СЪРЦЕТО

Най-чуден дар въздаден ми от Бога,
И скрит дълбоко в мен, най-чуден, светъл дар
Сърце, ти мое топло!
Измръзнала от студ край тебе аз се грея.
О, пламък тих, о, кротка тиха жар!

Когато в скръб душата занемее,
И думите кат каменни тежат и падат непознати,
Тогаз, сърце, от тебе се излее
Свещената ти дума, словото на Бога.
И как е леко вече, и думите крилати.

Съкровищница, сбрала в вековете
Кристалите където е живота
Отливал в чудни форми тайните завети
На Бога, о сърце.
Съкровищница, в чиито дълбини
Прониквам често аз, когато обедня.

О, извор чист, от твойте светли струи
Копнежа потъмнял излиза чист и бял.
Сърце, що любиш и прощаваш,
Ти, извор свят на сълзи изобилни,
Ти, радост що ми даваш.

Ти чуден цвят, що свиваш листовцете
И тъй мълчиш, доде в потаен час
Разцъфваш ти и лееш аромат,
И храниш с благодат и слънчеви нектар.
Сърце, от Бога си най-светлия ми дар.

О, инструмент, чиито нежни струни
Докосвали са пръстите велики
На Майсторът велик през вековете.

Мелодия неземна е трептяла.
Сърце, и днес я пеш ти.
Ти инструмент от славния оркестър,
Където зазвучават струните единно,
В мелодия единна и неземна.

Д. Антонова

КРАСОТАТА НА ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ

Необятното небе, слънцето и безбройните
звезди, чудните планети с тайнственост
светят
през израза на твоето лице.

Далечни планини с бели върхове,
извори и сини езера,
трептят
с могъщество и сила
през израза на твоето лице.

Обширните долини с пъстрите цветя,
безбройните градини с зрели плодове,
цъфтят,
ухаят, хранят
през израза на твоето лице.

Багрите на слънчево утро,
звуците и песните на славея,
чистите води на извора планински,
милват и лекуват
през израза на твоето лице.

В лазурни колесници с крила от
багри и лъчи, самите ангели и Бог
твори,
поглежда
през израза на твоето лице.

Ц. Г. Симеонова