Да, животът е вътре в нази, в нашите души, и според както мислим и чувстваме, така го и разбираме. Призвани сме да живеем, да любим, да се подвизаваме, да размишляваме, да ходим с вяра, да се надеем, да очакваме бъдещето, да сме весели и радостни, като разглеждаме и изучаваме великите дела Божии, в които сме призвани да участваме.
Какви славни мисли, какви дълбоки и възвишени чувства се крият в тая почва, на която ние живеем. Достатъчно е человек да отвори очите на душата си и да съзре великите гледки на тоя Божествен град. И какво по- велико значение може да се даде на тоя живот, освен с думите, гдето казва Господ: ,Ще се заселя в тях и ще живея с тях." [II Кор. 6:16] Това е то, онова съществено очаквание, което всякой търси. То е Господ на Любовта.
„Ще бъда задоволен - казва псалмистът, - когато видя Твоето Лице."