Търсене в беседите за 'Вътрешното съзнание'

НАЧАЛО

КАТАЛОГ С БЕСЕДИ

Намерени 26 резултати от 26 текста в 8 категории:

✓ Беседи от Учителя:
11 резултата от 11 беседи

✓ Изгревът на Бялото Братство:
4 резултата от 4 текста

✓ Писма от Учителя:
0 резултата от 0 текста

✓ Текстове и документи:
0 резултата от 0 текста

✓ Последователи на Учителя:
2 резултата от 2 текста

✓ Списания и вестници:
2 резултата от 2 текста

✓ Хронология на Братството:
1 резултата от 1 текста

✓ Рудолф Щайнер:
6 резултата от 6 текста

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 11 резултата от 11 беседи с точна фраза : 'Вътрешното съзнание'.

1. Фарисей и Митар

Истината не е там, а е в онзи среден път – като вземете добрите черти на фарисея, неговия отличен ум, схващането и порядъка, а от митаря неговото милосърдие, дълбоката религиозност, вътрешното съзнание да познава погрешката си и да се стреми да изправи живота си.
Някой път вървиш изправен, махаш с ръце и бастун, като че ли си разрешил някоя велика задача на Архимед; мислиш, че като тебе няма друг човек; ако си митар, казваш си: „Аз ще управлявам света“. Христос казва: „Слушай, преди години твоите деди и прадеди управляваха, и аз помня, че там в моя тефтер е написано, че те са извършили престъпления; може да влезеш и ти в тоя път, не се самонадявай“. Затуй, в каквото положение и да се намираме, трябва да имаме за идеал само Господа Бога. В този свят ще срещнем много горчиви работи. Може да срещнем наш приятел, който ни обича и ще ни каже някои неща, които са верни; не казвам, че трябва да подозираме, че всички са лъжци, не; но ако 100 души ви похвалят, между тях може да ви кажат истината само трима; другите ще ви кажат истината или много грубо, или в много ласкателна форма – две крайности. Истината не е там, а е в онзи среден път – като вземете добрите черти на фарисея, неговия отличен ум, схващането и порядъка, а от митаря неговото милосърдие, дълбоката религиозност, вътрешното съзнание да познава погрешката си и да се стреми да изправи живота си. И в семействата тия митар и фарисей ги има – мъжът фарисей, жената митар. Мъжът от високо потекло, богат, строен, красив – благороден човек, както го наричат, а жената от просто семейство, баща ѝ и дядо ѝ неучени хора – простаци; той, като я погледне, казва: „Знаеш ли от какво положение съм те извадил? “, и тя се посгуши. Няма какво да прави, ще се сгуши и сготви: всяко помръдване с пръст от фарисея, че не е сготвила хубаво – „Такава проста, невъзпитана жена аз не ща“ – я заставя да плаче и да слуша. „Такъв митар не искам в къщата си.“ На друго място жената е фарисей, а мъжът митар; тя излиза от богата фамилия, баща ѝ издигнал мъжа ѝ, който бил чирак при него – „Не знаеш ли с какво благоволение съм те взела; не знаеш ли как да се обличаш, как да си туриш връзката, не знаеш как да се изсекнеш“.
към беседата >>

2. Свидетелството Негово

Това се отнася до вътрешното съзнание на човека.
Това не е никаква наука! Честният човек всякога е честен. Добрият човек лош не може да стане. Добрият човек можеш да го окаляш, но той пак си е добър. Злият човек можеш да го посребриш, но той пак зъл си остава. Това се отнася до вътрешното съзнание на човека. Човек сам може да се изопачи и да каже: аз мост ли ще ставам на хората? Или, говедо ли съм да се оставя да ме водят? Сега именно си едно говедо, защото другите те водят. В моите очи тъй изглежда работата. Ти трябва да станеш такова говедо, че сам да се водиш и да махнеш тия рога.
към беседата >>

3. Вътрешни и външни връзки

Туй развитие съответствува на вътрешното съзнание, защото растене има само у Бога.
И тъй, тази семка трябва да расте, за да се развива. Туй развитие съответствува на вътрешното съзнание, защото растене има само у Бога. Външните процеси пък, които виждаме в природата, като цъфтене на цветята, разрушение на скалите, течение на водите, изгряване на слънцето, появяване на планетите и на звездите, раждането на хората - всичко това в духовния свят представлява проявление на Божествения Дух. Отвън имате едно проявление, а отвътре - друго проявление. Някой път казваме, че плодовете се раждат горе по дърветата. Така е, но има случаи, когато някои плодове се развиват по клонищата на дърветата, а някои плодове се намират в корените на растенията. От туй становище, когато някой път в човека се зародят големи страдания, това показва, че неговите плодове зреят в корените.
към беседата >>

4. Бележки от разговори с Учителя

Всичко ще дойде от духовния свят, но вътрешното съзнание да дойде, един подтик трябва да дойде.
Учителят: Който дава по лъжичка, ще даде и лъжицата, и чашата. Всичко ще дойде от духовния свят, но вътрешното съзнание да дойде, един подтик трябва да дойде. Без учител нищо не може да се направи. Или родител, или водач, все трябва да има подтик. И в света като има една натегнатост по отношение към нас, та като се яви наблягание, вземат от топлината на обществото ни. Пишат вестниците - това не трябва да ни интересува; разликата е там, че като пишат лошо, неприятно ни е, а като пишат добро, разположени сме. Сега вие какво искате?
към беседата >>

5. Връзка на съзнанието

Следователно, когато разглеждаме живота като изкуство, ние трябва да го поставим по отношение на вътрешното съзнание, което свързва всички факти на живота в едно цяло.
Животът е изкуство, вследствие на което трябва да се изучава като изкуство. Същевременно животът е и наука. Следователно, когато разглеждаме живота като изкуство, ние трябва да го поставим по отношение на вътрешното съзнание, което свързва всички факти на живота в едно цяло. При това, тия факти трябва да се тълкуват положително, всеки от който да се постави на своето място по отношение на целокупния живот, както и по отношение на всички живи същества. Това може да се постигне при положение, когато човек има частично, или индивидуално отношение към космоса. В този случай, аз разглеждам космоса като живо същество. Космическото съзнание има пред вид човека само тогава, когато неговото съзнание е будно и в четирите свои области: като съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Днес хората се намират на повърхнината на космическото съзнание, тъй щото, каквото започват, от негово гледище, всичко свършват успешно.
към беседата >>

6. Природна философия / Природни гами в живота (продължение и разбор)

Аз говоря за вътрешното съзнание. (втори вариант)
Опитността на човек седи от интензивността на неговата вяра. Има само един момент, дето хората не сполучват. Той е следващият. Ти очакваш нещо, то вече приближава, остава само още един момент, но ти се усъмниш и веднага туй, което ти желаеш да получиш, то си замине и ти го загубиш, няма да го получиш. Най-малкото съмнение, и ти отлагаш реализирането на каквато и да е мисъл. Аз говоря за вътрешното съзнание. Щом ти се поколебаеш в себе си, в онзи принцип на живота, ти ще го изгубиш.
към втори вариант >>

7. Светлина и знание / Знание и светлина

В онова вътрешното съзнание седи всичко. (втори вариант)
Ако вие отстъпите от бойното поле, ще поставите и общия клас в смущение. Пък ако вие вземете бойна позиция, тогава и тила ви ще бъде добре. Тогава де седи вашата похвала? Да отстъпите ли, или да вървите напред? Разбирането е това. В онова вътрешното съзнание седи всичко. Сега не че нямате разбиране, в дадения случай ако ние разбираме живота само като един еднократен процес, тогава е друг въпрос. Аз съм съгласен с вас, че вие имате разбиране и вие сте прави, но ако разбирам живота в много кратък процес, всеки ден има нещо ново - онова, което вчера аз съм разбирал, сега има нещо ново. Та в многократния процес всякога има нещо ново. В еднократния процес може да кажете - аз свърших, В многократния процес има ученици, в еднократния няма. В многократния процес въпросът другояче се разрешава.
към втори вариант >>

8. Имам ястие

Значи, вътрешното съзнание в човека, т. е.
Изчисти добре мястото и отстъпи назад. Той послушал гласа и се оттеглил далеч от определеното място. Какво се случило? Неприятелят започнал да бие точно там, дето стоял офицерът с войниците си. Ако не беше се оттеглил, нямаше да остане жив нито един войник. Значи, вътрешното съзнание в човека, т. е. подсъзнанието му, решава и най-мъчните задачи. Офицерът не могъл сам да реши, да остане ли на бойното поле, или да отстъпи. Ще кажете, че това е халюцинация. Не, халюцинацията не решава въпросите. Има нещо разумно в човека, което решава и най-трудните задачи.
към беседата >>

9. Даване и вземане

Умът зависи от вътрешното съзнание, как аз разбирам, как аз разрешавам нещата. (втори вариант)
Човек на младини какъвто е, такъв е и на старини. Умът на човека не се изменя. Умствената дейност на човека не се изменя. Умът зависи от вътрешното съзнание, как аз разбирам, как аз разрешавам нещата.
към втори вариант >>

10. Правият път

Тези прояви се дължат на вътрешното съзнание на човека.
Той гледа луната, която е застанала някъде на небето. Българинът гледа луната и се чуди на нея, а англичанинът казва: „Моя е луната, на мене принадлежи“. Това означава английското „ай“. Наистина, където стъпи английски крак, веднага виждате, че знамето се забива и пишат: „Това е мое“. Трима души – три различни прояви. Тези прояви се дължат на вътрешното съзнание на човека. Желанието за придобиване е силно развито в англичаните. Англичанинът е умен, знае как да придобива. Щом забие някъде знамето си, той започва да се организира. Някой казва, че иска да има едно мнение за нещата. Добре е човек да има едно мнение, но какво трябва да бъде това мнение: като мнението на англичанина, на българина или на турчина?
към беседата >>

11. Приложение на вярата, любовта и надеждата / Приложение на Вярата, Надеждата и Любовта в живота

Когато се казва, че Бог ни е родил, това се отнася до вътрешното съзнание в човека. (втори вариант)
В Писанието е казано, че ние тепърва трябва да се родим от Бога. Затова е казано още, че роденият от Бога грях не прави. Казано е някъде в Писанието, че Бог е родил първите хора. Апостол Павел казва за себе си: Аз ви родих в Христа. Това е по човешки казано. Когато се казва, че Бог ни е родил, това се отнася до вътрешното съзнание в човека. Това се дължи на Божественото съзнание, което е събудено вече в човека. Само при Божественото съзнание човек може да схваща, че е частица от Бога. Когато искаме да познаем, дали сме родени от хората ще забележим в себе си една вътрешна несамоувереност. Тогава и като се раждаме се колебаем, и като умираме се колебаем. Това остава като един неразрешен въпрос.
към втори вариант >>

0.21927094459534V1-ON