В света има един свещен огън, който гори с пламъка на безсмъртието.
В този свещен огън древните - мъдреци и пророци са виждали върховното изявление на Бога.
„Нашият Бог е огън пояждающ", се казва в Писанието.
И наистина, този огън пояжда, но какво? - Смъртното, тленното, греховното.
Когато той действува в света, едни от хората изгарят, други се стопяват, а трети оживяват и възкръсват.
Всички велики, безсмъртни души, когато излизат от Бога, носят този свещен огън в себе си. Където и да отидат в необятната вселена, те работят с него.
И всички тези души имат само едно понятие за него:
Свещеният огън е огънят на Любовта. Любовта носи свещения огън. А свещеният огън носи живота. Животът е израз на свещения огън.
Ето защо, дето гори свещеният огън, там се проявява и любовта, там се проявява безсмъртният живот, там растат и зреят плодовете на Духа.
Този огън изпълва цялото пространство. Защото той е, който подържа живота.
Той гори и в човека. И докато той гори, човек е здрав, бодър и весел. Всичко у него става хармонично - и хранене, и кръвообращение, и дишане. Чувствата са правилни, мисълта е правилна, постъпките правилни.
Свещеният огън образува една приятна топлина в човека. Когато той гори, човек се чувства крайно разположен. В него настъпва едно състояние на хармония и пълен мир.
Изчезне ли този мир в душата на човека, това показва, че той е изгубил свещения огън и е влязъл в обикновения огън. А обикновеният огън гори и изгаря - той образува дим, сажди и пепел.
В свещения огън няма абсолютно никакъв дим. Той носи една приятна топлина, от която лъха живот.
В свещения огън абсолютно всички мисли, чувства и желания са хармонични.
Човек тогава изпитва онова, което се нарича райско блаженство.
И действително, немислим е мира у човека без свещения огън. Немислима е разумността у човека без свещения огън. Немислими са без него любовта, вярата, надеждата, милосърдието, кротостта. Немислима е, с една реч, проявата на коя да било добродетел, без свещения огън.
Всички тези добродетели растат и се развиват при свещения огън. Без него всичко престава да расте.
Ето защо, човек не може да живее един добър живот, в който добродетелите се проявяват, ако в него не е запален свещеният огън.
Човек няма какво да пали свещения огън. Той трябва да се научи само да го подържа. Защото сам по себе си този огън никога не гасне.
А онова, което най-добре подържа свещения огън в човека, то е вярата, то е любовта, то е надеждата, то е знанието, мъдростта, то е истината.
Невидимият свят сега действа чрез огъня. Той употребява огъня като най-мощно средство за пречистване на човека и земята.
И земята вече навлиза в една нова зона, в която материята е в девствено състояние. Тук всички неща ще се пречистят и преустроят. Огънят, който сега е на земята, ще възпламени материята, ще я пречисти и трансформира, за да стане тя годна да отговаря на по-интензивните трептения на новия живот. Всичко което устои на мощните токове на божествения огън, ще остане за живот, а онова, което не може да издържи вибрациите на тази огнена вълна, ще бъде изхвърлено като ненужна сгур. Защото и в пространството има канали, по които се изхвърлят нечистотиите и отпадъците на живота.
Разбира се, температурата на този огън не може да се измери с никакъв уред. Тя е много по-висока от температурата на слънцето.
Ала само този огън е в състояние да пречисти сърцата и умовете на хората и да подготви земята за разцвета на една нова култура. Само след като земята мине през този огън - а това ще трае векове - тя ще навлезе в една нова епоха.
Което е вярно за земята и човечеството, като колективно цяло, е вярно и за отделния човек. Не може да дойде у него новият живот, докато не се запали в душата му свещеният огън.
Но пламне ли у него свещеният огън, той става магнетически привлекателен за всички, и всички хора са готови да се притекат на услугите му.
Мислете за свещения огън, в който Бог се проявява!
Мислете за свещения огън, който носят всички съвършени души - и поддържайте го.
Поддържайте го, защото с това ще поддържате и живота си.
