„Орденът на Сван” в Холандия и Всемирното Бяло Братство
Получи се от този орден писмо, в което те казват, че ни считат за свои съидейници. Този орден туря в основата на своята дейност закона за служенето и любовта, съгласно принципите, изложени в планинската проповед. Този орден почва да издава свой еспер. орган „Sunradio” (Слънчев лъч). С жива симпатия са чели всички статии на в. „Frateco" и есперантския превод на книгата „Трите основи на живота.” Желаят да изпращат статии за „Frateco.”
Съюз „Обединено човечество” в Хамбург и Вс. Б. Братство
Вилхелм Хайдорн, един от ръководителите на този съюз, ни праща второ писмо и като се отзовава с голямо чувство за в. „Frateco” казва, че счита нашите приятели за техни приятели.
Трябва да се има винаги пред вид следния закон: онзи народ, който реализира новите идеи, които носят елементи на живот в себе си, се издигат и процъфтяват, а онези народи, крито ги отхвърлят, се израждат.
Невидимият човек
Проф. Петър Петков е напечатал в сп. „Български печат” (год. I, кн. 1) статия под такова заглавие. Той цитира опитите на Райхенбах, Дюрвил, Д-р Килнер, Гурвич и пр., за да докаже, че наистина у човека има излъчвания, които образуват така наречения „невидим човек” И така ние виждаме, как постепенно окултните истини се потвърждават от новите изследвания.
Опитите на горните учени потвърждават не само съществуването на аурата, но също така и ясновидките способности на човека.
Иде вече една епоха, в която човешкото съзнание ще бъде разширено, ще бъдат разширени и границите на изследването. И разширението на тези граници ще ни спомогне да хвърлим светлина върху много въпроси, които вълнуват човешкия дух.
Осми международен вегетариански конгрес
Той се състоя в Берлин и Еден (в Братската задруга близо до Берлин) през 13-15 юли 1932 година. Предидущият конгрес се състоя в Чехия през 1929 година. Големият успех на Берлинския конгрес: уредбата му, четените реферати, взетите резолюции, ентусиазмът и общият дух, който царуваше в конгреса, показват, как в човечеството вече се ражда едно ново съзнание, чрез което се проявяват по-възвишените сили на душата. Непрекъснатото засилване на вегетарианското движение е важен симптом – заедно с множество други подобни симптоми – за идването на нещо красиво в общочовешката култура. Засилването на това движение и на сродните движения е радостен симптом, че иде култура на мира, на радостта, на ненасилието и свободата. Постоянното засилване на идейните движения в целия свет е важен симптом за онзи, който знае да чете в духа на времето. Това са първите пролетни цветя. Те показват, че скоро навсякъде всичко ще е покрито с цветя. Идването на тези течения не е случайно – онзи, който знае законите, по които се развиват отделния човек, обществото и цялото човечество, онзи, който знае законите, по които се събуждат дремещите сили на човешката душа, той знае, че всички тези идейни движения идат по законите на развитието. Те са начало на изгряващата култура.
ЛЕКОВИТИЯТ ГЛАС
Една група английски учени са извършили оня ден един доста интересен опит. Някоя си Ксения д'Орсо, родом от Швейцария, пяла пред микрофона на централната лондонска радиостанция за лечебни цели. Оказало се, че гласът на тая певица обладавал целебни свойства. Той лекувал болни от много болести. Оня ден няколко пациенти били предупредени за тоя концерт и лекарите наредили наблюдения над тия болни.
Концертът се дал при участието на оркестъра, под управлението на известния диригент сър Хенри Вуд. Госпожа д'Орсо пeе безплатно и вече от няколко години тя обикаля болниците, санаториумите и затворите.
Госпожа д'Орсо принадлежи към едно известно швейцарско семейство, което е дало много учени. Тя сама не знае, с какво може да се обясни това странно действие на нейния глас. При едно интервю с лондонските журналисти тя казва следното:
— По звука на гласа може винаги да се узнае здрав ли е човек или болен. Гласът е свързан с функционирането на нервната система, а последната несъмнено отразява състоянието на организма. Аз мисля, че в дадения случай гласът ми обладава само една особеност: той се отразява върху нервната система на лицата, които ме слушат. Аз вливам с моето пеене едно страстно желание да помогна на ония, които ме слушат. Те възприемат това мое желание. По такъв начин се получава един вид влияние на разстояние, някаква хипноза.
За резултатите от опитите в Лондонската радиостанция ще се съобщи след известно време.
Из в. „Знаме” 12. XI. 1932 г.
Ясновидките опити на Теодор Пецолд в Билефелд (Германия)
Немското списание „Wahres Leben” печата изложение на тези опити.
Той е правил своите опити в спиритуалистичната ложа „Еос” в Билефелд. При опитите му присъствували 65-70 души. Той помолил едно съвсем чуждо нему лице от събранието да събере от присъстващите разни предмети, напр. часовници, пръстени и пр. При първия опит той взел в ръката си венчалния пръстен на една 60 годишна госпожа, съвсем непозната нему. След няколко секунди на голямо напрежение на събранието, г. Пецолд казал на притежателката на пръстена, какви са били прадедите ù и другите нейни близки. И всичко излязло вярно. След това той взел пръстена на Петър Бремер от Билефелд и му разправил много подробности из живота на семейството му – такива подробности, които самият Бремер не е знаел. После той попитал брата си за тези подробности и всички те били потвърдени от последния. Това обстоятелство изключва обяснението на опитите чрез телепатия, т.е чрез четене мислите на присъстващите.
„Светът на Великите души” от Беинса Дуно*). Началото на 1933 год. ни донесе един ценен дар – това е „Светът на Великите души” от Беинса Дуно. Тази книжка от 32 стр. малък формат крие в себе си толкова много ценности, че трудно може да се избере нещо по-ценно, за да се покаже. Тя се чете на един дъх и всяка мисъл те озадачава с своята голяма оригиналност и правдивост. Ти не можеш да обхванеш голямата дълбочина на тия мисли само със своя разум – ти чувстваш дълбоката истина в тях с душата си, с интуицията си – и ти се превръщаш в хармоничен трепет. Вибрира твоят ум, вибрира твоето сърце, вибрира твоята душа. Ти чувствуваш дълбоко в себе си темпа на „Великите души” – и едно голямо освобождение от гнета на всекидневията.
В привета към „Светлите умове, съвършените души и благородните сърца” завършва авторът: „И човекът, който мисли, е разумен и щастлив, защото в него самия – живот, знание, светлина, свобода и любов – в съвършена пълнота се сливат." В първата глава „Ценни мисли за човека," измежду многото, човек чете: Мислете върху изворите на живота, на знанието и на свободата. Туй, което не остарява, е дрехата на Любовта. Туй, което не се мени, е дрехата на Мъдростта. Туй, което не се губи, е дрехата на Истината.” Следва друга глава: „Загадки в живота.” Там намираме измежду безценното – „Когато умният се качва на своята лодка, тя сама тръгва. Защо трябва да страдаш? За да дойде радостта. Защо трябва да живеееш? – За да придобиеш щастието. Защо трябва да бъдеш красив? – За да те посети любовта. Красива мисъл, благородно чувство и добра постъпка са верни приятели.” В „Пробният камък” намираме: „Ходи там, дето светлината ходи. Слизай там, дето водата слиза. Работи там, дето Духът работи. Любовта живее, Мъдростта свети, a Истината носи бъднините”. Друга глава – „Търсене разумното” –там четем между другото: „Мисли само за това, което носи живот в себе си. Ако искаш да бъдеш здрав, мисли за радостта и веселието. Ако искаш да бъдеш богат, мисли за знанието и търпението. Ако искаш да бъдеш силен, мисли за светлината. Ако искаш да се не спъваш, бъди всякога доволен.” И по-нататък: „Не окачвай завеса на очите си. Не изгасвай свещите на сърцето си, когато слънцето изгрева. Не късай цветята, когато цъфтят. Обичай светлината и свободен бъди!” В „Дните на битието” четем: „Всяка форма на Духа е написан лист от великата книга на живота. Блажен е онзи, който може да чете по този лист. Има две важни книги: книгата на живота и книгата на смъртта. Листата от книгата на живота нито овехтяват, нито съхнат, нито се откъсват, нито се изгубват. Те винаги са здрави, сочни, като пресните плодове. Листата от книгата на смъртта са сухи и разхвърляни по цялата земя. Не плачи за нейните изсъхнали листа. Не тъгувай за нейните листа, разхвърляни по цялата земя. Благословен е онзи дом, който е изчистен от изсъхналите листа на смъртта.” В „Добрата дреха” намираме: „Цветът говори за силата на Божията Любов, която възраства всичко в света. Ако мислиш, че светът е създаден за тебе, запитай се, ти за кого си създаден? Ако светът няма отношение към тебе, запитай се тогава, какво е твоето отношение към самия тебе? Ако мислиш, че си от умните, запитай се, защо се безпокоиш?... Запитай най-после себе си, защо ти са страданията?" Последната глава „Ценното в живота” ни дава велики ценности. Между другото: „Умен човек е онзи, който може да смени скръбта в утеха, отчаянието в надежда, омразата в любов, невежеството в знание, неправдата в правда, робството в свобода, сиромашията в богатство, смъртта в живот. Умен е онзи, който и в най-голямата тъмнина може да намери пътя към Бога – вечната и неизменна любов на Битието.” С думи не може да се изкаже, какво крие тази безценна книжка. Тя трябва да се прочете, за да почувствува човек дъха, аромата на ония цветя, които растат в градината на великата мъдрост на живота
*) Заб. Книгата е излязла и на есперанто. Готви се и немско издание. Цена 10 лв.
Книга за Отвъдния свят от Бо Ин Ра. Тя се състои от три глави: Изкуство да се мре, Из Вечния свят на Учителите, Единствено реалното и едно послесловие. В краткия увод на тази книга сам авторът казва: Тия три глави ще ти дадат в сбита форма представа за онова, което те очаква след като смъртта те отвлече от този свят на физическите явления. Подобно пътеуказател, тя ще ти даде най-необходимите сведения за онази непозната страна, в която ти ще отидеш. Същевременно тя ще те освободи от някои заблуди, в които можеш да изпаднеш, когато си мислиш за ония умрели, които си обичал на земята.
Книга за Отвъдния свят заедно с „Книга за Живия Бог” и „Книга за човека” от Бо Ин Ра, представят една незаменима трилогия, необходима на всеки, който дири и обича Истината.
Преображение – от Ем. П. Димитров, 1932 год. Това е една мистично-философска поема в седем видения от известния български поет Ем. П. Димитров. Един къс от тази поема е поместен от ръкопис в първата книга от настоящата годишнина на Житно Зърно. Прави отрадно впечатление, че именитият поет е почнал да гледа на света и живота от едно друго много по-високо гледище, където нещата се пречупват през призмата на едно интуитивно долавяне на истината. Неговите видения отразяват висотата на онова място, където той застава. Седемте поеми – Блата, Град, Море, Облаци, Подземен свят, Небеса, Земя, заедно с Пролога и Пробуждане – представят в своята цялост един жизнен цикъл. Ем. П. Димитров минава от „блатата" на живота до „Небеса" през всички видими сфери, където човешкият род гради това, което нарича „живот" Накрая той вижда нова земя, нов свят, нови хора. И нова светлина и плам, и нов живот лъха от всичко. Той сам узрява за тоя нов свят:
Книгата на Ем. П. Димитров препоръчваме на всички, които вървят по пътя на себевглъбяването. Ние вярваме, че той ще даде още по-ценни работи в това направление, с още по-голям полет на душата.
Е. К.
Възпитанието на детето според розенкройцерите
От Макс Хайндел. Книгата разглежда подробно последователните периоди в развитието на детето до пълновъзрастен човек, свързани с важни промени в неговия живот и непознати на официалната педагогика. Поради това тя отваря нови хоризонти за възпитанието и трябва да бъде прочетена от всеки родител и възпитател. Цена 10 лв. Всеки, който се абонира за в. Братство (31 лв. годишно), ще я получи безплатно. На настоятели се прави 30 на сто отстъпка. Доставя се от книгоиздателство „Братство” – Севлиево.
