София, 15.IV.1925 г.

Любезни Иван Жеков,

Светлината носи винаги нещо отрадно за душата. Тя внася топлина в живота и му придава особена мекота. Зная, ти се трудиш да ходиш денем, за да не се спъваш. Не оставя и да ти турят очила, през които по-ясно да виждаш. Толкова очила, колкото Бог е положил в очите на душата те са достатъчни. Дръж Любовта високо. Ходи с крилата на Мъдростта. Дишай чистия въздух на Истината и винаги ще бъдеш свободен. В грешките на хората много не се чопли. Счупено, изядено не търси. Ново направи, ново извади от хранилището на живота. Сегашните хора са деца. Живеят само в сънища и мечтания. Докато си в тях, всичко е реално, но щом се събудиш, всичко изчезва. Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина. Затова: Люби Бога, Мъдростта, Истината.

Това е за тебе Иване на Старая Завет и за Юрданка реката за Ханаанската земя. Тури си крака от Стария завет в Новия.

Кръщавай другите с вода, но гледай и ти да се кръстиш с Дух. С вода лесно става,а с Дух иска повече работа. Понеже човек обича лесните работи, за то Бог дал и толкова изобилно вода за миене и пиене. А за живота е дал Духа.

Имайте Духа Христов. Ходете в постоянна виделина, в която царува постоянна правда и Мир.

Моя Мир да бъде с вас всички.  

(Свещеният подпис)

Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 7