През есента 1923 год. започна скромно своята работа сп. Житно Зърно. Започна по време, когато всичко беше угнетено, когато хората се грижеха твърде много за своето материално съществуване, когато човек трудно можеше да изкаже свободно своята мисъл. По онова време духовното в България беше силно потиснато. При тия неблагоприятни външни аспекти се роди Житно зърно, ала с дълбок вътрешен ентусиазъм у тия които го родиха. Този вътрешен ентусиазъм крепи Житно зърно и днес. Истинското вдъхновение черпи сили от изворите на вечността. На тази Разумна вечност служи и сп. Житно зърно, което се стреми да огрее със своите лъчи по възможност всяко тъмно и затънтено кътче на живота. В своя стремеж да изнесе в по-голяма пълнота истината по въпросите на живота, сп. Житно зърно си проправи бавно, но с много сигурни стъпки, своя път. То диреше да дойде в пълна хармония с духа на онова, което целеше да изнесе, да даде на българския читател. Днес можем да кажем, че Житно зърно е в своите релси, които водят към безграничните възможности на живота. В него се избягват дребнавостите, защото те не съществуват във великия Дух на Истината и Мъдростта, на които се позоваваме. Да можем с малките човешки прожектори-мозъци да осветлим пътя към великите и трудно достъпни върхове на великите начала на Живота - Любовта, Мъдростта и Истината, това е едно трудно дело, което с много време и творчески усилия се довежда до съвършенство. Разбира се, в своите начертани пътеки, Житно Зърно не може да бъде разбрано от широк кръг хора, за които бляска на електрическата крушка по локалите и шумът на машината, са най-същественото нещо в живота. Житно зърно не може да бъде разбрано и от всички „интелигенти", които пъплят винаги по повърхността, които орат земята с пръчка. То е за ония, които могат да се углъбят малко по вече в проблемите на живота, които са спрели да се залъгват с догмите на официално признатите религии, черква и наука. Защото Истината в своята пълнота се изразява в безкрайните възможности на природата и битието. Тя, следователно, не може да бъде никога официална, никога всепризната, защото никога няма заведнъж да бъде разбрана, почувствана и изживяна от всички.
При тия обстоятелства, когато сп. Житно зърно чертаеше във видимия и невидимия свят своя светъл път на светлина, сила и красота, път за малцина, не можеше да не изживее и редица материални трудности, които го заставиха да криволичи и да се позабави навреме по своя път. Трябва, обаче, да вярваме, че всички тия малкото, които днес съдействат по един или по друг начин за неговия напредък и разпространение, работят за вечно дело, в което е бъдещето. Защото бъдещето е време на дирене на други основи за живота, които почиват на абсолютно доказаната духовна същност на нещата и живота. Бъдещето е време на една наука за Разумността на природата и природните явления. Бъдещето е време, когато хората ще владеят великото изкуство да живеят по законите на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта.
