НАЧАЛО
Новости в сайта
|
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
беседи, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на беседите 
 
Търсене в различните класове
Подробности при търсене
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Намерени
52
резултати от
29
текста в
8
категории:
✓
Беседи от Учителя:
18
резултата от
9
беседи
✓
Изгревът на Бялото Братство:
26
резултата от
12
текста
✓
Писма от Учителя:
0
резултата от
0
текста
✓
Текстове и документи:
0
резултата от
0
текста
✓
Последователи на Учителя:
2
резултата от
2
текста
✓
Списания и вестници:
4
резултата от
4
текста
✓
Хронология на Братството:
0
резултата от
0
текста
✓
Рудолф Щайнер:
2
резултата от
2
текста
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
18
резултата от
9
беседи с точна фраза : '
Гладстон
'.
1.
Растете в благодат! / Растене и познание
,
НБ
, , 7.1.1917г.,
Гладстон
съзнава, че в този метач живее някой негов брат и казва: „Трябва да го посетя." Сегашните хора, като се подигнат малко, не познават баща си и майка си, като мислят, че тяхното величие, положение ще се урони. Няма
(втори вариант)
Ние трябва да намерим време, за да се ускори този растеж, тоест съграждането на нашето духовно тяло. Често се дават причини за насърчение, а казваме: „За това няма време, за онова няма време." Един английски проповедник посетил едно бедно момче метач и го запитва: „Идва ли някой да те посещава? " „Да, Глад- стон." „Кой, английският държавник? Чудно нещо - казва проповедникът, при многото си работа, която той има, има време още и да посещава този беден метач." Защо? Кой живее вътре в този метач?
Гладстон съзнава, че в този метач живее някой негов брат и казва: „Трябва да го посетя." Сегашните хора, като се подигнат малко, не познават баща си и майка си, като мислят, че тяхното величие, положение ще се урони. Няма
към втори вариант >>
Най-великата черта у Бога се състои в това, че като е занят с толкова много работи, винаги намира време като
Гладстон
да посети някоя грешна душа.
(втори вариант)
по-голямо величие от това да растем, да познаваме своята длъжност.
Най-великата черта у Бога се състои в това, че като е занят с толкова много работи, винаги намира време като Гладстон да посети някоя грешна душа.
Господ всякога намира по няколко минути свободни да посети някого, да остави една добра мисъл, да остави Своята помощ. И когато всички се нахвърлят отгоре ви, както често комарите се нахвърлят отгоре ви, Господ се явява и казва: „Не бой се, Аз съм тук, Аз съм с тебе, и всички, които биха вършили лошо с тебе - Аз ще ти помогна." А когато Господ направи това, казвайте Му: „Дай ни сила да растем, да се освободим от преходните неща, да познаваме реалния живот, да познаем Твоята воля", а не казвайте: „Те се нахвърлиха върху мене, ама ще видят."
към втори вариант >>
“ – „Да,
Гладстон
.“ – „Кой?
Ние трябва да намерим време да ускорим този растеж, за който говоря, т.е. съграждането на нашето тяло. Често давате причини за неслушане, като казвате: „За това няма време, за онова няма време“. Един английски проповедник посетил едно бедно момче метач и го запитал: „Идва ли някой да те посещава?
“ – „Да, Гладстон.“ – „Кой?
Английският държавник? “ – „Чудно нещо – си казва проповедникът, – при многото си работа, която той има, имал време да посещава този беден метач! “ Защо? Кой живее вътре в този метач? Гладстон съзнава, че в него живее негов брат, и казва: „Трябва да го посетя“.
към беседата >>
Гладстон
съзнава, че в него живее негов брат, и казва: „Трябва да го посетя“.
“ – „Да, Гладстон.“ – „Кой? Английският държавник? “ – „Чудно нещо – си казва проповедникът, – при многото си работа, която той има, имал време да посещава този беден метач! “ Защо? Кой живее вътре в този метач?
Гладстон съзнава, че в него живее негов брат, и казва: „Трябва да го посетя“.
Сегашните хора, като се подигнат малко, не познават дори баща си и майка си, като мислят, че тяхното положение и величие ще се накърни. Няма по-голямо величие от това – да познаваме своите длъжности. Най-великата черта у Бога се състои в това, че като е зает с толкова много и велики работи, винаги намерва време, като Гладстона, да посети някоя грешна душа. Господ всякога намира по няколко минути свободни да посети някого, да остави една добра мислъл, да даде своя помощ. И когато всички се нахвърлят отгоре ви, както често комарите се нахвърлят върху човека, Господ се явява и казва: „Не бой се, Аз съм тук, Аз съм с тебе, Аз ще ти помогна“.
към беседата >>
2.
Неговата заповед
,
НБ
, София, 28.5.1922г.,
Ще се яви някой велик човек по-достоен, някой
Гладстон
, но и неговият глас за правата кауза на човечеството ще прозвучи като глас в пустиня.
И аз правя следното заключение: ние, съвременните хора, сме като малките деца, като намерят някоя монета непочистена, не гледат какво е написано, ами я турят на един камък, изглаждат я хубаво. Така и ние: всичко правим по един метод. Тъй се е родил национализмът: той не е нищо друго, освен изглаждане на онова, което Бог е написал. Германците са изгладени, българите са изгладени, англичаните и прочие, всички са изгладени, няма нищо написано на тях от туй, което Бог е написал. За своя народ те знаят много, бият се за своята чест, но нямат един метод да застанат на правата страна.
Ще се яви някой велик човек по-достоен, някой Гладстон, но и неговият глас за правата кауза на човечеството ще прозвучи като глас в пустиня.
Всеки народ действа според своите закони. И ако ви попитат: „Защо? “ – Защото великите хора в тия народи не съзнават още, че „Неговата заповед е живот вечен“, и че ако приложат тази заповед, ще имат по-голямо благо. И мисията на Христа не е била никоя друга, освен да дойде и да примири тия народи. Тия народи са членове на това велико Божествено тяло.
към беседата >>
3.
Справяне
,
МОК
, София, 17.4.1927г.,
Гладстон
по един час е режел дърва.
(втори вариант)
Гладстон по един час е режел дърва.
Как няма да реже дърва! Искал е да прекара известен закон в Камарата, а онези консерватори... Вземе си триона, той е духовен човек, после вземе Библията, почете, тогава отиде в Камарата. В школата, за да ви възпитаме, трябва да имаме една градина с белове, после – работилница с рендета, после – друга, трошене на камъни. То е една категория, гневът. Да видите как се възпитава.
към втори вариант >>
4.
Трениране
,
МОК
, София, 5.6.1927г.,
Гладстон
всеки ден по един-два часа е рязал дърва.
(втори вариант)
Всичките учени хора, най-видните хора, са работили.
Гладстон всеки ден по един-два часа е рязал дърва.
Всички тези велики хора са имали по някое физическо упражнение, това е трениране на тялото. Гладстон, щом се върне от парламента, имал сила веднага да заспи. Кой от вас има тъй тренирано тяло – като си легне, веднага да заспи? Някои от вас се въртят 1/2 час, 1 час, 2 часа. Туй не е тренирано тяло.
към втори вариант >>
Гладстон
, щом се върне от парламента, имал сила веднага да заспи.
(втори вариант)
Всичките учени хора, най-видните хора, са работили. Гладстон всеки ден по един-два часа е рязал дърва. Всички тези велики хора са имали по някое физическо упражнение, това е трениране на тялото.
Гладстон, щом се върне от парламента, имал сила веднага да заспи.
Кой от вас има тъй тренирано тяло – като си легне, веднага да заспи? Някои от вас се въртят 1/2 час, 1 час, 2 часа. Туй не е тренирано тяло. Тогава станете, вземете топла вода или студена, намокрете тялото, краката, не премахвайте влагата, легнете си. Ще се образува едно затопляне и ще се унесете в приятна дрямка.
към втори вариант >>
5.
Жлебът
,
НБ
, София, 8.1.1928г.,
С 80-дневен пост един ирландец направи това, което
Гладстон
с волята си не можа да направи.
И въпросът за храненето представя понякога спънка в живота ви. Чрез храната човек може да трансформира енергиите си, но тъй, както днес се храни, той може само да се спъне. Например, преследват някой човек за идеите му, затварят го и му казват: Ако не се откажеш от идеите си, ще те оставим да умреш гладен. Силният, който разбира дълбокия смисъл на яденето, ще каже: Гладен ще умра, но от идеите си не се отказвам. И наистина, този човек издържа пред глада.
С 80-дневен пост един ирландец направи това, което Гладстон с волята си не можа да направи.
След 80-дневния пост на този ирландец, Англия се изпълни с ангели, със светли и разумни същества, които издъно разклатиха умовете на англичаните, като им казаха: „Или ще дадете свобода на ирландците, или ще понесете последствията на вашето упорство." Англичаните са умни хора. Като разбраха този закон, те веднага отстъпиха и дадоха свобода на Ирландия. Който не разбира тия неща, той ги обяснява по свой начин, обаче, това показва, че разумни закони действат в света. Животът се управлява от ред закони, които човек трябва да спазва, за да може да извърви своя определен път.
към беседата >>
6.
Разумно ограничение
,
МОК
, София, 8.1.1928г.,
Разправят за английския държавник
Гладстон
, че никога не оставал без работа, поради което се справял с мъчнотиите си.
Разправят за английския държавник Гладстон, че никога не оставал без работа, поради което се справял с мъчнотиите си.
Когато се натъквал на трудни въпроси, на тежки състояния, той отивал да реже дърва. По този начин трансформирал състоянията си и отново пристъпвал към разрешаване на мъчните задачи. Какво представят лошите и мрачни състояния? Те са мисли на живи същества от ниска култура. Щом ви нападне такова същество, впрегнете го на работа.
към беседата >>
7.
Свещената област на живота
,
ООК
, София, 28.6.1933г.,
Един от английските държавници
Гладстон
, като нямал градина, вземал да реже дърва и тогава ще иде в парламента.
(втори вариант)
Във вас има отрицателни енергии, които трябва да идат в земята. Ще вземеш, ще разровиш земята, един час ще работиш и ще се освободиш от непотребната енергия. Това е, ако искате да бъдете здрави. Казваш: „Не съм богат. Да има някой да ми работи.“ Един час трябва да работиш.
Един от английските държавници Гладстон, като нямал градина, вземал да реже дърва и тогава ще иде в парламента.
Оставало му е време да реже дърва. Германският император, като го туриха в Холандия, започнал да реже дърва. Преди 5-6 години беше вече нарязал 3 хиляди дървета. Рекох, ако германският император режеше дърва преди да идеше в Холандия, работите на Германия щяха да бъдат по-добри. Режете дърва, преди да искате да постъпите по един начин, право мислете.
към втори вариант >>
Английският държавник
Гладстон
, преди да отиде в парламента, упражнявал се физически – режел дърва.
Ще копаете с мотиката, ако искате да бъдете здрави. А вие казвате: Не съм богат. Да има някой да ми работи. Не, по един час трябва да работите земята. Във вас има отрицателни енергии, които трябва да влязат в земята.
Английският държавник Гладстон, преди да отиде в парламента, упражнявал се физически – режел дърва.
И германският император, след екстернирането му в Холандия, режел дърва. Ако той режеше дърва, преди да отиде в Холандия, работите на Германия щяха да бъдат по-добре. Мислете право преди да извършите една постъпка. Да не бъде късно, след като направите погрешката.
към беседата >>
8.
Петте постижения
,
УС
, София, 25.11.1934г.,
На едно от събранията присъствал
Гладстон
.
Недоволни от неговите проповеди, слушателите го пъдели навън. Обаче при всички неуспехи той не се отчайвал. След десет години опити в това направление той успял да си пробие път – бил признат за един от видните американски проповедници. Той държал своите проповеди в Америка и в Англия. На проповедите му присъствувал 20–30-хиляден народ.
На едно от събранията присъствал Гладстон.
Като се свършила проповедта, Гладстон се обърнал към Муди с думите: „Бих желал да имам вашите широки гърди“. Муди му отговорил: „Аз пък бих желал да имам вашата глава“.
към беседата >>
Като се свършила проповедта,
Гладстон
се обърнал към Муди с думите: „Бих желал да имам вашите широки гърди“.
Обаче при всички неуспехи той не се отчайвал. След десет години опити в това направление той успял да си пробие път – бил признат за един от видните американски проповедници. Той държал своите проповеди в Америка и в Англия. На проповедите му присъствувал 20–30-хиляден народ. На едно от събранията присъствал Гладстон.
Като се свършила проповедта, Гладстон се обърнал към Муди с думите: „Бих желал да имам вашите широки гърди“.
Муди му отговорил: „Аз пък бих желал да имам вашата глава“.
към беседата >>
9.
Функции на черния дроб
,
МОК
, София, 2.10.1936г.,
Гладстон
, когато беше жив, искаше да даде свобода на Ирландия, но отлагаха.
(втори вариант)
Англичаните са умни и не влизат в стълкновение със своите съседи. Обикновено те отлагат, отлагат работите. Но засегни англичанина на материалното да се яви опасност, че може да загуби, веднага разрешава въпроса. Те знаят, че ако влязат в борба, ще изгубят повече и веднага решават. Има един пример.
Гладстон, когато беше жив, искаше да даде свобода на Ирландия, но отлагаха.
Засегнаха англичаните на тяхното финансово положение и те се съгласиха да дадат пълна свобода. Ирландия стана свободна. Това, което Гладстон искаше беше една десета от това, което те дадоха, когато ги засегнаха на финансовата страна. Веднага употребиха друга тактика.
към втори вариант >>
Това, което
Гладстон
искаше беше една десета от това, което те дадоха, когато ги засегнаха на финансовата страна.
(втори вариант)
Те знаят, че ако влязат в борба, ще изгубят повече и веднага решават. Има един пример. Гладстон, когато беше жив, искаше да даде свобода на Ирландия, но отлагаха. Засегнаха англичаните на тяхното финансово положение и те се съгласиха да дадат пълна свобода. Ирландия стана свободна.
Това, което Гладстон искаше беше една десета от това, което те дадоха, когато ги засегнаха на финансовата страна.
Веднага употребиха друга тактика.
към втори вариант >>
Има един пример: когато беше жив,
Гладстон
искаше да даде свобода на ирландците, но англичаните отлагаха.
И те вкарват човека в противоречие. Защо англичаните имат чувството на гордост и алчност? Англичаните са умни: за да не влязат в стълкновение със своите съседи, те потискат тези чувства, отлагат работите. Те отлагат, отлагат, но само ги бутни на материална тема, например, че ще имат загуба, и веднага разрешават въпроса. Англичанинът знае, че ако влезе в борба, ще изгуби повече и веднага решава.
Има един пример: когато беше жив, Гладстон искаше да даде свобода на ирландците, но англичаните отлагаха.
Когато ги бутнаха на много важно място – по тяхното финансово положение, те се съгласиха и Ирландия стана свободна. Туй, което Гладстон искаше, беше една десета от онова, което после дадоха. Но когато ги пипнаха за финансовата страна, веднага туриха друга тактика.
към беседата >>
Туй, което
Гладстон
искаше, беше една десета от онова, което после дадоха.
Англичаните са умни: за да не влязат в стълкновение със своите съседи, те потискат тези чувства, отлагат работите. Те отлагат, отлагат, но само ги бутни на материална тема, например, че ще имат загуба, и веднага разрешават въпроса. Англичанинът знае, че ако влезе в борба, ще изгуби повече и веднага решава. Има един пример: когато беше жив, Гладстон искаше да даде свобода на ирландците, но англичаните отлагаха. Когато ги бутнаха на много важно място – по тяхното финансово положение, те се съгласиха и Ирландия стана свободна.
Туй, което Гладстон искаше, беше една десета от онова, което после дадоха.
Но когато ги пипнаха за финансовата страна, веднага туриха друга тактика.
към беседата >>
НАГОРЕ