НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ПИСМА И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

1933_02_22 Учителя до ученик (спомен на Теофана Савова)

Алтернативен линк

Получих вашето  писмо. Всеки човек трябва да има един идеал, който не умира, едно верую,  което не остарява, една Истина, която да е глава на разумното в него.  Всичко друго е само постановка на това. Великите хора са ония, които  понасят всичко геройски. Самия живот на земята е пълен с мъчения,  страдания и радости. Животът е училище. Не какво желае човек, но какво  постига. Не какво е чел, но какво е запомнил.

Всеки ден носи по  нещо хубаво и велико в живота и то трябва да се възприема добре. Път,  Истина, Сила и Живота това носи пълното щастие на душата. Другото е  губене на време. Твоето занятие е добро. Учителката намери ценното в  своите ученици - това е тайната на учителя и силата на ученика.

Пожелавам ти повече чист въздух, повече чиста вода, повече пресен хляб и повече слънчева светлина. Моя поздрав.

22.II.1933 г. /Свещеният подпис/


Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 8




---------------------------------------------------------------------------

От спомените на Теофана Савова


Връзката между ученик и Учител е вътрешна. Тя се осъществява чрез Словото на Учителя, което е Слово на Светия Дух - на Бога.

На Изгрева ние бяхме до Него. От провинцията се стичаха да го видят и целунат десницата Му.

Мнозина Му пишеха писма. На някои Той, Учителят отговаряше. Едно от тях, чийто отговор на Учителя представяме.



, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ