Току-що сме слезли от Изгревния връх. Лицата са още озарени от това, което са получили там! Пред нас е второто езеро "Елбур". Част е седем сутринта. Небето е ясно и всичко се къпи в слънчеви лъчи. Ухото ни долавя една вечна музика: това са водите, които се вливат във второто езеро! От няколко дни имаме нови гостенки на Рила: това е плаващото бяло цвете - водното лютиче - което, както и ние, идва всяка година на гости при тези езера. Как вълшебно украсява то езерата! Последните са в празничен вид! Чувствуваш ли радостта на тези цветя, че са могли да разтворят чашките си в тези чисти места ?
Ще отидем на гости при най-голямото езеро - "Махабур" - за гимнастични упражнения. Почваме да се изкачваме по едни скали. Минаваме край снежни преспи. При самия сняг, до ледените води, които слизат от преспите, се намира най-скъпият накит на Рила: алпийското звънче. Бледно-розовите венчета тъй нежно са увиснали надолу на тънки дръжки! Те са приятели на вечните снегове! Те идат за малко време през лятото тук, за да ни разкажат за хармонията и нежността на онзи красив свят, от дето са дошли. Спираме се неволно за малко при тях. Те могат да ни разкажат чудни неща за света, от който идат. Когато ги съзерцаваш, облъхва те чистотата на тези същества, които строят в природата! Ти влизаш във връзка със светлата им мисъл и с вечната радост, която те озаряват около себе си. Мили цветя, занесете им нашия поздрав! Колко искаме да ви гледаме, защото при вас чувствуваме по-живо, отколкото на всяко друго място, тяхното свещено присъствие! Колко красиво играете ролята на посредници между нас и тях! Нека да се запечати в нас нежността на вашите форми и този образ ще отнесем с нас там долу.
Ние сме вече на една широка поляна край езерото "Махабур". Ето горе "Езерният връх". Ето водопадът, който се спуща от "Сърцето". Как стръмно се издигат скалите над езерото "Близнака"! Чувствуваш, че тая грамадна маса скали, изправени съвсем отвесно над езерото, крие мощни енергии в себе си! Поляната, на която се намираме, е толкоз широка, че единият ù край се слива с хоризонта.
Нареждаме се в два кръга. Светлата фигура на Учителя е в средата. Там е и оркестърът.
Всички вие тук - скали, езера и върхове - ние ви носим тук нашата нова музика. С тия красиви упражнения искаме да ви покажем света, в който живеем. С тези движения, които ще правим тук под ритъма на музиката, искаме да ви разкрием нашия вътрешен свят, туй, което ни вълнува, туй, за което копнеем! Чрез тях ние разкриваме пред вас душата си, най-свещените си мисли и мечти; поверяваме ви всичко туй, което е скрито в глъбините на нашето естество, всичко, което е най-скъпо за нас! Вие ще ни разберете, защото това, което ще ви кажем е на езика, на който вие говорите. Вие ще ни разберете, защото постоянно живеете в света, който ни е озарил с тези копнежи. Вие ще ни разберете, защото сте потопени в музиката на Вечното. Вие ще ни разберете, защото сте близки до душите ни и ние ви обичаме!
Всяко едно от упражненията говори. То говори на един език много по-жив и по-силен, отколкото кой да е друг език.
Ето, едно от упражненията е зов за пробуждане. Човешката душа трябва да се пробуди и да се прояви в своята красота! Какви сили крие тя в себе си! Какъв олтар съществува в нейните глъбини! Друго от упражненията е зов за примирение! Нека всички души да се прегърнат, да си простят и да се опознаят. Целият живот не е нищо друго освен процес на взаимно опознаване. Щом опознаеш едного, ти го обикваш! Но що значи опознаване?
Ето друго от упражненията разкрива тайните на закона за вземането и даването! Това е зов за влизане в живота на даването! Влез в живота на даването, за да влезеш в живота на радостта. Не питай, какво ще стане с тебе, след като раздадеш всичко. Тогаз ще влезеш в съприкосновение със сили, които не подозираш, тогаз ще дойдеш в живота на изобилието! Друго упражнение е зов за възлизане! Красиво е, когато у душата има копнеж да прави крачки към светлите планински върхове! Това упражнение е зов към всички души да запъплят към тези върхове. Едно от упражненията е зов за отваряне! Това е зов за премахване на пречките от светлия път на душата, за да може тя да почне своя възход!
Ето зовът за освобождение - зов за излизане от затворите! Този зов ни казва: "Излез от живота на вечния залез и влез в живота на вечния изгрев. Остави веригите на смъртта и влез в свободата на живота. Излез от тъмните подземия на безлюбието и влез в радостта на любовта. Съблечи скъсаните дрехи на омразата и облечи светлите одежди на милосърдието".
Друго упражнение изразява радостта на душата, която е добила освобождение. Това е радостта на пеперудата, която е излетяла от пашкула; това е радостта на тревицата, която е показала своя стрък на свобода над тъмната студена земя. Това е радостта на цветето, което е разтворило за пръв път своето венче на слънчевите лъчи.
Ето, друго упражнение е зов за чистота! Този зов ни говори: "Влез в живота на Чистотата, за да имаш сили да прекрачиш свещените порти на Знанието. Влез в живота на Чистотата, за да станеш способен да разбираш езика на вятъра, цветята, изворите, звездите. Влез в живота на Чистотата, за да намериш тия, които те обичат. Влез в живота на Чистотата, за да се разцъфтят дарбите, които криеш в себе си!"
Следващото упражнение изразява полета на човешкия дух, вечния му стремеж към висините. Човекът работи на земята, но вътрешният му поглед винаги е свързан със света на звездите. Той гради на земята, но иска да въплъти това, което долавя от звездните сфери!
Чувствуваш при тези упражнения, че ти, живият център, простираш хиляди нишки, хиляди антени в океана от сили, в който си потопен и получаваш нещо животворно и чисто.
От няколко дни желаем да изразим туй, що работи в глъбините на душите ни, в украсата на един извор, който намерихме на единия край на тая поляна. И сега се упътваме към него и сядаме на едно близко възвишение. След упражненията душите са тъй отворени за светлината, слизаща отгоре със своите дарове, за вечната музика, която твори и гради в цялата природа. И ето Учителят почва да говори! Ето словото на Учителя при езерото "Махабур":
Под "природа" разбирам най-разумните същества. Има една страна на живота, която е красива. Човек е в Истината, когато изчезнат всички противоречия в душата му. Щом има някакво противоречие, той не е в истината. Онова разбиране, което не внася сила в човешката душа, не е реално разбиране. Най-първо човек трябва да различава реалността. Реално е само туй, което дава подтик.
Човек трябва да се разгорява отвътре. Стремеж трябва да има той към съвършенство. Тогаз нещата са постижими. Постиженията по закон са външни постижения. Любовта работи от вътре. Хубавите работи зависят от любовта. Само оногова, който е заквасен от любовта, законът не го лови. Силата на човешкия живот е в топлината на Божествената любов, която прониква в душата му. Великото в света се постига само в Божествената любов. Всеки, който живее в нея, е велик. Великото в света - това е необятната любов. Ако знаете, как да употребите любовта, можете да извършите много работи. Силата иде чрез любовта. Ти не можеш да бъдеш силен, ако не любиш. Ако искаш да станеш силен, трябва да обичаш. Ако не обичаш, ти си слаб човек.
За мен любовта е най-мощната сила, която твори. Целият космос е създаден чрез нея. Ако човек не дойде до съзнание на този закон и да го използува, той ще остане назад. Любовта е онази сила. чрез която Безграничният внася всички блага в нас. Защо човек трябва да обича? Защото по пътя на любовта идат всички блага в света. Няма благо в света, което може да дойде по друг път. Пътят на любовта е път за Божествените блага, пътят за щастието, пътят за всичко. Ако човек знае, как да се ползува от любовта, ще има всичко. Ако не знае, ще се мъчи. Ако човек възприеме правилно основния тон на любовта, всички други работи ще дойдат само по себе си и той ще разполага с тях. Единственото нещо, което може да ни излекува, то е Божествената любов, която трябва да проникне цялото ни същество. И тогаз ще се създаде един нов организъм, едно ново тяло. Старото ще изчезне, ще мине, а новото ще се трансформира. Любовта лекува всички болести. Но човек трябва да знае как да я употреби. Ако той опита Божествената любов, ще разреши всички мъчнотии, ще разреши туй, що го мъчи.
Щом човек влезе в областта на любовта, ще стане щастлив, здрав, животът ще му се осмисли и ще почне да учи. Всички искат да бъдат радостни, даровити, силни, да имат знания. Когато човек влезе в пълнотата на любовта, ще има всичко това. И след като получи всичко, ще отиде да служи. И като отиде да служи на другите, ще бъде щастлив. Докато не служи на другите, той не може да бъде щастлив. Човек, който е почнал да мисли за Безграничния, трябва да има желание да се промени животът му и да е готов на всички услуги в света. Човек, който обича, той е готов. Той не мисли вече за себе си. Той има всичкото богатство на света. Той е щедър. Той е като един извор, който тече. Не мисли, как ще мине животът му, какво ще стане с него на старини. Занимават го други въпроси. Любовта винаги се отличава със закона на изобилието и примирието. Дойде ли любовта, ние ще почувствуваме, че сме в един велик свят, красив сам по себе си, свят на мир и изобилие. Трябва да се употреби любовта като път за постижение. Щом човек люби, той е в пътя. Щом не люби, не е в пътя. Правият път е пътят на любовта. Любовта изисква човек да бъде внимателен както към себе си, тъй и към другите.
Човек трябва да употребява любовта, защото ако не я употреби, ще остарее. Ако наруши любовта на своите младини, той ще остарее. Ако наруши любовта на своите старини, той ще умре. Някой казва: "Бяхме едно време млади". Не, тепърва трябва да станете млади! Любовта е цяла наука! Ако човек не люби, Безграничният ще остане непознат за него. При любовта човек ще има достатъчно ясна представа за Безграничния. Всички хора, които обичат, са проводници на Безграничния! Никога не трябва да се губи връзката на любовта. Отличителната черта на любовта - това е животът. Щом дойде любовта в човека, той ще почувствува една вътрешна свобода. Любовта е, която дава подтик! Тя освобождава човека от онова стеснително състояние, в което се намира. При нея не съществуват никакви противоречия у човека.
Онзи човек, който изгуби любовта, е недоволен. Щом някой иска да не се безпокои, непременно трябва да бъде при водата на любовта. Щом тя дойде в човека, всички безпокойства в душата му изчезват. Да не затваря човек прозорците си! Това, което той търси, е любовта!
Той трябва да има ясно понятие за истинското проявление на божествената любов. Човек, който има любовта, не се бои нито от смърт, нито от тъмница, нито от болести, нито от сиромашия - от нищо!
Ако човек вложи най-ценното от себе си у някого, последният ще го обича. Най-важното е любовта към Безграничния. Човек, който обича Безграничния, може да обича всички хора и не само всички хора, но и всички други същества. Единственият начин, по който хората могат да се разберат, това е законът на любовта. Човек не може да познае никого, ако не го обича. И обратният закон е верен: не може да го обича, ако не го познава. Да познаваш не отрицателното, но онова хубавото, което е в него.
Любовта и знанието са нещата, от които зависи нашият прогрес. За да се прояви любовта, требва да имате знание. А пък за да се прояви знанието, трябва да имате любов. Те са две неща свързани.
Човек да не се самозаблуждава. Има една привидна любов. Някой казва: "Ние сме опитали любовта". Това, което е опитал, то не е любовта. Това, което се променя, което изгасва, което отпада, то не е любов. При най-големи бури в живота си да запазиш мекотата в душата си. Кое само остава неизменяемо? Само любовта! Тая любов, от която човек се оплаква, това е любовта, която оставя пепел. Всеки въглен като гори, нали оставя пепел? А пък оная любов няма пепел. Тя носи щастие, радост и веселие. Да не внасяш в любовта никакви външни примеси. Да я оставиш да тече в душата ти в своята кристална чистота, както излиза от Безграничния! В любовта се изисква чистота! Ако дойде изкушението, веднага повикайте любовта на помощ. Нещата без любовта не могат да се поправят.
Любовта е такъв процес, че тя постоянно трябва да влиза и излиза. Доброто у човека е тъй съществено, както хлябът. Злото и доброто действуват в две противоположни посоки. В злото животът се смалява, а в доброто - се разширява. Когато човек не знае, как да използува любовта, тя се отдалечава. Често той със своите погрешки скрива ония пътища, по които любовта може да дойде да работи в него.
Сега човек трябва да стане дете на шестата раса, да влезе в новата фаза и да разбере любовта не както бялата раса, но както светещата раса я разбира!"
Всички сме потопени в мълчание! Като че ли в тая минута душата отваря своя вътрешен взор, за да долови мистичните устои на живота, скрити зад булото на преходното. Сега тя става способна да долови неподозираната дотогаз красота на живота. Езерата изглеждат по-сини, небето - по-усмихнато, цветята по-благоуханни, хорските лица - по-красиви! Онзи свят е тук! Чувствуваш в този миг, че онзи свят и този свят са едно!
След Словото на Учителя отиваме при самата чешма. Тя не е още довършена. Пак всички сме на работа около нея: едни отиват за красиви скали, други я чистят, а трети нареждат скалите. Всички са радостни, но съсредоточени: искат да въплътят най-красивото от себе си в тая чешма. Тя има особен стил. Всяка от трите чешми тук има своя оригинална архитектура, въплътява, особена идея.
* * *
Нека сега да отидем към "Сърцето". Няколко дена вече не сме го виждали. А колко има то да ни разправи за преживяното през това време? Красив е пътят за "Сърцето". Той се извива спирално и минава край водопада.
Вече сме при "Сърцето". То към едната си страна още е сковано в ледове и снегове, но по-голямата му част е вече свободна. Тук-там по езерото плават ледени и снежни маси. Когато съзерцаваш това езеро, като че ли чувствуваш по-живо чистотата на силите, които работят в природата. Минаваме по-нагоре край седмото езеро. Желаем да се върнем през езерото на Чистотата. Продължаваме пътя си и след един завой ние сме вече при циркуса, който храни езерото на Чистотата. Потопяваме се в тишината на тези места! Тук като че ли се допират. Вечното с временното, миналото, настоящето и бъдещето. Като че ли си във вътрешната лаборатория на природата, в съприкосновение със силите, които стоят зад видимите форми.
Избираме тук най-чистото и най-красивото място и сядаме край цветята. Боим се да седнем върху тях, за да не смажем главичките им. Нежният зефир ни носи поздрав от снежните преспи и от аромата на хиляди цветя. Розови карамфили на цели гнезда ни гледат със своите очи. Също тъй и снежнобелите "цветя на ангелите" ни говорят на своя небесен език: "Бъдете чисти като нас!" Пред нас се разкрива чудна гледка. На близко разстояние се синее Езерото на Чистотата. Около нас грамадни блокове, бистри поточета, непристъпни върхове! При тия свещени места не можеш да говориш високо, за да не нарушиш тишината, която царува тук! Боим се да проговорим, за да доловим туй, което ни говорят всички неща, които ни заобикалят.
Затварям за малко очи. Но по едно време ставам и се упътвам към Езерото на Чистотата. Аз съм вече при него и виждам: край него на голям блок седи някой. Как не съм го видял по-рано ? Но какво е това? Този е един от ония! От тия, които видях по склона на "Харно ми е". Той държи разтворен свитък в ръцете си и го разглежда. Запитвам го, кои са те. Той с голяма готовност почва да ми говори. Упътваме се към "Салона" и по пътя той ми говори за себе си, за живота, който живеят, за идеите, които го занимават. Ще предам само същественото от туй, което ми каза при разговора :
"Ние сме обитателите на тия места. Когато ще правиш нещо, идвай при нас, за да ти дадем съвет. Когато си скръбен, посети ни; ние ще ти кажем нещо и ти ще се зарадваш. Когато се чувствуваш в незнание по някой въпрос, ела при нас и ние ще те осветлим.
Обичай планината, защото изворите, които поят долината, слизат от високите ù върхове. В пазвите си крием сини езера, в които се оглеждат слънцето, звездите, облаците и околните върхове. Тайната на красотата им седи в това, че те приемат водите на върховете и ги препраща от себе си надолу във вид на бистри, пенливи ручеи. Как тия езера се различават по своята чистота от затворените води! Идвай и съзерцавай дълго тия кристални езера. Те ще те научат на закона на "вземането" и "даването".
Идвай при нас! Когато се изкачиш на нашите върхове, ще се изпълниш с чудна радост! Нозете ти може би ще се изранят по острите скали и кърви ще протекат от тях. Но ти ще забравиш всичко туй, когато стигнеш до върха и погледнеш!
Всеки ден, преди да се впуснеш в лабиринта на света, за да работиш, помисли за нашите върхове и езера и постарай се да доловиш поздрава от ледения зефир, който иде от областта на Чистотата - от вечните снегове! Всеки ден получавай писма от твоите далечни приятели и им пиши! Научи се да долавяш и в най-нежния ветрец гласа на хиляди твои приятели, които те обичат!
Научи се да виждаш у всекиго туй, което никой друг не вижда. Душата днес е дегизирана. Тя е тъй богата и се прави на бедна. Тя е тъй мъдра, а се прави на незнаеща, за да мине през долината на смирението и да се научи на нещо. Тъй и царският син някой път се облича с дрехите на овчар и пътува из света, за да се учи. Отвори изворите, които имаш в градината си и им дай път да протекат. Колко им е мъчно, че с векове са стояли затрупани и затворени!
Всеки ден чети поне по един лист от свещената книга на своя приятел. Този миг ще бъде най-светлият за тебе през целия ден. Не разглеждай само подвързията ù.
Обичам да гледам душите при изгрев слънце. Те тогаз се озаряват с едно светло сияние около главата и красиви стават лицата им! Една вълна на живот минава тогаз през техните лица и ги преобразява.
Искам винаги да ги помня такива, каквито са при изгрев слънце! Това трае само един миг и в този миг виждам в тях туй, което никой друг не вижда!
Всеки ден се обличайте с най-новите и най-скъпите си одежди и си туряйте най-драгоценните накити, за да посрещате Безконечния - вашият Възлюблен! Нека всеки ден бъде като празник за вас! И Той ще ви каже: "Чрез главичките на цветята ви гледам и ви казвам всеки ден, че ви обичам. Чрез вятъра ви говоря и развявам косата ви! Чрез звездните лъчи ви говоря и ви казвам: "Не бойте се, всичко ще се уреди!" Чрез слънчевите лъчи ви милвам и ви обсипвам със злато. И това злато го раздайте на своите ближни до вечерта; да не остане до вечерта нищо в ръцете ви, защото утре ще ви донеса пак. По някой път ви гледам през очите на хората, които обичате и които ви обичат".
Незабелязано се изкачваме на "Салона". Над какви главоломни бездни и стръмнини господствува Той! Долу, дълбоко в дъното, се вижда в пълно уединение, като че ли откъснато от света, "Езерото на Съзерцанието". Отдясно е "Езерото на Чистотата". Спираме се. Той ми подава свитъка, който държи в ръцете си.
Отварям очи. Какво стана? Всичко туй изчезна! Още звънтят неговите думи в ушите ми! Поглеждам ръцете си: не държа никакъв свитък! Какъв жив сън!
* * *
Всички ставаме и тръгваме за второто езеро. Бързо се спускаме в лагера. Там работят десетина братя и сестри, които са останали тук, за да приготвят обяда. Те са днес нашите майки! Те радостни се движат около огъня. Колко се радват, че днес са майки!
Поглеждам ги. Лицата им са светещи: и те са получили туй, което ние получихме при езерото "Махабур" и по целия път!
ЕДИННИЯТ ПУЛС
Един пулс има. Това е мировият пулс - пулсът на Бога. А пулсът на Бога нито се изменя, нито се променя - нито се усилва, нито отслабва. Той пулсира само.
Бог е нещо, което "е". И всичко, което е в Бога, не е освен "е". "Е", което се мени, без да се изменя и без да се променя.
Човекът е част от това "е". Със специфично място, със специфична работа. Човекът пулсира. Неговото сърце е органът, чрез който човек пулсира. Пулсира с мировия пулс. С пулса на Бога.
* * *
Пулсът на Бога нито се усилва, нито отслабва. А защо пулсът на човека прави това? - Някаква необходимост може би? Анормалност? И може ли, изобщо, пулсът на човека да не отслабва и да не се усилва ? А радостите? - Нали при тях сме свидетели на усилване на пулса? А скърбите? - Нали при тях сме свидетели на отслабване, на забавяне на пулса? Това не е ли необходимост? Може би анормалност?
Един пулс има. Това е пулсът на Бога. Мировият пулс. Той нито се усилва нито отслабва.
Защо пулсът на човека се мени? Защото човек се радва? Защото скърби? А нали Бог е Любов? Нали Той се радва, когато човекът прояви тази Любов и нали Той скърби когато човекът страда, затворен в черупката на своя индивидуализъм? Не следва ли от това, че и Неговият пулс трябва да се усилва и отслабва?
* * *
Единният пулс нито се усилва, нито отслабва. И неговото отражение в човешкото сърце, трябва нито да се усилва, нито да отслабва. То трябва да пулсира само. В хармония, в съгласие с Единния, с Мировия пулс.
А радостите? А скърбите? - Както Бог, както природата се радва: "Бог е Любов. А Любовта изключва всяка радост. Тя е повече от радостта. Любовта изключва всяка скръб. Над всяка скръб е тя."
* * *
Мировият пулс е пулсът на Любовта. Пулсът на човешкото сърце е пулсът на Любовта. Мировият и човешкият пулс трябва да бъде един - без усилване и без отслабване. И мировата, и човешката радост трябва да бъде една. Да бъде Любов! "А Любовта изключва всяка радост. Тя е повече от всяка радост". Тя е над радостта и над всяка скръб. Тя е Любов.
