен при всички изпитания.
към втори вариант >>
Сега, като изучавате зависимостта между характера на човека и външните условия, вие си задавате въпрос, съвпадение ли е това, или
действителност
.
(втори вариант)
Сега, като изучавате зависимостта между характера на човека и външните условия, вие си задавате въпрос, съвпадение ли е това, или действителност.
Ако е действителност, вие искате да знаете външните условия ли създават характера, или характерът оказва влияние на външните условия. Когато посетите приятеля си през някой студен зимен ден и намерите стаята му добре отоплена, какво означава това? Това показва, че приятелят ви има добро разположение към вас. Той ви очаква, затова е изчистил стаята си добре, отоплил я, иска да ви посрещне сърдечно. Ако този ден именно приятелят ви не е добре разположен към вас, той нарочно остава стаята си нечиста, неотоплена.
към втори вариант >>
Ако е
действителност
, вие искате да знаете външните условия ли създават характера, или характерът оказва влияние на външните условия.
(втори вариант)
Сега, като изучавате зависимостта между характера на човека и външните условия, вие си задавате въпрос, съвпадение ли е това, или действителност.
Ако е действителност, вие искате да знаете външните условия ли създават характера, или характерът оказва влияние на външните условия.
Когато посетите приятеля си през някой студен зимен ден и намерите стаята му добре отоплена, какво означава това? Това показва, че приятелят ви има добро разположение към вас. Той ви очаква, затова е изчистил стаята си добре, отоплил я, иска да ви посрещне сърдечно. Ако този ден именно приятелят ви не е добре разположен към вас, той нарочно остава стаята си нечиста, неотоплена. Този ден той не иска да ви приеме, затова не ви е създал добри условия.
към втори вариант >>
Често хората имат крива представа за себе си, вследствие на което се мислят по-учени, по-силни, по-духовни, отколкото са в
действителност
.
Често хората имат крива представа за себе си, вследствие на което се мислят по-учени, по-силни, по-духовни, отколкото са в действителност.
Обаче когато изпитанията дойдат в живота им, те виждат истинската си стойност. Може ли да се нарече силен човек този, който от една дума се обижда? Може ли да се нарече дълбок извор този, който от най-малкия дъжд се размътва? Ако от най-слабото земетресение водата на извора се губи, това показва, че той няма голяма дълбочина. Следователно, в пълния смисъл на думата, духовен човек е онзи, който остава неизменен при всички изпитания.
към беседата >>
Сега, като изучавате зависимостта между характера на човека и външните условия, вие си задавате въпрос, съвпадение ли е това, или
действителност
.
Сега, като изучавате зависимостта между характера на човека и външните условия, вие си задавате въпрос, съвпадение ли е това, или действителност.
Ако е действителност, вие искате да знаете, външните условия ли създават характера или характерът указва влияние на външните условия. Когато посетите приятеля си през някой студен, зимен ден и намерите стаята му добре отоплена, какво означава това? Това показва, че приятелят ви има добро разположение към вас. Той ви очаква, затова е изчистил стаята си добре, отоплил я, иска да ви посрещне сърдечно. Ако този ден, именно, приятелят ви не е добре разположен към вас, той нарочно оставя стаята си нечиста, неотоплена.
към беседата >>
Ако е
действителност
, вие искате да знаете, външните условия ли създават характера или характерът указва влияние на външните условия.
Сега, като изучавате зависимостта между характера на човека и външните условия, вие си задавате въпрос, съвпадение ли е това, или действителност.
Ако е действителност, вие искате да знаете, външните условия ли създават характера или характерът указва влияние на външните условия.
Когато посетите приятеля си през някой студен, зимен ден и намерите стаята му добре отоплена, какво означава това? Това показва, че приятелят ви има добро разположение към вас. Той ви очаква, затова е изчистил стаята си добре, отоплил я, иска да ви посрещне сърдечно. Ако този ден, именно, приятелят ви не е добре разположен към вас, той нарочно оставя стаята си нечиста, неотоплена. Този ден той не иска да ви приеме, затова не ви е създал добри условия.
към беседата >>
179.
Пътищата на природата
,
МОК
, София, 3.1.1930г.,
Това е
действителност
, не е измислица.
(втори вариант)
Запример питате се какво обществено положение ще взема за в бъдеще. Или какво може да излезе от мене. Ти това, което е излязло, не го разбираш, пък искаш да разбереш това, което не е излязло. Ти не можеш да се справиш с това, което е излязло, пък отсега се питаш какво обществено положение ще вземеш. Ще вземеш общественото положение на онзи първия българин, който е свършил в Америка, дошъл със специален трен до Букурещ.
Това е действителност, не е измислица.
Този българин се явява пред Батенберг, князът го приел много добре и имал предвид да го направи първи министър на България. Попитал го: “Какво искате? ” Той му казал: “Искам да бъда виден човек, да бъда директор.” “Тогава ще идете при министъра на просвещението. Ако е за министър, аз ще ви услужа, но щом искате да бъдете директор, ще идете при министъра на просвещението.” Та и вие сега идвате със специални тренове, но искате да станете директор. Ще идете при министъра.
към втори вариант >>
180.
От сърцето излизат
,
НБ
, София, 5.1.1930г.,
Лъжата се заключава в изнасяне на фактите в такава форма, с такова съдържание и с такъв смисъл, каквито в
действителност
не са.
(втори вариант)
Най-после и печалбата му ще зависи от качеството на онова, което е продал. Ще кажете, че търговците могат да лъжат клиентите си, като им продават стоката си по-скъпо, отколкото струва. И това е възможно, но и в лъжата има предел. Всеки човек може да бъде лъган най-много три пъти в живота си. В какво се заключава лъжата?
Лъжата се заключава в изнасяне на фактите в такава форма, с такова съдържание и с такъв смисъл, каквито в действителност не са.
Лъжата прониква и в религиозния, и в обществения, и в семейния живот на хората. Ние казваме: Право верую е онова, което има отношение към разумния живот на човека.
към втори вариант >>
181.
Функции на човешкия организъм / Природните функции на човека
,
МОК
, София, 10.1.1930г.,
Някои писатели и поети представят живота по-мрачен и тежък, отколкото е в
действителност
.
Казват, че великите хора са страдали много. Вярно е, че те са минали през големи страдания, но някои от страданията им са били ненужни, те сами са ги създали. Ако не бяха минали през ненужните страдания, те щяха да създадат още по-велики работи от тия, които създадоха.
Някои писатели и поети представят живота по-мрачен и тежък, отколкото е в действителност.
Животът нито е тежък, нито е мрачен. Коя е причината, поради която считате, че животът е тежък? Ще кажете, че сте бедни, че нямате къща, пари, дрехи. Това нищо не значи. Какво правят птиците небесни?
към беседата >>
182.
Да се радват наедно
,
НБ
, София, 12.1.1930г.,
Които не търсят причината на нещата там, дето в
действителност
съществува, те вадят криви заключения за последствията.
Да прави човек добро или зло, това са условия, при които той попада, за да бъде изпитан. Когато студентът се явява на изпит и отговаря добре на всички въпроси, професорът ли е виновен за това? Ако студентът пропадне на изпита, професорът ли е виновен? Желанието на студента да учи е причина да излезе той пред професора си, който е готов да го изпита. Значи, студентът сам се поставя в положение да издържи изпита си или да пропадне.
Които не търсят причината на нещата там, дето в действителност съществува, те вадят криви заключения за последствията.
Например, често слушате да казват, че професорът е причина за пропадане на студента, или Бог е причина за смъртта на човека и т. н. Нито професорът е причина за пропадане на студента, нито Бог е причина за раждането и за умирането на човека. Що е раждането? Възможност на човека да изправи погрешките си. За да се роди някой, природата му е дала кредит, да дойде на земята, да учи, да работи, да изправи живота си, т. е.
към беседата >>
183.
Светли и тъмни действия / Двамата бакали
,
ООК
, София, 15.1.1930г.,
Вестниците пишат за неговите благодеяния, но с това той не става по-добър, отколкото е в
действителност
.
Поеме ли Божествения път, човек е придобил това, което душата му желае. Това не може да стане изведнъж, но постепенно. Някой човек иска да бъде добър, и всички хора го признават за такъв. Ако е богат, той раздава големи суми на бедни, с цел да пишат във вестниците за него, че е благодетелен човек.
Вестниците пишат за неговите благодеяния, но с това той не става по-добър, отколкото е в действителност.
Добротата е Божествено качество, което почива на разумността в човека. Разумният може да бъде добър, но неразумният не може. Някой иска да прояви добротата си, но когато го помолят да направи някаква услуга, той веднага отказва. Защо? Той се оправдава с това, че имал работа и не може да я прекъсне. Този човек не може да направи разлика, коя от двете работи е по-важна: да услужи ли на онзи, който страда, или да свърши своята работа.
към беседата >>
184.
Опитната школа
,
ООК
, София, 22.1.1930г.,
Видимо този опит е лесен, но в
действителност
малцина могат да го направят.
С тази вяра той не може да извади даже една кофа вода от кладенеца. Колкото по-силна е вярата на човека, толкова по-големи тежести може да носи с нея. Като не знаят силата на своята вяра и на своята мисъл, мнозина се наемат с големи работи и, като не могат да ги изпълнят, те се разочароват. За да не изпада в разочарования, човек трябва да познава силите си. Искате ли да познаете силата на мисълта си, направете следния опит: опнете един тънък конец между две пръчици и опитайте чрез мисълта си да го скъсате.
Видимо този опит е лесен, но в действителност малцина могат да го направят.
Ако можете да скъсате конеца, вие можете да насочвате мисълта си, където искате, като творческа сила. Вътрешните изпитания на човека представят подобен конец, обтегнат между две малки колчета. Ако може вътрешно да скъса този конец, човек ще може и външно да го скъса. Не може ли вътрешно да го скъса, и външно няма да го скъса. Всяко препятствие, което човек среща на пътя си, не е нищо друго, освен конец, обтегнат между две колчета.
към беседата >>
185.
Богове сте
,
НБ
, София, 26.1.1930г.,
Ето защо, за да приеме нещата в тяхната
действителност
, човек трябва да е изработил в себе си верен поглед за тях, да знае, кое е възможно и кое не е възможно.
Някога той е видял тези образи, макар и откъслечни, и днес ги комбинира в едно цяло. Мнозина са отивали в онзи свят и го описват, но описанията на всички не се съгласуват. Защо? Защото всички нямат еднакъв поглед на нещата. Някои се спират на външната страна на духовния живот, а други – на вътрешната страна. Човек трябва да има дълбоко разбиране за нещата, за да може да ги опише правилно.
Ето защо, за да приеме нещата в тяхната действителност, човек трябва да е изработил в себе си верен поглед за тях, да знае, кое е възможно и кое не е възможно.
Например, трябва ли да се спирате върху думите, на някой, който ви казва, че от вас човек няма да излезе? Не се спирайте върху думите на хората, които не мислят право. Веднъж човек е създаден от Бога, рано или късно той ще реализира желанията на своята душа. Той ще се върне към онзи живот, от който първоначално е излязъл. Казано е в Писанието, че светът ще се оттегли, и Бог ще създаде ново небе и нова земя.
към беседата >>
186.
Изпитай и виж
,
НБ
, София, 16.2.1930г.,
Те се отличават една от друга по това, че във вглъбнатите огледала светлината се събира и предметите в тях се движат винаги по- големи, отколкото са в
действителност
.
(втори вариант)
Та казвам, този пророк, който ще дойде, той трябва да бъде като една призма - или да разсейва светлината, да осветява, или да събира светлината. Животът има две страни - една изпъкнала страна, или тъй наречената обективна страна, и една вглъбната страна, наречена субективна.
Те се отличават една от друга по това, че във вглъбнатите огледала светлината се събира и предметите в тях се движат винаги по- големи, отколкото са в действителност.
В изпъкналите огледала аурата, външната страна на човека, се вижда, че той е по-мощен, но неговият образ е по-естествен. И хората виждат, че вършим много голяма работа, а всъщност каква е работата? Тя е само на огледалото. Някой път се показваме, че сме по-големи. Причината за това е самото огледало.
към втори вариант >>
В субективната страна на живота светлината се събира на едно място, осветява малки пространства, вследствие на което образите изглеждат по-големи, отколкото са в
действителност
.
„Изпитай и виж, че пророк от Галилея не е възстанал.“ В бъдеще ще излезе пророк и от Галилея, който ще има свойството на призмите, – или да събира, или да разсейва светлината. И животът, както призмите, има две страни: изпъкнала, или, тъй наречена, „субективна“ и вдлъбната или „обективна“. В обективната страна на живота светлината се разсейва, осветява по-големи пространства, и образите на предметите изглеждат естествени.
В субективната страна на живота светлината се събира на едно място, осветява малки пространства, вследствие на което образите изглеждат по-големи, отколкото са в действителност.
Докато разглежда нещата субективно, човек всякога ще прави погрешки. Например, той вижда, че някой прави по сто и повече поклони на ден, целува икони, кръсти се, и вади заключение за този човек, че е много религиозен. Да правиш по сто поклони на ден, да целуваш икони, това още не е религия, това не е убеждение. Ето защо, външното гледане на нещата не крие в себе си абсолютната истина. Що е истина?
към беседата >>
187.
Дисонанси в живота / Дисонансите в живота (Усмивката и сладкото)
,
МОК
, София, 14.3.1930г.,
Гледайте на нещата в тяхната
действителност
.
Гледайте на нещата в тяхната действителност.
Схващате ли ги като недействителни, вие се натъквате на лъжата, която всякога води към обратни резултати. Защо трябва да гледате нещата в техния изопачен вид? Изопачените неща не са Божествени. Изопаченият свят не е създаден от Бога. Всичко красиво, възвишено, благородно е Божествено.
към беседата >>
188.
В сила
,
НБ
, София, 30.3.1930г.,
Ето защо, бъдете искрени, да предавате нещата, както са в
действителност
– нито да преувеличавате, нито да намалявате.
Така е казано и в Господнята молитва: „Прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници”. Ще кажете, че Бог е милостив, всепрощаващ. – Щом Бог прощава, и вие трябва да прощавате. За да не се натъквате на ненужни страдания, вие трябва да се пазите от преувеличаване на нещата. Докато не дойдат любовта и истината във вас, като мярка на нещата, вие не можете да имате точна представа за това, което става с вас и с окръжаващите.
Ето защо, бъдете искрени, да предавате нещата, както са в действителност – нито да преувеличавате, нито да намалявате.
Когато любовта посети човека отваря сърцето му, просвещава ума му и преустройва тялото му. Дето е любовта, там омразата, неправдата, ограничението отсъстват.
към беседата >>
189.
Права мисъл / Чиста мисъл
,
ООК
, София, 2.4.1930г.,
Като учени, вие трябва да дойдете до положение да представяте нещата такива, каквито са в
действителност
.
Като учени, вие трябва да дойдете до положение да представяте нещата такива, каквито са в действителност.
Каква скромност е тази, която има само външен израз? Срещате един човек, скромно облечен, а вътрешно е горд, мисли, че стои по-високо от окръжаващите. В такива заблуждения изпадат някои от учениците на окултната школа. Те мислят, че са окултисти, а всъщност едва са кандидати за окултни ученици. В такива заблуждения се намират и мнозина православни, протестанти и католици.
към беседата >>
190.
Господар на съботата
,
НБ
, София, 13.4.1930г.,
Понякога и човек, като маймуната, си представя, че знае повече, отколкото в
действителност
.
– В какво се заключава нейната ученост? – Че знае да скача. Обаче, маймуната, която мисли, че много знае, е крайно страхлива. Тя се страхува особено много от змията. Опашката на маймуната, която постоянно се движи, напомня змията.
Понякога и човек, като маймуната, си представя, че знае повече, отколкото в действителност.
Натъкне ли се на нещо страшно, което не може да си обясни, той изпитва страх и забравя и това, което знае. Тогава само той разбира, че почти нищо не знае, или, ако има никакво знание, не може да го използва.
към беседата >>
191.
Направления в живота / Задача и отклонение в младежкия клас
,
МОК
, София, 18.4.1930г.,
Защото вие имате да се справяте с друга една
действителност
.
(втори вариант)
Каква е целта на специалния клас? Какво научихте от осем години в специалния клас? Кажете ми, какво научихте? Може да кажете, че сте развили някои теории върху това, какво е моралът или какво нещо е човешката разумност. Какво представлява човек сам по себе си?
Защото вие имате да се справяте с друга една действителност.
Болният докато не се справи със своята болест, здравето няма да дойде. И богатият докато не се справи със своето богатство, или сиромахът докато не се справи със своята сиромашия - сиромашията не си отива. И неразумният, глупавият докато не се справи със своята глупост, той умен не може да стане. Защото глупав човек е всеки, който има известни желания, които не могат да се реализират; знанието му не може да се реализира.
към втори вариант >>
192.
Светлина и знание / Знание и светлина
,
МОК
, София, 25.4.1930г.,
(Някои мислят, че са говорили с Бога.) Да мислиш, че си ходил на аудиенция при царя, е едно нещо и да идеш в
действителност
и да говориш, е друго нещо.
(втори вариант)
Сега ние за Бога имаме понятия, това, което са ни учили. Но кой от вас има за Бога понятие, ходил ли е някой на аудиенция да говори с Бога? Никой още не е ходил.
(Някои мислят, че са говорили с Бога.) Да мислиш, че си ходил на аудиенция при царя, е едно нещо и да идеш в действителност и да говориш, е друго нещо.
(На сън.) И да сънуваш, че си ходил на аудиенция при царя, е едно нещо, а да те приеме и да говориш с него половин час или два часа, и то е друго. Разумните факти седят не само в срещата, но обмяната, която може да стане. Това са свещени работи. Когато дойдем до действителността, не можем да говорим, че сме говорили с Бога. Или да идем при Бога.
към втори вариант >>
193.
Да се възвеселим
,
НБ
, София, 18.5.1930г.,
— Хапнало си е детето от всичко, но във въображението си, а не в
действителност
.
— Искам малко баница. — Ще ти купя, мама. Майката обещавала да изпълни желанията на детето си, но нищо не купувала. Тя само залъгвала детето, че ще му купи, каквото иска, ще задоволи желанията му, докато детето умряло. Циганката започнала да го оплаква и да нарежда: Е, мама, поне си хапна от всичко, което сърцето ти искаше.
— Хапнало си е детето от всичко, но във въображението си, а не в действителност.
И българите имат обичай да обещават, че ще направят това-онова, но малцина изпълняват обещанията си. Докато човек е жив и здрав и живее в лишения, обещават му, че ще го назначат на служба, ще му помогнат да излезе от сиромашията си. Обещават и не изпълняват обещанията си. Щом умре, тогава всички се разтичват, колят курбан, агне за него, да си хапне. В същност, те ще си хапнат, а не умрелият.
към беседата >>
194.
Преди Авраама
,
НБ
, София, 15.6.1930г.,
Тя иска да вижда нещата такива, каквито са в
действителност
.
Щом е здрав, той ще работи и ще придобие това, което му е нужно. Здравият може да бъде и богат по ум, по сърце, по прояви. Не е външното богатство, което прави човека щастлив. Външно той може да се представя щастлив, но всъщност не е. В това отношение природата не търпи никакъв фалш, никаква лъжа.
Тя иска да вижда нещата такива, каквито са в действителност.
Ако можеш да говориш истината, кажи я, както е, без страх; ако не можеш да я кажеш, по-добре мълчи. Дойдете ли до истината, бъдете смели. Ние говорим за онази истина, която освобождава човека и създава в него нещо велико. Ако направите някаква погрешка, кажете истината, признайте се поне в себе си. Ако ви питат, вие ли сте счупили чашата или шишето, не скривайте истината, кажете си погрешката, никой няма да ви съди.
към беседата >>
195.
Морални правила / Правилно ядене - правилно служене
,
ООК
, София, 2.7.1930г.,
Ще извикате своя кредитор и ще му кажете истината, както е в
действителност
: Аз ви дължа еди-каква си сума.
Някои казват, че и да искат да постъпват според великия морал на живота, не могат. Защо не могат? Защото имали кармични отношения, с които не са ликвидирали още. Кармата не оправдава човека. Кармата подразбира дългове, които трябва да се плащат.
Ще извикате своя кредитор и ще му кажете истината, както е в действителност: Аз ви дължа еди-каква си сума.
Досега не можах да я изплатя по еди-какви си съображения. Реших, обаче, да изплатя всичките си дългове. От днес започвам да изплащам. Кой кредитор, при това положение, няма да се примири със своя длъжник? Всеки ще бъде готов даже да отстъпи нещо от дълга.
към беседата >>
196.
В дома на Симона
,
НБ
, София, 6.7.1930г.,
Каквото и да се говори за земята, тя е такава, каквато е, ние не можем да я изменим; но друг е въпросът, ако знаем истината такава, каквато е в
действителност
.
От хиляди години слънцето грее, изпраща светлина и топлина, дава живот, но какво всъщност представя то, малко хора знаят. Луната грее, пълни се и се изпразва, но и за нея малко се знае. Даже и за земята, на която живеем, малко знаем. Едни казват, че вътрешността на земята е твърда, други – течна, трети – огнена. От трите твърдения кое е вярно?
Каквото и да се говори за земята, тя е такава, каквато е, ние не можем да я изменим; но друг е въпросът, ако знаем истината такава, каквато е в действителност.
към беседата >>
197.
Интуиция / Интуицията - Божественото чувство
,
ООК
,
СБ
, 7-те езера, 23.7.1930г.,
И тъй, искате ли да разбирате нещата в тяхната
действителност
, възложете това на интуицията в себе си.
И тъй, искате ли да разбирате нещата в тяхната действителност, възложете това на интуицията в себе си.
Каквото каже тя, вярвайте и. Остане ли да вярвате на своя ум и на своето сърце, те да ви управляват, вие сте на крив път. Слугите не могат да управляват господаря си. Остави ли се на тях, те непременно ще объркат пътя. Искаш ли да научиш нещо, възложи го на интуицията си.
към беседата >>
198.
Благословена между жените
,
СБ
,
РБ
, Рила, 17.8.1930г.,
Например хората изучават физическия живот, както и духовния, но не учат това, което е в
действителност
.
Да бъде човек мъртъв, значи да се парализират всички негови удове и способности, а да остане да действа само един център, само едно голо съзнание, без всякаква външна връзка. Такъв човек се намира в замръзнало състояние, подобно на това, в което са били намерени някои допотопни животни. Жабата може да замръзне, след векове отново да се размрази, и животът й пак да се прояви. Според нашите научни схващания хората сами създават ограниченията и заблужденията в своя живот. Това се дължи на неправилно разбиране на живота.
Например хората изучават физическия живот, както и духовния, но не учат това, което е в действителност.
Когато хората изучават Любовта, те не разбират какво представлява тя. Какво влиза в Любовта? – Животът. Имаме ли Любов, в живота ни трябва да влиза повече светлина. В светлината трябва да се прояви повече свобода.
към беседата >>
199.
Виждане и съзнаване
,
СБ
,
РБ
, Рила, 19.8.1930г.,
Като наблюдавате времето днес, вие считате, че е в реда на нещата този ден да бъде ясен, хубав, какъвто е в
действителност
.
Като наблюдавате времето днес, вие считате, че е в реда на нещата този ден да бъде ясен, хубав, какъвто е в действителност.
Този ден е едно изключение от другите дни. Като този ден подобен не е имало: атмосферата е особено пречистена, със специфични вибрации; съзнанието на ангелите, които вземат участие заедно с нас, е също така специфично. Никога ангелите не са мислили така, както днес. Техните умове и сърца са широко отворени днес, те изпращат своето благословение към нас. Питам тогава: ако вашите напреднали братя се радват, трябва ли вие да плачете?
към беседата >>
Смирението подразбира съзнаване, разбиране, виждане на нещата тъй, както са в
действителност
.
Като знаете това нещо, вие не трябва да се самоунижавате, но трябва да се смирявате. Да се самоунижи човек е едно нещо, а да се смири е друго нещо.
Смирението подразбира съзнаване, разбиране, виждане на нещата тъй, както са в действителност.
Смиреният човек знае какво представлява в себе си за всеки даден момент: той не се мисли нито за повече, нито за по-малко от това, което е. Ако е дете на пет години – това е нито повече, нито по-малко от петгодишно дете. Да си въобразява, че като дете на пет години е много силно, че много неща може да извърши, не е право; да си въобразява, че като дете на пет години е много слабо, това е друго заблуждение.
към беседата >>
200.
Две категории хора
,
ООК
, София, 1.9.1930г.,
Ако сънуваш, че яздиш червен кон, а в
действителност
си болен, в скоро време ще оздравееш.
Добре е човек да се спира на сънищата си, да ги изучава, да учи техния език. Езикът на сънищата е символичен. Ти трябва да изучаваш значението на символите, да ги превеждаш правилно.
Ако сънуваш, че яздиш червен кон, а в действителност си болен, в скоро време ще оздравееш.
Ако си болен и сънуваш, че яздиш черен кон, ще те носят с носилка на онзи свят. Ако си здрав и сънуваш, че яздиш черен кон, още на другия ден ще имаш голямо неразположение, физическо или душевно. Червеният кон представя човешкото съзнание, човешкия ум. Докато може да бъде господар на своето съзнание и на своя ум и ги управлява, човек все пак се справя с противоречията в живота си. Слезе ли от червения кон, човек напуска своето съзнание и своя ум и се отказва да ги управлява.
към беседата >>
201.
Общи и специфични идеи
,
ООК
, София, 17.9.1930г.,
Пристъпиш ли преждевременно към специфичното, покажеш ли се пред хората, че си по-добър, по-учен, отколкото си в
действителност
, веднага ще те подложат на изпит.
Даде ли човек ход на много специфични идеи в себе си, той изменя естествения порядък на нещата и започва да страда. За да не страда, преди всичко човек трябва да изпълни Божествения план на нещата, а след това да дойде до специфичните идеи. Човек може да приложи специфичните идеи в живота си само след като е научил общите закони и правила, по които се развиват нещата. Как можеш да шиеш модерни дрехи и обуща, ако не си научил общите правила на кроеж и шиене? Щом научиш общите правила за шиене, тогава свободно ще пристъпиш към отклоненията от тия правила, към модерните дрехи и обуща, към специфичните идеи.
Пристъпиш ли преждевременно към специфичното, покажеш ли се пред хората, че си по-добър, по-учен, отколкото си в действителност, веднага ще те подложат на изпит.
Не издържиш ли изпита, сам се излагаш. Някой се представя за много учен, а като се намери всред природата, не познава скалите, не познава растенията. Каквото го запитат, нищо не знае. Това не е никаква ученост. Сегашните хора се намират при благоприятни условия да учат.
към беседата >>
202.
Не могат да приемат
,
НБ
, София, 28.9.1930г.,
Да мислиш, че можеш да възкресиш човека, е едно; да го възкресиш в
действителност
, това е друго нещо.
В това отношение, и хората приличат на кибритени клечки. Ако човек няма съзнание, не го бутай. Той е кибритена клечка, която нито отвън има огън, нито отвътре. Той може да философствува, че вярва в Бога, но това са празни думи. За такъв човек турците казват: „И да е така, пак не го вярвайте." Това е все едно, да се намираш пред мъртвец или пред костите на някой умрял и да казваш, че можеш да го възкресиш.
Да мислиш, че можеш да възкресиш човека, е едно; да го възкресиш в действителност, това е друго нещо.
Още като видя човека, аз зная, гори ли в него огъня на възкресението. Гледам, очите му заспали, а той си въобразява, че ще възкреси човека. То е все едно, умрялото магаре да помага на друго умряло магаре. Само онзи може да възкресява мъртви, който има живот в себе си, който сам е безсмъртен. Безсмъртен е този, който има в себе си поне една точка на равновесие, от която никой не може да го помести.
към беседата >>
203.
Иде Исус
,
НБ
, София, 5.10.1930г.,
Аз не ги съдя, но изнасям фактите, както са в
действителност
.
Как Го представят те на хората? Имаше ли Христос корона на главата, като съвременните владици? Носеше ли мантия като тях? И учениците на Христа се обличаха скромно, като Него. А съвременните служители на църквата носят корона на главата си и жезъл в ръка.
Аз не ги съдя, но изнасям фактите, както са в действителност.
Каква връзка съществува между Христа и Неговите последователи? Днес как Го препоръчват те? Всъщност, патериците, короните ще дойдат след спасението на света. Когато любовта дойде в света, тогава духовенството може да си сл>жи и с десет патерици. Аз нямам нищо против тях, но казвам, че те ще бъдат необходими, когато хората се спасят.
към беседата >>
204.
Живият хляб
,
НБ
, София, 26.10.1930г.,
Следователно, ако гледаме един предмет през гъста среда, няма да го видим там, дето е в
действителност
.
Сега ще си послужа с един пример от физиката. Всички знаете, че когато светлината минава от по-рядка в по-гъста среда, както и от по-гъста в по-рядка, тя претърпява известно пречупване.
Следователно, ако гледаме един предмет през гъста среда, няма да го видим там, дето е в действителност.
Ако геометрикът иска да знае точно мястото на даден предмет, той си служи с известни формули, за да премахне отклонението на предмета. И мисълта претърпява известно пречупване, когато минава от по-рядка в по-гъста среда. Тогава човек се чуди, защо по-рано е мислил по един начин, а после – по друг. В колкото по-гъста среда навлиза човек, толкова по-голямо е отклонението на мисълта от правия път. Най-после, човек заспива.
към беседата >>
205.
Божествени състояния
,
УС
, София, 9.11.1930г.,
След време изгубвате това състояние и казвате: „
Действителност
ли беше това, което преживях, или сън; реалност ли беше, или илюзия?
По какво се отличава човек, който преживява някакво Божествено състояние? – Той е концентриран, съсредоточен в себе си. Седне ли на стол, той не се движи много, ръцете и краката му са спокойни. При това състояние разумният свят се разкрива за него. Докато сте били глухи за тоя свят, сега чувате да ви се говорят прекрасни неща и започвате да разбирате целта и смисъла на живота.
След време изгубвате това състояние и казвате: „Действителност ли беше това, което преживях, или сън; реалност ли беше, или илюзия?
“ Докато си в Божественото състояние, ти гледаш на живота реално; щом попаднеш в човешко състояние, ти започваш да се съмняваш във всичко. Щом се натъкнеш на човешко състояние, ти ставаш скъперник; дойде ли Божественото в тебе, ти ставаш щедър. При човешкото състояние ти си мързелив, при Божественото състояние ти си работлив, буден. При Божественото състояние ти си постоянно в молитва. Колкото да се молиш, не се отегчаваш; при човешкото състояние, малко се молиш и намираш, че дълго време си се молил.
към беседата >>
206.
Него видя Исус
,
НБ
, София, 9.11.1930г.,
– Може да ви подигравам, а може и да изнасям истината, както е в
действителност
.
В един момент, бедният ще се справи с бедността си, и нещастният – с нещастието си. Като ви наблюдавам, аз се чудя, как не сте могли досега да използвате това грамадно богатство, което Бог е вложил във вас. Аз се чудя, как, съвременните хора, много от които минават за гениални, не са проявили своята гениалност. Как такива богати хора не са отворили касите си, да покажат с какво богатство разполагат. Ще кажете, че ви подигравам.
– Може да ви подигравам, а може и да изнасям истината, както е в действителност.
Ако съм на вашето място, и аз бих мислил по същия начин. Но защо, при дадените условия, вие нямате онази вяра, която възкресява? Защо вие се задоволявате с вашата толкова слаба вяра? Друга е вярата на децата, вярата на бъдещето. На децата се дават много обещания, и те вярват в тях.
към беседата >>
207.
Ще ме видите
,
НБ
, София, 16.11.1930г.,
Те изнасят работите, не както са в
действителност
.
Силата и доброто да пребъдват в душата ми, а вечното право и благото на живота да пребъдват в моята воля. И наистина, щом имаш знание и мъдрост, ти ще знаеш, как да постъпваш; щом имаш топлина в сърцето си, ще знаеш, как да постъпваш; щом доброто е в тебе, ще знаеш, как да постъпваш; щом истината е в тебе, ще знаеш, как да проповядваш. Съвременните хора не прилагат тези добродетели. Аз се чудя на българските вестникари. Колкото са дохождали при мене, нито един от тях не е изнесъл истината, както я споделял с мене.
Те изнасят работите, не както са в действителност.
Досега, нито един български вестникар не е изнесъл вярно нещата. – Защо? – Ще ви обясня това в алегорична форма.
към беседата >>
208.
Влизане и излизане / Влизане и излизане. Изборът на числата и природата
,
МОК
, София, 21.11.1930г.,
Той обича да преувеличава нещата, да ги вижда по-страшни, отколкото са в
действителност
, вследствие на което лесно се обезсърчава и не издържа.
Ако и двамата отидат на бойното поле, първият пак няма да издържи, а вторият ще издържи. Това не значи, че единият е лош, а другият – добър. Ние имаме предвид тяхната издържливост. И двамата имат нещо добро в себе си, но и на двамата липсва нещо. Онзи, който има чело, дълго 12 сантиметра, е крайно чувствителен.
Той обича да преувеличава нещата, да ги вижда по-страшни, отколкото са в действителност, вследствие на което лесно се обезсърчава и не издържа.
към беседата >>
Човек трябва да бъде искрен, да не преувеличава или намалява нещата, но да ги представя в тяхната
действителност
, както са.
Човек трябва да бъде искрен, да не преувеличава или намалява нещата, но да ги представя в тяхната действителност, както са.
Запример, някой казва: „Бял ден не съм видял в живота си! “ – Той не говори истината. – „Цял живот гладувам.“ – И това не е истина. – „Големи добрини съм направил.“ – Той преувеличава нещата. Две добрини направил и мисли, че много нещо е направил.
към беседата >>
209.
Двама или трима
,
НБ
, София, 23.11.1930г.,
Положението на сегашните хора се дължи на факта, че те се мислят по-умни, отколкото са в
действителност
.
Като се натъкват на лошите условия, животните считат, че хората са виновни за това. Хората пък считат Бога виновен за лошите условия и намират, че Той не е създал света, както трябва. И най-простите хора – мъже и жени, всички мислят така. Само че, едни са смели да изкажат мнението си, а други не смеят, не се изказват от благоприличие. Обаче, в дъното на душата си, и те имат същото мнение.
Положението на сегашните хора се дължи на факта, че те се мислят по-умни, отколкото са в действителност.
Като се вглеждате в живота, чудите се, как е възможно, хората да са толкова умни, а въпреки това, злото съществува в света.
към беседата >>
210.
Езикът на природата
,
МОК
, София, 19.12.1930г.,
Значи ще описвате нещата в тяхната
действителност
.
Той вярва, че нещата са разумно направени, макар сам да не ги е проверил. Някой ви разправя за онзи свят: за градините, полетата, върховете, водите; вие вярвате в думите му. Ако отидете на мястото и почнете да проверявате това, което са ви говорили, казвате, че имате вече истинско знание. Какво ще кажете, ако отидете на определеното място и не намерите нищо? Щом е така, описвайте нещата така, че да няма нужда нито да прибавяте нещо към тях, нито да вадите.
Значи ще описвате нещата в тяхната действителност.
Вие не можете да вярвате на онзи, който описва нещата приблизително. Свободно можете да му кажете, че не вярвате.
към беседата >>
211.
Единица време
,
ООК
, София, 24.12.1930г.,
Днес рядко ще срещнете човек, който да предава нещата така, както са в
действителност
.
Човек трябва да живее съзнателно да използва всеки момент в живота си разумно. Какво се разбира под думите „момент на живота“? Под „момент на живота" разбираме единица време, единица мярка, с която човешкото съзнание измерва известни величини, събития и др. Без прилагането на тази мярка и да не иска човек преувеличава или намалява нещата. Изобщо, хората имат разположение повече към преувеличаване, отколкото към намаляване.
Днес рядко ще срещнете човек, който да предава нещата така, както са в действителност.
За пример, ако изнесете една своя идея пред едно общество, малцина ще я възприемат, както я предавате. Повечето ще внесат някакви преувеличения в това, което сте говорили. Някои пък няма даже да чуят какво сте говорили. Защо? Мисълта им била заета с нещо по-важно. За пример, как ще разбере вашата идея онзи, който страда от зъб?
към беседата >>
212.
Условия и възможности
,
ООК
, София, 31.12.1930г.,
Те се представят такива, но в
действителност
не са.
Като наблюдавате хората в света вие намирате, че имат големи знания, че са. учени, благородни, добри. Вярно е, че има учени, добри и благородни хора, но вие трябва да ги различавате от ония, които още не са нито учени, нито добри, нито благородни.
Те се представят такива, но в действителност не са.
Това не е за упрек но казвам, че много от хората, които представят нещата, както не са, още не са излезли от болницата. Те са болни хора, които имат нужда от милосърдни братя и сестри и от патерици. Всички се грижат за тях. Искате ли и вие да се грижи Бог за вас като за болен? Кога майката указва специални грижи на детето си?
към беседата >>
213.
Съединителните нишки на живота
,
МОК
, София, 2.1.1931г.,
В
действителност
животът тече непреривно, без никакво прекъсване.
Съвременните хора се нуждаят от правилно разбиране на процесите, които се извършват в живота и в природата. Правилното разбиране подразбира правилна връзка между явленията. Ето, вие се намирате в началото на новата година и в края на старата. Очаквате да си отиде старата, да дойде новата, а всъщност нито старата си отива, нито новата иде. Отиването и дохождането са процеси, които стават в съзнанието на човека.
В действителност животът тече непреривно, без никакво прекъсване.
В този смисъл животът е непреривно движение. От това гледище, именно, вие трябва да изучавате явленията, да намерите съединителните нишки между физическия, духовния и умствения свят.
към беседата >>
214.
Гредите на живота
,
ООК
, София, 14.1.1931г.,
Понякога и човек като гредата се мисли по-голям и по-силен, отколкото е в
действителност
но вижда, че се е лъгал.
По такава тънка греда могат да минават мишки, плъхове, агънца, но човек с голяма тежест едва би могъл да мине. Гредата лесно ще се огъне и счупи. Какво ще стане с вас, ако минете през тази тънка греда, която се огъва и счупва под тежестта ви? Вие ще кажете, че гредата ви е излъгала. Гредата не ви е лъгала съзнателно но като гледала, че по нея минават мишки, плъхове, кокошки, агънца, тя мислила, че е здрава и може да издържа големи тежести.
Понякога и човек като гредата се мисли по-голям и по-силен, отколкото е в действителност но вижда, че се е лъгал.
Ако рече да се сравнява със слона, във физическо отношение слонът е по силен от него. Обаче в умствено отношение човек стои по-горе от слона.
към беседата >>
215.
Дишането на човека и на животните
,
ООК
, София, 21.1.1931г.,
Задачата на всички религии и науки се свежда към това да представят нещата такива, каквито са в
действителност
.
Всеки човек по естество може да се уподоби на някой от благородните или неблагородни метали. Какво печели той ако представлява неблагороден метал, а вие му придавате качества на благороден? Не само че нищо не печели, но губи. Нещата трябва да се наричат със собствените си имена. Всяко нещо трябва да се представи в такъв вид, който да отговаря на действителността.
Задачата на всички религии и науки се свежда към това да представят нещата такива, каквито са в действителност.
Всяко нещо трябва да отговаря на реалността. Ако един предмет е позлатен трябва да знаете, че е позлатен. Външно наподобява злато, но не е златен.
към беседата >>
Като улови мишка тя забравя всичко и се проявява такава, каквато е в
действителност
.
Те мислят само за себе си. От сутрин до вечер котката мисли къде да си намери храна. Когото види, тя е готова да се умилква - голяма дипломатка е. Същевременно тя е много чиста, но външно само. Щом се нахрани веднага започва да се глади и чисти.
Като улови мишка тя забравя всичко и се проявява такава, каквато е в действителност.
Тя изяжда мишката с козината и с цялата й вътрешност. В това отношение тя е много нечиста. Има морски животни като тюленът за пример, които се отличават с голяма чистота. Като улови някоя риба, той я разпаря, очиства я, изхвърля вътрешностите й навън и тогава я изяжда. Направете опит да нарисувате котка, мишка, куче и орел да видите доколко сполучливо можете да предадете формите им.
към беседата >>
216.
Разумното слово / Гладът – доброто – разумното слово
,
МОК
, София, 23.1.1931г.,
Не е добре, когато човек иска да покаже, че има повече знания, отколкото са в
действителност
.
Хората обаче казват: „Този човек иска да се покаже пред другите, че е силен“. Ако човек сам не прояви силата си, хората ще го накарат да направи това. За друг някой казват, че иска да покаже знанието си пред хората. Има ли нещо лошо в това, че някой иска да покаже силата или знанието си пред хората? Има ли нещо лошо в това, че някой иска да покаже силата или знанието си пред хората?
Не е добре, когато човек иска да покаже, че има повече знания, отколкото са в действителност.
Друг е въпросът, когато човек се старае да докаже, че силата му е по-голяма, отколкото в действителност. И едното, и другото положение не са на място, защото не отговарят на действителността. Обаче ако човек проявява по-малка сила и по-малко знания, отколкото има в действителност, и това положение не отговаря на действителността.
към беседата >>
Друг е въпросът, когато човек се старае да докаже, че силата му е по-голяма, отколкото в
действителност
.
Ако човек сам не прояви силата си, хората ще го накарат да направи това. За друг някой казват, че иска да покаже знанието си пред хората. Има ли нещо лошо в това, че някой иска да покаже силата или знанието си пред хората? Има ли нещо лошо в това, че някой иска да покаже силата или знанието си пред хората? Не е добре, когато човек иска да покаже, че има повече знания, отколкото са в действителност.
Друг е въпросът, когато човек се старае да докаже, че силата му е по-голяма, отколкото в действителност.
И едното, и другото положение не са на място, защото не отговарят на действителността. Обаче ако човек проявява по-малка сила и по-малко знания, отколкото има в действителност, и това положение не отговаря на действителността.
към беседата >>
Обаче ако човек проявява по-малка сила и по-малко знания, отколкото има в
действителност
, и това положение не отговаря на действителността.
Има ли нещо лошо в това, че някой иска да покаже силата или знанието си пред хората? Има ли нещо лошо в това, че някой иска да покаже силата или знанието си пред хората? Не е добре, когато човек иска да покаже, че има повече знания, отколкото са в действителност. Друг е въпросът, когато човек се старае да докаже, че силата му е по-голяма, отколкото в действителност. И едното, и другото положение не са на място, защото не отговарят на действителността.
Обаче ако човек проявява по-малка сила и по-малко знания, отколкото има в действителност, и това положение не отговаря на действителността.
към беседата >>
217.
Човешките идеали / Постижимото, разумното и реалното! Идеалите на човека
,
МОК
, София, 10.4.1931г.,
– Не само че е възможно, но и в
действителност
е така.
Сега се явява друг въпрос: Защо човек не може да постигне своите идеали? – Защото ги е поставил близо до себе си. Отдалечете идеалите от себе си, за да ги постигнете. – Възможно ли е това?
– Не само че е възможно, но и в действителност е така.
Според вас непостижимото е далеч, а постижимото – близо. Според мен е точно обратно: постижимото е далеч, непостижимото е близо. Как ще постигнеш положителното, истинско знание за земята, ако я сложиш близо до себе си? Земята е грамадно тяло. За да я разгледаш от всички страни, трябва да я сложиш на такова разстояние от себе си, че да стане видима от всички страни.
към беседата >>
218.
Път на вътрешно разбиране
,
УС
, София, 21.4.1931г.,
Това не е алегория, но
действителност
.
Щом научиш нещо, трябва да го приложиш. Казват за някого, че живее добре. Животът, сам по себе си, е музика. От очите на добрия човек излиза нещо светло, нещо радостно и весело. Музика има той в себе си.
Това не е алегория, но действителност.
На онзи, който живее по Бога, ангели слизат от небето да му пеят, както момците пеят на красивата мома. Така постъпва и поетът, като види едно кокиче, минзухарче или теменужка. Той взима перото и го възпява. Един от нашите музиканти написа песен на Бялото кокиче. И добрият живот е като бялото кокиче, като хубав цвят, за който ангелите слизат от небето и му пеят своите песни.
към беседата >>
219.
Хикс, игрек и зет
,
ООК
, София, 29.4.1931г.,
Като знаете това, стремете се да схващате нещата в тяхната
действителност
, по форма и по големина, нито да ги преувеличавате, нито да ги намалявате.
Всъщност всички пръсти на ръцете са еднакви, но перспективно са представени различно големи. Ако разглеждате една микроба под микроскоп, тя се вижда голяма. Изнесете ли я вън от микроскопа, не можете да я видите. С просто око микробите са невидими, обаче под микроскоп ги виждаме големи. Тази големина е недействителна.
Като знаете това, стремете се да схващате нещата в тяхната действителност, по форма и по големина, нито да ги преувеличавате, нито да ги намалявате.
Можете ли да схващате явленията в живота и в природата в истинския им вид, вие сте в реалността.
към беседата >>
И през дупчицата вижда нещата, но не в тяхната
действителност
.
Какво заключение ще извадите от този пример? – Когато човек изучава външния свят през дупчицата на някоя тръба, всякога изпада в смешно положение.
И през дупчицата вижда нещата, но не в тяхната действителност.
За пример, астрономите изучават слънцето и другите планети през дупката на телескопа и мислят, че са открили много неща. Чрез спектралната анализа те са открили на слънцето такива елементи, каквито има на земята, но казват, че на слънцето няма живот. Вода има, но риби няма във водата. То е все едно да виждате някъде красиво училище, но да няма деца и учители в него; виждате някъде черква, но без свещеници и богомолци; виждате красиви картини, но няма художници, нито хора, които да се любуват на тия картини. Чудна логика!
към беседата >>
220.
Свещеният трепет
,
ООК
, София, 13.5.1931г.,
Той разбира нещата тъй, както са в
действителност
.
Любовта е сила, която внася светлина и радост в ума на невежия, повдига падналия, възкресява мъртвия. Влезеш ли при Любовта, събуй обувките си. Това значи, че си почувствал свещен трепет към Любовта. Който е почувствал само за момент свещения трепет на Любовта, той никога не се лъже.
Той разбира нещата тъй, както са в действителност.
Той не казва, че обича този повече, онзи – по-малко. Той не дели Любовта на степени. Вземе ли една книга, той я отваря и чете написаното в нея – никой не може да го заблуждава. Той знае, че в Бога няма никаква промяна. Ако Бог влезе в дървото или в камъка, те ще проговорят; ако влезе в пресъхналия извор, той ще протече.
към беседата >>
221.
Новата епоха
,
МОК
, София, 15.5.1931г.,
– Ако това е така в
действителност
, насърчавайте се, без да се спъвате.
Често хората се спъват, когато се сравняват едни с други. За пример, някой гледа как работят другите и казва: „Аз съм останал назад, хората са свършили много работа“.
– Ако това е така в действителност, насърчавайте се, без да се спъвате.
Слугата, който е прекарал повече години при господаря си, естествено ще свърши повече работа. Ако някой е научил изкуството да плува, това не подразбира, че знае всичко. Той може да плува, да владее водата, но като излезе на суша, вижда, че много неща не може да направи. Ето защо, който владее водата, може да свърши много работа. Обаче който не знае да плува, ще изгуби много време, докато намери лодка или мост, да мине на другия бряг.
към беседата >>
222.
Осмисляне на живота
,
ООК
, София, 24.6.1931г.,
Добре е човек да чете така, че по човешките лица да не преувеличава нито грешките, нито добродетелите им, но да вижда нещата в тяхната
действителност
.
Като погледнете човека, вие познавате вече доколко той изпълнява Божията воля. Всичко е написано на лицето, на главата, на цялото му тяло. Ако по листата на лозата лозарят познава качеството, защо вие по лицата на хората не можете да четете какво са писали техните деди и прадеди и какво пишат те днес? Който не може да чете, лесно се разочарова и очарова. Като се разочарова, човек вижда повече грешките на хората и ги преувеличава; като се очарова, той вижда добродетелите им и пак ги преувеличава.
Добре е човек да чете така, че по човешките лица да не преувеличава нито грешките, нито добродетелите им, но да вижда нещата в тяхната действителност.
За всяко нещо човек трябва да има ясна представа, за да познае първо себе си, а после ближните си.
към беседата >>
Христовият закон подмладява и възкресява човека, а старият закон прави човека още по-стар, отколкото е в
действителност
.
Христовият закон подмладява и възкресява човека, а старият закон прави човека още по-стар, отколкото е в действителност.
Сега, като се върнете у дома си, нека всеки си зададе въпроса, на кой закон служи. Като си отговорите, започнете да работите, да развивате талантите си. Който има пет таланта, да изработи още пет; който има два таланта, да придобие още два; който има един талант, да не го заравя в земята, но да работи, да придобие още един. Работете за Господа, за ближните си и за себе си. Това е задачата, която трябва да решите в този живот.
към беседата >>
223.
Отпечатъци
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 21.7.1931г.,
да констатира един факт, както е в
действителност
, когато той може да се поправи.
Всеки човек отделно е пак „ти“. Някой казва за себе си: „Аз съм лош човек“. И местоимението „аз“ пак обхваща всички хора. Едно нещо трябва да имате предвид. Само тогава има смисъл човек да каже нещо лошо за себе си, т.е.
да констатира един факт, както е в действителност, когато той може да се поправи.
Обаче, ако човек не е готов да изправи грешката си, тогава няма смисъл да казва, че картината, която е нарисувал, или писмото, което е написал, не са хубави. Не е достатъчно само човек да скъса писмото, което е писал, но той трябва да го препише няколко пъти, докато сам се задоволи. Каже ли човек за себе си, че не е добър, това означава, че работата, която той е извършил, не е добра. Каже ли, че е добър, значи работата, която той е извършил, е добра и на място направена.
към беседата >>
224.
Запечатал е
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 8.8.1931г.,
– Той не може да представи чертите му такива, каквито са в
действителност
.
Ако двама художника нарисуват една и съща картина, картините им непременно ще се различават. За пример, единият ще сложи по-тъмни, другият по-светли краски. После, сенките в картината на единия художник ще се различават от тия на другия. Чия картина ще бъде по-близо до действителността? Преди всичко никой художник не може да нарисува образа на някой човек. Защо?
– Той не може да представи чертите му такива, каквито са в действителност.
По никой начин той не може да нарисува човека като жив. Който е майстор, нека духне този портрет, да оживи човека, когото е нарисувал. Добрият художник може да направи следното: върху портрета на някой човек той може да изрази законите и силите, които са работили за създаването му. Тези закони и сили изразяват вътрешния живот на човека. Носът, ушите, очите, челото, устата, брадата на човека са важни точки, които характеризират човека.
към беседата >>
225.
Събуждане / Събуди се
,
ООК
, София, 30.9.1931г.,
познаване на нещата така, както са в
действителност
.
Човек трябва да бъде буден и на този, и на онзи свят. Каже ли, че на този свят трябва да бъде буден, а на онзи може да спи, и там ще се намери в същото положение, в каквото е бил на земята. Влезеш ли буден на онзи свят, мъчнотиите и страданията ще бъдат далеч от тебе. Това значи, познаване на истината, т.е.
познаване на нещата така, както са в действителност.
Това значи, познаване на онзи живот, в който Бог вечно пребъдва. Бог пребъдва в реалния живот, т.е. и в проявения, и в непроявения. Проявеният Бог е в материалния свят, а непроявеният - в идеалния. В бъдеще нашите идеи ще станат материални и ще се реализират.
към беседата >>
226.
Проводници на Любовта / Пътищата на живота. (Кой може да обича.) Проводници на Любовта – светлина, звук и въздух
,
ООК
, София, 14.10.1931г.,
Това е
действителност
, която може да се провери.
Какво по-велико благо можете да очаквате от това, да излъчва тялото ви светлина и отдалеч да светите? Има светии, на които тялото е светещо. Те са прекарвали с години в гори и планини, в съзнателна работа върху себе си, докато са придобили изкуството да се превръщат на светлина, т.е. да светят. И обикновеният човек трябва да усили светлината на своя ум, да свети вечер.
Това е действителност, която може да се провери.
Както има светещи елементи в химията, така съществуват и светещи хора, които излъчват от себе си светлина.
към беседата >>
227.
Стимул и любов
,
МОК
, София, 18.12.1931г.,
Кое вие наричате реално – реалността е една
действителност
, която е станала.
(втори вариант)
Да се върнем сега в реалното в живота.
Кое вие наричате реално – реалността е една действителност, която е станала.
Това, което ние наричаме реално. Този свят, който вие виждате, сгъстената материя, която виждате и която вие наричате реално, то е вече един изживян живот. Следователно, целият материален свят, аз го наричам свят на почивка, положителен свят. И хората се наричат реални. Един завършен резултат вътре в природата, ние наричаме реалния свят.
към втори вариант >>
Човек може да мисли, че светът е създаден за него – никой не му забранява да мисли това, но така ли е, в
действителност
?
Защо го взеха? Защото господарят ни най-малко не е имал предвид мишките. Те случайно са попаднали в хамбара. Мишките мислят, че житото е за тях, както и хората мислят, че светът е създаден за тях. Това е криво разбиране.
Човек може да мисли, че светът е създаден за него – никой не му забранява да мисли това, но така ли е, в действителност?
Че мишките се настанили в хамбара, това не разрешава въпросите. Че господарят пренася житото от един хамбар в друг, и това не разрешава въпросите. Като видяла, как господарят се мъчи да пренася житото, котката казала: Господарю, ако искаш да разрешиш въпроса по-лесно, пусни и мене в хамбара. Мишките се преместили във втория хамбар, но участта им била вече друга. Котката изяждала всеки ден по една мишка.
към беседата >>
228.
Сила, живот и здраве
,
ООК
, София, 23.12.1931г.,
Той нашепва на човека различни неща, докато го накара да направи някаква грешка и после отива при Господа да го клевети; ще представи грешката му по-голяма, отколкото е в
действителност
.
Има нещо лошо в дявола, а именно, той може да спъне развитието на човека - да подобри своето положение, а да влоши неговото. Докато не се спъне от дявола, човек не се интересува от него. Той гледа на дявола като на човек. Щом го спъне, тогава го нарича дявол, демон. Под "дявол" разбират клеветник, шепотник - това е неговата специалност.
Той нашепва на човека различни неща, докато го накара да направи някаква грешка и после отива при Господа да го клевети; ще представи грешката му по-голяма, отколкото е в действителност.
Бог вижда, какво прави дяволът, разбира намеренията му, но нищо не казва - само се усмихва. Във всеки човек може да се яви желание като в дявола, да наклевети своя ближен. Това се дължи на слизането на духа в гъстата материя. Защо е така, не е важно. Това е една отровна област, в която не трябва да влизате.
към беседата >>
229.
Сенки на Битието / Сянка на нещата
,
МОК
, София, 22.1.1932г.,
Тя веднага ще разкрие пред тебе света такъв, какъвто е в
действителност
.
Той го приема в себе си, обработва го, и вие излизате от Него радостни и щастливи. Без страдания и противоречия, Божественото съзнание не би ви приело в себе си. Казано е в Писанието: „Потърсете ме в ден скръбен.“ – Как да Го търсим? – Как търсите светлината? Отвори клепачите си, и светлината сама ще влезе в очите ти.
Тя веднага ще разкрие пред тебе света такъв, какъвто е в действителност.
към беседата >>
230.
Доброто разположение
,
ООК
, София, 17.2.1932г.,
Сега ме слушате, но някои от вас си казват:
Действителност
ли е това, или забава?
Сега ме слушате, но някои от вас си казват: Действителност ли е това, или забава?
Питам: Вие, които се съмнявате в моите думи, знаете ли, докъде се простира вашето съзнание? Някои казват, че са остарели, че са вече на 50-60 години. Като мислите, че сте стари, знаете ли, отде сте дошли, де сте живели по-рано, какъв е вашият произход? Нищо не знаете. Ще кажете, че сте родени от еди-коя си майка и от еди-кой си баща.Отде са дошли вашите родители, не знаете.
към беседата >>
231.
Трите начала / Трите пътя
,
ООК
, София, 24.2.1932г.,
Аз не изнасям противоречията в живота, но изнасям факти, както са в
действителност
.
Аз не изнасям противоречията в живота, но изнасям факти, както са в действителност.
Трябва да знаем, де е свободата. Казано е в Писанието: “Дето е Духът, там е свободата.” Дето е силата, там е ограничението. Дето е разумността, какво има? Между разумността и Духа има тясна връзка. Разумността има отношение и към мисълта.
към беседата >>
232.
След това
,
НБ
, София, 28.2.1932г.,
Логическите изводи, това са отражения на някакви истини, но отражението в едно огледало не е никаква
действителност
.
Там, дето Бог го няма, няма живот. Съвременните хора все спорят - дали има Бог или не. То е схоластично разглеждане. Въпросите: дали има вода или не, и дали има Бог или не, са различни; съвсем друг е смисълът на тези понятия. Дали там има вода или не, съществува отначало едно предположение; и след като проверите, ще извадите един извод, че няма вода там, проверено е опитно, няма вода; това е така нареченият логически извод.
Логическите изводи, това са отражения на някакви истини, но отражението в едно огледало не е никаква действителност.
В огледалото има ли някаква реалност? Виждате, човек се мърда в огледалото, но в огледалото няма никаква дължина, няма никакъв свят - съществува, но нищо не съществува. Съществува едно - отражението. По огледалото можем да намерим реалността, точно обратно перпендикулярно, в противоположна посока. Тогава, когато ние казваме "всичко е суета на света", това е отражението.
към беседата >>
233.
Физическият и Божествения живот
,
ООК
, София, 2.3.1932г.,
Сега аз ви говоря за живота, какъвто е в
действителност
, а не с неговите украшения и панделки.
Сега аз ви говоря за живота, какъвто е в действителност, а не с неговите украшения и панделки.
Ако харесвате панделките на живота, дръжте се за тях, но бъдете готови да се разочаровате. – Не трябва ли да взимаме пари на заем? – Може да взимате пари на заем, но ако разчитате на нещо. Честният човек предпочита да страда, отколкото да вземе пари на заем и да не може да ги върне. Ако може да ги върне, свободен е да взима пари на заем; така ще се благослови и заемодателят.
към беседата >>
234.
Що да сторя
,
НБ
, София, 20.3.1932г.,
Трябва да се радвате, че не разбирате слънцето, туй неразбраното слънце ни радва, понеже ако беше голямо, колкото е в
действителност
, то щеше да ни изплаши.
Не че нещата не са верни, има неща, които ги засягам и са абсолютно верни, но перспективно не са верни, буквално може да са верни. Слънцето го виждаме, каквото не е. Имате ли представа за едно слънце, което има осемстотин хиляди километра в диаметър? Може ли да си го представите, да го обхванете? Вие си представяте слънцето един малък диск.
Трябва да се радвате, че не разбирате слънцето, туй неразбраното слънце ни радва, понеже ако беше голямо, колкото е в действителност, то щеше да ни изплаши.
Слънцето, за да бъде обичано, то знае психологията, че като го видим, казваме; да го хванем, да го помилваме. Малко станало, затова е обичано. Ако стане много малко, пак няма да ни е обично. Най-хармоничният диск, който съществува в природата, това е дискът на слънцето, формата на слънцето представлява един от най-хармоничните дискове, които съществуват в природата. По-хармоничен диск няма.
към беседата >>
235.
Единният живот
,
ИБ
, София, 22.3.1932г.,
В Божествения свят, обаче, човек не може да се представи по-голям, отколкото е в
действителност
.
Обаче, свържем ли се с Бога, ние ще мислим, ще чувствуваме и ще действуваме като Него. Ако животът, който изтича от Бога, не се влива в нас, ние ще живеемъ в относителната реалност, в която мнозина от съвременните хора живеят. Всеки човек има свои специфични мисли, чувства и желания, но понеже излиза от Бога, понякога той се заблуждава и мисли, че е едно с Него. За подкрепа на това свое заблуждение, човек казва, че както малкият портрет прилича на големия човек, така и човек е подобен на Бога. Вярно е, че на физическия свят човек може да се фотографира по-малък и по-голям, отколкото е в същност, но самият човек не е фотография на Бога.
В Божествения свят, обаче, човек не може да се представи по-голям, отколкото е в действителност.
Речете ли да фотографирате, или да нарисувате Бога, вие не можете да Го нарисувате нито по-голям, нито такъв, какъвто е в същност. Вие всякога ще Го нарисувате по-малък, отколкото е в действителност.
към беседата >>
Вие всякога ще Го нарисувате по-малък, отколкото е в
действителност
.
Всеки човек има свои специфични мисли, чувства и желания, но понеже излиза от Бога, понякога той се заблуждава и мисли, че е едно с Него. За подкрепа на това свое заблуждение, човек казва, че както малкият портрет прилича на големия човек, така и човек е подобен на Бога. Вярно е, че на физическия свят човек може да се фотографира по-малък и по-голям, отколкото е в същност, но самият човек не е фотография на Бога. В Божествения свят, обаче, човек не може да се представи по-голям, отколкото е в действителност. Речете ли да фотографирате, или да нарисувате Бога, вие не можете да Го нарисувате нито по-голям, нито такъв, какъвто е в същност.
Вие всякога ще Го нарисувате по-малък, отколкото е в действителност.
към беседата >>
— Всяко нещо, което може да се нарисува по-малко, отколкото е в
действителност
, наричам абсолютно.
Казвате: какво нещо е абсолютното и какво — относителното в живота?
— Всяко нещо, което може да се нарисува по-малко, отколкото е в действителност, наричам абсолютно.
Всяко нещо, което може да се нарисува по-голямо, отколкото е в действителност, наричам относително. Тъй щото, когато човек се мисли по-голям, отколкото е в същност, той се намира в относителната реалност на живота. Понякога човек се мисли по-голям, отколкото е в същност. И едното, и другото положение са вътрешни състояния у човека, т. е. два полюса на временния живот.
към беседата >>
Всяко нещо, което може да се нарисува по-голямо, отколкото е в
действителност
, наричам относително.
Казвате: какво нещо е абсолютното и какво — относителното в живота? — Всяко нещо, което може да се нарисува по-малко, отколкото е в действителност, наричам абсолютно.
Всяко нещо, което може да се нарисува по-голямо, отколкото е в действителност, наричам относително.
Тъй щото, когато човек се мисли по-голям, отколкото е в същност, той се намира в относителната реалност на живота. Понякога човек се мисли по-голям, отколкото е в същност. И едното, и другото положение са вътрешни състояния у човека, т. е. два полюса на временния живот.
към беседата >>
236.
Входни врати
,
ООК
, София, 6.4.1932г.,
Добре, че хората са поставени далеч едни от други, да не изглеждат толкова грозни, колкото са в
действителност
.
Естествено е, рисунките на детето да не задоволяват големия художник. Те ще станат красиви, когато детето придобие възможностите на видния художник. Кои хора са красиви? - Светиите, праведните и добрите хора. Всички останали са грозни, те са в процес на развитие.
Добре, че хората са поставени далеч едни от други, да не изглеждат толкова грозни, колкото са в действителност.
Благодарение на това, те се търпят. Ако бяха наблизо, не биха се търпели - несъвършен е засега човекът. Грозотата е подобна на слабия и силния огън. Тоя огън разтопява, изгаря и разлага всичко. Грозотата е причина за дисхармонията.
към беседата >>
237.
Доброто семе
,
ИБ
,
БС
, София, 21.4.1932г.,
Често, когато имате треска, се разваля вкусът ви – каквото и да ви дадат, щом го вкусите, казвате, че е горчиво и безвкусно; в
действителност
яденето не е безвкусно и когато се избавите от треската, то ви става вкусно; понякога и водата ви се струва горчива.
Често хората казват, че Господ ще направи за нас това-онова. Господ много добре си върши работата, но нашата работа е останала назад. Ние трябва да се запретнем и всеки един трябва да има задача – всеки трябва да се запита какво трябва да върши. Често ние се спираме в света и казваме: „Светът не е такъв, какъвто ние го желаем.” Това твърдение не трябва да ни спъва – че светът е лош, е само едно субективно схващане, а друг човек може да бъде точно на обратното мнение. Светът е добър, когато ние сме добри; светът е лош, когато ние сме лоши.
Често, когато имате треска, се разваля вкусът ви – каквото и да ви дадат, щом го вкусите, казвате, че е горчиво и безвкусно; в действителност яденето не е безвкусно и когато се избавите от треската, то ви става вкусно; понякога и водата ви се струва горчива.
към беседата >>
238.
Трите принципа / Трите типа
,
ООК
, София, 27.4.1932г.,
Досега никой не е предал един факт, както е в
действителност
, все ще го преувеличи.
Казвам: Снахата трябва да отстъпва. Който не отстъпва, изпада в противоречие. Той очаква едно нещо, а се случва друго. Това, което се случва, да не ви плаши. Страхът се дължи на факта, че гледате нещата през увеличително стъкло.
Досега никой не е предал един факт, както е в действителност, все ще го преувеличи.
Младата жена, която дойде при мене, казва, че свекървата - била много опък човек. Питам: Как е възможно от тоя опък човек да се роди такъв син, когото тя да обича? Значи, свекървата не е толкова лоша, колкото снахата я описва. Казвам на снахата: Щом свекърва ти е родила такъв син, не е лоша жена. Има нещо добро в нея, което ти не виждаш.
към беседата >>
239.
Ако всичкия свят спечеля
,
НБ
, София, 22.5.1932г.,
Но в
действителност
, тия пари ще ги имате ли?
И без закон не може, но в какво седи този закон, в какво седи редът и порядъкът на нещата? Един министър-председател или един съдия израз ли е на закона? Ако аз напиша на дъската цифра 2 хиляди лева злато, вие представяте ли си тази сума? Аз мога да напиша на дъската няколко милиона лева и да кажа, че на всинца ви давам по десет, двайсет или трийсет милиона лева, по колкото искате. В това отношение аз съм щедър.
Но в действителност, тия пари ще ги имате ли?
В Америка има една секта от религиозни хора, които в своите вярвания са дошли дотам, да казват, че всичко, което човек помисли, става. И действително, всичко, каквото човек помисли, става – но само при известни условия. Майката ражда при известни условия; слънцето изгрява при известни условия; въздухът се движи при известни условия; светлината се движи при известни условия – закони има, по които тя може да се движи. Вън от тези закони светлината не може да се прояви. Ако хората са слепи, какво отношение може да има светлината към тях?
към беседата >>
240.
Двете страни на света
,
УС
, София, 22.5.1932г.,
Едно е важно: Човек да познава така живота, както е в
действителност
.
Обаче аз разглеждам от друго становище този въпрос. Доказването или отричането на Бога е несъизмерима величина. Ако поддържате, че Бог съществува, това показва, че сега трябва да Го намерите. Ако Го отричате, това значи, че сте в стълкновение с Него. Щом сте влезли в стълкновение с Бога и искате да се освободите от Него, вие ще влезете в стълкновение със себе си.
Едно е важно: Човек да познава така живота, както е в действителност.
Ако не го познава така, той не може да познава и Бога. Аз не говоря за човешкия живот, но за Божествения, т.е. за живота на светлината, който не може да се ограничи, не може и да се измени. Ти можеш да вземеш от този живот само толкова, колкото ти трябва, нито грам повече. Ако вземеш повече, то ще изтече.
към беседата >>
241.
Път на зазоряване
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 13.8.1932г.,
Така ли е в
действителност
?
Следователно човекът на лъжата олеква по тегло, губи тежестта си, а човекът на истината увеличава своята тежест. Ако престанат да дават храна на човека, той ще стане сух, само кости и кокали, ще заприлича на светия. Той всеки ден ще губи по малко от теглото си. Много такива светии има в света, но въпрос е дали те са истински светии. Ако светийството се заключава в сухотата, всички умрели хора би трябвало да бъдат светии.
Така ли е в действителност?
Който върви в Божия път, той не олеква, а напротив, по-тежък става. Мисъл, която олеква, не е права мисъл. Обаче мисъл, която има тежест, тя се развива органически правилно. Чувство, което има тежест, то се развива органически правилно. Постъпка, която има тежест, тя се развива органически правилно.
към беседата >>
В
действителност
е така.
Той още не познава Бога, не познава силите, които се крият в него. Аз му поставих единица, за да му покажа, че той има много да воюва в живота. Иска ли да победи, да излезе герой, той трябва да познава единицата, в която се крият всички сили за победа. С единицата всичко се побеждава“. Обаче, като не разбира значението на единицата, студентът казва: „Скъса ме професорът, пропаднах на изпита“.
В действителност е така.
Който не разбира единицата, т.е. Бога, той всякога пропада. Който познава Бога, той получава на изпита шест. Числото шест не е число на илюзия, то означава поникналото семе. Та, когато професорът поставя на студента си единица, а не шесторка, с това той му казва: „Докато не поникнеш, не мога да ти сложа шест.
към беседата >>
242.
Божествени и човешки процеси / Човешки и Божествен процес
,
МОК
, София, 9.9.1932г.,
Вие нямате самата
действителност
.
(втори вариант)
То почива на друг закон. Осем минути взима на светлината, за да дойде до земята. Следователно, слънцето като изгрее, след 8 минути вие ще видите, че е изгряло. Следователно, слънцето не е там, дето го виждате. Вие казвате: Слънцето изгря на хоризонта.
Вие нямате самата действителност.
Вие казвате: Ей сега изгря слънцето. Не, преди 8 минути е изгряло, но сега го виждате. Ако вие се движите с бързината на светлината, след 8 минути къде ще бъде слънцето? – 8 по 60 колко прави? – 480, и имате по 300 хиляди клм в секунда.
към втори вариант >>
Следователно вие виждате предмета на друго място, а не там, където е в
действителност
.
Например той отрича задгробния живот, но въпреки това твърди, че няма смърт. Заминалите за онзи свят се движат из пространството, в различни планети, влизат в други същества, чрез които лекуват хората, предават им своите мисли и т.н. Той ме пита какво мисля за неговата теория. Казвам му: Това е твоя теория, тя не е в съгласие със законите на Природата. Според законите на физиката, когато светлината минава от по-рядка в по-гъста среда, тя се пречупва.
Следователно вие виждате предмета на друго място, а не там, където е в действителност.
Когато изгрява слънцето, вие го виждате на друго място, а не там където е всъщност. – Защо? – Защото светлината на слънцето идва на земята за осем минути. Когато кажете слънцето изгря – то е станало осем минути преди този момент. Това, което светлината прави за осем минути, човек ще го направи за хиляди години.
към беседата >>
243.
Свобода и ограничение
,
УС
, София, 9.10.1932г.,
Така ли е в
действителност
?
Мнозина говорят за щастието, но то си има свой път и методи за постигане. То има известни подтици и навици. Например, какво прави красивата мома? – Тя привлича младия момък и мисли, че го направила красив. И момъкът мисли, че направил момата красива.
Така ли е в действителност?
Вземете, например приказките „1001 нощ“. Там виждаме, че красивите жени се привличали от грозни, черни мъже. Това привличане се дължи на известен контраст. Ако черният човек е грозен във физическия свят, той е красив в чувствения, в астралния свят. Значи, външната грозота е красота в астралния свят.
към беседата >>
244.
Чуваш ли
,
НБ
, София, 16.10.1932г.,
Това е
действителност
, сложена в една форма.
(втори вариант)
Сега аз ви навеждам на неща, за които вие ще кажете, че не са верни. Верни са. Аз не искам да отивам по-далече. Аз изнасям неща, които са верни. И мислите ли, че това е една фантазия?
Това е действителност, сложена в една форма.
Приблизително така се случва. Колко млади моми така са ги карали. Погледнете историята от миналото. Завързват жени, водят ги вързани пленници с въжета. Вървят напред млади моми.
към втори вариант >>
Това е
действителност
, турена в една форма.
Щом не знае да ходи, възпитавай я, разхождай я.“ Сега аз ви навеждам неща и вие ще кажете, че тия неща са неверни. Верни са. Аз не искам да отивам по-далече. Аз изнасям неща, които са верни. И мислите ли, че това е една фантазия.
Това е действителност, турена в една форма.
Приблизително така се случва. Колко млади моми така са карали. Погледнете историята в миналото. Завързват жени, водят ги вързани пленници с въжета. Вървят напред млади моми.
към беседата >>
245.
Време и пространство
,
УС
, София, 20.11.1932г.,
Щом се ограничи, човек се изменя, не е такъв, какъвто е в
действителност
.
Като гледам лицата на хората, виждам, как те се изменят всеки момент. С това аз не искам да кажа, че светът, в който живеете, не е реален. Обаче, искам да обърна вниманието ви на факта, че вие търсите реалността там, дето не е. Реалността е извън времето и пространството. Който влезе в света на времето и пространството, той сам се ограничава.
Щом се ограничи, човек се изменя, не е такъв, какъвто е в действителност.
Не е лошо, че живееш във време и пространство, но ти трябва да ги разбираш. И в другия свят има време и пространство, но те са различни от тези на земята. Като не разбираш времето, казваш: Тежки са времената, или лоши са времената. – Това е неразбиране. Времето ограничава, а пространството дава широта.
към беседата >>
246.
Мисълта – мощна сила
,
УС
, София, 27.11.1932г.,
Човек трябва да бъде такъв, какъвто е в
действителност
, а не такъв, какъвто не е.
Сега аз изяснявам това, което става дълбоко в човешкото естество. Ако някой от вас е бакалин, ще помисли, че това се отнася до него. Не е така. Какво човек мисли, е едно, какво всъщност трябва да бъде, е друго.
Човек трябва да бъде такъв, какъвто е в действителност, а не такъв, какъвто не е.
В даден случай, мисълта на човека трябва да бъде такава, каквато е, а не, каквато не е. Ако не е така, човек ще се занимава с другите хора и ще каже, че не е като тях. Ако взимате сегашните хора като образец на поведение, не зная, докъде ще стигнете. Онова, на което хората могат да те поучат, то не е тяхно, то е взето отнякъде. То е чуждо.
към беседата >>
Аз превеждам нещата, както са в
действителност
.
Аз превеждам нещата, както са в действителност.
Считам, че правя верни преводи. Същото става и в духовния живот. Външният, физическият живот е отражение на духовния. Като влезеш в духовния свят и станеш последовател на едно учение, ти си онази добра работна снаха, която чисти, маже, готви. Ако не живееш добре, ти си онази мързелива снаха, от която свекърът и свекървата, роднините не са доволни – всички се оплакват от нея.
към беседата >>
247.
Новото съзнание
,
УС
, София, 4.12.1932г.,
В
действителност
, кокошката има само два крака.
Майката и бащата взели по един крак от кокошката и започнали да ядат. – А за мене? – запитал синът. – За тебе оставяме другите два крака. Нали ти доказваше, че кокошката имала четири крака?
В действителност, кокошката има само два крака.
При доказването, обаче, кокошката може да има или два, или четири крака – зависи, как ще го докажеш. При сегашните условия на живота, аз зная, че кокошката има само два крака. Защо е така, не зная.
към беседата >>
248.
Една похвала
,
ООК
, София, 14.12.1932г.,
Сън ли беше това, или
действителност
, не зная, но помня, че играх на хорото.
Когато майка ми и баща ми се женеха, аз играех на хорото.
Сън ли беше това, или действителност, не зная, но помня, че играх на хорото.
Сега се натъквам на задачи, които не мога сам да разреша. Казвам му: Благодари, че си играл на хорото; иначе, нямаше да говориш днес с мен. Твоите родители отвориха вратата си, за да дойдеш на земята. Един ден и ти ще станеш врата, за да мине някой през нея. Важно е правилно да отвориш вратата и правилно да я затвориш.
към беседата >>
249.
Сеятелят
,
УС
, София, 18.12.1932г.,
Обаче, като влезеш в Нирвана, там ще намериш себе си; там ще се видиш такъв, какъвто си в
действителност
.
– Това не е вярно. В Нирвана, именно, човек намира себе си. А тук, на земята, човек може да се изгуби. Например, като дете, ти имаш една физиономия; като младеж – друга; като възрастен – трета; като стар – четвърта. Кой е истинският ти образ, сам не знаеш.
Обаче, като влезеш в Нирвана, там ще намериш себе си; там ще се видиш такъв, какъвто си в действителност.
Аз наричам този свят „неизменният свят“, „светът на щастието“. Значи, като заминеш за причинния свят, ще намериш света на щастието. Светът на Нирвана се движи като голямо колело; някога той засяга и физическия свят. Като засегне този свят, човек се чувства щастлив, ако не за много – за две–три минути, за два–три часа. После този свят се вдига нагоре, ти оставаш сам и казваш: „Отиде си нещо“.
към беседата >>
250.
Разбрано добро и неразбрано зло
,
УС
, София, 25.12.1932г.,
Даже и като пророк, ако влезеш между хората и виждаш какви са те в
действителност
, и ти ще се уплашиш.
Един иска да стане виден лекар, да се прочуе между хората; друг иска да стане голям учен, да познава всички закони, да пророчества какво предстои да стане в света. Вие не подозирате, че това голямо знание носи големи нещастия и неприятности. Един от старите пророци – Йеремия, като знаел всичко, което щяло да стане, пожелал да му се вземе тази дарба. Обаче щом пожелал това, той се натъкнал на големи противоречия. Не е лесно да виждаш всичко.
Даже и като пророк, ако влезеш между хората и виждаш какви са те в действителност, и ти ще се уплашиш.
Помнете: В живота има една последователност. Затова не бързайте да получите нещата преждевременно. Вие още не сте извървели този път. Казваш: „Толкова години как се моля за нещо и още не съм го получил“. – Чакай, има време, докато го получиш.
към беседата >>
251.
Отношение между линиите / Отношение между прави, огънати и овални линии
,
МОК
, София, 10.2.1933г.,
, в
действителност
, тя е невидима.
Какво е отношението между числата 1, 2, 3? Две единици, събрани заедно, дават две: 1 + 1 = 2; три единици, събрани заедно, дават три: 1 + 1 + 1 = 3. Какъв смисъл има числото две? Единицата, сама за себе си, има известни качества, обаче, събрана два или три пъти, полученото число придобива други качества. Ако вземете правата линия АВ на фиг. 1.
, в действителност, тя е невидима.
– Може ли правата линия да се счупи? – Може, но тогава се получава счупена линия, фигура 2. Правата линия може и да се огъне, фигура 3. И трите линии – правата, счупената и огънатата са функции на нещо. Например, ръката, изнесена напред или настрана, представя права линия.
към беседата >>
252.
Пътя на енергията / Прав път на енергиите
,
МОК
, София, 24.2.1933г.,
Това, което за детето не е още
действителност
, за възрастния е вече реализирано.
Веднъж свързан с това същество, всички мъчнотии за тебе ще изчезнат. Това е все едно, че влизаш в свят, дето всички те обичат. И да не съществува такъв свят, поне можем да мислим за него. Щом мислим за него, той някъде съществува. И детето не може да пее и свири, но то си мисли за онзи, който има тази възможност.
Това, което за детето не е още действителност, за възрастния е вече реализирано.
За същество с ограничено съзнание много неща са недействителни; за същество с широко съзнание същите неща са реални. Затова е казано: „Невъзможните неща за човека са възможни за Бога“. Защо рибата не може да говори? Уста има, яде, а не говори. Трябва да се изследва черепа на рибата, да се види дали има, макар и в зародиш, центъра на говора.
към беседата >>
253.
Голямото и малкото
,
МОК
, София, 3.3.1933г.,
На думи е възможно, но не и в
действителност
.
Между стотинката и милиона разликата е грамадна. Всеки предпочита милиона пред стотинката. Невъзможно е при днешните условия да се намери човек, който да пожелае стотинката пред милиона. Много невъзможни неща има в света. Например, възможно ли е да ви даде някой крепостен акт за владение на луната?
На думи е възможно, но не и в действителност.
Възможно ли е да ви дам на разположение всичкото злато на луната? На думи е възможно, но как ще отидете на луната? На думи мога да ви дам и слънцето, но как ще ви снабдя с крепостен акт? – Това са непостижими идеи. Следователно гениалният е гениален, защото се мисли за такъв.
към беседата >>
254.
Кой ще ви даде вашето
,
НБ
, София, 26.3.1933г.,
- Това беше една
действителност
!
(втори вариант)
Този сън, каза той, ми посочи начин да мисля право. И Христос като дойде на земята, чакаха Го страдания. Всичко това: царската дреха, скиптъра, надписа на главата - “Радвай се царю юдейски”, всичко това го снеха от главата Му. След това дойде разпъването на кръст, смях, подигравки: Ако си син Божи, докажи! Толкова хора си излекувал, слез сега от кръста!
- Това беше една действителност!
Ще кажеше; Ама това беше Христос. - Че ако вие не можете да бъдете като Христа, вие сте едни страхливци. Какви християни сте тогава? И вие ще минете по същия път. Ще дойде римският легион, ще има страдания.
към втори вариант >>
След това дойде разпъването на кръст, смях, подигравки: „Ако си Син Божи, докажи, толкова хора си излекувал, слез сега от кръста.“ Това беше една
действителност
.
И Христос, като дойде на земята, чакаха го страдания. Всичко това: царска дреха, скиптъра на главата, радвай се, царю юдейски, всичко това го снеха от главата му.
След това дойде разпъването на кръст, смях, подигравки: „Ако си Син Божи, докажи, толкова хора си излекувал, слез сега от кръста.“ Това беше една действителност.
Ще кажете: „Ама това беше Христос.“ Че ако и вие не можете да бъдете като Христос, вие сте едни страхливци. Какви християни сте тогава. Та и вие ще мините по същия път. Ще дойде римският легион, ще има страдания. Не мислете, че тези страдания постоянно ще се повтарят.
към беседата >>
255.
Домостроителят
,
НБ
, София, 23.4.1933г.,
Детето е
действителност
в своето детство, но в голямата възраст детството не е нищо друго, освен един преход.
(втори вариант)
Що е заблуждение? Всички неща в съвременната наука са все истини, но колко от тези теории са заблуждения? Аз мога да ви цитирам: В19 век 80 теории във физиката са изхвърлени. Те били приети от академиите, от учените, но след време са ги изхвърлили. Дотогава са ги считали за реални, за правилни.
Детето е действителност в своето детство, но в голямата възраст детството не е нищо друго, освен един преход.
Най- после дали човек трябва да се облече в пелени, това е въпрос. Човекът е измислил пелените. То е изобретение, измислица на хората. Птиците нямат никакви повои, никакви пелени, млекопитаещите също нямат. Само човек има пелени.
към втори вариант >>
Детето е
действителност
в своето детство, но в голямата възраст то не е нищо друго освен един преход.
Казвате: „Заблуждение е това.“ Що е заблуждение? Всичките неща в съвременната наука са все истина, но колко от тези теории са заблуждения. Аз мога да ви цитирам: в XIX век 80 теории във физиката са изхвърлени. Те били приети от академиите, от учените, но след време са изхвърлени. Тогава са ги считали за реални, за правилни.
Детето е действителност в своето детство, но в голямата възраст то не е нищо друго освен един преход.
Най-после, дали човек трябва да се облече в пелени, то е въпрос. Само човек е измислил пелените. То е изобретение, измислица на хората. Птиците нямат никакви повои, никакви пелени. Млекопитаещите също нямат.
към беседата >>
256.
Добрата постъпка
,
ООК
, София, 24.5.1933г.,
Тогава актьорът ще пострада в
действителност
.
На добрия актьор, каквато и да е ролята му, всички ръкопляскат. Ако в живота играе роля на крадец или престъпник, турят го в затвор. Някога убиват престъпника, и той пада мъртъв на земята. Ако това става на сцената, убийството е фиктивно. Опасно е, ако при забиването на ножа, мушнат и тялото.
Тогава актьорът ще пострада в действителност.
Често в живота хората играят реални роли. Мушкат човека в корема, и кръвта му изтича.
към беседата >>
257.
Трите посоки
,
МОК
, София, 9.6.1933г.,
Едно нещо е да мислиш, друго е да си такъв или онакъв в
действителност
.
(втори вариант)
Какво ще правиш тогава? И него ли ще искаш да постигнеш? Желанието на човека да расте на високо има отношение към неговото вътрешно растене. Като расте нависоко, човек същевременно мисли. Казваш: „Аз мисля, че съм нещо повече от другите.“ Свободен си да мислиш, но дали си повече от другите, това е въпрос.
Едно нещо е да мислиш, друго е да си такъв или онакъв в действителност.
към втори вариант >>
258.
Праведният ходи в целостта си / Праведният ходи
,
НБ
, София, 2.7.1933г.,
Ти уреждаш работите си временно и в
действителност
не можеш да уредиш целия си живот.
(втори вариант)
Въпросът не е какви са хората. Всеки човек трябва да мисли за себе си. Това е хубаво, защото има два начина, два пътя, по които можем да вървим - пътя на мисълта и пътя на действието, но пътят на мисълта е по-хубав. Пътят на действието е кратковременен процес в живота.
Ти уреждаш работите си временно и в действителност не можеш да уредиш целия си живот.
Изисква се една широка мисъл, да схванеш какви са твоите отношения не само към майка ти, баща ти, братята и сестрите ти, но към цялата природа. Ти имаш отношение към нещо, което отричаш. Сега аз говоря на тези от вас, които са дошли до едно пробуждане, а не на онези, които не са пробудени. На тях няма какво да говоря. Няма какво да говоря на житните зрънца в хамбара, които не са посяти.
към втори вариант >>
Ако отговаря на една
действителност
, вярно е, право има, но ако отговаря на една лъжа, няма какво да говоря.“ За всеки един човек неговият живот, той е обусловен.
Във всичкото учение – малко, само материално нещо, да забогатее, да си осигури живота на земята, и го изнася той. Той е един голям безверник, в Бога не вярва. Казва: „Всичките са такива, все долапи. – Казва, – ако всъщност е така, похвално е, прав е, но ако това е една лъжа. Ако това отговаря на истината, аз го похвалявам.
Ако отговаря на една действителност, вярно е, право има, но ако отговаря на една лъжа, няма какво да говоря.“ За всеки един човек неговият живот, той е обусловен.
Една философия или е открил, или е потвърдил, защото всяко дърво според плода се познава.
към беседата >>
259.
Непреривност в процесите / Разните положения на ревността
,
ООК
, София, 5.7.1933г.,
Нали понякой път вие вечерно време сте сънували – ясно ти е; събуждаш се, знаеш, че си ходил някъде, разхождал си се по планини, но като станеш, в
действителност
не знаеш къде са тия планини.
(втори вариант)
Вие Небето си представлявате като място като Земята. Тогава, като идеш в Небето, ще разбираш, но като дойдеш, пак няма да можеш да разправиш.
Нали понякой път вие вечерно време сте сънували – ясно ти е; събуждаш се, знаеш, че си ходил някъде, разхождал си се по планини, но като станеш, в действителност не знаеш къде са тия планини.
„Бях, казваш, на една планина, но не зная къде е. Ходих на една къща, много хубава, един палат на някое място, но не го зная. Бях в един палат, но не го зная къде е.“ Или сънуваш, че си цар, имаш скиптър, корона, събуждаш се, няма нищо от това. Като цар ти имаш корона, скиптър. Къде са те?
към втори вариант >>
260.
Не се сравнявай с нея
,
НБ
, София, 23.7.1933г.,
Не знаеш къде е в
действителност
.
(втори вариант)
Имаш син, но той умира. Къде отива? Заровят го, търсиш го. После търсиш сина си при Бога. Казваш, че бил в рая.
Не знаеш къде е в действителност.
към втори вариант >>
261.
Основа на знанието
,
ООК
, София, 26.7.1933г.,
На книга всичко е наредено, но не и в
действителност
.
Някой навежда главата си на една или на друга страна; друг държи ръцете си отзад; трети кръстосва краката си. Това са стари навици, от които трябва да се освободите. Дръжте главата си права, тялото си свободно, спокойно. Седни спокойно, тихо, с разположението на човек, който търси новото. Някой държи ръцете си скръстени, като че всичките му работи са наредени.
На книга всичко е наредено, но не и в действителност.
Турците държат ръцете си скръстени отзад, пет пари не дават за нищо. Така правят хамалите. Турят ръцете си отзад, за да поддържат товара си. Днес хората спущат ръцете си надолу, отстрана на тялото. Това показва, че са свободни от големия товар.
към беседата >>
262.
Бъдещото верую на човечеството
,
СБ
, София, 1.9.1933г.,
Тук се изнасят само факти из живота, но не и самата
действителност
, т.е.
Например, съществени неща за вас са Любовта и Истината. Каквото и да се говори за Любовта, тя е една. Любовта носи живот; Мъдростта носи знание и светлина; Истината носи свобода. Казвате: „Ние искаме да знаем истината“. – Истината не може да се говори на земята.
Тук се изнасят само факти из живота, но не и самата действителност, т.е.
не самата истина. За пример, казвам: действителността има две страни – светла и тъмна, сладка и горчива. Това са факти, които се отнасят до действителността, но не представляват още самата действителност. Казвате на някого: „Ти не си умен човек“. – Това е факт само, но не и действителност.
към беседата >>
Това са факти, които се отнасят до действителността, но не представляват още самата
действителност
.
Казвате: „Ние искаме да знаем истината“. – Истината не може да се говори на земята. Тук се изнасят само факти из живота, но не и самата действителност, т.е. не самата истина. За пример, казвам: действителността има две страни – светла и тъмна, сладка и горчива.
Това са факти, които се отнасят до действителността, но не представляват още самата действителност.
Казвате на някого: „Ти не си умен човек“. – Това е факт само, но не и действителност. Истината може да се каже само на заробения, като развържеш оковите му; истината може да се каже само на гладния, като го нахраниш; истината може да се каже на жадния, като го напоиш; на задушаващия се, като го изнесеш на чист въздух; на заблудения в тъмна нощ, като му осветиш пътя. Значи, истината показва пътя, по който трябва да вървите; тя освобождава от ограничителните условия. Всички хора очакват, като отидат на онзи свят, да ги посрещнат с музика и песни, с венци.
към беседата >>
– Това е факт само, но не и
действителност
.
Тук се изнасят само факти из живота, но не и самата действителност, т.е. не самата истина. За пример, казвам: действителността има две страни – светла и тъмна, сладка и горчива. Това са факти, които се отнасят до действителността, но не представляват още самата действителност. Казвате на някого: „Ти не си умен човек“.
– Това е факт само, но не и действителност.
Истината може да се каже само на заробения, като развържеш оковите му; истината може да се каже само на гладния, като го нахраниш; истината може да се каже на жадния, като го напоиш; на задушаващия се, като го изнесеш на чист въздух; на заблудения в тъмна нощ, като му осветиш пътя. Значи, истината показва пътя, по който трябва да вървите; тя освобождава от ограничителните условия. Всички хора очакват, като отидат на онзи свят, да ги посрещнат с музика и песни, с венци. Едно е вярно, че всички ще заминете за онзи свят, но как ще ви посрещнат там, това е друг въпрос. Как ще се явите пред лицето на вашия Баща?
към беседата >>
263.
Едно звено
,
СБ
, София, 3.9.1933г.,
“ – Грамадна разлика има между това, което вие схващате, и това, което е в
действителност
.
Слънцето е милион и 500 хиляди пъти по-голямо от земята. Кой го е видял в тази му големина? Всички виждаме слънцето като малка топка, която можем да сложим под мишниците си. Казвате: „Колко е хубава тази светла топка! Да мога да я взема в дома си, да ми посвети!
“ – Грамадна разлика има между това, което вие схващате, и това, което е в действителност.
Когато философите казват, че Бог е невидим, вие разбирате тъкмо онова, за което нямате никакво понятие. Вие нямате понятие за вътрешния строеж на нещата. Често и някои учени говорят за работи, които те вътрешно не познават. За пример, някой ще започне да говори за слънцето, ще прави аналогия между слънцето и земята. Той ще разправя, че на слънцето има планини и долини, грамадни океани, реки, планети, хубави градини, хора, подобни на тия от земята, но по-умни, по-красиви, по-стройни.
към беседата >>
264.
Вечният порядък. Най-силното у човека
,
ООК
, София, 27.9.1933г.,
В
действителност
слънцето никога не ходи на север или на юг, а нам ни се струва, вижда, че то ходи на север или на юг.
Аз може да помисля, че слънцето няма да изгрее, а то пак изгрява, или може да помисля, че слънцето ще изгрее, но слънцето ще изгрява не защото аз мисля това. Някой път в слънцето има промени, които стават между слънцето и земята. Учени хора изясняват, че промените не са в слънцето, но в земята. За пример, нас ни се вижда, че слънцето отива към юг, а после към север. Верно ли е това?
В действителност слънцето никога не ходи на север или на юг, а нам ни се струва, вижда, че то ходи на север или на юг.
А учените хора казват, че не отива слънцето, но то зависи от земята. Земята се поставя в разни положения, затова нас ни се вижда слънцето така. Сега това е само за изяснение.
към беседата >>
265.
Живот в общото съзнание
,
ООК
, София, 11.10.1933г.,
Когато във всички хора се пробуди съзнанието, че всички са близки и че всеки е готов да работи за другите, не само на думи, но и в
действителност
да работи за другите.
Та казвам, че този порядък, туй, което сега минавате, всички изпитания, те са за ваше добро и за ваше самоусъвършенствуване. И за да се отвори пътя за ония благословения, които ви очакват. Те няма да дойдат по един произволен начин. И когато във всичките хора се пробуди съзнанието, цяла една философия има, как може да се оправи положението.
Когато във всички хора се пробуди съзнанието, че всички са близки и че всеки е готов да работи за другите, не само на думи, но и в действителност да работи за другите.
Не да мисли само да урежда своите работи. Да урежда своите работи, това не е Любов! Човек трябва да работи за цялото, както ръката не трябва да работи за себе си, а за телото. Така и човек трябва да работи за цялото. Докато работи за цялото, той може да бъде силен и щастлив!
към беседата >>
266.
Най-малката любов
,
ООК
, София, 15.11.1933г.,
Той сънувал една
действителност
, от която нищо не разбира.
Един ученик ми разправяше един свой опит.
Той сънувал една действителност, от която нищо не разбира.
Сънувал една голяма война, която се води в света, с отровните и задушливите газове. Всички хора бягали, но умирали от задушаване. Чул някой, че му казал: „Вземи корени и от тях дишай, да спасиш живота си.“ Значи тия малки растения спасявали живота им, да не умрат от задушаването. Тоз ученик видял бъдещата война. Как мислите вие?
към беседата >>
267.
Истинската добродетел
,
УС
, София, 19.11.1933г.,
Като прочетат „Отче наш“ и кажат: „Да бъде Волята Твоя, да бъде Царството Твое“, така ли става в
действителност
?
Та казвам: Хората вървят по един път на завършените резултати. Те очакват, като кажат една молитва, и да бъдат послушани.
Като прочетат „Отче наш“ и кажат: „Да бъде Волята Твоя, да бъде Царството Твое“, така ли става в действителност?
Хиляди християни се молят. От 2000 години тази молитва е произнасяна, но Царството Божие още не е дошло на Земята. На Земята е дошло, но в сърцата на хората още не е дошло. Ние искаме Царството Божие да дойде отвън, а то трябва да дойде в сърцата на хората. Аз съм срещал много християни, които критикуват другите, че не постъпвали добре, но не се минават 15–20 минути и те ще извършат същата погрешка, както другите.
към беседата >>
268.
Придобивките на деня
,
ООК
, София, 29.11.1933г.,
Знанието, което човек има, трябва да отговаря на самата
действителност
.
Знанието, което човек има, трябва да отговаря на самата действителност.
Да не мисли човек, когато пъпли, че той ходи.
към беседата >>
269.
Изпълнѝ
,
НБ
, София, 3.6.1934г.,
Вие не вярвате, но каквото и да е, вярвайте на самата
действителност
.
Доста от думите са заимствувани на Луната и са пренесени. Защото окултната наука говори, че сегашното човечество е дошло от Луната. Те са жители на Луната, които, като са нямали тия им органични условия, се слезли на Земята да живеят. В туй отношение те считат Луната като майка на Земята. Туй [е] свободно вярване.
Вие не вярвате, но каквото и да е, вярвайте на самата действителност.
Вярвайте в това, което вие можете да проверите. Един ден може да отидете на Луната, че тогава вярвайте. Като се върнете, пак се съмнявайте.
към беседата >>
270.
Сянка и реалност
,
МОК
, София, 27.7.1934г.,
Даже слънцето, което виждате по небето, отговаря ли на самата
действителност
?
Някой от вас може да каже: „Аз зная нещо за реалността.” Може да знаете. Представете си, че вие имате слънцето, нарисувано на една картина. Ако туй слънце го имате вкъщи, ще имате ли всички ония придобивки, които реалното слънце дава? Каква полза ще принесе това слънце? Най-после това слънце отговаря ли на същинското слънце?
Даже слънцето, което виждате по небето, отговаря ли на самата действителност?
- Не отговаря. Вие виждате слънцето такова. Но колко пъти трябва да увеличите това слънце, за да съответствува на самата реалност? Това е закон на съзнанието: колкото човек е по-невежа, толкова предметите за неговото съзнание са по-малки. Че слънцето ние го виждаме малко, това е, защото нашето съзнание не е в състояние да схване по-голяма форма на слънцето, понеже по-голямата форма ще даде по-голяма енергия, по-голяма светлина, която човек не може да възприеме.
към беседата >>
271.
Дигни одъра си!
,
СБ
, София, 21.8.1934г.,
Ето защо всеки се показва пред хората такъв, какъвто не е в
действителност
.
От време на време се оглежда в огледалото, върти се наляво, надясно, доволен е от положението си. Хубаво е всичко това, но този – облеченият, накиченият, не си ти. Това е развлечение. Утре съблечеш тия дрехи, хвърлиш накитите, виждаш се такъв, какъвто си, какъвто не искаш да те виждат хората. Защо? Защото ако се покажеш пред хората такъв, какъвто си, никой няма да те погледне.
Ето защо всеки се показва пред хората такъв, какъвто не е в действителност.
Ще кажете, че искате да знаете Истината. Коя Истина искате да знаете? Защото има една истина, която привидно само е истина; има и една отвлечена истина. Отвлечената истина е красива отвън, студена отвътре. Тя е толкова студена отвътре, че като отиде при нея, човек замръзва.
към беседата >>
272.
Законът на подмладяването
,
УС
, София, 2.9.1934г.,
Ученият насън не е учен, а случва се обратното – невежият в
действителност
насън да е учен.
На слепия, колкото и да му говорите, той не може да ви разбере. На слепия, колкото и да му говориш за светлината, това е за него неизвестна област. На глухия, колкото и да му говорите за слушането, това е за него неизвестна област. Най-първо човек трябва да се събуди. Павел казва: „Око не е видяло и ухо не е чуло, и насън не е дохождало на човека това, което той е видял на Небето.“ Богатият насън не е богат.
Ученият насън не е учен, а случва се обратното – невежият в действителност насън да е учен.
Сънувал един учен човек, че е едно дете, което пъпли и се чуди как той, ученият човек, да бъде дете и да пъпли и да не може да говори. Той говори, но като малко дете. Събужда се, знанието му е на място, а в съня е друго.
към беседата >>
273.
Посвещения в живота / Четирите посвещения в живота (Великите посвещения. В какво седи силата ми)
,
УС
, София, 7.10.1934г.,
Той представя своето изкуство, но не това, което в
действителност
става.
Дървото за познаване на доброто и на злото беше първото любовно писмо, което Адам и Ева не трябваше да отварят. Значи има писма, които човек не трябва нито да отваря, нито да приема. Получите ли такова писмо, веднага го пратете обратно в редакцията. Защо? Защото тези писма не представят нещата в техния истински вид, нито в тяхната същина. Какво представя актьора на сцената?
Той представя своето изкуство, но не това, което в действителност става.
Той няма предвид идейната страна, да помогне на човечеството, да му покаже правия път в живота. Пък и авторът, който е писал пиесата, на първо място се е ръководил от нещо материално, да се прослави, да спечели пари, а после дохожда идейната страна на въпроса.
към беседата >>
274.
С какво тяло?
,
НБ
, София, 7.10.1934г.,
Вътрешното виждане е вглъбнато виждане, предметът всякога се показва по-малък, отколкото е в
действителност
.
От хиляди години насам окото се е изкривило, вследствие на възпитанието, през което човечеството е минало. Мнозина твърдят, че окото е отскоро създадено. В същност погледът на човека отскоро се е събудил. По-рано погледът на човека е бил вглъбен навътре, той тогава е виждал духовно, вътрешно. Сега може да се зададе въпроса какво нещо е вътрешното виждане?
Вътрешното виждане е вглъбнато виждане, предметът всякога се показва по-малък, отколкото е в действителност.
Външното виждане е изпъкнало, при което става разсейване на светлината, вследствие на което предметите се показват по-малки, отколкото са в действителност. Следователно, когато казвате, че виждате слънцето, това слънце е микроскопическо. Това слънце, за което науката казва, че е един милион и 500 (хиляди) пъти по-голямо от земята, се вижда като една диня от 5–10 килограма големина. Като го виждате голямо като диня от десет килограма, направете изчисление, да видите, колко пъти е намалено от естествената мярка. Вие се чудите как е възможно толкова голямо слънце да го виждате толкова малко.
към беседата >>
Външното виждане е изпъкнало, при което става разсейване на светлината, вследствие на което предметите се показват по-малки, отколкото са в
действителност
.
Мнозина твърдят, че окото е отскоро създадено. В същност погледът на човека отскоро се е събудил. По-рано погледът на човека е бил вглъбен навътре, той тогава е виждал духовно, вътрешно. Сега може да се зададе въпроса какво нещо е вътрешното виждане? Вътрешното виждане е вглъбнато виждане, предметът всякога се показва по-малък, отколкото е в действителност.
Външното виждане е изпъкнало, при което става разсейване на светлината, вследствие на което предметите се показват по-малки, отколкото са в действителност.
Следователно, когато казвате, че виждате слънцето, това слънце е микроскопическо. Това слънце, за което науката казва, че е един милион и 500 (хиляди) пъти по-голямо от земята, се вижда като една диня от 5–10 килограма големина. Като го виждате голямо като диня от десет килограма, направете изчисление, да видите, колко пъти е намалено от естествената мярка. Вие се чудите как е възможно толкова голямо слънце да го виждате толкова малко. Това е въпрос за учените хора, а не за простите, но и учените хора, като дойде да си представят каква е тази големина на слънцето един милион и 500 (хиляди) пъти по-голяма от земята, пак нямат ясно понятие за тази мярка.
към беседата >>
275.
Каин и Авел
,
УС
, София, 14.10.1934г.,
На думи и на теория е така, но в
действителност
не е така.
Съвременните религиозни казват, че Христос освободи човечеството от греха.
На думи и на теория е така, но в действителност не е така.
Не е лесно да се освободи човек от греха на своето неразумно сърце и от престъплението на своя ум. Ако е въпрос за теории, за писани закони, за проповеди, светът е богат с това, но приложение се иска. Въпреки всичко, което е дадено на хората, те все още вървят в стария път. И до днес още стърчат бесилки, и до днес още затворите се пълнят с хора. И до днес още се вършат убийства и престъпления.
към беседата >>
276.
Доброто име
,
УС
, София, 2.12.1934г.,
Как може актьорът да играе на сцената ролята на цар, на княз, без да е такъв в
действителност
?
Да се натовари малко, за да добие по-голям стабилитет. Ако е нервен, неразположен или недоволен, нека си представи добре наредена трапеза, с вкусни яденета, и мислено да си хапне, да се успокои. Някой е недоволен от положението си, счита се сиромах. За да се справи с мисълта за сиромашията, той трябва да сложи в ума си точно противоположна мисъл, че е богат, че е княз или цар, който разполага с големи богатства. Ще кажете, че не можете да си представите това, което не сте.
Как може актьорът да играе на сцената ролята на цар, на княз, без да е такъв в действителност?
Ако човек може да играе на сцената фиктивна роля, защо и в живота да не играе такава роля, която ще го спаси от тежките състояния на мисълта му?
към беседата >>
277.
Абсолютната и Относителната реалност / Абсолютна и Относителна реалност
,
УС
, София, 9.12.1934г.,
Не е лесно да опишете нещата в такава светлина, в каквато са в
действителност
.
Всички свещени книги се стремят от една страна да опишат вътрешния живот на човека, а от друга страна – да му дадат известна насока. Те са подобни на книгите, наречени „пътеводители“, които посочват селата, градовете, планините – всички ориентиращи пунктове, през които човек трябва да мине, за да дойде до определената цел. Колкото да са искали да осветят пътищата на човека, тия хора, макар и с голяма опитност, все пак не са могли напълно да им помогнат. Те все са направили известна погрешка.
Не е лесно да опишете нещата в такава светлина, в каквато са в действителност.
Всичко в природата и живота е подложено на постоянни промени. В света съществуват две реалности: абсолютна и относителна. Абсолютна реалност е тази, която изнася нещата, както са в действителност, както са в ума на Вечното, Неизменно начало – Бога. Относителна реалност е тази, която изнася нещата, както са в умовете на разумните хора, както те ги разбират. От гледището на относителната реалност нещата се менят според епохите, през които минават.
към беседата >>
Абсолютна реалност е тази, която изнася нещата, както са в
действителност
, както са в ума на Вечното, Неизменно начало – Бога.
Колкото да са искали да осветят пътищата на човека, тия хора, макар и с голяма опитност, все пак не са могли напълно да им помогнат. Те все са направили известна погрешка. Не е лесно да опишете нещата в такава светлина, в каквато са в действителност. Всичко в природата и живота е подложено на постоянни промени. В света съществуват две реалности: абсолютна и относителна.
Абсолютна реалност е тази, която изнася нещата, както са в действителност, както са в ума на Вечното, Неизменно начало – Бога.
Относителна реалност е тази, която изнася нещата, както са в умовете на разумните хора, както те ги разбират. От гледището на относителната реалност нещата се менят според епохите, през които минават. За известна епоха някои неща са прави и на място. За друга епоха, обаче, те не са прави и не са на място. За пример, моралът и разбиранията на духовните хора в миналото са били едни, днес са други.
към беседата >>
278.
Подмладяване
,
УС
, София, 27.1.1935г.,
За пример, някой иска да бъде по-силен, по-учен, отколкото е в
действителност
.
Всеки момент Бог има предвид нуждите на всички същества и ги задоволява. Не трябва ли ние да следваме Неговия път? Щом нуждите на човека са задоволени, нищо друго не му остава, освен да се съобразява и с живота на своя ближен. Следователно, за да бъде щастлив, човек трябва да е доволен от това, което му е дадено, и всякога да държи в ума си мисълта, че не живее за себе си. Сегашните хора не са доволни от живота си, защото искат повече от това, което им е дадено.
За пример, някой иска да бъде по-силен, по-учен, отколкото е в действителност.
Ако човек иска да бъде силен, за да владее другите хора, силата му не е на място; ако иска да бъде силен, за да помага на слабите, силата му се оправдава. Ако човек иска да стане учен, за да се прослави пред хората, знанието му не е на място; обаче ако иска да стане учен, за да просвещава ближните си, знанието му е оправдано. Това знание носи радост в човешката душа. Има знания, които се придобиват по външен път, но има и такива, които се придобиват по вътрешен път, чрез вътрешен усет. За пример, поставите ли слона пред един мост, още от първата стъпка той познава дали мостът ще го издържи.
към беседата >>
279.
Ценната дума
,
УС
, София, 3.2.1935г.,
Ако не расте, то трябва да знае, че куклата е играчка, а не
действителност
.
(втори вариант)
Той има предвид своите интереси. Мислете и разсъждавайте право, да не попадате в илюзиите на детето, което играе с куклата си, кара я да спи, да плаче, да отваря очите си и мисли, че е жива. Не е жива куклата, защото не расте. Детето може да играе с куклата си, но да не се заблуждава. От време на време нека я измерва, да види расте ли тя, или не.
Ако не расте, то трябва да знае, че куклата е играчка, а не действителност.
към втори вариант >>
Ако не расте, то трябва да знае, че куклата е играчка, а не
действителност
.
Той има предвид своите интереси. Мислете и разсъждавайте право, да не попадате в илюзиите на детето, което играе с куклата си, кара я да спи, да плаче, да отваря очите си и мисли, че е жива. Не е жива куклата, защото не расте. Детето може да играе с куклата си, но да не се заблуждава. От време на време нека я измерва, да види, расте ли тя, или не.
Ако не расте, то трябва да знае, че куклата е играчка, а не действителност.
Сега и на вас казвам: Играйте с куклите си, но мерете ги, да знаете, растат ли, или не. Ако растат, те са живи; ако не растат, не са живи. Едно е нужно на човека: да разбира живота, да различава реалното от нереалното. Малко знание ви е нужно, но реално. Имате ли много знания, но нереални, освободете се от тях.
към беседата >>
280.
Път към Любовта / Страданието – път към Любовта
,
УС
, София, 17.2.1935г.,
Ето защо, без скърби и страдания човешкият живот щеше да бъде по-тежък и по-къс, отколкото е в
действителност
.
Всеки човек минава през опитностите на Соломон, т.е. през страданията и радостите. Каквото и да прави, той не може да ги избегне. Като минава през страдания и радости, човек трябва да ги разбира. Скърбите продължават живота.
Ето защо, без скърби и страдания човешкият живот щеше да бъде по-тежък и по-къс, отколкото е в действителност.
Значи, страданията са спасителен път за човека. Без тях той щеше да се намира на такъв опасен път, какъвто не може да си представи. Дойдете ли до страданията, не ги избягвайте, но кажете, както българинът казва: "Ела зло, че без тебе по зло". Страданията са за предпочитане пред мъчнотиите и нещастията. Те носят нечувани блага за човека.
към беседата >>
281.
И отиде, та се представи
,
НБ
, София, 10.3.1935г.,
И при това всичко е нарисувано приблизително: Очите му, веждите му, клепачите му, не са такива, каквито трябва, и каквито са в
действителност
.
Това вярно ли е? – Не е вярно. Казвам: Колко е красив. – Че каква красота има в него? Нарисувал съм един арапин.
И при това всичко е нарисувано приблизително: Очите му, веждите му, клепачите му, не са такива, каквито трябва, и каквито са в действителност.
Така ще разберете, че не е точно така, както е самият човек. Аз трябва да ги нарисувам както трябва, като жив, какъвто е в действителност. Ако ви представя и нотите така, аз ще ви обезсърча. Ако ви изпея една ангелска песен, вие повече няма да дойдете в събранието. Защо? Защото тази ангелска песен ще ви задоволи така, че повече няма да помислите за събранието.
към беседата >>
Аз трябва да ги нарисувам както трябва, като жив, какъвто е в
действителност
.
Казвам: Колко е красив. – Че каква красота има в него? Нарисувал съм един арапин. И при това всичко е нарисувано приблизително: Очите му, веждите му, клепачите му, не са такива, каквито трябва, и каквито са в действителност. Така ще разберете, че не е точно така, както е самият човек.
Аз трябва да ги нарисувам както трябва, като жив, какъвто е в действителност.
Ако ви представя и нотите така, аз ще ви обезсърча. Ако ви изпея една ангелска песен, вие повече няма да дойдете в събранието. Защо? Защото тази ангелска песен ще ви задоволи така, че повече няма да помислите за събранието. Следователно, това, което е, аз не искам да го направя сега. Ето защо, ако искате да ви изпея една ангелска песен, аз няма да ви изпея, защото ще ви направя една голяма пакост.
към беседата >>
282.
Най-голямото изкуство / Какво ще говори Учителят
,
УС
, София, 10.3.1935г.,
- Да предава фактите, както са в
действителност
, да не ги преувеличава, нито намалява.
Много изкуства има, които човек трябва да изучава. Например, говоренето е също изкуство. - В какво се заключава това изкуство?
- Да предава фактите, както са в действителност, да не ги преувеличава, нито намалява.
Някои хора обичат да преувеличават нещата. Те си служат с хиперболични изрази. Например, те казват: Там имаше толкова хора, че яйце да хвърлиш, няма къде да падне. Или, там имаше около сто хиляди души. Всъщност, имало е най-много десет хиляди души.
към беседата >>
283.
Да мисли
,
МОК
,
ИБ
, София, 22.3.1935г.,
Това значи да констатирате фактите, както са в
действителност
.
(втори вариант)
— Ябълката ражда, когато е здрава. Кога тече изворът? — когато има вода в него, или когато пресъхне? — Когато има вода. Когато изворът пресъхне, никой вече не го посещава.
Това значи да констатирате фактите, както са в действителност.
Човек може да констатира фактите, както са, само когато има свободна мисъл. И наистина, мисълта на човека трябва да бъде свободна, а не наложена отвън. Само свободната мисъл може да освободи човека от всички ограничения и противоречия. За да дойдете до свободната мисъл, вие трябва да работите, да изучавате растителното царство, както и цялото органическо царство; като дойдете до човека, ще видите, колко добре е построено човешкото тяло. Но въпреки това, човешкото тяло е неустойчиво.
към втори вариант >>
284.
Естествени прояви на Любовта / Естествената любов. (Да бъдем разумни. Добрата постъпка)
,
УС
, София, 14.4.1935г.,
Някой иска да бъде по-добър, отколкото е в
действителност
.
Често хората губят реалното за нереалното.
Някой иска да бъде по-добър, отколкото е в действителност.
Това е невъзможно. Човек не може да бъде по-добър, отколкото трябва и колкото му е дадено. Доброто подразбира, да знае човек, как да постъпва при всеки даден случай. Доброто има отношение към разумността. Ето защо, когато човек прояви доброто в микроскопическа степен, даже към една мравка, той получава одобрението на разумния свят.
към беседата >>
285.
Трите степени / Три степени в християнството. (Трите обязаности на човека. Двете категории. Екзаменът. Бележките)
,
УС
, София, 21.4.1935г.,
И тя й дошло на ума, казва: „Искам да се оженя и сега, ако мога да го напусна, бих се оженила за един, който е светски човек, който има светски живот.“ Аз ви разправям сега една
действителност
, опитност.
(втори вариант)
Тя на мен ми разправя: „Мен ми дотегна да живея с един религиозен човек. Втори път, ако има прераждане, искам да се оженя за един човек, който не е религиозен, да видя как се живее тогава. От този, аман от него, религиозен. Речеш нещо, отвори Библията. И този, праведният – тя ми разправя за мъжа си – един ден ме съблича гола и ме изпъди навън, че не съм вярвала в Бога, тъй както той е вярвал.“ И тя носи това.
И тя й дошло на ума, казва: „Искам да се оженя и сега, ако мога да го напусна, бих се оженила за един, който е светски човек, който има светски живот.“ Аз ви разправям сега една действителност, опитност.
Искам да ви обясня, тъй приблизително е така, има тук някои неща, които не са верни. Аз като ви описвам нещата, понеже езикът е неверен. Сега вие искате да знаете защо той я съблякъл гола. Че я съблякъл така гола, има си причини, как е станала работата. Голото внася в ума ви едно противоречие.
към втори вариант >>
286.
Последният изпит
,
ООК
, София, 15.5.1935г.,
Всякога намирам, че разказваното не отговаря на самата
действителност
.
Някой път му казват: „Ти ще страдаш, стой тук." Той казва: „Не." И имаме примери, този ангел, като слезе от небето, пъшка, казва: „Че що ми трябваше да слизам долу? Да се върна веднъж на небето, не стъпвам на земята." Тъй си казва ангелът. Отчасти е вярно и отчасти има нещо невярно. Много разкази има, за които аз мога да говоря неща, за които аз зная. Но много разкази има, които отвънка са разправяни.
Всякога намирам, че разказваното не отговаря на самата действителност.
към беседата >>
287.
Възходящият път / Възходящият път. (Трите думи. Писмото)
,
УС
, София, 26.5.1935г.,
Но в
действителност
да е дошъл Христос в къщата ви?
(втори вариант)
От него ти не може да очакваш нито на един косъм нещо. Ти може да правиш на него добро, той всякога ще ти направи една пакост. То са неща теоретически, може да се говори за тях, но аз не мога да ви дам някой пример. Сега рисуват дявола, някой път вие сте го сънували. На сън вие сте виждали и Христа, и дявола.
Но в действителност да е дошъл Христос в къщата ви?
Да е дошъл като баща, като майка. По този начин не е идвал.
към втори вариант >>
288.
Тонът Фа / Няма да бъда излъган
,
УС
, София, 2.6.1935г.,
Защо трябва човек да си въобразява, че е нещо повече, отколкото е в
действителност
?
Като ученици, вие трябва да мислите право, за да се освободите от заблужденията.
Защо трябва човек да си въобразява, че е нещо повече, отколкото е в действителност?
Някой художник си мисли, че е много даровит, че рисува хубаво. Като изнесе картините си пред света, всички го освиркват. При това положение, той или се опомня и вижда заблуждението си, или казва, че хората не го разбират, не знаят, какво нещо е художество. Истински художник е този, който рисува нещата, тъй както са в действителност. Ако рисува някой момент от природата, той трябва да знае, от коя страна да го снеме, да го предаде в естествения му вид.
към беседата >>
Истински художник е този, който рисува нещата, тъй както са в
действителност
.
Като ученици, вие трябва да мислите право, за да се освободите от заблужденията. Защо трябва човек да си въобразява, че е нещо повече, отколкото е в действителност? Някой художник си мисли, че е много даровит, че рисува хубаво. Като изнесе картините си пред света, всички го освиркват. При това положение, той или се опомня и вижда заблуждението си, или казва, че хората не го разбират, не знаят, какво нещо е художество.
Истински художник е този, който рисува нещата, тъй както са в действителност.
Ако рисува някой момент от природата, той трябва да знае, от коя страна да го снеме, да го предаде в естествения му вид. Някой художник попада на такива моменти, а друг не може, не му се подава. Има красиви моменти и в природата, и в живота, макар и кратковременни. От началото на живота си до 120-годишна възраст, човек все ще попадне на такъв момент в живота си, когато е красив като ангел. Ако можете да хванете този момент, ще се ползвате; ако не можете да го хванете, ще съжалявате.
към беседата >>
289.
Плащане на дългове / Изплащайте дълга си
,
УС
, София, 16.6.1935г.,
Ние нямаме самата
действителност
.
(втори вариант)
Има някои неща, за които аз не искам да се спирам. Има първични знания, проявени на природата. А има и отражения в природата, в проявяването. Да кажем, вие може да имате върху едно огледало да пада светлина, защото самата светлина, която ние приемаме, то е една сянка. Светлината на слънцето е сянка на реалността, която реалността изпраща.
Ние нямаме самата действителност.
Светлината е сянка на битието,
към втори вариант >>
Кой художник, за пример, може да нарисува изгряването и залязването на слънцето така, както е в
действителност
?
- Сбор от разумни същества, които са живели хиляди години и са създали много неща. Човек се влюбва в тези същества, както в картините на някой художник и пожелава да ги обсеби, да ги задържи за себе си. Като види, че не може да реализира желанието си, той започва да плаче. - Не се влюбвайте в картините на художниците, колкото велики и гениални да са те. И най-великият художник бледнее пред природата.
Кой художник, за пример, може да нарисува изгряването и залязването на слънцето така, както е в действителност?
И най-гениалната картина не е нищо друго, освен едно състояние, един момент от действителността, но не самата действителност. Картините, портретите са статически моменти, в тях няма движение. Обаче, човек не стои на едно и също място. Вие го рисувате, но още във време на позирането той се мени. В природата няма два еднакви момента.
към беседата >>
И най-гениалната картина не е нищо друго, освен едно състояние, един момент от действителността, но не самата
действителност
.
Човек се влюбва в тези същества, както в картините на някой художник и пожелава да ги обсеби, да ги задържи за себе си. Като види, че не може да реализира желанието си, той започва да плаче. - Не се влюбвайте в картините на художниците, колкото велики и гениални да са те. И най-великият художник бледнее пред природата. Кой художник, за пример, може да нарисува изгряването и залязването на слънцето така, както е в действителност?
И най-гениалната картина не е нищо друго, освен едно състояние, един момент от действителността, но не самата действителност.
Картините, портретите са статически моменти, в тях няма движение. Обаче, човек не стои на едно и също място. Вие го рисувате, но още във време на позирането той се мени. В природата няма два еднакви момента. Всеки момент тя променя картините си.
към беседата >>
290.
Начало и край / И до края, както и в началото. (Нищо няма да ви стане)
,
УС
, София, 30.6.1935г.,
И най–после ще кажат: „Отлично игра ролята си.“ Значи на сцената като откраднеш, всички ще те похвалят, а в
действителност
като направиш туй изкуство, ще те турят в затвора.
(втори вариант)
Че на вас е дадена ролята на някой престъпник, мъчите се да представите как трябва да се краде. Не ти е в естеството, но ти си представяш как се краде. И най–после ще те съдят на сцената като крадец. И ще гледаш като убият крадеца. Значи и ще гледаш убиването.
И най–после ще кажат: „Отлично игра ролята си.“ Значи на сцената като откраднеш, всички ще те похвалят, а в действителност като направиш туй изкуство, ще те турят в затвора.
Питам, какво ще разберете от това? На сцената се позволява туй развлечение. Като целунеш някого на сцената, казват: „Много хубаво целува.“ А в действителния свят като целунеш някого, ще намериш затвора. Един негър си позволил да целуне една благородна американка и го глобяват десет хиляди долара. То прави много нещо.
към втори вариант >>
291.
Колко е добър Господ
,
ООК
, София, 17.7.1935г.,
Но тая святост, каквато е на лицето му, ни най-малко не е такава в
действителност
.
Някой път човек иска от света да му даде по-голямо достойнство. Представете си едно духовно лице, един патриарх. Че той живее в най-голямото заблуждение. Или вземете един съвременен жрец, или архиерей. Той ще си даде вид и ще се представи такъв, какъвто не е, ще играе роля в представление.
Но тая святост, каквато е на лицето му, ни най-малко не е такава в действителност.
Той е свят толкова, колкото вие сте свети. Той ще представи ръката си за целуване със самоувереност, и вие ще кажете: „Тоя човек е свят." Но този свят човек, като отиде при болния, нищо не може да направи. Той има поза само на свят човек, има поза на добър, но няма добрината, няма тая святост в него, каквато би трябвало да има. Вие сега играете роля на патриарси - ходите гордо, имате самоувереност, носите си внушително бастунче.
към беседата >>
292.
Любов и служене / Любов и служене. (Чешмата в двора)
,
УС
, София, 21.7.1935г.,
Никой фотограф или художник не може да представи нещата в тяхната
действителност
.
Сега ще слушате да ви се чете нещо от миналото, което представлява справочна книга. От нея разумният може да се поучава. Някой писател ще отвори книгата на миналото и от там взема своите герои и героини. Той пише драма, трагедия, комедия или някой роман, от които хората на настоящето се възхищават. Колкото и добре да са представени образите на героите и на героините, все ще има нещо скърпено: или украсено, или по-лошо, отколкото е била действителността.
Никой фотограф или художник не може да представи нещата в тяхната действителност.
Въпреки това, хората са доволни, когато фотографът или художникът ги представят по-красиви, отколкото са всъщност. Наблюдавате една картина на някой художник, намирате, че не е напълно сходна с оригинала, но пак я харесвате. - Защо? - Цените изкуството на художника. Мъчно е наистина, да се представят образите в истинския им вид.
към беседата >>
293.
Положителни качества / Не лъжете себе си
,
УС
, София, 28.7.1935г.,
Вие трябва да имате ясна представа за нещата, за фактите и да ги изнасяте както са в
действителност
.
(втори вариант)
И наистина, ако човек преувеличава нещата, е лъжа, но и ако ги скъсява, пак е лъжа.
Вие трябва да имате ясна представа за нещата, за фактите и да ги изнасяте както са в действителност.
Казвате за някого, че е много добър или много лош човек. Така не се говори. Когато казваме, че някой човек е лош или по–лош, или най–лош, или пък добър, по–добър, или най–добър – това е човешката страна на нещата. Според мене човек може да бъде само добър, а това по–добър или най–добър показва процес на развитие. Ние казваме запример за плода, че е почнал да узрява или че наполовина е узрял.
към втори вариант >>
294.
Две естества
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 11.8.1935г.,
Обикновено човек се стреми да се покаже такъв, какъвто не е в
действителност
.
Трябва ли да се смущавате, че някой ви казал една обидна дума? Това са материални работи, пред които човек не трябва за дълго да се спира. Какво представят съвременните хора? От сутрин до вечер се разправят изключително с материални работи: кой бил по-добре облечен и нахранен, кой имал по-хубава къща, кой заемал по-високо обществено положение и т.н. Като погледнете човека, отвън изглежда благочестив, смирен, а отвътре се бушува, смущава се духът му, вследствие на което вътрешно той се раздвоява.
Обикновено човек се стреми да се покаже такъв, какъвто не е в действителност.
Каквото да прави, обаче, докато дава предимство на плътта, на животното в себе си, той все животно ще си остане. То мисли единствено да задоволи своите нужди, а за Царството Божие ни най-малко не се приготвя. Животното иска хляб, да задоволи нуждите си. Щом задоволи глада си, за нищо друго не мисли.
към беседата >>
В
действителност
между сегашния и бъдещия живот няма разлика.
Христос казва: „Не съм вече на света: аз ида при Тебе“. Значи Христос напуща света и отива при Отца си. С това Той иска да каже, че напуща човешките разбирания, човешкия ред на нещата и отива в Божествения свят, дето съществува друг ред и порядък. „Отче светий, опази в името Си тия, които ми даде, за да бъдат едно, както ние“. Когато всички станем едно, тогава сегашният и бъдещият живот ще представят един велик, непреривен живот.
В действителност между сегашния и бъдещия живот няма разлика.
Животът на малкото дете и на възрастния човек е един и същ. Разликата е само в разбиранията им. Детето има едни разбирания за живота, а възрастният – други.
към беседата >>
295.
Ценност на нещата
,
РБ
, 7-те езера, 21.8.1935г.,
Когато е сам в стаята си, той е такъв, какъвто е в
действителност
.
Всеки човек има по едно такова корито, с което прикрива действителността. То е начин на обхода. За пример, някой е недоволен, неразположен, че не може да разреши известни въпроси.
Когато е сам в стаята си, той е такъв, какъвто е в действителност.
Щом дойдат хора, пред които трябва да излезе, той веднага взима „коритото“ със себе си, усмихва се, разговаря се, представя се такъв, какъвто не е в действителност. Това е неестествено състояние, в което изпадат хората в обикновения си живот. Но и духовни хора изпадат в същото състояние. Защо? – Защото влизат в духовния живот неподготвени, вследствие на което се натъкват на ред противоречия. В себе си мислят и чувстват едно, а навън представят друго.
към беседата >>
Щом дойдат хора, пред които трябва да излезе, той веднага взима „коритото“ със себе си, усмихва се, разговаря се, представя се такъв, какъвто не е в
действителност
.
Всеки човек има по едно такова корито, с което прикрива действителността. То е начин на обхода. За пример, някой е недоволен, неразположен, че не може да разреши известни въпроси. Когато е сам в стаята си, той е такъв, какъвто е в действителност.
Щом дойдат хора, пред които трябва да излезе, той веднага взима „коритото“ със себе си, усмихва се, разговаря се, представя се такъв, какъвто не е в действителност.
Това е неестествено състояние, в което изпадат хората в обикновения си живот. Но и духовни хора изпадат в същото състояние. Защо? – Защото влизат в духовния живот неподготвени, вследствие на което се натъкват на ред противоречия. В себе си мислят и чувстват едно, а навън представят друго. Че така и актьорите постъпват.
към беседата >>
296.
Проява на Любовта
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 23.8.1935г.,
Фактите трябва да се изнасят така, както са в
действителност
.
Казано е в Писанието: „Не съдете, да не бъдете съдени! “ Себе си можете да критикувате, но с мярката на абсолютната справедливост. Не преувеличавайте, нито намалявайте фактите.
Фактите трябва да се изнасят така, както са в действителност.
Да критикувате себе си, значи да извадите гнилите продукти от торбата си и вместо тях да сложите нови, свежи продукти. Извадете старите неща от торбата си и я напълнете с нови. Старите навици които сте наследили от деди и прадеди, трябва да изхвърлите навън и на мястото им да поставите нови. Старото и новото не могат да се примирят. В това отношение Христос е категоричен.
към беседата >>
297.
Сочни храни
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 25.8.1935г.,
Ще кажа нещо, което в
действителност
не е така.
Казва му Христос: „Това плът и кръв не са ти открили, но Отец ми, Който живее в тебе“. Значи, за да вярва в истината, човек трябва да има вътрешно убеждение за нещата. Ще кажете: „Ами ти кой си? “ – Питайте Господа. Ако аз кажа нещо за себе си, ще говоря като заинтересован.
Ще кажа нещо, което в действителност не е така.
Каквото Бог ви каже, това е вярно. Когато изпрати Христос на земята, Бог каза: „Този е моят възлюбен, в Когото благоволих. Вярвайте в Него“.
към беседата >>
298.
Ще дойде отвътре
,
СБ
,
РБ
, София, 1.9.1935г.,
Какво печелите, ако ви представят чистотата, светостта, силата, животът и любовта такива, каквито не са в
действителност
?
Като ученици, работете върху себе си, да се освободите от недоволството. Правете усилия, но не се пресилвайте. В усилията човек придобива, в пресилването губи. Всяко нещо трябва да се представи в неговия естествен вид, без преувеличаване или намаляване.
Какво печелите, ако ви представят чистотата, светостта, силата, животът и любовта такива, каквито не са в действителност?
Чистотата е първата врата, през която животът влиза; светостта е втората врата; силата е третата врата, а любовта – четвъртата и последна врата, през която животът влиза. Казваме, че животът влиза през четири врати, но същевременно, той излиза от същите врати. Всяко нещо, което влиза и излиза, е реално. Значи, животът е реалност. Всяко нещо, което влиза, а не излиза, или излиза, а не влиза, не е реално.
към беседата >>
299.
Трите родословия. Моето верую. Новото верую / Трите родословия
,
УС
, София, 22.9.1935г.,
Тази е причината, където хората виждат нещата такива, каквито не са в
действителност
.
(втори вариант)
Тази глава от Евангелието засяга вътрешната страна на произхождението на Христа, от която малцина се интересуват. Тя представлява сложна математическа задача. Такива задачи се срещат в живота на всеки човек. И природата крие своето знание в сложни математически формули и задачи, достъпни само за онези, които имат стремеж към знанието. Всичко в природата е тайно, облечено в символи.
Тази е причината, където хората виждат нещата такива, каквито не са в действителност.
Вечер, като гледате небето, осеяно с безброй звезди, едва видими с просто око, струва ви се, че са малки. Всъщност учените казват, че те са големи като слънцето. Поставени на далечно разстояние от нас, те заставят човека да мисли, да открива истината и да се развива. Въпреки това човек не е дошъл още до истинското знание, до произхода на вселената и създаването на света. Каква е крайната цел на Битието, какво е целил Бог със създаването на света, не е известно на човека.
към втори вариант >>
300.
Новото верую
,
ООК
, София, 25.9.1935г.,
Но в
действителност
това няма да бъде, тя само си го мисли.
Аз като говоря сега, имам предвид ония илюзии, с които не можем да се храним. Те са неща невъзможни. По някой път ние мислим като ония моми, които смятат, че някой княз ще дойде да се ожени за тях. На сън идва той да се ожени, фантазира си тя. Аз съм слушал бедни моми, които казват, че ще се оженят за някой виден княз.
Но в действителност това няма да бъде, тя само си го мисли.
Питам: Каква е разликата между княжеския и овчарския син? Какво подразбирате вие под княз!? Това са идеи, които трябва да разбирате вътрешно. Ако княжеският син няма благородство на ума, ако няма благородство в своето сърце и ако няма благородство в своите постъпки, в какво седи неговото княжество? В богатството ли, или в славата отвън?
към беседата >>
301.
Буря голяма. Горделивият и тщеславният / Развълнуваното море
,
УС
, София, 29.9.1935г.,
В
действителност
болният рита физически, но има хора, които ритат психически.
(втори вариант)
Той намирал този начин за естествен и го практикувал. Един ден, като правел операция на болния, последният усетил голяма болка от ножа и без да каже нещо ритнал с крака си лекаря толкова силно, че той отхвръкнал настрана. От този ден лекарят изменил своята практика: първо упоявал болния и после го оперирал. Ако се налагало операцията да стане без упойка, той заповядвал да вържат ръцете и краката на болния, да не рита и удря с ръце. Ще кажете, че това става само с болни хора, които не съзнават положението, в което се намират.
В действителност болният рита физически, но има хора, които ритат психически.
Те са научени да ритат и без да им правят операция, прилагат знанията си. В такъв случай и те са болни. Човек трябва да се въздържа от отрицателни прояви, както във физическия, така и в духовния свят. Ако допуща лоши мисли в ума си и лоши чувства в сърцето си, той внася лоши отпечатъци в психическия си живот, от които трябва да се чисти. Какво правите, когато дрехите ви се оцапат?
към втори вариант >>
302.
Новият начин
,
ООК
, София, 9.10.1935г.,
В
действителност
, по-малки ли са?
Аз използвам сега такъв метод: начертавам предметите. Имате тук един терен, върху който са разположени различните предмети: някои от тях са по-близо до нас, други по-далече. Тези предмети, които са по-близо, изглеждат по-големи. Колкото предметите се отдалечават от очите, толкова стават по-малки.
В действителност, по-малки ли са?
Не. Само когато чертаем, от наша гледна точка, по-далечните изглеждат по-малки. Ние имаме впечатление, че някои хора са по-добри, а някои по-лоши. То е само привидна обстановка в тяхното развитие. Душите, които са излезли от Бога, първоначално са еднакво одарени, еднакво даровити, но понеже различно се отдалечават, тези, които са по-близо до вас, ви изглеждат по-добри, а другите, които са по-далеч от вас, ви изглеждат по-невежи. Може да има известен спор, има различие, разбира се; онзи, който се е учил, малко по-различна е главата му.
към беседата >>
303.
Роденото от плътта
,
НБ
, София, 10.11.1935г.,
Хората си представят рая такъв, какъвто не е в
действителност
.
С думи само раят не се обяснява. Ще кажете, че Данте е описал рая и ада. Данте не е описал ада както е всъщност. Адът е по-страшен, отколкото Данте го е описал. Раят, който Милтон е описал, не е истинският рай.
Хората си представят рая такъв, какъвто не е в действителност.
Те казват, че раят е пълен с ангели, със същества с криле, облечени в бели дрехи. Това не е рай. Да влезете в рая, това значи да почувствувате, че всички хора, всички живи същества живеят във вас и вие в тях. По този начин вие ще ги обичате и те ще ви обичат. Това състояние, при което хората чувствуват всички живи същества в себе си и те в тях, разбират и са разбирани от тях, обичат и са обичани от тях, радват се на техните постижения като на свои, това е истински рай в духовно отношение, който хората се стремят да постигнат.
към беседата >>
304.
Свещеният огън
,
УС
, София, 10.11.1935г.,
В
действителност
нито първият е женен и баща на няколко деца, нито вторият е ученик или студент.
(втори вариант)
Който носи свещения огън в себе си, той е жив, в който свят и да се намира. Без свещения огън не можете да разберете правилно живота. Такъв човек иска да живее наготово, да не работи. Като срещне някой богат, почва да му разправя, че няма средства да издържа семейството си. Друг пък ще разправя, че е последна година в гимназията или в университета и ако не се съжали някой да му помогне, цялото му бъдеще пропада.
В действителност нито първият е женен и баща на няколко деца, нито вторият е ученик или студент.
И двамата са мързеливци, които очакват на труда на другите. Те живеят в обикновения огън. Те нямат желание даже да го подклаждат. Като не разбират проявите на обикновения и на свещения огън, хората се натъкват на противоречия и търсят причината им. Противоречията се дължат на вътрешен недоимък в човека.
към втори вариант >>
305.
Вътрешният живот. Вътрешни и външни прояви. Трите книги / Трите книги
,
УС
, София, 8.12.1935г.,
На платното гледате хора, които говорят, движат се, плачат, но това не е
действителност
.
(втори вариант)
Който е облякъл тази дреха, той е намерил правия път на живота. Той живее в истинската светлина. Мнозина живеят в тъмнина, но се заблуждават, като мислят, че са придобили някаква светлина. Те гледат картините на различни художници, посещават кина и представления и мислят, че това е действителният живот. Всъщност истинската светлина не е нито на платното на киното, нито в театъра, нито в картините на художниците.
На платното гледате хора, които говорят, движат се, плачат, но това не е действителност.
Ако отидете зад платното, ще видите, че там има един апарат, в който се поставят картините, чието изображение се проектира върху платното. Така и духовният живот се проектира на земята в образи и картини, които се движат, говорят, смеят се и плачат. В този смисъл земният живот не е нищо друго, освен проекция на духовния.
към втори вариант >>
306.
По новия начин. Коприненият конец / Коприненият конец
,