ИЗГРЕВ

На царствения връх е царствената среща
на тъмнината със светлината.
Мълчат и двете, потопени
в смирение пред Бога. Който казва:
Владейте в мир, любов и красота!
Да бъде ден !
С благоговение оттегля се нощта.
Един поклон пред първата усмивка на деня
и веч потъва.
А слънцето изпраща я с привет,
и пламва към земята с радостна усмивка
за нов и светъл ден.
Като опната за песен струна е земята,
трепти в прозрачната мелодия при срещата с лъчите.
Затихват дървесата, птички се смълчават.
И в ням поклон се свеждат цветицата.
Ти в вечната Божествена Любов!
Една мелодия разлива се широко.
И пеят в хор смирените тревички,
и пей върхът, водата и скалите
А огненото слънце изплавало е вече,
То слуша тоя химн -
тържествения химн земята, който пее
към него в благодарност.
Разтворил е цветецът свойта чашка,
сърцето си разтворил е човекът,
разкрита е земята и приема
лъчите изобилно.

ИЗВОР

Аз зная извор бистър, с вода прозрачна, чиста,
От слънцето огрян високо в планината.
Жадуващи го търсят и аз тръгнах да го диря,
Намерих го, напих се, за радост на душата.

Аз зная извор бистър - там бисери са скрити
Съкровища несметни - богатства от небето.
От край далечен дойдох аз бисер да подиря,
Намерих го и спазих дълбоко във сърцето.

От този извор светъл един път който пие,
Да пие иска вечно - безсмъртие добива,
От злото страх не знае и силен е в живота,
Към върхове планински през бурите отива.

Д. Антонова