Писмото ви от 3-ти того получих. Имайте вяра до край и все, що е угодно Господу Богу Нашему, ще се изпълни. Укрепявайте се в Неговата сила. Господ има добри неща за вази. Възлагайте всичко без колебание на Него и Той ще извърши делото. Господ е с нас и ние ще преуспеем. Повече Любов, повече усърдие и стените на Йерихон ще паднат .
Аз възложих вашето желание пред Господа и ответ ще се даде. Жената ще посещавате два пъти в седмицата и само в тия [дни], в които Божият Дух Ви подвижи. 15 дни се определят да я посещавате редовно, след което ще възложите всичко на Господа и Той ще стори това, което е добро и благоугодно Нему.
Изисквайте да имате вяра. Във всичко аз ще Ви съдействувам. Бъдете весел и тих, радостен в Любовта Божия. Верен до край.
Аз съм намерил тук една наша сестра54, която Господ ми каза да настаня и отправя в правия път. Тя се радва. Чудни са пътищата Божии и неизследима е Неговата Мъдрост и Сила.
Поздрави брат Мелкон, Тодор, Николай, бр. Колесников и други. Кажи на бр. Колесников: ний сме у дома му и прекарваме добре. Нека се укрепява той във вярата. Господ ще уреди всичко по най-добрия път и ще промисли за всичко. Небесният Наш Баща е приготвил добри неща за своите чада. Нека да бъде твърд и непоколебим в мисията, която му се възлага. Всичко работи за добро.
Идущата неделя тръгваме за към Татар Пазарджик55 и ако е волята на Господа, за към София. Кога пристигна, ще Ви съобщя за адреса си.
----------------------------------------------------------------------- 54 На този етап няма данни за това, коя е тя.
55 Около 10-15 септември 1901 г. П. Дънов и Т. Бъчваров са в Пазарджик. В утринното слово от 4 януари 1942 г. и в още няколко беседи Учителя П. Дънов разказва следната случка от пребиваването им там: „Преди много години пътувахме с един приятел от Варна за София пеш. Спирахме се в някои градове, постоявахме по няколко дни и тръгвахме за друго място, па каквото и да бъдеше времето, щом това го решавахме веднъж. С този приятел Бъчваров бяхме в Пазарджик.
Иде един евангелски проповедник и ние му казваме: „Днес ще тръгнем“. Казва: „Кажете: „Ако е казал Господ!“ „Казал, не казал, ще тръгнем“. Казва: „Ще видим дали ще тръгнете“. Бъчваров ходил из града и закъсня. Връща се – забравил да хване файтон. А гарата – на два километра далече, трябва някакво превозно средство.Проповедникът чака да види дали ще тръгнем, казва: „Не зная какво ще стане“. Казвам: „Ще идем!“. Гледам – навън един кон, вързан за една каруца. Повикахме каруцаря, качихме се на каруцата. Човекът дойде, съгласи се. Казваме му: „Каквото струва, ще ти платим“.Проповедникът – и той се качва на каруцата, тръгваме. Ето, по едно време гвоздеят под колелото на каруцата отскочил – спря. Казвам на каруцаря на десетина метра назад да се върне – не го зная как е, не мисля, ни най-малко не разсъждавам, но му казвам: „Иди назад на десетина метра и там ще намериш гвоздея“. Той тръгва, брои крачките си и намира клечката си. Стигаме на гарата. Имаме още три-четири минути, докато тръгне тренът. Качихме се. Казвам на проповедника:„Аз като ти казвах, че днес ще вървим, ти отрече, казваш: „Ако е рекъл Господ!“. Ти мислиш, че като казвам, че днес тръгваме, тръгваме, без да е рекъл Господ. Ти казваш: „Кажи: „Ако е рекъл Господ!“. Не е в казването, а в мисълта. Понеже Господ казва: „Тръгнете!“, тръгваме;като казва: „Не тръгвайте!“, не тръгваме. Като ми каже Господ:„Тръгни!“, тръгвам – и каруца ще намеря, и гвоздей ще се намери. Той разбира: „Ако е казал Господ!“. Ти мислиш за външен начин, мислиш,че си от правоверните. Вярно е, че отвън трябва да се каже, но по-напред трябва да се каже отвътре: „Ако е казал Господ!“. Щом аз работя по закона на Любовта – Господ е казал“.
