В древността един адепт се заселил в една пустиня, дето прекарал голяма част от живота си. Около жилището му расли много тръни. Като нямал други цветя около себе си, той често поливал тръните, грижил се за тях.
Един ден на адепта донесли един бял, хубав карамфил. Като видели карамфила, тръните се зарадвали и казали: „Ето, иде един нов жител между нас. Той ще бъде нашето знаме!" Тръните започнали да се разговарят с карамфила. Той им разправял своята история. Той казал, че бил от високо произхождение, и че преди да дойде при тях, живял в хубав цветарник, добре отоплен и хубаво осветлен. След разговора си с тръните, карамфилът се обърнал към адепта и казал: „Аз съм живял при добра почва, при хубава топлина и светлина, и на широко. Искам и тука да ми създадеш същите условия."
За да го задоволи, адептът започнал да корени един след друг тръните. Да направи място на карамфила, който бил научен да живее нашироко. Тръните се наскърбили. Те започнали да се оплакват от карамфила, че заради него адептът ги изхвърлил навън. Тръните си казвали: „Този бял карамфил не трябва да се гордее толкова много. Наистина, той има хубав аромат и ароматът му може да се използува като лечебно средство, но нали всички тия кошери с мед са пълни все от нас?"
