Навярно вий все още очаквате ЖИВОТА НА ХРИСТА. И в очакването времето се вижда дълго. Но при такива случаи е потребно търпението. Само тогава идва сполуката в живота. С днешната поща ви изпращам книгата и надявам се да останете благодарна. Само една добра мисъл по някой път съставлява голямо богатство за една жаждующа душа. Добрите мисли, добрите желания в живота са лъчите, които го освежават и възрастяват. Те са Господните блага, които идат да осветляват пътеките на тоя материален живот, гдето скърби и страдания са съпътници на человешката душа. Те са утехата, насърчението на страдующите. А да се ползува человек от тия блага, той трябва да има ум, трябва да има душа възприемчива, да задържи доброто в себе си, за да не мине то като вода по голите скали и се преобърне на порой. Често прекрасните долини представляват человешкото смирение и трудолюбие, а планинските или голи върхове неговата гордост и надменност. Да, те са високи, величествени, но са студени и безжизнени. Но не искам от тая апология вие да вадите крайни заключения. Аналогията изобщо е вярна, но в рамките на своите логически промисли. Защото върховете и те си имат своите добри страни. Кога се прави една аналогия, трябва винаги да има контраст, в контраста е отношението на Истината. Понеже долините са долини по причина, че има върхове. И върховете, че има долини. Ако не би имало върхове, не би имало и долини и ако нямаше долини, не щеше да има и върхове. Всичко е добро за тези, които разбират.
