НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

НЕЗНАЙНОТО - Д. СТОЯНОВ

  Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Алтернативен линк

Д. Стоянов

НЕЗНАЙНОТО


Явно е, че инертната човешка природа се нуждае от външни импулси, които я тласкат към една неспирна деятелност, която безспорно е необходима за нейното развитие и напредък. Особено хора с по-ниско съзнание, слабоподвижен ум и слаба воля имат нужда от нещо много силно, което да ги изтласка от това им състояние. Гладът, жаждата, потребата от облекло и изобщо всички материални нужди са едни от мощните средства на природата, които гонят именно тази цел. От друга страна, чувствата у човека създават основа за сближение с други същества и създават донякъде възможност за безвъзмездна жертва. Умът също така тласка човека към безбрежното царство на познанието, тласка го към незнайното, невидимото, скритото. Тук вече стремежът е по-доброволен. От друга страна суровата и егоистична борба за съществувание, механизираният еднообразен живот в съвременната цивилизация изострят у човека нуждата от разнообразие и нови постижения и понякога той скъсва магичния кръг на това еднообразие и тръгва да търси новото, скритото, далечното. Дори не са рядко случаите, когато човек е съгласен да изостави едно по-изгодно положение и да го замени с по-трудно, само затова, защото това неизгодното, трудното, е ново за него. Безброй жертви са дадени и се дават по пътя към незнайното, но това съвсем не спира стремежа на онези, които го следват. Погледнете с каква неизчерпаема енергия работи ученият. Погледнете чудното търпение на астронома - те черпят своето вдъхновение все от незнайното, невидимото. Въображението на човека се лута из догадки за онова, което е скрито в сърцето на земята, в глъбините на океана. Какво ли има по северния полюс? - се пита той. Как ли вълшебно блести северното сияние, върху ледените обелиски? И тръгва той, за да види. Когато пред човека се изпречи планината, с върхове увенчани с лед и сняг, той се запитва: „Какво ли има зад нея? И крачка по крачка той я преброжда. Когато види вълните на океана яростно да се разбиват о брега, той не се побоя да си зададе същия въпрос и неговият ум заработи, за да намери начин да го преброди. Но след като човекът преброди и планината и морето, ще види, че те си приличат главно по две неща: - по своята необятност и по своята неопетнима чистота. Защото колкото хора и да отиват на планината, те потъват в нея, както водните струи потъват в пустинята. Колкото и сръчно да размахва той своята секира, нанасяйки рана след рана в недрата на планината; колкото и тежкият му крак да проправя прашни пътеки, изпотъпквайки нежните, благоуханни цветя, то след неговото заминаване, природата малко по-малко заздравява нанесените рани и обкичва наново пътеките с цветя. Картината, която той оставя след своето пребиваване там, е съвсем несъвместима с общата обстановка, но когато отиде след време, той се чуди, дали това е същото място, или някое друго.

А морето е още по-необятно. Безбройните кораби из големите пристанища са внушителни със своя вид, но същите са нищожни черупчици и едва се срещат по безпределната негова шир. Реките, които се вливат в него, като че ли мъкнат нечистотиите на цялата земя, но все пак, то си остава чисто и неопетнено.

И ето човекът, след толкова усилия и жертви, знае много малко. Той се задушва в тесния кръг на своите познания всред необятността на незнайното. Наистина, страшно би било за човека, ако той дойдеше до върха на познанието и кажеше: „Сега вече няма какво да правя". За щастие, обаче, такава опасност засега не го застрашава, а и едва ли някога ще го застраши. Защото дори и у малкото „истини", събрани чрез опита и дългия упорен труд през вековете - често пъти настъпва колебание и промяна. Елементите, с които ние боравим почти всеки ден; жизнените процеси, които стават в нашия организъм, ако не са ни съвсем непознати, то поне най-съществената част си остава една тайна за нас. А какво да кажем за безбрежния океан на така наречения психичен живот? За ония скрити сили, които ни обгръщат отвред?

Четох за един лебед, който си имал гнездо край една река и се радвал на един спокоен живот. Един ден, обаче, той проявил едно несвойствено му безпокойство и след малко започнал да пренася гнездото си на друго, по-високо место. Ден след това, пада пороен дъжд, реката приижда, но неговото гнездо си остава незасегнато. Откъде този лебед е узнал предварително за прииждането на реката? Може би мнозина са чували, че в области, където са ставали земетресения, няколко дни преди то да стане, животните са ставали особено безпокойни и дори са избягвали от оборите. Това са факти, които ни теглят с непреодолима сила към изследване на непознатото, на потайното.

Пред нас стои великото разнообразие на света, чудните прояви на живота, които така дълбоко засягат нашата душа! Майката природа ни е отрупала с блага. Но тя е турила пред нас велики тайни, за да ни подтикне към деятелност и знание.

И смелите й деца винаги тръгват по пътя на великото Незнайно.


  Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ