Мъдростта - това е светът на вечните божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия.
И единственото, най-реалното, към което човек трябва да се стреми в сегашния си живот, то е да познае формите на Божията мисъл. Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали и всички неща, които човеците са създали на земята.
Затова този свят е достояние и на нас.
От този свят изтича истинското, съществено знание.
И когато това знание премине през трите свята - божествения, духовния и физическия - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас.
Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени, те са в пълна хармония и порядък.
Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред, и че когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Той вижда да се разкрива пред неговия дух необятно поле за работа. И тогава той почва да гради.
Защото право е: само Божията Мъдрост задоволява Духа на човека.
Ала пътят на Мъдростта е най-трудният. Той е път само за Учителите. Само съвършеният човек, само Учителят може да прояви Мъдростта.
За да влезе човек в Царството Божие, това зависи от неговото знание и Мъдрост, а не от неговата любов.
В Царството Божие по благодат не се влиза.
Да влезе човек в Царството Божие и да му дадат почтено място, това зависи от неговата Мъдрост.
Мъдростта е най-голямото добро на Небето. Тя е най-голямото и нетленно богатство, с което човешкият дух може да разполага.
Мъдър ли е човек, той притежава най-голямото Божие благо.
Искаш ли да усвоиш Божествената Мъдрост и тайните на живата Природа, казвам ти, няма друг път освен страданието.
Докато съдиш, докато роптаеш, ти си далеч от Мъдростта.
Престанешли да съдиш, ти си близо до Мъдростта.
Докато философствуваш, ти си далеч от Мъдростта, от своя Учител. Престанеш ли да философствуваш, ти си близо до Мъдростта, ти си при нозете на твоя Учител.
Когато изгубиш смисълът на живота, търси това, което свети.
Както дишането е необходимо за пречистване на кръвта, така и музиката е необходима за пречистване на чувствата. Тя е необходима за създаване на характер; без музика не може да се създаде характер.
Паметта се разсейва, когато музикалното чувство не е развито. Губенето на паметта произтича от дразнене, тревоги, насилия. Ала музикалното чувство постепенно премахва тия тревоги и внася едно уравновесяване в душата. Така умът става по-спокоен, а паметта силна.
Музиката ще ви научи да трансформирате и енергиите. Разгневили сте се, искате да си отмъстите някому, запейте най-хубавата песен, която знаете, и като я изпеете десетина пъти, сами ще кажете: „отказвам се от намерението си". Така ще се свърши работата и ще се спести енергията.
Чрез музиката може да правите опит върху себе си. Искате да знаете, какво е вашето настроение. Опитайте се да изпеете най-простата песен и вижте как ще ви подействува тя. Ако може да взимате тоновете ясни и чисти, без да има дрезгавина в гласа ви, състоянието ви е отлично.
И бъдете уверени, че щастието ви в света зависи само от музиката. Всички губят, когато изгубят музиката. Тогава ти си неразположен и този човек ще наскърбиш, онзи ще наскърбиш - така си създаваш неприятности. Ала, щом си музикално настроен, ще пееш, и обходата ти ще бъде музикална.
Когато излезете всред природата, вслушвайте се в нея. Вие не сте се вслушвали в течущите извори. Каква приятна музика има между малките камъчета! Пък в някои местности, в някои гори, когато шумолят листата - особена музика има! Когато влизате в природата, от там ще черпите вдъхновение. Един музикант, който има това ухо, той ще чуе неща, които никога в живота си не е чувал. И ако някой музикант би написал как птичките започват своята молитва, той би създал цяло събитие. Някои се опитват да подражават на гръмотевицата, мъчат се да схванат най-грубото. В тия най-груби гласове донякъде са успели, но как пеят птичките - тям още не могат да подражават. А в окултната музика всичко това е възможно.
Музиката е един начин, чрез който природата може да оживее за човека. Камъните ще оживеят, дърветата, изворите и всичко наоколо ще оживее, и животът ви ще стане сносен. Навсякъде ще можете да се тонирате. И онези хора, които най-много страдат в живота си, са хора без музика. Музикантът не страда. Той страда, но е радостен в страданията си.
Всяко четиво, което четеш, ако имаш музикално настроение, ще го разбереш по един начин; ако нямаш музикално настроение, ще го разбереш по друг начин.
Божественият Дух работи всякога музикално.
Ще започнете от музиката и само така ще се облагородите и ще създадете характера си. Без музика всички усилия, в каквото и направление да са отправени, ще бъдат напразни и парализирани. Музиката е едно спомагателно средство за развиването на нашите способности. За развитието на нашия ум, за развитието на нашето сърце е потребна музика.
Всяка тревога се отразява върху ларинкса. И когато действуват низшите чувства, страстите, гласните органи загрубяват. И забележете, ония хора, които са груби, и гласът им съответствува на техния характер. Музиката и говорът са брат и сестра, те излизат от един и същи център. Гласните струни трябва да бъдат винаги готови за пеене. А едно от големите заблуждения, което внушава черната ложа на хората е, че те не трябва да пазят, не трябва да се веселят. И първото нещо с което започва черната ложа, когато попаднеш в нейните примки, е загрубяването на гласа ти. Щом започне да загрубява гласът, изменя се ципицата (гласните връзки), изменя се и характерът.
При условията, в които сега живеем, необходимо е постоянно тониране, а музиката - това е един от великите Божествени методи за тониране. Докато пееш, тонираш се, престанеш ли да пееш - загубваш силите си.
Под „музика“ разбирам музика и в мисли и в желания. Да внесем тая хармония вътре в себе си и да чувствуваме, че в нас - в сърцето ни и в ума ни - нещо тихо пее, като че някъде дълбоко слушаме тази хармония. Това е състояние, което ще успокои сърцето ни и ума ни и ще даде ново направление на нашата мисъл.
Онези, които са създали музиката, са били много умни същества. Музиката е една дълбока сфера на Битието. Тези същества са разбирали Божествените закони и са изразили това велико творчество в музика.
Чрез пеенето ще хармонираме себе си; чрез него ние ще започнем да привличаме ония сили на природата, които са хармонични. Това е закон за привличане.
Пеенето всякога привлича. И ако пеем хармонично, ние всякога ще привличаме духовете на музиката. И щом дойдат, те ще донесат нещо много хубаво - обновление. И според степента на нашата песен, според вдъхновението ни, ще станат и съответни промени в духовната ни природа.
Музиката е съединителното звено между ангелския свят и човешкия свят. Тя е език на духовете, те познават този език. И когато вие искате да привлечете някой дух, да му действувате или да ви разбере, трябва да пеете или да свирите.
Молитвата е Божествено пеене, то е недосегаемо вътрешно изкуство. Смисълът, който музиката може да донесе, е от Божествения свят. Чрез музиката може да привлечете ангелите, те ще се заинтересуват за вас. Ще им кажете: „Ние изучаваме вашата музика, искаме да пеем като вас.“ И те ще ви отговорят: „Ние ще ви дадем нашето съдействие и ще бъдем винаги с вас.“
Да пеем, защото пеенето е живот. Животът е музика, животът е поезия. Те са реални неща, с тях ще влезем в този висш Божествен път.