ИМА една вътрешна усмивка в естеството на човека, родена в детинство, родена във вечността.
В големите изпити на живота ти трябва да запазиш нейния образ, защото ти си пътник, замръкваш и осъмваш.
До като слънцето свети, до като хиляди звезди блестят на небето, до като чуваш в себе си тихия глас и пазиш свещена тая усмивка - не бой се от нищо.
*
ИЗКАЧИ се на върха и отправи поглед на далеч в синьото небе. От висините ще почерпиш свежест и сила. И погледни отгоре към този малък свят на скритите въздишки.
Силата е в светлината на слънцето - което свети, събужда и твори. Посадените зрънца поникват, радват се на величието на божествения ден.
ОТПАСВАЙ това, което те притиска, остави го нека да тече, нека да гори върху свещения пламък на живота.
И през тоя пламък ще видиш ти оттатък великия образ и ще чуеш тих глас: „Не си ти тоя, който гори и изгаря.“ Обърни внимание на малките капчици злато, които в големия жар ще се отделят в своето божествено начало.
Има една връзка, която те свързва с живата светлина, с извора на вечната любов. Тя е свещената нишка, с която си се спуснал в дълбините на живота.
Отдели от себе си това, което гори и изгаря и се вслушай в свещената песен на великия жрец, твоя учител, който ще те прекара през огън, за да те пречисти.
