Всички желаят да знаят какво носи бъдащето. То носи зачатъците на миналото. Сега цялата бяла раса минава през една важна фаза на своето развитие. Тя се намира в положението на раждающа жена. В положението на оная жена в Откровението, която се мъчела да роди, и родила и детето й било отнесено в небето, а тя избягала в пустинята. Колко хиляди и хиляди пъти е четена тая глава 12 от Откровението. Нейната глава е побеляла от запитвание. Защо? Ето тайната на живота; който говори много. И сегашните хора говорят множко, желаят множко, страдат множко, ядат множко и питат множко. И съвременните физици, за да не си задават много труд, казват: всичко е движение. Хората се движат, слънцето се движи, звездите се движат, водата се движи, мравките и всичко друго се движи. Нагоре, надоле, наляво, направо. Но ще кажете: нагоре, това има смисъл. Да, има. Но горното включва долното. Слънцето отгоре грее земята, която е долу. Знаете Яковата стълба, на която ангелите слизали и възлизали по нея. Там, гдето е Бог, е всякога добре. А гдето е Той, има всички блага. Но ще кажете - долу има страдания; но страданията включват радостите. Ето противоречието в живота. Това са двата полюса на човешкия живот, към които човек може да се движи. В 24 часа веднаж е нощ, веднаж - ден. Стига сега взетото дете в Небето добре да се отгледа и да порастне и да възмъжае; и стига майката в пустинята добре да укрепне в своите идеали и да не забрави свойто назначение. Бог е всичко добре създал и наредил и горе, и доле, и наляво, и надясно. Всичко в едно е великолепно училище на живота. Блажен, който учи и приема.
(Свещеният подпис) П. К. Дънов
София
2 Ноември 1915 г.
Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 3.9.1915 г.
