А морето е още по-необятно. Безбройните кораби из големите пристанища са внушителни със своя вид, но същите са нищожни черупчици и едва се срещат по безпределната негова шир. Реките, които се вливат в него, като че ли мъкнат нечистотиите на цялата земя, но все пак, то си остава чисто и неопетнено.
И ето човекът, след толкова усилия и жертви, знае много малко. Той се задушва в тесния кръг на своите познания всред необятността на незнайното. Наистина, страшно би било за човека, ако той дойдеше до върха на познанието и кажеше: „Сега вече няма какво да правя". За щастие, обаче, такава опасност засега не го застрашава, а и едва ли някога ще го застраши. Защото дори и у малкото „истини", събрани чрез опита и дългия упорен труд през вековете - често пъти настъпва колебание и промяна. Елементите, с които ние боравим почти всеки ден; жизнените процеси, които стават в нашия организъм, ако не са ни съвсем непознати, то поне най-съществената част си остава една тайна за нас. А какво да кажем за безбрежния океан на така наречения психичен живот? За ония скрити сили, които ни обгръщат отвред?
Четох за един лебед, който си имал гнездо край една река и се радвал на един спокоен живот. Един ден, обаче, той проявил едно несвойствено му безпокойство и след малко започнал да пренася гнездото си на друго, по-високо место. Ден след това, пада пороен дъжд, реката приижда, но неговото гнездо си остава незасегнато. Откъде този лебед е узнал предварително за прииждането на реката? Може би мнозина са чували, че в области, където са ставали земетресения, няколко дни преди то да стане, животните са ставали особено безпокойни и дори са избягвали от оборите. Това са факти, които ни теглят с непреодолима сила към изследване на непознатото, на потайното.
Пред нас стои великото разнообразие на света, чудните прояви на живота, които така дълбоко засягат нашата душа! Майката природа ни е отрупала с блага. Но тя е турила пред нас велики тайни, за да ни подтикне към деятелност и знание.
И смелите й деца винаги тръгват по пътя на великото Незнайно.
