Да живее човек, това е голямо изкуство. Малцина се замислят върху проблема за живота, защото те не чувствуват, не виждат и не съзнават голямата нужда от разрешение на този въпрос. Всеки знае, че живее и той не дири да разреши въпроса за живота, но всичко друго, което се нижи във всекидневието. За нас премахването на страданията, на несполуките, разрешаването въпроса за яденето, трупането на богатства и пр., са най-важните въпроси на живота те за нас са едно със самия живот и те само трябва да бъдат разрешени. Другото е отвлечено нещо, метафизика и пр. Вървейки по този път на „облекчаване" на нашия живот от страданията, тегоби и нещастията, ние създаваме целия съвременен обществен порядък със своето глупаво и нетрайно законодателство, с крайно относителния личен и обществен морал и с всички условни форми на живота. В резултат на всичко това, ние се заплитаме все повече и повече в един омагьосан кръг, в който изживяваме още по-силно страданията, които сами сме си създали.
Да критикуваш днешния обществен строй, няма никакъв смисъл - той сам ще падне и преобнови. Въпросът е, че и тези, които нападат съвременните порядки на живота си остават все същи в методи и начин на живеене и следователно, нищо ново не могат да дадат. Хиляди случаи и опити доказват това. И ето в зависимост от тази неразбория, лична и обществена обърканост, изпъква ярко нуждата от воля за живот. Волята за живот, това е онова спонтанно вътрешно чувство, по-право онзи вътрешен импулс, който ни дава сили и разум да живеем без страдания, без неуспехи, с една реч, освободени от сплетните на съвременния живот. Това ще рече, че всичките събития на всекидневието не са в състояние да ни спънат и огорчат, разрушат нашия живот. Волята за живот подразбира едно друго отношение към всички въпроси на деня и с това едно съвсем друго разрешение. В случая като най-важен проблем се поставя самия въпрос за живота - неговата същност и истинските форми, в които трябва да се излее той. С това не се дири никакво биологично разрешение на въпроса за живота. Защото биологията не го дава и с днешните си възможности не може да го даде. Не може да се вземат под съображение нито всевъзможните философски теории за живота, защото те са повече или по-малко чисти умозрителни спекулации. За разрешение въпроса за живота, най-голямо значение има онова схващане, което ни дава възможността да го схванем като едно непрекъснато цяло, което се влива и проявява в една или друга форма. В тази промяна и еволюция на формите, ние ще схванем великия Разум, който лежи дълбоко в основата на живота. Да поставим в съгласие проявите на нашия личен и обществен живот с разумните основи на живота като цяло, ето смисълът на волята за живот. Така волята за живот е истински съзидателен процес в нашия личен и обществен живот. При този творчески живот всичките страдания, спънки, неуспехи придобиват съвсем друго осветление - те губят своето ръководно значение. Най-важното е, че трябва да се живее разумно, в пълно единство с цялото - със самия живот. Тази максима сама по себе си отрича живота на съвременната личност и общество с всичките му форми, които правят човека нещастен и роб на условностите. За да разберем пътя на единение с цялото, за да дадем място в нас на волята за живот, трябва да съумеем да схванем дълбоко в нас чистия поток от сили и да им дадем място на свободна, непринудена проява. Понеже тези вътрешни сили са разумни, те са вътрешно организирани. Тяхното спонтанно проявление може да създаде само красиви дела и естествени отношения. Ако човек от това гледище погледне на съвременния живот на хората, ще види в каква нищета тънат те, каква неестественост, лъжа, неискреност и зложелателство градят техните отношения.
Волята за живот у нас ще ни освободи от този свят на измамни отношения към себе си и към другите. И явно е каква култура на радост и истинско творчество би зацарила в света, когато нашата спонтанност, която е разумна би съградила отношения искрени и естествени. Тогава човек би имал пълен контрол над своите егоистични чувства, защото в единението с цялото, със самия живот, който се проявява в всичко, егоизмът не може да съществува. И тогава редицата спънки и страдания, рожби на егоизма в живота, ще паднат сами по себе си. Така, давайки място на разумната спонтанност в себе си ние съграждаме една нова култура, в която колелата на живота се движат по пътя на най-малките съпротивления, освободени от препятствията и противоречията създавани от егоизма. Ще се запитаме, какви ще бъдат отношенията между хората в тази нова култура, щом личността отстъпи от своите собствени искания. Бихме могли да кажем, че тогава отношенията ще бъдат чисто биологични - такива, каквито съществуват в живите организми. Там има една вътрешна целесъобразност и всички части и органи биват еднакво задоволени.
Съвременният човек непрестанно би се запитал, какво би станало в живота, ако личността отстъпи от своите собствени искания, от своите желания и нужди, когато днес се счита, че задоволяването нужди на личността се явява като двигател в живота. Развитието е резултат на егоизма, на борбата на отделните личности помежду си, на сблъскване на техните интереси. Колкото и да изглежда това да е така, все пак, човек в дълбочината на своята душа вижда всякога, че егоизмът убива в него най-хубавото, любовта му към другите, към всичко в живота. Егоизмът свива човека, отдалечава го от всичко и в края на краищата унищожава живителните сокове между съществата. Какво развитие може да има при такива обстоятелства. В днешния свят на крайния егоизъм развитието почива все пак на онова обществено единение, на онези общи стремежи за постигане на нещо. Какво би бил човек сам в живота без всичките други същества - негови подобни и стоящи в развитието под и над него. Без съмнение, немислимо е каквото и да било творчество. И за да освободи природата човека от крайния егоизъм, който убива, тя го е свързала в семейни, обществени, племенни, народни и пр., връзки. С това той отчасти може да се освободи от гнета на егоцентричното, себичното. Истинско освобождение от егоизма, обаче, може да настъпи само тогава, когато човек даде място в себе си на волята за живот. Волята за живот ще го свърже по невидими пътища с всичко съществуващо и ще установи едни истински непринудени отношения между човек и човек и всичко останало. В тези естествени отношения се създават условията за светло и радостно гледане на живота, за всестранното му разумно използване. Волята за живот не подразбира страх от смъртта. Противоречията и спънките в живота. Волята за живот ни дава възможност да преобновим живота, защото само тогава той ще легне на разумни основи. Собствено, ние ще доведем нашия собствен живот в хармония с Разума в природата. Този процес на обнова, при който човек минава през биологичния процес на никнене, растене, цъфтеж и зреене е характерен за всеки, в когото е почнала да работи волята за живот. Той се обогатява в идеи, в творчески мисли и чувства и започва една работа, която е неспирна, трудна,но крайно приятна. Той вече не се унася, а почва здраво от себе си, като обръща своето сърце, своя мозък и своята воля в градина за обработване и в едно магическо поле, за разрешаване на обществените и лични противоречия в живота. И всеки ден, от малките резултати, които изграждат свободния човек, той изживява голяма обновителна приятност.
В този ред на мисли неволно си спомням една велика мисъл писана ми в едно писмо от Учителя. Той казваше: „Пътят на живота е труден, но е приятен". Тази „приятност" може да се изживее цялостно само когато дадем място в нас да работи волята за живот. Единението с цялото ни разкрива всичките канали и възможности на живота. Ние трябва да ги постигнем.
В този път на освобождение от егоизма, ние ще дадем възможност да се разцъфнат всички хубави неща в живота, в отношенията между хората, в нашата мисъл, в нашите чувства. Това е един колкото бавен, толкова и бърз път. За събудения човек, времето не играе роля. Той вече е заживял по начертанията и изискванията на волята за живот. Останалото само си идва. За човека, който живее в противоречията на живота, за него се иска време, за да може волята за живот да създаде в него необходимите органи за проява.
В днешното време, когато хората, обсебени от егоизма, който изсмуква в тях всичките жизнени сокове, когато техните творчески възможности са силно ограничени, вследствие на тяхното вкостеняване, когато техният егоистичен живот ги тика към взаимно унищожение, необходима е една друга воля за живот. Живот разумен, живот пълен със съзнателна работа за себепресъздаване, с любов за вътрешно, непринудено единение с всичко, с цялото. В това единение ще цъфти една друга култура, в която хората ще бъдат зрели творци на блага, които издигат на истинската висота човека и обществото.
Воля за живот, това са възможностите за намиране най-късия път към себе си и за единение с Разума в природата и живота - път за даване нова плодовита насока в развитието на общество и човека.
