Търсене в беседите за 'Движението на телата'

Има един закон, който определя бързината на движението на телата.

Казвате, че единият бил по-умен, по-енергичен, по-пъргав. Как ще си обясните, защо един човек е по-енергичен и по-бърз от друг? За да си отговорите на този въпрос, ще си послужите с науката. Кои тела се движат по-бързо: които са по-близо до Слънцето, или които са по-далеч от него? Знае се, че колкото по-близо е тялото до Слънцето, толкова по-бързо се движи. Има един закон, който определя бързината на движението на телата. Този закон има отношение към любовта. Следователно, колкото повече обичаш някого или нещо, толкова по-бързо се движиш, толкова с по-голяма скорост отиваш към него. За светлината се знае, че се движи с голяма бързина. – Защо е така? – Защото изтича от центъра на любовта.
към беседата >>

Механиката например се занимава с движението на телата, със силите.

Като говоря за положителна наука, аз я сравнявам с музиката. Математиката, физиката, химията са музикални изрази. Механиката например се занимава с движението на телата, със силите. Значи тя се занимава с живи тела. Само живите тела се движат. Движението не е механически процес. Само разумните тела се движат; само разумните тела биват тъмни и светли; само разумните тела биват твърди, течни и въздухообразни. Енергиите, силите пък са достояние на човешкия дух.
към беседата >>

Движението на телата определя измерението. (втори вариант)

Движението на телата определя измерението. (втори вариант)
Движението на телата определя измерението. Правата линия има възможност да се движи в две посоки, квадратът – в четири посоки, а кубът – в шестнадесет.
към втори вариант >>

Тя търси вече причините за движението на телата и намира, че някаква разумна сила се крие зад тях.

Науката изучава, от една страна, движенията на телата независимо причините, които го докарват в движение. В този случай тя не се интересува от участието на ума в това движение. За пример, казваме, че параходът се движи, часовникът се движи. Това е външната страна на въпроса. Като изучи външността на нещата, науката прониква навътре. Тя търси вече причините за движението на телата и намира, че някаква разумна сила се крие зад тях. Тази разумна сила, именно, докарва телата в движение. Параходът се движи, защото има машини, създадени от човека - едно разумно същество. Часовникът се движи по същата причина. Самите машини са несъзнателни, но зад тях се крие разумно, съзнателно същество, което ги поставя в движение. Като разсъждавате по този начин, вие ще дойдете до заключението, че зад всяко явление в Природата се крие разумна сила.
към беседата >>

– Коя е причината за движението на телата?

Какво означава думата „движение“? – Когато едно тяло постоянно изменя отношението си към другите тела, ние казваме, че то се движи. – Коя е причината за движението на телата? – Силите, които действат върху тях. Едни сили действат в самото тяло – вътрешни сили, а други действат отвън – външни или механически. Казваме, че земята и луната се движат. – Около какво се движат? – Земята се движи около слънцето, а луната – около земята.
към беседата >>

После, кой е причината на движението на телата. (втори вариант)

Гладът, това е една от най-мощните сили, която съществува в природата! Жаждата също е една от най-мощните сили в природата, на която не може да се противодействува. И надали има в природата нещо по-мощно от глада – от силата, която седи зад глада. Какво има в глада? Това е една от най-мощните сили в природата! После, кой е причината на движението на телата. Всичко това се движи. Когато лъвът се движи, коя е причината на неговото движение? Когато птичката се движи, коя е причината на нейното движение? Па и когато и ви се движите, коя е причината на вашето движение? Вие отивате в училището да се учите. Защо?
към втори вариант >>

Глухият вижда движението на телата, но не ги чува – той не разбира смисъла на тяхното движение.

Глухият вижда движението на телата, но не ги чува – той не разбира смисъла на тяхното движение.
Който не разбира тази музика, казва: „Мъгла, дъждовни капчици са това“. Глухият вижда движението на телата, но не ги чува – той не разбира смисъла на тяхното движение. Слепият пък чува движението на телата, но не ги вижда – и той не разбира смисъла на тяхното движение. Затова, именно, слепият казва: „Чувам някакъв шум около себе си“. Не, това не е шум, то е движение, то е увеселение. Който не разбира защо хората се движат, той мисли, че те вдигат шум. Обаче шум и движение не са едно и също нещо.
към беседата >>

Слепият пък чува движението на телата, но не ги вижда – и той не разбира смисъла на тяхното движение.

Слепият пък чува движението на телата, но не ги вижда – и той не разбира смисъла на тяхното движение.
Който не разбира тази музика, казва: „Мъгла, дъждовни капчици са това“. Глухият вижда движението на телата, но не ги чува – той не разбира смисъла на тяхното движение. Слепият пък чува движението на телата, но не ги вижда – и той не разбира смисъла на тяхното движение. Затова, именно, слепият казва: „Чувам някакъв шум около себе си“. Не, това не е шум, то е движение, то е увеселение. Който не разбира защо хората се движат, той мисли, че те вдигат шум. Обаче шум и движение не са едно и също нещо. В шума има нещо неприятно, дисхармонично, а в движението има музика, хармония.
към беседата >>

Физиката разглежда силите, движението на телата.

Сега аз искам да ви обърна внимание на живота. Съвременните хора разглеждат живота механически, отделно. Вземете в химията, запример, там разглеждат елементите отделно, които са от осемдесет до сто. Физиката разглежда силите, движението на телата. Анатомистът разглежда човека, неговите кости, мускули, нерви. Физиологът разглежда функциите на тялото. Социологът разглежда външните отношения на нещата. Учителят пък ще има предвид, като педагог, възпитанието на детската душа. Той ще разгледа обществените проблеми, обаче донякъде тия проблеми се базират върху известни факти.
към беседата >>