Един от великите Учители на древността, наречен Ешавора, след като предавал дълги години окултното знание на своя ученик Бенам, знанието на добродетелите и на злото, т.е. как трябва да живее човек, за да влезе в царството Божие, да стане гражданин на небето и след като му предал всичките правила, всичките закони, трябвало най-после да го постави на изпит. Да направи един опит. Ешавора имал един меч, остър и от двете страни и накъдето посочвал с този меч, всичко се разрушавало. Камъните се разчупвали, водите се разделяли, зверовете се умъртвявали. Един ден Ешавора казва на своя ученик „Искам да те опитам, дали в тебе има добродетели". Той турга най-силната отрова на върха на този нож и казва на ученика си: „Ти ще знаеш, че ако в твоя живот има някъде скрита най-малката лоша мисъл, ти ще изгубиш живота си. Ако пък нямаш нито една лоша мисъл, с твоя живот ще стане някакво чудо". Това било едно велико изпитание за ученика Бенам. Ешавора го запитва: Кажи ми сега, чист ли си? - Чист съм. - отговорил Бенам. Добър ли си? - Добър съм. Пълно ли е сърцето ти с Любов? - Пълно е. Умен ли си? - Умен см. Изпълнил ли си всичко, каквото съм ти казал? - Изпълнил съм. Обичаш ли Истината? - Обичам я повече от всичко. Добре, ще извадя ножа си и ще опитам. Ако ти умреш под моя нож, това показва, че говориш лъжа ; ако останеш жив, значи говориш Истината. Ешавора изважда своя меч, насочва го към ученика си и го допира до тялото му. Мечът веднага се превърнал в най-хубавата светлина и Бенам останал жив.
* * *
Двадесет години един светия пазил един скъпоценен камък, който неговият Учител му дал да пази. Радвал му се, насърчавал се в трудни минути, Един ден дохожда при него една бедна вдовица и му изплаква своята скръб: „Продават сина ми роб". „Той е верующ," — добавила, „но нямам средства да го откупя. Какво да правя?" Светията погледнал камъка и си помислил: „Кого да пожертвувам - камъка или сина на вдовицата?" В това време чува един вътрешен глас, който му казва: „Дай тоз камък!" Светията пак си помислил: Дали този глас е истинен? Гласът повторно му казва : „Дай този камък на вдовицата! Той е заради нея." Светията изважда камъка, дава го на бедната вдовица, като ù казва: „Вземи този камък! Той е заради тебе. Аз двадесет години го пазих." Голяма била радостта на вдовицата. ù какво било учудването на светията? Душата му се изпълнила с такава радост, каквато до тогава той не бил изпитвал.
