Живееше майка, детето край нея;
Детето, другарче на Божиите птички.
Живееше майка. Синът я напусна
Утеха да дава и радост на всички.

Речта му бе кротка и влезе в душите:
„Любов на земята и мир да пребъде!“
Живееше майка, живя да догледа,
Светът как сина й на кръста осъди.

„Прости им, о Боже.“ Тя чу и видя го,
Как Той с примиренье главата оброни.
И вечни остаха на вечната майка
Сълзите, които за него изрони.

Живееше майка. Синът й приятел
На всички презрени умря на Голгота.
Сърцето велико на майка велика
Остана да бие навеки в живота.

Живееше майка, живее и днеска
Със сълзи в очите и мъка в сърцето.
То мърда краченца, а тя се усмихва
И пее... А вече си тръгва детето.

На път го изпраща, при други да иде,
Тя - скръбната майка, тя - клетата майка.
Синът й умира, тя склопва очи му
И кротко се моли, смирената майка.

„Човек е родила !“ Света ще познае!
И кротка надежда й топли сърцето. -
А ето „човека" убиец излиза.
За него се моли тя там от небето.

Тя - Вечната майка!