Преди Балканската война в град Кюстендил г-жа Ал. след обед веднъж си легнала на кревата да си почива и чела нещо. Както чела, усетила умора и във време на тая полудрямка тя вижда насреща в стаята стринка си г-жа Ана с мъжа си. А мъж ù бил отдавна починал в Цариград. Стринка ù живяла пак в същия град в друга къща и по това време била болна. Г-жа Ал. си казала:
„Сигурно стринка ми трябва да е починала и е дошла да си вземе сбогом". И на г-жа Ал. станало много мъчно. След няколко минути се чука на пътната врата. Идва един от внуците на стринка ù и казва: „Лельо, да дойдеш у дома, че баба ми се помина".
През време на общо европейската война починал в гр. К. г-н Г. и оставил известни задължения на жена си. Казал и кому има да дава и от къде има да взема. Преди заминаването си той ù предал всичките си сметки. Малко време след смъртта му, жена му сънува, че идва покойният ù мъж и ù казва: „Аз всичко ти казах, казах ти, отде имам да вземам и де имам да давам, но забравих да ти кажа, че заедно с шурея си Ст. дължа на популярната банка няколко стотина лава". Г-жата отива в дома на брат си Ст. и му казва: „Имате ли с мъж ми дълг към популярната банка няколко стотина лева?" И му разправила преживното. Той потвърдил това, отишъл в банката и платил дълга.
