Казано е: „В начало бе Словото, чрез което всичко е станало". Словото - това е първото проявление на Любовта в материалния свят.
А Любовта - това е първият плод на Духа. Любовта е изгрев на Духа, тъй както Мъдростта е зенит на Духа.
„В начало бе Словото".
Сърце на Словото е Любовта.
Глава на Словото е Истината.
А глава на Истината е Божият Дух.
Той е Начало на началото на всички неща.
Ето защо, първото, с което човек трябва да започне, е Словото. И това, което по някой път ни говори, не е още Духът Божи, то е Словото.
После човек ще дойде до Истината.
И най-после - до Божествения Дух.
Който не разбира Словото, не може да разбере Истината, а който не разбира Истината, не може да разбере и Духа.
Защото Духът слиза в Истината, а Истината слиза в Словото.
И това Слово говори:
„Духът е онова, което дава живот".
Живот има, защото има Дух. Духът е внесъл Живота.
Истински живот е само онзи, който произтича от Духа. Защото има живот, който не произтича от Духа. Животът който произтича от Духа, е абсолютно разумен. В него нищо не умира. В него са изключени всички страдания, всички болести, всички противоречия, веки недоимък.
Духът е вечната, безсмъртна основа на този именно живот.
Той крие в себе си всички първични форми, в които животът се проявява.
А под първични форми се подразбират ония форми, които произтичат направо от Духа.
Всяка форма на Духа е написан лист от великата книга на живота.
Духът в своята същина е един, в проявите си - той е множество. Единство и множество - това са свойства на Духа.
Като проява, Духът е множество от единия свой полюс до другия.
Затова казвам:
Един е Духът, много са духовете.
Духовете - това са дихания, родени от едното Дихание.
В множеството на Духа се проявява неизчерпаемото му разнообразие.
И величието на Божия Дух седи в това разнообразие. Духът носи всичките неизброими богатства на видимите светове и разкрива какво е Бог в себе си.
Бог слиза при нас, като изпраща Духа си, както слънцето ти праща светлината си.
Божият Дух всеки ден изгрява, всеки ден ни носи своите блага, доброволно, без да му искаме и без той да иска каквото и да е въздаяние от нас.
Всичко, което притежаваме, нему се дължи.
Хората, повече или по-малко, винаги са съзнавали това. Те са определяли тази разумна сила, която изтича от Бога и се проявява в света, по различни начини, наричали са я с най-различни имена първична субстанция, първична енергия, закони на привличане и сродство и пр. и пр.
Ала законите Духът ги създава. Тия живи закони имат отношение именно към тази велика енергия в света, която изтича от първичното си състояние, влиза в пътя на еволюцията, диференцира се, за да се прояви в своето безкрайно разнообразие.
И този именно Път на развитие не е нищо друго, освен движение на Духа в разумното приложение на законите на Природата.
Той е един.
Затова ви казвам:
Път, който няма никакви пътеки, е път на Духа.
Ходете по този път!
Духът е най-великата реалност. От гледище на физическия свят, той е невидим, но от гледище на божествения свят той е тъй обективен, както тялото във физическия свят и както душата в духовния свят.
Всичко велико, възвишено, мощно в света се дължи на Духа.
Духът е дал най-великите плодове.
Тия плодове са:
Любов, Радост, Мир.
Дълготърпение, Благост, Милосърдие.
Вяра, Кротост, Въздържание.
Това са три велики триъгълника, които функционират в трите свята: божествен, ангелски и човешки. Любов, Радост, Мир - това е божественият триъгълник. Любовта е бащата, радостта - майката, мирът - тяхното дете.
В триъгълника. на ангелския свят дълготърпението е бащата, благостта - майката, а милосърдието - детето.
Придобийте тия качества, и вие ще бъдете между ангелите.
В третия триъгълник вярата - това е бащата, кротостта майката, въздържанието - детето.
Придобийте тия качества в техния дълбок, мистичен смисъл и вие ще влезете между светиите.
За да разбере човек, какво нещо е Духът, душата му трябва да се пробуди.
Защото само душата има пряко общение с Духа.
Без душа, ние не щяхме да имаме никакво понятие за Духа.
И може да се каже, че каквото е отношението на израстващото зрънце към слънцето, такова е отношението на човешката душа към божествения Дух.
Човешката душа трябва да изпитва свещен трепет пред Божия Дух, защото животът и растенето й зависят от него.
Душата още не е завършила своето развитие, тя ще мине през още милиони форми. И когато завърши своето развитие, тя ще се слее с Духа и тогава няма да има отделно душа и дух.
Тогава вечният живот ще се прояви.
Духът може да живее само с душата. С нашия ум той не може да живее, защото мислите ни се менят.
Едно помнете: същественото в човека - това е неговият дух.
Първото проявление на човека е проявлението му като дух. Духът е онази абсолютна точка, в която човек се явява. Душата - това са възможностите на Духа.
Духът на човека е вечен. Той непрекъснато слиза, проявява се и отново възлиза. Той съществува като малък център, като зародиш в космоса. Когато Божественият Дух слезе в духа на човека, той се пробужда и се проявява. Той слиза и след това отново възлиза към Бога.
В това слизане и възлизане човешкият дух върви по три посоки едновременно:
Човешкият дух е автор на всички неща на земята. Всички науки, всички изкуства, всички религии, всички епохи и култури, през които е минала земята, са създадени все от човешкия дух, който още не се е напълно проявил. Самото физическо тяло на човека с всичките му органи, с всичкото му устройство е създадено от неговия дух.
И когато едно тяло се съгражда в утробата на една майка, духът на човека не седи в спящо състояние, а взема участие с духа на майката при изграждане на тялото.
Защото всички енергии, всички сили, които функционират в космоса, са достояние на човешкия дух. Той оперира свободно с материята - може да я сгъстява, разредява, да я моделира. Така напр., когато духът иска да намали вибрациите на светлината, той сгъстява материята около себе си. Материята постоянно заставя духа да създава нови форми, все по-усъвършенствувани. Духът създава формите, а материята индивидуализира духа. И това, което наричаме борба между материята, която сама по себе си е безжизнена и инертна и Духът, който е пълен с живот, то е стремежът на последния да я направи по-пластична и по-податлива на неговата творческа работа.
Човекът търси в живота щастие, култура, знание, богатство.
Ала тези неща могат да се добият само от Духа.
Само Духът е носител на всичките тия блага. Той е носител на всички дарби, на всички таланти, той е носител на интелигентността, на гениалността.
Когато Духът дойде, тогава се ражда всичко велико.
Когато Духът дойде, той дава подтик на всичко онова, което е сбрано от милиони години в човека. То се пробужда и започва да се разработва.
Дойде ли духът, у човека настъпва разширение, кръгозорът му се прояснява, противоречията изчезват и човек вижда ясно.
Ако човек иска да се прояви у него божествената Любов, Духът трябва непременно да бъде у него.
Но Духът е много деликатно същество. Той е много чувствителен към слабостите на хората и има свойството да влиза у ония, които са в пътя. Той не чука силно. Той ще похлопа много тихичко на вашето сърце, и ако вие му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот и ще ви покаже как трябва да живеете, какво да вършите и да го вършите съзнателно.
Божественият Дух слиза да работи в нас само тогава, когато сърцето и умът ни работят правилно.
Той от първом действува чрез интуиция, но при по-напреднало състояние, той заговорва ясно и отривисто. Проявите му стават все по-ясни и по-конкретни.
И когато Духът проникне в човека, той непременно ще се прояви. няма сила в света, която може да попречи на Духа.
Но без чистота човешкият дух не може да се прояви в силата си. Без чистота човек не може да съхрани богатството, що е придобил на младини.
Слушай духа си! И помни, че той е великият автор на всичко, което е на земята. Науката, която хората понякога боготворят, е създание на човешкия дух. Ала човешкият дух седи над всички науки.
Ето защо, не се кланяй на онова, което човешкият дух е създал, което ти си създал!
Почитай духа си като велик творец, като велик тълкувател и изпълнител на Божията воля.
Защото човешкият дух винаги върши Божията воля. Той върши онова, което е научил от Бога.
И сега, Духът води човечеството по нови пътища. Цялата слънчева система е навлязла в една нова зона на Духа. След време учените ще докажат, че и земята е влязла в едно ново съчетание със слънцето. Ние влизаме във връзка с една девствена материя, и които са готови, ще възприемат жизненият елексир, който се крие в нея и ще възкръснат. Които не са готови, ще чакат да бъдат в бъдеще подети от една нова вълна. Приготви се за идването на Духа!
И не забравяй, че когато Духът идва, вратата на твоето сърце се отваря.
Когато духът влезе, вратата на твоето сърце се затваря. Не отваряй вратата, преди Духът да е дошъл. Не затваряй вратата, преди Духът да е влязъл. Работи там, дето Духът работи.
