Погледът му още е бил изпълнен с трагичните видения на неговото стълкновение с първосвещениците книжници, осъждането му на смърт, предаването му на езичниците, за да му се поругаят, да го бият и да го разпнат.
И майката на Заведеевите синове идва да ходатайства, един вид за служба и то - висока служба. „Зле е избрала момента", ще възразят, може би, някои. „Всеки който отива да моли някой големец, трябва преди всичко да избере сгодно време." Види се, тая жена не ще да е била тънък психолог. Тя трябваше да е живяла в нашите времена, да е виснала по цели дни из министерства и държавни учреждения, да е струвала метани и да е кършила гръбнак пред министри, началници, депутати, за да се изтощи в това изкуство, което днешните хора безспорно тъй майсторски владеят. Но както в всичко, така и в това, хората на миналото са били негли по-назад от нас.
Така или иначе, но тази майка - тъй би се произнесъл всеки съвременен човек - не е могла да избере психологичния момент. Да беше отишла да моли Христа след тържественото му посрещане в Йерусалим, когато народът го е приветствувал с финикови вейки и е викал „осанна", или поне, когато е бил, да речем, на някое угощение, като онова у богатия Симона, виден тогавашен буржоа! Макар че и в случаи като последния, все има неудобства - не може винаги току-тъй публично да се ходатайствува. И най вече, щеше ли да свари да се вреди при Исус от такива „безочливи твари“ като Мария Магдалина? Та нейното втурване току-тъй, без покана в дома на порядъчния и благовъзпитан буржоа, е предизвикало цял скандал! Трябва да вникне човек в съзнанието на Симона и на ония, които са присъствали на угощението - старозаветни люде, впрегнати в ярема на един морал, изкован под суровите удари на Мойсеевия закон - за да види, какъв вътрешен смут е внесло „нахалното поведение" на тази „паднала жена".
Но да оставим тия коментари и да се върнем към самия епизод, нахвърлен с едри линии, но с такава гениална простота, че изглежда почти геометрически стилизиран.
„Заповядай!" - с тази дума се обръща Заведеевата майка към Исуса. Вслушайте се и вие ще чуете да звучи в нея онова чисто земно схващане за силата и властта в света. В нея се крие цял един свят от представи и понятия за човешкия порядък на личния произвол. „Заповядай! Ти си закон и власт. Заповядай, сиреч наложи, както ти е воля. Не воля - и произвол да е, ти узакони произвола!"
„Не знаете какво искате", й отговаря Христос, представителят на великия космичен ред, представителят на „Царството Божие".
И в тия думи се крие, сякаш, кроткия укор за онова дълбоко невежество на обикновения човек за божествения свят. Той не е свят на личната воля, не е свят на своеволие и произвол, не е свят, в който човек си позволява безогледно да упражнява дадената му власт; той не е свят на насилие, където една личност се налага и разпорежда, не по силата на правото, а по силата на личния интерес и изгоди.
„Не знаете що искате", звучи гласът на висшето съзнание.
„Чашата наистина ще пиете, и с кръщението ми ще се кръстите, но да седнете отдясно ми и отляво ми, не е мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца".
Един върховен, космичен закон определя отношенията на нещата, отношенията на живите същества. В този свят на абсолютна хармония всички същества се нареждат като тонове - на своето място - като живи числа. Всяко нещо се привлича по силата на вътрешното си тежнение към онова „гравитационно поле", което съответствува на неговата „тежест". Всяко нещо се движи по живите линии на своето естество, а не се мести и намества като предмет в един механичен свят, създаден от една сляпа воля.
Ето защо, тук хармонията не се нарушава и обратни реакции няма. В света на личната воля, всеки произвол създава реакция. Започват се роптания, негодувания, люти борби за надмощие на отделни воли.
„И десетимата, като чуха това, възнегодуваха против двамата братя", отбелязва кратко този процес евангелието.
Ала Христос, чрез магията на Словото, уталожва кипналото негодувание. Той пуска един лъч от вечната светлина на „Царството Божие" и озарява противоположието, което съществува между него и „царството на тоя свят".
„Вие знаете - казва той на учениците си - че управителите на народите господаруват над тях, и големците им властвуват над тях. Но между вас не ще бъде така: кой го иска да стане голям между вас, ще ви бъде служител . И който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга. Също както и Човешкият Син не дойде да му служат, но да служи и да даде живота си откуп за мнозина".
Така Христос прекарва съзнанието на учениците си през една „инфлексна точка". Тяхното съзнание преминава в друго поле, стремежът взема друга посока, линията на тяхната дейност взема други ход.
И ако пожелаете да разберете, що трябва да искате, той ще ви покаже „инфлексната точка", пред която стоят „чашата и кръста". И ако попитате, що има зад тях, що има зад оная точка, която грее с такъв странен блясък, той ще ви каже: „Там е светът на Синовете човешки, които слизат в света на страдащите свои братя, ала не като „господари" и „големци", които грабят и насилват, а като светли служители, които дават от изобилието на своя живот и благо".